НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
55
резултата в
44
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_27 ) Физиономика и френология
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Сега виждаме
копие
.
Има и религиозен нос (В); после, има учен нос (С). Всеки нос си има особено качество. Ако носът е прав, умът господства, ако е вдлъбнат – вкусът господства, а ако е изпъкнал, чувствата господстват. Фигура 6 Къде е първият човек, къде е оригиналът?
Сега виждаме
копие
.
Когато виждате един човек, когото Бог е направил, като че някой извор тече, като че нещо от Небето иде. И понеже виждаме нещата не така, както Бог ги е направил, затова пред нас са противоречия. Щом видите, че у някой човек почват да падат двете крила на носа отстрани, тогава той не е от въздържаните. Също така, ако му се мърдат двете устни. Щом челото е много наклонено назад, носът е много изпъкнал напред.
към текста >>
2.
20. Учителят за Христа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Окултната наука казва така: Моментът, когато римският войник е пробол гърдите на Христа с едно
копие
и изтеклата кръв от тялото на Христа паднала на земята, земната аура била огряна от неговата аура.
По аналогия, енергията, която иде от Бога, е толкова мощна, че човек не може да издържи, ако не мине и се трансформира през Христа. По този въпрос окултизмът казва: "Човек, който иска да отиде при Бога, който иска да направи връзка с Бога, най-правилно е първо да направи връзка с Христа. Чрез Него ще направи връзка и с Бога." Ние трябва живо да си представим, че Христос, Великият Учител, и сега е жив, и сега работи, и всеки човек може да влезе във връзка с Него. Христос се справя със злото в света, но трябва време, да се прояви това действие.
Окултната наука казва така: Моментът, когато римският войник е пробол гърдите на Христа с едно
копие
и изтеклата кръв от тялото на Христа паднала на земята, земната аура била огряна от неговата аура.
С това земната аура станала годна за човешкото развитие. Една част от човешката карма, записана в атмосферата дотогава, се ликвидирала. Оттогава човечеството живее вътре в аурата на Христа. Христовият дух работи вътре в подсъзнанието на всеки човек. Който казва, че без Христа човек може да се спаси, той не разбира закона.
към текста >>
3.
Учителят за Христа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Окултната наука казва така: Моментът, когато римският войник е пробол гърдите на Христа с едно
копие
и изтеклата кръв от тялото на Христа паднала на земята, земната аура била огряна от неговата аура.
По аналогия, енергията, която иде от Бога, е толкова мощна, че човек не може да издържи, ако не мине и се трансформира през Христа. По този въпрос окултизмът казва: “Човек, който иска да отиде при Бога, който иска да направи връзка с Бога, най-правилно е първо да направи връзка с Христа. Чрез Него ще направи връзка и с Бога.” Ние трябва живо да си представим, че Христос, Великият Учител, и сега е жив, и сега работи, и всеки човек може да влезе във връзка с Него. Христос се справя със злото в света, но трябва време, да се прояви това действие.
Окултната наука казва така: Моментът, когато римският войник е пробол гърдите на Христа с едно
копие
и изтеклата кръв от тялото на Христа паднала на земята, земната аура била огряна от неговата аура.
С това земната аура станала годна за човешкото развитие. Една част от човешката карма, записана в атмосферата дотогава, се ликвидирала. Оттогава човечеството живее вътре в аурата на Христа. Христовият дух работи вътре в подсъзнанието на всеки човек. Който казва, че без Христа човек може да се спаси, той не разбира закона.
към текста >>
4.
КУЛТУРАТА НА ПЪРВАТА РАСА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Установено е обаче, че този учебник е
копие
на друг, писан в древновавилонска епоха много преди времето на Ашурбанипал.
Когато тези данни са давани, Луната е била по-близо до Земята. Съществуват и други доказателства за големия интерес и задълбочените знания на древните за Звездния мир. В разкопките на грамадната Ашурбанипалова библиотека, съставена от глинени плочки и открита в град Колху, близо до Мосул, е намерен учебник за Звездния мир с голяма научна стойност. Един асирийски цар, живял шест столетия преди Христа, е събрал в нея не само знанията на своето време, но и писанията на древните книги много векове преди него. В този учебник се намират сведения за звездите, Слънцето, Луната и Планетите.
Установено е обаче, че този учебник е
копие
на друг, писан в древновавилонска епоха много преди времето на Ашурбанипал.
Величествен паметник за величието на Първата раса е учудващият строеж в Англия, състоящ се от грамадни изправени каменни блокове, над които хоризонтално са поставени други, наречен Стоунхендж. Той се приема от гледището на астрономията и математиката за безупречна астрономическа обсерватория, наричана Осмо чудо на света. По него могат да бъдат установявени лунните и слънчеви затъмнения, лятното и зимно слънцестояние и много други астрономически данни. Големите каменни статуи на остров Пасха са също остатък от тази раса. Нейната висока цивилизация е имала, както споменахме, науки и методи за творчество, съвсем различни от тези, с които сегашните хора си служат.
към текста >>
5.
ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Защото там горе се намират двама
копиеносци
(дорифори) на Провидението на вселената: единият е пазител на душите, другият е техен ръководител.
Средните души се намират в средната област. Така сине мой, Хорусе, душите, назначени да заповядват, дохождат от най-високите зони. Душите, които се освободят или изкачат на по-висока степен, пак там се връщат, ако обаче не са направили нещо противно на достойнството на естеството си и на Божествения закон. В противен случай Върховното Провидение ги сваля в по-долните области, според важността на погрешките и съгласно с отпадането на могъществото и на достойнството им. Това Провидение също така отвежда други души, по-малки по могъщество и достойнство, към по-висшите обиталища в зависимост от техните заслуги.
Защото там горе се намират двама
копиеносци
(дорифори) на Провидението на вселената: единият е пазител на душите, другият е техен ръководител.
Последният е разпоредител за тяхното обличане в тела. Единият ги пази, другият ги пуска, според заповедта на Бога." Сега ще дам една мисъл от Книгата на мъртвите или Излаз от деня. Книгата на мъртвите е най- значителното литературно провидение на древния Египет, казва ученият, който е открил и разчел тази книга. В нея се намират всякакви поучения и молитви, които са слагали в гроба на всеки покойник.
към текста >>
6.
ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Забележително е, че питагорейците са схващали душата като система, която е
копие
на системите на небето.
Като редовно занятие при тях били въведени също така и гимнастическите упражнения. Те се хранели заедно и също в това отношение се отличавали с особености. Предава се, че хлябът и медът било тяхно главно ядене, а водата - главно, дори единствено питие. По същия начин те напълно се въздържали от употребата на месни ястия и избягвали да ядат дори и боб. Главното положение в питагорейската философия е, че числото е същността на всички неща и че организацията на вселената изобщо в нейните определения е една система от числа и техните отношения.
Забележително е, че питагорейците са схващали душата като система, която е
копие
на системите на небето.
Питагорейците учили също така и за преселението на душите, за прераждането, което Питагор почерпил пак от египтяните. Според преданието, Питагор сам помнел много от своите минали прераждания. Той сам уверявал, че той знаел кой е бил по-рано и че Хермес му е дал съзнанието за неговото състояние преди раждането." Порфирий, един от неоплатониците, казва следното за философията на Питагор: „Питагор излага философията по един начин, който му позволява да изтръгне мисълта от нейните окови.
към текста >>
7.
ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Като
копие
от този първичен свят възниква вторият свят, видимият, който не е напълно тъждествен на първия свят, на първата идея, на Вечното, но е създаден като един движещ се образ на Вечното.
Платон казва по-нататък: Бог разрязал това цяло по дължината му на две части, наложил ги кръстовидно едно върху друго, извил краищата й, за да образуват кръг и ги обгърнал с равномерно движение, образуващи един вътрешен и един външен кръг, като външният кръг превърнал на тъждествен на Самия Себе Си, а вътрешния кръг превърнал на инобитието или разделната същност. След това отново разделил вътрешният кръг на седем кръга, три от които се движат с еднаква скорост и четири с различни скорости по между си и по отношение на трите други, ето това е системата на душата. Душата е средната същност, тя пронизва целия свят и го обгръща както отвътре, така и отвън, и се движи в самата себе си. По такъв начин тя има в самата себе си Божественото основание на един непрекъснат и разумен живот. Но този така създаден свят е в Божествения свят, първообразът на който е винаги тъждествен на самия себе си.
Като
копие
от този първичен свят възниква вторият свят, видимият, който не е напълно тъждествен на първия свят, на първата идея, на Вечното, но е създаден като един движещ се образ на Вечното.
И този Вечен образ, който се движи съгласно числото е онова, което наричаме време. Истинското време е Вечно или то е настояще. Времето като непосредствен образ на Вечното няма минало и бъдеще. Във видимия свят времето се определя от движението на небесните тела. Така че, Вечният свят има за свое копие светът, който принадлежи на времето.
