Търсене в текстове за 'Дървен'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 135 резултата в 91 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът

Това така силно го стряска, че той остава на мястото си като вдървен.
А пък на свършека на петдесетницата сам Господ Саваот ще отвори вратата на Света София и сам Белият цар ще влезе Богу да се помоли в нея;... а сегашната тъмнина, която ни покрива, ще изчезне!... Знамението е вярно от днешния ден, след като изтекат времената от числото на евангелските трижди по id (14) родове Христови [Мт, 1: 1-17], дай Боже да можем пак да кажем на същия ден небесний глас, който иде от Небето и като молния ще се разнесе по всичкия свят: „Се победил ест лев, иже сий от колена 1удова, корен Давидов. [Ето, победител е лъвът, който е от коляно Юдово, корен Давидов] Амин.] ". Когато тайнственият свещеник предава Антиминса (жертвеника) и завършва речта си към момъка, той става невидим. Чак тогава младежът Константин разбира, че неговият събеседник не е от живите, а е дух. Това така силно го стряска, че той остава на мястото си като вдървен. Неволен свидетел на тази сцена става пазачът на черквата джамия, стар благочестив турчин. Като приближил към смаяния момък, той положил ръка на рамото му и казал: „Синко, Божиите пътища са неизследими! Иди си с мир! ". Същият този дух се явява и в други важни моменти от живота на К. Дъновски.
към текста >>

2. Петър Дънов - учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г.

Използваното тогава помещение изпълнява функции и нацърква, и на училище – една стая с дървен под и малко предверие за обувките.
През учебната 1887/1888 г. той е учител в местното начално училище при Църквата, същевременно е и проповедник в тамошната Методистка църква. Преди идването му в селото, през периода 1885-1887 г., по спомени на Елена Натева (родена ок. 1875 г.) нейни учители са Шивачев и Танев. Децата много ги обичали, но те не се задържат за дълго, вероятно поради липсата на условия и ниското заплащане. Използваното тогава помещение изпълнява функции и нацърква, и на училище – една стая с дървен под и малко предверие за обувките. По-късно на това място през 1927 г. е построена протестантска църква – хубава каменна постройка, която още от далеч привлича погледа. Това е най-красивата сграда в селото и в нейното изграждане е имал дял всеки от евангелистите. Намира се в центъра,където е най-подходящото място за това огнище на благотворна просветна и духовна дейност. Младежки събрания, въздържателни беседи, неделно-училищни занимания, богослужения, социални срещи,религиозни вечеринки са част от дейността на методистката църква в селото.
към текста >>

3. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август

Кокошки не яде, домати чорба не яде, дървено масло, и него не яде, осветен хляб също не яде.
А пък от философско гледище никога не може в човека да се яви една мисъл, ако няма някаква форма за нея.Мислите са толкова разнообразни в своите форми, щото е невъзможно да се изброят и по отношение на техните форми съставят друга област за изучаване. Добрите ни желания и мисли представят растения, от които ангелите се хранят и ако тези растения не дават плодове, ангелите ги отсичат. Ако ли дават плод, то тия ангели пристъпват да ги култивират. Та, под думата „дела" това са плодовете, за които ни се препоръчва да ги имаме. Ами че ако дойде Христос, с какво ще Го нахраните? Кокошки не яде, домати чорба не яде, дървено масло, и него не яде, осветен хляб също не яде. А вие трябва да имате хляб заради Христа, защото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." Ако ли пък сте много беден, Той ще донесе хляб със Себе си. Но щом вие Го викате, вие трябва да Му сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим.Ето защо от единия до другия край се препоръчва добрият ум и доброто сърце, за да може да дойде Христос и да се всели в нас, Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле го и то изсъхна. А всичко това е емблема - еврейският народ близо 2000 години нищо не роди.Та, Христос за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота.Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия добър живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение.
към текста >>

4. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

Кокошки не яде, домати чорба не яде, дървено масло, и него не яде, осветен хляб също не яде.
А пък от философско гледище никога не може в човека да се яви една мисъл, ако няма някаква форма за нея.Мислите са толкова разнообразни в своите форми, щото е невъзможно да се изброят и по отношение на техните форми съставят друга област за изучаване. Добрите ни желания и мисли представят растения, от които ангелите се хранят и ако тези растения не дават плодове, ангелите ги отсичат. Ако ли дават плод, то тия ангели пристъпват да ги култивират. Та, под думата „дела" това са плодовете, за които ни се препоръчва да ги имаме. Ами че ако дойде Христос, с какво ще Го нахраните? Кокошки не яде, домати чорба не яде, дървено масло, и него не яде, осветен хляб също не яде. А вие трябва да имате хляб заради Христа, защото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." Ако ли пък сте много беден, Той ще донесе хляб със Себе си. Но щом вие Го викате, вие трябва да Му сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим.Ето защо от единия до другия край се препоръчва добрият ум и доброто сърце, за да може да дойде Христос и да се всели в нас. Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле то и то изсъхна. А всичко това е емблема - еврейският народ близо 2000 години нищо не роди.Та, Христос за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота.Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия добър живот Той да влезе в нас и да ни благослови.
към текста >>

5. Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева, София

Едното шише дървено масло в горната стая задръжте го за себе си за употребление.
Има две шишета с шарлан, дайте ги на стария. Дайте му и малко захар около едно кило. Песмета задръжте за себе си, а което не може да употребите раздайте го на приятели. С приносящия изпратете, което намерите за добре. От което имате нужда услужете си. Едното шише дървено масло в горната стая задръжте го за себе си за употребление. Там гдето ви се отваря работа, стойте. За в южна България по-после. Не всичко, каквото човек чувства, мисли и преживява е вярно. Във всеки човек има много кукувичи яйца снесени, да ги мъти без да знае той. Всичко изпитвайте доброто дръжте.
към текста >>

6. Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева

Учителят иска учениците да живеят в дървени, чамови бараки, тъй като дървото е най-добрият проводник на природното електричество и магнетизма.
А младите - зле облечени и гладни. След свършване на наряда и беседата Учителят се обръща към всички и казва: „Тук не трябва да има гладни хора." Възрастните със своите средства, а младите със своя труд построяват навес, закупуват казани и започват да варят гореща вода и да правят супа за обед. Едва в 1926 г. се построява приемната на Учителя на Изгрева и Той започва да живее в нея. По предложение на Учителя се закупува една нива от осем декара, след това и други, и се образувало един парцел от 40 декара, на който започва да се застроява Изгревът. Учителят иска учениците да живеят в дървени, чамови бараки, тъй като дървото е най-добрият проводник на природното електричество и магнетизма. Камъните са най-лошият проводник, след това идват тухлите и дървото, като най-добър проводник. Учителят лично присъства и участва при правенето на бараките на Изгрева, даже дава план за построяване на барака на сестра Стоянка Илиева като образец. От 1926 г. съборите започват да се провеждат в София. Насроченият в 1926 г.
към текста >>

7. Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева

Учителят иска учениците да живеят в дървени, чамови бараки, тъй като дървото е най-добрият проводник на природното електричество и магнетизма.
А младите - зле облечени и гладни. След свършване на наряда и беседата Учителят се обръща към всички и казва: „Тук не трябва да има гладни хора." Възрастните със своите средства, а младите със своя труд построяват навес, закупуват казани и започват да варят гореща вода и да правят супа за обед. Едва в 1926 г. се построява приемната на Учителя на Изгрева и Той започва да живее в нея. По предложение на Учителя се закупува една нива от осем декара, след това и други, и се образувало един парцел от 40 декара, на който започва да се застроява Изгревът. Учителят иска учениците да живеят в дървени, чамови бараки, тъй като дървото е най-добрият проводник на природното електричество и магнетизма. Камъните са най-лошият проводник, след това идват тухлите и дървото, като най-добър проводник. Учителят лично присъства и участва при правенето на бараките на Изгрева, даже дава план за построяване на барака на сестра Стоянка Илиева като образец. От 1926 г. съборите започват да се провеждат в София. Насроченият в 1926 г.
към текста >>

8. Летуване на Братството на Рила - Чамкория (Боровец)

Е.А.: Само дървената хижа имаше.
А суха трева има много по тези места, особено по онова време, когато нямаше толкова туристи и не беше отъпкано. Пък и добитък не е имало много така. И на езерата в първите години пак така направих. От Чам Курия се качвахме пеш и стигахме до първото езеро.И над първото езеро, така имаше едни полянки и в онова време имаше доста клек наблизо и сядахме и палехме огньове. В.К.: В първите години имаше ли тази хижа? Е.А.: Само дървената хижа имаше. Дървената хижица, но те я направиха доста късно. Първите години нямаше -1925 год. ли, 1926 год. ли я направиха. В.К.: В кои дни отивахте?
към текста >>

Дървената хижица, но те я направиха доста късно.
Пък и добитък не е имало много така. И на езерата в първите години пак така направих. От Чам Курия се качвахме пеш и стигахме до първото езеро.И над първото езеро, така имаше едни полянки и в онова време имаше доста клек наблизо и сядахме и палехме огньове. В.К.: В първите години имаше ли тази хижа? Е.А.: Само дървената хижа имаше. Дървената хижица, но те я направиха доста късно. Първите години нямаше -1925 год. ли, 1926 год. ли я направиха. В.К.: В кои дни отивахте? Е.А.: На Петровден.
към текста >>

9. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Ше-дар

Защото нагоре има само въздух, пара и лъчи, но никъде, никъде капка вода.О, тези, които носят самоварите и торбите с дървени въглища съвсем не приличат на иконописани ангели.
Тя радостно пляска с ръце и игриво ни замеря с шъпи бели конфети. Това са нейните приветствени цветя.Нозете ни потъват в бял памук. Като че ли газим по облаци, катерим се из въздуха и летим към слънцето...Още един бакърен самовар. Пищялките обаждат где е той и, че водата за чай е готова. Неволно си спомняме, че не сме на небето, а на земята, където слизаме да уталожим безмерната си жажда. Защото нагоре има само въздух, пара и лъчи, но никъде, никъде капка вода.О, тези, които носят самоварите и торбите с дървени въглища съвсем не приличат на иконописани ангели. Здрави, плещести, зачервени и запотени тичат от група на група и раздават от животворната влага, що далеч пъди всяка простуда.Някога библейските левити носеха на гърба си части от скинията, сега пък нашите съвременни левити носят най-великото предпазно средство против заболяване на планината. Ето, друг пък носи металическите им коминчета, четвърти - малки брадвички за сечене дърва, защото и голям огън ще се кладе горе в подножието на скалите при онзи многоводен бистър извор.Бавно, бавно пъпли нагоре и криволичи нашия бодър стан от екскурзианти.Върху града сиви мъгли, а също и цялата планина. Наистина, като че ли пътуваме всред облаци, всред самото небе...Наблизо се чува песента на планинската река, една и съща е нейната песен отвеки, но винаги е мила нам и приятна, както са бабините приказки, макар и безброй пъти повтаряни. Не омръзва тая песен, но изпълва сърцето с мир и тиха, успивна радост.Неволно душата се пълни с благослов. Неволно възторгът от тая чиста красота прелива в молитва.
към текста >>

10. Привършен е строежът на салона на ул. 'Оборище', 14

И като идвахме от града, минавахме по Дървенишкото шосе и стигахме до най-високото място, там, където беше пътят за Семинарията, там заставахме.
Имаше само ниви. Долу към реката имаше няколко къщички - някаква работилница беше и мисля, че имаше само една постройка от лявата страна на шосето, като се идва от града. Това беше бирария до шосето, където пиеха бира и ядяха кебапчета на скара. По-нататък нищо друго нямаше. Само поляни и ниви. И като идвахме от града, минавахме по Дървенишкото шосе и стигахме до най-високото място, там, където беше пътят за Семинарията, там заставахме. Там беше най-високото място. Там се нареждахме да гледаме слънцето. Гимнастики нямаше къде да се правят. Ходехме в гората между борчетата и там на някоя поляна ги играехме. На различни места и на различни поляни ни е водил Учителят и ни е говорил от Словото Си.
към текста >>

11. Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли. Подаръкът на Савка

Савка Керемидчиева е живяла заедно с другите две стенографки - Елена Андреева и Паша Теодорова, в една дървена къща, наречена от Паша “парахода”, поради особената й форма.
Той й е давал известни задачи и е наблюдавал нейните усилия да се справи с тях. Помагал й е по много начини да създаде в себе си онези качества, които са необходими на всеки ученик в школата. Него не са го интересували слабостите й. Слабостите са присъщи на човека, върху когото той трябва да работи. Разумното и положителното е насърчавал и обработвал. Савка Керемидчиева е живяла заедно с другите две стенографки - Елена Андреева и Паша Теодорова, в една дървена къща, наречена от Паша “парахода”, поради особената й форма. Там е кипяла постоянна работа. Изнесените от Учителя беседи са се дешифрирали, проверявали от него и са се давали за печат. Това е била една отговорна работа, изискваща внимание и концентрация. Стойността на тази работа не може да се оцени. Тази дейност е била най-съществената, най-важната, и в нея Савка Керемидчиева е участвала с цялото си сърце.
към текста >>

12. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август

Ръцете ни са вдървени от студ, но кой се грижи за това, щом като Мусалла ни гледа и Учителят е с нас.Стъмня се.
Така че, ние сме по-щастливо ново племе, следователно и по-велико.Тук при това горното езеро ще се нощува. Плътно ни обгръщат мъгли. Студен вятър докара дъжд, дребен, тих, непрекъсващ. Наклаждаме огньове от мокрия клек, но той само пуши, пуща вода и - толкоз. Дрехите ни увисват от влага. Ръцете ни са вдървени от студ, но кой се грижи за това, щом като Мусалла ни гледа и Учителят е с нас.Стъмня се. Дъждът пада, усилва се и бразди езерото, цяло бяло от мъгли. Мокри, мокри до кости. Зъзнем, зъбите ни тракат от студ. Но ето нови групи, носят последните новини от София; къпани от дъжда по всички правила, сериозни и навъсени. Но, братя доброволци, намират от някъде сухи клекови клони и спасяват положението.
към текста >>

Постепенно вдървените ни членове се раздвижват, тракането на зъбите престава.
И тая дълга върволица приличаше в нощта на змия с глава, осветлена от голяма огнена глава. Къде сме, нищо се не вижда. Само знаем, че стъпваме на твърдо и, че не бива нито крачка в ляво, или в дясно. Притискат ни млечни мъгли, сякаш да ни съпроводят чак горе...Тихо и тайнствено е. Силен вятър духа, но попътен, откъм гърба. Постепенно вдървените ни членове се раздвижват, тракането на зъбите престава. Като по магнетична връзка предава ни се обща веселост и бодра сила.Развиделява се, но от мъгли нищо се не вижда.Тихо пъплят белите сенки от човеци, жадуващи чисто щастие там горе във висините. В този миг човек забравя кой е, где е и как се казва. Странна забрава. Като че сърцето в гърдите запира да бие, а друга сила, извън тялото те носи нагоре, незнайно где.Где сме? Кое ли е време?
към текста >>

