НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
122
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Това е привилегия неземна и ние го усещаме вътре у нас и отстояваме това свое право - да бъдем в
близост
с Мировия Учител - къде осъзнато, къде неосъзнато.
Разлистени са дърветата, цъфнали са цветята. Всичко ухае на свежест и обновление. Ние в тази сутрин и в този момент сме насядали на една пейка около Учителя и разговорът е весел и непринуден. Чувствуваме се отлично, с разположение и в хармония към всекиго са нашите души. Душите ни се веселят - те правят общение с Бога на земята.
Това е привилегия неземна и ние го усещаме вътре у нас и отстояваме това свое право - да бъдем в
близост
с Мировия Учител - къде осъзнато, къде неосъзнато.
Къде с ревност, къде със старание и неотклонност да бъдем в близост с Него. По едно време някой каза: "Вижте кой се задава? " В далечината, между боровете се зададе едно старче, което се движеше доста живо, подпирайки се с бастун. Изведнъж ние млъкнахме, разговорът с Учителя секна и по някаква вътрешна команда се загледахме натам. Учителят също го наблюдаваше.
към текста >>
Къде с ревност, къде със старание и неотклонност да бъдем в
близост
с Него.
Всичко ухае на свежест и обновление. Ние в тази сутрин и в този момент сме насядали на една пейка около Учителя и разговорът е весел и непринуден. Чувствуваме се отлично, с разположение и в хармония към всекиго са нашите души. Душите ни се веселят - те правят общение с Бога на земята. Това е привилегия неземна и ние го усещаме вътре у нас и отстояваме това свое право - да бъдем в близост с Мировия Учител - къде осъзнато, къде неосъзнато.
Къде с ревност, къде със старание и неотклонност да бъдем в
близост
с Него.
По едно време някой каза: "Вижте кой се задава? " В далечината, между боровете се зададе едно старче, което се движеше доста живо, подпирайки се с бастун. Изведнъж ние млъкнахме, разговорът с Учителя секна и по някаква вътрешна команда се загледахме натам. Учителят също го наблюдаваше. То се приближаваше към пейката, на която бяхме седнали с Учителя.
към текста >>
2.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Милка проявила особен интерес към Паневритмията, тъй като упражнения от такъв род са в най-голяма
близост
с нейната професия, особено с тъй интересното съчетание на движение и музика.
Но за да се осъществи, беше необходимо специално време в тези размирни години и хора, които трябваше да я осъществят до края. Проводници на тази идея за приложение на Паневритмията в училищата стават Милка Периклиева и Любомир Лулчев. Милка Периклиева е била една от най-изтъкнатите учителки в детските градини в София. В педагогическите среди тя се е ползувала със значителна известност, тъй като е издала и свои трудове в тази област, като например "Възпитанието и заниманието на децата от предучилищна възраст". Тази й популярност дава възможност през летните месеци да бъде назначена и за учителка на детската градина при "Близкоизточната фондация".
Милка проявила особен интерес към Паневритмията, тъй като упражнения от такъв род са в най-голяма
близост
с нейната професия, особено с тъй интересното съчетание на движение и музика.
Тя много добре проучила както самите упражнения, така и музиката, която ги съпровожда. Това я прави подходяща за провеждането на тази идея. Любомир Лулчев е бил висш офицер от авиацията и от инженерните войски. Още като такъв е слушал беседите на Учителя и е бил запознат с идете на Новото, което се изнася в тях. По изява беше един честолюбив и амбициозен човек, много начетен и със задълбочена мисъл.
към текста >>
3.
8_05 Катя Грива - певица и ученик
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Имаше духовна
близост
с Паша и непрекъснато подчертаваше това.
Да се чудиш и да се маеш как думите на Учителя се сбъдват, независимо кога, къде и с кого! Като млада, Катя бе хубава, много нежна, обличаше се с вкус като италианска принцеса. Но като влезе в Братството, тя премина в другата крайност и се обличаше старомодно. Смееше се от сърце и в този смях имаше много музика. Тя не контактуваше с много хора, беше близка единствено с Паша, защото Учителят я беше насочил да отиде да живее при нея и там тя си взе матурата.
Имаше духовна
близост
с Паша и непрекъснато подчертаваше това.
Паша бе много умна и духовита жена. Беше принципна. Тя спазваше правилото "За никого не критикувай нищо! " А Катя, като виждаше много нередности, дразнеше се и ги казваше. Но ми е разказвала, че винаги се е чувствувала пред Паша като ученичка с ненаучен урок.
към текста >>
И все пак, тяхната
близост
и връзка продължи до края.
Паша бе много умна и духовита жена. Беше принципна. Тя спазваше правилото "За никого не критикувай нищо! " А Катя, като виждаше много нередности, дразнеше се и ги казваше. Но ми е разказвала, че винаги се е чувствувала пред Паша като ученичка с ненаучен урок.
И все пак, тяхната
близост
и връзка продължи до края.
Катя имаше най-добър усет за възприемане на всички неща и събития, които се случваха на "Изгрева". Тя можеше да запише много неща, но не ги записа. Оплакваше се впоследствие, че е забравила много неща и съжаляваше, че не ги е записвала. Но накрая сподели с мен: "И да исках, аз не можех да направя това, защото Учителят каза за мен така: "Сестра, ако твоите пръсти бяха с няколко милиметра по-дълги, много неща щяхте да постигнете в този живот. Затова работете с волята си да ги продължите в този живот".
към текста >>
4.
36. ОПИТИ ЗА НОВИ КОМУНИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Едно благоприятно условие беше за тях
близостта
на Захарната ф-ка в Горна Оряховица и когато трябваше да се събира цвеклото от производителите тя имаше нужда от честни хора, които да се турят на кантарите, където то се измерваше.
Загора и с тези средства закупиха места в Арбанаси. Основа се една комуна, която премина през големи изпити. Земята в Арбанаси беше изтощена, изгубила плодородната си част, каменлива, песъклива и изобщо слаба земя. Много труд, малко резултат. Комуната не разполагаше със средства и комунарите едва преживяваха.
Едно благоприятно условие беше за тях
близостта
на Захарната ф-ка в Горна Оряховица и когато трябваше да се събира цвеклото от производителите тя имаше нужда от честни хора, които да се турят на кантарите, където то се измерваше.
Управлението откри, че нашите хора са честни, винаги когато идваше сезона, канеше ги на тази служба. До тогава местните хора вършеха злоупотребления с приемането на цвеклото. Но сега тук застанаха честни хора и за труда си получаваха захар в натура, която беше необходима, защото главната храна на комунарите беше чай. Получаваха и някой лев, но стопанството не даваше почти нищо и те мизеруваха. Между тях възникнаха лични борби и комуната се разтури.
към текста >>
5.
40. КОМУНАЛЕН ЖИВОТ С ПЕСНИ И ТОПЛА ВОДА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Там се сближаваш с хората и е трудно да живееш в такава
близост
дълго време.
Най-обичахме с него да вървим по синурите. Беше нацъфтяла една хубава метличина. Вървим и говорим за най-съществените неща. Хубави приятелства се създадоха и хубави приятелства се развалиха в комуната. А защо ли?
Там се сближаваш с хората и е трудно да живееш в такава
близост
дълго време.
Там се сблъскват родови сили. А те като се развихрят, разпръскват и човеци и комуни и всичко обръщат наопаки. Имахме хубави опитности през тези 12 години. И тъжни имахме. И трагични имахме.
към текста >>
6.
67. НЕРАЗУМНОТО ОБЕЩАНИЕ НА ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Веднъж Томалевски е бил на Витоша на една екскурзия и бил в
близост
до Учителя и минавали покрай едно стадо кози.
А този брат след време беше честен да казва на други: „Ако си дал едно неразумно обещание може да не го изпълниш." А какъв брат беше само? Колко светлина имаше в него! Какъв възторг, каква поетична дарба. Но една връзка с неподходяща жена може да те смъкне или спъне от твоя път. Този брат се казваше Георги Томалевски.
Веднъж Томалевски е бил на Витоша на една екскурзия и бил в
близост
до Учителя и минавали покрай едно стадо кози.
Тогава козите се пасяха на стада свободно по горите. Учителят посочва с бастуна си и му казва: „Георги, това което козите са за вас, това сте вие за Невидимия свят." Едно голямо откровение за съотношението между животните и човека и съществата, които са над него. На Георги Томалевски при бръснене му излезли пъпки на брадата, вероятно са се инфектирали. Отива при Учителя на „Опълченска" 66 и търси съвет. Учителят му казва: „Вземи едно гърне с катран и си намажи лицето".
към текста >>
7.
95. СТЕНОГРАФКАТА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА И СЪЩЕСТВЕНИТЕ НЕЩА ОТ ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Вероятно Учителят бе допуснал в някои моменти или в един отрязък от време заминалата Му майка да влезе в тялото на Савка, за да може същата тази Добра да се възползва вече за своето духовно усъвършенстване от
близостта
на Савка, която бе единствено допускана толкова близко до Учителя.
Аз само веднъж Го чух да казва и с особено чувство да произнася името Добра. А един път както се бяхме събрали около Него, обърна се към Савка Керемидчиева и каза: „Добра, направи това! " Сестрите като чуха това веднага Го поправиха: „Учителю, това е Савка, а не Добра." А Той се усмихна лекичко и каза: „Рекох, това е Добра! " Ние се спогледахме и замълчахме. Някои от нас имаха знанията, а други имаха опитности как стават тези неща.
Вероятно Учителят бе допуснал в някои моменти или в един отрязък от време заминалата Му майка да влезе в тялото на Савка, за да може същата тази Добра да се възползва вече за своето духовно усъвършенстване от
близостта
на Савка, която бе единствено допускана толкова близко до Учителя.
А в тялото на нейния рожден син Петър беше вече Божествения Дух и Христовия Дух. Това бе Мировият Учител, който бе пред нас. Ето, това е една случка и се отнася към големите мистерии на Всемировия Учител. Когато издадохме книгата „УЧИТЕЛЯТ" бяхме критикувани от възрастните приятели и особено от Тодор Стоименов, че много малко сме дали за личността на Учителя. Но ние целенасочено не дадохме този материал, понеже не искахме да подчертаваме личността, а да обрисуваме духовният Му образ.
към текста >>
8.
І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Близостта
, съдействието и общуването с Него бяха великолепни условия - съкровена мечта на всеки ученик.
Но при всички превратности на живота, от ученика се изисква да бъде верен и истинен, добър и правдив, чист и благ. Няма лесен път. Всякога обаче ученикът придобива опитности, знание и мъдрост, без които не може да се разбере Истината. Ученикът Аверуни е познат в школата, като един от четиримата стенографи. Те бяха непосредствени сътрудници на УЧИТЕЛЯ.
Близостта
, съдействието и общуването с Него бяха великолепни условия - съкровена мечта на всеки ученик.
Самото ученичество е дълъг и непреривен процес. Не всякога може да има на физическото поле такова съвпадение - УЧИТЕЛ и ученик да бъдат едновременно в една страна. Съкратеното физическо разстояние - близостта е много ценно условие. Стенографите знаеха това и се радваха на привилегията да бъдат заедно почти по всяко време, да обменят мисли, да се вглеждат в поведението Му и да се учат. В най-добрият смисъл на думата, казано на евангелския език - те бяха работници на нивата.
към текста >>
Съкратеното физическо разстояние -
близостта
е много ценно условие.
Ученикът Аверуни е познат в школата, като един от четиримата стенографи. Те бяха непосредствени сътрудници на УЧИТЕЛЯ. Близостта, съдействието и общуването с Него бяха великолепни условия - съкровена мечта на всеки ученик. Самото ученичество е дълъг и непреривен процес. Не всякога може да има на физическото поле такова съвпадение - УЧИТЕЛ и ученик да бъдат едновременно в една страна.
Съкратеното физическо разстояние -
близостта
е много ценно условие.
Стенографите знаеха това и се радваха на привилегията да бъдат заедно почти по всяко време, да обменят мисли, да се вглеждат в поведението Му и да се учат. В най-добрият смисъл на думата, казано на евангелския език - те бяха работници на нивата. За тях образът на УЧИТЕЛЯ бе осмислено разбран. Специализирани в стенографията, те бяха онзи квартет, снел Словото и го подготви за печат. Беседите, разговорите станаха достояние на всички, които се интересуваха.
към текста >>
9.
І.9. ЕЛАТЕ С МЕН!
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
... От опит знаехме, че за да подчертае необходимостта от по-голяма
близост
, за да поиска с такава бащинска топлота, почти синовно общуване, УЧИТЕЛЯТ имаше повод - може би не само един, а много.
Вие по-лесно ще ме познаете. По-трудно аз ще ви позная, защото още не сте собственици на съдбата си, не вървите винаги по вашата собствена пътека, не винаги давате израз на собствените мисли и чувства, ставате проводници на родови духове и други невидими същества. Аз трябва да различавам тяхното присъствие и затова е трудна задачата ми. В такива случаи помагам не само на вас, но и на онези обитатели, които живеят, макар и временно, във вас. - Вие елате с мен в домът ми, елате с мен, да възлезем по планинските пътеки, елате и опитайте моето бреме и, ако ви хареса, тръгнете с мен.
... От опит знаехме, че за да подчертае необходимостта от по-голяма
близост
, за да поиска с такава бащинска топлота, почти синовно общуване, УЧИТЕЛЯТ имаше повод - може би не само един, а много.
към текста >>
10.
ІІ.В НЕГОВАТА АУРА 22. СПИТЕ ЛИ... СЪНУВАТЕ ЛИ?
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Не исках да навляза в непозволена
близост
и затова години наред търпеливо изчаквах подходящ момент, за да поставя този вълнуващ въпрос.
А за Него - можеше да разкаже онзи, който имаше привилегията да бъде „дежурен". Често пъти Неговият „сън" бе обикновена „дрямка" на плетения стол, или походното легло. След това се зареждат интензивните часове на приеми, разговори, беседи - работа, която само Той можеше да извърши. Така въпроса за съня на УЧИТЕЛЯ зае своето място в моето съзнание и търсех изяснението му в онези основни линии, които са ми понятни. Но кога и как да запитам УЧИТЕЛЯ?
Не исках да навляза в непозволена
близост
и затова години наред търпеливо изчаквах подходящ момент, за да поставя този вълнуващ въпрос.
Очакваният ден наближи. Случи се така, че новата година посрещнахме заедно с Него в салона. Когато стрелката на часовника отбеляза 12 полунощ, Той произнесе новогодишното слово. След няколко часа трябваше да присъстваме на утринното неделно слово и после и на беседата в 10 часа. Неделният ден е известен на Изгрева.
към текста >>
11.
ІІ.31. БИБЛИЯТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Една
близост
, която дава много.
31. БИБЛИЯТА Мястото, което заемах като цигулар на младежкия окултен клас, бе непосредствено в ляво от Неговата катедра, близо до хармониума.
Една
близост
, която дава много.
Паметни са часовете, в които трябваше да изпълняваме с органиста Мария Тодорова песните, мантрите и мелодиите - прелюд към всяка лекция. Ние пеехме и свирехме преди УЧИТЕЛЯ да влезе в клас. Песните тонират. Хармонията на класа е жизнена необходимост... Ежедневието със своите несгоди, противоречия и трудности обременява съзнанието, отклонява мисълта, отличава вниманието от основните идеи и принципи, които се разглеждат в класа. А всяка изпята песен освежава душата.
към текста >>
12.
ІІ.39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Нарастващата
близост
между тях е позволила да се опознаят взаимно и да се уверят, че високите идеи, с които ги занимава УЧИТЕЛЯ, са един свят, еднакво странен и привлекателен.
39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ До дните на първия събор е изминат дълъг път. Не веднъж, тримата добри приятели и съмишленици д-р Георги Миркович от Сливен и Пеню Киров, заедно Тодор Стоименов от Бургас са доказали своята привързаност и любов към изключителния образ на УЧИТЕЛЯ и Неговото дело.
Нарастващата
близост
между тях е позволила да се опознаят взаимно и да се уверят, че високите идеи, с които ги занимава УЧИТЕЛЯ, са един свят, еднакво странен и привлекателен.
За д-р Миркович, който е познавал азбуката на езотеризма, мирозрението на УЧИТЕЛЯ е давало да се подразбере, че те ще бъдат въведени в едно неповторимо по своята същина разбиране за твърде сложния духовен живот. За Пеню Киров, който е бил одарен богата и способна психика да долавя контакта с невидимия свят, УЧИТЕЛЯТ е бил Онзи, Който е търсела душата му. Тодор Стоименов, въодушевен от богатите творчески импулси на почти свой връстник, е съзирал в образа на УЧИТЕЛЯ библеец, предтеча, вестител на духовно възраждане, образ, надарен със сили да възроди и възкреси опепеленото от вековете християнство. Протичат дни на общуване с Него. Откровените разговори разбулват завесите на вековни заблуди.
към текста >>
13.
6.19. Край на първото действие
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Създаде се една
близост
между дъщерята Теодосия и мен.
Нейната рождена сестра минаваше за ясновидка. Мара Гръблашева си замина към 1940 г. Тя има тук дъщеря. Тя имаше и друга дъщеря Теодосия, крайно красива и приличаща на египтянка. Аз живеех по това време у тях на квартира.
Създаде се една
близост
между дъщерята Теодосия и мен.
Но Учителят като видя това, веднага я изпрати за САЩ и тя там се омъжи за италиански инженер. Също така засилих особено своето приятелство с Георги Радев, който ми помогна да тонирам научно апарата на моето мислене. Георги Радев от всичките ученици на Учителя имаше най-богата окултна култура, познаваше много добре не само окултната литература, но и голяма част от световната художествена литература. Тази интересна индивидуалност се движеше в два полюса - от една страна носеше гордостта на съвременната наука, но същевременно и онова велико смирение пред неизмерната Божествена Мъдрост. Той с благоговения чувстваше могъществото на великия Мъдрец, който не само знаеше законите на Живата Разумна Природа, но можеше да работи с тях върху душите, сърцата и умовете на хората.
