НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
80
резултата в
70
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
А опитното разрешение на въпроса ние виждаме в четвъртата възможност, а именно, душевното (не в своята цялост, а в своите първи степени на
близост
до материалното) съществува в едно по-особено измерение, в едно по-особено пространство, по-висше от обикновеното телесно и триизмерно и включващо в себе си последното.
– Когато казваме, че материалните вещи са протяжни т.е. намират се в пространството, ние искаме с други думи да кажем, че те имат трите основни измерения, които констатираме с нашите сетива, а именно: широчина, височина и дебелина (това са трите основни посоки, в които можем да ги измерим). Четвърта възможност, четвърто измерение ни се струва на пръв поглед немислимо. – И оттук обикновено се прави и бързото и рязко противоположение на пространствено и непространствено, т.е. триизмерното телесно се определя като пространствено, а душевното, което ако и да съществува и не може да се измери в една от 3-те посоки – като непространствено.
А опитното разрешение на въпроса ние виждаме в четвъртата възможност, а именно, душевното (не в своята цялост, а в своите първи степени на
близост
до материалното) съществува в едно по-особено измерение, в едно по-особено пространство, по-висше от обикновеното телесно и триизмерно и включващо в себе си последното.
Тук, трябва да отбележим веднага, ние стигаме до твърдения малко необикновени, а за някои може би и абсурдни – особено за ония, на които не е свойствено да излизат от рамките на традицията и класицизма в живота и науката. Тая тънка страна на въпроса при изследването на която нашият ум, свикнал само с обикновения триизмерен свят прави последни усилия – може да представлява интерес засега само за ония, които имат вродено предразположение към най-тънките и същевременно най-сложни въпроси на психологията. За нас е важно тук да отбележим, че цялата днешна математика и математична физика неотклонно вървят и правят вече първите догадки за съществуване на четвърто измерение. Тая възможност нашето съзнание в сегашното си състояние теоретически едва я долавя, а според окултната наука, при едно тъй да се каже трансформиране на съзнанието – тя ще се реализира. Или с други думи, у човека има вложени възможности за развитие на някои нови „сетива", които ще му разкрият и един нов, по-многоизмерен свят, както сегашните 5 му разкриват триизмерния.
към текста >>
2.
ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Това се основава на следното правило: една струна почва да трепти, щом в
близост
до нея се издаде тон, който ù съответствува.
Опити с музикални инструменти. Да отворим капака на пианото при натиснат педал, да се наведем малко навътре и да изпеем срещу струните някой тон, напр. ла. С нашето пение сме образували въздушни вълни, които ще удрят върху струните на пианото. Но дали всички струни ще затрептят? Макар вълните да блъскат върху всички струни, ще затрептят само струните ла от разните октави.
Това се основава на следното правило: една струна почва да трепти, щом в
близост
до нея се издаде тон, който ù съответствува.
Същият опит можем да повторим и с други тонове. Но има и по-сложни опити. Но преди да ги изложа, ще дам няколко предварителни изяснения. Знае се, че всеки тон се придружава от редица тонове, които се чуват по-слабо и се казват обертонове. Основния тон се причинява от трептението на цялата струна, а обертоновете – на нейни части. Напр.
към текста >>
3.
Има ли смърт - д-р Кадиев
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
За доброто качество на половите, сокове необходимо е храната да се не задържа дълго време в дебелото черво и главно да не бъде изложена на гниене, ферментиране, защото в подобни случаи всмукването в кръвта на гниещите сокове от дебелото черво, поради
близостта
с половите органи, влошават качеството на половите сокове.
Маздазнан хвърля светлина върху тия учения, разкривайки много тайни, достъпни за съвременното общество, като запазва и скрива още много за бъдещите генерации. Последното учение цели подмладяването, прераждането на човека, което може да се постигне само чрез всмукване в кръвта на половите сокове и оплодяване, стимулиране по такъв начин клетките на цялото тяло. Подмладяването е резултат, плод на самооплодяване. Половите сокове се икономисват чрез въздържание и се отправят към собственото тяло. С помощта на съзнателното дишане се улеснява и поддържа всмукването на соковете.
За доброто качество на половите, сокове необходимо е храната да се не задържа дълго време в дебелото черво и главно да не бъде изложена на гниене, ферментиране, защото в подобни случаи всмукването в кръвта на гниещите сокове от дебелото черво, поради
близостта
с половите органи, влошават качеството на половите сокове.
Маздазнан ни учи как да станем господари на своите полови сокове и клетки и да ги отправяме по своя воля за самооплодяване или за продължение на рода. Създаването и раждането на деца трябва да бъде едно съзнателно творчество със специално вложена идея. Нашите деца не трябва да бъдат вече за мислещият човек случайни плодове. Ние трябва да вложим съзнателно в тях нови идеи. Ние трябва да вложим в тях идеята за освобождението на човечеството.
към текста >>
Съвременната "културна" майка, която обикновено страда от запек, не е още готова да даде такива чеда, защото всички ония гниещи сокове в червата, поради
близостта
с утробата в продължение на 9 месеца, непрестанно преминават в растящия зародиш и съграждат в самите му основи идеите, причините на злото и смъртта.
Майката носи детето девет месеца, а и след това го храни около една година с мляко. През този период тя може да направи много, тя може да вложи в детето си своите идеи и да ги въплъти в него. Социалните въпроси могат да се разрешат само чрез майката, посредством нейната въплътена идея – детето. Жената може да добие своето освобождение единствено чрез собственото си дете. Маздазнан подготвя такива велики майки.
Съвременната "културна" майка, която обикновено страда от запек, не е още готова да даде такива чеда, защото всички ония гниещи сокове в червата, поради
близостта
с утробата в продължение на 9 месеца, непрестанно преминават в растящия зародиш и съграждат в самите му основи идеите, причините на злото и смъртта.
Учението Маздазнан е доста разпространено в Америка, Англия и Германия. В немска Швейцария, близо до Цюрих, покрай езерото, в селцето Хермберг има колония на маздазнисти. Тя служи като център за цяла Европа и като школа за разпространение на учението. Там се държат често курсове с практически характер, като се разяснява учението. Лекциите са достъпни за всеки желаещ, срещу известна такса.
към текста >>
4.
Светлина върху пътя
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Да си ученик и да чувствуваш
близостта
и обичта на учителя си, то е неизчерпаем източник на радост.
Единственото желание на ученика е да свърши с успех училището, а всяка мъчнотия в живота е една задача, която, решена правилно, му доставя радост. Радостта е най-същественото благо в живота и без преувеличение може да се каже, че който най-много се радва, той най-много живее. Но не радостта на онзи, който се радва на хорските беди; не радостта, която се продава по арените; не и радостта на пияния, който се смее, защото мозъкът му е размекнат. Говорим за радостта на детето, което тича към обятията на майка си; за радостта на онзи, които е подигнал един паднал клас; ние говорим за радостта пред величието и красотата на природата. Нали минутите на радост, колкото и малко да са понякога, ни импулсират да живеем.
Да си ученик и да чувствуваш
близостта
и обичта на учителя си, то е неизчерпаем източник на радост.
И ето младежът ученик. Той е окрилен, пълен с енергия и трезво, със светъл ум прекрачва прага на живота. Той презира тъмнината и калта в живота и смело поема своя път на възход. Възмъжалият има ясно съзнание за своята съществена работа, има сигурен компас и в бурите на живота неотклонно следва своя устрем към фара на своя пристан. За него тъмните пътеки на порока и безделието са чужди.
към текста >>
5.
Физиогномия - г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Усещането
близостта
и реалността на вечното не е могло да не остави следа и в литературното творчество.
А върховен израз е намерил поривът на съвременната фаустовска душа към отвлеченото, неосезаемото в най-нематериалното изкуство - музиката. Музиката на Елада е била предимно вокална и само е придружавала говора, имала е второстепенно значение. В западна Европа тя се разви до независимо и най-висше изкуство и се напълно обезплъти чрез усъвършенствуването на инструменталната музика и чрез създаването на контрапункта. Още много и поразително остроумни съпоставки за характеристиката на двете култури биха могли да се заемат из книгите на Шпенглер. Но и тези дотук ни сочат за онова чувство на съвременните човешки души, или на съвокупната душа на съвременната култура по безпределното, по незнайното; чувство по безкрая, що ни обикаля, по вечността, от която нашият живот е миг.
Усещането
близостта
и реалността на вечното не е могло да не остави следа и в литературното творчество.
Аз искам да обърна внимание на често употребявания в литературата символ на вечността - морето. И наистина, що друго от заобикалящата ни природа би могло да ни даде по-вярна представа за безграничната вечност с нейните тайни и стихийни изненади, с нейната неумолима повелителност? Морето стана обичаен символ на вечността, и аз ще напомня на читателя само няколко примера. В малката драма на Метерлинк „Слепите" морето - вечността - със своя далечен и едва доловим шум, докарва незнайни тръпки на измъчените слепци - човечеството, което опипом се движи с мъка по лицето на малкия остров, що представя нашият осезаем свят. Стриндберг също представя живота като малък остров, на който хората, мъртви, разядени от червея на взаимното недоверие, танцуват, забавляват се, за да прогонят мисълта за заобикалящата ги вечност, пълна с тайни и неизвестност и затова страшна.
към текста >>
6.
Портрет – Х.
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Заинтересувал се от тези лъчи по следния начин: Виенският лекар Айзенщайн през ]844 година поискал от него съвет за един болен, който се влияел от
близостта
на магнита и освен това в тъмно виждал светлини, които други не виждали.
Заедно с Месмер и след него, мнозина други са работили в тая област и са писали върху нея. По-важни от тях са: Тарди дьо Монравел, Шарпиньон, Деспин, маркиз дьо Пюйсегюр, Пететен, Дельоз и др. В 1773 година поради повдигнатия шум, френската академия отново се занимава с животния магнетизъм и го отхвърля втори път. РАЙХЕНБАХ (1788-1869) [4] Той е известен химик, ботаник и геолог. Откривател е на креозота и парафина, писал е съчинение върху геологията на Австрия и пр.
Заинтересувал се от тези лъчи по следния начин: Виенският лекар Айзенщайн през ]844 година поискал от него съвет за един болен, който се влияел от
близостта
на магнита и освен това в тъмно виждал светлини, които други не виждали.
Райхенбах се заинтересувал от случая и пожелал да види, дали болният няма да вижда светлинните еманации на силен магнит. Това се потвърдило. Туй го заинтересувало и накарало да се посвети на изследването на този въпрос. Това го доведе до неговата „одова теория". От тогаз, в течение на 25 години той правил многобройни опити за изследване ода у човека, животните, растенията, кристалите и цялата останала природа.
към текста >>
7.
Преображение
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Често жените на великите философи или математици са знаяли най-малко за тяхното величие, понеже за тях те са били най често, независимо от постоянната
близост
, само мъже, а онова великото, за което те са само чувствували, чували или констатирали по отношение на външните хора, те са само приемали, без да го разбират, защото не са имали онова, което е необходимо, за да бъде схванат един гениален човек - приблизителната поне висота на съзнанието в тоя, който би искал да го разбере.
Странно явление, наистина! Ако действително има нещо, което заслужава уважение и почит. това е онзи неугасим вечен подтик на човешкия дух, който в своя стремеж да проникне в незнайното, което го заобикаля - е създал и създава всички науки, идейни течения, обществени форми и взаимоотношения. Виждане механическата страна на явленията, не изключва разумната мисъл и целесъобразност, които стоят зад тях, както зад механически повтарящите се движения на една машина стои идеята на жив инженер конструктор. Но за да бъде проумяна тя, нужно е едно издигнато съзнание, което да може да схваща нещата малко по-дълбоко.
Често жените на великите философи или математици са знаяли най-малко за тяхното величие, понеже за тях те са били най често, независимо от постоянната
близост
, само мъже, а онова великото, за което те са само чувствували, чували или констатирали по отношение на външните хора, те са само приемали, без да го разбират, защото не са имали онова, което е необходимо, за да бъде схванат един гениален човек - приблизителната поне висота на съзнанието в тоя, който би искал да го разбере.
Но да се върнем на мисълта си. Съвременната наука в най-младите си разклонения - бихме рекли последните постижения на своите схващания за материята[7] приема по начало, че всичко се състои от електрони, протони и от йони, ядра централни и ядра въртящи се като планетите около слънцето. Че съответно тия разположения на протоните се явяват и „квантите" количеството на електрическия пълнеж на всява частица съответно въртенето, което тук е във връзка с мястото на самата частица и разстоянието ù до центъра. Изместването ù е съпроводено с освобождаване, или насищане на кванти, електрическа енергия. Но независимо от това, как ще погледнем на всички тия идейни модификации, все пак трябва да приемем поне ония, които са допуснати, като установени в официалната съвременна наука, като несъмнени - а те в електромеханиката поне се смятат като истински - че всичко, което ни заобикаля, не е нищо друго, освен електричен интезивитет, т.е.
към текста >>
8.
Учителят – Мара Белчева
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
При
близостта
на Природата, цивилизацията изсъхва и вътрешното интимно чувство отново взима своето място.
При други мои посещения, Андреас ми каза: - Завладей себе си, намери тишината в себе си, и Този, Когото ти обичаш, Първата Причина, ще ти се изяви. Вярваш ли, че той не е имал пред вид изпитанията в пътя, по който те е тикнал да следваш? Когато човек постоянно се свързва с Единния Живот и иска с всички свои физични и духовни сили да Му служи, то Единният Живот излива силите си върху него. Човек трябва да действува със светлината, която го прави човек, т.е. с Божествената искра, поставена в него в началото Остани в центъра, в Единството, в Хармонията и всичко това, което ти ще правиш, ще съдържа единство, хармония и мир.
При
близостта
на Природата, цивилизацията изсъхва и вътрешното интимно чувство отново взима своето място.
Чувството за хубавото може да се разцъфти във вечната пролет на душата, отново заживяла в невинност. Ако хората не искаха да се мислят за по-учени от природата, колко скоро те биха дали ход на тези живи сили, които живеят в тях, и щяха да живеят в радост и да пръскат радост около себе си! (следва) * * * Способен ученик е този, който идва в училището с готови дарби и таланти в себе си, а училището му дава само условия за тяхното развитие. Благородните чувства също така не се създават нито в обществото, нито в училището, но обществото и училището са само фактори, условия за тяхното развитие. * * * Щом вашият ум е зает с каква и да е добра мисъл, злото не може да се вмъкне в него.
към текста >>
9.
НОВОТО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Стремете се към това - да събудите у хората съзнанието за Неговата
близост
: светът се нуждае от Него и вика с пълно отчаяние към Него.
Той държи везните на доброто и злото. Той се приближава и колкото по-близко дохожда, толкова по-силно расте съпротивата на ония, чиято задача е да задържат еволюцията, за да изпитат силата на човешкия род. Тая съпротива е един знак на Неговото приближаване. Гласът Му трябва да бъде чут и разбран, преди Той да дойде. В целия свят трябва да Го чуят.
Стремете се към това - да събудите у хората съзнанието за Неговата
близост
: светът се нуждае от Него и вика с пълно отчаяние към Него.
Наистина те Го зоват. Той ще дойде по-рано, отколкото се вярва; Той брои вече часовете, които Го делят от външния свят. Неговото въздействие засиява вече цялата земя. Приемете Го още сега, като дадете израз на Неговата Любов, Неговата Красота, Неговата Чистота в вашия живот. Защо иде Той!
