НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
204
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_11 Английската кралица играе Паневритмия
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
За това всеки един от нас бе различен, неподправен и бе единствено
копие
, на което не можеше да се подражава, нито да му се извади дубликат и да му се намери съименник, двойник или някаква друга имитация на оригинала.
Никога преди това не бях подозирал, че в него бе събрана цялата изтънченост на английската аристокрация. Това нещо той го носеше в себе си от предишните прераждания. Никой не бе го учил на такива обноски, но той го носеше в себе си и то извираше навън. Тази осанка беше израз на една забулена тайна, на едно забележително прераждане в Школата на Учителя. Тук нямаше случайни прераждания, тук нямаше случайни личности, а всички бяхме дошли от миналото с големия капитал на бележити индивидуалности.
За това всеки един от нас бе различен, неподправен и бе единствено
копие
, на което не можеше да се подражава, нито да му се извади дубликат и да му се намери съименник, двойник или някаква друга имитация на оригинала.
Тук, в Школата, всяка индивидуалност беше оригинал. Всяка една личност беше неповторима и не можеше да се намери друг, подобен на нея образ. Щом ние приехме Паневритмията като такива личности и индивидуалности и щом накрая дойде и английската кралица да играе Паневритмия, това означаваше, че ние ще победим. Ние, които бяхме в Школата на Учителя. Тази Паневритмия остана завинаги у мене, като откровение на Небето за същността на Космическия Промисъл за историческите личности и събития в историята на човечеството.
към текста >>
2.
2_49 Незнайният войн на Бялото Братство
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
На всеки един от членовете на Просветния съвет и на още няколко братя от провинцията той раздаде по едно оригинално
копие
, за да го подготви за печат.
Той намираше и доставяше хартия в онези години, когато всичко бе под възбрана. Той бе истински бял брат и целият светеше от вътрешна чистота. Ние го наричахме Белия гълъб или накратко Гълъба. Той заслужаваше това име. Тогава Борис Николов, като председател на Братския съвет, поиска да разреши по свой начин тази задача.
На всеки един от членовете на Просветния съвет и на още няколко братя от провинцията той раздаде по едно оригинално
копие
, за да го подготви за печат.
Те работиха около шест месеца. След шест месеца се събраха и всички представиха оригинала и своето копие, подготвено за печат. Събра се комисия и прегледа всичко. Оказа се, че всеки от тях при редакцията беше оставил свой почерк и отпечатък. Можеше спокойно, като се прочете редакцията, да се разбере кой е редактирал.
към текста >>
След шест месеца се събраха и всички представиха оригинала и своето
копие
, подготвено за печат.
Ние го наричахме Белия гълъб или накратко Гълъба. Той заслужаваше това име. Тогава Борис Николов, като председател на Братския съвет, поиска да разреши по свой начин тази задача. На всеки един от членовете на Просветния съвет и на още няколко братя от провинцията той раздаде по едно оригинално копие, за да го подготви за печат. Те работиха около шест месеца.
След шест месеца се събраха и всички представиха оригинала и своето
копие
, подготвено за печат.
Събра се комисия и прегледа всичко. Оказа се, че всеки от тях при редакцията беше оставил свой почерк и отпечатък. Можеше спокойно, като се прочете редакцията, да се разбере кой е редактирал. Тогава стана един брат от провинцията, на когото забравихме името, поднесе оригинала и каза: Братя, ето Го Словото Божие. Човешките ръце не могат да се докоснат до Словото Божие.
към текста >>
3.
3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Във всяка от нас остана по едно
копие
от текста, направен за обясненията на упражненията.
Намерихме и една млада сестра, която да ни бъде като манекен-модел и чрез нея се показваха упражненията. Името й е Магдалена Иванова Петрова. Тя ги играе, а ние седим отстрани и коментираме всяко движение - как трябва да се играе и как трябва да се запише. Така работихме няколко месеца и свършихме тази важна работа за Паневритмията. Направихме протокол и се подписахме трите: аз - Мария Тодорова, Елена Андреева и Ярмила Менцлова.
Във всяка от нас остана по едно
копие
от текста, направен за обясненията на упражненията.
След това аз извиках фотографа Васко Искренов и той засне всички упражнения, които ние играехме с Ярмила. На всяко упражнение ние позирахме и заставахме в характерна за това упражнение поза и така той направи всичко може би към 80 пози. После той направи снимки, които бяха номерирани и прибрани. Така ние, трите сестри, свършихме една голяма работа. И Ярмила успя да изпълни задачата, която й бе дадена от Учителя.
към текста >>
Елена Андреева прибра едно
копие
и после, след години, го размножи.
И Ярмила успя да изпълни задачата, която й бе дадена от Учителя. Вече знаехме - каквото и да се случи в бъдеще, въпросът за Паневритмията е уреден и няма да има никакви спорове. Беше съставен нов текст и обясненията, които ние дадохме, бяха напълно достатъчни, а снимките, които трябваше да се прибавят към текста ни даваха основание да мислим, че този проблем е разрешен. Успокоихме се, че свършихме и трите една задача, оставена от Учителя - така, както трябва. Какво стана по-нататък?
Елена Андреева прибра едно
копие
и после, след години, го размножи.
Което е най-важното, тези умножени копия отидоха на много места, но понеже не бяха написани имената на съставителите на този текст, никой не знаеше историята на този труд. Нямаше коментар и описание на цялата история по нашата съвместна работа. А това трябваше да стане, да се направи. Но не се направи, защото тогава смятахме, че не трябва да се изтъква личността какво е направила. Дойде време и Елена Андреева предаде текста на Анина Бертоли, която живееше във Франция, в Париж, за да го отпечата на френски език.
към текста >>
Освен това тя му подари и му надписа едно
копие
от онзи текст, над който ние бяхме работили.
При мен веднъж дойде един млад брат, който се загледа по окачените снимки над моето легло. Погледна той една снимка, поразгледа я и видя две фигури, облечени в бели дълги носии, с разперени ръце да танцуват. Разпитва ме и аз му казах, че това сме аз и Ярмила през времето, когато бяхме млади и когато работехме върху новия текст на "Паневритмията", който дадохме трите - Елена, Ярмила и аз. Братът си записа всичко. След това отиде при Елена и Тя му разказа онова, което знаеше.
Освен това тя му подари и му надписа едно
копие
от онзи текст, над който ние бяхме работили.
След това братът дойде и представи своя план - че иска всички негативи или снимки от Васко Искренов, за да направи албум, който да приложи към текста. Накрая нещата се сведоха дотам, че Борис Николов, който бе прибрал негативите и снимките, не пожела да ги даде. Братът упорствуваше - настояваше и убеждаваше, че само след двадесет години никой няма да знае тази история и че сега е времето да се подредят нещата и материалите, докато сме живи. Той беше прав, аз го поддържах, но Борис отказа да ги даде. А защо ли?
към текста >>
4.
3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Това бе
копието
, с което бе прободен образът на Всемировия Учител.
Бяха поместени различни текстове от Учителя, като бяха дадени и дихателни техники от Учителя. В забележка искаха да докажат, че Учителят е взел всичко това от учението на йогите. Бяха поместени спомени, целенасочено преразказани, преиначени и изменени, за да компрометират самите спомени и то без разрешение на онези, които са ги публикували. Накрая са поместени материали на йогите. Най-важното е, че в средата бе поместен голям портрет на Учителя и точно там, където бе носът Му, листът бе прикачен с телче.
Това бе
копието
, с което бе прободен образът на Всемировия Учител.
Ето така гражданите на Габрово за трети път разпъват Учителя, разпъват Учението на Учителя и правят отклонение от Школата. Надявам се, че след всяко нарушение на окултните закони от Школата идват други закони, които възстановяват нарушението. Тези неща ги изнасяме, за да се види цената на отклонението и цената на Божието Възмездие. Защото Божието Възмездие възстановява Божията Правда. А ние человеците, след като се запознаем с човешката неправда, винаги дочакваме да видим Божията Правда и Силите Господни, които я възстановяват.
към текста >>
5.
5_55 Телеграмата-отговор, която трябваше да дойде
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Тогава ние написахме изложение и приложихме
копие
от телеграмата и
копие
от разрешението на Антон Югов.
Ето така дойде този непознат и безименен брат, свърши си работата и си отиде, откъдето е дошъл. Чудни работи, нали? Да, ама той беше брат и трябваше да свърши една братска работа за Делото на Учителя. Това разрешение на Антон Югов, нашите приятели го пазят и до днес. А когато разрушиха "Изгрева", новите власти искаха да преместят гроба на Учителя, понеже им пречел за построяването на легациите на "Изгрева".
Тогава ние написахме изложение и приложихме
копие
от телеграмата и
копие
от разрешението на Антон Югов.
Защото това бяха събития, станали преди тридесет години. Сегашното поколение не ги знаеше, а трябваше да докажем на властите, че имаме разрешение от най-висшата комунистическа власт от онова време. И го доказахме. Намериха се разумни управници, пък и Небето се намеси, така че оставиха гроба непокътнат. Какво стана с Антон Югов, след като даде с подписа си това разрешение?
към текста >>
6.
ПОСЛЕСЛОВ
,
,
ТОМ 2
По-късно този оригинал е преснет на
фотокопие
и днес бе работено с него, като се отпечатва със стария ръкопис.
„Цар Освободител". Това е снимка на Учителя, след като се е завърнал от Съединените Щати. Най-вероятно е правена около 1900 год. Тези три снимки, както Заветът и оригиналите на „Седемтях разговора", се съхраняват от Мария Тодорова до последните й дни, когато тя си заминава през 1976 год. Преди това тя ги предава на следващото поколение с поръчение да се изпълни волята на Учителя като се съхранят и да се отпечатат в онова време, което трябва да дойде.
По-късно този оригинал е преснет на
фотокопие
и днес бе работено с него, като се отпечатва със стария ръкопис.
Освен този оригинал има и друг, който се явява като първичен. Това са няколко тефтерчета - на брой шест, в които Учителят е вписвал своите разговори с Господния Дух по различно време. По-късно от тях Той прави собственоръчен препис и точно този препис Го връчва за съхранение лично на Мария Тодорова, и който текст отпечатваме. Къде отиват първите преписи и първите тефтерчета? Учителят ги предава на стенографката Савка Керемидчиева за съхранение.
към текста >>
За тържеството бе отпечатано самото Призвание, като бе ползвано фото-
копие
от оригинала и дадени обяснителни бележки.
След като се основа Издателство „Бяло Братство", то молитвите на Учителя бяха предоставени да се издадат от него. (Изд. 1994 г., ISBN 954-8091 -08-9.) 2. По случай 130 години от рождението на Учителя Дънов на 22 май 1994 г. в Драматичен театър „София" се организира концерт-рецитал по Слово и музика на Учителя. За пръв път публично се оповести „Призвание към народа ми -български синове не семейството славянско".
За тържеството бе отпечатано самото Призвание, като бе ползвано фото-
копие
от оригинала и дадени обяснителни бележки.
(ISBN 954-8091-16Х.) 3. По случай рождения ден на Учителя -12 юли 1994 г. и 130 годишнината Му, бе отпечатан „Вечният Завет на Духа" (ISBN 954-8091-22-4), съдържащо послание на Учителя към учениците Му. Публикува се оригиналният текст, подготвен лично от стенографката Савка Керемедчиева на 22.03.1935 г. 4. Чрез решение от 4.05.1993 г.
към текста >>
„Разговорите с Духа Господен" са оригинали и са взети от
фотокопие
на тефтерчета на Учителя. 7.
С постановление на Министерския съвет бе наредена задължителна преригистрация на всички сдружения с идеална цел и фондации, регистрирани по Закона за лицата и семействата. С решение N 301 от 25 юли 1994 г., подписано от министър-председателя Любен Беров и главния секретар на Министерския съвет Веселин Благоев, на основание чл.133-а и ал.1 на параграф 1 от Закона за лицата и семействата Министерският съвет отказа да преригистрира Сдружение с идеална цел „Духовно общество Бяло Братство" и фондация „Окултен, научен, приложен и просветен център на „Бялото Братство", със седалище София. По тази причина Издателство „Бяло Братство" временно (до м. март 1995г.) преустанови своята работа. Ето защо поредицата „Скрижалите на Духа Беинса Дуно" ще се продължи от Библиотека „Житен клас", която се води от д-р Варгилий Кръстев, поради това, че той още от самото начало води и представя тази поредица. 6.
„Разговорите с Духа Господен" са оригинали и са взети от
фотокопие
на тефтерчета на Учителя. 7.
Изминаха 50 години от заминаването на Учителя (1944-1994) и сега е времето, когато те трябва да се издадат. Онзи, който е готов и комуто съзнанието е будно за Словото на Учителя, ще може да се ползва от скрижалите. За останалите те са недостъпни и остават заключени за обикновеното човешко съзнание. Те ще чакат следващата епоха. Ето причината, която ни накара да осъществим тази идея, възникнала преди 30 години.
към текста >>
7.
80. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
По това време Учителят извика стенографите и направо със строг тон им заповяда: „След като се напишат беседите на пишеща машина в четири копия, едното
копие
не се дава на никого.
Савка беше поела да дешифрира неделните беседи и Младежкия клас. Но това бе огромна работа, затова аз поех дешифрирането на беседите от Младежкия клас. Аз по моите стенограми дешифрирах беседата и написвах ръчно, защото аз не можех да пиша на пишеща машина. След туй ги давах на Савка, тя ги преглеждаше и ги преписваше на пишеща машина в няколко копия. Така аз подготвих и се издаде Младежки клас I и II година.
По това време Учителят извика стенографите и направо със строг тон им заповяда: „След като се напишат беседите на пишеща машина в четири копия, едното
копие
не се дава на никого.
То се запазва неприкосновено." По това време идваше някой при стенографите, молеха, настояваха, че плачеха да им дадат да прочетат някоя беседа или да си я препишат. Обикновено беше станало негласно правило стенографките да раздават разчетените стенограми да ги чете този и онзи. Дойде се до там, че останалите три копия бяха разнасяни и пръснати в провинцията по разни възрастни приятели. И сега може да ги намерите там, ако те ги пазят. Някои си заминаха, а техните наследници обикновено нямаха отношение към тях, разпиляха ги и ги унищожиха.
към текста >>
Но едното
копие
остана неприкосновено.
Обикновено беше станало негласно правило стенографките да раздават разчетените стенограми да ги чете този и онзи. Дойде се до там, че останалите три копия бяха разнасяни и пръснати в провинцията по разни възрастни приятели. И сега може да ги намерите там, ако те ги пазят. Някои си заминаха, а техните наследници обикновено нямаха отношение към тях, разпиляха ги и ги унищожиха. Ако намерите някои от тях ще бъде цяло чудо.
Но едното
копие
остана неприкосновено.
Малко преди да си замине Учителят Той извика стенографите и им нареди: „Първите копия от беседите, които не са издадени ще ги предадете на брат Борис! " Така нарежда Учителят и действително ме извикаха и ми ги предадоха, макар че не им беше много приятно. Те бяха свикнали всичко да се върти около тях и да бъдат център на внимание и изведнъж Учителят предава нещата на друг, който е извън техния център и друг трябва да движи нещата. А нещата се усложняваха от това, че аз живеех с Мария Тодорова под един покрив, а те бяха непрекъснато в съревнование помежду си коя да бъде първа ученичка на Учителя. А това водеше понякога и до конфликти.
към текста >>
Разбрах веднага, че едно
копие
може винаги да бъде загубено.
" Така нарежда Учителят и действително ме извикаха и ми ги предадоха, макар че не им беше много приятно. Те бяха свикнали всичко да се върти около тях и да бъдат център на внимание и изведнъж Учителят предава нещата на друг, който е извън техния център и друг трябва да движи нещата. А нещата се усложняваха от това, че аз живеех с Мария Тодорова под един покрив, а те бяха непрекъснато в съревнование помежду си коя да бъде първа ученичка на Учителя. А това водеше понякога и до конфликти. И аз като ги взех тези първи копия, първата ми задача беше да се грижа за тях, да ги пазя и да ги съхраня.
Разбрах веднага, че едно
копие
може винаги да бъде загубено.
Затова аз организирах веднага преписването на това първо копие след заминаването на Учителя. Когато съобщих на стенографите това мое решение, те се успокоиха и разбраха, че работата все пак ще преминава през техните ръце. Създадох обстановка: една хубава самостоятелна стая с удобства за писане и натоварих Елена Андреева да препише всички първи копия, които те ми предадоха и да ги препише в четири екземпляра. Значи освен оригинала, който имахме тя ги преписа в още четири екземпляра и плюс оригинала ставаха пет. Тогава аз разпределих тези четири копия в провинцията на верни приятели, които само аз познавах и които отговаряха пред мен, а не пред Братския и Просветен съвет, който имаше тогава.
към текста >>
Затова аз организирах веднага преписването на това първо
копие
след заминаването на Учителя.
Те бяха свикнали всичко да се върти около тях и да бъдат център на внимание и изведнъж Учителят предава нещата на друг, който е извън техния център и друг трябва да движи нещата. А нещата се усложняваха от това, че аз живеех с Мария Тодорова под един покрив, а те бяха непрекъснато в съревнование помежду си коя да бъде първа ученичка на Учителя. А това водеше понякога и до конфликти. И аз като ги взех тези първи копия, първата ми задача беше да се грижа за тях, да ги пазя и да ги съхраня. Разбрах веднага, че едно копие може винаги да бъде загубено.
Затова аз организирах веднага преписването на това първо
копие
след заминаването на Учителя.
Когато съобщих на стенографите това мое решение, те се успокоиха и разбраха, че работата все пак ще преминава през техните ръце. Създадох обстановка: една хубава самостоятелна стая с удобства за писане и натоварих Елена Андреева да препише всички първи копия, които те ми предадоха и да ги препише в четири екземпляра. Значи освен оригинала, който имахме тя ги преписа в още четири екземпляра и плюс оригинала ставаха пет. Тогава аз разпределих тези четири копия в провинцията на верни приятели, които само аз познавах и които отговаряха пред мен, а не пред Братския и Просветен съвет, който имаше тогава. Тези приятели удържаха на думата си и ги запазиха въпреки гоненията, обиските и съдебния процес.
към текста >>
Тези екземпляри ми бяха предадени и аз също ги прехвърлих за съхранение в провинцията като едно
копие
запазих в София за работа, което укрих своевременно.
Те бяха откраднати, копията разбити и разпръснати. Елена Андреева започна да дешифрира стенограмите и на останалите беседи. И отново ги преписваше в четири екземпляра. Това е една разчетена стенограма, така както е говорил Учителят. Тя работеше по същия начин като ползваше четири стенограми от една и съща беседа и ги преписваше на пишеща машина в четири екземпляра.
Тези екземпляри ми бяха предадени и аз също ги прехвърлих за съхранение в провинцията като едно
копие
запазих в София за работа, което укрих своевременно.
През това време Елена Андреева получаваше една минимална сума за издръжка, с която едва, едва покриваше нуждите си. Тя свърши една много хубава работа, много вярно и с хубаво чувство и с дълг към Учителя. Този пост е редактиран от Ани: 27 юни 2015 - 20:24
към текста >>
8.
99. АНТИМИНСЪТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
99. АНТИМИНСЪТ Антиминсът представлява
копие
на една картина рисувана от художник, която представлява свалянето на Христа от кръста на Разпятието.
99. АНТИМИНСЪТ Антиминсът представлява
копие
на една картина рисувана от художник, която представлява свалянето на Христа от кръста на Разпятието.
Тук има идея, има закони и символика. Първите приятели я имаха окачена в рамки по стените. При нея също имаше правила за работа на ученика. За нея също трябва да се напише една монография. Накратко тя представлява един от скрижалите на Бога, чрез които Бялото Братство освобождава България от турско робство.
към текста >>
Антиминсът представлява
копие
на една картина рисувана от художник, от старо време, чието
копие
е извадено в Москва през 1820 г.
За нея също трябва да се напише една монография. Накратко тя представлява един от скрижалите на Бога, чрез които Бялото Братство освобождава България от турско робство. Историята на антиминса ще бъде дадена допълнително от един млад брат. За сега не можем да споменем нищо повече, за да не се опорочат нещата. Идеята трябва да се реализира в подходящо време и така както Учителят държеше: образцово.
Антиминсът представлява
копие
на една картина рисувана от художник, от старо време, чието
копие
е извадено в Москва през 1820 г.
Антиминсът представлява картина, където е изобразено свалянето на Христа от кръста. Идеята е тази: Като минеш през кръста на страданията и като те свалят от кръста твоите ученици и другите, които те обичат, след това идва Възкресението, идва надеждата за бъдещия живот. Туй е главната идея. За какво служи Антиминсът? Преди век той стана знаме, емблема на една инициатива на монасите от Атонските манастири.
към текста >>
9.
139. РИЦАРЯТ
,
,
ТОМ 2
Аз съм бил рицар в миналото и то с доспехи, с ризница и
копие
.
Там дълги години изравяхме истински играчки, истински сечива за бой - мечове и ножове. Но този навик остана у мене, всякога да нося нож. Избирам най-хубавите ножове с кама или костур - да се свива. Зиме, лято, на полето или на планината в мен има винаги затъкнат нож. Ето, разбрахте защо нося този нож.
Аз съм бил рицар в миналото и то с доспехи, с ризница и
копие
.
А сега само този нож ми е останал. Учителят като ме видя, че нося все този нож в себе си каза: „Това е остатък от миналото". Да това е така, но да бъдеш рицар на времето, да бъдеш рицар и сега само е едно сгъваемо ножче, това не е лесна работа. Изискват се качества, чест и достойнство да носиш рицарството в себе си.
към текста >>
10.
142. ТРУДОВАКЪТ НЕ СЕ ПОДЧИНЯВА НА ПОЛКОВНИКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Скопие
е в български ръце и полковник Бошков е комендант на града.
142. ТРУДОВАКЪТ НЕ СЕ ПОДЧИНЯВА НА ПОЛКОВНИКА През 1942-43 г. гр.
Скопие
е в български ръце и полковник Бошков е комендант на града.
През това време аз, Борис Николов и Методи Константинов бяхме мобилизирани там и понеже сме трудоваци ни накараха да пренасяме торби с цимент за някакъв военен строеж. Методи научава, че Бошков е там, отиде при него и му се оплака от тежкия труд. Той го остави на работа в щаба при себе си. Методи имаше докторат и имаше тежест. А Бошков е съидейник на Методи, познава Учителя и Братството и го запитва, дали има някои други от Братството.
към текста >>
11.
169. СВРЪХСЪЗНАНИЕТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Имал усещането, че е разпънат на кръст и мъчителите му забождат
копие
в гърдите.
169. СВРЪХСЪЗНАНИЕТО Димитър Чернев по професия беше печатар. Работеше в печатницата на Сава Калименов във Севлиево. Един ден той идва на Изгрева, за да се види с Учителя по свой проблем. Минавал през много противоречия и трудности, които стигали до едно велико страдание и още по-голямо мъчение.
Имал усещането, че е разпънат на кръст и мъчителите му забождат
копие
в гърдите.
Цяла Голгота. Това не било внушение, а образно описание на онова мъчително състояние, на което той бил подложен няколко месеца. Едва се дотътрил до Изгрева след обед и отседнал при един брат. Имал желанието на следващия ден да се срещне с Учителя, да сподели своето мъчително състояние и да иска помощ от Него. Случва се така, че същия ден привечер било пълнолуние.
към текста >>
12.
06. КОЙ Е БРАТ ПЕНЮ КИРОВ?
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
извиква брат Георги Куртев и брат Боян Боев, които бяха мобилизирани в
Скопие
, за да се видят.
6. КОЙ Е БРАТ ПЕНЮ КИРОВ? Ето какви думи брат Пеню Киров отправил към бургаските братя: „Вие ме омъчнихте много. Защо? Аз съм впрегнат в каруца, в която всички сте се качили, тази каруца тегля към върха и трябва да гледам къде стъпвам, за да стъпвам на здраво място. А някой от вас като е слязъл от каруцата, наместо да ми помогне, то застава зад нея и дърпа каруцата назад. Но аз ще нося товара, защото от Бога ми е поставен." Когато брат Пеню Киров заболя през 1918 г.
извиква брат Георги Куртев и брат Боян Боев, които бяха мобилизирани в
Скопие
, за да се видят.
Брат Пеню беше вече на легло. Като се връщат в София двамата, брат Георги Куртев сънува, че идва брат Пеню Киров, носи един хляб и му казва: „Георге, досега този хляб аз го раздавах. От сега нататък ти ще го раздаваш." Наскоро след това получили съобщение, че Пеню се поминал и не след дълго се случи така, че сънят се сбъдна и брат Георги Куртев пое неговата работа. Ние сме свързани от памтивека."Идваме един след друг на земята и така един след друг си заминаваме като онзи, който е раздавал хляба на гладните го предава на следващия след него, той да го раздава. Ето това е откровението на хляба Господен и за Словото Господне.
към текста >>
13.
97. КРАЖБАТА НА АРХИВА НА САВКА И ПОСЛЕДСТВИЯТА
,
,
ТОМ 3
А то е следното:" След това на следващата страница се прилага ксерокс-
копие
на един ръкопис.
251 са дадени исторически бележки, които не са верни, не са точни и целенасочено са подбрани така да заблудят читателите. 11. И понеже методът на Учителя е такъв, че винаги накрая на всяка една кражба и лъжа се идва до Видовден. Тук се получава същото. На стр. 251 е отбелязано: „Един ден намирам в Савкините бележки, собственоръчно написано от Учителя какво още Савка трябва да направи.
А то е следното:" След това на следващата страница се прилага ксерокс-
копие
на един ръкопис.
И ето тук се намества Небето. Лалка Кръстева посочва, че това е почерк на Учителя. А това е също една голяма лъжа. Този ръкопис е на Савка Керемидчиева. Това може да се докаже на всеки, като се покаже почерка на Савка Керемидчиева от нейните тефтерчета и тетрадки.
към текста >>
При ръкописа той е поставял индиго на всяка страница и така съществува
копие
от ръкописа му и на индиго. г.
Нарочно не е отбелязано, че целия този труд е извършен от Борис Николов. Това се прави умишлено, за да си присвоят заслугите Лалка Кръстева и Мария Митовска. Какви доказателства могат да се дадат в потвърждение на горното? а. Съществуват непечатани на пишеща машина три томчета подвързани, като текста е написан на пишеща машина и е с подписа на Борис Николов. б. При разчитането на стенограмите Борис Николов ги е писал с български ръкопис и с неговият неповторим почерк, понеже той е левак, а пише с дясната ръка, при което е видно, че той е дешифрирал стенограмите и те отговарят на машинописния текст на трите томчета. в.
При ръкописа той е поставял индиго на всяка страница и така съществува
копие
от ръкописа му и на индиго. г.
