НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
49
резултата в
34
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис
Копие
на оригинала
Оригинал за теглене
Копие
на оригинала
Любовьта е изворъ; тя жи вота ражда. Нему тя вдъхва свята длъжность, напрѣдъ да върви. Нагорѣ къмъ доброто да се стреми. Това тя върши непрестано, като нежна майка въ душата человѣческа. Тя постояно посажда скромни малки сѣмена на благи чувства, съ благи добрини.
към текста >>
2.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис
Копие
на оригинала
Оригинал за теглене
Копие
на оригинала
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ Глас Божий Така се клех верен ли си. С правда ще се утвърдиш. ЕМАНОИЛ
към текста >>
3.
Писмо № 2
Всичко Аз приготвих с големо усърдие и Ви провождам
копие
от оригинала в най-чиста форма с днешната поща.
Имахме добър разговор. Сега по Делото Божие. Имам неотложима заповед отгоре която Ви и предавам да изпълните без да се бавим. Сега вече имаме наложителна заповед. Нема место вече за двоумение.
Всичко Аз приготвих с големо усърдие и Ви провождам
копие
от оригинала в най-чиста форма с днешната поща.
Напечатайте го и го разпратете на всекаде за знание. Нека да бъде вече Волята Божия. Ние сме негови роби, готови да слушаме Негова глас. Гледай да спазиш оригинала точ в точ, без да се пропусне някоя грешка. Това е волята на Небето.
към текста >>
4.
УВОД
Най-ранното запазено писмо (
копие
)на П.
Младият Дънов - между историзма и месианството. Варна. 2007, с. 2 17. Дънов, П. - Писма до първите ученици. Ред. Св. Чорбаджиев. C., 1999.
Най-ранното запазено писмо (
копие
)на П.
Дънов е до ученика му Пеньо Киров от 14 септември 1898г., но съставителят на книгата изказва мнение, което приемам, че кореспонденцията е съществувала и преди тази дата 18. Кралева. М. Учителят Петър Дънов. Живот и учение. C.. 2001, с. 24
към текста >>
5.
Петър Дънов - №4
Дънов пояснява: „Всичко аз приготвих с голямо усърдие и Ви провождам
копие
от оригинала в най-чиста форма с днешната поща.
............... 23. „Призвание към народа ми български". В писмото си от 14.11.1898 г. до д-р Г. Миркович Учителя П.
Дънов пояснява: „Всичко аз приготвих с голямо усърдие и Ви провождам
копие
от оригинала в най-чиста форма с днешната поща.
Напечатайте го и го разпратете навсякъде за знание". (вж. бел. 15). (У., №4, 08.11.98 г.)
към текста >>
6.
02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Дънов пояснява: „Всичко аз приготвих с голямо усърдие и Ви провождам
копие
от оригинала в най-чиста форма с днешната поща.
............... 23. „Призвание към народа ми български". В писмото си от 14.11.1898 г. до д-р Г. Миркович Учителя П.
Дънов пояснява: „Всичко аз приготвих с голямо усърдие и Ви провождам
копие
от оригинала в най-чиста форма с днешната поща.
Напечатайте го и го разпратете навсякъде за знание". (вж. бел. 15). (У., №4, 08.11.98 г.) №6 гр. Бургас, 12 ноемврий 1898 г. Любезний ми братко Дънов,
към текста >>
7.
06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя
Когато брат Пеню Киров заболява през 1918 г., извиква брат Георги Куртев и брат Боян Боев, които са мобилизирани в
Скопие
, за да се видят.
От запазени бележки по изпращането на беседите (първа и втора серия) през годините на излизането им (1915 и 1916) се вижда, че най-много екземпляри за пласиране е получавал брат Пеню (75 броя) и отделно сестра Величка Стойчева (35), или всичко 110 броя в Бургас. Най-много от изпращаните във всички градове. Брат Пеню и сестра Величка Стойчева са били най-ревностните разпространители на Словото на Учителя, затова пък Той им се отблагодарявал със своята голяма Любов. Книжарницата на брат Пеню се превръща и в един малък клуб, където през седмицата са наминавали нашите приятели и съмишленици на разговори и срещи, отивали са и външни лица, не само по работа, но и за да почерпят от мъдрото му слово. Заминаване от този свят
Когато брат Пеню Киров заболява през 1918 г., извиква брат Георги Куртев и брат Боян Боев, които са мобилизирани в
Скопие
, за да се видят.
Брат Пеню беше вече на легло. Като се връщат в София двамата, брат Георги Куртев сънува, че идва брат Пеню Киров, носи един хляб и му казва: „Георге, досега този хляб аз го раздавах. Отсега нататък ти ще го раздаваш". Наскоро след това получава съобщение, че Пеню се поминал и не след дълго се случва така, че сънят се сбъдна и брат Георги Куртев пое неговата работа. Ние сме свързани от памти века.
към текста >>
8.
№ 65 /ПЕТЪР ДЪНОВ/
Моля, изпроводете ми Вашето
копие
[на]
Само Бог може да ни изведе. И Той ще. Да е благословено Неговото Име. Поздрави всички братя, бр. Тодор, Мелкон и Николай, а тъй също и г-н Хад. Димитров59.
Моля, изпроводете ми Вашето
копие
[на]
„Призванието към бълг. народ“. Аз ще Ви го повърна пак изново. Трябва ми за малко време. Нека да е препоръчано. С братски поздрав към всички ви.
към текста >>
9.
№89 (Пеню Киров)
Георги на коня си и с
копието
иска да ме промуши.
