Търсене в текстове за 'Копие'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 60 резултата в 47 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Кой на пръв поглед би могъл да допусне, че колосалната слънчева система е копие на атома, чийто размери не се поддават и на ултрамикроскопа, че нашата земя в своя привиден покой лети в пространството със скорост 100,000 км.
Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие. А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях – това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултрамикроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, на може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр. Днес не само простите хора, но и така наречените интелигентни, не се поддават на новите „необикновени" истини, понеже са свикнали да живеят в един много ограничен вътрешен и външен мир, първият от които се заключава в границите на „егото", което е неразделно с грубата материя, а вторият – това са предметите, материалните условия и отношения между хората, които не преминават рамките на непосредственото триизмерно схващане и не позволяват на духа да литне към безпределното непознато. Днес не малко интелигенти биха се смаяли и учудили на своето невежество и ограниченост, ако се отделиха временно от всекидневния живот, от тесните му рамки, в които го поставя нашата планета – прашинка и се пренесяха в безкрайния всемир и проникнеха в неговите безбройни сили, енергии, движения, закони и форми. Сравнението между безгранично малкото и безгранично голямото, в които действува все една непостижима мъдрост с еднаква сложност, закономерност, точност и целесъобразност, координираща чрез невидими връзки всичко в едно, би замаяло главите им. Кой на пръв поглед би могъл да допусне, че колосалната слънчева система е копие на атома, чийто размери не се поддават и на ултрамикроскопа, че нашата земя в своя привиден покой лети в пространството със скорост 100,000 км. в час и едновременно извършва 12 различни движения, че звездите, които неподвижно блещукат на нощния небосвод, изминават в ден по 30,000,000 км. и повече; че най-малката от тях е 1,000,000 пъти по-голяма от земята, а най-близката се намира на 204,000,000,000,000 км от нас – разстояние, равно на 1,375,000 пъти разстоянието от земята до слънцето? Науката знае това. Тя отчасти познава външния живот на световете, но какво знае за техния вътрешен живот за първопричините, които чрез законите го управляват? Физичният уред ще премине ли границите на материята и ще ни даде ли знание за това, което се крие зад нея?
към текста >>

2. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Спорът за очертанието на една от галериите се разрешава в полза на тоя практик – копието на картата, с което са правили (сравнението), по-после се оказало неправилно снето от оригинала.
Той определя контурите, означава ги с парчета книга, означава точно и мястото и големината на подпорите. Той повтаря вече със затворени очи изследванията и показанията на пръчката са абсолютно идентични. При този случай той държи и пръчката не по обикновен начин в ръце, а вдигната горе към челото си. Показаната от изследователите дълбочина 16 метра се различава само с 15 сантима, от действителната (15,85 м). Четвъртият човек определя също така една галерия и един затрупан с два метра пръст кладенец, неизвестен на комисията и не написан в самата карта. Спорът за очертанието на една от галериите се разрешава в полза на тоя практик – копието на картата, с което са правили (сравнението), по-после се оказало неправилно снето от оригинала. Резултатите от тези първи изпитания са били веднага публикувани в Journal de Débat и „Le petit Parisien" и са привели в удивление всички. Любопитни са се явили повече, отколкото трябва. Арманд Вирè, който ръководил опита, сам не вярвал да има подобни хора и като се изповядал на един от журналистите, мислещ отначало „че е турен само за да стане съучастник на една лоша шега", извиква някои от тях, за да определят контурите на подземната лаборатория, в която той е работил дълги години. Контурите и дълбочината са били показани най-точно (9 м, вместо фактическата 8,77 м ) – нещо повече – открита е била една вертикална каменна колона с диаметър 2,80 м., която след разследването се оказва, че е била една стара витлообразна стълба от 1.75 м., зазидана със стена и неизвестна на самия професор. При тези опити се правят и кинематографски снимки за заинтересуваната парижка публика.
към текста >>

3. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Прелистих я: това беше копие на моя труд, с изключение на някои незначителни изменения.
Изпратих ръкописа си преди няколко дена. И един ден, като си дойдох у дома, гледам, че ръкописът ми е върнат под някакъв предлог. Това беше първото ми разочарование. Дните ми бяха за щастие твърде много заети, за да се спре вниманието ми за по-дълго време върху това разочарование. След две седмици, минавайки през площада на медицинското училище, видях една нова книга, третираща същия предмет, който аз засягах в книгата си. Прелистих я: това беше копие на моя труд, с изключение на някои незначителни изменения. Разочарованието ми беше същинско, искрено възмущение. Трябваше тая сутрин да закуся с Андреас. Не бях още обмислил, дали да съобщя това на моя издател или да заведа дело. Стигнах до езерото Сен-Фарго с малко закъснение. Беше началото на юли.
към текста >>

4. ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Такъв проводник на Руах (жизнената сила) се явява това, което по кабалистически се нарича Зохар, на наш език може да се нарече „ефирно тяло", етерен двойник, точно копие на което е нашата видима плът.
Това е индивидуалната жизнена сила на човешкия организъм, която го управлява по волята на господстващите в него направления. Тая сила можем да сравним с пара, която движи машината. Ако жизнената сила се изчерпи, то тялото (машината) спира, понеже не е в състояние да изпълни повеленията на духа, тогава тоя последния, напуска тялото, докато след изтичане на известно време в съотношение с вечните закони на природата, отново си създаде тял(орган). * Що е Зохар? Всяка сила, както знаем, трябва да има проводник (свой носител), чрез който тя би могла да се прояви. Такъв проводник на Руах (жизнената сила) се явява това, което по кабалистически се нарича Зохар, на наш език може да се нарече „ефирно тяло", етерен двойник, точно копие на което е нашата видима плът. По своята природа етерното тяло принадлежи на физическото поле, както и нашата плът и се отличава от последната по това, че неговата материя е много тънка, ефирна, за това е невидима за очите ни. Както се каза, грубото ни материално тяло е точно копие на Зохар и макар от незнание мнозина да отричат съществуването на тоя проводник, но като най-добро доказателство на нейното съществуване служи тоя общепознат, но навярно криво обясняван от съвременната физиология, факт, че ампутираните запазват усет в отнетия от тях член, изпитвайки в него често силни болки. Причината на това, на пръв поглед странно явление, се крие в това, че ампутацията може да отнеме само физическия, но не и ефирния член. А тъй като ефирното тяло служи не само за проводник на петте сетива, но и самите чувства се намират в него, то ефирното тяло е в състояние да възприеме усет и без видимо материално оръдие. Така, във време на сън всички свои усети и впечатления ние възприемаме с ефирния си проводник, тогава когато грубо материалната плът ги не чувства.
към текста >>

Както се каза, грубото ни материално тяло е точно копие на Зохар и макар от незнание мнозина да отричат съществуването на тоя проводник, но като най-добро доказателство на нейното съществуване служи тоя общепознат, но навярно криво обясняван от съвременната физиология, факт, че ампутираните запазват усет в отнетия от тях член, изпитвайки в него често силни болки.
Ако жизнената сила се изчерпи, то тялото (машината) спира, понеже не е в състояние да изпълни повеленията на духа, тогава тоя последния, напуска тялото, докато след изтичане на известно време в съотношение с вечните закони на природата, отново си създаде тял(орган). * Що е Зохар? Всяка сила, както знаем, трябва да има проводник (свой носител), чрез който тя би могла да се прояви. Такъв проводник на Руах (жизнената сила) се явява това, което по кабалистически се нарича Зохар, на наш език може да се нарече „ефирно тяло", етерен двойник, точно копие на което е нашата видима плът. По своята природа етерното тяло принадлежи на физическото поле, както и нашата плът и се отличава от последната по това, че неговата материя е много тънка, ефирна, за това е невидима за очите ни. Както се каза, грубото ни материално тяло е точно копие на Зохар и макар от незнание мнозина да отричат съществуването на тоя проводник, но като най-добро доказателство на нейното съществуване служи тоя общепознат, но навярно криво обясняван от съвременната физиология, факт, че ампутираните запазват усет в отнетия от тях член, изпитвайки в него често силни болки. Причината на това, на пръв поглед странно явление, се крие в това, че ампутацията може да отнеме само физическия, но не и ефирния член. А тъй като ефирното тяло служи не само за проводник на петте сетива, но и самите чувства се намират в него, то ефирното тяло е в състояние да възприеме усет и без видимо материално оръдие. Така, във време на сън всички свои усети и впечатления ние възприемаме с ефирния си проводник, тогава когато грубо материалната плът ги не чувства. Ето накратко описани седемте начала, които влизат в строежа или организацията на човека, както го разбира кабалистичната наука. Нашата грубо материална плът (Айн Соф) не принадлежи към началата (принципите), влизащи в състава на човешкото строение, понеже тя няма свой собствен живот, а служи като обиталище или физически проводник на седемте начала и е само продукт на съединената им дейност; в кабалистичната математика плътта (тялото) се равнява на нула.
към текста >>

5. ДВА ПРИЛИВА - Г. Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тя ще бъде копие на първата държава.
Той иска да стане всесилен. Когато човек пожелае да стане всесилен, той влиза в разрез с Първата Причина, която е създала света. Човек иска да стане всесилен, да създаде идеална държава, но не върви в прав път. Защо? – Защото има вече една идеална държава. Всяка друга държава, създадена от човека, не може да бъде първообраз. Тя ще бъде копие на първата държава. Тази идеална държава е самата природа. По-идеални закони от тия на природата няма. След всичко това хората мислят, че по-съвършени същества на земята от тях няма. Какво става с тия съвършени същества най-после? Един ден те изчезват от земята, стопяват се, отиват някъде, без да знаят де и защо.
към текста >>

