НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
96
резултата в
75
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_07 ) РАБОТИТЕ НА СЪРЦЕТО ОСТАВАТ СВОБОДНИ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Стойте далеч от любимия, защото
близостта
ще те изгори.
В семействата, като са физически близо, хората почват да се карат. С някого може да си тъй наблизо, че чак би се спънал в него. Други са толкова далеч, че едвам ги виждаш. Най-хубаво е да бъдеш на такова разстояние, че да ти е приятно да общувате и да не се спъвате. Искате ли да сте много наблизо един до друг, вие погребвате своето щастие.
Стойте далеч от любимия, защото
близостта
ще те изгори.
Слънцето приближава ли се до вас? То отдалеч те топли. С Любовта се ликвидира кармата. Някои хора ни са симпатични по кармическия закон, а други ни са антипатични пак по същата причина. Ние трябва да се издигнем над този закон.
към текста >>
2.
4_02 ) Свободата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Да не се мисли, че физическата
близост
е и вътрешна
близост
и че физическата далечина е и вътрешна далечина.
Онова, което правиш, да считаш че си свободен, когато го правиш. Ограничението е първото качество на Свободата. Свободата започва само при ограничението. Които искат да живеят братски, не трябва да са наблизо; между единия и другия да оставят разстояние. За да живеят хората добре, трябва да живеят на известно разстояние един от друг, Любовта отблизо не става.
Да не се мисли, че физическата
близост
е и вътрешна
близост
и че физическата далечина е и вътрешна далечина.
Двама души могат да се намират на двата полюса на Земята и пак да са заедно, да са слети. При Любовта не трябва да се привързваш. Ти си в илюзията – когато приближиш една форма близо до себе си и не виждаш нищо друго, всичко друго забравяш и само тази форма знаеш. Не трябва да живеете много сгъстено. Най-малко да има по един метър разстояние един от друг.
към текста >>
3.
99) Работите на сърцето остават свободни
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Стойте далеч от любимия, защото
близостта
ще те изгори.
В семействата, като са физически близо, хората почват да се карат. С някого може да си тъй наблизо, че чак би се спънал в него. Други са толкова далеч, че едвам ги виждаш. Най-хубаво е да бъдеш на такова разстояние, че да ти е приятно да общувате и да не се спъвате. Искате ли да сте много наблизо един до друг, вие погребвате своето щастие.
Стойте далеч от любимия, защото
близостта
ще те изгори.
Слънцето приближава ли се до вас? То отдалеч те топли. С Любовта се ликвидира кармата. Някои хора ни са симпатични по кармическия закон, а други ни са антипатични пак по същата причина. Ние трябва да се издигнем над този закон.
към текста >>
4.
БОЯН БОЕВ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Боян Боев е гимназиален учител, живял дълги години в
близост
с Учителя.
БОЯН БОЕВ
Боян Боев е гимназиален учител, живял дълги години в
близост
с Учителя.
Неговата особена чувствителност към проблема за детското възпитание го е импулсирала за настоящото изследване. Езикът на автора е богат и вътрешно озарен. В него ще срещнете отдавна забравени, но пълни със съдържание български думи, които говорят за една положителна мисъл, за едно дълбоко чувство на отговорност към бъдещето на децата. „Този труд ни най-малко не изчерпва педагогическите идеи на Учителя П. Дънов. След време, всеки един от педагогическите въпроси, които се засягат тук, ще се разработят по-подробно.
към текста >>
5.
Мисията на майката
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Не само, че училището не трябва да живее за сметка на семейството, но напротив, училището трябва да се старае да подражава на семейството, да развие в себе си една атмосфера на оная интимност и
близост
, която царува в семейството.
От горното следва, че детето, особено през първите два периода, т.е. до 14 години, не бива да се откъсне от семейството. Този въпрос има и друга по-дълбока страна. Преди раждането има физична връзка между майката и детето. След раждането тая връзка се прекъсва, но има друга от по-висш характер.
Не само, че училището не трябва да живее за сметка на семейството, но напротив, училището трябва да се старае да подражава на семейството, да развие в себе си една атмосфера на оная интимност и
близост
, която царува в семейството.
И не са ли най-добри отзиви думите, които един инспектор е казал на учител при посещение на училището: „Това не прилича на училище, а по-скоро на семейство.” Разбира се, при случаи с кръгли сирачета, може да се приложи живот в пансион или интернат, но и там възпитателите трябва да бъдат особено надарени, любвеобилни натури, които да могат да дадат на интерната облика на семейство. А в обикновеното училище принципът на общежитието трябва да се прокара дотолкова, доколкото това не накърнява семейното влияние и връзките на детето със семейството. Като вземем предвид това ограничение в училищния живот, пак остава широко поле за прокарване принципа на общежитието и взаимопомощта. Както видяхме, средището на цялото обучение през втория период трябва да бъде работата сред природата.
към текста >>
6.
Интересни прояви в живота на растенията и животните
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
При счупена кост, ако в
близост
имаме мускул, той се превръща в хрущял, който от своя страна става на кост, за да се постигне зарастването на костта.
Тогава идваме вече до психичния фактор при биологичните процеси. В такъв случай ще имаме тъй нареченото пряко приспособление. То е такова приспособление, при което играе ролята вътрешният, психичният фактор в самия организъм. А щом приемем веднъж, че в организма действа психичният фактор като автор на целесъобразността и прякото приспособление, тогава трябва да приемем, че този фактор играе важна роля и при самия еволюционен процес. Че наистина имаме един разумно действащ вътрешен фактор в организма, се вижда между другото и от зарастването на раните - външни и вътрешни - или от поправката на други повреди в организма.
При счупена кост, ако в
близост
имаме мускул, той се превръща в хрущял, който от своя страна става на кост, за да се постигне зарастването на костта.
Тук виждаме, как разумно постъпва вътрешният фактор, като изменя даже мускула на кост, щом това е износно или целесъобразно за организма. Но ако има други по-близки тъкани, които по-лесно могат да се превърнат в костна тъкан, тогава околните мускули не вземат участие. В най-разнообразни и трудни случаи винаги организмът избира най-целесъобразния път за възобновяване на тъканите, за тяхното превръщане, за да се създаде или поправи повреденият орган. Чудна разумност се вижда в работата на околните тъкани при зарастване на вътрешни рани на организма. За да се изтъкне още по-ясно вътрешната регулативна способност на организма, биолозите правиха ред опити, при които е изключено действието на естествения подбор и констатираха целесъобразно и разумно приспособлениe на клетките, тъканите, органите и системите на организма към изменените условия.
към текста >>
7.
Новите възгледи върху материята
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Намерено е, че и смокинята не може да вирее в
близост
с маслината.
По този начин Гурвич откри път за чисто научните изследвания на някои едва подозирани и даже съвсем непредполагани сили, които се крият в живото тяло на човека и другите живи същества. Именно тези изучавания направиха голям пробив в преградата, която беше смятана до тогава за непреодолима и зад която са стаени най-големите неразгадани световни тайни. Русинов, ученик на Гурвич, доказва, че жизнените лъчи на едно растение могат да укажат въздействие върху животните. Много наблюдения показаха още, че някои цветя и дървета си оказват взаимно влияние, когато са в съседство. Например, когато до борове бъдат посадени акации, те изсъхват постепенно, каквито и грижи да бъдат полагани за запазването им и остават незасегнати само акациите, които се намират най-далеч от боровете.
Намерено е, че и смокинята не може да вирее в
близост
с маслината.
Правени са и много опити с ябълки, круши, зарзали, орехи и др. дървета и е намерено, че те изпускат лъчи с различна дължина на вълната, и затова могат да се садят наблизо едни до други и да виреят само растения, които имат по-сродни вълни.” Ето какво казва А И. Манев за изследванията на Гурвич: „Известни са опитите на руския биолог Гурвич, който установи, че луковиците излъчват лъчи, които взаимно си влияят, вследствие на което става бързо деление на клетките им. В началото на 1934 г.
към текста >>
8.
Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За това спомагаше и обучението на открито в училищния двор на отделни паралелки, на полето, в гората, при реката, за която цел често се излизаше с цялото училище и се минаваха и цели учебни дни сред природата, в досег и непосредствена
близост
с изучаваните обекти.
Подобни комплекси за наблюдение, опознаване и обучение здравият усет на учителя винаги намира и в зеленчуковата градина, полето и реката. В природата явленията и съжителствата на природните царства са неразривно съчетани и непрекъснати, взаимно допълващи се. До III клас детето работи повече по памет. Паметта е хранилище на детските представи и колкото детето разполага с повече пълни и разнообразни образни представи от конкретния и жив мир на окръжаващата среда, възприети по възможност с повече усетни органи, толкова повече неговото съзнание се обогатява и то расте умствено и духовно. Обучението, поставено при горната обстановка и придобивано чрез посочените методи, дава широка възможност за придобиване на това живо вътрешно богатство от представи и понятия.
За това спомагаше и обучението на открито в училищния двор на отделни паралелки, на полето, в гората, при реката, за която цел често се излизаше с цялото училище и се минаваха и цели учебни дни сред природата, в досег и непосредствена
близост
с изучаваните обекти.
Излетите из околността, горите, планината, катеренето по скали и дървета, опознаване на горските полезни и вредни обитатели по видове, закрила на полезните и запазване от вредните, както и опознаване водния спорт и богатството на реките е тясно съчетано със стопанския бит на селото и училището, и при горната дейност на групи, класове и общо се изработва чувството за обществена отговорност - братска и сестринска, на по-стария и можещия към по-слабия. И при тази линия на живот и обучение спонтанно и дейно се проявява другарството, обичта, любовта. Колко случаи има на спасени деца от удавяне, при които акт нито спасителят се провъзгласява за герой, нито спасеният трябва да прояви вечна признателност; колко деца са спасени от ухапване от влечуги, от жилене на оси и стършели, от изплашени или разярени животни. Училищната общност се прелива в извънучилищния живот и тече естествено и непрекъснато по улиците на селището, в полето и гората. Придобитото отвън се обработваше, систематизираше и утвърждаваше в учебните часове в класната стая, разкази, писмени работи, рисунки, скици, диаграми, сбирки, изложби и др.
към текста >>
9.
Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
8. Друг вид обща работа може да развие у децата другарски чувства,
близост
и любов.
А всички тези прояви са качества на любовта! По такъв начин трудовият принцип води към любовта. 7. Децата имат другарски час /детски клуб/. В този другарски час те имат научни, литературни, музикални и др. занимания. И тук, в другарския час, общата работа обединява тези души и по този начин води към любовта.
8. Друг вид обща работа може да развие у децата другарски чувства,
близост
и любов.
Това е дейността им в ученическите дружества: на Червен кръст, въздържателно, туристическо, вегетарианско, есперантско, стенографско и др. 9. Музиката и паневритмията събуждат възвишеното у детето и с това го правят по-възприемчиво към висшите трептения на любовта. 10. Превръщане на любовта в милосърдие. Учителят казва: „Истинското възпитание на децата седи в превръщането на любовта в милосърдие.” За целта могат да се използват и най-дребните наглед случки: хранене на птички, помагане в къщи на майката и пр. Например, детето ще подава дрехи на майка си и пр.
към текста >>
10.
080 НА ПЛАНИНАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Близостта
на върховете се усеща, от тях иде хлад и свежест.
[[Изворът на доброто]] НА ПЛАНИНАТА ''Днес направихме с Учителя една от пролетните екскурзии, които всички тъй много обичаме. Тръгнахме в ранни зори, изкачихме стръмнината още по хладина и посрещнахме Слънцето от високите планини. Тук направихме гимнастическите упражнения, разположихме се близо до потока, сред младата зеленина и цветя.
Близостта
на върховете се усеща, от тях иде хлад и свежест.
Големите снежни преспи се белеят още тук-там. Слънцето грее, чувства се пулсът на Великия Живот - приливът, който идва в Природата.'' ''В разговор, Учителят каза:'' – При изкачване на височините, понеже пътят е разнообразен, има равни и стръмни места, предизвиква се дейността на всички органи и човек става по-здрав. В ранна пролет наблюдавайте виолетовия цвят на планинските склонове.
към текста >>
11.
Божественият свят
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всички поканени бяха радостни, че ще бъдат известно време в
близост
с Учителя и ще чуят красиви слова от него.
Изгрев, 20 януари 1954 г. Любезни брат, Тук ще ви изложа един разговор с Учителя на братска вечеря на Изгрева. Тези вечери са една красива традиция в живота на Братството. Някое братско семейство поканваше Учителя на вечеря и заедно с него поканваше доста братя и сестри.
Всички поканени бяха радостни, че ще бъдат известно време в
близост
с Учителя и ще чуят красиви слова от него.
Веднъж, през декември, сестра X. покани Учителя на такава вечеря, след която се изпяха няколко песни и започна разговор. По време на разговора Учителя каза между другото: В Божествения порядък ти си доволен от това, което ти е дадено за днес, а пък ако искаш повече, да се осигуриш, това не е Божествен порядък. Онзи свят го представят не както трябва.
към текста >>
12.
11 НОВАТА АТМОСФЕРА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Та що, не е ли бил и Той Учител като нашия Учител, разбирал великото значение на
близостта
с Природата?
Те се катерят по стъпките на големите. Лицата им са зачервени, греят от радост и здраве. Витоша прави това. Тя е стара магьосница, хранилище на древен и безсмъртен еликсир и който пие от него, става вечен като природата. Легенда говори, че някога тук индийският Учител Рама е получил своето първо посвещение.
Та що, не е ли бил и Той Учител като нашия Учител, разбирал великото значение на
близостта
с Природата?
Това е ключът на загадката. Ако Рама е видял това чудо - слънчевият изгрев, ако е зърнал руменото кълбо, което видяхме как излезна из планинските глъбини и се устреми към синия лазур, не е ли бил и той също като нас удивен, прострял ръце и неволно извикал - Боже, Боже, Велик си Ти! Ето го, яви се, издигна се, като на сцена от облаци и ни извика "Добре дошли! ", а после - после се скри зад тях. Ние пълзим нагоре.
към текста >>
13.
51 ИЗГРЕВА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Така че ние решихме да си направим жилище, някъде в непосредствена
близост
до Изгрева.
Моят брат, по-добре запознат и с по-голям опит по жилищните въпроси, дни подред се блъскаше да търси квартира, докато наистина намери една стаичка, но с наем 1000 лева на месец. Това беше равно на половин заплата на сравнително добре платен чиновник. За скромните ни материални възможности, при които бяхме поставени, такъв висок наем беше извън нашите сили. В такова положение бяха и други наши приятели студенти, дошли от провинцията. Но всякога напрежението ражда в човешкия ум идеи.
Така че ние решихме да си направим жилище, някъде в непосредствена
близост
до Изгрева.
Пари за място нямахме. Намери се обаче човек, който имаше място, граничещо до Изгрева. Той се съгласи срещу скромен наем да ни разреши да си построим там дъсчена къщичка. По това време да се купи място и жилище беше толкова лесно, колкото сега да се купи торба с картофи, стига да има човек пари, но ние нямахме. Само няколко години след Първата световна война, чудовищна стопанска криза заля света.
към текста >>
Така възникна първата постройчица в непосредствена
близост
до Изгревската поляна, а ние, петимата братя, бяхме първите постоянни заселници и уредници на Изгрева и така почти до самия му край.
Направихме къщичката по един своеобразен начин - сглобяема от дъски. Идеята беше дадена от двамата техници - Борис и Димитрий. Никой, който гледаше как я строим, не допускаше, че е собствен замисъл и изпълнение. Всички мислеха, че е някакъв американски модел. Завършихме я само за няколко дни.
Така възникна първата постройчица в непосредствена
близост
до Изгревската поляна, а ние, петимата братя, бяхме първите постоянни заселници и уредници на Изгрева и така почти до самия му край.
Къщичката се състоеше от две стаички - по-малка от около десетина квадратни метра и по-голяма от около четиринадесет. В по-малката се настаниха Димитрий и Никола, а в другата - останалите трима. От задната страна имаше малко килерче за багажите, а отпред, на южната страна, една верандичка допълваше нейния образ. Онези братя и сестри, които имаха голям житейски опит, като гледаха къщичката, изградена от тънките двусантиметрови дъски, клатеха глава и казваха: "Докато е топло ще бъде добре, а през зимата как ще се живее в нея? " Като наближи зимата, облицовахме я отвътре с дебела амбалажна хартия.
към текста >>
Разбра се от всекиго, че Изгрева, разположен на доминираща над София и софийското поле височина, и намиращ се в непосредствена
близост
до борова гора, която беше стена за вредните градски изпарения, е много хигиенично и приятно място за живеене.
Идваха братя и сестри от София и провинцията, споделяха се и се разискваха въпроси от най-различно естество, с идеи предимно от духовен характер. Животът в нея беше част от общия братски живот в салона на улица "Оборище" №14, а след това в салона на Изгрева. Тази къщичка изгоря, изчезна по времето, когато беше пометено и разрушено всичко скъпо за нас на Изгрева. Тази малка постройка, като че ли отвори някаква врата към един нов свят за очите на приятелите и те разбраха колко по-приятно е да се живее на Изгрева, отколкото в София, потънала в прах и изпарения. И всички с неудържим устрем, особено онези, които нямаха свое жилище, се впуснаха да купуват места с цел да построят и те нещо.
Разбра се от всекиго, че Изгрева, разположен на доминираща над София и софийското поле височина, и намиращ се в непосредствена
близост
до борова гора, която беше стена за вредните градски изпарения, е много хигиенично и приятно място за живеене.
Учителя насърчаваше закупуването на места. Той е и съветвал да се закупят от Братството всички места в границите между боровата гора, шосето за Дървеница и околовръстната линия, която минаваше под Изгрева. Също така е искат онези от приятелите, които ще си закупят места в тези граници, да не ги ограждат всеки поотделно, да не ги обособяват като нещо строго определено свое, а да бъдат общи места, без частни огради. Да има само една ограда, около всички братски места. Желанията си Учителя всякога е изказвал във възможно най-мека форма, без да има в тях най-малката отсянка на твърдост или заповеднически характер.
към текста >>
14.
61 ПАНЕВРИТМИЯ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Към Паневритмията Милка прояваше особен интерес, тъй като упражнения от такъв род, са в най-голяма
близост
с нейната професия, особено с тъй интересното съчетание на движения с музика.
За Паневритмията Учителя също е казал: „Ако българският народ приеме и прилага Паневритмията, ще бъде спасен.“ Както се разбира, Учителя е смятал, че това прилагане на Паневритмията ще стане най-добре, като се въведе в училищата. Проводници на тази идея стават Милка Периклиева и Любомир Лулчев. Милка Периклиева беше една от изтъкнатите учителки в детските градини на София. В педагогическите среди тя се ползваше със значителна известност, тъй като бе издала в тази област „Възпитанието и заниманието на децата в предучилищна възраст“. През летните месеци я назначават и за учителка на детска градина при Близкоизточната фондация.
Към Паневритмията Милка прояваше особен интерес, тъй като упражнения от такъв род, са в най-голяма
близост
с нейната професия, особено с тъй интересното съчетание на движения с музика.
Любомир Лулчев е бил висш офицер от авиацията и инженерните войски. Още като такъв е слушал беседите на Учителя и е бил запознат с идеите на новото, което се изнася в тях. По изява беше един честолюбив и амбициозен човек. Много начетен и със задълбочена мисъл. В 1926 година, вече пенсионер, иска среща с цар Борис и я получава.
към текста >>
15.
МАРСОВ ТИП
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Мозъчните центрове, които Марс създава и оформя, както вече отбелязахме, се намират в долната задна част на мозъка, в непосредствена
близост
с центровете, които управляват половия нагон.
Те са самоуверени, оптимистични и горди, говорят всичко ясно и чисто. Обичат да командват и да разпореждат, но самите не са много склонни да изпълняват нареждания. Отличават се с рицарска храброст, добри войници са, верни на дадената дума, верни на отечеството си, честни в делата си и предани на дълга си към семейството. Затова стават за добри съдружници. Не обичат съзерцание и занимание с отвлечени въпроси за задгробния мир, невидимите светове, висшите порядки и закони или молитвите.
Мозъчните центрове, които Марс създава и оформя, както вече отбелязахме, се намират в долната задна част на мозъка, в непосредствена
близост
с центровете, които управляват половия нагон.
Затова голямата Марсова енергия тласка към полов контакт. Поради малкия размер на планетата, всички нейни прояви и влияния са краткотрайни.
към текста >>
16.
ВРЕМЕ, ЗОДИАКАЛНИ СЪЗВЕЗДИЯ И ТЯЛО НА ЧОВЕКА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Плутон при младежа е на 22° от границата на дома, докато при девойката е на 15°; по-голямата
близост
на Плутон създава при девойката възможност за по-силни демонични влияния, за вземане на неправилни и необмислени решения, за разрушителни подтици към разединение и безразсъдни постъпки.
При младежа, всичко това ще се изрази много по-слабо и при женитба няма да се стигне до развод. Уран при младежа е на 6°, докато при девойката е на 13°, поради което младежът ще има по-бурна реакция при всяка възбуда, ще бъде по-активен при вземане на решения, с по-голяма смелост, без желание да се съобразява с порядките и разбиранията на околните, с други думи - ще бъде по-самостоятелен. При девойката тези качества ще бъдат по-слаби. Нептун при младежа е само на 2° от границата на дома, докато при девойката е на 8°; малкото отстояние на Нептун ще направи младежа по-привлекателен, по-симпатичен, по-внимателен, по-отзивчив към околните и с по-голяма интуиция. Всичко това ще предразполага хората към по-топло отношение, към по-голямо желание да му услужват, отколкото при девойката.
Плутон при младежа е на 22° от границата на дома, докато при девойката е на 15°; по-голямата
близост
на Плутон създава при девойката възможност за по-силни демонични влияния, за вземане на неправилни и необмислени решения, за разрушителни подтици към разединение и безразсъдни постъпки.
В заключение: когато се правят хороскопи на близнаци, такава схема е крайно необходима, за да се разберат техните различия, независимо от общите черти, качества и способности, които аспектите и транзитите ще дадат.
към текста >>
17.
ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
За тях трябва продължителната
близост
с предмета на познанието и едно прилежно усилие, за да проникнем докрай.
Чувството, което то изразява излиза от същината на платоновата философия. Ето една извадка от това писмо: „Мнозина са писали и може би ще пишат върху крайната цел на моята философия, но не трябва никак да се вярва на такива думи, било когато казват, че творенията ми са уж мои или на трети лица, било когато твърдят, че са ги измислили сами. По този предмет аз не съм писал нищо, а и не би ми било позволено да обнародвам нещо подобно. Такива работи не могат да се изразят с думи, както другите учения.
За тях трябва продължителната
близост
с предмета на познанието и едно прилежно усилие, за да проникнем докрай.
Тогава като че искра блесва и запалва в душата една Светлина, която после сама се поддържа." Щайнер заключава: „Тези думи биха означавали личното безсилие на писача да изкаже мисълта си с думи, ако в тях не намираме смисъла на мистериите. Предметът, върху който Платон не е писал и не е желал да пише, трябва да бъде предмет, по който всяко писане би било напразно. То трябва да бъде едно чувство, едно усещане, едно преживяване, което не може да се придобие с непосредствено съобщение, но само с едно продължително потапяне на душата и на волята в сърцето на живота. Тук става въпрос за тайното обучение, което Платон е знаел да дава на своите избраници.
към текста >>
18.
АМОНИУС САКУС
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Американският професор Александър Уилдер, говорейки за Амониус, казва: „Дълбоката му духовна интуиция, широките му познания,
близостта
и приятелството му с отците на църквата Пантен, Климент и Атенагор и с най-учените философи на епохата, спомогнали да се подготви за задачата, която изпълни така добре.
АМОНИУС САКУС Амониус Сакус се е родил към края на втори век след Христа, неизвестно точно кога и е умрял през 243 година. Той не е писал нищо, но е говорил на учениците си, които впоследствие предават това, което той им говорил. Той сам казва, че не изнася някакво свое учение, а продължава делото на Великия Хермес. И той казва още, че учението за което говори, се намира в книгите на Хермес, откъдето Питагор и Платон са почерпили знанието и са го пренесли в Гърция.
Американският професор Александър Уилдер, говорейки за Амониус, казва: „Дълбоката му духовна интуиция, широките му познания,
близостта
и приятелството му с отците на църквата Пантен, Климент и Атенагор и с най-учените философи на епохата, спомогнали да се подготви за задачата, която изпълни така добре.
Той успя да съедини и съгласува мненията си с най-големите учени и общественици на римската империя, които бяха малко склонни да губят времето си с диалектически разсъждения и суеверна практика. Постигнатите плодове на неговата дейност днес се виждат във всички християнски страни, защото всички главни учения носят белега на неговата моделираща ръка. Всички стари философи имат последователи между съвременниците и дори сред самия юдеизъм, подчинен на изменения, които бяха внушени от Александрия. Амониус беше човек с големи познания, чудновато надарен, водещ живот без петна, пълен с обич и доброта. Неговото почти свръхчовешко съзнание и множество други качества му придадоха титлата Теодидактус - Божествен Учител, но той скромно, следващ примера на Питагор, се задоволяваше да носи титлата Филалет или приятел на Истината.
към текста >>
19.
Душата по време на смъртта и след смъртта
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Затова у евреите било забранено погребването един до друг на лица, намиращи се през живота във вражда, или праведен човек да бъде погребан в
близост
до престъпник.
Трите свята, съответствуващи на трите начала на човека, представят също и местопребиваването на тези начала. Тялото, като външна форма, най-материално се намира в най-висшата област на света Асия. Духът на костите остава погребан в гроба. В гроба той се намира в състояние на летаргия или по-право казано, в сладък сън. Този дух на костите запазва в гроба едно смътно усещане, затова покоят на спящия последен сън може да бъде нарушен по различен начин.
