НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
37
резултата в
30
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски
, 20.08.1830 г.
Горно Райково, намиращо се в непосредствена
близост
до родното му село.
Една подобна ерудиция по онова време се равнявала на днешното университетско образование. Там младият Константин овладял писмено и говоримо гръцки език. Изучил също така и черковното пеене, за което спомогнали голямата му музикалност и красивият глас, с които между впрочем се славят много родопчани. Едва петнадесетгодишен, Константин Дъновски става през 1845 г. учител в с.
Горно Райково, намиращо се в непосредствена
близост
до родното му село.
На следващата година той се премества отново като учител в Устово. Обучен на църковнославянско пеене, младият Константин Дъновски привлича вниманието на тогавашния варненски владика Порфирий върху себе си със своя звучен глас, когато като доброволен певец от клира приглася на свещенослужението в църквата „Св.Богородица“ във Варна. Това става причина да бъде поканен на служба в църквата. През 1847 г. Константин се среща с Атанас Чорбаджи (дядо на Учителя Петър Дънов по майчина линия) и това окончателно трасира бъдещето на младежа.
към текста >>
и бил погребан в непосредствена
близост
до олтарната стена на храма "Св.
По случай 50-годишния юбилей на първата българска църква в град Варна Св. Синод го отличил с офикията "иконом", а правителството - с "Орден за гражданска заслуга" с Офицерски кръст, Общинският съвет на гр. Варна излиза с решение да кръсти улица приживе на негово име. По Божия воля и духовната и светската власт оказали признание на цялостната дейност на човека-участник във всички фази на процеса на Българското Възраждане във Варненския край. Отец Константин Дъновски починал през ноември 1918 г.
и бил погребан в непосредствена
близост
до олтарната стена на храма "Св.
Архангел Михаил". Всички таланти, дадени му от Всевишния той умножил и преумножил, като добър пастир и истински християнин! Превърнал живота си в непрестанно служение на Бог и народа си! За него в истинския смисъл на думата се отнасят словата на св. ап. Павел: "С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих.
към текста >>
2.
Петър Дънов постъпва в Богословския факултет на Бостънския университет
, 12.10.1892 г.
Боун винаги оставя студентите си да направят първата крачка по пътя към личната им или социална
близост
.
На лекциите на проф. Бордън Паркър Боун по теизъм и философия на етиката Петър Дънов усеща най-силно липсата на бащинско отношение, така характерно за „Дрю". На първата обща среща между новопостъпилите студенти и семействата на преподавателите проф. Боун е с малките деца. Те не се отделят от него, но даже тук на преден план не изпъква емоционална привързаност (макар че такава не липсва), а тяхното уважение и възхищение от баща им и майка им.
Боун винаги оставя студентите си да направят първата крачка по пътя към личната им или социална
близост
.
Дори в полуофициалната обстановка на класната стая той е високо изправен, не премълчава и не приема леко глупащината. Гордата му осанка сякаш казва: „Ето това е! Проумей го, колкото можеш сам! ", или: „Приеми го или забрави цялата работа! ". Вероятно това е една от причините някои студенти вече да са подали официални оплаквания и обвинения в отклонение от установените доктрини на методизма срещу Боун и други преподаватели.
към текста >>
3.
(стар стил) Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна
, 6.04.1900 г.
Нарастващата
близост
между тях е позволила да се опознаят взаимно и да се уверят, че високите идеи, с които ги занимава УЧИТЕЛЯ, са един свят, еднакво странен и привлекателен.
"Учередяване на съборите" от книгата "Учителя" 1947 г., автори Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова, Борис Николов 39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ До дните на първия събор е изминат дълъг път. Не веднъж, тримата добри приятели и съмишленици д-р Георги Миркович от Сливен и Пеню Киров, заедно Тодор Стоименов от Бургас са доказали своята привързаност и любов към изключителния образ на УЧИТЕЛЯ и Неговото дело.
Нарастващата
близост
между тях е позволила да се опознаят взаимно и да се уверят, че високите идеи, с които ги занимава УЧИТЕЛЯ, са един свят, еднакво странен и привлекателен.
За д-р Миркович, който е познавал азбуката на езотеризма, мирозрението на УЧИТЕЛЯ е давало да се подразбере, че те ще бъдат въведени в едно неповторимо по своята същина разбиране за твърде сложния духовен живот. За Пеню Киров, който е бил одарен богата и способна психика да долавя контакта с невидимия свят, УЧИТЕЛЯТ е бил Онзи, Който е търсела душата му. Тодор Стоименов, въодушевен от богатите творчески импулси на почти свой връстник, е съзирал в образа на УЧИТЕЛЯ библеец, предтеча, вестител на духовно възраждане, образ, надарен със сили да възроди и възкреси опепеленото от вековете християнство. Протичат дни на общуване с Него. Откровените разговори разбулват завесите на вековни заблуди.
към текста >>
4.
(стар стил) Учителя посещава Хасково
, 31.10.1902 г.
В
близост
е до град Чирпан.
Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) --------------------------------------------------92 Това писмо се публикува за първи път. 93 Пано Костадинов вероятно е същият приятел, за когото П. Киров говори в писмо №55 от 18 ноември 1901 г. 94 Меричлери е град в Южна България и се намира в община Димитровград, област Хасково.
В
близост
е до град Чирпан.