към текста >>
10.
СВЕЩЕННИЯТ ОГЪН НА ЖИВОТА. ВИСШАТА КРАСОТА - А.Т.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Научете света да съзнае Неговата
близост
.
Същността е в смиреното служене: Всичко давай, нищо за себе си не пожелавай, работи без да обръщаш внимание, дали укор или похвала ще ти бъде наградата. Времето е късо веч. Тъкмо сега можем да се възползуваме от всяко усилие за доброто. Сега е времето за вас да работите. И така, идете, дето можете и помогнете на делото Му.
Научете света да съзнае Неговата
близост
.
Крачете винаги напред и служете за идването Му. * * * Най-богатите хора в свята са тези, които са любвеобилни, които обичат. Учителят
към текста >>
11.
ПРОСТАТА, НО ВЕЛИКА ИСТИНА - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Много години могат да преминат без да чувате, видите или усетите
близостта
ми, но при все това аз съм там.
Излъчвайте тая любов в света и ние ще ви изпращаме винаги повече. Вие трябва да станете ключ, който другите могат да използват за да влязат в царството на безкористната чистота и милосърдие, което е нашият свят. Всичко, което може да помогне на ближните ви да познаят красотата и чистотата на нашия свят, трябва да им съобщите. Застанете самостоятелно. Един ученик трябва да бъде способен да застане сам – сам със своя Учител.
Много години могат да преминат без да чувате, видите или усетите
близостта
ми, но при все това аз съм там.
При всичките изкушения и изпити ние сме при нашите ученици, никога не ще ви напуснем. Ако действително ме потърсите, аз съм винаги при вас, безразлично дали го съзнавате или не. От сега нататък нищо не трябва да има между вас и нас; Ако последвате гласа на любовта, нищо не може да ви отдели от нас. Зная добре, че подобно възпитание е тежко, но употребете вашата воля и бързо ще пораснете. Отхвърлете от себе си всеки страх от черните сили.
към текста >>
12.
РЪЦЕТЕ НА РУЗВЕЛТ И ДЖОН РОКФЕЛЕР
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Унгарският нос сведочи за една
близост
до зрелостта на един млад народ с голямо бъдеще.
На приложената сравнителна таблица фиг. I представя един детски нос, II - славянски, III - унгарски, IV - немски, V - английски, VI - нос на учен човек, VII - гръцки, VIII - римски, IX - арабско-мавритански, X - еврейско-сирийски нос. Първите три се считат за неразвити, а последните три - VIII, IX и X за преразвити и носове. Както носът на детето, така и славянският тип нос, който по форма прилича на него, говорят много ясно, че това са носове на хора, на народи в началото на своето развитие. Те имат голямо поле за работа пред себе си и естествено голям напредък в по-далечното бъдеще.
Унгарският нос сведочи за една
близост
до зрелостта на един млад народ с голямо бъдеще.
Немският, английският и гръцкият нос дават със своите общи черти типа на учения нос (фигурите IV, V, VI, VII). Тези типове носове отговарят най-много на народите носители на днешната западно-европейска цивилизация. Обикновено те биват прави, правилно и хармонично устроени. Няма нищо излишно, никакви напразни издутини. Долната част на носа - ноздрите, носните отвори, носният мост и върха са правилно устроени, което говори за един правилен и хармоничен физичен и душевен живот.
към текста >>
13.
УСЛОВИЯ И ЖИВОТ - Д. СТОЯНОВ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Оттам и нелепиците за
близостта
между гениалност и лудост, за „регресивни" и „инфантилни" душевни прояви у мистици и въобще у хора на духовния опит.
Но бързам да подчертая, че само едно външно изследване малко би допринесло за уясняване на този проблем. Тук е необходимо вживяване, прозрение, проникване в съзнанието на оня, който е творил, за да се схване полето, на което той е работил, както и механизма на неговата работа. А оттук е ясно, че оня, който никога не се е издигал до висшите сфери на умствената дейност, не може да разбере нейния характер и нейните закони и затова не е в състояние да схване съществените й особености. На това умствено ограничение се дължат ония недоразумения, които често се срещате в съчиненията на западни писатели, досежно природата на гения, както и досежно опита на мистиците. Тези писатели обикновено са склонни да виждат в недостъпните за тях преживявания на тия висши натури известни патологични прояви и то само въз основа на външни, чисто привидни прилики.
Оттам и нелепиците за
близостта
между гениалност и лудост, за „регресивни" и „инфантилни" душевни прояви у мистици и въобще у хора на духовния опит.
Очевидно, в съзнанието на тия тесногръди учени перспективата се губи, разликите се претъпяват, и всичко се прелива в онази зрителна плоскост, в която те съзнават и виждат нещата. Впрочем, позната истина е, че хората са склонни да свеждат нещата към онова умствено ниво, на което те се намират. Те далеч още не мислят с цялото си чело. От изложената по-горе накъсо топография на челото се вижда, че то не е само една част от черепа, покрита с гола кожа. То е цял един свят.
към текста >>
14.
ДУХ И МОДА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Това на пръв поглед изглежда така поради
близостта
му с народа, но не бива да забравяме, че той из пъстрата и бедна тълпа търсеше пак избраните, до които се приближаваше не по някакви социални признаци, а поради вътрешната незрялост на душите.
Нищо не обединява по-властно в едно космическо цяло всички твари, както любовта. Тя е магията на всяко просветление и е по-горе от всички знания, защото никой човек няма толкова съвършен апарат за знанието, а всеки има най-безценния апарат на любовта – нашето сърце, стига то да е разтопило ледовете и да е цъфвала неговата пролет. Мистерията на древните учения е била предавана на достойните в специална обстановка, със специална подготовка, а мистерията на Иисусовото посвещение – посвещение в Христа, е дело, което може да се извърши на всяка стъпка: сред прашищата и многошумната тълпа, из която има търсещи и жадни сърца. За адепти и носители на нявгашната наука за човека и вселената са били дълго подготвените ученици на тайната доктрина, а Иисус подири за своето възвишено учение простите рибари, самаряните, охулените и поругани жени, защото между тях се намираха сърцата, които щяха да го проумеят. Тъкмо на това место произлиза схващането на някои, че Иисус е социален.
Това на пръв поглед изглежда така поради
близостта
му с народа, но не бива да забравяме, че той из пъстрата и бедна тълпа търсеше пак избраните, до които се приближаваше не по някакви социални признаци, а поради вътрешната незрялост на душите.
Той отиваше към ония от изстрадалите човешки същества, чиито сърца чакаха жадно полъхването на Неговата любов. Отхвърлен от аристократите на своето време, Той търсеше аристократите на духа, които носеха простата и непритворна обич към истината като скъпоценна жажда в сърцата си. Затова трудно бихме могли да припишем на Неговото учение социален характер. Най-доброто доказателство, че учението на Иисус от Назарет не е за множеството, показва фактът, че когато то стана религия на няколко милиона човеци по земята, загуби окончателно своя чар. Това може да се каже за всички религии, но най-вярно е за християнството, защото християнството има привидно най-простите по форма, но най-трудно изпълнимите идеали, сведени до външна простата, но препълнена с безкрайно трудно вътрешно съдържание формула: „Да възлюбиш своя ближен", може да ни се види криво, но трябва да признаем, че най-злепоставената пред очите на световното око религия е християнството, защото тя е в най-голямо противоречие (поради външните си дела) с великото вътрешно съдържание – любовта към ближния.
към текста >>
15.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛО. - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Подобно елементарните триъгълници при зодиакалните знаци, за които се говори по-рано, и домовете образуват въз основа
близостта
на техните значения 4 групи: триъгълник на живота – 1., 5.
IX дом дава указания за религия, философия, метафизика, накратко за по-висшата духовност, по-нататък, за отношенията към закона, за далечни пътувания, за връзки с чужбина; той владее бедрата и отговаря на знака Стрелец. X дом дава указания за професията, светски почести и достойнства, слава и уважение, светска деятелност и морална отговорност; той владее коленото и отговаря на знака Козирог. ХІ дом дава указания за приятели, познанства, желания и надежди; за печалбата от професията; той владее подколянната част на крака и глезените и отговаря на знака Водолей. ХІІ дом дава указания за тайни лични врагове, грижи, лишения, окултни тенденции, психично наследство от миналия живот; той владее нозете и отговаря на знака Риби." Трябва да забележим, че на друго място същите автори препоръчват да не се схваща твърде тясно връзката между домове и знаци. А аналогията между домовете и съответните знаци от една страна и частите на човешкия организъм от друга, е една от неуяснените проблеми в съвременната астрология.
Подобно елементарните триъгълници при зодиакалните знаци, за които се говори по-рано, и домовете образуват въз основа
близостта
на техните значения 4 групи: триъгълник на живота – 1., 5.
и 9. дом, срещу който е разположен триъгълникът на връзките – 7., 11. и 3. дом; триъгълник на дейността – 10, 2 и 6, дом и срещулежащия към него триъгълник на края – 4., 8. и 12. дом.
към текста >>
16.
Du Maitre: La loi du rajeunissement
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Като посочва, че балканските славяни в миналото са били в непосредствена връзка с древната цивилизация и в голяма
близост
с елинизма, проф.
"Утро" статия, в която пише между другото: "Напоследък белградският професор по класическа филология М. Будимир е обнародвал в "Родина" един обширен труд за "Древността и балканско-славянското възраждане". Авторът на този добре обоснован труд прави някои доста любопитни проучвания и догадки относно възраждането на балканските славяни, тяхната роля на Балканите, тяхната общност, тяхната мисия за продължение на елинския космополитизъм и за тържеството на славянството. Гледището на г. Будимир надхвърля балканските интереси на балканските славяни и отива по-далеч - славянството да изиграе оная благотворна човечна роля, която по своята етичност и космополитичност се явява като главна цел на новото възраждане.
Като посочва, че балканските славяни в миналото са били в непосредствена връзка с древната цивилизация и в голяма
близост
с елинизма, проф.
Будимир е на мнение, че балканско-славянската цивилизация се явява като непосредствено продължение на античността, дошла при славяните не по косвен път, както от латинските страни това е станало при западните народи, но направо от самия източен извор. След ред исторически данни, посочени относно напора на западните народи за проникване на Изток, проф. Будимир констатира, че ние "балканските славяни сме общославянски страж на световноисторическия път, който свързва Изток и Запад и три стари континента. Това положение определя целта на балканско-славянската цивилизация." И понеже сме свидетели на четвърто балканско-славянско възраждане, това трябва да бъде дело, казва авторът, не само на Балкана и на славянството, но и на всички напредничави личности и общества. Проф. Будимир смята, че славянството едва сега стъпва на световната сцена и то ще трябва да осъществи човечността в света.
към текста >>
17.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Славянските народи по характер и по природа — като земеделци, живущи в по-голяма
близост
до природата, са основали своя живот не на робството на други народи и още от самото начало са разбрали учението на Христа много по-правилно, по-дълбоко и по-широко, отколкото Византия и Рим.
П. Г. П. ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА СЛАВЯНСКИЯ ГЕНИЙ ЛЕВ Н. ТОЛСТОЙ Толстой беше гласът на живия Бог. Учителя.
Славянските народи по характер и по природа — като земеделци, живущи в по-голяма
близост
до природата, са основали своя живот не на робството на други народи и още от самото начало са разбрали учението на Христа много по-правилно, по-дълбоко и по-широко, отколкото Византия и Рим.
Учението на Любовта и братството е било присъщо като че ли на тяхната широка, любвеобилна душа и на тяхната отзивчиво сърце. Ето защо винаги славянският гений е подчертавал социалната страна на Христовото учение, жадувал е за правда, мир и братство и е схващал учението на благата вест като учение за живота, което трябва да преобрази обществото, за да настъпи Царството Божие. Като започнем от богомилството, където чистото Христово учение ни се налага между другото и със социалната страна или изискванията за справедливост между съсловията, правда и мир между народите, ние имаме после моравските братя в Чехия, арианите — в Полша, духоборите и др. в Русия — тези народни движения, тъй близки до душата на селските маси и тъй характерни за славяните. Най-великите гении на славянските народи — Богомил (България), П. П.
към текста >>
18.
ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ ЗА ЛИЧНОСТТА И ОБЩЕСТВОТО
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Хората живеят някак на пластове, защото имат нужда от
близостта
си, но не толкова от духовната си
близост
, колкото от структурата на градския живот, с който живеят като с временно успокояваща отрова, защото са забравили да черпят сили направо от природата — от бликащите извори на нейната щедрост.
ОБЩУВАНЕ С КОСМОСА (откъс от студия) Широчина на хоризонтите и дълбочина на мисълта. Ето кое става все по-малко за хората от нашата съвременност. Ние сме измъчени в тия затвори на съвременната условност. Тя ни души бавно, но настойчиво и сигурно. Както външният живот на човека днес се урежда в една задушаваща пространствена оскъдица — в небостъргачи, които пречат на окото да се къпе в свободата на просторите, така и вътрешният живот е стеснен в килийките на личността — настървен, жаден за емоции и силни опияняващи усещания, без озона на духовните простори, които обновяват съзнанието и връщат човека към забравения смисъл на неговото съществуване.
Хората живеят някак на пластове, защото имат нужда от
близостта
си, но не толкова от духовната си
близост
, колкото от структурата на градския живот, с който живеят като с временно успокояваща отрова, защото са забравили да черпят сили направо от природата — от бликащите извори на нейната щедрост.
Много са пътищата, които биха ни довели до изворите на световната красота и хармония. Един мислител може да се докосне до нея по пътищата на своето прозрение, един съзерцател може да ги види в трепета на своя екстаз, но най-достъпният от всички и най-благословен път това е общуването с тая красота, непосредственото й вдишване през ноздрите на нашия живот, през очите ни, сърцето ни и нашия дух. Ние можем да прозрем световния разум и съвършенство в удивителната красота и целесъобразност на природата, в постоянството на законите, които направляват живота, в чудото на малкото зърно, посято в почвата, в което е скрита многосложността на живота. Това е леснодостъпно, просто и сърдечно опознаване. То е все едно да отвори човек широко прозорците на своята душна стая и да остави свободно да нахлуе пресният животворен въздух на планината.
към текста >>
19.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІІ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Както във всяко нещо в живота и природата, така и във взаимната
близост
е в сила законът за духовната обмяна.
То значи да го опознаеш, да го обикнеш и да му дадеш пълна свобода. Когато се приближаваш към него, шепите ти трябва да бъдат пълни с живителните струи, които биха утолили неговата жажда. Да спечелиш едно сърце можеш само тогава, когато ти му поднасяш златните зърна от жътвата на твоята обич, а не тъмната си воля да го сложиш в кафез. Има една тайна в сближаването и взаимната обич. Тайна е, но зад нея стои нещо твърде понятно и естествено.
Както във всяко нещо в живота и природата, така и във взаимната
близост
е в сила законът за духовната обмяна.
Никой не може да обича някого без една вътрешна причина. Ние може да не съзнаваме това, но лицето, което ни е направило неотразимо впечатление, в същност ни дава нещо, което другите не могат да ни дадат. Нашата душа получава като храна живителното облъхване, дошло от топлика на тоя друг живот. Ние може да имаме стотици приятели и близки, но все пак чувствуваме духовния глад и незадоволеността, когато сме далеко от сродния човек, когото сме нарекли приятел на душата си. Ние се забавляваме с някого си, самоизлъгваме се, че сме намерили смисъл в живота си, но в нас мълчаливо се простира трагизмът на пустинята, като че потъваме в някакво безсмислено празно пространство.