Тези три томчета с ръкописа на Борис и неговия почерк са преснети на негатив и са извадени на фото-хартия с подписа на Борис Николов. д. Всичко това доказва кой е разчел стенограмите, кой е подготвял материала на тези три томчета и показва кой и как е изменил и променил оригиналния текст на Борис Николов. е. В оригиналната тетрадка на Борис Николов на стр. 75 има следния заключителен текст на Борис Николов написан собственоръчно от него по настояване на редактора и съставителя на този труд и е предназначен за следващите поколения. Той е следния: „СВЕЩЕНИ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ" продължава - това е втората книжка - Съвети на Учителя към ученика.
към текста >>
14.
111. АЛфИЕРИ БЕРТОЛИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
За, доказателство мога да кажа, че за изпълнение на този план аз прехвърлих едно
копие
от непечатаните беседи на Учителя във Франция чрез Бартоли, който трябваше да организира преводите и отпечатването на беседите на Учителя.
Обаче намериха се някои доброжелатели тук от София с писма и лични срещи разколебаха Бертоли в тази му задача. И той в последния момент отложи работата. Така се осуети плана за издаването на книгата на френски език. Тогава ние взехме инициативата и успяхме да издадем на три пъти тази книга, но не без затруднение и не без мъчнотии, които идваха главно от българи, които живееха тук на Изгрева и от българи, които бяха в Париж, в лицето на Михаил Иванов. С това се попречи на първоначалния план, който имахме, да се постави началото на едно издателство във Франция за издаване беседи на Учителя.
За, доказателство мога да кажа, че за изпълнение на този план аз прехвърлих едно
копие
от непечатаните беседи на Учителя във Франция чрез Бартоли, който трябваше да организира преводите и отпечатването на беседите на Учителя.
Но след като го настроиха тук срещу мен и след като изпусна времето за отпечатването на книгата „Учителят" впоследствие целият този план се провали по вина на Бартоли и със заслугата и помощта на нашите доброжелатели тук на Изгрева, които носеха имената на братя и сестри и които всички бяха проверени по времето на съдебния процес тука срещу Братството през 1957-58 г. Всички, които се обявиха срещу отпечатването на книгата на френски език, същите лица застанаха на страната на онези, които ни съдиха и които разрушиха Изгрева. Няма случайно съвпадение. Кой където се хване и на който господар стане слуга, нему слугува. Всеки господар си пази слугите, държи на тях, заплаща им според заслугите, защото са негови служители.
към текста >>
15.
2. РАБОТАТА НА СТЕНОГРАФИТЕ СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Можеха да се изземат на някое място, но все пак щеше да остане някое
копие
и да се запази.
Това бе един огромен материал, от който ние извадихме и подредихме в четири книги. Когато ние разбрахме, че беседите на Учителя са инкримирани и че те ще посегнат на тях, тогава ние с брат Боян предприехме широка акция. Всеки разговор с Учителя, който той бе записал, той го извади отделно и под формата на писма до приятелите, те бяха изпратени до всички ръководители на Братствата. Щом дешифрира следващия разговор, той го напише в няколко копия, а сестрите го размножат и отново се препраща. Така успяхме да ги запазим.
Можеха да се изземат на някое място, но все пак щеше да остане някое
копие
и да се запази.
Така ние взехме грижата да се съхранят. Той изобщо беше неуморим. Работеше от сутрин до вечер. Крайно деятелен човек, енергичен и възторжен. Той беше като слънце.
към текста >>
16.
4. КОЙ СЪХРАНИ И ОПАЗИ НЕПЕЧАТАНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ? ТРИТЕ КРАЖБИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Имаше едно
копие
, което никой не трябваше да пипа.
Стенограмите не всеки можеше да ги чете. Но за дешифрираните беседи всеки идваше и искаше, че му трябвали за прочит и да си препишат някои неща. Получи се един безпорядък. Раздаваха се дешифрирани беседи и ги пилееха. Накрая Учителят извика Паша и й забрани да ги раздава на този или онзи.
Имаше едно
копие
, което никой не трябваше да пипа.
Това бе една голяма работа на трите стенографки и особено на Паша, която редактираше дешифрираната беседа и я подготвяше за печат. Учителят извиква към 1943 г. трите стенографки - Паша, Елена и Савка и им нарежда: „Неиздадените беседи, които не са печатани да се предадат на брат Борис". След като си замина Учителят те ме извикаха и ми предадоха непечатаните беседи като изпълниха нареждането на Учителя. Ако не беше им наредил това Учителят, те в никакъв случай нямаше да ми ги предадат, защото те тогава смятаха, че те са тези, които движат нещата на Братството.
към текста >>
Тя организира преписването на оригинала и после ми го връщаше заедно с
копие
на преписаните беседи.
видях, че тези беседи написани на пишеща машина и с индиго бяха започнали да избледняват. Имаше опасност да ги загубим след като избледнее мастилото. Тряваше да взема мерки, да се съхранят и предадат на следващото поколение. По настояване на един млад брат с когото работех този въпрос го раздвижих. Предадох да се препишат оригиналите в четири нови екземлпяра на Лалка Кръстева.
Тя организира преписването на оригинала и после ми го връщаше заедно с
копие
на преписаните беседи.
При направената проверка се оказа, че тя преди преписването беше започнала да прави редакция върху текста на оригиналния материал, с която се променяше оригинала на Словото. Аз не бях съгласен с такава постановка. Младия брат с когото работех непрекъснато ми показваше оригинала и редактираните беседи от Лалка. От редакторската намеса имаше вече промяна на Словото на Учителя. Аз не бях съгласен с това, но бях вече задвижил този въпрос и трудно можеше да се спре.
към текста >>
Копието
бе с пожълтели и загнили листа.
Боян Златарев бе подведен от Петър Филипов и Лалка Кръстева и те без мое разрешение свалиха от Витоша архива на Савка Керемидчиева, който бе укрит в едни морени в големи стъклени буркани запоени с асфалт. Те смятаха, че този въпрос те могат да го разрешат понеже аз съм бил на възраст и съм си изпял песента. Конфликтът беше драматичен и с много последици. Следващият ход, който направиха тримата, бе че отново подведоха Боян Златарев и той без мое разрешение, но под тяхно давление свали от „Резньовете" непечатаните беседи, които бяха поставени в буркани. Само един буркан беше счупен от снеговете.
Копието
бе с пожълтели и загнили листа.
Само това копие от този буркан бе унищожено. Но всичко беше съхранено и запазено от посегателство. Аз реагирах много остро, защото те предприеха една пагубна постъпка. Те отстраниха човека, който Учителят бе поставил да съхрани Словото Му и аз го съхраних, макар че минах през съдебен процес и бях четири години в затвора, като от там излезнах на 1.И963 г. А през 1981 г.
към текста >>
Само това
копие
от този буркан бе унищожено.
Те смятаха, че този въпрос те могат да го разрешат понеже аз съм бил на възраст и съм си изпял песента. Конфликтът беше драматичен и с много последици. Следващият ход, който направиха тримата, бе че отново подведоха Боян Златарев и той без мое разрешение, но под тяхно давление свали от „Резньовете" непечатаните беседи, които бяха поставени в буркани. Само един буркан беше счупен от снеговете. Копието бе с пожълтели и загнили листа.
Само това
копие
от този буркан бе унищожено.
Но всичко беше съхранено и запазено от посегателство. Аз реагирах много остро, защото те предприеха една пагубна постъпка. Те отстраниха човека, който Учителят бе поставил да съхрани Словото Му и аз го съхраних, макар че минах през съдебен процес и бях четири години в затвора, като от там излезнах на 1.И963 г. А през 1981 г. тези приятели извършиха кражбата на поверените ми материали от Учителя, които аз съхранявах и пазех от 1945 г.
към текста >>
Те са причина да се разбие това
копие
.
Така беше спряна тази задача с преписването на оригиналите. А тя беше спряна поради нарушение на окултните закони от Словото на Учителя. Беше започнато да се прави редакция на Словото и Учителя спря тази дейност. Опитаха се да откраднат материалите от мен, за които аз отговарях. Небето взе мерки и задигна онези, които извършиха нарушението.
Те са причина да се разбие това
копие
.
След време проверете оригинала и редакцията на Лалка Кръстева. Аз съм проверил и имам извод за това. Вие също ще си направите извод и тогава ще разберете какво представлява окултния закон за неприкосновеността на Словото на Учителя. А онези, които нарушават закона ще отговарят. Какво стана по-нататък?
към текста >>
По настояване на един млад брат аз трябваше да прехвърля едното
копие
от Габрово, което се съхраняваше чрез рождената ми сестра Цанка Еки-мова при наши приятели.
Павлина Дакелова стори същото. Това беше един фронт срещу мен. Проверете след това как се развиха нещата с тези хора и какво направиха с тези материали. Да са отпечатали някоя беседа от Учителя? И да имат условие няма да могат да го сторят, защото те си послужиха са кражба и се опитаха да отстранят онзи, който бе поставен на този пост да съхранява Словото на Учителя.
По настояване на един млад брат аз трябваше да прехвърля едното
копие
от Габрово, което се съхраняваше чрез рождената ми сестра Цанка Еки-мова при наши приятели.
Трябваше това копие да го предам на един брат от младото поколение и трябваше да се осигури приемственост. Моят рожден брат Стефан Дойнов пътува няколко пъти до Габрово и донесе осем куфара, които бяха сложени на съхранение в неговия апартамент. Трябваше да ги предам на този млад брат. Но аз трябваше да направя опис на материалите. Братът се разсърди, че аз се бавя с описите и ме упрекваше, че накрая материалите няма да дойдат при него, а ще отидат на други места.
към текста >>
Трябваше това
копие
да го предам на един брат от младото поколение и трябваше да се осигури приемственост.
Това беше един фронт срещу мен. Проверете след това как се развиха нещата с тези хора и какво направиха с тези материали. Да са отпечатали някоя беседа от Учителя? И да имат условие няма да могат да го сторят, защото те си послужиха са кражба и се опитаха да отстранят онзи, който бе поставен на този пост да съхранява Словото на Учителя. По настояване на един млад брат аз трябваше да прехвърля едното копие от Габрово, което се съхраняваше чрез рождената ми сестра Цанка Еки-мова при наши приятели.
Трябваше това
копие
да го предам на един брат от младото поколение и трябваше да се осигури приемственост.
Моят рожден брат Стефан Дойнов пътува няколко пъти до Габрово и донесе осем куфара, които бяха сложени на съхранение в неговия апартамент. Трябваше да ги предам на този млад брат. Но аз трябваше да направя опис на материалите. Братът се разсърди, че аз се бавя с описите и ме упрекваше, че накрая материалите няма да дойдат при него, а ще отидат на други места. Аз го уверявах, че това не може да стане, защото бяха при брат ми и аз там командвах.
към текста >>
17.
5. СЪДБАТА НА АРХИВА ОТ РЕЗНЬОВЕТЕ Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
и след като настъпиха нови условия за печат, един от поверените лица на Лалка Кръстева предава едно
копие
от непечатаните беседи да се подготви за печат.
Какво става с откраднатия архив на Резньовете? Оригиналните, но вече подправени текстове се прехвърлят от Лалка Кръстева на неизвестни за нас лица. От редактираните беседи се правят четири копия, които се дават на четири различни места на определени от нея лица. А тези лица днес не знаят, че беседите са променени чрез редакцията на Лалка Кръстева. След ноември 1989 г.
и след като настъпиха нови условия за печат, един от поверените лица на Лалка Кръстева предава едно
копие
от непечатаните беседи да се подготви за печат.
Но това лице не знае, че те са редактирани и променени. На сцената се явява Мария Кисова, която прави втора редакция на първата редакция на Лалка Кръстева. Така се явяват две лица едно след друго, които променят Словото на Учителя. Накрая това томче е издадено под заглавието „ИЗНОВО" на издателска къща „Сила и Живот" гр. Бургас с главен организатор Крали Кралев с !
към текста >>
18.
6. ПРОДАЖБА НА ОТКРАДНАТИЯ АРХИВ Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Той връща своят отговор с едно ксерокс
копие
на оригинала, с което доказва, че неговата редакция има по-малко промени от отпечатаната беседа по времето на Паша Теодорова.
Ето как накрая нещата се събират в едно. Центърът на Михаил Иванов от Франция се задействува в България чрез негови подържници. Димитър Калев прави също своя редакция на оригинала. Някои от София сравняват отпечатания текст от неговата книжка с текст на отпечатана вече беседа. Обвиняват го, че е променил Словото.
Той връща своят отговор с едно ксерокс
копие
на оригинала, с което доказва, че неговата редакция има по-малко промени от отпечатаната беседа по времето на Паша Теодорова.
Всички замлъкват, понеже никой не знае каква е историята с редакцията на Паша. А тя е известна и е описана в този том, който отпечатваме. Накрая се стига до следното: един открадва архива, втори го държи в дома си, трети го продава, четвърти го купува, пети променя оригинала и шести го издава. Ето това е пътят на кражбата, определен от Духа на Заблуждението. Какво следва по-нататък?
към текста >>
19.
7. КЪДЕ СА ОСЕМТЕ КУФАРА? Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Борис Николов държеше едно
копие
от напечатаните беседи в осем куфара при рождената си сестра Цанка Екимова в Габрово.
7. КЪДЕ СА ОСЕМТЕ КУФАРА? Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев По онова време до 1975 г.
Борис Николов държеше едно
копие
от напечатаните беседи в осем куфара при рождената си сестра Цанка Екимова в Габрово.
За по-голяма сигурност тя ги беше прехвърлила при свои познати и те там се съхраняваха много години. По мое настояване Борис Николов реши да ми предаде този архив за съхранение като представител на едно по-младо поколение. Между нас двамата имаше една разлика от 40 години. Неговият рожден брат Стефан пътува няколко пъти с влака до Габрово и всеки път донасяше по два куфара и ги оставяше на съхранение в неговия апартамент. По това време там живееше и сестра му Цанка.
към текста >>
Вината за изчезването на това
копие
е както в Борис, така и в Боян Златарев и всички около него.
Отношенията между Борис и Боян се развалиха поради това, както и поради кражбата след това на архива на Савка и на архива на Резньовете. Стана най-големия провал и то от лица, които са целували ръка на Учителя. Боян си замина през 1986 г. От тогава до сега тези куфари бяха търсени, но безуспешно. Той ги беше предал някъде и не каза къде се намират.
Вината за изчезването на това
копие
е както в Борис, така и в Боян Златарев и всички около него.
След време той може също да бъде препродаден на някое лице, което от своя страна ще си променя Словото, както му се иска. Кой носи вината за това. Не Са ли едни и същи лица и едни и същи разрушителни Сили? Аз съм напълно убеден, че това лице, което пази тези куфари изобщо не знае за тези грозни истории, които описах. Ако случайно научи за тях или прочете лично всичко това, умолявам го да ми предаде тези осем куфара, както и онези материали, които Боян е оставил.
към текста >>
20.
8. ПЕЧАТНИЦА НА ИЗГРЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Освен това тези беседи, които бяха останали от времето на Учителя от първото
копие
, аз я накарах да ги препише в четири екземпляра, което тя стори.
8. ПЕЧАТНИЦА НА ИЗГРЕВА След като поех непечатаните беседи от стенографките по поръчение на Учителя, аз организирах дешифрирането на стенограмите. Поставих Елена Андреева на една голяма задача, да дешифрира стенограмите от беседите на Учителя. Осигурих й една хубава стая с отопление, с осветление, където да работи, предоставих й нова пишеща машина, хартия, маса и елементарна заплата за преживяване. За десет години тя дешифрира беседите.
Освен това тези беседи, които бяха останали от времето на Учителя от първото
копие
, аз я накарах да ги препише в четири екземпляра, което тя стори.
Следващият етап бе купуването на машините. За да се купи печатарска машина и да се пусне в действие трябваше да се запише на името на някой печатар, който има право да работи с такава машина. А такива бяха Стефан Камбуров и Георги Събев. Послужи разрешаването на Георги Събев и тя бе на негово име записана. Следващият етап бе да се намерят оловни букви с различен шрифт за печатарската машина.
към текста >>
21.
XIII. ПРОРОЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ИДНИТЕ ДНИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
XIII. ПРОРОЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ИДНИТЕ ДНИ Това пророчество на Учителя е дадено на д-р Радка
Прокопиева
Давидова, родена на 12.VII.1893 г.
XIII. ПРОРОЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ИДНИТЕ ДНИ Това пророчество на Учителя е дадено на д-р Радка
Прокопиева
Давидова, родена на 12.VII.1893 г.
в гр. Русе. Тя разказва следното: „Аз получих на 19. VIII. 1944 г. съобщение от Учителя: „По възможност тръгнете за София." Понеже не можах да си извадя открит лист, тръгнах от Кюстендил за София само с редовен билет. Във влака на всички искаха открит лист, а на мене никой не ми поиска.
към текста >>
22.
05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Затова неговият препис е точен и ние ползвахме преснето фото
копие
на неговия препис като оригинал.
Минчо Сотиров е офицер от кариерата. През Балканската война е полкови командир, а през Европейската война е командир на Бдинския полк. Когато го е преписвал през 1915 г., той е с чин майор и командир на полк. В онези времена на този пост се назначават само офицери, завършили военна академия, с качества и с доблест. Той много добре е бил запознат кой е Петър Дънов, и че това е Учителят на Всемирното Велико Бяло Братство.
Затова неговият препис е точен и ние ползвахме преснето фото
копие
на неговия препис като оригинал.
През време на Школата 1922-1944 г. са правени няколко преписа, като всеки преписвач е осъвременявал думите и по този начин е изменял текста на Учителя. След заминаването на Учителя, от 1944 г. до 1990 г. са правени също преписи от предишни коригирани преписи.
към текста >>
23.
ІІІ.88. СЪДБАТА НА СВЕТА И КАРМАТА НА НАРОДИТЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Враца с 380 бомби и
Скопие
с 380 бомби. 11.
На 10 януари 1944 година София преживя най-голямата дневна и нощна бомбардировка. Бяха хвърлени 1784 бомби над града. На следващия ден Учителят с приятелите замина за с. Мърчаево. 10. На 24 януари 1944 година бе бит гр.
Враца с 380 бомби и
Скопие
с 380 бомби. 11.
На 15 март 1944 година над София бяха изсипани 307 бомби. 12. Шеста бомбардировка над София - 29 март 1944 година - 70 бомби. 13. Седма бомбардировка на 30 март 1944 година. София бе опожарена и разрушена. Бяха хвърлени 3000 разрушителни бомби и 30 000 запалителни. 15.
към текста >>
24.
3.34. Нестор от село Тресонче идва в България
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
И така, понеже бе малтретирано от новите окупатори, напуснаха тези села 95% и се преселиха в
Скопие
, Битоля, Охрид, Гевгели, Велес, Прилеп и т.н.
През 1939 г. се обяви II-та Световна война и след нея вече намаляха скотовъдците, а след II-та Световна война окончателно намаляха. От 1939 г. започна II-та Световна война и свърши 1945 г. Населението през това време по време на войната беше окупирано от албанци и от италианци.
И така, понеже бе малтретирано от новите окупатори, напуснаха тези села 95% и се преселиха в
Скопие
, Битоля, Охрид, Гевгели, Велес, Прилеп и т.н.
в Македония. Някои дойдоха в Българя, доста от тях, така че вече нашите села останаха празни, запустяха. Тъй като нашето население е миролюбиво и понеже мъжкото население са строителни работници, идват само от време на време в домовете си. Аз роден съм в 1915 г. и завърших своето първоначално училище в моето село, IV отделение 1927 г.
към текста >>
И така, на 12-годишна възраст баща ми ме заведе в
Скопие
и там, от 1927 до 1930 г.
в Македония. Някои дойдоха в Българя, доста от тях, така че вече нашите села останаха празни, запустяха. Тъй като нашето население е миролюбиво и понеже мъжкото население са строителни работници, идват само от време на време в домовете си. Аз роден съм в 1915 г. и завърших своето първоначално училище в моето село, IV отделение 1927 г.
И така, на 12-годишна възраст баща ми ме заведе в
Скопие
и там, от 1927 до 1930 г.
прекарах като чирак в гостилница. От 1930 г. имах горещо желание да се уча, но поради това, че ние бяхме шест деца, баща ми бе строителен работник, нямаше възможност да ме издържа. Но в Скопие прочетох едно обявление на един Белградски сръбски вестник, че в Белград се открива едно гостилничарско-хотелиерско училище, в което училище собствениците от ресторантите и хотелите се задължават да изпращат своите момчета да се учат задължително в тези училища, като се подготвят кадри за персонал за крайбрежието на Адриатическо море в хотелите. И аз напуснах Скопие, отидох в Белград и така завърших там това училище - три години, занаятчийско-търговско.
към текста >>
Но в
Скопие
прочетох едно обявление на един Белградски сръбски вестник, че в Белград се открива едно гостилничарско-хотелиерско училище, в което училище собствениците от ресторантите и хотелите се задължават да изпращат своите момчета да се учат задължително в тези училища, като се подготвят кадри за персонал за крайбрежието на Адриатическо море в хотелите.
и завърших своето първоначално училище в моето село, IV отделение 1927 г. И така, на 12-годишна възраст баща ми ме заведе в Скопие и там, от 1927 до 1930 г. прекарах като чирак в гостилница. От 1930 г. имах горещо желание да се уча, но поради това, че ние бяхме шест деца, баща ми бе строителен работник, нямаше възможност да ме издържа.
Но в
Скопие
прочетох едно обявление на един Белградски сръбски вестник, че в Белград се открива едно гостилничарско-хотелиерско училище, в което училище собствениците от ресторантите и хотелите се задължават да изпращат своите момчета да се учат задължително в тези училища, като се подготвят кадри за персонал за крайбрежието на Адриатическо море в хотелите.
И аз напуснах Скопие, отидох в Белград и така завърших там това училище - три години, занаятчийско-търговско. През 1939 г. пристигнах в България. Имаше юнашки събор, гимнастически упражнения, и така останах в България. Обаче преди това, преди да дойда, с голям трепет аз мислех и мечтаех да дойда в България, без да зная защо.
към текста >>
И аз напуснах
Скопие
, отидох в Белград и така завърших там това училище - три години, занаятчийско-търговско.
И така, на 12-годишна възраст баща ми ме заведе в Скопие и там, от 1927 до 1930 г. прекарах като чирак в гостилница. От 1930 г. имах горещо желание да се уча, но поради това, че ние бяхме шест деца, баща ми бе строителен работник, нямаше възможност да ме издържа. Но в Скопие прочетох едно обявление на един Белградски сръбски вестник, че в Белград се открива едно гостилничарско-хотелиерско училище, в което училище собствениците от ресторантите и хотелите се задължават да изпращат своите момчета да се учат задължително в тези училища, като се подготвят кадри за персонал за крайбрежието на Адриатическо море в хотелите.
И аз напуснах
Скопие
, отидох в Белград и така завърших там това училище - три години, занаятчийско-търговско.
През 1939 г. пристигнах в България. Имаше юнашки събор, гимнастически упражнения, и така останах в България. Обаче преди това, преди да дойда, с голям трепет аз мислех и мечтаех да дойда в България, без да зная защо. Вярно, баща ми е бил войник-доброволец в българската войска в Балканската война - 1912-1913 година и е взел участие в боевете при Одрин, Люле Бургас, Чаталджа, I.-та Световна война 1915-1918 г., когато България е била също във война.
към текста >>
25.
3.45. Георги Томалевски
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
И така аз докато не бях дошъл в България, бях чувал в
Скопие
фамилията Томалевски, понеже в тяхната къща в Крушево е обявено Илинденското въстание.
Един ден обаче шефът, нали така милионерът, видях на бюрото му една книга да чете. И аз го питам: „Каква е тази книга, г-н Кочев". „Ами това е на един наш македонец". „Как се казва? " „Георги Томалевски".
И така аз докато не бях дошъл в България, бях чувал в
Скопие
фамилията Томалевски, понеже в тяхната къща в Крушево е обявено Илинденското въстание.
Патриотична българска фамилия, неговият баща, строител - предприемач в София, идва тук след Илинденското въстание. Георги бил тогава на шест годишна възраст. И разбира се прочетох книгата, книгата е „Сигнали" озаглавена. Отидох в издателството „Факел" да питам, къде живее автора. Казаха ми, че знаят телефона, но не знаят улицата.
към текста >>
26.
5.07. Кой и как си търси белята
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
7. Кой и как си търси белята Сестра ми Надя беше учителка в
Скопие
.
7. Кой и как си търси белята Сестра ми Надя беше учителка в
Скопие
.
Там беше командирована. Качва се на влака в София и пътува за Скопие. Идва кондукторът и я проверява за билет, а тя нямала билет. Защо е нямала, това не се знае. Може би е решила да не си купи билет, за да си спести някой и друг лев.
към текста >>
Качва се на влака в София и пътува за
Скопие
.
7. Кой и как си търси белята Сестра ми Надя беше учителка в Скопие. Там беше командирована.
Качва се на влака в София и пътува за
Скопие
.
Идва кондукторът и я проверява за билет, а тя нямала билет. Защо е нямала, това не се знае. Може би е решила да не си купи билет, за да си спести някой и друг лев. Кондукторът иска да я глобява: „Какво ще ме глобиш бе, момче? Аз отивам там учителка, да уча такива като теб, учили - недоучили." Така тя се запознава с него.
към текста >>
В
Скопие
започнал да се върти около нея и искал да се жени за нея.
Защо е нямала, това не се знае. Може би е решила да не си купи билет, за да си спести някой и друг лев. Кондукторът иска да я глобява: „Какво ще ме глобиш бе, момче? Аз отивам там учителка, да уча такива като теб, учили - недоучили." Така тя се запознава с него. Той я харесал и не я глобява.
В
Скопие
започнал да се върти около нея и искал да се жени за нея.
Тя ни написа писмо и ни разказа всичко. После дойде в София. Казваме, че тя е гимназиална учителка с висше образование, а ще се жени за кондуктор. Ние не сме съгласни и казваме - да прави, каквото иска. „Поне отиди и питай Учителя!
към текста >>
Но в
Скопие
, онзи там кондуктор продължавал да настоява, и тя се омъжва за него.
После си влиза в стаята. Надя я хваща срам, че е чакала пред приемната. Връща се у дома и ни казва: „Учителят така и така ми каза. Значи не е съгласен да се женя." А Учителят беше казал за нея на Кръстю Христов, че от минал живот е била духовно много издигната, и че ако не се омъжи сега, ще продължи духовния си път нагоре. Това Го каза пред мене, а аз й го написах в писмо.
Но в
Скопие
, онзи там кондуктор продължавал да настоява, и тя се омъжва за него.
Не послуша Учителя и се ожени за кондуктор, и то, 16 години по-млад от нея. Не живееше добре с него. Той отначало ядеше месо, после обеща да стане вегетарианец, но ходеше тайно по гостилниците и си ядеше пак месо. Нямаха деца. Осиновиха едно дете, а то излезе лошо дете, непослушно, диво, диваче дете.
към текста >>
27.
5.08. Бомбата, която знаеше къде да падне
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Понеже другата ми сестра беше учителка в
Скопие
и тя искаше да замине там, и да бъде учителка в същия град.
8. Бомбата, която знаеше къде да падне Сестра ми Цвета беше също учителка.
