НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
195
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - Б. Б.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ние знаем при това, че трябва да дойде някой и да нареди мъртвите иначе азбучни знаци по такъв порядък, че да се получи
драма
, трагедия и пр.; трябва да нареди някой нотите по neтолинието, за да се получи нещо смислено и хармонично.
" А това не е ли признак, че хората, макар че се самооблащават, че няма кому да дават отчет за престъпните си дела, все пак, вътре в себе си, признават, че не ще мине току-тъй, но понеже им липсва смирение, в гордостта си казват: „оставете сега това; затъпчете този работа! " Зер, приятно ли ще бъде на онзи син, който прахосвайки капиталите, които баща му му е дал, да се научи, че той е дошъл и иска да го види и му поговори малко? „Такъв човек не познавам аз", ще каже той. Да отричаме Бога, да отричаме един жив духовен ръководен принцип в света, не е едно от многообмислените неща. Защото има много факти, които всеки може да види като се повгледа в заобикалящите ни прояви на живота и които говорят в полза на горното твърдение.
Ние знаем при това, че трябва да дойде някой и да нареди мъртвите иначе азбучни знаци по такъв порядък, че да се получи
драма
, трагедия и пр.; трябва да нареди някой нотите по neтолинието, за да се получи нещо смислено и хармонично.
Следва това, че животът, целокупният живот, в неговата разумна и хармонична проява, не е без диригент. Но къде е този Диригент? Как да Го намерим? Кой е пътят, който ще ни отведе при Бога, при централните, неизчерпаеми и кристални извори на живота? Учението на Бялото Братство в далечното минало е казвало и сега и в бъдеще ще казва, че този път е братолюбието, топлото това братско чувство, този прèценен и рядък дар единствено е в състояние да запълни празнотата, която всички чувствуват и за която всички жадуват.
към текста >>
2.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Героите на
драмата
„Синята птица" са две деца, които тръгват да търсят „синята птица".
Божията дума да не правим на две." Дънов Силите на човешката душа чакат своето пробуждане. Да се изучат тези сили, значи да се изучи истинската човешка природа. Всички велики мъдреци, философи и поети са говорили за висшето, което живее в човека и което може да бъде събудено. Това е основната идея на множество дълбоки литературни произведения, напр. „Синята птица" от Метерлинк, романът „Хенрих фон Офтердинген" от Новалис, „Строител Солнес" от Ибсен, „Когато ний мъртвите се пробудим" от същия, „Фауст и пр.
Героите на
драмата
„Синята птица" са две деца, които тръгват да търсят „синята птица".
Минават през много места, излагат се на множество приключения и изпитания, но най-сетне се връщат без резултат. Обаче на връщане какво да видят у дома си? Птицата, която била в клетка в тяхната стая, била търсената синя птица, а те не са знаели това! Зарадвани, те изваждат синята птица от клетката, но след малко тя отлита от ръцете им. „Синята птица" – това е божественото, което работи в човека.
към текста >>
3.
Сини нощи – Георги Северов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Морето хвърлило своите студени води върху онази страхотна
драма
, разиграла се в далечни времена и настъпило забвение.
Неотдавна от тоя остров се върнаха проф. Максимилиян Браун и Франк Бърнет- археолог и публикуваха своите изследвания. Там се намира следното тяхно мнение: „За мое щастие, пише Бърнет, като видях скулптурните работи на остров Истър и ония в развалините на Тиахуанака, близо до езерото Титикака в южна Америка, дойдох до заключение, че и двете са ръчна работа на едно племе населявало южна Америка и неточната група от южно Великия океан.”. По-нататък тия двама учени считат о.Истър, като неопровержимо доказателство за съществуването на един великоокеански материк потънал някога под водите на морето. Материкът изчезнал.
Морето хвърлило своите студени води върху онази страхотна
драма
, разиграла се в далечни времена и настъпило забвение.
Цивилизация една умряла. Дали Австралийските негри, Тасманците, Хогентотите или Папуанците изчерпват сведенията за Лемурийската цивилизация? Ние се съмняваме. Нима ако Балканският полуостров потъне и шопите от Софийско се покачат на Витоша, която стане остров и учените от друг материк доплуват до Черни връх, за да изучат племето българи и след като се натъкнат на шопите, нима тия учени ще имат изчерпателни сведения за българите, за техния бит, вяра, наука, изкуство и скулптура? Ние даваме място на съмнението.
към текста >>
Тогава земната повърхност се разпука и разпокъса, докато най-сетне и тези отделни късове бяха съвсем разпокъсани.” -------------------------------------------------------------------------------------------- Увлечени в желанието да разкрият малко завесата, която скрива великата
драма
на великия атлантски континент, мнозина автори от по-ново време са писали странни идеи за Атлнтис.
Там е описано потъването на последната останка от Атлантида, остров Посейдонис, за който споменува още и Платон. „В 6 година, се казва там, на Кан, 11 Милук, през месец Зак имаше непрестанни земетресения, които продължаваха до 13 хуен. За жертва падна страната с глинестите върхове Му **). След двукратно разтръскване тя изчезна в нощта. Почвата постоянно бе разтърсвана от вулканическа сила, която ту я повдигаше, ту я снишаваше на много места, докато най-сетне съвсем пропадна.
Тогава земната повърхност се разпука и разпокъса, докато най-сетне и тези отделни късове бяха съвсем разпокъсани.” -------------------------------------------------------------------------------------------- Увлечени в желанието да разкрият малко завесата, която скрива великата
драма
на великия атлантски континент, мнозина автори от по-ново време са писали странни идеи за Атлнтис.
Хумболд прочел разказа на Платона за Атлантис и казва; .,Докато пътувах, нийде не я (т.е. Атлантис) срещнах.” Наистина, пита М. Орлов, къде ли тоя знаменит учен е искал да срещне това, което е изчезнало преди 10,000 години? Други учени в стремежа си да открият тайната на Атлантис като търсили дълго, открили най-сетне Атлантида в най-разнообразни места и чудновати местоположения. Руден, например, открил че Атлантида, това не е нищо друго, освен Скандинавския полуостров.
към текста >>
4.
Физиогномия - г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
В малката
драма
на Метерлинк „Слепите" морето - вечността - със своя далечен и едва доловим шум, докарва незнайни тръпки на измъчените слепци - човечеството, което опипом се движи с мъка по лицето на малкия остров, що представя нашият осезаем свят.
Но и тези дотук ни сочат за онова чувство на съвременните човешки души, или на съвокупната душа на съвременната култура по безпределното, по незнайното; чувство по безкрая, що ни обикаля, по вечността, от която нашият живот е миг. Усещането близостта и реалността на вечното не е могло да не остави следа и в литературното творчество. Аз искам да обърна внимание на често употребявания в литературата символ на вечността - морето. И наистина, що друго от заобикалящата ни природа би могло да ни даде по-вярна представа за безграничната вечност с нейните тайни и стихийни изненади, с нейната неумолима повелителност? Морето стана обичаен символ на вечността, и аз ще напомня на читателя само няколко примера.
В малката
драма
на Метерлинк „Слепите" морето - вечността - със своя далечен и едва доловим шум, докарва незнайни тръпки на измъчените слепци - човечеството, което опипом се движи с мъка по лицето на малкия остров, що представя нашият осезаем свят.
Стриндберг също представя живота като малък остров, на който хората, мъртви, разядени от червея на взаимното недоверие, танцуват, забавляват се, за да прогонят мисълта за заобикалящата ги вечност, пълна с тайни и неизвестност и затова страшна. За Ибсеновите герои пък вечността със своите загадки, символизирана пак с морето, е една примамка. За тях е върховно благо да бъдат погребани в неизвестност, покрити със савана на вечните снегове. Та не зовът ли на вечността мамеше Колумб да се впусне по вълните на невярното море и да търси нов свят? Душата на западна Европа чува смътно зова на безкрая и тоя зов тегли европейците към вечните ледове на полюса, към поднебесните висини на Монт-Еверест.
към текста >>
5.
Уводни думи към окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Била четена и окултната
драма
на Алберт Стефен: „Хирам и Соломон".
Юлия Лемерт: „Ритъмът и музиката в обучението". Фр. Негелин: „Първоначалното обучение по геометрия". Ернст Юли: „Красотата като възпитателка на юношата" (из обучението по изкуството в 15 годишната възраст) (със светливи картини), Д-р Легер: „Първоначалното обучение по химия". Д-р Щайн: „Отношението между литературата и историята в горните класове". Д-р Колиско: „Как чрез обучението по естествознание може да се създаде през 16-18 годишна възраст една жива връзка между човешката душа и природата''.
Била четена и окултната
драма
на Алберт Стефен: „Хирам и Соломон".
Били изпълнени и евритмични игри в Гьотеанум. Имало и изложба на предметите, изработени от учениците. КНИЖНИНА Получиха се в редакцията следните списания, вестници и книги: 1) Педагогическа практика, кн. 1 - 5. 2) Учителска мисъл, кн. 8.
към текста >>
6.
Книжнина
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
И у нас окултното движение ще роди нуждата от „новата
драма
”.
Тая секция е под ръководството на г-жа Мария Щайнер. Когато дойде пролетта, тя носи обнова в цялата природа. Също така и окултното движение проявява своето творчество в целокупния живот. Няма област, в която да не се внася нещо ново чрез окултизма. Между другото и в театралното изкуството.
И у нас окултното движение ще роди нуждата от „новата
драма
”.
към текста >>
7.
МОЕТО РАЖДАНЕ - Georg Normann
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И силата на тяхната фикс-идея да се издигнат от тъмнината на корена нагоре и да цъфнат в светлината, представлява една
драма
, която с нищо друго не може да се сравни.
Всички те се стараят да достигнат своите задачи. Те прибягват към комбинации, механизми, които често са изпреварили изобретенията и познанията на човека в областта на механиката, балистиката, хвърченето и пр. Растенията, които изглеждат тъй мирни, покорни, у които всичко изглежда де е мълчание, послушание, напротив развиват най-голяма дейност за по-добра съдба. Най-същественият орган на растението - коренът, е свързан неразделно със земята. С това растението е осъдено на неподвижност от раждането до смъртта си.
И силата на тяхната фикс-идея да се издигнат от тъмнината на корена нагоре и да цъфнат в светлината, представлява една
драма
, която с нищо друго не може да се сравни.
Растението се насочва към една едничка цел: да се освободи от съдбата на корена си чрез своите цветове, да се освободи, да излезе от тясната среда, в която е затворено, да си измисли крила или да ги привлече, да победи пространството, в което турено от съдбата, да се приближи до едно друго природно царство, да проникне в един жив и подвижен свят. Растението дава човеку един чудесен пример на смелост, устойчивост и изобретателност. Ако ние бихме приложили само половината от енергията, с която работи някое дребно градинско цвете, за да облекчим натиска на страданията, старостта и смъртта, нашата съдба би била различна от сегашната. Тая нужда от движение, тая жажда за пространство се забелязва както при цветовете, така и при плодовете и семената. Всяко семе, което пада при стеблото на майка си, е изгубено.
към текста >>
По неговото измъчено и болезнено извито стебло беше написана
драмата
на неговия труден и упорит живот.
Знае се, че тя съдържа с хиляди дребни черни зрънца. Тези семенца трябва да бъдат разпръснати умело и по-надалеч. Но не само в цветовете и семената, но и в цялото растение - в техните листа, стебла, корени - откриваме следи от жив ум. Да си спомним за чудесния опит, който правят по-долните клони или заплашените дървета за достигането на светлината. Никога няма да забравя примера с едно великолепно стогодишно лаврово дърво.
По неговото измъчено и болезнено извито стебло беше написана
драмата
на неговия труден и упорит живот.
Една птица или вятърът - господари на неговата съдба, бяха донесли семенцето на една скала, която отвесно се спущаше надолу. Там беше поникнало дървото, 200 метра над планинската вода, недостъпно и самотно, всред нажежени безплодни скали. В първо време то бе изпратило своите слепи корени за дълго и мъчително търсене на вода и почва. Но това растение по наследствен начин можеше да се справи с тази задача, защото е един вид, който познава южната суша. Но сега дръвчето имаше да разреши една много по-сериозен и неочакван проблем: то се набираше на една отвесна скала, тъй че неговите върхове, вместо да растат към небето, се наклоняваха към пропастта.
към текста >>
8.
ПРИНЦИПИТЕ НА ПЕДАГОГИКАТА - П. Г. Пампоров
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
За едни той е велика
драма
, за други - разумна игра и навред в него има смисъл и красота.
Законът работи сигурно и бързо. Това може да опитваме всеки ден. Когато никой не се грижи за нас, никой не ни помага, правилото е да почнем ние да помагаме на другите, макар за малки неща, да се интересуваме за техните грижи и скоро ще видим, че друг някой ще почне да прави същото за нас. Верен е Христовият закон: „Правете на другите това, което искате да правят на вас". Животът е велика задача.
За едни той е велика
драма
, за други - разумна игра и навред в него има смисъл и красота.
към текста >>
9.
ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Там видях видения, подобни на тези през нощта, но много по-
драматични
.
След един час всичко изчезна. Къщичката. двора, кучето - всичко отново се яви. Но първата дума на Андреас беше да обещая тайна върху това, което чух, което ще чуя или видя през следните два дена. Влязохме в гората по тясна пътека и си починахме в една напусната кариера, открита от Андреас. На другия ден отидохме при едни развалини.
Там видях видения, подобни на тези през нощта, но много по-
драматични
.
Нищо повече не мога да кажа. Това, което ми е позволено да кажа, е, че след няколко години Европа влезе в най-ужасния циклон, преживян досега от европейските народи (общо-европейската война). * * * При една среща Андреас ми каза: – Как мислиш, докторе, за всичкото туй блато, в което гази целият свят, какво казват твоите околни. – Нищо, което вие да не знаете, казах аз. – Целият свят се оплаква или се дразни, но важно ми се струва обезкуражаването на хора с добра воля; това ме безпокои най много.
към текста >>
10.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Когато чел в едно съчинение описание на Елевзинските мистерии[*], у него се събудило предчувствие, че всичко това му е отдавна познато; и същевременно у него се събудило желание отново да възпроизведе свещената елевзинска
драма
.
Но преди да представя тази многоцветна картина, мислите ми се издигат към един по-виеш свят и аз виждам как силите, които са ме ръководили без мое знание, същевременно принадлежат към моето скрито, вътрешно „аз" и към един тайнствен, отвъден свят, който трябва да наричаме Провидение, защото в него намираме предначертано направление и точна цел. Тези сили са запечатани в мен чрез някои преживявания, към които постоянно се връща моят спомен". Четенето етиката на Спиноза от 14-годишният Шуре събужда у него въпроса за безсмъртието на душата. Веднъж той присъствувал при падането в транс на две млади работнички под влиянието на музиката; тогава техните лица съвсем се преобразили. Това го убедило завинаги, че в тялото обитава безсмъртна душа, независима в своето битие от физичните сили.
Когато чел в едно съчинение описание на Елевзинските мистерии[*], у него се събудило предчувствие, че всичко това му е отдавна познато; и същевременно у него се събудило желание отново да възпроизведе свещената елевзинска
драма
.
През целия си живот той храни идеята да пише мистични драми. След това няколко години наред той следва в Германия, след което 4 години прекарва в Париж в живо приятелско общение със знаменитите хора на тогавашна Франция. Избухването на френско-пруската война в 1870 година го принуждава да се прасели във Флоренция, дето довършва започнатия си труд: „Музикалната драма и Рихард Вагнер". Там се запознава с Маргарита Албана, която упражнила голямо духовно влияние върху неговия живот и творчество. Там по това време се заражда у него идеята за „Великите посветени".
към текста >>
Избухването на френско-пруската война в 1870 година го принуждава да се прасели във Флоренция, дето довършва започнатия си труд: „Музикалната
драма
и Рихард Вагнер".