Затова у евреите било забранено погребването един до друг на лица, намиращи се през живота във вражда, или праведен човек да бъде погребан в
близост
до престъпник.
Старали са се, напротив, да погребват един до друг приятели, защото дружбата продължава и след гроба. Най-голямо нарушение на покоя на мъртвите представя извикването на мъртвите, защото Нефеш, напускайки гроба, остава при тялото само духа на костите, който може да бъде извикан, но това извикване се отнася също и към Нефеш, Руах и Нешама. Макар че те са разделени, известна връзка се запазва между тях, тъй щото всяко от тези начала чувствува това, което усещат другите. Ето защо в Свещеното Писание Мойсей забранява викането на мъртвите (Второзаконие 18:10-12). Нашите материални сетива могат да възприемат само впечатления от нисшите области на Асия.
към текста >>
20.
Псалмите на Давид
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В 75-ти псалом се описва точно противоположно състояние, когато животът се проявява по височините на творческата вълна на живота, животът на Светлината, живот на
близост
с Бога, живот на хваление на Името Божие.
Псалмопевецът пита: „Докога, Боже, неприятелят ще те хули? " Движението на живота напред върви по вълнообразна линия, по която има височини и долини. По височините се развива възвишен духовен живот, устремен към Бога, а в долините се развива живот, свързан с гъстата материя, където хората забравят Бога и живеят най-обикновен живот. В този пса- лом псалмопевецът описва именно такъв един живот, когато хората са се отдалечили от Бога и са Го забравили, и похули- ли Името Му.
В 75-ти псалом се описва точно противоположно състояние, когато животът се проявява по височините на творческата вълна на живота, животът на Светлината, живот на
близост
с Бога, живот на хваление на Името Божие.
И псалмът завършва с думите: „Всички рогове на нечестивите ще съкруша, а роговете на праведните ще се възвисят." В 76-ти псалом се говори, че Бог ще съкруши насилието и гордостта в каквато и форма да се проявяват. И ще се проведе съдба на земята, „за да спаси всички кротки на земята." В 77-ми псалом отначало се описва смущението на псал- мопевеца от това, че Бог ни е забравил и казва: „Дали престана милостта Му за всегда? Дали забрави да помилва Бог?
към текста >>
21.
6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
От това отношение, което е показано между Йоан Кръстител, който е още в утробата и Исус, който е също в утробата, е показана една Велика Тайна, за която сега само ще ви кажа, че двете души са почувствали своята
близост
, своето родство и затова Йоан заиграва в утробата.
Тя казва: Ето Господнята слугиня, нека бъде тъй, както си рекъл и Ангелът си отиде". След това Мария отива при Елисавета, майката на Йоан Кръстител. И казано е в Евангелието: "Щом Елисавета чу Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й и Елисавета се изпълни със Светия Дух и като извика със силен глас, рече: Благословена си между жените и благословен е плодът на твоята утроба. И каква е тая чест, да дойде майката на моя Господ при мене. Защото, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми".
От това отношение, което е показано между Йоан Кръстител, който е още в утробата и Исус, който е също в утробата, е показана една Велика Тайна, за която сега само ще ви кажа, че двете души са почувствали своята
близост
, своето родство и затова Йоан заиграва в утробата.
Тези души се чувстват сродни и затова изпитват радост при срещата. Мария като престоява при Елисавета три месеца, се връща в Назарет. Като се навършиха дните на Елисавета, ражда й се син, когото наричат Йоан, и баща му, изпълнен със Дух Святи, пророкува и говори за раждането на Спасителя и казва за детето си Йоан: Ти, детенце, Пророк на Всевишнаго ще се наречеш, защото ще вървиш пред Лицето на Господа да приготвиш Пъти-щата за Него, за да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощение на греховете им... А детето растеше и крепнеше по дух. И беше в пустинята до деня, когато се яви на Израиля". След това във втората глава се разказва, че станало преброяване и Йосиф и Мария трябвало да отидат във Вит- леем, понеже Йосиф е бил от Давидовия род.
към текста >>
22.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Христос е пожертвал, сега Той може да бъде близо до всяко създание, всяко създание може да долови и да докосне Неговата
близост
и Неговото Същество.
Той не говори вече в слова на Откровение. Тук през времето, когато човечеството действа върху Него, бичува Го, разпъва Го и Го полага в гроб, Той върши своето велико, истинско духовно дело. Той излива чашите на Божията Любов, а това е Неговото собствено Същество, Неговата собствена душа. Той се жертва, съединявайки Своята душа със Своите ученици и последователи от цялата земя. Отсега нататък една действителна интуиция прониква цялото Битие, става едно действително Единение със съществата на Божествения свят.
Христос е пожертвал, сега Той може да бъде близо до всяко създание, всяко създание може да долови и да докосне Неговата
близост
и Неговото Същество.
Никое друго Евангелие не предава интуитивния характер на страданието, умирането и Възкресението на Христос, както Евангелието на Йоан. То предава този интуитивен характер преди всичко в начина на описанието, а също и в самото съдържание. Много неща в тези свещени четири заключителни глави на Евангелието на Йоан остават напълно неразбираеми, ако не се разберат, че те са израз на едно интуитивно преживяване. Най-вътрешният и най-великият израз на едно интуитивно изживяване ни дава Евангелието на Йоан там, където се говори за самия ученик Йоан. То го описва как той се обляга на гърдите на Господа при Тайната вечеря.
към текста >>
23.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
У Матей почти всички притчи имат един строго съдийски характер, чувства се
близостта
на Стария Завет.
Друго характерно за Лука е това, че всички притчи, от първата до последната, принадлежат на големия раздел на Пътя. Преди тръгването на път, в Галилея, Исус дава на народа притчата за Сеятеля, която изцяло е изпълнена със светлото настроение на галилейското небе. След завършването на пътуването в строгата Юдея, в Ерусалим, Исус дава на народа притчата за лошия лозар, за да им отвори очите за неговите врагове и техните цели. Тези две притчи стоят една срещу друга както радостта на сеитбата и сериозността на жетвата, както пролетта и есента, обгръщайки като в рамка Пътя. Интересно е да сравним притчите на Матей с тези на Лука.
У Матей почти всички притчи имат един строго съдийски характер, чувства се
близостта
на Стария Завет.
Лука, напротив, не чете морал, но изнася пред нас конкретни образи, които ни говорят сами по себе си. Така например, показва ни се не само милосърдието на самарянина, но и коравосърдечието на свещеника и на левита. Фарисеят е противопоставен на митаря, блудният син, така да се каже тържествува над големия си брат. Навсякъде виждаме един елемент, който иска да разшири хоризонта над този на Стария Завет. Можем да различим определената структура на притчите на Лука, когато вземем под внимание разликата, съществуваща между притчите, отправени към народа и тези, отправени към учениците.
към текста >>
Чрез душевното устройство на тези, за които са предназначени притчите, е изключена възможността за едно криво разбиране, което би се състояло в това, образите, взети от земния живот, да се схващат като такива в
близост
до земните факти.
Притчите към народа са образни, които се разкриват на пръв поглед. Притчите към учениците са от друго естество. Ако ги разберем в буквален смисъл, те ще произведат едно недобро въздействие, в религиозното чувство би се примесил един твърде земен характер. Притчите към учениците не са образни, както тези, отправени към народа, а те представят притчи-загадки. Те са отправени към хора, които веднага след слушането на притчата желаят да имат едно разбиране чрез мисълта.
Чрез душевното устройство на тези, за които са предназначени притчите, е изключена възможността за едно криво разбиране, което би се състояло в това, образите, взети от земния живот, да се схващат като такива в
близост
до земните факти.
В богата верига от притчи, разказани от Лука, са включени пет притчи към учениците, които образуват от себе си един организъм. Те са следните: 1. Притчата за молещия се приятел - н-ma глава 2. Притчата за будния слуга - 12-та глава 3. Притчата за нечестивия домоуправител - 16-та глава
към текста >>
24.
1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Любовта в случая се обуславя от вътрешната
близост
, от вътрешното познаване на две същества, които се чувстват близки и сродни.
Това е, защото е написано от един посветен, който е бил посветен от самия Христос и е проникнал най-дълбоко в същината и мисията на Христа. Защото той Го е познавал не само външно, но и вътрешно. Това е показано от израза: "Ученикът, когото Исус обичаше" и още: "Йоан се облегна на гърдите на Исуса". Това не са физически отношения, но те изразяват онова вътрешно отношение, което съществува между ученик и Учител. Йоан най-добре и най-дълбоко разбирал Учителя си, затова той е ученикът, когото Исус любеше.
Любовта в случая се обуславя от вътрешната
близост
, от вътрешното познаване на две същества, които се чувстват близки и сродни.
Йоан се е издигнал тъй високо в своето съзнание, че неговото съзнание е било в единение с висшето съзнание на Христа, което му е разкрило Своите Тайни, законите на Своето Битие. Това не е външен процес, а един дълбок, вътрешен процес на отношение. Защото в случая, Учителят е дълбоката вътрешна Същина на ученика. И когато тази дълбока, вътрешна Същина на ученика се пробуди, той е в непосредствена вътрешна връзка с Учителя. Защото Бог е едно велико Единство, което в проявленията Си се изразява като множество.
към текста >>
25.
9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
У Матея почти всички притчи имат един строго съдийски характер и се чувства
близостта
на Стария Завет.
В Евангелието на Лука са разпръснати около 20 притчи. Пет от тях са отправени към учениците, а останалите са към народа. И затова притчите към учениците са по- особени. Защото Той казва на тях: На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на другите се говори с притчи. Интересно е да сравним притчите на Матей с тези на Лука.
У Матея почти всички притчи имат един строго съдийски характер и се чувства
близостта
на Стария Завет.
У Лука ние намираме много притчи за утехата, от която на пръв поглед се излъчва една голяма доброта. Характерни в това отношение са притчите за добрия самарянин и за блудния син. Но, ако погледнем по-внимателно, ще открием в притчите и една друга нотка. Редом с милосърдието и добротата на самарянина и бащата, те ни показват и коравосърдечието на свещеника, на левита и на фарисея. Притчите на Лука се разделят на две категории: притчи, отправени към народа и притчи, отправени към учениците.
към текста >>
26.
14. РИБОЛОВЪТ НА ПЕТЪР В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Близостта
на Христос, Който е стоял заедно с Петър в ладията, трябва да се е сторило на Петър нещо страшно, ново и велико.
Той Го вижда до себе си в ладията, чува Го да говори мощно на народа. Неговата душа и тази на народа е разтърсена от Христовите думи. Заедно с външните възприятия на неговите очи и уши, върху него се втурва едно множество от чувства и предчувствия, които не са от този свят, а носят откровения. Като че върху него нахлува един свят от духовни образи, тонове и сили, а преди това се е чувствал напълно празен. Това е вътрешната страна на чудния риболов и неговият същински смисъл.
Близостта
на Христос, Който е стоял заедно с Петър в ладията, трябва да се е сторило на Петър нещо страшно, ново и велико.
Затова се казва: "И той падна на колене пред Исуса и рече: Господи, иди си от мене, аз съм грешен човек. Защото него и всички, които бяха с него, беше ги обзел страх заради този риболов, който бяха направили заедно" (5;8-9). Петър изживява пълнотата на откровението, но също и изпитанието на душата, което е свързано с близостта на Христовото Същество. Колкото по-голямо е изобилието на Божественото откровение, което се изявява чрез Христовото Същество в чудния риболов, с толкова по-голяма уплаха Петър осъзнава своята човешка слабост. Затова той казва: "Господи, иди си от мене, аз съм грешен човек".
към текста >>
Петър изживява пълнотата на откровението, но също и изпитанието на душата, което е свързано с
близостта
на Христовото Същество.
Като че върху него нахлува един свят от духовни образи, тонове и сили, а преди това се е чувствал напълно празен. Това е вътрешната страна на чудния риболов и неговият същински смисъл. Близостта на Христос, Който е стоял заедно с Петър в ладията, трябва да се е сторило на Петър нещо страшно, ново и велико. Затова се казва: "И той падна на колене пред Исуса и рече: Господи, иди си от мене, аз съм грешен човек. Защото него и всички, които бяха с него, беше ги обзел страх заради този риболов, който бяха направили заедно" (5;8-9).
Петър изживява пълнотата на откровението, но също и изпитанието на душата, което е свързано с
близостта
на Христовото Същество.
Колкото по-голямо е изобилието на Божественото откровение, което се изявява чрез Христовото Същество в чудния риболов, с толкова по-голяма уплаха Петър осъзнава своята човешка слабост. Затова той казва: "Господи, иди си от мене, аз съм грешен човек". Така казва Петър, изпреварвайки с това думите на стотника от Капернаум: "Не съм достоен да влезеш под моя покрив" (17;9). Отговорът, който сега Петър получава, е истинското призоваване на учениците: "Не бой се, защото отсега нататък ще ловиш человеци" (5;10). С тези думи Христос извежда Петър и другите ученици от личното и ги насочва към общочовешкото.
към текста >>
27.
15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Вътрешният напор на силите прониква цялото човешко същество, като укрепващо чувстване на
близостта
на Божествения свят - това е вярата.
От друга страна той е едно разцъфтяване, пробуждане на душата в духовния свят. Работата на пречистването, която проникнатия от Христа аз, или Христос в човешкия аз произвежда, намира своя образен израз в редуващите се образи на Евангелието на Лука, за които споменах по- рано, а именно: успокояването на бурята, изгонването на бесовете от обсебения, с които ни се говори за пречистването на душата. С изцелението на жената с кръвотечението и възкресението на дъщерята на Яир, се загатва за възстановяването на душевното равновесие между силите на майчинството и силите на девичеството. Чрез пречистването се създава възможност за пробуждане на висшата душа, която можем да си представим образно като пъпка, която постепенно се разцъфтява. Когато пъпката има подходящи условия, тя все повече и повече се разтваря под напора на вътрешните сили и стига до разцъфтяване.
Вътрешният напор на силите прониква цялото човешко същество, като укрепващо чувстване на
близостта
на Божествения свят - това е вярата.
А според напора на силите отвътре, като благословение слиза отгоре проникващата в човека благодат, която първо се въплътява в човека като мир. Вярата и мирът са думи, които посочват същата действителност, като вярата е от човека, а мирът от Божествения свят. Вярата е окото, а мирът е Светлината. Чрез вярата човек възприема мира и с това го реализира в себе си. Пътят на Лука, Пътят на мира има като съдържание развитието на това, което вярата съдържа като пъпка, което води до разцъфтяването на човешката душа в Духовния свят.
към текста >>
28.
16. ПРЕВРЪЩАНЕ НА ВЯРАТА В ЗНАНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това показва, че обедняването в Христовия път е така изпълнено с предчувствието за бъдещото изобилие, така изпълнено със съзнанието за
близостта
на Духа, щото учениците се чувстваха толкова повече в изобилие, колкото повече се приближаваха към иглените уши.
Този вътрешен път предполагаше отхвърлянето на всичко ненужно и вглъбяване в самия себе си. Съсредоточаването като последно външно обедняване трябваше да бъде желано като път към духовно изобилие. Този път не трябваше да отдалечава от света, неговото следване трябваше да бъде подготовка за апостолско действие в света. Когато се казва: "Не вземайте нито кесия, нито тържик, нито обуща и никого не поздравявайте в пътя", това се отнася до тесния път, който води към тясната врата, към иглените уши, води към пълно обедняване. И при това учениците не са изпитали никакво лишение.
Това показва, че обедняването в Христовия път е така изпълнено с предчувствието за бъдещото изобилие, така изпълнено със съзнанието за
близостта
на Духа, щото учениците се чувстваха толкова повече в изобилие, колкото повече се приближаваха към иглените уши.
Но сега Христос им казва, че е достигната една повратна точка. Сега Той им казва: "Вие сте достатъчно обеднели. Вие сте минали през иглените уши. Сега трябва да вземете от това, което е около вас, защото сега изобилието на Духа ви залива". Още раздаването на Тайната Вечеря беше великият огнен знак на излизането от бедността и навлизането в богатството.
към текста >>
29.
III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И сега, когато на физическото небе Слънцето потъмнява, в
близост
с Христа за него се отваря духовната сфера на Слънцето, Раят.
Пилат и Ирод, след като по-рано са били врагове, сега свързват приятелство, но въпреки това стоят безсилни. Христос стана жертва на студените сили на Смъртта. Така че, в лицето на Кайяфа, Пилат и Ирода имаме една земна Троица, която отговаря на трите кръста на Голгота. Там са двама разбойници и между тях Христос, които са отражение на Небесната Троица. Разбойникът, който разпознава Христа, е човек, който е под влияние на Луцифер, и сега, под влияние на Христовото Същество, проблясва в него Божествената Светлина и той познава Христа.
И сега, когато на физическото небе Слънцето потъмнява, в
близост
с Христа за него се отваря духовната сфера на Слънцето, Раят.
Той е приет в света на Христовата Светлина.
към текста >>
30.
21. Двадесет и първи Аркан:КОРОНАТА НА МАГОВЕТЕ или ПОСВЕЩЕНИЕ - БОГ Е ВСИЧКО ВЪВ ВСИЧКО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но над всички тези духове в
близост
до Божеството стои кръгът на Любовта, символизирана от венеца от рози, заобикаляйки девойката като рамка.
Младата девойка е обвита във воал и е обкръжена като в рамка с венец от цветя. Този венец включва триъгълникът върху квадрата още един път в края на Книгата на Хермес, което е велика и вечна истина, че Бог владее своите творения във Вечността. В четирите ъгли на картината са изобразени четири глави - на Орел, Лъв, Телец и Човек, символ на висши духовни същества, до които ученикът може да достигне в своето окултно развитие. Но затова е необходимо да има високите стремежи на Орела, смелостта на Лъва. да мълчи като Телеца и да се стреми към знанието и Мъдростта като Човека.
Но над всички тези духове в
близост
до Божеството стои кръгът на Любовта, символизирана от венеца от рози, заобикаляйки девойката като рамка.
Картина двадесет и едно е последната от Пътя на Хорус, Пътя на Духа. В този Път влизат следните картини: 3, 6, 9, 12, 15, 18 и 21. Трета картина ни показва Духа. целта на който е да постигне най-големите височини, където само Орелът може да стигне. Шеста картина ни представя човека, поставен пред избора на доброто и злото.
към текста >>
31.
УЧИТЕЛЯ ЗА СЛОВОТО, КОЕТО НИ ГОВОРИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В
близостта
дистанция пред очите си, че да бъдете свободни. И колкото от по- далеч ме виждате, толкова по-добре за вас. Спазвайте този закон и помежду си: не се приближавайте много един до друг!
В
близостта
няма никаква красота. Вие мислите, че ако се приближите много, ще научите много неща. Приближаването трябва да става в много редки случаи.
към текста >>
32.
АЗ И ДРУГИТЕ
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
Щом искат физическа
близост
, трябва да са безупречни по ум, по сърце и по тяло.
* Всички хора страдат от прекомерно приближаване. В приближаването няма никаква красота. Колкото повече се приближавате, толкова обмяната става по-неправилна. Колкото хората са по-дистанцирани, толкова по-добре - движат се по-бързо, по-свободно. Когато живеят близко един до друг, трябва да са много добри, много разумни, умни, справедливи, деликатни, съвестни.
Щом искат физическа
близост
, трябва да са безупречни по ум, по сърце и по тяло.
Щом не са такива, далеч от тях на хиляди километри. * Минавате покрай ваш познат и си казвате: този не заслужава дори “Добър ден” да му кажа. На опасно място се поставяте така. Кажете му: “На добър път. Желая ти успех!
към текста >>
В голямата
близост
няма никаква красота.
* Нито обиждай, нито се обиждай! Умният не се обижда. * Каква ще бъде мисълта на човека и каква светлина ще издава - това зависи от разположението му към братята на любовта, които идват отгоре. * Никой човек не трябва да държите много близо до себе си. Обичайте, без да се привързвате.
В голямата
близост
няма никаква красота.
* Любовта е хармония на духа. Ако хората не те обичат, ти ще ги обичаш.
към текста >>
33.
Край на първо действие
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Създаде се една
близост
между дъщерята Теодосия и мен.
Нейната рождена сестра минаваше за ясновидка. Мара Гръблашева си замина към 1940 г. Тя има тук дъщеря. Тя имаше и друга дъщеря Теодосия, крайно красива и приличаща на египтянка. Аз живеех по това време у тях на квартира.
Създаде се една
близост
между дъщерята Теодосия и мен.
Но Учителя като видя това, веднага я изпрати за САЩ и тя там се омъжи за италиански инженер. Също така засилих особено своето приятелство с Георги Радев, който ми помогна да тонирам научно апарата на моето мислене. Георги Радев от всичките ученици на Учителя имаше най-богата окултна култура, познаваше много добре не само окултната литература, но и голяма част от световната художествена литература. Тази интересна индивидуалност се движеше в два полюса - от една страна носеше гордостта на съвременната наука, но същевременно и онова велико смирение пред неизмерната Божествена Мъдрост. Той с благоговения чувствуваше могъществото на великия Мъдрец, който не само знаеше законите на Живата Разумна Природа, но можеше да работи с тях върху душите, сърцата и умовете на хората.
към текста >>
34.
ПРЕДРЕШАВАНЕ НА ПЪРВООБРАЗА
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Физическата
близост
аз я оприличавам на хора ескимоси, които се намират на Северният полюс и стоят един до друг облечени със своите дебели кожуси.
Туй, което Господ ти е дал ще го пазиш свято. Когато се срещнеш с някого няма да преминаваш Божествената дистанция между него и себе си и няма да променяш отношенията си и няма да се сближаваш повече. Като срещнеш някого първо се запитай, какво Господ иска да те научи чрез него, после се запитай какво иска Господ ти да му предадеш. Ще се учиш от всички хора. Ако той е умен сам ще ти предаде урока, ако не е умен - ти ще го извлечеш сама от неговата опитност.
Физическата
близост
аз я оприличавам на хора ескимоси, които се намират на Северният полюс и стоят един до друг облечени със своите дебели кожуси.
Те се допират, но не могат да се видят от вътре. После има друга фаза, когато всеки се скрива в кожуха си и се стреми вътрешно да схваща приятеля си. Това се казва религиозност. А най-хубаво е когато хвърлят кожусите си. Тогава се идва до онези естествени положения на истинската духовна близост.
към текста >>
Тогава се идва до онези естествени положения на истинската духовна
близост
.
Физическата близост аз я оприличавам на хора ескимоси, които се намират на Северният полюс и стоят един до друг облечени със своите дебели кожуси. Те се допират, но не могат да се видят от вътре. После има друга фаза, когато всеки се скрива в кожуха си и се стреми вътрешно да схваща приятеля си. Това се казва религиозност. А най-хубаво е когато хвърлят кожусите си.
Тогава се идва до онези естествени положения на истинската духовна
близост
.
А Божествената близост може да се създаде само чрез Словото. Докато човек се пречисти ще премине през много страдания. Трябва кръв да потече от човека докато дойде до оная истинска чистота, да се дойде до абсолютната чистота това е област на Духът Божий."
към текста >>
А Божествената
близост
може да се създаде само чрез Словото.
Те се допират, но не могат да се видят от вътре. После има друга фаза, когато всеки се скрива в кожуха си и се стреми вътрешно да схваща приятеля си. Това се казва религиозност. А най-хубаво е когато хвърлят кожусите си. Тогава се идва до онези естествени положения на истинската духовна близост.
А Божествената
близост
може да се създаде само чрез Словото.
Докато човек се пречисти ще премине през много страдания. Трябва кръв да потече от човека докато дойде до оная истинска чистота, да се дойде до абсолютната чистота това е област на Духът Божий."
към текста >>
35.
„СРОДНАТА ДУША' ОПРЕДЕЛЕНА ОТ СЪДБАТА
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Михаил като Занони води чист живот необходим за неговите духовни стремежи - не е позволявал физическа
близост
, някоя целувка, да не се говори за женитба.
Аз го слушах унесено, забравила за моите първоначални неприятни чувства, които изпитвах от неговите фиксирани погледи. До толкова се увлякох, че даже го поканих да ни посети у дома, добавяйки че майка ми много обича да разисква на различни философски теми. Михаил нерядко оставаше при нас на вечеря, придружена с оживени разговори. Така полека аз се сближих с него. Той ме убеждаваше, че нашата обич датира от много пререждания, даже ми донеси романа „Занони" да илюстрира подобна платонична любов.
Михаил като Занони води чист живот необходим за неговите духовни стремежи - не е позволявал физическа
близост
, някоя целувка, да не се говори за женитба.
Неговата обич към мене е като към душа, определена от „съдбата", аз съм неговата единствена сродна душа. Разбира се, аз всичко това го взех за вярно и си позволих да се влюбя в него напълно. Ден и нощ му изпращах най-чисти мисли и чувства и благословения с любов.
към текста >>
36.
МИХАИЛ ИВАНОВ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Усилия за такава една връзка е правил и Борис Николов отделно от Просветния съвет, като е разчитал на това, че Михаил преди да замине за Франция е работил при него, като работник в мозаичните работи по постройките и оттам по-голямата им
близост
.
Но в Михаил беше сложена инжекцията на амбициозната мадам Стела, да измести центъра на движението създадено от делото на Учителя от София в Париж. Тъй като тя смяташе, че българският народ не е дорасъл да стане разпространител на Учението. Тази сектанска идея тя искаше да прокара, като издигне авторитета на Михаил до положението да играе ролята на Учител. Просветният съвет, въпреки всичко, в желанието си да направи една по-тясна връзка с Михаил, му изпраща в този смисъл писма, в които изтъкват желанието си да се създаде една редовна и по-тясна връзка за обмяна на идеи с него, което нещо би създало и по-силна изява на живота между София и Париж. Но без резултат.
Усилия за такава една връзка е правил и Борис Николов отделно от Просветния съвет, като е разчитал на това, че Михаил преди да замине за Франция е работил при него, като работник в мозаичните работи по постройките и оттам по-голямата им
близост
.
Това дава основание на Борис да пише на Михаил за една по-тясна връзка между София и Париж. Михаил надменно му отговорил, че Борис да си гледа мозаичните работи и че от мозаична глава акъл не иска.* Скромен опит направих и аз. С Михаил някак само от далеч се знаехме. Бях разбрал, че приятелите в Париж имат желанието да изучават българския език, за да могат да четат беседите на Учителя в оригинал.
към текста >>
37.
ПОСТИЖЕНИЯТА
 
