НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
301
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Той издава след това няколко статии, озаглавени "Кои и какви са Белите Братя", поместени във вестник "
Зорница
", брой 38, 39 и 41.
19) Ето така проявеният Христос, проявеният Бог в света, отмени блокадата и съборът на Бялото Братство започна в строго определения ден и час. Онзи, който бе дал заповед за възбрана, в скоро време бе свален от поста си. През 1926 година на "Изгрева" е построена само една стая за Учителя, която впоследствие нарекохме "Приемната на Учителя". През 1926 година освен тази стая няма нищо построено на "Изгрева". За доказателство - на този събор присъствува и евангелският пастор Стоян Ватралски.
Той издава след това няколко статии, озаглавени "Кои и какви са Белите Братя", поместени във вестник "
Зорница
", брой 38, 39 и 41.
По късно, приятелите ги събраха и ги издадоха в отделна книжка, отпечатана в Нова Загора през 1926 година, в печатница "Светлина". В тези статии Ватралски съобщава, че на 26 август 1926 година, към 17 часа, той пристига на "Ваучер", т.е. на "Изгрева", и вижда, че цялото място от 14 декара, е обградено с бодлива тел. Извън оградата двама книжари продават окултна литература, а до тях - двама стражари с коне са разположени на сянка отвън и охраняват лагера срещу провокации. Значи Небето е снело блокадата и е сложило Кесаря да пази лагера и да охранява събора.
към текста >>
2.
7_02 Бомбите и цената на духовния капитал
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
Дъщерята на Борис Малджиев се казваше
Зорница
и бе омъжена за банкера Костадин Русев.
Те печатаха беседи и за това им е платено и надплатено. Аз не мога да гарантирам за него." Сестрата Го изслушва, разбира за какво се касае, отива при брата и му разказва всичко. Братът разбира, че няма гарант, който да го кредитира с духовен капитал и си заминава за Русе. Този брат бе Богомил Малджиев, син на Борис Малджиев, книгоиздателя на "Печатница Малджиеви" от Русе. Случаят продължава по-нататък.
Дъщерята на Борис Малджиев се казваше
Зорница
и бе омъжена за банкера Костадин Русев.
Те живееха в една солидна къща, а в сутерена, в една малка стаичка, бяха подслонили нашата сестра Олга Славчева, която в това време учеше и преживяваше от бедно по-бедно. Случва се така, че Олга трябва да освободи този мизерен сутерен по настояване на господаря на къщата. Тя отива при Учителя и се оплаква, че е изгонена и няма къде да живее. Учителят я изслушва и казва: "За тази тяхна постъпка ще видят те какво има да стане". Олга си прибира багажа, напуска сутерена и други приятели я подслоняват.
към текста >>
3.
103. ЗАЩО ПЕТЪР ДЪНОВ НЕ СТАНА ЕВАНГЕЛСКИ ПРОПОВЕДНИК?
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
в София, присъствува на събора и след това издава няколко статии във в-к „
Зорница
" за защита на Петър Дънов.
„Леге" на протестантите. Там е пренощувал, там е имало легла за проходящи техни хора. Но понеже те са го познавали като техен човек, са го приемали с охота. Така че връзките с евангелистите не са скъсани, но Той тръгва по свой път. Минават много години и десетилетия и единствен протестантския проповедник Стоян Ватралски идва на събора през 1926 г.
в София, присъствува на събора и след това издава няколко статии във в-к „
Зорница
" за защита на Петър Дънов.
Тази защита е отпечатана в книжка и носи заглавието: „Кои и какви са Белите братя? " Спомням си един такъв случай. Беше дошъл един евангелски проповедник да се види с Учителя. Той или беше съученик на Учителя от протестантското училище от Свищов или беше състудент на Учителя от САЩ. Той беше станал евангелски проповедник.
към текста >>
4.
204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ
,
,
ТОМ 5
„
Зорница
" от 1926 г.
Зачитан и уважаван е бил от свищовските граждани". Понеже Д-р Стефан Томов е имал изключително високо мнение за Учителя и го е защитавал при всички случаи, то ние бяхме принудени да цитираме кратка извадка от неговият живот като протестантски пастир както в Свищов, така и в България. Това е животът и пътят на един евангелски проповедник у нас. Друг протестантски проповедник, който се застъпва за Учителя това е Стоян Ватралски, който е поет, идеалист, есеист и сказчик. В органа на протестантите в.
„
Зорница
" от 1926 г.
в брой 38, 39 и 41 той помества статии озаглавени „Кои и какви са Белите братя (дъновистите". По-късно тези статии с разрешение на автора им бяха отпечатани в Пловдив в отделни книжки и представляваха една хубава защита на Учението на Учителя. Ватралски присъствува на събора на Бялото братство през месец август 1926 г. Това е същият събор, когато жандармерията е блокирала Изгрева и по заповед на градоначалника на град София съборът е бил забранен, но след намесата на министър-председателя Андрей Ляпчев тази възбрана е била премахната и събора е бил проведен на 26-27 август като Ватралски присъствува през тези дни на Изгрева и неговите впечатления са отбелязани в тези статии. Така че те представляват един исторически източник какво представляват съборите на Бялото братство.
към текста >>
5.
69. СЪБОРНИ ДНИ НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 6
от ранна сутрин до вечерта е описан много хубаво от евангелския пастор Стоян Ватралски в статия печатана в тогавашния евангелски вестник „
Зорница
" под заглавие „Кои и какви са белите братя-дъновистите", после препечатана в отделна брошура.
Два грамадни казана за готвене и два грамадни чайника за чай са поставени върху временно изградени огнища. В две големи палатки има складирани провизии - зеленчуци, дини, грозде за съборните дни. Сутринта закусваме общо чай с маслини или със сирене, на обед - готвено и плодове, вечер пак чай със сирене или с маслини или пък само плодове. Но нека да разказвам последователно. Един от тези съборни дни на 1926 г.
от ранна сутрин до вечерта е описан много хубаво от евангелския пастор Стоян Ватралски в статия печатана в тогавашния евангелски вестник „
Зорница
" под заглавие „Кои и какви са белите братя-дъновистите", после препечатана в отделна брошура.
Той присъствува тогава на събора. Още в навечерието лъхна празничност. Всичко е готово. Сестрите и братята си почиват и на групички разговарят тихо в очакване на следващия важен, велик ден на нашето общество, за Бялото Братство въобще. Преображение - 19 юли е първият съборен ден.
към текста >>
6.
14.ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Като пристигнал Учителят се обърнал към домакинята
Зорница
Русева и запитал: „Сестрата Олга тук ли е?
Това показва, че Учителят цени всяко едно качество на онези, които бяха изпратени да бъдат последователи и ученици в Неговата Школа. Спомням си някои случаи с Олга Славчева и Учителя, които ми бяха разказвани и бях слушала, които ще приведа. Олга Славчева, Учителя и Алфред Корто у сем. Русеви Когато веднъж световно известният пианист Алфред Корто дошъл е София бил поканен у семейство Русеви на вечеря - много богати хора - банкери. Русеви поканили и Учителя на вечерята.
Като пристигнал Учителят се обърнал към домакинята
Зорница
Русева и запитал: „Сестрата Олга тук ли е?
" „Да", отговорила Зорница. Олга Славчева живеела в сутерена на Русеви и им работела като прислужница срещу наема. Тя нямала образование и се подготвяла, след което се явявала на изпити и така завършила за гимназиална учителка. „Може ли да дойде на вечерята? ", пак запитал Учителят.
към текста >>
" „Да", отговорила
Зорница
.
Спомням си някои случаи с Олга Славчева и Учителя, които ми бяха разказвани и бях слушала, които ще приведа. Олга Славчева, Учителя и Алфред Корто у сем. Русеви Когато веднъж световно известният пианист Алфред Корто дошъл е София бил поканен у семейство Русеви на вечеря - много богати хора - банкери. Русеви поканили и Учителя на вечерята. Като пристигнал Учителят се обърнал към домакинята Зорница Русева и запитал: „Сестрата Олга тук ли е?
" „Да", отговорила
Зорница
.
Олга Славчева живеела в сутерена на Русеви и им работела като прислужница срещу наема. Тя нямала образование и се подготвяла, след което се явявала на изпити и така завършила за гимназиална учителка. „Може ли да дойде на вечерята? ", пак запитал Учителят. Зорница изпратила да повикат Олга на вечерята.
към текста >>
Зорница
изпратила да повикат Олга на вечерята.
" „Да", отговорила Зорница. Олга Славчева живеела в сутерена на Русеви и им работела като прислужница срещу наема. Тя нямала образование и се подготвяла, след което се явявала на изпити и така завършила за гимназиална учителка. „Може ли да дойде на вечерята? ", пак запитал Учителят.
Зорница
изпратила да повикат Олга на вечерята.
Последната се приготвила набързо, сложила най-новото, което имала и пристигнала. Учителят я сложил да седне до него на трапезата и през време на вечерята разговарял повече с Олга, отколкото с Корто. Той й разправял за преражданията й, от къде тя идва, кога е била в Египет, каква е била и т. н., и т. н. На Корто Учителят не обърнал такова внимание каквото на Олга, което иска да покаже, че Олга е стояла по- високо в някое отношение отколкото Корто.
към текста >>
7.
МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ
,
,
ТОМ 6
Богомил следвал задочно право и живял при сестра си
Зорница
в София.
Празнували са след това сребърна и златна сватба на (12."УП.1947г.) Борис е бил печатарски работник и така сам се е издигнал постепенно. Бил е много предприемчив и амбициозен и много строг. Издигнал се на своите плещи той открива печатница. После си построява къща в Русе и премества печатницата си в сутерена на къщата си. Синовете му Влади и Богомил са следвали като сами са се издържали, работели са и са учили.
Богомил следвал задочно право и живял при сестра си
Зорница
в София.
Влади избягал от баща си в Бургас и там е работил първоначално. Следвал е печатарство в Германия. После работеше в печатницата на баща си. След национализацията на печатницата работеше гумени печати в Русе. Борис Малджиев е печатал първите години беседи, лекции - брошури и др.
към текста >>
Дъщерите му
Зорница
и Ружа, както и брат им Богомил са имали връзка със средите от братството, както и майка им Екатерина в Русе и София.
Следвал е печатарство в Германия. После работеше в печатницата на баща си. След национализацията на печатницата работеше гумени печати в Русе. Борис Малджиев е печатал първите години беседи, лекции - брошури и др. в печатницата си.
Дъщерите му
Зорница
и Ружа, както и брат им Богомил са имали връзка със средите от братството, както и майка им Екатерина в Русе и София.
Богомил и Зорница живееха в София, а Ружа и Влади в Русе. Но Влади не беше съмишленик. При Борис Малджиев живееше Цветанка Малджиева, тя е била от рода им, но те я бяха приели и изучили като тяхно дете. Цветанка е родена в с. Стежерово, Свищовско в роднинско семейство.
към текста >>
Богомил и
Зорница
живееха в София, а Ружа и Влади в Русе.
После работеше в печатницата на баща си. След национализацията на печатницата работеше гумени печати в Русе. Борис Малджиев е печатал първите години беседи, лекции - брошури и др. в печатницата си. Дъщерите му Зорница и Ружа, както и брат им Богомил са имали връзка със средите от братството, както и майка им Екатерина в Русе и София.
Богомил и
Зорница
живееха в София, а Ружа и Влади в Русе.
Но Влади не беше съмишленик. При Борис Малджиев живееше Цветанка Малджиева, тя е била от рода им, но те я бяха приели и изучили като тяхно дете. Цветанка е родена в с. Стежерово, Свищовско в роднинско семейство. Взета е при тях и е отгледана като тяхно дете, на Борис и Екатерина Малджиеви.
към текста >>
8.
9. СВЕТОВНИ МУЗИКАНТИ
,
Геновева Жекова
,
ТОМ 6
Домакините се бяха престарали, а стопанката се казваше
Зорница
, която беше също музикантка-пианистка и няколко пъти бе свирила на Учителя класически пиеси.
9. СВЕТОВНИ МУЗИКАНТИ Веднъж една година бяха дошли чужди музиканти и изнесоха концерти в София. Наши приятели ги бяха поканили на гости. Обикновено чужденците се канеха в къщата на Коста Русев, която беше голяма и вътре имаше музикален салон.
Домакините се бяха престарали, а стопанката се казваше
Зорница
, която беше също музикантка-пианистка и няколко пъти бе свирила на Учителя класически пиеси.
При един такъв случай Учителят й бе подарил златна гривна. А това бе скъп подарък навремето си и означаваше, че по достойнство се оценява нейното изкуство. Бяха се престарали и масите бяха отрупани с вегетариански ястия. Идват поканените гости. Накрая идва и Учителя и сяда на определеното място от домакинята.
към текста >>
Учителят се обръща към
Зорница
: „Може ли да извикате и Олга Славчева?
Опитва по малко от едно-две ястия. Цялото внимание на гостите е насочено към музикантите-чужденци, които са поканени на вечерята. А българите като видят чужденци отварят уста и се захласват. И от захласване дори гащи свалят. Учителят мьлчи.
Учителят се обръща към
Зорница
: „Може ли да извикате и Олга Славчева?
" Тя свива рамене и отива да изпълни молбата на Учителя. По това време идва Олга Славчева, която живее в сутерена на същата къща. Идва Олга, целува ръка на Учителя и Той й посочва да седне на свободния стол до Него. А другия стол е също свободен. В този момент влиза запъхтяна друга сестра, която е закъсняла, понеже трудно е намерила къщата на Зорница.
към текста >>
В този момент влиза запъхтяна друга сестра, която е закъсняла, понеже трудно е намерила къщата на
Зорница
.
Учителят се обръща към Зорница: „Може ли да извикате и Олга Славчева? " Тя свива рамене и отива да изпълни молбата на Учителя. По това време идва Олга Славчева, която живее в сутерена на същата къща. Идва Олга, целува ръка на Учителя и Той й посочва да седне на свободния стол до Него. А другия стол е също свободен.
В този момент влиза запъхтяна друга сестра, която е закъсняла, понеже трудно е намерила къщата на
Зорница
.
Целува Му ръка и Той й посочва да седне на другия свободен стол до Него. Двата стола са заети. А насреща срещу тримата е бил най-важния гост на вечерята. Това е бил световноизвестният музикант-изпълнител Корто. Вечерята продължава.
към текста >>
9.
4. Видимият помагач
,
Йотка Василева Младенова
,
ТОМ 7
На времето нашия брат Богомил Малджиев, неговата сестра бе
Зорница
, по баща Малджиева, а по мъж Русева.
4. ВИДИМИЯТ ПОМАГАЧ А ето един друг случай, който сега ми изплува за Борис Русев.
На времето нашия брат Богомил Малджиев, неговата сестра бе
Зорница
, по баща Малджиева, а по мъж Русева.
Коста Русев, той имаше банка, банкер беше, но и ученик на Учителя. Канил е Учителя на гости при него, има много случаи с него. На Коста Русев жена му е евангелистка - Зорница, сестра на Богомил Малджиев, беше един много хубав човек от Русе. Синът на Коста Русев е бил биолог, от дете е с много болно сърце. А майка му Зорница знае много добре, че чичо Колю помага, че може да помага.
към текста >>
На Коста Русев жена му е евангелистка -
Зорница
, сестра на Богомил Малджиев, беше един много хубав човек от Русе.
4. ВИДИМИЯТ ПОМАГАЧ А ето един друг случай, който сега ми изплува за Борис Русев. На времето нашия брат Богомил Малджиев, неговата сестра бе Зорница, по баща Малджиева, а по мъж Русева. Коста Русев, той имаше банка, банкер беше, но и ученик на Учителя. Канил е Учителя на гости при него, има много случаи с него.
На Коста Русев жена му е евангелистка -
Зорница
, сестра на Богомил Малджиев, беше един много хубав човек от Русе.
Синът на Коста Русев е бил биолог, от дете е с много болно сърце. А майка му Зорница знае много добре, че чичо Колю помага, че може да помага. А чичо Колю ми е казвал, че когато трябва да помогне на някого, той се допитва най-напред до ръководителя си дали може ли не може. Ако му се разреши, тогава помага. Синът му, тоя Борис, той е дете пред мене, но така приятели бехме.
към текста >>
А майка му
Зорница
знае много добре, че чичо Колю помага, че може да помага.
На времето нашия брат Богомил Малджиев, неговата сестра бе Зорница, по баща Малджиева, а по мъж Русева. Коста Русев, той имаше банка, банкер беше, но и ученик на Учителя. Канил е Учителя на гости при него, има много случаи с него. На Коста Русев жена му е евангелистка - Зорница, сестра на Богомил Малджиев, беше един много хубав човек от Русе. Синът на Коста Русев е бил биолог, от дете е с много болно сърце.
А майка му
Зорница
знае много добре, че чичо Колю помага, че може да помага.
А чичо Колю ми е казвал, че когато трябва да помогне на някого, той се допитва най-напред до ръководителя си дали може ли не може. Ако му се разреши, тогава помага. Синът му, тоя Борис, той е дете пред мене, но така приятели бехме. Той е много зле със сърцето и е приет в болницата, мисля, че е в Александровската болница и го чакат, даже параван му сложили пред него, чакат го да си заминава, Обаче майка му Зорница чула за чичо Колю, че може да помага и решила да отиде при него, да го помоли, дали не може да му помогне. Ама това знаете ли преди колко години е.
към текста >>
Той е много зле със сърцето и е приет в болницата, мисля, че е в Александровската болница и го чакат, даже параван му сложили пред него, чакат го да си заминава, Обаче майка му
Зорница
чула за чичо Колю, че може да помага и решила да отиде при него, да го помоли, дали не може да му помогне.
Синът на Коста Русев е бил биолог, от дете е с много болно сърце. А майка му Зорница знае много добре, че чичо Колю помага, че може да помага. А чичо Колю ми е казвал, че когато трябва да помогне на някого, той се допитва най-напред до ръководителя си дали може ли не може. Ако му се разреши, тогава помага. Синът му, тоя Борис, той е дете пред мене, но така приятели бехме.
Той е много зле със сърцето и е приет в болницата, мисля, че е в Александровската болница и го чакат, даже параван му сложили пред него, чакат го да си заминава, Обаче майка му
Зорница
чула за чичо Колю, че може да помага и решила да отиде при него, да го помоли, дали не може да му помогне.
Ама това знаете ли преди колко години е. Преди 40, а може и повече години да е тоя случай. Отива тя в обущарничката на чичо Колю и му казва: „Моля ви се така и така“. Той казал: „Ще попитам дали мога. Да, позволява ми се да му помогна.
към текста >>
10.
87. ПОЕЗИЯТА ОТ МОЕТО ВЪТРЕШНО НЕБЕ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
5. Сега е мойта нощ полярна, будна, над мен бездънен и затворен купол, трептя за онзи миг да зърна на тъмното небе зеница, да възвести деня
Зорница
. 1.
Сега е мойта нощ безсънна, дълга, наоколо ми мрак обвил, обгърнал всичко, нито една звезда в небето, а мъка впила се в сърцето. 2. Сега в моята голгота тъжна, лежа разпънат сам в килия мрачна, далеч са близки и любими, но виждам ги с лица унили. 5.Х11.1959 г. 3. Ръцете им протегнати са, вярвам да ме изтръгнат искат и не могат, пусти са пътеките към мен, месеци живея отчужден. 4. Което е написала съдбата, на малка свещ сега разчитам бавно, нали това е само мое бреме, кой би могъл да го отнеме?
5. Сега е мойта нощ полярна, будна, над мен бездънен и затворен купол, трептя за онзи миг да зърна на тъмното небе зеница, да възвести деня
Зорница
. 1.
С бисерно огърлие от песни ангел от небето долетя още в утрото прозрачно, ведро, на събудената младост. 2. С тях възтрога дивен, красотата от лазурни светове дойде, сноп лъчи разкри ни чистотата, съхранената в капката роса. 3. В слънчевата люлка залюляха те душите и мечтите, разпиляха облаците тъмни, буреносни не веднъж от нашето небе. 4. Втурнаха се като свежа струя и наситиха сърцата с радост, с тях живяхме, с тях вървяхме в устрем все към озарени върхове. 22Ж1964 г. 5.
към текста >>
11.
74. НЯКОГА С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША
,
,
ТОМ 8
Утринният хлад ме посрещаше като милувка - свежа и ободряваща, утринното небе ме поздравяваше като приятел - добър и мил, и ми се усмихваше
Зорницата
.
Човек трябва да отвори чувствата си с обич към тази животворна сила, която го обгръща, за да може да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили. Пролетно и лятно време, от двадесет и втори март всяка година, препоръчително е да се ляга и да става рано, за да се посреща слънцето и да приеме човек своя дял от него, тъй както пчелите събират нектар от цветята". И Учителят, нашият любим Учител, беше устроил нашият живот така, че ние да можем да възприемаме от живителните струи на природата по възможност най-много. Затова ние, освен че през пролетта ставахме рано и посрещахме изгряването на слънцето, освен че правехме през този приказен час нашите прекрасни утринни упражнения, ние правехме и излети. Цяла радост беше за мене когато стана в три часа, когато се приготвя бързичко, когато взема моята раница, приготвена от вечерта и излеза.
Утринният хлад ме посрещаше като милувка - свежа и ободряваща, утринното небе ме поздравяваше като приятел - добър и мил, и ми се усмихваше
Зорницата
.
И аз забързвах към центъра на нашето селище, пред стаята на Учителя, където беше уговорено да се съберем. Лампата биваше запалена, двора осветен и из тъмнината започваха да прииждат моите братя и сестри. Ние се усмихвахме един на друг, ние се поздравявахме, но щастливи се чувствахме когато Учителят благ отвореше вратата на своето жилище и погледнеше към нас. - "Къде са другите? ", ще попита, или "Събраха ли се всички?
към текста >>
12.
13. ПОДУХ МУЗИКАНТ
,
,
ТОМ 8
Имам следния случай в дома на сестра
Зорница
Русева, тя посещаваше и събранията на евангелистите на ул. "Солун".
Някои от тях са пяти на публични концерти в София. Изоставих личното си творчество, за да мога да работя за музиката на Учителя. Направих зъболекарски струнен квартет. Свирих в оркестъра на "Орпса", по-късно в Ансамбъла на транспорта. С квартета изнасяхме благотворителни концерти по някои домове.
Имам следния случай в дома на сестра
Зорница
Русева, тя посещаваше и събранията на евангелистите на ул. "Солун".
Изнесохме концерт веднага след първата бомбардировка над София. Самолетите по обед минаха в пълен боен ред и пуснаха бомбите си някъде към Захарната фабрика и "Надежда". Чухме в центъра само грохота им. Иванка, съпругата ми беше болна, лежеше. Оставих я сама вкъщи, за което дълго време ми се сърди, да отида в семейство Русеви за изнасяне на благотворителния концерт.
към текста >>
13.
122. ЗАДАЧА ОТ ДУХОВНАТА ГРУПА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Много голяма преспа, така направо от върха, голяма преспа и там се плъзнаха двама брат и сестра които са вървели заедно, семейство Русеви, Коста Русев и жена му
Зорница
Русева.
Наредихме се така един по един щото пътеката беше неясна, като вървеше един последен. Винаги когато сме ходили с Учителя имаше един последен, за да не се загуби някой. И така тръгнахме, изкачихме се за изгрев горе. Преди да се качиме стигнахме на онова място, дето сега е заслона и дето почва една пътека и тя излиза така в серпентини до върха. Но на тая пътека имаше преспа.
Много голяма преспа, така направо от върха, голяма преспа и там се плъзнаха двама брат и сестра които са вървели заедно, семейство Русеви, Коста Русев и жена му
Зорница
Русева.
И там като се хлъзнали, много лошо щели да паднат, но нещо така Учителят е помогнал. След като се спрели на някаква пречка, която се явила на пътя поне, които го видяли така го казаха. Било много страшно и тогава Учителят каза: „Никой няма да мине по преспата, а ще се качвате направо нагоре". А ти знаеш каква е стръмнината право нагоре. Учителят само едно каза: „Внимавайте, да не събаряте камъни на тези, които вървят след вас!
към текста >>
14.
156. УЧЕНИКЪТ ТЪРСИ УЧИТЕЛЯ СИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
От баща Никола Димитров Ковачев от Пловдив и майка
Зорница
Тачева Среброва от Свищов.
Учителят го е спасил. Той тука е описал този случай. Е.А.: Той сам си го написа. Е.А.: Ще разкажа за една наша сестра по име: Богдана Николова Ковачева - по баща, или Богдана Герасимова Терпонова - по мъж, която е родена на 26.01.1904 год. в гр. София.
От баща Никола Димитров Ковачев от Пловдив и майка
Зорница
Тачева Среброва от Свищов.
Чичото на Богдана е Атанас Ковачев от Пловдив е написал нотния текст на песента „Пред Теб припадаме Господи". Той е имал предчувствие, че ще бъде убит на фронта. Отива при Учителя Дънов, разказва Му предчувствието си и Учителя му дава текста на една молитва, която той на фронта в окопите да я нотира в песен. В момента, когато я пише започва неприятелската офанзива и около него се разпръсват мини и шрапнели. Всички отстъпват, но той остава в палатката си и довършва песента.
към текста >>
15.
ДЯВОЛЪТ И НЕГОВИТЕ ДВА КРАКА
,
ВТОРИЯТ МУ КРАК В ПРОВИНЦИЯТА СВИНАРНИКЪТ В СТАРА ЗАГОРА
,
ТОМ 9
Беше извадена на ксерокс и предадена на
Зорница
Попова, която в последните ни концерти беше водещ.
„Раковски" 108, зала 4, където по моя програма се изнасяха концерт-рецитали по Слово и музика на Учителя Дънов. Залата бе закупена за 23 септември 1998 год. /сряда/ от 18 часа за поредния концерт-рецитал на тема „Възходящият път". Книжката „Възходящият път" е издадена 1935 год. по Слово на Учителя Дънов, което е една висша окултна поезия.
Беше извадена на ксерокс и предадена на
Зорница
Попова, която в последните ни концерти беше водещ.
Тя трябваше да разучи текста и да се подготви, понеже се четяха отделни пасажи от Словото на Учителя Дънов, след което следваше изпълнение от музиката на Учителя изпълнявана от певци или инструменталисти. Бяха извадени покани, които се раздаваха през месец август на Рила и в София. Направени бяха афиши и закачени на обичайните места. Яви се пречка. Изведнъж почти всички певци заминаха през м.
към текста >>
Търся с очи водещата
Зорница
Попова.
Изведнъж се намериха онези, които да доплатят. Цялата концепция на концерта започна да се руши отвън - промяна на деня, вкарване на чужди пари за доплащане на залата. Но нали щяха да четат „Възходящият път". Беше изпратен от мен Вихър Пенков до Петър Ганев да му помогне да натоварят музикалните инструменти за концерта. Салонът започна да се пълни.
Търся с очи водещата
Зорница
Попова.
Изведнъж пристига и проплаква. Аз бях й наредил да отиде в дома на Петър Ганев и заедно с него да определят, след кои пасажи от „Възходящият път" да се пеят песните от Симеон Симеонов. Проплака „Симеон ме изгони и каза, че на него не му трябва водещ и че не одобрява начина, по който Вергилий прави концертите". Аз останах като втрещен. Пълна изненада.
към текста >>
16.
08 - 11. СЪБОРИТЕ НА ИЗГРЕВА
,
В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Стоян Ватралски е бил съученик на Учителя, състуденти в Америка, в Бостън и оттам се познават и когато дойде тука, в България, той издаваше вестник „
Зорница
" на евангелистите, евангелистите - методисти, Те са няколко категории - евангелисти - методисти.
Например, да не нападнат, когато хората спят или да крадат и да направят някакъв смут и пр. и пр, От такива съображения се правеше това, като се поставяха постове. Брат Петко от Шумен, капитан Петко Христов от Шумен, той беше на военна служба още, той беше тъй да се каже оторизиран да се грижи за охраняване на събора и той нареждаше младите хора на постовете. Всеки пазеше там по два часа - кой колкото може и така. Понеже споменах името на Стоян Ватралски, ще кажа нещо за него.
Стоян Ватралски е бил съученик на Учителя, състуденти в Америка, в Бостън и оттам се познават и когато дойде тука, в България, той издаваше вестник „
Зорница
" на евангелистите, евангелистите - методисти, Те са няколко категории - евангелисти - методисти.
Няколко приятели го поканиха на събора и той присъства. Беше на гимнастиките и аз бях даже зад него, когато правим гимнастики. И той казваше, после пишеше във вестниците: „Бях в плен на Белите братя". Да, в такава форма го писа и изказваше своите впечатления. Но то в самата книжка е писано кои са Белите братя.
към текста >>
17.
ИЗМИСЛИЦАТА И ИСТИНАТА
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 10
Жената е
Зорница
Попова, която в концертите през 1999 г по Слово и музика на Учителя Дънов бе водеща.
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ИЗМИСЛИЦАТА И ИСТИНАТА На 7 юни 1999 г., ден понеделник в 14 часа в книжарница „Изгрев" на ул. „Граф Игнатиев" 28 при Жана Венкова Иванова пристигат двама души - мъж и жена.
Жената е
Зорница
Попова, която в концертите през 1999 г по Слово и музика на Учителя Дънов бе водеща.
Идва и съобщава, че търсила Вергилий Николов Кръстев по телефона и понеже не го намерила, то е дошла, за да съобщи, че това, което той е писал в „Изгревът", том IX за концерта „Възходящият път" не било верно, че тя изобщо не е била на този концерт, че не е получавала никакъв материал от него и всичко, което е написано си го е измислил. Жана Иванова била изумена. А придружаващият мъж на име Асен казал: „Чакай бе, той е преплел концертите, малко ли концерти бяха." - „Не, той си е измислил всичко." - „Това по принцип е верно, защо реагираш? " - „Не, той си е измислил всичко." В разговора се разбира, че тя изобщо не е чела „Изгревът", том IX и точно онова, за което е дошла да опровергава. Жана й предлага: „Вземи прочети и виж там какво пише." - „Не искам да чета." И си тръгват двамата.
към текста >>
Припомних си, че на един от концертите
Зорница
Попова трябваше да бъде водещ, бях й предал подходящ материал от Словото на Учителя Дънов.
Как и защо това разминаване, къде съм сбъркал. И тогава в ушите ми долетяха думите на онзи Асен, когото не познавах. „Той е преплел концертите." Започнах да възстановявам в паметта си преминали концерти и събития. По късно прегледах всички покани и афиши. Оказа се, че аз наистина бях преплел концертите.
Припомних си, че на един от концертите
Зорница
Попова трябваше да бъде водещ, бях й предал подходящ материал от Словото на Учителя Дънов.
Тя трябваше да отиде при Петър Ганев, който репетираше с певеца Симеон Симеонов и да се уточнят за текстовете, кой текст след коя песен ще се чете. Тогава бяха я изгонили. Симеон Симеонов не беше се съгласил да има водещ. А концерта аз го организирах и аз бях платил залата. На концерта бях сложил микрофон и ми казаха.че няма нужда от него.
към текста >>
Тогава намерих в залата
Зорница
Попова и тя проплака, че са я изгонили.
Тя трябваше да отиде при Петър Ганев, който репетираше с певеца Симеон Симеонов и да се уточнят за текстовете, кой текст след коя песен ще се чете. Тогава бяха я изгонили. Симеон Симеонов не беше се съгласил да има водещ. А концерта аз го организирах и аз бях платил залата. На концерта бях сложил микрофон и ми казаха.че няма нужда от него.
Тогава намерих в залата
Зорница
Попова и тя проплака, че са я изгонили.
Бях поразен. Значи този случай го имаше. А защо бях преплел концертите? - За мен това беше една програма, при която трябваше със Слово и музика на Учителя Дънов да се правят концерти Всеки концерт беше свързан с много противодействия от всички страни. Водеше се борба денонощно за всеки концерт.
към текста >>
И навсякъде пишеше: водещ
Зорница
Попова.
И те щяха да се раздават. И те се раздаваха там. Какво се оказа? Музикантите през есента заминаха за чужбина. Аз бях платил залата, раздадени бяха поканите на Рила, раздаваха се в София сутрин на Паневритмия, залепени бяха афиши в клубчето на Изгрева, в книжарница „Изгрев".
И навсякъде пишеше: водещ
Зорница
Попова.
В Йоанна Стратева беше текста на „Вазходящия път", трябваше да бъде намерена Зорница Попова и да започне да се готви за концерта. Цял месец се раздаваха поканите с нейното име, стояха закачени афишите с нейното име, при което аз знаех, че тя се готви за концерта. Датата на концерта бе сменена за неделя, 27 септември 1993 г. от 17:30 часа. Зорница Попова не се явява на концерта.
към текста >>
В Йоанна Стратева беше текста на „Вазходящия път", трябваше да бъде намерена
Зорница
Попова и да започне да се готви за концерта.
И те се раздаваха там. Какво се оказа? Музикантите през есента заминаха за чужбина. Аз бях платил залата, раздадени бяха поканите на Рила, раздаваха се в София сутрин на Паневритмия, залепени бяха афиши в клубчето на Изгрева, в книжарница „Изгрев". И навсякъде пишеше: водещ Зорница Попова.
В Йоанна Стратева беше текста на „Вазходящия път", трябваше да бъде намерена
Зорница
Попова и да започне да се готви за концерта.
Цял месец се раздаваха поканите с нейното име, стояха закачени афишите с нейното име, при което аз знаех, че тя се готви за концерта. Датата на концерта бе сменена за неделя, 27 септември 1993 г. от 17:30 часа. Зорница Попова не се явява на концерта. А защо?
към текста >>
Зорница
Попова не се явява на концерта.
И навсякъде пишеше: водещ Зорница Попова. В Йоанна Стратева беше текста на „Вазходящия път", трябваше да бъде намерена Зорница Попова и да започне да се готви за концерта. Цял месец се раздаваха поканите с нейното име, стояха закачени афишите с нейното име, при което аз знаех, че тя се готви за концерта. Датата на концерта бе сменена за неделя, 27 септември 1993 г. от 17:30 часа.
Зорница
Попова не се явява на концерта.
А защо? Ето това са въпросите, на които трябва да отговори самата Зорница. А другото, което е написано, е вярно. Аз бях наистина преплел концертите. За мен бе от значение тези Сили, които съдействуваха и другите Сили на противодействието и по тях се ръководех.
към текста >>
Ето това са въпросите, на които трябва да отговори самата
Зорница
.
Цял месец се раздаваха поканите с нейното име, стояха закачени афишите с нейното име, при което аз знаех, че тя се готви за концерта. Датата на концерта бе сменена за неделя, 27 септември 1993 г. от 17:30 часа. Зорница Попова не се явява на концерта. А защо?
Ето това са въпросите, на които трябва да отговори самата
Зорница
.
А другото, което е написано, е вярно. Аз бях наистина преплел концертите. За мен бе от значение тези Сили, които съдействуваха и другите Сили на противодействието и по тях се ръководех. За мен времето бе едно и също, защото бях сам, съвсем сам срещу всички. Бях в кръгова отбрана.
към текста >>
За да се дойде до драматичната развръзка със
Зорница
Попова и с нейните приятели, които я препращат от човек на човек, за да говори, че всичко съм измислил.
Това бе моето обяснение. Друго не можех да дам. Аз имам добра памет за случки, лица и събития. Но тук се преплетоха тези концерти. А защо ли?
За да се дойде до драматичната развръзка със
Зорница
Попова и с нейните приятели, които я препращат от човек на човек, за да говори, че всичко съм измислил.
И сега ще ви предложа няколко покани за концерти-рецитали, при които Зорница Попова е била водеща. Тези покани аз ги подготвях, аз ги печатах с мои пари и ги раздавахме и препращахме с писма. * * * „ВЕЧНИЯТ ЗАВЕТ НА ДУХА" - концерт на 27 април 1998 г. Ето какво пише отзад на поканата: Любовта да бъде с вас - Любов, която носи Мир, Радост, Чистота, Разумност и Търпение Божествено. Любовта на Духа Свети да ви озарява.
към текста >>
И сега ще ви предложа няколко покани за концерти-рецитали, при които
Зорница
Попова е била водеща.
Друго не можех да дам. Аз имам добра памет за случки, лица и събития. Но тук се преплетоха тези концерти. А защо ли? За да се дойде до драматичната развръзка със Зорница Попова и с нейните приятели, които я препращат от човек на човек, за да говори, че всичко съм измислил.
