Търсене в текстове за 'Дървен'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 111 резултата в 76 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Великден „...и най-благородното растение трябва да преобърне своите дървени неподвижни клетки в месо и нерви, за да може да чувствува и се движи, както чувствуват и се движат животните".
Там звучи песента на звездите, гласът на числата и хармонията на сферите". Хермес „Това, което е създадено от Него е част от Него". Сведенборг „И както въздухът, който преминава през дупките на флейтата се различава само според тоновете, които произвежда, тъй също и природата на Великия Дух е една, макар че формите, под които се проявява, са различни". Емерсон „...Човек не е направен от един вид атоми и йони, но във всички атоми, които го съставляват, има градации". Старият Книжник „Един кристал, един диамант трябва да стане жива клетка, за да може да се развие като растение". Великден „...и най-благородното растение трябва да преобърне своите дървени неподвижни клетки в месо и нерви, за да може да чувствува и се движи, както чувствуват и се движат животните". Великден „Човек първоначално не е бил грамаден, а микроскопичен, но при известни условия се е развил и станал човек". „Сила и живот" 142 стр. Животът представлява такава сложна картина, че всеки наблюдател предпоставяйки една хипотеза за него, винаги е намирал и ще намира достатъчно доводи да я защити. Ето защо, животът е бил разбиран тъй различно в миналото, пък и до наши дни. Философите имат особено схващане за него, химиците го търсят в елементите на материята, физиците в силите, биолозите в живата молекула, черквата в небесата и пр.
към текста >>

Ако се счука ситно и се смеси с гъсто дървено масло и се постави капка от сместа във вода, то капката почва да се движи като амеба – оживява.
От друга страна знае се, че клетката при делението си дава само клетки от рода на майчината клетка. Аналогията показа, че подобно явление се намира и у „мъртвата" материя. Напр. ако в разтвор от сяра поставим пирамидни кристалчета пак от сяра, цялата разтворена маса изкристализира изключително в пирамиди; ако поставим пък призми – изкристализира изключително в призми. Нисшите едноклетъчни организми имат едно особено движение (чрез псевдоподи, лъжекрачка), наречено амебовидно движение. Опитите на Bütschli показаха, че и в мъртвата материя може се намери аналогично явление. Ако се счука ситно и се смеси с гъсто дървено масло и се постави капка от сместа във вода, то капката почва да се движи като амеба – оживява. Даже храненето успяха да наподобят. Взеха хлороформена капка във вода (тя наподобява амебата) и я поставиха в контакт с едно стъклено влакно, намазано с шелак. Веднага влакното се поема по същия начин от капката, както амебата поема храната си и когато шелакът се разтвори в хлороформа, оголеното стъклено влакно бива изхвърлено по същия начин, както една амеба изхвърля целулозната покривка на погълнатото и изсмукано водорасло. Има още много аналогии, които подриват рязката граница между жива и мъртва материя. И така се анализираха основните елементи на живота,, като се започна от чистата енергия и се мина през йонното състояние на материята, после през атомите, молекулите, докато се стигна до организмите – най-нисшата форма на които се явява клетката.
към текста >>

2. Списанието PDF Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Човекът се ражда, живее, гледа заобикалящата го действителност, формира свои мирогледи, прилага свои принципи, изживява възторга и разочарованията на своето време и после изчезва – забиват дървен кръст над оная купчина земя, под която заравят тялото му.
Всяка сутрин слънцето изгрява на изток, минава по своя начертан път и вечер догарят на запад сетните зари на изминалия вече ден. След него в стройни, величествени шествия звездите прекосяват небето и когато сетните съзвездия се спускат на запад към своя залез, тогава далече на изтока пак се разкрехва зората – вестителка на великото светило. Вечно движение!... Навред по вселената, по земята, до най-мъничката твар, владее оня устрем, който се поражда от живота и всеки в даден момент догонва онова, което денят му носи онова, което му вещае смисъл, радост. По тия изопнати линии на устрема, що личат като печат върху лицата на всички, тоя набег към незнайно никакво блаженство, са единствените, по които се отличават днес живите от мъртвите. Човекът се ражда, живее, гледа заобикалящата го действителност, формира свои мирогледи, прилага свои принципи, изживява възторга и разочарованията на своето време и после изчезва – забиват дървен кръст над оная купчина земя, под която заравят тялото му. Умира – казват хората. Какво стана с неговите желания, неговата мисъл, с онова сърце, което можеше да трепти при вида на една блестяща зеница? Какво стана с оня ум, който до тънкост владееше земните познания, къде е мощта на оная ръка, който държеше скиптър на власт и под чийто замах лягаха хиляди роби в трепетен страх? Къде оня. Който строеше храмове, що зеят днес като тъмни уста – неми свидетели за някогашна култура и прогрес?
към текста >>

За всички има дървен кръст и купчина земя.
Бълват огнен дъжд гърлата на страшните машини на смъртта. Големи умове, гении прислужват на нейния студен замах, като че тя тях ще пощади за тая дан!... Тихо плаче някъде жена и търси сили в своята слаба гръд да отмъсти, но няма нищо, освен една въздишка, която се разлива като отрова из мрачните кътове на нейната хижа. Борецът за някакви правдини лети на крилете на своя устрем и дири в своето дело крайният ответ на всеки смисъл и в шеметния свой набег, той нищо не подбира и кървави са следите на неговата нога. Всички те отминават. За всички има дървен кръст и купчина земя. И за мъстителя, и неговата жертва, и за оскърблението, и за тежката разплата. Златото натежава на основата на оня, що е стъпил върху нея, рухва с трясък надолу и свободните черни хора залитат, за да станат изново роби. Камбанен звън известява във влажния въздух нещо, а червеите – работници на черната земя очакват своя дар. Големият, силният, превърнат на ням труп с глух грохот ляга там, обилно да ги нахрани със своята плът. Жезълът на властелина преминава през хиляди ръце, а те изминалите, лежат в каменните саркофази ред до ред при своите деди.
към текста >>

3. Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ново-хебридците и много други папуаси правят дървени „гонии", нашарени с резби, изразяващи разни чудовища, окачат ги сред селото и когато блъскат тия дървета, те издават гръмлив глас, който се чува много далеч.
Забележително е едно особено явление: песните почти на всички диваци, от всички континенти са минорни, нещо, което намираме и в народните песни на много цивилизовани страни. Даже хороводните им песни са в минорна гама. От друга страна, тия макар и много некултурни диваци имат верност на тона, точност на размера и на такта. Австралийците нямат никакви инструменти, нито даже всеобщо приетия между диваците тъпан „там-там". Но все пак, жените импровизират тоя инструмент, като пляскат с дланите по кожените си дрехи, които добре се обтягат между бедрата. Ново-хебридците и много други папуаси правят дървени „гонии", нашарени с резби, изразяващи разни чудовища, окачат ги сред селото и когато блъскат тия дървета, те издават гръмлив глас, който се чува много далеч. Тези и новокаледонските папуаси употребяват и духов инструмент, именно флейта само с два отвора на двата края. Новокаледонците имат и „оркестър" съставен от следните инструменти; бамбукови тояги, с които удрят под такт клони от обелена палма, листо поставено в устата, „там-там" и пр. Такива са първобитните музикални прояви и у диваците. Тая инструментална музика, за която стана вече дума, се намира в едно или друго видоизменение във всички негри. Особено там се срещат тъпанът и флейта.
към текста >>

Застъпват се вече примитивни музикални инструменти, като тъпан, гонии, дървени пищялки и флейти.
Играят под звуковете на „там-там", които докарват играчите до същинско хореографическо изстъпление. У африканците тия нощни игри се извършват обикновено при лунна светлина. Племето Ниам-ниам в Африка изпада в истински екстази от своите монотонни песни. У някои (Бонгите) музиката е свещена и инструментите също. Музикалната проява у жълтата раса се явява в една по висша форма. Застъпват се вече примитивни музикални инструменти, като тъпан, гонии, дървени пищялки и флейти. Повече от тия инструменти служат просто за изразяване на такта. Пеенето е също силно застъпено. Особено в някои острови населението прекарва по цепи дни в пеeне и музика. Дивото местно население на Южна Америка е също силно музикално. Разказват, че червенокожите пленници особено много пеят.
към текста >>

4. ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Дървените инструменти, като кларнета, флейтата и др., не оказват никакво особено действие.
Така напр. пианото, цигулката, виолончелото и контрабасът помагат за никненето и запазването на косата. И като примери за горното твърдение се сочат Лист, Рубенщайн, Талберг, Паганини, Падаревски, Сарасати, които са имали хубави коси. Напротив, металическите инструменти разрушават за 5-6 години и най-разкошната коса. Особено тромбонът е един безпогрешен разрушител. Дървените инструменти, като кларнета, флейтата и др., не оказват никакво особено действие. Запазването на косата се счита възможно до 50-52 годишна възраст. По отношение общото влияние на музиката върху здравето може да се каже твърде много. Върху този въпрос, от окултна гледна точка, две мнения няма: музиката се счита едно от най-мощните терапевтични средства. Разбира се, че тя съвсем не може да лекува всички болести, но има болести, които с голяма сигурност тя може да изцери или най-малкото да облекчи страданието на даден болен. Още на времето си Омир е разказал за синовете на Автоликуса, които със своите песни намалили страданията на Одисея от ухапването на глигана и излекували раната, по следите на която един ден трябвало да го познаят.
към текста >>

5. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Журито при това е получило предложение от практиците да се направят следните опити: 1.Да се познае какъв метал е скрит в дървена или картонена кутия.2.Да познаят две монети турени една върху друга, какви са и коя е отдолу, коя – отгоре.
Поканени при един кладенец, който е копан 9 метра, без да има вода, когато друг недалеч е дал само 5½ м. вода, всички поотделно заведени са показали, че водата се намира на северозапад от копаното място, като са означили и приблизителната дълбочина. Повикан един от тях отделно, посочва къде минава главният водопровод, указва кога тече и кога спира водата в него и количеството на самата вода. Различието във време от една минута между спирането и тръгването водата според протокола на комисията се оказва разлика между официалния хронометър и часовника на комисията. Тия резултати съобщени разбира се веднага от пресата са учудили публиката. Журито при това е получило предложение от практиците да се направят следните опити: 1.Да се познае какъв метал е скрит в дървена или картонена кутия.2.Да познаят две монети турени една върху друга, какви са и коя е отдолу, коя – отгоре. 3.Същото, ако тези монети се турят на края на една сто метра дълга тел, когато монетите са на единия край, а изследвача – на другия. 4.Същият опит, когато монетите са далеч 30 см. от края на тая тел. 5.Да се разпознаят монетите и тяхното взаимно положение, турени на края на телта и далеч от нея 30 см., вътре в кутията. 6. Да се тури в две еднакви чаши вода и в едната да се тури сол, след това да се захлупят с пликове да се не виждат.
към текста >>

6. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Константин дървена и голяма колкото четвъртина от голям печатен лист хартия, с дръжка отдолу и обнизана със сребърни синджири и ризни бабки.
Кости става при заход на слънцето, срещу „Костадиновден". „Когато огънят захване да прегаря, пише Славейков, има нарочно настанени люде, които с дълги прътове разриват и разстилат жаравата що се е негоряла. В това време ще видиш, че измежду тия що са насядали наоколо, някой като стои така, захваща да подвиква ху-ху-ху и то е белег, че го прихваща св. Костадин. Като доземат това тъпанарите, отиват към него да думкат; той захваща най-напред да се съблича и ху-ху-ка. Една бабичка ще дойде при него с ручка тамян да кади около него, и като се съблече тъй да остане само по риза и бели гащи, бабичката му подава една икона св. Константин дървена и голяма колкото четвъртина от голям печатен лист хартия, с дръжка отдолу и обнизана със сребърни синджири и ризни бабки. „Като вземе иконата, прихванатий става като луд, захваща да се клати насам натам и да се полюлява на дясно и наляво, подскача и играе без такт. Подир такова едно кратко предисловие, при думкането на тъпаните, нагазя в разстланата жарава, кръстосва натам насам, тропащ и подскачащ, после излязва от жаравата и ходи тук там, та обикаля повън, като се клати, полюлява и играе пак както по-напред, а бабичката го следи с ручката и най-после или се връща пак в жаравата, та я кръстосва веднъж, дваж, или си отива право у дома си, като предава иконата на бабичката". Според Славейков, някога играят в огъня по 10 и повече души между които повече жени и то най-вече моми. Обикновено газенето в жаравата трае от 10 до 15 минути." Когато вече жаравата захваща да загасва, тогава се разотиват по къщята си, дето на сутринта през целия ден ядат, пият и лежат, а вечерта при захождането на слънцето, пак наклаждат такъв огън на мегдана и тогава пак или същите или други някои ги прихваща, та влязват в жаравата със същите обрядности. Това е следвало някога седем нощи наред и така се е свършвал сборът им".
към текста >>

7. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

В околността на Делхи, арабския пътешественик Ибн Батута (XIV в) видял неколцина факири да танцуват и да се валят в огън от дървени въглища (жарава).
Но за учудване, един шотландски инженер минал през огъня без повреда. В Индия през летния слънчев проврат т.н. Тапасви, също играят в огън, като предварително дълго постят, водят чист живот и спят 17 дни на гола земя. Описани са също такива игри на сектата Сойврастас в 1913 г. при Мадрас пред очите на много английски чиновници и други европейци. В околността на Делхи, арабския пътешественик Ибн Батута (XIV в) видял неколцина факири да танцуват и да се валят в огън от дървени въглища (жарава). На о. Фиджи веднъж в годината населението пече на разгорещени камъни корените на едно растение съдържащо захар и по тоя случай членовете на избрания род Tui Nkualita или Na Jvalankata ходят по разгорещените камъни, чиято температура европейците са измерили, че достига до 212С без по ходилата им да остане и най-малката следа. Обикновено играели 15 души. Техния водител „високо интелигентният Иоанатан" дава следните обяснения: „Аз мога това, казва той, но не зная как става то" и уверявал, че не изпитвал ни жега, ни някое друго чувство. На о.
към текста >>

8. Окултна педагогика - В. В. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Слагат смес от дървено масло и калиев карбонат във вода и наблюдават амебовидни движения – опитът на Бючли – и от това искат да извадят заключение, че движението на нисшите животни не се дължи на съзнанието, а е чисто механичен процес.
От друга страна, физиологията достатъчно напредна, за да изтъкне известна връзка между мозъка и душевния живот. И се опитаха да обяснят както жизнените явления, така и душевния живот по материалистичен начин като резултат от физикохимичните сили и явления. Помислиха, че жизнените явления и душевния живот, животът и съзнанието в края на краищата се свеждат към физикохимически сили, че са плод на механични процеси, После Квинке, Бючли, Румблер и др. чрез смесване на неорганически съединения получиха нещо, което наподобява на животните първаци по форма и движения. И даже някои отидоха дотам да твърдят, че животът на нисшите животни може да се обясни чисто механически, без участието на съзнанието: изпущането на лъжекрачка, приемане на храна и пр. Слагат смес от дървено масло и калиев карбонат във вода и наблюдават амебовидни движения – опитът на Бючли – и от това искат да извадят заключение, че движението на нисшите животни не се дължи на съзнанието, а е чисто механичен процес. С примери може да се докаже, че движенията на нисшите животни не са механизъм, а плод на съзнанието. Ще взема един пример, дето животното реагира различно при различни случаи (Виж „La naissance de l'intelligence" от D-r Georges Bohn, 1917.) Branchellion е паразитна пиявица, която е крайно чувствителна към различието в осветлението. Обаче, на едно и също осветление тя не отговаря по един и същ начин. Да кажем, че животното е закрепено върху стъкло със задната си вендуза. Когато мине сянка над главата на животното, пиявицата веднага си изправя цялото тяло отвесно, защото може да се случи сянката да се дължи на минаването на някоя риба, в която паразитствува пиявицата.
към текста >>

9. ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Бючли чрез поставяне на добре разтрита смес от поташ и дървено масло в глицерин сполучи да добие нещо, което наподобява на мехурчестото устройство на протоплазмата у някои организми.
Все по-нагледна ставаше зависимостта на душевния живот от физико-химичните сили. По отношение на зависимостта между душевния живот и нервната система се явиха няколко предположения: или душевният живот е плод от особена комбинация и движение на материалните частици в мозъка или пък изобщо мисленето е свойство на материята. Но какъвто и отговор да се дадеше на този въпрос, повечето бяха единодушни, че без материална основа няма душевен живот. Нещо повече: сполучиха да добият по изкуствен начин чрез неорганични вещества явления, които да наподобяват жизнените явления у нисшите организми: Квинке в 1888 г. постави капка масло в сода: капката почнала да образува лъжекрачка, както едноклетъчните животни. Бючли чрез поставяне на добре разтрита смес от поташ и дървено масло в глицерин сполучи да добие нещо, което наподобява на мехурчестото устройство на протоплазмата у някои организми. Траубе чрез поставяне на капка жълта кръвна сол в разтвор от меден сулфат получил фигури подобни на клетки. Xерер сполучил също така изкуствено да възпроизведе разни видове клетки: мускулни, нервни, епителни, после амеби, инфузории, даже медузи. Ледюк получил по този начин изкуствени многоъгълни клетки с преградни ципи и с ядки: той ги получил като поставил върху желатин капки от разтвор на жълта кръвна сол. Той чрез смесване на разни вещества е сполучил да възпроизведе и посредственото клетъчно деление (кариокинезис). Кариокинетична фигура е добил и Лизеганг чрез желатин, калиев бромид и сребърен нитрат.
към текста >>

