Търсене в текстове за 'Дървен'

Малките дървени къщички резонират.
Цигуларите винаги се занимаваха с повишено самочувствие, защото Учителят бе цигулар. А това респектира. Цигуларите не се упражняваха в салона. Те не бързаха да стъпят на подиума с цигулка в ръка, докато не са си научили урока или пиесата, която трябва да изпълняват. Ако цигуларят живее на "Изгрева", вие ще чуете неговото разсвирване. Малките дървени къщички резонират. Ала когато настъпи денят на изисканото изпълнение, цигуларите застават на сцената и показват своето изкуство. Изгревяни не скриват своята обич към цигулката. Достатъчно е да се разнесат няколко акорда или по-смели опипвания на цигулковия гриф и салонът започва да се изпълва. Учителят не закъснява. Според случая Той е или между приятелите в салона, или близо до цигуларя на сцената, за да следи отблизо изпълнението.
към текста >>

То може да ви поведе към китната поляна, светлия салон или малката дървена къщичка.
Тържественият концерт се изнася пред препълнен салон. При топли дни големите прозорци се отварят и музиката литва в простора. Действително "Изгревът" знае как да пее и как да свири. От ранни зори до късна вечер въздухът на "Изгрева" е наситен от музикални звуци. Изпълнението привлича. То може да ви поведе към китната поляна, светлия салон или малката дървена къщичка. Ако не одобрите изпълнението, ще кажете: "Изгревът" се учи да пее и свири". Ако ви хареса, ще кажете: "Изгревът" знае как да пее и свири". Ако пък у вас затрептят незримите струни на душата, която обича музиката и хармонията, вие ще поискате да заучите нещичко от големия песенен репертоар на изгревяни. Ако сте се занимавали с някакъв инструмент или сте учили пеене, ще поискате да бъдете един от изпълнителите на тази музика, която за първи път слуша ухото на човечеството. Тогава и вие ще запеете и засвирите, както пеят и свирят всички изгревяни.
към текста >>

2. 2_03 Лунен химн

Учителят ме забеляза, напусна балкона, премина през горницата, заслиза по стъпалата на дървената стълба, влезе в салона, премина покрай катедрата, стъпи на сцената и се поспря до пианото.Всичко това стана бързо и неочаквано.
Нямах намерение да спирам, и без туй луната изпълняваше превъзходно своето "дежурство" Все пак наминах край салона преди да се спусна стремително с велосипеда си към дома. Наново изненада! На балкона, опрян на перилата, бе застанал Учителят. Облечен най- официално в белите дрехи и с бялата панамена шапка на глава, Той оглеждаше ту лунния диск, ту ширналата се панорама. Не исках да попреча на лунната идилия и леко свих до пейките. Учителят ме забеляза, напусна балкона, премина през горницата, заслиза по стъпалата на дървената стълба, влезе в салона, премина покрай катедрата, стъпи на сцената и се поспря до пианото.Всичко това стана бързо и неочаквано. Успях само да се приближа да салона и застанах до прозореца. Разбрах, че, заедно с пълноликата луна, ще бъдем единствените свидетели на тържество от музикален характер. Очаквах музика. Така и стана. На фона на разлистените лимони, изпълнили плътно сцената, фигурата на Учителя се очертаваше с яснота, макар че единствената светлина бе, все пак, слязла от висините на луната.
към текста >>

3. 2_22 Военните маршове на немските дивизии

Тръгвам към града и слизам по Дървенишкото шосе.
По едно време гърдите ми се отпускат и аз си отдъхвам. Разбирам, че разговорът е привършен. Аз целувам ръка и се отдалечавам от "Изгрева". Бързам, трябва да сляза в града. Вървя, опитвам се да мисля и да разбера думите на Учителя. Тръгвам към града и слизам по Дървенишкото шосе. В града виждам как минават немски военни колони. Гледам, мигам и се учудвам. Значи тези са, които идват да се поклонят на Божествения Дух в България. Гледам ги как пеят песните, как са засмени. Горките - мислят, че минават като победители на света.
към текста >>

Като хаджии или ще ги положат и заковат в дървени сандъци?
Горките - мислят, че минават като победители на света. И че дефилират в знак на своята победа. А те просто идваха като поклонници. Така, както българите пътуваха по светите места на Йерусалим до Божия гроб и се връщаха като хаджии. Ами те как ще се върнат в Германия! Като хаджии или ще ги положат и заковат в дървени сандъци? Въпроси и въпроси. А отговорите ги няма. Оглеждам се и виждам, че съм застанал мирно като войник и часовой. Аз бях представител на този народ. Аз бях представител на Школата на Учителя.
към текста >>

4. 2_36 Чистотата на идеите

После затопленото мляко го изсипа в една голяма купа-чиния, постави я на средата на масата, сложи ни 5-6 дървени лъжици и каза: "Да ви е сладко!
Стаята бе обикновена селска одая с глинен под, а в дъното имаше огнище-оджак и в него на веригата висеше един котел с мляко. Поискахме да ни стопли гореща вода, за да си направим чай, но за стопанката това излезе като обида и каза: "Ние можем да сме бедни, но не черпим гостите си с вода, ако и да е гореща. Ще ви сложа млеко от котела, което сега ще се стопли и заври." Боян Боев протестира и казва: "Кой ще чака този котел да заври! Сипи в по-малък съд от млекото и го стопли, че сме премръзнали." Тя отиде, взе един дълбок тиган, в който имаше спържа и сланина, изсипа го в една друга чиния. Взе един залък от хляба и с него избърса надве-натри тигана, като изсипа в него млякото и го загря на огнището. После затопленото мляко го изсипа в една голяма купа-чиния, постави я на средата на масата, сложи ни 5-6 дървени лъжици и каза: "Да ви е сладко! " Поглеждаме дълбоката купа с врялото мляко, а отгоре плуваха много тлъсти капки от мазнината на неизмития тиган. Брат Боян Боев като видя капките от мазнината, спря се, остави лъжицата на масата и погледна Учителя, какво ли ще каже. А Учителят вторачи поглед в него и каза: "Кусай, кусай! " Боян Боев взе отново лъжицата и започна да сърба шумно от топлото мляко. Ние сторихме същото.
към текста >>

5. 2_41 Учителят готви общ обяд за изгревяни

Сядахме на пейките и пред масите според сезона - или в трапезарията, или навън в двора, на големите дървени пейки и маси.
"Учителят готви общ обяд за изгревяни" Обикновено в неделята се правеха общи обеди, защото на "Изгрева" идваха и много приятели и гости. Сядахме на пейките и пред масите според сезона - или в трапезарията, или навън в двора, на големите дървени пейки и маси. пред салона. Обикновено през съборите тези пейки бяха недостатъчни да поберат всички, затова се слагаха допълнителни маси и се изнасяха столове от всички бараки. Всеки от нас си подписваше отдолу стола, за да може всеки отново да си го познае след една седмица, когато свършваше съборът. През време на войната в града имаше много гладни и към нас се присламчваха бедни студенти, както и нелегални комунисти, които минаваха пред нас, че са вече братя и сестри, и ние споделяхме с тях скромния си обяд. Учителят беше казал: "Не искам на "Изгрева" да виждам гладни хора!
към текста >>

6. 2_43 Архитектурен план за благоустройството на Изгрева

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Замисълът на този план е да се построи нещо солидно, нещо представително и да се махнат всички дървени бараки и огради." Но откъде ми хрумна този въпрос: "Но защо е необходимо това на архитекта?
Когато аз дойдох на "Изгрева", салонът беше построен и "Изгревът" устроен, защото аз бях представител на едно друго, по-ново поколение. Но присъствувах на един невероятен случай, който искам да споделя с вас. Извиква ме веднъж Учителят и ми показва един план, който е разстлан върху масата Му. Аз се навеждам и го разглеждам, а там са обозначени някакви големи сгради, от които много-много не разбирам. Обръщам се към Учителя и казвам: "Учителю, нищо не разбирам от този план." А Той ми разказва спокойно: "Това е проект на един виден архитект от София, който е направил план как да се застрои "Изгревът" със солидни постройки и сгради. Замисълът на този план е да се построи нещо солидно, нещо представително и да се махнат всички дървени бараки и огради." Но откъде ми хрумна този въпрос: "Но защо е необходимо това на архитекта? " "Аз му помогнах да си разреши една негова трудна задача и той от благодарност е направил този план. Попитах го защо го е направил. Каза ми, че като се построи селището съгласно неговия план, той щял да идва тук с удоволствие и нямало да се срамува и дразни от бараките и телените огради. Иска човекът представителство, както в града, за да се отговори на висотата на Учението и на Високия Идеал." "Ами Учителю, какво ще стане с всичко това? - и аз посочих с ръка целия "Изгрев".
към текста >>

7. 3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Горе на Мусала ни очакваше старата дървена хижа.
Групата се събираше в София, наемахме камиони, които ни закарваха до Чамкория, сега Боровец. Смъквахме багажа и оттам тръгвахме пеша до хижа "Мусала". Правехме няколко почивки. По средата на пътя се изпречваше една голяма скала - там отсядахме с Учителя на задължителна почивка. Понякога багажът ни бе натоварен на коне, които наемахме заедно с конярите от Самоков. Горе на Мусала ни очакваше старата дървена хижа. Обикновено Учителят се настаняваше вътре, а задължително - и сестрите. Братята палеха огньове и стояха и спяха около тях. Тогава нямахме палатки, а носехме военни брезентови платна, останали от времето на войните. Прекарвахме около огньовете с песни и чай до късна вечер. После си лягахме.
към текста >>

8. 3_64 Нападения срещу Изгрева

Спомням си, една сестра беше закъсняла от града и се движела по Дървенишкото шосе за "Изгрева".
"Нападения срещу "Изгрева" Хулите, които се изливаха срещу Учителя не бяха безобидни, клеветите не бяха безплодни, беше отровено цялото обществено мнение и бе настроено срещу Братството. Бяха написали на една табела "Жертва на Дънов" и бяха я сложили върху главата на една разстроена психически жена, която я разнасяше по цяла София. Това беше Магдалена, която идваше на "Изгрева", слушаше беседи, но свещениците я подкупиха, заплатиха й и тя се продаде. По кръчмите и по вертепите се крояха планове как да посегнат върху сестрите, когато отиват от града за "Изгрева". Имаше много случаи, когато някои сестри се отклоняваха от "Изгрева", връщаха се късно пеша през гората и срещаха мъже, които посягаха върху тях, но те получаваха невидимата помощ на Учителя, само като извикваха думата "Учителю". Спомням си, една сестра беше закъсняла от града и се движела по Дървенишкото шосе за "Изгрева". Излизат двама мъже и се насочват към нея с цел да я изнасилят. Те приближават към нея застрашително, тя побягва, а те след нея. Единият я спъва с крак и тя полита да падне на земята. Тогава се сеща и извиква: "Учителю! ". Разказваше ми: "Само за миг аз бях на земята, онези, като че ли нещо видяха - така се уплашиха, че побягнаха от мен.
към текста >>

9. 4_06 Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Той ни служеше, за да можем от време на време да си стоплим замръзналите пръсти на разгорените дървени въглища, за да свирим с цигулките си.
Едни да свирят, други да играят. И всеки, като играе, да наблюдава - да види какви подобрения могат да се направят, Това се отнася и за тези, които свирят." Понякога, на 22 март - деня на пролетта, който е празник на Братството, утрините биваха ясни и слънчеви. Но понякога бяха мразовити и снежни. Така, на един 22 март беше завалял дълбок сняг. Наложи се да се почисти снега по поляната, за да може да се играе, а ние оркестрантите свирехме под навеса до един мангал. Той ни служеше, за да можем от време на време да си стоплим замръзналите пръсти на разгорените дървени въглища, за да свирим с цигулките си. Тогава казах: "Колко хубаво ще е при такива случаи на мразовити дни да имаме един грамофон, а Паневритмията да е записана на грамофонна плоча." "Не! - каза Учителят. - По-добре е живо свирене". Тогава у нас нямаше магнетофони, затова казах за грамофона. Но явно е, че музиката от живите хора е много по-различна от тази на плочите.
към текста >>

10. 4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Много братя и сестри, освен къщите си в града, имаха дървени бараки на "Изгрева", където нощуваха обикновено след школния ден.
Дошло е на земята, за да направи връзка с Мене. Майка му ще плаче, ще се чуди защо си е заминало, без да знае защо е слязло детето й на земята." Неведоми са духовните пътища и закони. Незнайни са човешките пътища и необясними са подтиците у човека. Само човешката душа търси своя възлюблен - Божествения Дух. Защото човешката душа търси общение с Бога. Много братя и сестри, освен къщите си в града, имаха дървени бараки на "Изгрева", където нощуваха обикновено след школния ден. Ние с майка ми също пожелахме да си направим дървена барачка. Както на много други, така и на нас, със строежа на бараката се залови брат Николай Дойнов. Той накова скелята. На гредите, които бяха в четирите кюшета, той накова по две странични полегати бичмета, за да ги опаянти. Учителят мина и се спря, за да види как се работи.
към текста >>

Ние с майка ми също пожелахме да си направим дървена барачка.
Майка му ще плаче, ще се чуди защо си е заминало, без да знае защо е слязло детето й на земята." Неведоми са духовните пътища и закони. Незнайни са човешките пътища и необясними са подтиците у човека. Само човешката душа търси своя възлюблен - Божествения Дух. Защото човешката душа търси общение с Бога. Много братя и сестри, освен къщите си в града, имаха дървени бараки на "Изгрева", където нощуваха обикновено след школния ден. Ние с майка ми също пожелахме да си направим дървена барачка. Както на много други, така и на нас, със строежа на бараката се залови брат Николай Дойнов. Той накова скелята. На гредите, които бяха в четирите кюшета, той накова по две странични полегати бичмета, за да ги опаянти. Учителят мина и се спря, за да види как се работи. Като погледна, каза: "Тук тези две бичмета не са заковани на еднаква височина.
към текста >>

11. 5_01 Песнопойката на Мария Тодорова с песните на Учителя

На гърба на бараката бе подпряна една стара дървена стълбичка.
Значи доносът беше верен и точен, а това не можеше да стане от случаен човек, вън от "Изгрева" и вън от Братството. "Доброжелателят" беше тук, в нашите среди. Провериха долу в стаичката, където спеше сестрата, не намериха нищо. Това беше молитвената стаичка на сестра Сийка Динова. На отиване, онези решиха да проверят малкото таванче с малко отворче, където беше скрита хартията. На гърба на бараката бе подпряна една стара дървена стълбичка. Онези, които проверяваха, взимат стълбата, подпират я на прозорчето на таванчето и тръгват да се качват по нея, за да проверяват на тавана. Но онзи е малко тежък, стълбата е стара и тя се счупва. Онзи едва не се утрепва. Другият му казва: "Остави, не виждаш ли, че ако някой се е качвал горе, щеше да счупи стълбата, а тя е здрава, значи никой не се е качвал." Логическо разсъждение- поне три години никой не бе се качвал горе. Аз бях добре опаковал хартията, покривът беше сигурен и не течеше и така ние изчаквахме удобен за печат момент.
към текста >>

12. 5_26 Ще се развеселя премного заради Господа

Горе на четвъртия етаж, в една малка стаичка - Учителят се отопляваше с мангалче с дървени въглища, които Той Сам си разпалваше.
"Ще се развеселя премного заради Господа" През 1917 година цар Фердинанд заповяда да интернират Учителя във Варна, защото беше казал, че германците ще загубят войната. Докато беше интерниран във Варна, в онази студена зима през 1917 година, Учителят живееше в хотел "Лондон". Горе на четвъртия етаж, в една малка стаичка - Учителят се отопляваше с мангалче с дървени въглища, които Той Сам си разпалваше. Там, на онова таванче, Учителят създаде песента "Ще се развеселя премного заради Господа." Посещаваха Го от време на време приятели от Варна. Сутрин излизаха на "Ташлъците" за изгрев слънце. Идваха и много братя и сестри от провинцията, отпускари от фронта и от селата. При тази скромна обстановка при мангалчето се водеха разговори - изливаха жалбите си, споделяха мъчнотиите си - тогава бяха тежки времена: Европейската война продължаваше. Учителят пееше на приятелите новата песен "Ще се развеселя премного заради Господа".
към текста >>

13. 5_30 Мястото на Ваучер се изкупува за Изгрева

Разби се онзи план на Учителя - "Изгревът" да бъде селище само на Братството, обхващащо цялото това поле от Дървенишкото шосе до линията на гара "Пионер".
Старите приятели казваха: "Учителят се занимава с духовните работи, а с материалните работи ще се занимаваме ние. Ние ги разбираме по-добре." Така не изкупиха всички места и не изпълниха нареждането на Учителя. Чак след двадесет-тридесет години тези, които останаха живи до дълбока старост видяха резултата от непослушанието си. Защо ли? Защото местата започнаха да се изкупуват от други хора от града и в Братството се вмъкнаха чужди хора, които не само пречеха, но се оказаха проводници на враговете на Братството. Разби се онзи план на Учителя - "Изгревът" да бъде селище само на Братството, обхващащо цялото това поле от Дървенишкото шосе до линията на гара "Пионер". Обходете пеша това пространство да се убедите сами. След първата грешка беше направена втората. Учителят препоръчваше да се купят парцели от един декар, Той имаше идея да се парцелира цялото това поле на ниви по един декар и да се разгърне селището по друг начин, така че във всеки парцел, освен за дървена къщичка, да има място и за овощна и зеленчукова градина, за да може да се правят онези опити, които Учителят даваше, а освен това, произведените продукти да ни служат за храна в онези бедни за нас години. Но се намесиха вечно знаещите и всичко можещи възрастни приятели и всичко обърнаха наопаки, като започнаха да купуват парцели от по 100 до 400 квадратни метра. Да, купуваха по сто квадратни метра - само да се постави къщичка и толкоз.
към текста >>

