Търсене в текстове за 'Дървен'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 56 резултата в 43 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Пеню Киров - №40

Помолих се на Бога тайно, магнетизирах го и след това казах да хвърлят турената лапа на коремчето му и помазах го в Името Божие с дървено масло и още в ръцете ми взе да плаче.
След няколко пъти настояване казвам на жена си да им каже, че ако вярват, че Бог може да направи това, добре, ще отида. Най-после те казали, че вярват. Питам жена си и тя вярва ли. Казва: „Вярвам, защото ти 2-3 птичета с молитва съживи и много пъти, като сме болни, ти ни помагаш с молитвата си". Отивам и виждам, че детето си извърта главата назад и коремчето му подуто. Помолих се на Бога тайно, магнетизирах го и след това казах да хвърлят турената лапа на коремчето му и помазах го в Името Божие с дървено масло и още в ръцете ми взе да плаче. Магнетисвах го след това още два пъти и сега е здраво. На 31 юлий т.г. получих писмо от Васил Козлов (той сега се намира в гр. Париж, Франция), в което те нарочно поздравява. Снощи заедно с твоето писмо получих една отворена карта, с която ми явява адреса си.
към текста >>

2. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Помолих се на Бога тайно, магнетизирах го и след това казах да хвърлят турената лапа на коремчето му и помазах го в Името Божие с дървено масло и още в ръцете ми взе да плаче.
След няколко пъти настояване казвам на жена си да им каже, че ако вярват, че Бог може да направи това, добре, ще отида. Най-после те казали, че вярват. Питам жена си и тя вярва ли. Казва: „Вярвам, защото ти 2-3 птичета с молитва съживи и много пъти, като сме болни, ти ни помагаш с молитвата си". Отивам и виждам, че детето си извърта главата назад и коремчето му подуто. Помолих се на Бога тайно, магнетизирах го и след това казах да хвърлят турената лапа на коремчето му и помазах го в Името Божие с дървено масло и още в ръцете ми взе да плаче. Магнетисвах го след това още два пъти и сега е здраво. На 31 юлий т.г. получих писмо от Васил Козлов (той сега се намира в гр. Париж, Франция), в което те нарочно поздравява. Снощи заедно с твоето писмо получих една отворена карта, с която ми явява адреса си.
към текста >>

3. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

Книгите ръкописи са с черковно съдържание, стари книги, подвързани с дървени корици, облечени с мешин.
В най-старите времена родът ми са го казвали в Сливен Зейбековци, което име им било дадено в една епоха, когато имало много голям глад в Сливен и околността. Та той отворил хамбарите си и давал на всички нуждаещи се, каквито и да било те - българи, турци и пр., своята помощ. Разбира се, това е правил, понеже е бил доста в състояние человек. Още едно нещо - в нашия род са били всички много религиозни хора, дори и до бащите ни. Още има запазени в брат ми Димитър книги - ръкописи от прадядовците ни, някъде от 200 години време. Книгите ръкописи са с черковно съдържание, стари книги, подвързани с дървени корици, облечени с мешин. Баща ми и другите деца на дядо ми са се раждали в Сливен и когато били доста възрастни, се преселили в Карнобат, където пък сме раждани ние. Майка ми е от карнобатските села, раждана в с. Петра, близо до града Силистра, когато по [след] първия бозгун са бягали в Румъния, най-вече в Бесарабия. После се върнали и останали да живеят в село Докузек, Карнобатско, гдето майка и, баба Велика, се оженила за втори мъж, някой си дядо Желехчо Чорбаджи, който наистина бил много богат человек и при когото отраснала майка ми Петра. Рожденият баща на майка ми се именувал Пеню, на когото съм кръстен и аз.
към текста >>

4. 09_РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ

Дървено масло (ост.) - зехтин.
Вишнаго (ост.) - родителен падеж от вишен; върховен. Водител (ост.) - ръководител. Гора (книж.) - планина. Длъжност (ост.) - задължение. Дрезгавина (ост.) - неясна, слаба светлина. Дървено масло (ост.) - зехтин. Зайде (ост.) - захожда, скрива се зад хоризонта. Занят (рус.) - зает. Заря (рус.) - светлинно оцветяване на хоризонта преди изгрев и след залез слънце. Земперик (пер.-тур.) - езиче на ключалка. Запретя, запрещавам (ост.) - забранявам.
към текста >>

Потон (ост.) - дървен под.
По (ост.) - след. Повидимому (рус.) - както изглежда, разбира се. Повинен (ост.) - виновен. Повседневно (диал.) - всекидневно. Поминувам (ост.) - живея, прекарвам. Потон (ост.) - дървен под. Предида (ост.) - идвам преди др. някой, предшествам го. Прежен (ост.) - предишен. Прикосна се (книж.) - допра се, докосна се. Причастник (ост.) - участник в нещо.
към текста >>

5. №89 (Пеню Киров)

Като отидохме близо към дъното на църквата, той бутна една малка дървена врата от северната страна и ний влязохме в една дъсчена къща.
Но скръбта за църквата ми бе доста голяма, още повече, че тази църква сме били ний. В това време моят симидчия все ме следваше на едно почтено разстояние. Този человек, който ми се притече на помощ, казваше се Петър. Той бе доста висок и снажен человек, с мургаво лице. Той ме взе под мишницата и ме заведе в най-тъмната страна на църквата, където представляваше нещо като катакомби. Като отидохме близо към дъното на църквата, той бутна една малка дървена врата от северната страна и ний влязохме в една дъсчена къща. Тази къща извътре се виждаше доста добре наредена. Ний седнахме посред салона, но от лявата ми страна се намери майка ми, а до нея – сам ти. Така че онзи человек, който ме подпря, се измени на тебе. Отляво на теб имаше една личност, но забравих кой бе – дали симидчията, или нашият Тодор. От вратата, от която влязохме, се похлопа и поиска да влезе и моята сестра, която засега е вдовица с 2-3 деца, но ний не я пуснахме.
към текста >>

6. Речник на остарели и чужди думи

дървено масло (ост.) зехтин.
гауптвахта (нем.-рус.) арест. гора (книж.) планина. длъжност (ост.) задължение. дрезгавина (ост.) неясна, слаба светлина. дувар (пер.-тур.) каменна стена, зид. дървено масло (ост.) зехтин. дюген, дюкян (тур.) магазин или занаятчийска работилница. заглавичквам се (диал.) залисвам се. зайде (ост.) захожа, скрива се зад хоризонта. занят (рус.) зает. заря (рус.) светлинно оцветяване на хоризонта преди изгрев и след залез слънце.
към текста >>

потон (ост.) дървен таван.
повидимому (рус.) както изглежда, разбира се. повинен (ост.) виновен. повседневно (диал.) всекидневно. поминувам (ост.) живея, прекарвам. пост-рестант (фр.) вид пощенска услуга, при която писмата остават в пощенската станция до потърсване от получателя; до поискване. потон (ост.) дървен таван. права ръка (рус.) дясна ръка правдини (ост.) човешки, обществени права за мирен и творчески живот. предида (ост.) идвам преди друг някой, предшествам го. прежен (ост.) предишен. прение (рус.) препирня, разискване.
към текста >>

7. Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта

Или с други думи, ако имахте дървени каси, пълни със злато, и аз ви ги изпразня, като в замяна на тях ви дам железни, това култура ли е?
Да съградиш ли едно училище и да го устроиш с учители, пособия и ученици или пък да го разрушиш и да разпръснеш учителите и учениците му? – Няма съмнение, че е разумно и похвално, ако градиш, отглеждаш и възпитаваш, ако даваш живот на хората: това е великото, в което Божественото се проявява. Но някои, може би, ще ни възразят: „Ние с дейността си, каквото и да е, все градим“. Да допуснем, че е така. Но ако аз, когато съграждам къщата на някого и напълвам касата му с пари, същевременно го задължавам да унищожи някого или да напусне всякакъв морал и да служи само на себе си, то питам, при такива условия, това градеж ли е? Или с други думи, ако имахте дървени каси, пълни със злато, и аз ви ги изпразня, като в замяна на тях ви дам железни, това култура ли е? Или ако една страна е пълна само със затвори и затворници, това култура ли е? Ако в някоя държава се издигат бесилки, това морал ли е, религия ли е? Разбира се, не. Морал и разумен живот не могат да се насаждат в света по тоя начин. При такива факти всичко ще се превърне в лед и сняг и соковете на такъв народ ще се пренесат у други народи, у които има благоприятни условия за развитие и напредък.
към текста >>

8. ИЗ РОДОСЛОВИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСА ДУНО)

Запомнил съм, че имаше една кула, висока, с дървени стъпала, където се изкачвах.
като полковник. Петър, както е известно, основава Бялото братство в България. През 1916 г. с баща ми бяхме във София и гостувахме на Петър Дънов. Бяхме извън София в ниски постройки. Запомнил съм, че имаше една кула, висока, с дървени стъпала, където се изкачвах. Той бе по-възрастен от баща ми, който е роден през 1885 г Авторът погрешно назовава първия син на свещеник К. Дъновски Христо; действителното му име е Атанас (бел. състав.) Този пост е редактиран от Хриска Берова: 07 февруари 2013 - 20:03
към текста >>

9. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

И това тъй силно го стреснало, че той останал на мястото си като вдървен.
Знамението е вярно, от днешния ден, след като изтекат времената от числото на Евангелските трижд по iД (14) родове Христови***, дай Боже, да можем пак да кажем на същия ден небесний глас, който иде от Небето и като молния ще се разнесе по всичкия свят: Се победил ест лев, иже сий от колена Iудова, корен Давидов. Амин.**** " Дядо поп не довършва разказа си в тази брошура и с това той прикрива най-мистериозните факти в своя живот и които той е доверил на верующия. Когато тайнственият свещеник предава Антиминса (жертвеника) и завършва речта си към момъка, станал невидим. Чак тогава младежът Константин разбрал, че неговият събеседник не е от живите, а дух. И това тъй силно го стреснало, че той останал на мястото си като вдървен. Незабелязан на тази сцена свидетел бил пазачът на черквата-джамия, стар благочестив турчин. Той приближил към смаяния момък, турил ръка на рамото му и му казал: — Синко, Божиите пътища са неизследими, иди си с мир. Същият дух и в други важни моменти на живота на свещеник Константин му се е явявал. В най-големия разгар на борбата между българи и гърци (гагаузи) във Варна една вечер младият свещеник Дъновски попаднал в засада на свои врагове-гърци, които го нападнали, за да го убият.
към текста >>

10. ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ

Иван Димитров бил дребен земевладелец, но две години преди раждането на Михаил тръгва да търси работа по далечни краища, работи във въглищни рудници, после като дър-вар, накрая опитва търговия с дървени въглища във варненско.
Михаил Иванов Димитров е роден на 31 януари (Атанасовден) 1900 г. в македонското село Сербци, недалеч от Битоля, тогава още в пределите на Турската империя. Според спомени на негови роднини, ражда се след полунощ, по първи петли и то преждевременно - в края на осмия месец. Майка му Доля Димитрова и баща му Иван Димитров дотогава имат две деца - дъщеря и син. Дъщерята, родена през 1895 г., умира на 7-годишна възраст. Иван Димитров бил дребен земевладелец, но две години преди раждането на Михаил тръгва да търси работа по далечни краища, работи във въглищни рудници, после като дър-вар, накрая опитва търговия с дървени въглища във варненско. Доля Димитрова била религиозна жена, омъжва се на 14-годишна възраст и на 24 години ражда Михаил. Майка и Астра била известна народна лечителка и акушерка, приемала болни от близо и далеч, работела ден и нощ с благородство и всеотдайност. Детството на Михаил Иванов е белязано от македонските бунтове, отсъствието на баща му и авторитетната личност на баба му Астра. „Тя имаше дарби, защото преливаше от любов", спомня си по-късно за нея той. Веднъж запалил сламата в един сеновал, селяните хукнали да го гонят, а той се скрил в бабиния си дом.
към текста >>

По това време Иван Димитров се занимава с продажба на дървени въглища в турския квартал.
Бил толкова впечатлен, че научил наизуст цялата първа глава от „Битие". Тогава му подарили и книжка с житието на св. Атанасиий. Пленил го чистият му и свят живот. През 1907 г. Доля Димитрова решава да се пресели при мъжа си в българския град Варна. По това време Иван Димитров се занимава с продажба на дървени въглища в турския квартал. Наема стая за семейството си на ул. „Плевен", днес „Кап. Петко Войвода". В кварталната църква „Св. Арх. Михаил" по това време служи свещеник Константин Дъновски.
към текста >>

11. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Кокошки не яде, доматена чорба не яде, дървено масло - и него не яде, осветен хляб тоже не яде.
Мислите са толкова разнообразни в своите форми, щото е невъзможно да се изброяват и по отношение на техните форми могат да съставляват друга област на изучаване. Добрите ни желания и мисли представляват растенията, от които Ангелите се хранят, и ако тези растения не дават плодове, Ангелите ги отсичат. Ако ли дават плод, то тия Ангели пристъпят да ни култивират. Та под думата дела се разбира плодовете, за които ни се препоръча да ги имаме. Ами че ако дойде Христос, с какво ще Го храните? Кокошки не яде, доматена чорба не яде, дървено масло - и него не яде, осветен хляб тоже не яде. А вие трябва да имате хляб заради Христа, защото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." 353 Ако ли пък сте много бедни, Той ще донесе хляб със Себе Си, но щом вие Го викате, трябва и вие да Му сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим. Ето защо от единия до другия край се препоръчва доброто сърце и добрият ум, за да може да дойде Христос и да се всели в нас. Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле го и то изсъхна. Всичко туй е емблема - еврейският народ близо за две хиляди години нищо не роди. Та Христос, за да остане между нас, трябва да работим заради Него.
към текста >>

12. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Кюмюр (тур.) – дървени въглища.
Кольор (фр.) – цвят, боя. Коруба (диал.) – вътрешна празнина, хралупа; също– черупка. Краска (рус.) – цвят, боя. Кросно (ост.) – обло дърво в долната част на домашен тъкачен стан, на което се навива основата на плата. Кусур (тур.) – недостатък, вина, грешка. Кюмюр (тур.) – дървени въглища. Лагадичка (диал.) – лъжлива. Лествица (ост.) – стълба, стълбица. Лозинка, лозанка (ост.) – клетва. Любостежание (ост.) – алчност, стремеж към богатство. Медлено, медлен (рус.) – бавно, бавен.
към текста >>

13. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

Кокошки не яде, доматена чорба не яде, дървено масло – и него не яде, осветен хляб тоже не яде.
Мислите са толкова разнообразни в своите форми, щото е невъзможно да се изброяват; и по отношение на техните форми щяха да съставляват друга област на изучаване. Добрите ни желания и мисли представляват растенията, от които ангелите се хранят, и ако теэи растения не дават плодове, ангелите ги отсичат. Ако ли дават плод, то тия ангели пристъпят да ни култивират. Та, под думата "дела" се разбира – плодовете, за които ни се препоръча да ги имаме. Ами че, ако дойде Христос, с какво ще Го храните? Кокошки не яде, доматена чорба не яде, дървено масло – и него не яде, осветен хляб тоже не яде. А вие трябва да имате хляб, заради Христа, эащото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." Ако ли пък сте много беден, Той ще донесе хляб със Себе Си, но щом вие Го викате, трябва да My сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим. Ето защо, от единия до другия край, се препоръчва доброто сърце и добрия ум, за да може да дойде Христос и да се всели в нас. Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което, като нямаше плод, прокле го, а всичко туй е емблема: еврейският народ, близо за две хиляди години, нищо не роди. Та Христос, за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни и храни я на радо сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота.
към текста >>

14. 007. Преселване на Константин Дъновски във Варна

Още с встъпването си на варненска земя младият Константин Дъновски е поразен от едно покъртително зрелище – разрушеното дървено скеле (пристан) на варненското пристанище и намиращите се разбити по него сгради от току-що преминалата буреносна стихия.
007. Преселване на Константин Дъновски във Варна С напускането на родното си място и отправяне към нови хоризонти в живота на Константин Дъновски се разгръща нова страница. Започва вторият период от неговия живот, изпълнен с надежди и разочарования, с опит за отдаване на монашество, последван от остър завой за борба срещу верските неправди и национална робия. Още с встъпването си на варненска земя младият Константин Дъновски е поразен от едно покъртително зрелище – разрушеното дървено скеле (пристан) на варненското пристанище и намиращите се разбити по него сгради от току-що преминалата буреносна стихия. Ураганът е бил толкова голям, че морските вълни с ярост прехвърляли голямата крепостна порта, наречена Скеля Капусу, като унищожили много пристанищни съоръжения и постройки. Първия си контакт с варненци той прави по време на благодарствения молебен за отминалото бедствие. Всички жители на града се били стекли на табията Йени Дуня (Нов свят) срещу сегашния вълнолом. Неотразимо впечатление – пише в своите спомени Константин Дъновски – е направила всенародната задушевна благодарност на българи, турци, гърци, гагаузи, отправена към небето за избавлението им от морската стихия.20 Впечатлителната душа на Константин Дъновски свързва в съзнанието си картината на молебена с очакваното от векове освобождение на българите от османско иго и фанариотско опекунство. В избавлението от бурята той вижда символа на свободата за своя народ и, обзет от ентусиазъм и оптимизъм, гори с нетърпение да започне работа в служба на род и родина.
към текста >>

15. 031. Период след Освобождението

Вдясно от входа на църквата малка дървена стълба отвежда до неговото жилище, което е типична килия от някой малък стар манастир.
Във Варна той се настанява да живее в една малка стая към свещоливницата до сградата на храма “Св. Богородица”. Сега той е пак в непосредствена близост до мястото, където преди повече от половин век се бе включил в църковното свещенослужение, от което черпи сили и вдъхновение. През последните години от живота си той решава да се уедини напълно от света, като се премества да живее в една малка таванска стаичка на варненския храм “Св. Арахангел Михаил”, където през 1865 г. пръв бе отслужил на старобългарски език църковна литургия. Вдясно от входа на църквата малка дървена стълба отвежда до неговото жилище, което е типична килия от някой малък стар манастир. В ранните часове на деня, още преди изгрев, с молитви и песнопения от своята килия той посреща всеки нов ден. След това слиза на утринна молитва в църквата, за да завърши деня си с вечерната храмова молитва. Така всред молитвено себевглъбяване се нижат пред неговото съзнание преживените героични подвизи и преодолени препятствия, които дават смисъл на неговия полувековен борчески живот. Какъв красив залез на възбунтувалата се срещу човешките неправди съвест, която вижда плодовете на своя житейски път! Измежду качествата, които притежава отец Констан-тин, заслужава да бъде подчертана неговата музикалност.
към текста >>

16. ПЪТЯ НА СЛОВОТО

В една от беседите Учителят спомена, че никой не е прокопсал, ако реже гората, за да я продава или да прави от нея дървени въглища.
Но тези, които не Го послушаха и направиха опитите си, се провалиха финансово и се разсипаха. Не послушаха Неговите съвети. Така някои братя искаха да купят гора, че да секат дървета и да ги продават. Учителят ги мъмри строго преди да почнат да секат. А като го направиха на своя глава, загубиха всичко. В една от беседите Учителят спомена, че никой не е прокопсал, ако реже гората, за да я продава или да прави от нея дървени въглища. Така Стойчев направи предприятие за добиване на дървени въглища и ги изнасяше в Турция. Хвърли спестяванията си, направи заеми, изсякоха много гори, правиха от тях дървени въглища и много скоро фалира. А след това бърже, бърже се разболя от рак и почина. В една беседа Учителят говори за това. А преди Стойчев беше ръководител на спиритическа група, викаха духове и много хора се отклониха от Учителя с тази им дейност.
към текста >>

Така Стойчев направи предприятие за добиване на дървени въглища и ги изнасяше в Турция.
Не послушаха Неговите съвети. Така някои братя искаха да купят гора, че да секат дървета и да ги продават. Учителят ги мъмри строго преди да почнат да секат. А като го направиха на своя глава, загубиха всичко. В една от беседите Учителят спомена, че никой не е прокопсал, ако реже гората, за да я продава или да прави от нея дървени въглища. Така Стойчев направи предприятие за добиване на дървени въглища и ги изнасяше в Турция. Хвърли спестяванията си, направи заеми, изсякоха много гори, правиха от тях дървени въглища и много скоро фалира. А след това бърже, бърже се разболя от рак и почина. В една беседа Учителят говори за това. А преди Стойчев беше ръководител на спиритическа група, викаха духове и много хора се отклониха от Учителя с тази им дейност. Други, които бяха вегетарианци, искаха да отглеждат свине и да ги продават, после като ги заколят, да приготвят месото на наденици и суджуци и тем подобни.
към текста >>

Хвърли спестяванията си, направи заеми, изсякоха много гори, правиха от тях дървени въглища и много скоро фалира.
Така някои братя искаха да купят гора, че да секат дървета и да ги продават. Учителят ги мъмри строго преди да почнат да секат. А като го направиха на своя глава, загубиха всичко. В една от беседите Учителят спомена, че никой не е прокопсал, ако реже гората, за да я продава или да прави от нея дървени въглища. Така Стойчев направи предприятие за добиване на дървени въглища и ги изнасяше в Турция. Хвърли спестяванията си, направи заеми, изсякоха много гори, правиха от тях дървени въглища и много скоро фалира. А след това бърже, бърже се разболя от рак и почина. В една беседа Учителят говори за това. А преди Стойчев беше ръководител на спиритическа група, викаха духове и много хора се отклониха от Учителя с тази им дейност. Други, които бяха вегетарианци, искаха да отглеждат свине и да ги продават, после като ги заколят, да приготвят месото на наденици и суджуци и тем подобни. Учителят им забрани, но не Го послушаха, направиха си опита и пропаднаха.
към текста >>

17. СЪЗДАВАНЕ НА 'ИЗГРЕВА'