95 Става дума за списание „Виделина“(1902-1910). Писмо до Пеню Киров, Хасково, 8 ноември 1902 г.
към текста >>
5.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Хасково
, 8.11.1902 г.
В
близост
е до град Чирпан.
Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) --------------------------------------------------92 Това писмо се публикува за първи път. 93 Пано Костадинов вероятно е същият приятел, за когото П. Киров говори в писмо №55 от 18 ноември 1901 г. 94 Меричлери е град в Южна България и се намира в община Димитровград, област Хасково.
В
близост
е до град Чирпан.
95 Става дума за списание „Виделина“(1902-1910).
към текста >>
6.
Под редакцията на д-р Георги Миркович в Сливен започва да излиза списание 'Виделина'
, 1.12.1902 г.
В
близост
е до град Чирпан.
Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) --------------------------------------------------92 Това писмо се публикува за първи път. 93 Пано Костадинов вероятно е същият приятел, за когото П. Киров говори в писмо №55 от 18 ноември 1901 г. 94 Меричлери е град в Южна България и се намира в община Димитровград, област Хасково.
В
близост
е до град Чирпан.
95 Става дума за списание „Виделина“(1902-1910). Писмо на Учителя до Пеню Киров, Хасково, 8 ноември 1902 г. Писмо от Пеню Киров до Учителя №68 Официално Теософското общество има своето начало в България през 1903 година, когато в София е учреден неговият Български клон.
към текста >>
7.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 20 август
, 20.08.1912 г.
Значи,
близост
или далечина по отношение на разстоянието зависят от нашето състояние.
Мнозина от тях са потъвали в материята, забравяли са своето предназначение, та затуй, именно, Христос е дошъл да им помогне. Тук е тъкмо полезно да знаете, че от 25 хиляди години се състои един цикъл на завъртване, а на 2100 години се явява по един Учител, за да помага на человечеството. От сребърния период човечеството е минало в медния период, после иде железният, в който сме сега, но и той вече изтича и сега ще се върнем пак наново в пролетта. В това развитие има закони, между които е и законът за растенето и падането. Например, скарват се двама и вие усещате, че се отдалечават, а причината на това е, че те са съгрешили и с това се отдалечават.
Значи,
близост
или далечина по отношение на разстоянието зависят от нашето състояние.
И душата си има своя цикъл, кръг, в който се движи. Христос казва, че се е родил, за да свидетелствува за Истината. Развитието на един народ зависи от неговото разположение — дали той ще свидетелствува за Истината. А за да свидетелствуваме за Истината, трябва да разбираме, че ние сме слуги на Господа, а не господари и да си спомняме какви са нашите задължения. Вие трябва да знаете много нещо — не само да го чуете, а да го разберете и усвоите.
към текста >>
8.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март
, 4.03.1922 г.
Та що, не е ли бил и той Учител, като нашия Учител, разбирал великото значение с
близостта
, с природата.
Те се катерят по стъпките на големите. Лицата им се зачервени, греят от радост и здраве. Витоша прави това. Тя е стара магьосница, хранилище древно на безсмъртен елексир и който пие от него, става вечен, като природата. Легендата говори, че някога тук, индийският Учител Рама е получил своето първо посвещение.
Та що, не е ли бил и той Учител, като нашия Учител, разбирал великото значение с
близостта
, с природата.
Това е тайната. Тук е ключът на загатката. Ако Рама е видял този чуден слънчев изгрев, що преди малко очите ни видяха, това румено огнено кълбо, което излезна от планинските глъбини и се устреми към синия лазур. Не е ли бил и той също като нас, удивен и възхитен, прострял ръце и неволно извикал: „Боже, Боже Велик Си Ти". Ето го, яви се, издигна се нависоко, като на сцена от облаци, извика ни: „Добре дошли" и се скри зад тях.
към текста >>
Легенда говори, че някога тук индийският Учител - Рама е получил своето първо посвещение... Та що, не е ли бил и ТОЙ Учител, както нашия Учител, разбрал великото значение от
близостта
с природата.
С нас има и деца. Те се катерят по стъпките на големите. Лицата им зачервени, греят от здраве и радост. Витоша прави това. Тя е стара магесница - хранилище древно на безсмъртен елексир и който пие от него става вечен като природата.
Легенда говори, че някога тук индийският Учител - Рама е получил своето първо посвещение... Та що, не е ли бил и ТОЙ Учител, както нашия Учител, разбрал великото значение от
близостта
с природата.
Това е тайната. Тук е ключът на загадката.Ако Рама е видял този чудесен слънчев изгрев, що преди малко очите ни видяха! Това румено огнено кълбо, което излезе от планинските глъбини и се устреми към синия лазур. Не е ли и той, също като нас удивен и възхитен прострял ръце неволно и извикал: „Боже, Боже, велик си ти! ” То прилича на бляскав посрещач.
към текста >>
9.
Разговор на Учителя с ръководителите - 26 април. София
, 26.04.1927 г.
Близост
трябва да има - спохождание, така става обмяната правилна, но не и фамилиарност!
Сношенията между младите е временно отбиване от правия път. По принцип тоя акт съединителен ли е? Обмяна на енергиите трябва да стане, но каква храна трябва да вземеш? Трябва да бъдат интимни, но не фамилиарни: глупостите развращават. Акта е развращающ и опасността е там, че когато през пространството става обмяна, по-лоши последствия има.
