Търсене в текстове за 'Зорница'

Тъмните времена на миналия живот трябва да престанат и зорницата на нашия бъдещ живот трябва да изгрее в сърцето ни.

Ние можем вече да слушаме неговия глас, както Адам слушаше в рая. С тази разлика, че сега той ще говори вътре в душата ни, като ни дава уверението всяка заран и вечер, че той присъства. Ето новата основа на нашия живот. Тя е общението ни с Господа. Тази трябва да е опитността на всяко чадо Божие, пълното му общение с Божия Дух. Тъмните времена на миналия живот трябва да престанат и зорницата на нашия бъдещ живот трябва да изгрее в сърцето ни. При всичко трябва като малки деца да се научим да различаваме гласът Божии кога ни говори и да познаваме неговото присъствие. Тази вътрешна опитност ще ни служи като опора против всичките лъжи и измами на дявола, който постоянно гледа да ни вкара в заблуждение и да ни отдалечи от кошарата Христова, да ни лиши изново от царството Божие и да ни направи съучастници на всичките свои престъпления. Но Господ, който ни е призовал да бъдем съучастници на неговия живот, на блаженството и славата, която е отредил от начало за нас, ще ни пази в името си от всички злини. Става нужда от наша страна да имаме вяра. „Който вярва в мен, има живот вечен", казва Господ Исус.
към текста >>

Тъмнината прехожда и зората и зорницата, която е изгряла, показва, че думите Господни идат да се изпълнят.

Тия дни се приближават, ние сме в тях. Любовта, която вече работи в нашите сърца, съзнанието, което прониква в душата ни, е знак, че Господ е почнал да влага закона си в нашите вътрешности. Евангелската истина, която прониква и в най-тъмните места на нашия живот, е свидетел на това. Обръщането е почнало и ние очакваме неговите резултати. Светлината, която става от ден на ден по-силна и внушителна, виделината, която ни е озарила, прави денят на душата ни да се развиделява. Тъмнината прехожда и зората и зорницата, която е изгряла, показва, че думите Господни идат да се изпълнят. Ние вече чуваме гласа на Бога да ни призовава от всяко място и от всякой народ, да ни призовава да се съберем около него. Защото Израил не са онези, които са обрязани по плът, но онези, които по дух имат печата негов, обручението на Духа. Те са духовният Израил, людете на Бога нашего. Ние сме зачатъка на неговата слава. Той ще се засели помежду нас и ще ни бъде Бог и ние ще бъдем негов народ на Господа.
към текста >>

Сега е мрачкаво, но иде ден и зорницата, която е на нашия хоризонт, го предсказва.

Оставяй се напълно Той да те ръководи. Временните промени в живота са преходни, те са както годишните времена. В живота ни се върши това, което се върши и в природата. Днес може да е бурно или облачно, или дъждовно, влажно или пък ясно, със Слънце и приятно. Вярата, надеждата и любовта — те са основата. Сега е мрачкаво, но иде ден и зорницата, която е на нашия хоризонт, го предсказва. Той е славен ден, блажен ден на живота. Ние сме пришълци и странници в тоя свят. Нашето отечество е другаде. Като свършим своето поприще, ний ще се отправим към дома на нашия Небесен Баща. Поздрави бр.
към текста >>

Работи като сътрудник на много вестници – „Църковен вестник“, „Илинден“, „Отечество“, „Македония“, „Слово“, „Зорница“, „Мир“, „Демократичен сговор“, в списанието на Димитър Голов „Летописи“ и в това на В.

Работи като сътрудник на много вестници – „Църковен вестник“, „Илинден“, „Отечество“, „Македония“, „Слово“, „Зорница“, „Мир“, „Демократичен сговор“, в списанието на Димитър Голов „Летописи“ и в това на В.
Носител е на бронзов медал. През 1923 г. заминава за Америка. Връща се през 1925 г., като описва преживяванията си там в книгата си „В Америка. Впечатления“ (София, 1926). Работи като сътрудник на много вестници – „Църковен вестник“, „Илинден“, „Отечество“, „Македония“, „Слово“, „Зорница“, „Мир“, „Демократичен сговор“, в списанието на Димитър Голов „Летописи“ и в това на В. Граблашев „Задгробен мир“ (издание на Психическото дружество), в християнското списание „Народен страж“. В периода 1922-1923 г. редактира литературното списание „Мироглед“, а в 1929-1932 г. е редактор-стопанин на списание „Заря“, финансирано от масонското акционерно дружество „Подем“. Автор е на 25 книги, както и на около 200 статии, публикувани в периодичния печат.
към текста >>

Работи като сътрудник на много вестници – „Църковен вестник“, „Илинден“, „Отечество“, „Македония“, „Слово“, „Зорница“,

Работи като сътрудник на много вестници – „Църковен вестник“, „Илинден“, „Отечество“, „Македония“, „Слово“, „Зорница“,
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 16 През 1923 г. заминава за Америка. Връща се през 1925 г., като описва преживяванията си там в книгата си „В Америка. Впечатления“ (София, 1926). Работи като сътрудник на много вестници – „Църковен вестник“, „Илинден“, „Отечество“, „Македония“, „Слово“, „Зорница“, „Мир“, „Демократичен сговор“, в списанието на Димитър Голов „Летописи“ и в това на В. Граблашев „Задгробен мир“ (издание на Психическото дружество), в християнското списание „Народен страж“. В периода 1922-1923 г. редактира литературното списание
към текста >>

Сега е мрачкаво, но иде ден и зорницата, която е по нашия хоризонт, го предсказва.