Така щото, оттогази и досега, двете точки на короната на главата ми, които означават надежда186, са силно раздразнени, и то дотолкова, че ми се струва, че [в]се горят с кезап. Това, днес особено, е непрекъснато. Преди този сън на 13.12., видях един зрак. Заранта на 3.12.1904 г., петък, през този ден, като се събудих и исках да стана от леглото, но още докато бях със затворени очи, виждам Господа Исуса, който, обърнат с умилното си лице към мене, с едната си ръка благославяше жена ми, а правата си ръка имаше поставена върху една риба с един хляб отдолу, тоже за благословение. След една минута време този зрак се изгуби и виждам св.
Георги на коня си и с
копието
иска да ме промуши.
И двата зрака се повториха в същото си време. Прочее, чакам Господ, който работи в моята душа, да ми даде сила и крепост за нов подвиг. Чакам, защото няма живот без Него. При Него е много хубово. Той е моят добър приятел и баща, а така също и на всички, които го дирят.
към текста >>
10.
№124 (Петър Дънов)
Местописането и в двата случая е Търново.В архива на Лалка Кръстева има
ксерокопие
от това ръкописно писмо.След графологическа съпоставка между почерците се установява, че това е препис на оригинално писмо на П.
и ден „вторник“, без указано местописане. Справката в календара потвърждава, че 17 декември 1913 е вторник. Пак от календара се вижда, че и 19 ноемврий 1913 г. е вторник. Затова тук представяме и двете дати.
Местописането и в двата случая е Търново.В архива на Лалка Кръстева има
ксерокопие
от това ръкописно писмо.След графологическа съпоставка между почерците се установява, че това е препис на оригинално писмо на П.
Дънов, направен от човек с почерк, близък до неговия. Там датата е 18 ноември 1913 г. и не е посочен ден от седмицата. Липсва последната страница на преписа,където би могло да е указано местописането му. Освен това, този препис започва със съкращението „Л.
към текста >>
11.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 19
В архива на Лалка Кръстева има
ксерокопие
от това ръкописно писмо.
Справката в календара потвърждава, че 17 декември 1913 е вторник. Пак от календара се вижда, че и 19 ноемврий 1913 г. е вторник. Затова тук представяме и двете дати. Местописането и в двата случая е Търново.
В архива на Лалка Кръстева има
ксерокопие
от това ръкописно писмо.
След графологическа съпоставка между почерците се установява, че това е препис на оригинално писмо на П. Дънов, направен от човек с почерк, близък до неговия. Там датата е 18 ноември 1913 г. и не е посочен ден от седмицата.
към текста >>
12.
49 ПИСМО
Моля, изпроводете ми вашето
копие
„Призванието към бълг. народ".
Сам Бог може да ни изведе. И Той ще. Да е благословено Неговото Име. Поздрави всички братя, бр. Тодор, Милкан и Николай, а тъй също и госпожа х. Димитрова.
Моля, изпроводете ми вашето
копие
„Призванието към бълг. народ".
Аз ще ви го повърна пак изново. Трябва ми за малко време. Нека да е препоръчано. С братски поздрав към всички ви. Ваш верен П.
към текста >>
13.
108 ПИСМО
Може да поменете, че ако искат да направят справка, нека потърсят
копието
в гореказания броненосец.
Варна, 14. IX. 1904 г. Писмото си, което смятате да пишете в Русия, ще бъде по-добре, ако го напишете на руски. Данните, които ви трябваха, вече сте ги получили.
Може да поменете, че ако искат да направят справка, нека потърсят
копието
в гореказания броненосец.
Ако Русия се окаже да има вяра и послуша, ще й се даде помощ от горе и Бог ще преобърне всичко да излезе за доброто и благото на Русия и цялото славянство. Ако се подвоуми, времето ще я научи и Господ със своя остен ще я вразуми. Лошата черта у славяните е нехайството и непослушанието. Те имат търпение, и то е една Божествена черта, но що струва тя без послушанието на Волята Божия? Мен ми е известно какъв ще бъде краят.
към текста >>
14.
109 ПИСМО
Оставете си
копие
.
Аз мисля след няколко дена да напусна Варна, ако е волята Божия. Гдето се спра, ще ви съобщя. Поздравете всички приятели. Поздравете Марийка и Юрдана. Писмото за Русия изпратихте ли го?
Оставете си
копие
.
Със сърдечен поздрав ваш верен П. К. Дънов
към текста >>
15.
УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА
Историческо
копие
на процесите около тази астрална стена са началото на Великото преселение на народите.
Хр.) Господ казал на първия от дванадесетте апостоли: „Иди във Витиния, Аз съм с теб дето и да отидеш. Още и Скития те очаква." Андрей потеглил с учениците си към Лаодикея, а оттам - в Мизия, в град Одесос. Като прекарал тук малко време, поставил епископ Апион (Амплий), който по-късно претърпял мъченическа смърт. Тези исторически бележки сочат Одесос като епископско седалище още от втората половина на I век сл. Хр. б) Създава духовна стена между европейското мислене, като вътрешна психична практика, и упадъчното сетивно магьосничество на Азия.
Историческо
копие
на процесите около тази астрална стена са началото на Великото преселение на народите.
През 587 г. сл. Хр., по време на император Маврикий (582 - 602 г.) аварите превземат Одесос. Оттогава в историческите хроники започва да се споменава името Варна. Варна се споменава от византийски летописци като град Одесос край река Варна, а през 678-679 г. сл. Хр.
към текста >>
Историческо
копие
на опитите за подобен космически брак са повечето крайморски военни операции от това време, особено сраженията между християнски и ислямски армии.
