НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
79
резултата в
53
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София
, 2.09.1897 г.
Оригинал за
тегленеКопие
на оригинала
Лептата, която ти е дадена да принесеш за благото на ближний си, где си я оставил? Ето, чакам на тайните врата на сърцето ти за отговор. * Словото „Хио-Ели-Мели-Месаилъ" е записано от Учителя Беинса Дуно във Варна през 1897 г. и е публикувано в отделна книга през 1912 г. в Печатница „Напредък", Стара Загора (бел. състав.)
Оригинал за
тегленеКопие
на оригинала
Любовьта е изворъ; тя жи вота ражда. Нему тя вдъхва свята длъжность, напрѣдъ да върви. Нагорѣ къмъ доброто да се стреми. Това тя върши непрестано, като нежна майка въ душата человѣческа. Тя постояно посажда скромни малки сѣмена на благи чувства, съ благи добрини.
към текста >>
2.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 8.11.1898 г.
Дънов пояснява: „Всичко аз приготвих с голямо усърдие и Ви провождам
копие
от оригинала в най-чиста форма с днешната поща.
К. Дънов............... 23. „Призвание към народа ми български". В писмото си от 14.11.1898 г. до д-р Г. Миркович Учителя П.
Дънов пояснява: „Всичко аз приготвих с голямо усърдие и Ви провождам
копие
от оригинала в най-чиста форма с днешната поща.
Напечатайте го и го разпратете навсякъде за знание". (вж. бел. 15). (У., №4, 08.11.98 г.)Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)
към текста >>
3.
Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)
, 14.11.1898 г.
Всичко Аз приготвих с големо усърдие и Ви провождам
копие
от оригинала в най-чиста форма с днешната поща.
Имахме добър разговор. Сега по Делото Божие. Имам неотложима заповед отгоре която Ви и предавам да изпълните без да се бавим. Сега вече имаме наложителна заповед. Нема место вече за двоумение.
Всичко Аз приготвих с големо усърдие и Ви провождам
копие
от оригинала в най-чиста форма с днешната поща.
Напечатайте го и го разпратете на всекаде за знание. Нека да бъде вече Волята Божия. Ние сме негови роби, готови да слушаме Негова глас. Гледай да спазиш оригинала точ в точ, без да се пропусне някоя грешка. Това е волята на Небето.
към текста >>
4.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), София
, 5.12.1901 г.
Моля, изпроводете ми Вашето
копие
[на] „Призванието към бълг. народ".
Само Бог може да ни изведе. И Той ще. Да е благословено Неговото Име. Поздрави всички братя, бр. Тодор, Мелкон и Николай, а тъй също и г-н Хад. Димитров59.
Моля, изпроводете ми Вашето
копие
[на] „Призванието към бълг. народ".
Аз ще Ви го повърна пак изново. Трябва ми за малко време. Нека да е препоръчано. С братски поздрав към всички ви. Ваш верен: П.
към текста >>
5.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 14.09.1904 г.
Може да поменете, че ако искат да направят справка, нека потърсят
копието
в гореказания броненосец.
Варна, 14. IX. 1904 г. Писмото си, което смятате да пишете в Русия, ще бъде по-добре, ако го напишете на руски. Данните, които ви трябваха, вече сте ги получили.
Може да поменете, че ако искат да направят справка, нека потърсят
копието
в гореказания броненосец.
Ако Русия се окаже да има вяра и послуша, ще й се даде помощ от горе и Бог ще преобърне всичко да излезе за доброто и благото на Русия и цялото славянство. Ако се подвоуми, времето ще я научи и Господ със своя остен ще я вразуми. Лошата черта у славяните е нехайството и непослушанието. Те имат търпение, и то е една Божествена черта, но що струва тя без послушанието на Волята Божия? Мен ми е известно какъв ще бъде краят.
към текста >>
6.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 20.09.1904 г.
Оставете си
копие
.
Аз мисля след няколко дена да напусна Варна, ако е волята Божия. Гдето се спра, ще ви съобщя. Поздравете всички приятели. Поздравете Марийка и Юрдана. Писмото за Русия изпратихте ли го?
Оставете си
копие
.
Със сърдечен поздрав ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>
7.
Писмо на Учителя до Петко Епитропов (архив на сем. Няголови), София
, 11.09.1910 г.
_________________________________*** Извадено на ксерокс-
копие
.
Ходете с пълна вяра и упование в Господа и Той ще преобърне всичко да работи за добро. Аз ще ви съдействувам по пътя на Истината и Живота, да познаете пълнотата на Божията благост, милост и любов, която изпълня присъствието на Негова Дух. Там, гдето присъствува Духът, там е и животът, а гдето е животът, там е изобилието на Божието благословение на всички.Ваш верен П. К. Дънов Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
_________________________________*** Извадено на ксерокс-
копие
.
Помества се тук, понеже е в архива на сем. Няголови. Вж. (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)
към текста >>
8.
Учителя провежда събрание в дома на г-н А. Бойнов. Търново
, 1.01.1911 г.
На всек участник в срещата Учителя раздава по едно печатно
копие
от картината с Пентаграма с размер половин на един метър.
В къщата си те отделят две стаи за Божието дело: в югозападната, голямата, са правили събрания всеки петък и неделя, а югоизточната е определена като стая на Учителя - там Той е преспивал и държал своите вещи. Годишната среща тази година продължава от 10 до 15 август. Участниците са тридесет и двама. Най-важното събитие е раздаването на Пентаграма и някои обяснения, дадени по него. Целта е да го проучат, „защото у вас искаме да направим огнище, олтар за Господа“ и техните мисли и желания да засегнат всички приятели.
На всек участник в срещата Учителя раздава по едно печатно
копие
от картината с Пентаграма с размер половин на един метър.
На върха на Пентаграма е нарисуван Христос. Но на следващата годишна среща Учителя казва, че повече Пентаграма няма да раздава, защото някои не са си послужили правилно с него и са си навлекли нещастие. В началото на срещата Учителя им продиктува едно слово, което им разрешава да прочетат само на ближните по дух. Казва им още да прочетат и 14 гл. от Евангелието на Йоана.
към текста >>
9.
Учителя провежда събрание в дома на г-н А. Бойнов. Търново
, 7.01.1911 г.
На всек участник в срещата Учителя раздава по едно печатно
копие
от картината с Пентаграма с размер половин на един метър.
В къщата си те отделят две стаи за Божието дело: в югозападната, голямата, са правили събрания всеки петък и неделя, а югоизточната е определена като стая на Учителя - там Той е преспивал и държал своите вещи. Годишната среща тази година продължава от 10 до 15 август. Участниците са тридесет и двама. Най-важното събитие е раздаването на Пентаграма и някои обяснения, дадени по него. Целта е да го проучат, „защото у вас искаме да направим огнище, олтар за Господа“ и техните мисли и желания да засегнат всички приятели.
На всек участник в срещата Учителя раздава по едно печатно
копие
от картината с Пентаграма с размер половин на един метър.
На върха на Пентаграма е нарисуван Христос. Но на следващата годишна среща Учителя казва, че повече Пентаграма няма да раздава, защото някои не са си послужили правилно с него и са си навлекли нещастие. В началото на срещата Учителя им продиктува едно слово, което им разрешава да прочетат само на ближните по дух. Казва им още да прочетат и 14 гл. от Евангелието на Йоана.
към текста >>
10.
(стар стил) Учителя и касиерът на Бялото Братство Константин Иларионов закупуват къща и дворно място в село Арбанаси...
, 27.10.1911 г.
На всек участник в срещата Учителя раздава по едно печатно
копие
от картината с Пентаграма с размер половин на един метър.
В къщата си те отделят две стаи за Божието дело: в югозападната, голямата, са правили събрания всеки петък и неделя, а югоизточната е определена като стая на Учителя - там Той е преспивал и държал своите вещи. Годишната среща тази година продължава от 10 до 15 август. Участниците са тридесет и двама. Най-важното събитие е раздаването на Пентаграма и някои обяснения, дадени по него. Целта е да го проучат, „защото у вас искаме да направим огнище, олтар за Господа“ и техните мисли и желания да засегнат всички приятели.
На всек участник в срещата Учителя раздава по едно печатно
копие
от картината с Пентаграма с размер половин на един метър.
На върха на Пентаграма е нарисуван Христос. Но на следващата годишна среща Учителя казва, че повече Пентаграма няма да раздава, защото някои не са си послужили правилно с него и са си навлекли нещастие. В началото на срещата Учителя им продиктува едно слово, което им разрешава да прочетат само на ближните по дух. Казва им още да прочетат и 14 гл. от Евангелието на Йоана.
към текста >>
11.
Учителя изнася слово „Думите на Господа“ - Търново
, 17.11.1911 г.
На всек участник в срещата Учителя раздава по едно печатно
копие
от картината с Пентаграма с размер половин на един метър.
В къщата си те отделят две стаи за Божието дело: в югозападната, голямата, са правили събрания всеки петък и неделя, а югоизточната е определена като стая на Учителя - там Той е преспивал и държал своите вещи. Годишната среща тази година продължава от 10 до 15 август. Участниците са тридесет и двама. Най-важното събитие е раздаването на Пентаграма и някои обяснения, дадени по него. Целта е да го проучат, „защото у вас искаме да направим огнище, олтар за Господа“ и техните мисли и желания да засегнат всички приятели.
На всек участник в срещата Учителя раздава по едно печатно
копие
от картината с Пентаграма с размер половин на един метър.
На върха на Пентаграма е нарисуван Христос. Но на следващата годишна среща Учителя казва, че повече Пентаграма няма да раздава, защото някои не са си послужили правилно с него и са си навлекли нещастие. В началото на срещата Учителя им продиктува едно слово, което им разрешава да прочетат само на ближните по дух. Казва им още да прочетат и 14 гл. от Евангелието на Йоана.
към текста >>
12.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (покана за събора)
, 10.07.1912 г.
2 и под него - сканирано
копие
на едната покана от Учителя Петър Дънов до Величка и Кънчо Стойчеви за събора на 15 август 1912 г.
