НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
89
резултата в
51
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЛЕГЕНДА - Г. Т.
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Кухнята
, която наричаме пещник светлее, огряна от огъня на огнището.
И изведнъж като се извие настрана, освободи се и налети на майка си. Смут, викове, тичания. Който дои кравата, бърза да избяга с котлето, за да го не разсипе. Най-после немирникът е хванат здраво и затворен в обора. В двора влизат двата коня, откарани на чешмата, на единия язди най-пъргавият от нас, развял къдрави коси, пее си някаква юнашка песен.
Кухнята
, която наричаме пещник светлее, огряна от огъня на огнището.
Там най-възрастният от нас, вари млечната каша. Най-после в малката ни библиотечка някой се е зачел самин. Тя е една малка стаичка, висяща и подпряна на два стълба, залепена на лицето на къщата. Вътре едва се побират четири стола. Там трябва да ходиш с наведена глава, а за да влезеш през вратата трябва да се огънеш одве.
към текста >>
2.
Житно зърно – А.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Но материята в храната не е сгодна направо да се употреби за нуждите на живите единици - клетките, затова тя се подлага на сложна предварителна преработка, която почва от
кухнята
, продължава се през цялата храносмилателна система, през кръвта и свършва в недрата на клетъчната протоплазма.
Организмът е една машина, която има нужда от горивни материали, чиято енергия да я привежда в движение. За разлика от мъртвата машина, сградата на организма е в постоянно преустройство - старите ù градивни материали се рушат, за да бъдат заменени с нови С други думи, зидарите на тялото са осъдени вечно да строят. без да могат някой ден, отпуснали мишци за отмора, със задоволство да погледнат на своето завършено творение. Тази сизифова работа е необходима затова, защото веществото на живата плазма е от такова естество, че при своята функция то се изхабява и трябва да се сменя. Ето защо чрез храната наред с горивните материали (въглехидрати, масти, белтъчни), наречени динамогенна (силодайна) храна, се внасят в тялото и градивни материали (белтъчни, соли) - пластична храна.
Но материята в храната не е сгодна направо да се употреби за нуждите на живите единици - клетките, затова тя се подлага на сложна предварителна преработка, която почва от
кухнята
, продължава се през цялата храносмилателна система, през кръвта и свършва в недрата на клетъчната протоплазма.
Там става вече истинското хранене, при което негодните вече и лишени от енергия вещества се пращат вън чрез отделителната система Всичката тая сложна дейност се нарича с общото име обмяна на веществата в организма. Обмяната има химически характер. Химическите процеси, имащи место в организма, най-често са невъзпроизводими в нашите лаборатории при същите условия. Това показва, че лабораториите, които всеки организъм носи в себе си, си служат с особени помощни средства. Намери се, че тия средства спадат към групата на катализаторите (вещества, които ускоряват химич.
към текста >>
3.
Небесното знамение – Gis Moll
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Такива продукти минават през
кухнята
.
Тези процеси целят разглобяване веществата на храната в прости градивни единици, защото само те могат да се всмукват през стените на червата и да се пренасят чрез кръвта до лабораториите на клетките, дето живата материя ги използва за своята градивна работа. Именно, белтъчините се разпадат до аминокиселини, въглехидратите - до прости захари (хексози), маститите - до глицерин и мастни киселини. Тия разпадни процеси се вършат пак при помощта на специални вещества - храносмилателни ензими. На тях в съдействие трябва да вложи разумните си усилия културния човек, ако иска да принесе нещо за благоденствието си. Не всички продукти в естествен вид са годни за пряка употреба, било че трудно се подават на действието на ензимите, било че имат неприятен вкус.
Такива продукти минават през
кухнята
.
Там те придобиват преди всичко вкусови качества, които благоприятстват сокоотделянето на храносмилателните жлези. Използването на вкусовите вещества, обаче, трябва да пази мярка, понеже често може да доведе до извратени апетити, а те са цяло бедствие. В кухнята, от друга страна храната търпи физични и химични промени, които я правят по-податлива за действието на ензимите. Там се почват вече разпадните процеси на храносмилането, що свършват при стените на червата. Това става с цел да се подпомогне работата на храносмилателните органи.
към текста >>
В
кухнята
, от друга страна храната търпи физични и химични промени, които я правят по-податлива за действието на ензимите.
На тях в съдействие трябва да вложи разумните си усилия културния човек, ако иска да принесе нещо за благоденствието си. Не всички продукти в естествен вид са годни за пряка употреба, било че трудно се подават на действието на ензимите, било че имат неприятен вкус. Такива продукти минават през кухнята. Там те придобиват преди всичко вкусови качества, които благоприятстват сокоотделянето на храносмилателните жлези. Използването на вкусовите вещества, обаче, трябва да пази мярка, понеже често може да доведе до извратени апетити, а те са цяло бедствие.
В
кухнята
, от друга страна храната търпи физични и химични промени, които я правят по-податлива за действието на ензимите.
Там се почват вече разпадните процеси на храносмилането, що свършват при стените на червата. Това става с цел да се подпомогне работата на храносмилателните органи. Кухнята е преддверие на стомаха. В такъв смисъл може да се каже, че човек е имитирал природата, извадил е част от стомаха си вън от тялото. Това е ставало постепенно и паралелно с неговото културно развитие.
към текста >>
Кухнята
е преддверие на стомаха.
Там те придобиват преди всичко вкусови качества, които благоприятстват сокоотделянето на храносмилателните жлези. Използването на вкусовите вещества, обаче, трябва да пази мярка, понеже често може да доведе до извратени апетити, а те са цяло бедствие. В кухнята, от друга страна храната търпи физични и химични промени, които я правят по-податлива за действието на ензимите. Там се почват вече разпадните процеси на храносмилането, що свършват при стените на червата. Това става с цел да се подпомогне работата на храносмилателните органи.
Кухнята
е преддверие на стомаха.
В такъв смисъл може да се каже, че човек е имитирал природата, извадил е част от стомаха си вън от тялото. Това е ставало постепенно и паралелно с неговото културно развитие. Изначало той е влагал всичката си енергия за своето изхранване. Единствен обект за него е била храната. С големи усилия ще да е сдъвквал първобитният човек суровото месо и житните зърна, за да се нахрани.
към текста >>
Кухнята
често пълни живота ни с горчивини.
По-нататък се прилага огъня за печене на месото, на хляба и на другите продукти: въвежда се заквасването и обработката на ред други продукти с цел да станат по-достъпни за стомашната дейност. Днес това улеснение на стомаха взема размерите на множество фабрикации. Вместо да ядем цвекло и стомахът да си избира с мъка неговите 15 процента захар, ние му я поднасяме готова, чиста - дифузьора на захарната фабрика помага на хиляди стомаси. Пресата на маслобойната спестява големи количества телесна енергия. Не винаги, обаче, преддверието на стомаха носи щастие на своя изобретател.
Кухнята
често пълни живота ни с горчивини.
Защото практиката в нея прекрачва границите на здравия разум. Трябва да се обработват само ония продукти, които не могат без това. „Колкото е възможно по-близко до природата"! Тая максима в много случаи би ни предпазила от напастите, що нашето невежество по въпросите на храненето ни донася. Да припомням ли случая с болестите на безвитаминното хранене?
към текста >>
Заблуждение е твърдението, че вегетарианската
кухня
страдала откъм разнообразие.
Тогава явява се въпрос, какво и колко требва да ядем, за да задоволим всестранно нуждите на нашия организъм? Организмът се нуждае от разнообразни белтъчини, които да му набавят разнообразни аминокиселини, от които той гради своята жива материя. Следователно едно важно условие за благосъстоянието на живия индивид е разнообразието в храната. То се налага още и от обстоятелството, че различните витамини и минерални вещества, нужни на организма, се намират в разни хранителни продукти. Науката за храненето установява, че твърдението, че месото е най-подходяща храна за човека, е едно заблуждение Отровите, що с него се внасят в организма, заличават многократно изгодата от богатството му на белтъчини, масти и соли Тия отрови водят бавно, но сигурно към преждевременна старост и към духовно огрубяване.
Заблуждение е твърдението, че вегетарианската
кухня
страдала откъм разнообразие.
Дори практически противници на вегетарианството, какъвто е физиологът Н. Готие, не могат да не признаят, че един разумен вегетариански хранителен режим (включително млечни продукти и яйца) носи максимум здраве, бодрост и честити дни на човека. Такъв режим не само внася нужното количество масти, белтъци, въглехидрати и соли, но осигурява и притока на витамини. Чисти, здрави и по възможност пресни и в естествен вид продукти са важно условие за хигиената на храненето. Консервирането и обработката в кухнята разрушава витамините, затова тия операции требва да се ограничат до минимум.
към текста >>
Консервирането и обработката в
кухнята
разрушава витамините, затова тия операции требва да се ограничат до минимум.
Заблуждение е твърдението, че вегетарианската кухня страдала откъм разнообразие. Дори практически противници на вегетарианството, какъвто е физиологът Н. Готие, не могат да не признаят, че един разумен вегетариански хранителен режим (включително млечни продукти и яйца) носи максимум здраве, бодрост и честити дни на човека. Такъв режим не само внася нужното количество масти, белтъци, въглехидрати и соли, но осигурява и притока на витамини. Чисти, здрави и по възможност пресни и в естествен вид продукти са важно условие за хигиената на храненето.
Консервирането и обработката в
кухнята
разрушава витамините, затова тия операции требва да се ограничат до минимум.
Богати на витамини са плодовете, зеленчуците, затова те трябва да станат редовна част на храната. Това се налага още и затуй, че те са напоени непосредно със слънчеви енергии, които носят бодрост на този, що ги приема. Друго едно заблуждение, което носи сума нещастия, е внушението, че трябва да се яде много. Прозорливото изследване показва, че трябва да се разбират в буквален смисъл думите: хората умират от преяждане, а не от глад. Както една претоварена лодка потъва в морето, така и претовареният стомах е изложен на заболяване.
към текста >>
4.
НАЙ СКЪПОЦЕННИЯТ ДАР - А.Т.
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Кухнята
още ли ви е светилище, огнището, олтарът, върху който вие правите кървави жертвоприношения на най-висшето, което боготворете?
Следствието ще бъде: най-голямо блаженство, което вие - и с най-голямо напрежение на вашите мозъци - нито можете си представи. Защо ядете - три, четири, пет пъти иа ден? Ядете, за да живеете и да бъдете в състояние по-добре да работите - или работите и живеете очевидно само, за да можете по-добре и по-охолно да ядете? Уреждате ли пиршества за вашите приятели, като знаете, че те ще ви ги връщат? Съставляват ли все още кухненски рецепти на нови.ястия, супи, баници, десерти една голяма част от вашите катадневни разговори и мисли?
Кухнята
още ли ви е светилище, огнището, олтарът, върху който вие правите кървави жертвоприношения на най-висшето, което боготворете?
Стомахът още ли ви е слънцето на битието, около което постоянно се движи цяла система от множество времена за ядене в несмилаема дисхармония. Тогава дребнавостта е (за жалост) вашата пътеводна звезда. Защо се обличате? За да покривате тялото си от променчивостта на времето, което би могло да стане с една прелестна простота? Или за показ на другите, да вярват, че вие сте някой; за да се надувате в разкош, че други не могат да го имат; да ви завиждат и да привличате вниманието?
към текста >>
5.
ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Един ден го заварих в неговата
кухня
, прав, закусващ късче сух хляб с чаша вода и, понеже се учудих на неговата невзискателност, тоя човек, който ни една минута не принадлежеше на себе си, който раздаваше всичко, което притежаваше, който прекарваше своите дни и нощи в страдание за другите, ми отговори с добродушие: „Но аз закусвам много добре и от друга страна, тоя хляб, който добрият Бог ми дава, аз не съм го спечелил." Той никога не се отклоняваше от това невероятно скромно поведение.
Безбройните жестове на неговата благосклонност, на неговата неизчерпаема и всякога разумна благодетелност извираха от едно чувство, непонятно за нас: от убеждението за своето собствено нищожество. Един ден някой си поиска от тая загадъчна личност едно духовна помощ, а той отговори, след като една минута по-рано бе спасил един неизлечим: „Защо искаш това нещо от мене? Ти добре знаеш, че аз не струвам даже колкото пода, по който ходим". На всички изрази на признателност или възхищение, той отговаряше еднакво: .„Аз не съм нищо, аз не мога нищо. Небето е, което прави всичко".
Един ден го заварих в неговата
кухня
, прав, закусващ късче сух хляб с чаша вода и, понеже се учудих на неговата невзискателност, тоя човек, който ни една минута не принадлежеше на себе си, който раздаваше всичко, което притежаваше, който прекарваше своите дни и нощи в страдание за другите, ми отговори с добродушие: „Но аз закусвам много добре и от друга страна, тоя хляб, който добрият Бог ми дава, аз не съм го спечелил." Той никога не се отклоняваше от това невероятно скромно поведение.
В нашия модерен живот, дето царува правилото „всеки за себе си", той всякога заемаше последно место, отстъпвайки на пряко вървящите, на нетърпеливите, на грубите, като играеше ролята на доброволен глупец и се усмихваше, като че никога нищо не е забелязал. В старите книги е писано, че мъдреците, с цел да се оттеглят във величествените красоти на Абсолютния, се отказват да гледат повече земните случайности и презират жилото на тълпата. При все това обаче, в действителност има малко философи, които допущат да бъдат прередени например, на едно гише с натрупани хора. Това са малки слабости, без съмнение, но солидната добродетел изисква нещо повече от едно случайно геройство. Срещат се хора, способни на отделни хубави жестове, но чието морално дъно остава малко нечисто и, съгласно с учителите на вътрешния живот, аз мисля, че съвършенството не седи в някакви отделни блестящи актове, а повечето в добродетели, търпеливо прилагани в течение на целия ден и на целия живот По тоя начин, скромното държане на нашия мистик трябва да ни открие Светлината по-добре, отколкото неговите чудеса или неговите поучения.
към текста >>
6.
ДРАГОЦЕННИЯТ КАМЪК - GEORG NORDMANN
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Свободно децата, пък и възрастните, минаваха през нея: било за игра, било когато в
кухнята
на едните или другите липсваше нещо.
НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ Бен Яаков и Бен Йосеф бяха приятели от детинство. Цяла върволица от спомени свързваха живота на двамата. Къщите им бяха една до друга и по стария обичай се свързваха с малка дървена вратичка с ръждясала брава, която страшно скърцаше при отваряне; затова и тя винаги стоеше отворена.
Свободно децата, пък и възрастните, минаваха през нея: било за игра, било когато в
кухнята
на едните или другите липсваше нещо.
Особено ценна беше тя, когато малките играеха на криеница. Тогава и двата двора се пълнеха с деца, чиито луди викове смущаваха покоя на стария Йосеф, който прекарваше голяма част от времето наведен над свещената книга. Най-големите деца на двете семейства бяха неразделни другари. Тяхната вярна дружба беше гордостта на родителите. Така израснаха те здрави и стройни младежи, родени и кърмени сякаш под един покрив с едно мляко.
към текста >>
7.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Надушила аромата на пресен хляб тя се втурна право в
кухнята
.
Почакай малко." „Гладна съм. Не мога, мамичко! " „Иди тогава у бабини, днес те месят, тя ще ти даде прясна пита." „Ще ида." Бързо тя се запъти за там. А там при бабата имаше всичко; особено днес какви приготовления! Нали тяхната къща беше къща на главния свещеник, а бабата беше рубиса на свещеника.
Надушила аромата на пресен хляб тя се втурна право в
кухнята
.
Приближи се при баба си и тихичко на ухото ù рече: „Мама каза да ми дадеш малко пресен хляб". О, небеса! Вярно ли беше това ? Да, истинска случка. Тя чу и видя и запомни за винаги.
към текста >>
8.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Заведе ме най-напред в
кухнята
.
началник, убедил се, че въпреки взетите мерки, въпреки войнишки, стражарски и детективски постове, камъните непрекъснато продължават да падат, без да се разбере, откъде се хвърлят, съобщава на полковника, че по-нататък ролята на администрацията става излишна и вдига стражарския и детективския пост. Полковникът се намира в чудо, изправен пред една необяснима за него загадка. Узнал, че аз се интересувам от подобен род факти и явления, един ден той ме повика в дома си, за да поиска моя съвет и моите услуги, за да се избави дома му от тая напаст. Отидох. Видях прозорците му, оковани с дъски, а до оградата на градината му натрупани куп камъни, които из „невиделица" падали и той ги е събрал за доказателство. Между камъните имаше късове на тежина до 1-2 кг.
Заведе ме най-напред в
кухнята
.
Там един камък, като ударил прозореца, пробил една дупка в средата на стъклото, колкото тръба на печка да се пъхне в него, без да го строши. Като че ли камъкът е летял водоравно, та е ударил стъклото на прозореца тъкмо в средата. Полковникът започна да ми разправя, че един ден, като четял вестник, изправен до печката в кухнята, а слугинчето му наведено подклаждало печката, изведнъж тръбите на печката се разклатили с такава сила, че той ги заловил с ръцете си, за да не се сгромолясат, обаче в това време се силно изгърмяло в дупката, дето тръбата на печката е пъхната в стената на комина, а пък слугинчето силно изплашено пада в несвяст на пода. Друг път решили с жена си да дежурят в спалнята си и да наблюдават, що ще се случи. - Към полунощ, казва той, облечен, аз се възлегнах на леглото и съм задрямал за малко.
към текста >>
Полковникът започна да ми разправя, че един ден, като четял вестник, изправен до печката в
кухнята
, а слугинчето му наведено подклаждало печката, изведнъж тръбите на печката се разклатили с такава сила, че той ги заловил с ръцете си, за да не се сгромолясат, обаче в това време се силно изгърмяло в дупката, дето тръбата на печката е пъхната в стената на комина, а пък слугинчето силно изплашено пада в несвяст на пода.
Видях прозорците му, оковани с дъски, а до оградата на градината му натрупани куп камъни, които из „невиделица" падали и той ги е събрал за доказателство. Между камъните имаше късове на тежина до 1-2 кг. Заведе ме най-напред в кухнята. Там един камък, като ударил прозореца, пробил една дупка в средата на стъклото, колкото тръба на печка да се пъхне в него, без да го строши. Като че ли камъкът е летял водоравно, та е ударил стъклото на прозореца тъкмо в средата.
Полковникът започна да ми разправя, че един ден, като четял вестник, изправен до печката в
кухнята
, а слугинчето му наведено подклаждало печката, изведнъж тръбите на печката се разклатили с такава сила, че той ги заловил с ръцете си, за да не се сгромолясат, обаче в това време се силно изгърмяло в дупката, дето тръбата на печката е пъхната в стената на комина, а пък слугинчето силно изплашено пада в несвяст на пода.
Друг път решили с жена си да дежурят в спалнята си и да наблюдават, що ще се случи. - Към полунощ, казва той, облечен, аз се възлегнах на леглото и съм задрямал за малко. Жена ми беше будна. Едно силно иззвънтяване ме принуди да скоча. Виждам, че телта, опъната над печката, върху която сушим детските пеленки, се люлее и аз го хващам с ръката си и спирам люлеенето му.
към текста >>
9.
ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
И чула, недочула словото на Учителя, тя щеше негли да скочи и да се разшета отново в
кухнята
, където огънят пламти и гозбите врат.
Човек трябва да познава тази особеност на Марта, за да може да долавя истинските и чувства зад строгите жестове и укорни думи. Трезва, работлива, реалистично настроена, Марта не обича ни пасивното съзерцание, ни възторзите и излиянията. Тя в никой случай не би могла да седне така тихо и спокойно при нозете на Исуса, като сестра си Мария и да слуша унесено неговите думи. И да седнеше, сърцето ù щеше да бъде свито като топка. Че толкова много домашни работи я чакат!
И чула, недочула словото на Учителя, тя щеше негли да скочи и да се разшета отново в
кухнята
, където огънят пламти и гозбите врат.
Марта дори не е в състояние да разбере поведението на сестрата си - то ù се струва едва ли не егоистично. "Учителю, се провиква тя, не мариш ли, че сестра ми ме оставя сама да шетам ? Кажи ù да ми помогне". Една от най-тягостните черти на Марта е тази, че тя все натяква, като работи. Все мърмори.
към текста >>
10.
DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Клекът. Огънят.
Кухнята
.
От съдържанието, което излагаме, може да се състави приблизително понятие за интересните въпроси, които се разглеждат в тая книга. Когато Рила проговори. Скакавица. Усмивката на Рила. Рилският лагер от далече. Моята палатка.
Клекът. Огънят.
Кухнята
.
Седемте езера. Малките камъчета. Чешмата. На върха. Гимнастиките. Песента. Учителят. Малкото глухарче или пътят на ученика.
към текста >>
11.
НОВОТО И СТАРОТО - Д-Р М. КОНСТАНТИНОВ
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Оказва се, че повечето от тези вещества се разпадат, когато храната се приготвя по методите на старата
кухня
.
Стигна се до там, да се мисли, че може да се даде храната в концентриран вид. Според тези представи човек би могъл в джобовете си да носи храна за цели месеци. Това становище трябваше обаче скоро да се изостави. Хората, хранейки се с едностранчива храна и то в повечето случаи в консервиран вид, почнаха да страдат от нови заболявания. Това обърна вниманието на учените, и след дълги изследвания се откриха нови вещества, крайно необходими за организма.
Оказва се, че повечето от тези вещества се разпадат, когато храната се приготвя по методите на старата
кухня
.
Тези вещества, наречени — витамини, са нужни само с присъствието си при обмяната на веществата за живота на организма. Днес вече се отдава твърде голямо значение на витамините. Новите наблюдения говорят, обаче, че за да може една храна да задоволи напълно организма и да съдържа всичко онова, което поддържа и създава живот в живата клетка, трябва да се държи сметка за произхода ù, състоянието ù, видът ù, време и начин на употребление, влечението на организма към нея и най после нашето душено разположение при възприемането ù. Не е без значение, с каква храна се храним и как я приемаме, макар че тя съдържа нужното количество калории и съответните витамини. Това говори, че храната е само сбор от съединения и вещества, които са форми, съдържащи онова, от което се нуждае живият организъм.
към текста >>
12.
УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Може да ни интересува нашата
кухня
, т.е.
Витамин Д, който наричаме по-прецизно със знака Д2, е антирахитичен. Нарича се ,калчифероло". Неговото действие е от голямо значение поради това, че улеснява всмукването от червата на калция и фосфора (които са най-важните вещества на скелета) и им уравновесява връзката в серума, а от там в скелета. Той се разтваря в мазнините, т.е. липоразтворим; най-важни негови извори са: жълтъка на яйцето, който го съдържа близо 20 милионни от грама в сто грама, рибено масло 400 милионни от грама в 10 грама и кравето масло 60 милионни от грама също в 10 грама Витамин Д2 може да бъде заместен от слънчевата светлина, нещо, което на родителите ще изглежда баснословно, защото една определена дължина на вълната от тая светлина може да преобрази една съставна част от нашето тяло, „ергостероло", в антирахитичен витамин.
Може да ни интересува нашата
кухня
, т.е.
нашата храна, както и храната на нашите кокошки, да знаем че охлювите, гъбите, както и червеите съдържат значително количество ергостероло. Липсата или недостатъчността на витамин Д2 причинява рахитизъм; по тоя повод трябва да знаем и да имаме пред вид, че рибеното масло, което се вкарва в организма не действува чрез маслото си, но чрез витамини А и Д, на които е доста богато. Нуждата на един индивид от витамин Д2 дневно е от 10 милионни от грама. * Витамин Е е тоя на възпроизвеждането. Причините на стерилност в двата пола са толкова различни, че се мисли, че съществуват два вида витамин Е, един за мъжки пол и друг за женски пол.
към текста >>
13.
Петър Димков (1886-1981)
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
После всички в
кухнята
ми даваха храна и изкарах много леко.
- Никога! Когато служих, още с постъпването си отидох при най-големия началник и му казах: “Аз съм дошъл да изпълня дълга си към държавата, но имам една молба. Понеже съм вегетарианец от дете, моля да ме оставите да се храня както намеря за добре. Началника ми отговори: Добре, но имаме само маслини и кисело зеле. Аз му казах: Нищо, и това е храна.
После всички в
кухнята
ми даваха храна и изкарах много леко.
Когато дойде време да се кълнем, пак се нареди добре. Аз не исках да се кълна и казах: Не се кълна. Винаги говоря истината и няма нужда да се кълна. Началникът ме скри и никой не забеляза, че не се заклех. Не си ли смел, страхлив ли си, нищо не можеш да постигнеш!
към текста >>
14.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 63
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
от Д-р Келог Пионерите на вегетарианството, от Христо Досев Българска вегетарианска
кухня
, от Р.
Човек, който се жертва за благото на другите, не умира. Из беседата, държана от Учителя на 26 II. 1933 год. Хубави книги Автобиография, от М. Ганди Да ядем ли месо?
от Д-р Келог Пионерите на вегетарианството, от Христо Досев Българска вегетарианска
кухня
, от Р.
Стефанова Лекуване с пост и жизнената сила, от д-р Ридлин В царството на живата природа, статии от Учителя Фитотерапия, лекуване с треви. от Д-р К. Кант Лекуване с треви, от Христо Досев Природно лекуване, от М. Платен Курс по есперанто, от Ат. Д. Атанасов
към текста >>
15.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Работника в работилницата, учителя и ученика в училището, дежурните готвачи в
кухнята
, домакините из спалните, салоните, двора за почистване, жетварите на нивата, градинарите в градината и пр.
В четири часа е всичко на крак! Зората бърза да ги поздрави с розов привет. Те й отвръщат с възторг. Пеят, молят се, правят гимнастически упражнения. Закусват под милувката на ранните слънчеви лъчи и всички на работа.
Работника в работилницата, учителя и ученика в училището, дежурните готвачи в
кухнята
, домакините из спалните, салоните, двора за почистване, жетварите на нивата, градинарите в градината и пр.
и пр. Прониквам навред: кухнята — ред и чистота. Тука не се готви месо. Тука са чисти, сочни, пресни, току що набрани зеленчуци и най-финни и изящни плодове. Дежурните — една е главната готвачка, най-възрастна, най-опитна, тя дава упътвания за количество, начин на приготовление, вкус и пр.
към текста >>
Прониквам навред:
кухнята
— ред и чистота.
Те й отвръщат с възторг. Пеят, молят се, правят гимнастически упражнения. Закусват под милувката на ранните слънчеви лъчи и всички на работа. Работника в работилницата, учителя и ученика в училището, дежурните готвачи в кухнята, домакините из спалните, салоните, двора за почистване, жетварите на нивата, градинарите в градината и пр. и пр.
Прониквам навред:
кухнята
— ред и чистота.
Тука не се готви месо. Тука са чисти, сочни, пресни, току що набрани зеленчуци и най-финни и изящни плодове. Дежурните — една е главната готвачка, най-възрастна, най-опитна, тя дава упътвания за количество, начин на приготовление, вкус и пр. и пр. ... наглежда, работи.
към текста >>
Умората, досадата и тем подобни нямат място в бялата, светла и с любовна атмосфера
кухня
.
Дежурните — една е главната готвачка, най-възрастна, най-опитна, тя дава упътвания за количество, начин на приготовление, вкус и пр. и пр. ... наглежда, работи. Другите изпълняват бързо, чисто, сръчно упътванията й. Пеят, смеят се, разговарят.
Умората, досадата и тем подобни нямат място в бялата, светла и с любовна атмосфера
кухня
.
По-тежките работи се вършат от дежурните братя. Понякога някой сестри искат да мерят силите си с тях. Тогава пък братята учат изкуството да режат зарзават, да мият плодове и да сервират. Ето ме в градината, тъй изящно подредена. Алеи за разходка със сводове от нависнали ябълки, круши, сливи, праскови, зарзали, череши и пр.
към текста >>
16.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 71
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
от Д-р Келог ......... Пионерите на вегетарианството, от Христо Досев Българска вегетарианска
кухня
, от Р.
От миналата годишнина на в. „Братство“ имаме запазени известно число цели течения. Цялата годишнина може да се получи срещу 20 лв. Изд-во „Братство“ доставя: Автобиография, от М. Ганди Да ядем ли месо?
от Д-р Келог ......... Пионерите на вегетарианството, от Христо Досев Българска вегетарианска
кухня
, от Р.
