НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
180
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_16 Пълководците от миналото
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
В такива случаи се събирахме на приказка и разговори на различни места или в някоя от по-големите палатки при
кухнята
.
А дали ще го позная утре? Това не зная. След няколко дни беше паднала мъгла и ние се бяхме сгушили в палатките. Понякога мъглата е гъста като мляко. Едвам се ориентираме по пътеките.
В такива случаи се събирахме на приказка и разговори на различни места или в някоя от по-големите палатки при
кухнята
.
Случи се така, че ме срещна един брат и ме поведе към една група. Братята и сестрите бяха насядали и очакваха брата, да им гледа на ръце и да покаже своето знание по хиромантия. Аз тръгнах с него, но в мене нещо се съпротивляваше. Братът гледаше ръцете им подред и казваше онова, което виждаше и знаеше. Всеки, комуто той гледаше на ръцете, беше свободен и си тръгваше към палатката.
към текста >>
2.
2_41 Учителят готви общ обяд за изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
" И така беше организирана обща
кухня
.
пред салона. Обикновено през съборите тези пейки бяха недостатъчни да поберат всички, затова се слагаха допълнителни маси и се изнасяха столове от всички бараки. Всеки от нас си подписваше отдолу стола, за да може всеки отново да си го познае след една седмица, когато свършваше съборът. През време на войната в града имаше много гладни и към нас се присламчваха бедни студенти, както и нелегални комунисти, които минаваха пред нас, че са вече братя и сестри, и ние споделяхме с тях скромния си обяд. Учителят беше казал: "Не искам на "Изгрева" да виждам гладни хора!
" И така беше организирана обща
кухня
.
След скромния обяд дежурните минаваха с обща касичка или пък понякога оставяха касичката встрани на една маса и всеки пристъпваше към нея и пускаше онова, което носеше в ръцете си - кой колкото можеше. Каква бе изненадата, когато в касичката се намериха пирони. Някой нямаше монети и пускаше пирони, за да се чуе, че пуска нещо и че дрънка нещо. Беше обидно. Казаха на Учителя за това.
към текста >>
Вие през това време, докато си почивате, ще прочетете някоя беседа пред всички сестри, които сте дежурни по
кухня
." Сестрата си заминава и веднага съобщава новината, че днес Учителят Сам ще сготви общия обяд.
Вие ще проверите това и ще проверите думите на Учителя.За тези общи обеди се изискваха много продукти, които се заплащаха и трябваше много братя и сестри да вложат своя труд и да подготвят обяда, за да го поднесат накрая пред приятелите, които седяха и чакаха пред празните чинии. Това бе един голям труд, трудоемък, вземащ и поглъщащ много време и сили. Един ден една сестра отива при Учителя и Му казва: "Учителю, не ни е трудно да приготвим и да сготвим общия обяд. Но ми е трудно да измисля какво да сготвя. Затова помогнете ми и ми дайте съвет какво да сготвя днес за общ обяд." Учителят я поглежда, усмихва се и казва: "Отиди и кажи на всички, че днес Аз ще сготвя общия обяд.
Вие през това време, докато си почивате, ще прочетете някоя беседа пред всички сестри, които сте дежурни по
кухня
." Сестрата си заминава и веднага съобщава новината, че днес Учителят Сам ще сготви общия обяд.
Тази новина се пръсва веднага по "Изгрева" и преминава тичешком от барака на барака. Всички са отворили прозорците си и наблюдават дали Учителят ще слезе, ще отиде в кухнята и ще започне да готви. Но Учителят стои в стаята Си и се занимава със Своята Си работа. Наближава един час до обяд, а Учителят е още в стаята Си. Значи Учителят закъснява с приготвянето на обяда!
към текста >>
Всички са отворили прозорците си и наблюдават дали Учителят ще слезе, ще отиде в
кухнята
и ще започне да готви.
Един ден една сестра отива при Учителя и Му казва: "Учителю, не ни е трудно да приготвим и да сготвим общия обяд. Но ми е трудно да измисля какво да сготвя. Затова помогнете ми и ми дайте съвет какво да сготвя днес за общ обяд." Учителят я поглежда, усмихва се и казва: "Отиди и кажи на всички, че днес Аз ще сготвя общия обяд. Вие през това време, докато си почивате, ще прочетете някоя беседа пред всички сестри, които сте дежурни по кухня." Сестрата си заминава и веднага съобщава новината, че днес Учителят Сам ще сготви общия обяд. Тази новина се пръсва веднага по "Изгрева" и преминава тичешком от барака на барака.
Всички са отворили прозорците си и наблюдават дали Учителят ще слезе, ще отиде в
кухнята
и ще започне да готви.
Но Учителят стои в стаята Си и се занимава със Своята Си работа. Наближава един час до обяд, а Учителят е още в стаята Си. Значи Учителят закъснява с приготвянето на обяда! Онези сестри в кухнята четат една беседа от Учителя и точно попадат на онзи израз, където Учителят разглежда въпроса как навремето Христос е нахранил със седем риби няколко хиляди човека. Сестрите се пооглеждат и казват, че тази беседа тука така случайно не се чете и че това сега може да се повтори, защото Учителят е вече закъснял да готви обяд в кухнята.
към текста >>
Онези сестри в
кухнята
четат една беседа от Учителя и точно попадат на онзи израз, където Учителят разглежда въпроса как навремето Христос е нахранил със седем риби няколко хиляди човека.
Тази новина се пръсва веднага по "Изгрева" и преминава тичешком от барака на барака. Всички са отворили прозорците си и наблюдават дали Учителят ще слезе, ще отиде в кухнята и ще започне да готви. Но Учителят стои в стаята Си и се занимава със Своята Си работа. Наближава един час до обяд, а Учителят е още в стаята Си. Значи Учителят закъснява с приготвянето на обяда!
Онези сестри в
кухнята
четат една беседа от Учителя и точно попадат на онзи израз, където Учителят разглежда въпроса как навремето Христос е нахранил със седем риби няколко хиляди човека.
Сестрите се пооглеждат и казват, че тази беседа тука така случайно не се чете и че това сега може да се повтори, защото Учителят е вече закъснял да готви обяд в кухнята. Моментално сестрите се пръсват по бараките на "Изгрева" и съобщават на всички за новото развитие на нещата - че се очаква чудо, с което Учителят ще нахрани всички на "Изгрева". Едни отварят Евангелието и почват да търсят онези места, където е написано, че Христос е нахранил с няколко риби няколко хиляди човека. Един брат се качва на колело и запрашва за града да занесе новината на нашите приятели, които живеят там, за да могат да присъствуват на общия обяд, който ще се сготви лично от Учителя. Всички очакват чудото и всички са заели местата си, а пред тях са сложени празните паници и лъжици.
към текста >>
Сестрите се пооглеждат и казват, че тази беседа тука така случайно не се чете и че това сега може да се повтори, защото Учителят е вече закъснял да готви обяд в
кухнята
.
Всички са отворили прозорците си и наблюдават дали Учителят ще слезе, ще отиде в кухнята и ще започне да готви. Но Учителят стои в стаята Си и се занимава със Своята Си работа. Наближава един час до обяд, а Учителят е още в стаята Си. Значи Учителят закъснява с приготвянето на обяда! Онези сестри в кухнята четат една беседа от Учителя и точно попадат на онзи израз, където Учителят разглежда въпроса как навремето Христос е нахранил със седем риби няколко хиляди човека.
Сестрите се пооглеждат и казват, че тази беседа тука така случайно не се чете и че това сега може да се повтори, защото Учителят е вече закъснял да готви обяд в
кухнята
.
Моментално сестрите се пръсват по бараките на "Изгрева" и съобщават на всички за новото развитие на нещата - че се очаква чудо, с което Учителят ще нахрани всички на "Изгрева". Едни отварят Евангелието и почват да търсят онези места, където е написано, че Христос е нахранил с няколко риби няколко хиляди човека. Един брат се качва на колело и запрашва за града да занесе новината на нашите приятели, които живеят там, за да могат да присъствуват на общия обяд, който ще се сготви лично от Учителя. Всички очакват чудото и всички са заели местата си, а пред тях са сложени празните паници и лъжици. Ето, идва уреченият час и Учителят се задава.
към текста >>
3.
3_14 Асен Арнаудов и чистотата
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Но трябва да добавим, че салонът се отопляваше с въглища, както и печката в
кухнята
.
Обикновено тази печка се чистеше от нас и се зареждаше за пет минути. По онова време печката на Учителя се пълнеше с дърва, но понякога и с кюмюр - каменни въглища. Учителят не обичаше да Му се пали печката с кюмюр. Веднъж Той каза: "Изпразнете печката и я Заредете с дърва. Не желая да горя въглища, защото се освобождават духове от Лемурия, идват при мене и искат да им се изпълнят желанията, които са имали по време на лемурийската епоха от историята на земята".
Но трябва да добавим, че салонът се отопляваше с въглища, както и печката в
кухнята
.
А и ние в бараките се отоплявахме с въглища. Дървата бяха много скъпи по онова време. Минава един час. Асен е изчистил печката, без да си е изцапал пръстите, без да замърси ръкавелите на ризата си и без да падне прашинка върху белия му костюм. Отива навън и изхвърля боклука.
към текста >>
4.
3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Отиде в
кухнята
да командува сестрите, които се грижеха за приготовлението на общите обеди.
Но шивачката не знае и не познава метода, затова не се предава и не отстъпва, а казва: "Но Учителю, нали всички хора са еднакви пред Бога? " Учителят се усмихва и казва: "Всички хора са еднакви пред Бога, но не всички са еднакви пред закона: така, едни са излезли по-рано от Бога, а други са излезли милиони и милиарди години по-късно от Него. Ето защо, едни са учени, а други - прости. А ти, ако искаш да станеш учена, ще се запишеш в училище и след четиринадесет години, като завършиш и имаш ценз за адвокат, ще видим какво знаеш и можеш." И Учителят и този път цитирал точно моите думи, че трябва да учи цели четиринадесет години. Тя си отишла от Него крайно недоволна, придружена от сестрата-свидетелка, но вече никога не стъпи в "парахода", а се прехвърли да командува на друга територия.
Отиде в
кухнята
да командува сестрите, които се грижеха за приготовлението на общите обеди.
Но все пак, тя не се записа да учи. Предпочете да командува така, както си беше - без основно образование. Този случай ви го разказвам, за да видите откъде дойде отклонението в Школата. Учителят държеше за образованите хора и нареждаше на всички, които бяха дошли на "Изгрева" от селата, да завършат гимназия и висше образование. Много сестри сториха това и станаха учителки.
към текста >>
5.
3_69 Сватбата на Големия брат
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Домът ни бе тесен, с една стаичка, антре и
кухня
.
Следобед, над вратника на малкия ни дом, който се намираше на ул."Симеоновско шосе" 14, се показа шапката на Учителя, вратичката се отвори и Той запристъпва по пътеката. Посрещнахме го както подобава, както му е редът и както сме свикнали в такива случаи. Аз имах опит, защото многократно Учителят беше пристигал в дома ни, отсядаше за няколко часа, разхождаше се в градината, а понякога преспиваше тук. Този път дойде Сам и каза: "Марийке, готви се, ще дочакаме Новата година тук." Аз бях готова, но допълнително стъкмих това-онова. През това време Учителят си почиваше, полегнал на моето легло.
Домът ни бе тесен, с една стаичка, антре и
кухня
.
Учителят си почиваше, а през това време наредихме масата и тя се отрупа с онова, което бе народила българската земя. Вечерта премина в разговор, който никой не записа, макар че Борис и аз можехме да стенографираме. Ние знаехме, че това е частно посещение и че Учителят идва тук за почивка, а освен това ни удостоява с такава голяма привилегия да дочака Новата 1944 година с нас. Така че, Учителят, Борис Николов и Мария Тодорова трябваше да дочакат Новата година тук. По-късно, на вратата се похлопа и дойде Милка Периклиева.
към текста >>
6.
3_71 Последните дни на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Влезнах в
кухнята
, огледах се и видях, че има мляко на печката, но не ми се пиеше мляко.
С едно четене нищо не става, защото съзнанието на човека е така устроено, че за всеки случай и за всеки ден е различно. Както и блендата на фотоапарата е различна и през този отвор може да влезне толкова светлина върху фотографската лента, в зависимост от това доколко тя е отворена. Човек трябва да отвори по-широко тази бленда, за да може да влезне по-голям сноп от светлината на Словото върху съзнанието му и да се запечата онова Слово, към което е било насочено съзнанието при даден проблем. Преди да си замине, Учителят изпитваше понякога Жажда - искаше вода и пиеше доста жадно с големи глътки. Прибрах се у дома, бях в къщи с Борис и по едно време ми се припи нещо.
Влезнах в
кухнята
, огледах се и видях, че има мляко на печката, но не ми се пиеше мляко.
Огледах се, но друго, което да е като течност, не виждах. Изведнъж чух глас: "Марийке, дай да изпия млякото." Това беше гласът на Учителя. И аз изпих на големи глътки млякото така, както Той пиеше в последните часове. После Го чух да казва: "Марийке, трябва да стоиш до тялото Ми една нощ." Аз се върнах на "Изгрева" и стоях една нощ. Винаги съм чувствувала, че когато Учителят си заминава, аз ще бъда до Него.
към текста >>
7.
4_04 На Рила с песните на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Стана необходимо построяването на голяма
кухня
, където бяха поставени казаните за приготвяне на общите обеди и големите чайници, в които винаги кипеше вода за всички.
Има снимка от онова време, на която Учителят държи Слово на това място. От тогава започнахме да излизаме на Рилските езера всяко лято. От година на година ние отивахме все по-добре екипирани и белият град от палатки започна да расте и де се изкачва от лявата страна на езерото по високия хребет. Това днес може да го видите на снимките от онова време. Идваха братя и сестри от цяла България, а впоследствие - и от чужбина.
Стана необходимо построяването на голяма
кухня
, където бяха поставени казаните за приготвяне на общите обеди и големите чайници, в които винаги кипеше вода за всички.
Учителят препоръчваше на Рила да се пие само гореща вода. За покриването на тази голяма кухня носихме големи плочи от Шестото езеро на ръце. Нашите приятели фотографи са заснели и това. Предвождани от Учителя, направихме мостчета и оформихме каменистата пътека, слизаща към Първото езеро, по която се изкачваха конете, носещи продукти за лагера. Ние вече не идвахме през Сапарева баня и Паничище, а през село Говедарци, откъдето пътят беше по-лек и по- приятен.
към текста >>
За покриването на тази голяма
кухня
носихме големи плочи от Шестото езеро на ръце.
От година на година ние отивахме все по-добре екипирани и белият град от палатки започна да расте и де се изкачва от лявата страна на езерото по високия хребет. Това днес може да го видите на снимките от онова време. Идваха братя и сестри от цяла България, а впоследствие - и от чужбина. Стана необходимо построяването на голяма кухня, където бяха поставени казаните за приготвяне на общите обеди и големите чайници, в които винаги кипеше вода за всички. Учителят препоръчваше на Рила да се пие само гореща вода.
За покриването на тази голяма
кухня
носихме големи плочи от Шестото езеро на ръце.
Нашите приятели фотографи са заснели и това. Предвождани от Учителя, направихме мостчета и оформихме каменистата пътека, слизаща към Първото езеро, по която се изкачваха конете, носещи продукти за лагера. Ние вече не идвахме през Сапарева баня и Паничище, а през село Говедарци, откъдето пътят беше по-лек и по- приятен. Учителят беше открил още първата година извора, изтичащ изпод голямата канара, но отпосле водите на този извор, за да бъдат огрявани от слънцето, се прекараха през малко корито, постлано с бели мраморни и кварцови камъчета и оградено с големи мраморни късове, защото Той препоръчваше да се пие вода от извори, изложени на изток. Затова се направи това корито.
към текста >>
Паневритмията я играехме на Първото езеро, когато имахме нужда от дърва - на връщане оттам всеки от нас носеше дърва за
кухнята
.
А след това се отиваше направо на гимнастика при Второто езеро, след което се правеше закуска. Понякога правехме гимнастиките след като закусим, понеже отивахме по- надалеч - към Третото езеро и там ги правехме. Първо започвахме с шестте упражнения, а след тях идваше Паневритмията. Искам да добавя, че през времето на Учителя не се свиреше на Молитвения връх с цигулка, защото беше много студено, пръстите се вкочанясваха и не можеше да се свири. След заминаването на Учителя, аз започнах да свиря на цигулка на Молитвения връх, макар че беше студено и пръстите ми бяха изтръпнали от студа.
Паневритмията я играехме на Първото езеро, когато имахме нужда от дърва - на връщане оттам всеки от нас носеше дърва за
кухнята
.
Тогава там имаше много сухи дърва. Играехме и на Второто езеро, но теренът не беше равен и кръгът беше малък. Понякога играехме Паневритмия и покрай спиралата с охлюва. А спиралата и охлювът бяха направени от камъни със съдействието и по идея на Учителя. Те трябваше да символизират еволюцията на съвременното човечество чрез Божествения Дух.
към текста >>
8.
4_12 Музикална пауза в живота на ученика
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Да построим и да направим
кухня
, да носим мраморни камъни, да украсяваме и да направим с тях охлюва на спиралата и чешмичката.
Сега си спомням и се чудя как можа да стигне тази гъба за всички. Не е ли това чудо? Това не е ли по закона на множението, както бе при Христа, с петте хляба и двете риби? Като спомен от общото летуване на Рила с Учителя ми е останало, че Той не обичаше еднообразието. Постоянно ни даваше различни задачи: да направим или да почистим пътеки, да почистваме изворчета, да правим мостчета, чешмички, да носим вода от чешмичката, да не готвим с езерната вода, да носим сухи дърва отдалеч, но да не сечем живи клекове.
Да построим и да направим
кухня
, да носим мраморни камъни, да украсяваме и да направим с тях охлюва на спиралата и чешмичката.
Всеки се впускаше в нещо, с което да е полезен за общия живот на планината. Имаше един случай на "Изгрева", когато трябваше да се посее една нива с жито. Дойде един брат от провинцията и се нае да посее житото и да изоре нивата. Дадоха му един шиник жито и той започна да сее. По едно време отива при Учителя и Му казва, че житото е на привършване.
към текста >>
9.
5_16 Как Учителят даде Идилията
,
,
ТОМ 1
На втората вечер Петър трябва да спи в
кухнята
.
"Как Учителят даде "Идилията" След случая, който разказах, Петър Камбуров остава няколко дни да нощува на "Опълченска" 66 - долу, в трапезарията.
На втората вечер Петър трябва да спи в
кухнята
.
Сестра Янакиева мие чиниите и си тананика песенчица. А Петър си мисли: "Ех, хубаво е сега да имам една цигулка - ще науча тази песенчица. Но като нямам цигулка - нищо не става." Петър взема лопатката и машата, които са до печката, поставя машата като лък върху лопатката - представя си, че това е цигулка, движи машата като лък върху лопатката и започва да си тананика и да пее. Обаче в този момент по стълбата слиза Учителят, бутва вратата, а Петър бързо натиква инструментите под печката. Учителят отваря вратата, подава си главата от вратата, гледа Петър и му казва: "Искаш ли да свириш на цигулка?
към текста >>
След малко идва Учителят, влиза в
кухнята
долу.
Учителят отваря вратата, подава си главата от вратата, гледа Петър и му казва: "Искаш ли да свириш на цигулка? " Сестра Янакиева казва: "Учителю, той досега свиреше с лопатата и машата! " Учителят й казва: "Ела да ти дам една цигулка за брата." Отива сестра Янакиева и се връща с цигулката. Петър от вълнение не може да говори, само подрънква струните, не смее да свири. Часът е вече десет вечерта.
След малко идва Учителят, влиза в
кухнята
долу.
Той носи своята цигулка и казва на Петър: "Ела сега да свирим заедно." И започват да свирят. Учителят изсвирва някоя мелодия, а Петър изсвирва друга. Учителят го кара да изсвири няколко български мелодии - народни мотиви. Тъй, те свирят до късно - става вече дванадесет часа през нощта. Накрая Учителят изсвирва на Петър песента "Идилията".
към текста >>
10.
5_28 Жабата, която донесе материализма
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Смятаха, че това е братска
кухня
и всеки може да яде както си иска и колкото си иска.
Но разговори нямаше. Учителят след обяд ставаше и се прибираше в стаята. Ние се пооглеждахме и също си тръгвахме. Тръгваха си и възрастните приятели, след като бяха изпапали нашата супа. Това се отрази на снабдяването на студентската трапеза, защото те идваха, но не носеха със себе си богатите трапези и не оставяха тук никакви продукти.
Смятаха, че това е братска
кухня
и всеки може да яде както си иска и колкото си иска.
Един ден аз седя срещу Учителя. Той се храни. Поглеждам към чинията Му. В нея Той постави един голям залък. Взе лъжицата, после я вдигна на височината на носа си и я докосна до залъка.
към текста >>
11.
5_30 Мястото на Ваучер се изкупува за Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
После сложихме печка и направихме
кухня
.
Вечер и сутрин - лед. Нямахме печка, влизахме в завивките и не мърдахме оттам, докато се затопляхме. Сутрин се събуждахме премръзнали. Много сняг имаше - бе до кръста ни и трябваше да бягаме през този сняг, за да се сгреем, чак до Подуене, където работехме в едно мазе. Тогава си простудих и стомаха, защото пиехме ледена вода.
После сложихме печка и направихме
кухня
.
Забием няколко кола, сложим бичмета и отгоре дъски - това ни бяха наровете, на които спяхме, а отдолу под тях духаше вятър. Така прекарахме няколко години - добре че оживяхме. После сложихме дюшеци пълни със слама. Когато направихме нашата барака, ние се прочухме, че можем да строим. Приятелите видяха майсторлъка ни и започнаха да ни викат да строим и на тях бараки.
към текста >>
12.
5_31 Своеволия на Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Учителят нареди на старите приятели да построят общежитие на "Изгрева", за да има по една стая и
кухня
за всеки брат и сестра, като им даваше пари, но те не направиха пак нищо.
Той беше намръщен. Смръщен ги гледаше, бутна с ръка плана настрана и каза: "Няма нужда от такива работи." Те си отидоха разочаровани. Ето тук се вижда и още нещо. Те не отиват при Учителя да Го питат, а искат да Го поставят пред свършения факт на едно човешко хрумване и решение. Те не го разбраха тогава, а някои от тях до края на живота си не го разбраха.
Учителят нареди на старите приятели да построят общежитие на "Изгрева", за да има по една стая и
кухня
за всеки брат и сестра, като им даваше пари, но те не направиха пак нищо.
Имаше пари и Учителят ги даваше. Имаше и хора, които щяха да строят и щяхме сами да си построим. Но отново не Го послушаха. Цели петдесет години всички бяха в бараките. Накрая дойде времето, когато се явиха онези служители, които трябваше да изпълнят Волята на Учителя.
към текста >>
13.
8_01 Песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
По онова време там имаше създаден студентски стол или студентска
кухня
, където бедните братя-студенти, около седем-осем души, се хранеха в приземния етаж на дома на Гумнерови.
И така - фраза след фраза, Той даваше цялата песен в класа. Така е дал в младежкия окултен клас двете песни: "Мисли, право мисли! " и "Там далече зная чуден край". Повечето от песните Той е дал в общия окултен клас по същия начин. Песента "Духът Божий" Учителят е дал в дома Си на "Опълченска" 66.
По онова време там имаше създаден студентски стол или студентска
кухня
, където бедните братя-студенти, около седем-осем души, се хранеха в приземния етаж на дома на Гумнерови.
Учителят там е дал тази песен. Той я изсвирил няколко пъти на братята и те я научили. Когато Учителят дойде в салона на улица "Турн Ферайн" в общия клас, каза следното: "Нека сега дойдат братята, които са научили песента и да я изпеят". Те станаха и започнаха да пеят песента. През това време Учителят извади цигулката Си и след като те я изпяха един-два пъти, започна да я свири, а те пееха след Него.
към текста >>
14.
8_08 Откриването на извора Ръцете на Рила
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
От този извор ние носехме вода за
кухнята
.
Веднъж идва при мен един брат и споделя, че чул как една възрастна сестра от моето поколение разказва на по-младите, събрани около нея, че Учителят, като вдигнал бастуна си, като ударил скалата и произнесъл някакви магически думи, под скалата веднага потекъл извор. Е, това е една голяма лъжа и едно голямо заблуждение от страна на лица, които искаха и търсеха непрекъснато чудеса около Учителя. Но чудесата около Него и около нас ставаха по съвсем друг начин. Той бе казал, че тук има извор и един от братята го намери, а ние направихме с общи усилия чешмата. Ето, това е чудото, защото преди това тук бе само вода.
