Търсене в текстове за 'Дървен'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 172 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2) Болести на гърдите - Боян Боев (1883 – 1963)

1.3. Да се намазват гърдите и гърба на болния с чисто дървено масло.
Пиенето на гореща вода е добро средство за лекуване на тази болест. Тогава за микробите няма почва в организма. Употребяването на гореща вода да става в първите периоди на туберкулозата. 1.2. В първия период на туберкулозата болният може да практикува дълбоко дишане: запушване на дясната ноздра и вдишване през лявата, после обратното. Такива упражнения трябва да се правят три, шест или десет пъти сутрин, на обед и вечер. 1.3. Да се намазват гърдите и гърба на болния с чисто дървено масло. Да се правят разтривки с дървеното масло по гърба и гърдите. Дървеното масло, което е намазано, да се остави да попие в кожата. 1.4. Измиване с топла вода на слабините всяка вечер. Десет дена да си мият слабините и после няколко дена почивка. След това пак да ги мият десет дена и т. н.
към текста >>

Да се правят разтривки с дървеното масло по гърба и гърдите.
Тогава за микробите няма почва в организма. Употребяването на гореща вода да става в първите периоди на туберкулозата. 1.2. В първия период на туберкулозата болният може да практикува дълбоко дишане: запушване на дясната ноздра и вдишване през лявата, после обратното. Такива упражнения трябва да се правят три, шест или десет пъти сутрин, на обед и вечер. 1.3. Да се намазват гърдите и гърба на болния с чисто дървено масло. Да се правят разтривки с дървеното масло по гърба и гърдите. Дървеното масло, което е намазано, да се остави да попие в кожата. 1.4. Измиване с топла вода на слабините всяка вечер. Десет дена да си мият слабините и после няколко дена почивка. След това пак да ги мият десет дена и т. н. 1.5. Всяка вечер без прекъсване да си мие краката с топла вода.
към текста >>

Дървеното масло, което е намазано, да се остави да попие в кожата.
Употребяването на гореща вода да става в първите периоди на туберкулозата. 1.2. В първия период на туберкулозата болният може да практикува дълбоко дишане: запушване на дясната ноздра и вдишване през лявата, после обратното. Такива упражнения трябва да се правят три, шест или десет пъти сутрин, на обед и вечер. 1.3. Да се намазват гърдите и гърба на болния с чисто дървено масло. Да се правят разтривки с дървеното масло по гърба и гърдите. Дървеното масло, което е намазано, да се остави да попие в кожата. 1.4. Измиване с топла вода на слабините всяка вечер. Десет дена да си мият слабините и после няколко дена почивка. След това пак да ги мият десет дена и т. н. 1.5. Всяка вечер без прекъсване да си мие краката с топла вода. 1.6. Туберкулозният да прекара на планина, висока 2000 м един летен сезон.
към текста >>

1.17. Всяка сутрин и вечер преди лягане да приема по една лъжица чисто дървено масло.
1.15. След като ври царевицата един час, да пие от царевичната вода. 1.16. Всеки ден да прави бавни разходки сутрин и вечер – всичко два часа на ден. Сутрин ако ходи, може вечер да не ходи. Всеки ден да увеличава разходките, но да бъде в гора, за да приеме магнетичните еманации на дърветата. От застой често се влошава положението на болния: тогава у него се явява едно инертно състояние и той постоянно си внушава отрицателни неща. 1.17. Всяка сутрин и вечер преди лягане да приема по една лъжица чисто дървено масло. Ако има кръвоизлив от белия дроб, не се правят дихателни упражнения, за да не се разкъсат повече капилярни съдове и да се усили кръвотечението. 2. Съвети при слабогръдни, предразположени към туберкулоза Учителя даде следния съвет на един слабогръден, предразположен към туберкулоза: 2.1. Да употребява корите на киселите ябълки. Да дъвче корите дълго време, за да приеме всички сокове от корите, и след това да ги изплюва.
към текста >>

7.2. Да се правят разтривки на гърба с дървено масло.
7. Схванат гръбнак Един младеж от Ямбол е страдал от воден плеврит. Водата се всмукала, плевритът преминал, но сега му беше схванат гръбнакът и не можеше да го движи. Учителя каза: 7.1. Да се пече на слънце. 7.2. Да се правят разтривки на гърба с дървено масло. Разтривките да вървят отгоре надолу. 7.3. Болното място на гръбнака да се маже с дървено масло.
към текста >>

7.3. Болното място на гръбнака да се маже с дървено масло.
Водата се всмукала, плевритът преминал, но сега му беше схванат гръбнакът и не можеше да го движи. Учителя каза: 7.1. Да се пече на слънце. 7.2. Да се правят разтривки на гърба с дървено масло. Разтривките да вървят отгоре надолу. 7.3. Болното място на гръбнака да се маже с дървено масло.
към текста >>

2. 3) Болести на кръвоносната система - Боян Боев (1883 – 1963)

7.4. Мазане на обрива с чисто дървено масло.
Ако кръвоизливът спре по-рано, да не се взема повече прах. 7. Копривна треска 7.1. Най-напред се взема рициново масло. 7.2. Чист въздух, умерена топлина в стаята. 7.3. Пиене на гореща вода с чаена лъжичка. 7.4. Мазане на обрива с чисто дървено масло. 7.5. Диета изключително млечна: прясно и кисело мляко. А може да се употреби и следната диета: печен лук, варени картофи, картофена супа. Ще се избере една от двете диети. 7.6. Всяка вечер миене на краката с топла вода. 8. Рак
към текста >>

12.1. Болният да употребява чесън: няколко скилидки да се счукат, да се смесят с дървено масло и да се вземат вътрешно.
Да прави слънчеви бани преди обяд. Главата да бъде на сянка. Скрофулите се лекуват чрез слънце. Ще почне с петнадесет минути и постепенно ще увеличава времето на слънчевите бани. 12. Артериосклероза 12.1. Болният да употребява чесън: няколко скилидки да се счукат, да се смесят с дървено масло и да се вземат вътрешно. Може да се употребява и чеснова есенция. 12.2. Всяка вечер да си измива краката с топла вода, за да подобри кръвообращението. 12.3. Да не употребява спиртни питиета. 12.4. Спокойствие, никакви тревоги. 12.5. За известно време суровоядство.
към текста >>

13.5. Да употребява следната храна: сурови настъргани моркови с малко лимон и дървено масло; варено цвекло с дървено масло и лимон; прясна коприва, само попарена с вода, пак с дървено масло и лимон; варено жито вместо хляб.
Тя помага за спадане на кръвното налягане. Изобщо, болният трябва да приема по-малко течности и по-малко течни храни. 13.3. Вегетарианство. 13.4. Да се избягват кисели, лютиви и солени храни. Храната да бъде слабо солена. 13.5. Да употребява следната храна: сурови настъргани моркови с малко лимон и дървено масло; варено цвекло с дървено масло и лимон; прясна коприва, само попарена с вода, пак с дървено масло и лимон; варено жито вместо хляб. Хляб няма да яде, докато трае този режим. Този режим помага много при високо кръвно налягане. 13.6. За известно време да се приложи суровоядство. 14. Ниско кръвно налягане 14.1. Засилване на храната.
към текста >>

3. 4) Болести на храносмилателната и отделителната системи - Боян Боев (1883 – 1963)

4.2. Да употребява за храна мляко с кафе, варен праз, варен лук, варени моркови, варено цвекло, цветно зеле и варена бамя като салата – да се излее водата и бамята ще се яде с лимон и дървено масло.
4. Киселини в стомаха Една сестра от провинцията имаше киселини в стомаха и болки под лъжичката към обед и към 4 ч. следобед. Имаше и силни стомашни оригвания. Учителя ѝ даде следните наставления: 4.1. Да има вяра, да не се безпокои. 4.2. Да употребява за храна мляко с кафе, варен праз, варен лук, варени моркови, варено цвекло, цветно зеле и варена бамя като салата – да се излее водата и бамята ще се яде с лимон и дървено масло. Изобщо, да употребява лесносмилаема храна. 4.3. Измиване на краката всяка вечер до колената с топла вода. 4.4. Няколко пъти на седмица да си измива слабините с топла вода. 5. Силни стомашни болки Един брат имаше силни стомашни болки.
към текста >>

6.1. Първи ден: сутринта се приема няколко чаши гореща вода за промиване на стомаха и червата и след това – една кафена чашка дървено масло преди ядене.
5.3. Пиене на гореща вода. 5.4. Пиене на отвара от равнец. 5.5. При слаб стомах да се употребява препечен хляб, който да се натопи във вода и да се яде. 6. Язва на стомаха или на дванадесетопръстника За един случай на язва на стомаха Учителя даде следните наставления: 6.1. Първи ден: сутринта се приема няколко чаши гореща вода за промиване на стомаха и червата и след това – една кафена чашка дървено масло преди ядене. Вечерта също се приема гореща вода и след това – кафена чашка дървено масло. Един-два часа след дървеното масло се взема житена вода. 6.2. Втори ден: същото по отношение на горещата вода и дървеното масло, а вместо житена вода – овесена вода. 6.3. Трети ден: също като първия ден, само че вместо житена вода се взема картофена супа. 6.4. Четвърти ден: както първия ден, само че вместо житена вода се взема смокинена чорба без твърдите части.
към текста >>

Вечерта също се приема гореща вода и след това – кафена чашка дървено масло.
5.4. Пиене на отвара от равнец. 5.5. При слаб стомах да се употребява препечен хляб, който да се натопи във вода и да се яде. 6. Язва на стомаха или на дванадесетопръстника За един случай на язва на стомаха Учителя даде следните наставления: 6.1. Първи ден: сутринта се приема няколко чаши гореща вода за промиване на стомаха и червата и след това – една кафена чашка дървено масло преди ядене. Вечерта също се приема гореща вода и след това – кафена чашка дървено масло. Един-два часа след дървеното масло се взема житена вода. 6.2. Втори ден: същото по отношение на горещата вода и дървеното масло, а вместо житена вода – овесена вода. 6.3. Трети ден: също като първия ден, само че вместо житена вода се взема картофена супа. 6.4. Четвърти ден: както първия ден, само че вместо житена вода се взема смокинена чорба без твърдите части. 6.5. Петият ден е като първия; шестият е като втория и т. н.
към текста >>

Един-два часа след дървеното масло се взема житена вода.
5.5. При слаб стомах да се употребява препечен хляб, който да се натопи във вода и да се яде. 6. Язва на стомаха или на дванадесетопръстника За един случай на язва на стомаха Учителя даде следните наставления: 6.1. Първи ден: сутринта се приема няколко чаши гореща вода за промиване на стомаха и червата и след това – една кафена чашка дървено масло преди ядене. Вечерта също се приема гореща вода и след това – кафена чашка дървено масло. Един-два часа след дървеното масло се взема житена вода. 6.2. Втори ден: същото по отношение на горещата вода и дървеното масло, а вместо житена вода – овесена вода. 6.3. Трети ден: също като първия ден, само че вместо житена вода се взема картофена супа. 6.4. Четвърти ден: както първия ден, само че вместо житена вода се взема смокинена чорба без твърдите части. 6.5. Петият ден е като първия; шестият е като втория и т. н. Всичко това се повтаря десет дена.
към текста >>

6.2. Втори ден: същото по отношение на горещата вода и дървеното масло, а вместо житена вода – овесена вода.
6. Язва на стомаха или на дванадесетопръстника За един случай на язва на стомаха Учителя даде следните наставления: 6.1. Първи ден: сутринта се приема няколко чаши гореща вода за промиване на стомаха и червата и след това – една кафена чашка дървено масло преди ядене. Вечерта също се приема гореща вода и след това – кафена чашка дървено масло. Един-два часа след дървеното масло се взема житена вода. 6.2. Втори ден: същото по отношение на горещата вода и дървеното масло, а вместо житена вода – овесена вода. 6.3. Трети ден: също като първия ден, само че вместо житена вода се взема картофена супа. 6.4. Четвърти ден: както първия ден, само че вместо житена вода се взема смокинена чорба без твърдите части. 6.5. Петият ден е като първия; шестият е като втория и т. н. Всичко това се повтаря десет дена. След десетия ден дървеното масло се спира, а на болния се дава чай със сухари и краве масло.
към текста >>

След десетия ден дървеното масло се спира, а на болния се дава чай със сухари и краве масло.
6.2. Втори ден: същото по отношение на горещата вода и дървеното масло, а вместо житена вода – овесена вода. 6.3. Трети ден: също като първия ден, само че вместо житена вода се взема картофена супа. 6.4. Четвърти ден: както първия ден, само че вместо житена вода се взема смокинена чорба без твърдите части. 6.5. Петият ден е като първия; шестият е като втория и т. н. Всичко това се повтаря десет дена. След десетия ден дървеното масло се спира, а на болния се дава чай със сухари и краве масло. При друг случай на язва в червата Учителя препоръча следното: 6.6. Цветовете на жълтия кантарион се турят в дървено масло и стоят на слънце четиридесет дена. След това се взема по една супена лъжица всяка сутрин и вечер, половин час преди лягане. 6.7. Отвара от жълт кантарион се пие по една супена лъжица преди ядене. 6.8. При язва да не се употребява кисело, люто и солено.
към текста >>

6.6. Цветовете на жълтия кантарион се турят в дървено масло и стоят на слънце четиридесет дена.
6.4. Четвърти ден: както първия ден, само че вместо житена вода се взема смокинена чорба без твърдите части. 6.5. Петият ден е като първия; шестият е като втория и т. н. Всичко това се повтаря десет дена. След десетия ден дървеното масло се спира, а на болния се дава чай със сухари и краве масло. При друг случай на язва в червата Учителя препоръча следното: 6.6. Цветовете на жълтия кантарион се турят в дървено масло и стоят на слънце четиридесет дена. След това се взема по една супена лъжица всяка сутрин и вечер, половин час преди лягане. 6.7. Отвара от жълт кантарион се пие по една супена лъжица преди ядене. 6.8. При язва да не се употребява кисело, люто и солено. Също така да не се употребява боб, леща и грах. Могат да се употребяват, ако са олющени от люспите.
към текста >>

Болното място ще се намаже с дървено масло и пресеченото мляко, още докато е горещо, ще се тури на болното място, обвито с тюл.
Братът приложи този метод, оздравя напълно и даже дойде още същото лято на Езерата. Един брат от София заболя от апендицит. Учителя препоръча следното: Да се тури на болното място млечен компрес от биволско или овче мляко. Ще заври два килограма мляко, ще се свали от огъня, ще се изстиска в него един лимон и ще се прецеди през тюл. Болното място ще се намаже с дървено масло и пресеченото мляко, още докато е горещо, ще се тури на болното място, обвито с тюл. Отгоре ще се покрие с мушама или гутаперча и после ще се турят вълнени покривки. Тези покривки така да се завият, че отдолу да не влиза въздух. Всичко ще се бинтова. Ще се тури вечер и след дванадесет часа ще се махне. Това ще се повтори няколко пъти.
към текста >>

4. 36) Лечебни методи. Болести на нервната система и главата - Боян Боев (1883 – 1963)

След като махне пепелта, да намаже мястото с чисто дървено масло.
Глътката вода да я задържа в устата си и да я премества, през това време езикът ще изсмуче праната от водата. Б. Един човек страдаше от невралгия ту на дясната, ту на лявата страна на лицето. Учителя му даде следното упътване: Гореща дъбова пепел да се смеси с много малко вода, така че да не стане на рядка кал, и да се тури в кърпа, за да налага местата по лицето, чувствителни на болка. Да престои така пет-десет минути. След като махне пепелта, да намаже мястото с чисто дървено масло. По-после да вземе вощина, която да бъде прясна. Вощина е онова вещество, което остава, след като се изтегли медът и след като се изкара и восъкът. Вощината да се стопли, да се тури в кърпа и да се налага на мястото. След това мястото пак да се намаже с чисто дървено масло. Освен това да се разбива всяка сутрин с малко захар по едно яйце с жълтъка и с белтъка и да се изпива.
към текста >>

След това мястото пак да се намаже с чисто дървено масло.
Да престои така пет-десет минути. След като махне пепелта, да намаже мястото с чисто дървено масло. По-после да вземе вощина, която да бъде прясна. Вощина е онова вещество, което остава, след като се изтегли медът и след като се изкара и восъкът. Вощината да се стопли, да се тури в кърпа и да се налага на мястото. След това мястото пак да се намаже с чисто дървено масло. Освен това да се разбива всяка сутрин с малко захар по едно яйце с жълтъка и с белтъка и да се изпива. При невралгия да се ядат ябълки и круши. В. Един брат имаше невралгия от лявата страна на лицето. Учителя му препоръча да употреби памучни компреси с гореща вода. Взема се дебел слой памук.
към текста >>

След свършване на компресите болното място се намазва с дървено масло и се обвива добре с вълнен плат, за да се запази топлината за известно време.
Единството на петте добродетели, петте сили – силата на благородството, силата на правдата, силата на всяко изкуство, силата на всеки маниер и силата на Любовта – това единство ще донесе здравето“. При шестия компрес: „Без никакво съмнение ти ще бъдеш здрав, защото правата мисъл, правото чувство и правата постъпка изключват болестта“. Ако болният може да изговаря формулите, нека да ги изговаря самият той. Ако пък състоянието му не му позволява да ги изговаря, поради голяма болка, тогава този, който прави компреса, да ги изговаря безразлично дали гласно, или мислено. Важно е да се изговарят съсредоточено, защото с мисълта те действат. След свършване на компресите болното място се намазва с дървено масло и се обвива добре с вълнен плат, за да се запази топлината за известно време. Тези компреси се правят вечерно време преди лягане, за да няма простуда. Правят се три вечери подред или повече, според нуждата. За всеки пореден компрес да се използва нов памук, защото употребеният вече е изтеглил болезнения магнетизъм от болното място, но ако не се разполага с много памук, то същият може да се изпере със сапун и гореща вода и да се тури на слънце, за да се разпръсне изсмуканият болезнен магнетизъм. Същото се прави и с вълнения плат от компреса. Компресът, като се тури на болното място, изтегля нечистия, болезнен магнетизъм и без да има някаква рана на мястото.
към текста >>

18.1. Да се прави разтриване на гръбначния стълб с дървено масло.
Върху марлята се поставя гутаперча, а върху нея – вълнен плат, завит няколко пъти, и всичко това се бинтова. Важно е гутаперчата и вълненият плат да са прилепнали така добре, че да не влиза въздух под тях, за да се запази за по-дълго време топлината на пресеченото мляко даже до сутринта. Млечният компрес се поставя вечер, за да престои дванадесет часа; това се прави няколко пъти. 18. Парализа Учителя препоръча следните средства при парализирането на един човек: 18.1. Да се прави разтриване на гръбначния стълб с дървено масло. Разтривката става по отвесна линия на гърба и ръцете се движат от горе на долу. 18.2. За да се поправи нервната система, се препоръчват дихателни упражнения. Сутрин, обед и вечер – дълбоко дишане с по седем вдишки и да се задържа въздухът колкото се може по-продължително време. 18.3. Пиене на гореща вода. 18.4. Всяка сутрин болният да прави слънчеви бани на гръбнака.
към текста >>

Да прави обливни бани със слънчева вода, да употребява чеснов лук, счукан и смесен с чисто сурово дървено масло.
Това не е умопобъркване, умопобъркване няма, а чувствителността му се е усилила и възприема разни мисли отвсякъде. Един дух му говори едно, друг – друго, и човекът мисли, че това се отнася до него, а той е под влияние на разни същества. Това става по основателни причини: дисхармония, стълкновение между ум и сърце, между мисли и чувства. За един такъв болен Учителя даде следните съвети: През летния сезон да прекара на високо в планината; тя ще укрепи, тонира и ще лекува нервната система. Да прави обливни бани със слънчева вода, да употребява чеснов лук, счукан и смесен с чисто сурово дървено масло. Това действа хубаво. Освен това може да се употреби и един духовен метод: една група от шест-седем души да практикува седемдневен пост подред, като се храни само вечер, в определен час и на обща вечеря. И в 3 ч. след полунощ да стават и да се молят за оздравяването на болния. Но вън от групата никой да не знае за нейното съществуване и за дейността ѝ, болният също трябва да не научи, иначе се губи силата.
към текста >>

Разтривката да става с дървено масло.
Вечерта да яде рано. Болният да употребява всяка вечер по една-две скилидки чеснов лук. 20.5. Измиване на краката всяка вечер с топла вода при лягане. 20.6. Всеки ден да се разхожда по малко. 20.7. На детето, болно от епилепсия, четиридесет дена да му разтриват пъпа под лъжичката, при слънчевия възел, и малко над пъпа. Разтривката да става с дървено масло. 21. Сливици 21.1. При възпаление на сливиците отвън се налага селски квас. 21.2. В едно джезве се сварява вода и когато клокне водата, турят се в нея три листа от тетра и веднага се сваля от огъня и се захлупва, за да постои така известно време. От тая вода се пие по една кафена чашка сутрин, на обед и вечер. 21.3. При гнойни сливици върху шията се поставя млечен компрес няколко пъти.
към текста >>

5. 34) Какво учение имате - Боян Боев (1883 – 1963)

Казах да се купи земя и да се направят две здания, извити в два полукръга, ориентирани срещуположно, но вие прибързахте и на тяхно място си направихте малки дървени къщи.
Нашите братя и сестри се познават, ходят смело и изправено, имат и друг израз в лицето – любовното лице се познава. Хората ни посещават на Изгрева всеки ден и особено в неделя. И идват по свой почин. Нашата мисъл ги привлича и чувстват, че тук има нещо ново, нещо особено. Ни най-малко не съм съгласен да се строи на Изгрева така, както сега. Казах да се купи земя и да се направят две здания, извити в два полукръга, ориентирани срещуположно, но вие прибързахте и на тяхно място си направихте малки дървени къщи. Иначе щеше да има доста широк двор с градина и при едно общо отопление в сградите щеше да се направи икономия, а и така щеще да бъде по-хигиенично. За да се направи един малък опит с такова строителство, трябват 25 милиона лева златни или 750 милиона лева. За да се застъпят тук всички науки и изкуства, необходими са музикални салони, ателиета, лаборатории и една обсерватория за наблюдение на небето с метеорологическа станция – това ще бъде образец. За целта ни трябват най-малко хиляда декара земя, насадена с овощни дървета, като част от нея да се употреби и за малко земеделие и пчеларство. Такъв опит може да се реализира и някъде другаде.
към текста >>

6. 84) Речник на остарели и чужди думи - Боян Боев (1883 – 1963)

Джобур (ост.) – дървено ведро, в което се събира вино, изтичащо от винарските кораби, или в което се пресипват джибри
Биотомия (биол.) – рязане на жив организъм с научна цел Бокал (фр.) – вид чаша за вино Бир-бучуклия (тур.) – номер и половина Воаяж (фр.) – пътуване, пътешествие Гаструла (лат.) – „изпъкналост на съд“ – в биологията – третият, последен стадий от развитието на зародиша на многоклетъчните животни, когато се получава мехуреста форма и започва деленето Джобур (ост.) – дървено ведро, в което се събира вино, изтичащо от винарските кораби, или в което се пресипват джибри Детектор (лат.) – „разкриващ“ – който приема светлинни и топлинни вълни Екстериоризация (лат.) – изнасяне навън Ектодерма (гр.) – външният клетъчен пласт в зародишите на многоклетъчните животни и човека Електроскоп (гр.) – уред за визуализиране на електрически товари и напрежения Ентелехия (гр.) – нематериално дейно начало, което формира материята и я довежда до съвършенство
към текста >>

7. ТРАГЕДИЯТА В ДЕТСКАТА ДУША. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ - Боян Боев (1883 – 1963)

Даже опитът на белгийския учен Плато възпроизвежда изкуствено това образуване на планетите в миниатюра: приготвя се от спирт и вода смес, която да има гъстотата на дървеното масло.
” После друго. Геологията учи, че слънчевата система е създадена от мъглявина, която поради връщателното си движение е развила центробежна сила. Последната става причина да се откъснат пръстени, които после се сгъстяват в някои свои точки и образуват планетите. По същия начин са били образувани според тая теория, наречена Кант - Лапласова, и спътниците около планетите. Даже опитът на белгийския учен Плато възпроизвежда изкуствено това образуване на планетите в миниатюра: приготвя се от спирт и вода смес, която да има гъстотата на дървеното масло. Тогава ако капнем капка масло в тая смес, капката добива сферообразна форма и застава на мястото, дето я поставим. Ако я промушим с игла и я завъртим, ще имаме нещо, което ще наподобява образуването на планетите. Даже и днес виждаме около Сатурн пръстен, който напомня процеса на образуването на планетите и спътниците по този начин. Материалистът би могъл да каже: „Каква голяма разлика между този начин на образуване на слънчевата система и библейския разказ за сътворението на света в шест дни! ”
към текста >>

8. 02. Мекота - Боян Боев (1883 – 1963)

Пример: Имаме една гумена топка и една дървена.
Човек приема това, което е подобно на него. Да кажем, че един човек има мекота, а друг му каже обидна дума. Тъй като последната има трептения, противоположни на неговите, ще отскочи навън и не ще може да влезе в неговата аура. Ще рекушира като куршум, който пада върху стоманена стена. Човек, който има мекота, е издръжлив. Пример: Имаме една гумена топка и една дървена. Ако удариш силно дървената, ще я повредиш, а гумената ще отскочи и ще възстанови първоначалната си форма. Така човекът на мекотата издържа на всичко, нищо не може да промени неговото вътрешно състояние. Без мекота животът е тежък. Човекът на мекотата живее в рая, защото нищо не може да наруши неговия мир. Който няма мекота, много пъти се мести от рая в ада.
към текста >>