"Заветът на цветните лъч.и на светлината",изд. 1912 г., корица."Заветът на цветните льчи на светлината", изд. 1912 ;;;, стр. 1.„Заветът на цветните лъчи на светлината», изд. 1912 в., надписът на стр.
2 и под него - сканирано
копие
на едната покана от Учителя Петър Дънов до Величка и Кънчо Стойчеви за събора на 15 август 1912 г.
към текста >>
13.
Учителя дава 'Молитва на избраните'
, 24.08.1913 г.
в гр.Търново.(
Фотокопие
от молитвено тефтерче на Учителя.)
Направи да се освети Името Ти пред всичките народи и да знаят, че Ти Си само ЕДИН, в когото нема измена и който си всякога силен да помагаш и да избавяш.5. Разпръсни враговете ни Господи пред лицето Си и ние ще те славим с чисто сърдце,когато ни помогнеш и превъзмогнеш против лукавите духове на ада, които искат да развалят Твоето дело.6. Ти Господи Сам действувай сега с крепката си ръка.7. Стори това заради Господа нашего Исуса Христа, чрез което име Ти Си благоволил да те призоваваме.АМИН.Забележка: Дадена от Учителя Петър Дънов на 24. VIII. 1913 год.
в гр.Търново.(
Фотокопие
от молитвено тефтерче на Учителя.)
Изгревът - Том 11 V.II.6 МОЛИТВА НА ИЗБРАНИТЕ II Молитва на избраните
към текста >>
14.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Търново
, 19.11.1913 г.
Местописането и в двата случая е Търново.В архива на Лалка Кръстева има
ксерокопие
от това ръкописно писмо.След графологическа съпоставка между почерците се установява, че това е препис на оригинално писмо на П.
и ден „вторник“, без указано местописане. Справката в календара потвърждава, че 17 декември 1913 е вторник. Пак от календара се вижда, че и 19 ноемврий 1913 г. е вторник. Затова тук представяме и двете дати.
Местописането и в двата случая е Търново.В архива на Лалка Кръстева има
ксерокопие
от това ръкописно писмо.След графологическа съпоставка между почерците се установява, че това е препис на оригинално писмо на П.
Дънов, направен от човек с почерк, близък до неговия. Там датата е 18 ноември 1913 г. и не е посочен ден от седмицата. Липсва последната страница на преписа,където би могло да е указано местописането му. Освен това, този препис започва със съкращението „Л.
към текста >>
15.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август
, 5.08.1915 г.
Даже не ни остана и
копие
от този образ и подобие.Като дойдем до истината, какво трябва да разбираме като едно външно изявление?
И ние търсим изгубения този базиргянин, който ни е ограбил. „Намерете го, казва Господ, и тогава ще ви прибера." И затуй Христос казва: Онази жена изгуби една драхма, оставя 99-те и отива да търси едната. Ние сме изгубили образа и подобието Божие, най-хубавото нещо в този живот. Причината е, че не можем да ги създадем и че нямаме първоначалните образи. Двата модела, които Господ ни беше дал, не можахме да ги задържим.
Даже не ни остана и
копие
от този образ и подобие.Като дойдем до истината, какво трябва да разбираме като едно външно изявление?
Външното изявление на истината е красотата. Но ако тя влезе в ръцете на някой лош дух, може да направи човека на слуга. Знаете ли защо мъжете засукват мустаците си? - Защото искат жени. Със засуканите мустаци мъжът пуска котва и иска да се развъжда.
към текста >>
16.
Снимка на Боян Боев и Георги Куртев в Скопие, 1917 г.
, 1917 г.
Снимка на Боян Боев и Георги Куртев в
Скопие
, 1917 г.
Снимка на Боян Боев и Георги Куртев в
Скопие
, 1917 г.
Снимка 3. Боян Боев и Георги Куртев в Скопие, 1917 г.
към текста >>
Боян Боев и Георги Куртев в
Скопие
, 1917 г.
Снимка на Боян Боев и Георги Куртев в Скопие, 1917 г. Снимка 3.
Боян Боев и Георги Куртев в
Скопие
, 1917 г.
към текста >>
17.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
9. В реализацията на тази програма взе голямо участие Ефросина Ангелова-Пенкова, която ми изваждаше на
ксерокопие
всички мои заявки за онези статии, които ми бяха необходими от вестници и списания.
„Всемирна летопис" как да се представи в „Изгревът" постепенно се оформи. Но не от мен, а от онези, които движеха „Изгревът". Те я оформиха в съзнанието ми. И аз с много труд успях да я реализирам. Каторжен труд.
9. В реализацията на тази програма взе голямо участие Ефросина Ангелова-Пенкова, която ми изваждаше на
ксерокопие
всички мои заявки за онези статии, които ми бяха необходими от вестници и списания.
Онова, което тук поместваме се дължи на нейния голям труд по търсенето, намирането и изваждането на всички статии. А това не беше лесно. Без нея, този материал не можеше да се сглоби, защото нямаше откъде да дойдат статиите. А тя ги изваждаше на ксерокопия от Народната Библиотека, където работеше. По-късно и аз добавих тези, които пък аз имах, като архив и така се сглоби материала.
към текста >>
Така навремето един от художниците на Изгрева Михаил Влаевски е нарисувал две големи картини на два архангела, които с меч и
копие
поразяват и унищожават Змеят на Злото.
Единият архангел е служител на Бялата ложа и посича онези от тази ложа, които отхвърлят и воюват срещу „Изгревът". Другият архангел е служител на Черната ложа и посича онези от тази ложа, които отхвърлят и воюват срещу „Изгревът". И така „Изгревът" е охраняван от тези два архангела. И който воюва срещу Изгрева ще бъде посечен. Примери досега има много.
Така навремето един от художниците на Изгрева Михаил Влаевски е нарисувал две големи картини на два архангела, които с меч и
копие
поразяват и унищожават Змеят на Злото.
Те са били поставени отвътре на вратата на салона, където Учителя е давал Словото на Бога. Там са били и всички ги виждали при излизане. Сега там ги няма, защото всичко е разрушено. Но тях ги има. Но те са поставени сега за стража и Божи меч в поредицата в „Изгревът" и над „Изгревът".
към текста >>
18.
Писмо на Учителя до д-р Иван Жеков (Фотокопие на препис на писмото), София
, 8.05.1921 г.
Фотокопие
на препис на писмото от Цанка Екимова
Но Любовта най-после ще възтържествува за винаги. И тогава ще дойдат блажените дни на съзнателния живот. Само Божията Любов (Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
Фотокопие
на препис на писмото от Цанка Екимова
Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 23 БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ»
към текста >>
19.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София
, 24.10.1921 г.
Страницата е
ксерокопие
.
Моя привет вам и на Дома ви! (Свещеният подпис) София, 24.Х.1921 г. В архива на Минчо Сотиров е намерен и лист с текст (виж по-долу), който отчасти е еднакъв с горния. Този лист е със свещения и светски подпис на Учителя, без дата.
Страницата е
ксерокопие
.
Люб. М. Сотиров, Получих вашите писма. Живота е музика, но блажен, който може да свири правилно според Божиите правила. По някои път някои парчета доста трудно се заучават. Иска се време, труд и постоянство.
към текста >>
20.
Писмо на Учителя до д-р Иван Жеков (Фотокопие на препис на писмото), София
, 24.12.1921 г.
Фотокопие
на препис на писмото от Цанка Екимова
Само Божията Любов (Свещеният подпис) Дънов София, XII. 24. 1921. Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 23 БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ»
Фотокопие
на препис на писмото от Цанка Екимова
към текста >>
21.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
отпечатва черно-бяло
копие
и го раздава; през 1922 г., когато се отваря Школата, се рисува и показва голямата цветна картина — Пентаграма в Горницата.
1922 година ПЕНТАГРАМЪТ Учителя получава Пентаграмът през 1898 г. и го дава на свoите ученици на три Търновски събора: през 1910 г. го обяснява пред група от 12 ученика; през 1911 г.
отпечатва черно-бяло
копие
и го раздава; през 1922 г., когато се отваря Школата, се рисува и показва голямата цветна картина — Пентаграма в Горницата.
Първите подробни обяснения на Пентаграма също са дадени в Търново. Интересен е въпросът за самата дума. Срещнахме я и с „а" — Пентаграм, и с „о” — Пентограм. Тъй като коренът й идва от гръцки, то правилната форма би трябвало да бъде с „а". Това е от граматическа гледна точка, но от окултна гледна точка многото „а" например
към текста >>
22.
Писмо на Учителя до д-р Иван Жеков (Фотокопие на препис на писмото), София
, 8.12.1922 г.
Фотокопие
на препис на писмото от Цанка Екимова
Само Божията любов. Поздрав на Юрданка. За идване ще си помисля. (Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
Фотокопие
на препис на писмото от Цанка Екимова
Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 23 БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ»
към текста >>
23.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София
, 9.07.1929 г.
Не зная как един художник би нарисувал тия чудни красоти сега, или кой поет би могъл да ги възпее.Взимам върху устните си една такава ледена брадвичка, или
копие
и тя за миг се стопява.
Всички цветенца, що плахо надничаха вчера от скалите, сега са с ледени качулки. Тревата е притисната от леден щит, или ледени брадвички. Това що вчера се зовеше трева и цветя, сега е ледена топка и брадвичка. Боровият клек също хрущи от лед. Шарилките по скалите сега са кристални изображения.
Не зная как един художник би нарисувал тия чудни красоти сега, или кой поет би могъл да ги възпее.Взимам върху устните си една такава ледена брадвичка, или
копие
и тя за миг се стопява.
Бавя стъпките си. Простирам ръце към надникващото слънце и през сълзи се моля: „О, дай ми да бъда смирена служителка на доброто! Направи ме свободна твоя певица, свободна от всички земни връзки. До тук ти ми помогна, води ме още Напред и Нагоре! " Слънце, слънце на душата, като че ти ми обещаваш.
към текста >>
24.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли
, 10.07.1929 г.
Не зная как един художник би нарисувал тия чудни красоти сега, или кой поет би могъл да ги възпее.Взимам върху устните си една такава ледена брадвичка, или
копие
и тя за миг се стопява.
