Търсене в текстове за 'Близост'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 45 резултата в 34 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

[66] Плеядите е звезден куп в съзвездието Телец, а Персей е съзвездие в близост до Телец.
Медлер многократно провежда наблюдения на 3222 звезди от каталога на Дж. Брадли и изучава тяхното собствено движение. Създадената от него т.нар. „Теория за централното слънце” е първият опит за изучаване строежа на галактиката върху основата на движението на звездите, но неговото предположение за това, че центърът на галактиката се намира в Плеядите, се оказва несъстоятелно. Написва редица популярни книги по астрономия и изготвя подробна карта на Луната. [66] Плеядите е звезден куп в съзвездието Телец, а Персей е съзвездие в близост до Телец. [67] Джон Елард Гор (1.06.1845-18.07.1910) – ирландски популяризатор на науката и астроном, който подобно на Ричард Проктър (1838-1888) в края на 19-ти век защитава универсалността на планетните системи въз основа на убеждението си, че звезди без планети нямат никакъв смисъл. Бащата на Гор, почитаемият Джон Ридтон Гор, е архидякон на Етънри (Ирландия). Дж. Е. Гор завършва колежа „Св. Троица” в Дъблин през 1865 г.
към текста >>

2. Пеню Киров - №12

Киров живее в така наречената Гръцка махала, която е в непосредствена близост до църквата „Успение Богородично", но там до 1906 г.
55. Вж. бел. № 27. (П.К., № 12, 02.02.1899 г.) 56. По това време в Бургас е имало две православни църкви - „Успение Богородично" и още недостроената „Св. Св. Кирил и Методий", която официално отваря врати на 11/24 май 1907 г. П. Киров живее в така наречената Гръцка махала, която е в непосредствена близост до църквата „Успение Богородично", но там до 1906 г. службите са били на гръцки, тъй като населението в района е основно гръцко и храмът е строен главно от гърци. В писмото вероятно става дума за църквата „Св. Св. Кирил и Методий", която тогава е била скромна сграда. (П.К., № 12, 02.02.1899 г.) 57. Ако се предположи, че църквата е „Св. Св.
към текста >>

3. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Киров живее в така наречената Гръцка махала, която е в непосредствена близост до църквата „Успение Богородично", но там до 1906 г.
55. Вж. бел. № 27. (П.К., № 12, 02.02.1899 г.) 56. По това време в Бургас е имало две православни църкви - „Успение Богородично" и още недостроената „Св. Св. Кирил и Методий", която официално отваря врати на 11/24 май 1907 г. П. Киров живее в така наречената Гръцка махала, която е в непосредствена близост до църквата „Успение Богородично", но там до 1906 г. службите са били на гръцки, тъй като населението в района е основно гръцко и храмът е строен главно от гърци. В писмото вероятно става дума за църквата „Св. Св. Кирил и Методий", която тогава е била скромна сграда. (П.К., № 12, 02.02.1899 г.) 57. Ако се предположи, че църквата е „Св. Св.
към текста >>

4. № 81 (Пеню Киров)

Днес в близост оттам минава магистралата София-Ботевград.
Вероятно става дума за с. Желява, Софийско, което се намира след Етрополе в посока София. Както става ясно, П. Киров е държал няколко сказки в Етрополе. Село Желява е разположено по южните склонове на Стара планина, непосредствено след Арабаконашкия проход по пътя за София. Днес в близост оттам минава магистралата София-Ботевград. Желявчани са будни балканджии, хора, дали много борци за националната свобода. Там Левски е имал свои верни хора, заточени по-късно в Диарбекир. Тоне Крайчев от с. Желява в своите спомени разказва как в цариградския затвор, където престоял известно време, преди да продължи за Диарбекир, д-р Георги Миркович, и той затворник, го лекувал с „малки шарени топченца“. 161 Липсва приложена историята на баба Мария.
към текста >>

5. №89 (Пеню Киров)

И казах на близостоящия до мене человек, че църквата трябва да е стара.
“. След като ги отминах, аз влязох в една къща, понеже пътят през нея минавал. В тази къща доста се измъчих, защото таванът бе нисък, стаите – тесни. Та гледах колкото се може по-скоро да си изляза, при все че една жена ме бе посрещнала, но аз на нищо не обръщах внимание, освен само да изляза. След като излязох, аз се намерих в една улица, по която като вървях, скоро стигнах в тази част на града, гдето се намираше една стара съборена църква, части от местото на която бяха завзети от градските къщи. А понеже южната страна на църквата бе към улицата, то аз имах възможност през събореното отверстие добре да я разгледам. И казах на близостоящия до мене человек, че църквата трябва да е стара. Той отговори, че не е стара, но така изглежда, и че особни причини е имало за събарянето [ ]. Вънкашният изглед бе горе-долу този. Понеже таванът се състоеше от кубета, доста дебели и грамадни, то някои от тях бяха се съвършено съборили, та че наполовина и самата южна стена, и можеше свободно да се гледа вътре. Имаше доста дебели и високи стълбове, които бяха съградени от дребни камъни за дувари и по средата съвършено кухи. Отгоре развалините бяха обрасли с трева, а от северната страна, където стената бе приравнена с града, течеше из разни посоки и дупки помии, геризи и всевъзможни нечистотии.
към текста >>

6. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 8

В близост е до град Чирпан.
92 Това писмо се публикува за първи път. 93 Пано Костадинов, вж. бел. №80. 94 Меричлери е град в Южна България и се намира в община Димитровград, област Хасково. В близост е до град Чирпан. 95 Става дума за списание „Виделина“(1902-1910). 96 Хотел „Централ“ в Пловдив се е намирал на улица „Станционна“ (от „станция“ – гара). Според една обява от 1905 година той „е единственият и луксозно мобелиран хотел в града ни. В него почитаемият пасажер може да живее и фамилиарно, с много евтино възнаграждение.
към текста >>

7. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 14

Днес в близост оттам минава магистралата София-Ботевград.
Вероятно става дума за с. Желява, Софийско, което се намира след Етрополе в посока София. Както става ясно, П. Киров е държал няколко сказки в Етрополе. Село Желява е разположено по южните склонове на Стара планина, непосредствено след Арабаконашкия проход по пътя за София. Днес в близост оттам минава магистралата София-Ботевград. Желявчани са будни балканджии, хора, дали много борци за националната свобода. Там Левски е имал свои верни хора, заточени по-късно в Диарбекир. Тоне Крайчев от с. Желява в своите спомени разказва как в цариградския затвор, където престоял известно време, преди да продължи за Диарбекир, д-р Георги Миркович, и той затворник, го лекувал с „малки шарени топченца“. 161 Липсва приложена историята на баба Мария.
към текста >>

8. 100–150

Близост.
107 Духовните тела. За да бъде ученикът винаги в контакт с Учителя, той трябва да развие духовните си тела. Връзката между ученика и Учителя е духовна. 108 Близост. Учителят е Учител за всички. Но ученикът може да предизвика по-голяма Любов в Учителя с една своя искрена и свещена постъпка, в която Бог се изявява. 109 Мистичен разговор. – Аз съм Пътят!
към текста >>

9. 300–350

Близост.
„Отец ми работи, и Аз работя.“ 333 Отплата. Когато се постигне у ученика стремеж към Бога, Учителят вече не съжалява за нищо, което е сторил и дал на ученика. 334 Близост. Има физическа, умствена, духовна и Божествена близост. Истинската близост на душите се гради върху Божествените връзки. Те са единствените трайни, неизменни и вечно усилващи се. 335 „Засади“.
към текста >>

Има физическа, умствена, духовна и Божествена близост.
333 Отплата. Когато се постигне у ученика стремеж към Бога, Учителят вече не съжалява за нищо, което е сторил и дал на ученика. 334 Близост. Има физическа, умствена, духовна и Божествена близост. Истинската близост на душите се гради върху Божествените връзки. Те са единствените трайни, неизменни и вечно усилващи се. 335 „Засади“. Ученикът трябва да бъде много прозорлив и внимателен.
към текста >>

Истинската близост на душите се гради върху Божествените връзки.
Отплата. Когато се постигне у ученика стремеж към Бога, Учителят вече не съжалява за нищо, което е сторил и дал на ученика. 334 Близост. Има физическа, умствена, духовна и Божествена близост. Истинската близост на душите се гради върху Божествените връзки. Те са единствените трайни, неизменни и вечно усилващи се. 335 „Засади“. Ученикът трябва да бъде много прозорлив и внимателен. Има низши духове, които устройват „случайни засади“, и ученикът може да си напакости.
към текста >>

10. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

Значи близост или далечина по отношение на разстоянието зависят от нашето състояние.
Тук е тъкмо полезно да знаете, че от двадесет и пет хиляди години се състои един цикъл на завъртване, а на две хиляди и сто години се явява по един Учител, за да помага на човечеството. От сребърния период човечеството е минало в медния период, после иде железният, в който сме сега. Но и той вече изтича и сега ще се върнем пак наново в пролетта. В това развитие има закони, между които е и законът за растенето и падането. Например скарват се двама и вие усещате, че се отдалечават, а причината на това е, че те са съгрешили и с това се отдалечават. Значи близост или далечина по отношение на разстоянието зависят от нашето състояние. И душата си има своя цикъл, кръг, в който се движи. Христос казва, че се е родил, за да свидетелства за Истината. Развитието на един народ зависи от неговото разположение - дали той ще свидетелства за Истината. Аза да свидетелствамезаИстината, трябва да разбираме, че ние сме слуги на Господа, а не господари, и да си спомняме какви са нашите задължения. Вие трябва да знаете много нещо - не само да го чувствате288, а да го разбирате и усвоите.
към текста >>

11. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ 1910-1925

Освен това, по думите на Учителя, в близост до вилата на Бойнов някога е имало богомилско селище.
1910-1925 От 1910 до 1925 г. включително всички срещи на Веригата (наречени по-късно събори) се провеждат във Велико Търново, във вилата на Анастас Бойнов, която той подарява на Братството. Не е случайно, че Невидимият свят определя това място за център на братските срещи. Вече казахме, че Търново е своеобразен енергиен център на България, в който съществуват едни от най-благоприятните условия за духовна работа. Освен това, по думите на Учителя, в близост до вилата на Бойнов някога е имало богомилско селище. Трябва да се отчете и фактът, че вилата се е намирала на 3 км. от центъра, сред овощна градина, далеч от градския шум. Затова не е чудно, че по мнението на тогавашните участници търновските събори са били най-мистичните, а също и с най-добър ред и организация. Олга Блажева споделя: „Търновските събори бяха на най-високо ниво, най-мистичните събори. Причините за това са три.
към текста >>

12. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Значи, близост или далечина по отношение на разстоянието зависят от нашето състояние.
Мнозина от тях са потъвали в материята, забравяли са своето предназначение, та затуй, именно, Христос е дошъл да им помогне. Тук е тъкмо полезно да знаете, че от 25 хиляди години се състои един цикъл на завъртване, а на 2100 години се явява по един Учител, за да помага на человечеството. От сребърния период човечеството е минало в медния период, после иде железният, в който сме сега, но и той вече изтича и сега ще се върнем пак наново в пролетта. В това развитие има закони, между които е и законът за растенето и падането. Например, скарват се двама и вие усещате, че се отдалечават, а причината на това е, че те са съгрешили и с това се отдалечават. Значи, близост или далечина по отношение на разстоянието зависят от нашето състояние. И душата си има своя цикъл, кръг, в който се движи. Христос казва, че се е родил, за да свидетелствува за Истината. Развитието на един народ зависи от неговото разположение — дали той ще свидетелствува за Истината. А за да свидетелствуваме за Истината, трябва да разбираме, че ние сме слуги на Господа, а не господари и да си спомняме какви са нашите задължения. Вие трябва да знаете много нещо — не само да го чуете, а да го разберете и усвоите.
към текста >>

13. 003. Особености на Българското възраждане преди освобождението от турско иго

В замяна на тази чест хилендарските монаси, в знак на благодарност и родствена близост, при всяка църковна литургия добавят: “Дай, Господи, многогодишно здраве на благоверния и благочестив наш цар Иван.”5
През 1550 г. московският княз Иван IV Василевич Грозни се застъпва пред турския падишах Сюлейман Страшни, заявявайки му, че той лично поема закрилата на православните калугери-славяни от Хилендарския манастир в Света гора. Научили се за това застъпничество, хилендарските монаси пращат през 1552 г. официална молба-грамота до своя руски закрилник, като го молят да се застъпи пред цариградската Порта, за да бъдат опростени дължимите данъци на манастира, надявайки се, че просбата им ще бъде чута.3 След покоряването на Казанското ханство от княз Иван IV Грозни (1552 г.) към земите на руската държава се прибавят и останките от бившите владения на волжкокамските българи.4 Това давало правото на победилия руски владетел да прибави към другите си титли и качеството си на “Княз болгарский”, като става дума за древната българска държава, просъществувала на Волга до XIII в. В замяна на тази чест хилендарските монаси, в знак на благодарност и родствена близост, при всяка църковна литургия добавят: “Дай, Господи, многогодишно здраве на благоверния и благочестив наш цар Иван.”5 Известният руски пътешественик и познавач на Близкия изток А. Н. Муравьов в своята книга “Сношенья Россьи с Востоком по делам церковньм” (1858 г.) пише: “През декември 1558 г. първият московски цар Иван IV Василевич Грозни дал две пътни грамоти (разрешителни) на старците от Рилския манастир за събиране на милостиня из Русия...”6 Това оказано благоволение на руския самодържец спрямо хилендарските и рилските монаси, както и спря--мо българите изобщо, не остава незабелязано от поробеното славянско население на полуострова, у което се разпалва вярата им за освободителна братска помощ от “Московията”. Оттогава Дядо Иван става нарицателното име на очаквания освободител в продължение на цели три века.
към текста >>

14. 005. Социална и духовна атмосфера на Родопския край след поробването

Запазването на чисто християнски села в този Родопски край през цялото османско робство е било истински героичен подвиг, тъй като тази област е била в непосредствена близост до цариградската Порта и Одринския вилает.
То никога не е отстъпило пред напора на османските завоеватели13. Обикновено онези родопски села, които са отстоя-вали верската си независимост докрай, са бивали опожаря--вани, а населението им избивано или принуждавано да търси спасение чрез бягство. Такава била съдбата и на с. Селище, което било запалено и разрушено от османските орди. Когато преминала бурята, жителите му са се върнали, като го нарекли с новото му име – Устово.12 Като пръв заселник в селото се сочи някой си Стою.14 Запазването на чисто християнски села в този Родопски край през цялото османско робство е било истински героичен подвиг, тъй като тази област е била в непосредствена близост до цариградската Порта и Одринския вилает. Въпреки тези неблагоприятни усло-вия, жителите на Устово не са дали никога младенци за турските еничерски отряди. За героичния отпор срещу асимилационния натиск за масово помохамеданчване на тези родопчани свидетелства и обстоятелството, че в Смолян, съседно село на Устово, е просъществувала самостоятелна църковна българска епископия до 1669 г., повече от 250 години след падането на Втората българска държава. Тази упоритост е характерна за българското население от тези места. Край на героичната отбрана на българската църковна независимост тук е бил поставен със съсичането на последния български епископ Висарион Смолянски.15 Тези бележки привеждаме, за да охарактеризираме патриотичната среда, в която се е родил и израснал юношата Константин Дъновски. В годините преди освобождението от османско иго Устово е наброявало над 500 български къщи, две училища, две църкви, богата чаршия и най-голям па-зар в околията.15 Географски с.
към текста >>

15. 006. Детство, юношество и учителстване на Константин Дъновски

Горно Райково, намиращо се в непосредствена близост до родното му село.
Там са отсядали пътьом керванджиите, за да си отдъхнат и да продължат след това пътя си до морето. Между Пловдив, Татар-пазарджик и Устово се създават, освен стопански, още и културно-просветни връзки, които се превръщат във всеобщ постоянен контакт. Народностните въпроси, които са вълнували пловдивчани, пише Атанас Примовски, интересуват и жителите на Устово.8 Като приятели на устовци са пловдивските граждани Големия Вълко и Големия Стоян Чалъкови, братя Генови, д-р Стоян Чомаков, Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов, Атанас Самоковлията, учителят Матеевски и др.8 В атмосферата на такъв културен подем петнадесетгодишният Константин Дъновски става през 1845 г. учител в с. Горно Райково, намиращо се в непосредствена близост до родното му село. В главата на голобрадия даскал Константин зреят смели идеи. Тяхната реализация той насажда с ентусиазъм в крехките души на своите млади възпитаници. Първата учебна година минава в галопиращ набег. На следващата година той се премества за учител в Устово. Устовското училище му е добре познато.
към текста >>