Веднъж той присъствувал при падането в транс на две млади работнички под влиянието на музиката; тогава техните лица съвсем се преобразили. Това го убедило завинаги, че в тялото обитава безсмъртна душа, независима в своето битие от физичните сили. Когато чел в едно съчинение описание на Елевзинските мистерии[*], у него се събудило предчувствие, че всичко това му е отдавна познато; и същевременно у него се събудило желание отново да възпроизведе свещената елевзинска драма. През целия си живот той храни идеята да пише мистични драми. След това няколко години наред той следва в Германия, след което 4 години прекарва в Париж в живо приятелско общение със знаменитите хора на тогавашна Франция.
Избухването на френско-пруската война в 1870 година го принуждава да се прасели във Флоренция, дето довършва започнатия си труд: „Музикалната
драма
и Рихард Вагнер".
Там се запознава с Маргарита Албана, която упражнила голямо духовно влияние върху неговия живот и творчество. Там по това време се заражда у него идеята за „Великите посветени". В 1889 година излиза „Великите посветени". В 1892 година предприема пътуване по източните страни и посещава египетските, палестински и гръцки места на мистериите. Плод на това пътуване е съчинението му: „Свещените места на Изтока".
към текста >>
11.
СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Земята в кърви -
драматично
видение от Гео Крънзов.
Обич, състрадание, благоговение към живота - това са основните чувства, които преживяваме, когато четем тези чудесни разкази, които могат да трогнат и учени и прости, и големи и малки. Ценното в разказите на Юрд. Ковачав е и това, че той търси красивото, доброто, възвишеното и го намира във всички области на обикновения живот. И тези разкази наистина са искри, живи искри, които запалват Божествения огън ни любов към всичко живо и се разгарят в пламъци. Най-горещо препоръчваме разкази „Искри", които могат да се сравняват с най-хубавите из световната литература и пожелаваме на автора да ни дарява по-често с нови искри. 13.
Земята в кърви -
драматично
видение от Гео Крънзов.
(Посредник, бул. Дондуков №61 — цена 20 лв.) Един от най-важните въпроси днес е въпросът за мира между народите. Една от най-страшните опасности, която заплашва Европа и цялата съвременна прехвалена цивилизация е опасността от нова, още по ужасна война. Човечеството, хипнотизирано от лъжливите учени, че без война не може, досега послушно е вършило всички престъпления и ужаси, описани тъй правдиво в книгата на Ремарк „На западния фронт нищо ново", която има грамаден успех в целия свят. Тази книга е преведена на много езици, а също и на есперанто.
към текста >>
12.
СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА Съвременните хора не могат се оплака, че живеят в епоха бедна от съдържание и
драматични
ефекти.
А. Томов.
ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА Съвременните хора не могат се оплака, че живеят в епоха бедна от съдържание и
драматични
ефекти.
Никога в един сравнително къс период от време, какъвто представлява първата четвъртина на настоящето столетие, не са се разгръщали пред човешкия взор такива дълбоки и обхватни промени. Сърцето на обществения живот сякаш започва да тупти с една небивала досега мощ: подобно възбуяваща и неудържима стихия, животът разкъсва една след друга вековни вериги и разгръща все по-могъщи и неподозирани сили. В продължение на това късо време от четвърт век ние бяхме свидетели на руско-японската война, в която една азиатска държава за пръв път, след дългия многовековен сън на големия Ориент, премери с бляскав успех своите сили, своята социална и военна организация, с една почти модерно организирана държава, за да застане занапред в реда на тъй наречените „цивилизовани" страни. Ние преживяхме сгромолясването ни китайския монархизъм - изглеждащ неразклатим за вечни времена върху основите на една закостенялост и един консерватизъм, пословични в цял свят през много векове. Преживяхме Балканските войни - прелюдията на голямата световна война, както и тая последната, с всичките ù разнообразни перипетии и ужаси.
към текста >>
13.
НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ДВИЖЕНИЕТО ООМОТО
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Боян Магът СВЕЩЕНАТА РЕКА Петнадесета картина от лирико-
драматичната
поема „ВЕЧНИЯТ ПЪТНИК" На брега на реката трикуполен храм.
Боян Магът СВЕЩЕНАТА РЕКА Петнадесета картина от лирико-
драматичната
поема „ВЕЧНИЯТ ПЪТНИК" На брега на реката трикуполен храм.
Пред храма хилядолетен дъб. Под дъба мраморна скамейка. Седят и разговарят тримата мъдреци-близнаци: Десимир, Десислав и Десирад. Около тях в полукръг стоят учениците им с ръце на гърди и смирено ги слушат. Чува се ромонът на ръката.
към текста >>
14.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Те тъкмо подтикват и сегашните изследователи да се ровят в развалините на миналото, за да възстановят поне отчасти перипетиите на една велика геологична
драма
, в която са участвали земните стихии.
На конгреса са присъствали 1200 души. Атлантида Двойният номер за август и септември на списанието „VoiIed'Isis" е посветен изцяло на „Атлантида", потъналият континент, за който още Платон говори в един от своите диалози. В тия статии е резюмирано почти всичко по-съществено, което традицията е оставила по тоя въпрос, както и научните теории, които се основават на археоложки, етноложки, палеонтоложки, биологични и геологични изследвания на редица съвременни учени. Макар и да са оскъдни (всички) данните за съществуванието на Атлантида, макар и да не може да се установи за сега с положителност, къде точно и кога е съществувал този континент, все пак едно е положително: че той сигурно е съществувал и че е загинал вследствие един страшен катаклизъм. Освен това, става явно, че зад оскъдните и прикрити зад булото на легендата традиционни данни, се крие едно знание, което изхожда от живите свидетели на мировите събития.
Те тъкмо подтикват и сегашните изследователи да се ровят в развалините на миналото, за да възстановят поне отчасти перипетиите на една велика геологична
драма
, в която са участвали земните стихии.
Може би за да се почерпи един исторически урок, а също така и известно спокойствие за посрещането на ония катаклизми: геологични, политически, социални, икономически, които човечеството преживява и ще има да преживява при завършека на нашия културен цикъл, след който ще се разтвори нов, още по-красив и по-мощен. И ще създаде Бог ново небе и нова земя. Апаратът Вандермьолен Без да се спираме на въпроса за отношението на окултизма към спиритизма, съобщаваме следното: „Това е един особен апарат, чието построяване е било продиктувано от един заминал за другия свят младеж на баща му, за да може последният да се съобщава с него. Не можем да дадем тук описание на този апарат, защото изисква клишета, а изпращаме ония, които се интересуват при бащата на умрелия младеж: M. Vandermeulen, 189, rue de la loi, Bruxelles.
към текста >>
15.
ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Чрез дейността на Бялото Братство в Гърция почва подемът в културата: разцъфтяват се
драмата
и другата поезия, архитектурата, философията, науката и пр.
Това става във времето, когато наближава да се подигне Гърция и да даде нещо ново. Орфеистите, едно мистично братство, почва да работи в Гърция. Между Египет и Гърция почва по-нататъшна връзка, за да се оплодотвори гръцката култура от духовните и научните ценности на египетската. Тук можем да изтъкнем два важни факта: 1) че действително най-видните гръцки мъдреци, философи и законодатели са ходили в Египет, за да почерпят висше знание, творчески идеи; такива са Орфей, Талес, Солон, Питагор, Платон, Парменид и пр. „Първите чужденци, които бяха посветени в тайните на Хермес, бяха Орфей, Талес и Питагор", казва Карл Кизеветер[7]; 2) в Гърция са съществували така наречените Елевзински мистерии (в Елевзис), чрез които подготвените са се въвеждали във висше знание за силите в природата; и човек, който е изучил Елевзинските мистерии, лесно ще види, как в тях се съдържа цялата окултна наука[8].
Чрез дейността на Бялото Братство в Гърция почва подемът в културата: разцъфтяват се
драмата
и другата поезия, архитектурата, философията, науката и пр.
Талес е роден в 640 год. преди Христа в Милет. Като се връща от Египет, основава Ионийската школа. Той се прочул в Гърция с големите си познания и бил причислен към така наречените седем мъдреци. Мнозина не разбират думите му, че светът е съставен от земя, вода, въздух и огън.
към текста >>
[8] Виж по това хубавата
драма
на Едуард Шуре: „Елевзински мистерии", дето в художествена форма са възстановени тези мистерии, въз основа на исторически проучвания.
[3] Виж книгата „Тимей" от Платон [4] Виж статията на Орлов в сп. „Природа". год.Х. [5] Виж „La mission des Indes" от Сент Ив. Д'Алвейдър [6] Знае се, че Ведите, една от най-старите свещени индийски книги, има 4 части: Ригведа, Аюрведа, Самаведа и Атарва-Веда. [7]Виж от него „Der okkultismus dis Altertums".
[8] Виж по това хубавата
драма
на Едуард Шуре: „Елевзински мистерии", дето в художествена форма са възстановени тези мистерии, въз основа на исторически проучвания.
[9] Виж Иосиф Флавий: De bello Jut, т.II, гл. 8 и от Филон: Quod omnis probus liber, т. II, 458 стр. [10] Виж статията „Влиянието на слънчевата енергия" в книгата „Силите на живата природа". [11] Виж Маuriсе Маgrе at illuminés: стр. 126.
към текста >>
16.
I'influence de I'energie solaire
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Адска
драма
на себепогубване на Божествените сили преживява нашата епоха.
Ние Ви подаваме ръка за обща работа и се надяваме и молим Бога, щото още много членове на тази верига да се съединят с нас, за да опаше нашата разпокъсана земя един пояс на Любовта. Ние желаем да останем във вярна връзка с вас и ние се надаваме да получим известия от Вас, които биха ни зарадвали и подтикнали към нова дейност в пътя на Любовта. Скъпи братя! Из разните окръзи на северна Бохемия, из близка Саксония се събраха братя и сестри, за да положат клетва за вярна преданост върху величествено планинско възвишение. Понеже човечеството е изневерило на Всемирния Бог и срещу силите на светлината, то е попаднало в скръбните среди на духовна тъмнота.
Адска
драма
на себепогубване на Божествените сили преживява нашата епоха.
Но само формата е разрушима, никога и силите, защото те са вечни. И така е приготвен материалът за преустройството на обществото. Архитектът на вселената призовава на работа в гигантското всемирно предприятие на побратимяването на човечеството. Каквото Христос започна, трябва да бъде продължено. Неговата Сила да ни води.
към текста >>
17.
ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
И както в
драмата
на Метерлинк „Слепите” погледът на всички слепи са обърнати към малкото дете, което едничко между тях гледа с надежда, че то ще ги води, така също и погледите на всички будни души трябва да бъдат обърнати към тези красиви гореспоменати нови прояви в човешката култура, които са залог за красотата на утрешния ден.
Човешкото съзнание вече все повече е подготвено да влезе в свръзка с по-дълбоките сили на природата, да чувствува нейния вътрешен живот. По този начин туризмът е едно явление в днешната култура, което заедно със сродните нему други явления: вегетарианското движение, въздържателното, есперантското, свободните духовни движения и пр. показват повдигането на нещо ново, младенческо, живо, чисто, неопетнено в човешката душа и това именно чистото и новото, божественото, което сега се събужда в човешката душа, показва, че е близък един нов ден в човешката история, ден на новата култура, ден на новата раса на братство и свобода. Всички тези прояви показват за едно зазоряване в съвременната човешка култура. Така че, когато едновременно нещо старческо умира в днешната култура, друго нещо ново, пълно с радост, ентусиазъм, младенческа сила се издига.
И както в
драмата
на Метерлинк „Слепите” погледът на всички слепи са обърнати към малкото дете, което едничко между тях гледа с надежда, че то ще ги води, така също и погледите на всички будни души трябва да бъдат обърнати към тези красиви гореспоменати нови прояви в човешката култура, които са залог за красотата на утрешния ден.
към текста >>
18.
СИНТЕТИЧНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Всеки религиозен култ, с всичкият му церемониал и обредност, не е нищо друго, освен една магична
драма
, в която вземат активно участие - освен актьорите-свещенослужители - и самите верующи.
И не само се кланят, а и водят люти, кървави борби за надмощие - на „Йерусалим“ или „Самария", Ала струва ли си да се бори човек за идоли, струва ли си да се бори за картини, за прости умствени гледки, които да иска да фиксира и увековечи? Защото какво друго, ако не една картина за света ни дава една научна теория? Хубаво е да се съзерцават картините за света - и не само съвременните, а и на миналите културни епохи - защото са творения на човешкия ум, на съзерцаващия дух на човека. Но напразно тесногръдите привърженици на известни философски системи и научни теории искат да ги въздигнат в нещо абсолютно, което изчерпва без остатък действителността. Напразно и фанатизираните привърженици на обредните религии, на разните църкви, които отгоре на това са и национални, искат да се затвърдят в съзнанието на хората като „най-прави“.
Всеки религиозен култ, с всичкият му церемониал и обредност, не е нищо друго, освен една магична
драма
, в която вземат активно участие - освен актьорите-свещенослужители - и самите верующи.
Които са я създали, са били майстори. Те дълбоко са разбирали магията на култа. Ала зад всеки религиозен култ, зад всяка ритуална драма седи една действителна, истинска драма - животът на един Богочовек. Да не беше животът на Христа, нямаше да има и помен дори от тази религиозна драма, която днес се нарича християнски култ. Ала всъщност има само една жива драма - животът на Христа.
към текста >>
Ала зад всеки религиозен култ, зад всяка ритуална
драма
седи една действителна, истинска
драма
- животът на един Богочовек.
Но напразно тесногръдите привърженици на известни философски системи и научни теории искат да ги въздигнат в нещо абсолютно, което изчерпва без остатък действителността. Напразно и фанатизираните привърженици на обредните религии, на разните църкви, които отгоре на това са и национални, искат да се затвърдят в съзнанието на хората като „най-прави“. Всеки религиозен култ, с всичкият му церемониал и обредност, не е нищо друго, освен една магична драма, в която вземат активно участие - освен актьорите-свещенослужители - и самите верующи. Които са я създали, са били майстори. Те дълбоко са разбирали магията на култа.
Ала зад всеки религиозен култ, зад всяка ритуална
драма
седи една действителна, истинска
драма
- животът на един Богочовек.
Да не беше животът на Христа, нямаше да има и помен дори от тази религиозна драма, която днес се нарича християнски култ. Ала всъщност има само една жива драма - животът на Христа. Нея Той написа с кръвта си. Всички ония, които се наричат християни, чрез християнският култ, присътствуват само на представленията на тази драма. Тия представления биха били полезни и ценни, стига актьорите да бяха добри.
към текста >>
Да не беше животът на Христа, нямаше да има и помен дори от тази религиозна
драма
, която днес се нарича християнски култ.
Напразно и фанатизираните привърженици на обредните религии, на разните църкви, които отгоре на това са и национални, искат да се затвърдят в съзнанието на хората като „най-прави“. Всеки религиозен култ, с всичкият му церемониал и обредност, не е нищо друго, освен една магична драма, в която вземат активно участие - освен актьорите-свещенослужители - и самите верующи. Които са я създали, са били майстори. Те дълбоко са разбирали магията на култа. Ала зад всеки религиозен култ, зад всяка ритуална драма седи една действителна, истинска драма - животът на един Богочовек.
Да не беше животът на Христа, нямаше да има и помен дори от тази религиозна
драма
, която днес се нарича християнски култ.
Ала всъщност има само една жива драма - животът на Христа. Нея Той написа с кръвта си. Всички ония, които се наричат християни, чрез християнският култ, присътствуват само на представленията на тази драма. Тия представления биха били полезни и ценни, стига актьорите да бяха добри. И стига - като във всеки театър - да нямаше толкова задкулисни работи.
към текста >>
Ала всъщност има само една жива
драма
- животът на Христа.