6. ФИЗИОГНОМИЧНАТА КАРТИНА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Но когато пожелае да направи копие на това, което е преживял, на това, което е видял и изпитал, за да го сподели със своите близки и околни, той си избира вече средствата; ако е художник, той взема четката и боите, поетът търси и съчетава звучни думи и чрез тях буди красиви образи, а музикантът комбинира тоновете, за да ни даде макар и бледа сянка на оная дивна хармония, която цари във висшите сфери.
Художество, поезия и музика, това са трите разклонения на едно и също дърво - изкуството, те се определят от заложбите, средствата, с които разполага човекът на изкуството, за да изрази своите постижения. Това са само три начина, по които творецът споделя своите преживявания с останалите хора, това са три врати, които ни водят към този по-висш мир. Когато вдъхновеният творец, изпадналият в творчески екстаз артист, се озове в този чуден и приказен свят на светлина, хармония и радост, той се изпълва с чувства, усети и идеи, които са чужди на обикновените хора, които и сам той не е имал, преди да бъде осенен от творческото вдъхновение. Потопен в тая нова среда, той блаженствува. Тогава той не мисли нито за рими, нито за бои, нито за тонове: той живее това ново положение. Но когато пожелае да направи копие на това, което е преживял, на това, което е видял и изпитал, за да го сподели със своите близки и околни, той си избира вече средствата; ако е художник, той взема четката и боите, поетът търси и съчетава звучни думи и чрез тях буди красиви образи, а музикантът комбинира тоновете, за да ни даде макар и бледа сянка на оная дивна хармония, която цари във висшите сфери. Изкуството не се твори от човека. То съществува някъде си цялостно и съвършено, а само се пречупва и отразява през специално надарени личности и слиза до съзнанието на масата във формата на това, което обикновено наричаме изкуство. То си е от край време съвършено и, когато се говори за история или еволюция на изкуството, трябва да разбираме по--скоро история и еволюция на средствата за израз, то е развитие и история на творческия процес, който се изменя според развоя на специалните дарби и според изменението на моралния уровен в отделните личности, които превеждат изкуството от неговата родина върху нашата земя. В това царство на изкуството всичко е красота, хармония и музика и в него не току тъй може да се влезе. Но достатъчно е да проникнеш в него един път само за няколко мига и ти ще имаш дълго време стимул за работа.
към текста >>

7. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И ако Христос се беше уплашил от страданията, ако той се 6еуплашил от кръста, на който отпосле го разпнаха, от гвоздеите с които го приковаха, от копието, с което го промушиха, той нямаше да спаси нито една душа и от името му нямаше да остане ни помен.
Той се намираше пред една много трудна задача и трябваше правилно да я разреши. Той се намираше пред една задача, от чието разрешение зависеше благосъстоянието на цялото човечество. Съзнавайки важността на момента, Христос казва: „За този час аз дойдох на света." Голямо напрежение изживя Христос, но разреши задачата си правилно. Нима Христос, който е бил силен, гениален човек, който е знаел своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел какво ще стане, не е могъл да предотврати страданията, които са го чакали? Той е могъл да унищожи цялата римска империя, ала прие страданията, които му бяха определени да мине. И ако Христос се беше уплашил от страданията, ако той се 6еуплашил от кръста, на който отпосле го разпнаха, от гвоздеите с които го приковаха, от копието, с което го промушиха, той нямаше да спаси нито една душа и от името му нямаше да остане ни помен. Христос, обаче, беше готов да понесе нещо много повече от хулите, от ударите на бича, от разпятието. За истината той беше готов на всичко. Той беше готов да пожертвува живота си, да понесе всички мъчения и тегоби, само и само да не затвори пътя за спасение на онзи страдащи души, за които бе дошъл. За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в него - не за учените, силните, религиозните хора на своя век - Христос положи живота си, за да живеят те в онази Любов, която той им остави. В страданията на Христа се крие нещо велико.
към текста >>

8. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Аслъ, часовникът е копие, снето от небесното пространство.
Човек всред нея наистина чувствува по-голяма свобода, но то е защото той живее в друг свят пълен с ограничения, които сам си е създал. Всред природата няма външна свобода. Един бегъл поглед ще ни убеди в това. Звездното небе, символ на безкрайността, на простора, е свят с най-големите ограничения и зависимости. В него всичко е изчислено, всичко става, тъй да се каже, като по часовник. Аслъ, часовникът е копие, снето от небесното пространство. Произволности в небесното пространство няма. Всяко отклонение от предначертания път на небесните тела - тия блажени чада на битието - създава космичен катаклизъм. При това, те са поставени на "достатъчни" разстояния едни от други за да не си пречат и спъват. Милионите и милиардите километри не са, на всеки случай, пръчка членовете на небесните семейства - звездите, да си влияят едни други, да са зависими едни от други. Без да се впущаме в подробности, нека си спомним, какво би останало от планетите на слънчевата система, ако не би била благотворната зависимост от слънцето.
към текста >>

9. СТИХОВЕ - Д. А-ВА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

— Бързам, рече той, поръчаха ми четири гвоздеи да направя за Този, когото ще разпъват, а аз, за почитта, която ми отдадоха, искам и едно копие да им направя.
Смирено сложила ръка на своето сърце, Майката стъпяше напред. След нея Мария — сестрата на Лазар, подкрепяше изнемощялата от скръб Мария от Магдала. Пред градските порти те се спряха. — Добро утро, майсторе — рече Майката на циганина, който раздухваше жаравата в огнището си. — Какво е това, което правиш? — Бързам, рече той, поръчаха ми четири гвоздеи да направя за Този, когото ще разпъват, а аз, за почитта, която ми отдадоха, искам и едно копие да им направя. — Копие! — извика Майката, пронизана от острието на болката. Тя дигна погледа си и потрепери. Първите лъчи на слънцето бяха осветили Голгота. Обърна се и портите сами се отвориха.
към текста >>

— Копие!
След нея Мария — сестрата на Лазар, подкрепяше изнемощялата от скръб Мария от Магдала. Пред градските порти те се спряха. — Добро утро, майсторе — рече Майката на циганина, който раздухваше жаравата в огнището си. — Какво е това, което правиш? — Бързам, рече той, поръчаха ми четири гвоздеи да направя за Този, когото ще разпъват, а аз, за почитта, която ми отдадоха, искам и едно копие да им направя. — Копие! — извика Майката, пронизана от острието на болката. Тя дигна погледа си и потрепери. Първите лъчи на слънцето бяха осветили Голгота. Обърна се и портите сами се отвориха. Жените преминаха през дългите улици на Йерусалим и достигнаха преторията, в която смутен и замислен седеше Пилат — този, който мислеше, че може да запази невинността си, като потопи ръцете си във вода.
към текста >>

— Отковете за миг ръката ми, помоли Той копиеносеца.
" Прашна, изпокъсана тя коленичи под дървения кръст. — Човече Божи, молеше се тя, речи една реч и то ще оживее! Ти можеш, Господи! Капки кръв капеха от продупчените с гвоздеи ръце. По лицето Му течеше алена струя от забитите по челото Му тръни. — Отковете за миг ръката ми, помоли Той копиеносеца. Една алена капка падна върху малкото сърце, бледите устни се оживиха и наново продумаха: „Мамо"! Тя беше вече далеч, когато чукът отново забиваше гвоздея в ръката. — Боже Мой, Боже Мой, защо си ме оставил, извика Исус. Като видя това, разбойникът, който стоеше отдясно Му рече: — Господи, когато бъдеш при Отца, помени ме. — Истина, истина ти казвам, рече Богочеловекът, утре ще бъдеш, където съм и аз.
към текста >>

Копиеносецът заби напоената със злъчка и оцет гъба и я поднесе до напуканите устни.
Тя беше вече далеч, когато чукът отново забиваше гвоздея в ръката. — Боже Мой, Боже Мой, защо си ме оставил, извика Исус. Като видя това, разбойникът, който стоеше отдясно Му рече: — Господи, когато бъдеш при Отца, помени ме. — Истина, истина ти казвам, рече Богочеловекът, утре ще бъдеш, където съм и аз. — Вода, промълви Той, дайте ми вода. Копиеносецът заби напоената със злъчка и оцет гъба и я поднесе до напуканите устни. Свърши се! Господи, не им вменявай в грях стореното от незнание. И из устата Му излезе последното дихание. В тоя миг слънцето потъмня Настана мрак. Земята се разтреси и завесата на храма се разкъса на две.
към текста >>

10. ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ЯВЛЕНИЯ И ПЛАНЕТНИТЕ ЦИКЛИ-К.Е. КРАФТ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Самата наша физика е копие на онова разнообразие, което е съчетано в цялостния вид на природата.
Ясно е, че нашият организъм като физико-биологична единица е плод на онези строителни сили, които изграждат нашето космично жилище. Защото земята, небосклонът и всички сили и тела, които ни обграждат, съставят вида и качествата на онази божествена сграда на нашето вечно жилище, в което ние се раждаме и живеем. Макар и толкова разновидни да са силите и елементите, които създават образа на нашата природа, ние намираме навсякъде и във всяко време хармония между нея и формите, които тя създава. „Противоположностите се допълват в хармонията" — бе казал Хераклит. И действително, във видимата хармония и вечен образ на природата витаят само противоположности. Самата наша физика е копие на онова разнообразие, което е съчетано в цялостния вид на природата. Нашият организъм координира в себе си ред сили, закони и принципи, които се проявяват в природата и които по начало показват пълна противоположност!... Но съчетани и уравновесени по един чуден начин, те проявяват и създават една жизнена хармония, която ние наричаме физиология на организма.
към текста >>

11. Паша Теодорова (1888-1972) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

