Търсене в текстове за 'Зорница'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 33 резултата в 13 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Писмо на Учителя до Пеню Киров (Добрата молитва) (снимка на писмото), Нови пазар

Сега е мрачкаво, но иде ден и зорницата, която е на нашия хоризонт, го предсказва.
Оставяй се напълно Той да те ръководи. Временните промени в живота са преходни, те са както годишните времена. В живота ни се върши това, което се върши и в природата. Днес може да е бурно или облачно, или дъждовно, влажно или пък ясно, със Слънце и приятно. Вярата, надеждата и любовта — те са основата. Сега е мрачкаво, но иде ден и зорницата, която е на нашия хоризонт, го предсказва. Той е славен ден, блажен ден на живота. Ние сме пришълци и странници в тоя свят. Нашето отечество е другаде. Като свършим своето поприще, ний ще се отправим към дома на нашия Небесен Баща. Поздрави бр.
към текста >>

2. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Освен във вестниците „Свят" и „Зорница", списанието „ Духовна обнова" и др.
7 (V. 1926), с. 168 - рубрика „ Вести " „ Това са отзиви на православни българи, с одобрението и благословението на официалната българска църква. Не по-малко енергичен е и протестът на евангелистите против „научните" изстъпления на поменатия професор. Освен във вестниците „Свят" и „Зорница", списанието „ Духовна обнова" и др. в първия, от които г. Хаскел, директор на Самоковската американска гимназия, бележи за „отчаяните усилия на проф. Консулов да аргументира своята материалистична теория", но даже и ултра-консервативният вестник „Мир", близък до кръговете, от които същият Консулов черпи своето вдъхновение, е поместил една статия от г. Андрей Цанов (вж. брой 7776 от I.Vl.T.r.) в която, като се констатира, че „Ст.
към текста >>

Тогава той влезе в редакциония комитет на „Зорница".
Той е дошъл в България около преди 15 години изпратен от едно християнско дружество в Бостън, мисионер, да проповядва на българите евангелието и да учителствува. Не след дълго, обаче, той почна да проявява отрицателни възгледи и да подкопава авторитета на кардиналните верски учения на християнството. Мнозина от евангелистите българи се противопоставиха на тези гибелни еретически учения, като писаха за това и на дружеството в Бостън. Вълнението бе голямо и въпроса се разисква в няколко годишни евангелски събори. Няколко евангелски църкви отказаха да го приемат на амвоните си. Тогава той влезе в редакциония комитет на „Зорница". И тук дейността му беше в някои отношения противохристиянска, макар че пишеше и много изрядни, и полезни статии. Движението обаче против него продължаваше и най-после 50 г. юбилеен конгрес на Българското евангелско дружество в София миналата година го изключи от редакционния комитет на „Зорница". Той, от своя страна, намерил за нужно да си подаде оставката в Бостън, която дружеството приело, и тъй от една година насам г-н Маркъм не е мисионер, свързан с онова дружество, нито пък има тесни християнски връзки с евангелските църкви в България. Той си работи независимо и по своему.
към текста >>

юбилеен конгрес на Българското евангелско дружество в София миналата година го изключи от редакционния комитет на „Зорница".
Вълнението бе голямо и въпроса се разисква в няколко годишни евангелски събори. Няколко евангелски църкви отказаха да го приемат на амвоните си. Тогава той влезе в редакциония комитет на „Зорница". И тук дейността му беше в някои отношения противохристиянска, макар че пишеше и много изрядни, и полезни статии. Движението обаче против него продължаваше и най-после 50 г. юбилеен конгрес на Българското евангелско дружество в София миналата година го изключи от редакционния комитет на „Зорница". Той, от своя страна, намерил за нужно да си подаде оставката в Бостън, която дружеството приело, и тъй от една година насам г-н Маркъм не е мисионер, свързан с онова дружество, нито пък има тесни християнски връзки с евангелските църкви в България. Той си работи независимо и по своему. От коя народност е не зная. Нека сега посоча някои от грешките, които този иностранец прави във вреда на България. Откровено признавам, че много от статиите му в „Семе", „Зорница", „Полет" и „Изток", където той по едно време работеше са изрядни и полезни.
към текста >>