Учителят препоръчваше да се купят парцели от един декар, Той имаше идея да се парцелира цялото това поле на ниви по един декар и да се разгърне селището по друг начин, така че във всеки парцел, освен за дървена къщичка, да има място и за овощна и зеленчукова градина, за да може да се правят онези опити, които Учителят даваше, а освен това, произведените продукти да ни служат за храна в онези бедни за нас години.
Защо ли? Защото местата започнаха да се изкупуват от други хора от града и в Братството се вмъкнаха чужди хора, които не само пречеха, но се оказаха проводници на враговете на Братството. Разби се онзи план на Учителя - "Изгревът" да бъде селище само на Братството, обхващащо цялото това поле от Дървенишкото шосе до линията на гара "Пионер". Обходете пеша това пространство да се убедите сами. След първата грешка беше направена втората. Учителят препоръчваше да се купят парцели от един декар, Той имаше идея да се парцелира цялото това поле на ниви по един декар и да се разгърне селището по друг начин, така че във всеки парцел, освен за дървена къщичка, да има място и за овощна и зеленчукова градина, за да може да се правят онези опити, които Учителят даваше, а освен това, произведените продукти да ни служат за храна в онези бедни за нас години. Но се намесиха вечно знаещите и всичко можещи възрастни приятели и всичко обърнаха наопаки, като започнаха да купуват парцели от по 100 до 400 квадратни метра. Да, купуваха по сто квадратни метра - само да се постави къщичка и толкоз. А след това дойдоха неприятностите и разправиите с оградите на тези малки къщички, сложени върху 300 или 400 квадратни метра. Аз лично съм наблюдавал това. Учителят бе крайно недоволен от това тяхно деяние.
към текста >>

Това дойде добре за нас, защото дървените бараки ги правехме сами и не струваха много пари.
Приятелите видяха майсторлъка ни и започнаха да ни викат да строим и на тях бараки. Те не ни плащаха, а ни даваха грошове за хляб и за чорбата, която правехме от картофи и лук. Немотия и беднотия до шия. Така направихме около дванадесет бараки на "Изгрева". Учителят препоръчваше да се правят къщи от дърво, като по- хигиенично, а не от тухли и камъни. Това дойде добре за нас, защото дървените бараки ги правехме сами и не струваха много пари. Само плащахме за дървеният материал, който купувахме на старо и на ниски цени оттук-оттам. Така се построиха тези бараки, които вече ги няма и можете да ги видите само на някои снимки за поука от нашите неволи. Ето, аз сега пазя един нотариален акт за закупена на "Изгрева" нива от два декара и шестстотин квадратни метра от 1931 година. Всички сме купили тази нива по следния начин: Борис Николов и Славчо Печеников - по 500 квадратни метра, Райна Захариева - 502 квадратни метра, Гена Папазова - 608 квадратни метра, Никола Антов - 300 квадратни метра, Стоянка Илиева - 300 квадратни метра, Йорданка Писинова - 300 квадратни метра. Ето така се дробеше "Изгревът" на парчета през 1931 година - както и преди това, и след това.
към текста >>

Само плащахме за дървеният материал, който купувахме на старо и на ниски цени оттук-оттам.
Те не ни плащаха, а ни даваха грошове за хляб и за чорбата, която правехме от картофи и лук. Немотия и беднотия до шия. Така направихме около дванадесет бараки на "Изгрева". Учителят препоръчваше да се правят къщи от дърво, като по- хигиенично, а не от тухли и камъни. Това дойде добре за нас, защото дървените бараки ги правехме сами и не струваха много пари. Само плащахме за дървеният материал, който купувахме на старо и на ниски цени оттук-оттам. Така се построиха тези бараки, които вече ги няма и можете да ги видите само на някои снимки за поука от нашите неволи. Ето, аз сега пазя един нотариален акт за закупена на "Изгрева" нива от два декара и шестстотин квадратни метра от 1931 година. Всички сме купили тази нива по следния начин: Борис Николов и Славчо Печеников - по 500 квадратни метра, Райна Захариева - 502 квадратни метра, Гена Папазова - 608 квадратни метра, Никола Антов - 300 квадратни метра, Стоянка Илиева - 300 квадратни метра, Йорданка Писинова - 300 квадратни метра. Ето така се дробеше "Изгревът" на парчета през 1931 година - както и преди това, и след това. Моето поколение няма вина за това раздробяване, защото бяхме младежи и не бяхме допуснати от старите приятели да движим и да се занимаваме с тези неща.
към текста >>

14. 5_34 Къде е Изгревът?

Той посочи с ръка целия "Изгрев", поляната, салона и малките дървени къщички и продължи: "А "Изгревът" още не е слязъл на земята!
Голяма врява. От тяхната караница цялата тишина се превърна в дим и смрад наоколо. Учителят намръщи вежди и каза: "Виж им акъла. И за какво се карат? Те мислят, че туй е "Изгревът" на Бялото Братство". Той посочи с ръка целия "Изгрев", поляната, салона и малките дървени къщички и продължи: "А "Изгревът" още не е слязъл на земята! " Ние седяхме стреснати от тази караница и изведнъж тези думи на Учителя ни освободиха вътрешно от цялото това подпушено състояние - ние задишахме свободно. Небето над нас отново се бе изчистило от караницата и ние можехме да дишаме свободно. По-късно Учителят си замина, а сестрите продължаваха да се карат, по едно време се сдобриха, после пак се караха, за да да дойде онова време и онази сила, която да ги махне от бараките и да ги настани в апартаменти, а бараките да разруши. Та по-късно някои от нас разбраха какъв е Духовният "Изгрев" и какъв е Божественият "Изгрев". Божественият Дух е този, който изгрява в душите на хората.
към текста >>

15. 5_51 Не наливайте вода в чужда воденица

Обикновено ставаше така: отбиваха някъде водата, правеха вир, след това я насочваха в дървен улей, а тя задвижваше дървени перки и колелета и под напора на тази сила се задвижваха два тежки воденични камъка.
"Не наливайте вода в чужда воденица" Бяхме младежи и по цяло лято се къпехме в реката, скитахме по горите на Габровския Балкан. А какви рекички имаше! За чудо и приказ! Габровци бяха построили по течение на реките воденици и водни стругове. Използуваха водите и чрез тях движеха водни колела, които задвижваха воденични камъни и стругове. Обикновено ставаше така: отбиваха някъде водата, правеха вир, след това я насочваха в дървен улей, а тя задвижваше дървени перки и колелета и под напора на тази сила се задвижваха два тежки воденични камъка. Така се мелеше житото и ставаше на брашно. Това не бе лесна професия. А други хващаха водата и движеха с нея водни стругове, с които работеха и майсторяха чудни неща: гаванки, паници, лъжици и какви ли не неща за бита на човека. Баща ми реши да използува водата, за да движи станове, които щяха да тъкат платове. Извика един инженер, той направи изчисление, после купиха машини от чужбина, докараха ги, сглобиха ги и пуснаха да ги движи водата.
към текста >>

16. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Любомир Лулчев живееше скромно, като пенсионер, в една малка дървена къщичка в покрайнините на "Изгрева".
Така завършила тази среща. След катастрофата при Добро поле, където войниците напускат фронта и тръгват към България, Фердинанд пак поискал съвета на Учителя, виждайки, че казаното от Него се е изпълнило. Учителят му казал: "Стягай си куфарите и бягай! Ще абдикираш в полза на сина си - Бориса". Този път Фердинанд Го послуша и вече никога не видя България. Любомир Лулчев живееше скромно, като пенсионер, в една малка дървена къщичка в покрайнините на "Изгрева". Явно беше, че от връзките си с царя нито е имал, нито е търсил материални изгоди. Беше човек с достойнство. Той седеше някак си по-настрана от братските среди на "Изгрева". Някаква гордост, честолюбие като че ли не му позволяваха да се слее с общата маса, с братята и сестрите. Имаше амбицията да бъде своего рода център и наистина успя да образува около себе си групичка от почитатели.
към текста >>

17. 7_05 Бракосъчетание на музиканти

НЕСТОР ИЛИЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Веднъж аз вървях по Дървенишкото шосе за града.
Тя имаше хубав глас и винаги при тържествени случаи, аз и тя пеехме песни на Учителя в салона. Повечето пъти пеехме в салона - в столовата, където пеехме преди хранене, както и след хранене. Особено тържествени бяха концертите след общ обед. Аз съм пял неведнъж с нея и в такива дни. Ние живеехме в града в различни квартири. Веднъж аз вървях по Дървенишкото шосе за града. Тя се присъедини към мен и ми каза: "Брат Нестор, вие добре сте направили, че не сте се оженили". Аз казах: "Защо, сестра, така мислите? " А тя продължи: "Ще ви разкажа моята опитност за моя брак. И вие ще имате предвид защо ви казвам това." Ние продължавахме да вървим, а тя започна да разказва: "Бях се запознала с Асен Вапурджиев - видния музикант, който беше съмишленик на Учителя. Той ме доведе на "Изгрева" и ме запозна с Учителя, за което много съм му благодарна.
към текста >>

18. 8_12 Братските салони и Изгревът

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

И като идвахме от града, минавахме по Дървенишкото шосе и стигахме до най-високото място, там, където беше пътят за Семинарията, там заставахме.
Имаше само ниви. Долу към реката имаше няколко къщички - някаква работилница беше и мисля, че имаше само една постройка от лявата страна на шосето, като се идва от града. Това беше бирария до шосето, където пиеха бира и ядяха кебапчета на скара. По-нататък нищо друго нямаше. Само поляни и ниви. И като идвахме от града, минавахме по Дървенишкото шосе и стигахме до най-високото място, там, където беше пътят за Семинарията, там заставахме. Там беше най-високото място. Там се нареждахме да гледаме слънцето. Гимнастики нямаше къде да се правят. Ходехме в гората между борчетата и там на някоя поляна ги играехме. На различни места и на различни поляни ни е водил Учителят и ни е говорил от Словото Си.
към текста >>

19. 8_13 Построяване на Изгрева

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

На Братския просветен съвет Учителят беше казал да закупят всички места, разположени от Дървенишкото шосе до железопътната линия в гората.
Сестра Динова си направи къща. Започнаха постепенно да си купуват места. Учителят каза нещо, за което ние не Го послушахме: "Всеки от вас да си купи по един декар място, за да не са близки постройките, а да имате място, което да обработвате, с което да посрещате насъщните нужди от прехрана". Учителят имаше предвид, освен овощни дръвчета, в тези места всеки от нас да има зеленчукова градина, където сам да прави опитите, които даваше Той и така да се прехранват. Братският просветен съвет, състоящ се от интелигентни братя, имаше за задача да организира издаването на Словото на Учителя. На Братския просветен съвет Учителят беше казал да закупят всички места, разположени от Дървенишкото шосе до железопътната линия в гората. Имаха пари, но не ги закупиха. Непослушание и своеволие! Освен, че не ги закупиха, но направиха и втора фатална грешка. Започнаха да закупуват от селяните имоти, които бяха на парцели по два-три декара. С това се занимаваха брат доктор Иван Жеков, който бе отговорник, както и брат Любомир Лулчев.
към текста >>

След време питах брат Начо Петров, който беше от интелигентните и образовани братя в Братството: "Брат Начо, когато Учителят ви каза да купите местата от Дървенишкото шосе до линията, защо не ги купихте, защо не направихте така, както каза Учителят?
Тези други хора си построиха легация и ако минете днес, ще видите как там се извисява една седеметажна сграда, дълга към 60-70 метра. Онези, които не изпълниха думите на Учителя, бяхме самите ние, но дойдоха отвън други, чужди, които ги изпълниха, макар и в наша вреда! Окултният закон държи строго да се изпълняват законите в Духовния свят! Словото на Учителя управлява тези Духовни закони! Ето така думите на Учителя се изпълниха от други! След време питах брат Начо Петров, който беше от интелигентните и образовани братя в Братството: "Брат Начо, когато Учителят ви каза да купите местата от Дървенишкото шосе до линията, защо не ги купихте, защо не направихте така, както каза Учителят? " Брат Начо ме гледа, примигва и мълчи. "Брат Начо, пари ли нямахте тогава? " Накрая брат Начо проговорва: "Имахме пари. Защо не ги купихме ли? Защото толкова разбирахме.
към текста >>

20. 8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?

Дворнот о място с формата на буква "Г" межд у Дървенишкот о шосе и салон а се владееше чрез посредници : 1.
На това място имаше барака на Иван Антонов и братска барака, в която живееше Александрина Халачева. Цялото място бе отчуждено. Тук имаше къща на Йорданка Иванова Писинова, с 55 кв.м площ, в която живееше Симеон Арнаудов. Имаше братска барака, в която живееше Васил Георгиев, с 8 кв.м площ. Това място бе одържавено с акт № 2175/1299. IV. Дворнот о място с формата на буква "Г" межд у Дървенишкот о шосе и салон а се владееше чрез посредници : 1. Тодор Стоименов Георгиев и Жечо Панайотов Жеков, с нотариален акт № 180 том XVIII, регистър 3801, дело № 3536 от 1934 година. Неговата площ беше 1 184 кв.м. Това място бе одържавено с държавен акт № 1205/2181. 2. Тодор Стоименов Георгиев, с нотариален акт № 140, том XVI, регистър 3271, дело № 3043 от 1933 година. Това място имаше площ 1 944 кв.м.
към текста >>

а) На мястото на Стоянка Илиева е построена 1/2 дървена къща от с размери 3.50 м на 6 м, или 21 кв.м, където живееше Илия Узунов.
Този парцел бе разбит чрез регулацията. Получиха се два парцела в квартал 19 - парцел 15/8 и 18/8. В парцел 15/8 Колю Драгнев имаше барака, а в парцел 18/8 имаше братска барака с площ 12 кв.м, в която живееше Константин Савов. На същия парцел собствена барака имаха Крум Няголов и Димитрина Захариева. X. Братск и барак и на чужд и места. а) На мястото на Стоянка Илиева е построена 1/2 дървена къща от с размери 3.50 м на 6 м, или 21 кв.м, където живееше Илия Узунов. б) На мястото на Елисавета Стефова е построена барака с 15 кв.м площ, където живееше Софи Ламбева. XI. Постройкат а от 104 кв.м на мястото на пловдивското Братство, с площ от 400 кв.м, се състоеше от шест стаи и едно таванско помещение. XII. Дворн о място и къща се владееха чрез Арон Юда Яков Фархи с нотариален акт № 144, том III, регистър 588. То имаше 269 кв.м площ. На гърба на къщата бе построена дървена барака, която служеше за склад на книгите на Братството. XIII.
към текста >>

На гърба на къщата бе построена дървена барака, която служеше за склад на книгите на Братството. XIII.
а) На мястото на Стоянка Илиева е построена 1/2 дървена къща от с размери 3.50 м на 6 м, или 21 кв.м, където живееше Илия Узунов. б) На мястото на Елисавета Стефова е построена барака с 15 кв.м площ, където живееше Софи Ламбева. XI. Постройкат а от 104 кв.м на мястото на пловдивското Братство, с площ от 400 кв.м, се състоеше от шест стаи и едно таванско помещение. XII. Дворн о място и къща се владееха чрез Арон Юда Яков Фархи с нотариален акт № 144, том III, регистър 588. То имаше 269 кв.м площ. На гърба на къщата бе построена дървена барака, която служеше за склад на книгите на Братството. XIII. Дворнот о място с къщата на Гина и Петко Гумнеров и на улица "Опълченска" 66 се владееше чрез Георги Тахчиев и Василка Иванова. Без знанието на пожизнения Братски съвет Никола Антов ги подари от името на Братството за музей на Георги Димитров. Единствено тази къща е запазена като веществено доказателство, че тук на земята някога е пребивавал Великият Учител. За българите това е един преголям успех. Запомнете това!
към текста >>

21. СЪДЪРЖАНИЕ

Дървените бараки 50.
Не прекалявай с физическата работа 46. Урок по пестеливост 47. Първите салони в София 48. Как се построи Изгревът. Палатката на Бертоли 49. Дървените бараки 50. Овощната градина на Изгрева 51. Лозето 52. Пчелинът 53. Приемната на Учителя и събора през 1926 г. 54. Общата кухня 55.
към текста >>

22. 12. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА

А да добиваш дървени въглища не беше лека работа.
И никога не ми прости до края на живота си. А баща ми се отчая. Предадох му шапката с парите и му казах: „Не искам да следвам. Ще отида в Балкана и ще стана въглищар." А това беше занаята на моят дядо Дойно. С това се препитаваха. А да добиваш дървени въглища не беше лека работа. Беше трудоемка, непрекъснато омазан с чернилка, а се плащаха дървените въглища много малко. Тогава въглищата се употребяваха за огрев в мангали. Имаше някои професии като шивачи, които ги използваха в ютиите за гладене, ковачите ги разпалваха с мехове и правеха жар, а пък други ги поставяха на скари и печаха кебапчета или пържоли. Баща ми изпадна в паника. По едно време той се поокопити и понеже беше от село, здрав човек, със здрави и трезви разбирания.
към текста >>

Беше трудоемка, непрекъснато омазан с чернилка, а се плащаха дървените въглища много малко.
А баща ми се отчая. Предадох му шапката с парите и му казах: „Не искам да следвам. Ще отида в Балкана и ще стана въглищар." А това беше занаята на моят дядо Дойно. С това се препитаваха. А да добиваш дървени въглища не беше лека работа. Беше трудоемка, непрекъснато омазан с чернилка, а се плащаха дървените въглища много малко. Тогава въглищата се употребяваха за огрев в мангали. Имаше някои професии като шивачи, които ги използваха в ютиите за гладене, ковачите ги разпалваха с мехове и правеха жар, а пък други ги поставяха на скари и печаха кебапчета или пържоли. Баща ми изпадна в паника. По едно време той се поокопити и понеже беше от село, здрав човек, със здрави и трезви разбирания. Благороден и толерантен каза просто: „Щом си решил така, направи както си решил.
към текста >>

