Търсене в текстове за 'Зорница'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 21 резултата в 18 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ - Г. Т. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И плуват в сънно упоение докле зорница ги огрее и цветните съновидения лъх утрен вейне и отвее. Wega
В ЛУННОТО СИЯНИЕ Потихом се през грани дюлени провират сноп лъчи зелени и зрели плодове притулени димят сребристо озарени. Ни лъх, ни звук. В недвижно бдение смълчани виснат морни клони и чакат в унес и томление ветрец с листа да заромони. Люлени в лунното сияние, между стеблата на брезите се носят пъстър рой благоухания - на спящите цветя душите. И плуват в сънно упоение докле зорница ги огрее и цветните съновидения лъх утрен вейне и отвее. Wega
към текста >>

2. ЛЕГЕНДА - Г. Т. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Зорницата примигва високо.
– Тържество е разбуждането на селото през работните топли дни... Дебела роса е натегнала по огънатите високи треви. Летен утринен хлад се таи във въздуха. Влаги се носят и застилат по низините. Селото е цяло задиплено със зеленина, само тук там се продират завъси и се червенеят керемидените покриви. Над тях се извиват тънки плетеници сиво-син дим. Зорницата примигва високо. Усеща се сутринен хлад. Жълти ивици прибягват на изток. Морско синьото небе губи своята чистота. Въззеленикави маси се наслагват мълком, нови и все нови багри прииждат от изток, за да добие своя пурпурен тен. Далеч, далеч чертаят сини гърбове високи планини.
към текста >>

3. ВЕСТИ Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Зорница премигва, подухвана от сутришни зефири.
В диплите нейде славей подбира своите песнички, за да посрещне идущия ден. На Изток, мъглявина крие полето. Само тук там проблясва сребърният пояс на Искър. А зад него, далеч, се тъмнеят очертанията на Мургаш планина. Високо на синьото небе се чертаят купища златни звезди. Зорница премигва, подухвана от сутришни зефири. Разведрява се. Жълти вълни пробягват на Изток, морско синьото небе губи своята чистота, въззеленикави маси се наслагват на камари. Нови оранжево-червени вълни дават нов землисто-глинен цвят на изтока. Зад гребена на Стара Планина, незнаен огън издига червени отблясъци. Изведнъж – цялата планина отсреща се обагря в аметистово-теменужен модър воал.
към текста >>

4. Книжнина и вести Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Утринната звезда - прекрасната зорница надниква от хоризонта и радостно приветствува високите върхове - щастлив предвестник на светлото планинско утро, то идеше да каже със своя звезден език: „Иде Слънцето, иде"!
И тая велика песен понятно говореше на всяка жива твар и я изпълваше с мир и любов. Тишина и покой. Като че ли цялата природа е затаила дъх пред явяването на нещо велико. Като че ли в този миг слиза Ангелът на Истината и Доброто и почва своето тайнствено богослужение. Ето, зора е вече! Утринната звезда - прекрасната зорница надниква от хоризонта и радостно приветствува високите върхове - щастлив предвестник на светлото планинско утро, то идеше да каже със своя звезден език: „Иде Слънцето, иде"! Ето го, великият първосвещеник, вече облива с розови лъчи снежния връх и в храма на природата запява своята вечна хвала към Твореца. Ние сме мнозина тук. Така стремително тръгнали към върха изглеждахме като някакъв тайнствен народ, тръгнал да пие от самите източници на красотата. След малко от невиделица по небето се накачулиха тъмни облаци; заваляха неспирни дъждове. Слънчицето от време навреме се показваше, поизсушаваше ни дрехите, постопляше ни и пак ни оставяше на кръщението на обилните дъждовни капки.
към текста >>

5. Из „FRUJT-GATHERJUG – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Стефан УТРО Тъмно още; А звезда зорница Вече е тържествено огряла.
Стефан УТРО Тъмно още; А звезда зорница Вече е тържествено огряла. Утро иде! Радостно душата се въззема С вяра и надежда в Новий ден. СЪБУЖДАНЕ Едва се бори разклащат, утринен вятър люлее върхари. В тъмни зори се песен разнася, Подема я предутрен повей самотен. От пролука трепна безкрила Звездица От пролука на облаци струпани в'чудни камари.
към текста >>