От този извор ние носехме вода за
кухнята
.
Отначало, тя се носеше на ръце от дежурните. По-късно се даде идея да се направи сал и да се вози водата с него. Учителят добави: "Защо ви трябва сал, когато това може да стане с лодка? " Всички одобриха това и нашият брат Боян Златарев, който бе дърводелец, на следващата година направи лодка и тя бе донесена на езерата. С нея се караше вода от извора до кухнята.
към текста >>
С нея се караше вода от извора до
кухнята
.
От този извор ние носехме вода за кухнята. Отначало, тя се носеше на ръце от дежурните. По-късно се даде идея да се направи сал и да се вози водата с него. Учителят добави: "Защо ви трябва сал, когато това може да стане с лодка? " Всички одобриха това и нашият брат Боян Златарев, който бе дърводелец, на следващата година направи лодка и тя бе донесена на езерата.
С нея се караше вода от извора до
кухнята
.
Ще видите много снимки на приятели с тази лодка, както и снимки на Учителя, Който се возеше с удоволствие в нея. При различни екскурзии, в различни години из местността се откриваха извори. Те се прочистваха, каптираха се - изпълняваха се задачи от Учителя. Когато се изчисти един извор и се прочисти неговия път, за да изтича от него вода, с това човек прави един символичен жест, че трябва да отприщи и да изчисти от себе си всички неща, които го подпушват и задръстват, за да се прояви като истински човек с добродетели.
към текста >>
15.
8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
На Първото езеро играехме Паневритмия в онези случаи, когато дървата за
кухнята
привършваха и трябваше да донесем дърва за огрев.
Когато правехме гимнастиките при Второто езеро, ги правехме преди закуска. В неделен ден също правехме гимнастиките там, защото в неделя имаше беседа от десет часа. Паневритмията също правехме преди закуска. А когато ходехме на Третото езеро, както и на Петото, Бъбрека, или на Езерото на чистотата, под върха Харамията, тогава първо закусвахме, защото беше много далече и ние се връщахме оттам чак около и след обяд. Други пък тръгваха и правеха екскурзии в околностите.
На Първото езеро играехме Паневритмия в онези случаи, когато дървата за
кухнята
привършваха и трябваше да донесем дърва за огрев.
Слизахме на Първото езеро и след като изиграехме Паневритмията, на връщане всеки носеше по едно голямо дърво и го изкачваше по хребета до Второто езеро. Дървата се стоварваха до кухнята, правеше се една голяма камара от дърва, които стигаха за няколко дена. Има запазени снимки, на които се вижда как Учителят е нарамил едно дърво и го носи. А музикантите в едната си ръка носят кутията с цигулката, а в другата - подходящо за носене дърво. Там, на Първото езеро, имаше много сухи дървета, вероятно повалени и останали след някоя буря.
към текста >>
Дървата се стоварваха до
кухнята
, правеше се една голяма камара от дърва, които стигаха за няколко дена.
Паневритмията също правехме преди закуска. А когато ходехме на Третото езеро, както и на Петото, Бъбрека, или на Езерото на чистотата, под върха Харамията, тогава първо закусвахме, защото беше много далече и ние се връщахме оттам чак около и след обяд. Други пък тръгваха и правеха екскурзии в околностите. На Първото езеро играехме Паневритмия в онези случаи, когато дървата за кухнята привършваха и трябваше да донесем дърва за огрев. Слизахме на Първото езеро и след като изиграехме Паневритмията, на връщане всеки носеше по едно голямо дърво и го изкачваше по хребета до Второто езеро.
Дървата се стоварваха до
кухнята
, правеше се една голяма камара от дърва, които стигаха за няколко дена.
Има запазени снимки, на които се вижда как Учителят е нарамил едно дърво и го носи. А музикантите в едната си ръка носят кутията с цигулката, а в другата - подходящо за носене дърво. Там, на Първото езеро, имаше много сухи дървета, вероятно повалени и останали след някоя буря. В първите години, чак до заминаването на Учителя, се снабдявахме с дърва от Първото езеро. Там имаше много изгорели дървета, вероятно овъглени от светкавица и гръм.
към текста >>
16.
8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
По-късно на същото това място бяха поставени казаните на
кухнята
.
Приятелите пристигнаха и започна суетня по опъването на палатките. Накрая, през нощта, лагерът беше устроен. Спахме криво-ляво. От следващия ден Учителят пожела и излезе пред палатката, където имаше едно столче и една масичка. Палатката беше разположена по средата на левия склон над Второто езеро на една малка площадка, след като бе изместена по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше предишните години.
По-късно на същото това място бяха поставени казаните на
кухнята
.
Някои от братята бяха направили с цимент специални гнезда за казаните, които стоят и до днес, макар че не се ползуват. Този брат, който бе проявил усърдие и умение за това, бе Петър Филипов. Учителят седеше пред палатката на стол и следеше оттук всичко, което ставаше в лагера. Когато дойдеше някоя група приятели, запитваше: "Кои дойдоха? " Когато се опъваше някоя палатка, питаше: "Чия е тази палатка?
към текста >>
Спомням си, че никога на нашия бивак не е имало такива удобства - за нас, които обслужвахме Учителя и за дежурните по
кухня
.
И даже в София решили да дойдат с една кола и да Го свалят от Рила, за да не станем за смях пред хората, та Учителят да умре на Рила. Младите братя повярваха, че ще мине и премине това премеждие. Те бяха с по-голяма вяра и се възпротивиха. Не позволиха Учителят да бъде свален от Рила. Аз имах една необикновена радост в себе си, че младите братя проявиха нещо ново и нещо повече, на което Учителят се беше надявал.
Спомням си, че никога на нашия бивак не е имало такива удобства - за нас, които обслужвахме Учителя и за дежурните по
кухня
.
Тази година вода носеха всички без подканване - както за кухнята, така и за Учителя горе при нас, където Му готвехме. Идваха и ни носеха дърва в изобилие. Дойде брат Борис Николов и насече дърва: че по-дебели, че по-тънки, че всякакви клечици - като за изложба. Всички искаха да услужат и да видят по този начин Учителя. Той говореше малко, но приемаше всички отвън пред палатката или в нея.
към текста >>
Тази година вода носеха всички без подканване - както за
кухнята
, така и за Учителя горе при нас, където Му готвехме.
Младите братя повярваха, че ще мине и премине това премеждие. Те бяха с по-голяма вяра и се възпротивиха. Не позволиха Учителят да бъде свален от Рила. Аз имах една необикновена радост в себе си, че младите братя проявиха нещо ново и нещо повече, на което Учителят се беше надявал. Спомням си, че никога на нашия бивак не е имало такива удобства - за нас, които обслужвахме Учителя и за дежурните по кухня.
Тази година вода носеха всички без подканване - както за
кухнята
, така и за Учителя горе при нас, където Му готвехме.
Идваха и ни носеха дърва в изобилие. Дойде брат Борис Николов и насече дърва: че по-дебели, че по-тънки, че всякакви клечици - като за изложба. Всички искаха да услужат и да видят по този начин Учителя. Той говореше малко, но приемаше всички отвън пред палатката или в нея. Всички, които идваха се изреждаха да Му целуват ръка.
към текста >>
17.
8_12 Братските салони и Изгревът
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Впоследствие, купихме една нива до него, където по-късно бяха построени салонът и
кухнята
.
Това място беше записано на имената на седем души. Купено е с братски пари от десятъка. Вече имахме място, където да ходим. Влизаше се от гората. Мястото беше заградено и имаше една вратичка, през която влизахме.
Впоследствие, купихме една нива до него, където по-късно бяха построени салонът и
кухнята
.
Можеше да се минава и от южната страна, не само от източната. Минавахме през житена нива, там, където по-късно бе построен салонът и където през 1926 година бе построена приемната на Учителя. Около 1922-23 година, Той ни каза на трите стенографки - Паша, Савка и Елена - така: "Идете с брат Коста Русев и там ще се подпишете". Коста Русев беше банкер и зет на Борис Малджиев от Русе. Ние отидохме и се подписахме, но не знаехме за какво се подписваме.
към текста >>
18.
8_13 Построяване на Изгрева
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Всеки един щеше да има по една стая,
кухня
и антре.
Накрая Учителят лично ни извика, за да отпразнуваме тяхното помирение. А и сестри се съдеха за един метър от местата за неправилно поставена телена ограда. Срамни истории пред Учителя! А Той е искал, когато се купят всички места, да се парцелират по един декар и да се построи една голяма сграда, в която да живеят сестри и братя, които са самотни. Дори планът беше начертан.
Всеки един щеше да има по една стая,
кухня
и антре.
Имаше една сестра, която беше чула за това, беше дала всичките си спестявания на Учителя и бе казала: "Учителю, като правите нещо, една стая да ми направите". Учителят беше оставил нейните пари в купа на братските пари и понеже нищо не се построи, нейните пари останаха там. Накрая, от кумова срама, на сестрата бе скована една барака и тя преживя там живота си. Но стана не по вина на Учителя, а по вина на приятелите. Пред сестра Веска Козарева Учителят дори бе казал: "Казах им да построят едно общежитие за братя и сестри.
към текста >>
19.
8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Кухня
- 6 м на 6 м - 36 кв.м.
Приемната стая на Учителя беше 6 м на 4 м, или 24 кв.м. Зад нея имаше два килера с площ 3.50 м на 2 м и 3 м на 2.50 м - общо 14.50 кв.м. Стълбището за първия етаж към горницата на Учителя беше 6 м на 2 м. Общо, салонът с приемната на Учителя и придадените помещения бе 252 кв.м. Столова - с размери 16 м на 6 м или 96 кв.м.
Кухня
- 6 м на 6 м - 36 кв.м.
Килер 2 м на 3 м - 6 кв.м и стая 3 м на 3.50 м -10.5 0 кв.м. Постройките около столовата имаха общо 148.50 кв.м площ. Това беше салонът на "Изгрева". Постройките бяха построени на квартал 2, парцел първи. Братството ги владееше чрез пълномощниците Паша Петрова Теодорова, Савка Георгиева Керемидчиева и Елена Щерева Андреева, с нотариален акт № 2370-XI-7, дело 2106 от 1931 година.
към текста >>
20.
9_05 Кой бе Учителят?
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
В ежедневния живот на "Изгрева" Той беше навсякъде - в приемната за гости, където идваха при Него отвсякъде за съвет, в
кухнята
, в градината.
Днес Бащата е на "Изгрева" и Всемировият Учител е тук". И действително, каквото предприемеше Учителят да върши, свършваше го и то - образцово. В Него имаше отношение към всяка една малка работа. Имаше маниер, грация и съвършенство в Неговите движения, каквито никъде не съм видял. Всеки жест, всяко движение и всичко в Него даваше подтик за един възвишен живот.
В ежедневния живот на "Изгрева" Той беше навсякъде - в приемната за гости, където идваха при Него отвсякъде за съвет, в
кухнята
, в градината.
Той бе навсякъде и намираше време да отскочи и да навести всички. И на всички даваше съвети, както за обикновените неща в нашия бит, така и съвети, които имаха пророчески и духовен смисъл. Той беше навсякъде точен и акуратен. Каквото обещаваше, навреме го изпълняваше. Изпълниха се дори неща, които беше казал на братя и сестри и то - десет-двадесет години след Неговото заминаване.
към текста >>
Тези картини, които ги имате окачени в салона, Аз даже в
кухнята
Си не бих ги поставял.
Той лекуваше всички болести, в това ние се бяхме убедили. Цялото Божествено, знание бе у Него и когато трябваше, Той си служеше с него, а ние виждахме само това, което Той изваждаше и показваше. При него идваха поети, писатели, учени, художници, музиканти и на всеки един Той изваждаше частица от Своето знание и му го даваше да го ползува свободно. "Аз знам да рисувам, но не искам да засрамвам художниците. Аз знам да свиря, но не искам да засрамвам музикантите.
Тези картини, които ги имате окачени в салона, Аз даже в
кухнята
Си не бих ги поставял.
(А те бяха рисувани от наши даровити художници.) Знам всички езици, но не искам да цапам устата Си. Днес Словото се дава на български език, защото българският език е най-точният език, на който могат да се предадат окултните закони и Словото на Бога, защото българският народ е най-древният народ на земята". За българите Учителят бе казал много неща. Ще ги намерите в Словото Му. А ние се виждахме какво представляваме като българи на "Изгрева", тук, при Него.
към текста >>
21.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 2
Общата
кухня
20.
Духовната младежка група 15. Откриването на Младежкият окултен клас 16. Школата е открита 17. Общ окултен клас 18. Учете един занаят 19.
Общата
кухня
20.
Домът Гумнерови на ул. “Опълченска” 66 21. Идеята за комунален живот 22. Пристигане в село Ачларе 23. На работа с младежки плам 24.
към текста >>
Общата
кухня
55.
Дървените бараки 50. Овощната градина на Изгрева 51. Лозето 52. Пчелинът 53. Приемната на Учителя и събора през 1926 г. 54.
Общата
кухня
55.
Чешмата и изворът на Диана Бад 56. Чешмата със сърничката 57. Задачи с водата 58. Метеорологичната клетка на Изгрева 59. Как да се устрои Изгрева 60.
към текста >>
22.
17. ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
След Паневритмията отивахме в
кухнята
, където до туй време завираха казаните с гореща вода от дежурните.
Но не съвсем тъй ограничено както си го представяхме отначало. Времето се източваше и часът отиваше към седем. Всеки отиваше на работа, а студентите в университета. Целият ден прекарваха бодри и свежи, взели сила от сутринта. Животът на Изгрева влезе в общия живот и повдигна всички хора там.
След Паневритмията отивахме в
кухнята
, където до туй време завираха казаните с гореща вода от дежурните.
Всеки може да си вземе топла вода и можеше да закусва или вътре в столовата, или отвън на масите, или сам или събрани с няколко души заедно. Специална закуска не се правеше. Така започваше денят всяка сряда, когато Общият Окултен Клас от Школата на Учителя провеждаше своят учебен ден.
към текста >>
23.
19. ОБЩАТА КУХНЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
19. ОБЩАТА
КУХНЯ
Оскъдната храна, тежкия физически труд, задължението ни да учим ни изтощи и ние станахме на вейки и се движехме като сенки.
19. ОБЩАТА
КУХНЯ
Оскъдната храна, тежкия физически труд, задължението ни да учим ни изтощи и ние станахме на вейки и се движехме като сенки.
Но не се предавахме. Идеалът ни беше висок и за този идеал ние бяхме готови кости да положим. И щяхме да ги положим след някой и друг месец за обща изненада на всички, ако не се беше намесил Учителят. Ние през това време посещавахме беседите на Учителя на ул. „Опълченска" 66.
към текста >>
Тази обща
кухня
ни улесни много.
Имаше само едно ядене, нямаше никакъв разкош, но беше достатъчно. Учителят ще намигне на сестрата, ще й даде знак и тя донесе тенджерата и с големия черпак напълни втори че и трети път чиниите ни. Ние се смущавахме, а тя каже: „Сготвили сме да се изяде. Няма да я хвърлим я." Там храната не се застояваше, защото на обед и вечеря винаги имаше гости. След обеда винаги се повдигаха въпроси, които ни интересуваха пред Учителя и се водеха интересни разговори.
Тази обща
кухня
ни улесни много.
За около един месец ние малко се съвзехме. Тук искам да кажа, че продуктите за общата кухня идваха от комуната в село Ачларе, които ние бяхме изработили и за която комуна ще разкажа по-късно. На следващата година русенската комуна бе ни изпратила продукти. Тъй че ние имахме малък кредит от хранителни продукти. А да насядат млади хора на масата около Учителя, че като се запеят песни и то в присъствието на Учителя е голямо изживяване.
към текста >>
Тук искам да кажа, че продуктите за общата
кухня
идваха от комуната в село Ачларе, които ние бяхме изработили и за която комуна ще разкажа по-късно.
Ние се смущавахме, а тя каже: „Сготвили сме да се изяде. Няма да я хвърлим я." Там храната не се застояваше, защото на обед и вечеря винаги имаше гости. След обеда винаги се повдигаха въпроси, които ни интересуваха пред Учителя и се водеха интересни разговори. Тази обща кухня ни улесни много. За около един месец ние малко се съвзехме.
Тук искам да кажа, че продуктите за общата
кухня
идваха от комуната в село Ачларе, които ние бяхме изработили и за която комуна ще разкажа по-късно.
На следващата година русенската комуна бе ни изпратила продукти. Тъй че ние имахме малък кредит от хранителни продукти. А да насядат млади хора на масата около Учителя, че като се запеят песни и то в присъствието на Учителя е голямо изживяване. Но ни завидяха възрастните братя и сестри. Те научиха, че ние обядваме с Учителя: „А-a, Учителя дава предпочитание на младите?
към текста >>
Така Учителят затвори общата
кухня
.
Учителят почака да се опомнят, но на тях хич не им дойде ума, че като ни изместват те ни ядат от храната. А ние сме студенти, нито имаме време да готвим, нито има с какво да си купим продукти. Бяхме бедни студенти. Освен туй, ние си бяхме изработили тези продукти от братските комуни в Ачларе и Русе, а те възрастните братя не донесоха нищо, макар че са богати. Присламчват се и ни изпапат яденето.
Така Учителят затвори общата
кухня
.
След това обеди имаше, но ние вече не бяхме поканени. Идват следващия път възрастните братя, седнат на трапезата, но трапезата е празна само с голи дъски на масата. Един от тях пита сестра Гумнерова, защо е закъсняла с обеда. А тя му отговаря: „Учителят нареди да се затвори хранилнята! " Ония се оглеждат, но продължават да си разговарят, трябва да имат самообладание и да си разговарят спокойно, защото те не са гладни.
към текста >>
Така отъняхме, ушите ни просветнаха, научихме се като ходим, с лявата ръка да си държим панталоните до онзи момент, когато Учителят ни извика в общата
кухня
на „Опълченска" 66.А да намериш глава кромид лук бе голям разкош.
Нямаме време да я сдъвчим, защото сме гладни. Гладът ни кара да бързаме и ние лапаме, ли лапаме. След това, за да си допълним празното място в коремите изпиваме по един литър вода. Чиста работа, хигиеничен живот. Ха отиди след това да чукаш камъни или да учиш уроци за университета.
Така отъняхме, ушите ни просветнаха, научихме се като ходим, с лявата ръка да си държим панталоните до онзи момент, когато Учителят ни извика в общата
кухня
на „Опълченска" 66.А да намериш глава кромид лук бе голям разкош.
Първо й се любувахме, след това я завиваме с хартия, че с една кърпа, след това я слагаме на пода и някой стъпи върху нея с крак и тя се смачка. След това я развием, посолим я със сол и дъвчим. Станала е от сладка по-сладка. Опитайте тази рецепта и ще си спомните за нас как с един кравай хляб и с една глава лук сме поминували трима човека на ден. Бяха чудни младежки години на изпитание и бяха първите уроци в Школата на Учителя.
към текста >>
24.
20. ДОМЪТ ГУМНЕРОВИ НА „ОПЪЛЧЕНСКА 66
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Долу в сутерена имаше
кухня
и трапезария.
Баба Парашкева е била евангелистка. Не е била черковница и е била свободна от формите на църковни обреди. Понякога е посещавала и слушала беседите на Петър Дънов. В къщичката на Гумнерови имаше три стаички. Едната стая отстъпиха на Учителя, а в другите две те живееха.
Долу в сутерена имаше
кухня
и трапезария.
И там имаше една стая, в която живееше Василка Иванова. Тя беше дошла от Айтос. По професия беше плетачка, имаше плетачна машина, плетеше пуловери, фланели, чорапи, вълнени рокли и с това си изкарваше прехраната. Василка беше къщна помощница. Тя се грижеше главно за Учителя.
към текста >>
Долу в сутерена имаше
кухня
и трапезария.
Той беше изискан в туй отношение. Сестра Василка се грижеше за Неговата външност и за обстановката. Имаше и други сестри, които помагаха, но главната работа вършеше Василка. Когато Учителят се премести на Изгрева след 1926 г. Василка продължаваше да върши своите задължения.
Долу в сутерена имаше
кухня
и трапезария.
В кухнята работеха леля Гина Гумнерова и една сестра Янакиева. Тя беше хубава, висока сестра, възрастна вече, когато ние я заварихме, но много добра домакиня и още по-добра готвачка. Тя готвеше скромно, но много вкусно и чисто. Така се осигури у Гумнерови прехраната и пребиваването на Учителя и бе сигурно посрещането на посетители при Учителя. Как се осъществяваше самата издръжка в този дом?
към текста >>
В
кухнята
работеха леля Гина Гумнерова и една сестра Янакиева.
Сестра Василка се грижеше за Неговата външност и за обстановката. Имаше и други сестри, които помагаха, но главната работа вършеше Василка. Когато Учителят се премести на Изгрева след 1926 г. Василка продължаваше да върши своите задължения. Долу в сутерена имаше кухня и трапезария.
В
кухнята
работеха леля Гина Гумнерова и една сестра Янакиева.
Тя беше хубава, висока сестра, възрастна вече, когато ние я заварихме, но много добра домакиня и още по-добра готвачка. Тя готвеше скромно, но много вкусно и чисто. Така се осигури у Гумнерови прехраната и пребиваването на Учителя и бе сигурно посрещането на посетители при Учителя. Как се осъществяваше самата издръжка в този дом? По това време бяха отпечатани първите томчета беседи.
към текста >>
Поднасяха го на Учителя, Той приемаше дара с усмивка и уважение и после казваше на приносителя: „Рекох, занесете го долу в трапезарията за общата
кухня
." Ето така Учителят живя и работи в малкия дом на ул.
Тези хора оживяваха, избавяха се от бедите си и в знак на благодарност поднасяха своята лепта на Учителя в името на Бога. Тази лепта беше давана в бял плик съобразно възможностите на приносителя, а понякога се поднасяха и в натура. Донасяха се продукти в торби и чували и Учителят ги насочваше към трапезарията. Ето така се издържаше този дом, който не беше Аврамов дом, но дом на Бога, рогът на изобилието се изливаше по съвсем обикновен начин. Всеки посетител идваше и носеше нещо без никой да го кара или да го задължава.
Поднасяха го на Учителя, Той приемаше дара с усмивка и уважение и после казваше на приносителя: „Рекох, занесете го долу в трапезарията за общата
кухня
." Ето така Учителят живя и работи в малкия дом на ул.
„Опълченска" 66 до 1926-27 г., когато след построяването на салона на Изгрева се прехвърли да живее там. Дворът около къщата се наложи да се благоустрои. Направиха се плочките на двора, направи се мозайка на стъпалата и тази работа свърши Бертоли. После той направи една хубава чешма. Преди това тук имаше една дървена чешма.
към текста >>
25.
37. КОМУНА НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Къщичката беше с две стаи, голяма веранда,
кухня
и трапезария, в която се хранехме сутрин и вечер.
37. КОМУНА НА ИЗГРЕВА Опитите за комунален живот продължихме да правим и в София. Една група младежи се обединихме и започнахме да обработваме земите на Изгрева. Засяхме нивите с лук, картофи, грижехме се за всички земи и живеехме общо и се хранехме общо. Бяхме си сковали една барака-къщичка, в която живеехме.
Къщичката беше с две стаи, голяма веранда,
кухня
и трапезария, в която се хранехме сутрин и вечер.
Един от нашите братя Димитрий Стоянов имаше майка възрастна, която готвеше и се грижеше за нашето домакинство. Беше много прилежна и добра бабичка. Баба Донка беше към 90 години, но се държеше. Другите бяхме: аз, Борис, Никола Нанков и Георги Радев. Продължихме няколко години да живеем в тази барака.
към текста >>
26.
54. ОБЩАТА КУХНЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
54. ОБЩАТА
КУХНЯ
След като завърши събора през 1926 г.
54. ОБЩАТА
КУХНЯ
След като завърши събора през 1926 г.
на Изгрева приятелите се разотидоха, а ние младежите останали на Изгрева оглеждахме големите празни казани и си припомняхме как преди броени дни те димяха и излизаше пара на вкусни гозби приготвени от дежурните сестри по време на събора. Така веднъж младежите сме се събрали около празните казани и ги оглеждаме и се чудиме каква вълшебна дума да измислим, както в приказките, че тутакси да се напълни някой от тях с топла чорба. Ето ти насреща Учителя. Той ни поглежда и пита: „Е, рехох, какво има? " А един от братята отговаря: „Учителю, трябва да има гозба в тия казани, но ние не знаем вълшебната дума от приказките и затова ги гледаме, че в тях няма нищо." Учителят идва, оглежда празните казани и казва: „Тук на Изгрева не трябва да има гладен човек." И след няколко дни дойдоха сестри и започнаха да готвят.