23. 18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ

По-късно изработвахме дървени букви за печатарите.
Та тя беше първата саможертва на нашият обущарски занаят. След това работихме и изработвахме музикални инструменти. Но и с този занаят не стана нищо. След това изписвахме фирми. Не ни провървя. По-късно изработвахме дървени букви за печатарите. И тук нищо не стана. Накрая започнахме да подвързваме книги и то нощно време. Сключихме договор с една библиотека „Златни зърна", като се бяхме уточнили да ни дават за подвързия каквито книги се падат на рафтовете - дебели, тънки, големи или малки. А те взеха, че ни даваха най-дебелите книги за подвързване и пак на същата цена. Използваха ни и ние не можехме да караме повече, отказахме се.
към текста >>

Едни мръсни, окъсани, брадясали, седнали пред едни големи плочи и с един дървен чук, хей толкоз голям чукат камъни.
Хранехме се оскъдно и трудно преживявахме. Когато се запознах с Бертоли, тогаз той беше много сприхав. Помня го, когато го попитах за работа, той ме погледна с такова безверие, но каза: „Иди там, имам работилница от Подуяне към орханийското шосе. Там ще ти дадат работа." Отивам аз и гледам един голям двор. А там наредени хора, които работят като каторжници. Едни мръсни, окъсани, брадясали, седнали пред едни големи плочи и с един дървен чук, хей толкоз голям чукат камъни. Тогава мозайките се чукаха на ръка, нямаше още машини. И какво ми предлагат? И аз да седна с тези дриплювци да чукам камъни. А имаше едно чувство у мен аристократично. То не ми позволяваше да седна до тях.
към текста >>

24. 20. ДОМЪТ ГУМНЕРОВИ НА „ОПЪЛЧЕНСКА 66

Преди това тук имаше една дървена чешма.
Поднасяха го на Учителя, Той приемаше дара с усмивка и уважение и после казваше на приносителя: „Рекох, занесете го долу в трапезарията за общата кухня." Ето така Учителят живя и работи в малкия дом на ул. „Опълченска" 66 до 1926-27 г., когато след построяването на салона на Изгрева се прехвърли да живее там. Дворът около къщата се наложи да се благоустрои. Направиха се плочките на двора, направи се мозайка на стъпалата и тази работа свърши Бертоли. После той направи една хубава чешма. Преди това тук имаше една дървена чешма. И със своя сънародник италианеца и скулптор Джовани Лонго, негов приятел, те създадоха един модел на чешма, изработиха я от мрамор с хубаво мраморно корито, което беше прилично и се открояваше и отговаряше на обстановката на двора и къщата. Учителят я харесваше много. Сега тази чешма я има само на снимка. Майсторска снимка на още по-майсторски изработена чешма. Снимката е на фотографа Васко Искренов, а изработката на чешмата от Бертоли.
към текста >>

Дворът се разделяше от съседния двор с една ограда от сковани дъски, а историята на тази дървена ограда аз съм я разказвал и вие я знаете.
Сега тази чешма я има само на снимка. Майсторска снимка на още по-майсторски изработена чешма. Снимката е на фотографа Васко Искренов, а изработката на чешмата от Бертоли. На двора имаше една каменна маса, където сядаха около нея на столове приятели за разговори. Имаше и пейка. Дворът се разделяше от съседния двор с една ограда от сковани дъски, а историята на тази дървена ограда аз съм я разказвал и вие я знаете. Цялата обстановка бе от скромна по-скромна. След заминаването на Учителя аз помолих фотографа Васко Искренов и ние с една група приятели отидохме в стария дом на ул. „Опълченска" 66 и там бяха направени художествени снимки и едновременно исторически снимки и по този начин оставихме на следващите поколения заснет домът, в който живееше Учителят. Заснехме всички стаи, двора и цялата обстановка. Направихме албуми и ги оставихме на следващите поколения.
към текста >>

25. 28. ХАРМАНЪТ

А то ставаше с една дървена лопата.
Добре, ами ако няма вятър? Овършаното се натрупваше в страни от гумното, а по средата се насажда нов харман. И отново се вършее с два впряга. Чакахме вятър и обикновено той излизаше в полунощ, слабичък ветрец откъм морето. Тогава трябва да станем, макар че сме преуморени и сънливи и да започнем превяването на хармана. А то ставаше с една дървена лопата. Гребнеш от купата и хвърляш високо над главата си. Лекият ветрец отвява плявата в страни, а житното зърно пада право надолу. Понеже вятърът беше слабичък, трябваше да хвърляме житото с плявата 3-4 пъти докато се отвее плявата от житото. През това време опитвахме се да ядем като дъвчем овършаното жито, а то е с такъв сладък аромат. Обичахме да заровим ръцете си в него, да, да опрем лицето си в него и да усетим аромата му.
към текста >>

26. 38. БАБА ДОНКА

Сядаме всички на масата, тя насипва с черпака, а ние огладнели кусаме с дървени лъжици.
Изгревът още не беше построен. Живеехме у брат Димитрий Стоянов с майка му баба Донка. Тази баба Донка бе забележителна жена. На 90 години тя ни готвеше разни чорби и ястия. Върнем се от университета към обяд и яденето е готово, какво по-хубаво от това. Сядаме всички на масата, тя насипва с черпака, а ние огладнели кусаме с дървени лъжици. След обед работехме, за да си изкараме прехраната по разни обекти, а вечер отново намирахме готово ядене. Баба Донка готвеше хубаво и след като се нахраним ще изпеем няколко песни. А какви песни се пееха тогава! Имаше у нас плам и огън. В това се криеше нашият подем тогава.
към текста >>

27. 48. КAК СЕ ПОСТРОИ ИЗГРЕВА. ПАЛАТКАТА НА БЕРТОЛИ

Учителят бе наредил да се закупят и други места, така че от Дървенишкото шосе до долу, до линията трябваше да се изкупят местата, за да се оформи едно братско селище.
Като се закупи това място, то стана основа, за да се закупят и други селски имоти наоколо. Цялата местност бе голо поле. Селяните от село Слатина сееха царевица и жито. Учителят насърчи приятелите да закупуват тези места. Имаше места свободни и не бяха скъпи и всеки можеше да си закупи кой колкото си места иска. Учителят бе наредил да се закупят и други места, така че от Дървенишкото шосе до долу, до линията трябваше да се изкупят местата, за да се оформи едно братско селище. Но това не се направи и след години ние видяхме последиците от това непослушание. По това време се закупиха общо 40 декара братски земи със средства на Братството. Касиер тогава беше Тодор Стоименов, един честен и пестелив човек. Тогава ние студентите, ученици се намирахме в много лошо положение с квартирите. Можеш да търсиш с дни квартира и да не можеш да намериш.
към текста >>

Но с бризента идва и дървена конструкция, която Бертоли бе изчислил до последното пиронче.
Но ето, че дойде есента и захладня. Веднъж мина Алфиери Бертоли, видя ни как сме се свили под борчетата, увити в одеала и ни съжали. Но нищо не каза. Отиде си в града и като практичен човек на делото реши да действа. След един час пристига една талига с два коня и вътре военен брезент. Но с бризента идва и дървена конструкция, която Бертоли бе изчислил до последното пиронче. Бертоли е много акуратен в това отношение. Прави ли го, прави го докрай. И за два часа опънахме дълга палатка по плана, който той бе начертал. Изневиделица ние се сдобихме с палатка и с покрив над главите си. Тази палатка вероятно той я бе приготвил за своите работници.
към текста >>

28. 49. ДЪРВЕНИТЕ БАРАКИ

49. ДЪРВЕНИТЕ БАРАКИ На следващата пролет ние взехме една нива под наем.
49. ДЪРВЕНИТЕ БАРАКИ На следващата пролет ние взехме една нива под наем. То пък се случи човек от София и не можеше да използва мястото си и ни я даде за една година с минимална такса. Тогава ние се събрахме четири човека, изпразнихме джобовете си, купихме материал и си построихме дъсчена барака именно на това място, което бяхме взели под наем. А това беше нашият опит за общ братски комунален живот на Изгрева. Криво-ляво сковахме нашето жилище. Учителят препоръчваше по това време да се правят дъсчени къщурки на Изгрева.
към текста >>

Така на д-р Иван Жеков построихме дървена къща и тя стана като модел и всички я оглеждаха и прецениха, че ние можем да строим.
Криво-ляво сковахме нашето жилище. Учителят препоръчваше по това време да се правят дъсчени къщурки на Изгрева. Беше по-евтино, по-практично и по-хигиенично. Първата къщичка беше нашата. Но ние се прочухме с нея и се появи първият кандидат, който поиска да му построим също една такава. Така на д-р Иван Жеков построихме дървена къща и тя стана като модел и всички я оглеждаха и прецениха, че ние можем да строим. Тя беше построена до горичката. Салон още нямаше. Докато дойде зимата ние успяхме да обзаведем нашето жилище. Отвътре беше обшито с дебели, яки картони и можеше да се отоплява като се тури една печка. Така посрещнахме първата зима на Изгрева 1926-1927 г.
към текста >>

29. 54. ОБЩАТА КУХНЯ

Като се нахранеха, след благодарствената молитва и песните, някой мине с една дървена кутия и всеки пуска доброволно вноска кой колкото има.
През 1927 г. след събора Учителят нареди да се открие стол и да се построи едно помещение за него. И с тази работа се заеха братята, които отговаряха за стопанската част на Изгрева. Помещението бе построено, кухнята бе устроена и бе приготвена трапезарията с маси; Сестрите дежуреха в кухнята и се хранеха безплатно. Продукти се купуваха, а голяма част от продуктите изпращаха приятелите от провинцията. Като се нахранеха, след благодарствената молитва и песните, някой мине с една дървена кутия и всеки пуска доброволно вноска кой колкото има. А който няма пари не пуща. Никой няма да го пита и да му държи сметка. Това положение се използваше от бедни хора, бедни студенти и бедни чиновници, които нямаха редовно средства. Но като дойдат на Изгрева поне ще се нахранят. А ако останат на беседа на Учителя може да се нахранят и духовно.
към текста >>

30. 55. ЧЕШМАТА И ИЗВОРЪТ НА ДИАНА БАД

От Изгрева приятелите, които живееха там и които си бяха построили било дървени барачки, било палатки, идваха тук и взимаха вода от тази водичка и чешмичка.
От този син пясък започна да излиза мъничко водица. Като каптирахме хубаво и изчистихме, то в глинения пласт направихме каптаж, по който водичката да се оттича и се получи една тънка струйка вода, колкото един пръст дебела. Тази водичка ние отведохме в по-ниската част на брега и там направихме една малка чешма. Ние които бяхме строители, защото аз работих по строежите заедно с Бертоли, то каквито плочи имахме и камъни, направихме с тях чешмата. Мисля че имаме снимки от нея. От Изгрева приятелите, които живееха там и които си бяха построили било дървени барачки, било палатки, идваха тук и взимаха вода от тази водичка и чешмичка. Оказа се, че е много ценна и хубава вода. „Радиоактивна вода", я нарече Учителят. То действително е така, защото сините пясъци се дължаха на минерала „голконит", който е радиоактивен минерал. Тази вода Учителят препоръчваше да се пие. Във връзка с тази водичка и чешмичка, която е на 300 м от Изгрева, Учителят даде редица упражнения с водата.
към текста >>

31. 61. СТАИЧКАТА НА УЧИТЕЛЯ-ГОРНИЦАТА

Стаичката бе проста и до нея се излизаше по едни дървени стъпала, които се извиваха, около 25-30 край салона отвън.
Не много голяма - 4 на 6 метра. В нея имаше едно легло, на което Учителят спеше. Тук имаше маса, едно бюро и бюфетче. Нямаше много мебели. Обстановката в която живееше Учителя беше крайно скромна, дори нямаше елементарни удобства. Стаичката бе проста и до нея се излизаше по едни дървени стъпала, които се извиваха, около 25-30 край салона отвън. Горницата имаше прозорци на изток и на юг. Една врата, която излизаше на едно малко балконче. Имаше едно антре, където бе сложена печка, една голяма пернишка печка, която се палеше главно с дърва. Тук зимно време тя се палеше, отопляваше и Учителят прекарваше повече от времето си около печката в антрето и топлината през отворената врата отопляваше Неговата Горница. Нямаше чешма, а имаше ламаринено казанче с кранче напълнено с вода и отдолу леген, над който Учителят си миеше лицето и ръцете.
към текста >>

32. 85. ЗАДАЧАТА С ЛЕВЧЕТО

В една от беседите Учителя спомена, че никой не е прокопсал ако реже гората, за да я продава или да прави от нея дървени въглища.
Но тези, които не Го послушаха и направиха опитите си се провалиха финансово и се разсипаха. Не послушаха Неговите съвети. Така някои братя искаха да купят гора, че да секат дървета и да ги продават. Учителят ги мъмри строго преди да почнат да секат. А като го направиха на своя глава загубиха всичко. В една от беседите Учителя спомена, че никой не е прокопсал ако реже гората, за да я продава или да прави от нея дървени въглища. Така Стойчев направи предприятие за добиване на дървени въглища и ги изнасяше в Турция. Хвърли спестяванията си, направи заеми, изсякоха много гори, правиха от тях дървени въглища и много скоро фалира. А след това бърже, бърже се разболя от рак и почина. В една беседа Учителят говори за това. А преди той беше ръководител на спиритическа група, викаха духове и много хора се отклониха от Учителя с тази им дейност.
към текста >>

Така Стойчев направи предприятие за добиване на дървени въглища и ги изнасяше в Турция.
Не послушаха Неговите съвети. Така някои братя искаха да купят гора, че да секат дървета и да ги продават. Учителят ги мъмри строго преди да почнат да секат. А като го направиха на своя глава загубиха всичко. В една от беседите Учителя спомена, че никой не е прокопсал ако реже гората, за да я продава или да прави от нея дървени въглища. Така Стойчев направи предприятие за добиване на дървени въглища и ги изнасяше в Турция. Хвърли спестяванията си, направи заеми, изсякоха много гори, правиха от тях дървени въглища и много скоро фалира. А след това бърже, бърже се разболя от рак и почина. В една беседа Учителят говори за това. А преди той беше ръководител на спиритическа група, викаха духове и много хора се отклониха от Учителя с тази им дейност. Други, които бяха вегетарианци искаха да отглеждат свине и да ги продават, после като ги заколят, че да приготвят месото на наденици и още такива суджуци и тем подобни.
към текста >>

Хвърли спестяванията си, направи заеми, изсякоха много гори, правиха от тях дървени въглища и много скоро фалира.
Така някои братя искаха да купят гора, че да секат дървета и да ги продават. Учителят ги мъмри строго преди да почнат да секат. А като го направиха на своя глава загубиха всичко. В една от беседите Учителя спомена, че никой не е прокопсал ако реже гората, за да я продава или да прави от нея дървени въглища. Така Стойчев направи предприятие за добиване на дървени въглища и ги изнасяше в Турция. Хвърли спестяванията си, направи заеми, изсякоха много гори, правиха от тях дървени въглища и много скоро фалира. А след това бърже, бърже се разболя от рак и почина. В една беседа Учителят говори за това. А преди той беше ръководител на спиритическа група, викаха духове и много хора се отклониха от Учителя с тази им дейност. Други, които бяха вегетарианци искаха да отглеждат свине и да ги продават, после като ги заколят, че да приготвят месото на наденици и още такива суджуци и тем подобни. Учителят им забрани, но не Го послушаха, направиха си опита и пропаднаха.
към текста >>

33. 144. ФУРНАТА НА ИЗГРЕВА

После се изважда жарта, измита се, забърсва се с мокър парцал и с дървена лопата се поставят хлябовете.
После измазахме отвън с кал тази полусфера. Отвътре накладохме огън. Върбовите клонки горяха, а глината се опече, направи се спойката и тя бе готова. Направихме покрив да не я вали дъжд и започнахме да печем в нея хляб. Омесваха го сестрите, оставяха го да втаса, а през това време са запалени дърва във фурната, които горят и трябва да затоплят фурната. После се изважда жарта, измита се, забърсва се с мокър парцал и с дървена лопата се поставят хлябовете. Отворът на фурната се затваря и се чака 45 минути. Хлябът бе мек, пресен и бяхме доволни, че е от нашата фурна. Всеки си месеше хляб, поставяше го в някаква тава и в определения час и ден донасяха и се поставяха във фурната да се пекат. Тази фурна ни служи около десет години. Фурна на Рила не можахме да си направим, но аз бях занесъл един връшник.
към текста >>

34. 147. ПЪРВА СРЕЩА СЪС СПИРИТИЗМА

Вечерта ме оставиха да спя в една стара къща, цялата дървена, правена преди 200 години, но със здрави врати и стени.
147. ПЪРВА СРЕЩА СЪС СПИРИТИЗМА Мен лично ме поканиха в Търново през 1920 г. в спиритически кръжок у сестра Кина. Тя беше на 80 години, а аз на 20 години. От деликатност не отказах. Отидох и видях спиритическия сеанс, но това мен не ме влечеше. Вечерта ме оставиха да спя в една стара къща, цялата дървена, правена преди 200 години, но със здрави врати и стени. През нощта започнаха да се отварят врати, прозорци, че се чуваха различни разговори, че се пяха песни. Аз лежа на кревата, не мърдам, не давам знак, че съм жив. Отворил съм очи и само гледам. Духовете знаят, че съм в кревата, че съм събуден и наблюдавам всичко, но нарочно разиграват пред мен тези неща, или да ме уплашат или да ме заинтересуват. Но нито ме уплашиха, а към спиритизма останах равнодушен.
към текста >>

35. 163. ПОДПАЛВАЧИТЕ

Събират се, въоръжават се със сопи и тенекии с газ и обграждат Изгрева да го запалят, като ще се присламчват към всяка барака и ще полеят газта по дървените стени на бараките и след това в уречен час да ги запалят.
Но тогава цялата общественост се настрои срещу Учителя. Някои решиха да преминат към действие. Беше се създала една организация „Родна защита", за да защитава България от комунисти, социалисти, анархисти и тем подобни. Но и към техните врагове бяха включени и дъновистите. След като се бяха справили с другите, решиха че е време да се справят и с дъновистите. Събират се, въоръжават се със сопи и тенекии с газ и обграждат Изгрева да го запалят, като ще се присламчват към всяка барака и ще полеят газта по дървените стени на бараките и след това в уречен час да ги запалят. Учителят към 10 часа вечерта отива и запалва всички крушки в салона, пред салона и на поляната. Цяла нощ осветлението свети и осветява всичко наоколо. Братята и сестрите спят, а подпалвачите с тенекиите газ чакат в гората и се чудят какво ли събрание имат дъновистите през нощта, че светят. Чакат ги да си легнат, да угасят осветлението, че да дойдат и да ни запалят. Но осветлението не угаснало и след като чакали цяла нощ сутринта на видело си отишли.
към текста >>