16. 011. Атанас Георгиев-Чорбаджи: семейна история

По сведение на свещеник Константин Дъновски семейството на Атанас Георгиев-Чорбаджи води родовото си начало от виден патриотичен български род от Призренско.20 Призрен е включен в Косово и Метохия и се намира в непосредствена близост до границата с Албания и днешна югославска Македония.
011. Атанас Георгиев-Чорбаджи: семейна история По сведение на свещеник Константин Дъновски семейството на Атанас Георгиев-Чорбаджи води родовото си начало от виден патриотичен български род от Призренско.20 Призрен е включен в Косово и Метохия и се намира в непосредствена близост до границата с Албания и днешна югославска Македония. През втората половина на XVIII век цялата фамилна челяд заедно с група съселяни напускат родния си край и се заселват в с. Гулица, Несебърско, намиращо се в най-източната част на полуострова, в пазвите на Стара планина, близо до Черно море. Призрен и околността му са известни като сръбски воеводски центрове, чиито подвизи са обезсмъртени чрез героичния епос за този край. Всичко това е дало своето отражение и върху темперамента, характера и бита на българското население в тия места, особено на патриотично изявените между тях българи, какъвто е и родът на Георги Фучеджиоглу. Времето на изселването им от Призренско (втората половина на XVIII век) съвпада с началото на нашето национално Възраждане (1762 г.).
към текста >>

17. 020. Исторически бележки за падането на Варна под турска власт

Селото, намиращо се в непосредствена близост до бойното поле, турците преименоват на Хадърджа, в чест на героя Коджа Хъдър.
Въпреки че походът на Владислав ІІІ Ягело срещу османците е бил вдъхновяван от най-добри чувства и възвишени цели за освобождаване на Божи гроб от чуждо иго, всички виждат в разгрома на християните възмездие срещу клетвопрестъпничеството. Коварството и непочтеността, като средство за изправление на каквито и да било деяния, не могат да бъдат оправдани с нищо. Не е достатъчно да сме въодушевени само от добри подбуди и цели. Едновременно с тях е необходимо да се подберат и подходящи средства за тяхното осъществяване. Изобщо каквото и да е деяние, не е ли положено на почтени основи, не може да разчита на траен успех. Селото, намиращо се в непосредствена близост до бойното поле, турците преименоват на Хадърджа, в чест на героя Коджа Хъдър. По време на Руско-турската война от 1769-1774 г. и особено по време на петмесечната обсада на Варна през Руско-турската война от 1828-1829 г., военните действия се водят близо до някогашното бойно поле от 1444 г. Пак оттук минават руските войски през Руско-турската освободителна война на 1877-1878 г., под главното командване през първата част от войната на руския велик княз Николай Николаевич Романов, син на император Николай І. След отминаването на военната стихия село Хадърджа, в чест на главнокомандващия на руските войски, бива преименувано на Николаевка, в който акт ние виждаме символа на приключване на робския период и поставяне началото на освобождението на България. Малко преди освобождението на България, тук, в с.
към текста >>

18. 031. Период след Освобождението

Сега той е пак в непосредствена близост до мястото, където преди повече от половин век се бе включил в църковното свещенослужение, от което черпи сили и вдъхновение.
там го заварва неговото пенсиониране, където остава да живее до към началото на 1901 г. Тясно свързан с миналото на Варна, той се завръща отново в този скъп за спомените му град. Междувременно почива неговата съпруга Добра. Останал самотен, той превръща живота си в единочество, за какъвто живот си е мечтаел от младини. Във Варна той се настанява да живее в една малка стая към свещоливницата до сградата на храма “Св. Богородица”. Сега той е пак в непосредствена близост до мястото, където преди повече от половин век се бе включил в църковното свещенослужение, от което черпи сили и вдъхновение. През последните години от живота си той решава да се уедини напълно от света, като се премества да живее в една малка таванска стаичка на варненския храм “Св. Арахангел Михаил”, където през 1865 г. пръв бе отслужил на старобългарски език църковна литургия. Вдясно от входа на църквата малка дървена стълба отвежда до неговото жилище, което е типична килия от някой малък стар манастир. В ранните часове на деня, още преди изгрев, с молитви и песнопения от своята килия той посреща всеки нов ден.
към текста >>

19. 032. Послеслов

Арахангел Михаил” във Варна и играейки в църковния двор, е бивал в непосредствена близост до свещеник Константин Дъновски.
032. Послеслов Пишещият тези редове като невръстно дете е живял в съседство до храма “Св. Арахангел Михаил” във Варна и играейки в църковния двор, е бивал в непосредствена близост до свещеник Константин Дъновски. При хубаво време, в последните години от живота си старият свещеник с часове седеше на малката пейка под сенките на една широко разлистена зарзала в двора на църквата. Ние, махленските малчугани, щом видехме, че дядо поп е на пейката, се втурвахме да му целунем ръка. Той ще ни срещне с приветлив поглед, ще ни погали по главата, ще ни благослови с десницата си, като ни подава бонбонче от малкото пликче в джоба на подрасника му. Как никога не свършваха тези бонбони! Един ден тъжен камбанен звън разнесе вестта, че дядо поп Константин е напуснал земните чертози... Църквата и черковният двор бяха изпълнени с хора.
към текста >>

