Търсене в текстове за 'Зорница'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 38 резултата в 21 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_29 ) Човек е микрокосмос - Боян Боев (1883 – 1963)

Венера, като Зорница и като Вечерница, има две различни влияния върху човека.
Центърът на Земята е отстрани на главата и малко отпред, където е центърът на стежанолюбието. Центърът на Юпитер е малко по-горе. Човек трябва да знае и къде в тялото са центровете на Млечния път и на звездите от първа величина. Едни влияния на Венера са отзад на главата, а други са горе на главата, дето е центърът на милосърдието. Всяка планета има три влияния върху човека: физическо, астрално и умствено. Венера, като Зорница и като Вечерница, има две различни влияния върху човека. После, и фазите на Венера оказват влияние. Венера има четири фази: при изпразване – две и при пълнене – две. При изпразването фазите са низходящи, а при пълнене – възходящи. За съжаление, сега изучават астрологията като геометрия и не влагат живот в нея. Един брат запита: „По какво се отличават слънчевите типове?
към текста >>

2. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Месечината грееше приветно, звездите почнаха да бледнеят преди пукването на зората, която бе обявена от Зорницата, блестяща една копраля над хоризонта.
Още по-чудното е, че Дънов е постигнал този си чуден патриархат и продължава да го владее, без оръжие, без стражари, без шарилки и дрънкулки, без анатеми и подкупи. Светия или магьосник, това е човек със свръхчовешки постижения, през първата четвъртина на двадесети век. Такъв човек не заслужава ли да се посети и изслуша? Както бяха ми известили още от вечерта, всички станахме рано, към четири часа, набързо се облякохме, поизмихме се и се отправихме за Сборището всред лагера. Беше хубаво утро, обещаващо ясен летен ден. Месечината грееше приветно, звездите почнаха да бледнеят преди пукването на зората, която бе обявена от Зорницата, блестяща една копраля над хоризонта. Когато малко подир четири часа и половина стигнахме голямата поляна сред лагера, аз бях изненадан от неочакваната гледка. Може би по-право е да кажа, че моите изненади започнаха усилено да се нижат. Там ние заварихме около 500 мъже и жени, а други едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още при пръв поглед, три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкова хора бяха самоволно там толкова рано, че всички стояха и продължаваха да образуват стройни, геометрично правилни редове и то без никакъв видим или гласен разпоредител, и че там владееше, невъобразима за такова множество, пълна тайнствена тишина. Сякаш че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое Божество в тайнствен храм.
към текста >>

Над тях търпеливо бледнееше Зорницата, готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора, когато един невисок, спокоен глас наруши отпред тишината: "Благославяй, душе моя, Господа".
Затова попитах – тихо, на английски, брат С.: "Къде е Дънов? " – "Той още не е тук, отговори С., но е вече време да пристигне". Той идва точно навреме, излизайки измежду боровете пред нас. Натам бяха обърнати в сериозен възторг всички лица. Пред нас, с потайна тържественост, се издигаха, замъглени в утринната дрезгавина, стройни борики. Над тях търпеливо бледнееше Зорницата, готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора, когато един невисок, спокоен глас наруши отпред тишината: "Благославяй, душе моя, Господа". Тогаз се разигра една част от драматичната, невъзможна за описание сцена, която не се поддава на изказване, но която може да разплаче от радостно умиление и един Архангел. Може би на ранното утро, на горския под небето свод, на тисячогласния хор от клеветени и угрозявани лица – не зная, на какво се дължи, но ефектът от изпетия псалом бе за мен несравняем, освен с апокалиптичните сцени в Откровението на Йоана! Никаква тържествена литургия не може да се сравни с това тържество, в неръкотворния храм в подножието на Витоша. В миг – ръце, издигнати над главите, песента се поде от хиляда и повече гърла, с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и душата на всеки, неатрофиран духовно човек. А думите, които тъй тържествено се пееха, бяха следните:
към текста >>

3. АСПЕКТИ НА ВУЛКАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

След известно време тя се явява като Зорница и постепенно се отдалечава от Слънцето, за да достигне най-голямото си отклонение от 48°.
Аспектът от 45°, който при други случаи и други планети се приема за негативен, тук действа много добре, давайки на личността възможност да прояви големи способности (предимно в приложните изкуства) и всяка работа, която подхваща, да я изпълнява с изящество. Съвпадът на Венера с Вулкан, също както при Меркурий, се явява в два варианта. Първият е, когато Венера е между Земята и Слънцето-Вулкан, т. е. в долно съединение; тогава в ефемеридите пред символа на Венера е добавен знакът "R", за който вече изтъкнахме, че показва нейното ретроградно (обратно) движение от изток към запад. При долно съединение, ако Венера е Вечерница, тя следва Слънцето и постепенно се приближава към него, докато се "затули" пред него. След известно време тя се явява като Зорница и постепенно се отдалечава от Слънцето, за да достигне най-голямото си отклонение от 48°. След това Венера започва право движение от запад към изток, приближава се до Слънцето, докато се затули зад него; това е т. нар. "горно съединение". В сравнение с всички останали планети Венера при долно съединение идва най-близо до Земята - само на 40 милиона километра и тогава нейното въздействие е изключително силно. При облагородени типове, дава ценни качества с подчертан усет за изява предимно в изящните изкуства. При недостатъчно облагородени типове се срещат жени, които използват изобилно най-различни козметични средства и пищни оригинални облекла.
към текста >>

4. ВЕНЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Известна е още като Вечерница или Зорница и е най-яркото Небесно тяло след Слънцето и Луната: при максимален блясък е десет пъти по-ярка от Сириус, който е най-ярката звезда-слънце на небесната сфера.
ВЕНЕРА Венера е третата планета от Слънчевото семейство, със символичен знак 9. Известна е още като Вечерница или Зорница и е най-яркото Небесно тяло след Слънцето и Луната: при максимален блясък е десет пъти по-ярка от Сириус, който е най-ярката звезда-слънце на небесната сфера. Блясъкът на Венера се мени: най-силният е четвърта звездна величина, а минималният е трета. Поради силния си блясък тя е последното светило, което сутрин остава да свети като Зорница, и първото, което блясва след залеза на Слънцето като Вечерница. В някои случаи на най-голям блясък може да се наблюдава и през деня. Диаметърът на Венера е близък до този на Земята: около 12 400 километра, а земният е 12 800; затова се казва, че те са планетни близнаци. Поради сравнително големите си размери, Венера със своите влияния засяга по-сериозните изяви у човека.
към текста >>