Близост
трябва да има - спохождание, така става обмяната правилна, но не и фамилиарност!
Външният свят е така разгащен, че на младите трябва да се помогне да запазят своята чистота. Така трябва да се препоръчва и да се достигне! В раншните времена на братските вечери ядат и пият, и се напиват, и това пророка осъжда. Колкото повече забраняваме едно нещо, толкова е по-опасно, но трябва да се урегулирва. Докато се обичат по Бога, престъпление няма, но когато в чувствата се вложи отрова, когато почне лъжата и любов не по Бога, там е вече лошо.
към текста >>
10.
Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...
, 7.07.1938 г.
Живее в своята къща в
близост
до Изгрева и въпреки че научава разни клюки по свой адрес, е далеч от двореца.
Не може да се примири, че не е в България и че не е цар и че не може да командва. Представлява един ураган, който поглъща всеки, който се доближи до него. Всеки, който е до него, той го смуче, изтегля сили и прибира чуждата сила и енергия. И това дъщеря му Евдокия го вижда, изтощава се и съобщава на Лулчев, който й дава книги, да чете как да се съхранява от вампиризма. 94. Княгиня Евдокия е напуснала двореца след скандалите с царица Йоана.
Живее в своята къща в
близост
до Изгрева и въпреки че научава разни клюки по свой адрес, е далеч от двореца.
Освен това брат й я посещава редовно и там прави своите срещи с Лулчев. А тя не е изолирана от политиката и влияе на брат си. Така чрез нея Кобургите контролират цар Борис III, който върви по рода по майчина си линия - на Мария-Луиза, която е от Бурбоните. 95. Симеон, княз Търновски - роден на 16 юни 1937 г. в София - престолонаследникът.
към текста >>
11.
Милка Периклиева и Весела Несторова, започват курсове с учители по физкултура за въвеждане на Паневритмията в българ...
, 25.07.1942 г.
Поради
близост
в наименованията «Паневритмия» на Учителя и «Евритмия» на Рудолф Щайнер - създателя на Антропософското общество в Дорнах при Базел - Швейцария, може да бъде допуснато смесването помежду им.
Запитах Го дали не би могло да се направи нещо за в бъдеще. - Късно е вече - отговори ми Той. - Сега ще гледаме представлението. С отправен на запад поглед, Учителят искаше да ми каже, че сега имат думата самолетите с бомбените товари, които често прелитаха над страната. Преди да приключим с Паневритмията, трябва да се каже, че съществуват и други окултни музикални игри, наречени Евритмия.
Поради
близост
в наименованията «Паневритмия» на Учителя и «Евритмия» на Рудолф Щайнер - създателя на Антропософското общество в Дорнах при Базел - Швейцария, може да бъде допуснато смесването помежду им.
Както при Паневритмията, така и при Евритмията, става дума за ритмични игри с окултна нагласа, при музикален съпровод. Въпреки това обаче между тях има съществени различия. Създавайки през 1910 г. евритмичните музикални игри, Рудолф Щайнер им отрежда прилично място в областта на културата и изкуството, подобно от ранга на архитектурата, скулптурата, живопистта, графиката и пр. Евритмията на Щайнер носи в себе си качествата на сценично-художес- твено изкуство, притежава елементите на възпитателно средство й най-после, според Рудолф Щайнер, може да бъде използувано като терапевтично средство.
към текста >>
12.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №12
, 02.02.1899 г.
Киров живее в така наречената Гръцка махала, която е в непосредствена
близост
до църквата „Успение Богородично", но там до 1906 г.
55. Вж. бел. № 27. (П.К., № 12, 02.02.1899 г.) 56. По това време в Бургас е имало две православни църкви - „Успение Богородично" и още недостроената „Св. Св. Кирил и Методий", която официално отваря врати на 11/24 май 1907 г. П.
Киров живее в така наречената Гръцка махала, която е в непосредствена
близост
до църквата „Успение Богородично", но там до 1906 г.
службите са били на гръцки, тъй като населението в района е основно гръцко и храмът е строен главно от гърци. В писмото вероятно става дума за църквата „Св. Св. Кирил и Методий", която тогава е била скромна сграда. (П.К., № 12, 02.02.1899 г.) 57. Ако се предположи, че църквата е „Св. Св.
към текста >>
13.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №81
, 17.06.1904 г.
Днес в
близост
оттам минава магистралата София-Ботевград.
Вероятно става дума за с. Желява, Софийско, което се намира след Етрополе в посока София. Както става ясно, П. Киров е държал няколко сказки в Етрополе. Село Желява е разположено по южните склонове на Стара планина, непосредствено след Арабаконашкия проход по пътя за София.
Днес в
близост
оттам минава магистралата София-Ботевград.
Желявчани са будни балканджии, хора, дали много борци за националната свобода. Там Левски е имал свои верни хора, заточени по-късно в Диарбекир. Тоне Крайчев от с. Желява в своите спомени разказва как в цариградския затвор, където престоял известно време, преди да продължи за Диарбекир, д-р Георги Миркович, и той затворник, го лекувал с „малки шарени топченца“. 161 Липсва приложена историята на баба Мария.
към текста >>
14.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №89
, 14.12.1904 г.
И казах на
близостоящия
до мене человек, че църквата трябва да е стара.