Като се нахранехме, след благодарствената молитва и песните, всеки пуска доброволно вноска кой колкото има в една дървена кутия.
Сестрите започнаха редовно да готвят. Дежуряха на групи по един месец. Така се сменяха сестрите всеки месец и всяка група показваше изкуството си да готви. Сестрите дежуреха в кухнята и се хранеха безплатно. Продуктите се купуваха, а голяма част от тях изпращаха приятелите от провинцията. Като се нахранехме, след благодарствената молитва и песните, всеки пуска доброволно вноска кой колкото има в една дървена кутия. Който няма пари, не пуща. Никой няма да му държи сметка. Това се използваше от бедни студенти и бедни чиновници, които нямаха редовно средства - като дойдат на Изгрева поне ще се нахранят. А ако останат на беседа на Учителя може да се нахранят и духовно. На всеки според глада, който има в себе си.
към текста >>

Стаичката бе проста и до нея се излизаше по 25-30 дървени стъпала, които се извиваха край салона отвън.
Така че всяка песен, която се свиреше на хармониума, предварително бе уточнена с Него и прослушана от Него. СТАИЧКАТА НА УЧИТЕЛЯ - ГОРНИЦАТА Горницата представляваше една стая над салона - 4 на 6 метра. В нея имаше легло, маса, бюро и бюфетче. Обстановката, в която живееше Учителят, беше крайно скромна, дори нямаше елементарни удобства. Стаичката бе проста и до нея се излизаше по 25-30 дървени стъпала, които се извиваха край салона отвън. Горницата имаше прозорци на изток и юг и малко бал- конче. Имаше антре, където бе сложена голяма пернишка печка, която се палеше главно с дърва. Зимно време Учителят прекарваше повече от времето си около печката в антрето, топлината през отворената врата отопляше Неговата стая. Нямаше чешма, а имаше казанче с кранче, напълнено с вода и отдолу леген, над който Учителят си миеше лицето и ръцете. Имаше малко гардеробче за дрехи; малка библиотечка, в която се слагаха най-важните неща.
към текста >>

18. УЧЕНИЦИ

Той посочи с ръка целия "Изгрев'' - поляната, салона, малките дървени къщички и продължи: "А "Изгревът" още не е слязъл на земята!
Две сестри се караха за оградата, която делеше дворните им места. Голяма врява вдигнаха. Учителят намръщи вежди и каза: "Виж им акъла. И за какво се карат? Те мислят, че туй е "Изгревът" на Бялото Братство". Той посочи с ръка целия "Изгрев'' - поляната, салона, малките дървени къщички и продължи: "А "Изгревът" още не е слязъл на земята! " След като Учителят си замина, сестрите продължаваха да се карат, по едно време се сдобриха, после пак се караха, за да дойде онова време и онази сила, която да ги махне от бараките и да ги настани в апартаменти, а бараките да разруши. Борис Николов Откъде се пръкна тоя човек и дойде на Изгрева, аз не знам. Беше пакостлив човек.
към текста >>

Разказваше ми един художник, който отива при Учителя, но е разочарован от цялата цигания на Изгрева - дървени бараки, телени мрежи, разхвърляни неща, неугледни хора, небрежно облечени - изобщо, няма никак- во представителство и приличие.
Вие трябва да влезете в този нов свят като работници, които да ги реализират." Мария Тодорова Една сестра се възмущава от братята и сестрите и отива да протестира пред Учителя, защо не се намират други по-подходящи хора за Школата, с ум и талант, и възпитание. Учителят отговаря: "Бог ми ги изпратил такива. Щом Бог ги търпи и Аз ще ги търпя такива, каквито са". Разказваше ми един художник, който отива при Учителя, но е разочарован от цялата цигания на Изгрева - дървени бараки, телени мрежи, разхвърляни неща, неугледни хора, небрежно облечени - изобщо, няма никак- во представителство и приличие. Тази мисъл го е занимавала много пъти и накрая влиза в разговор с Учителя: "Учителю, това, което говорите, е много хубаво. Но много от човешкият материал, с който работите, не е качествен наглед, представлява голяма сплав и конгломерат". Учителят го изгледал с мъчителен и страдалчески поглед, мълчал дълго. "Когато Аз трябваше да слезна Отгоре, да работя тук на земята, на мен ми поставиха и създадоха из- вестни условия. Намеси се онзи опашатия с рогата и ми каза: "Ще те пуснем на земята, но ние ще ти подберем хората.
към текста >>

19. УЧИТЕЛЯТ ЗА ПЛАНЕТИТЕ

Учителят ни огледа, усмихна се и с леки стъпки се качи по дървената стълбичка към своята стая.
УЧИТЕЛЯТ ЗА ПЛАНЕТИТЕ Спомени на ученици Времето бе топло, приятно, небето осеяно със звезди. Учителят бе дошъл при нас и някои споделиха пред Него за чудния изглед на звездното небе. Учителят ни огледа, усмихна се и с леки стъпки се качи по дървената стълбичка към своята стая. След малко се върна с един телескоп. На Изгрева имаше два телескопа. Единият бе с голяма леща, а другият с две по-малки. Учителят насочи телескопа и ни показваше чудни неща. Ние се нареждахме един след друг.
към текста >>

20. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Скитах из София една вечер, без абсолютно никакви приключения и към два или три часа след полунощ се прибрах на Изгрева, където живеех с няколко братя в дървената къщичка, която сами си бяхме направили.
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ (1904-1999) Като млад, аз не познавах живота на удоволствията, който младежите имаха. Като студент по-късно, темите на разговорите в почивката между лекциите, бяха кой и коя, как и в какви компании са прекарали свободното време. Реших и аз да търся този свят на удоволствията. Скитах из София една вечер, без абсолютно никакви приключения и към два или три часа след полунощ се прибрах на Изгрева, където живеех с няколко братя в дървената къщичка, която сами си бяхме направили. На един завой, близо до къщичката, гледам в тъмнината Учителят пред мене: "Къде ходиш? ", с мек бащински тон ме запита Той. От тези малко думи разбрах толкова много, че мъчно бих могъл да го изразя. Разбрах по интонацията, с която бяха произнесени, голямата грижа, мъката, да бъде запазена една душа и голямото съжаление, ако тя бъде загубена. Засрамих се и повече не помислих да търся помийните ями на безпътието в света.
към текста >>

21. ЖЕНИТБА

Веднъж аз вървях по Дървенишкото шосе за града.
На "Изгрева" имаше една сестра - доктор Давидова, беше детска лекарка. Тя имаше хубав глас и винаги при тържествени случаи, аз и тя пеехме песни на Учителя в салона. Повечето пъти пеехме в салона, в столовата преди хранене, както и след хранене. Особено тържествени бяха концертите след общ обед. Ние живеехме в града в различни квартали. Веднъж аз вървях по Дървенишкото шосе за града. Тя се присъедини към мен и ми каза: "Брат Нестор, вие добре сте направили, че не сте се оженили". Аз запитах: "Защо, сестра, така мислите? " А тя продължи: "Ще ви разкажа моята опитност за моя брак. И вие ще имате предвид защо ви казвам това." Ние продължавахме да вървим, а тя започна да разказва:
към текста >>

22. НЕПОСЛУШАНИЕ

На Братския просветен съвет Учителят беше казал да закупят всички места, разположени от Дървенишкото шосе до железопътната линия в гората.
Започнаха постепенно да си купуват места. Учителят каза нещо, за което ние не Го послушахме: "Всеки от вас да си купи по един декар. За да не са близки постройките, а да имате място да обработвате, с което да посрещате насъщните нужди от прехрана". Учителят имаше предвид, освен овощни дръвчета, всеки от нас да има зеленчукова градина, където сам да прави опитите, които даваше Той и така да се прехранваме. Братският просветен съвет, състоящ се от интелигентни братя, имаше за задача да организира издаването на Словото на Учителя. На Братския просветен съвет Учителят беше казал да закупят всички места, разположени от Дървенишкото шосе до железопътната линия в гората. Имаха пари, но не ги закупиха. Непослушание и своеволие! Освен, че не ги закупиха, но направиха и втора фатална грешка. Започнаха да закупуват от селяните имоти, които бяха на парцели по два-три декара. С това се занимаваха доктор Иван Жеков, който бе отговорник и Любомир Лулчев.
към текста >>