към текста >>
Всеки ден трябва да се готвим за великата самота, когато ще се почувствуваме отчуждени от близките, за да познаем най-голямата си
близост
– тая с любовта на всемира.
Това, което са ти отнели, не е било твоята любов. Тоя, който си е отишъл от теб, е бил един пътник, който се е спрял наблизо, починал си е и пак е продължил своя път. Човеците са пътници. Чака ги дълъг път. Не искай да ги задържиш при себе си за вечни времена, защото ти не си последния пристан на ничий човешки живот.
Всеки ден трябва да се готвим за великата самота, когато ще се почувствуваме отчуждени от близките, за да познаем най-голямата си
близост
– тая с любовта на всемира.
Тази любов, която се струи от студения и без-страстен трепет на звездите, е била, в същност, нашата първа любов. Ние се отдалечихме някога от нея, душата ни тогава горко възрида, но ние не познахме тоя плач. Спуснати по измамния път на миражите, ние забравихме, колко беше хубаво в кротките и чисти обятия на тази обич. Не се тревожете когато ви оставят. Сигурно в тоя час вашата мисия за другия е вече свършена.
към текста >>
20.
СТИХОВЕ - S.; D. АНТОНОВА
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Тяхната светлина се увеличава, чувството на
близост
с околните нараства, идеята за единство в природата става все по-ясна.
След като е работил цял живот за нейното осъществяване, той и с видимата си смърт запечатва и доказва на другите нейната истинност. Такъв човек вечно живее в съзнанието на хората. * Това, от което доброволно можеш да се откажеш отвън, го имаш вътре. Два вида хора има — такива, които идат от Центъра към периферията — те ламтят за придобиване на външното: —- богатство, слава, власт. И други, които се приближават към Центъра.
Тяхната светлина се увеличава, чувството на
близост
с околните нараства, идеята за единство в природата става все по-ясна.
Колкото първите се индивидуализират все повече и егото и личното благо стават алфата и омегата на живота им, толкова тия, които се стремят към Центъра, все повече и повече добиват чувството на общност, братство, единство на цялото, чувство за силата на Бога и божествеността на всичко видимо и невидимо. * Дисхармонията в света се внася от придобилия свободата человек, който като я употребява лично за себе си, без оглед на далечните последици за околните, внася сред целесъобразността на разумната природа дисонанси, неуредици, престъпления, на които в последствие самият той се натъква и вече не ги смята като резултат на своята невежа дейност, а ги третира като обективни условия на природата, нейни същини или положения и като взема позата на учен, ги критикува и дори оправя... И понеже неговото знание ще е винаги по-малко, по-ограничено от това на неговата майка — Природата —, и в най-възвишения си личен стремеж той все ще остава назад в своите схващания и ще предизвиква нови безредия. Само с кротостта и смирението можем да влезем в разумна връзка и правилни отношения с великия план на Естеството и без сътресения и страдания да постигнем това, което Бог е предвидил за нас. Тогава и Великите старши братя ще ни помагат да го реализираме. * Няма чудеса — има непознати закони, с които работят знаещите, а незнаещите говорят за чудеса.
към текста >>
21.
ПЪРВАТА СТЪПКА
 
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
През първите десет години на нашия век, когато духовната работа на Учителя с учениците не е изсквала постоянна духовна
близост
, той е имал възможност да пътува много из страната с конкретна цел - да прави своите френологични наблюдения върху българина.
Духовният свят реално присъсвува в съзнанието на всички. Учениците благоговеят, а Учителят свещенодействува на тези специални среши, изпълнени със символични ритуали, особени знаци, срещи с отвъдното и дълбоки откровения на Духа. Словото през тези дни се очаква от душите на присъствуващите като жив хляб, който не само засища, но и пробужда. Годишните среши на Веригата символизират онзикълн, който малкото семе, намерило благоприятна почва, пуска към светлината. То взема една посока и се движи, и вече не е семе, а растение.
През първите десет години на нашия век, когато духовната работа на Учителя с учениците не е изсквала постоянна духовна
близост
, той е имал възможност да пътува много из страната с конкретна цел - да прави своите френологични наблюдения върху българина.
През тези години той е проучвал неговия духовен потенциал и е търсил да разбере има ли българина изработени центрове в главата си за възприемане на едно Висше знание, чиито вибрации са много по-силни от тези на досегашните му разбирания. Или, за Учителя е било важно да провери какво напрежение може да издържи духовната инсталация на българина преди да се пусне по-силната електрическа енергия на новото. Изводите от тези проучвания са довели до началото на едно ново, много по-разширено и задълбочено проявление на Словото, а именно, до неделните беседи на Учителя. През 1914 г. земята астрологически навлиза под влиянието на съзвездието Водолей, факт, който бележи началото на една нова епоха в духовното развитие на човечеството.
към текста >>
22.
Петър Пампоров (1894-1983)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Работата в
близост
с Учителя създава условия за духовен растеж и обнова в живота.
се преместила да живее на Изгреба. Но пак решила да потърси и друга работа, държавна. През същата 1928 година се явила на изпит за стенографка в Народното събрание. Издържала конкурса успешно, но след първия работен ден я освободили по причина на писмо, получено от специалния отдел в полицията. Пътят й бил определен - работа над Словото без никакво отклонение.
Работата в
близост
с Учителя създава условия за духовен растеж и обнова в живота.
Елена Андреева е записвала често своите разсъждения. Техен обект в повечето случаи е Учителят с неговият пример, с неговите безгласно преподавани уроци: “Той ни показа пътят към духовните истини. Не ни остава нищо друго освен да положим усилия да оправим своя вътрешен свят, да го организираме, да преустроим и външния, физическия си живот. Будност и работа са потребни. Със Словото си той ни показа пътя, даде ни знания и методи за приложение, но понякога виделината не ни достига, друг път възможности нямаме или пък вярата ни е слаба.
към текста >>
23.
Марин Камбуров (1902-1990)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Тогава реших да почукам, но се колебаех, тъй като стаята на Учителя бе в непосредствена
близост
до пътната врата.
Само снегът и ледът отвън придаваха една лека видимост на нощта. Реших да почакам докато се разсъмне, докато светнат лампите. Клекнах до едно акациево дърво край вратата и зачаках. Но едва мина половин час и почувствах, че започвам да замръзвам. Схванаха ми се ръцете и краката, рискувах да се простудя.
Тогава реших да почукам, но се колебаех, тъй като стаята на Учителя бе в непосредствена
близост
до пътната врата.
Боях се да не го безпокоя. Приближих до вратата и посегнах с дясната ръка, уж да почукам, но пак се колебаех, не се решавах. Най-после бутнах вратата без да се чуе звук. В същия момент лампата на Учителя светна, отбори се вратата на верандата и Учителя наметнат с една голяма пелерина изтича по стълбището, дойде до вратата и без да пита кой е, отвори ми и рече: “Рекох, не бива да стоите вън, ще се простудите! ” Заведе ме в сутерена.
към текста >>
Живее в таванска стая при най- оскъдни условия, но е щастлив, че може да е в
близост
с Учителя.
След това - още няколко пасажа, докато я пресвирихме цялата. После Учителят ме накара сам да я изсвиря, като ме спираше дето допущах грешки и отново повтарях. Така се занимавахме с Учителя точно три часа, от 9 до 12 часа в полунощ, след което той отиде в стаята си. Тези три часа преживяни с Учителя за мене ще останат паметни през хилядолетията! ” За да има възможност да посещава редовно лекциите в университета, Петър Камбуров започва работа на половин ден в печатницата на Лазар Котов.
Живее в таванска стая при най- оскъдни условия, но е щастлив, че може да е в
близост
с Учителя.
Интересен факт ни съобщава брат му Марин Камбуров: “Интересно е, че Учителят насърчаваше всички да следват. Единствено на брат ми Петър, който следваше право в университета той каза: “Петре, правото не е в университета. Ти ще дойдеш при мене.” В живота на Петър Камбуров се сменят бързо все нови и нови преживявания и опитности, които изграждат в него едно ново разбиране за живота. Той участва в много инициативи, които имат за основа общия братски живот и дейност. В работата си за Доброто, за Цялото е всеотдаен и безкористен.
към текста >>
24.
Д-р Методи Константинов (1902-1979)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
От 1921 година е в постоянна
близост
с Учителя, като част от онзи кръг, търсещи Истината млади хора, който е предизвикал появата на лекциите пред Младежкия окултен клас.
През 1903 г. след разгрома на Илинденското въстание семейството му се преселва в София. Завършва висше образование във Физико-математическия факултет на Софийския университет “Климент Охридски”. Последователно работи като учител в провинцията и като гимназиален директор в София. Среща се с идеите на Учителя през студентските си години.
От 1921 година е в постоянна
близост
с Учителя, като част от онзи кръг, търсещи Истината млади хора, който е предизвикал появата на лекциите пред Младежкия окултен клас.
Записва с рядко постоянство разговорите, които е водил през годините с Учителя. Тези разговори ни дават представа за търсещата му природа, за въпросите, които са възниквали в съзнанието му, и за авторитета на Учителя. Тези разговори също са едно доказателство за неговото дейно ученичество. - Какво следва да правим, когато не сме в състояние да се справим с упоритата и недоброжелателна воля на тези, които ни заобикалят? Нали нашето време не е време на отшелничество ?
към текста >>
25.
Влад Пашов (1902-1974)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Тогава Той ще работи чрез теб.” Този процес тя ще усеща в себе си като един Божествен Поток през всички години на духовна
близост
с Учителя.
...” “Седнах срещу него в малката приемна стая и душата ми се изпълни с нов трепет. Колко трепетни часове прекарах в тази стаичка. Какви слова чуха ушите ми там в тихия кът - в стаичката изпълнена с аромат на зрели плодове и с дълбокия звучен глас на благия Учител - Утешител. Започна Той да поучава малкия си ученик на сън и на яве. Животът ми се превърна в непрекъсната школа...” От този разговор в ума й остава Неговата мисъл: "Дай на Бога възможност да се прояви като съчетаеш добрата мисъл, с доброто чувство и готовността да действаш.
Тогава Той ще работи чрез теб.” Този процес тя ще усеща в себе си като един Божествен Поток през всички години на духовна
близост
с Учителя.
Нейната готовност да действа по висшите закони на Доброто и Любовта, става причина да се появят много стихотворения, песни, цели кантати и оратории. У нея става истинско новораждане, раждане от Духа. Учителят я ръководи вътрешно, бди над всяка нейна стъпка на Мировата сцена, защото тя е от актьорите, които насочва. Тя си СПОМНЯ: “Най-скъпите ми часове бяха тези, които прекарвах в приемната му стаичка на разговор по най-различни въпроси. ... Той ми даваше теми за стихотворения и разбиваше творческите ми музикални способности по чуден начин.
към текста >>
26.
Сава Калименов (1901-1990)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
И това напрежение роди в главата на моя брат и някои наши съмишленици, поставени при същите условия като нас, идеята да направим жилище някъде в непосредствена
близост
до Изгрева.
Моят брат, който беше добре запознат и с по-голям опит по жилищните въпроси, дни наред се блъскаше да търси квартира, докато наистина намери една стаичка, но с наем 1000 лв на месец. Това беше половината заплата на един сравнително добре платен чиновник. За скромните ни материални възможности такъв наем беше извън нашите сили. В такова положение бяха и други наши приятели студенти дошли от провинцията. Напрежението ражда в човешкия ум идеи.
И това напрежение роди в главата на моя брат и някои наши съмишленици, поставени при същите условия като нас, идеята да направим жилище някъде в непосредствена
близост
до Изгрева.
Пари за място нямахме. Намери се обаче човек, който имаше място, граничещо до Изгрева, който се съгласи срещу скромен наем да ни разреши да си построим там дървена къщичка.... Къщичката си направихме сами, в ранната пролет на 1926 година. Тогава беше свободно и за такива леки строежи нямаше ограничения. Материали имаше обилно и преизобилно навсякъде, в най-пълен асортимент и предлагани с най-голямо внимание и любезност. Направихме я по своеобразен начин: сглобяема от дъски.
към текста >>
27.
Брой 1-2 -1996г.
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Слуша редовно лекциите и беседите...” За времето прекарано в
близост
с Учителя Сава Калименов запазва светъл спомен.
В душата му завинаги ще остане неговият образ. Ето как Стефка Калименова описва този процес: “Привлечен от свои другари към революционните идеи на социализма и анархизма, той им се отдава силно и с присъщата му безкористност. Но истинската светлина не остава скрита за дълго и от него. Чрез сестра Денка Хубанова получава “Дребната мъдрост” на Ани Безант, с което в него започва оформянето на нов духовен светоглед. Запознал се със Словото на Учителя, посетил братските събори в Търново, в самото начало на 20- те години е вече в София - при Избора.
Слуша редовно лекциите и беседите...” За времето прекарано в
близост
с Учителя Сава Калименов запазва светъл спомен.
След време той описва духовния му образ в книгата си “Човек и Бог“: “Той дойде да донесе много, много светлина на света! И не само светлина - Знание и Мъдрост, но и топлина - Любов! Божествената Мъдрост и Божествената Любов дойде да ни донесе той тук, на земята. Какво дължим ний, неговите ученици, нему? Ний бяхме в тъмнина... и всичко около нас и в нас бе хаос.
към текста >>
28.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
която се стремиш към
близост
и единение повече, отколкото към богатства и разкош, повече, отколкото към величие и слава — Бъди благословена!
И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе! Д. Ст. Бъди благословена! Ти, която подхранваш и засилваш в сърцето си любов не само към тия, които те обичат, но и към всички хора и всичко живо — Бъди благословена ! Ти, която копнееш за мир и братство между хората.
която се стремиш към
близост
и единение повече, отколкото към богатства и разкош, повече, отколкото към величие и слава — Бъди благословена!
Ти, която се възземаш по пътища нагорни към светлия връх на съвършенството, която се трудиш и грижиш за слабите и нещастните повече, отколкото за себе си — Бъди благословена! Ти, която обичаш красивите кътчета на земята повече, отколкото царските палати, която се радваш на цветята свежи и благоуханни повече, отколкото на златните украшения — Бъди благословена! Ти, която дириш в труда забава и развлечение, а в безделието и суетата намираш скука и мъчение — Бъди благословена I Т. Ч. Любовта. Оня огън, който сгрява и оживява сърцата и дава мощ на духа, за да размаха волно крила и да лети към светли и красиви висини — това е Любовта.
към текста >>
29.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 43
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Като прекрачва тесните граници на националното, той нагледно доказва
близостта
на човешката природа в нейната основа, еднаквостта на човешките болки, еднаквостта на техните идеали и еднаквостта на техните грешки.
Наистина, човек с мъка се разделя от вехтите си дрехи, с които го свързват толкова спомени, те стават сякаш, неделима част от самия него. Човечеството свиква и със своите порядки, своите заблуждения и с мъка ги изпраща в забвение. Но животът си знае законите: той дава нови хубави дрехи вместо старите. Есперантизмът поднася на човечеството нова, много по-хубава дреха. Той разкрива нови възможности, нови кръгозори.
Като прекрачва тесните граници на националното, той нагледно доказва
близостта
на човешката природа в нейната основа, еднаквостта на човешките болки, еднаквостта на техните идеали и еднаквостта на техните грешки.