б) Диференцира Христовия импулс на православен и католически чрез Великата схизма в Константинопол - първоначално между патриарх Фотий и папа Николай I през 867 г. сл. Хр. и по-късно, през 1054 г. сл. Хр., между патриарх Михаил Керуларий и папа Лъв IX. в) Създава импулси срещу космическия брак между европейския утилитаризъм и азиатския шаманизъм.
Историческо
копие
на опитите за подобен космически брак са повечето крайморски военни операции от това време, особено сраженията между християнски и ислямски армии.
През 1393 г. султан Баязид I превзема Варна, а от 1413 г. до 1444 г. градът е отново византийски. На 10 ноември 1444 г.
към текста >>
16.
СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО
Оригиналът се намира на хранение и притежание у г-н Богомил Даскалов, учител в Трявна, отдето именно е взето
копие
, и се изнася тук за първи път.
Бог да отърве всичкийте братя Българи от Гръцките ръце, Сащият. Това писмо, писано на синкава хартия, голям октав, е писано и подписано от Р. х. П. Мавридов собственоръчно.
Оригиналът се намира на хранение и притежание у г-н Богомил Даскалов, учител в Трявна, отдето именно е взето
копие
, и се изнася тук за първи път.
От това писмо се вижда, че между българските първенци Р. х.Мавридов и х.Стамат Сидерев е имало съревнование по народните работи и както К. Дъновски, така тук и Р. х.Мавридов се старае да се похвали пред П. Р. Славейкова, като очернява Сидерева и приписва на себе си заслуги по изкарване на работата.
към текста >>
17.
ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ
Преди 15 дни видях
копие
от Антиминса, отпечатано на литографски камък.
Ходът й бил тъй устремен, че докато параходчето успее да се отклони, гемията го удря с носа си тъй силно, че го пробива и потъването му било неизбежно. В тоя критически момент Константин вижда, че край баджата на параходчето се спуска сянката на един калугер, и той го чува, че казва: „Не бойте се, никой от вас няма да погине! " Дядо попа познавах лично. Той и пред мене е потвърждавал верността на цитирания разказ.
Преди 15 дни видях
копие
от Антиминса, отпечатано на литографски камък.
Самия оригинал видях сега върху престола на първата българска черква във Варна „Свети Архангел Михаил". В тая черква свещеник Константин прекарал повечето от служенето си. В една стаичка при същата той преживял и сетните дни от тихия си живот. В двора до олтара лежат и останките му. Над гроба се издига скромен железен кръст.
към текста >>
18.
ЕПИСТОЛАРНО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ВАРНА, 1898-1918
Всичко аз приготвих с голямо усърдие и Ви провождам
копие
от оригинала** в най-чиста форма с днешната поща.
Имах добър разговор с нея. Сега, по Делото Божие. Имам неотложна заповед отгоре, която Ви и предавам да изпълниме, без да се бавим. Сега вече имаме наложителна заповед. Няма място вече за двоумение.
Всичко аз приготвих с голямо усърдие и Ви провождам
копие
от оригинала** в най-чиста форма с днешната поща.
Напечатайте го и го изпратете на всеки за знание. Нека да бъде вече Волята Божия. Ние сме негови роби, готови да слушаме Негова глас. Гледай да спазиш оригинала точ в точ, без да се пропусне някоя грешка. Това е волята на Небето.
към текста >>
19.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.
Даже не остана и
копие
от този образ и подобие.
Като ги даде на Адама, тоя последният ги предаде само за един плод. И Ангелът ги изпъди навън от Рая да отидат да ги търсят. И ние търсим изгубения този безпаричник, който ни е ограбил. - „Намерете го - казва Господ, - и тогава ще ви прибера." И затуй казва Христос: „Онази жена изгуби една драхма, остави деветдесет и деветте и отиде да търси едната." Ние сме изгубили образа и подобието Божие, най-хубавото нещо в тоя живот. Причината, че не може да ги създадем, е, че нямаме първоначалните образи - двата модела, които Господ ни беше дал и не можахме да задържим.
Даже не остана и
копие
от този образ и подобие.
Когато дойдем до Истината, какво трябва да разбираме като едно външно изявление? Външното изявление на Истината е Красотата. Но ако тя влезе в ръцете на някой лош дух, може да направи човека на слуга. Знаете ли мъжете защо засукват мустаците? Защото искат жени - със засуканите си мустаци мъжът пуска котва и иска да развъжда.
към текста >>
20.
Писма до Мария Казакова - 1904
Може да поменете, че ако искат да направят справка, нека потърсят
копието
в гореказания броненосец.
* * * Варна, 14.ІХ.1904г. Любезна сестро М. Казакова, Писмото си, което смятате да пишете в Русия, ще бъде по-добре да го напишете на руски. Данните, които Ви трябваха, вече сте ги получили.
Може да поменете, че ако искат да направят справка, нека потърсят
копието
в гореказания броненосец.
АКО РУСИЯ СЕ ОКАЖЕ ДА ИМА ВЯРА И ПОСЛУШАНИЕ, ЩЕ Й СЕ ДАДЕ ПОМОЩ ОТГОРЕ И БОГ ЩЕ ПРЕОБЪРНЕ ДА ИЗЛЕЗЕ ЗА ДОБРОТО И БЛАГОТО НА РУСИЯ И ЦЯЛОТО СЛАВЯНСТВО. АКО СЕ ПОДВОУМИ, ВРЕМЕТО ЩЕ Я НАУЧИ И ГОСПОД СЪС СВОЯ ОСТЕН ЩЕ Я ВРАЗУМИ. Лошата черта у славяните е нехайството и непослушанието. Те имат търпение и то е една Божествена черта, но що струва тя без послушанието на ВОЛЯТА БОЖИЯ? Мен ми е известно какъв ще бъде краят.