към текста >>
14.
6.64. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Поради тази
близост
бях развил много големи психически сили.
Възможно е да е било така тогава навремето, през време на Учителя. Но 30 години след това тя беше прозряла някои неща. Беше си разчистила сама пътя. Лулчев беше много привързан към мен. В един период аз се бях привързал много към Учителя и се движех само около Него.
Поради тази
близост
бях развил много големи психически сили.
И само като се концентрирам към някого, можех да му кажа някои пророчества. Лулчев идваше и ме питаше, къде е Учителят. Аз се съсредоточавах и веднага му казвах къде се намира. Лулчев отиваше там и Учителят беше на посоченото място. Той се удивляваше много.
към текста >>
15.
7. И ВРАГ НА ЧОВЕКУ СА НЕГОВИТЕ ДОМАШНИ
,
,
ТОМ 5
Пак по онова време при редовните си посещения при Учителя изведнъж изпитах толкова голяма
близост
към него, че исках да му кажа „Мамо", но се въздържах да му го кажа.
Значи аз за тях не бях вече дъщеря, а враг от времето на инквизицията. Тогава аз бях млада госпожица и един път при посещение при •Учителя той ме запита: „Галеше ли те майка ти? " Отговорих: „Никой не ме галеше, Учителю". „Затова съм те взел при себе си". Тогава разбрах, че благ може да бъде само Бог.
Пак по онова време при редовните си посещения при Учителя изведнъж изпитах толкова голяма
близост
към него, че исках да му кажа „Мамо", но се въздържах да му го кажа.
Да, в негово присъствие ние чувствахме не само грижата на Бащата, но и на майката. Но нали Божия Дух дух бе и множество, и единоначалие на всичко и затова можеше да движи всекиго по своя земен път. Веднъж се връщам от Витоша, бяхме на екскурзия с Учителя и Братството. Влизам у дома цялата мокра, кална - беше валяло дъжд, а тогава ходехме пеша до Витоша и обратно. Като ме вижда майка ми, че съм цялата мокра отгоре до долу и едновременно кална като прасе, оваргаляло се в локва, развика се и ме нарече незнам какво си и ме изпъди от къщи.
към текста >>
16.
15. БЛАЖЕНИ НИЩИТЕ ДУХОМ
,
,
ТОМ 5
Дълги години остана такъв независимо, че четях беседите и бях в
близост
до Учителя.
15. БЛАЖЕНИ НИЩИТЕ ДУХОМ „Блажени нищите духом, защото е тяхно царството небесно" (Ев. Матея, гл.5, ст. 3) Този стих за мен беше много непознат и неразбираем.
Дълги години остана такъв независимо, че четях беседите и бях в
близост
до Учителя.
Успях да го разбера години, десетилетия след това, когато изведнъж изпъкна в мене образът на една случка в първите години на Братството на ул, „Опълченска" 66. Ето това е най-интересното - била съм свидетелка на една опитност при Учителя, разбрала съм я по един начин, обяснявала съм си я по втори начин, а трябваше да преминат 40-50 години да я разбера в същността й като окултен закон от Словото на Учителя. А кой бе законът? Той е този на поставеното мото. Винаги съм се питала какво значи „нищите духом" - дали означава простите, бедните, сиромасите, отхвърлените?
към текста >>
17.
36. С ЛЕЙКА ЗА ВОДА
,
,
ТОМ 5
В
близост
до него се намираше разсадника на Борисовата градина, където служеше за разсад на горското стопанство.
Но какво бе учудването ни, когато видяхме, че този свят отдолу бе се качил горе и дошъл насред Изгрева. Ние си го бяхме донесли самите, защото този свят бе у нас, този свят бе неустроен и всичко се движеше у нас в безпорядък. Тук в присъствието на Учителя, в Школата започнахме обучение като онези първолаци от първо отделение и преминавахме буква след буква, за да сричаме и да прочетем първото си изречение. Изгревът бе станал наш дом, наше училище, после наша вътрешна потребност и накрая наша съдба. Отначало Изгревът бе една поляна, обградена с поле.
В
близост
до него се намираше разсадника на Борисовата градина, където служеше за разсад на горското стопанство.
Тук се кръстосваха алеи и беше понякога за нас доста трудно да се придвижим от града до Изгрева ако хванем някоя погрешна алея. Бяхме жени и сами понякога се придвижвахме с голям страх и готови всякога за изненада. Не липсваха случаи, когато по кръчмите на града разни пияници правеха планове да ни нападнат през гората. Имаше такива случаи, но те винаги се осуетяваха в последния момент с помощта на Учителя, оставаше само горчивата опитност на някоя разплакана сестра. На Изгрева нямаше вода, Тогава се принуждавахме да ходим за вода в разсадника при една доста отдалечена чешма.
към текста >>
18.
43. ВЯРАТА НА ПРОСТИТЕ И ВЯРАТА НА УЧЕНИТЕ
,
,
ТОМ 5
Материалната
близост
не е
близост
.
Така имахме възможността да се сблъскаме с вярата като принцип, от която се ползваха и неуките и учените. Аз съм при Учителя на разговор. „Всеки човек с когото се запознаеш той има желание да те приравни кьм своят уровен. Отвън няма да се показваш за верующа, но вътре дълбоко ще вярваш. Нали искаш да бъдеш независима, как така се оставяш да бъдеш зависима от една мисъл?
Материалната
близост
не е
близост
.
Сега трябват такива човеци, които не се съблазняват, нито се заблуждават от външната привид-ност на нещата. Докато човек не почне да мисли и разсъждава, той е нещастен, почне ли да мисли и разсъждава става щастлив и невъзможните по-рано неща в живота почват да стават възможни. Ако всякога Учителят би решавал задачите на ученика последният никога не би се научил да смята. Цял свят около нас е все задачи, които Господ е предоставил на нас да решим. В каквото положение и да се намираме трябва да имаме за идеал Господа - Бога.
към текста >>
19.
49. БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ
,
,
ТОМ 5
Да живеем винаги в
близост
с Бога.
Щом имаш добро желание, туй което те повдига да го направиш, то е Бог. Имаш голяма скръб, туй който те поддържа да не се обезсърчиш - това е Бог. Когато падаш, туй което те удържа да не се убиеш, то е Бог. Ти се чудиш как тъй от такова място си паднала пък не си се убила. Затова да пазиш връзката си Бога.
Да живеем винаги в
близост
с Бога.
Например аз излеза и се пека на слънце, то е близост. Също наблюдавам изхода и течението на извора. То е най-хубавото положение, което човек може да има, да е в близост с Бога. Отношението се отнася към мъртвите тела. А съотношение имат живите същества.
към текста >>
Например аз излеза и се пека на слънце, то е
близост
.
Имаш голяма скръб, туй който те поддържа да не се обезсърчиш - това е Бог. Когато падаш, туй което те удържа да не се убиеш, то е Бог. Ти се чудиш как тъй от такова място си паднала пък не си се убила. Затова да пазиш връзката си Бога. Да живеем винаги в близост с Бога.
Например аз излеза и се пека на слънце, то е
близост
.
Също наблюдавам изхода и течението на извора. То е най-хубавото положение, което човек може да има, да е в близост с Бога. Отношението се отнася към мъртвите тела. А съотношение имат живите същества. А Бог обхваща всичко.
към текста >>
То е най-хубавото положение, което човек може да има, да е в
близост
с Бога.
Ти се чудиш как тъй от такова място си паднала пък не си се убила. Затова да пазиш връзката си Бога. Да живеем винаги в близост с Бога. Например аз излеза и се пека на слънце, то е близост. Също наблюдавам изхода и течението на извора.
То е най-хубавото положение, което човек може да има, да е в
близост
с Бога.
Отношението се отнася към мъртвите тела. А съотношение имат живите същества. А Бог обхваща всичко. Бог е Бог на живите, а не на мъртвите."
към текста >>
20.
57. ПРИ НОЗЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Урок за ръководителите, че при Бога всяка една душа е приета, а за кака Гина бе друг урок, че ученика независимо какъв пост заема и в каква
близост
физическа е до Учителя, никога не е по-горен от Учителя.
И в този момент Учителят излиза пред вратата, обръща се към мен и ми казва „Почакайте ме един час". Аз се сепвам, схващам веднага, че наистина Учителят е зает, но схващам също, че кака Гина лично в себе си е определила, че щом Учителят е зает значи няма да ме приеме и аз нямам работа днес тук. Значи тя се бе осмелила да определи в себе си кой кога може да отива при Учителя. И затова той излезна, остави за минута ръководителите да го чакат и обърна внимание на мен, на една частна ученичка. Разбирате ли какво означава това?
Урок за ръководителите, че при Бога всяка една душа е приета, а за кака Гина бе друг урок, че ученика независимо какъв пост заема и в каква
близост
физическа е до Учителя, никога не е по-горен от Учителя.
А за мен бе също един урок, че Учителят винаги при всички случаи посреща ученика, който иска да учи. Схванах всичко това и казах: „Учителю, може ли утре да дойда? " Отговори ми: „Може". Аз си тръгнах към дома, постепенно крачките ми зачестиха, забързаха и започнах да тичам, а в мен нещо летеше, носеше ме, душата ми ликуваше, тя се бе докоснала до Бога, понеже бях правилно разрешила задачата си като една обикновена частна ученичка. Аз съм пред Учителя на разговор.
към текста >>
21.
61. ИЗПРАЩАМ ТЕ В СВЕТА
,
,
ТОМ 5
Не предполагах, че Учителят ще ме прати някъде и че няма да бъда в
близост
до него.
Във връзка с това мое изживяване той каза: „Аз на всички ще покажа какво нещо е Божията любов". Измина този период на блаженство и Учителят ме извиква и ми казва: „Беше време, когато дяволът искаше да ти вземе глава, а сега дяволът нищо не може да ти направи". Аз изтръпнах, защото смятах, че Школата това е рай и блаженство за човешката душа. Но дойде и онзи момент, когато на всеки ученик след като му мине време на Учението и след като се изпита му се дава свидетелство за завършване и се праща да върви по своя път в живота. Аз изобщо не подозирах, че такова нещо може да се случи и с мен.
Не предполагах, че Учителят ще ме прати някъде и че няма да бъда в
близост
до него.
Учителят ме извика и каза: „Извикал съм те, за да ти кажа следното. Слушай ме добре и запомни. Изпращам те в света. Направила си връзка от миналото и правилно да ги разрешиш в този си живот". Краката ми се подкосиха.
към текста >>
22.
70. КОЙ КАК ЦЕЛУВАШЕ ДЕСНИЦАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Материалната
близост
не е
близост
.
" Благословението понякога се даваше не по заслуга, а по Божието благоговение. Тук случаят беше такъв. Аз съм при Учителя на разговор. „Трябва да се пази човек да не загуби уважение, т.е. в отношението му животинското да не преминава у него.
Материалната
близост
не е
близост
.
Земната любов е любов на частната собственост. Ти сега разсъждаваш и ми харесваш, но когато изпаднеш в едно нервно състояние, тогава преставаш да разсъждаваш. Ако искаш да търгуваш, за да ти дадат нещо, трябва и ти сам да имаш какво да дадеш. С търговия можеш да се занимаваш, но да знаеш как и какво да размениш. Ще ти дам едно правило.
към текста >>
23.
72. ГОНЕНИЯ
,
,
ТОМ 5
Тези последни два случая идва да покажат, че още от самото начало започнаха да ме гонят едните, че дружа с Борис, а пък другите ме гонеха, че Учителят ме бе допуснал в
близост
до него.
След това се сваля от огъня и той се налага с лъжица в една чиния. С лъжицата се гребва и се нареждат една до друга качамака, а от горе се поставя стопено масло и сирене. Така се нареждат няколко реда и отгоре се настъргва сирене. Такъв бе качамакът, който обичаше Учителя. А непременно качамакът се поднасяше със зелев сок, а ние винаги в една голяма каца есента слагахме зеле и го заливахме със саламура - вода и сол в подходящи пропорции.
Тези последни два случая идва да покажат, че още от самото начало започнаха да ме гонят едните, че дружа с Борис, а пък другите ме гонеха, че Учителят ме бе допуснал в
близост
до него.
От всички страни ме гонеха непрекъснато, без отдих. Учителят ме бе взел под закрила и работеше с мен непрекъснато. Всяка среща с него бе моя опитност и етап от моята вътрешна работа. Когато си замина Учителят смятах, че гонението ще спре. То продължи, гонеха ме пак и то, защото в някои случаи изказвах мнение и не бях съгласна относно това, как някои гледат на Учението, на Школата на Учителя и на Изгрева.
към текста >>
24.
77. ЖЪЛТИЯТ КОТАРАК
,
,
ТОМ 5
Явно той оценяваше думите на Учителя за него и се гордееше с неговата
близост
и натрапваше своето незачитане към нас, обикновените хора и ученици.
Такива случаи имаше, особено аз престоявах много часове при него и след това другите сестри понякога правеха скандали на Учителя, че ме държи толкова много при себе си. За да разреши този въпрос пред всички той каза: „Най-много при мене стои котаракът. А ученикът учи, а като учи изучава Словото, а чрез Словото ще намери Учителя, защото Учителят е в Словото, а Словото е глава на Истината, а пък Истината е глава на Божествения Дух". Така урокът с котаракът бе даден, ние си подвихме опашките и повече не споменахме нищо за котарака. Но този котарак след като изслуша думите на Учителя, как ги разбра не зная, но започна гордо и с презрение да гледа учениците на Учителя, започна да ходи с вдигната опашка на ченгел.
Явно той оценяваше думите на Учителя за него и се гордееше с неговата
близост
и натрапваше своето незачитане към нас, обикновените хора и ученици.
Ей това не можехме да го понесем - да го гледаме как върви този жълт котарак гордо изправен, с глава надясно завъртяна, с леко презрение ни оглежда, с вдигната опашка и все едно, че минаваше покрай нищожества. Нищожествата бяхме ние дето се мъчехме да бъдеме ученици на Учителя. Един път чух Учителя да казва: „Гордостта предхожда падението". Това е един стих от Соломона. И тогава си казахме, че поне накрая окултния закон ще го хване този котарак и ние ще се отървем от него.
към текста >>
25.
81. БОГ Е СВЕТЛИНА. БОГ Е ЛЮБОВ. БОГ Е ДУХ.
,
,
ТОМ 5
Горе се воюваше, водеше се битка, а ние долу бяхме се сгушили на земята, оглеждахме се уплашено, но се крепяхме вътрешно, че бяхме в непосредствена
близост
до Учителя.
Като черни великани фучеха, надуваха се, преминаваха над главите ни с трясък и светкавици. Ако някой път ви се е случвало да гледате картинки, нарисувани от художници, за да онагледят някаква приказка за деца, за великани, така навремето рисуваха тези великани, че са облаци, че телата им представляват някакви великани по небето, които плуват по него, а в началото на облака поставяха глава, очи, уста, която духа и фучи. Това беше предметно и картинно онагледяване на приказките за черните демони на небето, но това бяха приказки за деца. Ето нещо такова подобно и аз виждах - фучеха, преминаваха над нас тези великани, понякога се заглеждаха върху нас, понякога воюваха помежду си, изпращаха залпове светкавици един срещу други. Аз бях в средата на това сражение.
Горе се воюваше, водеше се битка, а ние долу бяхме се сгушили на земята, оглеждахме се уплашено, но се крепяхме вътрешно, че бяхме в непосредствена
близост
до Учителя.
Та ококорено наблюдавах всичко, обзе ме вече голям страх, обръщам се към Учителя, търся го с поглед, намирам го и повдигам очи към него. Той се усмихна и каза: „Видя ли ги? " Аз кимнах с глава, че съм ги видяла, но не можех да отворя уста от уплаха, зъбите ми тракаха и от студ, и от уплаха и от небивалото сражение горе над главите ни и от онзи свят, който воюваше и където станах неволна зрителка на онзи невидим за нас свят. След като кимнах с глава, падна отново една завеса пред очите ми, очите ми се затвориха и аз отново виждах като човек обикновени черни облаци, които се носеха на талази над нас, носени и направлявани от бурята. Като че ли демоните бяха изчезнали.
към текста >>
26.
83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА
,
,
ТОМ 5
започнаха да разширяват шосето, отрязаха 5-6 метра от мястото ни и направиха от него другата лента на пътя, а в
близост
започнаха да строят зоопарк.
Аз се изненадах, толкова бях свикнала с малкия дом и не го давах за нищо на света. Извиках: „Ех, Учителю". Като че ли някой ме прониза с нож. Учителят ме погледна, видя болката ми и рече: „Е, рекох, може и да се размине". След 1970 г.
започнаха да разширяват шосето, отрязаха 5-6 метра от мястото ни и направиха от него другата лента на пътя, а в
близост
започнаха да строят зоопарк.
И от 1972 г. всяка година ни предупреждаваха, че ще ни преместват, за да се освободят местата за строежи. Тогава нещата бяха такива - решат ли да ти съборят къщата - събарят я и те изпращат в някакъв блок и в някакви малки стаички да живееш. Но се случи, че всяка година се разминаваме с преместването и дано се сбъднат думите на Учителя, в които вярвам. Тогава в онези трудни дни свързано с посрещането и изпращането на гости, назря в мене идеята да си взема къщна помощница, която да ми помага в домашната работа.
към текста >>
27.
83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА
,
,
ТОМ 5
започнаха да разширяват шосето, отрязаха 5-6 метра от мястото ни и направиха от него другата лента на пътя, а в
близост
започнаха да строят зоопарк.
Аз се изненадах, толкова бях свикнала с малкия дом и не го давах за нищо на света. Извиках: „Ех, Учителю". Като че ли някой ме прониза с нож. Учителят ме погледна, видя болката ми и рече: „Е, рекох, може и да се размине". След 1970 г.
започнаха да разширяват шосето, отрязаха 5-6 метра от мястото ни и направиха от него другата лента на пътя, а в
близост
започнаха да строят зоопарк.