36. 198. ПОСЛЕДНИ ЕКСКУРЗИИ ОТ МЪРЧАЕВО КЪМ ВИТОША ,ХИЖА ОСТРЕЦ И ХИЖА ЕДЕЛВАЙС

Имаше инструменти, имаше дървен материал и аз направих пейката за сядане.
Идваха приятели от София, от провинцията и винаги имаше там около 100 човека. Последния ден, 28 август 1944 г. когато тръгнахме да се връщаме, закусихме сутринта и Учителят каза: „Тръгвайте! " Всички братя и сестри наденали раницйте тръгнаха. Аз бях се заел да направя една пейка пред хижата. Имаше инструменти, имаше дървен материал и аз направих пейката за сядане. А Учителят седи и ме чака да довърша пейката, а аз я доработвам. Свърших си работата, прибрах инструментите в хижата, турих си раницата на гърба и тръгвам. Учителят ме спря: „Чакай! Върни се, легни под пейката и напиши отдолу на гредичките следното: „България- пълен неутралитет! Пиши датата, пиши часа, пиши минутата".
към текста >>

37. 132. СНЕГЪТ В МЪРЧАЕВО

След малко Учителят става, излиза вън, взема една дървена лопата и почва да разрива снега по пътеките.
132. СНЕГЪТ В МЪРЧАЕВО Идва един брат в Мърчаево и разправя на Учителя какви мъчнотии, какви лишения, какви незгоди е имал. Учителят мълчи, нищо не говори, а навън зима, сняг дълбок. След малко Учителят става, излиза вън, взема една дървена лопата и почва да разрива снега по пътеките. Братът върви след Него и все Му говори за своите несрети. А Учителят мълчи, работи, чисти снега от пътеките. " Като очисти пътеките, Учителят се обръща към брата, който все стои до Него, и му се оплаква и му казва: „Може да си отивате, твоите работи ще се оправят." Той си тръгва, пристига в София. На следващият ден му съобщават, че най-голямата пречка е изчезнала и е назначен на работа. Някой преди това беше очистил собствената му пътека от снега.
към текста >>

38. 107. ВАРНА-ХОТЕЛ ЛОНДОН

Печка нямаше, но си пали сам един старовремски мангал от тези, в които се разпалват дървени въглища.
107. ВАРНА - ХОТЕЛ ЛОНДОН Учителят е бил интерниран във Варна и отседнал в хотел Лондон. Бил е на таванският етаж в една малка стаичка. Прислужваше си сам. Печка нямаше, но си пали сам един старовремски мангал от тези, в които се разпалват дървени въглища. Учителят ще си разпали мангалчето, ама имаше един обичай, който другите приятели не можеха да издържат. Той разпали въглищата, но не чака да догорят, а докато има сини пламъци на въглищата, Той си внесе мангала в стаята и се грее, нищо не Му става. Като дойде приятел отвън и влезне в стаята и го заболи главата. Не може да издържи на въглеродния двуокис. Но Учителят издържаше и си седеше така до мангала, топлеше се.
към текста >>

Печка нямаше, но си пали сам един старовремски мангал от тези, в които се разпалват дървени въглища.
1917 г., в хотел Лондон. valiamaria написа на 17 март 2011 - 05:06 : 107. ВАРНА - ХОТЕЛ ЛОНДОН Учителят е бил интерниран във Варна и отседнал в хотел Лондон. Бил е на таванският етаж в една малка стаичка. Прислужваше си сам. Печка нямаше, но си пали сам един старовремски мангал от тези, в които се разпалват дървени въглища. Учителят ще си разпали мангалчето, ама имаше един обичай, който другите приятели не можеха да издържат. Той разпали въглищата, но не чака да догорят, а докато има сини пламъци на въглищата, Той си внесе мангала в стаята и се грее, нищо не Му става. Като дойде приятел отвън и влезне в стаята и го заболи главата. Не може да издържи на въглеродния двуокис. Но Учителят издържаше и си седеше така до мангала, топлеше се.
към текста >>

39. 41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

Получените пари от овеса, послужиха за закупуване на материали: било цимент, било желязо, дървен материал във връзка с построяването на чешмата.
Тогава овеса се търсеше много, защото конете се хранеха само с него. Конете представляваха главната сила, с която се ореше, вършееше, возеше се, с тях се караха колите, с тях се ходеше на война. Имаш ли кон, ти си нещо. Имаш ли коне, ти си истински селянин. Нямаш ли коне, ти си вързан селянин. Получените пари от овеса, послужиха за закупуване на материали: било цимент, било желязо, дървен материал във връзка с построяването на чешмата. А това не беше чешмичка, не беше само чешма, а беше нещо повече. Беше голям извор с изтичаща вода, пригоден за наливане на вода за хората, с корита за пране за жените и с корита за водопой на добитъка. Едва ли в България има построена такава чешма. А направените снимки от тогава на чешмата не са само документ, а жива история за Братството в Тополица и в Айтос. Ето сега към 1980 г.
към текста >>

40. 66. АТАНАС ДИМИТРОВ НА КОНГРЕСА НА ТЕОСОФИТЕ. МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ.

От тогава имаме една снимка, на която е заснета малката дървена къщичка на Изгрева и от ляво на дясно са образите на Мария Тодорова, Цанка Екимова - рождената ми сестра, Хилда, Атанас Димитров, Борис Николов, а в краката ми е застанала 2-годишната дъщеричка на Хилда и до мен рождения ми брат Николай Дойнов.
Ражда им се момиче. А Кришна Мурти беше кръстник на това дете. Атанас се върна в България с жена си Хилда и с дъщеричката си. Нямаше работа и аз го взех при нас да работи в мозайкаджийската бригада. И така Хилда се сближи с нас. От тогава имаме една снимка, на която е заснета малката дървена къщичка на Изгрева и от ляво на дясно са образите на Мария Тодорова, Цанка Екимова - рождената ми сестра, Хилда, Атанас Димитров, Борис Николов, а в краката ми е застанала 2-годишната дъщеричка на Хилда и до мен рождения ми брат Николай Дойнов. Тази снимка за мен означава много и ме връща в онези години, когато с тази история разказана от мен светът трябваше да се определи за Духът на Истината. Всеки се определи и всеки тръгна по своя път. Ние останахме в Школата на Всемировия Учител Беин-са Дуно, където Духът на Истината слизаше в Неговото Слово, а ние бяхме ученици в Школата на Бялото Братство.
към текста >>

41. 2. ПЪРВИТЕ ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ ДО МУСАЛА. ЧАМ КУРИЯ

А самоварът е разпален с дървени въглища.
И така тази пъстра група минава - млади, стари, баби с патерички-те си и те отиват на Рила. За изтънчените курортисти това бе една весела картина, напълно оригинална. Насмешливо се отнасяха към нас. На всичко отгоре, понеже ние пиехме само гореща вода някои приятели бяха измислили и измайсторили самовари, които да се носят на гръб. Значи на гръб носиш един самовар от около 20-25 литра. А самоварът е разпален с дървени въглища. Водата е завряла, кипи. По якичките братя носеха тези два-три самовара. Вдига се пара, а когато парата стигне много голяма сила има една свирка предупредителна. Тя свири нагоре, вдига се пара като свирка на парен локомотив. Братът спира и вика: „Спирка!
към текста >>

42. 5. ПЪРВОТО ЕЗЕРО

По-старите приятели вземаха малката дървена хижа, но тя се пълнеше отдолу и отгоре с хора.
Така при най-скромна обстановка ние изкарвахме по 6-7 дни край езерата. На местото на тази хижа през 1928 г. е бил нашият лагер. Вода взимахме от езерото. Спяхме на открито. По-старите приятели вземаха малката дървена хижа, но тя се пълнеше отдолу и отгоре с хора. Учителят не влизаше в хижата, а спеше с нас на открито край огньовете. Навън имаше 2-3 групи разположени около 2-3 запалени огньове. А в малката хижа се бяха подслонили стари възрастни приятели. Тя вършеше много хубава работа в онези години. През 1928/29 г.
към текста >>

43. 7. МАЛКИЯТ СТРЪК

А при най-долното езеро имаше само дървена хижичка, която побираше 20 човека, не повече.
Тук е високо и няма дърва наоколо. За огрев изкачвахме дърва предния ден. Слизахме на връщане при дълбокото езеро, правим огньове и се разполагаме. Тук сме пренощували няколко пъти. Тогава хижа още нямаше. А при най-долното езеро имаше само дървена хижичка, която побираше 20 човека, не повече. Ние се разполагахме около езерото на групи и огньовете непрекъснато се подържаха от младите братя.
към текста >>

44. 15. ГЛАВНИТЕ МЕСТА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА

бе построена дървена хижа, която ние използвахме, когато бяхме с Учителя при първото Муса-ленско езеро.
Една година бяхме в горското училище - Чам Курия и там Учителят държа беседа. Направихме си обща снимка с Учителя. Беседата е отпечатана, а и снимката е запазена и може да се документира към това събитие. В първите екскурзии след 1922 г. и някъде към 1924 г. бе построена дървена хижа, която ние използвахме, когато бяхме с Учителя при първото Муса-ленско езеро. По-късно бе построена 1928/29 г. каменната солидна хижа - Мусала. На Рила сме ходили младежите пеш от София до Чам Курия около 80 км с багаж на гърба, защото за билети за рейса нямахме пари. Когато отивахме големи групи обикновено си опъвахме наши палатки, за да бъдем самостоятелно и далеч от обикновените туристи посещаващи хижите, макар че в тези години рядко някой отиваше на Мусала. При хижата, до самото езеро бяха палатките, а наоколо имаше клекове и поляни.
към текста >>

Но в най-старата хижа, онази дървената построена от Царя, макар и малка, там се разполагаха и се разопаковаха по-възрастните братя и сестри.
каменната солидна хижа - Мусала. На Рила сме ходили младежите пеш от София до Чам Курия около 80 км с багаж на гърба, защото за билети за рейса нямахме пари. Когато отивахме големи групи обикновено си опъвахме наши палатки, за да бъдем самостоятелно и далеч от обикновените туристи посещаващи хижите, макар че в тези години рядко някой отиваше на Мусала. При хижата, до самото езеро бяха палатките, а наоколо имаше клекове и поляни. На по-голямата поляна, до рекичката, където се оттичаше рекичката беше разположена палатката на Учителя. Но в най-старата хижа, онази дървената построена от Царя, макар и малка, там се разполагаха и се разопаковаха по-възрастните братя и сестри. Така че с построяването на голямата каменна хижа ние използвахме старата дървена хижа и нашите палатки биваха опънати около езерото. Това е първото езеро, броено от долу и последното езеро N 7 броено от връх Мусала. Но понеже ние вървяхме от долу на горе и така ги брояхме: 1,2,3. Новата пътека сега е повторение на старата пътека, която вървеше от хижата до първото езеро след хижата. А това е третото езеро след хижата, защото до хижата има две езера.
към текста >>

Така че с построяването на голямата каменна хижа ние използвахме старата дървена хижа и нашите палатки биваха опънати около езерото.
На Рила сме ходили младежите пеш от София до Чам Курия около 80 км с багаж на гърба, защото за билети за рейса нямахме пари. Когато отивахме големи групи обикновено си опъвахме наши палатки, за да бъдем самостоятелно и далеч от обикновените туристи посещаващи хижите, макар че в тези години рядко някой отиваше на Мусала. При хижата, до самото езеро бяха палатките, а наоколо имаше клекове и поляни. На по-голямата поляна, до рекичката, където се оттичаше рекичката беше разположена палатката на Учителя. Но в най-старата хижа, онази дървената построена от Царя, макар и малка, там се разполагаха и се разопаковаха по-възрастните братя и сестри. Така че с построяването на голямата каменна хижа ние използвахме старата дървена хижа и нашите палатки биваха опънати около езерото. Това е първото езеро, броено от долу и последното езеро N 7 броено от връх Мусала. Но понеже ние вървяхме от долу на горе и така ги брояхме: 1,2,3. Новата пътека сега е повторение на старата пътека, която вървеше от хижата до първото езеро след хижата. А това е третото езеро след хижата, защото до хижата има две езера. До това езеро - третото в ляво има клекове и скали.
към текста >>

45. 24. БРАТСКИЯТ ЖИВОТ НА РИЛА ПРИ СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА ПЪРВОТО ОТИВАНЕ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Минавахме покрай хижа „Скакавица", която беше схлупена, дървена постройчица, неуредена и мръсна, не беше чисто и затова и ние там не се спирахме, а продължавахме пътя си нагоре.
То не е сенчесто, а слънчево и там прекарвахме цял ден край езерото на поляната. Ще накладем огън, ще заврат чайниците и целия ден ще премине в разговори, беседи и песни. Изобщо в общуване. Пътуването от София след това се осъществяваше с камиони, които докарваха багажа ни до Сапарева баня. От там багажа се пренасяше от селяните на 20 мулета, които минаваха по старите пътечки, по които са ходили хайдутите. Минавахме покрай хижа „Скакавица", която беше схлупена, дървена постройчица, неуредена и мръсна, не беше чисто и затова и ние там не се спирахме, а продължавахме пътя си нагоре. Пристигахме към 3-4 часа след обед и почвахме уреждането на лагера. Кончетата и мулетата връщахме като им определяхме ден кога да дойдат, за да свалят багажа долу. Такъв бе редът ни през първите години.
към текста >>

46. 40. КЪДЕ ИГРАЕХМЕ ПАНЕВРИТМИЯ? ПАНЕВРИТМИЯ ПРИ ВТОРОТО ЕЗЕРО „ЕЛБУР

До нея имаше дървени пейки направени от големи дървета.
40. КЪДЕ ИГРАЕХМЕ ПАНЕВРИТМИЯ? ПАНЕВРИТМИЯ ПРИ ВТОРОТО ЕЗЕРО „ЕЛБУР" Тук бе мястото, където опънахме палатките си, където беше построена кухнята, а до нея магазина за храна. Беше оформена поляната за играене на Паневритмия и мястото разчистено от камъни. В средата на поляната бе направена спиралата, каменни седалки, пейки на които сядахме. До нея имаше дървени пейки направени от големи дървета. Там беше и огнището за нашите лагерни огньове. Кръгът на Паневритмията се движеше около тези устройства. Той не винаги беше правилен като идеална окръжност, защото мястото не позволяваше. Трябваше да заобикаляме големи скали и камъни. В средата свиреха музикантите - цигулари, а около тях се движеше в кръг Учителят, който играеше.
към текста >>

47. 31. ЛОДКАТА

Следващата година един брат дърводелец Боян Злата-рев разкрои в София от дървен материал и на части направи лодка.
31. ЛОДКАТА Не беше много лесно да се носи вода на ръце от извора до кухнята. Отначало дежурните носеха с кофи. После направиха сал и с него да пренасят водата от единия край на езерото до другия, където бе кухнята. Салът предизвика много вълнения, но някои от дежурните паднаха във водата и се намокриха в студената вода. Следващата година един брат дърводелец Боян Злата-рев разкрои в София от дървен материал и на части направи лодка. Тя бе донесена с камион и от Сапарева баня я изнесоха на ръце десетина човека. Тука я сглобиха като направиха пристан, където да се завързва лодката. С тази лодка се отиваше лесно до извора, там се пълнеха съдовете с вода и лесно се докарваше. Това улесни дежурните по кухня, които носеха до тогава водата на ръце или с кобилици. Тази лодка стана любимо място за снимки и разходки.
към текста >>

48. 37. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ

С едно дървено куфарче се прибрах в моя дом.
И този ангел Господен ние го видяхме в Сила и Мощ как ни свали веригите и ни изведе от затвора на свобода. На 31 .ХII.1962 г. вечерта аз пристъпих в моя дом. С песни и молитви дочакахме Новата 1963 г. На следващия ден отидох в затвора и си прибрах вещите и документите, с които ме освобождаваха. С едно дървено куфарче се прибрах в моя дом. Започваше една нова епоха, епохата на освободеният от веригите прикован ангел на земята. Той трябваше да се изрази в Духът на Освобождението. А това време ние го дочакахме. Беше дошло време за истинска работа.
към текста >>

49. 47. БОРБА В ПОДЗЕМИЯТА СЪС СЕДМОГЛАВИЯ ЗМЕЙ

Постоя, настаня се удобно на дървения стол и чакам да минат 1-2 минути.
Ако не отговарям е още по-лошо. Аз знам всички обвинения наизуст и за всяко едно обвинение съм подготвил отговор, който можех винаги да дам без да го променям. А той е всякога един и същ. А това ги дразнеше. Освен това аз не бързах да отговарям, когато ми задаваха въпроси. Постоя, настаня се удобно на дървения стол и чакам да минат 1-2 минути. Чакам, не бързам, а иначе аз имам отговор. Той е готов много отдавна, но аз не бързам. След пет минути, като видя че им става тягостно и започват да нервничат аз тогава започвам да говоря. Аз първо повторя въпроса, че го обсъдя гласно пред тях и така малко по малко идвам до отговора, който е готов в мене през тези девет месеца следствие. А те губят търпение.
към текста >>

