Търсене в текстове за 'Кухня'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 67 резултата в 41 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 450–500

След 100 години ще се измени кухнята.
457 Плодове. Ученикът трябва да може да се храни и само с плодове. Те ще му предадат светли мисли и чисти чувства. И с това ще се развие и волята му. След 100 години ще се измени кухнята. Сега по-голямата част от живота си жените прекарват в кухнята. А мъжете работят само за храната. 458 Ментално поле. Когато ученикът е в размишление и съсредоточение, той не трябва да се отвлича от нищо, да е в хармония със своите мисли и да се намира в умственото поле.
към текста >>

Сега по-голямата част от живота си жените прекарват в кухнята.
Плодове. Ученикът трябва да може да се храни и само с плодове. Те ще му предадат светли мисли и чисти чувства. И с това ще се развие и волята му. След 100 години ще се измени кухнята. Сега по-голямата част от живота си жените прекарват в кухнята. А мъжете работят само за храната. 458 Ментално поле. Когато ученикът е в размишление и съсредоточение, той не трябва да се отвлича от нищо, да е в хармония със своите мисли и да се намира в умственото поле. 459
към текста >>

2. НОВ ХРАМ - Зафира Иванова*

По негова идея и участие се построи продължение на салона - кухня-трапезария с две врати: южна, която гледаше към светлините на морския фар, и западна, която водеше до каменното огнище.
Брат Николай Дойнов от София имаше във Варна лозе с лятна къщичка. Там прекарваше лятото цялото му семейство. Чуден човек беше този брат Николай. Физик и астроном, беше написал книги по астрология и правеше верни хороскопи. Той също е автор на историята на Братството в България. По негова идея и участие се построи продължение на салона - кухня-трапезария с две врати: южна, която гледаше към светлините на морския фар, и западна, която водеше до каменното огнище. Сладкодумен и духовит беше. Около него винаги имаше хора. Той услужваше на хората безкористно. Тогава беше построена и една барака за дърва и инструменти - толкова красива, че прилича на творение на изкуството. Във Варненското братство винаги кипеше живот.
към текста >>

3. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

Търново вилата му е използвана за кухня и трапезария.
148 Велико Търново, преди срещата – текстът по- нататък в приложението от 1911 г. е записан от П. Гумнеров и липсва при Д. Голов. 149 Тодор Бостанджиев (Панталонджията) – последовател на Учителя Беинса Дуно, от В. Търново. По време на съборите на Веригата във В. Търново вилата му е използвана за кухня и трапезария. 150 Тук и по-нататък в списъка на присъстващите от 1911 г. бележките в скоби за месторождение и местоживеене са добавени от П. Гумнеров и липсват в протокола на Д. Голов. 151 Илия Зурков – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Бургас, по професия дрогерист. 152 Матей Попов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Котел, живял в Бургас, работил като чиновник.
към текста >>

4. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Търново вилата му е използвана за кухня и трапезария.
148 Велико Търново, преди срещата – текстът по- нататък в приложението от 1911 г. е записан от П. Гумнеров и липсва при Д. Голов. 149 Тодор Бостанджиев (Панталонджията) – последовател на Учителя Беинса Дуно, от В. Търново. По време на съборите на Веригата във В. Търново вилата му е използвана за кухня и трапезария. 150 Тук и по-нататък в списъка на присъстващите от 1911 г. бележките в скоби за месторождение и местоживеене са добавени от П. Гумнеров и липсват в протокола на Д. Голов. 151 Илия Зурков – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Бургас, по професия дрогерист. 152 Матей Попов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Котел, живял в Бургас, работил като чиновник.
към текста >>

5. Спомени на Елена Иларионова - 1906

Купихме си над Мармарлийската чешма място с малка колибка ― стая и кухня.
Трябваше да решим къде да се установим.* Посъветвахме се с Учителя и Той ни каза, че отгоре ни определят Търново, а ние да си решим къде. На мене не ми беше обичен тоя град. Поплаках си, но се завърнахме в него. Благодарение, че двамата ми братя бяха там, скоро свикнах и се примирих. Купихме си над Мармарлийската чешма място с малка колибка ― стая и кухня. Костадин насади лозе и се занимаваше с него. Учителя ни посещаваше често и по някой път престояваше по-дълго време. *В края на 1905 г. Костадин се уволнява. (Бел. Състав.)
към текста >>

6. ОРГАНИЗАЦИЯТА

В кухнята, която беше под открито небе, постоянно имаше казан с гореща вода, откъдето всеки желаещ можеше да получи по чаша.
През първите събори се изпълняваха особен вид гимнастически упражнения, а сегашните шест гимнастически упражнения, без музикалното, се дадоха на събора през 1922 г. и оттогава се въведоха в цялото Братство.“ Ето какво още си спомня за събора през 1925 г. Георги Събев: „...На събора се готвеше общ обед, а вечеря и закуска се правеше с чай и маслини първо качество по шест маслини на човек. В кухнята, която беше под открито небе, постоянно имаше казан с гореща вода, откъдето всеки желаещ можеше да получи по чаша. Горещата вода беше едно от най-важните задължения на дежурните. Тогава се надпреварвахме да пием гореща вода.* Дежурните по кухня бяха с бели престилки и бели забрадки. Тогава ми направи впечетление, че при такъв голям приток на хора с различно обществено положение, пол и възраст на никого нищо не се губеше. На едно дърво беше окачена табелка с надпис: „Намерени вещи“. Обикновено след приключване на съборите се е изнасяла голяма литературно-музикална програма.
към текста >>

Тогава се надпреварвахме да пием гореща вода.* Дежурните по кухня бяха с бели престилки и бели забрадки.
Ето какво още си спомня за събора през 1925 г. Георги Събев: „...На събора се готвеше общ обед, а вечеря и закуска се правеше с чай и маслини първо качество по шест маслини на човек. В кухнята, която беше под открито небе, постоянно имаше казан с гореща вода, откъдето всеки желаещ можеше да получи по чаша. Горещата вода беше едно от най-важните задължения на дежурните. Тогава се надпреварвахме да пием гореща вода.* Дежурните по кухня бяха с бели престилки и бели забрадки. Тогава ми направи впечетление, че при такъв голям приток на хора с различно обществено положение, пол и възраст на никого нищо не се губеше. На едно дърво беше окачена табелка с надпис: „Намерени вещи“. Обикновено след приключване на съборите се е изнасяла голяма литературно-музикална програма. На събора през 1925 г. със „Стихотворение за търновския събор“ Олга Блажева изразява своето възхищение от търновските събори:
към текста >>

7. 1919_6 Спомени на Елена Иларионова

Учителя разговаряше с тях, а другите братя пишеха беседи в кухнята.
Раздайте я на руските емигранти." Втората половина аз опекох в къщи и дадох обяд на братята, които работеха у дома. Учителя не яде от нея. Като я разпределиха, казаха, че за мен не е останала, а Той рече: „На нея не й трябва риба. Другата, колкото е останала, раздайте на бедните, но не на братя и сестри." Досвидя ми за хубавата риба и един от братята ми каза: „Остави ми едно парченце." Аз отделих и го скрих в долапа. Дойдоха от Русе братя Маркови. Учителя разговаряше с тях, а другите братя пишеха беседи в кухнята. Като мислеха, че Учителя е зает, те поискаха да ядат риба. В тоя момент Учителя влезе да им иска нещо и те скриха рибата. Като си излезе, пак почнаха да ядат, а котката се изправи на един стол и ги гледаше. Учителя пак дойде и им каза: „И котката иска малко риба! " И си излезе.
към текста >>