Никой сериозно не може да сравни жизнените процеси напр., с процесите, които стават, като смесим калиев карбонат, дървено масло и глицерин.
Румблер е сполучил да възпроизведе поглъщане на храна от амебата. Но колко са далеч всички тези явления от жизнените! Приликата е само външна, привидна. Разбира се, с това са съгласни и повечето от самите експериментатори и повечето биолози. Би било наивно да се търси някаква по-дълбока прилика между жизнените процеси, макар и у едноклетъчните и тези изкуствени явления. Никой сериозно не може да сравни жизнените процеси напр., с процесите, които стават, като смесим калиев карбонат, дървено масло и глицерин. Какво е становището на окултизма спрямо Кант-Лапласовата теория? Окултизмът от най-древно време притежава знания за произхода и развитието на слънчевите системи, и то въз основа на едно по-дълбоко изследване. Четете, например, древните индуски книги и вие там ще срещнете подробно идеите за еволюцията; ще срещнете идеята не само за развитието на днешната слънчева система, но и за нейните последователни превъплъщения. Значи, окултизмът говори за историята на слънчевата система и преди нейното сегашно образуване. Но не само това.
към текста >>

10. ДРАГОЦЕННИЯТ КАМЪК - GEORG NORDMANN Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Къщите им бяха една до друга и по стария обичай се свързваха с малка дървена вратичка с ръждясала брава, която страшно скърцаше при отваряне; затова и тя винаги стоеше отворена.
НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ Бен Яаков и Бен Йосеф бяха приятели от детинство. Цяла върволица от спомени свързваха живота на двамата. Къщите им бяха една до друга и по стария обичай се свързваха с малка дървена вратичка с ръждясала брава, която страшно скърцаше при отваряне; затова и тя винаги стоеше отворена. Свободно децата, пък и възрастните, минаваха през нея: било за игра, било когато в кухнята на едните или другите липсваше нещо. Особено ценна беше тя, когато малките играеха на криеница. Тогава и двата двора се пълнеха с деца, чиито луди викове смущаваха покоя на стария Йосеф, който прекарваше голяма част от времето наведен над свещената книга. Най-големите деца на двете семейства бяха неразделни другари. Тяхната вярна дружба беше гордостта на родителите.
към текста >>

Нима не помниш малкия Арон, нима не помниш старите къщи, които се свързваха с дървена вратичка с ръждясала брава, която страшно скърцаше при отваряне и ние я оставяхме отворена, за да можем свободно да се гоним?
Щом като аз съм Бен Иосеф, а ти Бен Яаков, то значи, че ние сега трябва да се прегърнем и целунем и да се радваме, че се виждаме след толкова дълга раздала. – Слушай, не зная, кой си и как се казваш и не искам да зная. Кажи ми по-скоро, какво искаш и си отивай! Гръм ако беше паднал, Бен Йосеф не би се уплашил толкова. Не вярвеше или не искаше да вярва във всичко това и каза по-отчаяно: – Бен Яаков, нима ти не ме познаваш? Нима не помниш малкия Арон, нима не помниш старите къщи, които се свързваха с дървена вратичка с ръждясала брава, която страшно скърцаше при отваряне и ние я оставяхме отворена, за да можем свободно да се гоним? През нея ти идеше сутрин да четем със стария тефилата, а вечер аз ходех у вас за шемаха. От вашата къща ние гледахме целия небесен свод, та тогава ние се заклевахме, че никога не ще се забравим и че нашите съдбини за вечни дни ще бъдат споени. О нима ти това не помниш? Разнежи се Бен Йосеф, миналото беше светъл и чуден свят, пълен с красота и радост, настоящето – борба,. а бъдещето – пълно със светли надежди.
към текста >>

11. ЖИВОТЪТ КАТО ИЗКУСТВО - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Не се ли приеме разумността в цялата природа, всякаква друга философия може с право да се счита за „дървена философия”.
Знанието ползува човека дотолкова, доколкото може да го убеди, че той е разумен по същество. Разумността е вложена в човека като семе, което чака благоприятни условия за своето развитие. Докато човек не се убеди в своята разумност, че може чрез нея да направи всичко, той не може да разбере разумността на Природата. Щом възприеме и раз-бере нейната разумност, той ще я види и навсякъде: в минералите, в растенията и животните. Иначе, не е възможно да разбере човек, как ябълчената семка може да даде такива плодове, каквито и най-ученият химик не може да създаде в своята лаборатория. Не се ли приеме разумността в цялата природа, всякаква друга философия може с право да се счита за „дървена философия”. Логика, правилни разсъждения се изискват от съвременните хора. Каква логика, какъв практичен смисъл и каква реална, а не само въображаема полза има от убеждението, че с обесването, със затварянето на престъпниците, светът щял да се оправи? Днес престъпниците се бесят, затварят, но светът ни най-малко не се е оправил. Не е ли по-добре и по-полезно тогава, всички престъпници от целия свят да се заселят по ненаселените острови и там, с мотика и рала в ръце да работят, за да изправят своя живот? Друго нещо, към което хората на земята се стремят е богат-ството.
към текста >>

12. ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Дървеница (колко лошо име!) изкачваме баира – то е цяла планина, обрасла с борова гора на изток от София.
Ние се също движим по това време из града, ала ние излизаме из него – вървим на изток. Мнозина могат и нас да сметнат за едни от „закъснелите”, но нашият поглед е бодър и свежест се излъчва от цялото ни лице. Нашият път в живота върви в противна посока на този на „хората на нощта”. — Пътят ни върви със светлия път на слънцето. По шосето за с. Дървеница (колко лошо име!) изкачваме баира – то е цяла планина, обрасла с борова гора на изток от София. Всред дърветата се вижда на изток утринната руменина на небето. Славеите пеят непрестанно, без дъх, безспир. Ние поемаме свежия въздух с пълни гърди, сякаш не можем да му се наситим. Излизаме от гората, шосето вие надолу към реката. Отделно непосредствено до гората е разположен досущ цял град от малки постройки.
към текста >>

13. СТИХОВЕ-ДИМИТРИНА АНТОНОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

висока дървена скулптурна пластика, която трябваше да заеме место под малкия купол на първия Гьотеанум.
В източната страна на зданието, в сценичната страна, с входове отвън (от изток) в партера, се намират пространната библиотека и архивата на Рудолф Щайнер с голяма читалня. В сценичния отдел се намират още в партера: пробната сцена, толкова голяма, колкото самата сцена; в първия етаж, под сцената се намират техническите приспособления за издигането на 20 м. високият подвижен под на сцената. В първия, втория и третия етаж се помещават и гардеробите и стаите на изпълнителите, а също и всички останали помещения необходими за една голяма сцена. От западната страна над сцената се намира едно помещение, в което е поставена една 9 м. висока дървена скулптурна пластика, която трябваше да заеме место под малкия купол на първия Гьотеанум. Тя представя представителите на човечеството - Христос между Луцифер и Ариман, които са победени чрез самата същност на Христа. Дигнатата лява ръка на Христа, неговият поглед, излъчват непобедима, божествена сила. Тази пластика е най-голямата дървена скулптура в света. Работа е на самия Dr. Steiner, който между другото е бил голям художник и скулптор.
към текста >>

Тази пластика е най-голямата дървена скулптура в света.
В първия, втория и третия етаж се помещават и гардеробите и стаите на изпълнителите, а също и всички останали помещения необходими за една голяма сцена. От западната страна над сцената се намира едно помещение, в което е поставена една 9 м. висока дървена скулптурна пластика, която трябваше да заеме место под малкия купол на първия Гьотеанум. Тя представя представителите на човечеството - Христос между Луцифер и Ариман, които са победени чрез самата същност на Христа. Дигнатата лява ръка на Христа, неговият поглед, излъчват непобедима, божествена сила. Тази пластика е най-голямата дървена скулптура в света. Работа е на самия Dr. Steiner, който между другото е бил голям художник и скулптор. В същото помещение срещу статуята на Христа се изработва голяма пак дървена урна, в която ще се сложи пепелта от изгореното тяло на Щайнер. Тук над сцената се намират още и ред ателиета и лаборатории за разнообразни изкуства. Зданието на Гьотеанум е градено в особен стил.
към текста >>

В същото помещение срещу статуята на Христа се изработва голяма пак дървена урна, в която ще се сложи пепелта от изгореното тяло на Щайнер.
Тя представя представителите на човечеството - Христос между Луцифер и Ариман, които са победени чрез самата същност на Христа. Дигнатата лява ръка на Христа, неговият поглед, излъчват непобедима, божествена сила. Тази пластика е най-голямата дървена скулптура в света. Работа е на самия Dr. Steiner, който между другото е бил голям художник и скулптор. В същото помещение срещу статуята на Христа се изработва голяма пак дървена урна, в която ще се сложи пепелта от изгореното тяло на Щайнер. Тук над сцената се намират още и ред ателиета и лаборатории за разнообразни изкуства. Зданието на Гьотеанум е градено в особен стил. След изгарянето на първия Гьотеанум[2], Рудолф Щайнер, нахвърля от гипс модела на втория[3]. Тия изсечени криви ех взети от формата на върховете на Швейцарската Юра. Стилът е спазен и вътре в сградата.
към текста >>

Куполният дял е бил от специално дърво - дървен строеж, затова тъй лесно е могло да се подпали.
Щайнер е имал мисълта Гьотеанумът да хармонира по своята форма на околния ландшафт. С това той спазва един евритмичен закон Първият Гьотеанум, строен през време на войната е бил подпален от католиците чрез подкупени агенти на връх нова 1923 год. - на Васильовден. Устройството му е било съвсем друго от сегашната сграда на Гьотеанум. Той е почивал на принципа на две взаимно пресичащи се сферични куполи - голям и малък. Куполният дял е бил от специално дърво - дървен строеж, затова тъй лесно е могло да се подпали. Покривът, както и покривът на днешната сграда е бил покрит със зелени норвежки шисти, доставени и издялани специално. Първото сдание се е строяло в течение на цели три години през време на войната и в неговия строеж са взели доброволно участие приятели на Антропософското общество от 17 народности. Първоначално Гьотеанумът щял да се строи в околностите на Мюнхен в Германия, но понеже са се явили пречки от страна на католиците, затова Рудолф Щайнер решава това да стане в свободна Швейцария. В Гьотеанум, освен научната и творческа дейност, която развиват институтите, секциите и пр., там има постоянни неколкогодишни и по-кратки курсове, засягащи разните отрасли на окултното знание. В зданията около Гьотеанум отделно от тия в с.
към текста >>

В югоизточната страна, непосредствено до самото сдание на Гьотеанум има пространна дървена постройка - Schreinerei[4] (мебелна работилница).
Когато се афишира представлението, оповестява се в цяла Швейцария и идват хора от всеки неин кът. Театралната група на Гьотеанум седи много високо, всеки свещенодействува на сцената. Тя е прочута група в цяла Европа - те ходят и дават навсякъде спектакли. Главното ръководство лежи в ръцете на днес живущата още другарка на Д-р Щайнер - Мария Щайнер. Някои литературни критици считат пиесите на Щайнер по своята сила и импозантност подобни само на тези на древния елински драматург Есхил. В югоизточната страна, непосредствено до самото сдание на Гьотеанум има пространна дървена постройка - Schreinerei[4] (мебелна работилница). Всичките мебели на Гьотеанум се правят тук от специално дърво и в специален стил. Сега стилът върви в пълна хармония със стила на зданието. На южния ъгъл на това пространно дървено сдание е преградено голямо място, заемащо две зали. Тук са изложени таблата, рисувани от Д-р Щайнер. Тук е бил и последният кабинет на Щайнер.
към текста >>

На южния ъгъл на това пространно дървено сдание е преградено голямо място, заемащо две зали.
Главното ръководство лежи в ръцете на днес живущата още другарка на Д-р Щайнер - Мария Щайнер. Някои литературни критици считат пиесите на Щайнер по своята сила и импозантност подобни само на тези на древния елински драматург Есхил. В югоизточната страна, непосредствено до самото сдание на Гьотеанум има пространна дървена постройка - Schreinerei[4] (мебелна работилница). Всичките мебели на Гьотеанум се правят тук от специално дърво и в специален стил. Сега стилът върви в пълна хармония със стила на зданието. На южния ъгъл на това пространно дървено сдание е преградено голямо място, заемащо две зали. Тук са изложени таблата, рисувани от Д-р Щайнер. Тук е бил и последният кабинет на Щайнер. В него, в пълна работоспособност на духа, той е напуснал земята. Те са около 20-30 на брой, Тия табла не представляват някакви пейзажи или портрети. Под тях няма надписи.
към текста >>

14. ЗАЩО - Б.Б. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Дървените впрегала му пречеха да стане.
Стигна той скоро ханчетата и отседна – селото беше не далеч; времето топло, конят да си почине, а и той самият по-удобно да си пийне една ракийка и помисли по-спокойно за майсторския удар, който изведнъж щеше да очисти планината от нечестивите сектанти. Тежко натовареният с раница момък крачеше полека по шосето, когато изведнъж вниманието му беше привлечено от неочаквано зрелище – ударил през пряка пътека, попът минаваше не по шосето и моста, но направо, за по-пряко, през самата река. Дълго пи конят бистрата планинска вода, а след това, ударен види се по-силно, възви неочаквано кабриолетчето към баирестата страна на брега и вместо напред да прекрачи, се дръпна уплашено на страна. В следния момент попът пъргаво скочи от изкривения кабриолет, който се захлупи в реката. Самият кон се уплаши и оплетен в юздите, се преметна на страна и падна в реката, като от време на време риташе безпомощно с крака. Дървените впрегала му пречеха да стане. В следния момент само момъкът беше захвърлил раницата си на моста и когато попът се огледа, той неочаквано за себе си го видя до колена във вода да се мъчи да помогне откъм главата на коня да стане. Попът, зарадван от тая неочаквана помощ, се наведе да хване коня за опашката, за да може да го измъкне настрана от впрегалого на обърнатия кабриолет. Но тъкмо тогава, конят, правейки усилия да се подеме, ритна със задните си крака нагоре и попът се преметна – конската подкова беше го случила тъкмо над веждите, разцепи му челото и кръв обля цялото лице. Момъкът остави коня и вдигна падналия поп, извлече го на страни и започна да му мие лицето с вода и налага с мокри кърпи. ..................................................... С много благодарности свещеникът с превързана глава хвали случайния пътник, кротък и мълчалив момък, на когото не можеше думи да намери, как да благодари за навременната помощ и братско участие и грижи, които тъй естествено прояви.
към текста >>

15. ЕДИНСТВО - ГЕОРГИ ТАХЧИЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Д-р Гюнтер Ваксмут споменава случаите с германски кавалеристи през време на последната война в Русия, дето населените места са далеч едно от друго и дървените къщи са в повечето случаи съвсем прилични една на друга, тъй че в нощната тъмнота човек не би могъл да се ориентира.
Много факти тая теория обясни, но има множество други факти, които показват, че това обяснение е добро, но не е пълно, т.е., има се нужда от по-голяма разработка и задълбочаване в предмета. Виенският биолог Ханс Хорст Майер в берлинското списание "Naturwissenschaften" (1934 г. кн. 36) печата статия под заглавие "Kausalitatsfragen in der Biologie" ("Въпросът за причинността в биологията"). Той говори в тая статия за гореспоменатата способност на животните да се ориентират. Той изтъква, как те, пренесени на далечни разстояния, могат да се упътват в права посока към жилището си. Д-р Гюнтер Ваксмут споменава случаите с германски кавалеристи през време на последната война в Русия, дето населените места са далеч едно от друго и дървените къщи са в повечето случаи съвсем прилични една на друга, тъй че в нощната тъмнота човек не би могъл да се ориентира. А пък виждаме, че в такива случаи конят, въпреки честата промяна на жилищата в чуждата област, ако бъде отпуснат напълно свободно, непогрешимо намира обора, който е бил използуван от него няколко пъти и то, когато тая местност се намира на далечно разстояние. И това в най-тъмната нощ, когато никакви контури не могат да се видят! Тук съвсем е изключено употреблението на зрението. И пита се д-р Гюнтер Ваксмут: "Как да се обясни "компасът" на коня? " В гореспомената статия на Майер и от други автори са дадени множество други лримери за подобна способност у пчелата, гълъба, кучето, коня и пр.
към текста >>

16. НАРОД И ТВОРЧЕСТВО - Д-Р Е. Р. КОЕН Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