Всеки религиозен култ, с всичкият му церемониал и обредност, не е нищо друго, освен една магична драма, в която вземат активно участие - освен актьорите-свещенослужители - и самите верующи. Които са я създали, са били майстори. Те дълбоко са разбирали магията на култа. Ала зад всеки религиозен култ, зад всяка ритуална драма седи една действителна, истинска драма - животът на един Богочовек. Да не беше животът на Христа, нямаше да има и помен дори от тази религиозна драма, която днес се нарича християнски култ.
Ала всъщност има само една жива
драма
- животът на Христа.
Нея Той написа с кръвта си. Всички ония, които се наричат християни, чрез християнският култ, присътствуват само на представленията на тази драма. Тия представления биха били полезни и ценни, стига актьорите да бяха добри. И стига - като във всеки театър - да нямаше толкова задкулисни работи. Всички театри в света са пропадали заради ония дела, които се вършат зад кулисите.
към текста >>
Всички ония, които се наричат християни, чрез християнският култ, присътствуват само на представленията на тази
драма
.
Те дълбоко са разбирали магията на култа. Ала зад всеки религиозен култ, зад всяка ритуална драма седи една действителна, истинска драма - животът на един Богочовек. Да не беше животът на Христа, нямаше да има и помен дори от тази религиозна драма, която днес се нарича християнски култ. Ала всъщност има само една жива драма - животът на Христа. Нея Той написа с кръвта си.
Всички ония, които се наричат християни, чрез християнският култ, присътствуват само на представленията на тази
драма
.
Тия представления биха били полезни и ценни, стига актьорите да бяха добри. И стига - като във всеки театър - да нямаше толкова задкулисни работи. Всички театри в света са пропадали заради ония дела, които се вършат зад кулисите. И така е: един живее драмата на истинската сцена на живота, друг я пише, трети я играят и печелят пари. Ала човекът, който е разбрал тази истина, напуща театралните зрелища с техния лъжлив патос и влиза в живота, за да се приготви и той на свой ред да изиграе на великата му сцена, своята жизнена драма. Г.
към текста >>
И така е: един живее
драмата
на истинската сцена на живота, друг я пише, трети я играят и печелят пари.
Нея Той написа с кръвта си. Всички ония, които се наричат християни, чрез християнският култ, присътствуват само на представленията на тази драма. Тия представления биха били полезни и ценни, стига актьорите да бяха добри. И стига - като във всеки театър - да нямаше толкова задкулисни работи. Всички театри в света са пропадали заради ония дела, които се вършат зад кулисите.
И така е: един живее
драмата
на истинската сцена на живота, друг я пише, трети я играят и печелят пари.
Ала човекът, който е разбрал тази истина, напуща театралните зрелища с техния лъжлив патос и влиза в живота, за да се приготви и той на свой ред да изиграе на великата му сцена, своята жизнена драма. Г.
към текста >>
Ала човекът, който е разбрал тази истина, напуща театралните зрелища с техния лъжлив патос и влиза в живота, за да се приготви и той на свой ред да изиграе на великата му сцена, своята жизнена
драма
. Г.
Всички ония, които се наричат християни, чрез християнският култ, присътствуват само на представленията на тази драма. Тия представления биха били полезни и ценни, стига актьорите да бяха добри. И стига - като във всеки театър - да нямаше толкова задкулисни работи. Всички театри в света са пропадали заради ония дела, които се вършат зад кулисите. И така е: един живее драмата на истинската сцена на живота, друг я пише, трети я играят и печелят пари.
Ала човекът, който е разбрал тази истина, напуща театралните зрелища с техния лъжлив патос и влиза в живота, за да се приготви и той на свой ред да изиграе на великата му сцена, своята жизнена
драма
. Г.
към текста >>
19.
LE MAITRE PARLE. LA SAGESSE
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Ще се четат следните по-важни лекции: „Пътят към възход в
драматичното
изкуство” (от Алберт Стефен).
в същия дух се говори за Вс. Б. Братство и се споменават по-важните сътрудници на в. „Frateco”. Окултна конференция в Гьотеанум (Дорнахъ - Швейцария). Тя ще се състои от 8 до 15 август т.г. Темата на конференцията ще бъде: „Основни импулси на 20 век”.
Ще се четат следните по-важни лекции: „Пътят към възход в
драматичното
изкуство” (от Алберт Стефен).
„Отде иде модерното изкуство, де стои и как се обновява? " (от Д-р О. Хартман). „Нови схващания в биологията" (от Д-р X. Попелбаум). „Човешката памет" (от Д-р Г. Ваксмут). „Природата и духът в науката на 20 век" (от Д-р Е. Вреде).
към текста >>
20.
СТИХОВЕ-ДИМИТРИНА АНТОНОВА
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Бях радостен да видя и поставянето и изнасянето на една от най-интересните пиеси на Щайнер „Der Seelen Erwachen" („Пробуждането на душите") - една окултна
драма
, изнасяща мистериите в Египет - посвещенията.
Много силно въздействуващо върху всеки слушател е и специалното евритмично говорене. За тази цел има създаден и специален говорещ хор, а и при театралните спектакли, всеки момент, пропит с нова мисъл, нова тенденция и нов живот се изразяват чрез това евритмично говорене. В него има едно напевно и особено удължаване на гласните и целият говор като че ли иде из глъбините на сърцето, из потайните кътища на душата. големи са тези изкуства и те отварят нови, незрими сватове и области за истинско творчество. В това творчество взима участие цялата същина на човека - там душата е ръководителя, тя управлява, тя гради по вечните закони на природата, на битието.
Бях радостен да видя и поставянето и изнасянето на една от най-интересните пиеси на Щайнер „Der Seelen Erwachen" („Пробуждането на душите") - една окултна
драма
, изнасяща мистериите в Египет - посвещенията.
Дълго би било да се описва самата пиеса и изпълнението ù. Всеки в Швейцария счита за щастие да я види. Когато се афишира представлението, оповестява се в цяла Швейцария и идват хора от всеки неин кът. Театралната група на Гьотеанум седи много високо, всеки свещенодействува на сцената. Тя е прочута група в цяла Европа - те ходят и дават навсякъде спектакли.
към текста >>
Някои литературни критици считат пиесите на Щайнер по своята сила и импозантност подобни само на тези на древния елински
драматург
Есхил.
Всеки в Швейцария счита за щастие да я види. Когато се афишира представлението, оповестява се в цяла Швейцария и идват хора от всеки неин кът. Театралната група на Гьотеанум седи много високо, всеки свещенодействува на сцената. Тя е прочута група в цяла Европа - те ходят и дават навсякъде спектакли. Главното ръководство лежи в ръцете на днес живущата още другарка на Д-р Щайнер - Мария Щайнер.
Някои литературни критици считат пиесите на Щайнер по своята сила и импозантност подобни само на тези на древния елински
драматург
Есхил.
В югоизточната страна, непосредствено до самото сдание на Гьотеанум има пространна дървена постройка - Schreinerei[4] (мебелна работилница). Всичките мебели на Гьотеанум се правят тук от специално дърво и в специален стил. Сега стилът върви в пълна хармония със стила на зданието. На южния ъгъл на това пространно дървено сдание е преградено голямо място, заемащо две зали. Тук са изложени таблата, рисувани от Д-р Щайнер.
към текста >>
21.
LE MAITRE PARLE. LA JUSTICE
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
На 6 август била представена мистичната
драма
"Портите на посвещението" от Д-р Щайнер.
По въпросите от биологическо естество, които се поставят за разрешение, съобщава се, че досега било установено, че явлението напълно се различава от светлинните явления, които се наблюдават от медиумите в транс". (Из в. "Зора, от 22 септ. 1934). Литна сбирка в "Гьотеанум" от 5-12 август 1934 г На 5 август тя се открила с евритмични упражнения. След това с уводна реч от Алберт Щефен сбирката е започнала работата си.
На 6 август била представена мистичната
драма
"Портите на посвещението" от Д-р Щайнер.
След това д-р Баравале говорил върху мистичната драма. Ето по-важните от държаните реферати: Д-р Ваксмут говорил върху ритъма. Д-р Лайсте говорил на тема "Погрешни пътища за духовния свят". Д-р Попелбаум: "Търсене на истинското човешко аз". Енглерт-Фей: "Значение и последици на детското подражание за по-късния живот на човека".
към текста >>
След това д-р Баравале говорил върху мистичната
драма
.
(Из в. "Зора, от 22 септ. 1934). Литна сбирка в "Гьотеанум" от 5-12 август 1934 г На 5 август тя се открила с евритмични упражнения. След това с уводна реч от Алберт Щефен сбирката е започнала работата си. На 6 август била представена мистичната драма "Портите на посвещението" от Д-р Щайнер.
След това д-р Баравале говорил върху мистичната
драма
.
Ето по-важните от държаните реферати: Д-р Ваксмут говорил върху ритъма. Д-р Лайсте говорил на тема "Погрешни пътища за духовния свят". Д-р Попелбаум: "Търсене на истинското човешко аз". Енглерт-Фей: "Значение и последици на детското подражание за по-късния живот на човека". На 8 август била представена втора мистична драма "Изпитът на душата" от Д-р Щайнер.
към текста >>
На 8 август била представена втора мистична
драма
"Изпитът на душата" от Д-р Щайнер.
След това д-р Баравале говорил върху мистичната драма. Ето по-важните от държаните реферати: Д-р Ваксмут говорил върху ритъма. Д-р Лайсте говорил на тема "Погрешни пътища за духовния свят". Д-р Попелбаум: "Търсене на истинското човешко аз". Енглерт-Фей: "Значение и последици на детското подражание за по-късния живот на човека".
На 8 август била представена втора мистична
драма
"Изпитът на душата" от Д-р Щайнер.
Шуберт говорил на тема; "Старите мистерии и съвременните духовни преживявания".
към текста >>
22.
ДВА НАТЮРЕЛА - Г.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Това е „Камбаната", която иска да издигне Хенрих (в
драмата
„Потъналата камбана" от Хауптман).
Напр., магнетизатори, които са привеждали някое лице в четвърта, пета или по-горна степен на магнетичния сън, са констатирали следното: Простият човек в такава фаза на магнетичния сън проявява големи способности: може да дава върна диагноза на болести, да посочва безпогрешно начина за лекуването им, може да разглежда най-сложни философски въпроси и то на един истински философски език, може да казва някои работи за миналото и бъдещето на някои лица, и да разправя подробности за факти, които стават в същия момент на далечно разстояние, може би на разстояние повече от стотина километра. Великото в човека - това е свръхсъзнанието. То е божественото, което се провява в човека. Ето защо Метерлинк писал в книгата си „Погребаният храм", че „погребаният храм" - това е самият човек, защото в него има нещо ценно, което е погребано в гъстата материя, но което требва да се прояви и ще се прояви. Това е и „Синьото цвете", което търси Хенрих (в романа „Хенрих фон Офтердинген" от немския поет мистик Новалис).
Това е „Камбаната", която иска да издигне Хенрих (в
драмата
„Потъналата камбана" от Хауптман).
Това е кулата, до която иска да се изкачи Солнес (в драмата „.Строител Солнес" от Ибсен). Това са високите планински върхове, към които се стреми и към които тръгва Рубек (в драмата от Ибсен „Когато ние мъртвите се пробудим"). Свръхсъзнанието е изворът на вдъхновението, на творчеството на поета, музиканта, художника и пр. Свръхсъзнанието е играло винаги голяма роля при човешкото развитие. То е ръководило и ръководи човека през хилядолетия и милиони години.
към текста >>
Това е кулата, до която иска да се изкачи Солнес (в
драмата
„.Строител Солнес" от Ибсен).
Великото в човека - това е свръхсъзнанието. То е божественото, което се провява в човека. Ето защо Метерлинк писал в книгата си „Погребаният храм", че „погребаният храм" - това е самият човек, защото в него има нещо ценно, което е погребано в гъстата материя, но което требва да се прояви и ще се прояви. Това е и „Синьото цвете", което търси Хенрих (в романа „Хенрих фон Офтердинген" от немския поет мистик Новалис). Това е „Камбаната", която иска да издигне Хенрих (в драмата „Потъналата камбана" от Хауптман).
Това е кулата, до която иска да се изкачи Солнес (в
драмата
„.Строител Солнес" от Ибсен).
Това са високите планински върхове, към които се стреми и към които тръгва Рубек (в драмата от Ибсен „Когато ние мъртвите се пробудим"). Свръхсъзнанието е изворът на вдъхновението, на творчеството на поета, музиканта, художника и пр. Свръхсъзнанието е играло винаги голяма роля при човешкото развитие. То е ръководило и ръководи човека през хилядолетия и милиони години. То е моделирало все нови и нови форми, за да може да изяви себе си чрез тия форми с все по-голяма пълнота.
към текста >>
Това са високите планински върхове, към които се стреми и към които тръгва Рубек (в
драмата
от Ибсен „Когато ние мъртвите се пробудим").
То е божественото, което се провява в човека. Ето защо Метерлинк писал в книгата си „Погребаният храм", че „погребаният храм" - това е самият човек, защото в него има нещо ценно, което е погребано в гъстата материя, но което требва да се прояви и ще се прояви. Това е и „Синьото цвете", което търси Хенрих (в романа „Хенрих фон Офтердинген" от немския поет мистик Новалис). Това е „Камбаната", която иска да издигне Хенрих (в драмата „Потъналата камбана" от Хауптман). Това е кулата, до която иска да се изкачи Солнес (в драмата „.Строител Солнес" от Ибсен).
Това са високите планински върхове, към които се стреми и към които тръгва Рубек (в
драмата
от Ибсен „Когато ние мъртвите се пробудим").
Свръхсъзнанието е изворът на вдъхновението, на творчеството на поета, музиканта, художника и пр. Свръхсъзнанието е играло винаги голяма роля при човешкото развитие. То е ръководило и ръководи човека през хилядолетия и милиони години. То е моделирало все нови и нови форми, за да може да изяви себе си чрез тия форми с все по-голяма пълнота. Свръхсъзнанието е изградило минералната форма, след това растителната, животинската, човешката и отива все по-нагоре и нагоре.
към текста >>
23.
LE MAITRE PARLE. DIEU
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
„Изпуснати хора" -
драма
в 5 действия от Йордан Ковачев.
52: Човек си свива гнездо в долината, но чувствува копнеж към висините на планината! И той от долината се взира към величествените грамади на планината и поетът чувствува, че невидимо над планинското чело минава небесно ангелско крило! Тук споменах само два-три примера, за да покажа оная дълбочина, която прониква всички стихотворения. Тяхното прочитане ще потопи човека в един мир на красота и светлина! Препоръчваме ги на читателите.
„Изпуснати хора" -
драма
в 5 действия от Йордан Ковачев.
Второ преработено издание. Издание на „Посредник", 1935 година. и цена 15 лева. Йордан Ковачев, който се прояви в лириката и белетристиката, сега с горната драма почва да работи с успех и в тая нова за него област. Обаче духът, който прониква всичките му произведения, е един и същ: любов към правдата, към брата-човек.
към текста >>
Йордан Ковачев, който се прояви в лириката и белетристиката, сега с горната
драма
почва да работи с успех и в тая нова за него област.
Препоръчваме ги на читателите. „Изпуснати хора" - драма в 5 действия от Йордан Ковачев. Второ преработено издание. Издание на „Посредник", 1935 година. и цена 15 лева.
Йордан Ковачев, който се прояви в лириката и белетристиката, сега с горната
драма
почва да работи с успех и в тая нова за него област.
Обаче духът, който прониква всичките му произведения, е един и същ: любов към правдата, към брата-човек. Вяра в божественото, в Доброто, което живее в човека, вяра в красотата на утрешния ден. Препоръчваме тая драма на читателите си. Ирисова диагноза - от Д-р М. Мадаус; издание на библиотека „Водолей" - 1935 год.
към текста >>
Препоръчваме тая
драма
на читателите си.