Ако удариш силно дървената, ще я повредиш, а гумената ще отскочи и ще възстанови първоначалната си форма.
Да кажем, че един човек има мекота, а друг му каже обидна дума. Тъй като последната има трептения, противоположни на неговите, ще отскочи навън и не ще може да влезе в неговата аура. Ще рекушира като куршум, който пада върху стоманена стена. Човек, който има мекота, е издръжлив. Пример: Имаме една гумена топка и една дървена. Ако удариш силно дървената, ще я повредиш, а гумената ще отскочи и ще възстанови първоначалната си форма. Така човекът на мекотата издържа на всичко, нищо не може да промени неговото вътрешно състояние. Без мекота животът е тежък. Човекът на мекотата живее в рая, защото нищо не може да наруши неговия мир. Който няма мекота, много пъти се мести от рая в ада. Душата, която е била при Бога, горе, в своята родина, тя е имала мекота.
към текста >>

9. 33. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА - Боян Боев (1883 – 1963)

Едно дете било пратено от майка си да купи едно шише дървено масло.
И всеки, който не може да види Божественото в тебе, той не може да ти бъде приятел. Новото е, ти да виждаш Божественото в другите и те да виждат Божественото в тебе. Любовта седи в малките работи. Грешката на хората е, че искат да се занимават с големи работи, а пък пренебрегват малките. Всяко страдание на другите е едно условие да се сближиш с тях. Едно дете било пратено от майка си да купи едно шише дървено масло. На връщане то изтървава шишето и го счупва. Спира се на това място и плаче. Среща го един човек и го пита, какво е станало. Детето му разправя. То не смее да се върне при майка си.
към текста >>

После отиват и купуват още един път дървено масло и детето се връща в къщи.
Среща го един човек и го пита, какво е станало. Детето му разправя. То не смее да се върне при майка си. Оня човек му казва: "Няма нищо". И отива и му купува ново шише. После отиват и купуват още един път дървено масло и детето се връща в къщи. От този момент детето и този човек стават близки приятели. И това приятелство продължава и занапред. Счупването на това шише става причина да се сприятелят. Онзи, който мисли, че никой не го обича, ти можеш да го обичаш. И музиката е един път, по който ще дойде новото в света.
към текста >>

10. Мекота - Боян Боев (1883 – 1963)

Пример: Имаме една гумена топка и една дървена.
Човек приема това, което е подобно на него. Да кажем, че един човек има мекота, а друг му каже обидна дума. Тъй като последната има трептения, противоположни на неговите, ще отскочи навън и не ще може да влезе в неговата аура. Ще рекушира като куршум, който пада върху стоманена стена. Човек, който има мекота, е издръжлив. Пример: Имаме една гумена топка и една дървена. Ако удариш силно дървената, ще я повредиш, а гумената ще отскочи и ще възстанови първоначалната си форма. Така човекът на мекотата издържа на всичко, нищо не може да промени неговото вътрешно състояние. Без мекота животът е тежък. Човекът на мекотата живее в рая, защото нищо не може да наруши неговия мир. Който няма мекота, много пъти се мести от рая в ада.
към текста >>

Ако удариш силно дървената, ще я повредиш, а гумената ще отскочи и ще възстанови първоначалната си форма.
Да кажем, че един човек има мекота, а друг му каже обидна дума. Тъй като последната има трептения, противоположни на неговите, ще отскочи навън и не ще може да влезе в неговата аура. Ще рекушира като куршум, който пада върху стоманена стена. Човек, който има мекота, е издръжлив. Пример: Имаме една гумена топка и една дървена. Ако удариш силно дървената, ще я повредиш, а гумената ще отскочи и ще възстанови първоначалната си форма. Така човекът на мекотата издържа на всичко, нищо не може да промени неговото вътрешно състояние. Без мекота животът е тежък. Човекът на мекотата живее в рая, защото нищо не може да наруши неговия мир. Който няма мекота, много пъти се мести от рая в ада. Душата, която е била при Бога, горе, в своята родина, тя е имала мекота.
към текста >>

11. Слънце в мъглите на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой път с малък дървен чук, който тежи сто грама, ако забиваш голям гвоздей, колко време ще ти отнеме да го забиеш?
Обаче утре се сменя неговото състояние и му е приятно. Но след време пак става недоволен и казва: “Научих вече урока.“ Не, има много уроци, които трябва да научите. Ти казваш: “Аз съм много лош човек.“ Така ти привличаш лошавината към себе си. Казваш: “Много съм глупав човек.“ Тогава привличаш глупостта към себе си. Реалното никога нито се дава, нито се взема. Някой път с малък дървен чук, който тежи сто грама, ако забиваш голям гвоздей, колко време ще ти отнеме да го забиеш? Ти казваш: “Отвътре каквото ми говорят.“ Че отвътре могат да ти говорят лоши духове, а може да ти говори и Бог. И отвън може да ти говорят лоши духове, а може да ти говори и Бог. Та сега имаме за цел да подобрим външното и вътрешното. Сега опасността е, когато казвате:“Какво беше едно време! “ То е минало.
към текста >>

Веднъж видях, че по дървенишкото шосе един кон беше спрял, понеже беше много натоварен, и от друга страна, беше слаб.
Тукашната мъгла е магнетична. Понеже тук налягането е по-малко и въздухът е пo-рядък, то човек е принуден да диша по-дълбоко, за да достави достатъчно кислород на тялото. В бъдеще ще идваме тук с аероплани, които ще кацат на полянката при петото езеро Махабур. Обядвахме на камъните до огнището. След като обядвахме, Учителя каза в разговор: Веднъж видях, че по дървенишкото шосе един кон беше спрял, понеже беше много натоварен, и от друга страна, беше слаб. Идеха група ученички. Те се запретнаха от едната и от другата страна по три ученички, изкараха колата и тя излезе от калта и тръгна. Ако вярваме в Бога, Който живее в хората, тогава те ще вършат волята Божия. Постепенно хората ще се пробудят. Една сестра каза:“Не може ли сега да се въведе един идеален порядък в нашето Братство?
към текста >>

12. 01 ИЗПРАВЕН С ЛИЦЕ КЪМ НАЧАЛОТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тя се простирала вдясно около 200 метра от прашното по онова време, глухо и тясно шосе, отиващо от София до селата Дървеница и Бистрица.
[[И очите ми видяха Изгрева]] ИЗПРАВЕН С ЛИЦЕ КЪМ НАЧАЛОТО От 1892 година до края на живота си видният английки журналист Джеймс Дейвид Баучер е бил кореспондент за Балканския полуостров на известния лондонски вестник "Таймс". Както го подчертават мнозина, в най-критичните моменти за България, през годините от 1913 до 1918, той е защитавал интересите на нашата страна със своето убедително перо. На този именно човек е била притежание разкошна поляна, намираща се в края на младата борова гора, наречена Борисова градина. Тя се простирала вдясно около 200 метра от прашното по онова време, глухо и тясно шосе, отиващо от София до селата Дървеница и Бистрица. Баучер имал и един прислужник от Бистрица, на име Иван. Със своята преданост и изпълнителност Иван спечелва симпатиите на господаря си. И когато Баучер разбира, че идва краят на живота му, подарява поляната на своя доверен прислужник. Баучер умира през 1920 година. Когато Учителя се установява в София, е правил утринните си разходки именно до тази поляна и е посрещал слънцето там.
към текста >>

13. 27 СПЕСТЯВАЙ ПО НЯКОЙ ЛЕВ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Живеех на Изгрева заедно с моя по-голям брат, в една от двете стаички на дървената къщичка, която ние, пет души братя, си бяхме построили.
Но поради липса на чувство за пестеливост, средствата, които получавах се разпиляваха по начин, който и сега, след толкова години, не мога да си обясня как ставаше. Работех предимно по строежите, работата беше по-скоро случайна - когато и каквото намеря. Най-после, като приключих образованието си, се залових и на постоянна работа, с редовна месечна заплата. Станах отговорник на един магазин за кожени изделия, открит в София от габровски фабрикант. Той ме познаваше и разчиташе на моите морални качества. Живеех на Изгрева заедно с моя по-голям брат, в една от двете стаички на дървената къщичка, която ние, пет души братя, си бяхме построили. Живеех безгрижно, тихо и съвсем спокойно, като смятах, че животът ми ще тече все така без промени, без изненади. Моята майка, която живееше в Габрово, често ни идваше на гости. Една вечер, когато се прибирам от работа, гледам Учителя е в стаичката ни и разговаря с майка ни. Щом влезнах, Той прекъсна разговора с нея, обърна се към мен и ми каза: "Ти спестявай по някой лев." Аз се изненадах от думите му, тъй неочаквано отправени към мен, и то за нещо ненужно и неоправдано, според начина, по който тогава мислех. Затова думите Му се плъзнаха през съзнанието ми и не намериха място там.
към текста >>

14. 31 БАСТУНЪТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Те живееха и работеха в една оригинално направена полукръгла дървена къщичка, разположена в рядката горичка, непосредствено до поляната, на която правехме утринните упражнения.
Пътя до Желява минаваше през село Столник, където имаше много свирепи кучета. През нощта цялото село екваше от техния вой. Още през първото ми минаване разбрах, че ще трябва да нося със себе си бастун. На следващата седмица, когато отново дойдох в София, едва късно в неделя, малко преди да си тръгна за селото, се сетих за бастун. Помислих малко и реших да отида при стенографките да ми посочат откъде мога да си набавя. Те живееха и работеха в една оригинално направена полукръгла дървена къщичка, разположена в рядката горичка, непосредствено до поляната, на която правехме утринните упражнения. Освен своята работа да дешифрират и коригират беседите на Учителя, които се пускаха за печат, те играеха и ролята на информационно бюро, бяха осведомени за всичко, защото всеки, който идваше на Изгрева, особено приятелите от провинцията, първо отиваха при тях. Даваха всестранна информация по всички въпроси за живота на Изгрева, а пък от своя страна приемаха новините от външния свят. Тази осведоменост им даваше възможността при разни нужди да бъдат в услуга, което правеха с най-голямо удоволствие. Като влязох при тях, те си работеха както всякога върху стенограмите, но малко се изненадах, че и Учителя беше там. Попитах за бастун, сестрите ми отговориха, че за съжаление нямат.
към текста >>

15. 32 ДАФИНКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тези, които й бяха по-близки, взеха грижата присърце и й направиха малка дървена къщичка по-настрана.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ДАФИНКА Между нашите сестри имаше една нова, с много деликатна физика. Казваше се Дафинка, беше неизлечимо болна. Намери се, че предимствата, които Изгрева има в климатично отношение ще са от голяма полза за нея. Тези, които й бяха по-близки, взеха грижата присърце и й направиха малка дървена къщичка по-настрана. Аз не бях така близък до този случай, за да знам причините за нейното заболяване и защо тя не можа да оздравее. Един ден, чета за изпит в стаята си, а единият ми крак зачервен, подут, боли ме и не ми дава спокойствие да се занимавам. Чудех се какво да го правя, а не обичах да безпокоя Учителя за такива случаи. Досадната болка все повече и повече се усилваше. В този момент някой почука на вратата ми, отварям и пред мен застава сестра Василка, едричка и много симпатична наша сестра.
към текста >>

16. 40 ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Приседнах малко на един нар, по който имаше дебела кора мръсотии, а като се огледах, останах поразен, по стените над него една до друга пълзяха хиляди дървеници.
Почнаха да описват всичко каквото имаше там. Късно вечерта свършиха и ме откараха в полицейския участък. Участъкът беше стара, останала още от турско време сграда, която се намираше на мястото, където днес е построен хотел "Балкантурист". Там ме тласнаха в един арест, толкова мръсен и ужасен, по всяка вероятност непочистен още от времето, когато нашите възрожденци са лежали там. Сам бях, дойде нощта, за сън не можех и да мисля. Приседнах малко на един нар, по който имаше дебела кора мръсотии, а като се огледах, останах поразен, по стените над него една до друга пълзяха хиляди дървеници. Станах и цяла нощ останах прав. Призори те изчезнаха и можах само за кратко време да поседна и да подремна. Дни и нощи прекарах там самичък. Един ден гледам от една дупка да излиза мишка, толкова много й се зарадвах - живо същество до мен! Тя се обърна и като ме видя, избяга отново в дупката си.
към текста >>

17. 50 КРАЯТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Между другото производство те украсяваха с пирография дребни дървени изделия.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] КРАЯТ В началото на месец декември 1944 година бях в село Орешак, Троянско. С това селище, прикътано в полите на Стара планина, населено със способни и предприемчиви занаятчии, поддържах добри търговски връзки и често ходех там. Между другото производство те украсяваха с пирография дребни дървени изделия. По това време нямаше нищо по-сериозно като обект на търговска дейност. Привърших работата си, за която бях отишъл, тръгнах без посока из селото да се поразходя. На една от уличките гледам сравнително просторна за това село кожухарска работилница. Веднага ми блесна в ума, дали тук не би могло да осъществя търговска сделка. По това време някаква модна вълна беше заляла хората, да носят кожуси, простичко направени, със или без ръкави.
към текста >>

18. 51 ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

За реализирането на нашия план - дървена къщичка - не бяха необходими много средства.
Някаква демонична ръка беше се разпростряла над човешкия род и беше парализирала инициативата и творческия замах в него. От една страна, имаше хора с крещящи нужди от най-различно естество, а от друга - складове, претъпкани със същите тези стопански ценности, от които те се нуждаеха. Това създаваше големи трудности за живота, имахме си ги и ние младите, които искахме да живеем по-добре. И то защо - защото нямахме пари и не можехме да намерим начин, с нашия честен труд да ги имаме, тъй като не се намираше и работа. По онова време стопанският живот просто замря и всеки, който имаше пари, здраво ги стискаше. За реализирането на нашия план - дървена къщичка - не бяха необходими много средства. Но да се търсят заеми, когато тъй ревниво се пазят парите, беше много неудобно. Все пак стана някакво чудо и ние ги намерихме. Когато човек има чисто и искрено желание да постигне нещо, задоволяващо неговите насъщни и справедливи нужди, Разумният свят всякога ще му се притече на помощ и ще го улесни в изпълнението на неговата задача. Така стана и с нас. Събрахме се пет души приятели, все с крещящи нужди за жилище.
към текста >>

Той е и съветвал да се закупят от Братството всички места в границите между боровата гора, шосето за Дървеница и околовръстната линия, която минаваше под Изгрева.
Тази къщичка изгоря, изчезна по времето, когато беше пометено и разрушено всичко скъпо за нас на Изгрева. Тази малка постройка, като че ли отвори някаква врата към един нов свят за очите на приятелите и те разбраха колко по-приятно е да се живее на Изгрева, отколкото в София, потънала в прах и изпарения. И всички с неудържим устрем, особено онези, които нямаха свое жилище, се впуснаха да купуват места с цел да построят и те нещо. Разбра се от всекиго, че Изгрева, разположен на доминираща над София и софийското поле височина, и намиращ се в непосредствена близост до борова гора, която беше стена за вредните градски изпарения, е много хигиенично и приятно място за живеене. Учителя насърчаваше закупуването на места. Той е и съветвал да се закупят от Братството всички места в границите между боровата гора, шосето за Дървеница и околовръстната линия, която минаваше под Изгрева. Също така е искат онези от приятелите, които ще си закупят места в тези граници, да не ги ограждат всеки поотделно, да не ги обособяват като нещо строго определено свое, а да бъдат общи места, без частни огради. Да има само една ограда, около всички братски места. Желанията си Учителя всякога е изказвал във възможно най-мека форма, без да има в тях най-малката отсянка на твърдост или заповеднически характер. Материалните въпроси на Братството се уреждаха от група по-възрастни братя, с опит по стопанските въпроси. Някой с подчертан хумор ги беше нарекъл "Синедриона".
към текста >>

19. 59 ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В едно малко отделение на дървената си къщичка, в която живееха, по-големият брат Павел обзаведе малко магазинче, с най-необходимите продукти – хляб, захар, сирене, растителни масла, сол и други.
С търговия нито един от нас не се беше занимавал. Пък и създаването на една бакалница, поради все още малкото хора, не можеше да намери своето оправдание. Но ето, че дойде разрешението – оригинално и може би, единствено в света. Още с първите заселници на Изгрева дойдоха, някъде откъм новозагорските села и двама братя – Павел и Славе. Те имаха чист стремеж към идейното и духовното, стремеж към истинското братство. В едно малко отделение на дървената си къщичка, в която живееха, по-големият брат Павел обзаведе малко магазинче, с най-необходимите продукти – хляб, захар, сирене, растителни масла, сол и други. В магазинчето, така да го наречем, нямаше продавач или въобще, някакъв човек или какъвто и да е било контрол. Всеки, който искаше да си купи нещо, сам си го вземаше, отмерваше го на везните, които имаше на една масичка, пресмяташе стойността по окачения ценоразпис и оставяше парите по тъй направената сметка. Туй магазинче Павел го нарече "самопродавница". Това беше в истинския смисъл на думата, магазин на самообслужване. Гледах и се радвах на смелата и оригинална идея на брата.
към текста >>

20. 61 ПАНЕВРИТМИЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Любомир Лулчев живееше скромно, като пенсионер в една малка дървена къщичка в покрайнините на Изгрева Явно беше, че с връзките си с царя, нито е имал, нито е търсил материални изгоди.
Фердинанд отговорил: „Аз не слушам и не вярвам на ясновидци.“ Когато Фердинанд искал да тласне България в Първата световна война, се срещнал с Учителя В разговор с Него по този въпрос, Учителя му казал, че България трябва да остане неутрална. В отговор на това Фердинанд си обърнал гърба и се потупал по дирника. След катастрофата при Добро поле, където войниците напускат фронта и тръгват към България, Фердинанд пак поискал съвета на Учителя, какво сега да прави. Учителя му казал: „Стягай си куфарите и бягай“. Този път Фердинанд го послушал. Любомир Лулчев живееше скромно, като пенсионер в една малка дървена къщичка в покрайнините на Изгрева Явно беше, че с връзките си с царя, нито е имал, нито е търсил материални изгоди. Беше човек с достойнство и без корист. Той седеше някак си по-настрана от братските среди на Изгрева. Някаква гордост, честолюбие, като че ли не му позволяваха да се влее в общата маса от братя и сестри. Имаше амбицията да бъде своего рода център и наистина успя да образува около себе си групичка от почитатели. При отиването и връщането си от срещите си с царя.
към текста >>

21. 12. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

За Окултната Наука е ясно, че съществуват степени на съзнанието на евангелистите, че вдъхновението не е било за евангелистите едно вдървено, неестествено състояние, а една жива течаща степен в целия процес на преобразяването на съзнанието, на повишаване на съзнанието.
В Окултната Наука способността за виждане на образи се нарича имагинация. Способността за чуване на слова се нарича инспирация. Способността за контакт с възвишените Същества на космоса се нарича интуиция. Учителят формулира тези три степени на висшето познание по следния начин: "Съществуват три начина за придобиване на знание: чрез прозрение, чрез вдъхновение или чрез интуиция. Чрез последователно възприемане, за което са необходими 4-5 години усилена работа и чрез постоянно повторение, за изучаването на което са нужни десетки години". За Окултната Наука е ясно, че съществуват степени на съзнанието на евангелистите, че вдъхновението не е било за евангелистите едно вдървено, неестествено състояние, а една жива течаща степен в целия процес на преобразяването на съзнанието, на повишаване на съзнанието. Стремежът на човешката душа израства нагоре до областта на предлагащия се дар на Откровението. Евангелията не са запазени предания, а плодове на Посвещението на хора и съществени дарове на Откровението на Бога. А земното човешко съзнание в смисъл и спомен остава да съществува точно така, както в Откровението на Йоан Духът на посланията продължава да звучи и в печатите, и в тръбите, и в чашите на Гнева. Евангелистите са написали Свещените текстове от едно съзнание, при което личният спомен, духовното виждане, духовното чуване и единението действат в едно живо единство.
към текста >>

22. VII. ОТВАРЯНЕТО НА СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

И чух нещо като глас отсред четирите живи Същества, който казваше: Един хиникс пшеница за динар, и три хиникса ечемик за динар; а дървеното масло и виното не повреждай." Мярката и монетата тук означават това, което човек е научил през Третата културна епоха - да борави с мярката и числото.
Този Печат разкрива това, което човек е придобил във Втората културна епоха на Петата раса - Персийската, когато човек воюва, за да победи материята. Червеният кон е символ на тази борба, която човек води, за да победи материята. А изразът да се избиват един друг означава, че трябва да загине всичко онова, което не може да прогресира до края на еволюцията. За третия Печат е казано: "И когато Агнето отвори третия Печат, чух третото живо Същество да казва: Дойди и виж! И видях, и ето черен кон, и яздещият на него имаше везни в ръката си. И чух нещо като глас отсред четирите живи Същества, който казваше: Един хиникс пшеница за динар, и три хиникса ечемик за динар; а дървеното масло и виното не повреждай." Мярката и монетата тук означават това, което човек е научил през Третата културна епоха - да борави с мярката и числото. А черният кон е човешкият интелект, свързан с гъстата материя. Четвъртият Печат. През Четвъртата културна епоха се явява Христос, за да победи Смъртта. Разкриването на четвъртия Печат е дадено по следния начин: "И когато се отвори четвъртия Печат, чух гласа на четвъртото живо Същество, което казваше: Дойди и виж! И видях, и ето блед кон и името на яздещия на него беше Смърт, и адът вървеше подире му; и даде му се власт над четвъртата част от Земята да умъртвява с меч, с глад, с мор и със земните зверове." /6;7-8/.
към текста >>

23. ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА - Влад Пашов (1902- 1974)

Петър Карапетров е писал роман Боян Магът, в който го свързва с неговия чичо Гавраил, който го запознава с тайното учение на старите български жреци, останало записано на дървени плочи.
В нашата художествена литература много писатели са се занимавали в личността на Бояна. Те могат да се разделят на църковно-християнски и антибогомилски, пробогомилски и други. Първият тип автори, между които спадат Велдман, Войников, Михайловски и отчасти Петър Карапетров виждат в Бояна магьосника-отцепник от православната църква и по един или по друг начин си отмъщават, като деморализират и принизяват личността му. Цветан Минков разглежда сравнително правдоподобно образа на Боян Магесника в едноименния си роман, като го свързва с Богомилството и го въздига до съвършен богомилски водач. Между другото той го свързва с Индия, откъдето смята, че князът носи магическите си способности. Петър Карапетров е писал роман Боян Магът, в който го свързва с неговия чичо Гавраил, който го запознава с тайното учение на старите български жреци, останало записано на дървени плочи. Мъдростта, до която се докосва Боян, била подълбока и от Сократовата, и от Платоновата. Кирил Христов също е писал за Боян Магесника. Той го представя като личност, която се е вмесвала активно в политическите борби и го представя груб и жесток. Представя го като човек със силна воля и голямо влияние всред народа. Раковски също се е занимавал с въпроса за Бояна.
към текста >>

24. Светлина, Топлина и Чистота - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогава идват въшките, бълхите, дървениците и т. н.
Само така хората могат да бъдат здрави. Водата, която употребяваме за миене, е само едно разхлаждане. Затова именно трябва да пазим тялото, ума и сърцето си. Когато умът и сърцето работят нормално, тялото всякога е чисто. Щом се наруши равновесието между ума и сърцето, тялото става нечисто. Тогава идват въшките, бълхите, дървениците и т. н.
към текста >>

25. ПЪРВАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Почуках на дървена врата и влязох в тясно, дълго дворче, покрито с плочи.
Напразно ме питаха за кого е. Без да дам обяснение, взех я и излязох. Улиците ми бяха непознати, но от Варна имах точни указания. Качих се на трамвай № 3, слязох на ул. Опълченска, завих наляво и повървях, докато стигна номер 66. Почуках на дървена врата и влязох в тясно, дълго дворче, покрито с плочи. Посрещна ме една сестра. Казах, че искам да се срещна с Учителя. Тя ми посочи стълбата вляво. Пристъпвах несигурно по стъпалата. Сестрата вървеше пред мен, почука на вътрешната врата и ме покани да седна на един от двата плетени стола в антрето.
към текста >>

... И цялата картина пак се връщаше в съзнанието ми: бялата дървена врата, номер 66, дворът, стълбите, столовете, Учителя, седнал срещу мене и думите му: „Истината ще ви направи свободни".
Не му давах възможност да ми каже нещо повече? Но не! Имаше моменти, когато млъквах и чаках да видя, какво ще ме посъветва, а той - нито дума повече! Чуден Учител! ... Може би не заслужавам свободата?! ... И цялата картина пак се връщаше в съзнанието ми: бялата дървена врата, номер 66, дворът, стълбите, столовете, Учителя, седнал срещу мене и думите му: „Истината ще ви направи свободни". Минаха месеци. Вкъщи - същата история: неделя в 10 часа сутринта, в сряда и петък в 7 часа вечерта ставаха големи разправии за школата, и най-важно - въобще не ме пускаха. Трябваше да измислям по нещо и най-често не успявах. Думите на Учителя някак си оживяха в мен. Несъзнателно ги повтарях, където и да бях.
към текста >>

26. ЕДИН ОБЯД - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Седях в синята си дървена къщичка по обяд.
ЕДИН ОБЯД Това се случи през моите седем гладни години. На Изгрева още нямаше стол. Седях в синята си дървена къщичка по обяд. Бях гладна. Нямаше какво да ям и си мислех: Ако действително Учителя вижда през пространството, може ли да ме види, че съм гладна, че нямам нищо за ядене? ... И още какви ли не мисли се рееха в главата ми. Накрая дойдох до заключение, че е глупаво да вярвам, че Учителя ще види и чуе мен през пространството. Сигурно той се занимава с големи и важни въпроси.
към текста >>

27. НЕ ПРОПУСКАЙ СВОЯ ВЛАК - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Пред палатаката му имаше площадка от бели плочки, където - на дървена маса и две сглобяеми столчета - почти целия ден той приемаше гости.
НЕ ПРОПУСКАЙ СВОЯ ВЛАК Облегната на скалата край Второто езеро на Рила, наблюдавах как спокойно и благо Учителя разговаряше с онези, които идваха при него. Чаках и аз своя ред. Пред палатаката му имаше площадка от бели плочки, където - на дървена маса и две сглобяеми столчета - почти целия ден той приемаше гости. Струваше ми се, че тук небето и земята си бяха дали среща. Току-що бе дошъл моят ред, когато една сестра ме помоли да попита нещо Учителят. - Моля, заповядайте! - казах учтиво и се отстраних. Но докато тя говореше с Учителя, ето че дойде и втора, и тя ме помоли да и отстъпя своя ред.
към текста >>