Ръцете ни вкочанени, нозете вдървени от всепронизващ студ.
”Молитва! Как чудно се носи тя сега! Учителят е всред нас. Тихо възторжено сияние блести в благия му поглед. Около него пърхат невидимите криле на Неговата непобедима вяра.Земята е вкована в скреж. Ръцете ни вкочанени, нозете вдървени от всепронизващ студ. Лицата неподвижни, устните сковани, а очите озарени от небивало тържество. Около нас вълнующ се облачен океан. Хрущи под нозете ни заледената роса.Той е с нас! По-смело по стъпките му, сигурно към Бог и Слава! Слизаме. Още след 100 - 200 метра температурата се променя.
към текста >>

13. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август

Ръцете ни са вдървени от студ, но кой се грижи за това, щом като Мусалла ни гледа и Учителят е с нас.Стъмня се.
Така че, ние сме по-щастливо ново племе, следователно и по-велико.Тук при това горното езеро ще се нощува. Плътно ни обгръщат мъгли. Студен вятър докара дъжд, дребен, тих, непрекъсващ. Наклаждаме огньове от мокрия клек, но той само пуши, пуща вода и - толкоз. Дрехите ни увисват от влага. Ръцете ни са вдървени от студ, но кой се грижи за това, щом като Мусалла ни гледа и Учителят е с нас.Стъмня се. Дъждът пада, усилва се и бразди езерото, цяло бяло от мъгли. Мокри, мокри до кости. Зъзнем, зъбите ни тракат от студ. Но ето нови групи, носят последните новини от София; къпани от дъжда по всички правила, сериозни и навъсени. Но, братя доброволци, намират от някъде сухи клекови клони и спасяват положението.
към текста >>

Постепенно вдървените ни членове се раздвижват, тракането на зъбите престава.
И тая дълга върволица приличаше в нощта на змия с глава, осветлена от голяма огнена глава. Къде сме, нищо се не вижда. Само знаем, че стъпваме на твърдо и, че не бива нито крачка в ляво, или в дясно. Притискат ни млечни мъгли, сякаш да ни съпроводят чак горе...Тихо и тайнствено е. Силен вятър духа, но попътен, откъм гърба. Постепенно вдървените ни членове се раздвижват, тракането на зъбите престава. Като по магнетична връзка предава ни се обща веселост и бодра сила.Развиделява се, но от мъгли нищо се не вижда.Тихо пъплят белите сенки от човеци, жадуващи чисто щастие там горе във висините. В този миг човек забравя кой е, где е и как се казва. Странна забрава. Като че сърцето в гърдите запира да бие, а друга сила, извън тялото те носи нагоре, незнайно где.Где сме? Кое ли е време?
към текста >>

Ръцете ни вкочанени, нозете вдървени от всепронизващ студ.
”Молитва! Как чудно се носи тя сега! Учителят е всред нас. Тихо възторжено сияние блести в благия му поглед. Около него пърхат невидимите криле на Неговата непобедима вяра.Земята е вкована в скреж. Ръцете ни вкочанени, нозете вдървени от всепронизващ студ. Лицата неподвижни, устните сковани, а очите озарени от небивало тържество. Около нас вълнующ се облачен океан. Хрущи под нозете ни заледената роса.Той е с нас! По-смело по стъпките му, сигурно към Бог и Слава! Слизаме. Още след 100 - 200 метра температурата се променя.
към текста >>

14. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август

Ръцете ни са вдървени от студ, но кой се грижи за това, щом като Мусалла ни гледа и Учителят е с нас.Стъмня се.
Така че, ние сме по-щастливо ново племе, следователно и по-велико.Тук при това горното езеро ще се нощува. Плътно ни обгръщат мъгли. Студен вятър докара дъжд, дребен, тих, непрекъсващ. Наклаждаме огньове от мокрия клек, но той само пуши, пуща вода и - толкоз. Дрехите ни увисват от влага. Ръцете ни са вдървени от студ, но кой се грижи за това, щом като Мусалла ни гледа и Учителят е с нас.Стъмня се. Дъждът пада, усилва се и бразди езерото, цяло бяло от мъгли. Мокри, мокри до кости. Зъзнем, зъбите ни тракат от студ. Но ето нови групи, носят последните новини от София; къпани от дъжда по всички правила, сериозни и навъсени. Но, братя доброволци, намират от някъде сухи клекови клони и спасяват положението.
към текста >>

Постепенно вдървените ни членове се раздвижват, тракането на зъбите престава.
И тая дълга върволица приличаше в нощта на змия с глава, осветлена от голяма огнена глава. Къде сме, нищо се не вижда. Само знаем, че стъпваме на твърдо и, че не бива нито крачка в ляво, или в дясно. Притискат ни млечни мъгли, сякаш да ни съпроводят чак горе...Тихо и тайнствено е. Силен вятър духа, но попътен, откъм гърба. Постепенно вдървените ни членове се раздвижват, тракането на зъбите престава. Като по магнетична връзка предава ни се обща веселост и бодра сила.Развиделява се, но от мъгли нищо се не вижда.Тихо пъплят белите сенки от човеци, жадуващи чисто щастие там горе във висините. В този миг човек забравя кой е, где е и как се казва. Странна забрава. Като че сърцето в гърдите запира да бие, а друга сила, извън тялото те носи нагоре, незнайно где.Где сме? Кое ли е време?
към текста >>

Ръцете ни вкочанени, нозете вдървени от всепронизващ студ.
”Молитва! Как чудно се носи тя сега! Учителят е всред нас. Тихо възторжено сияние блести в благия му поглед. Около него пърхат невидимите криле на Неговата непобедима вяра.Земята е вкована в скреж. Ръцете ни вкочанени, нозете вдървени от всепронизващ студ. Лицата неподвижни, устните сковани, а очите озарени от небивало тържество. Около нас вълнующ се облачен океан. Хрущи под нозете ни заледената роса.Той е с нас! По-смело по стъпките му, сигурно към Бог и Слава! Слизаме. Още след 100 - 200 метра температурата се променя.
към текста >>

15. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август

Ръцете ни са вдървени от студ, но кой се грижи за това, щом като Мусалла ни гледа и Учителят е с нас.Стъмня се.
Така че, ние сме по-щастливо ново племе, следователно и по-велико.Тук при това горното езеро ще се нощува. Плътно ни обгръщат мъгли. Студен вятър докара дъжд, дребен, тих, непрекъсващ. Наклаждаме огньове от мокрия клек, но той само пуши, пуща вода и - толкоз. Дрехите ни увисват от влага. Ръцете ни са вдървени от студ, но кой се грижи за това, щом като Мусалла ни гледа и Учителят е с нас.Стъмня се. Дъждът пада, усилва се и бразди езерото, цяло бяло от мъгли. Мокри, мокри до кости. Зъзнем, зъбите ни тракат от студ. Но ето нови групи, носят последните новини от София; къпани от дъжда по всички правила, сериозни и навъсени. Но, братя доброволци, намират от някъде сухи клекови клони и спасяват положението.
към текста >>

Постепенно вдървените ни членове се раздвижват, тракането на зъбите престава.
И тая дълга върволица приличаше в нощта на змия с глава, осветлена от голяма огнена глава. Къде сме, нищо се не вижда. Само знаем, че стъпваме на твърдо и, че не бива нито крачка в ляво, или в дясно. Притискат ни млечни мъгли, сякаш да ни съпроводят чак горе...Тихо и тайнствено е. Силен вятър духа, но попътен, откъм гърба. Постепенно вдървените ни членове се раздвижват, тракането на зъбите престава. Като по магнетична връзка предава ни се обща веселост и бодра сила.Развиделява се, но от мъгли нищо се не вижда.Тихо пъплят белите сенки от човеци, жадуващи чисто щастие там горе във висините. В този миг човек забравя кой е, где е и как се казва. Странна забрава. Като че сърцето в гърдите запира да бие, а друга сила, извън тялото те носи нагоре, незнайно где.Где сме? Кое ли е време?
към текста >>

Ръцете ни вкочанени, нозете вдървени от всепронизващ студ.
”Молитва! Как чудно се носи тя сега! Учителят е всред нас. Тихо възторжено сияние блести в благия му поглед. Около него пърхат невидимите криле на Неговата непобедима вяра.Земята е вкована в скреж. Ръцете ни вкочанени, нозете вдървени от всепронизващ студ. Лицата неподвижни, устните сковани, а очите озарени от небивало тържество. Около нас вълнующ се облачен океан. Хрущи под нозете ни заледената роса.Той е с нас! По-смело по стъпките му, сигурно към Бог и Слава! Слизаме. Още след 100 - 200 метра температурата се променя.
към текста >>

16. Учителя е в София, Събор, 1924 (?)

Това доведе до едно сгъстяване на постройките, които бяха главно дървени бараки.
Братството закупи и някои от съседните места, около поляната. Мястото за салона и други места, които се продаваха. В същото време някои приятели започнаха да закупуват места за свои лични нужди, за да си построят къщи, жилища. Учителят насърчаваше и съветваше, които имат възможност да закупят места за построяване на лично жилище, но не по-малко от декар. Това нещо приятелите не можаха да изпълнят. Това доведе до едно сгъстяване на постройките, които бяха главно дървени бараки. В.К.: Въпрос: Поради липса на средства ли закупиха по 200-300 метра? Е.А.: Това беше извинението, но те можеха по двама души да закупят по един декар да не правят така отделни места и да се ограждат с бодлива тел. Това е непослушание брат мой. В братството по време на Учителя имаше една комисия, която се занимаваше с общите работи на братството. Учителят казал на приятелите от тая комисия, които влизат в тази комисия да закупят всички места, които са включват в триъгълника на запад -гората на Парка на свободата, от север - Дървенишкото шосе, от юго и изток - железопътната линия.
към текста >>

Учителят казал на приятелите от тая комисия, които влизат в тази комисия да закупят всички места, които са включват в триъгълника на запад -гората на Парка на свободата, от север - Дървенишкото шосе, от юго и изток - железопътната линия.
Това доведе до едно сгъстяване на постройките, които бяха главно дървени бараки. В.К.: Въпрос: Поради липса на средства ли закупиха по 200-300 метра? Е.А.: Това беше извинението, но те можеха по двама души да закупят по един декар да не правят така отделни места и да се ограждат с бодлива тел. Това е непослушание брат мой. В братството по време на Учителя имаше една комисия, която се занимаваше с общите работи на братството. Учителят казал на приятелите от тая комисия, които влизат в тази комисия да закупят всички места, които са включват в триъгълника на запад -гората на Парка на свободата, от север - Дървенишкото шосе, от юго и изток - железопътната линия. Учителят дали план, какви постройки да бъдат построени там. Салони, места за срещи с приятелите, столова и други жилищни сгради. За съжаление късогледството на приятелите попречи да се изпълни този план на Учителя. Закупиха се места за частни жилища и то не по един декар място, както Учителят беше посъветвал, а по 200-300 кв. метра. Всичко се строеше без план според възможностите на отделните лица.
към текста >>

17. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 26 февруари

бе построена дървена хижа, която ние използвахме, когато бяхме с Учителя при първото Муса-ленско езеро.
Една година бяхме в горското училище - Чам Курия и там Учителят държа беседа. Направихме си обща снимка с Учителя. Беседата е отпечатана, а и снимката е запазена и може да се документира към това събитие. В първите екскурзии след 1922 г. и някъде към 1924 г. бе построена дървена хижа, която ние използвахме, когато бяхме с Учителя при първото Муса-ленско езеро. По-късно бе построена 1928/29 г. каменната солидна хижа - Мусала. На Рила сме ходили младежите пеш от София до Чам Курия около 80 км с багаж на гърба, защото за билети за рейса нямахме пари. Когато отивахме големи групи обикновено си опъвахме наши палатки, за да бъдем самостоятелно и далеч от обикновените туристи посещаващи хижите, макар че в тези години рядко някой отиваше на Мусала. При хижата, до самото езеро бяха палатките, а наоколо имаше клекове и поляни.
към текста >>

Но в най-старата хижа, онази дървената построена от Царя, макар и малка, там се разполагаха и се разопаковаха по-възрастните братя и сестри.
каменната солидна хижа - Мусала. На Рила сме ходили младежите пеш от София до Чам Курия около 80 км с багаж на гърба, защото за билети за рейса нямахме пари. Когато отивахме големи групи обикновено си опъвахме наши палатки, за да бъдем самостоятелно и далеч от обикновените туристи посещаващи хижите, макар че в тези години рядко някой отиваше на Мусала. При хижата, до самото езеро бяха палатките, а наоколо имаше клекове и поляни. На по-голямата поляна, до рекичката, където се оттичаше рекичката беше разположена палатката на Учителя. Но в най-старата хижа, онази дървената построена от Царя, макар и малка, там се разполагаха и се разопаковаха по-възрастните братя и сестри. Така че с построяването на голямата каменна хижа ние използвахме старата дървена хижа и нашите палатки биваха опънати около езерото. Това е първото езеро, броено от долу и последното езеро N 7 броено от връх Мусала. Но понеже ние вървяхме от долу на горе и така ги брояхме: 1,2,3. Новата пътека сега е повторение на старата пътека, която вървеше от хижата до първото езеро след хижата. А това е третото езеро след хижата, защото до хижата има две езера.
към текста >>

Така че с построяването на голямата каменна хижа ние използвахме старата дървена хижа и нашите палатки биваха опънати около езерото.
На Рила сме ходили младежите пеш от София до Чам Курия около 80 км с багаж на гърба, защото за билети за рейса нямахме пари. Когато отивахме големи групи обикновено си опъвахме наши палатки, за да бъдем самостоятелно и далеч от обикновените туристи посещаващи хижите, макар че в тези години рядко някой отиваше на Мусала. При хижата, до самото езеро бяха палатките, а наоколо имаше клекове и поляни. На по-голямата поляна, до рекичката, където се оттичаше рекичката беше разположена палатката на Учителя. Но в най-старата хижа, онази дървената построена от Царя, макар и малка, там се разполагаха и се разопаковаха по-възрастните братя и сестри. Така че с построяването на голямата каменна хижа ние използвахме старата дървена хижа и нашите палатки биваха опънати около езерото. Това е първото езеро, броено от долу и последното езеро N 7 броено от връх Мусала. Но понеже ние вървяхме от долу на горе и така ги брояхме: 1,2,3. Новата пътека сега е повторение на старата пътека, която вървеше от хижата до първото езеро след хижата. А това е третото езеро след хижата, защото до хижата има две езера. До това езеро - третото в ляво има клекове и скали.
към текста >>

18. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 27 февруари.Среща с цар Борис