И сега ще ви предложа няколко покани за концерти-рецитали, при които
Зорница
Попова е била водеща.
Тези покани аз ги подготвях, аз ги печатах с мои пари и ги раздавахме и препращахме с писма. * * * „ВЕЧНИЯТ ЗАВЕТ НА ДУХА" - концерт на 27 април 1998 г. Ето какво пише отзад на поканата: Любовта да бъде с вас - Любов, която носи Мир, Радост, Чистота, Разумност и Търпение Божествено. Любовта на Духа Свети да ви озарява. Бъдете весели духом.
към текста >>
Из Словото на Учителя Дънов Наистина
Зорница
Попова на последния концерт не се явява.
Мъдростта е Мъдрост за живота на душата. Истината е Истина за свободата на духа. Това са трите начала, от които всичко произтича. Люби всичкия живот, всичката светлина, всичката свобода! Мъдър бъди, на Истината всякога верен остани!
Из Словото на Учителя Дънов Наистина
Зорница
Попова на последния концерт не се явява.
А защо не се явява? Това е въпроса, на който тя трябва сама да си отговори. А другото, което е написано, е вярно. Всички случки и събития са верни. Но за моя голяма изненада бях преплел концертите.
към текста >>
За останалите концерти водещ ще бъде
Зорница
Попова, така, както съм отбелязал в едната от поканите, които ги изпратих.
Ще слезеш долу в книжарницата-палатка, ще вземеш 8-ми том и ще си направиш необходимата справка. Текстът на „Призванието" го имаме, то е подготвено за работа, разделено е на пасажи още от първия концерт и текстът се намира при Виолета Гиндева. Този текст ще бъде четен с т нея и ще поканим още един мъж, вероятно артиста Юри Ангелов. Те трябва да прочетат „Призванието", защото с тях сме работили и те могат да издържат на напрежението. Освен това с Виолета Гиндева аз съм предвижил най-важните неща и аз не мога да я отхвърля.
За останалите концерти водещ ще бъде
Зорница
Попова, така, както съм отбелязал в едната от поканите, които ги изпратих.
А ти ще си подбереш музикантите и песните. Имаме достатъчно време. На Рила трябва да се раздават поканите, защото там строго и категорично е написано, че ние сме Школа, че има само едно Слово и един Всемиров Учител. Останалото са човешки измислици. 7. В поканата „Възходящият път" съм отбелязал всички певци.
към текста >>
И последния пример е със
Зорница
Попова, която я хвърлиха да воюва срещу мен.
Моля, аз съм свършил работата на всички музиканти от времето на Школата, работил съм с тях и знам кое е по оригинала и къде е Духът, който движи песните на Учителя. Това бяха най-подготвените музиканти, които Небето бе ги подготвило и изпратило при мен. И аз работих с тях. Аз моята програма си изпълних засега. Но те не си издържаха изпита с мен.
И последния пример е със
Зорница
Попова, която я хвърлиха да воюва срещу мен.
Та нали аз я качих на сцената? Качих една никому непозната студентка и тя на всеки концерт рецитираше пред пълна зала от 400 човека. Та вие извършихте престъпление към мен и към нея. Защо я хвърлихте в огъня за да изгори, нали беше ваша приятелка? Аз последния концерт с това поколение музиканти проведох.
към текста >>
18.
НАРЯД за 1901 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Сега е мрачкаво, но иде
зорницата
.
Няма пречка, която Той да не може да отмахне. Временните промени в живота са преходни. В живота ни става това, което става и в природата. Днес може да е бурно, облачно, дъждовно, утре пък ще е слънчево и ясно. Вярата, Надеждата, Любовта - те са основата.
Сега е мрачкаво, но иде
зорницата
.
Ние сме пришълци и странници в този свят, нашето отечество е другаде. Като свършим своето поприще ние ще се отправим към дома на нашия Баща. Ваш верен П. К. Дънов *** Шумен, 27.1.1901 г. 2) Еклис.
към текста >>
19.
15. ПЪРВАТА УТРИН НА СЪБОРА - 1914 г.
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Там е
Зорницата
и спящият доскоро Сириус, който знае, че вече ще отстъпи на Слънцето - Орион и Плеадите вече гаснат по високо на небосклона.
С възможната бързина се стремяхме по-скоро да стигнем при Учителя, при братята и сестрите, призвани от всички краища на България. За около 30-40 мин. пристигнахме. Влизаме в двора на долната вила, където мълчаливо ни посрещнаха разпределителите. Намираме вече мнозина дошли преди нас и застанали в прави редица, обърнали се на изток всеки от нас съзерцаваше сред претихналата природа. Зазоряването бе настъпило, но повдигне ли човек лице към небето, все още би съзрял някои звезди.
Там е
Зорницата
и спящият доскоро Сириус, който знае, че вече ще отстъпи на Слънцето - Орион и Плеадите вече гаснат по високо на небосклона.
Редиците край нас нарастнаха. Братята бяха подредени в предните линии, а сестрите в задните. Тишината в природата и настъпилата светлина ни припомнят, че всички очакваме нещо велико на нашите души. Предстоеше да засилиме връзките си с Великите Бели Братя, да се подготвим за работата, която ни предстои, да изслушаме какво те ще ни кажат чрез Учителя. Чувствува се, че слънцето ни е изпратило първите си лъчи.
към текста >>
20.
67. СЪБОРИТЕ НА ИЗГРЕВА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Своите впечатления той ги отпечата в евангелския вестник „
Зорница
", бр.
67. СЪБОРИТЕ НА ИЗГРЕВА Имаше един евангелист Стоян Ватралски. На събора през 1926г. е бил поканен от някой наш брат, известния по това време евангелски проповедник, поет, идеалист, есеист, автор на ред трудове, третиращи морално-възпитателни въпроси - Стоян Ватралски.
Своите впечатления той ги отпечата в евангелския вестник „
Зорница
", бр.
38, 39, 41 от 1926 г. Нашият приятел Михаил Стоицев от Пловдив я издаде в отделна книжка с надслов „Кои и какви са Белите Братя /Дъновистите/". По-късно Петко Камбуров я отпечата в гр. Нова Загора. През 1926 г.
към текста >>
21.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Освен във вестниците „Свят" и „
Зорница
", списанието „ Духовна обнова" и др.
IV, кн. 7 (V. 1926), с. 168 - рубрика „ Вести " „ Това са отзиви на православни българи, с одобрението и благословението на официалната българска църква. Не по-малко енергичен е и протестът на евангелистите против „научните" изстъпления на поменатия професор.
Освен във вестниците „Свят" и „
Зорница
", списанието „ Духовна обнова" и др.
в първия, от които г. Хаскел, директор на Самоковската американска гимназия, бележи за „отчаяните усилия на проф. Консулов да аргументира своята материалистична теория", но даже и ултра-консервативният вестник „Мир", близък до кръговете, от които същият Консулов черпи своето вдъхновение, е поместил една статия от г. Андрей Цанов (вж. брой 7776 от I.Vl.T.r.) в която, като се констатира, че „Ст.
към текста >>
Тогава той влезе в редакциония комитет на „
Зорница
".
Той е дошъл в България около преди 15 години изпратен от едно християнско дружество в Бостън, мисионер, да проповядва на българите евангелието и да учителствува. Не след дълго, обаче, той почна да проявява отрицателни възгледи и да подкопава авторитета на кардиналните верски учения на християнството. Мнозина от евангелистите българи се противопоставиха на тези гибелни еретически учения, като писаха за това и на дружеството в Бостън. Вълнението бе голямо и въпроса се разисква в няколко годишни евангелски събори. Няколко евангелски църкви отказаха да го приемат на амвоните си.
Тогава той влезе в редакциония комитет на „
Зорница
".
И тук дейността му беше в някои отношения противохристиянска, макар че пишеше и много изрядни, и полезни статии. Движението обаче против него продължаваше и най-после 50 г. юбилеен конгрес на Българското евангелско дружество в София миналата година го изключи от редакционния комитет на „Зорница". Той, от своя страна, намерил за нужно да си подаде оставката в Бостън, която дружеството приело, и тъй от една година насам г-н Маркъм не е мисионер, свързан с онова дружество, нито пък има тесни християнски връзки с евангелските църкви в България. Той си работи независимо и по своему.
към текста >>
юбилеен конгрес на Българското евангелско дружество в София миналата година го изключи от редакционния комитет на „
Зорница
".
Вълнението бе голямо и въпроса се разисква в няколко годишни евангелски събори. Няколко евангелски църкви отказаха да го приемат на амвоните си. Тогава той влезе в редакциония комитет на „Зорница". И тук дейността му беше в някои отношения противохристиянска, макар че пишеше и много изрядни, и полезни статии. Движението обаче против него продължаваше и най-после 50 г.
юбилеен конгрес на Българското евангелско дружество в София миналата година го изключи от редакционния комитет на „
Зорница
".
Той, от своя страна, намерил за нужно да си подаде оставката в Бостън, която дружеството приело, и тъй от една година насам г-н Маркъм не е мисионер, свързан с онова дружество, нито пък има тесни християнски връзки с евангелските църкви в България. Той си работи независимо и по своему. От коя народност е не зная. Нека сега посоча някои от грешките, които този иностранец прави във вреда на България. Откровено признавам, че много от статиите му в „Семе", „Зорница", „Полет" и „Изток", където той по едно време работеше са изрядни и полезни.
към текста >>
Откровено признавам, че много от статиите му в „Семе", „
Зорница
", „Полет" и „Изток", където той по едно време работеше са изрядни и полезни.
юбилеен конгрес на Българското евангелско дружество в София миналата година го изключи от редакционния комитет на „Зорница". Той, от своя страна, намерил за нужно да си подаде оставката в Бостън, която дружеството приело, и тъй от една година насам г-н Маркъм не е мисионер, свързан с онова дружество, нито пък има тесни християнски връзки с евангелските църкви в България. Той си работи независимо и по своему. От коя народност е не зная. Нека сега посоча някои от грешките, които този иностранец прави във вреда на България.
Откровено признавам, че много от статиите му в „Семе", „
Зорница
", „Полет" и „Изток", където той по едно време работеше са изрядни и полезни.
Такива са много от статиите му в неговия сега „Свят", но един голям котел с хубава гозба може да се направи вреден само с една лъжица арсеник и да изтрови онези, които ядат тази гозба. Охапването на една ехидна е съвсем дребна работа и отровата, която тя хвърля в тялото е в нищожно количество, но ухапания погинва, ако веднага не почне да се лекува. Това може печатът и книжнината да направи изобщо. Една отровна статия всред много други хубави статии, или едно едничко отровно предложение в една (едничка), другояче прекрасна, статия могат да отровят душевно читателя. С тъга казвам, че именно това г-н Маркъм върши.
към текста >>
В една статия в „
Зорница
" той високо хвали комунистите, като най-добри хора, а всеки знае, какви са политическите и социални възгледи на тези добри хора и какво те са правили и правят с нещастния руски народ.
Всред многото си изрядни статии, той тук-там сее гибелни семена по разни направления - религиозни, политически и другояче. Ще кажа само по няколко мисли върху онова, което той е писал. Той е краен левичар почти във всяко отношение. Ако и да е похвалявал понякога правителството ни, духът на писането му е бил винаги левичарски и едностранчив. Когато преди две години правителството ни направи усилие да спаси отечеството от кръвопролитна вътрешна революция, която комунистите готвеха, г-н Маркъм тенденциозно и графически описа, как жестоко били избити някои от водачите на тази революция, но той не каза, доколкото аз знаех, че революция почти никога не се предотвратява или прекращава без някои жестокости.
В една статия в „
Зорница
" той високо хвали комунистите, като най-добри хора, а всеки знае, какви са политическите и социални възгледи на тези добри хора и какво те са правили и правят с нещастния руски народ.
Маркъм говори за народно единство, а сам посява студенина между гражданите и селяните, между заможните и сиромасите. Той често окайва селяните, задето работели за гражданите, а сами те ходели с цървули и живеели в мизерия. Статията му „Ако бях богат", в брой 14 на „Свят" е цяла безсмислица, защото с „Ако" аз мога да извърша най- великите чудеса на света, даже да освободя българските селяни от всякакъв данък, обаче целта на статията е явна, именно гражданите и заможните не се грижат за доброто на селяните. В други свои статии, пак в „Свят", разправя, какво видял на бал, сетне се простира в нещастието на селяните, как те работили от сутрин до вечер, за да могат гражданите да ходят на бал и да седят на канапета. Със статията си „Концерта и кравата" също всява враждувание между селския и градския народ.
към текста >>
В друга статия в „
Зорница
" той с подигравка порицава Бога, който наказва онези, които не вярват, че „Духът Свети е брат на Иисуса Христа".
Доколкото зная, никой друг чужденец не е бил толкоз неблагоразумен, като гостенин, и толкоз пакостен в дейността си. Най-страшното е, че той има за прицелна точка младежта и я гъделичка с необуздана слободия. По обезверяването ще посоча само няколко примера. В неговото списание „Семе" той постоянно и систематично подкопаваше верските учения на Свещеното писание. В една статия „Що е християнство" той категорично отхвърля вярванията в Господа Иисуса Христа и символът на вярата, който православните, протестантите и римокатолиците приемат, като казва, че той не заслужавал вниманието на просветени хора.
В друга статия в „
Зорница
" той с подигравка порицава Бога, който наказва онези, които не вярват, че „Духът Свети е брат на Иисуса Христа".
Каква гавра е това. В първия брой на сегашния негов брой „Свят" статията озаглавена „Исус Христос" е поразително скандална. За да смегчи до някъде яростта си против Исуса Христа, той накрая на тази статия казва няколко приятни думи за някакъв си Исус от Назарет. Ще направя няколко извадки от тази статия. „Христос е фантазия...Христос е военна фантазия.
към текста >>
Ватралски в „
Зорница
", възстанаха против това неблагоразумно изявление на професора и даже са поканили българското правителство да вземе мерки против тази дейност на професора.
Той е именно най-големият приятел на масите на народите, той е емблемът за свободата и на най-последния бедняк. Напоследък един наш професор държал една сказка в голямата аудитория. В тази си сказка той между другото казал, че душата не е нищо друго, освен една съвъренно тънка материя. Двама българи, дългогодишни ратници за правилното развитие и напредък на народа, които не по-малко от Маркъма обичат своята родина и които не са по- малко умни от него, именно Ст. Михайловски в „Луч", и Ст.
Ватралски в „
Зорница
", възстанаха против това неблагоразумно изявление на професора и даже са поканили българското правителство да вземе мерки против тази дейност на професора.
Те в нищо не засягаха Маркъма, но той, в една статия на „Свят" N 16, озаглавена „Безбожни университети", се явява като противник на тези наши труженици и като защитник на професора и на неговата мечтателна наука. Разбира се, и като голям доброжелател на българския народ, отива дотам, като казва, че заради науката той е готов да отхвьрли Бога „Иеова". Да, науката, ние поддържаме, че никой не бива да е противник на науката, а да е неин горещ защитник, но забележете, истинската наука, а не мечтанията на някои умове. Този професор прогласява своите въображаеми вярвания за душата, а не общедоказана и от всички приета наука. Нито той, нито пък някой друг учен е доказал, че душата е еманация на (тялото) материята.
към текста >>
Вестник „
Зорница
" и Стоян Ватралски Иван Толев цитира също и една статия на Стоян Ватралски от вестник „
Зорница
" бр.
Ако намери за добре и обича, нека каже, че при всичките ограничения и причини за обезсърчение българския, народ не се е отчаял, а прави всички усилия да надмогне мъчнотиите и да напредва във всяко направление, макар и с големи мъчнотии. Нека каже, че по всички градове и села има училища, където много младежи и от двата пола се учат, и че съзнателните българи полагат всякакви усилия и употребяват всички средства за просвета и общ напредък. И нека помоли онези велики и силни народи да употребят влиянието си за възвръщането и запазването правата на този онеправдан и измъчен наш народ. Тогава нека той бъде уверен, че целия този народ ще му благодари най-сърдечно и ще му ръкопляска най-искрено. Ще го брои за велик благодетел. 19.
Вестник „
Зорница
" и Стоян Ватралски Иван Толев цитира също и една статия на Стоян Ватралски от вестник „
Зорница
" бр.
17 от 28.IV.1926 г., който предлага да се отстрани този бездушен професор от университета. Тя е със заглавие: „По адрес на един бездушен професор" „Всемирна летопис", Г. IV, кн. 7 (V. 1926), с.
към текста >>
„
Зорница
", бр.
А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни колеги. Да бъде човек, по каквато и да било причина, атеист е двойно нещастие. Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст. Но когато той, като държавен професор, използува обществената катедра, за да разпространява своята психична проказа, туй е вече престъпление непростимо. Безразлично дали той е по естество морално тъп или съзнателен деморализатор, такъв бездушен професор трябва ден по-скоро да се отстрани от званието обществен учител". (В.
„
Зорница
", бр.
17, от 28.IV.1926 г.) А какво мислят и защо бездействуват по тоя случай управниците на нашето учебно дело в Министерството на Народното просвещение?... Предсмъртно изявление. На 10 май т.г. се помина в София старият абонат на „Всемирна Летопис" и наш добър приятел Атанас Ив. Мустаков, родом от Севлиево, агроном и бивш народен представител.
към текста >>
ПО АДРЕС НА ЕДИН БЕЗДУШЕН ПРОФЕСОР „
Зорница
", Г.
По-рано беше тежко, непоносимо, а сега приятно, леко. Видях, че ще мога да съществувам, живея. Това е то, което не се тълкува с думи". Нека след този факт - а такива факти и доказателства за съществуването на душата и преживяванието й след смъртта на тялото има безброй - ония, които се заблуждават и заблуждават другите по въпросите за вечния живот, да преклонят глава пред тая свещена и неопровержима истина и да престанат да блядословят. За да не сме голословни ето и самата статия.
ПО АДРЕС НА ЕДИН БЕЗДУШЕН ПРОФЕСОР „
Зорница
", Г.
46, бр. 17 (28.IV.1926), с. 4 При липса на религиозен дух, умствените способности или не се развиват, или, ако се развият, те стават рушителни, и се самоущожават - Президент Кулидж. Аз не познавам г. Ст. Консулов, професор и доктор (не зная по какво).
към текста >>
Той защитава Учителя и присъствува на един от съборите на Бялото Братство в София през 1926 г., който събор той описва и публикува в три последователни броеве на вестник „
Зорница
" - в броевете 38, 39,41 излезли м.
В повечето случаи те го възприемат като един евангелски проповедник. И само толкова. И за тях ще говорим също, когато му дойде времето и мястото в „Изгревът". (Виж „Изгревът" том V, стр. 531-533). Девета част са онези представители по Дух на евангелизма в България, като Стоян Ватралски, в истинския му смисъл.
Той защитава Учителя и присъствува на един от съборите на Бялото Братство в София през 1926 г., който събор той описва и публикува в три последователни броеве на вестник „
Зорница
" - в броевете 38, 39,41 излезли м.
септември и октомври 1926 г. под заглавие „Кои и какви са Белите Братя/ Дъновистите". (Виж. „Изгревът" том V, стр, 533-534). Десета част са уж негови последователи, движат се в неговото общество, на Учителя, но всеки се проявява така, какъвто е Всъщност. Тук ще представим трима от тях.
към текста >>
22.
2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Петър: "светило, което свети в тъмно место, догде се зазори денятъ и
зорницата
изгрее в сърдцата ваши" (II -1 ; 19) и пр.
1919), с. 3 - рубрика Нова естетика Брак - Езотеричният смисъл на легендата за Адама и Ева, които са яли от плода на дървото, се състои, между другото, и в концепцията за брака между Духа и материята. В друг смисъл - това е мистичния брак на Духа с душата, която трябва да премине през огъня на страданието или на розата. В сонета се прави алюзия и за химическия или херметическия брак в братството на Розата и златния кръст. Тук спада и митът за Люцифера, носителятъ на светлината, за когото говори ап.
Петър: "светило, което свети в тъмно место, догде се зазори денятъ и
зорницата
изгрее в сърдцата ваши" (II -1 ; 19) и пр.
Последните звезди - кои са последните звезди, които постепенно гаснат преди изгрева на слънцето и преди залеза на човешкия живот на земята? СЛЪНЦЕ И ЗЕМЯ Два свята ден и нощ летят в всемира, умилно впили поглед, две слънца - защо ли йощ, летежът им не спира? Не са ли те две влюбени сърдца?... Ил чезне в бездната неизследима, кат тих акорд, вълшебният им блян? Или за любовта прегради има в безбрежния небесен океан?...
към текста >>
23.
XVIII. ПАНЕВРИТМИЯТА - ХАРМОНИЯ НА ДУХЪТ ЧРЕЗ МЕЛОДИЯ, ТЕКСТ И ДВИЖЕНИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Симеон Симеонов успя да вкара в борбата срещу мен
Зорница
Попова - студентка, която бе качена от мен на сцената като водеща при концерт-рециталите, които ръководех от 1990-1999 г.
Стара Загора. Виж „Изгревът" том IX, стр. 834-837. Като главен тартор там се явява Симеон Симеонов. Виж „Изгревът" том IX, стр. 838-841 в заглавието „Кой е свинепастирът", Той се противопостави на „Изгревът" и на отпечатването на оригиналното Слово на Учителя и провали тамошния екип, който беше задействуван според програмата, която ръководех за отпечатването на оригиналното неиздавано до сега Слово на Учителя Дънов. 8.
Симеон Симеонов успя да вкара в борбата срещу мен
Зорница
Попова - студентка, която бе качена от мен на сцената като водеща при концерт-рециталите, които ръководех от 1990-1999 г.
на брой 20 и дори финансирах. Виж „Изгревът" том X, стр. 767-775 - „Измислицата и истината". И тази студентка изгоря. 9. И същият този Симеон Симеонов като верен изпълнител на своя Господар започва да променя Паневритмията.
към текста >>
24.
4. Сп. „Зорница, год. 51, бр. 11 (18.III.1931), с. 3, Вл. Русалиев
,
VI. Очерци за Мара Белчева
,
ТОМ 17
„
Зорница
", год.
4. Сп.
„
Зорница
", год.
51, бр. 11 (18.III.1931), с. 3 Нашите писатели МАРА БЕЛЧЕВА О, докога ще ме изпитваш, Боже? Усмихнеш се, и ето всичко може. Заслушана във топлия ти глас На Твойта нива зрее - златен клас.
към текста >>
25.
Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА V.
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
Като обикаля около Слънцето, тя ни се явява ту като Вечерница, ту като
Зорница
и свети с много ярка светлина.
Различните планети са различно отдалечени от Слънцето и се движат с различни скорости и за различно време обикалят около Слънцето. Меркурий е най-близко до Слънцето и като се изключат астероидите, той се счита за най-малката планета и диаметърът му е около 1/3 от земния, който е 12,672 км. Отдалечен е от Слънцето на 58 милиона километра и обикаля около Слънцето за 88 наши дни. Меркурий се отдалечава най-много с 23° от Слънцето и се губи в лъчите на Слънцето, затова много рядко се вижда по нашите места. Като се приеме гъстотата на Земята за единица, то Меркурий има по-голяма гъстота от Земята 1.1. Венера.
Като обикаля около Слънцето, тя ни се явява ту като Вечерница, ту като
Зорница
и свети с много ярка светлина.
Тя се отдалечава от Слънцето най-много до 43°. Венера обикаля около Слънцето за 224.7 наши дни. Тя се намира на 108 милиона километра от Слънцето. Обаче разстоянието й до Земята, както и на Меркурий, се мени, тъй като, обикаляйки около Слънцето, тя идва ту между Земята и Слънцето и тогава казваме, че Венера (същото се отнася и за Меркурий) е в горно съединение със Слънцето, ту от противоположна страна на Слънцето и тогава казваме, че се намира в долно съединение със Слънцето*. В първият случай тя се приближава до Земята дори до 42 милиона километра, а във вторият случай се отдалечава от Земята на 252 милиона километра.
към текста >>
26.
7. СЛЪНЦЕТО
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Връзка със света на Венера той може да прави също като наблюдава нейния изгрев като вечерница и залеза й като
зорница
.
От символа на Венера е ясно, че в нея висшите сили имат надмощие над силите на материята и че тези висши сили чрез сърцето организират, пречистват, преобразяват, оживотворяват и оползотворяват низшето във висше. Човек, който има хармоничното влияние на Слънцето и Венера, е под непрестанното ръководство на висшите светове, вследствие на което се научава да подчинява и организира силите и качествата на своята низша природа и всичко в себе си да очиства и обновява. Люде, които имат хармоничното влияние на Слънцето и Венера, всякога са възприематели, носители и сеятели с мисли, чувства, дела и слова на великите благословения на истината, любовта, мъдростта и красотата, изпращани от висшите светове. Човек може съзнателно да образува връзки, да си създаде отношения и да има обмяна с Венериния свят, т. е. съзнателно да възприема и се ползва от влиянията на този свят по умствен начин, като изучава изящните изкуства, по духовен начин - като преживява художествените творби и подражава на проявеното в тях добро или като общува с люде на изкуството и помага на тяхното творчество, по материален начин, когато употребява храни, които са под силното влияние на Венера или носи дрехи със цвета на Венера - тъмносини.
Връзка със света на Венера той може да прави също като наблюдава нейния изгрев като вечерница и залеза й като
зорница
.
Люде, които имат хармонично влияние на Слънцето и Венера в аспект, в минали животи са работили за придобиване на Венерините добродетели и в последното си въплъщение жънат благата, които са посяли. Хармонията между Слънцето и Венера в даден хороскоп показва, че в миналото такъв човек е работил най-много в областта на изящните изкуства, поради което в сегашния си живот притежава артистични дарби, качества и способности, организирано, любвеобилно и творчески проявяващо се сърце. СЛЪНЦЕТО в полуквадрат с ВЕНЕРА Тази е единствената дисхармония, която може да образува Слънцето с Венера; тя показва, че човек в минали животи се е занимавал с изкуство, но е сложил изкуството си в услуга на низши цели, използвал го е за удоволствия, продал е изкуството си за слава и облаги, похабил е дарбите си и е изопачил схващанията си за изкуството, послужил е с изкуството си не за да изрази проявите на красотата, а за да изрази проявите на лъжата, омразата и грозотата, като ги е издигал пакостно в добродетели, и пример за подражание, с една реч - вършил е престъпления с изкуството. Вследствие на недобросъвестност в изкуството и безпорядъчен живот такъв човек е изгубил добродетелите на Венера и е придобил много неестествени и грозни навици. Люде с такава дисхармония са без усет за красотата и реда, небрежни към чистотата и всичко друго, прекарват времето си в денгубство с компании и в противоестествени удоволствия и развлечения.
към текста >>
27.
4. ВУЛКАН 4.1. АСПЕКТИ НА ВУЛКАН ВУЛКАН - СЛЪНЦЕ
,
,
ТОМ 19
Тогава, ако Венера е Вечерница, когато тя следва Слънцето, всеки ден ще имаме едно приближаване към него, докато се слее - затули пред него и след време са яви като
Зорница
, като вече ще се отдалечава от него и достигне най-голямото си отклонение от 48 градуса.
Ценни качества предимно в изкуството, Аспектът от 45 градуса, които при другите случаи и планети минава за лош, тук между Вулкан и Венера е много добър. Дава на човека възможността да се прояви с големи способности, предимно в приложните изкуства и всяка работа, която подхвана, да я изпълни с изящество. Съвпадът на Венера с Вулкан, също както и при Меркурий, които са тъй наречените от астрономите „вътрешни планети”, се изявява също в два варианта. Първият е, когато Венера е между Земята и Слънцето - Вулкан, а тъй нареченото долно съединение. Тогава пред символа на Венера също имаме едно „R”, за което вече изтъкнахме, показва ретроградно - обратно движение от изток към запад.
Тогава, ако Венера е Вечерница, когато тя следва Слънцето, всеки ден ще имаме едно приближаване към него, докато се слее - затули пред него и след време са яви като
Зорница
, като вече ще се отдалечава от него и достигне най-голямото си отклонение от 48 градуса.
След което започва първото движение - от запад към изток, едно приближаване към Слънцето, докато също се затули зад него. При долно съединение на Венера, тя идва от всички планети най- близо до Земята и тогава нейното въздействие е изключително силно. Дава ценни качества на човека в изкуствата, предимно в изящните изкуства, с подчертан устрем за изява, ако имаме облагородени от Слънцето типове. Ако те не са толкова облагородени, имаме човек, особено, ако е жена - да се докарва с най-различни козметични средства и пищни оригинални облекла. Тези типове създават козметика и модата.
към текста >>
28.
7. ВЕНЕРА
,
,
ТОМ 19
Тази планета е известна като „Вечерница” и „
Зорница
” и е най-яркото небесно тяло след Слънцето и Луната.
7. ВЕНЕРА Венера е третата планета от Слънчевата система със символичен знак .
Тази планета е известна като „Вечерница” и „
Зорница
” и е най-яркото небесно тяло след Слънцето и Луната.
При своят максимален блясък тя е десет пъти по-ярка от Сириус, който е най-ярката звезда - Слънце по Небесната сфера. Казваме за Венера - максимален блясък, защото той се мени, като при най-силен е от минус четвърта звездна величина, а при минимален - е от минус трета. Поради този свой блясък, тя е последната звезда, която сутрин остава да свети като Зорница и първата звезда, която блясва след залеза на Слънцето, като Вечерница. При някои случаи на най-голям блясък може да се наблюдава и през деня. Нейният диаметър по размер е близко до този на Земята и е около 12,400 километра, а на Земята е 12,800, затова често се казва, чете са планети-близнаци.
към текста >>
Поради този свой блясък, тя е последната звезда, която сутрин остава да свети като
Зорница
и първата звезда, която блясва след залеза на Слънцето, като Вечерница.
7. ВЕНЕРА Венера е третата планета от Слънчевата система със символичен знак . Тази планета е известна като „Вечерница” и „Зорница” и е най-яркото небесно тяло след Слънцето и Луната. При своят максимален блясък тя е десет пъти по-ярка от Сириус, който е най-ярката звезда - Слънце по Небесната сфера. Казваме за Венера - максимален блясък, защото той се мени, като при най-силен е от минус четвърта звездна величина, а при минимален - е от минус трета.
Поради този свой блясък, тя е последната звезда, която сутрин остава да свети като
Зорница
и първата звезда, която блясва след залеза на Слънцето, като Вечерница.
При някои случаи на най-голям блясък може да се наблюдава и през деня. Нейният диаметър по размер е близко до този на Земята и е около 12,400 километра, а на Земята е 12,800, затова често се казва, чете са планети-близнаци. Поради сравнително по-големият си размер тя, със своите си влияния, засяга и по-сериозните изяви на човека. Орбитата на Венера е между Слънцето и тази на Земята, затова и тя, както и Меркурий, се приема за вътрешна планета. Силовите течения на Венера, чрез звездното тяло на човека създават и оформят мозъчните центрове, които се намират отстрани на предната централна част на челото.
към текста >>
29.
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.
,
ТОМ 19
а часът е около два или три сутринта и мислено ще направим разходка до
Зорницата
, а после до Слънцето.
сили, енергии, които действуват върху съзнанието на човека. В числото две имате две единици, две съзнания, които се стремят към една и съща цел. Това движение ние наричаме „стремеж към Бога”, Следователно, стремежът към Бога ражда любовта. Значи, любовта се ражда само между две души, между две съзнания, които се стремят към първичното, към Божественото съзнание.” „Сега, всички заедно ще направим следното упражнение. Ще си представите, че имате хубав, пролетен ден.
а часът е около два или три сутринта и мислено ще направим разходка до
Зорницата
, а после до Слънцето.
След това ще направим едно пътешествие и до Венера. Като свършим пътешествието, ще се върнем отново на Земята. Ще ви дам това упражнение за Слънцето, като трансформиране на състоянията ви. Правете го редовно, в продължение на десет деня, а след това, когато сте неразположени. Добре е да правите упражнението сутрин, между два и три часа.
към текста >>
30.
13. НА «ЩО Е ИСТИНА?» ( - Т О Е ИСТИНА, Б. Р.)
,
,
ТОМ 20
Православни (
Зорница
)
След като обиколих всичките: комарджийници, кръчми, кабарета, вертепи, полицейски участъци, затвори, за голямо съжаление не се оказаха дъновисти или протестанти. Открих, че задушевните места - кръчми и подобни тям заведения, бяха изпълнени с православни. Останах в голямо недоумение, къде би трябвало да ги търся. Реших да продължа и запитвах всеки срещнат от мен къде ще мога да намеря въпросните сектанти. Отговорът на запитаните бе да ги търся в сладкарниците, във въздържателните дружини, неделните училища, Младежките Християнски Дружества и в други от този род начинания, от които аз, като благочестив православен, се отвращавам, а пък и моят татко беше «благочестив Свещеник» и ме закле в такива вертепи да не влизам. Р.
Православни (
Зорница
)
към текста >>
31.
37.2. ДОКТОРСКИ ПОХВАТИ
,
,
ТОМ 20
37.2. ДОКТОРСКИ ПОХВАТИ Думата ми е за «доктор» Томов, писал една статия в «
Зорница
» под заглавие «Нещо за Антропософското движение и Дъновизма», или: с един куршум - два заека.
37.2. ДОКТОРСКИ ПОХВАТИ Думата ми е за «доктор» Томов, писал една статия в «
Зорница
» под заглавие «Нещо за Антропософското движение и Дъновизма», или: с един куршум - два заека.
Хитър «доктор»! Дъновистите са тук, под носа му, но понеже почетният «доктор» си е обърнал бинокъла наопаки, те са изчезнали от хоризонта му, затова той ще говори за антропософите, а вий разбирайте за дъновистите. Но понеже и за тях той нищо не знае, то ще ни цитира какво казал някой си пастор Е. Блум. Дъновизмът в случая ще мине така, по бедност - барабар Петко с мъжете - покрай антропософизма на пастир Блум. Наистина трябва да си «доктор», за да можеш да пишеш такива «аргументирани» статии, в които всички аргументи са ясно посочени.
към текста >>
32.
42. НА АВТОРА НА БРОШУРАТА «БЪЛГАРСКИЯТ РАСПУТИН»132
,
,
ТОМ 20
Томов от «
Зорница
» Любезний Томов, пред мене е 34 бр.
«Алфа», г. I, бр. 9, понеделник, 8. VII. 1924 г., стр. 2) (Писмо) На Р.
Томов от «
Зорница
» Любезний Томов, пред мене е 34 бр.
на «Зорница». Чета и недоумявам: дали доктор по богословие и доктор по право са синоними! Знае се, че правистите икономисват истината, а по богословие скриват ли я? От самата статия личи, че не познавате окултизма, нито г-н Дънова. За статията Ви аз нищо няма да кажа - тя е безсолна, - аз само желая да Ви разправя една история, която ще Ви даде възможност да се запознаете с «опасния» Вам човек.
към текста >>
на «
Зорница
».
I, бр. 9, понеделник, 8. VII. 1924 г., стр. 2) (Писмо) На Р. Томов от «Зорница» Любезний Томов, пред мене е 34 бр.
на «
Зорница
».
Чета и недоумявам: дали доктор по богословие и доктор по право са синоними! Знае се, че правистите икономисват истината, а по богословие скриват ли я? От самата статия личи, че не познавате окултизма, нито г-н Дънова. За статията Ви аз нищо няма да кажа - тя е безсолна, - аз само желая да Ви разправя една история, която ще Ви даде възможност да се запознаете с «опасния» Вам човек. Ето самата история: Преди 25 години Ямболската Ев.
към текста >>
33.
56. ЗАЩО СПРЯ ВЕСТНИК «АЛФА»
,
,
ТОМ 20
Излизането на «
Зорница
», «Свобода» и пр.
Да се прекрати издаването й значи, според нас, да изоставим едно добро начало, за да се видим утре заставени отново да го започваме, може би и при много по-неблагоприятна обстановка, а от друга страна - със своето непостоянство да създадем лошо име за себе си, и едно още по-голямо недоверие в обществою по отношение на самите нас. А че можеше да се направи нещо повече за «Алфа», мислим ний, ни говорят ред факти от другите духовни общества, един от които искаме да цитираме: Преди 6 месеца от официалната църква на адвентистите се отделиха 30 души, нарекли себе си «адвентисти-реформатори», понеже признавали ненасилието и вегетарианството. Те са интелигентни млади хора, силни по дух, но не богати. След 6 месеца те имат общ капитал от 100 000 лв. и една купена печатна машинка.
Излизането на «
Зорница
», «Свобода» и пр.