Понеже другата ми сестра беше учителка в
Скопие
и тя искаше да замине там, и да бъде учителка в същия град.
Подаде молба и я назначиха за директор на пансион за сираци. Отиде при Учителя да Го пита, дали да приеме директорското място, да отиде, или да не отиде. Учителят казал: „Няма да отидеш! " „Ама защо, Учителю, сестра ми е също там учителка? " „Няма да отидеш!
към текста >>
" „Така и така, Учителят не ми разрешава да отида в
Скопие
учителка." А Милка я предумва.
" „Ама защо, Учителю, сестра ми е също там учителка? " „Няма да отидеш! " Учителят е категоричен и показа с жест, че разговорът е приключен. Тя излиза отвънка и Милка Периклиева я вижда. „Какво има бе, сестра?
" „Така и така, Учителят не ми разрешава да отида в
Скопие
учителка." А Милка я предумва.
„Върни се пак при Него. Аз така правя. Много пъти нахалствам при Него, връщам се и искам нещо от Него и накрая Учителят ми разрешава." Сестра ми послушва Милка и отново се връща при Учителя. „Ами, Учителю, защо сестра ми може да бъде учителка в Скопие, а аз да не мога? " „Няма да отидеш!
към текста >>
„Ами, Учителю, защо сестра ми може да бъде учителка в
Скопие
, а аз да не мога?
„Какво има бе, сестра? " „Така и така, Учителят не ми разрешава да отида в Скопие учителка." А Милка я предумва. „Върни се пак при Него. Аз така правя. Много пъти нахалствам при Него, връщам се и искам нещо от Него и накрая Учителят ми разрешава." Сестра ми послушва Милка и отново се връща при Учителя.
„Ами, Учителю, защо сестра ми може да бъде учителка в
Скопие
, а аз да не мога?
" „Няма да отидеш! Ако отидеш, ще отидеш на своя отговорност." Учителят този път бил още по-строг. Дойде, разказа ми всичко. Ние всички скочихме на крака и викаме: „Ти луда ли си, та не слушаш какво ти говори Учителят? " И така, тя не отиде.
към текста >>
" След това дойде време и започнаха бомбардировките в София и едновременно в
Скопие
.
" И така, тя не отиде. После я назначиха учителка в Прилеп. Тогава тя отиде при Учителя да Го пита какво да прави. А Той отговори само с две думи: „Може! Може!
" След това дойде време и започнаха бомбардировките в София и едновременно в
Скопие
.
В Скопие пада бомба върху пансиона за сираци и там директорката, която е назначена на нейното място, бе убита. Получихме вест от другата ми сестра, която бе учителка в Скопие. Тя ни разказа най-подробно целият случай. Тогава сестра ми Цвета разбира защо Учителят не бе й позволил да заеме това място като директор на пансиона за сираци. Значи върху това директорско място бе определено от някого да падне бомба.
към текста >>
В
Скопие
пада бомба върху пансиона за сираци и там директорката, която е назначена на нейното място, бе убита.
После я назначиха учителка в Прилеп. Тогава тя отиде при Учителя да Го пита какво да прави. А Той отговори само с две думи: „Може! Може! " След това дойде време и започнаха бомбардировките в София и едновременно в Скопие.
В
Скопие
пада бомба върху пансиона за сираци и там директорката, която е назначена на нейното място, бе убита.
Получихме вест от другата ми сестра, която бе учителка в Скопие. Тя ни разказа най-подробно целият случай. Тогава сестра ми Цвета разбира защо Учителят не бе й позволил да заеме това място като директор на пансиона за сираци. Значи върху това директорско място бе определено от някого да падне бомба. Беше определено от някого и се яви друг някой, който изпълни заповедта, пусна там бомбата, разруши пансиона за деца и уби директорката.
към текста >>
Получихме вест от другата ми сестра, която бе учителка в
Скопие
.
Тогава тя отиде при Учителя да Го пита какво да прави. А Той отговори само с две думи: „Може! Може! " След това дойде време и започнаха бомбардировките в София и едновременно в Скопие. В Скопие пада бомба върху пансиона за сираци и там директорката, която е назначена на нейното място, бе убита.
Получихме вест от другата ми сестра, която бе учителка в
Скопие
.
Тя ни разказа най-подробно целият случай. Тогава сестра ми Цвета разбира защо Учителят не бе й позволил да заеме това място като директор на пансиона за сираци. Значи върху това директорско място бе определено от някого да падне бомба. Беше определено от някого и се яви друг някой, който изпълни заповедта, пусна там бомбата, разруши пансиона за деца и уби директорката. Ето това е опитност - живот или смърт.
към текста >>
28.
5.10. Ябълка от Учителя
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
А през февруари трябваше да заминавам за
Скопие
.
Тогава Коледа беше на 7 януари, а Бъдни вечер беше на 6 януари. После, десетилетия по-късно, измениха календара и сега Бъдни вечер е на 24 срещу 25 декември. Дойдох си в София, посрещнахме Коледа и на третия ден на Коледа стана най-голямата бомбардировка над София. Беше 10 януари 1944 г. От Министерството на Просветата ни дадоха ваканция до месец февруари.
А през февруари трябваше да заминавам за
Скопие
.
Тогава сръбските шумкари, така наричахме партизаните тогава, нападаха и обстрелваха влаковете за Скопие. Положението бе опасно. Отиваме с брат ми в Мърчаево, при Учителя. Брат ми Го запита: „Учителю, Драга трябва да замине за Скопие като учителка. Граждански е мобилизирана.
към текста >>
Тогава сръбските шумкари, така наричахме партизаните тогава, нападаха и обстрелваха влаковете за
Скопие
.
После, десетилетия по-късно, измениха календара и сега Бъдни вечер е на 24 срещу 25 декември. Дойдох си в София, посрещнахме Коледа и на третия ден на Коледа стана най-голямата бомбардировка над София. Беше 10 януари 1944 г. От Министерството на Просветата ни дадоха ваканция до месец февруари. А през февруари трябваше да заминавам за Скопие.
Тогава сръбските шумкари, така наричахме партизаните тогава, нападаха и обстрелваха влаковете за
Скопие
.
Положението бе опасно. Отиваме с брат ми в Мърчаево, при Учителя. Брат ми Го запита: „Учителю, Драга трябва да замине за Скопие като учителка. Граждански е мобилизирана. Ако не отиде - наказват.
към текста >>
Брат ми Го запита: „Учителю, Драга трябва да замине за
Скопие
като учителка.
От Министерството на Просветата ни дадоха ваканция до месец февруари. А през февруари трябваше да заминавам за Скопие. Тогава сръбските шумкари, така наричахме партизаните тогава, нападаха и обстрелваха влаковете за Скопие. Положението бе опасно. Отиваме с брат ми в Мърчаево, при Учителя.
Брат ми Го запита: „Учителю, Драга трябва да замине за
Скопие
като учителка.
Граждански е мобилизирана. Ако не отиде - наказват. Положението е опасно. Какво да правим? " Учителят е седнал на стол, прекръстосал е двете ръце на коленете си, мълчи, мълчи и накрая каза: „Да, трябва да замине." „Учителю, направете нещо, за да не отива.
към текста >>
Тогава от София се тръгваше в 6 часа и следобед се стига до
Скопие
.
Не виждаш ли, че отиваме на смърт, а ти си се разпяла." „Докато аз пея, бъдете спокойни, никой няма да загине! " Така влакът върви напред, спре и след това тръгне назад. Ту напред, ту назад. Часове наред. През цялото това време аз пея и чета молитви.
Тогава от София се тръгваше в 6 часа и следобед се стига до
Скопие
.
А сега, мина следобед, дойде вечерта, премина цялата нощ и чак на другия ден на обед чуваме шум и гюрултия. Казват някои: „Май ни оградиха партизаните и ни е спукана работата." А ние сме затворени отвън и не можем да слезем. Някои отварят вратите отвън и ние виждаме, че сме пристигнали на гара Скопие. Целият град беше излезнал, за да види влака, надупчен с куршуми. Като отвориха вратата, аз бях до нея и видях, че началникът на влака каза: „В този влак пътува един праведен човек, за да можем да стигнем тук живи и здрави!
към текста >>
Някои отварят вратите отвън и ние виждаме, че сме пристигнали на гара
Скопие
.
Часове наред. През цялото това време аз пея и чета молитви. Тогава от София се тръгваше в 6 часа и следобед се стига до Скопие. А сега, мина следобед, дойде вечерта, премина цялата нощ и чак на другия ден на обед чуваме шум и гюрултия. Казват някои: „Май ни оградиха партизаните и ни е спукана работата." А ние сме затворени отвън и не можем да слезем.
Някои отварят вратите отвън и ние виждаме, че сме пристигнали на гара
Скопие
.
Целият град беше излезнал, за да види влака, надупчен с куршуми. Като отвориха вратата, аз бях до нея и видях, че началникът на влака каза: „В този влак пътува един праведен човек, за да можем да стигнем тук живи и здрави! Целият влак е надупчен с куршуми и няма наранен и убит нито един човек." Така минахме през зоната на смъртта. Нямате представа какво нещо беше. Цяла нощ сме били на косъм от смъртта.
към текста >>
Ето така пристигнахме в
Скопие
.
Нямате представа какво нещо беше. Цяла нощ сме били на косъм от смъртта. Партизаните вдигаха релсите във въздуха с бомби. Обстрелваха влака. Войниците слизаха и оправяха релсите, а партизаните ги обстрелваха.
Ето така пристигнахме в
Скопие
.
Поглеждам към часовника на гарата, да видя колко е часът. Точно под часовника гледам братя и сестри, които ни чакат. В Скопие имаше братска група от Бялото Братство. Там беше Ганчо Генчев, който беше комендант на града, с униформа и пагон на раменете. Там беше сестра ми Надежда, която ме чакаше; и други братя и сестри.
към текста >>
В
Скопие
имаше братска група от Бялото Братство.
Обстрелваха влака. Войниците слизаха и оправяха релсите, а партизаните ги обстрелваха. Ето така пристигнахме в Скопие. Поглеждам към часовника на гарата, да видя колко е часът. Точно под часовника гледам братя и сестри, които ни чакат.
В
Скопие
имаше братска група от Бялото Братство.
Там беше Ганчо Генчев, който беше комендант на града, с униформа и пагон на раменете. Там беше сестра ми Надежда, която ме чакаше; и други братя и сестри. Като ме видяха, всички извикаха в един глас: „Ето кой е докарал влака невредим от София." „Аз само пях и се молих, а друг го докара невредим. А този, който го докара невредим, от Него имате много здраве." Тогава бъркам в джоба си и изваждам една ябълка. Тази ябълка я нося от село Мърчаево.
към текста >>
„Тая ябълка ще я занесете на братята и сестрите в
Скопие
да си я поделят.
Там беше сестра ми Надежда, която ме чакаше; и други братя и сестри. Като ме видяха, всички извикаха в един глас: „Ето кой е докарал влака невредим от София." „Аз само пях и се молих, а друг го докара невредим. А този, който го докара невредим, от Него имате много здраве." Тогава бъркам в джоба си и изваждам една ябълка. Тази ябълка я нося от село Мърчаево. Като се сбогувах с Учителя, той взе една ябълка и ми я подаде.
„Тая ябълка ще я занесете на братята и сестрите в
Скопие
да си я поделят.
Всички ме гледат изненадано, вторачват се в ябълката и мълчат. „Много здраве ви изпраща Учителя и по мен провожда тази ябълка, за да си я поделите! " Подадох ябълката, те се преброиха и се оказа, че са точно 12 човека. Разделиха ябълката на 12 части и на мен дадоха да я раздам резен по резен. „Сега разбрахте ли, кой е спасил влака?
към текста >>
29.
5.12. Изгревът и Духът на Словото
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
12. Изгревът и Духът на Словото Бях в
Скопие
учителка и сънувам, че София е бомбардирана цялата.
12. Изгревът и Духът на Словото Бях в
Скопие
учителка и сънувам, че София е бомбардирана цялата.
По този случай ни дават пет дни ваканция. Един ден за отиване с влака до София, втори ден за връщане до Скопие и три дни ни дават, за да бъдем в София. Пътуваме с открити листове, защото е военно положение. Сънувам, че тръгвам към Изгрева, но него го няма. Тук Изгрев, там Изгрев, няма го.
към текста >>
Един ден за отиване с влака до София, втори ден за връщане до
Скопие
и три дни ни дават, за да бъдем в София.
12. Изгревът и Духът на Словото Бях в Скопие учителка и сънувам, че София е бомбардирана цялата. По този случай ни дават пет дни ваканция.
Един ден за отиване с влака до София, втори ден за връщане до
Скопие
и три дни ни дават, за да бъдем в София.
Пътуваме с открити листове, защото е военно положение. Сънувам, че тръгвам към Изгрева, но него го няма. Тук Изгрев, там Изгрев, няма го. Дойдох до бирарията на Танушев, която се намираше на 100 метра от Изгрева. Виждам, че Танушев си е на мястото, а гледам нататък, че Изгрева го няма.
към текста >>
Пристигнах в София от
Скопие
.
" И тя ми го посочи с пръст. И аз тръгнах нататък. Събудих се и си ка-зах: „Този сън току така не ми се даде. Нещо е станало на Изгрева. Ще отида в София, та каквото ще да става.
Пристигнах в София от
Скопие
.
Пристигнах на гарата. Няма трамвай. Оттам до нашата къща на ул. „Евлоги Георгиев" вървях пеша. Дохождам, за да видя къщата.
към текста >>
„Минах с песен." Сутринта отидох при Учителя и Му разказвам целия този сън и Му казвам също, че съм пристигнала от
Скопие
специално за този сън.
Като стигнах в Мърчаево беше 12 часа през нощта. Чукам на вратата, родителите ми се бяха евакуирали в Мърчаево. Като ме видяха, ми викат: „Ти луда ли си сама да вървиш? Как мина през това диво място на дефилето през Владая? " Вдигам рамене.
„Минах с песен." Сутринта отидох при Учителя и Му разказвам целия този сън и Му казвам също, че съм пристигнала от
Скопие
специално за този сън.
Той ме изгледа продължително, стоя така неподвижно и каза: „На някои е дадено да видят предварително какво ще стане." Каза и млъкна. Разговорът приключи. Дойде време да се сбъдне моят сън и да се сбъднат думите на Учителя. Изгревът днес го няма. Остана Слънцето да изгрява всеки ден.
към текста >>
30.
5.16. Кошница, пълна с кайсии
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Ганчо Ганчев, който бе комендант на гарата в
Скопие
, беше приготвил една кошница, пълна с кайсии.
16. Кошница, пълна с кайсии Бях учителка в Македония. Трябваше да пътувам за София.
Ганчо Ганчев, който бе комендант на гарата в
Скопие
, беше приготвил една кошница, пълна с кайсии.
Там имаше много дръвчета и се раждаха много кайсии. Ганчо ми предаде тази кошница, да я занеса от Скопие за Мърчаево и да я предам на Учителя. Той беше ми издействал място във влака, който беше претъпкан от народ. На перона видях едно момче - войник, което беше босо, по налъми. Войниците нямаха ботуши, а бяха обути с налъми.
към текста >>
Ганчо ми предаде тази кошница, да я занеса от
Скопие
за Мърчаево и да я предам на Учителя.
16. Кошница, пълна с кайсии Бях учителка в Македония. Трябваше да пътувам за София. Ганчо Ганчев, който бе комендант на гарата в Скопие, беше приготвил една кошница, пълна с кайсии. Там имаше много дръвчета и се раждаха много кайсии.
Ганчо ми предаде тази кошница, да я занеса от
Скопие
за Мърчаево и да я предам на Учителя.
Той беше ми издействал място във влака, който беше претъпкан от народ. На перона видях едно момче - войник, което беше босо, по налъми. Войниците нямаха ботуши, а бяха обути с налъми. Представяте ли си -войник с налъми. Тогава се ходеше, но лятно време, и обикновено с налъми ходехме в банята.
към текста >>
Подадох кошницата на Учителя: „Учителю, това е за Вас от Ганчо от
Скопие
." На масата по средата беше Учителят.
Какъв брат е той? Бие момчето, моли се на Господа и после изпраща кошници с кайсии на Учителя. Пристигнах в София, отидох в Мърчаево и занасям кошницата на Учителя. Беше точно на Петровден, рождения ден на Учителя. Имаше много братя от София и провинцията.
Подадох кошницата на Учителя: „Учителю, това е за Вас от Ганчо от
Скопие
." На масата по средата беше Учителят.
От едната Му страна бяхме седнали аз, Люба и третата ми сестра Цвета. А от другата страна на Учителя беше седнала Йорданка Жекова. Учителят се обърна към Йорданка: „Вземи кошницата и давай по две кайсии на всички! " Йорданка започна да дава по две кайсии на всеки човек. Тръгна и започна да дава от човек на човек по две кайсии.
към текста >>
И аз прошепнах: „Да ги нося аз тези кайсии от
Скопие
и да не стигнат до нас!
" Йорданка започна да дава по две кайсии на всеки човек. Тръгна и започна да дава от човек на човек по две кайсии. А бяха много хора. Масите бяха препълнени. Като дойде до нас, до трите рождени сестри, кайсиите свършиха.
И аз прошепнах: „Да ги нося аз тези кайсии от
Скопие
и да не стигнат до нас!
Чудна работа! " Аз не смеех да се докосна до тях, нали бяха за Учителя. Чудя се, защо кайсии няма да има за мене, която ги носих. Освен за мене, няма за сестра ми Люба и за Цветанка. И за Учителя няма.
към текста >>
31.
5. 18. Не коригирай и не възпирай Божественото
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Отивам при тях и казвам: „Сестра Паша, аз искам да мина и да обиколя няколко пъти кръга на Паневритмията, защото утре си заминавам като учителка в
Скопие
.
Продадоха я и взеха една сума голяма, с която сума тя смяташе да намери някоя сестра, която да я гледа. Но така се обърнаха нещата, че никой не пожела да я гледа. Дори и за много пари. Когато дойдох от Македония за няколко дни в София, аз исках да мина и да обиколя поляната на Изгрева, където играехме Паневритмия. А поляната беше заградена, беше затворено и имаше порта, заключена с катинар.
Отивам при тях и казвам: „Сестра Паша, аз искам да мина и да обиколя няколко пъти кръга на Паневритмията, защото утре си заминавам като учителка в
Скопие
.
Затова дайте ми ключа да си отключа вратичката и като свърша обиколката, отново ще ви го върна." Но тя и сестра й Аня не ми дават ключа, не разрешават да се отключи. Но аз реших да се прекатеря през оградата, да прескоча оградата и така да отида до поляната. Таман прескачам, те дойдоха, хванаха ме за полата и ме свалиха. Започнаха да ме блъскат и да викат: „Не може, не може! Ти не разбра ли, че не може!
към текста >>
Викам им: „Слушай, Паша, недейте, не затваряйте поляната и Изгрева, защото ще дойде време и ще го затворят за всички." Така аз си тръгнах за
Скопие
, без да обиколя полянката.
Таман прескачам, те дойдоха, хванаха ме за полата и ме свалиха. Започнаха да ме блъскат и да викат: „Не може, не може! Ти не разбра ли, че не може! " Аз ги гледам и не вярвам на очите си. Те направо са озверени и ще ме разкъсат.
Викам им: „Слушай, Паша, недейте, не затваряйте поляната и Изгрева, защото ще дойде време и ще го затворят за всички." Така аз си тръгнах за
Скопие
, без да обиколя полянката.
Духовните сестри от Школата на Учителя не ми позволиха. Не мина много време и дойде онова време, когато и поляната, и Салона, и Изгрева беше затворен за всички. Не само затворен, но разрушен и вече го няма нито Изгрева, нито поляната, нито Салона. И както се казва в Писанието (псалм 103, ст. 16): „Защото преминава вятърът над него и няма го и местото му Го не познава вече." Как ще го знае местото онова, което е било върху него като Салон, поляна и Изгрев, когато днес там са построени руските легации?
към текста >>
32.
7.04. СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Но ми изпрати на ксерокс
копие
от нейната тетрадка.
Бях потресен от случилото се. Не очаквах, че това може да се случи. Още не бях се сблъскал с всички методи на онези Сили, които работеха срещу Учението на Учителя и воюваха с всички непозволени средства, за да се изтрие всичко и да не остане никаква историческа следа. Написах писмо на Петко Кралев и му обясних как са нещата, като исках да ми се върне тетрадката на Стоянка Илиева и да ми се предадат нейните ръкописи, защото само аз съм работил с нея. Отговори ми, че щом тези неща са дошли при него, значи не е случайно и означава, че той е точно човекът, който трябва да ги съхранява.
Но ми изпрати на ксерокс
копие
от нейната тетрадка.
Изпратих му парите, но той не ги прие. После научих, че той същата тетрадка я беше направил на много копия и я разпространил на много места. Разбрах, че го прави нарочно, за да ми попречи на работата. Нещата бяха от ясни по-ясни. По същия начин постъпи и рождената му сестра Божанка срещу мен, когато през 1993 г.
към текста >>
33.
7.09. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Дори се стигна до там, че за мен нямаше
копие
.
За мен това бяха верни неща. Отидох и го запитах за тези случки и той не ги отрече. Така че, аз съм запознат и с двете страни на медала за Николай Дойнов. Запитах го: „Защо не си удържа на обещанието и защо раздаде материала? " „Исках да видя как ще се приемат моите опитности." А те се възприеха по начин, който описах.
Дори се стигна до там, че за мен нямаше
копие
.
Представяте ли си: „Аз го накарах да ги напише, аз го подтиквах, и той ги написа за мен, дори ми се подписа, че ги пише само заради мен и за мен. А накрая да няма копие за мен. Изобщо ме отстраниха. Аз не можех да повярвам. Оставих ги да си направят опита.
към текста >>
А накрая да няма
копие
за мен.
Така че, аз съм запознат и с двете страни на медала за Николай Дойнов. Запитах го: „Защо не си удържа на обещанието и защо раздаде материала? " „Исках да видя как ще се приемат моите опитности." А те се възприеха по начин, който описах. Дори се стигна до там, че за мен нямаше копие. Представяте ли си: „Аз го накарах да ги напише, аз го подтиквах, и той ги написа за мен, дори ми се подписа, че ги пише само заради мен и за мен.
А накрая да няма
копие
за мен.
Изобщо ме отстраниха. Аз не можех да повярвам. Оставих ги да си направят опита. Минаха няколко години. Всичко утихна и аз реших да продължа работата с него.
към текста >>
34.
7.14. БУЧА БЕХАР
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Аз бях тогава млад и пожелах да получа едно
копие
.
Тя има огромно творчество, което приживе успя да подготви, да подреди и да напише на пишеща машина на хубава хартия с прекрасен шрифт и на машинопис, който е изряден. Тук се включват различни есета върху Стария Завет с философски обобщения и прозрения на един изключително висок академичен стил, който не може да бъде достигнат в следващите 100 години. Освен това тя написа и свои описания за Школата на Изгрева и живота на Изгрева. Описа ги така, както ги е възприела и както ги е изживяла. Беше си подготвила материала в четири копия и търсеше кому да ги предаде.
Аз бях тогава млад и пожелах да получа едно
копие
.
Но ми попречиха и то нейните най-близки приятели. Направо завидяха, че ако дойде някое копие в мен, то може би ще има бъдеще и може да се отпечата. Не ми позволиха дори да се срещна с нея. Така нейните четири копия отидоха на различни места. И в момента те са разбити.
към текста >>
Направо завидяха, че ако дойде някое
копие
в мен, то може би ще има бъдеще и може да се отпечата.
Освен това тя написа и свои описания за Школата на Изгрева и живота на Изгрева. Описа ги така, както ги е възприела и както ги е изживяла. Беше си подготвила материала в четири копия и търсеше кому да ги предаде. Аз бях тогава млад и пожелах да получа едно копие. Но ми попречиха и то нейните най-близки приятели.
Направо завидяха, че ако дойде някое
копие
в мен, то може би ще има бъдеще и може да се отпечата.
Не ми позволиха дори да се срещна с нея. Така нейните четири копия отидоха на различни места. И в момента те са разбити. Спомням си нейната „История на Шко-лата" - в един пакет стоеше при Драган Петков. Няколко пъти исках да го прибера, но той не ми го даде.
към текста >>
35.
7.16. НАТАЛИЯ ЧАКОВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Умоляваме, ако някой е запазил нейната първа тетрадка, то да ни съдейства, като ни я предаде, или да направи
ксерокопие
и ни го изпрати.
Според Николинка Шарова, Наталия Чакова сама е поискала да й се върне първата тетрадка и после тя се е загубила. Ето ви един пример, който показва, че не е важно да напишеш само опитностите си, но да вземеш и мерки за тяхното съхранение. Опитностите на Наталия Чакова са наниз от бисери и представляват чудна огърлица, която може да украси всяка духовна сестра. А тя е била такава. Днес ние търсим нещо, което е останало от нея, от нейният личен архив.
Умоляваме, ако някой е запазил нейната първа тетрадка, то да ни съдейства, като ни я предаде, или да направи
ксерокопие
и ни го изпрати.
По този начин ще поправим една допусната грешка и ще можем да публикуваме нейните опитности. А този, който ни предостави нейния снимков материал, трябва да бъде убеден, че Наталия Чакова освен че е съществувала като ученик, но трябва да се покаже на следващите поколения, че този човек има лице, образ, че той е съществувал и е изпълнил чрез живота си някои от идеите на Учителя. Като доказателство за това са и превъзходните опитности на Наталия Чакова. Очакваме да се яви и пристигне първата й тетрадка.
към текста >>
36.
7.21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Беше дала едно
копие
на машинописката.
Те не бяха от чужди хора, а от онези, които трябваше да бъдат братя и сестри по дух. Но те не се оказаха такива. Има още десетки такива примери, които ще бъдат изнесени, когато бъдат публикувани нейните спомени изцяло! Когато заминах на работа в чужбина, при последната си среща с Елена Андреева се уточнихме тя да направи опит и да опише някои от спомените си в няколко раздела. След като се завърнах разбрах от нея, че това тя бе сторила в четири копия.
Беше дала едно
копие
на машинописката.
Аз се запознах с тези три свитъка машинописен материал и след това по страници, по точки задавах въпроси за уточнение и допълнение. Елена разказваше и аз всичко това записвах на магнетофонна лента. Това беше допълнено, преработено издание на нейните спомени. След това бе направен подробен протокол, в който бе обяснено всичко най-подробно. Единствен аз имах правото да публикувам нейните спомени, защото това бе моя идея и аз бях работил с нея.
към текста >>
Между другото, Елена Андреева бе раздала по едно
копие
от направените от нея на машинописен текст нейни спомени, въпреки че я бях предупредил да не прави това.
Елена разказваше и аз всичко това записвах на магнетофонна лента. Това беше допълнено, преработено издание на нейните спомени. След това бе направен подробен протокол, в който бе обяснено всичко най-подробно. Единствен аз имах правото да публикувам нейните спомени, защото това бе моя идея и аз бях работил с нея. Минаха години, дойде време да включа част от нейните спомени.