Стефанова Лекуване с пост и жизнената сила, от д р Ридлин В царството на живата природа, статии от Учителя Словото на Учителя Постижимото в живота Онова, което интересува хората на земята, това е постижимото, а не философските трактати, не е поезията, не е музиката, в дадения случай, които интересуват хората. А постижими са онези неща, които стават бавно; в бързането няма постижения, човек най-първо трябва да има ясна представа за себе си, да даде един отговор, какво представлява той вътре в природата. Че човек носи едно име и принадлежи на една нация, това още нищо не значи. Преди всичко той трябва да бъде одарен с един светъл ум, с едно здраво сърце и с една разумна воля. Не воля да върши, каквото си иска, не, воля имаме само там, където се вършат неща, които са разумни.
към текста >>
17.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Стругов остана сам, седна на миндерчето а
кухнята
и си припомни за своята майка, която е седяла тук, отгледала го здрав, а сега сляп да го посрещне, тогава когато трябва най-много да му се радва.
Ясно му стана колко погрешен е бил избрания от него път и мъка раздираше сърцето му — защо той няма сега очите си, та да посвети целия си живот, всичките си сили и способности в служене на човечеството, да ги употреби за изграждане, вместо за разрушение. И тогава, заедно с Божествената музика, която долиташе, се приближаваше пак Христос, с открити ръце, с бледи устни и лъчезарни зеници, слага ръка на главата му и тихо му шепне: „Блажеви са каещите се, защото те ще се спасят …“ * * * Придружен от един български студент Стругов пристигна в своя роден град, в своята родна къща. Почука, но никой не се обеди. Напипа ключа под килимчето и отвори. Студента си взе сбогом и забърза към гарата, за да вземе втория влак.
Стругов остана сам, седна на миндерчето а
кухнята
и си припомни за своята майка, която е седяла тук, отгледала го здрав, а сега сляп да го посрещне, тогава когато трябва най-много да му се радва.
И я вижда как некога при камината му е разправяла за малкия Йосиф, що братята му го продали, за младенеца Исус, за псалмопевеца Давид. А той слушаше и искаше да стане като тях. Но стана голям, забрави Бога и сега пак като дете искаше да се върне при Него. С очи беше, а не виждаше къде върви и що върши. За него бяxa по-важни законите, които управляват съединяването на два химически елемента, отколкото тези, които свързват две души.
към текста >>
Жена му влезе в стаята да се съблича, а малката Оля тичаше в
кухнята
да види заспалата си кукличка.
Искаше да я нарече дяволска наука, защото служеше само на злото начало в човека. Какво би спечелило човечеството от неговия взрив, за когото изгуби толкова време, похаби душата си и изостави семейството си? Нищо!.. Освен смърт, разкъсани тела, сълзи и кърви. С тия мисли той забрави как ще срещне жена си и детето си. А те вече бяха по стълбите, разговаряха и се чудеха кой ще е отворил вратата.
Жена му влезе в стаята да се съблича, а малката Оля тичаше в
кухнята
да види заспалата си кукличка.
— Мамо-о-о, татко си дошъл! … Татенце, ти си сам! Не те ли посрещна поне кукличката? Видя ли я, колко е хубава, мамо вчера ми я купи. И колко слуша!
към текста >>
18.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Попов, - 8 Овощията и зеленчуците от Асен Иванов, - 45 Българска вегетарианска
кухня
, от P. М.
Досев, - 15 Храната на народа от Д-р М. Хиндхеде, - 8 Първо стъпало, Л. Толстой, - 6 Плодовете като храна от д-р Марсел Лабе, - 2 Тютюнът е отрова, от п, оф. Д-р Г. Бунге, - 3 Азбука на житното градинарство от Ев. Ив.
Попов, - 8 Овощията и зеленчуците от Асен Иванов, - 45 Българска вегетарианска
кухня
, от P. М.
Стефанова и Илия Стефанов, - 15 Разни. Автобиография, от М. К. Ганди, - 60 3алtзът на Запада, Освалд Шпенглер, - 40 Златни капки, Йор. Ковачев, - 50 Загадките в слънчевата система, Ц. Д. Рекитски, - 10 Въведение в асоционизма, от Д-р К.
към текста >>
19.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
„Аз изпратих повече плодове отколкото са нужди и за
кухнята
тази сутрин и днес не мога да дам повече цветя: всичко, което е за късане, е нужно за утрешната процесия.“ „Аз не искам нито твоите плодове, нито твоите цветя, каза моят водач, който като че ли обичаше да взема високомерен тон.
И понеже тоя морал се проповядва от векове и хилядолетия той е успял да скове умовете, сърцата и волите на хората до такава степен, че те с векове още не ще могат де се събудят от тая илюзия, от тоя кошмар. За да се освободи човек от тая илюзия, той трябва да потърси Божественото и за него да се хване. Само възвишено го, само един висок идеал е в сила да ни пресъздаде основно, да ни даде един здрав морал, който почива на Божествената справедливост и Любов и да ни подигне към творчество и постоянство в новите братски отношения и идеи, които ще бъдат основа на едно ново общество, което сега се създава и което ще покаже новия път на освобождение на цялото човечество. N. Мейбъл Колинз (2) БЕЛИЯТ ЛОТОС „Какво желаете? “ запита човекът с недоволен тон, гледайки ни през решетката.
„Аз изпратих повече плодове отколкото са нужди и за
кухнята
тази сутрин и днес не мога да дам повече цветя: всичко, което е за късане, е нужно за утрешната процесия.“ „Аз не искам нито твоите плодове, нито твоите цветя, каза моят водач, който като че ли обичаше да взема високомерен тон.
Аз ти доведох един Нов ученик, това е всичко.“ Той отвори вратата, направи ми знак да вляза, и като я затвори отново след мене, тръгна назад, без да каже дума, по дългия коридор, който сега, гледан от градината изглеждаше тъй мрачен. Един нов ученик за мен! И какво трябва да те уча аз, дете на полето? “ Аз гледах в мълчание странния човек. Как бих могъл да кажа.
към текста >>
20.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вегетарианска
кухня
– Борис Биров Как намерих Учителя – Benitta Да бъде мир!
Каквото човек посее, това ще пожъне (по беседата „Което човек сее“, 26.04.1936 г.) Край огъня (31. 07. 1939 г. 7-те рилски езера) – Планинец Характерология (Изучаване на човешкия характер, продължение от бр. 173) – Л. Лулчев Световното положение – С. К.
Вегетарианска
кухня
– Борис Биров Как намерих Учителя – Benitta Да бъде мир!
Макар че по целия свят държавите се въоръжават и готвят за война, последната не може да ни бъде наложена, ако ние не я искаме. Ако бъдем разумни и твърдо решени да вървим по пътя на мира, никой не може да ни наложи войната. Ако мислим за мира, ако живеем само с идеята за мира, ако не се подаваме на опасната психоза за неизбежността на войната, ние можем да запазим поне нашата страна от огъня, който се готви да се разрази над света Всеки един индивид от даден народ е мощен фактор при определяне бъдещето на страната си. Мисълта на човека е тази сила, която, в своето колективно действие, ще ни тласне към една или друга посока. Нашата мисъл, нашата вяра, нашето желание и нашето решение, са факторите, които ще определят нашето бъдеще!
към текста >>
Вегетарианска
кухня
Във всички вегетариански храни се избягва по възможност соленото, лютивото и изкуственото подкиселяване, особено с лимонтозу.
И едните и другите ще искат да ни използват, а не да ни направят добро. Наистина, много опасно е положението на един държавен кораб, когато неговите ръководители са привличани от сладкогласните сирени към две различни посоки, ако не знаят че, в същност, се намират между Сцила и Харибда и че единственият спасителен път е да се върви право напред, без ни най-малко отклонение в ляво или в дясно, по посока към тия или ония международни сирени. Бог да пази България от увлечения! Бог да даде ум и разум на нейните управници и ръководители — да водят с мъдрост и вяра в доброто, държавният ни кораб, всред бурното море на настоящето, като не се съблазняват от обещанията на никакви сирени, чийто глас ни привлича към подводни скали. С. К.
Вегетарианска
кухня
Във всички вегетариански храни се избягва по възможност соленото, лютивото и изкуственото подкиселяване, особено с лимонтозу.
Но за препоръчване е да се употребява храна, която е по-близка до тая, която ни дава природата в естествен вид — пълна с сила и жизненост. Така и проф. Консулов напоследък като разглежда причините на старостта и смъртта, казва: „Нашата кухня, която дава приятен вкус на храните, в много отношения им отнема ценни природни качества. Затова, като важно общо правило трябва да помним: суровите продукти, тъй както ни ги дава природата, трябва да се предпочитат пред сготвените. Затова именно са особено ценни суровите плодове и зеленчуци, суровото мляко, прясното масло и сирене.“ Истинския привърженик на природосъобразния режим употребява повече близки до естественият им вид храни.
към текста >>
Консулов напоследък като разглежда причините на старостта и смъртта, казва: „Нашата
кухня
, която дава приятен вкус на храните, в много отношения им отнема ценни природни качества.
Бог да даде ум и разум на нейните управници и ръководители — да водят с мъдрост и вяра в доброто, държавният ни кораб, всред бурното море на настоящето, като не се съблазняват от обещанията на никакви сирени, чийто глас ни привлича към подводни скали. С. К. Вегетарианска кухня Във всички вегетариански храни се избягва по възможност соленото, лютивото и изкуственото подкиселяване, особено с лимонтозу. Но за препоръчване е да се употребява храна, която е по-близка до тая, която ни дава природата в естествен вид — пълна с сила и жизненост. Така и проф.
Консулов напоследък като разглежда причините на старостта и смъртта, казва: „Нашата
кухня
, която дава приятен вкус на храните, в много отношения им отнема ценни природни качества.
Затова, като важно общо правило трябва да помним: суровите продукти, тъй както ни ги дава природата, трябва да се предпочитат пред сготвените. Затова именно са особено ценни суровите плодове и зеленчуци, суровото мляко, прясното масло и сирене.“ Истинския привърженик на природосъобразния режим употребява повече близки до естественият им вид храни. Супа борш. Настъргват се моркови, кервиз (целина), пащърнак. Нарязва се на дребно прясно зеле и всичко това се слага в подсолена вряла вода, в която предварително е накълцан лук, сложен да ври.
към текста >>
21.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Лулчев Една сказка – Слушател Народна вегетарианска
кухня
– Борис Ю.
Калименов Детето и живота Словото на Учителя. Кой е най-голям в Царството небесно. (из „Най-голям в Царството небесно“ 27.09.1936 г.) Стихотворения за деца – Д. Антонова Първият воденичар – Дядо Благо Характерология (продължение от бр. 174) – Л.
Лулчев Една сказка – Слушател Народна вегетарианска
кухня
– Борис Ю.
Биров Предназначение на славяните В ученията на великите общочовешки учители, а особено в това на Христа, ясно се говори, че в природата съществува вечна и велика Разумност. която е създала всяка раса, всяка народ и всяка личност със строго определено предназначение на земята. И доколкото една раса, един народ, една личност съзнават своето велико предназначение на земята и се стремят с всичките си сили към неговото изпълнение, дотолкова им се дават, от великата и вечна Разумност в природата, съответните умствени, духовни и материални условия за тяхното съществуване и преуспяване. Всяко отклонение на някоя раса, на някои народ и на някоя личност от първичното им естествено предназначение, има за последствие тяхното израждане и изчезване от лицето на земята. В миналото много раси и народи, поради своето отклонение, със се изродили и с изчезнали от лицето на земята, а други с оставили жалки, изродени остатъци.
към текста >>
Слушател НАРОДНА ВЕГЕТАРИАНСКА
КУХНЯ
Супа от леща Взема се хубава леща, измива се добре.
Тези последните вярват, че ще отговарят за делата си, пред Висшата Правда и затова се стремят да живеят по-скромно, да правят добри дела и никога да си не служат с насилието. Описа откритията на учените през 19 век в областта на медицината и френологията, като се спре главно върху някои добродетели: милосърдието, честността, кротостта, търпението и пр. Разгледа въпроса за морала, като се спря по-обширно и увлекателно за милосърдието и неговата възвишена форма, за честността и по какво се познават честните хора. В заключение каза, че българския народ е добър, но трябват силни и образцови хора, които да повдигнат и засилят вярата в Бога, да развият в него чистота и безкористна любов в безлюбие и съгласие и да го приучат да заживее в съгласие с живата природа — главно: храненето и пиенето. България има велико бъдеще, стига народа й да се проникне от горните добродетели“.
Слушател НАРОДНА ВЕГЕТАРИАНСКА
КУХНЯ
Супа от леща Взема се хубава леща, измива се добре.
Слага се във вряла вода да ври. Към нея се прибавя 1-2 глави чесън лук. Разцепват се на четири и се вари с лещата, като се слага известно количество нарязан кромид лук. След като се свари лещата, запържва се както първата супа (предполага се, че става дума за супа борш - бр. 174). След като се снеме от огъня, насипва се на прах чубрица за аромат.
към текста >>
22.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Неделчева Шиник на главата – Стефан Народна вегетарианска
кухня
– Борис Биров Вол и петел (басня) – Дядо Благо По светлата пътека Има светла пътека в живота, где слънце грее, где вятър духа, где вода блика, где трева никне и Духа нови хоризонти чертае.
, НБ - 10:00ч. - София, 3.1.1937г.) Минутите текат (стих) – Д. Антонова Първи полски конгрес на духовното знание в Познан – П. Г. П. Из живота на една сестра – Н.
Неделчева Шиник на главата – Стефан Народна вегетарианска
кухня
– Борис Биров Вол и петел (басня) – Дядо Благо По светлата пътека Има светла пътека в живота, где слънце грее, где вятър духа, где вода блика, где трева никне и Духа нови хоризонти чертае.
Върви по нея! Тръгни по светлата пътека на живота, осветена от Духа, що води към най-високия връх и най-голямото постижение за една искрено търсеща душа — Истината. Ясна, чиста, красива и великолепна е светлата пътека на живота. Дали е тръгнал по нея човекът ще познае по плодовете, които дава. Дали ходи по нея, той ще познае по резултатите, които има.
към текста >>
С т е ф а н Народна вегетарианска
кухня
През зимата всички хранителни продукти са в сушено или консервирано състояние.