Поради силния си блясък тя е последното светило, което сутрин остава да свети като Зорница, и първото, което блясва след залеза на Слънцето като Вечерница.
ВЕНЕРА Венера е третата планета от Слънчевото семейство, със символичен знак 9. Известна е още като Вечерница или Зорница и е най-яркото Небесно тяло след Слънцето и Луната: при максимален блясък е десет пъти по-ярка от Сириус, който е най-ярката звезда-слънце на небесната сфера. Блясъкът на Венера се мени: най-силният е четвърта звездна величина, а минималният е трета. Поради силния си блясък тя е последното светило, което сутрин остава да свети като Зорница, и първото, което блясва след залеза на Слънцето като Вечерница. В някои случаи на най-голям блясък може да се наблюдава и през деня. Диаметърът на Венера е близък до този на Земята: около 12 400 километра, а земният е 12 800; затова се казва, че те са планетни близнаци. Поради сравнително големите си размери, Венера със своите влияния засяга по-сериозните изяви у човека. Орбитата на Венера е между Слънцето и тази на Земята, затова и тя, както и Меркурий, се приема за вътрешна планета. Венера обикаля около Слънцето за 225 земни денонощия, движейки се със скорост от 35 километра в секунда.
към текста >>

5. 4. Послание до Тиатирскага Църква -Четвъртата културна епоха - Влад Пашов (1902- 1974)

И ще му дам Зорницата.
Ето, Аз скоро ще я тръшна на болно легло: и туря в голяма скръб ония, които прелюбодействат с нея, ако не се покаят от нейните с тях дела. И чадата й ще убия с мор. И всичките Църкви ще познаят, че Аз съм, Който изпитвам вътрешности и сърца; и ще въздам на всеки от вас според делата му. А на вас - останалите в Тиатир, които не държат това учение, и които не са познали дълбоките работи (както те ги наричат) на Сатаната, казвам: Няма да наложа на вас друг товар; но дръжте онова, което имате, докле дойда. И на този, който победи, и който се пази докрай, за да върши дела чисти като Моите, ще му дам власт над народите - както и Аз получих от Отца Си. И ще му дам Зорницата. Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към Църквите. /2;18-29/. В тази Четвърта културна епоха човек е слязъл със своето съзнание напълно на физическото поле. В тази епоха самото Божество става човек, въплътява се, става индивид. Това е епохата, когато самият човек придобива своята индивидуалност. В най-хубавите творения на гръцката скулптура, Божественият идеал се показва в човешка форма.
към текста >>

Това е епохата, в която се утвърждава властта на Аза в човека, затова Вдъхновителят на Посланията казва: "Аз съм, Който изпитвам вътрешности и сърца." След това казва: "Който победи, ще му дам власт над народите... И ще му дам Зорницата." Който победи, т.е.
В Рим човешката личност се утвърждава върху материалното поле в понятието гражданин. Тогава се ражда това, което наричаме юридическо право, което определя отношенията между гражданите, както и техните отношения към цялото - към държава и общество. В тази епоха развитието на човечеството, неговото слизане в материята, беше стигнало до една точка, където се изискваше един нов импулс, и гой беше даден чрез проявата на Бога в човешки образ. Затова в Посланието Той казва: "На Ангела на Тиатирската Църква пиши: Така казва Божият Син." Значи на тази епоха Вдъхновителят на Посланията се разкрива като Божи Син. Той е Господарят на Четвъртата културна епоха, както е върховен Господар и Ръководител на цялата човешка еволюция, затова Той казва: "Аз съм, Който изпитвам вътрешности и сърца." Значи, Космичният Аз е слязъл на физическото поле и утвърждава Аза в човека, който работи отвътре за организиране на душевния живот на човека. Това е епохата, в която се утвърждава властта на Аза в човека, затова Вдъхновителят на Посланията казва: "Аз съм, Който изпитвам вътрешности и сърца." След това казва: "Който победи, ще му дам власт над народите... И ще му дам Зорницата." Който победи, т.е. който утвърди Аза в себе си под влияние на Христовия импулс, ще стане господар на живота си и ще бъде господар и на народите. Ще му дам Зорницата значи, че под влияние на Христовия импулс човек ще влезе в новата епоха, която е в началото на Втория подпериод от Земния период, наречен Меркуров подпериод. В много езотерични текстове имената на Меркурий и Венера са разменени. И тук, като се говори за Зорницата, подразбира се, както казах, влизането във възходящия подпериод на Земния период, който е наречен Меркуров подпериод, когато човешкият Аз напълно ще се утвърди и одухотвори и ще добие напълно власт над материята. Ще кажа няколко думи и за следния израз: "Но имам против тебе това, че търпиш жената Езавел, която нарича себе си пророчица, която учи и прилъгва Моите слуги да блудстват и да ядат идоложертвено."
към текста >>

Ще му дам Зорницата значи, че под влияние на Христовия импулс човек ще влезе в новата епоха, която е в началото на Втория подпериод от Земния период, наречен Меркуров подпериод.
В тази епоха развитието на човечеството, неговото слизане в материята, беше стигнало до една точка, където се изискваше един нов импулс, и гой беше даден чрез проявата на Бога в човешки образ. Затова в Посланието Той казва: "На Ангела на Тиатирската Църква пиши: Така казва Божият Син." Значи на тази епоха Вдъхновителят на Посланията се разкрива като Божи Син. Той е Господарят на Четвъртата културна епоха, както е върховен Господар и Ръководител на цялата човешка еволюция, затова Той казва: "Аз съм, Който изпитвам вътрешности и сърца." Значи, Космичният Аз е слязъл на физическото поле и утвърждава Аза в човека, който работи отвътре за организиране на душевния живот на човека. Това е епохата, в която се утвърждава властта на Аза в човека, затова Вдъхновителят на Посланията казва: "Аз съм, Който изпитвам вътрешности и сърца." След това казва: "Който победи, ще му дам власт над народите... И ще му дам Зорницата." Който победи, т.е. който утвърди Аза в себе си под влияние на Христовия импулс, ще стане господар на живота си и ще бъде господар и на народите. Ще му дам Зорницата значи, че под влияние на Христовия импулс човек ще влезе в новата епоха, която е в началото на Втория подпериод от Земния период, наречен Меркуров подпериод. В много езотерични текстове имената на Меркурий и Венера са разменени. И тук, като се говори за Зорницата, подразбира се, както казах, влизането във възходящия подпериод на Земния период, който е наречен Меркуров подпериод, когато човешкият Аз напълно ще се утвърди и одухотвори и ще добие напълно власт над материята. Ще кажа няколко думи и за следния израз: "Но имам против тебе това, че търпиш жената Езавел, която нарича себе си пророчица, която учи и прилъгва Моите слуги да блудстват и да ядат идоложертвено." В миналите културни епохи човечеството е слизало постепенно от духовния свят към Земята, в което време то е имало връзка с духовния свят. Колкото повече слиза в гъстата материя, все по-малко хора имат някаква връзка с духовния свят.
към текста >>