“. След като ги отминах, аз влязох в една къща, понеже пътят през нея минавал. В тази къща доста се измъчих, защото таванът бе нисък, стаите – тесни. Та гледах колкото се може по-скоро да си изляза, при все че една жена ме бе посрещнала, но аз на нищо не обръщах внимание, освен само да изляза. След като излязох, аз се намерих в една улица, по която като вървях, скоро стигнах в тази част на града, гдето се намираше една стара съборена църква, части от местото на която бяха завзети от градските къщи. А понеже южната страна на църквата бе към улицата, то аз имах възможност през събореното отверстие добре да я разгледам.
И казах на
близостоящия
до мене человек, че църквата трябва да е стара.
Той отговори, че не е стара, но така изглежда, и че особни причини е имало за събарянето [ ]. Вънкашният изглед бе горе-долу този. Понеже таванът се състоеше от кубета, доста дебели и грамадни, то някои от тях бяха се съвършено съборили, та че наполовина и самата южна стена, и можеше свободно да се гледа вътре. Имаше доста дебели и високи стълбове, които бяха съградени от дребни камъни за дувари и по средата съвършено кухи. Отгоре развалините бяха обрасли с трева, а от северната страна, където стената бе приравнена с града, течеше из разни посоки и дупки помии, геризи и всевъзможни нечистотии.
към текста >>
15.
Малкият Петър заедно с родителите си се премества във Варна
, 17.02.1865 г.
и бил погребан в непосредствена
близост
до олтарната стена на храма "Св.
По случай 50-годишния юбилей на първата българска църква в град Варна Св. Синод го отличил с офикията "иконом", а правителството - с "Орден за гражданска заслуга" с Офицерски кръст, Общинският съвет на гр. Варна излиза с решение да кръсти улица приживе на негово име. По Божия воля и духовната и светската власт оказали признание на цялостната дейност на човека-участник във всички фази на процеса на Българското Възраждане във Варненския край. Отец Константин Дъновски починал през ноември 1918 г.
и бил погребан в непосредствена
близост
до олтарната стена на храма "Св.
Архангел Михаил". Всички таланти, дадени му от Всевишния той умножил и преумножил, като добър пастир и истински християнин! Превърнал живота си в непрестанно служение на Бог и народа си! За него в истинския смисъл на думата се отнасят словата на св. ап. Павел: "С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих.
към текста >>
16.
Роден Петър Камбуров (1899-1969), ученик на Учителя
, 01.12.1899 г.
Тогава реших да почукам, но се колебаех, тъй като стаята на Учителя бе в непосредствена
близост
до пътната врата.
Само снегът и ледът отвън придаваха една лека видимост на нощта. Реших да почакам докато се разсъмне, докато светнат лампите. Клекнах до едно акациево дърво край вратата и зачаках. Но едва мина половин час и почувствах, че започвам да замръзвам. Схванаха ми се ръцете и краката, рискувах да се простудя.
Тогава реших да почукам, но се колебаех, тъй като стаята на Учителя бе в непосредствена
близост
до пътната врата.
Боях се да не го безпокоя. Приближих до вратата и посегнах с дясната ръка, уж да почукам, но пак се колебаех, не се решавах. Най-после бутнах вратата без да се чуе звук. В същия момент лампата на Учителя светна, отбори се вратата на верандата и Учителя наметнат с една голяма пелерина изтича по стълбището, дойде до вратата и без да пита кой е, отвори ми и рече: “Рекох, не бива да стоите вън, ще се простудите! ” Заведе ме в сутерена.
към текста >>
Живее в таванска стая при най- оскъдни условия, но е щастлив, че може да е в
близост
с Учителя.
После Учителят ме накара сам да я изсвиря, като ме спираше дето допущах грешки и отново повтарях. Така се занимавахме с Учителя точно три часа, от 9 до 12 часа в полунощ, след което той отиде в стаята си. Тези три часа преживяни с Учителя за мене ще останат паметни през хилядолетията! ” За да има възможност да посещава редовно лекциите в университета, Петър Камбуров започва работа на половин ден в печатницата на Лазар Котов.
Живее в таванска стая при най- оскъдни условия, но е щастлив, че може да е в
близост
с Учителя.
Интересен факт ни съобщава брат му Марин Камбуров: “Интересно е, че Учителят насърчаваше всички да следват. Единствено на брат ми Петър, който следваше право в университета той каза: “Петре, правото не е в университета. Ти ще дойдеш при мене.” В живота на Петър Камбуров се сменят бързо все нови и нови преживявания и опитности, които изграждат в него едно ново разбиране за живота.
към текста >>
17.
Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя
, 23.12.1909 г.
Тогава Той ще работи чрез теб.” Този процес тя ще усеща в себе си като един Божествен Поток през всички години на духовна
близост
с Учителя.
Колко трепетни часове прекарах в тази стаичка. Какви слова чуха ушите ми там в тихия кът - в стаичката изпълнена с аромат на зрели плодове и с дълбокия звучен глас на благия Учител - Утешител. Започна Той да поучава малкия си ученик на сън и на яве. Животът ми се превърна в непрекъсната школа...” От този разговор в ума й остава Неговата мисъл: "Дай на Бога възможност да се прояви като съчетаеш добрата мисъл, с доброто чувство и готовността да действаш.