Между другото, Елена Андреева бе раздала по едно
копие
от направените от нея на машинописен текст нейни спомени, въпреки че я бях предупредил да не прави това.
Онези, които ги имаха, се смятаха за много приближени на Елена Андреева, но те нямаха нищо общо с нея и с онова, което тя бе работила с мен. Те не познаваха нито епохата, нито събитията, нито хората по онова време. Не познаваха и материала, не знаеха почти нищо. Но знаеха как да пречат и да противодействат. Това бяха го научили на друго място и в друга Школа.
към текста >>
Тя смяташе, че това не е същият материал, който по една случайност тя притежаваше от едно
копие
на предишни направени машинописни текстове на Елена Андреева.
В мое присъствие тя предаде така наречената "разпечатка" за корекция на Елена Николова, понеже тя изяви желание да направи необходимата корекция, понеже желаеше да се запознае със съдържанието на материала. След една седмица тя ми се обажда по телефона и се нахвърля върху мене, че това което изнасям, изобщо не е вярно. А забележете, че нито един от поколението на Елена Андреева, че дори и от моето поколение не се интересуваше от историята на Братството и затова никой не бе запознат с елементарни неща, засягащи живота на Бялото Братство в България. Това се отнасяше и за Елена Николова, която също не познаваше тази епоха, а беше близо 30 години по-млада от мен. След това тя донесе материала, който не желаеше да коригира и се обяви срещу съдържанието му.
Тя смяташе, че това не е същият материал, който по една случайност тя притежаваше от едно
копие
на предишни направени машинописни текстове на Елена Андреева.
Като разбрах това, аз й поднесох да прочете протокола на Елена Андреева и тя в присъствието на Наталия го прочете на глас. Аз слушах и наблюдавах как тя едвам го прочете, защото не подозираше какво представлява този протокол. По този начин тя се запозна със завещанието на Елена Андреева. Измина един месец и в пощенската си кутия аз намирам пуснато в нея списание „Житно зърно", бр. 1 от 1993 г.
към текста >>
Предавам по едно
копие
от написаните в последните ми години от 1983-1987 г.
В, № 0409822, изд. на 3.06.1983 г. от V РУ гр. София. Аз, Елена Щерева Андреева, впоследствие напредналата си възраст и осъзнавайки, че през време на човешкия живот на земята, човек става притежател на спомени, опитности, идеи, както и на съпътстващ живота му личен архив, както и от желанието да се съхрани и предаде на поколенията, които следва да дойдат, то тя в присъствието на горните двама свидетели, решава следното, в пълна умствена и психическа уравновесеност, съзнавайки ясно целта на настоящото завещание: 1. Предава лично на д-р Вергилий Кръстев целия си наличен и останал в оскъдно количество от различните по време обиски и изземване архив, в който са включени кореспонденция - писма от приятели и съвременници, незначителни по брой лични снимки, някои лични забележки, тефтерчета, някои печатни материали и други текущи написани неща. 2.
Предавам по едно
копие
от написаните в последните ми години от 1983-1987 г.
спомени от пребиваването ми в Школата на Учителя - Беинса Дуно, които са в три отделни папки, както следва: а) Моят роман; б) Образът на Учителя; в) Записване на Словото на Учителя - Беинса Дуно. 3. В разстояние на 19 години с д-р Вергилий Кръстев съм споделяла, разказвала, разисквала и коментирала подробно за живота на Школата, както и за образа на Учителя, който той подробно записваше и си вземаше бележки, въз основа на които по-късно, работейки с него, успях да възстановя всички детайли от братския живот, така както го бях видяла като съвременничка, така както бях го живяла, като се стараех да изнеса нещата такива, каквито бяха в действителност. Всички тези неща са записани от него и подлежат на по-нататъшна обработка, както за написването им съм му гласувала пълно доверие, както за редактирането им, така и за цялостното им представяне по форма, по стил и по съдържание. 4. В обработването на записания от него материал той има пълната свобода за работа върху него, но понеже това е документален разказ, имам претенцията да запазя моят стил на изложение, моят език на разказ, така че в работата, която му предстои, да се съобразява с моята философска концепция за всички проблеми, които засягам, които му са напълно познати поради многогодишния ни контакт и сътрудничество. 5. В разстояние на деветнадесет години той бе единственият човек, който най-последователно години наред ме подтикваше, подканваше ме, а понякога и твърдо категорично изискваше от мен да опиша спомените си от епохата на Учителя, като в целия този период аз се задоволявах само да разказвам, а той да записва моя разказ. 6.
към текста >>
Борис Николов ми бе предал един такъв каталог, аз го държах десетки години, после той го поиска да се препише в четири екземпляра, аз му го дадох, но той не го върна, нито пък ми върна
копие
от него.
Елена Андреева в разстояние на десет години бе дешифрирала стенограмите на непечатаните беседи и лично ги бе направила в четири екземпляра на пишеща машина. Освен това тя бе преписала също в четири екземпляра онези беседи, които бяха дешифрирани по времето на Учителя, но не бяха издадени. При работата си с този обемист материал тя решава да направи един пълен каталог, в който да се види последователно всяка беседа, кога е дадена от Учителя, в кой Клас, в кой ден, година. Това представляваше един изключително ценен материал и всеки можеше да се ориентира в огромния материал от творчеството на Учителя, възлизащ към 7500 беседи. Този каталог тя бе го направила в четири екземпляра и го бе дала на четири различни места.
Борис Николов ми бе предал един такъв каталог, аз го държах десетки години, после той го поиска да се препише в четири екземпляра, аз му го дадох, но той не го върна, нито пък ми върна
копие
от него.
Изчезна безследно, както много неща. Затова пък Елена Андреева ми предаде нейното копие. Преди няколко години научавам, че ще се издава каталог за Словото на Учителя, направен от Лалка Кръстева. Аз се противопоставих на тази лъжа. Първият каталог е направен от Елена Андреева, понеже тя е стенографка на Учителя, тя е дешифрирала беседите Му и тя е съставила каталога.
към текста >>
Затова пък Елена Андреева ми предаде нейното
копие
.
При работата си с този обемист материал тя решава да направи един пълен каталог, в който да се види последователно всяка беседа, кога е дадена от Учителя, в кой Клас, в кой ден, година. Това представляваше един изключително ценен материал и всеки можеше да се ориентира в огромния материал от творчеството на Учителя, възлизащ към 7500 беседи. Този каталог тя бе го направила в четири екземпляра и го бе дала на четири различни места. Борис Николов ми бе предал един такъв каталог, аз го държах десетки години, после той го поиска да се препише в четири екземпляра, аз му го дадох, но той не го върна, нито пък ми върна копие от него. Изчезна безследно, както много неща.
Затова пък Елена Андреева ми предаде нейното
копие
.
Преди няколко години научавам, че ще се издава каталог за Словото на Учителя, направен от Лалка Кръстева. Аз се противопоставих на тази лъжа. Първият каталог е направен от Елена Андреева, понеже тя е стенографка на Учителя, тя е дешифрирала беседите Му и тя е съставила каталога. Така че Елена Андреева е автор на този каталог. Всеки след нея може да препише същия каталог и да си напише името.
към текста >>
37.
14. БУЧА БЕХАР
,
,
ТОМ 4
Аз бях тогава млад и пожелах да получа едно
копие
.
Тя има огромно творчество, което приживе успя да подготви, да подреди и да напише на пишеща машина на хубава хартия с прекрасен шрифт и на машинопис, който е изряден. Тук се включват различни есета върху Стария Завет с философски обобщения и прозрения на един изключително висок академичен стил, който не може да бъде достигнат в следващите 100 години. Освен това тя написа и свои описания за Школата на Изгрева и живота на Изгрева. Описа ги така, както ги е възприела и както ги е изживяла. Беше си подготвила материала в четири копия и търсеше кому да ги предаде.
Аз бях тогава млад и пожелах да получа едно
копие
.
Но ми попречиха и то нейните най-близки приятели. Направо завидяха, че ако дойде някое копие в мен, то може би ще има бъдеще и може да се отпечата. Не ми позволиха дори да се срещна с нея. Така нейните четири копия отидоха на различни места. И в момента те са разбити.
към текста >>
Направо завидяха, че ако дойде някое
копие
в мен, то може би ще има бъдеще и може да се отпечата.
Освен това тя написа и свои описания за Школата на Изгрева и живота на Изгрева. Описа ги така, както ги е възприела и както ги е изживяла. Беше си подготвила материала в четири копия и търсеше кому да ги предаде. Аз бях тогава млад и пожелах да получа едно копие. Но ми попречиха и то нейните най-близки приятели.
Направо завидяха, че ако дойде някое
копие
в мен, то може би ще има бъдеще и може да се отпечата.
Не ми позволиха дори да се срещна с нея. Така нейните четири копия отидоха на различни места. И в момента те са разбити. Спомням си нейната „История на Школата" - в един пакет стоеше при Драган Петков. Няколко пъти исках да го прибера, но той не ми го даде.
към текста >>
38.
16. НАТАЛИЯ ЧАКОВА
,
,
ТОМ 4
Умоляваме, ако някой е запазил нейната първа тетрадка, то да ни съдейства, като ни я предаде, или да направи
ксерокопие
и ни го изпрати.
Според Николинка Шарова, Наталия Чакова сама е поискала да й се върне първата тетрадка и после тя се е загубила. Ето ви един пример, който показва, че не е важно да напишеш само опитностите си, но да вземеш и мерки за тяхното съхранение. Опитностите на Наталия Чакова са наниз от бисери и представляват чудна огърлица, която може да украси всяка духовна сестра. А тя е била такава. Днес ние търсим нещо, което е останало от нея, от нейният личен архив.
Умоляваме, ако някой е запазил нейната първа тетрадка, то да ни съдейства, като ни я предаде, или да направи
ксерокопие
и ни го изпрати.
По този начин ще поправим една допусната грешка и ще можем да публикуваме нейните опитности. А този, който ни предостави нейния снимков материал, тряб-ва да бъде убеден, че Наталия Чакова освен че е съществувала като ученик, но трябва да се покаже на следващите поколения, че този човек има лице, образ, че той е съществувал и е изпълнил чрез живота си някои от идеите на Учителя. Като доказателство за това са и превъзходните опитности на Наталия Чакова. Очакваме да се яви и пристигне първата й тетрадка.
към текста >>
39.
21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
,
,
ТОМ 4
Беше дала едно
копие
на машинописката.
Те не бяха от чужди хора, а от онези, които трябваше да бъдат братя и сестри по дух. Но те не се оказаха такива. Има още десетки такива примери, които ще бъдат изнесени, когато бъдат публикувани нейните спомени изцяло! Когато заминах на работа в чужбина, при последната си среща с Елена Андреева се уточнихме тя да направи опит и да опише някои от спомените си в няколко раздела. След като се завърнах разбрах от нея, че това тя бе сторила в четири копия.
Беше дала едно
копие
на машинописката.
Аз се запознах с тези три свитъка машинописен материал и след това по страници, по точки задавах въпроси за уточнение и допълнение. Елена разказваше и аз всичко това записвах на магнетофонна лента. Това беше допълнено, преработено издание на нейните спомени. След това бе направен подробен протокол, в който бе обяснено всичко най-подробно. Единствен аз имах правото да публикувам нейните спомени, защото това бе моя идея и аз бях работил с нея.
към текста >>
Между другото, Елена Андреева бе раздала по едно
копие
от направените от нея на машинописен текст нейни спомени, въпреки че я бях предупредил да не прави това.
Елена разказваше и аз всичко това записвах на магнетофонна лента. Това беше допълнено, преработено издание на нейните спомени. След това бе направен подробен протокол, в който бе обяснено всичко най-подробно. Единствен аз имах правото да публикувам нейните спомени, защото това бе моя идея и аз бях работил с нея. Минаха години, дойде време да включа част от нейните спомени.
Между другото, Елена Андреева бе раздала по едно
копие
от направените от нея на машинописен текст нейни спомени, въпреки че я бях предупредил да не прави това.
Онези, които ги имаха, се смятаха за много приближени на Елена Андреева, но те нямаха нищо общо с нея и с онова, което тя бе работила с мен. Те не познаваха нито епохата, нито събитията, нито хората по онова време. Не познаваха и материала, не знаеха почти нищо. Но знаеха как да пречат и да противодействат. Това бяха го научили на друго място и в друга Школа.
към текста >>
Тя смяташе, че това не е същият материал, който по една случайност тя притежаваше от едно
копие
на предишни направени машинописни текстове на Елена Андреева.
В мое присъствие тя предаде така наречената "разпечатка" за корекция на Елена Николова, понеже тя изяви желание да направи необходимата корекция, понеже желаеше да се запознае със съдържанието на материала. След една седмица тя ми се обажда по телефона и се нахвърля върху мене, че това което изнасям, изобщо не е вярно. А забележете, че нито един от поколението на Елена Андреева, че дори и от моето поколение не се интересуваше от историята на Братството и затова никой не бе запознат с елементарни неща, засягащи живота на Бялото Братство в България. Това се отнасяше и за Елена Николова, която също не познаваше тази епоха, а беше близо 30 години по-млада от мен. След това тя донесе материала, който не желаеше да коригира и се обяви срещу съдържанието му.
Тя смяташе, че това не е същият материал, който по една случайност тя притежаваше от едно
копие
на предишни направени машинописни текстове на Елена Андреева.
Като разбрах това, аз й поднесох да прочете протокола на Елена Андреева и тя в присъствието на Наталия го прочете на глас. Аз слушах и наблюдавах как тя едвам го прочете, защото не подозираше какво представлява този протокол. По този начин тя се запозна със завещанието на Елена Андреева. Измина един месец и в пощенската си кутия аз намирам пуснато в нея списание „Житно зърно", бр. 1 от 1993 г.
към текста >>
Предавам по едно
копие
от написаните в последните ми години от 1983-1987 г.
В, № 0409822, изд. на 3.06.1983 г. от V РУ гр. София. Аз, Елена Щерева Андреева, впоследствие напредналата си възраст и осъзнавайки, че през време на човешкия живот на земята, човек става притежател на спомени, опитности, идеи, както и на съпътстващ живота му личен архив, както и от желанието да се съхрани и предаде на поколенията, които следва да дойдат, то тя в присъствието на горните двама свидетели, решава следното, в пълна умствена и психическа уравновесеност, съзнавайки ясно целта на настоящото завещание: 1. Предава лично на д-р Вергилий Кръстев целия си наличен и останал в оскъдно количество от различните по време обиски и изземване архив, в който са включени кореспонденция - писма от приятели и съвременници, незначителни по брой лични снимки, някои лични забележки, тефтерчета, някои печатни материали и други текущи написани неща. 2.
Предавам по едно
копие
от написаните в последните ми години от 1983-1987 г.
спомени от пребиваването ми в Школата на Учителя - Беинса Дуно, които са в три отделни папки, както следва: а) Моят роман; б) Образът на Учителя; в) Записване на Словото на Учителя - Беинса Дуно. 3. В разстояние на 19 години с д-р Вергилий Кръстев съм споделяла, разказвала, разисквала и коментирала подробно за живота на Школата, както и за образа на Учителя, който той подробно записваше и си вземаше бележки, въз основа на които по-късно, работейки с него, успях да възстановя всички детайли от братския живот, така както го бях видяла като съвременничка, така както бях го живяла, като се стараех да изнеса нещата такива, каквито бяха в действителност. Всички тези неща са записани от него и подлежат на по-нататъшна обработка, както за написването им съм му гласувала пълно доверие, както за редактирането им, така и за цялостното им представяне по форма, по стил и по съдържание. 4. В обработването на записания от него материал той има пълната свобода за работа върху него, но понеже това е документален разказ, имам претенцията да запазя моят стил на изложение, моят език на разказ, така че в работата, която му предстои, да се съобразява с моята философска концепция за всички проблеми, които засягам, които му са напълно познати поради многогодишния ни контакт и сътрудничество. 5. В разстояние на деветнадесет години той бе единственият човек, който най-последователно години наред ме подтикваше, подканваше ме, а понякога и твърдо категорично изискваше от мен да опиша спомените си от епохата на Учителя, като в целия този период аз се задоволявах само да разказвам, а той да записва моя разказ. 6.
към текста >>
Борис Николов ми бе предал един такъв каталог, аз го държах десетки години, после той го поиска да се препише в четири екземпляра, аз му го дадох, но той не го върна, нито пък ми върна
копие
от него.
Елена Андреева в разстояние на десет години бе дешифрирала стенограмите на непечатаните беседи и лично ги бе направила в четири екземпляра на пишеща машина. Освен това тя бе преписала също в четири екземпляра онези беседи, които бяха дешифрирани по времето на Учителя, но не бяха издадени. При работата си с този обемист материал тя решава да направи един пълен каталог, в който да се види последователно всяка беседа, кога е дадена от Учителя, в кой Клас, в кой ден, година. Това представляваше един изключително ценен материал и всеки можеше да се ориентира в огромния материал от творчеството на Учителя, възлизащ към 7500 беседи. Този каталог тя бе го направила в четири екземпляра и го бе дала на четири различни места.
Борис Николов ми бе предал един такъв каталог, аз го държах десетки години, после той го поиска да се препише в четири екземпляра, аз му го дадох, но той не го върна, нито пък ми върна
копие
от него.
Изчезна безследно, както много неща. Затова пък Елена Андреева ми предаде нейното копие. Преди няколко години научавам, че ще се издава каталог за Словото на Учителя, направен от Лалка Кръстева. Аз се противопоставих на тази лъжа. Първият каталог е направен от Елена Андреева, понеже тя е стенографка на Учителя, тя е дешифрирала беседите Му и тя е съставила каталога.
към текста >>
Затова пък Елена Андреева ми предаде нейното
копие
.
При работата си с този обемист материал тя решава да направи един пълен каталог, в който да се види последователно всяка беседа, кога е дадена от Учителя, в кой Клас, в кой ден, година. Това представляваше един изключително ценен материал и всеки можеше да се ориентира в огромния материал от творчеството на Учителя, възлизащ към 7500 беседи. Този каталог тя бе го направила в четири екземпляра и го бе дала на четири различни места. Борис Николов ми бе предал един такъв каталог, аз го държах десетки години, после той го поиска да се препише в четири екземпляра, аз му го дадох, но той не го върна, нито пък ми върна копие от него. Изчезна безследно, както много неща.
Затова пък Елена Андреева ми предаде нейното
копие
.
Преди няколко години научавам, че ще се издава каталог за Словото на Учителя, направен от Лалка Кръстева. Аз се противопоставих на тази лъжа. Първият каталог е направен от Елена Андреева, понеже тя е стенографка на Учителя, тя е дешифрирала беседите Му и тя е съставила каталога. Така че Елена Андреева е автор на този каталог. Всеки след нея може да препише същия каталог и да си напише името.
към текста >>
40.
46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА
,
,
ТОМ 5
Непосредствено след Европейската война брат Пеню Ганев по това време е бил войник в град
Скопие
, където по същото време са били и Боян Боев и Георги Куртев от Айтос.
Учителят започна да дава методи за Младежкият Окултен клас и за нас те бяха много елементарни и простички. Разбрахме, че с тях не можем да добием онези сили, с които да правим чудеса. А какви бяха чудесата на Учителя? Те бяха съвсем естествени, защото той работеше с малките величини. Ето един пример.
Непосредствено след Европейската война брат Пеню Ганев по това време е бил войник в град
Скопие
, където по същото време са били и Боян Боев и Георги Куртев от Айтос.
Брат Пеню са го пуснали в годишен отпуск и той минал през града и си купил някакви книги. Избирал ги да бъдат интересни и да отговарят на неговият вътрешен интерес. Вързал ги в един вързоп, опаковал ги добре, за да не се мокрят и да не се цапат по време на пътя. А тогава се е пътувало дни наред от Скопие до София. Пътувал с влак, после влакът се бил развалил, пътувал с каруца, след това пеша.
към текста >>
А тогава се е пътувало дни наред от
Скопие
до София.
Ето един пример. Непосредствено след Европейската война брат Пеню Ганев по това време е бил войник в град Скопие, където по същото време са били и Боян Боев и Георги Куртев от Айтос. Брат Пеню са го пуснали в годишен отпуск и той минал през града и си купил някакви книги. Избирал ги да бъдат интересни и да отговарят на неговият вътрешен интерес. Вързал ги в един вързоп, опаковал ги добре, за да не се мокрят и да не се цапат по време на пътя.
А тогава се е пътувало дни наред от
Скопие
до София.
Пътувал с влак, после влакът се бил развалил, пътувал с каруца, след това пеша. Непрекъснато държал вързопа с едната си ръка. Пристигнал в София и отива при Учителя на ул. „Опълченска" 66. След кратък разговор Учителят му казал: „Братът е купил много хубави книги".
към текста >>
41.
46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА
,
,
ТОМ 5
Непосредствено след Европейската война брат Пеню Ганев по това време е бил войник в град
Скопие
, където по същото време са били и Боян Боев и Георги Куртев от Айтос.
Учителят започна да дава методи за Младежкият Окултен клас и за нас те бяха много елементарни и простички. Разбрахме, че с тях не можем да добием онези сили, с които да правим чудеса. А какви бяха чудесата на Учителя? Те бяха съвсем естествени, защото той работеше с малките величини. Ето един пример.
Непосредствено след Европейската война брат Пеню Ганев по това време е бил войник в град
Скопие
, където по същото време са били и Боян Боев и Георги Куртев от Айтос.
Брат Пеню са го пуснали в годишен отпуск и той минал през града и си купил някакви книги. Избирал ги да бъдат интересни и да отговарят на неговият вътрешен интерес. Вързал ги в един вързоп, опаковал ги добре, за да не се мокрят и да не се цапат по време на пътя. А тогава се е пътувало дни наред от Скопие до София. Пътувал с влак, после влакът се бил развалил, пътувал с каруца, след това пеша.
към текста >>
А тогава се е пътувало дни наред от
Скопие
до София.
Ето един пример. Непосредствено след Европейската война брат Пеню Ганев по това време е бил войник в град Скопие, където по същото време са били и Боян Боев и Георги Куртев от Айтос. Брат Пеню са го пуснали в годишен отпуск и той минал през града и си купил някакви книги. Избирал ги да бъдат интересни и да отговарят на неговият вътрешен интерес. Вързал ги в един вързоп, опаковал ги добре, за да не се мокрят и да не се цапат по време на пътя.
А тогава се е пътувало дни наред от
Скопие
до София.
Пътувал с влак, после влакът се бил развалил, пътувал с каруца, след това пеша. Непрекъснато държал вързопа с едната си ръка. Пристигнал в София и отива при Учителя на ул. „Опълченска" 66. След кратък разговор Учителят му казал: „Братът е купил много хубави книги".
към текста >>
42.
177. ЕДНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ
,
,
ТОМ 5
Трябва да се провери, дали той е написал нещо и ако е написал, то да ни се изпрати
копие
.
10. През 1989 г. в София бе брат Николай Каллертс. С него бе уговорено той лично да напише история на латвийското Братство. Той обеща да напише. Но ние не получихме нищо от него.
Трябва да се провери, дали той е написал нещо и ако е написал, то да ни се изпрати
копие
.
Беше уговорено с него, че той ще ни предостави всички снимки на латвийците заснети групово с Учителя в България, за да можем да направим един албум с латвийската група. Искахме да сложим началото за написване историята на латвийското Братство като си използва онзи архив, който се съхранява в Латвия. А това са снимки, писма, спомени и някои и други документи. За това е необходимо този въпрос да се придвижи от онези, които са приемници на старите братя и сестри от Латвия, които са вече в невидимия свят. 11. Тук ние притежаваме някои спомени на братята и сестрите от София във връзка с летуването на латвийците в България.
към текста >>
43.
203. ТОДОР БЪЧВАРОВ
,
,
ТОМ 5
Преди петнайсет години видях
копие
от антиминса, отпечатано на литографен камък.
Мавродиев и Петър Атанасов, излизат от Цариград и навлизат в Мраморно море, насреща им летяла тласкана от силен вятър, голяма военна гемия. Ходът й бил тъй устремен, че докато параходчето успее да се отклони, гемията го удря с носът си така силно, че го пробива и потъването му било неизбежно. В тоя критически момент младия Константин вижда, че край баджата на параходчето се спуска сянката на един калугер и той го чува, че казва: „Не бойте се, никой от вас няма да погине! " Дядо поп познавах лично. Той и пред мен е потвърждавал верността на цитирания разказ.
Преди петнайсет години видях
копие
от антиминса, отпечатано на литографен камък.
Самият оригинал видях сега в престола в първата българска черква във Варна „Св. Архангел Михаил". В тая черква свещ. Дъновски прекарал повечето от служението си. В една стаичка при същата той преживял и сетните дни на тихия си живот.
към текста >>
44.
257. ИСТИНАТА ЗА САВКА
,
,
ТОМ 5
Освен, че раздаваха другите три копия, но и първото
копие
се разнасяше насам-натам.
Този случай той го разказваше на мнозина. Учителят беше наредил първият екземпляр от оригиналната беседа да не се дава никому. Но това не се изпълняваше. Този дошъл да се помоли, онзи дошъл да настоява и те отстъпваха и ги даваха. А трябваше да се запазят оригиналите.
Освен, че раздаваха другите три копия, но и първото
копие
се разнасяше насам-натам.
Особено след като се издадеше беседата, те се забутваха някъде и изчезваха, за да не могат да проверят следващите поколения как се е работило. После дойде онова време с многото обиски и те бяха унищожавани от властта. Едни променяха, а пък други изгаряха. Ето това е! Враговете на Словото на Учителя действуваха безотказно - едни отвътре, други отвън.
към текста >>
45.
45. ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Накрая чрез
фотокопие
на нейната тетрадка и моите записки успях да подготвя нейните опитности.
Но както се случва винаги, при моята работа с възрастните приятели винаги се явяват по няколко човека, които да пречат. И тук се случи същото. Наговориха я и я настроиха срещу мен. Цанка си поиска тетрадката, аз я върнах и къде отиде тя аз не зная и до ден днешен. В моите срещи аз записвах нейните разкази.
Накрая чрез
фотокопие
на нейната тетрадка и моите записки успях да подготвя нейните опитности.
Този материал е достоверен и верен. Тук са описани нейните конфликти и драматични сблъсъци с Мария Тодорова. Така както тя ги е възприела и тя ги е описала мога да заявя, че те са верни и точни. Но когато прочетете на Мария Тодорова опитностите и разправиите с Цанка Екимова, където Учителят се намесва много пъти, то на мнозина ще настръхнат косите. Опитностите на едната и на другата са верни и точни.
към текста >>
46.
11. САМОЗВАНИЯТ АДЕПТ
,
Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)
,
ТОМ 6
По-късно тя бе изпратена в
Скопие
.
11. САМОЗВАНИЯТ АДЕПТ Невена Неделчева беше учителка.
По-късно тя бе изпратена в
Скопие
.