28. ЕДИН ДЕН ЩЕ БЪДЕШ БЛАГОДАРНА - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Дървените стъпала изскърцаха и Учителя, много сериозен, застана пред мене.
Погледнах нагоре към осветения му прозорец и мислех: Учителя разрешава най-правилно всички проблеми. Той е моят спасителен бряг ... Мина час, може би и два. Без да държа сметка, че Учителя може да възприема моите мисли, аз продължавах да разговарям мислено с него, марширувайки пред стълбата, която водеше към неговата спалня. Най-после вратата се отвори. Дървените стъпала изскърцаха и Учителя, много сериозен, застана пред мене. Аз го погледнах плахо поради дързостта си да го безпокоя в такъв късен час. И преди да отворя уста, той строго ми каза: - Слушай какво ще ти кажа, ти няма да се ожениш за Д.! - Но, Учителю, защо? Във вашите беседи Вие казвате, че когато някой обича някого достатъчно дълго, той също го заобиква.
към текста >>

29. ЩЕ ТИ ИЗПРАТИМ ПАЗАЧ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Пред нея сковаха малка дървена масичка и малка пейка.
- Е, ще ти пратим пазач - рече шеговито Учителя. Нямаше друг избор и се съгласих. Мислех, че Учителя ще огради мястото със светли мисли и няма да ми се случи нищо лошо. Още същия ден, неделя, двама братя опънаха палатката на показаното от Учителя място. Пред нея сковаха малка дървена масичка и малка пейка. Никога преди не бях спала в такива условия и в бялата палатка ми се струваше, че плувам с ладия в морето на живота. Вечерникът играеше в дърветата и от време на време лекичко полюшваше платната на моята бяла „ладийка". Беше чудно! Тишината на нощта и на близката гора успокояваше и отморяваше душата ми. Първата нощ, преди да си легна, завързвах връзките на входа на палатаката и изведнъж трепнах: точно отпред, напряко, беше легнало голямо куче, вълча порода.
към текста >>

30. ТОЙ РАБОТЕШЕ И ПРЕЗ НОЩТА - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Студът свободно нахлуваше през процепите в дървените стени на стаичката.
ТОЙ РАБОТЕШЕ И ПРЕЗ НОЩТА Зимна нощ. Студът свободно нахлуваше през процепите в дървените стени на стаичката. Печката не гореше. От студ не заспивах. Когато стрелките на часовника показваха 2 ч. след полунощ, реших да отида в салона на топло. Това правех често, когато преспивах на Изгрева срещу беседа.
към текста >>

31. АНГЕЛСКИЯТ ХОР - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Северният вятър хлопаше по стъклата на дървената къщичка.
АНГЕЛСКИЯТ ХОР Една бяла нощ през февруари. Като всякога срещу беседа, бях още от вечерта на Изгрева. Северният вятър хлопаше по стъклата на дървената къщичка. Когато студът съвсем се усили, скочих от леглото, облякох се за секунди и излязох. Снегът скърцаше под стъпките ми. Извих по пътеката зад Недкови и чух, че в салона се пее. Помислих, че съм закъсняла и ускорих крачките си. Сред скърцащата белота и повея на вятъра звучеше чуден хор!
към текста >>

32. ЧУДНО КАТО СЪН - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Към един часа след полунощ превъртях ключа на дървената стаичка и тръгнах по пътеката към салона.
ЧУДНО КАТО СЪН Към един часа след полунощ превъртях ключа на дървената стаичка и тръгнах по пътеката към салона. След няколко минути синята светлина от стаята на Учителя ясно открояваше приме-тените от вечерта снежни пътеки около салона. Както през много други нощи, влязох тихичко и седнах край горящата печка. Имаше време до беседата и аз бих могла да подремя малко. Червени пламъчета изскачаха от дупчиците на вратата на печката. Те пръскаха игриви светлинки по столовете в тъмния салон и като невидими същества тайнствено говореха в нощта.
към текста >>

33. 1. Видове материали за работа с децата и от где могат да се набавят те - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

За нареждане — кубчета, дървени изрезки, мозайки, дървени фигури и матадори,.
от где могат да се набавят те Не е необходимо да разполагаме с много средства, за да си набавим достатъчно материали. Най-често природата ни предлага безплатно богато изобилие от такива. От друга страна, излишеци и изрезки при различните производства често са готов материал за работа. Няма да пренебрегнем и различните видове хартии, мукави и др. За нареждане — кубчета, дървени изрезки, мозайки, дървени фигури и матадори,. дървени тухлички за строеж, клечици, желъди, камъчета, мидички или охлювчета, — боядисани или естествени и поставени в специални кутии, — са добро занимание за малките. Те обичат да ги нареждат в различни комбинации. (Това занимание развива у децата търпение, вкус и мислене.) Кукленски кът и магазин. Няколко кукли и покъщнина по възможност по-едри, са всякога любимо занимание за малките. Нареждане, чистене, шиене, готвене и пр.
към текста >>

дървени тухлички за строеж, клечици, желъди, камъчета, мидички или охлювчета, — боядисани или естествени и поставени в специални кутии, — са добро занимание за малките.
Не е необходимо да разполагаме с много средства, за да си набавим достатъчно материали. Най-често природата ни предлага безплатно богато изобилие от такива. От друга страна, излишеци и изрезки при различните производства често са готов материал за работа. Няма да пренебрегнем и различните видове хартии, мукави и др. За нареждане — кубчета, дървени изрезки, мозайки, дървени фигури и матадори,. дървени тухлички за строеж, клечици, желъди, камъчета, мидички или охлювчета, — боядисани или естествени и поставени в специални кутии, — са добро занимание за малките. Те обичат да ги нареждат в различни комбинации. (Това занимание развива у децата търпение, вкус и мислене.) Кукленски кът и магазин. Няколко кукли и покъщнина по възможност по-едри, са всякога любимо занимание за малките. Нареждане, чистене, шиене, готвене и пр. са чудесни упражнения за бъдещите домакини.
към текста >>

Ще имаме пред вид, че всяко дете трябва да моделира върху специална дъсчица или мушама, да си служи с дървено ножче и клечки за зъби.
Една дъсчица и две три парченца пластелин са добра възможност за творческата дейност на всяко дете. От него може да се направи гевречета халкички, бастунчета, топчета, черешки, човечета, къщички, кокиченца - (на стъбълца от клечки за зъби със зелен пластелин за венче и три половинки от фасулени зрънца за чашка). От пластелин и клечки може да имаме най-различни комбинации. Глина — Естествено е след пластелина да започнем работа с глина. Тя е евтина и всяко дете може да разполага с голямо количество и при това изработените предмети могат да се запазят, боядисат и лакират. Ще имаме пред вид, че всяко дете трябва да моделира върху специална дъсчица или мушама, да си служи с дървено ножче и клечки за зъби. След като добре изсъхнат моделираните предмети, боядисваме гй с постна боя, разтворена в туткалена вода. След като изсъхнат, лакир-ват се с безцветен лак, набавен от бояджийски магазини. От глина децата могат да правят: плодове зеленчуци, кошнички, чинийки, солнички, пепелници, вазички, саксийки, животни, птици и др. Много често децата обичат да моделират по своя инициатива или да илюстрират някоя приказка. Случва се децата да комбинират зеленчуци от глина, колибка от картон и река от хартия — всичко това наредено в пясъчника като зеленчукова градина.
към текста >>

Дървен материал.
От филмовите ленти ще си направим чантички и сакове, като ги измием и после ушием по дупчиците с цветни дебели конци. Ще сложим за по-здраво и ефектно цветна платнена подплата. За улеснение ще изрежем най-напред кройка от хартия; По нея ще нарежем лентите на парчета; ще ги наложим по кройката и след това ще почнем нашиването. Така приготвените сакове са отличен подарък за мама. (По тоя начин, когато децата имат на разположение разнообразен материал, лесно стават изобретателни, практични, сръчни и съобразителни). Дървен материал. — Особено приятно на малките момченца е да чукат, да режат и сглобяват. Ето защо, ако имаме удобно помещение до учебната стая, бихме могли да обзаведем дърводелска работилница с тезгях, чукчета, трион и т. н. Дървен материал ще си набавим от изрезки, летви и дъски, купени от склад или дърводелница. Децата могат да сковават маси, столове, креватчета, пейки, аероплани и др., могат да ги боядисват и след това да си редят магазини с мебели. Ще имаме пред вид, че при чукането се дига доста шум, с който децата лесно свикват, и страда общата дисциплина в класа.
към текста >>

Дървен материал ще си набавим от изрезки, летви и дъски, купени от склад или дърводелница.
Така приготвените сакове са отличен подарък за мама. (По тоя начин, когато децата имат на разположение разнообразен материал, лесно стават изобретателни, практични, сръчни и съобразителни). Дървен материал. — Особено приятно на малките момченца е да чукат, да режат и сглобяват. Ето защо, ако имаме удобно помещение до учебната стая, бихме могли да обзаведем дърводелска работилница с тезгях, чукчета, трион и т. н. Дървен материал ще си набавим от изрезки, летви и дъски, купени от склад или дърводелница. Децата могат да сковават маси, столове, креватчета, пейки, аероплани и др., могат да ги боядисват и след това да си редят магазини с мебели. Ще имаме пред вид, че при чукането се дига доста шум, с който децата лесно свикват, и страда общата дисциплина в класа. За да избегнем това неудобство, ще работим дърводелство само при отделно помещение. Освен дърводелство, интересно е за малките и резбарството. То изисква по-малко удобства: няколко лъкчета, триончета, трикатна дъска, няколко стеги, маткап и модели — прекопирани или направо залепени картинки (всичко набавено от книжарница).
към текста >>

Кордонче за коланчета ще си изплетем от конци изпънати на четири гвоздейчета, заковани на празна макара; ненужните парцалки ще нарежем, нашием и натъчем на платчета, като лесно ще си приготвим сами станче на дървена рамка с гвоздейчета.
Рисувателна хартия ще си набавим в началото на годината от складове или изрезки от печатниците. Редно е малките да имат на разположение винаги достатъчно количество листа, нарязани в не много малък формат. Прежди или ненужни платчета. —. Децата лесно свикват да плетат на куклите си, да уреждат къщичката на куклите си, да им плетат и шият. С голяма радост малките ръчички си шият копчетата, кърпят си чорапките и дрешките, стига да умеем да им покажем. Кордонче за коланчета ще си изплетем от конци изпънати на четири гвоздейчета, заковани на празна макара; ненужните парцалки ще нарежем, нашием и натъчем на платчета, като лесно ще си приготвим сами станче на дървена рамка с гвоздейчета. Всичко, каквото ще даваме на децата за плетене и шев, желателно е да бъде практично използувано в живота, а не само голо упражнение. (Чрез играта децата неусетно обикват труда и отговорната тънка работа). Зеленчуци и плодове. — От картофи, моркови, зелка, тиква. Диви кестени, фъстъци и др.
към текста >>

34. Обзавеждане на детската градина - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

В един от ъглите има сандъчета на колелца с дървени тухлички и кубчинки за строеж.
Различни игри и играчки са поставени в специални етажерки и шкафчета, на разположение на децата. Черна дъска и триножник, поставени на ниско, с приготвени до тях цветни тебеширени или водни бои (пред триножника). В същата занимателна ще видим и кукленски кът. Децата трябва да играят с по-големи кукли, с по-големи прибори и с по-едра покъщнина. Тук ще потърсим и пясъчника с пясък, а до него в ъгъла ще е и кофата с глина и дъски за работа. В един от ъглите има сандъчета на колелца с дървени тухлички и кубчинки за строеж. Под прозорците ще видим нисък шкаф с дидактически материали: рисувателна хартия, моливи, бои, пластелин, картони, моделчета, кутии, макари, ролки и др. В същата стая ще намерим място и за индивидуалните шкафчета, в които децата си поставят недовършените неща. Един музикален инструмент — пиано, хармониум, грамофон или радио — са идеално допълнение в детската градина. (Ако разполагаме с повече стаи, естествено че ще се справим умело). В трапезарията.
към текста >>

Работилницата. Тук ще намерим: тезгях с трион, чукчета, ренде, кутии с гвоздеи, сандъче с дървен материал, масичка с резба и Пате-хил-дъски за строеж.
Тук ще видим необходимите масички и столчета, които обикновено се пренасят от занималнята. В средата може да има кръгла маса с ваза и няколко журнали. Необходим е един шкаф за салфетките, покривките, чашите, четката и лопатката за трохи, таблите за кифли И др. т. Няколко картини — плодове, сладки или цветя — и няколко саксии биха допълнили обстановката. Евентуално тук бихме могли да сложим шкафа с материали и др. Работилницата. Тук ще намерим: тезгях с трион, чукчета, ренде, кутии с гвоздеи, сандъче с дървен материал, масичка с резба и Пате-хил-дъски за строеж. Ако мястото позволява, тук може да се помести пясъчникът и кофата с глина, вместо в занималнята. Остава да влезем в последното отделение — умивалнята. Тук ще има една две чешми, поставени на ниско. От едната страна ще бъде окачалката с кърпа за ръце, а над нея може да има етажерка с чашки за вода. Зад вратата е мястото на кърпата за прах, метличката и лопатката.
към текста >>

Като по-интересни можем да имаме пред вид: няколко кукли, топки, кончета, матадори, мозайки, цветни кубчета, въженца и колела, колца, кухненски прибори, креватче, мебелки и различни дървени — лодки, животни, тренчета и пр., няколко механизми, като: танкове, автомобили и пр.
Хубав и практичен абажур, няколко картини и няколко поставки със саксии на ниско са достатъчна украса за стените на детската градина. Всичко около детето трябва да бъде за него. Претрупаността уморява, пречи на хигиената и действува нестимулиращо. Преди да завършим с тази точка, ще кажем няколко думи за детските играчки. Последните трябва да бъдат разнообразни, практични, интересни и достатъчни. Като по-интересни можем да имаме пред вид: няколко кукли, топки, кончета, матадори, мозайки, цветни кубчета, въженца и колела, колца, кухненски прибори, креватче, мебелки и различни дървени — лодки, животни, тренчета и пр., няколко механизми, като: танкове, автомобили и пр. Всяка играчка трябва да бъде по възможност в по-голям размер, за да не изнервя децата. Трудно е да се постигне идеално обзаведена детска градина (дом). Изкуството ни обаче ще бъде двойно по-голямо, ако съумеем при ограничени възможности да създадем за децата хигиенична, удобна и красива обстановка. При всеки случаи, детската градина (дом) трябва да отразява сезона, духа на времето и творческото настроение на групата. Детската градина трябва да бъде красив кът за свежа творческа игра и радост.
към текста >>

35. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

Не се минали нито десет дни, комшийките намерили един ден баба Балашка пременена, натъкмена, забрадена, с кръстле и вощеничка в ръцете — прострена на одърчето и сдървена.
Зная само това, че от целия град хората се извървеха да го спохождат и да научат по некой хабер от онзи свет. Едни питаха за некои свои и близки, които са починали; други питаха, за да узнаят какво ги чака на онзи свет след смъртта им и дали е видел местото, дето ще отиде всеки от тех там; трети питаха пък само така, за кеф, да узнаят каква ли разлика ще има, аджеба, между там и тук. Бае Митар отговаряше на всекиго и на всичките даваше съвети и наставления, за да знаят какво да правят, да та не попаднат в катрана. Баба Балашка, бог да я прости, беше питала, казват, за своя старец: как е, дали я помни още, или си е намерил там друга? Бае Митар й казал, че той е там добре — от средните — и че я чакал по-скоро. Не се минали нито десет дни, комшийките намерили един ден баба Балашка пременена, натъкмена, забрадена, с кръстле и вощеничка в ръцете — прострена на одърчето и сдървена. Издъхнала преди два дни. Сама си се приготвила за онзи свет и усетила си края. Кака Катина Рангелица, на чорбаджи Рангел стопанката, беше запитала бае Митра за дъщеря им, Елица, що умре преди година сгоденица. Бае Митар й отговорил, че се мъчила още на онзи свет и нема да се смири, докато чорбаджи Рангел не върне скритите пари на децата на покойния Атанас, дето беше ортак с него. Сирачета като всеки сирачета, останали на ръцете на една майка!
към текста >>

36. Христос - Георги Радев (1900–1940)

Христос не носи докрай дървения кръст.
Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение – Възкресението. Христос възкръсна и чрез Възкресението Си победи смъртта. И тъй, както в страданията Нему се разкриха тайните на миналото, така във Възкресението Той получи откровение за бъдещето. В лицето на Христа ние имаме един истински силен човек, един мощен Дух, един герой. Той всичко преодоля – и мъчения, и кръст, и гроб. Христос не носи докрай дървения кръст. Той го носи само до известно място и после го хвърли на Земята. Хората мислят, че Той го е хвърлил, защото изнемогвал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството какво го очаква. Той искаше да каже: “Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървен кръст не искам!
към текста >>

Той искаше да каже: “Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървен кръст не искам!
Христос не носи докрай дървения кръст. Той го носи само до известно място и после го хвърли на Земята. Хората мислят, че Той го е хвърлил, защото изнемогвал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството какво го очаква. Той искаше да каже: “Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървен кръст не искам! ” Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос! Хвърлил дървения кръст на Земята, Христос се изправи и пое прав Своя път към Голгота. Приковаха Го на кръста. Ала и на кръста много не стоя. Той Сам се откова. Как?
към текста >>

” Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос!
Той го носи само до известно място и после го хвърли на Земята. Хората мислят, че Той го е хвърлил, защото изнемогвал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството какво го очаква. Той искаше да каже: “Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървен кръст не искам! ” Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос! Хвърлил дървения кръст на Земята, Христос се изправи и пое прав Своя път към Голгота. Приковаха Го на кръста. Ала и на кръста много не стоя. Той Сам се откова. Как? – Като излезе из тялото Си и отиде при Йосифа Ариматейски.
към текста >>

Хвърлил дървения кръст на Земята, Христос се изправи и пое прав Своя път към Голгота.
Хората мислят, че Той го е хвърлил, защото изнемогвал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството какво го очаква. Той искаше да каже: “Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървен кръст не искам! ” Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос! Хвърлил дървения кръст на Земята, Христос се изправи и пое прав Своя път към Голгота. Приковаха Го на кръста. Ала и на кръста много не стоя. Той Сам се откова. Как? – Като излезе из тялото Си и отиде при Йосифа Ариматейски. Погребаха Го и запечатаха гроба.
към текста >>

37. Писмо на д-р Стефан Кадиев до Михаил Иванов 27.IV.1966 г. - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Народът ни сега е много чист - въшката вече е непозната, дървениците и бълхите дори изчезнаха.
Но и това ще дойде... може би точно чрез Франция! 10. Народът ни богатее! Неудобно е да се говори по тия въпроси, но има пълно основание де го кажа! Не слушай някои озлобени интересчии, засегнати от промените! Народът си има и работа, и пенсия, и нова хубава къща - нещо по-рано невероятно за нас! Народът ни сега е много чист - въшката вече е непозната, дървениците и бълхите дори изчезнаха. Води се здравна просвета, много болести, като маларията, петнистият тиф, коремният тиф, детският паралич, дифтеритът, туберкулозата, са вече само исторически понятия. Сега народът се бори за решаване на въпроса за дълголетието - старческите проблеми са сложени на дневен ред и то с много добър резултат. Тук хората грижливо търсят вегетарианството, постите на Учителя,„разтоварващата диета" (един ден седмично гладуване). Но това търсене засега става насаме, скрито, но все по-настойчиво. А нима това не са елементи от „учението", което официално не се признава?
към текста >>

38. 02 Срещата ми с Йорданка Жекова - Радка Левордашка (1920-2014)

Отидох на срещата, както бях обещала, Йорданка живееше в малка дървена къщичка, но много уютна.
Срещата ми с Йорданка Жекова Винаги, когато ходех на беседа у Симеон Симеонов, Радка Овчарова ме питаше кога ще намеря време да отидем при сестра Йорданка, защото тя много настоявала да ме види. Уговорихме се да се срещнем в следващата сряда към 15 часа, за да отидем при Йорданка. Отидох на срещата, както бях обещала, Йорданка живееше в малка дървена къщичка, но много уютна. Радка Овчарова само ме заведе и се извини, че имала да ходи при една сестра по работа, и си тръгна. Останахме сами с Йорданка, в началото поговорихме малко за общи неща, след това тя влезе в една стаичка и донесе малка книжка с единична беседа. Каза ми да отворя книжката, където си избера, и да прочета нещо. Аз отворих книжката някъде по средата и зачетох на глас, попитах я дали мога да продължа до края, тя отговори: „Можеш, чети.“ Прочетох до края беседата, тя беше толкова хубава, сякаш е част от моя живот. Погледнах Йорданка с възторг, тя разбра какво почувствах и ме попита: „Какво, искаш да ме попиташ ли нещо?
към текста >>

39. 25. Посещение при г-н Дънов - Радка Левордашка (1920-2014)

Мангалът представляваше един специален железен съд, в който се разпалваха дървени въглища и на него се печеха чушки, готвеше се през лятото отвън на открито - нещо като котлон.
Там прекарвах по-голямата част от деня. Не мина много време и интернираха г-н Дънов във Барна, в хотел „Лондон". Дойде един човек в семейството да ни съобщи това и да ни каже, че той ме вика при него. Аз отидох, разговарях с г-н Дънов и оттогава започнах да го посещавам и да върша каквото ми кажеше и от каквото имаше нужда. Един ден ме накара да разпаля мангала на балкона, за да препека филийки за закуска. Мангалът представляваше един специален железен съд, в който се разпалваха дървени въглища и на него се печеха чушки, готвеше се през лятото отвън на открито - нещо като котлон. Аз го запалих на балкона и започнах да го разпалям с метлата, но от вятъра, който предизвиках, се появиха много искри. Той се усмихна и ми каза: „Внимавай, че хвърчат много искри, да не запалиш шапките на коконите! " Разсмяхме се и двамата. Друг път той ми казва: „Искам утре да дойдеш много рано, преди изгрев слънце." Отговарям: „Добре, иде дойда! " Отивам на другата сутрин към 4 часа.
към текста >>

40. 33. Пистолетът на офицера - Радка Левордашка (1920-2014)

Като насочил пистолета си към Учителя, Йорданка извикала и се спуснала да му хване ръката, но той, както си вдигнал ръката, така тя и увиснала във въздуха вдървена.
Но по изражението на лицето му виждам, че е сърдит и ядосан. Учителя ми каза: „Нека да влезе, но стой и ти тук! " Йорданка го поканва да влезе при Учителя, но офицерът още от вратата започва да се кара и да го обижда, че подмамил жена му, че заради него тя го напуснала, че идвала при него на събрания, а той бил голям лъжец, мошеник и измамник. След това бърка с дясната си ръка в кобура, изважда пистолета си и го насочва към Учителя, за да го застреля. Като насочил пистолета си към Учителя, Йорданка извикала и се спуснала да му хване ръката, но той, както си вдигнал ръката, така тя и увиснала във въздуха вдървена. Тя грабнала оръжието от ръката му и го хвърлила в клозета. Офицерът се изплашил много, като разбрал, че ръката му стои неподвижна, като вдървена, и не може да я помръдне. Тогава се обръща към Учителя с думите: „Разбрах, че вие наистина сте светец! Извинявайте и ви моля да ме освободите, за да си отида." След малко ръката сама се спуснала надолу - така той се освободил от неподвижното състояние и си тръгнал...
към текста >>

Офицерът се изплашил много, като разбрал, че ръката му стои неподвижна, като вдървена, и не може да я помръдне.
" Йорданка го поканва да влезе при Учителя, но офицерът още от вратата започва да се кара и да го обижда, че подмамил жена му, че заради него тя го напуснала, че идвала при него на събрания, а той бил голям лъжец, мошеник и измамник. След това бърка с дясната си ръка в кобура, изважда пистолета си и го насочва към Учителя, за да го застреля. Като насочил пистолета си към Учителя, Йорданка извикала и се спуснала да му хване ръката, но той, както си вдигнал ръката, така тя и увиснала във въздуха вдървена. Тя грабнала оръжието от ръката му и го хвърлила в клозета. Офицерът се изплашил много, като разбрал, че ръката му стои неподвижна, като вдървена, и не може да я помръдне. Тогава се обръща към Учителя с думите: „Разбрах, че вие наистина сте светец! Извинявайте и ви моля да ме освободите, за да си отида." След малко ръката сама се спуснала надолу - така той се освободил от неподвижното състояние и си тръгнал...
към текста >>

41. 41. Изгревът и земята Ханаан - Радка Левордашка (1920-2014)

По-късно се построиха дървените къщички и така се оформи селището на Изгрева.
Там идваха братята и сестрите, там се провеждаха беседите, там се осъществяваха срещите на приятелите с Учителя. По-късно се закупиха места на Изгрева и се преместихме да живеем там. Ние си направихме къщичка, която доскоро стоеше. На Изгрева се направи салон под ръководството на Учителя, като и той работеше заедно с братята. Отначало имаше само палатки, поставени от братята, това бяха военни палатки, останали от войните. По-късно се построиха дървените къщички и така се оформи селището на Изгрева. Тука сме прекарали едни от най-щастливите си години в молитви, музика и песни, гимнастика и екскурзии до Витоша и Чамкория. След това започнахме да ходим до Мусала и Рилските езера. Това бе времето на разцвета на Бялото Братство и бяха най- хубавите ни години. Аз услужвах на Учителя с много неща. Веднъж, като му бях измила краката и докато ги избърсвам, му казвам: „Учителю, с какво съм заслужила да бъда тука при такъв Велик човек?
към текста >>