А ето, че най-хубавото преживяване от живота на човека, това е точно излизането на мисълта из дребнавостите на всекидневието, гдето противоречията са така остри и болезнени, нирването на душата в океана от обикалящата го мислова атмосфера, гдето бди извънвременното и извънпространственно съзнание, държеше в ръката си пътеките не звездните, живота на милиардите хора с всички текни възможности, съдбата на всичко, което диша. Най хубавото преживяване, което изпълва всички кътчета на душата със светлина и топлота и й дава сила и възможност да понася с усмивка всички неудобства, които животът неминуемо поставя върху пътя на нейното развитие. Така нашият Божи човек би се молил по-правилно, ако би казал: „Радвам се, че живея и дишам, радвам се, че имам за днес водата и хляба и ще се радвам, когато Божието озарение бъде винаги с мене за да живея в Неговата светлина, която ми разкрива възможностите на живота, в Неговата Любов, която ми позволява да се радвам на живота. Защото интересно е, наистина: дали не би му се отворила по-голяма беля, ако Бог би му дал шиник злато, както е поискал. а не шиник глава — както е станало.
С т е ф а н Народна вегетарианска
кухня
През зимата всички хранителни продукти са в сушено или консервирано състояние.
Единствения пресен зеленчук за всеки вегетарианец, това е спанака, който природата ни поднася през цялата зима в прясно състояние. Общоизвестна е голямата хранителна стойност на спанака. Затова нека през зимата употребяваме колко се може повече спанак в нашата всекидневна храна. Супа от спанак Вземаме пресен и хубав спанак и го очистваме добре: след това го измиваме в много вода да плава, за да може добре да се пречисти от пръста. После това нарязваме измития спанак на дребно и го слагаме да ври в предварително приготвената кипяща вода.
към текста >>
23.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Лулчев Народна вегетарианска
кухня
– Борис Биров Светулка и северняк (басня) – Дядо Благо Разни По нови пътища „Индивидуализирането, което се забелязва в съвременната култура, води към една крива посока на живота.“ Учителя Индивидуализирането са старите пътища, по които света е вървял.
Светът на духа, на душата, на ума и на сърцето (из неделната беседа – 10.01.1937 г.) Вяра, Надежда и Любов – Дим. Станев Любов – Г. Тахчиев Искреност – Г. Тахчиев Семе (стих) – Д. Антонова Лъчи от „Изгрева“ – Л.
Лулчев Народна вегетарианска
кухня
– Борис Биров Светулка и северняк (басня) – Дядо Благо Разни По нови пътища „Индивидуализирането, което се забелязва в съвременната култура, води към една крива посока на живота.“ Учителя Индивидуализирането са старите пътища, по които света е вървял.
То е болезнено явление в живота. Както някои клетки в организма, ако се индивидуализират и кажат: ние искаме да работим само за себе си, да живеем само за себе си, се явяла болезнено състояние в този организъм, така също и едно общество, народ или държава, като се индивидуализират, явява се болезнено състояние в организма на човечеството. Те се откъсват от корена на живота и стават като център, който всява смут в организма, бил той на човек, общество, народ и държава. По тия пътища е вървял света, по тия пътища продължава да върви и сега, затова ние виждаме, че се явяват язви, циреи в обществата, между народите, в държавите. Ако познаваха природните закони и нагодяха живота си според тях, ако бяха послушни на Гласа на Всевишния, хората биха могли да избегнат много излишни страдания, губене на време и, водени от разумността, те биха ги употребили за благородни цели, за утвърдяване на нещо трайно между хората.
към текста >>
Лулчев Народна вегетарианска
кухня
Супа Вземат се няколко стръка праз, нарязва се на дребно, слага се до ври в кипяща вода, към него се прибавя чаша измит ориз.
Един човек може да бъде много добър или гениален, но ако принадлежи и ма един отличил се с нещо народ, то неговата слава ще се примеси с общата и от това, той ще има нов източник на радост. Това сравнение е бледо, но ако размислим, то ще ни служи само като малък повод да влезем в света на реалното, в реалния свят човешките системи на мисъл. логика и закони са до толкова от значение, до колкото са, да речем, от значение правилата за вътрешния ред на един параход, когото развълнувания океан мята на всички страни . . . (следва) Л.
Лулчев Народна вегетарианска
кухня
Супа Вземат се няколко стръка праз, нарязва се на дребно, слага се до ври в кипяща вода, към него се прибавя чаша измит ориз.
По желание може да се сложи и малко чист сок от кисело зеле. След като се свари добре супата, застройва се с яйца, кисело мляко и 1—2 лъжици брашно. Яйцата, млякото и брашното се разбиват в отделна тенджерка със студена вода и тази смес се сварява добре, като се бърка с тел. Когато този сос се сгъсти добре, изсипва се в супата. По желание може да се сложи малко чер пипер и лимон след като се снеме от огъня.
към текста >>
24.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Апостолов Народна вегетарианска
кухня
Оса и жаба (басня) – Дядо Благо Тихият зов Кат пролетен зефир, който коси на крилата си уханието на треви и цветя, днес по цялата земя се носи тихият зов на новия човек.
Недев Вярвай – В. Недев Философия на делото на Авг. Тйежковски (основи на неговото учение и на неговата система – продължение от бр. 180) – П. Г. Пампоров Адепт на Пролетта – Devazid Първият ден на Пролетта – Д.
Апостолов Народна вегетарианска
кухня
Оса и жаба (басня) – Дядо Благо Тихият зов Кат пролетен зефир, който коси на крилата си уханието на треви и цветя, днес по цялата земя се носи тихият зов на новия човек.
Откърмен във дни на бури и страдания, когато и сетната искра любов в човешките сърца догаря, новият човек крие в себе си красиви възможности за един по-възвишен, чист, слънчев живот. Кротко и с любеща усмивка той ни зове към приказни брегове. Като цветни пъпки в животворните обятия на пролетта се разтварят нашите сърца и души пред тихия зов на новия човек. И, подобно на ранното кокиче под снега, ние се пробуждаме за новия, светъл живот. Пред нашия взор сияе високия връх на Божествената любов.
към текста >>
Д. Апостолов Народна вегетарианска
кухня
Супа от макарони Вземат се по тънки макарони, начупват се на дребно и се слагат да се варят в предварително приготвената вряла вода.
Нека знаят всички болни, бедни и нещастни какво ни носи Пролетта! Нека знаят, че тя носи сила и живот, възраждане и възкресение! Първия ден на Пролетта е ден на Любов и Радост! Когато природата се подновява, птичките пеят. В началото на всека Божествени култура човеците пеят!
Д. Апостолов Народна вегетарианска
кухня
Супа от макарони Вземат се по тънки макарони, начупват се на дребно и се слагат да се варят в предварително приготвената вряла вода.
Солта се слага веднага с макароните, които се държат на огъня, докато се сварят. Тогава супата се застройва с кисело мляко, брашно, яйца и малко краве или друго подобно масло. Всичко това се разбива в отделна тенджера в малко студена вода, за да може брашното добре да се разбие. Соса се вари във вид на обикновена домашна каша, като през всичкото време се бърка с тел. за да не загори.
към текста >>
25.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако тези 13 милиарда английски лири биха се употребили за направата на къщички от по две стаи и
кухня
, за хората нямаше да има тази мизерия, която днес съществува.
Какво коства на човека да приложи това учение? Какво коства на една държава от 10-20 милиона жители да направи къщи за всички хора? Сега Англия харчи около 13 милиарда английски лири, за своето ново въоръжение. Ако тези пари биха се употребили за нещо разумно, каква голяма полза щяха да допринесат! И сегашните народи като се въоръжават и те не знаят защо правят това.
Ако тези 13 милиарда английски лири биха се употребили за направата на къщички от по две стаи и
кухня
, за хората нямаше да има тази мизерия, която днес съществува.
Сега там хората се поощряват да се женят, да раждат деца. Няма нужда от много деца. Едно — две деца са достатъчни. Казват, че земята можела да изхрани 10 милиарда хора. При толкова много хора на земята, това ще бъде цял ад.
към текста >>
26.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
То съдържа хранителни вещества, които вземат живо участие в
кухнята
на организма, натрупват се като резерви и изгарят при окислителните (горителните) процеси в клетките, освобождавайки топлина и енергия за нуждите му.
* И спомнят си за слънчеви градини, За песните славееви в нощта, За утринния блясък на зората през зимата, те спомнят пролетта * Лозата Премина всичко веч лозата, премина буря, гръм, беди; и и днес трепти от светла радост с плод сладък в майчини гърди, * И тя го дава с топла щедрост със безкрайна доброта, И всеки грозд е чудна сладост, н всеки грозд е красота. * И всяко зрънце пее нежно: „О, аз съм слънце и любов. Вкусете ме, за да живейте вий чист и радостен живот.“ В. Е. Л. ДА ИЗПОЛЗУВАМЕ СЕЗОНА НА ГРОЗДЕТО!
То съдържа хранителни вещества, които вземат живо участие в
кухнята
на организма, натрупват се като резерви и изгарят при окислителните (горителните) процеси в клетките, освобождавайки топлина и енергия за нуждите му.
Един килограм прясно грозде съдържа: захар 150—200 гр., белтъчини 5 — 10 гр., минерални соли 2 — 8 гр., целулоза 12 — 20 гр., тлъстини 1 — 2 гр., плодови киселини 7 — 8 гр., общо 700 — 800 калории, (ферменти) ароматни вещества, пектинови съединения и др. подобни. Минералните соли, които гроздето съдържа, са много полезни, като градивна храна, за клетките на организма. Техният състав зависи много от почвата и от сорта на гроздето. Калият е в голямо количество. Едно кило грозде дава 3 — 4 гр.
към текста >>
27.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Видях го свит в
кухнята
на една кушетка.
Навярно виновна е тая претрупана учебна програма, която кара учениците да се взират по цял ден в книгите, която не им оставя свободно време да излизат на чист въздух, на широка гледка, която просто заставя и най-здравите очи, с течение на времето, да стават късогледи. Така мислих в себе си, докато видях две положения, които ми обясниха всичко. Отидох у приятеля ми Р. вечер. Семейството се беше събрало на вечеря около голямата маса под достатъчно силна електрическа лампа. Отсъстваше синът им X.
Видях го свит в
кухнята
на една кушетка.
В средата на стаята, на няколко метра далеч от него, на тавана, висеше малка електрическа лампичка, не по-светла от 15 свещи. След силната светлина в салона, при влизането в кухнята човек беше с чувството, че влиза в зимник или в пещера. На тая светлина, на която едвам беше достатъчно да се различават формите на предметите, X. четеше някаква книга. Не беше учебник.
към текста >>
След силната светлина в салона, при влизането в
кухнята
човек беше с чувството, че влиза в зимник или в пещера.
Отидох у приятеля ми Р. вечер. Семейството се беше събрало на вечеря около голямата маса под достатъчно силна електрическа лампа. Отсъстваше синът им X. Видях го свит в кухнята на една кушетка. В средата на стаята, на няколко метра далеч от него, на тавана, висеше малка електрическа лампичка, не по-светла от 15 свещи.
След силната светлина в салона, при влизането в
кухнята
човек беше с чувството, че влиза в зимник или в пещера.
На тая светлина, на която едвам беше достатъчно да се различават формите на предметите, X. четеше някаква книга. Не беше учебник. Това беше никакъв миниатюрен номер на Всемирна библиотека, чийто букви бяха толкова дребни, че и при най-силна дневна светлина едва могат да бъдат четени. Но не стигаше и това.
към текста >>
28.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В същото д-во е открит теоретически и практически курс върху науката за храненето и вегетарианската
кухня
— ръководен от П.
Пампоров да държи редица сказки. Досега са държани върху вегетарианството цикъл сказки, а именно: 1) Основи на вегетарианството. 2) Етични и научни основания на вегетарианството. 3) История на вегетарианството (великите люде за безкръвно хранене). 4) Трезвеност, планинарство и вегетарианство.
В същото д-во е открит теоретически и практически курс върху науката за храненето и вегетарианската
кухня
— ръководен от П.
Г. Пампоров. Същевременно започва цикъл сказки върху учението на Всемирното братство — в етичната секция на същото д во. Исландия — Рейкявик На 13 февруари повторно държах сказка за идейните движения в България, като обстойно се спрях на богомилството и бялото братство, а на екрана с другите картини показах накрая и лика на учителя Дънов, рисуван от Б. Георгиев. Навреме пристигнаха и книгите пратени от брат Боев, които раздадох, тук са във възторг от всичко чуто — салонът бе препълнен. Наскоро, по желание, ще потретя на същата тена.
към текста >>
29.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Има изградена една каменна постройка, която служи за
кухня
и гдето обеда се приготовлява в два големи казана.
Вземайки участие в гимнастиката, аз забелязах, че тя наистина е много полезна и влияе отлично на самочувствието на човека. Тя успокоява нервите, освежава мозъка, засилва мисълта и изобщо поставя организма в отлична хармония. Едно от тия упражнения представя символически разкъсване оковите на материята. Също така и всички други упражнения имат своя дълбок смисъл и произвеждат силен ефект. След гимнастиката всички се разотиват, било по палатките, било по разходки из планината, а в това време дежурните братя и сестри приготовляват обеда, който е общ.
Има изградена една каменна постройка, която служи за
кухня
и гдето обеда се приготовлява в два големи казана.
Сутрин и вечер тук винаги има гореща вода за чай. Аз също дежурих веднъж. Заедно с другите дежурни, ний трябваше да очистим 100 кг. картофи за картофената супа, която Учителят много препоръчва. Настроението ни през време на работата ни беше отлично.
към текста >>
30.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Дребната, мургава Марина се навърташе повече в широкия килер и в
кухнята
.
Но много повече свидетели се бяха натрупали по стобора, интересно е всякога да се гледа, когато хората се карат помежду си. Такива интересни картини се разкриват из истинската природа на човека, че никой не би искал да се лиши доброволно от гледката им. А, както е известно, когато хората се делят, те се карат. Наострили ушите, съседите от околните стобори слушаха. Кокалестата, като някоя татарка, едра и руса Пенка, облечена в черен сатен, сновеше от схлупената, разкривена врата на зимника към гостната стая.
Дребната, мургава Марина се навърташе повече в широкия килер и в
кухнята
.