Аз също бях изпратена през 1942/43 г. в Скопие и бях там с децата си и работех като служителка в пощата. Там се бяхме събрали от братството една група от около 20 човека. Сутрин излизахме на една височина да чакаме изгрева на слънцето. Бяхме добри приятелки с Невена Неделчева.
към текста >>
в
Скопие
и бях там с децата си и работех като служителка в пощата.
11. САМОЗВАНИЯТ АДЕПТ Невена Неделчева беше учителка. По-късно тя бе изпратена в Скопие. Аз също бях изпратена през 1942/43 г.
в
Скопие
и бях там с децата си и работех като служителка в пощата.
Там се бяхме събрали от братството една група от около 20 човека. Сутрин излизахме на една височина да чакаме изгрева на слънцето. Бяхме добри приятелки с Невена Неделчева. Тя имаше връзка с Лулчев, беше до него, имаше порабощение към Лулчев. Тя живееше при него, но се страхуваше от него.
към текста >>
Симеон беше ходил при Учителя, за да го пита как сме и какво правим в
Скопие
.
Често споделяше с мене: „Когато съм при брат Лулчев едно отношение имам към Учителя. А като отида с пълнота към Учителя, имам към Него друго отношение. Тогава се отдалечавам от брат Лулчев. Той това усещаше и ме ревнуваше". Аз й съдействувах там в много отношения и освен това моите родители бяха също там и я канехме често да ни гостува.
Симеон беше ходил при Учителя, за да го пита как сме и какво правим в
Скопие
.
Не ни пише писмо, но за да получи сведение от нас той отива при Учителя и пита: „Учителю, как са моите хора в Скопие и какво правят? " Учителят се усмихва и отговаря: „Добре са, Симеоне, а без тебе са още по-добре". „Ами жена ми тъгува ли за мен? " „Колкото ти тъгуваш за нея, толкова и тя тъгува за тебе, защото си има деца и родители, с които да се занимава и на работа ходи. А тя има за задача да помогне на Невенка, да се освободи от Лулчев и то в Скопие." Това нещо ми го писа Симеон в едно от редките му писма.
към текста >>
Не ни пише писмо, но за да получи сведение от нас той отива при Учителя и пита: „Учителю, как са моите хора в
Скопие
и какво правят?
А като отида с пълнота към Учителя, имам към Него друго отношение. Тогава се отдалечавам от брат Лулчев. Той това усещаше и ме ревнуваше". Аз й съдействувах там в много отношения и освен това моите родители бяха също там и я канехме често да ни гостува. Симеон беше ходил при Учителя, за да го пита как сме и какво правим в Скопие.
Не ни пише писмо, но за да получи сведение от нас той отива при Учителя и пита: „Учителю, как са моите хора в
Скопие
и какво правят?
" Учителят се усмихва и отговаря: „Добре са, Симеоне, а без тебе са още по-добре". „Ами жена ми тъгува ли за мен? " „Колкото ти тъгуваш за нея, толкова и тя тъгува за тебе, защото си има деца и родители, с които да се занимава и на работа ходи. А тя има за задача да помогне на Невенка, да се освободи от Лулчев и то в Скопие." Това нещо ми го писа Симеон в едно от редките му писма. Как съм помогнала на Невенка не зная.
към текста >>
А тя има за задача да помогне на Невенка, да се освободи от Лулчев и то в
Скопие
." Това нещо ми го писа Симеон в едно от редките му писма.
Симеон беше ходил при Учителя, за да го пита как сме и какво правим в Скопие. Не ни пише писмо, но за да получи сведение от нас той отива при Учителя и пита: „Учителю, как са моите хора в Скопие и какво правят? " Учителят се усмихва и отговаря: „Добре са, Симеоне, а без тебе са още по-добре". „Ами жена ми тъгува ли за мен? " „Колкото ти тъгуваш за нея, толкова и тя тъгува за тебе, защото си има деца и родители, с които да се занимава и на работа ходи.
А тя има за задача да помогне на Невенка, да се освободи от Лулчев и то в
Скопие
." Това нещо ми го писа Симеон в едно от редките му писма.
Как съм помогнала на Невенка не зная. Онзи беше я обсебил и тя му слугуваше като робиня. Той беше самонадеян и самозван адепт.
към текста >>
47.
НАДЕЖДА ГЕОРГИЕВА ПЕЧЕНИКОВА - КЬОСЕВА - Бележки
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Ние й предоставихме едно
копие
от магнетофонния запис от разказа й, но тя не го хареса, понеже нейната поетична нагласа смяташе да го даде в друга форма.
Четейки нейните спомени, ние виждаме и разбираме защо в Словото на Учителя е наситено с толкова много конкретни неща насочени към отделни случки, събития и личности. Тези съвременници на Учителя са били онези съзнания и са представлявали онази аудитория на Учителя, които са търсили отговор на всеки свой жизнен проблем. И затова Словото на Учителя изхождащо от Божествения Дух обхващащо чрез Христовия Дух мнозинството и многообразието на всички човешки съзнания присъствуващи в салона на Изгрева и извлича от там законите и принципите, чрез които човешкият живот трябва да се проектира от гледна точка на Христовото учение. Нейният разказ не е личен, а е малка проекция на онези души, които бяха слезнали и въплътили се в българско тяло и чрез българския говор трябваше да отразят изискванията и потребностите на Всемировият Учител, който дойде, за да свали Словото на Бога. Нейният разказ е дословен, направен на магнетофонен запис, колоритен и не трябва да се променя.
Ние й предоставихме едно
копие
от магнетофонния запис от разказа й, но тя не го хареса, понеже нейната поетична нагласа смяташе да го даде в друга форма.
И тя го даде. Но ние прилагаме и нейния текст и нашия запис и смятаме, че това е едно единно цяло, като творческа изява на нейния дух. По този начин ние изпълняваме своя дълг към Школата на Учителя, за да съберем и предоставим на следващите поколения живота на тези души. Те идват в строго определено време и след това си заминават. Ние успяхме да запишем и съхраним част от този живот.
към текста >>
48.
36. Първата фаза на Отечествената война
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Не минаха няколко дена и след това дойдоха две каруци, които вдигнаха багажа след което отидохме в една местност Чифте хан, край шосето за
Скопие
.
Имал съм много случаи когато след това са идвали близки, бащи, братя на войниците да ги търсят, разравят и ги познаваха по чорапите, по ризите, изобщо по дрехите, с които са били облечени. В Стамболова махала веднъж валя такъв силен дъжд, че водата започна да тече по гърба ми, защото палатката ми беше поставена на една вада, пък леглото ми беше точно над вадата. В това време германците ни обстрелваха, понеже знаеха, че в Стамболова махала има войски. Не смеех никъде да мръдна. Вярно, че бях в палатката, но водата беше извънредно много.
Не минаха няколко дена и след това дойдоха две каруци, които вдигнаха багажа след което отидохме в една местност Чифте хан, край шосето за
Скопие
.
От там се отбихме в едни къщички където и пренесохме багажа. Всичко беше предварително огледано къде да бъде склада. За сведение там беше и полковия щаб, в който имаше разни адвокати и др. Аз от време на време излизах да се поразходя така. Затварях вратата и излизах.
към текста >>
По едно време гледаме два самолета идват от към
Скопие
над шосето.
Един ден дойде там един подофицер да донесе някакъв багаж и да вземе нещо. Багаж за към Куманово. Добре, но излязохме по едно време на шосето от Чифте хан. Пътят се събираше с шосето и ние тръгнахме с каруцата по него. Аз карам каруцата, а той седнал до мене.
По едно време гледаме два самолета идват от към
Скопие
над шосето.
Това беше сутринта около девет часа. Ние мислим, че са български, защото надписите бяха български, те се виждаха. Ние си говорехме както вървеше каруцата. Самолетите отидоха до някъде. Навярно разузнаваха и се върнаха.
към текста >>
Гърмяха, правиха, струваха, а то през тия дни германците чакали техните войски да излязат от Беломорието през
Скопие
, и те да излязат от Куманово и да се приберат към Германия.
Тогава един французин се приближил до българина и му казал: „Тая песен ти спаси живота! Аз бях натоварен да те убия когато бях на фронта на сръбската граница! “ Всеки човек има поне една опитност, в която е чувствал пръста на провидението, но ние хората сме свикнали да отдаваме всичко на случайността. Забравих да ви кажа за Куманово. Точно по Димитровден, цяла вечер артилерията не спря.
Гърмяха, правиха, струваха, а то през тия дни германците чакали техните войски да излязат от Беломорието през
Скопие
, и те да излязат от Куманово и да се приберат към Германия.
Като пристигат нашите войски в Куманово, какво да видят - всички германци се изтеглили и те събаряли само постройките. По това време аз кореспондирах със сестра Райна Калпакчиева. Мама беше евакуирана на село. Бях й писал писмо по него време и като се върнах от фронта тя ми разправя, че като получила писмото отишла на полянката където заварила Учителя с няколко души братя и сестри. Тя казала на Учителя това, което аз съм й писал и каза: „Аз никога през живота си не съм виждала Учителя така, да се отдели на няколко крачки и тъй да се моли и да влезе във връзка с тебе...“ След това един-два пъти се наложи да отида до Куманово откъдето можех да получа суха храна.
към текста >>
Един ден пак така отивах за храна и един офицер от дивизионния щаб, който беше по професия адвокат, ми казва: „Гради, знаеш ли, че нашият полк го уволняват вече.“ Ние бяхме стигнали до Куманово, до
Скопие
и бяхме направили вече девет месеца, та нашия полк ще го връщат.
На няколко пъти му давах по нещо за ядене и той ми беше много благодарен. След като ни разпуснаха и се прибрахме по домовете си ние се срещнахме с него в Дървеница и той ми стана един от добрите приятели. На български казват, ако искаш да станеш с някого приятел, трябва първо да се напердашиш... После него го отчуждиха и му дадоха апартамент, там където живееше сестра Анка Каназирева, в същия блок и вход, но на втория етаж. Беше добър момък, но обичаше да се шегува, да изпъкне. Брат Пеню Ганев пък живееше в другия вход, така че се виждахме с него много пъти когато посещавах брат Пеню или сестра Анка.
Един ден пак така отивах за храна и един офицер от дивизионния щаб, който беше по професия адвокат, ми казва: „Гради, знаеш ли, че нашият полк го уволняват вече.“ Ние бяхме стигнали до Куманово, до
Скопие
и бяхме направили вече девет месеца, та нашия полк ще го връщат.
Отидох до Куманово, получих си храната и се явих при ротния командир. Казах му, така и така нашия полк го връщат. Какво ще правим с багажа? Той ми вика: „Докато не получа заповед нищо не мога да направя“. Казвам: „Ще ми разрешиш ли да направя каквото искам?
към текста >>
49.
12. Астрология и френология на Изгрева
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
За мене беше ценното оригинала, а не
копието
и неговия хороскоп.
И така, че сега го нямам, но аз мога да си го възстановя, защото аз си го знам, но нямам това, което е оригинала. За мене е важно оригинала, който ми надписа самият бай Иван, а не това. Аз в мозъка ми, както и всичките случки съществуват, затова ги диктувам. Ще се възстанови. То за възстановяване аз мога да си го възстановя сам, това мога да си го начертая и т.н., но нямам оригинала.
За мене беше ценното оригинала, а не
копието
и неговия хороскоп.
Имам ли всички тези книжки, които той е издавал като творчество? При обиските на бай Иван са му правили особено много претърсвания и са му взели всичко. При него беше останала само тая книжка в два-три екземпляра може би или не знам, аз я имах в два-три екземпляра. Вероятно съм ги взел от Атанас Николов, който беше наш приятел и имаше книжарница „Есперанто“ и той движеше някои от тия неща, които са свързани като книжнина, като книжарница и аз мисля, че от него взех тая книжка, може би 2-3 книжки, върху които на една от тях бай Иван ми нарисува, начерта връзката между астрологията и френологията и френологичната карта, която бай Иван също е издал, не издал, а ръководил издаването. Колю Каишев е имал такива дарби да рисува.
към текста >>
50.
22. Величка Стойчева и Стефка Няголова
,
Стефка Няголова (от Величка Няголова)
,
ТОМ 7
Сега ползваме това
копие
.
Той й разреши, а Марийка осъществи записа. След време тя прехвърли на машинописен текст двата магнетофонни записа и той бе сглобен от мен с подходящи заглавия. И така бе реализиран един план отпреди 30 години. Писмата на Учителя Дънов до Величка Стойчева, които прилагаме са препис от Цанка Екимова, направени през 1972 г., когато я помолих да стори това след като й бе представен моят план. А Стефка Няголова се съгласи и й предаде писмата за препис.
Сега ползваме това
копие
.
Така че това е един общ труд от мнозина, но реализиран с помощта на няколко човека. Такъв е окултният закон на Синархическата верига: десетия член на веригата е длъжен да реализира идеята свалена от първия й член от Невидимия свят. Десетият човек я реализира. Затова поместваме трите закона на Синархическата верига на Бяло Братство, както и писмата на Учителя до Величка и Костадин Стойчеви. ТРИТЕ ЗАКОНА НА ВЕРИГАТА I.
към текста >>
51.
6. Списание Житно Зърно - Le Grain de Ble
,
Анина Бертоли
,
ТОМ 7
Но ги правя в ксерокс-
фотокопие
, за да ги възстановя.
А: А, не знаете. В: Може би от първите години, не мога да ви кажа, но имам 10-15 събрани. Искам да ги имам събрани така всичките, цялата поредица. Ще видя кои нямам и кои имам, за да може да ги събера.А: Засега някои от тях изчезнаха малко, понеже стана едно голямо наводнение, стана там където ги пазехме на склад. Въобще на запад всички тия списания, българските книги и така няколко номера ми се загубиха, останаха съвсем малко.
Но ги правя в ксерокс-
фотокопие
, за да ги възстановя.
В: По колко екземпляра от списанието ги правите? А: 600 правехме отначалото, за да ми остават така. Сега правя по-малко, защото остават. Първо ги правехме на ронеон нали, което струва много по-евтино. Сега вече това не се прави.
към текста >>
Трябва да ги правя на
фотокопие
, но ни струват по-скъпо, че ще правя по-малко - 550 са, но пращам около 400.
В: По колко екземпляра от списанието ги правите? А: 600 правехме отначалото, за да ми остават така. Сега правя по-малко, защото остават. Първо ги правехме на ронеон нали, което струва много по-евтино. Сега вече това не се прави.
Трябва да ги правя на
фотокопие
, но ни струват по-скъпо, че ще правя по-малко - 550 са, но пращам около 400.
В: Изпращате ги на адреси? А: Абонати, но си плащат абонамента. В: Успявате ли да си покриете разноските или трудно. А: Успявам повече разноски да покривам, защото не плащам голям наем, нали. Но то е голяма работа.
към текста >>
52.
9. Съдбата на едно списание и нещо друго
,
Анина Бертоли
,
ТОМ 7
Имате ли, пазите ли по едно
копие
от онова което е издавано от Словото на италиански?
Трябва да ги видя къде са. В: Те на български ли са или на италиански? А: На италиански. Той на италиански си пишеше. В: Друг един въпрос.
Имате ли, пазите ли по едно
копие
от онова което е издавано от Словото на италиански?
Словото на италиански с печатни букви? А: Те повече в Италия се намират, защото в Италия има много от беседите на учителя. В: От печатните. А: От печатните, защото там имаше един брат Бенедето Барух се казва, който е бил ученик на Учителя. Той в Милано живее и баща ми му е пращал.
към текста >>
Борис ми каза, че освен едно
копие
от печатните има и едно
копие
от непечатаните.
А: Адреса то е важно да го знаете, защото там са и брат ми е 18 години по-млад от мене. В: Аз ще ви дам едно листче да ми напишете този адрес. А: Те даже ме питат какво ще правим с тия неща? Казвам им аз че не знам, аз сега нямам къде да ги сложа, ако един ден стане свободно в България, може пак там да ги върнем. В: Друг един въпрос, който имам да задавам въпрос от същата категория.
Борис ми каза, че освен едно
копие
от печатните има и едно
копие
от непечатаните.
Имате ли вие по едно копие от непечатаните там. А: Има няколко, има, но не всичко. В: От непечатаните, които не са издавани. А: Да, има. В: Там, пак са при вашия брат.
към текста >>
Имате ли вие по едно
копие
от непечатаните там.
В: Аз ще ви дам едно листче да ми напишете този адрес. А: Те даже ме питат какво ще правим с тия неща? Казвам им аз че не знам, аз сега нямам къде да ги сложа, ако един ден стане свободно в България, може пак там да ги върнем. В: Друг един въпрос, който имам да задавам въпрос от същата категория. Борис ми каза, че освен едно копие от печатните има и едно копие от непечатаните.
Имате ли вие по едно
копие
от непечатаните там.
А: Има няколко, има, но не всичко. В: От непечатаните, които не са издавани. А: Да, има. В: Там, пак са при вашия брат. А: Да, при брат ми са и в Париж също.
към текста >>
53.
11. Лъжеучителят Михаил Иванов
,
Анина Бертоли
,
ТОМ 7
А това означава, да донесете по едно
копие
от всичко, което имате там, да донесете на брат Бертоли тетрадките, които има да донесете тази кореспонденция от всички ония неща, които имате, така както казахте преди малко черно на бяло и да почне да се напише или тука, или там, но трябва да има и документация.
А: Не е правен. Той е първия и колкото можа да ми каже, сигурно е при Михаил, но счупена била грамофонната плоча. И щом е счупена какво може да се търси. В: Аз имам, ама аз съм млад спрямо вашата възраст, аз имам изискване към вас, след това отиване в Париж, да огледате всички неща, защото вие имате една много голяма работа. Трябва да напишете всички тия неща, които в момента говорим и правим един опит, една репетиция.
А това означава, да донесете по едно
копие
от всичко, което имате там, да донесете на брат Бертоли тетрадките, които има да донесете тази кореспонденция от всички ония неща, които имате, така както казахте преди малко черно на бяло и да почне да се напише или тука, или там, но трябва да има и документация.
Това за какво ми е необходимо ли? За това поколение не е необходимо, за следващото не е необходимо, но за следващото столетие ще бъде необходимо. А: Той баща ми хе-е-е тефтерчета, тефтерчета, изгорих ги, какво да правя, нямаше къде да ги сложа. В: Той е единствения човек, който в момента е живял в тази епоха, знае как са нещата и в Италия, и във Франция и най-добре знае нещата и който трябваше да ги напише. Друг няма.
към текста >>
54.
1. Хвърленият зъб - хвърлен камък - посадена мечта
,
Мариета Бертоли
,
ТОМ 7
ме пратиха в
Скопие
където стоях 1942/43 г., есента ме назначават вече тука в София в италианското училище.
В Рим завърших аз и същата година като идвам в София, във всички градове се учи италиански, а мене ме пращат в Разград да учителствувам. Та ви казвам човек си има карма, нещо вързано. След туй ме пратиха в Пловдив, където съм се родила на 28.VIII.1916 г., след туй отидох при Влади във Виена и 6 месеца стоях. Там бях и гувернантка и помощничка и след туй преподавах в един институт италиански, който беше за чужди езици. После 1942 г.
ме пратиха в
Скопие
където стоях 1942/43 г., есента ме назначават вече тука в София в италианското училище.
1943 г. декември и януари 1944 г. пак са големите бомбардировки и затварят всички училища. Тогава ние отидохме в Беловец, Кубратско, близо до Русе, където беше сестрата на свекърва ми и след три месеца отидохме в Разград при свекър ми.Там стояхме до юни-юли и 2-3 месеца преди 9.IX.1944 г. свекър и свекърва ми дойдоха в София и ние с Влади дойдохме и останахме също в София.
към текста >>
55.
7. Силата на астрологията
,
Мариета Бертоли
,
ТОМ 7
Влади имаше много хубава цигулка, лично своя, щото той преди това беше много добър цигулар и свиреше много добре, която брат ми му подари, негова беше,
копие
беше на Гуарнели.
Беше направил заедно с лютиери от Калофер двайсетина цигулки, между които 3/4, 1/2, цели, беше дал на оркестъра да свирят. Всичките му ги вземаха, нито една не върнаха. Когато Влади умря, нали разтуриха всичко, аз отидох да искам някои цигулки, да ги продам да взема някой лев. А те не знаели на кого са ги дали, не знам какво си. Не само това.
Влади имаше много хубава цигулка, лично своя, щото той преди това беше много добър цигулар и свиреше много добре, която брат ми му подари, негова беше,
копие
беше на Гуарнели.
Те много се ценят и много са скъпи. Даже той и Тилко я знае колко е ценна и като чу, че продавам, нали търси, мислеше, че е тази, дойде веднага.А Влади винаги я даваше на концертмайсторите. На всеки концерт майстора свиреше с неговата цигулка. А последната беше едно момиче много неприятно, майката кому- нистка до кокалите, от тези номенклатури, не от идейните комунисти. Комунистите хубаво, но от тези номенклатурите, които гледат само как да се наредят.
към текста >>
Сега имам вкъщи една цигулка направена от баща му, но не неговата
копие
на Гуарнели.
Даже той и Тилко я знае колко е ценна и като чу, че продавам, нали търси, мислеше, че е тази, дойде веднага.А Влади винаги я даваше на концертмайсторите. На всеки концерт майстора свиреше с неговата цигулка. А последната беше едно момиче много неприятно, майката кому- нистка до кокалите, от тези номенклатури, не от идейните комунисти. Комунистите хубаво, но от тези номенклатурите, които гледат само как да се наредят. И изчезна тази цигулка, нямало я, не знам какво си и след много разправии, връщат ми една цигулка направена от баща му.
Сега имам вкъщи една цигулка направена от баща му, но не неговата
копие
на Гуарнели.
Та казвам, до края са го ограбили, абсолютно с всичко. И с работата му, и с инструментите му и с неговото творчество. В радиото когато беше, той направи хиляди записи. 9-та симфония както той я изпълняваше, никой не я изпълняваше. Идваха, имаше когато изпълняваха 9-тата, идваха от Метрополитен опера, не знам кой да слуша как правеше 9-тата.
към текста >>
56.
10. ЛИМОНИТЕ
,
,
ТОМ 8
Той беше комендант в
Скопие
, много работа свърши тоз човек.
10. ЛИМОНИТЕ Ето например Бошков.
Той беше комендант в
Скопие
, много работа свърши тоз човек.
Там тия пакети за храна, гдето влизаха и писма с караула, всичко благодарение на него беше. И гдето спасиха затворниците, те ги разпуснаха преди да ги вкарат в затвора. Сега Ромел беше сразен от Монгомери в Африка и се освобождават големи английски войски, корпуси в Африка. Бошков се интересува сега къде ще ударят те. Може да ударят на Балканите, защото не се знае.
към текста >>
57.
31. КОЙ ЗА КОГО ЩЕ РАБОТИ?
,
,
ТОМ 8
В: Вие имате ли
копие
от тази на Георги Томалевски?
Д: Ами да, има даже хора, които са написали, даже са имали куражът и данни да напишат. Те си имат повече мемоарна стойност и много може да са субективни, от друга страна аз намирам, че много трудно е да се пише за Учителя. Да се пише за Школата, хайде по-лесно е. Вземи самата книга на Георги Томалевски. У дома ние се събирахме няколко души.
В: Вие имате ли
копие
от тази на Георги Томалевски?
Д: Имам, да. В: Аз бих искал да я видя. Д: Виж какво, аз имам много хубаво отношение към Георги, бяхме големи приятели, даже беше ми неудобно, щото според мене той имаше по-отворено чувство към мене отколкото аз към него. Така аз не съм свикнал. Той е една поетична душа, Георги беше чуден човек.
към текста >>
58.
38. ПРЕВОДИ НА АНГЛИЙСКИ - СЛОВО И ПАНЕВРИТМИЯ
,
,
ТОМ 8
В: А остана ли
копие
от изложението на Галилей до нея?
Не зная дали е предприела нещо, защото в това време пък тя се разболя. Правиха й операция на окото от глаукома и от катеракт и на другата година пък почина мъжът й и тя е имала неприятности от този характер, които са я ангажирали. Даже и до този момент аз нямам писмо от нея. С нея си кореспондирахме редовно, от годините когато вече се видяхме нали. Това е за нея, което мога да кажа.
В: А остана ли
копие
от изложението на Галилей до нея?
Веска: Не, няма нищо. Той й пише просто писмо на ръка написано писмото. В: А няма ли бележки от коригирането? Веска: Не, няма нищо. В: Вие казвате, че имате Паневритмията.
към текста >>
59.
43. ИЗКАЧВАНЕТО НА ЧОВЕК НА ВРЪХ МОНТ ЕВЕРЕСТ
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
Съжалявам, че нямам
копие
от моето първо писмо адресирано до сър Джон Хънт, защото аз не очаквах да получа отговор на моето писмо, знаейки колко много беше той зает по това време.
Четейки книгата моят ентусиазъм и възхищение за организатора на експедицията Сър Джон Хънт и членовете на неговия тим нарастваше непрекъснато, тъй като всяка глава ни разкриваше високо развити добродетели, морални качества, интелигентност и благородство на духа на тези мъже. За пръв път човек се изкачваше на най-високия връх на Земята -Монт Еверест. Аз бях особено дълбоко развълнувана и трогната когато четях последната глава на книгата където Сър Джон Хънт казва, че успехът принадлежи също така и на всички работници от заводите, които са приготвили екипът на неговия тим, на всички мъже, които са били кандидати за тима, обаче не са взели участие в събитието и на всички онези експедиции, които са жертвали живота си и са загинали на път към върха. Така аз реших да пиша писмо на сър Джон Хънт и да поздравя него и неговия тим с това, че са осъществили една лелеяна мечта на човечеството. По-късно имах възможност да прочета и книгата написана от шерпата Танцинг Норгей.
Съжалявам, че нямам
копие
от моето първо писмо адресирано до сър Джон Хънт, защото аз не очаквах да получа отговор на моето писмо, знаейки колко много беше той зает по това време.
Обаче за моя голяма изненада и радост, аз бях удостоена с неговото внимание към моето писмо. Междувпрочем аз писах писмо и до шерпа Тенцинг Норгей, който на драго сърце ми изпрати своя отговор. И сега аз съм щастлива, че съм влязла в контакт с тези двама видни мъже на нашия век и съхранявам техните писма като един много скъп дар. Из кн. Колев, Светослав. Първопокорителите.
към текста >>
60.
18. ПИСМО НА ВИОЛА ЙОРДАНОВА ДО М-Р БРАУН
,
ВИОЛА ЙОРДАНОВА
,
ТОМ 8
Изпращам Ви
копие
от „Вътрешният смисъл на Паневритмията" от Беинса Дуно с прецизното изказване „Паневритмията е ключа към Моето Учение", което беше продиктувано от самия Учител на брат Боян Боев.
Учителят не пишеше своите музикални композиции. Неговите музикални стенографи, професионални музиканти ги нотираха. Ето защо, ние учениците не считаме нито Неговите лекции, нито Неговите музикални композиции за колективни творби. Неговите музикални творения бяха плод на Божествено вдъхновение. „Не коригирайте Божественото", казваше Учителят.