- Теофана Савова
В трепетното очакване на тези вълнуващи мигове ние вече предусещахме отговора, долавяхме
близостта
на благата вест, която витаеше около Учителя.
Бяхме се събрали около нашия обичен Учител. В такива вечери очаквахме с голямо вълнение словото му, което ни вълнуваше повече и от най-добрата артистична програма. Като из драгоценен извор то струи и озарява умовете ни със светлината на Божествената мъдрост, изпълня с топлина сърцата ни и внася в нас импулсите на вечния живот. Затова го приемахме с голямо вълнение: във всеки неделен ден, всяка сряда и всеки петък, когато с трепет следяхме мисълта на Учителя, за да доловим отговора на въпроса, който безпокои нашия ум, вълнува нашето сърце и подтиква към деятелност нашата воля. Защото знаехме, че пулсът на вечния живот в словото на Учителя носи верния отговор на въпросите ни.
В трепетното очакване на тези вълнуващи мигове ние вече предусещахме отговора, долавяхме
близостта
на благата вест, която витаеше около Учителя.
И естествено интересът ни към словото беше винаги голям. Затова не сещаме, че прегазваме дълбок сняг, за да отидем на Изгрева, не сещаме дори, че времето се затопля и идва пролетта. Сега четирите годишни времена са у нас и се редуват по силата на други закони! Струва ни се че мръзнем посред лято у дома. Затова бързаме нагоре, да отидем при Учителя, при слънцето на живота, да се отзовем в пролетта, която той носи.
към текста >>
38.
ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ
 