Всички цветенца, що плахо надничаха вчера от скалите, сега са с ледени качулки. Тревата е притисната от леден щит, или ледени брадвички. Това що вчера се зовеше трева и цветя, сега е ледена топка и брадвичка. Боровият клек също хрущи от лед. Шарилките по скалите сега са кристални изображения.
Не зная как един художник би нарисувал тия чудни красоти сега, или кой поет би могъл да ги възпее.Взимам върху устните си една такава ледена брадвичка, или
копие
и тя за миг се стопява.
Бавя стъпките си. Простирам ръце към надникващото слънце и през сълзи се моля: „О, дай ми да бъда смирена служителка на доброто! Направи ме свободна твоя певица, свободна от всички земни връзки. До тук ти ми помогна, води ме още Напред и Нагоре! " Слънце, слънце на душата, като че ти ми обещаваш.
към текста >>
25.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли
, 11.07.1929 г.
Не зная как един художник би нарисувал тия чудни красоти сега, или кой поет би могъл да ги възпее.Взимам върху устните си една такава ледена брадвичка, или
копие
и тя за миг се стопява.
Всички цветенца, що плахо надничаха вчера от скалите, сега са с ледени качулки. Тревата е притисната от леден щит, или ледени брадвички. Това що вчера се зовеше трева и цветя, сега е ледена топка и брадвичка. Боровият клек също хрущи от лед. Шарилките по скалите сега са кристални изображения.
Не зная как един художник би нарисувал тия чудни красоти сега, или кой поет би могъл да ги възпее.Взимам върху устните си една такава ледена брадвичка, или
копие
и тя за миг се стопява.
Бавя стъпките си. Простирам ръце към надникващото слънце и през сълзи се моля: „О, дай ми да бъда смирена служителка на доброто! Направи ме свободна твоя певица, свободна от всички земни връзки. До тук ти ми помогна, води ме още Напред и Нагоре! " Слънце, слънце на душата, като че ти ми обещаваш.
към текста >>
26.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден
, 12.07.1929 г.
Не зная как един художник би нарисувал тия чудни красоти сега, или кой поет би могъл да ги възпее.Взимам върху устните си една такава ледена брадвичка, или
копие
и тя за миг се стопява.
Всички цветенца, що плахо надничаха вчера от скалите, сега са с ледени качулки. Тревата е притисната от леден щит, или ледени брадвички. Това що вчера се зовеше трева и цветя, сега е ледена топка и брадвичка. Боровият клек също хрущи от лед. Шарилките по скалите сега са кристални изображения.
Не зная как един художник би нарисувал тия чудни красоти сега, или кой поет би могъл да ги възпее.Взимам върху устните си една такава ледена брадвичка, или
копие
и тя за миг се стопява.
Бавя стъпките си. Простирам ръце към надникващото слънце и през сълзи се моля: „О, дай ми да бъда смирена служителка на доброто! Направи ме свободна твоя певица, свободна от всички земни връзки. До тук ти ми помогна, води ме още Напред и Нагоре! " Слънце, слънце на душата, като че ти ми обещаваш.
към текста >>
27.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли
, 13.07.1929 г.
Не зная как един художник би нарисувал тия чудни красоти сега, или кой поет би могъл да ги възпее.Взимам върху устните си една такава ледена брадвичка, или
копие
и тя за миг се стопява.
Всички цветенца, що плахо надничаха вчера от скалите, сега са с ледени качулки. Тревата е притисната от леден щит, или ледени брадвички. Това що вчера се зовеше трева и цветя, сега е ледена топка и брадвичка. Боровият клек също хрущи от лед. Шарилките по скалите сега са кристални изображения.
Не зная как един художник би нарисувал тия чудни красоти сега, или кой поет би могъл да ги възпее.Взимам върху устните си една такава ледена брадвичка, или
копие
и тя за миг се стопява.
Бавя стъпките си. Простирам ръце към надникващото слънце и през сълзи се моля: „О, дай ми да бъда смирена служителка на доброто! Направи ме свободна твоя певица, свободна от всички земни връзки. До тук ти ми помогна, води ме още Напред и Нагоре! " Слънце, слънце на душата, като че ти ми обещаваш.
към текста >>
28.
Учителя на седемте рилски езера с учениците - 19 август. Преображение
, 19.08.1929 г.
Изведнъж на небето блесна острието на светло
копие
; денят се раждаше.
Изток просветна. Венера и Юпитер почнаха да смалят обема си, да губят от чаровния си нощен блясък. Орион, като скъпоценна огърлица изчезна в своята съкровищница. Нежно розова вълна обхвана хоризонта. Долината плува в бяла мъгла.
Изведнъж на небето блесна острието на светло
копие
; денят се раждаше.
Следим мълчаливо великото чудо на деня. Устните немеят. Бялата мъгла в долината се обагри червено и като че ли слънцето се пукна и изля над света своя зрял наров сок.Гимнастика. Грамаден кръг върху просторната поляна на Махабур. Учителят е в средата.
към текста >>
29.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици. Гергьовден.
, 6.05.1930 г.
Като мощно
копие
то пробива изтока; изпърво прави отвор колкото малко семенце, после ябълка, после голямо, голямо, като чуден кораб натоварен с безчислени блага.
Тя се очертава в магнетични линии. Изрязват се по нея разни шарки: зелени, бели, морави, жълти, сини. Руменеят върховете. Блещят реките. Росата заиграва в милиони бисери.„Окото” изгрява.
Като мощно
копие
то пробива изтока; изпърво прави отвор колкото малко семенце, после ябълка, после голямо, голямо, като чуден кораб натоварен с безчислени блага.
Току що се появило на небосвода, то напуща бреговете му и почва от високо мигновено да раздава своите дарове на живота.О, слънце на живота ми! Земята сияе от мириади брилянти, посипани от щедра небрежна ръка. Птичките пеят. Люшнали са бисерна песен по вейки и скали. Летят из въздуха и радостно трепкат с крилцата си.Небето се слива със земята.
към текста >>
30.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август
, 7.08.1936 г.
Докато гледам тоя, сламения, аз не виждах сламата, но гледах това бюстообразно тяло, на което съзнание в него нямаше, очите гледаха като на мъртвец и много некрасиво ми се видя, но мое
копие
, с голата глава, скъсаното палто, което сега-засега в Равна нося, и всичко му извехтяло, от дрехите, та и тялото-бюст не е симпатично.
Хубава къща. Стоя в стаята си, но неподредена добре, малко разхвърляна. Еленка била там, обаче била с братя или сестри някъде, не знам где, по-право: не помня къде е мръднала. По едно време погледнах до себе си - моя бюст. От кръста нагоре като бюст, но не от гипс, а кожата ми одрана и препарирана с особни уж препаратни масла и отвътре уж бил със слама пълен.
Докато гледам тоя, сламения, аз не виждах сламата, но гледах това бюстообразно тяло, на което съзнание в него нямаше, очите гледаха като на мъртвец и много некрасиво ми се видя, но мое
копие
, с голата глава, скъсаното палто, което сега-засега в Равна нося, и всичко му извехтяло, от дрехите, та и тялото-бюст не е симпатично.
Аз се зачудих отгде накъде тоя бюст. Рекох си: ще го оставя тук, че като си дойде Еленка, да ме мисли, че съм аз и кой знай що ще ми заговори, докато усети, че не съм аз, а тялото ми. Пипам го - студено, гътка се, не стои както е положено, и се изкриви, но до него се яви още едно тяло, пак моето. То е вече цяло, от главата до краката, прекривено, така, с поза като че е било седнало и облегнато на кресло и с по-друг поглед на очите, по-добре уж препарирани от първото, което стои до това. Аз се чудя: кому са притрябвали тия мои бюстове и образи, какво забележително нещо съм направил като някой обществен деец, та си снимали копие от мене с гипс.
към текста >>
Аз се чудя: кому са притрябвали тия мои бюстове и образи, какво забележително нещо съм направил като някой обществен деец, та си снимали
копие
от мене с гипс.
Докато гледам тоя, сламения, аз не виждах сламата, но гледах това бюстообразно тяло, на което съзнание в него нямаше, очите гледаха като на мъртвец и много некрасиво ми се видя, но мое копие, с голата глава, скъсаното палто, което сега-засега в Равна нося, и всичко му извехтяло, от дрехите, та и тялото-бюст не е симпатично. Аз се зачудих отгде накъде тоя бюст. Рекох си: ще го оставя тук, че като си дойде Еленка, да ме мисли, че съм аз и кой знай що ще ми заговори, докато усети, че не съм аз, а тялото ми. Пипам го - студено, гътка се, не стои както е положено, и се изкриви, но до него се яви още едно тяло, пак моето. То е вече цяло, от главата до краката, прекривено, така, с поза като че е било седнало и облегнато на кресло и с по-друг поглед на очите, по-добре уж препарирани от първото, което стои до това.
Аз се чудя: кому са притрябвали тия мои бюстове и образи, какво забележително нещо съм направил като някой обществен деец, та си снимали
копие
от мене с гипс.
Пипнах си гипсовата отливка, но тя не е студена, а топло тяло. Чудя се. Топло като моето тяло. Рекох си: тоя бюст - това второ тяло било под мене вместо сламеник, та като съм спал върху него, то се затоплило и има нормалната температура на тялото ми. Сега усещах, че скоро Еленка ще се завърне и си думам: колко ще бъде интересно да я наблюдавам какаво ще прави с мене - моя бюст, а аз ще бъда вън, но няма как да гледам как тя ще мисли, че съм аз и как ще постъпи, като влезе във вратата силене уж, защото скоро не ме е виждала.
към текста >>
31.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август
, 8.08.1936 г.
Докато гледам тоя, сламения, аз не виждах сламата, но гледах това бюстообразно тяло, на което съзнание в него нямаше, очите гледаха като на мъртвец и много некрасиво ми се видя, но мое
копие
, с голата глава, скъсаното палто, което сега-засега в Равна нося, и всичко му извехтяло, от дрехите, та и тялото-бюст не е симпатично.