След време питах брат Начо Петров, който беше от интелигентните и образовани братя в Братството: "Брат Начо, когато Учителят ви каза да купите местата от Дървенишкото шосе до линията, защо не ги купихте, защо не направихте така, както каза Учителят?
Пред сестра Веска Козарева Учителят дори бе казал: "Казах им да построят едно общежитие за братя и сестри. Дадох им план, давах им пари, но никой не се нае да го построи. А построиха бараки и се оградиха с бодлива тел. Затова аз ще го предам това място на други хора, които да изпълнят Волята на Великия Учител". След този разговор изминаха десетки години и се сбъднаха думите Му. След време питах брат Начо Петров, който беше от интелигентните и образовани братя в Братството: "Брат Начо, когато Учителят ви каза да купите местата от Дървенишкото шосе до линията, защо не ги купихте, защо не направихте така, както каза Учителят? " Брат Начо ме гледа, примигва и мълчи. "Брат Начо, пари ли нямахте тогава? " Накрая проговаря: "Имахме пари. Защо не ги купихме ли? Защото толкова разбирахме.
към текста >>

23. МУЗИКА

Горе на четвъртия етаж, в една малка стаичка - Учителят се отопляваше с мангалче с дървени въглища, който Той сам си разпалваше.
Но беше доста сложна мелодия. Трудна за запаметяване и трудна за изпълнение. Борис Николов През 1917 година цар Фердинанд заповяда да интернират Учителя във Варна, защото беше казал, че германците ще загубят войната. Докато беше интерниран във Варна, в онази студена зима през 1917 година, Учителят живееше в хотел "Лондон". Горе на четвъртия етаж, в една малка стаичка - Учителят се отопляваше с мангалче с дървени въглища, който Той сам си разпалваше. Там, на онова таванче, Учителят създаде песента "Ще се развеселя премного заради Господа." Посещаваха Го от време на време приятели от Варна. Сутрин излизаха на "Ташлъците" за изгрев слънце. Идваха и много братя и сестри от провинцията, отпускари от фронта и от селата. При тази скромна обстановка при мангалчето се водеха разговори - изливаха жалбите си, споделяха мъчнотиите си - тогава бяха тежки времена: Европейската война продължаваше. Учителят пееше на приятелите новата песен "Ще се развеселя премного заради Господа".
към текста >>

24. ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ ВЯРА

Три пъти като разтриваш крака си и четеш "Отче наш", ще излезе ставният ревматизъм с дървеното масло.
Ревматизъм чувствам в крака си." Нищо няма да стане. Това е една задача, която трябва да разрешиш. Като имаш тоя ревматизъм в крака си, има начин. Ще разтриваш краката си и ще четеш "Отче наш". Сутрин ще правиш това, на обяд и вечер. Три пъти като разтриваш крака си и четеш "Отче наш", ще излезе ставният ревматизъм с дървеното масло. Или те боли вратът. Ще разтриваш и ще четеш "Отче наш" и ще се оправи вратът ти. За екзема - да се маже мястото със зехтин. Когато се обливаш с вода ще четеш "Отче наш" съсредоточено, с мисъл, да се отмие екземата. Няма болест, която да не се подчинява на вярата.
към текста >>

25. ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА

Намажете краката и ръцете си с дървено масло и си легнете.
През деня, понеже мястото ще е изнежено от топлия компрес, трябва да се обвие с вълнен плат, за да не изстине. Такива компреси по 6 на вечер ще се правят отначало всяка вечер, а после през вечер. Ако не може да намерите памук, може да замените памука с дебел вълнен плат, който ще напоявате с гореща вода, вряла вода. Добре е да се вземе очистително, за да се премахнат ненужните чужди вещества от стомаха и червата ви. Изпийте до 6 чаши гореща вода, изпотете се, преоблечете се, като изтъркате добре тялото си и пак изпийте 1-2 чаши гореща вода бавно - да не се изпотите отново. Намажете краката и ръцете си с дървено масло и си легнете. Един - два дни въздържайте се от ядене, само 3-4 чаши вода гореща, две чаши спаначна супа - една две паници картофена супа, направена с малко сол. По-малко ще пиете от тях, няма да преяждате и ще мине всичко, ще се явяват и кризи, неизбежно. Въобще болестите ще дойдат даже и за най-здравите, те са необходими, то е тониране на организма. Дестилираната вода подобрява здравословното състояние. Когато някой е неразположен духом, когато е болен или животът му се е обезсмислил, нека пие вода.
към текста >>

26. ХРАНЕНЕ И ЗДРАВЕ

Също може да ви даде следната рецепта: 50 г домати, 60 г моркови, 10 г лук, 15 г чисто дървено масло, 15 г ситно нарязано зеле.
Като знае това, човек трябва да прави избор в храните си, да прави избор в мислите и чувствата, които го вълнуват. Мнозина от вас не вярвате за дишането, не вярвате в пиенето на водата, не вярвате в яденето, а вярвате в церовете. Казвам: "Церовете, това са последното нещо, което човек трябва да употребява. Природата е предвидила за всички погрешки, които човек може да направи, по едно изправление. Вместо капките, които лекарят ви дава, за да оздравеете, може да ви даде известна доза прана и с това да имате далеч по-добри резултати. Също може да ви даде следната рецепта: 50 г домати, 60 г моркови, 10 г лук, 15 г чисто дървено масло, 15 г ситно нарязано зеле. Всичко това да се свари и да се изяде. На такава рецепта вие всички ще започнете да се превивате от смях, но аз ви казвам, че този лекар е много по-добър. Храната е, която лекува. Храната, светлината, въздухът, обмяната с добрите хора - това ще бъде лекарството ви за в бъдеще. Добрият човек ще те лекува без да знаеш, че се лекуваш при него.
към текста >>

27. РАБОТА

Много братя и сестри, освен къщите си в града, имаха дървени бараки на Изгрева, където нощуваха след школния ден.
Ако брат Васил бе започнал да се моли с „Отче Наш" и с мотиката, брат Куртев би го приел отново и би му дал условие да се подвизава в градината с метода на Учителя - с молитва и мотика. Но той отказа. Такива случаи имахме много по наше време. Словото на Учителя може да стане плът и кръв, и живот за душите, които са готови, а такава готова душа бе брат Георги Куртев. Мария Тодорова Много братя и сестри, освен къщите си в града, имаха дървени бараки на Изгрева, където нощуваха след школния ден. Ние с майка ми също пожелахме да си направим малка дървена барака. Както на много други, така и на нас, със строежа на бараката се залови брат Николай Дойнов. Той накова скелето. На гредите, които бяха в четирите ъгъла, той накова две странични полегати бичмета, за да ги опаянти. Учителят мина и се спря, за да види как работим.
към текста >>

Ние с майка ми също пожелахме да си направим малка дървена барака.
Но той отказа. Такива случаи имахме много по наше време. Словото на Учителя може да стане плът и кръв, и живот за душите, които са готови, а такава готова душа бе брат Георги Куртев. Мария Тодорова Много братя и сестри, освен къщите си в града, имаха дървени бараки на Изгрева, където нощуваха след школния ден. Ние с майка ми също пожелахме да си направим малка дървена барака. Както на много други, така и на нас, със строежа на бараката се залови брат Николай Дойнов. Той накова скелето. На гредите, които бяха в четирите ъгъла, той накова две странични полегати бичмета, за да ги опаянти. Учителят мина и се спря, за да види как работим. Като погледна, каза: "Тези две бичмета не са заковани на еднаква височина.
към текста >>