- Теофана Савова
Приятно е в топлата атмосфера на
близост
и доверие.
Докато се приберат вкъщи, последиците от неприятната случка загубваха вече своята тежест, а недоразуменията се превръщаха в интересно преживяване и оставяха в душата само облекчение и радост. Всеки получаваше дар от една сила, осезаема като посланието на пролетните лъчи на слънцето или полъха на аромати от разцъфнала цветна леха през май. * Обедът е готов, трапезата вече е сложена. В трапезарията цари оживление.
Приятно е в топлата атмосфера на
близост
и доверие.
Гозбата те подканва да споделиш обяда с всички, но има и нещо по-силно -да бъдеш между добри приятели. Очаквахме всеки миг Учителя да дойде. Присъствието му вече се чувстваше силно, когато някой каза с тих глас: - Учителя! Всички станахме прави и отправихме поглед към него. Той скромно зае своето място и с благ глас подкани всички за молитва.
към текста >>
39.
ДЕНЯТ НА ВОЛЯТА
 
- Теофана Савова
Лицето му, косата, дрехите - всичко в него излъчва любов и предразполага към естествена
близост
и лекота при общуването.
Всеки е извадил от раницата си своеобразни ястия, за да ги сподели с насядалите в кръга. Така разполагаме с богата и разнообразна храна за нашия общ обяд. Учителя е сред нас като добър баща, който се радва на децата си. Те пък гледат да му услужат, за да му е удобно във всяко отношение; едни му предлагат кафе, други плодове. Той приема благосклонно всяка услуга, за да ни достави радост.
Лицето му, косата, дрехите - всичко в него излъчва любов и предразполага към естествена
близост
и лекота при общуването.
Една сестра запита: - Учителю, тази сутрин ни казахте да се радваме, че сме се родили в този век, който е изходна точка на едно ново време. Какво е това време, с какво ще се ознаменува? Мнозина наоколо също пожелаха да чуят повече по този въпрос. Усмихнат, но съсредоточен в своята дълбока същност, Учителя отговори:
към текста >>
40.
5.16 Завръщане на Учителя в София
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Затова всички, които са в непосредствена
близост
до него, намират утеха и разрешение на мъчните си въпроси.
Учителя е избрал да работи на Земята с най-твърдите, най-непослушните и самостоятелни души, които само той умее да вкара в ред. „Тук, на Изгрева, е най-хилавото и най-твърдото и ако то се оправи, всички останали ще се оправят. Тук са най-твърдите камъни и ако тях пробием, в света ще бъде лесно." (68, с. 47) Неговата Велика Любов стопява всички стари прийоми и разбирания, които спъват душите в тяхното еволюционно развитие и им показва единствения тесен и труден път към усъвършенстване и реализиране на съкровените им копнежи и идеали. Учителя познава отлично човешките души и техните желания и стремежи и ги храни със съответната необходима храна.
Затова всички, които са в непосредствена
близост
до него, намират утеха и разрешение на мъчните си въпроси.
Неговата мистична чистота и голямо сърце, изпълнено с Божията Любов — за благото на всички същества, привличат като магнит душите и около него непрекъснато има множество хора, главно от света, които обикновено идват да му благодарят за помощта, която той им оказва. Те слушат съветите му и отиват да ги прилагат в живота. Това е едно постоянно движение на видими и невидими същества, които влизат в контакт с неговия дух, възприемат необходимите енергии, които той обилно раздава на всички нуждаещи се, жадни за Словото души. Той е неизчерпаем извор на знания и светлина. Школата на Учителя е строг вътрешен университет и щом някой влезе в нея, започва веднага да държи сериозно изпити.
към текста >>
41.
7.4 Тодор Стоименов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Тодор Стоименов цял живот е в непосредствена
близост
до Учителя.
Учителя му написва само цифрите на парите и той дава сумата на носещия бележката. Понякога пита Учителя за какво се използват парите. При един такъв случай Учителя се усмихва и казва: „Всичко отива за братски нужди." И споделя с братята и сестрите: „За пръв път срещам такъв скържав човек." В дейността си като касиер на братството Тодор започва от нула и благодарение на своята пестеливост и от значителното увеличаване броя на учениците, които редовно внасят своя десятък, се събира голяма сума. Този английски лорд трудно влиза в положението на братята и сестрите да им услужва. Любовта му не е на нужната висота, но мъдростта е основа на живота му.
Тодор Стоименов цял живот е в непосредствена
близост
до Учителя.
Под неговото благотворно влияние променя много неща в характера си. Минава много болезнени състояния, които с помощта на Учителя успешно преодолява и достига до 80-годишна възраст. До края на живота си не успява да промени своя обективен ум и да се освободи от голямата скържавост. Той смята погрешно, че братските пари са негови и той трябва да разполага с тях. Това довежда до много неприятности в общия братски живот.
към текста >>
42.
7.6 Боян Димитров Боев
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Под влиянието на Учителя и неговата велика любов всички, които живеят и работят в
близост
с него, коренно променят съзнанието, разбиранията и живота си.
Боян Димитров Боев
Под влиянието на Учителя и неговата велика любов всички, които живеят и работят в
близост
с него, коренно променят съзнанието, разбиранията и живота си.
Неговото Слово възпитава, омекотява и организира характерите на братята и сестрите и ги прави отлични служители на делото Божие на Земята. Да вземем един от най-преданите ученици на Учителя — Боян Димитров Боев. Той е роден в Бургас на 17 октомври 1883 година. Неговият баща след Освобождението е редактор на вестник „Нова епоха", а майка му по произход е арменка. Боян е много ученолюбив и е с леви комунистически убеждения.
към текста >>
43.
7.42 Мария Тодорова
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Отвсякъде я атакуват непрекъснато: за
близостта
й с Учителя, за дружбата й с Борис и за точните преценки, които прави за всеки един от братството.
" Тя отговаря: „Щом Бог е решил да стане това, аз съм готова да изпълня Неговата Воля." След като се омъжва за Борис Николов, нито братята му, нито сестра му, нито пък родът му я приемат и тя остава чужда за тях. Тя е оправна домакиня и умее да готви много хубаво. Често й се налага да се грижи и за храната на Учителя. В братството е гонена и преследвана от много сестри, заради приятелството си с Борис Николов. Понеже има Марс в 12- и дом, което е най-лошото му положение в даден хороскоп, а господар на този дом е Козирог, в който Марс е в екзалтация — проявява най-мощно своите войнствени сили, затова тя непрекъснато воюва в обществото.
Отвсякъде я атакуват непрекъснато: за
близостта
й с Учителя, за дружбата й с Борис и за точните преценки, които прави за всеки един от братството.
Тя се придържа много строго към Словото на Учителя и неговите съвети и не отстъпва никога от истината. Макар че постоянно я критикуват, тя взима дейно участие в издаването на братските песни и в целия музикален живот. Обича много планините и често ходи на Рила и Витоша заедно с Борис. Тя е много сериозен човек, с дълбок философски ум, на когото винаги може да се разчита. Явява се като пръв помощник на Борис Николов в неговия труден живот, особено след заминаването на Учителя.
към текста >>
44.
7.45 Савка Керемедчиева
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Значи не е физическата
близост
до Учителя фактор за успеха, а вътрешната връзка, която човек има с този светъл дух.
Той й казва: „Друг път бъди по-внимателна." Понеже майката на Учителя Добра имала голямо желание да учи, той я вселява в Савка и я кара да учи философия. През цялото й следване Учителя се обръща към нея с името Добра. Всъщност той се обръща към своята вселена в Савка майка. Савка учи и се подготвя за изпитите си в стаята на Учителя, но често я късат, докато другите й колеги учат в бараките и изкарват добре изпитите си.
Значи не е физическата
близост
до Учителя фактор за успеха, а вътрешната връзка, която човек има с този светъл дух.
Скъсват я даже и по немски език, който тя говори от дете. Накрая завършва философия. По характер е много чувствителна и дълбоко изживява неудачите в живота, като плаче продължително и страни от близките си. При едно такова психическо разстройство получава пареза на лицето и се скрива в гората. Учителя изпраща хора да я намерят и като идва, три пъти й се кара продължително.
към текста >>
45.
Родопското село Устово
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
В атмосферата на такъв културен подем 16-годишният Константин Дъновски става учител в село Горно Райково, в непосредствена
близост
до родното му село, където учителствува една година.
Не е ли правдоподобно да допуснем, че учителят монах на младия Константин Дъновски е бил непосредствен следовник на делото на Отец Паисий? След като завършва първоначалното си образование в родното си село, Константин Дъновски се отправя за Пловдив, където учи в тамошното гръцко училище. Въпреки че тогава гръцката култура и наука са се считали за ведущи, младият юноша търси корените2 на българската просвета и скоро след това се отзовава в Пазарджик, за да продължи учението си при известния по това време просветител Никифор х. Константинов Мудрон от гр. Елена, който преподавал „висши" знания на питомците си.
В атмосферата на такъв културен подем 16-годишният Константин Дъновски става учител в село Горно Райково, в непосредствена
близост
до родното му село, където учителствува една година.
На следващата година той се премества и учителствува в родното си село Устово - едно от първите килийни училища в Ахъчелебийско, което заедно с църквата „Свети Никола" води началото си от 1830 година. По едно съвпадение това е и рождената година на Константин Дъновски. Още много млад, този уважаван от съселяните си човек проявява неутолимо желание да чете, да изучава Светото Писание и да дава умни, винаги спасителни съвети на хората, които се допитват до него за разни неща. Нерядко този млад човек спасявал със своята съобразителност и далновидност люде от селото, подгонени и обвинявани в непокорство на турската власт. Защото тази власт е искала да направи Родопа най-послушното място от владенията на падишаха и да замени чистото благочестие на християнската й вяра с фанатическото служене на исляма.
към текста >>
Запазването на чисто християнски села в този край на Родопите през цялото отоманско робство е било истински героичен подвиг, тъй като тази област е била в непосредствена
близост
до Цариградската порта и Одринския вилает.
- И за даскал го бива, и за поп - говореха си помежду старите устовци. Така минаваха дни, седмици, месеци. Пролетта довеждаше щърковете и лястовиците, а есента ги изпращаше. Когато през дългите зимни нощи младият човек не можеше да спи, често си мислеше: Добре ли е човек да преживее живота си марцина? Не е ли по-добре да го дадеш за своя народ, за своята вяра?
Запазването на чисто християнски села в този край на Родопите през цялото отоманско робство е било истински героичен подвиг, тъй като тази област е била в непосредствена
близост
до Цариградската порта и Одринския вилает.
Въпреки тези неблагоприятни условия, жителите на Устово не са дали младенци за турските еничерски отряди. За героичният отпор срещу асимилационния натиск за масово помохамеданчване на тези родопчани свидетелствува обстоятелството, че в Смолян - съседно село на Устово, е просъществувала самостоятелно българска епископия до 1669 г. Тази упоритост е характерна за българското население от тази област. Край на героичната отбрана на българската църковна независимост е бил поставен със съсичането на последния български епископ Висарион Смолянски6. Тези бележки привеждаме за характеристика на патриотичната среда, в която се ражда и израства юношата Константин Дъновски.
към текста >>
46.
От Устово до Варна. Четиримата младежи
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Още със стъпването си на варненска земя младият Константин Дъновски е поразен от покъртителна картина: Варненското дървено пристанищно скеле и всички сгради в
близост
до морския бряг били разрушени от току-що стихналата буря, незапомнена по своята сила.
Когато излизаха из гъстака и конете кротко стъпваха по меката пътека, вуйко Йоргаки се променяше, лицето му ставаше по-весело и тъй както се беше отпуснал на коня, запяваше някакви проточени песни, на които Константин не можеше да долови думите - песни, които вуйко му беше запомнил от млади години. Константин чуваше тая жалба, скрита в песента, и сърцето му се натъжаваше. Може би пак за теглото на тоя народ български му спомняха те. Дойде ден, когато пътниците излязоха из Балкана, преминаха и разклоненията на неговия край и пред тях се мерна крайморският град, който на Константин се видя много бял - сякаш светеше между ведрото синьо небе и изумрудената морска шир. *
Още със стъпването си на варненска земя младият Константин Дъновски е поразен от покъртителна картина: Варненското дървено пристанищно скеле и всички сгради в
близост
до морския бряг били разрушени от току-що стихналата буря, незапомнена по своята сила.
Първият му контакт с варненци той направил като присъствуващ на благодарствения молебен, извършен на табията „Йени дуня" („Нов свят") срещу сегашния вълнолом. Неотразимо впечатление при пристигането му във Варна - пише в своите спомени Константин Дъновски1, му е направила всенародната и задушевна благодарност от българи, турци, гърци и гагаузи, отправена към небето за избавлението от морската стихия. Ураганът е бил толкова силен, че морските вълни с ярост са се хвърляли през крепостната порта „Скеля капусу" и са помели много съоръжения и постройки. Впечатлителната душа на Константин Дъновски свързва в съзнанието си картината на молебена за избавлението от природната стихия с дългоочакваното от векове освобождение на българския народ от отоманско иго и фанариотското опекунство. В избавлението от бурята той вижда символа за освобождението на своя народ и с оптимизъм чертае светлото бъдеще за културно-просветна работа и служба на своя народ.
към текста >>
47.
Учителят за музиката
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Разговорът за музиката ги бе изпълнил с радост, с хармония и с ония безценни дарове, които човек може да получи, когато е в непосредствена
близост
със своя Учител.
Като обикнеш Бога, пей и свири и тогава ще обикнеш всички същества. Тогава ще знаеш защо живееш и защо си дошъл на тази земя. Учителят стана, погледна нагоре към светлеещия лазур, усмихна се, сякаш чу великия оркестър на всемира и като кимна с глава за поздрав, бавно тръгна към салона. На групичка след него тръгнаха и учениците заедно с брат Боев. Всички те имаха светнали лица.
Разговорът за музиката ги бе изпълнил с радост, с хармония и с ония безценни дарове, които човек може да получи, когато е в непосредствена
близост
със своя Учител.
Един от учениците - от тези, които останаха на поляната, се поспря. Спряха и останалите. Тогава той се обърна към брат Боев и запита: - Брат Боев, има ли някъде записани сентенции за музиката, които Учителят е изказал в своите беседи или в отделни разговори? - Има - отвърна веднага брат Боян Боев.
към текста >>
48.
Разговори с Учителя. Разговор девети
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
И ако земните жители пожелаят да изследват това тяло, трябва да го изчакат да дойде в едно изгодно за нас положение, например в едно „противосъстояние“, когато това е най-удобно поради най-голямата му
близост
до земята.
Нетърпението е липса на мъдрост. Това е така, защото мъдрият знае, че вън от неговия свят съществува в една или друга форма един друг свят, в който събитията стават преди да са станали при нас. Мъдрият знае, че всяко нещо идва на своето време и каквато и да е промяна на този порядък е вън от възможностите на човека. Редът и последователността на събитията в живота на човека и обществото можем да оприличим на реда и последователността на природните закони. Има определено време, за което дадено небесно тяло извършва една пълна обиколка по своята орбита.
И ако земните жители пожелаят да изследват това тяло, трябва да го изчакат да дойде в едно изгодно за нас положение, например в едно „противосъстояние“, когато това е най-удобно поради най-голямата му
близост
до земята.
И за човека отделно, и за обществото са отредени цикли в развитието, които отделната личност или обществото трябва да изминат, за да стигнат до онова състояние, когато вече можем да ги считаме за културни. А имат ли вече духовна култура, те вече са отговорни за всичко, което вършат, тъй като заедно със знанието расте и отговорността. На човека е дадена по начало свобода, дори и ангелите не се намесват, когато ние по свобода вършим всичко в своя живот. Делата ни може да са добри или лоши, но свободата, с която сме напуснали дома на нашия Небесен Баща, си остава. Но извършени вече, нашите дела са подготвили пътеката за бъдните времена.
към текста >>
49.
Разговори с Учителя. Разговор дванадесети
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Ако вие сте в
близост
с един от тези Божи служители, в съзнанието ви не ще проникне отрицателна мисъл, чувствата ви ще бъдат от много виеш порядък и от душата ви ще изчезне всякакъв страх.
Под утешител ние разбираме светящия човек. Когато ни посети такъв човек, всичко става ясно и разбрано. Противоречията изчезват и ние заживяваме в хармонията на Всемира. Чуете ли някой да казва, че е тъмно в съзнанието му, ще знаете, че светящият човек го е напуснал. Страшна е тъмнината, когато отсъствува човекът, който носи светлина.
Ако вие сте в
близост
с един от тези Божи служители, в съзнанието ви не ще проникне отрицателна мисъл, чувствата ви ще бъдат от много виеш порядък и от душата ви ще изчезне всякакъв страх.
И друго нещо трябва да научите. Често в Писанието се споменава думата благодат. Под това понятие трябва да имате правилно разбиране. Благодатта не е за ленивците, които чакат всичко да падне наготово в ръцете им. Небето и да е определило нещо, което трябва да получите, вие трябва да направите усилие, за да го извоювате по заслуга.
към текста >>
50.
II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ
 