Откровено признавам, че много от статиите му в „Семе", „Зорница", „Полет" и „Изток", където той по едно време работеше са изрядни и полезни.
юбилеен конгрес на Българското евангелско дружество в София миналата година го изключи от редакционния комитет на „Зорница". Той, от своя страна, намерил за нужно да си подаде оставката в Бостън, която дружеството приело, и тъй от една година насам г-н Маркъм не е мисионер, свързан с онова дружество, нито пък има тесни християнски връзки с евангелските църкви в България. Той си работи независимо и по своему. От коя народност е не зная. Нека сега посоча някои от грешките, които този иностранец прави във вреда на България. Откровено признавам, че много от статиите му в „Семе", „Зорница", „Полет" и „Изток", където той по едно време работеше са изрядни и полезни. Такива са много от статиите му в неговия сега „Свят", но един голям котел с хубава гозба може да се направи вреден само с една лъжица арсеник и да изтрови онези, които ядат тази гозба. Охапването на една ехидна е съвсем дребна работа и отровата, която тя хвърля в тялото е в нищожно количество, но ухапания погинва, ако веднага не почне да се лекува. Това може печатът и книжнината да направи изобщо. Една отровна статия всред много други хубави статии, или едно едничко отровно предложение в една (едничка), другояче прекрасна, статия могат да отровят душевно читателя. С тъга казвам, че именно това г-н Маркъм върши.
към текста >>

В една статия в „Зорница" той високо хвали комунистите, като най-добри хора, а всеки знае, какви са политическите и социални възгледи на тези добри хора и какво те са правили и правят с нещастния руски народ.
Всред многото си изрядни статии, той тук-там сее гибелни семена по разни направления - религиозни, политически и другояче. Ще кажа само по няколко мисли върху онова, което той е писал. Той е краен левичар почти във всяко отношение. Ако и да е похвалявал понякога правителството ни, духът на писането му е бил винаги левичарски и едностранчив. Когато преди две години правителството ни направи усилие да спаси отечеството от кръвопролитна вътрешна революция, която комунистите готвеха, г-н Маркъм тенденциозно и графически описа, как жестоко били избити някои от водачите на тази революция, но той не каза, доколкото аз знаех, че революция почти никога не се предотвратява или прекращава без някои жестокости. В една статия в „Зорница" той високо хвали комунистите, като най-добри хора, а всеки знае, какви са политическите и социални възгледи на тези добри хора и какво те са правили и правят с нещастния руски народ. Маркъм говори за народно единство, а сам посява студенина между гражданите и селяните, между заможните и сиромасите. Той често окайва селяните, задето работели за гражданите, а сами те ходели с цървули и живеели в мизерия. Статията му „Ако бях богат", в брой 14 на „Свят" е цяла безсмислица, защото с „Ако" аз мога да извърша най- великите чудеса на света, даже да освободя българските селяни от всякакъв данък, обаче целта на статията е явна, именно гражданите и заможните не се грижат за доброто на селяните. В други свои статии, пак в „Свят", разправя, какво видял на бал, сетне се простира в нещастието на селяните, как те работили от сутрин до вечер, за да могат гражданите да ходят на бал и да седят на канапета. Със статията си „Концерта и кравата" също всява враждувание между селския и градския народ.
към текста >>

В друга статия в „Зорница" той с подигравка порицава Бога, който наказва онези, които не вярват, че „Духът Свети е брат на Иисуса Христа".
Доколкото зная, никой друг чужденец не е бил толкоз неблагоразумен, като гостенин, и толкоз пакостен в дейността си. Най-страшното е, че той има за прицелна точка младежта и я гъделичка с необуздана слободия. По обезверяването ще посоча само няколко примера. В неговото списание „Семе" той постоянно и систематично подкопаваше верските учения на Свещеното писание. В една статия „Що е християнство" той категорично отхвърля вярванията в Господа Иисуса Христа и символът на вярата, който православните, протестантите и римокатолиците приемат, като казва, че той не заслужавал вниманието на просветени хора. В друга статия в „Зорница" той с подигравка порицава Бога, който наказва онези, които не вярват, че „Духът Свети е брат на Иисуса Христа". Каква гавра е това. В първия брой на сегашния негов брой „Свят" статията озаглавена „Исус Христос" е поразително скандална. За да смегчи до някъде яростта си против Исуса Христа, той накрая на тази статия казва няколко приятни думи за някакъв си Исус от Назарет. Ще направя няколко извадки от тази статия. „Христос е фантазия...Христос е военна фантазия.
към текста >>