Тогава Той ще работи чрез теб.” Този процес тя ще усеща в себе си като един Божествен Поток през всички години на духовна
близост
с Учителя.
Нейната готовност да действа по висшите закони на Доброто и Любовта, става причина да се появят много стихотворения, песни, цели кантати и оратории. У нея става истинско новораждане, раждане от Духа. Учителят я ръководи вътрешно, бди над всяка нейна стъпка на Мировата сцена, защото тя е от актьорите, които насочва. Тя си СПОМНЯ: “Най-скъпите ми часове бяха тези, които прекарвах в приемната му стаичка на разговор по най-различни въпроси.
към текста >>
18.
Последна дума на Любомир Лулчев пред Народния съд
, 30.12.1944 г.
Аз не мога да претендирам за особена
близост
, която ми се приписва, но мога с положителност да твърдя, че бях в много случаи една добра спирачка срещу някои неблагоразумни желания на един цар.При това, не е имало гонен, онеправдан или преследван човек, на който съм отказал помощ, щом съм имал възможност.
Аз ви заявих, че никога не съм бил политик. И това е истината. В моите дела липсва политическа системност. Но като изчезне политикът, явява се човекът, който мисли, че различието в убежденията не трябва да отделя хората, че поправките или недостатъците, които виждаме в другите, са същевременно един апел, само един вик за помощ към нас, които съдбата е надарила с повече ум, повече сила, повече добрина, и че не съдия трябва да бъда аз, а само един лекар, помощник на тези, които имат нужда от помощ.Ето, господа съдии, това съм вярвал, това съм описвал в моите книги, това съм се опитвал да реализирам в моите отношения с царя. Може между желаното и реализираното, между практиката и теорията да е липсвала понякога хармония, но вие, г-да народни съдии, които се сблъсквате всекидневно в живота също така с прилагането на нови идеи, ще разберете, вярвам, затрудненията, които е трябвало да се преодолеят в случая.
Аз не мога да претендирам за особена
близост
, която ми се приписва, но мога с положителност да твърдя, че бях в много случаи една добра спирачка срещу някои неблагоразумни желания на един цар.При това, не е имало гонен, онеправдан или преследван човек, на който съм отказал помощ, щом съм имал възможност.
Господа народни съдии! Аз вярвам дълбоко в доброто, което живее в душата на всеки човек, включително и на най-падналия. Да се обсъдят и покажат погрешките - може би това е закон за самосъхранението на обществото. Но да се подпомогне и подкрепи това малко добро, което е в човека, за да вземе връх, съм смятал също за една проява на братство помежду хората.Верен на тези разбирания, аз съм дохождал неведнъж в разногласие с мнозина, но затова пък други са ме ценили и разбирали. Вие чухте от самия народен обвинител за ония общественици, които по свои съображения са намирали път към моята малка барака, но аз ще ви кажа, че и хиляди други и обикновени хора, обременени от живота и страданията, са намирали също тоя път и заедно с това утешение и помощ.Господа съдии!
към текста >>
19.
Роден Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото
, 06.02.1894 г.
Тази любов прераснала във връзка, а връзката преминала във физическа
близост
и накрая ученичката забременяла.
Той беше много деен член и работи много за идеите на Учителя в България и в чужбина. Ще намерите много статии написани от него във в-к „Братство“, чийто редактор бе Сава Калименов, както и в есперантските издания по онова време. Това го разказваме, защото сега ще се прехвърлим на едно невероятно събитие в неговия живот по първа младост. Пампоров е бил учител във Велико Търново. Бил млад учител и някаква ученичка се влюбила в него.
Тази любов прераснала във връзка, а връзката преминала във физическа
близост
и накрая ученичката забременяла.
А да забременее тогава по онова време ученичка е нещо невиждано и нечуто. Тогава учениците се държаха строго, ходеха в униформи, имаха вечерен час, имаха строг контрол от родителски настойници и от родители. След мръкнало не можеш да видиш ученичка да се разхожда по чаршията. Това е изключено. Та кога е забременяла тази ученичка, това никой не знае.
към текста >>
20.
Заминава си Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото
, 04.01.1983 г.
Тази любов прераснала във връзка, а връзката преминала във физическа
близост
и накрая ученичката забременяла.
Той беше много деен член и работи много за идеите на Учителя в България и в чужбина. Ще намерите много статии написани от него във в-к „Братство“, чийто редактор бе Сава Калименов, както и в есперантските издания по онова време. Това го разказваме, защото сега ще се прехвърлим на едно невероятно събитие в неговия живот по първа младост. Пампоров е бил учител във Велико Търново. Бил млад учител и някаква ученичка се влюбила в него.
Тази любов прераснала във връзка, а връзката преминала във физическа
близост
и накрая ученичката забременяла.
А да забременее тогава по онова време ученичка е нещо невиждано и нечуто. Тогава учениците се държаха строго, ходеха в униформи, имаха вечерен час, имаха строг контрол от родителски настойници и от родители. След мръкнало не можеш да видиш ученичка да се разхожда по чаршията. Това е изключено. Та кога е забременяла тази ученичка, това никой не знае.
към текста >>
21.
Роден Тодор Стоименов, един от първите трима ученици на Учителя
, 17.05.1872 г.
Тодор Стоименов цял живот е в непосредствена
близост
до Учителя.