към текста >>
Така че, Вечният свят има за свое
копие
светът, който принадлежи на времето.
Като копие от този първичен свят възниква вторият свят, видимият, който не е напълно тъждествен на първия свят, на първата идея, на Вечното, но е създаден като един движещ се образ на Вечното. И този Вечен образ, който се движи съгласно числото е онова, което наричаме време. Истинското време е Вечно или то е настояще. Времето като непосредствен образ на Вечното няма минало и бъдеще. Във видимия свят времето се определя от движението на небесните тела.
Така че, Вечният свят има за свое
копие
светът, който принадлежи на времето.
В променливия свят, който е отражение на Вечния Божествен свят, формата е пространствена фигура, която вече определя пространството. Триъгълникът е първата фигура и е основата на всички други фигури. Ето защо, според Платон същността на световните неща са триъгълниците, които са образувани от три принципа, от три същности, съчетаването и свързването на тези триъгълници съгласно принципа на първоначалните числени отношения съставят сетивните елементи. А свързването на тези елементи съставя тяхната идея. Платон казва, че при разглеждане на природата трябва да изучаваме две причини: необходимостта и Божественото.
към текста >>
8.
ФИЛОН АЛЕКСАНДРИЙСКИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Второто положение -
копие
и отблясък на Бога е Логосът, Словото, Мислещият Разум, Първородният Син, Който управлява света и го поддържа в ред.
Първото положение в процеса на това познание е, че Бог може да се съзерцава само чрез окото на душата, при екстаз, който той нарича възторг, възхищение, въздействие на Бога върху човешката душа. За тази цел душата трябва да се издигне до чистата мисъл, където Бог е по-близо и може да бъде съзерцаван. Но душата може само да го съзерцава, да знае, че Той Е, но не може да знае какъв и какво е Той. Неговата Същина е Първичната Същина. Той се разкрива на душата като Светлина.
Второто положение -
копие
и отблясък на Бога е Логосът, Словото, Мислещият Разум, Първородният Син, Който управлява света и го поддържа в ред.
Този Логос е съвокупност на всички идеи. Първичната Светлина, Бог сам по Себе Си не може да бъде познат, може да се познае само Синът. Бог като Светлина обгръща и изпълва пространството на универсума. Бог е самозадоволяваща се Същност.
към текста >>
А сетивният свят е
копие
на всичко това.
Принципът на този свят, според Филон, е материята, като Бог е Вечното битие, а материята е преходното битие или това, което се нарича небитие. Филон казва: В началото, Словото Божие сътвори небето, което се състои от най-чисто битие и където живеят най- чистите ангели, които не се явяват и не се разкриват на сетивата, а само на мисълта. Това са Елохимите. Така че, Създателят направи преди всичко идеалния свят, нетелесното небе и несетивната земя и идеята за въздуха, след това телесната същност на водата и една нетелесна Светлина и един несетивен образ на Слънцето и на всички звезди.
А сетивният свят е
копие
на всичко това.
Това са главните моменти от философията на Филон Александрийски.
към текста >>
9.
АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
От това се вижда, че и развитието, и размножаването на еврейския народ имаме един образ, едно
копие
на числата и мярката, които царуват на небето.
Но според окултната наука това е крив превод, а оригиналния превод значи, че Бог иска да направи да царуват в размножаването и разпространението на евреите по земята онези отношения на числата, които царуват и в звездите на небето. В своето развитие еврейският народ е трябвало да бъде устроен според хармонията и порядъка на звездите. И виждаме, че това става точно така. Исак имаше двама синове - Яков и Исав. Яков имаше дванадесет сина, което съответства на дванадесетте зодиакални знаци, през които минава Слънцето в своето движение по небето.
От това се вижда, че и развитието, и размножаването на еврейския народ имаме един образ, едно
копие
на числата и мярката, които царуват на небето.
(Горните сведения за Авраама и еврейския народ съм взел от Щайнер и от Сент Ив д'Алвейдър.) Всеки един от дванадесетте синове на Яков отговаря на един от дванадесетте зодиакални знаци, което е изразено в благословията, която Яков отправя към всеки един от синовете си. Не е безинтересно да приведем това място от Библията, като посочим кой син на кой знак отговаря. Синовете на Якова носят следните имена поред: 1. Рувим 2.
към текста >>
10.
Пророк Илия
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той е земно
копие
на това Божество, той е онова земно
копие
, което едновременно е душата на еврейския народ.
че царува засуха, но чрез това. което Илия разпорежда във връзка с Божествено духовните светове, сушата и всички неволи, конто бяха обхванали страната, биват премахнати. Той действува като една природна стихия, като един природен закон. И бихме могли да кажем: ние се научаваме да познаваме най-добре това, което действува в духа на Илия, когато прочетем и се вглъбим в 104- ти псалом, където Йехова е описан като Божество на природата, който прониква всичко със своето действие. Но разбира се Илия не трябва да се отъждествява със самото това Божество.
Той е земно
копие
на това Божество, той е онова земно
копие
, което едновременно е душата на еврейския народ.
Той се явява като лицето на Йехова. Така разгледан този факт бива илюстриран твърде особено и с това, че същият дух, който живее в Илия, се преражда в Йоан Кръстител." Според Преданието, пророк Илия е бил ученик на пророк Ахия, който принадлежал към школата на есеите, както и Илия и всички пророци са от школата на есеите. За него се говори в Третата книга на царете, 14 глава, а също и в 11 глава 29 стих от същата книга, където е казано: „И в онова време, когато Иеровоам излезе из Ерусалим, намери го на пътя пророк Ахия, силонецът, облечен в нова дреха. И двамата бяха сами в полето.
към текста >>
11.
Цар Давид Пророк, Посветен и поет
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато излязъл срещу Голиат, той му казва: „Ти идваш против мен с меч и
копие
, и сулица, а аз идвам против тебе с Името на Господа Бога Саваота, Бога Израилев.
След Посвещението, както и преди Посвещението, всеки Посветен се подлагал на ред изпити, давали му се ред задачи, за да се види как е усвоил силите и знанията, които му са предадени при Посвещението. И Учителят казва, че след всяка лекция, която ни държи, ни се създават ред задачи, за да се види как сме усвоили даденото в лекцията. Това е същият закон. И затова Давид след Посвещението, което получил, му се задават ред изпитания, с които той трябва да се справи. Първият изпит е борбата с Голиат.
Когато излязъл срещу Голиат, той му казва: „Ти идваш против мен с меч и
копие
, и сулица, а аз идвам против тебе с Името на Господа Бога Саваота, Бога Израилев.
В този ден ще те предаде Господ в ръката ми и ще те поразя, ще отнема от тебе главата ти и ще предам труповете на филистимския стан ден на небесните птици и земните зверове, за да познаят всички на земята, че има Бог в Израиля." От тези няколко реда се вижда, че в лицето на Давид, макар и още юноша, имаме едни Посветен, който разполага с власт и сила, и който върши всичко в Името Божие; има непоколебима вяра, защото знае. На второ място иде враждата на Саул, който няколко пъти иска да го убие, но Бог винаги го спасява. Въпреки враждата на Саул, той винаги се е отнасял благородно с него и въпреки, че е имал възможност да го убие, не го е направил. Третото нещо е, че един път като бяга от Саул, отива при свещеника Архимелех и взема от светените хлябове на предложението Господне.
към текста >>
След това пак Саул го гони с войска и той през нощта се приближава до спящия Саул, взема му
копието
и кърчага с вода, и после отдалеч му ги показва, че е могъл да го убие, но не е искал.
След това в бягането си от Саул на няколко пъти води войни с филистимците и други народи. Като ги победил, той избавил жителите на града Кейла от тях. След това, при едно гонение на Саул се скрил в една пещера, където идва и Саул. Той отрязва едно парче от дрехата му, без да го убие и после отдалеч му казва, че Бог го е предал в ръката му, но той го пощадил. После идва изпита с овчаря на планината Кармил, който отказал да му даде каквото иска и той щял да го убие, но жената на овчаря била умна и занесла подаръци на Давид, а после като умрял мъжа й, тя се оженила за Давид.
След това пак Саул го гони с войска и той през нощта се приближава до спящия Саул, взема му
копието
и кърчага с вода, и после отдалеч му ги показва, че е могъл да го убие, но не е искал.
Тогава Саул му казва: „Ти си благословен, чедо мое, Давиде. Ти непременно ще извършиш велики дела. И наистина ще преуспееш." По-нататък се описва как Давид избягва при филистимците и че те обявяват война на Израил. Той искал да отиде да се бие в стана на филистимците срещу Израил, но филистимските пълководци се противили на това и той се върнал с хората си назад. Но докато бил с хората си на фронта, амалчаните: нападнали града, в който той живеел, ограбили го и откарали със себе си жените и децата.