към текста >>
Преславский и Доростоло Червенский в броненосеца „Ростислав” и в църквата на парахода връчих на руския архимандрит, отец Вениамин,
копие
от Светия Антиминс с препис от оня, който бях дал на Св.
1896 г. до самия император на Русия, в която му донесох за благословението му от 1747, 1820 и 1854 г. Не получих никакъв отговор. На четвъртия въпрос. Не зная нищо... Но когато дойде във Варна великият княз с ескадрата, след отпуска на служба ходихме с двамата митрополита Бор.
Преславский и Доростоло Червенский в броненосеца „Ростислав” и в църквата на парахода връчих на руския архимандрит, отец Вениамин,
копие
от Светия Антиминс с препис от оня, който бях дал на Св.
Синод и Н.Ц.В.Княза. Аз съм убеден, че след време ще познаят и Русия, и България онова, което Бог е предопределил за тях. И тогава ще потърсят Истината... Ваш любящ духовен отец, свещ. Кон. А. Дъновски
към текста >>
Оставете си
копие
.
Аз мисля след няколко дена да напусна Варна, ако е Волята Божия. Гдето се спра, ще ви съобщя. Поздравете всички приятели. Поздравете Марийка и Юрдана. Писмото за Русия изпратихте ли го?
Оставете си
копие
.
Със сърдечен поздрав. Ваш верен: П.К.Дънов * Каприциозен (арх.) — капризен (Бел. ред.) * * * София, 11.Х.
към текста >>
21.
ЗАПИСКИ НА ДИМИТЪР ГОЛОВ
На всек участник в срещата Учителя раздава по едно печатно
копие
от картината с Пентаграма с размер половин на един метър.
В къщата си те отделят две стаи за Божието дело: в югозападната, голямата, са правили събрания всеки петък и неделя, а югоизточната е определена като стая на Учителя - там Той е преспивал и държал своите вещи. Годишната среща тази година продължава от 10 до 15 август. Участниците са тридесет и двама. Най-важното събитие е раздаването на Пентаграма и някои обяснения, дадени по него. Целта е да го проучат, „защото у вас искаме да направим огнище, олтар за Господа“ и техните мисли и желания да засегнат всички приятели.
На всек участник в срещата Учителя раздава по едно печатно
копие
от картината с Пентаграма с размер половин на един метър.
На върха на Пентаграма е нарисуван Христос. Но на следващата годишна среща Учителя казва, че повече Пентаграма няма да раздава, защото някои не са си послужили правилно с него и са си навлекли нещастие. В началото на срещата Учителя им продиктува едно слово, което им разрешава да прочетат само на ближните по дух. Казва им още да прочетат и 14 гл. от Евангелието на Йоана.
към текста >>
22.
1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
Даже не остана и
копие
от този образ и подобие.
И ние търсим изгубения този безпаричник, който ни е ограбил. „Намерете го, казва Господ, и тогава ще ви прибера". И затуй казва Христос: „Онази жена изгуби една драхма**, остави 99-те и отиде да търси едната". Ние сме изгубили образа и подобието Божие, най-хубавото нещо в тоя живот. Причината, че не може да ги създадем е, че нямаме първоначалните образи, двата модела, които Господ ни беше дал и не можахме да задържим.
Даже не остана и
копие
от този образ и подобие.
Когато дойдем до Истината, какво трябва да разбираме като едно външно изявление? Външното изявление на Истината е красотата. Но ако тя влезе в ръцете на някой лош дух, може да направи човека на слуга. Знаете ли мъжете защо засукват мустаците? Защото искат жени – със засуканите си мустаци мъжът пуска котва и иска да развъжда.
към текста >>
23.
1922_13 ПЕНТАГРАМЪТ
отпечатва черно-бяло
копие
и го раздава; през 1922 г., когато се отваря Школата, се рисува и показва голямата цветна картина — Пентаграма в Горницата.
ПЕНТАГРАМЪТ Учителя получава Пентаграмът през 1898 г. и го дава на свoите ученици на три Търновски събора: през 1910 г. го обяснява пред група от 12 ученика; през 1911 г.
отпечатва черно-бяло
копие
и го раздава; през 1922 г., когато се отваря Школата, се рисува и показва голямата цветна картина — Пентаграма в Горницата.
Първите подробни обяснения на Пентаграма също са дадени в Търново. Интересен е въпросът за самата дума. Срещнахме я и с „а" — Пентаграм, и с „о” — Пентограм. Тъй като коренът й идва от гръцки, то правилната форма би трябвало да бъде с „а". Това е от граматическа гледна точка, но от окултна гледна точка многото „а" например
към текста >>
24.
1925_13 Мисли за съдбата-кармата
Оказа се, че д-р Димитър Раев по време на Втората световна война е бил областен управител в
Скопие
.
А Учителя е бил представител на всички духовни сили на Земята и затова те не са изгонили Него, а Всемирното Бяло Братство. По закона на кармата, всички са платили скъпо. Бях свидетел на съдбата на семейството на Димитър Раев. Беше ми мъчно за жена му Богдана и за сина му Светозар. Като срещах жена му, се питах, защо има такава тежка съдба.
Оказа се, че д-р Димитър Раев по време на Втората световна война е бил областен управител в
Скопие
.