Учителя му написва само цифрите на парите и той дава сумата на носещия бележката. Понякога пита Учителя за какво се използват парите. При един такъв случай Учителя се усмихва и казва: „Всичко отива за братски нужди." И споделя с братята и сестрите: „За пръв път срещам такъв скържав човек." В дейността си като касиер на братството Тодор започва от нула и благодарение на своята пестеливост и от значителното увеличаване броя на учениците, които редовно внасят своя десятък, се събира голяма сума. Този английски лорд трудно влиза в положението на братята и сестрите да им услужва. Любовта му не е на нужната висота, но мъдростта е основа на живота му.
Тодор Стоименов цял живот е в непосредствена
близост
до Учителя.
Под неговото благотворно влияние променя много неща в характера си. Минава много болезнени състояния, които с помощта на Учителя успешно преодолява и достига до 80-годишна възраст. До края на живота си не успява да промени своя обективен ум и да се освободи от голямата скържавост. Той смята погрешно, че братските пари са негови и той трябва да разполага с тях. Това довежда до много неприятности в общия братски живот.
към текста >>
22.
Родена е Савка Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото
, 27.07.1901 г.
Значи не е физическата
близост
до Учителя фактор за успеха, а вътрешната връзка, която човек има с този светъл дух.
Той й казва: „Друг път бъди по-внимателна." Понеже майката на Учителя Добра имала голямо желание да учи, той я вселява в Савка и я кара да учи философия. През цялото й следване Учителя се обръща към нея с името Добра. Всъщност той се обръща към своята вселена в Савка майка. Савка учи и се подготвя за изпитите си в стаята на Учителя, но често я късат, докато другите й колеги учат в бараките и изкарват добре изпитите си.
Значи не е физическата
близост
до Учителя фактор за успеха, а вътрешната връзка, която човек има с този светъл дух.
Скъсват я даже и по немски език, който тя говори от дете. Накрая завършва философия. По характер е много чувствителна и дълбоко изживява неудачите в живота, като плаче продължително и страни от близките си. При едно такова психическо разстройство получава пареза на лицето и се скрива в гората. Учителя изпраща хора да я намерят и като идва, три пъти й се кара продължително.
към текста >>
23.
Родена Елена Андреева, ученичка и стенографка на Учителя, 21 август 1899 год
, 21.08.1899 г.
Работата в
близост
с Учителя създава условия за духовен растеж и обнова в живота.
се преместила да живее на Изгреба. Но пак решила да потърси и друга работа, държавна. През същата 1928 година се явила на изпит за стенографка в Народното събрание. Издържала конкурса успешно, но след първия работен ден я освободили по причина на писмо, получено от специалния отдел в полицията. Пътят й бил определен - работа над Словото без никакво отклонение.
Работата в
близост
с Учителя създава условия за духовен растеж и обнова в живота.
Елена Андреева е записвала често своите разсъждения. Техен обект в повечето случаи е Учителят с неговият пример, с неговите безгласно преподавани уроци: “Той ни показа пътят към духовните истини. Не ни остава нищо друго освен да положим усилия да оправим своя вътрешен свят, да го организираме, да преустроим и външния, физическия си живот. Будност и работа са потребни.
към текста >>
24.
Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя
, 30.12.1900 г.
И това напрежение роди в главата на моя брат и някои наши съмишленици, поставени при същите условия като нас, идеята да направим жилище някъде в непосредствена
близост
до Изгрева.
Моят брат, който беше добре запознат и с по-голям опит по жилищните въпроси, дни наред се блъскаше да търси квартира, докато наистина намери една стаичка, но с наем 1000 лв на месец. Това беше половината заплата на един сравнително добре платен чиновник. За скромните ни материални възможности такъв наем беше извън нашите сили. В такова положение бяха и други наши приятели студенти дошли от провинцията. Напрежението ражда в човешкия ум идеи.
И това напрежение роди в главата на моя брат и някои наши съмишленици, поставени при същите условия като нас, идеята да направим жилище някъде в непосредствена
близост
до Изгрева.
Пари за място нямахме. Намери се обаче човек, който имаше място, граничещо до Изгрева, който се съгласи срещу скромен наем да ни разреши да си построим там дървена къщичка.... Къщичката си направихме сами, в ранната пролет на 1926 година. Тогава беше свободно и за такива леки строежи нямаше ограничения. Материали имаше обилно и преизобилно навсякъде, в най-пълен асортимент и предлагани с най-голямо внимание и любезност. Направихме я по своеобразен начин: сглобяема от дъски.
към текста >>
25.
Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя
, 08.02.1898 г.
Отвсякъде я атакуват непрекъснато: за
близостта
й с Учителя, за дружбата й с Борис и за точните преценки, които прави за всеки един от братството.
" Тя отговаря: „Щом Бог е решил да стане това, аз съм готова да изпълня Неговата Воля." След като се омъжва за Борис Николов, нито братята му, нито сестра му, нито пък родът му я приемат и тя остава чужда за тях. Тя е оправна домакиня и умее да готви много хубаво. Често й се налага да се грижи и за храната на Учителя. В братството е гонена и преследвана от много сестри, заради приятелството си с Борис Николов. Понеже има Марс в 12- и дом, което е най-лошото му положение в даден хороскоп, а господар на този дом е Козирог, в който Марс е в екзалтация — проявява най-мощно своите войнствени сили, затова тя непрекъснато воюва в обществото.