- Константин Златев
Дънов подчертава, че във високите планини и най-вече в
близост
до техните върхове може да бъде осъществена пълноценна връзка с невидими разумни сили, готови да подпомагат хората във всички техни благородни начинания.
Но и преди началната дата, и след крайната можете да откриете верни последователи на П. Дънов в техния палатков лагер в района на Седемте Рилски езера. Според Учителя на ББ 1 януари е Нова година в материалния свят, 22 март - денят на пролетното равноденствие, е началото на годината в духовния свят, а 19 август (датата на неподвижния християнски празник "Преображение Господне" по стар църковен стил) бележи Новата година за Божествения свят. Това обяснява началната дата на съборите. Освен това на много места в своите беседи П.
Дънов подчертава, че във високите планини и най-вече в
близост
до техните върхове може да бъде осъществена пълноценна връзка с невидими разумни сили, готови да подпомагат хората във всички техни благородни начинания.
Тази е и основната причина за непомръкващата обич на белите братя и сестри към планините. Първенството тук безспорно принадлежи на Рила, която според П. Дънов е един от най- древните духовни центрове на Земята, благоприятно средище за връзка между световете и измеренията в Битието. На съборите до 1944 г. всеки член на ББ може да види непосредствено П.
към текста >>
Това село е единственото в
близост
до София, където има последователи на движението.
Ала нито за момент не забравя и дълга си към учениците. Когато четем Словото му от онези години, откриваме в него импулс към обобщение, необходимостта да се извърши равносметка на стореното. Последната година от живота на П. Дънов (1944 - заключителната фаза на Втората световна война) и от активния живот на Братството преминава в с. Мърчаево, Софийско, в дома на брат Темелко (починал 1991 г.) - заради бомбардировките.
Това село е единственото в
близост
до София, където има последователи на движението.
През лятото на 1944 г. е организиран последният събор на Рила преди периода на комунистическия тоталитаризъм. През октомври същата година П. Дънов се завръща на "Изгрева". На 27.12.1944 г.
към текста >>
51.
III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД
 
- Константин Златев
И така, очертахме несъмнената
близост
между учението на ББ, представено на българска земя от Учителя П.
(у първите християни: етерен, астрален, умствен и три духовни свята); че силите на всяко по-висше поле като по-тънки (сиреч по-фини) и по-духовни проникват по-нисшето поле и всички тези взаимно проникващи се полета (светове) съставляват едно единно Битие, единен Живот на всемирния Дух. В по-висшите светове се проявяват по-висши строителни, структуриращи сили. Те биват обитавани и от същества от по-високи степени на еволюция в сравнение с тази на човечеството разумни същества, организирани в стройна йерархия. Наред с посочените тук паралели следва да бъде отбелязана и една вътрешна връзка между концепцията на Учителя П. Дънов (която навсякъде наричаме "Учението на ББ") и идеите на розенкройцерите (средновековна духовно-мистична школа, според някои възникнала върху основата на идейното богатство на богомилството; в наши дни съществуват няколко различни клона на това движение; в Европа то е представено от два главни центъра в Германия и в Xоландия) за Божественото присъствие в природата.
И така, очертахме несъмнената
близост
между учението на ББ, представено на българска земя от Учителя П.
Дънов, и източните религиозно-философски концепции. Налице са паралели (освен посочените дотук) и с: индуизма (с разгледаната теза за пантеизма); Веданта и брахманизма (схващането, че отделните индивидуалности са манифестация на един вечен Дух, към Когото се стремят като крайна цел на своето съществуване); будизма (идеята, че човешките отношения трябва да бъдат приведени в хармония с универсалните закони и че основен принцип на поведението е любовта към ближния); доктрините за безсмъртието на душата и вече отбелязаните закони на кармата и прераждането, чиято родина е също Индия. Разглежданите теоретични съответствия би трябвало да бъдат допълнени и с паралелите между учението на П. Дънов и: питагорейството в древна Гърция (VI в. пр. Xр.
към текста >>
52.
Божественият Принцип на ИСТИНАТА
 
- Константин Златев
И така - критерият за реалност е степента на
близост
до Истината.
А Истината е неразделна част от глъбинната Му Същност. Затова в езотерично- то познание характеристиките на Истината са: неизменност, вечност, всеобхватност. Духът на Истината е Този, Който говори чрез устата на великите Учители на човечеството. Едва ли ще сгрешим, ако поставим знак на тъждественост между Него и Христовия Космически Дух или пък Светия Дух на традиционното християнство. Същността е една, а проявленията й в Битието са безброй!
И така - критерият за реалност е степента на
близост
до Истината.
Овладяването на този критерий и яснотата на преценката, извършена с негова помощ, е в пряка зависимост от стъпалото в духовната еволюция на личността. Принадлежността на едно същество към определено еволюционно стъпало следователно бива обусловена от степента, в която то е познало Истината - сиреч доколко е проникнало в нея и се е сляло със същността й. Истината сама по себе си създава облика на един от най-извисе- ните светове във Всемира. За него Учителят П. Дънов свидетелства: "Казват, че Истината е отвлечена.
към текста >>
Степента на
близост
до нея е съответно критерий за равнището на духовната зрелост на отделните обективни реалности - пилигримите по Пътя, чийто край се губи в линията на духовния хоризонт.
И по проявите на Истината, на Абсолютната Реалност ние добиваме познание за нея. По същия закон не мислете, че някой ден ще определите какво нещо е Любовта! И тя ще остане позната само като една проява - ще я познаваме по проявите й." Така както Бог е постоянна, най-велика Цел в духовното усъвършенстване на всяка монада, на всяко живо същество, на всичко съществуващо, така и съдържащата се в Божията природа Истина също е цел на мировата еволюция. Всички космически обекти са насочени в своето проявление към Истината.
Степента на
близост
до нея е съответно критерий за равнището на духовната зрелост на отделните обективни реалности - пилигримите по Пътя, чийто край се губи в линията на духовния хоризонт.
За всички тях, обаче, като неугасващ фар - указател за вярната посока - свети с меко сияние огненото сърце на Истината. "Във Вселената всичко се движи. Земята се движи около Слънцето. Слънцето се движи около друго слънце - движение в движение става. Но общата посока на всички тия движения се дава от Истината.
към текста >>
53.
VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа
 
- Константин Златев
Като влезеш в Школата, другояче ще мислиш; трябва да си чужд за гнева, съмнението, скръбта и пр." И нещо конкретно за смирението и реалната
близост
между разумните същества: " Човек не трябва да се мисли за много учен, за да има към какво да се стреми.
И най-накрая - заглушаване на алчността и гордостта, което е истинското смирение. По този повод Учителят на ББ в България подчертава: "Щом влезеш в Божествената школа, плач не се позволява. Там не се позволява скръб. Не се позволява да се гневиш. Вън ще се гневиш.
Като влезеш в Школата, другояче ще мислиш; трябва да си чужд за гнева, съмнението, скръбта и пр." И нещо конкретно за смирението и реалната
близост
между разумните същества: " Човек не трябва да се мисли за много учен, за да има към какво да се стреми.
... Физическата близост не е всякога близост. Близостта е във вътрешното разбиране" (курсивът мой - К. З.). На друго място в своето Слово той предлага още по-задълбочена интерпретация на качеството, издигнато на пиедестал не само в езо- теричното познание, но и в повечето от световните религии, особено в християнството - смирението: "Кой изправя погрешките си? Смиреният. Едно от качествата на жената хананейка беше смирението (ср. Йоан 4 гл.
към текста >>
... Физическата
близост
не е всякога
близост
.
По този повод Учителят на ББ в България подчертава: "Щом влезеш в Божествената школа, плач не се позволява. Там не се позволява скръб. Не се позволява да се гневиш. Вън ще се гневиш. Като влезеш в Школата, другояче ще мислиш; трябва да си чужд за гнева, съмнението, скръбта и пр." И нещо конкретно за смирението и реалната близост между разумните същества: " Човек не трябва да се мисли за много учен, за да има към какво да се стреми.
... Физическата
близост
не е всякога
близост
.
Близостта е във вътрешното разбиране" (курсивът мой - К. З.). На друго място в своето Слово той предлага още по-задълбочена интерпретация на качеството, издигнато на пиедестал не само в езо- теричното познание, но и в повечето от световните религии, особено в християнството - смирението: "Кой изправя погрешките си? Смиреният. Едно от качествата на жената хананейка беше смирението (ср. Йоан 4 гл. - бел.
към текста >>
Близостта
е във вътрешното разбиране" (курсивът мой - К. З.).
Там не се позволява скръб. Не се позволява да се гневиш. Вън ще се гневиш. Като влезеш в Школата, другояче ще мислиш; трябва да си чужд за гнева, съмнението, скръбта и пр." И нещо конкретно за смирението и реалната близост между разумните същества: " Човек не трябва да се мисли за много учен, за да има към какво да се стреми. ... Физическата близост не е всякога близост.
Близостта
е във вътрешното разбиране" (курсивът мой - К. З.).
На друго място в своето Слово той предлага още по-задълбочена интерпретация на качеството, издигнато на пиедестал не само в езо- теричното познание, но и в повечето от световните религии, особено в християнството - смирението: "Кой изправя погрешките си? Смиреният. Едно от качествата на жената хананейка беше смирението (ср. Йоан 4 гл. - бел. К. З.).
към текста >>
54.
XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО
 