Хубава къща. Стоя в стаята си, но неподредена добре, малко разхвърляна. Еленка била там, обаче била с братя или сестри някъде, не знам где, по-право: не помня къде е мръднала. По едно време погледнах до себе си - моя бюст. От кръста нагоре като бюст, но не от гипс, а кожата ми одрана и препарирана с особни уж препаратни масла и отвътре уж бил със слама пълен.
Докато гледам тоя, сламения, аз не виждах сламата, но гледах това бюстообразно тяло, на което съзнание в него нямаше, очите гледаха като на мъртвец и много некрасиво ми се видя, но мое
копие
, с голата глава, скъсаното палто, което сега-засега в Равна нося, и всичко му извехтяло, от дрехите, та и тялото-бюст не е симпатично.
Аз се зачудих отгде накъде тоя бюст. Рекох си: ще го оставя тук, че като си дойде Еленка, да ме мисли, че съм аз и кой знай що ще ми заговори, докато усети, че не съм аз, а тялото ми. Пипам го - студено, гътка се, не стои както е положено, и се изкриви, но до него се яви още едно тяло, пак моето. То е вече цяло, от главата до краката, прекривено, така, с поза като че е било седнало и облегнато на кресло и с по-друг поглед на очите, по-добре уж препарирани от първото, което стои до това. Аз се чудя: кому са притрябвали тия мои бюстове и образи, какво забележително нещо съм направил като някой обществен деец, та си снимали копие от мене с гипс.
към текста >>
Аз се чудя: кому са притрябвали тия мои бюстове и образи, какво забележително нещо съм направил като някой обществен деец, та си снимали
копие
от мене с гипс.
Докато гледам тоя, сламения, аз не виждах сламата, но гледах това бюстообразно тяло, на което съзнание в него нямаше, очите гледаха като на мъртвец и много некрасиво ми се видя, но мое копие, с голата глава, скъсаното палто, което сега-засега в Равна нося, и всичко му извехтяло, от дрехите, та и тялото-бюст не е симпатично. Аз се зачудих отгде накъде тоя бюст. Рекох си: ще го оставя тук, че като си дойде Еленка, да ме мисли, че съм аз и кой знай що ще ми заговори, докато усети, че не съм аз, а тялото ми. Пипам го - студено, гътка се, не стои както е положено, и се изкриви, но до него се яви още едно тяло, пак моето. То е вече цяло, от главата до краката, прекривено, така, с поза като че е било седнало и облегнато на кресло и с по-друг поглед на очите, по-добре уж препарирани от първото, което стои до това.
Аз се чудя: кому са притрябвали тия мои бюстове и образи, какво забележително нещо съм направил като някой обществен деец, та си снимали
копие
от мене с гипс.
Пипнах си гипсовата отливка, но тя не е студена, а топло тяло. Чудя се. Топло като моето тяло. Рекох си: тоя бюст - това второ тяло било под мене вместо сламеник, та като съм спал върху него, то се затоплило и има нормалната температура на тялото ми. Сега усещах, че скоро Еленка ще се завърне и си думам: колко ще бъде интересно да я наблюдавам какаво ще прави с мене - моя бюст, а аз ще бъда вън, но няма как да гледам как тя ще мисли, че съм аз и как ще постъпи, като влезе във вратата силене уж, защото скоро не ме е виждала.
към текста >>
32.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август
, 10.08.1936 г.
Докато гледам тоя, сламения, аз не виждах сламата, но гледах това бюстообразно тяло, на което съзнание в него нямаше, очите гледаха като на мъртвец и много некрасиво ми се видя, но мое
копие
, с голата глава, скъсаното палто, което сега-засега в Равна нося, и всичко му извехтяло, от дрехите, та и тялото-бюст не е симпатично.
Хубава къща. Стоя в стаята си, но неподредена добре, малко разхвърляна. Еленка била там, обаче била с братя или сестри някъде, не знам где, по-право: не помня къде е мръднала. По едно време погледнах до себе си - моя бюст. От кръста нагоре като бюст, но не от гипс, а кожата ми одрана и препарирана с особни уж препаратни масла и отвътре уж бил със слама пълен.
Докато гледам тоя, сламения, аз не виждах сламата, но гледах това бюстообразно тяло, на което съзнание в него нямаше, очите гледаха като на мъртвец и много некрасиво ми се видя, но мое
копие
, с голата глава, скъсаното палто, което сега-засега в Равна нося, и всичко му извехтяло, от дрехите, та и тялото-бюст не е симпатично.
Аз се зачудих отгде накъде тоя бюст. Рекох си: ще го оставя тук, че като си дойде Еленка, да ме мисли, че съм аз и кой знай що ще ми заговори, докато усети, че не съм аз, а тялото ми. Пипам го - студено, гътка се, не стои както е положено, и се изкриви, но до него се яви още едно тяло, пак моето. То е вече цяло, от главата до краката, прекривено, така, с поза като че е било седнало и облегнато на кресло и с по-друг поглед на очите, по-добре уж препарирани от първото, което стои до това. Аз се чудя: кому са притрябвали тия мои бюстове и образи, какво забележително нещо съм направил като някой обществен деец, та си снимали копие от мене с гипс.
към текста >>
Аз се чудя: кому са притрябвали тия мои бюстове и образи, какво забележително нещо съм направил като някой обществен деец, та си снимали
копие
от мене с гипс.
Докато гледам тоя, сламения, аз не виждах сламата, но гледах това бюстообразно тяло, на което съзнание в него нямаше, очите гледаха като на мъртвец и много некрасиво ми се видя, но мое копие, с голата глава, скъсаното палто, което сега-засега в Равна нося, и всичко му извехтяло, от дрехите, та и тялото-бюст не е симпатично. Аз се зачудих отгде накъде тоя бюст. Рекох си: ще го оставя тук, че като си дойде Еленка, да ме мисли, че съм аз и кой знай що ще ми заговори, докато усети, че не съм аз, а тялото ми. Пипам го - студено, гътка се, не стои както е положено, и се изкриви, но до него се яви още едно тяло, пак моето. То е вече цяло, от главата до краката, прекривено, така, с поза като че е било седнало и облегнато на кресло и с по-друг поглед на очите, по-добре уж препарирани от първото, което стои до това.
Аз се чудя: кому са притрябвали тия мои бюстове и образи, какво забележително нещо съм направил като някой обществен деец, та си снимали
копие
от мене с гипс.
Пипнах си гипсовата отливка, но тя не е студена, а топло тяло. Чудя се. Топло като моето тяло. Рекох си: тоя бюст - това второ тяло било под мене вместо сламеник, та като съм спал върху него, то се затоплило и има нормалната температура на тялото ми. Сега усещах, че скоро Еленка ще се завърне и си думам: колко ще бъде интересно да я наблюдавам какаво ще прави с мене - моя бюст, а аз ще бъда вън, но няма как да гледам как тя ще мисли, че съм аз и как ще постъпи, като влезе във вратата силене уж, защото скоро не ме е виждала.
към текста >>
33.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
Докато гледам тоя, сламения, аз не виждах сламата, но гледах това бюстообразно тяло, на което съзнание в него нямаше, очите гледаха като на мъртвец и много некрасиво ми се видя, но мое
копие
, с голата глава, скъсаното палто, което сега-засега в Равна нося, и всичко му извехтяло, от дрехите, та и тялото-бюст не е симпатично.
Хубава къща. Стоя в стаята си, но неподредена добре, малко разхвърляна. Еленка била там, обаче била с братя или сестри някъде, не знам где, по-право: не помня къде е мръднала. По едно време погледнах до себе си - моя бюст. От кръста нагоре като бюст, но не от гипс, а кожата ми одрана и препарирана с особни уж препаратни масла и отвътре уж бил със слама пълен.
Докато гледам тоя, сламения, аз не виждах сламата, но гледах това бюстообразно тяло, на което съзнание в него нямаше, очите гледаха като на мъртвец и много некрасиво ми се видя, но мое
копие
, с голата глава, скъсаното палто, което сега-засега в Равна нося, и всичко му извехтяло, от дрехите, та и тялото-бюст не е симпатично.
Аз се зачудих отгде накъде тоя бюст. Рекох си: ще го оставя тук, че като си дойде Еленка, да ме мисли, че съм аз и кой знай що ще ми заговори, докато усети, че не съм аз, а тялото ми. Пипам го - студено, гътка се, не стои както е положено, и се изкриви, но до него се яви още едно тяло, пак моето. То е вече цяло, от главата до краката, прекривено, така, с поза като че е било седнало и облегнато на кресло и с по-друг поглед на очите, по-добре уж препарирани от първото, което стои до това. Аз се чудя: кому са притрябвали тия мои бюстове и образи, какво забележително нещо съм направил като някой обществен деец, та си снимали копие от мене с гипс.
към текста >>
Аз се чудя: кому са притрябвали тия мои бюстове и образи, какво забележително нещо съм направил като някой обществен деец, та си снимали
копие
от мене с гипс.
Докато гледам тоя, сламения, аз не виждах сламата, но гледах това бюстообразно тяло, на което съзнание в него нямаше, очите гледаха като на мъртвец и много некрасиво ми се видя, но мое копие, с голата глава, скъсаното палто, което сега-засега в Равна нося, и всичко му извехтяло, от дрехите, та и тялото-бюст не е симпатично. Аз се зачудих отгде накъде тоя бюст. Рекох си: ще го оставя тук, че като си дойде Еленка, да ме мисли, че съм аз и кой знай що ще ми заговори, докато усети, че не съм аз, а тялото ми. Пипам го - студено, гътка се, не стои както е положено, и се изкриви, но до него се яви още едно тяло, пак моето. То е вече цяло, от главата до краката, прекривено, така, с поза като че е било седнало и облегнато на кресло и с по-друг поглед на очите, по-добре уж препарирани от първото, което стои до това.
Аз се чудя: кому са притрябвали тия мои бюстове и образи, какво забележително нещо съм направил като някой обществен деец, та си снимали
копие
от мене с гипс.