Издание на „Посредник", 1935 година. и цена 15 лева. Йордан Ковачев, който се прояви в лириката и белетристиката, сега с горната драма почва да работи с успех и в тая нова за него област. Обаче духът, който прониква всичките му произведения, е един и същ: любов към правдата, към брата-човек. Вяра в божественото, в Доброто, което живее в човека, вяра в красотата на утрешния ден.
Препоръчваме тая
драма
на читателите си.
Ирисова диагноза - от Д-р М. Мадаус; издание на библиотека „Водолей" - 1935 год. Цена 100 лева. Превод от III немско издание от Иванка Д-р Кадиева. Ирисовата диагноза е една наука на бъдещето.
към текста >>
24.
ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г.
 
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Писателят,
драматургът
Метерлинк сложи своя вдъхновен пръст в областта на съвременното научно знание и внесе един смисъл в него.
Това основно положение Метерлинк подчертава наново с дебели линии в своите множество книги третиращи научни проблеми, които той пише от десетина-петнадесет години.Ние познаваме чудно хубавите му книги, написани в този дух. Някои измежду тях са: „Мъдростта и предопределението", „Погребаният храм", „Смъртта", „Великата тайна", „Животът на пространството", „Великата феерия",„Животът на термитите", „Разумността на цветята" и мн. др. във всички тези книги Мор. Метерлинк се стреми да проникне във всяка най-малка проява на животно, растение, човек, небесно явление или такива в света на най-малкото, в света на инфинитесималните величини - атоми, електрони, корпускули, йони, неурони, ако щете кванти и „супракванти" и да установи и да се възхити от разума, който Ги одушевява. Трябва да се четат неговите книги с внимание и без предразсъдъци, за да може човек да се приобщи наистина с великия разум, който работи навсякъде в природата.
Писателят,
драматургът
Метерлинк сложи своя вдъхновен пръст в областта на съвременното научно знание и внесе един смисъл в него.
Този смисъл е без съмнение метафизичен, защото ние виждаме само проявата на разумното, което оживява нещата, но „Разумното" съществува. И към него трябва да бъде крайната цел на научното издирване. Това прави Метерлинк, заедно с хиляди други които не споменаваме тук. В този смисъл практицизма, който съществува в съвременната наука не е никакъв научен смисъл, защото това не е установяване на истината, а само приложение на събрани факти. При това този научен практицизъм пречи за едно правилно миросъзерцание.
към текста >>
25.
LE MAITRE PARLE - LE FEU SACRE
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Например на Великден е била представена мистичната
драма
: „Смъртта на Манес" от Алберт Стефен.
В резултат на своите внимателни изследвания астрономите от гореспоменатите обсерватории са дошли до заключение, че цялата оная колосална маса земя, която съставлява европейския и азиатския континенти се намира в постоянно движение под влияние на луната. В свръзка с тия наблюдения се правят наблюдения за влиянието на луната върху климата, растежа на растенията, живота на животните и пр. Отдавна е известно влиянието на луната върху лунатиците. Представяне на мистични драми в Швейцария.- В „Гьотеанум" в Дорнах до Базел са били представени тая пролет някои мистични драми. Това ще продължи и през това лято.
Например на Великден е била представена мистичната
драма
: „Смъртта на Манес" от Алберт Стефен.
На Св. Дух била представена драмата „Портите на посвещението" от Щайнер. През август ще се представят „Изпитанията на душата" от Щайнер и избрани части от втората част на „Фауст" от Гьоте. Идеите на Всемирното Братство в чужбина. - В един от броевете на в.
към текста >>
Дух била представена
драмата
„Портите на посвещението" от Щайнер.
Отдавна е известно влиянието на луната върху лунатиците. Представяне на мистични драми в Швейцария.- В „Гьотеанум" в Дорнах до Базел са били представени тая пролет някои мистични драми. Това ще продължи и през това лято. Например на Великден е била представена мистичната драма: „Смъртта на Манес" от Алберт Стефен. На Св.
Дух била представена
драмата
„Портите на посвещението" от Щайнер.
През август ще се представят „Изпитанията на душата" от Щайнер и избрани части от втората част на „Фауст" от Гьоте. Идеите на Всемирното Братство в чужбина. - В един от броевете на в. „La nouvelle vie",орган на Всемирната организация за сврхличен живот, е напечатана част от брошурата „Le nouveau messege du soleil", дето се излагат идеите на Всемирното Братство. Жената с рентгеновите очи.
към текста >>
26.
МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Драматичният
епизод за нейното отиване при Христа, предаден в 7 глава от евангелието на Лука, е послужил за канава на една или две драми от съвременни
драматурзи
, озаглавени по името на самата героиня.
Тъкмо за това, може би, в най-дълбоката книга на гностичната мъдрост, Пистис Софùа, Мария Магдалина е представена - всред кръга избрани ученици, състоящ се от дванадесетте апостоли и още няколко жени, които Христос посвещава след възкресението си, в течение на единадесет години, в тайните на Гнозиса - като най-будна духом, най-прозорлива, обладаваща най-чутка интуиция. Дори на едно място в поменатата книга в устата на Спасителя се влагат следните думи: „Затова по-преди ви казах, че където съм аз, ще бъдат и моите дванадесет посланици в света. Ала Мария Магдалина и Йоан Девственикът ще бъдат по-горе от всички ученици". Явно е, че колкото силно е било обаянието от красивата външност на Мария Магдалина, от нейната плът, всред хората от света, толкова силно е било обаянието от нея и като душа всред мистиците от християнско време. Нейният образ е увековечен не само в Пистис Софùа, не само в дивната легенда, която след малко ще ви разкажа.
Драматичният
епизод за нейното отиване при Христа, предаден в 7 глава от евангелието на Лука, е послужил за канава на една или две драми от съвременни
драматурзи
, озаглавени по името на самата героиня.
Тях можете сами да прочетете, а аз ще ви припомня легендата. Според нея. след смъртта на майката Божия, Мария Магдалина, заедно с Марта, Лазар и неколцина други последователи на Христа, били хвърлени от римляните в един полуразрушен кораб, който бил пуснат в морето без кормило и без весла. Въпреки това, обаче, те не погинали, а пристигнали невредими в Марсилия. Тук Лазар станал епископ, Марта основала манастир, а Магдалина се оттеглила в едно пустинно място в ближните планини - пещерата Ла Бом - където се отдала на покаяние, молитва и отшелнически подвизи В туй отшелие тя прекарала толкова години, колкото години прекарала в света в разпътен живот и удоволствия.
към текста >>
Да се спрем сега за миг върху самия, изпълнен наистина с рядък
драматизъм
, епизод за отиването на Мария Магдалина при Христа, така както е предаден в евангелието на Лука.
Тук Лазар станал епископ, Марта основала манастир, а Магдалина се оттеглила в едно пустинно място в ближните планини - пещерата Ла Бом - където се отдала на покаяние, молитва и отшелнически подвизи В туй отшелие тя прекарала толкова години, колкото години прекарала в света в разпътен живот и удоволствия. Легендата разказва, че онова място от челото ù, което Христос докоснал с ръка и до днес личи върху мъртвата ù глава - свежо, непокътнато от тлението на смъртта. А разкошната ù, златисто-руса коса, с която тя е бърсала нозете на Христа и до ден днешен не е окапала. Тя е запазила и досега живия си блясък. Това се е запазило, според легендата, нетленно и след смъртта от нейното тяло, а душата ù, пак според легендата, е била отнесена от ангели в небето.
Да се спрем сега за миг върху самия, изпълнен наистина с рядък
драматизъм
, епизод за отиването на Мария Магдалина при Христа, така както е предаден в евангелието на Лука.
На угощението, което видният фарисей Симон дава на Христа, идва съвсем безцеремонно, без покана, без да мари ни обичаи ни обществено мнение, една от най-големите грешници на Йерусалим, блудницата Мария Магдалина. Идва, носейки алабастърен съд с миро, и смело, дръзновено - Симон би казал безочливо - пада пред нозете на Христа, като започва да ги облива със сълзи, да ги бърше с косата си, да ги целува и да ги помазва с миро - прашните нозе на Христа, обути само в едни леки сандали. За фарисея Симон и за другите присъствуващи, това е било цял скандал. Как смее тази грешница да се докосва до тоя свят човек, па да целува и нозете му с грешните си уста? В душата на Симона тутакси плъзва съмнение.
към текста >>
27.
КОРЕКТИВ, ИЗПРАВИТЕЛ НА ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО Иродиада и Саломе - нейна дъщеря Не напразно трагичният епизод за обезглавяването на Йоан Кръстителя е привлякъл творческото въображение на художници, музиканти и
драматурзи
.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО Иродиада и Саломе - нейна дъщеря Не напразно трагичният епизод за обезглавяването на Йоан Кръстителя е привлякъл творческото въображение на художници, музиканти и
драматурзи
.
Без съмнение, той е изпълнен с рядък драматизъм. При това, централно място в тия произведения на изкуството заема Саломе, дъщерята на Иродиада. Тя е главна героиня на едноименната драма от Оскар Уайлд, около нейния образ се върти действието в операта Саломе от Рихард Щраус, тя е една от главните фигури в Зудермановия Йоханес. Как е нарисувана Саломе в евангелието? Както винаги — много просто, с няколко щриха.
към текста >>
Без съмнение, той е изпълнен с рядък
драматизъм
.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО Иродиада и Саломе - нейна дъщеря Не напразно трагичният епизод за обезглавяването на Йоан Кръстителя е привлякъл творческото въображение на художници, музиканти и драматурзи.
Без съмнение, той е изпълнен с рядък
драматизъм
.
При това, централно място в тия произведения на изкуството заема Саломе, дъщерята на Иродиада. Тя е главна героиня на едноименната драма от Оскар Уайлд, около нейния образ се върти действието в операта Саломе от Рихард Щраус, тя е една от главните фигури в Зудермановия Йоханес. Как е нарисувана Саломе в евангелието? Както винаги — много просто, с няколко щриха. В малко по-подробно предадения у Марк разказ е казано, че на тържеството, което Ирод устроил на рождения си ден, и на което били поканени всички големци, хилядници и галилейски старейшини, дъщерята на Иродиада излязла да играе и твърде угодила, както на Ирод, тъй и на седящите с него.
към текста >>
Тя е главна героиня на едноименната
драма
от Оскар Уайлд, около нейния образ се върти действието в операта Саломе от Рихард Щраус, тя е една от главните фигури в Зудермановия Йоханес.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО Иродиада и Саломе - нейна дъщеря Не напразно трагичният епизод за обезглавяването на Йоан Кръстителя е привлякъл творческото въображение на художници, музиканти и драматурзи. Без съмнение, той е изпълнен с рядък драматизъм. При това, централно място в тия произведения на изкуството заема Саломе, дъщерята на Иродиада.
Тя е главна героиня на едноименната
драма
от Оскар Уайлд, около нейния образ се върти действието в операта Саломе от Рихард Щраус, тя е една от главните фигури в Зудермановия Йоханес.
Как е нарисувана Саломе в евангелието? Както винаги — много просто, с няколко щриха. В малко по-подробно предадения у Марк разказ е казано, че на тържеството, което Ирод устроил на рождения си ден, и на което били поканени всички големци, хилядници и галилейски старейшини, дъщерята на Иродиада излязла да играе и твърде угодила, както на Ирод, тъй и на седящите с него. Ала тя е играла твърде пленително, за да изтръгне от устата на тетрарха думите: "Искай от мене, каквото щеш, и ще ти го дам" Дори той ù се заклева: "Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината царство". За да даде такова тържествено обещание пред своите първенци и да го скрепи с клетва, Ирод не ще да е бил опиянен само от виното и блясъка на пира, а и от прелъстителната игра на Саломе.
към текста >>
Тъкмо тази борба между Йоана и Саломе са използували съвременните автори като ядка на своите творения и като възел на
драматични
конфликти.
И сега, при Ирод, те отново се сблъскват. И единият и другият искат да привлекат Ирод, символизиращ конкретния, обективен ум, така наречения "низш манас", който е център, "цар" на човешкия строй, на материалния порядък в живота, с всичките му институти. Ирод се колебае между словото на Пророка и пъклените нашепвания на Иродиада. Една вечна борба в света, която е родила кладата, разпятието, посичането с меч, инквизицията. В борбата си срещу Пророка, Иродиада, "астралната жена", проектира едно от най-мощните си оръжия - въплътеното в игра изкуство на съблазънта, живото тяло като източник и средство за магичните въплъщения на това изкуство.
Тъкмо тази борба между Йоана и Саломе са използували съвременните автори като ядка на своите творения и като възел на
драматични
конфликти.
Саломе - съблазнителката, която владее със своите чарове "Иродовци" и всички, които го окръжават, се чувствува привлечена от девствения Йоан, като атлет, с който иска да премери силите си. И понеже той я отблъсква, понеже я побеждава чрез своята непреклонна воля на аскет, в нея се заражда желанието за отмъщение, за обладаване на Пророка, дори по пътя на смъртта. Така поставен проблемът, от него лесно произтича разрешението на борбата - Саломе пожелава на всяка цена смъртта на Йоана, неговата глава, било защото е накърнена нейната гордост на всепобеждаваща жена-съблазнителка, било защото е обхваната от садистичната жажда да обладава по някакъв начин девственото тяло на Пророка. В евангелието, обаче, е казано, че Саломе пожелава да отсекат главата на Кръстителя и да й я поднесат на блюдо, по внушение на нейната майка. Чисто езотерично погледнато, обаче, Иродиада и Саломе, това са едно: астралната жена - "Иродиада", с нейните средства за магично действие - "Саломе".
към текста >>
28.
DU MAITRE - IDEES DIVINES ET HUMAINES
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Но той е работил и в областта на белетристиката с двата тома разкази: "Искри" и "Златни капки", както и в областта на
драмата
– с
драмата
: "Изпуснати хора", която се е играла на някои места в страната с успех.
"Озарение", стихове от Йордан Ковачев. Пловдив, 1938 година. Стр. 124. Това е трета сбирка стихотворения от автора. Първите две сбирки са: "Моето утро" и "На невидими струни".
Но той е работил и в областта на белетристиката с двата тома разкази: "Искри" и "Златни капки", както и в областта на
драмата
– с
драмата
: "Изпуснати хора", която се е играла на някои места в страната с успех.
Настоящата сбирка съдържа 92 стихотворения и е разделена на 5 отдела: Песни, Горски дух, Борба и примирение, Пречупен меч и Озарение. Както всички негови досегашни трудове, тъй и настоящият, са проникнати от духа на новото, изгряващото в днешната култура, проникнати са с голяма любов към живота, към човека, към всичко живо и с надежда за светлите дни, които идат за човечеството след изминаването на тъмната нощ. В стихотворението "Пречупено борче" се описва тъгата на цялата природа за пречупения бор. Колко жали гората за този бор, отсечен от ръката на човека! С каква висока хуманност и идейност е проникнато това стихотворение!
към текста >>
29.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Те са забулили тоя факт в един от най-
драматичните
митове на древността, който съществува в разни варианти в всички религии – митът за „падналите ангели".
В този език, който има това свойство, че в него може да се върти ключът на окултните съответствия, се крият и начините за транспониране на миналото в настоящето. Ако тия писания се четат само като сказания на миналото, ако не могат да разкрият „трансформационните формули" на културно-историческия процес, те ще си останат за човека само сказания, митове, паметници на едно „суеверно", „преднаучно минало", за каквито мнозина днешни учени ги смятат. В страниците на това списание, аз много често съм наблягал върху необходимостта да се познава символичния, езотеричен език, на който са написани писанията на древните, особено техните „свещени писания". Защото само по тоя начин могат да се избегнат ония жалки недоразумения при тълкуване словесните паметници на миналото, в които изпадат повечето днешни учени, които не могат да „поляризират" своя ум, да изменят неговия съвременен „строй", обусловен от днешния мироглед. След тия ми думи, може би няма да се стори странно твърдението, че древните Посветени са знаели за тая мощна концентрация на енергия в материята.