бе построена дървена хижа, която ние използвахме, когато бяхме с Учителя при първото Муса-ленско езеро.
Една година бяхме в горското училище - Чам Курия и там Учителят държа беседа. Направихме си обща снимка с Учителя. Беседата е отпечатана, а и снимката е запазена и може да се документира към това събитие. В първите екскурзии след 1922 г. и някъде към 1924 г. бе построена дървена хижа, която ние използвахме, когато бяхме с Учителя при първото Муса-ленско езеро. По-късно бе построена 1928/29 г. каменната солидна хижа - Мусала. На Рила сме ходили младежите пеш от София до Чам Курия около 80 км с багаж на гърба, защото за билети за рейса нямахме пари. Когато отивахме големи групи обикновено си опъвахме наши палатки, за да бъдем самостоятелно и далеч от обикновените туристи посещаващи хижите, макар че в тези години рядко някой отиваше на Мусала. При хижата, до самото езеро бяха палатките, а наоколо имаше клекове и поляни.
към текста >>

Но в най-старата хижа, онази дървената построена от Царя, макар и малка, там се разполагаха и се разопаковаха по-възрастните братя и сестри.
каменната солидна хижа - Мусала. На Рила сме ходили младежите пеш от София до Чам Курия около 80 км с багаж на гърба, защото за билети за рейса нямахме пари. Когато отивахме големи групи обикновено си опъвахме наши палатки, за да бъдем самостоятелно и далеч от обикновените туристи посещаващи хижите, макар че в тези години рядко някой отиваше на Мусала. При хижата, до самото езеро бяха палатките, а наоколо имаше клекове и поляни. На по-голямата поляна, до рекичката, където се оттичаше рекичката беше разположена палатката на Учителя. Но в най-старата хижа, онази дървената построена от Царя, макар и малка, там се разполагаха и се разопаковаха по-възрастните братя и сестри. Така че с построяването на голямата каменна хижа ние използвахме старата дървена хижа и нашите палатки биваха опънати около езерото. Това е първото езеро, броено от долу и последното езеро N 7 броено от връх Мусала. Но понеже ние вървяхме от долу на горе и така ги брояхме: 1,2,3. Новата пътека сега е повторение на старата пътека, която вървеше от хижата до първото езеро след хижата. А това е третото езеро след хижата, защото до хижата има две езера.
към текста >>

Така че с построяването на голямата каменна хижа ние използвахме старата дървена хижа и нашите палатки биваха опънати около езерото.
На Рила сме ходили младежите пеш от София до Чам Курия около 80 км с багаж на гърба, защото за билети за рейса нямахме пари. Когато отивахме големи групи обикновено си опъвахме наши палатки, за да бъдем самостоятелно и далеч от обикновените туристи посещаващи хижите, макар че в тези години рядко някой отиваше на Мусала. При хижата, до самото езеро бяха палатките, а наоколо имаше клекове и поляни. На по-голямата поляна, до рекичката, където се оттичаше рекичката беше разположена палатката на Учителя. Но в най-старата хижа, онази дървената построена от Царя, макар и малка, там се разполагаха и се разопаковаха по-възрастните братя и сестри. Така че с построяването на голямата каменна хижа ние използвахме старата дървена хижа и нашите палатки биваха опънати около езерото. Това е първото езеро, броено от долу и последното езеро N 7 броено от връх Мусала. Но понеже ние вървяхме от долу на горе и така ги брояхме: 1,2,3. Новата пътека сега е повторение на старата пътека, която вървеше от хижата до първото езеро след хижата. А това е третото езеро след хижата, защото до хижата има две езера. До това езеро - третото в ляво има клекове и скали.
към текста >>

19. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли

Челюстите ни са вдървени - нозете и ръцете безчувствени.
Нещо небивало и неповторимо. Употребявам познатата ми дума „музика” и „хор”, но това което чуваме да се издига от скалите на Рила не може да му се намери подходящ израз. Тази дивна симфония тече към нас като могъща водна струя, извираща от божествените гърди на природата, тука най-чисти и светли, далеч от прашните човешки стъпки. Сега нека гърми, нека трещи колко иска. Ние знаем, че това е само декорация на природата, за да стане това, което ей сега още като че ли доехтява до нас.Студ. Челюстите ни са вдървени - нозете и ръцете безчувствени. Като че ли и пулсът спира да бие. Развиделява се. Очертава се мощния връх, близо сме до него; ще стигнем, ще стигнем, въпреки всичко! Последния завой - хлъзгав, стръмен - почти пълзим по него. От ляво е тайнственото вечно заледено езеро.
към текста >>

20. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли

Челюстите ни са вдървени - нозете и ръцете безчувствени.
Нещо небивало и неповторимо. Употребявам познатата ми дума „музика” и „хор”, но това което чуваме да се издига от скалите на Рила не може да му се намери подходящ израз. Тази дивна симфония тече към нас като могъща водна струя, извираща от божествените гърди на природата, тука най-чисти и светли, далеч от прашните човешки стъпки. Сега нека гърми, нека трещи колко иска. Ние знаем, че това е само декорация на природата, за да стане това, което ей сега още като че ли доехтява до нас.Студ. Челюстите ни са вдървени - нозете и ръцете безчувствени. Като че ли и пулсът спира да бие. Развиделява се. Очертава се мощния връх, близо сме до него; ще стигнем, ще стигнем, въпреки всичко! Последния завой - хлъзгав, стръмен - почти пълзим по него. От ляво е тайнственото вечно заледено езеро.
към текста >>

21. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли

Челюстите ни са вдървени - нозете и ръцете безчувствени.
Нещо небивало и неповторимо. Употребявам познатата ми дума „музика” и „хор”, но това което чуваме да се издига от скалите на Рила не може да му се намери подходящ израз. Тази дивна симфония тече към нас като могъща водна струя, извираща от божествените гърди на природата, тука най-чисти и светли, далеч от прашните човешки стъпки. Сега нека гърми, нека трещи колко иска. Ние знаем, че това е само декорация на природата, за да стане това, което ей сега още като че ли доехтява до нас.Студ. Челюстите ни са вдървени - нозете и ръцете безчувствени. Като че ли и пулсът спира да бие. Развиделява се. Очертава се мощния връх, близо сме до него; ще стигнем, ще стигнем, въпреки всичко! Последния завой - хлъзгав, стръмен - почти пълзим по него. От ляво е тайнственото вечно заледено езеро.
към текста >>

22. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли

А при най-долното езеро имаше само дървена хижичка, която побираше 20 човека, не повече.
Тук е високо и няма дърва наоколо. За огрев изкачвахме дърва предния ден. Слизахме на връщане при дълбокото езеро, правим огньове и се разполагаме. Тук сме пренощували няколко пъти. Тогава хижа още нямаше. А при най-долното езеро имаше само дървена хижичка, която побираше 20 човека, не повече. Ние се разполагахме около езерото на групи и огньовете непрекъснато се подържаха от младите братя. Изгревът - Том 3 7. МАЛКИЯТ СТРЪКБОРИС НИКОЛОВ 2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила] Облачно; от София за Чам Кория потегляме с открити камиони.
към текста >>

Челюстите ни са вдървени - нозете и ръцете безчувствени.
Нещо небивало и неповторимо. Употребявам познатата ми дума „музика” и „хор”, но това което чуваме да се издига от скалите на Рила не може да му се намери подходящ израз. Тази дивна симфония тече към нас като могъща водна струя, извираща от божествените гърди на природата, тука най-чисти и светли, далеч от прашните човешки стъпки. Сега нека гърми, нека трещи колко иска. Ние знаем, че това е само декорация на природата, за да стане това, което ей сега още като че ли доехтява до нас.Студ. Челюстите ни са вдървени - нозете и ръцете безчувствени. Като че ли и пулсът спира да бие. Развиделява се. Очертава се мощния връх, близо сме до него; ще стигнем, ще стигнем, въпреки всичко! Последния завой - хлъзгав, стръмен - почти пълзим по него. От ляво е тайнственото вечно заледено езеро.
към текста >>

23. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Ел Шадай

Като че ли не сме на земята.Скиори прелетяват край нас на своите дървени крила.
Какво съвпадение! Значи един от „Освободителите” дошел заедно с нас. Колко се радваха те! Казаха, че при Учителя те намерили „свою Отчизну”. Някаква чудна радост ни обзима всичките. Като че ли не сме на земята.Скиори прелетяват край нас на своите дървени крила. Ято птици в строен ред се носи високо над снега. Гори небето в тюркоазени пламъци.Почват песни. Колко много и хубави са нашите песни! Как от сърце ги пеем ний - и старо и младо. Денят преваля.
към текста >>

24. Построяване приемна стая за Учителя на Изгрева - парцел 'Баучер'

В следващите години около "Баучер" ученици, последователи и слушатели на Учителя закупуват малки парцели земя и построяват дървени жилища.
Построяване приемна стая за Учителя на Изгрева - парцел "Баучер" През първата половина на 1926 година върху закупения парцел "Баучер" (най-високата точка на Софийско поле, югоизточно от София) се построява приемна стая за Учителя. Мястото по-късно става физически и духовен център на Бялото Братство, наречен Изгрева (днес квартал "Изгрев"). В следващите години около "Баучер" ученици, последователи и слушатели на Учителя закупуват малки парцели земя и построяват дървени жилища. Изгрева се оформя като духовно селище, в което работата в Школата на Бялото Братство се центрира на физическо ниво. За приемната на Учителя през 1926 г., може да се прочете в:Спомен на Борис Николов - Приемната на Учителя и събора през 1926 г. Спомен на Борис Николов 53. ПРИЕМНАТА НА УЧИТЕЛЯ И СЪБОРА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА До 1925 г.
към текста >>

25. Учителя присъства на събора, 1926 - София. 22 август

Тя покани Учителят с някои от групата да отидат и прекарат нощта в дървената хижа.
Към 5 - 6 часа вечерта тръгнахме за Мусала. Една група беше тръгнала с Учителя по-напред и стигна по-рано. Останалите пристигнахме късно вечерта, като по пътя ни валя дъжд и сняг. Прекарахме нощта край огъня. Тогава вечерта дойде сестра генерал Стоянова, която бе придворна дама. Тя покани Учителят с някои от групата да отидат и прекарат нощта в дървената хижа. Царят бил в хижата. Така, че Учителят с част от групата пренощува в хижата. През това време имаше дъжд, сняг, студ и вятър, а аз бях обута с гуменки. Тръгнахме за Мусала. Учителят беше в средата на групата, като наближихме върха, се разделихме на малки групички, които отиваха на върха, правеха си молитва и слизаха веднага.
към текста >>

26. Учителя е на екскурзия на Витоша - Гергьовден

Няколко капки лимонов сок и дървено масло я направиха още по-вкусна.Връщане - през Симеоново.
обиколихме пак нашите раници. Боже, колко вкусно! Копривният тас кебап, заровен от Учителя, сега е готов. Колко вкусен и ароматичен. Но този път не бе заровен в хартия, а в нова пръстена тенджера. Няколко капки лимонов сок и дървено масло я направиха още по-вкусна.Връщане - през Симеоново. Пред нас е града - огромен човешки мравуняк, който върху главите на хиляди агънца празнуваше своя празник.Небето не забрави да ни окъпе. Това е неговото тържествено чествуване. Но събрани около милия Учител, пълни с толкоз красиви образи и преживелици в планината, не обърнахме внимание на дъжда.Сега у дома, пълни с блянове за Витоша, драговолно се отдаваме на съня, който е здрав, дълбок и чист. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.22.
към текста >>

27. Построяване на Салона на Изгрева

Вода нямахме прекарана още на Изгрева, но по наша молба изкараха една чешма на Дървенишкото шосе на напречната алея от разсадника, когато започна самата работа за салона бяха останали две седмици до събора.
„Оборище" 14 беше загубен. Тогава още повече инвентар от търновските събори се пренесе в София за уреждане на събора. Решението за построяването на салона се взе късно през пролетта и не си спомням точно кога, но оставаше сравнително малко време. Един брат инженер от Стара Загора, инж. Николов направи плана, който одобриха, започнаха да закупуват материали за строежа, дойдоха братя зидари от провинцията, които и сега виждам с белите ризи и червените пояси. Вода нямахме прекарана още на Изгрева, но по наша молба изкараха една чешма на Дървенишкото шосе на напречната алея от разсадника, когато започна самата работа за салона бяха останали две седмици до събора. Мисълта, че ще имаме салон на Изгрева се прие с ентусиазъм от всички сестри и братя от София и се спуснаха да помагат кой с каквото може. Всички бяха радостни. Всичко ставаше с радост и възторг. Не си спомням друг случай, нещо общо братско да се е построило с по-голяма радост. Дойдоха сестри от София да приготвят храна за работниците-строители.
към текста >>

беше построена една дървена хижа при първото езеро под Мусала.
По този начин Учителят успя да ни освободи от страха, от лошото време. Ние прекарахме 5-6 дни на открито, само край огъня и трябваше да спазваме правилото да пием гореща вода. Всеки, който се страхуваше беше свободен да се върне. По това време на върха нямаше нищо построено. Мисля, че в 1924 год. беше построена една дървена хижа при първото езеро под Мусала. Следващите години започнаха да строят голяма хижа, но я строиха повече години и си спомням, че при вятър сме се крили на завет до издигнатите стени на хижата, но беше недовършена. Ние тогава не чакахме да се довърши хижата, защото започнахме да ходим на езерата. Тогава ние бяхме млади, но имаше и възрастни сестри и братя, които идваха с нас при същите условия. Едничката услуга, която им правехме беше, да ги оставим да полегнат по-близо до огъня, който се поддържаше цяла нощ от по-младите братя. И трябва да кажа, че нямаше случай на заболяване и простуда.
към текста >>

Казваше се Грънчаров, който беше много известен в село Дървеница.
Учителят се премести да живее на Изгрева, това беше едно от най-крупните събития в Братството. Това събитие приготовляваше третото действие в Школата на Учителя, когато вълната на Истината ще открие перспективите на свободата, която е единствената изразителка на Божествената пълнота. Аз, когато дойдох през 1922 г. на Изгрева, поляната бе купена от слугата на английския журналист Баучер. От един комунист закупиха съседните места. Казваше се Грънчаров, който беше много известен в село Дървеница. Наистина Учителят не позволяваше да се правят големи сгради, затова ние първоначално ползвахме палатки, а след това си построихме бараки. Имаше известна романтика и идилия. Но импозантност той не позволяваше. Аз си обяснявах това по два начина. Пример: Моят баща направи една триетажна къща в Казанлък, която искаше да я направи преди това горе на Изгрева, за да има място и за мен.
към текста >>

28. Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари

Често сядам да си почивам, защото, подобно мечка спала зимен сън, отдавна не съм изкачвала планината, че членовете ми почти са вдървени.
Спуснаха се няколко псета, но никое не залая. Тия Драгалевски цербери, навярно не пазеха никакви златни руна, така че нямаше и защо да лаят пътниците.Към водениците дълго се застоявам да се любувам на ледените висулки от улея. Те блещят на слънцето като редки скъпоценности. Изкачвам се съвсем сама. Тихо е наоколо ми и чисто, чисто. Често сядам да си почивам, защото, подобно мечка спала зимен сън, отдавна не съм изкачвала планината, че членовете ми почти са вдървени. Ето ме на „Зеленка”. Отсреща Стара планина - хубава и чиста, като вълшебна царкиня. Множество птици безредно се носят из въздуха, спускат се по земята и пак се издигат. Навярно врани.Срещам деца дървари, влачат дърва върху малки шейнички. Всички тия дръвчета са млади фиданки, които тия момчорлаци крадяха за гориво... Навред пред мен снегът е утъпкан от безброй нозе... Небето усеяно с разни облаци, мигом се променят в огромни животни, кораби, войска, птици... Наближавам „Буди душа”.
към текста >>

29. Забрана на събора от властите. Блокада на Изгрева.