Отвсякъде я атакуват непрекъснато: за
близостта
й с Учителя, за дружбата й с Борис и за точните преценки, които прави за всеки един от братството.
Тя се придържа много строго към Словото на Учителя и неговите съвети и не отстъпва никога от истината. Макар че постоянно я критикуват, тя взима дейно участие в издаването на братските песни и в целия музикален живот. Обича много планините и често ходи на Рила и Витоша заедно с Борис. Тя е много сериозен човек, с дълбок философски ум, на когото винаги може да се разчита. Явява се като пръв помощник на Борис Николов в неговия труден живот, особено след заминаването на Учителя.
към текста >>
26.
Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя
, 16.09.1897 г.
От 1921 година е в постоянна
близост
с Учителя, като част от онзи кръг, търсещи Истината млади хора, който е предизвикал появата на лекциите пред Младежкия окултен клас.
През 1903 г. след разгрома на Илинденското въстание семейството му се преселва в София. Завършва висше образование във Физико-математическия факултет на Софийския университет “Климент Охридски”. Последователно работи като учител в провинцията и като гимназиален директор в София. Среща се с идеите на Учителя през студентските си години.
От 1921 година е в постоянна
близост
с Учителя, като част от онзи кръг, търсещи Истината млади хора, който е предизвикал появата на лекциите пред Младежкия окултен клас.
Записва с рядко постоянство разговорите, които е водил през годините с Учителя. Тези разговори ни дават представа за търсещата му природа, за въпросите, които са възниквали в съзнанието му, и за авторитета на Учителя. Тези разговори също са едно доказателство за неговото дейно ученичество. - Какво следва да правим, когато не сме в състояние да се справим с упоритата и недоброжелателна воля на тези, които ни заобикалят? Нали нашето време не е време на отшелничество ?
към текста >>
27.
Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 08.09.1868 г.
Той им предлага това, което сами не успяват да постигнат:
близостта
на други объркани и самотни хора, чувството за взаимна обвързаност, силата на споделения оптимизъм.
Как да улучи точната мярка между жаждата за взаимност и аристократичната вглъбеност в духа? Как да остане вярна на себе си, когато това „себе си“ се променя неумолимо? Именно в този момент, малко преди средата на 20-те години, М. Белчева открива учението на Петър Дънов; през следващите седем-осем години животът ѝ – физически и духовно – ще бъде обвързан с него. философът с „глава на флорентински Омир“, нарекъл себе си Беинса Дуно, е създал общност точно за разколебаните, отчуждени и самотни хора.
Той им предлага това, което сами не успяват да постигнат:
близостта
на други объркани и самотни хора, чувството за взаимна обвързаност, силата на споделения оптимизъм.
Два-десетте години на 20. век с атмосферата на отчаяние и поражение, породени от националната катастрофа, е най-подходящото време за появата на такава общност. Отначало М. Белчева се чувства смътно привлечена от идеите на Бялото Братство. После, както обикновено се случва с нея, не толкова идеите, колкото фигурата, която ги персонализира, изиграва решаващото значение.
към текста >>
Притежанието на собствен апартамент, особено в
близост
със семейството на „децата“, разгаря надеждите ѝ да има убежище на стари години.
Белчев, за да лекува Пенчо Славейков в Италия. Оттогава насетне се мести в различни квартири. През 20-те години например живее в мансардно апартаментче на ул. Неофит Рилски 4. Когато я изгонват оттам, намира стая при сестрата на Хр. Белчев.
Притежанието на собствен апартамент, особено в
близост
със семейството на „децата“, разгаря надеждите ѝ да има убежище на стари години.
И тя продава последното ценно нещо, което има – стари семейни портрети, а с парите се включва в кооперацията на Бони Гацов, при това „на зелено“, както бихме казали днес. Минават обаче три години, а къщата все още не е построена. Историята започва да се превръща в скандал. Племенницата ѝ Мария Серафимова записва в своите спомени: „...сумата, която тя получи от продажбата на ценни портрети, даде с доверие на едно лице, което обеща да я включи в една новострояща се кооперация.
към текста >>
28.
Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 16.03.1937 г.
Той им предлага това, което сами не успяват да постигнат:
близостта
на други объркани и самотни хора, чувството за взаимна обвързаност, силата на споделения оптимизъм.
Как да улучи точната мярка между жаждата за взаимност и аристократичната вглъбеност в духа? Как да остане вярна на себе си, когато това „себе си“ се променя неумолимо? Именно в този момент, малко преди средата на 20-те години, М. Белчева открива учението на Петър Дънов; през следващите седем-осем години животът ѝ – физически и духовно – ще бъде обвързан с него. философът с „глава на флорентински Омир“, нарекъл себе си Беинса Дуно, е създал общност точно за разколебаните, отчуждени и самотни хора.
Той им предлага това, което сами не успяват да постигнат:
близостта
на други объркани и самотни хора, чувството за взаимна обвързаност, силата на споделения оптимизъм.
Два-десетте години на 20. век с атмосферата на отчаяние и поражение, породени от националната катастрофа, е най-подходящото време за появата на такава общност. Отначало М. Белчева се чувства смътно привлечена от идеите на Бялото Братство. После, както обикновено се случва с нея, не толкова идеите, колкото фигурата, която ги персонализира, изиграва решаващото значение.