42. СЪБОР В СОФИЯ - Теофана Савова

Драгалевци и Драгалевския манастир; още по към изток - селата Симеоново, Дървеница, Горубляне, Герман и Искърският пролом при Панчарево.
Бяхме на широка поляна, заобиколена, освен от към юг, с иглолистна гора. Из бориките имаше пътеки и скамейки за сядане. Близо откъм изток-югоизток прозираха из гората множество палатки. Далече откъм юг теглеха погледа величествените върхове на Витоша, дето се белееше последната останка от сняг. А в полите на планината иззад зелени кичури надзъртаха с. Драгалевци и Драгалевския манастир; още по към изток - селата Симеоново, Дървеница, Горубляне, Герман и Искърският пролом при Панчарево. Но кой ти гледа сега тия природни омайности. Ние сме дошли да видим тия приказни хора, тия странни или страшни хора, дъновистите. А те бяха пред нас и около нас. Казаха ни, че на събора им имало 1460 души. Някои седяха по пейките или под дърветата на сянка.
към текста >>

43. 22 март 1928 г - Теофана Савова

Следователно, когато ние говорим за човешката любов, подразбираме дървената любов и любовта от въглищата.
Отивате при дърваря и казвате: „Дай ми от благословението на слънцето." Той ви пита: „Колко ще платите за него? " Ето де се проявява човешкото. И вие започвате да се пазарите: давате 400 или 350 лева за един кубически метър дърва, а 600 - 700 за тон въглища. За колко време ще ви послужат тия дърва или въглища? При това колко души ще могат да се отопляват, ако се наредят около една камина? Следователно, когато ние говорим за човешката любов, подразбираме дървената любов и любовта от въглищата. И едната, и другата любов са дошли от слънцето, но силата им трае за няколко часа само. Като се турят в огъня, осветляват, отопляват за малко време и после изгасват. Искате ли да поддържате тази любов, наново купувате дърва и въглища. Ако мислите да прекарате живота си с тази любов, ще има пушек, сажди, кюнците ще се запушват, ще дими и често ще трябва да ги чистите. Който не върви по методите на тази любов, дим и пушек в къщата му няма, стените на стаите ще бъдат чисти, бели, никаква пепел, никаква сгурия няма да остава и кюнците на печката няма да се запушват.
към текста >>

44. 20 април 1928 г., петък - Теофана Савова

Вратата хлопва, дървената стълба поскърцва и ето, че той влиза в салона, празнично облечен и елегантен.
Всички сме млади! От децата до старците - всички с еднакъв трепет минаваме шосето и преди 5 часа сме в салона. И с нетърпение очакваме банкета, който Учителя ще ни даде - богат духовен банкет! Салонът е препълнен. Очакваме Учителя. Вратата хлопва, дървената стълба поскърцва и ето, че той влиза в салона, празнично облечен и елегантен. После отива на катедрата, откъдето говори. Слушаме го захласнати и озарени от неговото излъчване. След като е приключил беседата, Учителя става и тръгва с лека походка към вратата. А ние започваме да осъзнаваме, че все още сме на земята, слизаме от висините, в които словото му ни е извисило. Живеем вече на Изгрева.
към текста >>

45. ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА - Теофана Савова

Пред него имаше широка поляна, заобиколена от кокетни дървени къщички.
Тя беше обикновена врата като всички други врати по света. Преди да я изправят при входа на стаята, тя нямаше никакви привилегии. Нейната съдба се измени, когато двама млади мъже я монтираха, за да изпълнява една особена длъжност - винаги да се отваря и никога да не се заключва за добронамерените посетители. Това беше почетна служба, която тя трябваше да носи с любов в един светъл и гостоприемен дом. Домът се намираше край млада борова гора. Пред него имаше широка поляна, заобиколена от кокетни дървени къщички. Навсякъде из градините и около домовете се виждаха наскоро посадени овощни дръвчета. Един млад момък бе спрял пред бялата слънчева сграда. Той имаше вид на услужлив и делови човек. Това впечатление от пръв поглед се допълваше от една доста голяма и тежка чанта, каквато обикновено носят онези хора, които изпълняват техническа длъжност. По всичко си личеше, че е инициатор и изпълнител на особено отговорни задачи.
към текста >>

беше безлюдно, а в дървените домове и из градините все още цареще покоят на късната нощ.
Озарението идваше отвисоко. Природа и космос влизаха в хармония с човешкия дух, говореха на душата с езика на любовта. Малцина тук се догаждаха, че той знае безпределните пътища на светлината, по които само великият дух се изявява. Той влезе отново в стаята, наметна пелерината си и излезе в двора. В този тъй ранен час на поляната беше безлюдно, а в дървените домове и из градините все още цареще покоят на късната нощ. Лампата в приемната светна и освети цветната леха и близкото пространство пред дома. Наведен над един уред, който регистрираше денонощно промените в климата, Учителя записа показанията му в един дневник. След това сложи нова лента на уреда, взе една книга от библиотеката и изледе. * В стаята бе съвсем тихо, когато една сестра изкачи стълбата и почука на вратата на Любовта.
към текста >>

46. 1935 ГОДИНА - Теофана Савова

В малките дървени домове, сгушени между вишневи, ябълкови и черешови дървета в градините, е спокойно.
След това слезе в низините и с настъпването на деня дойде при нас, в гостоприемните домове на „Изгрева". 28 март Една басня Свеж прохладен въздух слиза от гористите склонове на Витоша. Гърдите се отпускат в еликсира на живота, който приемат преди да се свечери. В малките дървени домове, сгушени между вишневи, ябълкови и черешови дървета в градините, е спокойно. Обитателите им са си казали вечерната молитва и се готвят за сън. Аз обаче все още съм на своя пост, защото Учителя не се е прибрал в стаята си, а свири на пианото и пее: „Аз бях малко бръмбарче, ходех по горите, пъплех по цветята."
към текста >>

47. ДЕНЯТ НА ЗНАНИЕТО - Теофана Савова

Междувременно в една дървена къщурка наблизо се появи светлина.
Часът бе удобен, за да долови възхода на светлината далече зад планинските върхове. Познаваше ли той пътя на Слънцето, та да проследява и нощем неговата траектория! След като получи необходимата му информация, той отново влезе в стаята. Звездата видя всичко това и отдалече го поздрави. Сега тя знаеше, че до края но нощта няма повече да види силуета му зад стъклата на прозореца. Междувременно в една дървена къщурка наблизо се появи светлина. После нови светлини пламнаха тук и там, раздвижиха и мобилизираха обитателите на домовете. „Изгрева" очакваше едно голямо събитие - пробуждането на човешката душа за красотата и силата на първия слънчев лъч. Стъпките по двора зачестиха, чуха се тихи гласове. После лампите изпълниха с изобилна светлина големия салон на „Изгрева". И много скоро към салона започнаха да прииждат хора - мъже и жени, някой от тях по-заможни, което се виждаше от облеклото им.
към текста >>

48. 4. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г. - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя иска мангал с дървени въглища, за да се топли.
Тогава Фердинанд чрез Алекси Стоянов, адютант на царя и мъж на нашата сестра Мария Стоянова, пита Учителя какво да правят. Учителя му казва, че Германия ще загуби войната и България трябва да сключи незабавно мир. Фердинанд наместо да вземе поука от добрия съвет при тежкото положение, в което се намира България, и да благодари на Учителя, той го арестува и интернира във Варна, в хотел „Лондон". Учителя заминава с влак за Варна, като казва, че този, който го е интернирал, и той ще си замине от България. В малката таванска стаичка, в която го настаняват, му изпращат и шпионин, да го следи постоянно. Учителя иска мангал с дървени въглища, за да се топли. Разпалва го силно и го внася в стаята. След 5 минути шпионинът, поставен да го следи, започва силно да кашля и излиза навън с просълзени очи и повече не се връща да му досажда. Пушекът не оказва никакво влияние на Учителя. В хотела Учителя е доста свободен и постоянно се среща с наши приятели, които му носят храна. Елена Казанлаклиева е млада, пъргава и започва да прислужва на Учителя.
към текста >>

49. 5.3 Заселване на Изгрева - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя иска учениците да живеят в дървени, чамови бараки, тъй като дървото е най-добрият проводник на природното електричество и магнетизма.
А младите — зле облечени и гладни. След свършване на наряда и беседата Учителя се обръща към всички и казва: „Тук не трябва да има гладни хора." Възрастните със своите средства, а младите със своя труд построяват навес, закупуват казани и започват да варят гореща вода и да правят супа за обяд. Едва в 1926 г. се построява приемната на Учителя на Изгрева и той започва да живее в нея. По предложение на Учителя се закупува една нива от осем декара, след това и други и се образува един парцел от 40 декара, на който започва да се застроява Изгревът. Учителя иска учениците да живеят в дървени, чамови бараки, тъй като дървото е най-добрият проводник на природното електричество и магнетизма. Камъните са най-лошият проводник, след това идват тухлите и дървото като най-добър проводник. Учителя лично присъства и участва при правенето на бараките на Изгрева, даже дава план за построяване на барака на Стоянка Илиева като образец. От 1926 г. съборите започват да се провеждат в София. Насроченият в 1926 г.
към текста >>

50. 5.14 1939 година — най-благоприятните духовни условия за българите - Светозар Няголов ( -2013)

Гради предвижда, че за построяване на магазина ще му трябва материал и затова взима много дървени капаци, които конете изкачват в лагера.
Той се обръща към братята: „Вие дойдохте като работна група. Елате да свалим багажа от камиона! " Никой не го чува. От групата се отделя само Кольо Йорданов, който поема багажа, подаван му от Гради от камиона. Скоро пристига бай Янко с конете, натоварват багажа и го закарват горе на езерата. Гради предвижда, че за построяване на магазина ще му трябва материал и затова взима много дървени капаци, които конете изкачват в лагера. Докарани са и разни продукти: чували с ориз, захар, брашно и други. Понеже е влажно и често вали, за да не се повредят продуктите, Гради ги слага в кухнята и ги завива с голямо платнище. Започват да идват от София една след друга групи и продуктите, оставени в кухнята, пречат за нормалната работа в нея. Това налага Гради да ги изнесе от кухнята и да направи магазин, но няма кой да му помага. Той отива при групата на Лулчев и иска помощ.
към текста >>

Идва й наум дървените колци за палатките да се пробиват на определени места и през дупките да се връзват с тел в двата края, за да не се губят при транспортирането.
На Учителя се скъсва платът на матрака от походното му легло и той помолва Елена Андреева да поправи леглото му. Братята веднага купуват и донасят много хубав плат — здрав и непромокаем. За опит вечерта те опъват част от плата, наливат върху него вода и до сутринта той не пропуска нито капка. Тя ушива кревата на Учителя с новия плат и след това решава да му ушие палатка. Така започва да прави палатки на всички братя и сестри. Идва й наум дървените колци за палатките да се пробиват на определени места и през дупките да се връзват с тел в двата края, за да не се губят при транспортирането. Честите превалявания довеждат до мисълта, че палатките, които се шият главно от американ, трябва да се импрегнират. Взима се 4 литра бензин, затопля се на водна баня и в него се разтваря един килограм парафин. В получения разтвор се потапя палатката, като се следи навсякъде да се намокри с течността. След това се оставя на простор да изсъхне. Така тя е готова да издържа на дъждовете и бурите на Рила и приятелите имат сигурен приют и покрив при трудните рилски условия.
към текста >>

се намира в дървената си барака и казва псалома.
Това е Волята Божия, която се изпълнява в живота на цялото човечество. Една сестра, много уплашена от бомбардировките и артилерийските канонади, казва: „Учителю, толкова много се плаша, че обърквам 91 псалом. Започвам отначало. След малко гледам, че съм накрая, после по средата." Учителя й отговаря: „Сестра, казвайте псалома, както можете. И наопаки да го кажете, той пак помага." Иванка Захариева през време на бомбардировките през 1944 г. се намира в дървената си барака и казва псалома. До бараката й падат няколко големи бомби. Бараката отскача на няколко метра, тя отваря вратата и излиза от нея невредима. На Изгрева няма жертви от бомбардировките. При една от поредните бомбардировки над София Учителя нарежда на братята и сестрите да влязат в салона и там да се молят на колене с молитви и формули, които им казва. Той отива на полянката.
към текста >>

51. 5.16 Завръщане на Учителя в София - Светозар Няголов ( -2013)

Качва се по дървената стълба в горницата, където е светло, но доста студено.
Скоро в стаята влиза Савка и Учителя я пита дали е изяла третинката от яйцето, което им е оставил. Савка му отговаря, че е ходила вкъщи и там е обядвала пържени картофи. Учителя се намръщва, става сериозен и казва: „И сега не разреши правилно задачата си." Той има хубавия обичай винаги да разделя храната си с приятелите, които присъстват около него. След известно време в стаята остават само Милка и Учителя. Учителя става от стола, намята пелерината, слага вълнената плетена шапка и излиза от стаята. Качва се по дървената стълба в горницата, където е светло, но доста студено. Милка го придружава и влиза заедно с него. Учителя застава в средата на стаята, оглежда я и бавно започва да обикаля всички предмети и ги докосва леко с ръка. По-късно Милка разбира, че Учителя се сбогува със стаята си и предметите, които са му служели толкова години. След половин час те слизат долу в приемната. На масата е натрупано много ядене, донесено от приятелите, но Учителя не желае нищо да хапне.
към текста >>

От закупения дървен материал остават доста дъски.
Чиновникът я записва и връзката с Москва пак прекъсва за повече от седмица. Получената телеграма трябва да се занесе при министъра на вътрешните работи Антон Югов, за да даде разрешение за погребението. На Изгрева са дошли много хора от цялата провинция и когато съобщават, че Георги Димитров е дал разрешение и че телеграмата трябва да се занесе на Антон Югов да се вземе заповед от него, един непознат за нас приятел, ятак на Антон Югов, иска телеграмата, занася я в министерството и донася заповед с подписа на министъра и печат за поставяне тялото на Учителя в желаното място. Така Учителя свърши всичката онази работа, която беше невъзможна за нас, за да се положи тялото му в Братската градина. Боян Златарев е добър дърводелец и често прави поправки на пейките и масите пред салона и в кухнята. От закупения дървен материал остават доста дъски. Отива при Учителя и го пита какво да прави с тях. Учителя му отговаря да ги остави на тавана на малкия салон, защото ще дойде ден, когато ще му потрябват. След заминаването на Учителя той сковава набързо ковчег, в който поставят тялото и го излагат в големия салон, където престоява 5 дни, за да могат приятелите да се простят с него. Васил Бандерски вижда във видение Учителя на катедрата. В това време тялото му е в ъгъла на салона.
към текста >>

Гради Колев обръща внимание, че Учителя е против паметниците и гробниците и Боян Златарев е разрешил най-добре въпроса с един скромен дървен ковчег.
Учителя му казва да извика Темелко Стефанов да му благодари за квартирата, която му е дал. Темелко идва в салона при тялото на Учителя. От лимона, който е до ковчега, се появява лицето на Учителя, излиза в целия си ръст, поздравява с ръка Темелко и изчезва нагоре през покрива. Учителя не забравя никого, за всичко благодари и дава своята бащинска подкрепа. Кръстю Христов предлага да се направи стъклен ковчег, а Алфиери Бертоли — да се отлее бетонов гроб. Гради Колев обръща внимание, че Учителя е против паметниците и гробниците и Боян Златарев е разрешил най-добре въпроса с един скромен дървен ковчег. Срещу пловдивските бараки, където е квартирата на Гради Минчев, в къщата на Минчо Сотиров живее една чехкиня, на име Милка, която е говорещ сензитив и прави лесно връзка с невидимия свят. Вечерта след заминаването на Учителя на 27 декември, Гради отива в дома на Петко Епитропов — ръководител на Софийското братство, по някаква работа. В неговия дом се събират всички ръководители на братствата от провинцията, дошли по повод заминаването на Учителя на сеанс, на който чехкинята Милка щяла да предаде нареждания от него. Гради вижда, че стаята е пълна с приятели, решава да си тръгне, но няколко от ръководителите го карат да остане. В стаята са само двама от Изгрева — той и Боян Боев.
към текста >>

52. 6.5 Лекуване на хора - Светозар Няголов ( -2013)

Дава й дървено масло и я кара да я разтрие хубаво.
Като студентка майка ми Стефка Крумова заболява от гуша. Когато отива на беседа, тя старателно я крие с едно бяло шалче. След свършване на беседата Учителя се приближава до нея и я пита: „Какво имате тук? " Тя отговаря, че нещо е подуто и не знае какво е. Той й казва да махне шалчето, извиква сестра Мария Златева — Здравка. Дава й дървено масло и я кара да я разтрие хубаво. На следващата беседа Учителя засяга този въпрос: „На някои хора се явяват буци, тумори и гуши. Те могат лесно да се излекуват, като в продължение на 9 дни разтриват болното място със зехтин и мислено повтарят: Намалява, намалява, намалява." Така се излекува майка ми. По-късно тя помага на нашата съседка Таня Божидарова, която има голяма гуша и лекарите искат да й правят операция. Стефка я разтрива два пъти на ден — сутрин и вечер, по един час, докато от болната потича пот като вода. След деветдневно разтриване гушата изчезва и Таня е напълно здрава.
към текста >>

53. 7.32 Милка Переклиева - Светозар Няголов ( -2013)

Намира дърводелец, който евтино й ремонтира дървената част, но като опъва струните, се спуква лирата.
След като настанява майка си, тя се връща в София, отива при училището и вижда, че всичко е разрушено. Съзира само един свещник от пианото, паднал на земята. След това отива в Мърчаево при Учителя и му казва: „Учителю, ако бях ви послушала, нямаше да пострада пианото ми." Учителя й отговаря: „Милке, чак сега ли разбра това? Рекох, съберете частите му." Тя си казва наум: „Учителя не знае какво е положението и затова говори така." Втори път, като се вижда с Учителя, той я пита: „Рекох, събрахте ли частите на пианото? " Така няколко пъти Учителя я пита, Милка я досрамява и си казва: „Ще отида да ги събера." Отива при развалините на училището, намира капака, свещниците и на очистеното от войниците място вижда лирата и клавишите. Намира дърводелец, който евтино й ремонтира дървената част, но като опъва струните, се спуква лирата. Тогава Митко Костов я заварява и пианото добива първоначалния си вид, с хубав мек тон. „Да бих те слушала, Учителю! " Учителя поканва Милка Переклиева да отиде на разговор при него в 3 ч. следобед. В този час най-лесно може да се прави контакт с Бога.
към текста >>

54. 7.61 Веса Козарева - Светозар Няголов ( -2013)

При тази бомбардировка бомбите падат на слатинските ливади и зад село Дървеница.
Ти иди на Изгрева и аз ще съм с теб." Сестрата събира багажа си, връща се в бараката на Изгрева, където няма никой — всички са го напуснали. Няколко непознати минават през Изгрева покрай нейната барака и казват, че София ще загине от бомбардировките и нищо няма да остане от нея. На 30 март 1944 г. над София прелитат много самолети да бомбардират, но тя вижда във видение, че пред тях лети Учителя й им показва къде да хвърлят бомбите. Веса размахва бяла кърпичка и поздравява Учителя. При тази бомбардировка бомбите падат на слатинските ливади и зад село Дървеница. Самолетите пускат над 3000 разрушителни и 30 000 запалителни бомби. След заминаването на Учителя Веса живее известно време на Изгрева и когато започва събарянето на бараките, тя отива да живее в Мърчаево при Радка Герова и мъжа й Геро. Те й дават най-хубавата си стая и постоянно се грижат за нейното отопление и храната й. С мъчнотии и премеждия тя живее до 6 август 1968 г., когато си заминава от този свят. Остава вярна на Младежкия клас и не се омъжва.
към текста >>

55. 7.89 Стефка Крумова - Светозар Няголов ( -2013)

Дава й дървено масло и я кара да я разтрие хубаво.
Като студентка майка ми Стефка Крумова заболява от гуша. Когато отива на беседа, тя старателно я крие с едно бяло шалче. След свършване на беседата Учителя се приближава до нея и я пита: „Какво имате тук? " Тя отговаря, че нещо е подуто и не знае какво е. Той й казва да махне шалчето, извиква сестра Мария Златева — Здравка. Дава й дървено масло и я кара да я разтрие хубаво. На следващата беседа Учителя засяга този въпрос: „На някои хора се явяват буци, тумори и гуши. Те могат лесно да се излекуват, като в продължение на 9 дни разтриват болното място със зехтин и мислено повтарят: Намалява, намалява, намалява." Така се излекува майка ми. По-късно тя помага на нашата съседка Таня Божидарова, която има голяма гуша и лекарите искат да й правят операция. Стефка я разтрива два пъти на ден — сутрин и вечер, по един час, докато от болната потича пот като вода. След деветдневно разтриване гушата изчезва и Таня е напълно здрава.
към текста >>

56. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА - Светозар Няголов ( -2013)

Бог нарежда на Ной да направи дървен ковчег от гоферово дърво, в който да влезе със семейството си и с по две от всички видове животни, за да се съхранят.
Понеже е бил много праведен и добър, невидимият свят го взима за повече от един месец в ангелския свят - в Школата на Бялото Братство, където му откриват, че на Земята ще стане потоп, и го връщат да подготви условията за запазване живота на Земята. Той предава наученото в невидимия свят на своя син Метусалем - да живее разумно и да подготви сина си Ной за предстоящите събития. В това време съществата от невидимия свят идват с огнена колесница и отнасят Божия човек Енох на небето. „Ной намира благодат пред Господа" /8-и стих, 6-а глава, Битие/ Бог нарежда на Ной да направи дървен ковчег от гоферово дърво, в който да влезе със семейството си и с по две от всички видове животни, за да се съхранят. От небето започва да вали кален дъжд, който продължава 40 денонощия. Цялата Земя е покрита с вода, която не се оттегля повече от 150 денонощия. В резултат на потопа изчезва цветущият континент Атлантида със своите две царства. Те враждуват помежду си, притежават атомни бомби и самолети, движени от космично електричество, и решават да започнат атомна война, в резултат на която Земята ще се разруши, както е разрушена планетата Фаетон - Лъчезарната, намираща се между Марс и Юпитер, от която са останали големи и малки астероиди, които се движат по нейната орбита. Бог не допуска да стане това зло и предизвиква потоп на Земята.
към текста >>

57. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

се построява дървената малка хижа, а на връх Мусала - една стая, започнала да функционира през октомври 1932 г.
18) Поради незнание аз съм го посетил само няколко пъти. Отгоре той е като полянка с хубаво източно разположение. Всяка екскурзия до Мусала в първите години е велика школа за изпотяване и пречистване телата на приятелите, събуждане тяхното съзнание и съзнателно или несъзнателно възприемане на големите енергии, които текат по всичките части на Рила. Понеже в планината няма хижа или някакъв подслон, обикновените хора са смятали, че братята и сестрите отиват на явна смърт. Към 1928 г. се построява дървената малка хижа, а на връх Мусала - една стая, започнала да функционира през октомври 1932 г. Учителя препоръчва на високите места метеоролозите да бъдат идейни хора с пробудено съзнание, които от това високо място да отправят своите светли мисли и чувства към цялото човечество и постоянно да се молят за оправяне живота на хората. Първият доброволен и неплатен метеоролог на връх Мусала през 1932-1933 г. за шест месеца е брат Борис Николов. Той сам се грижи за храната си, за отоплението на малката стаичка, и то главно от топлите слънчеви лъчи. Постепенно се подобряват условията на метеорологичната станция на връх Мусала, разширява се постройката и се стига до настоящото положение, когато на върха за пролетта на 22 март 1998 г.
към текста >>

Преспахме в дървените бараки, през нощта падна сняг и на сутринта всичко беше побеляло.
След това я хванах пак за ръка и слязохме надолу. Така тя успя да се качи на върха. Това беше нейната последна екскурзия, през 1974 г. През същата година през пролетта отидохме със сестра Елена Симеонова на хижа „Мусала", където заварихме сестра Мария Шопова, Ваня Иванова и още една сестра, които на другия ден пожелаха да отидат на върха. Ние се съгласихме да тръгнем заедно. Преспахме в дървените бараки, през нощта падна сняг и на сутринта всичко беше побеляло. Сестра Мария и приятелките й се отказаха да се качат. Аз хванах Мария Шопова за ръка и я заведох на върха. Там прекарахме хубаво и на връщане, пак за ръка, слязохме до хижата. Това беше от сестра Мария Шопова последна екскурзия направена до Мусала. Една друга сестра я беше страх да се качи на върха и пожела да тръгне с мене нагоре.
към текста >>

По интуиция намерих стълбовете и бавно във виелицата, късно следобед се озовахме на дървената хижа.
В Боровец се качихме на лифта и бързо стигнахме до хижа „Ястребец". Имаше гъста мъгла и валеше слаб сняг. Освен нас с лифта дойде и хижарката със своя малък син и ние се събрахме и заедно потеглихме по зимния път към хижата. Бурята се усили и след третия влек видимостта стана до един метър. Водеше ни хижарката, но скоро обърка пътя и аз предложих да водя групата. По интуиция намерих стълбовете и бавно във виелицата, късно следобед се озовахме на дървената хижа. Тя беше пълна с туристи, които стояха прави в приемната. Нямаше места за спане. Хижарката от благодарност към нас, че благополучно стигнахме хижата, ни даде най- топлата стая до печката. Соня взе Павел и стопли премръзналите му ръце, като ги сложи в пазвата си. Преспахме добре, но на сутринта продължаваше да вали едър мокър сняг, който се беше натрупал повече от 1 метър.
към текста >>

Казах на Емилия да я сложат на дървената стълба срещу вратата и главата й клюмна - беше в безсъзнание.
Вечерта те се събраха в кухнята и дълго говориха срещу мен - критикуваха ме. Нямаше тоалетна в станцията и ходехме навън по върха. Сутринта, след 5 часа решихме да излезем и видим звездите, с Емилия и Красимира. Когато отворихме вратата да излезем навън, отгоре на стъпалата бяха дошли Жени от Созопол и Пенка от Русе. Ние се спряхме да слязат, но на Жени й стана лошо, припадна и се изтърколи по стълбите и падна в краката ми. Казах на Емилия да я сложат на дървената стълба срещу вратата и главата й клюмна - беше в безсъзнание. Разтрих й малкия мозък, който регулира кръвообращението. Отвори си очите, въздъхна и дойде на себе си. Разбрах, че не е пила вода, обезводнила се и кръвта не стига до мозъка й. Накарах Емилия да й свари вода да пие и тя изпи 3 литра и напълно се нормализира. Дой й ми благодари, че съм й помогнал.
към текста >>

58. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

„Скакавица" - една дървена стая.
Наличието на хижа на езерата ни позволяваше да ги посещаваме и зимно време. За 1 май 1957 г. Димитър Костов, Стефан Дойнов, Крум Въжаров и аз тръгнахме със ски за езерата през село Сапарева баня. София ни изпрати със силен дъжд. От селото купихме няколко кг картофи и тръгнахме нагоре, като вечерта стигнахме на х. „Скакавица" - една дървена стая. Нямаше хижар, а хижата беше изгоряла през 1951 г. Ние запалихме печката и си направихме супа. Взехме да цепим дърва, но брадвата изчезна някъде и не можахме да я намерим. Сутринта станахме рано, в 6 часа, и тръгнахме към езерата. Времето беше студено, снегът - дълбок 2 метра, падна гъста мъгла и духаше вятър.
към текста >>

59. От Устово до Варна. Четиримата младежи - Георги Томалевски (1897-1988)

Още със стъпването си на варненска земя младият Константин Дъновски е поразен от покъртителна картина: Варненското дървено пристанищно скеле и всички сгради в близост до морския бряг били разрушени от току-що стихналата буря, незапомнена по своята сила.
Когато излизаха из гъстака и конете кротко стъпваха по меката пътека, вуйко Йоргаки се променяше, лицето му ставаше по-весело и тъй както се беше отпуснал на коня, запяваше някакви проточени песни, на които Константин не можеше да долови думите - песни, които вуйко му беше запомнил от млади години. Константин чуваше тая жалба, скрита в песента, и сърцето му се натъжаваше. Може би пак за теглото на тоя народ български му спомняха те. Дойде ден, когато пътниците излязоха из Балкана, преминаха и разклоненията на неговия край и пред тях се мерна крайморският град, който на Константин се видя много бял - сякаш светеше между ведрото синьо небе и изумрудената морска шир. * Още със стъпването си на варненска земя младият Константин Дъновски е поразен от покъртителна картина: Варненското дървено пристанищно скеле и всички сгради в близост до морския бряг били разрушени от току-що стихналата буря, незапомнена по своята сила. Първият му контакт с варненци той направил като присъствуващ на благодарствения молебен, извършен на табията „Йени дуня" („Нов свят") срещу сегашния вълнолом. Неотразимо впечатление при пристигането му във Варна - пише в своите спомени Константин Дъновски1, му е направила всенародната и задушевна благодарност от българи, турци, гърци и гагаузи, отправена към небето за избавлението от морската стихия. Ураганът е бил толкова силен, че морските вълни с ярост са се хвърляли през крепостната порта „Скеля капусу" и са помели много съоръжения и постройки. Впечатлителната душа на Константин Дъновски свързва в съзнанието си картината на молебена за избавлението от природната стихия с дългоочакваното от векове освобождение на българския народ от отоманско иго и фанариотското опекунство. В избавлението от бурята той вижда символа за освобождението на своя народ и с оптимизъм чертае светлото бъдеще за културно-просветна работа и служба на своя народ.
към текста >>

60. Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий' - Георги Томалевски (1897-1988)

Бедни рибари, които живееха в дървени и кирпичени къщички, им дадоха подслон и храна.
Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий" Три дни спасените пътешественици останаха в селото, което се наричаше Чаязъ. Бедни рибари, които живееха в дървени и кирпичени къщички, им дадоха подслон и храна. На брега бе изхвърлена разбитата гемия, из която корабокрушенците търсеха и намериха по някоя от своите вещи. От раздраните платна селяните и децата си правеха навуща, а бурето, оцеляло по чудо, купи за нищожна цена един дюкянджия, който продаваше сушена риба. Когато се поокопитиха, нахраниха и починаха, петимата пътници тръгнаха все покрай струмишкия залив по пътя между Богданската планина и Халкидическите възвишения, който водеше за Солун. По този път те щяха да стигнат по-рано, отколкото по-дългия път направо за Света гора. И този път беше труден, но сравнен със страшната буря, от която като по чудо оцеляха, той им се видя много по-лесен.
към текста >>

61. Към нова съдба. Чорбаджи Атанас Георгиев - Георги Томалевски (1897-1988)

Седнал на дървената пейка в парахода, той мислеше, че се пробужда от някакъв невероятен сън.
Излязоха умни и корави в своето решение тези младежи. Ако е писано от Бога, те сами ще се ориентират там за всичко - помисли Константин. Дори и не поставиха открито въпроса за отказа му да продължи с тях. Сбогуваха се сърдечно и се разделиха. Константин преседя след заминаването им два дни в Солун и като намери търговски кораб, който тръгваше за Цариград, заплати пътя според това, което му поискаха и така съвсем без нищо, а само с торбичката, която успя да намери в разрушената гемия на Леонис, потегли на изток. Седнал на дървената пейка в парахода, той мислеше, че се пробужда от някакъв невероятен сън. Денят бе хубав, морето съвсем притихнало, а южното пролетно слънце изливаше над него радостно сияние. Понякога се замисляше за това дали добре стори, че се връща назад, но веднага си представяше вдъхновеното лице на стария служител и огненото сияние над главата му. Тогава отново добиваше кураж и притискаше с ръка сгънатия Антиминс в пазвата си, наблизо до сърцето. На другия ден още рано взори се очертаваха вече на хоризонта силуетите на джамиите и големите сгради на Цариград. В отоманската столица размислите върху онова, което се случи, не се промениха.
към текста >>

Седнаха на дървената скамейка, оставена от чорбаджиите за гости, които има да си кажат някоя и друга дума насаме.
- Да, грамотен съм. И в село учех младежите на азбукето. - Това е много добре. Ела там настрани да отидем на пейката и да не пречим на минаващите мущерии. Има да си поговорим с тебе. Седнаха на дървената скамейка, оставена от чорбаджиите за гости, които има да си кажат някоя и друга дума насаме. Свали непознатият българин шарената и привързана с гайтани торба от рамото си, сложи я малко встрани при ъгъла и като прекара длан през черните си едри мустаци, проговори: - От кое си село? - О Устово, в Родопа. - А, а! Чувал съм за тия села.
към текста >>

62. Годините от 1909 до 1915 - Георги Томалевски (1897-1988)

Присъствуващите са насядали или по миндерите, постлани с тъкани или влакнести черги, или по дървени столове.
Така работи Учителят от 1900 до 1915 г., когато България ще се намеси в Първата световна война. По-късно тези събори бяха подновени от 1922 г., която остана като една от забележителните години в живота на Братството, тъй като през тази година Учителят откри окултната школа. Тази школа пое в себе си всичко, което предстоеше да се извърши от Братството, а то е така грамадно, толкова могъщо и старателно скрито от тривиалните погледи и приказки на всички хора на тогавашното и по-късните поколения, които нямат понятие от духовен живот. 1909 година. Широка стая - одая, с типична скромна провинциална мебелировка в дома на честни и предани български люде. Присъствуващите са насядали или по миндерите, постлани с тъкани или влакнести черги, или по дървени столове. Веригата - както се нарича бройката на поканените да присъствуват на събора, е от двадесет и седем души мъже и жени. Преминали са ранните утринни часове. Молитвата е прочетена, изпяти са две или три песнички, все така едногласно, с предано чувство на обич и смирение. Учителят седи зад малка покрита с бяла тъкана покривка масичка. На масата е Библията, от която той вече е прочел глава и почва да говори по някои избрани стихове.
към текста >>

63. Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели - Георги Томалевски (1897-1988)

Щом влязохме през широката дървена врата в двора пред салона, ние видяхме Учителя, който имаше светло плетено кепе на главата си.
Пиша настоящето писмо в отговор на запитването ти, какво мога да кажа за Учителя на Бялото Братство, за словото и учението му. Писал си ми и друг път, че имаш голям интерес към всичко това, но аз се въздържах да те осведомявам, защото зная, че най-често хората имат по-скоро любознателност и дори само любопитство, отколкото духовен глад. През един дъждовен есенен ден на 1930 г. се отправихме с един мой близък приятел към края на „Борисовата градина“, както се наричаше тогава големият парк при най-високото място, което наричат „Изгрева“. Там трябваше да се срещнем и лично да се запознаем с Учителя. Щом влязохме през широката дървена врата в двора пред салона, ние видяхме Учителя, който имаше светло плетено кепе на главата си. Той даваше указания на дюлгерите, които поправяха един навес до салона. Погледът и вниманието му бяха все към работниците. Когато приближихме към него, той ни посрещна много любезно, но при тази среща разменихме с него много малко думи, защото един друг червендалест посетител бързо и енергично говореше с него и като ръкомахаше темпераментно, искаше да го убеждава за нещо и така отнемаше възможността на другите да поведат разговор с Учителя. От тази първа и важна за мене среща, аз запазих и до днес учудването си от изключителното търпение на Учителя, който можа цял час при ръмящия дъжд, без ни най-малък жест на отегчение да изслуша жаркия събеседник. Преди това лично запознаване с Учителя, аз се бях осведомил за учението му от доста източници - близки на мен хора, които са го познавали както от родното му място, така и през периода на неговото следване в Америка.
към текста >>

64. Из спомените на сестра М. П. - Георги Томалевски (1897-1988)

Пред нея сковаха малка дървена масичка и също такава малка пейка.
- възразих нерешително, макар че не бях много страхлива. - Ще ти изпратя пазач - рече шеговито Учителят. Нямах друг избор и се съгласих. Мислех си, че Учителят ще ме пази дори със своята мисъл. Още същия ден - неделя, двама братя опънаха палатката на показаното от Учителя място. Пред нея сковаха малка дървена масичка и също такава малка пейка. Никога не бях спала в такава обстановка. Палатката, бидейки бяла, струваше ми се, че е ладия, с която плавам по някакво море. Вечерникът танцуваше из дърветата и от време на време лекичко полюшваше платната на моята бяла ладия. Чудесно беше! Тишината на нощта и на близката гора успокояваше душата ми и отнемаше от мене всяка умора.
към текста >>

65. Чорапите - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Седнах на пейката, пред дългата дървена маса, на която се хранеха Учителят, сестрите и братята.
Изкачихме се нагоре по пътеката и се озовахме на двора, пред масите за хранене. Брат Боев каза: — Седнете, сестра! Аз ей сега ще дойда. Ще Ви прочета нещо от Учителя. Седнах на пейката, пред дългата дървена маса, на която се хранеха Учителят, сестрите и братята. Брат Боев пъргаво припкаше към своята стая. Тогава той не носеше патерици. След малко се зададе по пътеката и носеше свитък листове, със стенографиран текст на това, което Учителят е говорил в село Светляево. Седна от дясната ми страна и започна да чете и да ми обяснява тези стенограми, съдържащи всичко. В един момент видях, че Учителят ни наблюдава, застанал величествено на най-горното стъпало на стълбата.
към текста >>

66. „ЮЙЙЙ, ЮЙЙЙ, ЮЙЙЙ“ - Борис Николов

Край гората чешмичката с дървено чучурче пее денонощно.
Трицветните теменужки покриват поляната. Тревите са сочни и буйни. Овчарските свещи стигат човешки бой. Дъх на мащерка се усеща, на бор и смрика. Въздухът е силен и целебен. Край гората чешмичката с дървено чучурче пее денонощно. Който иска да бъде здрав, да пие вода, която не се затваря с кран! Животинският мир също е богат. Чучулигите пеят от сутрин до вечер. Черните косчета и дроздовете дават концерти – това са първокласни артисти! Буйните кълвачи, винаги забързани, подвикват на всички.
към текста >>

67. ОВЧАРСКИТЕ КУЧЕТА - Борис Николов

Разпределих млякото в трите дървени корита пред жадните погледи на кучетата.
Казвам им: – Лошо си храните кучетата. Какво им давате? – Ами, малко царевично брашно с вода, като измием съдовете от млякото; е, и малко мляко им сипваме. – Налейте ми още три литра мляко. Разпределих млякото в трите дървени корита пред жадните погледи на кучетата. Нямаше нужда да ги каня, те всичко разбраха. Когато си тръгнах, изпратиха ме до края на кошарите. Оттогава всяка сутрин кучетата ме чакаха там, където за първи път ме срещнаха, точно по времето, когато идвах. От този ден нататък пълнех и двете кофи с хляб. Научих и имената им.
към текста >>

68. ЙОСИФ - Борис Николов

– Който има нужда от дърва или от дървен материал, да се отнесе до отец Матей.
Караджейката е воденичка с едно камъче, не прегаря брашното и хлябът е особено вкусен. Отец Матей приготовляваше най-хубавия хляб. Като тури ред в манастирското стопанството, Йосиф пристъпи към горите. Там хазяйничеха бракониерите. Той отиде в близкото село, влезе в кръчмата и държа кратко слово: – Който има нужда от дърва или от дървен материал, да се отнесе до отец Матей. Цената е достъпна за всички. Манастирят ще отпуска всяка година по сто коли дърва за селото. Каквото е било досега – било, отсега нататък когото хвана в гората, че краде, ще го накажа. Селяните си взеха бележка, те знаеха, че с Йосифа шега не бива. Само трима, най-големите бракониери, насмешливо поглеждаха, но не срещнаха съчувствие.
към текста >>

69. НИКИФОР ЗВЪНАРЯТ - Борис Николов

Канеше се вече да тръгва, когато видя до стената дървена витринка и вътре – две клепала висяха на въженца.
Къню беше майстор на камбани, звънци и всякакви инструменти. При него идваха от далечни градове и села. Славата му се носеше по цялото прибалкание. Никѝфор поседя у него няколко дни, поръча и избра каквото му трябваше. Направиха и прощалния обед. Канеше се вече да тръгва, когато видя до стената дървена витринка и вътре – две клепала висяха на въженца. Никѝфор се спря пред тях. Къню му обясни: – Те са правени от дядото на моя дядо, преди двеста години. Той отвори джамлъка, откачи дървеното чукче и лекичко удари по клепалото. Излезе глух звън, като въздишка, но тъй сладък, сърдечен, топъл, задушевен – като прегръдка.
към текста >>

Той отвори джамлъка, откачи дървеното чукче и лекичко удари по клепалото.
Направиха и прощалния обед. Канеше се вече да тръгва, когато видя до стената дървена витринка и вътре – две клепала висяха на въженца. Никѝфор се спря пред тях. Къню му обясни: – Те са правени от дядото на моя дядо, преди двеста години. Той отвори джамлъка, откачи дървеното чукче и лекичко удари по клепалото. Излезе глух звън, като въздишка, но тъй сладък, сърдечен, топъл, задушевен – като прегръдка. Къню каза: – Правят се от специално дърво, то се избира между хиляди. Но най-важното е обработката: като се изрежат, дъските се киснат във вода пролетно време, когато се топят снеговете. Това се прави десетина-двадесет години наред.
към текста >>

70. I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Константин Златев

Тезата за привличането на стотици хиляди роби и използването на въжета, дървени трупи и лостове от първи и втори род, обаче, претърпя пълен провал пред лицето на обективно установените исторически факти: в онази далечна епоха Египет не е разполагал дори и с малка част от необходимата за строежа огромна армия от роби; технически не е възможно придвижването на крупните каменни блокове от кариерите до местонахождението на пирамидите с гореуказаните примитивни средства и методология.
Повечето съвременни учени археолози и историци се обединяват около мнението, че трите велики пирамиди в Гиза - на фараоните Хеопс, Хефрен и Микерин, са издигнати по времето на IV династия фараони (2523-2363 г. пр. Хр.). Т. е. това е станало за един относително къс исторически отрязък от време - 160 години. Някои изследователи, обаче, отнасят строежа на пирамидите към много по-ранен период. И едните, и другите не могат да изяснят технологията на това грандиозно строителство, чието изпълнение би затруднило дори нашите съвременници, при цялата налична строителна техника. Тезата за привличането на стотици хиляди роби и използването на въжета, дървени трупи и лостове от първи и втори род, обаче, претърпя пълен провал пред лицето на обективно установените исторически факти: в онази далечна епоха Египет не е разполагал дори и с малка част от необходимата за строежа огромна армия от роби; технически не е възможно придвижването на крупните каменни блокове от кариерите до местонахождението на пирамидите с гореуказаните примитивни средства и методология. Въпросът "Но как тогава? " остава все така актуален и до днес. В частен разговор с малка група приближени ученици Учителят П. Дънов е дал отговора преди повече от шест десетилетия. Египетските пирамиди, едно от седемте чудеса на античния свят - според него, - са били построени чрез преодоляване силата на гравитацията.
към текста >>

71. XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ - Константин Златев

Щом влязохме през широката дървена врата в двора пред салона, ние видяхме Учителя, който имаше светло плетено кепе на главата си.
.Обект на изследвания и проучвания от страна на Учителя е бил и баща ми. Той помнеше и знаеше много неща за работата на Учителя. Неговото здраво оформено мнение беше, че Учителят е оригинален, задълбочен, независим, недогматичен и обширен ум." Особено свежи и неподправени са впечатленията на хора, които са го видели за първи път. Един от тях, с инициали Д. К., пише: "През един дъждовен ден на 1930 година се отправих с един мой приятел към края на големия парк, при най-високото място, което наричат "Изгрева". Щом влязохме през широката дървена врата в двора пред салона, ние видяхме Учителя, който имаше светло плетено кепе на главата си. Той даваше указания на дюлгерите, които преправяха един навес до салона. Погледът и вниманието му бяха все към работниците. Когато приближихме към него, той ни посрещна много любезно. Но при тази среща разменихме с него малко думи, защото един червендалест посетител бързо и енергично говореше с него и като ръкомахаше темпераментно, искаше да го убеждава за нещо и така отнемаше възможността на другите да поведат разговор с Учителя, който можа цял час при ръмещия дъжд, без ни най-малък жест на отегчение, да изслуша жаркия събеседник. От тази първа и важна за мене среща аз запазих и до днес учудването си от изключителното търпение на Учителя (курсивът мой - К. З.).
към текста >>

72. МИСЛЕЩ ЧОВЕК ИЛИ ХАМСТЕР В КЛЕТКА - Павел Желязков

В софийския квартал „Изгрев" имаше една малка дървена къщичка, която се състоеше от антре и едно помещение, което служеше за спалня, кухня и салон.
Ограничените в рамките на личността възможности да се дава с любов съобразно с висотата на положението, което заемат някои личности, води да едностранчивост в разпределението на благата. Слънцето дава еднакво на всички, но широко отвореният цвят върху цветната поляна, обърнат винаги с лице към светлината, ще получи повече блага от слънчевите лъчи. Интелектуалецът е в състояние да даде повече знания, но в емоционален план той се нуждае от по-голямо признание, особено когато емоционално е по-беден. Само човекът, в когото умът и сърцето са в хармония, приема благата, взема от тях само онова, което е необходимо за да поддържа живота си, и ги оставя да текат, за да се ползват от всички. Това е новият тип човек, за който може да се каже, че е психотерапевта на бъдещата култура. В софийския квартал „Изгрев" имаше една малка дървена къщичка, която се състоеше от антре и едно помещение, което служеше за спалня, кухня и салон. Размерите на тази къщичка бяха не по-големи от два на три метра. В тази малка дървена къщичка живееше нашият брат Крум Въжаров, известен като Вено. Веднаж седмично бате Крум ни приемаше в „дядовата си ръкавичка", за да изучаваме английски език. По него време около 1975 година при него идваше и Христо, скромен и малко затворен в себе си младеж, който следваше английска филология. Вено отделяше внимание на всеки от нас и имаше особен начин на общуване, ефекта на който всички около него чувствахме осезателно.
към текста >>

В тази малка дървена къщичка живееше нашият брат Крум Въжаров, известен като Вено.
Интелектуалецът е в състояние да даде повече знания, но в емоционален план той се нуждае от по-голямо признание, особено когато емоционално е по-беден. Само човекът, в когото умът и сърцето са в хармония, приема благата, взема от тях само онова, което е необходимо за да поддържа живота си, и ги оставя да текат, за да се ползват от всички. Това е новият тип човек, за който може да се каже, че е психотерапевта на бъдещата култура. В софийския квартал „Изгрев" имаше една малка дървена къщичка, която се състоеше от антре и едно помещение, което служеше за спалня, кухня и салон. Размерите на тази къщичка бяха не по-големи от два на три метра. В тази малка дървена къщичка живееше нашият брат Крум Въжаров, известен като Вено. Веднаж седмично бате Крум ни приемаше в „дядовата си ръкавичка", за да изучаваме английски език. По него време около 1975 година при него идваше и Христо, скромен и малко затворен в себе си младеж, който следваше английска филология. Вено отделяше внимание на всеки от нас и имаше особен начин на общуване, ефекта на който всички около него чувствахме осезателно. След престоя си в неговата малката дървена къщичка, се чувствахме преобразени. И винаги, когато се връщахме към ежедневните си задължения, животът изглеждаше по-хубав и ни изненадваше с богатите си възможности да учим, да работим и да успяваме.
към текста >>

След престоя си в неговата малката дървена къщичка, се чувствахме преобразени.
Размерите на тази къщичка бяха не по-големи от два на три метра. В тази малка дървена къщичка живееше нашият брат Крум Въжаров, известен като Вено. Веднаж седмично бате Крум ни приемаше в „дядовата си ръкавичка", за да изучаваме английски език. По него време около 1975 година при него идваше и Христо, скромен и малко затворен в себе си младеж, който следваше английска филология. Вено отделяше внимание на всеки от нас и имаше особен начин на общуване, ефекта на който всички около него чувствахме осезателно. След престоя си в неговата малката дървена къщичка, се чувствахме преобразени. И винаги, когато се връщахме към ежедневните си задължения, животът изглеждаше по-хубав и ни изненадваше с богатите си възможности да учим, да работим и да успяваме. С Христо, който беше по-напреднал от нас, но желаеше да подобри знанията си по английски език, Вено работеше отделно. Често, когато пристигахме за нашия урок, ние заварвахме учителя и ученика заедно. Случваше се да започнем заниманията си, а Христо не си тръгваше. Той оставаше с нас до края на урока като слушател.
към текста >>

" Той имаше желанието да остане с Вено в малката дървена къщичка, където се чувстваше по-добре, отколкото в обширния апартамент на баща си.
Случваше се да започнем заниманията си, а Христо не си тръгваше. Той оставаше с нас до края на урока като слушател. Присъствието му с нищо не ни смущаваше и дори ни беше приятно, но беше необяснимо, защото знаехме, че той не научаваше нещо ново в тия часове. По-късно разбрахме причината за тези продължителни сеанси разбрахме защо Христо обичаше да бъде с Вено. Отговорът му беше: „Защото тук ми е приятно! " Той имаше желанието да остане с Вено в малката дървена къщичка, където се чувстваше по-добре, отколкото в обширния апартамент на баща си. Такова беше влиянието на Вено и всички ние го приемахме добре. Аз бих го нарекъл същностна или контактна психотерапия, защото това е умение да се установи връзка с реалния човек, а не с деформираната от вредни влияния човешка личност. Доброто влияние дава морална сила, защото е мотивирано от благородни чувства. Неморално и осъдително е онова влияние, което подбужда с користна цел прояви на слабост у човека. Обсебването, за което вече стана въпрос, има много по-тежки последици, и когато се практикува съзнателно, е престъпно действие.
към текста >>

73. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

При един разговор, за да го насочи във верния път, Учителя му казва: „В миналото си бил дървен философ." Така Учителя го връща към реалните задачи на неговия живот.
Събитието, което остави силни и трайни следи в мен, е свързано с човека, който бе намерил смисъла на живота в идеал, който не се изчерпва, а постоянно подхранва вярата и надаждата, стремежа да отидем по-далече и по-високо в постигането на нашата цел. Когато го срещнах, той беше на шестдесет, а аз навършвах тридесет години. Връзката ми с Вено (бате Крум, както го наричахме почтително), след като установихме отношения на приятелство, продължи около двадесет години. Идеалист и мечтател още в детските си години, Крум се стреми към чист и идиличен живот в лоното на природата. С този замисъл той следва агрономство, за да се засели в някое китно село, да пратикува земеделие. При един разговор, за да го насочи във верния път, Учителя му казва: „В миналото си бил дървен философ." Така Учителя го връща към реалните задачи на неговия живот. Основно изискване за ученика е да бъде при своя учител, а за да прилага наученото да бъде в школата на живота, т. е. да не бяга от проблемите. Крум е разумен и споделя с Учителя своите намерения да живее чист и непорочен живот на село. Учителя отново е строг и му казва: „Това са идеи на дядо ти." Ученикът бързо схванал какво ще загуби и останал при Учителя. Така, като следвал съветите на мъдреца, той решава радикално много от проблемите на своя живот и разбира, че големите проекти често отдалечават от реалността и водят до разочарования и песимизъм.
към текста >>

Дрезгавината на утринта вече се разсипва и наблизо, пред зората, която се надига на изток, върху широкия хълм изникват светлините в малките дървени домове зад боровата гора на „Изгрева".
Той става възприемчив за влиянията и мислите на своя учител. В ранната утрин, далече преди изгрева на слънцето, Крум потегля от бащиния си дом в Павлово, за да присъства на утринната беседа на Учителя. За да отиде на Изгрева, трябва да мине по пътеки, които пресичат ливадите и синурите в подножието на Витоша. Много проблеми го вълнуват и той старателно обмисля въпросите, на които в днешния ден трябва да получи отговор. Дали ще има възможност да се приближи до мъдреца и да получи необходимия отговор? Дрезгавината на утринта вече се разсипва и наблизо, пред зората, която се надига на изток, върху широкия хълм изникват светлините в малките дървени домове зад боровата гора на „Изгрева". И странно, въпросите, които трябваше да зададе, вече ги няма, защото неусетно, по някакъв вълшебен начин те са се стопили и заедно с деня са дошли отговорите. Смутен от този факт той иска да влезе незабелязан между братята и сестрите при Учителя. Но Учителя се обръща към него, усмихва се и го поглежда по един много особен начин, с който явно иска да му каже: „Е, нали искаше да ми зададаш въпроси." И същевременно е ясно, че му казва още: „Не се смущавай, защото ти вече имаш отговорите." По този мистичен път на общуване са протичали разговорите между Учителя и неговия ученик. Животът на ученика в школата на Бялото братство започва от деня, в който той е избрал свободата като условие за своето духовно израстване. Будни младежи, между които много студенти, идват да живеят на „Изгрева".
към текста >>