Ватралски в „Зорница", възстанаха против това неблагоразумно изявление на професора и даже са поканили българското правителство да вземе мерки против тази дейност на професора.
Той е именно най-големият приятел на масите на народите, той е емблемът за свободата и на най-последния бедняк. Напоследък един наш професор държал една сказка в голямата аудитория. В тази си сказка той между другото казал, че душата не е нищо друго, освен една съвъренно тънка материя. Двама българи, дългогодишни ратници за правилното развитие и напредък на народа, които не по-малко от Маркъма обичат своята родина и които не са по- малко умни от него, именно Ст. Михайловски в „Луч", и Ст. Ватралски в „Зорница", възстанаха против това неблагоразумно изявление на професора и даже са поканили българското правителство да вземе мерки против тази дейност на професора. Те в нищо не засягаха Маркъма, но той, в една статия на „Свят" N 16, озаглавена „Безбожни университети", се явява като противник на тези наши труженици и като защитник на професора и на неговата мечтателна наука. Разбира се, и като голям доброжелател на българския народ, отива дотам, като казва, че заради науката той е готов да отхвьрли Бога „Иеова". Да, науката, ние поддържаме, че никой не бива да е противник на науката, а да е неин горещ защитник, но забележете, истинската наука, а не мечтанията на някои умове. Този професор прогласява своите въображаеми вярвания за душата, а не общедоказана и от всички приета наука. Нито той, нито пък някой друг учен е доказал, че душата е еманация на (тялото) материята.
към текста >>

19. Вестник „Зорница" и Стоян Ватралски
Ако намери за добре и обича, нека каже, че при всичките ограничения и причини за обезсърчение българския, народ не се е отчаял, а прави всички усилия да надмогне мъчнотиите и да напредва във всяко направление, макар и с големи мъчнотии. Нека каже, че по всички градове и села има училища, където много младежи и от двата пола се учат, и че съзнателните българи полагат всякакви усилия и употребяват всички средства за просвета и общ напредък. И нека помоли онези велики и силни народи да употребят влиянието си за възвръщането и запазването правата на този онеправдан и измъчен наш народ. Тогава нека той бъде уверен, че целия този народ ще му благодари най-сърдечно и ще му ръкопляска най-искрено. Ще го брои за велик благодетел. 19. Вестник „Зорница" и Стоян Ватралски Иван Толев цитира също и една статия на Стоян Ватралски от вестник „Зорница" бр. 17 от 28.IV.1926 г., който предлага да се отстрани този бездушен професор от университета. Тя е със заглавие: „По адрес на един бездушен професор" „Всемирна летопис", Г. IV, кн.
към текста >>

Иван Толев цитира също и една статия на Стоян Ватралски от вестник „Зорница" бр.
Нека каже, че по всички градове и села има училища, където много младежи и от двата пола се учат, и че съзнателните българи полагат всякакви усилия и употребяват всички средства за просвета и общ напредък. И нека помоли онези велики и силни народи да употребят влиянието си за възвръщането и запазването правата на този онеправдан и измъчен наш народ. Тогава нека той бъде уверен, че целия този народ ще му благодари най-сърдечно и ще му ръкопляска най-искрено. Ще го брои за велик благодетел. 19. Вестник „Зорница" и Стоян Ватралски Иван Толев цитира също и една статия на Стоян Ватралски от вестник „Зорница" бр. 17 от 28.IV.1926 г., който предлага да се отстрани този бездушен професор от университета. Тя е със заглавие: „По адрес на един бездушен професор" „Всемирна летопис", Г. IV, кн. 7 (V.
към текста >>

„Зорница", бр.
А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни колеги. Да бъде човек, по каквато и да било причина, атеист е двойно нещастие. Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст. Но когато той, като държавен професор, използува обществената катедра, за да разпространява своята психична проказа, туй е вече престъпление непростимо. Безразлично дали той е по естество морално тъп или съзнателен деморализатор, такъв бездушен професор трябва ден по-скоро да се отстрани от званието обществен учител". (В. „Зорница", бр. 17, от 28.IV.1926 г.) А какво мислят и защо бездействуват по тоя случай управниците на нашето учебно дело в Министерството на Народното просвещение?... Предсмъртно изявление. На 10 май т.г. се помина в София старият абонат на „Всемирна Летопис" и наш добър приятел Атанас Ив. Мустаков, родом от Севлиево, агроном и бивш народен представител.
към текста >>

„Зорница", Г.
Видях, че ще мога да съществувам, живея. Това е то, което не се тълкува с думи". Нека след този факт - а такива факти и доказателства за съществуването на душата и преживяванието й след смъртта на тялото има безброй - ония, които се заблуждават и заблуждават другите по въпросите за вечния живот, да преклонят глава пред тая свещена и неопровержима истина и да престанат да блядословят. За да не сме голословни ето и самата статия. ПО АДРЕС НА ЕДИН БЕЗДУШЕН ПРОФЕСОР „Зорница", Г. 46, бр. 17 (28.IV.1926), с. 4 При липса на религиозен дух, умствените способности или не се развиват, или, ако се развият, те стават рушителни,
към текста >>