Тя покани Учителят с някои от групата да отидат и прекарат нощта в дървената хижа.
Към 5 - 6 часа вечерта тръгнахме за Мусала. Една група беше тръгнала с Учителя по-напред и стигна по-рано. Останалите пристигнахме късно вечерта, като по пътя ни валя дъжд и сняг. Прекарахме нощта край огъня. Тогава вечерта дойде сестра генерал Стоянова, която бе придворна дама. Тя покани Учителят с някои от групата да отидат и прекарат нощта в дървената хижа. Царят бил в хижата. Така, че Учителят с част от групата пренощува в хижата. През това време имаше дъжд, сняг, студ и вятър, а аз бях обута с гуменки. Тръгнахме за Мусала. Учителят беше в средата на групата, като наближихме върха, се разделихме на малки групички, които отиваха на върха, правеха си молитва и слизаха веднага.
към текста >>

30. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София

След гимнастиката, вдървените ни от студ ръце и нозе се затоплят.
И той бил на същия хал при другото огнище. Пита ни как сме прекарали. Шегуваше се с „безопасния” студ, когото наричаше „целително електричество”.Възкачихме се по канарите за молитва. После слязохме за гимнастически упражнения. Камъните цели в скреж. След гимнастиката, вдървените ни от студ ръце и нозе се затоплят. Пак поискахме да се качим на Мусалла. Речено-свършено. След закуската потегляме отново. Мъглите изневиделица ни връхлетяха като луди. Дъжд, който се обърна в ледени кристали, като вкова цялата трева. Всички цветенца, що плахо надничаха вчера от скалите, сега са с ледени качулки.
към текста >>

31. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли

След гимнастиката, вдървените ни от студ ръце и нозе се затоплят.
И той бил на същия хал при другото огнище. Пита ни как сме прекарали. Шегуваше се с „безопасния” студ, когото наричаше „целително електричество”.Възкачихме се по канарите за молитва. После слязохме за гимнастически упражнения. Камъните цели в скреж. След гимнастиката, вдървените ни от студ ръце и нозе се затоплят. Пак поискахме да се качим на Мусалла. Речено-свършено. След закуската потегляме отново. Мъглите изневиделица ни връхлетяха като луди. Дъжд, който се обърна в ледени кристали, като вкова цялата трева. Всички цветенца, що плахо надничаха вчера от скалите, сега са с ледени качулки.
към текста >>

32. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли

След гимнастиката, вдървените ни от студ ръце и нозе се затоплят.
И той бил на същия хал при другото огнище. Пита ни как сме прекарали. Шегуваше се с „безопасния” студ, когото наричаше „целително електричество”.Възкачихме се по канарите за молитва. После слязохме за гимнастически упражнения. Камъните цели в скреж. След гимнастиката, вдървените ни от студ ръце и нозе се затоплят. Пак поискахме да се качим на Мусалла. Речено-свършено. След закуската потегляме отново. Мъглите изневиделица ни връхлетяха като луди. Дъжд, който се обърна в ледени кристали, като вкова цялата трева. ...
към текста >>

След гимнастиката, вдървените ни от студ ръце и нозе се затоплят.
И той бил на същия хал при другото огнище. Пита ни как сме прекарали. Шегуваше се с „безопасния” студ, когото наричаше „целително електричество”.Възкачихме се по канарите за молитва. После слязохме за гимнастически упражнения. Камъните цели в скреж. След гимнастиката, вдървените ни от студ ръце и нозе се затоплят. Пак поискахме да се качим на Мусалла. Речено-свършено. След закуската потегляме отново. Мъглите изневиделица ни връхлетяха като луди. Дъжд, който се обърна в ледени кристали, като вкова цялата трева. Всички цветенца, що плахо надничаха вчера от скалите, сега са с ледени качулки.
към текста >>

33. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден

След гимнастиката, вдървените ни от студ ръце и нозе се затоплят.
И той бил на същия хал при другото огнище. Пита ни как сме прекарали. Шегуваше се с „безопасния” студ, когото наричаше „целително електричество”.Възкачихме се по канарите за молитва. После слязохме за гимнастически упражнения. Камъните цели в скреж. След гимнастиката, вдървените ни от студ ръце и нозе се затоплят. Пак поискахме да се качим на Мусалла. Речено-свършено. След закуската потегляме отново. Мъглите изневиделица ни връхлетяха като луди. Дъжд, който се обърна в ледени кристали, като вкова цялата трева. Всички цветенца, що плахо надничаха вчера от скалите, сега са с ледени качулки.
към текста >>

34. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли

След гимнастиката, вдървените ни от студ ръце и нозе се затоплят.
И той бил на същия хал при другото огнище. Пита ни как сме прекарали. Шегуваше се с „безопасния” студ, когото наричаше „целително електричество”.Възкачихме се по канарите за молитва. После слязохме за гимнастически упражнения. Камъните цели в скреж. След гимнастиката, вдървените ни от студ ръце и нозе се затоплят. Пак поискахме да се качим на Мусалла. Речено-свършено. След закуската потегляме отново. Мъглите изневиделица ни връхлетяха като луди. Дъжд, който се обърна в ледени кристали, като вкова цялата трева. Всички цветенца, що плахо надничаха вчера от скалите, сега са с ледени качулки.
към текста >>

35. Учителя се качва на седемте рилски езера и се присъединява към учениците. 15 август

Вместо курна, братята приспособиха дълбок дървен улей, притиснат с огромен кварцов къс, едвам домъкнат от околността, когото Учителят нарече Цар.
За миг той заприлича на добре измита и вчесана красива девойка. Тъй също направихме с цялото му корито, като по края поставихме същи такива бели камъни, донесени в скутове и джобове от околността. Пренесохме разни цветя и мъхове и в скоро време тъй красиво го окичихме с тия природни украшения, че той заприлича на приказно самодивско кладенче. Разлятите води на това чудесно Божие благо прибрахме така, че вече покрай него може да се ходи по сухо, докато преди мъчно можеше да се приближиш до него. Околовръст послахме с глинени лиски - равно изрязани плочи, че от предишната обстановка не остана ни помен. Вместо курна, братята приспособиха дълбок дървен улей, притиснат с огромен кварцов къс, едвам домъкнат от околността, когото Учителят нарече Цар. Плочите, които го обнизваха, той нарече - народът. След малко каза: „Трябва и Царица”. Тогава братята се спуснаха из Рила да търсят Царица. Ние останахме да доукрасяваме чудесното изворче, като неуморно работехме под вдъхновението на една чудна идея, да го направим приказно хубаво. Десетки чифтове ръце за едно късо време от тая широко разлята вода и кал направихме вълшебно кътче за отдих, за беседи, па дори и за някой весел обяд.След доста време, ето, поставена върху носило от клек, пристигна и Царицата.
към текста >>

36. Учителя на седемте рилски езера с ученици. Откриването на извора при второто езеро 'Ръцете които дават'....

Вместо курна, братята приспособиха дълбок дървен улей, притиснат с огромен кварцов къс, едвам домъкнат от околността, когото Учителят нарече Цар.
За миг той заприлича на добре измита и вчесана красива девойка. Тъй също направихме с цялото му корито, като по края поставихме същи такива бели камъни, донесени в скутове и джобове от околността. Пренесохме разни цветя и мъхове и в скоро време тъй красиво го окичихме с тия природни украшения, че той заприлича на приказно самодивско кладенче. Разлятите води на това чудесно Божие благо прибрахме така, че вече покрай него може да се ходи по сухо, докато преди мъчно можеше да се приближиш до него. Околовръст послахме с глинени лиски - равно изрязани плочи, че от предишната обстановка не остана ни помен. Вместо курна, братята приспособиха дълбок дървен улей, притиснат с огромен кварцов къс, едвам домъкнат от околността, когото Учителят нарече Цар. Плочите, които го обнизваха, той нарече - народът. След малко каза: „Трябва и Царица”. Тогава братята се спуснаха из Рила да търсят Царица. Ние останахме да доукрасяваме чудесното изворче, като неуморно работехме под вдъхновението на една чудна идея, да го направим приказно хубаво. Десетки чифтове ръце за едно късо време от тая широко разлята вода и кал направихме вълшебно кътче за отдих, за беседи, па дори и за някой весел обяд.След доста време, ето, поставена върху носило от клек, пристигна и Царицата.
към текста >>

37. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 22 юли

Сега вместо дървен чучур, е донесен мраморен - във вид на две съединени шъпи, от които пада изобилната струя.
Елбур- значи „Благородният приятел”. Тук са нашите палатки, разположени по двата му склона.Днес Учителят нареди коренно почистване на бивака; жилищата и всички обслужващи ни места. Кипи работа. Без нас тук са станували черда коне, та доста работа ни се отвори. Но, стотици чифта ръце не са малко, зад които грее едно общо сърце, пълно с обич и признателност към Учителя.Коренно преобразование и на Белия Извор. Сега вместо дървен чучур, е донесен мраморен - във вид на две съединени шъпи, от които пада изобилната струя. Всички „садива” покрай него са отстранени, а млечно бели късове кварц отвред се сипят към него, които Учителят майсторски и грижовно нарежда покрай бистрите му води. Наистина, така с камъните е по-хубаво, а иначе ще се завъди жабуняк. С каква радост и с колко много песни разхубавяваме нашата Рилска чешма! Всяко камъче е одухотворено с едно име, или с една идея. Под „Царските особи” е Народното събрание - сиви големи гранитни късове, в които се събира вода от дъжда и са тъй удобни за сядане.
към текста >>

38. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 юли

Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено.
После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев. Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено. Учителят говори мъдри изречения. След това до обед аз присъствувах на сеченето на дървета. Превързахме кутрека с брат Куртев.Следобед с Еленка отидохме на обиколка. Минахме покрай Бъбрека, после отидохме над хижата Скакавица, над водопада горния. Излязохме по ръба на височината над хижата.
към текста >>

39. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 юли

Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено.
После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев. Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено. Учителят говори мъдри изречения. След това до обед аз присъствувах на сеченето на дървета. Превързахме кутрека с брат Куртев.Следобед с Еленка отидохме на обиколка. Минахме покрай Бъбрека, после отидохме над хижата Скакавица, над водопада горния. Излязохме по ръба на височината над хижата.
към текста >>

40. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 юли

Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено.
После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев. Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено. Учителят говори мъдри изречения. След това до обед аз присъствувах на сеченето на дървета. Превързахме кутрека с брат Куртев.Следобед с Еленка отидохме на обиколка. Минахме покрай Бъбрека, после отидохме над хижата Скакавица, над водопада горния. Излязохме по ръба на височината над хижата.
към текста >>

41. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 18 юли

Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено.
После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев. Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено. Учителят говори мъдри изречения. След това до обед аз присъствувах на сеченето на дървета. Превързахме кутрека с брат Куртев.Следобед с Еленка отидохме на обиколка. Минахме покрай Бъбрека, после отидохме над хижата Скакавица, над водопада горния. Излязохме по ръба на височината над хижата.
към текста >>

42. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 юли

Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено.
После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев. Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено. Учителят говори мъдри изречения. След това до обед аз присъствувах на сеченето на дървета. Превързахме кутрека с брат Куртев.Следобед с Еленка отидохме на обиколка. Минахме покрай Бъбрека, после отидохме над хижата Скакавица, над водопада горния. Излязохме по ръба на височината над хижата.
към текста >>

43. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 20 юли

Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено.
После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев. Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено. Учителят говори мъдри изречения. След това до обед аз присъствувах на сеченето на дървета. Превързахме кутрека с брат Куртев.Следобед с Еленка отидохме на обиколка. Минахме покрай Бъбрека, после отидохме над хижата Скакавица, над водопада горния. Излязохме по ръба на височината над хижата.
към текста >>

44. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 24 юли

Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено.
После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев. Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено. Учителят говори мъдри изречения. След това до обед аз присъствувах на сеченето на дървета. Превързахме кутрека с брат Куртев.Следобед с Еленка отидохме на обиколка. Минахме покрай Бъбрека, после отидохме над хижата Скакавица, над водопада горния. Излязохме по ръба на височината над хижата.
към текста >>

45. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 25 юли

Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено.
После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев. Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено. Учителят говори мъдри изречения. След това до обед аз присъствувах на сеченето на дървета. Превързахме кутрека с брат Куртев.Следобед с Еленка отидохме на обиколка. Минахме покрай Бъбрека, после отидохме над хижата Скакавица, над водопада горния. Излязохме по ръба на височината над хижата.
към текста >>

46. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 26 юли

Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено.
После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев. Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено. Учителят говори мъдри изречения. След това до обед аз присъствувах на сеченето на дървета. Превързахме кутрека с брат Куртев.Следобед с Еленка отидохме на обиколка. Минахме покрай Бъбрека, после отидохме над хижата Скакавица, над водопада горния. Излязохме по ръба на височината над хижата.
към текста >>

47. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 27 юли

Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено.
После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев. Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено. Учителят говори мъдри изречения. След това до обед аз присъствувах на сеченето на дървета. Превързахме кутрека с брат Куртев.Следобед с Еленка отидохме на обиколка. Минахме покрай Бъбрека, после отидохме над хижата Скакавица, над водопада горния. Излязохме по ръба на височината над хижата.
към текста >>

48. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 28 юли

Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено.
После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев. Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено. Учителят говори мъдри изречения. След това до обед аз присъствувах на сеченето на дървета. Превързахме кутрека с брат Куртев.Следобед с Еленка отидохме на обиколка. Минахме покрай Бъбрека, после отидохме над хижата Скакавица, над водопада горния. Излязохме по ръба на височината над хижата.
към текста >>

49. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 29 юли

Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено.
После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев. Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено. Учителят говори мъдри изречения. След това до обед аз присъствувах на сеченето на дървета. Превързахме кутрека с брат Куртев.Следобед с Еленка отидохме на обиколка. Минахме покрай Бъбрека, после отидохме над хижата Скакавица, над водопада горния. Излязохме по ръба на височината над хижата.
към текста >>

50. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 30 юли

Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено.
После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев. Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено. Учителят говори мъдри изречения. След това до обед аз присъствувах на сеченето на дървета. Превързахме кутрека с брат Куртев.Следобед с Еленка отидохме на обиколка. Минахме покрай Бъбрека, после отидохме над хижата Скакавица, над водопада горния. Излязохме по ръба на височината над хижата.
към текста >>

51. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 1 август

Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено.
После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев. Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено. Учителят говори мъдри изречения. След това до обед аз присъствувах на сеченето на дървета. Превързахме кутрека с брат Куртев.Следобед с Еленка отидохме на обиколка. Минахме покрай Бъбрека, после отидохме над хижата Скакавица, над водопада горния. Излязохме по ръба на височината над хижата.
към текста >>

52. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 2 август

Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено.
После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев. Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено. Учителят говори мъдри изречения. След това до обед аз присъствувах на сеченето на дървета. Превързахме кутрека с брат Куртев.Следобед с Еленка отидохме на обиколка. Минахме покрай Бъбрека, после отидохме над хижата Скакавица, над водопада горния. Излязохме по ръба на височината над хижата.
към текста >>

53. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 3 август

Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено.
После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев. Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено. Учителят говори мъдри изречения. След това до обед аз присъствувах на сеченето на дървета. Превързахме кутрека с брат Куртев.Следобед с Еленка отидохме на обиколка. Минахме покрай Бъбрека, после отидохме над хижата Скакавица, над водопада горния. Излязохме по ръба на височината над хижата.
към текста >>

54. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 4 август

Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено.
После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев. Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено. Учителят говори мъдри изречения. След това до обед аз присъствувах на сеченето на дървета. Превързахме кутрека с брат Куртев.Следобед с Еленка отидохме на обиколка. Минахме покрай Бъбрека, после отидохме над хижата Скакавица, над водопада горния. Излязохме по ръба на височината над хижата.
към текста >>

55. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 5 август

Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено.
После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев. Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено. Учителят говори мъдри изречения. След това до обед аз присъствувах на сеченето на дървета. Превързахме кутрека с брат Куртев.Следобед с Еленка отидохме на обиколка. Минахме покрай Бъбрека, после отидохме над хижата Скакавица, над водопада горния. Излязохме по ръба на височината над хижата.
към текста >>

56. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 6 август

Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено.
После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев. Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено. Учителят говори мъдри изречения. След това до обед аз присъствувах на сеченето на дървета. Превързахме кутрека с брат Куртев.Следобед с Еленка отидохме на обиколка. Минахме покрай Бъбрека, после отидохме над хижата Скакавица, над водопада горния. Излязохме по ръба на височината над хижата.
към текста >>

57. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 8 август

Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.
Конкретно за 8 август от спомена на П. Ганев: 8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев. Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря. Записки на Елена Хаджи Григорова 21. Из беседата от Учителя на 8.VIII.1932 г., 5 ч сутринта Понеделник. 8. VIII. 1932г. Върха. Рила. 23 ст. 23 гл.
към текста >>

Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено.
После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев. Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено. Учителят говори мъдри изречения. След това до обед аз присъствувах на сеченето на дървета. Превързахме кутрека с брат Куртев.Следобед с Еленка отидохме на обиколка. Минахме покрай Бъбрека, после отидохме над хижата Скакавица, над водопада горния. Излязохме по ръба на височината над хижата.
към текста >>

58. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 9 август

Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено.
После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев. Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено. Учителят говори мъдри изречения. След това до обед аз присъствувах на сеченето на дървета. Превързахме кутрека с брат Куртев.Следобед с Еленка отидохме на обиколка. Минахме покрай Бъбрека, после отидохме над хижата Скакавица, над водопада горния. Излязохме по ръба на височината над хижата.
към текста >>

59. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 10 август

Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено.
После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев. Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено. Учителят говори мъдри изречения. След това до обед аз присъствувах на сеченето на дървета. Превързахме кутрека с брат Куртев.Следобед с Еленка отидохме на обиколка. Минахме покрай Бъбрека, после отидохме над хижата Скакавица, над водопада горния. Излязохме по ръба на височината над хижата.
към текста >>

60. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 11 август

Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено.
После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев. Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено. Учителят говори мъдри изречения. След това до обед аз присъствувах на сеченето на дървета. Превързахме кутрека с брат Куртев.Следобед с Еленка отидохме на обиколка. Минахме покрай Бъбрека, после отидохме над хижата Скакавица, над водопада горния. Излязохме по ръба на височината над хижата.
към текста >>

61. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август

Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено.
После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев. Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено. Учителят говори мъдри изречения. След това до обед аз присъствувах на сеченето на дървета. Превързахме кутрека с брат Куртев.Следобед с Еленка отидохме на обиколка. Минахме покрай Бъбрека, после отидохме над хижата Скакавица, над водопада горния. Излязохме по ръба на височината над хижата.
към текста >>

62. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 13 август

Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено.
После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев. Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено. Учителят говори мъдри изречения. След това до обед аз присъствувах на сеченето на дървета. Превързахме кутрека с брат Куртев.Следобед с Еленка отидохме на обиколка. Минахме покрай Бъбрека, после отидохме над хижата Скакавица, над водопада горния. Излязохме по ръба на височината над хижата.
към текста >>

63. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 август

Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено.
После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев. Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено. Учителят говори мъдри изречения. След това до обед аз присъствувах на сеченето на дървета. Превързахме кутрека с брат Куртев.Следобед с Еленка отидохме на обиколка. Минахме покрай Бъбрека, после отидохме над хижата Скакавица, над водопада горния. Излязохме по ръба на височината над хижата.
към текста >>

64. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 август

Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено.
После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев. Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено. Учителят говори мъдри изречения. След това до обед аз присъствувах на сеченето на дървета. Превързахме кутрека с брат Куртев.Следобед с Еленка отидохме на обиколка. Минахме покрай Бъбрека, после отидохме над хижата Скакавица, над водопада горния. Излязохме по ръба на височината над хижата.
към текста >>

65. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 август

Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено.
После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев. Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено. Учителят говори мъдри изречения. След това до обед аз присъствувах на сеченето на дървета. Превързахме кутрека с брат Куртев.Следобед с Еленка отидохме на обиколка. Минахме покрай Бъбрека, после отидохме над хижата Скакавица, над водопада горния. Излязохме по ръба на височината над хижата.
към текста >>

66. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 186 август

Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено.
После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев. Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено. Учителят говори мъдри изречения. След това до обед аз присъствувах на сеченето на дървета. Превързахме кутрека с брат Куртев.Следобед с Еленка отидохме на обиколка. Минахме покрай Бъбрека, после отидохме над хижата Скакавица, над водопада горния. Излязохме по ръба на височината над хижата.
към текста >>

67. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 август

Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено.
После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев. Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено. Учителят говори мъдри изречения. След това до обед аз присъствувах на сеченето на дървета. Превързахме кутрека с брат Куртев.Следобед с Еленка отидохме на обиколка. Минахме покрай Бъбрека, после отидохме над хижата Скакавица, над водопада горния. Излязохме по ръба на височината над хижата.
към текста >>

68. Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева

Щом се приближаваме до нея, тия загаснали зеници проблясват през тясната цепнатина на вдървените клепачи; тия вкочанени устни, като че някакъв шепот произнасят: „Учителю!
Поискаме да я вдигнем да седне, но тялото й се отпуска като бездушен предмет.Учителят е с нас. Но защо лицето му е тъй мрачно? Защо с никого не говори? Загрижени го следваме, никой не говори. А там, простряна върху пътя, бездиханната жена, уплашеният съпруг и разплакани деца.Но чудно! Щом се приближаваме до нея, тия загаснали зеници проблясват през тясната цепнатина на вдървените клепачи; тия вкочанени устни, като че някакъв шепот произнасят: „Учителю! ”. Той седна близо до нея, лицето му се проясни, като че слънце го огря и каза: „Ще мине! ”. Всички ни озари надежда; Той се усмихна. „Дайте й гореща вода”, каза. Спуснаха се към нея с вода, а сам Учителят отвори своя термос и наля горещата вода. Водата едвам се процежда през стиснатите й зъби... След малко тя прибра отхвърлените си ръце и се опита да седне.Идват посрещани.
към текста >>

Халва, локум, дървено масло (тук се готви само с краве масло, или зехтин), маслини, едри като орехи и сочни, сочни.
За обяд същата тръба ни вика: „Обяд! Обяд! ” Тихо насядаме край огнището върху нови клекови пейки; пред нас и бели масички, току-що издялани от майстор Боянчо -наш брат.Всяка сутрин ранобудни овчари ни носят по 50 - 60 литра овчо мляко - само каймак. Някога ни носят и прясно овчо сирене от стадата горе при „Пазар дере”.Голяма червена палатка е нашата „Кооперация”. Какво ли няма в нея, чудо над чудесата! Халва, локум, дървено масло (тук се готви само с краве масло, или зехтин), маслини, едри като орехи и сочни, сочни. И орехи, и свещи, и захар, и шоколад, и круши, и дини, и пъпеши... Почти всеки ден керван коне докарва и багаж, и зеленчук, и хляб, и всичко, що бе нужно. Даже и сапуна - разни качества, каси лимони за нашия неотменим чай, яйца, бензин, спирт, ориз, захар, лешници, бонбони разни видове. Разменната монета е купонът. Той носи братски печат и Рилски надпис. Купиш си купони за 50- 100 лв., после си взимаш каквото ти е нужно.
към текста >>

69. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август

Вървя като с кокили и като че левият ми крак прерязан от под коляното или точно на коляното, като Нико Модев и вървя като него, с такъв дървен крак.
Получих резюмета от Еленка с много хубави мисли и цял ден тях четох и си превождах хубави мисли. Вечерта Зара ме каниха на вечеря у тях, на тиквеник.26.Х.1936 год., понеделникСън: След многогодишното си учителствуване в Равна, аз съм си отишъл във Водица, Наизлязоха да ме посрещат разни познати съселяни. И чудното е, че аз вървя с две патерици, подпирайки се. Краката ми са като парализирани. Обтягам десния крак от коляното, но една жила ме силно боли и кракът не се обтяга. Вървя като с кокили и като че левият ми крак прерязан от под коляното или точно на коляното, като Нико Модев и вървя като него, с такъв дървен крак. Питат ме с учудване нашенци, като че и Неделя Петрова ме питаше каква е тая работа с мене. Аз им отговарях, че съм настинал и съм осакатял. Но в мене си си разсъждавах, че настивката е външен претекст, но съществената причина за повредата и сгърчването на краката ми е, че аз не съм изпълнил волята Божия тъй, както Учителят ме е учил. И че аз, за да ми се повредят краката, не съм духовно добродетелен. В мен е нарушена добродетелта, и че аз трябва да се изправя вътрешно пред Бога и всичко ще се поправи.
към текста >>

Леглото е подредено много добре, с чисти чаршафи, юргани, подушки с хубав дървен таблен креват.
Завърнали сме се от конференция. Аз съм седнал с гръб [към] външната врата за антрето. Гледам, зад мен Йовчо Рачев, на Ионета (на Рачо Узунов чичо му) от Водица, стои на салона и ни наблюдава. Искаше нещо да ни каже, но не исках да се заприказвам с него, щото много приказлив и ще отиде до късна нощ, та дръпнах вратата и затворих. Исках да си лягаме. Леглото е подредено много добре, с чисти чаршафи, юргани, подушки с хубав дървен таблен креват. Еленка цяла сияе отрадост, че съм си дошел при нея. В най-приятния и сладък момент се събудих. * В 1 ч потеглих за Драгоман, след като Илия Тошев ми даде взаем 1500 лева. Към 3 1/2 - 4 ч бях на Драгоман.
към текста >>

70. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август

Вървя като с кокили и като че левият ми крак прерязан от под коляното или точно на коляното, като Нико Модев и вървя като него, с такъв дървен крак.
Получих резюмета от Еленка с много хубави мисли и цял ден тях четох и си превождах хубави мисли. Вечерта Зара ме каниха на вечеря у тях, на тиквеник.26.Х.1936 год., понеделникСън: След многогодишното си учителствуване в Равна, аз съм си отишъл във Водица, Наизлязоха да ме посрещат разни познати съселяни. И чудното е, че аз вървя с две патерици, подпирайки се. Краката ми са като парализирани. Обтягам десния крак от коляното, но една жила ме силно боли и кракът не се обтяга. Вървя като с кокили и като че левият ми крак прерязан от под коляното или точно на коляното, като Нико Модев и вървя като него, с такъв дървен крак. Питат ме с учудване нашенци, като че и Неделя Петрова ме питаше каква е тая работа с мене. Аз им отговарях, че съм настинал и съм осакатял. Но в мене си си разсъждавах, че настивката е външен претекст, но съществената причина за повредата и сгърчването на краката ми е, че аз не съм изпълнил волята Божия тъй, както Учителят ме е учил. И че аз, за да ми се повредят краката, не съм духовно добродетелен. В мен е нарушена добродетелта, и че аз трябва да се изправя вътрешно пред Бога и всичко ще се поправи.
към текста >>

Леглото е подредено много добре, с чисти чаршафи, юргани, подушки с хубав дървен таблен креват.
Завърнали сме се от конференция. Аз съм седнал с гръб [към] външната врата за антрето. Гледам, зад мен Йовчо Рачев, на Ионета (на Рачо Узунов чичо му) от Водица, стои на салона и ни наблюдава. Искаше нещо да ни каже, но не исках да се заприказвам с него, щото много приказлив и ще отиде до късна нощ, та дръпнах вратата и затворих. Исках да си лягаме. Леглото е подредено много добре, с чисти чаршафи, юргани, подушки с хубав дървен таблен креват. Еленка цяла сияе отрадост, че съм си дошел при нея. В най-приятния и сладък момент се събудих. * В 1 ч потеглих за Драгоман, след като Илия Тошев ми даде взаем 1500 лева. Към 3 1/2 - 4 ч бях на Драгоман.
към текста >>

71. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август

Вървя като с кокили и като че левият ми крак прерязан от под коляното или точно на коляното, като Нико Модев и вървя като него, с такъв дървен крак.
Получих резюмета от Еленка с много хубави мисли и цял ден тях четох и си превождах хубави мисли. Вечерта Зара ме каниха на вечеря у тях, на тиквеник.26.Х.1936 год., понеделникСън: След многогодишното си учителствуване в Равна, аз съм си отишъл във Водица, Наизлязоха да ме посрещат разни познати съселяни. И чудното е, че аз вървя с две патерици, подпирайки се. Краката ми са като парализирани. Обтягам десния крак от коляното, но една жила ме силно боли и кракът не се обтяга. Вървя като с кокили и като че левият ми крак прерязан от под коляното или точно на коляното, като Нико Модев и вървя като него, с такъв дървен крак. Питат ме с учудване нашенци, като че и Неделя Петрова ме питаше каква е тая работа с мене. Аз им отговарях, че съм настинал и съм осакатял. Но в мене си си разсъждавах, че настивката е външен претекст, но съществената причина за повредата и сгърчването на краката ми е, че аз не съм изпълнил волята Божия тъй, както Учителят ме е учил. И че аз, за да ми се повредят краката, не съм духовно добродетелен. В мен е нарушена добродетелта, и че аз трябва да се изправя вътрешно пред Бога и всичко ще се поправи.
към текста >>