органи на духовни групи, свидетелствуват същото. «Алфа» при тия условия на разпространение и по целите, които гонеше, не можеше да се печати и разпространява за печалба. Често пъти в интереса на Делото тя бе изпращана и давана на хора, които нищо не плащаха. При нейния ограничен тираж - около 3500 екземпляра, от които само известна част заплащана по 1 лев, а другата - по 65 ст. (с пощенски разноски) (чрез настоятели и будки), когато тя ни струва приблизително 85 ст., много ясно е, че тя имаше загуба, която трябваше и можеше да се покрие или с увеличение тиража - ако имаше поне 1000 предплатили абонати, или с увеличение на цената.
към текста >>
34.
28. Олга Славчева
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Тя изпълнява добре задълженията си и жената на Русев,
Зорница
, последователка на Учителя, е много доволна от нея.
Тя се вслушва в съвета и не прекъсва. Скоро Стоян Михайловски става за кратко време министър на вътрешните работи. Първата му работа е да намери и събере всички фалшиви документи и преписки за викането на Учителя над 45 пъти в полицията. Той изгаря и ликвидира тези лъжливи доноси. Олга Славчева се записва студентка по литература и отива да живее в мазето на банкера Борис Русев, срещу което слугува - мие чиниите и помага на господарката си.
Тя изпълнява добре задълженията си и жената на Русев,
Зорница
, последователка на Учителя, е много доволна от нея.
По това време в България идва изтъкнат италиански пианист Алфред Корто, който изнася няколко концерта в столицата. Обикновено всички видни хора, които идват в София, са канени от банкера Русев на вечеря. Поканват и Корто, а едновременно с него и Учителя, за да каже нещо за него. Приготвят богата вечеря и в средата на масата определят две места - за Учителя и за Корто**. Учителят идва в дома на Русев и Зорница го посреща радостно.
към текста >>
Учителят идва в дома на Русев и
Зорница
го посреща радостно.
Тя изпълнява добре задълженията си и жената на Русев, Зорница, последователка на Учителя, е много доволна от нея. По това време в България идва изтъкнат италиански пианист Алфред Корто, който изнася няколко концерта в столицата. Обикновено всички видни хора, които идват в София, са канени от банкера Русев на вечеря. Поканват и Корто, а едновременно с него и Учителя, за да каже нещо за него. Приготвят богата вечеря и в средата на масата определят две места - за Учителя и за Корто**.
Учителят идва в дома на Русев и
Зорница
го посреща радостно.
Той я пита: „Рекох, тук ли е Олга? " „Тук е, Учителю " „Може ли да я повикате да дойде при мен? " „Разбира се." Тя отива в мазето и извиква Олга Славчева. Олга знае, че Учителя ще бъде гост в техния дом, и когато Зорница я поканва, облича се бързо и с голяма радост отива в приемната. Учителят я поканва да седне на стола при него и започва да разправя за нейния минал живот.
към текста >>
Олга знае, че Учителя ще бъде гост в техния дом, и когато
Зорница
я поканва, облича се бързо и с голяма радост отива в приемната.
Приготвят богата вечеря и в средата на масата определят две места - за Учителя и за Корто**. Учителят идва в дома на Русев и Зорница го посреща радостно. Той я пита: „Рекох, тук ли е Олга? " „Тук е, Учителю " „Може ли да я повикате да дойде при мен? " „Разбира се." Тя отива в мазето и извиква Олга Славчева.
Олга знае, че Учителя ще бъде гост в техния дом, и когато
Зорница
я поканва, облича се бързо и с голяма радост отива в приемната.
Учителят я поканва да седне на стола при него и започва да разправя за нейния минал живот. Как, като християнка, е хвърлена на лъвовете. По-късно, пак като християнка, е изгорена на клада. Учителят обръща всичкото си внимание към образа на един свой ученик, а за Корто не казва нищо. Корто седи накрая на масата, а Олга е най-щастливият човек в този момент.
към текста >>
35.
XIII. Д-Р МИХАИЛ СТОИЦЕВ (1870-1962 г.)
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 23
Препечатва от вестник «
Зорница
», бр.
Онзи, който отпечата нещо, другите тутакси го отхвърлят, без да са прочели дори един ред. 11. Михаил Стоицев отпечатва в отделни брошури «В Царството на Живата Природа или Силите на Живата Природа» - в десет отделни брошури. Те са отпечатани в « Изгревът», том XV, стр. 590-632 и с обяснителните бележки от мен на стр. 632-634. 12.
Препечатва от вестник «
Зорница
», бр.
38, 39, 41 от 1926 г., статии на Стоян Ватралски: «Кои и какви са белите братя (дъновистите)». Едно хубаво издание, на хубава хартия, с портрета на Ватралски, а отзад на корицата е отбелязано какво е издал досега същият автор. 13. Михаил Стоицев издава брошури, от които, както споменах, едва ли някой да е прочел и един ред. Аз също ги подхвърлях, но накрая ги бях опаковал, да стоят, докато им дойде времето, за да ги разгледам. Това време дойде.
към текста >>
36.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 24
Атанасов //
Зорница
, Г.
Пътят на търсещите души А) Братя Тихчеви (свещеник Петър Тихчев и Сава Тихчев) "... Преподобния Петър Тихчев ..." (Църковни вести) // Християнски сеят, Г. V (1896), т. 1, №9. Б) Евангелската църква в село Хотанца, Русенско. Една селска евангелска църква / С.
Атанасов //
Зорница
, Г.
49, бр. 19 (8.V.1930), с. 2. II. БИБЛИЯТА на БЪЛГАРСКИ ЕЗИК Павел Драгомиров Василев 1. Преводи на Библията на български език . 2.
към текста >>
"
Зорница
" на 50 години.
Библията на Учителя. Фототипно издание 2000 г. / Светозар Няголов. Как се издаде фототипно Библията на Учителя - Петър Константинов Дънов, с която той изнасяше 22 години беседите си в Школата. 7. Паметник на една епоха. В.
"
Зорница
" на 50 години.
"Зорница" и нейните.основатели Ригс и Лонг. За нашето Възраждане и Освобождение, според американски мисийски документи / В. Тодоров-Хиндалов. II Зорница, Г 51, № 12-13 (8.IV. 1931), с. 2-4.906 8.
към текста >>
"
Зорница
" и нейните.основатели Ригс и Лонг.
Фототипно издание 2000 г. / Светозар Няголов. Как се издаде фототипно Библията на Учителя - Петър Константинов Дънов, с която той изнасяше 22 години беседите си в Школата. 7. Паметник на една епоха. В. "Зорница " на 50 години.
"
Зорница
" и нейните.основатели Ригс и Лонг.
За нашето Възраждане и Освобождение, според американски мисийски документи / В. Тодоров-Хиндалов. II Зорница, Г 51, № 12-13 (8.IV. 1931), с. 2-4.906 8. Вестник "Зорница " и неговите редактори и сътрудници.
към текста >>
II
Зорница
, Г 51, № 12-13 (8.IV.
Как се издаде фототипно Библията на Учителя - Петър Константинов Дънов, с която той изнасяше 22 години беседите си в Школата. 7. Паметник на една епоха. В. "Зорница " на 50 години. "Зорница" и нейните.основатели Ригс и Лонг. За нашето Възраждане и Освобождение, според американски мисийски документи / В. Тодоров-Хиндалов.
II
Зорница
, Г 51, № 12-13 (8.IV.
1931), с. 2-4.906 8. Вестник "Зорница " и неговите редактори и сътрудници. Хората, които са държали кормилото на "Зорница" [д-р Елиас Ригс, д-р Роберт Томсън, д-р Т. Л. Байнтон, пастир Ив. М.
към текста >>
Вестник "
Зорница
" и неговите редактори и сътрудници.
"Зорница" и нейните.основатели Ригс и Лонг. За нашето Възраждане и Освобождение, според американски мисийски документи / В. Тодоров-Хиндалов. II Зорница, Г 51, № 12-13 (8.IV. 1931), с. 2-4.906 8.
Вестник "
Зорница
" и неговите редактори и сътрудници.
Хората, които са държали кормилото на "Зорница" [д-р Елиас Ригс, д-р Роберт Томсън, д-р Т. Л. Байнтон, пастир Ив. М. Цаков, Андрей Стоев Цанов, д-р Д. X. Хаус, д-р Алберт Л. Лонг, Владимир Даскалов].
към текста >>
Хората, които са държали кормилото на "
Зорница
" [д-р Елиас Ригс, д-р Роберт Томсън, д-р Т. Л.
За нашето Възраждане и Освобождение, според американски мисийски документи / В. Тодоров-Хиндалов. II Зорница, Г 51, № 12-13 (8.IV. 1931), с. 2-4.906 8. Вестник "Зорница " и неговите редактори и сътрудници.
Хората, които са държали кормилото на "
Зорница
" [д-р Елиас Ригс, д-р Роберт Томсън, д-р Т. Л.
Байнтон, пастир Ив. М. Цаков, Андрей Стоев Цанов, д-р Д. X. Хаус, д-р Алберт Л. Лонг, Владимир Даскалов]. II Зорница, Г.
към текста >>
II
Зорница
, Г.
Хората, които са държали кормилото на "Зорница" [д-р Елиас Ригс, д-р Роберт Томсън, д-р Т. Л. Байнтон, пастир Ив. М. Цаков, Андрей Стоев Цанов, д-р Д. X. Хаус, д-р Алберт Л. Лонг, Владимир Даскалов].
II
Зорница
, Г.
51, № 12-13 (8. IV. 1931), с. 4. III. ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ЕВАНГЕЛСКА ЦЪРКВА И ЕВАНГЕЛСКАТА МЕТОДИСТКА МИСИЯ 1. Първи стъпки на евангелското просветно и религиозно дело в България 1.1.
към текста >>
//
Зорница
, Г.
Евгения Марс. София, Евгения Марс, 1929, с. 362-363. 2. Създаване на Българското евангелско дружество и неговата дейност 2.1. Българското Евангелско Дружество и Възраждането / Владимир Тодоров.
//
Зорница
, Г.
45, № 25 (сряда, 24.VI.1925), с. 1-2. 2.2. Историята на Дружеството / А. С. Цанов. // Зорница, Г.
към текста >>
//
Зорница
, Г.
//Зорница, Г. 45, № 25 (сряда, 24.VI.1925), с. 1-2. 2.2. Историята на Дружеството / А. С. Цанов.
//
Зорница
, Г.
45, № 25 (сряда, 24.VI.1925), с. 2. 2.3. Юбилеен събор на Българското Евангелско дружество. Пловдив. 13-17.04.1900 г. Юбилейният събор на Българското Евангелско Дружество.
към текста >>
//
Зорница
, Г.
IX, №5(V . 1900), с. 1. 2.4. Какво е допринесло Евангелското движение за България / п-р Д. Н. Фурнаджиев.
//
Зорница
, Г.
51, № 12-13 (8.IV.1931), с. 5. 3. Евангелската методистка мисия. Пастир Димитър Николов Фурнаджиев / Павел Василев. 4. Проникване и разпространение на методизма в България. 4.1.
към текста >>
//
Зорница
, Г.LI, бр.
// Християнски свят, Г. XXVIII, № 12 (XII.1924), с. 141-142. Б) На аудиенция при първия български княз Батенберг / д-р Ст.Томов.11 Християнски свят, Г. XXVIII, № 12 ((XII.1924), с. 141-142. След зората на Освобождението / д-р Ст. Томов.
//
Зорница
, Г.LI, бр.
12-13 (8.IV.1931), с. 5 1.2. Стефан Томов в очите на съвременниците си A) 75-годишен рожден ден на Д-р Стефан Томов. (Бележки на редакцията). I/ Християнски свят, Г.
към текста >>
//
Зорница
, Г.
I/ Християнски свят, Г. XXVIII, № 12 (XII. 1924), с. 141. Б) Заслужен юбилей / М. Н. Попов.
//
Зорница
, Г.
XLV, № 11 (18.III.1925), с. 2. Евангелските ветерани / Н. Ив. Цаков. // Зорница, Г. LI, № 10 (11.III.1931),с. 2.
към текста >>
//
Зорница
, Г.
Н. Попов. // Зорница, Г. XLV, № 11 (18.III.1925), с. 2. Евангелските ветерани / Н. Ив. Цаков.
//
Зорница
, Г.
LI, № 10 (11.III.1931),с. 2. Г) Пастир Д-р Стефан Томов / М. Ж. Марков. // Български бранител, Г. X, № 103/4, 5 (V-VI.
към текста >>
Зорница
, Г.
Пенчева / Светозар Няголов. 4. Стоян Кръстов Ватралски (07.03.1860 - 31.08.1935). 4.1. Стоян Ватралски и Учителят Дънов. Кои и какви са Белите братя (дъновистите). Статии препечатани от в.
Зорница
, Г.
XLVI, № 38 (22.IX.1926), с. 2; № 39 (29.IX.1926), с. 2; № 41 (13.Х.1926), с. 2-3. Ватралски, Стоян Кръстов. Кои и какви са Белите братя (дъновистите).
към текста >>
"
Зорница
" в бр.
Бележки и коментар на статията Кои и какви са Белите братя (дъновистите) / Д-р Вергилий Кръстев Част 1. Бележки 1. Евангелисти, протестанти и Учителят Дънов 2. Съборите на Бялото Братство и тяхната възбрана 3. Публикацията "Кои и какви са Белите Братя (дъновистите)" във в.
"
Зорница
" в бр.
38, 39 и 41 от 1926 г. Част 2. Коментар 1. Гостуването на Стоян Ватралски на 26 август 1926 г. на събора на "Изгрева" 2.
към текста >>
//
Зорница
, Г.
Молитвено тържество пред изгрев слънце 3. Дънов Част 3. Уводни и други статии Статия 1. Няма да осъмне добре / Н. Ив. Цаков.
//
Зорница
, Г.
XLVI, № 38, 22.IX.1926, с. 1. Из Словото на Учителят Дънов на събора на Бялото Братство, 22-29 август 1926 г. ....216 А) "Свободата се придобива само тогава, когато човек работи за Бога и за своите ближни" РАЖДАНЕ НА СВОБОДАТА. 23 авг., понеделник, 9 ч. с. - В: Свещеният огън.
към текста >>
Хроника за стражарите //
Зорница
, Г.
Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на "Изгрева", през лятото 1926 година. София, Просветния комитет, [1926], с. 146-147,149-150. Стражарите обграждат Изгрева / Вергилий Кръстев. Статия 2.
Хроника за стражарите //
Зорница
, Г.
XLVI, № 38, 22.IX.1926, с. 4. Из Словото на Учителят Дънов на събора на Бялото Братство, 22-29 август 1926 г. А) "В Бога доброто и злото се примиряват" ОТВЪН И ОТВЪТРЕ. 22 авг., 1926 г., неделя, 11 ч.-В : Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр.
към текста >>
"
Зорница
" в бр.
Бележки и коментар на статията Кои и какви са Белите братя (дъновистите) / Д-р Вергилий Кръстев Част 1. Бележки 1. Евангелисти, протестанти и Учителят Дънов 2. Съборите на Бялото Братство и тяхната възбрана 3. Публикацията "Кои и какви са Белите Братя (дъновистите)" във в.
"
Зорница
" в бр.
38, 39 и 41 от 1926 г. Част 2. Коментар 1. Гостуването на Стоян Ватралски на 26 август 1926 г. на събора на "Изгрева" 2.
към текста >>
//
Зорница
, Г.
Молитвено тържество пред изгрев слънце 3. Дънов Част 3. Уводни и други статии Статия 1. Няма да осъмне добре / Н. Ив. Цаков.
//
Зорница
, Г.
XLVI, № 38, 22.IX. 1926, с. 1. Из Словото на Учителят Дънов на събора на Бялото Братство, 22-29 август 1926 г. ....216 А) "Свободата се придобива само тогава, когато човек работи за Бога и за своите ближни" РАЖДАНЕ НА СВОБОДАТА. 23 авг., понеделник, 9 ч. с.
към текста >>
Хроника за стражарите //
Зорница
, Г XLVI, № 38, 22.IX.
Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на "Изгрева", през лятото 1926 година. София, Просветния комитет, [1926], с. 146-147,149-150. Стражарите обграждат Изгрева / Вергилий Кръстев. Статия 2.
Хроника за стражарите //
Зорница
, Г XLVI, № 38, 22.IX.
1926, с. 4. Из Словото на Учителят Дънов на събора на Бялото Братство, 22-29 август 1926 г. А) "В Бога доброто и злото се примиряват" ОТВЪН И ОТВЪТРЕ. 22 авг, 1926 г., неделя, 11 ч.-В : Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр.
към текста >>
//
Зорница
, Г.
Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на "Изгрева", през лятото 1926 година. София, Просветния комитет, [1926], с. 14-17. Кой е благословен / Вергилий Кръстев Статия 3. Благословен / пастор Тр. Димитров.
//
Зорница
, Г.
XLVI, № 39, 29.IX. 1926, с. 1. Из Словото на Учителят Дънов на събора на Бялото Братство, 22-29 август 1926 г. A) "Спасител в света е само Бог" ПРАВОСЪДИЕ. 28 авг., събота, 10 ч.с.
към текста >>
Кой и защо поставя уводната статия във вестник "
Зорница
" / Вергилий Кръстев Статия 4.
29 авг., неделя, 7,30 ч.в. - В: Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на "Изгрева", през лятото 1926 година. София, Просветния комитет, [1926], с. 216-217.
Кой и защо поставя уводната статия във вестник "
Зорница
" / Вергилий Кръстев Статия 4.
Защита на Религията / пастор Д. Н. Фурнаджиев. //Зорница, Г. XLVI, №41, 13.Х.1926, с. 1. Из Словото на Учителят Дънов на събора на Бялото Братство, 22-29 август 1926 г.
към текста >>
//
Зорница
, Г.
София, на "Изгрева", през лятото 1926 година. София, Просветния комитет, [1926], с. 216-217. Кой и защо поставя уводната статия във вестник "Зорница" / Вергилий Кръстев Статия 4. Защита на Религията / пастор Д. Н. Фурнаджиев.
//
Зорница
, Г.
XLVI, №41, 13.Х.1926, с. 1. Из Словото на Учителят Дънов на събора на Бялото Братство, 22-29 август 1926 г. A) "Бог във всичките векове е един и същ" ОТВЪН И ОТВЪТРЕ. 22 авг. 1926 г., неделя, 11 ч.
към текста >>
За българския представител в Америка//
Зорница
, Г.
Поет и патриот / Петър Илиев. //Християнски свят, Г. XIX, №7 (VI.1913), с. 3-6. 4.3.8. Кой и какъв трябва да е българския представител в Америка.
За българския представител в Америка//
Зорница
, Г.
XLV, № 12 (18.III.1925), с. 3. 4.3.9. Интервю със Ст. Ватралски. България и Америка. При добрия другар на баща ми / Н.
към текста >>
//
Зорница
, Г.
3. 4.3.9. Интервю със Ст. Ватралски. България и Америка. При добрия другар на баща ми / Н. Ив. Цаков.
//
Зорница
, Г.
XLV, №21 (27.V.1925), с. 3-4. 4.3.10. Мисията на Ватралски в Америка. Стоян Ватралски в София. (Хроника и бележки).
към текста >>
//
Зорница
, Г.
6-8. 4.3.12. Ноел Едуард Бъкстон и Стоян Кръстов Ватралски. Лондон и Красно село. Сърдечности между англ. министър и един скромен бълг. писател.
//
Зорница
, Г.
XLIX, № 28, (10.VII.1929), с. 3 4.3.13. Човека, общественика, учителя, писателя, идеалиста и родолюбеца Ватралски на 70 години. Юбилеят на Стоян Ватралски / Йос. Исаков. //Зорница, Г.
към текста >>
//
Зорница
, Г.
//Зорница, Г. XLIX, № 28, (10.VII.1929), с. 3 4.3.13. Човека, общественика, учителя, писателя, идеалиста и родолюбеца Ватралски на 70 години. Юбилеят на Стоян Ватралски / Йос. Исаков.
//
Зорница
, Г.
XLIX, № 13, (2.IV. 1930), с . 1. 4.3.14. Юбилейна годишнина 1860-1930 г. Стоян Ватралски / Н.
към текста >>
//
Зорница
, Г.
1930), с . 1. 4.3.14. Юбилейна годишнина 1860-1930 г. Стоян Ватралски / Н. Ив. Цаков.
//
Зорница
, Г.
XLIX, № 13, (2.IV. 1930), с. 1. 4.3.15. Библията и Стоян Ватралски. Какво е Библията за мене //Духовна обнова, Г.
към текста >>
//
Зорница
, Г.
XVIII (1938-1939), т. 2. София, Урания ; АСК 93,1998, с. 74-77. 3. Великите българи и Петър Дънов. Бележки / Вергилий Кръстев Цитирани: Какво става у нас?
//
Зорница
, Г.
131, № 4, 04.2007, с. 3.Учителят и лъжеучителите / Христо Куличев. II Зорница, Г. 131, № 5, 05.2007, с. 1. X.
към текста >>
II
Зорница
, Г.
Великите българи и Петър Дънов. Бележки / Вергилий Кръстев Цитирани: Какво става у нас? // Зорница, Г. 131, № 4, 04.2007, с. 3.Учителят и лъжеучителите / Христо Куличев.
II
Зорница
, Г.
131, № 5, 05.2007, с. 1. X. ПЕТЪР ДЪНОВ - УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО В СВИЩОВ Митко Николаев Ненов Част I. Петър Дъно в колежанин в Свищов. 1. Откъде идва Петър Дънов в Свищов. 2.
към текста >>
37.
6.1. Д- р Алберт Лимери к Лонг (04.12.1832-28.07.1901 )
,
,
ТОМ 24
Години на кръв, свирепство, угнетение, робство, размирие, кланета, война, победа, освобождение и благоденствие с исполински напредък за учудване на околните народи." Към младежта на България д-р Лонг, с много обич, дава своите приятелски съвети и оставя своя завет: "Ако и да не съм млад, сърцето ми е младо и трепти с искрено съчувствие, като виждам някои млади българи, които разбират и ценят преимуществото на новата епоха в България и търсят Божията помощ да се приготвят за всичките си длъжности като български граждани Най-добрата награда за труда на младите ми години ще бъде да узная, че някои млади българи са били подбудени от мой труд към чист и народополезен, християнски живот" През годините 1864 до 1872, в Цариград, д-р Лонг организира, редактира и издава илюстрованото месечно списание "
Зорница
".
По повод направения превод, Стоян Михайловски казва: "Библията е най-грамотната книга в езика ни", а Пенчо Славейков пише: "Преводът на Библията тури край на езиковата безредица и установи литературен език.. . така източно-българският говор стана общ език." Д-р Лонг излага своето виждане, мнение и чувства по редица въпроси чрез изнасяните от него беседи или чрез публикуваните статии и книги. В беседата си "Славяните и българите", изнесена девет години преди Освобождението в Роберт Колеж, д-р Лонг открито изразява обичта и уважението си към българския народ. Той казва: "Слава и чест на това храбро племе, което, ако и безграмотно и наричано от притеснителите си варварско, все пак то първо е пробило път през дебелата кора от суеверие и предразсъдъци, без да гледа на заплашвания." В книгата си "Младият човек" (1891) в предговора намираме историческата оценка, която д-р Лонг прави за годините, през които е свързан с България. "Тридесет години-какви години бяха те за България!
Години на кръв, свирепство, угнетение, робство, размирие, кланета, война, победа, освобождение и благоденствие с исполински напредък за учудване на околните народи." Към младежта на България д-р Лонг, с много обич, дава своите приятелски съвети и оставя своя завет: "Ако и да не съм млад, сърцето ми е младо и трепти с искрено съчувствие, като виждам някои млади българи, които разбират и ценят преимуществото на новата епоха в България и търсят Божията помощ да се приготвят за всичките си длъжности като български граждани Най-добрата награда за труда на младите ми години ще бъде да узная, че някои млади българи са били подбудени от мой труд към чист и народополезен, християнски живот" През годините 1864 до 1872, в Цариград, д-р Лонг организира, редактира и издава илюстрованото месечно списание "
Зорница
".
Това е не само първото евангелско, но и първото българско духовно списание. "Зорница" изиграва ролята на духовна храна за народа и е добре приета не само от евангелистите, но и от православните. За своите заслуги, особено през Руско-Турската война, д-р Лонг получава от княз Александър Батенберг, ордена "Свети Александър", а от княз Фердинанд - "Орден за гражданска заслуга". Първото Учредително Народно Събрание в Търново изразява благодарността си към д-р Лонг, за неговия живот отдаден в служба на България. Д-р Лонг е почетен член и член на ръководствата на десетки дружества у нас и в чужбина.
към текста >>
"
Зорница
" изиграва ролята на духовна храна за народа и е добре приета не само от евангелистите, но и от православните.
В беседата си "Славяните и българите", изнесена девет години преди Освобождението в Роберт Колеж, д-р Лонг открито изразява обичта и уважението си към българския народ. Той казва: "Слава и чест на това храбро племе, което, ако и безграмотно и наричано от притеснителите си варварско, все пак то първо е пробило път през дебелата кора от суеверие и предразсъдъци, без да гледа на заплашвания." В книгата си "Младият човек" (1891) в предговора намираме историческата оценка, която д-р Лонг прави за годините, през които е свързан с България. "Тридесет години-какви години бяха те за България! Години на кръв, свирепство, угнетение, робство, размирие, кланета, война, победа, освобождение и благоденствие с исполински напредък за учудване на околните народи." Към младежта на България д-р Лонг, с много обич, дава своите приятелски съвети и оставя своя завет: "Ако и да не съм млад, сърцето ми е младо и трепти с искрено съчувствие, като виждам някои млади българи, които разбират и ценят преимуществото на новата епоха в България и търсят Божията помощ да се приготвят за всичките си длъжности като български граждани Най-добрата награда за труда на младите ми години ще бъде да узная, че някои млади българи са били подбудени от мой труд към чист и народополезен, християнски живот" През годините 1864 до 1872, в Цариград, д-р Лонг организира, редактира и издава илюстрованото месечно списание "Зорница". Това е не само първото евангелско, но и първото българско духовно списание.
"
Зорница
" изиграва ролята на духовна храна за народа и е добре приета не само от евангелистите, но и от православните.
За своите заслуги, особено през Руско-Турската война, д-р Лонг получава от княз Александър Батенберг, ордена "Свети Александър", а от княз Фердинанд - "Орден за гражданска заслуга". Първото Учредително Народно Събрание в Търново изразява благодарността си към д-р Лонг, за неговия живот отдаден в служба на България. Д-р Лонг е почетен член и член на ръководствата на десетки дружества у нас и в чужбина. Д-р Лонг оставя в сърцата на своите съвременници спомени, пропити от хубави чувства към него. Д-р Джордж Уошбърн, директор на Роберт Колеж, пише за д-р Лонг: "Нашият стар другар (д-р Лонг) напусна Хамлин хол (Роберт Колеж) през месец юни 1901 година и пое към Америка с намерение да ползва едногодишна отпуска На ръце пренесохме нашия дългогодишен професор до пристана, почернял от многолюдна тълпа, дошла да го изпроводи.
към текста >>
38.
6.2. Гаврил Илиев (8/21.11.1821-28.01/09.02.1909)
,
,
ТОМ 24
Той сам е споделял преживяното от тези години и с много мъка ни разказва и една своя опитност, публикувана във в. "
Зорница
".
Умен и упорит, Гаврил Илиев успешно учел български език и всички предмети, въведени в първите училища в България. Един от калфите му се подиграл и изгорил книгите му, но Гаврил не се отчаял. Той сам започнал да учи турски, гръцки, френски и английски езици. Макар и закъснял за възрастта си Гаврил Илиев постоянствал - шиел през деня и натрупвал знания през дългите тъмни (само на свещ) нощи. Този непосилен труд, отдалечеността му от родния му дом и най-вече мъката му по болната му и бедна майка, му е причинявало голямо страдание.
Той сам е споделял преживяното от тези години и с много мъка ни разказва и една своя опитност, публикувана във в. "
Зорница
".
"Било Коледа. Гаврил бил на 17 години (1838 г.). Той много добре познавал тежкото материално положение на майка си, но не можел нищо да стори за нея (били много далеч един от друг). Тогава Гаврил Илиев купил един чувал брашно и едни товар дърва и ги занесъл на една стара и бедна вдовица. След това той се изправил на молитва към Бога и поискал и Той да промисли същото за неговата стара майка." Гаврил Илиев свидетелства факта, че след една година при срещата си с майка си научава, че на същата Коледа е било донесено на вратата й един товар дърва и един чувал брашно и й се казало, че това е от сина й Гаврил!
към текста >>
Д-р Лонг привлича Гаврил Илиев в помощ при издаването на илюстрованото списание "
Зорница
"; включва го в преподавателския състав на организираното класно училище в Търново, а после в Свищов, за подготовка на младежи за Роберт Колеж в Цариград; съдействувал е на Гаврил Илиев в изпращането на младежи за учение в организираните училища из България (Свищов, Самоков, Пазарджик).
Навсякъде го наричали "даскал Гаврил". През целия си активен период на работа, Гаврил Илиев запазва приятелските си връзки с д-р Лонг, който много го ценял. През м. юни 1863 г. д-р Лонг е преместен в Цариград, но остава на длъжността мисийски надзирател.
Д-р Лонг привлича Гаврил Илиев в помощ при издаването на илюстрованото списание "
Зорница
"; включва го в преподавателския състав на организираното класно училище в Търново, а после в Свищов, за подготовка на младежи за Роберт Колеж в Цариград; съдействувал е на Гаврил Илиев в изпращането на младежи за учение в организираните училища из България (Свищов, Самоков, Пазарджик).
През 1864 г. д-р Лонг с епископ Томсън специално посещават дома на Гаврил Илиев в Свищов, в израз на хубави чувства. Гаврил Илиев през цялото си служение и в напреднала възраст е член на Годишната конференция. Последното му участие е през 1905 г. на 14-та Годишна конференция във Варна, когато е на 84 години!
към текста >>
39.
6.9. Иван Я. Сечанов Паметно известие
,
,
ТОМ 24
" Дори и вестник "
Зорница
", по примера на г.
Кои са истински будители? Нашият народ не е на ясно по тая материя. Заедно със светители Кирил и Методий и св. Климента Охридски, ний виждаме да се редят по нашите вестници имена като Ботев и Яворов. "Орала мухата на вола на рогата!
" Дори и вестник "
Зорница
", по примера на г.
Маркъм, поставя Ботева в редицата "свещени образи" и се "прекланя" пред "свещената му сянка" като будител. Не, господа, забатачили между две мъдрувания! Будител е само онзи, който буди душата, като я възражда духовно и морално. А това може да постигне само онзи, който притежава и любовно охрана в себе си тези същи качества. Затова Ботевци и Яворовци може да наричате каквото щете друго, ала не и будители.
към текста >>
40.
7. Американското научно богословско училище в гр. Свищов / Павел Василев Драгомиров
,
,
ТОМ 24
Атанасов //
Зорница
, Г.
Пътят на търсещите души А) Братя Тихчеви (свещеник Петър Тихчев и Сава Тихчев) "... Преподобния Петър Тихчев ..." (Църковни вести) // Християнски сеят, Г. V (1896), т. 1, №9. Б) Евангелската църква в село Хотанца, Русенско. Една селска евангелска църква / С.
Атанасов //
Зорница
, Г.
49, бр. 19 (8.V.1930), с. 2.
към текста >>
41.
7.7. Пътят на търсещите души
,
,
ТОМ 24
Атанасов //
Зорница
, Г.
7.7. Пътят на търсещите души А) Братя Тихчеви (свещеник Петър Тихчев и Сава Тихчев) "... Преподобния Петър Тихчев ..." (Църковни вести) // Християнски сеят, Г. V (1896), т. 1, №9. Б) Евангелската църква в село Хотанца, Русенско. Една селска евангелска църква / С.
Атанасов //
Зорница
, Г.
49, бр. 19 (8.V.1930), с. 2.
към текста >>
42.
Б) Евангелската църква в село Хотанца, Русенско Една селска евангелска църква Зорница
,
,
ТОМ 24
Б) Евангелската църква в село Хотанца, Русенско Една селска евангелска църква
Зорница
, Г.
Б) Евангелската църква в село Хотанца, Русенско Една селска евангелска църква
Зорница
, Г.
49, бр. 19 (8.V.1930), с. 2. С. Атанасов Думата ми е за евангелската църква в с. Хотанца, Русенско.
към текста >>
43.
II . БИБЛИЯТА НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
,
,
ТОМ 24
"
Зорница
" на 50 години. 8.
Отзиви за новия български превод на Библията. 5. Първи преводи на Библията. 6. Библията на Учителя. Фототипно издание 2000 г. 7. Паметник на една епоха. В.
"
Зорница
" на 50 години. 8.
Вестник "Зорница" и неговите редактори и сътрудници.
към текста >>
Вестник "
Зорница
" и неговите редактори и сътрудници.
Първи преводи на Библията. 6. Библията на Учителя. Фототипно издание 2000 г. 7. Паметник на една епоха. В. "Зорница" на 50 години. 8.
Вестник "
Зорница
" и неговите редактори и сътрудници.
към текста >>
44.
1. Преводи на Библията на български език
,
,
ТОМ 24
Зорница
, бр.
Точно в тези години евангелските мисионери в България, със съдействието на Британското Чуждестранно Библейско Дружество (Бр. Ч. Биб. Д-во) са пуснали от печат първата изцяло преведена на български език Библия. Това е годината 1871! Предисторията за това епохално събитие в духовния живот на българския народ е интересна, но може би и недоизследвана, като бяха изнесени някои нови факти едва в последно време (е.
Зорница
, бр.
12, 12.2001; в. Стандарт, 12.04.2006) Първоначалната дейност на Бр. Ч. Биб. Д-во с идването на мисионерите, е била да продава Библии в страните на юго-изтокот нас на различни езици, според срещаното население. Идвайки по нашите земи, те нямали библии на български език, но намерили преведен Новия Завет на "прост" български език от Петър Сапунов, издаден през 1828 г.
към текста >>
"
Зорница
", сътрудничи на сп.
Учителствува в Брацигово и в Априловската гимназия в Габрово (1839). Помага на Неофит Рилски в учителската и издателската му дейност. След 1858 г. работи в евангелското издателство в Цариград и участва в превода на Библията. Помага в издаването на сп.
"
Зорница
", сътрудничи на сп.
"Български книжници". Автор е на учебници по аритметика (1845) и граматика (1858). Умира в Самоков. Съвместната работа по превода на Библията на д-р Ригс с Христодул Костович Сичан-Николов е започнала в края на м. януари 1859 г., като близо четири години са работили само двамата.
към текста >>
Любопитно е било, че Петко Славейков често е бил обвиняван от политическите си врагове в протестантски увлечения, именно заради участието си в превода на Библията и в издаването на сп. "
Зорница
".
И най-накрая, през 1871 г. в Цариград е бил отпечатан пълният превод на Библията - Стария и Новия Завет на източно-българското наречие. Тиражът е бил 3600 екземпляра. Интересът сред българите е бил огромен и е бил сложен край на борбите и споровете между различните диалекти. Следват няколко последователни издания само в продължение на година.
Любопитно е било, че Петко Славейков често е бил обвиняван от политическите си врагове в протестантски увлечения, именно заради участието си в превода на Библията и в издаването на сп. "
Зорница
".
Отговорът на писателя се съдържа във в. "Гайда" от 15 юли 1866 г. Там той ясно заявява, че сътрудничеството му по превода на Свещеното Писание и списването в "Зорница" с нищо не е накърнило православната му вяра. А той е искал, неизкушеният в различията между отделните християнски вероизповедния българин, да получи Христовото Слово и въобще не се е интересувал дали изданието е направено от протестанти или не. За делото, извършено от д-р Ригс, д-р Лонг, Христодул Костович Сичан- Николов и Петко Р.
към текста >>
Там той ясно заявява, че сътрудничеството му по превода на Свещеното Писание и списването в "
Зорница
" с нищо не е накърнило православната му вяра.
Интересът сред българите е бил огромен и е бил сложен край на борбите и споровете между различните диалекти. Следват няколко последователни издания само в продължение на година. Любопитно е било, че Петко Славейков често е бил обвиняван от политическите си врагове в протестантски увлечения, именно заради участието си в превода на Библията и в издаването на сп. "Зорница". Отговорът на писателя се съдържа във в. "Гайда" от 15 юли 1866 г.