Когато се срещаха на двора или на широкия пруст гдето седеше на стол, с папка хартия на коляното нотариусът, заобиколен от задимилите цигари те си официални свидетели, те си продумваха по някоя дума, която не приличаше на някаква любезност. Също като че имаха да се карат, но никоя не смееше да започне. — Огледа ли избата? — Голямата каца, нямам къде да я туря. Нашият килер не ще може да я побере.
към текста >>
Наследничките влизаха от стая в стая, оглеждаха предметите, в зимника, в килера, в избата, в гостната и в
кухнята
, пипаха ги, като че искаха да се простят със спомените от тяхното детинство, но по нищо още не личеше, че ще има обикновената, роднинска, поделбена кавга.
— Ние пък нямаме толкова грозде, се усмихваше Пенка. После пак зашетаха из стаите. Ту в зимника, ту в килера, ту в гостната — същата гостна, с низък диван, с под, постлан с черги, с твърди, дълги, бродирани възглавници, за подпиране на гостите, гостната — гдето и двете някога поднасяха сладко и ракия, почервеняваха от срам и се спъваха. Нотариусът и свидетелите изпушваха вече третата си цигара. Любопитните съседки за трети път проверяваха оставените на огнищата гозби.
Наследничките влизаха от стая в стая, оглеждаха предметите, в зимника, в килера, в избата, в гостната и в
кухнята
, пипаха ги, като че искаха да се простят със спомените от тяхното детинство, но по нищо още не личеше, че ще има обикновената, роднинска, поделбена кавга.
Най после и двете сестри се умориха и седнеха до нотариуса. —Направеният опис на предметите в бащината ни къща отговаря на самата действителност, каза Пенка, като сочеше с ръка, правейки полукръг около себе си. Сега можем пред вас само да отбележим кому какво ще трябва да се даде. — Нали точно това искаме и ние тук да засвидетелстваме, рече нотариусът, като искаше да влезе в своя официален тон. — Ние познаваме предметите от тая къща и не остава нищо друго, освен да записвате нашето споразумение, рече Марина спокойно.
към текста >>
31.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нашата природа и
кухнята
на културния човек — Проф.
4, редактирано от Проф. П. Бакалов, Проф. Д-р Ст. Консулов и Ал. Радославов със следното съдържание: Статии; 1.
Нашата природа и
кухнята
на културния човек — Проф.
д-р Ст. Консулов. 2. Черното злато на Пирин — Георги К. Георгиев. 3. Организмът като цяло — Слави Стефанов. 4.
към текста >>
32.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Лагерът почти бе взел нормалният си вид: —
кухнята
бе изчистена и подредена: баните функционираха: калните места бяха постлани с плочи, а долу бяхме просекли нов път за минаване на конете.
Бъдете будни в онзи миг омаен, когато ще ви възкресявам Аз! * Аз ида да деля и единявам: единното да сложа в двуедно, различното навек да разлъчавам, блаженство двойно щедро да раздавам под миглите на Вечното Око. * Аз ида Нов Закон да ви насаждам: Мъжът — във мене да познай Жена, жената — с Мъж във Мене да се ражда. във Мене всеки себе си да види, във себе си пък Мене да открий! Елвилюри ЛОДКАТА Бяхме вече от около десетина дни на Рила.
Лагерът почти бе взел нормалният си вид: —
кухнята
бе изчистена и подредена: баните функционираха: калните места бяха постлани с плочи, а долу бяхме просекли нов път за минаване на конете.
Тази година, обаче, очаквахме нещо ново: — бяхме поръчали една лодка, която освен за приятните разходки по езерото щеше да служи и за пренасяне на вода за кухнята, защото дежурните, които вършеха това с кофи, чувстваха още няколко дни след дежурството си, неприятното въздействие — от това носене — върху мускулната им система (поне с мен беше така). Ний разпитвахме пристигащите групи, дали не са видели из багажите нещо като лодка, но все ни отговаряха отрицателно. Най-после една от групите ни съобщи, че лодката пристига. Времето, обаче, по което пристигаха багажите, бе минало, а ние все още не виждахме обичайната върволица да се задава отдолу. Въобще нямахме представа какво представлява самата лодка, но още по-мъчно можеше да се разбере по кой именно начин ще дойде тя до горе.
към текста >>
Тази година, обаче, очаквахме нещо ново: — бяхме поръчали една лодка, която освен за приятните разходки по езерото щеше да служи и за пренасяне на вода за
кухнята
, защото дежурните, които вършеха това с кофи, чувстваха още няколко дни след дежурството си, неприятното въздействие — от това носене — върху мускулната им система (поне с мен беше така).
* Аз ида да деля и единявам: единното да сложа в двуедно, различното навек да разлъчавам, блаженство двойно щедро да раздавам под миглите на Вечното Око. * Аз ида Нов Закон да ви насаждам: Мъжът — във мене да познай Жена, жената — с Мъж във Мене да се ражда. във Мене всеки себе си да види, във себе си пък Мене да открий! Елвилюри ЛОДКАТА Бяхме вече от около десетина дни на Рила. Лагерът почти бе взел нормалният си вид: — кухнята бе изчистена и подредена: баните функционираха: калните места бяха постлани с плочи, а долу бяхме просекли нов път за минаване на конете.
Тази година, обаче, очаквахме нещо ново: — бяхме поръчали една лодка, която освен за приятните разходки по езерото щеше да служи и за пренасяне на вода за
кухнята
, защото дежурните, които вършеха това с кофи, чувстваха още няколко дни след дежурството си, неприятното въздействие — от това носене — върху мускулната им система (поне с мен беше така).
Ний разпитвахме пристигащите групи, дали не са видели из багажите нещо като лодка, но все ни отговаряха отрицателно. Най-после една от групите ни съобщи, че лодката пристига. Времето, обаче, по което пристигаха багажите, бе минало, а ние все още не виждахме обичайната върволица да се задава отдолу. Въобще нямахме представа какво представлява самата лодка, но още по-мъчно можеше да се разбере по кой именно начин ще дойде тя до горе. Решихме да съберем сана група и да слезем до местността „Вада“, за да посрещнем багажа.
към текста >>
33.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Колко години сме се надявали да ни дойде някой брат да ни посети... Да ни поговори малко за милият ни Учител... А сега така изведнъж... — Риле, обърна се тя към момичето, донеси легена и котлето с гореща вода от
кухнята
... — То като че ли някой ме накара преди малко да я туря, така рекох си да се намира топла вода... Момичето цяло заруменяло и озарено с чудна усмивка донесе нов, чист леген, тури в него топла вода и ние един след друг си измихме краката, което бе за нас такава благодат след толкова часово пътуване.
Момичето се втурна към една съседна стая и извика: — Мамо ела, по-скоро, братя дойдоха! — и веднага след това дойде да ни помага да си снемем раниците, за което и не стана нужда, понеже ние почти ги бяхме свалили вече. Тозчас тя разпали по-силно печката, тури чайника да кипне вода и ние се почувствахме в тиха, близка родна атмосфера. След малко майката дойде с ведро мляко и ни поздрави сърдечно с грейнала усмивка на лице, като че ли бяхме скъпи близки, които вижда след дълга раздяла. — Боже, колко се радваме, каза майката, като оставяше ведрото до печката, колко се радваме че дойдохте!
Колко години сме се надявали да ни дойде някой брат да ни посети... Да ни поговори малко за милият ни Учител... А сега така изведнъж... — Риле, обърна се тя към момичето, донеси легена и котлето с гореща вода от
кухнята
... — То като че ли някой ме накара преди малко да я туря, така рекох си да се намира топла вода... Момичето цяло заруменяло и озарено с чудна усмивка донесе нов, чист леген, тури в него топла вода и ние един след друг си измихме краката, което бе за нас такава благодат след толкова часово пътуване.
Когато сърбахме след малко топлата вода с бучка захар, на вратата се почука и влязоха селяни и селянки. Всичките бяха усмихнати, радостни и ни поздравиха с „добре дошли, братя“. Кога момичето беше изхвърчало и съобщило на първите тям близки братя и сестри, не бяхме усетили. Но не след много, малката стаица се изпълни със сестри и братя, които за първи път в живота си виждахме, но които чувствахме близки в душата и сърцата си. — О, живи бяхме, казваха те, да видим и ние братя да ни дойдат и да ни кажат нещо повече, че ние тук се събираме и четем беседите на светлият ни Учител, но нали сме прости, какво разбираме.
към текста >>
34.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
С марулята ние го доставяме на организма, без участие на
кухнята
, много евтино и без да вкарваме белтъчини в прекалено количество с месото, яйцата и варивата пикочнокисели соли и др.
Сто грама маруля съдържа 475 милиграма лецитин, едно яйце — 1800, 100 гр. леща — 920, 100 гр. фасул — 650 и 100 гр. соя — 1480 милиграма. Лецитинът е важна неотделима част от нашата храна.
С марулята ние го доставяме на организма, без участие на
кухнята
, много евтино и без да вкарваме белтъчини в прекалено количество с месото, яйцата и варивата пикочнокисели соли и др.
вредни вещества. Сок от маруля трябва да пият ония, които страдат от слаб стомах. Той може да се прибавя към кашите на пеленачетата или да им се дава вместо портокалов сок. Репичките са също много ценни по същите причини. (те обаче не съдържат лецитин).
към текста >>
35.
-
Чесънът спада към луковите растения и е познат като добра подправка в нашата и западноевропейска
кухня
.
Дрехите не трябва да пречат на дишането. Те не трябва да стягат гърдите и корема. Не забравяйте да правите вашата най-важна обязаност — да дишате правилно и дълбоко с пълни гърди. Не забравяйте да употребявате в изобилие най-необходимата храна — чистият въздух. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА ЧЕСЪНЪТ (Allium sativum) Като родно място на чесъна се смята областта Джунгария в централна Азия.
Чесънът спада към луковите растения и е познат като добра подправка в нашата и западноевропейска
кухня
.
Чесънът съдържа една силно-проникваща миризма и има сладко лютив вкус, който се основава на етеричното масло но чесъна, което химически съдържа сяра. Върху кожата това масло причинява болки, както при изгорено и я възпалява. Етеричното масло прониква, при дълга употреба на чесън чак до жлезите на кожата и се отделя също чрез бъбреците в урината. Чесънът действа върху физиологията на организъма по следният начин: той успокоява перисталтичните движения на червата (движения които провождат храната); прекратява диарията; действа против разстройства в червата и понижава кръвното налягане. Според Loeper чесънът влияе на кръвното налягане (при общо кръвно налягане, при налягане в аортата и при бъбречна склероза) чрез разширение но малките артериални и капилярни съдове на организъма.
към текста >>
36.
-
Картофите в
кухнята
– сп „Храна и живот“ На Мусала – Веско Жекова.
Калименов Непоклатима (стих.) – Олга Славчева Словото на Учителя. Ще ви се даде. (из неделната беседа – 15 май, 1927 г.) Плодните дървета – Д-р Ст. Кадиев. Заветното писмо на Бетовен Учителят (стих.) – Пенчо Руссенов Разбирам (стих.) – Пенчо Руссенов Гроздето като храна и лекарство (продължение от брой 266) – Д р Д. Т. Бурилков Из науката и живота.
Картофите в
кухнята
– сп „Храна и живот“ На Мусала – Веско Жекова.
БОЖЕ, ПАЗИ БЪЛГАРИЯ! Човешкият ум, човешката воля и човешката сила не са за вяра. Те могат да бъдат правилно насочени, но също така могат и да грешат. Те могат, понякога, да ни запазят, но понякога, а именно когато се явят в противоречие с Божествения разум и с Божествената сила, т. е. с Божествения план за нещата — те могат да станат и причина за нашата гибел.
към текста >>
„Храна живот“ ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Картофите в
кухнята
В много страни картофите са насъщна храна като хлябът у нас.
През зимата и лятото може да се използва пастьоризиран гроздов сок. Пречката за това се заключава само в това, че няма нито една фирма, която да ни предлага чист и неразреден гроздов сок. Проблемът за използването на гроздето като лечебно средство също така не е още решен, като и проблемът за използването на гроздето като храна. Върху плещите на българските лекари лежи дълго да разрешат на практика и двата тия проблема в интереса на нароеното здраве. из сп.
„Храна живот“ ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Картофите в
кухнята
В много страни картофите са насъщна храна като хлябът у нас.
За по лесното им приемане като храна кухненското изкуство е измислило десетки начини за готвенето им. У нас се употребяват в по-малко видове яденета, като в гювеч, яхния, пържени или предварително варени и пюре. Въпреки и това ограничено прилагане но картофа в нашата кухня, малко са домакините, които правилно употребяват картофа и при готвенето. Изхождайки от положението, че картофа не със само една въглехидратна, калорична (топлородна) — динамична храна, а и носител на витамини, ценни соли и белтъчини, налага се правилно готвене за запазването им. При готвенето на картофите за да запазим най-ценното в тях — витамини и соли, трябва да: 1.
към текста >>
Въпреки и това ограничено прилагане но картофа в нашата
кухня
, малко са домакините, които правилно употребяват картофа и при готвенето.
Върху плещите на българските лекари лежи дълго да разрешат на практика и двата тия проблема в интереса на нароеното здраве. из сп. „Храна живот“ ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Картофите в кухнята В много страни картофите са насъщна храна като хлябът у нас. За по лесното им приемане като храна кухненското изкуство е измислило десетки начини за готвенето им. У нас се употребяват в по-малко видове яденета, като в гювеч, яхния, пържени или предварително варени и пюре.
Въпреки и това ограничено прилагане но картофа в нашата
кухня
, малко са домакините, които правилно употребяват картофа и при готвенето.
Изхождайки от положението, че картофа не със само една въглехидратна, калорична (топлородна) — динамична храна, а и носител на витамини, ценни соли и белтъчини, налага се правилно готвене за запазването им. При готвенето на картофите за да запазим най-ценното в тях — витамини и соли, трябва да: 1. Преди да се готвят трябва първо да се измият много добре, и след това да се белят, а не да се мият, след като се обелят. При миенето след обелването, с водата се отделят и голямо количество витамини соли, които са по повърхността на рязаната част, те се измиват и по този начин картофа губи една голяма част от тях. 2. Картофите се белят най-тънко защото витамините се намират под тънката кафява кожица и когато се белят, дълбоко заедно с изхвърлените обелки, изхвърляме витамините.