6. DU MAITRE - LE PAIX DESIRE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

„Зорница" беше уредил състезание на тема: „Кои са десетте най-велики българи от основаването на България досега?
На 29 април участваха в екскурзията на Витоша. Неизгладими са впечатленията у нас и у тях от тая среща. И те, и ние ясно виждахме, че новите идеи са едничкият сигурен път за сближение на двата славянски народа, а също така и за обединение на всички народи на земята. Духовните идеи са широката идейна основа, чрез която се хвърля мост между всички народи и те почват да се считат като членове на великото общочовешко семейство. Нашата преса и богомилството През зимата в. „Зорница" беше уредил състезание на тема: „Кои са десетте най-велики българи от основаването на България досега? " Вестник „Вечер" в своите разсъждения върху тая тема пише между другото: „Поп Богомил, велик християнски реформатор, много преди Цвингли, Лютер и Калвин излезе с позив за духовно и нравствено съвършенство на човека и доведе Европа до лозунга „свобода, братство и равенство" който ще остане вечен блян на човечеството". Ние виждаме тук как постепенно все повече обществото се приближава до схващането, че богомилството е една от най-светлите прояви в българската история. Пеенето като дезинфекционно средство Хамбургският професор Тажиг твърди, че пеенето служи като отлично дезинфекционно средство на вътрешните органи. Бавното и силно пеене всред природата помагало за пречистване не само на дробовете, а и на останалите вътрешни органи. То оказвало влияние и на работата на кръвоносните съдове.
към текста >>

7. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Месечината грееше приветно, звездите почваха да бледнеят пред пукващата се зора, която бе обявена от Зорницата, блестяха, една копраля над хоризонта.
Помня, колко хубаво ми се видя това, когато, преди години за първи път чух методистите да се здрависват и означават така. Но уви, аз до- живях да науча, че кога изфиряса чувството, когато изчезне братвенството на дело, същите думи стават баят, банални и нещо по-грозно от гавра. Дано Белите братя и сестри никога не изпитат това душевно огорчение и разочарование. Както бяха ми известили още от вечерта, всички станахме рано, към 4 часа, набързо се облякохме, поизмихме се и се отправихме за поляната всред лагера. Беше хубава нощ, обещаваща ясен летен ден. Месечината грееше приветно, звездите почваха да бледнеят пред пукващата се зора, която бе обявена от Зорницата, блестяха, една копраля над хоризонта. Когато малко след 4.30 часа стигнахме голямата сред лагера поляна, аз бях изненадан от неочаквана гледка. Може би по-право е да кажа, че моите изненади започнаха засилено да се нижат. Там ние заварихме може би до 500 мъже и жени, а други едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още в пръв поглед три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкоз хора бяха самоволно там толкоз рано, че всички стояха и продължаваха да се образуват стройни геометрично правилни редове и то без никакъв видим или гласен разпоредител, е че там владееше невъобразима за такова множество, пълна, тайнствена тишина. Сякаш, че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое божество в тайнствен някакъв си храм.
към текста >>