към текста >>
Притежанието на собствен апартамент, особено в
близост
със семейството на „децата“, разгаря надеждите ѝ да има убежище на стари години.
Белчев, за да лекува Пенчо Славейков в Италия. Оттогава насетне се мести в различни квартири. През 20-те години например живее в мансардно апартаментче на ул. Неофит Рилски 4. Когато я изгонват оттам, намира стая при сестрата на Хр. Белчев.
Притежанието на собствен апартамент, особено в
близост
със семейството на „децата“, разгаря надеждите ѝ да има убежище на стари години.
И тя продава последното ценно нещо, което има – стари семейни портрети, а с парите се включва в кооперацията на Бони Гацов, при това „на зелено“, както бихме казали днес. Минават обаче три години, а къщата все още не е построена. Историята започва да се превръща в скандал. Племенницата ѝ Мария Серафимова записва в своите спомени: „...сумата, която тя получи от продажбата на ценни портрети, даде с доверие на едно лице, което обеща да я включи в една новострояща се кооперация.
към текста >>
29.
Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя
, 03.04.1908 г.
Той се въздържаше от обширни обяснения по този въпрос, но от думите му разбирахме, че му липсвали
близостта
на Учителя, приятелите от „Изгрева", екскурзиите на Рила и още много други неща, които институтът не можел да му даде.
В Гърция той има възможно най-добрите условия за учение и всестранно развитие: време за свободни занимания и спорт, богата библиотека, за да чете произведенията на философите и учените на всички времена, възможности за усамотение и медитация. Междувременно Крум успява да конструира и изработи лодка. С това скромно средство за навигация той посещава близките живописни местности. Животът в института е приятен, а той е ангажиран в най-различни дейности. Въпреки това има нещо, което не задоволява младия човек.
Той се въздържаше от обширни обяснения по този въпрос, но от думите му разбирахме, че му липсвали
близостта
на Учителя, приятелите от „Изгрева", екскурзиите на Рила и още много други неща, които институтът не можел да му даде.
Всички около него са месоядци, а той е вегетарианец. И въпреки усърдието му да убеждава състудентите си, че не е етично да се убиват и ядат животни, дори и най-будните между приятелите му проявяват слаб интерес към вегетарианството и етиката на храненето. Това противоречие между добрите условия за учение и резултатите от него, които той не е виждал да се осмислят в своето ежедневие, го довеждат до решението да прекрати следването си. Когато преподавателите му го запитват кои са мотивите му за това решение, той отговаря: „Тук няма какво да науча." По късно Крум разбира, че ученикът трябва да учи и да се реализира при всички условия на живота. Първото му желание след завръщането в България е да отиде на Рила, където е Учителя със своите последователи.
към текста >>
Тази
близост
пораждаше приятелство, но не и подобие в темперамента и характера.
Ако сянка от нездраво чуждо влияние се появеше по него, той търсеше причината, за да я отстрани навреме. Кожата на тялото му бе фина и витална. Духовното му име идваше от Овен огнения астрологичен знак. Беше роден на трети април, а брат Кирчо Лъвчето на четвърти април. Честваха им рождения ден почти в едно и също време.
Тази
близост
пораждаше приятелство, но не и подобие в темперамента и характера.
Брат Кирчо Лъвчето беше сърдечен и импулсивен ентусиаст. По повод на рождените им дни и приятелството между двамата, веднаж Учителя шеговито казал: „Четири да слуша три! " Мирът и спокойствието на Вено възбуждаха нервите и дразнеха някои хора. Други пък напротив успокояваха.
към текста >>
„Вълнуващо е да я наблюдаваш от такава
близост
." сподели Вено с нас.
Те напредват със ските си върху леко нагънатия склон, под висок хребет на планината. Снегът е хрупкав и улегнал. Вено е напред, а приятелите му следват ледените следи, оставени от ските му. Изведнъж той спира, както се спира човек на оживен кръстопът. В следния миг, само на пет стъпки пред него, снегът се отцепва и снежна лавина потича надолу с глух грохот на триещи се късове заледен сняг.
„Вълнуващо е да я наблюдаваш от такава
близост
." сподели Вено с нас.
„Видях я малко преди да тръгне и това ни спаси. Ние продължихме пътя си, силно впечатлени от това природно явление." В 1969 година изобилен сняг през месец август събаря палатките в лагера на Братството при Седемте езера. Лагеруващите, между които има възрастни хора и деца, са в бедствено положение. Трябва спешно да се организира извозване на пострадалите с автобуси от хижа „Вада".
към текста >>
30.
Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя
, 18.10.1886 г.
Поради тази
близост
бях развил много големи психически сили.
Възможно е да е било така тогава навремето, през време на Учителя. Но 30 години след това тя беше прозряла някои неща. Беше си разчистила сама пътя. Лулчев беше много привързан към мен. В един период аз се бях привързал много към Учителя и се движех само около Него.
Поради тази
близост
бях развил много големи психически сили.
И само като се концентрирам към някого, можех да му кажа някои пророчества. Лулчев идваше и ме питаше, къде е Учителят. Аз се съсредоточавах и веднага му казвах къде се намира. Лулчев отиваше там и Учителят беше на посоченото място. Той се удивляваше много.
към текста >>
НАГОРЕ