Пипнах си гипсовата отливка, но тя не е студена, а топло тяло. Чудя се. Топло като моето тяло. Рекох си: тоя бюст - това второ тяло било под мене вместо сламеник, та като съм спал върху него, то се затоплило и има нормалната температура на тялото ми. Сега усещах, че скоро Еленка ще се завърне и си думам: колко ще бъде интересно да я наблюдавам какаво ще прави с мене - моя бюст, а аз ще бъда вън, но няма как да гледам как тя ще мисли, че съм аз и как ще постъпи, като влезе във вратата силене уж, защото скоро не ме е виждала.
към текста >>
34.
Учителя е на гости при Пеню Ганев. Записано в дневника на Пеню Ганев
, 15.01.1937 г.
След тая картина се намирам в селище, наподобяващо като града
Скопие
, при първа местна болница - калето.
Намерихме едно навесче като овчарска колиба. Из огнището намерихме и въглени из пепелта още неизгаснали. Накладохме огъня. Покрай навесчето тече вода, като че на воденица Водата се поотбила,: така че щеше да залее огъня, но аз изместих огъня, за да се не подлива от водата. Предстоеше ни възваряване вода за чай.
След тая картина се намирам в селище, наподобяващо като града
Скопие
, при първа местна болница - калето.
Като турско селище. В една къща съм. Има мивка така, хубава. Излязох навън до клозета, обаче се оказа, че сега са го разтурили, за да правят нов. Подирих на съседите, но и техния ремонтират.
към текста >>
35.
Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова, 22 април
, 22.04.1938 г.
Езикът е
копие
, с него да извоюваме свободата си.
Всеки ден да уякваме духом. Така ще издържаме лесно и ще решаваме задачите си. Да сме силни по дух и всичко, каквото желаем, ще постигнем. Човек да развива своите дарби и способности, да избягва паразитните състояния. Те убиват всичко благородно и възвишено у него.
Езикът е
копие
, с него да извоюваме свободата си.
Юмрукът е чукът - с него да се организира органическата и неорганическа материя, да образува здрава солидна [...] около себе си. Чаша - съответствува на сърцето. Светилник със свещ отговаря на мозъка. Чешма с каменна курна отговаря на сърцето. Книга - най-важна е, за духовно повдигане.
към текста >>
Езикът е
копие
- с него да извоюваме свободата си.
Всеки ден да уякваме духом; така ще издържаме лесно изпитите си и ще решаваме задачите си. Да сме силни по дух и всичко, каквото желаем, ще постигнем. Човек да развива своите дарби и способности. Да избягва паразитните състояния. Те убиват всичко благородно и възвишено у него.
Езикът е
копие
- с него да извоюваме свободата си.
Юмрукът е чукът, с него да се организира органическата и неорганическата материя и тъй да образува здрава и солидна ограда около себе си. Чаша - съответствува на сърцето. Светилник със свещ отговаря на мозъка. Чешма с каменна курна отговаря на сърцето. Книга - най-важна е за духовното повдигане.
към текста >>
36.
Чужденци на Рила - палатката на французите
, 08.1939 г.
Да ни направите едно
копие
и да ни дадете от гласа на записа".
Само това на Манжо. Аз направих опит, когато дойдоха едно семейство мъж и жена от Михаиловата група. Те дойдоха когато аз имах лагер на Рила, долу на Вада. И там доведе ги някой. Не знам кой Невена Неделчева ли ги доведе, не знам някой ги доведе и аз като ги видях казах: „Много Ви моля, да разберете, къде е казвам записа на Манжо?
Да ни направите едно
копие
и да ни дадете от гласа на записа".
Те ни обещаха, но нищо не направиха. Семейството беше Пиле. Разбираш, така се казваха. Но не знам защо и те не бяха се обадили даже и на Михаил, че идват при нас. В.К.: Друга снимка с французите е с латвийците - сборна и с наши хора.
към текста >>
И там е успял да го прехвърли, но мисля, че има нещо повредено и бяха дошли едни Пиле -французи и аз им говорих за този запис и им казах: „Много искам, ако имате възможност, да ми пратите
копие
".
Е. А.: След прожектирането чухме гласа на Учителя. Ясен, хубав, всичкото хубаво. След това, нали много мнения има и много знающи има, какво направиха, че просто не знам какво го направиха записа на Манжо. В.К.: Той сега отнесе го във Франция? Е.А.: Той го занесъл във Франция, негов е нали така?
И там е успял да го прехвърли, но мисля, че има нещо повредено и бяха дошли едни Пиле -французи и аз им говорих за този запис и им казах: „Много искам, ако имате възможност, да ми пратите
копие
".
Нито се обадиха, нито нищо, щото ако са казали на Михаил, Михаил хич не ме обичаше мене. И затова така не ме обичаше, а и на мен беше много чужд човек, да. В.К.: Казаха ми, че след това той катастрофирал и починал - Манжо. Е.А.: Така знам. Но до този запис ние вече не можахме да се доберем.
към текста >>
37.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Първи ден - 26 август
, 26.08.1939 г.
И наистина, ако Христос се беше уплашил от страданията, ако Той се беше уплашил от кръста, на който Го разпнаха, от гвоздеите, с които Го приковаха, от
копието
, с което Го промушиха, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача - повдигането на човешката душа.
Ала в тия кондензирани интензивни страдания Нему се разкриха всички тайни на миналото и затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: „За тоз час Аз дойдох." Чрез могъщата алхимия на Любовта Христос претвори отровите, събрани в тази чаша, и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. И наистина, не можеше ли Христос, Който е бил силен, гениален човек, Който е знаял Своя висок произход, Който всичко е предвиждал и е знаял какво ще стане, не е ли могъл да предотврати страданията, които са го чакали? Пред Него е стояла алтернативата: или да призове ангелските пълчища, с помощта на които е могъл да унищожи и еврейския народ, и Римската империя - сиреч да си послужи с методите на миналото, с Мойсеевско-Илиевския метод на силата и меча, с метода на древните маги и адепти - или да приеме чашата и кръста, и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта. Христос избра втората и това беше един пръв по рода си опит на земята.
И наистина, ако Христос се беше уплашил от страданията, ако Той се беше уплашил от кръста, на който Го разпнаха, от гвоздеите, с които Го приковаха, от
копието
, с което Го промушиха, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача - повдигането на човешката душа.
Той разтопи и поругания, и удари на бича, и кръст, и гвоздеи, и копия с огъня на Любовта - единствения огън, който може да разтопи оръжията на насилието. И опитът Му излезе сполучлив. Така Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество. Така Той откри Пътя за спасението на онези страдущи души, за които бе дошъл. Христос възкръсна и чрез възкресението Си победи смъртта.
към текста >>
38.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Втори ден - 27 август
, 27.08.1939 г.
И наистина, ако Христос се беше уплашил от страданията, ако Той се беше уплашил от кръста, на който Го разпнаха, от гвоздеите, с които Го приковаха, от
копието
, с което Го промушиха, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача - повдигането на човешката душа.
Ала в тия кондензирани интензивни страдания Нему се разкриха всички тайни на миналото и затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: „За тоз час Аз дойдох." Чрез могъщата алхимия на Любовта Христос претвори отровите, събрани в тази чаша, и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. И наистина, не можеше ли Христос, Който е бил силен, гениален човек, Който е знаял Своя висок произход, Който всичко е предвиждал и е знаял какво ще стане, не е ли могъл да предотврати страданията, които са го чакали? Пред Него е стояла алтернативата: или да призове ангелските пълчища, с помощта на които е могъл да унищожи и еврейския народ, и Римската империя - сиреч да си послужи с методите на миналото, с Мойсеевско-Илиевския метод на силата и меча, с метода на древните маги и адепти - или да приеме чашата и кръста, и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта. Христос избра втората и това беше един пръв по рода си опит на земята.
И наистина, ако Христос се беше уплашил от страданията, ако Той се беше уплашил от кръста, на който Го разпнаха, от гвоздеите, с които Го приковаха, от
копието
, с което Го промушиха, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача - повдигането на човешката душа.
Той разтопи и поругания, и удари на бича, и кръст, и гвоздеи, и копия с огъня на Любовта - единствения огън, който може да разтопи оръжията на насилието. И опитът Му излезе сполучлив. Така Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество. Така Той откри Пътя за спасението на онези страдущи души, за които бе дошъл. Христос възкръсна и чрез възкресението Си победи смъртта.
към текста >>
39.
Телеграмата до Георги Димитров за разрешение на погребението на тялото на Учителя на братското място на Изгрева
, 27.12.1944 г.
Тогава ние написахме изложение и приложихме
копие
от телеграмата и
копие
от разрешението на Антон Югов.
Ето така дойде този непознат и безименен брат, свърши си работата и си отиде, откъдето е дошъл. Чудни работи, нали? Да, ама той беше брат и трябваше да свърши една братска работа за Делото на Учителя. Това разрешение на Антон Югов, нашите приятели го пазят и до днес. А когато разрушиха "Изгрева", новите власти искаха да преместят гроба на Учителя, понеже им пречел за построяването на легациите на "Изгрева".
Тогава ние написахме изложение и приложихме
копие
от телеграмата и
копие
от разрешението на Антон Югов.
Защото това бяха събития, станали преди тридесет години. Сегашното поколение не ги знаеше, а трябваше да докажем на властите, че имаме разрешение от най-висшата комунистическа власт от онова време. И го доказахме. Намериха се разумни управници, пък и Небето се намеси, така че оставиха гроба непокътнат. Какво стана с Антон Югов, след като даде с подписа си това разрешение?
към текста >>
На следващата страница поместваме скенер-
копие
на бележка с почерка на д-р Иван Жеков с този текст на телеграмата.
Георги Димитров, български болшевик. Великият Учител Дънов предаде Богу дух. Съдействувай да бъде погребан в братското място, за да не осъди будащето поколение в невежество днешното поколение. Близките ти дължат много Нему. Д-р Ив. Жеков»
На следващата страница поместваме скенер-
копие
на бележка с почерка на д-р Иван Жеков с този текст на телеграмата.
Съдържание на телеграмата, изпратена до др. Георги Димитров в Москва за смъртта и погребението на Учителя Петър Дънов «Другарю Димитров, вероятно си спомняте за Петър Дънов, който Ви направи услуга, като Ви спаси от полицията, като Ви преоблече и пусна да минете през неговата стая. Той сега е починал.