И от 1972 г. всяка година ни предупреждаваха, че ще ни преместват, за да се освободят местата за строежи. Тогава нещата бяха такива - решат ли да ти съборят къщата - събарят я и те изпращат в някакъв блок и в някакви малки стаички да живееш. Но се случи, че всяка година се разминаваме с преместването и дано се сбъднат думите на Учителя, в които вярвам. Тогава в онези трудни дни свързано с посрещането и изпращането на гости, назря в мене идеята да си взема къщна помощница, която да ми помага в домашната работа.
към текста >>
28.
84. БЛАГОСЛОВЕНИЯТА И ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА
,
,
ТОМ 5
Но това беше миг на благословение, миг на преживяване на човешката душа и човешкия дух в обсега на Божия Дух, който се беше излял върху мене като Благост, чрез
близостта
и присъствието на Учителя до мен.
Многото положения на формите ще ги търпим с векове, заради тези форми, чрез които се изявява живота на земята, човек трябва да учи закона на търпимостта, за да се съедини в него човекът от земята с човека от небето и Бог от небето та всичко да стане Бог е Любов и Бог е Светлина". В този момент разбрах, че за част от мига имах понятие и бях се докоснала до това Царство Божие, което бе у мен, защото имах привилегията, че до мен бе Учителя и че чрез него се изливаше благословението му, че Бог е Благ и че Той е Благост за душата. Тук той каза: „Между мене и Бога разлика не трябва да правиш". Да, тук аз не правех разлика между Него и Бога, между Него, Бога и Божествения Дух, между него, Бога, Божествения Дух и Царството Божие, което само за миг се откри в мене в своята пълнота и разбрах, че човек е дух, че човек е душа и че човешкия дух и човешката душа единствено при Бога заемат своето място като поданици и граждани на Царството Божие у човека. Ето това е Царството Божие на земята и у човека.
Но това беше миг на благословение, миг на преживяване на човешката душа и човешкия дух в обсега на Божия Дух, който се беше излял върху мене като Благост, чрез
близостта
и присъствието на Учителя до мен.
Такъв миг се помни и се носи във вечността и във времето. И той втори път не се повтаря. Човек не може да издържи на него понеже днешното човешко тяло не е подготвено за това. Човек няма органи, няма вътрешна инсталация, за да възприеме всичко това. Това е за една друга епоха, когато човек ще си изработи духовно тяло, за да може с него да влиза с него в пряко общение с Божествения Дух и чрез него с Бога.
към текста >>
29.
91. КОГАТО СЕ РАЗПОРЕЖДАШЕ ПРОСТОТИЯТА
,
,
ТОМ 5
Тук на Рила дойде и нашата Станка, която бе отстранена накрая на Изгрева, за да не бъде в
близост
до Учителя.
Обикновено се събирахме в кръг, всеки сядаше, после се правеше обща молитва и всеки отиваше със съдовете си в средата на кръга, а там стояха няколко казана и дежурните наливаха гозбата. А тази гозба се подготвяше в кухнята от дежурните сестри, а пък дежурните братя почистваха продуктите - картофи, лук и носеха вода за кухнята. А сега внимавайте за финала на разказа ми. За вас може да ви се струва, че тук има повторение на някои неща. Няма никакво повторение, а това е един разказ, който има начало, той се развива вече месеци наред и трябва да дойде до своят финал, за да бъде поучение на учениците.
Тук на Рила дойде и нашата Станка, която бе отстранена накрая на Изгрева, за да не бъде в
близост
до Учителя.
Но тя тук само за ден-два се навря в кухнята. Казвам тя се навря, после проби, после се размърда насам-натам, стъпи на краката си, завъртя се също насам и натам и започна да командва всички: направо режеше с тона си: направи това, направи онова, донесе това, занеси онова. А онези, които не й се подчиняваха само да минута тя им се налагаше. Онези, които дежуреха чакаха с нетърпение да им се свърши дежурството и да се махнат от кухнята. А по-рано имаше сладки приказки между тях, разправяха разни случки за живота около Учителя, че като седнат възрастните братя да чистят продуктите почваха да пеят и целият ден го прекарваха в смях, песни и сладки приказки.
към текста >>
30.
110. ПРЕДРЕШАВАНЕ НА ПЪРВООБРАЗА
,
,
ТОМ 5
физическата
близост
аз я оприличавам на хора ескимоси, които се намират на Северният полюс и стоят един до друг облечени със своите дебели кожуси.
Туй, което Господ ти е дал ще го пазиш свято. Когато се срещнеш с някого няма да преминаваш Божествената дистанция между него и себе си и няма да променяш отношенията си и няма да се сближаваш повече. Като срещнеш някого първо се запитай, какво Господ иска да те научи чрез него, после се запитай какво иска Господ ти да му предадеш. Ще се учиш от всички хора. Ако той е умен сам ще ти предаде урока, ако не е умен - ти ще го извлечеш сама от неговата опитност.
физическата
близост
аз я оприличавам на хора ескимоси, които се намират на Северният полюс и стоят един до друг облечени със своите дебели кожуси.
Те се допират, но не могат да се видят от вътре. После има друга фаза, когато всеки се скрива в кожуха си и се стреми вътрешно да схваща приятеля си. Това се казва религиозност, А най-хубаво е когато хвърлят кожусите си. Тогава се идва до онези естествени положения на истинската духовна близост. А Божествената близост може да се създаде само чрез Словото, Докато човек се пречисти ще премине през много страдания.
към текста >>
Тогава се идва до онези естествени положения на истинската духовна
близост
.
Ако той е умен сам ще ти предаде урока, ако не е умен - ти ще го извлечеш сама от неговата опитност. физическата близост аз я оприличавам на хора ескимоси, които се намират на Северният полюс и стоят един до друг облечени със своите дебели кожуси. Те се допират, но не могат да се видят от вътре. После има друга фаза, когато всеки се скрива в кожуха си и се стреми вътрешно да схваща приятеля си. Това се казва религиозност, А най-хубаво е когато хвърлят кожусите си.
Тогава се идва до онези естествени положения на истинската духовна
близост
.
А Божествената близост може да се създаде само чрез Словото, Докато човек се пречисти ще премине през много страдания. Трябва кръв да потече от човека докато дойде до оная истинска чистота, да се дойде до абсолютната чистота това е област на Духът Божий."
към текста >>
А Божествената
близост
може да се създаде само чрез Словото, Докато човек се пречисти ще премине през много страдания.
физическата близост аз я оприличавам на хора ескимоси, които се намират на Северният полюс и стоят един до друг облечени със своите дебели кожуси. Те се допират, но не могат да се видят от вътре. После има друга фаза, когато всеки се скрива в кожуха си и се стреми вътрешно да схваща приятеля си. Това се казва религиозност, А най-хубаво е когато хвърлят кожусите си. Тогава се идва до онези естествени положения на истинската духовна близост.
А Божествената
близост
може да се създаде само чрез Словото, Докато човек се пречисти ще премине през много страдания.
Трябва кръв да потече от човека докато дойде до оная истинска чистота, да се дойде до абсолютната чистота това е област на Духът Божий."
към текста >>
31.
128. ЧОВЕШКАТА СЪДБА, ЧОВЕШКАТА КАРМА В ПЪТЯ ГОСПОДЕН
,
,
ТОМ 5
Докато ние се стремяхме и се борехме помежду си кой да бъде в
близост
до Учителя той като че ли се стремеше все да стои настрана и от там да наблюдава.
По едно време Учителят изпраща някои от приятелите при Борис, за да го викне да отиде при него, за да му каже нещо. В това няма нищо чудно, обикновено Учителят извикваше някого посредством други, които изпращаше и онзи трябваше да дойде при него. Чудното е в това, че Борис бе така устроен, че винаги стоеше настрана от общата група. Ако сме група той винаги стои все настрана. Ако сме до Учителя той стои на най-отдалеченото място.
Докато ние се стремяхме и се борехме помежду си кой да бъде в
близост
до Учителя той като че ли се стремеше все да стои настрана и от там да наблюдава.
Веднъж запитах Учителя за това поведение на Борис. Каза ми: „Това за него е съвсем нормално, обикновено и естествено". Така възприемаше Борис нещата от далече, такъв беше вътрешният му фокус и фокусното му разстояние между него и Учителя, което бе строго определено. Та това бе чудновато за мен. Учителя го извиква посредством един приятел, но аз, която съм била с него като съм чула за това тръгвам заедно с него.
към текста >>
Аз бях в ежедневна
близост
до Учителя както и до Борис, така че съм сметнала, че тази покана се отнасяла и за мен.
Каза ми: „Това за него е съвсем нормално, обикновено и естествено". Така възприемаше Борис нещата от далече, такъв беше вътрешният му фокус и фокусното му разстояние между него и Учителя, което бе строго определено. Та това бе чудновато за мен. Учителя го извиква посредством един приятел, но аз, която съм била с него като съм чула за това тръгвам заедно с него. Според Цанка това е било много неучтиво от моя страна, а пък за мене това бе нещо съвсем естествено.
Аз бях в ежедневна
близост
до Учителя както и до Борис, така че съм сметнала, че тази покана се отнасяла и за мен.
Учителят ни приема, ние сме двамата пред него, но Учителят нищо не казвал, мълчал и бил недоволен от това, че извикал Борис на разговор с него, а пък аз съм се домъкнала с Борис. След като сме постояли при Учителя и след като той е мълчал ние сме си били тръгнали заедно. Като сме се отдалечили Учителят се обърнал към Савка, която е присъствала в този момент до него и рекъл: „За този съвпад на Борис с Марийка се чака 15 000 години". Поканата е била за него и вероятно Учителят е искал да му каже нещо лично, но се въздържал понеже аз съм била там. Та моята вина е била, че съм отишла с Борис заедно та се е задействувал този астрологически аспект чакащ 15 000 години за разрешение.
към текста >>
32.
147. СЕСТРАТА ЦАНКА
,
,
ТОМ 5
Не можа никак да се примири, че остана в Габрово, искаше да бъде в София на Изгрева, за да бъде по-близко до братята си, а и с това да е по-голяма
близостта
й до Борис.
147. СЕСТРАТА ЦАНКА Цанка беше рождената сестра на Борис Николов така и на Николай Дойнов и Стефан Дойнов. След като се омъжи тя прие името на мъжа си и стана Цанка Екимова. Омъжи се в Габрово, остана си там, направиха си дом, а в тази голяма къща бяха оставили една стая с отделен изход и беше стаята на Братството, което се събираше там. Тя разви голяма дейност и до войната Габровското Братство бе създадено фактически от нея. Беше много деятелна, но нейните амбиции бяха много по-големи.
Не можа никак да се примири, че остана в Габрово, искаше да бъде в София на Изгрева, за да бъде по-близко до братята си, а и с това да е по-голяма
близостта
й до Борис.
Тя беше изключителен властен и властолюбив дух и раздаваше команди наляво и надясно като генерал. Съвсем естествено беше да я нарекат „генерал Цанка". Ама наистина си заслужаваше това име - аз единствена мога да се подпиша под това нейно качество - обичаше да командва и да разпорежда. Целта на този властолюбив дух бе да се доближи до Борис като рождена сестра и да командва Братството посредством брат си. Ето това й беше най-главната цел.
към текста >>
33.
232. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И „ПАРАХОДА НА СТЕНОГРАфКИТЕ
,
,
ТОМ 5
Савка се увлече по други неща, нея я обожествяваха приятелите за
близостта
, която имаше с Учителя, която я допусна до себе си, а пък Елена се увлече в своят любовен и драматичен роман с Любомир Лулчев.
Да се дешифрира стенографирания материал, когато другите едва ли поглеждаха в тетрадките онова, което сами бяха записали беше един огромен труд. Да се проверяват трите тетрадки, стенограмите от трите стенографки, след това от тях да се прави една дешифрирана беседа беше един огромен труд като всяка една от стенографки-те влагаше своят дан и постепенно беседите бяха дешифрирани. След това те биваха предавани на Паша Теодорова, която от своя страна правеше нова редакция и така получената беседа се предаваше за печат. А това бе колосален труд и аз се чудя как тя издържа на това непосилно бреме. Тя, Паша бе най-работливата, а Савка мързелуваше както и Елена понякога също мързелуваше, но когато я накарваха и пришпорваха тя работеше.
Савка се увлече по други неща, нея я обожествяваха приятелите за
близостта
, която имаше с Учителя, която я допусна до себе си, а пък Елена се увлече в своят любовен и драматичен роман с Любомир Лулчев.
Така че само Паша успя да издържи до края. Савка си замина от този свят през май 1945 г., остана Елена Андреева, която бе впрегната от Борис Николов за една огромна работа и тя успя да дешифрира в разстояние на десет години всички останали не-дешифрирани беседи, те бяха напечатани на пишеща машина в четири екземпляра и така останаха неиздадени и нередактирани, така както ги бе оставил Учителя. Та по тях ще съдите след време за оригиналността на езика на Учителя, както това се вижда от неговите първи беседи „Сила и живот" от I, до V том включително, които томове бяха издадени по стенографски бележки без редакторска намеса. Та Учителят не случайно се грижеше за стенографките като накрая техния труд остана за следващите поколения българи. Тяхната работа беше дело за Бога в преносен и абсолютен случай.
към текста >>
34.
233. ПЪРВИТЕ УЧЕНИЧКИ
,
,
ТОМ 5
В непосредствена
близост
около Учителя още в самото начало се определиха три сестри.
233. ПЪРВИТЕ УЧЕНИЧКИ Школата при Учителят беше обща и частна. Общата Школа се занимаваше с възпитанието, обучението на аудиторията и на всички, които бяха в нея като слушатели. В частната Школа имаше известен брой ученици в града, с чието обучение и възпитание Учителят лично се занимаваше.
В непосредствена
близост
около Учителя още в самото начало се определиха три сестри.
Това бяха Савка Керемидчиева, Паша Теодорова и Мария Тодорова, т.е. тази, която предава своите опитности. И трите държахме Учителя високо в съзнанието си, бяхме привързани към него и имахме желание да изпълняваше Волята му и да се учим как да служим на Бога. Ние бяхме тъй пропити от влиянието на Учителя, че денем и нощем бяхме изпълнени с мисълта да служим на Бога и държахме непрекъснато в съзнанието си свещените думи на Учителя. Учителят ни нарече „първите ученички".
към текста >>
35.
235. ЧЕРЕШИ ЗА ТРИТЕ СЪПЕРНИЧКИ
,
,
ТОМ 5
Но именно този наш стремеж към ревност към Бога, към връзката ни с Бога чрез Учителя и търсене на ежедневна
близост
с него и търсейки и настоявайки за неговото внимание всичко това бе прекрачило прага на идейния ни свят и бе се насочило в друго русло и взело други форми известни за обикновените хора като завист, непримиримост, озлобле-ние и ненавист.
А тези чудеса наистина ставаха, но вътре в нас и се претворяваха на истински откровения от Духа на Учителя и от Духа на Словото му. Така Словото му ставаше и се претворяваше на живият небесен хляб в нас и бе Слово и Живот в нас. Една пролет така се завъртяха нещата около мен и около другите две сестри, че ни се бяха обтегнали отношенията изключително много. Това се дължеше на една истинска ревност помежду ни, която се бе изопачила дори стигнала и изродила се до озлобление помежду ни. На ученика му е позволено ревността само към Бога.
Но именно този наш стремеж към ревност към Бога, към връзката ни с Бога чрез Учителя и търсене на ежедневна
близост
с него и търсейки и настоявайки за неговото внимание всичко това бе прекрачило прага на идейния ни свят и бе се насочило в друго русло и взело други форми известни за обикновените хора като завист, непримиримост, озлобле-ние и ненавист.
Та така тук бяха замесени и трите първи ученички на Учителя. Савка Керемидчиева, която бе вярна ученичка и имаше своето място и своята задача до Учителя. Паша бе вярна, предана и една от най-трудолюбивите ученички на Учителя, която още по онова време вършеше колосална работа - през нейните очи като стенографка се изписваше Словото на Учителя в стенограма, а чрез пръстите й на пишеща машина се обличаше в български букви и на български език неговото Слово. Да, Словото на Учителя премина през нейните пръсти и през нейната пишеща машина. Марийка Тодорова - това бях аз и за себе си какво да говоря и да казва - за мен ще говорят моите опитности и чрез тях ще съдите през какъв път съм минала, какво съм постигнала и какво не съм.
към текста >>
36.
244. РЪКОВОДИТЕЛИ НА ЩЕСТЛАВИЕ
,
,
ТОМ 5
Ето Савка беше поставена от Учителя да бъде в непосредствена
близост
до него.
Така ние попречихме с нашите погрешки на мнозина, които имаха вътрешен стремеж да се доближат до Учението на Учителя. Около Учителя непрекъснато кръжаха десетки братя и сестри, които се смятаха за приближени на Учителя. Някои от тях се забелязваше един подсъзнателен стремеж да изпъкнат над другите и с добитите знания да стоят над останалите. Това поставяше Школата върху хлъзгава почва. Искате пример, ще ви го дам.
Ето Савка беше поставена от Учителя да бъде в непосредствена
близост
до него.
Освен че тя беше стенографка и записваше Словото му, то Учителят я постави да записва „Свещените думи на Учителя". Тя имаше материал и програма от Учителя да издаде и други книги, но така те не можаха да се издадат поради нейното щестлавие. А защо ли? Ето как. Тя получаваше свещените Слово от Учителя, записваше ги в тефтерчетата си чрез стенограма.
към текста >>
37.
259. МЯСТОТО, КОЕТО ВСЕКИ СИ ЗАСЛУЖАВАШЕ
,
,
ТОМ 5
Понякога ми се искаше и аз да бъда до тази
близост
до Учителя, до която бе допусната Савка.
А едновременно това беше задача и за мен, която трябваше да разреша и аз я разреших. Тя не търпеше упрек от мен, а освен това тя също беше свидетел на моето отношение към нейната грешка и за поведението на Учителя към двете ни. Беше двоен урок за Савка и поука за мене. Савка беше непрекъснато около Учителя и до него. Имаше години когато много я ревнувах за това място, което беше заела.