8. 1919_7 Спомени на Райна Калпакчиева

Винаги вземахме под наем и съседните две вили – на Бостанджиеви, където беше кухнята и столовата, и на старческия дом, където се помещаваше складът.
Учителя често идваше в Търново и мене ме пращаха да го водя по къщите. Всеки ден аз ходех у Елена Иларионова да го посрещам. Той ми даваше бастуна си, който ми се виждаше много тежък. Веднъж ме помилва по главата, а аз подскочих от радост, че ме е помилвал, и му целунах ръката. По време на съборите Учителя държеше беседите си под едно дърво, в източната страна на двора. Винаги вземахме под наем и съседните две вили – на Бостанджиеви, където беше кухнята и столовата, и на старческия дом, където се помещаваше складът. Пред вилата на Бостанджиеви имаше наредени големи стомни с вода, които се пълнеха от свободните братя. Живеехме под наем у Тиреви, на Марино поле. През 1919 г. заедно с баба Мариола, отидохме да живеем на колибата, на долния етаж. Баща ми ходеше на работа в магазина, а баба ходеше за вода, переше, готвеше, изобщо – гледаше ни.
към текста >>

9. 1921_17 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 2

И да имат една обща кухня.
Бяхме 20 души, които, ако се хранехме сами, поотделно, щяхме да плащаме скъпо, а така, задружно, ни излезе по 16 лева дневно на човек. И при това, ще се научите да ядете само необходимото. Едно или две ястия са достатъчни. Тогава и жените ще се освободят от излишен труд. После, да се научат сестрите да имат една обща пералня, да перат задружно. И да имат една обща кухня. Направете един опит; туй не е наложително, но така ще видите какви ще бъдат практическите резултати. А сега, една жена иждивява цял ден в къщи за работа и трудът и е разпръснат. При отделно пране, например, изгарят се повече дърва, изхабява се повече сапун и разноските са по-големи. Приложете това където може, където условията позволяват. За пръв път опитите може да са несполучливи, може да дадат обратни резултати.
към текста >>

10. 1922_2 Спомени на Петър Камбуров

На първо време можехме да закупим ниви, коне и инвентар (плугове, семена, храна), после ще трябва да обзаведем жилище – братска къща от две стаи и кухня.
През зимата на 1922 г. падна дебел сняг и аз трябваше да прекарам времето си сам в стаята. Единствената мисъл, която доминираше над всички мои мисли, беше идеята за предстоящото образуване на братска комуна през есента на 1923 г. Мислих, кроих разни планове и дойдох до заключението, че ще ни са нужни пари, при това – повече пари. Откъде можехме да вземем тия пари? На първо време можехме да закупим ниви, коне и инвентар (плугове, семена, храна), после ще трябва да обзаведем жилище – братска къща от две стаи и кухня. А приятелите, които щяха да участват в комуната, бяха без един лев. Всички щяха да участват само с двете си ръце – да работят. Но докато се дойде до работата, трябваха много други подготвителни неща. За да работиш, да ореш, нали трябва да имаш нива? Моята мисъл ме отведе в Стара Загора.
към текста >>

11. 1922_17 ПЕНТАГРАМЪТ - Видове пентаграми

По размери е колкото касата на моя вратопрозерец в кухнята -- приблизително 2.00—2,50 метра.
„Рамката" беше изработена от тънки чамови дъски. Разстоянието между двете огромни дъна беше малко, може би 4-5 см, колкото за картината. През 1922 г. Пентаграмът е бил донесен в Търново в тази „рамка". Тя и сега е пред очите ми. По размери е колкото касата на моя вратопрозерец в кухнята -- приблизително 2.00—2,50 метра. Когато разрушаваха братската вила през 1965 г., за да строят блокове на мястото, никой не се сети да запази тази оригинална „рамка". Що се отнася до съществуването на втори, по-малък цветен Пентаграм и аз съм чувала за това от по-стари братя и сестри. (19) [Пентаграмът] престоява дълги години в полицията, откъдето го освобождава брат Любомир Лулчев и го занася на Учителя. Но Учителя вече не го слага, не го изнася никъде, тъй като намира, че той е изгубил вече своите еманации. (17) МУЗИКАЛНИЯТ ПЕНТАГРАМ
към текста >>

12. 1925_15 Спомени за търновските събори

Посягат да спрат селянина, но Учителя се усмихва, взема кълката и казва на сестрите: „Турете я в кухнята." Учителя се освободи от нея, освободи и нас, а селянинът бе уважен заради жеста му.
група) братя и сестри още известно време. Идва един селянин при Учителя, чистичко облечен, спретнат, вади от пояса си чиста бяла кърпичка, а в нея завита хубава кокоша кълка. Подава я благоговейно на Учителя. Приятелите изтръпват. Как, месо! Посягат да спрат селянина, но Учителя се усмихва, взема кълката и казва на сестрите: „Турете я в кухнята." Учителя се освободи от нея, освободи и нас, а селянинът бе уважен заради жеста му. За него това беше подарък за Учителя. Той още не знаеше нищо за Учителя и че ние сме вегетарианци. Ако Учителя не беше приел кокошата кълка, щеше да го смути и спре, но сега го прие и пътят му е отворен за Школата. Зависеше от него, дали ще влезе в Школата, или ще я подмине. Изборът беше само негов и на никой друг.
към текста >>

13. БИТА НА УЧИТЕЛЯ

(Когато Учителят се премести на Изгрева след 1926 г., Василка продължаваше да върши своите задължения.) Долу в сутерена имаше кухня и трапезария.
При Учителя винаги имаше върволица от хора. Понякога излизаше на двора и там водеше разговори с посетителите. Той обичаше да бъде винаги спретнат, чист и никога не се появяваше небрежно облечен - беше изискан в туй отношение. Сестра Василка се грижеше за Неговата външност и за обстановката. Имаше и други сестри, които й помагаха, но главната работа вършеше Василка. (Когато Учителят се премести на Изгрева след 1926 г., Василка продължаваше да върши своите задължения.) Долу в сутерена имаше кухня и трапезария. В кухнята работеха леля Гина Гумнерова и една сестра Янакиева. Тя беше много хубава, висока сестра, възрастна вече, когато ние я заварихме, но много добра домакиня и още по-добра готвачка. Готвеше скромно, но много вкусно и чисто. Така се осигури прехраната и пребиването на Учителя у Гумнерови, както и посрещането на посетители. Как се осъществяваше самата издръжка в този дом?
към текста >>

В кухнята работеха леля Гина Гумнерова и една сестра Янакиева.
Понякога излизаше на двора и там водеше разговори с посетителите. Той обичаше да бъде винаги спретнат, чист и никога не се появяваше небрежно облечен - беше изискан в туй отношение. Сестра Василка се грижеше за Неговата външност и за обстановката. Имаше и други сестри, които й помагаха, но главната работа вършеше Василка. (Когато Учителят се премести на Изгрева след 1926 г., Василка продължаваше да върши своите задължения.) Долу в сутерена имаше кухня и трапезария. В кухнята работеха леля Гина Гумнерова и една сестра Янакиева. Тя беше много хубава, висока сестра, възрастна вече, когато ние я заварихме, но много добра домакиня и още по-добра готвачка. Готвеше скромно, но много вкусно и чисто. Така се осигури прехраната и пребиването на Учителя у Гумнерови, както и посрещането на посетители. Как се осъществяваше самата издръжка в този дом? По това време бяха отпечатани първите томчета беседи на Учителя.
към текста >>

Поднасяха го на Учителя, Той приемаше дара с усмивка и уважение и после казваше на приносителя: "Рекох, занесете го долу в трапезарията за общата кухня".
Така постъпваха средства и почнаха да се събират, а Учителят живееше съвсем скромно в тази простичка обстановка и се хранеше с още по- простичка храна. При своите срещи Учителят разрешаваше съдби, развързваше родови и кармически възли, а със съветите си лекуваше и възвръщаше към живот хора, които бяха отписани от тогавашните лекари. Те оживяваха, избавяха се от бедите си и в знак на благодарност, поднасяха своята лепта на Учителя в името на Бога. Тази лепта беше давана в бял плик, съобразно възможностите на приносителя, а понякога се поднасяха в натура - донасяха се продукти и Учителят ги насочваше към трапезарията. Ето как се издържаше този дом, който бе дом на Бога и рогът на изобилието се изливаше по съвсем обикновен начин - всеки посетител носеше нещо без някой да го кара или задължава. Поднасяха го на Учителя, Той приемаше дара с усмивка и уважение и после казваше на приносителя: "Рекох, занесете го долу в трапезарията за общата кухня". Ето така Учителят живя и работи в малкия дом на ул."Опълченска"66 до 1926-1927 г, когато след построяването на Изгрева, се прехвърли да живее там. На Изгрева Учителят живееше при най-скромните условия, при които може да живее един човек на земята. Днес изпитвам срам, че братята, които се грижеха за Изгрева, които бяха много дейни и които уж разбираха от много неща, не приготвиха и не създадоха условия на Учителя за работа. Същите тези братя имаха в града по-добри условия за себе си, отколкото за Учителя. Това трябва да се запомни.
към текста >>