20. БИТА НА УЧИТЕЛЯ

За да бъда повече и повече в близост с Учителя, правих Му няколко проби.
Реших да ушия бял костюм на Учителя. Съобщих Му моето намерение и Той го одобри. Купих бял плат и след това взех мярка на Учителя със сантиметъра. Започнах да го разкроявам и да шия. Това става в трапезарията. За да бъда повече и повече в близост с Учителя, правих Му няколко проби. Правеше ми голямо впечатление, че този човек, който бе на възраст над 75 години, беше абсолютно чист в облеклото си. Долното облекло - бяла фланелка, бяло бельо, просто с аромат на цвете. Миришеше на цвете, а не на човек, а камо ли на възрастен човек. Правеше впечатление на абсолютно чист човек и естет. В облеклото и в обличането Му имаше порядък, непознат дотогава за мен.
към текста >>

21. КАТЯ ГРИВА

Имаше духовна близост с Паша и непрекъснато подчертаваше това.
Да се чудиш и да се маеш как думите на Учителя се сбъдват, независимо кога, къде и с кого! Като млада, Катя бе хубава, много нежна, обличаше се с вкус като италианска принцеса. Но като влезе в Братството, тя премина в другата крайност и се обличаше старомодно. Смееше се от сърце и в този смях имаше много музика. Тя не контактуваше с много хора, беше близка единствено с Паша, защото Учителят я беше насочил да отиде да живее при нея и там тя си взе матурата. Имаше духовна близост с Паша и непрекъснато подчертаваше това. Паша бе много умна и духовита жена. Беше принципна. Тя спазваше правилото "За никого не критикувай нищо! " А Катя, като виждаше много нередности, дразнеше се и ги казваше. Но ми е разказвала, че винаги се е чувствала пред Паша като ученичка с ненаучен урок.
към текста >>

И все пак, тяхната близост и връзка продължи до края.
Паша бе много умна и духовита жена. Беше принципна. Тя спазваше правилото "За никого не критикувай нищо! " А Катя, като виждаше много нередности, дразнеше се и ги казваше. Но ми е разказвала, че винаги се е чувствала пред Паша като ученичка с ненаучен урок. И все пак, тяхната близост и връзка продължи до края. Катя можеше да запише свои опитности, но не ги записа. Оплакваше се впоследствие, че е забравила много неща и съжаляваше, че не ги е записвала. Но накрая сподели с мен: "И да исках, аз не можех да направя това, защото Учителят каза за мен така: "Сестра, ако твоите пръсти бяха с няколко милиметра по-дълги, много неща щяхте да постигнете в този живот. Затова работете с волята си да ги продължите в този живот." Аз много съжалявам за това, защото, ако ми бяха с няколко милиметра по-дълги пръстите, щях да постигна много неща".
към текста >>

22. ИГНАТ КОТАРОВ

Игнат беше от ония наши приятели, които обичаха близостта с природата.
Веднъж той ме покани на гости, разговорът ни се проточи и стана въпрос за Учителя. Той каза: "Луда глава бях и луда глава си останах. Учителят имаше много главоболия с мен. Веднъж посегна да ме бие с бастуна си заради моето вироглавство." Галилей Величков Игнат беше от ония наши приятели, които обичаха близостта с природата. Него често ще го срещнете само с едни къси гащи, бос и гологлав. Веднъж Учителят го среща така и му казва: "Не е хубаво, рекох, така да ходиш. Ето, има сестри, не бива да те гледат така." - "Ами аз използвам слънцето, нали Вие така ни учите! " - "Не е прилично - така не ви уча" - казал Учителят. - "Вие мене не харесвате, че не било прилично, а тези гъски /сестрите/ около вас, като се врат в краката Ви, прилично ли е?
към текста >>

23. ЛЮБОВ

Любовта изключва всякаква близост, всякакво прегръщане.
Помагайте на хората без да се свързвате с тях. Преди да обичате някого, вие трябва да обичате Бога и заедно с Него да отидете до онзи, когото обичате. Любовта не позволява да обичаш едного повече от другиго. Стремете се да обичате хората, без да очаквате те да ви обичат. Стойте далеч от този, когото обичате. Любовта изключва всякаква близост, всякакво прегръщане. Новата философия на живота поддържа възгледа, че двама души могат да се обичат, когато са далеч един от друг. Погрешката на хората се състои в това, че те искат да се обичат отблизо. Те искат да хванат предмета, който обичат. Три вида целувки има: физическа, астрална и умствена. Астралната е като изпратиш към него хубаво чувство, а умствената е като изпратиш към него една хубава мисъл.
към текста >>

24. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ

В непосредствена близост се намираше и печатницата му.
Така се нареди, че си намерих работа като словослагател в печатницата на брат Лазар Котев. Затова не се върнах в Стара Загора. Той ми даде безплатно квартира - една таванска стая на петия етаж в собствения му дом - пететажна къща, която оформяше ъгъла между ул. "Алабин" и ул. "Цар Калоян". В непосредствена близост се намираше и печатницата му. Там сега е построено кино "Димитър Благоев". Сестра Гина Гумнерова ми даде една дебела черга, приспособих легло от дъски и спях облечен и с обуща, тъй като стаята ми, освен дето не се отопляваше, но и поради липса на стъкло на прозореца, студът и снегът безпрепятствено се провираха вътре. Понякога по цяла нощ будувах от студ. Получавах половин месечна заплата - 400 лева, тъй като се бях пазарил да работя половин ден в печатницата, за да имам възможност да посещавам лекциите в университета. Писах на баща си, че съм на работа, да не мисли за мен.
към текста >>

25. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ. ЖИВОТЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Не, физическата близост не е близост.
Аз всякого трябва да търпя и всякого да приема. Вашите мисли ме измъчват. Те са едно страдание за мен. Моето положение е като на малкото дете, което ходи по тръните. Някой мисли, че като идва често при мене, е най-близо до мене. Не, физическата близост не е близост. Най-близко до мене е този, който чете беседите и прилага прочетеното. Така се свързва с Божествения Дух, Който е говорил чрез мене. Аз не мисля да живея в България. Аз не мисля да живея даже на Земята. Един ден ще се върна в своето Отечество и от друго място ще ви гледам и тогава няма да правя добро, както сега, да ви проповядвам.
към текста >>

26. ЗАКОНЪТ ЗА ХЛЯБА

Вие не можете да се лекувате в близост до кланица или в гора, където ловците преследват и убиват животните, но ако влезете в една вековна гора, в която спокойно живеят различни животни, ще намерите покой и ще можете да се лекувате.
Днес в България има дружества за тяхната защита, но те защитават предимно месоядни животни и бездомни кучета. Ако влезем в една кланица, където стотици животни се превръщат в колбаси или отидем в гора, където ловни хайки ги преследват и убиват, ще видим, че животните там нямат защита. Когато домашните и диви животни живеят при нормални условия, те са проводници на жизнени сили и лечебна енергия, която е необходима за хората. Когато човек контактува с тях, се зарежда с жизнена енергия и се лекува. Животните приемат отрицателната енергия и я неутрализират, а човек приема от тях тази жизнена енергия. Вие не можете да се лекувате в близост до кланица или в гора, където ловците преследват и убиват животните, но ако влезете в една вековна гора, в която спокойно живеят различни животни, ще намерите покой и ще можете да се лекувате. Като не разбират истинското предназначение на животните, хората са започнали да ги убиват, за да ядат месото им, обаче избиването на животните нарушава енергийния баланс в природата и положението на хората става по- тежко. Обърнете внимание, че след като в България животните започнаха да намаляват, все повече хора в градовете започнаха да отглеждат в домовете си кучета, котки, хамстери и др. Според учението на богомилите, в животните са затворени човешки души, които са дошли при нас, за да ни служат и да изправят своите грешки. Не случайно богомилите са считали за еднакво престъпление убиването на животно и убиването на човек. Тепърва ни предстои да разбираме какви са последствията от едно отсечено дърво и едно убито животно!
към текста >>

27. УЧИТЕЛ И УЧЕНИК

Близостта към Учителя се определя от послушанието и Любовта.
Послушанието е необходимото качество за ученика, за да уяква. То усилва вярата му във великите закони на Природата, чрез които Бог работи. Всичко правете в Името Божие, за да се ползвате и вие, и вашите ближни от Неговите благословения. Послушание от Любов. Само Любовта учи на послушание. Близостта към Учителя се определя от послушанието и Любовта. Когато ученикът обича Учителя си, той постъпва в живота си така, както би постъпил Учителя. Ученикът има абсолютна вяра в своя Учител. Първото правило гласи: не се съмнявай в Бога, не се съмнявай в Учителя си. Усъмни ли се в Учителя си, ученикът ще се усъмни в себе си. Учителя е висшето, Божественото начало в ученика.
към текста >>

28. В ГРАДИНАТА НА ЛЮБОВТА ПРИТЧИ ЗА ЛЮБОВТА

Всеки ден силно пожелайте близостта на Бога, т.е.
Опитвали ли сте онази Любов, при която да сте готови всичко да извършите заради Господа? Любовта е изпълнение на Божия закон, на Волята Божия. Ще проверите всичко, което ви говоря, и ще кажете: “Струва си да се живее за Новата култура, в която царува Божията Любов! ” Имайте силно желание да дойде Божественото и да се изяви във вас. Всеки ден силно пожелайте близостта на Бога, т.е. близостта на Любовта. Слушайте това, което Любовта ви говори. Човек греши, когато не слуша съветите на Любовта. Пробудената душа казва: “О, Велика Любов, в която сме потопени, която ни обгръщаш от всички страни ! Направи ни способни винаги да чувстваме мощния ти зов и да го следваме.
към текста >>

близостта на Любовта.
Любовта е изпълнение на Божия закон, на Волята Божия. Ще проверите всичко, което ви говоря, и ще кажете: “Струва си да се живее за Новата култура, в която царува Божията Любов! ” Имайте силно желание да дойде Божественото и да се изяви във вас. Всеки ден силно пожелайте близостта на Бога, т.е. близостта на Любовта. Слушайте това, което Любовта ви говори. Човек греши, когато не слуша съветите на Любовта. Пробудената душа казва: “О, Велика Любов, в която сме потопени, която ни обгръщаш от всички страни ! Направи ни способни винаги да чувстваме мощния ти зов и да го следваме. Ти винаги ни говориш, но ние не можем винаги да чуваме твоя глас поради големия шум и трясък около нас.”
към текста >>

29. ИЗКЛЮЧЕНИЯТА НА ЛЮБОВТА

В случая не се разбира материална близост.
– Как се разбират думите Ви, които казахте веднъж, че при любовта човек не трябва да бъде много близо или много далеч от онзи, когото обича? Учителят каза: – Нали един предмет във фокуса се вижда най-ясно – значи нито много близо, нито много далеч. Всъщност душите, които се обичат, трябва да са близо, но вътрешно. Които вършат волята Божия, те са близо един до друг. В случая не се разбира материална близост. Желателната близост е в това, което мислим, чувстваме и постъпваме, а не физическата близост. Един предмет ще го турите на такова разстояние, на такъв фокус, че да може да го виждате добре. Ако го поставите по-близо или по-далеч от фокуса, не ще може да го видите добре. Когато гледаме един предмет, всеки се ориентира според фокуса на зрението, а когато дойде до обичта, ние не се ориентираме от фокуса. Фокус значи следното: Да бъдем на такова разстояние, че да сме нито по-близо, отколкото трябва, нито по-далеч.
към текста >>