Той защитава Учителя и присъствува на един от съборите на Бялото Братство в София през 1926 г., който събор той описва и публикува в три последователни броеве на вестник „Зорница" - в броевете 38, 39,41 излезли м.
В повечето случаи те го възприемат като един евангелски проповедник. И само толкова. И за тях ще говорим също, когато му дойде времето и мястото в „Изгревът". (Виж „Изгревът" том V, стр. 531-533). Девета част са онези представители по Дух на евангелизма в България, като Стоян Ватралски, в истинския му смисъл. Той защитава Учителя и присъствува на един от съборите на Бялото Братство в София през 1926 г., който събор той описва и публикува в три последователни броеве на вестник „Зорница" - в броевете 38, 39,41 излезли м. септември и октомври 1926 г. под заглавие „Кои и какви са Белите Братя/ Дъновистите". (Виж. „Изгревът" том V, стр, 533-534). Десета част са уж негови последователи, движат се в неговото общество на Учителя, но всеки се проявява така, какъвто е Всъщност. Тук ще представим трима от тях.
към текста >>

3. Учителя присъства на събора, 1926 - София. 22 август

Той издава след това няколко статии, озаглавени "Кои и какви са Белите Братя", поместени във вестник "Зорница", брой 38, 39 и 41.
Онзи, който бе дал заповед за възбрана, в скоро време бе свален от поста си. През 1926 година на "Изгрева" е построена само една стая за Учителя, която впоследствие нарекохме "Приемната на Учителя". През 1926 година освен тази стая няма нищо построено на "Изгрева". За доказателство - на този събор присъствува и евангелският пастор Стоян Ватралски. Той издава след това няколко статии, озаглавени "Кои и какви са Белите Братя", поместени във вестник "Зорница", брой 38, 39 и 41. По късно, приятелите ги събраха и ги издадоха в отделна книжка, отпечатана в Нова Загора през 1926 година, в печатница "Светлина". В тези статии Ватралски съобщава, че на 26 август 1926 година, към 17 часа, той пристига на "Ваучер", т.е. на "Изгрева", и вижда, че цялото място от 14 декара, е обградено с бодлива тел. Извън оградата двама книжари продават окултна литература, а до тях - двама стражари с коне са разположени на сянка отвън и охраняват лагера срещу провокации. Значи Небето е снело блокадата и е сложило Кесаря да пази лагера и да охранява събора.
към текста >>

4. Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден

Зорницата е вече 3 остена по небосвода.
* Датата е според стария църковен календар 2.1.26. Димитровден, 8 ноември 1927 г., [Витоша, бивака Ел-Шедар] Ранна сутрин. Звездно небе. Зорницата е вече 3 остена по небосвода. Сириус и Орион са още всред небето, ясни, блестящи скъпоценности. Плеядите едвам мержелеят, като че под бледата светлина на залязващата пълноликалуна. Полето още спи в дрямка, облъхнато от тих есенен ветрец, кой с лека пръчица сваля вече от дърветата пъстрата им шума.Градът трепти в хиляди светлини. Той спи сладкия си предутрин сън. Като че ли е покрит със звездно покривало - друго - под звездите безбройните електрически крушки.Витоша огромна се откройва на безоблачното небе.
към текста >>

5. Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари

Зорницата блести отгоре като лъчезарна усмивка над света.Крайпътните вади, живи и пъргави, като черни ленти по снега бележат своя устрем.
Закъснях, успах се. Дружината навярно вече е стигнала „Ел Шедар”. От една страна печеля, защото постепенното развиделяване ми разкрива разни красиви гледки из околността, що иначе нямаше да видя.Млекарите подтичваха заедно със своите сиви магаренца за града - мляко за софиянци. Срещах и червенобузести невести и девойки, забързали към града, те весело ме поздравиха, пошегуваха ми се със закачката: „Дека ти е, моме, другаро, вуци че те изедат”... По телеграфните жици накацали цял орляк врабци едно до друго, тихи, смълчани в някакво очакване.Всичко е бяло - чисто бяло. На земята царствен покой, на небето също. Зорницата блести отгоре като лъчезарна усмивка над света.Крайпътните вади, живи и пъргави, като черни ленти по снега бележат своя устрем. Отгоре им лека ледена покривка под която бистрата вода непрекъснато плиска и клокочи. На югоизток - между Рила и Витоша всичко трепти в розово сияние. Приличаше на ярко оцветени мъгли, или тънки водни струи, които се изливаха от слънцето, или пък извираха от някой чуден непознат земен източник. Но где го Слънцето? Още го няма, а по небето и земята вече се задават пурпурните му златни кочии, с които то ще се впусне по дългия си път.Витоша - бяла и чиста, като приказна самодива.
към текста >>

6. Забрана на събора от властите. Блокада на Изгрева.