Какво е правил там, не зная, но македонците го изискали след войната от българското правителство и са го убили жестоко. Всички търговци казват за него, че е бил много умен човек. Аз се питам, дал това е достатъчно. Колко хора в България, освен ум, имат и разум? Какво стана по-нататък със семейството му?
към текста >>
25.
1926_7 Архивът на Братството
Останалите дребни вещи от архива на Иларионова — снимки, две тефтерчета и
копие
от спомените й, както и картините на Антиминса и Пентаграмът - прибрах аз.
Тя поиска на сестра Елена всички исторически документи, които пази. Сестра Елена съхраняваше писмата от Учителя до семейството им и до Мария Казакова, снимки на последната, тефтерчетата на Иларионов, тетрадка с нейни спомени. Всичко това тя предаде на Цанка Дойнова. Аз присъствах, когато Елена й каза: „Всичко това ти предавам на съхранение, защото ти имам доверие". Да си призная, мен тогава ме забрля, защото тези документи можеше да ги скрием в Търново.
Останалите дребни вещи от архива на Иларионова — снимки, две тефтерчета и
копие
от спомените й, както и картините на Антиминса и Пентаграмът - прибрах аз.
В том трети на „Изгревът", стр. 199, Вергилий Кръстев ме обвинява в кражба на два куфара с непечатани беседи от архива на Борис Николов. Истината е следната: брат Борис имаше последните 10 години мозъчна артеросклероза и прогресивно се влошаваше. Аз редовно му давах десятъка си. Той дори ми искаше пари при извънредни случаи с писма.
към текста >>
Един ден минавах с търновска кола покрай неговата къща и той ми даде един куфар с непечатани беседи, четвърто
копие
, редакция на Лалка Кръстева.
199, Вергилий Кръстев ме обвинява в кражба на два куфара с непечатани беседи от архива на Борис Николов. Истината е следната: брат Борис имаше последните 10 години мозъчна артеросклероза и прогресивно се влошаваше. Аз редовно му давах десятъка си. Той дори ми искаше пари при извънредни случаи с писма. Имам документи за това.
Един ден минавах с търновска кола покрай неговата къща и той ми даде един куфар с непечатани беседи, четвърто
копие
, редакция на Лалка Кръстева.
Минаха много години. Брат Боян Златарев ми се оплака, че брат Борис го е пращал на много места да търси беседи, където нямало нищо. Никой никога не ми е носил писмо да предам куфара с беседите. В началото на 1994 г. подарих библиотеката си на групата на Бялото Братство във Велико Търново.
към текста >>
26.
018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”
Димитрий, възседнал бял кон, се появява всред стана на българите и собственоръчно поразил с
копието
си цар Калояна.
По време на своето царуване Калоян е водил редица победоносни войни, при които освобождава българските земи от византийско иго, присъединява области от Македония, разбива унгарското нашествие от север, а през август 1207 г. се озовава пред стените на Солун, като го обсажда. Обкръжени от калояновите войски и лишени от храна и вода, солунчаните призоват Св. Димитрий Солунски да направи чудо и да им помогне. Според легендата, молбата на солунчани била чута и Св.
Димитрий, възседнал бял кон, се появява всред стана на българите и собственоръчно поразил с
копието
си цар Калояна.
Вестта за смъртта на царя внесла смут всред българските войски. Обсадата на града била преустановена и Солун бил спасен. Също така тази сцена, изобразена на каменен барелеф, намираме и в Третяковската галерия (иконописната приземна зала) в Москва. В легендата за смъртта на Калояна византийският историк Георги Акрополит31 казва, че Солунският покровител го пробожда с копието си в знак на несъгласие с политиката за прехвърлянето на българската източноправославна църква в лоното на римокатолическата. През 1204 г.
към текста >>
В легендата за смъртта на Калояна византийският историк Георги Акрополит31 казва, че Солунският покровител го пробожда с
копието
си в знак на несъгласие с политиката за прехвърлянето на българската източноправославна църква в лоното на римокатолическата.
Според легендата, молбата на солунчани била чута и Св. Димитрий, възседнал бял кон, се появява всред стана на българите и собственоръчно поразил с копието си цар Калояна. Вестта за смъртта на царя внесла смут всред българските войски. Обсадата на града била преустановена и Солун бил спасен. Също така тази сцена, изобразена на каменен барелеф, намираме и в Третяковската галерия (иконописната приземна зала) в Москва.
В легендата за смъртта на Калояна византийският историк Георги Акрополит31 казва, че Солунският покровител го пробожда с
копието
си в знак на несъгласие с политиката за прехвърлянето на българската източноправославна църква в лоното на римокатолическата.
През 1204 г. Калоян сключва уния с римската курия, като получава папската титла “рекс” (крал), а търновският епископ бива провъзгласен за “примас”, с което българските граждански и църковни власти признават върховенството на римокатолическия папа и напуска източноправославието. Чрез нововъзприетата държавническа линия Калоян, сътрудничейки на Западната римска империя, респективно на римокатолическата църква, въвлича България във война с новообразуваната на Балканския полуостров Латинска държава, с която Рим враждува. Проектираното отхвърляне на източноправославието не се споделяло от православните християни, населяващи Балканския полуостров, и според легендите не се е нравило и на самия солунски светец. Неестествената смърт на Калояна пред стените на Солун става причина да се предотврати замисълът на цар Калоян за отделянето на българите от източноправославната църква и преминаването ¢ към римокатолическата.
към текста >>
27.
020. Исторически бележки за падането на Варна под турска власт
пред султанския шатър, разположен на една тракийска могила, е забоден на
копие
Одрино-Сегедският мирен договор, чрез което османците изразяват възмущението си за неговото пренебрегване от страна на християнската коалиция.