към текста >>
37.
-
Нам е известно каква е консумацията на лука като всекидневна подправка в ястията на нашата
кухня
.
Ние знаем днес, че това заболяване се дължи предимно на разстройството на жизнената хармония на един организъм. Според Лаковски, в страни където се употребява малко прясна растителна храна, особено лук, се срещат процентно повече ракови заболявания. Например, във Франция, където консумацията на прясна растителна храна е така оскъдна, а особена на лука, на 100,000 жители има 143 болни от рак. В България, според сведения дадени на Лаковски от нашия проф. П. Стоянов, имаме на същото число жители само 12,5 болни от рак.
Нам е известно каква е консумацията на лука като всекидневна подправка в ястията на нашата
кухня
.
От ред други наблюдения, опити и статистики се узнава каква роля имат каталитично-магнегичните излъчвания на храната при поддържане хармонията във вътрешния физиологичен и външния обменен живот ни клетките. Значи, храната снабдява органичната клетка не само с градивния материал от мазнини, белтъчини и въглехидрати, но също така и с акумулирани каталитично магнетични слънчеви лъчисти енергии, които изиграват ролята на регулатори на хармонията във функциите на клетката, каквато регулаторна роля имат секретите на вътрешните жлези на организма. по Ж. Лаковски
към текста >>
38.
-
Само така светът ще се разтвори целият пред него.“ Лукът (Allium сера) Подобно на чесънът, лукът е стара неродна подправка и храна в нашата
кухня
.
багетьори или рутенгенгери – откриватели на води и залежи от руди и др. чрез специална изрязана пръчка от леска или друго дърво, а може и метална. Фактът на това явление е неоспорим и академиите на науките почват да се занимават сериозно с него. Скритите сили, които ни заобикалят, малко по малко ще се разкрият на човека, за да обогатят неговата мощ и за да правят по сигурен и по-охолен неговия живот. Но за да имаме по-скорошното тяхно овладяване, ще трябва хората на науката да напуснат своя догматизъм да станат по-свободни и да не се боят толкова от „окултното“, което те таксуват като предразсъдък или шарлатанство; ученият трябва да е наистина свободен от всички предразсъдъци, а най-вече от тези в самата наука.
Само така светът ще се разтвори целият пред него.“ Лукът (Allium сера) Подобно на чесънът, лукът е стара неродна подправка и храна в нашата
кухня
.
Той подпомага храносмилателната система, като дразни жлезите на същата. Той влияе на обмяната на веществата, като ускорява изгарянето на захарите; затова той се употребява успешно при захарна болест, където имаме спиране на обмяната със захарите. J. B. Collip 1923 год. е успял да изолира от лука едно съединение от вида на глюкозамините, което действа като инсулина.
към текста >>
39.
-
Добрата
кухня
стои на предем план.
От казаното проличава ярко лика на Питагор. Принципите на Сократ, Платон, Исус, Буда са въплътени и разтълкувани от Питагоризма. Той ни напомня Орфизма и се е отразил мощно върху духовния облик на Древна Гърция. А. Неделчев ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Селското домакинство и подобрението му Домакинската работа, често смятана за излишна, е една от важните и основни ценности за напредъка на народното стопанство изобщо и на земеделското в частност. Първата и много важна работа на домакинята в село е да уреди домашната обстановка така, че да създаде радост, задоволство и щастие на челядта.
Добрата
кухня
стои на предем план.
Тъкмо в тази облост нашето селско домакинство не поставено добре. Първата храна — хлябът, който дава предимно сила на работещото селско население, е недобре приготвян, неизпечен, нехранителен, мокър че имаме доброкачествени материали за приготвяне на чисти брашна. Кооперативните селски фурни, както и общинските такива, които са комбинация с баня, пералня и сушилня, днес правят голям преврат в селско-стопанския бит. Държавата подпомага най-усилено за подобрение на бита, като отпуща потребните заеми и дава планове за селски фурни с разни приспособления, чрез които предимно се подобрява храната. Жилищните помещения, за които тоже държавата дава планове и заеми, у нас напоследък почнаха да се подобрявал, в хигиенично отношение, както и в своята вътрешна обстановка и външна угледност.
към текста >>
40.
-
Зрелите тикви през есента и зимата имат разнообразно употребление в
кухнята
.
Блажени са тия, които вървят по пътя на любовта и жертвата. Те са истински щастливци. Г. Тахчиев ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Тиквата като храна и лекарство Мнозина не подозират дори, какъв полезен плод представлява тиквата, а я считат само за храна на свинете и кокошките. Природата предлага на човека много плодове за храна, но той ги избягва и избира продукти, които не винаги отговарят на неговите нужди. Зелените тиквички напролет представляват вкусна храна, която вкарва в организма соли и витамини и разнообразява много трапезата.
Зрелите тикви през есента и зимата имат разнообразно употребление в
кухнята
.
Служат за приготовление на петмез, на мармалад, тиквеник (баница със стъргана тиква), тиквени торти (каша от тиква с масло, орехи и стафиди печени на фурна), за ядене — варена н печена, с мед, захар, гроздов сироп и петмез. Тиквата съдържа в 1 кг. следните хранителни вещества: Белтъчини 11 гр., плодови киселини 1 гр., захарни вещества 65 гр. Тези вещества развиват 320 калории т. е. колкото 400 гр.
към текста >>
41.
-
Според Божия закон, имаш право да имаш една къща, с една спалня, една приемна и една
кухня
.
Богатият ще иска да има 20 -30 милиона, един милиард. За какво му са тия пари? Да има 10 — 15 къщи. Защо му са те? Те не носят някакъв живот.
Според Божия закон, имаш право да имаш една къща, с една спалня, една приемна и една
кухня
.
За три стаи имаш право. Щом направиш втори етаж, то е на дявола работа. Вторият етаж е на твоите ближни. За тебе - на един етаж. Ти сега ще туриш наематели, ще се скараш.
към текста >>
42.
-
Внезапните му бегли появи ставаха ту на стълбите, ту в коридора, ту в някой тъмен ъгъл на
кухнята
.
— Що се отнася до мене, — каза той, — завиждам на всички, които могат да видят генерала, бих желал да му се притека на помощ, но никога не ми се е показвал. Той говореше с глас, в който се чувстваше истинско скръб и с такъв хубав израз на лицето, че г-ца Шпак помоли във вдън душата си Бога да осъществи желанието му. Младият барон наистина съжаляваше клетия призрак, и би го върнал в гроба му на покой. През дните, които последваха, г-ца Шпак, като че стана изключително предмет на вниманието на генерала. Тя го виждаше толкова често, че почти навикна.
Внезапните му бегли появи ставаха ту на стълбите, ту в коридора, ту в някой тъмен ъгъл на
кухнята
.
Невъзможно бе да забележи човек нито най-малката причина за това. Г-ца Щлак. обаче, смътно подозря, че в замъка трябва да има нещо, което генералът търси. Но тъй като той се загубваше веднага, щом го докоснеше погледа на жив човек, тя не можеше да си обясни тайнствените му намерения. Въпреки казванията на баронесата, г-ца Шпак виждаше ясно.
към текста >>
Ако към това се прибави, че
кухнята
в Хедеби бе в едно крило на зданието, че трябваше да се минава през двора, за да се отиде в нея, и най-сетне, че сега тя бе пълна като яйце, с чужди и неопитни слуги, ще се разбере добре колко бе необходимо начело на тази работа да стои способен човек.
Бе ден на прием в Хедеби. Имаше голям обед, на който бяха поканени много чужденци. Страните на г-ца Шпак бяха пламнали от печените, които обръщаше с ръжено, от малките пасти и сладкиши, които печеше във фурната, от всички тенджери със супа и паници със сосове, които вряха полекичка на края на огнището. Но това не бе всичко. Г-ца Шпак трябваше да бъде и в трапезарията, да проверява наредбата на трапезата, да приема сребърните лъжици и вилици, които сама баронесата броеше пред нея, да нагажда изкачването не бирата и виното от избата, и свещите да стоят здраво и добре в свещниците.
Ако към това се прибави, че
кухнята
в Хедеби бе в едно крило на зданието, че трябваше да се минава през двора, за да се отиде в нея, и най-сетне, че сега тя бе пълна като яйце, с чужди и неопитни слуги, ще се разбере добре колко бе необходимо начело на тази работа да стои способен човек.
Но всичко вървеше чудесно. Нямаше отпечатани пръсти по чашите, подозрителни мириси по баниците, супата бе подправена както трябва. кафето бе достатъчно силно. Г-ца Шпак показа на какво е способна и сама баронесата я похвали, като каза, че не би могло по-хубаво да се направи. Но какъв душ след това!
към текста >>
Спомниха си, че една просекиня бе влязла в
кухнята
в деня на приема и всеки се показа готов да отиде дори до Финмаркен, за да я хване.
Но какъв душ след това! Когато г-ца Шпак започна да предава сребърните прибори, оказа се, че липсват две лъжици, една за супа и една чаена. Ужасно нещо! Нищо по-лошо не можеше да се случи по онова време, в една добре наредена къща, от това —до се загубят сребърни прибори. Цялата къща бе разтърсена.
Спомниха си, че една просекиня бе влязла в
кухнята
в деня на приема и всеки се показа готов да отиде дори до Финмаркен, за да я хване.
Всички станаха недоверчиви и неразумни. Господарката на къщата подозираше гувернантката, гувернантката подозираше слугините, слугините се подозираха една друга, и подозираха всички. Постоянно имаше някоя, на която очите бяха пълни със сълзи, защото мислеше, че другите са уверени, че тя е задигнала лъжиците. Това положение на работите трая няколко дни, нищо не се намери в това време и г-це Шпак бе в отчаяние. Тя изтича в свинарниците и прегледа коритото на свинете, за да види да не би случайно лъжиците да са паднали там.
към текста >>
Погледна какво става зад нея и видя генерала, който изправен до стената на
кухнята
, сочеше с пръст една поличка, толкова висока и тъй неудобно поставена, че никому не би дошло на ум никога да остави там каквото и да било.
Тя влезе скрито в мансардата, дето слугините държаха дрехите си и тайничко прегледа сандъците им. Напразен труд, всичко бе безполезно и тя не знаеше вече де да търси. Тя виждаше добре, че баронесата и всички в къщи, все нея обвиняваха, чужденката, и биха я освободили без никакво съмнение. Г-ца Шпак плачеше наведена над кухненската печка, а сълзите й падаха над горещата плоча и пращяха. Изведнъж тя почувства, че трябва да се обърне.
Погледна какво става зад нея и видя генерала, който изправен до стената на
кухнята
, сочеше с пръст една поличка, толкова висока и тъй неудобно поставена, че никому не би дошло на ум никога да остави там каквото и да било.
Генералът изчезна по обичая си, щом гувернантката го забеляза, но г-ца Шпак разбра какво искаше да й каже. Тя изведи стълбичката от килерчето, опря го на нишата, протегна ръка и хвана на поличката една мръсна пачавра. Двете лъжици бяха обвити. Как бяха стигнали на това място? Очевидно, никой не знаеше.
към текста >>
Ходеше да я търси колкото можеше по-често, ту в
кухнята
, ту в трапезарията, ту отиваше под предлог, че му трябва нов конец за ловене го риба, ту казваше, че хубавият мирис на току що излезлите от фурната сладки, го привличали при нея.
Пачаврата е била турена на страна за да не пречи, а лъжиците са последвали съдбата й без някой да се досети. Но най сетне намериха се г-ца Шпак, сияеща от щастие, занесе ги на баронесата и стана пак дясна ръка, помощ, подкрепа на всекиго. Всяко зло за добро. Когато младият барон Адриан се върна през пролетта,. казаха му, естествено забележитото благоволение на генерала към гувернантката и младежът започна да се отнася към г-ца Шпак съвсем особено.
Ходеше да я търси колкото можеше по-често, ту в
кухнята
, ту в трапезарията, ту отиваше под предлог, че му трябва нов конец за ловене го риба, ту казваше, че хубавият мирис на току що излезлите от фурната сладки, го привличали при нея.
През тези случайни посещения, той повеждаше разговора все в областта на свръхестественото. Караше г-ца Шпак да го разпитва за случки с приведения, за големите имения на Зьомерланд, като Юлита или Ериксберг, например, и искаше да знае какво мисли тя за тях. Но най-често говореше само за генерала, като казваше, че не може да разговаря с другите, които вземаха всичко на подбив. Колкото до него, той съжалявал клетия призрак и би желал да му помогне до намери покой. Но как и с какво средство?
към текста >>
43.
Всемирна летопис
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
IV — Отровните змии в медицината, козметиката и
кухнята
. 11.
9. К. А. Либра. Астрология: съдбата и свободната воля — Хармония и дисхармония. 10. Окултна хигиена и медицина: I — Нашето хранене, от Ледбитер. II — Картофите като лек против подагра и пикочна киселина. III — Радиоактивни лечебни апарати.
IV — Отровните змии в медицината, козметиката и
кухнята
. 11.
Духовна опитност: I — Интересна Фотографическа снимка. II — Майчина обич и виденията на децата, съобщ. Д. Димитров. III — Интересен случай от ясновидство, съобщ. С. Г.
към текста >>
44.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Но след като отивахме неколко пъти в
кухнята
и проверявахме, че всичко си стои на место, свикнахме с тоя шум, който много пъти ни даже и способствуваше лесно да се унисаме в обятията на Морфея, също, като воденичното кречетало прави на воденичаря по-сладко да се успива.
С лицата си към огъня, поглеждате и се обръщате едновременно и един към други, което беше знак, че се разговаряте помежду си. Омаян от гледката, питам домашните ми, питам и съжилците ни, виждате ли и те като мен Огън, накладен в двора с турци около него? От всякого, обаче, получавах отрицателен отговор. И друго. Щом дойдеше време за спане — около 10 часа вечер, в кухненското помещение се задрънкате чинии, табли, вилици, лъжици — също, като когато се дига и слага трапеза.
Но след като отивахме неколко пъти в
кухнята
и проверявахме, че всичко си стои на место, свикнахме с тоя шум, който много пъти ни даже и способствуваше лесно да се унисаме в обятията на Морфея, също, като воденичното кречетало прави на воденичаря по-сладко да се успива.