Желателната близост е в това, което мислим, чувстваме и постъпваме, а не физическата близост.
Учителят каза: – Нали един предмет във фокуса се вижда най-ясно – значи нито много близо, нито много далеч. Всъщност душите, които се обичат, трябва да са близо, но вътрешно. Които вършат волята Божия, те са близо един до друг. В случая не се разбира материална близост. Желателната близост е в това, което мислим, чувстваме и постъпваме, а не физическата близост. Един предмет ще го турите на такова разстояние, на такъв фокус, че да може да го виждате добре. Ако го поставите по-близо или по-далеч от фокуса, не ще може да го видите добре. Когато гледаме един предмет, всеки се ориентира според фокуса на зрението, а когато дойде до обичта, ние не се ориентираме от фокуса. Фокус значи следното: Да бъдем на такова разстояние, че да сме нито по-близо, отколкото трябва, нито по-далеч. Един брат запита:
към текста >>

– Когато някой ти затули слънцето, това е признак, че има близост по-голяма отколкото трябва.
Ако го поставите по-близо или по-далеч от фокуса, не ще може да го видите добре. Когато гледаме един предмет, всеки се ориентира според фокуса на зрението, а когато дойде до обичта, ние не се ориентираме от фокуса. Фокус значи следното: Да бъдем на такова разстояние, че да сме нито по-близо, отколкото трябва, нито по-далеч. Един брат запита: – При любовта как се разбира близо и далеч? – Когато някой ти затули слънцето, това е признак, че има близост по-голяма отколкото трябва. Голямата близост лишава човека от Божиите блага. Знаете ли какъв е законът? Ако се съберат атомите един до друг и да няма никакво пространство помежду им, в обема на един литър ще има толкова много атоми, че предметът ще тежи сто хиляди тона. Като се приближим много един до друг, ние изгубваме своята свобода. Бог ни е дал да имаме пространство между нас.
към текста >>

Голямата близост лишава човека от Божиите блага.
Когато гледаме един предмет, всеки се ориентира според фокуса на зрението, а когато дойде до обичта, ние не се ориентираме от фокуса. Фокус значи следното: Да бъдем на такова разстояние, че да сме нито по-близо, отколкото трябва, нито по-далеч. Един брат запита: – При любовта как се разбира близо и далеч? – Когато някой ти затули слънцето, това е признак, че има близост по-голяма отколкото трябва. Голямата близост лишава човека от Божиите блага. Знаете ли какъв е законът? Ако се съберат атомите един до друг и да няма никакво пространство помежду им, в обема на един литър ще има толкова много атоми, че предметът ще тежи сто хиляди тона. Като се приближим много един до друг, ние изгубваме своята свобода. Бог ни е дал да имаме пространство между нас. Нали всичкото зло идва, като се сгъстяват атомите?
към текста >>

30. ИСТИНСКИЯТ БАЩА

В случая не се разбира материална близост.
– Как се разбират думите Ви, които казахте веднъж, че при любовта човек не трябва да бъде много близо или много далеч от онзи, когото обича? Учителят каза: – Нали един предмет във фокуса се вижда най-ясно – значи нито много близо, нито много далеч. Всъщност душите, които се обичат, трябва да са близо, но вътрешно. Които вършат волята Божия, те са близо един до друг. В случая не се разбира материална близост. Желателната близост е в това, което мислим, чувстваме и постъпваме, а не физическата близост. Един предмет ще го турите на такова разстояние, на такъв фокус, че да може да го виждате добре. Ако го поставите по-близо или по-далеч от фокуса, не ще може да го видите добре. Когато гледаме един предмет, всеки се ориентира според фокуса на зрението, а когато дойде до обичта, ние не се ориентираме от фокуса. Фокус значи следното: Да бъдем на такова разстояние, че да сме нито по-близо, отколкото трябва, нито по-далеч.
към текста >>

Желателната близост е в това, което мислим, чувстваме и постъпваме, а не физическата близост.
Учителят каза: – Нали един предмет във фокуса се вижда най-ясно – значи нито много близо, нито много далеч. Всъщност душите, които се обичат, трябва да са близо, но вътрешно. Които вършат волята Божия, те са близо един до друг. В случая не се разбира материална близост. Желателната близост е в това, което мислим, чувстваме и постъпваме, а не физическата близост. Един предмет ще го турите на такова разстояние, на такъв фокус, че да може да го виждате добре. Ако го поставите по-близо или по-далеч от фокуса, не ще може да го видите добре. Когато гледаме един предмет, всеки се ориентира според фокуса на зрението, а когато дойде до обичта, ние не се ориентираме от фокуса. Фокус значи следното: Да бъдем на такова разстояние, че да сме нито по-близо, отколкото трябва, нито по-далеч. Един брат запита:
към текста >>

– Когато някой ти затули слънцето, това е признак, че има близост по-голяма отколкото трябва.
Ако го поставите по-близо или по-далеч от фокуса, не ще може да го видите добре. Когато гледаме един предмет, всеки се ориентира според фокуса на зрението, а когато дойде до обичта, ние не се ориентираме от фокуса. Фокус значи следното: Да бъдем на такова разстояние, че да сме нито по-близо, отколкото трябва, нито по-далеч. Един брат запита: – При любовта как се разбира близо и далеч? – Когато някой ти затули слънцето, това е признак, че има близост по-голяма отколкото трябва. Голямата близост лишава човека от Божиите блага. Знаете ли какъв е законът? Ако се съберат атомите един до друг и да няма никакво пространство помежду им, в обема на един литър ще има толкова много атоми, че предметът ще тежи сто хиляди тона. Като се приближим много един до друг, ние изгубваме своята свобода. Бог ни е дал да имаме пространство между нас.
към текста >>