Леглото е подредено много добре, с чисти чаршафи, юргани, подушки с хубав дървен таблен креват.
Завърнали сме се от конференция. Аз съм седнал с гръб [към] външната врата за антрето. Гледам, зад мен Йовчо Рачев, на Ионета (на Рачо Узунов чичо му) от Водица, стои на салона и ни наблюдава. Искаше нещо да ни каже, но не исках да се заприказвам с него, щото много приказлив и ще отиде до късна нощ, та дръпнах вратата и затворих. Исках да си лягаме. Леглото е подредено много добре, с чисти чаршафи, юргани, подушки с хубав дървен таблен креват. Еленка цяла сияе отрадост, че съм си дошел при нея. В най-приятния и сладък момент се събудих. * В 1 ч потеглих за Драгоман, след като Илия Тошев ми даде взаем 1500 лева. Към 3 1/2 - 4 ч бях на Драгоман.
към текста >>

72. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

Вървя като с кокили и като че левият ми крак прерязан от под коляното или точно на коляното, като Нико Модев и вървя като него, с такъв дървен крак.
Получих резюмета от Еленка с много хубави мисли и цял ден тях четох и си превождах хубави мисли. Вечерта Зара ме каниха на вечеря у тях, на тиквеник.26.Х.1936 год., понеделникСън: След многогодишното си учителствуване в Равна, аз съм си отишъл във Водица, Наизлязоха да ме посрещат разни познати съселяни. И чудното е, че аз вървя с две патерици, подпирайки се. Краката ми са като парализирани. Обтягам десния крак от коляното, но една жила ме силно боли и кракът не се обтяга. Вървя като с кокили и като че левият ми крак прерязан от под коляното или точно на коляното, като Нико Модев и вървя като него, с такъв дървен крак. Питат ме с учудване нашенци, като че и Неделя Петрова ме питаше каква е тая работа с мене. Аз им отговарях, че съм настинал и съм осакатял. Но в мене си си разсъждавах, че настивката е външен претекст, но съществената причина за повредата и сгърчването на краката ми е, че аз не съм изпълнил волята Божия тъй, както Учителят ме е учил. И че аз, за да ми се повредят краката, не съм духовно добродетелен. В мен е нарушена добродетелта, и че аз трябва да се изправя вътрешно пред Бога и всичко ще се поправи.
към текста >>

Леглото е подредено много добре, с чисти чаршафи, юргани, подушки с хубав дървен таблен креват.
Завърнали сме се от конференция. Аз съм седнал с гръб [към] външната врата за антрето. Гледам, зад мен Йовчо Рачев, на Ионета (на Рачо Узунов чичо му) от Водица, стои на салона и ни наблюдава. Искаше нещо да ни каже, но не исках да се заприказвам с него, щото много приказлив и ще отиде до късна нощ, та дръпнах вратата и затворих. Исках да си лягаме. Леглото е подредено много добре, с чисти чаршафи, юргани, подушки с хубав дървен таблен креват. Еленка цяла сияе отрадост, че съм си дошел при нея. В най-приятния и сладък момент се събудих. * В 1 ч потеглих за Драгоман, след като Илия Тошев ми даде взаем 1500 лева. Към 3 1/2 - 4 ч бях на Драгоман.
към текста >>

73. Група от братството се качват на Рила за да подготвят лагера - спомени на Весела Несторова

Няколко дни изхвърляхме тор на дървени тарги, докато почистим всичко.
Спомени на Весела Несторова През лятото на 1938 година можах да отида на Рила с майка ми. Учителят изпрати една малка група от нас преди Той да пристигне. Когато стигнахме бивака до второто езеро изпаднахме в ужас. Цялата земя бе покрита с корав кравешки тор, който чакаше почистване. Няколко дни изхвърляхме тор на дървени тарги, докато почистим всичко. Майка ми и аз носехме таргите, а няколко братя копаеха торта, която бе здраво втвърдена на земята. Показа се жълтеникава тревица, която за три дни позеленя. Изворчето "Ръцете, които дават" бе затлачено от пръст. Дълго време го чистих и подреждах. Когато стана кристално чисто си отдъхнах край него.
към текста >>

74. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 1 януари

Дървениците се спущат от тавана.
Тщеславни са тиквите. „Като мене никой не може да работи" - казват те. Дините и тиквите са горделиви. Пъпешът е тщеславен с миризмата си. Стига умът на осата, изяда сладкото грозде. Дървениците се спущат от тавана. Мравките турят във водата сламки и минават. Знание имат те. Дървениците 6 месеца постят, нищо не ядат. Изгревът - Том 17 85. Прехраната
към текста >>

Дървениците 6 месеца постят, нищо не ядат.
Пъпешът е тщеславен с миризмата си. Стига умът на осата, изяда сладкото грозде. Дървениците се спущат от тавана. Мравките турят във водата сламки и минават. Знание имат те. Дървениците 6 месеца постят, нищо не ядат. Изгревът - Том 17 85. Прехраната
към текста >>

75. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 1 февруари

Дървениците се спущат от тавана.
Тщеславни са тиквите. „Като мене никой не може да работи" - казват те. Дините и тиквите са горделиви. Пъпешът е тщеславен с миризмата си. Стига умът на осата, изяда сладкото грозде. Дървениците се спущат от тавана. Мравките турят във водата сламки и минават. Знание имат те. Дървениците 6 месеца постят, нищо не ядат. Изгревът - Том 17 85. Прехраната
към текста >>

Дървениците 6 месеца постят, нищо не ядат.
Пъпешът е тщеславен с миризмата си. Стига умът на осата, изяда сладкото грозде. Дървениците се спущат от тавана. Мравките турят във водата сламки и минават. Знание имат те. Дървениците 6 месеца постят, нищо не ядат. Изгревът - Том 17 85. Прехраната
към текста >>

76. Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 17 август

Някой път с малък дървен чук, който тежи сто грама, ако забиваш голям гвоздей, колко време ще ти отнеме да го забиеш?
Обаче утре се сменя неговото състояние и му е приятно. Но след време пак става недоволен и казва: “Научих вече урока.“ Не, има много уроци, които трябва да научите. Ти казваш: “Аз съм много лош човек.“ Така ти привличаш лошавината към себе си. Казваш: “Много съм глупав човек.“ Тогава привличаш глупостта към себе си. Реалното никога нито се дава, нито се взема. Някой път с малък дървен чук, който тежи сто грама, ако забиваш голям гвоздей, колко време ще ти отнеме да го забиеш? Ти казваш: “Отвътре каквото ми говорят.“ Че отвътре могат да ти говорят лоши духове, а може да ти говори и Бог. И отвън може да ти говорят лоши духове, а може да ти говори и Бог. Та сега имаме за цел да подобрим външното и вътрешното. Сега опасността е, когато казвате:“Какво беше едно време! “ То е минало.
към текста >>

След като обядвахме, Учителя каза в разговор:Веднъж видях, че по дървенишкото шосе един кон беше спрял, понеже беше много натоварен, и от друга страна, беше слаб.
Към 10 часа в разговор Учителя каза:Тази мъгла тук е много здравословна, приятна е. Тукашната мъгла е магнетична. Понеже тук налягането е по-малко и въздухът е пo-рядък, то човек е принуден да диша по-дълбоко, за да достави достатъчно кислород на тялото. В бъдеще ще идваме тук с аероплани, които ще кацат на полянката при петото езеро Махабур. Обядвахме на камъните до огнището. След като обядвахме, Учителя каза в разговор:Веднъж видях, че по дървенишкото шосе един кон беше спрял, понеже беше много натоварен, и от друга страна, беше слаб. Идеха група ученички. Те се запретнаха от едната и от другата страна по три ученички, изкараха колата и тя излезе от калта и тръгна. Ако вярваме в Бога, Който живее в хората, тогава те ще вършат волята Божия. Постепенно хората ще се пробудят. Една сестра каза:“Не може ли сега да се въведе един идеален порядък в нашето Братство?
към текста >>

77. Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 18 август

Някой път с малък дървен чук, който тежи сто грама, ако забиваш голям гвоздей, колко време ще ти отнеме да го забиеш?
Обаче утре се сменя неговото състояние и му е приятно. Но след време пак става недоволен и казва: “Научих вече урока.“ Не, има много уроци, които трябва да научите. Ти казваш: “Аз съм много лош човек.“ Така ти привличаш лошавината към себе си. Казваш: “Много съм глупав човек.“ Тогава привличаш глупостта към себе си. Реалното никога нито се дава, нито се взема. Някой път с малък дървен чук, който тежи сто грама, ако забиваш голям гвоздей, колко време ще ти отнеме да го забиеш? Ти казваш: “Отвътре каквото ми говорят.“ Че отвътре могат да ти говорят лоши духове, а може да ти говори и Бог. И отвън може да ти говорят лоши духове, а може да ти говори и Бог. Та сега имаме за цел да подобрим външното и вътрешното. Сега опасността е, когато казвате:“Какво беше едно време! “ То е минало.
към текста >>

След като обядвахме, Учителя каза в разговор:Веднъж видях, че по дървенишкото шосе един кон беше спрял, понеже беше много натоварен, и от друга страна, беше слаб.
Към 10 часа в разговор Учителя каза:Тази мъгла тук е много здравословна, приятна е. Тукашната мъгла е магнетична. Понеже тук налягането е по-малко и въздухът е пo-рядък, то човек е принуден да диша по-дълбоко, за да достави достатъчно кислород на тялото. В бъдеще ще идваме тук с аероплани, които ще кацат на полянката при петото езеро Махабур. Обядвахме на камъните до огнището. След като обядвахме, Учителя каза в разговор:Веднъж видях, че по дървенишкото шосе един кон беше спрял, понеже беше много натоварен, и от друга страна, беше слаб. Идеха група ученички. Те се запретнаха от едната и от другата страна по три ученички, изкараха колата и тя излезе от калта и тръгна. Ако вярваме в Бога, Който живее в хората, тогава те ще вършат волята Божия. Постепенно хората ще се пробудят. Една сестра каза:“Не може ли сега да се въведе един идеален порядък в нашето Братство?
към текста >>

78. Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 19 август

Някой път с малък дървен чук, който тежи сто грама, ако забиваш голям гвоздей, колко време ще ти отнеме да го забиеш?
Обаче утре се сменя неговото състояние и му е приятно. Но след време пак става недоволен и казва: “Научих вече урока.“ Не, има много уроци, които трябва да научите. Ти казваш: “Аз съм много лош човек.“ Така ти привличаш лошавината към себе си. Казваш: “Много съм глупав човек.“ Тогава привличаш глупостта към себе си. Реалното никога нито се дава, нито се взема. Някой път с малък дървен чук, който тежи сто грама, ако забиваш голям гвоздей, колко време ще ти отнеме да го забиеш? Ти казваш: “Отвътре каквото ми говорят.“ Че отвътре могат да ти говорят лоши духове, а може да ти говори и Бог. И отвън може да ти говорят лоши духове, а може да ти говори и Бог. Та сега имаме за цел да подобрим външното и вътрешното. Сега опасността е, когато казвате:“Какво беше едно време! “ То е минало.
към текста >>

След като обядвахме, Учителя каза в разговор:Веднъж видях, че по дървенишкото шосе един кон беше спрял, понеже беше много натоварен, и от друга страна, беше слаб.
Към 10 часа в разговор Учителя каза:Тази мъгла тук е много здравословна, приятна е. Тукашната мъгла е магнетична. Понеже тук налягането е по-малко и въздухът е пo-рядък, то човек е принуден да диша по-дълбоко, за да достави достатъчно кислород на тялото. В бъдеще ще идваме тук с аероплани, които ще кацат на полянката при петото езеро Махабур. Обядвахме на камъните до огнището. След като обядвахме, Учителя каза в разговор:Веднъж видях, че по дървенишкото шосе един кон беше спрял, понеже беше много натоварен, и от друга страна, беше слаб. Идеха група ученички. Те се запретнаха от едната и от другата страна по три ученички, изкараха колата и тя излезе от калта и тръгна. Ако вярваме в Бога, Който живее в хората, тогава те ще вършат волята Божия. Постепенно хората ще се пробудят. Една сестра каза:“Не може ли сега да се въведе един идеален порядък в нашето Братство?
към текста >>

79. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №40

Помолих се на Бога тайно, магнетизирах го и след това казах да хвърлят турената лапа на коремчето му и помазах го в Името Божие с дървено масло и още в ръцете ми взе да плаче.
След няколко пъти настояване казвам на жена си да им каже, че ако вярват, че Бог може да направи това, добре, ще отида. Най-после те казали, че вярват. Питам жена си и тя вярва ли. Казва: „Вярвам, защото ти 2-3 птичета с молитва съживи и много пъти, като сме болни, ти ни помагаш с молитвата си". Отивам и виждам, че детето си извърта главата назад и коремчето му подуто. Помолих се на Бога тайно, магнетизирах го и след това казах да хвърлят турената лапа на коремчето му и помазах го в Името Божие с дървено масло и още в ръцете ми взе да плаче. Магнетисвах го след това още два пъти и сега е здраво. На 31 юлий т.г. получих писмо от Васил Козлов (той сега се намира в гр. Париж, Франция), в което те нарочно поздравява. Снощи заедно с твоето писмо получих една отворена карта, с която ми явява адреса си.
към текста >>

80. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №89

Като отидохме близо към дъното на църквата, той бутна една малка дървена врата от северната страна и ний влязохме в една дъсчена къща.
Но скръбта за църквата ми бе доста голяма, още повече, че тази църква сме били ний. В това време моят симидчия все ме следваше на едно почтено разстояние. Този человек, който ми се притече на помощ, казваше се Петър. Той бе доста висок и снажен человек, с мургаво лице. Той ме взе под мишницата и ме заведе в най-тъмната страна на църквата, където представляваше нещо като катакомби. Като отидохме близо към дъното на църквата, той бутна една малка дървена врата от северната страна и ний влязохме в една дъсчена къща. Тази къща извътре се виждаше доста добре наредена. Ний седнахме посред салона, но от лявата ми страна се намери майка ми, а до нея – сам ти. Така че онзи человек, който ме подпря, се измени на тебе. Отляво на теб имаше една личност, но забравих кой бе – дали симидчията, или нашият Тодор. От вратата, от която влязохме, се похлопа и поиска да влезе и моята сестра, която засега е вдовица с 2-3 деца, но ний не я пуснахме.
към текста >>

81. Роден Франц Шламбора, чешки художник, нарисувал цветния Пентаграм

Бил е донесен от София в специална голяма дървена кутия (Фиг.2).
Гурко №4 в София. Камъкът днес се съхранява в Музея на Учителя Петър Дънов в с. Мърчаево до София. Допълнителни обяснения за значението на Пентаграма, за работата с него и правилното му използване, Учителя е дал и на Събора през 1914 г. През 1922 г., на поредния събор в Търново, в стаята за молитва е бил поставен нов Пентаграм – голям, цветен, с размери 180х140 см, нарисуван върху нежен светло-син фон с маслени бои от художник, по лични указания на Учителя. Бил е донесен от София в специална голяма дървена кутия (Фиг.2). Присъстващите са били възхитени от размера и цялостното въздействие на това прекрасно художествено пресъздаване на Пентаграма. За това се говори в редица техни спомени. Фиг.2 – ГОЛЕМИЯТ ЦВЕТЕН ПЕНТАГРАМ НА ФРАНЦ ШЛАМБОРА – 1922 г Цветният Пентаграм се отличава от черно-белия по някои особености. Формулата „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа” е изписана върху кръг, очертан с цветовете на дъгата.
към текста >>