50. 59. ПОСРЕЩАЧЪТ НА ОСВОБОДЕНИЯ ЗАТВОРНИК

Взимам си дървеното сандъче с вещите, оглеждам затвора и се сбогувам.
Значи Невидимия Свят я беше предупредил за моето освобождаване. Аз се прибрах у дома и там дочаках Нова Година. На следващият ден отидох и си прибрах моето затворническо сандъче и вещите. Никой не очакваше, че ще се връщам да си прибирам вещите. Аз не исках да оставям нищо от мен в затвора, защото тези вещи там щяха да ме държат вързан дълго време и затова си прибрах всичко. Взимам си дървеното сандъче с вещите, оглеждам затвора и се сбогувам. Беше 1.I.1963 г. Вървя, вървя и си спомних една случка. Имаше една сграда построена от една рускиня-инженер за военни, предимно офицери. Но не беше направена както трябва. Този, който трябваше да живее вътре беше приятел на директора на затвора.
към текста >>

51. 7. РАЗРУШАВАНЕТО НА ИЗГРЕВА

Тази отчуждена област е заградена северо-запад-но от гората, северо-източно от Дървенишкото шосе, югозападно от квартал N 1 (в който се включват отчуждените земи) и югозападно от първата успоредна на горната улица „Незабравка".
В този списък попадат квартали находящи се в месността Изгрев, а именно квартал N1 и квартал N 15 със всичките свои парцели. Първото отчуждаване е станало въз основа на закон, според който онзи, който владее повече от един парцел, то втория се отчуждава за нуждите на обществото. Но понеже имотите на Изгрева са записани на частни имена, то те се отчуждават. А върху тези имоти е построен салона на Изгрева, поляната за Паневритмия и зеленчуковата градина, даваща продукти за кухнята. При второто отчуждаване общината отчуждава област, която обхваща квартал N 1 и квартал N 15. Тази отчуждена област е заградена северо-запад-но от гората, северо-източно от Дървенишкото шосе, югозападно от квартал N 1 (в който се включват отчуждените земи) и югозападно от първата успоредна на горната улица „Незабравка". Второ отчуждаване е станало за обществени цели. Отчуждават се поляната, Салона, зеленчуковата градина за детски дом и детски игрища. В това изложение Братския съвет умолява да се спре отчуждаването на собствеността на общество Бяло Братство. Прилагат се цитати на Учителя, че Той е против частната собственост и че Той е за разумно разпределение на благата за всички. 7. През 1948 г.
към текста >>

52. 8. ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ИЗГРЕВА

10, квартал 2, местност „Изгрева" при съседи: дървенишко шосе, улица, н-ци Андрей Ляп-чев, Асен Диков Йовев и място на СГНС, одържавен с акт N 6417 б.с.
2, одържавен с акт N 1205/2181 б.с. на Жечо Панайотов Жеков, парцели XII, XIV и XV за имот пл. N 10 слети в парцел 1, при съседи: шосе, улица „Дим. Христов" н-Антон Люпчев и Иван Т.Узунов. 3. Празно място от 1944 кв.м, съставляващо част от имот пл. 10, квартал 2, местност „Изгрева" при съседи: дървенишко шосе, улица, н-ци Андрей Ляп-чев, Асен Диков Йовев и място на СГНС, одържавен с акт N 6417 б.с. на Христо Петков Керезов, Блага Щерева Николова, Елисавета Ст. Димитрова и Елена Ст. Кебапчиева. 4. 1/2 (една втора) ид. част от празно място цялото от 7120 кв.м, одържавено с акт N 1092/2176 б.с.
към текста >>

53. 11.КАК БЕ ЗАПАЗЕНО МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ?

След протестите на последователи на Учителя Дънов японското правителство се оттегля от Изгрева и си построява легацията на друго място на 500 м на изток от Дървенишкото шосе.
е заместник Министър-председател на Министерския съвет, а от 1956 до 1962 г. е Председател на Министерския съвет. 7. През 1972 г. Салонът на Изгрева и постройките към него се разрушават. Българското правителство предава този терен за строеж на легации. След протестите на последователи на Учителя Дънов японското правителство се оттегля от Изгрева и си построява легацията на друго място на 500 м на изток от Дървенишкото шосе. На мястото на Изгрева се построяват легации и посолства на СССР - Съветска Русия. Изпраща се изложение до държавния глава - Тодор Живков с около 80 подписа с искането да се запази мястото на Учителя от регулацията. По това време усилено се говори, че гробът ще бъде изкопан с багер и ще бъде пренесен в Софийските гробища. Но това не става, защото държавният глава със свое решение освобождава мястото на Учителя от регулационния план и го остава свободно. А този държавен глава е Тодор Живков.
към текста >>

54. 34. ЛУНЕН ХИМН

Галилей Величков

УЧИТЕЛЯТ ме забеляза, напусна балкона, премина през горницата, заслиза по стъпалата на дървената стълба, влезе в салона, премина покрай катедрата, стъпи на сцената и се поспря до пианото.
Все пак наминах край салона, преди да се спусна стремително с велосипеда си към дома. Наново изненада! На балкона, опрян на перилата, бе застанал УЧИТЕЛЯТ. Облечен най-официално в белите дрехи и с бялата панамена шапка на глава, оглеждаше ту Лунния диск, ту ширналата се панорама. Не исках да попреча на лунната идилия и леко свих до пейките. УЧИТЕЛЯТ ме забеляза, напусна балкона, премина през горницата, заслиза по стъпалата на дървената стълба, влезе в салона, премина покрай катедрата, стъпи на сцената и се поспря до пианото. Всичко това стана така бързо и неочаквано. Успях само да се приближа до салона и застанах до прозореца. Разбрах, че заедно с пълноликата Луна, ще бъдем единствените свидетели на тържество от музикален характер. Очаквах музиката. Така и стана.
към текста >>

55. ІІ.36. ИЗГРЕВЪТ ПЕЕ И СВИРИ

Галилей Величков

Малките дървени къщички резонират.
Цигуларите винаги се занимаваха с повишено самочувствие, защото УЧИТЕЛЯТ бе цигулар. А това респектира. Цигуларите не щудираха, не се обучаваха в салона. Те не бързаха да стъпят на подиума с цигулка в ръка, докато не са си научили урока, или пиесата, която трябва да изпълняват. Ако цигуларят живее на Изгрева, вие ще чуете неговото разсвирване. Малките дървени къщички резонират. Ала когато настъпи деня на изисканото изпълнение, цигуларите застават на сцената и показват своето изкуство. Изгревяни не скриват своята обич към цигулката. Достатъчно е да се разнесат няколко акорда, или по-смели опипвания на цигулковия гриф и салона почва да се изпълва. УЧИТЕЛЯТ не закъснява. Според случая, Той или е между приятелите в салона, или близо до цигуларя на сцената, за да следи отблизо изпълнението.
към текста >>

То може да ви поведе към китната поляна, светлия салон или малката дървена къщичка.
Тържественият концерт се изнася пред препълнен салон. При топли дни големите прозорци се отварят и музиката литва в простора. Действително Изгревът знае как да пее и как да свири. От ранни зори до късна вечер въздухът на Изгрева е наситен от музикални звуци. Изпълнението привлича. То може да ви поведе към китната поляна, светлия салон или малката дървена къщичка. Ако не одобрите изпълнението, ще кажете - Изгревът се учи да пее и свири. Ако пък ви хареса - ще кажете: Изгревът знае как да пее и как да свири. Ако пък у вас затрептят незримите струни на душата, която обича музиката и хармонията, вие ще поискате да заучите нещичко от големия песенен репертоар на изгревяни. Ако сте се занимавали с някакъв инструмент, или сте учили пеене, ще поискате да бъдете един от изпълнителите на тази музика, която за първи път слуша ухото на човечеството. Тогава и вие ще запеете и засвирите, както пеят и свирят всички изгревяни.
към текста >>

56. ІІІ.103. ПЕСЕНТА БЛУДНИЯТ СИН

Летопис Вергилий Кръстев

Почуках на прозорчето на малката дървена къщичка на Савка.
Той се подписа и аз бързо се отправих за влака. В купето прочитах много пъти пощенската картичка. Това беше почеркът на стенографката Савка Керемидчиева. Разбрах, че се касае за особена среща с Учителя. Пристъпвам на Изгрева с военната си униформа. Почуках на прозорчето на малката дървена къщичка на Савка. „Веднага иди при Учителя! Той има скъп гост - Блудният син. Вчера на клас чухме за първи път търсеният от Него дълги години музикален мотив. Каза, че утре, в неделя, вместо редовното утринно Слово, ще свири на цигулката Си. Иди веднага при Учителя." Савка това го изрече на един дъх през отвореното прозорче.
към текста >>

57. ІІІ.107. БЕЛИЯТ КОСТЮМ ЗА БЕЛИЯ БРАТ

Летопис Вергилий Кръстев

Този шмекер подсеща другите, че трябва да поставят моливите си на дървения под и с краката си да придвижват моливите нагоре-надолу по дървения под, и от всичко това се получава един невъобразим шум.
Второто нарушение започва оттам,ченесе позволява да се чете доклада. Антов протестира за тези две нарушения. Вдига се шум в салона, започват да го освиркват, да дюдюкат срещу него. А един от присъстващите предлага една шмекерия, която се прилага от учениците от началното училище. Всички носят моливи и бележници. Този шмекер подсеща другите, че трябва да поставят моливите си на дървения под и с краката си да придвижват моливите нагоре-надолу по дървения под, и от всичко това се получава един невъобразим шум. Тогава Никола Антов и Коста Стефанов, след като виждат, че целият салон е настроен срещу тях и не им дават възможност да си прочетат доклада, то тогава те напускат събранието. Останалите започват да се изказват, а стенографката Елена Андреева е протоколирала всичко. След това общото събрание гласува резолюция, с която освобождава Коста Стефанов като счетоводител, а пък Никола Антов го освобождават като член на Братския съвет и като председател на финансовия съвет. А сега идва най-интересното. Резолюцията се изпраща до Комитета на вероизповеданията за извършената смяна.
към текста >>

58. ІІІ.113. РАЗПРОДАЖБАТА НА ИЗГРЕВА

Летопис Вергилий Кръстев

Пергел - дървен 5 лв. 5.
Имах и втора фактура с № 01361 от 5.ХII.1958 г. В нея четем следното: 1. Маса за стенографите 30 лв. 2. Черна дъска 50 лв. 3. Триъгълници 5 лв. 4. Пергел - дървен 5 лв. 5. Железни колчета за палатки 50 лв. 6. Осем картини пейзажи 250 лв. 7. Един брой орнамент 10 лв. Всичко 420 лв. Понеже нямах къде да ги прибера тези неща, то ги дадох на Славчо Пе-чеников.
към текста >>

59. 3.02. Болният фабрикант

НЕСТОР ИЛИЕВ

Тича по "Граф Игнатиев", по Дървенишкото шосе и се озовава на Изгрева, намира Учителя и Му разказва случая за тежко болния си братовчед фабрикант, че Го моли да направи така, че да оздравее той днес и на другия ден да бъде във фабриката за своите задължения там, пред финансовите власти.
Лекарите не могат да ми помогнат да оздравея. Пък тъкмо навреме си дошла, защото аз утре имам сериозна работа във фабриката, има ревизия финансова, трябва да присъствам там. Както ме виждаш, аз съм в невъзможност, тежко болен. Нали ти си ми разказвала, че Вашият Учител знае и може неща да направи, които друг в нашите среди, в нашата страна не би могъл." „Какво искаш да кажеш? " „Да отидеш да Го помолиш от мое и от твое име, да направи така, че сега да оздравея и утре да бъда на работа." „Разбира се, че Той може, може, но не за всекиго." „Много те моля, направи ми тази услуга, помоли Го от мое и от твое име, така да направи, щото да оздравея и утре сутринта да бъда пред комисията във фабриката." „Разбира се, ще отида." И тя беше една така висока, представителна, тежка. Тича по "Граф Игнатиев", по Дървенишкото шосе и се озовава на Изгрева, намира Учителя и Му разказва случая за тежко болния си братовчед фабрикант, че Го моли да направи така, че да оздравее той днес и на другия ден да бъде във фабриката за своите задължения там, пред финансовите власти. Учителят казал: „Може, може, само че при едно условие". Тя го пита: „Учителю, какво е? " „Да даде една голяма сума на когото Той иска, веднага ще бъде здрав и другия ден ще бъде на работа." Разбира се, тя е радостна, че го казва Учителят, а не кой да е, с уверение, че той ще оздравее веднага. Тича тя по шосето. Пристига в града, отива при братовчеда и с влизането той казва: „Какво става, братовчедке?
към текста >>

60. 3.35. Среща с Учителя

НЕСТОР ИЛИЕВ

„Граф Игнатиев", по Дървенишкото шосе; и аз наистина отидох, като ми каза, че в неделя от 10 - 11часа има там беседа.
" „Ами аз живея на Изгрева". „Какво е това "Изгрева"? " „Изгревът е един квартал, веднага след Борисовата градина". И тя ме поканва: „Заповядайте, там на Изгрева има салон, има Учител, който държи беседи. Много интересно е, заповядайте да чуете тези беседи." „Как се отива там." Тя ми посочи по какъв начин - по ул. „Граф Игнатиев", по Дървенишкото шосе; и аз наистина отидох, като ми каза, че в неделя от 10 - 11часа има там беседа. И аз отидох. Още първият път като отидох, аз съм разбира се от православно семейство, пял съм като ученик в отделенията, в църквата в нашето село, но това, което чух от Учителя Петър Константинов Дънов, не бях чул такова нещо от никой друг пастор или свещеник. Разбира се, не беше без значение и това за мен до тогава. Аз бях месоядец, без да зная нищо за вегетарианството и за етичната страна на живота и за храненето. Тогава за пръв път това чух, тъй като в Белград, където съм живял 9 години, нищо не съм знаел и съм ял месо, за голямо съжаление.
към текста >>

61. 5.51. МАЛКОТО КАНДИЛЦЕ

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Напомням Ви, че срокът за събаряне на незаконно построената и стопанисвана от Вас каменна постройка и дървен клозет в м.
Той бе разрушен от едно трудово поделение войници. Ето и писмото: Стопанска дирекция „Благоустройство" - С Г Н С клон: С Р Г П „Лесопаркове" - ул. „Екзарх Йосиф" 12 N 375 До от 7.III.1973 г. Драга Михайлова Иванова София бул. „Евл. Георгиев" № 138-А ТУК Към № 180 от 31.I.1973 г. Напомням Ви, че срокът за събаряне на незаконно построената и стопанисвана от Вас каменна постройка и дървен клозет в м. „Железни врата, отдел 62 м от Н П „Витоша", изтече. Ако веднага не съборите незаконно построената постройка и не освободите терена, съгласно чл. 46 от Закона за горите и чл. 35 от Закона за защита на природата, ще ви съставим акт и ще съборим постройката за Ваша сметка. Гл. инженер: Директор: /инж. Ф.
към текста >>

62. 6.29. Светлият салон на Изгрева

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Казваше се Грънчаров, който беше много известен в село Дървеница.
Учителят се премести да живее на Изгрева, това беше едно от най-крупните събития в Братството. Това събитие приготовляваше третото действие в Школата на Учителя, когато вълната на Истината ще открие перспективите на свободата, която е единствената изразителка на Божествената пълнота. Аз, когато дойдох през 1922 г. на Изгрева, поляната бе купена от слугата на английския журналист Баучер. От един комунист закупиха съседните места. Казваше се Грънчаров, който беше много известен в село Дървеница. Наистина Учителят не позволяваше да се правят големи сгради, затова ние първоначално ползвахме палатки, а след това си построихме бараки. Имаше известна романтика и идилия. Но импозантност той не позволяваше. Аз си обяснявах това по два начина. Пример: Моят баща направи една триетажна къща в Казанлък, която искаше да я направи преди това горе на Изгрева, за да има място и за мен.
към текста >>

63. 7.03. ПЕНЮ ГАНЕВ

Брат му изхвърлил всички стъклени негативи на боклука, за да изпразни един здрав дървен сандък, в който те били сложени.
Трябваше да се извадят всички негативи. Пеню Киров беше споделил с мен, че има още стъклени негативи, които бил оставил при брат си на село. Накарах го да отиде с жена си Каменка на село и да прибере негативите. Оставих му пари за път. Върнаха се съкрушени. Брат му изхвърлил всички стъклени негативи на боклука, за да изпразни един здрав дървен сандък, в който те били сложени. Изхвърлил негативите, за да сложи в сандъка разни други работи. Аз бях ужасен. И двамата стояха с наведени глави и мълчаха като виновни. Аз негодувах, но после Пеню каза: „Ех, това, което е останало, не е малко. Поне него да запазим." Синът му Петърчо след упорита работа успя да извади около 400-500 броя негативи по 4 броя.
към текста >>

64. 37. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА ПРЕД ДИАНА БАД

37. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА ПРЕД ДИАНА БАД Върху нивите, които се откупиха от селяните постепенно се размериха парцелите и започнаха да се откупват местата и да се построяват дървени бараки.
37. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА ПРЕД ДИАНА БАД Върху нивите, които се откупиха от селяните постепенно се размериха парцелите и започнаха да се откупват местата и да се построяват дървени бараки. Сглобени от дървен материал те за 4-5 месеца поникнаха като гъби след дъжд. Коваха се с дъски от вътре и с дъски отвън. Понякога между дъските се слагаше някаква изолация, но обикновено бараките бяха сковани само с един ред дъски. През лятото бяха хигиенични, но през зимата бе студено и там се слагаха печки или кюмбета, прокарваха се комини и така се отоплявахме. Носехме съчки, събрани от екскурзиите, купувахме си дърва, а понякога и въглища.
към текста >>

Сглобени от дървен материал те за 4-5 месеца поникнаха като гъби след дъжд.
37. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА ПРЕД ДИАНА БАД Върху нивите, които се откупиха от селяните постепенно се размериха парцелите и започнаха да се откупват местата и да се построяват дървени бараки. Сглобени от дървен материал те за 4-5 месеца поникнаха като гъби след дъжд. Коваха се с дъски от вътре и с дъски отвън. Понякога между дъските се слагаше някаква изолация, но обикновено бараките бяха сковани само с един ред дъски. През лятото бяха хигиенични, но през зимата бе студено и там се слагаха печки или кюмбета, прокарваха се комини и така се отоплявахме. Носехме съчки, събрани от екскурзиите, купувахме си дърва, а понякога и въглища. В бараката имаше едно легло и това бе достатъчно за нас.
към текста >>