Там той ясно заявява, че сътрудничеството му по превода на Свещеното Писание и списването в "
Зорница
" с нищо не е накърнило православната му вяра.
А той е искал, неизкушеният в различията между отделните християнски вероизповедния българин, да получи Христовото Слово и въобще не се е интересувал дали изданието е направено от протестанти или не. За делото, извършено от д-р Ригс, д-р Лонг, Христодул Костович Сичан- Николов и Петко Р. Славейков и неговото значение, Пенчо П. Славейков пише: "Преводът на Библията тури край на езиковата безредица, на боричкането на разни наречия за първенство и се установи литературния език. След появяването на Библията на бял свят заглъхват разприте между разните български говори и източно- българския говор става общ език за всички ратници на мисълта и националното съзнание." Общоизвестна е и оценката на Стоян Михайловски за направения превод на Библията: "Това е най-грамотната книга на езика ни."
към текста >>
45.
3. Православната църква и превода на Библията
,
,
ТОМ 24
Писание на сегашния български език се яви като утешителна звезда, изгря като
зорница
на българския небосклон, щом току българския народ беше победил гръко-фанариотите с разрешението на черковния въпрос, и че дори един от нашите съвременни учени, един поет е казал в едно описание, че "българският превод на Библията - издание на едно английско общество, е най-грамотната книга, която имаме на езика си.' Ветеран твърде уместно обръща внимание на важния факт, че "най-напред Св.
По повод на решението на Светия Синод да се преведе на български език Св. Писание, за която цел същия Синод е назначил и осмочленна комисия да направи този превод, не от първообразните езици - еврейски, халдейски и гръцки, но от руски, един православен българин, който се подписва "Ветеран", е написал дълга статия във в. "Нов век" от май 17 (30) т. г. В тази си статия Ветеран доказва най-убедително, че няма нужда от нов превод на Св. Писание." Не бива да забравяме, казва той, че Св.
Писание на сегашния български език се яви като утешителна звезда, изгря като
зорница
на българския небосклон, щом току българския народ беше победил гръко-фанариотите с разрешението на черковния въпрос, и че дори един от нашите съвременни учени, един поет е казал в едно описание, че "българският превод на Библията - издание на едно английско общество, е най-грамотната книга, която имаме на езика си.' Ветеран твърде уместно обръща внимание на важния факт, че "най-напред Св.
Писание е преведено на български език от православни българи, дори и по- православни от някои членове на сегашната комисия: ония българи на времето си бяха видни езиковедци и книжовници; следователно, не може да се предполага, че православните българи може с недоверие да гледат на съществующия превод, на който вината може да е тая, че е издаден на няколко разни видове издания от протестантски общества. Преводачите на Св. писание са били българите Неофит П. П. Рилски, Константин Фотинов, Христодул Костович, Петко Славейков и американците д-р Елиас Ригс и д-р Алберт Лонг. Двамата последни са още живи; те основно познават не само старите еврейски, халдейски, гръцки и латински езици, но коренно познават българския и руски езици.
към текста >>
46.
7. Паметник на една епоха. В. Зорница на 50 години
,
,
ТОМ 24
"
Зорница
" на 50 години "
Зорница
" и нейните основатели Ригс и Лонг За нашето Възраждане и Освобождение, според американски мисийски документи
Зорница
, Г.
7. Паметник на една епоха. В.
"
Зорница
" на 50 години "
Зорница
" и нейните основатели Ригс и Лонг За нашето Възраждане и Освобождение, според американски мисийски документи
Зорница
, Г.
51, бр. 12-13 (8.IV.1931), с. 2-4. В. Тодоров-Хиндалов "Отсега нататък българската журналистика ще знае поне, кой е нейния духовен баща - американският журнал." Проф. Ив. Д.
към текста >>
IV.) Петдесетгодишнината на "
Зорница
" е събитие епохално за нашия периодичен печат, за нашата журналистика, петдесетгодишна просветна и обществена дейност, един полувековен вестникарски живот, това е явление уникум в нашата социално- политическа действителност.
2-4. В. Тодоров-Хиндалов "Отсега нататък българската журналистика ще знае поне, кой е нейния духовен баща - американският журнал." Проф. Ив. Д. Шишманов ("Бълг. преглед", Г.
IV.) Петдесетгодишнината на "
Зорница
" е събитие епохално за нашия периодичен печат, за нашата журналистика, петдесетгодишна просветна и обществена дейност, един полувековен вестникарски живот, това е явление уникум в нашата социално- политическа действителност.
Нито едно списание, нито друг някой вестник у нас не може да се похвали с такова завидно дългоденствие. Цели 50 години да се бориш за принципи и правда, това е подвиг, който прави чест не само на "Зорница" и на нейните основатели, а и на народа, който й е оказал толкова неизчерпаема обич и доверие. Онова, обаче, което прави "Зорница" ценна през очите на безпристрастния историк, на спокойния изследвач на нашето минало, това е нейната историческа роль, и главно на нейните основатели, във Възраждането и Освобождението на България. "Зорница" е жив паметник на цяла епоха, богато не само с възторг и подвиг, но и със скръб и печал. Месечна "Зорница" От запазения в Соф. Нар.
към текста >>
Цели 50 години да се бориш за принципи и правда, това е подвиг, който прави чест не само на "
Зорница
" и на нейните основатели, а и на народа, който й е оказал толкова неизчерпаема обич и доверие.
Ив. Д. Шишманов ("Бълг. преглед", Г. IV.) Петдесетгодишнината на "Зорница" е събитие епохално за нашия периодичен печат, за нашата журналистика, петдесетгодишна просветна и обществена дейност, един полувековен вестникарски живот, това е явление уникум в нашата социално- политическа действителност. Нито едно списание, нито друг някой вестник у нас не може да се похвали с такова завидно дългоденствие.
Цели 50 години да се бориш за принципи и правда, това е подвиг, който прави чест не само на "
Зорница
" и на нейните основатели, а и на народа, който й е оказал толкова неизчерпаема обич и доверие.
Онова, обаче, което прави "Зорница" ценна през очите на безпристрастния историк, на спокойния изследвач на нашето минало, това е нейната историческа роль, и главно на нейните основатели, във Възраждането и Освобождението на България. "Зорница" е жив паметник на цяла епоха, богато не само с възторг и подвиг, но и със скръб и печал. Месечна "Зорница" От запазения в Соф. Нар. Библиотека периодичен печат се вижда, че този вестник най-напред се появява като месечно списание, в 1864 г., основано от големите благодетели на България д-р Елиас Ригс и д- Алберт Лонг "Зорница" е следователно, рожба на американски професори и мисионери. Като така, преди да говорим за рожбата - за нейния дял в нашия духовен и просветен възход, нека видим накратко какви са били нейните радетели - техните цели и задачи у нас, нека вникнем в тяхното творчество и схванем техните замисли и подбуждения.
към текста >>
Онова, обаче, което прави "
Зорница
" ценна през очите на безпристрастния историк, на спокойния изследвач на нашето минало, това е нейната историческа роль, и главно на нейните основатели, във Възраждането и Освобождението на България.
Шишманов ("Бълг. преглед", Г. IV.) Петдесетгодишнината на "Зорница" е събитие епохално за нашия периодичен печат, за нашата журналистика, петдесетгодишна просветна и обществена дейност, един полувековен вестникарски живот, това е явление уникум в нашата социално- политическа действителност. Нито едно списание, нито друг някой вестник у нас не може да се похвали с такова завидно дългоденствие. Цели 50 години да се бориш за принципи и правда, това е подвиг, който прави чест не само на "Зорница" и на нейните основатели, а и на народа, който й е оказал толкова неизчерпаема обич и доверие.
Онова, обаче, което прави "
Зорница
" ценна през очите на безпристрастния историк, на спокойния изследвач на нашето минало, това е нейната историческа роль, и главно на нейните основатели, във Възраждането и Освобождението на България.
"Зорница" е жив паметник на цяла епоха, богато не само с възторг и подвиг, но и със скръб и печал. Месечна "Зорница" От запазения в Соф. Нар. Библиотека периодичен печат се вижда, че този вестник най-напред се появява като месечно списание, в 1864 г., основано от големите благодетели на България д-р Елиас Ригс и д- Алберт Лонг "Зорница" е следователно, рожба на американски професори и мисионери. Като така, преди да говорим за рожбата - за нейния дял в нашия духовен и просветен възход, нека видим накратко какви са били нейните радетели - техните цели и задачи у нас, нека вникнем в тяхното творчество и схванем техните замисли и подбуждения. Основателите на "Зорница" д-р Ригс и д-р Лонг внушават днес благоговение и възторг на всички добри и признателни българи, запознати що годе с историята на нашето Възраждане и Освобождение.
към текста >>
"
Зорница
" е жив паметник на цяла епоха, богато не само с възторг и подвиг, но и със скръб и печал.
преглед", Г. IV.) Петдесетгодишнината на "Зорница" е събитие епохално за нашия периодичен печат, за нашата журналистика, петдесетгодишна просветна и обществена дейност, един полувековен вестникарски живот, това е явление уникум в нашата социално- политическа действителност. Нито едно списание, нито друг някой вестник у нас не може да се похвали с такова завидно дългоденствие. Цели 50 години да се бориш за принципи и правда, това е подвиг, който прави чест не само на "Зорница" и на нейните основатели, а и на народа, който й е оказал толкова неизчерпаема обич и доверие. Онова, обаче, което прави "Зорница" ценна през очите на безпристрастния историк, на спокойния изследвач на нашето минало, това е нейната историческа роль, и главно на нейните основатели, във Възраждането и Освобождението на България.
"
Зорница
" е жив паметник на цяла епоха, богато не само с възторг и подвиг, но и със скръб и печал.
Месечна "Зорница" От запазения в Соф. Нар. Библиотека периодичен печат се вижда, че този вестник най-напред се появява като месечно списание, в 1864 г., основано от големите благодетели на България д-р Елиас Ригс и д- Алберт Лонг "Зорница" е следователно, рожба на американски професори и мисионери. Като така, преди да говорим за рожбата - за нейния дял в нашия духовен и просветен възход, нека видим накратко какви са били нейните радетели - техните цели и задачи у нас, нека вникнем в тяхното творчество и схванем техните замисли и подбуждения. Основателите на "Зорница" д-р Ригс и д-р Лонг внушават днес благоговение и възторг на всички добри и признателни българи, запознати що годе с историята на нашето Възраждане и Освобождение. Благодарение на добре запазените архиви на американския Борд в Бостон и на цариградския Bible House - седалище на американските мисионери за Близкия Изток, ние можем документално да проследим спасителната за едновремешна България дейност на д-р Лонг и главно на д-р Ригс.
към текста >>
Месечна "
Зорница
" От запазения в Соф. Нар.
IV.) Петдесетгодишнината на "Зорница" е събитие епохално за нашия периодичен печат, за нашата журналистика, петдесетгодишна просветна и обществена дейност, един полувековен вестникарски живот, това е явление уникум в нашата социално- политическа действителност. Нито едно списание, нито друг някой вестник у нас не може да се похвали с такова завидно дългоденствие. Цели 50 години да се бориш за принципи и правда, това е подвиг, който прави чест не само на "Зорница" и на нейните основатели, а и на народа, който й е оказал толкова неизчерпаема обич и доверие. Онова, обаче, което прави "Зорница" ценна през очите на безпристрастния историк, на спокойния изследвач на нашето минало, това е нейната историческа роль, и главно на нейните основатели, във Възраждането и Освобождението на България. "Зорница" е жив паметник на цяла епоха, богато не само с възторг и подвиг, но и със скръб и печал.
Месечна "
Зорница
" От запазения в Соф. Нар.
Библиотека периодичен печат се вижда, че този вестник най-напред се появява като месечно списание, в 1864 г., основано от големите благодетели на България д-р Елиас Ригс и д- Алберт Лонг "Зорница" е следователно, рожба на американски професори и мисионери. Като така, преди да говорим за рожбата - за нейния дял в нашия духовен и просветен възход, нека видим накратко какви са били нейните радетели - техните цели и задачи у нас, нека вникнем в тяхното творчество и схванем техните замисли и подбуждения. Основателите на "Зорница" д-р Ригс и д-р Лонг внушават днес благоговение и възторг на всички добри и признателни българи, запознати що годе с историята на нашето Възраждане и Освобождение. Благодарение на добре запазените архиви на американския Борд в Бостон и на цариградския Bible House - седалище на американските мисионери за Близкия Изток, ние можем документално да проследим спасителната за едновремешна България дейност на д-р Лонг и главно на д-р Ригс. Бостонските архиви.
към текста >>
Библиотека периодичен печат се вижда, че този вестник най-напред се появява като месечно списание, в 1864 г., основано от големите благодетели на България д-р Елиас Ригс и д- Алберт Лонг "
Зорница
" е следователно, рожба на американски професори и мисионери.
Нито едно списание, нито друг някой вестник у нас не може да се похвали с такова завидно дългоденствие. Цели 50 години да се бориш за принципи и правда, това е подвиг, който прави чест не само на "Зорница" и на нейните основатели, а и на народа, който й е оказал толкова неизчерпаема обич и доверие. Онова, обаче, което прави "Зорница" ценна през очите на безпристрастния историк, на спокойния изследвач на нашето минало, това е нейната историческа роль, и главно на нейните основатели, във Възраждането и Освобождението на България. "Зорница" е жив паметник на цяла епоха, богато не само с възторг и подвиг, но и със скръб и печал. Месечна "Зорница" От запазения в Соф. Нар.
Библиотека периодичен печат се вижда, че този вестник най-напред се появява като месечно списание, в 1864 г., основано от големите благодетели на България д-р Елиас Ригс и д- Алберт Лонг "
Зорница
" е следователно, рожба на американски професори и мисионери.
Като така, преди да говорим за рожбата - за нейния дял в нашия духовен и просветен възход, нека видим накратко какви са били нейните радетели - техните цели и задачи у нас, нека вникнем в тяхното творчество и схванем техните замисли и подбуждения. Основателите на "Зорница" д-р Ригс и д-р Лонг внушават днес благоговение и възторг на всички добри и признателни българи, запознати що годе с историята на нашето Възраждане и Освобождение. Благодарение на добре запазените архиви на американския Борд в Бостон и на цариградския Bible House - седалище на американските мисионери за Близкия Изток, ние можем документално да проследим спасителната за едновремешна България дейност на д-р Лонг и главно на д-р Ригс. Бостонските архиви. "Любословие" и американското списание Преди всичко дължим признателност на американският общественик д-р Лео Вийнер от Харвардския университет, който със своята студия "Делът на Америка във възраждането на България 1840-1859 г." ни запознава с въпроси, тясно свързани с дейността на д-р Ригс всред нашия народ.
към текста >>
Основателите на "
Зорница
" д-р Ригс и д-р Лонг внушават днес благоговение и възторг на всички добри и признателни българи, запознати що годе с историята на нашето Възраждане и Освобождение.
Онова, обаче, което прави "Зорница" ценна през очите на безпристрастния историк, на спокойния изследвач на нашето минало, това е нейната историческа роль, и главно на нейните основатели, във Възраждането и Освобождението на България. "Зорница" е жив паметник на цяла епоха, богато не само с възторг и подвиг, но и със скръб и печал. Месечна "Зорница" От запазения в Соф. Нар. Библиотека периодичен печат се вижда, че този вестник най-напред се появява като месечно списание, в 1864 г., основано от големите благодетели на България д-р Елиас Ригс и д- Алберт Лонг "Зорница" е следователно, рожба на американски професори и мисионери. Като така, преди да говорим за рожбата - за нейния дял в нашия духовен и просветен възход, нека видим накратко какви са били нейните радетели - техните цели и задачи у нас, нека вникнем в тяхното творчество и схванем техните замисли и подбуждения.
Основателите на "
Зорница
" д-р Ригс и д-р Лонг внушават днес благоговение и възторг на всички добри и признателни българи, запознати що годе с историята на нашето Възраждане и Освобождение.
Благодарение на добре запазените архиви на американския Борд в Бостон и на цариградския Bible House - седалище на американските мисионери за Близкия Изток, ние можем документално да проследим спасителната за едновремешна България дейност на д-р Лонг и главно на д-р Ригс. Бостонските архиви. "Любословие" и американското списание Преди всичко дължим признателност на американският общественик д-р Лео Вийнер от Харвардския университет, който със своята студия "Делът на Америка във възраждането на България 1840-1859 г." ни запознава с въпроси, тясно свързани с дейността на д-р Ригс всред нашия народ. В тази именно студия на Вийнера, написана въз основа на документи от Бостонските архиви, ние виждаме бащата на "Зорница" под съвсем друга светлина. Въпросните документи ни разкриват, че д-р Елиас Ригс е не само духовен баща на "Зорница", а и на целия български печат.
към текста >>
В тази именно студия на Вийнера, написана въз основа на документи от Бостонските архиви, ние виждаме бащата на "
Зорница
" под съвсем друга светлина.
Като така, преди да говорим за рожбата - за нейния дял в нашия духовен и просветен възход, нека видим накратко какви са били нейните радетели - техните цели и задачи у нас, нека вникнем в тяхното творчество и схванем техните замисли и подбуждения. Основателите на "Зорница" д-р Ригс и д-р Лонг внушават днес благоговение и възторг на всички добри и признателни българи, запознати що годе с историята на нашето Възраждане и Освобождение. Благодарение на добре запазените архиви на американския Борд в Бостон и на цариградския Bible House - седалище на американските мисионери за Близкия Изток, ние можем документално да проследим спасителната за едновремешна България дейност на д-р Лонг и главно на д-р Ригс. Бостонските архиви. "Любословие" и американското списание Преди всичко дължим признателност на американският общественик д-р Лео Вийнер от Харвардския университет, който със своята студия "Делът на Америка във възраждането на България 1840-1859 г." ни запознава с въпроси, тясно свързани с дейността на д-р Ригс всред нашия народ.
В тази именно студия на Вийнера, написана въз основа на документи от Бостонските архиви, ние виждаме бащата на "
Зорница
" под съвсем друга светлина.
Въпросните документи ни разкриват, че д-р Елиас Ригс е не само духовен баща на "Зорница", а и на целия български печат. С рядко безпристрастие и научна обективност покойният проф. д-р Иван Шишманов, разглеждайки тази студия на американеца д-р Вийнер в "Български преглед" от 1898 г., не можа да не се провикне и не каже: "От сега нататък българската журналистика ще знае поне, кой е нейния духовен баща - американският журнал." 1) С писмо от 5 юний 1844 г. д-р Ел. Ригс пише по този въпрос на секретаря на Бостонския Борд следното писмо: "Пращам Ви един образец от българското месечно списание "Любословие", което се публикува тук.
към текста >>
Въпросните документи ни разкриват, че д-р Елиас Ригс е не само духовен баща на "
Зорница
", а и на целия български печат.
Основателите на "Зорница" д-р Ригс и д-р Лонг внушават днес благоговение и възторг на всички добри и признателни българи, запознати що годе с историята на нашето Възраждане и Освобождение. Благодарение на добре запазените архиви на американския Борд в Бостон и на цариградския Bible House - седалище на американските мисионери за Близкия Изток, ние можем документално да проследим спасителната за едновремешна България дейност на д-р Лонг и главно на д-р Ригс. Бостонските архиви. "Любословие" и американското списание Преди всичко дължим признателност на американският общественик д-р Лео Вийнер от Харвардския университет, който със своята студия "Делът на Америка във възраждането на България 1840-1859 г." ни запознава с въпроси, тясно свързани с дейността на д-р Ригс всред нашия народ. В тази именно студия на Вийнера, написана въз основа на документи от Бостонските архиви, ние виждаме бащата на "Зорница" под съвсем друга светлина.
Въпросните документи ни разкриват, че д-р Елиас Ригс е не само духовен баща на "
Зорница
", а и на целия български печат.
С рядко безпристрастие и научна обективност покойният проф. д-р Иван Шишманов, разглеждайки тази студия на американеца д-р Вийнер в "Български преглед" от 1898 г., не можа да не се провикне и не каже: "От сега нататък българската журналистика ще знае поне, кой е нейния духовен баща - американският журнал." 1) С писмо от 5 юний 1844 г. д-р Ел. Ригс пише по този въпрос на секретаря на Бостонския Борд следното писмо: "Пращам Ви един образец от българското месечно списание "Любословие", което се публикува тук. То съдържа много статии (някои от тях религиозни), преведени от нашето гръцко списание, /заб.
към текста >>
Седмична "
Зорница
" - нейната дейност Големият успех на месечна "
Зорница
"дава кураж на нейните основатели д- р Ригс и д-р Лонг да пристъпят към издаването на седмична "
Зорница
";чийто пръв брой излиза на 2 януари 1876 г.
Това е наистина епохален труд, славен подвиг с важни последствия за нашия народ. Известният руски професор Попруженко, говорейки за преводите на Сапунова и на архимандрит Неофита, пише: "И двамата са оказали със своя превод грамадна услуга на своя народ в делото на Възраждането и заедно с това са създали литературни трудове, значението на които е било твърде голямо". Ако Неофитовия частичен превод на Евангелието, извършен, напечатан и разпространен изключително с американски мисионерски средства, както това личи от документите на д-р Лео Вийнер, е оказал, според проф. Попруженко, грамадна услуга в делото на Възраждането, много по-грамадна ще да е била услугата на Ригс и Лонг с превода на целокупната Библия на български език. С оглед към епохата, в която тази Библия се е появила и при наличността на тогавашните духовни, социални и политически условия на нашето съществувание, като народ, делото на д-р Елиас Ригс и д-р Алберт Лонг достойно съперничи с подвига на Лютера, чийто библейски превод на немски се счита и до днес още за гордостта на германската култура и цивилизация.
Седмична "
Зорница
" - нейната дейност Големият успех на месечна "
Зорница
"дава кураж на нейните основатели д- р Ригс и д-р Лонг да пристъпят към издаването на седмична "
Зорница
";чийто пръв брой излиза на 2 януари 1876 г.
под редакторството на Теодор Байнгтон, професор от Роберт Колеж и при сътрудничеството на многозаслужилия журналист и писател А. С. Цанов и на Петър Димитров, Роберт-колежански възпитаник, по-после дипломатически представител на България в Цариград. От редакцията на "Зорница" излиза и първият български енциклопедист Л. Касъров, който ни дава в 3 тома един "Енциклопедически речник". Бавно, но здраво, "Зорница" прониква във всеки български кът и внася просвета и евангелски морал.
към текста >>
От редакцията на "
Зорница
" излиза и първият български енциклопедист Л.
Попруженко, грамадна услуга в делото на Възраждането, много по-грамадна ще да е била услугата на Ригс и Лонг с превода на целокупната Библия на български език. С оглед към епохата, в която тази Библия се е появила и при наличността на тогавашните духовни, социални и политически условия на нашето съществувание, като народ, делото на д-р Елиас Ригс и д-р Алберт Лонг достойно съперничи с подвига на Лютера, чийто библейски превод на немски се счита и до днес още за гордостта на германската култура и цивилизация. Седмична "Зорница" - нейната дейност Големият успех на месечна "Зорница"дава кураж на нейните основатели д- р Ригс и д-р Лонг да пристъпят към издаването на седмична "Зорница";чийто пръв брой излиза на 2 януари 1876 г. под редакторството на Теодор Байнгтон, професор от Роберт Колеж и при сътрудничеството на многозаслужилия журналист и писател А. С. Цанов и на Петър Димитров, Роберт-колежански възпитаник, по-после дипломатически представител на България в Цариград.
От редакцията на "
Зорница
" излиза и първият български енциклопедист Л.
Касъров, който ни дава в 3 тома един "Енциклопедически речник". Бавно, но здраво, "Зорница" прониква във всеки български кът и внася просвета и евангелски морал. В Дунавския и Одринския вилаети, в Поморавия и главно в Македония "Зорница" навред се чете с наслада от поробения българин. В редакцията на "Зорница" се развива, покрай вестникарската работа, и усилена книжовна дейност. Проф. Байнгтон приготовлява на английски своя капитален труд "Доказателства за Християнството", преведен на български от Петър Димитров.
към текста >>
Бавно, но здраво, "
Зорница
" прониква във всеки български кът и внася просвета и евангелски морал.
Седмична "Зорница" - нейната дейност Големият успех на месечна "Зорница"дава кураж на нейните основатели д- р Ригс и д-р Лонг да пристъпят към издаването на седмична "Зорница";чийто пръв брой излиза на 2 януари 1876 г. под редакторството на Теодор Байнгтон, професор от Роберт Колеж и при сътрудничеството на многозаслужилия журналист и писател А. С. Цанов и на Петър Димитров, Роберт-колежански възпитаник, по-после дипломатически представител на България в Цариград. От редакцията на "Зорница" излиза и първият български енциклопедист Л. Касъров, който ни дава в 3 тома един "Енциклопедически речник".
Бавно, но здраво, "
Зорница
" прониква във всеки български кът и внася просвета и евангелски морал.
В Дунавския и Одринския вилаети, в Поморавия и главно в Македония "Зорница" навред се чете с наслада от поробения българин. В редакцията на "Зорница" се развива, покрай вестникарската работа, и усилена книжовна дейност. Проф. Байнгтон приготовлява на английски своя капитален труд "Доказателства за Християнството", преведен на български от Петър Димитров. Баташките кланета Настъпва страхотната 1876 година. Безуспешното Априлско въстание излага България на огнени изпитания.
към текста >>
В Дунавския и Одринския вилаети, в Поморавия и главно в Македония "
Зорница
" навред се чете с наслада от поробения българин.
под редакторството на Теодор Байнгтон, професор от Роберт Колеж и при сътрудничеството на многозаслужилия журналист и писател А. С. Цанов и на Петър Димитров, Роберт-колежански възпитаник, по-после дипломатически представител на България в Цариград. От редакцията на "Зорница" излиза и първият български енциклопедист Л. Касъров, който ни дава в 3 тома един "Енциклопедически речник". Бавно, но здраво, "Зорница" прониква във всеки български кът и внася просвета и евангелски морал.
В Дунавския и Одринския вилаети, в Поморавия и главно в Македония "
Зорница
" навред се чете с наслада от поробения българин.
В редакцията на "Зорница" се развива, покрай вестникарската работа, и усилена книжовна дейност. Проф. Байнгтон приготовлява на английски своя капитален труд "Доказателства за Християнството", преведен на български от Петър Димитров. Баташките кланета Настъпва страхотната 1876 година. Безуспешното Априлско въстание излага България на огнени изпитания. Ужасни кланета над деца, жени и старци остават неизвестни не само на европейци, но и на живущи в Цариград християни.
към текста >>
В редакцията на "
Зорница
" се развива, покрай вестникарската работа, и усилена книжовна дейност. Проф.
Цанов и на Петър Димитров, Роберт-колежански възпитаник, по-после дипломатически представител на България в Цариград. От редакцията на "Зорница" излиза и първият български енциклопедист Л. Касъров, който ни дава в 3 тома един "Енциклопедически речник". Бавно, но здраво, "Зорница" прониква във всеки български кът и внася просвета и евангелски морал. В Дунавския и Одринския вилаети, в Поморавия и главно в Македония "Зорница" навред се чете с наслада от поробения българин.
В редакцията на "
Зорница
" се развива, покрай вестникарската работа, и усилена книжовна дейност. Проф.
Байнгтон приготовлява на английски своя капитален труд "Доказателства за Християнството", преведен на български от Петър Димитров. Баташките кланета Настъпва страхотната 1876 година. Безуспешното Априлско въстание излага България на огнени изпитания. Ужасни кланета над деца, жени и старци остават неизвестни не само на европейци, но и на живущи в Цариград християни. "Зорница" получава от Пловдив потресающи новини.
към текста >>
"
Зорница
" получава от Пловдив потресающи новини.
В редакцията на "Зорница" се развива, покрай вестникарската работа, и усилена книжовна дейност. Проф. Байнгтон приготовлява на английски своя капитален труд "Доказателства за Християнството", преведен на български от Петър Димитров. Баташките кланета Настъпва страхотната 1876 година. Безуспешното Априлско въстание излага България на огнени изпитания. Ужасни кланета над деца, жени и старци остават неизвестни не само на европейци, но и на живущи в Цариград християни.
"
Зорница
" получава от Пловдив потресающи новини.
Първото писмо е отТатар-Пазарджишкия свещеник поп Тинев. Иван Ев. Гешов изпраща поверително писмо на А. С. Цанов с молба да се предаде на Лонг. Този последният, се съвещава с професора от Роберт Колеж и сътрудник на "Зорница" д-р Уошбърн.
към текста >>
Този последният, се съвещава с професора от Роберт Колеж и сътрудник на "
Зорница
" д-р Уошбърн.
"Зорница" получава от Пловдив потресающи новини. Първото писмо е отТатар-Пазарджишкия свещеник поп Тинев. Иван Ев. Гешов изпраща поверително писмо на А. С. Цанов с молба да се предаде на Лонг.
Този последният, се съвещава с професора от Роберт Колеж и сътрудник на "
Зорница
" д-р Уошбърн.
Двамата неуморно шетат навсякъде и използуват всички свои близки и познати. Те използуват и своето приятелство с кореспондента на "Дейли Нюс" Е. Пиерс, за да се осветли английското обществено мнение по ужасните кланета в България. Първото съобщение на Пиерса в "Дейли Нюс" произвежда тягостно впечатление в Англия. Мнозина от англичаните не вярват - считат го за невъзможно.
към текста >>
Към английският анкетьор Макгахан, същия настоява да се присъедини и редактора на "
Зорница
" Петър Димитров, нещо, което съдействува твърде много за пълното разкриване на истината.
Пиерс получава от Лондон спешна телеграма: "Вашето съобщение невъзможно. Повторете". Консерваторите, начело с Биксфилд, гледат да смекчат произведеното от "Дейли Нюс" впечатление. Опозицията, обаче, начело с благородния Гладстон се раздвижва и иска да се произведе анкета у нас. Д-р Лонг е нащрек. Той сега бди, да не би анкетата да се произведе пристрастно или проформа.
Към английският анкетьор Макгахан, същия настоява да се присъедини и редактора на "
Зорница
" Петър Димитров, нещо, което съдействува твърде много за пълното разкриване на истината.
Рапортът на Макгахана, дописките на Пиерса до "Дейли Нюс", съдействието на благородния американски консул в Цариград, Скайлер, и главно неугасващата ревност за България на д-р Лонг, Уошбърн и Байнгтон - трите главни стълба на "Зорница", разкриват пред света страшната баташка трагедия и повдигат българския въпрос пред европейската обществена съвест и при състрадателното славянско сърце на Александра. Завещанието на д-р Лонг и програмата на "Зорница" В. "Зорница" допринася твърде много и за отрезвяването на нашата журналистика. С редица статии д-р Ригс и д-р Лонг се стараят да внесат повече любов и нова светлина у нас, да обнадеждат терзаната българска душа, да омекотят от белите под произволна управа и нескончаеми кръвопролития нрави, и по този начин, чрез просвета и народно възпитание да ускорят духовното ни и политическо освобождение. Нямаме ни време, ни възможност да дадем пълна характеристика на прокараните от д-р Ригс, д-р Лонг и техните сътрудници, принципи в "Зорница".
към текста >>
Рапортът на Макгахана, дописките на Пиерса до "Дейли Нюс", съдействието на благородния американски консул в Цариград, Скайлер, и главно неугасващата ревност за България на д-р Лонг, Уошбърн и Байнгтон - трите главни стълба на "
Зорница
", разкриват пред света страшната баташка трагедия и повдигат българския въпрос пред европейската обществена съвест и при състрадателното славянско сърце на Александра.
Консерваторите, начело с Биксфилд, гледат да смекчат произведеното от "Дейли Нюс" впечатление. Опозицията, обаче, начело с благородния Гладстон се раздвижва и иска да се произведе анкета у нас. Д-р Лонг е нащрек. Той сега бди, да не би анкетата да се произведе пристрастно или проформа. Към английският анкетьор Макгахан, същия настоява да се присъедини и редактора на "Зорница" Петър Димитров, нещо, което съдействува твърде много за пълното разкриване на истината.
Рапортът на Макгахана, дописките на Пиерса до "Дейли Нюс", съдействието на благородния американски консул в Цариград, Скайлер, и главно неугасващата ревност за България на д-р Лонг, Уошбърн и Байнгтон - трите главни стълба на "
Зорница
", разкриват пред света страшната баташка трагедия и повдигат българския въпрос пред европейската обществена съвест и при състрадателното славянско сърце на Александра.
Завещанието на д-р Лонг и програмата на "Зорница" В. "Зорница" допринася твърде много и за отрезвяването на нашата журналистика. С редица статии д-р Ригс и д-р Лонг се стараят да внесат повече любов и нова светлина у нас, да обнадеждат терзаната българска душа, да омекотят от белите под произволна управа и нескончаеми кръвопролития нрави, и по този начин, чрез просвета и народно възпитание да ускорят духовното ни и политическо освобождение. Нямаме ни време, ни възможност да дадем пълна характеристика на прокараните от д-р Ригс, д-р Лонг и техните сътрудници, принципи в "Зорница". За да се види, обаче, какъв е бил общият ръководен дух в редактирането на този вестник, ще предадем завещанието, прощалните към българската младеж, думи на побелелия вече д-р Лонг, написани на 31 декември 1896 г.
към текста >>
Завещанието на д-р Лонг и програмата на "
Зорница
" В.
Опозицията, обаче, начело с благородния Гладстон се раздвижва и иска да се произведе анкета у нас. Д-р Лонг е нащрек. Той сега бди, да не би анкетата да се произведе пристрастно или проформа. Към английският анкетьор Макгахан, същия настоява да се присъедини и редактора на "Зорница" Петър Димитров, нещо, което съдействува твърде много за пълното разкриване на истината. Рапортът на Макгахана, дописките на Пиерса до "Дейли Нюс", съдействието на благородния американски консул в Цариград, Скайлер, и главно неугасващата ревност за България на д-р Лонг, Уошбърн и Байнгтон - трите главни стълба на "Зорница", разкриват пред света страшната баташка трагедия и повдигат българския въпрос пред европейската обществена съвест и при състрадателното славянско сърце на Александра.
Завещанието на д-р Лонг и програмата на "
Зорница
" В.
"Зорница" допринася твърде много и за отрезвяването на нашата журналистика. С редица статии д-р Ригс и д-р Лонг се стараят да внесат повече любов и нова светлина у нас, да обнадеждат терзаната българска душа, да омекотят от белите под произволна управа и нескончаеми кръвопролития нрави, и по този начин, чрез просвета и народно възпитание да ускорят духовното ни и политическо освобождение. Нямаме ни време, ни възможност да дадем пълна характеристика на прокараните от д-р Ригс, д-р Лонг и техните сътрудници, принципи в "Зорница". За да се види, обаче, какъв е бил общият ръководен дух в редактирането на този вестник, ще предадем завещанието, прощалните към българската младеж, думи на побелелия вече д-р Лонг, написани на 31 декември 1896 г. в Роберт Колеж: "Най-добрата награда, пише той, на труда на младите ми години, ще бъде да узная, че някои млади българи, са подбудени от тоя мой труд към чист и народополезен християнски живот".
към текста >>
"
Зорница
" допринася твърде много и за отрезвяването на нашата журналистика.
Д-р Лонг е нащрек. Той сега бди, да не би анкетата да се произведе пристрастно или проформа. Към английският анкетьор Макгахан, същия настоява да се присъедини и редактора на "Зорница" Петър Димитров, нещо, което съдействува твърде много за пълното разкриване на истината. Рапортът на Макгахана, дописките на Пиерса до "Дейли Нюс", съдействието на благородния американски консул в Цариград, Скайлер, и главно неугасващата ревност за България на д-р Лонг, Уошбърн и Байнгтон - трите главни стълба на "Зорница", разкриват пред света страшната баташка трагедия и повдигат българския въпрос пред европейската обществена съвест и при състрадателното славянско сърце на Александра. Завещанието на д-р Лонг и програмата на "Зорница" В.
"
Зорница
" допринася твърде много и за отрезвяването на нашата журналистика.