Но трябва да добавим, че салонът се отопляваше с въглища, както и печката в кухнята.
Сестрите се грижеха за бита на Учителя - едни Му перяха дрехите, други чистеха, трети се грижеха за храната, четвърти я донасяха и всеки се стараеше да съдейства и да Му бъде в услуга. Печката на Учителя се палеше с дърва, но понякога и с кюмюр - каменни въглища. Учителят не обичаше да Му се пали печката с кюмюр. Веднъж Той каза: "Изпразнете печката и я запалете с дърва. Не желая да горя въглища, защото се освобождават духовете от Лемурия, идат при мене и искат да им се изпълняват желанията, които са имали през лемурийската епоха от историята на земята". Но трябва да добавим, че салонът се отопляваше с въглища, както и печката в кухнята. Учителят живееше на Изгрева в малка и скромна стаичка. В нея нямаше мивка, а Му поливаха с кана и Той се миеше над един леген. Неговата скромност и Неговото умение да се задоволява с най-малкото, Го правеха величествен. Когато слизаше долу, си вземаше вода. Като Го видят, все някой ще се втурне да Му вземе стомничката и да Му донесе вода.
към текста >>

Веднъж казах на Учителя: "Учителю, да вземем да изкопаем тука канавки и да прекараме водопровод от кухнята до Вашата стая.
Неговата скромност и Неговото умение да се задоволява с най-малкото, Го правеха величествен. Когато слизаше долу, си вземаше вода. Като Го видят, все някой ще се втурне да Му вземе стомничката и да Му донесе вода. Там стояха повече момичетата и щом видят, че се отвори вратата, веднага тичат: "Какво искате Учителю, какво да Ви услужим? " Веднъж казах на Учителя: "Учителю, да вземем да изкопаем тука канавки и да прекараме водопровод от кухнята до Вашата стая. Ще направим една малка шахтичка за водата, която се разлива, защото се измъчихте! " И наистина, беше цяло мъчение да се носи чиста вода нагоре в стаята на Учителя и после нечистата да се смъква надолу с кофа. Много често няма кой да хвърли водата от горницата (така се наричаше стаята на Учителя). Той нямаше нито чешма, нито канал, да не говорим за баня и тоалетна. Учителят ме изслуша, погледна ме и каза: "Рекох, ще ми завидят.
към текста >>

Голяма част от тези продукти Той даваше в общата кухня.
Той употребяваше много плодове - обичаше дини, праскови, ягоди. В провинцията имахме братя, които отглеждаха плодове и зеленчуци и от най-хубавото изпращаха на Учителя - хем да благодарят, хем да им се благослови плодородието. Понякога те идваха и задаваха практични въпроси на Учителя. Той отговаряше, а те провеждаха на опит и беркет изпълваше домовете им. И отново изпращаха най-хубавото на Учителя. Голяма част от тези продукти Той даваше в общата кухня. Учителят обичаше българско сирене, като че ли го предпочиташе пред кашкавала. Например, Той е казвал така: "Я, иди да вземеш хубаво сирене! " Винаги ще каже: "хубаво сирене". Ядеше с удоволствие маслини. Сутрин най- често закусваше чай с маслини или сирене, по-рядко мляко и трахана.
към текста >>

14. УЧИТЕЛЯТ И ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Тези колиби се използваха през съборите за складове, за кухня, а някои за жилища.
Имаше постове, които се сменяха през няколко часа, постове с бели тояги и така бяхме взели мерки за сигурност. По този начин не се допусна чужд човек до лагера и нямаше посегателства срещу нас. Дежуреше се денем и нощем и се охраняваха около 500-600 човека, а понякога и 1000. Лагерът беше разположен на хълма покрай лозята, където бяха обединени няколко братски лозя и се получи един голям имот около 100 декара. Всяко лозе, което се присъединяваше към общото, имаше своя колиба и на- веси. Тези колиби се използваха през съборите за складове, за кухня, а някои за жилища. Там имаше голямо братско лозе от 12 декара. То било подарено на Бялото Братство от търновския гражданин Боковски, затова, че е бил излекуван от Учителя, след като е бил изоставен напълно от лекарите, видели се в невъзможност да го спасят. В това състояние съпругата му се обърнала с писмо до Учителя, който след получаването му, веднага пристигнал в Търново, за да го види у дома му. Болният страдал от ставен ревматизъм и сърцето му било съвсем отслабнало. След пристигането на Учителя, болният още до вечерта се почувствал добре и се повдигнал от леглото.
към текста >>

Обзаведе се кухня, където сестрите дежуреха на смени.
Като застрахователен агент обикаляше цяла България и използваше случая да посещава местните братства. Имаше помощници: Гумнеров, Иларионов и др. Те се грижеха за всичко - доставяха продукти, хляб, организираха общата братска трапеза. На събора се събираха 500-1000 души. За тях се направиха дълги маси под брястовете в лозята и беше много приятно и удобно. Обзаведе се кухня, където сестрите дежуреха на смени. Имаше по два-три казана и д-р Жеков стоеше до тях и се грижеше за хигиената. Повечето от приятелите си бяха опънали палатки в лозята и там живееха. Други си бяха наели стаи в по-далечните вили за приспиване. Трети бяха си наели квартира в Търново и сутрин една малка група идваше в лозята. Но това беше при първите събори.
към текста >>

15. ПЪТЯ НА СЛОВОТО

Паша отиде да живее в кухнята, в своята къща, тъй като имаше квартиранти в стаите.
Постепенно работата спря, поради нейното и моето заболяване. Изпитание бе и за двете ни. Паша трябваше да напусне Изгрева на 13 ноември 1960 година. Аз напуснах Изгрева на 7 април 1961 година. Нас с Паша ни изгониха от Изгрева без право на посочване на жилище. Паша отиде да живее в кухнята, в своята къща, тъй като имаше квартиранти в стаите. Аз бях по-облагодетелствана. Живеех в дома на Гена Папазова, на улица "Клемент Готвалд" 31. Опитахме се с Паша да поработим заедно. Аз предварително преглеждах беседата и Паша в определени дни я водеха при мене, аз четях с много малки промени, направени от мен, като Катя Грива следеше ръкописа и казваше къде нещо не е съгласна с оригинала. Паша се произнасяше как да бъде.
към текста >>

16. ОТКРИВАНЕ НА ШКОЛАТА

След Паневритмията отивахме в кухнята, където по това време завираха казаните с гореща вода.
Всичко минава в ред и тишина. Тихо, бавно отиваме на поляната, правим нашите шест упражнения и играем Паневритмия. Това бе едно богато разнообразие и красота на общия братски живот. Така се развива идеята за общ братския живот. Но не съвсем тъй ограничено, както си го представяхме отначало. След Паневритмията отивахме в кухнята, където по това време завираха казаните с гореща вода. Всеки можеше да си вземе топла вода и да закуси в столовата или отвън на масите. Специална закуска не се правеше. Часът отиваше към седем. Всеки отиваше на работа, а студентите - в университета. Целия ден ние прекарвахме бодри и свежи, взели силата на сутринта.
към текста >>

17. СЪЗДАВАНЕ НА 'ИЗГРЕВА'