Те са забулили тоя факт в един от най-
драматичните
митове на древността, който съществува в разни варианти в всички религии – митът за „падналите ангели".
Знайно е, че според тоя мит разбунтуваните ангели са били хвърлени в „бездната на мрака", където са били оковани в несломими вериги. Едно от съответствията на тоя мит е, именно, това свързване в атома на огромно количество „интраатомна енергия", която в Айнщайновата теория се изчислява по невинната формула mc2. В нея поне няма ни небесни бунтове, ни падения на ангели, ни страшни окови! Тя няма нищо общо с каквито да било живи същества – това са прости измерими величини: m е белег на масата, а c2 е квадратът на скоростта на светлината. Това m, обаче, не е така просто, то има цяла история!
към текста >>
30.
НЕБЕСНИЯТ ЖИВОТ СПОРЕД ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Тая представа виждаме отразена и в
драматичните
описания на ада и рая, които Данте ни дава в своята "Божествена комедия”.
По вътрешния свод на тия сфери, които се движат с различна скорост около земята, са прикрепени отделните планети. в първата, най-близка сфера, се намира Луната, във втората Меркурий, в третата Венера, в четвъртата Слънцето и т.н. Всички тия прозрачни кълба, на които са прикрепени планетите, се обгръщат от сферата на неподвижните звезди, зад която пък се стели областта, наречена емпирей – царство на вечната светлина, на първичния огън и обиталище на блажените души. Няма да се спирам върху това, какви мъчнотии е създала тая представа за небето на гръцките астрономи при обясняване движението на планетите около земята. Въпреки поправките и допълненията, които се внесли при описване на планетните обиколки, общата представа за "небето" се запазва непокътната в течение на повече от 12 века, дори до Коперниково време.
Тая представа виждаме отразена и в
драматичните
описания на ада и рая, които Данте ни дава в своята "Божествена комедия”.
Броят на небесата, от които е съставено небето, у разните народи е различен. У гърците небесата са десет, а като се брои и емпирея – единадесет. У мюсюлманите тия небеса са девет. У други народи те са седем. Познат е изразът "седмо небе" като място на най-голямото, върховно блаженство.
към текста >>
31.
БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ И МЪДРОСТ .- ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Даже, според древногръцката митология, на Олимп се е разиграла една още по-
драматична
сцена между Венера – защото и нашата хубавица е един красив Венерин тип – и Марс, т.е.
"Нищо е, ама като дойде госпожицата. По-напред се чудеше какъв кусур да ми намери и току крещеше на главата ми за щяло-нещяло! " помисля си вестовоят и хвърля за миг поглед към госпожицата, която е застанала до масичката и прелистя небрежно някакъв моден журнал, който е донесла със себе си. "Наистина хубавица", решава вестовоят и изтичва към съседната стая, отдето се чува гласа на поручика, който го вика за нещо. Описаната по-горе сцена е твърде обикновена, ала тя се е повтаряла откак свят светува в най-различни вариации.
Даже, според древногръцката митология, на Олимп се е разиграла една още по-
драматична
сцена между Венера – защото и нашата хубавица е един красив Венерин тип – и Марс, т.е.
между Афродита и Арес – най-опърничавия и буен син на Зевс, чиито очи гледали все на бой, все на кръвнина. Той постоянно нарушавал мира на Олимп, ала никой не можел да го укроти и да му излезе на среща. Наистина, Атина-Палада, богинята-войн го победила в бой, но Арес си оставал все така лют, все така необуздан и неукротим. Ала Афродита успяла да победи Арес, и то без оръжие, без бой. Защото обладавала най-мощното магично оръжие в света – чарът на женствената красота.
към текста >>
32.
ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС - G. NORDMANN
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
В литературата този стремеж към освобождаване на човека от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в
драматичните
произведения на Ибсен.
В случая с ония сили, които астрологичната символика обединява под името "Уран", защото ритъмът на техните многосложни прояви в земния живот съвпадат с цикъла на този далечен член от нашата слънчева система, наистина се потвърждава многократно изтъкваният от астролозите окултен закон - една планета става позната и видима за хората тогава, когато нейните сили започнат да се проявяват активно в техния живот. Явно е, следователно, че Уран и преди е действувал, но така, както електричеството е действувало в природата, преди да бъде впрегнато на работа от творческия дух на човека. Уран е произвеждал известни общи процеси, които са стояли вън от обсега на човешкото съзнание. Както, обаче и да се обясняват нещата - с изтъкнатия по-горе окултен закон, или с просто съвпадение - характерен е фактът, че както Уран тъй и Нептун биват открити по време, когато у хората се явява един мощен порив към индивидуална и социална свобода; когато у тях се поражда стремеж да разрушат всички овехтели обществени, морални и религиозни прегради, всички догми, всички стари вярвания, които са спъвали свободната мисъл и пълната проява на човешката индивидуалност. Политически и социално, това се изразява в американската и френска революции, които избухват около времето, когато Уран бива открит.
В литературата този стремеж към освобождаване на човека от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в
драматичните
произведения на Ибсен.
Знайно е, че мирогледът на Ибсен се характеризира обикновено като индивидуализъм. Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото. За Ибсен най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество. Той иска пълна свобода за тази съзнателна и самоотговорна личност, която съзнава своето призвание и иска да го следва неотклонно. Очевидно, пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалният образ на Урановия тип, който намира най-пълно въплъщение в символичния образ на Водолея.
към текста >>
Очевидно, пред погледа на норвежкия
драматург
се е мяркал идеалният образ на Урановия тип, който намира най-пълно въплъщение в символичния образ на Водолея.
В литературата този стремеж към освобождаване на човека от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в драматичните произведения на Ибсен. Знайно е, че мирогледът на Ибсен се характеризира обикновено като индивидуализъм. Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото. За Ибсен най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество. Той иска пълна свобода за тази съзнателна и самоотговорна личност, която съзнава своето призвание и иска да го следва неотклонно.
Очевидно, пред погледа на норвежкия
драматург
се е мяркал идеалният образ на Урановия тип, който намира най-пълно въплъщение в символичния образ на Водолея.
Водолей - това е човекът, който след като се е катерил, подобно козата, по планинските стръмнини и върхове на "Козирог", след като е познал самотата, ограниченията, лишенията, съмненията и борбите на Сатурн и ги е превъзмогнал чрез самоотричането, най-сетне се е добрал до извора на космичния живот, от който налива своята урна, за да излее водите ù на изжаднялото човечество. Издигнат над всички условности на временния живот, свободен от всички човешки ограничения, защото ги е превъзмогнал, той представя образ на мъдрец, "който живее без закон". Понеже у него е пробудено космичното съзнание, той всъщност "живее според оня жив закон, който е написан в душата му". (Учителят говори. Из главата за "Мъдростта").
към текста >>
Това е, безспорно, една грандиозна
драма
, която се разиграва на великата сцена на живота.
То изхожда като една мощна вълна от космичния център на живота. То е така мощно, че прониква цялото естество на човека, прониква цялата земя и всичко, което живее на нея. То разтърсва всичко издъно - народи, общества, с техните религии, морал, семейни отношения, социални и политически схващания. То изважда на показ всичко дълбоко потаено от миналото - и добро и зло. Оттам тоя кипеж всред човечеството, оттам тия стълкновения и борби, в които старото в света се мъчи със сетни сили да се закрепи в живота.
Това е, безспорно, една грандиозна
драма
, която се разиграва на великата сцена на живота.
На нас, които имаме високата привилегия да присъствуваме на тази грандиозна драма, може да се пожелае едно - да имаме поне окото на Уран, което зад видимите символи на събитията, що се разиграват на сцената на живота, вижда скритите, разумни сили, които ги направляват. Да имаме негово прозрение, което долавя - зад мрака на нощта, която си отива, и в която човечеството все още блуждае - зазоряването на космичното съзнание, на което той е пъровъзвестник. Г.
към текста >>
На нас, които имаме високата привилегия да присъствуваме на тази грандиозна
драма
, може да се пожелае едно - да имаме поне окото на Уран, което зад видимите символи на събитията, що се разиграват на сцената на живота, вижда скритите, разумни сили, които ги направляват.
То е така мощно, че прониква цялото естество на човека, прониква цялата земя и всичко, което живее на нея. То разтърсва всичко издъно - народи, общества, с техните религии, морал, семейни отношения, социални и политически схващания. То изважда на показ всичко дълбоко потаено от миналото - и добро и зло. Оттам тоя кипеж всред човечеството, оттам тия стълкновения и борби, в които старото в света се мъчи със сетни сили да се закрепи в живота. Това е, безспорно, една грандиозна драма, която се разиграва на великата сцена на живота.
На нас, които имаме високата привилегия да присъствуваме на тази грандиозна
драма
, може да се пожелае едно - да имаме поне окото на Уран, което зад видимите символи на събитията, що се разиграват на сцената на живота, вижда скритите, разумни сили, които ги направляват.
Да имаме негово прозрение, което долавя - зад мрака на нощта, която си отива, и в която човечеството все още блуждае - зазоряването на космичното съзнание, на което той е пъровъзвестник. Г.
към текста >>
33.
Из нашия живот. Разговор с Учителя на Изгрева – Б. Боев
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Така, неведнъж е имало критични планетни съчетания, които са създавали някое
драматично
положение, без да доведат до голям конфликт.
По тоя начин, с привличането на споменатите два не добре изследвани астрологични фактора - Плутон и лунните възли - може да стане по-понятно настъпването на едно историческо събитие, за което не виждаме достатъчно предпоставки от гледна точка на астрологическата традиция. При това положение би могло да се допусне, че взривните материали, символизирани от по-горе дадения кръст, на 1 септ. са били възпламенени от сприхавата квадратура между Уран и Меркурий. Макар, че не може да има съмнение върху опасностите, които крият тия влияния, ние смитаме, че е мъчно да се установи, дали искрата е дошла от космичните течения или от реакцията на хората. Трудността иде от обстоятелството, че ние нямаме мярка за да определим точната сила на един астрален импулс.
Така, неведнъж е имало критични планетни съчетания, които са създавали някое
драматично
положение, без да доведат до голям конфликт.
При гореизложените напрежения в началото на септември т.г. би могло да се очаква, и то с доста голяма положителност, една криза, евентуално и едно ограничено стълкновение, но едва ли война в такъв мащаб. Нашето впечатление, прочее, е, че тоя път много държавници са се поддали като че ли твърде лекомислено на нажежената космична атмосфера. И неохотността, с която поне до днес - три месеца след избухване на конфликта - се водят военните действия на Западния фронт, иде да покаже, че в случая имаме работа с една война, която е предизвикана или поне ускорена от съдействието на човешкия произвол. (Следва)
към текста >>
34.
БЪДЕЩЕТО НА МЕЖДУДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВО-Д-Р. М. КОНСТАНТИНОВ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Енигма би станала великолепната
драма
„Емпедокъл" на Фридрих Хьолдерлин за този, който не би бил в състояние да открие в нея чудното съчетание на източната философия с идеите на християнството.
НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ Немското литературно творчество е до такава степен оплодено от философска мисъл, че не бихме схванали напълно същината на някое творение, било то шедьовър на класическата или романтична литературна школа, ако не сме запознати по-обстойно с историята на философията. Корифеите на тези школи в своите най-завършени творби са дали художествена интерпретация на философски концепции, съществуващи в древните школи на Гърция, Египет, Индия. Кой би се домогнал до същината на великото Гьотево творение „Фауст", ако не би познавал учението на Платон и питагорейците?
Енигма би станала великолепната
драма
„Емпедокъл" на Фридрих Хьолдерлин за този, който не би бил в състояние да открие в нея чудното съчетание на източната философия с идеите на християнството.
Редица още други творения в немската литература представляват художествено претълкуване на философски идеи. А този факт е естествена последица от натюрела на немския творчески гений, защото неговата поезия не е израз само на непосредствено изживяното, но в много по-голяма степен е отзвук на оная философска размисъл върху изживелицата, поднесена му от сетивния свят. В това философстващо съзнание се корени и оная склонност на немеца към трансценденталното, метафизичното, плод на която се явява мистичният момент в неговото творчество. С охота плеяда немски поети, писатели черпят от рудницата на мистичния Изток, респективно Индия, за да вложат тия ценности като основни ингредиенти в произведенията си. Колко често Гьоте, Лесинг, Хьолдерлин, Ничше, Новалис, Херман Хессе живеят в поетичните си творби приобщени с някоя идея, отхранена в душата на източния светосъзерцател.
към текста >>
35.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-НОВОГОДИШЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Между тия две царства се развива
драмата
на човешкия живот.
Облечените там в него са. безсмъртни. Това е царството на вечното познание, на вечната правда, царството на свободата и на любовта. В другите две царства протича животът на хората. Едното е царството на злото — неорганизираният живот. Другото е царството на доброто — организираният живот.
Между тия две царства се развива
драмата
на човешкия живот.
Тая драма, каквато я виждаме днес, не е писана от Бога, защото Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина. Защото, ако днешното безумие на народите наричаме мъдрост, то цялата вселена би се разрушила, би се превърнала на прах... И хората, след като бъдат герои на тази драма, ще се пробудят и ще потърсят Истината. Днешният свят е под властта на царството на злото. Злото господар, доброто е слуга. Сега иде епохата на царството на доброто.
към текста >>
Тая
драма
, каквато я виждаме днес, не е писана от Бога, защото Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина.
Това е царството на вечното познание, на вечната правда, царството на свободата и на любовта. В другите две царства протича животът на хората. Едното е царството на злото — неорганизираният живот. Другото е царството на доброто — организираният живот. Между тия две царства се развива драмата на човешкия живот.
Тая
драма
, каквато я виждаме днес, не е писана от Бога, защото Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина.
Защото, ако днешното безумие на народите наричаме мъдрост, то цялата вселена би се разрушила, би се превърнала на прах... И хората, след като бъдат герои на тази драма, ще се пробудят и ще потърсят Истината. Днешният свят е под властта на царството на злото. Злото господар, доброто е слуга. Сега иде епохата на царството на доброто. Доброто ще бъде господар, злото — слуга.
към текста >>
Защото, ако днешното безумие на народите наричаме мъдрост, то цялата вселена би се разрушила, би се превърнала на прах... И хората, след като бъдат герои на тази
драма
, ще се пробудят и ще потърсят Истината.
В другите две царства протича животът на хората. Едното е царството на злото — неорганизираният живот. Другото е царството на доброто — организираният живот. Между тия две царства се развива драмата на човешкия живот. Тая драма, каквато я виждаме днес, не е писана от Бога, защото Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина.
Защото, ако днешното безумие на народите наричаме мъдрост, то цялата вселена би се разрушила, би се превърнала на прах... И хората, след като бъдат герои на тази
драма
, ще се пробудят и ще потърсят Истината.
Днешният свят е под властта на царството на злото. Злото господар, доброто е слуга. Сега иде епохата на царството на доброто. Доброто ще бъде господар, злото — слуга. Но това няма да бъде още краят.
към текста >>
Дотогава, докато човек постъпва зле или добре, той е герой в
драмата
на живота.
Но това няма да бъде още краят. След него ще дойде царството, което владее и над двете. За това царство малцина знаят. Жителите на това царство са облечени с власт и сила, на която нищо не противоречи. Тази сила, с която са въоръжени и синовете на светлината, ние наричаме Любов.
Дотогава, докато човек постъпва зле или добре, той е герой в
драмата
на живота.
В единия случай той е служител на злото — в другият е служител в царството на доброто. И някога когато Христос се намери в царството на злото, Пилат Му каза: „Не знаеш ли, че имам власт да Те пусна или да Те разпна? Христос, Който разбираше закона му отвърна: „Ти не би имал никаква власт, ако не ти бе дадена отгоре". Христос се подчини. Пилат Го разпъна.