8. Боян Боев (1883-1963) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Той станал известен на обществеността със своите научни статии във вестниците “Зорница”, “вегетариански преглед”, Камбана”, “Свобода”, "Ново общество”, “Братство”, “Заря”,’’Учителски вестник”.
Той пропътувал Европа без никаква парична помощ.Издържал се е със сказките, с курсовете и от гостоприемството на частни лица, трогнати от готовността му да подчини личното в полза на Цялото.Негова заслуга е образуването на няколко братства в Естония, Латвия и Литва. При едно негово завръщане след успешно свършена работа в чужбина евангелският пастир Марков отразява своите впечатления от дейността на Петър Пампоров в своя в-к “Български бранител”: “Ако подобна творческа работа би се извършила от кой да е евангелски мисионер или православен владика,’ още повече, че името на България е въздигнато и прославено, кой знае вестниците как биха проглушили света, а ето тоя скромен културен труженик се връща с пълна кошница и остава известен за малцина. Но, семето, паднало в земята не е загубено. То ще даде плод и славата му е в бъдещето.” При чешмичката "Ръцете на Рила" които дават В България активността на П. Пампоров е със същата сила и себеотверженост. Той станал известен на обществеността със своите научни статии във вестниците “Зорница”, “вегетариански преглед”, Камбана”, “Свобода”, "Ново общество”, “Братство”, “Заря”,’’Учителски вестник”. Участвал и в създаването на сп. “Житно зърно”, където изнасял свои материали все със същия стремеж за повдигане на душите. П. Пампоров е известен и със своята книга "Отче наш”, където представя философията на поляка Август Циешковски. Пристрастието му към темата за образованието личи и от малката брошура, която е издал със заглавие: “Целта на образованието, според Спиноза”. Философският му ум се е впечатлил и от идеите на Емерсон.
към текста >>

9. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 84 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Наистина, отвънка тялото се изменя, но гледайте душата, която е във мене : И млада и красива, кат светлата зорница, безсмъртна приснодева, най-славната царица.
Не посещават ли ме тъги и сладка радост? Не се ли смея както в предишните години ? Не любя ли пак също красивите гиргини ? Защо ме стар наричат и в други ранг поставят? Съвременните люде какво в човека славят? Наистина, отвънка тялото се изменя, но гледайте душата, която е във мене : И млада и красива, кат светлата зорница, безсмъртна приснодева, най-славната царица. Тялото, то е маска, напусто се гордее, в душата е престолът — човекът там живее. Дядо Благо Преглед Световна опасност. Фашизмът, ако с това име може да се нарече едноличната диктатура отправена в грубо-националистично направление. е вече една световна опасност. Родил се като една реакция на комунизма, взел една част от неговите лозунги, той не е по-малко брутален и насилнически в налагане на своето, и е днес много по-опасен от първия.
към текста >>

10. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 221 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Светела в небето Чудната зорница.
* А пък моите сестрички Ще запляскат с ръце, . . О, на сън не са видели Ягоди такива те. * Вижте колко са червени, А пък как миришат, ах! Но повярвайте, едничка, Ни едничка не хапнах. * * * Росица Рано подранила Малката Росица. Светела в небето Чудната зорница. * Извора в гората Скоро тя видяла, И водица чиста Радостно наляла. * И в градинка китна Спряла се Росица; Цвят след цвят поляла С бистрата водица. * Слънцето изгряло, Цъфнали цветята. В тиха благодарност Свеждали челцата. * * * Вълк Вълчо, вълчо, пак ли дебнеш, В стадото се взираш.
към текста >>

11. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Зорница), извисявайки се временно до истинско пророческо прозрение, покойният Ст.
Съдържа: ключ за характерологично тълкуване формите на главата и лицето. Обща форма на главата. Лицето. Лица и души: Физиогномични паралели между Гьоте и Ницше, Кант и Бергсон, Айнщайн и Едисон, Вагнер и Шуберт, Ибсен и д’Анунцио, Лилиенкрон и Новалис, Хинденбург и Амундсен, Толстой и Ленин, Гладстон и Клемансо, Мусолини и Ганди, — с портретите на всички тия общоизвестни бележити люде. Белите братя, (кои и какви са белите братя — дъновистите) — наблюдения и опит за преценка, от Стоян Ватралски, евангелски пастир. В тази малка книжка, (печатана първом като три последователни статии във в. Зорница), извисявайки се временно до истинско пророческо прозрение, покойният Ст. Ватралски ни сочи с огнени слова в кое именно се състои истинското величие на България в миналото и сега. Книгата съдържа: 1. Моето гостуване у белите братя. 2. Молитвено тържество пред изгрев. 3. Дънов.
към текста >>

12. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 275 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