Впоследствие, купихме една нива до него, където по-късно бяха построени салонът и кухнята.
Това място беше записано на имената на седем души. Купено е с братски пари от десятъка. Вече имахме място, където да ходим. Влизаше се от гората. Мястото беше заградено и имаше една вратичка, през която влизахме. Впоследствие, купихме една нива до него, където по-късно бяха построени салонът и кухнята. Можеше да се минава и от южната страна, не само от източната. Минавахме през житена нива, там, където по-късно бе построен салонът и приемната на Учителя. Коста Русев беше банкер и зет на Борис Малджиев от Русе. Той беше купил нива преди това, но не знам по какъв повод я продаде на Братството. Около 1922-23 г, Учителят каза на трите стенографки Паша, Савка и Елена: "Идете с брат Коста Русев и там ще се подпишете".
към текста >>

На следващата година - 1927 г, когато се построи салона, Учителят нареди да се построи и кухня.
Ето ти насреща Учителят. Той ни поглежда и пита: "Е, рекох, какво има? " А един от братята отговаря: "Учителю, трябва да има гозба в тия казани, но ние не знаем вълшебната дума от приказките и затова гледаме, че в тях няма нищо". Учителят оглежда празните казани и казва: "Тук на Изгрева не трябва да има гладен човек". След няколко дни дойдоха сестри и започнаха да готвят. На следващата година - 1927 г, когато се построи салона, Учителят нареди да се построи и кухня. Сестрите започнаха редовно да готвят. Дежуряха на групи по един месец. Така се сменяха сестрите всеки месец и всяка група показваше изкуството си да готви. Сестрите дежуреха в кухнята и се хранеха безплатно. Продуктите се купуваха, а голяма част от тях изпращаха приятелите от провинцията.
към текста >>

Сестрите дежуреха в кухнята и се хранеха безплатно.
След няколко дни дойдоха сестри и започнаха да готвят. На следващата година - 1927 г, когато се построи салона, Учителят нареди да се построи и кухня. Сестрите започнаха редовно да готвят. Дежуряха на групи по един месец. Така се сменяха сестрите всеки месец и всяка група показваше изкуството си да готви. Сестрите дежуреха в кухнята и се хранеха безплатно. Продуктите се купуваха, а голяма част от тях изпращаха приятелите от провинцията. Като се нахранехме, след благодарствената молитва и песните, всеки пуска доброволно вноска кой колкото има в една дървена кутия. Който няма пари, не пуща. Никой няма да му държи сметка. Това се използваше от бедни студенти и бедни чиновници, които нямаха редовно средства - като дойдат на Изгрева поне ще се нахранят.
към текста >>

Общата кухня и столът продължиха през време на цялата Школа, дори и след това.
Това се използваше от бедни студенти и бедни чиновници, които нямаха редовно средства - като дойдат на Изгрева поне ще се нахранят. А ако останат на беседа на Учителя може да се нахранят и духовно. На всеки според глада, който има в себе си. Аз сковах маси и пейки пред салона за сядане при общите обеди. Учителят нареди зад масите да се посадят в една редица лешници към 100 броя, които израснаха големи храсти. Общата кухня и столът продължиха през време на цялата Школа, дори и след това. По покана на Учителя през месец юли 1927 г. група братя и сестри от Айтоския край идват за построяването на братския салон на "Изгрева". Инженер Руси Николов от Стара Загора е направил строителния план. Участници като строители са следните братя: 1. Долапчиев от село Каблешково, Бургаски окръг.
към текста >>

После сложихме печка и направихме кухня.
бе люта зима - минус 20 градуса. Нямахме печка. Сутрин се събуждахме премръзнали. Много сняг имаше - бе до кръста ни и трябваше да бягаме през този сняг, за да се сгреем, чак до Подуене, където работехме в едно мазе. Тогава си простудих и стомаха, защото пиехме ледена вода. После сложихме печка и направихме кухня. Забием няколко кола, сложим бичмета и отгоре дъски - това ни бяха наровете, на които спяхме, а отдолу под тях духаше вятър. Така прекарахме няколко години - добре че оживяхме. После сложихме дюшеци пълни със слама. Борис Николов Ние, трите стенографки, живеехме в една барака, която се наричаше "Парахода".
към текста >>

18. УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ

Учителят извика сестра Василка и каза: "Рекох, заведете сестрата долу в кухнята, дайте й една бяла кърпа за главата и нож да бели картофи".
Борис Николов По онези години властите гонеха комунистите и те минаха в нелегалност. В квартала "Юч бунар", който е работнически квартал и главно бяха преселници от Македония, се извършва военна блокада за залавяне на нелегални комунисти. Казахме, че домът на Гумнерови е къща-близнак с дома на баба Парашкева. По едно време Елена, сестрата на Георги Димитров, изплашена влиза от другата страна на къщата и моли Учителя да я укрият, за да не бъде заловена. Учителят извика сестра Василка и каза: "Рекох, заведете сестрата долу в кухнята, дайте й една бяла кърпа за главата и нож да бели картофи". След малко пристига и Георги Димитров: "Г-н Дънов, скрийте ме някъде, ще ме арестуват! " Стаичката, където стоеше Учителят беше малка - имаше едно бюро, стол и една закачалка на вратата. Учителят му казал: "Застанете зад вратата! " След малко идват военните и един от тях отваря вратата, но не влиза вътре, а само държи вратата полуотворена и пита: "Извинете, г-н Дънов, че Ви безпокоя, но търсим един престъпник". Учителят го погледнал: "Търсете!
към текста >>

Така Георги Димитров останал зад вратата неоткрит; сестра му, която белела картофи в кухнята, също била спасена.
" Стаичката, където стоеше Учителят беше малка - имаше едно бюро, стол и една закачалка на вратата. Учителят му казал: "Застанете зад вратата! " След малко идват военните и един от тях отваря вратата, но не влиза вътре, а само държи вратата полуотворена и пита: "Извинете, г-н Дънов, че Ви безпокоя, но търсим един престъпник". Учителят го погледнал: "Търсете! ". Те се извинили и затворили вратата. Така Георги Димитров останал зад вратата неоткрит; сестра му, която белела картофи в кухнята, също била спасена. Юрданка Жекова Василка Иванова беше от айтоските села и живееше на ул."Опълченска", в дома на Петко Гумнеров, в сутерена, където се намираше и кухнята. Тя се грижеше за бита на Учителя. Переше, гладеше дрехите му и беше домашна помощница на леля Гина Гумнерова. В свободното си време плетеше на плетачна машина вълнени плетива.
към текста >>

Василка Иванова беше от айтоските села и живееше на ул."Опълченска", в дома на Петко Гумнеров, в сутерена, където се намираше и кухнята.
" След малко идват военните и един от тях отваря вратата, но не влиза вътре, а само държи вратата полуотворена и пита: "Извинете, г-н Дънов, че Ви безпокоя, но търсим един престъпник". Учителят го погледнал: "Търсете! ". Те се извинили и затворили вратата. Така Георги Димитров останал зад вратата неоткрит; сестра му, която белела картофи в кухнята, също била спасена. Юрданка Жекова Василка Иванова беше от айтоските села и живееше на ул."Опълченска", в дома на Петко Гумнеров, в сутерена, където се намираше и кухнята. Тя се грижеше за бита на Учителя. Переше, гладеше дрехите му и беше домашна помощница на леля Гина Гумнерова. В свободното си време плетеше на плетачна машина вълнени плетива. Тогава много се носеха плетени фланели, поли, чорапи и други плетени облекла. С това си изкарваше прехраната и не беше в тежест на никого.
към текста >>

19. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Той дава пари на брат Ради и му поръчва да намери брат Начо Петров или Николай Дойнов да закупят и докарат въглища за отопление на салона и готвене в кухнята през наближаващата зима.
От този момент почна много сериозния дял от моя живот и въжето на врата ми беше сложено. Но благодарение чудната намеса на Учителя, премина всичко благополучно. Въжето се стопи и останах жив, за да мога да напиша тези редове. Николай Дойнов Учителят знае за всеки опасностите, които грозят живота му. Той дава пари на брат Ради и му поръчва да намери брат Начо Петров или Николай Дойнов да закупят и докарат въглища за отопление на салона и готвене в кухнята през наближаващата зима. Ради тръгва из Изгрева, среща Николай Дойнов и му предава задачата, дадена от Учителя. Той веднага се съгласява, взима парите и отива на гарата. Тогава, по време на войната, не беше лесно да се купи вагон с въглища. Николай има много познати. Купува въглища, наема няколко каруци и ги докарва и стоварва при бараката за въглища до "Парахода".
към текста >>