65. 49. БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ

Понякога тук идваха хора от града, които ни оглеждаха бараките, цъкаха с език, чудеха ни се на акъла как така млади жени да живеят в студ и мраз и то в такива дървени, дъсчени бараки.
49. БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ Отначало живеех при родителите си и да отида до Учителя на ул. „Опълченска" 66 беше свързано понякога с разправии с майка ми - тя не ме пускаше. По-късно когато трябваше да ходя на Изгрева също се разразяваше буря у дома. Но накрая така се наредиха нещата, че аз се прехвърлих да живея на Изгрева в самостоятелна къщичка от дъски или една малка барака 5x5 метра. Понякога тук идваха хора от града, които ни оглеждаха бараките, цъкаха с език, чудеха ни се на акъла как така млади жени да живеят в студ и мраз и то в такива дървени, дъсчени бараки. Но ние живеехме и се справяхме. Имахме несгоди, имаше затруднение с огрева, със снабдяването ни с храна и с всички други неща свързани с бита, но бяхме млади, бяхме в едно такова повдигнато състояние на духът си, че не забелязахме как се източиха годините, че дори и десетилетията. Тук в тази барака бях самостоятелна и което е най-важното бях на Изгрева. Вече нямаше противодействия от рода ми. Те се смекчиха малко към мен, а Учителят ми помогна и развърза един кармически възел.
към текста >>

66. 55. ДУХОВЕТЕ НА ЛЕМУРИЯ

След като се направи салона за Учителя се направи горе една малка стаичка, като дървени стъпала извити водеха към нея.
Впоследствие там Учителят нареди да се постави едно легло и когато се изкачваше на Изгрева понякога той почиваше на леглото. А есента пожела да живее в тази стаичка и прекара зимата на 1926-1927 г. През 1927 г. бе построен салона и на събора през август Учителят държа своето Слово при зейналите отвори на прозорците понеже още не бяха поставени самите прозорци. Те бяха сложени през следващата година. След като се направи салона за Учителя се направи горе една малка стаичка, като дървени стъпала извити водеха към нея. Учителят живееше там при най-скромните условия, при които може да живее един човек на земята. Днес изпитвам срам, че братята, които се грижеха за Изгрева, които бяха много дейни и които уж разбираха много неща не подготвиха и не създадоха условия на Учителя за работа. Същите тези дейни братя имаха в града по-добри условия за себе си, отколкото за Учителя. Това трябва да се запомни. Да не би да смятате, че поради липса на средства?
към текста >>

67. 72. ГОНЕНИЯ

Той се прави, когато в една тенджера с вряла вода започва да се изсипва царевично брашно и с една дървена голяма лъжица се бърка непрекъснато докато царевичното брашно не уври и стане на каша.
Гледам качамака в подноса, ръцете ми потреперват, гледам Учителя и се чудя защо като поднасям качамака той ми говори съвсем други неща. После се сещам, че качамака съм го правила не за Учителя, а за Борио, преминава някаква мисъл в мене и казвам: „Учителю, това те така мислят, нека остане за тяхна сметка, аз лично проверих и Борис не е дружил със Сийка". Учителят се усмихва и казва: „Това те казват". После се усмихва и продължава: „Качамакът ти излезе през носа" и отново се усмихва. По наше време качамакът беше храна на бедните. Той се прави, когато в една тенджера с вряла вода започва да се изсипва царевично брашно и с една дървена голяма лъжица се бърка непрекъснато докато царевичното брашно не уври и стане на каша. След това се сваля от огъня и той се налага с лъжица в една чиния. С лъжицата се гребва и се нареждат една до друга качамака, а от горе се поставя стопено масло и сирене. Така се нареждат няколко реда и отгоре се настъргва сирене. Такъв бе качамакът, който обичаше Учителя. А непременно качамакът се поднасяше със зелев сок, а ние винаги в една голяма каца есента слагахме зеле и го заливахме със саламура - вода и сол в подходящи пропорции.
към текста >>

68. 96. БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ОБСЕБВАНЕ

Сега Учителят усети, че след него върви човек по стълбата, която бе дървена и се спря.
Затова окултния ученик трябва да затваря своя дом, да затваря тялото си да не влизат духове в него, а това става чрез формули и методи, които Учителят е дал, за да може да се огражда с диамантена ограда, за да се пази и съхранява. Веднъж след беседа Учителят мина през салона, мина през врата и се заизкачва както обикновено му по стълбите нагоре за стаичката си, носещ под мишница Библията. Аз вървях след него и исках да му целуна ръка. Понякога след беседа той оставаше в салона, приятелите го заобикаляха, целуваха му ръка и търсеха съвети от него по най-различни въпроси. Друг път той излизаше от салона и тръгваше по поляната, където играехме Паневритмия и всички приятели излизаха и тръгваха след него, спираха го някъде по поляната, разговорите продължаваха, разпитваха го за различни неща и всеки искаше да му целуне ръка, да се допре по физически път до Учителя и Бога, който се проявяваше в него. Сега Учителят усети, че след него върви човек по стълбата, която бе дървена и се спря. Погледна надолу, аз вървях след него и като усетих, че той се спря вдигнах глава към него, а той стоеше на три метра от мен и на височина от 20 стъпала. И какво да видя. Не, грешка на езика. Не какво виждам, а какво ми се даде да видя, защото и друг път съм гледала Учителя, но не бях виждала такова нещо. От лицето му и главата му излизаше светлина, бяла светлина както това излиза от слънцето, което току-що изгрява, една мека светлина, бяла, трепкащо с фини вибрации.
към текста >>

69. 103. ТОВАРЪТ, КОЙТО НОСЕШЕ УЧИТЕЛЯ

Обикновено долу при стъпалата, при дървените стъпала стоеше по някоя и друга сестра, която следеше, за да предупреди, че днес Учителят не приема и връщаше всички посетители.
не случайно говореше със символи и алегории. Веднъж отивам при Учителя. Този ден той не приемаше. Имаше дни когато той беше занят със своя си работа и не допускаше никой в стаята си, че дори и някога я заключваше да не би да нахълтат някой любопитен, който не знаеше, че този ден е неприемен. Така аз също влезах в стаята при него без да зная, че днес той не приема. Обикновено долу при стъпалата, при дървените стъпала стоеше по някоя и друга сестра, която следеше, за да предупреди, че днес Учителят не приема и връщаше всички посетители. Но сега как така се случи, че нямаше никой долу и аз не бях предупредена. Така се озовах в стаята му при него. Учителят седеше на стола, цял жълт, блед, уморен, подпрен на облегалката на стола. Като го видях аз моментално се свлякох на колене и започнах да се моля в себе си. Та аз никога не бях виждала в такова положение и в такъв вид Учителя.
към текста >>

70. 106. КОКОШКАТА НА УЧИТЕЛЯ

На времето Учителят беше наредил на приятелите да изкупят всички места около Изгрева като се почне от Дървенишкото шосе та чак до долу до Диана Бад като всеки един от нас трябваше да откупи най-малко по един декар, да си направи къщичка, да си насади овощна градина и да има площ където да си сади зеленчук и други неща, с които може да се изхранва.
106. КОКОШКАТА НА УЧИТЕЛЯ Този случай е лесно да се опише, но е много по-труден да се разбере. На времето се изумихме от този невероятен случай. На времето Учителят беше наредил на приятелите да изкупят всички места около Изгрева като се почне от Дървенишкото шосе та чак до долу до Диана Бад като всеки един от нас трябваше да откупи най-малко по един декар, да си направи къщичка, да си насади овощна градина и да има площ където да си сади зеленчук и други неща, с които може да се изхранва. Целта бе да се изкупят местата, за да не дойдат чужди хора между нас и да правят пакости, а освен това всеки от нас би имал възможност да прави онези опити, които Учителят ни даваше. Но вие вече знаете, че говорихме за непослушанието на първите приятели, които изобщо не приеха да изпълнят нареждането на Учителя като смятаха, че Учителят е духовен човек и разбира само от духовни неща, но не разбира от материални неща. И понеже ние учениците сме от света, то ние знаем много неща, някои от старите приятели бяха богати, имаха знания и опит и въртяха търговия и още много неща и по този начин те смятаха, че са много по-вещи в материалните неща. Така по този начин разглеждаха Учителя и затова не изпълниха нареждането му. Аз лично имах възможност да видя, да чуя много неща и направо съм се хващала за главата от недоумение.
към текста >>

И ето, че една кокошка от неговият бележит кокошарник започна да преминава през оградата, да се промъква и полека тихичко преминаваше през двора, тръгваше по дървените стъпала на Учителя и отиваше пред стаята му.
Та тази кръчма бе допусната поради грубата грешка на тези приятели. Тя не случайно се пълнеше там с хора, дори свещениците бяха финансирали онзи да направи кръчмата с цел да се пречи на Учителя, а от друга страна да може някой от пияниците да прескочи оградата на Изгрева, за да отиде и да ощипе по задника някоя и друга дъновистка. Та такива им бяха мераците и плановете. И цялото това непослушание се стовари върху Учителя и той бе принуден да търпи всяка вечер пиянските песни, миризмата на кебапчета и атаките на онези сили, които атакуваха Школата в гърба. Този кръчмар имаше стопанство, отглеждаше свине, които ги изхранваше с отпадъците от храната, имаше и кокошки. И ето, че една кокошка от неговият бележит кокошарник започна да преминава през оградата, да се промъква и полека тихичко преминаваше през двора, тръгваше по дървените стъпала на Учителя и отиваше пред стаята му. Там тя снасяше по едно яйце. Снесе яйцето на прага, разкряка се, кудкудяка, а Учителят излезне, отвори вратата, взима си яйцето и си го внесе вътре. Така всеки ден. После той нареди да сложат една щайга със слама и там тя снасяше яйцата. Като снесеше яйцето кудкудякаше дълго, че целият Изгрев да я чуе, че е снесла яйце на Учителя, после се научи да се качва на перилата и от там хвъркаше на двора като не преставаше да кудкудяка, че е снесла яйце на Учителя.
към текста >>

71. 108. НЕОБЯСНИМИТЕ СЛУЧАИ НА БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ

Тя беше го извадила от равновесие с нейното твърдоглавие и упоритостта си и той приложи метода на дървото или както казваха българите „Ще играе дървен Господ".
Но Учителя хич не й се церемони, а изля шишето върху нея. Тя стана, нищо не каза и си излезе вън. После той нареди да се избърше пода и да се измие. Понякога имаше необясними неща, особено ако Учителят не се произнесе и не разкаже или не ни подаде с една дума ключа за разрешаване на една такава необикновена загадка. При един друг случай Учителят счупи един бастун от гърба на Савка -стенографката. Тя беше го извадила от равновесие с нейното твърдоглавие и упоритостта си и той приложи метода на дървото или както казваха българите „Ще играе дървен Господ". Дървеният Господ се оказа сполучлив. По този случай той каза: „Когато бия някого с бастуна си аз му върша добро, давам му енергия и сила и едновременно изкарвам оня дух от него дето се е загнездил и дето не иска да излиза и дето прави белите около мен". А изкушението на учениците от счупения бастун бе много голямо. Не всеки можеше да прескочи тази бариера: как така Учителят ще бие и ще чупи бастуни от гърбовете на учениците си, та това ученици ли са и какъв е този Учител, който троши бастуни? Един път от два три-три бе ме обхванало едно състояние и всички хора наоколо ми бяха чужди.
към текста >>

Дървеният Господ се оказа сполучлив.
Тя стана, нищо не каза и си излезе вън. После той нареди да се избърше пода и да се измие. Понякога имаше необясними неща, особено ако Учителят не се произнесе и не разкаже или не ни подаде с една дума ключа за разрешаване на една такава необикновена загадка. При един друг случай Учителят счупи един бастун от гърба на Савка -стенографката. Тя беше го извадила от равновесие с нейното твърдоглавие и упоритостта си и той приложи метода на дървото или както казваха българите „Ще играе дървен Господ". Дървеният Господ се оказа сполучлив. По този случай той каза: „Когато бия някого с бастуна си аз му върша добро, давам му енергия и сила и едновременно изкарвам оня дух от него дето се е загнездил и дето не иска да излиза и дето прави белите около мен". А изкушението на учениците от счупения бастун бе много голямо. Не всеки можеше да прескочи тази бариера: как така Учителят ще бие и ще чупи бастуни от гърбовете на учениците си, та това ученици ли са и какъв е този Учител, който троши бастуни? Един път от два три-три бе ме обхванало едно състояние и всички хора наоколо ми бяха чужди. Не бях яла два-три дни.
към текста >>

72. 112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ

По това време ние имахме там на Изгрева къща, дървена, цялата с джамлъци, с баня, кухня и две стаи.
Сега в нашият случай си отговорете в Школата кой какви задължения изпълняваше и как се вмества тази поговорка за Изгрева. Това не са глупости. Но те бяха задължени да осигурят на Учителя подходящи условия. Но това беше тяхната представа за нещата. Когато Учителят започна да идва често в нашият дом той това го правеше, защото вече не беше спокоен там на Изгрева. По това време ние имахме там на Изгрева къща, дървена, цялата с джамлъци, с баня, кухня и две стаи. Но в последните години на Учителят му бе неудобно да живее над салона и да се изкачва и слиза по дървените стълби. Тогава ние му предложихме тази наша къща на Изгрева да я ползва. Той се съгласи, дойде да я огледа, а аз с Борис Николов го придружавахме. Накрая я хареса, че може да се живее в нея и ние се зарадвахме много. Но той нямаше условия вече на земята.
към текста >>

Но в последните години на Учителят му бе неудобно да живее над салона и да се изкачва и слиза по дървените стълби.
Това не са глупости. Но те бяха задължени да осигурят на Учителя подходящи условия. Но това беше тяхната представа за нещата. Когато Учителят започна да идва често в нашият дом той това го правеше, защото вече не беше спокоен там на Изгрева. По това време ние имахме там на Изгрева къща, дървена, цялата с джамлъци, с баня, кухня и две стаи. Но в последните години на Учителят му бе неудобно да живее над салона и да се изкачва и слиза по дървените стълби. Тогава ние му предложихме тази наша къща на Изгрева да я ползва. Той се съгласи, дойде да я огледа, а аз с Борис Николов го придружавахме. Накрая я хареса, че може да се живее в нея и ние се зарадвахме много. Но той нямаше условия вече на земята. Настъпваха събитията за приключване на епохата и не след дълго той си замина от този свят.
към текста >>

73. 129. НЕПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА, ЧОВЕШКАТА СЪДБА И ЧОВЕШКАТА КАРМА

По-лесно бе да живеем на Изгрева, още по-лесно да се справим с несгодите на дървените бараки и примитивния живот, които бяхме доброволно приели като бит, отколкото да се решиш да отидеш при Учителя, да споделиш всичко и да чакаш неговият съвет, който трябва обезателно да изпълниш независимо какъв е и дали ти харесва или не ти изнася.
Защото те бяха дошли на Изгрева и вместо всичко да положат в ръцете на Бога, в ръцете на Учителя, те си правеха кой каквото си поиска и своеволничеха по отношение на своите съдби и се отнасяха пренебрежително към собствената си карма както и с кармата на другите около тях и с това объркваха както своят живот, така и с поведението си пречеха на другите и накрая се пречеше на нормалния ход на Школата. А колко бе лесно да отидат при Учителя и да му поставят проблема си и да го питат. По-лесно не можеше да се измисли и по-лесно не съществуваше. Но да отидат при Учителя това означаваше да се определят вътрешно, че ще вървят в пътя на Школата. А това не беше лесно. По-лесно бе да живеем на Изгрева, още по-лесно да се справим с несгодите на дървените бараки и примитивния живот, които бяхме доброволно приели като бит, отколкото да се решиш да отидеш при Учителя, да споделиш всичко и да чакаш неговият съвет, който трябва обезателно да изпълниш независимо какъв е и дали ти харесва или не ти изнася. Но това означаваше, че всичко трябва да предоставиш в ръцете на Бога, да се откажеш от себе си и човешката съдба заедно с тебе да я пренесеш при нозете на Учителя, а той ще разреши въпроса със съвета си и ти чрез този съвет ще разрешиш кармата си по най-лек и безболезнен начин, в най-кратко време и с най-малко изразходване на сила и енергия. А останалото ще го пренесеш в жертва угодна Богу. Ето там седи ключа за разгадаване. Да се жертваш в името на Бога. Думи. Да, думи, но за да стане Слово трябва в тях да протече Силата на Духа и да се задвижи и да ги превърне на живот.
към текста >>

74. 133. ФОРМИ И СИМВОЛИ

Например за дървениците разказваше да не ги убиваме, а да ги сложим в едно шише да са затворени, да се отиде в полето и там да се заравят.
Гърмяха с динамит, детонацията се отразяваха върху атмосферата и се променяше състоянието й. Днешното човечество навлезе в атмосферата със самолети, ракети и бомби и те смятат, че това ще мине безнаказано. Много се лъжат. И незнанието се наказва когато то води до разрушение и освобождаване на разрушителните сили на природата. Когато Учителят говореше за мухите разказваше, че в тях са затворени пакостливи духове и когато ги убиваме освобождаваме ги от формата, в която са затворени и те правят след това по-големи бели. Например за дървениците разказваше да не ги убиваме, а да ги сложим в едно шише да са затворени, да се отиде в полето и там да се заравят. По този начин не се освобождават лесно от формата си. По време на войната изведнъж допълзяха от някъде дървеници. Напълниха стаите ни, креватите ни, едва смогвахме да се изчистим. Чистехме пружините, на които спяхме, посипвахме ги с газ, изсипвахме дървениците в огън и така се освобождавахме от тях, защото не всички изпълняваха съветите на Учителя да ги хващаме и заравяме. Спомням си, че цял рояк от мухи попаднаха в стаята на Учителя на ул.
към текста >>