Той учи да се гледа по-дълбоко на човешкото същество — и с по-голямо доверие в неговите велики възможности. С т е ф а н Книжнина Открита е подписка за записване абонати за 3 книги от Бо-Ийн-Ра: 1. Книга за Живия Бог, 2. Книга за човека, 3. Книга за другия свят — отвъд.
към текста >>
30.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
С един естествен, непринуден език тук разкрива своите преживявания една душа, влязла в хармония с великия Извор на живота, чувстваща винаги Неговата
близост
и направляваща своите стъпки в живота в постоянна връзка с Него.
В тях се чувства дъха на планинските върхове, тихия шепот на рилските езера, вечния стремеж на пробудената душа към чистота и красота, към възвишения Божествен живот. Озарения връх, поеми и стихотворения от Еделвайс , цена 7 ла. Доставя се от Г. Капитанов. ул. Дъбова, 3 — София.
С един естествен, непринуден език тук разкрива своите преживявания една душа, влязла в хармония с великия Извор на живота, чувстваща винаги Неговата
близост
и направляваща своите стъпки в живота в постоянна връзка с Него.
Полова просвета за младежа, от д-р Г. Ефремов, цена 8 лева. Ръководство за майката — как да отглежда своето дете от зачеването му до школната възраст, от д-р С Ф. Армитейдж. Цена 30 левв. Последните две книги могат да се доставят от редакцията на в.
към текста >>
31.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 50
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всяка една от седемте планети получава светлина от слънцето в различие степен, съобразно с нейната
близост
до централната орбита и съдържанието на нейната атмосфера.
Но Той се явява троичен в своята проява, както безцветната светлина се разлага на три основни цвете: син, жълт и червен. Наблюдавайки тия цветове, ний трябва да знаем че те символизират: Отца, Сина и Светия Дух. Тези три основни лъча на Божествения Живот изхождат, радиират от слънцето и произвеждат живота, съзнанието и формата върху всеки един от седемте носители, проводници на светлината, планетите, наречени в Писанието „Седемте Ангела пред Престола“. Техните имена са: Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн и Уран. Закона за телата доказва, че Нептун не принадлежи към нашата слънчева система и читателя може да провери в „Популярна Научна Астрология“ от същия автор математичното доказателство на това твърдение.
Всяка една от седемте планети получава светлина от слънцето в различие степен, съобразно с нейната
близост
до централната орбита и съдържанието на нейната атмосфера.
Съществата, обитаващи всяка от тези планети, съобразно със степента на своето развитие, имат афинитет към едни или други слънчеви лъчи. Те поглъщат цвета или цветовете, към които са склонни, а останалата част отразяват към другите планети. Отразените по тоя начин лъчи носят със себе си един импулс от природата на съществата, в които те са били в съприкосновение. По този начин Божествената Светлина и Живот идват до всяка планета, или направо от Слънцето, или отразени от нейните шест сестри планети: и както пролетният зефир, който полъхва над разцъфтелите полета, носи върху своите тихи невидими криле смесеното благоухание на безброй цветя, също така и най нежните, най-слабите влияния идващи от звездната градини на Бога, ни носят смесените импулси на всички духове. И в тая многоцветна светлина ние живеем, движим се и съществуваме.
към текста >>
32.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 68
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И само така ще дойдем до помирение, до обич и
близост
с всички хора.
Път на болести и хилавост. Път на диви борби, войни, размирици, революции. Път на самоунищожение и взаимоунищожение ... Да се заемем поне с трудът и грижите за себе си. Това ще бъде и разумно и полезно: както за самите нас, тъй и за околните. Защото само така ще осигурим своето развитие, своето здраве, своето благо в живота.
И само така ще дойдем до помирение, до обич и
близост
с всички хора.
Такъв е добрият път. Т. Ч. Словото на Учителя Пред прага на новата епоха Животът се състои от ред неразрешени въпроси; животът се състои от идеал, който трябва да се реализира; животът се състои от сила, която трябва да се постигне; животът съдържа една разумност, която тепърва трябва да се проучва. Това са все перспективи и възможности, които стоят пред човека. А съвременните хора са стигнали до границата на страданието.
към текста >>
33.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
ПОСТРАДАЛИ ОТ ВОЙНАТА Комунизмът Комунизмът е
близост
и дружба между хората с еднакви желания и стремежи, с еднакъв идеал.
Любящи, не пущайте своите любими в ужасното хоро на смъртта, не от страх, не от егоизъм, а защото безумие е за тоя, който гине — и двойно безумие е за този, който гледа. Сега се трепери над живота, над едно дръвце, на едно цвете, на едно кученце, на одрасквания пръст — а там гинат хиляди, по незнайни планини разкъсват стотици тела изведнъж като непотребна мърша, за да хранят врани и гарвани ... Страшни са мъртъвците, още по страшни са останалите живи от тях, които им завиждат, изгубили от ужас всичко човешко. О, ний, които пихме от тоя ужас и безумие, които носим следи от още кървави рани по телата си и изпитваме болките, викаме към вас всички: — Пазете живота, защото е свещен! — Пазете и обичайте човеците, защото са братя наши! — Войната нищо не е създала — само Любовта твори!
ПОСТРАДАЛИ ОТ ВОЙНАТА Комунизмът Комунизмът е
близост
и дружба между хората с еднакви желания и стремежи, с еднакъв идеал.
Тая близост и тая дружба правят труда по-лек и приятен, а живота по-щастлив, по-радостен и свободен. Но близостта и дружбата — основа на комунизма — са възможни само чрез любовта. Комунизъм без любов е също тъй невъзможен, както е невъзможно през зимата да ни бъде топло в стаята, без да имаме огън. Желаейки да бъдем здрави, ние трябва да напуснем своя неестествен и да дойдем до природосъобразен живот. Същото е и с комунизма.
към текста >>
Тая
близост
и тая дружба правят труда по-лек и приятен, а живота по-щастлив, по-радостен и свободен.
Сега се трепери над живота, над едно дръвце, на едно цвете, на едно кученце, на одрасквания пръст — а там гинат хиляди, по незнайни планини разкъсват стотици тела изведнъж като непотребна мърша, за да хранят врани и гарвани ... Страшни са мъртъвците, още по страшни са останалите живи от тях, които им завиждат, изгубили от ужас всичко човешко. О, ний, които пихме от тоя ужас и безумие, които носим следи от още кървави рани по телата си и изпитваме болките, викаме към вас всички: — Пазете живота, защото е свещен! — Пазете и обичайте човеците, защото са братя наши! — Войната нищо не е създала — само Любовта твори! ПОСТРАДАЛИ ОТ ВОЙНАТА Комунизмът Комунизмът е близост и дружба между хората с еднакви желания и стремежи, с еднакъв идеал.
Тая
близост
и тая дружба правят труда по-лек и приятен, а живота по-щастлив, по-радостен и свободен.
Но близостта и дружбата — основа на комунизма — са възможни само чрез любовта. Комунизъм без любов е също тъй невъзможен, както е невъзможно през зимата да ни бъде топло в стаята, без да имаме огън. Желаейки да бъдем здрави, ние трябва да напуснем своя неестествен и да дойдем до природосъобразен живот. Същото е и с комунизма. За да дойдем до комунален живот, трябва да се освободим от егоизма, от себелюбието и да заживеем с любовта.
към текста >>
Но
близостта
и дружбата — основа на комунизма — са възможни само чрез любовта.
О, ний, които пихме от тоя ужас и безумие, които носим следи от още кървави рани по телата си и изпитваме болките, викаме към вас всички: — Пазете живота, защото е свещен! — Пазете и обичайте човеците, защото са братя наши! — Войната нищо не е създала — само Любовта твори! ПОСТРАДАЛИ ОТ ВОЙНАТА Комунизмът Комунизмът е близост и дружба между хората с еднакви желания и стремежи, с еднакъв идеал. Тая близост и тая дружба правят труда по-лек и приятен, а живота по-щастлив, по-радостен и свободен.
Но
близостта
и дружбата — основа на комунизма — са възможни само чрез любовта.
Комунизъм без любов е също тъй невъзможен, както е невъзможно през зимата да ни бъде топло в стаята, без да имаме огън. Желаейки да бъдем здрави, ние трябва да напуснем своя неестествен и да дойдем до природосъобразен живот. Същото е и с комунизма. За да дойдем до комунален живот, трябва да се освободим от егоизма, от себелюбието и да заживеем с любовта. Може да се стремим към комунален живот, но ако в същото време не се стремим и към близост и единение чрез любовта, нашия стремеж ще бъде безрезултатен и напразен, както ще бъде безрезултатен стремежа на оня болен, който иска здраве, но не се стреми към здравословен, към естествен и хигиеничен живот.
към текста >>
Може да се стремим към комунален живот, но ако в същото време не се стремим и към
близост
и единение чрез любовта, нашия стремеж ще бъде безрезултатен и напразен, както ще бъде безрезултатен стремежа на оня болен, който иска здраве, но не се стреми към здравословен, към естествен и хигиеничен живот.
Но близостта и дружбата — основа на комунизма — са възможни само чрез любовта. Комунизъм без любов е също тъй невъзможен, както е невъзможно през зимата да ни бъде топло в стаята, без да имаме огън. Желаейки да бъдем здрави, ние трябва да напуснем своя неестествен и да дойдем до природосъобразен живот. Същото е и с комунизма. За да дойдем до комунален живот, трябва да се освободим от егоизма, от себелюбието и да заживеем с любовта.
Може да се стремим към комунален живот, но ако в същото време не се стремим и към
близост
и единение чрез любовта, нашия стремеж ще бъде безрезултатен и напразен, както ще бъде безрезултатен стремежа на оня болен, който иска здраве, но не се стреми към здравословен, към естествен и хигиеничен живот.
Истински комунизъм без любов е също тъй невъзможен, както е невъзможно без слънце де има истински живот на земята. Комунизмът е плодно дърво. А любовта е топло и животворно слънце. Дървото на комунизма може да се развие напълно и да даде жадуваните плодове само когато е изложено под благодатната грейка на любовта. Лишено от животворната топлина на любовта, това дърво дава само незадоволяващи вкуса плодове.
към текста >>
34.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 80
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тая висша сила е Бог в човека Дълбоко в човека се таи едно влечение към
близост
и дружба, към мир и братство, към любов и взаимопомощ с всички хора и същества.
Човекът е загрубял, човекът е завладян от мъртвешко безразличие към живота, към скърбите и страданията на другите, човекът е увлечен от страшния водовъртеж на егоизма и е парализиран от желанията на плътта. Затова той рядко усеща в себе си тая висша сила. Но когато бъде под диктовката, под влиянието на тая сила, тогава той пази да не настъпи и мравката. Тогава той прогледва за Истината и се устремява по пътя на Любовта. Тогава той обича всички и всичко, тогава той благославя и прави добро дори и на своите врагове.
Тая висша сила е Бог в човека Дълбоко в човека се таи едно влечение към
близост
и дружба, към мир и братство, към любов и взаимопомощ с всички хора и същества.
Рядко обзема това влечение човека и рядко той му се отдава. Защото то е почти изместено от друго, по-буйно влечение — влечението на пола, влечението на плътта — което владее и почти винаги диктува над човека. Но когато това свето влечение обземе изцяло. човека, когато той му се отдаде напълно, тогава се извисява до най-големите, до най трайните, до истинските блага, до чистите радости ма живота. Отдаден изцяло на това влечение, за един миг човек изживява повече радости и блага, отколкото през цел век живот, обзет от други влечения.
към текста >>
35.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 81
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И, най-после, чрез въвеждане и прилагане земеделския труд като възпитателно средство, ще се махне тая страшна пропаст, що дели учени от прости, хора на умствен, от хора на физически труд; ще настане едно помирение, една
близост
между хората, защото всички, съобразно силите, способностите и нуждите, ще бъдат едновременно хора на единия и на другия труд.
А при земеделския труд се произвеждал нужни за живота плодове. И при тоя труд понеже обработваме растения, от чийто плодове зависи нашето съществувание, вземат живо участие, наред с тялото, умът и сърцето. Тук учащите се ще бъдат заинтересувани, погълнати изцяло, увлечени, защото ще знаят, че от по-добрата, по-съвършената работа зависят добрите резултати, зависи доброто качество на плодовете, нужни за самите тях, като храна. Тук учащите се ще получат едно по-широко образование — образование което ги подготвя за живота, сближава ги с действителността, прави ги по-мъдри, по разумни, по-естествени, по-самостоятелни и повече полезни, както за себе си. тъй и за другите.
И, най-после, чрез въвеждане и прилагане земеделския труд като възпитателно средство, ще се махне тая страшна пропаст, що дели учени от прости, хора на умствен, от хора на физически труд; ще настане едно помирение, една
близост
между хората, защото всички, съобразно силите, способностите и нуждите, ще бъдат едновременно хора на единия и на другия труд.
Само чрез едно такова възпитание, при което едновременно са застъпени и умственото и физическото развитие, човека ще напредва към здраве, към радост в живота, към всички физически и духовни блага. Животът дарява своите истински радости и блага само на всестранно развитите хора. Геният на ума може да проникне до най-дълбоки тайни, може да открие и направи машини, може да създаде апарати, с които да смае света и да спечели слава, но, ако телесно е слаб, хилав, тон ще бъде нещастен повече от който и да било простак. Същото може да се каже и за великана на физическите сили; и той е един нещастник, ако духовно, умствено е слаб, негоден. Такива са законите на природата, законите на живота И тежко не това човечество, тежко на тия народи и държави.
към текста >>
36.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 82
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Като се вдъхновяват от идеите на международните конгреси на ПЕН-клуба за свободна, с нищо неограничена размяна на интелектуалните и художествени ценности, и като излизат от
близостта
на националните литератури на братските народи и необходимостта от по-близки и преки връзки между тях — в които връзки до сега не е имало взаимност — ПЕН-клубовете се задължават да действат пред надлежните места, със средствата, които, имат на разположение, за свободната циркулация на художествените литератури в цяла Югославия и България — специално за свободното получаване и излагане на тия книги в публичните читални и библиотеки и допущането им в свободната открита продажба.
Във всеки случай, не е чудно, че достъпа на голяма част от българската преса и литература, особено в Македония, е било забранено. Но идват нови времена. Като пръв резултат сближение, което се осъществява между интелектуалните среди на двата народа, се явява следната резолюция: „Югославянските центрове на ПЕН-клуба (клуб на писателите, б. ред.) в Белград, Загреб и Любляна и българския ПЕН-клуб, в заседанието си на 12 януари 1934 г. в София, разгледаха въпроса за духовните и културни отношения .между техните страни.
Като се вдъхновяват от идеите на международните конгреси на ПЕН-клуба за свободна, с нищо неограничена размяна на интелектуалните и художествени ценности, и като излизат от
близостта
на националните литератури на братските народи и необходимостта от по-близки и преки връзки между тях — в които връзки до сега не е имало взаимност — ПЕН-клубовете се задължават да действат пред надлежните места, със средствата, които, имат на разположение, за свободната циркулация на художествените литератури в цяла Югославия и България — специално за свободното получаване и излагане на тия книги в публичните читални и библиотеки и допущането им в свободната открита продажба.