И тук, като се говори за Зорницата, подразбира се, както казах, влизането във възходящия подпериод на Земния период, който е наречен Меркуров подпериод, когато човешкият Аз напълно ще се утвърди и одухотвори и ще добие напълно власт над материята.
Той е Господарят на Четвъртата културна епоха, както е върховен Господар и Ръководител на цялата човешка еволюция, затова Той казва: "Аз съм, Който изпитвам вътрешности и сърца." Значи, Космичният Аз е слязъл на физическото поле и утвърждава Аза в човека, който работи отвътре за организиране на душевния живот на човека. Това е епохата, в която се утвърждава властта на Аза в човека, затова Вдъхновителят на Посланията казва: "Аз съм, Който изпитвам вътрешности и сърца." След това казва: "Който победи, ще му дам власт над народите... И ще му дам Зорницата." Който победи, т.е. който утвърди Аза в себе си под влияние на Христовия импулс, ще стане господар на живота си и ще бъде господар и на народите. Ще му дам Зорницата значи, че под влияние на Христовия импулс човек ще влезе в новата епоха, която е в началото на Втория подпериод от Земния период, наречен Меркуров подпериод. В много езотерични текстове имената на Меркурий и Венера са разменени. И тук, като се говори за Зорницата, подразбира се, както казах, влизането във възходящия подпериод на Земния период, който е наречен Меркуров подпериод, когато човешкият Аз напълно ще се утвърди и одухотвори и ще добие напълно власт над материята. Ще кажа няколко думи и за следния израз: "Но имам против тебе това, че търпиш жената Езавел, която нарича себе си пророчица, която учи и прилъгва Моите слуги да блудстват и да ядат идоложертвено." В миналите културни епохи човечеството е слизало постепенно от духовния свят към Земята, в което време то е имало връзка с духовния свят. Колкото повече слиза в гъстата материя, все по-малко хора имат някаква връзка с духовния свят. В Четвъртата културна епоха те са голяма рядкост и са означени в Посланието като пророчица Езавел, "която учи и прилъгва Моите слуги". Това е едно отпадъчно ясновидство, което трябва да престане напълно, защото в него има нещо болезнено, защото развитието е отишло далеч напред, човешкият Аз е слязъл на физическото поле и трябва вътре в себе си да намери Бога.
към текста >>

6. Упражнение за концентриране и трансформиране на състоянията - Влад Пашов (1902- 1974)

Сега всички заедно ще направим следното упражнение: ще си представите, че имаме хубав пролетен ден, а часът е около 2 или 3 сутринта и мислено ще направим разходка до Зорницата и после до Слънцето.
• 334 • Упражнение за концентриране и трансформиране на състоянията. Сега всички заедно ще направим следното упражнение: ще си представите, че имаме хубав пролетен ден, а часът е около 2 или 3 сутринта и мислено ще направим разходка до Зорницата и после до Слънцето. Като свърши пътуването, ще се върнем отново на Земята. Ще ви дам това упражнение за пътуване до Слънцето като метод за трансформиране на състоянията ви. Правете го редовно в продължение на десет дена, а след това – когато сте неразположени. Добре е да правите упражнението сутрин между 2 и 3 ч. Ако не можете да го правите сутрин, правете го вечер от 10 ч. нататък.
към текста >>

7. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Обикаляйки около Слънцето, тя ни се явява ту като Вечерница, ту като Зорница и свети с много ярка светлина.
Меркурий е най-близо до Слънцето и като се изключат астероидите, той се счита за най-малката планета - диаметърът му е около 1/3 от земния, който е 12,672 км. Отдалечен е от Слънцето на 58 млн км и обикаля около него за 88 наши дни. Меркурий се отдалечава най-много на 23 градуса от Слънцето и се губи в лъчите му, затова много рядко се вижда по нашите земи. Ако се приеме плътността на Земята за единица, то Меркурий има по-голяма плътност от Земята — 1:1. Венера Обикаляйки около Слънцето, тя ни се явява ту като Вечерница, ту като Зорница и свети с много ярка светлина. Отдалечава от Слънцето най-много до 48 градуса. Венера обикаля около Слънцето за 224,7 наши дни. Намира се на 108 млн. км от Слънцето. Разстоянието й до Земята, както и това на Меркурий, се мени, тъй като, обикаляйки около Слънцето, тя идва ту между Земята и Слънцето [1], когато казваме, че Венера (също и Меркурий) е в горно съединение със Слънцето, ту от противоположната страна на светилото - тогава казваме, че се намира в долно съединение.
към текста >>

8. СЪБОРЪТ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, 1922 г. - Теофана Савова

Зорницата - утринната красавица - все още светеше ярка пред завеса от гаснещи звезди.
- Заедно с Учителя седем дена! Три часа сутринта е! Аз отварям прозореца, утринният хлад ме лъхна и ме погали. Но аз не чувствам милувката на утринния хлад, моето сърце бие обезпокоено. Утринният хлад показваше, че е още рано за излизане от дома. Зорницата - утринната красавица - все още светеше ярка пред завеса от гаснещи звезди. И цветът на небето показваше, че още е рано. А моята сестра беше излязла, Аз я гледах как върви между двата реда дървета по булеварда, осветени от електрическите лампи. Малката и фигурка с розовото жакетче се явяваше под някое от тях, изгубваше се извън осветения периметър и се виждаше наново пак под някоя друга лампа. Проследих с поглед, проследих я с мисълта си и затворих прозореца. Аз бях виждала Учителя, бях го чувала и толкова.
към текста >>

9. СЪБОР В СОФИЯ - Теофана Савова

"Зорница" - статии в бр.
Съборът през 1926 г., първият ни събор в София, е неописуем по хармония, по нови братски и сестрински чувства, по нова мисъл и музика. Слънцето огрява прекрасната, осеяна с цветя поляна, приютена от боровата гора като в майчин скут. Вятърът охлажда летния ден, а въздухът ухае на пролет - нова пролет в живота на човека. За да се изпълни стихът: „Свидетелството на двама е истинно", ще приведа мнението на един посетител - на Стоян Ватралски. Впечатленията му бяха отпечатани във в. "Зорница" - статии в бр. 38, 39 и 41 и в една отделна брошурка под заглавие: „Кои и какви са белите братя - дъновистите". „От плодовете им ще ги познаете" - Христос. „От година в година, пише авторът, все повече се говори за новото и бързо разрастващо се у нас религиозно движение, последователите на което се наричат от народа „Дъновисти", а от самите тях и от съчувствуващите им - окултно Бяло Братство. Говори се и не може да се не говори. То е интересно, знаменателно и в някои отношения загадъчно явление.
към текста >>

Месечината грееше приветно, звездите почваха да блестят пред пукващата се зора, която бе обявена от Зорницата, блестяща една копраля над хоризонта.
Помня колко хубаво ми се видя това, когато преди гониш за пръв път чух методистите да се здрависват и означават така. Но уви, аз доживях да науча, че кога изфиряса чувството, изчезне братствеността на дело, същите думи стават бая банални и нещо по-лошо. Дано нашите братя никога не изпитат това душевно огорчение и разочарование. Както бяха ми известили още от вечерта, всички станахме рано, къде 4 часа, набързо се облякохме, поизчихме се и се отправихме за сборището всред лагера. I и мк- хубава нощ, обещаваше ясен летен ден. Месечината грееше приветно, звездите почваха да блестят пред пукващата се зора, която бе обявена от Зорницата, блестяща една копраля над хоризонта. Когато малко подир 4,30 часа стигнахме голямата поляна сред лагера, аз бях изненадан от неочаквана гледка. Може би по-право е да кажа: моите изненади започнаха засилено да се нижат. Там ние заварихме може би до 500 мъже и жени, а други прииждаха едновременно с нас на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още при пръв поглед три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкова хора бяха самоволно там толкова рано; че всички стояха и продължаваха да се образуват стройни редове, и то без никакъв видим или главен разпоредител; и че там владееше невъобразима за това множество пълна, тайнствена тишина. Сякаш че това множество стоеше със страхопочитание пред някое живо божество в тайнствен някакъв си храм.
към текста >>