С редица статии д-р Ригс и д-р Лонг се стараят да внесат повече любов и нова светлина у нас, да обнадеждат терзаната българска душа, да омекотят от белите под произволна управа и нескончаеми кръвопролития нрави, и по този начин, чрез просвета и народно възпитание да ускорят духовното ни и политическо освобождение. Нямаме ни време, ни възможност да дадем пълна характеристика на прокараните от д-р Ригс, д-р Лонг и техните сътрудници, принципи в "Зорница". За да се види, обаче, какъв е бил общият ръководен дух в редактирането на този вестник, ще предадем завещанието, прощалните към българската младеж, думи на побелелия вече д-р Лонг, написани на 31 декември 1896 г. в Роберт Колеж: "Най-добрата награда, пише той, на труда на младите ми години, ще бъде да узная, че някои млади българи, са подбудени от тоя мой труд към чист и народополезен християнски живот". Това са копнежите и пожеланията на големите християни и българофили д-р Елиас Ригс и д-р Алберт Лонг.
към текста >>
Нямаме ни време, ни възможност да дадем пълна характеристика на прокараните от д-р Ригс, д-р Лонг и техните сътрудници, принципи в "
Зорница
".
Към английският анкетьор Макгахан, същия настоява да се присъедини и редактора на "Зорница" Петър Димитров, нещо, което съдействува твърде много за пълното разкриване на истината. Рапортът на Макгахана, дописките на Пиерса до "Дейли Нюс", съдействието на благородния американски консул в Цариград, Скайлер, и главно неугасващата ревност за България на д-р Лонг, Уошбърн и Байнгтон - трите главни стълба на "Зорница", разкриват пред света страшната баташка трагедия и повдигат българския въпрос пред европейската обществена съвест и при състрадателното славянско сърце на Александра. Завещанието на д-р Лонг и програмата на "Зорница" В. "Зорница" допринася твърде много и за отрезвяването на нашата журналистика. С редица статии д-р Ригс и д-р Лонг се стараят да внесат повече любов и нова светлина у нас, да обнадеждат терзаната българска душа, да омекотят от белите под произволна управа и нескончаеми кръвопролития нрави, и по този начин, чрез просвета и народно възпитание да ускорят духовното ни и политическо освобождение.
Нямаме ни време, ни възможност да дадем пълна характеристика на прокараните от д-р Ригс, д-р Лонг и техните сътрудници, принципи в "
Зорница
".
За да се види, обаче, какъв е бил общият ръководен дух в редактирането на този вестник, ще предадем завещанието, прощалните към българската младеж, думи на побелелия вече д-р Лонг, написани на 31 декември 1896 г. в Роберт Колеж: "Най-добрата награда, пише той, на труда на младите ми години, ще бъде да узная, че някои млади българи, са подбудени от тоя мой труд към чист и народополезен християнски живот". Това са копнежите и пожеланията на големите християни и българофили д-р Елиас Ригс и д-р Алберт Лонг. Чист и народополезен християнски живот! Ето идеала на основателите на днешната ни юбилярка и техните цели и задачи в България, ето следваната през последните 50 години програма на "Зорница"
към текста >>
Ето идеала на основателите на днешната ни юбилярка и техните цели и задачи в България, ето следваната през последните 50 години програма на "
Зорница
"
Нямаме ни време, ни възможност да дадем пълна характеристика на прокараните от д-р Ригс, д-р Лонг и техните сътрудници, принципи в "Зорница". За да се види, обаче, какъв е бил общият ръководен дух в редактирането на този вестник, ще предадем завещанието, прощалните към българската младеж, думи на побелелия вече д-р Лонг, написани на 31 декември 1896 г. в Роберт Колеж: "Най-добрата награда, пише той, на труда на младите ми години, ще бъде да узная, че някои млади българи, са подбудени от тоя мой труд към чист и народополезен християнски живот". Това са копнежите и пожеланията на големите християни и българофили д-р Елиас Ригс и д-р Алберт Лонг. Чист и народополезен християнски живот!
Ето идеала на основателите на днешната ни юбилярка и техните цели и задачи в България, ето следваната през последните 50 години програма на "
Зорница
"
към текста >>
47.
8. Вестник Зорница и неговите редактори и сътрудници
,
,
ТОМ 24
8. Вестник "
Зорница
" и неговите редактори и сътрудници Хората, които са държали кормилото на "
Зорница
"
Зорница
, Г.
8. Вестник "
Зорница
" и неговите редактори и сътрудници Хората, които са държали кормилото на "
Зорница
"
Зорница
, Г.
51, бр. 12-13 (8.IV.1931), с. 4. Д-р Елиас Ригс Д-р Ел. Ригс е роден през 1810 г. в Ню Провидънс, щат Ню Йорк, САЩ.
към текста >>
И ний се гордеем, че такава важна фигура застава в редовете на първите радетели на "
Зорница
".
Ригс е роден през 1810 г. в Ню Провидънс, щат Ню Йорк, САЩ. Починал в Цариград през 1901 г. Със своята солидна богословска подготовка и рядък лингвист, владеещ писмено 12 езика, той заема видното място между учените и просветителите на своето време. В 67-годишната си мисионерска служба в Атина, Смирна и Цариград той е допринесъл твърде много за просвета на народите, с които е бил в съприкосновение и особено за нас, българите.
И ний се гордеем, че такава важна фигура застава в редовете на първите радетели на "
Зорница
".
Той е малко известен на българското общество, понеже не е живял в България и е бил прекалено скромен. Но и на скромните хора историята дава своята дума и поколенията, рано или късно ще научат повече за човека, който тъй много и с любов е работил за България. Д-р Роберт Томсън Роден в 1851 г. в Цариград. Завършил Единбургския университет.
към текста >>
Редактирал "
Зорница
" от 1885 до 1896 г.
в Цариград. Завършил Единбургския университет. Работил в Роберт Колеж като библиотекар. Тука българските студенти със своите способности качества привлекли вниманието му. Той ги обикнал и затова избира България за поле на своята дейност.
Редактирал "
Зорница
" от 1885 до 1896 г.
По- малко политик, а повече богослов той засилва духовния елемент на вестника. В 1897 г. Томсън се връща в България и поема поста директор на Американския Самоковски пансион. В 1915 г. подава оставката си от Мисията, но продължава да работи като книжовник.
към текста >>
Той е първия редактор на седмична "
Зорница
" и като такъв остава до 1884 г.
Неуморният дългогодишен труд разклаща неговото здраве и в 1921 г. той почина на българска земя в Самоков - която той направи свое отечество. Д-рТ. Л Байнгтон Американец, роден в 1831 г. Дошел в България в 1858 г. като мисионер и за дълги години е бил ръководител на едно девическо училище в Стара Загора.
Той е първия редактор на седмична "
Зорница
" и като такъв остава до 1884 г.
Разклатено здраве го принуждава да се върне в Америка, гдето в 1888 г. починал. Портретът му не можехме да намерим. Мястото му в нашата редакторска страница е, за жалост, празно. Но неговия духовен лик красиво изобразен в годишните течения на "Зорница", които се намират в Народната библиотека. Далновидност, умение, смелост, богати познания-всички качества, необходими за един голям журналист и просветител - пролъчават от всяка страница.
към текста >>
Но неговия духовен лик красиво изобразен в годишните течения на "
Зорница
", които се намират в Народната библиотека.
като мисионер и за дълги години е бил ръководител на едно девическо училище в Стара Загора. Той е първия редактор на седмична "Зорница" и като такъв остава до 1884 г. Разклатено здраве го принуждава да се върне в Америка, гдето в 1888 г. починал. Портретът му не можехме да намерим. Мястото му в нашата редакторска страница е, за жалост, празно.
Но неговия духовен лик красиво изобразен в годишните течения на "
Зорница
", които се намират в Народната библиотека.
Далновидност, умение, смелост, богати познания-всички качества, необходими за един голям журналист и просветител - пролъчават от всяка страница. Достоен син на своето отечество-достоен приятел на нас-българите. Пастир Ив. М. Цаков Роден е в гр. Банско през 1865 г.
към текста >>
Цаков пое редактирането на "
Зорница
" в много тежки и пълни с отговорности години - през 1917 г.
Цаков Роден е в гр. Банско през 1865 г. Внук е на многозаслужилия книжовник и народен учител Неофит Рилски. Свършил е Американското научно-богословско училище в Самоков. Ив. М.
Цаков пое редактирането на "
Зорница
" в много тежки и пълни с отговорности години - през 1917 г.
в разгара на общоевропейската война. През негово време "Зорница" става орган на Българското Евангелско Благотворително Дружество. Една от най-големите му заслуги е преместването на редакцията в София. Тука, в кадъра на най-деятелните сътрудници на главния редактор, се зачислява даровития журналист г. P. X. Маркъм.
към текста >>
През негово време "
Зорница
" става орган на Българското Евангелско Благотворително Дружество.
Внук е на многозаслужилия книжовник и народен учител Неофит Рилски. Свършил е Американското научно-богословско училище в Самоков. Ив. М. Цаков пое редактирането на "Зорница" в много тежки и пълни с отговорности години - през 1917 г. в разгара на общоевропейската война.
През негово време "
Зорница
" става орган на Българското Евангелско Благотворително Дружество.
Една от най-големите му заслуги е преместването на редакцията в София. Тука, в кадъра на най-деятелните сътрудници на главния редактор, се зачислява даровития журналист г. P. X. Маркъм. Пламенният дух на последния и вещото му перо, съчетани с толерантността, благостта и възприемчивостта на п-р Ив. М. Цаков, разширяват влиянието на "Зорница" всред българския народ.
към текста >>
Цаков, разширяват влиянието на "
Зорница
" всред българския народ.
През негово време "Зорница" става орган на Българското Евангелско Благотворително Дружество. Една от най-големите му заслуги е преместването на редакцията в София. Тука, в кадъра на най-деятелните сътрудници на главния редактор, се зачислява даровития журналист г. P. X. Маркъм. Пламенният дух на последния и вещото му перо, съчетани с толерантността, благостта и възприемчивостта на п-р Ив. М.
Цаков, разширяват влиянието на "
Зорница
" всред българския народ.
В София вестника увеличава числото на абонатите. И точно във вихъра на тая строителна работа, смъртта грабна труженика Ив. М. Цаков на 30 март 1925 г. И падналото знаме от ръката на бащата-покойник се поема от неговия син, Н. Ив. Цаков, настоящия редактор на "Зорница".
към текста >>
Цаков, настоящия редактор на "
Зорница
".
Цаков, разширяват влиянието на "Зорница" всред българския народ. В София вестника увеличава числото на абонатите. И точно във вихъра на тая строителна работа, смъртта грабна труженика Ив. М. Цаков на 30 март 1925 г. И падналото знаме от ръката на бащата-покойник се поема от неговия син, Н. Ив.
Цаков, настоящия редактор на "
Зорница
".
Андрей Стоев Цанов Роден на 14 март 1842 г. в с. Равнище, Тетевенско. Свършил Американското научно-богословско училище в Пловдив през 1866 г., където след това остава учител 3 години. Следвал по-после естествени науки в Америка.
към текста >>
Още от начало на излизането на "
Зорница
", той е бил неин сътрудник.
в с. Равнище, Тетевенско. Свършил Американското научно-богословско училище в Пловдив през 1866 г., където след това остава учител 3 години. Следвал по-после естествени науки в Америка. Учителствувал е в Американското училище в Самоков от 1873 до 1901 г., развивал е богата книжовна дейност.
Още от начало на излизането на "
Зорница
", той е бил неин сътрудник.
Той е първият редактор българин на "Зорница", и я редактирал цели 12 години - от 1902 (когато "Зорница" се премества от Цариград в Пловдив) до 1914 г. Той има големи заслуги към вестника ни и към евангелското дело и можем да кажем, че юбилея на "Зорница" е и негов юбилей - 50 годишно сътрудничество. Д-р Д. X. Хаус Роден в Пейнсвил, Америка. В 1872 г.
към текста >>
Той е първият редактор българин на "
Зорница
", и я редактирал цели 12 години - от 1902 (когато "
Зорница
" се премества от Цариград в Пловдив) до 1914 г.
Равнище, Тетевенско. Свършил Американското научно-богословско училище в Пловдив през 1866 г., където след това остава учител 3 години. Следвал по-после естествени науки в Америка. Учителствувал е в Американското училище в Самоков от 1873 до 1901 г., развивал е богата книжовна дейност. Още от начало на излизането на "Зорница", той е бил неин сътрудник.
Той е първият редактор българин на "
Зорница
", и я редактирал цели 12 години - от 1902 (когато "
Зорница
" се премества от Цариград в Пловдив) до 1914 г.
Той има големи заслуги към вестника ни и към евангелското дело и можем да кажем, че юбилея на "Зорница" е и негов юбилей - 50 годишно сътрудничество. Д-р Д. X. Хаус Роден в Пейнсвил, Америка. В 1872 г. идва в България.
към текста >>
Той има големи заслуги към вестника ни и към евангелското дело и можем да кажем, че юбилея на "
Зорница
" е и негов юбилей - 50 годишно сътрудничество.
Свършил Американското научно-богословско училище в Пловдив през 1866 г., където след това остава учител 3 години. Следвал по-после естествени науки в Америка. Учителствувал е в Американското училище в Самоков от 1873 до 1901 г., развивал е богата книжовна дейност. Още от начало на излизането на "Зорница", той е бил неин сътрудник. Той е първият редактор българин на "Зорница", и я редактирал цели 12 години - от 1902 (когато "Зорница" се премества от Цариград в Пловдив) до 1914 г.
Той има големи заслуги към вестника ни и към евангелското дело и можем да кажем, че юбилея на "
Зорница
" е и негов юбилей - 50 годишно сътрудничество.
Д-р Д. X. Хаус Роден в Пейнсвил, Америка. В 1872 г. идва в България. През 1876 г.
към текста >>
замества д-р Байнгтон в редактирането на "
Зорница
".
Д-р Д. X. Хаус Роден в Пейнсвил, Америка. В 1872 г. идва в България. През 1876 г.
замества д-р Байнгтон в редактирането на "
Зорница
".
Ръководил вестника само няколко месеца, но оставил дълбоки следи зад себе си. Проявил се не само като журналист, но и като защитник на българската кауза. Обръща внимание на германския посланик в Цариград, Reuss, върху тежката участ на българските политически затворници, гниещи из цариградските затвори. Когато пък станало ясно, че в Сан-Стефанския договор не се споменавало нищо за нашите заточеници, д-р Хаус пак работи посредством Reuss и в резултат явява се една допълнителна клауза, която предвижда тяхното освобождение. Днес д-р Хаус е директор на Земеделското училище в Солун.
към текста >>
се премества в Цариград и следващата година започва издаването на месечна "
Зорница
", на която става главен редактор.
Вашингтон, щат Пенсилвания, Америка. В 1857 г. пристигнал в България заедно с д-р Пристман - те са първите американски мисионери у нас. Изучава невероятно бързо българският език, нрави и обичаи, вниква се от нуждите на нашия народ и насочва дейността за неговото издигане, просвещение и напредък. В 1863 г.
се премества в Цариград и следващата година започва издаването на месечна "
Зорница
", на която става главен редактор.
От 1872 г. д-р Лонг заема професорско място по естествените науки в Роберт Колеж в Цариград, гдето проявява особени симпатии към българите - ученици в колежа. Близо 30 години е изпълнявал тая просветна роль. Починал в 1901 г. в своята родина-Америка.
към текста >>
Поема редактирането на "
Зорница
" в 1914 г.
Следвал е в Берлинския университет известно време, но поради болест прекъсва учението си. По-късно Вл. Даскалов става секретар на Солунската мисионерска станция. Скоро след това заминава за София, гдето завършва няколко семестри в Държавния университет. За ред години учителствува в Американската мъжка гимназия в Самоков.
Поема редактирането на "
Зорница
" в 1914 г.
и продължава да стои начело на вестника до 1917 г. Завежда с голямо умение политическия отдел на "Зорница" и се проявява като способен редактор. В началото на 1917 г. заминава в родното си място. Днес той е в Струмица, евангелски проповедник.
към текста >>
Завежда с голямо умение политическия отдел на "
Зорница
" и се проявява като способен редактор.
Даскалов става секретар на Солунската мисионерска станция. Скоро след това заминава за София, гдето завършва няколко семестри в Държавния университет. За ред години учителствува в Американската мъжка гимназия в Самоков. Поема редактирането на "Зорница" в 1914 г. и продължава да стои начело на вестника до 1917 г.
Завежда с голямо умение политическия отдел на "
Зорница
" и се проявява като способен редактор.
В началото на 1917 г. заминава в родното си място. Днес той е в Струмица, евангелски проповедник. Сградата на вестник "Зорница". Bible House или Американхан.
към текста >>
Сградата на вестник "
Зорница
".
и продължава да стои начело на вестника до 1917 г. Завежда с голямо умение политическия отдел на "Зорница" и се проявява като способен редактор. В началото на 1917 г. заминава в родното си място. Днес той е в Струмица, евангелски проповедник.
Сградата на вестник "
Зорница
".
Bible House или Американхан. Снимка Снимката в средата Това голямо здание в Цариград, наречено Bible House, познато още и под името "Американ хан", е приютявало много самоотвержени американци и българи - работещи чрез Библията, чрез "Зорница" и друга книжнина за издигането на българския народ. Съградено е в 1872 г. От 1876 до 1897 г. седмична "Зорница" се е редактирала, печатала и разпращала оттук.
към текста >>
Снимка Снимката в средата Това голямо здание в Цариград, наречено Bible House, познато още и под името "Американ хан", е приютявало много самоотвержени американци и българи - работещи чрез Библията, чрез "
Зорница
" и друга книжнина за издигането на българския народ.
В началото на 1917 г. заминава в родното си място. Днес той е в Струмица, евангелски проповедник. Сградата на вестник "Зорница". Bible House или Американхан.
Снимка Снимката в средата Това голямо здание в Цариград, наречено Bible House, познато още и под името "Американ хан", е приютявало много самоотвержени американци и българи - работещи чрез Библията, чрез "
Зорница
" и друга книжнина за издигането на българския народ.
Съградено е в 1872 г. От 1876 до 1897 г. седмична "Зорница" се е редактирала, печатала и разпращала оттук.
към текста >>
седмична "
Зорница
" се е редактирала, печатала и разпращала оттук.
Сградата на вестник "Зорница". Bible House или Американхан. Снимка Снимката в средата Това голямо здание в Цариград, наречено Bible House, познато още и под името "Американ хан", е приютявало много самоотвержени американци и българи - работещи чрез Библията, чрез "Зорница" и друга книжнина за издигането на българския народ. Съградено е в 1872 г. От 1876 до 1897 г.
седмична "
Зорница
" се е редактирала, печатала и разпращала оттук.
към текста >>
48.
1.1. Българската евангелска църква. Полувековна България 1878-1928.
,
,
ТОМ 24
"
Зорница
" Първите му пет броя излязоха през 1864 г., а шестия брой в април 1865 г.
Самите тия заглавия говорят за съдържанието на книгите, и при липса на литература за народа, тия издания на евангелското движение съставят четиво от най-практичен и възвишен характер. В крайната оскъдност на българската книжнина, издателство с материалистична цел можеше да прокара най-рушителни и отровни книги и да натрупа богатство. Явява се, обаче, евангелизмът, с цел за творчество и идеализъм, и поднася на народа литература потребна, практична, просветна и обновителна. Тоя факт по само себе си, е основа здрава и трайна, върху която бъдещите български дейци могат свободно и сигурно да строят. Евангелското движение в своето начало почна и свой орган - в.
"
Зорница
" Първите му пет броя излязоха през 1864 г., а шестия брой в април 1865 г.
Спънките, които турското правителство правеше на" Зорница" заеха много месеци от протакания, възражения и обяснения. Борбата се разви между великия везир Али паша и г. Браун, секретар на Американското посолство в Цариград. В едно посещение, г. Браун попитал пашата: "Защо не позволите издаването на това малко вестниче?
към текста >>
Спънките, които турското правителство правеше на"
Зорница
" заеха много месеци от протакания, възражения и обяснения.
В крайната оскъдност на българската книжнина, издателство с материалистична цел можеше да прокара най-рушителни и отровни книги и да натрупа богатство. Явява се, обаче, евангелизмът, с цел за творчество и идеализъм, и поднася на народа литература потребна, практична, просветна и обновителна. Тоя факт по само себе си, е основа здрава и трайна, върху която бъдещите български дейци могат свободно и сигурно да строят. Евангелското движение в своето начало почна и свой орган - в. "Зорница" Първите му пет броя излязоха през 1864 г., а шестия брой в април 1865 г.
Спънките, които турското правителство правеше на"
Зорница
" заеха много месеци от протакания, възражения и обяснения.
Борбата се разви между великия везир Али паша и г. Браун, секретар на Американското посолство в Цариград. В едно посещение, г. Браун попитал пашата: "Защо не позволите издаването на това малко вестниче? ". "Защото е политически вестник", отговорил пашата.
към текста >>
Еднаж спечелено устното позволително на правителството,"
Зорница
" почнала своята народна, социална и духовна просвета по цяла Македония, Тракия и България.
"Но, Ваше превъзходителство, Вие сте страшно заблуден, това е един религиозен вестник", възразил г. Браун. "Да, но на каква религия служи? ", попитал пашата. "На протестантската", отговорил г. Браун. "Добре, но протестантството е републиканизъм", заявил везира.
Еднаж спечелено устното позволително на правителството,"
Зорница
" почнала своята народна, социална и духовна просвета по цяла Македония, Тракия и България.
Рядко са старите интелигентни хора днес, които не говорят с висока признателност за цариградската "Зорница". Нейната смелост за правда и истина, за народни права и свободата на съвестта, за отговорностите на властта и добролепието и свободата на личности и народ, се понравиха на българина от Дунав до Бяло море и от Черно море до Албания, Това беше централния дом на българското племе. "Зорница" му даваше познания и му вдъхновяваше съзнание. Тия бяха съдбоносни за него години в социално и духовно отношение. Провидението прати "Зорница".
към текста >>
Рядко са старите интелигентни хора днес, които не говорят с висока признателност за цариградската "
Зорница
".
"Да, но на каква религия служи? ", попитал пашата. "На протестантската", отговорил г. Браун. "Добре, но протестантството е републиканизъм", заявил везира. Еднаж спечелено устното позволително на правителството," Зорница" почнала своята народна, социална и духовна просвета по цяла Македония, Тракия и България.
Рядко са старите интелигентни хора днес, които не говорят с висока признателност за цариградската "
Зорница
".
Нейната смелост за правда и истина, за народни права и свободата на съвестта, за отговорностите на властта и добролепието и свободата на личности и народ, се понравиха на българина от Дунав до Бяло море и от Черно море до Албания, Това беше централния дом на българското племе. "Зорница" му даваше познания и му вдъхновяваше съзнание. Тия бяха съдбоносни за него години в социално и духовно отношение. Провидението прати "Зорница". След освобождението на България, в.
към текста >>
"
Зорница
" му даваше познания и му вдъхновяваше съзнание.
"На протестантската", отговорил г. Браун. "Добре, но протестантството е републиканизъм", заявил везира. Еднаж спечелено устното позволително на правителството," Зорница" почнала своята народна, социална и духовна просвета по цяла Македония, Тракия и България. Рядко са старите интелигентни хора днес, които не говорят с висока признателност за цариградската "Зорница". Нейната смелост за правда и истина, за народни права и свободата на съвестта, за отговорностите на властта и добролепието и свободата на личности и народ, се понравиха на българина от Дунав до Бяло море и от Черно море до Албания, Това беше централния дом на българското племе.
"
Зорница
" му даваше познания и му вдъхновяваше съзнание.
Тия бяха съдбоносни за него години в социално и духовно отношение. Провидението прати "Зорница". След освобождението на България, в. "Зорница" продължи своята мисия, издавана в Цариград, и в 1886 г. нейните абонати стигнаха до 3250.
към текста >>
Провидението прати "
Зорница
".
Еднаж спечелено устното позволително на правителството," Зорница" почнала своята народна, социална и духовна просвета по цяла Македония, Тракия и България. Рядко са старите интелигентни хора днес, които не говорят с висока признателност за цариградската "Зорница". Нейната смелост за правда и истина, за народни права и свободата на съвестта, за отговорностите на властта и добролепието и свободата на личности и народ, се понравиха на българина от Дунав до Бяло море и от Черно море до Албания, Това беше централния дом на българското племе. "Зорница" му даваше познания и му вдъхновяваше съзнание. Тия бяха съдбоносни за него години в социално и духовно отношение.
Провидението прати "
Зорница
".
След освобождението на България, в. "Зорница" продължи своята мисия, издавана в Цариград, и в 1886 г. нейните абонати стигнаха до 3250. Турция все правеше спънки, защото в. "Зорница" още обслужваше цялото българско племе и прокарваше своята вяра в социалното и духовно освобождение на човека.
към текста >>
"
Зорница
" продължи своята мисия, издавана в Цариград, и в 1886 г.
Нейната смелост за правда и истина, за народни права и свободата на съвестта, за отговорностите на властта и добролепието и свободата на личности и народ, се понравиха на българина от Дунав до Бяло море и от Черно море до Албания, Това беше централния дом на българското племе. "Зорница" му даваше познания и му вдъхновяваше съзнание. Тия бяха съдбоносни за него години в социално и духовно отношение. Провидението прати "Зорница". След освобождението на България, в.
"
Зорница
" продължи своята мисия, издавана в Цариград, и в 1886 г.
нейните абонати стигнаха до 3250. Турция все правеше спънки, защото в. "Зорница" още обслужваше цялото българско племе и прокарваше своята вяра в социалното и духовно освобождение на човека. Това не се нравеше на Турция. В 1901 г.
към текста >>
"
Зорница
" още обслужваше цялото българско племе и прокарваше своята вяра в социалното и духовно освобождение на човека.
Провидението прати "Зорница". След освобождението на България, в. "Зорница" продължи своята мисия, издавана в Цариград, и в 1886 г. нейните абонати стигнаха до 3250. Турция все правеше спънки, защото в.
"
Зорница
" още обслужваше цялото българско племе и прокарваше своята вяра в социалното и духовно освобождение на човека.
Това не се нравеше на Турция. В 1901 г. "Зорница" бе преместена от Цариград в Пловдив, а сега се издава в София. И днес, както от началото, голямото болшинство абонати на евангелския орган не са евангелисти, но пак го ценят високо заради неговата откровеност и тълкуване живота от гледището на превъзходните учения в Евангелията. Заедно с тая дейност, която евангелизма развиваше, отвориха се училища: едно Научно-богословско заведение в Пловдив (1860 г.); друго - Девическо в Стара Загора (1862 г.), които впоследствие бяха преместени в Самоков; друго в Битоля (1878 г.), и едно значително число основни училища, които бидоха преустановени и учениците поверени в народните училища, които пораснаха да отговарят на предназначението си.
към текста >>
"
Зорница
" бе преместена от Цариград в Пловдив, а сега се издава в София.
нейните абонати стигнаха до 3250. Турция все правеше спънки, защото в. "Зорница" още обслужваше цялото българско племе и прокарваше своята вяра в социалното и духовно освобождение на човека. Това не се нравеше на Турция. В 1901 г.
"
Зорница
" бе преместена от Цариград в Пловдив, а сега се издава в София.
И днес, както от началото, голямото болшинство абонати на евангелския орган не са евангелисти, но пак го ценят високо заради неговата откровеност и тълкуване живота от гледището на превъзходните учения в Евангелията. Заедно с тая дейност, която евангелизма развиваше, отвориха се училища: едно Научно-богословско заведение в Пловдив (1860 г.); друго - Девическо в Стара Загора (1862 г.), които впоследствие бяха преместени в Самоков; друго в Битоля (1878 г.), и едно значително число основни училища, които бидоха преустановени и учениците поверени в народните училища, които пораснаха да отговарят на предназначението си. Двете училища в Самоков станаха гимназии и бяха признати за средно-учебни заведения наравно с народните гимназии. За да се види работата и прогреса на тия гимназии, ще си позволя да процитирам част от удостоверението на Министерството на Народното просвещение, с което ги припознава за равноправни с държавните гимназии, от дата 30 януарий 1915 г., под N 2448. Удостоверението гласи: "Министерството на Народнато просвещение на Царство България с настоящето удостоверява, че американските - мъжка и девическа гимназии в Самоков (България), основани от преди повече от 50 години и функциониращи и до днес, със своята просветна и възпитателна дейност са били през цялото свое съществуване центрове на духовна култура и напредък.
към текста >>
49.
1.2. Евангелското дело на методистката епископална църква в Северна България през последните петдесет години
,
,
ТОМ 24
С редактирането и издаването на илюстрованото месечно списание "
Зорница
" в Цариград, 1854 г.
Освен църковни здания и пастирски домове, има построени църковно здание и пастирски дом в с. Хибелий, Свищовско, в с. Хотанца, Русенско и в с. Войводово, Оряховско. II. Методистката мисия в Северна България се е занимавала и с книжовна работа.
С редактирането и издаването на илюстрованото месечно списание "
Зорница
" в Цариград, 1854 г.
Д-р Лонг става основател на българския религиозен периодичен печат. В 1866 г. той преведе и издаде в Цариград безподобната алегория на Джон Бъ ня н" Пъ тешественикч а ст I. Втората част на" Пъ тешественика" биде преведа от п-р Д-р Ст. Томов и издадена от Методиската мисия в Русе в 1886 г.
към текста >>
50.
1.3. Методистките епископални църкви в България
,
,
ТОМ 24
и оттогава е пастор на Софийската методистка епископална църква, която се помещава в салона "Д-р Лонг" изграден в памет на големия приятел на България, д-р Алберт Лонг Понастоящем пастор Васил Зяпков е председател на съюза на обединените евангелски църкви в България, председател на Съюза на евангелските прицърковни младежки организации, член в редакционния комитет на евангелския орган в. "
Зорница
".
Още като ученик във Варна започнал да посещава евангелската църква, където всичко го пленило. След редовно посещаване, той се обръща към Христа и решава да се посвети на евангелска работа. В 1920 г. заминал за Англия (Манчестър) да следва богословие. След завършване на богословското си образование, той се завръща в България в 1925 г.
и оттогава е пастор на Софийската методистка епископална църква, която се помещава в салона "Д-р Лонг" изграден в памет на големия приятел на България, д-р Алберт Лонг Понастоящем пастор Васил Зяпков е председател на съюза на обединените евангелски църкви в България, председател на Съюза на евангелските прицърковни младежки организации, член в редакционния комитет на евангелския орган в. "
Зорница
".
Тяхната работи води началото си от 1857 г., т.е. още преди Освобождението на България. Затова и всички народни копнежи, движения и борби, които родиха епохалното дело на Освобождението, не остават чужди за тях. В редовете на пасомите им се намирали и революционери и книжовници и борци за независима българска църква. Съчетавайки обичта си към Отечеството, те са били винаги добре подготвени за изпълнение на своя дълги служба.
към текста >>
51.
2. Създаване на Българското евангелско дружество и неговата дейност
,
,
ТОМ 24
Българското Евангелско Дружество и Възраждането
Зорница
, Г.
2. Създаване на Българското евангелско дружество и неговата дейност 2.1.
Българското Евангелско Дружество и Възраждането
Зорница
, Г.
45, бр. 25 (сряда, 24.VI.1925), с. 1 -2. 2.2. Историята на Дружеството Зорница, Г. 45, бр.
към текста >>
Историята на Дружеството
Зорница
, Г.
2. Създаване на Българското евангелско дружество и неговата дейност 2.1. Българското Евангелско Дружество и Възраждането Зорница, Г. 45, бр. 25 (сряда, 24.VI.1925), с. 1 -2. 2.2.
Историята на Дружеството
Зорница
, Г.
45, бр. 25 (сряда, 24.VI.1925), с. 2. 2.3. Юбилеен събор на Българското Евангелско дружество Пловдив, 13-17.04.1900 г. 2.4. Какво е допринесло Евангелското движение за.
към текста >>
Зорница
, Г.
45, бр. 25 (сряда, 24.VI.1925), с. 2. 2.3. Юбилеен събор на Българското Евангелско дружество Пловдив, 13-17.04.1900 г. 2.4. Какво е допринесло Евангелското движение за.
Зорница
, Г.
51, бр. 12-13 (8.IV.1931), с. 5.
към текста >>
52.
2.1. Българското Евангелско Дружество и Възраждането
,
,
ТОМ 24
2.1. Българското Евангелско Дружество и Възраждането
Зорница
, Г.
2.1. Българското Евангелско Дружество и Възраждането
Зорница
, Г.
45, бр. 25 (сряда, 24.VI.1925), с. 1 -2. Владимир Тодоров Епохата на Ренесанса в Италия и Франция през XV и XVI век се ознаменува с постепенното отърсване на литературата, философията и главно изкуствата от реакционното влияние на средновековната църковна схоластика и на пакостния клерикален дух и с обръщане поглед към гръцкия и латинския класицизъм на древността. Възраждането в тия две страни е дълго и неговия процес много муден, въпреки гениалното творчество и големите усилия на тогавашните велики умове.
към текста >>
А кой не е чел и не е видял ветерана на нашата преса - "
Зорница
"?
Ред книги и брошурки се раздават по градове и села. Професор Балан-Тодоров в своя Книгопис отбелязва, че от 1841 до 1877 г. от напечатаните духовни книги половината са издания на евангелистите. В Смирна, бащата на българския периодически печат - протестантствующият Фотинов - издава "Любословие" с помощта на мисионерите. Из България, Македония и Тракия отворят се български молитвени домове, откриват се читалища за народа и се строят прогимназии и гимназии за българските деца.
А кой не е чел и не е видял ветерана на нашата преса - "
Зорница
"?
Цялата тази народополезна книжовна и културна дейност на нашите протестанти е много допринесла за пробуждането на народното ни съзнание от вековна летаргия и всаждане на Божествени чувства към Бога и народа. Най- после в 1875 г. нашите протестанти образуват българското евангелско благотворително дружество, което след Танзимата и Българската екзархия е величественият паметник на народна пробуда и духовна обнова. Днес "Зорница" празнува 50 годишнината на това Дружество. 50 години!
към текста >>
Днес "
Зорница
" празнува 50 годишнината на това Дружество.
Из България, Македония и Тракия отворят се български молитвени домове, откриват се читалища за народа и се строят прогимназии и гимназии за българските деца. А кой не е чел и не е видял ветерана на нашата преса - "Зорница"? Цялата тази народополезна книжовна и културна дейност на нашите протестанти е много допринесла за пробуждането на народното ни съзнание от вековна летаргия и всаждане на Божествени чувства към Бога и народа. Най- после в 1875 г. нашите протестанти образуват българското евангелско благотворително дружество, което след Танзимата и Българската екзархия е величественият паметник на народна пробуда и духовна обнова.
Днес "
Зорница
" празнува 50 годишнината на това Дружество.
50 години! Това е една епоха. Това е същевременно и едно доказателство, че този благотворен фактор на нашето Възраждане е едно живо тяло със здрав и кален организъм. Затова той може да крепне, въпреки гоненията на първите години и да порасте, въпреки разкола и днешната духовна власт. Слава и чест на първите ратници на евангелската мисъл у нас!
към текста >>
53.
2.2. Историята на Дружеството
,
,
ТОМ 24
2.2. Историята на Дружеството
Зорница
, Г.
2.2. Историята на Дружеството
Зорница
, Г.
45, бр. 25 (сряда, 24.VI.1925), с. 2. А. С. Цанов Безспорно е, че през последните 50-60 години евангелизмът е играл, и сега играе, важна роля във Възраждането и напредъка на народа ни: в религиозно, научно, политическо и в други отношения, и сигурно е, че за в бъдеще той ще играе още по-обширна роля в тези направления. Някои наши историци и други мислители, по някои свои съображения, се стараят да игнорират този факт, но това игнориране няма да продължава още за дълго време.
към текста >>
54.
2.4. Какво е допринесло Евангелското движение за България
,
,
ТОМ 24
2.4. Какво е допринесло Евангелското движение за България
Зорница
, Г.
2.4. Какво е допринесло Евангелското движение за България
Зорница
, Г.
51, бр. 12-13 (8.IV.1931), с. 5. п-р Д. Н. Фурнаджиев Само бегъл поглед е възможен в настоящата статия, но и това ще даде внушения, които имат сериозно значение и заслужават благодарността на поколенията. На първо място, Евангелското движение, като християнско учение, няма за цел подронването престижа на народната църква.
към текста >>
"
Зорница
", е от интерес.
Библията е предтеча на просветата; тя е учебника за правдата, а правдата издига народа. Великите християнски народи преписват своето величие на Библията. Културната и просветна роля, която Библията е изиграла всред нашия народ не може да се отмине незабелязана. Жаждата за просвета, за напредък, за културно приобщаване към другите западно-европейски народи, която е тъй характерна за жилавото българско племе намира отчасти своето обяснение и в Библията, преведена на говоримия български език. За книжнината Историята и значението на органа на Евангелското движение, в.