Учителя и няколко изгревчани седят на дървена пейка и разговарят.
" Впечатляващо беше, че в поведението му не се забелязваше нагаждане към случайно стечение на обстоятелствата в живота. Които го познаваха по-отблизо обаче знаеха, че в своите решения и действия той беше изключително благоразумен. Това се потвърждаваше от много събития в живота му. Очевидно съдбата му е била такава на човек, който изповядва истината чрез всяко свое действие. Очевидци разправят една забавна случка на „Изгрева". Учителя и няколко изгревчани седят на дървена пейка и разговарят. Времето е приятно, а всичко наоколо предразполага и унася в мечтания, подтиква те да споделиш с ближния своите радости и тревоги. В един момент се чува пукот на чупеща се дъска и насядалите падат на земята, но без Учителя, който спокойно се изправя сред тях. Урокът е добър във всеки момент ученикът трябва да има будност на съзнанието. Свободният човек не пада той е независим от обстоятелствата в живота. Вено бе ученикът, който винаги стоеше изправен между нас.
към текста >>

Крум намира една малка дървена къщурка изоставена дъсчена барака на улица „Жолио Кюри".
Диагнозата е плеврит. След няколко месеца състоянието му се подобрява. Тогава възниква друга беда. Сестрата, при която е сега на квартира, има семейни проблеми и той трябва да напусне жилището. Изглежда че след всичките изпитания, които не сломяват духа му, съдбата вече ще отстъпи пред волята му за живот и дейност. Крум намира една малка дървена къщурка изоставена дъсчена барака на улица „Жолио Кюри". Той я облицова отвътре с картони от кашони, покрива ги с тапети, а в малкото антре успява да импровизира мивка и дрешник. Отоплението му се състои от електрическа печка с два реотана. В това забележително със своята скромност жилище започнаха нашите редовни срещи. Тук идваха млади хора за съвет, студенти и аспиранти, за да изучават английски език, и приятели на Вено. Зад тази сива дървена къщурка бе вече по-богатата барачка, в която е живял ненадминатият интелектуалец на Братството Георги Радев.
към текста >>

Зад тази сива дървена къщурка бе вече по-богатата барачка, в която е живял ненадминатият интелектуалец на Братството Георги Радев.
Крум намира една малка дървена къщурка изоставена дъсчена барака на улица „Жолио Кюри". Той я облицова отвътре с картони от кашони, покрива ги с тапети, а в малкото антре успява да импровизира мивка и дрешник. Отоплението му се състои от електрическа печка с два реотана. В това забележително със своята скромност жилище започнаха нашите редовни срещи. Тук идваха млади хора за съвет, студенти и аспиранти, за да изучават английски език, и приятели на Вено. Зад тази сива дървена къщурка бе вече по-богатата барачка, в която е живял ненадминатият интелектуалец на Братството Георги Радев. В този дом временно се помещавах аз. Привечер пресичах улицата, за да отида при сестра Верка Куртева. Често тя ме канеше на ангелска супа в дома си. След скромната, но приятна вечеря, слушах разказите й за Учителя и Братството. В тези три къщички, сред все още запазените овощни градини, започна моят живот на „Изгрева.
към текста >>

По-късно, когато цивилни полицаи правят обиск в дома му, ще открият под леглото му тежко дървено сандъче.
„Когато загребваш сместа от цимент и пясък, гърбът трябва да е изправен. Ако се сгъваш, силите бързо отпадат." обясни Вено. След една година той е вече майстор от седми разряд и ръководи строителна бригада. Сега отново може да посвети силите си в служба на обществото. „Свободен е само онзи, който е свършил работата си" обичаше да казва той. По-късно, когато цивилни полицаи правят обиск в дома му, ще открият под леглото му тежко дървено сандъче. „Аха, ето го оръжието" мислят си те. Когато го отварят, за тяхна най-голяма изненада откриват инструментите на строителя Вено. „Взеха ми окултната литература, но за щастие не се заинтересуваха особено от „Астрология на личността." Не пожелал да се раздели с ръкописа на тази книга, която лично бе превел. Естествено възниква въпросът: Можем ли да бъдем свободни в един свят, в който се упражнява власт на влияние и насилие. Освен това някой с основание може да запита: „Какво е отношението на свободния човек към светските власти?
към текста >>

74. Как намерих Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

Идваше и един много мощен дух, който с голяма сила забиваше стилото върху дървения кръг.
Викахме духове, които често ни пращаха за зелен хайвер. Скоро разбрах, че и в отвъдното има мошеници, както и тук, и тогава измислих формулата: „В името на Господа кажи истината! “ Духът мигновено изчезваше или започваше да се моли ние да се молим за него. Така се освободихме от тези духове и установихме прекрасна връзка със светли духове от отвъдния свят. Майка ми често ме посещаваше. Идваше и един много мощен дух, който с голяма сила забиваше стилото върху дървения кръг. Той ми каза много светли и хубави работи. Каза ми, че ще стана стълб на човечеството, но ще си замина на 43 години. Баща ми беше физик. Той отговаряше за физическата лаборатория в Софийския университет. Още от много малък, 5-6-годишен, ме водеше в лабораторията.
към текста >>

Още с първото влизане в селището се впечатлих от взаимопомощта, която си оказваха братята и сестрите при построяването на своите дървени къщички.
Бях чувал за Петър Дънов, който по това време беше доста популярен в България, и реших, че преди да замина за Атина, трябва да се видя с него. Смятах, че ще ме питат за него. И в един септемврийски ден през 1927 г. тръгнах да търся селището, за което бях чувал, че е някъде зад Борисовата градина. След дълго търсене го намерих. Още с първото влизане в селището се впечатлих от взаимопомощта, която си оказваха братята и сестрите при построяването на своите дървени къщички. Това лято току-що бил построен големият салон на селището, което се именуваше Изгрев. Големият салон е построен доброволно от братята и сестрите. Той беше готов, като оставаше да се сложи само дограмата. Аз заварих г-н Дънов с ренде в ръка да работи върху дограмата на салона. Това особено ме впечатли, защото под влиянието на Толстой и по мое собствено разбиране духовните хора трябва да са свързани и с практическата деятелност.
към текста >>

75. Братският живот - Крум Въжаров (1908- 1991)

Много приятели започнаха да си строят малки дървени къщички и се преселиха да живеят на Изгрева.
и през октомври неделните беседи и школните лекции, които дотогава Учителят държеше на ул. „Оборище“ 14, се пренесоха в новия салон. Докато на ул. „Оборище“ 14 лекциите се изнасяха в 6 ч. вечерта, с преместването на Изгрева те вече започваха в 5 ч. сутринта. Много приятели започнаха да си строят малки дървени къщички и се преселиха да живеят на Изгрева. Това име беше дадено на новото селище на Бялото Братство. Неговите обитатели живееха в отделни малки дървени къщички, които сами си построяваха. Дървените къщи на Изгрева Моите родители живееха в Павлово, където имах хубава стая, но за да бъда близо до Учителя и да слушам беседите, се преместих на Изгрева. Спомням си, имаше една голяма, дълга 6-7 метра палатка, в която се настаних, но в лошо време всички кучета и котки се подслоняваха в нея и започваха бой, без да се интересуват от моето присъствие.
към текста >>

Неговите обитатели живееха в отделни малки дървени къщички, които сами си построяваха.
Докато на ул. „Оборище“ 14 лекциите се изнасяха в 6 ч. вечерта, с преместването на Изгрева те вече започваха в 5 ч. сутринта. Много приятели започнаха да си строят малки дървени къщички и се преселиха да живеят на Изгрева. Това име беше дадено на новото селище на Бялото Братство. Неговите обитатели живееха в отделни малки дървени къщички, които сами си построяваха. Дървените къщи на Изгрева Моите родители живееха в Павлово, където имах хубава стая, но за да бъда близо до Учителя и да слушам беседите, се преместих на Изгрева. Спомням си, имаше една голяма, дълга 6-7 метра палатка, в която се настаних, но в лошо време всички кучета и котки се подслоняваха в нея и започваха бой, без да се интересуват от моето присъствие. Важното е, че бях на Изгрева, можех сутрин рано да посрещам изгрева на слънцето с другите приятели, да посещавам школните лекции в 5 ч. сутринта и да живея в прекрасната атмосфера, която цареше там.
към текста >>

Дървените къщи на Изгрева
„Оборище“ 14 лекциите се изнасяха в 6 ч. вечерта, с преместването на Изгрева те вече започваха в 5 ч. сутринта. Много приятели започнаха да си строят малки дървени къщички и се преселиха да живеят на Изгрева. Това име беше дадено на новото селище на Бялото Братство. Неговите обитатели живееха в отделни малки дървени къщички, които сами си построяваха. Дървените къщи на Изгрева Моите родители живееха в Павлово, където имах хубава стая, но за да бъда близо до Учителя и да слушам беседите, се преместих на Изгрева. Спомням си, имаше една голяма, дълга 6-7 метра палатка, в която се настаних, но в лошо време всички кучета и котки се подслоняваха в нея и започваха бой, без да се интересуват от моето присъствие. Важното е, че бях на Изгрева, можех сутрин рано да посрещам изгрева на слънцето с другите приятели, да посещавам школните лекции в 5 ч. сутринта и да живея в прекрасната атмосфера, която цареше там. Не всички ученици живееха на Изгрева и за тези от тях, които идваха от София, особено за сестрите, това беше голямо изпитание.
към текста >>

76. Опит за предметно смятане и четене. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Оставяме на разположение „Дървеното букварче", „Четене по картинки", „Букви и картини" и др.
Така ще си съставяме най-различни умствени и писмени задачки, които се усвояват неусетно. Не е необходимо цялата група да върви едновременно. На по-силните ученици ще задаваме по-трудни задачки, а на по-слабите по-лесни. Ще се движим според силите на децата. Четене. — Наред със смятането върви четенето. Оставяме на разположение „Дървеното букварче", „Четене по картинки", „Букви и картини" и др. Редейки картинките децата се запознават с буквичките и започват да си редят думички. Помага ни доста и пластелина. Но изобщо с писането добре е да не се бърза. Даже считам, че това би могло ла се остави за първо отделение, тъй като там има специална техника към краснописа, за който са от значение първите опътвания. С казаното споделям само, един щастлив опит из моята практика, който би могъл да послужи като добро внушение за тези, които се интересуват.
към текста >>

77. 7. Игра на пазар - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Последните ставаха много ефектни и стояха чудесно в малките дървени щайгички.
През целия ден бяхме доста дейни и сега беше твърде на място приказката за „Червената люта чушчица". Седми ден. След вчерашната извънредна работа, днес нищо не ни пречеше да продължим уредбата на пазара. Всеки беше зает със своята задача да нарежда, кове, купува или продава. Момиченцата бяха почнали да правят зеленчуци и от крепирана хартия. Последните ставаха много ефектни и стояха чудесно в малките дървени щайгички. В същото време, продавачите си направиха престилки от хартия, а търговците пари и кантори. Всичко беше пропито с ентусиазирана дейност и нямаше място да се помисли за непослушание. След обяд. Всички продължаваха да живеят чрез играта. Продавачите отключваха и заключваха, нареждаха и продаваха.
към текста >>

78. 13. Пътуване преди Великден - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

В единия ъгъл имаше гара с градинка, с ограда от картон, със стрелка за влаковете, с чешма изградена от дървени тухлички и в средата стомна за вода, с каса за билети, перон, канцелария, пред гарата звънец и железопътна линия, начертана с тебешир, а по нея се движеха вагоните — столчета, вързани с въжета и обвити с боядисана черна хартия; машината имаше специален строеж от две масички с комин, с парен котел и пр.
Избрахме началник, подначалник, машинисти, кантонери и др. Всеки ден играта ставаше по-интересна, строежът растеше и всяко дете отговорно вършеше своята служба. Момиченцата, и те заинтересувани от общата игра, оживено се готвеха да пътуват с куклите. Неколко от тях уреждаха вагон-ресторант във влака, където отиваха всички да закусват в нова обстановка. Ето как неусетно, само за 5—6 дни, цялата стая беше преобразена. В единия ъгъл имаше гара с градинка, с ограда от картон, със стрелка за влаковете, с чешма изградена от дървени тухлички и в средата стомна за вода, с каса за билети, перон, канцелария, пред гарата звънец и железопътна линия, начертана с тебешир, а по нея се движеха вагоните — столчета, вързани с въжета и обвити с боядисана черна хартия; машината имаше специален строеж от две масички с комин, с парен котел и пр. Изобщо, за малко време децата можаха да научат много нови неща. Научихме нова песен „Железница", играхме също така и „Влак". Разказахме си няколко приказки и случки из живота. Всичко беше свързано около създадения интерес — пътуване. Антончо знаеше да пише И пожела Да напише на черната дъска разписание на влаковете.
към текста >>

79. 14. Първият ден след великденската ваканция - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Днес ще брои Ванко, защото много хубаво прибра дървените тухлички.
Ето така ще се броим по главичките: едно, две, три. . преброих децата. — Аз зная да броя, — обади се Колю. — И аз зная, и аз зная, — добавиха и други. — Не всички! Всеки ден ще избирам по едно послушно дете да брои. Днес ще брои Ванко, защото много хубаво прибра дървените тухлички. Видя ги той, че са разхвърляни, и без да му кажа, без да пита кой ги е разхвърлил, вижте как хубаво ги нареди. Аз обичам децата, които сами се сещат да прибират. От днес броенето ни стана приятно занимание за всеки ден. Макар и първи ден след ваканцията, не прескочихме да потърсим феичката на чистотата. След това закусихме и ни оставаше да вземем-нещо ново, което да заинтересува малките умове и да заангажира малките ръце с повече творческа дейност.
към текста >>

80. Трактор. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Гледа дървеното рало, почерняло, остаряло, и очите му сълзят — няма с него да ора! В хлебородните поля идат нови времена! Ат. Душков
Загърмяха колелата, потрепераха нивята, задълбаха се без страх седем плугове във тях. Слънцето отгоре грее, трактористът бодро пее и в безкрайното поле той на длъж и шир оре. Тръпнат птичките в простора слушат как гърми мотора. Трактористът със бензин храни своя исполин и препуска из полето с чиста радост във сърцето. Пъшка тракторът, реди равни, хубави бразди. Гледа дървеното рало, почерняло, остаряло, и очите му сълзят — няма с него да ора! В хлебородните поля идат нови времена! Ат. Душков
към текста >>

81. Паневритмия - Сава Калименов (1901 - 1990)

Упражненията на паневритмията могат да бъдат видени преди всичко в София, където те се правят сутрин през пролетта и лятото на „Изгрева“ — квартала над Борисовата градина, по Дървенишкото шосе.
Паневритмията е ключ, чието отваряне, чието действие ни свързва именно с този безкраен и неизчерпаем ток на Божествения живот. Тя ни прави да се чувствуваме като светящи електрически лампи, защото ни съединява с потока на Божествения живот. Чрез нея ние ставаме живи носители на мощните вълни на красотата и хармонията, които трептят в нея. Всичко, до тук казано за Паневритмията, е вярно, разбира се, при едничкото условие, че ние ще вземем участие в Паневритмията като напълно отворени за струята на Божественото съдове, без да се затваряме за нейното действие чрез каквито и да било мисли на съмнение, критика, или пък чрез бронята на нечистите мисли и чувства. Колкото по-здраво се свърже с протичащия ток на Божествения живот и колкото по-голям потенциал има, толкова на по-голяма светлина ще стане проводник отделното лице. Упражненията на паневритмията могат да бъдат видени преди всичко в София, където те се правят сутрин през пролетта и лятото на „Изгрева“ — квартала над Борисовата градина, по Дървенишкото шосе. Има вече и някои други градове, в които се правят опити да се уреди тяхното редовно изпълнение. Нищо друго не може да действува така мощно и така всестранно-възпитателно, както върху възрастните, така и върху младите, както паневритмията. Тя е най-мощният и най съвършеният метод за превъзпитаване и облагородяване, за физическо, интелектуално и духовно укрепване и възраждане, както на подрастващите поколения, така и на възрастните. Затова изпълнението на павневритмията трябва да бъде въведено във всички населени места, във всички градове и села на нашата земя, което ще послужи за пример за възприемането й от целия културен свят. С даването на паневритмията на другите народи, България ще внесе в съкровищницата на цялото човечество такива ценности, каквито още никой народ не е внесъл, защото, както казахме и в началото, никаква музика, никакви изкуства, изобщо, не могат да се сравнят по своето възпитателно, облагородяващо и всестранно-полезно действие с паневритмията.
към текста >>

82. Едно сравнение - Георги Радев (1900–1940)

А подборът на градиво и материали - от стоманата и дървения материал до най-малкото винтче - нима това не е една необикновено трудна задача, като се има пред вид, че тия материали са предназначени за параход и, следователно, трябва да се преработят така, че да отговарят на всички изисквания за безупречна сигурност и неуязвимост от огън и вода?
Основната задача, която последните е трябвало да разрешат, наглед е проста: да се построи параход за X пасажери, които да се радват на най-големите възможни удобства и комфорт, разчитайки при това на най-голямата възможна сигурност, като параходът плава със скорост У възела - скорост, която да не се нарушава от променливите състояния на морето. Но тая проста наглед задача сдържа много точки, тя се разпада на множество проблеми, познати във всичките им подробности само на специалистите. Последните изброяват само някои от тях, за да ни дадат поне приблизителна представа за тяхната сложност. Преди всичко, трябвало е да се измислят нови архитектурни форми, в които да се излее конструкцията на парахода, за да има той нужната устойчивост и съпротивителна мощ срещу вълните при желаната скорост и размери. Цели 25 месеца са били необходими, за да се направят всичките ония тънки изчисления, всички предварителни проучвания и опити с множество модели и чак тогава да се начертае окончателен план на парахода. А подборът на градиво и материали - от стоманата и дървения материал до най-малкото винтче - нима това не е една необикновено трудна задача, като се има пред вид, че тия материали са предназначени за параход и, следователно, трябва да се преработят така, че да отговарят на всички изисквания за безупречна сигурност и неуязвимост от огън и вода? Най-сетне, всичко това е трябвало да се съчетае и координира, като се постави на своето место и най-малката дреболия. За всичко е трябвало да се мисли, всичко е трябвало да се предвиди най-подробно, с оглед на трите главни изисквания: бързина, сигурност, удобство. Да имат пасажерите под нозете си една електрическа централа с мощност 217,000 кw, която свободно може да движи подземната електрическа железница на Париж, да се намират всред една могъща машинария и да се радват на тишина - това е, наистина, едно неоценимо удобство! Да спят в кабини, които се проветряват идеално, които постоянно се снабдяват с чист въздух, които са неуязвими за никакъв огън и са изолирани така, че да не влиза топлината, която развиват огромните пещи; да се возят с асансьори, които нормално функционират, въпреки люшкането на парахода при вълнение – това са, очевидно, незаменими удобства за пасажерите и добре разрешени задачи от страна на инженерите-корабостроители. Строен в продължение на 4 години от около 3000 работници, които са останали безименни, най-после огромният „плаващ град" е бил пуснат да прекоси океанската шир. А Нормандия (дълъг 313 метра, с тонаж 70,000) с право може да се нарече „плаващ град", защото си има своята сложна водоснабдителна мрежа, своята канализация, своята електрическа и телефонна централи, своя безжичен телеграф - инсталации, в които са употребени хиляди километри жици и тръби.
към текста >>

83. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Братството му изплаща дълговете, и в предната част на имота се строи Салона, а зад него дървена постройка, в която да се набират за издаване беседите на Учителя.
Всички единодушно я приемат, но въпросът е къде? Възможностите за строеж на Братски салон са две: на улица „Оборище“ или на „Изгрева.“ След една беседа на Общия клас, Учителят поставя въпроса за решение пред присъстващите. Първо да вдигнат ръце, които са за „Оборище“ и после, които са за „Изгрева“. За „Изгрева“ гласуват само двама братя и стенографката Елена Андреева, а останалите - за „Оборище“. Голямото дворно място на „Оборище,“ което имат на разположение, принадлежи на брат Иван Радославов учител в Първа мъжка гимназия в София, който за нещастие има широка ръка и е претоварен с дългове. Братството му изплаща дълговете, и в предната част на имота се строи Салона, а зад него дървена постройка, в която да се набират за издаване беседите на Учителя. През 1923 салонът е завършен. Той приютява Учителя при изнасянето на беседите му, както и школите на Общия и Специален клас и Неделните беседи в 10 часа сутринта, Младежкият клас от 80 души, и спорадично, така наречената „духовна група“. Основен ръководител на строежа е чиновникът в министерството на правосъдието Симеон Симеонов, който след време създава и организира братския хор. Документите оформя счетоводителят на братството Жечо Панайотов. Пътят за развитие и разпространение на идеите на Учителя е постлан.
към текста >>

84. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

„Изгревът“ се простираше по склона във формата на триъгълник, очертан на запад от Борисовата градина („Парка на свободата“), на североизток от Дървенишкото шосе (сега булевард „Драган Цанков“) и на юг от железопътната линия, която съединяваше тези две очертания от юг и югозапад.
Но това нямаше да е „Изгрева.“ А нашият разказ е за Изгрева. Време е да се огледаме и да видим какво представляваше това невероятно място в апогея на прекъснатото си с насилия развитие. Повечето братя и сестри, или „дъновистите“, както ги наричаха хората извън братството, живееха смесено с населението на големите български градове. Около една трета от тях обаче обитаваха извънградски селища наречени „лагери“. Както казахме най-големият от тях - „Изгрева“, - беше разположен юго-източно от София в слънчевите склонове на Долни Лозенец, и такова разположение беше предпочитано за изграждането на повечето от лагерите на Братството. „Изгревът“ се простираше по склона във формата на триъгълник, очертан на запад от Борисовата градина („Парка на свободата“), на североизток от Дървенишкото шосе (сега булевард „Драган Цанков“) и на юг от железопътната линия, която съединяваше тези две очертания от юг и югозапад. Всички, които живееха в границите на лагера бяха членове на братството с изключение на живущите на „Дървенишко шосе“ номер 2 и номер 8. Това бяха пасторът на софийската адвентистка църква (младежкият му прякор беше Лули), и най-известният представител на „Форд“ в столицата - Савитски. Там където днес се издига руското (бившето съветско) посолство се намираше Салонът на братството, в който Учителят изнасяше своите беседи три пъти седмично. На юг от него беше Поляната, където се играеше сутрешната Паневритмия, на изток - Кухнята, след това чешмата декорирана със символични окултни избражения, розовата градина и пр. Много от членовете на Братството живееха в съседните квартали: Диянабад (през железопътната линия), квартал Витоша (по протежение на Симеоновското шосе, където живееше един от най-уважаваните членове на братството Борис Николов), както и големия район на север, известен като „Четвърти километър“ - днес „Изток.“ Тук сестрата на царя „Евдокия,“ която дружеше с Лулчев, си беше построила огромна вила.
към текста >>

Всички, които живееха в границите на лагера бяха членове на братството с изключение на живущите на „Дървенишко шосе“ номер 2 и номер 8.
Време е да се огледаме и да видим какво представляваше това невероятно място в апогея на прекъснатото си с насилия развитие. Повечето братя и сестри, или „дъновистите“, както ги наричаха хората извън братството, живееха смесено с населението на големите български градове. Около една трета от тях обаче обитаваха извънградски селища наречени „лагери“. Както казахме най-големият от тях - „Изгрева“, - беше разположен юго-източно от София в слънчевите склонове на Долни Лозенец, и такова разположение беше предпочитано за изграждането на повечето от лагерите на Братството. „Изгревът“ се простираше по склона във формата на триъгълник, очертан на запад от Борисовата градина („Парка на свободата“), на североизток от Дървенишкото шосе (сега булевард „Драган Цанков“) и на юг от железопътната линия, която съединяваше тези две очертания от юг и югозапад. Всички, които живееха в границите на лагера бяха членове на братството с изключение на живущите на „Дървенишко шосе“ номер 2 и номер 8. Това бяха пасторът на софийската адвентистка църква (младежкият му прякор беше Лули), и най-известният представител на „Форд“ в столицата - Савитски. Там където днес се издига руското (бившето съветско) посолство се намираше Салонът на братството, в който Учителят изнасяше своите беседи три пъти седмично. На юг от него беше Поляната, където се играеше сутрешната Паневритмия, на изток - Кухнята, след това чешмата декорирана със символични окултни избражения, розовата градина и пр. Много от членовете на Братството живееха в съседните квартали: Диянабад (през железопътната линия), квартал Витоша (по протежение на Симеоновското шосе, където живееше един от най-уважаваните членове на братството Борис Николов), както и големия район на север, известен като „Четвърти километър“ - днес „Изток.“ Тук сестрата на царя „Евдокия,“ която дружеше с Лулчев, си беше построила огромна вила. След конфискуването й от комунистите стана резиденция на техния лидер Васил Коларов.
към текста >>