към текста >>
40.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №89
, 14.12.1904 г.
Георги на коня си и с
копието
иска да ме промуши.
Така щото, оттогази и досега, двете точки на короната на главата ми, които означават надежда186, са силно раздразнени, и то дотолкова, че ми се струва, че [в]се горят с кезап. Това, днес особено, е непрекъснато. Преди този сън на 13.12., видях един зрак. Заранта на 3.12.1904 г., петък, през този ден, като се събудих и исках да стана от леглото, но още докато бях със затворени очи, виждам Господа Исуса, който, обърнат с умилното си лице към мене, с едната си ръка благославяше жена ми, а правата си ръка имаше поставена върху една риба с един хляб отдолу, тоже за благословение. След една минута време този зрак се изгуби и виждам св.
Георги на коня си и с
копието
иска да ме промуши.
И двата зрака се повториха в същото си време. Прочее, чакам Господ, който работи в моята душа, да ми даде сила и крепост за нов подвиг. Чакам, защото няма живот без Него. При Него е много хубово. Той е моят добър приятел и баща, а така също и на всички, които го дирят.
към текста >>
41.
Саморъчно написано писмо от Учителя (копие) до Теофана Савова
, 29.11.1933 г.
Учителя (
копие
) до Теофана Савова
Саморъчно написано писмо от
Учителя (
копие
) до Теофана Савова
"Слушай това, което ти се казва- прилагай го и изваждай полезното. Употребявай го навсякъде. Не бързай да постигаш крайната цел. Тя е у голяма спирка и мнозина стоят там и чакат своето благо. Но благото само не идва.
към текста >>
(
копие
от Теофана Савова)
Но благото само не идва. То се придружава от Великото Разумно. А то- към Необятната Любов. Сряда 29 ноември 1933 г Изгрев" Писмо на Учителя, 29 ноември 1933 г.
(
копие
от Теофана Савова)
Източник: Словото на УчителяЛетопис на изгрева - Том 2 Теофана Савова
към текста >>
42.
Роден Франц Шламбора, чешки художник, нарисувал цветния Пентаграм
, 01.12.1881 г.
В края на събора всички присъстващи са получили точно
копие
на Пентаграма, отпечатано като плакат (65х50 см).
Учителя подробно разяснил значението на символите, показани в този Пентаграм. Обърнал е особено внимание на думите изписани в кръг: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа”. Тук в лъчите има фигури и се четат имената на петте добродетели – Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. В горния край на лъча на Правдата е поставен образът на Христос. Извън лъчите се виждат букви и символи.
В края на събора всички присъстващи са получили точно
копие
на Пентаграма, отпечатано като плакат (65х50 см).
Литографският камък, от който са приготвени отпечатъците, е изработен в Литографското ателие на Иван Празе, което се е намирало тогава на ул. Гурко №4 в София. Камъкът днес се съхранява в Музея на Учителя Петър Дънов в с. Мърчаево до София. Допълнителни обяснения за значението на Пентаграма, за работата с него и правилното му използване, Учителя е дал и на Събора през 1914 г.
към текста >>
Обръщаме внимание, че този Пентаграм е съвършено точно
копие
на картината от 1922 г., но в жълто-оранжев отенък.
и легитимирането на Братството. Сега е поставена в стаята на Учителя в културно-просветния Център на Общество „Бяло Братство” в София. Снимката на този Пентаграм може да се види върху корицата на второто издание на брошурата „Пентаграмът“ на издателство „Бяло Братство“ (София, 2013). По-известно е изображението на цветен Пентаграм, показано в публикацията на Петър Вангелов (Фиг.3). Използвано е на много места – може да се види днес в редица книги, както и като фотокартичка.
Обръщаме внимание, че този Пентаграм е съвършено точно
копие
на картината от 1922 г., но в жълто-оранжев отенък.
Картината е прерисувана много точно, със всички детайли, от художничката Цветана Щилиянова през 1963 г. Това художествено копие е с по-малки размери. Цв. Щилиянова не е поставила подписа си. При достатъчно увеличение на фотографията, в долния десен ъгъл на картината може да се разчете изписана датата 14.VІІ.1963 г., когато вероятно художничката е завършила работата си. Копието е запазено.
към текста >>
Това художествено
копие
е с по-малки размери. Цв.
Снимката на този Пентаграм може да се види върху корицата на второто издание на брошурата „Пентаграмът“ на издателство „Бяло Братство“ (София, 2013). По-известно е изображението на цветен Пентаграм, показано в публикацията на Петър Вангелов (Фиг.3). Използвано е на много места – може да се види днес в редица книги, както и като фотокартичка. Обръщаме внимание, че този Пентаграм е съвършено точно копие на картината от 1922 г., но в жълто-оранжев отенък. Картината е прерисувана много точно, със всички детайли, от художничката Цветана Щилиянова през 1963 г.
Това художествено
копие
е с по-малки размери. Цв.
Щилиянова не е поставила подписа си. При достатъчно увеличение на фотографията, в долния десен ъгъл на картината може да се разчете изписана датата 14.VІІ.1963 г., когато вероятно художничката е завършила работата си. Копието е запазено. Фиг.3 – ЦВЕТЕН ПЕНТАГРАМ (копие на Цв.Щилиянова от 1963 г.) Фиг.4 – МАЛЪК ЦВЕТЕН ПЕНТАГРАМ (година неизвестна)
към текста >>
Копието
е запазено.
Обръщаме внимание, че този Пентаграм е съвършено точно копие на картината от 1922 г., но в жълто-оранжев отенък. Картината е прерисувана много точно, със всички детайли, от художничката Цветана Щилиянова през 1963 г. Това художествено копие е с по-малки размери. Цв. Щилиянова не е поставила подписа си. При достатъчно увеличение на фотографията, в долния десен ъгъл на картината може да се разчете изписана датата 14.VІІ.1963 г., когато вероятно художничката е завършила работата си.
Копието
е запазено.
Фиг.3 – ЦВЕТЕН ПЕНТАГРАМ (копие на Цв.Щилиянова от 1963 г.) Фиг.4 – МАЛЪК ЦВЕТЕН ПЕНТАГРАМ (година неизвестна) В спомените на старите членове на Братството се говори за още един цветен, по-малък Пентаграм (Фиг.4). Споменава го през педесетте години и Боян Боев. Нарисуван е върху по-тъмен, синьо-зелен фон.
към текста >>
Фиг.3 – ЦВЕТЕН ПЕНТАГРАМ (
копие
на Цв.Щилиянова от 1963 г.)
Картината е прерисувана много точно, със всички детайли, от художничката Цветана Щилиянова през 1963 г. Това художествено копие е с по-малки размери. Цв. Щилиянова не е поставила подписа си. При достатъчно увеличение на фотографията, в долния десен ъгъл на картината може да се разчете изписана датата 14.VІІ.1963 г., когато вероятно художничката е завършила работата си. Копието е запазено.
Фиг.3 – ЦВЕТЕН ПЕНТАГРАМ (
копие
на Цв.Щилиянова от 1963 г.)
Фиг.4 – МАЛЪК ЦВЕТЕН ПЕНТАГРАМ (година неизвестна) В спомените на старите членове на Братството се говори за още един цветен, по-малък Пентаграм (Фиг.4). Споменава го през педесетте години и Боян Боев. Нарисуван е върху по-тъмен, синьо-зелен фон. Картината е подобна на големия Пентаграм – с подписа на Учителя, с крилатото колело и светещата сфера, с цветната дъга и с формулата „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа” върху нея.
към текста >>
Среща се само негово печатно
копие
като плакат с размери 49х44 см., съхраняван в домовете на най-старите последователи на Учителя, обикновено поставен в специална рамка под стъкло.
Картината е подобна на големия Пентаграм – с подписа на Учителя, с крилатото колело и светещата сфера, с цветната дъга и с формулата „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа” върху нея. Отличава се с образа на Христос най-горе, а рисунката на светилника е обърната на ляво. Отсъстват фигурите на ангелите отгоре и на децата отдолу. Предполагаме, че този цветен Пентаграм се е появил след войните (Балканските и Първата световна война), не по-рано от 1918-1919 г. Не е известно и дали някъде е запазен оригиналът му.
Среща се само негово печатно
копие
като плакат с размери 49х44 см., съхраняван в домовете на най-старите последователи на Учителя, обикновено поставен в специална рамка под стъкло.
Досега ние не сме намерили никакви документални данни за авторството и за времето на появата му. Идваме до момента да си отговорим на въпроса – кой е истинският художник на големия цветен Пентаграм от Фиг. 2, показан на Търновския събор през лятото на 1922 година. Не е ясно кога и при какви условия, грижливо съхраняваното платно на големия цветен пентаграм е било отваряно и неточно е прочетено името на художника като „Ф.Шлятер“. Вярна е само годината – 1922.
към текста >>
43.
Роден Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото
, 06.02.1894 г.
Трябва да се провери, дали той е написал нещо и ако е написал, то да ни се изпрати
копие
.
10. През 1989 г. в София бе брат Николай Каллертс. С него бе уговорено той лично да напише история на латвийското Братство. Той обеща да напише. Но ние не получихме нищо от него.
Трябва да се провери, дали той е написал нещо и ако е написал, то да ни се изпрати
копие
.
Беше уговорено с него, че той ще ни предостави всички снимки на латвийците заснети групово с Учителя в България, за да можем да направим един албум с латвийската група. Искахме да сложим началото за написване историята на латвийското Братство като си използва онзи архив, който се съхранява в Латвия. А това са снимки, писма, спомени и някои и други документи. За това е необходимо този въпрос да се придвижи от онези, които са приемници на старите братя и сестри от Латвия, които са вече в невидимия свят. 11. Тук ние притежаваме някои спомени на братята и сестрите от София във връзка с летуването на латвийците в България.
към текста >>
44.
Заминава си Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото
, 04.01.1983 г.
Трябва да се провери, дали той е написал нещо и ако е написал, то да ни се изпрати
копие
.