към текста >>
12.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И от това Велико Евангелие напредналите окултни ученици и посветени черпят сведения за това, което Христос е говорил и правил, а не от външните Евангелия, които са едно бледо
копие
на това Небесно Евангелие".
Ориген прави връзка с това, че Старият завет давал два пъти Закона, като казва: Както във Второзаконието даването на Закона е обяснено по-ясно, отколкото в предшестващите Писания, така и при второто явяване на Христа Славата на Отца по отношение на по-нискостоящата форма на слуга ще бъде по-величествено и по-блестящо. И тогава първообразите на Второзаконието ще бъдат изразени в него и всички светци на небето ще заживеят според Закона на Вечното Евангелие. Защото както чрез сянката на Евангелието беше изпълнена сянката на Закона, всеки закон е само образец и сянка на едно небесно служение, ние добре можем да разберем, че по-висшия закон и обредите на небесното служене не са още съвършени и че в тях липсва още Истината на онзи Закон, който в Откровението на Йоан е наречен "Вечното Евангелие". В сравнение със сегашното Евангелие, което е временно, понеже то се проповядва в преходния свят и време. Във връзка с тази мисъл на Ориген, Учителят казва: "Всички слова и притчи на Христа са записани дума по дума и със златни букви на Небето.
И от това Велико Евангелие напредналите окултни ученици и посветени черпят сведения за това, което Христос е говорил и правил, а не от външните Евангелия, които са едно бледо
копие
на това Небесно Евангелие".
Ориген казва: "Който с усърдие и старателност се вглежда в пророческите слова, той ще почувства от самото четене следите на едно по-висше одушевление. Сега Светлината, която при Моисеевия закон беше скрита под було, разпростря своите лъчи при снемането на това було е явяването на Христа и така съвършенството, чиято сянка съдържаше буквата, стои открито за познанието". И по- нататък Ориген казва: "И ако върху човешката душа не действа нищо, освен външната обвивка от думите на Свещеното Писание, от него излизат лечителни действия, които укрепват доброто, което се намира във всеки човек. Както магическите изречения имат една вродена сила в себе си и омагьосаният, макар и да не разбира нищо от това, долавя едно въздействие, така и още по-силно действуват наименованията и имената в Свещеното Писание.
към текста >>
13.
6. ПРЕДАВАНЕ И СЪДЕНЕ НА ХРИСТА - СМЪРТ И ВЪЗКРЕСЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И когато римските войници проболи Христа с
копие
, той събрал в чашата кръвта, която изтекла от раната.
Забележително е, че нито Йоан, който беше под кръста до издъхването на Исуса, нито някой друг ученик, свалиха тялото от кръст, а един, за когото за пръв път се споменава, че бил таен ученик на Христа - Йосиф от Ариматея. Също дохожда и Никодим - друг таен ученик на Христа, с когото Исус говори за Новораждането, когато беше дошъл при Него през нощта. Тези неща не са случайни, защото в Евангелието всичко е пълно със смисъл и значение, но затова сега няма да се спирам. Ще кажа няколко думи за една първохристиянска легенда, свързана с Йосиф Ариматейски. Според тази легенда, той стоял под кръста заедно с Йоан и държал в ръцете си чашата, с която Христос на Тайната Вечеря пил с учениците Си.
И когато римските войници проболи Христа с
копие
, той събрал в чашата кръвта, която изтекла от раната.
А кръвта е носител на Живота. По-късно тази чаша била пренесена от ангелите в Европа и предадена на учениците на Йоана, които образували още от времето след възкресението една езотерична група, която е предавала чашата от поколение на поколение. В Европа бил съграден специален храм, където се пази тази чаша с кръвта на Христа. Това е така наречената Чаша на Граала.
към текста >>
14.
9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Римският войник пробожда с
копие
ребрата на разпънатия Исус и Йосиф от Ариматея събира в чашата от Тайната
С тази мисъл Павел показва на хората Пътя, как да се издигнат над свързаното с тялото съзнание, как да се издигнат над себе си и как да проникнат в духовния свят, в Космоса. В носенето на кръста са обхванати заедно първите три от седемте степени - микрокосмическите степени на личното изпитание и пречистването. В снемането от кръста се намират като в зародиш последните три степени, когато човек се съединява с Космоса, с Великото в света. Снемането от Кръста и образът на Йосиф от Ариматея са велик символ. Освен описаното в Евангелието за Йосиф от Ариматея, преданието ни разказва следното: Йосиф от Ариматея стои под кръста със Свещената чаша в ръка, от която е пил Христос с учениците на последната Вечеря.
Римският войник пробожда с
копие
ребрата на разпънатия Исус и Йосиф от Ариматея събира в чашата от Тайната
Вечеря Христовата кръв, която бликва, примесена с вода от раната, причинена от копието. С това започва историята на Светия Граал. Копие и Чаша - знаци на Граала - са едно до друго. Йосиф от Ариматея стои там, на мировия Олтар, като цар на Граала, с жест на жертвоприношение, държейки горе Чашата като в литургия. Ако можем да опишем снемането от кръста с думите Човекът получава тялото Христово, приема тялото Христово, то сцената с Граала ни показва приемането на кръвта Христова от човека.
към текста >>
Вечеря Христовата кръв, която бликва, примесена с вода от раната, причинена от
копието
.
В носенето на кръста са обхванати заедно първите три от седемте степени - микрокосмическите степени на личното изпитание и пречистването. В снемането от кръста се намират като в зародиш последните три степени, когато човек се съединява с Космоса, с Великото в света. Снемането от Кръста и образът на Йосиф от Ариматея са велик символ. Освен описаното в Евангелието за Йосиф от Ариматея, преданието ни разказва следното: Йосиф от Ариматея стои под кръста със Свещената чаша в ръка, от която е пил Христос с учениците на последната Вечеря. Римският войник пробожда с копие ребрата на разпънатия Исус и Йосиф от Ариматея събира в чашата от Тайната
Вечеря Христовата кръв, която бликва, примесена с вода от раната, причинена от
копието
.
С това започва историята на Светия Граал. Копие и Чаша - знаци на Граала - са едно до друго. Йосиф от Ариматея стои там, на мировия Олтар, като цар на Граала, с жест на жертвоприношение, държейки горе Чашата като в литургия. Ако можем да опишем снемането от кръста с думите Човекът получава тялото Христово, приема тялото Христово, то сцената с Граала ни показва приемането на кръвта Христова от човека. И двата пъти Йосиф от Ариматея е този, който е определен от съдбата да действа като първообраз на приемане на причастието в хода на историята.
към текста >>
Копие
и Чаша - знаци на Граала - са едно до друго.
Снемането от Кръста и образът на Йосиф от Ариматея са велик символ. Освен описаното в Евангелието за Йосиф от Ариматея, преданието ни разказва следното: Йосиф от Ариматея стои под кръста със Свещената чаша в ръка, от която е пил Христос с учениците на последната Вечеря. Римският войник пробожда с копие ребрата на разпънатия Исус и Йосиф от Ариматея събира в чашата от Тайната Вечеря Христовата кръв, която бликва, примесена с вода от раната, причинена от копието. С това започва историята на Светия Граал.
Копие
и Чаша - знаци на Граала - са едно до друго.
Йосиф от Ариматея стои там, на мировия Олтар, като цар на Граала, с жест на жертвоприношение, държейки горе Чашата като в литургия. Ако можем да опишем снемането от кръста с думите Човекът получава тялото Христово, приема тялото Христово, то сцената с Граала ни показва приемането на кръвта Христова от човека. И двата пъти Йосиф от Ариматея е този, който е определен от съдбата да действа като първообраз на приемане на причастието в хода на историята. Йосиф от Ариматея е човекът от Тайната Вечеря, той приема тялото и кръвта Христови. Чрез този Космичен дар той прониква в Царството отвъд Смъртта, в Царството отвъд трите макрокосмически степени: полагането в гроба, Възкресението и Възнесението.
към текста >>
15.
II. ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО. ДВЕТЕ ГОЛГОТИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И когато там Христос умира на кръста, от раните, причинени от
копието
, изтича кръв и вода и пада в устата на Адама.
Оттогава Олтарът на Адамовия гроб се намира в Пещерата на Съкровището. Там, върху планината Иебус, по-късно Авраам срещна Мелхиседек и приема от неговата свещеническа ръка хляб и вино. Там също Авраам иска да принесе в жертва своя син Исак. В годината на жертвата на Исака, на планината Иебус биват положени основите на Ерусалим. Върху хълма, който покрива Пещерата на Съкровището се срещат пастирите и мъдреците от Изток.
И когато там Христос умира на кръста, от раните, причинени от
копието
, изтича кръв и вода и пада в устата на Адама.