към текста >>
На следващата година, когато се построи салона -1927 г., Учителят нареди да се построи и
кухня
.
на Изгрева приятелите се разотидоха, а ние младежите останали на Изгрева оглеждахме големите празни казани и си припомняхме как преди броени дни те димяха и излизаше пара на вкусни гозби приготвени от дежурните сестри по време на събора. Така веднъж младежите сме се събрали около празните казани и ги оглеждаме и се чудиме каква вълшебна дума да измислим, както в приказките, че тутакси да се напълни някой от тях с топла чорба. Ето ти насреща Учителя. Той ни поглежда и пита: „Е, рехох, какво има? " А един от братята отговаря: „Учителю, трябва да има гозба в тия казани, но ние не знаем вълшебната дума от приказките и затова ги гледаме, че в тях няма нищо." Учителят идва, оглежда празните казани и казва: „Тук на Изгрева не трябва да има гладен човек." И след няколко дни дойдоха сестри и започнаха да готвят.
На следващата година, когато се построи салона -1927 г., Учителят нареди да се построи и
кухня
.
Там започнаха сестрите редовно да готвят. Дежуряха на групи. Една група сестри взимат дежурство по за един месец. Друга група сестри вземаха следващия месец. Така се сменяха сестрите, всеки месец и всяка група показваше изкуството си и умението си да организира общата кухня.
към текста >>
Така се сменяха сестрите, всеки месец и всяка група показваше изкуството си и умението си да организира общата
кухня
.
На следващата година, когато се построи салона -1927 г., Учителят нареди да се построи и кухня. Там започнаха сестрите редовно да готвят. Дежуряха на групи. Една група сестри взимат дежурство по за един месец. Друга група сестри вземаха следващия месец.
Така се сменяха сестрите, всеки месец и всяка група показваше изкуството си и умението си да организира общата
кухня
.
Това води началото си от събора на 1926 г. и непосредствено след него. Продължи и през есента. А когато се разбра, че Учителят ще презимува тук, продължи и през зимата в една от бараките, понеже още нямаше приготвено помещение. През 1927 г.
към текста >>
Помещението бе построено,
кухнята
бе устроена и бе приготвена трапезарията с маси; Сестрите дежуреха в
кухнята
и се хранеха безплатно.
Продължи и през есента. А когато се разбра, че Учителят ще презимува тук, продължи и през зимата в една от бараките, понеже още нямаше приготвено помещение. През 1927 г. след събора Учителят нареди да се открие стол и да се построи едно помещение за него. И с тази работа се заеха братята, които отговаряха за стопанската част на Изгрева.
Помещението бе построено,
кухнята
бе устроена и бе приготвена трапезарията с маси; Сестрите дежуреха в
кухнята
и се хранеха безплатно.
Продукти се купуваха, а голяма част от продуктите изпращаха приятелите от провинцията. Като се нахранеха, след благодарствената молитва и песните, някой мине с една дървена кутия и всеки пуска доброволно вноска кой колкото има. А който няма пари не пуща. Никой няма да го пита и да му държи сметка. Това положение се използваше от бедни хора, бедни студенти и бедни чиновници, които нямаха редовно средства.
към текста >>
Общата
кухня
и стола продължиха през време на цялата Школа дори и след това.
Или физически глад, или духовен глад, но понякога те вървяха заедно, ръка за ръка. Аз сковах маси и пейки пред салона за сядане при общите беседи. Учителят нареди да се посадят една редица лешници към 100 броя, които израснаха като големи храсти. На съборите при общите обеди с големите казани се изразходваха много продукти и се изискваха средства. Тогава се организираха общи вноски и накрая се виждаше, че парите не само стигаха, но и хартистваха.
Общата
кухня
и стола продължиха през време на цялата Школа дори и след това.
А сега ще ви разкажа един необикновен финал, отнасящ се за онези сестри, които дежуреха по един месец в стола. Имаше една сестра Шопова, която бе се записала да дежури с още няколко сестри в кухнята. Изминава месеца, но така се случва, че не идва друга смяна от доброволци-сестри, която да ги смени. Докладват на Учителя, а той разрешава въпроса така: „Рекох, нека сестрите да останат още един месец." Минава в дежурство и този месец. Да, ама сестрата е свекърва.
към текста >>
Имаше една сестра Шопова, която бе се записала да дежури с още няколко сестри в
кухнята
.
Учителят нареди да се посадят една редица лешници към 100 броя, които израснаха като големи храсти. На съборите при общите обеди с големите казани се изразходваха много продукти и се изискваха средства. Тогава се организираха общи вноски и накрая се виждаше, че парите не само стигаха, но и хартистваха. Общата кухня и стола продължиха през време на цялата Школа дори и след това. А сега ще ви разкажа един необикновен финал, отнасящ се за онези сестри, които дежуреха по един месец в стола.
Имаше една сестра Шопова, която бе се записала да дежури с още няколко сестри в
кухнята
.
Изминава месеца, но така се случва, че не идва друга смяна от доброволци-сестри, която да ги смени. Докладват на Учителя, а той разрешава въпроса така: „Рекох, нека сестрите да останат още един месец." Минава в дежурство и този месец. Да, ама сестрата е свекърва. Тя има снаха, която се казва Мария Шопова, която поема грижата за целия дом. Да пере, да чисти, да готви, да наглежда свекъра, който е намусен и несъгласен с това, че жена му е останала горе на Изгрева цял месец, че дори и втори месец.
към текста >>
Макар че снахата се грижи за него по-добре от жена му, която в момента е дежурна по
кухня
на Изгрева.
Да, ама сестрата е свекърва. Тя има снаха, която се казва Мария Шопова, която поема грижата за целия дом. Да пере, да чисти, да готви, да наглежда свекъра, който е намусен и несъгласен с това, че жена му е останала горе на Изгрева цял месец, че дори и втори месец. Положението долу в града става нетърпимо. Непрекъснато свекъра вече не само одумва, но и крещи, че домът е запустял.
Макар че снахата се грижи за него по-добре от жена му, която в момента е дежурна по
кухня
на Изгрева.
Минава и втори месец, но смяна още не-идва. Докладват отново на Учителя. А Той пак разрешава въпроса по своему: „Нека сестрите да останат и този месец." Започва третия месец, без смяна. Долу в града, в дома на сестрата положението е нетърпимо, макар че снахата се грижи за всичко и редовно посещава беседите на Изгрева. Там се вижда със свекървата и подробно докладва за положението вкъщи, че е станало нетърпимо и безнадеждно, защото свекъра непрекъснато се заканвал на Братството.
към текста >>
27.
56. ЧЕШМАТА СЪС СЪРНИЧКАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Отидем на разсадника, напълним го с вода и докараме бурето до
кухнята
, където готвеха сестрите и където трябваше много вода.
56. ЧЕШМАТА СЪС СЪРНИЧКАТА Дойде време и ни пуснаха от градския водопровод разклонение към Изгрева. Докато нямахме вода на Изгрева, носехме си със стомнички от извора на Диана бад за пиене. Носехме вода също от разсадника, бяхме направили едно буре на две колелета, което събираше около 200 литра. Тогава младите братя, които бяхме ние, здрави и силни, бутаме бурето с двете колелета.
Отидем на разсадника, напълним го с вода и докараме бурето до
кухнята
, където готвеха сестрите и където трябваше много вода.
После прекарахме водопровод за Изгрева. Той стана селище, построиха се бараки, заселиха се хора и имаше нужда от вода. Когато прекарахме водопровода на Изгрева, това беше голяма радост и облекчение за всички. Тогава ние с Бертоли, които бяхме строители и мозайкаджии, решихме да построим чешма на Изгрева. Построихме две чешми.
към текста >>
28.
63. МАСАТА НА ИЗОБИЛИЕТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Не можем ли да използваме някои от тях в общата
кухня
?
Направят някъде сладко или мармалад - то веднага се явява на масата. На тази маса имаше всевъзможни блага. В онези оскъдни години по време на войната имаше купони за храна и тази маса привличаше погледите на сестрите, които чистеха стаята на Учителя. Защото пред масата имаше параван, бяха сковани няколко летви облепени с бях плат, за да не се вижда масата от антрето. Сестрите ще почистят, ще избършат праха, ще изметат, но очите им все към масата и казват: „Учителю, много блага се събраха тук и са натрупани както на масата така и под масата.
Не можем ли да използваме някои от тях в общата
кухня
?
" А Учителят се усмихне: „Тука като има, навсякъде ще има." Тогава сестрите разбраха окултния закон. Значи тука се проявява Любовта на хората към Божественото, към Учителя и благата,които те отдаваха. Учителят почти не ги употребяваше, дори не всичко опитваше. Понякога от тях даваше в общата кухня да се използват в трапезарията. Но обикновено ги задържаше и не задоволяваше гладните погледи на сестрите.
към текста >>
Понякога от тях даваше в общата
кухня
да се използват в трапезарията.
Сестрите ще почистят, ще избършат праха, ще изметат, но очите им все към масата и казват: „Учителю, много блага се събраха тук и са натрупани както на масата така и под масата. Не можем ли да използваме някои от тях в общата кухня? " А Учителят се усмихне: „Тука като има, навсякъде ще има." Тогава сестрите разбраха окултния закон. Значи тука се проявява Любовта на хората към Божественото, към Учителя и благата,които те отдаваха. Учителят почти не ги употребяваше, дори не всичко опитваше.
Понякога от тях даваше в общата
кухня
да се използват в трапезарията.
Но обикновено ги задържаше и не задоволяваше гладните погледи на сестрите. Така тази маса беше наречена от тях „Масата на изобилието". Тя стана като един символ - тука ако има, навсякъде ще има. И действително изобилието скоро дойде в цялата страна и в целия народ. Това го проверихме по време на Школата.
към текста >>
29.
67. ЕДИН ДЕН НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тогава вечерята се приготвяше в
кухнята
от този, който я даваше.
Учителят тури тази идея още в началото, когато дойде на Изгрева: „Тук не трябва да има гладен човек! " Това ние го спазихме. Общите вечери ставаха по повод на нещо. Обикновено някой братски празник или лични празненства на някой от учениците. Решават да дадат братска вечеря, когато всички са свободни и могат да дойдат.
Тогава вечерята се приготвяше в
кухнята
от този, който я даваше.
Вечерта се събирахме в трапезарията, като се казваше за какво е вечерта, по какъв случай се дава вечерята. Обикновено Учителят присъстваше, но някога не идваше. Обикновено се водеха общи разговори и след тях се запяваше и свършваше с песни. Започваше се с молитва, с която започваме нашите обеди „Само проявената Божия Любов носи изобилния и пълен живот" - три пъти. Накрая се завършваше с общи молитви.
към текста >>
30.
68. БРАТСКИ ПРАЗНИЦИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Прекарването в салона минаваше в една обща братска вечеря, която се подготвяше от сестрите, които уреждаха
кухнята
.
Той е братски празник, астрономически с есенното равноденствие и навлизането в есента. От този ден Учителят започваше новата учебна година на Школата и изнасяше своите беседи четири пъти седмично. Нова година се посрещаше общо. Подготвяше се една музикално-художествена програма, която се водеше от хората на изкуството. След това имаше разговори, можеше да изнесат някои теми или реферати в салона.
Прекарването в салона минаваше в една обща братска вечеря, която се подготвяше от сестрите, които уреждаха
кухнята
.
След вечерята се почваха разговори и като наближи 12 часа или мине 12 часа Учителят държи беседа. В тези новогодишни беседи като че ли Той обявяваше програмата за цялата година. В нея набелязваше основните идеи, които засягаше през годината. Новогодишните беседи са много важни. Предвиждаше някои събития и засягаше и говореше за онези условия, които ще има през тази година и посочваше как да се реализират в тези условия.
към текста >>
31.
69. ОБЩЕЖИТИЕ НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Така Учителят беше наредил да се построи общежитие за братята и сестрите в подходяща форма, така че всеки да има по една стая,
кухня
и тоалетна.
В онуй време ние бяхме младежи и нямахме думата. Думата имаха възрастните братя, които движеха и организираха живота на братството, макар че Учителят да ръководеше всичко. Той каже нещо, но вече не повтаряше. Който чуе и реши да изпълнява - добре. А който чуе и започва да размишлява и разсъждава, разминава се с думата на Учителя и накрая - нищо.
Така Учителят беше наредил да се построи общежитие за братята и сестрите в подходяща форма, така че всеки да има по една стая,
кухня
и тоалетна.
Отдолу щеше да има магазинчета за разни занаяти. Но нищо не стана. Причината я знаете. Във всеки случай центъра на братския живот беше салона, полянката,където се четяха беседи на Учителя и се играеше Паневритмията. Имахме стопанство от лозе, овощна градина, за която се грижеше брат Ради.
към текста >>
Каквото се изкарваше тук, използваше се за общата
кухня
.
Причината я знаете. Във всеки случай центъра на братския живот беше салона, полянката,където се четяха беседи на Учителя и се играеше Паневритмията. Имахме стопанство от лозе, овощна градина, за която се грижеше брат Ради. Тук се отглеждаха плодни дръвчета, които даваха много плод, пък и сега дават. Сееха се картофи, лук, домати, пипер.
Каквото се изкарваше тук, използваше се за общата
кухня
.
От провинцията също изпращаха на Учителя продукти и Той ги даваше за общата кухня. Братята,които изработваха в селата своята реколта изпращаха най-хубавото на Учителя. Така че кухнята биваше винаги заредена, дори и при оскъдните времена през войната. Ние не сме виждали на Изгрева оскъдица и недоимък. Около Учителя винаги имаше изобилие и храна за много хора.
към текста >>
От провинцията също изпращаха на Учителя продукти и Той ги даваше за общата
кухня
.
Във всеки случай центъра на братския живот беше салона, полянката,където се четяха беседи на Учителя и се играеше Паневритмията. Имахме стопанство от лозе, овощна градина, за която се грижеше брат Ради. Тук се отглеждаха плодни дръвчета, които даваха много плод, пък и сега дават. Сееха се картофи, лук, домати, пипер. Каквото се изкарваше тук, използваше се за общата кухня.
От провинцията също изпращаха на Учителя продукти и Той ги даваше за общата
кухня
.
Братята,които изработваха в селата своята реколта изпращаха най-хубавото на Учителя. Така че кухнята биваше винаги заредена, дори и при оскъдните времена през войната. Ние не сме виждали на Изгрева оскъдица и недоимък. Около Учителя винаги имаше изобилие и храна за много хора. Изгревът освен братско селище все пак стана общежитие за братски труд.
към текста >>
Така че
кухнята
биваше винаги заредена, дори и при оскъдните времена през войната.
Тук се отглеждаха плодни дръвчета, които даваха много плод, пък и сега дават. Сееха се картофи, лук, домати, пипер. Каквото се изкарваше тук, използваше се за общата кухня. От провинцията също изпращаха на Учителя продукти и Той ги даваше за общата кухня. Братята,които изработваха в селата своята реколта изпращаха най-хубавото на Учителя.
Така че
кухнята
биваше винаги заредена, дори и при оскъдните времена през войната.
Ние не сме виждали на Изгрева оскъдица и недоимък. Около Учителя винаги имаше изобилие и храна за много хора. Изгревът освен братско селище все пак стана общежитие за братски труд.
към текста >>
32.
73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Голяма част от тези продукти Учителят даваше на общата
кухня
.
И от най-хубавото, което получаваха изпращаха на Учителя. Хем да благодари, хем да Му се благослови плодородието. Понякога те идваха и задаваха практични въпроси на Учителя. Той отговаряше, а те ги провеждаха на опити берекет изпълваше домовете им. И от него изпращаха най-хубавото на Учителя.
Голяма част от тези продукти Учителят даваше на общата
кухня
.
Деликатното здраве на Учителя. Самият организъм на Учителя беше деликатен и нежен. Той не беше физически грубо устроен. Имаше деликатно здраве. Но със своя разумен живот умееше така да живее, че да подържа тялото си в изправност.
към текста >>
33.
110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тези колиби се използваха през съборите за складове, за
кухня
, а някои за жилища.
Имаше постове, които се сменяха през няколко часа, постове с бели тояги и така бяхме взели мерки за всяка евентуалност. По този начин не се допусна чужд човек в лагера и нямаше посегателства срещу нас. Дежуреше се денем и нощем и се охраняваха около 500-600 човека, а понякога и 1000. В лозята, където бяха обединени няколко братски лозя се получи един голям имот около 100 декара. Всяко лозе, което се присъединяваше към общото имаше своя колиба и навеси, които се използваха от собственика за обработване на лозето.
Тези колиби се използваха през съборите за складове, за
кухня
, а някои за жилища.
Едно от тях, което бе по-хубаво, двуетажна постройка, беше предоставена на Учителя. Там живееше Той, там имаше стаичка. А горе на етажа имаше една стаичка и отпред Той я нареди по свой особен начин и по свое разбиране. Тури някакви карти, тури чертежи и се нареди обстановка една такава изключителна. Това беше в хола.
към текста >>
Обзаведе се
кухня
, където сестрите дежуреха на смени.
Имаше 2-3 помощника: Гумнеров, Иларионов и др. Те се грижеха за всичко. Закупуваха продукти, доставяха ги, доставяха хляб, организираха общата братска трапеза. На събора се събираха от 500-1000 души. За тях се направиха дълги маси под брястовете в лозята и беше много приятно и удобно.
Обзаведе се
кухня
, където сестрите дежуреха на смени.
Поставиха се казани на удобни и подходящи места. Изобщо се създаде обстановка за общ братски живот, много приятна и много хубава. Помощници имаше винаги за чистене на зарзавата. Младите братя носеха вода от далече от една чешма в лозята, която беше далеч може би на километър. Но вода се носеше на гръб.
към текста >>
34.
117. МАЛКИЯ ДОМ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Аз имах къща дъсчена, която си бяхме направили сами, все пак тя имаше две стаи и
кухня
и доста удобно живеехме там известно време.
117. МАЛКИЯ ДОМ През 1935 г. ние с Мария се оженихме. Отначало живяхме на Изгрева.
Аз имах къща дъсчена, която си бяхме направили сами, все пак тя имаше две стаи и
кухня
и доста удобно живеехме там известно време.
Но после ни предложиха едно място на Симеоновското шосе с двор и къщичка, ние я закупихме и там се преместихме да живеем. Упрекнаха ни, че сме избягали от Изгрева. Аз не обичах много шумни места и там където има много народ. Обичам да се усамотявам за вътрешна духовна работа. Но Школата на Учителя посещавахме редовно.
към текста >>
Значи трябваше да има къщна помощничка, която да помага в
кухнята
и в дома, за да може да отмени Мария, та тя да види някоя своя работа.
Много ни упрекваха, че сме си взели слугиня. При нас от сутрин до вечер има върволица от хора, както по времето на Учителя, така и тридесет години след това. Най-малко по 20 човека идват на ден. Тези хора трябва да се посрещат, трябва да им се поднесе чай, кафе, сладкиши и винаги по няколко човека оставаха или за обед или за вечеря. А кой ще слугува на толкова много хора?
Значи трябваше да има къщна помощничка, която да помага в
кухнята
и в дома, за да може да отмени Мария, та тя да види някоя своя работа.
А брат Борис трябваше да носи на плещите си издръжката на тоя малък дом с неговите гости. Тъй седи въпроса с нашата домашна помощничка. Слугиня или робиня ли? Слуга и роб бях аз! Много често Учителят посещаваше малкия ни дом на Симеоновското шосе.
към текста >>
35.
192. ПОСЛЕДНАТА ПАСХА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Братският живот се организира около Него по същия начин: Обща
кухня
, общи обеди, общи молитви, излизане на малки екскурзии, посрещане на изгрева на един близък връх, който беше близо до селото, остър връх, на който се излизаше всеки ден.
Братя и сестри държаха много изпити в дома Темелков пред Учителя. Учителят бе много огорчен от събитията. Той виждаше безумието на войната. Говореше много малко. Но по цял ден приемаше гости от София и от страната.
Братският живот се организира около Него по същия начин: Обща
кухня
, общи обеди, общи молитви, излизане на малки екскурзии, посрещане на изгрева на един близък връх, който беше близо до селото, остър връх, на който се излизаше всеки ден.
Излизахме почти всяка сутрин. Беше още зимата на 1944 г., бяха паднали снегове, но Учителят излизаше сутрин. Той никога не се застояваше постоянно в къщи, в стаята си. Всякога предпочиташе да излезе на открито, да направи една разходка. За общият обяд, закуска и вечеря се грижеха няколко сестри.
към текста >>
Друга бе Йорданка Жекова, която се грижеше за
кухнята
.
Всякога предпочиташе да излезе на открито, да направи една разходка. За общият обяд, закуска и вечеря се грижеха няколко сестри. Тук бе Василка Иванова от Айтос, която се грижеше за бита на Учителя. Тя беше селски човек, здрава и умна, разумна и работлива, със сръчни ръце. Тя переше, тя гладеше и чистеше стаята на Учителя.
Друга бе Йорданка Жекова, която се грижеше за
кухнята
.
Тук бе и д-р Жеков, който се грижеше за хигиената на дома Темелков, защото се опасяваше да не се яви някоя епидемия от това струпване на много хора на едно място. Темелко се бе прибрал със семейството си в една от малките стаички. Братският дом на Темелко беше претъпкан с хора. Животът тук беше много напрегнат понеже всички искаха да бъдат близко до Учителя и всички възможни кътчета бяха заети. Хора стояха дори на открито, само и само да бъдат близо до Учителя.
към текста >>
36.
201. УЧИТЕЛЯТ СЕ ЗАВРЪЩА НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Кухнята
работеше отлично.
Така се дойде до разграничението. На Изгрева отначало нямахме никакви неприятности. Животът си течеше спокойно, общите обеди продължаваха, дори идваха външни хора да се хранят тук. Беше им приятно това хранене на открито. Понякога Учителят идваше на обедите и вечерите в трапезарията.
Кухнята
работеше отлично.
От продуктите, които изпращаха на Учителя, Той ги даваше за кухнята, а онова което беше нужно се закупуваше. Въпросът за хляба се разреши благоприятно понеже имаше комисарски режим и се раздаваше с купон. Така животът протичаше нормално. Когато се върна от Мърчаево Учителят започна редовно да изнася беседите си. Излизаше редовно на Витоша през село Симеоново.
към текста >>
От продуктите, които изпращаха на Учителя, Той ги даваше за
кухнята
, а онова което беше нужно се закупуваше.
На Изгрева отначало нямахме никакви неприятности. Животът си течеше спокойно, общите обеди продължаваха, дори идваха външни хора да се хранят тук. Беше им приятно това хранене на открито. Понякога Учителят идваше на обедите и вечерите в трапезарията. Кухнята работеше отлично.
От продуктите, които изпращаха на Учителя, Той ги даваше за
кухнята
, а онова което беше нужно се закупуваше.
Въпросът за хляба се разреши благоприятно понеже имаше комисарски режим и се раздаваше с купон. Така животът протичаше нормално. Когато се върна от Мърчаево Учителят започна редовно да изнася беседите си. Излизаше редовно на Витоша през село Симеоново. Но понеже беше много заслабнал, Той не отиваше до Бивака.
към текста >>
37.
ПРИМЕРИ ИЗ ЖИВОТА НИ С УЧИТЕЛЯ - БОРИС НИКОЛОВ. 1. ТРИТЕ МАСЛИНКИ.
,
ПОВЕСТВМОВАНИЕ ВТОРО - ЛЕТОПИС ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 2
Младият брат се изкачваше до стаичката си по задната таванска стълбичка, а сутрин когато отиваше на работа отбиваше се в
кухнята
да се измие.
Тогава въодушевени от един чист живот, често отивахме при Учителя на разговори. При един такъв разговор Той ни каза: „Учете, но научете един занаят, за да бъдете свободни." Тогава почнахме освен в университета да учим,да усвояваме и по един занаят, още повече, че искахме да се издържаме са-ми, макар че родителите ни бяха заможни. На един от нашите братя - Петър Камбуров особено провървя. Първо намери си работа на половин ден при наш богат брат - Лазар Котев - книгоиздател, търговец. При това даде му и квартира - наистина таванска стаичка.Братът-хазаин, беше скържав, а заплатата на Петър малка, едва имаше за храна и наем за квартирата.