20. РАДИ ТАНЧЕВ

Оттам се изкарваха много продукти за кухнята.
И този скулптор подсъзнателно се ориентира към бати Ради да извае образа на Патриарх Евтимий. Тогава вече брат Ради се съгласява. Тъй че, този паметник от 1937г., който виждаме сега на булевард "Патриарх Евтимий" и улица "Граф Игнатиев", е реалният образ на брат Ради. Веска Величкова Брат Ради се грижеше за братската градина от сутрин до вечер. Оттам се изкарваха много продукти за кухнята. А ние не бяхме малко хора тогава - като се наредим на масите, празно място не оставаше. Той бе винаги зает с работа - свободно време у него нямаше. Много честен човек беше. Парите направо ги презираше. За него те бяха хартийка.
към текста >>

Всички продукти, които влизаха в кухнята бяха продукти от ръцете му.
И те падаха на кревата, по земята под прозореца. Влизаш в стаичката му и гледаш разхвърляни банкноти. Накрая една сестра му направи забележка и той реши да ги прибере. Събра банкнотите и ги прибра в една щайга. Учителят много го обичаше, защото беше честен човек. Всички продукти, които влизаха в кухнята бяха продукти от ръцете му. След като направихме трапезария и столът работеше, всичко минаваше през ръцете на брат Ради. Ръцете му бяха напукани, огрубели от труд, от пек, дъжд и студ. Такива хора не се раждат често. На стотици години по един се ражда, за да ни покаже как човек трябва да се труди и работи за Бога. Понякога брат Ради взимаше чувал и слизаше на пазара на Римската стена, за да закупи онова, което е необходимо за кухнята.
към текста >>

Понякога брат Ради взимаше чувал и слизаше на пазара на Римската стена, за да закупи онова, което е необходимо за кухнята.
Всички продукти, които влизаха в кухнята бяха продукти от ръцете му. След като направихме трапезария и столът работеше, всичко минаваше през ръцете на брат Ради. Ръцете му бяха напукани, огрубели от труд, от пек, дъжд и студ. Такива хора не се раждат често. На стотици години по един се ражда, за да ни покаже как човек трябва да се труди и работи за Бога. Понякога брат Ради взимаше чувал и слизаше на пазара на Римската стена, за да закупи онова, което е необходимо за кухнята. Селяните го познаваха. Накупи каквото трябва, напълни чувала и после селянинът с каруцата го докара до Изгрева. Брат Ради го пита колко струва. Селянинът казва, а брат Ради грабне една шепа банкноти от щайгата, занесе му и каже: "Вземи, колкото ти трябва, а другите върни! Хвани си и за каруцата".
към текста >>

21. ТЕМЕЛКО СТЕФАНОВ

Спях в кухнята.
Видите ли какво каза? Това се отнася за нас". И така тръгнахме да ходим там и до днеска. Те си отидоха от този свят четиримата, аз съм останал, за да ви го разкажа. Бях много болен. Спях в кухнята. Синът ми и снаха ми по цял ден на работа. Като дойдат вечер, оправят ме и ме заключват. Да не влиза никой при мене. Един ден, точно в 11 часа беше през деня, чуем глас: "Ставай! " Повтори пак: "Ставай!
към текста >>

Братският живот се организира около Него по същия начин: Обща кухня, общи обеди, общи молитви, излизане на малки екскурзии, посрещане на изгрева на един връх, който беше близо до селото, остър връх, на който се излизаше всеки ден.
Братя и сестри държаха много изпити в дома на Темелко пред Учителя. Учителят бе много огорчен от събитията. Той виждаше безумието на войната. Говореше малко. Но по цял ден приемаше гости от София и от страната. Братският живот се организира около Него по същия начин: Обща кухня, общи обеди, общи молитви, излизане на малки екскурзии, посрещане на изгрева на един връх, който беше близо до селото, остър връх, на който се излизаше всеки ден. Беше още зимата на 1944 година, бяха паднали снегове, но Учителят излизаше сутрин. Той никога не се застояваше в стаята си. Всякога предпочиташе да излезе на открито, да направи една разходка. За общия обяд, закуска и вечеря се грижеха няколко сестри. Тук бе Василка Иванова от Айтос, която се грижеше за бита на Учителя.
към текста >>

Друга бе Юрданка Жекова, която се грижеше за кухнята.
Всякога предпочиташе да излезе на открито, да направи една разходка. За общия обяд, закуска и вечеря се грижеха няколко сестри. Тук бе Василка Иванова от Айтос, която се грижеше за бита на Учителя. Беше селски човек, здрава, разумна и работлива, със сръчни ръце. Тя переше, гладеше и чистеше стаята на Учителя. Друга бе Юрданка Жекова, която се грижеше за кухнята. Тук бе и д-р Жеков, който следеше за хигиената на дома Темелков, защото се опасяваше да не се яви някоя епидемия от това струпване на много хора на едно място. Темелко се бе прибрал със семейството си в една от малките стаички. Братският дом на Темелко беше претъпкан с хора. Животът тук беше много напрегнат, понеже всички искаха да бъдат близко до Учителя и всички възможни кътчета бяха заети. Хора стояха дори на открито, само и само да бъдат близо до Учителя.
към текста >>

22. НЕПОСЛУШАНИЕ

Всеки един щеше да има по една стая, кухня и антре.
И ме остави. И сестри се съдеха за един метър за неправилно поставена телена ограда. Срамни истории пред Учителя. А Той е искал, когато се купят всички места, да се парцелират по един декар и да се построи една голяма сграда, в която да живеят сестри и братя, които са самотни. Дори планът беше начертан. Всеки един щеше да има по една стая, кухня и антре. Имаше една сестра, която беше чула за това, дала всичките си спестявания на Учителя и бе казала: "Учителю, като правите нещо, една стая да ми направите". Учителят беше оставил нейните пари в купа на братските пари и понеже нищо не се построи, нейните пари останаха там. Накрая, от кумова срама, на сестрата бе скована една барака и тя преживя там живота си. Но стана не по вина на Учителя, а по вина на приятелите. Пред сестра Веска Козарева Учителят дори бе казал: "Казах им да построят едно общежитие за братя и сестри.
към текста >>

23. ПАНЕВРИТМИЯ

По-късно надникнах в трапезарията, в кухнята.
Гледат някак особено, радостно, стъпват леко, сякаш танцуват. Обиколих полянката. Учителят се беше вече прибрал. Всички се бяха прибрали. Нямаше никой, но се носеше една тържественост, една лекота, нещо празнично. По-късно надникнах в трапезарията, в кухнята. Там сестрите също сякаш танцуваха. Готвят и пеят някакви нови красиви мелодии. Тогава седнах и написах едно писмо в Стара Загора на моите обични приятели - Бучка и кака Райна за танцуващите сестри: "Не зная какво е станало с тях. Те са променени. Те не ходят, а танцуват, не говорят, а пеят.
към текста >>

24. МУЗИКА

До огнището се донасяха два големи казана, откъдето се разливаше храната от дежурните по кухня.
Учителят дава и развива мисълта Си, а дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета. Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година. Елена Андреева Най-тържествен беше братския обед на Рила. Всички се разполагахме на сковани маси и пейки и се правеше един кръг. До огнището се донасяха два големи казана, откъдето се разливаше храната от дежурните по кухня. Те биваха всеки ден около 20 човека, защото трябваше да приготвят храна за 400-500 човека. На Учителя се слагаше отделна масичка и обикновено Той извикваше някой от възрастните приятели да седнат до Него на пейка, скована от едно голямо дърво и четири малки крачета. Останалите сядаха на спиралната каменна пейка. След като свърши обеда, музикантите застават в средата на кръга, сядат на подвижни столчета, които си носеха от София и ни поднасяха своята концертна програма. Те свиреха както класическа музика, така и песни от Учителя.
към текста >>