По време на войната изведнъж допълзяха от някъде дървеници.
Много се лъжат. И незнанието се наказва когато то води до разрушение и освобождаване на разрушителните сили на природата. Когато Учителят говореше за мухите разказваше, че в тях са затворени пакостливи духове и когато ги убиваме освобождаваме ги от формата, в която са затворени и те правят след това по-големи бели. Например за дървениците разказваше да не ги убиваме, а да ги сложим в едно шише да са затворени, да се отиде в полето и там да се заравят. По този начин не се освобождават лесно от формата си. По време на войната изведнъж допълзяха от някъде дървеници. Напълниха стаите ни, креватите ни, едва смогвахме да се изчистим. Чистехме пружините, на които спяхме, посипвахме ги с газ, изсипвахме дървениците в огън и така се освобождавахме от тях, защото не всички изпълняваха съветите на Учителя да ги хващаме и заравяме. Спомням си, че цял рояк от мухи попаднаха в стаята на Учителя на ул. „Опълченска" 66. От къде бяха дошли тези мухи - не зная.
към текста >>

Чистехме пружините, на които спяхме, посипвахме ги с газ, изсипвахме дървениците в огън и така се освобождавахме от тях, защото не всички изпълняваха съветите на Учителя да ги хващаме и заравяме.
Когато Учителят говореше за мухите разказваше, че в тях са затворени пакостливи духове и когато ги убиваме освобождаваме ги от формата, в която са затворени и те правят след това по-големи бели. Например за дървениците разказваше да не ги убиваме, а да ги сложим в едно шише да са затворени, да се отиде в полето и там да се заравят. По този начин не се освобождават лесно от формата си. По време на войната изведнъж допълзяха от някъде дървеници. Напълниха стаите ни, креватите ни, едва смогвахме да се изчистим. Чистехме пружините, на които спяхме, посипвахме ги с газ, изсипвахме дървениците в огън и така се освобождавахме от тях, защото не всички изпълняваха съветите на Учителя да ги хващаме и заравяме. Спомням си, че цял рояк от мухи попаднаха в стаята на Учителя на ул. „Опълченска" 66. От къде бяха дошли тези мухи - не зная. Долу беше трапезарията и кухнята и там можеше да ги привлича миризмата от гозбите, но те не бяха прехвръкнали там, но се беше насочили в стаята на Учителя. Бяха накацали по стените, по вещите, като че ли беше рояк не на мухи, а на кошер от мухи.
към текста >>

75. 149. КРЪСТОНОСНИ ПОХОДИ

149. КРЪСТОНОСНИ ПОХОДИ На Изгрева ние имахме една малка къщичка, дървена, направена от греди, дъски, а комините бяха иззидани с тухли.
149. КРЪСТОНОСНИ ПОХОДИ На Изгрева ние имахме една малка къщичка, дървена, направена от греди, дъски, а комините бяха иззидани с тухли. Такива бяха почти всички бараки. Тук имаше една голяма южна стая и една малка северна стая и едно килерче за багаж. От начало ние с Борис живеехме там, но когато купихме къщичката на Симеоновското шосе, отдалечено на пет километра от Изгрева, то тази дървена барака остана на Изгрева, за да можем да отсядаме след беседа или пък понякога приспивахме там, за да не се връщаме късно. Тук в тази барака живееше и Станка, моята къщна помощница. Но след като се преместихме от Изгрева на Цанка й хрумна една стара идея да превземе тази къщичка, да се нанесе там, за да може да посреща гости, а мен изобщо да ме изселят от там, т.е.
към текста >>

От начало ние с Борис живеехме там, но когато купихме къщичката на Симеоновското шосе, отдалечено на пет километра от Изгрева, то тази дървена барака остана на Изгрева, за да можем да отсядаме след беседа или пък понякога приспивахме там, за да не се връщаме късно.
149. КРЪСТОНОСНИ ПОХОДИ На Изгрева ние имахме една малка къщичка, дървена, направена от греди, дъски, а комините бяха иззидани с тухли. Такива бяха почти всички бараки. Тук имаше една голяма южна стая и една малка северна стая и едно килерче за багаж. От начало ние с Борис живеехме там, но когато купихме къщичката на Симеоновското шосе, отдалечено на пет километра от Изгрева, то тази дървена барака остана на Изгрева, за да можем да отсядаме след беседа или пък понякога приспивахме там, за да не се връщаме късно. Тук в тази барака живееше и Станка, моята къщна помощница. Но след като се преместихме от Изгрева на Цанка й хрумна една стара идея да превземе тази къщичка, да се нанесе там, за да може да посреща гости, а мен изобщо да ме изселят от там, т.е. да ме заточат надалеч от Изгрева, да ме изолират съвсем и да ме премахнат като ненужна вещ и непотребна твар. Смятаха ме като най-малката ненужна Божа твар, която дори и по милост не би трябвало да живее на Изгрева. По онова време ние отстъпихме голямата южна стая на Боян Боев и той там се чувствуваше удобно в нея, защото беше слънчева, уютна, хигиенична и най-вече бе голяма и можеше да посреща гости, които се нижеха един след друг при него.
към текста >>

76. 157. КОМУНА И ИЗКУСТВЕНИ ЦВЕТЯ

Братята изработиха под ръководството на Петър Камбуров дървени букви необходими за печат на афиши.
Георги Радев. 3. Кръстю Тюлешков. 4. Христо Койчев. 5. Георги Томалевски. 6. Петър Камбуров. Братята изработиха под ръководството на Петър Камбуров дървени букви необходими за печат на афиши. След това работиха и в нивите в областта „Свирчовица". Там беше земята, която обработвахме. Имаше градини с зеленчук - домати, лук, боб, дини, пъпеши. Голяма овощна градина и лозе, което също се обработваше. Спяхме на открито.
към текста >>

77. 159. С ПАРНИЯ ЛОКОМОТИВ-САМОВАР НА ПЛАНИНА

А те се зареждаха с дървени въглища, които се запалваха.
А като прибавим, че братята бяха измайсторили саморъчно самовари, които се носеха като раници на гърбовете. А самоварът ври, дига се пара и отгоре се чува едно „пиу-у-у". Свирката се получава от парата, която излиза от тясното отверстие на самовара и прилича на движещ се локомотив на два крака. Като се чуе писукането, братът който носи самовара спре и викне: „Някой да иска топла вода? ". Приближава се някой, подаде си канчето, а брата се обърне гърбом към него и онзи отвърти кранчето и от отвора му потече вряла вода. А те се зареждаха с дървени въглища, които се запалваха. Та за аристократите в Чам Курия това беше толкова чудно и толкова смешно. Върви групата -колона по един и през 20-30 метра самоварите писукат и вдигат пара. Гледат ни и ни смятат, че сме смахнати, вдигаха ръцете си, въртяха китките си на ляво и на дясно и ни викаха, че сме малко „тра-ла-ла". Това беше за Чам Курия. А за софиянци беше още по-голямо забавление.
към текста >>

78. 161. ИЗКАЧВАНЕ ДО ВРЪХ МУСАЛА

161. ИЗКАЧВАНЕ ДО ВРЪХ МУСАЛА В първите години когато пътувахме до Мусала обикновено преспивахме в старата дървена хижа на Мусала.
161. ИЗКАЧВАНЕ ДО ВРЪХ МУСАЛА В първите години когато пътувахме до Мусала обикновено преспивахме в старата дървена хижа на Мусала. По-късно сме преспивали и в новата хижа, която беше каменна и солидна, там бе мястото където отсядахме, почивахме и на следващата сутрин в два часа след полунощ тръгвахме, за да можем за три часа да се изкачим на връх Мусала за изгрева на Слънцето. Изкачвайки се на връх Мусала оставахме за минути да си отдъхнем и отивахме към източния склон, от където изгревът на слънцето най-добре се вижда. После се припичахме на слънцето приседнали и облегнали се на гръб до скалите. Престоявахме известно време, след което слизахме по вътрешната страна на склона до езерото наречено „Окото". Спирахме на горната поляна до езерото и така прекарвахме през целия ден.
към текста >>

79. 195. КЪДЕ СЕ СЪБИРАХА ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ИЗГРЕВ СЛЪНЦЕ?

Към часа 5 без четвърт излезахме зад боровата гора, където бях спрял веригата, с цел да я преместя отвъд шосето за Дървеница за претърсване другата част от гората.
41-42 и ние ги цитираме дословно от „Духовна култура", кн. 11-12,1922 г. Разпитан г. В. Митович, IV полицейски пристав, казва: „Тази заран към 4 ч. бях излезал с около 150 души стражари и войници за претърсване на Борисовата градина от безделници. Към часа 5 без четвърт излезахме зад боровата гора, където бях спрял веригата, с цел да я преместя отвъд шосето за Дървеница за претърсване другата част от гората. В това време забелязах, че из боровете започнаха да се подават хора, идващи към мене. От любопитство ги причаках. Преди обаче да ме настигнат съдържателят на тамошната бирария Танушев ми каза, че тези хора идвали всяка сутрин при изгрев слънце и се молели, като ми каза, че туй ставало под влиянието на някой си Дънов. Аз разпитах някои от хората, къде и за какво отиват. Те отначало отговаряха, че отивали на разходка.
към текста >>

80. 203. ТОДОР БЪЧВАРОВ

И това той силно го стреснало, че той останал на мястото си като вдървен.
221, N 99 - „Антиминсът". Ето защо ние тук го пропускаме, но публикуваме следващите страници от тази книжка.) Дядо поп не довършва разказа си в тая брошура. И с това прикрива той най-мистериозните факти в своя живот, но който той е доверил на верующи. Когато тайнственият свещеник предава антиминса (жертвеника) и завършва речта си към момъка станал невидим. Чак тогава младежа Константин разбрал, че неговият събеседник не е от живите, а дух. И това той силно го стреснало, че той останал на мястото си като вдървен. Незабелязан свидетел на тая сцена бил пазачът на черквата - джамия, стар благочестив турчин. Той приближил към смаяният момък, турил ръка на рамото му и му казал: „Синко, Божиите пътища са неизследими, иди си с мир! " Същият дух и в други важни моменти на живота на свещ. Константин му се явявал. В най-големият разгар на борбата между българи и гърци (гагаузи) във Варна, една вечер, младият свещеник Дъновски попаднал в засада на свои врагове - гърци, които го нападнал, за да го убият.
към текста >>

81. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

Трябва да се пазим от воденичарството, после от отсичането на дървета, от производство, от продажба на дървени въглища, после от кръчриарство - от продаване на вино.
Ние си позволяваме да правим това, което не е позволено. Сухи дърва имаме право да ги изгорим, но не и сурови. Единствените хора, които не могат да прокопсат са дървосекачите, въглищарите и рибарите. Кой рибар, който е ходил на риба е прокопсал. После кой воденичар, който е млял жито е прокопсал. Трябва да се пазим от воденичарството, после от отсичането на дървета, от производство, от продажба на дървени въглища, после от кръчриарство - от продаване на вино. Аз наричам свободен човек следния: като те калят, да не могат да те окалят, да не губиш равновесие. Като те горят да не могат да те изгорят. Някой път достатъчно е да се намериш между стотина души болни хора, за да помислиш, че си болен. Едни ти разправят за бъбреците, други ти разправят за дробовете си, за стомаха си, за краката си и пр. И ти почват да чувствуваш, че носиш тези болки.
към текста >>

82. 266. ТУРИСТИЧЕСКИЯТ НОЖ НА ЦЕКО

Тогава ние живеехме на Изгрева в дървени бараки като през зимата през тях навлизаше студ, вятър, дъжд, че и сняг и се сблъсквахме с всички несгоди и за нас думата апартамент означаваше материално благополучие.
И може би това бе външната страна на нещата така както ги възприемахме по човешки, може би той имаше и други заслуги и беше си ги заслужил с вътрешна работа и постоянство и затова му бе отредено това небесно жилище. Така го възприемахме всички останали. А колко просто го каза Учителят: „Цеко, приготвен ти е апартамент". А Цеко възкликна: „Учителю, не думай, какъв апартамент, когато аз имам барака? " След един месец Братството беше в Мърчаево и се получи вест, че Цеко е починал. Тогава ние живеехме на Изгрева в дървени бараки като през зимата през тях навлизаше студ, вятър, дъжд, че и сняг и се сблъсквахме с всички несгоди и за нас думата апартамент означаваше материално благополучие. Сега хората много бързо се сдобиват с покрив и с дом. Но тогава в онези години трябваше сам да си го направиш и ако ти го направят другите трябва да си го заплатиш, майсторлъка тогава струваше не малко пари. Построяването на дом означаваше материалния завършек на един човешки стремеж на земята. А да имаш апартамент означаваше, че си постигнал нещо повече и то в градска среда когато всички дошли селяни от провинцията трудно пробиваха и преживяваха в градската среда. А тогава малко бяха онези големи сгради където се помещаваха апартаментите.
към текста >>

83. 287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ

287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ Когато започна да се устройва Изгрева Учителят беше наредил да се закупят местата от селяните в един голям периметър - от шосето за Дървеница до Диана бад.
287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ Когато започна да се устройва Изгрева Учителят беше наредил да се закупят местата от селяните в един голям периметър - от шосето за Дървеница до Диана бад. Но какво правеха възрастните приятели, какво умуваха, но те не изпълниха това нареждане. Ние бяхме тогава млади, нас ни интересуваха други неща, а пък възрастните приятели бяха авторитети, познаваха законите на обществото и движеха всички организационни въпроси на Изгрева. А главен ковчежник беше Тодор Стоименов, който не даваше лев без знанието на Учителя. Пари можеха да се намерят, но стана така, че местата се изкупиха от външни хора, заселиха се чужди хора около нас, които впоследствие ни пречеха. Като похлупак на всичко отгоре зад салона на Изгрева се залепи една кръчма като мястото бе закупено от противниците на Учителя - свещениците, които го дадоха под наем, намериха човек, построи кръчма.
към текста >>

84. 287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ

287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ Когато започна да се устройва Изгрева Учителят беше наредил да се закупят местата от селяните в един голям периметър - от шосето за Дървеница до Диана бад.
287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ Когато започна да се устройва Изгрева Учителят беше наредил да се закупят местата от селяните в един голям периметър - от шосето за Дървеница до Диана бад. Но какво правеха възрастните приятели, какво умуваха, но те не изпълниха това нареждане. Ние бяхме тогава млади, нас ни интересуваха други неща, а пък възрастните приятели бяха авторитети, познаваха законите на обществото и движеха всички организационни въпроси на Изгрева. А главен ковчежник беше Тодор Стоименов, който не даваше лев без знанието на Учителя. Пари можеха да се намерят, но стана така, че местата се изкупиха от външни хора, заселиха се чужди хора около нас, които впоследствие ни пречеха. Като похлупак на всичко отгоре зад салона на Изгрева се залепи една кръчма като мястото бе закупено от противниците на Учителя - свещениците, които го дадоха под наем, намериха човек, построи кръчма.
към текста >>

85. 27. ПРИ ТОПОЛИТЕ

Стройни тополи като сенки на свръхземни същества вият стан край шосето - Дървенишкото шосе.
Да отидем вечерта да безпокоим Учителя, да се сбогуваме, но като Той се приготовлява е неудобно, пък и ще издадем брата. И решаваме сутринта рано да излезем 40 вън от Изгрева на шосето', от където ще мине колата, поне да Го изпратим, поне да видим колата. Така и направихме. Здрач. Само електрическите лампи трептят в далечината. Тук по шосе-то нямаше тогава осветление. Стройни тополи като сенки на свръхземни същества вият стан край шосето - Дървенишкото шосе. Ние сме застанали до тях - мънички сенчици, вдигнали сме дясна ръка и чакаме с трепет да профучи колата край нас. Дали ще ни забележат? Дали ще ни забележи Той? Няма ли да бъде недоволен от постъпката ни, а братята да се сърдят? Ние, обаче, обещахме в себе си, че ще запазим тайната.
към текста >>

86. 69. СЪБОРНИ ДНИ НА ИЗГРЕВА

Дървенишкото шосе е на страна, други пътища наблизо няма.
Ще мине тихо и незабелязано. И докато се усети властта, ние ще сме си свършили работата. Изгревът е отдалечен от града, зад гората и заобиколен с ниви - високи класили ниви от ръж, царевица, слънчоглед. Те го скриват от погледа на случайно миналия пътник. Тука никой от града тогава още не идваше на разходка. Дървенишкото шосе е на страна, други пътища наблизо няма. Необезпокоявани от никого ще си проведем събора. София е голям град. Всеки ден излизат от него и влизат стотици, хиляди хора. Няма да се забележат, няма да се почувствуват прииждащите от провинцията гости за събора. И те заприиждаха.
към текста >>

87. 75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Ние минаваме по дървен мост върху пенестите й води.
Всеки се усмихва любовно. Дирим да зърнем и Учителя и Му благодарим с поглед за тези възможности, които ни създава, да прекараме лятото в най-красивата местност на Рила, най-красивата и в България и в Балканския полуостров. Той върви метнал през рамо бинокъла си и тихичко разговаря с тези, които са край Него. От време-навреме сядаме да почиваме, за да изчакаме всички и пак тръгваме. Реката бучи и пее край нас, на места пресича пътя. Ние минаваме по дървен мост върху пенестите й води. От Говедарника нагоре пътят започва да става по-стръмен, по-тесен, по-сенчест и по-влажен. Започват да се чувствуват първите признаци на умора. Но ето бистрият, лъкатушен поток на Вада. Той е толкова бистър и примамлив, че ти се иска да се гмурнеш и окъпеш в него или да легнеш по корем и да пиеш зажаднял дълго, дълго, ненаситно. Но ние не правим нито едното, нито другото.
към текста >>