Младият брат се изкачваше до стаичката си по задната таванска стълбичка, а сутрин когато отиваше на работа отбиваше се в
кухнята
да се измие.
Една сутрин като слиза заварва голямо оживление.Три-четири сестри помагат на хазайката. Правят се големи приготовления. От отделните думи на сестрите той разбира, че богатия брат е поканил Учителя и някои от приятелите на вечеря. Сега сестрите приготовляват ястията. Отива брата на работа, но си мисли, дали ще се сетят да поканят и него на вечерята?
към текста >>
Сутринта брата като слиза да се измие в
кухнята
, сестрите са там и шетат.
Вечерята е започнала. Братът и той започва вечерята. Отчупва си помалко от хлебеца, дъвчи дълго време, изсмуква маслинката, но и долу вечеря-та не продължава много. Пак затихва песента на вилиците, значи казва се молитвата след ядене. След това разместват се столовете, раздвижват се долу,файтона идва, Учителят си отива.
Сутринта брата като слиза да се измие в
кухнята
, сестрите са там и шетат.
Чува той хазайката да се оплаква:- „Чудна работа, толкова труд положихме, толкова приготовления, а Учителят от нищо не хапна. Изяде само една филийка хляб и три маслинки. Не остана и на разговор, а веднага стана и си отиде." Младият брат като чул за трите маслини така му се надигнала в гърлото глътката, бързо избягал от кухнята - да не видят сестрите, че очите му се налели със сълзи. Учителят бе дошъл в дома на богатия човек Лазар Котев, но сподели трапезата на бедния студент от таванската стаичка. Благословението се изсипва от Голямото към Малкото.
към текста >>
Не остана и на разговор, а веднага стана и си отиде." Младият брат като чул за трите маслини така му се надигнала в гърлото глътката, бързо избягал от
кухнята
- да не видят сестрите, че очите му се налели със сълзи.
Пак затихва песента на вилиците, значи казва се молитвата след ядене. След това разместват се столовете, раздвижват се долу,файтона идва, Учителят си отива. Сутринта брата като слиза да се измие в кухнята, сестрите са там и шетат. Чува той хазайката да се оплаква:- „Чудна работа, толкова труд положихме, толкова приготовления, а Учителят от нищо не хапна. Изяде само една филийка хляб и три маслинки.
Не остана и на разговор, а веднага стана и си отиде." Младият брат като чул за трите маслини така му се надигнала в гърлото глътката, бързо избягал от
кухнята
- да не видят сестрите, че очите му се налели със сълзи.
Учителят бе дошъл в дома на богатия човек Лазар Котев, но сподели трапезата на бедния студент от таванската стаичка. Благословението се изсипва от Голямото към Малкото.
към текста >>
38.
60. ПОСЛЕДНИЯТ ШАРАН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Зачервен, ароматен,
кухнята
се изпълня с ухание.
Със строго поръчение на фурнаджията, кога и колко да го пече и на каква фурна. Да не е много силна, да не прегори питата. Всичко се спазва според неговите нареждания, щото той е майстор на тези работи. Двама братя занасят шарана на фурната, предават нарежданията на фурнаджията. Като минава нужното време донасят шарана.
Зачервен, ароматен,
кухнята
се изпълня с ухание.
Братята с жадни очи се нареждат наоколо, а брат Епитропов взема ножа и се готви да го нареже, но става спор между братята, кой от коя част да вземе. Едни искат откъм опашката, други от средата, разгорещява се спора и дори си казват няколко остри думи. В това време в кухнята влиза Учителят с една кана, да си налее вода. Спира се, вижда положението, долавя желанията, обръща се към сестрата и казва строго: „От този шаран никой няма да яде. Ще го раздадеш на бедните от махалата." Братята остават потресени, разочаровани, но щом Учителят е казал, не може да не се изпълни.
към текста >>
В това време в
кухнята
влиза Учителят с една кана, да си налее вода.
Двама братя занасят шарана на фурната, предават нарежданията на фурнаджията. Като минава нужното време донасят шарана. Зачервен, ароматен, кухнята се изпълня с ухание. Братята с жадни очи се нареждат наоколо, а брат Епитропов взема ножа и се готви да го нареже, но става спор между братята, кой от коя част да вземе. Едни искат откъм опашката, други от средата, разгорещява се спора и дори си казват няколко остри думи.
В това време в
кухнята
влиза Учителят с една кана, да си налее вода.
Спира се, вижда положението, долавя желанията, обръща се към сестрата и казва строго: „От този шаран никой няма да яде. Ще го раздадеш на бедните от махалата." Братята остават потресени, разочаровани, но щом Учителят е казал, не може да не се изпълни. Братята седят наоколо с жаден поглед гледат шарана, вдъхват сладостния мирис, устата им се наливат със слюнки. Учителят пак си налива вода и си отива в стаята. Но брат Епитропов е сладкодумен.
към текста >>
39.
141. КОКОШАТА КЪЛКА
,
,
ТОМ 2
Посягат да спрат селянина, но Учителя се усмихва, взема кълката и казва на сестрите: „Турете я в
кухнята
." Учителят се освободи от нея, освободи и нас, а селянина бе уважен заради жеста му.
141. КОКОШАТА КЪЛКА Търново. След съборните дни Учителят оставаше с няколко братя и сестри още известно време. Идва един селянин при Учителя, чистичко облечен, спретнат, вади от пояса си чиста бяла кърпичка, а в нея завита хубава кокоша кълка. Подава я благоговейно на Учителя, приятелите изтръпват. Как, месо?
Посягат да спрат селянина, но Учителя се усмихва, взема кълката и казва на сестрите: „Турете я в
кухнята
." Учителят се освободи от нея, освободи и нас, а селянина бе уважен заради жеста му.
За него това беше подарък за Учителя. Той още не знаеше нищо за Учението и че ние сме вегетарианци. Ако Учителят не беше приел кокошата кълка, щеше да го смути и спре. Но сега го прие и пътят му бе отворен за Школата. Зависеше от него дали ще влезне в Школата или ще я подмине.
към текста >>
40.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III
,
,
ТОМ 3
Заслонът и
кухнята
-165 30.
Първото отиване на 7-те Рилски езера -160 25. Излизане през село Говедарци -161 26. Първото езеро -162 27. Второто езеро -163 28. Как се устройваше братския живот -164 29.
Заслонът и
кухнята
-165 30.
Откриване на извора „Ръцете, които дават" -166 31. Лодката -168 32. Устройване и бит на лагера -169 33. Спиралата -170 34. Палатката на Учителя -172 , 35.
към текста >>
41.
14. ДОМЪТ НА ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Долу сутерена се оформя като
кухня
и трапезария.
Гумнеров нямаше деца и с жена си живееше в една стая. А съседната стая я бил дал под наем и имал квартирант. Учителят известно време пребивава долу в мазето. След туй квартиранта напуснал и освободената стая я предложили на Учителя. Това е около 1905 г.
Долу сутерена се оформя като
кухня
и трапезария.
Започват да идват приятели и да посещават Учителя като биват поканени в трапезарията на чай и общи приказки. Така се създава едно малко домакинство, в което се включва и Учителят. Дават Му най-елементарни удобства. Въпреки всичко Учителя се чувстваше на ул. „Опълченска" 66 много добре.
към текста >>
42.
42. ВАСИЛКА ИВАНОВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
„Опълченска" 66 в дома на Петко Гумнеров, в сутерена, където се намираше и
кухнята
.
42. ВАСИЛКА ИВАНОВА Тя беше от Айтоските села и живееше на ул.
„Опълченска" 66 в дома на Петко Гумнеров, в сутерена, където се намираше и
кухнята
.
Тя се грижеше за бита на Учителя. Переше, гладеше дрехите Му и беше домашна помощница на леля Гина Гумнерова. Между другото тя беше плетачка и в свободното време плетеше на плетачна машина вълнени плетива. Тогава се носеха много плетени фланели, поли, чорапи и още много други плетива за облекло. С това си изкарваше прехраната и не беше в тежест на никого.
към текста >>
43.
43. НЕОБИКНОВЕНА ПОЧЕРПУШКА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Освен леля Гина там беше и сестра Янакиева, която се грижеше за
кухнята
и неизменната Василка Иванова.
Там беше неговият часовник. Учителят не може да те приеме, ако твоят вътрешен часовник и твоите стрелки на умът и сърцето не са застанали точно на онзи час и минута когато е твоето време. Някои биваха приемани веднага. Затова тази върволица от хора беше необикновена. А да се посрещнат толкова много хора трябваше и домашни помощници.
Освен леля Гина там беше и сестра Янакиева, която се грижеше за
кухнята
и неизменната Василка Иванова.
Понякога идваха и гости от провинцията и те приспиваха в приземния етаж при Василка. Така веднъж идва една сестра Еленка Цочева от Айтос. Вечерта след като Василка е приключила с разтребването на къщата дошло време и за сладки приказки. А за сладките приказки няма определено време. То се разтегля с часове.
към текста >>
44.
67. НЕРАЗУМНОТО ОБЕЩАНИЕ НА ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Разгеле по това време пристигнал един приятел с конска каруца и донесъл някакви продукти за
кухнята
.
Учителят посочва с бастуна си и му казва: „Георги, това което козите са за вас, това сте вие за Невидимия свят." Едно голямо откровение за съотношението между животните и човека и съществата, които са над него. На Георги Томалевски при бръснене му излезли пъпки на брадата, вероятно са се инфектирали. Отива при Учителя на „Опълченска" 66 и търси съвет. Учителят му казва: „Вземи едно гърне с катран и си намажи лицето". Излиза Георги на двора и се чуди от къде да намери катран.
Разгеле по това време пристигнал един приятел с конска каруца и донесъл някакви продукти за
кухнята
.
Тогава всички носеха катран в катраници, които слагаха под каруцата и с тях мажеха осите на колата да не скърбуцат. Селянинът му подава катрани-цата, той бръква с пръст и си намазва пъпките по лицето. Влиза в двора, сяда на пейката и изважда огледалце и се оглежда как се е разкрасил, така че не може да се познае. И точно по това време в двора влиза една много-хубава жена, но извънредно разтревожена. Георги забравя, че е разкрасен с катрана и скача да я посреща.
към текста >>
45.
78. БРАТ РАДИ И ПАРИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
От там се изкарваха много продукти за
кухнята
.
78. БРАТ РАДИ И ПАРИТЕ Брат Ради се грижеше за братската градина от сутрин до вечер.
От там се изкарваха много продукти за
кухнята
.
А ние не бяхме малко хора тогава. А като се наредим на масите празно място не оставаше. Той бе винаги зает с работа - не оставаше празен и празно време у него нямаше. Много честен човек беше. Парите направо ги презираше.
към текста >>
Всички продукти, които влизаха в
кухнята
бяха повече продукти от ръцете му.
Влизаш в стаичката му и гледаш разхвърляни банкноти. Накрая една сестра му направи забележка и той реши да ги прибере. Намери една щайга, в която се слагаха плодове, събра банкнотите и ги набута вътре. Така ги прибра. Учителят много го обичаше, защото беше честен човек.
Всички продукти, които влизаха в
кухнята
бяха повече продукти от ръцете му.
След като бе направена обща кухня и започнаха да дежурят сестри за готвене и кухнята започна да работи, то продуктите ги отпускаше брат Ради. След като направихме трапезария и столът работеше, пак всичко минаваше през ръцете на брат Ради. Ръцете му бяха напукани, огрубели от труд, от пек, дъжд и студ. Такива хора не се раждат често. На стотици години по един се ражда, за да ни покаже как човек трябва да се труди и работи за Бога.
към текста >>
След като бе направена обща
кухня
и започнаха да дежурят сестри за готвене и
кухнята
започна да работи, то продуктите ги отпускаше брат Ради.
Накрая една сестра му направи забележка и той реши да ги прибере. Намери една щайга, в която се слагаха плодове, събра банкнотите и ги набута вътре. Така ги прибра. Учителят много го обичаше, защото беше честен човек. Всички продукти, които влизаха в кухнята бяха повече продукти от ръцете му.
След като бе направена обща
кухня
и започнаха да дежурят сестри за готвене и
кухнята
започна да работи, то продуктите ги отпускаше брат Ради.
След като направихме трапезария и столът работеше, пак всичко минаваше през ръцете на брат Ради. Ръцете му бяха напукани, огрубели от труд, от пек, дъжд и студ. Такива хора не се раждат често. На стотици години по един се ражда, за да ни покаже как човек трябва да се труди и работи за Бога. Понякога брат Ради взимаше чувал и слизаше на пазаря на римската стена, за да закупи онова, което е необходимо за кухнята.
към текста >>
Понякога брат Ради взимаше чувал и слизаше на пазаря на римската стена, за да закупи онова, което е необходимо за
кухнята
.
След като бе направена обща кухня и започнаха да дежурят сестри за готвене и кухнята започна да работи, то продуктите ги отпускаше брат Ради. След като направихме трапезария и столът работеше, пак всичко минаваше през ръцете на брат Ради. Ръцете му бяха напукани, огрубели от труд, от пек, дъжд и студ. Такива хора не се раждат често. На стотици години по един се ражда, за да ни покаже как човек трябва да се труди и работи за Бога.
Понякога брат Ради взимаше чувал и слизаше на пазаря на римската стена, за да закупи онова, което е необходимо за
кухнята
.
Селяните го познаваха. Накупи каквото трябва, напълни чувала и после селянина с каруцата го докара на Изгрева. Брат Ради го пита колко струва? Селянина казва колкото трябва, а брат Ради грабне една шепа банкноти от щайгата, занесе му и каже: „Вземи колкото ти трябва, а другите върни! Хвани си и за каруцата".
към текста >>
46.
105. ФОТО Д-Р ЖЕКОВ - ПРАВО ЗАПАЗЕНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
По време на съборите той беше санитарен контрол на
кухнята
.
По онова време добитъкът бе главната работна сила. С него се ореше, вършееше, караха се каруци и се придвижваха от едно място на друго. Имаше много овце, крави, биволици, кози и какво ли не още. Това подхранваше една голяма промишленост, от която се хранеха и обличаха българите. Затова ветеринарния лекар беше тогава на почит.
По време на съборите той беше санитарен контрол на
кухнята
.
Държеше за реда и чистотата. Проверяваше дали са чисти дежурните по кухня и дали са пресни продуктите. Готвеше се в големи количества в няколко казана. Трябваше да се нахранят някъде към 500-600 човека, а понякога и към 1000, че и повече. Не се случи никакъв инцидент от хранително отравяне.
към текста >>
Проверяваше дали са чисти дежурните по
кухня
и дали са пресни продуктите.
Имаше много овце, крави, биволици, кози и какво ли не още. Това подхранваше една голяма промишленост, от която се хранеха и обличаха българите. Затова ветеринарния лекар беше тогава на почит. По време на съборите той беше санитарен контрол на кухнята. Държеше за реда и чистотата.
Проверяваше дали са чисти дежурните по
кухня
и дали са пресни продуктите.
Готвеше се в големи количества в няколко казана. Трябваше да се нахранят някъде към 500-600 човека, а понякога и към 1000, че и повече. Не се случи никакъв инцидент от хранително отравяне. Д-р Жеков бе първият, който след заминаването на Учителя вдигна пръв глас да се събере и съхрани всичко около Учителя. Ние през това време бяхме се залисали по скръбта от заминаването на Учителя и бяхме си насочили вниманието да поддържаме живота на Братството такъв какъвто бе при Учителя.
към текста >>
47.
20. ЕКСКУРЗИЯ ДО 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1942 г.
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А братската
кухня
, която беше покрита с плочи, бе удобна, но понеже в нея бе лежал добитък не искахме да я чистим от лайната им, затова ние направихме заслон на чисто място по-настрани.
Учителят посочи кои да дойдат на тази екскурзия. Не искаше голяма група. Ние се разположихме на поляната между клековете. Направихме огнище, опънахме за Учителя една малка палатка, която носехме, а за нас опънахме едно платно, само да ни пази завет. Отпред гори един хубав огън.
А братската
кухня
, която беше покрита с плочи, бе удобна, но понеже в нея бе лежал добитък не искахме да я чистим от лайната им, затова ние направихме заслон на чисто място по-настрани.
Първият ден бе хубав. На втория ден се заоблачи, паднаха мъгли и след туй дойде една буря. И с бурята дъжд и дъждът премина в градушка и зърната се сипеха отначало като лешник, а после станаха големи като орехи. Голям град и така засипа градът, че за малко време натрупа 15 см лед. Ние бяхме се скрили под платната и уплашено се бяхме сгушили, а Учителя беше в палатката си.
към текста >>
Щем не щем се върнахме в братската
кухня
, която бе иззидана с камъни, покрита с плочи и, в която имаше голямо огнище.
Ето тук сега видях, как градушката бие до бразда. Учителят я отсече с нож и тя спря. Спря изведнъж. Но ние не можехме вече да останем под платното и излезнахме навън, а там лед 15 см покрил всичко. Стана студено.
Щем не щем се върнахме в братската
кухня
, която бе иззидана с камъни, покрита с плочи и, в която имаше голямо огнище.
Щем не щем изчистихме боклука, където са лежали животните, изнесохме тора от добитъка и с клекови клони направихме нещо като общ нар около огнището, а на Учителя направихме подобно на щъркелово гнездо от клони. Опънахме платнището, което имахме към отвора на кухнята и стана като затворена стая. Накладохме огъня и турнахме чайника. Стана топло като в къща. Разбира се след туй носим дърва.
към текста >>
Опънахме платнището, което имахме към отвора на
кухнята
и стана като затворена стая.
Спря изведнъж. Но ние не можехме вече да останем под платното и излезнахме навън, а там лед 15 см покрил всичко. Стана студено. Щем не щем се върнахме в братската кухня, която бе иззидана с камъни, покрита с плочи и, в която имаше голямо огнище. Щем не щем изчистихме боклука, където са лежали животните, изнесохме тора от добитъка и с клекови клони направихме нещо като общ нар около огнището, а на Учителя направихме подобно на щъркелово гнездо от клони.
Опънахме платнището, което имахме към отвора на
кухнята
и стана като затворена стая.
Накладохме огъня и турнахме чайника. Стана топло като в къща. Разбира се след туй носим дърва. Клекове имаше, с брадвичката сечем и поддържаме огъня. Имахме храна и бяхме обзаведени прилично.
към текста >>
Ние сме в
кухнята
на топло и се усмихваме.
Стана топло като в къща. Разбира се след туй носим дърва. Клекове имаше, с брадвичката сечем и поддържаме огъня. Имахме храна и бяхме обзаведени прилично. Учителят се усмихна: „Не ви се чистеше, но ви накараха." Оглеждаме се.
Ние сме в
кухнята
на топло и се усмихваме.
На другия ден времето бе кристално ясно. Всяка сутрин отивахме на Молитвения връх с Учителя. По някой път тази беседа се състоеше само от няколко изречения. Сега ще ви кажа една такава беседа, която се състоеше от две изречения и която Учителят държа на Молитвения връх една сутрин. „Когато доброто те покани да направиш нещо за него, кажи - да.
към текста >>
48.
26. ПЪРВОТО ЕЗЕРО „МАХАРЗИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
След това всеки вдигне по един клек или някой сух клон и полека, лека се изкачи до 2-рото езеро и се натрупва една голяма камара от сухи дърва необходима както за
кухнята
, така и за нашите вечерни огньове.
Когато се установихме край 2-рото езеро, опънахме нашите палатки и започнахме нашия живот в планината, налагаше се да слизаме за дърва при първото езеро, където клековете бяха по-големи и по-буйни. Там имаше сухи клекове и дърва. Ние избягвахме да сечем сурови клекове и предпочитахме сухи дърва, които хем по-лесно горят, хем не ощетяваме природата наоколо. Тъй че при първото езеро ние често слизахме всички заедно с Учителя. Тук имаше хубава поляна със сочна трева, на която играехме нашата Паневрит-мия.
След това всеки вдигне по един клек или някой сух клон и полека, лека се изкачи до 2-рото езеро и се натрупва една голяма камара от сухи дърва необходима както за
кухнята
, така и за нашите вечерни огньове.
От първото езеро се вижда големият връх Кабул, който има форма на пирамида и със своят вид указва едно необикновено влияние на цялата местност. Той е като Хеопсовата пирамида, само че увеличен хиляда пъти. От първото езеро можеха да се видят и други върхове, които ние не познавахме, но в последствие ние ги опознахме и те станаха наши любими места, при които ние живеехме. Така ние се приобщихме към големия живот тук. Когато се изкачвахме по пътеката към второто езеро и като се обърнем и огледаме надолу се откриват долините на Говедарци и хребети обраснали с вековни гори.
към текста >>
49.
28. КАК СЕ УСТРОЙВАШЕ БРАТСКИЯ ЖИВОТ ПРИ ВТОРОТО ЕЗЕРО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Багажът стегнат добре в денкове и раници се донасяше обикновено при
кухнята
на Изгрева.
28. КАК СЕ УСТРОЙВАШЕ БРАТСКИЯ ЖИВОТ ПРИ ВТОРОТО ЕЗЕРО Отиването до 7-те рилски езера се организираше обикновено от една група младежи деятелни братя, практични, които взимаха грижата за всичко. Всеки, който искаше да отиде до езерата трябваше да си подготви естествено багажа - завивки, палатки, дрехи и продукти.
Багажът стегнат добре в денкове и раници се донасяше обикновено при
кухнята
на Изгрева.
Тук имаше специална група, която приемаше багажа, изтегли го примерно колко тежи, опише го, запише го кому принадлежи и този багаж опакован заминаваше направо на езерата. Който го е предал нямаше повече грижа за него. Той имаше грижата сам да излезе до езерата. Обикновено за приятелите се наемаше рейс, автобус. Имахме един познат човек, който имаше голям автобус.
към текста >>
50.
29. ЗАСЛОНЪТ И КУХНЯТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
29. ЗАСЛОНЪТ И
КУХНЯТА
Палатките са опънати, лагерът е устроен и братския живот започва.
29. ЗАСЛОНЪТ И
КУХНЯТА
Палатките са опънати, лагерът е устроен и братския живот започва.
Тук се събирахме по 200-300-500 човека още в първите години. За обед трябваше да се приготви храна, защото по наша стара традиция ние правехме общи братски обеди. А времето беше много променливо, започваше със слънце, после идваше вятър и дъжд. Затова решихме да построим един заслон. Камъни имаше изобилно, мястото се очерта и така беше иззидан със суха зидария дъгообразно извит, обърнат към северния вятър, а отворен към езерото.
към текста >>
Така нашата
кухня
влезе в общия братски живот и ни вършеше много добра работа.
Всеки вземе по една плоча каквато може да носи, а някои по-големи ги носеха и по двама човеци. Така ние с тези плочи покрихме нашия заслон и го оформихме. После вътре направихме огнище за казаните, за да могат да се слагат удобно, та да може водата да заври и яденето да се сготви. Получи се една доста солидна сграда, в която сестрите можеха да работят, да готвят каквото и да е времето навън. Дърва също се складираха тука и се пазеха на сухо.
Така нашата
кухня
влезе в общия братски живот и ни вършеше много добра работа.
При лошо време и в дъжд, които се измокреха тука можеха да се изсушат и стоплят. А понякога преспиваха между казаните. Обикновено труда се разпределяше естествено без някакви нареждания и правила. Братята поемаха естествено онази работа, която им беше присъща. Те ще донесат дърва, ще ги насекат, ще отидат за вода, ще наглеждат казаните, а сестрите готвеха.
към текста >>
51.
32. УСТРОЙВАНЕ И БИТ НА ЛАГЕРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Първото нещо е да се подготви
кухнята
.
Всяка година прибавяхме нещо ново в нашия опит. - Десет-петнадесет дни преди започване на лагера се изпращаше една работна група от 10-15 човека, за да подготви лагера. Първо тя почистваше лагера и изхвърляше боклука оставен в заслона от пролежалите там животни. Обикновено овце или говеда. След това се подреждаше и се стъкмяваше огнището, като казаните се изнасяха от скривалищата от предната година.
Първото нещо е да се подготви
кухнята
.
Огнището и печката е в ред, казаните са отгоре, сложен е комин, насечени са дърва и вече кухнята работи за дежурните и за работната група. Следващото нещо, което се правеше, това е банята. Опъваше се една палатка, вътре се слагаше бойлер с дърва и се нагласяваше душа с крановете му. Имаше предверие за събличане. По-късно банята я направихме така, че имаше палатка-баня за сестри и палатка-баня за братя.