След като обединените християнски войски навлизат в Дунавската равнина и овладяват Оряхово, Никопол, Свищов, Нови пазар, Шумен, Провадия, през Девненското езеро се насочват към Варна. На 9 ноември 1444 г. армията на християните навлиза във Варненското поле. В същото направление султан Мурад ІІ повежда лично многобройна войска в подкрепление на турската отбрана пред Варна. Преди започването на боя на 10 ноември 1444 г.
пред султанския шатър, разположен на една тракийска могила, е забоден на
копие
Одрино-Сегедският мирен договор, чрез което османците изразяват възмущението си за неговото пренебрегване от страна на християнската коалиция.
Битката при Варна е решаваща и ще определи съдбата на народите от Балканския полуостров за векове. Хронистите описват деня 10 ноември 1444 г. като изненадващо зловещ. Неочаквано ясното небе потъмняло, извил се силен вятър. Като някаква поличба се разразила невиждана буря.
към текста >>
28.
УЧЕНИЦИ
Учителят му казал: "Отиди при стенографките и им кажи, че аз те изпращам да ти дешифрират и дадат едно
копие
от тази беседа, в която говорих каква трябва да бъде жената и дъщерята според Новото Учение." Отива там, разказва им зсичко, те се смеят и му дават
копие
от беседата.
Нашият познат пристигнал на Изгрева, разтоварил каруцата в празната барака. А там е Боян Боев, посреща го с две сестри и му казва: "Сега ние ще се грижим за тебе. Но утре отиди при Учителя и му разкажи докъде си стигнал. И как си стигнал до бараката на Изгрева." Отива при Учителя и Му разказва всичко от игла до конец.
Учителят му казал: "Отиди при стенографките и им кажи, че аз те изпращам да ти дешифрират и дадат едно
копие
от тази беседа, в която говорих каква трябва да бъде жената и дъщерята според Новото Учение." Отива там, разказва им зсичко, те се смеят и му дават
копие
от беседата.
Връща се при Учителя и му съобщава, че беседата е в ръцете му. "Ще си извадиш на отделен лист зсичко по точки, което съм говорил каква трябва да бъде жената и дъщерята". Сяда, чете той и записва. Идва Боян Боев, чете беседата, чете точките и казва: "Всичко туй ние ще го изпълним с две сестри - едната ще изпълнява по единия списък - този за съпругата, а другата по другия списък - за дъщерята." Така и става. Едната сестра чете по точки и изпълнява.
към текста >>
29.
ЖЕНИТБА
Сестра ми Надя беше учителка в
Скопие
.
Майката на Мария Златева, когато отивала при Учителя, Му казала: "Учителю, нека да се съберат децата! " Учителят казал: "Те нека си дружат, но да не се женят! " Друг път след време тя пак запитала Учителя за същото, Учителят повторил отново думите си: "Да си дружат, но да не се женят! " И както знаем, те не са послушали, сключили брак, който впоследствие бива разтрогнат. Борис Николов
Сестра ми Надя беше учителка в
Скопие
.
Там беше командирована. Качва се на влака в София и пътува за Скопие. Идва кондукторът и я проверява за билет, а тя нямала билет. Защо е нямала, това не зная. Може би е решила да не си купи билет, за да спести някой лев.
към текста >>
Качва се на влака в София и пътува за
Скопие
.
" Друг път след време тя пак запитала Учителя за същото, Учителят повторил отново думите си: "Да си дружат, но да не се женят! " И както знаем, те не са послушали, сключили брак, който впоследствие бива разтрогнат. Борис Николов Сестра ми Надя беше учителка в Скопие. Там беше командирована.
Качва се на влака в София и пътува за
Скопие
.
Идва кондукторът и я проверява за билет, а тя нямала билет. Защо е нямала, това не зная. Може би е решила да не си купи билет, за да спести някой лев. Кондукторът иска да я глоби: "Какво ще ме глобиш бе, момче? Аз отивам там учителка, да уча такива като теб учили недоучили." Така тя се запознава с него.
към текста >>
В
Скопие
започнал да се върти около нея и искал да се жени за нея.
Защо е нямала, това не зная. Може би е решила да не си купи билет, за да спести някой лев. Кондукторът иска да я глоби: "Какво ще ме глобиш бе, момче? Аз отивам там учителка, да уча такива като теб учили недоучили." Така тя се запознава с него. Той я харесал и не я глобил.
В
Скопие
започнал да се върти около нея и искал да се жени за нея.
Тя ни написа писмо и ни разказа всичко. После дойде в София. Казваме, че тя е гимназиална учителка с висше образование, а ще се жени за кондуктор. Ние не сме съгласни и казваме да прави каквото иска. "Поне отиди и питай Учителя!
към текста >>
Но в
Скопие
онзи там кондуктор продължава да настоява и тя се омъжва за него.
После си влиза в стаята. Надя я хваща срам, че е чакала пред приемната. Връща се у дома и ни казва: "Учителят така и така ми каза. Значи не е съгласен да се женя." А Учителят беше казал за нея на Кръстю Христов, че от минал живот е била духовно много издигната и че ако не се омъжи сега, ще продължи духовния си път нагоре. Това Го каза пред мене, а аз й го написах в писмо.
Но в
Скопие
онзи там кондуктор продължава да настоява и тя се омъжва за него.
Не послуша Учителя и се ожени за кондуктор и то 16 години по-млад от нея. Не живееше добре с него. Той отначало ядеше месо, после обеща да стане вегетарианец, но ходеше тайно по гостилниците и си ядеше пак месо. Нямаха деца. Осиновиха едно дете, а то излезе лошо дете, непослушно, диво.