Специално югославянските центрове на ПЕН-клуба се нагърбват да употребят всички свои усилия за осъществяването на тази задача в своята страна." Сближението и братството трябва да станат реалност, иначе гибел чака южните славяни. Словото на Учителя Спешните въпроси в живота Всеки човек е една част, един орган на един велик организъм, на една целесъобразна система и е подчинен на законите, по които стават процесите и явленията в тази система. Той е свободен дотолкова, доколкото действа в съгласие с тези закони. Но понеже съвременният човек не върви в съгласие с тези закони, той не е свободен. И човек не може да бъде свободен, докато това, което има може да му се вземе.
към текста >>
37.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защото има най-големите блага на живота: любов и
близост
с природете, обич и милост към хората и животните, развлечение и радост в труда, сладост в почивката, спокойствие в сънят. Т.
Всички обича и на всички само радост дарява. Живота му е обилен източник на радост и блага за всички. Такъв е най-богатият на земята човек. Той е и най-щастливият. Защото има най-големите дарове на природата: светъл разум, здрав инстинкт, здраво и силно тяло.
Защото има най-големите блага на живота: любов и
близост
с природете, обич и милост към хората и животните, развлечение и радост в труда, сладост в почивката, спокойствие в сънят. Т.
Ч УСМИВКИТЕ Усмивките, според един мъдрец са запалки на любовта. Има два вида усмивки: естествени и престорени. Естествени са тия усмивки, при които ъглите на устата са нагоре, а престорени, когато ъглите на устата са надолу. Първите (естествените) носят радост и веселие, а вторите — носят скръб и биват придружени със сълзи. Сега думата ни е за естествените усмивки.
към текста >>
38.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Във всяка секунда на деня ние вдишваме, всмукваме в себе си с всичките си пори слънчевите лъчи, всяка нощ проникват в нашия организъм излъчванията на далечните светила и все пак хората не знаят нищо за
близостта
и реалността на непрестанните въздействия.
Ще се полагат съответните грижи и за родната индустрия, до колкото тя не е паразитна, а така също и за търговското съсловие, доколкото се явява като необходим посредник между производителя и консуматора. Целта на комитетите на обществената обнова е да провеждат идеите и наредбите на дирекцията на Общ. Обнова, както и да указват най-широка подкрепа на новата власт — те ще служат като жива и полезна връзка между управлението и народа. В недрата на Космоса Хората виждат всеки ден смъртта, — но не мислят за предстоящата всекиму смяна на областта на съществуване. Хората виждат звездите — огнищата на космичния живот — всяка нощ, но не съзнават постоянното им силово въздействие една на друга и на земята, не чувстват огромната сила, обгръщаше от всички страни нещата планета — малко огнище на също такова космично творчество.
Във всяка секунда на деня ние вдишваме, всмукваме в себе си с всичките си пори слънчевите лъчи, всяка нощ проникват в нашия организъм излъчванията на далечните светила и все пак хората не знаят нищо за
близостта
и реалността на непрестанните въздействия.
В техните представи Космосът е нещо, което не ги засяга, това с далечните звездни точки, изплитащи нощем над главите им венците на съзвездията, на които, в случай на поетическо настроение, можем да се любуваме. Нашите учени изучават движението, размерите и спектрите на далечните светила, — но за техните живи сили нищо не знае ограниченото. механизирано съзнание. Като в полусън разправят астролозите за влиянието на планетите, но тяхното внимание е съсредоточено в „ хороскопите“ и синтетичната картина не могъщото магнитно поле на Космоса е недостъпна за полусъзнателното възприятие. И космичните вълни, къпещи от всички страни нашата земя със своите въздействия, са чужди на човешкото съзнание.
към текста >>
39.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ний, хората, възприемаме влиянията на всички близки и далечни небесни светила, но най-голямо влияние върху нас упражнява несъмнено слънцето, източника на всеки земен живот, а след него идват планетите от нашата слънчева система, а също така и луната, която силно влияе на земните обитатели поради своята
близост
със земята.
Виргилий дава думата manus (ръка) на въоръжена войска. На гръцки думата ръка произлиза от глагола подчинявам, покорявам. Ръката е магически печат. дума която на гръцки произхожда от pantaculum (нещо, което сдържа всичко в себе си.) Аналогията е точна; понеже човек е малък свят, то на ръката му се отразява целия му живот, цялото му същество. Ръката на човека, като приемател на звездната светлина, възпроизвежда всички звездни влияния във форма на съответните знаци на тия звезди и планети.
Ний, хората, възприемаме влиянията на всички близки и далечни небесни светила, но най-голямо влияние върху нас упражнява несъмнено слънцето, източника на всеки земен живот, а след него идват планетите от нашата слънчева система, а също така и луната, която силно влияе на земните обитатели поради своята
близост
със земята.
Както всеки пръст на ръката е разделен на три части (горна, средна и долна) които съответства на три свята, също така дланта трябва да бъде разделена на три части. В корена на всеки пръст, на дланта, се намира едно възвишение или хълм. Всеки хълм е свързан с планетата, от която получава благоприятно или гибелно влияние в зависимост от неговото устройство и от другите знаци на ръката. Големият пръст, палецът, е тази част на ръката, която има най-голяма важност и значение. Палецът представлява творчеството.
към текста >>
40.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
определя нашата
близост
с него.
Защото, когато двама души, които принадлежат на различни духовни сфери, попадат в тесни духовни връзки, винаги по тънката, по-издигнатата и ценна душа страда и се принижава. Защото тя е по-възприемчива. А по-низшата едва сполучва да приеме частица от това, което я окръжава. Останалото попада без полза и без смисъл. Интензивността, с която ние сме заети психически с един човек.
определя нашата
близост
с него.
Дори неговото тяло да е далече, това няма никакво значение. Който дълго време е бил свързан с една по-низша от своята натура, не може веднага след раздялата да прекъсне вълните на духовното общение, които по навик достигат до него от тоя източник. Той трябва да забрави; не да си спомня с омраза, а съвсем да не си спомня. Само по тоя начин ще пресече невидимите телепатични „жици“ и ще се почувства свободен! Много висши духове страдат под гнета на паразитни мисли, които се вчепкват в тях и, без те да се усетят, причиняват им големи вреди.
към текста >>
41.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако ние знаехме да се предпазваме в някои зле влияещи среди, ако ний избягвахме грижливо
близостта
и притежанието на неща.
Клетките на човешкото тяло, развивайки се непрестанно, поради способността им да се изменят, представляват отлична почва за култивиране на тия външни влияния. Това не е защото в случая може да се засили тяхното размножаване, но защото способността им за асимилация позволява постоянното натрупване на окултните сили от даден вид. Последните се групират в компактни маси на различни места по тялото и го обгръщат с нещо като покривало, с различна украса, съответстваща на духа на неговия носител. Тази склонност към гостоприемство на нашата телесна организация е едно благо, когато се касае до излъчвания, които носят в себе си живот; но тя става една опасност, когато имаме работа със сили, които имат лоши влияния Всички болести, които ний понасяме, произлизат от едно отслабване на нашата психична същност. причинено от действието на тези скрити сили, за нещастие неподозирани, Естествено е, прочие, да се предпазваме от влияния, които могат да ни повредят, и да им се противопоставяме.
Ако ние знаехме да се предпазваме в някои зле влияещи среди, ако ний избягвахме грижливо
близостта
и притежанието на неща.
чието лошо влияние е сигурно, ако бихме могли да си служим с един вид психична дезинфекция, ний бихме запазили спокойствието си и до голяма степен бихме се освободили от влиянието на тия зловредни токове, които обливат нашия организъм и се стремят да нарушат нашето вътрешно равновесие. Разкриването гроба на Тутанкамон1) е още твърде близко до нас, за да можем да оставим без внимание полемиките, които се започнаха по повод мистериозните умирания, последвали отварянето на саркофага. Египтолозите, които се осмелиха, в името на науката, да насилят многовековната гробница, загинаха един след друг. Лорд Карнарвън, който доби славата на откривател на гробницата и който организира разкопките, бе първата жертва, после, наскоро след това, неговия помощник Картер; другите учени ги последваха по реда си: рентгенологът Арчи Рейд; двама фотографи; Ричард Бартел, секретар на Картер; лорд Уестбърн и други още. Непосредствено след влизането на първия египтолог в гроба, и в продължение само на няколко години, всички те преминаха прага на смъртта по един трогателен начин.
към текста >>
42.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 129
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Дивите зверове не ще засегнат човека с любящо сърце, цветята и дърветата по-красиво се разтварят при неговата
близост
защото психичните потоци на слънчевата енергия на творчеството и съчувствието са грамадна съзиждаща и животоотдаваща сила.
Не оставяйте вашето сърце да плесенясва в егоизма. Мъртвите сърца са ужасни, те отравят психичната атмосфера на човечеството с миризмата на разложението. Днешният хаос, днешното икономическо и културно разложение изникна благодарение вкаменяването на човешките сърца, гаснещи в рамките на тесния егоизъм. Културното творчество изхожда из разширеното сърце и ний ще можем да изградим новата култура само ако съумеем да оживим нашите сърца. Пробуденото сърце нашироко разпространява своето влияние, към неговата топлина се стреми всичко окръжаващо, към лъчите на неговата любов идват отдалече.
Дивите зверове не ще засегнат човека с любящо сърце, цветята и дърветата по-красиво се разтварят при неговата
близост
защото психичните потоци на слънчевата енергия на творчеството и съчувствието са грамадна съзиждаща и животоотдаваща сила.
Властта на любящето сърце е светла без никаква сянка и е по-мощна от която и да било друга. Пробуденото сърце е мощен магнит, привличащ всичко окръжаващо, и сам той непрестанно е притеглян към Вселенския Магнит, който в религията се нарича Бог. Но за целесъобразната и плодотворна работа на сърцето е необходимо щото то да върви ръка за ръка с разума. Разумът — това е прожекторът, осветляващ пътя на сърцето, без който то би могло да се заблуди или с други думи да извърши ред глупости. Центърът на гърлото, при психичното му развитие свежда диференциращата аналитична мисъл към способността да различаваме истината от лъжата, същественото от несъщественото, прогресивното от регресивното, доброто от злото.
към текста >>
43.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защото, стремейки се към
близост
и единение с мен, вий се стремите към възраждане и обнова, към съвършенство, към здраве и сила.
И само близко до мен, прислонени в моите прегръдки, ще намерите всичко, всичко що тъй напразно дирите по своите гибелни пътища и пътеки: истинските блага на живота. Отклонявайки се от мен и живеейки живота на греха и престъпленията, вие намирате, уви, само болести и страдания, само скърби и разочарования: израждате се и пропилявате неживени дните на живота, губите смисъла и радостта, губите най важното, най-ценното, без което живота е еднообразен, скучен, тъжен и страшен като пустиня безплодна! Вразумете се, деца мои. и елате при мен! Защото едничка аз пазя и дарявам всички ония съкровища, които са нужни за благото и свободата на всяко земно същество.
Защото, стремейки се към
близост
и единение с мен, вий се стремите към възраждане и обнова, към съвършенство, към здраве и сила.
Защото пътят, що ви отдалечава от мен, е път гибелен, път към болести и нещастия, мрачен път по който сте достигнали всички тия страдания. що ви мъчат днес, що почернят дните на живота ви, отравят радостта ви; а пътят, който ви води към мен, е път спасителен. път към здраве и щастие, път светъл и благороден, където цъфтят и благоухаят най-красивите цветя на радостта, където зреят най-вкусните плодове на живота. Смирете се, деца мои, горди и нещастни деца, и се върнете при мен! И тогава, само тогава ще зацари вечен мир между всички — по цялата земя.
към текста >>
44.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
„Нашето светилище е центъра на нашето жилище, и само неговата
близост
е достатъчна, за да ни изпълни със сили.“ Имах същото впечатление, както когато Агмад за пръв път ме беше окуражил с глас.
Тя се допираше до входа, но беше вдълбана в стената на коридора. Струваше ми се, че сега вървя без намесата на моята воля; наистина, моята воля би ме отвела назад, към слънчевата светлина, която, заедно с цветята, правеше от живота една славна реалност, а не грозен сън, надминаващ всяко въображение. Вратата бе там и Агмад се спря, слагайки ръката си на нея. Той се обърна и ме погледна. „Не се страхувай никак“, каза той със своя тих и спокоен глас.
„Нашето светилище е центъра на нашето жилище, и само неговата
близост
е достатъчна, за да ни изпълни със сили.“ Имах същото впечатление, както когато Агмад за пръв път ме беше окуражил с глас.
Подигнах с усилие очите си към неговите, за да видя същото окуражаване, както тогава, върху неговото величествено лице. Но всичко, което видех, беше невъзмутимото спокойствие на неговите сини очи; те бяха без милост: моята душа, обзета от вцепенение, прозре напълно в тях, в този момент, жестокостта на грабливите животни. Той се обърна и отвори вратата; след това, като мина пред мен, той я задържа отворена, за де мога де го последвам. И аз го последвах, наистина, макар че нозете ми се подкосяваха под мене и като че ли ме отвеждаха към бездната. Влязохме в една стая с низък таван, осветена от широк прозорец, поставен високо на стената.
към текста >>
45.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Престанете да вършите тази жестокост, оставете невинните създания, да си живеят на свобода и вместо да ги изтребвате и преследвате, радвайте се когато ги видите и благодарете Богу, че ги е пратил на нас хората, да красят природата и ни наслаждават със своето чуруликане, а когато са ни на гости при нашите домове, хвърлете им трошици, зрънца и друга храна, която те употребяват, за да им докажете, че ние хората не сме техни врагове, а можем да живеем в
близост
с тях и им се радваме и помагаме където ни се отдава случай, както подобава на по-големи и издигнати братя.
Така безгрижно и спокойно птицата кълве храната си, там където я намери открита, като дохожда и се доверява до самите хора, без да подозира, че човекът, на когото в подобни моменти е гостенка, може да бъде един от смъртните й врагове. Не всички деца, но някой, на които биенето и ловенето на птиците доставя такова удоволствие, каквото ловът за ловците, поставят за тази цел уловки, или тъй наречените „капани“, направени от желязо, които заравят, замаскирват целите в снега, а оставят само стръвта — (късче хляб, царевично зърно и пр.) да се вижда над снега. Изгладнялата и премръзнала от студ птица, невиждайки, че се намира пред смъртна опасност, клъвне поставената храна и в същия миг се намира удушена между железните скоби на детската гилотина. О, каква жестокост, какъв неосъзнат грях вършат с това тези деца, без дори да помислят, че може да бъдат отговорни пред Твореца на тия мили създания. Към вас, малки братчета, които изтребвате по този начин птиченцата, без да съзнавате, че вършите с това голямо зло, отправям тоя зов.
Престанете да вършите тази жестокост, оставете невинните създания, да си живеят на свобода и вместо да ги изтребвате и преследвате, радвайте се когато ги видите и благодарете Богу, че ги е пратил на нас хората, да красят природата и ни наслаждават със своето чуруликане, а когато са ни на гости при нашите домове, хвърлете им трошици, зрънца и друга храна, която те употребяват, за да им докажете, че ние хората не сме техни врагове, а можем да живеем в
близост
с тях и им се радваме и помагаме където ни се отдава случай, както подобава на по-големи и издигнати братя.
А вие, родители, поучавайте децата си и ги отклонявайте от тоя неразумен унаследен от миналото обичай, като им внушите, че с изтребването на птиците те вършат голямо престъпление към природата, за което тя държи сметка. Децата в тази възраст не съзнават още че вършат зло. Превъзпитайте ги да обичат птичките, намесете се и вие, понеже те още не са получавали от вас осъдителен съвет спрямо тази им постъпка. Щадете живота на птиците! Нека да изчезне този лош обичай у българските деца, да ги ловят и умъртвяват!