Това е кръщението на Адама и неговото спасение на Лобното място. Така за чувстващото знание на първото Християнство Голгота е била същевременно „Пещера на съкровището" и Център на Земята, гроб на Адама, Олтар на Вечния Първос-вещеник Мелхиседек. Когато по-късно ясновидското образно знание на първичното Християнство отстъпва на едно земно римско съзнание, което познава само фактите на външната история, Голгота се превръща в едно място на реликви, в едно място на спомените, където благочестивият пътешественик размишлява върху това, което е станало там. Но на едно ново духовно съзнание хълмът Голгота се разкрива като един въплътен първообраз и духовен закон, който е валиден над всички сфери. Земята има своето лобно място, всички същества имат свое лобно място.
към текста >>
16.
9. Изявяването на Христа в човешката душа, 5 май 1935 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Този, който каза на Ева да яде от дървото, прободе Христа с
копие
и от него излезе кръв и вода.
И тази жена с това свое желание създаде условие за най-праведния човек, който се яви в света, да пострада на кръста. Тя направи престъплението, но не повикаха нея да я разпънат на кръста. Господ влезе в мъжа й в този праведен човек и каза: И мъжът и мене ще разпнете, а жената ще оставите отвън да гледа нашето разпятие, да гледа последствията на своята философия. Жената беше зрителка, когато прободоха Христа. Христос беше Адам, Ева гледаше отстрани, а онези, които измамиха Ева, онези учители и адепти, които учиха Ева в рая да яде от забраненото дърво, те разпнаха Христа.
Този, който каза на Ева да яде от дървото, прободе Христа с
копие
и от него излезе кръв и вода.
Сега, аз няма да ви казвам коя е Ева, вие сами ще си я намерите. С това аз направих един паралел. С това разпятие се изяви не Божието наказание, а се изяви Божията Любов. Това, че първият човек се показа непослушен на Божия закон, показва, че у Адама имаше двама души. Тези двама души бяха и в Христа и първият Адам, който послуша жена си, като се страхуваше от страданията, казваше: „Ако е възможно тази чаша да отмине.“ Но вторият казваше: „Нека бъде Твоята воля, а не моята.“ А дървото, което стана причина да се съблазни Ева, от него направиха кръста, на който разпънаха Христа.
към текста >>
17.
Символите на Природата като методи за работа на ученика
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Символите, които ви дадох –
копие
, чук, чаша за пиене на вода, светилник със свещ, чешма с каменна курна, плодно дърво и книга, както и всички останали символи, с които Природата си служи, са методи за работа.
• 451 • Символите на Природата като методи за работа на ученика.
Символите, които ви дадох –
копие
, чук, чаша за пиене на вода, светилник със свещ, чешма с каменна курна, плодно дърво и книга, както и всички останали символи, с които Природата си служи, са методи за работа.
Разумният човек може правилно да използва символите на Природата. Например, когато разумният човек вземе копието в ръката си, това показва, че има неприятели, с които трябва да воюва. Символите са израз на живите сили на Природата и са носители на различни енергии. Така копието е символ на марсовите енергии; чукът – на сатурновите енергии; чашата – на лунните енергии; светилника – на слънчевите енергии; чешмата – на юпитеровите енергии; плодното дърво е израз на енергиите на Венера; а книгата – на енергиите на Меркурий.
към текста >>
Например, когато разумният човек вземе
копието
в ръката си, това показва, че има неприятели, с които трябва да воюва.
• 451 • Символите на Природата като методи за работа на ученика. Символите, които ви дадох – копие, чук, чаша за пиене на вода, светилник със свещ, чешма с каменна курна, плодно дърво и книга, както и всички останали символи, с които Природата си служи, са методи за работа. Разумният човек може правилно да използва символите на Природата.
Например, когато разумният човек вземе
копието
в ръката си, това показва, че има неприятели, с които трябва да воюва.
Символите са израз на живите сили на Природата и са носители на различни енергии. Така копието е символ на марсовите енергии; чукът – на сатурновите енергии; чашата – на лунните енергии; светилника – на слънчевите енергии; чешмата – на юпитеровите енергии; плодното дърво е израз на енергиите на Венера; а книгата – на енергиите на Меркурий.
към текста >>
Така
копието
е символ на марсовите енергии; чукът – на сатурновите енергии; чашата – на лунните енергии; светилника – на слънчевите енергии; чешмата – на юпитеровите енергии; плодното дърво е израз на енергиите на Венера; а книгата – на енергиите на Меркурий.
• 451 • Символите на Природата като методи за работа на ученика. Символите, които ви дадох – копие, чук, чаша за пиене на вода, светилник със свещ, чешма с каменна курна, плодно дърво и книга, както и всички останали символи, с които Природата си служи, са методи за работа. Разумният човек може правилно да използва символите на Природата. Например, когато разумният човек вземе копието в ръката си, това показва, че има неприятели, с които трябва да воюва. Символите са израз на живите сили на Природата и са носители на различни енергии.
Така
копието
е символ на марсовите енергии; чукът – на сатурновите енергии; чашата – на лунните енергии; светилника – на слънчевите енергии; чешмата – на юпитеровите енергии; плодното дърво е израз на енергиите на Венера; а книгата – на енергиите на Меркурий.
към текста >>
18.
Христос
 
- Георги Радев (1900–1940)
И наистина, ако Христос се беше уплашил от страданията, ако се бе уплашил от кръста, на който отпосле Го разпънаха, от гвоздеите, с които Го приковаха, от
копието
, с което Го пронизаха, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача за повдигане на човешката душа.
Ала в тези кондензирани, интензивни страдания, Нему се разкриха всички тайни на миналото. И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: “За този час Аз дойдох.” Чрез могъщата алхимия на Любовта, Христос претвори отровите, събрани в тази чаша, и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. И наистина, не можеше ли Христос, който е бил силен, гениален човек, който е знаел Своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел какво ще стане, не можеше ли Той да предотврати страданията, които са Го чакали? Пред Него е стояла алтернативата – или да призове Ангелските легиони, с помощта на които да унищожи и еврейския народ, и Римската империя, сиреч да си послужи с методите на миналото, с Мойсеевско- Илиевския метод на силата и меча, с методите на древните магове и адепти, или да приеме чашата и кръста и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта. Христос избра второто и това беше един пръв по рода си опит на Земята.
И наистина, ако Христос се беше уплашил от страданията, ако се бе уплашил от кръста, на който отпосле Го разпънаха, от гвоздеите, с които Го приковаха, от
копието
, с което Го пронизаха, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача за повдигане на човешката душа.
Той разтопи и поругания, и удари на бич, и кръст, и гвоздеи, и копия с огъня на Любовта – едничкият Огън, който може да разтопи оръжията на насилието. И опитът Му излезе сполучлив. Така Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество. Така Той откри пътя за спасението на онези страдащи души, за които бе дошъл. За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в Него – не за учените, силните, религиозните хора на своя век – Христос положи живота Си, за да живеят те в онази Любов, която Той им даде.
към текста >>
19.
ИКОНОМИЧЕСКИ ФАЗИ В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Копието
, стрелата и мечът на бога Марс са били считани за нещо свещено, за дело на боговете и те са решавали всичките спорове между човеците.
Насилието, т.е. утвърждаване правото на силния, е господстващ закон в животинското царство. Хилядолетия, особено в античния свят, е господствал законът на насилието в икономическия и социалния живот на народите. При тази фаза главен фактор е родовата аристокрация и режимът на тираните; действал е безпрепятствено марсовият бич и в обществения живот е господствало безправието. Робството е било главната социологична основа на античния свят.
Копието
, стрелата и мечът на бога Марс са били считани за нещо свещено, за дело на боговете и те са решавали всичките спорове между човеците.
При отделни бойни стълкновения, единоборството между вождовете често е било считано за воля на боговете и неговият резултат се е вземал като акт за разрешаване на стълкновението. В такъв свят на култ към силата, законът за справедливостта е бил напълно изключен. Икономическият апарат, в лицето главно на земеделието, се е опирал през тази фаза главно върху робството. Втората фаза е на свободния труд, където правни норми целят гарантиране на неговата защита. При тази фаза на мястото на насилието и робството се издига силата на юридическата санкция.
към текста >>
20.
ЕРОЗИЯ НА БРАКА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Той трябва да обладава важното качество - великодушие - което означава да снеме шлема и
копието
на Марс, които е развявал в продължение на хилядолетия.
Човекът излиза от геоцентричното и навлиза в хелиоцентричното съзнание, а от там и към Космичното разбиране на явленията и на нещата в света. Този Нов мироглед, налагащ се от Епохата на Водолея, има сериозно отражение в отношенията между половете. Жената, нямаща друг път, трябва да насочи цялото си внимание към духовния образ на Слънчевата Дева, а мъжът трябва да насочи своя творчески устрем към високите творчески идеали на Сина на Мъдростта. Жената трябва да обича всички жени, като части от голямата Космична Жена - Слънчевата Дева - носеща елементите на едно висше целомъдрие и то не само по форма, а като най-висше отношение към Първата Причина - Любов към Космичното Начало. Мъжът трябва също да се хармонизира с всички мъже, които са проекции от големия Космичен Ум - Сина на Мъдростта.