към текста >>
30.
ПОСЛУШАНИЕ
Понеже другата ми сестра също беше учителка в
Скопие
.
Ето как бе спасен животът на Данчо Богданов. Който пита, трябва да слуша. А който слуша, печели.Той спечелва живота си, а неговите другари не се върнаха живи. Георги Събев Сестра ми Цвета беше учителка.
Понеже другата ми сестра също беше учителка в
Скопие
.
Цвета искаше да замине там и да бъде учителка в същия град. Подаде молба и я назначиха за директор на пансион за сираци. Отиде при Учителя да Го пита дали да приеме директорското място. Учителят казал: "Няма да отидеш! " "Ама защо, Учителю, сестра ми е също там учителка?
към текста >>
" - "Учителят не ми разрешава да отида в
Скопие
учителка." А Милка я придумва: "Върни се пак при Него.
" "Ама защо, Учителю, сестра ми е също там учителка? " - "Няма да отидеш! ". Учителят е категоричен и показва с жест, че разговорът е приключил. Тя излиза отвън и Милка Периклиева я вижда. "Какво има бе, сестра?
" - "Учителят не ми разрешава да отида в
Скопие
учителка." А Милка я придумва: "Върни се пак при Него.
Аз така правя. Много пъти нахалствам при Него, връщам се и искам нещо от Него и накрая Учителят ми разрешава." Сестра ми послушва Милка и отново се връща при Учителя. "Учителю, защо сестра ми може да бъде учителка в Скопие, а аз да не мога? " - "Няма да отидеш! Ако отидеш, ще отидеш на своя отговорност." Учителят този път бил още по-строг.
към текста >>
"Учителю, защо сестра ми може да бъде учителка в
Скопие
, а аз да не мога?
Тя излиза отвън и Милка Периклиева я вижда. "Какво има бе, сестра? " - "Учителят не ми разрешава да отида в Скопие учителка." А Милка я придумва: "Върни се пак при Него. Аз така правя. Много пъти нахалствам при Него, връщам се и искам нещо от Него и накрая Учителят ми разрешава." Сестра ми послушва Милка и отново се връща при Учителя.
"Учителю, защо сестра ми може да бъде учителка в
Скопие
, а аз да не мога?
" - "Няма да отидеш! Ако отидеш, ще отидеш на своя отговорност." Учителят този път бил още по-строг. Дойде Цвета, разказа ми всичко. Ние скочихме на крака и викаме: "Ти луда ли си, та не слушаш какво ти говори Учителят? " И така тя не отиде.
към текста >>
" След това започнаха бомбардировките в София и едновременно в
Скопие
.
" И така тя не отиде. После я назначиха учителка в Прилеп. Тогава тя отиде при Учителя да Го пита какво да прави. А Той отговори само с две думи: "Може! Може!
" След това започнаха бомбардировките в София и едновременно в
Скопие
.
В Скопие пада бомба върху пансиона за сираци и там директорката, която е назначена на нейното място, бе убита. Получихме вест от другата ми сестра, която бе учителка в Скопие. Тя ни разказа най-подробно целия случай. Тогава сестра ми Цвета разбира защо Учителят не бе й позволил да заеме това място като директор на пансиона за сираци. Значи върху това директорско място бе определено от някого да падне бомба.
към текста >>
В
Скопие
пада бомба върху пансиона за сираци и там директорката, която е назначена на нейното място, бе убита.
После я назначиха учителка в Прилеп. Тогава тя отиде при Учителя да Го пита какво да прави. А Той отговори само с две думи: "Може! Може! " След това започнаха бомбардировките в София и едновременно в Скопие.
В
Скопие
пада бомба върху пансиона за сираци и там директорката, която е назначена на нейното място, бе убита.
Получихме вест от другата ми сестра, която бе учителка в Скопие. Тя ни разказа най-подробно целия случай. Тогава сестра ми Цвета разбира защо Учителят не бе й позволил да заеме това място като директор на пансиона за сираци. Значи върху това директорско място бе определено от някого да падне бомба. Беше определено от някого и се яви друг някой, който изпълни заповедта, пусна там бомбата, разруши пансиона за деца и уби директорката.
към текста >>
Получихме вест от другата ми сестра, която бе учителка в
Скопие
.
Тогава тя отиде при Учителя да Го пита какво да прави. А Той отговори само с две думи: "Може! Може! " След това започнаха бомбардировките в София и едновременно в Скопие. В Скопие пада бомба върху пансиона за сираци и там директорката, която е назначена на нейното място, бе убита.
Получихме вест от другата ми сестра, която бе учителка в
Скопие
.
Тя ни разказа най-подробно целия случай. Тогава сестра ми Цвета разбира защо Учителят не бе й позволил да заеме това място като директор на пансиона за сираци. Значи върху това директорско място бе определено от някого да падне бомба. Беше определено от някого и се яви друг някой, който изпълни заповедта, пусна там бомбата, разруши пансиона за деца и уби директорката. Ето това е опитност - живот или смърт.
към текста >>
Заснели филма и решили да го направят и с руско
копие
.
Сега трябвало да се намери лицето, което ще изиграе ролята на баба Парашкева. Обявили конкурс, на който се явили няколко млади актриси. Явила се и сестра Арнаудова. Младите актриси били много самонадеяни, като поглеждали снизходително към вече стареещата Арнаудова. Журито отхвърлило другите и се спира на нея.
Заснели филма и решили да го направят и с руско
копие
.