към текста >>
46.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ние, обаче, ще знаем, че живеем в лъчите на една звезда, която, поради
близостта
й, наричаме Слънце.
А какво би било, ако всеки ден посвещаваме по един час време за доброволно присъединяване към хармоничния хор на природата, за издигане погледите си към небето, за участване в назиданията от гледката на вселената? Но не: хората нямат време, нямат време за мислене, нямат време да се привържат към нещо, нито — да обичат. От всички неща, които безкрайната гледка на природата представя пред нашите очи, нищо друго, без съмнение, не е толкова привличало вниманието и възбуждало възхищение, както Слънцето, божеството на светлината, оплодотворителното светило, без което наетата планета и нейният живот не биха излезли от нищожеството, видим образ на невидимия Бог, както го прославяше Цицерон и древните поети. Но, драги читатели, вън от вас, които четете тия страници, колко са жителите на Земята, които знаят, че Слънцето е една звезда от Млечния път и че всяка звезда е слънце? Човечеството се задоволява да работи и да живее приблизително както някои къртици.
Ние, обаче, ще знаем, че живеем в лъчите на една звезда, която, поради
близостта
й, наричаме Слънце.
За жителите на другите мирови системи, хубавото ни Слънце е само една светла точка, повече или по-малко блестяща, според това, дали мястото, от гдето я наблюдават, е по-малко или повече отдалечено. Ала неговата „земна“ важност го прави особено мили за нас. Ние забравяме всички други звезди, негови сестри, само за него, а даже и най-невежите с удивление го поздравяват, без да знаят точно неговата роля във вселената, просто защото те усещат, че зависят от него и защото без него животът тук, долу, би изгаснали Да, неговите благотворни лъчи са, които изсипват върху Земята вълни от светлина и топлина, на които животът дължи своето съществуване. Привет тебе, грамадно слънце, малка звездица в безкрайността, ала исполински и важен факел за нас! Привет, о, божествений благотворителю!
към текста >>
47.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 260
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И отделните хора, и цялото човечество, са останали без нежните напътствия на Любовта, която едничка води към
близост
и братство, към мир и взаимопомощ, към общо благоденствие, към обща радост и обща свобода.
Защо и всеки отделен човек е настръхнал и враждебно настроен към другите? Защо всеки се стреми да надхитри, да измами, да насили и използва другите? Защо всеки се стреми да изгради своето щастие и свобода върху нещастието и робството на себеподобните? Защото човечеството е осиротяло. Защото човека е лишен от майчините грижи, съвети и ръководства, от животворната топлина и светлина на Любовта.
И отделните хора, и цялото човечество, са останали без нежните напътствия на Любовта, която едничка води към
близост
и братство, към мир и взаимопомощ, към общо благоденствие, към обща радост и обща свобода.
Човечеството е осиротяло. Затова днес се въоръжават държава против държава и по тоя път всяка държава подготвя и своята и общата гибел. По тоя път на усилено въоръжаване се подготвя една страшна и всеобща война, която никого и нищо няма да пощади, която всички и всичко ще унищожи. Не е ли време вече да се опомним и спрем от гибелният път, по който вървим? Не е ли време вече да разберем, че много сме страдали, че още повече ще страдаме от своето осиротяване?
към текста >>
48.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Във време на страдания непрестанно се моли, за да вкусиш от сладостта на една необикновена
близост
на Бога, която ще ти служи като доказателство за неговото съществуване и любов.
Страданието е привилегия за онзи, който правилно го оцени и разбере. За такива Христос казва: „Блажени страждущите.“ Освен външната си страна, страданията имат и една вътрешна, мистична страна и на тях трябва да се гледа с погледа на мистик. Каквито и отрицателни мисли, чувства и постъпки да имаме през време на страдания, ние трябва правилно да ги преценим и дълбоко в душата си да не се съгласим с тях. Ще кажем като Галилей: „И все пак, земята се върти“, т. е. въпреки тъмния ужас, който иска да ме погълне, аз съм безсмъртен и непобедим, въпреки всичко, аз си оставам приятел на доброто, светлината и чистотата.
Във време на страдания непрестанно се моли, за да вкусиш от сладостта на една необикновена
близост
на Бога, която ще ти служи като доказателство за неговото съществуване и любов.
Само през вратата на великите страдания човек ще отиде при Бога и ще види неговото лице. В време на страдания ще видиш кои са истинските твои приятели. Те първи стават посредници на Божията любов към тебе. Предпочитай да страдаш от неправилно проявена любов, отколкото да страдаш от безлюбие и омраза. Страданията са глас Божий, който казва: „Обичай най-много Бога и после всички останали чрез Него“.
към текста >>
49.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако искаш ти, детето ти и жена ти да бъдете щастливи, търсете
близостта
на Провидението.
Но днес имаше нещо друго. В дъното на мрежата имаше едно стъкло. Рибарят внимателно разгледа стъклото, отвори го и намери в него един свитък. Там пишеше: — Щастието на земята никога не е вечно. Никога да не го търсиш там.
Ако искаш ти, детето ти и жена ти да бъдете щастливи, търсете
близостта
на Провидението.
Рибарят се спря за миг, учуден от прочетеното и пак продължи: — Ако Провидението ти отнеме богатството, не тъжи, дай му и останалото; ако пък изгубиш жена си, не страдай по нейната тленна сянка. Вечното в живота не е материята, а духът. Който посвети живота си на Провидението, той го обезсмъртява. Рибарят пак спря. Погледна водите на реката и наново зачете: — Ако искаш децата ти да бъдат щастливи, обичай ги не като плодове на твоята утроба, но като божествени създания на творението.
към текста >>
50.
 
-
Наистина, врабчетата за да се прехранят, живеят в
близост
с човешките жилища, където се срещат зрънца, трохи и отпадъци от разпиляната и неизползувана храна, предназначена за домашните птици животни, но те ще отнемат такава нищожна част от храната им, че това съвсем не се забелязва, нито пък ще причини недояждане на кокошките, или ощетяване по този начин на стопанина им.
П. Г. Пампоров. „ПЛЪХОВЕТЕ НА ВЪЗДУХА“ В един от ежедневните вестници преди известно време четох една малка статия, придружена от една снимка, представляваща, как врабчета хранят малките си в своето гнездо. От горното заглавие и дадената е снимката илюстрации, личеше явно, че авторът обръща вниманието ни към домашните врабчета, които според него, като неполезни птици, следва да се унищожават. Ще възпроизведа част от същата статия: „Поради войната, липсата на хранителни материали се чувства както от домашните птици, така и от населението, затова е препоръчано да се избиват всички неполезни птици. Горната снимка представлява гнездо на тия „въздушни плъхове“, чиято смъртна присъда се иска от бедстващото население“.
Наистина, врабчетата за да се прехранят, живеят в
близост
с човешките жилища, където се срещат зрънца, трохи и отпадъци от разпиляната и неизползувана храна, предназначена за домашните птици животни, но те ще отнемат такава нищожна част от храната им, че това съвсем не се забелязва, нито пък ще причини недояждане на кокошките, или ощетяване по този начин на стопанина им.
Освен това, често пъти съм наблюдавал когато някое врабче или друго птиче кацне между хранещите се кокошки, привлечено от храната, то последните го прогонват. Така че на пръв поглед може да ни се вижда при тоя случай, че като се увират врабчетата между кокошките, ще изпоядат храната им и ще ги оставят гладни, а в същност не е така. Ще моля търпимостта на читателя, като се отклоня за малко, за да приведа един аналогичен пример, който също ще ни потвърди, че когато човек не поглежда нещата в тяхното истинско положение, може в някои случаи да се заблуди: Преди 5 — 6 години се построи в околността на града ни пчелин от пчеларското дружество, в лозята, на подходящо място. Някои от лозарите, които не са просветени в областта на пчеларството, поведоха борба за закриване на пчелина, тъй като помислиха, че пчелите ще изпоядат гроздето им. Но, ние пчеларите, бяхме напълно убедени от наблюденията и пчеларската литература, че пчелата в никой случай не може да нанесе повреда на гроздовото зърно, поради анатомическото устройство на нейните челюсти.
към текста >>
51.
 
-
Ние не сме нито германци, нито италианци, нито дори руси макар че в жилите ни тече най-много славянска кръв и имаме най дълбоки духовни връзки, най-голяма духовна
близост
с оня велик славянски народ, там, на север от нас, който със своя мощен творчески напън пръв сломи многовековните прегради, пръв се отърси от миналото и пое пътя към новия свят. Но.
И затова еволюционният процес не може да върви по шаблон, не може да следва едни и същи пътища за различни народи. Въз основа на сложния комплекс, съставен от своеобразните вътрешни качества на един народ, от една страна, и от също така разнообразните външни политико икономически и международни условия, от друга страна, всеки имаш горе долу определена национална физиономия народ, ще мине по свои собствени пътища към достигането на този нов свят, към осъществяването на този нов обществен ред, който представлява от себе си огромната и най-важната задача на нашето време. Това, което става днес в Русия, в Германия и в други страни, не може и не трябва да бъде сляпо копирано у нас. Макар насоката да е една и съща, защото не може да бъде друга, и защото духът на времето, всесилен и мощен, дава своя тласък едновременно на цялото човечество, все пак нам се налага да изработим свои собствени методи, да минем по свои собствени пътища за достигане на новото, което е целта на всички. Българският народ е наистина от тия народи, които имат свои строго определени индивидуални черти, своя строго определена национална духовна физиономия, различаваща се от тия на другите народи.
Ние не сме нито германци, нито италианци, нито дори руси макар че в жилите ни тече най-много славянска кръв и имаме най дълбоки духовни връзки, най-голяма духовна
близост
с оня велик славянски народ, там, на север от нас, който със своя мощен творчески напън пръв сломи многовековните прегради, пръв се отърси от миналото и пое пътя към новия свят. Но.
независимо от нашите индивидуални духовни черти, външните условия, при който ний живеем, преди всичко стопанската структура на нашия народ. се много различават от тия на другите народи. Най после, не по-малко значение имат тук и напредналите социални схващания на днешните ръководни среди на нашия народ, които, явно е не само че не спъват, не само че не се противопоставят на социалното творчество, но напротив, считат свой дълг и своя важна задача да го поощряват и подкрепят. Всички гореизброени причини, действащи в една обща насока, дават възможност правят необходимо, щото българският народ да мине свои собствени пътища, да създаде свои собствени методи за изграждане на новия свят. за създаване новия обществен ред на възможната най-голяма социална справедливост, на възможно най-голямо общо добруване и най-големия всестранен, икономически и духовен възход.
към текста >>
52.
 
-
Тогаз отново усещах Твоята
близост
, усещах Твоята мощ и протягах ръка от морската бездна да те приветствам и да Ти кажа, че съм Твоя и че съм ти вярна.
Страхотни демони налитаха до смутения му взор и нашепваха демоничен шепот. Синята птица плахо се приюти до измъченото ми сърце. Само брилянта на сватбения ми пръстен се разпалваше все повече и повече в ужасната нощ и нашепваше словото на подвига и спомена за Родината. Тогаз аз ставах, отърсвах солената мокрота от косите си, притисках синята птица и погледвах към твоя компас: той сочеше неотклонно на горния път. Като струна, като жица от виола бе изопната снагата ми от огнения устрем по Теб.
Тогаз отново усещах Твоята
близост
, усещах Твоята мощ и протягах ръка от морската бездна да те приветствам и да Ти кажа, че съм Твоя и че съм ти вярна.
Усетих Твоя ответ, стихна бесният океански ураган, стихна ръмжелът и писъкът на неукротимите фурии, блесна „Сребърната юзда“ върху зиналата паст на океанския бог. Бялата ладия невредимо се понесе по лазурите на стихналия океан. Чуруликът на Синята птица ми разказваше за Твоя бряг и за Твоята Страна. Втренченото ми око виждаше сиянието на Вечната Родина и Моя Бог понесен на снежнобял лебед за слънчева среща. Страната на илюзиите остана тъй далеч.
към текста >>
Неукротим е чуруликът на синята птица, усетила
близостта
на Своя Повелител.
Чуруликът на Синята птица ми разказваше за Твоя бряг и за Твоята Страна. Втренченото ми око виждаше сиянието на Вечната Родина и Моя Бог понесен на снежнобял лебед за слънчева среща. Страната на илюзиите остана тъй далеч. Белите брегове на Родината къпят изморен взор. Мой малък парус, тоя път ти ще отседнеш на вселенския бряг.
Неукротим е чуруликът на синята птица, усетила
близостта
на Своя Повелител.
Веслата са отпуснати. Взорите ми потъват в огнения поглед на моя Бог. Д. К-ва. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Diplom chim. Д. В.
към текста >>
53.
 
-
Ако една нова звезда се появи в нейна
близост
, учените не могат да бъдат осведомени за нея освен след 4 години и 4 месеца по-късно.
През време на тоя дълъг процес на сформиране ядката надебелява, светлината й се засилва; парната й атмосфера все повече и повече се сгъстява, най сетне облачната обвивка се разпръсва, ядката става светлива като слънце и ето че една звезда се роди! Никой не трябва да си въобразява, че веднага тя става видима за астрономите. Звездите и небулозите се намират на баснословни разстояния от земята. Звездата „Центавър“, която смятаме за по-близо до нас, е на далечина от 41.10 милиона километра. Или светлината която име почетната бързина от 300000 километра в секунда прави четири години и четири месеца път за да стигне до нас от тоя звезда.
Ако една нова звезда се появи в нейна
близост
, учените не могат да бъдат осведомени за нея освен след 4 години и 4 месеца по-късно.
Знаете ли колко време ще мине докле бъде видима една звезда, която би се сформирала един ден в констелацията „Андромеда“? Далечината на тая небулоза е толкова голяма, че ще трябва да чакаме 40000 години докле се забележи от нас феномена. преведе: Мара Лулчева — Аврамова _________________________________ *небулози – Nebulozo (есперанто), Мъглявина КРЪВОЖАДНОТО ЧУДОВИЩЕ В една страна имало едно страшно и кръвожадно чудовище. То често се явявало между хората и вземало много човешки жертви. За късо време поглъщало хиляди и милиони човеци.
към текста >>
54.
 
-
Днес много малко са тия, които могат да видят това, защото
близостта
по време и по място пречи на огромното мнозинство да обхване нещата в техния истински размер и в тяхната истинска същност, така както преди две хиляди години не можаха да схванат силата и значението на Исусовото слово.
През България ще мине, но ще нахрани всички гладни и жадни по цялата земя. Защото то е духовният хляб на цялото човечество, който единствен може да му даде сили за нов, съвършено нов живот. Близко е времето, когато очите на всички люде, на всички народи, ще бъдат обърнати към нас. Защото сако от тук те ще могат да получат насъщната храна за задоволяването на своя духовен глад, — оня съществен елемент, който ще се вгради в основата на истински обновеното човечество. Златния век на България е започнал.
Днес много малко са тия, които могат да видят това, защото
близостта
по време и по място пречи на огромното мнозинство да обхване нещата в техния истински размер и в тяхната истинска същност, така както преди две хиляди години не можаха да схванат силата и значението на Исусовото слово.