Над тях трепетливо блестеше Зорницата, готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора, когато един не висок, спокоен глас отпред наруши половинчасовата тишина - колкото разбрах после, това било гласа на неусетно пристигналия вожд.
- Къде е господин Дънов? - Той още не е тук, отговори господин С., но е вече време да пристигне. Той идва точно навреме, излизащ измежду боровете пред нас. Натам именно бяха обърнати в сериозен взор всички лица. Пред нас с потайна тържественост се издигаха, замъглени в утринната дрезгавина, стройните борики. Над тях трепетливо блестеше Зорницата, готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора, когато един не висок, спокоен глас отпред наруши половинчасовата тишина - колкото разбрах после, това било гласа на неусетно пристигналия вожд. В същата минута гласът на брат С. (когото нека наречем повторителя) гръмогласно, за да се чуе от цялата фаланга, повтори произнесените от Учителя думи: - Благославяй, душе моя, Господа! Тогаз се разигра една част от драматичната, невъзможна за описване сцена, която се не подава на изказване, но която може да разплаче от радостно умиление един архангел. Дължим, може би, на ранното утро, на горската обстановка под небесния свод, на тисящогласният хор от клеветени и угрозявани люде - не зная на какво се дължи, но ефектът на изпетия псалом бе за мене несравним, освен с апокалиптичните сцени в Откровението на Йоана.
към текста >>

10. 7.26 Олга Славчева - Светозар Няголов ( -2013)

Тя изпълнява добре задълженията си и жената на Русев, Зорница, последователка на Учителя, е много доволна от нея.
Тя се вслушва в съвета и не прекъсва. Скоро Стоян Михайловски става за кратко време министър на вътрешните работи. Първата му работа е да намери и събере всички фалшиви документи и преписки за викането на Учителя над 45 пъти в полицията. Той изгаря и ликвидира тези лъжливи доноси. Олга Славчева се записва студентка по литература и отива да живее в мазето" на банкера Борис Русев, срещу което слугува — мие чиниите и помага на господарката си. Тя изпълнява добре задълженията си и жената на Русев, Зорница, последователка на Учителя, е много доволна от нея. По това време в България идва изтъкнат италиански пианист Алфред Корто, който изнася няколко концерта в столицата. Обикновено всички видни хора, които идват в София, са канени от банкера Русев на вечеря. Поканват и Корто, а едновременно с него и Учителя, за да каже нещо за него. Приготвят богата вечеря и в средата на масата определят две места — за Учителя и за Корто. Учителя идва в дома на Русев и Зорница го посреща радостно.
към текста >>

Учителя идва в дома на Русев и Зорница го посреща радостно.
Тя изпълнява добре задълженията си и жената на Русев, Зорница, последователка на Учителя, е много доволна от нея. По това време в България идва изтъкнат италиански пианист Алфред Корто, който изнася няколко концерта в столицата. Обикновено всички видни хора, които идват в София, са канени от банкера Русев на вечеря. Поканват и Корто, а едновременно с него и Учителя, за да каже нещо за него. Приготвят богата вечеря и в средата на масата определят две места — за Учителя и за Корто. Учителя идва в дома на Русев и Зорница го посреща радостно. Той я пита: „Рекох, тук ли е Олга? " „Тук е, Учителю." „Може ли да я повикате да дойде при мен? " „Разбира се." Тя отива в мазето и извиква Олга Славчева. Олга знае, че Учителя ще бъде гост в техния дом, и когато Зорница я поканва, облича се бързо и с голяма радост отива в приемната. Учителя я поканва да седне на стола при него и започва да разправя за нейния минал живот.
към текста >>

Олга знае, че Учителя ще бъде гост в техния дом, и когато Зорница я поканва, облича се бързо и с голяма радост отива в приемната.
Приготвят богата вечеря и в средата на масата определят две места — за Учителя и за Корто. Учителя идва в дома на Русев и Зорница го посреща радостно. Той я пита: „Рекох, тук ли е Олга? " „Тук е, Учителю." „Може ли да я повикате да дойде при мен? " „Разбира се." Тя отива в мазето и извиква Олга Славчева. Олга знае, че Учителя ще бъде гост в техния дом, и когато Зорница я поканва, облича се бързо и с голяма радост отива в приемната. Учителя я поканва да седне на стола при него и започва да разправя за нейния минал живот. Как, като християнка, е хвърлена на лъвовете. По-късно, пак като християнка, е изгорена на клада. Учителя обръща всичкото си внимание към образа на един свой ученик, а за Корто не казва нищо. Корто седи накрая на масата, а Олга е най-щастливият човек в този момент.
към текста >>

11. Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели - Георги Томалевски (1897-1988)

Това дружество издаваше известния на голяма част от българския народ вестник „Зорница“ - един от най-старите български седмичници, започнал своето просветителско дело още от турско време.
Стоян Ватралски Направи ми силно впечатление това, че Ваталски като християнин писател, при това сурово обективен и критичен, даваше в своето съчинение израз на хубавото, непосредственото и не търсеше съзнателно и преднамерено отрицателни страни в учението, което охотно правеха мнозина съвременници на Учителя. Все около същото време имах и няколко интересни разговори за Учителя и с други негови състуденти - пастора Димитър Николов Фурнаджиев. Пастор Фурнаджиев беше също така изтъкнат евангелистки деятел - един буден българин от Пиринска Македония. Той бе дългогодишен представител на българския евангелизъм в световния съвет на християнските църкви в Швейцария и дълго време представител на „Българското евангелско благотворително дружество“. Това дружество издаваше известния на голяма част от българския народ вестник „Зорница“ - един от най-старите български седмичници, започнал своето просветителско дело още от турско време. Пастор Фурнаджиев беше и най-дългогодишният работник на амвона на най-голямата евангелистка църква в България „Първа евангелска църква“ в София на улица Солунска. Пастор Фурнаджиев познаваше Учителя още от студентските години в Америка. Той добре си спомняше, че още тогава Учителят е имал изработено ясно и определено духовно становище. Това е било един задълбочен християнски мистицизъм. При това Учителят още тогава осъзнавал духовната си мисия.
към текста >>