10. През 1989 г. в София бе брат Николай Каллертс. С него бе уговорено той лично да напише история на латвийското Братство. Той обеща да напише. Но ние не получихме нищо от него.
Трябва да се провери, дали той е написал нещо и ако е написал, то да ни се изпрати
копие
.
Беше уговорено с него, че той ще ни предостави всички снимки на латвийците заснети групово с Учителя в България, за да можем да направим един албум с латвийската група. Искахме да сложим началото за написване историята на латвийското Братство като си използва онзи архив, който се съхранява в Латвия. А това са снимки, писма, спомени и някои и други документи. За това е необходимо този въпрос да се придвижи от онези, които са приемници на старите братя и сестри от Латвия, които са вече в невидимия свят. 11. Тук ние притежаваме някои спомени на братята и сестрите от София във връзка с летуването на латвийците в България.
към текста >>
45.
Роден Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя
, 17.10.1883 г.
Боян Боев и Георги Куртев в
Скопие
, 1917 г.
Боян Боев. Бележки на съставителя д-р Вергилий КръстевI. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ Изгревът - Том 30 Снимки на Боян Боев
Боян Боев и Георги Куртев в
Скопие
, 1917 г.
Георги Куртев, Боян Боев, Матей Станев - прав. Гр. Панагюрище -1923 г. Прави: 1. Боян Боев. 2. Мария Райнова, учителка.
към текста >>
46.
Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя
, 30.12.1900 г.
Той не давал никакви сведения, докато не извадили и поставили на масата пред очите му списък, точно
копие
от друг такъв, описващ дадените му за съхранение ценности, принадлежали на Учителя и Братството.
Там дойде и брат Борис, но минаха няколко дни и чух, че го повикали в София спешно. Когато той отново дойде горе, брат влад ме извика и каза: “Кралъо, Борис се е върнал и иска да отидем в палатката на брат Боян.” Отидох. Бяхме четирима: брат Борис, брат Боян, врат влад и аз. Разказът на брат Борис продължи до късно. Извикали го в София да го разпитват за авоарите на Братството.
Той не давал никакви сведения, докато не извадили и поставили на масата пред очите му списък, точно
копие
от друг такъв, описващ дадените му за съхранение ценности, принадлежали на Учителя и Братството.
Той разгледал дадения опис, и като видял, че има предателство, казал: “Да, аз пазя тези неща. Утре сутринта ще ви ги донеса.” Излязъл от милицията и веднага се отправил към Витоша. Там той бил скрил исканите вещи в изкуствено направен камък между морените. Сложил го в раницата и на другия ден отишъл в обещания час отново в милицията. Поискал чук, замахнал и счупил с два-три удара камъка.
към текста >>
47.
Родена Буча Бехар, писателка, учителка и последователка на Учителя
, 06.01.1901 г.
Аз бях тогава млад и пожелах да получа едно
копие
.
Тя има огромно творчество, което приживе успя да подготви, да подреди и да напише на пишеща машина на хубава хартия с прекрасен шрифт и на машинопис, който е изряден. Тук се включват различни есета върху Стария Завет с философски обобщения и прозрения на един изключително висок академичен стил, който не може да бъде достигнат в следващите 100 години. Освен това тя написа и свои описания за Школата на Изгрева и живота на Изгрева. Описа ги така, както ги е възприела и както ги е изживяла. Беше си подготвила материала в четири копия и търсеше кому да ги предаде.
Аз бях тогава млад и пожелах да получа едно
копие
.
Но ми попречиха и то нейните най-близки приятели. Направо завидяха, че ако дойде някое копие в мен, то може би ще има бъдеще и може да се отпечата. Не ми позволиха дори да се срещна с нея. Така нейните четири копия отидоха на различни места. И в момента те са разбити.
към текста >>
Направо завидяха, че ако дойде някое
копие
в мен, то може би ще има бъдеще и може да се отпечата.
Освен това тя написа и свои описания за Школата на Изгрева и живота на Изгрева. Описа ги така, както ги е възприела и както ги е изживяла. Беше си подготвила материала в четири копия и търсеше кому да ги предаде. Аз бях тогава млад и пожелах да получа едно копие. Но ми попречиха и то нейните най-близки приятели.
Направо завидяха, че ако дойде някое
копие
в мен, то може би ще има бъдеще и може да се отпечата.
Не ми позволиха дори да се срещна с нея. Така нейните четири копия отидоха на различни места. И в момента те са разбити. Спомням си нейната „История на Шко-лата" - в един пакет стоеше при Драган Петков. Няколко пъти исках да го прибера, но той не ми го даде.
към текста >>
48.
Роден Георги Куртев, ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос
, 03.03.1870 г.
По време на Първата световна война служи като фелдшер в
Скопие
.
Роден Георги Куртев, ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос (3 март 1870 г., Айтос - 14 февруари 1961) Георги Куртев е роден през 1870 г. в Айтос.
По време на Първата световна война служи като фелдшер в
Скопие
.
Среща за първи път Учителя през 1910 г в Айтос на негова сказка по френология. Става не само последовател и ученик на Учителя, но участва и в организационния живот на братствата в Бургас и Айтос. През 1922 г на Братството в Айтос е подарена наследствена нива. След няколко години там се изгражда Айтоската братска градина. До деня на своето заминаване - 14 февруари 1961 година, Георги Куртев е най-уважаваният и обичан ръководител от братствата в България.
към текста >>
През 1917 г., по време на войната, Г.Куртев е мобилизиран и изпратен като фелдшер в болницата в
Скопие
.
Куртев се запознал с идеята за вегетарианството чрез свои близки от Братството. Тя му допаднала дотолкова, че станала негово убеждение за цял живот. През същата година Учителят отново посетил Айтос, приемайки поканата му да присъства на спиритически сеанс. На него той им дал добър урок. От последиците на този сеанс, групата се убедила, че пътят на спиритизма е различен от този, който Учителят проповядва.
През 1917 г., по време на войната, Г.Куртев е мобилизиран и изпратен като фелдшер в болницата в
Скопие
.
В същата болница бил и Боян Боев, като аптекар. По заръка на Учителя те са изпълнявали всяка вечер специален наряд, даден от него. Силното им духовно присъствие е помагало на мнозина. По време на престоя им там избухнала епидемия от холера. Те двамата поели лечението на 800 души холерно болни.
към текста >>
По време на Първата световна война служи като фелдшер в
Скопие
.
Брой 1-2 -1995г. Георги Куртев (Светозар Няголов) Георги Куртев е роден през 1870 г. в Айтос.
По време на Първата световна война служи като фелдшер в
Скопие
.
Всяка сутрин излиза рано на една височинка, на която си прави редовно молитва. Една сутрин покрай него минава неговият командир — генерал, и му козирува. Брат Георги го пита: „Защо ми козирувате, господин генерал? " Той му отговаря: „Не козирувам на тебе, момче, а на тези, които са с тебе." (Генералът вижда светли същества, които придружават Георги по време на молитвата му.) Георги Куртев е пуснат в отпуск и тръгва с влака за София.
към текста >>
На фронта неприятелят напредва и започва да бомбардира
Скопие
.
Внушава му се да вземе три хляба. Той отива на ул. „Опълченска" № 66 при Учителя, който го посреща и му поръчва: „Веднага занеси един хляб на семейство Иванови." Георги оставя двата хляба при Учителя и тръгва към дома им. Семейство Иванови три дни не са яли хляб и децата казват на майка си: „Мамо, ето вече три дена твоят Господ, на когото се молиш, не ни донесе хляб." В това време вратата се отваря, влиза Георги Куртев и им подава хляба като отговор на тяхната молитва. Радостта им е голяма.
На фронта неприятелят напредва и започва да бомбардира
Скопие
.
Началниците на болницата бягат и оставят болните и ранените на произвола на съдбата. Тогава Георги Куртев поема командването: издава отпускни билети на всички, които могат да ходят, за да се евакуират. Натоварва всички болни на каруци и напуска града. Когато последната каруца минава по моста, излизайки от града, пада снаряд и го разрушава. На отсамния бряг на реката остават само Георги Куртев и Боян Боев, които прегазват водата.
към текста >>
В. К.: Сега ти трябва да ми дадеш ония тетрадки, които ти ги имаш и си ги направил, да имам по едно
копие
.
Г. С.: Пожелание, каквото имаш запланувано и ти, също да стане. Там за музиката на Изгрева, за художниците и пр. и пр. Всичко това нещо трябва да стане. Това са хубави идеи, които трябва да видят своето реализиране.
В. К.: Сега ти трябва да ми дадеш ония тетрадки, които ти ги имаш и си ги направил, да имам по едно
копие
.
Г. С.: Не знам дали ще мога да ги намеря, защото теса, някои листа вече са загубени. Пратени са някъде и не мога да обещая. В. К.: Ти нали имаш по една тетрадка, запазена у теб. Нея ще ми дадеш. ________________________
към текста >>
Георги КуртевБоян Боев и Георги Куртев в
Скопие
, 1917 г.
И колко е угодно Богу, когато живеят братя в единомислие! _______________Източник: 36. ГЕОРГИ КУРТЕВБОРИС НИКОЛОВ Изгревът - Том 3 Снимки на Георги Куртев
Георги КуртевБоян Боев и Георги Куртев в
Скопие
, 1917 г.
Георги Куртев, Боян Боев, Матей Станев - прав. Молитвена група от 10 човека във Велико Търново -1922 г. Прави - отляво Боян Боев, а отдясно Георги Куртев. Семейството на Георги Куртев. 1. Верка. 2. Донка. 3.
към текста >>
49.
Заминава си Георги Куртев, ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос,
, 14.02.1961 г.
По време на Първата световна война служи като фелдшер в
Скопие
.
Заминава си Георги Куртев, ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос (3 март 1870 г., Айтос - 14 февруари 1961) Георги Куртев е роден през 1870 г. в Айтос.
По време на Първата световна война служи като фелдшер в
Скопие
.