Понякога ми се искаше и аз да бъда до тази
близост
до Учителя, до която бе допусната Савка.
Вероятно моето желание е било наистина много голямо, че той, Учителят няколко пъти ми предлагаше. „Искаш ли да те туря на нейното място? " Аз все отвръщах: „Учителю, постъпете така както мислите, че е най-добре за мен". „Хубаво", беше отговора му. И аз оставах на мястото си, което ми беше определено.
към текста >>
38.
262. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА НА ДЕСЕТТЕ УЧЕНИЧКИ
,
,
ТОМ 5
Онези, които бяха в
близост
до Учителя на Изгрева и го подпомагаха в неговите ежедневни нужди бяха също тук и тяхното задължение продължаваше.
Има такива, които имат вътрешна привилегия да стоят през цялото време, докато основната група заедно с Учителя не слязат от планината. Но тази привилегия се осъзнава години след това. Тук се срещаме, запознаваме се, тук живота продължава както е на Изгрева. Школата е и тук на планината, далеч от града и от света. Това предразполага за по-голяма духовна работа.
Онези, които бяха в
близост
до Учителя на Изгрева и го подпомагаха в неговите ежедневни нужди бяха също тук и тяхното задължение продължаваше.
Понякога тяхната грижа към Учителя приемаше формата на някакво свещено действие. Така го приемаха и в това нямаше нищо лошо. Но друг път го правеха на ритуал, за да подчертаят и своето присъствие, и своята особа край Учителя. Ето това бе началото за едно голямо неразбиране, за вътрешната Школа на Учителя. Ако се огледа човек ще забележи, че в света има толкова различни форми и не е необходимо да.
към текста >>
39.
268. МАШАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
В онзи момент аз бях много недоволна от това, че Савка беше много близко до Учителя и че тази
близост
тя я подчертаваше като голяма заслуга и заслужено признание от Учителя за нейната особа.
Това бяха понятия неизвестни на посетителите, но техния вътрешен порив ги докарваше при Учителя и тези срещи бяха неизбежни, защото те се движеха по своята вътрешна елипса, а всички пък се движеха около елипсата, където единият център бе Учителя, а другият център бе Бога. Е, това бе най-интересното и това обяснява разнопосочните интереси на посетителите при Учителя и техните разнообразни професии и точно тук имаме предвид онова, което каза веднъж Учителя: „Моите ученици не са тук на Изгрева, а са в света". Ето едно противоречие за мнозина тогава на Изгрева, нали Школата беше тук и ние бяхме ученици в тази Школа? От къде на къде учениците на Учителя да са в света, но по-късно разбрахме окултният закон за движението на ученика към Учителя. А около Учителят имаше приближени, които правеха изключение от описаното движение на елипсата.
В онзи момент аз бях много недоволна от това, че Савка беше много близко до Учителя и че тази
близост
тя я подчертаваше като голяма заслуга и заслужено признание от Учителя за нейната особа.
А аз бях свидетелка на нейния живот от страни и не смятах това нейното положение да се дължи на нейната особа и на нейните качества. Затова отидох при Учителя с явното намерение да му се оплача от нея и съответно да му кажа, че според мен нещата не стоят така, а малко по-иначе. С една дума аз отивам при Учителя с изискванията си да се коригира той към Савка и да може малко да я отстрани, защото тази близост предизвикваше ревнос-у всички ни. А онези, които не бяха на Изгрева изпадаха в различни човешки изкушения. Учителят ме прие в стаята.
към текста >>
С една дума аз отивам при Учителя с изискванията си да се коригира той към Савка и да може малко да я отстрани, защото тази
близост
предизвикваше ревнос-у всички ни.
От къде на къде учениците на Учителя да са в света, но по-късно разбрахме окултният закон за движението на ученика към Учителя. А около Учителят имаше приближени, които правеха изключение от описаното движение на елипсата. В онзи момент аз бях много недоволна от това, че Савка беше много близко до Учителя и че тази близост тя я подчертаваше като голяма заслуга и заслужено признание от Учителя за нейната особа. А аз бях свидетелка на нейния живот от страни и не смятах това нейното положение да се дължи на нейната особа и на нейните качества. Затова отидох при Учителя с явното намерение да му се оплача от нея и съответно да му кажа, че според мен нещата не стоят така, а малко по-иначе.
С една дума аз отивам при Учителя с изискванията си да се коригира той към Савка и да може малко да я отстрани, защото тази
близост
предизвикваше ревнос-у всички ни.
А онези, които не бяха на Изгрева изпадаха в различни човешки изкушения. Учителят ме прие в стаята. Беше сезон, когато бе запалена печката му. Показа ми стола и аз седнах. После той стана, отвори вратата на печката, взе машата и разбърка и намести няколко въглена, които не бяха изгорели, а пламтяха.
към текста >>
40.
270. ЛУЧКА
,
,
ТОМ 5
Онези по-упоритите се стараеха да подчертаят своята
близост
до Учителя и без изключение по един или друг начин търсеха свои привърженици и приближени, което ставаше по принципа на симпатията по между им.
Оставаше само ревността към Бога, онази свещена, неопетнена, чиста ревност към Учителя и Бога. Тогава ти се стремиш към необятното, което е у теб и около теб не може да има обект и нещо материално, а само един вътрешен, реален, но субективен свят. По отношение на Бога да бъдеш субект на Бога, но по отношение на тебе това е обективен свят. По отношение на Бога да се стремиш към него, но той по отношение на тебе да бъде един обективен свят на реализирани твои идеи и планове. Тогава това бе изцяло ново разрешение на тази задача с ревността.
Онези по-упоритите се стараеха да подчертаят своята
близост
до Учителя и без изключение по един или друг начин търсеха свои привърженици и приближени, което ставаше по принципа на симпатията по между им.
Понякога тези т.нар. групировки взимаха големи размери и застрашаваха да се направи школа в Школата още приживе при Учителя. Но винаги така се случваше, че нещо ставаше и онзи, който бе станал тартор на групата, нещо се случваше с него и всичко се разтуряше. Имаше безброй такива примери през толкова много години и за тях ще научите от разказите на другите. Аз ще се спра тук на нещо друго, защото освен моя път има и път на останалите ученици.
към текста >>
41.
278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ
,
,
ТОМ 5
По това време в София в
близост
до един хълм бе построен Американският колеж с преподаване на английски език.
Аз знаех, че се отнасяше за мен, а някои от тогавашните възрастни братя също допускаха, че Учителят говори за мен, но те бяха вече в такава възраст, че не ме ревнуваха, защото аз за тях бях дете. А аз още не бях влезнала официално в Братството и още не бях поканена от Учителя да посещавам беседите му. Минаха много години, братският живот си течеше и ние смятахме, че това ще продължи вечно и бяхме забравили, че Учителят ни беше предупредил, че тази Школа ще просъществува само 22 години. Едни от нас възмъжаха, други остаряха, а трети си заминаха от този свят. И така в един момент на моят път застана един проблем.
По това време в София в
близост
до един хълм бе построен Американският колеж с преподаване на английски език.
Независимо от германофилската политиката на цар Борис III и правителствата този колеж се разрасна и съществуваше до смяната на стария строй. Учителите бяха довеждани от чужбина, но за някои предмети наемаха и български учители. По онова време навсякъде по българските училища се учеше вероучение, в една скромна форма се изучаваше Библията, то за американския колеж също бе нужен подобен преподавател по начина, по който се преподава в Съединените щати. Предложиха ми и ме препоръчаха познати да стана преподавател в Американския колеж. Като се огледах видях, че по-добре подготвен човек от мен няма, та нали лично Учителят ме е обучавал и колко беседи съм слушала, че не мога ли да бъда един преподавател?
към текста >>
42.
273. БОЖИЯТА БЛАГОДАТ И МИРОВАТА ПРИВИЛЕГИЯ
,
,
ТОМ 5
А най-голямата привилегия бе на Савка и тя бе допусната да бъде в непосредствена
близост
до него.
в този живот при всяка своя опитност човек борави със своето подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание, което се отнася до ученика. А как ще постъпи, от къде ще тръгне, как ще работи зависи от самият него и зависи от опитностите, които трябва да изнесе, задачите, които трябва да разреши и онова, което трябва да придобие. Та тук опитностите, които съм имала със Савка Керемидчиева не бяха случайни. Те трасираха пътя на онези души, които следваха да минат по този път и тези души нямаха право да бъдат заблудени в никакъв случай от името на разни личности или от името на съзвездия от личности, които са преминали през Школата на Учителя. Всеки е минал по своя път, всеки е оставил своя следа и е имал личната привилегия да бъде до Учителя.
А най-голямата привилегия бе на Савка и тя бе допусната да бъде в непосредствена
близост
до него.
Но тя се държеше към него като една ревнива жена към своя мъж. А тя не му беше нито жена, нито той й беше мъж, но се държеше така, като че ли той е нейна лична собственост. А той беше Мировият Учител на човечеството и Всемировият Учителя на Вселената. Как можете да вместите в едно ограничение идващо от една женска ревност и свободата, която идваше от Учителя. Спомням си, че когато събитията бяха взели една много драматична посока аз отидох при Учителя и му казах: „Учителю, Савка за мен не е ученик, а е една ревнива жена".
към текста >>
43.
278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ
,
,
ТОМ 5
По това време в София в
близост
до един хълм бе построен Американският колеж с преподаване на английски език.
Аз знаех, че се отнасяше за мен, а някои от тогавашните възрастни братя също допускаха, че Учителят говори за мен, но те бяха вече в такава възраст, че не ме ревнуваха, защото аз за тях бях дете. А аз още не бях влезнала официално в Братството и още не бях поканена от Учителя да посещавам беседите му. Минаха много години, братският живот си течеше и ние смятахме, че това ще продължи вечно и бяхме забравили, че Учителят ни беше предупредил, че тази Школа ще просъществува само 22 години. Едни от нас възмъжаха, други остаряха, а трети си заминаха от този свят. И така в един момент на моят път застана един проблем.
По това време в София в
близост
до един хълм бе построен Американският колеж с преподаване на английски език.
Независимо от германофилската политиката на цар Борис III и правителствата този колеж се разрасна и съществуваше до смяната на стария строй. Учителите бяха довеждани от чужбина, но за някои предмети наемаха и български учители. По онова време навсякъде по българските училища се учеше вероучение, в една скромна форма се изучаваше Библията, то за американския колеж също бе нужен подобен преподавател по начина, по който се преподава в Съединените щати. Предложиха ми и ме препоръчаха познати да стана преподавател в Американския колеж. Като се огледах видях, че по-добре подготвен човек от мен няма, та нали лично Учителят ме е обучавал и колко беседи съм слушала, че не мога ли да бъда един преподавател?
към текста >>
44.
8. ПЪРВИЯТ ОКУЛТЕН ЗАКОН ЗА УЧЕНИКА
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Тогава реших да почукам, но се колебаех, тъй като стаята на Учителя бе в непосредствена
близост
до пътната врата.
Само снегът и ледът отвън придаваха една лека видимост на нощта. Реших да почакам, докато се разсъмне, докато светнат лампите. Клекнах до едно акациево дърво пред вратата и зачаках. Но едва мина около половин час и чувствувам, че започвам да замръзвам. Схванаха ми се ръцете и краката, рискувах да се простудя.
Тогава реших да почукам, но се колебаех, тъй като стаята на Учителя бе в непосредствена
близост
до пътната врата.
Боях се да не го безпокоя. Приближих се до вратата и посегнах с дясната ръка, уж да почукам, но все не се решавах. Най-после бутнах вратата, без да се чуе звук. В същия момент лампата на Учителя светна, отвори се вратата на верандата и Учителят, наметнат с една голяма пелерина, изтича по стълбите, дойде при вратата и без да пита „кой е? " отвори ми и рече: „Рекох, не бива да стоите вън, ще се простудите" и ме заведе в сутерена.
към текста >>
45.
10. ДВЕТЕ МАСЛИНКИ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
В непосредствена
близост
се намираше и печатницата му на ул.
10. ДВЕТЕ МАСЛИНКИ Така се нареди, че си намерих работа като словослагател при печатницата на брат Лазар Котев. Той ми даде и безплатно квартира - една таванска стая без прозорец и врата на петия етаж в собствения му дом - пететажна къща, която оформяше ъгъла между улиците „Алабинска" и „Цар Калоян".
В непосредствена
близост
се намираше и печатницата му на ул.
„Алабинска" дето сега е построено кино „Димитър Благоев". Затова не се върнах в Стара Загора. Сестра Гина Гумнерова ми даде една дебела меричлерска черга, приспособих едно легло от дъски и спях облечен и с обуща, тъй като стаята ми освен дето не се отопляваше, но поради липса на стъкло на прозореца и врата откъм тавана,студът и снегът безпрепятствено се провираха в стаята ми. Понякога будувах по цяла нощ от студ. Получавах половин месечна заплата ■» 400 лева, тъй като се бях пазарил (условил) да работя половин ден в печатницата, за да имам възможност да посещавам лекциите в университета.
към текста >>
46.
37. ВИНТЯГАТА И СЪНЯТ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Бяха си разпънали палатките в
близост
с нашия лагер.
Накрая излизаше една волност и една безотговорност към себе си, към Школата и Учителя. В първите години на Рила нямаше движение на туристи и стадата на овчарите бяха ниско. По-късно се закатериха туристи, овчарите тръгнаха нагоре и планината се напълни с хора. Една година бяхме на лагер. Имаше една група геодези, които правеха своите измервания в планината.
Бяха си разпънали палатките в
близост
с нашия лагер.
Ние бяхме млади, бяхме под влияние на Учението на любовта и смятахме, че всички хора са наши братя и сестри и ако не са такива, то трябва да ги направим. Ако не сме го сторили, то вината е у нас. Така смятахме тогава, когато бяхме млади. Имаше един мъж от геодезите, комуто бе разпрана винтягата и бе изцапана. Казах му да я даде да я закърпя.
към текста >>
47.
6. НЕОЧАКВАНО ПРЕМЕЖДИЕ
,
Велик Георгиев Константинов
,
ТОМ 6
Но като стигнах по едно време до някаква площадка, може би около 15 - 20 см широчина и там успях да се обърна и видях, че съм в
близост
с IV езеро с един от близнаците на IV езеро и от вътрешна страна на скалата - Вътрешния Близнак, защото единствено там имаше една голяма преспа, която, за да се запази чак през август, може само в дълбока сянка.
Като погледнах нагоре 4 метра стръмно, почти отвесно, не мога да се изкача и целия ми живот, най-хубавите случки от детинството ми минаха като на филм пред очите ми. Това е за да ме привържат към живота. Разбира се аз си направих заключението, че трябва много внимателно да постъпя, първо да се успокоя, да получа така голямо спокойствие на нервната система и да обсъдя как да стане слизането ми от този връх и реших. Имаше един теч, който тече така по скалата и издълбава тук- там където е по-слаба почвата и скалата и остават така само малки издатинки, по които аз с голяма бавност и с опитване, дали ще ме удържат, така изпробвах ги, натисках ги и слязох може би, не мога да кажа, нямах часовник още, не мога да кажа колко часа съм бил, но ми се стори цяла вечност, тъй като беше много опасно и много уморително за нервната система. Получих после преумора.
Но като стигнах по едно време до някаква площадка, може би около 15 - 20 см широчина и там успях да се обърна и видях, че съм в
близост
с IV езеро с един от близнаците на IV езеро и от вътрешна страна на скалата - Вътрешния Близнак, защото единствено там имаше една голяма преспа, която, за да се запази чак през август, може само в дълбока сянка.
Аз поседях малко, за да си почина и реших, че ще скоча на преспата, защото имаше така междина между преспата и скалата и като реших да скоча просто се свлякох надолу и паднах по този начин с лицето върху преспата, така, като се ударих назад, пък паднах напред и съм обрал калта по лицето си от падналите преди това дъждове. След това вече не беше проблем от там да се насоча вече към II езеро, където беше лагерът на Бялото Братство. Пристигайки заварих пред майка ми, заварих двама по-големи братя единия Славчо Печеников, другия Крум Въжаров, и двамата сега покойници, които майка ми беше убедила, тъй като успяла вече да забележи, че Анина, с която бяхме се е върнала, а мен още ме няма, за да отидат да ме търсят, тъй като тя им казала, че съм тръгнал между скалите там да се подвизавам. На двамата аз им разправих къде долу-горе съм слизал и какво е било положението с всички подробности и те казаха, че е невъзможно от там да се слезе. Само алпинисти могат със съответните въжета и такива инструменти на краката за слизане, за по-сигурно слизане и че аз не мога от там да слезна.
към текста >>
48.
НАДЕЖДА ГЕОРГИЕВА ПЕЧЕНИКОВА - КЬОСЕВА - Бележки
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
и по този начин е направена първата стъпка, семейството да се озове в
близост
до Учителя.
НАДЕЖДА ГЕОРГИЕВА ПЕЧЕНИКОВА - КЬОСЕВА Бележки През времето на Школата на Учителя 1922 - 44 г. по различно време и от различно място прииждат онези, които са определени от Невидимия свят да бъдат ученици в Школата. Това нещо го забелязваме като правило при всички. Така също Надежда се ражда в Гърция и след войната семейството се преселва в София в 1918 г.
и по този начин е направена първата стъпка, семейството да се озове в
близост
до Учителя.
Следващата стъпка е: къде една душа ще се роди и кое ще бъде онова семейство, чрез което ще получи тяло и ще се роди на земята. Случаят е такъв, че нейният брат Славчо Печеников е този, който прави първият контакт с Школата и чрез него тя присъствува на първата за нея беседа на Учителя. Кръгът е заключен и тя е вече в Школата, но преди това е трябвало да се превъзмогне нейното отстраняване от България, когато е трябвало да замине в Германия като ученичка да изучава балет. Ако това беше станало, нейният живот щеше да протече по друга линия и тя би се отклонила от Школата. Нейният разказ е наситен с отделни случки и епизоди от онзи бит на съвременниците на Учителя, който за нас днес е интересен и непонятен, но за тогава, това е било живот изтъкан от кръв и плът и дух от живи хора посещаващи Школата.