към текста >>
Огнището и печката е в ред, казаните са отгоре, сложен е комин, насечени са дърва и вече
кухнята
работи за дежурните и за работната група.
- Десет-петнадесет дни преди започване на лагера се изпращаше една работна група от 10-15 човека, за да подготви лагера. Първо тя почистваше лагера и изхвърляше боклука оставен в заслона от пролежалите там животни. Обикновено овце или говеда. След това се подреждаше и се стъкмяваше огнището, като казаните се изнасяха от скривалищата от предната година. Първото нещо е да се подготви кухнята.
Огнището и печката е в ред, казаните са отгоре, сложен е комин, насечени са дърва и вече
кухнята
работи за дежурните и за работната група.
Следващото нещо, което се правеше, това е банята. Опъваше се една палатка, вътре се слагаше бойлер с дърва и се нагласяваше душа с крановете му. Имаше предверие за събличане. По-късно банята я направихме така, че имаше палатка-баня за сестри и палатка-баня за братя. Всеки, който искаше да се изкъпе донасяше малко дръвца, които се намираха наоколо, насипваше се вода в казаните с маркуч.
към текста >>
За цялата хигиена на лагера и за
кухнята
се грижеше д-р Иван Жеков.
Тъй че въпроса за чистотата беше поставен на висота и приятелите през няколко дни можеха да се изкъпят. Банята работеше почти непрекъснато. Работната група трябваше да се погрижи и за отходни места поотделно за братята и сестрите. Това беше най-трудната и най-деликатна работа. Винаги имаше забележки как да се направят отходните места.
За цялата хигиена на лагера и за
кухнята
се грижеше д-р Иван Жеков.
Когато казаните бяха готови с яденето и гозбата приготвена, дежурните изнасяха казаните от огнището и ги поставяха в средата на поляната. С големи черпаци сестрите разсипваха обеда. Споменахме по-рано, че имахме склад за продуктите, както и магазин от който се зареждаха приятелите. За магазина се грижеше Гради Минчев. Дърва се донасяха от района на първото езеро.
към текста >>
52.
33. СПИРАЛАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Аз ще изместя камъка." Отидох горе при върха, където бяха нашите приятели, оформихме група от 4-5 човека, взехме лостове от хижата и го поместихме към хълма, нататък където беше
кухнята
.
Пречеше им и искаха да го разбият с барут. Как се случи, че точно тогава аз бях там. Как ще допусна да се разбие камъка? И да се разбие камъка и да се разруши България? Казах: „Не.
Аз ще изместя камъка." Отидох горе при върха, където бяха нашите приятели, оформихме група от 4-5 човека, взехме лостове от хижата и го поместихме към хълма, нататък където беше
кухнята
.
Там в храстите и клековете между другите камъни, бутнахме и скрихме камъка. Вече не пречеше на никого и входът на хижата беше освободен. Вече не пречеше на никого - нито днес, нито утре. Учителят беше вложил някаква идея в камъка. Понякога Учителят предаваше на външните явления някакъв вътрешен смисъл.
към текста >>
53.
36. СТЪПАЛАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Едни бяха дежурни по
кухня
, други дежурни по транспорт, трети уреждаха лагера и всеки си имаше своето място в братския живот.
" Учителят се усмихна: „Това е броят на учениците, които са били около Христа и вашия брой днес на тази беседа е същия както преди 2000 години. Времената са различни, но Духът е Истият, защото за Христовият Дух времето е едно и също." След беседата се преброихме. Бяхме точно 72 на беседата. А на лагера имаше още толкова. Но всеки беше занят с някоя друга работа.
Едни бяха дежурни по
кухня
, други дежурни по транспорт, трети уреждаха лагера и всеки си имаше своето място в братския живот.
Но тази сутрин се събраха точно 72-ма човека, за да бъде точно числото. На тези 72 стъпала да отговарят 72-ма човека. Такава е историята на тези стъпала.
към текста >>
54.
40. КЪДЕ ИГРАЕХМЕ ПАНЕВРИТМИЯ? ПАНЕВРИТМИЯ ПРИ ВТОРОТО ЕЗЕРО „ЕЛБУР
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ПАНЕВРИТМИЯ ПРИ ВТОРОТО ЕЗЕРО „ЕЛБУР" Тук бе мястото, където опънахме палатките си, където беше построена
кухнята
, а до нея магазина за храна.
40. КЪДЕ ИГРАЕХМЕ ПАНЕВРИТМИЯ?
ПАНЕВРИТМИЯ ПРИ ВТОРОТО ЕЗЕРО „ЕЛБУР" Тук бе мястото, където опънахме палатките си, където беше построена
кухнята
, а до нея магазина за храна.
Беше оформена поляната за играене на Паневритмия и мястото разчистено от камъни. В средата на поляната бе направена спиралата, каменни седалки, пейки на които сядахме. До нея имаше дървени пейки направени от големи дървета. Там беше и огнището за нашите лагерни огньове. Кръгът на Паневритмията се движеше около тези устройства.
към текста >>
55.
41. ПАНЕВРИТМИЯ ПРИ ПЪРВОТО ЕЗЕРО „МАХАРЗИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
41. ПАНЕВРИТМИЯ ПРИ ПЪРВОТО ЕЗЕРО „МАХАРЗИ" Когато се свършваха дървата за
кухнята
и за дневния лагерен огън, то ние слизахме на първото езеро.
41. ПАНЕВРИТМИЯ ПРИ ПЪРВОТО ЕЗЕРО „МАХАРЗИ" Когато се свършваха дървата за
кухнята
и за дневния лагерен огън, то ние слизахме на първото езеро.
Там играехме Паневритмия, а след нея всеки вземаше по едно сухо дърво, толкова голямо и тежко, колкото може да носи. Учителят също нарамваше дърво на рамото си и така се завръщахме на нашия лагер при второто езеро и се натрупваше голяма камара от дърва. Има запазени снимки, на които се вижда как всеки е нарамил дърво, носи или го влачи според умението и силата си. „Махарзи" означава „Голямата почивка".
към текста >>
56.
44. ПАНЕВРИТМИЯ НА ПОЛЯНАТА НАД „ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Други се завръщаха в лагера, особено дежурните по
кухня
.
Това беше връх, който се издигаше над езерото. От тук се спуска стръмна пътека стъпаловидно до „Езерото на Чистотата", едно малко езерце с открита широка долина, добре огрявана от слънцето. Наоколо около това езерце няма клекове, защото е високо. Тука често идвахме с Учителя и Той обикновено с голямо разположение държеше беседи или пък прекарвахме времето с хубави разговори по най-различни въпроси, които ни интересуваха като ученици. От тука някои предприемаха редица екскурзии в околността.
Други се завръщаха в лагера, особено дежурните по
кухня
.
А трети прекарваха целия ден по поляните.
към текста >>
57.
31. ЛОДКАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
31. ЛОДКАТА Не беше много лесно да се носи вода на ръце от извора до
кухнята
.
31. ЛОДКАТА Не беше много лесно да се носи вода на ръце от извора до
кухнята
.
Отначало дежурните носеха с кофи. После направиха сал и с него да пренасят водата от единия край на езерото до другия, където бе кухнята. Салът предизвика много вълнения, но някои от дежурните паднаха във водата и се намокриха в студената вода. Следващата година един брат дърводелец Боян Злата-рев разкрои в София от дървен материал и на части направи лодка. Тя бе донесена с камион и от Сапарева баня я изнесоха на ръце десетина човека.
към текста >>
После направиха сал и с него да пренасят водата от единия край на езерото до другия, където бе
кухнята
.
31. ЛОДКАТА Не беше много лесно да се носи вода на ръце от извора до кухнята. Отначало дежурните носеха с кофи.
После направиха сал и с него да пренасят водата от единия край на езерото до другия, където бе
кухнята
.
Салът предизвика много вълнения, но някои от дежурните паднаха във водата и се намокриха в студената вода. Следващата година един брат дърводелец Боян Злата-рев разкрои в София от дървен материал и на части направи лодка. Тя бе донесена с камион и от Сапарева баня я изнесоха на ръце десетина човека. Тука я сглобиха като направиха пристан, където да се завързва лодката. С тази лодка се отиваше лесно до извора, там се пълнеха съдовете с вода и лесно се докарваше.
към текста >>
Това улесни дежурните по
кухня
, които носеха до тогава водата на ръце или с кобилици.
Салът предизвика много вълнения, но някои от дежурните паднаха във водата и се намокриха в студената вода. Следващата година един брат дърводелец Боян Злата-рев разкрои в София от дървен материал и на части направи лодка. Тя бе донесена с камион и от Сапарева баня я изнесоха на ръце десетина човека. Тука я сглобиха като направиха пристан, където да се завързва лодката. С тази лодка се отиваше лесно до извора, там се пълнеха съдовете с вода и лесно се докарваше.
Това улесни дежурните по
кухня
, които носеха до тогава водата на ръце или с кобилици.
Тази лодка стана любимо място за снимки и разходки. Имаше много мераклии да се разхождат с нея. Природата предразполагаше за поезия и за разходка с лодка. Тази година дойдоха около 500 човека и за тях трябваше много вода и дежурните не можеха да отърват лодката от тези, които искаха да се разхождат с нея. Учителят определи за отговорник на лодката Гради Минчев, който трябваше да я пази от екскурзиантите.
към текста >>
Значи имахме лодка,
кухня
, лагер и накрая дойде и се залепи катинара и превърза синджира на лодката за нейния пристан.
Имаше много мераклии да се разхождат с нея. Природата предразполагаше за поезия и за разходка с лодка. Тази година дойдоха около 500 човека и за тях трябваше много вода и дежурните не можеха да отърват лодката от тези, които искаха да се разхождат с нея. Учителят определи за отговорник на лодката Гради Минчев, който трябваше да я пази от екскурзиантите. Станаха големи караници и накрая по предложение на Гради, което Учителят одобри лодката се заключваше с един голям катинар.
Значи имахме лодка,
кухня
, лагер и накрая дойде и се залепи катинара и превърза синджира на лодката за нейния пристан.
Е, и такива работи имаше. Тази лодка се укриваше няколко години в храсталаците под Молитвения връх и рибарите се изтрепваха да я търсят. Накрая някой им беше казал къде се намира, те я пренесоха в езерото и започнаха да ловят риба с нея. Като видяха това, нашите я потопиха и така няколко години тя се пазеше потопена в езерото. Когато идваше време за лагера ние я изваждахме и тя отново ни служеше.
към текста >>
58.
48. ШЕСТОТО ЕЗЕРО НА РИЛА - „СЪРЦЕТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Около езерото се намират плочи, които ние използвахме на времето, за да покриваме покрива на
кухнята
.
Тя - Франсин - е виртуоз цигулар, а мъжът й Стефан акомпанираше на китара и те тук дадоха един тържествен концерт. Те почувстваха какво значи присъствие от Невидимия свят и бяха доволни, възхитени от самата природа. Никога не бяха свирили на такъв концертен подиум и при такава аудитория и пред такъв циркусов салон. „Сърцето" е заобиколено с поляни и скали, но долината му не е стръмна. То се огрява от слънцето много хубаво и е от най-приятните за погледа езера.
Около езерото се намират плочи, които ние използвахме на времето, за да покриваме покрива на
кухнята
.
Тук често сме отсядали с Учителя, където Той ни е държал незабравими беседи и ни е открил хубавия живот скрит в тези форми. Той можеше понякога да отвори очите ни, за да видим, че зад тези скали и езера, зад тези върхове има скрит живот и този живот е достъпен за нас и ние можем да го почувстваме и можем да разговаряме с него. Тук при „Сърцето" долу където се изливаше водата му има скали симпатични и хубави. Между тях има полянка, на която сме сядали с Учителя и сме прекарвали хубави часове. Един път при разговор след като бяха свирили нашите оркестранти и езерните води се отзоваха и откликнаха на техните песни, Учителят каза: „Тука е един от входовете на Агарта." Агарта е скритият град където живеят напредналите същества, където има особен ред и порядък и до който хората не са дошли още.
към текста >>
59.
56 . КОНЦЕРТИ НА РИЛА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
До огнището се донасяха два големи казана от където се разливаше храната от дежурните по
кухня
.
56 . КОНЦЕРТИ НА РИЛА Най-тържествен беше братския обед. Всички се разполагахме на сковани маси и пейки и се правеше един кръг.
До огнището се донасяха два големи казана от където се разливаше храната от дежурните по
кухня
.
Те биваха всеки ден около 20 човека, защото трябваше да приготвят храна за 400-500 човека. На Учителя се слагаше отделна масичка и обикновено Той извикваше някой от възрастните приятели да седнат до Него, на пейка скована от едно голямо дърво и четири малки крачета. Останалите сядаха на спиралната каменна пейка, така че за всеки имаше място. След като свърши обеда, приберат се съдовете и музикантите застават в средата на кръга, сядат на подвижни столчета, които си носеха от София и ни поднасяха своята концертна програма. Приятелите са насядали по каменната спирала, някои на земята по камъните, на пейките, всеки е заел подходящо място и наблюдава и слуша концерта.
към текста >>
60.
8. ПЕЧАТНИЦА НА ИЗГРЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Имаше и обща
кухня
.
Главно с тази хартия издадохме беседите. Една възрастна сестра Писинова подари къщичката си на Братството за печатница. Тя скоро си замина. Беше скромна, вярна сестра на Делото. А къщичката имаше една широка стая, където ние поставихме печатарската машина.
Имаше и обща
кухня
.
Купихме всички необходими неща. Тогава дойде Стефан Камбуров, който беше печатар от Казанлък и който имаше право да има печатница. Около него се създаде една група от Влад Пашов, Димит-ри Стоянов и Кирил Михайлов (Кирчо-лъвчето). Стефан Камбуров сложи в ред печатарската машина и той я пусна в действие. Грижеше се за нейното подържане и за нейния ремонт.
към текста >>
61.
31. ОГНИЩЕТО НА ПЕЧКАТА И ТОПЛАТА ПИТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Управата на затвора като ме видя в какво състояние съм ме постави в
кухнята
да беля картофи.
Затова когато аз пристигнах там режимът на затвора бе облекчен. Това ме спаси, защото при предишния режим аз нямаше да мога да издържа физически. Като вървях се люлеех и не можех да пазя равновесие от слабост. Не бях още заякнал от оперираната язва, а и не можех да се храня. Стомахът ми беше изрязан и аз поемах храна на отделни хапки.
Управата на затвора като ме видя в какво състояние съм ме постави в
кухнята
да беля картофи.
Това ме спаси отново, защото всички затворници работеха тежка физическа работа. Главния готвач също затворник не ме харесваше, защото според него аз само съм седял. А аз бях отслабнал и едвам се движех. Хранех се само с варени картофи и топла вода. Той ме наблюдаваше с какво се храня и смяташе, че аз не искам да му ям храната, която готвеше и по такъв начин го обиждам като готвач на затворниците.
към текста >>
Затова ме извадиха от
кухнята
, пратиха ме на друга работа.
Досега само се беше мъчил. Някой беше подшушнал на управата, че аз съм оправил печката, за да не се мъчи готвача, който беше също затворник като мен. А според управата на затвора всеки затворник трябва да се мъчи на онова място, на което е поставен да работи. А сега главният готвач не се мъчеше, а подскачаше от радост около казаните и печката. Значи аз бях виновен да подскача и трябваше да бъда наказан.
Затова ме извадиха от
кухнята
, пратиха ме на друга работа.
Но в кухнята стоях три месеца и това ме спаси, защото бях вече укрепнал. И когато вече тръгвах за новата си работа готвача ще се приближи към мене, ще извади от пазвата си и ще ми напъха в торбичката прясна топла питка, опечена от него специално за мен. А това ставаше всеки ден. И никой не забелязваше това. Да, това бе живата пита и живият хляб, който ме оживи и ми даде възможност полека лека да се възстановя.
към текста >>
Но в
кухнята
стоях три месеца и това ме спаси, защото бях вече укрепнал.
Някой беше подшушнал на управата, че аз съм оправил печката, за да не се мъчи готвача, който беше също затворник като мен. А според управата на затвора всеки затворник трябва да се мъчи на онова място, на което е поставен да работи. А сега главният готвач не се мъчеше, а подскачаше от радост около казаните и печката. Значи аз бях виновен да подскача и трябваше да бъда наказан. Затова ме извадиха от кухнята, пратиха ме на друга работа.
Но в
кухнята
стоях три месеца и това ме спаси, защото бях вече укрепнал.
И когато вече тръгвах за новата си работа готвача ще се приближи към мене, ще извади от пазвата си и ще ми напъха в торбичката прясна топла питка, опечена от него специално за мен. А това ставаше всеки ден. И никой не забелязваше това. Да, това бе живата пита и живият хляб, който ме оживи и ми даде възможност полека лека да се възстановя. Кухнята ме спаси, а топлата пита след това ме оживяваше.
към текста >>
Кухнята
ме спаси, а топлата пита след това ме оживяваше.
Но в кухнята стоях три месеца и това ме спаси, защото бях вече укрепнал. И когато вече тръгвах за новата си работа готвача ще се приближи към мене, ще извади от пазвата си и ще ми напъха в торбичката прясна топла питка, опечена от него специално за мен. А това ставаше всеки ден. И никой не забелязваше това. Да, това бе живата пита и живият хляб, който ме оживи и ми даде възможност полека лека да се възстановя.
Кухнята
ме спаси, а топлата пита след това ме оживяваше.
Ако ме бяха изпратили веднага на кариерата да чукам камъни, щях там да си загина и нямаше да ме има вече и нямаше кому да диктувам тези неща, които вие трябва да прочетете, за да знаете, че ада е на земята и че в ада слиза понякога ангелът Господен.
към текста >>
62.
55. НОВА ГОДИНА В ЗАТВОРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
По някаква благосклонност ме сложиха в
кухнята
да беля картофи - това беше най-леката работа.
Дойде време, извадиха ме от болничната стая и ме прехвърлиха в затвора в град Пазарджик. А аз съм слаб и едва се държа на крака. Отслабнал съм на тегло и нямам сила. Приличам на жив скелет от кожа и кости. Това го виждат всички.
По някаква благосклонност ме сложиха в
кухнята
да беля картофи - това беше най-леката работа.
Оставиха ме да спя на втория етаж на фурната. Отдолу печаха хляб на затворниците, а горе бе топло. Фурната бе на два етажа. Това ме спаси. Аз можех да ям само супа от картофи.
към текста >>
63.
60. СЪДБАТА НА ЗАТВОРНИКА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Затова ме изпрати в
кухнята
на затвора.
60. СЪДБАТА НА ЗАТВОРНИКА От Софийския затвор след присъдата бях изпратен в затвора на гр. Пазарджик. Началникът на затвора, който ме прие оказа се, че беше чувал нещо за Учителя, не че имаше разположение към Него, но все пак беше положително ориентиран към Братството. Като видя, че аз току-що съм излязъл от операция ме изпраща в село Огняново, а там имаше кариери, но знаеше, че не мога да вдигам тежести или да чукам камъни.
Затова ме изпрати в
кухнята
на затвора.
Там прекарах три-четири месеца като помощник на готвача. След туй началникът на кариерата като научава, че тука има майстор-мозайкаджия, който познава добре работата, дойде при мене и ме помоли да свърша някаква мозаична работа, която аз свърших. После от дума на дума аз му казах, че съм минеролог и че мога да им разуча всички мрамори и да им направя мостри и тук да открият завод за плочи. Направих им към 200 мостри, различни плочки от мрамор. Те бяха с различни цветове и фигури.
към текста >>
64.
7. РАЗРУШАВАНЕТО НА ИЗГРЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
А върху тези имоти е построен салона на Изгрева, поляната за Паневритмия и зеленчуковата градина, даваща продукти за
кухнята
.
На 3.I.1948 г Братският съвет прави изложение до Министър председателя на Република България пред когото се настоява да се спре отчуждаването на имота на Изгрева. При първото отчуждаване се съставя списък, по който са отчуждени 295 парцела от квартал „Сталин" и квартал „Гео Милев". В този списък попадат квартали находящи се в месността Изгрев, а именно квартал N1 и квартал N 15 със всичките свои парцели. Първото отчуждаване е станало въз основа на закон, според който онзи, който владее повече от един парцел, то втория се отчуждава за нуждите на обществото. Но понеже имотите на Изгрева са записани на частни имена, то те се отчуждават.
А върху тези имоти е построен салона на Изгрева, поляната за Паневритмия и зеленчуковата градина, даваща продукти за
кухнята
.
При второто отчуждаване общината отчуждава област, която обхваща квартал N 1 и квартал N 15. Тази отчуждена област е заградена северо-запад-но от гората, северо-източно от Дървенишкото шосе, югозападно от квартал N 1 (в който се включват отчуждените земи) и югозападно от първата успоредна на горната улица „Незабравка". Второ отчуждаване е станало за обществени цели. Отчуждават се поляната, Салона, зеленчуковата градина за детски дом и детски игрища. В това изложение Братския съвет умолява да се спре отчуждаването на собствеността на общество Бяло Братство.
към текста >>
65.
8. ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ИЗГРЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
II, заедно със сградата, състояща се от трапезария, салон,
кухня
, 3 стаи, канцелария, две бараки, бутка и пр.
VIII.58 г. на СГНС - ЖСДИ. Местата включващи се в тоя терен и фигуриращи като държавни са следните: 1. 2/3 ид. части от празно място, представляващо цялото 1500 кв.м., което е парцел 19 от кв.
II, заедно със сградата, състояща се от трапезария, салон,
кухня
, 3 стаи, канцелария, две бараки, бутка и пр.
одържавени с актове N 1269/2179 и 1203/2180, б.с. на Параскева Тодорова и Тереза Георгиева Кере-мидчиева. 2. Празно място от 1184 кв.м в кв. 2, одържавен с акт N 1205/2181 б.с. на Жечо Панайотов Жеков, парцели XII, XIV и XV за имот пл.
към текста >>
66.
І.5. БАНЯТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Разбира се, тя се ползваше от работниците на Изгрева - стенографите, дежурните по
кухня
, градинарите и някои други.
Имаше и такива случаи - при понижени температури, особено когато на някого завивките не бяха достатъчни, вместо да мръзнат, отиват в банята, запалят печката и топлината казва своята дума. Банята има история. Тя не е неудачно хрумване, нито случаен опит. Създателят е този наш добър брат и опитен в тенекеджийските работи - Димитър (Стоянов). В едно от барачните помещения на Изгрева той инсталира подобна баня за УЧИТЕЛЯ.
Разбира се, тя се ползваше от работниците на Изгрева - стенографите, дежурните по
кухня
, градинарите и някои други.
И в своята малка къщичка, в едно миниатюрно помещение имаше също такава баня. Димитър бе много сръчен човек. Имаше великолепна техническа памет. Разглоби часовник, запаметява мястото на всеки винт, улавя последователността на всяка част, ако липсва някоя, търси подходяща, слага я на място и часовника заработва. Обичаше техническите инструменти.
към текста >>
От будното око на Димитър не отбягна обстоятелството, че особено дежурните по
кухня
, много често бяха опушени, зацапани по работата около казаните и когато трябваше да се поомият и почистят, прибягваха до примитивната обливка от чайник топла вода, на открито, прикрити из близкия клек.
Рилските езера станаха център на Братството от по-високо измерение. УЧИТЕЛЯТ пренесе школната дейност от Изгрева на Рилските висини. Дните започваха от изгрева на слънцето с вдъхновено слово и завършваха под открито звездно или мъгливо небе до часът на свещената вечерна молитва, след поетичен и песенен концерт около буен огън. Лагерният палатъчен живот бе притегателен център на голямо мнозинство от ученици и съмишленици от всички краища на родината ни, а понякога гостуваха и чужденци. Динамичен и високо идеен бе живота на рилчани.
От будното око на Димитър не отбягна обстоятелството, че особено дежурните по
кухня
, много често бяха опушени, зацапани по работата около казаните и когато трябваше да се поомият и почистят, прибягваха до примитивната обливка от чайник топла вода, на открито, прикрити из близкия клек.
За по-младите това бе приемлива хигиенична мярка, но за по-възрастните, при прохладни дни можеше да завърши с простуда. Без каквото и да било колебание Димитър отива при УЧИТЕЛЯ и споделя намерението да направя баня, подобна на тази от Изгрева, само че помещението ще бъде оградено от импрегнирано палатъчно платно. УЧИТЕЛЯТ познава отличната работа на Димитър и му поставя само един въпрос: - А къде ще я построиш? - Намерих място! Встрани от буйния поток на езерните води, значително по-долу от кухнята.