Горните две събития се повтаряха почти ежедневно, вечер, през цяла една зима, от която датирате и нещастията в моя фамилиарен живот; защото аз се разведох с първата си жена и като че ли тия явления бяха някаква поличба . . . Ожених се за друга жена, инак здрава, угледна, пъргава домакиня, но, нещастна от към душевно спокойствие; защото наскоро след омъжването й, тайнствена некаква сила започва да я измъчва: ежедневно след залез-слънце, или ще задуха ветрец срещу нея макар и че не е на открито, а заключена в стаята си, или, пред нея ще заскача петел, кокошка, палаш, котка или друга подобна гадина. А това са предвестници на идещото по-голямо зло, а именно: оформя се при нея мъглообразно нещо, като старец, който започва да я души, мачка и ужиля, като, свръх всичко това, по един най-нахален начин, заисква от нея безнравствени деяния (!?). И забележително е това, че, през тези моменти на неописуемо терзание: конвулсии, задушване и треперене, никой не може да й помогне; чудовището прекара обикновеното свое посещение, до като най после я остави полумъртва.
към текста >>
45.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Вечерно време, като току що насядаме на трапезата, всички у дома 5-6 души, заслушаме, че в
кухнята
се заблъскат чинии, задрънкат тенджери, сахани и тепсии и въобще пойде такъв шум, щото човек би помислил; че някой е влязъл и с тояга всичко троши и хвърля.
Най-напред ни посрещна аптекаря, който почти дословно ни разказа: „Аз не вярвам в нищо друго освен в онуй, което мога да видя и попипам. Никакви абстракции не признавам, в никакво задгробно съществуване не вярвам. Но това, което сега става с мен, като че ли ме озадачава. Говореха ми преди да наема тая квартира, че туй ставало, онуй се вършило, че из невиделица се тропало, викало, но аз като невярващ, не обърнах внимание. Като заживях, обаче, в туй помещение, още от първите дни започнах да бъда обезпокояван от следните съвсем необясними за мен феномени. Първо.
Вечерно време, като току що насядаме на трапезата, всички у дома 5-6 души, заслушаме, че в
кухнята
се заблъскат чинии, задрънкат тенджери, сахани и тепсии и въобще пойде такъв шум, щото човек би помислил; че някой е влязъл и с тояга всичко троши и хвърля.
Затичаме се да видим, що е, но намираме всичко на местото си. И всинца помислюваме, че това трябва да е била каруца в улицата, а нам се чини, че тропотът й е в нашата кухня. — Второ. Сам в стаята си започна да се занимавам. Заслушам силни тропания на тавана, потона, стените.
към текста >>
И всинца помислюваме, че това трябва да е била каруца в улицата, а нам се чини, че тропотът й е в нашата
кухня
.
Но това, което сега става с мен, като че ли ме озадачава. Говореха ми преди да наема тая квартира, че туй ставало, онуй се вършило, че из невиделица се тропало, викало, но аз като невярващ, не обърнах внимание. Като заживях, обаче, в туй помещение, още от първите дни започнах да бъда обезпокояван от следните съвсем необясними за мен феномени. Първо. Вечерно време, като току що насядаме на трапезата, всички у дома 5-6 души, заслушаме, че в кухнята се заблъскат чинии, задрънкат тенджери, сахани и тепсии и въобще пойде такъв шум, щото човек би помислил; че някой е влязъл и с тояга всичко троши и хвърля. Затичаме се да видим, що е, но намираме всичко на местото си.
И всинца помислюваме, че това трябва да е била каруца в улицата, а нам се чини, че тропотът й е в нашата
кухня
.
— Второ. Сам в стаята си започна да се занимавам. Заслушам силни тропания на тавана, потона, стените. При все че при мене няма никой, пак стана, проверя в шкафа, под миндеря или под леглото да не се крие някой, но нищо не намирам. Уплаша се, избягвам из стаята си.
към текста >>
Слугинята си шета в
кухнята
, чуе глас „брей, излявайте из къщата, не ви ща“.
Сам в стаята си започна да се занимавам. Заслушам силни тропания на тавана, потона, стените. При все че при мене няма никой, пак стана, проверя в шкафа, под миндеря или под леглото да не се крие някой, но нищо не намирам. Уплаша се, избягвам из стаята си. — Трето.
Слугинята си шета в
кухнята
, чуе глас „брей, излявайте из къщата, не ви ща“.
И понеже слуша глас, търси някого, но никого не намира. Изплашва се и тя, и избягва. — Четвърто. Понеже всичко туй започна да става често, ние в къщи вече не се страхувахме, а хладнокръвно го посрещахме. Така, след като и на мен гласът неколко пъти в занимателната стая ми вика: „излявайте, излявайте“, а аз не му обръщам внимание, то един път се развика на толкози висок тон и с такова тропане, щото аз се възмутих и се принудих да му възразя: „Е добре, да изляваме, а къде да идем?
към текста >>
Отваря вратата, преминва през двете антрета и отива в
кухнята
да прави кафето и то след като затваря вратите подир себе си.
Така, след като и на мен гласът неколко пъти в занимателната стая ми вика: „излявайте, излявайте“, а аз не му обръщам внимание, то един път се развика на толкози висок тон и с такова тропане, щото аз се възмутих и се принудих да му възразя: „Е добре, да изляваме, а къде да идем? “ — „Не, не, излявайте; ей сега излявайте“. А пък време за обед. Прибирам домашните си, вземаме гозбите и отидохме да обядваме у съседите си. Пращаме подир обеда слугинята в дома да направи кафе и да го донесе у съседите.
Отваря вратата, преминва през двете антрета и отива в
кухнята
да прави кафето и то след като затваря вратите подир себе си.
Щом влиза в кухнята, силно тропане се зачува, прохвучва камък колкото едно яйце, без да знае от де и я ударя по лакътя. Чува същевременно и глас: „Кафе правиш ха, а на мене защо не направиш“. Но момичето свикнало вече с прийомите на гласът, не се уплашило, а си довършило работата —: направила кафето и го донесе у съседите. Същата слугиня, 15-16 годиш но момиче, често пъти е слушала безнравствени приветствия от тоя глас, който я подканял в разни любовни връзки, но тя винаги се е изкикотвала и избягвала. Няколко пъти и аз с ушите си даже чух гласът, когато задяваше слугинчето и думите му бяха от такова гнило естество, щото си помислих, че ако тоя глас може да е на извънземен жител, сигурно той ще е още на същото долно нравствено ниво, на което е стоял и до като е бил жив .
към текста >>
Щом влиза в
кухнята
, силно тропане се зачува, прохвучва камък колкото едно яйце, без да знае от де и я ударя по лакътя.
“ — „Не, не, излявайте; ей сега излявайте“. А пък време за обед. Прибирам домашните си, вземаме гозбите и отидохме да обядваме у съседите си. Пращаме подир обеда слугинята в дома да направи кафе и да го донесе у съседите. Отваря вратата, преминва през двете антрета и отива в кухнята да прави кафето и то след като затваря вратите подир себе си.
Щом влиза в
кухнята
, силно тропане се зачува, прохвучва камък колкото едно яйце, без да знае от де и я ударя по лакътя.
Чува същевременно и глас: „Кафе правиш ха, а на мене защо не направиш“. Но момичето свикнало вече с прийомите на гласът, не се уплашило, а си довършило работата —: направила кафето и го донесе у съседите. Същата слугиня, 15-16 годиш но момиче, често пъти е слушала безнравствени приветствия от тоя глас, който я подканял в разни любовни връзки, но тя винаги се е изкикотвала и избягвала. Няколко пъти и аз с ушите си даже чух гласът, когато задяваше слугинчето и думите му бяха от такова гнило естество, щото си помислих, че ако тоя глас може да е на извънземен жител, сигурно той ще е още на същото долно нравствено ниво, на което е стоял и до като е бил жив . . .
към текста >>
46.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
IV — Отровните змии в медицината, козметиката и
кухнята
. 11.
9. К. А. Либра. Астрология: съдбата и свободната воля — Хармония и дисхармония. 10. Окултна хигиена и медицина: I — Нашето хранене, от Ледбитер. II — Картофите като лек против подагра и пикочна киселина. III — Радиоактивни лечебни апарати.
IV — Отровните змии в медицината, козметиката и
кухнята
. 11.
Духовна опитност: I — Интересна Фотографическа снимка. II — Майчина обич и виденията на децата, съобщ. Д. Димитров. III — Интересен случай от ясновидство, съобщ. С. Г.
към текста >>
Отровните змии в медицината, козметиката и
кухнята
.
И както слънцето, чийто метал е златото, упражнява най-силно влияние върху нашата планета, така и лъчите на медта действат през златото оживително и лечебно върху организмите. Това оживително действие на Отингеровите плочки се обяснява така: чрез златния състав „етерното тяло на слънцето“ се поставя в пряка връзка с „етерното тяло на човека“ и така се докарва едно висше пулсиране в човека. Обратно пък действат златото и медта заедно върху интелектуалното или духовното в човека и правят последния все по-възприемчив към по-високи и най-висши влияния на живота, подпомагайки му да постигне здрав мироглед, а с това и жизнерадост и удоволствие в работата. Апаратът на Отингер е едно гениално откритие, ползата от което е безсъмнена. Наблюденията и опитите са доказали това.
Отровните змии в медицината, козметиката и
кухнята
.
Както гущерите, така и отровните змии са играли едно време важна роля в медицината. Така, употреблението на усойницата (Viper) като лечебно средство се среща още във времето на Хипократ. Кожата на усойницата се е смятала като най-сигурно лечебно средство за всякакъв вид кожни болести, екземи. Архиген считало месото на усойницата за главно средство против проказата. Лайбмедикът на император Август, Муза, употребявал същото средство против лоши циреи.
към текста >>
Но най-невероятно може да изглежда употреблението на отровните змии в
кухнята
.
Хотентотите изкискват отровата от жлезите на отровна змия и я изпиват, за да се предпазят за в бъдеще от ухапването на отровни змии. В Мозамбик се ваксинират със змийска отрова. В Бразилия се употребява отровата от кресливата змия (Crotalus horridus), като сигурно средство против ревматизъм. Отровата от змиите е употребявана още от старите скити за намазване върховете на стрелите. Употребявали я и ловците на тигри.
Но най-невероятно може да изглежда употреблението на отровните змии в
кухнята
.
А факт е, че бедното население в южна Франция и Италия яде усойниците. И в Америка от месото на кресливата змия приготовляват особен деликатес, наречен „Musical Jack“. По островите в Тихия океан и в Австралия туземците ядат месото на разни видове отровни змии. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Интересна фотографическа снимка. През месец юли т. г.
към текста >>
47.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тя ще се занимава повече със стъкмяването, нареждането и порядъка, отколкото с
кухнята
.
Но художничката покрай тези лоши качества, които са присъщи на тази типова ръка, като повърхностност, саможивство, непостоянство, чувственост, разточителност, лек живот, безумност и цинизъм, има също и няколко добри качества, които са израз не толкова на дълбоко убеждение, колкото на просто, а така също и на лесно избухващо настроение и въодушевление. Обаче, недостатъците обикновено вземат предимство. При ъглестите типови ръце имат значение, както и при другите типови ръце, обоснованите общи правила за тази форма на ръката. Все пак, ние тук ще споменем няколко от тия особени правила за жената. Една домакиня с ъглести пръсти бива извънредно строга в своето домакинство.
Тя ще се занимава повече със стъкмяването, нареждането и порядъка, отколкото с
кухнята
.
Нейното постоянно стремление ще бъде следното, нито едно облекло да не е зацапано, бельото да не е изпокъсано, от рано сутрин до късна вечер ще върви по стъпките на слугите и при, всяка тяхна невнимателност ще ги изругае с най-голяма строгост. Но и самият съпруг, който има за жена една такава образцова домакиня, не е свободен пред нейния режим. Едва що дошъл в къщи, той трябва да си изуе обущата, макар че преди това да ги е изтрил добре, защото всяко пристъпване по килимите с прашни или мръсни обуща е най-строго запретено. Особено неприятна му става тая строгост за ред и порядък и върху неговата писалищна маса, защото спретнатата ръка на домакинята пожертва веднага обичния му живописен безпорядък на книги и писма, при който той по-добре се чувства, отколкото при възстановения ред на най-строгата симетрия. Младежи! Ако сте настроени малко идеално, пазете се от момичета с неподправена ъглеста ръка, защото вашия живописен безпорядък, вашите обични навици са в голяма опасност, ако една такава машина за ред сполучи да оплете вашето сърце и да ви поиска ръката!
към текста >>
48.
Всемирна летопис, год. 3, брой 02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тасев, който стоял дълго време при тях в мутвака (
кухнята
), че Звезда често падала на земята полумъртва и в това време плакала понякога, а по некой път се смеела.
На ковчегът и друго в новата къща нищо не се показа тази вечер. Звезда каза, че през деня (30 ноември), когато тъкала в новата къща при ковчега, видяла, че един празен кошер се движил сам по стаята. Една дъска на вратата на същата стая, преди 4 — 5 деня счупена, и когато се счупила, тя, Звезда, гледала как вратата се тласка и чупи сама — туй било денем. В 8 часа през нощта си тръгнахме всичките 7 души и си дойдохме в Горна Лисина, в 9 часа. Етървите на Звезда говорили с нашия другар Ст.
Тасев, който стоял дълго време при тях в мутвака (
кухнята
), че Звезда често падала на земята полумъртва и в това време плакала понякога, а по некой път се смеела.
Напоследък като паднала както и по-преди, от тогава се появил невидимият, менструацията й престанала и от тогава насам никак вече не падала. Според това, може да се предполага, че този дух е произлязъл от невестата, но как? —Горният знае. Семейството на Джокева се състои от 17 члена, материалното му състояние е повече от бедно. Семейството не е спокойно, от страх не могат да спят както трябва и са съвършено отчаяни.
към текста >>
49.
Всемирна летопис, год. 3, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И в
кухнята
, и в градината, и в работилницата, то ще работи с радост все за другите.
В него цялата дейност на детето ще бъде служене на другите. Така по един естествен начин ще се развие у него духът на самопожертването, самоотричането! С най-големи напрежения в клас ние не ще можем да постигнем което ще постигнем в такова училище чрез дейната любов. Нали способностите се развиват най-добре чрез дейност? В училището детето чрез дейност трябва да дойде до закона на служенето, тая велика основа на новата култура, която иде.