към текста >>
49.
4. СЛУГИНЯТА
,
Донка Илиева
,
ТОМ 6
Освен това Учителят бе казал, че ония, които живеят в
близост
да сключат брак, за да не дават повод да бъдат обвинени от закона за незаконно съжителство.
Сетне ожени Антов сина си, но не сполучи и се разведе. А Антов се прибра по- късно при Кинчето. Пристроиха и къщичката стана от две стаи и антренце. И така си живяха докато след известно време го обвиниха, че незаконно живее с нея. По-късно Антов се ожени за нея.
Освен това Учителят бе казал, че ония, които живеят в
близост
да сключат брак, за да не дават повод да бъдат обвинени от закона за незаконно съжителство.
А тя работеше като шивачка в Илиянци в някаква кооперация. Та техния живот такъв беше. А Антов държеше връзка с Франция със Стела и Тони Белмен. Аз имах писмото от тях, но не знам къде съм го сложила. Трябва да кажа, че Кинчето отгледа Мария и Дани, децата на Антов.
към текста >>
50.
1. ГОДИНИ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Взето било решение да няма къщи в
близост
до реката.
Те живеели край реката и при един пороен дъжд от Балкана се била свлякла голяма вода, която направила маса поразии на техния град и близките села. Те се намерили боси и съвсем леко облечени вън от къщи. Приютили се в едно училище с други хора. Загубата била голяма. Положението било бедствено и майка ми казваше, че царица Елеонора била дошла да види с очите си колко са пострадали хората.
Взето било решение да няма къщи в
близост
до реката.
На дядо дали ново място да си построи къща близо до една борова гора. По-късно там била построена и Девическа гимназия. На първо време им били раздадени помощи докато се съвземат. Всички работели по нивите - техни и чужди. Кой каквото може.
към текста >>
51.
6. ЛЮБИМИ ХОРА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
В
близост
до нас имаше една горичка, след това жп линия и после друга дъбова гора, а по-нататък беше поле.
6. ЛЮБИМИ ХОРА Трябва да отбележа, че аз бях любимо дете на баща си. Още от малка той имаше желание да ме запознае с братския живот и с Учителя. Затова ме заведе още 1925 г. на събор във Велико Търново, където аз пръв път съм видяла Учителя и съм направила контакт с Него. Баща ми искаше още от малка да ставам рано, когато бяхме в къщата в добруджанския квартал в Русе и да излизам сутрин на изгрев с него.
В
близост
до нас имаше една горичка, след това жп линия и после друга дъбова гора, а по-нататък беше поле.
Та оттам посрещахме изгрева. Правехме си молитва, после първите упражнения, дишане, облягахме си гърбовете на дърветата. Всичко тава беше още преди да тръгна на училище. Мога да кажа дори, че отношенията между баща ми и мен не бяха като баща към дъщеря. Още от ранното ми детство така се случваше, че той споделяше много неща с мен като с приятел и това бяха ония неща, които бяха проблеми на всяко семейство.
към текста >>
52.
МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ
,
,
ТОМ 6
В същия двор имаше някаква малка къща, в която живееше брат Ватев известно време, докато построят две стаи за него и една работилница за консерви в
близост
до чешмата „Свирчовица".
Пред кухнята имаше площадка с маси и пейки за сядане. Там също се събираха често братя и сестри. Братя Маркови посрещаха приятели и гости от града или от други краища на България, както и от София. Но къщата на брат Никола Ватев на ул. „Видин", където се събирахме бе съборена, за да построят нова.
В същия двор имаше някаква малка къща, в която живееше брат Ватев известно време, докато построят две стаи за него и една работилница за консерви в
близост
до чешмата „Свирчовица".
Известно време приятелите от Русе се събирахме по домовете, тъй като нямаше салон за събрания, което нещо не беше удачно, та след време братя Маркови решиха да се събираме у тях, в ъгловата стая над магазина, която беше голяма и светла. В нея имаше 2 - 3 легла, но все пак имаше достатъчно място за столове, така че се събираха около 10 --15 или 20 човека, не зная точно. До тая стая имаше голяма кухня и още 2 - 3 стаи. Къщата не беше собственост на братя Маркови, а на някакъв турчин, на който плащаха наем. Та там се събирахме известно време.
към текста >>
53.
16. Петър Пампоров
,
Драган Петков
,
ТОМ 7
Тази любов прераснала във връзка, а връзката преминала във физическа
близост
и накрая ученичката забременяла.
Той беше много деен член и работи много за идеите на Учителя в България и в чужбина. Ще намерите много статии написани от него във в-к „Братство“, чийто редактор бе Сава Калименов, както и в есперантските издания по онова време. Това го разказваме, защото сега ще се прехвърлим на едно невероятно събитие в неговия живот по първа младост. Пампоров е бил учител във Велико Търново. Бил млад учител и някаква ученичка се влюбила в него.
Тази любов прераснала във връзка, а връзката преминала във физическа
близост
и накрая ученичката забременяла.
А да забременее тогава по онова време ученичка е нещо невиждано и нечуто. Тогава учениците се държаха строго, ходеха в униформи, имаха вечерен час, имаха строг контрол от родителски настойници и от родители. След мръкнало не можеш да видиш ученичка да се разхожда по чаршията. Това е изключено. Та кога е забременяла тази ученичка, това никой не знае.
към текста >>
54.
8. Шивач и музикант
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
За да бъда повече и повече в
близост
с Учителя, правих Му няколко проби, още няколко проби, за да бъда повече и по-често с Него.
Аз ще Му ушия един бял костюм на Учителя“. Съобщавам на Учителя за моето намерение и Той го одобрява. Купувам бял плат и след това вземам мярка на Учителя със сантиметъра. Започвам да го разкроявам и да го шия. Това става в трапезарията.
За да бъда повече и повече в
близост
с Учителя, правих Му няколко проби, още няколко проби, за да бъда повече и по-често с Него.
Той обуваше новите панталони. Аз ги мерих така отгоре. Аз Му мерих-сакото и го пробвах отгоре. Правеше ми голямо впечатление, че този човек, който бе на голяма възраст над 75 години, беше абсолютно чист в облеклото си. Долното облекло - бяла фланелка, бяло бельо, просто с аромат на цвете.
към текста >>
55.
44. Истинската близост и вътрешната връзка
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
44. ИСТИНСКАТА
БЛИЗОСТ
И ВЪТРЕШНАТА ВРЪЗКА Много наши приятели са били наистина много близо до Учителя.
44. ИСТИНСКАТА
БЛИЗОСТ
И ВЪТРЕШНАТА ВРЪЗКА Много наши приятели са били наистина много близо до Учителя.
И Учителят ги е държал наистина много близо до себе си. Някои са били така тихи и кротки, други са били по-буйни, всеки със своя си характер. Някои от тях обаче много изтъкваха това, че са били близо до Учителя и с това си тяхно положение искаха да докажат всяка своя изречена мисъл, че е права, само заради това, че са били близо до Учителя. И наистина, Учителят е държал много наши приятели близо до себе си. Други обаче ги е държал далече от себе си.
към текста >>
56.
2. Среща със Словото на Учителя
,
Любка Хаджиева
,
ТОМ 7
Петка“, която беше в
близост
до жилището ми.
Лежах с широко отворени очи и силна светлина ме осени. На срещната стена се яви една прозрачна лента. В полукръг се очерта почти белезникава, широка около 25 см и се устремява към иконата, която майка ми държеше в ъгъла портрет на Исус Христос с Дева Мария и веднага си рекох като видях образите на светците осветени: „Ах, Господи, тихо извиках, как досега не съм се обърнала към Тебе? “ Тази дъга на време дойде, да ми покаже пътя прав. Веднага станах, умих се, облякох се, но не се обадих на домашните ми и се запътих за църквата „Св.
Петка“, която беше в
близост
до жилището ми.
Стигнах църквата и клисарят тъкмо отключваше вратата. Влязох, купих няколко свещи и се запътих към вътрешността на църквата. Погледнах иконите, помолих се, запалих свещи и си излязох. Откровено казано църквата не ме привличаше никога. Аз съзерцавах икони отдавна отминали.
към текста >>
57.
24. ВЪТРЕШНИЯТ ДОМ В УЧЕНИКА
,
,
ТОМ 8
Минаха години, докато разбера, че не е физическата
близост
, която определя отношенията.
24. ВЪТРЕШНИЯТ ДОМ В УЧЕНИКА За мене, както и за мнозина други, да живея физически далеч от Учителя в една груба, неподходяща за мен среда, която трябваше да просвещавам като учителка, не беше лесно. И все пак, аз издържах.
Минаха години, докато разбера, че не е физическата
близост
, която определя отношенията.
Може да си близо физически до някого, а вътрешно да си далеч. Аз имах Словото, постоянно хранех и освежавах душата си, умът си, постоянно мислех за Учителя, стремях се да прилагам наученото, следователно, вътрешно живеех близо до Него. И все пак, с тъга напущах Изгрева, където навред се носеше мощната, чистата, магнетична аура на Учителя, където се чувствуваше влиянието на Неговата светла и дълбока мисъл. Топлеше ме надеждата, че след приключване на учителската кариера, аз ще заживея постоянно в тази аура, още повече, че имах и свой малък приветлив дом на Изгрева, а този дом аз дължах на любовта и грижите на Учителя. Бях получила малко наследство от дядо си и Учителя препоръча да го употребя за покупка на място, където през лятото на 1935 г.
към текста >>
58.
25. ОСНОВНА ПОСОКА В ЖИВОТА
,
,
ТОМ 8
В: Тя контактуваше много, но единствено беше близка с Паша, с духовна
близост
.
Д: Е, може да се приеме така. В: Неглиже се обличаше. Д: Виж какво, тя имаше един самостоятелен характер. Тя не се влияеше от общественото мнение. Най-хубавото й качество според мене е, че тя не се влияеше.
В: Тя контактуваше много, но единствено беше близка с Паша, с духовна
близост
.
Д: Да, и Паша, и Елена, Боян Боев. На общественото мнение Учителят много не държеше. В Питагоровата школа нали знаеш как са ги поставяли, за да се освободят от това нещо. Гледай сега, има две обществени мнения. Едното е онова, което има една култура, едно изискване, което респектира хората на изкуството, защото има изискване, нали?
към текста >>
59.
10. ПРОТЕСТАНСКИТЕ ДЕЦА УТИВАТ ПРИ УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 8
" И така постепенно се ориентирах към Изгрева, който се разполагаше зад гората на едно от най-здравословните красиви места и освен това най-високо място в
близост
на София.
В Сапарева баня наехме лека кола заедно с брат Алфиери Бертоли и сестра Мария Тодорова. По пътя сестра Мария Тодорова ме запита: "Харесва ли ви Рила? " С възторг й отговорих: "Да! " Когато стигнахме у дома, ние живеехме тогава в Красно село, в градината на къщата имаше гости. И в пламенно настроение казах: "Бяхме при едни хора, които живеят по Христа!
" И така постепенно се ориентирах към Изгрева, който се разполагаше зад гората на едно от най-здравословните красиви места и освен това най-високо място в
близост
на София.
Брат ми редовно посещаваше школните лекции, които Учителят провеждаше в неделя, сряда и петък от 5 до 6 ч. сутринта и тези в неделя от 10 до 11 ч. преди обед. Аз все още не ходех на утринните лекции, тъй като бях ученичка и имах много ангажименти в училището, а освен това и преподавах частни уроци по латински и немски език на слабите ученички.
към текста >>
60.
4. СРОДНАТА ДУША ОПРЕДЕЛЕНА ОТ СЪДБАТА
,
ВИОЛА ЙОРДАНОВА
,
ТОМ 8
Михаил като Занони води чист живот необходим за неговите духовни стремежи - не е позволявал физическа
близост
, някоя целувка, да не се говори за женитба.
Аз го слушах унесено, забравила за моите първоначални неприятни чувства, които изпитвах от неговите фиксирани погледи. До толкова се увлякох, че даже го поканих да ни посети у дома, добавяйки че майка ми много обича да разисква на различни философски теми. Михаил нерядко оставаше при нас на вечеря, придружена с оживени разговори. Така полека аз се сближих с него. Той ме убеждаваше, че нашата обич датира от много прераждания, даже ми донесе романа „Занони" да илюстрира подобна платонична любов.
Михаил като Занони води чист живот необходим за неговите духовни стремежи - не е позволявал физическа
близост
, някоя целувка, да не се говори за женитба.
Неговата обич към мене е като към душа, определена от „съдбата", аз съм неговата единствена сродна душа. Разбира се, аз всичко това го взех за вярно и си позволих да се влюбя в него напълно. Ден и нощ му изпращах най-чисти мисли и чувства и благословения с любов.
към текста >>
61.
2. ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ
,
,
ТОМ 8
Той имаше обичай да застава вечер до гората на Изгрева, където в
близост
имаше една кръчма.
Такава радост, каквато при това изпълнение на "Бершитба" не съм изпитвал в живота си, дори и досега 50 години след този случай. Кои песни съм пял пред Учителя? Това бяха "Шуми", "Добър ден", "В зорите на живота", "Киамет Зену", "Давай, давай", "Бершитба", "Абре, синко", "Скръбта и странникът" - аранжимент от Кирил Икономов. На Изгрева живееше един беден студент от музикалната академия, син на наша сестра-вдовица. Казваше се Веселин Павлов.
Той имаше обичай да застава вечер до гората на Изгрева, където в
близост
имаше една кръчма.
Там понякога свиреха и някои класически неща. Той заставаше прав и ръкомахаше с двете си ръце като диригент. Но не беше му дошло още времето за това. Свиреше обаче с удоволствие на цигулка в братския оркестър. С Веско, така го наричахме, бяхме почти приятели.
към текста >>
62.
МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ
,
,
ТОМ 8
В моята вяра, че песните на Учителя трябва да се хармонизират и аранжират добре, за да имат по-силно въздействие, ме убеди окончателно и следният интересен случай: Стоян Сертев, втори цигулар в квартета "Аврамов", сега покойник, живееше в
близост
на Изгрева.
Засега на Словото и на музиката на Учителя се гледа с пренебрежение и предубеждение. Може би трябва да минат, по моя преценка, още 30-40 години, за да избледнее и да се заличи това предубеждение. Не е изключено идеите и музиката на Учителя да бъдат възприети от други народи, тогава да се върнат в България и бъдат приети от българите. На тази мисъл ме навежда отношението, което българският народ има към личността на Учителя, към неговото дело и към нас, неговите последователи. Потвърждават се в случая още един път думите: "Никой не е пророк в отечеството си".
В моята вяра, че песните на Учителя трябва да се хармонизират и аранжират добре, за да имат по-силно въздействие, ме убеди окончателно и следният интересен случай: Стоян Сертев, втори цигулар в квартета "Аврамов", сега покойник, живееше в
близост
на Изгрева.
Живеейки там от дълго време, той общуваше с наши приятели и квартетът е изнасял концерти на Изгревска сцена. Тъй че Сертев е имал случай да чуе нещо от музиката на Учителя. Брат Гавраил (Галилей) Величков, който беше мой пръв помощник и вдъхновител при магнетофонните записи на Учителеви песни, и който вярваше в моите възможности за аранжиране на песните, все пак решил преди известно време да узнае компетентното мнение на един добър професионалист за стойността на нашите записи и посетил Стоян Сертев в дома му. Аз бях в последствие уведомен за това посещение и резултатите от него. Брат Величков занесъл ролката със записа на 18-те песни на УЧителя.
към текста >>
Той живееше тогава в
близост
с Изгрева и отговори на нашата покана за музициране, като събра изгревски-те цигулари, канеше и музиканти от симфоничния оркестър на Сашо Попов, в който сам свиреше и под негово ръководство изнесохме един сезон няколко хубави концерти на изгревска сцена.
Може би сестра Табакова тогава още се е въздържала да предостави тези песни за общо ползване. Аз имам чувството, че "Новото Битие" по-скоро трябва да се аранжира за смесен хор, оркестър и солисти, за концертно изпълнение, отколкото да се изпълнява на общо пение. Казах, че Учителят се отнасяше с голямо внимание към заобикалящите го музиканти, търпеше ги даже с недостатъците им. Ще ви разкажа за един интересен случай на отношение към музикантите: Влади Симеонов, известният наш диригент, около 1941-1942 г. правеше първите си стъпки в диригентското си поприще.
Той живееше тогава в
близост
с Изгрева и отговори на нашата покана за музициране, като събра изгревски-те цигулари, канеше и музиканти от симфоничния оркестър на Сашо Попов, в който сам свиреше и под негово ръководство изнесохме един сезон няколко хубави концерти на изгревска сцена.
Влади Симеонов нямаше нищо общо с Бялото Братство и Учителя. След един хубаво изнесен концерт Учителят награди външните музиканти с по 500 лева стари пари и казал на брат Галилей, че би подарил на всекиго по една жълтица, ако би имал на разположение. Галилей разказваше: "На другия ден всички ни, изгревските цигулари, получихме от Учителя по един затворен плик с по 500 лв. и едно листче с една хубава мисъл във връзка с музиката. На моето листче пишеше: "Ученикът трябва да се стреми да долови музиката, която прониква в цялата Вселена".
към текста >>
63.
МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ - ФИЛИП СТОИЦЕВ
,
Лекция от д-р Филип Стоицев, изнесена на 26.05.1990 г. в Клуба на Изгр
,
ТОМ 8
Живеейки в
близост
до Изгрева, Сертев знаеше, че Учителят е дал някаква музика на своите последователи, но нищо повече.
За солисти певци поканих Весела Несторова - сопран; Росица Янчева - сопран, Виолета Младенова - драматичен сопран и Тодор Маринчевски - оперен баритон, все наши добри певци. При голям ентусиазъм и подем, направихме 2-3 репетиции на Изгрева в дома при Игнат Котаров, той имаше хубаво пиано, записахме 20-те предвидени песни успешно с любителски магнетофон. Брат Галилей, който вярваше напълно в моите творчески възможности все пак, без да ми каже предварително, занесъл касетата със записа за мнение на Стоян Сертев. Той беше цигулар от първият прочут български квартет: Аврамов, отличен инструменталист. Този квартет е концертирал на Изгревска сцена.