- Константин Златев
В
близост
до своя Учител всеки член на създадената от него духовна общност става по-добър.
Само градивната мощ на Небето изцелява недъзите и язвите на земния живот. Само чрез Божествената Любов биват трансформирани силите на злото в служители на Доброто. Магията на това превръ- щение като висше изкуство на Духа се владее от Учителя П. Дънов до съвършенство. Във всички негови беседи, лекции и разговори тази грандиозна по съдържание и мащаби опитност е предадена в пълнота.
В
близост
до своя Учител всеки член на създадената от него духовна общност става по-добър.
Пред него всички изпитват свещен трепет, искрено преклонение. За тях Учителят е въплъщение, жив образ на прогласените от него Божествени принципи на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Той е Служител на Бога и всеки, който се доближи до него, също изпитва желание за служи на Великото в света. Учителят на ББ обгръща всеки и всичко с Любов и Светлина. В неговото присъствие всички се чувстват прекрасно - и растенията, и животните, и хората.
към текста >>
55.
XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА
 
- Константин Златев
- Местата за изпълнение (игра) на Паневритмия - аналогично всяка братска група е избрала подобно място на територията на съответното населено място или в непосредствена
близост
до него.
Центровете на общение на ББ за вътрешен организационен живот и за външни изяви и контакти с обществеността са: - Братският дом (София, ул. "Генерал Щерю Атанасов" №6), където се провеждат по график лекции, сказки, беседи, курсове по езотерични науки, концерти, четене Словото на Учителя П. Дънов и др. Всички братски групи по места - най-вече в по-големите градове на страната - имат своите центрове (седалища), където е концентрирана дейността им и където предимно общуват с външни за Братството лица.
- Местата за изпълнение (игра) на Паневритмия - аналогично всяка братска група е избрала подобно място на територията на съответното населено място или в непосредствена
близост
до него.
- Духовни концерти - с участието на музиканти от ББ, както и на симпатизанти, в много от случаите професионални музиканти; входът за тези прояви като правило е свободен. Изпълняват се музикалните творби на Учителя П. Дънов (солово, групово, оркестрово, хорово и пр.) - в подходящ аранжимент, както и произведения на членове на Братството и класически творби. - Симпозиуми, конференции, семинари - тематични и свободни (най-вече за изучаване духовно-културното наследство на Учителя П. Дънов); на местно равнище, национални или международни.
към текста >>
56.
Предговор
 
- Павел Желязков
Впоследствие, когато интересите ми приеха по-конкретна форма, срещнах приятели, с които имах по-голяма душевна
близост
.
В някои от другарите ми се формираха интереси, които аз не споделях, поради което трудно намирахме общ език. Впечатлен от отношенията, които спонтанно възникваха около мен, споделих с един съученик усещането си, че не съм онзи, който в действителност трябва да бъда. Очевидно, като млади хора, ние търпяхме влияния отвсякъде, а и взаимно си влияехме. Странното усещане, че не съм самият аз, е останало от младежките ми години. Убеден съм, че това преживяване не е само моя превилегия и че много хора изпитват същото чувство.
Впоследствие, когато интересите ми приеха по-конкретна форма, срещнах приятели, с които имах по-голяма душевна
близост
.
Това бяха нови отношения, които се установяват в процеса на формирането на духовни интереси. По-късно, в словото на Учителя от 1934 г., намерих отговора на парещия въпрос: „Кой съм аз? ": „ Човекът е най-възвишеното същество на земята. Стреми се да бъдеш на висотата на това име!
към текста >>
57.
ЖИВИ И МЪРТВИ ФОРМИ НА ВЛИЯНИЕ
 
- Павел Желязков
Светът на формите налага своята
близост
и своите закони, като ни обвързва с редица формалности и условности.
Вкусът към красивото, фините и деликатни чувства и извисената, изчистена от негативизъм и груби форми на изразяване мисъл, са ефикасни филтри срещу всякакви нездрави влияния и внушения. Човек трябва да култивира и поддържа в себе си тези качества, защото те са щит и бариера за грубостта. Ако духът се оттегли от едно тяло, животът също го напуска и оставя след себе си една красива форма, върху която стоят следите от дейността му. Понякога формата външно е много красива, но освен внушението за един отминал живот, за една стара човешка култура, погребана под развалините й, нищо повече не може да ни даде. Природата е извлякла всичко добро и полезно от нея, освободила е силите й, за да ги вложи в новите си шедьоври.
Светът на формите налага своята
близост
и своите закони, като ни обвързва с редица формалности и условности.
За да работи и твори в този свят, духът създава нови форми, които с времето се рушат и изчезват. Когато свърши работата си, той се оттегля от тях и насочва творческата си енергия към други творения. Когато е отишъл далече напред, ние можем да видим празните черупки, които са останали като свидетелства за дейността му. Учителя казва: „Има един свят, дето хората се разхождат като сенки, никой не говори. Това е свят само на отражения." Не трябва да задържаме дълго време съзнанието си във формите на нереалния свят, от които духът се е оттеглил.
към текста >>
58.
СИЛНИ И СЛАБИ СТРАНИ НА МАНИПУЛАЦИЯТА
 
- Павел Желязков
Известността на именитата личност започва да преминава върху извършителя на този класически жест като свидетелство за взаимност и
близост
.
„Лицемерието е почит, която порокът оказва на добродетелта" е казал философът. Надяването на маската става чрез демонстриране на уважение, чрез персонализиране на носителя на добродетели и благородство, когато с всички средства лъжецът се стреми да наподобява добрия човек. Спомнете си онази сцена, в която известният комик Стен Лаурел поставя небрежно ръка върху една лъскава лимузина, за да внуши на младите дами, че може да им предложи една приятна разходка, като ги покани в „собствената" си кола. В този момент действителният собственик подкарва колата, а Стен, загубил опората и обаянието на преуспяващия мъж, става смешен в лицето на възмутените дами. Забележете какъв е ефектът, когато някой се опира върху рамото на известна личност.
Известността на именитата личност започва да преминава върху извършителя на този класически жест като свидетелство за взаимност и
близост
.
След това, всички шепнат: „Той е много вътре в нещата, той е изключителен." Ако се случи пък да падне в праха, всички единодушно му обръщат гръб. Казахме вече, че целта, която се преследва с манипулацията, е да се деформира истината, да бъде тя компрометирана и, когато съмнението на публиката в нея е достатъчно силно, незабелязано да се подмени с лъжата. За да се прикрие истинският лик на лъжата, се търси привлекателна форма, в която да се поднесе и предложи за консумация, без да предизвика и сянка от съмнение. Както манипулаторът се прикрива зад благопристойна маска, така и измамата се поднася във възможно най-приятната за сетивата и чувствата форма. Ценностната система, системата от морално-етични норми и принципи на обществото могат по този начин да бъдат деформирани и подменени.
към текста >>
59.
РАЗУМНА РАБОТА И ПОЧИВКА
 
- Павел Желязков
Дори само интуитивно ако схванем
близостта
на този свят, у нас може да се яви желанието по-скоро да се озовем в него и завинаги да останем там.
Те ни правят чувствителни по отношение на някои от нашите слабости. В стремежа си да ги преодолеем, ние трябва да ги осъзнаем. Това ще ни помогне да избегнем евентуалните опасности, които могат да произлезат от тях. Ако макар и само за миг можехме да надникнем в Божествения свят казва Учителя ще се изумим от неговата красота. Знанията, които получаваме чрез словото и светлината, с която то ни озарява, пораждат копнежи по един по-добър свят на щастие и благоденствие.
Дори само интуитивно ако схванем
близостта
на този свят, у нас може да се яви желанието по-скоро да се озовем в него и завинаги да останем там.
Ако Бог не бе вложил в нас всичките възможности за развитие и успех, тогава това желание може би щеше да е оправдано. Но чрез делата си Той се проявява в нас, а всичките му чудни творения свидетелстват за неговото близко присъствие. Ако го търсим в далечни въображаеми светове, у нас ще се яви желанието да избягаме от обикновения живот и от всички проблеми, свързани с него. На това изкушение са изложени много от религиозните хора. Във връзка с това и поради предразположението им да се отдадат изключително на духовни занимания, обикновено те работят по-малко от онези, които отхвърлят реалностите на Божествения свят.
към текста >>
60.
Силата на доброто
 
- Павел Желязков
Лошият човек несъзнателно изпитва необходимост от
близостта
и влиянието на добрия.
Друг поглед и друго чувство има към агнето грубият материалист. Той го вижда на трапезата си, гарнирано и добре изпечено и вече предвкусва сладостта на крехкото месце. Единият е откликнал с ума и сърцето си, другият със сетивата и стомаха си. По същия начин и порокът се насочва към добродетелта с възбудените си сетивата и дивия повик на глада в стомаха си. Ако не удовлетвори глада на недоволството си с нещо добро, той ще затъне още повече в бездната на безверието си.
Лошият човек несъзнателно изпитва необходимост от
близостта
и влиянието на добрия.
Омразата е следствие на неговия неосъзнат духовен глад, на факта, че му липсва духовна култура. Той иска добрият човек да му обърне внимание и, за да постигне това, непрестанно го предизвиква. Ако добрият човек запазва своя вътрешен мир, той влияе благоприятно на лошия. В противен случай, ако се наскърби и отговори емоционално, той възприема недостатъците на онзи, който е наранил неговите чувства. После години наред той ги носи и им слугува, преди да се освободи от тях.
към текста >>
61.
СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК
 
- Павел Желязков
Той се въздържаше от обширни обяснения по този въпрос, но от думите му разбирахме, че му липсвали
близостта
на Учителя, приятелите от „Изгрева", екскурзиите на Рила и още много други неща, които институтът не можел да му даде.
В Гърция той има възможно най-добрите условия за учение и всестранно развитие: време за свободни занимания и спорт, богата библиотека, за да чете произведенията на философите и учените на всички времена, възможности за усамотение и медитация. Междувременно Крум успява да конструира и изработи лодка. С това скромно средство за навигация той посещава близките живописни местности. Животът в института е приятен, а той е ангажиран в най-различни дейности. Въпреки това има нещо, което не задоволява младия човек.
Той се въздържаше от обширни обяснения по този въпрос, но от думите му разбирахме, че му липсвали
близостта
на Учителя, приятелите от „Изгрева", екскурзиите на Рила и още много други неща, които институтът не можел да му даде.
Всички около него са месоядци, а той е вегетарианец. И въпреки усърдието му да убеждава състудентите си, че не е етично да се убиват и ядат животни, дори и най-будните между приятелите му проявяват слаб интерес към вегетарианството и етиката на храненето. Това противоречие между добрите условия за учение и резултатите от него, които той не е виждал да се осмислят в своето ежедневие, го довеждат до решението да прекрати следването си. Когато преподавателите му го запитват кои са мотивите му за това решение, той отговаря: „Тук няма какво да науча." По късно Крум разбира, че ученикът трябва да учи и да се реализира при всички условия на живота. Първото му желание след завръщането в България е да отиде на Рила, където е Учителя със своите последователи.
към текста >>
Тази
близост
пораждаше приятелство, но не и подобие в темперамента и характера.
Ако сянка от нездраво чуждо влияние се появеше по него, той търсеше причината, за да я отстрани навреме. Кожата на тялото му бе фина и витална. Духовното му име идваше от Овен огнения астрологичен знак. Беше роден на трети април, а брат Кирчо Лъвчето на четвърти април. Честваха им рождения ден почти в едно и също време.
Тази
близост
пораждаше приятелство, но не и подобие в темперамента и характера.
Брат Кирчо Лъвчето беше сърдечен и импулсивен ентусиаст. По повод на рождените им дни и приятелството между двамата, веднаж Учителя шеговито казал: „Четири да слуша три! " Мирът и спокойствието на Вено възбуждаха нервите и дразнеха някои хора. Други пък напротив успокояваха.
към текста >>
„Вълнуващо е да я наблюдаваш от такава
близост
." сподели Вено с нас.
Те напредват със ските си върху леко нагънатия склон, под висок хребет на планината. Снегът е хрупкав и улегнал. Вено е напред, а приятелите му следват ледените следи, оставени от ските му. Изведнъж той спира, както се спира човек на оживен кръстопът. В следния миг, само на пет стъпки пред него, снегът се отцепва и снежна лавина потича надолу с глух грохот на триещи се късове заледен сняг.
„Вълнуващо е да я наблюдаваш от такава
близост
." сподели Вено с нас.
„Видях я малко преди да тръгне и това ни спаси. Ние продължихме пътя си, силно впечатлени от това природно явление." В 1969 година изобилен сняг през месец август събаря палатките в лагера на Братството при Седемте езера. Лагеруващите, между които има възрастни хора и деца, са в бедствено положение. Трябва спешно да се организира извозване на пострадалите с автобуси от хижа „Вада".
към текста >>
62.
Живата връзка с Учителя
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
И ние, които сме участвали в класовете и сме били в постоянна
близост
с Учителя, може да кажем, че и след заминаването на Учителя тази връзка си остана с еднаква сила.
„Та казвам: трябва една вътрешна връзка! Трябва да имате едно разбиране. Връзката трябва да пазите.“[44] Учителят с група ученици, между които е и Крум Въжаров Връзката между Учителя и ученика е не само докато ученикът присъства на лекцията на Учителя, а тя продължава през цялото денонощие, през цялото време.
И ние, които сме участвали в класовете и сме били в постоянна
близост
с Учителя, може да кажем, че и след заминаването на Учителя тази връзка си остана с еднаква сила.
Ние по всяко време и на всяко място, когато сме в действително голяма нужда, можем да Го призовем и помощта идва незабавно. Това е нашата жива опитност. Така че влизането в окултната школа не се състои само в редовно посещение на лекциите, а в тая дълбока връзка, която се създава между ученик и Учител. За външните хора тя е невидима, но за ученика е жива, непрекъсната, където и да се намира той. В разумния свят, в който се осъществява тази връзка, няма време и пространство.
към текста >>
63.
Марс
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Те са в непосредствена
близост
до мозъчните центрове, които управляват половия нагон.
Женски Марсов тип фиг. 12. Мъжки марсов тип Отличават се с рицарска храброст - добри войници са, верни на дадената дума, верни на отечеството си, честни в делата си, верни на дълга към семейството. От тях стават добри съдружници. Сантименталните мотиви не играят при тях главна роля, не обичат съзерцанието, заниманието с отвлечени въпроси, като задгробния мир, неосезаемите светове, разбиранията за висшите порядки и ръководство, а също и молитвите. Мозъчните центрове, които създава и оформя Марс, както вече отбелязахме, се намират в долната, задна и странична част на мозъка около ушите.
Те са в непосредствена
близост
до мозъчните центрове, които управляват половия нагон.
Затова голямата енергия на марсовото влияние тласка и към полов контакт. Поради малкия размер, който Марс има, всички прояви на влиянието му са краткотрайни. МАРС В ДОМОВЕТЕ Марс в първи дом, особено (както вече отбелязахме и за другите членове на Слънчевото семейство) ако е близо до хоризонта - Асцендента, дава характерните белези както на тялото, така и на главата и на лицето, за които отбелязахме, а също и на психологичните изяви. Тук, разбира се, трябва да се има предвид до каква стенен Слънцето е облагородило мозъчните центрове, създадени от Марс, за което помага френологията, а също и аспектите, които той има с Луната и Планетите. Марс във втори дом подсилва вътрешните психологически качества, които той носи.
към текста >>
64.
Време, зодиакалните съзвездия и тялото на човека
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
По-голямата
близост
на Плутон до ръба създава при девойката възможност за по-силна изява на демонични влияния, вземане на неправилни решения, необмислени и разрушителни подтици за разединяване, безразсъдни постъпки, отколкото това ще бъде при младежа.
В случая младежът ще има по-голямо предимство с по-бурна реакция на всяка възбуда, по-активен във вземане на решения, с по-голяма смелост и липса на желание да се съобразява с прищявките и разбиранията на околните, с други думи , ще бъде по-самостоятелен. При девойката тези качества ще бъдат по-слабо изразени. Нептун при младежа е само на два градуса от ръба на сектора - дома, докато при девойката е на осем градуса. Нептун ще даде на младежа по-големите предимства да бъде по-привлекателен, по-симпатичен, по-внимателен и със съчувствие към околните, с по-голяма интуиция; всичко това ще предразполага околните за по-топло отношение към него и с по-голямо желание ще му бъдат полезни при нужда от негова страна, отколкото това ще бъде при девойката. Плутон при младежа е на 22 градуса от домовата граница, докато при девойката е на 15.
По-голямата
близост
на Плутон до ръба създава при девойката възможност за по-силна изява на демонични влияния, вземане на неправилни решения, необмислени и разрушителни подтици за разединяване, безразсъдни постъпки, отколкото това ще бъде при младежа.
Изобщо, когато се правят Хороскопи на близнаци, такава една схема е крайно необходима, за да се разберат и изяснят техните различия, независимо от общите черти, качества и способности, които аспектите и транзитите (преминаванията) ще дадат.
към текста >>
65.
Един общочовешки език
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Вземайки това пред вид, много ясно става, че като се унищожат тия причини, които са докарали сегашното разделение на езиците, в еволюцията на последните по необходимо :те ще настъпи един естествен обрат, който стъпка по стъпка ще ги води към все по-голяма и по голяма
близост
и уеднаквяване, докато най-после се достигне пълното им сливане в един нов общочовешки език.
Днес всеки гимназист знае, че всички езици имат един (и същ произход. Всички те са разклонения на едно и също, общо в началото си, дърво. Това е основното положение, което лежи в основата на сравнителното езикознание днес. На какво се дължи тази грамадна разлика, която днес съществува между различните клонове на това дърво — между различните национални езици? — Естествено, причината за това е разделянето на народите едни от други, държавните и естествени граници и неизбежно последвалата от това разделяне и ограничение самостоятелна, отделна еволюция, която, стъпка по стъпка, с течение на времето е довела днешните езици до сегашното им положение на отдалеченост и неразбираемост едни за други.
Вземайки това пред вид, много ясно става, че като се унищожат тия причини, които са докарали сегашното разделение на езиците, в еволюцията на последните по необходимо :те ще настъпи един естествен обрат, който стъпка по стъпка ще ги води към все по-голяма и по голяма
близост
и уеднаквяване, докато най-после се достигне пълното им сливане в един нов общочовешки език.
Повтаряме, това не е въпрос на столетия, а на хилядилетия, И то ще бъде реализирано само от Новото Човечество, в което границите ще бъдат премахнати, а народите ще се слеят в братска прегръдка. . . До тогава, докато имаме сегашните, настръхнали една против друга нации, докато имаме сегашните митнически и национални граници, и дума не може да става за поява и развитие на бъдещия общочовешки език. Защото: той няма да се създаде изкуствено от хората, а ще изникне естествено, спонтанно от неизбежното при новите условия сливане на езиците. Въпреки това, обаче, ние мислим, че езика Есперанто, в който влизат елементи от езиците на голяма част от съвременните народи, е един далечен, твърде рано предвестник на бъдещия общочовешки език.
към текста >>
66.
Челото на човека
 