25. ВОДА И ИЗВОРИ

От този извор носехме вода за кухнята.
слуги и господари, вий, служители на живота, отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор! От другата страна на скалата бе издълбана с длето една котва, която олицетворяваше слизането на човешкия дух в материята. От този извор носехме вода за кухнята. Отначало тя се носеше на ръце от дежурните. По- късно се даде идея да се направи сал и да се вози водата с него. Учителят попита: "Защо ви е сал, след като може да стане с лодка? " Всички одобриха идеята и брат Боян Златарев, който бе дърводелец, на следващата година направи лодка и тя бе донесена на езерата. С нея се караше вода от извора до кухнята.
към текста >>

С нея се караше вода от извора до кухнята.
От този извор носехме вода за кухнята. Отначало тя се носеше на ръце от дежурните. По- късно се даде идея да се направи сал и да се вози водата с него. Учителят попита: "Защо ви е сал, след като може да стане с лодка? " Всички одобриха идеята и брат Боян Златарев, който бе дърводелец, на следващата година направи лодка и тя бе донесена на езерата. С нея се караше вода от извора до кухнята. Братството беше евакуирано в Мърчаево и още в първите дни след 14.01.1944 г. всички отидохме на минералния извор Рударци. Това е голям и топъл минерален извор на около 4 км на запад от селото в чудно красива и магнетична долина. След като разгледахме околностите, аз напълних един чайник с вода и тръгнахме да си отиваме. Групата с Учителя вървеше напред, а аз придружавах брат Боян Боев, който беше с болен крак и трудно се движеше.
към текста >>

26. ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА

Той поиска да му дадат топъл чай от кухнята, нагласи топлината му и ме накара да промия окото.
Казах, че съм го промивала. "С какъв чай - топъл или студен? " - "Студен." - "Там е грешката на всички, че когато попадне нещо в окото им, тичат да го измият на чешмата. Окото не търпи нито студена, нито гореща вода. Водата трябва да има температурата на тялото". Той поиска да му дадат топъл чай от кухнята, нагласи топлината му и ме накара да промия окото. После поиска да Му дадат зехтин и намаза с него клепача, като обясни, че това се прави, за да не настине окото след промиването. Поръча ми да го промивам така и вкъщи. Промивах го до вечерта, но капчицата вар не падна. Преди да си легна поставих чая в електрическия чайник до леглото си и си легнах. По едно време през нощта окото ми засмъдя нетърпимо.
към текста >>

27. ПЛАНИНИ. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА

Постоянно ни даваше различни задачи: да направим или да почистим пътеката, да почистваме изворчетата, да правим мостчета, чешмички, да носим вода от чешмичката, да не готвим с езерна вода, да носим сухи дърва отдалеч и да не сечем живи клекове, да построим кухня, да носим мраморни камъни, да украсяваме и да направим с тях охлюва на спиралата и чешмичката.
Но после Учителят ни научи как да ги ядем. Сложим сол върху тях и ги поставим на жаравата и не чакаме много да се пекат. Същото правехме, когато ги пържехме в тиганите с масло. Така бяха по-вкусни. Като спомен от общото летуване на Рила с Учителя ми е останало, че Той не обичаше еднообразието. Постоянно ни даваше различни задачи: да направим или да почистим пътеката, да почистваме изворчетата, да правим мостчета, чешмички, да носим вода от чешмичката, да не готвим с езерна вода, да носим сухи дърва отдалеч и да не сечем живи клекове, да построим кухня, да носим мраморни камъни, да украсяваме и да направим с тях охлюва на спиралата и чешмичката. Всеки се впускаше в нещо, с което да е полезен за общия живот на планината. Ние открихме една пътека, която свързваше второто езеро "Елбур" по едно било горе, която се прехвърляше към "Езерото на Чистотата". То се намираше от източната страна на връх Харамия. В началото пътуването между клековете е приятно, но после пътеката става стръмна и се извива между скалите. От трудна пътека, тя става доста мъчителна.
към текста >>

28. ХРАНЕНЕ

Идете в една кухня да видите, че ние се храним безразборно.
Това е един от методите, с които си служи Природата за подмладяване на човека и за повдигане на неговия дух. Чрез храната човек възпитава волята си, чрез водата - сърцето, а чрез въздуха - ума. Това всеки е изпитал и проверил. Чистата храна усилва волята, чистата вода - сърцето, а чистият въздух - ума. Ние сега се храним безразборно. Идете в една кухня да видите, че ние се храним безразборно. Една каша е. И от тази диета очакваме да излезе нещо от нас. Нищо няма да излезе. Ако не заколи кокошка, ще нареже на ситно лук, ябълка или нещо друго. Това е престъпление.
към текста >>

29. ПРЕДСКАЗАНИЯ

Един ден, когато дежурях в кухнята, дойде Учителят и ме повика да отида в Неговата стаичка, където приемаше посетителите.
Значи брат Петко Епитропов беше присвоил тази голяма сума. След няколко години брат Епитропов построи триетажна голяма къща, въпреки че Учителят бе предупредил на Изгрева да се правят само малки дървени бараки. За да реализира големия си строеж брат Епитропов без да поиска разрешение от нас, засегна нашата къщичка и почти разруши втория етаж. Тази постъпка ме огорчи и остави сянка в душата ми. Но беше причина и за много разправии. Един ден, когато дежурях в кухнята, дойде Учителят и ме повика да отида в Неговата стаичка, където приемаше посетителите. За моя изненада там беше брат Епитропов. Като го видях, сърцето ми трепна смутено. Но Учителят застана между нас и ни помири. По случай това помирение Учителят каза, че ще направим общ обед и Той даде всички необходими продукти и пари за 20 топли хляба. Аз приготвих обеда, дойдоха много братя и сестри и тържеството за помирението беше мило и сърдечно.
към текста >>

30. ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ

Когато близките ми отидоха в кухнята да вечерят и ме оставиха сама в стаята, изведнъж усетих някаква сила в себе си.
Забраниха на сестра ми да ми казва кои мои другарки са умрели от болестта. Приготвиха и моите дрехи и всички плачеха около мене. Идваха лекари, но бързо си отиваха, като не можеха с нищо да ми помогнат. Извиках сестра си и й казах да напише писмо на Учителя, че съм на смъртно легло. Сестра ми веднага го написа и го изпрати. Когато близките ми отидоха в кухнята да вечерят и ме оставиха сама в стаята, изведнъж усетих някаква сила в себе си. Казах си: "Умирам, но за Тебе, Господи, още не съм живяла. Искам да живея за Тебе! " Смъкнах се на колене до леглото и пламенно се помолих да получа възможност да Му служа. Втората ми молитва беше ридание. Бях едва на 24 години.
към текста >>

31. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

В годината, когато на Рила са строени заслонът и кухнята, баща ми е бил там и е участвал в строежа.
Стана ми леко и радостно. Учителят все тъй усмихнат ме запита: "Имаш ли още болка? " - "Не, Учителю, нямам вече болки." Той ме излекува само за няколко минути. Тодор Попов, гр. Ямбол В годината, когато на Рила са строени заслонът и кухнята, баща ми е бил там и е участвал в строежа. При донасяне на плочите за покрива на кухнята, които са носени от мястото над Петото езеро, при единия курс той изтървал плочата така, че тя паднала на палеца на едната му ръка и го премазала. Другите приятели казали на Учителя. Той дошъл и носел едно шише със спирт и памук. Баща ми си подал ръката и Учителят с памука почистил раната. До вечерта нямало и следа от това, че пръстът бил така травмиран.
към текста >>