82. Завършва земния си път Михаил Иванов - Омраам

Иван Димитров бил дребен земевладелец, но две години преди раждането на Михаил тръгва да търси работа по далечни краища, работи във въглищни рудници, после като дър-вар, накрая опитва търговия с дървени въглища във варненско.
Особено след забележителния биографичен анализ на Луиз-Мари Френет, обединяващ 41 библио-графски източници (Louise-Marie Frenette, „Omraam Mikhael A'l'vanhov et le chemin de Lumiere", Editions A.L.T.E.S.S., Paris, 1997), и българския превод на мемоарите му за Учителя Беинса Дуно (Омраам Микаел Ай-ванхов, „ С почит за Учителя Петър Дънов", Просвета, Франция, 1993).Михаил Иванов Димитров е роден на 31 януари (Атанасовден) 1900 г. в македонското село Сербци, недалеч от Битоля, тогава още в пределите на Турската империя. Според спомени на негови роднини, ражда се след полунощ, по първи петли и то преждевременно - в края на осмия месец. Майка му Доля Димитрова и баща му Иван Димитров дотогава имат две деца - дъщеря и син. Дъщерята, родена през 1895 г., умира на 7-годишна възраст. Иван Димитров бил дребен земевладелец, но две години преди раждането на Михаил тръгва да търси работа по далечни краища, работи във въглищни рудници, после като дър-вар, накрая опитва търговия с дървени въглища във варненско. Доля Димитрова била религиозна жена, омъжва се на 14-годишна възраст и на 24 години ражда Михаил. Майка и Астра била известна народна лечителка и акушерка, приемала болни от близо и далеч, работела ден и нощ с благородство и всеотдайност. Детството на Михаил Иванов е белязано от македонските бунтове, отсъствието на баща му и авторитетната личност на баба му Астра. „Тя имаше дарби, защото преливаше от любов", спомня си по-късно за нея той. Веднъж запалил сламата в един сеновал, селяните хукнали да го гонят, а той се скрил в бабиния си дом.
към текста >>

По това време Иван Димитров се занимава с продажба на дървени въглища в турския квартал.
Бил толкова впечатлен, че научил наизуст цялата първа глава от „Битие". Тогава му подарили и книжка с житието на св. Атанасиий. Пленил го чистият му и свят живот. През 1907 г. Доля Димитрова решава да се пресели при мъжа си в българския град Варна. По това време Иван Димитров се занимава с продажба на дървени въглища в турския квартал. Наема стая за семейството си на ул. „Плевен", днес „Кап. Петко Войвода". В кварталната църква „Св. Арх. Михаил" по това време служи свещеник Константин Дъновски.
към текста >>

83. Роден Михаил Иванов - Омраам, ученик и последовател на Учителя

Иван Димитров бил дребен земевладелец, но две години преди раждането на Михаил тръгва да търси работа по далечни краища, работи във въглищни рудници, после като дър-вар, накрая опитва търговия с дървени въглища във варненско.
Особено след забележителния биографичен анализ на Луиз-Мари Френет, обединяващ 41 библио-графски източници (Louise-Marie Frenette, „Omraam Mikhael A'l'vanhov et le chemin de Lumiere", Editions A.L.T.E.S.S., Paris, 1997), и българския превод на мемоарите му за Учителя Беинса Дуно (Омраам Микаел Ай-ванхов, „ С почит за Учителя Петър Дънов", Просвета, Франция, 1993).Михаил Иванов Димитров е роден на 31 януари (Атанасовден) 1900 г. в македонското село Сербци, недалеч от Битоля, тогава още в пределите на Турската империя. Според спомени на негови роднини, ражда се след полунощ, по първи петли и то преждевременно - в края на осмия месец. Майка му Доля Димитрова и баща му Иван Димитров дотогава имат две деца - дъщеря и син. Дъщерята, родена през 1895 г., умира на 7-годишна възраст. Иван Димитров бил дребен земевладелец, но две години преди раждането на Михаил тръгва да търси работа по далечни краища, работи във въглищни рудници, после като дър-вар, накрая опитва търговия с дървени въглища във варненско. Доля Димитрова била религиозна жена, омъжва се на 14-годишна възраст и на 24 години ражда Михаил. Майка и Астра била известна народна лечителка и акушерка, приемала болни от близо и далеч, работела ден и нощ с благородство и всеотдайност. Детството на Михаил Иванов е белязано от македонските бунтове, отсъствието на баща му и авторитетната личност на баба му Астра. „Тя имаше дарби, защото преливаше от любов", спомня си по-късно за нея той. Веднъж запалил сламата в един сеновал, селяните хукнали да го гонят, а той се скрил в бабиния си дом.
към текста >>

По това време Иван Димитров се занимава с продажба на дървени въглища в турския квартал.
Бил толкова впечатлен, че научил наизуст цялата първа глава от „Битие". Тогава му подарили и книжка с житието на св. Атанасиий. Пленил го чистият му и свят живот. През 1907 г. Доля Димитрова решава да се пресели при мъжа си в българския град Варна. По това време Иван Димитров се занимава с продажба на дървени въглища в турския квартал. Наема стая за семейството си на ул. „Плевен", днес „Кап. Петко Войвода". В кварталната църква „Св. Арх. Михаил" по това време служи свещеник Константин Дъновски.
към текста >>

84. Родена Елена Андреева, ученичка и стенографка на Учителя, 21 август 1899 год

Учителя започва да държи беседите и лекциите на „Изгрева”, трите стенографки заживяват заедно в малка дървена постройка, която те наричат Парахода.
Когато Елена окончателно решава да прекъсне мъчителната си връзка с Лулчев, Учителя й дава ценния съвет: „Пази се да не го намразиш, защото ще напакостиш на себе си.” От ученическия си път, изпълнен с много изпитания, противоречия, страдания, Елена Андреева успява да придобие мъдрост, духовна сила и човечност. Това придава смисъл, значимост и непреходна цена на всичко преживяно, то създава дори в старостта й онази особена духовна атмосфера, усещана от всички около нея. Животът в „Парахода” като Школа. Когато през 1928 г. Учителя започва да държи беседите и лекциите на „Изгрева”, трите стенографки заживяват заедно в малка дървена постройка, която те наричат Парахода. „Ние трите бяхме с различни характери, от различна обществена среда, пък дори и народностно различни - пише Елена в своите спомени, - но въпреки това ние живеехме хармонично. Учителя често идваше при нас. Той поддържаше духа и на трите ни с внимание и грижа. Към всяка от нас имаше различно отношение, но беше еднакво отзивчив към нуждите ни. Животът ни в Парахода беше интензивен.
към текста >>

Като Негова стенографка, тя живееше на Изгрева в малка дървена къщичка под големите борове.
Соня Митева В-к „Братски живот” 2006 г., бр.13 73.2. „Аз няма да оставя гроб" Учителят и чудесата - разказва Елена Андреева. Сестра Елена Андреева от Македония беше едно от лицата, които бяха най-дълго време при Учителя. Като Негова стенографка, тя живееше на Изгрева в малка дървена къщичка под големите борове. Надарена със здрав разум, завършила университета, била учителка, предана на делото на Учителя, тя запази докрай своя здрав, критичен разум. Затова й помагаше до голяма степен вроденото трудолюбие. Като шивачка, тя запази своите възможности въпреки напредващите години. Стегната и любяща, тя имаше всякога около себе си предани на Учителя хора, които при всички случаи стояха вярно край нея. През последната 1968 г.
към текста >>

85. Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя

Намери се обаче човек, който имаше място, граничещо до Изгрева, който се съгласи срещу скромен наем да ни разреши да си построим там дървена къщичка.... Къщичката си направихме сами, в ранната пролет на 1926 година.
За скромните ни материални възможности такъв наем беше извън нашите сили. В такова положение бяха и други наши приятели студенти дошли от провинцията. Напрежението ражда в човешкия ум идеи. И това напрежение роди в главата на моя брат и някои наши съмишленици, поставени при същите условия като нас, идеята да направим жилище някъде в непосредствена близост до Изгрева. Пари за място нямахме. Намери се обаче човек, който имаше място, граничещо до Изгрева, който се съгласи срещу скромен наем да ни разреши да си построим там дървена къщичка.... Къщичката си направихме сами, в ранната пролет на 1926 година. Тогава беше свободно и за такива леки строежи нямаше ограничения. Материали имаше обилно и преизобилно навсякъде, в най-пълен асортимент и предлагани с най-голямо внимание и любезност. Направихме я по своеобразен начин: сглобяема от дъски. Идеята за тази направа беше дадена от двамата подчертани вече техници Борис и Димитрий. Всички, които гледаха как я строим, не допускаха, че начина по който я правим е наш оригинален по своя замисъл и изпълнение.
към текста >>

Един от милиционерите се отправя към малката дървена стълба и тръгва по нея.
При един случай на донос за отпечатани без разрешение книги, се налага цяла нощ готовите вече издания да се пренасят от една квартира в друга. През тази нощ велосипедът на Борис Николов е единственото им превозно средство! На сутринта идва милиция и прави обиск. Като не открива материалите на посочения адрес защитниците на закона предприемат претърсване и на други случайно избрани жилища. Стигат до къщата на Сийка Динова, където са пренесени изданията. Един от милиционерите се отправя към малката дървена стълба и тръгва по нея. Но каква неприятност, първото стъпало се счупва под краката му и той вижда, че е прогнило. Махва с ръка и се връща! Преградата, поставена от една Друга Сила действа неотказно и е всякога в защита на онеправданите. Б.Николов - графика И друга съществена и добра работа е свършена в описваното междувремие, наречено от нас Епилог на Мировата Драма.
към текста >>

Участва в стоежа на дървените къщи, салона, чешмите, баните, изработва пейките, масите, мозайките.
Затова Борис записва протичащата в дадения момент мисъл под формата на слово чертеж или рисунка. Така той винаги носи бележник в себе си. Освен с добре развития си ум и с фина чувствителност към духовното, Борис Николов се отличава и с необикновената си сила. Голяма част от работата, свързана със създаването и поддържането на материалната база на Изгрева, се пада на него. Той носи в себе си душа на служител, усета и готовността да види и да свърши онази работа, която изисква общият живот на Изгрева. Участва в стоежа на дървените къщи, салона, чешмите, баните, изработва пейките, масите, мозайките. Веднъж на един от съборите на Изгрева няколко сестри молят Учителя да им посочи „сестра за пример”, а той им сочи Борис, който в далечината нещо работи. Сестрите настояват: „Учителю, не брат, сестра за пример ни посочете”. Учителя пак казва: „Брат Борис”. Но те все настояват и тогава Учителя строго им отговаря: „Рекох ви, брат Борис”. За всички това е загадка, но Учителя я разрешава в беседата си през този ден: „Братството е състояние на ума, а сестринството е състояние на сърцето.
към текста >>

Борис току-що е направил дървена пейка за сядане, когато Учителя му казва да напише отдолу на една от гредите: „България - пълен неутралитет”.
През август 1944 г. една група от 100 души прекарват около седмица в хижа „Еделвайс”. Посреща се изгрева, Учителя изнася беседи. Всъщност това е последният събор на Бялото братство. На 28 август пред хижата остават само Борис и Учителя. Борис току-що е направил дървена пейка за сядане, когато Учителя му казва да напише отдолу на една от гредите: „България - пълен неутралитет”. Записва още датата, часа и минутата. После тръгват заедно. По пътя ги среща фотограф и ги заснема точно в часа на това събитие. Години по-късно, попаднал в затвора заради убежденията си, Борис Николов пише: „Светът е разделен на два враждебни лагера, но и в двата неразбирането на Божия закон е едно и също. Ние държим на Божествения ред и порядък, него поддържаме.
към текста >>

86. Роден Влад Пашов, един от най-активните и приближени ученици на Учителя

Прозорецът на дървената му къщичка до самата гора най-рано светва.
Може би и затова след заминаването на Учителя, Влад Пашов ръководи секцията по астрология в новорганизирания Просветен съвет в Братството. За съжаление, идеята на неговия инициатор Георги Томалевски, просветния съвет да прерасне в Духовен университет, не се осъществява. Настъпват тежки години за Братството в София и всяка духовна дейност там малко по малко замира. Но само външно. През следващите години Влад Пашов продължава своята неуморна духовно-изследователска дейност в малкия си дом. Прозорецът на дървената му къщичка до самата гора най-рано светва. Да развива своя ум, да го обогатява с все нови и нови страни от окултната наука - това е основна цел в живота на Влад Пашов. Понякога се създават условия да пътува в провинцията. Там духовния живот е малко по-свободен. Будни братя го канят да изнася сказки по духовни въпроси в различни градове. В Бургас той се задържа по-дълго време.
към текста >>

87. Влад Пашов си заминава от физическия свят

По едно време Иван Антонов гледа, че Влад Пашов носи дървен материал в двора, вероятно за нова барака.
А техните бараки бяха залепени една до друга. Първоначално това не е било така. Но веднъж, по някакво невнимание, чичо Влад опожарил своята барака. Тогава Учителят казал да му предадат да иде да живее в София, а не на Изгрева. Това продължило известно време, защото чичо Влад изпълнил повелята на Учителя. По едно време Иван Антонов гледа, че Влад Пашов носи дървен материал в двора, вероятно за нова барака. Но бай Иван е осторожен. Той знае, че Учителят не е отменил още, така да наречем, интернирането на чичо Влад от София. Попитал чичо Владдали Учителят е разрешил да се върне на Изгрева. Влад Пашов си признал, че не е направил това. Тогава бай Иван отишел при Учителя и Му казал за намеренията на чичо Влад.
към текста >>

Три пъти седмично той ходеше в село Дървеница, за да си продължи купуването на чисто мляко от един стар млекар.
За известно време бараката на Иван Антонов беше дадена за квартира на Ганка Бончева и Ружа Чернева, защото тяхната барака трябваше да бъде съборена.Наскоро след това държавната власт предприе разтурване на Изгрева, като разсели из различни краища на София живущите в квартала. Разбира се, това не стана изведнъж, а постепенно. Бараките на Иван Антонов и Влад Пашов, Елена Андреева и Паша Теодорова, на брат Боян Боев и Славчо Славянски бяха едни от първите, сполетяла ги участта да бъдат съборени поради това, че тия места бяха дадени на Съветската страна (СССР) тогава за построяване на нова сграда на тяхното посолство. Тогава Влад Пашов беше настанен в част от апартамент в квартал Борово.Квартирата, в която аз живеех на Изгрева, не беше още засегната от социалистическите мероприятия. Чичо Влад не изгуби връзката с Изгрева. Три пъти седмично той ходеше в село Дървеница, за да си продължи купуването на чисто мляко от един стар млекар. След това посещаваше Изгрева, като се отбиваше при приятелите и накрая идваше в моята квартира. Тук оставаше да преспи. С Боянчо Златарев бяхме му приспособили една стаичка, в която можеше да се преспива. Винаги, когато той идваше, се събирахме на вечеря и разговори след вечерята с приятели от Изгрева, като Гради Минчев, Методи Константинов, Боян Златарев, Драган Петков, разбира се, и хазяйката Поля Недкова и други, които имаха възможност и желание да дойдат. Когато се ожених, в тия срещи вземаше участие и съпругата ми, Жечка.През 1967 г, при едно събиране на импровизираната група от посетители в квартирата ми по случай идването на чичо Влад научихме за войната на Израел с арабския свят.
към текста >>