"
Зорница
", е от интерес.
"Зорница" (месечната) почна през януари 1864 г., като Евангелско периодическо списание. Народът бе гладен за литература с нравствено, духовно- научно и общообразователно съдържание и затова посрещна начинанието с горещ ентусиазъм. Обществото, което четеше българска книга, с жажда очакваше всеки нов брой от "Зорница". След няколко години "Зорница" започва като седмичен вестник. За България, Тракия и Македония "Зорница" стана най-любимия гост-посетител.
към текста >>
"
Зорница
" (месечната) почна през януари 1864 г., като Евангелско периодическо списание.
Великите християнски народи преписват своето величие на Библията. Културната и просветна роля, която Библията е изиграла всред нашия народ не може да се отмине незабелязана. Жаждата за просвета, за напредък, за културно приобщаване към другите западно-европейски народи, която е тъй характерна за жилавото българско племе намира отчасти своето обяснение и в Библията, преведена на говоримия български език. За книжнината Историята и значението на органа на Евангелското движение, в. "Зорница", е от интерес.
"
Зорница
" (месечната) почна през януари 1864 г., като Евангелско периодическо списание.
Народът бе гладен за литература с нравствено, духовно- научно и общообразователно съдържание и затова посрещна начинанието с горещ ентусиазъм. Обществото, което четеше българска книга, с жажда очакваше всеки нов брой от "Зорница". След няколко години "Зорница" започва като седмичен вестник. За България, Тракия и Македония "Зорница" стана най-любимия гост-посетител. С каква любов, доверие и наслада се четеше "Зорница"!
към текста >>
Обществото, което четеше българска книга, с жажда очакваше всеки нов брой от "
Зорница
".
Жаждата за просвета, за напредък, за културно приобщаване към другите западно-европейски народи, която е тъй характерна за жилавото българско племе намира отчасти своето обяснение и в Библията, преведена на говоримия български език. За книжнината Историята и значението на органа на Евангелското движение, в. "Зорница", е от интерес. "Зорница" (месечната) почна през януари 1864 г., като Евангелско периодическо списание. Народът бе гладен за литература с нравствено, духовно- научно и общообразователно съдържание и затова посрещна начинанието с горещ ентусиазъм.
Обществото, което четеше българска книга, с жажда очакваше всеки нов брой от "
Зорница
".
След няколко години "Зорница" започва като седмичен вестник. За България, Тракия и Македония "Зорница" стана най-любимия гост-посетител. С каква любов, доверие и наслада се четеше "Зорница"! През 1930 г. тя навърши своя 50 годишен живот - 50 години светлина и борба.
към текста >>
След няколко години "
Зорница
" започва като седмичен вестник.
За книжнината Историята и значението на органа на Евангелското движение, в. "Зорница", е от интерес. "Зорница" (месечната) почна през януари 1864 г., като Евангелско периодическо списание. Народът бе гладен за литература с нравствено, духовно- научно и общообразователно съдържание и затова посрещна начинанието с горещ ентусиазъм. Обществото, което четеше българска книга, с жажда очакваше всеки нов брой от "Зорница".
След няколко години "
Зорница
" започва като седмичен вестник.
За България, Тракия и Македония "Зорница" стана най-любимия гост-посетител. С каква любов, доверие и наслада се четеше "Зорница"! През 1930 г. тя навърши своя 50 годишен живот - 50 години светлина и борба. Вестници и списания Мястото ни допуща само да споменем някои други вестници и списания на Евангелското течение в България.
към текста >>
За България, Тракия и Македония "
Зорница
" стана най-любимия гост-посетител.
"Зорница", е от интерес. "Зорница" (месечната) почна през януари 1864 г., като Евангелско периодическо списание. Народът бе гладен за литература с нравствено, духовно- научно и общообразователно съдържание и затова посрещна начинанието с горещ ентусиазъм. Обществото, което четеше българска книга, с жажда очакваше всеки нов брой от "Зорница". След няколко години "Зорница" започва като седмичен вестник.
За България, Тракия и Македония "
Зорница
" стана най-любимия гост-посетител.
С каква любов, доверие и наслада се четеше "Зорница"! През 1930 г. тя навърши своя 50 годишен живот - 50 години светлина и борба. Вестници и списания Мястото ни допуща само да споменем някои други вестници и списания на Евангелското течение в България. В 1885 г.
към текста >>
С каква любов, доверие и наслада се четеше "
Зорница
"!
"Зорница" (месечната) почна през януари 1864 г., като Евангелско периодическо списание. Народът бе гладен за литература с нравствено, духовно- научно и общообразователно съдържание и затова посрещна начинанието с горещ ентусиазъм. Обществото, което четеше българска книга, с жажда очакваше всеки нов брой от "Зорница". След няколко години "Зорница" започва като седмичен вестник. За България, Тракия и Македония "Зорница" стана най-любимия гост-посетител.
С каква любов, доверие и наслада се четеше "
Зорница
"!
През 1930 г. тя навърши своя 50 годишен живот - 50 години светлина и борба. Вестници и списания Мястото ни допуща само да споменем някои други вестници и списания на Евангелското течение в България. В 1885 г. почна да излиза в Русе и продължи за три години сп."Християнски Свидетел.
към текста >>
55.
4.1. Проникване и разпространение на методизма в България Протестантските секти в България.
,
,
ТОМ 24
в цариградското протестантско издателство започва издаването на месечното мисионерско списание "
Зорница
", сетне седмичен вестник "
Зорница
".
Делчев, Ив. Димитров и др. Наред с устната пропаганда на методизма се организира и печатна. Разпространява се брошурна литература, пишат се книги, учебници, превежда се Библията. От 1864 г.
в цариградското протестантско издателство започва издаването на месечното мисионерско списание "
Зорница
", сетне седмичен вестник "
Зорница
".
В 1874 г. започва издаването на илюстровано месечно издание за децата под същото название, което още "през първата годишнина имаше около две хиляди абонати". (Заб. W. W. Hall, lr. Puritans in the Balkans.
към текста >>
"
Зорница
" преустановява издаването си едва в 1948 г.).
(Заб. W. W. Hall, lr. Puritans in the Balkans. Sofia, 1938, p. 35.) Тези печатни издания се разпространявали широко и просъществували дълго време (в.
"
Зорница
" преустановява издаването си едва в 1948 г.).
От 1892 г. започва излизането си друг основен печатен орган на методизма у нас, месечното списание "Християнски свят".(Заб. Ibid., p. 128.) Многогодишните усилия на методистките мисионери не се увенчали с очакваните от тях резултати - след тях тръгнали твърде малко последователи, обединени в няколко малобройни групи. Слабата ефективност на упоритата системна и интензивна мисионерска методистка дейност се обяснява главно с конкретните тогавашни социални условия, които впрочем обясняват слабата пробивност на протестантската пропагандна в нашата страна изобщо. Разложителните процеси в клонящия към залеза си феодализъм в пределите на тогавашната турска империя се задълбочават все повече и създават предпоставка за засилване на националноосвободителните борби на поробения от тази империя български народ.
към текста >>
56.
5.2. Предложение за снемане регистрацията на пасторите на Конгершанската църква Христо Христов Куличев и Димитър Христов Куличев
,
,
ТОМ 24
вестник "
Зорница
".
От това се възползуват фанатизираните в религиозно отношение пасторите Христо и Димитър Куличеви. Те проявяват нескрит стремеж да оглавят църквата и активизират нейната дейност. Това тяхно желание намира подкрепа и от пастор Бозовайски, който негласно ги поддържа и в тяхно лице вижда бъдещите негови заместници. През 1976 г. пастор Христо Куличев е написал писмо с ултимативен тон, което е изпратил до председателя на Държавния съвет другаря Тодор Живков с настояване да бъде възстановено издаването на забранения през 1948 г.
вестник "
Зорница
".
Без да има право и без всякакво разрешение от Комитета и съответните власти по места той е посещавал отделни църкви в страната, където е извършвал богослужения. Организирал е младежки служби, музикални програми и заедно с брат си, пастор Димитър Куличев, са изработвали програма за изпращането на младежи да проповядват в провинцията. Пастор Христо Куличев не е член на централното ръководство на Конгрешанската църква, обаче той присъствува на почти всички негови заседания, като заявявал, че не го интересува мнението на Комитета, важно било, че църквата го била избрала. Без да има съответни пълномощия към края на 1983 г. той поема ръководството на църквата.
към текста >>
Забележка на съставителя: Материалът има за цел да покаже причината за промяната, настъпила през изминалите 23 години, в цитираните лица, които представят Петър Дънов като лъжеучител във вестник «
Зорница
», бр.
Без да има право и без всякакво разрешение от Комитета и съответните власти по места той е посещавал отделни църкви в страната, където е извършвал богослужения. Организирал е младежки служби, музикални програми и заедно с брат си, пастор Димитър Куличев, са изработвали програма за изпращането на младежи да проповядват в провинцията. Пастор Христо Куличев не е член на централното ръководство на Конгрешанската църква, обаче той присъствува на почти всички негови заседания, като заявявал, че не го интересува мнението на Комитета, важно било, че църквата го била избрала. Без да има съответни пълномощия към края на 1983 г. той поема ръководството на църквата.
Забележка на съставителя: Материалът има за цел да покаже причината за промяната, настъпила през изминалите 23 години, в цитираните лица, които представят Петър Дънов като лъжеучител във вестник «
Зорница
», бр.
4, 5 от 2007 г. Тези статии ги поместваме накрая. Съществуват изказвания от страна на вярващите и се правят упреци към пастор Бозовайски, за това, че той е допуснал Христо и Димитър Куличеви да ръководят дейността на църквата. През м. март т. г.
към текста >>
57.
6. Приносъ т на евангелистит е за България
,
,
ТОМ 24
Евангелските мисионери издават и първият български вестник "
Зорница
" в Цариград, който и до днес се печата. 4.
- раздел 1. т. 6.1) За успеха на книжовното дело у нас, със съдействието на евангелските мисионери са били внесени шрифтове на кирилица от Америка за работа на печатницата в Смирна. Там е отпечатан на български език Новия Завет преведен от Неофит Рилски, в няколко издания с общ тираж 30,000. По-късно печатна база е създадена и в Цариград. За печат са били търсени възможности и във Влашко.
Евангелските мисионери издават и първият български вестник "
Зорница
" в Цариград, който и до днес се печата. 4.
Основен и съществен е приносът на евангелските мисионери да проповядват и да учат народа на Словото Божие. Преследвани от гръцките фанариоти, а по-късно - от новоназначените неуки български свещеници, те били принудени да правят свои църкви, които с готовност са приемани от народа.Евангелските църкви поднасяли Словото Божие на говорим, роден език и подканвали за един активен християнски живот. Те били реформирани църкви,изчистени от суеверие, от закостенялостта и ритуалността. Сега, след изпитанията и гоненията през 45 годишния комунистически строй, в Северна България има повече от 35 Евангелски методистки църкви. 5. Евангелските мисионери д-р Ал.
към текста >>
58.
1. Д-р СТЕФАН ТОМОВ (25.03.1850, Котел-24.04.1939, София) 1.1. Лични спомени
,
,
ТОМ 24
Сътрудничил съм и още сътруднича на "Християнски Свят" и "
Зорница
".
февруарий, същата година. Работил съм като проповедник, пастир, учител в Свищов и като проповедник и пастир в Русе, Шумен и Варна. Превел съм следните по-главни издадени от Мисията книги: "Съкратено Богословие", "Животът на Джон Уесли", "Християнско кръщение", "Животът на Исуса Христа и на Ап. Павла" от Сталери, "Огненият език или Силата на Християнството" и "Хомилетика" от Епископ Бърт. - Бил съм редактор на "Християнски Свят" петнадесет години.
Сътрудничил съм и още сътруднича на "Християнски Свят" и "
Зорница
".
Б) На аудиенция при първия български княз Батенберг. В Самоков. Насилствено затваряне на Американското училище в Свищов. Лични спомени Християнски свят, Г. XXVIII, бр.
към текста >>
В) След зората на Освобождението
Зорница
, Г.
"Не познавам американци", отвърна гневно управителя. Казах, че ще съобщя веднага решението му на директора и учителите. Додето да отида до къщата на директора и с него да се върна в училището, управителят и околийският началник с двама стражари се отправили към училището. Ние ги сварихме там и чухме учителите Пад и Икономов да обясняват и на околийския началник, че няма право да влиза в американско здание без разрешение от английския консул. Тогаз управителят извика на руски на драгуните: "Берите его" и последните поведоха г-н Икономов и мене към полицията, дето ни затвориха в една стая и ни освободиха вечерта.
В) След зората на Освобождението
Зорница
, Г.
LI, бр. 12-13 (8.IV.1931), с. 5. д-р Ст. Томов През историческата 1879 година - след Учредителното събрание и избирането на първия български княз от същото събрание във Велико Търново, когато княжество България почна да се организира, д-р Байнгтон, редактора, написа във в. "Зорница" редица статии с много добри внушения по успешното организиране на новото управление в Княжество България.
към текста >>
"
Зорница
" редица статии с много добри внушения по успешното организиране на новото управление в Княжество България.
В) След зората на Освобождението Зорница, Г. LI, бр. 12-13 (8.IV.1931), с. 5. д-р Ст. Томов През историческата 1879 година - след Учредителното събрание и избирането на първия български княз от същото събрание във Велико Търново, когато княжество България почна да се организира, д-р Байнгтон, редактора, написа във в.
"
Зорница
" редица статии с много добри внушения по успешното организиране на новото управление в Княжество България.
По онова време имаше много малко вестници и почти всички бяха политически и малко-много свързани с образувалите се още през сесията на Учредителното събрание две политически партии - Консервативна и Либерална. "Зорница" беше едничкият безпартиен самостоятелен вестник. Беше много разпространен тогава навсякъде из България, а особено в Македония, гдето рядко се получаваха други вестници. Не ще съмнение, че всичко това "Зорница" дължеше на вещото перо на Д-р Т. Л. Байнгтон.
към текста >>
"
Зорница
" беше едничкият безпартиен самостоятелен вестник.
12-13 (8.IV.1931), с. 5. д-р Ст. Томов През историческата 1879 година - след Учредителното събрание и избирането на първия български княз от същото събрание във Велико Търново, когато княжество България почна да се организира, д-р Байнгтон, редактора, написа във в. "Зорница" редица статии с много добри внушения по успешното организиране на новото управление в Княжество България. По онова време имаше много малко вестници и почти всички бяха политически и малко-много свързани с образувалите се още през сесията на Учредителното събрание две политически партии - Консервативна и Либерална.
"
Зорница
" беше едничкият безпартиен самостоятелен вестник.
Беше много разпространен тогава навсякъде из България, а особено в Македония, гдето рядко се получаваха други вестници. Не ще съмнение, че всичко това "Зорница" дължеше на вещото перо на Д-р Т. Л. Байнгтон. В 1880 г. пишещият тия редове работеше като пръв евангелски проповедник във В. Търново.
към текста >>
Не ще съмнение, че всичко това "
Зорница
" дължеше на вещото перо на Д-р Т.
Томов През историческата 1879 година - след Учредителното събрание и избирането на първия български княз от същото събрание във Велико Търново, когато княжество България почна да се организира, д-р Байнгтон, редактора, написа във в. "Зорница" редица статии с много добри внушения по успешното организиране на новото управление в Княжество България. По онова време имаше много малко вестници и почти всички бяха политически и малко-много свързани с образувалите се още през сесията на Учредителното събрание две политически партии - Консервативна и Либерална. "Зорница" беше едничкият безпартиен самостоятелен вестник. Беше много разпространен тогава навсякъде из България, а особено в Македония, гдето рядко се получаваха други вестници.
Не ще съмнение, че всичко това "
Зорница
" дължеше на вещото перо на Д-р Т.
Л. Байнгтон. В 1880 г. пишещият тия редове работеше като пръв евангелски проповедник във В. Търново. В този град имаше тогава около 150 абонати на "Зорница". За голямо съжаление още в първите години на нашия политически живот партийните борби се развиха до крайна степен.
към текста >>
В този град имаше тогава около 150 абонати на "
Зорница
".
Беше много разпространен тогава навсякъде из България, а особено в Македония, гдето рядко се получаваха други вестници. Не ще съмнение, че всичко това "Зорница" дължеше на вещото перо на Д-р Т. Л. Байнгтон. В 1880 г. пишещият тия редове работеше като пръв евангелски проповедник във В. Търново.
В този град имаше тогава около 150 абонати на "
Зорница
".
За голямо съжаление още в първите години на нашия политически живот партийните борби се развиха до крайна степен. Това изпъкна още в първия митинг, държан във В. Търново на 15 август 1879 г. На този митинг, който се откри от покойния Ст. Стамболов, и на който той държа буйна ораторска реч, с която се бламира тогавашното първо министерство Бурмов-Балабанов, присъствуващите на митинга гласуваха копие от прочетената резолюция да се изпрати не само на тогавашните политически вестници, но и на Княза.
към текста >>
Като български вестник "
Зорница
" не можеше да не се изкаже по преврата и главният редактор, д-р Байнгтон, изложи своите възгледи по преврата, тъй както можеше да стори това само един американец, пропит с Христовите принципи на правда, истина и любов.
Стамболов, и на който той държа буйна ораторска реч, с която се бламира тогавашното първо министерство Бурмов-Балабанов, присъствуващите на митинга гласуваха копие от прочетената резолюция да се изпрати не само на тогавашните политически вестници, но и на Княза. Пишещият тия редове присъствува на митинга и крайно възмутен от последната част на резолюцията, поиска думата и предложи да се не изпраща копие от резолюцията до Княза, обяснявайки, че от уважение към нашия още млад и неопитен държавен глава, ние не трябва да го вмесваме в нашите партийни борби. Това предложение не се прие. Партийните борби продължиха след това и достигнаха до крайна ожесточеност. Те докараха първия преврат в 1881 г.
Като български вестник "
Зорница
" не можеше да не се изкаже по преврата и главният редактор, д-р Байнгтон, изложи своите възгледи по преврата, тъй както можеше да стори това само един американец, пропит с Христовите принципи на правда, истина и любов.
Разбира се, д-р Байнгтон се изказа против преврата; но той не засегна нито Княза, нито водителите на партиите. Агитаторите в полза на даване пълномощия на Княза да управлява седем години без Конституцията, която биде суспендирана, водеха крайно ожесточена борба срещу своите противници. Един само пример. В Свищов, дето се намираше тогава пишещият тези редове, борбата се водеше тъй безразборно и свирепо от консерваторите, че малцината либерали не смееха да се проявяват. В деня, когато пристигна "Зорница" с уводната статия против преврата, в градската градина влязоха демонстративно няколко буйни младежи.
към текста >>
В деня, когато пристигна "
Зорница
" с уводната статия против преврата, в градската градина влязоха демонстративно няколко буйни младежи.
Като български вестник "Зорница" не можеше да не се изкаже по преврата и главният редактор, д-р Байнгтон, изложи своите възгледи по преврата, тъй както можеше да стори това само един американец, пропит с Христовите принципи на правда, истина и любов. Разбира се, д-р Байнгтон се изказа против преврата; но той не засегна нито Княза, нито водителите на партиите. Агитаторите в полза на даване пълномощия на Княза да управлява седем години без Конституцията, която биде суспендирана, водеха крайно ожесточена борба срещу своите противници. Един само пример. В Свищов, дето се намираше тогава пишещият тези редове, борбата се водеше тъй безразборно и свирепо от консерваторите, че малцината либерали не смееха да се проявяват.
В деня, когато пристигна "
Зорница
" с уводната статия против преврата, в градската градина влязоха демонстративно няколко буйни младежи.
Вървящият, начело, държеше новият брой "Зорница" в ръка, и дойде та се спря до пейката, дето седях аз: "Вие ли писахте уводната статия на "Зорница"? - сърдито ме запита той. "Уводната статия е писана от редактора", отговорих аз. "Да, да, ние знаем, че ти съчувствуваш с изказаните от редактора на "Зорница" възгледи, но виж какво става с твоята "Зорница", продължи той. В това време един от младежите драсна кибрит и запали омразния тям брой "Зорница".
към текста >>
Вървящият, начело, държеше новият брой "
Зорница
" в ръка, и дойде та се спря до пейката, дето седях аз: "Вие ли писахте уводната статия на "
Зорница
"?
Разбира се, д-р Байнгтон се изказа против преврата; но той не засегна нито Княза, нито водителите на партиите. Агитаторите в полза на даване пълномощия на Княза да управлява седем години без Конституцията, която биде суспендирана, водеха крайно ожесточена борба срещу своите противници. Един само пример. В Свищов, дето се намираше тогава пишещият тези редове, борбата се водеше тъй безразборно и свирепо от консерваторите, че малцината либерали не смееха да се проявяват. В деня, когато пристигна "Зорница" с уводната статия против преврата, в градската градина влязоха демонстративно няколко буйни младежи.
Вървящият, начело, държеше новият брой "
Зорница
" в ръка, и дойде та се спря до пейката, дето седях аз: "Вие ли писахте уводната статия на "
Зорница
"?
- сърдито ме запита той. "Уводната статия е писана от редактора", отговорих аз. "Да, да, ние знаем, че ти съчувствуваш с изказаните от редактора на "Зорница" възгледи, но виж какво става с твоята "Зорница", продължи той. В това време един от младежите драсна кибрит и запали омразния тям брой "Зорница". "Вие можете да изгорите този и другите броеве на "Зорница", но против идеите, които "Зорница" прокарва, вие сте съвършено безсилни".
към текста >>
"Да, да, ние знаем, че ти съчувствуваш с изказаните от редактора на "
Зорница
" възгледи, но виж какво става с твоята "
Зорница
", продължи той.
В Свищов, дето се намираше тогава пишещият тези редове, борбата се водеше тъй безразборно и свирепо от консерваторите, че малцината либерали не смееха да се проявяват. В деня, когато пристигна "Зорница" с уводната статия против преврата, в градската градина влязоха демонстративно няколко буйни младежи. Вървящият, начело, държеше новият брой "Зорница" в ръка, и дойде та се спря до пейката, дето седях аз: "Вие ли писахте уводната статия на "Зорница"? - сърдито ме запита той. "Уводната статия е писана от редактора", отговорих аз.
"Да, да, ние знаем, че ти съчувствуваш с изказаните от редактора на "
Зорница
" възгледи, но виж какво става с твоята "
Зорница
", продължи той.
В това време един от младежите драсна кибрит и запали омразния тям брой "Зорница". "Вие можете да изгорите този и другите броеве на "Зорница", но против идеите, които "Зорница" прокарва, вие сте съвършено безсилни". Тогаз някои от младежите почнаха заплашително да въртят своите бастуни. Тъкмо тогава, обаче, влезе в градината свищовският управител, Роберт-колежки възпитаник, който ме познаваше и буйните младежи се пръснаха. От онова време и досега "Зорница" не е престанала да ратува за въдворяването на ред, справедливост, правда, истина и любов в нашето отечество.
към текста >>
В това време един от младежите драсна кибрит и запали омразния тям брой "
Зорница
".
В деня, когато пристигна "Зорница" с уводната статия против преврата, в градската градина влязоха демонстративно няколко буйни младежи. Вървящият, начело, държеше новият брой "Зорница" в ръка, и дойде та се спря до пейката, дето седях аз: "Вие ли писахте уводната статия на "Зорница"? - сърдито ме запита той. "Уводната статия е писана от редактора", отговорих аз. "Да, да, ние знаем, че ти съчувствуваш с изказаните от редактора на "Зорница" възгледи, но виж какво става с твоята "Зорница", продължи той.
В това време един от младежите драсна кибрит и запали омразния тям брой "
Зорница
".
"Вие можете да изгорите този и другите броеве на "Зорница", но против идеите, които "Зорница" прокарва, вие сте съвършено безсилни". Тогаз някои от младежите почнаха заплашително да въртят своите бастуни. Тъкмо тогава, обаче, влезе в градината свищовският управител, Роберт-колежки възпитаник, който ме познаваше и буйните младежи се пръснаха. От онова време и досега "Зорница" не е престанала да ратува за въдворяването на ред, справедливост, правда, истина и любов в нашето отечество. "Зорница" е силно наблягала и още набляга на необходимостта от християнско възпитание за нашия народ, а особено за нашата младеж.
към текста >>
"Вие можете да изгорите този и другите броеве на "
Зорница
", но против идеите, които "
Зорница
" прокарва, вие сте съвършено безсилни".
Вървящият, начело, държеше новият брой "Зорница" в ръка, и дойде та се спря до пейката, дето седях аз: "Вие ли писахте уводната статия на "Зорница"? - сърдито ме запита той. "Уводната статия е писана от редактора", отговорих аз. "Да, да, ние знаем, че ти съчувствуваш с изказаните от редактора на "Зорница" възгледи, но виж какво става с твоята "Зорница", продължи той. В това време един от младежите драсна кибрит и запали омразния тям брой "Зорница".
"Вие можете да изгорите този и другите броеве на "
Зорница
", но против идеите, които "
Зорница
" прокарва, вие сте съвършено безсилни".
Тогаз някои от младежите почнаха заплашително да въртят своите бастуни. Тъкмо тогава, обаче, влезе в градината свищовският управител, Роберт-колежки възпитаник, който ме познаваше и буйните младежи се пръснаха. От онова време и досега "Зорница" не е престанала да ратува за въдворяването на ред, справедливост, правда, истина и любов в нашето отечество. "Зорница" е силно наблягала и още набляга на необходимостта от християнско възпитание за нашия народ, а особено за нашата младеж. ------------------------------------------------------------------ * Заб. 1.
към текста >>
От онова време и досега "
Зорница
" не е престанала да ратува за въдворяването на ред, справедливост, правда, истина и любов в нашето отечество.
"Да, да, ние знаем, че ти съчувствуваш с изказаните от редактора на "Зорница" възгледи, но виж какво става с твоята "Зорница", продължи той. В това време един от младежите драсна кибрит и запали омразния тям брой "Зорница". "Вие можете да изгорите този и другите броеве на "Зорница", но против идеите, които "Зорница" прокарва, вие сте съвършено безсилни". Тогаз някои от младежите почнаха заплашително да въртят своите бастуни. Тъкмо тогава, обаче, влезе в градината свищовският управител, Роберт-колежки възпитаник, който ме познаваше и буйните младежи се пръснаха.
От онова време и досега "
Зорница
" не е престанала да ратува за въдворяването на ред, справедливост, правда, истина и любов в нашето отечество.
"Зорница" е силно наблягала и още набляга на необходимостта от християнско възпитание за нашия народ, а особено за нашата младеж. ------------------------------------------------------------------ * Заб. 1. Гръцкото списание "Апотики офелимон гносеон" (съкровище от полезни знания), издавано от д-р Елиас Ригс и д-р Йона Кинг в Смирна през 1836 г.
към текста >>
"
Зорница
" е силно наблягала и още набляга на необходимостта от християнско възпитание за нашия народ, а особено за нашата младеж.
В това време един от младежите драсна кибрит и запали омразния тям брой "Зорница". "Вие можете да изгорите този и другите броеве на "Зорница", но против идеите, които "Зорница" прокарва, вие сте съвършено безсилни". Тогаз някои от младежите почнаха заплашително да въртят своите бастуни. Тъкмо тогава, обаче, влезе в градината свищовският управител, Роберт-колежки възпитаник, който ме познаваше и буйните младежи се пръснаха. От онова време и досега "Зорница" не е престанала да ратува за въдворяването на ред, справедливост, правда, истина и любов в нашето отечество.
"
Зорница
" е силно наблягала и още набляга на необходимостта от християнско възпитание за нашия народ, а особено за нашата младеж.
------------------------------------------------------------------ * Заб. 1. Гръцкото списание "Апотики офелимон гносеон" (съкровище от полезни знания), издавано от д-р Елиас Ригс и д-р Йона Кинг в Смирна през 1836 г.
към текста >>
59.
1.2. Стефан Томов в очите на съвременниците си
,
,
ТОМ 24
Б) Заслужен юбилей
Зорница
, Г.
Същевременно ще чествува и 50 годишният си юбилей на непрекъсната пастирска дейност. По всяка вероятност по същото време ще празнува 50 годишен юблией и другият стар ветеран в делото пастир Ст. Гечев. Нека се има това предвид, за да им отдадем заслужена почит, когато идната пролет се съберем на годишната конференция. Ако светът награждава юбилярите си, колко повече ще сторят това чадата божий! Един специален комитет трябва да подготви това чествуване.
Б) Заслужен юбилей
Зорница
, Г.
XLV, бр. 11 (18.III.1925), с. 2. М. Н. Попов От няколко години насам юбилеите твърде много зачестиха: отпразнуват свои десет годишнини, петнадесетгодишни, двадесетгодишни и най-вече тридесетгодишни юбилеи откакто са постъпили на служба в избраното свое поприще. Превили са ги и правят готова разсилни, писари, началници, учители, съдии, свещеници и пр.
към текста >>
"
Зорница
", на всеки от читателите на този вестник са известни неговите религиозно-богословски и критични статии, с които той силно е застъпвал основните учения на християнството.
Томов е един от заслужилите евангелски пастири в България, който е работил в градовете Свищов, Русе, Шумен и Варна. Засега е пак в Свищов. Освен пастирството, Д-р Томов е бил още и неуморим работник и в полето на религиозната литература. Той е редактирал за 15 години сп. "Християнски свят" и, като член в редакционния комитет на в.
"
Зорница
", на всеки от читателите на този вестник са известни неговите религиозно-богословски и критични статии, с които той силно е застъпвал основните учения на християнството.
При това, Д-р Томове превел: 1) "Съкратено богословие" от Бини; 2) "Животът на Джон Веслей" от М. Лелиевър; 3) "Животът на Христа" от Стокър; 4) "Животът на апостол Павла" от Стокър; 5) "Християнско кръщение" от Мерил; 6) "Огненият език" или "Силата на Християнството" от Артур; и 7) "Ръководство по Хомилетика" от Д-р Бърт. Като проповедник и сказчик, като богослов и критик, като религиозен евангелски писател и като човек и приятел, Д-р Томов е известен на всички евангелисти в България и мнозина други измежду народа ни; и аз нямам съмнение, че множеството му приятели ще се радват с него заедно при навършването му на 75-годишна възраст на 25 т. м. По случай на Методистката конференция, която ще се държи в София през м. април, ще му се устрои един добре заслужил юбилей за 50 годишната му проповедническа и писателска дейност.
към текста >>
Попов В) Евангелските ветерани
Зорница
, Г.
Лелиевър; 3) "Животът на Христа" от Стокър; 4) "Животът на апостол Павла" от Стокър; 5) "Християнско кръщение" от Мерил; 6) "Огненият език" или "Силата на Християнството" от Артур; и 7) "Ръководство по Хомилетика" от Д-р Бърт. Като проповедник и сказчик, като богослов и критик, като религиозен евангелски писател и като човек и приятел, Д-р Томов е известен на всички евангелисти в България и мнозина други измежду народа ни; и аз нямам съмнение, че множеството му приятели ще се радват с него заедно при навършването му на 75-годишна възраст на 25 т. м. По случай на Методистката конференция, която ще се държи в София през м. април, ще му се устрои един добре заслужил юбилей за 50 годишната му проповедническа и писателска дейност. М. Н.
Попов В) Евангелските ветерани
Зорница
, Г.
LI, бр. 10 (11.III.1931), с. 2. Н. Ив. Цаков Те се броят на пръсти. И един от тях е пастир Стефан Томов.
към текста >>
Бил е дълги години редовен сътрудник и 4 години член на редакционния комитет на "
Зорница
".
Като пастир работил е в следните градове - В. Търново, Свищов, Русе, Шумен и Варна. Превел е от английски много книги. Редактирал е сп. "Християнски свят".
Бил е дълги години редовен сътрудник и 4 години член на редакционния комитет на "
Зорница
".
Запитахме го да ни каже мнението си за евангелското движение днес. И той казва: - Българският евангелизъм е една духовна сила в нашето отечество. Има много още да се желае за българския евангелизъм. Необходимо е да се положат усилия и се намерят потребните сили и средства за редовно издаване на евангелски книги. През последните 30 години много малко евангелски книги са били издадени; трябва също да се развие по-усилена евангелизаторска работа.
към текста >>
60.
3.1. Пастир, учител, писател, преводач, общественик
,
,
ТОМ 24
Участвувала е в редакционната колегия на в. "
Зорница
".
Въпреки крехкото си здраве и целодневна работа, тя не само не пропуска, но и не закъснява за вечерните занятия. Учениците й са с различно обществено положение, но тя намира общ език с всеки от тях. Писател Дафинка Доганова се прояви и като писател. Публикувала е 150 статии, изнася десетки сказки, редактира 8 години сп. "Детски другар" и 3 години сп. "Благодат".
Участвувала е в редакционната колегия на в. "
Зорница
".
Нейна творба за пръв път е печатана в 1914 г. в сп. "Младежки вестител". Словото й е винаги живо, топло, искрено. Тя разглежда теми от областта на философията, религията, литературата, историята, политиката и изкуствата.
към текста >>
Михов и последователно пише за него във "Вестник за жената", "
Зорница
", "Знаме".
Тя пише в редица вестници за събитията в културния живот. Канена е да открива изложби, да говори при музикални изпълнения и концерти. Например: Д. Доганова е включена в Комитета по честване "25 години художествена дейност на Атанас Михов". Д. Доганова открива със слово изложбата на Ат.
Михов и последователно пише за него във "Вестник за жената", "
Зорница
", "Знаме".
В статиите за изложбата на Ат. Михов тя поотделно се спира на редица картини, анализирайки с нейния фин усет мислите и чувствата, които поражда всяка картина. Забележителна е голямата статия на Д. Доганова отпечатана последователно в четири броя на вестник "Русенско ехо" през 1920 г., за художествената изложба открита в Русе. Под заглавие "Изложбата на северните художници", в статията тя отразява освен специфичното в творчеството на всеки представил се художник, но си позволява смело да повдигне социалните проблеми на художниците за тяхното оцеляване.
към текста >>
61.
3.2. Кореспонденция
,
,
ТОМ 24
съм писала и превеждала за разни вестници и списания, като вестниците: "Русенско ехо", "Ратник", "Знаме", "Мир", "Женски свят", "
Зорница
", "Летопис", литературния брой на в.
3.2. Кореспонденция София, 4.XII. 1934 г. Ул. "Оборище" 103 Уважаема Госпожа Стоянова, Радвам се, че съм приета за кандидатка-членка на Съюза на българските писателки. Искат се от мене бележки за литературната ми дейност. Още от 1914 г.
съм писала и превеждала за разни вестници и списания, като вестниците: "Русенско ехо", "Ратник", "Знаме", "Мир", "Женски свят", "
Зорница
", "Летопис", литературния брой на в.
"Таймс" и пр.; списанията: "Духовна обнова", "Младежки вестител", "Християнски свят", "Всемирна Летопис", "Икономия и домакинство", "Подвиг" и пр. Влизала съм в редакционния комитет на в. "Зорница", самостойно съм редактирала три години сп. "Благодат" и осем години "Детски другар", като почти всеки месец съм превеждала или писала оригинални статии или разкази за тях. Издадена е била в отделна брошура сказката ми: "Най-красивият източник на мъдростта".
към текста >>
"
Зорница
", самостойно съм редактирала три години сп.
Искат се от мене бележки за литературната ми дейност. Още от 1914 г. съм писала и превеждала за разни вестници и списания, като вестниците: "Русенско ехо", "Ратник", "Знаме", "Мир", "Женски свят", "Зорница", "Летопис", литературния брой на в. "Таймс" и пр.; списанията: "Духовна обнова", "Младежки вестител", "Християнски свят", "Всемирна Летопис", "Икономия и домакинство", "Подвиг" и пр. Влизала съм в редакционния комитет на в.
"
Зорница
", самостойно съм редактирала три години сп.
"Благодат" и осем години "Детски другар", като почти всеки месец съм превеждала или писала оригинални статии или разкази за тях. Издадена е била в отделна брошура сказката ми: "Най-красивият източник на мъдростта". Държала съм множество сказки върху религиозно-етични и литературни теми, като: "Лонгделоу-живот и творчество", "Религията и жената", "Могъществото на волята", "Проблемата на нашите страдания", "Нашите идоли", "Философските идеи на Григорий Петров върху религията и живота", "Политическите права на жената", "Войната" и др. На съюзни събрания (с изключение на празници) след 5 S ч. не бих могла да идвам, поради английските ми курсове.