През 1917 г., по време на войната, Г.Куртев е мобилизиран и изпратен като фелдшер в болницата в Скопие.
Куртев се запознал с идеята за вегетарианството чрез свои близки от Братството. Тя му допаднала дотолкова, че станала негово убеждение за цял живот. През същата година Учителят отново посетил Айтос, приемайки поканата му да присъства на спиритически сеанс. На него той им дал добър урок. От последиците на този сеанс, групата се убедила, че пътят на спиритизма е различен от този, който Учителят проповядва. През 1917 г., по време на войната, Г.Куртев е мобилизиран и изпратен като фелдшер в болницата в Скопие. В същата болница бил и Боян Боев, като аптекар. По заръка на Учителя те са изпълнявали всяка вечер специален наряд, даден от него. Силното им духовно присъствие е помагало на мнозина. По време на престоя им там избухнала епидемия от холера. Те двамата поели лечението на 800 души холерно болни.
към текста >>

12. Петър Димков (1886-1981) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Нотирането, колкото и професионално да е направено ги променя в по-малка или по-голяма степен и представлява бледо копие на живата песен.
Той виждаше света по особен начин, гледаше го с очите на пробуден за цялостта на живота човек. Песента беше негов по-реален живот. В нея влагаше всички свои мисли и преживявания - мечтаеше чрез нея, работеше над себе си чрез нея, проповядваше чрез нея. Но тези проповеди бяха като проповедите на светлината - те пробуждаха. Ето как говори за тях Бояна Андреева, неговата внучка, също музикант: “Песните на дядо ми са идеи, мисли, житейска мъдрост, облечена в музика. Нотирането, колкото и професионално да е направено ги променя в по-малка или по-голяма степен и представлява бледо копие на живата песен. Сам той казва: “Песента не може да се ограничи, да се окове в рамки. Когато Духът работи, Той излиза извън рамките на земните закони.” През своя дълъг и плодотворен живот Марин Камбуров беше желан навсякъде. Често с брат си Петър те бяха най-почетните гости на братски групи из страната, където общия живот се беше запазил и в годините на атеизма. Те ставаха естествен център - двамата братя, вдъхновените певци на Новото. Като старите богомили те обхождаха прашните пътища на България само с по една торба, за хляба, но с души пълни с любов и житейска мъдрост.
към текста >>

13. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Той не давал никакви сведения, докато не извадили и поставили на масата пред очите му списък, точно копие от друг такъв, описващ дадените му за съхранение ценности, принадлежали на Учителя и Братството.
Там дойде и брат Борис, но минаха няколко дни и чух, че го повикали в София спешно. Когато той отново дойде горе, брат влад ме извика и каза: “Кралъо, Борис се е върнал и иска да отидем в палатката на брат Боян.” Отидох. Бяхме четирима: брат Борис, брат Боян, врат влад и аз. Разказът на брат Борис продължи до късно. Извикали го в София да го разпитват за авоарите на Братството. Той не давал никакви сведения, докато не извадили и поставили на масата пред очите му списък, точно копие от друг такъв, описващ дадените му за съхранение ценности, принадлежали на Учителя и Братството. Той разгледал дадения опис, и като видял, че има предателство, казал: “Да, аз пазя тези неща. Утре сутринта ще ви ги донеса.” Излязъл от милицията и веднага се отправил към Витоша. Там той бил скрил исканите вещи в изкуствено направен камък между морените. Сложил го в раницата и на другия ден отишъл в обещания час отново в милицията. Поискал чук, замахнал и счупил с два-три удара камъка.
към текста >>

14. Общуване през пространството Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Останаха тук три часа, купиха си книгите и извадиха копие от видеото.
Имат много добри черти, затова гледаме да ги импулсираме, защото много лесно губят разположението си, когато се сблъскат с неприятностите, а тука има много такива. Липсва им закалка. 19 август 1994 Виж когато се интересува човек какво става. Три туристки си купили книгата на Аида „Паневритмия“ и я прочели. Потърсили са адреса и телефонния номер и пожелали да ни посетят. Останаха тук три часа, купиха си книгите и извадиха копие от видеото. Само това дава резултат. Това ни радва. 2 декември 1994 Сега ще ти опиша два прекрасни случая. Една двойка възрастни се спря до входната ни врата да ме пита за името на едно красиво цвете. Мъжът ми каза: „Чухме, че в Мерло има хора, които пишат.
към текста >>

Те имат всичко издадено досега, а сега им изпратихме и копие от видеото.
Жал ми е, че само с вас мога да споделям това! Стопани на дом, създаден с вътрешен стремеж към високия Идеал. Там всеки духовно търсещ е добре дошъл! 20 октомври 1995 Ние живеем в един оазис, отдалечени от света, поне вечер имаме пълно спокойствие. Относно духовната дейност в това градче, не можем да направим нищо, но ни радва групата в предградията на Буенос Айрес. Те имат всичко издадено досега, а сега им изпратихме и копие от видеото. Получих от тях едно хубаво писмо. Ще ги снабдявам с материал, за да може да продължават с радиопрограмата, която е много добра и е посветена изключително на Учителя! Писах писмо до новата група в Буенос Айрес да им дам кураж. Огънят трябва да се поддържа. 4 декември 1995 Създаде се още една група в Буенос Айрес, която започва да играе Паневритмия - това е първо съобщение от тях.
към текста >>

15. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 13 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Едно такова изследване, разумно водено, ще ни покаже, че елементите, от които се състои същинския човек са идентични с тези, които ние намираме във вселената, с други думи, че вселената е Макрокосмос, а човека, нейно точно копие, е Микрокосмос.
И тъй, ний посяваме нашето скромно семенце в градината на живота и вярваме, че Всевишния ще се погрижи за него. Както мнозина твърде много подранили цветя, възможно е и то да умре, без да дочака пролетта на новия живот, а възможно е също то да даде начало на един нов живот, който ще се разцъфти разкошно в светлината на идващия Нов Ден. Така или иначе, то е вече един предвестник. Предвестник на Новото, което иде, предвестник на Новата Култура, в която хората ще бъдат наистина братя! Микрокосмос и Макрокосмос (Човек и Вселена) За да можем да изучим силите на човека, необходимо е преди това да разкрием какво представлява самия той и какво е неговото отношение към вселената. Едно такова изследване, разумно водено, ще ни покаже, че елементите, от които се състои същинския човек са идентични с тези, които ние намираме във вселената, с други думи, че вселената е Макрокосмос, а човека, нейно точно копие, е Микрокосмос. Микрокосмичният човек и Макрокосмоса на вселената представляват едно цяло. Всяко нещо, което се съдържа в природата, може да се намери и в организма на човека, гдето то съществува в ембрионална или напълно развита форма, в латентно или активно състояние и може да бъде открито от този, който притежава мъдростта на себепознанието. Човек не е същество отделено от природата, но е една интегрална част от нея. Топлина и студ, слънчева светлина и бури действат на неговото тяло, тайните сили на природата действат на неговата душа и вселенският дух влияе на неговия дух. По същия начин и човек въздейства върху цялото.
към текста >>

16. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 19 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всяка лампа в нощта е едно малко слънце, което хората сами са си запалили, копие и същевременно частица от великия извор на светлината в широките далечни пространства, без който нашата земя би била мъртва, скована от лед.
И внезапно в полутъмнината заблестяват хилядите и хиляди изкуствени слънца на този изкуствен свят. Градът се събужда. Животът се засилва, очите заблестяват в светлината на новия ден на радост и удоволствие. Хилядогласния хор на свирещите и тръбещите автомобили пее своя химн за пробуждането на новия ден в тоя свят, който човешката мисъл е създала според своето собствено желание. Така той мисли. Всяка лампа в нощта е едно малко слънце, което хората сами са си запалили, копие и същевременно частица от великия извор на светлината в широките далечни пространства, без който нашата земя би била мъртва, скована от лед. Тази сила е направила от човека това, което той е. Източниците на топлина и светлина, които човек сам си е създал, са усилили неговата вяра в себе си. Когато човек е запалил своите малки слънца в земната нощ, той сам е станал творец и бог. Той не вижда, че тази му вяра е само нов начин да възприема топлината и светлината, които голямото слънце ни праща още от пълното със светлина утро на древността. Той не познава дълбоката връзка, познава само своята собствена мощ и своите собствени малки светлинки.
към текста >>

17. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 76 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Елате и пийте — гърди ми прободени с копие нявга — извор вечен са сега.
— На вас — и на всички други. — Ето. Аз извор вечен съм на радост. Живот трепти от всеки лъч, огън нося на заспали. Надежда, подкрепа мощ без край. — Елате и пийте — гърди ми прободени с копие нявга — извор вечен са сега. — Елате и пийте! С всеки лъч трепнал живот ви дарявам, с лъха на вятъра, с думите на урагана, в нежната въздишка, в чистия поглед — все аз пристъпям, все аз нося ви привет — от безкрайна неизвестност, от вечни простори, от начало без начало: — Слово живо съм Аз. Да пламнат умове в огнени мисли крилати, да трепнат сърца като струни на арфа, да прогледнат слепи, мъртви да възкръснат. Рекичка и шумът й, глас и ехото му в планината, лек зефир и трептежа на звездите, — все едно: все Аз чакам ви души и шепна слово за дни бъдни — — и щастие на сърце жадно, На вас, изгубените, път ви давам, на уморените — сила, на слабите — мощ, не силните — мъдрост, на слепите — светлина, на гладните — хляб, на любящите — победа! — Елате!
към текста >>

18. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 94 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Общественият организъм трябва да бъде копие от човешкия организъм!
Да се откажем да измисляме и създаваме закони, които са наше, човешко изобретение, които нямат никакво съответствие с разумните и вечни начала, положени от природата в живота, и затова са нетрайни — бързо се изхабяват, и безрезултатни. Да се възвърнем към природата и от нея да вземем поука! Образецът, по които трябва да бъдат изградени и да функционират човешките общества — това е човешкият организъм. Човешкото тяло е нещо велико! То е една велика Божествена книга, в която са вложени незиблеми, безпогрешни, вечни, Божествени закони, по които трябва да бъдат съграждани и да функционират и човешките общества. Общественият организъм трябва да бъде копие от човешкия организъм! И колкото по-пълно и по-точно ние схванем и приложим законите на човешкия организъм в устройството на обществения строй толкова по-добри резултати ще имаме. Всички знаем, че човешкото тяло представлява дивен синтез на три системи, които го съставляват: нервно-мозъчна, кръвоносно-двигателна и храносмилателна системи. Тия системи, заедно със съставляващите ги органи и клетки, са ясно разграничени помежду си. макар и да действат в пълна хармония, взаимно допълвайки се. Това, което е особено важно в случая, то е че всяка система, всеки орган, всяка клетка, си имат своите точно определени функции, занимават се с точно определена работа, за която те са специално пригодени и подготвени.
към текста >>

19. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В него може да се намери едно по-ясно копие от паметта на природата, отколкото в отразяващия етер. (следва).
Може да се вземе като правило, че обикновените психометристи и медиуми добиват своето знание от отразяващия етер. До известна степен и ученикът на окултната школа, при първите стадии на неговата тренировка в ясновидството, също чете в отразяващия етер, но той е предупреждаван от своя учител за недостатъчността на този етер като средство за добиване на положителни сведения, за да не си състави погрешни заключения. Този етер е също така посредника, чрез който мисълта се отпечатва върху човешкия мозък. Той е много тясно свързан с четвъртото подразделение от света на мисълта, което е най-висшето от четирите подразделения, съставляващи заедно областта на конкретната мисъл. и представлява именно света на човешкия ум. В него може да се намери едно по-ясно копие от паметта на природата, отколкото в отразяващия етер. (следва). Хиромантия Линия на сърцето (продължение от брой 104) Както казахме по-рано, сърдечната линия е първата линия, която върви хоризонтално по горната част на дланта, като минава в основата на хълмовете. Тя трябва да бъде чиста, с хубав цвят и да отива до гънката (перкуцията) на ръката, завършвайки на юпитеровия хълм. Тогава тя означава добро сърце, силна и щастлива привързаност. По голямата или малка дължина на сърдечната линия може да се съди за силата или слабостта на сърдечната привързаност. Ако тя започва от хълма на Сатурна.
към текста >>

20. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така носителят тяло, изграждан около това ядро, става едно точно копие на съответното тяло от миналия живот, като се изключи злото, лошите тенденции, които са, могли да бъдат пречистени и плюс квинтесенцията от доброто, което е било въплотено в атома-семе като поука от опитността на миналия живот.
Ако държим магнит над една купчинка със смесени стърготини от мед, сребро, злато, желязо, олово и други метали, ний ще видим, че той, притегля само железните стърготини и че дори от тях той не ще може да задържи повече, отколкото силата му позволява. Неговата привличаща сила е от известен род и е. ограничена, до известен предел. Същото нещо е вярно и по отношение на атома-семе. Той може да, привлече и задържи, във всяка област, само такъв, материал, към който той има известен афинитет, и дори от него той може да задържи само известно определено количество. Така носителят тяло, изграждан около това ядро, става едно точно копие на съответното тяло от миналия живот, като се изключи злото, лошите тенденции, които са, могли да бъдат пречистени и плюс квинтесенцията от доброто, което е било въплотено в атома-семе като поука от опитността на миналия живот. Материалите, привлечени от троичния Дух се оформят в една голяма, красива фигура, отворена отдолу и с атома-семе на върха. За да получим една по-ясна представа за това, ний можем да направим сравнение с един водолазен звънец, който слиза в морето, съставено от все по-гъсти и по-гъсти водни пластове. Това съответства на различните подделения на всеки свят. Материята, от която е съставено това подобно на звънец тяло го прави по-тежко, така че то потъва в следващото по-низко подделение, от което взема своята част от материя. Така то става все по-тежко и потъва все по-дълбоко, докато премине през четирите подделения на областта на конкретната мисъл, и тогава носителя, облеклото, на новия ум на човека е готово.
към текста >>

21. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Този, който каза на Ева да яде от дървото, прободе Христа с копие и от него излезе кръв и вода.
И тази жена с това свое желание създаде условие за най-праведния човек, който се яви в света, да пострада на кръста. Тя направи престъплението, но не повикаха нея да я разпънат на кръста. Господ влезе в мъжа й в този праведен човек и каза: И мъжът и мене ще разпнете, а жената ще оставите отвън да гледа нашето разпятие, да гледа последствията на своята философия. Жената беше зрителка, когато прободоха Христа. Христос беше Адам, Ева гледаше отстрани, а онези, които измамиха Ева, онези учители и адепти, които учиха Ева в рая да яде от забраненото дърво, те разпнаха Христа. Този, който каза на Ева да яде от дървото, прободе Христа с копие и от него излезе кръв и вода. Сега, аз няма да ви казвам коя е Ева, вие сами ще си я намерите. С това аз направих един паралел. С това разпятие се изяви не Божието наказание, а се изяви Божията Любов. Това, че първият човек се показа непослушен на Божия закон, показва, че у Адама имаше двама души. Тези двама души бяха и в Христа и първият Адам, който послуша жена си, като се страхуваше от страданията, казваше: „Ако е възможно тази чаша да отмине.“ Но вторият казваше: „Нека бъде Твоята воля, а не моята.“ А дървото, което стана причина да се съблазни Ева, от него направиха кръста, на който разпънаха Христа.
към текста >>

22. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да овладеем нашата малка вселена, точно копие на голямата Вселена, с нейните мощни космични стихии и сили.
истински ценното в него. Всичко останало, всичко външно, е само условия в нашия живот. Неговата задача е временна, преходна—да ни даде възможност да проявим. да развием и закрепим нашите истински притежания — вътрешните духовни ценности. * * * Да победим себе си! Да овладеем нашата малка вселена, точно копие на голямата Вселена, с нейните мощни космични стихии и сили. Да овладеем земята—нашето тяло, с неговите инстинкти и стремежи; да овладеем водата — нашите чувства, нашето сърце, с тяхната способност безкрайно да се разширяват, с техните възможности да ни издигат до най-големите висини на божествената любов или да ни снемат в най-дълбоките бездни на греха, да овладеем въздуха—нашите мисли, нашия ум, това двуостро оръжие, което може да изгражда величествени построения, но същевременно може и да разрушава, което може да твори добро, но може същевременно да прави зло, в зависимост от направлението, което му е дадено; да овладеем, най-сетне, огъня, четвъртата и най-опасна стихия в човека и в света, която ще ни даде безграничните възможности за издигане, приобщаване и сливане с великия космичен живот. с далечните звездни системи, средища на възвишен живот, но която може същевременно да ни изгори и унищожи, ако преждевременно, неумело и с нечисти ръце се отнесем с нея. Велико е бъдещето на човека, и велики победи го очакват. Но нека никога той не помисли, че е достигнал окончателната победа, че е достигнал всичко и е вече напълно съвършен. Защото щом помисли това, ще потъмнее и ще падне най-долу, като изгуби всичкия си блясък.
към текста >>

23. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нашият живот на земята е едно бледо копие на живота на висшите светове.
Още великият Учител на Египет, Хермес, е казал: „Туй, което е доле, е подобно на това. което е горе“ — туй, кого е човека, това е и света. човек е малка вселена — микрокосмос. На основание на същия принцип, окултната наука поддържа, че физическият свят, с всичките му сили и елементи, е резултат от дейността на духовния и умствения светове. И казва Учителя, че всичко хубаво и възвишено, каквото има на земята, е вземано от умствения свят, от света на първичните образи и идеи. Нашият живот на земята е едно бледо копие на живота на висшите светове. Идеята за висшите светове е много трудно да се предаде и изясни, вследствие на което е забулена с булото на тайнствеността и мъглявостта, което отблъсква човека на положителната наука. Затова в истинската окултна литература намираме като принцип, че светът сам по себе си е една непреривност, едно Цяло, един велик творчески процес, който минава през ред фази и степени, и нашето съзнание е, което вече разделя и ограничава този процес, схващайки само отделни моменти като застинали форми. С нашето самосъзнание ние не можем да схванем единството, което съществува в Битието, а схващаме само отделни моменти и факти и си вадим заключение за общото. Когато в същност съществува общото, цялото, а частите са само моменти на проява на това цяло. В истинската окултна книжнина ще забележите, че липсва онзи елемент на забуленост и неяснота.
към текста >>

24. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Деветнадесет годишната Марсела Копиер, от Льо Ниеп, която още през 1931 г.
Frorman, в която се разглеждат с големи подробности главните пророчества за съдбата на западната цивилизация. Тази година се отпразнува 300 годишнината на Харвардския университет. По този случай бяха поканени мнозина видни учени от целия свят. Бяха държани много реферати по научни и философски въпроси, в които изпъкнаха ясно новите възгледи на учените, отбелязващи решителния преход от механическото и материалистическото разбиране в науката, към спиритуалистическото. Загадъчен случай Френските и други чужди вестници пишат за особения случай, който сега занимава специалистите лекари във Франция. Деветнадесет годишната Марсела Копиер, от Льо Ниеп, която още през 1931 г. изгубила паметта си, сега говори цели фрази и думи на езици, за които по-рано не е имала никакво понятие. Марсела е дъщеря на градинар и е свършила само първоначално училище. През м. март 1931 г. когато била на 14 години, намерили я вечерно време наблизо до бащината й зеленчукова градина, в пълно безсъзнание.
към текста >>

25. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Истинската книга не е копие, отражение, огледало, — фотография на живота.
Днес, обаче, литературното поле е препълнено с плевели. Те са толкова много и растат така буйно, че са почти заглушили цветята на истинското изкуство и знание. Трябва човек да притежава дара на различаването и стремежа да търси, за да може да ги намери. И затова мнозинството се задоволява с плевелите — безсъдържателни, безвкусни, безидейни произведения, рожби на суетна амбиция и подражание, неосенени от духа на вътрешното проникновение. И днес, когато се празнува деня на книгата, трябва да се подчертае силно, че тази сива, безформена, безсилна да твори нов живот „литература“, представляваща само едно отражение, и то отражение преди всичко на отрицателното в живота, в същност не е никаква литература, не е никаква книжнина, която заслужава да бъде тачена и да й се уреждат празненства. Истинската книга не е копие, отражение, огледало, — фотография на живота. Истинската книга не се занимава само с настоящето, като с една замръзнала реалност. Напротив, истинската книга е мост към бъдещето. Тя е пълна с вътрешен огън. В нея развиват своето напрежение творчески идеи и идеали, които претворяват живота, създават нов живот. Да рисуваш това, което е, да изложиш на книга една частица от живота, па макар и с голямо умение и похватност, все пак не значи да си писател.
към текста >>

Има нещо, което като се вложи в литературата, ще направи от нея не копие, отражение на живота, а създател и творец на нов живот.
Днес, като празнуваме деня на книгата и като отдаваме заслужената дан на почит и възхищение към ония ценни творения, съкровищници на мъдрост и духовно величие, завещани ни от вековете, все пак, ние ще трябва да отбележим, че новата книга, новата литература още не е дошла, още не е създадена. Наблюдавайки настоящето, ние отправяме . поглед към бъдещето и казваме: Великите, идеи и идеали на новия живот. който идва, още не са намерили своето отражение в книгата, още не са се въплътили в литературата. Има нещо безкрайно по-велико, по-красиво, по-мощно и по-творческо, което занапред ще трябва да се вложи в нея. Има нещо, което като се вложи в литературата, ще направи от нея не копие, отражение на живота, а създател и творец на нов живот. Това нещо, което осмисля и пресъздава живота и което ще пресъздаде и литературата, е великата мъдрост, любов и истина на Новото Учение, на Учението на Всемирното Братство. Новото идва, защото не може да не дойде. То ще дойде и а литературата, както и навсякъде другаде. Признавайки величието на мнозина писатели и благодатното въздействие на техните творения върху човешките съзнания, все пак, с поглед отправен към бъдещето, ние казваме: Идва нещо ново, за което хората още нямат понятие. Идва нещо безкрайно по-велико от всичко досегашно.
към текста >>

Туй копие — Божието слово, А шлема и щита в ръката Не е ли Духът туй Христови!
. . * Не бихме се никога били. Но враг ни от вредом налита, Напада родината мила И ний ще й бъдем защита. * Далеч ще прогоним вразите И пак ще се върнем със слава; Със почест ще бъдем покрити Във наша свободна държава. * Таз ризница — вярата свята. Туй копие — Божието слово, А шлема и щита в ръката Не е ли Духът туй Христови! * А кон златогриви със мене Умът не е ли просветен? И родният край поробен Не е ли у нази сърцето? ОЛГА СЛАВЧЕВА ДА ЗАЧИТАМЕ ЖИВОТА Д-р Мунте в книгата си „Сан Микеле“ говори, че когато веднъж излязъл на разходка с графа всред природата, между цветя и песни на птички, и когато видял сутринта рано как чучулигата със слабите си крилца се издига в небосвода, а с нежното си гласче пее мощна и чудно хубава песен, той се обръща към графа със следните думи. — Като си помисли човек, че има хора, способни да убият тия невинни, малки певци! Идете само в пазарището и ще ги намерите стотици и стотици, пред назначени за продан на хора, които имат стомах, способен да ги погълне.
към текста >>

26. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

от копието, с което го промушиха, той нямаше да спаси нито една душа и от името му нямаше да остане ни помен .
Както и да е, но ние виждаме, че Бог допусна Христос да бъде разпнат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания — най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Ала за да се познае Любовта, трябва да се изпие до дъно чашата на страданията. Тази чаша пое Христос в Гетсиманската градина. Ако Христос се беше уплашил от страданията, ако той се бе уплашил от кръста, на който отпосле го разпнаха, от гвоздеите, с които го приковаха. от копието, с което го промушиха, той нямаше да спаси нито една душа и от името му нямаше да остане ни помен . Христос, обаче, беше готов да понесе нещо много повече от хулите, от ударите на бича, от разпятието. За истината той беше готов на всичко. Той беше готов да пожертва живота си, да понесе всички мъчения и тегоби, само и само да не затвори пътя за спасение на онези страдащи души, за които бе дошъл. За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в него — не за учените, силните, религиозните хора на своя век — Христос положи живота си, за да живеят те в онази Любов, която той им остави. В страданията на Христа се крие нещо велико.
към текста >>

27. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той е вярно копие на великия живот в целия Космос.
Освен физическата храна, която човек употребява, той се нуждае още и от слънце, чист въздух, вятър. Само физическата храна за него е недостатъчна, крайно недостатъчна. И ако той по една или друга причина е лишен от слънчева светлина и лъчи, от чист въздух, от полъхваме то на вятъра, той е изложен на израждане, на загиване. Това е по отношение на външният, на физическият живот на човека. Но човек има и вътрешен душевен живот. Той е вярно копие на великия живот в целия Космос. И в себе си носи частица от Цялото, носи душа и дух, които оживяват тялото му. Някои отричат това, но те са заблудени и отричат истинският човек в себе си. Човек лишен от вътрешното слънце също се изражда. Лишен от идеал, от възвишен стремеж, той остава в тъмнина, без въздух, задушава се и изчезва. Такъв човек не съществува за истинският живот.
към текста >>

28. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това са 22 живи букви на тайния език на посветените като копие от които са еврейски и санскритски и с които си служат посветените на Агарта и всички вътрешни окултни школи.
Затова розенкройцерите са изучавали подробно свойствата на различните растения цветя и треви и са ги използвали за развиване на психичните сили и способности в себе си. Розенкройцерската традиция говори за 12 магически растения, които са свързвали с 12-те фази на космичния ритъм, 12-те зодиакални знаци, които са били мощни акумулатори на космичната енергия и пътища за влизане във връзка със силите на духовния свет — сигурна врата за влизане във връзка с висшите светове. Но затова си има определено време — и кога и как да се употребяват. Това е една от великите точки, която се предава от уста на ухо. Древната традиция говори за 22 магически растения, които са свързани с 22 органи на древните посвещения. Това са 22 живи букви на тайния език на посветените като копие от които са еврейски и санскритски и с които си служат посветените на Агарта и всички вътрешни окултни школи. Следователно цялата природа около нас е една жива книга, на която е отпечатан космичния ритмус и която посветените могат да четат тъй, както ние четем в нашите обикновени книги и разгадават по нея вътрешния смисъл на космичния ритмус. проявен във външните форми. В. П а ш о в ОРЕЛ Бе хванат жив и в клетката желязна бе поставен, орелът горд, орелът в бурите кален. — Ех, няма що, му каза някой, примири се, от силния си, братко, днес пленен. * Пленен?
към текста >>

29. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя е точно копие на неговия нотюрел.
През един негов пролук то промъкна голямото си зачервено лице и го обсипа с медно червени лъчи. От това то стана по-широко, по-одухотворено и по-печално: оживяваше самата човешка печал. Аз не му възразявах. От дълъг опит зная. че всеки човек има своя собствена философия. Тя е точно копие на неговия нотюрел. Тя изтича от неговата далечна наследственост, от неговите детски впечатления, от неговата семейна среда от незабравимите спомени на ранното детство, от цялата система на възпитателни и образователни институти. Нс исках да му възразявам, че неговата философия на печал е негово собствено произведение облак, който завива само него, че извън него има много простори, много слънце и много светлина. Не исках да му възразявам, колко много хора познавам, които навярно биха се считали най-щастливи, ако да имаха само един от неговите чифлици, каквито той имаше четири, от по няколко стотин декара — или ако имаха само един от десетимата му дюкяни на хубаво място в пазарището. — Много пъти съм се замислял: защо собствено, всичко, което живее, с такова остръвление се държи за живота? Като че има някакъв особен смисъл работата и съществуването на тая мравка, която така усърдно тича между тревата.
към текста >>

30. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

При това, той всякога е задържал оригинала за себе си, а копието за хората.
Учителят й бил особено доволен от красивия почерк, от чистотата на работата на своята ученичка, но не могъл да не извади погрешните й. Той взел тънко, хубаво перо и внимателно, с червено мастило, извадил погрешните й, за да ги види и изправи. След това той я накарал да препише упражнението на чисто, като вземе във внимание поправките, и да задържи за себе си оригинала, а за него — преписа. Значи, колкото силна да е била, и тази ученичка направила няколко погрешни. Кой велик писател или поет не е преписвал по няколко пъти своите произведения? При това, той всякога е задържал оригинала за себе си, а копието за хората. Тази ученичка обичала учителя си, заради което всякога имала желание да го задоволи. Когато виждал нейната готовност да учи прилежно, той оставал доволен от работата й. Следователно, задачата на човека е да намери поне една близка душа, която да го обича. Щом е обичан и обича, човек има вече мярка за нещата. Любовта е мярка, с която човек определя нещата.
към текста >>

31. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Две менади го удрят с камъни, трета го промушва с островръхо копие.
Орфей и Евридика се разделят. В тоя барелеф откриваме най-хубавият, най-правдоподобният, като чели истинския Орфей. Той е роден като тип на съвършен човек. Така си представяме идеалния мъж. Върху една ваза (Британският музей, Лондон) е представена смъртта на младия красавец Орфей. Две менади го удрят с камъни, трета го промушва с островръхо копие. Орфей е полупаднал на земята. От дясната му гръд тече кръв. Лирата е високо издигната, като че ли с нея се отбранява. Из книгата „Орфей — животът и делото на един велик учител и музикант,“ Емил Греф (4) ВЪВЕДЕНИЕ В ДУХОВНИЯ ЖИВОТ (продължение от бр. 251) По такъв начин, животът ще вземе за вас един съвсем друг вид; Вий вече не ще се намирате в едно постепенно очакване на повече или по малко щастливи събития, които ще ви радват или наскърбяват, но всяко събитие ще бъде един случай да проявите вашата радост и вашето разположение, и колкото обстоятелствата са по-затруднителни, толкова по-добър случай ще имате да изразите раздаващите се богатства на вашата душа и да проявите вашата истинска същност.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От тази картина и днес се намира копие в парижкия музей.
Още през 18. век прочутият очен лекар Жак Дариел твърдял, че бил намерил в окото на една селянка, в околността на Руан, некакви писмени знакове, които той прочел на латински: „Post Mortem“. За друг случай съобщава Д-р Тенон, също известен очен лекар. Той казва: „на ириса се явиха на синия фон бели писмени знакове, от които едни изглеждаха като цифри, един имаше формата на голямо Т., а друг на голямо V. За да убеди невярващите, Тенон накарал един рисувач да рисува окото от натура с пастел. От тази картина и днес се намира копие в парижкия музей. Преди неколко години в една парижка клиника се явила една жена, в чиито очи още от детинство се виждали знакове като печатани цифри. През увеличително стъкло се видело в лявото око числото 10, а в дясното числото 45. Цифрите били врязани в ириса с най-голяма точност и правилност. Докторът твърдял, че никой краснописец не бил в състояние да напише с перо или молив на хартия или на друг материал числата 10 и 45 тъй съвършено правилно, както били в окото на тази жена. Нещо още по-забележително в случая е наследствеността на тези знакове.
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той е въоръжен с копие и щит, В неговата среда има спор, борба и несъгласие и затова боговете го избягват.
Занятието на онези, които попаднат под влиянието на Марс, е занимание с желязо и остри инструменти или с люти течности, напр. металоработници, ковачи, огняри, касапи, бръснари, дърводелци, войници и всички други, които имат работа с военни работи, хирурзи, химици, зъбни лекари. Марс е син на Зевса и на Юна. Като бог на войната той символизира особено силата, храбростта и смелостта. Изображават го като млад, силен герой, или гол, или напълно въоръжен с шлем на къса, гъста коса, с малка уста и дълбоко хлътнали очи. Той е въоръжен с копие и щит, В неговата среда има спор, борба и несъгласие и затова боговете го избягват. Марс = март, априлски бури, ноемврийски проливни дъждове. В двата случая Марс е владетел в знака, в който се намира слънцето. (Следва). ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Случаи от прераждане Те са много, но неотдавна такива са съобщени и от италианския лекар Камело Самона, доктор по медицината н правото, които идат да потвърдят възможността за един човешки индивид да се превъплътява повече пъти. Той пише в Filosofia delle Scienza следното: „На 15. март 1910 г.
към текста >>

По-малкото от двете изглеждало като точно копие на малката Александрина, когато се родила и, което е по-чудно, малкото копие се родило с три физически симптома: хиперемия (кръвясване) на лявото око, себорае (мазно течение) на дясното ухо и лека асиметрия на лицето, точно същите симптоми, с които се била родила и малката Александрина.
На 22 ноември 1910 г. сутринта се родили две момичетата. За да се констатира, обаче, подобието на едно от децата с малката покойница Александрина, трябваше да се почака, додето децата се поразвият повече. Забелязало се, обаче, още от начало, че предричането ще се изпълни. Двете близнета още отначало не си приличали по между си, напротив те дори били съвсем нееднакви по конструкция на тялото, по боята на лицето и но външния израз. По-малкото от двете изглеждало като точно копие на малката Александрина, когато се родила и, което е по-чудно, малкото копие се родило с три физически симптома: хиперемия (кръвясване) на лявото око, себорае (мазно течение) на дясното ухо и лека асиметрия на лицето, точно същите симптоми, с които се била родила и малката Александрина. Това късо съобщение на д-р Самона от януари 1911 год. се последвало от различни други потвърждения. Г-жа Гардини, сестра на д-р Самона, съобщава, че била известена за съновидението на братовата си жена и твърди, че двете близнета наистина не си приличат помежду си, а едното действително съвсем прилича на покойната Александрина. Редица други познати и роднини потвърждават, че са знаели за съновидението и предсказанието няколко месеца преди да се родят близнетата. Това е било, както се каза, в началото на 1911 година.
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Гръцките и арменски устави, от които нашия устав бе копие, се критикуваха.
Едното течение се представляваше от Владиците и някои миряни (Кръстевич, Гешоглу и др.), а прогресивното — от Груева, Чомакова, X. Господина, Стоянова и др. Първите искаха безконтролно властници в управата на църквата да бъдат само Владиците, а вторите настояваха в нея да участват и миряни. Прогресивните, напредничави умове искаха демократична, народна църква, която да върви от слава към слава, от съвършенство към съвършенство, с думите на апостола. Всички цариградски вестници пишеха в напредничав дух статии и искаха жива, обновена църква. Гръцките и арменски устави, от които нашия устав бе копие, се критикуваха. Папизмът и демокрацията се сблъскаха. Борба се водеше на живот и смърт. Много заседания на събора се преустановяваха, известни парливи въпроси се подлагаха не- колко пъти на разглеждане. Рутината бе голяма. Владици,, консерватори и миряни наричаха исканията на прогресивните умове: избиране на Владиците от народа, заседаване на мирски лица наравно с владици в Синода, участване на миряни при съденето на духовни лица (епископи и свещеници), гриженето на епископи и миряни за религиозната и светска просвета на народа, издаването окръжни послания, засягащи вярата и пр., произнасяне афоризма — да става от епископи и миряни, тия искания Владиците наричаха протестантски и искаха да напуснат събора.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Некои мислят, че неговите възгледи са точно копие на възгледите на Шарлеман.
Един от най-талантливите защитници у нас на тези нови течения и главно на първото е симпатичният и благородният по стремежите си Violino primo (г. Цонко Попов). Това, което той е направил, след време, когато утихнат страстите, достойно ще се оцени от историка на нашето учебно дело. Горещо препоръчвам книгите му: „В зората на освобождението“, „Школско звънче“ и многобройните му статии, пръснати в спис. „Училищна практика“, „Педагогическа практика“ и пр. Некои мислят, че неговите възгледи са точно копие на възгледите на Шарлеман. Вярно е, че има нещо общо между тях, но Violino primo отива по-далеч. Названието „дидактично художество“, с което се кръсти течението на Violino primo и на хората около „Училищна практика“, породи известни недоразумения. Това течение не се състои само в „дидактично художество“, но р нещо повече, което не се загатва от названието. Когато групата около „Училищна практика“ почна да защищава „дидактичното художество“ и когато излезе „В зората на освобождението“, от всякъде почнаха да се сипят нападки. Обаче, за всички безпристрастни хора беше очевидно, че нападателите на течението немаха ясна представа за него.
към текста >>

След това той пратил на експериментатора копие от изображението.
една бутилка), този образ може по пътя през очите, чрез своята лъчеизпускателна сила, да се отпечата върху плочата, да вдълбае върху нея впечатленията. Такова клише от бутилка аз получих два пъти едно след друго и вторият път дори в присъствието на шест свидетели, които подписаха протокола. М. Делан наскоро даде в „Annales psychique“ психограма на един триъгълник. тази фигура е била пожелана от самия него, т. е. предложена за психографиране. След това той пратил на експериментатора копие от изображението. В своя реферат за „Жизнените лъчи“ Дарже демонстрира и няколко „фотографии на мислите“, като същевременно обясни и техническия им произход. Тук ще приведем няколко примера за илюстрация на метода: Дарже привързва на челото на един пианист плоча, запазена срещу светлината чрез хартиена обвивка. Пиянистът взема пред себе си една книга ноти, на кориците на която е отпечатан портретът на Бетховен. Той отваря книгата и почва да свири нещо от нея на пияното. След известно време снемат плочата, за да видят, да ли се е отпечатало нещо върху нея.
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Фердинанд (Монтана) едно съобщение с дата 7 септември 1922 г., придружено с преписи от официални документи, които предаваме без никакво изменение: „Г-н редакторе, Това което Ви пращам, е точно копие от оригиналите, находящи се в окол. управление.
и . 2) Под Орбис подразбират кръгът на един аспект, в който действието на една планета може да се усети. 3) Начеващият ще стори по-добре да изостави временно световните аспекти. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Проявления на умряла жена, през четиридесетте дни след смъртта й, констатирани с полицейски акт. Получихме от гр. Фердинанд (Монтана) едно съобщение с дата 7 септември 1922 г., придружено с преписи от официални документи, които предаваме без никакво изменение: „Г-н редакторе, Това което Ви пращам, е точно копие от оригиналите, находящи се в окол. управление. Съставителят на акта е починал. Кметският наместник и пол. стражари са живи и ми потвърдиха истинността на изложеното. Старшият стражар, защото не вярвал в „духове“ и такива „фокуси“, отишъл сам лично да провери и залови „виновника“, но се върнал с празни ръце и констатирал безсилието си. Това ми се потвърди от старите чиновници и служащи в окол. управление.
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Че това било тялото на Паладия, доказва надписът открит в гроба: „Pallas, син на Евандера, лежи тук, могъщото Турново копие го уби е боя“.
При тялото намерено в гробницата Pelladova, имало лампа с чуден, вечногорящ пламък. Но лампата била при все това у- гасена и то тъй, че хората, които наблюдавали това преинтересно откритие,искали да узнаят причината и устройството на оная светлина и на дъното на лампата пробили дупка, която от това изгаснала и веднага се строшила. От това се види, че такива конструкции били неколко вида и че не всички лампи били с еднакво устройство. Една угасвала веднага при отваряне гроба, друга била неугасяема и пр. Мъжът, положен в гробницата Palladova, имал на гърдите си широка рана. Че това било тялото на Паладия, доказва надписът открит в гроба: „Pallas, син на Евандера, лежи тук, могъщото Турново копие го уби е боя“. Една много интересна лампа била открита в Atesta. близо до Падуа в Италия. Намерил я един селянин, който, като копал в полето, изкопал ракла, в която била друга ракла и в тази имало лампа — една от тези, вечногорящите, за които било изказано толкова предположения. Горящата материя на тази лампа била при това некаква си необикновено ясна кристална течност, от силата на която трябвало тази лампа да гори повече от 1,500 години и ако при намирането тази лампа би била достатъчно добре запазена от внезапния достъп на въздуха, би горяла още произволно дълго време. Било открито, че тази лампа е дело на някой си неизвестен откривач, който се казвал Maximus Olibius, който действително имал в химията необикновена стойност.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но за да видят четците на Всемирна Летопис най- хубавата снимка, получена до днес на невидими с просто око същества, ние предаваме тук едно копие от офорта на Джеймс Тисо, който е присъствал на опита, направен на 20 май 1885 г.
Сър Алфред Р. Уелес, английски естественик и окултист Още преди половин век се вдигна голям шум около опитите на великия английски химик, професор Уйлям Крукс, с медиума, 15-годишната ученичка Флоренция Елиза Кук. Чрез последната, с която той е направил много опити, се е проявило едно невидимо същество, наречено Кати Кинг, а известна приживе с името Ана Морган. Проф. Крукс е сполучил да добие великолепни манифестации на това същество, при най-строг контрол от присъстващите, и да фотографира материализирания дух на Ана Морган. Тия снимки са дадени в излязлата отдавна на български брошура и ние нема да ги възпроизвеждаме. Но за да видят четците на Всемирна Летопис най- хубавата снимка, получена до днес на невидими с просто око същества, ние предаваме тук едно копие от офорта на Джеймс Тисо, който е присъствал на опита, направен на 20 май 1885 г. Ето изложението на обстоятелствата в това заседание, според г. Л. Шеврйойл, в книгата му Няма смърт, стр. 1842): „След закуската, ние се качихме в залата за сеансите. Кръжокът ни бе многоброен и симпатичен. Веднага в стаята, предназначена за опита, медиумът падна в транс и седна зад мен.
към текста >>