Голямата близост лишава човека от Божиите блага.
Когато гледаме един предмет, всеки се ориентира според фокуса на зрението, а когато дойде до обичта, ние не се ориентираме от фокуса. Фокус значи следното: Да бъдем на такова разстояние, че да сме нито по-близо, отколкото трябва, нито по-далеч. Един брат запита: – При любовта как се разбира близо и далеч? – Когато някой ти затули слънцето, това е признак, че има близост по-голяма отколкото трябва. Голямата близост лишава човека от Божиите блага. Знаете ли какъв е законът? Ако се съберат атомите един до друг и да няма никакво пространство помежду им, в обема на един литър ще има толкова много атоми, че предметът ще тежи сто хиляди тона. Като се приближим много един до друг, ние изгубваме своята свобода. Бог ни е дал да имаме пространство между нас. Нали всичкото зло идва, като се сгъстяват атомите?
към текста >>

31. ВИСШЕТО И НИЗШЕТО В ЧОВЕКА

Физическата близост не е всякога близост.
Аз всеки ден съм занят с противоречията, за да ги превърна. Като намеря някое противоречие, виждам хубавата му страна, и като го разреша, вървя напред. Но никога не оставям едно противоречие зад себе си. Като го пусна отзад, то образува засада. Човек не трябва да се мисли за много учен, за да има към какво да се стреми. Физическата близост не е всякога близост. Близостта е във вътрешното разбиране.
към текста >>

Близостта е във вътрешното разбиране.
Като намеря някое противоречие, виждам хубавата му страна, и като го разреша, вървя напред. Но никога не оставям едно противоречие зад себе си. Като го пусна отзад, то образува засада. Човек не трябва да се мисли за много учен, за да има към какво да се стреми. Физическата близост не е всякога близост. Близостта е във вътрешното разбиране.
към текста >>

32. 20 август 1912, понеделник

Значи близостта и далечината по отношение на разстоянието зависи от нашето състояние.
Тук е полезно да знаете, че един завършен цикъл трае двадесет и пет хиляди години, а на две хиляди и сто години се явява по един Учител, за да помогне на човечеството. От своя сребърен период човечеството е преминало в медния си период, след който следва железният, в който се намираме сега, но и той вече изтича и сега ще се върнем пак отново в пролетта. В това развитие действуват определени закони, между които и законът за растенето и падението. Например двама се скарат и вие забелязвате как те се отдалечават един от друг. Причината за това е, че те са сгрешили и затуй се раздалечават. Значи близостта и далечината по отношение на разстоянието зависи от нашето състояние. Душата също има своя цикъл, в който се движи. Христос казва, че се е родил, за да свидетелствува за Истината. Развитието на един народ зависи от неговото отношение спрямо истината, зависи от това дали той ще свидетелствува за истината. За да свидетелствувате за истината, вие трябва да осъзнаете, че сте слуги на Господа, а не господари, трябва да си припомните вашите задължения. Вие трябва да разполагате с много познания и то не само да ги възприемете, а да ги осъзнаете и усвоите.
към текста >>

33. СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ

Физическата близост винаги произвежда известна дисхармония, известни недоразумения в хората.
Праведният не може да познае грешника, ако не слезе на неговото ниво и не живее като него. Грешникът не може да познае праведния, ако не се качи до него и не мине през неговия живот. Практическият живот налага правила на човека, макар и временни. Това, което е важно за днес, за утре вече не е важно. Хората не трябва да се приближават много един до друг. Физическата близост винаги произвежда известна дисхармония, известни недоразумения в хората. Външно човек не може всякога да бъде спокоен. Повърхността на човека може да се вълнува, но Божественото в него трябва да е в мир, в тишина. Само Божественото в човека е в сила да го спаси. Съмнението е така необходимо за човека, както ветровете са необходими за природата. За да разбере човек живота, знанието, какво е разумната природа, която го заобикаля, той трябва да си ги представи в конкретна форма, достъпна за неговия ум и за неговото сърце.
към текста >>

34. 2. ВЪТРЕШНО ПРЕЧИСТВАНЕ

Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху устните: Господи, да дойде Божественото в мен, да ме повдигне, да почувствам близостта на Бога в мен.
Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Духа: Аз искам окото ми да бъде светло, чисто, за да бъде такова и цялото ми тяло. (3 пъти) 23. Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Любовта - сърцето: Вложи, Господи, Любовта Си в сърцето ми да говоря меко и сладко, да постъпвам благородно, да изразя Твоята Любов. 24. Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Истината: Господи, желая да дойде Царството Божие в мен и да бъда носител на Неговата Светлина. (3 пъти) 25. Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху устните: Господи, да дойде Божественото в мен, да ме повдигне, да почувствам близостта на Бога в мен. (3 пъти) 26. Разтваряме ръцете опънати напред с дланите нагоре: Господи, какво трябва да направя днес за Теб? Ръцете насочени с пръстите нагоре, опрени с дланите на гърдите: В Името на всичко, което Си ми дал, искам да Ти служа, да изпълня Твоята Воля на Земята. Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Истината: Да бъде всичко за Твоята Слава. (3 пъти) 27.
към текста >>

НАГОРЕ

0.18447494506836