към текста >>
Встрани от буйния поток на езерните води, значително по-долу от
кухнята
.
От будното око на Димитър не отбягна обстоятелството, че особено дежурните по кухня, много често бяха опушени, зацапани по работата около казаните и когато трябваше да се поомият и почистят, прибягваха до примитивната обливка от чайник топла вода, на открито, прикрити из близкия клек. За по-младите това бе приемлива хигиенична мярка, но за по-възрастните, при прохладни дни можеше да завърши с простуда. Без каквото и да било колебание Димитър отива при УЧИТЕЛЯ и споделя намерението да направя баня, подобна на тази от Изгрева, само че помещението ще бъде оградено от импрегнирано палатъчно платно. УЧИТЕЛЯТ познава отличната работа на Димитър и му поставя само един въпрос: - А къде ще я построиш? - Намерих място!
Встрани от буйния поток на езерните води, значително по-долу от
кухнята
.
- Добре си премислил! Но гледай водите на банята да се изливат нейде по скалите и клека, за да не замърсяваме първото езеро! Краткият разговор е достатъчен показател за добрата оценка и Димитър се залавя за работа. Дълго преди Петровден, преди още работната група да почне организирането на рилския лагер, чуковете на Димитър огласяват Изгрева и от грубата и здрава ламарина тялото на печката и бойлера се оформяват. Бойлерът е цилиндричен и обгръща достатъчно широк кюнец, който едновременно ще отвежда дима и ще затопля водата.
към текста >>
67.
І.6. ЛОДКАТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Всеки, който е дежурил в общата
кухня
знае как до времето преди лодката едни непрекъснато сновяха до извора и с кофи, бидони и други съдове, пренасяха необходимата вода.
Летуващите не скриваха радостта си от външния й вид и здравина, особено от това, че можеше да се пренесе вода от известния извор с казаните и големите чайници, преживяли прочутите Търновски събори на Братството. На Рилските езера идваше огромно мнозинство от ученици и привърженици на школата, не само от цялата страна, но и от чужбина. Понякога летуващите бяха към 800-900 души. Всички трябваше сутрин да закусят с ароматен топъл чай, на обед да се нахранят с питателна сготвена храна, а за вечеря да напълнят чайници и термоси с топла вода. А това значи, че за денонощие бе необходима изворна вода около два тона.
Всеки, който е дежурил в общата
кухня
знае как до времето преди лодката едни непрекъснато сновяха до извора и с кофи, бидони и други съдове, пренасяха необходимата вода.
Задача твърде трудна, но се изпълняваше с разбиране и разположение, проникнато от идеята за благотворното въздействие на водата, която обича да бъде носена. Когато времето бе добро, пренасянето на водата бе желана радостна привилегия. Но случваха се студени, дъждовни и мразовити дни, тогава пренасянето на водата не беше лека задача. В такива дни умни и добри приятели предлагаха най-различни мероприятия за водоснабдяването. Едни планираха да се направи канализиран тенекиен улей край езерото.
към текста >>
Макар и с пестелива усмивка, Боянчо отговаряше, а за да поставим край на разговора с посрещачите, за момента ненужен, един от нас се провикна - „хайде още веднъж да сложим лодката на рамене и да я поставим на широката поляна пред
кухнята
.
Започва ново и неочаквано изпитание. Заредиха се непрекъснати запитвания за лодката, още повече, че я виждаха преполовена и мнозина не можеха да си обяснят как с подобно водно возило ще се пренася вода. Ние, носачите, имахме привилегията да мълчим - бяхме уморени. Но най-много бе притесняван от подобни въпроси Боянчо. Не му стига умората - пропътувал на един дъх от София до езерата, не стига напрежението му по пренасянето, но трябваше да отговаря кога и как ще сглоби лодката, за да заплава!
Макар и с пестелива усмивка, Боянчо отговаряше, а за да поставим край на разговора с посрещачите, за момента ненужен, един от нас се провикна - „хайде още веднъж да сложим лодката на рамене и да я поставим на широката поляна пред
кухнята
.
Рилската скиния - лодката, за последен път бе понесена, но този път шествието бе озвучено от радостните песни на рилските левити! На поляната бе преживяна най-приятната изненада. Посрещна ни УЧИТЕЛЯТ. Трудно е да се опише тази среща. С лице, озарено от радостна усмивка, Той внимателно оглеждаше лодката, спираше погледа си върху спокойно заострения нос, опипа дебелината на страничните дъски, увери се в солидната кормилна уредба, вгледа се във веслата, почна да пресмята колко съда биха могли да се поместят за пренасяне на водата.
към текста >>
68.
І.10. ЗА ПРАЗНИКА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Той бе в салона, в
кухнята
, на поляната, на лозето - взимаше живо участие за добрия ред и примерната чистота.
Атмосферата на Изгрева добива особена празничност, тръпнеща от възторжени чувства и съзнателно приятелство. Изгревът приличаше на огромен дом с многолюдно семейство. УЧИТЕЛЯТ бе пример за добрите домакини. Той бе навсякъде. Следеше стъпките на работливите приятели, препасани с престилки, забрадени с бели кърпи, с метли и кофи в ръце.
Той бе в салона, в
кухнята
, на поляната, на лозето - взимаше живо участие за добрия ред и примерната чистота.
В подобен предпразничен ден останах до късно на Изгрева. Приятелите почти се бяха прибрали за почивка. Бях готов и аз да се прибера и подготвя за празника. А самата вечер бе изключително приятна. Спокойна, мирна, топла и светла вечер.
към текста >>
69.
І.12. ДОБРАТА ОЦЕНКА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
За добрите майстори не бе трудно и те построиха малка стаичка, която в последствие бе приемна на УЧИТЕЛЯ и стана пристройка към големия салон, широката трапезария, добре обзаведената
кухня
.
Първият успех бе презимуването на плодните дръвчета. Вторият успех - цъфтежа, а третия - малко, но сладки плодове. Злонамереността бе победена. Победата породи помисли за по-широко облагородяване на терена. Необходим бе макар и малък дом, годен да приютява за повече дни онези, които обитаваха в палатки.
За добрите майстори не бе трудно и те построиха малка стаичка, която в последствие бе приемна на УЧИТЕЛЯ и стана пристройка към големия салон, широката трапезария, добре обзаведената
кухня
.
За няколко години Изгревът бе превърнат в голям приветлив и слънчев дом -място за работа и отмора, кът за величествена духовна дейност, оазис в пустинята на живота, китна градина - средище на много срещи между земята и небето! Когато запитах УЧИТЕЛЯ как така се забави заселването на Изгрева, когато повече от 20 години приятелите са били притеснявани да търсят салони за беседи из кварталите на столицата, Той ми отговори така: - Никак не бе лесно да се породи чувството за необходимост от място и среда за духовната дейност на школата. Години наред приятелите изживяваха своето пробуждане. Едни усещаха развитието на делото, а други се примиряваха с несгодите. В тези години не можеше да се говори за устройствен подем.
към текста >>
70.
3.49. Послушание
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
В
кухнята
, където живеехме, на ул.
Учителят, от всичко това, което Му казах и разказах, след като ме изслуша, Той само каза едно изречение: „Четете беседите на домашните си! " И се изчерпи въпросът. Стоях известно време, виждам че няма друго какво да ми каже и излезнах си. Но впоследствие разбрах, отначало не знаех, че Учителят вижда далече, чува далече. Аз наистина изпълнявах ревностно съвета му.
В
кухнята
, където живеехме, на ул.
„Венелин" четях на моите братя, сестри, майка ми, баба ми. Впоследствие когато разбрах, че Учителят вижда и чува от далече, Той констатирал, че аз съм извършил тази Негова препоръка, която е, все пак, на друг език казано, послушание. Той много държи, не само Той, но и Христос и Стария Завет - за послушанието. Не е имало случай когато посетя Учителя за лична моя работа, или за някой друг, винаги ме е посрещал с открити обятия и с необичайно разположение. Каквото ми е казвал - изпълнявал съм го с послушание.
към текста >>
71.
4.ВЕЧНИЯТ ДУХ И МЛАДОСТТА НА УЧИТЕЛЯ 01.Вечният Дух и младостта на Учителя
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
Аз присъствах на този събор и помня, че
кухнята
беше тогава на двора, на открито.
И когато влязох в салона, изненадах се много, че аз видях вече познатият Учител, когото за пръв път бях видял в Търново, като човек на средна възраст, с дълга посребрена коса, падаща до раменете. Видях и една позната сестра от по-рано и научих и разбрах, че това е салонът на Бялото Братство, където Учителят държи беседите и лекциите в София. Започнах редовно да посещавам беседите, неделен ден в 10 часа в салона на ул. „Оборище" № 14. През лятото на 1926 г., това беше първият събор, който стана в София на „Изгрева"; понеже съборите вече не се правеха в гр. Търново.
Аз присъствах на този събор и помня, че
кухнята
беше тогава на двора, на открито.
Казаните бяха поставени на открито, на огнища. Така се опознах с „Изгрева". Известно време аз отсъствах от София и често отивах в Търново, където се запознах с Братството. Отивах на братското лозе и там се запознах с братя и сестри от Братството в Търново. От 1932 г.
към текста >>
72.
4.29. На Рила с Учителя
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
Накрая каза: „И лодка имаме, и баня имаме, и
кухня
имаме.
„Опълченска" и там имаше един тенекеджия. Направихме една печка с казанче по мой патент и за минути се подгряваше водата. Среща ме Димитър Стоянов и той споделя, че за баня на Рила му трябва уред за затопляне на водата. Веднага аз занесох уреда за банята, защото на мен не ми трябваше, но за Рила потрябва. Банята бе направена и поканихме Учителя да я изпробва.
Накрая каза: „И лодка имаме, и баня имаме, и
кухня
имаме.
Имаме всичко. Затова учете и работете, да не си пропуснете времето, за което сте дошли при Мене." Ето ви сега най-голямата задача: Да не си пропуснете времето, когато сте дошли в България и се разминете със Словото на Учителя.
към текста >>
73.
5.29. Баницата
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
В трапезарията, след редовната супа, ни поднесоха по едно парче баница, която сестрите бяха направили в
кухнята
.
29. Баницата Със сестра ми Люба бяхме на Изгрева и останахме за обяд.
В трапезарията, след редовната супа, ни поднесоха по едно парче баница, която сестрите бяха направили в
кухнята
.
На нас ни се паднаха две парчета баница. Не я изядохме, но си я увихме в книжка, за да я занесем на баща ни. А баща ни я хареса много. Искаше още. Казахме му, че повече няма, защото са ни дали по едно парче от Изгрева.
към текста >>
74.
5.32. Симеон Симеонов
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Беше организирал
кухня
на Изгрева.
" „Аз съм човек." „Къде живееш." „Ето, това ми е домът - и показва цветето - и аз тук живея". Накрая жена му отива и го вижда и се вайка: „Симеоне, какво беше навремето и какво стана днес с тебе." А той се смее и държи цветето в ръка. Ние също се питаме. Отговорът ще си го намерите сами. А в младите си години той бе много деятелен.
Беше организирал
кухня
на Изгрева.
А това не беше малко. Беше деятелен и организираше музикалния живот на Изгрева. Старите братя си спомнят, че той е онзи, който е дал пръв тон и запял „Братство, единство" на събора в Търново в Читалището, когато свещениците, след беседата на Учителя, са искали да провокират и да създадат безредици в Салона. Целият Салон е запял „Братство, единство" и песента е заглушила крясъците на владиците, след което с ръкомахания и закани те напуснали салона. Та много е важно човек как ще се роди и още по-важно е, как ще си замине.
към текста >>
75.
5.37. Михаил Иванов
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
А дежурните сестри по
кухня
, като я видели, извикали: „У - у, Мария, ти с мръсните ръце и пръстите, които ти се натопиха в супата, ти тая ли чиния ще занесеш на Учителя?
Дори има снимки, гдето се вижда, че другите около Него ядат в порцеланови чинии, а на Него му сипали супа в неугледна паница. Това сравнение действа зашеметяващо за очите на онзи изследовател, който трябва да прецени, при какви условия е живял Учителят. Ето и друг пример: имаше една сестра - Мария Захарната. Тя беше неугледна, раздърпана и мръсна. Взела една чиния, напълнила я със супа и иска да я поднесе на Учителя.
А дежурните сестри по
кухня
, като я видели, извикали: „У - у, Мария, ти с мръсните ръце и пръстите, които ти се натопиха в супата, ти тая ли чиния ще занесеш на Учителя?
" Взели й чинията от ръцете. Мария се стъписала, гледа и си облизва натопените пръсти в супата. Учителят седи гърбом към тях. По едно време се обажда: „Не изливайте чинията, а донесете чинията пред мен! " Занасят Му я и той изяжда супата пред всички.
към текста >>
76.
6.29. Светлият салон на Изгрева
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Отначало се построи големия салон през 1927 г., а после се построи
кухнята
и трапезарията.
Учението на Учителя стои много по-високо. За него е необходимо посвещение и свободна мисъл, която да ти разкрие тези големи светове, които се намират в Словото на Учителя. Като живеех на поляната на Изгрева, винаги си представях, че ще направим някаква обсерватория, метеорологична станция, понеже Учителят даваше път на науката. И в тези си копнежи и стремежи аз дочаках да се реализира това. Дори имаше и телескоп, с който наблюдавахме луната, звездите и планетите.
Отначало се построи големия салон през 1927 г., а после се построи
кухнята
и трапезарията.
Отпред на двора имаше няколко редици сковани маси. Учителят искаше да съгласува, да хармонира нещата, затова започваше от физическия свят. Българите имаха практичен манталитет. Затова Учителят започна с общите беседи. Създаваше се една хубава атмосфера.
към текста >>
77.
6.74. СЪНОВИДЕНИЕ ПРЕДИ РАЗКОЛА НА ИЗГРЕВА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
" Аз спокойно й казах: „Ще отиде в
кухнята
да си измие главата." Тази картина я виждам преди да почнат всякакви борби в Братството.
74. СЪНОВИДЕНИЕ ПРЕДИ РАЗКОЛА НА ИЗГРЕВА Една нощ на сън виждам следната картина. Имаше една барака, в която живееше Боян Боев, а в другата живееше Борис с брат си Стефан. Виждам Борис Николов поставен на едно малко столче и тримата печатари, които издадоха 51 тома от беседите на Учителя от 1945 до 1950 година, са заобиколили Борис и му разтриват главата със сапун. Неговата приятелка Мария Тодорова се движи около него, суети се и плаче: „Какво ще правят с него? Ще го бръснат ли?
" Аз спокойно й казах: „Ще отиде в
кухнята
да си измие главата." Тази картина я виждам преди да почнат всякакви борби в Братството.
След това поглеждам навън и виждам - цялото Братство облечени в черни дрехи и в едно потиснато състояние. Питам Мария: „Къде е Учителят? " А тя ми каза, че е в Своята стая, в малката стая, в която прави своите приеми. Тръгвам по една малка пътечка, която свързва къщата на Борис с приемната на Учителя. За моя изненада, като стигам до салона виждам, че са извадени вратите, прозорците и в средата наредени хора от властта, държат своите пушки и пушат цигарите си спокойно.
към текста >>
78.
6.76. НЕДОРАЗУМЕНИЯ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Заведе ме у дома Си и нареди на кака Гина да ми сложи постеля долу в
кухнята
.
Ще спиш на ул. „Опълченска" 66." Аз целият треперех, бях целият възбуден. Страхувах се на поляната да не стане сражение и след това исках да изпълня един другарски дълг и да ги спася. Но Учителят с такава любов ми предложи да отидем долу в града. Вървяхме без да говорим.
Заведе ме у дома Си и нареди на кака Гина да ми сложи постеля долу в
кухнята
.
По онези години на ул.„Опълченска" 66 от едната страна на къщата живееше баба Парашкева. Синът й Георги Димитров беше избягал в чужбина. Неговият брат беше арестуван и след това убит. Сестра му Елена беше останала сама, а баба Парашкева я нямаше. Аз живеех там и преспивах долу в сутерена.
към текста >>
79.
7.03. ПЕНЮ ГАНЕВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Жена му Каменка и дъщеря му Иванка се прибират в
кухнята
.
Но точно тогава се разбира, че батериите на транзистора са се изтощили и че трябва да се купят нови. Пеню тръгнал с една шапка да събира стотинки, за да събере към два лева, толкова, колкото струват осем батерии по 1 волт и половина за магнетофон. Но биват наклеветени от платени доносници, че Пеню събирал много пари на „дискус" и поради това един ден го посещава вкъщи един агент от милицията, от тези специални служби, които се занимават с контрола над Братството. Легитимирал се и поискал да го разпита за събирането на парите. Пеню го поканил в голямата стая.
Жена му Каменка и дъщеря му Иванка се прибират в
кухнята
.
Агентът престоял три часа в стаята, а Пеню разказал най-подробно всичко. Той беше такъв човек, че разказва нещата направо, много точно и особено много чисто. При него нямаше лъжа. От него лъхаше невероятна чистота. И като го слушаше човек оставаше потресен от чистотата му.
към текста >>
През това време дъщеря му и жена му са в
кухнята
и са в непрекъсната молитва поради това.
И то от векове. И така, агентът от милицията престоява към три часа при Пеню и след това си отива, доволен от разговора. И представете си, че през тези три часа той не е поискал да отиде в тоалетната - обикновено мъжете използват често тоалетните за облекчаване. Ако беше отишъл там, щеше да намери в кофи и легени сложени снимки за промиване, както и цялата апаратура за преснема-не на снимките. Щеше да ги види, щяха да ги приберат и щеше да се провали всичко.
През това време дъщеря му и жена му са в
кухнята
и са в непрекъсната молитва поради това.
Така се спасиха всички от един провал. А накрая щеше да бъде мой провал. Невероятна опитност, възбуждаща човек да пощурее от напрежение. Накрая всичко мина благополучно. Разплатих се с Пеню.
към текста >>
Жена му и дъщеря му не можаха да издържат психически на напрежението и обикновено стояха в
кухнята
.
Видях един човек, който беше верен на Учителя, на Учението Му, на Школата Му и то верен не само на приказки, но и в Дух, и в дела. След като приключи с опитностите, аз пожелах да ги запишем на магнетофонна лента. Той се съгласи. Той диктуваше, а аз записвах. Понякога го спирах, задавах въпроси и той правеше допълнения.
Жена му и дъщеря му не можаха да издържат психически на напрежението и обикновено стояха в
кухнята
.
Накрая идва жена му Каменка и със сълзи на очите ме моли: „Нали няма да го даваш този запис на други хора да го слушат? " „В никакъв случай. Обещавам ти! " Досега 25 години след това никой не го е чувал. Изпълних обещанието си.
към текста >>
80.
7.14. БУЧА БЕХАР
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Тя отговаряше за
кухнята
и водеше сметките за хранителните продукти, за общия казан, от който на обед ядяха всички.
от лагера на Рила и аз оттогава не съм стъпвал на Рила. За мен Рила е свещено място, а не място на самозвани ръководители." Така завърши спорът ми с Драган. Но неговата работа аз му я свърших, а не някой друг. Запомнете това. Буча Бехар беше много деятелна и участваше активно при организацията на лагерите в Рила.
Тя отговаряше за
кухнята
и водеше сметките за хранителните продукти, за общия казан, от който на обед ядяха всички.
Така през 1972 г. след завършване на Рила, остават 800 лева, сума, която се равняваше на 8 лекарски заплати. Тази сума по препоръка на другите Буча слага на спестовна книжка на нейно име. Тези пари са могли да се вложат в купуването на четири пишещи машини по онова време, които бяха скъпи за обикновените хора. С тези четири пишещи машини можеха да се заангажират четири сестри, които да обработват доста архивни материали.
към текста >>
81.
14. БУЧА БЕХАР
,
,
ТОМ 4
Тя отговаряше за
кухнята
и водеше сметките за хранителните продукти, за общия казан, от който на обед ядяха всички.
от лагера на Рила и аз оттогава не съм стъпвал на Рила. За мен Рила е свещено място, а не място на самозвани ръководители." Така завърши спорът ми с Драган. Но неговата работа аз му я свърших, а не някой друг. Запомнете това. Буча Бехар беше много деятелна и участваше активно при организацията на лагерите в Рила.
Тя отговаряше за
кухнята
и водеше сметките за хранителните продукти, за общия казан, от който на обед ядяха всички.
Така през 1972 г. след завършване на Рила, остават 800 лева, сума, която се равняваше на 8 лекарски заплати. Тази сума по препоръка на другите Буча слага на спестовна книжка на нейно име. Тези пари са могли да се вложат в купуването на четири пишещи машини по онова време, които бяха скъпи за обикновените хора. С тези четири пишещи машини можеха да се заангажират четири сестри, които да обработват доста архивни материали.
към текста >>
82.
26. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА
,
,
ТОМ 5
Тя беше си извоювала известно влияние в
кухнята
на Изгрева, думата й се чуваше между сестрите там.
Решиха да вземат мерки, да не допускат младите сестри да прислужват на Учителя, а това да правят само стари, възрастни сестри. Разбира се, че тези мерки те взеха на своя глава без да уведомят за това Учителя. Той ги оставяше в такъв случай всеки сам да си направи опита. И те го направиха. В братството имаше една сестра, казваше се Станка, бивша милосърдна сестра, грозна, нечистоплътна и с чип нос.
Тя беше си извоювала известно влияние в
кухнята
на Изгрева, думата й се чуваше между сестрите там.
Кухнята на Изгрева работеше, имаше дежурни, даваха се общи обеди, а продуктите се купуваха или се донасяха от провинцията от онези приятели, които посещаваха Учителя. Та тази сестра Станка си беше извоювала известно влияние в кухнята, дали чрез волевия си характер, дали чрез командирските си заложби или чрез нещо друго - аз не знаех. Когато старите братя решиха да проведат възбраната към младите и да не посещаваме Учителя то те поставиха именно нея да прислужва на Учителя. Те ни отстраниха. Аз имах изработен навик още от времето когато бях частна ученичка на Учителя да отивам при него със строго определен въпрос, над който съм работила, за да търся и получа неговото мнение.
към текста >>
Кухнята
на Изгрева работеше, имаше дежурни, даваха се общи обеди, а продуктите се купуваха или се донасяха от провинцията от онези приятели, които посещаваха Учителя.
Разбира се, че тези мерки те взеха на своя глава без да уведомят за това Учителя. Той ги оставяше в такъв случай всеки сам да си направи опита. И те го направиха. В братството имаше една сестра, казваше се Станка, бивша милосърдна сестра, грозна, нечистоплътна и с чип нос. Тя беше си извоювала известно влияние в кухнята на Изгрева, думата й се чуваше между сестрите там.
Кухнята
на Изгрева работеше, имаше дежурни, даваха се общи обеди, а продуктите се купуваха или се донасяха от провинцията от онези приятели, които посещаваха Учителя.
Та тази сестра Станка си беше извоювала известно влияние в кухнята, дали чрез волевия си характер, дали чрез командирските си заложби или чрез нещо друго - аз не знаех. Когато старите братя решиха да проведат възбраната към младите и да не посещаваме Учителя то те поставиха именно нея да прислужва на Учителя. Те ни отстраниха. Аз имах изработен навик още от времето когато бях частна ученичка на Учителя да отивам при него със строго определен въпрос, над който съм работила, за да търся и получа неговото мнение. Никога не отивах при него на празни приказки, а с ясно подготвен въпрос, който не можех да разреша.
към текста >>
Та тази сестра Станка си беше извоювала известно влияние в
кухнята
, дали чрез волевия си характер, дали чрез командирските си заложби или чрез нещо друго - аз не знаех.
Той ги оставяше в такъв случай всеки сам да си направи опита. И те го направиха. В братството имаше една сестра, казваше се Станка, бивша милосърдна сестра, грозна, нечистоплътна и с чип нос. Тя беше си извоювала известно влияние в кухнята на Изгрева, думата й се чуваше между сестрите там. Кухнята на Изгрева работеше, имаше дежурни, даваха се общи обеди, а продуктите се купуваха или се донасяха от провинцията от онези приятели, които посещаваха Учителя.
Та тази сестра Станка си беше извоювала известно влияние в
кухнята
, дали чрез волевия си характер, дали чрез командирските си заложби или чрез нещо друго - аз не знаех.