Живеейки в
близост
до Изгрева, Сертев знаеше, че Учителят е дал някаква музика на своите последователи, но нищо повече.
Галилей му пуща по ред записаните песни и мелодии. Едва при песента "Вечер-сутрин" една малка песничка от 14 такта Сертев казва: "В първата част на тази песен, пианото прави сполучливи вариации върху мелодията, а във втората част, пианото изпълнява великолепни вариации върху мелодията в български дух, в 8/8 такт". При песента "Странник съм в този свят", Сертев възкликва: "Ама, тази песен от Учителя Дънов ли е, не мога да повярвам, а кой е направил аранжировката". Името Стоицев му беше известно, от там, че Лиляна Стоицева, моята дъщеря -цигуларка, беше ученичка на проф. Владимир Аврамов.
към текста >>
в
близост
на Изгрева, познаваше Учителя, защото съпругата му е дъщеря на нашия приятел Бертоли, от италиански произход.
Това кратко научно съобщение ме порази. То отговаря напълно на изказването на Учителя направено преди много години, че Вселената пее. Искам да ви разкажа как Учителя ценеше и уважаваше труда на музикантите. Познавате добре Влади Симеоново, известният голям български диригент. Той живееше 1941 г.
в
близост
на Изгрева, познаваше Учителя, защото съпругата му е дъщеря на нашия приятел Бертоли, от италиански произход.
Влади Симеонов беше цигулар и свиреше тогава в оркестъра на Сашо Попов. Знаейки, че Учителят обича да се изнасят концерти на изгревска сцена, Влади му предложи да дирижира един концерт с музика от Чайковски, да бъде изпълнена прочутата негова серенада за камерен оркестър. А тя е една много сериозна композиция. Изпълнихме също и една аранжировка на мелодия на Учителя от сестра Кисьова. Учителят ни слушаше в салона.
към текста >>
64.
5. НЕОБИКНОВЕНИТЕ СЪВПАДЕНИЯ СЛЕД БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС
,
АСЕН ЧИЛИНГИРОВ
,
ТОМ 8
тъй като са били в непосредствена
близост
с граничната зона и стената в централния район на града, около Бранденбургската врата, Райхстага, Канцеларията на Райха и бункера на Хитлер, а цялата площ около последните две сгради до двореца Радзивил бива заравнена и затревена, като в течение на десетилетия беше населявана само от диви зайци. 4.
Непознатият в хода на тези събития посетител на Берлин напразно ще търси зданието, в което се е намирала залата - място на действието. Дори и съвременните Германски историци за съжаление не знаят къде е била тази зала - наскоро небезизвестния български изследовател Петър Константинов получил от директора на Историческия музей сведения, които не отговарят на действителността. Същия въпрос зададох и аз преди четвърт век на участниците в една конференция на българо-немската (ГДР) комисия на историци, без да получа някакъв отговор. По-нататъшните ми разследвания показаха, че в действителност това е бил дворецът Радзивил, където по това време се е намирала Държавната канцелария на Германската империя. Получил силни разрушения по време на военните действия през последните дни преди падането на Берлин през май 1945 г., дворецът, или по-точно останките му, биват взривени от властите на ГДР малко след 1961 г.
тъй като са били в непосредствена
близост
с граничната зона и стената в централния район на града, около Бранденбургската врата, Райхстага, Канцеларията на Райха и бункера на Хитлер, а цялата площ около последните две сгради до двореца Радзивил бива заравнена и затревена, като в течение на десетилетия беше населявана само от диви зайци. 4.
Значи почти точно на мястото на ръкостискането между представителите на Германия и Русия, се водиха най-ожесточените боеве между наследниците на двете империи, а Германия беше разделена точно на това място също така през средата, както беше разделена България в резултат на това споразумение. 5. Интересно е да се обърне внимание и на обстоятелството, че тъй могъщата тогава Австро-унгарска империя само четири десетилетия по-късно беше ограничена до размери по-малко от определените според решенията на Берлинския конгрес размери на така нареченото Княжество България. 6. В действителност това са 44 години, ако се вземат предвид точните дати - същото число се повтаря още веднъж 1945-1989 г. А годината 1922 (1878+44), годината на откриването на Школата на Учителя, е годината, в която се основава Съветският Съюз; в тази година и Хитлер написва книгата си "Мет КатрГ, идеологическата основа на Националсоциализма. 7. Наистина Британската империя продължава и след това да носи това гръмко име, макар че и тя в 1945 г.
към текста >>
65.
6. ПОЛИТИЧЕСКА СЦЕНА ЗА НАРОДИТЕ И ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА СВЕТА
,
АСЕН ЧИЛИНГИРОВ
,
ТОМ 8
Аз имах привилегията - но и съответните задължения - да се намирам много пъти през живота си в непосредствена
близост
до някои видни личности, за които се счита, че са творци на съвременната история, и до някои от най-сензитивните точки на нашата планета - като резултат от известната шопска мъдрост, болшинството от нашите приятели не могат и да си помислят, че е имало и други сензитивни точки освен България.
Доколкото тази мисъл не променя с нищо моя възглед по този въпрос, а само потвърждава, и то в същия ред и порядък тезата, която ти бях изложил, реших че тази мисъл ми се дава по-скоро, за да ми напомни обещанието, което поех - т.е. да ти изпратя още някои подробности във връзка със същата тема, или по-точно комплекс от теми. Аз зная много добре, че този пъзел, който аз нареждам тук вече от толкова си време, не е като онзи, който ти също нареждаш - в крайна сметка той е един и същ, но всеки от нас го реди от хиляди години и ще продължава още хиляди и милиони години да го реди, само че от различни краища, макар и понякога късчетата му да се допират и съединяват в някои общи форми. Зная също така много добре, че в дадената фаза на моето и твоето развитие един и същ проблем може да тълкуваме по различен начин -в това няма нищо лошо, понеже Истината е една и съща, но нейните прояви са твърде многообразни. По редица причини обаче, чието изреждане само би надхвърлило далеч рамките на едно писмо, известни събития и явления представляват от дълго, от много дълго време предмет на моя интерес и с това са пробудили моето внимание и съответните ми сетива в малко по-силна степен, отколкото това е общоприето.
Аз имах привилегията - но и съответните задължения - да се намирам много пъти през живота си в непосредствена
близост
до някои видни личности, за които се счита, че са творци на съвременната история, и до някои от най-сензитивните точки на нашата планета - като резултат от известната шопска мъдрост, болшинството от нашите приятели не могат и да си помислят, че е имало и други сензитивни точки освен България.
По този въпрос обаче сега няма да се впускам в подробности, а ще го оставя за някой друг път - ако изобщо имам някога настроение да се впускам в такава необятна тема. Във връзка с конкретната тема обаче, аз и след изпращането на писмото продължих между другите ми занимания да се ровя във външните й изяви и за мен беше твърде любопитно да открия още цяла поредица явления и събития, свързани с нея, както и с редица други факти от същия комплекс, с чието посочване не исках да претоварвам дишното си писмо. От само себе си се разбира и считам за излишно да ту напомням, че това писмо ти изпращам за твоя информация и че данните в него, а особено моите коментари към тях, не са предназначени за публикация. И тъй, мисълта на Учителя, която открих преди няколко дни е следната: "Какво остави Бисмарк на Германия? - Дългове.
към текста >>
66.
125. ЖЕНЕНИТЕ В ШКОЛАТА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Учителят на един приятел при един разговор му е казал, че ако един адепт да речем има
близост
с една жена, ще кажат че той я обезчестил.
Пък то нещата са по-другояче нали? Човек има и други способности, други сили действат в него, трябва много неща да вземе предвид, но тогава не ги знаех това и така. Даже помня Гълъбов, този първия стенограф на Учителя, преди да си замине дойде при Учителя. Понеже нали и аз бях стенографка при него, при него съм учила. Дойде да си вземе сбогом с Учителя.
Учителят на един приятел при един разговор му е казал, че ако един адепт да речем има
близост
с една жена, ще кажат че той я обезчестил.
Но всъщност той е на много по-високо духовно ниво и при тая обмяна той е, който е понесъл по-нисшето състояние на жената, щото тя не е по трептения, по вибрации, по разбирания, не е на висотата, на която е той. И в такъв случай човешкото разбиране е обратно на реалността. В.К. Трябва да слезне до нея, че и под нея, за да може да я повдигне нагоре. Е.А.: Сега в случая той жертва. Майката на Савка най-напред се е запознала с Учителя.
към текста >>
67.
137. УЧИТЕЛЯТ ИМАШЕ ЧИСТОТАТА НА ДЕТЕ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Тя искаше да покаже, че е близка на Учителя, пък
близостта
е духовна с Учителя.
Така нещо, какво да ви кажа, нещо по-нисшо ми се видя. И туй три пъти. Учителят се отмести три пъти, но Той го правеше така естествено. Никак, като че ли нищо не е, нали, отстъпи една стъпка, тя след малко се приближи, Той отстъпи едно стъпка, тя пак се приближи. Сега другите дали го видяха не зная, но на мен ми направи това впечатление и видях, защото начинът, по който тя се приближаваше имаше нечисто нещо.
Тя искаше да покаже, че е близка на Учителя, пък
близостта
е духовна с Учителя.
Друга близост с Учителя нямаше. И може би затуй Той се отделяше де. И Той не иска да Му преписват мръсотиите си хората. Виждаш ли какви неща е изживял Учителя. В свят греховен беше, тук Той беше.
към текста >>
Друга
близост
с Учителя нямаше.
И туй три пъти. Учителят се отмести три пъти, но Той го правеше така естествено. Никак, като че ли нищо не е, нали, отстъпи една стъпка, тя след малко се приближи, Той отстъпи едно стъпка, тя пак се приближи. Сега другите дали го видяха не зная, но на мен ми направи това впечатление и видях, защото начинът, по който тя се приближаваше имаше нечисто нещо. Тя искаше да покаже, че е близка на Учителя, пък близостта е духовна с Учителя.
Друга
близост
с Учителя нямаше.
И може би затуй Той се отделяше де. И Той не иска да Му преписват мръсотиите си хората. Виждаш ли какви неща е изживял Учителя. В свят греховен беше, тук Той беше. Аз, като казвам тези неща вече ме е срам малко, да не би така да го изтълкуват по друг начин, ама какво да правя, като го видях това.
към текста >>
68.
170. УЧИТЕЛЯТ И МОРАЛЪТ В ШКОЛАТА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Ако не са имали
близост
, може би затуй са останали в класа.
Е.А.: До края. В.К.: Е добре ами Мария и Борис като се ожениха напуснаха ли Младежкия клас? Е.А.: Не. Те идваха. Не знам сега какви бяха отношенията им помежду.
Ако не са имали
близост
, може би затуй са останали в класа.
Но, ако са имала близост не знам. Там вече нямам мнение. В.К.: Ха, ха. Е.А.: Нямам мнение разбира се, где да знам какво е и как е? В.К.: В ония години съм слушал да говорят за брат, сестра.
към текста >>
Но, ако са имала
близост
не знам.
В.К.: Е добре ами Мария и Борис като се ожениха напуснаха ли Младежкия клас? Е.А.: Не. Те идваха. Не знам сега какви бяха отношенията им помежду. Ако не са имали близост, може би затуй са останали в класа.
Но, ако са имала
близост
не знам.
Там вече нямам мнение. В.К.: Ха, ха. Е.А.: Нямам мнение разбира се, где да знам какво е и как е? В.К.: В ония години съм слушал да говорят за брат, сестра. А има един такъв израз: „Тя ми е сестра в Бога и съпруга в леглото".
към текста >>
69.
08.През един зимен ден
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Почти при всяко идване той правеше опити за
близост
, аз бях сдържана и нищо не трепваше у мене.
Всъщност, когато ми е говорел, че не спи при жена си, той е искал да ме заблуди. Отпосле се убедих в това абсолютно. Тогава аз нямах нито желание, нито мисъл за такова нещо. Бях спокойна, никакви смущения нямах, нито желания от подобен характер. Силно беше само желанието ми да го виждам и да се срещам с него.
Почти при всяко идване той правеше опити за
близост
, аз бях сдържана и нищо не трепваше у мене.
Един път ми каза: „Щом като обичаш, трябва да дадеш всичко". Това изказване намали моята съпротива, аз го обичах, не мислех да се женя, но и не знаех как вече да се съпротивлявам. Дори си помислих: „То сигурно ще бъде само веднъж". Аз не знаех нищо за тези отношения, почти нищо не бях чела по половия въпрос. Стана така, както той искаше.
към текста >>
Всъщност първата година след като се случи това и аз допуснах тази физическа
близост
протече спокойно отвън.
Нови сили ме завладяха, които не ми бяха познати, но бяха по-силни от мене. Аз не знаех какво да правя с тях, смутих се, загубих мира и спокойствието си, обърка се живота ми. Дотогава животът ми течеше естествено и нормално без всякакви вътрешни бури и смущения. Цялото ми същество беше смутено, нямах кътче незасегнато. Преди имах неприятности, когато баща ми се прежени, много тежко преживях идването на втората майка, но имаше страни в мене, които останаха незасегнати.
Всъщност първата година след като се случи това и аз допуснах тази физическа
близост
протече спокойно отвън.
Той беше внимателен с мене, но не минаха две години и започна да се проявява грубо, престана да идва у дома. Когато аз отивах при него, държеше се студено и много често грубо. Аз това не можех да разбера, защото никак не бях се променила и не исках нищо повече, нямах изисквания, освен да се виждаме и да разменяме мисли. При такива случаи на близост аз му задавах въпроси, питах го, защо така се отнася с мене, какво съм направила. Това го дразнеше и често стигахме до конфликт.
към текста >>
При такива случаи на
близост
аз му задавах въпроси, питах го, защо така се отнася с мене, какво съм направила.
Преди имах неприятности, когато баща ми се прежени, много тежко преживях идването на втората майка, но имаше страни в мене, които останаха незасегнати. Всъщност първата година след като се случи това и аз допуснах тази физическа близост протече спокойно отвън. Той беше внимателен с мене, но не минаха две години и започна да се проявява грубо, престана да идва у дома. Когато аз отивах при него, държеше се студено и много често грубо. Аз това не можех да разбера, защото никак не бях се променила и не исках нищо повече, нямах изисквания, освен да се виждаме и да разменяме мисли.
При такива случаи на
близост
аз му задавах въпроси, питах го, защо така се отнася с мене, какво съм направила.
Това го дразнеше и често стигахме до конфликт. В такива случаи той имаше много груб език. Аз търсех вината в себе си и като не можех да я намеря, не виждах в какво съм сгрешила. Ако питах положението се влошаваше, аз се оскърбявах и започвах да плача. Намирах, че е много несправедлив с мене.
към текста >>
70.
10.Поради работата която имах
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Аз имах и скрито желание за
близост
, но срещу това желание беше моята съвест, която ми казваше, че нямам право на това.
Аз не можах да издържа и пак потърсих среща с Любомир. Връзката, която направих с Любомир беше сила, която прониква в цялото ми същество, като че ли нямаше място в мен тя да не го проникне. Аз не разбирах дали това беше обичта, която имах към него или това беше половата енергия, която се събуди у мене. Аз я чувствах, че нахлува в мене и ме завладява. Тогава аз го търсех да го виждам, да се срещам, да говоря с него.
Аз имах и скрито желание за
близост
, но срещу това желание беше моята съвест, която ми казваше, че нямам право на това.
Срещу това желание беше и моят идеал за чист живот. В мен настъпваше борба на сили, желанието ми се бореше срещу съвестта и идеала ми. Незадоволените ми желания ме измъчваха, създаваха недоволството. Случвало се е да получа някакво задоволяване. Тогава пък съвестта ми и идеалът ми се помрачаваха.
към текста >>
71.
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ МОЯТ РОМАН-3
,
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)
,
ТОМ 9
В.К.: Е как, вие сте си легнали, в каква
близост
до Учителя?
Години минаха. В.К.: Четем: „Спомням си такава една екскурзия. Любомир беше легнал с друго момиче. Като го видях, спомних си, че и аз така бях лежала с него и то близо до Учителя, когато той се премести и отиде на друго място". Е.А.: Да.
В.К.: Е как, вие сте си легнали, в каква
близост
до Учителя?
Е.А.: Ами всички, бяхме в сградата на хижата, на Мусала. В сградата бяхме и понеже имаше вятър, бяхме налягали така. В.К.: Да. И ти си легнала до Любомир. Е.А.: Да.
към текста >>
72.
09 - 136. КЪСИТЕ ГАЩИ НА ИГНАТ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Той беше от ония наши приятели, които обичаха
близостта
до природата, до естествения живот - не само той, а и всички последователи на Учителя, но брат Игнат бе най-ревностния в това отношение.
136. КЪСИТЕ ГАЩИ НА ИГНАТ Брат Игнат живееше и продължава да живее на Изгрева.
Той беше от ония наши приятели, които обичаха
близостта
до природата, до естествения живот - не само той, а и всички последователи на Учителя, но брат Игнат бе най-ревностния в това отношение.
Него често ще го срещнете цял гол, само с едни къси гащи, бос и гологлав. Веднъж Учителят го среща така и му казва: „Не е хубаво, рекох, така да ходиш. Ето, има сестри не бива да те гледат така." - „Ами аз използвам слънцето. Нали вие така ни учите! " - „Но не е прилично", казал Учителят.
към текста >>
73.
11 - 10. ДУХ НА ВОИН, ДУША НА ДЕВОЙКА
,
Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.
,
ТОМ 10
Аз от 1931 - 1940 година, това ми е било
близостта
.
Не искам на другите. В.К.: То не с всеки човек може да се говори. Верка: Това е за мене свещено. Те трябва да го разберат. А пък нашата дружба протече малко, защото нали почина.