Въпреки това, Златният век за България е настъпил. Това, което чрез словото на Учите ля тя дава на света, ще остане за вечни времена съкровище на народа ни и на цялото човечество. Пламен НОВА КНИГА Нова страница се пише днес в историята на човечеството, нов ден идва, нов свят се ражда. Мнозина все още мислят, че това са само нови имена на старите неща, на старата действителност — мислят, че същината ще си остане пак същата и че ще имаме, както много пъти досега, само промяна на декорациите. Не! За мнозина може да е така, но за тези, които виждат по-дълбоко нещата, не е така.
към текста >>
55.
 
-
Хората живеят някак на пластове, защото имат нужда от
близостта
си, но не толкова от духовната си
близост
, колкото от структурата на градския живот, с който живеят като с временно успокояваща отрова, защото са забравили да черпят сили направо от природата, от бликащите извори на нейната щедрост.
Как искаме такива хора да бъдат отзивчиви към повика на чуждите страдания? Широчина на хоризонтите и дълбочина на мисълта - ето което става все по-малко за хората от нашета съвременност. Ние сме измъчени в затворите на съвременната условност. Тя ни души бавно, но настойчиво сигурно. Както външният ни живот днес се урежда в една задушаваща пространствена оскъдица — в небостъргачи и масови жилища, които пречат на окото да се къпе в свободата на просторите, така и вътрешният живот е стеснен в килийките но личността — настървен, жаден за емоции и силни, опияняващи усещания, без озона, на духовните простори, които обновяват съзнанието и връщат човека към забравения смисъл на неговото съществуване.
Хората живеят някак на пластове, защото имат нужда от
близостта
си, но не толкова от духовната си
близост
, колкото от структурата на градския живот, с който живеят като с временно успокояваща отрова, защото са забравили да черпят сили направо от природата, от бликащите извори на нейната щедрост.
Много са, както вече споменах ме, пътищата, които биха ни довели до изворите на световната красота. Един мислител може. да се докосне до нея по пътищата на своето умствено прозрение, един съзерцател може да ги види в трепета на своя екстаз, но най-достъпният от всички и най-благословен път това е общуването с тая красота, непосредственото й вдишвана през ноздрите на нашия живот, през очите ни, сърцата ни и нашия дух. Само да подирим и ще намерим лесно световния разум и съвършенство край нас в постоянството на законите, които направляват живота, в чудото на малкото зърно, посято в почвата, в което е скрита многосложността на живота. Това е леснодостъпно, просто и сърдечно опознаване.
към текста >>
56.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
От нейната наклоненост, дължина,
близост
до устата или отдалеченост от нея зависи очевидността на целия характер.
18), са обикновено непоносимо строги и страшно деспотични. 7. Стотици плоски чипи носове се срещат в мъже с голяма разсъдителност, благоразумие и разни видове способности. Но когато носът е твърде малък и има неподходяща горна устна и когато е по-плосък отколкото би трябвало (фиг. 19), никоя друга отличителна черта на лицето не може да го изправи. Бузите Чертата или линията, която се простира от страните на ноздрите към края на устата е една от най-значещите.
От нейната наклоненост, дължина,
близост
до устата или отдалеченост от нея зависи очевидността на целия характер.
Ако тя е изкривена без градация или колебание, е сигурен знак на глупост. Същото показва и ако краищата и се съединяват без прекъсване до краищата на устните, и същото — когато е на голямо разстояние от краищата на устните. 2. Когато е в положение на смях и се образуват три паралелни кръгли извивки, показва, че има складове от глупост в характера на лицето. Устата 1. Всяка уста, която е пълна и широка както окото, т. е.
към текста >>
57.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Само нашата луна прави тук изключение, защото тя, поради
близостта
си до земята и особено поради произхода и някогашната си общност със земята, влияе твърде силно върху последната и върху всичко, което се намира по нея.
Космосът Астрологически, към Космоса ние числим Слънцето (), Луната () и планетите Меркурий (), Венера (), Земята (), Марс (), Юпитер (), Сатурн (), Уран () и Нептун (). В Холандия се употребява за Уран знакът , а за Нептун . Заб. Знакът на Земята е кръг с два диаметъра. Ние, следователно, не държим сметка за астероидите или планетоидите и метеорите, защото те не упражняват никакво забележително влияние върху съвременното човечество, а също и за кометите, защото за влиянието на последните знаем много малко. Изоставяме също и луните (спътниците) на разните планети, чието влияние също така малко може да се взема във внимание.
Само нашата луна прави тук изключение, защото тя, поради
близостта
си до земята и особено поради произхода и някогашната си общност със земята, влияе твърде силно върху последната и върху всичко, което се намира по нея.
Цялата ни планетна система се движи в повратно направление през дванадесетте знака на животния кръг (зодиака), които знакове като един грамаден кръг обхващат като в пръстен нашия Космос заедно с безброй други планетни системи. Всички тези слънчеви системи се въртят около едно централно слънце, което се предполага в звездната картина на плеядите (алционе). На нашата слънчева система са потребни 31200 години, за да извърви обиколката си от 360° през 12-те знакове на зодиака (животния кръг). Това се нарича една космическа година. Сега планетната ни система от сравнително късо време се намира в акварий (водняк), където ще остане 31200/12 = 2600 години.
към текста >>
58.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Близостта
с природата, обичта към нея е важен фактор за получаване на идеалисти, безкористни дейци.
После през пролетта, за да видят, как цъфти дъбът; после през есента, за да видят, как изглежда дъбът есен и пр. Екскурзиите трябва да се правят по няколко на седмица. В екскурзиите освен вникване в тайните на природата, постигат се и много други цели, между които развитието на естетичния вкус. А заедно с това се облагородява и сърцето на ученика. А това последното не е по-маловажно от обогатяването ума му с познания.
Близостта
с природата, обичта към нея е важен фактор за получаване на идеалисти, безкористни дейци.
Природните красоти, видени, почувствани във време на екскурзията, остават като светли спомени в детската душа. И тези спомени несъзнателно ще събудят в нея възвишени нравствени сили. По аналогичен начин може да става обучението по физика, т. е. чрез активността на самия ученик. На ученика ще се дадат на разположение разни физически машини и апарати.
към текста >>
59.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Луната, поради
близостта
си до земята, е най-важният канал, чрез който се проявява енергията, жизнената сила на Слънцето, като влияе върху земята и върху всичко по нея.
Някои от тях са: Синтия, Изис, Селене, Артемиза, Персефона или Прозерпина, Сома. Старите знаели, че Луната във висока степен влияе върху момента на рождението и затова в митологията я представят, че помага на майка си при раждането на брата и Аполон. Луната владее на течностите в тялото, като плюнката, лимфата и жлезите, гърдите, червата, мехура, лявото око у мъжа и дясното у жената, и причинява болести на тези части, като болежки в стомаха, колики, задуха, шарка, спазми и пр. Тя представлява в човека душата с нейните различни усещания и прояви, като страсти, желания й емоции. Тя представлява низшия човек, както Слънцето представлява по-висшия.
Луната, поради
близостта
си до земята, е най-важният канал, чрез който се проявява енергията, жизнената сила на Слънцето, като влияе върху земята и върху всичко по нея.
Всичките планети представляват такива канали, тяхното влияние е слънчева енергия, модифицирана чрез индивидуалния характер на всяка планета. Луната изминава своя път през 12-те знакове на зодиака около земята за 27 дни, 7 часа и 43’36“. Тя не върви като Слънцето точно по еклиптиката, а се отклонява на север и на юг от нея, има, следователно, ширина, както планетите. Големината на Луната е приблизителна 1/50 от големината на земята, напречният й разрез е 2160 мили (на земята е 7926 мили). Скоростта й се мени между 12° и 15° 15’ за 24 часа.
към текста >>
60.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
„Общение“ тука означава нещо, което отива по-далеко от физическа
близост
!
В такъв случай и състраданието, за да даде по-голяма по мощ, изяжда от силите, които са събрани. Така и един оратор преди своя“ та голяма реч не би употребил часа, за да изнася въглища из стълбите, та да облекчи някой беден надничар, защото чрез носенето на въглища той би унищожил всеки блясък, всека сила и всека аспирация в своя мозък, а може би и много мисли, които пряко или косвено биха способствали за облекчаване на хиляди надничари. Който непрестанно е в общение с масите, трябва по необходимост да хаби много от своята сила, за да мъкне чужда атмосфера, Най-зле се отразява непрекъснатото съжителство с лице от по-долна интелектуална степен, защото в моментите на пасивност, които се повтарят периодически, ние се излагаме на влиянието на долнокачествени струи, безразлично какво име носят нашите отношения към това лице, брат, син, съпруг или друг. От двама хора, които принадлежат на различни духовни (интелектуални) сфери, но по чувства са тясно свързани помежду си, този с по-съвършената, по-въздигнатата и по-висшата природа винаги ще страда и ще се понижава, понеже е по-способен да абсорбира, когато този с по-низшата и по-несъвършената природа може да възприеме само част от отправените към него струи, остатъкът се губи без полза и без смисъл. Правилното човешко общение е най-голяма гаранция за постигане щастие, здраве и успех.
„Общение“ тука означава нещо, което отива по-далеко от физическа
близост
!
Близко сме до мекото чрез интензивността, с която се занимаваме психически с него, пространственото разстояние от неговото тяло не играе в случая никаква роля. Който дълго време е бил свързан с някого от по-нискостоящо естество, не : може веднага да възпрепятства на вълните на духовното общение, които му се отправят От този източник по навик, Той трябва да забрави това общение, и никога не бива да си спомня за него, дори не и с неприязън. Само така той ще пререже невидимите телепатични жици и ще се освободи! Звучи ли това хладно, сурово, жестоко? Но какъв смисъл може да има за двама хора, да останат свързани в спомени, които вредят на едната или на двете страни?
към текста >>
61.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Начинът на живеене на всяко същество зависи изключително от по-голямата или по-малката му
близост
към природата и от по-голямата или по-малка интензивна активност и пасивност, която е резултат на това сливане, когато пък самосъзнанието е пропорционално със същата активност.
Пасивността и активността в него се намират в еднакви пропорции. То се съдържа по-скоро във вътрешното, идеалното същество, дето конкретният живот се проявява външно, като количествено и материално, което се намира вътре в потенциално (скрито) състояние. Това второ човешко начало се колебае между активността и пасивността или като вътрешно и външно. В обективната си множественост то се рисува неясно: нито като нещо реално, пасивно и външно, нито като нещо вътрешно, интелектуално и активно, а като нещо, което се изменя, което се проявява отвътре навън, като активно, макар и пасивно, или нещо, което дава, макар и по природа да възприема. Следов., интуицията и познавателната способност не съвпадат точно в човешката душа, макар и да не са, от друга страна, и много разделени, за да не могат да се слеят в едно.
Начинът на живеене на всяко същество зависи изключително от по-голямата или по-малката му
близост
към природата и от по-голямата или по-малка интензивна активност и пасивност, която е резултат на това сливане, когато пък самосъзнанието е пропорционално със същата активност.
Така, колкото е по-активно дадено същество, толкова е по-висше и толкова повече може да разглежда всичката си вътрешна дълбочина. Руах, който със съставен от силите, основа на обективното, материално същество, се ползва още от свойството да се отличава от другите части, като самостоятелна личност: да разполага със самия себе си, да се проявява свободно и самоволно навън. Тая „душа“, която представлява седалище и орган на духа, показва, както казахме, и образа на целия човек. Както и Нефеш, тя се състои от три динамически елементи, които се намират помежду си в отношения, като конкретно, частно и главно или като материя, на която действа силата, самата сила и принципът, тъй че има сродство не само между конкретното в Руах, което представлява най-низшия и външен негов елемент (вж. четвъртият кръг на схемата), и главното в Нефеш, което е неговата висша сфера (вж.
към текста >>
62.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Колко поразителна
близост
ги смесва с животинското!
У тях веждната навеса е изпъкнала, носът се отделя от лицето и образува издаденост, крилата на носа са очертани, окото не е вече валчесто и спойката на клепачите се обрисува и продължава. Ако, напротив, слезете по стълбата на съществата, ще констатирате, че постепенно става едно отдалечаване от човешкото, че линията на профила се видоизменя дълбоко и когато стигнете до птицата и рибата, няма да намерите нищо от човешкия профил. Като се върнете по същите стъпки и направите същото изследване между най-елементарните типове на човешкото, ще откриете поразителни аналогии с грубиянина. Хората от низшите раси са наистина с отклонено чело, долната част от лицето е издадена напред, носът е сплеснат и един вид цъфнал върху лицето, горната бърна изпъкнала и е продължение на линията на носа. Какво дълбоко различие между тия диви типове, тъй близки до тоя на грубиянина, и образа на интелигентния и издигнатия човек!
Колко поразителна
близост
ги смесва с животинското!
За нас, това не ни възбужда никакво съмнение: има животни — човеци и човеци — животни, абсолютно също така, както в другите стъпала на великата и всемирна редица има минерали — растения (слюдите, амиантите, азбестите) и растения — животни (зоофитите). Природата не прави скокове, тя се издига от една степен на друга, в своята сюблимна й вечна прогресия, чрез многобройни и неуловими нюанси! Кой може да каже, къде точно се свършва растителното царство и къде почва животинското? Нема определено разграничение, няма една точна разделителна линия. Всеки свършек се слива с другия без чувствителен преход.
към текста >>
63.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Това Райхенбах приписва на
близостта
на Plexus Solaris (слънчево сплитане) на симпатичната нервна система.
Очите в спокойно състояние изпускат особено силна светлина, но кога човек внимава, кога е афектиран и пр., те изпускат по-голяма светлина. Местото под лъжичката издава особено силна светлина. Често даже това място е по-светло от самите пръсти. Често то е най-светло в делото тяло. То свети и през дрехите, но колкото по- малко са дрехите върху тялото, толкоз по-светещо се вижда.' Най-светещо се вижда, кога съвсем се махнат дрехите.
Това Райхенбах приписва на
близостта
на Plexus Solaris (слънчево сплитане) на симпатичната нервна система.
Изобщо, нервите изпускат много светлина. Светлината от ръцете е толкоз силна, че се вижда от всички сензитиви, — и от най-слабите. От края на всеки пръст се струи пламъкообразна светлина. Често се вижда, как при движение на ръцете във въздуха, остават искри след ръцете като звезди. Светлината, която изпускат пръстите, високосензитивният вижда 2—3 пъти по-дълга, отколкото другите сензитиви.
към текста >>
64.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Старата механика разглеждаше това като действие на упражняваната от небесните тела притегателна сила, която в
близост
с тях, според нютоновия закон за гравитацията, е особено голяма.
Измервайки времепространството, времепространственият геометър (иначе казано до като физиката предприема физически измервания) намира, според Айнщайна, че времепространството, и с това наедно и триизмерното пространство, отговарящо на нашите схващания, в действителност притежава кривина. Тъй както повърхността на една планинска местност е едно твърде сложно извито образувание, тъй и световното пространство притежава една твърде сложна извитост. В съседство с големи маси (световни тела) кривината е особено силна. Както при изкачването и слизането в една планинска местност следваме по кривините на нейната повърхност, тъй и телата при своето движение в пространството се приспособяват към нейните извитости, т. е. движат се ускорително по криви линии.
Старата механика разглеждаше това като действие на упражняваната от небесните тела притегателна сила, която в
близост
с тях, според нютоновия закон за гравитацията, е особено голяма.