И в
кухнята
, и в градината, и в работилницата, то ще работи с радост все за другите.
И обратно, — другите пък ще работят за него. И знанието ще се добива чрез обща дейност, чрез общи усилия за постигане на общи цели. Ще има преливане на живот между душите на тези малки сърца! Животът в общежитието трябва да се прониква от духовния елемент. Това е благоприятно условие за проявата на висшето у детето.
към текста >>
Недалеч от мен имаше една двуетажна къща, от по 4 стаи и
кухня
.
Подобни и много други факти за силата на човешката душа и нейните схващания в будно и сънно състояния през време на войната има много. Те трябва да се съобщавате за публикуване и поука на скептиците. Къща, посещавана от духове. Като студент през 1896 год., следвах в Русия, град Харков. Живеех на улица Клочковска.
Недалеч от мен имаше една двуетажна къща, от по 4 стаи и
кухня
.
Тази къща не се обитаваше от никого. Един ден попаднах в едно мое познато семейство, което живеело в тази къща около 6 месеца, но напуснало. Семейството се състоеше от бащата, запасен полковник, госпожата му, един син и една дъщеря, възрастни. Тоя ден бях на чай у тях и, събрани всички на масата, почнаха да ми разправят, че като живели по-рано в казаната къща, която беше тогава необитаема, често им се случвали такива работи, които не могли с нищо да си ги обяснят. Например, често пъти, когато им идвали гости, то или галошите им или дрехите им ще бъдат задигнати и поставени или в мазето или пък окачени на такова място, дето човек мъчно може да стигне без стълба Стопаните предполагали, че това може би е някаква игра или шега от слугите им, и ги изпъждали.
към текста >>
Жена му се изправила на сред стаята и гледала към
кухнята
, същевременно направила знак на него да мълчи.
Вечерта, към 9 часа, бил затворил най-внимателно всичките прозорци и врати; освен че били заключени, но и подпрени отвътре с гирмета (напречни дървета) за по-здраво затваряне на вратите, понеже там върлували много хайдути и комити. Той си бил легнал и унесъл в сън. Жена му имала още работа да шета из къщи. Лампата горяла. В един миг се вдига един страшен шум в къщи и всички прозорци и врати се разтварят като от 20 души разбойници.
Жена му се изправила на сред стаята и гледала към
кухнята
, същевременно направила знак на него да мълчи.
От към кухнята тя видяла син пламък и женски образ, в когото познала покойната си леля, за която мислели, че се е вампирясала, поради недобрите й дела през живота и, и почнала да й говори: „лельо, лельо, защо си дошла у нас? Иди си у вас, внучките ти те чакат. Иди си, иди си, моля те. Там те чакат“. Художникът се уплашил много, той мислил, че са влезли разбойници и жена му се е уплашила и от уплахата се е умопобъркала и лежал в кревата си.
към текста >>
От към
кухнята
тя видяла син пламък и женски образ, в когото познала покойната си леля, за която мислели, че се е вампирясала, поради недобрите й дела през живота и, и почнала да й говори: „лельо, лельо, защо си дошла у нас?
Той си бил легнал и унесъл в сън. Жена му имала още работа да шета из къщи. Лампата горяла. В един миг се вдига един страшен шум в къщи и всички прозорци и врати се разтварят като от 20 души разбойници. Жена му се изправила на сред стаята и гледала към кухнята, същевременно направила знак на него да мълчи.
От към
кухнята
тя видяла син пламък и женски образ, в когото познала покойната си леля, за която мислели, че се е вампирясала, поради недобрите й дела през живота и, и почнала да й говори: „лельо, лельо, защо си дошла у нас?
Иди си у вас, внучките ти те чакат. Иди си, иди си, моля те. Там те чакат“. Художникът се уплашил много, той мислил, че са влезли разбойници и жена му се е уплашила и от уплахата се е умопобъркала и лежал в кревата си. Жена му продължавала да разговаря с видението.
към текста >>
След няколко минути видението се отдалечило през
кухнята
навън, дето, до
кухнята
, имало натрупани дъски и греди, понеже предполагали да строят нова къща, но всичките греди и дъски се срутили със страшен шум и биле разхвърлени, като че 10 души са работили да ги разхвърлят.
Иди си у вас, внучките ти те чакат. Иди си, иди си, моля те. Там те чакат“. Художникът се уплашил много, той мислил, че са влезли разбойници и жена му се е уплашила и от уплахата се е умопобъркала и лежал в кревата си. Жена му продължавала да разговаря с видението.
След няколко минути видението се отдалечило през
кухнята
навън, дето, до
кухнята
, имало натрупани дъски и греди, понеже предполагали да строят нова къща, но всичките греди и дъски се срутили със страшен шум и биле разхвърлени, като че 10 души са работили да ги разхвърлят.
След това, около половин час след разхвърлянето на дъските, всичко утихнало. Направили си кафе, разговаряли се, и без да коментират случая, станали, затворили вратите, пак ги подпрели както по-рано, затворили прозорците и си легнали, но те си знаят как са осъмнали. На другия ден узнали, че леля им си ходила още същата вечер у тях и също направила там подобен шум и се отдалечила. Повторно у тях не се връщала, да им се яви така ясно, както горния случай. След това са осветявали вода и други някои молитви са чели поповете, но случката не се повторила. Посещение.
към текста >>
В това време в
кухнята
им се произвел страшен шум от разхвърляне на чинии, тенджери, всички съдове из
кухнята
били разхвърляни така, като че човек си е играл цял ден.
През нощта слушат, че сестра й мъчно диша, като че някой я души за гърлото. Станала госпожата на художника и почнала да пали кибрита, и в това време като че човек духнал и угасил кибрита. На три пъти е угасвал кибрита и усетило се като че човек ходи из къщата. Когато запалила лампата, забелязала на спящата си сестра по лицето пот. Събудила я и я попитала, защо толкова хърка и като че се бори с някого.
В това време в
кухнята
им се произвел страшен шум от разхвърляне на чинии, тенджери, всички съдове из
кухнята
били разхвърляни така, като че човек си е играл цял ден.
Сестра й като се разбудила, оплакала се, че не може да си повдигне нито ръцете, нито главата, цяла била като пребита, и по тялото й се забелязвали натъртени места, като от удар. Пак и този случай не могли да си обяснят, защото нищо не са видели освен шумът от стъпки, дето са чули из стаята и шумът от разхвърлянето на чиниите и съдовете из кухнята им. Една година след този случай те се пренесли в София да живеят и сега са много добре и здрави, и не са забелязвали да ги спохождат някои духове, както в Македония. Но са много набожни. Съобщава Д-р Хр. (ветерин.
към текста >>
Пак и този случай не могли да си обяснят, защото нищо не са видели освен шумът от стъпки, дето са чули из стаята и шумът от разхвърлянето на чиниите и съдовете из
кухнята
им.
На три пъти е угасвал кибрита и усетило се като че човек ходи из къщата. Когато запалила лампата, забелязала на спящата си сестра по лицето пот. Събудила я и я попитала, защо толкова хърка и като че се бори с някого. В това време в кухнята им се произвел страшен шум от разхвърляне на чинии, тенджери, всички съдове из кухнята били разхвърляни така, като че човек си е играл цял ден. Сестра й като се разбудила, оплакала се, че не може да си повдигне нито ръцете, нито главата, цяла била като пребита, и по тялото й се забелязвали натъртени места, като от удар.
Пак и този случай не могли да си обяснят, защото нищо не са видели освен шумът от стъпки, дето са чули из стаята и шумът от разхвърлянето на чиниите и съдовете из
кухнята
им.
Една година след този случай те се пренесли в София да живеят и сега са много добре и здрави, и не са забелязвали да ги спохождат някои духове, както в Македония. Но са много набожни. Съобщава Д-р Хр. (ветерин. лекар) Изгубен предмет, намерен по необикновен начин. В 1910 година се самоубива в София дъщерята на софийския жител г. П.
към текста >>
50.
Всемирна летопис, год. 4, брой 01
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Днес мнозина мислят,че е достатъчно да се въведе трудовия принцип, да се постави детето в трудова обстановка, като в градината, на полето, ливадата, железарницата, тъкачницата, дърводелницата, в магазина, в
кухнята
, и то да работи самодейно, и чрез тая работа да дойде до знание, наука и да развие ред сръчности, както и волята си — тогава щели сме да имаме „идеално“ възпитание.
И се чудим, че училището не дава това, което трябва да даде! Ако в училището липсва духовния елемент, душата много ще загуби: ценни кътове в нея ще останат незасегнати, ценните й заложби ще останат непокътнати, спящи, ще се атрофират най-нежните цветя в детската душа. Училище, което изхожда от материализма, насажда го и в детето. В днешното училище се подхранва главно материалистичната психика на детето и неговата душа остава пуста, ненахранена; тя усеща духовен глад. Каква загуба!
Днес мнозина мислят,че е достатъчно да се въведе трудовия принцип, да се постави детето в трудова обстановка, като в градината, на полето, ливадата, железарницата, тъкачницата, дърводелницата, в магазина, в
кухнята
, и то да работи самодейно, и чрез тая работа да дойде до знание, наука и да развие ред сръчности, както и волята си — тогава щели сме да имаме „идеално“ възпитание.
Можем да имаме училище с разни работилници: дърводелница, бояджийница, книговезница, машинен отдел и пр., в което да работи „малкия индустриалец“. Той работи самодейно. Ти, за да успокоиш съвестта си, сегиз-тогиз ще занимаваш „малкия индустриалец“ с изкуство, за да кажеш, че не забравяш и душевните му нужди. Но не е там работата. Какво е настроението, през което гледа този „малък индустриалец“ на света, на живота?
към текста >>
Опитват се да обяснят това по следния начин: с растящото изтънчаване на живота, особено с изтънчаване на
кухнята
, зъбите още от млада възраст се употребяват все по-малко за дъвчене и разрязване.
професор Гизи държа в аулата на Цюрихския университет твърде добра реч върху зъбните болести. Той изтъкна, че съществуват голям брой теории за причините на зъбните болести (зъбния кариес), но нито една от тях не обяснява всички явления изчерпателно и без противоречия. Едно е несъмнено, а именно, че зъбният кариес е най-разпространената болест. И не е мъчно да се види, че зъбите на съвременния културен човек все по-вече се влошават, т. е. стават все по-малко устойчиви срещу кариеса.
Опитват се да обяснят това по следния начин: с растящото изтънчаване на живота, особено с изтънчаване на
кухнята
, зъбите още от млада възраст се употребяват все по-малко за дъвчене и разрязване.
Ние рядко оставаме хляба така да се скорави, че неговото дъвчене да представлява напрежение. Сравнителната анатомия ни учи, че всеки орган, който по-малко се употребява, постепенно се атрофира; и че само органът, който работи, запазва продължително своята жизнеспособност. Относно зъбите е очевидно, че при силното дъвчене, върху зъбите се упражнява натиск, който предизвиква по-живо кръвообращение в челюстните кости, в кожицата на зъбния корен и в зъбната пулпа. Това води към по-голямо отделяне на варовити вещества и по-добро втвърдяване на зъбните вещества и костта Но и това обяснение не е достатъчно. Пикерил доказа, че новозеландските племена маори, стоящи на твърде низко културно ниво, сваряват храната си много по-вече отколкото културният европеец, и при все това у тях има само 3% кариес, когато в културното ни човечество той е 90%.
към текста >>
51.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
... и ми се похвали, че вече сама готви и за всичко в
кухнята
се разпорежда, което не била вършила вече цели 20 години.
Тя прочела в „Народни листи“ за моята дейност, и ми писаха да отида при нея. Тя е далечна роднина на моята жена, та затова бездруго трябваше да ида. Когато отидох трети път, тя отведнъж си простря ръката, и първото нещо, което направи с нея, беше, че се прекръсти. „Мене ми е тъй добре, аз ще дойда да ви изпратя“, каза тя и сама стана и мина през цялото жилище и през готварницата, за да ме изпрати чак до пътната врата и ме замоли да й направя още две визити. Когато бях последния път, тя стоеше при.
... и ми се похвали, че вече сама готви и за всичко в
кухнята
се разпорежда, което не била вършила вече цели 20 години.
Други път държах беседи в Кромержиж. Бях замолен да посетя една бодна жена, която страдала вече много години от парализа на краката. Посетих я и я излекувах. Съобщи ми, че имала две имения в Кромержиж и че дългото й лекуване погълнало напълно едното от именията. Била при няколко професори.
към текста >>
След тая анкета ще можем още с по-голямо основание да успокоим г-на професора, че редакторът на Всемирна Летопис, няма нужда да гледа „червеите по месото в
кухнята
“, защото той не е месоядно животно: само ония, които се хранят с животински трупове, за да възприемат от тях съответните енергии и нрави, и да станат по-вкусни на червеите, могат да се занимават с подобни „научни“ изследвания в
кухнята
.
Ралф Ширле и до сър Оливер Лодж4) за обяснения по тоя случай, като им съобщихме и критиката на българския капацитет. Отговорите на тия англичани ще публикуваме своевременно за назидание и успокоение на нервите на българския критик. Запитахме и директора на французкото списание ,,Le Voile d'lsis" за същото, тъй като и той, без да подозира съществуването на българския „учен" гърмовержец, даде твърде похвален отзив в кн. III, год. 30 на своето списание за откритието на г-жа Дикинсън5).
След тая анкета ще можем още с по-голямо основание да успокоим г-на професора, че редакторът на Всемирна Летопис, няма нужда да гледа „червеите по месото в
кухнята
“, защото той не е месоядно животно: само ония, които се хранят с животински трупове, за да възприемат от тях съответните енергии и нрави, и да станат по-вкусни на червеите, могат да се занимават с подобни „научни“ изследвания в
кухнята
.
Колкото за списанието Всемирна Летопис, за което г. критикът се отзовава с такова пренебрежение и злоба, трябва само да се забележи, че то излиза от 1919 г. насам, в обем по 3 печатни коли голям формат и с дребен шрифт, дало е много ценен материал за четиво, а г. професорът не е прочел досега нито една от излезлите книжки, при все това седнал да критикува съдържанието му, което не му е известно! Ето ви образец на критика!
към текста >>
НАГОРЕ