Среща за първи път Учителя през 1910 г в Айтос на негова сказка по френология. Става не само последовател и ученик на Учителя, но участва и в организационния живот на братствата в Бургас и Айтос. През 1922 г на Братството в Айтос е подарена наследствена нива. След няколко години там се изгражда Айтоската братска градина. До деня на своето заминаване - 14 февруари 1961 година, Георги Куртев е най-уважаваният и обичан ръководител от братствата в България.
към текста >>
50.
Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя
, 19.08.1908 г.
Само тя можеше да каже това, защото аз знаех, че тя съхраняваше
копие
на този дневник.
13. При тази обстановка аз отивам при Никола Нанков и го питам: - Този дневник на Лулчев верен ли е или е фалшификат? - Верен и точен. Специално разпитвах Невена Неделчева. Тя потвърди, че е точен.
Само тя можеше да каже това, защото аз знаех, че тя съхраняваше
копие
на този дневник.
Срещам веднъж, слизайки от рейса, на спирката, Невена и я питам: - Верен и истински ли е този дневник? Отговаря ми: - Да, точен е. - Ами вторият дневник на Лулчев при Вас ли е?
към текста >>
51.
Разговор на Учителя с брат Даниел Цион и брат Азриел
, 09.08.1940 г.
13.
Копие
е публикувано в Изгревът на Бялото братство, т.
10. Методи Константинов, „Спасяването на евреите“ (в препис на В. Кръстев), из „Изгревът на Бялото братство“ т.IV ( ред. Вергилий Кръстев), София, 1995 г., 534 стр. 11. Michael Bar-Zohar, Beyond Hitler’s Grasp, Avon, MA, 1998, 128 стр. 12. Michael Bar-Zohar, Beyond Hitler’s Grasp, p 128–130.
13.
Копие
е публикувано в Изгревът на Бялото братство, т.
XXI (ред. Вергилий Кръстев), София, 2005, стр. 401. 14. Даниел Цион в реч пред радиостанция „Гласът на Израел“ на 14 септември 1952 г. Публикувана в Списание Житно зърно бр.20, 2009 г. ГЛАВНИЯТ РАВИН ДАНИЕЛ ЦИОН ЗА УЧИТЕЛЯ
към текста >>
52.
Заминава си Франц Шламбора, чешки художник, нарисувал цветния Пентаграм
, 27.01.1955 г.
В края на събора всички присъстващи са получили точно
копие
на Пентаграма, отпечатано като плакат (65х50 см).
Учителя подробно разяснил значението на символите, показани в този Пентаграм. Обърнал е особено внимание на думите изписани в кръг: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа”. Тук в лъчите има фигури и се четат имената на петте добродетели – Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. В горния край на лъча на Правдата е поставен образът на Христос. Извън лъчите се виждат букви и символи.
В края на събора всички присъстващи са получили точно
копие
на Пентаграма, отпечатано като плакат (65х50 см).
Литографският камък, от който са приготвени отпечатъците, е изработен в Литографското ателие на Иван Празе, което се е намирало тогава на ул. Гурко №4 в София. Камъкът днес се съхранява в Музея на Учителя Петър Дънов в с. Мърчаево до София. Допълнителни обяснения за значението на Пентаграма, за работата с него и правилното му използване, Учителя е дал и на Събора през 1914 г.
към текста >>
Обръщаме внимание, че този Пентаграм е съвършено точно
копие
на картината от 1922 г., но в жълто-оранжев отенък.
и легитимирането на Братството. Сега е поставена в стаята на Учителя в културно-просветния Център на Общество „Бяло Братство” в София. Снимката на този Пентаграм може да се види върху корицата на второто издание на брошурата „Пентаграмът“ на издателство „Бяло Братство“ (София, 2013). По-известно е изображението на цветен Пентаграм, показано в публикацията на Петър Вангелов (Фиг.3). Използвано е на много места – може да се види днес в редица книги, както и като фотокартичка.
Обръщаме внимание, че този Пентаграм е съвършено точно
копие
на картината от 1922 г., но в жълто-оранжев отенък.
Картината е прерисувана много точно, със всички детайли, от художничката Цветана Щилиянова през 1963 г. Това художествено копие е с по-малки размери. Цв. Щилиянова не е поставила подписа си. При достатъчно увеличение на фотографията, в долния десен ъгъл на картината може да се разчете изписана датата 14.VІІ.1963 г., когато вероятно художничката е завършила работата си. Копието е запазено.
към текста >>
Това художествено
копие
е с по-малки размери. Цв.
Снимката на този Пентаграм може да се види върху корицата на второто издание на брошурата „Пентаграмът“ на издателство „Бяло Братство“ (София, 2013). По-известно е изображението на цветен Пентаграм, показано в публикацията на Петър Вангелов (Фиг.3). Използвано е на много места – може да се види днес в редица книги, както и като фотокартичка. Обръщаме внимание, че този Пентаграм е съвършено точно копие на картината от 1922 г., но в жълто-оранжев отенък. Картината е прерисувана много точно, със всички детайли, от художничката Цветана Щилиянова през 1963 г.
Това художествено
копие
е с по-малки размери. Цв.
Щилиянова не е поставила подписа си. При достатъчно увеличение на фотографията, в долния десен ъгъл на картината може да се разчете изписана датата 14.VІІ.1963 г., когато вероятно художничката е завършила работата си. Копието е запазено. Фиг.3 – ЦВЕТЕН ПЕНТАГРАМ (копие на Цв.Щилиянова от 1963 г.) Фиг.4 – МАЛЪК ЦВЕТЕН ПЕНТАГРАМ (година неизвестна)
към текста >>
Копието
е запазено.
Обръщаме внимание, че този Пентаграм е съвършено точно копие на картината от 1922 г., но в жълто-оранжев отенък. Картината е прерисувана много точно, със всички детайли, от художничката Цветана Щилиянова през 1963 г. Това художествено копие е с по-малки размери. Цв. Щилиянова не е поставила подписа си. При достатъчно увеличение на фотографията, в долния десен ъгъл на картината може да се разчете изписана датата 14.VІІ.1963 г., когато вероятно художничката е завършила работата си.
Копието
е запазено.
Фиг.3 – ЦВЕТЕН ПЕНТАГРАМ (копие на Цв.Щилиянова от 1963 г.) Фиг.4 – МАЛЪК ЦВЕТЕН ПЕНТАГРАМ (година неизвестна) В спомените на старите членове на Братството се говори за още един цветен, по-малък Пентаграм (Фиг.4). Споменава го през педесетте години и Боян Боев. Нарисуван е върху по-тъмен, синьо-зелен фон.
към текста >>
Фиг.3 – ЦВЕТЕН ПЕНТАГРАМ (
копие
на Цв.Щилиянова от 1963 г.)
Картината е прерисувана много точно, със всички детайли, от художничката Цветана Щилиянова през 1963 г. Това художествено копие е с по-малки размери. Цв. Щилиянова не е поставила подписа си. При достатъчно увеличение на фотографията, в долния десен ъгъл на картината може да се разчете изписана датата 14.VІІ.1963 г., когато вероятно художничката е завършила работата си. Копието е запазено.
Фиг.3 – ЦВЕТЕН ПЕНТАГРАМ (
копие
на Цв.Щилиянова от 1963 г.)
Фиг.4 – МАЛЪК ЦВЕТЕН ПЕНТАГРАМ (година неизвестна) В спомените на старите членове на Братството се говори за още един цветен, по-малък Пентаграм (Фиг.4). Споменава го през педесетте години и Боян Боев. Нарисуван е върху по-тъмен, синьо-зелен фон. Картината е подобна на големия Пентаграм – с подписа на Учителя, с крилатото колело и светещата сфера, с цветната дъга и с формулата „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа” върху нея.
към текста >>
Среща се само негово печатно
копие
като плакат с размери 49х44 см., съхраняван в домовете на най-старите последователи на Учителя, обикновено поставен в специална рамка под стъкло.
Картината е подобна на големия Пентаграм – с подписа на Учителя, с крилатото колело и светещата сфера, с цветната дъга и с формулата „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа” върху нея. Отличава се с образа на Христос най-горе, а рисунката на светилника е обърната на ляво. Отсъстват фигурите на ангелите отгоре и на децата отдолу. Предполагаме, че този цветен Пентаграм се е появил след войните (Балканските и Първата световна война), не по-рано от 1918-1919 г. Не е известно и дали някъде е запазен оригиналът му.
Среща се само негово печатно
копие
като плакат с размери 49х44 см., съхраняван в домовете на най-старите последователи на Учителя, обикновено поставен в специална рамка под стъкло.
Досега ние не сме намерили никакви документални данни за авторството и за времето на появата му. Идваме до момента да си отговорим на въпроса – кой е истинският художник на големия цветен Пентаграм от Фиг. 2, показан на Търновския събор през лятото на 1922 година. Не е ясно кога и при какви условия, грижливо съхраняваното платно на големия цветен пентаграм е било отваряно и неточно е прочетено името на художника като „Ф.Шлятер“. Вярна е само годината – 1922.
към текста >>
53.
Роден Марин Камбуров, ученик на Учителя
, 06.10.1902 г.
Нотирането, колкото и професионално да е направено ги променя в по-малка или по-голяма степен и представлява бледо
копие
на живата песен.
Песента беше негов по-реален живот. В нея влагаше всички свои мисли и преживявания - мечтаеше чрез нея, работеше над себе си чрез нея, проповядваше чрез нея. Но тези проповеди бяха като проповедите на светлината - те пробуждаха. Ето как говори за тях Бояна Андреева, неговата внучка, също музикант: “Песните на дядо ми са идеи, мисли, житейска мъдрост, облечена в музика.
Нотирането, колкото и професионално да е направено ги променя в по-малка или по-голяма степен и представлява бледо
копие
на живата песен.
Сам той казва: “Песента не може да се ограничи, да се окове в рамки. Когато Духът работи, Той излиза извън рамките на земните закони.” През своя дълъг и плодотворен живот Марин Камбуров беше желан навсякъде. Често с брат си Петър те бяха най-почетните гости на братски групи из страната, където общия живот се беше запазил и в годините на атеизма. Те ставаха естествен център - двамата братя, вдъхновените певци на Новото.
към текста >>
НАГОРЕ