При донасяне на плочите за покрива на кухнята, които са носени от мястото над Петото езеро, при единия курс той изтървал плочата така, че тя паднала на палеца на едната му ръка и го премазала.
Учителят все тъй усмихнат ме запита: "Имаш ли още болка? " - "Не, Учителю, нямам вече болки." Той ме излекува само за няколко минути. Тодор Попов, гр. Ямбол В годината, когато на Рила са строени заслонът и кухнята, баща ми е бил там и е участвал в строежа. При донасяне на плочите за покрива на кухнята, които са носени от мястото над Петото езеро, при единия курс той изтървал плочата така, че тя паднала на палеца на едната му ръка и го премазала. Другите приятели казали на Учителя. Той дошъл и носел едно шише със спирт и памук. Баща ми си подал ръката и Учителят с памука почистил раната. До вечерта нямало и следа от това, че пръстът бил така травмиран. Не бил останал никакъв белег.
към текста >>

32. ДАВАНЕ

Веднъж стоим пред кухнята на Изгрева и се уточняваме кой какво трябва да върши, за да се подготви общия обед.
Отново реката прииждала, заливала нивата, но така, че не отнасяла тиквите, а водата наторявала почвата и всички тикви пораснали от големи по- големи. И селски добитъци като минавали, кой знае защо, не поглеждали към тази нива, а отивали към други ниви да ядат тикви. Най-интересното е, че от наречената семка за Учителя се народили най-големи тикви. Братът се чудил как да ги занесе на Учителя. Накрая ги сложили в няколко чувала и ги качили на влака. Веднъж стоим пред кухнята на Изгрева и се уточняваме кой какво трябва да върши, за да се подготви общия обед. Учителят излезе от приемната и се запъти към двама братя, които се разговаряха близо до нас. "Идете и посрещнете брата на шосето, носи две големи тикви и не може да ги донесе." Загледахме се натам, където посочи Учителят. Не се виждаше никой. Братята се запътиха с бърза крачка натам. След известно време гледаме, че трима души се задават и двамата от тях носят такива големи тикви, каквито за пръв път съм виждала, макар че знам какво значи земеделие.
към текста >>

" След това ги разтовари в кухнята и отиде да целуне ръка на Учителя.
Не се виждаше никой. Братята се запътиха с бърза крачка натам. След известно време гледаме, че трима души се задават и двамата от тях носят такива големи тикви, каквито за пръв път съм виждала, макар че знам какво значи земеделие. Посрещнахме ги с голямо внимание. А братът от провинцията се обръща към всички: "Учителю, тези тикви са Ваши! " След това ги разтовари в кухнята и отиде да целуне ръка на Учителя. Учителят го посрещна, усмихна се и го запита: "Значи, брат, тиквите тази година реката не ги завлече? " Братът се усмихна и каза: "Да, не ги завлече. Ама, Учителю, откъде знаете това? " - "Нали ти нарече една семка за мен и я посади в земята. Всеки път човек, когато в името на Бога рече да направи нещо, то Бог съизволява в думите му и в деянията му и благославя труда му."
към текста >>

33. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ

Тези картини, които ги имате окачени в салона, аз даже в кухнята си не бих ги поставял.
Всички могат да тъпчат българите, но като погледне към дланта си, Бог казва: "Тук са те." Заслужава човек да бъде тъпкан от хората, но името му да бъде написано на Божията ръка. Това значи, да бъдеш под зоркото око на Любовта. Аз съм ви написал на дланта си, възлюбил съм ви в душата си и съм ви въздигнал в Духа си. Аз знам да рисувам, но не искам да засрамвам художниците. Аз знам да свиря, но не искам да засрамвам музикантите. Тези картини, които ги имате окачени в салона, аз даже в кухнята си не бих ги поставял. (А те бяха рисувани от наши даровити художници!) Знам всички езици, но не искам да цапам устата си. Днес Словото се дава на български език, защото българският език е най-точният език, на който могат да се предадат окултните закони и Словото на Бога, защото българският народ е най-древният народ на Земята. Христос ми каза: "Иди да помогнеш на тоя народ, да разгледаш всичките недоразумения и крамоли и да разнебитиш всичките препятстващи духове." Затова дойдох, за да ви оживя, да ви просветя, да ви помогна, да ви дам Знание и Мъдрост, да ви утеша като взема част от мъката ви и ви предам радостта да чуете Божието живо Слово. Съдбините на този народ са в мои ръце.
към текста >>

34. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ

Кухнята беше залепена като навес към салона и не беше много просторна.
Невена Неделчева Имаше една сестра Станка, която Учителят беше излекувал от тежка болест. Когато Учителят дойде да живее на Изгрева, първите години тя Му услужваше с каквото може. През 1929 г. Той каза да се образува братски стол. Кухнята беше залепена като навес към салона и не беше много просторна. Там сложихме една дълга маса, според дължината на кухнята, а от двете страни - по една пейка, на които можеха да седнат около 20 човека. Учителят седеше в началото на масата срещу нас. Готвенето ставаше по дежурство под ръководството на сестрата-готвачка. В първите дни сестра Станка готвеше на Учителя отделно.
към текста >>

Там сложихме една дълга маса, според дължината на кухнята, а от двете страни - по една пейка, на които можеха да седнат около 20 човека.
Имаше една сестра Станка, която Учителят беше излекувал от тежка болест. Когато Учителят дойде да живее на Изгрева, първите години тя Му услужваше с каквото може. През 1929 г. Той каза да се образува братски стол. Кухнята беше залепена като навес към салона и не беше много просторна. Там сложихме една дълга маса, според дължината на кухнята, а от двете страни - по една пейка, на които можеха да седнат около 20 човека. Учителят седеше в началото на масата срещу нас. Готвенето ставаше по дежурство под ръководството на сестрата-готвачка. В първите дни сестра Станка готвеше на Учителя отделно. На обед на столуващите се сипваше от голямата обща тенджера, а на Учителя тя поднасяше специално приготвената от нея храна.
към текста >>

35. ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД

Братската кухня, която беше покрита с плочи, бе удобна, но понеже в нея бе лежал добитък, не искахме да я чистим, затова напращаме заслон на чисто място по-настрани.
Учителят посочи кои да отидат на екскурзията. Не искаше голяма група. Ние се разположихме на поляната между клековете. Направихме огнище, опънахме за Учителя една малка палатка, а за нас опънахме едно платно, само да ни пази завет. Отпред гореше хубав огън. Братската кухня, която беше покрита с плочи, бе удобна, но понеже в нея бе лежал добитък, не искахме да я чистим, затова напращаме заслон на чисто място по-настрани. Първият ден бе хубав. На втория ден се заоблачи, паднаха мъгли и след това дойде буря. И с бурята - дъжд. дъждът премина в градушка и зърната се сипеха отначало като лешник, а после станаха големи като орех. Натрупа 15 см лед.
към текста >>

Щем не щем, се върнахме в братската кухня, която бе иззидана с камъни, покрита с плочи, с голямо огнище.
Аз надникнах да видя в палатката на Учителя. Градушката беше в най-голямата си сила. Учителят ме погледна, после махна с ръцете Си настрани и духна. Градушката спря изведнъж като отсечена с нож. Ние не можехме вече да останем под платното - лед 15 см бе покрил всичко. Щем не щем, се върнахме в братската кухня, която бе иззидана с камъни, покрита с плочи, с голямо огнище. Изнесохме тора от добитъка. Опънахме платнището към отвора на кухнята и стана като затворена стая. Накладохме огън и сложихме чайника. Стана топло като в къща. Учителят се усмихна: "Не ви се чистеше, но ви накараха!
към текста >>

Опънахме платнището към отвора на кухнята и стана като затворена стая.
Учителят ме погледна, после махна с ръцете Си настрани и духна. Градушката спря изведнъж като отсечена с нож. Ние не можехме вече да останем под платното - лед 15 см бе покрил всичко. Щем не щем, се върнахме в братската кухня, която бе иззидана с камъни, покрита с плочи, с голямо огнище. Изнесохме тора от добитъка. Опънахме платнището към отвора на кухнята и стана като затворена стая. Накладохме огън и сложихме чайника. Стана топло като в къща. Учителят се усмихна: "Не ви се чистеше, но ви накараха! " Ние сме в кухнята на топло и се усмихваме. Борис Николов
към текста >>