Изпращам Ви
копие
от „Вътрешният смисъл на Паневритмията" от Беинса Дуно с прецизното изказване „Паневритмията е ключа към Моето Учение", което беше продиктувано от самия Учител на брат Боян Боев.
Това ни беше изпратено тук от сестра Ина Дойнова. Уважаеми Барнаби, уважавам Вашите искрени усилия да направите най-доброто което можете. Не желаем ли ние всички да бъдем добри слуги? Наистина „Пътят" не е лесно пътуване, но е славен този път. Може би най-добрата заслуга на всички нас би била, да оставим Паневритмията непокътната и всички ние да приемем стандартния текст.
към текста >>
61.
21. ГОЛЯМОТО СЕМЕЙСТВО
,
ВИОЛА ЙОРДАНОВА
,
ТОМ 8
НАДЯ - която сега живее в
Скопие
- Македония.
Става инструк-тор-изпитателен пилот, инженер, сътрудник на различни авиационни списания. МИЛКА - родена в София, свири на цигулка, оркестрантка в Пловдивския симфоничен оркестър през 1946 г., след това става музикален педагог в София. От 1957 г. живее в Париж. Пише книги за брат си „Асен Йорданов и авиацията", който е построил първия български аероплан, изпитан успешно на 10 август 1915 г.
НАДЯ - която сега живее в
Скопие
- Македония.
ВИОЛА - живее в Гринуич - САЩ. Представяме кратки бележки от дейността й в САЩ. ДЕЙНОСТТА НА ВИОЛА ЙОРДАНОВА В САЩ 1. Превод и публикуване на I и II книга на Паневритмията. 2. „Дишането" от Боян Боев -1936 год. 3.
към текста >>
62.
23. КЪДЕ ЖИВЕЕ ИСТИНАТА И КЪДЕ СЕ ПОДВИЗАВА ЛЪЖАТА
,
Писмо до Величка Няголова - Париж, 14.07.1997 г. от Вергилий Кръстев
,
ТОМ 8
Предавам ти писмо до Жан-Луи, което ще преведеш на френски и ще го изпратиш на техния адрес заедно с едно
копие
на български език. 2.
23. КЪДЕ ЖИВЕЕ ИСТИНАТА И КЪДЕ СЕ ПОДВИЗАВА ЛЪЖАТА Писмо до Величка Няголова - Париж, 14.07.1997 г. от Вергилий Кръстев Здравей Величка, 1.
Предавам ти писмо до Жан-Луи, което ще преведеш на френски и ще го изпратиш на техния адрес заедно с едно
копие
на български език. 2.
Едното копие от писмото остава при теб като документ от мен. 3. В Париж ще се запознаеш със съдържанието на писмото и с проблема, който трябва да се разреши. Там е описан подробно. 4. Проблема с непечатаните беседи е описан в томовете на "Изгревът" П^ том. Човек, който е чел тези томове знае, че непачатаните беседи са разбити и ги няма.
към текста >>
Едното
копие
от писмото остава при теб като документ от мен. 3.
23. КЪДЕ ЖИВЕЕ ИСТИНАТА И КЪДЕ СЕ ПОДВИЗАВА ЛЪЖАТА Писмо до Величка Няголова - Париж, 14.07.1997 г. от Вергилий Кръстев Здравей Величка, 1. Предавам ти писмо до Жан-Луи, което ще преведеш на френски и ще го изпратиш на техния адрес заедно с едно копие на български език. 2.
Едното
копие
от писмото остава при теб като документ от мен. 3.
В Париж ще се запознаеш със съдържанието на писмото и с проблема, който трябва да се разреши. Там е описан подробно. 4. Проблема с непечатаните беседи е описан в томовете на "Изгревът" П^ том. Човек, който е чел тези томове знае, че непачатаните беседи са разбити и ги няма. Вина има както Борис Николов, така също и Петър Филипов, който накара Боян Златарев да ги открадне от мен и в момента нищо не се е върнало при мене.
към текста >>
Настоящото писмо го връчвам на Величка, която ще го занесе в Париж, ще го преведе и ще ви връчи едно
копие
на български език с превода.
Но това го свърших аз, а не някой друг. 2/3 от том VII. го финансирах аз, а 1/3 го финансира Величка и с помощта на Жан-Луи и Арлет Гобо. Ето защо вие сте братя и сестра по дух в Учението на Учителя. Пожелавам ви живот и здраве и да разрешите правилно този проблем.
Настоящото писмо го връчвам на Величка, която ще го занесе в Париж, ще го преведе и ще ви връчи едно
копие
на български език с превода.
А когато сте готови с вашият отговор и с вашите предложения, то писмото ще го изпратите на Величка да ми го преведе на български и тя ще намери начин да ми го изпрати по човек. Друг посредник между мен и вас, освен Величка няма да има. Величка е поставена да свърши една голяма работа за Учителя. Ето защо тя дойде в България за един месец, за да може да отнесе това писмо до вас и да задвижи този проблем. София, 14.юли 1997 г.
към текста >>
Едното
копие
ще остане при теб, а другото българско
копие
отива при тях заедно с превода и когато дойдат онези българи, които ги отклониха, да им го дадат да го прочетат.
В присъствие на Марийка му предадох 100 франка и един филм. Той ми се подписа и аз сега ти изпращам бележката, че поръчката е изпълнена. Другите ще предам на брат ти Косю, за да ги раздаде. А Марийка ще предаде на Светозар и Любомир. 4. Изпращам ти писмо в два екземпляра до Луис и Арлет Гобо, което ще го преведеш, но ще им го напишеш четливо и ще им го изпратиш заедно с българския текст.
Едното
копие
ще остане при теб, а другото българско
копие
отива при тях заедно с превода и когато дойдат онези българи, които ги отклониха, да им го дадат да го прочетат.
Защото те са подведени и насочени в друга посока. Ще го изпратиш препоръчано да не се загуби и да го получат срещу подпис. 5. След като отказаха, те нямат представа какво ще им се стовари на главата. В никакъв случай те не биха могли да издържат и за да се отърват от материалите, те могат да ги предадат на някой друг. Затова ти ще поддържаш връзката и ако решат да се отърват от тях, да отидеш да ги вземеш и да ги прибереш у теб. 6.
към текста >>
Ще ми изпратиш извадено на ксерокс писмото на семейство Гобо до теб, в което пишат, че не се страхуват, ще направиш превода на български и заедно с ксерокс-
копието
ще ми го изпратиш, за да го публикувам.
Обърнах внимание на Йоанна, че ако иска да се измъкне от клопката, то трябва да им напише отговор и същия отговор да ми го предаде, за да го публикувам. Ще бъде публикуван френския текст, преведен на български, както и отговора на Йоанна. По този начин ще се покаже какво представляват тези хора. Обясних на Йоанна, че след като стане големия провал и скандал заради семейство Гобо, които се отметнаха от решението си, то, за да се оправдаят след време ще изпратят извадени на ксерокс всички писма на онези, които са ги съветвали по този въпрос. Ето защо аз ти изпращам тяхното писмо на френски, за да се запознаеш с него, след което ще ми направиш превод на български, за да го публикувам.
Ще ми изпратиш извадено на ксерокс писмото на семейство Гобо до теб, в което пишат, че не се страхуват, ще направиш превода на български и заедно с ксерокс-
копието
ще ми го изпратиш, за да го публикувам.
В осми том непосредствено след твоят материал, който стана 60 страници, ще се публикуват онези неща, за които ти описах. По този начин ние изчистваме от себе си всяка отговорност и по този начин ще бъдат уведомени следващите поколения къде е архива и кой е виновен, за да не се достави до мен. Аз съм този, който движи този въпрос от 30 години. И това никой не го знаеше освен мене и след това уведомих теб, за да се задвижи този въпрос. Как ще се развият нещата?
към текста >>
63.
24. ПРЕДАТЕЛСТОВТО Писмо на Величка Няголова до семейство Гобо
,
,
ТОМ 8
Вие нямате никакво право нито да си извадите
копие
от този филм, нито да притежавате тези снимки!
Вие разбирате ли това? Как вие ще си позволите да говорите по този въпрос било с Никол Филасия (жена на Павел Желязков), било с Павел Желязков или други някои? Единствен, който знаеше от Анна Бертоли за този притежаван от нея братски материал (копия на неотпечатаните беседи от Учителя, снимки, филм с 10 сестри, показващи как да се играе Паневритмията, както и много материал на пишеща машина от различни братя и сестри, като Елена Андреева, Влад Пашов и много други) и на когото тя имаше доверие е д-р В. Кръстев. Той притежава и една касета където Анна Бертоли говори и обявява своята воля да бъде предаден целия този материал на него. Какво желаете вие още?
Вие нямате никакво право нито да си извадите
копие
от този филм, нито да притежавате тези снимки!
Това е много важно! Защото окултните закони са безмилостни! Защо ви пиша всичко това? Разбира се не, за да ви заплашвам. Ние работим заедно повече от 15 г.
към текста >>
Прилагам
фотокопие
на това писмо на френски +
фотокопие
на разписката за препоръчано писмо с обратна разписка, за твоето последно писмо + моето, до Жан-Луи Гобо, на 20.11.1997 г.
Така Жан-Луи ще разбере, че остава завинаги "маркиран" в историята, и то не с добро. 2. Има брат на Анна Бертоли, който е повдигнал въпроса на Жан-Луи, да ти предаде тези материали от сестра си. 3. Жан-Луи не се страхува от съдбата си, защото не се чувства виновен за нищо. Да видим какво ще каже по този въпрос Учителя! Сърдечни поздрави: Величка Р.З.
Прилагам
фотокопие
на това писмо на френски +
фотокопие
на разписката за препоръчано писмо с обратна разписка, за твоето последно писмо + моето, до Жан-Луи Гобо, на 20.11.1997 г.
Циркулярно писмо на семейство Гобо до познатите им българи 2.02.1998 г. Превод на текста, написан от Жан-Луи Гобо в писмото на Йоанна, а може би и във всички други писма, изпратени от него на известни лица, като Павел Желязков, Светозар Няголов, Милка Кралева, Георги Петков от Габрово, Мария Кисьова, бившата жена на брат Борис, и може би и други. "Ето три писма, които ни адресира Вергилий Кръстев, посредством Величка Няголова - Пен. Ние бихме желали да получим вашето мнение за тази личност, която желае да ни конфискува всичко. Ние притежаваме в действителност неиздадени беседи на български и които принадлежаха на Анна Бертоли.
към текста >>
Ние изпращаме едно
фотокопие
на това писмо на: Георги Петков, Мария Кисьова, Милка Кралева, Светозар Няголов.
Ние не познавахме истинската цена на тези документи до деня, когато ние получихме първото писмо на Вергилий Кръстев, през август'97г. Ние бихме желали да се свържем с представители - българи на Братството, които желаят да ги издадат в България, знаейки, че ние вече изпратихме техни фотокопия на Павел Желязков. Причината за това писмо е да запозная българите със средствата, които използва Вергилий Кръстев, за да завземе само за себе си всичките тези документи. Трябва ли да му се гласува едно абсолютно доверие? Ние му съобщихме нашият отговор с помощта на Величка - това е не, без коментарии.
Ние изпращаме едно
фотокопие
на това писмо на: Георги Петков, Мария Кисьова, Милка Кралева, Светозар Няголов.
Аз нямам адреса на Мария Митовска."
към текста >>
64.
25. ПОДЛОСТТА
,
Писмо на Величка Няголова за доверието и предаността
,
ТОМ 8
Получих писмо от Светозар, в което той ми пише, че получил препоръчано писмо от Жан-Луи Гобо, в което той му изпратил
фотокопие
на твоето писмо до него.
Те нямаха нито писмо, нито завещание от Анина Бертоли, какво да направят в бъдеще с тези материали. Те дори и не знаеха какво пазят, освен това списание "Житно зърно", което е на френски. Аз им разкрих цената на материалите, а Жан-Луи потърси и намери този филм, както и другите материали. Сега, продължавам. Да ти кажа, малко се успокоих, защото всъщност Жан-Луи Гобо не си е губил времето и съвсем не желае да заграби тези материали.
Получих писмо от Светозар, в което той ми пише, че получил препоръчано писмо от Жан-Луи Гобо, в което той му изпратил
фотокопие
на твоето писмо до него.
И така изпратил 10 такива препоръчани писма на 10 различни българи в България. Не зная кои са, както и не зная, че той е изпратил тези писма. Всъщност той не ме информира нищо за намеренията си. Трябваше да бъде тайна, и само чрез мене да се свързвате, но той измени всичко и навсякъде в България ще научат тази ваша тайна. Да не го съдим!
към текста >>
Така че те си направиха веднага сметката, да го предложат на тази Никол Филасие, за замяна с
копие
от нейния филм, който тя пази.
Но считам тяхното поведение към теб, Анна Бертоли и мене като едно предателство. Защото те си правеха тънки сметки, веднага след като откриха този филм с Паневритмията. Дойде им веднага мисъл да го предложат на Никол Филасие, за обмяна с този филм за Учителя, който тя има, движението му Паневритмията. Този филм съм го гледала, и съм сигурна. А колкото до филма, намерен у Жан-Луи Гобо, от архивите на Анна Бертоли, не съм го гледала, но предполагам, че този филм, направен в България от 10 сестри, знаещи добре Паневритмията, за да се запази за в бъдеще.
Така че те си направиха веднага сметката, да го предложат на тази Никол Филасие, за замяна с
копие
от нейния филм, който тя пази.
Но нека сега всички да научат, публикувай го в VIII том, да знаят бъдещите поколения, че има филм с движенията на Учителя, и как играе в кръга Паневритмията. Искам да ти кажа на тебе, не повтаряй често, че си ти, който вършиш тази огромна работа. Това "аз, аз" не е много хубаво, личността. Чрез тебе Учителят работи и Небето ти помага. Но е съвсем ясно, че трудът ти е огромен, също и жертвата ти, и че без тебе това Братство и Изгрев, нямаше да имат никаква история.
към текста >>
Предполагам, че е Джилио от Швейцария, Женева, на когото писах в началото на август дълго писмо, после в края още едно с
фотокопие
на твоето писмо до Гобо.
Вергилий, това което ти написах, че не е писано за Учителя Петър Дънов в големите енциклопедии на френски език е много важно и ти трябва да го публикуваш в VIII том. Друго нещо важно е, че в това кратко писмо на Гобо до мене от 8.12.97 г. той пише, че ти си единствен, който желаеш този материал и че братът на Анина Бертоли му е казал да ти ги предаде. Това разбирам от това негово писмо. Кой е този брат?
Предполагам, че е Джилио от Швейцария, Женева, на когото писах в началото на август дълго писмо, после в края още едно с
фотокопие
на твоето писмо до Гобо.
Говорих и два пъти с него по телефона тогава. Той никога не отговори на писмото ми, но ето, че е казал на Гобо да предаде материалите. Ти говори пак с Мариета, смятам, че той е говорил със сестра си по този въпрос. И се е обадил на Жан-Луи Гобо да ти предаде материалите на сестра си, на тебе. Това аз разбирам от това писмо до мене.
към текста >>
65.
26. КЛОПКАТА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 8
26. КЛОПКАТА ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ На един от последните концерти, на който присъствувах, Йоанна Стратева сподели с мен, че е получила циркулярно писмо от семейство Гобо, както и ксерокс-
копие
на моето писмо до тях във връзка с архива на Анина Бертоли във Франция.
26. КЛОПКАТА ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ На един от последните концерти, на който присъствувах, Йоанна Стратева сподели с мен, че е получила циркулярно писмо от семейство Гобо, както и ксерокс-
копие
на моето писмо до тях във връзка с архива на Анина Бертоли във Франция.
Бях изненадан от този неочакван ход на семейство Гобо. Заприлича ми на методите на католическата инквизиция във Франция през далечното минало, когато са горели албигойците, т.е. френските богомили на кладите. Нещата се повтарят и днес, но по друг сценарий написан от същите Сили. По телефона Йоанна ми преведе писмото и аз я помолих да ми го предаде да го публикувам в "Изгревът", поради самият факт, че то е изпратено до десет човека в България.
към текста >>
Взимат самоволно решение да направят
фотокопие
на Павел Желязков, без да имат право на това и без мое съгласие.
3. Единствено Величка Няголова във Франция след моето разкритие бе посветена за този архив и чрез мой списък изпратен до нея с обозначени точки за съдържанието на архива. В писмото имаше и указание, че Величка отива при семейство Гобо и им разкрива Истината за архива. Били изненадани от онова, което те са съхранявали, без да знаят какво съдържат куфарите. 4. Семейство Гобо се съгласяват да предадат архива на Величка. 5. В последствие под чуждо давление променят решението си. 6.
Взимат самоволно решение да направят
фотокопие
на Павел Желязков, без да имат право на това и без мое съгласие.
По този начин се противопоставят на Борис Николов и Анина Бертоли, които бяха ме упълномощили да прибера архива в България. 7. След като вземат "самостоятелно" решение, тогава изпращат циркулярно писмо до десет души българи, заедно с ксерокс-копие от моето писмо до тях за въпросния архив, за да искат уж тяхното мнение по този въпрос. 8. По този начин поставят в клопка тези десет човека. Тези десет човека не знаят нищо за този архив, няма от къде да знаят и понеже не четат "Изгревът" не знаят каква е историята с издаването на Словото на Учителя. И с неговото съхранение!
към текста >>
След като вземат "самостоятелно" решение, тогава изпращат циркулярно писмо до десет души българи, заедно с ксерокс-
копие
от моето писмо до тях за въпросния архив, за да искат уж тяхното мнение по този въпрос. 8.
Били изненадани от онова, което те са съхранявали, без да знаят какво съдържат куфарите. 4. Семейство Гобо се съгласяват да предадат архива на Величка. 5. В последствие под чуждо давление променят решението си. 6. Взимат самоволно решение да направят фотокопие на Павел Желязков, без да имат право на това и без мое съгласие. По този начин се противопоставят на Борис Николов и Анина Бертоли, които бяха ме упълномощили да прибера архива в България. 7.
След като вземат "самостоятелно" решение, тогава изпращат циркулярно писмо до десет души българи, заедно с ксерокс-
копие
от моето писмо до тях за въпросния архив, за да искат уж тяхното мнение по този въпрос. 8.
По този начин поставят в клопка тези десет човека. Тези десет човека не знаят нищо за този архив, няма от къде да знаят и понеже не четат "Изгревът" не знаят каква е историята с издаването на Словото на Учителя. И с неговото съхранение! 9. Ето как действа Духът на Заблуждението. След като получат отговора на тези десет човека, то семейство Гобо ще се опита да се оправдае с тях и чрез тях, за своето самостоятелно решение направено преди това.
към текста >>
След време те ще изпратят на ксерокс-
копие
техните писма, за да се оправдаят.
По този начин поставят в клопка тези десет човека. Тези десет човека не знаят нищо за този архив, няма от къде да знаят и понеже не четат "Изгревът" не знаят каква е историята с издаването на Словото на Учителя. И с неговото съхранение! 9. Ето как действа Духът на Заблуждението. След като получат отговора на тези десет човека, то семейство Гобо ще се опита да се оправдае с тях и чрез тях, за своето самостоятелно решение направено преди това.
След време те ще изпратят на ксерокс-
копие
техните писма, за да се оправдаят.
А могат и лично да ми ги изпратят за публикация, за да се види кой какво е мислил и писал за неща, които няма право да има мнение за събития, които не познава. А да не говорим за някакви решения. Ето това е клопката. Тя е поставена и вече действа. И в нея ще паднат тези десет човека със своите писма до семейство Гобо.
към текста >>
Изпращаме
фотокопие
от това писмо на Петков Георги, Кисьова Мария, Кралева Милка, Няголов Светозар.
Бихме желали да познаваме български представители на Братството, които биха искали да ги публикуват в България, като се знае, че ние вече предадохме фотокопията на Павел Желязков. Целта на това писмо е да станат известни на българите средствата, които В. Кръстев употребява, за да вземе за него самия всички тези документи. Може ли да му се гласува пълно доверие ? Ние му известихме нашия отговор чрез Величка: това е не без коментарии.
Изпращаме
фотокопие
от това писмо на Петков Георги, Кисьова Мария, Кралева Милка, Няголов Светозар.
(Нямам адреса на Митовска Мария)" Френския текст преведе Йоанна Стратева. Подпис: Йоанна Стратева Писмо на Йоанна Стратева до семейство Гобо „Мило семейство Гобо, Отговарям на писмото ви с малко закъснение, както и не намирам голям смисъл да имате моя отговор след като сте взели категорично решение. Прочетох внимателно вашата кореспонденция с В. Кръстев и от нея разбрах следното: В. Кръстев е разговарял с Анина Бертоли (пази записите) тя му е поверила архива си; той ви се е обадил и разкрил на вас самите ценността на това, което пазите; вие сте се съгласили да му предадете архива, но под влияние на чуждо мнение сте променили решението си и сега споделяте всичко това с познати вам хора от Братството с желание по този начин да изобличите и Вергилий заради острия му тон.
към текста >>
66.
16. МЕТОДЪТ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ОПИТОМЯВАНЕ НА ВЪЛЦИТЕ
,
,
ТОМ 8
по идея на Драган
Прокопиев
, брат на нашата сестра от Изгрева, доктор Давидова, създадохме военен ансамбъл с хор и оркестър.
бях в Югославия и в Белград на крепостната стена на "Кале мегдан", на входа имаше плоча, на която прочетох, че сърбите (югославяните) през годините 1941-1945 г. са дали жертви 1 700 000 (един милион и седемстотин хиляди души жертви). Румънците, които се биха на страната на Хитлер - 800 000 жертви. Правя малко отклонение - да разкажа за Румъния, 1947 г. През 1945 г.
по идея на Драган
Прокопиев
, брат на нашата сестра от Изгрева, доктор Давидова, създадохме военен ансамбъл с хор и оркестър.
Ансамбъла се водеше към военното министерство, към отдела "Сектор за научна и културна пропаганда сред войската". По моя препоръка бяха назначени нашите братя: Филип Славов, Ангел Иванов, Симеон Арнаудов (дякона) и цигуларя Ангел Янушев. Облякохме сините офицерски униформи от Царския симфоничен оркестър и с диригент Драган Прокопиев обикаляхме гарнизоните из страната. Направихме и две задгранични турнета в Югославия и Румъния. В България се свързвахме с нашите братства, гостувахме им и им изнасяхме малки програми-концерти от братски песни.
към текста >>
Облякохме сините офицерски униформи от Царския симфоничен оркестър и с диригент Драган
Прокопиев
обикаляхме гарнизоните из страната.
Правя малко отклонение - да разкажа за Румъния, 1947 г. През 1945 г. по идея на Драган Прокопиев, брат на нашата сестра от Изгрева, доктор Давидова, създадохме военен ансамбъл с хор и оркестър. Ансамбъла се водеше към военното министерство, към отдела "Сектор за научна и културна пропаганда сред войската". По моя препоръка бяха назначени нашите братя: Филип Славов, Ангел Иванов, Симеон Арнаудов (дякона) и цигуларя Ангел Янушев.
Облякохме сините офицерски униформи от Царския симфоничен оркестър и с диригент Драган
Прокопиев
обикаляхме гарнизоните из страната.
Направихме и две задгранични турнета в Югославия и Румъния. В България се свързвахме с нашите братства, гостувахме им и им изнасяхме малки програми-концерти от братски песни. Това го правехме разбира се малко тайно от колегите от ансамбъла. Диригента Прокопиев подразбира някой път, но си премълчава, нали сестра му е от Изгрева. През 1947 г.
към текста >>
Диригента
Прокопиев
подразбира някой път, но си премълчава, нали сестра му е от Изгрева.
По моя препоръка бяха назначени нашите братя: Филип Славов, Ангел Иванов, Симеон Арнаудов (дякона) и цигуларя Ангел Янушев. Облякохме сините офицерски униформи от Царския симфоничен оркестър и с диригент Драган Прокопиев обикаляхме гарнизоните из страната. Направихме и две задгранични турнета в Югославия и Румъния. В България се свързвахме с нашите братства, гостувахме им и им изнасяхме малки програми-концерти от братски песни. Това го правехме разбира се малко тайно от колегите от ансамбъла.
Диригента
Прокопиев
подразбира някой път, но си премълчава, нали сестра му е от Изгрева.
През 1947 г. бяхме за един месец на обиколка в Румъния. И какво видяхме? войната преди две години свършила, а населението гладува. Разбрахме, че през зимата на 1946-1947 г.
към текста >>
67.
ПРОТОКОЛ
,
д-р Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
Предавам по едно
копие
от написаните в последните ми години от 1983-1987 година спомени от пребиваването ми в школата на Учителя - Беинса Дуно, които са в три отделни папки както следва: а/ Моят роман б/ Образът на Учителя в/ Записване на Словото на Учителя - Беинса Дуно 3.
серия В № 0409822, изд. на 03.06.1983 г. от V р-но управление гр. София. Аз, Елена Щерева Андреева, вследствие напредналата си възраст и съзнавайки, че през време на човешкия живот на земята, човек става притежател на спомени, опитности, идеи, както и на съпътствуващ живота му личен архив, както и от желанието да се съхрани и предаде за поколенията, които следва да дойдат, то тя в присъствието на горните двама свидетели, решава следното в пълна умствена и психическа уравновесеност, съзнавайки ясно целта на настоящето завещание: 1. Предава лично на д-р Вергилий Кръстев целия си наличен и останал в оскъдно количество от различните по време обиски и изземване архив, в който са включени кореспонденция - писма от приятели и съвременници, незначителни по брой лични снимки, някои лични забележки, тефтерчета, накои печатни материали и други текущи написани неща. 2.
Предавам по едно
копие
от написаните в последните ми години от 1983-1987 година спомени от пребиваването ми в школата на Учителя - Беинса Дуно, които са в три отделни папки както следва: а/ Моят роман б/ Образът на Учителя в/ Записване на Словото на Учителя - Беинса Дуно 3.
В разстояние на 19 години с д-р Вергилий Кръстев съм споделяла, разказвала, разисквала и коментирала подробно за живота на школата както и за образа на Учителя, който той подробно записваше и си вземаше бележки, въз основа на които по-късно работейки с него успях да възстановя всички детайли от братския живот, така както го бях видяла като съвременничка, така както бях го живяла, като се стараех да изнеса нещата такива каквито бяха в действителност. Всички тези неща са записани от него и подлежат на по-нататъшна обработка, като за написването им съм му гласувала пълно доверие, както за редактирането им, така и за цялостното им представяне по форма, по стил и по съдържание. 4. В обработването на записания от него материал той има пълната свобода за работа върху него, но понеже това е документален разказ, имам претенцията да запазя моя стил на изложение, моят език на разказ, така че в работата която му предстои да се съобразява с моята философска концепция за всички проблеми които засягам, които му са напълно познати поради многогодишния ни контакт и сътрудничество. 5. В разстояние на деветнадесет години той бе единствения човек, който най-последователно години наред ме подтикваше, подканваше ме, а понякога и твърдо категорично изискваше от мен да опиша спомените си от епохата на Учителя, като в целия този период аз се задоволявах само да разказвам, а той да записва моя разказ. 6. След 1983 г.