28. ЖИЛИЩА

Според мен дървените къщи са по-здравословни от каменните.
Хората са разбрали това нещо и затуй никога не си правят каменни къщи. Те правят къщите си от тухли, от дървета като най-здравословни. Защо камъните поглъщат силата на човешкия живот, това е друг въпрос. Фактът е важен. И в Писанието се казва, че от вкаменяването на човешкото сърце произтичат най-големите нещастия в света. Според мен дървените къщи са по-здравословни от каменните. Съградите една къща от мрамор. От мрамор като съградите, става нехегиенична; Тогава кои къщи ще бъдат най-здравословни? От стъкло ще има за в бъдеще, от хубаво прозрачно стъкло, през което светлината ще може да минава. Ще турим малко тънко платно, с което да регулираме светлината вътре, ако искаме повече или по малко светлина. Нищо не е постоянно в света.
към текста >>

29. ПРЕДСКАЗАНИЯ

След няколко години брат Епитропов построи триетажна голяма къща, въпреки че Учителят бе предупредил на Изгрева да се правят само малки дървени бараки.
Освен това всички съобщения за празненствата на Братството се подписваха от Петко Епитропов. Той беше много деятелен. Веднъж един брат от провинцията ме помоли да запитам Учителя получил ли е сумата три хиляди лева, която е изпратил по брат Епитропов. Като чу това Учителят стана сериозен, защото не му бе предадена тази сума. Значи брат Петко Епитропов беше присвоил тази голяма сума. След няколко години брат Епитропов построи триетажна голяма къща, въпреки че Учителят бе предупредил на Изгрева да се правят само малки дървени бараки. За да реализира големия си строеж брат Епитропов без да поиска разрешение от нас, засегна нашата къщичка и почти разруши втория етаж. Тази постъпка ме огорчи и остави сянка в душата ми. Но беше причина и за много разправии. Един ден, когато дежурях в кухнята, дойде Учителят и ме повика да отида в Неговата стаичка, където приемаше посетителите. За моя изненада там беше брат Епитропов.
към текста >>

С тези пари направих паваж от Дървенишкото шосе до Изгрева.
Значи, това бях аз. Вървя с парите, а беше съборен ден. Минах покрай пазара на Римската стена и от един селянин закупих цялата му кола с дини за събора. И той с конската си каруца ги закара горе на Изгрева. Всички ядоха, облизваха се и си спомняха думите на Учителя, че тези думи бяха не само храна за душата, но и станаха причина да се закупят тези дини и да си правят гощавка с тях. С тези пари направих паваж от Дървенишкото шосе до Изгрева. Вложих идея в този паваж, чрез този път целият свят да дойде до Учителя на Изгрева. Това се реализира. Днес всички посолства са горе на Изгрева. Значи целият свят дойде на Изгрева, макар че всички плачехме, когато се разруши салонът и Изгревът и построиха там легации. Крум Въжаров
към текста >>

30. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

Един есенен ден, преди обед, когато лешниците вече зрееха, ние с Па- нова се изкачихме по стълбите и едва стигнали на дървената площадка, вра- тата се отвори и на прага застана Учителят.
Ади научи нещо ново за дърветата и ангелите. Борис Николов След няколко месеца от първата среща с Учителя, през което време редовно ходех на беседи, посещавах Школата и естествено, станах вегета- рианка, отидох при Учителя, този път заради здравето си. За да отида и Го попитам относно здравето си, стана причина Невяна Панова. Тя ми каза, че Учителят лекувал и няма да е лошо, ако Му кажа болката си. Един есенен ден, преди обед, когато лешниците вече зрееха, ние с Па- нова се изкачихме по стълбите и едва стигнали на дървената площадка, вра- тата се отвори и на прага застана Учителят. Тогава с мен беше дошла и майката на сестра Н. Панова, защото и тя се оплакваше от нещо. - Какво обичате? - обърна се Учителят към мене, но не гледаше в мен, а отстрани, вгледан в далечното пространство, сякаш търсеше нещо. - От 23 години съм болна от гастрит - отговорих Му аз - и не мога да се излекувам.
към текста >>

Отиде на поляната, гдето беше дървената, малка барака, в която живееше Веса Козарева, и започна да гледа на изток.
- Разговорът е свършен, имам много работа, свободни сте. На другите изобщо не проговори и Си влезе в стаята. Ние със старата сестра слязохме при белите, дълги маси под лещаците и аз казах на Невяна: - С вряла вода и ряпа ще ме лекува... Не вярвам на такова лекарство. В това време горе вратата се отвори и Учителят слезе, мина край нас, без да ни каже нищо. Отиде на поляната, гдето беше дървената, малка барака, в която живееше Веса Козарева, и започна да гледа на изток. Така стоя няколко минути, същото направи към север и запад. След това тръгна да се връща. Аз през всичкото време Го наблюдавах. Мина покрай нас на две крачки, обаче бях поразена от факта, че откакто върви от голямата чешма, на която беше написано: "Храни се добре, мисли добре и работи добре", Той не вървеше по земята, а плаваше, ходеше на половин метър височина във въздуха. Гледах и не можех да повярвам на очите си.
към текста >>

31. ЧОВЕКОЛЮБИЕ И ПОМОЩ

След малко Учителят излиза вън, взема една дървена лопата и почва да разрива снега по пътеките.
Това са съотношения. Чистенето започва отвън, после отвътре и накрая идва отпушването. Борис Николов Идва един брат в Мърчаево и разказва на Учителя какви мъчнотии, какви несгоди е имал. Учителят мълчи, а навън е зима, сняг дълбок. След малко Учителят излиза вън, взема една дървена лопата и почва да разрива снега по пътеките. Братът върви след Него и все Му говори за своите несре- ти. А Учителят мълчи, чисти снега от пътеките. Като очистил пътеките, Учителят се обръща към брата, който все стои до Него и се оплаква, и му казва: "Може да си отиваш, твоите работи ще се оправят." Той си тръгва. На следващия ден му съобщават, че е назначен на работа. Някой преди това беше очистил собствената му пътека от снега.
към текста >>

32. БОЖЕСТВЕНА ЗАКРИЛА

Спомням си, една сестра закъсняла от града и се движела по Дървенишкото шосе за "Изгрева".
И днес той е още такъв, И утре ще бъде такъв. Учителят удържа на обещанието Си и Иван Вазов бе защитен точно навреме! Борис Николов По кръчмите и по вертепите се крояха планове как да посегнат върху сестрите, когато отиват от града за "Изгрева". Имаше много случаи, когато някои сестри се връщаха на Изгрева късно пеша през гората и срещаха мъже, които посягаха върху тях, но те получаваха невидимата помощ на Учителя, само като извикваха думата "Учителю". Спомням си, една сестра закъсняла от града и се движела по Дървенишкото шосе за "Изгрева". Излизат двама мъже и се насочват към нея с цел да я изнасилят. Те приближават към нея застрашително, тя побягва, а те след нея. Единият я спъва с крак и тя полита и пада към земята. Тогава се сеща и извиква: "Учителю! " Разказваше ми: "Онези, като че ли нещо видяха - така се уплашиха, че побягнаха от мен.
към текста >>