12. Вулкан - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тогава, ако Венера е Вечерница (когато тя следва Слънцето), всеки ден тя ще се приближава към него, докато се слее (затули) с него, а след време ще се яви като Зорница, при което положение вече ще се отдалечава от него, докато достигне най-голямото си отклонение от 48 градуса.
Съвпадът на Венера с Вулкан, също както и при Меркурий, които са т.нар. ВЪТРЕШНИ ПЛАНЕТИ, се изявява също в два варианта. Първият е, когато Венера е между Земята и Слънцето - Вулкан, в т.нар. долно съединение. Тогава към символа на Венера също добавяме едно „R“, което, както изтъкнахме, показва ретроградно, обратно движение от изток към запад. Тогава, ако Венера е Вечерница (когато тя следва Слънцето), всеки ден тя ще се приближава към него, докато се слее (затули) с него, а след време ще се яви като Зорница, при което положение вече ще се отдалечава от него, докато достигне най-голямото си отклонение от 48 градуса. След това Венера започва правото си движение - от запад към изток, т.е. приближаване към Слънцето, докато също се затули зад него. При долно съединение Венера идва от всички Планети най- близо до Земята и тогава нейното въздействие е изключително силно. Дава ценни качества на човек в изкуството, предимно в изящните изкуства с подчертан устрем за изява, особено при облагородени от Слънцето типове. Ако те не са толкова облагородени, имаме човек (особено жена), който се докарва с най-различна козметични средства и пищни оригинални облекла.
към текста >>

13. Венера - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тази Планета е известна като Вечерница и Зорница и е най-яркото небесно тяло след Слънцето и Луната.
ВЕНЕРА Венера е третата Планета от Слънчевото семейство със символичен знак //. Тази Планета е известна като Вечерница и Зорница и е най-яркото небесно тяло след Слънцето и Луната. При своя максимален блясък тя е десет пъти по-ярка от Сириус, която е най-ярката звезда - слънце, върху Небесната сфера. Говорим при Венера за максимален блясък, защото той се мени: когато е най-силен, е минус четвърта звездна величина, а когато е минимален, е от минус трета. Поради този свой блясък тя е последната звезда, която сутрин остава да свети като Зорница, и първата звезда, която блясва след залеза на Слънцето като Вечерница. При някои случаи на най-голям блясък може да се наблюдава и през деня. Нейният диаметър е близък до този на Земята и е около 12400 километра, а земният е 12800, затова често се казва, че те са Планети- близнаци.
към текста >>

Поради този свой блясък тя е последната звезда, която сутрин остава да свети като Зорница, и първата звезда, която блясва след залеза на Слънцето като Вечерница.
ВЕНЕРА Венера е третата Планета от Слънчевото семейство със символичен знак //. Тази Планета е известна като Вечерница и Зорница и е най-яркото небесно тяло след Слънцето и Луната. При своя максимален блясък тя е десет пъти по-ярка от Сириус, която е най-ярката звезда - слънце, върху Небесната сфера. Говорим при Венера за максимален блясък, защото той се мени: когато е най-силен, е минус четвърта звездна величина, а когато е минимален, е от минус трета. Поради този свой блясък тя е последната звезда, която сутрин остава да свети като Зорница, и първата звезда, която блясва след залеза на Слънцето като Вечерница. При някои случаи на най-голям блясък може да се наблюдава и през деня. Нейният диаметър е близък до този на Земята и е около 12400 километра, а земният е 12800, затова често се казва, че те са Планети- близнаци. Поради сравнително по-големия си размер тя засяга с влиянията си и по-сериозни изяви на човека. Орбитата на Венера е между Слънцето и тази на Земята, затова и тя, както и Меркурий, се приема за вътрешна планета. Фиг. 9.
към текста >>

14. Каин и Евел - Николай Райнов

…Когато зорницата разкъса черни небеса, побегна Каин от Едема и люти слова пламнаха гневно на устните му.
А Каин стана навъсен и страшен. И въглен гореше в сърцето му, а земята пареше петите му — и не можеше да остане в Едема. Тогава извърна лице на ужас Каин и с презрение изгледа Едема и людете му. И устрем към нови земи закънтя в сърцето му тогава. И сбра шъпата си, та я разтвори срещу людете — и остави своите клетви върху Едема. …Когато зорницата разкъса черни небеса, побегна Каин от Едема и люти слова пламнаха гневно на устните му. И побегна Каин с разперени пръсти на ръцете — и побегна от Едема. А зад него се чуваха вопли и стонове — словата на кръвта, която вика…
към текста >>

15. Песен за Девата - Николай Райнов

Песен за Девата Румена зорница на деня — благословена да бъде Двата, Която се ражда от бляскавите вълни и пилее коси по морето! Неуловим е Нейният чар — и гиздостта на Нейния облик пробожда сърцето като двуостър меч.
Песен за Девата Румена зорница на деня — благословена да бъде Двата, Която се ражда от бляскавите вълни и пилее коси по морето! Неуловим е Нейният чар — и гиздостта на Нейния облик пробожда сърцето като двуостър меч. У Нея се сбират всички обаяния, защото Тя е и Майка, и Девственица: Тя е чудо и загадка за ума, но за сърцето е утеха и блаженство. Тя погалва силния — и неговата мощ се стапя като восък на слънце. Тя поглежда майчински слабия — и той добива смелост на исполин. Всеки е пред Нея дете — и Тя е Майка на всичко живо. Тя е родила душите, които живеят на земята.
към текста >>

И детето, което се гали с топли ръце о майка си, и момъкът, който посреща с тупкащо сърце своята обична, и съпругът, който целува своята съпруга, и старецът, който милва проходилото внуче: всички тачат Нея, Зорницата.
Тя е родила душите, които живеят на земята. Светлина Я обвива. И мъжете, като съзерцават Нейния блясък, остават със смутени сърца, с треперливи ръце — и в душата им се ражда любов. Тя е носила Вечния Човек в своето лоно — и от Нейното сърце блика обич към вселената. Всеки, който почита богинята на Обичта, почита — Нея. И детето, което се гали с топли ръце о майка си, и момъкът, който посреща с тупкащо сърце своята обична, и съпругът, който целува своята съпруга, и старецът, който милва проходилото внуче: всички тачат Нея, Зорницата. Чисто е Нейното сърце от петно — и като девствен сняг е бяла душата на Небесната Мома. Тя е съкровен трепет на всичко създадено — и диша. Тя е в цветето на пролетта, стене в жълтия лист на есента, бори се с небето в снежните зимни бури, топи се в синевината на ведро лятно небе. Ветрецът разнася Нейния шепот, а мълнията разсипва бурно блясъка на Нейните златни коси. Тя е светла мрежа, преплела света: в трепета на всеки лавров лист се дочува отглас от Нейната песен.
към текста >>

16. Действие второ. - Велко Петрушев

Зорницата надниква през златистия вече фон на далечния изток.
И наистина, всред мрачната нощ светлината не може да се укрие. Внезапно тя се стресна. Бърже сне черното наметало от лицето си и се вглежда в чудната светлина, блестяща всред лесовете. Ханан, впил поглед в небесната синева, безмълвно шепне светлият му дух молитва. Тя незабавно се изпълва. Зорницата надниква през златистия вече фон на далечния изток. Монархът на сутринната зора пръска веч светли вълни върху тъмния хаос на света. Изплаши се Арияна, но не изгуби присъствие на своя дух. Тя се готви да хвърли черния си воал върху лъчистата глава на жреца, за да огаси светлинните пламъци. А р и я н а. О, Жрецо! Престани да палиш тез факли с пламъка на слънчевата си светлина, която стопява безжалостно моята страстно огъваща се снага! Ела при мен.
към текста >>