към текста >>
68.
44. БОЯН БОЕВ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
В
Скопие
, там са работили през първата световна война с брат Георги Куртев.
Ама защото го смята че трябва да го направя, нали и той не ми се сърдеше. „Добре, добре, ще те послушам". Така ми викаше само, като му направя някаква забележка, иначе не беше, за гордост и за това, дума да не става. Виж сега, за Боев знам това. Той през Първата световна война го мобилизират, не като военен, а го мобилизират в една болница и там той помага за лекарствата като химик нали специалист е, може да направи лекарства.
В
Скопие
, там са работили през първата световна война с брат Георги Куртев.
И оттам им е приятелството. И брат Георги Куртев е назначен като фелдшер, а и Боев така го направи, че е работил там. И понеже брат Боев е бил толкова честен и през цялото време само това е работил в едно мазе. Той не е излизал и заболява от туберкулоза в ставите. В.К.: Така ли?
към текста >>
69.
67. КАК СЕ СЪЗДАДЕ ПАНЕВРИТМИЯТА?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Сега съм взела текста, който е
копие
от този който е при Георги Георгиев, дето е мой близък, с трите деца.
Текста е при вас, така ли? Това с текста какво стана? Е.А.: Тоя текст е при мен. Но държа ли го? Като хората го взимат и не ми го връщат.
Сега съм взела текста, който е
копие
от този който е при Георги Георгиев, дето е мой близък, с трите деца.
В.К.: Аха, Гошко. Е.А.: Гошко, та той, неговият е при мене, защото искам, обещаха ми на ксерокс да ми направят две бройки. Две течения, абсолютно както са там, без никаква промяна. В.К.: Както Вие сте го описали. Е.А.: Да, както аз съм го писала.
към текста >>
70.
102. БОЯН БОЕВ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Когато в Първата световна война го вземат войник, той не е служил и е бил помощник аптекар в
Скопие
като естественик, понеже знае имената на медикаментите, взели го военните да помага на аптекаря.
Много, много симпатичен. Знаете ли, че много години минаха, аз не го познавах. Той имаше резки движения. Имаше малко грубовата походка така. Той нали не можеше да се движи, даже с бастун се движеше, защото е страдал на млада възраст от туберкулоза на коляното.
Когато в Първата световна война го вземат войник, той не е служил и е бил помощник аптекар в
Скопие
като естественик, понеже знае имената на медикаментите, взели го военните да помага на аптекаря.
Там е бил и брат Куртев. Георги Куртев и той е бил там, та така се били една групичка. Но там сградата, в която е работил е била каменна. Всичко било от камък и 2-3 години работил там и оттогава е заболяването му от туберкулоза. Разбира се причините може да са по-далечни, но това е повод, от който се знае че е заболял.
към текста >>
71.
113. КАТАЛОГЪТ НА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Прави се в 4 екземпляра, като нейното
копие
се изземва от милицията на 7.XII. 1957год.
113. КАТАЛОГЪТ НА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКТОРА ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1. Първият оригинален каталог се прави от Елена Андреева, което е видно от записания магнетофонен запис.
Прави се в 4 екземпляра, като нейното
копие
се изземва от милицията на 7.XII. 1957год.
при направения обиск. 2. Боян Боев не е участвувал в съставянето на каталога, по простата причина, че оригиналите са в стенографката Елена Андреева и освен това той не може да свърши тази обемиста и трудоемка работа понеже е болнав. 3. Единият каталог, който ми бе го предал Борис Николов, който бе на съхранение у мен, след много разправии и караници аз го върнах на Борис. Заявих му, че ще направи провал, като го предава на Лалка Кръстева. Така и стана. 4.
към текста >>
72.
134. ХУДОЖНИЦИТЕ НА ИЗГРЕВА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Е.А.: Едната беше символна пак и тя е нарисувала, но аз имам едно
копие
от нея.
В.К.: Цветана Щилянова е рисувала портрет на Христа, като е премахнала перчема му. Е.А.: Вижте какво, той е един портрет, за който Учителят каза, че най-прилича на Христа. Но само, че тука косата му беше, падаше по лицето и тя го дигна. Аз го имам този портрет на Христос и Цветана беше рисувала няколко картини по поръка на Учителя. В.К.: На каква тема?
Е.А.: Едната беше символна пак и тя е нарисувала, но аз имам едно
копие
от нея.
Трябва да го дам някъде да се съхранява, защото нали така простосмъртни сме. Имам едно копие, аз го имам, тука е даже. А от другите нямам копие. Сега трябва да попитам някои от художниците, които да си спомнят, повече, които знаят за тия картини как са рисувани и какви са символите, които Учителят е дал. Имаше мисля една „Рог на изобилието", после имаше картини в стаята на Учителя.
към текста >>
Имам едно
копие
, аз го имам, тука е даже.
Но само, че тука косата му беше, падаше по лицето и тя го дигна. Аз го имам този портрет на Христос и Цветана беше рисувала няколко картини по поръка на Учителя. В.К.: На каква тема? Е.А.: Едната беше символна пак и тя е нарисувала, но аз имам едно копие от нея. Трябва да го дам някъде да се съхранява, защото нали така простосмъртни сме.
Имам едно
копие
, аз го имам, тука е даже.
А от другите нямам копие. Сега трябва да попитам някои от художниците, които да си спомнят, повече, които знаят за тия картини как са рисувани и какви са символите, които Учителят е дал. Имаше мисля една „Рог на изобилието", после имаше картини в стаята на Учителя. Вие знаете ли ги тях? Те са у Невена Неделчева, можете да отидете тя да ви ги покаже, ако са у нея.
към текста >>
А от другите нямам
копие
.
Аз го имам този портрет на Христос и Цветана беше рисувала няколко картини по поръка на Учителя. В.К.: На каква тема? Е.А.: Едната беше символна пак и тя е нарисувала, но аз имам едно копие от нея. Трябва да го дам някъде да се съхранява, защото нали така простосмъртни сме. Имам едно копие, аз го имам, тука е даже.
А от другите нямам
копие
.
Сега трябва да попитам някои от художниците, които да си спомнят, повече, които знаят за тия картини как са рисувани и какви са символите, които Учителят е дал. Имаше мисля една „Рог на изобилието", после имаше картини в стаята на Учителя. Вие знаете ли ги тях? Те са у Невена Неделчева, можете да отидете тя да ви ги покаже, ако са у нея. В.К.: Разказваха ми, че е имало един художник Герасимов, който е рисувал ръцете на Учителя, на смъртното Му ложе.
към текста >>
73.
151. ЧУЖДЕНЦИТЕ НА РИЛА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Да ни направите едно
копие
и да ни дадете от гласа на записа".
Само това на Манжо. Аз направих опит, когато дойдоха едно семейство мъж и жена от Михаиловата група. Те дойдоха когато аз имах лагер на Рила, долу на Вада. И там доведе ги някой. Не знам кой Невена Неделчева ли ги доведе, не знам някой ги доведе и аз като ги видях казах: „Много Ви моля, да разберете, къде е казвам записа на Манжо?
Да ни направите едно
копие
и да ни дадете от гласа на записа".
Те ни обещаха, но нищо не направиха. Семейството беше Пиле. Разбираш, така се казваха. Но не знам защо и те не бяха се обадили даже и на Михаил, че идват при нас. В.К.: Друга снимка с французите е с латвийците - сборна и с наши хора.
към текста >>
И там е успял да го прехвърли, но мисля, че има нещо повредено и бяха дошли едни Пиле -французи и аз им говорих за този запис и им казах: „Много искам, ако имате възможност, да ми пратите
копие
".
Е. А.: След прожектирането чухме гласа на Учителя. Ясен, хубав, всичкото хубаво. След това, нали много мнения има и много знающи има, какво направиха, че просто не знам какво го направиха записа на Манжо. В.К.: Той сега отнесе го във Франция? Е.А.: Той го занесъл във Франция, негов е нали така?
И там е успял да го прехвърли, но мисля, че има нещо повредено и бяха дошли едни Пиле -французи и аз им говорих за този запис и им казах: „Много искам, ако имате възможност, да ми пратите
копие
".
Нито се обадиха, нито нищо, щото ако са казали на Михаил, Михаил хич не ме обичаше мене. И затова така не ме обичаше, а и на мен беше много чужд човек, да. В.К.: Казаха ми, че след това той катастрофирал и починал - Манжо. Е.А.: Така знам. Но до този запис ние вече не можахме да се доберем.
към текста >>
74.
173. НЕДОВЪРШЕНАТА И РАЗВАЛЕНА РАБОТА ЗА ГОСПОДА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Макоцево, Новоселско
КОПИЕ
: г.
Макоцево, Софийско Ако заемате учителска длъжност, представете настоящето на директора на училището при заявление, придружено с попълнен формуляр „ Сведения за определяне служебното положение", за да бъдете прекласирана към 1 март т.г., като редовна учителка. ГЛАВЕН СЕКРЕТАР:/п/ НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛЕНИЕТО: /п/ СОФИЙСКА Областна Учил. Инспекция № 4068/10. V. 1935 г. гр. СОФИЯ До Господина Директора на основното училище, с.
Макоцево, Новоселско
КОПИЕ
: г.
Новоселския околийски училищен инспектор, г. Елена Щ. Андреева, учителка при същото училище и г. Пунктовия учител в с.Саранци, Новоселско. Съобщава Ви се Господине Директоре, че със заповед № 866от 3.
към текста >>
75.
181. ЛАГЕРЪТ НА ВАДА 1970- 1975 ГОДИНА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Имаше и гимназия във Велес, в
Скопие
, Охрид, Солун.
Ние получавахме от екзарха учебниците. Аз съм учила на български учебници, които ни пращаше екзарха. Той за да поддържа духа на българите. Аз съм учила в село, ама във всички градове имаше училища. За всички.
Имаше и гимназия във Велес, в
Скопие
, Охрид, Солун.
В.К.: Там има българска гимназия. Е.А.: Тъй че нас ни наричат македонци, ние не се наричаме македонци. В.К.: Това ми харесва много. Е.А.: Както ни наричат сега нас дъновисти.Та така по същия начин и мене ме наричаха. А като бях мъничка.
към текста >>
76.
184. ХУДОЖНИЦИ НА ИЗГРЕВА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Е.А.: И той е у Шарови, плюс другият който беше в салона,
копие
.
Гдето е на книгата „Наука и възпитание". Е.А.: Имало е и други портрети преди това. В.К.: На Борис Георгиев, пази ли се този портрет? Е.А.: Ето го тука на моят таван е. В.К.: А портрета на Цветана Щилянова, оригинала?
Е.А.: И той е у Шарови, плюс другият който беше в салона,
копие
.
В.К.: Третият портрет е на Кършовски. Е.А.: Преслав Кършовски. Сега той какво рисува? Пак Учителя. В.К.: А къде този?
към текста >>
И сега имам една картина, която е фотографирана по поръка на Учителя, голяма така снимка, едно
копие
така от нея бледо, изтрито, старо, все пак да имаме нещо от това, което е останало, затуй го съхранявам.
Е.А.: Тези портрети не ги запазиха. Сега може би моя е грешката. Аз ги дадох на тях като смятах, че всеки ще си пази картините. А те не ги оцениха. И нищо не запазиха.
И сега имам една картина, която е фотографирана по поръка на Учителя, голяма така снимка, едно
копие
така от нея бледо, изтрито, старо, все пак да имаме нещо от това, което е останало, затуй го съхранявам.
Но иначе не допущах, че толкова търговски ще се отнесат на Цветана Симеонова дъщеря й. Запазили картините с цветята, а образите, които са от Братството не ги запазили. В.К.: И какво, изгориха ли ги, хвърлиха ли ги? Е.А.: Загубени са. Изгорили ги.
към текста >>
77.
XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-4
,
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ
,
ТОМ 9
Аз много се борих да ми дадат едно
копие
от тези четири, които предадох по списък, но Борис като каже, нали знаеш какъв е твърд.
Сега, че аз съм имала някаква връзка с Лулчев, какво, защо е това нещо? И да ти кажа, това нещо досега не ми е ясно. В.К.: И на мен не ми е ясно. Така стана, че четирите копия се разбиха. Е.А.: Съжалявам, че не настоях.
Аз много се борих да ми дадат едно
копие
от тези четири, които предадох по списък, но Борис като каже, нали знаеш какъв е твърд.
А пък аз нали вече бях привършила беседите да ги работя и така. Както и да е. Мъчно ми е. Но може би за по-добре стана. В.К.: По-добре стана в момента, че вашето задължение и отговорност е предадено, сега други поемат грижата, те са отговорни.
към текста >>
78.
2.Изпратено писмо - препоръчано до Георги Кръстев
,
,
ТОМ 9
Така, че
копието
на Борис Николов е окастрило оригинала на Боян Боев.
Така се опорочава труда на Боян Боев. Борис прави своя редакция още през 1970 год. Още тогава моя милост се противопостави на методите на Борис Николов. Той лично ми предаде оригиналния труд на Боян Боев, както и неговата редакция като на всеки трети лист той се подписа. Тези два оригинала се пазят досега на скришни места.
Така, че
копието
на Борис Николов е окастрило оригинала на Боян Боев.
А Вашето издание пък е окастрило и опорочило оригинала на Борис Николов. Ще спомена някои неща. 4. Вие променяте като издатели оригинала на Борис Николов още от първата страница. Изменена е постройката на изречението на Борис. Разбит е текста на Борис и е прехвърлен от една глава в друга.
към текста >>
79.
II. СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ
,
Бележка на редактора Вергилий Кръстев.
,
ТОМ 9
А едно
копие
от преписите попадна в Лалка Кръстева, която го редактира по свое усмотрение, добави и други неща и го издаде като свой труд.
И намери своите проводници. Така се дойде до времето, когато „Свещените думи" бяха откраднати от Лалка Кръстева, след това обработени от нея и издадени от нейно име, че тя ги е съставила. А това е лъжа. Онзи, който ги подготвя в разстояние на 7 години, като ги дешифрира от стенограмите на стенографката Савка Керемидчиева, е Борис Николов, но по мое настояване. Той ми предаде оригиналите.
А едно
копие
от преписите попадна в Лалка Кръстева, която го редактира по свое усмотрение, добави и други неща и го издаде като свой труд.
Това е лъжа. Това е кражба. Това е дело на Духът на Антихриста. Доказателствата! Съществуват оригиналите на Борис Николов и стенограмата на Савка Керемидчиева, от която са дешифрирани. И най-голямото доказателство е поместената схема за номерацията на стиховете.
към текста >>
80.
1.Препоръчано писмо на Вергилий Кръстев до Мария Митовска
,
Бележка на редактора Вергилий Кръстев.
,
ТОМ 9
И понеже другите реагираха вместо мене, то аз си мълча, но аз показах на Елена Николова, на Весела Маркова и Марийка Марашлиева
фотокопие
на оригинала, за да сравнят с текста от твоето издание.
А ти може би си само подведена. 6. Лалка притежава машинописен текст от Борис на II, III и IV част. След това тя започва своеволно да си променя текста, да променя цели изречения и да изхвърля цели пасажи. Това всеки може да го сравни с машинописните преписи. А онзи, който притежава оригинала може да каже и още много, много неща.
И понеже другите реагираха вместо мене, то аз си мълча, но аз показах на Елена Николова, на Весела Маркова и Марийка Марашлиева
фотокопие
на оригинала, за да сравнят с текста от твоето издание.
Реакцията беше зашеметяваща. Питаха ме какво да се прави. Аз им казах, че ти си подведена от Лалка и вината е в Лалка. Но и ти имаш вина, защото правиш самоволни неща и вземаш решения по братски въпроси без да имаш право на това. Първо, защото си жена и второ не си запозната с нещата.
към текста >>
81.
2.Препоръчано писмо на Вергилий Кръстев до Лалка Кръстева
,
Бележка на редактора Вергилий Кръстев.
,
ТОМ 9
От Вашата своеволна редакция Жоро от Габрово беше предал
копие
на Мария Кисова, която без да знае, че Вие сте правили редакция прави втори редакция от Вашия текст.
Аз му показах и преписа и как Вие сте зачерквали цели изречения на Учителя. Уговорката между Вас е била само да се препише текста, но не и да се редактира. Това негово становище е записано и го има. Така, че той не е виновен, че Вие сте редактирали и променяли своеволно Словото. И за това ще отговаряте пред следващите поколения и пред Учителя. 5.
От Вашата своеволна редакция Жоро от Габрово беше предал
копие
на Мария Кисова, която без да знае, че Вие сте правили редакция прави втори редакция от Вашия текст.
И когато аз реагирах, те всички се учудиха, че Вие сте променили текста. Интересно е, че всяка жена, която се добере до оригиналния текст на Учителя иска да го променя. Така, че изданието на Милка Кралева на първото томче не е оригинал, а се състои първо от Ваша редакция и второ от редакцията на Мария Кисова. Е, какво ще кажете за това? Когато жени се опитват да решават неща, които нямат право да решават, става точно това: Предателство към Словото на Учителя.
към текста >>
Ако не ги предадете, то тогава аз ще предам
копие
от това писмо, както и цялата записана история на Борис за кражбата на материалите от Вас както и записа на Елена Андреева за това, как сте променяли Словото на Учителя.
Ако Вие желаете това. Ако не желаете, няма да имате друга възможност да се коригирате. Ето аз Ви давам тази възможност. 8. За това искам да ми се предадат тефтерчетата на Савка, за които аз отговарям и останалия материал от Савка. Ако ги предадете ще смятам, че сте осъзнали грешката си и сте се коригирали към мене и към Словото на Учителя.
Ако не ги предадете, то тогава аз ще предам
копие
от това писмо, както и цялата записана история на Борис за кражбата на материалите от Вас както и записа на Елена Андреева за това, как сте променяли Словото на Учителя.
И тогава други ще Ви съдят, а не аз. По-хубаво аз да Ви съдя, защото съм сърбал попарата както на Борис, така и на Боянчо, а още повече на Петър Филипов. Какво аз съм издържал с тях, само Бог знае. 9. Надявам се, че след като прочетете текста ще вземете правилно решение и Марийка Марашлиева ще дойде да вземе Вашия отговор. Ако си заключите вратата, това е също отговор.
към текста >>
82.
III. КАК СЕ ЗАЩИЩАВА ОРИГИНАЛА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
Бележка на редактора Вергилий Кръстев.
,
ТОМ 9
Когато Павлина отива при Лалка, за да вземе
копие
от онези беседи, за които е заплатила, се оказа, че нейното име не фигурира в този списък.
Аз изпратих при Лалка сестра Марийка Марашлиева, за да види как стоят нещата. Лалка е казала само две изречения във връзка с тази книга: „Жоро ме предаде. Жоро заби нож в гърба ми". Коментариите са излишни, защото аз напълно споделям нейното изказване. 9. Преди години, когато се набираха средства, за да се подпомогне работата на Лалка, тогава лично Павлина Даскалова от Търново събра една голяма сума от 3000 лв., като ти ги предаде, ти лично да ги занесеш на Лалка и да бъдат вписани, че са дадени от нея и търновското братство.
Когато Павлина отива при Лалка, за да вземе
копие
от онези беседи, за които е заплатила, се оказа, че нейното име не фигурира в този списък.
При проверката се вижда, че тази сума ти си я вложил от свое име, заради което ти получаваш доверието на Лалка и получаваш съответни копия беседи заради тая сума. Освен това ти се дават суми от хора близки на Павлина Даскалова, които също ти вписваш от твое име в нейния списък. Когато Павлина ми разказа това аз й казах, че Жоро ще плати скъпо за тази работа. Защото лъжата в Братството е въведена от майстор Борис и мозайкаджийската бригада, като има и безброй габровски номера. Тези неща на мен са познати до болка.
към текста >>
83.
IV. КАК ДЕЙСТВУВАТ ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО И НА РАЗРУШЕНИЕТО
,
Бележки на Редакторът:
,
ТОМ 9
За да онагледим целия този процес то публикуваме графика на Лалка Кръстева, който бе предаден на майстор Борис и който бе после така добър да ми го предаде заедно с всеки оригинал, който се връщаше при него придружено с едно
копие
променено Слово.
IV. КАК ДЕЙСТВУВАТ ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО И НА РАЗРУШЕНИЕТО Бележки на Редакторът: Беше описан целият процес на промяна Словото на Учителя Дънов, най-подробно.
За да онагледим целия този процес то публикуваме графика на Лалка Кръстева, който бе предаден на майстор Борис и който бе после така добър да ми го предаде заедно с всеки оригинал, който се връщаше при него придружено с едно
копие
променено Слово.
Всеки ще се убеди, че промяната на Словото на Учителя Дънов се движи от Духът на Заблуждението по строг план и график. ОПИС НА ИЗРАБОТЕНИ БЕСЕДИ От 24.XII.1976 г. до края на 1980 г. Готови и предадени Незапочнати /на лице/ В процес на работа Предстоят да се работят Думи на Свещеното начало Извънред. беседи Мисли за всеки ден:1979-80год.
към текста >>
84.
V. ЗАЩО НЕ СЕ ИЗДАВА ОЩЕ ИСТИНСКАТА ПАНЕВРИТМИЯ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
предадох оригиналния текст на Паневритмията направена от трите сестри Мария Тодорова, Ярмила Менцлова и Елена Андреева на ксерокс
копие
на Павлина Даскалова и Ина Дойнова, защото им трябваше да се започват с организиране на курсове.
Филип Стоицев, „Изгревът", т. VIII, стр. 669, стр. 671-672. V. Още през 1990 год.
предадох оригиналния текст на Паневритмията направена от трите сестри Мария Тодорова, Ярмила Менцлова и Елена Андреева на ксерокс
копие
на Павлина Даскалова и Ина Дойнова, защото им трябваше да се започват с организиране на курсове.
Без да ме питат те предават оригиналите на Стефан Калайджиев, който участвуваше в издаването на Паневритмията. В нея са включени материали от източните индуски школи за разни чакри и тем подобни. Включват се материали, които нямат нищо общо с Школата на Учителя Дънов, с Неговото Слово и Неговата Паневритмия и така опорочиха оригинала, който им дадох. Излезна от печат със заглавие „Паневритмия, Висш Космически ритъм". Редактор и съставител Стефан Калайджиев, издателство „Културна асоциация Беинса Дуно" - Хелиопол, 1996 год.
към текста >>
85.
VI. ПРОМЯНА НА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ И ПОДМЕНЯНЕТО МУ С ЛИТЕРАТУРНИ РАЗРАБОТКИ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
След 1 година връчват оригиналният текст и редактираното
копие
, което всеки един от тях е приготвил за печат.
Събират онези 20 човека, които протестират, че Паша е правила свободна редакция и е променила Словото и на всекиго дават по една оригинална беседа и им казват „Хубаво. Ето ви една оригинална, дешифрирана годишнина от Словото на Учителя и я подгответе за печат. Направете и лично вие; редакцията". И тези 20 човека, верни по дух на Учителя, но наивни се хващат в клопката. И всеки започва да редактира по свой образ и подобие.
След 1 година връчват оригиналният текст и редактираното
копие
, което всеки един от тях е приготвил за печат.
Събира се комисия и проверява. Оказва се, че всеки е правил промени и всеки е изменял Словото така, че е оставил себе си в печатния текст. Тогава ги изобличават, че протестират срещу Паша, но и те са го редактирали по своему. И затова оставят Паша Теодорова да продължи, понеже е работила по времето на Учителя. Само един е върнал оригиналния текст и е казал: „Аз изпитвам страх Господен, от Словото на Учителя.
към текста >>
Ето аз съм пред Борис на масата, държа едно оригинално
копие
и държа другото - промененото.
Ще ви разкажа и един смешен и трагичен случай. Борис Николов беше дал на Крум Въжаров една годишнина оригинално Слово, за да я подготви за печат, като я редактира. А Крум за свой помощник си беше избрал своя най-добър ученик Григор Кьосев /Гришата/, както го наричаха. Крум Въжаров имаше към 10-15 младежи, с които работеше и всички те бяха отклонени от него и сами се провалиха впоследствие. Станаха врагове на Словото на Учителя, като го променяха.
Ето аз съм пред Борис на масата, държа едно оригинално
копие
и държа другото - промененото.
Казвам му: „Борисе, сега ще ти покажа и докажа, че Крум и Гришата са променили Словото на Учителя". Мария седи на стола, слуша, гледа ме втренчено. Аз поставям пред мене папката и тя се отваря на произволна страница. „Борис, ето с пръст ще посоча един пасаж без да го виждам и ще го прочета и ще ти докажа, че са променили Словото на Господа". „Покажи и докажи".
към текста >>
От своя страна майстор Борис си отстоя на обещанието и ми предава оригинала и по едно
копие
.
Но съществува и променения оригинал, който е при мен. И този оригинал днес към 15 екипа от цялата страна го въвеждат на компютър и сме издали вече над 20 годишнини от Словото на Учителя по неговия оригинал, до месец май 1999 год.! Продължавам по-нататък към драматичната развръзка. Лалка Кръстева прибира 4 -те копия преписа и оригинала. Предава на майстор Борис оригинала и две копия.
От своя страна майстор Борис си отстоя на обещанието и ми предава оригинала и по едно
копие
.
Но, аз се убедих, че той не всичко ми предаде, и някои годишнини отидоха по един друг канал, който го знам. При Лалка Кръстева отиват две копия. Едното го оставя при себе си и го подвързва, и го поставя в библиотеката си и с него хващаше с тази въдица лековерните дъновисти, че е работница на Бога. Защо дъновисти? Те бяха извършили предателство и можеха да бъдат само дъновисти.
към текста >>
А къде отива второто при нея
копие
?
Но, аз се убедих, че той не всичко ми предаде, и някои годишнини отидоха по един друг канал, който го знам. При Лалка Кръстева отиват две копия. Едното го оставя при себе си и го подвързва, и го поставя в библиотеката си и с него хващаше с тази въдица лековерните дъновисти, че е работница на Бога. Защо дъновисти? Те бяха извършили предателство и можеха да бъдат само дъновисти.
А къде отива второто при нея
копие
?
Ето къде. Пригответе се за драматична развръзка. По това време Павлина Даскалова от Велико Търново, която откликва на плана на майстор Борис и започва да събира големи суми. Освен това тя има голяма заплата 2-3 пъти по-голяма от останалите учители понеже работи в един затънтен край по едно министерско постановление с по-голямо заплащане. Събира тя парите.
към текста >>
Тогава Лалка започва да му дава четвъртото
копие
, за съхранение, защото той внася много пари.
И понеже не може да ги занесе предава една сума над 2000 лв. /а това са 20 лекарски заплати/ на Георги Петков от Габрово, живущ на ул. „Любен Каравелов" № 35, ап. 8, за да ги занесе от нейно име на Лалка. Той ги занася, но ги пише на свое име.
Тогава Лалка започва да му дава четвъртото
копие
, за съхранение, защото той внася много пари.