33. ВОЛЯТА БОЖИЯ

Ако е въпрос за музика, на небето вашата музика ще бъде кряскане; ако е за философия, на небето вашата философия е, както я наричат "дървена философия"; ако е за поезия, на небето вашата поезия е детска играчка.
Защо сме дошли на земята? - Това е първата задача, която трябва да решите. Вие не сте дошли на земята да живеете охолно; не сте дошли на земята да вършите търговия; не сте дошли на земята да ставате учени хора, философи, певци или музиканти. Вие сте пратени на земята като слуги - да изпълнявате волята на Бога. Това е най-лесната задача, която трябва да решите и след това да се върнете назад. Ако е въпрос за музика, на небето вашата музика ще бъде кряскане; ако е за философия, на небето вашата философия е, както я наричат "дървена философия"; ако е за поезия, на небето вашата поезия е детска играчка. Съвременните хора страдат, мъчат се, благодарение на неизпълнени обещания. Те са дали в себе си обещание да служат на великия идеал на своята душа, но не са изпълнили обещанието си. Обещае ли нещо, човек непременно трябва да го изпълни. Не може ли да изпълни, по-добре да не обещава. Успехът на човека зависи от изпълнение на Волята Божия.
към текста >>

34. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ

Съобразих, че когато престане да се чува шумът от тракането на вилици, който долиташе от дървената стълба, тъкмо тогава ще настане този момент.
"Значи наистина Учителят дойде! " - си казах, зарадвах се много и веднага се залових да приготвя и моя обяд. По- стлах си носната кърпичка, която ми служеше и за маса, и за покривка, сло- жих едно парче хляб и няколко маслинки и зачаках. Исках да доловя онзи сюблимен момент, когато долу, в голямата трапезария, Учителят, заедно с другите присъстващи на обяда, ще произнесе молитва, та и аз да се присъединя към тяхната молитва. Но как ще доловя този момент? Съобразих, че когато престане да се чува шумът от тракането на вилици, който долиташе от дървената стълба, тъкмо тогава ще настане този момент. И наистина, шумът престана. Интуитивно почувствах, че е време и произнесох следната кратка молитва: "Благодаря Ти, Господи, за тази хубава храница, която Си ми дал! " Е този момент ме обхвана едно необикновено преживяване! Голяма радост изпълни душата ми, гърдите ми се разшириха едва ли не до спукване, аз заплаках.
към текста >>

35. ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД

На Изгрева между полянката и съседа, който живееше зад салона, имаше дървена ограда, която беше повредена и беше дошло време да се направи нова.
Аз като бях в казармата, фелдфебелът най-много мене гонеше. Трябвало да бъда най-бърз, да застана пръв там, където се нареждат войниците в строя, "да побия кола", както се казваше в казармата, та по мене другите да се наредят по височина. Та аз бях колът на ротата и много наказания имах. Но като се научих да побивам този кол бързо и точно, то вече наказваха другите войници, че не изпълняват реда на войнишкия строй." Всички се смеят, а Учителят най-много. Ние на Изгрева имахме свой живот, отделен от града и от света. На Изгрева между полянката и съседа, който живееше зад салона, имаше дървена ограда, която беше повредена и беше дошло време да се направи нова. За новата трябваше да се подготвят колци, да се изкопаят дупки. Ние разчистихме терена с брат Ради. Всичко беше готово и дойде ред да поставим коловете. Учителят дойде до нас. Бяхме опънали конец.
към текста >>

36. ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО

Събират се, въоръжават се със сопи и тенекии с газ и обграждат Изгрева да го запалят, като ще се промъкват към всяка барака и ще полеят газта по дървените стени на бараките и след това в уречен час да ги запалят.
Но тогава цялата общественост се настрои срещу Учителя. Някои решиха да преминат към действие. Беше създадена една организация "Родна защита", за да защитава България от комунисти, социалисти, анархисти и тем подобни. Към техните врагове бяха включени и дъновистите. След като се бяха справили с другите, решиха, че е време да се справят и с дъновистите. Събират се, въоръжават се със сопи и тенекии с газ и обграждат Изгрева да го запалят, като ще се промъкват към всяка барака и ще полеят газта по дървените стени на бараките и след това в уречен час да ги запалят. Учителят разбира техните намерения и към 22.00 часа включва всички крушки в салона, пред салона и на поляната. Цяла нощ всичко наоколо е осветено. Братята и сестрите спят, а подпалвачите с тенекиите газ чакат в гората и се чудят какво ли събрание имат дъновистите през нощта, че светят. Чакат ги да си легнат, да угасят осветлението, за да дойдат и да ги запалят. Но осветлението не угаснало и след като чакали цяла нощ, сутринта си отишли.
към текста >>

37. ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ

Аз стоях като вдървен дълго.
Единственото, което можах да направя като разбрах, е да вдигна един стол над главата си и да стоя така до вратата. Бях решил с този стол да ударя някого от двамата по главата. Тогава бях млад, много здрав и як и нямаше да им се дам без кръв. И таман да ударя единия със стола по главата, изведнъж усетих, че целият съм вцепенен и не мога да се помръдна. Побойниците минаха покрай мене, прекосиха двора и се запътиха към колата. Аз стоях като вдървен дълго. Идва Стоянчо и ме пита: "Ти защо не ги утрепа с този стол? Нали си як и здрав? " А аз, без да искам, устата ми се отвори и произнесе тези думи: "Абе, има то кой да ги бие." Устата ми се затвори и аз разбрах, че някой друг произнесе тези думи чрез мене. А това бяха същите думи, които Учителят изрече на Витоша, когато аз Го питах дали може да бием змиите. Ако Учителят не ми беше казал: "Други са тия, гдето ще трепят змиите." - то този стол, гдето го бях издигнал над главата си, нямаше да стои вдървен и вцепенен в ръцете ми, а щеше да бие наляво и надясно и кръв щеше да се лее.
към текста >>

Ако Учителят не ми беше казал: "Други са тия, гдето ще трепят змиите." - то този стол, гдето го бях издигнал над главата си, нямаше да стои вдървен и вцепенен в ръцете ми, а щеше да бие наляво и надясно и кръв щеше да се лее.
Аз стоях като вдървен дълго. Идва Стоянчо и ме пита: "Ти защо не ги утрепа с този стол? Нали си як и здрав? " А аз, без да искам, устата ми се отвори и произнесе тези думи: "Абе, има то кой да ги бие." Устата ми се затвори и аз разбрах, че някой друг произнесе тези думи чрез мене. А това бяха същите думи, които Учителят изрече на Витоша, когато аз Го питах дали може да бием змиите. Ако Учителят не ми беше казал: "Други са тия, гдето ще трепят змиите." - то този стол, гдето го бях издигнал над главата си, нямаше да стои вдървен и вцепенен в ръцете ми, а щеше да бие наляво и надясно и кръв щеше да се лее. Но Учителят ме спря, защото други са тия, гдето ще бият змиите. Побойниците бяха изпратени от Александър Цанков - онзи главорез, гдето беше избил сума народ. Тогава Цанков искаше втори път да дойде на власт. Цанковистите не бяха малко, но разбраха, че царят не иска да ги сложи на власт. Те разбраха, че това е внушение на брат Любомир Лулчев, който беше съветник на царя по политическите въпроси, а зад Лулчев те виждаха и смятаха, че Учителят е този, който им проваля плановете.
към текста >>