Бараката на съветника на цар Борис - Любомир Лулчев - беше три на три метра: Един прозорец, едно дървено диванче, и микроскопично кухненско ъгълче с една нагревателна плоча.
Накратко Бялото братство нямаше собственост на каквото и да било в юридическия смисъл на думата. Дори фондовете му се съхраняваха от негови доверени симпатизанти. Въпреки че братята и сестрите бяха свободни да построят за себе си каквато и да било сграда, бяха издигнати само няколко стабилни къщи. Общото вярване беше, че тъй като който и да било „просто лагерува за кратко време на земята“ има много по-важни цели за постигане, и неща за правене, отколкото да се приковеш към сгради, издигнати от тухли, камък и бетон. Повечето от белите братя живееха в шпертплатови бараки, в сравнение с които кабинета на Хенри Торо в Уолдън щеше да изглежда като дворец. Бараката на съветника на цар Борис - Любомир Лулчев - беше три на три метра: Един прозорец, едно дървено диванче, и микроскопично кухненско ъгълче с една нагревателна плоча. Между другото, за да характеризира Лулчев като разглезен царедворец и да компрометира българския хай-лайф през втората световна война, Иван Пауновски в капиталния си труд за Борис Трети, нарече тази барака „вилата на Лулчев.“ Един от най-уважаваните членове на Братството, Боян Боев, беше нисък, и бараката му се простираше само на два на три метра, без да има каквато и да било кухничка. Изключително преуспялият бизнесмен и собственик на популярното книгоиздателство „Атанасов“, живееше с жена си и двете си дъщери в една двустайна шпертплатова къща. Подобни лагери имаше и в други големи градове. В Бургас на Черно море, лагерът на дъновистите също се наричаше „Изгрева“ и беше построен в крайбрежния район, който и сега носи името му. Трябва да се добави Севлиево, с най-голямото книгоиздателство на братството, Русе, Пловдив, Търново и пр.
към текста >>

Въпреки че салонът имаше сцена за концертни изпълнения, дървеният стол на Учителя беше разположен в средата на залата с лице към източната остъклена стена.
За да може да се издържа по време на тези обиколки, той изнася лекции базирани върху ученето си в САЩ. Има огромен успех с тези лекции, и издаването на първите му научни книги се посреща добре, но това което истински радва сърцето му е непосредствената близост с последователите си при изнасянето на беседите си, и това стимулира учителят в него да надделее над ученият. Така или иначе неговото влечение към систематичен анализ никога не го напуска напълно. През последните десетилетия на живота си той редовно следи от малката обсерватория над Салона слънчевите петна и изригвания, които нанася в ежедневните астрономически дневници, изписвани от Британското астрономическо дружество, и пр. Учителят изнасяше беседите си няколко пъти на седмица: в понеделник за вътрешният кръг на братята и сестрите, в сряда преди изгрев слънце провеждаше Младежкия клас, и в десет часа сутринта в Неделя идваше беседата за общата публика. Въпреки че салонът имаше сцена за концертни изпълнения, дървеният стол на Учителя беше разположен в средата на залата с лице към източната остъклена стена. Братята и сестрите седяха в полукръг около него, и между учителят и учениците нямаше никакво изкуствено разстояние. Това беше просто форум, в който чувствата на учениците се сливаха с чувствата на Учителя в общите им усилия да обхванат дадена тема. Беседите сами по себе си не бяха интелектуални в обикновения смисъл на думата. Те бяха по-скоро поетични, мистични, внезапно озарени от анекдоти и истории, или споделяха основни духовни формули, които се очакваше да бъдат запомнени от учениците, за да живеят според тях. Важното беше процесът на духовно сливане между Учител и ученици, и „словото на Учителя“ представляваше само техническо средство за стимулирането на този процес.
към текста >>

За когото и да е бил той брат или сестра, или някой от строителните работници, които градяха и ремонтираха богаташките вили оттатък Дървенишкото шосе, като вилата и ресторанта на Савитски, изящната къща на най-големия експерт по скъпоценните камъни в България - Сахакян, и пр.
Около Салона цъфтеше истинска райска градина от всякакви цветя; предимно рози. На изток от него и на юг от „кухнята“ беше просната редица от продълговати маси и пейки, на които се хранеха не само братята, но и който поиска. Менюто беше постно, като в петък се сервираше, както вече казах, само прочутата „ангелска супа“, без каквито и да било подправки. За прочистване. Храненето беше безплатно. За когото и да е бил той брат или сестра, или някой от строителните работници, които градяха и ремонтираха богаташките вили оттатък Дървенишкото шосе, като вилата и ресторанта на Савитски, изящната къща на най-големия експерт по скъпоценните камъни в България - Сахакян, и пр. В края на обядите след 1940-та година брат Симеон минаваше с канчето си, в което всеки от гостите на Кухнята пускаше лептата си. Кой колкото иска. Имаше и постоянни жители на Изгрева, които години наред се хранеха в Кухнята без да дадат стотинка. Скитници, асоциални типове, клошари... Никой не ги закачаше. Зад масите растяха редица огромни лешникови храсти, които хвърляха сянка върху обядващите през летните горещини, и зад тях бе една от зеленчуковите градини, за които се грижеше бай Ради.
към текста >>

Един обитател на района си бе построил дървена барака с площ по-малка от нормална палатка, и никой не го закачаше.
Кой колкото иска. Имаше и постоянни жители на Изгрева, които години наред се хранеха в Кухнята без да дадат стотинка. Скитници, асоциални типове, клошари... Никой не ги закачаше. Зад масите растяха редица огромни лешникови храсти, които хвърляха сянка върху обядващите през летните горещини, и зад тях бе една от зеленчуковите градини, за които се грижеше бай Ради. Не за цялата. Един обитател на района си бе построил дървена барака с площ по-малка от нормална палатка, и никой не го закачаше. Бай Ради просто спря да сади около нея. В посока към Витоша бяха насадени десетки божествени борове. Те ограждаха поляната, на която се играеше Паневритмията, и която приютяваше бараките на стенографките, както и една беседка, в която всеки от гостите на Изгрева, или братята и сестрите сядаха на приказка, когато им скимне. До бараката имаше идеален слънчев часовник. (Вече споменахме астрономическите интереси на Учителя).
към текста >>

Той вижда „Изгрева“ като селище на Бялото братство изградено между Борисовата градина на запад, Дървенишкото шосе на север и изток, където по това време стърчи Виларовата фабрика за тухли и керемиди, и на юг до околовръстната линия на София, която минаваше през Дианабад.
Тя беше построена на една три-четиридекарова братска зеленчукова градина опираща южния край на Поляната. Сега на нея е построена отоплителната централа на Руското посолство. Тук му е мястото да повторя една подробност свързана с някогашния дъновистки лагер. Бараките и някои от къщите на Изгрева бяха строени без спазването на каквито и да било кадастрални съображения. Дънов по това време има много специфично отношение към тукашната квартална особеност. Той вижда „Изгрева“ като селище на Бялото братство изградено между Борисовата градина на запад, Дървенишкото шосе на север и изток, където по това време стърчи Виларовата фабрика за тухли и керемиди, и на юг до околовръстната линия на София, която минаваше през Дианабад. Учителят настоява тези терени да се закупуват от последователите му и да се дават доброволно за общо ползване, а не да стават юридическа собственост на самото Бяло братство. Колкото и странно да изглежда на пръв поглед. Неговата концепция е, че братството трябва да е духовно общество, което да не е свързано с никакво юридическо лице - било то стопанско, обществено, - духовно никакво! Основните причини за това са две: Първо - постоянните гонения срещу Изгрева от православната църква и непрекъснатите му арести и следствия, които можеха да доведат до окончателна забрана на Братството и тогава, съвсем естествено, всичко построено, всичко изградено от братята щеше да изчезне от лицето на земята. Второ - което е най-важното изграждането на надигащия се на Изгрева стопански колос неименуемо щеше да привлече истеричната алчност на социалните маргинални, а тяхната агресия никой не можеше да спре. След време много от белите братя се сдобиха с местата си по силата на узаконяването на собствеността на заселили се обитатели на парцели с непредявени искания за строеж, или без плащане на данъци за поземлена собственост от оригиналните си собственици.
към текста >>

85. Глава осма: Мърчаево - Атанас Славов

Обикаля от Салона до Виларовата фабрика, където на завоя на Дървенишкото шосе по време на мотоциклетната обиколка на София Ярко Комещик взимаше виража с коляно опряно в паветата и пращене на мотора, дето и на хора, и на гарги, и на котки им се преобръщаха сърцата! Сега застинала смърт! Митко Грива крачи в пълно безмълвие! Само да доближи в обиколката си прочутия вираж, от краката му с раздирателен крясък се разбягват подивяли котки.
Разказвал ми е след години композиторът Димитър Грива колко нереално е било. Разправяше го с усмивка. Млад, пълен с хумор, кипящ от енергия, опънат като тетива мъж! Бил е мобилизиран от някаква гражданска организация ли какво ли, за да се пази, доколкото може, терена на опустяла София. С някаква фуражка на главата. Някаква униформа. Обикаля от Салона до Виларовата фабрика, където на завоя на Дървенишкото шосе по време на мотоциклетната обиколка на София Ярко Комещик взимаше виража с коляно опряно в паветата и пращене на мотора, дето и на хора, и на гарги, и на котки им се преобръщаха сърцата! Сега застинала смърт! Митко Грива крачи в пълно безмълвие! Само да доближи в обиколката си прочутия вираж, от краката му с раздирателен крясък се разбягват подивяли котки. Поляната на Изгрева е като заспала снимка на стар фотоалбум. Сядаш в беседката и ... Никой няма да дойде да седне до теб! Ама никой! Даже в главата му не прозвучава, когато му идва времето, божествения като пролетен повей на вятъра извънземен валс: „Първият ден на пролетта Първият ден на любовта... Носи радост и живот...“ Да не говорим за плътният баритон на брат Симеонов: „... Вода за чаааай!...“ Мъртвило, което бавно се надига от връщащата се на Баучеровото дива природа! Учителят го няма. * * * Мърчаево е на хубаво място. Все на запад по Княжевското шосе, докато от ляво Витоша и от дясно Люлин започват да се заключват от двете страни на пътя, и стават все по-близки и по-високи, и направо притискат княжевската река. Те се събират на входа на Владайския проход, и ето че си сред дивите баири, склонове, височини и връхчета на шопското царство сякаш, че си на друга планета, а не само на двайсетина километра от столицата.
към текста >>

86. И така ... - Атанас Славов

Сълзите в очите пред изгрева на слънцето се заменят с нарисуваните сълзи по иконите на плачещите Богородици, медитацията се измества от упояването с тамян, смирна, воня на дървеници и пушек на свещи, молитвата се изражда в зверски химни по на сто и двеста гласа, на военни хорове по площадите на столиците на Европа, концертните зали, катедралите, които събират колкото цял олимпийски стадион, за да реват всички в един глас и да свикват да стъпват в крак и подчинение.
Разбира се, че е лошо, и разбира се, че всеки го знае. Но точно тук е тънкостта, от която ще започнем, защото както занаятът на проституцията се превръща в същинска индустрия, както занаятът на експлоатиране на благотворителността се превръща в истинско изкуство - и разбира се, също в индустрия, така и занаятът на експлоатиране на верското чувство и вкарването му в услуга на политически и икономически цели се превръща в изпипан до най-голяма тънкост майсторлък. Сега! Превръща се в изпипан до най-голяма тънкост майсторлък, но работата е там, че - и нали с това почнахме! - верското чувство на човека е вродено и неизлечимо. Това, че попове и проповедници осигуряват на владетели и тарикати служенето на вярващите, това, че са научили как да го канализират в пусти, неверски, изгодни на царе и патриарси области, не значи, че верското чувство на обикновените хора е задоволено, нахранено, напоено. Напротив. Понеже всичко, което пречи на вкарването на това чувство да работи за държава и политици и патриарси, трябва да се унищожи, за да няма верското чувство алтернативи, да не избива встрани, всеки стар начин, всеки метод на някогашното общение с Бога, бил той молитва, бил той благоговеене към природата, бил той каквато и да е пътечка към небесното - се запушва, прекъсва се, смазват се адептите му, заличава се като диващина, като пантеизъм, езичество, варваризъм, диаболизъм, вещерство и скърцат чекръците на инквизицията в мазетата на Рим, смърдят на скара кладите на Франция, висят билкарки и народни акушерки, заковани с вериги на вълнолома на Бостонското пристанище, да им кълват очите гларусите! Накратко, машината за впрягане на верското чувство в служба на силните и алчните е така гладко смазана, така жестоко и свирепо поддържана, че - и това го подчертавам с две линии - цивилизованото човечество, Европа, е лишена от отдушник на истинска, искрена, отправена директно към Всевишния пиета и това оставя душата ненахранена, болна и празна. Сълзите в очите пред изгрева на слънцето се заменят с нарисуваните сълзи по иконите на плачещите Богородици, медитацията се измества от упояването с тамян, смирна, воня на дървеници и пушек на свещи, молитвата се изражда в зверски химни по на сто и двеста гласа, на военни хорове по площадите на столиците на Европа, концертните зали, катедралите, които събират колкото цял олимпийски стадион, за да реват всички в един глас и да свикват да стъпват в крак и подчинение. Чудно ли е тогава, че векове наред верското чувство търси отдушник, че се лута за изблик. Че се стреми да пробие, да разкърти преградите по прекия си път към Бога, че търси свободата за отлюляването на тези деликатни чувства на пиета, боготворене, любов към отвъдното и универсалното, без които се превръщаме на болни, нещастни, осакатени, генетически обременени, деформирани животни. На комунисти. Анархисти. Бръснати глави. Терористи. На плачещи идеалисти с кървави брадви в ръцете.
към текста >>

87. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Тори - австрийският параходен агент - и той дава 40 лири... Даже майор Мита Атанасович - сръбски офицер, дето забравих за какво беше се изтърсил във Варна - и той дава 50 турски лири, халал да е на школото на братята бугаре... халал вамо! На 25 юли завършеното училище във Варна, там където сега е Музеят на Възраждането на града, е открито такова, каквото е наредено да бъде според султанския ферман: с каменен долен етаж и дървен втори етаж.
На 7 декември 1861 година идва в българската обшина позволителното от Ашир бей за доизкарването на училището. До това време гага- узите от махалата, пък и всякаква паплач вече разграбват материалите за строежа, дето пустеят на мястото, но пък е хубаво, че изобщо не знаят за молбата и накъде отива работата. И пак варненската общественост демонстрира подкрепата на начинанието на Атанас. На 20 юни 1862 година постъпва помощ от 40 лири за училището от пруския консул на Варна Е. Рейзер. Фирмата „Братя Дадески“, която е.и консулство на Австрия и Франция, също дава 40 лири. Е. Тори - австрийският параходен агент - и той дава 40 лири... Даже майор Мита Атанасович - сръбски офицер, дето забравих за какво беше се изтърсил във Варна - и той дава 50 турски лири, халал да е на школото на братята бугаре... халал вамо! На 25 юли завършеното училище във Варна, там където сега е Музеят на Възраждането на града, е открито такова, каквото е наредено да бъде според султанския ферман: с каменен долен етаж и дървен втори етаж. С две огромни стаи - едната за момчетата, другата за момичетата. С наредените чинове и черни дъски, с медалите, панделките за отличия и упрек, с пясъчните сандьчета за писане на начинаещите и черните плочи за калемите на напредналите. С естрадата на учителя - нещо, дето сега бихте го нарекли издигната катедра. Осветява го сам гръцкият владика Порфирий - приятелят на Атанас. Присъстват всички големци на града.
към текста >>

88. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Грамадните дървени колони отвън са също изработени в Англия.
И тук в историята идва времето на строежа на прочутата жилищна сграда на имението, която физически е в американския Север, тиха, изолирана и тъжна, макар и пълна с достойнство, и Аби би трябвало да си е у дома в нея; но по дух и стил това е южняшка сграда - едва ли не копие на тази от Гибънсовото имение в Джорджия. И излъчва южняшка, сдържана гордост. Уилям прави това, което има да прави за жена си, както трябва. Тухлите са от тухларницата на Лъм край Чатъм. Масивният махагон за вътрешните перила и обшивки идва от о-в Сан Доминго и е обработен в Англия. Грамадните дървени колони отвън са също изработени в Англия. Парите не се броят. Само вътрешните материали са за сто хиляди долара по цените на онова време! Няма нищо дори близко до това имение ни в Ню Джърси, ни в Ню Йорк. Предната веранда е над тридесет метра на пет метра. В най-широката си част сградата е дълга петдесет метра. Входният салон е седемнадесет метра на осем.
към текста >>

И тези бомбейки, тези бомбета, също като по-късно тези панамени шапки (от град Панама им викат панамки в България, само че в САЩ, като първо взимат да ги носят, му викат на такъв човек, че се носи в Чарлстоунски стил, и панамените шапки са чарлстоунки... И танц също има такъв, и песента му е: „Рита, скача като кон, туй ми било Чарлестон!“)... абе, карай! Абе, няма столици, няма Цариград, няма българи граждани със стил или уличници без стил - вече селски калпак носи самият саксонец князът, защото оттук*нататък свърши се със света, оттук нататък руснакът ти казва, че си селянин славянин, и който е облечен като света, е чорбаджия изедник, и щом си селянин, си славянин и ще ти надуват главата с това от училищата си и с великата глупост, че първенците ти са изедници - толкоз! - селяните славяни са да слушат и служат на Петербург, и това и ще правиш, велика ти моя християнска православни и чиста душо с дървеното рало, а твойте изедници им острижи брадите и - бой! Батюшка цар ще ти помогне! Петър вижда от високото, дето е стъпил, и чува: - Да живее князът! Да живее България! Долу две дами с капелуши и огромни очи се стискат под мишница и се кокорят към стройния германец с калпака, който слиза, подкрепян от Драган Цанков.
валчесто черно нещо. И така нататък. Песен има една много години по-късно. Скачат едни моми с дълги голи крака и стегнати задни бузи и пеят: Четри стъпки направи и назад се обърни. Туй, всеки знай, е новият танц Бомбай! Хей! И тропат като кобилки по шантаните, и като тропат В такт, си клатят модните бобени гърнета и ту ги свалят, ту ги турят на къдравите си главунки, милите! А пък ритъмът на танца, който танцуват, се казва Чарлстоун - това вече не е английски град в Индия, а американско пристанище в Южните щати, дето негрите го измислят този „Чарлстоун“ да го тропат, докато надуват джаз. И тези бомбейки, тези бомбета, също като по-късно тези панамени шапки (от град Панама им викат панамки в България, само че в САЩ, като първо взимат да ги носят, му викат на такъв човек, че се носи в Чарлстоунски стил, и панамените шапки са чарлстоунки... И танц също има такъв, и песента му е: „Рита, скача като кон, туй ми било Чарлестон!“)... абе, карай! Абе, няма столици, няма Цариград, няма българи граждани със стил или уличници без стил - вече селски калпак носи самият саксонец князът, защото оттук*нататък свърши се със света, оттук нататък руснакът ти казва, че си селянин славянин, и който е облечен като света, е чорбаджия изедник, и щом си селянин, си славянин и ще ти надуват главата с това от училищата си и с великата глупост, че първенците ти са изедници - толкоз! - селяните славяни са да слушат и служат на Петербург, и това и ще правиш, велика ти моя християнска православни и чиста душо с дървеното рало, а твойте изедници им острижи брадите и - бой! Батюшка цар ще ти помогне! Петър вижда от високото, дето е стъпил, и чува: - Да живее князът! Да живее България! Долу две дами с капелуши и огромни очи се стискат под мишница и се кокорят към стройния германец с калпака, който слиза, подкрепян от Драган Цанков. Председателят на градския съвет поднася хляб и сол с думите: „Ваша Светлост! В името на населението от град Варна...“ и кара нататък... На които думи красивият младеж със селския калпак отговаря с много точно и внимателно изговорените български думи - сякаш стъпва на пръстчетата на краката си: - Сърдечно благодария за изразените вий чувства. Да живее новотто ми отечество! Да живее Блягария! После на ален кон... После гърмят сто и едно оръдия... „Шуми Марица окървавена, плаче вдовица люто ранена...“ Авторски блик И това е по-добро от Шишковото: „Варна, Варна край Каварна, много стара се изкара“, така ли? Съмнявам се! Но времената са такива. Всички онези поети от онова време знаят, че не са поети и че просто в този романтичен период има „места“ за поети, и ги заемат, но им треперят гащите, че не им е там мястото и утре може да изхвръкнат. И е естествено, че не си гледат работата с облаците и самодивите в бяла премена, ами току захапят някой колега, да го пооцапат, да не им мъти водата.
към текста >>

Два изстрела за втори район – три за трети... Тулумбаджиите, тогавашните пожарникари, всъщност хамали от пристанището, дето грабват на рамо шестте тулумби и хукват към мястото на пожара - трийсетина души, - а след тях дрънкат каруците с бъчонките вода и целият град се стряска от сън и си е страшно, защото всичко тук е дървени къщи на каменни основи, ама на горния етаж с дървени тарабени обшивки само, като на месемврийските и созополските рибарски къщи.
Скромни и работни. Ами чешмите? Ами калдъръмите и мостовете? Ами каламбурите на Ибиш ага и арменеца Бенлиян и на другите там диванета, дето са си просташки, но народът умираше от смях, като ги гледа от сутрин та до вечер по улиците, и умираше от кеф да пуска по нещо в капите на калдъръма, дето си правеха джумбалдаците. Ами самотният изстрел нощем? Два изстрела за втори район – три за трети... Тулумбаджиите, тогавашните пожарникари, всъщност хамали от пристанището, дето грабват на рамо шестте тулумби и хукват към мястото на пожара - трийсетина души, - а след тях дрънкат каруците с бъчонките вода и целият град се стряска от сън и си е страшно, защото всичко тук е дървени къщи на каменни основи, ама на горния етаж с дървени тарабени обшивки само, като на месемврийските и созополските рибарски къщи. Безплатно тичат - яко, кеф им е да пъчат мускули. Граждани всъщност! И накрая на годината кметът им даде по една тулумбаджийска униформа награда, така че хамалите на пристанището в този чуден град са в униформи. Пожарникарски! Ха сега де! Само дето насред празното място при фиданките на новия добрички път, сред касапниците и един-двата навеса за кой знае какво, започват да дигат храм, дето ще е на името на св. Богородица и, изглежда, ще излезе нещо свястно от него, другото - бърканица! Долу при липсващия мост Ташкюпрю ще трябва да слезе, да мине през липсващата крепостна стена и да хване железницата, дето я строи Хенри Баркли с брат си Тревор, че си оставиха ръцете, че даже Мидхад паша не искаше да направи тържествено откриване, да не вземат всички пътници да се избият, че да стане за смях. Връстницата му на Петър - тази русенска железница.
към текста >>

С едно тренче колкото за едно ритниче и една каруца с две джамчета за пощата и две с по три джамчета за трета и втора класа и една пак с три, ама големи, над плюшените кушетки с дървениците, и друсане, дето червата ти ще издруса до Русе.
Безплатно тичат - яко, кеф им е да пъчат мускули. Граждани всъщност! И накрая на годината кметът им даде по една тулумбаджийска униформа награда, така че хамалите на пристанището в този чуден град са в униформи. Пожарникарски! Ха сега де! Само дето насред празното място при фиданките на новия добрички път, сред касапниците и един-двата навеса за кой знае какво, започват да дигат храм, дето ще е на името на св. Богородица и, изглежда, ще излезе нещо свястно от него, другото - бърканица! Долу при липсващия мост Ташкюпрю ще трябва да слезе, да мине през липсващата крепостна стена и да хване железницата, дето я строи Хенри Баркли с брат си Тревор, че си оставиха ръцете, че даже Мидхад паша не искаше да направи тържествено откриване, да не вземат всички пътници да се избият, че да стане за смях. Връстницата му на Петър - тази русенска железница. С едно тренче колкото за едно ритниче и една каруца с две джамчета за пощата и две с по три джамчета за трета и втора класа и една пак с три, ама големи, над плюшените кушетки с дървениците, и друсане, дето червата ти ще издруса до Русе. Английски шик! И оттам ще вземе австрийския параход за Свищов. Немски шик! Църквата „Света Богородица“ в края на строежа й, Варна И ще гледа на горната палуба как дамите с букурещките капелуши дьрдорят: „Баба плетещи чорапи, буня сяра, чок селям, керацо, мехало...“ и се кискат леко, като мине някое мустакато рае, и дискретно си потриват големите очи едни в други, както се стискат подручка: „Ах, их бин хунгрих, какой красивый князь!“ Траяска Бугаряска! Тъжно е уж, а май е смешно, защото е младост и колкото и с никой нищо да не споделя Петър, и колкото и да е скрит в себе си и какво чака и търси и той не знае, Варна си остава назад добра-лоша; и в Свищов, в Свищов да видим какво ще стане! Така е. Сега идва най-мъчното. Поп Константин (поборникът за българското и православното) го изпраща да учи (той ли го изпраща?) в Американското протестантско училище в Свищов.
към текста >>

89. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Така че похапнали са го дървениците, залитал е от стена до стена на завоите, гледал е как пищят пътниците и как си стискат ръцете от страх.
Отдръпнато в себе си. Деветнайсетгодишно. Но колкото и силен и колкото и сериозен да е, и колкото вглъбен в себе си, това първо пътуване в този влак, и то за да се отдели за пръв път от дома си в непознат град, и то за три години - не е минало-заминало. Колкото и силен - бил е впечатлен. Колкото и сериозен - паднал е смях. А това, че е вглъбен, му е оставило дълбок спомен, към който ще се връща много пъти далеч напред в годините. Така че похапнали са го дървениците, залитал е от стена до стена на завоите, гледал е как пищят пътниците и как си стискат ръцете от страх. Смял се е, когато кондукторите са слизали на гарите да убеждават чакащите по пероните пътници да се качат, защото - ура, да живей! - нищо няма, и сега вече влакът е поправен, стегнат - Свободна България! - и всичко е по мед и масло. И е медитирал, ако искате да го наречете така; прощавал се е с дом, баща, майка, сестра - тръгвал е към света и е знаел, че няма утре да се върне. Може би никога! Това безкрайно лангуркане - цяла нощ, повече от дванайсет часа! - то така ти разтърсва главата, че те отнася направо в друг свят! Как да не правят филми за Дракула с този влак, как да не стават катастрофи. Не е ли това място прокълнато!? Ето ги летят през мостове, край кантони и станции и перони, постлани с огромни плочи, пльоснати направо сред калта, по които се стичат водите от огромните въртящи се хоризонтални кранове за наливане на вода за парата на локомотивчето.
към текста >>