Оставяй се напълно Той да те ръководи. Временните промени в живота са преходни: те са както годишните времена. В живота ни се върши това, което се върши и в природата. Днес може да е бурно или облачно, или дъждовно, влажно или пък ясно със слънце и приятно. Вярата, Надеждата и Любовта - те са основата. Сега е мрачкаво, но иде ден и зорницата, която е по нашия хоризонт, го предсказва. Той е славен ден, блажен ден на живота. Ние сме пришълци и странници в тоя свят. Нашето отечество е другаде. Като свършим своето поприще, ний ще се отправим към дома на Нашия Небесен Баща. Поздрави бр.
към текста >>

Ватев – Русе, сестрата на Зорница Попова.

Попова – София, неразпозната, Зорица Рашкова Петкова – В. Търново, Тереза Кермекчиева – София (майка на стенографката Савка Кермекчиева, починала и съживена от Учителя – виж стр. 169), неразпозната, Стефанка Симеонова –В. Търново. Клекнали, отдясно наляво: Парашкева Перьова–Бойнова – В. Търново, Н. Ватев – Русе, сестрата на Зорница Попова. Константин Петров Борисов: Иван Дойнов Кехайов – ученик на Учителя от началото на века, касиер на пощата до 1921 год. Изселва се в София с жена си Мария Гладкова и децата си – дарява 12 декара лозе. Търновската група – 1946 год. с трима гости от София.
към текста >>

Дъщерята на Борис Малджиев се казваше Зорница и бе омъжена за банкера Костадин Русев.

Докъде стига Неговото виждане в миналото, настоящето и бъдещето. Мировият Учител е господар на времето. Вчера, днес и утре - времето е едно за Господния Дух на Силите, Които направляват живота на Земята и на Небето. Мировият Учител управлява и Земята, и Небето. Борис Николов Дъщерята на Борис Малджиев се казваше Зорница и бе омъжена за банкера Костадин Русев. Те живееха в една солидна къща, а в сутерена, в една малка стаичка бяха подслонили нашата сестра Олга Славчева, която в това време учеше и преживяваше от бедно по-бедно. Случва се така, че Олга трябва да освободи този мизерен сутерен по настояване на господаря на къщата. Тя отива при Учителя и му се оплаква, че е изгонена и няма къде да живее. Учителят я изслушва и й казва: "За тази тяхна постъпка ще видят те, какво има да стане". Олга си прибира багажа, напуска сутерена и отива при приятели.
към текста >>

Сега всички заедно ще направим следното упражнение: Ще си представите, че имате хубав, пролетен ден, а часът е около два или три сутринта и мислено ще направим разходка до Зорницата, а после до Слънцето.

Сега всички заедно ще направим следното упражнение: Ще си представите, че имате хубав, пролетен ден, а часът е около два или три сутринта и мислено ще направим разходка до Зорницата, а после до Слънцето.
Поставете дланите на ръцете си една срещу друга, допрени с върховете на пръстите. Представете си, че средният ви пръст е дълъг, достига до Слънцето. Вижте какво ще почувствате. Мислете си защо пръстът ви е станал дълъг. Ние проточваме средния пръст до Слънцето, за да можем да гледаме на нещата отвисоко, безпристрастно. Сега всички заедно ще направим следното упражнение: Ще си представите, че имате хубав, пролетен ден, а часът е около два или три сутринта и мислено ще направим разходка до Зорницата, а после до Слънцето. След това ще направим едно пътешествие и до Венера. Като свършим пътешествието, ще се върнем отново на Земята. Ще ви дам това упражнение за Слънцето като трансформиране на състоянията ви. Правете го редовно, в продължение на десет деня, а след това, когато сте неразположени. Добре е да правите упражнението сутрин, между два и три часа.
към текста >>

Зорницата, която е на нашия хоризонт, го доказва.

Те са както годишните времена. В живота не става това, което става и в Природата. Днес е бурно и облачно или дъждовно, или пък ясно, със слънце и приятно. Вярата, Надеждата и Любовта – те са основата. Сега е мрачкаво, но иде ден. Зорницата, която е на нашия хоризонт, го доказва. Той е славен ден, блажен ден на Живота. Ние сме пришълци и странници на този свят. Нашето отечество е другаде. Като свършим своята работа, ще се отправим към дома на нашия Небесен Баща. И тъй, мислете честно, чувствайте благородно и действайте безкористно.
към текста >>