241) – Влад Пашов В Съветска Русия променят мнението си за християнството – из в „Зорница“ Книги, които доставя книгоиздателство „Братство“ (повтарят се същите книги от предишните броеве – може да се видят в pdf) ПО КОЙ ПЪТ ИДВА НОВОТО С тихи, безшумни стлани навлиза в света Новото, което идва да изпълни с красота и смисъл живота на човека.
Допреният въглен. (из неделната беседа – 20 януари 1924 г.) Човешкото тяло като символ – М. П. Хол Моралът – Т. Ч. Астрология. (продължение от бр. 241) – Влад Пашов В Съветска Русия променят мнението си за християнството – из в „Зорница“ Книги, които доставя книгоиздателство „Братство“ (повтарят се същите книги от предишните броеве – може да се видят в pdf) ПО КОЙ ПЪТ ИДВА НОВОТО С тихи, безшумни стлани навлиза в света Новото, което идва да изпълни с красота и смисъл живота на човека. И интересното е, че то идва от там, от гдето най-малко го очакваме. То идва от неща, които хората са свикнали да считат за маловажни, несъществени. То идва от „малките величини“ на живота, чиято огромна роля на ферменти, на катализатори на новия живот не всички могат да разберат. И кой, наистина, би поверявал, че новото няма да дойде от лабораториите на учените, от кабинетите на държавниците, от висотата на общо признатите авторитети, а наопаки, ще дойде от това, което е отхвърлено, отречено, презряно, осмяно? Кой би помислил, че новото, което всички очакват като спасител, не ще дойде от шумно оповестяваните днес програми на леви и десни политически течения, не ще се въплъти на земята чрез идеите и делата на общопризнатите и тачени от всички водачи на народите, а наопаки, ще дойде по един съвършено незабелязан за „учените“ и „интелигентните“ хора път, ще дойде чрез това, на което днес никой не обръща внимание?
към текста >>

Като обикаля около Слънцето, тя ни се явява ту като Вечерница, ту като Зорница и свети с много ярка светлина.
Различните планети са различно отдалечени от Слънцето и се движат с различни скорости и за различно време обикалят около Слънцето. Меркурий е най-близко до Слънцето и като се изключат астероидите, той се счита за най-малката планета и диаметърът му е около 1/3 от земния, който е 12,672 км. Отдалечен е от Слънцето на 58 милиона километра и обикаля около Слънцето за 88 наши дни. Меркурий се отдалечава най-много с 23° от Слънцето и се губи в лъчите на Слънцето, затова много рядко се вижда по нашите места. Като се приеме гъстотата на Земята за единица, то Меркурий има по-голяма гъстота от Земята 1.1. Венера. Като обикаля около Слънцето, тя ни се явява ту като Вечерница, ту като Зорница и свети с много ярка светлина. Тя се отдалечава от Слънцето най-много до 43°. Венера обикаля около Слънцето за 224.7 наши дни. Тя се намира на 108 милиона километра от Слънцето. Обаче разстоянието й до Земята, както и на Меркурий, се мени, тъй като, обикаляйки около Слънцето, тя идва ту между Земята и Слънцето и тогава казваме, че Венера (същото се отнася и за Меркурий) е в горно съединение със Слънцето, ту от противоположна страна на Слънцето и тогава казваме, че се намира в долно съединение със Слънцето*. В първият случай тя се приближава до Земята дори до 42 милиона километра, а във вторият случай се отдалечава от Земята на 252 милиона километра.
към текста >>

След първите два-три века, обаче, християнската църква за губи своя пръв идеал, но демократичният дух и равенство се още спазват от онези, които са лоялни на Христовите принципи“, из в „Зорница“
Въпреки че в СССР всички религии се считат за опиум на народите, християнството според тях не е най-вредното. То бе причината за въвеждане на нещо съвсем ново в света, с провъзгласяването на равенство между хората, народите, расите и дори половете. То прекрати жертвоприношенията, изисква ни от другите религии. Тези са неговите основни идеи и то бе първото да запознае света с тях. Благодарение на християнството, революционният демократичен дух намери почва в обществените среди. След първите два-три века, обаче, християнската църква за губи своя пръв идеал, но демократичният дух и равенство се още спазват от онези, които са лоялни на Христовите принципи“, из в „Зорница“
към текста >>

13. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Думите „мир и любов“ изговорени преди две хилядолетия близо, изгряват днес като светла зорница и велика надежда за искрените души.
Те са били вероятно извора на великите култури на Толтеките и Маите. Керамичните изделия, намерени между развалините на Тихуанацо са украсени с рисунки, които понякога изобразяват изчезналите животни от предисторическата епоха. Това показва голямата възраст на Титицакската раса и нейната култура. S. Nichоll МИР И ЛЮБОВ Когато е изправен пред мъчнотии, когато търси пътя с наболяло от тревога сърце, блуждающ над пропастите на безнадеждността, само това човек може да намери и оцени онова просто, но ефикасно средство, да намери пътя в краката си, подсказан му от дълбочината на интуицията. Такива моменти се създават под въздействието на мъчителното търсене, тъй като страданието е метода на природата. Думите „мир и любов“ изговорени преди две хилядолетия близо, изгряват днес като светла зорница и велика надежда за искрените души. Много теории са паднали, много доктрини са изпитани и противоречия със скъпа заплата изживени, докато човек проумее и оцени простите средства. Тези средства се състоят в осъзнаването на човека като творец на своя, а от там и на целокупния живот. За да бъде творец, човек трябва да бъде единен. Единен може да бъде само в доброто. Или, с други думи, да прилага във всичко максимум „мир и любов“, което прилагане да стане, фона - основата на съществуването му.
към текста >>

14. -

Ето и зорницата.
Всеки си мисли за хубостите на изминалият ден, та и гласно разменяме впечатленията си. Обличаме се набързо, вземаме обущата в ръка и слизаме тихо, за да не събудим спящите туристи. Излизаме навън, а нощта е тъй тиха и спокойна. че човек се чуди. Звездите големи, като горещи слънца, като очи на великани, гледат мило отгоре, а тяхната светлина се отразява във водите на гладкото езеро. Ето и зорницата. Никога не съм я виждала толкова светла и така голяма. Наплискахме лицата си с вода и тръгваме, за Мусала. Около нас е още нощ. Бялата светла ивица на пътеката сама ни води към височините. Вървим обградени с тайнствеността на върховете, скалите и нощта.
към текста >>

15. -

„Радио-свят“ БЯЛАТА ЛАДИЯ Когато довършвах моята ладия, зорницата се извисяваше над безпределната водна пустиня, а блясъкът на Твоята красота се отразяваше в океанското огледало.
Трябва да отбележим, че активността на слънцето ще продължи до 1942 г., след това ще настъпи периодът на намалението на активността и само в 1944 г. ще настъпи пълно успокоение на слънчевия ритъм. Да почакаме още три години. А. У. Из в. „Радио-свят“ БЯЛАТА ЛАДИЯ Когато довършвах моята ладия, зорницата се извисяваше над безпределната водна пустиня, а блясъкът на Твоята красота се отразяваше в океанското огледало. Последната межда е засмолена. Със смолата на Доверието. Дъските и мачтата на моята малка ладия отсякох със секирата на моя Дух от най-високия връх на тая земя. Опитвам въжетата: тях с векове препридах от най-крепките нишки на Търпението върху верния си рудан. Ето и крилото — бялото платно.
към текста >>

16. -

Пръв от гръцките учени доказал, че вечерницата и зорницата са една и съща планета.
Бил е истински предходник и създател на вегетарианството. Не ядял, обаче, всички растения, например боб. Пиел само вода. Чрез храната, казвал той, се прочиства организма от много вещества. Месото напротив, вкарвало у потребителя му качеството на животното, което е заклано. Пръв от гръцките учени доказал, че вечерницата и зорницата са една и съща планета. Веднъж само изпаднал във възторг — когато открил, че „квадрата на хипотенузата в правоъгълния триъгълник е равен на сбора от квадратите на катетите“. Много залягал да всади у своите ученици любов, затова тясната им дружба правела добро впечатление даже и у противниците му. Питагор разглежда числото като символ на творчество. Единството било първата стъпка. Но то съчетава двойствеността, тъй добре позната на земята.
към текста >>

17. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ти, зъл човешки род, достигна днес до там, Че тоз апостол свят сложи на кръст без срам, Зорницата уби с отровата на тмата, Че най-добрият гний на злия под ръката!
Бъди щастлив, о град, що спиш под наший крак; Аз чувам в тоя кръст, във тоя тайнствен мрак, Как скърцаш ти зъби — смехът на мраковете! И ти, омразен свят, човешкий род проклети, Що славиш самий ад, в олтар от бяс и кръв, Трепни във тоя мрак! Аз чувам в тебе стръв И онзи страшен рев на бездната дълбока . . . * * * Пред твойта жертва аз за прошка коленича. Ти, зъл човешки род, достигна днес до там, Че тоз апостол свят сложи на кръст без срам, Зорницата уби с отровата на тмата, Че най-добрият гний на злия под ръката! Целувам тоя кръст, тез хладните крака, Спасен чрез твоя бяс, извиквам сред мрака: Бъди проклет! Бъди проклет, о свят нечист, суров, коварен, Към който в яд кипи духът неблагодарен, Бжди проклет от мен, когото ти спаси! Навеки нек Христос сжс кржв да те роси, Да тънеш векове в позор и скржб поядна, Ти, който в тоя грях по-бърз и бесен падна, Отколкото гърмът в небесни висини! Бъди проклет в тоз кръст, в тез гвоздеи, скали И в чашата със злъч, — в оковите разбити! * * * Проклет бъди, о свят, с ръце от кръв пропити, Ти, който мен живот, а нему смърт дари, Чиято милост вред със ужаса върви!
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Освен във вестниците „Свят“ и „Зорница“, списанието „ Духовна обнова“ и др.
Църквата, за да обнови и възроди народа, трябва да дири опора в себе си... Тъй е казал г. Михайловски и всичко това се споделя от Св. Синод. Но ако и представителите на тая „църква“ са потънали също в материализъм и поквара, тогава какво да се прави? Според Църковен Вестник, сказчикът не си е задал този въпрос и за това не намираме отговора му в синодалния орган... Това са отзиви на православни българи, с одобрението и благословението на официалната българска църква. Не по-малко енергичен е и протестът на евангелистите против „научните“ изстъпления на поменатия професор. Освен във вестниците „Свят“ и „Зорница“, списанието „ Духовна обнова“ и др. в първия, от които г. Хаскел, директор на Самоковската американска гимназия, бележи за „отчаяните усилия на проф. Консулов да аргументира своята материалистична теория“, но даже и ултра-консервативният вестник „Мир“, близък до кръговете, от които същият Консулов черпи своето вдъхновение, е поместил една статия от г. Андрей Цанов (вж. брой 7776 от 1.VI.т.г.) в която, като се констатира, че „Ст.
към текста >>

„Зорница“, бр.
А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни колеги. Да бъде човек, по каквато и да било причина, атеист е двойно нещастие. Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст. Но когато той, като държавен професор, използува обществената катедра, за да разпространява своята психична проказа, туй е вече престъпление непростимо. Безразлично дали той е по естество морално тъп или съзнателен деморализатор, такъв бездушен професор трябва ден по-скоро да се отстрани от званието обществен учител“. (В. „Зорница“, бр. 17, от 28.IV.1926 г.) А какво мислят и защо бездействат по тоя случай управниците на нашето учебно дело в Министерството на Народното просвещение?... * * * Предсмъртно изявление. На 10 май т. г. се помина в София старият абонат на „Всемирна Летопис“ и наш добър приятел Атанас Ив. Мустаков, родом от Севлиево, агроном и бивш народен представител.
към текста >>

0.36346101760864