Тя разглеждаше по нататък притегателната сила като една „далечна сила,“ която се разпространява с безкрайна скорост от действащото към повлияното тяло, без оглед към това, което лежи между тях. С подобно едно схващане за електрическата сила отдавна са се простили още Фарадей, Максвел и Херц в полза на теорията за близкото действие или за действието на полетата, която извежда електрическите влияния върху телата от състоянието на тяхната непосредствена среда. Същото това върши ARP за явленията на теготението. ARP не познава никакви безкрайни скорости, той отхвърля понятието за притегателната сила и извежда приписваното й действие върху телата от състоянието на непосредствената тяхна среда, от кривината на съседните части на пространството. При туй се оказва, че това, което Нютон означава като сила на притежанието, не е точно обратно пропорционално на квадрата на разстоянията на взаимодействащите тела (Нютонов закон за гравитацията).
към текста >>
65.
Всемирна летопис, год. 3, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Силата на Слънцето е, при туй, увеличена от
близостта
на планетите Меркурий и Юпитер, последната от които, особено, има твърде бележито влияние.
Един поглед върху фигурата показва, че в нея има 4 планети в констелацията, показана с буквата Р. Тази констелация е оная на Лъв, и интересно е да се забележи, че тази констелация е от дълго време същата, която управлява Франция. Император Наполеон, роден на 15 август 1769 год., имаше също знака на Лъв твърде преодоляващ в своя хороскоп. По тази причина, и Поанкаре, още от рождението си, бе предназначен да играе видна роля в историята На Франция. Това се потвърждава от факта, че Слънцето е пак в същия знак Лъв, който знак е владетелски.
Силата на Слънцето е, при туй, увеличена от
близостта
на планетите Меркурий и Юпитер, последната от които, особено, има твърде бележито влияние.
Между туй това влияние се отслабва от позицията на Сатурн, който се намира също в знака Лъв и в съвпадение с Слънцето. Но понеже Сатурн е твърде слаб в тоя знак, то и неговото влияние е отслабено — обстоятелство, което не пречи да не се оценява напълно тая позиция. Марс — планетата на войната — има твърде важно положение в хороскопа на г. Поанкаре. Тя се намира в Козирог, знак на неговото въодушевление и върху който Сатурн има също силно влияние. В хороскопа на г.
към текста >>
66.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Действително, астрономи и математици са навикнали не само да слушат, но и постоянно да вземат под внимание възмущението, което изпитва едно небесно тяло, когато някое друго такова минава близо край него, — разбира се,
близост
, често не по-малка от десетки милиони километри.
Превела: Стелла. Д-р Бранимир Ил. Блъсков. Възмущението на вселената от войните Дали се управлява вселената от морални или безразлични закони, с това ние не искаме да се занимаваме в настоящата си статия. Нашата задача е да покажем само, как вселената реагира на онова човешко обществено явление, което се нарича война и което е съпроводено със струпване на огромни тежести от различно естество, взети от различни части на земната повърхност и струпани върху една тясна зона от нея. А относително моралното във войните и безразличното в една политическа или даже мирова катастрофа, която взема множество невинни, може-би, човешки жертви, за това, както казахме, ние не искаме, за сега, да говорим.
Действително, астрономи и математици са навикнали не само да слушат, но и постоянно да вземат под внимание възмущението, което изпитва едно небесно тяло, когато някое друго такова минава близо край него, — разбира се,
близост
, често не по-малка от десетки милиони километри.
Така, по възмущенията на планетата Уран, Адамс още през 1843 г. откри най-далечната до сега известна планета от нашата слънчева система Нептун, а Левере, независимо от него, през 1846 г. определи нейното точно место на небето с една само разлика от 1°24'. А разстоянието от Уран до Нептун е 10 пъти по-голямо от онова между слънцето и земята, което пък е кръгло 150,000,000 км. От друга страна, всички жители по крайбрежията на океаните два пъти на денонощието са привикнали да вземат под внимание и да наблюдават възмущението на земята от преминаването на луната над и под нея, или по-право над техните глави и под техните крака, което се изразява в тъй наречените морски приливи и отливи.
към текста >>
Магнетичното ясновидство е доказало, че не само допирането, но и простата
близост
до металите произвежда ефекти, които нямат нищо химическо или механическо.
Аристотел, Диоскорид, Галиени, Плини и мнозина други говорят за магическата с;ла на камъните, с които са си служели като с талисмани и магьоснически средства. Теофраст казва, че е избягвал много пъти треската, като носел разни камъчета и че магите са приготовлявали такива камъни, с които лекували или предотвратявали разни болести. Но все пак добавят, че тия камъни не запазвали дълго време своите качества, понеже звездите изменят положението си. На Изток още се среща това вярване за камъните и за това там носят скъпоценности не само като украшения, но също като талисмани. В своята Естествена История, Шуберт изтъква, според много наблюдения, че минералното царство има дълбоки и магически съотношения с природата на човека и неговите духовни връзки.
Магнетичното ясновидство е доказало, че не само допирането, но и простата
близост
до металите произвежда ефекти, които нямат нищо химическо или механическо.
Такива резултати като че ли се произвеждат по-скоро от съществуването на един специален флуид, магнетически или електрически, към който ние оставаме безчувствени в обикновеното си състояние. Заслужва да се отбележи, че цветните камъни произвеждаха върху г-жа Хауфе по-силно действие, отколкото безцветните. Анемозе цитира случая с една твърде чувствителна жена, която всЬкога се възбуждала от вида на един рубин, а се успокоявала, когато виждала един кристал. Г-жа Хауфе никога не бе виждала минерали. Направени бяха опити, да се турят такива в ръцете й, без да й се каже нищо.
към текста >>
67.
Всемирна летопис, год. 3, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Обаче, ако се намери една планета в асцендента или в
близост
на върха на асцендента, ние виждаме, че тя повлиява в голяма степен на външността и личните качества.
3) Ще съобщим други такива в гл. IX: .Познаване на бъдещето“. К. А. Либра. Астрология (Продължение от кн. III.) Влияние на планетите в асцендента Асцендентът представя тялото· Особено външността, но също и общия характер и интелекта съответстват на градуса на изгряващия при раждането знак.
Обаче, ако се намери една планета в асцендента или в
близост
на върха на асцендента, ние виждаме, че тя повлиява в голяма степен на външността и личните качества.
Това особено явствува, когато тази планета е аспектирана от слънцето, луната, Меркурий или владетелят на хороскопа. Тогава ние получаваме една по-голяма или по-малка смесица от качества на изгряващия знак и изгряващата планета. в асцендента дава широко лице и чело, малък нос, сплескан често на върха във форма на възел. Под тези лунни влияния тялото бива малко и добива повече закръглена форма. Ръце и крака малки.
към текста >>
68.
Всемирна летопис, год. 4, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Понеже вие сте изпратили мисълта си или сте издигнали духа си към него, то и той в замяна изпраща своя, отзовава се на вашия и в съотношение на силата на вашата възхита от него, ще бъде и концентрацията му върху вашия и
близостта
на неговото присъствие.
Това не може да се допусне. Жената, която мисли за някое заминало лице, привлича неговия дух и му дава единствената почивка, която то може да намери. На този свят, естествено, вие обичате да бъдете там, където ви почитат и ви посрещат приветливо. Също така е и с духа. Когато посрещнете някой дух с любов и почит, когато четете за неговия живот или мислите върху неговите дела и думи, вие нерядко сте посещавани от същия дух.
Понеже вие сте изпратили мисълта си или сте издигнали духа си към него, то и той в замяна изпраща своя, отзовава се на вашия и в съотношение на силата на вашата възхита от него, ще бъде и концентрацията му върху вашия и
близостта
на неговото присъствие.
Въпросният дух, тъй привлечен от жената, през периода, за който говорим, като не е в състояние да намери друг покой, може поне, чрез такова съсредоточаване на интереса, да бъде напълно, макар и несъзнателно, магнетизиран от нея. Той се привлича към нея за постоянно и не е вече в състояние да я остави. Той изпада най-после в състоянието да вижда през нейните очи и да слуша с нейните уши. Неговите мнения се влияят и преплитат повече или по-малко от нейните, докато най-сетне той престава да има свое собствено мнение. Състоянието на ума, така отразено върху духа, може да се види около всички ни в по-голяма или по-малка степен.
към текста >>
Не само че училището не трябва да живее за сметка на семейството, но, напротив, училището трябва да се старае да подражава на семейството, да развие в себе си една атмосфера на онази интимност и
близост
, която царува в семейството?
Семейството пък не представлява ли едно малко общежитие? И всички функции в едно идеално семейство не са ли върху принципа на взаимопомощта? Нима разумната майка не кара детето още от малко да внася своя данък на общежитието със своята помощ, доколкото му се простират силите? Нима разумните родители не могат да превърнат семейството в такова общежитие, в което всеки работи за цялото? Нима детето не може чрез своя труд да стане активен член на семейното общежитие, да се събуди у него съзнание, че работи за другите?
Не само че училището не трябва да живее за сметка на семейството, но, напротив, училището трябва да се старае да подражава на семейството, да развие в себе си една атмосфера на онази интимност и
близост
, която царува в семейството?
И не са ли най-добър отзив думите, които е казал един инспектор на един мой приятел, учител, при посещение на училището: „това не прилича на училище, а по-скоро на семейство“. Тогаз пита се: „доколко и в какъв вид трябва да съществува общежитието в училището? “ Разбира се, при случая с кръгли сирачета, може да се приложи пълното общежитие. Но и там възпитателите трябва да бъдат особено надарени любвеобилни натури, които да могат да дадат на интерната облик на семейство. А в обикновеното училище принципът на общежитието трябва да се прокара дотолкова, доколкото това не накърнява семейното влияние и връзките на детето със семейството.
към текста >>
69.
Всемирна летопис, год. 4, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Връзката, която съществува между всяка единица и всичко останало на същото поле, далеч надминава по
близост
и пълнота най-висшето, което никога е било постигнато от земните влюбени в техните най-възторжени моменти на единение.
И тоя факт е ключ на много неща, Взаимно-отношението между положителното и отрицателното върху нефизическите полета а) Духовните полета „На седмото поле Всичкото е Едно и Едното е Всичко“. Това е една често повтаряна аксиома в езотерическата философия. Върху това поле съществуват същества от два типа: такива, които са напреднали малко по-вече от своя произход и се намират върху насочения надолу или излизащия навън завой на еволюцията, и такива, които, като са завършили своята еволюция, издигнали са се до равнището на своя източник. Това поле, както се казва, е съвсем безформено; съществата от първия тип още не са достигнали некаква форма, когато ония от втория, след като са научили всичко, което формата е могла да ги научи, са я захвърлили, заедно с нейните ограничения, и са достигнали съвършена свобода в границите на вселената, към която принадлежат. Казваме, че всичко е едно върху това поле.
Връзката, която съществува между всяка единица и всичко останало на същото поле, далеч надминава по
близост
и пълнота най-висшето, което никога е било постигнато от земните влюбени в техните най-възторжени моменти на единение.
Това състояние е трайно, нормално положение на седмото поле, което с право може да се нарече царство небесно, защото е едно състояние на съвършена любов и съвършена хармония. Влюбените човешки същества се боят, че може да се изгубят един другиго в онова, което те схващат като една празна безформена Нирвана; напротив, съвършенството на връзката, която до сега е била само възможна в редки моменти между редки личности, сега става нормално състояние на цялото творение. Върху седмото поле, и само върху него, няма различие между положителната и отрицателната сили. Това поле е било някога наричано поле на чистото налягане. Върху шестото поле става първата раздяла или началото на раздялата.
към текста >>
70.
Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Следвайки тия изумителни пророчества, толкова посредством стенните знаци, отбелязани върху Пирамидата, колкото и чрез божествената наука на астрологията, с която съвременните Маги са запознати със знанието, дадено от Всемирната църква на Водолея, светът е тържествено предизвестен за предстоящата
близост
на „Великата катастрофа“ и, според примера на своите предшественици, тези Маги викат на народа; „Покайте се!
На това място най-издигнатият проход се отваря на еднаква височина с „Стаята на Царя“. Епохата на „Големия ход“ се открива да е през лятото на 1909 г., когато се организираше всемирната църква на Водолея, а сега християнската ера (или времето на езичниците) е свършена и почва ерата на Водолея. Начиная от този „Големия ход“ до „първия проход“ или низката галерия, стига се до датата юли 1914 год., която фатално известява голямата война със своите каменни мерки, начертани преди хиляди години; този „низък проход“ се простира от ноември 1918 г. и ефектите от „военното затъмнение“ ще траят също дълго време. Епохата на „Големия ход“ е втория „Avent“ (дълъг пост) или всемирната църква на Водолея, защото слънчевата система е влязла сега в съзвездието на Водолея, знакът на „Сина Човешки“ и че Христос отново се е явил, но не като личност, а като божествен принцип.
Следвайки тия изумителни пророчества, толкова посредством стенните знаци, отбелязани върху Пирамидата, колкото и чрез божествената наука на астрологията, с която съвременните Маги са запознати със знанието, дадено от Всемирната църква на Водолея, светът е тържествено предизвестен за предстоящата
близост
на „Великата катастрофа“ и, според примера на своите предшественици, тези Маги викат на народа; „Покайте се!
Изтърпете църковното наказание! Царството небесно е дошло! “ Но ние казваме: покайте се вие, църковни властници от миналите времена, които лудешки търсите да владеете в тоя временен свят! Покайте се вие, капиталисти и спекуланти, които отчаяно се опитвате да задържите прогреса на човечеството! Покайте се всички вие, жестоки егоисти, които се изолирате сами от всяка братска любов и стоите настрана от всякакво съприкосновение с другите!
към текста >>
Той също забеляза поразителната й
близост
със символизма на древния Египет, защото под лещите неоспоримо и начесто преминава разредено и газообразно подобие на бръмбара.
Когато човек се труди да проникне в мистерията на „новата сила“, толкова поразителна по своите сложни прояви, изкусява се да допусне, че това не е в същност нова сила, но е ново появяване на една такава, позната много отдавна в земята Хем. Външният неин символ с право може да бъде бръмбарът т. е. тая скромна земна бубулечка, които е същевременно и чиста и крайно предадена в служба на малките си. Но зад тая скромна емблема не е ли допустимо, че седи едно мощно и свято знание, ключът на което бе познат само на неколцина посветени и който загина с тях, когато погина египетското величие? Един добре известен лекар и човек на науката, който внимателно разгледа рисунките, направени през време на различните опити, каза, че, според него, „новата сила“ най-добре може да се опише като такава, която по чудотворен начин ускорява процеса на природата.
Той също забеляза поразителната й
близост
със символизма на древния Египет, защото под лещите неоспоримо и начесто преминава разредено и газообразно подобие на бръмбара.
Газови подобия на бръмбари Твърде често аз виждам тия дребни и изрядни строители и чистачи на работа. Някои изглеждат просто като контура на глава и тяло на сребърно бръмбарче; явяват се с десетки такива, които се въртят едно около друго като облак от пчели около избраното място за кошер. Най-съвършените по форма имат шест нежни членести крачка и още по-нежни пипала: главата, гърдите и корема се ясно различават; из техните тела стрели и лъчи на светлина излизат в нередовни интервали и в несиметрична красота. Времето между явяването и изчезването им е твърде често само няколко минути. Между газообразните и лъчисти мъгли се явяват най-напред неопределени, едва забележими форми, които полека-лека се оформяват ясно.
към текста >>
НАГОРЕ