към текста >>
62.
3.4. Не се боя от смъртта, защото знам къде ще отида. Паметни слова
,
,
ТОМ 24
"
Зорница
"; подвизавала се е в Женското дружество при църквата; в Съюза на българските писателки; в периодичния печат; държала е сказки и проповеди в църква и вън от нея.
Малко ли е да напише повече от 150 статии и преведе редица разкази и стихове? И не само на български; във в. "Таймс" е печатила статии за Иван Вазов, превеждала е негови стихове, между които поемата "Раковски". А нейният разказ "Стойчо Чудакът" е преведен и на чехски. - Тя стои ред години начело на Неделното училище, като незаменима надзирателка; тя е в църковното настоятелство извънредно дейна и полезна ; влизала е в редакционният комитет на в.
"
Зорница
"; подвизавала се е в Женското дружество при църквата; в Съюза на българските писателки; в периодичния печат; държала е сказки и проповеди в църква и вън от нея.
Нейното сладкодумие и убедителност мъчно могат да бъдат надминати. От половин година тя се приготовляваше, след основно проучване на българските въпроси, да замине със своя другар за Англия на свои средства и там да развие една обширна дейност между църквите и вън в обществото в полза на българската национална кауза. Каквото вярваше, изповядваше и говореше, тя го живееше. От нея лъхаше само благост и доброта; гласът бе нежен; усмивката лъчиста; сърцето горещо и отзивчиво. Тя би ангелът на "Д-р Лонг".
към текста >>
Сътрудничила е във вестниците "Напредък", "Мир", "Пряпорец", "
Зорница
", "Женски свят", "Знаме", "Литературен свят", и др.; и в списанията "Подвиг", "Детски другар", "Летопис", "Духовна обнова", "Християнски свят", "Всемирна летопис" и др.
"Младежки вестител". Печатала е по-после във в. "Ратник", гр. Русе, дала е на английски език приложение на в. "Таймс" за Иван Вазов и за "Раковски".
Сътрудничила е във вестниците "Напредък", "Мир", "Пряпорец", "
Зорница
", "Женски свят", "Знаме", "Литературен свят", и др.; и в списанията "Подвиг", "Детски другар", "Летопис", "Духовна обнова", "Християнски свят", "Всемирна летопис" и др.
Дала е не малко оригинални статии, разкази и поемите: "Блудният син", "Туберкулозна" и "Фея-мраз". Издала е книгата "Най-красивият източник на мъдростта", а книгата "Франсис Уилард" е под печат Нейните преводни статии, биографии, стихове, разкази са много. Това са книги, томове. Редактирала е три години сп. "Благодат", осем години сп.
към текста >>
"Детски другар" и една година е работила в редакционния комитет на най-стария в страната в. "
Зорница
".
Дала е не малко оригинални статии, разкази и поемите: "Блудният син", "Туберкулозна" и "Фея-мраз". Издала е книгата "Най-красивият източник на мъдростта", а книгата "Франсис Уилард" е под печат Нейните преводни статии, биографии, стихове, разкази са много. Това са книги, томове. Редактирала е три години сп. "Благодат", осем години сп.
"Детски другар" и една година е работила в редакционния комитет на най-стария в страната в. "
Зорница
".
Всичко дотук изброено представлява голям труд, пред който заслужава да се поклоним. Нека се извади заключение, колко замислени работи тоя ум отниса в гроба. Ние познаваме благия характер на милата и скъпа покойница - наша другарка. Винаги любезна, приветлива, сияйна, тя биваше на своя пост, с готовност и другаде да изпълни свой обществен дълг. Хубавото й лице, украсено с мила, невинна усмивка, нейният сладък говор, който не е огорчил нито една душа, ще бъдат вечно свързани с хубавото име Дафинка.
към текста >>
Тя остави следи и в литературното поле: осем години редактира списанието "Детски другар", в което е вложила много любов към децата, което остава единствено по възпитателната си роля в нашата литература, три години редактира списанието "Благодат" и една година участвува в редакционния комитет на в. "
Зорница
".
Научните й и философски сказки бяха академически речи, които не отстъпват в нищо на сказките на най-добрите наши говорители и възбуждаха жив интерес в най-интелигентните среди. А знаменитата наша артистка Адриана Будевска, нейна близка приятелка, казваше за нея: "Тя е родена за сцената, и тя щеше да бъде от най-големите", но у г-жа Доганова имаше много повече от една артистка - у нея имаше един солиден ум, една силна логика и живо творческо въображение с едно възвишено сърце. Нейните научни, философски, литературни, а също и религиозни сказки, остават едни от най-хубавите творения на живото слово. Един ден, когато те бъдат събрани и напечатани, ще се види, че нейното дело, ако не по количество, то поне по качество, ще седи не по-долу от това на безсмъртния Григори Петров. Ето някои от темите, които тя е разработила: Проблема на нашите страдания, нашите изкушения, Философските идеи на Григори Петров върху религията, Политическите права на жената; Религията и жената; Могъществото на волята, Лонгфелоу - американски поет, Тенисън, Франсис Уилър, Муди, Веслей, "Най-красивият източник на мъдростта", Англия, Америка и България, против войната и др.
Тя остави следи и в литературното поле: осем години редактира списанието "Детски другар", в което е вложила много любов към децата, което остава единствено по възпитателната си роля в нашата литература, три години редактира списанието "Благодат" и една година участвува в редакционния комитет на в. "
Зорница
".
Писала е статии за много наши и чужди писатели било в списанията си, било в други. Печатала е статии за Иван Вазов още преди 1920 г. в литературния брой на в. "Таймс", като е превела негови стихове на английски, между които и поемата "Раковски". Написала е повече от 150 статии, разкази и стихове, печатани в наши и чужди вестници и списания, като в.
към текста >>
"Мир", "Пряпорец", "Знаме", "Напредък", "
Зорница
", "Ратник", "Подвиг", "Летопис", "Литературен свят", "Младежки вестител", "Женски свят", "Всемирна летопис" и др.
Писала е статии за много наши и чужди писатели било в списанията си, било в други. Печатала е статии за Иван Вазов още преди 1920 г. в литературния брой на в. "Таймс", като е превела негови стихове на английски, между които и поемата "Раковски". Написала е повече от 150 статии, разкази и стихове, печатани в наши и чужди вестници и списания, като в.
"Мир", "Пряпорец", "Знаме", "Напредък", "
Зорница
", "Ратник", "Подвиг", "Летопис", "Литературен свят", "Младежки вестител", "Женски свят", "Всемирна летопис" и др.
Писала е стотици разкази и множество биографии, между които биографиите на Джордж Елиот, Мария Митчел, Роза Боньор, Хариета Холтмър, Флоранс Найтингейл; а от поетичните произведения най-голямата и най-хубава поема на Лонгфелоу "Евангелина", от същия "Селския ковач" и "Арсеналът в Спрингфилд", която е протест против войната и е оставила ненапечатани три свои труда: 1) История на изкуството (на английски); 2) Една теза върху българската литература до 1910 г., също на английски, с много преведени поеми и стихове от Петко Славейков, Каравелов, Ботев, Иван Вазов, Яворов, Ст. Михайловски и Величков, и 3) Лекции върху майчинството, които е държала на следващите в училището на г-ца Кларк за учителки в детските градини. При наличността на това дело на г-жа Доганова, тъй всестранно, бихме се запитали: имала ли е време за почивка, за развлечение, за закрепване на своето тъй крехко здраве? Не, тя всякога бе заета в работа да раздава себе си за другите. А от половин година замисляше и планираше идната година да замине със своя съпруг за Англия, гдето да работи на свои средства между църквите и обществото, в защита правата на онеправдана България.
към текста >>
Тя грееше като
зорницата
, между рой от души.
"Дондуков" и аз прибързах от амвона да поздравя на вратата присъствуващите. Всички ми стискаха ръка и много бяха доволни от проповедта. Тогава бях методистки проповедник и защото нямаше още "Д-р Лонг", черкувахме се след немците. Между всички, обаче, една жена ми направи най-силно впечатление! Нейната аура излъчваше светлобагрите трептения на мистична духовност, на предана, сърдечна набожност.
Тя грееше като
зорницата
, между рой от души.
И ето-тя ме наближава. Стиска ми ръката, и в очите й аз видях погледа на ангел и бездната на вечност. . . Тя ме покани в старата им къща на ул. "Оборище" и оттогава ние станахме приятели, духовни приятели, като сродни души.
към текста >>
63.
4. СТОЯН КРЪСТОВ ВАТРАЛСКИ (1860-1935)
,
,
ТОМ 24
Кой и какъв трябва да е българския представител в Америка,
Зорница
, Г.
2 (II.1925), с. 1-3.Павел Мишков 4.3.6. Себепосланник в Англия 4.3.7. На гости при общественика и патриота Ст. Ватралски, Петър Илиев 4.3.8.
Кой и какъв трябва да е българския представител в Америка,
Зорница
, Г.
45, бр.12 (18.III.1925), с. 3. Ст. Ватралски 4.3.9. Интервю със Ст. Ватралски, България и Америка.
към текста >>
При добрия другар на баща ми,
Зорница
, Г.
45, бр.12 (18.III.1925), с. 3. Ст. Ватралски 4.3.9. Интервю със Ст. Ватралски, България и Америка.
При добрия другар на баща ми,
Зорница
, Г.
45, бр. 21 (27.V.1925), с. 3-4. Н. Ив. Цаков 4.3.10. Мисията на Ватралски в Америка 4.3.11.
към текста >>
Стоян Ватралски,
Зорница
, Г.
6-8. Е. Спространов 4.3.12. Ноел Едуард Бъкстон и Стоян Кръстов Ватралски 4.3.13. Човека, общественика, учителя, писателя, идеалиста и родолюбеца, Ватралски на 70 години 4.3.14. Юбилейна годишнина 1860-1930 г.
Стоян Ватралски,
Зорница
, Г.
XLIX, бр. 13, (2.IV.1930), с.1, .Н. Ив. Цаков 4.3.15. Библията и Стоян Ватралски 4.3.16. Иван Вазов за "Битие" на Ст.
към текста >>
64.
4.1. Стоян Ватралски и Учителят Дънов Кои и какви са Белите братя (дъновистите).
,
,
ТОМ 24
Зорница
, Г.
4.1. Стоян Ватралски и Учителят Дънов Кои и какви са Белите братя (дъновистите). Статии препечатани от в.
Зорница
, Г.
XLVI, бр. 38 (22.IX.1926), с. 2; бр. 39 (29.IX.1926), с. 2; бр.
към текста >>
"
Зорница
", 1926 г., (38, 39 и 41 броеве) Белобратков.[2] Пловдив Печатница "Труд" на П. Беловеждов.
Пловдив, печ. Труд на П. Беловеждов, 1926. 26 с. КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (Дъновистите) (Наблюдения и опит за преценка) от Стоян Кръстов Ватралски Поет, Идеалист, Есеист, Сказчик Съдържащите се в тази брошура статии, с позволението и одобрението на автора им, са отпечатани от в.
"
Зорница
", 1926 г., (38, 39 и 41 броеве) Белобратков.[2] Пловдив Печатница "Труд" на П. Беловеждов.
1926 Кои и какви са Белите братя Статия I-ва - Моето гостуване и плен у Белите Братя Статия II-ра - Молитвено тържество пред изгрев Слънце Статия III-та - Дънов -------------------------------------------------------- [1] Забележка на коректора: Книгата е въведена изцяло - с текста и на корицата/ заглавна страница. [2] Бележка на съставителя Вергилий Кръстев. Белобратков е псевдоним на д-р Михаил Стоицев.
към текста >>
65.
Статия I-ва. Моето гостуване и плен у Белите Братя
,
,
ТОМ 24
(15) [
Зорница
, Г.
Дънов брои най-много последователи в България. И то с авторитет, какъвто Синода никога не е имал. Още по-чудно е, че Дънов е постигнал този се чуден патриархат и продължава да го владее, без оръжие и стражари, без шарилки и дрънкалки, без анатеми и подкупи. Светия или магьосник, пророк или манияк, това е човек със свърхчовешки постижения през първата четвъртина на Двадесетий век. Такъв човек не заслужава ли да се посети и изслуша?
(15) [
Зорница
, Г.
XLVI, бр. 38 (22.IX.1926), с. 2]
към текста >>
66.
Статия II-ра. Молитвено тържество пред изгрев Слънце
,
,
ТОМ 24
Месечината грееше приветно, звездите почваха да бледнеят пред пукващата се зора, която бе обявена от
Зорницата
, блестяща, една копраля над хоризонта.
Помня, колко хубаво ми се видя това, когато, преди години, за първи път чух методистите да се здрависват и означават така. Но, уви, аз доживях да науча, че кога изфиряса чувството, когато изчезне братствеността на дело, същите думи стават баяти, банални и нещо по-грозно от гавра. Дано Белите братя и сестри никога не изпитат това душевно огорчение и разочарование. * * * Както бяха ми известили още от вечерта, всички станахме рано, къде 4 часа; набързо се облякохме, поизмихме се и се отправихме за сборището всред лагера. Беше хубава нощ, обещаваща ясен летен ден.
Месечината грееше приветно, звездите почваха да бледнеят пред пукващата се зора, която бе обявена от
Зорницата
, блестяща, една копраля над хоризонта.
Когато малко подир 4.30 ч. стигнахме голямата, сред лагера, поляна, аз бях изненадан от неочакваната гледка. Може би, по-право е да кажа: моите изненади започнаха засилено да се нижат. Там ние заварихме може би до 500 мъже и жени, а други, едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още при пръв поглед три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкоз хора бяха самоволно там толкоз рано; че всички стояха и продължаваха да се образуват в стройни, геометрично правилни редове; и то без никакъв видим или гласен разпоредител; и че там владееше невъобразима, за такова множество, пълна, тайнствена тишина.
към текста >>
Над тях трептиво бледнееше
Зорницата
, готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора; - когато един невисок, спокоен глас отпред наруши получасовата тишина.
- Той още не е тук, отговори г. С.; но е вече време да пристигне. Той идва точно навреме, излизащ измежду боровете пред нас. Натам именно бяха обърнати в сериозен взор всички лица. Пред нас с потайна тържественост се издигаха замъглени в утренната дрезгавина стройните борики.
Над тях трептиво бледнееше
Зорницата
, готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора; - когато един невисок, спокоен глас отпред наруши получасовата тишина.
(Както разбрах после, това било гласа на неусетно пристигналия вожд). Минутно, гласа на брат С. (гръмогласно, за да се чуе от цялата фаланга) (17) повтори произнесените от Учителя думи: - "Благославяй, душе моя, Господа! " Тогаз се разигра една част от драматичната, невъзможна за описване сцена, която се не подава на изказване; но която може да разплаче от радостно умиление един архангел. Дължимо може би, на ранното утро на горската, под небесния свод, обстановка, на тисящогласния хор от клеветени и угрозявани люде, - не зная на какво се дължи: но ефекта на изпетия псалом бе за мен несравняем, освен с апокалиптичните сцени в Откровението на Йоана.
към текста >>
[
Зорница
, Г.
Това не е ли чудо? Честни люде, честни българи! Това е чудо и истинско благодеяние "Честният човек", казва английският поет, "е най-благородното от ръката на Бога създание". А човека, който посредничи да създава от крадеца - честен човек; от паразита - производител; от алкохолика - трезвеник; от кръвника - братолюбец; от бюрократа - служител, е велик обществен благодетел. Прочие, кой и какъв е тоя чудотворец на 20-и век?
[
Зорница
, Г.
XLVI, бр. 39 (29.IX.1926), с. 2]
към текста >>
67.
Статия III-та Дънов
,
,
ТОМ 24
[
Зорница
, Г.
Ако го убиете, само ще го увенчаете с мъченичество; ще окървавите себе си и ще засилите делото му. Но няма да го спрете. Затова аз казвам, с думите на Оногози, с чието име обичаме всички да се кичим: "Недейте му запрещава. Понеже всеки, който не е против нас, е откъм нас". Красно село, при София.
[
Зорница
, Г.
XLVI, бр. бр. 41 (13.Х.1926), с. 2-3.]
към текста >>
68.
4.2. Стоян Ватралски (1860-1935) Бележки и коментар по статията Кои и какви са Белите Братя (дъновистите)
,
,
ТОМ 24
"
Зорница
" в бр.
4.2. Стоян Ватралски (1860-1935) Бележки и коментар по статията "Кои и какви са Белите Братя (дъновистите)" д-р Вергилий Кръстев Част 1. Бележки 1. Евангелисти, протестанти и Учителят Дънов 2. Съборите на Бялото Братство и тяхната възбрана 3. Публикацията "Кои и какви са Белите Братя (дъновистите)" във в.
"
Зорница
" в бр.
38, 39 и 41 от 1926 г. Част 2. Коментар Гостуването на Стоян Ватралски на 26 август 1926 г.на събора на Изгрева Молитвено тържество пред изгрев слънце Дънов Част 3. Уводни и други статии Статия 1 Няма да осъмне добре, Зорница, Г. XLVI, бр.
към текста >>
Уводни и други статии Статия 1 Няма да осъмне добре,
Зорница
, Г.
Публикацията "Кои и какви са Белите Братя (дъновистите)" във в. "Зорница" в бр. 38, 39 и 41 от 1926 г. Част 2. Коментар Гостуването на Стоян Ватралски на 26 август 1926 г.на събора на Изгрева Молитвено тържество пред изгрев слънце Дънов Част 3.
Уводни и други статии Статия 1 Няма да осъмне добре,
Зорница
, Г.
XLVI, бр. 38, 22.IX.1926, с. 1.Н. Ив. Цаков Из Словото на Учителят Дънов на събора на Бялото Братство, 2-29 август 1926 г. А) "Свободата се придобива само тогава,когато човек работи за Бога и за своите ближни" - РАЖДАНЕ НА СВОБОДАТА.
към текста >>
Хроника за стражарите,
Зорница
, Г.
22 авг., 1926 г.; ИМЕНАТА ВИ СА ЗАПИСАНИ. 25 авг.1926 г.; СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН. 27 авг. 1926 г. Стражарите обграждат Изгрева, Вергилий Кръстев Статия 2.
Хроника за стражарите,
Зорница
, Г.
XLVI, бр. 38, 22.IX.1926, с. 4. Из Словото на Учителят Дънов, на събора на Бялото Братство, 2-29 август 1926 г. А) "В Бога доброто и злото се примиряват" - ОТВЪН И ОТВЪТРЕ. 22 авг., 1926 г.
към текста >>
Благословен,
Зорница
, Г.
А) "В Бога доброто и злото се примиряват" - ОТВЪН И ОТВЪТРЕ. 22 авг., 1926 г. Б) "Единственият наш приятел засега в света, това е Бог" - СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА ЗНАНИЕТО. 23 авг.,1926 г. Кой е благословен, Вергилий Кръстев Статия 3.
Благословен,
Зорница
, Г.
XLVI, бр. 39, 29.IX.1926, с. 1., пастор Тр. Димитров Из Словото на Учителят Дънов, на събора на Бялото Братство, 2-29 август 1926 г. А) "Спасител в света е само Бог " - ПРАВОСЪДИЕ.
към текста >>
Кой и защо поставя уводната статия във вестник «
Зорница
», Вергилий Кръстев Статия 4.
28 авг.,1926 г. Б) "Докато вършим волята Божия, ние ще имаме Божието благословение над нас" - ЩЕ СЕ ИЗКОРЕНЯТ. 29 авг.,1926 г. В) "Целта, идеалът на човека е да бъде съвършен, а да бъде добър - това е средство" - ДОБРО И СЪВЪРШЕНСТВО. 29 авг.,1926 г.
Кой и защо поставя уводната статия във вестник «
Зорница
», Вергилий Кръстев Статия 4.
Защита на Религията, Зорница, Г. XLVI, бр. 41,13.Х.1926, с. 1., пастор Д. Н. Фурнаджиев Из Словото на Учителят Дънов, на събора на Бялото Братство, 2-29 август 1926 г.
към текста >>
Защита на Религията,
Зорница
, Г.
Б) "Докато вършим волята Божия, ние ще имаме Божието благословение над нас" - ЩЕ СЕ ИЗКОРЕНЯТ. 29 авг.,1926 г. В) "Целта, идеалът на човека е да бъде съвършен, а да бъде добър - това е средство" - ДОБРО И СЪВЪРШЕНСТВО. 29 авг.,1926 г. Кой и защо поставя уводната статия във вестник «Зорница», Вергилий Кръстев Статия 4.
Защита на Религията,
Зорница
, Г.
XLVI, бр. 41,13.Х.1926, с. 1., пастор Д. Н. Фурнаджиев Из Словото на Учителят Дънов, на събора на Бялото Братство, 2-29 август 1926 г. А) "Бог във всичките векове е един и същ" - ОТВЪН И ОТВЪТРЕ.
към текста >>
69.
3. Публикацията Кои и какви са Белите Братя (дъновистите) във в. Зорница в бр. 38, 39 и 41 от 1926 г.
,
,
ТОМ 24
"
Зорница
" в бр.
3. Публикацията "Кои и какви са Белите Братя (дъновистите)" във в.
"
Зорница
" в бр.
38, 39 и 41 от 1926 г. 3.1. Единственият човек, който присъствува на Събора през 1926 г. е евангелиста Стоян Ватралски , който описва всичко и публикува във в-к "Зорница" през м. септември-октомври 1926 г. в броевете 38, 39, 41.
към текста >>
е евангелиста Стоян Ватралски , който описва всичко и публикува във в-к "
Зорница
" през м.
3. Публикацията "Кои и какви са Белите Братя (дъновистите)" във в. "Зорница" в бр. 38, 39 и 41 от 1926 г. 3.1. Единственият човек, който присъствува на Събора през 1926 г.
е евангелиста Стоян Ватралски , който описва всичко и публикува във в-к "
Зорница
" през м.
септември-октомври 1926 г. в броевете 38, 39, 41. На него дължим описанието на този събор, а не на многобройните последователи на Учителя Дънов. 3.2. Това е единствената защита от евангелист на Учителя Дънов. Това е впечатлило мнозина, а най-вече Д-р Михаил Стоицев от гр.
към текста >>
70.
Част 3. Уводни и други статии
,
,
ТОМ 24
Уводни и други статии Стоян Ватралски публикува своите 3 статии под надслов "Кои и какви са Белите Братя (Дъновистите) в три броя на в-к "
Зорница
", бр.
Част 3.
Уводни и други статии Стоян Ватралски публикува своите 3 статии под надслов "Кои и какви са Белите Братя (Дъновистите) в три броя на в-к "
Зорница
", бр.
38, 39 и 41 от 1926 г. Като уводни статии в същите 3 броя на в-к "Зорница" са публикувани 3 статии, които защищават автора Стоян Ватралски, онова, което той пише за Белите Братя (Дъновистите). Тези уводни статии напълно отговарят на онова, което Ватралски пише, и което той изповядва. Те го защищават и го закрилят, приятелите му го подкрепят, защото знаят, че първи, които ще въстанат срещу написаното ще бъдат църквата, свещениците и след това властите. Освен това, Учителят Дънов открива събора през 1926 г.
към текста >>
Като уводни статии в същите 3 броя на в-к "
Зорница
" са публикувани 3 статии, които защищават автора Стоян Ватралски, онова, което той пише за Белите Братя (Дъновистите).
Част 3. Уводни и други статии Стоян Ватралски публикува своите 3 статии под надслов "Кои и какви са Белите Братя (Дъновистите) в три броя на в-к "Зорница", бр. 38, 39 и 41 от 1926 г.
Като уводни статии в същите 3 броя на в-к "
Зорница
" са публикувани 3 статии, които защищават автора Стоян Ватралски, онова, което той пише за Белите Братя (Дъновистите).
Тези уводни статии напълно отговарят на онова, което Ватралски пише, и което той изповядва. Те го защищават и го закрилят, приятелите му го подкрепят, защото знаят, че първи, които ще въстанат срещу написаното ще бъдат църквата, свещениците и след това властите. Освен това, Учителят Дънов открива събора през 1926 г. на 22 август до 29 август. Той говори на събора и тези съборни беседи са публикувани в томчето "Свещеният огън".
към текста >>
Цаков //
Зорница
, Г.
Невероятно, но е факт. А като го сравнявате, ще ахнете от учудване. Ето това е моята задача. Да покажа, как всичко това се съединява в едно, как се обединява от Духът Христов, който е в Учителят Дънов. Прочетете внимателно статията (Няма да осъмне добре / Н. Ив.
Цаков //
Зорница
, Г.
XLVI, бр. 38,22.IX.1926, с. 1), която говори за политическите убийства в България, за съдбата на хилядите, стотици български бежанци от Беломорска Тракия и Македония, за спиране на възстановителния процес в страната след войните 1912-1913, 1914-1918 г. Говори се за конспирацията, за насилието на властта, за беззаконията които се вършат от озвереният партизанин, който е представител на различни партии. А администрацията не можела да бъде изпълнителна власт, защото върши беззакония.
към текста >>
71.
Статия 1. Няма да осъмне добре Зорница, Г. XLVI, бр. 38, 22.IX.1926, с. 1.
,
,
ТОМ 24
Няма да осъмне добре
Зорница
, Г.
Статия 1.
Няма да осъмне добре
Зорница
, Г.
XLVI, бр. 38, 22.IX.1926, с. 1. Н. Ив. Цаков Не много отдавна, когато преглеждах едно американско списание, което дава отлични статии по политика, религия и наука, срещнах една статия за България. Тя е писана от един чужденец, който познава балканските народи и техните вечни сплетни и караници.
към текста >>
72.
Стражарите обграждат Изгрева
,
,
ТОМ 24
Стражарите обграждат Изгрева Вергилий Кръстев Във вестник "
Зорница
" от 22 септември 1926 г., бр.
Стражарите обграждат Изгрева Вергилий Кръстев Във вестник "
Зорница
" от 22 септември 1926 г., бр.
38 на с. 4 е публикувана "Хроника за стражарите". В нея се говори, че църквата подстрекавала властта и тя, чрез стражарите, гони сектите. Това става чрез груба сила, чрез гоненията и убийствата. Тук се споменава, че правителството на Ляпчев толерирало сектите.
към текста >>
73.
Статия 2. Хроника за стражарите Зорница, Г. XLVI, бр. 38, 22.IX.1926, с. 4.
,
,
ТОМ 24
Хроника за стражарите
Зорница
, Г.
Статия 2.
Хроника за стражарите
Зорница
, Г.
XLVI, бр. 38, 22.IX.1926, с. 4. " ... Има хора, които се одързостяват да се наричат "правоверни ортодокси". Всички ония, които посмеят да изменят или по-добре да осмислят известно вероучение, се таксуват като "сектанти". Исай за "ортодоксите" евреи е бил "сектант".
към текста >>
74.
Кой е благословен
,
,
ТОМ 24
Кой е благословен Вергилий Кръстев Уводна статия във в-к "
Зорница
" бр.
Кой е благословен Вергилий Кръстев Уводна статия във в-к "
Зорница
" бр.
39 от 29 септември 1926 г. е статията "Благословен" на пастор П. Димитров. В тази статия се говори, че благословен е оня, който мечтае в името Господне. Благословен е онзи, който се моли в името Господне. Благословен е онзи, който живее в името Господне.
към текста >>
75.
Статия 3. Благословен. Зорница, Г. XLVI, бр. 39, 29.IX.1926, с. 1.
,
,
ТОМ 24
Благословен
Зорница
, Г.
Статия 3.
Благословен
Зорница
, Г.
XLVI, бр. 39, 29.IX.1926, с. 1. пастор Тр. Димитров Човечеството, в частност Европа и България, в своя исторически път на развитие се намира на опасен завой, където само през последните няколко години изживя тежки братоубийствени войни, непосилни икономически и стопански кризи и страшно нравствено разтление. То, с цената на безброй материални загуби, с море от невинна човешка кръв и с проваляне на човешкото и божественото у човека, записа в аналите на своята история велики и мъдри истини, които идат да потвърдят отдавна прокламираните начала и лозунги на Библията: - Че само правдата възвишава народ, а грехът е безчестие на хората.
към текста >>
76.
Кой и защо поставя уводната статия във вестник «Зорница»
,
,
ТОМ 24
Кой и защо поставя уводната статия във вестник «
Зорница
» Вергилий Кръстев Уводната статия "Защита на религията" във в.
Кой и защо поставя уводната статия във вестник «
Зорница
» Вергилий Кръстев Уводната статия "Защита на религията" във в.
"Зорница" б. 41, от 13 октомври 1926 г. е на пастор Д. Н. Фурнаджиев. В тази уводна статия се говори, че според господствуващата църква, всички секти подкопават държавата и затова властта, за да укрепи и запази държавата, трябва да гонят сектантите.
към текста >>
"
Зорница
" б.
Кой и защо поставя уводната статия във вестник «Зорница» Вергилий Кръстев Уводната статия "Защита на религията" във в.
"
Зорница
" б.
41, от 13 октомври 1926 г. е на пастор Д. Н. Фурнаджиев. В тази уводна статия се говори, че според господствуващата църква, всички секти подкопават държавата и затова властта, за да укрепи и запази държавата, трябва да гонят сектантите. Църквата се стреми да се защитава с държавен закон и да се храни на държавната трапеза.
към текста >>
77.
Статия 4. Защита на Религията. Зорница, Г. XLVI, бр. 41,13.Х.1926, с. 1.
,
,
ТОМ 24
Защита на Религията
Зорница
, Г.
Статия 4.
Защита на Религията
Зорница
, Г.
XLVI, бр. 41,13.Х.1926, с. 1. пастор Д. Н. Фурнаджиев Много се е писало и говорило по тоя предмет напоследък, и голямо разногласие цари. Цялата подигната полемика се съсредоточава около съществени и повече несъществени спорове между господствующата църква и иноверците.
към текста >>
78.
Бележки на съставителя на Изгревът
,
,
ТОМ 24
"
Зорница
", бр.
Бележки на съставителя на "Изгревът" 1. Публикувани се трите статии на Стоян Ватралски във в.
"
Зорница
", бр.
38, бр. 39 и бр. 41 - Кои и какви са Белите Братя. 2. Предоставили сме "Бележки на състави теля" във връзка с тези три статии, с. 191-204, както и коментар към тяхотс.
към текста >>
"
Зорница
" - "Кои и какви са Белите братя (дъновистите)?
41 - Кои и какви са Белите Братя. 2. Предоставили сме "Бележки на състави теля" във връзка с тези три статии, с. 191-204, както и коментар към тяхотс. 205 -213. 3. Най-важното за мен откритие бе, че трите статии на Стоян Ватралски във в.
"
Зорница
" - "Кои и какви са Белите братя (дъновистите)?
" се предхождаше от уводни статии, напълно подходящи за онова, което е публикувано като статия на с. 3. Забележете, те се публикуваха на с. 3, докато уводните статии са на с. 1. 4. Ето защо, аз реших да публикувам тези уводни статии не само за документация, но и за проучване.
към текста >>
И съм ги публикувал след всяка уводна статия на в, "
Зорница
".
39, "Благословен" от пастор Тр. Димитров. Статия 3 - в брой 41, "Защита на религията" от пастор Д. Н. Фурнаджиев. 6. А за да защитя своето откритие, че Един е Онзи, който ръководи всичко, реших да поместя подходяща извадка от отпечатаната съборна беседа от 1926 г. "Свещеният огън".
И съм ги публикувал след всяка уводна статия на в, "
Зорница
".
А това е Словото на Учителя Дънов. 7. А за стражарите, които обграждат Изгрева по време на събора съм публикувал и статия от в. "Зорница", бр. 38, както извадки от Словото на Учителя от 22 август и 23 август 1926 г. Така че всичко е завързано в една духовна верига.
към текста >>
"
Зорница
", бр.
А за да защитя своето откритие, че Един е Онзи, който ръководи всичко, реших да поместя подходяща извадка от отпечатаната съборна беседа от 1926 г. "Свещеният огън". И съм ги публикувал след всяка уводна статия на в, "Зорница". А това е Словото на Учителя Дънов. 7. А за стражарите, които обграждат Изгрева по време на събора съм публикувал и статия от в.
"
Зорница
", бр.
38, както извадки от Словото на Учителя от 22 август и 23 август 1926 г. Така че всичко е завързано в една духовна верига. И то от Онзи, който е задвижил всичко. 8. Надявам се, че сега е ясно защо са публикувани оригиналните статии № 38, 39,41, както уводните статии на в. "Зорница" и извадки от Словото на Учителя по време на същия събор.
към текста >>
"
Зорница
" и извадки от Словото на Учителя по време на същия събор.
"Зорница", бр. 38, както извадки от Словото на Учителя от 22 август и 23 август 1926 г. Така че всичко е завързано в една духовна верига. И то от Онзи, който е задвижил всичко. 8. Надявам се, че сега е ясно защо са публикувани оригиналните статии № 38, 39,41, както уводните статии на в.
"
Зорница
" и извадки от Словото на Учителя по време на същия събор.
И трябва изучаване за да се отворят очите за тази духовна верига на Изгревът. 9. Ще публикуваме подходящи и запазени снимки от събора 1926 г. и на всички ще стане от ясно по-ясно, че това не е измислица, а един живот, който е бил на Изгрева, защото е имало Учител и е имало българи, които са вървели след Него. А фотографите са задвижени също от Онзи, който ръководи всичко. Ето това е най-важното.
към текста >>
79.
4.3. СТОЯН ВАТРАЛСКИ пастир-евангелист, родослужител, общественик, писател, поет, книжовник, автор на евангелски песни
,
,
ТОМ 24
Кой и какъв трябва да е българския представител в Америка,
Зорница
, Г.
2 (II.1925), с. 1-3.Павел Мишков 4.3.6. Себепосланник в Англия 4.3.7. На гости при общественика и патриота Ст. Ватралски, Петър Илиев 4.3.8.
Кой и какъв трябва да е българския представител в Америка,
Зорница
, Г.
45, бр.12 (18.III.1925), с. 3. Ст. Ватралски 4.3.9. Интервю със Ст. Ватралски, България и Америка.
към текста >>
При добрия другар на баща ми,
Зорница
, Г.
45, бр.12 (18.III.1925), с. 3. Ст. Ватралски 4.3.9. Интервю със Ст. Ватралски, България и Америка.
При добрия другар на баща ми,
Зорница
, Г.
45, бр. 21 (27.V.1925), с. 3-4. Н. Ив. Цаков 4.3.10. Мисията на Ватралски в Америка 4.3.11.
към текста >>
Стоян Ватралски,
Зорница
, Г.
6-8. Е. Спространов 4.3.12. Ноел Едуард Бъкстон и Стоян Кръстов Ватралски 4.3.13. Човека, общественика, учителя, писателя, идеалиста и родолюбеца, Ватралски на 70 години 4.3.14. Юбилейна годишнина 1860-1930 г.
Стоян Ватралски,
Зорница
, Г.
XLIX, бр. 13, (2.IV.1930), с.1, .Н. Ив. Цаков 4.3.15. Библията и Стоян Ватралски 4.3.16. Иван Вазов за "Битие" на Ст.
към текста >>
80.
4.3.8. Кой и какъв трябва да е българския представител в Америка
,
,
ТОМ 24
4.3.8. Кой и какъв трябва да е българския представител в Америка За българския представител в Америка
Зорница
, Г.
4.3.8. Кой и какъв трябва да е българския представител в Америка За българския представител в Америка
Зорница
, Г.
45, бр.12 (18.III.1925), с. 3. Ст. Ватралски Наближава година, откак съм в Америка, та познавам донейде как изглеждат нашите български работи от източния бряг на Атлантика. Важни случки и случайности като убийството на проф. Милев или нашествието (вчера) откъм Драгоман и Сливница, узнавам в Бостон тъй скоро, - да не кажа по-скоро, - както кога съм в Красно село.
към текста >>
81.
4.3.9. Интервю със Ст. Ватралски
,
,
ТОМ 24
При добрия другар на баща ми
Зорница
, Г.
4.3.9. Интервю със Ст. Ватралски България и Америка.
При добрия другар на баща ми
Зорница
, Г.
45, бр. 21 (27.V.1925), с. 3-4. Н. Ив. Цаков Г. Ватралски е познат у нас общественик.
към текста >>
Разбира се, той няма да ми се сърди, задето споделям с читателите на "
Зорница
" нашия разговор.