към текста >>
36.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
В дома си отглеждахме Калиопа, едно момиче сираче от
Драма
, от гръцка народност.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Писмо на непознат език Това беше през общо-европейската война. Мъжът ми беше офицер в Ямболския гарнизон.
В дома си отглеждахме Калиопа, едно момиче сираче от
Драма
, от гръцка народност.
От нейните думи се разбираше, че майка й се казва Маламади. Аз мислех, че тя е същинската й майка. Една вечер аз си седя и пиша писмо до сестра си. Както пишех, ръката ми с български букви написа думи на непознат мен език. От думите разбрах, че това е гръцки.
към текста >>
37.
IV ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА (ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА) - Д-Р ЕЛ. К.
 
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Както в театъра, когато се играе една
драма
, актьорът изпълнява дадената му роля, така всеки човек и всеки народ играе своята роля.
РАЗУМНО ОТНОШЕНИЕ Хората, като разглеждат днес събитията, се интересуват, какво ще стане. Често питат, кой ще успее, кой ще победи, кой ще загуби. На събитията в света може да гледаме като на представление в театър.
Както в театъра, когато се играе една
драма
, актьорът изпълнява дадената му роля, така всеки човек и всеки народ играе своята роля.
Ние нямаме право да питаме, защо така или иначе постъпва даден човек или народ, защото такава е ролята му. Авторът, Този, Който е създал света, писал тази драма, и актьорите са длъжни да играят добре дадените им роли. Много хора се безпокоят от войната и питат, какво ще стане. Че какво има да става? Двама юнаци се хванали и се борят.
към текста >>
Авторът, Този, Който е създал света, писал тази
драма
, и актьорите са длъжни да играят добре дадените им роли.
РАЗУМНО ОТНОШЕНИЕ Хората, като разглеждат днес събитията, се интересуват, какво ще стане. Често питат, кой ще успее, кой ще победи, кой ще загуби. На събитията в света може да гледаме като на представление в театър. Както в театъра, когато се играе една драма, актьорът изпълнява дадената му роля, така всеки човек и всеки народ играе своята роля. Ние нямаме право да питаме, защо така или иначе постъпва даден човек или народ, защото такава е ролята му.
Авторът, Този, Който е създал света, писал тази
драма
, и актьорите са длъжни да играят добре дадените им роли.
Много хора се безпокоят от войната и питат, какво ще стане. Че какво има да става? Двама юнаци се хванали и се борят. Страхуват се хората, кой ще победи. Все един от тях ще победи, пък някой път може да се уравнят силите и да няма победител.
към текста >>
Ние сме зрители на сцената, гледаме тази
драма
, която се играе и няма какво да се месим в работата на актьорите, как и какво да играят.
Той иска някои струни да издават по-силни тонове. Всичко в света може да стане и другояче, но това зависи от цигуларя. Ако днес два велики народа се бият, не е наша работа да определяме, кой трябва да победи. Ние не сме създали този свят, нито сме негови господари да казваме, този да победи или онзи да бъде победен. Кой ни дава това право?
Ние сме зрители на сцената, гледаме тази
драма
, която се играе и няма какво да се месим в работата на актьорите, как и какво да играят.
Ако се намесим, ще развалим реда на нещата. Ние само да гледаме драмата, която се играе на световната сцена, без да си даваме мнението. Когато ние напишем една драма, ще я напишем, както разбираме. Повечето от хората, като гледат това, което става в света, критикуват и протестират. Мислят, че светът не е създаден добре, че другите хора не постъпват добре.
към текста >>
Ние само да гледаме
драмата
, която се играе на световната сцена, без да си даваме мнението.
Ако днес два велики народа се бият, не е наша работа да определяме, кой трябва да победи. Ние не сме създали този свят, нито сме негови господари да казваме, този да победи или онзи да бъде победен. Кой ни дава това право? Ние сме зрители на сцената, гледаме тази драма, която се играе и няма какво да се месим в работата на актьорите, как и какво да играят. Ако се намесим, ще развалим реда на нещата.
Ние само да гледаме
драмата
, която се играе на световната сцена, без да си даваме мнението.
Когато ние напишем една драма, ще я напишем, както разбираме. Повечето от хората, като гледат това, което става в света, критикуват и протестират. Мислят, че светът не е създаден добре, че другите хора не постъпват добре. Протестите на хората никак няма да изменят реда на нещата. Колкото и да протестират лятно време, че е много горещо, пак ще бъде горещо.
към текста >>
Когато ние напишем една
драма
, ще я напишем, както разбираме.
Ние не сме създали този свят, нито сме негови господари да казваме, този да победи или онзи да бъде победен. Кой ни дава това право? Ние сме зрители на сцената, гледаме тази драма, която се играе и няма какво да се месим в работата на актьорите, как и какво да играят. Ако се намесим, ще развалим реда на нещата. Ние само да гледаме драмата, която се играе на световната сцена, без да си даваме мнението.
Когато ние напишем една
драма
, ще я напишем, както разбираме.
Повечето от хората, като гледат това, което става в света, критикуват и протестират. Мислят, че светът не е създаден добре, че другите хора не постъпват добре. Протестите на хората никак няма да изменят реда на нещата. Колкото и да протестират лятно време, че е много горещо, пак ще бъде горещо. От протестите на хората няма да стане хладно.
към текста >>
38.
НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Тя бива три вида:
драматична
, комична и трагична.
Тогава човек става мощен, готов на всякаква жертва, на всякаква милост (12). В света има два вида любов — любов на сенките и Любов на реалността. Първата любов е на ограничения и страдания. Реалната Любов нито ограничава, нито се ограничава. Любовта на сенките, се описва в романите.
Тя бива три вида:
драматична
, комична и трагична.
В реалната Любов няма страдания, няма смърт. В нея има растене и постижение. Тя се отличава с даване. Ако не дава и взема, човек не може да бъде обичан (13). Влюбването не е любов.
към текста >>
Реалната Любов нито ограничава, нито се ограничава." Любовта на сенките „на ограничения и страдания." Тя се описват в романите и хората я изживяват като
драматична
, ту като комична, а най-често като трагична, сиреч, една любов пълна със страдания, която най-често завършва с телесна смърт.
За реалната Любов бе дума досега. За да не повтаряме надълго всичко за нея, ще припомним само следната къса, основна и характерна мисъл: „В реалната Любов няма страдания, няма смърт. В нея има растене и постижение. Тя се отличава с даване. Любовта въвежда в Царството Божие.
Реалната Любов нито ограничава, нито се ограничава." Любовта на сенките „на ограничения и страдания." Тя се описват в романите и хората я изживяват като
драматична
, ту като комична, а най-често като трагична, сиреч, една любов пълна със страдания, която най-често завършва с телесна смърт.
Идеалът в тази любов на сенките е „сянка" и преходно нещо. Затова тя носи страдания, ограничения и разочарования. Тази любов най-често се проявява във влюбването, което според Учителя „има нещо общо с пиянството." За тази „любов, на сенките" Учителя е говорил много малко, твърде малко. Много просто! — Не е необходимо да се говори на хората за нещо, в което всички тънат.
към текста >>
39.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ І - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
В един от най-
драматичните
моменти от историята на човечеството, който ни е предаден особено живо в евангелието на Йоан (18; 37, 38).
Сам Христос казва: „Аз съм пътят и истината и животът" (Йоан 14; 6), следователно, който има истината има всичко в живота. При един друг случай, който ни е предаден пак само от евангелиста Йоан (8; 32), Христос ни изнася една от най-съществените страни и прояви на Истината. Той казва: „Истината ще ви направи свободни”. Тази мисъл ще остане класическа през всички времена. Чрез нея всеки ще може да мери дали живее в Истината – Истината дава свобода, съвършена свобода.
В един от най-
драматичните
моменти от историята на човечеството, който ни е предаден особено живо в евангелието на Йоан (18; 37, 38).
В разговора между Пилат, римски губернатор на Палестина, и Христа, е засегнат отново въпроса за Истината. Ето как е предаден краят на този драматичен разговор: „А Пилат Му рече: И тъй, ти сега цар ли си? Отговори Исус: Ти право казваш, че аз съм цар. Аз затова се родих и затова дойдох на този свят, да свидетелствувам истината. Всеки, който е от Истината слуша гласа ми (18; 37).
към текста >>
Ето как е предаден краят на този
драматичен
разговор: „А Пилат Му рече: И тъй, ти сега цар ли си?
Той казва: „Истината ще ви направи свободни”. Тази мисъл ще остане класическа през всички времена. Чрез нея всеки ще може да мери дали живее в Истината – Истината дава свобода, съвършена свобода. В един от най-драматичните моменти от историята на човечеството, който ни е предаден особено живо в евангелието на Йоан (18; 37, 38). В разговора между Пилат, римски губернатор на Палестина, и Христа, е засегнат отново въпроса за Истината.
Ето как е предаден краят на този
драматичен
разговор: „А Пилат Му рече: И тъй, ти сега цар ли си?
Отговори Исус: Ти право казваш, че аз съм цар. Аз затова се родих и затова дойдох на този свят, да свидетелствувам истината. Всеки, който е от Истината слуша гласа ми (18; 37). Казва Му Пилат: Що е Истина? " (18; 38).
към текста >>
40.
DU MAITRE - LE ROYAUME DE DIEU
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Тази приказна пиеса показва големи литературни качества: силно въображение, голямо поетично дарование,
драматично
познаване на образите и моментите и голямото им разнообразие.
Данов – София, ц. 25 лв. Една хубава пиеса, в хубави, леещи се, динамични стихове. Тя ни завежда в света на приказките и вълшебствата. Бихме могли да кажем: в света на ония първични представи, които крият в себе си големи реалности.
Тази приказна пиеса показва големи литературни качества: силно въображение, голямо поетично дарование,
драматично
познаване на образите и моментите и голямото им разнообразие.
С право тя е удостоена да се играе в Народния театър. Препоръчваме я топло на всички и пожелаваме успехи на младия ù автор. Д-р Е. К.
към текста >>
41.
DU MAITRE - IMAGEDU PARFAIT SOURIRE
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Той със „Златни капки" — съдържащ 17 разкази — както и с всичките си други свои стихове, разкази и с
драмата
си допринася за идването на новия ден — ден на просветлената човешка душа.
Дори логично е да се мисли, че има и други населени светове, защото нелогично е, дори безсмислено е, да се смята, че в цялата Вселена, където се движат милиарди звезди и планети, само земята, един от най-малките светове, дава приют на одушевени и разумни същества". Златни капки, разкази и легенди от Йордан Ковачев, второ издание, стр. 170, цена 45 лв. Доставя се от книгоиздателство „Братство" — гр. Севлиево. Ковачев има жив усет за новото, което иде.
Той със „Златни капки" — съдържащ 17 разкази — както и с всичките си други свои стихове, разкази и с
драмата
си допринася за идването на новия ден — ден на просветлената човешка душа.
През очите на любовта, стихотворения от Велко Събев, стр. 80, цена 20 лв. Доставя се от книгоиздателство „Братство" в гр. Севлиево. Препоръчваме тия две книги на читателите си. * * * Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ ФИЗИОГНОМИЧНИ ПОРТРЕТИ от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв.
към текста >>
42.
УЧАСТНИЦИ В МИРОВАТА ДРАМА
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
СЪДЪРЖАНИЕ: УЧАСТНИЦИ В МИРОВАТА
ДРАМА
Милка Кралева ПРОЛОГ Пеню Киров (1868-1918) Д-р Миркович (1825-1905) Тодор Стоименов (1872-1952) ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ Мария Казакова (1852-1908) Димитър Голов (1863-1917) Минчо Сотиров (1875-1954) Георги Куртев (1870-1961) ВТОРО ДЕЙСТВИЕ Паша Теодорова (1888-1972) Савка Керемидчиева 1901-1945) Елена Андреева (1899-1990) Петър Пампоров (1894-1983) Боян Боев (1883-1963) НА КОРИЦИТЕ: Металопластика от Георги Куртев ** - “Предлагам ти този огън, той не изгаря, само пречиства!
СЪДЪРЖАНИЕ: УЧАСТНИЦИ В МИРОВАТА
ДРАМА
Милка Кралева ПРОЛОГ Пеню Киров (1868-1918) Д-р Миркович (1825-1905) Тодор Стоименов (1872-1952) ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ Мария Казакова (1852-1908) Димитър Голов (1863-1917) Минчо Сотиров (1875-1954) Георги Куртев (1870-1961) ВТОРО ДЕЙСТВИЕ Паша Теодорова (1888-1972) Савка Керемидчиева 1901-1945) Елена Андреева (1899-1990) Петър Пампоров (1894-1983) Боян Боев (1883-1963) НА КОРИЦИТЕ: Металопластика от Георги Куртев ** - “Предлагам ти този огън, той не изгаря, само пречиства!
” Металопластика от Георги Куртев - “Брат, запали свещта си, защото, който Върви без светлина, не знае накъде отива.” ----------------------------------- * Съдържанието продължава в следващия брой ** Името на българския приложник Г. Куртев, живущ в Аржентина не бива да се свързва с името на ученика Георги Куртев, чиито биографични бележки се съдържат в материала на настоящия
към текста >>
43.
Пеню Киров (1868-1918)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
УЧАСТНИЦИ В МИРОВАТА
ДРАМА
В света съществува един вътрешен, неразбираем за скептичния човешки ум ред, на който се подчиняват и личности, и събития, и в чиято съвършена последователност се проявява истинския живот.
УЧАСТНИЦИ В МИРОВАТА
ДРАМА
В света съществува един вътрешен, неразбираем за скептичния човешки ум ред, на който се подчиняват и личности, и събития, и в чиято съвършена последователност се проявява истинския живот.
Всичко около човека се движи,и в това постоянно движение всеки има свое определено място, всеки се изявява според същността си. И наистина, погледнат от страни животът на всеки човек представлява низ от действия, които напомнят роля в някаква театрална пиеса. Понякога по сцената на живота човек се движи слепешком, понякога той просто профучава, а твърде често вглъбен в себе си той преминава по нея, безучастен към заобикалящата го действителност. Съзнава ли човек важността на своята роля в житейския театър? Това е от значение единствено за него.
към текста >>
А Учителят като Автор на тази Мирова
драма
, е направлявал действията им кога мислено, кога явно, понякога с поглед, понякога с жест - но всякога с благост и вътрешна сила.
Музиканти, поети, учители, учени, на всякаква възраст, и с различни характери.Но всички те – с една и съща жажда за Истината, с един и същ копнеж за Свобода, с едно и също чувство за дълг към Цялото. Защото едва ли има нещо, което би осмислило по-цялостно живота на човека от това, да се отрече от своя малък личен живот в полза на Големия Живот. Това не означва той да излезе от нормалния си живот, но да се отрече от своите егоистични желания и да постави на първо място интересите на Цялото. Този, именно, живот за Цялото, учениците са видяли у Учителя, това ги е пробудило за един нов, духовно осмислен живот и те са го последвали и телом, и духом. Излезли са на сцената и са изпълнили своята роля.
А Учителят като Автор на тази Мирова
драма
, е направлявал действията им кога мислено, кога явно, понякога с поглед, понякога с жест - но всякога с благост и вътрешна сила.
Те всякога са чувствали неговата вътрешна поддръжка. Затова не са се усещали сами на сцената на живота. Връзката с него е била осезаема и ги е вдъхновявала за творчество и духовно израстване. Литография на Мориц Корнелис Ешер (1898-1972) Същевременно, и Учителят се е нуждаел от тях. Нима е лесно да се слезе от висшите светове на хармония и ред, в материалния свят, където злото и доброто все още са във смъртна схватка?
към текста >>
И тъй, около Учителя в действителност е имало малък кръг истински пробудени души, които са участвали в една мирова, по своето значение
драма
, и с тяхното доброволно участие се е развивало действието й.