Така той с чужди пари и с лъжа си купува доверието на Лалка. Но Павлина научава, че Лалка раздава отпечатаните годишнини и понеже е давала пари, то отива при нея да вземе полагаемото си. Лалка се учудва. Проверява в тетрадките си и там вижда името на Георги Петков и каква сума е предадена чрез него. Павлина се възмущава.
към текста >>
Майстор Борис предава оригинала на Лалка, тя го редактира, друг го преписва, трети го откупува с лъжа и чужди пари за да получи доверие, получава промененото
копие
, което го предава на специално подготвен човек да го редактира втори път.
Той не знае, че Лалка е коригирала Словото на Учителя. Мария Кисова също не знае и започва нова редакция на получения текст от Георги Петков. Значи оригинала претърпява втора редакция. Накрая се предава на Милка Кралева от Бургас, която-го издава под заглавие „Изново", с ISBN 954-8146-02-9 от 1992 г. Бургас. И така целият кръг се затваря.
Майстор Борис предава оригинала на Лалка, тя го редактира, друг го преписва, трети го откупува с лъжа и чужди пари за да получи доверие, получава промененото
копие
, което го предава на специално подготвен човек да го редактира втори път.
И накрая го отпечатват чрез Бургас. А защо? Защото центровете на Черната ложа според Учителя Дънов са във Варна и Бургас, както по негово време така и сега. А за доказателство Мария Кисова редактира „Изворът на доброто" на Боян Боев и то редакцията на майстор Борис. И там има две редакции на труда на Боян Боев, /Виж „Изгревът, т.
към текста >>
86.
VII. КАКВА Е СЪДБАТА НА ЧЕТИРИТЕ КОПИЯ ОРИГИНАЛНИ ДЕШИФРИРАНИ БЕСЕДИ И ЛЕКЦИИ НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СЛЕД 1944 ГОД.
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
Едното
копие
се укрива от рождената сестра на Борис Николов -Цанка Екимова в гр.
VII. КАКВА Е СЪДБАТА НА ЧЕТИРИТЕ КОПИЯ ОРИГИНАЛНИ ДЕШИФРИРАНИ БЕСЕДИ И ЛЕКЦИИ НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СЛЕД 1944 ГОД.? 17.Х.1998 год.
Едното
копие
се укрива от рождената сестра на Борис Николов -Цанка Екимова в гр.
Габрово при свои познати. По мое настояване Борис чрез своя рожден брат Стефан Дойнов ги пренесе от Габрово и ги остави в дома си. Бяха 8 куфара, но те не дойдоха при мен. Откраднаха ги. Виж „Изгревът", т.
към текста >>
Второто
копие
се предава чрез Георги Куртев от Айтос и се укрива при един верен брат в с. Тополица.
Досега не са дошли при мен. Нито ги печатат, нито ми ги предават. Укриват ги нарочно. А наблюдават и знаят, че под мое ръководство се печати. Досега сме отпечатали над 20 годишнини оригинално Слово на Учителя.
Второто
копие
се предава чрез Георги Куртев от Айтос и се укрива при един верен брат в с. Тополица.
По-късно този архив се разбива, прехвърля се насам-нататък. Доказателство е, че аз притежавам две годишнини от това копие, на което е написано Георги Куртев - фелдшер, Айтос, върху опаковката. Третото копие се укрива от Борис на Витоша, на „Резньовите" в скалите, в специално укрито скривалище. Този архив беше определен също за мен. Но той чрез Петър Филипов и Лалка Кръстева се окрадва.
към текста >>
Доказателство е, че аз притежавам две годишнини от това
копие
, на което е написано Георги Куртев - фелдшер, Айтос, върху опаковката.
Укриват ги нарочно. А наблюдават и знаят, че под мое ръководство се печати. Досега сме отпечатали над 20 годишнини оригинално Слово на Учителя. Второто копие се предава чрез Георги Куртев от Айтос и се укрива при един верен брат в с. Тополица. По-късно този архив се разбива, прехвърля се насам-нататък.
Доказателство е, че аз притежавам две годишнини от това
копие
, на което е написано Георги Куртев - фелдшер, Айтос, върху опаковката.
Третото копие се укрива от Борис на Витоша, на „Резньовите" в скалите, в специално укрито скривалище. Този архив беше определен също за мен. Но той чрез Петър Филипов и Лалка Кръстева се окрадва. А Боян Златарев е изпълнителя на техния замисъл, той го сваля. Той се разпръсва и не идва до мен.
към текста >>
Третото
копие
се укрива от Борис на Витоша, на „Резньовите" в скалите, в специално укрито скривалище.
А наблюдават и знаят, че под мое ръководство се печати. Досега сме отпечатали над 20 годишнини оригинално Слово на Учителя. Второто копие се предава чрез Георги Куртев от Айтос и се укрива при един верен брат в с. Тополица. По-късно този архив се разбива, прехвърля се насам-нататък. Доказателство е, че аз притежавам две годишнини от това копие, на което е написано Георги Куртев - фелдшер, Айтос, върху опаковката.
Третото
копие
се укрива от Борис на Витоша, на „Резньовите" в скалите, в специално укрито скривалище.
Този архив беше определен също за мен. Но той чрез Петър Филипов и Лалка Кръстева се окрадва. А Боян Златарев е изпълнителя на техния замисъл, той го сваля. Той се разпръсва и не идва до мен. От този архив също никой не печати по оригинала.
към текста >>
Четвъртото
копие
се изнася чрез Бертоли в Италия, по-късно се прехвърля във франция.
Той се разпръсва и не идва до мен. От този архив също никой не печати по оригинала. Виж „Изгревът", т. Ill, стр. 201-203 и неговата съдба.
Четвъртото
копие
се изнася чрез Бертоли в Италия, по-късно се прехвърля във франция.
Бях лично уведомен за него от Борис Николов. Срещнах се в София с Анина Бертоли и поисках да ми го предаде. Тя обеща. След заминаването на Анина Бертоли от този свят, чрез Величка Няголова бяха направени постъпки да се прибере архива от франция. Семейство Гобо, които вече знаеха какво има в него, след като Величка им разкрива всичко, от моето писмо, те се съгласяват да го предадат.
към текста >>
87.
VIII. СЪДБАТА НА АРХИВА НА АНИНА БЕРТОЛИ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
Елена Андреева изпраща едно
копие
на Анина Бертоли от оригиналния текст на трите сестри.
Ако бяха излезнали тези снимки, ще се прикачат към оригиналния текст, който притежавам и щеше да се издаде истинската Паневритмия. А сега се укриват целенасочено и умишлено. А защо? Защото така е изгодно някому, за да се издадат, а и те издават различни Паневритмии с цел да се опорочат истинските упражнения. С цел да се отклонят истинските последователи на Учителя Дънов.
Елена Андреева изпраща едно
копие
на Анина Бертоли от оригиналния текст на трите сестри.
Тя го редактира, а не го превежда дословно и го издава на френски. Някакъв печат, подобен на циклостил. Елена извиква един художник, комуто показва упражненията. Той ги скицира и те се изпращат на Анина Бертоли и тя ги издава също към нейната Паневритмия. Но този опит на Анина Бертоли не е сполучлив, защото тя редактира и променя текста според своето си усмотрение.
към текста >>
88.
IX. ПРОДЪЛЖЕНИЕ ЗА СЪДБАТА НА АРХИВИТЕ НА АНИНА БЕРТОЛИ В СЕМЕЙСТВО ГОБО - ФРАНЦИЯ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
Но е дал
фотокопие
от всичките непечатани беседи при него на Павел Желязков.
* * * 05.05.98 год. Здравей Вергилий, Ще ти напиша още няколко реда. Оня ден говорих с Жан-Луи Гобо по телефона. Попитах го за материалите. Каза, че ги пази, не ги е дал на никого.
Но е дал
фотокопие
от всичките непечатани беседи при него на Павел Желязков.
Още ми каза, че е получил писмо от Жоро Петков от Габрово в никакъв случай да не предава материалите на тебе. Получил е и от бившата ти жена Милка от Бургас същото нещо - в никакъв случай да не предава материалите на тебе. За Йоана не стана въпрос, той не ми каза, че нейното писмо е да ти предадат материалите на тебе. Попитах го, а от Светозар получил ли е писмо /аз не съм в течение дали той му е писал/. Каза ми, че Светозар им писал, много хубаво писмо, но не искаше да ми каже съдържанието му.
към текста >>
Още тя каза: „А не може ли ние да сменим този филм /
копие
/ с Никол Филасие /жената на Павел Желязков/, която пази филм с Учителя в движение.
И открихме пакетите с не напечатаните беседи, както и много снимки на Учителя, много и групови снимки, много материали на пишуща машина, на братя и сестри, като Влад Пашов, Елена Андреева и др. Жан-Луи взе да търси касетата с филма и изведнъж за наша обща радост я намери. Както и намери и касети с музика, като на Грива мисля и много други. Арлет, жена му се радваше и взе жадно да гледа снимките на Учителя казвайки, че желае да ги има, т.е. да си направи копия.
Още тя каза: „А не може ли ние да сменим този филм /
копие
/ с Никол Филасие /жената на Павел Желязков/, която пази филм с Учителя в движение.
Отговорих й: „Вие нямате право да правите такава замяна". После тя пак каза: „А не може ли ние да издаваме тези ненапечатани материали от Учителя? " Отговорих й: „Те са на български и вие тук не може да ги продавате. А и нямате право, без разрешението на България, на Братството, за такова печатане". Арлет почерня цяла и взе да мисли.
към текста >>
Не можахме да вземем всичко, филмът остана за друг път, за да си направят те
копие
.
" Отговорих й: „Те са на български и вие тук не може да ги продавате. А и нямате право, без разрешението на България, на Братството, за такова печатане". Арлет почерня цяла и взе да мисли. В това време ние с Жан-Луи натоварихме в колата ни 3 големи и тежки куфари с материали. Избирах и слагахме.
Не можахме да вземем всичко, филмът остана за друг път, за да си направят те
копие
.
Натоварихме куфарите в колата и отидохме да спим. На сутринта тръгвахме. Арлет остана все така тъмна, черна, с мрачни мисли. Аз разбрах всичко. Тази жена не мигна цяла нощ и обработва мъжа си.
към текста >>
А ако някой българин желае
копие
, да му бъдат предоставени.
Останах сама, че дори и други българи бяха единодушни с тяхното решение и подписка. Искам още да добавя тук, че и сестрата на Анина Бертоли, Мариета, живееща в София, изпраща официално писмо, с подписа си, да не се предават тези материали на никой българин, французите се бяха много повлияли от това писмо. Обясних им, че Мариета е сестра на Анина Бертоли, но че тя никога не беше в Братството, а нейният съпруг беше голям комунист и с властта на комунизма. Но те си останаха „твърди" с решението си. Накрая, един разумен и интелигентен мъж, предложи да се опишат подробно материалите и сега за сега да се съхраняват във Франция.
А ако някой българин желае
копие
, да му бъдат предоставени.
Това е, все пак, компромисно решение. Но аз смятам, че не на всеки българин те ще дадат копия. Пък нали вече такива има у Павел Желязков? Може би и за филма така ще се разреши въпросът. Бъдещето ще покаже.
към текста >>
89.
X. РАЗВРЪЗКАТА
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
Това е така нареченото четвърто
копие
.
За тези пари той трябваше да издаде книгата „Учителят" във Франция с парите, които му бяха осигурени оттук. Тези пари се харчеха от жена му, а онези там пари предоставени за издаване на книгата Учителя се похарчиха от него. Освен това той бе подведен от противниците на Борис Николов. Пълен провал и с копията на не издаваните беседи, които той изнесе от България. Това е пълно цяло течение на беседите на Учителя.
Това е така нареченото четвърто
копие
.
Анина Бертоли. Тя също се провали. Словото, което й се изпращаше да се превежда на френски тя го променяше и редактираше. И това вече не беше Слово на Учителя. Текста на Паневритмията, която й изпраща Елена Андреева бе също променена от нея.
към текста >>
А междувременно Павел Желязков има
ксерокопие
и сега променя и отпечатва редактирано Слово на Учителя Дънов. Доказателства?
И понеже досега всеки се опитва да редактира, то изкушението е голямо и те ще бъдат редактирани и променени. И още едно вече двойно престъпление. Това са примери как действува Духът на Заблуждението, който управлява Черната ложа, която има своите слуги между последователите на Учителя Дънов. ЗАКЛЮЧЕНИЕТО И така бе пленен, обсебен още един архив по вина на Анина Бертоли, която включи в този сценарий и семейство Гобо. И след това се задействува цялата верига от предатели и накрая дойде и финала от Мариета Бертоли, като им забрани да не се дават на никой българин.
А междувременно Павел Желязков има
ксерокопие
и сега променя и отпечатва редактирано Слово на Учителя Дънов. Доказателства?
При проверка на отпечатаните книги от него с оригинала се вижда умишлено променяне Словото на Учителя Дънов.
към текста >>
90.
XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
Пример I
,
ТОМ 9
Останалият текст е преразказан и редактиран - отстрани на оригинала на ксерокс-
копието
са посочени съответните страници в томчето, от Ефросина Пенкова, за мое улеснение за справка. 4.
2 -София, 1940 (София-Литопечат) подзаглавие „Направление в живота" - стр. 137-155. Какво прави впечатление? 1. Разлика в заглавието. Отгоре с почерка на Паша Теодорова е отбелязано „Готова за печат". 2. Само едно изречение е оригинално в отпечатаната беседа: „Знанието трябва да носи в себе си добро" - страница 1 а (в оригинала), страница 137 (в томчето). 3.
Останалият текст е преразказан и редактиран - отстрани на оригинала на ксерокс-
копието
са посочени съответните страници в томчето, от Ефросина Пенкова, за мое улеснение за справка. 4.
Отбелязаното от нея с удивителна (!) е Слово, което ЛИПСВА в отпечатаната лекция и което ще ви го предоставим дословно, за да се убедите защо то не е включено и защо не е отпечатано в посоченото томче. „ЗАДАЧА И ОТКЛОНЕНИЕ В МЛАДЕЖКИЯ КЛАС" Съзерцание „Написахте ли изреченията, които имахте да пишете? Четете кой каквото е написал от тези думи, които ви бях дал. (Четоха се разни съчетания от тези думи, дадени от миналата лекция). Съберете сега темите и една тричлена комисия да ги прегледа, и да избере най-хубавите от тях.
към текста >>
91.
XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
ПРИМЕР II
,
ТОМ 9
Отбелязаните места с удивителна (!) от Ефросина Пенкова в ксерокс
копието
, ЛИПСВАТ в отпечатаната лекция, поради което ги цитираме. 3.
Лекцията е отпечатана в томчето „ЗАКОНИ НА ДОБРОТО": Лекции на Учителя на Младежкия окултен клас; Год. IX (1929-1930), т. 2 - София, 1940 (София : Литопечат), под заглавие „Светлина и знание", стр. 156-177. Какво се установява след сравнение на оригинала с отпечатаното томче? 1. Преразказана и редактирана - много съкратена. 2.
Отбелязаните места с удивителна (!) от Ефросина Пенкова в ксерокс
копието
, ЛИПСВАТ в отпечатаната лекция, поради което ги цитираме. 3.
Учителят говори за специалния клас. В предишната лекция, архивна единица 344, остро им поставя някои въпроси и продължава в тази, които са отстранени и не са отпечатани. 4. Цитираните пасажи са подбрани, а не са включени всички, защото това е голям обем. 5. Показваме как завършва тази лекция с последния цитат на стр. 18-19 на оригинала.
към текста >>
92.
XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
ПРИМЕР III
,
ТОМ 9
Редактирано и преразказано е Словото - в полето на оригинала на ксерокс
копието
са посочени от Ефросина Пенкова ориентировъчно страниците в томчето, където при много добро желание може да се открие прилика с оригиналния текст. 3.
/сряда, сутрин/. Лекцията е отпечатана в томчето „ДОБРОТО ОРЪЖИЕ": Лекции на Общия окултен клас на учениците на Всемирното Бяло братство; IX год. (1929-1930), т.З - София, 1939 - под заглавие „МОРАЛНИ ПРАВИЛА", стр. 206-230. Тук отново се срещаме с: 1. Разлики в заглавието на оригинала и в отпечатаното томче. 2.
Редактирано и преразказано е Словото - в полето на оригинала на ксерокс
копието
са посочени от Ефросина Пенкова ориентировъчно страниците в томчето, където при много добро желание може да се открие прилика с оригиналния текст. 3.
Отбелязаните с удивителна (!) от нея места в оригинала, ЛИПСВАТ изобщо в отпечатаната лекция, поради което цитираме тези пасажи дословно. 4. Посочено е отношението на Учителя към издавания на Изгрева бюлетин, /стр. 9 от оригинала/. 5. За непрекъснатото наблюдение, на което е подложен Учителя от страна на братята и сестрите - / стр. 16-17 от оригинала/.
към текста >>
93.
XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
ПРИМЕР VI
,
ТОМ 9
Отбелязаните с удивителна (!) места в ксерокс
копието
от Ефросина Пенкова, ЛИПСВАТ в отпечатаната лекция, поради което ги цитираме: „Та когато Мойсей създаде закона, той казваше: Шест дни ще работите, на седмия ще почивате.
/Сряда, 5 ч. сутринта/. Лекцията е отпечатана в томчето „НОВАТА МИСЪЛ": Лекции от Учителя на Общия окултен клас; Год XII (1932-1933) т.1 - София, 1947 (София-Изгрев: печ. „Житно зърно) под заглавие „Три типа хора", стр. 204-235. Прави впечатление: 1. Преразказана и редактирана от Паша Теодорова. 2.
Отбелязаните с удивителна (!) места в ксерокс
копието
от Ефросина Пенкова, ЛИПСВАТ в отпечатаната лекция, поради което ги цитираме: „Та когато Мойсей създаде закона, той казваше: Шест дни ще работите, на седмия ще почивате.
Законът на Мойсей вече е отживял времето си. Ако аз създам един закон, ще дам три деня почивка, а четири деня работа. Ще дойде време, когато шест дни ще почиваме, а един ден ще работим. Та във времето на Мойсей хората на физическия свят трябваше да работят шест деня, а само един ден да почиват, за да асимилират физическата енергия в себе си. Положителни трябва да бъдат хората.
към текста >>
94.
ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО НАД КАЗАНЛЪК
,
,
ТОМ 9
Беше му написан протокол в същия час и върнати дискетите, като
копие
от протокола бе изпратен на Иван Мавров.
Тогава разбрах, че Духът на Заблуждението ги бе завладял, че бяха изменили на програмата, бяха разбили фокуса и бяха започнали да си създават местен център за лично представителство на Димитър Зарков. Обадих се по телефона на Димитър Зарков да ми върне материала, че това е мое решение. Той отхвърли моето решение и заяви, че е той, който взима решения. Беше ясно, че те бяха завладени от Духа на Заблуждението и разби цялата група, която работеше по набиране на оригиналното Слово на Учителя. И останалият материал трябваше лично Иван Мавров да го донесе, но Димитър Зарков го изпрати по един скиор на съвсем друг адрес.
Беше му написан протокол в същия час и върнати дискетите, като
копие
от протокола бе изпратен на Иван Мавров.
И така остава да извърши по-голямото предателство да предаде материала да го публикуват други лица. И тогава ще се види как работи Духът на Истината, който е в Словото на Учителя Дънов. А как работи ли? Има една формула „Мечът на Духа е Словото". Ето така работи.
към текста >>
95.
КОЙ И КЪДЕ ТРЯБВА ДА СЪХРАНЯВА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
29.03.1999г.
,
ТОМ 9
Доказателствата са в несполучливия опит за изнасяне на едно
копие
от неиздаваните беседи чрез Бертоли в Италия и след това във Франция, и сега безотговорно оставени от Анина Бертоли в семейство Гобо.
КОЙ И КЪДЕ ТРЯБВА ДА СЪХРАНЯВА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ 29.03.1999г. 1. Аз заварих онези, от предишното поколение, които бяха целували десницата на Учителя Дънов. И то само толкоз. Слушах разни приказки, как и къде трябва да се съхранява неотпечатаното Слово на Учителя. Но те нямаха нито план, нито концепция, нито тактика, нито стратегия.
Доказателствата са в несполучливия опит за изнасяне на едно
копие
от неиздаваните беседи чрез Бертоли в Италия и след това във Франция, и сега безотговорно оставени от Анина Бертоли в семейство Гобо.
/Виж „Изгревът, том VIII, стр. 572-596 и том IX, стр. 791-797/. И сега не мога да ги прибера в България за да издадем онова, което нямаме. Продават се на чужденци за черни грошове. И пречат!
към текста >>
Това
копие
е разбито и не се знае къде отиде.
А това е лъжа. В тефтерчето на Борис бе написано, че при него са негативите на Васко Искренов и то за Паневритмията. На него Лалка Кръстева предаде едно от коригираните, редактирани копия на десетки променени годишнини, които тя коригира, което е описано вече в „Изгревът", том IX. в/ Надка Куртева от гр. Айтос. Една част от оригиналите са били съхранявани в село Тополица, а друга част в Айтос.
Това
копие
е разбито и не се знае къде отиде.
Аз имам 1-2 годишнини, на които пише: „За Георги Куртев - Айтос". А това означава, че едното копие е било за него. г/ Геновева Жекова от гр. Варна. Чрез Марийка Марашлиева успяхме да узнаем къде се пази онова, което е оставил Борис Николов при нея. Упълномощих Димитър Калев от Варна да го прибере, като му бе казано къде се намира.
към текста >>
А това означава, че едното
копие
е било за него.
На него Лалка Кръстева предаде едно от коригираните, редактирани копия на десетки променени годишнини, които тя коригира, което е описано вече в „Изгревът", том IX. в/ Надка Куртева от гр. Айтос. Една част от оригиналите са били съхранявани в село Тополица, а друга част в Айтос. Това копие е разбито и не се знае къде отиде. Аз имам 1-2 годишнини, на които пише: „За Георги Куртев - Айтос".
А това означава, че едното
копие
е било за него.
г/ Геновева Жекова от гр. Варна. Чрез Марийка Марашлиева успяхме да узнаем къде се пази онова, което е оставил Борис Николов при нея. Упълномощих Димитър Калев от Варна да го прибере, като му бе казано къде се намира. Прибра го, а не ми изпрати нищо. Задържа дори три годишнини оригинално Слово.
към текста >>
96.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 10
Трите хляба от
Скопие
26.
Запознаване с вегетарианството 21. Огнената риза 22. Ето човекът 23. Солунската песен 24. Как си дошъл 25.
Трите хляба от
Скопие
26.
Този хляб ти ще го раздаваш 27. На гости в село Изворище 28. Уволнен по съкращение 29. Решили да бият попа 30. Намерената кесия 31.
към текста >>
97.
Снимки и бележки към снимките - „Изгревът, том X
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 10
Боян Боев и Георги Куртев в
Скопие
, 1917 г.
Снимки и бележки към снимките - „Изгревът", том X Снимка1. Учителят Петър Дънов Снимка 2. Георги Куртев Снимка 3.
Боян Боев и Георги Куртев в
Скопие
, 1917 г.
Снимка 4. Георги Куртев, Боян Боев, Матей Станев - прав. Снимка 5. - Молитвена група от 10 човека във Велико Търново -1922 г. Прави - отляво Боян Боев, а отдясно Георги Куртев.
към текста >>
98.
01 - 21. ОГНЕНАТА РИЗА
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Скопие
: Георги като медицински фелдшер, а Боян -като аптекар.
21. ОГНЕНАТА РИЗА През Европейската война, 1917 г., брат Куртев и брат Боян Боев са работили заедно в етапната болница в гр.
Скопие
: Георги като медицински фелдшер, а Боян -като аптекар.
Тогава Учителят им бил дал служба, която да се изпълнява всяка нощ в 12 часа. Службата била много важна, състояла се от пеене на духовни песни, молитви и четене на псалми и стихове от Евангелието. Тя се давала само на много верни хора. Но не след много време брат Куртев заболял и имал висока температура - до 40 градуса, която му пречела на духовната служба. Ето защо той сърдечно се помолил на Небето щото болестта да го освободи, когато идвал часът на службата.
към текста >>
99.
01 - 23. СОЛУНСКАТА ПЕСЕН
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Скопие
като медицински фелдшер.
23. СОЛУНСКАТА ПЕСЕН През време на Европейската война - 1917 г. - брат Георги Куртев е бил мобилизиран в етапната болница в гр.
Скопие
като медицински фелдшер.
Няколко души през късните часове на нощта се събирали и са провеждали наряд - служба, дадена им лично от Учителя в едно и също време, която всеки е изпълнявал на мястото, където се намирал. По същото време брат Станю от с. Вресово, който служел в друга част като войник, се научил, че брат Куртев е в Скопие при Калето - място, което строго се охранявало. Една нощ, като се молел, явил му се Христос и му казал да отиде при Куртев, за да му каже „Солунската песен". Чудил се е каква ли ще е тази „Солунска песен", но понеже видението било толкова явно и категорично, той решил да послуша.
към текста >>
Вресово, който служел в друга част като войник, се научил, че брат Куртев е в
Скопие
при Калето - място, което строго се охранявало.
23. СОЛУНСКАТА ПЕСЕН През време на Европейската война - 1917 г. - брат Георги Куртев е бил мобилизиран в етапната болница в гр. Скопие като медицински фелдшер. Няколко души през късните часове на нощта се събирали и са провеждали наряд - служба, дадена им лично от Учителя в едно и също време, която всеки е изпълнявал на мястото, където се намирал. По същото време брат Станю от с.
Вресово, който служел в друга част като войник, се научил, че брат Куртев е в
Скопие
при Калето - място, което строго се охранявало.
Една нощ, като се молел, явил му се Христос и му казал да отиде при Куртев, за да му каже „Солунската песен". Чудил се е каква ли ще е тази „Солунска песен", но понеже видението било толкова явно и категорично, той решил да послуша. Решил и тръгнал. Когато дошъл при входа на Калето, часовоите стояли от двете страни на вратата и никого не пускали, но той минал покрай тях. Те го погледнали бегло и изобщо не го спряли.
към текста >>
100.
01 - 24. КАК СИ ДОШЪЛ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
24. КАК СИ ДОШЪЛ По време на Европейската война брат Куртев е медицински фелдшер във войсковата болница, която била горе на Калето в
Скопие
.
24. КАК СИ ДОШЪЛ По време на Европейската война брат Куртев е медицински фелдшер във войсковата болница, която била горе на Калето в
Скопие
.
Болницата се охранявала от войници. Достъпът до нея бил строго охраняван. Една сутрин щабният писар Иванчо Манев от село Карагеоргиево, след като се събудил, минала една мисъл през главата му, че трябва да отиде при бай Георги, да се види с него и да го пита нещо. Изчакал известно време, но вече едно силно желание го обзело и го повело. Идва му една мисъл да вземе разносната книга под предлог, че има да носи писма за болницата, за да може да мине през строгата охрана.
към текста >>
НАГОРЕ