17. Епилог. - Велко Петрушев

Затрептя полъхът на светящата зорница, която обсипа с ефирния си блясък, новия ден на победата.
Епилог. Кошмарната нощ скрива своите примамливи прегръдки. Чарът на страстите изгоре върху пламтящата клада и срутиха се нейните основи, падна огнището и потъна в дълбоките води на голямото езеро. Молнията разпръсна тъмните облаци на нощта и нейния дълъг, светящ път описва историята на хаоса, що е гнетил безсмъртния Дух и вечната Душа. Затрептя полъхът на светящата зорница, която обсипа с ефирния си блясък, новия ден на победата. Светящата колесница лети из пространството на двубоя! Пламъците на жреца все повече се разпространяват и обхващат целия свет на 3 е м о н а! Гори той! И се топи върху собственото си огнище. Буен ураган на северния вятър. Страшно реве и отнася в бездънен гроб праха му! А царя на смъртта заспа вечен сън и черната катафалка го отнесе по дългия път на забравата!. . . Девите на слънцето събират цветя от градината на звездите и сплитат от тях венец на лазура, за да накитят достойно невестата и жениха, които идат от царството на голямото страдание и дълбоката скръб.
към текста >>

18. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Месечината грееше приветливо, звездите почнаха да бледнеят преди пукването на зората, която бе обявена от Зорницата, блестяща една копраля над хоризонта.
Още почудно е, че Дънов е постигнал този си чуден патриархат и продължава да го владее, без оръжие, стражари, без шарилки и дрънкулки, без анатеми и подкупи. Светия, или магьосник, това е човек със свръх човешки постижения, през първата четвъртина на двадесети век. Такъв човек не заслужава ли да се посети и изслуша? Както бяха ми известили още от вечерта, всички станахме рано към четири часа, набързо се облякохме, поизмихме се и се отправихме за сборището всред лагера. Беше хубаво утро, обещаващо ясен летен ден. Месечината грееше приветливо, звездите почнаха да бледнеят преди пукването на зората, която бе обявена от Зорницата, блестяща една копраля над хоризонта. Когато малко след четири часа стигнахме голямата поляна сред лагера, аз бях изненадан от неочакване гледка. Може би по право е да се кажа, че моите изненади започнаха засилено да се нижат. Там ние заварихме може би 500 мъже и жени, а други едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още при пръв поглед три неща ме изненадаха, най-малко три! Че толкова хора самоволно бяха там толкова рано, че всички стояха и продължаваха да се образуват стройни геометрически правилни редове и то без никакъв видим, или гласен разпоредител, и че там владееше невъобразима за такова множество пълна тайнствена тишина. Сякаш че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое Божество в тайнствен храм.
към текста >>

Над тях търпеливо блестеше Зорницата готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора, когато един висок, спокоен глас наруши отпред тишината: „Благославяй, душе моя, Господа!“ Тогава се разигра една част от драматичната, невъзможна за описание сцена, която не се подава на изказване, но която може да разплаче от радостно умиление един Арахангел.
Изненадан и трогнат от грандиозната пред мене гледка, аз напразно търсех с око оня, който е пружината и душата на този народ. Затова попитах тихо на английски брат „С“ къде е Дънов! - Той още не е тук отговори „С“, но е вече време да пристигне. Той идва точно на време, излизащ измежду боровете пред нас. Натам бяха обърнати в сериозен възторг всички лица. Пред нас с потайна тържественост се издигаха замъглени в утринна дрезгавина стройни борики. Над тях търпеливо блестеше Зорницата готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора, когато един висок, спокоен глас наруши отпред тишината: „Благославяй, душе моя, Господа!“ Тогава се разигра една част от драматичната, невъзможна за описание сцена, която не се подава на изказване, но която може да разплаче от радостно умиление един Арахангел. Дължимо може би на ранното утро, на горският под небето свод, обстановка на тисячогласният хор от клеветени и угрозявани (.заплашвани) лица, не зная на какво се дължи, но ефектът от изпятия псалом бе за мене несравняем освен с апокалиптичните сцени в Откровението на Йоана. Никаква тържествена литургия не може да се сравни с това тържество в неръкотворния храм в подножието на Витоша. В миг с ръце издигнати над главите си, песента се поде от хиляди и повече гърла, с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и Душата на всеки неатрофиран духовен човек. А думите които тъй тържествено се пееха бяха следните: „Благослови, душе моя, Господа! Не забравяй вейте му милости Не забравяй вейте му благости Не забравяй всичките му добрини Не забравяй милостта му Не забравяй благостта му; Не забравяй обичта му.“ Последните четири реда се повтаряха три пъти, първият път силно, вторият път по-тихо, третият път много тихо. След това почнаха седемтях физически упражнения, които се изразяваха с разни телесни пози и движения, с главата, ръцете и краката, но и с цялото тяло, като следваха сякаш автоматично Учителя, който стоеше пред тях и сам с чудесна ловкост за възрастта му правеше едновременно същите движения.
към текста >>

„Търновски епархийски вести“ пускат брошура „Дъновизма като вредна секта.“ Замесват се в разправията „Сговор“, „Пряпорец“, „Зора“, „Зорница“, „Ново време.“ Става ясно, че никой от тези вестници не е дъновистки пропагандатор, и че искането дъновисткия събор да се забрани е смешно.
Става дума за духа на България от средата на 19-ти до средата на 20-ти век. Става дума за Александър Божинов. Той пише за попските заяжданици с дъновистите, докато те самите нарушават всяко от собствените си изискванията към противната страна в този вечен спор. Божинов печата във вестник „Сговор“ нещо за дъновския събор, и как един лаком поп му грабнал хляба от масата без да благодари, или да се извини. Попските вестници, както ги нарича той, не закъсняват да се обадят. „Търновски епархийски вести“ пускат брошура „Дъновизма като вредна секта.“ Замесват се в разправията „Сговор“, „Пряпорец“, „Зора“, „Зорница“, „Ново време.“ Става ясно, че никой от тези вестници не е дъновистки пропагандатор, и че искането дъновисткия събор да се забрани е смешно. Просто цитирам „има хора с покрусени души, които търсят в нещо утеха. Такива сломени души не са един, не са двама те са легион. Тая утеха те искат да я намерят не в черквата на моя поп (попът дето му грабнал хляба А.С.), където има повече панаир, отколкото благоговение, където е повече театър, отколкото молитвен дом, а в тихите дебри на планината, или в първия лъч на зората... Наричали се „братя“ и „сестри“ какво от това? Нали ние всички според христовото учение сме братя и сестри на земята?... За да не помислите, че съм дъновист ще кажа, че пуша по 30 цигари на ден, плюс две-три лули, попийвам си и на обяд и надвечер, ям повече месо отколкото зеленчук, лъчите на зората твърде рядко съм имал щастието да посрещам, и след това като ми се завърти главата... заключвам дори вратата на кабинета си.“ Въпреки врявата и истеричните нападки срещу Дънов, обикновеният българин не вижда в него никаква заплаха, не изпитва никаква омраза.
към текста >>

19. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Защото ти, Зорнице, си Вечерница и ти, Вечернице, си Зорница.
Но ти си и Вечерница. Ти си, която си го сложила да спи, ти си и която си го събудила, за да го сложиш пак да спи. Издънените тротоари са такива, защото са се износили от провървения път. Пустотата е пустота само на фона на гъмжащото минало. И там, където е имало минало, „минало“ ли е, или дръпване на черта, от която да се чете бъдещето; вечерно приспиване, без което не може да дойде чудото на утринното зазоряване. Защото ти, Зорнице, си Вечерница и ти, Вечернице, си Зорница. След час махленската кучка ще си получи първия ритник и първия камък. Прясната проститутка ще излезе от моминския си сън провидяла чудото, че вече крачи с майка си жена до жена, улицата пълна с мъже, всичките силни и грозни, и тя може да ги има, колкото и да са грозни, защото животът си има своя ден и този ден е пълен с безбрежния порив за сливането и ето - тя ще го владее с това бебешко тяло, което носи на краката си надолу към „Розова градина“, зад краката си, между краката си, в празните си сега ръце, в учудения поглед, с който поглежда майка си, за да срещне нейния успокоен вече поглед, че момичето й е станало жена. Полицаите ще надуват колата си из индустриалния квартал, долната махала, горната махала... Писателят ще напише „Добро утро, Зорнице! Добро утро, бяло небе!...“ несигурен и уплашен, защото не знае къде ще го отведе тази фраза, този ден, тази книга... Свещено бъдеще мое! Наше! Вечно бъдеще във вечното ни минало... * От пяната на тихите августовски прибои, дошли да заместят юлския покой, се надига, откакто свят светува, предутринен свеж дъх, повей и чайките го яздят в радостна наслада под бялото небе, и гларусите се полюшват в него в царствено спокойствие под ослепителната Зорница. През юли преди изгрев Черно море лъщи като лист олово - плувай и след теб остава само огърлица от мехури - и стои така до изгрев слънце. Сега обаче шепне, диша - от Босфора на юг, нагоре на север край гръцките полуостровни републики, воюващи от двете страни на големия залив, на дъното на който по едно време има някаква Генуезка ли, Задарска ли италианска колония - отдавна изпепелена и разнесена в гнили дъски и нечистотии сред обгорен кирпич и камък - и по на север, в подножието на планините, дето мият крака в дълбокото, и още по на север, в Одесос, Варна, Галата и сетне Каранея, високо над брега, дето е бил заточен римският поет, пясъците още по на север и треволяците, и блатата, дето пълзят назад-напред ту навътре, ту навън около непостоянната делта на Дунав, и нататък в безкрайната извивка на брега на изток, и после на юг, в заливите на другите северни черноморски гръцки колонии... Тук вече години наред реват оръдия, отекват в Истанбул чак, в Петербург, в Кавказ, в Северния Тихи океан.
към текста >>

Полицаите ще надуват колата си из индустриалния квартал, долната махала, горната махала... Писателят ще напише „Добро утро, Зорнице! Добро утро, бяло небе!...“ несигурен и уплашен, защото не знае къде ще го отведе тази фраза, този ден, тази книга... Свещено бъдеще мое! Наше! Вечно бъдеще във вечното ни минало... * От пяната на тихите августовски прибои, дошли да заместят юлския покой, се надига, откакто свят светува, предутринен свеж дъх, повей и чайките го яздят в радостна наслада под бялото небе, и гларусите се полюшват в него в царствено спокойствие под ослепителната Зорница.
Пустотата е пустота само на фона на гъмжащото минало. И там, където е имало минало, „минало“ ли е, или дръпване на черта, от която да се чете бъдещето; вечерно приспиване, без което не може да дойде чудото на утринното зазоряване. Защото ти, Зорнице, си Вечерница и ти, Вечернице, си Зорница. След час махленската кучка ще си получи първия ритник и първия камък. Прясната проститутка ще излезе от моминския си сън провидяла чудото, че вече крачи с майка си жена до жена, улицата пълна с мъже, всичките силни и грозни, и тя може да ги има, колкото и да са грозни, защото животът си има своя ден и този ден е пълен с безбрежния порив за сливането и ето - тя ще го владее с това бебешко тяло, което носи на краката си надолу към „Розова градина“, зад краката си, между краката си, в празните си сега ръце, в учудения поглед, с който поглежда майка си, за да срещне нейния успокоен вече поглед, че момичето й е станало жена. Полицаите ще надуват колата си из индустриалния квартал, долната махала, горната махала... Писателят ще напише „Добро утро, Зорнице! Добро утро, бяло небе!...“ несигурен и уплашен, защото не знае къде ще го отведе тази фраза, този ден, тази книга... Свещено бъдеще мое! Наше! Вечно бъдеще във вечното ни минало... * От пяната на тихите августовски прибои, дошли да заместят юлския покой, се надига, откакто свят светува, предутринен свеж дъх, повей и чайките го яздят в радостна наслада под бялото небе, и гларусите се полюшват в него в царствено спокойствие под ослепителната Зорница. През юли преди изгрев Черно море лъщи като лист олово - плувай и след теб остава само огърлица от мехури - и стои така до изгрев слънце. Сега обаче шепне, диша - от Босфора на юг, нагоре на север край гръцките полуостровни републики, воюващи от двете страни на големия залив, на дъното на който по едно време има някаква Генуезка ли, Задарска ли италианска колония - отдавна изпепелена и разнесена в гнили дъски и нечистотии сред обгорен кирпич и камък - и по на север, в подножието на планините, дето мият крака в дълбокото, и още по на север, в Одесос, Варна, Галата и сетне Каранея, високо над брега, дето е бил заточен римският поет, пясъците още по на север и треволяците, и блатата, дето пълзят назад-напред ту навътре, ту навън около непостоянната делта на Дунав, и нататък в безкрайната извивка на брега на изток, и после на юг, в заливите на другите северни черноморски гръцки колонии... Тук вече години наред реват оръдия, отекват в Истанбул чак, в Петербург, в Кавказ, в Северния Тихи океан. Стотици хиляди войници, деца, жени са пролели кръв - на местни татари, руска кръв, турска кръв, сардинска, английска, френска... И сега Севастопол падна. Това е краят на Кримската война. Руският император, устремен към свободен морски излаз в Средиземноморието, бе измислил, че иска да защитава правата на православните в Османската империя; да се застъпва, да бъде негова работа, когато българи, гагаузи или гърци искат да строят нова православна църква в османския си град или селото си.
към текста >>