Когато старите братя решиха да проведат възбраната към младите и да не посещаваме Учителя то те поставиха именно нея да прислужва на Учителя. Те ни отстраниха. Аз имах изработен навик още от времето когато бях частна ученичка на Учителя да отивам при него със строго определен въпрос, над който съм работила, за да търся и получа неговото мнение. Никога не отивах при него на празни приказки, а с ясно подготвен въпрос, който не можех да разреша. Така понякога отивах при него, сутрин ставах по-рано, за да избегна да се сблъскам на вратата с други посетители.
към текста >>
83.
27. ПОСУДАТА
,
,
ТОМ 5
Освен това носех сготвено нещо от моята
кухня
.
27. ПОСУДАТА Една сутрин станах както обикновено, приготвих се, взех някои неща, които предният ден бях приготвила на Учителя и реших да го посетя. Обикновено приготовлявах някой сладкиш, който знаех, че Той обича, но го приготвях така, като че ли свещенодействах с такова внимание и с голяма предпазливост, за да излезне хем хубаво приготвен, хем вкусен и приличен на глед.
Освен това носех сготвено нещо от моята
кухня
.
Някаква гозба, която специално беше приготвена, за да се хареса на Учителя и да може да хапне от нея. Поставях я в специална за случая съдина и полека-полека я занасях. Останалото ядене се разпределяше за дома ми. Учителят се хранеше малко, взимаше от онази храна, която предварително познаваше и както от онзи, който я приготвяше и беше познат на Учителя като добър готвач. Веднъж моето психическо състояние беше много напрегнато и с приготвянето на храната съм сложила в него цялата си психическа напрегнатост и когато я поднесох Той се усмихна и каза: „Яденето днес е прегоряло".
към текста >>
84.
36. С ЛЕЙКА ЗА ВОДА
,
,
ТОМ 5
После намериха каруца, слагаха буре в нея и така водата бе докарвана на Изгрева за
кухнята
.
Бяхме жени и сами понякога се придвижвахме с голям страх и готови всякога за изненада. Не липсваха случаи, когато по кръчмите на града разни пияници правеха планове да ни нападнат през гората. Имаше такива случаи, но те винаги се осуетяваха в последния момент с помощта на Учителя, оставаше само горчивата опитност на някоя разплакана сестра. На Изгрева нямаше вода, Тогава се принуждавахме да ходим за вода в разсадника при една доста отдалечена чешма. За да се донесе вода оттам не бе лесна работа и тя се носеше в кофи от братята, после наливаха бурета с вода и тътреха количката до Изгрева.
После намериха каруца, слагаха буре в нея и така водата бе докарвана на Изгрева за
кухнята
.
Веднъж бяхме се събрали три-четири сестри и работехме в кухнята, приготовлявахме продукти за братския обед. Да се нахранят гладните и бедните не бе лесна работа. Продуктите на Изгрева идваха по различен начин, някои братя и сестри от провинцията ги изпращаха, а други ги закупуваха от града, или пък се купуваха от селяните, които ги изнасяха на пазара. С годините този въпрос се уреждаше. Стигна се до там, че на Изгрева се направи зеленчукова градина и от там се снабдявахме с много продукти.
към текста >>
Веднъж бяхме се събрали три-четири сестри и работехме в
кухнята
, приготовлявахме продукти за братския обед.
Не липсваха случаи, когато по кръчмите на града разни пияници правеха планове да ни нападнат през гората. Имаше такива случаи, но те винаги се осуетяваха в последния момент с помощта на Учителя, оставаше само горчивата опитност на някоя разплакана сестра. На Изгрева нямаше вода, Тогава се принуждавахме да ходим за вода в разсадника при една доста отдалечена чешма. За да се донесе вода оттам не бе лесна работа и тя се носеше в кофи от братята, после наливаха бурета с вода и тътреха количката до Изгрева. После намериха каруца, слагаха буре в нея и така водата бе докарвана на Изгрева за кухнята.
Веднъж бяхме се събрали три-четири сестри и работехме в
кухнята
, приготовлявахме продукти за братския обед.
Да се нахранят гладните и бедните не бе лесна работа. Продуктите на Изгрева идваха по различен начин, някои братя и сестри от провинцията ги изпращаха, а други ги закупуваха от града, или пък се купуваха от селяните, които ги изнасяха на пазара. С годините този въпрос се уреждаше. Стигна се до там, че на Изгрева се направи зеленчукова градина и от там се снабдявахме с много продукти. Този ден трябваше да се донесе вода.
към текста >>
85.
48. МЪГЛАТА И ДВЕТЕ СТОМНИ ЗА ВОДА
,
,
ТОМ 5
И колкото да бяха старанията тази вода все не достигаше за
кухнята
.
В първите години бараките изникнаха от умелите ръце на младежите, които ги сковаха. Тук сутрин се правеха утринни упражнения, гимнастики и се чакаха изгревите на слънцето. Проблемът с водата бе един голям практически проблем, който се разрешаваше по различен начин. Бяха сложили едно голямо буре върху две колелета от обикновена волска кола, впрягаха се по двама мъже и така я теглеха, както волове теглят колата. Отиваха долу, пълнеха бурета и после доста трудно успяваха да я докарат по стръмнината на поляната на Изгрева.
И колкото да бяха старанията тази вода все не достигаше за
кухнята
.
Ето защо сестрите, които дежуреха хващаха последователно някой от младите братя и го подканваха да направи с някой друг свой приятел впряг за докарване на буре вода. Някои веднага се хващаха, други се мръщеха, трети търсеха начин да се измъкнат поради своя вътрешна работа и къде повече, и къде по-малко имахме винаги затруднения с водата. Много, много по-кьсно се прекара водопровода на Изгрева, построиха се чешми и се направиха отклонения към бараките на приятелите, но това беше много по-късно, години и години след това. Но в началото ежедневната нужда от вода бе наложителна за редовната работа на кухнята. Веднъж взех две стомни и реших да отида за вода в Разсадника - хем да се поразходя, хем да се полюбувам на природата, хем да донеса вода и да направя едно упражнение с носене на вода.
към текста >>
Но в началото ежедневната нужда от вода бе наложителна за редовната работа на
кухнята
.
Отиваха долу, пълнеха бурета и после доста трудно успяваха да я докарат по стръмнината на поляната на Изгрева. И колкото да бяха старанията тази вода все не достигаше за кухнята. Ето защо сестрите, които дежуреха хващаха последователно някой от младите братя и го подканваха да направи с някой друг свой приятел впряг за докарване на буре вода. Някои веднага се хващаха, други се мръщеха, трети търсеха начин да се измъкнат поради своя вътрешна работа и къде повече, и къде по-малко имахме винаги затруднения с водата. Много, много по-кьсно се прекара водопровода на Изгрева, построиха се чешми и се направиха отклонения към бараките на приятелите, но това беше много по-късно, години и години след това.
Но в началото ежедневната нужда от вода бе наложителна за редовната работа на
кухнята
.
Веднъж взех две стомни и реших да отида за вода в Разсадника - хем да се поразходя, хем да се полюбувам на природата, хем да донеса вода и да направя едно упражнение с носене на вода. Ето така с едно отиване аз трябваше да свърша три задачи. А тогава бяхме млади, времето не ни стигаше и бързахме всичко да свършим едновременно и да не изпуснем нещо от живота. Слезнах долу, напълних стомните, огледах се и видях, че имаше работници в разсадника, които понякога се опитваха да ни заговорват или пък се опитваха да се задяват с жените. Огледах се наоколо и се наведох да взема стомните и изведнъж нещо ми притъмня пред очите.
към текста >>
Пристигнах там в
кухнята
и дежурните сестри ме заобиколиха и ме запитваха: „Ами какво стана с тебе?
Някой ме водеше за ръка, това бе усещането ми. Накрая ме заведе до поляната на Изгрева. Спомням си, че преди време пак се бях загубила, но тогава имах усещането, че един ме бута отзад, а друг ме влачи отпред. Но сега случаят бе друг. Някой ме водеше.
Пристигнах там в
кухнята
и дежурните сестри ме заобиколиха и ме запитваха: „Ами какво стана с тебе?
" Отговорих, че съм се загубила в мъглата, а те в хор започнаха да ми обясняват, че Учителят по едно време отишъл при тях, за да провери какво ще готвят този ден. По едно време казал: „Марийка се загуби като че ли". Те продължили да разговарят с Учителя и след малко той казал: „Е, като че ли ще си намери пътя и ще донесе стомните с вода". Аз обясних как съм се справила при това положение, всички се смяха и се радваха, че някоя невидима ръка ме е довела на Изгрева. Помощта на Учителя за всички бе неоспорим факт, които са присъствали там, а за мен бе една реална опитност.
към текста >>
След като оставих стомните в
кухнята
отидох при Учителя да благодаря, каза ми: „Е, сестрата си изпълни задачата със стомните и сега имате една опитност.
" Отговорих, че съм се загубила в мъглата, а те в хор започнаха да ми обясняват, че Учителят по едно време отишъл при тях, за да провери какво ще готвят този ден. По едно време казал: „Марийка се загуби като че ли". Те продължили да разговарят с Учителя и след малко той казал: „Е, като че ли ще си намери пътя и ще донесе стомните с вода". Аз обясних как съм се справила при това положение, всички се смяха и се радваха, че някоя невидима ръка ме е довела на Изгрева. Помощта на Учителя за всички бе неоспорим факт, които са присъствали там, а за мен бе една реална опитност.
След като оставих стомните в
кухнята
отидох при Учителя да благодаря, каза ми: „Е, сестрата си изпълни задачата със стомните и сега имате една опитност.
А с водата от стомната направи чай та всички да пием от тази вода и да станем съпричастни с твоята опитност". Учителят след това каза: „Ето, ти вече за втори път се губиш и все някой те довежда на Изгрева. Внимавай трети път да не се изгубиш в мъглата, защото можеш да се разминеш с Школата и с Изгрева". Тогава разбрах, че тук Учителят заговори със символика и мъглата в случаят отговаряше на онова състояние на ученика, когато е замъглено неговото съзнание и има опасност да бъде отклонен от Школата и да се размине с учението на Учителя. Това го запомних и много пъти и много години след това виждах как понякога мъгла се стичаше от небето и падаше върху ми и върху мен, но с молитва и с голямо усърдие успявах да се добера до вътрешната светлина и тя разчистваше и прогонваше мъглата, наставаше светлина в ума ми и аз продължавах по своят път.
към текста >>
86.
55. ДУХОВЕТЕ НА ЛЕМУРИЯ
,
,
ТОМ 5
Понякога за
кухнята
на Изгрева дървата не достигаха и започнаха да се докарват каменни въглища за огрев и за печка- та на
кухнята
.
Братята нарязваха дърва, качваха ги горе, зареждаха печката и я запалваха ако беше много студено. Друг път Учителят пожелаваше само да бъде заредена и той си я палеше сам с кибрит. През нощта ставаше понякога и си слагаше по някое дърво в печката. По този начин се отопляваше малката му стая горе и другата долу в приемната. Но дойдоха години, когато гражданите започнаха да се отопляват с каменни въглища.
Понякога за
кухнята
на Изгрева дървата не достигаха и започнаха да се докарват каменни въглища за огрев и за печка- та на
кухнята
.
Тогава някой от братята решиха вместо с дърва да заредят печката на Учителя с каменни въглища, да я напълнят догоре и да я запалят с горно горене, така че огъня да върви отгоре надолу и да гори поне най-малко 12 часа. Така решиха, че ще бъде по-удобно не само за онези, които палят печката, но и за Учителя да не слага непрекъснато дърва в печката. Речено-сторено. Запалиха печката, Учителят влиза в стаята и се спира пред нея и я наблюдава. Обръща се към сестрата, която почиства в този момент и я пита; "С какво я запалиха печката? " „С каменни въглища, Учителю, та да ви бъде по-лесно и по-дълго да се отоплява и да не ставате през нощта и да слагате непрекъснато дърва в нея".
към текста >>
Спомням си, че той беше този, който зареждаше
кухнята
с продукти.
сгурта от изгорелите каменни въглища. Срещат го и го питат: „Брат Ради, къде беше? " Отговаря им: „Бях на погребение и погребах „кокалите" на лемурийците. Онези, които знаят този случай се усмихват, а други път питат и разпитват един другиго за какво става въпрос. След като научаваха случая се усмихваха и отиваха да го поздравят, че е вече и гробокопач на лемурийци.
Спомням си, че той беше този, който зареждаше
кухнята
с продукти.
Той се грижеше за градината, беше домакин и почти цялата работа на Изгрева минаваше през ръцете му. Но когато ставаха недоразумения, а понякога път някой скандал тогава той се спираше и казваше: „Това го правят онези духове от Лемурия. Аз им закопах кокалите, но духовете останаха тука. А за тех трябва голяма метла, за да бъдат изметени". Не знам как се случи, но тази голяма метла, за която говореше дедо Ради се яви много, много по-късно, десетилетия и дойде онова време през 1972 г.
към текста >>
87.
58. ОПУЩЕНИЯ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
,
,
ТОМ 5
Той влиза в
кухнята
и какво да види.
Че те пържат отвън е ясно. Като те види човек - заприличал си на живи мощи. Ами с какво те пържат отвътре. Я провери какво ти дават да ядеш? " „Как какво, готвят ми вегетарианска храна." „Готвят я, ама те пържат отвътре." Слиза брата в града, прибира се при жена си и жена му сложила да готви и излязла за малко на вън понеже някаква съседка я извикала.
Той влиза в
кухнята
и какво да види.
Тя в гозбата слага половината олио и половината свинска мас. Той се скрива и наблюдава как тя готви Сложила този път повече мас. Поднася храната на обед, той вече разбира каква е работата, вдига скандал и я пита: „Ти откога ми слагаш свинска мас храната? " Отговаря му: „Ами ти мен за каква ме смяташ, аз да не съм щура като теб. Аз още от самото начало ти слагам свинска мас в яденето".
към текста >>
88.
91. КОГАТО СЕ РАЗПОРЕЖДАШЕ ПРОСТОТИЯТА
,
,
ТОМ 5
В лагера работата беше разпределена и имаше дежурства за
кухнята
, за носене на вода, за домъкване на дърва.
91. КОГАТО СЕ РАЗПОРЕЖДАШЕ ПРОСТОТИЯТА Бяхме на Рила, лагерът е устроен и животът ни е в своето обикновено русло както винаги при такива летувания на Седемте Рилски езера.
В лагера работата беше разпределена и имаше дежурства за
кухнята
, за носене на вода, за домъкване на дърва.
Имаше и обща работа за поддържане на лагера както и за неговото благоустрояване. Учителят взимаше присърце всеки подтик дошъл от нас, който трябваше да обедини усилията ни в едно цяло. Тук се изработваха и се даваха методите за целокупният бъдещ живот на човечеството. Всички се стараехме да не нарушаваме общата хармония, за да може животът ни тук в присъствието на Учителя да протече много по-смислено. Но нямаше ден да не се появи някоя магарешка история.
към текста >>
Обикновено той викаше сестрите от
кухнята
и им посочваше да вземат от продуктите и изобилието от тази маса и с тях те готвеха.
Взимахме нещо и го донасяхме, той го приемаше и така се доближавахме и разговаряхме с него. Онова, което той взимаше от нас го поставяше на една маса, която бе отрупана от изобилие. Наричахме я Масата на изобилието". За нея Учителят веднъж каза: „Докато на тази маса има изобилие, то българите ще се радват и на изобилие в къщите си". Законът бе ясен - ние като българи носехме на Учителя плодовете на труда си, а той благославяше плодовете на този труд и те се умножаваха по онези невидими окултни закони на множението.
Обикновено той викаше сестрите от
кухнята
и им посочваше да вземат от продуктите и изобилието от тази маса и с тях те готвеха.
Но колкото повече взимаха от тази маса то тя повече се отрупваше от онова, което носеха приносителите. Понякога Учителят мине покрай масата, погледне я и каже: „Я да видим какво са приготвили българите за мене". Погледне, вземе трохичка от тук, трохичка от там, хапне си и си замине. После ни нареждаше да опразним масата и да занесем продуктите в кухнята, а на следващите дни тя се напълваше, но не по магически начин както би ви се искало да чуете, но тя се натрупваше от онова, което носеха приятелите за Учителя. Обикновено при всяко посещение от града, от провинцията приятелите носеха плодове, храна и някой път правеха подаръци.
към текста >>
После ни нареждаше да опразним масата и да занесем продуктите в
кухнята
, а на следващите дни тя се напълваше, но не по магически начин както би ви се искало да чуете, но тя се натрупваше от онова, което носеха приятелите за Учителя.
Законът бе ясен - ние като българи носехме на Учителя плодовете на труда си, а той благославяше плодовете на този труд и те се умножаваха по онези невидими окултни закони на множението. Обикновено той викаше сестрите от кухнята и им посочваше да вземат от продуктите и изобилието от тази маса и с тях те готвеха. Но колкото повече взимаха от тази маса то тя повече се отрупваше от онова, което носеха приносителите. Понякога Учителят мине покрай масата, погледне я и каже: „Я да видим какво са приготвили българите за мене". Погледне, вземе трохичка от тук, трохичка от там, хапне си и си замине.
После ни нареждаше да опразним масата и да занесем продуктите в
кухнята
, а на следващите дни тя се напълваше, но не по магически начин както би ви се искало да чуете, но тя се натрупваше от онова, което носеха приятелите за Учителя.
Обикновено при всяко посещение от града, от провинцията приятелите носеха плодове, храна и някой път правеха подаръци. На онези, които Учителят беше помогнал в разрешаването на някой проблем, помогне да оздравее някой, спасил на друг живота му и те бяха благодарни и понякога носеха в бели пликове големи суми пари на Учителя като отплата и като приношение пред Бога. Учителят не изискваше това, но те идваха и изливаха своята благодарност към Благото, което бяха получили. Това бе един акт на естествена обмяна между нас човеците и Всемировия Учител. Това беше толкова естествено и непринудено, че на никой не му идваше на ум да си обясни как става всичко това.
към текста >>
Тази „маса на изобилието" в разстояние на 22 години стоя там и ние бяхме свидетели как тя винаги бе отрупана с блага, макар че всеки ден от нея идваха и взимаха дежурните сестри, за да готвят в
кухнята
за общия казан.
Учителят не изискваше това, но те идваха и изливаха своята благодарност към Благото, което бяха получили. Това бе един акт на естествена обмяна между нас човеците и Всемировия Учител. Това беше толкова естествено и непринудено, че на никой не му идваше на ум да си обясни как става всичко това. Чак после се учудваха от къде имаше Учителя тези пари, тези средства и как идваха при него. Идваха по закона на изобилието.
Тази „маса на изобилието" в разстояние на 22 години стоя там и ние бяхме свидетели как тя винаги бе отрупана с блага, макар че всеки ден от нея идваха и взимаха дежурните сестри, за да готвят в
кухнята
за общия казан.
Тук имаше всичко, което се раждаше по българската земя. Ето ме мен с маслините и чинията в ръка пред приемната на Учителя, но брат Райчев беше там и не ме пускаше да внеса на Учителя маслините. Той знаеше добре, че аз нося маслини не затова, че Учителят ми е поръчал да му ги донеса, че му са се преяли, а само да се намеря на работа та да проникна по някакъв начин през охраната и да влезна при Учителя. Той погледна маслините и да се отърве от мен, каза: „Остави ги на Станка тя да му ги занесе". Аз скочих и му казах: „Ти знаеш ли, че Учителят се гнуси от нея?
към текста >>
А тази гозба се подготвяше в
кухнята
от дежурните сестри, а пък дежурните братя почистваха продуктите - картофи, лук и носеха вода за
кухнята
.
А бяха умни, в обществото бяха добре поставени, движеха много неща около себе си - занимаваха се с търговия, с манифактура, бяха дейни за това време. А как се бяха поставили, че се бяха подвели от една никаква Станка. И така ето ни нас на Рила. За общите обеди бяхме направили пейки както и бяха подготвени каменни плочи, сложени една до друга или една върху друга, така че те образуваха каменни пейки. Обикновено се събирахме в кръг, всеки сядаше, после се правеше обща молитва и всеки отиваше със съдовете си в средата на кръга, а там стояха няколко казана и дежурните наливаха гозбата.
А тази гозба се подготвяше в
кухнята
от дежурните сестри, а пък дежурните братя почистваха продуктите - картофи, лук и носеха вода за
кухнята
.
А сега внимавайте за финала на разказа ми. За вас може да ви се струва, че тук има повторение на някои неща. Няма никакво повторение, а това е един разказ, който има начало, той се развива вече месеци наред и трябва да дойде до своят финал, за да бъде поучение на учениците. Тук на Рила дойде и нашата Станка, която бе отстранена накрая на Изгрева, за да не бъде в близост до Учителя. Но тя тук само за ден-два се навря в кухнята.
към текста >>
Но тя тук само за ден-два се навря в
кухнята
.
А тази гозба се подготвяше в кухнята от дежурните сестри, а пък дежурните братя почистваха продуктите - картофи, лук и носеха вода за кухнята. А сега внимавайте за финала на разказа ми. За вас може да ви се струва, че тук има повторение на някои неща. Няма никакво повторение, а това е един разказ, който има начало, той се развива вече месеци наред и трябва да дойде до своят финал, за да бъде поучение на учениците. Тук на Рила дойде и нашата Станка, която бе отстранена накрая на Изгрева, за да не бъде в близост до Учителя.
Но тя тук само за ден-два се навря в
кухнята
.
Казвам тя се навря, после проби, после се размърда насам-натам, стъпи на краката си, завъртя се също насам и натам и започна да командва всички: направо режеше с тона си: направи това, направи онова, донесе това, занеси онова. А онези, които не й се подчиняваха само да минута тя им се налагаше. Онези, които дежуреха чакаха с нетърпение да им се свърши дежурството и да се махнат от кухнята. А по-рано имаше сладки приказки между тях, разправяха разни случки за живота около Учителя, че като седнат възрастните братя да чистят продуктите почваха да пеят и целият ден го прекарваха в смях, песни и сладки приказки. Има много снимки, които ако ги разгледате ще се убедите, че това, КоеЮ разказвам е точно така за дежурните по кухня.
към текста >>
Онези, които дежуреха чакаха с нетърпение да им се свърши дежурството и да се махнат от
кухнята
.
Няма никакво повторение, а това е един разказ, който има начало, той се развива вече месеци наред и трябва да дойде до своят финал, за да бъде поучение на учениците. Тук на Рила дойде и нашата Станка, която бе отстранена накрая на Изгрева, за да не бъде в близост до Учителя. Но тя тук само за ден-два се навря в кухнята. Казвам тя се навря, после проби, после се размърда насам-натам, стъпи на краката си, завъртя се също насам и натам и започна да командва всички: направо режеше с тона си: направи това, направи онова, донесе това, занеси онова. А онези, които не й се подчиняваха само да минута тя им се налагаше.
Онези, които дежуреха чакаха с нетърпение да им се свърши дежурството и да се махнат от
кухнята
.
А по-рано имаше сладки приказки между тях, разправяха разни случки за живота около Учителя, че като седнат възрастните братя да чистят продуктите почваха да пеят и целият ден го прекарваха в смях, песни и сладки приказки. Има много снимки, които ако ги разгледате ще се убедите, че това, КоеЮ разказвам е точно така за дежурните по кухня. А като дойде Станка всичко секна и помръкна. Отивам аз при Учителя, а той ми казва: „Чудя се на тия умни, образовани сестри една Станка да ги командва". Аз слушам и не мога да повярвам това, което чувам от него.
към текста >>
Има много снимки, които ако ги разгледате ще се убедите, че това, КоеЮ разказвам е точно така за дежурните по
кухня
.
Но тя тук само за ден-два се навря в кухнята. Казвам тя се навря, после проби, после се размърда насам-натам, стъпи на краката си, завъртя се също насам и натам и започна да командва всички: направо режеше с тона си: направи това, направи онова, донесе това, занеси онова. А онези, които не й се подчиняваха само да минута тя им се налагаше. Онези, които дежуреха чакаха с нетърпение да им се свърши дежурството и да се махнат от кухнята. А по-рано имаше сладки приказки между тях, разправяха разни случки за живота около Учителя, че като седнат възрастните братя да чистят продуктите почваха да пеят и целият ден го прекарваха в смях, песни и сладки приказки.
Има много снимки, които ако ги разгледате ще се убедите, че това, КоеЮ разказвам е точно така за дежурните по
кухня
.
А като дойде Станка всичко секна и помръкна. Отивам аз при Учителя, а той ми казва: „Чудя се на тия умни, образовани сестри една Станка да ги командва". Аз слушам и не мога да повярвам това, което чувам от него. Та тук ли е пак тази Станка и сега къде се е завряла само, за да прави бели. Отивам долу при кухнята, гледам, разглеждам и чувам само команди и разпореждания от Станка.