Литография на Мориц Корнелис Ешер (1898-1972) Същевременно, и Учителят се е нуждаел от тях. Нима е лесно да се слезе от висшите светове на хармония и ред, в материалния свят, където злото и доброто все още са във смъртна схватка? Каква ли сила е нужна за едно Същество от висшите йерархии да издържи на психическите отрови, които тази борба ражда? И ако този Пух е изпратен с мисията да даде методи и правила, по които борбата да бъде спечелена от Доброто, тогава ще го остави ли Небето сам? Не, в негова услуга ще дойдат също така силни и светли духове, негови спътници от векове.
И тъй, около Учителя в действителност е имало малък кръг истински пробудени души, които са участвали в една мирова, по своето значение
драма
, и с тяхното доброволно участие се е развивало действието й.
В техния живот трудолюбието, честността, творческия импулс и свободолюбието са били основни движещи сили. Онова, което те са създали е имало духовна стойност. А съзнателното им участие в процеса на поява, записване и съхранение Словото на Учителя, е тяхната най- голяма заслуга пред човеците. Учениците. Те не са обикновени хора. В битието си всеки един от тях е минал през своята Голгота, през ред изпити - проверен е, и едва тогава му е поверена роля.
към текста >>
Външно обикновени, а вътрешно - необикновени, озарени от великата идея да служат, те са разширявали и обогатявали действието в тази Мирова
драма
.
В битието си всеки един от тях е минал през своята Голгота, през ред изпити - проверен е, и едва тогава му е поверена роля. Затова не е чудно, че всеки един от тях е дошъл съзнателно до решението да постави своя личен живот на второ място и да се посвети на живот за Цялото. Те всички са приели ролята си съзнателно и с чувство за дълг пред великото, избрало ги за носители на действието. Естествено, зад всички тях е стоял Учителят, който мислено ги е направлявал и импулсирал. Той е бша и в началото, и в края, а те са се появявали с определена задача, свършвали са я и са излизали от сцената.
Външно обикновени, а вътрешно - необикновени, озарени от великата идея да служат, те са разширявали и обогатявали действието в тази Мирова
драма
.
Защото са били искренни и силни духом, били са творци! Но най-важното, защото са имали за девиз думите на Христа: "Отче, да бъде не моята воля, но Твоята! ” Учениците. Кои бяха те? Едва ли ще ги видите по снимките, застанали редом с Учителя, за да се увековечат.
към текста >>
Те не смесиха човешкото с Божественото, те бяха и останаха съработници на Светлината, за да се осъществи сценария на Мировата
драма
.
Сред стоящите - работещи! Сред страхливите - безстрашни! Сред мъждукащите - ярко светещи! Сред обвинителите - твърди и непоколебими! Всякога готови да дадат живота си за да не изгасне в душите им запалената свещ на великото Познание. Учениците.
Те не смесиха човешкото с Божественото, те бяха и останаха съработници на Светлината, за да се осъществи сценария на Мировата
драма
.
На Драмата, която създаде Един, подписал себе си: ВЕРЕН И ИСТИНЕН! Милка Кралева
към текста >>
На
Драмата
, която създаде Един, подписал себе си: ВЕРЕН И ИСТИНЕН!
Сред страхливите - безстрашни! Сред мъждукащите - ярко светещи! Сред обвинителите - твърди и непоколебими! Всякога готови да дадат живота си за да не изгасне в душите им запалената свещ на великото Познание. Учениците. Те не смесиха човешкото с Божественото, те бяха и останаха съработници на Светлината, за да се осъществи сценария на Мировата драма.
На
Драмата
, която създаде Един, подписал себе си: ВЕРЕН И ИСТИНЕН!
Милка Кралева
към текста >>
44.
Д-р Миркович (1825-1905)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
ПРОЛОГ Когато първите ученици са срещнали Учителя те все още не са знаели каква велика роля им е отредена в Мировата
драма
.
ПРОЛОГ Когато първите ученици са срещнали Учителя те все още не са знаели каква велика роля им е отредена в Мировата
драма
.
Тогава той е бил все още неизвестен, докато някои от тях са били вече изявени фигури в обществото. Може би и затова в съзнанието им е останал повече като “Г-н Дънов”, отколкото като Учителя”. Но от срещите си с него. те действително са усетили в душите си прилив на духовна енергия. Тя. именно, ги е импулсирала да бъдат добри изразите,ш на онова Ново, все още неразбираемо за тях, което е лайтмотив на Мировата драма.
към текста >>
именно, ги е импулсирала да бъдат добри изразите,ш на онова Ново, все още неразбираемо за тях, което е лайтмотив на Мировата
драма
.
ПРОЛОГ Когато първите ученици са срещнали Учителя те все още не са знаели каква велика роля им е отредена в Мировата драма. Тогава той е бил все още неизвестен, докато някои от тях са били вече изявени фигури в обществото. Може би и затова в съзнанието им е останал повече като “Г-н Дънов”, отколкото като Учителя”. Но от срещите си с него. те действително са усетили в душите си прилив на духовна енергия. Тя.
именно, ги е импулсирала да бъдат добри изразите,ш на онова Ново, все още неразбираемо за тях, което е лайтмотив на Мировата
драма
.
Ролята на първите ученици е огромна. Тях Учителят е извикал първи на Сцената, където действието тепърва ще се развива. ПЕНЮ КИРОВ 1868-1918 Първият ученик на Учителя. Роден е в Карнобат, но семейството му е от Сливен. Завършил прогимназия в родния си град и едва 15-годишен станал учител.
към текста >>
45.
Тодор Стоименов (1872-1952)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
ПРОЛОГ Когато първите ученици са срещнали Учителя те все още не са знаели каква велика роля им е отредена в Мировата
драма
.
ПРОЛОГ Когато първите ученици са срещнали Учителя те все още не са знаели каква велика роля им е отредена в Мировата
драма
.
Тогава той е бил все още неизвестен, докато някои от тях са били вече изявени фигури в обществото. Може би и затова в съзнанието им е останал повече като “Г-н Дънов”, отколкото като Учителя”. Но от срещите си с него. те действително са усетили в душите си прилив на духовна енергия. Тя. именно, ги е импулсирала да бъдат добри изразите,ш на онова Ново, все още неразбираемо за тях, което е лайтмотив на Мировата драма.
към текста >>
именно, ги е импулсирала да бъдат добри изразите,ш на онова Ново, все още неразбираемо за тях, което е лайтмотив на Мировата
драма
.
ПРОЛОГ Когато първите ученици са срещнали Учителя те все още не са знаели каква велика роля им е отредена в Мировата драма. Тогава той е бил все още неизвестен, докато някои от тях са били вече изявени фигури в обществото. Може би и затова в съзнанието им е останал повече като “Г-н Дънов”, отколкото като Учителя”. Но от срещите си с него. те действително са усетили в душите си прилив на духовна енергия. Тя.
именно, ги е импулсирала да бъдат добри изразите,ш на онова Ново, все още неразбираемо за тях, което е лайтмотив на Мировата
драма
.
Ролята на първите ученици е огромна. Тях Учителят е извикал първи на Сцената, където действието тепърва ще се развива. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ 1825-1905 Роден е в град Сливен. Там получил и първоначалното си образование. После учил в Котел при Сава Доброплодни.
към текста >>
46.
Мария Казакова (1852-1908)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
ПРОЛОГ Когато първите ученици са срещнали Учителя те все още не са знаели каква велика роля им е отредена в Мировата
драма
.
ПРОЛОГ Когато първите ученици са срещнали Учителя те все още не са знаели каква велика роля им е отредена в Мировата
драма
.
Тогава той е бил все още неизвестен, докато някои от тях са били вече изявени фигури в обществото. Може би и затова в съзнанието им е останал повече като “Г-н Дънов”, отколкото като Учителя”. Но от срещите си с него. те действително са усетили в душите си прилив на духовна енергия. Тя. именно, ги е импулсирала да бъдат добри изразите,ш на онова Ново, все още неразбираемо за тях, което е лайтмотив на Мировата драма.
към текста >>
именно, ги е импулсирала да бъдат добри изразите,ш на онова Ново, все още неразбираемо за тях, което е лайтмотив на Мировата
драма
.
ПРОЛОГ Когато първите ученици са срещнали Учителя те все още не са знаели каква велика роля им е отредена в Мировата драма. Тогава той е бил все още неизвестен, докато някои от тях са били вече изявени фигури в обществото. Може би и затова в съзнанието им е останал повече като “Г-н Дънов”, отколкото като Учителя”. Но от срещите си с него. те действително са усетили в душите си прилив на духовна енергия. Тя.
именно, ги е импулсирала да бъдат добри изразите,ш на онова Ново, все още неразбираемо за тях, което е лайтмотив на Мировата
драма
.
Ролята на първите ученици е огромна. Тях Учителят е извикал първи на Сцената, където действието тепърва ще се развива. ТОДОР СТОИМЕНОВ 1872 - 1952 Роден е в Пазарджик. Семейството му живеело в оскъдица. Неговата любознателност му помогнала да се сдобие с добро образование и той още като юноша, на 17 години постъпил като писар в Пазарджишката община.
към текста >>
47.
Димитър Голов (1863-1917)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ В Първото действие на Мировата
драма
през сцената минават различни индивидуалности.
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ В Първото действие на Мировата
драма
през сцената минават различни индивидуалности.
Някои от тях са лишени от постоянното физическо присъствие на Учителя. Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата. Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. МАРИЯ КАЗАКОВА 1852 -1908 Първата ученичка на Учителя.
към текста >>
48.
Минчо Сотиров (1875-1954)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ В Първото действие на Мировата
драма
през сцената минават различни индивидуалности.
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ В Първото действие на Мировата
драма
през сцената минават различни индивидуалности.
Някои от тях са лишени от постоянното физическо присъствие на Учителя. Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата. Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. ДИМИТЪР ГОЛОВ 1863 - 1917 Роден е в Котел.
към текста >>
49.
Георги Куртев (1870-1961)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ В Първото действие на Мировата
драма
през сцената минават различни индивидуалности.
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ В Първото действие на Мировата
драма
през сцената минават различни индивидуалности.
Някои от тях са лишени от постоянното физическо присъствие на Учителя. Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата. Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. МИНЧО СОТИРОВ 1875 - 1954 Роден в Сливен на 9. X.
към текста >>
Синът му Димитър си спомня следното за това време: “След Пеню Киров, който беше ръководител на Братството в Бургас, Учителят назначи тати за ръководител там, въпреки че имаше и по-стари приятели.” Този факт говори, че ролята на Минчо Сотиров в Мировата
драма
е била от съществено значение за нейното действие.
Искам с два крака да се явя Горе! ” Болният крак като по чудо оздравял. От този случай той останал с 30 % инвалидност, но спасил крака си, за се яви горе по достоен начин! Независимо от своя живот на военен, Минчо Сотиров е прилежен ученик, всякога с тетрадка и молив, всякога готов да изпълни онова, което моментът изисква, и във физически и в духовен план. Когато през 1918 година Пеню Киров си заминал, Минчо Сотиров бил на фронта.
Синът му Димитър си спомня следното за това време: “След Пеню Киров, който беше ръководител на Братството в Бургас, Учителят назначи тати за ръководител там, въпреки че имаше и по-стари приятели.” Този факт говори, че ролята на Минчо Сотиров в Мировата
драма
е била от съществено значение за нейното действие.
Той е приел един пост, и е станал брънка от една невидима верига на Работници за Цялото. Бил е удостоен със специална служба, определен е от Автора да осъществява една Жива връзка с Духа. Задачата му на Житейската сцена е била отговорна, защото е касаела и други хора, за които той е връзката им с Учителя. Паралелно с това, Минчо Сотиров е бил все още действащ военен. Той служил беззаветно на народа си, и поради неговите големи качества на човек и командир често е бил отличаван.
към текста >>
В Мировата
драма
, всяка роля е доброволно избрана и трябва да се изиграе докрай.
И тук Учителят го запита нещо много силно: - Ти готов ли си да възлюбиш хората? Тати осъзна важността на този миг и отговори: - Щом ми нареждате, готов съм да го изпълня, Учителю! От този случай видях как тати, който беше корав човек разбра важността на мекотата в живота, на любовта към хората. Той никога не плачеше, беше много твърд като военен, но Учителят му помогна да се промени. От този пример научаваме колко силна връзка има между учениците и Учителя.
В Мировата
драма
, всяка роля е доброволно избрана и трябва да се изиграе докрай.
Там не е позволено да си тръгнеш, преди да си изпълнил обещаното. И затова Учителят припомня правилата, методите по които участниците могат да придобият нов кредит, ако са изчерпили вече стария. Те трябва да си служат на първо място с метода на любовта! И тогава Минчо Сотиров си спомнил думите на Учителя, от една беседа, държана през 1918 г.: “Първото условие за придобиване на живота е присъствието на любовта. Който отбори сърцето си за любовта, той има живот в себе си.
към текста >>
50.
Паша Теодорова (1888-1972)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ В Първото действие на Мировата
драма
през сцената минават различни индивидуалности.
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ В Първото действие на Мировата
драма
през сцената минават различни индивидуалности.
Някои от тях са лишени от постоянното физическо присъствие на Учителя. Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата. Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. ГЕОРГИ КУРТЕВ 1870-1961 Роден е в Айтос.
към текста >>
51.
Петър Пампоров (1894-1983)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Нейната роля в Мировата
драма
бе изпълнена безупречно.
Елена Андреева напусна “Изгрева”, по нареждане на органите на властта. Последва период на местене от един приятелски дом в друг. Но тя не бе от хората, които търсят външните удобства. През следващите години малката стая на Елена Андреева бе място за срещи и разговори за много хора. Елена Андреева си замина през 1990 г.
Нейната роля в Мировата
драма
бе изпълнена безупречно.
Тя участва близо 70 години в един от най-важните процеси по опазване на Словото и с това внесе един много важен личен елемент в ролята си - всеотдайност в служене на висшето.
към текста >>
52.
Боян Боев (1883-1963)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
5-6 В Мировата
драма
Петър Пампоров изигра блестящо ролята “Пионер на Новото”.
Не е ли това новият свят, който се ражда в недрата на стария? Не е ли това изгревът на новата култура? Петър Пампоров сп. Житно зърно год. 6, кн.
5-6 В Мировата
драма
Петър Пампоров изигра блестящо ролята “Пионер на Новото”.
към текста >>
53.
Стоянка Илиева (1899-1981)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
” И легнал, за да се събуди в един по-реален свят, където всеки, изпълнил с успех ролята си в Мировата
драма
, се събужда светещ!
* Следва подготовка за следващия ден. Бюрото се почиства и подрежда за да е готово за работа. * Сънят го спохожда мигновено. Така преминал и последния земен ден на Петър Димков - 4 октомври 1981 г. Той приготвил своето бюро и поръчал: “Нищо не пипайте, приготвил съм го за работа!
” И легнал, за да се събуди в един по-реален свят, където всеки, изпълнил с успех ролята си в Мировата
драма
, се събужда светещ!
Жизненият път на Петър Димков бе низ от събития, всяко от които е стъпка нагоре към съвършенството. Той бе един от преродените богомили в наше време. Излъчваше го с присъствието си и го доказваше с делата си. И лекувайки другите, повдигаше и себе си. Скромно и незабелязано, но постоянно.
към текста >>
Това изписа и една Невидима Ръка на челото на Петър Димков преди да излезе от сцената на Мировата
драма
.
Да, той извървя приживе Пътя на ученика следвайки с доверие своя Учител, познал го в лицето на Петър Дънов. Увери ни в това свое убеждение, написвайки следната мисъл в своята последна книга “Хигиена на душата”: “Трябва да имаш вяра в Учителя си; трябва да имаш вяра в себе си. Ако си видял Учителя си ти ще му вярваш докрай, през много животи и смърти. Ако още не си го видял, ти все пак ще трябва да се опиташ да почувстваш Неговото същество и да имаш вяра в Него, защото ако не сториш това знай, че дори сам Той не може да ти помогне. Докато няма пълно доверие, не може да има и пълно излияние на любов и сила.” Ученик!