- Георги Радев (1900–1940)
Оттам и нелепиците за
близостта
между гениалност и лудост, за „регресивни" и „инфантилни" душевни прояви у мистици и въобще у хора на духовния опит.
Но бързам да подчертая, че само едно външно изследване малко би допринесло за уясняване на този проблем. Тук е необходимо вживяване, прозрение, проникване в съзнанието на оня, който е творил, за да се схване полето, на което той е работил, както и механизма на неговата работа. А оттук е ясно, че оня, който никога не се е издигал до висшите сфери на умствената дейност, не може да разбере нейния характер и нейните закони и затова не е в състояние да схване съществените й особености. На това умствено ограничение се дължат ония недоразумения, които често се срещате в съчиненията на западни писатели, досежно природата на гения, както и досежно опита на мистиците. Тези писатели обикновено са склонни да виждат в недостъпните за тях преживявания на тия висши натури известни патологични прояви и то само въз основа на външни, чисто привидни прилики.
Оттам и нелепиците за
близостта
между гениалност и лудост, за „регресивни" и „инфантилни" душевни прояви у мистици и въобще у хора на духовния опит.
Очевидно, в съзнанието на тия тесногръди учени перспективата се губи, разликите се претъпяват, и всичко се прелива в онази зрителна плоскост, в която те съзнават и виждат нещата. Впрочем, позната истина е, че хората са склонни да свеждат нещата към онова умствено ниво, на което те се намират. Те далеч още не мислят с цялото си чело. От изложената по-горе накъсо топография на челото се вижда, че то не е само една част от черепа, покрита с гола кожа. То е цял един свят.
към текста >>
67.
Глава втора: Веригата
 
- Атанас Славов
Следва поразителния му живот на пътуващ проповедник, отначало с арменеца Милкон Партомиян, след което се установява в Бургас в
близост
с Тодор Стоименов.
Записва се доброволец в Сръбско-българската война, но го поваля дезинтерия и едва оживява. На 27 години встъпва в напълно неудачен брак, и на 23 юли 1900 година, в 5 часа сутринта, Петър Дънов го кръщава с водно кръщение в река Девня, с което го освобождава от всички минали връзки, за да го приеме за свой верен помощник до края на живота си. С това Петър се сдобива с първия си ученик и оттам нататък близките му последователи постепенно го титуловат като Учителят. След една-две години отново има видение. Този път му се явява Светия дух и му казва, че Бог го определя да обикаля България като проповедник от една, до три години.
Следва поразителния му живот на пътуващ проповедник, отначало с арменеца Милкон Партомиян, след което се установява в Бургас в
близост
с Тодор Стоименов.
Телескопичен блик Между другото! Тази книга не е единствено част от биографията на Петър Дънов. Тази книга е и за Веригата, и за Изгрева. Така че, ето още някои подробности за един от големите трима в тази връзка: Пеньо Киров. От близо! Ще има още и за Миркович. Нататък покрай Изгрева ще има за Лулчев.
към текста >>
68.
Глава седма: Изгрева 1936-1943
 
- Атанас Славов
Има огромен успех с тези лекции, и издаването на първите му научни книги се посреща добре, но това което истински радва сърцето му е непосредствената
близост
с последователите си при изнасянето на беседите си, и това стимулира учителят в него да надделее над ученият.
При срещите на поляната, той все пак помагаше и на другите да изразяват своите чувства и мисли в търсенето на мястото си на Изгрева. Времето, когато говореше той, беше по време на беседите му в салона. Вече казах, че преди да дойде на Изгрева, Учителят делеше обща къща с бъдещия комунистически водач Георги Димитров донякъде и двамата бивши издънки на протестантските мисии в България. Подходящо е на това място да припомня, че Дънов започва като учен, който обикаля България, за да прави антропологически изследвания на черепите на българите. За да може да се издържа по време на тези обиколки, той изнася лекции базирани върху ученето си в САЩ.
Има огромен успех с тези лекции, и издаването на първите му научни книги се посреща добре, но това което истински радва сърцето му е непосредствената
близост
с последователите си при изнасянето на беседите си, и това стимулира учителят в него да надделее над ученият.
Така или иначе неговото влечение към систематичен анализ никога не го напуска напълно. През последните десетилетия на живота си той редовно следи от малката обсерватория над Салона слънчевите петна и изригвания, които нанася в ежедневните астрономически дневници, изписвани от Британското астрономическо дружество, и пр. Учителят изнасяше беседите си няколко пъти на седмица: в понеделник за вътрешният кръг на братята и сестрите, в сряда преди изгрев слънце провеждаше Младежкия клас, и в десет часа сутринта в Неделя идваше беседата за общата публика. Въпреки че салонът имаше сцена за концертни изпълнения, дървеният стол на Учителя беше разположен в средата на залата с лице към източната остъклена стена. Братята и сестрите седяха в полукръг около него, и между учителят и учениците нямаше никакво изкуствено разстояние.
към текста >>
И ето че тази
близост
между бараката й, и Салона се зареди с известно напрежение.
Братята масово бяха „Други“. Сестра Балтова пък беше населила бахчата зад лешниците пред кухнята, като оня скитник, който не говореше с братята и ядеше в кухнята без да плаща. В малка, спретната даже кокетна барачка, направо зад дирека с телефона. Беше винаги елегантна, бяла, не дебела кажи го „оправена“. Царствена и грижливо благосклонна към всеки, стига да може да запази нивото си на пълно превъзходство.
И ето че тази
близост
между бараката й, и Салона се зареди с известно напрежение.
Учителят извиква брат Иван да го предпази от - как да го кажа! - непредизвикана от нищо агресия. И Иван всяка вечер тихомълком заставаше на поста си, и ето че по едно пълнолуние ли, безлуние ли, сестра Балтова пресича през входа на кухнята към входа на антрето към стълбата към стаята на Учителя, и Иван изскача пред нея. - Къде? - Учителят ме извика да отида при него. - Цяла нощ съм тука, и не съм видял някой да те вика! - Ами, извика ме по другия път! („Божественият път“, един вид!) - Тогава и ти иди при него по другия път.
към текста >>
69.
От издателя
 
- Атанас Славов
Няма по-голяма
близост
между личния пример на Учителя и примера на честни и искрени православни свещеници и служители, безкористно служещи на Бога.
Православието, като институция не може да определя, кое наследство е от Бога и кое не. Православната институция нека знае, че не е миропомазана и вечна, и че трябва да служи на своя Господ. Не бива да се спира разпространението на светлината поради някога направена грешка от страна на даден административен служител на тази институция. Вместо да упорстват, че това не било в синхрон с църквата, Православните свещеници е време да проучат това учение и да видят с какво „този Дънов” е седящ абсолютно във фокуса на онова, с което правословието всъщност заема първо място, че правилно слави Бога? Естествено е, че със своят личен пример и основаване на Учение, идващо от самият Създател и изначално Христово.
Няма по-голяма
близост
между личния пример на Учителя и примера на честни и искрени православни свещеници и служители, безкористно служещи на Бога.
„Каквото направите на един от вашите най-малки братя, го правите на мен”. Ето втори път ида от как сте станали мой народ, за да видя със собственото си око какви сте наглед, как живеете, и духът ми е трогнат от печалната картина. За оплакване сте. Вие, над които пожертвувах всичко придобито: Живот, Слава и Чест, сте злоупотребили с моята доброта и моята Любов. Пред лицето ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас.
към текста >>
70.
Глава втора: Ученикът и учителите му
 
- Атанас Славов
С баща му толкова рядко на семейната сцена през онези ранни години - Петър непрекъснато търси нейната
близост
, просто е залепен за нея.
Атанасий“ в Хадърча „Брате, благослови мужа, именуемаго Атанаса Георгиева иже управлемъ бысть в...” * Нищо особено не знаем за Петър Дънов като дете. За сестра му Мария знаем, че е била доста независима, ярка по характер жена още от малка; през цялото време кака, която гледа на по-малкия си брат като на по-малък брат. Обича го наистина. Но не заради качествата му, а защото й е брат. И може би затова, че малкият сам много я обича.
С баща му толкова рядко на семейната сцена през онези ранни години - Петър непрекъснато търси нейната
близост
, просто е залепен за нея.
След много години тя разказва един епизод от ранното си моминство, когато баща й се показва, за да доведе вкъщи един кандидат, който е избрал за нея и от който тя е в ужас. Петър, вече бая момче, се притиска,към страната й да я успокои и й стиска ръката за кураж, сякаш иска да каже, че няма да я даде, щом не го харесва. И когато след настояването на отец Константин Мария побягва разплакана да се скрие вкъщи, Петър тича с нея все още вкопчан за ръката й и двамата бутат в объркването си изправените върлини до вратата и те се разсипват шумно зад гърба им, и вече вътре той я успокоява: „Не бой се, не бой се, како, няма да стане тази работа, ще се разсипе като върлините зад гърба ти!” Така или иначе, щом не знаем особени подробности за Петър, може да предположим, че е бил здрав, че е бил дете с децата на Хадърча в първите две години на живота си, когато майка му е живяла там, и е тупуркал около двора или вътре в кухнята. А после, когато се преместват за постоянно във Варна, е тупуркал с останалите деца на улицата. Спомените му са от Варна; не помни първите си стъпки в Хадърча.
към текста >>
Значи: „Ааааа, тъй, господине, бомбей стил (в бомбайски стил), тъй, тъй! Лъщи!“ Италианците, разбира се, го поиталианчват, защото поради
близостта
В звученепю на думата им се струва, че идва от „бомба“, т.е.
Като в таблапш „Пендж у Ек“ - пет и едно. И така на коктейла (шарена смесица като„петелска опашка“) от пет питиета, дето го смучат със сламка, англичаните, натрупали богатство от Индия, му викат Пънч. И ако ти друснат някой юмрук - пак му викат Пънч, защото е удар с петте свити пръста. И тая колосана бобена котелка, дето се носи на главата, и тя също иде от Бомбай - само че на английски града, за който става дума, се произнася „бомбей“. Така или иначе търговците В Цариград не ти пишат на английски, като идеш нещо да купуваш, ами приказват италианското търговско линго (на което тази работа се казва „бомбета“) и ако искаш такава бобена котелка от някой моден магазин в Пера да си като англичанин, забогатял до безумие В Индия, и те ти казват - „Ааааа, евет, чорбаджи, бомбе фасон, евет-евет! Джам гиби!“ И ти свалят колосаното бобено гърне, и ти го нахлузват на главата.
Значи: „Ааааа, тъй, господине, бомбей стил (в бомбайски стил), тъй, тъй! Лъщи!“ Италианците, разбира се, го поиталианчват, защото поради
близостта
В звученепю на думата им се струва, че идва от „бомба“, т.е.
валчесто черно нещо. И така нататък. Песен има една много години по-късно. Скачат едни моми с дълги голи крака и стегнати задни бузи и пеят: Четри стъпки направи и назад се обърни. Туй, всеки знай, е новият танц Бомбай! Хей! И тропат като кобилки по шантаните, и като тропат В такт, си клатят модните бобени гърнета и ту ги свалят, ту ги турят на къдравите си главунки, милите! А пък ритъмът на танца, който танцуват, се казва Чарлстоун - това вече не е английски град в Индия, а американско пристанище в Южните щати, дето негрите го измислят този „Чарлстоун“ да го тропат, докато надуват джаз.
към текста >>
71.
Глава четвърта: Семинаристът
 