Във вестник "Зорница" от 22 септември 1926 г., бр.
Изгревът - Том 10 Глава: НАКАЗАНИЕТО ЗА БОГОХУЛСТВО Спомени на Георги Събев Стражарите обграждат Изгрева Вергилий Кръстев Във вестник "Зорница" от 22 септември 1926 г., бр. 38 на с. 4 е публикувана "Хроника за стражарите". В нея се говори, че църквата подстрекавала властта и тя, чрез стражарите, гони сектите. Това става чрез груба сила, чрез гоненията и убийствата. Тук се споменава, че правителството на Ляпчев толерирало сектите.
към текста >>

7. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици. Гергьовден.

Зорницата пристига.
Трапеци, триъгълници, кръгове, прави, нагънати, тъпи и остри ъгли. Колко си хубаво, ти, небе златно! Само като ви погледна, стига ми за да зная, че вие сте израз на Него - Вечната Любов, която мисли за нас. Да би станала сърцето ми звездна арфа и да пее за вас - вечните певци на света.От изток звездната плащаница почва да се навива, като хартия... На запад, чака тя още, да я докоснат пръстите на идващата зора. Хоризонтът побелява. Зорницата пристига. Тя идва с леки танцуващи стъпки на млада дева, която обръща към изток заруменели страни и разпиляна златиста коса. По свилените й поли блещят ярки звезди.Девата се усмихва. Окото й златно, Венера се нарича. То нежно се отваря в приветлива усмивка за идващия цар. Тя е негов предвестник.
към текста >>

8. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №93

Работи като сътрудник на много вестници – „Църковен вестник“, „Илинден“, „Отечество“, „Македония“, „Слово“, „Зорница“, „Мир“, „Демократичен сговор“, в списанието на Димитър Голов „Летописи“ и в това на В.
Носител е на бронзов медал. През 1923 г. заминава за Америка. Връща се през 1925 г., като описва преживяванията си там в книгата си „В Америка. Впечатления“ (София, 1926). Работи като сътрудник на много вестници – „Църковен вестник“, „Илинден“, „Отечество“, „Македония“, „Слово“, „Зорница“, „Мир“, „Демократичен сговор“, в списанието на Димитър Голов „Летописи“ и в това на В. Граблашев „Задгробен мир“ (издание на Психическото дружество), в християнското списание „Народен страж“. В периода 1922-1923 г. редактира литературното списание „Мироглед“, а в 1929-1932 г. е редактор-стопанин на списание „Заря“, финансирано от масонското акционерно дружество „Подем“. Автор е на 25 книги, както и на около 200 статии, публикувани в периодичния печат.
към текста >>

9. Заминаване на Олга Славчева, поетеса, последователка и ученичка на Учителя

Тя изпълнява добре задълженията си и жената на Русев, Зорница, последователка на Учителя, е много доволна от нея.
Тя се вслушва в съвета и не прекъсва. Скоро Стоян Михайловски става за кратко време министър на вътрешните работи. Първата му работа е да намери и събере всички фалшиви документи и преписки за викането на Учителя над 45 пъти в полицията. Той изгаря и ликвидира тези лъжливи доноси. Олга Славчева се записва студентка по литература и отива да живее в мазето на банкера Борис Русев, срещу което слугува - мие чиниите и помага на господарката си. Тя изпълнява добре задълженията си и жената на Русев, Зорница, последователка на Учителя, е много доволна от нея. По това време в България идва изтъкнат италиански пианист Алфред Корто, който изнася няколко концерта в столицата. Обикновено всички видни хора, които идват в София, са канени от банкера Русев на вечеря. Поканват и Корто, а едновременно с него и Учителя, за да каже нещо за него. Приготвят богата вечеря и в средата на масата определят две места - за Учителя и за Корто**. Учителят идва в дома на Русев и Зорница го посреща радостно.
към текста >>