Той трябва да обладава важното качество - великодушие - което означава да снеме шлема и
копието
на Марс, които е развявал в продължение на хилядолетия.
По този начин и двата принципа ще излязат от веригите на ревността, която опожарява душата им. Само така идейно пресъздадени, Мъжът и Жената ще могат да влязат в интимен допир със Света на Великите Души на Истината, които притежават необходимото благородство и знание за извеждане на човешките души в света на Космичното Единение. През какви нови форми ще премине бракът, като социологическа категория и като правна институция, това ще покаже животът на бъдещето. Новият мироглед е непротиворечив по отношение на разбирането, че Животът и Свободата са две понятия синоними.
към текста >>
21.
Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението и от трите сестри
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
от нас остана по едно
копие
от текста, направен за обясненията на
Така работихме няколко месеца и свършихме тази важна работа за Паневритмията. Направихме протокол и се подписахме трите: аз - Мария Тодорова, Елена Андреева и Ярмила Менцлова. Във всяка
от нас остана по едно
копие
от текста, направен за обясненията на
упражненията. След това аз извиках фотографа Васко Искренов и той засне всички упражнения, които ние играехме с Ярмила. На всяко упражнение ние позирахме и заставахме в характерна за това упражнение поза и така той направи всичко може би към 80 пози.
към текста >>
Елена Андреева прибра едно
копие
и после,
трябваше да се прибавят към текста ни даваха основание да мислим, че този проблем е разрешен. Успокоихме се, че свършихме и трите една задача, оставена от Учителя - така, както трябва. Какво стана по-нататък?
Елена Андреева прибра едно
копие
и после,
след години, го размножи. Което е най-важното, тези умножени копия отидоха на много места, но понеже не бяха написани имената на съставителите на този текст, никой не знаеше историята на този труд. Нямаше коментар и описание на цялата история по нашата съвместна
към текста >>
22.
АЛФИЕРИ БЕРТОЛИ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
план аз прехвърлих едно
копие
от непечатаните беседи на Учителя във Фран-
то на Михаил Иванов. С това се попречи на първоначалния план, който имах- ме, да се постави началото на едно издателство във Франция за издаване бе- седи на Учителя. За, доказателство мога да кажа, че за изпълнение на този
план аз прехвърлих едно
копие
от непечатаните беседи на Учителя във Фран-
ция чрез Бартоли, който трябваше да организира преводите и отпечатването на беседите на Учителя. Но след като го настроиха тук срещу мен и след ка- то изпусна времето за отпечатването на книгата „Учителят" впоследствие це- лият този план се провали по вина на Бартоли и със заслугата и помощта на
към текста >>
23.
ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯТ МИХАИЛ ИВАНОВ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
А това означава, да донесете по едно
копие
от всичко, което имате там, да донесете на брат Бертоли тетрадките, които има да донесете тази кореспонденция от всички ония неща, които имате, така както казахте преди малко черно на бяло и да почне да се напише или тука, или там, но трябва да има и документация.
А: Не е правен. Той е първия и колкото можа да ми каже, сигурно е при Михаил, но счупена била грамофонната плоча. И щом е счупена какво може да се търси. В: Аз имам, ама аз съм млад спрямо вашата възраст, аз имам изискване към вас, след това отиване в Париж, да огледате всички неща, защото вие имате една много голяма работа. Трябва да напишете всички тия неща, които в момента говорим и правим един опит, една репетиция.
А това означава, да донесете по едно
копие
от всичко, което имате там, да донесете на брат Бертоли тетрадките, които има да донесете тази кореспонденция от всички ония неща, които имате, така както казахте преди малко черно на бяло и да почне да се напише или тука, или там, но трябва да има и документация.
Това за какво ми е необходимо ли? За това поколение не е необходимо, за следващото не е необходимо, но за следващото столетие ще бъде необходимо. А: Той баща ми хе-е-е тефтерчета, тефтерчета, изгорих ги, какво да правя, нямаше къде да ги сложа. В: Той е единствения човек, който в момента е живял в тази епоха, знае как са нещата и в Италия, и във Франция и най-добре знае нещата и който трябваше да ги напише. Друг няма.
към текста >>
24.
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
 
- Теофана Савова
Саморъчно написано писмо от Учителя (
копие
).
И всички добри хора сега бабуват и чакат какво ще се роди. Трябва да се роди човек. Мъжкото и женското се родиха. Сега трябва да се роди човек." 29 ноември
Саморъчно написано писмо от Учителя (
копие
).
Писмо на Учителя, 29 ноември 1933 г. (копие от Теофана Савова) 8 декември Из словото: „Две радости има за човека: радост от разбиране великата реалност и радост от привнасяне своя дял в дейността на тази реалност.
към текста >>
(
копие
от Теофана Савова)
Мъжкото и женското се родиха. Сега трябва да се роди човек." 29 ноември Саморъчно написано писмо от Учителя (копие). Писмо на Учителя, 29 ноември 1933 г.
(
копие
от Теофана Савова)
8 декември Из словото: „Две радости има за човека: радост от разбиране великата реалност и радост от привнасяне своя дял в дейността на тази реалност. Две са радостите на човека." 22 декември
към текста >>
25.
6.5 Лекуване на хора
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Заедно с една своя приятелка вървят по един рид над град
Скопие
.
Цветана слага дъщеря си на леглото и започва със свои думи да се моли: „Господи, ти няма да ми вземеш детето. Помогни й да се излекува." Унесена в мъката си, тя не чува кога влизат мъжът на болната и приятелят му. Зъболекарят преглежда Димитрина и вижда, че дренажът се е изместил и вместо да издърпва гнойта, тя отива нагоре към главата. Той оправя дренажа, момичето се успокоява и скоро заспива. След полунощ заспива и Цветана и сънува ясен сън.
Заедно с една своя приятелка вървят по един рид над град
Скопие
.
Приятелката й живеела там, а Цветана го е посетила два пъти. Цветана върви напред. Ридът се свършва и започва една тясна пътека между клекове. Приятелката й се изгубва и тя тръгва бързо по пътеката. Излиза нагоре на една поляна и вижда пред себе си три върха.
към текста >>
26.
7.5 Георги Куртев
 
- Светозар Няголов ( -2013)
По време на Първата световна война служи като фелдшер в
Скопие
.
Георги Куртев Георги Куртев е роден през 1870 г. в Айтос.
По време на Първата световна война служи като фелдшер в
Скопие
.
Всяка сутрин излиза рано на една височинка, на която си прави редовно молитва. Една сутрин покрай него минава неговият командир — генерал, и му козирува. Брат Георги го пита: „Защо ми козирувате, господин генерал? " Той му отговаря: „Не козирувам на тебе, момче, а на тези, които са с тебе." (Генералът вижда светли същества, които придружават Георги по време на молитвата му.) Георги Куртев е пуснат в отпуск и тръгва с влака за София.
към текста >>
На фронта неприятелят напредва и започва да бомбардира
Скопие
.
Внушава му се да вземе три хляба. Той отива на ул. „Опълченска" № 66 при Учителя, който го посреща и му поръчва: „Веднага занеси един хляб на семейство Иванови." Георги оставя двата хляба при Учителя и тръгва към дома им. Семейство Иванови три дни не са яли хляб и децата казват на майка си: „Мамо, ето вече три дена твоят Господ, на когото се молиш, не ни донесе хляб." В това време вратата се отваря, влиза Георги Куртев и им подава хляба като отговор на тяхната молитва. Радостта им е голяма.
На фронта неприятелят напредва и започва да бомбардира
Скопие
.
Началниците на болницата бягат и оставят болните и ранените на произвола на съдбата. Тогава Георги Куртев поема командването: издава отпускни билети на всички, които могат да ходят, за да се евакуират. Натоварва всички болни на каруци и напуска града. Когато последната каруца минава по моста, излизайки от града, пада снаряд и го разрушава. На отсамния бряг на реката остават само Георги Куртев и Боян Боев, които прегазват водата.
към текста >>
27.
7.6 Боян Димитров Боев
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Изпращат го да служи в град
Скопие
, там попада в една болница, в която служи и Георги Куртев.
В едно писмо от 1914 г. до баба ми Величка Стойчева, той пита за положението на учителя от Панагюрище — Боян Боев, ако има нужда от нещо — да му се помогне. Той пише: „Ако се намират в голяма нужда Пеньо Киров, Тодор Стоименов и Боян Боев, съобщете ми да се погрижа за доброто им." Когато избухва Първата световна война, Боян Боев е мобилизиран, но категорично отказва да носи пушка. Затварят го в една влажна килия в мазето на казармата, мъчат го, бият го, но той не отстъпва. Един голям общественик, при когото преди това живеел Боев, се застъпва за него пред генерала на армията и тогава го мобилизират, но не като войник, а като санитар — понеже е следвал естествени науки в университета.