Син ми Асен, при тая мобилизация, се връща от Германия и като войник свършва школата на запас, подпоручици в Скопие и като взводен к-р в 6-а р.
от гр. Мангалия), дето на 5-и с. м. бива убит, на 7-и донесен у дома и на 8-и погребан. Това село действително се пада на С. И. от местото, на което се видех в горния сън и на където ми посочи полковник Недялков. Син ми Асен, при тая мобилизация, се връща от Германия и като войник свършва школата на запас, подпоручици в Скопие и като взводен к-р в 6-а р. 4-и Маршеви полк, дето по жребие попада (а там служеше и зет ми) след участието му в разни боеве из Добруджа, на 30 ноември, при отбиване руските атаки при с. Балтаджещи, бива пронизан в сърцето с куршум. Мястото, дето е убит, се пада действително на С. 3. от местото, дето видях в съня си полковник Недялков. След боевете при с.
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Защото човек е точен образ и копие на великия външен свят и в неговата природа е неговото небе и неговият ад.
Те като че са на низка степен в своето умствено развитие, но изглежда, че.обичат музикалните звукове, защото били са виждани огнени езици да се издигат и понижават, или да скачат, съобразно такта на некоя песен или съобразно свиренето на някои лица, които притежават окултни сили. Една година в града Берлин като че имаше „пожарна епидемия“. Всеки ден избухваха пожари по таваните и по някога на няколко места изведнъж, а полицията не беше в състояние да открие причинителите на пожара. Аз не твърдя, че тия пожари стават направо от огнените елементали без съдействието на някои хора, но ние можем да допуснем, че престъпниците са слабодушни хора, които са повлиявани от такива елементали, без да съзнават това, и тогава действат съобразно с техните влияния. Природните духове живеят както в нас, така и вън от нас, и никой човек не е пълен господар на себе си, додето напълно не познае своята природа и това, що живее в нея. Защото човек е точен образ и копие на великия външен свят и в неговата природа е неговото небе и неговият ад. Заключение С това разискване за елементалните природни духове предметът по въпроса далеч не е изчерпан, защото остават множество различни класи: феи, елфи и караконджули, чието описание би изисквало написването на цяла енциклопедия, защото цялата вселена е проява на живот и съзнание, изразени в безбройно различни форми. Нищо във вселената не живее без „душа“, защото самата душа е живота. Некои от най-хубавите прояви са, както може да се въобрази, душите на цветята и, като свършвам тази статия, ще спомена следната опитност на един мой приятел. Той пише: „Миналото лято аз имах в стаята си саксия с една прекрасна кампанула (звънче). Стъблото бе облечено с листа, а между тях се явиха виолетовите звънчета, които издаваха лек, но много приятен аромат.
към текста >>