Учителят идва в дома на Русев и Зорница го посреща радостно.
Тя изпълнява добре задълженията си и жената на Русев, Зорница, последователка на Учителя, е много доволна от нея. По това време в България идва изтъкнат италиански пианист Алфред Корто, който изнася няколко концерта в столицата. Обикновено всички видни хора, които идват в София, са канени от банкера Русев на вечеря. Поканват и Корто, а едновременно с него и Учителя, за да каже нещо за него. Приготвят богата вечеря и в средата на масата определят две места - за Учителя и за Корто**. Учителят идва в дома на Русев и Зорница го посреща радостно. Той я пита: „Рекох, тук ли е Олга? " „Тук е, Учителю " „Може ли да я повикате да дойде при мен? " „Разбира се." Тя отива в мазето и извиква Олга Славчева. Олга знае, че Учителя ще бъде гост в техния дом, и когато Зорница я поканва, облича се бързо и с голяма радост отива в приемната. Учителят я поканва да седне на стола при него и започва да разправя за нейния минал живот.
към текста >>

Олга знае, че Учителя ще бъде гост в техния дом, и когато Зорница я поканва, облича се бързо и с голяма радост отива в приемната.
Приготвят богата вечеря и в средата на масата определят две места - за Учителя и за Корто**. Учителят идва в дома на Русев и Зорница го посреща радостно. Той я пита: „Рекох, тук ли е Олга? " „Тук е, Учителю " „Може ли да я повикате да дойде при мен? " „Разбира се." Тя отива в мазето и извиква Олга Славчева. Олга знае, че Учителя ще бъде гост в техния дом, и когато Зорница я поканва, облича се бързо и с голяма радост отива в приемната. Учителят я поканва да седне на стола при него и започва да разправя за нейния минал живот. Как, като християнка, е хвърлена на лъвовете. По-късно, пак като християнка, е изгорена на клада. Учителят обръща всичкото си внимание към образа на един свой ученик, а за Корто не казва нищо. Корто седи накрая на масата, а Олга е най-щастливият човек в този момент.
към текста >>

10. Упражнение за Слънцето като метод за трансформиране на състоянието

Цитат от лекцията:Сега всички заедно ще направим следното упражнение: ще си представите, че имаме хубав, пролетен ден, а часът е около 2 или 3 сутринта и мислено ще направим разходка до Зорницата, а после – до Слънцето.
Упражнение за Слънцето като метод за трансформиране на състоянието В лекцията си пред младежкия окултен клас (МОК), "Прояви на съзнанието", 3 януари 1923 г., Учителя дава едно упражнение, което препоръчва като упражнение за Слънцето като метод за трансформиране на състоянието. Цитат от лекцията:Сега всички заедно ще направим следното упражнение: ще си представите, че имаме хубав, пролетен ден, а часът е около 2 или 3 сутринта и мислено ще направим разходка до Зорницата, а после – до Слънцето. След това ще направим едно пътешествие и до Венера. Като свършим пътешествието, ще се върнем отново на Земята. Ще ви дам това упражнение за Слънцето като метод за трансформиране на състоянията ви. Правете го редовно, в продължение на десет дена, а след това – когато сте неразположени. Добре е да правите упражнението сутрин, между 2 и 3 ч.
към текста >>

Ще си представите, че имаме хубав, пролетен ден, а часът е около два или три сутринта и мислено ще направим разходка до Зорницата, а после до Слънцето.
Който прави този опит, трябва да бъде много внимателен, да не се плаши от голямата тъмнина. Като излезе от този пояс, той ще мине в следния, в тъй наречения астрален пояс, дето светлината е мека, приятна, като при зазоряване. На връщане към Земята човек ще мине пак през същите пояси. „Допирните точки в Природата“, „Признаци на проявеното човешко съзнание“, стр. 204. Ще си представите, че имаме хубав, пролетен ден, а часът е около два или три сутринта и мислено ще направим разходка до Зорницата, а после до Слънцето. След това ще направим едно пътешествие и до Луната. Като свършим пътешествието, ще се върнем отново на Земята. Ще ви дам това упражнение за Слънцето като метод за трансформиране на състоянията ви. Правете го редовно, в продължение на десет дена, а след това, когато сте неразположени. Добре е да правите упражнението сутрин, между два и три часа.
към текста >>

11. Роден Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

Има негови статии във в-к „Братство“, чийто редактор е Сава Калименов, както и в други вестници: "Зорница", "Вегетариански преглед", "Камбана", "Свобода", "Ново общество", "Заря", "Житно зърно", "Учителски вестник".За Петър Пампоров може да се прочете в:1.
Ръководи курсове по есперанто и създава много връзки в чужбина. Превежда беседите на Учителя на есперанто, както и някои песни от Учителя. Отива в Латвия и чрез есперанто държа лекции за Учението на Учителя. След него няколко години подред идват латвийците на Изгрева. Той е много деен член и работи много за идеите на Учителя в България и в чужбина. Има негови статии във в-к „Братство“, чийто редактор е Сава Калименов, както и в други вестници: "Зорница", "Вегетариански преглед", "Камбана", "Свобода", "Ново общество", "Заря", "Житно зърно", "Учителски вестник".За Петър Пампоров може да се прочете в:1. Списание Сила и живот, бр. 1-2, 1995 г. - Петър Пампоров (1894-1983)2. Интервю с П.Пампоров от Методи Жеков Марков във вестник "Български Бранител"3. Спомени на Мария Тодорова за П.Пампоров и латвийците
към текста >>