Изпращат го да служи в град
Скопие
, там попада в една болница, в която служи и Георги Куртев.
Започват да работят заедно. Скоро армията е обхваната от силна холерна епидемия и болницата става малка за многото болни. Лекарите, уплашени от създалата се обстановка, напускат болницата. Георги Куртев и Боян Боев остават, взимат със себе си 12 войници от своето поделение и започват да лекуват болните. Сутрин двамата правят обща молитва, не ядат нищо, а отиват при болните да ги лекуват.
към текста >>
28.
7.13 Никола Гръблев
 
- Светозар Няголов ( -2013)
При
Скопие
под напора на германците пехотата отстъпва и Гръблев остава сам със своята батарея на първа линия.
На 9 септември 1944 г. видният комунист — Фердинанд Козовски му предлага да му дадат червената книжка, да го произведат в чин генерал, да поеме командването на който окръг иска в България. Той отива при Учителя радостен и му казва за направеното му предложение. Учителя го поглежда тъжно и казва: „Ние отдавна сме ти дали бялата книжка на братството, а ти искаш да я замениш с тази окървавена червена книжка." Гръблев отива при Козовски и се отказва. Взима дейно участие в Отечествената война.
При
Скопие
под напора на германците пехотата отстъпва и Гръблев остава сам със своята батарея на първа линия.
Той заповядва на подчинените си ураганен огън, отправен към Скопие, и когато идва попълнение и минава в настъпление, от германците няма и следа. Гръблев е награден с няколко ордена. След войната отваря малка работилница за поправка на обувки и там често отиват спасените от него 54 комунисти — големци, завършили Висшата партийна школа. Провежда много разговори с тях и им проповядва идеите на Учителя. Големият му син Добромир се разболява тежко и прекъсва следването си.
към текста >>
Той заповядва на подчинените си ураганен огън, отправен към
Скопие
, и когато идва попълнение и минава в настъпление, от германците няма и следа.
видният комунист — Фердинанд Козовски му предлага да му дадат червената книжка, да го произведат в чин генерал, да поеме командването на който окръг иска в България. Той отива при Учителя радостен и му казва за направеното му предложение. Учителя го поглежда тъжно и казва: „Ние отдавна сме ти дали бялата книжка на братството, а ти искаш да я замениш с тази окървавена червена книжка." Гръблев отива при Козовски и се отказва. Взима дейно участие в Отечествената война. При Скопие под напора на германците пехотата отстъпва и Гръблев остава сам със своята батарея на първа линия.
Той заповядва на подчинените си ураганен огън, отправен към
Скопие
, и когато идва попълнение и минава в настъпление, от германците няма и следа.
Гръблев е награден с няколко ордена. След войната отваря малка работилница за поправка на обувки и там често отиват спасените от него 54 комунисти — големци, завършили Висшата партийна школа. Провежда много разговори с тях и им проповядва идеите на Учителя. Големият му син Добромир се разболява тежко и прекъсва следването си. След две години, когато се явява в университета, за да продължи образованието си, отказват да го приемат, не му зачитат двете години, които е учил, и го карат отново да кандидатства.
към текста >>
29.
7.86 Цветана Ганчева
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Заедно с една своя приятелка вървят по един рид над град
Скопие
.
Цветана слага дъщеря си на леглото и започва със свои думи да се моли: „Господи, ти няма да ми вземеш детето. Помогни й да се излекува." Унесена в мъката си, тя не чува кога влизат мъжът на болната и приятелят му. Зъболекарят преглежда Димитрина и вижда, че дренажът се е изместил и вместо да издърпва гнойта, тя отива нагоре към главата. Той оправя дренажа, момичето се успокоява и скоро заспива. След полунощ заспива и Цветана и сънува ясен сън.
Заедно с една своя приятелка вървят по един рид над град
Скопие
.
Приятелката й живеела там, а Цветана го е посетила два пъти. Цветана върви напред. Ридът се свършва и започва една тясна пътека между клекове. Приятелката й се изгубва и тя тръгва бързо по пътеката. Излиза нагоре на една поляна и вижда пред себе си три върха.
към текста >>
30.
ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Учителя отпечатва черно-белия Пентаграм с размери 62/51 см и дава на всеки от присъстващите 32-ма души по едно
копие
.
Пентаграмът е символ на човешкото развитие и оформянето на петте сетива в човека: вкус, мирис, осезание, слух и външно виждане. Учителя получава картината на Пентаграма във видение през 1898 г. и работи усилено с него. В този вид, даден ни от Учителя, със своите знаци и картини Пентаграмът не е известен на никого от древните учени и е идеално средство за подпомагане на учениците в трудния им път за възприемане на Словото и достигане на съвършенството. За събора в 1911 г.
Учителя отпечатва черно-белия Пентаграм с размери 62/51 см и дава на всеки от присъстващите 32-ма души по едно
копие
.
На върха на Пентаграма е нарисуван образът на Христа. Учителя дава подробни обяснения как да се използва Пентаграмът. Той определя сумата за заплащане на Пентаграмът по написани от него 27 числа - от 1 до 100, и всеки по интуиция, да намери числото, което показва сумата, която трябва да плати. Повечето от приятелите обаче дават по една жълтица. На следващата -1912 година, Учителя казва, че няма да раздава повече картини на Пентаграма, защото някои ученици не са ги използвали правилно и са си навлекли големи нещастия.
към текста >>
31.
Вечеря у сестра Савка
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
— Учителю, в салона е изложена картината на Архангел Михаил, как е настъпил с ногата си злото и иска да го прободе с
копието
си.
Вие виждал ли сте ги? Учителят ме изгледа продължително, усмихна се и каза: — Тук на Земята аз съм чул въплътените ангели! Брат Христо се наведе до ухото ми и ми прошепна тихо: — Тези думи на Учителя се отнасят за Вас.
— Учителю, в салона е изложена картината на Архангел Михаил, как е настъпил с ногата си злото и иска да го прободе с
копието
си.
Направи ми впечатление, че тялото му е силно, мускулесто, а лицето му е нежно като на момче. Учителю, да се моля ли на Архангел Михаил? Аз все се моля в молитвите си и на него. — Ти трябва да се молиш на Бога и той ще нареди да ти се помогне, защото Архангел Михаил е там горе на служба и е много зает. Учителят беше много разположен и отговаряше на всички въпроси.
към текста >>
32.
Една вечна истина
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
И Архангел Михаил държи
копието
си и промушва с него злото.
Не искам да я пея, Учителю. Смущавам се, като пея в арията си: "Убий, Зарастро, убий го ти, или не си вече моя дъщеря! "... и държа ножа в ръката си! – Ти, като пееш тези думи, ще си представиш, че пееш: "Да се убие злото! " Не се смущавай от ножа.
И Архангел Михаил държи
копието
си и промушва с него злото.
– Не мога да си го представя, Учителю... Да искам да убия Зарастро, е все едно да бъда против Вас... Дълго не се съгласявах. Накрая, Учителят каза: – Засега Невидимият свят те освобождава от ролята на Царицата на нощта.
към текста >>
33.
VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА
 
- Константин Златев
Външната форма на човека е
копие
на деятелността от миналата работа.
От твоя начин на живот тя определя формата на главата. Носът е построен съобразно работата на човека. Очите са построени така, както човек (е) гледал. Устата е построена, както той е ял. Ръцете са построени, както той е работил в миналото.
Външната форма на човека е
копие
на деятелността от миналата работа.
От сегашната му работа тя създава една нова форма. Следователно от сегашния живот природата създава нашите бъдещи тела. Ти се безпокоиш. Щом се безпокоиш, тревожиш се, роптаеш, тя пише: да се анулират всички семестри. Нищо повече.
към текста >>
34.
VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа
 
- Константин Златев
Дънов отбелязва: "Външната форма на човека е
копие
от миналата му работа, т. е.
Учението на ББ утвърждава становището, че за всяко явление, факт, събитие, действие и същност в нашия материален свят има духовни причини. Причинно-следствената връзка в Космоса (наречена на Изток закон за Кармата) има абсолютен характер. Всяко нещо, което съществува, проявява се или се случва в материалния свят (в нашия случай - на планетата Земя), е плод на семена, засети преди това в невидимата реалност, в духовната вселена. Аналогично - и човешкото тяло, формата, в която се изявява индивидуализираният човешки дух, е резултат от извършеното от него в духа в предходните му съществувания. По този повод Учителят П.
Дънов отбелязва: "Външната форма на човека е
копие
от миналата му работа, т. е.