Аз от 1931 - 1940 година, това ми е било
близостта
.
1928 година, от 1931 година до края. А пък съм 42 години без него, но в съзнанието ми е още. Защо ли? - Защото аз въобще нямах намерение да се женя. Той ми беше един много добър приятел.
към текста >>
74.
17 - 8. РЪКОВОДИТЕЛИ НА БЯЛО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС
,
Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев
,
ТОМ 10
Тъй като домът му беше в непосредствена
близост
с дома на брат Георги Куртев, то непрекъснатите контакти с брат Куртев определят обстановката в дома - духовна среда, дом на братски срещи, молитви, общувания.
В двора на градината нямаше вода. Вода се носеше от чешма, която беше извън градината, а с пълните съдове се вървеше по нанагорнище. Заедно с братята от Бургас, Айтос и селата от Айтоски духовен район се прокопа канал и изгради чешма пред самата сграда, а след това се прекара вода и в сградата. Редовно се правеше ремонти, поддръжки и подобрение на сградите. Въпреки забраната от страна на властта, се правеше всичко възможно редовно да се провеждат съборите на Петровден и Богородица.
Тъй като домът му беше в непосредствена
близост
с дома на брат Георги Куртев, то непрекъснатите контакти с брат Куртев определят обстановката в дома - духовна среда, дом на братски срещи, молитви, общувания.
Брат Вълко Пенев Иванов си замина на 24 май 1983 година. След неговото заминаване ръководството на Братската група в град Айтос бе поето от брат Марко Хр. Марков, на когото бе предадена цялата архива на братското общество Бяло Братство в град Айтос. Недка Вълкова * * * Д. МАРКО ХРИСТОВ МАРКОВ /1915-1998/ Роден на 22.01.1915 година в град Айтос в бедно семейство.
към текста >>
75.
І.03.20. БЪЛГАРИТЕ В ПОЛИТИКАТА НА РУСКИТЕ ИМПЕРАТОРИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Връзките с южните славяни за него е било откровение и той видял кръвната
близост
на славянството.
На 27 юни 1709 г. е Полтавската победа над шведите и Русия излиза на Балтийско море. През 1722-1723 г. е войната на Русия с Персия и присъединяването на западното и южно каспийско крайбрежие. Петър Велики бил зарята на обединеното славянство.
Връзките с южните славяни за него е било откровение и той видял кръвната
близост
на славянството.
Руската писменост е пазела преданието на „езика словенски". През 1708 г. книгите с гражданско съдържание започват да се печатат с нов шрифт, като на стария шрифт се печатат богослужебните книги за църквата. Този шрифт идва в България с руските книги и след 1860 г. се преминава на този шрифт и на него се печатат всички възрожденски вестници в имиграция или в Цариград.
към текста >>
76.
IV.20 август, понеделник
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Значи
близост
или далечина по отношение на разстоянието зависят от нашето състояние.
Мнозина оттях са потънали в материята, забравили са своето предназначение, та затова именно Христос и дошъл да им помогне. Тук тъкмо е полезно да знаете, че в 25 000 години се състои един цикъл на завършване, а в 2100 години се явява по един Учител, за да помогне на човечеството. От сребърния период човечеството е минало в медния период; после иде железният, в който сме сега, но и той вече изтича и сега ще се върнем пак наново в пролетта. В това развитие има закони, между които е и законът за растенето и падението. Например скарат се двама и вие усещате, че се отдалечават, а причината за това е, че те са сгрешили и затова се отдалечават.
Значи
близост
или далечина по отношение на разстоянието зависят от нашето състояние.
И душата си има своя цикъл, кръг, в който се движи. Христос казва, че се е родил, за да свидетелствува за истината. Развитието на един народ зависи от неговото разположение, дали той ще свидетелствува за истината. А за да свидетелствуваме за истината, трябва да разбираме, че ние сме слуги на Господа, а не господари и да си спомняме какви са нашите задължения. Вие трябва да знаете много нещо - не само да го чувате, а да го разберете и усвоите.
към текста >>
77.
ПАДНАЛИЯТ ИДОЛ
,
,
ТОМ 12
Тия, които познават Петър Филипов, знаят, че е много строг в това отношение и такава
близост
с една сестра бе недопустима за него, каквото особено сега младите считат за нещо обикновено в последните години.
Двамата, Борис Николов и Петър Филипов, потеглят за Бургас и отсядат (доколкото си спомням от разказа на Петър) в дома на Кралю Кралев, ръководител на Братството в Бургас. Те посещават Добри Ганев в болницата, като смятат на връщане да се отбият в Айтос, за да посетят Надка, съпругата на Добри. Добре, „но какво става, не мога да си обясня", казва Петър Филипов, „Борис Николов решава да си тръгне направо за София". Петър Филипов отива да го изпрати на гарата. Кой е бил още на гарата, не зная, но Петър Филипов бил изумен, като видял Борис Николов преди тръгването на влака, сграбчил в прегръдките си Милка Кралева да я целува като „селски ерген".
Тия, които познават Петър Филипов, знаят, че е много строг в това отношение и такава
близост
с една сестра бе недопустима за него, каквото особено сега младите считат за нещо обикновено в последните години.
Това си спомням от възмущението на Петър Филипов, което той споделяше с приятелите си от Братството. Тук ще се спра на думите на сестра Мария Тодорова, която е казвала някъде: „Когато аз си замина, ще познаете Бориса! " Може да не съм абсолютно точна, но тия са били приблизително думите й. За мен лично Борис Николов в третата си възраст не беше истинският брат Борис. Това беше вече „майстор Борис", както мнозина го наричаха.
към текста >>
78.
7. ПЪРВИ МАЙ 1935 г. - ЦЕНТРАЛНИЯТ ЗАТВОР (РОЗОВОТО КЪТЧЕ)
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Дори през тъмничните решетки проникваше отвън дъх на цъфналите в
близост
дворове сливи, нахлуваха жизнерадостните птичи хорове.
7. ПЪРВИ МАЙ 1935 г. - ЦЕНТРАЛНИЯТ ЗАТВОР (РОЗОВОТО КЪТЧЕ) Беше края на април 1935 година. Наскоро падналият сняг изстуди въздуха, но се оказа безсилен да спре ведрия полъх на пролетта.
Дори през тъмничните решетки проникваше отвън дъх на цъфналите в
близост
дворове сливи, нахлуваха жизнерадостните птичи хорове.
Пролетта пораждаше копнеж, вълнуваше младите сърца на 23-те полит- затворнички от двете килии в източното крило на Централния затвор. Идваше празникът на международния ден на труда на пролетарската солидарност - Първи май. Необходимо бе да се отпразнува тоя светъл ден от политическите затворници в Централния затвор, така че да се почувствува непокорената им борческа воля при тъмничните условия. Тази година Първи май почти съвпадаше с християнския празник Великден. Грижите и вниманието на другарите вън от затвора и на нашите близки, улеснени от отслабналата поради църковния празник бдителност на надзиратели и тъмнична управа, се оказа в струпване на големи количества хранителни продукти в килиите ни - традиционните червени яйца, козунаци, печено агнешко и т.н.
към текста >>
79.
1. ДУХОВНИЯТ ОБЛИК НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
Димитър Кочев
,
ТОМ 13
В някои от тези хора сигурно е имало (сега се убеждавам в това) и користолюбие - да демонстрират пред останалите „
близостта
" си към Великия човек.
- Хора, които го посещаваха рядко, но имаха и съзнаваха нуждата да знаят неговото мнение, за да се съобразят и да си помогнат в решаване на задачите си. - Особено масова група беше онази, състояща се от хора, които идваха за всичко да се допитат, всичко да споделят. И с всички дреболии на живота си да отнемат от времето на Учителя. Тази група явно беше съставена както от всеотдайни и любящи безпределно Учителя ученици, така и от такива, които не държаха деликатността, скромността и възпитаността на почтено място в рафтовете на съзнанието си! Старателно и съзнателно гледах да не съм от тази последна група посетители, които тълкуваха търпеливостта на Учителя като благоприятна за натрапчивостта им атмосфера.
В някои от тези хора сигурно е имало (сега се убеждавам в това) и користолюбие - да демонстрират пред останалите „
близостта
" си към Великия човек.
Братята и сестрите обаче, с които Учителят имаше служебно и лично най-чести контакти - като брат Боян, сестри Елена, Савка, Паша и др. - бяха възпитани и изискани в отношенията си както към Учителя, така и към всички, с които влизаха в някакъв допир; бяха пример на другите. Всички те останаха докрай верни, предани и високосъзнателни ученици и сътрудници на Учителя. (По-късно възнамерявам да се спра специално на обществото - Братството, защото главната ни тема е Учителят.) Винаги, когато съм срещал Учителя, виждал съм го в изрядна външна изисканост: добре вчесан (въпреки дългата коса и брада), облечен в чисти огладени дрехи, най-често в светли меки тонове, широко и свободно стоящи на тялото му, среден ръст или малко под средния ръст на българина. Тази англосаксонска изисканост често контрастираше с небрежно облечени и с отпуснато държане ученици или „ученици", движещи се около него.
към текста >>
80.
2) Второ тефтерче
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
В неговите работи личи хумор и тънка наблюдателност, особена
близост
към народния бит.
Сряда - развиване ума. Четвъртък - благородство, мощ. Петък - облагородяване сърцето. * * * Сряда, 16 май 1928 г. Гойя - изучавал, проповядвал на много художници, като проучавал какво те мислят върху човека и живота, така се е избавил от чужди влияния.
В неговите работи личи хумор и тънка наблюдателност, особена
близост
към народния бит.
Сребристи и златисти багри, напластени нежно червеникави, сивкави и синкави бои в потрета на един военен. Дамски портрети - особен майстор бил на тях. Той дири живописното и характерното, независимо от предписанията на църквата. Няколко картини на тореадори и пикадори. Гойя е и майстор на цялата природа - одушевена и неодушевена.
към текста >>
81.
3) Трето тефтерче
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
При
близостта
между хората се развиват едни качества, а когато хората са отдалече - други.
От 0 до 360 градуса показва, че у човека има 360 условия - ти трябва да ги използваш. Когато човек е дошъл до последно даване във физическия свят, той почва да действа с ума си. Голямата ръка - физическа сила. А малка, добре оформена ръка показва будност на съзнанието. Човекът на ума се задоволява с малко хляб - умът работи с малко материя.
При
близостта
между хората се развиват едни качества, а когато хората са отдалече - други.
Също разстоянието на слънцето от земята означава развитието на точно определени качества. Едно правило: Всяка наука си има едно правило. В живота си турете първото правило, то е следующето: Ако си се обезсърдчил, ще кажеш: „Аз съм клон от дървото на живота." (фиг. 12). Нашият живот е частица от общия живот. Животът на цялото се изразява в живота на частите и животът на частите се влива в живота на цялото.
към текста >>
82.
Приложение Десето
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 13
Тук Марийка продаде няколко книги, предлагани и показвани на малко столче пред палатката, на пътя, в непосредствена
близост
до хижата.
Този път сме трима - аз, Марийка Марашлиева и Ефросина Ангелова-Пенкова, моята съпруга. Отидохме с Москвича, пълен с книги, до х. Вада. Марийка отседна в хижата, а ние с жена ми сме на палатка. Предлагаме „Изгревът": Всеки ден през х. Вада минават хора, които товарят багажа си на коне и отиват на езерата.
Тук Марийка продаде няколко книги, предлагани и показвани на малко столче пред палатката, на пътя, в непосредствена
близост
до хижата.
Срещам познати, провеждат се разговори. Някои звучат така: „Ще качите ли книгата горе, ние отгоре ще си купим". План нямаме, а действуваме според обстоятелствата. Решаваме Марийка да остане долу и да продава книги, а ние с Роси да се изкачим до езерата, и ако книгата се продава, ще наемем коне и ще качим това, което носим. Речено сторено.
към текста >>
83.
I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 101-150
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Връзката между ученика и Учителя е духовна. 108.
Близост
.
Отношението на Учителя към ученика зависи от ученика. Всеки ученик, който учи добре, има разположението на Учителя. Слънчевите лъчи проникват в стаята, когато прозорците й са отворени. 107.Духовните тела. За да бъде ученикът винаги в контакт с Учителя, той трябва да развие духовните си тела.
Връзката между ученика и Учителя е духовна. 108.
Близост
.
Учителят е Учител за всички. Но ученикът може да предизвика по-голяма Любов в Учителя с една своя искрена и свещена постъпка, в която Бог се изявява. 109.Мистичен разговор. - Аз съм Пътят! - И Светлината, която ме води по този Път!
към текста >>
84.
I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 301-350
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Когато се постигне у ученика стремеж към Бога, Учителят вече не съжалява за нищо, което е сторил и дал на ученика. 334.
Близост
.
Смехът понякога показва, че не разбираш. Той е временно развлечение. Който разбира, мисли! Който разбира, работи. „Отец ми работи, и Аз работя." 333.Отплата.
Когато се постигне у ученика стремеж към Бога, Учителят вече не съжалява за нищо, което е сторил и дал на ученика. 334.
Близост
.
Има физическа, умствена, духовна и Божествена близост. Истинската близост на душите се гради върху Божествените връзки. Те са единствените трайни, неизменни и вечно усилващи се. 335.„Засади". Ученикът трябва да бъде много прозорлив и внимателен. Има низши духове, които устройват „случайни засади", и ученикът може да си напакости.
към текста >>
Има физическа, умствена, духовна и Божествена
близост
.
Той е временно развлечение. Който разбира, мисли! Който разбира, работи. „Отец ми работи, и Аз работя." 333.Отплата. Когато се постигне у ученика стремеж към Бога, Учителят вече не съжалява за нищо, което е сторил и дал на ученика. 334.Близост.
Има физическа, умствена, духовна и Божествена
близост
.
Истинската близост на душите се гради върху Божествените връзки. Те са единствените трайни, неизменни и вечно усилващи се. 335.„Засади". Ученикът трябва да бъде много прозорлив и внимателен. Има низши духове, които устройват „случайни засади", и ученикът може да си напакости. Например минаваш покрай някой мост, виждаш ограда, хванеш се о нея, обаче тя е гнила, падне, и ти паднеш с нея заедно.
към текста >>
Истинската
близост
на душите се гради върху Божествените връзки.
Който разбира, мисли! Който разбира, работи. „Отец ми работи, и Аз работя." 333.Отплата. Когато се постигне у ученика стремеж към Бога, Учителят вече не съжалява за нищо, което е сторил и дал на ученика. 334.Близост. Има физическа, умствена, духовна и Божествена близост.
Истинската
близост
на душите се гради върху Божествените връзки.
Те са единствените трайни, неизменни и вечно усилващи се. 335.„Засади". Ученикът трябва да бъде много прозорлив и внимателен. Има низши духове, които устройват „случайни засади", и ученикът може да си напакости. Например минаваш покрай някой мост, виждаш ограда, хванеш се о нея, обаче тя е гнила, падне, и ти паднеш с нея заедно. 336.Към Духовното.
към текста >>
85.
ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 661-680
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
676 По отношение
близостта
към Великото, не само любовта но и вярата е необходимо качество.
За да познай ученика Бога, трябва да го люби, а за да познаеш хората, трябва да познаваш Бога. Любовта на Цялото. 675 Ако любиш себе си повече от Бога, не си на правия път. Ако любиш Цялото с любовта на една част, пак не си на правия път и ако любиш с любовта на една част, пак не си на правия път. Цялото ще любиш с любовта на Цялото и частта с Любовта на частта. Вярата.
676 По отношение
близостта
към Великото, не само любовта но и вярата е необходимо качество.
Верующият трябва да бъде абсолютно неподкупим. Подкуп има на земята, а вярата издига ученика в небето или ученикът живей вече в любовта и не може да има за обект себе си. Обект на Любовта - това е Бог. Как може проявеното да има за обект непроявеното. Безспир и безкрай.
към текста >>
86.
МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1521-1540
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Близост
с Бога.
Гледай на ученето като работа за Господа. Като станеш сутрин - 15-20 минути съсредоточение. Волята Божия. 1538 Когато в човека влезе Любовта, тя изпъжда всеки страх навън. От всичко, което е имал човек, ще остане само едно в съзнанието му - радостта, че е изпълнил Волята Божия.
Близост
с Бога.
1539 Живей винаги в близост с Бога - грееш се на слънце, то е близост; гледам извора, то е близост. Лицето на небето е лицето на Бога. Когато няма облаци, значи Бог е доволен от живота на хората. А когато се намръщи, аз считам, че Бог е недоволен от живота на хората. Правило. 1540 Ще се молиш за сила - да издържаш и за познание - човек да придобие знание и мъдрост.
към текста >>
1539 Живей винаги в
близост
с Бога - грееш се на слънце, то е
близост
; гледам извора, то е
близост
.
Като станеш сутрин - 15-20 минути съсредоточение. Волята Божия. 1538 Когато в човека влезе Любовта, тя изпъжда всеки страх навън. От всичко, което е имал човек, ще остане само едно в съзнанието му - радостта, че е изпълнил Волята Божия. Близост с Бога.
1539 Живей винаги в
близост
с Бога - грееш се на слънце, то е
близост
; гледам извора, то е
близост
.
Лицето на небето е лицето на Бога. Когато няма облаци, значи Бог е доволен от живота на хората. А когато се намръщи, аз считам, че Бог е недоволен от живота на хората. Правило. 1540 Ще се молиш за сила - да издържаш и за познание - човек да придобие знание и мъдрост.
към текста >>
87.
МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1561-1580
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Близостта
с Учителя.
Сърцето - героинята, а детето, родено от тези герои, е подобно на бащата и майката. Нашето отечество е горе! Учителят за себе си. 1564 У мен има една черта, която е по-силна от мен: Аз винаги съм на страната на слабите. Пожеланието. 1565 Каквото пожелаеш на другите, то се връща и на теб.
Близостта
с Учителя.
1566 Питат: Кой е най-близо до мен? Който чете беседите е най-близо до мен, понеже се свързва с Божия Дух, Който е говорил чрез мен. Отче наш. 1567 Отче наш, който си на небето, да се святи името Твое. Да дойде царството Твое.