Той станал известен на обществеността със своите научни статии във вестниците “Зорница”, “вегетариански преглед”, Камбана”, “Свобода”, "Ново общество”, “Братство”, “Заря”,’’Учителски вестник”.
Но, семето, паднало в земята не е загубено. То ще даде плод и славата му е в бъдещето.” При чешмичката "Ръцете на Рила" които дават В България активността на П. Пампоров е със същата сила и себеотверженост. Той станал известен на обществеността със своите научни статии във вестниците “Зорница”, “вегетариански преглед”, Камбана”, “Свобода”, "Ново общество”, “Братство”, “Заря”,’’Учителски вестник”. Участвал и в създаването на сп. “Житно зърно”, където изнасял свои материали все със същия стремеж за повдигане на душите. П. Пампоров е известен и със своята книга "Отче наш”, където представя философията на поляка Август Циешковски. Пристрастието му към темата за образованието личи и от малката брошура, която е издал със заглавие: “Целта на образованието, според Спиноза”. Философският му ум се е впечатлил и от идеите на Емерсон.
към текста >>

Той е известен на нашата общественост със своите научни статии във вестници и списания като "Зорница", "Вегетариански преглед", "Камбана", "Свобода", "Ново общество", "Братство", "Заря", "Житно зърно", "Учителски вестник" и др.
108 (Х.1939), с. 5-6; бр. 109/10 (XI-XII.1939), с. 6-8. ....................... Г-н П. Пампоров е другият брат когото интервюирахме. Той е известен на нашата общественост със своите научни статии във вестници и списания като "Зорница", "Вегетариански преглед", "Камбана", "Свобода", "Ново общество", "Братство", "Заря", "Житно зърно", "Учителски вестник" и др. Г-н Пампоров е следвал в Православната семинария в Цариград и завършил философския факултет при Държавния университет. Автор е на "Отче наш", според полския философ Авг. Циешковски, "Целта на образованието", според Спиноза, "В хармония с безкрайното", според Р. У. Трайн, ученик на Емерсона, и някои други преводи. Сега е 40 годишен и е родом от Смолян.
към текста >>

12. Заминава си Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

Има негови статии във в-к „Братство“, чийто редактор е Сава Калименов, както и в други вестници: "Зорница", "Вегетариански преглед", "Камбана", "Свобода", "Ново общество", "Заря", "Житно зърно", "Учителски вестник".
Ръководи курсове по есперанто и създава много връзки в чужбина. Превежда беседите на Учителя на есперанто, както и някои песни от Учителя. Отива в Латвия и чрез есперанто държа лекции за Учението на Учителя. След него няколко години подред идват латвийците на Изгрева. Той е много деен член и работи много за идеите на Учителя в България и в чужбина. Има негови статии във в-к „Братство“, чийто редактор е Сава Калименов, както и в други вестници: "Зорница", "Вегетариански преглед", "Камбана", "Свобода", "Ново общество", "Заря", "Житно зърно", "Учителски вестник". Петър Пампоров напуска този свят на 4 януари 1983 г. За Петър Пампоров може да се прочете в:1. Списание Сила и живот, бр. 1-2, 1995 г. - Петър Пампоров (1894-1983)2.
към текста >>

Той станал известен на обществеността със своите научни статии във вестниците “Зорница”, “вегетариански преглед”, Камбана”, “Свобода”, "Ново общество”, “Братство”, “Заря”,’’Учителски вестник”.
Но, семето, паднало в земята не е загубено. То ще даде плод и славата му е в бъдещето.” При чешмичката "Ръцете на Рила" които дават В България активността на П. Пампоров е със същата сила и себеотверженост. Той станал известен на обществеността със своите научни статии във вестниците “Зорница”, “вегетариански преглед”, Камбана”, “Свобода”, "Ново общество”, “Братство”, “Заря”,’’Учителски вестник”. Участвал и в създаването на сп. “Житно зърно”, където изнасял свои материали все със същия стремеж за повдигане на душите. П. Пампоров е известен и със своята книга "Отче наш”, където представя философията на поляка Август Циешковски. Пристрастието му към темата за образованието личи и от малката брошура, която е издал със заглавие: “Целта на образованието, според Спиноза”. Философският му ум се е впечатлил и от идеите на Емерсон.
към текста >>