на това, което в миналите животи е вършил. Всичко е отпечатано върху човека." Тук си позволяваме да допълним, че върху физическото тяло на човека във всяко конкретно прераждане - освен духовните натрупвания към момента на превъплъщението - въздействие оказва и кармичната програма за съответния живот. Например, един слепороден човек. Според езотеричното познание духовната причина за неговата слепота би могла да бъде проявената от него в минал живот изтънчена жестокост, включително самият той да е лишил от зрение друго или други живи същества. Кармичната му програма за прераждането, в което той се ражда сляп, изисква от него освен да заплати адекватна цена на това, което е извършил в миналото, но и в настоящия си живот да развие смирение.
към текста >>
35.
РЕАЛНИ И ИМАГИНЕРНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ
 
- Павел Желязков
Онова, което вече е било създадено, и да се повтори днес, ще бъде само едно
копие
, на което ще липсва силното присъствие на духа.
Днес те са изпразнени от съдържанието, което животът бе вложил в тях. Въпреки това, докато в реалния живот не се появят нови живи примери, които ще внесат нов дух и нови идеали в съвременната действителност, трябва ревностно да пазим старите си морални и духовни ценности. Така ще избегнем духовния вакуум, а същевременно настрани от старите идеали ще изграждаме нови, които ще имат силата и духа на днешното време. Опитите да се увековечат старите морални ценности, да се влее нов живот в стари форми се провалят. Творецът има нужда от нови сили и непрекъснато обновяване, а това става, когато той внася в творбите си ново съдържание и нов смисъл в духа на своето време.
Онова, което вече е било създадено, и да се повтори днес, ще бъде само едно
копие
, на което ще липсва силното присъствие на духа.
С цената на самоизмамата обаче човекът създава и днес астрални образи фантоми, които го забавляват, но и ограбват, докато един ден угаснат забравени в архивите. Цялото това творчество, в което реалност и фантазия се преплитат до неузнаваемост, е помогнало извънредно много на изпълнителите му. Чрез него те са възпитали в себе си редица полезни качества. Класическите произведения носят духа на епохата, в която са живели техните автори, и чрез истината и морала на типичните й представители са послужили за възпитанието на редица поколения. Днес обаче пред мислещия човек в нашия интезивен и ежеминутно променящ се свят стоят трудни и заплетени проблеми за решаване.
към текста >>
36.
Първи думи към един странен свят
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Установено е било обаче, че този учебник е
копие
от някакъв друг, писан в древновавилонската епоха, много преди времето на Ашурбанипал.
Когато тези данни са дадени, Луната е била по-близо до Земята. Ето и други доказателства за големия интерес и задълбочените знания за Звездния мир. В разкопките, които са направени в грамадната Ашурбанипалова библиотека, съставена от глинени плочки и открита в град Клху, близо до Мосул, е намерен учебник за Звездния мир с голяма научна стойност. Един асирийски цар, живял шест столетия преди нашата ера, събрал в нея не само знанията на своето време, но и написаното в древните книги много векове преди него. В този учебник се намират сведения за звездите, Слънцето, Луната и Планетите.
Установено е било обаче, че този учебник е
копие
от някакъв друг, писан в древновавилонската епоха, много преди времето на Ашурбанипал.
Ярък белег от величието на Първата раса е и учудващият строеж от грамадни изправени каменни блокове, а над тях в хоризонтално положение са поставени други; това е т.нар. Стоунхендж в Англия. Той се приема като един безупречен образец от гледище на астрономията и математиката - астрономическа обсерватория, приета като осмо чудо на света. В нея се установяват Лунните и Слънчеви затъмнения, Лятното и Зимно слънцестояние и много други астрономически данни. Големите каменни статуи на остров Пасха са също остатък от тази раса.
към текста >>
37.
7. Игра на пазар
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Децата живеят чрез простите спонтанни игри, които най-често са
копие
на живота в природата или отражение на социалния живот.
7. Игра на пазар Първи проект Повече от месец малките ученици ходеха редовно на училище и знаяха много неща за чистотата, за реда, за добрите деца, знаяха да пеят песнички, да играят игри и да се забавляват с играчките. Давах достатъчно време и внимание на всички. Работех с план и системност и все пак забелязвах, че от ден на ден шумът в стаята се увеличаваше. Не ми беше трудно да се справя с последния, като повиша тона си или напомня на по-големите палавници, че има наказание зад вратата и даже отписване от училище. Но, това не е метод, това не е възпитание! Това са само средства, с които ние, учителите, си служим, когато се почувствуваме безсилни и слаби възпитатели и педагози.
Децата живеят чрез простите спонтанни игри, които най-често са
копие
на живота в природата или отражение на социалния живот.
Децата обичат да имат всякога дух и ентусиазъм в игрите си и само тогава те са щастливи, доволни и естествено добри. Имайки пред вид горното, не беше далеч от мен мисълта да спра вниманието към природата. — Царица Есен щедро раздава своите подаръци — плодове и зеленчуци. Вятърът пее своята песен и палавите листенца се гонят из въздуха, — мислех си аз. Имахме беседа за есента.
към текста >>
38.
Влак.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
в
Скопие
ще сме нощес, утре, като съща хала, ще пристигнем във Кавала, в други ден — о, то се знай в Добрич спираме на край.
Трака-трак, трака-трак, аз летя със моя влак! Тук началник-влак съм аз, машинистът — Атанас, . а спирачът е Иван и кондукторът — Боян. Но с какво се влакът кара? — Само с въглища и пара. Трака-трак, трака-трак, пей ми, мой прекрасен влак! Ако в София сме днес.
в
Скопие
ще сме нощес, утре, като съща хала, ще пристигнем във Кавала, в други ден — о, то се знай в Добрич спираме на край.
Трака-трак, трака-трак, ах, лети, мой чуден влак! Ат. Душков
към текста >>
39.
Видение на Ездра
 
- Николай Райнов
Пурпурно е лицето му, като царска одежда — и смел е погледът му, като блясък на сребърно
копие
.
Тялото на човека ще стане тънко като светлина и много от невидимото ще виждат очите му, и нови сили ще бликнат по земята. Помнете, че на сетния принадлежи Сетният Ден: запомнете това! — Но се пазете — да не бъдете сетни! …Много знамения има Денят. Но няма по-силно знамение от личбата, че дотогава не ще престане да капе кръв от меча. — Истина, истина ви казвам, братя мои; не ще престане да капе от меча кръв, додето не дойде Денят. Денница е лицето му: — облик на левент, който се връща от кървав гроздобер — или от пир, на който се е бил с врагове.
Пурпурно е лицето му, като царска одежда — и смел е погледът му, като блясък на сребърно
копие
.
И гласът му е глас на колесници бранни, които препускат. Защото чак тогава ще се свърши страшната бран, що се води отвеки между Бялата Десница и Черната Левица — бранта за власт над земята. И тогава чак ще се реши чий да бъде светът. Десет седалища има Денят. Десет седалища: Венец, Мъдрост, Ум, Милост, Съд, Великолепие, Тържество, Величие, Основание, Царство.
към текста >>
40.
И така ...
 
- Атанас Славов
Димитър на кон ръга, ръга, ръга с
копие
българския цар Калоян (който му открадва кокала от Гърция), за да докажат, че те са по-пълни с любовта на Исус Спасителя.
И така... И така... минали са осем-деветстотин години, откак паплачта на Европа, извисена с кръстовете на щитовете си, коли жени и деца в името на Христа - Учителя, който учи, че дори застрашен не трябва да убиваш и че любовта ще спаси света. Минали са шест-седемстотин години, откак латински говорящите пълчища на папа Инокентий избиват набожното, сродно население на латинска Южна Франция, защото - макар и набожно и сродно - не било набожно по правилния начин. Православни българи обезлюдяват гръцки области, за да откраднат кокал от мощите на св. Димитър и като го занесат в Търново, да докажат, че те са по-пълни с любовта на Исус Спасителя, докато православни гърци рисуват икони, в които св.
Димитър на кон ръга, ръга, ръга с
копие
българския цар Калоян (който му открадва кокала от Гърция), за да докажат, че те са по-пълни с любовта на Исус Спасителя.
Балдуин Фландърски начело на кръстоносен поход за освобождаването на Светите християнски земи някак не намира на картата Божи гроб и вместо да сече араби, изсича византийските бранители на Цариград и се настанява там да коли българи в името на истинската християнска любов, за което пък българският цар му отрязва първо ръцете до лактите, после краката до колената по време на едно пияно празненство в Търновския дворец в изблик на по-силна любов към Христа от Бадцуиновата. Четири-петстотин години, откак вагабонти с католически знамена на корабните си мачти пресичат океана, за да сринат със земята и до крак да избият цивилизацията на Централна Америка, която, ако има цивилизация, изградена на вярата в Бога - това е тя. Разбира се - това е тя, но и тя се гради на изтребването на племената на Централна и Екваториална Америка, които боготворят по свой собствен, а не ацтекски или маянски начин. Скука. Тамян, смрадня, потни попове и кюрета, ходжи и дервиши пръскат с босилек, пеят песни, вият, въртят се с часове на едната си пета, осигурявайки божията подкрепа на едната войска срещу другата, на нашия християнски бог срещу вашия християнски бог и нашия мюсюлмански бог срещу вашия мюсюлмански бог. Скука на скуките.