88. Роден Жечо Панайотов, ученик на Учителя

Осветлението там се получаваше от светилника, поставен на масата, където имаше един малък нож, вляво от него – чаша, подобна на чаша за причастие, Свещеното Писание и един жезъл – дървен, с дължина около 40 см.
Постъпил на работа като касиер в Търговско-индустриалната банка в Бургас, Жечо Панайотов редовно участва в сбирките на братския кръжок в града, освен това там има и възможност да общува и с първите ученици на Учителя – Тодор Стоименов и Пеню Киров; по това време в Бургас са също Боян Боев и Минчо Сотиров. През август 1914 г. Жечо Панайотов е поканен от Учителя на годишната среща на Веригата във Велико Търново. За този изключителен момент от своя живот той разказва: “Преди Учителя да започне беседата, се извърши кратка церемония за новоприетите членове на Веригата – символ на това, че влизаме между работниците на Господа. През този ден прекрачих благоговейно и прага на стаята “Светая светих” за молитва. Осветлението там се получаваше от светилника, поставен на масата, където имаше един малък нож, вляво от него – чаша, подобна на чаша за причастие, Свещеното Писание и един жезъл – дървен, с дължина около 40 см. Както бяха наредени, тези предмети образуваха красив кръг… Изминаваха дните на събора и душите на всички бяха наситени със Словото на Учителя”. През 1915 г. става нещо, за което Жечо Панайотов съкровено се е молил: по време на престоя си в Бургас Учителя го извиква за разговор и му поверява с подписа си “Завета на цветните лъчи на Светлината”. През същата година той получава от брат Пеню Киров и Пентаграм, след като дава положителен отговор на въпроса: “Готов ли си да служиш на Господа и Делото Божие и обещаваш ли това? ”.
към текста >>

89. Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя

«Дървеница», бл.
тя неповторими съчинения създаде. Пишеше там, дето Учителят седеше, и над всяко цвете като над дете бдеше. Николина Маврова Славчева София, 1756, кв. «Дървеница», бл. 13, вх. В, ет. 1 ________________________Източник: 6. Спомен за Невена Неделчева от НиколинаНевена Неделчева Изгревът - Том 23
към текста >>

Аз стоях настрана и гледах втренчено и не можех да повярвам, че Високият идеал от Словото на Учителя е паднал толкова ниско, закопан в земята пред тези дървени саморазрушаващи се бараки, оградени с бодлива тел.
Така ми беше определено да се срещна с нея. А това бе през 1968 г., когато бях на 30 години, а Невена беше на 60 години. 7. Веднъж се намерих на Изгрева, около техните бараки. Няколко души се караха. Бяха излезнали навън, на улицата - раздърпани, окъсани, разчорлени, и се караха. Аз стоях настрана и гледах втренчено и не можех да повярвам, че Високият идеал от Словото на Учителя е паднал толкова ниско, закопан в земята пред тези дървени саморазрушаващи се бараки, оградени с бодлива тел. Тя ме видя, позна ме, разбра в какво недоразумение съм, приближи се и каза: - Не ни гледай! Ние сме карикатури. Ние не сме образци на Високия идеал от Словото на Учителя. Ние сме изопачението.
към текста >>

90. Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя

Начертавахме един кръг, написвахме буквите от българската азбука върху една дървена табла и тогава двамата хващахме с дясната си ръка един молив и молива се движеше по посока на различните букви и така се изписваха думите и онова, което трябваше да ни кажат духовете.
А сега идва и третото направление. Гимназията завърших в III мъжка гимназия. Един съученик ме покани на гости, та неговата сестра, на този мой приятел заедно с други още устройваха спиритически сеанси. Това много ме заинтересова и тогава реших заедно с моят приятел Славчо Печеников сами да правим сеанси. А как ставаше това? Начертавахме един кръг, написвахме буквите от българската азбука върху една дървена табла и тогава двамата хващахме с дясната си ръка един молив и молива се движеше по посока на различните букви и така се изписваха думите и онова, което трябваше да ни кажат духовете. Разбира се, че първо ние правехме молитви и викахме духовете по специален начин. Те идваха и ние усещахме как някаква сила движи двете ни ръце заедно с молива, който бяхме здраво хванали. Идваха различни духове и ни даваха различни наставления какво да извършим и ние го правехме. Постепенно разбрахме, че тези духове започнаха да ни разиграват и да ни лъжат. А ние всичко проверявахме и като виждахме, че почнаха да ни лъжат казвахме формулата: „В името на Господа кажи истината!
към текста >>

Направи и пътеката от дървенишкото шосе до салона.
го вика Ярмила от Париж да й помага не му дават виза и той отива при един генерал, които разрешавал тези въпроси - Крум се е показал само на вратата и генералът му казал; „Заповядайте, другарю Въжаров.” Той бил негов колега и за седмица му уредил въпроса.Хубавите аспекти на Юпитер са покровителството на Бялото братство през целия му живот, независимо от (Юпитер съвпад Лилит), който аспект Учителят неутрализира. Виждаме, че Крум е много облагодетелстван астрологически - няма ретроградни планети, Меркурий е пред Слънцето и повечето му деклинации са N (северни), с изключение на три. Както споменах, той спечели четвърт милион от лотарията, за което Учителят казал, че някой ще спечели от лотарията. Той взима парите 1941 г. по време на събора и докарва кола с дини за обеда. Направи и пътеката от дървенишкото шосе до салона. Почина на 2.03.1991 г.* Забележка на съставителя: За Крум Въжаров виж в „Изгревът”, т. VI, с. 340 ÷ 360; т. XIX - Летопис за астролозите. _______________________Източник: 4.
към текста >>

При един разговор, за да го насочи във верния път, Учителя му казва: „В миналото си бил дървен философ." Така Учителя го връща към реалните задачи на неговия живот.
Събитието, което остави силни и трайни следи в мен, е свързано с човека, който бе намерил смисъла на живота в идеал, който не се изчерпва, а постоянно подхранва вярата и надаждата, стремежа да отидем по-далече и по-високо в постигането на нашата цел. Когато го срещнах, той беше на шестдесет, а аз навършвах тридесет години. Връзката ми с Вено (бате Крум, както го наричахме почтително), след като установихме отношения на приятелство, продължи около двадесет години. Идеалист и мечтател още в детските си години, Крум се стреми към чист и идиличен живот в лоното на природата. С този замисъл той следва агрономство, за да се засели в някое китно село, да пратикува земеделие. При един разговор, за да го насочи във верния път, Учителя му казва: „В миналото си бил дървен философ." Така Учителя го връща към реалните задачи на неговия живот. Основно изискване за ученика е да бъде при своя учител, а за да прилага наученото да бъде в школата на живота, т. е. да не бяга от проблемите. Крум е разумен и споделя с Учителя своите намерения да живее чист и непорочен живот на село. Учителя отново е строг и му казва: „Това са идеи на дядо ти." Ученикът бързо схванал какво ще загуби и останал при Учителя. Така, като следвал съветите на мъдреца, той решава радикално много от проблемите на своя живот и разбира, че големите проекти често отдалечават от реалността и водят до разочарования и песимизъм.
към текста >>

Дрезгавината на утринта вече се разсипва и наблизо, пред зората, която се надига на изток, върху широкия хълм изникват светлините в малките дървени домове зад боровата гора на „Изгрева".
Той става възприемчив за влиянията и мислите на своя учител. В ранната утрин, далече преди изгрева на слънцето, Крум потегля от бащиния си дом в Павлово, за да присъства на утринната беседа на Учителя. За да отиде на Изгрева, трябва да мине по пътеки, които пресичат ливадите и синурите в подножието на Витоша. Много проблеми го вълнуват и той старателно обмисля въпросите, на които в днешния ден трябва да получи отговор. Дали ще има възможност да се приближи до мъдреца и да получи необходимия отговор? Дрезгавината на утринта вече се разсипва и наблизо, пред зората, която се надига на изток, върху широкия хълм изникват светлините в малките дървени домове зад боровата гора на „Изгрева". И странно, въпросите, които трябваше да зададе, вече ги няма, защото неусетно, по някакъв вълшебен начин те са се стопили и заедно с деня са дошли отговорите. Смутен от този факт той иска да влезе незабелязан между братята и сестрите при Учителя. Но Учителя се обръща към него, усмихва се и го поглежда по един много особен начин, с който явно иска да му каже: „Е, нали искаше да ми зададаш въпроси." И същевременно е ясно, че му казва още: „Не се смущавай, защото ти вече имаш отговорите." По този мистичен път на общуване са протичали разговорите между Учителя и неговия ученик. Животът на ученика в школата на Бялото братство започва от деня, в който той е избрал свободата като условие за своето духовно израстване. Будни младежи, между които много студенти, идват да живеят на „Изгрева".
към текста >>

Учителя и няколко изгревчани седят на дървена пейка и разговарят.
" Впечатляващо беше, че в поведението му не се забелязваше нагаждане към случайно стечение на обстоятелствата в живота. Които го познаваха по-отблизо обаче знаеха, че в своите решения и действия той беше изключително благоразумен. Това се потвърждаваше от много събития в живота му. Очевидно съдбата му е била такава на човек, който изповядва истината чрез всяко свое действие. Очевидци разправят една забавна случка на „Изгрева". Учителя и няколко изгревчани седят на дървена пейка и разговарят. Времето е приятно, а всичко наоколо предразполага и унася в мечтания, подтиква те да споделиш с ближния своите радости и тревоги. В един момент се чува пукот на чупеща се дъска и насядалите падат на земята, но без Учителя, който спокойно се изправя сред тях. Урокът е добър във всеки момент ученикът трябва да има будност на съзнанието. Свободният човек не пада той е независим от обстоятелствата в живота. Вено бе ученикът, който винаги стоеше изправен между нас.
към текста >>

Крум намира една малка дървена къщурка изоставена дъсчена барака на улица „Жолио Кюри".
Диагнозата е плеврит. След няколко месеца състоянието му се подобрява. Тогава възниква друга беда. Сестрата, при която е сега на квартира, има семейни проблеми и той трябва да напусне жилището. Изглежда че след всичките изпитания, които не сломяват духа му, съдбата вече ще отстъпи пред волята му за живот и дейност. Крум намира една малка дървена къщурка изоставена дъсчена барака на улица „Жолио Кюри". Той я облицова отвътре с картони от кашони, покрива ги с тапети, а в малкото антре успява да импровизира мивка и дрешник. Отоплението му се състои от електрическа печка с два реотана. В това забележително със своята скромност жилище започнаха нашите редовни срещи. Тук идваха млади хора за съвет, студенти и аспиранти, за да изучават английски език, и приятели на Вено. Зад тази сива дървена къщурка бе вече по-богатата барачка, в която е живял ненадминатият интелектуалец на Братството Георги Радев.
към текста >>

Зад тази сива дървена къщурка бе вече по-богатата барачка, в която е живял ненадминатият интелектуалец на Братството Георги Радев.
Крум намира една малка дървена къщурка изоставена дъсчена барака на улица „Жолио Кюри". Той я облицова отвътре с картони от кашони, покрива ги с тапети, а в малкото антре успява да импровизира мивка и дрешник. Отоплението му се състои от електрическа печка с два реотана. В това забележително със своята скромност жилище започнаха нашите редовни срещи. Тук идваха млади хора за съвет, студенти и аспиранти, за да изучават английски език, и приятели на Вено. Зад тази сива дървена къщурка бе вече по-богатата барачка, в която е живял ненадминатият интелектуалец на Братството Георги Радев. В този дом временно се помещавах аз. Привечер пресичах улицата, за да отида при сестра Верка Куртева. Често тя ме канеше на ангелска супа в дома си. След скромната, но приятна вечеря, слушах разказите й за Учителя и Братството. В тези три къщички, сред все още запазените овощни градини, започна моят живот на „Изгрева.
към текста >>

По-късно, когато цивилни полицаи правят обиск в дома му, ще открият под леглото му тежко дървено сандъче.
„Когато загребваш сместа от цимент и пясък, гърбът трябва да е изправен. Ако се сгъваш, силите бързо отпадат." обясни Вено. След една година той е вече майстор от седми разряд и ръководи строителна бригада. Сега отново може да посвети силите си в служба на обществото. „Свободен е само онзи, който е свършил работата си" обичаше да казва той. По-късно, когато цивилни полицаи правят обиск в дома му, ще открият под леглото му тежко дървено сандъче. „Аха, ето го оръжието" мислят си те. Когато го отварят, за тяхна най-голяма изненада откриват инструментите на строителя Вено. „Взеха ми окултната литература, но за щастие не се заинтересуваха особено от „Астрология на личността." Не пожелал да се раздели с ръкописа на тази книга, която лично бе превел. Естествено възниква въпросът: Можем ли да бъдем свободни в един свят, в който се упражнява власт на влияние и насилие. Освен това някой с основание може да запита: „Какво е отношението на свободния човек към светските власти?
към текста >>

91. Заминава си Франц Шламбора, чешки художник, нарисувал цветния Пентаграм

Бил е донесен от София в специална голяма дървена кутия (Фиг.2).
Гурко №4 в София. Камъкът днес се съхранява в Музея на Учителя Петър Дънов в с. Мърчаево до София. Допълнителни обяснения за значението на Пентаграма, за работата с него и правилното му използване, Учителя е дал и на Събора през 1914 г. През 1922 г., на поредния събор в Търново, в стаята за молитва е бил поставен нов Пентаграм – голям, цветен, с размери 180х140 см, нарисуван върху нежен светло-син фон с маслени бои от художник, по лични указания на Учителя. Бил е донесен от София в специална голяма дървена кутия (Фиг.2). Присъстващите са били възхитени от размера и цялостното въздействие на това прекрасно художествено пресъздаване на Пентаграма. За това се говори в редица техни спомени. Фиг.2 – ГОЛЕМИЯТ ЦВЕТЕН ПЕНТАГРАМ НА ФРАНЦ ШЛАМБОРА – 1922 г Цветният Пентаграм се отличава от черно-белия по някои особености. Формулата „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа” е изписана върху кръг, очертан с цветовете на дъгата.
към текста >>

НАГОРЕ

0.42385292053223