- Атанас Славов
Той беше така и преди, и именно поради тази липса на готовност да влезе в живота баща му, отец Константин, го беше изпратил да продължи учението си в Свищов, в най-доброто училище, за което знаеше, при учители не само учили зад океана в Новия свят, но и доказали себе си като проповедници в непосредствена
близост
до Ню Йорк! Най-големият град на западното полукълбо.
Глава четвърта СЕМИНАРИСТЪТ Този Океан... Само че така няма да стане! Ще трябва първо да поговорим. Ще трябва първо да насочим камерата си под правилния ъгъл на зрение, да я фокусираме на правилната дълбочина на образа, защото иначе ще трупаме факти, които няма да разберем. Няма да ги схванем в цялата дълбочина, която имат за този позакъснял ученик на свищовското духовно училище с диплома на проповедник в ръката, но без тръпката да проповядва в сърцето. Той не може още да проговори. (Фигуративно казано, разбира се.) Колкото повече уми през тези три години в Свищов, толкова повече странната неувереност на това умно момче нараства.
Той беше така и преди, и именно поради тази липса на готовност да влезе в живота баща му, отец Константин, го беше изпратил да продължи учението си в Свищов, в най-доброто училище, за което знаеше, при учители не само учили зад океана в Новия свят, но и доказали себе си като проповедници в непосредствена
близост
до Ню Йорк! Най-големият град на западното полукълбо.
Най-богатият град. Най-устроеният, най-бързият, най-взискателният град. Ако тези учители бяха успели там, ако бяха отбелязани между първенците в историята на семинарията на Медисън, кой можеше да му даде повече? Да беше несхватлив? Не. Свидетелството му беше много добро.
към текста >>
Отговорите са добре дошли, разбира се, но дългата самота си е дълга самота и има нужда от
близост
, от човешка топлота.
Но теорията не е силата на Петър. По-късно това, че не е негова сила, може и да го накара да иска да навлезе в нея, да проникне там по-дълбоко, за да закръгли образованието си както трябва. Но сега Милей му открехва вратата да разбере защо така го вълнува природата, защо лъчи от нея така силно душата му. И ще го придружава понякога заедно с другите в разходките му из гората на Дрю или по-далече, макар и мълчалив и някак встрани. Петър е бил дълго интелектуално самотен и сега за пръв път получава отговори за въпросите, които е крил в душата си.
Отговорите са добре дошли, разбира се, но дългата самота си е дълга самота и има нужда от
близост
, от човешка топлота.
Чичо Сам затова му е по-скъп. По човешки. И като става дума за човешка близост - другият му любимец е доктор Джордж Крукс. Човек, който навсякъде се вре, всичко прави, участва навсякъде - стълб на методистката църква, но не като „чичо“, а като стара леля, като приветлив барман, като... - всъщност с това голо топ- често теме, с това бръснато лице, декорирано отстрани само с чифт огромни бакенбарди, с големите торбички под очите и юпитерианския приятелски поглед над отпуснатото валчесто тяло - та той е направо герой от романите на Чарлз Дикенс. С тези старомодни високи гети на обущата на това отгоре! Добър, топъл човек.
към текста >>
И като става дума за човешка
близост
- другият му любимец е доктор Джордж Крукс.
И ще го придружава понякога заедно с другите в разходките му из гората на Дрю или по-далече, макар и мълчалив и някак встрани. Петър е бил дълго интелектуално самотен и сега за пръв път получава отговори за въпросите, които е крил в душата си. Отговорите са добре дошли, разбира се, но дългата самота си е дълга самота и има нужда от близост, от човешка топлота. Чичо Сам затова му е по-скъп. По човешки.
И като става дума за човешка
близост
- другият му любимец е доктор Джордж Крукс.
Човек, който навсякъде се вре, всичко прави, участва навсякъде - стълб на методистката църква, но не като „чичо“, а като стара леля, като приветлив барман, като... - всъщност с това голо топ- често теме, с това бръснато лице, декорирано отстрани само с чифт огромни бакенбарди, с големите торбички под очите и юпитерианския приятелски поглед над отпуснатото валчесто тяло - та той е направо герой от романите на Чарлз Дикенс. С тези старомодни високи гети на обущата на това отгоре! Добър, топъл човек. От старата гвардия. Винаги можеш да отидеш при него и ще те приеме. Винаги можеш да се отдалечиш от него и няма да забележи.
към текста >>
72.
Глава пета: Ученият
 
- Атанас Славов
Самота или не - като техен учител, той щеше да издържи и да ги стимулира да вървят напред, а не да почиват на коляното му! Боун винаги оставяше учениците си да направят първата крачка по пътя към личната им или социална
близост
.
Боготворил го беше, както бе боготворил дядо си, и това му бе давало огромен стимул, огромна амбиция да върви напред. С течение на годините обаче, със сближението им във Варна уважението и възторгът бе се заменил с топлото емоционално чувство. Бяха станали равни, бе станало удобно и уютно. Но той бе загубил стимула, който така силно бе извирал от отношението му към баща му. Далече напред в годините, съзнателно или не - той щеше да държи приближените си и учениците си на дистанция.
Самота или не - като техен учител, той щеше да издържи и да ги стимулира да вървят напред, а не да почиват на коляното му! Боун винаги оставяше учениците си да направят първата крачка по пътя към личната им или социална
близост
.
Дори в полуофициалната обстановка на класната стая той бе високо изправен, не премълчаваше и не приемаше леко глупащината. Отношението му излъчваше: „Ето това е! Проумей го колкото можеш сам!“ Или: „Приеми го или забрави цялата работа!“ Петър присъства на разменянето на реплики в коридора между Боун и един студент, което особено го впечатлява. Материята, която изучават, е тежка и студентът иска да е откровен. - Доктор Боун - подхваща разговора той, - чувствам, че не съм кой знае какъв философ... И преди да успее да завърши мисълта си, Боун слага край на дискусията: - Не съм наклонен да споря с вас по този въпрос! И отминава. Остротата на отговора, Дънов я наясно по това, идва от предишната поза на откровеност на същия студент в един общ разговор, в който той изтърсва (за да се прави на интересен), че не мисли, че повече трябва да остава свързан с такава проста деноминация като методизма.
към текста >>
Пътеписът го бе върнал неочаквано близо до миналото му, въпреки че ставаше дума за Русия, и той отново почувства
близостта
на славянските езици, на бита на славяните, на мисленето и психологията зад езика и обичаите на простите селяни в просторите на Източна Европа.
Още с идването си той попадна на обемист пътепис от Изабел Хепгуд за Поволжието по време на миналогодишната жътва. Американката, която според собствените й думи гостувала известно време в имението на принц, чието име не искаше да споменава, беше успяла да даде много точна както етнографско-битова, така и социална картина на живота на руското селячество. Петър се учуди не само на наблюдателността и точността й, но и на нещо друго, което го завари неподготвен. Сърцето му трепна. Може би дори е неточно нещата да се поставят толкова меко - развълнува се.
Пътеписът го бе върнал неочаквано близо до миналото му, въпреки че ставаше дума за Русия, и той отново почувства
близостта
на славянските езици, на бита на славяните, на мисленето и психологията зад езика и обичаите на простите селяни в просторите на Източна Европа.
Хепгуд употребяваше руските славянски думи, когато разказваше, описваше „талигите“, описваше непосилния труд по време на жътва, който поволжките руски селяни директно наричаха времето на страданието („сградата“), но едновременно го приемаха и като нещо едва ли не сладко. Описваше празника на св. Илия - християнският заместник на славянския Перун. Описваше „чиновниците“. И тези руски думи „баринята“, „красния лес“, сърбането на „ухата“ и препичането на скарата в собствената й „жир“, те просто го пренасяха назад, откъдето бе тръгнал, припомняха му сладките и смешни дни с пастор Куцак и украинското селянче в трюма на презокеанския параход... толкова близки, близки неща! Славяните - му припомняше всичко това - бяха близки.
към текста >>
И най-чудното бе, че тази
близост
, която той прозираше под разказа на наблюдателната американка, самата тя всъщност не можеше да обхване изцяло.
Хепгуд употребяваше руските славянски думи, когато разказваше, описваше „талигите“, описваше непосилния труд по време на жътва, който поволжките руски селяни директно наричаха времето на страданието („сградата“), но едновременно го приемаха и като нещо едва ли не сладко. Описваше празника на св. Илия - християнският заместник на славянския Перун. Описваше „чиновниците“. И тези руски думи „баринята“, „красния лес“, сърбането на „ухата“ и препичането на скарата в собствената й „жир“, те просто го пренасяха назад, откъдето бе тръгнал, припомняха му сладките и смешни дни с пастор Куцак и украинското селянче в трюма на презокеанския параход... толкова близки, близки неща! Славяните - му припомняше всичко това - бяха близки.
И най-чудното бе, че тази
близост
, която той прозираше под разказа на наблюдателната американка, самата тя всъщност не можеше да обхване изцяло.
Виждаше ли от своя страна той с цялата си наблюдателност, под специалните си усилия, на които толкова се радваше и които бяха така големи, и в които бе постигнал толкова много, виждаше ли така ясно близостта на американския и английския дух, бита на американците, тънкостите на езика им и психологията зад езика им? Или и той като Изабел Хепгуд дори след предаването на тезата си щеше да е само добър, може би много добър - но все пак външен наблюдател? Тези дискусии в училище около чистотата на методизма и еретизма на персоналистите - обхващаше ли ги в цялата им дълбочина той наистина, колкото и да бе сигурен, че Боун и Мичел са правите? Знаеше, че ги смята за прави не само защото ги харесваше като достойни мъже и мъдри учители. Те защитаваха проникването в науката и слагаха ударение върху наблюдението, съзерцанието, спонтанното и естествено усилие за сливане на личността с Всемирното съзнание и радостта от него - и сърцето му възприемаше връзката с божественото точно по този начин.
към текста >>
Виждаше ли от своя страна той с цялата си наблюдателност, под специалните си усилия, на които толкова се радваше и които бяха така големи, и в които бе постигнал толкова много, виждаше ли така ясно
близостта
на американския и английския дух, бита на американците, тънкостите на езика им и психологията зад езика им?
Описваше празника на св. Илия - християнският заместник на славянския Перун. Описваше „чиновниците“. И тези руски думи „баринята“, „красния лес“, сърбането на „ухата“ и препичането на скарата в собствената й „жир“, те просто го пренасяха назад, откъдето бе тръгнал, припомняха му сладките и смешни дни с пастор Куцак и украинското селянче в трюма на презокеанския параход... толкова близки, близки неща! Славяните - му припомняше всичко това - бяха близки. И най-чудното бе, че тази близост, която той прозираше под разказа на наблюдателната американка, самата тя всъщност не можеше да обхване изцяло.
Виждаше ли от своя страна той с цялата си наблюдателност, под специалните си усилия, на които толкова се радваше и които бяха така големи, и в които бе постигнал толкова много, виждаше ли така ясно
близостта
на американския и английския дух, бита на американците, тънкостите на езика им и психологията зад езика им?
Или и той като Изабел Хепгуд дори след предаването на тезата си щеше да е само добър, може би много добър - но все пак външен наблюдател? Тези дискусии в училище около чистотата на методизма и еретизма на персоналистите - обхващаше ли ги в цялата им дълбочина той наистина, колкото и да бе сигурен, че Боун и Мичел са правите? Знаеше, че ги смята за прави не само защото ги харесваше като достойни мъже и мъдри учители. Те защитаваха проникването в науката и слагаха ударение върху наблюдението, съзерцанието, спонтанното и естествено усилие за сливане на личността с Всемирното съзнание и радостта от него - и сърцето му възприемаше връзката с божественото точно по този начин. Но той усещаше - и то особено сега - че нещо в тези спорове му убягва; разбираше ги, но не усещаше в това разбиране оная свята радост, както при съзерцаването, проникването, сливането с природата.
към текста >>
73.
Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г.
 
- Георги Христов
на 10 януари членовете на Общество „Бяло Братство“ - Русе в състав: Никола Ватев, Симеон Марков, Иван Вълчанов, Юрдан Марков и Никола Рачев избират комисия в лицето на Никола Ватев, Симеон Марков и Юрдан Марков, която да уговори нова покупка на поземлени имоти в
близост
до наскоро придобитите от Иван Вълчанов с обща площ от 95 декара.
и на него се взема решение да се закупят от русенския гражданин Петко Еникювлиев 47 декара ниви за 42 300 лв. Покупката е узаконена като собственост на Обществото със съответния нотариален акт от 24 септември с.г. В средата на месец октомври Управителният съвет закупува за обработка на оформящото се вече Братско земеделско стопанство два вола от с. Две могили. В началото на следващата 1922 г.
на 10 януари членовете на Общество „Бяло Братство“ - Русе в състав: Никола Ватев, Симеон Марков, Иван Вълчанов, Юрдан Марков и Никола Рачев избират комисия в лицето на Никола Ватев, Симеон Марков и Юрдан Марков, която да уговори нова покупка на поземлени имоти в
близост
до наскоро придобитите от Иван Вълчанов с обща площ от 95 декара.
На 12 януари комисията докладва, че покупката на тези 95 декара е извършена за сумата от 60 000 лв. След два дни на 14 януари 1922 г. на Общо събрание на Братството се изключва от членство Никола Рачев. Към тази мярка се прибягва с мотивировката, че Рачев „впоследствие измени, не внесе нищо, на неколкократните покани отлагаше, че не му било ясно и впоследствие отказа“. Този случай показва механизма на създаването на русенската „комуна“ на „Бялото Братство“.
към текста >>
74.
Братска комуна в Арбанаси
 
- Георги Христов
Едно благоприятно условие беше за тях
близостта
на Захарната фабрика в Горна Оряховица и, когато трябваше да се събира цвеклото от производителите, тя имаше нужда от честни хора, които да се турят на кантарите, където то се измерваше.
Загора и с тези средства закупиха места в Арбанаси. Основа се една комуна, която премина през големи изпити. Земята в Арбанаси беше изтощена, изгубила плодородната си част, каменлива, песъклива и изобщо слаба земя. Много труд, малко резултат. Комуната не разполагаше със средства и комунарите едва преживяваха.
Едно благоприятно условие беше за тях
близостта
на Захарната фабрика в Горна Оряховица и, когато трябваше да се събира цвеклото от производителите, тя имаше нужда от честни хора, които да се турят на кантарите, където то се измерваше.
Управлението откри, че нашите хора са честни, винаги когато идваше сезона, канеше ги на тази служба. Дотогава местните хора вършеха злоупотребления с приемането на цвеклото. Но сега тук застанаха честни хора и за труда си получаваха захар в натура, която беше необходима, защото главната храна на комунарите беше чай. Получаваха и някой лев, но стопанството не даваше почти нищо и те мизеруваха. Между тях възникнаха лични борби и комуната се разтури.
към текста >>
75.
1. Борис Николов: Първи опити за комуна на Изгрева
 
- Георги Христов
Там се сближаваш с хората и е трудно да живееш в такава
близост
дълго време.
Най-обичахме с него да вървим по синорите. Беше нацъфтяла една хубава метличина. Вървим и говорим за най-съществените неща. Хубави приятелства се създадоха и хубави приятелства се развалиха в комуната. А защо ли?
Там се сближаваш с хората и е трудно да живееш в такава
близост
дълго време.
Там се сблъскват родови сили. А те като се развихрят, разпръскват и човеци и комуни и всичко обръщат наопаки. Имахме хубави опитности през тези 12 години. И тъжни имахме. И трагични имахме.
към текста >>
НАГОРЕ