88. 76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА

Тогава още ние нямахме нашата дървена лодка.
Едно лято мина един професор - чех, със жена си. Те след като се запознаха с Учителя се установиха при нас. Направиха си палатката на брега на езерото, близо до палатката на Учителя. Те така се приобщиха към нас, че целия си престой прекараха между нас и от тук предприемаха разните си излети из Рила. Той много често разхождаше Учителя из езерото с малката си гумена лодка. Тогава още ние нямахме нашата дървена лодка. Всеки по-културен, по-буден човек щом влезеше във връзка с Учителя оставаше възхитен, и възтрогнат от Него и се разделяше със съжаление. Той не се сещаше, че не ще се раздели никога вече с Него. Така бяха попаднали между нас две чужденки-художнички - едната шведка, другата финландка. И дълго след това те кореспондираха с Учителя и с някои от нашите братя и сестри. Той помни всички добри хора, които са влизали в контакт с Него и следи за живота им.
към текста >>

89. 10. ДВЕТЕ МАСЛИНКИ

Петър Камбуров

Слизайки по витата дървена стълба надолу озовах се в готварницата на хазаите.
По същото време Братството беше наело един салон на ул. „Граф Игнатиев" - ъгъла „Раковски" на югоизточния ъгъл на площад „Славейков". Учителят редовно изнасяше там своите беседи. Аз, разбира се, бях редовен посетител на беседите. Един неделен ден към 10 часа преди обяд, пак се приготвих да отида на беседа. Слизайки по витата дървена стълба надолу озовах се в готварницата на хазаите. Трябва да кажа, че входът и изходът на моята таванска стая бе през готварницата на хазаите, оттам на двора и на пътя. В това време гледам хазайката ми сестра Котева около 2 метра висока и 1 метър широка, около 150 кг) дава нареждане на двете слугини какво меню да приготвят за обяд, понеже на обяда бил поканен г-н Дънов. Помислих си: „Значи Учителят днес ще бъде тук на обяд". Отидох, слушах беседата и веднага се върнах в таванската си стая, като почти непрекъснато гледах през счупения прозорец как ще дойде и откъде ще се зададе Учителят. И наистина, след 10-15 минути, гледам откъм „Граф Игнатиев" се зададе един изкривен файтон.
към текста >>

Съобразих, че когато престане да се чува шумът от тракането на вилици, който шум достигаше до мене по витата дървена стълба, тъкмо тогава ще настане този момент.
Всички се отправиха към къщи. „Значи наистина Учителят дойде", си казах, зарадвах се много и веднага се залових да приготвя и моя обяд. Постлах си носната кърпичка, която ми служеше и за маса и за покривка, сложих едно парче хляб и няколко маслинки и зачаках. Исках да доловя оня сюблимен момент, когато долу в голямата трапезария Учителят заедно с другите присъстващи на обяда - братя и сестри - ще произнесе молитва, та и аз да се присъединя към тяхната молитва. Но как ще доловя този момент? Съобразих, че когато престане да се чува шумът от тракането на вилици, който шум достигаше до мене по витата дървена стълба, тъкмо тогава ще настане този момент. И наистина, шумът престана. Интуитивно почувствувах, че вече е време и произнесох следната кратка молитва: „Благодаря Ти, Господи, за тази хубава храница, която Си ми дал". В този момент ме обхвана едно необикновено преживяване! Голяма радост изпълни душата ми, гърдите ми се разшириха едва ли не до спукване, аз заплаках! Заплаках от радост, от умиление!
към текста >>

90. 27. ПОДУТИЯТ КРАК И ОТКУПА

Петър Камбуров

Пропуснах да кажа, че с една част от парите, които донесохме от Стара Загора, купихме една къща - стара, с дървени стени, на най-високото място в селото, с равен хубав двор и около два декара градина, от която произвеждахме най-доброкачествени и вкусни картофи и рози.
Аз отидох при сестра Аня Тодорова, която ми даде 500 лева и по този начин откупих и освободих катърите. Сега разбрах защо Учителят не ме допусна да отида на Мусала. През септември се завърнахме обратно в Арбанаси. Дойдоха си и родителите ми. Животът на семейството ни отново се нормализира, но не на комунални начала. Пропуснах да кажа, че с една част от парите, които донесохме от Стара Загора, купихме една къща - стара, с дървени стени, на най-високото място в селото, с равен хубав двор и около два декара градина, от която произвеждахме най-доброкачествени и вкусни картофи и рози.
към текста >>

91. 33. ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ И СЪДЕЙСТВИЕ

Петър Камбуров

РОДОВЕТЕ СЛИЗАТ И ВЪЗЛИЗАТ ЧРЕЗ ВНУЦИТЕ СИ.

Живеехме в дървени бараки.
Учителят посочил мене и още двама от Изгрева. Отидох в София. Учителят ми каза, че за мен ще бъде много добре там в Рила планина и ми даде 500 лева за пътни. Отпътувах. Работата ми беше надзирател в сечището, контрольор върху обработването на трупите високо горе в планината.. Наистина, след един месец аз бях вече доста добре. Здравето ми чувствително се подобри. Живеехме в дървени бараки. Сутрин излизахме. Цял ден прекарвахме в планината и вечер се връщахме. Колибарят ни посрещаше с вкусно сготвен боб - такъв боб само там, на Рила може да се приготви и яде.
към текста >>

92. 1. ЦАНКА ЕКИМОВА

Изработил е гаванки от дърво, това е дървен съд с похлупак, в който се носи храна по път като сирене, кашкавал, лютеница.
брат ми Борис, каза: „Желанието на майката е решение на Бога" и го оставиха. Това вричане да служи на Бога по-късно се реализира, когато той влезе в Школата на Учителя през 1920 г. Дядо ми Дойно, баща на моят баща Никола, когото не помня е свирел на цигулка и през зимните месеци е участвувал в селските веселби - сватби, кръщенета, събори. По този начин е обикалял селата и е бил известен във всички околни села. През летните месеци е работил на ръчно направен струг, движещ се от вода минаваща по водни улеи и въртящи перките на колело. Изработил е гаванки от дърво, това е дървен съд с похлупак, в който се носи храна по път като сирене, кашкавал, лютеница. Удобна съдина, не се чупи, затваря храната добре и е удобна за път и за полето. Този струг е бил построен на козята река, в обятията на връх Милуша, много поетично място с красиви вирчета, където подскачаха пъстърви и раци, криещи се под скалите. Били са непокътнати места, рядко тук се е качвал човешки крак. По-късно, когато с татко минавахме по долината на Козя река, при нашите излети в Балкана всякога се отбивахме на това място, където е бил струга на дядо ми Дойно. Когато татко ми Никола е бил на пет години, майка му Цанка го е качвала на кончето, слагала дисагите с храна за баща ми в няколко гаванки, потупвала с ръка врата на кончето и казвала на малкия си син: „Дръж се здраво за кончето, то ще те заведе при татко ти до рекичката, където е работата му със струга".
към текста >>

93. 20. НА РАБОТА В АДА И КОНЦЕРТ ЗА ИЗБРАНИТЕ

Легнах и изведнъж ме нападнаха дървеници и не можах да спя и цяла нощ трепех дървеници под светлината на лоена свещ.
Отдъхнах си, защото това все пак бе едно прилично разрешение на въпроса. От единия рожден брат ме гонеха, но при другия рожден брат ме качваха на тавана. Това бе голям успех за мене. Качих се там и легнах на едно постлано одеало на един миндер с дъски. Нямаше нито дюшек, нито завивки. Легнах и изведнъж ме нападнаха дървеници и не можах да спя и цяла нощ трепех дървеници под светлината на лоена свещ. Тук на този таван водех сражение с адовите сили на преизподнята цяла нощ до сутринта. Сутринта изметох една лопатка дървеници - избити неприятели от сражението. Та така освен със змея, който влизаше в разни човеци, аз водих сражение и със змея, който бе наел като войници онези дървеници на братовия ми таван. Ето, това е да се отървеш от трън, та да се закачиш на глог, че е по-висок. За пръв път и за последен път излизаме на един концерт в София.
към текста >>

Сутринта изметох една лопатка дървеници - избити неприятели от сражението.
Това бе голям успех за мене. Качих се там и легнах на едно постлано одеало на един миндер с дъски. Нямаше нито дюшек, нито завивки. Легнах и изведнъж ме нападнаха дървеници и не можах да спя и цяла нощ трепех дървеници под светлината на лоена свещ. Тук на този таван водех сражение с адовите сили на преизподнята цяла нощ до сутринта. Сутринта изметох една лопатка дървеници - избити неприятели от сражението. Та така освен със змея, който влизаше в разни човеци, аз водих сражение и със змея, който бе наел като войници онези дървеници на братовия ми таван. Ето, това е да се отървеш от трън, та да се закачиш на глог, че е по-висок. За пръв път и за последен път излизаме на един концерт в София. Брат ми Борис беше взел три билета и ми предложи да дойда в зала „България", за да чуя знаменитият цигулар-музикант Чомпи. Аз се съгласих, макар че умувах и се колебаех, защото бях отседнала да пренощувам на друго място на Изгрева и не желаех да имам повече неприятности с Мария.
към текста >>

Та така освен със змея, който влизаше в разни човеци, аз водих сражение и със змея, който бе наел като войници онези дървеници на братовия ми таван.
Качих се там и легнах на едно постлано одеало на един миндер с дъски. Нямаше нито дюшек, нито завивки. Легнах и изведнъж ме нападнаха дървеници и не можах да спя и цяла нощ трепех дървеници под светлината на лоена свещ. Тук на този таван водех сражение с адовите сили на преизподнята цяла нощ до сутринта. Сутринта изметох една лопатка дървеници - избити неприятели от сражението. Та така освен със змея, който влизаше в разни човеци, аз водих сражение и със змея, който бе наел като войници онези дървеници на братовия ми таван. Ето, това е да се отървеш от трън, та да се закачиш на глог, че е по-висок. За пръв път и за последен път излизаме на един концерт в София. Брат ми Борис беше взел три билета и ми предложи да дойда в зала „България", за да чуя знаменитият цигулар-музикант Чомпи. Аз се съгласих, макар че умувах и се колебаех, защото бях отседнала да пренощувам на друго място на Изгрева и не желаех да имам повече неприятности с Мария. Срещнахме се тримата пред входа на залата.
към текста >>

94. 28. ТЕЛЕСКОПЪТ НА ИЗГРЕВА И ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ

Учителят ни огледа, усмихна се и с леки стъпки се качи по дървената стълбичка към своята стая.
28. ТЕЛЕСКОПЪТ НА ИЗГРЕВА И ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ Бях пристигнала на Изгрева за един Петровден. Братският празник бе преминал преди няколко дни и гостите от провинцията още гостуваха на Изгрева. Обикновено вечер се събирахме на малка групичка приятели пред стаичката на Учителя. Времето бе топло, приятно, небе осеяно със звезди и звездният балдахин блестеше в своето най-чисто излъчване. Учителят бе дошъл при нас и някои споделиха пред него за чудният изглед на звездното небе. Учителят ни огледа, усмихна се и с леки стъпки се качи по дървената стълбичка към своята стая. Донесе след това един телескоп. Имаше на Изгрева два телескопа. Единият бе с една голяма леща, а другият бе с две по-малки лещи. Учителят насочи телескопа и ни показваше много чудни неща. Ние се нареждахме един след друг, а Учителят стоеше до окуляра, показваше ни и ни обясняваше като отговаряше и на нашите въпроси.
към текста >>

95. 34. НЕОБИКНОВЕНИ СРЕЩИ НА МУСАЛА

Първият бивак правехме до първото езеро до старата хижа, която бе дървена.
34. НЕОБИКНОВЕНИ СРЕЩИ НА МУСАЛА Години наред ходехме с големи групи с Учителя на връх Мусала. Пътувахме с камиони до Чам курия и от там пеша през Царска Бистрица до хижата на Мусала. Багажът ни се изкачваше с коне. Повечето нямаха пари и си носеха багажа и храната на гърба. Първият бивак правехме до първото езеро до старата хижа, която бе дървена. Престоявахме един, два дни и след това отивахме към самия връх. При едно такова изкачване отсядахме на терасата при вътрешното езеро, което е под връх Чадър тепе. Направихме от клекове ограда, за да се пазим от вятъра. Накладохме голям огън, нали имаше клекове и насядахме около него да се топлим. Чайниците за гореща вода завряха.
към текста >>

Преди да излезнем сутринта на върха, отсядахме при второто езеро до малката дървена хижа.
Разбрах, че Учителят споменава за онези три същества, които аз бях видяла с дългите пелерини и големите шапки. Тук на Мусала нямаше мъгли, бе слънчево и тихо.А какъв изглед имаше наоколо! Приказна и неземна красота! Дух и Битие се сляха в едно чрез Словото на Учителя. Друг път, след известно време отново отидохме на Мусала с малка групичка приятели с Учителя. Преди да излезнем сутринта на върха, отсядахме при второто езеро до малката дървена хижа. Аз се унесох в размишление и в този момент планината оживя. От големите каменни блокове заизлизаха същества в етерни тела, полупрозрачни в странни, старинни носии от различни епохи и култури: египетска, персийска, сирийска, старогръцка и пр. С тържествени и златни накити от съответните епохи. Тогава чух много ясен глас, който ми каза: „Това са водачите от тези епохи и култури, които не са си разрешили правилно задачите като водачи и тези скални блокове са техните затвори". Беше изумително преживяване, защото само преди да тръгнем от Изгрева за Мусала, когато бях при Учителя, защото след всяко пристигане от Габрово имах среща с Него, Той ми каза: „Време е вече, когато планината ще ви разкрие съдържанието си".
към текста >>

96. 44. РАЗВРЪЗКИ И ЧОВЕШКИ СЪДБИ

А дървената барака на Изгрева на брат ми Борис, в която изживях толкова страдания след като снаха ми Мария се обяви господарка там, накрая изгоря от едно малко котлонче, забравено да бъде изключено, в една съдбовна нощ през 1975 година.
Един от милиционерите видя пианото и попита какво е това? Аз отворих капака и изсвирих и изпях една популярна руска песен, която комунистите много обичаха: „По дивите степи Байкалски", Те останаха изумени, че от пианото и от мен може да излезе такава песен. Гледаха мен, поглеждаха пианото, оглеждаха чувалите и накрая казаха: „Чувалите с книгите взимаме, защото изпълняваме заповед, но пианото оставяме, за да свириш тази песен". И го оставиха. А можеха да го вземат. А дървената барака на Изгрева на брат ми Борис, в която изживях толкова страдания след като снаха ми Мария се обяви господарка там, накрая изгоря от едно малко котлонче, забравено да бъде изключено, в една съдбовна нощ през 1975 година. Развръзки и съдби човешки. Дочакахме ги. И ги преживяхме. Записал: Вергилий Кръстев -1972 - 1976 г.
към текста >>

97. КРУМ ВЪЖАРОВ (3.IV.1908 - 2.III.1991 г.) 1. КЪДЕ И КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ШКОЛА

Крум Въжаров

Начертавахме един кръг, написвахме буквите от българската азбука върху една дървена табла и тогава двамата хващахме с дясната си ръка един молив и молива се движеше по посока на различните букви и така се изписваха думите и онова, което трябваше да ни кажат духовете.
А сега идва и третото направление. Гимназията завърших в III мъжка гимназия. Един съученик ме покани на гости, та неговата сестра, на този мой приятел заедно с други още устройваха спиритически сеанси. Това много ме заинтересова и тогава реших заедно с моят приятел Славчо Печеников сами да правим сеанси. А как ставаше това? Начертавахме един кръг, написвахме буквите от българската азбука върху една дървена табла и тогава двамата хващахме с дясната си ръка един молив и молива се движеше по посока на различните букви и така се изписваха думите и онова, което трябваше да ни кажат духовете. Разбира се, че първо ние правехме молитви и викахме духовете по специален начин. Те идваха и ние усещахме как някаква сила движи двете ни ръце заедно с молива, който бяхме здраво хванали. Идваха различни духове и ни даваха различни наставления какво да извършим и ние го правехме. Постепенно разбрахме, че тези духове започнаха да ни разиграват и да ни лъжат. А ние всичко проверявахме и като виждахме, че почнаха да ни лъжат казвахме формулата: „В името на Господа кажи истината!
към текста >>

98. 5. ОПОЖАРЕНАТА ХИЖА

Крум Въжаров

Аз отговарях по дървената част на заслона, А Гради, който беше зидар иззида със суха зидария заслона.
Учителят оглежда камъка, а ние само се чудим какво ли ще стане с този камък. Учителят взе едно дърво и с него показа, че този камък трябва да се повдигне и премести. Разбрахме, че на това място трябва да се направи нещо като заслон. Аз събрах младежите и слезнахме на първото езеро, където имаше изгоряла гора. Там имаше отделни борове и ние ги отсякохме и с голям труд ги извлякохме горе на билото. Аз отговарях по дървената част на заслона, А Гради, който беше зидар иззида със суха зидария заслона. С тези дървета направихме покрива, а за да го покрием ходихме на екскурзия на Шестото езеро и оттам всеки донесе по една плоча. И така се получи тоя прекрасен заслон, който можеше да ни потули. По-късно там разположихме кухнята. Така Учителят реализира нашата идея, но по друг начин. Когато започна да се строи заслона, Учителят отначало нищо не каза.
към текста >>

99. 7. ЦЕНТЪРЪТ НА НАДЕЖДАТА У ЧОВЕКА

Крум Въжаров

С тези пари направих паваж от Дървенишкото шосе до Изгрева.
Значи, това бях аз. Вървя с парите, а беше съборен ден. Минах покрай пазаря на Римската стена и от един селянин му закупих цялата кола с дини за събора. И той с конската си каруца ги закара горе на Изгрева. Всички ядоха, облизваха се и си припомняха думите на Учителя, че тези думи бяха не само храна за душата, но и станаха причина да се закупят тези дини и да си правят гощавка с тях. С тези пари направих паваж от Дървенишкото шосе до Изгрева. Вложих идея в този паваж, чрез този път целият свят да дойде до Учителя на Изгрева. Това се реализира. Днес всички посолства са горе на Изгрева. Значи целият свят дойде на Изгрева, макар че всички плачехме, когато се разруши Салона и Изгрева и построиха там легации. Имахме ипотека върху къщата в Павлово.
към текста >>

100. 5. РУПИТЕ

Станка Иванова Тотева