И ослепителната Зорница безмълвно чака бялото на небето да посинее и хоризонтът да порозовее с нов ден, който наистина да е Утрото на Нов ден.
Поляци в Сливен. В Цариград. Във Варна. В отвоюваната от руснаците Силистра. И ето че предутринни морски зайчета шушнат тихо по цялото Източно Черноморие и шушукането им от толкова време за пръв път наистина се чува, защото няма кой да се вслушва за морски и крепостни канонади. И ослепителната Зорница безмълвно чака бялото на небето да посинее и хоризонтът да порозовее с нов ден, който наистина да е Утрото на Нов ден. Така поне казва сърцето на Поета на най-високата точка над Големия залив, докато предутринната мистерия се влива в него. Строен, възрастен, с развени вълнисти коси, орлов нос - самото въплъщение на Бурята и Натиска на европейската романтика. Има ли по-голям поет на планетата от него по това време? От Адам Мицкевич? Ще възразите, като кажете тук името на някой руски поет, на някой английски поет, и аз няма да споря - може да сте прави за себе си, и за мен може да е било така в някой час на литературни препирни - но те сега, в този миг, в това утро са блокирали от абсент, от опиум, от коняк, от сифилис в някоя петербургска спалня с чужда жена или със сестра си в някоя швейцарска вила, дето са отишли да видят, но не виждат Матерхорн, на някое високопланинско езеро от алкохол и разврат, в някоя гръцка таверна, отдадеш! на дългогодишните си упражнения по сакрална безпринципност.
към текста >>

Но този тук човек в този миг отвътре е кристално чист като сияйния диамант на Зорницата пред вдигнатия му поглед над развелите от бриза десетки червено-сини знамена на Казак-алая тук на върха - с турски полумесец в червеното и полски католически кръст в синьото.
Строен, възрастен, с развени вълнисти коси, орлов нос - самото въплъщение на Бурята и Натиска на европейската романтика. Има ли по-голям поет на планетата от него по това време? От Адам Мицкевич? Ще възразите, като кажете тук името на някой руски поет, на някой английски поет, и аз няма да споря - може да сте прави за себе си, и за мен може да е било така в някой час на литературни препирни - но те сега, в този миг, в това утро са блокирали от абсент, от опиум, от коняк, от сифилис в някоя петербургска спалня с чужда жена или със сестра си в някоя швейцарска вила, дето са отишли да видят, но не виждат Матерхорн, на някое високопланинско езеро от алкохол и разврат, в някоя гръцка таверна, отдадеш! на дългогодишните си упражнения по сакрална безпринципност. Преситени от празното пресищане на империите си. Но този тук човек в този миг отвътре е кристално чист като сияйния диамант на Зорницата пред вдигнатия му поглед над развелите от бриза десетки червено-сини знамена на Казак-алая тук на върха - с турски полумесец в червеното и полски католически кръст в синьото. В него са десетките хиляди поляци, пръснати по света вече половин век, загубили родните си домове от Днепър до Одер, и се бият и ще се бият с всяка тирания в надеждата да върнат свободата на родината си: в Испания по Наполеоновите походи, в Америка по революцията срещу Англия, и срещу руси, и срещу австрийци, и срещу пруси. Сега в Турция срещу император Николай. Той - поетът - не знае, че цялата тази работа сега едва започва и ще има да продължава - с полски пилоти срещу самолетите на Гьоринг рамо до рамо с кралските въздушни сили над Англия и в Италия през Втората световна война, на Монте Касино рамо до рамо с японоезичните щурмови формации на Съединените щати чак след цели деветдесет години. Оная ранна утрин на късното лято на 1855 година тук, на височината над Големия залив с далечинннте планини на юг, с шепата рибарски колиби долу - петдесетте ли там, шейсетте ли паянтови къщи на Бургас, дето нямат едно свястно скеле за лодките си дори - той иска да вярва, че мизерията на Полша е останала в миналото. Те са спечелиш Кримската война заедно с Турция срещу омразна Русия и сега Полша ще е свободна.
към текста >>

Това утро, тази издигаща се Зорница, която чужденците виждат - малцина я забелязват, разбира се.
Корабът траверсира на юг Василико, сетне - Ахтопол с горите на Странджа над тях, но не му се гледа нищо, и да гледа, не вижда нищо сега. В тези планини, в селата и градчетата навътре също е влязла победната война над Русия; в селцата, дето българите тук ще се борят за свои католически църкви така, както на север във Варненско се борят за православни църкви, са разквартирувани други католически полкове - не унгарски и не полски, а френски и с тях е разквартирувана от тук до края на света наследствената им френгя - сифилисът. Но какво го интересува него. Да стигне само Истанбул. Стига. И умира. Това утро, тази издигаща се Зорница, която чужденците виждат - малцина я забелязват, разбира се. Когато Константин пресича Балкана и се чуди какви ли хора има тук, как ли живеят, кои са, кои са учителите им, училищата им, има ли млади търсачи на даскалски места като него - защото буден е този овчарски, абаджийски балкански край, и много училища български имало - неговото чудене е просто овчарско чудене. Абаджийско. Кой ти разбира от военна музика? Гражданче да станеш му е цаката, повече пара пада, по- добро семейство се създава с гражданка. Това е. Е, вярно, че нататък на запад, в Котел на Томови се ражда син, дето ще го нарекат Стефан, и да! - ще стане учител.
към текста >>

20. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Неделя ходели всички на църква, а след това четял издавания в Цариград протестантски вестник „Зорница“.
Къде ще ходи! Немислимо било баща му да се връща при иконите, обредите, каденето и обредословието в църквите и живота на поповете извън църква, ако не искаме да цитираме дядо Никола и да кажем направо „в кръчмата“. Баща му се заел да изучава току-що преведената на новобългарски Библия от Ригс, Лонг, Сечанов и П. Р. Славейков. Отказал се напълно от пиенето и пушенето (преди ставал от леглото с цигара в устата). Вечер преди лягане прочитал по една глава от Библията, тълкувал прочетеното, след което цялото семейство се изправяло на крака и той се молел гласно. Неделя ходели всички на църква, а след това четял издавания в Цариград протестантски вестник „Зорница“. Семейството и роднините остави! Отказването му от бащината религия било шок както за приятели, така и за колеги от еснафа и съграждани. Чувал ги Георги как мърморят: „Ти ли бе, долномахленецо, се намери да не одобряваш нашата религия, начело на която стоят владици и патриарси!“ Самият той станал непопулярен между бившите си другарчета. Отлъчили го от игрите, а понякога го спирали на улицата и го блъскали насам натам да го накарат да се прекръсти. Сякаш бил езичник! Така че светът станал тесен за него. Трябвало след първо отделение да се премести в протестантското училище: две години в девическото, сетне в мъжкото.
към текста >>

21. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - Георги Христов

Заспиваме с надежда, че утре рано ще видим зорницата.
Останало ли е нещо в душите на тия селски хора? Прибираме се за сън. В душите ни пее слънцето. Химни на светлината звучат там. Умората надвива. Заспиваме с надежда, че утре рано ще видим зорницата. Понякога, когато вървя из полето, струва ми се, че някой ми говори. Ветрецът тихо полюлява из- класилите ниви, а от тези класове излизат думи. Сами си месим хляба, варим зелен боб и яздим коне, понесли храна към нивите. Ръцете си усещам много силни. Леко повдигам снопите и ги качвам на колата. Тръгваме.
към текста >>

0.29122185707092