И тъжното, силно, но самотно и напрегнато момче от тази снимка се свива в ъгъла върху плюшените дървеници, и трака влакът, трака, лангурка се и искрите от тръбата на локомотива се стрелкат като червени светулки в непрогледната добруджанска нощ, и друса, и тупурка, и се кандилка, и не може да се спи, и очите парят от лютивия пушек на локомотива, който прониква отвсякъде от цепки на прозорци и врати, дето се лашкат, лашкат, лашкат и така, докато разсъмне и изгрее на изток розово-бледата надежда за Дунав.
И отде му идваха тези мисли в главата, не му беше ясно. Но така или иначе Петър нямаше да се отърве от повея на истината в тях, а щяха да му стават все по-ясни, защото щеше да срещне хора, които не само мислеха като него, но щяха да го учат, че така и трябва да бъде, и след години щеше да пише на последователите си за българската карма, разпръсната из тези земи от срутените развалини на Плиска и Абоба, и ще споменава в беседите си, че тази карма, щом е карма, ще има да се плаща от българския народ, щом я е наследил с името си и я носи. И си повтаря и си повтаря сега: защо не си мълчи пред себе си поне. Да не му идват тези мисли. Така още повече ще потъне в себе си; как ще живее? И тъжното, силно, но самотно и напрегнато момче от тази снимка се свива в ъгъла върху плюшените дървеници, и трака влакът, трака, лангурка се и искрите от тръбата на локомотива се стрелкат като червени светулки в непрогледната добруджанска нощ, и друса, и тупурка, и се кандилка, и не може да се спи, и очите парят от лютивия пушек на локомотива, който прониква отвсякъде от цепки на прозорци и врати, дето се лашкат, лашкат, лашкат и така, докато разсъмне и изгрее на изток розово-бледата надежда за Дунав. * Сега. Има една особена работа тука и по-добре веднага да си я кажа, за да ми олекне. Не зная точно кога е станало това пътуване на Петър Дънов с влака от Варна за Русе. Петър Дънов е учил в Свищов и сетне с методистката си диплома и лиценза си от евангелистката църква в Русе за правоимащ пастор е бил аташиран към Хотанца, където тамошната мисия вече се споменава в годишните доклади на методистите. През 1887-1888 вече със сигурност има мисия в Хотанца, през 1889 знаем, че пасторът й е Захария Димитров и че вече е отворено методистко основно училище за момичета от мис Шенк, което по-късно ще се поеме от Николета Малчева.
към текста >>

На кулата изгоряла дървената й част, дето турците я приспособили за военен пост.
Или - както казва народът - „става саде бъзе и коприва“. И пак - хайде през Дунава! - и точно тогава се смята, че свищовлии изграждат румънската Александрия като изцяло свой град. Това е то чувството на свищовлии за стабилността на почвата под краката им. И се разправя, и се разказва, и се преразказва - разбира се горе, на Чифте кафене, цели петдесет години: Останали били незасегнати само църквите. „Св. Димитър“ - тя е от петнайсети век, кажи го шестнайсети - под римската кула. На кулата изгоряла дървената й част, дето турците я приспособили за военен пост. Незасегната останала и „Св. Петър и Павел,“ дето е от 1644 г. На Петър Славков и на дядо Пешо от Ат-пазар къщите останали. На дядо Стефан Стоев по търновското шосе и тя. Още пет-шест останали там на края на западната махала.
към текста >>

90. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

И как, когато техният епископ се оплакал на властите в Киев, те казали, че не са виновни задето местните християни ги мразят, и как дори когато един пратеник на папата отишъл в Москва, тъй като насилията не били само около Житомир, не само че нищо не излязло от цялата работа, но един месец по-късно тяхната църква била запалена, и понеже била само малка дървена постройка, станала на пепел.
Имам братовчед, готвач в Одеса, и е готвил на много кораби, дето спират във Варна. О, голямо пристанище, ми е казвал той. С много гърци и арменци, и турци. Голяма работа! Момчето си беше забравило тревогите. Торбите на Петър бяха нагласени до неговите, плодове, хляб и сирене размениха пръсти и ножове, и не след дълго Петър слушаше историята на свещеника; как бил униатски пастор в голямо село край Житомир, как на два пъти през последните три години прозорците на църквата, която сами си построили, без каквато и да било помощ от Ватикана, били разбити с камъни посред нощ, и как по стените били надраскани ужасни надписи с боя и въглен, искащи от „папищашите“ - слугите на папата, както ги наричали - да си вървят в Рим, където им било мястото, за да не ядели хляба на православна Украйна. И как, когато техният епископ се оплакал на властите в Киев, те казали, че не са виновни задето местните християни ги мразят, и как дори когато един пратеник на папата отишъл в Москва, тъй като насилията не били само около Житомир, не само че нищо не излязло от цялата работа, но един месец по-късно тяхната църква била запалена, и понеже била само малка дървена постройка, станала на пепел. Само коминът на неговата стая до църквата останал да стърчи черен и отвратителен. „Като единствен зъб, останал в устата на някой старичок, на когото обирджии по пътя са избили мутрата“ - както каза свещеникът в шегаджийския си стил. Петър им каза, че е уморен и ще си ляга да спи, когато дойде ред той да си разкаже историята. Не искаше да се занимава със себе си и миналото си. Искаше да наблюдава и да слуша.
към текста >>

На юг от тях между дърветата имаше още няколко дървени постройки, между които бяха един голям хамбар, дърводелската работилница на семинарията, още една малка конюшня и не зная какво още.
Или не бяха скворци. Пищяха. Имаха шарени гърди. Странни птици. Последната група от сгради беше доста голяма - вече беше ги виждал от Сикамор Катедж, но отдалеч. Бяха две от старите сгради на имението - хамбар и голяма конюшня, които основно бяха преустроиш и сега се използваха като двуетажни общежития - Ешбъри Хол на запад и зад него Ембъри Хол. На юг от тях между дърветата имаше още няколко дървени постройки, между които бяха един голям хамбар, дърводелската работилница на семинарията, още една малка конюшня и не зная какво още. Сияеше като се върна в Сикамор Катедж със залязващото слънце в очите си. Щеше да е добре, Боже, щеше да е добре! * През тази година в семинарията учат 118 студенти и картината е толкова пъстра, че никой не се чувства изолиран. Най-напред има единадесет местни студенти от самия Медисън и с тях момчетата се чувстват у дома си - всеки магазин, всяка сладкарница, както и цялото църковно паство в градчето ги приема като близки. Чужденците са още повече, което прави нашия хадърчанец също да не се чувства, че стърчи в очите на другите. Освен втория българин, който е донякъде на почит като абсолвент тази гадина, тук има един студент от Турция - арменеца Бедрос Крикорян, Джон Нюлсън идва от Бремен, Германия.
към текста >>

Едновременно с това в петък в един часа следобед, когато започва дългият уикенд, вече е на игрището за крокет, чука и трака дървените топки на тази колежанска английска игра с учениците и гласът му се извисява над техните гласове.
За него индивидуалността не е пълна без приятелство и той лесно се сближава чрез онова, което е привлекателно в хората, без да вижда отблъскващото в тях. Когато се обърне към някого с протестантското „брат“ - „брат Димитриус“, „брат Бедрос“, „брат Петър“, това звучи като обръщение към кръвен брат, не само като „брат во Христе“. В неговата орбита всеки бива възприет с интерес и очакване, така че можеш да го видиш навсякъде и с всички по всяко време. С двадесет и пет годишната си кариера на блестящ проповедник и тук той е най-търсеният за амвона, не само в Дрю - което изискват задълженията му, - но и в околните градски църкви. В сряда сутринта и четвъртък вечер подтиква дискусиите и укротява разпалването на страстите при обсъжданията на изнесените учебни проповеди. Едновременно с това в петък в един часа следобед, когато започва дългият уикенд, вече е на игрището за крокет, чука и трака дървените топки на тази колежанска английска игра с учениците и гласът му се извисява над техните гласове. Класовете му обаче са това, от което Петър Дънов пие с пълни шепи. Затова е дошъл: да усвои всичко, което може да научи един бъдещ проповедник, и той възприема всички уроци, цялата техника на чичо Сам, защото тя не идва на теория, а с живия пример, с дългия опит и огромната целенасочена работа за постигане на най-доброто. Чичо Сам категорично е против старите предразсъдъци на методистката традиция и повтаря, че „проповедник, който- вярва, че всичко, което се иска, е да си отвори устата и да остави Господ да я напълни“, ще открие, че „тя ще бъде напълнена с вятър и облаци, ако не се научи какво трябва да прави“. Той настоява, че „проповедта трябва да има ясно изпъкващи опорни точки - да е като стар дръглив кон, дето кокалите му така стърчат, че да можеш да си закачиш шапката на кълките му, само че трябва да има и много месо, иначе хората няма да го купят от вас“. И най-важното, което непрекъснато повтаря: „Когато хората ви погледнат в лицето неделя сутрин, не забравяйте, че сърцата им питат: „Човече, видя ли Бог тази седмица?
към текста >>

91. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Улица „Маунт Върнън“, на която е факултетната сграда от бял пясъчник, днес през сграда-две е маркирана с охранявани паметници на историята на града, гордеещи се с медни покривни обшивки, издадени еркери, които и до ден днешен се перчат със зеленикавите си тежки прозорци с оловен примес, внесени от Англия; след това външни дървени орнаменти от сандалово дърво от Хавай и от Карибско море, мрамор, лято и ковано желязо, бронз, пиринч, - какво ли не! Качествено, тежко, чисто - без да е натруфено.
Добавете към това пневматичните тръби за всмукване на листчетата с читателските поръчки до библиотекарите и нейните половин милион книги по полиците още при откриването й - и ще имате представа какво поразява бостънци и къде се е озовал Петър след семинарията Дрю с нейната - ще бъде ли светотатствено да кажем - колкото научна, толкова и „училищна“ библиотека, която го беше изумила преди четири години. Точно през площада едва преди две години са завършени кулите и преддверието на катедралата „Света Троица“ - шедьовърът на Хенри Ричардсън. Гранитна кръстна църква в гръцки стил, висока над петдесет метра, тя е истинска симфония от гранит, разноцветни каменни облицовки, тухли и керамични плочки. Вътре - цветни стъкла, орехова ламперия и масивни мебели от дъб и ясен. Самият Бийкън Хил, възвишението на север от „Бостън Камън“, където е теологическият факултет и където живее Петър, е резиденция до резиденция на богатите стари бостънци и строежите на църкви и местни паркове и градинки продължават. Улица „Маунт Върнън“, на която е факултетната сграда от бял пясъчник, днес през сграда-две е маркирана с охранявани паметници на историята на града, гордеещи се с медни покривни обшивки, издадени еркери, които и до ден днешен се перчат със зеленикавите си тежки прозорци с оловен примес, внесени от Англия; след това външни дървени орнаменти от сандалово дърво от Хавай и от Карибско море, мрамор, лято и ковано желязо, бронз, пиринч, - какво ли не! Качествено, тежко, чисто - без да е натруфено. И до днес важи описанието на Дикенс от гостуването му тук в „Американски бележки“: „Въздухът бе толкова чист, къщите толкова светли и весели... тухлите бяха така невероятно червени, камъкът така невероятно бял, капаците и парапетите така невероятно зелени, дръжките на вратите и табелките на входовете толкова поразително ярки и искрящи... Градът е красив град и няма начин - както ми се струва - да не впечатли всеки външен човек по най-положителния възможен начин.“ Тази сдържана и строга красота господства и в студентско-преподавателските отношения на факултета. Пуританският дух на самоконтрол и дисциплина е сложил своя отпечатък и наистина го няма чичовското добродушие на Ню Джърси. На лекциите на доктор Бордън Паркър Боун по теизъм и философия на етиката Петър Дънов се среща най-ясно с тази липса на пърхащо бащинско отношение, което е така характерно за Дрю и до днес е така типично за американските преподаватели. Но - странно - това едва ли поражда чувството на загуба. По-скоро допринася нещо, което сам той ще прилага много по-късно към своите ученици; нещо, което Петър забелязва съвсем ясно в първата (и може би единствена) обща среща между новопостъпили студенти и семействата на преподавателите.
към текста >>

Бил се уединил в един дърварски лагер в лесовете на щата Мейн, за да се възстанови след изтощително боледуване, и както обядвали най-проста храна на скованите дървени пейки в лагера, изведнъж бил озарен от мисълта, че трябва да стане учител, да просвещава хора като тези около него.
Беше истински син на Нова Англия, където бе започнал като проповедник в годината, в която Петър се бе родил. Беше останал без баща рано в живота си и на шестнайсетгодишна възраст се бе хванал на работа по железопътните линии, за да храни семейството си. Недоволен от лошото си образование, положил неимоверни усилия да прогресира от колеж на колеж и от семинария на семинария, докато стигнал до Бостън, където изкарал 25 години като преподавател. Петър Дънов всъщност се оказа един от последните му дипломанти и в разговорите си с него се случваше Таунсенд да се отпусне и да му разправя най-различни неща от живота си. Измежду тези неща силно впечатление на Петър направи историята как получил просветлението си да стане учител, което сподели и на прощалния банкет на следващата година, след като вече бе приел тезата на Петър. Бил се уединил в един дърварски лагер в лесовете на щата Мейн, за да се възстанови след изтощително боледуване, и както обядвали най-проста храна на скованите дървени пейки в лагера, изведнъж бил озарен от мисълта, че трябва да стане учител, да просвещава хора като тези около него. Получил призванието си от небето. С една дума, той беше плодовит, духовен и вдъхновен мъж, но краката му бяха на земята, по която бе крачил с железничари и дървари. Таунсенд с внимание и симпатия се отнесе към - кажи го – последния си студент, при това пратен от провидението от толкова далеч. Те подробно разговаряха по това, което Петър искаше да направи. Таунсенд смяташе, че студентът му се нагърбва с ненужно тежка задача.
към текста >>

Влакът подвиква и прекосява шосето, без никакви рампи, без полицай, без знак; само една груба извита дъска, на която е написано с боя: „Като удари камбаната, внимавай за локомотива!“ Фучи нататък, гмурка се през горите, показва се на светлото, трополи над крехки арки, тътне върху тежката земя, стрелка се под дървен мост, който лови светлината му за миг, внезапно събужда всички задрямали гласове на главната улица, спуска се безотговорно през средата; занаятчии работят, хора се навеждат през врати и прозорци, момчета пускат фърчила и играят на топчета, мъже пушат, жени шушнат, бебета лазят, свини грухкат и уплашени коне се мятат напред и се изправят на задни крака до самите релси, ей тук! и давай, давай, давай! откъсва се лудата хала на локомотива с вагоните и пръска във всички посоки горящи искри от огъня на цепениците в пещта; скърца, съска, крещи, пъхти; докато накрая жадното чудовище спира под навеса да пие, раздвижват се хора по перона и ти имаш време да си поемеш дъх, преди да слезеш.
Отминава за миг, но очарователното описание на Торо тупа в главата ти: „Финчбъргската линия докосва езерото на сто метра южно от колибата ми и аз отивам до селото по трасето й, и това трасе ме свързва със света. Мъжете от то варните влакове, които минават целия маршрут, ми кимат като на стар познат; толкова често минават край мен, че мислят, че съм жепе служител, и е вярно. И аз бих искал да съм работник по траверсите някъде по орбитата на планетата... Като срещна локомотива с влака му от вагони, понесен в този планетарен устрем... като чуя железния кон да кара хълмовете да ечат с това свое пръхтене като гръмотевица, да тресе земята с копита и да хвърля огън и пушек от ноздрите си, започва да ми се струва, че земята си е намерила човешка раса, достойна да я обитава.“ - Следващата спирка Конкорд джънкшън!“- казва кондукторът и престава да се обляга. - Вашата спирка, сър. Изглежда, че ще е като една от тези спирки сред гората, където никой не слиза и не можеш да повярваш, че някой ще се качи. Влакът подвиква и прекосява шосето, без никакви рампи, без полицай, без знак; само една груба извита дъска, на която е написано с боя: „Като удари камбаната, внимавай за локомотива!“ Фучи нататък, гмурка се през горите, показва се на светлото, трополи над крехки арки, тътне върху тежката земя, стрелка се под дървен мост, който лови светлината му за миг, внезапно събужда всички задрямали гласове на главната улица, спуска се безотговорно през средата; занаятчии работят, хора се навеждат през врати и прозорци, момчета пускат фърчила и играят на топчета, мъже пушат, жени шушнат, бебета лазят, свини грухкат и уплашени коне се мятат напред и се изправят на задни крака до самите релси, ей тук! и давай, давай, давай! откъсва се лудата хала на локомотива с вагоните и пръска във всички посоки горящи искри от огъня на цепениците в пещта; скърца, съска, крещи, пъхти; докато накрая жадното чудовище спира под навеса да пие, раздвижват се хора по перона и ти имаш време да си поемеш дъх, преди да слезеш. Домът на Емерсън не е музей, но вещите му са запазени с определеното намерение рано или късно да бъдат съхранени за поколенията. През 1892 година - десет години след смъртта му - за тях се грижи дъщеря му Елен и когато и тя умира, семейната им къща става собственост на Паметната асоциация на Ралф Уалдо Емерсън. Къщата на поборничката за женски права Луиза Мей Олкот и баща й Бронсън Олкот, които са покойници от четири години, е купена от Хариет Лотроп с определеното намерение да стане исторически музей на великите конкордци. Домът на Хоторн също се пази от преките му наследници, за да отиде след време на съхранение от Парковата служба към Министерство на вътрешните работи на Щатите, така че ни една от техните вещи, дрехи или книги не е разграбена от каращи се за наследство роднини, които да ги чакат от години да умрат, защото са си харесали някой чифт ботуши, някоя книга или любима писалка. Само с творческото наследство на Торо нещата не са в цветущ вид поради факта, че никой от трите му дъщери и синът му не се оженва и те умират преди началото на предпоследното десетилетие на миналия век.
към текста >>

92. Съдържание - Георги Христов

Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2.
Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси Заселване на първия член на комуната в Арбанаси - края на септември, 1920 г. Опитността с бостана и градушката Непослушание към Учителя Новата опитност с бостана Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г. Трудностите, съпътстващи комунарския живот Публична сказка пред обществеността на селото На работа в София като каруцар Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г. IV. Опити за нови комуни - спомени на Борис Николов Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас Братска комуна в Арбанаси Братска комуна в Казанлък V. Комуната на Изгрева 1. Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2. Николай Дойнов 3. Никола Нанков 4. Крум Въжаров
към текста >>

93. ЧАСТ ВТОРА - ПРАКТИКА - Георги Христов

Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2.
Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси Заселване на първия член на комуната в Арбанаси - края на септември, 1920 г. Опитността с бостана и градушката Непослушание към Учителя Новата опитност с бостана Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г. Трудностите, съпътстващи комунарския живот Публична сказка пред обществеността на селото На работа в София като каруцар Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г. IV. Опити за нови комуни - спомени на Борис Николов Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас Братска комуна в Арбанаси Братска комуна в Казанлък V. Комуната на Изгрева 1. Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2. Николай Дойнов 3. Никола Нанков 4. Крум Въжаров
към текста >>

94. Бай Жечо Вълков - Георги Христов

Но Жечо вместо това ни показваше едно изоставено дървено рало и с трогателен глас ни уверяваше, че то е хранило тоя род повече от сто години.
Ние сме се заели бавно, системно и по братски да го преустроим. Каним го на нашите вечерни и обедни разговори или четем нещо в негово присъствие, но това много малко му помага, защото Жечо заспива, преди да са изтекли първите три минути. Макар че никой от нас не е специалист по земеделие, ние лесно разбираме какво липсва тук. Предлагаме му някои промени, някои леки механизации за подобряване на работата върху тези сто и шестдесет декара земя, но той остава все упорит и неподатлив. Ние изработихме и прибрахме в пълен капацитет плода - ние, осем души студенти и хора на града, дошли не за корист, а заради една идея и един опит. Но Жечо вместо това ни показваше едно изоставено дървено рало и с трогателен глас ни уверяваше, че то е хранило тоя род повече от сто години. Ние не отричаме музейната стойност на това рало и уважението, което му се полага, но трябва да се направи и нова крачка напред. Жечо слуша, дава вид, че се съгласява, но когато дойде време да пристъпи към осъществяване на това, което е решено, той се държи така, като че го караме да пипне с ръка небесната дъга. - Ти много хубаво жънеш - казва ми веднъж Жечо. - Още в началото те разбрах. Борис коси по- добре от всички ви, но ти при жътвата не отстъпваш.
към текста >>

95. Коста (Константин Константинов) - Георги Христов

То беше уговорка за направа на дървени печатарски букви за афиши.
Те плащаха нещо, което беше достатъчно да покрие само разноските и тези няколко самуна хляб, сирене и халва, изядени при работата. За възнаграждение не остана нищо. Ние продавахме евтин труд. Бяхме готови да изгорим и последното гориво в нашите ентусиазирани души само да придобием независимостта, на която Коста беше най-горещият привърженик. За да охарактеризирам Коста, ще спомена и едно друго предприятие, в което аз по ред причини не вземах участие. То беше уговорка за направа на дървени печатарски букви за афиши. Заедно с това се работеше и резба на различни украшения като подложки, етажерки и най-главно една голяма фруктиера, с която усилено се занимаваха Коста и Жорж Радев. Спомням си колко време тази феерична фруктиера се мъдри на витрината на една сладкарница до бившето кино „Пачев“ на булевард „Дондуков“ с надпис „продава се“. Но никой не я купи, за да зарадва майсторите и да придаде гордост на Коста, който е убеден, че човекът може лесно да стане независим. С моите спомени за Коста ние се поотдалечихме от Ачларе, но сега наново ще се върнем там. _____________________________________________________ 109 Константин Константинов живее на ул.
към текста >>

96. Георги Томалевски - Георги Христов

Ние се люлеем уморени на дървените пейки във вагона, често заспиваме и се пробуждаме, усещаме гарите по блесналите светлини и после пак потъваме в полудрямка и в унасящия ритъм на колелата.
Лети влакът по релсите стремително, гладко. Колко е различно това возене от онова, с което свикнахме в село. Каруцата на Жечо е без пружини, пътят е каменист, а кобилите винаги бягаха в неравен тръст. Над земята пада мрак. Най-после става тъмно. Ние се люлеем уморени на дървените пейки във вагона, често заспиваме и се пробуждаме, усещаме гарите по блесналите светлини и после пак потъваме в полудрямка и в унасящия ритъм на колелата. Най-после стигаме Стара Загора. Неприятно нощно слизане. Багаж, вързопи, хладни тръпки в гърба. Колко са тъжни изсвирванията на маневрените машини в нощта. Къде ще спим?
към текста >>

97. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

А то ставаше с една дървена лопата.
Добре, ами ако няма вятър? Овършаното се натрупваше встрани от гумното, а по средата се насажда нов харман. И отново се вършее с два впряга. Чакахме вятър и обикновено той излизаше в полунощ, слабичък ветрец откъм морето. Тогава трябва да станем, макар че сме преуморени и сънливи, и да започнем превяването на хармана. А то ставаше с една дървена лопата. Гребнеш от купата и хвърляш високо над главата си. Лекият ветрец отвява плявата в страни, а житното зърно пада право надолу. Понеже вятърът беше слабичък, трябваше да хвърляме житото с плявата 3-4 пъти, докато се отвее плявата от житото. През това време опитвахме се да ядем като дъвчем овършаното жито, а то е с такъв сладък аромат. Обичахме да заровим ръцете си в него, да, да опрем лицето си в него и да усетим аромата му.
към текста >>

98. 1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г. - Георги Христов

В Русенската комуна започва производството на дървени печатарски букви.
Днес получавам писмо от Кузман143, който живее на „Веслец“ при нашите. Писмото е много мило, спретнато и задушевно. Зарадвах се - това е първото писмо, което получавам тук. Зарадва ме и обстоятелството, че моята майка има едно прекрасно майчинско чувство към братята, които живеят там. Исках да я прегърна и да и благодаря за това. В Русенската комуна започва производството на дървени печатарски букви. Петър Камбуров е начело на това предприятие, което впрочем е започнато в София. Братята стържат, режат и пеят. Аз не съм в тази кооперация. Работя полска работа. Когато си почивам, аз отново съзерцавам белите кълба на ослепителните кумулуси144, които чертаят пред очите ми най-фантастични приказки.
към текста >>

99. Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя - Георги Христов

Всички са ангажирани в някаква трудова дейност, в лагера се поддържа изрядна чистота, хранят се заедно на открито на дървени пейки, без разлика на социално положение и възраст.
Въпреки неприятния инцидент, кореспондентът на в. „Русенска поща“ още първия ден на събора успява да влезе в лагера на „Бялото Братство“ край Търново и да разговаря лично с Учителя, където той казва, че има голямо влияние сред своите последователи не толкова заради личното си обаяние, а защото прилага учението си в живота: „Това е нашата комуна. Тук всички като братя са под един покрив, на една софра, приготвена с усилията на всички, радват се и скърбят наедно, живеят като едно семейство. Така е във всичко онова, към което насочваме съзнанието на народа“, подчертава той. Във втората информационна статия под заглавие „Обществото на белите братя“ кореспондентът от Русе описва лагера на Братството и отношенията между хората в него, които му правят силно впечатление. Всички са ангажирани в някаква трудова дейност, в лагера се поддържа изрядна чистота, хранят се заедно на открито на дървени пейки, без разлика на социално положение и възраст. С изненада пратеникът на русенския вестник разпознава сред облечените в бели дрехи съборяни една русенска учителка. Малко по-късно погледът му се спира на познат русенски търговец. Следващата трета статия на русенския кореспондент в Търново е озаглавена „Какво казва Дънов. Русенска поща при новоучителя“. В нея той информира за по-продължителната беседа, която е водил с Учителя.
към текста >>

100. V. Комуната на Изгрева - Георги Христов

Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2.
V. Комуната на Изгрева 1. Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2. Николай Дойнов 3. Никола Нанков 4. Крум Въжаров
към текста >>

НАГОРЕ

0.47163701057434