Той е известен на нашата общественост със своите научни статии във вестници и списания като "Зорница", "Вегетариански преглед", "Камбана", "Свобода", "Ново общество", "Братство", "Заря", "Житно зърно", "Учителски вестник" и др.
108 (Х.1939), с. 5-6; бр. 109/10 (XI-XII.1939), с. 6-8. ....................... Г-н П. Пампоров е другият брат когото интервюирахме. Той е известен на нашата общественост със своите научни статии във вестници и списания като "Зорница", "Вегетариански преглед", "Камбана", "Свобода", "Ново общество", "Братство", "Заря", "Житно зърно", "Учителски вестник" и др. Г-н Пампоров е следвал в Православната семинария в Цариград и завършил философския факултет при Държавния университет. Автор е на "Отче наш", според полския философ Авг. Циешковски, "Целта на образованието", според Спиноза, "В хармония с безкрайното", според Р. У. Трайн, ученик на Емерсона, и някои други преводи. Сега е 40 годишен и е родом от Смолян.
към текста >>

13. Родена Олга Славчева, поетеса, последователка и ученичка на Учителя

Тя изпълнява добре задълженията си и жената на Русев, Зорница, последователка на Учителя, е много доволна от нея.
Тя се вслушва в съвета и не прекъсва. Скоро Стоян Михайловски става за кратко време министър на вътрешните работи. Първата му работа е да намери и събере всички фалшиви документи и преписки за викането на Учителя над 45 пъти в полицията. Той изгаря и ликвидира тези лъжливи доноси. Олга Славчева се записва студентка по литература и отива да живее в мазето на банкера Борис Русев, срещу което слугува - мие чиниите и помага на господарката си. Тя изпълнява добре задълженията си и жената на Русев, Зорница, последователка на Учителя, е много доволна от нея. По това време в България идва изтъкнат италиански пианист Алфред Корто, който изнася няколко концерта в столицата. Обикновено всички видни хора, които идват в София, са канени от банкера Русев на вечеря. Поканват и Корто, а едновременно с него и Учителя, за да каже нещо за него. Приготвят богата вечеря и в средата на масата определят две места - за Учителя и за Корто**. Учителят идва в дома на Русев и Зорница го посреща радостно.
към текста >>

Учителят идва в дома на Русев и Зорница го посреща радостно.
Тя изпълнява добре задълженията си и жената на Русев, Зорница, последователка на Учителя, е много доволна от нея. По това време в България идва изтъкнат италиански пианист Алфред Корто, който изнася няколко концерта в столицата. Обикновено всички видни хора, които идват в София, са канени от банкера Русев на вечеря. Поканват и Корто, а едновременно с него и Учителя, за да каже нещо за него. Приготвят богата вечеря и в средата на масата определят две места - за Учителя и за Корто**. Учителят идва в дома на Русев и Зорница го посреща радостно. Той я пита: „Рекох, тук ли е Олга? " „Тук е, Учителю " „Може ли да я повикате да дойде при мен? " „Разбира се." Тя отива в мазето и извиква Олга Славчева. Олга знае, че Учителя ще бъде гост в техния дом, и когато Зорница я поканва, облича се бързо и с голяма радост отива в приемната. Учителят я поканва да седне на стола при него и започва да разправя за нейния минал живот.
към текста >>

Олга знае, че Учителя ще бъде гост в техния дом, и когато Зорница я поканва, облича се бързо и с голяма радост отива в приемната.
Приготвят богата вечеря и в средата на масата определят две места - за Учителя и за Корто**. Учителят идва в дома на Русев и Зорница го посреща радостно. Той я пита: „Рекох, тук ли е Олга? " „Тук е, Учителю " „Може ли да я повикате да дойде при мен? " „Разбира се." Тя отива в мазето и извиква Олга Славчева. Олга знае, че Учителя ще бъде гост в техния дом, и когато Зорница я поканва, облича се бързо и с голяма радост отива в приемната. Учителят я поканва да седне на стола при него и започва да разправя за нейния минал живот. Как, като християнка, е хвърлена на лъвовете. По-късно, пак като християнка, е изгорена на клада. Учителят обръща всичкото си внимание към образа на един свой ученик, а за Корто не казва нищо. Корто седи накрая на масата, а Олга е най-щастливият човек в този момент.
към текста >>

НАГОРЕ

0.19283890724182