38. ЗАМИНАВАНЕ НА УЧИТЕЛЯ

Имаше инструменти, имаше дървен материал и аз направих пейката за сядане.
Идваха приятели от София, от провинцията и винаги имаше около 100 човека. На 28 август 1944 г. сутринта закусихме и Учителят каза: "Тръгвайте! " Всички братя и сестри, надянали раниците, тръгнаха. Аз бях се заел да направя една пейка пред хижата. Имаше инструменти, имаше дървен материал и аз направих пейката за сядане. Учителят седи и ме чака да довърша пейката. Свърших си работата, прибрах инструментите в хижата, турих си раницата на гърба и тръгвам. Учителят ме спря: "Чакай! Върни се, легни под пейката и напиши отдолу на гредите следното: "България - пълен неутралитет! Пиши датата, пиши часа, пиши минутата." Той си извади часовника и ми даде часа с минутите, дори и със секундите.
към текста >>

39. ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ С УЧИТЕЛЯ НА ЗЕМЯТА

Учителят излиза, качва се по дървената стълба в горницата.
Учителят отговаря: "Пожелавам ви хубави страдания! " Бандерски, недоволен от отговора Му, промълвява: "Господи, ние и без това имаме толкова много страдания, а и Вие ни пожелавате още... Няма ли те някога да се свършат?! " Учителят отговаря: "Велики условия идат за разумните човешки души, но колцина от вас ще издържат на големите изпитания, през които трябва да минете отсега нататък! " На 21 декември в стаята остават само Милка Периклиева и Учителят. Учителят излиза, качва се по дървената стълба в горницата. Милка влиза заедно с Него. Учителят застава в средата на стаята, оглежда я и бавно започва да обикаля всички предмети и ги докосва леко с ръка. По-късно Милка разбира, че Учителят се е сбогувал със стаята си и с предметите, които са Му служили толкова години. След половин час те слизат долу в приемната. На масата е натрупано много ядене, донесено от приятелите, но Учителят не желае нищо да хапне.
към текста >>

40. СЪЗДАВАНЕ ОБЩЕЖИТИЕТО НА ИЗГРЕВА

После една пролет се явиха няколко палатки, на другото лято – повече, след това няколко малки дървени жилища, после повече и така възникна малкото селище Изгрев, където скоро дойде да живее и Учителя.
Сънливите хора на града ни обвиняваха, че се кланяме на Слънцето. Ние кротко се усмихвахме на техните трезви разсъждения, като онзи, който е намерил Многоценния бисер. Тези часове те проспиваха, а ние винаги успявахме навреме да бъдем на работата си – бодри, свежи, радостни и здрави – и я изпълнявахме добре. Тук те не можеха да ни упрекнат в нищо. Отначало някои от приятелите по нареждане на Учителя закупиха няколко ливади. После една пролет се явиха няколко палатки, на другото лято – повече, след това няколко малки дървени жилища, после повече и така възникна малкото селище Изгрев, където скоро дойде да живее и Учителя. Най- скромното селище по външен вид и най-богатото по вътрешен живот. Малкото земя, с която се сдобихме, работехме заедно; голяма радост ни доставяше тази работа. Работата стана за нас училище, както всяко нещо, до което Учителя се докосваше. Той я свързваше със Знанието, което ни даваше в нашия път. Той ни даде методи как да работим и сам работеше понякога с нас.
към текста >>

41. ТРУДОВИ ДНИ

Така се набави дървеният материал.
Горите бяха ниско, а пътеките – трудни, ала близо до първото езеро се намираше изгоряла някога гора. Там още стърчаха изсъхнали цели дървета. Една експедиция замина да достави греди. Изнасянето на гредите по стръмнините беше трудна работа. Трябваше по десетина души да подхванат една греда на раменете си и внимателно да я изнасят по отвесните наклони. Така се набави дървеният материал. Когато зидът се издигна до един човешки ръст, почна се покривната конструкция и за тази работа се оказаха хора, които разбират от нея. Въпросът беше сега с какво да се покрие заслонът. Тук понякога духат силни ветрове и един лек покрив може да бъде отнесен. Горе при петото и шестото езеро се намират кристалинни шисти, които се отделят на големи и тънки плочи. Те бяха най-подходящ материал.
към текста >>

Докато се приготвяше дървената конструкция, плочите бяха донесени и заслонът беше покрит с каменни плочи, по древния начин, какъвто се практикува от незапомнени времена в нашата малка страна.
Горе при петото и шестото езеро се намират кристалинни шисти, които се отделят на големи и тънки плочи. Те бяха най-подходящ материал. За тяхното донасяне се отправихме всички заедно с Учителя. Всеки вземаше по една, две плочи, кой колкото можеше да носи. Някои даже направиха остроумни приспособления за пренасяне на големите плочи. Докато се приготвяше дървената конструкция, плочите бяха донесени и заслонът беше покрит с каменни плочи, по древния начин, какъвто се практикува от незапомнени времена в нашата малка страна. Направиха се вътре огнища за казаните и разни приспособления и удобства. Заслонът стана обща кухня. Оттук всеки обед се разнасяше из долината приятен зов. Тогава от палатките, от близките и далечни върхове идваха учениците, със загорели от слънцето лица в живописни планински облекла, тъй приобщени към околната обстановка, като че винаги са живели тука. На полянката край езерото на импровизирана маса с бяла покривка сядаше Учителят и някои от по- възрастните братя, а наоколо в кръг, пръснати в живописни групи между скалите – учениците.
към текста >>

42. 22 август 1927, 7 часа сутринта

За да се изгладят, за да изчезнат всички възпоменания от разпъването му на дървения кръст.
Дотогава вие работете на земята. Като ви приготвя жилище, ще дойда да ви взема. Христос не се отказа да дойде и втори път на земята. Той видя къде е погрешката, поради която не може да се живее на този свят и затова каза на учениците си, че ще отиде да им приготви жилище на Небето и ще дойде втори път тук на земята, за да ги вземе. Но като дойде Христос втори път на земята, цялата ще я запали. Защо? За да се изгладят, за да изчезнат всички възпоменания от разпъването му на дървения кръст. За този акт днес свидетелствуват страданията на цялото човечество, а всички тези страдания трябва да изчезнат, да не остане никакъв спомен от тях. Цялата стара култура ще изгори и ще се създаде нова култура с нови образи. Като дойдат тези нови образи няма да остане и помен нито от страданията на Христа, нито от тия на човечеството. Казано е: „Камък върху камък няма да остане". Това е вярно не само в буквален смисъл, но и в преносен.
към текста >>

43. СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА', ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 3 5 Г.

Всеки ще вдигне на гърба си по един дървен кръст и ще тръгне за някъде.
За да дойдете до това положение, трябва да се измени старият път на разбиране, коренно трябва да се измени цялата философска мисъл на човечеството. Христос каза, че мъжът трябва да напусне жена си; жената да напусне мъжа си; синът да напусне майка си; дъщерята да напусне баща си; слугата да напусне господаря си; богатият да се откаже от имота си; съдията да напусне службата си, а професорът своята кариера. Какво по-голямо противоречие от това да напуснеш всичко, да се откажеш от себе си и да тръгнеш след Христа? Представете си, че някои разберат тия истини в буквален смисъл. Какво ще направят те? Всеки ще вдигне на гърба си по един дървен кръст и ще тръгне за някъде. Накъде ще тръгне и той сам не знае. Много герои от войната носят по един или по два кръста за храброст. Много християни носят кръстове по вратовете си. Какво ще допринесат тия кръстове на съвременните хора? Ща надигнат кръстовете си и ще замязат на работници, които носят кръстове на гърба си, но не знаят в коя посока да тръгнат.
към текста >>

НАГОРЕ

0.22700595855713