Ето сега потрябвал руският език, за изучаването на който тя отдавна била сигнализирана. Филмът бе озаглавен: "Урок на историята." Георги Събев Във филма "Урок на историята", съветско-българска продукция за Лайпцигския процес от 1933 година срещу Георги Димитров, в ролята на Георги Димитров играе Стефан Савов, а в ролята на майка му - баба Парашкева, играе Цветана Арнаудова, която тогава е била на 72 години. На Х-я международен фестивал - Карлови Вари през 1957 година Цветана Арнаудова получава за "изключително артистично изпълнение на фигурата на майката на Димитров" диплом и първа награда за женска роля.
към текста >>
31.
ЯСНОВИДСТВО
Непосредствено след Европейската война брат Пеню Ганев е бил войник в град
Скопие
, където по същото време са били и Боян Боев и Георги Куртев от Айтос.
На никого не бях казала къде отивам и защо. Тогава Учителят ме спря и ми даде един плик, който съдържаше точната сума за билета по влака. Така се върнах читава и здрава с плика. Иринка Славова Учителят знае нашите нужди и ни отговаря навреме, като ни помага пряко или чрез друго лице.
Непосредствено след Европейската война брат Пеню Ганев е бил войник в град
Скопие
, където по същото време са били и Боян Боев и Георги Куртев от Айтос.
Брат Пеню го пуснали в годишен отпуск. Пътувал с влак, после влакът се бил развалил, пътувал с каруца, след това пеша. Пристигнал в София, минал през града и си купил книги. Избирал ги да бъдат интересни и да отговарят на неговия вътрешен интерес. Вързал ги в един вързоп, опаковал ги добре, за да не се мокрят и да не се цапат по време на пътя.
към текста >>
32.
ПРОРОЧЕСТВА ЗА БЪЛГАРИЯ
Това пророчество е дадено на д-р Радка
Прокопиева
Давидова, родена на 12 август 1893 г.
На 25 октомври 1944 г. в Мърчаево Учителят каза за България така: "Българският народ за мен е еврейския народ. През големи страдания ще минат българите, понеже не чуха гласа на Господа! " Стоянка Илиева
Това пророчество е дадено на д-р Радка
Прокопиева
Давидова, родена на 12 август 1893 г.
в град Русе. Тя разказва следното: Аз получих на 19 август 1944 г. съобщение от Учителя: "По възможност тръгнете за София." Понеже не можах да си извадя открит лист, тръгнах от Кюстендил за София само с редовен билет. Във влака на всички искаха открит лист, а на мене никой не ми поиска. При идването ми на Изгрева, Учителят ме посрещна навън, при входа и ме попита: "Рекох, нали не ти поискаха открит лист?
към текста >>
Те са
копие
на нещата от Невидимия свят.
От Паневритмията зависи бъдещето на България. Ако Паневритмията се приложи в училищата, ще остане в историята на човечеството, че по време на неговото царуване - на Борис III, е приложена, иначе ако не се приложи по негово време, ще се затрие както той, така и династията му. Буквите не са произлезли произволно. Има си особен път, по който езикът е дошъл в света. Езиците не са създадени на Земята.
Те са
копие
на нещата от Невидимия свят.
И езикът на всеки народ е нареден според неговото развитие. "Е" двойно (ят) е Небесният знак на Кирилицата и е печат на ангел Елохил. Тази буква е Небесният знак на славянското войнство и на славянството. Ако българите изхвърлят този знак, всичко ще забатачат. Цели 40 години аз предупреждавах българите какво ги очаква.
към текста >>
33.
ПОГРЕБЕНИЕ ТЯЛОТО НА УЧИТЕЛЯ
Тогава ние написахме изложение и приложихме
копие
от разрешението на Антон Югов.
Братът се среща с него, дава му телеграмата, той я прочита, веднага разпорежда и се написва разрешение с печата и подписа на Антон Югов. Така можахме на следващия ден да извършим погребение на тялото на Учителя. Ето така дойде този непознат и безименен брат, свърши си работата и си отиде, откъдето е дошъл. Това разрешение на Антон Югов нашите братя и до днес го пазят. А когато разрушиха Изгрева, новите власти поискаха да преместят гроба на Учителя, понеже им пречел за построяването на легациите на Изгрева.
Тогава ние написахме изложение и приложихме
копие
от разрешението на Антон Югов.
Защото това бяха събития, станали преди 30 години. Сегашното поколение не ги знаеше, а трябваше да докажем на властите, че имаме разрешение от най-висшата комунистическа власт от онова време. И го доказахме. Намерихме разумни управници, пък и Небето се намеси, така че оставиха гроба непокътнат. Какво стана с Антон Югов, след като даде с подписа си това разрешение?
към текста >>
34.
Тринадесета част
Тя е негово далечно
копие
.
Защото чрез тях той протича. Затова Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Ако Бог се проявява и в най-малките същества, има ли право някой да ги убива? Казвайки, че Бог е във всичко живо, разбирам, че Той се проявява като възможност. Божествените възможности са вложени в човека, но не и самият Бог. Той е извън човека, както дървото е извън своята сянка.
Тя е негово далечно
копие
.
Скрита е в дървото, както възможностите на Бога са скрити в човешките мисли и чувства. Мислите се изявяват чрез ума, чувствата чрез сърцето, а постъпките чрез волята. Питам: Какъв трябва да бъде умът, какво трябва да бъде сърцето и каква да е волята, за да се изяви Бог чрез тях?... Аз искам, като ви говоря, да мислите право. И като излезете оттук, пак да мислите.
към текста >>
НАГОРЕ