" Ние сме в кухнята на топло и се усмихваме.
Изнесохме тора от добитъка. Опънахме платнището към отвора на кухнята и стана като затворена стая. Накладохме огън и сложихме чайника. Стана топло като в къща. Учителят се усмихна: "Не ви се чистеше, но ви накараха! " Ние сме в кухнята на топло и се усмихваме. Борис Николов Цялото Братство почти всяка година отивахме да летуваме на Седемте Рилски езера. Палатките ни се разполагаха на Второто езеро, където можеха да се създадат по-добри битови условия. Ще спра вниманието си върху един важен епизод през време на това летуване. В първите дни на август се разрази една страшна буря, небето беше спуснало своите тъмни облаци почти до земята.
към текста >>

36. ШЕСТАТА РАСА

В бъдещата култура едно семейство ще живее в обширен парк, в средата на който ще има малко здание с една-две стаи и кухня.
Енергията, която ще излиза от човешкото сърце, ще осветява и отоплява света. Божествената Правда, която идва сега, ще стопли човешките сърца. Бъдещето, което Шестата раса ще донесе, е това, което човек не е сънувал. Ще живеят в хигиенични къщи. Ще живеят по Любов. В бъдещата култура едно семейство ще живее в обширен парк, в средата на който ще има малко здание с една-две стаи и кухня. До този парк ще има друг парк за друго семейство; пак в средата с малко жилище и т.н. Засега само някои хора имат градина, а за в бъдеще цялата Земя ще се превърне в градина. Всеки ще ходи свободно и което дърво си хареса, от него ще си откъсне. А сега, ако влезеш в градината на човек от петата раса, ще намериш затвора. Туй е подпушване на енергията.
към текста >>

37. УЧРЕДЯВАНЕ НА СЪБОРИТЕ

Едни работят в кухнята, други носят вода,трети се грижат за чистотата в стана.
В очите им се чете радостта на новия ден, който иде. Едно свещено присъствие навлиза в душите и ги изпълня с мир и хармония. Всеки е готов да служи на другите. Външни заповеди не се издават. Работата се разпределя естествено. Едни работят в кухнята, други носят вода,трети се грижат за чистотата в стана. Възпитателите пък поемат грижата за децата. Всеки е щастлив, че може да извърши нещо за другите. Учителя казва: Служенето е най-високата точка, до която може да достигне човек. И тук,и горе няма по-високо нещо от служенето.
към текста >>

38. ПОСТИЖЕНИЯ HA ЛЮБОВТА

Когато слънцето се издигне високо и достигне връхната точка на своя дневен път, от кухнята се отправя зов към височините или звук на тръба възвестява, че обедът е готов.
ПОСТИЖЕНИЯ HA ЛЮБОВТА Когато слънцето се издигне високо и достигне връхната точка на своя дневен път, от кухнята се отправя зов към височините или звук на тръба възвестява, че обедът е готов. Този зов се отеква благосклонно в ушите на всички, той като учениците стават в ранни зори, а закуската е лека. Тогава от палатките и от околните хълмове почват да прииждат всички към мястото на общия обед край второто езеро. Тук има няколко импровизирани маси, няколко пейки от цели дървета, ала повече от учениците насядват на малки групи по нагретите от обедното слънце камъни. Дежурните в бяла премяна усмихнати обслужват на всички. Като дойде Учителят, казва се кратка обща молитва и обедът почва.
към текста >>

39. ТРУДОВИ ДНИ

В него трябваше да се помещава кухнята, за да могат дежурните да работят там през всяко време и да се пазят посудите.
ТРУДОВИ ДНИ На долния край на езерото Елбур, където скалната тераса се спуска в стръмно стъпало към първото езеро, ние направихме заслон. В него трябваше да се помещава кухнята, за да могат дежурните да работят там през всяко време и да се пазят посудите. В нашия живот там горе край езерата общата работа беше обична на всички ни. Всички с готовност се отзовахме, а често ставаше нужда да предприемаме такава обща работа за устройване на общия ни живот. Участието на Учителя въодушевяваше и вдъхновяваше всички. Много способности и таланти дремят в човека; трябва да дойде само Любовта, за да ги прояви той. Понякога това става неочаквано и за самия него.
към текста >>

Заслонът стана обща кухня.
За тяхното донасяне се отправихме всички заедно с Учителя. Всеки вземаше по една, две плочи, кой колкото можеше да носи. Някои даже направиха остроумни приспособления за пренасяне на големите плочи. Докато се приготвяше дървената конструкция, плочите бяха донесени и заслонът беше покрит с каменни плочи, по древния начин, какъвто се практикува от незапомнени времена в нашата малка страна. Направиха се вътре огнища за казаните и разни приспособления и удобства. Заслонът стана обща кухня. Оттук всеки обед се разнасяше из долината приятен зов. Тогава от палатките, от близките и далечни върхове идваха учениците, със загорели от слънцето лица в живописни планински облекла, тъй приобщени към околната обстановка, като че винаги са живели тука. На полянката край езерото на импровизирана маса с бяла покривка сядаше Учителят и някои от по- възрастните братя, а наоколо в кръг, пръснати в живописни групи между скалите – учениците. Езерните води спокойно отразяваха околните върхове. Слънцето грееше.
към текста >>

40. СПИРАЛАТА

Поляната беше вече очистена и привършвахме спиралата, когато няколко братя, като оправяха пътеката от кухнята към лагера – подкопаха голям камък.
СПИРАЛАТА На поляната при второто езеро, където понякога играехме паневритмията, имаше много камъни, останки от някогашните ледникови морени. Един ден ние се заловихме да ги разчистим и работата почна с увлечение. Възникна идеята, вместо да ги отнасяме далеч настрани, да изградим с тях в средата на поляната спирала, която може да служи и за сядане през време на обеда. Поляната беше вече очистена и привършвахме спиралата, когато няколко братя, като оправяха пътеката от кухнята към лагера – подкопаха голям камък. Той се смъкна и препречи пътеката. Опитаха се да го изместят с лост, ала камъкът беше тежък, може би повече от две хиляди килограма, а мястото беше меко и той затъна още повече. Огледаха го братята и видяха, че нищо не могат да направят, а той пречеше на движението. Цялата работа по пречистването на поляната оставаше безпредметна. Учителят също дойде и наблюдаваше мълчаливо работата.
към текста >>

41. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.

Разполагаме със свой домакински инвентар, който използуваме за братската кухня и трапезария, и за други нужди на общия ни живот.
Подобна книжнина представя изпратената ви брошурка „Към новата култура", която съдържа идеи на Учителя тъкмо за настоящия момент. Нека всеки брат и всяка сестра да я поднесе на своите познати. Словото, което разнасяме между народа, е истинска работа, според думите на Любезния ни Учител. Имуществото на Братството е в добър ред - недвижимите имоти около Изгрева се използуват за зеленчукови и овощни градини. Салонът използуваме за беседи, концерти, събрания и др.; полянката - за паневритмия и отдих, а една голяма част от мястото на Учителя е отредено за парк, построен по план, който с течение на времето ще стане най-красивото място на Изгрева. Разполагаме със свой домакински инвентар, който използуваме за братската кухня и трапезария, и за други нужди на общия ни живот. Музеят на Учителя е подреден и запазен в същия вид, както Той си е служил, а към него се проектира и братска библиотека-читалня. Музеят можем всички да посещаваме и през съборните дни - да се отдадем там за няколко минути на пълно съзерцание. След заминаването на Учителя между нас се яви идеята да се учреди при Братството един фонд за поддържане даровити младежи, да завършват образованието си. Проекто-правилникът за този фонд ще се попълни и обработи, за да имаме възможното най-добро приложение на идеята. Съществуващият подобен фонд към женското дружество на Изгрева автоматически преминава към новообразувания, приет от братята ръководители като дело на Братството в цялата страна.
към текста >>

НАГОРЕ

0.13503813743591