Радвам се, че съм отново в България. Сега съм спокоен, че не ми предстои да кръстосвам широките американски улици, по които безкрайни върволици от хвъркати автомобили угрозяват живота на всеки пешак. Засега в Америка се пада по един автомобил за всеки седем души. Там и работниците надничари си имат автомобили. Ние на Балканите трябва да сме благодарни, че можем да бъдем спокойни поне в това отношение - каза засмяно моят събеседник... Разделих се радушно с нашия сказчик, който бе така любезен да ме изслуша и да отговори на толкова мои въпроси.
Разбира се, той няма да ми се сърди, задето споделям с читателите на "
Зорница
" нашия разговор.
Н. Ив. Цаков.
към текста >>
82.
4.3.12. Ноел Едуард Бъкстон и Стоян Кръстов Ватралски
,
,
ТОМ 24
4.3.12. Ноел Едуард Бъкстон и Стоян Кръстов Ватралски Лондон и Красно село Сърдечности между английски министър и един скромен български писател
Зорница
, Г.
4.3.12. Ноел Едуард Бъкстон и Стоян Кръстов Ватралски Лондон и Красно село Сърдечности между английски министър и един скромен български писател
Зорница
, Г.
XLIX, бр. 28, (10.VII.1929), с. 3. Става вече един месец откак Ноел Бъкстон е министър. Това събитие за нас, българите, е най-интересната и значителна из външния свят новина. Особено за нещастните малцинства.
към текста >>
83.
4.3.13. Човека, общественика, учителя, писателя, идеалиста и родолюбеца Ватралски на 70 години
,
,
ТОМ 24
4.3.13. Човека, общественика, учителя, писателя, идеалиста и родолюбеца Ватралски на 70 години Юбилеят на Стоян Ватралски
Зорница
, Г.
4.3.13. Човека, общественика, учителя, писателя, идеалиста и родолюбеца Ватралски на 70 години Юбилеят на Стоян Ватралски
Зорница
, Г.
XLIX, бр. 13, (2.IV.1930), с. 1. Йос. Исаков Една странна фигура. Тя буди възторзи в едни, недоумение в други.
към текста >>
84.
4.3.14. Юбилейна годишнина 1860-1930 г. Стоян Ватралски
,
,
ТОМ 24
Стоян Ватралски
Зорница
, Г.
4.3.14. Юбилейна годишнина 1860-1930 г.
Стоян Ватралски
Зорница
, Г.
XLIX, бр. 13, (2.IV.1930), с. 1. Н. Ив. Цаков В тази колона, както сте забележили, поставяме портрети на видни държавници, писатели и хора, които са дали нещо на света и своята родина. Всички досега са били чужденци.
към текста >>
85.
4.3.22. Стоян Ватралски. Биографична справка
,
,
ТОМ 24
"
Зорница
", то той остава в очите на последователите на Учителя Дънов като честен, почтен и истински евангелски служител.
Макар че неговото творчество не е било прието. Днес то е непознато. И отхвърлено! 8. Понеже на събора през 1926 г. присъствува на "Изгрева" и го отразява във в.
"
Зорница
", то той остава в очите на последователите на Учителя Дънов като честен, почтен и истински евангелски служител.
Затова му издават публикацията в 2 отделни издания. 9. Ето защо включих неговото име и го застъпих с материала в "Изгревът", том XXIV. Освен това успях да намеря 2 негови снимки. А за събора през 1926 г. друг никой не е писал.
към текста >>
"
Зорница
". 12.
Също бива изпратен и друг фотограф, който публикува също снимки от събора 1926 г. във в. "Илюстрована седмица", които също публикуваме в този том. 11. Запитваха ме защо го застъпвам в "Изгревът". Ами защото е описвал събора на Бялото Братство 1926 г., публикувал го и защитава Учителя Дънов във в.
"
Зорница
". 12.
По онези години на голямото гонение срещу Учителя Дънов от държавата, от властите и обществото, е било голямо геройство да се намери един българин и да го защити. Намерил се е поне един. 13. А сега се намери друг българин да го включи в "Изгревът" том XXIV. Благодаря на Бога, че можах това да го направя! От съставителя на "Изгревът" Вергилий Кръстев.
към текста >>
86.
5.1. Ехото на Любовта. Когато Истината говори.
,
,
ТОМ 24
"
Зорница
" от м.
И тя дири този извор. А кой именно извор ще почерпи и утоли жаждата си за истината, правдата, мъдростта и любовта, които в себе си съдържат най-красивите елементи за един възвишен, чист, разумен и идеален живот? Ето въпросът, отговорът на който ще чакаме да ни посочи самото общество, но не чрез устатата или перото на неговите официални представители, а самото то като индивид и пряко с живота си! Само едно-едничко скромно пожелание имаме да отправим към синодалните оратори и пълномощници, то е, да бъдат много внимателни и не забиват повече гвоздеи върху пригвозденият, първите рани на когото още не са заздравели; и да не изпадат в положението на книжниците и фарисеите по времето на Христа, в какъвто случай "вместо да изпишат вежди, ще извадят очи"! Прочее, верни на цитираното мото: "Всичко изпитвайте, доброто дръжте", ние няма да убеждаваме никого да не слуша уважаемите братя синодални оратори, а тъкмо наопаки, най-искрено ги бихме молили да бъдат тъй благосклонни и масово да посещават и изслушват най-пристойно техните слова и беседи, като същевременно ги молим да отделят малко от скъпото си време и прочетат настоящето ни кратко изложение под рубриката "Един глас от народа" извлечено от страниците на уважаемия в.
"
Зорница
" от м.
септември 1926 г. в съкратен вид, написано от редакционният член-сътрудник г. Ст Ватралски, членовете на който комитет не се числят в редовете на окултните ученици и съмишленици, а в ония на широката народна маса от легитимираните официални вероизповедания и който им сътрудник след строго обективна преценка като общественик и публицист излага на ясен и добре разбираем език всичко онова, което е чул и видял. С това си обективно и вярно изложение самия редакционен комитет чрез своя член-сътрудник издига собствения им евангелизъм пред очите на обществото на подобающата му висота. Качества и прийоми, с каквито днес малцина, от кое да било вероизповедание, биха могли да се гордеят, за което ние най-горещо ги поздравяваме!
към текста >>
87.
5.2. Ехото на любовта и нейния автор. Бележки
,
,
ТОМ 24
"
Зорница
", Г.
И този самарянин се опитва чрез тази брошура да помогне на ранените, да ги превърже, излекува. Затова брошурата има няколко части: 1) Предговор, в който се съобщава за войната, която се води срещу Учителят Петър Дънов. 2) Изложението носи заглавието: Един глас от народа. Това са съкратени извадки от книжката на Стоян Ватралски "Кои и какви са белите братя (Дъновистите)". А те са отпечатани във в.
"
Зорница
", Г.
46, в бр. 38 от 22.IX. 1926 г., бр. 39 от 29.IX. 1926 г., бр.
към текста >>
88.
6.1. В Рилския стан на Всемирното Бяло Братство
,
,
ТОМ 24
"
Зорница
", - а ние бяхме причина за това, той не малко калай изяде за своята дързост и страшен шум се вдигна.
Кога ще се свърши света? Методи Ж. Марков За него писаха вестници като "Зора", Заря" и др., както лани, така и т.г. Посетиха го министри и цялата българска общественост иска да узнае нещо по- подробно за него. Навремето си, когато покойният Ватралски писа за братството във в.
"
Зорница
", - а ние бяхме причина за това, той не малко калай изяде за своята дързост и страшен шум се вдигна.
През 1936-а година с п-р Г. Н. Попов посетихме стана само за един ден; и г. Блек от Американския колеж беше тогава. Но тая година решихме семейно да посетим Белите братя там - в Рила. Дори малката, 6-годишна Красимира, геройски се изкачи пеша чак на върха.
към текста >>
89.
6.2. В стан Изгрев край София
,
,
ТОМ 24
Той е известен на нашата общественост със своите научни статии във вестници и списания като "
Зорница
", "Вегетариански преглед", "Камбана", "Свобода", "Ново общество", "Братство", "Заря", "Житно зърно", "Учителски вестник" и др.
Гласът ми от баритон се повдигна на тенор. Много съм доволен и щастлив, че намерих човешкия и божествен път, който води към Бога. Сега вече ставам сутрин рано и водя най- редовен живот, благодарение на великия Учител и неговото божествено учение. Г-н П. Пампоров е другият брат когото интервюирахме.
Той е известен на нашата общественост със своите научни статии във вестници и списания като "
Зорница
", "Вегетариански преглед", "Камбана", "Свобода", "Ново общество", "Братство", "Заря", "Житно зърно", "Учителски вестник" и др.
Г-н Пампоров е следвал в Православната семинария в Цариград и завършил философския факултет при Държавния университет. Автор е на "Отче наш", според полския философ Авг. Циешковски, "Целта на образованието", според Спиноза, "В хармония с безкрайното", според Р. У. Трайн, ученик на Емерсона, и някои други преводи. Сега е 40 годишен и е родом от Смолян.
към текста >>
90.
6.15. Български бранител, Методи Жеков Марков и Учителят Дънов. Бележки
,
,
ТОМ 24
"
Зорница
" през 1926 г.
Той се качва на 26 август 1926 г. след обяд, преспива там. На 27 август 1926 г. той присъствува още от 4 часа при откриване на деня на събора и престоява целия ден. Преживяванията си помества във в.
"
Зорница
" през 1926 г.
в брой 38,39 и 41. Веднага Михаил Стоицев от гр. Пловдив издава в отделна брошура под заглавие "Кои и какви са Белите братя (Дъновисти). Наблюдения и опит за преценка". В същото време тази брошура се издава в гр.
към текста >>
"
Зорница
", Методи Марков знае за Петър Дънов от методистките пастири Т. М.
и публикувани по-горе в точка 6.1. "В Рилският стан на Всемирното Бяло Братство". А на Методи Марков е било позволено при пребиваването на лагера на Рила да изнесе 12 лекции по Библията. По-голяма аудитория той никога не е имал през живота си. 5. Освен от Стоян Ватралски, от неговите статии във в.
"
Зорница
", Методи Марков знае за Петър Дънов от методистките пастири Т. М.
Делчев, Цв. Цветанов, Н. Н. Пулев, покойният д-р Стефан Томов. Теса му казали, че Петър Дънов лично е бил методистки проповедник в с. Хотанца, Русенско.
към текста >>
91.
8.2. Защо приех да участвам в поредицата издания «Изгревът», том XXIV?
,
,
ТОМ 24
"
Зорница
", хората са жадни за Словото, а това ни задължава да работим за Бога.
Сега ще съобщя една моя изненада. Отивайки на поредния концерт- рецитал, организиран от д-р Вергилий Кръстев, там аз срещнах близо десетина човека от посетителите в църквата "Д-р Лонг". Знам, че това не е случайно. Същият Дух, който работи на Изгрева, присъства и в "Д-р Лонг". Въпреки статията и писанията на пастир Христо Куличев във в.
"
Зорница
", хората са жадни за Словото, а това ни задължава да работим за Бога.
(Виж в. Зорница", бр. 4, м. април 2007 г. и бр.
към текста >>
Зорница
", бр.
Знам, че това не е случайно. Същият Дух, който работи на Изгрева, присъства и в "Д-р Лонг". Въпреки статията и писанията на пастир Христо Куличев във в. "Зорница", хората са жадни за Словото, а това ни задължава да работим за Бога. (Виж в.
Зорница
", бр.
4, м. април 2007 г. и бр. 5, май 2007 г.) След моите изявления, може да се достигне и дотам, че някои приятели могат да ми отправят упрека, че съм станал дъновист. Ще отговоря, че аз принадлежа като член на Евангелската методистка епископална църква в България и работя и ще работя за Божието дело в нея, понеже аз съм израсъл в нея и това е моята църква, която пазя.
към текста >>
92.
Ползвана литература
,
,
ТОМ 24
//
Зорница
, Г.
Речи, произнесени при погребението на 4 декември 1938 г. 6. Драганова, Т., Генчева, Цв., Цонева, Р. Хроника. Търновският край през Възраждането. В. Търново, ПИК, 1994.167 с. 7. Д-р Ригс и превода на Библията.
//
Зорница
, Г.
125, № 12, дек. 2001. 8. Кернс, Ърл. Християнството през вековете. История на църквата.
към текста >>
//
Зорница
, Г.
Стефан Томов. Русе, Методистката книжарница, 1896. 55 с. 11. Куличев, Хр. Учителят и лъжеучителите.
//
Зорница
, Г.
131, № 5, май 2007. 12. Кунчева, М. Те направиха много за България. Българските евангелисти милеят за духовното, патриотическо и културното процъфтяване на нашата страна. II Духовна светлина, май-юни 2001, с.
към текста >>
//
Зорница
, Г.
Извлечение из биографията му. // Християнски свят, Г. XIX, №5, май 1910. 20. Попов, М. Н. Заслужен юбилей.
//
Зорница
, Г.
45,18.III.1925. 21. Попов, М. Н. Манола Юрдан Икономова. // Духовна обнова. Г. VIII, № 10, 1929, с.
към текста >>
//
Зорница
, Г.
// Духовна обнова. Г. VIII, № 10, 1929, с. 33. 22. Попов, С. Евангелски ветерани.
//
Зорница
, Г.
51, 1931. 23. Славов, Ат. Пътят и времето. Светска биография на Петър Дънов. Т. 1. Началото.
към текста >>
Н
Зорница
, Г.
Иларион Макариополски. Слово за него и всебългарската борба за освобождението ни от църковно-духовно иго. София, Отечествен фронт, 1973.201 c. 25. Тодоров, Вл. Българското Евангелско Дружество и Възражданието.
Н
Зорница
, Г.
45, 24 юни 1925. 26. Томов, Стефан. Д-р Алберт Лонг (р. 1832 г. - п.
към текста >>
93.
4. Второ лятно училище на българските евангелски проповедници - Ловеч
,
,
ТОМ 24
"
Зорница
", държа сказката си върху "Длъжността на родителите към децата".
Текстът беше от Йоан 15:5 - "Защото без Мене не можете нищо да сторитеи Фил. 4:13 "Всичко мога чрез Христа, който ме укрепява". Понеделник, 2-й август, Р. Томсон, директор на Научно-богословското училище в гр. Самоков и бивш редактор на в.
"
Зорница
", държа сказката си върху "Длъжността на родителите към децата".
Тази сказка обнародваме в този брой. Приятно ни е да напомним, че на сказката присъствуваха мнозина от Ловченските граждани, един от които изказа своята благодарност за практическите и твърде хубави мисли тъй живо изложени. "Родителите в България имат нужда от учители, каза той, които да ги наставляват как да възпитават децата си. По моралното и религиозно възпитание на децата има много да се работи в нашето отечество." Вторник, 3-й август, сказка върху "Влиятелна проповед"от Д Фурнаджиев, пастир на Евангелската Черква в Кюстендил. Тази сказка беше специално назначена за проповедници.
към текста >>
94.
3. Защо Петър Дънов не стана евангелски проповедник
,
,
ТОМ 24
"
Зорница
" за защита на Петър Дънов.
В София като идва, още не е имал познати и затова е прекарвал в една страноприемница на ул. "Леге", на протестантите. Там е пренощувал, там е имало легла за преходящи техни хора. Но понеже те са го познавали като техен човек, са го приемали с охота. Така че връзките с евангелистите не са скъсани, но Той тръгва по свой път Минават много години и десетилетия и единствен протестантския проповедник Стоян Ватралски идва на събора през 1926 г.в София, присъствува на събора и след това издава няколко статии във в.
"
Зорница
" за защита на Петър Дънов.
Тази защита е отпечатана в книжка и носи заглавието "Кои и какви са Белите братя? " Спомням си един такъв случай. Беше дошъл един евангелски проповедник да се види с Учителя. Той или беше съученик на Учителя от протестантското училище от Свищов* //Забележка на съставителя. Това е Цветан Цветанов, виж "Изгревът", том VI, с.
към текста >>
95.
17. Евангелската методистка мисия и протестантско училище в Свищов
,
,
ТОМ 24
"
Зорница
" от 1926 г.
6-7 (VI-VII.1924), с. 65-67, д-р Стефан Томов публикува срещу Петър Дънов статията "Теософия и дъновизъм" - в 2 части. Виж Раздел IV, точка 1.З.А. 3). Бележките ми по публикацията виж в Раздел IV, точка 1.3.Б.] Друг протестантски проповедник, който се застъпва за Учителя, това е Стоян Ватралски, който е поет, идеалист, есеист и сказчик. В органа на протестантите в.
"
Зорница
" от 1926 г.
в брой 38, 39 и 41 той помества статии озаглавени "Кои и какви са Белите братя (дъновистите)". По-късно тези статии с разрешение на автора им бяха отпечатани в Пловдив в отделни книжки и представляваха една хубава защита на Учението на Учителя. Ватралски присъствува на събора на Бялото Братство през месец август 1926 г. Това е същият събор, когато жандармерията е блокирала Изгрева и по заповед на градоначалника на град София съборът е бил забранен, но след намесата на министър председателя Андрей Ляпчев, тази възбрана е била премахната и съборът е бил проведен на 26-27 август, като Ватралски присъствува през тези дни на Изгрева и неговите впечатления са отбелязани в тези статии. Така че те представляват един исторически източник, какво представляват съборите на Бялото Братство, Забележете сега, че никой от нашите приятели и ученици не седна и не описа как се провеждат съборите на Бялото Братство.
към текста >>
96.
3. Великите българи и Петър Дънов
,
,
ТОМ 24
"
Зорница
" от м.
Те го отхвърлят. А защо? Защото ги управлява Духът на Заблуждението. И дойде време да говорим и за него. 3.11. И като потвърждение на това, за моя най-голяма изненада ми донесоха в.
"
Зорница
" от м.
април, 2007 г., бр. 4, където на с. 3 има кратки бележки от редактора на този вестник Христо Куличев. Тя е озаглавена "Какво става у нас? " Той обявява, че Петър Дънов е лъжехрист и лъжепророк.
към текста >>
*
Зорница
, Г.
Няма как по друг начин да излезе в този вестник. Издава го фондация «Духовност и милосърдие» и има претенцията, че е орган на евангелистите в България. 3.12. Публикуваме бележките "Какво става у нас? " Тя е приложена тук. Какво става у нас?
*
Зорница
, Г.
131, бр. 4, 04.2007, с. 3. Това, което става у нас, показва колко е важно църквата да бъде наистина светлина и сол в света. Свидетели сме и на един факт, който показва наяве каква голяма хитрина проявяват управляващите, като отклоняват народа от проблемите, които са му създали, и го насочват да избира "великите" българи. Унизително за нашето общество е, че бяха посочени личности, които са велики със своята безличност.
към текста >>
"
Зорница
", бр.
И този човек е избран от българите за втори най-велик българин. Тежко и горко на българския народ. Но "блажен е този народ, на когото Бог е Господ". (Псалом 33:12) Докато нашия народ не познае и не приеме, че Христос е Пътят и Истината и Животът, от който всички ние се нуждаем, нашият преход ще продължава, ще продължаваме да бъдем лъгани и животът ни няма да радва никого.* И*Забележка на съставителя: Подпис няма, но редактор на вестника е Христо Куличев. 3.13. Донесоха ми и следващия брой на в.
"
Зорница
", бр.
5 от м. май, 2007 г. На уводната статия имаше заглавие "Учителят и лъжеучителите", подписана от пастир Христо Куличев. Прочетох статията му и разбрах, че този редактор на в. "Зорница" изобщо не познава нито историята на Школата на Учителя Дънов, нито Учението му, нито е чел нещо от Словото му.
към текста >>
"
Зорница
" изобщо не познава нито историята на Школата на Учителя Дънов, нито Учението му, нито е чел нещо от Словото му.
"Зорница", бр. 5 от м. май, 2007 г. На уводната статия имаше заглавие "Учителят и лъжеучителите", подписана от пастир Христо Куличев. Прочетох статията му и разбрах, че този редактор на в.
"
Зорница
" изобщо не познава нито историята на Школата на Учителя Дънов, нито Учението му, нито е чел нещо от Словото му.
Това е факт. За доказателство на това мое твърдение, към раздела "Духът на Истината" публикувах цяла беседа от Учителя Дънов за Новата епоха. А в раздела "Духът на Заблуждението" включих и два материала от Учителя Дънов, за да се разбере какво означава Духът на Заблуждението: "Откровението на Бога и Духът на Заблуждението" и "Ако изпълнявате Волята Божия, ще се проявите като човек". 3.14. В края на статията си пастир Куличев обявява, че Петър Дънов е лъжеучител и че Учението му няма нищо общо с християнството и неговия създател Исус Христос. А този редактор не знае, че Исус Христос не е създател на Християнството, нито на църквата, независимо дали е Византийска или Римска.
към текста >>
Учителят и лъжеучителите**
Зорница
, Г.
В края на статията си пастир Куличев обявява, че Петър Дънов е лъжеучител и че Учението му няма нищо общо с християнството и неговия създател Исус Христос. А този редактор не знае, че Исус Христос не е създател на Християнството, нито на църквата, независимо дали е Византийска или Римска. Неговото учение е дадено в Евангелие от Йоана, гл. 14. 3.15. Публикуваме и тази статия от пастир Христо Куличев.
Учителят и лъжеучителите**
Зорница
, Г.
131, бр. 5, 05.2007, с. 1. Бог е създал човека по свой образ и в душата му Бог е заложил жаждата за безсмъртие, стремежа към истината, любовта, справедливостта. Човекът е личност с духовни интереси. Точно с тези негови духовни интереси спекулират много лъжеучители.
към текста >>
97.
4. Послеслов. Вергилий Кръстев
,
,
ТОМ 24
"
Зорница
", бр.
4. Послеслов Вергилий Кръстев 1. Изминаха три години, откакто моя ръководител и Онзи, който ръководи поредицата "Изгревът" ми наредиха "Изгревът" том XXIV да бъде за евангелистите и връзката им с Учителя Дънов. Бях изненадан. И в безизходица. 2. Дотогава знаех само отчасти за Стоян Ватралски от неговите публикации във в.
"
Зорница
", бр.
38, 39, 41 (от 22.IX.-13.X. 1926 г.) в защита на Учителя Дънов. Бях запознат подробно с тях. 3. Бях чел някои статии от в. "Български бранител" на Методи Марков за живота на Изгрева, като някои от тях бях публикувал. 4.
към текста >>
98.
270. Когато аз напусна земята ще ви оставя един извор
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Както
Зорницата
блести на небето, така ще блестят през вековете невидимите с просто око думи на камъка: Чистота, Вечно обновление-проявеният, новият човек.
Един ден Учителят ме заведе при него и каза: "Сега всички неща в света ще станат тъй, както тук направихме всичко. Нашите енергии отидоха в света и работят - водата от извора тръгна на път." Учителят помоли един брат да ни фотографира - Владо и мен на извора, което той веднага изпълни. (Забележка: Виж "Изгревът" т. XXII, снимка № 102) В древността са вярвали, че написаното на камък се сбъдва. Записа се и сега на камък съдържанието на Новия живот, който иде да замести един стар изчерпан отживял порядък - порядъкът на тъмните сили, които от хиляди години управляват земята и създадоха най-големите нещастия на човека.
Както
Зорницата
блести на небето, така ще блестят през вековете невидимите с просто око думи на камъка: Чистота, Вечно обновление-проявеният, новият човек.
Петте добродетели, силата, която вечно дава Любовта. Сплотеност в Доброто, победа на Духовното начало. Сега светлината написа на камъка своя вечен завет, своя неизлечим печат. Сега се роди една идея в камък и вода - и стана плът и кръв на земята. Тя не може да не стане плът и кръв и в душите, умовете и сърцата на човеците, които жадуват за Истината.
към текста >>
99.
ЯНУАРИ 1924 г. - 25 ДЕКЕМВРИ 1924 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Зорница
Русева хареса моята ръчна бродерия и каза да отида пак.
Не, той завинаги остава вън от моята орбита. Аз съм гладна, гладна за топла и достатъчна храна, но не смея да отида в „Опълченска”, дордето пак не направя предварително вноска. Вървя по улиците. Чупя пръсти и се моля: Боже, помогни ми за таксата! Стори чудо, Бащице Ти мой!
Зорница
Русева хареса моята ръчна бродерия и каза да отида пак.
Взех 60 лв., но що са те в сравнение огромната сума, която ми трябва? Тези дни се нахраних в „Опълченска”, но свърших работа за трима. Измих всички чинии, пода, дори галошите на гостите. Трябва пак да отида, иначе изнемогвам; дано пак има за мене работа. Храня се само по веднъж в денонощието.
към текста >>
Отивам при
Зорница
Русева и тя ми дава бродерии за новото й бебче.
Още утре ще внеса таксата и аз, заедно с другите ще се явя на изпит. Господи, благодаря Ти! 1 ЮНИЙ [1924 г.] Учителят беше дал задача всички школници да внесат по 300 лв. за една благородна задача. Няма преграда, щом Учителят каже нещо.
Отивам при
Зорница
Русева и тя ми дава бродерии за новото й бебче.
Изработвам ги чудесно и изпрани, изгладени й ги давам. Задачата ми е изпълнена. Питаме где и как живея. При нея е немската й компаньонка Герда. Казвам на Зорница Русева всичко.
към текста >>
Казвам на
Зорница
Русева всичко.
Отивам при Зорница Русева и тя ми дава бродерии за новото й бебче. Изработвам ги чудесно и изпрани, изгладени й ги давам. Задачата ми е изпълнена. Питаме где и как живея. При нея е немската й компаньонка Герда.
Казвам на
Зорница
Русева всичко.
Как хлябът ми замръзва, как коминът връща и пр., а пък аз вече уча. Герда се обажда: - Нека дойде при мене - самичка ме е страх в стаята. А тя живее в сутерена - стаи светли, топли и широки. - Да дойде, казва господарката. Нека дойде.
към текста >>
Зорница
Русева ме покани в техния сутерен срещу четиридневен шев месечно.
Наесен ще се явявам на поправителен и - Господ да ми е на помощ по-нататък. А къде изчезнаха лазурните очи. Никъде не виждам Лучия Микелети, като че вдън земя пропадна. За някои тази дата е фатална, мен носи щастие. Пиша тия редове в нова квартира - Дом Русев - „Върбица” 10.
Зорница
Русева ме покани в техния сутерен срещу четиридневен шев месечно.
Мъжът й ме посрещна днес, даде ми ключовете и ми каза: - Добре дошла! Стая и кухня. Даже и чешма, даже и машина за готвене - зимниче и барака. Боже, Боже, Боже! Ето ми го бялото чисто легло.
към текста >>
Работих два дена на
Зорница
- доволна е.
Свечерява се. Спускам белите завески, отварям ламбата. Колко е хубаво! Благословено да е 13 число! Благословени да са Русеви, че ме приеха под техния покрив.
Работих два дена на
Зорница
- доволна е.
Работя бърже и хубаво, това й допада. Радвам се, че ще мога да отработвам наема си за моя широк и слънчев сутерен. Не мога да се нарадвам. Имам си собствен ключ, мазичка за въглища и барака за дърва, електрическа лампа и контакт, просто - разкош. Тъй е хубаво, хубаво при мене.
към текста >>
Той е брат на
Зорница
, току-що дошел от Русе.
Сега се е „прехвърлил” на педагогията... 15 ОКТОМВРИЙ 1924 г. Богомил [Малджиев от гр. Русе - виж “Изгревът”, т. I, с. 602-604] също записа право.
Той е брат на
Зорница
, току-що дошел от Русе.
Идва понякога да си приказваме. Живее в съседната стая. „Онзи” го обикаля. Показва му големите си шаранови уста. Не, еврика, не шаран, а октопод.
към текста >>
Зорница
е облечена като принцеса.
- Той, щом като изгубих спокойствието си. Щом току-що запалената у мен светлина клони да изгасне, щом не можейки да уча заспивам над урока си. Но, не беше ли тъй и преди да го срещна? Не ми ли се явиха и тогава ужасни спънки, които по чудо преодолях!? Сега пак ще преодолея, но трябва да събера всичките си душевни сили, всичката си воля, иначе ще се върна по-назад, отколкото бях преди... 1 ДЕКЕМВРИ 1924 г.
Зорница
е облечена като принцеса.
Нейните копринени рокли, обнизани с лъскави синци, злато и сребро са тъй хубави! Моята премяна при нейната прилича на сухи, есенни листа, попаднали в пролетна градина. Почти сме еднакви на възраст, но тя цъфти като роза, окичена с благоуханни листенца, докато аз се оглеждам непрестанно в своето небивало невежество, самотност и бедност. Сънувах чуден сън. Че той ми е писал дълго писмо, което аз напразно се мъча да разбера.
към текста >>
100.
Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Зорница
ми подари 2 м.
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година Нова година 1925 г. Газя из дебрите на V клас.
Зорница
ми подари 2 м.
зефир за блузичка. Та нали постоянно минават през ръцете ми мек фланелен плат, хасе, поплини, бархети и др. Веднага си ушивам блузичка. Взимам да плета и бели шалчета от японска коприна. Някой изплел на Учителя и ето, братята си поръчват такива шалчета при мене.
към текста >>
Зорница
ми подари зефир за блузичка.
До учебниците ми, любимото плетиво - шалче - за него. То ще увие врата му два пъти и пак на широк възел може да стане под гушата; то ще лежи върху любимите му гърди, където слагам главата си и слушам да бие сърцето му. Кога ще се завърне - ставам и зачертавам на календаря още 1 ден. 1 ЯНУАРИ 1925 г. Заработих 120 лв.
Зорница
ми подари зефир за блузичка.
Снощи пак така тържествено посрещане на Новата година. Големите три електрически глобуса заливат залата с богата светлина. А върху масите! Чудо - купища орехи, ябълки, портокали, смокини, лимони, сливи, халви; а белите малки хлебчета са толкоз много и тъй хубави! Освен това пак сладък пилаф в грамадни съдове, а също и жито с орехи.
към текста >>
Вега блести като нежна девойка, а от изток руменее
зорница
- предвестник на близкото утро.
8 ЯНУАРИ 1925 г. Излет до Витоша. Земята е затрупана със сняг. Небето ведро -звездно. На запад клони пълният диск на Луната.
Вега блести като нежна девойка, а от изток руменее
зорница
- предвестник на близкото утро.
Витоша едвам се очертава в дрезгавината. Тя вече ни лъха със здравия си дъх и ни зове нагоре. Тя е нашият Ханаан. Върху нея оставяме всичките си мъки и пречистваме задимената си кръв. Зад нас е цяла осветена София.
към текста >>
Между гостите сияе красивата
Зорница
с мъжа си, мъдрата генералка, побелелия полковник, младия поручик, лекаря, адвоката, надничаря, шивачката.
Небето се отворило над нас и няма вече граница между тук и отвъд. Ето го и Влад, който знае само един обяд в денонощието, и Генчо [Алексиев - виж “Изгревът”, т. X, с. 248-253]художникът, който ме научи бавно да дъвча гевреците. Ето ги бедните, ето ги богатите - всички сме равни.
Между гостите сияе красивата
Зорница
с мъжа си, мъдрата генералка, побелелия полковник, младия поручик, лекаря, адвоката, надничаря, шивачката.
Братство, равенство! Любов! Денят преваля, идва нощта, а ние още пеем да добием сила за утре, за нов подвиг и дела, за труд и радост. 27 ЯНУАРИ 1925 г. Борис дойде с двамина още братя [Николай Дойнов, Стефан Дохнов - “Изгревът”, т.
към текста >>
Влиза
Зорница
и ме вика за вечеря.
Сега пак скърб ме подтисна и пак не мога да уча. Тази вечер Учителят е канен у хазаите. На вечерята е поканен и Андрей Стоянов. Нито мисъл, че и аз ще бъда горе, затова се измих и седнах да се храня - зелева чорба със ситен праз. Но ето, че се чука на вратата.
Влиза
Зорница
и ме вика за вечеря.
Учителят, сам Той казал да ме повикат. Чак страшно ми стана от радост и изненада. Дори не смеех да повярвам. Но тя настояваше. И аз, аламинут облякох пак оная моя бяла рокличка с дълбоките гънки и дълги ръкави, препасани с широк колан, обух древните си сандали и спуснах отпред дебелите си прошарени вече дълги сплитки.
към текста >>
Зорница
ми се усмихваше ласкаво.
Та аз ще умра от радост. Та аз ще си глътна езика от срам. Има и други гости - цяло семейство. Но Учителят ме гледа благо. Пита ме как съм, върви ли учението.
Зорница
ми се усмихваше ласкаво.
Също и мъжът й. Моят Славчо навярно спеше вече. Гувернантката беше с нас. Малко си поговорихме по немски. Тя е годеница на този Gundert, който има книгоиздателство в Мюнхен.
към текста >>
Зорница
има толкоз много обувки; едва ли не за всяка рокля.
Жечо мисли, че съм болна, поне аз тъй му казвам. Не е весело винаги да си млад и здрав, и да не сложиш от дълго време нова дреха и здрава обувка. Но що да правя като сама си избрах жребия. Ето Михаил Краев иска да ми купи всичко; но трябва да му стана първом годеница, второ - жена, трето -майка на неговите деца. А пък аз съм влюбена в граф Folletti, който няма хабер от сиромашия.
Зорница
има толкоз много обувки; едва ли не за всяка рокля.
Здравка и Соничка също имат всичко каквото пожелаят, но с мене не е така. Може би Гълъбът би ми помогнал, но как? Това би ме обидило; това би било равно на падение. Та аз го обичам. Аз не искам той да купи от мен дори една усмивка.
към текста >>
Не е Дафинка, не е и
Зорница
.
Моли да не я търся на посочения адрес, защото нямало да я намеря. Сумата ми изпращала за насърчение в училището. Напомня ми да бъда щедра, както небето е щедро към мен. Коя е тя? Напразно ровя в паметта си да я разпозная между моите близки.
Не е Дафинка, не е и
Зорница
.
Те нямат такъв маниер. Да не би пък това да е мъж под женско име. Не зная, но ясно ми е, че Бог бди над мен, че Той ме обича. Веднага си купих галоши и малка тенджерка за готвене. Аня ми подари красив малък чайник.
към текста >>
Но изглежда, че и на
Зорница
тежат тия ситни пари, събирани лев по лев; сигурно й горят шъпата, когато й ги давам, че днес ме настигна по стълбата и насълзена ми ги върна.
Чудеше се, че не живея заедно със сестрите си. Да, има право да пита, но как да му отговоря, че всеки върви по пътя начертан от своите вътрешни стремежи. Тежат ми тия 200 лв., които давам на хазаите си свръх работата у тях. По този начин ми се отнема последния залък... Наистина аз изнемогвам. Господи, Господи!
Но изглежда, че и на
Зорница
тежат тия ситни пари, събирани лев по лев; сигурно й горят шъпата, когато й ги давам, че днес ме настигна по стълбата и насълзена ми ги върна.
Господи, Господи, благодаря Ти! Тя се задоволява с тия 4 дена в месеца - защото разбрала, че аз усърдно работя. [Заб. Случаят е описан и през юли 1924 г.] 15 АПРИЛ 1925 г. Учителят е Ангел Божи. Какво прекрасно лице!
към текста >>
Зорница
казва, ако искал можел да ме облече само в коприна.
Нима бедните хора могат тъй сърдечно да пеят? Нима те са весели и щастливи като мене. О, земята пее под стъпките ми. Слънцето приглася на моята песен. Той е богат и пребогат.
Зорница
казва, ако искал можел да ме облече само в коприна.
Как така ще ме облече, когато съм едвам в V кп. и още дълъг ученически път ме чака. По-важно е умът ми да свети, отколкото дрехите. Но защо Жечо не желае да работим за VI кп.? Казва, че не може да понася да обичам други хора.
към текста >>
Но в какво „отношение” разбира той, да не би за онова „свила и злато”, за което загатна
Зорница
. Охо!
Като че ли ме е чакал, ето, тръгна да си отива. 6 АПРИЛ [1926 г.] Той дойде при мен, но защо вместо радост ми донесе скърб, усрамване, горчивина. Да, каза ми, че заемайки такъв пост, той трябва да се пази. Защо да не приема неговото схващане? Тогава ще видя колко много по-хубаво ще ми бъде във всяко отношение?
Но в какво „отношение” разбира той, да не би за онова „свила и злато”, за което загатна
Зорница
. Охо!
Охо! Срам ме беше да го слушам. Едно от двете. Или аз не разбирам душата му, или той не ме разбира. 12 АПРИЛ [1926 г.] Учителят ми даде цигулка.
към текста >>
НАГОРЕ