към текста >>
Отивам долу при
кухнята
, гледам, разглеждам и чувам само команди и разпореждания от Станка.
Има много снимки, които ако ги разгледате ще се убедите, че това, КоеЮ разказвам е точно така за дежурните по кухня. А като дойде Станка всичко секна и помръкна. Отивам аз при Учителя, а той ми казва: „Чудя се на тия умни, образовани сестри една Станка да ги командва". Аз слушам и не мога да повярвам това, което чувам от него. Та тук ли е пак тази Станка и сега къде се е завряла само, за да прави бели.
Отивам долу при
кухнята
, гледам, разглеждам и чувам само команди и разпореждания от Станка.
Тя се приближи към мене и ми каза да се махам, че съм пречела. Аз кипнах и на висок глас натъртено казах: „Напротив аз дойдох да ти кажа, че от днес ти нямаш работа тук и не може ти с второ отделение да командваш сестри с висше образование. Това никъде не е позволено и в Школата не се позволява. Отиди долу в София, завърши си основното образование, после си завърши гимназията, запиши университет и чак тогава след десет години ела да ни командваш". Тя цялата трепери и се развиква.
към текста >>
Постепенно се окопитват, няколко сестри учителки станаха и леко я избутаха от
кухнята
.
Аз кипнах и на висок глас натъртено казах: „Напротив аз дойдох да ти кажа, че от днес ти нямаш работа тук и не може ти с второ отделение да командваш сестри с висше образование. Това никъде не е позволено и в Школата не се позволява. Отиди долу в София, завърши си основното образование, после си завърши гимназията, запиши университет и чак тогава след десет години ела да ни командваш". Тя цялата трепери и се развиква. А всичките, които бяха там изведнъж се оглеждат и виждат нещата в друга светлина.
Постепенно се окопитват, няколко сестри учителки станаха и леко я избутаха от
кухнята
.
Тя си тръгна като непрекъснато викаше най-обидни думи. От следващия ден тя не бе допусната в кухнята, а на още по-следващия ден ние отново чувахме как дежурните по кухня пееха братски песни, разнасяше се смеха им и весело дежурните братя прихождаха с пълните кофи с вода. Животът продължаваше, хармонията бе възстановена. Аз съм при Учителя на разговор. „Като дойде някоя светска дама при мене, която тежи много, аз имам място само за трийсет и три грама да поместя - душата тежи много малко.
към текста >>
От следващия ден тя не бе допусната в
кухнята
, а на още по-следващия ден ние отново чувахме как дежурните по
кухня
пееха братски песни, разнасяше се смеха им и весело дежурните братя прихождаха с пълните кофи с вода.
Отиди долу в София, завърши си основното образование, после си завърши гимназията, запиши университет и чак тогава след десет години ела да ни командваш". Тя цялата трепери и се развиква. А всичките, които бяха там изведнъж се оглеждат и виждат нещата в друга светлина. Постепенно се окопитват, няколко сестри учителки станаха и леко я избутаха от кухнята. Тя си тръгна като непрекъснато викаше най-обидни думи.
От следващия ден тя не бе допусната в
кухнята
, а на още по-следващия ден ние отново чувахме как дежурните по
кухня
пееха братски песни, разнасяше се смеха им и весело дежурните братя прихождаха с пълните кофи с вода.
Животът продължаваше, хармонията бе възстановена. Аз съм при Учителя на разговор. „Като дойде някоя светска дама при мене, която тежи много, аз имам място само за трийсет и три грама да поместя - душата тежи много малко. Окултната литература е пълна с такива примери. При един адепт идват две ученички: едната била много близо физически, била първа, тогава другата, за да може да е близо при учителя си се смалила толкова, че се превърнала в житно зърно.
към текста >>
89.
101. СВЕЩЕНА ПРОСТОТИЯ
,
,
ТОМ 5
Разтоварва ги в
кухнята
, а братът отишъл да целуне ръка на Учителя.
И също селския добитък като минавал кой знае защо не поглеждал към тази нива, а отивали към други ниви да ядат други тикви. И най-интересното е, че за наречената семка за Учителя от този корен се народили големи тикви над десет килограма. Той се чудел как да ги занесе на Учителя. Накрая ги сложили в няколко чувала, качили ги на влака и пристигнали на Изгрева. От гарата взел една каруца и тиквите били закарани на Изгрева.
Разтоварва ги в
кухнята
, а братът отишъл да целуне ръка на Учителя.
Учителят го посреща, усмихва се и го запитва: „Значи, брат, тиквите тази година реката не ги завлече? " Братът се усмихва и казва: „Да, не ги завлече. Ама, Учителю, от къде знаете това? " „Нали ти нарече една семка за мен и я посади в земята. Всеки път човек когато в името на Бога рече да направи нещо то Бог съизво-лява в думите му и в деянията му и благославя труда му." Ето така идваме до онзи израз където българите употребяват „Не било в тиквите, а било в кратуните".
към текста >>
90.
103. ТОВАРЪТ, КОЙТО НОСЕШЕ УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Отидох до
кухнята
, настъргах каквото трябваше, изпържих ги и ги нося в чиния.
А че след това тръгнахме и се разхождахме Учителят искаше да ме възнагради и да покаже другата страна на живота когато Учителя и ученик са заедно в един и същ път. Затова понякога е необходимо да си част от мига с Бога. Тогава ти се определя пътя, защото в този миг ти се определяш към Него. А сега ще ви разкажа един друг товар, който носеше Учителят и който беше по-тежък от този. Веднъж отидох при него и той ми даде да изпържа три яйца, пресни на очи.
Отидох до
кухнята
, настъргах каквото трябваше, изпържих ги и ги нося в чиния.
А през това време вътре в стаята при него бяха злезнали Савка, Милка Аламанчева - нейна приятелка и протеже на Савка. Савка му държеше палтото, за да се облече. Учителят през това време се караше: „Никой няма право да определя среща някому от мое име". Савка ме видя, че аз влезнах с чиния в ръка, че слушам и се сконфузи. Милка Аламанчева защитаваше Савка.
към текста >>
91.
112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
По това време ние имахме там на Изгрева къща, дървена, цялата с джамлъци, с баня,
кухня
и две стаи.
Сега в нашият случай си отговорете в Школата кой какви задължения изпълняваше и как се вмества тази поговорка за Изгрева. Това не са глупости. Но те бяха задължени да осигурят на Учителя подходящи условия. Но това беше тяхната представа за нещата. Когато Учителят започна да идва често в нашият дом той това го правеше, защото вече не беше спокоен там на Изгрева.
По това време ние имахме там на Изгрева къща, дървена, цялата с джамлъци, с баня,
кухня
и две стаи.
Но в последните години на Учителят му бе неудобно да живее над салона и да се изкачва и слиза по дървените стълби. Тогава ние му предложихме тази наша къща на Изгрева да я ползва. Той се съгласи, дойде да я огледа, а аз с Борис Николов го придружавахме. Накрая я хареса, че може да се живее в нея и ние се зарадвахме много. Но той нямаше условия вече на земята.
към текста >>
92.
133. ФОРМИ И СИМВОЛИ
,
,
ТОМ 5
Долу беше трапезарията и
кухнята
и там можеше да ги привлича миризмата от гозбите, но те не бяха прехвръкнали там, но се беше насочили в стаята на Учителя.
Напълниха стаите ни, креватите ни, едва смогвахме да се изчистим. Чистехме пружините, на които спяхме, посипвахме ги с газ, изсипвахме дървениците в огън и така се освобождавахме от тях, защото не всички изпълняваха съветите на Учителя да ги хващаме и заравяме. Спомням си, че цял рояк от мухи попаднаха в стаята на Учителя на ул. „Опълченска" 66. От къде бяха дошли тези мухи - не зная.
Долу беше трапезарията и
кухнята
и там можеше да ги привлича миризмата от гозбите, но те не бяха прехвръкнали там, но се беше насочили в стаята на Учителя.
Бяха накацали по стените, по вещите, като че ли беше рояк не на мухи, а на кошер от мухи. Учителят ме извика и ми каза: „Можех ли да очистиш стаята ми? " Аз кимнах с глава: „Мога". Започнах да ги ловя. Аз се бях научила как да ловя, защото мухата като полита тя полита напред, а аз замахвах с ръката си в посока към главите им и така те се оказваха в шепата ми.
към текста >>
93.
134. ХИЩНИЦИ
,
,
ТОМ 5
Учителят извика една от сестрите, нареди й да вземе въглен от
кухнята
и после да „гаси" въглен на сестрата.
А той им каза: „Сестрата не е болна, а е от магия". Всички подскочиха като ужилени от тези думи на Учителя, защото той рядко говореше за такива неща. После той даде напътствия на онези сестри, които я бяха подслонили. До вечерта тя се съвзе. После отиде при Учителя и му разказа всичко за живота си и за разправиите, които имаше в този дом.
Учителят извика една от сестрите, нареди й да вземе въглен от
кухнята
и после да „гаси" въглен на сестрата.
По онези години много хора се занимаваха с черна магия и свекървата си бе послужила с нея, за да премахне снахата от дома си, а пък тази сестра изпълни нареждането на Учителя, отиде в кухнята, взе въглен и два пъти сутрин и вечер с формули от Учителя и с една манипулация, която едвам ли ще я знаете, тя „гаси въглен" на сестрата сутрин и вечер и по-лека-полека сестрата се оправи и се освободи от магията. После се разведе с мъжа си и по този начин се освободи напълно. Успя да се освободи от ноктите на хищника с помощта на Учителя и на онази сестра, която й „гаси" въглена. Та с тази манипулация се развали магията и тя бе освободена. Една нощ у нас както си бях легнала у дома и не бях загасила лампата виждам как някакси се отвори стената на стаята ми и от един отвор на стаята се показа ръка и се хвърли една дрипа на кревата ми.
към текста >>
По онези години много хора се занимаваха с черна магия и свекървата си бе послужила с нея, за да премахне снахата от дома си, а пък тази сестра изпълни нареждането на Учителя, отиде в
кухнята
, взе въглен и два пъти сутрин и вечер с формули от Учителя и с една манипулация, която едвам ли ще я знаете, тя „гаси въглен" на сестрата сутрин и вечер и по-лека-полека сестрата се оправи и се освободи от магията.
Всички подскочиха като ужилени от тези думи на Учителя, защото той рядко говореше за такива неща. После той даде напътствия на онези сестри, които я бяха подслонили. До вечерта тя се съвзе. После отиде при Учителя и му разказа всичко за живота си и за разправиите, които имаше в този дом. Учителят извика една от сестрите, нареди й да вземе въглен от кухнята и после да „гаси" въглен на сестрата.
По онези години много хора се занимаваха с черна магия и свекървата си бе послужила с нея, за да премахне снахата от дома си, а пък тази сестра изпълни нареждането на Учителя, отиде в
кухнята
, взе въглен и два пъти сутрин и вечер с формули от Учителя и с една манипулация, която едвам ли ще я знаете, тя „гаси въглен" на сестрата сутрин и вечер и по-лека-полека сестрата се оправи и се освободи от магията.
После се разведе с мъжа си и по този начин се освободи напълно. Успя да се освободи от ноктите на хищника с помощта на Учителя и на онази сестра, която й „гаси" въглена. Та с тази манипулация се развали магията и тя бе освободена. Една нощ у нас както си бях легнала у дома и не бях загасила лампата виждам как някакси се отвори стената на стаята ми и от един отвор на стаята се показа ръка и се хвърли една дрипа на кревата ми. Било е около 1925 г.
към текста >>
94.
136. БЕЛИТЕ БРАТЯ НА СЪБОРИТЕ В ТЪРНОВО
,
,
ТОМ 5
Братските стомни остават за
кухнята
.
Вън от столовата носене на храна се забранява. VII. Пушенето на тютюн се забранява. VIII. Купуване на хранителни продукти по частен ред не е позволено. IX. Всички деца са под контрола на родителите си, а излизането им вън от района става под надзора на отговорни лица. X. Във всяка палатка има частна стомна.
Братските стомни остават за
кухнята
.
Вода за проливане (измиване) се донася от чешмите вън от района. XI. При беседите на Учителя ще се спазва реда указан от Панайот Ковачев. На първи ред седят по един от всеки град за държание (записване) на бележки. XII. Всички, които не се чувствуват готови да изпълнят посочения ред са свободни да напуснат събора. С.Б.Л.Е. След завършването на съборите всички си заминаваха по групи, а някои от братята оставаха, за да се приберат палатките и всички онези неща, които са служели за лагера - казани, посуда, храна, палатки, завивки.
към текста >>
95.
139. НЕОБЯВЕНАТА ВОЙНА
,
,
ТОМ 5
По това време тя е поставена да дежури в
кухнята
където трябва да се подготвят продуктите за храна на 500-600 човека.
Идва Учителя, хваща за раменете Петко, разтърсва го няколко пъти и му извика: „Петко, влез в тялото си, Петко влез в тялото си". След малко Петко се връща в тялото си, събужда се като от сън, оглежда присъстващите и не може да разбере какво е станало. Тук имаше невидим фронт като от едната страна беше Братството, а от другата онези сили, които атакуваха учениците както през деня, така и през нощта. Беше много трудно и само благодарение на Учителя успяхме да излеземе от тези трудни случаи както за преживяване, така и за обяснение. Ще разкажа и един случай с Олга Славчева.
По това време тя е поставена да дежури в
кухнята
където трябва да се подготвят продуктите за храна на 500-600 човека.
Обикновено дежурните по кухня се определят предния ден като за улеснение всеки град дава дежурства. Обаче Олга е работила непрекъснато независимо, че дежурството й със софиянци е минало отдавна. Тя си казала: „Бог е винаги дежурен". След няколко дена работа при казаните където от една страна трябва да се поддържат огньовете и където е горещо, а от друга страна настъпила жега, слънцето е парело силно, тя е била гологлава и е получила слънчев удар. Направо премаляла от претопляне, пада с изключително голямо главоболие и приятелите започват да я плискат с вода, но нищо не помогнало.
към текста >>
Обикновено дежурните по
кухня
се определят предния ден като за улеснение всеки град дава дежурства.
След малко Петко се връща в тялото си, събужда се като от сън, оглежда присъстващите и не може да разбере какво е станало. Тук имаше невидим фронт като от едната страна беше Братството, а от другата онези сили, които атакуваха учениците както през деня, така и през нощта. Беше много трудно и само благодарение на Учителя успяхме да излеземе от тези трудни случаи както за преживяване, така и за обяснение. Ще разкажа и един случай с Олга Славчева. По това време тя е поставена да дежури в кухнята където трябва да се подготвят продуктите за храна на 500-600 човека.
Обикновено дежурните по
кухня
се определят предния ден като за улеснение всеки град дава дежурства.
Обаче Олга е работила непрекъснато независимо, че дежурството й със софиянци е минало отдавна. Тя си казала: „Бог е винаги дежурен". След няколко дена работа при казаните където от една страна трябва да се поддържат огньовете и където е горещо, а от друга страна настъпила жега, слънцето е парело силно, тя е била гологлава и е получила слънчев удар. Направо премаляла от претопляне, пада с изключително голямо главоболие и приятелите започват да я плискат с вода, но нищо не помогнало. Накрая тя казала: „Заведете ме при Учителя".
към текста >>
96.
153. КОМУНАТА НА УЛ. „ОПЪЛЧЕНСКА 66
,
,
ТОМ 5
Учителят беше долу в
кухнята
, в сутерена.
Решихме да измислим по едно име на Учителя, че когато говорим за него да си казваме това име, та онзи, който ни слуша да не разбере и да не знае за какво става дума. Вървим и говорим. Беше изгряло едно хубаво слънце. Споделих: „Знаеш ли какво, Учителят е слезнал от слънцето и ние ще го наричаме „слънцето". Поседяхме, поговорихме отвън на пейката и накрая се запътихме към трапезарията.
Учителят беше долу в
кухнята
, в сутерена.
Около него имаше братя и сестри. Аз седнах долу в трапезарията на втория ред и полукръг от приятели, които бяха заобиколили Учителя. Учителят беше седнал на масата. Той приказваше и всички ние слушахме. Както приказваше, Учителят погледна към мене, изведнъж от очите Му виждам да излизат два лъча слънчеви с физическа светлина, които се насочиха към мене.
към текста >>
97.
162. ПО СТЪПКИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Тя можеше да бъде на първото езеро ако трябваше да качим дърва на връщане, като всеки един от нас носеше по едно дърво за
кухнята
.
Някой ни събуждаше с песен или с цигулка изсвирваше „Събуди се братко мили". Полека-лека в пълно мълчание се измъквахме от палатките и се качвахме на Молитвения връх добре облечени, защото понякога имаше вятър. Там в съзерцание очаквахме изгрева на слънцето. След това под ръководството на Учителя казвахме молитви, пеехме песни, след което Учителят държеше кратка беседа и слизахме долу в лагера, където закусвахме. Идваше време да тръгнем към някои от езерата за Паневритмия.
Тя можеше да бъде на първото езеро ако трябваше да качим дърва на връщане, като всеки един от нас носеше по едно дърво за
кухнята
.
Ако времето бе мъгливо или валеше дъжд, то Паневритмията беше на второто езеро около огнището. Учителят обичаше разнообразието и ни извеждаше на третото езеро, където също играехме Паневритмия. Така че Паневритмията я играехме на езерото „Бъбрека" както и на „Салоните", така и на езерото на „Чистотата". Там, на „Зеленият рид" Учителят като видя побитите камъни като човешки силуети каза, че са слушатели на една мистична Школа. Нарече ги „Салоните".
към текста >>
98.
165. ЯНКО - КОНЯРЯТ И ВОДАЧА НА КЕРВАНА В ПУСТИНЯТА
,
,
ТОМ 5
Конете бяха със самари и от двете страни им се слагаха по два големи коша, в които се слагаха продукти за
кухнята
.
Но това бяха онези хора, които живееха в планината и лете отглеждаха овце на стада и ги прехвърляха от едно място на друго според пашата и сезона. На планината имаше каракачани с много стада овце и от там си купувахме понякога мляко, сирене и масло. Янко с неговите коне започна да ни изкачва багажа. Отначало той имаше три коня, но като видя, че работата е много, взе на заем от селяните, купи още няколко коня и направи един керван от 30 коне. Този керван се качваше сутрин от Самоков до 7-те езера за 4-5 часа и към 10 часа сутринта беше на езерата.
Конете бяха със самари и от двете страни им се слагаха по два големи коша, в които се слагаха продукти за
кухнята
.
На самарите се слагаха денкове, които се привързваха с въжета. Организацията бе много точна и бяха заангажирани много хора. Това бяха Славчо Печеников, Галилей Величков, Николай Дойнов. Имаше приятели, които непрекъснато сновяха с Янко нагоре и надолу. Един от тях бе Крум Въжаров.
към текста >>
Понякога се качваше една подготвителна група от 10 човека, които трябваше да подготвят
кухнята
, да сложат казаните, да сложат умивалниците и други необходими неща за общата
кухня
.
Янко със своите помощници търчаха нагоре, търсеха онзи кон, който е загазил и му оправяха багажа. Имаше много интересни случки с тези коне, но багажа се качваше винаги невредим. В София багажа се поставяше на строго определено място на Изгрева с надписи. Той се натоварваха на камиона и същия ден се изкарваше до Самоков. Младежите взимаха живо участие.
Понякога се качваше една подготвителна група от 10 човека, които трябваше да подготвят
кухнята
, да сложат казаните, да сложат умивалниците и други необходими неща за общата
кухня
.
Понякога имаше и приятни изненади. Веднъж две сестри, след като се изкачиха горе, търсят си багажа, а него го няма. Надават вой, че багажът им е изчезнал. Приятелите ги гощават с топъл чай и ги успокояват, че багажа не може да се изгуби. И че те просто не са го видели при многото денкове.
към текста >>
Не смееха да завързват повече коне да не би някой да се подхлъзне и да повлече и другия кон, Янко като се изкачи горе с конете отива при Учителя, целува му ръка, докладва му колко коне и колко багаж е докарал и какво е докарал за
кухнята
.
Понякога се наемаше един автобус, над чийто покрив имаше багажник и се слагаше багаж. Побираше 80 човека, а шофьора бе Начев. С него транспорта бе най-добре организиран, защото вътре сядаха около 30 човека и имаше място за багаж. Понякога време не беше благосклонно към нас. Имаше мъгли и за да не се загубят конете ги връзваха по два коня с въже.
Не смееха да завързват повече коне да не би някой да се подхлъзне и да повлече и другия кон, Янко като се изкачи горе с конете отива при Учителя, целува му ръка, докладва му колко коне и колко багаж е докарал и какво е докарал за
кухнята
.
Учителят се интересуваше живо за проблемите на Янко, за конете му и за семейството му. Това беше една двупосочна грижа. Янко се грижеше за лагера, а Учителят се грижеше за него. С него работеха и двамата му сина. За два месеца припечелваше с честен и непосилен труд солидна сума, Разплащаше се със своите съседи за онези коне, които беше взел под наем, изхранваше семейството си и ако му оставаха пари купуваше си някое и друго конче, Всяка година го срещахме засмян, разположен и той услужваше на всички.
към текста >>
99.
170. ПОСЛЕДНАТА ЕКСКУРЗИЯ НА УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
,
ТОМ 5
Очистихме
кухнята
, направихме нарове и прекарахме останалото време там, в онази
кухня
, която стоеше необитаема още от 1939 г.
Много по-кьсно разбрахме какво е означавало всичко това. Това беше жива раздяла на Учителя със 7-те езера. На третия ден от пребиваването ни падна градушка на големина колкото орех, изпочупи чиниите, изпокъса платнищата. Учителят каза: „Това е знак, че ще има бомбардировки". А беше месец юни 1942 г.
Очистихме
кухнята
, направихме нарове и прекарахме останалото време там, в онази
кухня
, която стоеше необитаема още от 1939 г.
когато беше последният лагер на Рила. За тази година Учителят каза, че е година на изобилието и на най-благоприятните условия. Ние спяхме в кухнята, а Учителят спеше в палатката. От 1939 г. до 1942 г.
към текста >>
Ние спяхме в
кухнята
, а Учителят спеше в палатката.
Учителят каза: „Това е знак, че ще има бомбардировки". А беше месец юни 1942 г. Очистихме кухнята, направихме нарове и прекарахме останалото време там, в онази кухня, която стоеше необитаема още от 1939 г. когато беше последният лагер на Рила. За тази година Учителят каза, че е година на изобилието и на най-благоприятните условия.
Ние спяхме в
кухнята
, а Учителят спеше в палатката.
От 1939 г. до 1942 г. поради започналата война ние не лагерувахме. Но бяха дошли туристи и бяха изпочупили много от удобствата, които ние бяхме направили. Първо българи рушаха, после падна градушка и след това дойдоха самолетите, които бомбардираха София.
към текста >>
100.
182. СТАРАТА ПОПОВА РЪКОМАХА И РАЗМАХВА РЪЦЕ
,
,
ТОМ 5
И днес Бог е толкова благ към нас, че ни е събрал тука, че е накарал слънцето да грее за нас, че ни е дал онези самунчета там наредени в
кухнята
, ония домати, круши, грозде, дини и т.н.
Всички ще пъплите като тази сестра: първата седмица ще отидете до Борисовата градина; втората - до Изгрев; третата - до Витоша, а четвъртата ще бъдете вече здрави, навсякъде ще можете да отивате. Защо? Защото такава е волята Божия. Ние сме дошли на земята да изпълним волята Му. Най-доброто, най-хубавото нещо, което можем да направим е: - да изпълним Волята Божия. И за нас няма по-свещено нещо, нямо по-свещена идея от тази, да изпълним Волята Божия, да изкажем нашата благодарност, нашата признателност, че Бог към нас е бил толкова благ и че от хиляди години Той се е грижил и грижи за нас.
И днес Бог е толкова благ към нас, че ни е събрал тука, че е накарал слънцето да грее за нас, че ни е дал онези самунчета там наредени в
кухнята
, ония домати, круши, грозде, дини и т.н.
Пък както виждам и вие сте бодри, весели. Всички ние сега ще пеем на Господа, ще кажем: „Господи, много Ти благодарим за всичко това. Ние сме много доволни, много благодарни. Ще Ти служим, Господи, ще изпълним Твоята Воля! " Ето сега пък ще приведем от същото томче съборна беседа от стр.
към текста >>
НАГОРЕ