Скопие се помина сестра ми Марийка.
“ Тъй често говори тя. Превел: X. Духовна опитност Предсказване на сън точната дата на смъртта. На 31 януари 1901 год. в гр. Скопие се помина сестра ми Марийка. В последния ден, преди смъртта си, тя сънувала приятелката си Златка, нейна съученичка, заминала наскоро преди нея, че я завела на една хубава, цветна поляна, където имало много книги за прочит (покойната ми сестра обичаше много литературата). Същата й казала, че от сега нататък, на това място тя ще пребивава и че вечерта, точно в 9 ч. ще замине и тя. Събужда се сестра ми и, уверена в съня си и радостна, разказала го на домашните ми. През целия ден питала за времето.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Новото училище, което ще трябва да се открие в България, разбира се, не трябва да бъде точно копие на Валдорфското, но нагодено спрямо нашите условия.
Когато назреят условията, може да се пристъпи към практика с отварянето на ново училище, в което да се прилагат принципите на окултната педагогика. Тръба да се наблегне на следното: В новите училища главен възпитателен фактор ще бъде любовта. Любовта трябва да бъде атмосферата. в която ще никне вие-memo в душите на ученици и учители. Тя ще бъде главния фактор, но, разбира се, трябва да се знаят конкретно и другите принципи на окултната педагогика, които са плод на ясновидското изследване на детското развитие. Новото училище, което ще трябва да се открие в България, разбира се, не трябва да бъде точно копие на Валдорфското, но нагодено спрямо нашите условия. Ние, разбира се, ще се ползваме от чуждата педагогическа опитност, както теоретическа, така и практическа, ще използваме доста работи от нея, но работниците в тази посока у нас трябва да бъдат творци. Някои работи от Валдорфското училище могат ла се вземат, други могат да се изоставят. Художник не е онзи, който само копира. Идещият път ще разгледаме някои от принципите на окултната педагогика. ________________________________________________________________ 1) Виж българския превод във Всемирна Летопис, год.
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Вие видяхте какво получих — тия фотографии, които гледахте и вие, не бяха нищо друго, освен точно копие на това, което тъй често бях виждал, когато изпадах в това състояние.
Моята „болест“ не беше никаква болест, тя беше само един особен живот. Пригответе се да чуете най-странната, може би, история, която сте чували. Недейте иска от мен подробностите на онзи живот, в който се лутах преди, достатъчно е да ви кажа това, до което достигнах напоследък. Не всякога, когато впадах в тия състояния на забрава, аз не помнех — напротив — някога събужданията донасяха в съзнанието ми достатъчно ясни и отчетливи картини на места и лица. Дълго, дълго време аз си мислех, че това са прищевки на съня — поне до тоя момент, кога то, заинтересован от честото виждане на червеноглавия Дик, аз потърсих адреса му и му писах. Вие видяхте какво получих — тия фотографии, които гледахте и вие, не бяха нищо друго, освен точно копие на това, което тъй често бях виждал, когато изпадах в това състояние. Но нещо по-странно — аз именно се виждах в същия вид, както онзи пълен господин, който се бе фотографирал заедно с Дик! Ето защо аз така много бях развълнуван. Разбирате ли какво значеше това? аз писах тутакси на Дик и му изпратих моя портрет като го замолих да го покаже на другаря си. Е добре, същият е казал, че и нему се струва да ме познава, но де и кога ме е виждал, не може да си спомни.
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Преди тая възраст детето подражава на околните, стреми се да се превърне в тяхно копие.
Чувството на благоговение е важен ключ за успешна възпитателна дейност. Особено важно е да не се пропусне периода от 7 до 14 година. Неразвитието на това чувство у детето има лоши последици, въпреки най-доброто желание на възпитателя и спазването на всички други педагогически принципи. Ето как Д-р Щайнер рисува разликата в това отношение между първия и втория периодъ9): „В периода от 7 до 14. година детето има стремеж да върши или мисли това, което върши или мисли лицето, което е за него авторитет. Преди тая възраст детето подражава на околните, стреми се да се превърне в тяхно копие. От седмата си година детето не подражава просто, но приема качествата на околните в себе си с известна степен на съзнателност. При все това, подражателността продължава да си съществува до 9 годишна покрай стремежа към следване на авторитета“. Значи, детето до 7 година подражава сляпо на всички околни, а от следната година — на онези, които то счита за авторитети. Обаче, има авторитет и авторитет. Принудения авторитет е плод на строгост, наказания, страх и пр.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нашата гравюра, която тук поместваме, е копие от един медальон, намерен в развалините на града Херкулан (Италия).
Но понеже той дал, както казахме, въззив до римския император, изпратен бил в 61 година в Рим. дето е пристигнал след едно мъчно пътуване по море, и стоял две години. След освобождението му, той продължавал да пътува и проповядва като отишъл, според някои църковни писатели, и в Испания (както свидетелствува и сам Павел: послание към римляните — 15, 24) и дори в Британия. При повторното му завръщане в Рим, той бил заловен във времето на Нерона, и заедно с апостола Петра, мъченишки убит чрез обезглавяване, защото, като римлянин, не е могло да бъде наказан с позорната кръстна смърт. Една къса характеристика на личността му от физиогномично и френологично гледище не би била излишна. Нашата гравюра, която тук поместваме, е копие от един медальон, намерен в развалините на града Херкулан (Италия). Тоя град, както се знае, е бил затрупан заедно с гр. Помпей от лава при едно силно изригване на вулкана Везувий в 79-та година сл. Христа. И понеже смъртта на Павла е била тогава скорошна — няколко години преди ерупцията (eruption – изригване) на вулкана — има достатъчно основание, както твърди и физиогномистът Уелс, да се вярва, че оригиналният медальон на Павловия образ е бил направен при живота на апостола. Латинският надпис: Paulus Apostolus, vas electionis значи; „Апостол Павел, избраният съсъд“ (Деянията Апостолски — 9, 10 — 16: думи, казани на ученика Господен Анания във видение: „иди — при Павла — защото съсъд избран ми е той, да носи моето име пред народи и царе,и пред синовете израилеви, защото аз ще му покажа все що има да пострада за името ми“. На обратната страна на медальона били издълбани 26-я и 27-я стихове от 68-я псалом на Давида: 25 — „В събранията благославяйте Бога, благославяйте Господа, които сте от източника Израилев“, и 27 — „Там бе най-младият Вениамин, началникът им“ — понеже Павел бил от Вениаминовото коляно.
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Н.) се явява като преобразено копие на паганизма (т. е.
Ето защо, право характеризира проф. Иванов богомилската „църква“: „тя представя, от формално-обредна страна, пълно единение със своята догматична същина и се отличава с простота, дето материалното и чувственото са намалени до възможната крайност. Без храмове, без архитектурно и декоративно величие, без скъпоценни утвари и богати златообшити одежди, без позлатени митри, без икони и фрески, без бляскави служби и процесии, без химни и музика, богомилското богослужение и обреди са сведени до последна аскетична простота. В това отношение ортодоксалната (т. е. православната — Б. Н.) се явява като преобразено копие на паганизма (т. е. езичеството — Б. Н.) и на неговата тържественост; чрез богати зракови и слухови възприятия тя унисва (к. н.) въображението на вярващия към материализовани форми на небесния мир. Богомилската молитвена и обредна обстановка е тъй бедна, проста, дори студена, че не дава никаква храна на фантазията; тя действа не на сърцето, а на ума, и го въвежда съзерцателно в духовните висини на Бога“...4) Всичко това съответствало на личния живот на богомилите растителна (естествена) храна и пост, кротост, смирение, чистота на нравите, търпение, милосърдие, благочестие и самопожертване. Естествено е, че при такива схващания за индивидуалните добродетели на човека и за отношенията му към Бога и към другите, социалната проблема се решавала от богомилите въз основа на принципите за любовта и братството, от които произтичат равенството, просветата и свободата на всички.
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нима и ние, при всека смъртоносна треска, при всяко разгаряне на страстта, не трябва да отправим поглед към оная сила, която легендата за Грааля изправя пред нас в поразителния образ на кървавото копие, на копието на егоистичните желания, забиваше се все по-дълбоко и по-дълбоко в нас?
Девствени трябва отново да станат душите чрез раждането им от вода и Дух Божи, чрез извора на водата, която изтича от вечния живот“ (глави 3, 5 и 4, 14). След като първите сили на Грааля и Логоса са се влели в земната сфера, Христос почва своето въздействие върху Грааля — храма на човешкото тяло, чрез изцелението на момчето на царския човек (4, 47) и на болния от За год. в Витесда. У юношата, който тъкмо встъпва във възрастта на половата зрелост, е почнал да се разгаря пламъка на Луцифер. Той се изразява със смъртоносна жарка треска, която трябва да угасне под целебната сила на Светлия Христов Дух. Нима и ние, при всека смъртоносна треска, при всяко разгаряне на страстта, не трябва да отправим поглед към оная сила, която легендата за Грааля изправя пред нас в поразителния образ на кървавото копие, на копието на егоистичните желания, забиваше се все по-дълбоко и по-дълбоко в нас? Винаги Каин ще умъртвява у нас душата на Авела: къде остана детето, което ние некога бяхме, къде е младият Авел у нас? Ние бавно и с мъка го намираме отново, стремейки се към космичните сили на раждането, към прераждането. В песните и химните на Новалис можем да почувстваме тия сили в цялата им пълнота. Все по-ясно и по-ясно изпъква Грааловия характер в делата и чудесата, описани в по-нататъшните глави от Йоановото евангелие. Къпалнята във Витесда с петте си притвора, със светата вода и лежащия там разслабен, веднага ни напомня картината на болния Амфортас при брумбанското езеро.
към текста >>

Упадащите сатурнови сили — окървавеното копие — се обръщат срещу самия Син на слънцето.
За кръщението на Файрефис в замъка на Грааля се разправя, че водата за самото кръщение била ниспослана от Св. Граал. Старият Треврицент разправя на Парсифал, че влиянието на Сатурна и луната особено влошават състоянието на раните на Амфортас. Тъкмо за това Христос трябвало да изцери в събота болния от 38 год. При това се разкрива великата мистерия за прехода на силите на Отца върху Сина: „до сега действаше Отец ми, а от сега нататък аз“, говори Христос в същата глава (5, 17). Йудеите, обаче, схващаха само това, което ги засягаше като пазители на съботата, защото след това се говори: „За това Йудеите още повече го гонеха и искаха да го убият“. Упадащите сатурнови сили — окървавеното копие — се обръщат срещу самия Син на слънцето. Но Христос, като господар на Грааля и на храма, предизвиква открито смъртта, за да може да я победи. Той казва: „Истина, истина ви казвам: ще дойде часа и дошъл е вече, в който мъртвите ще чуят гласа на Сина Божия, и които го чуят, ще оживеят“. В легендата за Св. Граал се говори,, че тоя, който я погледне, не може да умре в следните 8 дни. Лицата и косите на рицарите на Св.
към текста >>

Светата Граал е Чашата, в която Йосиф Ариматейски е събрал кръвта Христова, изтекла при пробождането му с копие върху кръста.
Завършването на цялото Граалово действие, смъртното прославяне чрез Христовия Аз, се изразява с картината на възхождащото върху гроба слънце, гробът, който вече не е гроб. Камъкът на смъртта е отвален и във вътрешността се явява светлия юноша, който, като пръв Граалов пратеник, възвестява възкресението .. . ___________________________________________ 1) Волфрам фон Ешенбах (1170 — 1220 год.), поет от епохата на първия разцвет на немската литература. Той се възползвал от келтското сказание за крал Артур, от испанското сказание за Св. Граал и създал своя Парсифал. Светата Граал е Чашата, в която Йосиф Ариматейски е събрал кръвта Христова, изтекла при пробождането му с копие върху кръста. От тогава в тая чаша се крият сили на вечен живот. Който само погледне Св. Граал, при каквито обстоятелства и да се намери, не умира в продължение на една седмица. Титурел Анжуйски, притежател на Граала в по-късно време, накарал да построят в Испания на планината Монтсалваж един замък за пазителите на Св. Граал и един чудно хубав храм за самата Св, Граал.
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А това място е същото, дето бил прободен Христос с копие на кръста.
Всички велики Учители преди или след Христа са били и са във връзка с Него. Всички окултни школи на миналото са подготвяли човечеството за идването на Христа, така например, окултните центрове на германските племена още преди Христа са ги подготвяли за Христа чрез мита за Зигфрид: Зигфрид, чрез окъпване в кръвта на змея, станал неуязвим. Обаче, един лист, отбрулен от дървото, паднал на лявата му гръд, и това място не могло да се измие с кръвта на змея. И само там бил той уязвим. Там било слабото место на Зигфрид. А това място е същото, дето бил прободен Христос с копие на кръста. Това е мястото на сърцето, символ на любовта. Значи, Зигфрид е уязвим на мястото на сърцето, което показва, че има нужда от идване на едного,който да направи човека неуязвим в тази област: има нужда от едного, който да донесе Любовта. Окултните школи с легенди и митове са разяснявали окултните истини на народа. Това съответствало на тогавашната степен на развитие на народа. А пък има закон: ако един човек или народ преживее по-рано известни окултни истини във вид на алегория или легенда, с това той е подготвен да ги разбера после в тяхната същност.
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това е точно копие от онова схващане, което Енгелс.
Бившия доцент при Софийския университет, Д-р Н. Алексиев, в своето обемисто съчинение: „Иполит Тен и неговата философия на историята“, на стр. 8, посочвайки разума като фалирал фактор за развитието на социалните събития, изместен от „чувства и страсти, които често подчиняват разума и диктуват неговото дело“. си служи, за потвърждение на мисълта си, с Хегелевата формула, също така изопачена, както е била схваната от ония умове, които не са разбирали самата философия на Хегел. Той буквално казва така: „И новата доктрина гласи : всичко, що съществува, е естествено и разумно“. Това е точно копие от онова схващане, което Енгелс. приписва на Фридрих Вилхелм III и на неговите подданици. За г. Алексиез и нему подобни личности, непознаващи ни детерминизма на материалистите, ни диалектиката на Хегел, е обяснимо и оправдателно неразбирането истинското съдържание на въпросната формула. Но за един „материалист“ е непростено да бъде далеч от своевременното изяснение на тая формула, на този основен елемент във философията на такава крупна личност, като Хегел. Д-р А.
към текста >>

НАГОРЕ

0.32889294624329