към текста >>
88.
СВЕЩЕНИТЕ ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА I 100-120
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
110 За да бъде ученикът винаги в контакт с Учителя, трябва да развие духовните си тела.
Близост
.
108 Когато ученикът е посетил Учителя си или е разрешил някой важен въпрос с учениците, той трябва да си отиде направо в къщи, да занесе всичко със себе си, никъде да се не отбива. Отношение. 109 Отношението на Учителя към ученика зависи от ученика. Щом ученикът учи по- добре, и Учителят ще бъде по-близко до него. 4.Х.1921 г. Духовните тела.
110 За да бъде ученикът винаги в контакт с Учителя, трябва да развие духовните си тела.
Близост
.
111 Учителят е Учител за всички. Но ученикът може да предизвика по-голяма любов от Учителя си с една своя искрена и свещена постъпка. Свещени думи. 112 Учителят: Аз съм Пътят! Ученикът: И Светлината, която ме води по този път.
към текста >>
89.
ИСТИНА, ЛЮБОВ, МЪДРОСТ, ПРАВДА, ДОБРОДЕТЕЛ И БОЖИЯТА СИЛА ЗА УЧЕНИКА I I 101-120
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
119 Човек е достоен за името си, когато даде ход на Божественото у себе си.
Близост
.
117 Грехът е като някоя раница, може някой да ти я снеме от гърба. 12.II.1922 г. Любов. 118 Всичко минава, само Любовта остава. Тя е вечна, тя надживява и човека. 13.II.1922 г. Човек.
119 Човек е достоен за името си, когато даде ход на Божественото у себе си.
Близост
.
120 Има физическа, умствена и духовна близост. Физическата - е близост на формите. Умствената - е близост на мислите. Духовната - е близост на душите.
към текста >>
120 Има физическа, умствена и духовна
близост
.
12.II.1922 г. Любов. 118 Всичко минава, само Любовта остава. Тя е вечна, тя надживява и човека. 13.II.1922 г. Човек. 119 Човек е достоен за името си, когато даде ход на Божественото у себе си. Близост.
120 Има физическа, умствена и духовна
близост
.
Физическата - е близост на формите. Умствената - е близост на мислите. Духовната - е близост на душите.
към текста >>
Физическата - е
близост
на формите.
118 Всичко минава, само Любовта остава. Тя е вечна, тя надживява и човека. 13.II.1922 г. Човек. 119 Човек е достоен за името си, когато даде ход на Божественото у себе си. Близост. 120 Има физическа, умствена и духовна близост.
Физическата - е
близост
на формите.
Умствената - е близост на мислите. Духовната - е близост на душите.
към текста >>
Умствената - е
близост
на мислите.
Тя е вечна, тя надживява и човека. 13.II.1922 г. Човек. 119 Човек е достоен за името си, когато даде ход на Божественото у себе си. Близост. 120 Има физическа, умствена и духовна близост. Физическата - е близост на формите.
Умствената - е
близост
на мислите.
Духовната - е близост на душите.
към текста >>
Духовната - е
близост
на душите.
13.II.1922 г. Човек. 119 Човек е достоен за името си, когато даде ход на Божественото у себе си. Близост. 120 Има физическа, умствена и духовна близост. Физическата - е близост на формите. Умствената - е близост на мислите.
Духовната - е
близост
на душите.
към текста >>
90.
ПРАВИЛА, ПРОГРАМА, УПРАЖНЕНИЯ ЗА УЧЕНИКА V 81-129
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Близостта
не е нещо физическо, а е нещо духовно. Посвещение.
Ако мълчи човек, това е слушане. След като е слушал Новото, което е научил, тогава той говори. Издигане. 116 Докато ние мислим, че нещо ни засяга, няма издигане. Мисли си, че нищо не те засяга, за да се издигнеш. Щом те засяга нещо, то е личността, там няма развитие.
Близостта
не е нещо физическо, а е нещо духовно. Посвещение.
117 Има неща в живота, които са за посвещение на човека. Например. Да се радваш на тези хора, които вървят пред тебе Плодовете. 118 Ако искате фини чувства - яжте ябълки. Ако искате интелигентност, съобразителност - яжте круши. Ако искате устойчивост - яжте сливи.
към текста >>
91.
РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година
,
I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927
,
ТОМ 14
Близост
трябва да има - спохождание, така става обмяната правилна, но не и фамилиарност!
Сношенията между младите е временно отбиване от правия път. По принцип тоя акт съединителен ли е? Обмяна на енергиите трябва да стане, но каква храна трябва да вземеш? Трябва да бъдат интимни, но не фамилиарни: глупостите развращават. Акта е развращающ и опасността е там, че когато през пространството става обмяна, по-лоши последствия има.
Близост
трябва да има - спохождание, така става обмяната правилна, но не и фамилиарност!
Външният свят е така разгащен, че на младите трябва да се помогне да запазят своята чистота. Така трябва да се препоръчва и да се достигне! В раншните времена на братските вечери ядат и пият, и се напиват, и това пророка осъжда. Колкото повече забраняваме едно нещо, толкова е по-опасно, но трябва да се урегулирва. Докато се обичат по Бога, престъпление няма, но когато в чувствата се вложи отрова, когато почне лъжата и любов не по Бога, там е вече лошо.
към текста >>
92.
56. НИКОЛА АНТОВ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
В последните години бе купил място в
близост
до поляната гдето изпълнявахме Паневритмията; мястото бе в общ парцел със Славчо Славянски.
56. НИКОЛА АНТОВ Споменах вече много пъти името на Никола Антов, но сега следва да опиша и характера му, а във връзка с това и да обясня ролята, и поведението му като член на Братския съвет. Първо трябва да кажа, че по времето на Учителя, Антов почти не се мяркаше на Изгрева.
В последните години бе купил място в
близост
до поляната гдето изпълнявахме Паневритмията; мястото бе в общ парцел със Славчо Славянски.
Там впоследствие си построи дъсчена къщурка, гдето живя до отчуждаване имотите, които се предадоха за строеж на Съветска легация. След 9 септември 1944 година, изведнъж той се изтъкна като голям комунист, със заслуги към партията - подпомагал бил съпротивата. Наистина, сполучи да се назначи председател на района, участвуваше при раздаване купони за облекло, обуща и др. Заминаването на Учителя и предстоящето образуване на Братски съвет, отвори апетита му да заеме важно място в братския живот. Около дните при заминаване на Учителя, отива при някои от старшите братя /предполагам - при Стоименов и Боев/ , като им заявява да го приемат в състава на Братския съвет, а също и да се образува финансов съвет, на който той да бъде председател.
към текста >>
93.
82. 91 ПСАЛОМ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Знае се по-нататък, как Давид се е справил със самонадеяния Голиат, а това събитие го поставя в
близост
и с израелския цар Саул.
Давид потеглил да се справи с Голиат и минаваики край пътека, избрал си пет обли камъка, поставил ги в торбичката си и така бил готов. Носил със себе си и своята прашка, която била за него сигурно оръжие. Когато четях тази история на Давид, тъкмо се занимавах и с разучаването на Пентаграма, както Учителят ни го е представил. В него най-вече изпъкват надписите на петтях добродетели: Добродетел, Правда, Любов, Мъдрост и Истина. Бях си изтълкувал по своему, че Давид по интуиция е насочил своя подвиг в името на тези пет велики добродетели.
Знае се по-нататък, как Давид се е справил със самонадеяния Голиат, а това събитие го поставя в
близост
и с израелския цар Саул.
Давид още оттогава е бил много музикален, имал своя лира, пеел песни и това много се харесало на цар Саул. Към този разказ на Давида, може да добавим, че той с възрастването си, във връзка с премеждията и преживяванията си постоянно е съставял и пял своите псалми. Учителят казва за неговото творчество, че е вземал от Духовния свят тия формули и окултни правила, и ги е предавал на околните си във вид на псалми. Така вече имаме право да се спрем на самия 91 Псалом, които е забележителен по няколко неща. Първо, трябва да благодарим на Учителя, че ни посочва в този Псалом едно събитие от духовен характер.
към текста >>
94.
18. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Та що, не е ли бил и той Учител, като нашия Учител, разбирал великото значение с
близостта
, с природата.
Те се катерят по стъпките на големите. Лицата им се зачервени, греят от радост и здраве. Витоша прави това. Тя е стара магьосница, хранилище древно на безсмъртен елексир и който пие от него, става вечен, като природата. Легендата говори, че някога тук, индийският Учител Рама е получил своето първо посвещение.
Та що, не е ли бил и той Учител, като нашия Учител, разбирал великото значение с
близостта
, с природата.
Това е тайната. Тук е ключът на загатката. Ако Рама е видял този чуден слънчев изгрев, що преди малко очите ни видяха, това румено огнено кълбо, което излезна от планинските глъбини и се устреми към синия лазур. Не е ли бил и той също като нас, удивен и възхитен, прострял ръце и неволно извикал: „Боже, Боже Велик Си Ти". Ето го, яви се, издигна се нависоко, като на сцена от облаци, извика ни: „Добре дошли" и се скри зад тях.
към текста >>
95.
20. МИГОВЕ ОТ ВЕЛИКАТА ЕРА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Тези негови думи не бяха в никакво съответствие, в някаква
близост
с онова, което в момента ме вълнуваше.
Идеята беше споделена тихо, само в тесния кръг на групичката. По това време като студенти, бяхме с много скромни средства и за да посрещнем изчислените разноски за гювеча, стана нужда да изметем от джобовете си и последните монети, които имахме. На сутринта, тъкмо съм се разтичал, погълнат от грижата за задоволяване на нуждите от дърва за огън и вода, за идващият ден, ето го Учителят пред мене, спря се погледна ме и ми каза: „Отложете гювеча за София". Аз занемях от почуда, не можах нищо да кажа. Останах не само крайно изненадан, но и учуден, откъде и как Учителя, знаеше за нашия план с гювеча в Чам Кория.
Тези негови думи не бяха в никакво съответствие, в някаква
близост
с онова, което в момента ме вълнуваше.
То се плъзна в съзнанието ми и не можа да произведе необходимия ефект там, за да ми обърне внимание и да взема мерки за спиране на замисленият план. В момента се движех в съвсем друга посока - да се поддържат огньовете. В деня, в който Учителят нареди, да се вдигне бивака и да тръгнем, избраните двама братя, за уреждане въпроса с гювеча изхвърчаха напред към Чам Кория, а ние другите останахме за прибиране на лагера и да помогнем на по-слабите и възрастни братя и сестри, в трудния път за връщане. При пътуването групата се разтегли и наистина имаше време, докато всички стигнат, да можем да направим проектирания обед. Бяхме уговорили къде точно да се съберем, за да се нахраним.
към текста >>
96.
61. СТОПАНСКАТА КРИЗА И ПЪРВАТА КЪЩИЧКА НА ИЗГРЕВА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
И това напрежение, роди в главата на моя брат и някои други наши съмишленици, поставени при същите условия като нас, идеята да си направим жилище, някъде в непосредствена
близост
до Изгрева.
Моят брат - Борис Николов, който беше по-добре запознат и с по-голям опит по жилищните въпроси, дни под ред се блъскаше да търси квартира, докато наистина намери една стаичка, но с наем 1000 лева на месец. Това беше равно на половин заплата на един сравнително добре платен чиновник. За скромните ни материални възможности, при които бяхме поставени, такъв висок наем беше извън нашите сили. В такова положение бяха и други наши приятели, студенти дошли от провинцията. Напрежението ражда в човешкия ум идеи.
И това напрежение, роди в главата на моя брат и някои други наши съмишленици, поставени при същите условия като нас, идеята да си направим жилище, някъде в непосредствена
близост
до Изгрева.
Пари за място нямахме. Намери се обаче човек, който имаше място граничещо до Изгрева, който се съгласи, срещу скромен наем, да ни разреши да си построим там дъсчена къщичка. По това време през 1926 г. да се купи място, жилище, апартамент, беше толково лесно, колкото сега да се купи торба с картофи, стига да има човек пари, но ние нямахме. Само няколко години след Първата световна война, чудовищна стопанска криза, започна да залива света.
към текста >>
97.
62. СИНЕДРИОНЪТ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
62. СИНЕДРИОНЪТ Разбра се от всички, че Изгревът, разположен на доминираща над Софийското поле височина, в непосредствена
близост
до борова гора, която беше като стена от вредните изпарения на големия град, е много хигиенично и приятно място за живеене.
62. СИНЕДРИОНЪТ Разбра се от всички, че Изгревът, разположен на доминираща над Софийското поле височина, в непосредствена
близост
до борова гора, която беше като стена от вредните изпарения на големия град, е много хигиенично и приятно място за живеене.
Учителят насърчаваше закупуването на места и е казал да се закупят от братството всички места, в границите между боровата гора, шосето за Дървеница и околовръстната линия, която минаваше по Изгрева. Също така е искал, онези от приятелите, които ще си закупят места в тези граници, да не ги ограждат всеки поотделно и да го обособява като нещо строго определено свое, а да бъдат общи без частни огради. Да има само една ограда, около всички братски места. Желанията си Учителят е изказвал във възможно най- меката форма, без да има и най-малката твърдост или заповеднически характер. Материалните въпроси на братството се уреждаха от група по- възрастни и с опит по стопанските въпроси братя.
към текста >>
98.
84.ПАНЕВРИТМИЯТА НА УЧИТЕЛЯ И БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Към Паневритмията Милка е проявила особен интерес, тъй като упражнения от такъв род са в най-голяма
близост
с нейната професия, особено с тъй интересното съчетание на движения и музика.
Той помогна за връзката на Милка Переклиева и Министерството на просветата за прокарване на Паневритмията в училищата. Лулчев направи много нещо в туй направление, като съветник на Царя и имаше силно влияние върху министрите. Милка Переклиева е била една от най-изтъкнатите учителки на детските градини в София. В педагогическите среди тя се ползувала със значителна известност, тъй като е издала и свои трудове в тази област, като „Възпитанието и заниманието на децата от предучилищна възраст". Тази й популярност дава възможност през летните месеци да бъде назначена и за учителка на детска градина при „Близко-източната фондация".
Към Паневритмията Милка е проявила особен интерес, тъй като упражнения от такъв род са в най-голяма
близост
с нейната професия, особено с тъй интересното съчетание на движения и музика.
Тя много добре е проучила както самите упражнения, така и музиката, която ги съпровожда. Това я правеше подходяща за провеждането на тази идея. Любомир Лулчев е бил висш офицер от авиацията и инженерните войски. Още като такъв е слушал беседите на Учителя и е бил запознат с идеите на новото, което се изнася в тях. По изява беше един честолюбив и амбициозен човек.
към текста >>
99.
102. МИХАИЛ ИВАНОВ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Усилия за такава една връзка е правил и Борис Николов отделно от Просветния съвет, като е разчитал на това, че Михаил преди да замине за Франция е работил при него, като работник в мозаичните работи по постройките и оттам по-голямата им
близост
.
Но в Михаил беше сложена инжекцията на амбициозната мадам Стела, да измести центъра на движението създадено от делото на Учителя от София в Париж. Тъй като тя смяташе, че българският народ не е дорасъл да стане разпространител на Учението. Тази сектанска идея тя искаше да прокара, като издигне авторитета на Михаил до положението да играе ролята на Учител. Просветният съвет, въпреки всичко, в желанието си да направи една по- тясна връзка с Михаил, му изпраща в този смисъл писма, в които изтъкват желанието си да се създаде една редовна и по-тясна връзка за обмяна на идеи с него, което нещо би създало и по-силна изява на живота между София и Париж. Но без резултат.
Усилия за такава една връзка е правил и Борис Николов отделно от Просветния съвет, като е разчитал на това, че Михаил преди да замине за Франция е работил при него, като работник в мозаичните работи по постройките и оттам по-голямата им
близост
.
Това дава основание на Борис да пише на Михаил за една по-тясна връзка между София и Париж. Михаил надменно му отговорил, че Борис да си гледа мозаичните работи и че от мозаична глава акъл не иска.* Скромен опит направих и аз. С Михаил някак само от далеч се знаехме. Бях разбрал, че приятелите в Париж имат желанието да изучават българския език, за да могат да четат беседите на Учителя в оригинал. Веднага заедно с Никола Нанков, който имаше връзки с Михаил, изпратихме няколко учебника до него за тази цел.
към текста >>
100.
4. ЛУНАТА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Разбира се, някой би възразил, че поради голямата
близост
на Меркурий до Слънцето, той едва ли не изнемогва от преизобилна светлина и горещина и не би имал нужда да събира енергиите, които Слънцето изпраща.
Тези снимки показаха, че на тях има същите кратери, каквито и на Луната. Особено е сходен пейзажа на Меркурий с този на Луната. Това трябва да ни подскаже, че тези образования са плод на една необходима разумност, на каквато разумност са плод и самите планети, пък и всички небесни тела, а не на някакви случайни явления, каквито прокарва материалната хипотеза. Откъде биха дишли толкова много и големи метеори и да произведат еднакви образувания и на трите небесни тела? Освен това, отразителната способност, тъй нареченото Албедо на Меркурий е същото, каквото и на Луната, това е пак поради еднаквия строеж на техните повърхнини изпълнени с такива кратери.
Разбира се, някой би възразил, че поради голямата
близост
на Меркурий до Слънцето, той едва ли не изнемогва от преизобилна светлина и горещина и не би имал нужда да събира енергиите, които Слънцето изпраща.
Но ние съвсем не приемаме, че Слънцето праща само светлина и топлина. То праща и други видове сили, които за в бъдеще ще се изучават и изследват, и за които разстоянието не е фактор. Тези разумни същества, разбира се ние съвсем не схващаме, че са такива от наш тип, устроени с физически тела като нашите. Разумни същества с висока култура и съвсем други тела. Те са изпратени там да устройват това небесно тяло и да създадат условията за по-интензивни форми на живота.
към текста >>
НАГОРЕ