към текста >>
41.
Глава втора: Ученикът и учителите му
 
- Атанас Славов
И тук в историята идва времето на строежа на прочутата жилищна сграда на имението, която физически е в американския Север, тиха, изолирана и тъжна, макар и пълна с достойнство, и Аби би трябвало да си е у дома в нея; но по дух и стил това е южняшка сграда - едва ли не
копие
на тази от Гибънсовото имение в Джорджия.
Тъжни са и двамата. И така, по време на една мълчалива разходка с карета попадат на дивна вековна гора. Трева. Тишина. И гласове на птици, които правят тишината още по-магическа. Аби моли Уилям да спрат да походят и... скоро след това гората е купена.
И тук в историята идва времето на строежа на прочутата жилищна сграда на имението, която физически е в американския Север, тиха, изолирана и тъжна, макар и пълна с достойнство, и Аби би трябвало да си е у дома в нея; но по дух и стил това е южняшка сграда - едва ли не
копие
на тази от Гибънсовото имение в Джорджия.
И излъчва южняшка, сдържана гордост. Уилям прави това, което има да прави за жена си, както трябва. Тухлите са от тухларницата на Лъм край Чатъм. Масивният махагон за вътрешните перила и обшивки идва от о-в Сан Доминго и е обработен в Англия. Грамадните дървени колони отвън са също изработени в Англия.
към текста >>
42.
Глава четвърта: Семинаристът
 
- Атанас Славов
„В твои ръце се оставям, и отляво врагът ще ме замеря с
копието
си, но то няма да ме достигне, и отдясно лъвът ще реве, но ще извърне глава и ще се отдръпне, и никой няма да ме спре.“ Петър спонтанно пое дълбоко дъх: Псалом 91!2 Каква сила, каква мощ носеше Давидовият псалм! Най-любимият му от всички, само че истинският му смисъл озари съзнанието му едва сега, в сумрака около селянчето, защото това си бе млад селянин в цялата си несигурност, все още стиснал торбата си с две ръце, с огромната си шапка от груба вълна, паднала на носа му.
- Виж сега, ако не вярваш в Бог, той ще ти даде урок; ще се разболееш и ще трябва да похарчиш част от парите за лекарство, и тогава ще се научиш какво значи да не довериш съдбата си в ръцете му. - Свещеникът, защото това очевидно бе свещеник, въпреки че черният му костюм нямаше нищо общо с расата, които носеха православните попове, продължаваше с теорията си полу на шега, за да разведри спътника си, но още гледаше Петър с половин око. - Нали четеш Библията? - Зная аз Библията, отче Куцак, знаеш, че я знам. - Ами не съм ли ти я цитирал на село?
„В твои ръце се оставям, и отляво врагът ще ме замеря с
копието
си, но то няма да ме достигне, и отдясно лъвът ще реве, но ще извърне глава и ще се отдръпне, и никой няма да ме спре.“ Петър спонтанно пое дълбоко дъх: Псалом 91!2 Каква сила, каква мощ носеше Давидовият псалм! Най-любимият му от всички, само че истинският му смисъл озари съзнанието му едва сега, в сумрака около селянчето, защото това си бе млад селянин в цялата си несигурност, все още стиснал торбата си с две ръце, с огромната си шапка от груба вълна, паднала на носа му.
Как наистина можеше този човек да се съмнява, че ще успее, след като е бил озарен от просветлението да върви! И преди да разбере, че го прави, той се чу да цитира на глас на старобългарски стиховете на Давидовия псалм, които свещеникът бе поизкривил да подхождат за случая: Който живее под покрива на Всевишния, ще пребивава под сянката на Всемогъщия. ... Той е мое убежище, на Него ще се надявам. ... Няма да се боиш от нощни ужаси и от стрелата, която лети денем ... Хиляди ще падат до теб и десет хиляди от дясната ти страна, но теб няма да те засегне ... Защото ще заповяда на ангелите си да те пазят във всичките ти пътища. На ръце ще те подигнат да не препънеш в камък крака си. Ще настъпиш лъв и аспид, ще премажеш млад лъв и ламя.3 Момчето се сви засрамено, но не и свещеникът, който възбудено се обърна към донякъде смутения Петър на собствения си език: - Я да видим кой се е спрял при нас! Семинарист, който си знае светото писание на старославянски?
към текста >>
43.
Кръстю Тулешков
 
- Георги Христов
Асистент в СУ, директор на Природонаучен музей в
Скопие
и София, както и на Зоологическата градина - София.
Ръцете му са малко несръчни при тая деликатна манипулация, но все пак той успява да напълни котлето с топло мляко. Ще оставя за малко Кръстю. При него ще се върна, когато трябва да разкажа за едно-две босяшки пътешествия, в които ние показахме нашия непримирим свободолюбив дух. ____________________________________________________ 108 Кръстьо Николов Тулешков [с. Кайнарджа-Силистренско, 24.IХ.1901-28.ХI.1976], професор-зоолог; завършва естествена история в СУ, специализира зоология в Прага - Карловски университет.
Асистент в СУ, директор на Природонаучен музей в
Скопие
и София, както и на Зоологическата градина - София.
Автор е на над 30 книги, студии и статии (на български, руски, чешки и немски). Кръстю Тулешков участва в IV-тия Младежки събор с доклада „Идеалът на ученика“. Методи Константинов казва за него: „Беше написал, че без идеал еволюция е невъзможна и, че идеалът на ученика е един и вечен. И, че идеалът на ученика е идеал на природата. Минаха много, много години.
към текста >>
44.
Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век
 
- Филип Филипов
А методологията, прилагана от Михаил Иванов, е буквално
копие
на някои от методите на Учителя Петър Дънов: посреща се изгрева, практикува се Паневритмия, братски обяди, пеене на духовни песни, интензивна работа чрез метода молитва, възпитаване на братска взаимопомощ и прочее.
Те отново смесват неправилно и отъждествяват индивидуалността на човека-проводник и индивидуалността на човека-бодхисатва, но вече относно друга личност. Интересен е фактът, че и Валентин Томберг, и Михаил Иванов са родени все през 1900 г., което явно обърква доста хора, които не познават в дълбочина духовно-научните дадености на антропософията. Но в случая с Михаил Иванов е много по-съществен друг факт: през цялото време на своята дейност и на много места в своето слово той постоянно и многократно е изтъквал, че има свой духовен Учител и това е Учителя Петър Дънов. Нещо повече, един по-задълбочен прочит на неговите лекции веднага констатира, че по същество те представляват частна интерпретативна и творческа гледна точка към Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно). Много елементи и идеи са взети от Словото на Беинса Дуно, разработени са и са представени на един изключително ясен, достъпен и конкретен език (за разлика от езика на Учителя Петър Дънов, който се характеризира с неимоверна мистична дълбочина и многопластовост).
А методологията, прилагана от Михаил Иванов, е буквално
копие
на някои от методите на Учителя Петър Дънов: посреща се изгрева, практикува се Паневритмия, братски обяди, пеене на духовни песни, интензивна работа чрез метода молитва, възпитаване на братска взаимопомощ и прочее.
От всичко това може да се направи решителен извод, използвайки един друг знак за Бодхисатва Майтрея, даден от Рудолф Щайнер. След като се знае, че след коренната трансформация на съзнанието на човека-носител той ще се изяви духовно могъщо, но сякаш сам в света58, така да се каже, непроизлизащ от никаква верига учител-ученик, веднага се разбира, че Михаил Иванов не е Бодхисатвата на XX век, защото той има свой духовен Учител, който въобще не крие, а напротив - широко прогласява. И всеки, който задълбочено познава дейността на този духовен лидер, няма да направи грешката да твърди, че това е предсказаният от антропософията Бодхисатва. А хората, който коментират тези твърдения, трябва без какъвто и да е фундаменталистки уклон първо добре да изучат дадено духовно-социално явление и едва после да приемат или отхвърлят дадена теза. Ако при Валентин Томберг се наблюдава един много сериозен идеен разрив, стигащ до крайности, от рода на свързване с напълно идейно-контрастни социални импулси, отричане на основни идеи на антропософията и в края на краищата явно подценяване на значимостта и сериозността на импулса, даден от Рудолф Щайнер, то напротив, Михаил Иванов до края на живота си се самоопределя като ученик на Учителя Петър Дънов.
към текста >>
НАГОРЕ