А подборът на градиво и материали - от стоманата и дървения материал до най-малкото винтче - нима това не е една необикновено трудна задача, като се има пред вид, че тия материали са предназначени за параход и, следователно, трябва да се преработят така, че да отговарят на всички изисквания за безупречна сигурност и неуязвимост от огън и вода?
Основната задача, която последните е трябвало да разрешат, наглед е проста: да се построи параход за X пасажери, които да се радват на най-големите възможни удобства и комфорт, разчитайки при това на най-голямата възможна сигурност, като параходът плава със скорост У възела - скорост, която да не се нарушава от променливите състояния на морето. Но тая проста наглед задача сдържа много точки, тя се разпада на множество проблеми, познати във всичките им подробности само на специалистите. Последните изброяват само някои от тях, за да ни дадат поне приблизителна представа за тяхната сложност. Преди всичко, трябвало е да се измислят нови архитектурни форми, в които да се излее конструкцията на парахода, за да има той нужната устойчивост и съпротивителна мощ срещу вълните при желаната скорост и размери. Цели 25 месеца са били необходими, за да се направят всичките ония тънки изчисления, всички предварителни проучвания и опити с множество модели и чак тогава да се начертае окончателен план на парахода. А подборът на градиво и материали - от стоманата и дървения материал до най-малкото винтче - нима това не е една необикновено трудна задача, като се има пред вид, че тия материали са предназначени за параход и, следователно, трябва да се преработят така, че да отговарят на всички изисквания за безупречна сигурност и неуязвимост от огън и вода? Най-сетне, всичко това е трябвало да се съчетае и координира, като се постави на своето место и най-малката дреболия. За всичко е трябвало да се мисли, всичко е трябвало да се предвиди най-подробно, с оглед на трите главни изисквания: бързина, сигурност, удобство. Да имат пасажерите под нозете си една електрическа централа с мощност 217,000 кw, която свободно може да движи подземната електрическа железница на Париж, да се намират всред една могъща машинария и да се радват на тишина - това е, наистина, едно неоценимо удобство! Да спят в кабини, които се проветряват идеално, които постоянно се снабдяват с чист въздух, които са неуязвими за никакъв огън и са изолирани така, че да не влиза топлината, която развиват огромните пещи; да се возят с асансьори, които нормално функционират, въпреки люшкането на парахода при вълнение – това са, очевидно, незаменими удобства за пасажерите и добре разрешени задачи от страна на инженерите-корабостроители. Строен в продължение на 4 години от около 3000 работници, които са останали безименни, най-после огромният „плаващ град" е бил пуснат да прекоси океанската шир.
към текста >>

17. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

При вида на тясната дървена стълба, аз си обяснявам, защо починалата на е в сандък - той едва ли би могъл да мине на това място.
Ш., която боледуваше от няколко години, е завършила земния си път. Легнах си с мисълта, че на другия ден ще требва да се иде в Павлово на погребение. Намерих се в познатия вестибюл на лелината квартира. Направи ми странно впечатление обстоятелството, че младата покойница изнасят на чаршаф от югоизточната стая. Процесията мина край мене, аз поех левия заден ъгъл на платното и се упътихме към изхода. При вида на тясната дървена стълба, аз си обяснявам, защо починалата на е в сандък - той едва ли би могъл да мине на това място. Вземайки първите стъпала, се навеждам, за да видя, къде стъпвам. В тоя момент ме удря една тежка миризма, в която се разпознава и ароматите на увяхващи цветя. Събуждам се. Странната миризма не ми дава да дишам в продължение на още няколко секунди и в будно състояние. Такова сънуване на яве не бе ми се случвало.
към текста >>

18. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

При това няма никаква бъчва, ами едра проста колиба - нещо като дървена барака, която била много по-хигиенична, според този краен вегетарианец и въздържател, отколкото кой да е апартамент в някоя съвременна кооперация.
На автомобила - сам Юпитер, придружен от Меркурий – неговия небесен секретар, придържащ на коленете си своята портативна пишеща машина. „Е, ще възкликнат някои, но това е вече непростителна игра на фантазията! Какви ти автомобили по времето на Диоген, какви ти Юпитеровци, които се возят на автомобил, какви ти Меркуриевци, които работят на пишеща машина! " Но вместо да се възмущават тия добри люде, които се движат все още с волска кола във времето на аероплана, на радиото и на киното, нека се вгледат по-добре в лицата на всички тия люде. И ще видят, с почудване, че в същност тук няма никакъв Диоген, ами един съвременен привърженик на природосъобразния живот, който прави водни и слънчеви бани по метода на Луи Куне. При това няма никаква бъчва, ами едра проста колиба - нещо като дървена барака, която била много по-хигиенична, според този краен вегетарианец и въздържател, отколкото кой да е апартамент в някоя съвременна кооперация. Като се озърне наоколо, ще съгледа зад колибата малка зеленчукова и овощна градина, която този човек сам обработва. Оказва се, дори при по-точно осведомяване, че той е суровоядец и едва ли не нудист – т.е. голишар. А двойката? Сами вижте! Момата е една съвременна госпожица, кандидатка за „мис" не знам що, с фризирани коси, притиснати от баретка във вид на каскет, с ярко начервени устни, с лице излеко напудрено с матова пудра, облечена в проста, но изящна спортна рокля.
към текста >>

19. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Христос не носи докрай дървения кръст.
Това е велико търпение, това е самообладание, това е любов! Това е канара, която нищо не може да разбие. Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение – възкресението. Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта: В неговото лице ние имаме един силен човек, един мощен дух, един герой. Той всичко преодоля: и мъчения, и кръст, и гроб. Христос не носи докрай дървения кръст. Той го носи само до известно място и после го хвърли на земята. Хората мислят, че той го хвърлил, защото изнемогнал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството, какво го очаква. Той искаше да каже: „Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървени кръстове не искам!
към текста >>

Той искаше да каже: „Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървени кръстове не искам!
Христос не носи докрай дървения кръст. Той го носи само до известно място и после го хвърли на земята. Хората мислят, че той го хвърлил, защото изнемогнал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството, какво го очаква. Той искаше да каже: „Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървени кръстове не искам! " Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос! Хвърлил дървения кръст на земята, Христос се изправи и пое прав своя път към Голгота. Приковаха го на кръста. Ала и на кръста много не стоя. Той сам се откова. Как?
към текста >>

" Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос!
Той го носи само до известно място и после го хвърли на земята. Хората мислят, че той го хвърлил, защото изнемогнал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството, какво го очаква. Той искаше да каже: „Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървени кръстове не искам! " Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос! Хвърлил дървения кръст на земята, Христос се изправи и пое прав своя път към Голгота. Приковаха го на кръста. Ала и на кръста много не стоя. Той сам се откова. Как? - Като излезе от тялото си и отиде при Йосифа Ариматейски.
към текста >>

Хвърлил дървения кръст на земята, Христос се изправи и пое прав своя път към Голгота.
Хората мислят, че той го хвърлил, защото изнемогнал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството, какво го очаква. Той искаше да каже: „Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървени кръстове не искам! " Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос! Хвърлил дървения кръст на земята, Христос се изправи и пое прав своя път към Голгота. Приковаха го на кръста. Ала и на кръста много не стоя. Той сам се откова. Как? - Като излезе от тялото си и отиде при Йосифа Ариматейски. Погребаха го и запечатаха гроба.
към текста >>

20. LE MAITRE - LANKLENNE HUMANITE ET LA NOUVELLE. LINVOLUTION ET EVOLUTION. LES METHODES DE LA NOUVELLE VIE Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Експериментаторът във време на опита дойде в умствено и душевно задълбочаване, в един вид транс и тялото му беше във време на опита така вдървено, че приличаше на смъртното вкочанясване.
След това палатката беше отново построена. Пат и аз можахме да видим през тънката стена на палатката, че Субаях още седеше неподвижно във въздуха. След около една минута тялото му се залюля леко и почна бавно да слиза все още в хоризонтално положение. Взе му около пет минути да слезе от върха на пръчката до земята. Той беше издигнат на височина един метър. Експериментаторът във време на опита дойде в умствено и душевно задълбочаване, в един вид транс и тялото му беше във време на опита така вдървено, че приличаше на смъртното вкочанясване. Когато Субаях отново се намери на земята, неговите помощници го отнесоха до мястото, дето ние седяхме и ни казаха, че можем да се опитаме да прегънем членовете му. Даже и с помощта на трима кули ние не бяхме в състояние да сторим това. Едва след като Субаях 6еше масажиран в продължение на 6 минути и беше пръскан със студена вода, той се възвърна в нормално състояние. Аз имам приятел - индус, който е прекарал почти целия си живот в пътуване и той ми загатна нещо за тия въпроси. Той каза, че контролирането на дишането е един от най-важните принципи в случая.
към текста >>

21. ОТЗИВИ ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Водни дървеници пък се блъскат като диви една върху друга, когато струната ми зазвучи на цигулката.
Престана музиката, то почна така нежелателно да крещи и се опита да вземе цигулката. Започна наново цигулковата свирня, маймуната почна отново също да скача, както в танц. Когато накрай биде прибрана цигулката в кутията, шимпанзето се хвърли с викове като невъзпитано дете върху човека, който си прибра инструмента. Ала не само висши животни като шимпанзето обичат струнната музика, дори и насекоми реагират на подобни тонове. Кухненската хлебарка спира своя набег, когато цигулкова струна зазвучи. Водни дървеници пък се блъскат като диви една върху друга, когато струната ми зазвучи на цигулката. Комари залепнали някъде по тавана, падат надолу, щом зазвучи някое „ла” или „ми” на цигулката. Същото нещо става и когато тези тонове бъдат изсвирени или изпети с уста. Известният като магьосник зоолог Херман Ландоа, един от приятелите на щрайха в Мюнстер, е използувал тези си знания за една много смешна шега и истинска магия на „вълшебната флейта". Слугата на Ландоа, така разказва самия той, си работил веднъж както и друг път в градината. Случайно наблизо е имало един рояк комари.
към текста >>

22. DU MAITRE - LE PROCESSUS BIOLOGIQUE COMPARE Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

В тази своеобразна колония и къщите също така са своеобразни - малки, повечето дървени.
Като ме посрещнаха най-сърдечно, съпроводиха ме до един хотел. След като се поомих, отидохме пеш до Изгрева - поселението на учениците на В. Б. Братство. „Изгрев" се намира на едно високо и красиво место, на 3-4 км. от центъра на София. В тази своеобразна колония и къщите също така са своеобразни - малки, повечето дървени. Почти всички са заобиколени с градинки. Никой, обаче, не къса ни цвете, ни дори тревица. На Изгрева има овощни градини и лозя. Учениците се хранят само с растителна храна. Някои семейства си готвят отделно, но често се ползуват и от общата трапеза.
към текста >>

23. Влияние на душевните прояви върху органите – Д-р Алекси Карел Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Те нощуваха тук, или там, почиваха, отседнали в спретнати къщурки, където приветливи домакини усмихнато им поднасяха кокосово мляко в големи дървени паници и портокалов сок.
Отпочиналите коне бяха впрегнати и след малко, колата тръгна по обратния път. На другия ден Бен Ир осъмна в едно голямо полско селище. Там той прекара първата си нощ в царството на мензите. След това те тръгнаха навътре в страната. Тя се разкриваше пред неговите очи, в чудни и прекрасни картини. Те нощуваха тук, или там, почиваха, отседнали в спретнати къщурки, където приветливи домакини усмихнато им поднасяха кокосово мляко в големи дървени паници и портокалов сок. След дълго пътуване те стигнаха подножието на планината, където стар овчар чакаше малкия Ир. Няколко дни след пристигането си, той беше оставен на почивка. Когато умората изчезна, старият овчар го взе със себе си. И всеки ден от тогава Бен Ир излизаше сутрин със стадото и се връщаше вечер. Старият овчар му показваше омайните хубости на планината и изкуството да пази и гледа добре стадото, учеше го да разчита чудния език на природата.
към текста >>

24. Стихове – Д. Антонова и О. Славчева Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Едно дете било пратено от майка си да купи едно шише дървено масло.
И всеки, който не може да види Божественото в тебе, той не може да ти бъде приятел. Новото е, ти да виждаш Божественото в другите и те да виждат Божественото в тебе. Любовта седи в малките работи. Грешката на хората е, че искат да се занимават с големи работи, а пък пренебрегват малките. Всяко страдание на другите е едно условие да се сближиш с тях. Едно дете било пратено от майка си да купи едно шише дървено масло. На връщане то изтървава шишето и го счупва. Спира се на това место и плаче. Среща го един човек и го пита, какво е станало. Детето му разправя. То не смее да се върне при майка си.
към текста >>

После отиват и купуват още един път дървено масло и детето се връща в къщи.
Среща го един човек и го пита, какво е станало. Детето му разправя. То не смее да се върне при майка си. Оня човек му казва: "Няма нищо". И отива и му купува ново шише. После отиват и купуват още един път дървено масло и детето се връща в къщи. От този момент детето и този човек стават близки приятели. И това приятелство продължава и занапред. Счупването на това шише става причина да се сприятелят. Онзи, който мисли, че никой не го обича, ти можеш да го обичаш. И музиката е един път, по който ще дойде новото в света.
към текста >>

25. Списанието PDF Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Нека погледаме уредените градини и цветя, дървените къщички и по-големи сгради, където последователите на Учителя прекарват своя живот.
височина, никак не отстъпва на гръцкия Олимп. Да оставим на тези два колоса да се препират и по-нататък за първенство. Ние сме в периферията на София, на която може и Загреб да завиди за чистия въздух. Тука ще спрем пред бялата сграда на Изгрева. Почиваме си на белите пейки, до дълги бели маси. Нека погледаме уредените градини и цветя, дървените къщички и по-големи сгради, където последователите на Учителя прекарват своя живот. Нека отидем сутрин рано около 6 ч. на кръглата поляна, заобиколена от борова гора, където съпровождани от музика, се извършват общите ритмични упражнения (Паневритмия) и нека се потопим за малко в тайнствения свет на людете, които доброволно са. се отказали от обикновените наслаждения на този свят[ ], за да бъдат колкото се може по-близо до Бога и до природата. И при все това тези люде от двата пола извършват своите всекидневни задължения и живеят обикновения обществен и граждански живот, само че телесните им потребности са минимални, а духовните – максимални. В тяхната колония от неколкостотин души, няма ни църква, ни джамия, и при все това са.
към текста >>

26. HЕЩO ВЪРХУ НАЦИЯТА - ГЕОРГ НОРДМАН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Даже опитът на белгийския учен Плато възпроизвежда изкуствено това образуване на планетите в миниатюр; приготовлява се от спирт и вода смес, която да има гъстотата на дървеното масло.
Не е ли очевидно, ще каже материалистът, че психичният живот е функция на физиологичните процеси в нервната система? После друго. Геологията учи, че слънчевата система е създадена от мъглявина, която поради връщателното си движение е развила центробежна сила. Последната става причина да се откъсват пръстени, които после се сгъстяват в някои свои точки и образуват планетите. По същия начин са били образувани според тая теория, наречена Кант-Лапласова и спътниците около планетите. Даже опитът на белгийския учен Плато възпроизвежда изкуствено това образуване на планетите в миниатюр; приготовлява се от спирт и вода смес, която да има гъстотата на дървеното масло. Тогава, ако капнем капка масло в тая смес, капката добива сферообразна форма и застава на местото, дето я поставим. Ако я промушим с игла и я завъртим, ще имаме нещо, което ще наподобява образуването па планетите. Даже и днес виждаме около Сатурн пръстен, който напомня процеса на образуването на планетите и спътниците по тоя начин. Материалистът би могъл да каже: „Каква голяма разлика между този начин на образуване на слънчевата система и библейския разказ за сътворението на света в шест дни! " От друга страна, еволюционната теория учи, че видовете са произлезли един от други чрез постепенно усъвършенстване.
към текста >>

27. ГРАНИЦИ И ПРОПАСТИ - ИНЖ. ХИМ. Д.В. КОЧОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Прекарал е седем месеца в една уж специално построена сглобяема дървена барака — в последствие се установи, че е с много недостатъци, заровена изцяло в леда.
Средните температури през зимата на този шести континент се движат между 40° и 60° под нулата. Б. измерил веднъж -89°. По студено от всякъде другаде по земята! При такава средна температура трудно е да се приспособи какъвто и да е органически живот. Това е достатъчно, без да описваме климатическите и други условия на Южния полюс, за да разберем с колко трудности е била съпроводена самотата на Ричард Бърд. Прекарал е седем месеца в една уж специално построена сглобяема дървена барака — в последствие се установи, че е с много недостатъци, заровена изцяло в леда. Храни и гориво е имал достатъчно, но на всичко е трябвало да се слугува неимоверно много. Научните наблюдения и поддържането на живота там са отнемали на Бърд не по-малко от 15-ина часа на ден. И той установил, че на полюса не би могъл да издържи, ако не работи, ако не е погълнат от работа — вътрешна, духовна и външна — физическа и научна. Не можем да се спрем на целия живот на Б. на „Предния пост" — на всекидневните му занимания, трудности и страдания.
към текста >>

28. СТИХОВЕ - Д. А-ВА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

" Прашна, изпокъсана тя коленичи под дървения кръст.
Градът бе смутен. Жени и деца тичаха из улиците и никой не знаеше, за къде е тръгнал. Майките притискаха чедата си. Измежду тълпата една с мъка си пробиваше път и поглеждаше плахо към Голгота. Тя стискаше до гърдите си вече бездушното тяло на първата си рожба, плачеше и викаше: „Боже Мой, Боже Мой, сега кой ще му даде живот, когато Той е разпнат! " Прашна, изпокъсана тя коленичи под дървения кръст. — Човече Божи, молеше се тя, речи една реч и то ще оживее! Ти можеш, Господи! Капки кръв капеха от продупчените с гвоздеи ръце. По лицето Му течеше алена струя от забитите по челото Му тръни. — Отковете за миг ръката ми, помоли Той копиеносеца.
към текста >>

29. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Символ на розенкройцерите е роза, окачена на дървен кръст, затова и те се наричат още Братя на Розата и Кръста.
Четири са главните тайни на Розенкройцерите: 1. Превръщане на металите. 2. Изкуство да се продължава живота на чобека с няколко столетия. 3. Знанието на онова, което става в най-отдалечените кътове на света. 4. Приложение на Кабалата и науката за числата, за разкриване върховните тайни на древните посвещения. Символ на розенкройцерите е роза, окачена на дървен кръст, затова и те се наричат още Братя на Розата и Кръста. Това е дълбок символ, който разкрива най-великата мистерия на Битието, именно, тайната на новораждането на човека, раждането на висшето Аз, което е символизирано и в легендата за Светия Граал. Щайнер казва за тях така: “Тези, които наричат себе си Йоанови християни и имат Розата и Кръста за символ, казват: “Тайната на висшето човешко Аз, тайната на Бога, роден в човечеството, тайната на новораждането е запазена и съхранена от една малка община, която изхожда от Розенкройцерите. Те са приели тази тайна от първоначалния импулс, който е осъществил Голготската мистерия. Но тази приемственост е оказана символистически с легендата за Светия Граал. Светият Граал, това е Светата чаша, с която Христос е ял и пил със своите ученици, в която Йосиф Ариматейски е събрал, изливащата се от раната на Христос кръв.
към текста >>

Тези, които знаят тайната на Светия Граал, знаят също, че от дървото на кръста ще произтече живот, развиващият се живот, а безсмъртното Аз е символизирано от розите, окачени на дървения кръст.
Светият Граал, това е Светата чаша, с която Христос е ял и пил със своите ученици, в която Йосиф Ариматейски е събрал, изливащата се от раната на Христос кръв. Тази чаша, както разказва легендата, е била пренесена от ангелите в Европа. За нея бил построен храм, и Розенкройцерите са станали пазители на това, което е било в чашата, т.е. това, което е същността на новородения Бог в човечеството. Мистерията на новородения Бог е съществувала във всички времена и епохи - това е мистерията на Светия Граал. Тези, които знаят тайната на Светия Граал, знаят също, че от дървото на кръста ще произтече живот, развиващият се живот, а безсмъртното Аз е символизирано от розите, окачени на дървения кръст. Франсис Бейкън Както казах, Розенкройцерите са едно от най-тайните окултни общества, но т.яхното влияние се е почувствало по цяла Западна Европа. Всички светила на западно-европейската култура, по пряк или косвен начин са били вдъхновени и импулсирани от Розенкройцерите. Онази светлина, която те излъчвали, прониквала в духовните простори на Европа и осветявала непрогледния мрак. Така те по духовен път въздействали на човешкото съзнание и на човешката мисъл, която постепенно започнала да се събужда. Те, които били наследници на Херметистите и Питагорейците, насочили мисълта на Коперник към идеята за движението на земята около слънцето.
към текста >>

30. Елена Андреева (1899-1990) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Савка Керемидчиева е живяла заедно с другите две стенографки - Елена Андреева и Паша Теодорова, в една дървена къща, наречена от Паша “парахода”, поради особената й форма.
Той й е давал известни задачи и е наблюдавал нейните усилия да се справи с тях. Помагал й е по много начини да създаде в себе си онези качества, които са необходими на всеки ученик в школата. Него не са го интересували слабостите й. Слабостите са присъщи на човека, върху когото той трябва да работи. Разумното и положителното е насърчавал и обработвал. Савка Керемидчиева е живяла заедно с другите две стенографки - Елена Андреева и Паша Теодорова, в една дървена къща, наречена от Паша “парахода”, поради особената й форма. Там е кипяла постоянна работа. Изнесените от Учителя беседи са се дешифрирали, проверявали от него и са се давали за печат. Това е била една отговорна работа, изискваща внимание и концентрация. Стойността на тази работа не може да се оцени. Тази дейност е била най-съществената, най-важната, и в нея Савка Керемидчиева е участвала с цялото си сърце.
към текста >>

31. Лиляна Табакова (1913-1995) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Илиева През 1935 година Стоянка Илиева с помощта на Илия Узунов, също ученик на Учителя, с когото я свързва дълбоко духовно приятелство, си построява на Изгреба малка дървена къща.
в сърцето на човека отеква песента. Нежни цветя край него цъфтят, приказки чудни тихо редят, нимфи игриви тук танци плетат в губера росни стъпки трептят. Нощем се оглеждат в извора звезди. И блика дава той безспир, тъй дава Любовта. в сърцето на човека изгрява радостта Cт. Илиева През 1935 година Стоянка Илиева с помощта на Илия Узунов, също ученик на Учителя, с когото я свързва дълбоко духовно приятелство, си построява на Изгреба малка дървена къща. Тя е по архитектурен план, даден от Учителя, но в изпълнението й са внесени и някои подобрения, които Илия Узунов обсъжда лично с Учителя. Учителят е дал съвет да има повече дъги, които създават едно ново усещане за светлината. Той лично ръководи строежа и дава полезни напътствия. Този дом впоследствие става клуб, където през дългите мрачни години след 1944 идват творците, поетите, музикантите за да се срещнат със своята сестра по съдба, и да разменят думи на надежда, и за да споделят размисли за бъдещето. За този светъл дом Мария Старирадева пише в спомените си: “Почти всеки ден в нейния дом има посетители.
към текста >>

32. Мария Тодорова (1898-1976) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Прозорецът на дървената му къщичка до самата гора най-рано светва.
Може би и затова след заминаването на Учителя, Влад Пашов ръководи секцията по астрология в новорганизирания Просветен съвет в Братството. За съжаление, идеята на неговия инициатор Георги Томалевски, просветния съвет да прерасне в Духовен университет, не се осъществява. Настъпват тежки години за Братството в София и всяка духовна дейност там малко по малко замира. Но само външно. През следващите години Влад Пашов продължава своята неуморна духовно-изследователска дейност в малкия си дом. Прозорецът на дървената му къщичка до самата гора най-рано светва. Да развива своя ум, да го обогатява с все нови и нови страни от окултната наука - това е основна цел в живота на Влад Пашов. Понякога се създават условия да пътува в провинцията. Там духовния живот е малко по-свободен. Будни братя го канят да изнася сказки по духовни въпроси в различни градове. В Бургас той се задържа по-дълго време.
към текста >>

33. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Намери се обаче човек, който имаше място, граничещо до Изгрева, който се съгласи срещу скромен наем да ни разреши да си построим там дървена къщичка.... Къщичката си направихме сами, в ранната пролет на 1926 година.
За скромните ни материални възможности такъв наем беше извън нашите сили. В такова положение бяха и други наши приятели студенти дошли от провинцията. Напрежението ражда в човешкия ум идеи. И това напрежение роди в главата на моя брат и някои наши съмишленици, поставени при същите условия като нас, идеята да направим жилище някъде в непосредствена близост до Изгрева. Пари за място нямахме. Намери се обаче човек, който имаше място, граничещо до Изгрева, който се съгласи срещу скромен наем да ни разреши да си построим там дървена къщичка.... Къщичката си направихме сами, в ранната пролет на 1926 година. Тогава беше свободно и за такива леки строежи нямаше ограничения. Материали имаше обилно и преизобилно навсякъде, в най-пълен асортимент и предлагани с най-голямо внимание и любезност. Направихме я по своеобразен начин: сглобяема от дъски. Идеята за тази направа беше дадена от двамата подчертани вече техници Борис и Димитрий. Всички, които гледаха как я строим, не допускаха, че начина по който я правим е наш оригинален по своя замисъл и изпълнение.
към текста >>

Един от милиционерите се отправя към малката дървена стълба и тръгва по нея.
При един случай на донос за отпечатани без разрешение книги, се налага цяла нощ готовите вече издания да се пренасят от една квартира в друга. През тази нощ велосипедът на Борис Николов е единственото им превозно средство! На сутринта идва милиция и прави обиск. Като не открива материалите на посочения адрес защитниците на закона предприемат претърсване и на други случайно избрани жилища. Стигат до къщата на Сийка Динова, където са пренесени изданията. Един от милиционерите се отправя към малката дървена стълба и тръгва по нея. Но каква неприятност, първото стъпало се счупва под краката му и той вижда, че е прогнило. Махва с ръка и се връща! Преградата, поставена от една Друга Сила действа неотказно и е всякога в защита на онеправданите. Б.Николов - графика И друга съществена и добра работа е свършена в описваното междувремие, наречено от нас Епилог на Мировата Драма. Докато цял един екип от разностранни в разбиранията си братя се опитва да създаде план за издаването на книга за Учителя, четирима души, в пълно единомислие и с вътрешно ръководство изследват в пълнота учението на Учителя, подготвят и издават най-ценната, написана и досега книга за него - “Учителят”.
към текста >>

34. Свещен съюз на души Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

отидох на Изгрева, където ме прие брат Борис и ме настани в една дървена стаичка под боровете.
Но на 27 декември 1944 г. Учителя си замина. Не можах да Го видя. А имах голяма нужда от това, понеже страдах много от средата, безредието, лъжата и неправдата. На 21 март 1945 г. отидох на Изгрева, където ме прие брат Борис и ме настани в една дървена стаичка под боровете. Тази вечер не можах да заспя, понеже славеите пееха. Влизането в Изгрева ми действаше като балсам. Моят живот се променяше. Средата ми действаше лечително. На сутринта за първи път чух думата „брат“, която влезе в душата ми и ме събуди.
към текста >>

35. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 4 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дете, което някога, след своето възмъжаване, признаците на което се вече забелязват, ще съгради Царството Божие на земята, но което досега си е само играло — правило е опити — и все още продължава да си играе със своите дървени къщички и куклички.
Той лежи в основата на всяко явление и форма, като тяхна невидима, скрита причина и същност. Той твори материалните условия и царува над тях. Той създава цивилизации — и той ги разрушава, винаги недоволен, винаги стремящ се към нещо по-висше от това, което е достигнал. А що е криза? — Кризата в обществения или личен живот е непосредствено следствие от безпътицата на духа, Човешкият дух е все още дете — Божествено дете, дете с огромни, неизчислими заложби, но, все пак, — дете. Дете, което някога, след своето възмъжаване, признаците на което се вече забелязват, ще съгради Царството Божие на земята, но което досега си е само играло — правило е опити — и все още продължава да си играе със своите дървени къщички и куклички. И по някой път, по стар навик, незадоволено от това, което е направило, то почва да чупи и хвърля: то изпада в безпътица! Една подобна безпътица, в която бе изпаднал човешкия дух, беше и последната световна война. Всички видове кризи, които се чувстват днес, се дължат на тази безпътица, която все още продължава да владее известни среди. А всяка една криза може да бъде превъзмогната само с усилията на Духа. Стопанските мероприятия, усъвършенстванията в областта на икономическия и духовен живот са само пипала, инструменти, които се създават от Духа и чрез които той работи за излекуване на болките и раните, които сам си е нанесъл.
към текста >>

36. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

пътуване — по пространната Швеция — с необятни гори, езера, равнини, ръжени ниви, картофи и дървени красиви къщички.
Високи планини, огромни отвесни скали, тихи, съвършено спокойни заливи, които се връзват в сушата в най-разнообразни форми; гори и къщички, накацали край брега по скалите! Швеция и Норвегия — две от най красивите и интересни страни в света. На връщане на другия ден посетихме Порйус — с грамадна електрическа централа, чудо на техниката, където се добива енергия за електрическата железница Абиско — Лулеа. Видяхме и един от най-величествените водопади в Швеция, който произведе не всички неизгладими впечатления. И отново след това 1500 км. пътуване — по пространната Швеция — с необятни гори, езера, равнини, ръжени ниви, картофи и дървени красиви къщички. Отново в Стокхолм, града на 26 всемирен есперантски конгрес — северната Венеция, един от най-красивите градове в света. Техника и природна красота, образцова чистота и дивно разположение — острови, полуострови, заливи. Феерично осветление нощем. Столица на един енергичен, предприемчиво, честен, благороден 6 милионен народ, живо доказателство на какво е способна епохата на 120 годишен мир, на който се радва Швеция, в именно: голямо благосъстояние, висока култура, хуманно социално законодателство (напр. всички без разлика, по стари от 65 години, получават държавна пенсия: също всички сляпородени, глухонеми и пр.) и на най-силни културни движения за мир, трезвеност и кооператизъм.
към текста >>

37. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз станах тогава, запалих лампата и се изкачих по дървената стълба в стаята на горния етаж, която беше над стаята.
И затова никакво знание не ще бъде полезно за нас, докато не го приложим на практика — докато не пречистим нашите мисли, чувства и действия, за да станем достойни проводници за действието на великия Божи Дух, който работи в нас. Из „Тайнственото“ Предчувствие През нощта на 19 срещу 20 май, малко преди 11 часа жена ми вече спеше, но аз бях още буден когато чух твърде ясно като че ли някакво тежко тяло падна на пода на горния етаж. Жена ми се изправи и запита: „Какво има? “ - „Навярно някой хляб е паднал“, казах аз, защото в тая стая държахме хляба си. Докато говорех, чу се още един подобен шум, а след него последва трети, по-силен. Аз станах тогава, запалих лампата и се изкачих по дървената стълба в стаята на горния етаж, която беше над стаята. Там всичко бе в ред, хлябовете бяха по местата си. По това време ме обхвана силно скръбно предчувствие за моя брат Жан, който беше болен, но аз задържах това чувство в себе си. Когато жена ми ме запита коя е причината за тоя необикновен шум, за да не я изплаша, понеже знаех че е много страхлива, аз отговорих: „Хлябовете горе се подхлъзнали и паднали“. На другия ден, за голямо мое учудване, дойде сестра ми. която тогава живееше в Ним, с развълнувано лице и ми разказа, че към 11 часа вечерята чула някакъв шум на масата и, току що събудена от това, чула повторно някакво силно тракане в скрина.
към текста >>

38. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дървениците в България — Пенчо Дренски. 7.
Златаров. 4. Пещерите като хранилище на културно историчен материал — Р. Попов. 5. Плевелите, тяхната биология — Проф. Н. Стоянов. 6. Дървениците в България — Пенчо Дренски. 7. Чудесата на живота — Ал. Нойдорф. 8. Отвъд Нил — А. Маркович. Научни съобщения. Вести. Книжнина.
към текста >>

39. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Апаратът, основан за използване електрическите трептения на въздуха, се състои от един дървен сандък, от който се подава една малка медна антена.
Аз съм Баба Меца. Свети Георги ме напъти да те взема, за да те не заколят. Тука ще си поиграеш с моите мечлета, а като мине страшния ден, ще те заведа пак при майка ти. Дядо Благо Музика от въздуха Изобретението на един руски учен Преди няколко време се вдигна голям шум около изобретението на руския учен професор Л. Терелиш, който построил апарат в състояние буквално да извлича музика от въздуха. Апаратът, основан за използване електрическите трептения на въздуха, се състои от един дървен сандък, от който се подава една малка медна антена. Свирещият регулира вълните направлявайки ги в апарата с прости движения на ръцете във въздуха и по тоя начин без каквито и да било технически приспособления, има възможност де извика звукове от различие височина и тон. Колкото по-близко до антената е ръката на свирещия, толкова по-висок е звука. Едновременно с това и силата на звука може да се регулира с един малък педал. Напоследък изобретението на проф. Терелиш намерил горещ привърженик в лицето на Е.
към текста >>

40. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Върху камъка беше настанено дървеното Кречетало.
Това американско откритие трябва да се направи достояние но всички и да се използва за реклама на нашите пиперки и други зеленчуци. Ние също трябва да се проникнем от предимството на пиперките и да увеличим тяхната употреба, особено в храната на децата и недъгавите и то в прясно състояние. Яжте пиперки и пресен зеленчук, за да бъдете здрави, силни, млади! Из в-к „Зора“ Жаба и Дилаф (басня) Воденичния улей силно струеше вода срещу порницата. Тя бързо се въртеше и караше воденичния камък. Върху камъка беше настанено дървеното Кречетало. То бързо подскачаше, та клатеше коритцето, да сипе жито във фунийката на камъните. Камъните пък подемаха житото и го стриваха на брашно. Така всички части на воденицата работеха, ала най-много се чуваше гласа на Кречеталото. То подскачаше, тропаше, крякаше, но вършеше и една много важна работа. Без него не би могло житото постоянно и равномерно да тече.
към текста >>

41. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Няколко пъти от сутринта се приближаваше то до дървеното легло, дето на гънка като баничка постелка и на някакъв възел под главата, вместо възглавница, лежеше болната му майка.
Достоевски Детето на елха при Христа Това се случи тъкмо в навечерието на Рождество, в някакъв огромен град и в ужасен студ. … Виждам едно момче в подземието, но още твърде малко, на шест години или дори по-малко. Това момче се събуди сутринта във влажната и хладна изба, беше облечено а някакво халатче и трепереше. Дъхът му излиташе като бяла пара и то, седейки в къта върху сандъка, нарочно пускаше тази пара из устата си от досада и се забавляваше, гледайки как тя излита. Но то много искаше да яде. Няколко пъти от сутринта се приближаваше то до дървеното легло, дето на гънка като баничка постелка и на някакъв възел под главата, вместо възглавница, лежеше болната му майка. Как попадна тя тука! Навярно беше пристигнала с момчето си от чужд град и изведнъж беше заболяла. Стопанката на квартирите преди два дни бяха затворили в полицията; наемателите се разпръснаха поради празника, а едничкият останал безделник в халат вече цяло денонощие лежеше мъртвопиян, не дочакал и празника. В другия кът на стаята стенеше от ревматизъм някаква осемдесетгодишна бабичка, била никого си и някъде си бавачка, а сега умираше самотно, охкайки, карайки се и викайки по момчето, тъй че то вече почна да се страхува и да се приближава до нея. To беше успяло вече да пие вода някъде в коридора, но нийде не намери корица хлебец и вече за десети път пристъпваше да събуди майка си.
към текста >>

Дървените низки къщурки се затварят с капаци; на улицата, щом се мръкне — няма никого, всички се затварят по къщите, и току почнат да вият цели стада кучета, стотици и хиляди от тях вият и лаят цялата нощ.
То и по-рано би излизало, но все се страхуваше от голямото куче горе на стълбата, което цял ден висше там горе на съседските врати. Но кучето го нямаше и то изведнъж излезе на улицата. Господи, какъв град! Никога още не беше виждало то нещо такова. Там, от дето беше дошло, нощем имаше такъв черен мрак, един фенер свети на цялата улица. Дървените низки къщурки се затварят с капаци; на улицата, щом се мръкне — няма никого, всички се затварят по къщите, и току почнат да вият цели стада кучета, стотици и хиляди от тях вият и лаят цялата нощ. Но затова пък там бевше и така топло, даваха му да яде, а тука — Господи, да имаше как да си хапне! И какъв трясък и гръм е тук, каква светлина и люде, коне и файтони, и студ, студ! Замръзнала пара излиза от силно уморените коне, от топло дишащите им муцуни, през рохкавия сняг звънят подковите о камъните, и всички така се блъскат, и, Господи, така му се иска да си хапне, макар какво да е там, и така изведнъж го заболяха пръстчетата. Край него мина пазител на реда и се завърна, за да не забележи момчето. Ето пак улица — ох, каква широка!
към текста >>

42. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Въздухът профучал като от вихрушка; тревите се навели до земята; клоните на дърветата се залюлели; екът повторил възгласа и всички живот ни се спрели, като вдървени.
каза тя, и той не ще пита нищо повече.“ (следва) Паметник на Лъва Събрали се всички животни от топлия материк, да размислят къде и как да въздигнат паметник на Цар-Лъва. Но тъкмо се открило събранието и почнали да се обаждат ораторите, които се тъкмели да говорят, появил се ненадейно Лъва. Стреснати и изплашени, всички пръхнали да бягат. — Стой ! — гръмогласно изревал лъвът. Въздухът профучал като от вихрушка; тревите се навели до земята; клоните на дърветата се залюлели; екът повторил възгласа и всички живот ни се спрели, като вдървени. — Защо сте се събрали, какво пра-те тука? — запитал ги той. — Великий Царю, — обадила се една лисица, която мислела, че ще мине под величайте благоволение, — събрахме се да обмислим къде и как да Ви въздигнем един памет … — Млък! нищожна гадино! пресякъл я Лъвът и плеснал с опашката си по устата.
към текста >>

43. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След като те свари, лещата се прецежда от водата, разтрива се с дървена лъжица или се прекарва през машинка или преса и се оставя да изстине добре.
По желание може да се сложи малко чер пипер и лимон след като се снеме от огъня. Горната супа може да се запържи и с олио, брашно, доматен сос и червен пипер. Кюфтета от леща Взема се хубава леща, която добре увира. Очиства се добре от камъчетата и др. примеси, измива се и се сварява в малко вода. След като те свари, лещата се прецежда от водата, разтрива се с дървена лъжица или се прекарва през машинка или преса и се оставя да изстине добре. След това се слага малко суров настърган лук (кромид), настъргват се няколко варени картофи, също изстинали, слага се стрита чубрица, сол, няколко яйца, и всичко това се омесва като хляб. След това слагаме на една хартия брашно, върху която се разпределят кюфтетата на такива форми, каквито желаем. Пържат се в олио или шарлан, като винаги се внимава маслото да бъде добре сгорещено, за да не се пръскат кюфтетата при пърженето. За гарнитура на тези кюфтето много отива салата, особено туршия краставички, пиперки, зеле и др. Лук с маслини Нарязваме на дребно лука.
към текста >>

44. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Христос не носи докрай дървения кръст.
Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта. В неговото лице ние имаме един силен човек, един мощен дух. един герой. Той всичко преодоля! и мъчения и кръст и гроб. Христос не носи докрай дървения кръст. Той го носи само до известно място и после го хвърли на земята Хората мислят, че той го хвърлил, защото изнемогнал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството. какво го очаква. Той искаше да каже: „Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървени кръстове не искам!
към текста >>

Той искаше да каже: „Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървени кръстове не искам!
Христос не носи докрай дървения кръст. Той го носи само до известно място и после го хвърли на земята Хората мислят, че той го хвърлил, защото изнемогнал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството. какво го очаква. Той искаше да каже: „Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървени кръстове не искам! “ Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос! Хвърлил дървения кръст на земята, Христос се изправи и пое прав своя път към Голгота. Приковаха го на кръста. Ала и на кръста много не стоя. Той сам се откова. Как?
към текста >>

“ Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос!
Той го носи само до известно място и после го хвърли на земята Хората мислят, че той го хвърлил, защото изнемогнал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството. какво го очаква. Той искаше да каже: „Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървени кръстове не искам! “ Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос! Хвърлил дървения кръст на земята, Христос се изправи и пое прав своя път към Голгота. Приковаха го на кръста. Ала и на кръста много не стоя. Той сам се откова. Как? — Като излезе от тялото си и отиде при Йосифа Ариматейски.
към текста >>

Хвърлил дървения кръст на земята, Христос се изправи и пое прав своя път към Голгота.
Не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството. какво го очаква. Той искаше да каже: „Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървени кръстове не искам! “ Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос! Хвърлил дървения кръст на земята, Христос се изправи и пое прав своя път към Голгота. Приковаха го на кръста. Ала и на кръста много не стоя. Той сам се откова. Как? — Като излезе от тялото си и отиде при Йосифа Ариматейски. Погребаха го и запечатаха гроба.
към текста >>

Ето и впечатленията на един от тях: След обичайните приветствия двамата приятели сепнаха на прости дървени столове и започнаха усилено да дишат по особен начин при кой го излагаха горната част на телата си и силно изопваха мускулите.
Въпреки всичко, невероятното и необяснимото се реализира. След личната подготовка, високоговорителят, който бяхме донесли със себе си, се обади. Започна се хващането на станции по желание. Това именно е най-голямата мистерия. Незадоволени от тия описания на изключителния случай, група журналисти заминали за Моравска Острава и лично присъствали на един от тия тъй чудни експерименти. Ето и впечатленията на един от тях: След обичайните приветствия двамата приятели сепнаха на прости дървени столове и започнаха усилено да дишат по особен начин при кой го излагаха горната част на телата си и силно изопваха мускулите. Това продължи около 20 минути. Челата им лъв пот. Сикора се болезнено усмихна и взе един детектор, с който провери „дали се е хванало нещо“. Изглежда, че беше прибързал. Дихателната „гимнастика“ продължи и при втората проверка резултатът беше на лице.
към текста >>

45. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В северна, дезинфекцирана стая се нареждат етажерки, а върху тях специални или какви да е чисти шишета, налети с вода, в която се слага малко прах от дървени въглища.
Приготвеното грозде се нарежда в сандъци с дъбови или коркови стърготини, сушени в пещ при 120 градуса топлина. Нарежда се ред стърготини, ред грозде и най-отгоре и в страни се слага по-дебел пласт стърготини. Пази се в хладна, суха стая. 3. При горните начини гроздето губи част от водата си, увяхва. Затова по-добър, но по-скъп начин е запазване във вода: Гроздето се отрязва с част от пръчката (под и над дръжката). В северна, дезинфекцирана стая се нареждат етажерки, а върху тях специални или какви да е чисти шишета, налети с вода, в която се слага малко прах от дървени въглища. Основата на пръчката се потапя във водата, а грозда да виси във въздуха. Горния отрез на пръчката се парафинира. Вместо шишета, някой употребяват, за по-евтино, цели улеи от дъски, оковани под остър ъгъл, а от горе покрити с надупчена дъска, през дупките на която се мушват основите на пръчките, така че гроздовете да висят във въздуха. Улеите предварително са напълнени с вода, в която има доста прах от дървени въглища. Улеите са поставени на етажи в северна стая, по-тъмна и добре дезинфекцирана.
към текста >>

Улеите предварително са напълнени с вода, в която има доста прах от дървени въглища.
Затова по-добър, но по-скъп начин е запазване във вода: Гроздето се отрязва с част от пръчката (под и над дръжката). В северна, дезинфекцирана стая се нареждат етажерки, а върху тях специални или какви да е чисти шишета, налети с вода, в която се слага малко прах от дървени въглища. Основата на пръчката се потапя във водата, а грозда да виси във въздуха. Горния отрез на пръчката се парафинира. Вместо шишета, някой употребяват, за по-евтино, цели улеи от дъски, оковани под остър ъгъл, а от горе покрити с надупчена дъска, през дупките на която се мушват основите на пръчките, така че гроздовете да висят във въздуха. Улеите предварително са напълнени с вода, в която има доста прах от дървени въглища. Улеите са поставени на етажи в северна стая, по-тъмна и добре дезинфекцирана. Гроздето може да се запазва в самите главини — покрито, или набучено на цвекло, тикви и др., или в специални бурета, или съхранили ща и пр. Подробности всеки може да научи от агрономите, вещите лозари и мераклии. II. Преработване на гроздето: 1. Гроздов сок: Разпространеният за сега начин на приготовление с химикали не е за препоръчване, макар и да е най-евтин, защото тези химикали са отровни и вредни за организма.
към текста >>

46. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След като се изпотявате дълго време, намажете болното место с дървено масло.
Ето защо, когато човек се изпотява, за да не се простуди, той трябва да гледа да запази своята вътрешна топлина. Това се постига чрез вкарване в организма топла вода. Водата съдържа в себе си голямо количество топлина. При боледуване, можете да се лекувате чрез изпотяване, чрез нагорещяване с цветни лампи. Ще нагрявате болното место с тази лампа, и когато почне да се изпотява, ще изтривате потта с чиста кърпа. След като се изпотявате дълго време, намажете болното место с дървено масло. После изпийте една-две чаши гореща вода, за да запазите вътрешната си топлина и да набавите онова количество вода, което сте изгубили чрез потта си. Чрез потта човек губи известно количество топлина, която трябва да се набави. Здравословното състояние на организма зависи от чистата вода, която той има в себе си. Водата е носителка, добър проводник на здравето. Сегашните хора не се лекуват както трябва.
към текста >>

47. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Мисъл, която в основата си не е нищо друго, освен движение, е желязо, което е дървено.
Тъй почва модерната философия . . . (стр. 42) „Да вземем най-напред втората формула: психически ят процес по себе си не е нищо друго, освен физически процес. Ако материалистът действително е решен да се придържа здраво в това твърдение, тогава той е необорим. Положенията: мисълта не е нищо друго, освен движение в мозъка, чувството — нищо друго, освен телесни процеси във фазомоторната система — са напълно необорими, разбира се, не за туй, защото са верни, но затова, защото са абсолютни безсмислици: а глупостта споделя това преимущество с истината, че не може да се обори. Мисъл, която в основата си не е нищо друго, освен движение, е желязо, което е дървено. Върху това не може да се спори; може само да се каже: аз разбирам под понятието мисъл — мисъл, а не никакво движение на мозъчни молекули, както и в думите гняв и страх, се обозначава самия гняв и страх, а не никакво стеснение, или разширение на кръвоносните съдове. Тези последните явления стават и ще стават всякога, когато се явяват първите, но те не са мислите и чувствата; те могат да се обръщат както се ще, но в движението не се крие абсолютно никаква мисъл . . . (стр. 63) „От времето на гръцките философи чак до ден днешен, философията — т. е. универсалното изследване на:действителността, което се издига над физично-астрономичния възглед — е считала за необходимо да постави в основата на действителността един идеален, духовен принцип.
към текста >>

48. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В случай на градушка и слани, дървената запазват околните лози от повреждане.
грозде по 3 лв. — 2400 лв. А това значи, от същото място да получим още толкова доход от дърветата, колкото и от лозето и дохода става двоен. Посадените в лозята овощия не изискват специални грижи, защото лозето и без това се окопава. Те не правят и голяма сянка, ако са от видове с по-малка или рядка корона. В случай на градушка и слани, дървената запазват околните лози от повреждане. Понеже лозята винаги са забранени за паша, плодовете са по-добре запазени от кражби и повреди от злосторници. Освен това, дърветата дават доход още в началото на лятото (ранни сортове) а лозето — есента. А това значи, от едно място да получим две реколти, или непрекъснато да берем плодове от пролетта до есента, ако се засадят сортове с последователно зреене: череши, кайсии, праскови, круши, мушмули. бадеми и др. В. Пашов АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I.
към текста >>

49. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той се състои от множество малки дървени къщички, чисти и необикновено привлекателни, както отвън, така и отвътре.
Тук аз искам да споделя всичко, което съм видяла и преживяла в Братството на Учителя. Преди всичко аз ще кажа, че това съвсем не е някаква секта, както някои мислят. То е една свободна школа за изучаване законите на природата и за приспособяване живота към новите изисквания на Духа. „Да се живее според законите на природата, да се живее в хармония с Божествените закони“ - това е идеалът на Учителя Дънов. „Изгревът“ — така се нарича тяхното поселение, се намира на една височина, на няколко километра от София, непосредствено зад „Борисовата градина“. Той се състои от множество малки дървени къщички, чисти и необикновено привлекателни, както отвън, така и отвътре. При всека къщичка има и градина с плодни дървета. Учениците от Братството обичат много природата. Според учението на Учителя, за да бъдем напълно здрави, физически и душевно, не е достатъчни само да правим разходки в природата, но трябва също така да бъдем постоянно н пряка, непосредствена връзка с нея. И затова неговите ученици са устроили така живота си, че да имат възможност винаги да общуват с природата, в тяхното поселение има винаги чист въздух, светлина и прясна изворна вода. Целият „Изгрев“ прилича на красива градина, отгдето се открива хубав изглед към планините, от които Витоша е на първо място.
към текста >>

50. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 266 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Добро лекарство при увеличени стомашни киселини или стомашна язва е дървеното масло (зехтин, маслинено масло), което се взема сутрин на гладно по 2-3 суп. лъжици.
За да се установи доброкачествеността и безвредността на тия растителни масла, трябва да се предприемат в клиниките и лабораториите биологични опити с животни и хора, за да се установи точно какво влияние оказва маслото върху здравата и болка стомашна лигавица, върху сокоотделянето в стомаха върху състава на стомашните сокове и т. н. Това може да стане, и то Се налага, за да се успокои българският народ. Това трябва и самите фабриканти да искат, ако сметат, че са чисти! Твърди се от някой, че когато се слагат компреси с чист зехтин върху рани, или върху изгоряла кожа, те се успокояват, а ако се слага от някое българско рафинирано масло — те се разлютяват и зачервяват. И това влияние на маслата върху раните може да се проучи клинически. Добро лекарство при увеличени стомашни киселини или стомашна язва е дървеното масло (зехтин, маслинено масло), което се взема сутрин на гладно по 2-3 суп. лъжици. То действа успокоително на болните. Същото нещо с рафинираното слънчогледово масло изглежда, че не става. Когато се сготви една гозба със зехтин, сусамов или орехов шарлаган или се направи салата с тях, храносмилането става много добре и кисели не се появяват у хора, който иначе страдат, когато ядат олио, оливия, или друго подобно рафинирано слънчогледово масло. Въпросът е много важен, всенароден, държавен! Стига мълчание по него!
към текста >>

51. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Малките дървени жилища „Изгрев“ са построени така, че слънчевите лъчи свободно проникват в тях и изпълват вътрешността на стаите с топлина, от която можете да се освободите само aко отворите прозорците и вратите, т. е.
Козирог Водолей и Риби се наричат зимни знаци, защото слънцето преминава през тях през зимата. Така че, слънцето всеки месец изминава по един зодиакален знак, който обгръща 30 градуса, а всеки ден изминава приблизително по един градус. (следва) Елисавета Кидалова — Белград ИЗГРЕВ - ГРАДЪТ НА СЛЪНЦЕТО (продължение от бр. 236) Аз наричам Изгрева град на слънцето, защото той целия като че ли е проникнат от слънчевите лъчи и носи в себе си идеята за слънцето. Миналата година през месец август, аз прекарах две седмици на Изгрев и тогава именно в моя ум се оформи ясно тази идея — идеята, че Изгрева е наистина един малък град на слънцето. Малките дървени жилища „Изгрев“ са построени така, че слънчевите лъчи свободно проникват в тях и изпълват вътрешността на стаите с топлина, от която можете да се освободите само aко отворите прозорците и вратите, т. е. пак да пуснете слънцето, само че сега заедно със свежия въздух, който разредява насъбралата се в стаята топлина. На Изгрева има и големи, каменни здания, чиито стени са измазани с вар, но те са само едно изключение, — почти всички жилища на „Изгрева“ са построени от дебело боядисано дърво, а има и бараки, направени от тънки дъски. Тези жилища имат големи, широки прозорци и са подобни на тераси, напомняйки със своя стил ония модни сега тераси, предназначени за слънчеви бани. Разбира се, не всички жилища на „Изгрева“ имат този вид, но той преобладава, „Изгревът“ съвсем не прилича на град. Той цял е потънал в зеленина.
към текста >>

52. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Няма какво да се самоосъждаш, ще извадиш тръна, ще намажеш мястото с дървено масло и ще си кажеш: Втори път трябва да бъда по-внимателен, да не стъпвам бос на такива места.
Ако ви гази сиромашията, ако ви газят болести, ако ви газят страдания, ако падате и ставате, знайте, че това не се дължи на външни причини и противоречия. Причините са в самите вас. Това не значи че само вие сте виновни, но ще знаете, че за всичко има ред причини, които се крият в самия човек. Ти вървиш и без да знаеш, убодеш се на един трън, който ти причинява болка. Какво трябва да правиш? Няма какво да се самоосъждаш, ще извадиш тръна, ще намажеш мястото с дървено масло и ще си кажеш: Втори път трябва да бъда по-внимателен, да не стъпвам бос на такива места. Из беседата, държана от Учителя на 12 март 1939 г. София — Изгрев СВЕТЪТ Е ХУБАВ, АКО ЗНАЕТЕ КАК ДА ДИШАТЕ Веднъж имах нещастието да познавам един песимист. Имаше известно извинение за неговия песимизъм. Гърдите му бяха тесни и беше предразположен към туберкулоза. Сам той нямаше никаква надежда.
към текста >>

53. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нека прегледаме уредените градини и цветя, дървените къщички и по-големи сгради, където последователите на Учителя прекарват своя живот.
височина, никак не отстъпва на гръцкия Олимп. Да оставим на тези два колоса да се препират и по нататък за първенство. Ние сме в периферията на София, на която може и Загреб да завиди за чистия въздух. Тука ще спрем пред бялата сграда на Изгрева. Почиваме си на белите пейки, до дълги бели маси. Нека прегледаме уредените градини и цветя, дървените къщички и по-големи сгради, където последователите на Учителя прекарват своя живот. Нека отидем сутрин рано около 6 ч. на кръглата поляна, заобиколена от борова гора, където съпровождани от музика, се извършват общите ритмични упражнения (паневритмия) и нека се потопим за малко в тайнствения град на людете, които доброволно са се отказали обикновените наслаждения на този свят2, за да бъдат колкото се може по-близо до Бога и до природата. И при все това, тези люде от двата пола извършват своите всекидневни задължения и живеят обикновения обществен и граждански живот, само че телесните им потребности са минимални, a духовните — максимални. В тяхната колония от няколко стотин души няма ни църква, ни джамия, и при все това са чисти души, жадуващи за мъдри беседи, хубави песни и чести размишления за Бога и света. На рилския лагер не се събират войниците на меча, но героите на духа, които ги води стремежът към съвършенство.
към текста >>

54. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Често се употребява дървено топче, вързано с конец.
В тази статия ще засегна само опитите правени с махало, което може да бъда относително тежко — от един кг. до няколко грама. Затуй, защото задоволителните резултати зависят от личната природна способност на този, който прави опита. Ние не можем да дадем определени правила, но само общи съвети, които всеки изследвач трябва да съобрази със своята лична способност. Аз обаче ще посоча 25 грамовото махало, което отговаря на чувствителността на по-голяма част от хората. Често се употребява дървено топче, вързано с конец. Но махалото може да бъде и друго: пръстен, вързан с косъм; халка, вързана с верижка и т. н. Поставя се на масата фотографическа снимка — мъж или жена, правостоящ, обърнат с лицето. След това махалото се поставя приблизително един сантиметър над снимката над очите държейки конецът с палеца и показалеца на дясната ръка. Дължината на конеца между махалото и пръстите трябва да е приблизително между 4 — 12 см. Самия опит показва, каква трябва да бъде дължината на конеца.
към текста >>

55. -

Но те се отличавали от сегашните по това, че били печатани не с металически подвижни букви, а с дървена дъска, на която се изрязвали текста и рисунките.
Само в много напреднали хора може да се изрази в стройно дело, защото тук вече е повлиял очистителния огън на следващия аспект. Полуквадратът 45° представя първите мъчнотии из пътя и от по-нататъшното надмогване на тези мъчнотии, които действуват повече върху умственото и астрално полета, следователно върху мислите и чувствата, ще зависи дали склонността ще се превърне в качество или не. Секстилът - тук вече склонността се е превърнала в хармонично качество на характера и става мощен извор на помощ в живота. Този аспект ни представя случай за пo-нататъшни издигания и ни подпомага да напредваме. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Печатната преса на Йоан Гутенберг (по случай 100-годишнината й) Два века преди раждането Гутенберг, в Холандия и Германия се срещали печатни книги. Но те се отличавали от сегашните по това, че били печатани не с металически подвижни букви, а с дървена дъска, на която се изрязвали текста и рисунките. Дъските намазвали с боя и по този начин отпечатвали първите книги. Този начин, обаче, не бил практичен, защото веднъж употребените дъски за един текст, не могли да служат вече за друг. Но и много преди това съществувало печатане, но не с дъски, а с печати. Преди няколко години на о. Крит намерили един кръг, покрит с дребни фигури: хора, храсталаци, птици и риби.
към текста >>

56. -

Всека сутрин ще изпиваш по една чаша дървено масло и по една чаша гореща вода.
Боли го коремът, нищо не може да яде. Чуди се какво да прави. Седи, мисли, говори си: Е, Георге, Георге, цял живот яде прасенца, агънца, това-онова, но видя ли, до какво положение дойде? Пита ме: какво да правя сега? Казвам: ще започнеш да постиш, да ядеш по малко. Всека сутрин ще изпиваш по една чаша дървено масло и по една чаша гореща вода. След това ще излагаш корема си на слънце, да се печеш по 2-3 часа на ден. Този човек изпълни каквото му казах и състоянието му се подобри. Съвременните хора сами се тровят от храната, която употребяват. Някои казват: аз живея чист живот Питам: чиста ли е кръвта ти? — Не е чиста, но това нека нищо общо с чистия живот.
към текста >>

57. -

Поставя се на огън, като непрекъснато се бърка с дървена лопатка.
Заливат се с вода и се оставят да врят до пъпно омекване. Прецеждат се през телено сито, за да се махнат семките и люспите. После се натискат през второ сито (по-гъсто) за да се задържат и власинките. Мери се кашата и на 1 л. (около 4 водни чаши) каша се поставя 250—300 гр. захар. Поставя се на огън, като непрекъснато се бърка с дървена лопатка. Мармалада се сгъстява добре. Когато изстине се насипва в съдове, които се запазват от плесенясване с парафин. (Натопява се едно парче плат в парафин и се поставя плътно върху мармалада) Из „Народно здраве“ КНИГОПИС Прераждането надеждата на човечеството от Ървин С. Купър. с предговор: „Прераждането е факт“ от С. Калименов и приложение: „Прераждането в светлината но Учителя“ от същия.
към текста >>

58. -

Можете да вземете дървени клечки, но не с желязо, защото туй желязо прегаря.
Така ще се научите да чувате хубаво. Вие се измивайте с най-хубавата вода, не студена, но топла. Ще вземете гребен, ще се вчешете, ще турите парфюм. Никога не измъчвайте косите си с желязо. С желязо се разваля косата. Можете да вземете дървени клечки, но не с желязо, защото туй желязо прегаря. Косите ни са антени, през които се предават най-хубавите мисли. Ако на тази антена ти сложиш желязо, разваляш я и тя не може да възприема. Ти искаш да се харесаш на хората? Навий тогава косите си на хубави клечки, но не на желязо. Да бъдете красиви — това е отлична идея.
към текста >>

Те се сушат на сянка, но не в тави или в други металически съдове, а на черги или на дървени подложки (маси, панери, дъски и др.) Освен витамин С шипките са богати с ценни соли, между които фосфорни, калциеви, магнезиеви, калиеви и др.
Ала много по-полезен е естественият, природен витамин С който се намира в шипките, пиперките, лимоните, доматите и др. плодове и зеленчуци. Шипките трябва да се берат сухи след вдигаме на росата и да се избират само здрави, узрели, зачервени плодове. Полузрелите, меките, почернелите и повредените да се изхвърлят. Набраните шипки се събират в кошници и се пазят от слънце още при брането. Те се сушат на сянка, но не в тави или в други металически съдове, а на черги или на дървени подложки (маси, панери, дъски и др.) Освен витамин С шипките са богати с ценни соли, между които фосфорни, калциеви, магнезиеви, калиеви и др. Особено важни са железните соли, едно, защото те се намират в значително количество — близо едно на сто — и друго, защото заедно с витамин С те се усвояват много лесно от червата. Германците сушат и смилат на брашно шипките. От това брашно може да се добива витамин С, или пък до се използва направо, като се прибавя към супите и другите ястия, когото те са вече готови за поднасяне. Слънцето, топлината, въздуха и металните предмети бързо разрушават витамин С. Затова, както казахме, шипките трябва да се сушат на сянка, а мармаладът от шипки да се вари при по-слаб огън (най-добре във вакуумапарат), в емайлиран съд (а не в тава или бакърени тенджери) и да не се бърка много.
към текста >>

59. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

с вносни и износни ценности, с храни, дървено масло, палмови продукти, вино, добитък и роби.
Такива били: частните, фамилните, еснафските, храмовите, а освен това имало разменни бюра от всякакъв род. Деловодството на банките обхващало заеми срещу депозит, имот, поръчителство. полици, ипотеки върху очакваната печалба, върху очакваната жетва, върху скотовъдството, върху търговските сделки. При това се смятали и лихви. Борсовите спекулации се правели с имоти и земи. с вносни и износни ценности, с храни, дървено масло, палмови продукти, вино, добитък и роби. При това, вземало се е под внимание и пристигането на керваните и корабите. Златото и среброто били в обръщение, но монетни пари още не е имало. Поради липса, на благородни метали, свързана с невъзможността да се изпращат изплащания на по-далечни разстояния, явили се професионални посредници. Те отначало били в услуга на големия капитал, но носле завладели паричния пазар и поставили капитала в своя услуга. Заедно с културата, семитските вавилонци възприели и законодателството на своите предшественици, и кодекса на Хамураба при тях получил вид на обичайно право.
към текста >>

60. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

При все туй, желателно е до най-голема степен, щото готвачът да пипа хранителните продукти колкото се може по-малко и затова дървените подйемки и лъжиците трябва винаги да служат за приготовление и поднасяне на ястията, като, при това, се държат в съвършена чистота.
На запад, напротив, хората са обикновено много внимателни относително физическата чистота на храната, а пренебрегват нейната магнетическа чистота. Вследствие на това, че с хранителните продукти бива много работено от готвача, докато да бъдат приготвени, те биват значително повлияни по отношение на техния магнетизъм. От това, че магнетизмът, присъщ на човека, се отлъчва най-вече чрез ръцете, следва, че ястията биват наситени с магнетизъм. Това е особено вярно за сладките и за хляба, които се месят с ръце в западните страни, където не се употребяват машините, приготвени за тая цел. Всека храна, приготвена по тоя начин, не би била никак пригодна за приемане, ако варенето й на огъня или печенето й във фурната не би правили да изчезнат следите на една голяма част от физическия магнетизъм, който съдържа. При все туй, желателно е до най-голема степен, щото готвачът да пипа хранителните продукти колкото се може по-малко и затова дървените подйемки и лъжиците трябва винаги да служат за приготовление и поднасяне на ястията, като, при това, се държат в съвършена чистота. За да се предотврати всеки вредителен примес на некой магнетизъм, повечето от учениците на окултизма употребяват само една своя чаша и своя лъжица. Госпожа Блаватска препоръчваше много тоя начин и добавяше, Че ако това се укаже невъзможно, трябва поне чашата и лъжицата да бъдат демагнитизирвани преди всяко ядене и пиене. Обикновеният човек не обръща никакво внимание на тези въпроси, обаче, ученикът по окултизма, който търси да излезе на Пътя, трябва да бъде много придирчив в това отношение. Предметите могат да бъдат демагнетизирани чрез едно усилие на волята и, след известна практика, едно просто минаване с ръка, прибавено към една напрегната мисъл, ще извърши веднага демагнитизирането. Но да не се забравя, че то съвсем нема да премахне физическата нечистота,.нито пък нейното астрално отражение, макар да може да разрушава всяко друго астрално влия ние; така, трябва да бъдат взети най-подробните предпазителни мерки, за да се осигурим, че кухненските приготовления са извършени при съвършена чистота.
към текста >>

Някои индийски племена от месото на очиларката Naja bungarus приготвяли с дървено масло едно лекарство за предпазване от отровата на змиите.
Лекарят на Карл II, Тома Шерлей, препоръчвал „прилепов балсам“ като средство против хипохондрия. Този балсам се приготвял от усойници, прилепи, глисти, еленов мозък, свинска мас и от волско бедро. Но и другите отровни змии са употребявани в терапията. В Индия месото на змията очиларка се счита за лечебно средство против туберкулозата. Според един индийски учен, това средство причинявало ускорение на пулса, разпространявало топлина по цялата повърхнина на тялото, ускорявало дейността на отделителните (секреционни) органи, подпомагало действията на други лечебни средства против холера, епилепсия и нервно разстройство. Някои индийски племена от месото на очиларката Naja bungarus приготвяли с дървено масло едно лекарство за предпазване от отровата на змиите. За тази цел събирали отровните жлези, отровните зъби, небцето и жлъчката от змията. В съчинението „Materia med са of the Hindus“ от Дут се споменува за един препарат от отровата на очиларка, като средство против ухапано от отровната змия и против силна треска. Сиамските лекари употребяват против ухапано от змия следната рецепта: „късче от челюст на дива свиня и едно такова от челюст на домашна свиня, късче от паунова кост, опашка от риба и глава от отровна змия“. Хотентотите изкискват отровата от жлезите на отровна змия и я изпиват, за да се предпазят за в бъдеще от ухапването на отровни змии. В Мозамбик се ваксинират със змийска отрова.
към текста >>

61. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Дървените стълбове на моста трепереха едва забележимо от тласъка на вълните — струваше ми се, че чувствам приближаването на влака и космите ми настръхваха; вятърът зафуча по-силно, струваше ми се, че дочувам глухото ехтене на локомотива, сърцето ми замираше, за да затупти веднага пак с страшна бързина и туптенето му почти да се чува.
Опитах се да се обърна в друго положение, но ми мина през ума, че едно непредпазливо движение можеше да ме свали в Коюга — вързан за краката и ръцете, неподвижен кат камък! Изтръпнал в ужас, но стоях мирно, обаче не за дълго. Светлината на голямата, почти застрашително ясната луна там горе, шуменето на вълните дълбоко долу, вятърът, който тихо бучеше, след това пак гробната тишина, нарушавана нарядко от някой далечен крясък на птици — всичко беше ми непоносимо и ми докарваше неизразим страх. А релсите, релсите! Моите чувства ме терзаеха, аз не можех да им отбягна. Дървените стълбове на моста трепереха едва забележимо от тласъка на вълните — струваше ми се, че чувствам приближаването на влака и космите ми настръхваха; вятърът зафуча по-силно, струваше ми се, че дочувам глухото ехтене на локомотива, сърцето ми замираше, за да затупти веднага пак с страшна бързина и туптенето му почти да се чува. Господа, има неща, които ми са съвсем непонятни; едно от тези е и това, как можах да преживея онази нощ. Една мисъл беше ми ясна в душата: трябваше да се помъча да заема друго положение, по възможност в пространството между релсите, ако не исках още в следната минута да стана жертва на най-мъчителната смърт. И действително аз успях! Напрегнах всеки мускул, всяка жила до скъсване, превивах се, изкривявах се, пъшках, главата ми щеше да се пръсне, и след невероятни усилия, които като че продължиха цяла вечност, макар че не траяха повече от няколко минути, аз най-сетне се намерих във вдлъбнатината между релсите. Бях ли спасен?
към текста >>

62. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Китайците я извличат не само с пръсти, както на „том-том“, или с духане, както на флейта и на други духови инструменти, но т употребяват също така инструменти, които се състоят от две части — като лък и цигулка — направени от еднакъв материал; нещо прилично на дървена цигулка без какви да е струни, на която свирят със също така дървен лък без влакна, или пък подобен инструмент от метал с металически лък.
Евреите вече са съществували и тогава и още много по-рано; тяхното съществуване може да се проследи до тази епоха, когато там, дето сега се люлеят вълните на Атлантическия океан, се е простирал обширен континент. В тези отдалечени времена на Атлантида е възникнала еврейската раса, нейна родина е била древната Атлантида, и все там вие ще намерите родината на тия странни съчетания на музикални ноти, които произвеждат такова необикновено действие върху физическите тела на слушателите. Те разпръсват цялото същество на човека, като пробуждат силна и току речи не поддаваща се на контрол емоция. Аз съм слушала, че друг народ, който обладава знанието на тези особени каденции, се явяват древните китайци; това е също така народ, който има зад себе си неизмеримо минало, и който, подобно на евреите, произхожда от четвъртата коренна раса. Съвременната китайска музика има много особености, но съвсем други. Китайците я извличат не само с пръсти, както на „том-том“, или с духане, както на флейта и на други духови инструменти, но т употребяват също така инструменти, които се състоят от две части — като лък и цигулка — направени от еднакъв материал; нещо прилично на дървена цигулка без какви да е струни, на която свирят със също така дървен лък без влакна, или пък подобен инструмент от метал с металически лък. Вие можете да помислите, че от такъв инструменти може да се получи само хрипа, скриптене, свиркане, но уверявам ви, че това не е така. Веднъж, когато бях в Калифорния, в Сан Франциско, поканиха ме в китайския театър, дето много добра китайска трупа представляваше драма. Да се намести зрителя на самата сцена, се счита в китайския театър, като знак на голямо почитание, и нас заведоха там. Такова положение има това предимство за наблюдателя, че той вижда и драмата и впечатлението, която тя произвежда на зрителите. Никога нема да забравя аз този огромен театър, натъпкан отгоре до долу с напрегнати китайски лица, следящи с дълбок интерес представлението.
към текста >>

63. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И пак внушението, за да стане тялото като вдървено, и комбинирано с паси ще произведе такова напрежение на мускулите, че подложеното на опита лице ще може да се простре, опряно само на ръцете и нозете си на столове, и човек може да стои на гърдите му.
Тогава операторът, след като каза на пациентката, че тя ще заспи в опреде- лен час през нощта, даде й наставление да се „събуди“. Забележете, че пациентът не изгубва съзнанието или паметта си, а знае всичко, което става. В повечето случаи пациентът ще заспи в определения час, и наруши ли се веднъж навика на безсъницата, лечението обикновено се постига. При подходящи субекти това положение на хипноза може чрез повтаряно внушение да се задълбочи до толкоз, че да се изгуби паметта, и пациентът става съвършено анестезиран, така че операции могат да се извършват без болка и без последици от тях. Това съм видел в няколко случая. И пак внушението, за да стане тялото като вдървено, и комбинирано с паси ще произведе такова напрежение на мускулите, че подложеното на опита лице ще може да се простре, опряно само на ръцете и нозете си на столове, и човек може да стои на гърдите му. В редица опити, направени от един мой приятел и резултатите от които бяха публикувани в The Lancet, пациентът бе предаден на дълбок хипнотичен сън и до ръката му бе допряна една кутийка от термометър, за която му се каза, че е нажежена и че ще произведе пришка. Ръката му бе привързана и наблюдавана отблизо. На другия ден на същото место се появи действително една пришка. С позволение на пациента този опит биде повторен не- колко пъти, и се намери, че времето нужно за излекуването на пришката, както и болката, причинена от нея, се изменят, според внушението, направено през хипнозиса. Сравнете този случай с разните съобщения на някои калугерки, на които се явил белегът на петте рани на Христа, и забележете, че състоянието на нервната чувствителност, предизвикана от постене, от положението за молитва с обърнати нагоре очи, фиксирани върху разпятието, и от съсредоточеното размишление върху предмета на раните на Спасителя, ; всичко това може да произведе хипнотичен транс чрез самовнушение.
към текста >>

дървена: пръчка или студено желязо, допира го до челото и му внушава: „аз държа горещо желязо на челната ти кожа.
Едно представление напр. трябва да е „абстрактно“, т. е. въобще да не съществува, но само „като съществуващо мислено“. Ще посоча един пример из хипнотизма, който с пълно право може да се вземе като фантастична картина на един предмет с подобна реалност, на предмет във външния мир, чийто отпечатък се получил чрез пипане на окото (ретината). Един жесток, но често изнасянъ1) хипнотизаторски фокус се състои в това, че хипнотизаторът е в съприкосновение с медиума посредством някой предмет, напр. дървена: пръчка или студено желязо, допира го до челото и му внушава: „аз държа горещо желязо на челната ти кожа. Докато изброя до дванадесет, то ще влезе в челото ти и една дълбока рана от изгорялото ще се отвори“. След това той почва да брои и, докато медиумът е под влиянието на ужасния страх, фактически се образува на неговото чело изгоряла буца. Д-р Барадюк Фотографиран в един момент на молитвено съзерцание. Психогоните стоят в кръгъл ореол около главата му. Какво подейства в случая ?
към текста >>

Нали не дървената или желязната пръчка, която бе не по-топла от температурата в стаята?
Докато изброя до дванадесет, то ще влезе в челото ти и една дълбока рана от изгорялото ще се отвори“. След това той почва да брои и, докато медиумът е под влиянието на ужасния страх, фактически се образува на неговото чело изгоряла буца. Д-р Барадюк Фотографиран в един момент на молитвено съзерцание. Психогоните стоят в кръгъл ореол около главата му. Какво подейства в случая ? Нали не дървената или желязната пръчка, която бе не по-топла от температурата в стаята? — То бе живата представа, която възниква в съзнанието на медиума от действието на мозъка по протежение на нервните разклонения и продължава до оная част на тялото, където се получава нужния ефект. Тогава можем ли да кажем, че мисълта е нещо абстрактно, т. е. като съществуващ спомен, но не действителност? Не, ние трябва съвсем иначе да схванем разликата: със старото понятие „конкретно“ се разбира приблизително това, което ни става познато чрез въздействието на сетивото, напр. една зрителна представа на едно дърво, което сме схванали чрез дразненето на въздушното течение върху лицето от трептението на хлоргаза и т.
към текста >>

Зевс се изобразява и седящ на дървен стол с петел на полата, като символ на събуждащото се утро.
За това Юпитеровия тип е жизнерадостен, пълен с надежда и оптимизъм, — той има доверие в своята добра звезда, и употребявайки тоя израз, той обикновено не разбира неговото същинско значение. Юпитер прави родения под неговия знак човек доброжелателен, приятен, справедлив, обществен и внимателен; но ако при това се получат силни афлектации, или ако той стои в знак, който не хармонира с природата му, тогава го прави горделив, тщеславен, самолюбив, високомерен и лицемерен, и преимуществата на Юпитеровото влияние се изменят в наклонност да се върви по общото течение и за лесно сприятеляване с всекиго. На Юпитеровия тип е присъщо желанието да е весел и да импонира. Богът Юпитер се представлява в митологията различно: седящ на престол със светкавица в лесната ръка, жезъл в лявата — и с диадема на главата. Орелът е най-любимата му птица. Зевс се изобразява и седящ на дървен стол с петел на полата, като символ на събуждащото се утро. Под Сатурн се говореше по-обширно за Зевса, като бог (вж. год. I. кн. X от списанието). (Следва) ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Случай на прераждане в България. В първата книжка на „Всемирна летопис“, год.
към текста >>

64. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И около 6 — 7 дни подир това видях на сън, че ми бе дадена една дървена кутия, като сандъче, в която сложих една одрана агнешка глава, подадена ми от невидима ръка.
във време на първия ми сън, се намерих у дома, в Тутракан, в спалнята ни стая, в която бях оставил децата си. Изведнъж някакъв трясък повали децата ми на земята и видях дупка да зина на тавана. В това време брат ми Димитър, който е умрял през 1902 г.. като стрела дойде и се хвърли върху децата ми, които бяха повалени и неподвижни на земята. А пък аз, силно развълнуван, се пробудих и нажален разправих сънят си на жена си и на хазяйката ми, която спеше в същата стая и първа ме запита, какво съм сънувал: навярно, аз съм изпищял в съня, преди да се събудя. Подир този ми сън, аз се постоянно молех, да може духът ми да проникне у дома, да видя какво става с децата ми. И около 6 — 7 дни подир това видях на сън, че ми бе дадена една дървена кутия, като сандъче, в която сложих една одрана агнешка глава, подадена ми от невидима ръка. След това, подаде ми се един детски труп без глава, който като слагах в същото сандъче, уплаших се и погледнах да видя, чия е главата и видях, че на нея е образа на дъщеря ми Райна. Заплаках веднага и се събудих с плач и с плач разправих съня си на жена ми и на хазяйката ми, която първа ме запита: „за какво плачеш, господине? “ Когато,освободени от пленничеството, се завърнахме, на 22 февруари 1918 год., у дома си, роднините и съседите ни разправиха за станалото, узнах, че първият ми сън бил в момента, когато снаряда пробил тавана и се пръснал над леглата, дето спели четирите ми деца, а вторият ми сън е бил в момента, когато дъщеря ми Райна се простила с живота си в Разградската държавна болница. И дупката, която пробил снаряда, беше на същото място отворена, дето я видях на сън. гр. Русе.
към текста >>

— „Дебелите дървени пънове са също проницаеми“.
Интересно е да се цитират някои от първите съобщения на Рйонтгена. Той, след като описва с четири изречения първоначалния си опит, казва: „Скоро ще стане известно, че всички тела са проницаеми за действуващата сила (Agens), но само в различна степен. Да взема няколко примери : книгата е проницаема. През подвързана книга с около 1000 страници видех, че флорисценс-екранът се осветлява ясно и печатарското мастило не представлява чувствителна пречка. Така също се явява светлина върху екрана, ако се постави една карта за игра между последния (екрана) и лъчеизпускащия апарат, която карта става за окото почти видима“. — „Дебелите дървени пънове са също проницаеми“. — „Ако си поставим ръката между лъчеизпускащия апарат и екрана, ние ще забележим тъмните сенки на ръчните кости в по-слаботъмните такива на мускулите“. По-после: „от особено значение в някои отношения е факта, че сухите фотографически плаки се оказаха чувствителни за Х-лъчите“. Явлението, което е най-много изненадало света, е, че една физически действуваща сила (Agens) прониква през непроницаема материя. Че това свойство на рйонтгеновите лъчи, физически погледнато, съвсем не е най-изненадващо или най-важното; че откритието на Рйонтген чрез други свои качества е послужило също за основа на физическия мироглед (Weltbildes); че то е послужило сжщо за основа на бъдещи физико-химически трудове : че това единствено откритие е занимавало хиляди умове през цел живот; че на десетки хиляди ръце е дало средства за живот; на милиони хора е послужило за облекчение и избавление живота им — това посочва тъй често доказаните, но при все това поразителни за физика съчетания на малките и често пъти най-незабелезани наблюдения, чрез които се открива природата за изпитателя, с преврати, които ще преобразят живота на бъдещите генерации. Разпознаването на болестите с помощта на рйонтгеновите лъчи и възможността да се влияе с същите върху болестите насочиха медицината към основните й принципи и осветлиха разнит те възможности.
към текста >>

65. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

После се впуснал във фабрикацията на дървен оцет и катран.
Кратка биография на Райхенбах Карл фон Райхенбах е роден на 12. февр. 1788. година в Щутгарт. Следвал е по право и естествознание в Тюбингенския университет. След това отваря железарска фабрика, захарна и други фабрики. После се впуснал във фабрикацията на дървен оцет и катран. Той има доста видно име в химията като откривач на креозота, парафина, асамара, капномора и пр. До колко са важни тези негови открития, се вижда от факта, в какво голямо употребление са днес, особено парафина и креозота, в медицината и практическия живот. В геологията е известен със своето съчинение: „Геологически сведения за Моравия“ (1834 год.) След това той постепенно се заинтересува от одичните явления, в чиито дири попада, и тях той изследва в продължение на повече от 30 години, до смъртта си. Опитите си е правил повечето в замъка си Райзенберг близо до Виена. Некои опити е правил в Виена, Берлин и пр.
към текста >>

Райхенбах е правел така: прозорците затварял отвън с дебели дървени кепенци, а отвътре върху прозорците спущал гъст килим, върху килима турял още едни кепенци, а върху тях мукава.
Затъмняването трябва да бъде в най-голяма възможна степен. В обикновена тъмна стая като стоим 1/4 час почваме да различаваме предметите, понеже окото свиква да гледа и при по-малко светлина. А ние трябва да достигнем такава тъмнота, че да не може един несензитивен да различава предметите и като стои много часове в стаята, даже и половин ден. Одичната светлина е тъй слаба, че и най-слабата следа от дневна или дори от лампена светлина, която чрез пето или шесто отражение прониква в стаята през малка цепнатинка, прави повечето сензитиви неспособни да виждат одичната светлина; значи, целият труд отива напразно. Съвсем не е достатъчно да спуснем черни завеси на прозорците и да затворим вратите. Райхенбах е правел така: прозорците затварял отвън с дебели дървени кепенци, а отвътре върху прозорците спущал гъст килим, върху килима турял още едни кепенци, а върху тях мукава. Особено внимание трябва да се обърне на ръбовете на прозорците. Обикновените врати съвсем не са херметично затворени и пропускат светлина. Вратите трябва да бъдат покрити с двойни килими, като се обръща особено внимание на ръбовете. Трябва да се обърне особено внимание и на ключалката. Нейната дупка внимателно трябва да се запуши.
към текста >>

66. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Веднага запалих свещта и тичам към вратата, която бе затворена; отворих я и гледам на вън, нито следа от некого; стаята ни имаше единствен вход откъм съседната стая, която беше също с единствен изход, затворена откъм антрето, а от антрето водеха дървени стъпала до двора.
Но мамил съм се: той се нахвърли върху ми, обвинявайки ме, че го взимам за бог знай какъв, и че което видял, видял е и не приемаше никакви обяснения. Укротявах го както можах, разказвах му разни анекдоти, докато го склоних да си легне. Мен ми беше, обаче, неспокойно и дълго не можах да заспя. През нощта бях събуден от сън от страшните викове на своя приятел, който, избелил очи, бягаше из стаята като обсебен и търсеше некакво оръжие. Станах и чувам вън зад вратата силно блъскане и тропане. Веднага запалих свещта и тичам към вратата, която бе затворена; отворих я и гледам на вън, нито следа от некого; стаята ни имаше единствен вход откъм съседната стая, която беше също с единствен изход, затворена откъм антрето, а от антрето водеха дървени стъпала до двора. Нийде нито помен от някакво същество. Студени тръпки ми полазиха по гърба и космите ми настръхнаха. Събудих спящите в съседната квартира млади съпрузи, които спали тежко и не видели нищо. Вратата в коридора откъм улицата беше здраво, с голям, стар и тежък ключ, заключена. По целия двор и цялата къща, които претърсихме, никого и нищо не намерихме, само в съседната стая имаше една много особена, задушлива миризма.
към текста >>

67. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Строителите му са използвали дървеният материал от всички части на света.
Тя бе построена от фонда, събран от Щайнера, и служеше за храм и университет на антропософите. В нея ставаха конференциите и посвещенията. Тя е струвала около 7 милиона марки (курс 1914 год.). Както съобщава и нашият сътрудник, Б. Боев, в статията си в тази книжка, в тая постройка символизмът е бил застъпен до висша степен. Строителите му са използвали дървеният материал от всички части на света. Грамадните стълбове, които поддържали сводовете, са били от по 30 различни дървета, от най-редки есенции и от разновидни смоли — превъзходно гориво в случай на пожар. В неделя вечерта, г. Рудолф Щайнер е държал една беседа и, половин час след като публиката изпразнила залата, огънят избухнал в „бялата стая“, без видима причина. Щайнер вярвал, че злата умисъл не е чужда на пожара: преди това, той е получил много заплашителни писма, а и духовенството се държало твърде враждебно към „Гьотеанум.“ Но Щайнер възнамерявал да съгради отново зданието, тоя път само от камък и по-нов, опростен план. В следващата книжка ще поместим фотографски снимки от вътрешността на изгорелия пръв окултен университет.
към текста >>

68. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

При възобновяването му ще се избягва дървения материал.
Постройката беше застрахована за 31/2 милиона франка, а мебелите за 70,000 франка. Като се спаднат 900,000 франка за спасената бетонена основа, като се спадне и стойността на някои малки спасени работи, сумата, която ще се получи от застрахователното дружество, съвсем не е достатъчна за възобновяване на „Гьотеанум“. Още от сега са взети мерки за възобновяването му. Ще трябва да се събират суми от съчувственици за целта. Събирането на волни помощи е започнато. При възобновяването му ще се избягва дървения материал. Но и след изгарянето „Гьотеанум“ като окултен университет съществува и продължава да функционира. Научната и художествената работа на университета продължава, като се използва оцелялото съседно помещение, което до тогава служило за дърводелско ателие. Художествена и педагогическа сбирка в Щутгарт Тя траяла от 25. до 29. март 1923 година.
към текста >>

В това време се извърна в един ъгъл на стаята едно шише, което беше пълно с ракия, и ние веднага предложихме да запалят лампа и затворят прозорците, които имаха дървени капаци.
Разстоянието между двете къщи е около 5 метра. В 4 ч. и 56 м. се върнахме в старата къща, дето беше дошъл и свещеникът. Влезнахме веднага в спалната стая, дето имаше запалена печка, запушихме тютюн и се разговаряхме. В това време се извърна в един ъгъл на стаята едно шише, което беше пълно с ракия, и ние веднага предложихме да запалят лампа и затворят прозорците, които имаха дървени капаци. Лампата запалиха и затвориха прозорците и вратата. Тъкмо в 5 часа 7 минути се издигна един камък откъм прозореца и падна до крака на Д. Момчилов. Този камък беше овалян в сняг. Веднага из друг ъгъл на стаята долетя друг камък до краката на Н. Стоев, и ние тримата със свещеника изтръпнахме от страх и само се доближавахме до печката.
към текста >>

69. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Още след втората доза тя стана, но тутакси падна пак като вдървена, после направи няколко крачки и се обърна в кръг, като да бе обхваната от лудешкия танц.
Тогава почнаха да подозират, че болестта й е работа на дявола и прибягнаха до помощта на едного, който бе известен с лечебните си способности чрез подобни средства. Вследствие на това, обществото обвини семейството на г-жа Хауфе в невежество и безверие, като си служи с такива средства. Но нима и по-културни и по-образовани хора не правеха същото? Не лекуваха ли те много болести със също такива средства? Въпросният човек направи един зелен прах, който тя отказа да вземе, но я принудиха. Още след втората доза тя стана, но тутакси падна пак като вдървена, после направи няколко крачки и се обърна в кръг, като да бе обхваната от лудешкия танц. Никога вече тя не можа да се събуди напълно; гласът й стана рязък; говореше високо немски и един чужд език, на който и пишеше и който наричаше свой вътрешен език (ние ще говорим по-нататък за него). Когато говореше на тоя език, тя изпадаше в полусънно състояние, а когато пожелаеше да говори на обикновения си език, правеше си сама магнетични паси. Едновременно с праха, човекът й даде една черна муска с олово, увиснала на троен конец. Всеки петък пращаха да го викат, по нейно искане и макар че за дохождането си той да употребяваше цели седем часа. Тя казваше в съня си: „той иска да го викам и ако не сторя това, той убожда с игли известни растения в избата си, за да ме подчини по-сигурно и да ме накара повече да страдам и се измъчвам.
към текста >>

70. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Имало е и един прощален ритуал, който е бил извършван от великия жрец непосредствено преди отнасянето на мумията в саркофага й, но той не е бил извършван, за да може да се развърже вдървеното тяло на фараона, когато душата отново влезе в него, а за съвсем друга цел — за приготвянето душата за отвъдгробния живот, този в астралния мир отвъд гроба.
Защото Тутанкамон не е можал да не знае, какво и неговата гробница ще бъде обирана, както, впрочем, е била обрана на два пъти, защото в същата се намират документи за това, че злодейците са били заварени и гробницата е била отново запечатвана. Не искам да оставя незасегнат още един въпрос, комуто тъкмо тука е мястото. Говорят, че единствената причина за балсамирането на телата у египтяните било вярването им, какво душата пак щяла да се върне, та да си имала тяло. Това е една нелепост! Имало е действително „Книга на мъртвите“, но тя е нещо съвършено различно от онова, за каквото я смятат профаните или пък тия, що знаят само „азбуката“ на херметизма или пък на задгробната наука. Имало е и един прощален ритуал, който е бил извършван от великия жрец непосредствено преди отнасянето на мумията в саркофага й, но той не е бил извършван, за да може да се развърже вдървеното тяло на фараона, когато душата отново влезе в него, а за съвсем друга цел — за приготвянето душата за отвъдгробния живот, този в астралния мир отвъд гроба. И ритуалът е давал само напътването на душата за тази област. Така че, дали Лорд Карнавон е бил ухапан от муха преди 20 години, в момента, когато е влизал в гробницата на Тутанкамона, или от друго нещо, си остава голяма тайна — впрочем, не твърде дълбока след това, което се каза по-горе. И мнозина още има да умират от такива ухапвания на мухи, които дръзват да безпокоят фараоните . . . Ето защо египетското правителство забрани вече на европейците да отварят гробниците на фараоните.
към текста >>

Наскоро преди смъртта си, тя сънувала баща си, починал отдавна, който й съобщил, че приготвил за нея една дървена къща.
IV на Всемирна летопис. Духовна опитност Предсказани смъртни случаи. През 1909 г. се помина в гр. Трубчевск (Орловска губерния) младата жена А. С. Наскоро преди смъртта си, тя сънувала баща си, починал отдавна, който й съобщил, че приготвил за нея една дървена къща. И наистина, не се минало много време, и младата жена, напълно здрава до тогава, внезапно се разболяла и след три дни се поминала. Този случай стана известен на майка ми, която живееше тогава в същия град. През 1910 г., месец август, тя сънувала подобен сън, както гореспоменатата А. С. Тогава живеехме в нашето имение в Черниговската губерния· И моя депо се явил на майка ми на сън и й съобщил, че е приготвил за нея една вървена къща. Този сън силно разтревожи майка ми, и тя постоянно казваше, че наскоро непременно ще умре.
към текста >>

71. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Една нощ сънувал, че получил поръчение, да мине на един пункт близката там река по дървен мост и да спре до едно дърво, но по никой начин да не минава оттатък дървото.
Тутакси аз се събудих. На сутринта, когато седнахме на двора на закуска и подадоха млякото, аз разказах съня си на домашните ми, като добавих: дали не се е случило нещо със Стамболова. След малко дотърча един конен стражар със запечатан плик от околийския началник В писмото ми се съобщаваше, че Стамболов бил убит. Предпазване от смърт. През последната война приятелят ми X., бивш прокурор, а сега съдия, командвал на фронта едно войсково отделение. Една нощ сънувал, че получил поръчение, да мине на един пункт близката там река по дървен мост и да спре до едно дърво, но по никой начин да не минава оттатък дървото. И наистина на другия ден дадена му била заповед да премине реката и да стигне до известен пункт. Щом дошъл на мястото на прехода, учудил се, че това място му било познато, видял същия мост от сложено дърво и като минал отвъд реката с войниците си, стигнал до дървото, което тоже му бито познато. Тогава той дал заповед да се спрат там. Веднага непосредствено оттатък се изсипал град от шрапнели и ако офицерът X. с войниците биха отишли там, всички щели да бъдат избити.
към текста >>

72. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Или, с други думи, ако имахте дървени каси, пълни със злато и аз ви ги изпразня, като в замяна на тях ви дам железни, това култура ли е?
Да съградиш ли едно училище и да го устроиш с учители, пособия и ученици или пък да го разрушиш и да разпръснеш учителите и учениците му? Няма съмнение, че е разумно и похвално, ако градиш, отглеждаш и възпитаваш, ако даваш живот на хората: това е великото, в което божественото се проявява. Но някои, може би, ще ни възразят: „Ние с дейността си, каквото и да е, все градим". Да допуснем, че е така. Но ако аз, когато съграждам къщата някому и напълвам касата му с пари, същевременно го задължавам да унищожи някого или да напусне всякакъв морал и да служи само на себе си, то питам, при такива условия, това градеж ли е? Или, с други думи, ако имахте дървени каси, пълни със злато и аз ви ги изпразня, като в замяна на тях ви дам железни, това култура ли е? Или ако една страна е пълна само със затвори и затворници, това култура ли е? Ако в някоя държава се издигат бесилки, това морал ли е, религия ли е? Разбира се, не. Морал и разумен живот не може да се насажда в света по тоя начин. Такива факти съставляват най-голяма съпротива.
към текста >>

73. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За обучението по геометрия се приготвят дървени фигурки с разна форма: триъгълници, квадрати, многоъгълници, кръгове, елипси и пр.
Дъсчиците са от три сорта: от акация, орех и елха. Те са и с разни бои. Тежат 24, 18 и 12 грама. Значи, разликата помежду им е 6 грама. Детето се учи да разпознава с отворени и завързани очи, коя дъска от какъв материал е. За обучението по геометрия се приготвят дървени фигурки с разна форма: триъгълници, квадрати, многоъгълници, кръгове, елипси и пр. Фигурите са поставени в издълбани вместилища, те се вадят от гнездата си и детето трябва да ги постави в съответните им гнезда. При обучението по смятане си служи с монети: децата развалят пари. Освен това, той си служи и с пръчици от разни дължини с напречни цветни ивици тъмни и светли, които се редуват. И децата трябва да нареждат успоредно пръчиците една до друга по големина и според броя на напречните им и цветни ивици; след нареждането те броят така наречените пръчици и пр. Как се внася живот в детската работа, когато при смятане и геометрия се излезе от работата в лехите с цветя, дръвчета и пр.
към текста >>

Обаче, съвсем не се препоръчва обикновената дървена зъбна чистачка, защото тя е доста дебела, твърде лесно се пречупва и лесно заразява венците.
ябълка или портокал. Така зъбите 1) механически ще се очистят от всички лепливи хранителни частици и 2) чрез овощните киселини, които съществуват в ябълката или портокала се разтварят лепливите слизни материи върху зъбите. Препоръчва се на хората, които имат обикновено твърде леплива плюнка, да проплакват устната кухина със слаб разтвор от овощна киселина и с този разтвор да се чистят и зъбите. Тая практика е твърде разпространена в Америка. Хранителните частици, изостанали в зъбните междини, като месни влакънца и пр., трябва да се очистят със зъбна чистачка. Обаче, съвсем не се препоръчва обикновената дървена зъбна чистачка, защото тя е доста дебела, твърде лесно се пречупва и лесно заразява венците. Човек трябва да си поръча за своя лична употрябва зъбна чистачка от тънка златна или сребърна пластинка, която е толкоз тънка, че лесно може да прониква в зъбните междини. 2) Второ предпазително средство е да се внимава при приемането на такива лекарства, за които се знае от опит, че вредят на зъбите. Тук споменавам особено две: солната киселина, която с месеци наред се дава във вид на капки, и железни препарати. Пациентите, които приемат такива лекарства, трябва да се посъветват, всеки път след приемането им да изплакнат устната си кухина със слабо алкална вода за неутрализиране минералните киселини. Натриев бикарбонат (сода), взет с върха на ножа в чаша вода 250 грама, е достатъчен за целта.
към текста >>

74. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

След това още в същата учебна година децата почват да правят дървени играчки, които се движат с особени механизми.
Целта на този метод е да се прояви вътрешната, скрита страна на детската природа. Така се буди вътрешния извор на творчеството. В работилниците детето почва да работи от втори клас (от 12 година). Работата в тях е задължителна както за учениците, така и за ученичките до края на гимназията. Почва се с обработка на дървото: отначало, за добиване на сръчност, детето приготвя домашни принадлежности: лъжици, лъжичник, етажерка за писма и пр. След това още в същата учебна година децата почват да правят дървени играчки, които се движат с особени механизми. Отначало те приготвят чертежите им и след това изработват от дърво. Тук детето трябва да твори, да вложи художественост, да съединява техника с художествени мотиви. А това действа животворно върху детската душа, казва Волфхюгел, хармонизира силите й. Това занимание е по два часа седмично, но от 5. клас, т. е.
към текста >>

На края на книгата са прибавени на хубава хартия 16 таблици с фотографии на дървени и моделирани предмети, изработени от учениците.
Този метод е в противоречие с днешната практика. Формите, които се създават при моделирането не са подражание на външни форми, а плод на фантазията. Целта е да се развие творческото въображение, да се събудят спящите заложби. В така създадените от децата форми учителят и лекарят, казва Волфхюгел, виждат откровение на вътрешните духовни сили, те са извор за добиване познания за детската индивидуалност. Какви силни преживявания изпълват децата, когато работят по този начин! На края на книгата са прибавени на хубава хартия 16 таблици с фотографии на дървени и моделирани предмети, изработени от учениците. Тези фотографии говорят за големия напредък, направен в това отношение от валдорфските ученици. ТФ показват, какво мощно средство може да бъде този метод за развитието на творческото въображение, а заедно с това и на всички душевни сили. Обучение по книговезство Тук предаваме три снимки на Свободното Валдорфско училище (фасадата на сградата му и две класни стаи за обучение). Все повече става ясно, че само едно свободно училище на духовни основи може да даде едно целесъобразно образование и възпитание, защото отговаря на действителното познание на детската природа. ____________________________________ 1) Виж „Всем.
към текста >>

75. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Аз им викам: „сянката е хладна под моите дървена.
Аз им викам: „елате в градината ми да събирате цветя. Елате тук: На пладне звънят на дворцовите врата. Аз не зная защо оставят своята работа и спират близо до моя плет. Цветята в косите им са бледи и увехнали; нотите замират в техните флейти. Да ги отстраня не мога. Аз им викам: „сянката е хладна под моите дървена. Елате, приятели“. Ноще щурците свирят в горите. Кой пристъпва бавно при вратата ми и тихо хлопа? Аз едва съзирам лицето му, нито една дума не е проговорена, небесна тишина е навред. Не мога да отстраня моя тих гост.
към текста >>

Това, което се нарича дървено масло, не е проста субстанция, но определена комбинация с други есенциални елементи, които се смесват с други масла и есенции от подобна същина.
Тук ние виждаме хармонията на двете думи: Алхимия и Химия. Едната е продължение на другата, смесват се една с друга, така че по отделно двете са непълни. Химикът, в своя анализ на различните съставни части на някоя материална форма, узнава също и това, какви пропорционални комбинации влизат във формата на тия съставни частици, и по закона на съотношенията той може, като се ползва от духовните закони на Алхимията, да анализира и комбинира същите тези атмосферни елементи, за да получи съответното изражение в кристализирана форма. Същите тези закони се явяват като причина на сродство и отласкване, които са открити във всичките отдели на чудесната лаборатория на Природата и действат там. Химията е физически израз на Алхимията и всяко истинско знание на химията — ние говорим не за знание названията на растенията, техните есенции и екстракти, не и за това, че известни комбинации произвождат известни резултати, получени по опитен път и зависещи от действието на духа — истинската химия е тази наука, която дава знанието, защо и поради какво са нужни такива ефекти. Това, което се нарича дървено масло, не е проста субстанция, но определена комбинация с други есенциални елементи, които се смесват с други масла и есенции от подобна същина. Истинският химик не ограничава своите търсения с изследвания, анализ и опити в органическия живот, но ще поиска да добие знания по физическа астрология, да изучи природата, свойствата и проявлението на влиянията на планетите, които съставляват нашия свят и управляват всяка форма на органическата материя, специално подчинени на една от планетите. После, като изучва действието и влиянието на планетите върху човешкото семейство и тези специални техни вибрации, които оказват влияние на отделния индивид, той може разумно и безпогрешно да назначи лекарство, което ще отдалечи болестта. Запознаването с простите химически отношения на планетите към човека прави още по-ясно взаимното им сродство с почвата, от която те произхождат и където се възвръщат. Това запознаване ни прави съзнателни за туй, до колко ценна е храната, която употребяваме. С други думи, намира ли се в храната поддържащия ни живот в потребната пропорционалност към сумата на целия живот, която тази храна съдържа.
към текста >>

76. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Дървеният модел.
Името антропософско, което той даде на своята група, бе само външния знак на това скъсване, което стана в 1911 год., но то не означаваше още, точно казано, некакво различие между двете учения. Защото истинската наука за Бога води към човека, както и истинската наука за човека води към Бога. Но това различие трябваше да се изрази в неговата книга върху Окултната науки (Тайното учение), както и в архитектурата на духовното му заведение. Още от 1910 год., д-р Щайнер бе изработил, според собствените си точни указания и грижливи чертежи, по-напред от щуко (гипсова смес) и после от дърво, един модел на въпросното здание, което трябваше да бъде израз на неговата космогоническа идея. Щуковият модел показваше вътрешността на зданието, разрязано надлъж по средата с двете му сводови закръгления, и бе висок не повече от половин метър. Дървеният модел. поставен върху една маса с подпорка, бе висок по вече от два метра, заедно с цокъла му. През една низка врата можеше да се пъхне човек в тая постройка и тогава се озоваваше в една малка кръглост, подкрепяна от 14 колони. Тия колони с различни капители съответстваха на седемте планети, представени в две редици една срещу друга и образуващи един кръг. Тая кръглост очертаваше алегорично земния свят и трябваше да служи практически за салон за представления. Срещу входа й, тя се съединяваше, през един завесен отвор, с друга кръглост, подкрепяна от 12 колони, съответни на 12-те зодиачни знаци.
към текста >>

Децата при изкачване по високи планини (2000 метра и по-вече) ще забележат, че много дървенисти растения са прилепени с клоните си по земята.
То ще обърне внимание, че тя през лятото дава бели цветове, а наесен с червеникави места. Ако детето се качва по една висока планина, ще види, че в полите парицата (Bellis реrennis) има бели цветове, а близо до върха червени. (Почервеняването на листата у разни растения трябва да има различно значение. Според някой, почервеняването на листата в някой случаи има за последствие намалението на силата на осветлението, а силното осветление действа разрушително върху някой вещества в растението). Използване земната топлина в студени области. Децата при изкачване по високи планини (2000 метра и по-вече) ще забележат, че много дървенисти растения са прилепени с клоните си по земята. По някой път растенията са толкоз прилегнали, че образуват цели килими върху скалите. във високопланинските места, земята е по-топла от въздуха с неколко градуса. Така растенията използват земната топлина. Това не е поради вятъра, понеже има места, дето вятърът е силен, и не са прилегнали. Наблюдение над току що поникнал слънчоглед или тиква.
към текста >>

НАГОРЕ

0.49006390571594