Това изписа и една Невидима Ръка на челото на Петър Димков преди да излезе от сцената на Мировата
драма
.
С тази титла той ще остане завинаги в съзнанието на малцината, които се докоснаха до душата му и я обикнаха.
към текста >>
54.
Георги Томалевски (1897-1988)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Тук е мястото да кажем, че кръщелното й име е Цветана, но за да не я бъркат с
драматичното
сопрано, вече покойница Цветана Табакова, в Операта сменят името й.
- Учителю, кои са първите качества на ученика? - Послушание, самопознание, самопожертване - това са първите качества, които трябва да има ученика. - Учителю, трябва ли да се хармонизират песните ви? - Някои песни не бива да се хармонизират, а да се пеят само в октава или унисон, за да не се промени духовността им. На 5 февруари 1941 г Лиляна Табакова е назначена като артистка в Народната опера.
Тук е мястото да кажем, че кръщелното й име е Цветана, но за да не я бъркат с
драматичното
сопрано, вече покойница Цветана Табакова, в Операта сменят името й.
Кръщават я Лиляна. Лиляна Табакова притежава рядко срещани певчески качества, за които е високо оценена. Случва се да смае с тях дори италианския тенор Тито Скипа, случайно присъстващ на едно нейно представление. След срещата с нея той й изпраща портрета си с автограф, а в разговор с ръководството на Операта споделя, че тя има данни да стане много известна певица. Оценката на авторитет като него не е без значение за една млада певица, на прага на своята кариера.
към текста >>
55.
Весела Несторова (1909)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
И наистина, има големи въпроси, които само намесата на Учителя може да просветли, може да развърже... Такъв е и следния
драматичен
момент от биографията на М.Константинов.
След такива разговори често в съзнанието на ученика изпъква мисълта: “Учителят дойде да събори религиозните заблуждения и да ни покаже как пряко да общуваме с Първата причина, с живота на (Цялото.” в последното той е убеден, защото е свидетел на великата пълнота, която Духът на Учителя излъчва. След 1937 г. Методи Константинов издава книгата “Нашата външна политика”, в която подробно са разбити идеите за славянското единство, за мира и справедливостта, за сътрудничеството на народите. Той се движи из онези среди, които не остават неутрални в настъпващите военни години. Това положение му създава известни затруднения, които той с помощта на Учителя всякога се старае да разреши.
И наистина, има големи въпроси, които само намесата на Учителя може да просветли, може да развърже... Такъв е и следния
драматичен
момент от биографията на М.Константинов.
Понеже е известен във висшите среди като добре владеещ полски език, той получава заповед да придружи ешелоните с български евреи, обречени да заминат за концентрационните лагери в Полша. Той отива веднага при Учителя за съвет и помощ. Учителят говори малко. Методи Константинов скъсва заповедта си пред него, а с това доказва и своята готовност да пострада, но да не стане причина други да пострадат. Методи Константинов участва със свои статии в сп.
към текста >>
56.
Влад Пашов (1902-1974)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
” И ние виждаме на сцената в Мировата
драма
в.
- Учителю, коя съм аз? - Една душа излязла от Бога и слязла на земята да се учи. За Весела Несторова думите на Учителя са ориентир. Те й сочат нов път за растеж. В един разговор Той й казва: “Стихотворенията ти те въвеждат в един красив свят, непознат за обикновените хора.” И това е естествено, защото пак Той им беше казал на тях всички, на неговите ученици: “Ще ходите като обикновени, а ще мислите като необикновени!
” И ние виждаме на сцената в Мировата
драма
в.
Несторова като един от необикновените актьори. Нейната мисъл постоянно се движи в един красив свят, реален само за духовно пробудените. Цялото й творчество е доказателство за това. Ето още един пример. Веднъж Учителят й казва: “Лозата е един спящ ангел, хората я режат, а тя дава хубави плодове.
към текста >>
Те наистина чувстват себе си участници в една Мирова
драма
.
Весела Несторова има това виждане в душата си. Затова Учителят я включва в малката група участници за изграждане на “Изборът на Доброто”. Под негово ръководство силите на Доброто потичат към зажаднялото за мир и спокойствие човечество. През тези дни Учителят говори на своите ученици за епохалното значение на извършеното. Той успява да им разкрие стойността на изключителното време в което са живяли.
Те наистина чувстват себе си участници в една Мирова
драма
.
Там Той им казва: “Аз ви проповядвам едно Божествено учение, върху което се крепи бъдещия строй. Това учение се крепи върху разумните закони на природата. Научете себе си на три неща: да имате любов без омраза, да имате светлина без сянка, и да имате свобода без ограничение.” И те запомнят тези думи. Носят ги в сърцата си, проявяват ги в живота си. Мировата драма е към своя край и те присъстват духом във всяка секунда от нейното действие.
към текста >>
Мировата
драма
е към своя край и те присъстват духом във всяка секунда от нейното действие.
Те наистина чувстват себе си участници в една Мирова драма. Там Той им казва: “Аз ви проповядвам едно Божествено учение, върху което се крепи бъдещия строй. Това учение се крепи върху разумните закони на природата. Научете себе си на три неща: да имате любов без омраза, да имате светлина без сянка, и да имате свобода без ограничение.” И те запомнят тези думи. Носят ги в сърцата си, проявяват ги в живота си.
Мировата
драма
е към своя край и те присъстват духом във всяка секунда от нейното действие.
Сцената е все още открита. Представя се едно епохално събитие: предава се знанието за следващите две хилядолетия, със слово и с живот! След заминаването на Учителя Весела Несторова продължава своя подвиг. Музикалното й творчество постоянно се увеличава. Броят на нейните преводи расте.
към текста >>
57.
Мария Тодорова (1898-1976)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Дълбоко разбираше епохалното значение на Мировата
драма
, в която и той беше участник.
” важното е, че той бе доловил мисълта, която му изпратих! Влад Пашов бе много тиха и скромна личност, но с необикновена готовност за действие. Години наред той беше един от участниците в първата група доброволци, заминаваща през летните месеци на Рила, за да устрои лагера при второто езеро, преди да се е качил Учителя. Благ и вглъбен по природа, той не очакваше услуги. Сам той беше готов да бъде в услуга на всекиго.
Дълбоко разбираше епохалното значение на Мировата
драма
, в която и той беше участник.
Вършеше огромна работа. Стараеше се да осветли въпросите, които възникват у всеки, докоснал се до космичното знание изнесено в беседите на Учителя. Беше присъствал на много разговори, в които се разискваха недоразбрани неща, изнасяха се съмнителни мисли. В предлаганата по-долу статия Влад Пашов от страниците на сп. “Житно зърно” изнася своето разбиране за същността на окултизма: Днес все повече и повече започва да се говори и пише за окултизма.
към текста >>
58.
Борис Николов (1900-1991)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Той знае, че и тя е един от героите в Мировата
драма
.
Той ни покани с приятелката ми да седнем и повече не се обърна към нея нито с една дума да проговори. Разговорът води изключително само с мене, и централната мисъл на този разговор беше, че трябва да работя върху себе си и да се заема със своето самовъзпитание. След този разговор Мария Тодорова често отива при Учителя за разговор в дома на “Опълченска” 66. Разказва му своя живот, разказва за всички трудности, които нейните родители и близки й създават, възпрепятствайки я в пътя на Новото. Учителят изслушва всичко с търпение и любов.
Той знае, че и тя е един от героите в Мировата
драма
.
При срещата си с него тя получава своята роля и през целия си живот ще я играе с преданост и постоянство. Ученичеството на Мария Тодорова започва с малки духовни задачи, които Учителят й задава - първо работа с Библията, а после из областта на психологията. Тя усеща неговото присъствие, чувства как той следи всяка нейна мисъл, чувство и действие, и я направлява в нейната вътрешна работа. М. Тодорова си е отбелязала в своя дневник от това време: “Аз, която не бях видяла майчина любов, веднъж в двора на 66*, като гледах как Учителят работеше, като една грижлива майка, почувствах към Него любовта на детето към майката и така ми беше на устата да му кажа “мамо”, едвам се задържах. ... Ние за Учителя бяхме като малки деца.
към текста >>
Всеки е решавал своите задачи според вътрешното ръководство, на Автора, в чиято Мирова
драма
и двамата са участвали.
Учителят може да е обичан от всеки, но любовта на Учителя е непознаваема за обикновените човешки сърца. Той казва на Мария Тодорова: “Никой не знае кого аз обичам. Каквото правя отвън, то са все методи на възпитание.” И “изпращането г.ри Б.” е един от тези методи. Мария Тодорова знаела това и връзката й с Борис Николов станала сцена на постоянно ученичество - тя се възхищава от съвършенството, с което той извършва всичко**, а той - от нейното достойнство, прямота и честност! Животът им действително е бил пример за ученичество на дело.
Всеки е решавал своите задачи според вътрешното ръководство, на Автора, в чиято Мирова
драма
и двамата са участвали.
Често, заедно с група братя и сестри Учителят е излизал на екскурзии до Ел Шадай на Витоша. Отношенията, които той е имал с всеки един от своите ученици е като нагледен урок по правилни обноски. За един такъв случай Мария Тодорова е писала в своя дневник. Ел Шадай “Веднъж на Витоша, на Бивака, Учителя ме покани да пия чай с него. Аз се стесних от приятелите.
към текста >>
Наближава краят на Мировата
драма
.
Ученикът, когато Учителят го прати на училище, той страда дълбоко, мисли и учи! Учителят искаше когато Той дава своето благословение на някой от учениците си ние да не ревнуваме, но да се радваме. Той казваше: “Щом давам на него това показва, че и на тебе мога да дам.” Аз постигнах до известна степен това. Радвах се когато дава на други. Казвах си: Сега Господ му дава, не бива да огорчаваме неговата радост, нека я изживее цялата.” Годините минават.
Наближава краят на Мировата
драма
.
Мария Тодорова лови всяка дума на Учителя, анализира всяка сякаш изпусната негова мисъл за неизбежния край. Записала си е: “Един ден Учителят ми каза: - “Аз ще ви оставя! ” Смутих се, изтръпнах. - “Но аз ще вървя бавно, за да можете да ме настигнете! ” Друг път Учителят споменал между другото: “Аз ще дърпам вас, вие ще дърпате други, те - трети, и така на верига ще ви изтеглим горе” Идват месеците прекарани от Учителя в Мърчаево.
към текста >>
” Картината от края на Мировата
драма
се допълва и със следните думи от дневника на М.
Чува го да казва: “втори път не искам да минавам по този път... Сега всичко... Хубаво! Сега всичко хубаво се разреши... Благодаря ви за нежността която проявихте към мен! ” На нея казва: “Сега ще бъдеш храбра! " На 24.12.1944, в неделя сутринта Учителят седнал на малкото столче и държал последното кратко Слово. После казал: “Рекох, кажете на Бояна да се оформят нещата!
” Картината от края на Мировата
драма
се допълва и със следните думи от дневника на М.
Тодорова: “Последният поглед на тези очи изпълнени с Духа Божия падна върху мен. Никога няма да забравя този свиден, последен Слънчев лъч, с който Учителят ме озари. Дойде последния момент. Учителят ни напущаше. Внезапно ми дойде мисълта да извикам брат Боян.
към текста >>
59.
Сава Калименов (1901-1990)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
ЕПИЛОГ Учителят си замина и Мировата
Драма
свърши.
ЕПИЛОГ Учителят си замина и Мировата
Драма
свърши.
Но подобно на събитията отпреди 2000 години, когато Христос издъхна на кръста, и после възкръсна, за да остане с учениците си завинаги, така и сега Учителят отново се прояви. Той се прояви, за да докаже силата си на онези, които очакваха, че с унищожаването на неговите книги и споменът за него ще изчезне. Учителят се прояви, за да докаже, че Духът не може да се прикове на кръст, не може да бъде изгорен на огън, нито може да бъде затворен зад решетки. Духът е неподвластен на материята, нито на безпросветната мисъл. Духът живее където Той иска и се проявява в онези, чиито умове светят с всички цветове на високоволтовата дъга на виделината.
към текста >>
След края на Мировата
Драма
Учителят се прояви отново чрез един от учениците, последният актьор от онези, които ходеха като обикновени, но мислеха като необикновени.
Но подобно на събитията отпреди 2000 години, когато Христос издъхна на кръста, и после възкръсна, за да остане с учениците си завинаги, така и сега Учителят отново се прояви. Той се прояви, за да докаже силата си на онези, които очакваха, че с унищожаването на неговите книги и споменът за него ще изчезне. Учителят се прояви, за да докаже, че Духът не може да се прикове на кръст, не може да бъде изгорен на огън, нито може да бъде затворен зад решетки. Духът е неподвластен на материята, нито на безпросветната мисъл. Духът живее където Той иска и се проявява в онези, чиито умове светят с всички цветове на високоволтовата дъга на виделината.
След края на Мировата
Драма
Учителят се прояви отново чрез един от учениците, последният актьор от онези, които ходеха като обикновени, но мислеха като необикновени.
БОРИС НИКОЛОВ 1900-1991 Роден е в Габрово. Традицията е давала име на всеки род в този балкански край. Родът, от който Борис Николов излиза е на дядо Ботьо Житото. Детството му преминало сред майстори-стругари, дърворезци, майстори на гъдулки. Завършил средното си образование в Априловската гимназия.
към текста >>
В живота на Борис Николов има много случаи, когато висшето го е подготвяло за бъдещата му роля в
Драмата
.
Традицията е давала име на всеки род в този балкански край. Родът, от който Борис Николов излиза е на дядо Ботьо Житото. Детството му преминало сред майстори-стругари, дърворезци, майстори на гъдулки. Завършил средното си образование в Априловската гимназия. Негов учител му дал ключовете от личната библиотека на Васил Априлов, която се помещавала в същата сграда, и той прекарал много часове потопен в света на интересните книги там.
В живота на Борис Николов има много случаи, когато висшето го е подготвяло за бъдещата му роля в
Драмата
.
Такъв е случая с поканата на негов учител да го учи стенография. Бъдещето ще покаже важността на този акт. Друг случай е още по-силен с вътрешната си определеност. Той е следният. Във всеки габровски род по традиция първородния син бил поверяван за възпитание в православната вяра на духовниците от Атонския манастир в Света гора.
към текста >>
Годините минавали,
Драмата
на нашия век била към края си.
Питали го: “Учителю, посочете ни една сестра за пример! ” Учителят се позасмял и им посочил минаващият по поляната Борис. Те нетърпеливо го пресекли: “Не, Учителю, това е брат, посочете ни сестра за пример! ” Учителят пак и пак му посочвал все Борис. Той им сочел за пример не тялото, а душата.
Годините минавали,
Драмата
на нашия век била към края си.
На сцената Борис Николов все още се движил незабележимо, но неотстъпно край Учителя, с бележник, или с мистрия в ръка. Той знаел в сърцето си, че Пътя на Служене е дълъг, и той едва сега започва. “Ихриш Бен Рут” бил свещеният обет даден от него пред великото, а смисълът на тези думи бил: “Господи, където ме зовеш - там отивам! ” За събитие от края на Мировата Драма четем отново в “История на Братството” от Н. Дойнов /неизд./: “Към края на Декември съм отново на Изгрева.
към текста >>
” За събитие от края на Мировата
Драма
четем отново в “История на Братството” от Н.
Той им сочел за пример не тялото, а душата. Годините минавали, Драмата на нашия век била към края си. На сцената Борис Николов все още се движил незабележимо, но неотстъпно край Учителя, с бележник, или с мистрия в ръка. Той знаел в сърцето си, че Пътя на Служене е дълъг, и той едва сега започва. “Ихриш Бен Рут” бил свещеният обет даден от него пред великото, а смисълът на тези думи бил: “Господи, където ме зовеш - там отивам!
” За събитие от края на Мировата
Драма
четем отново в “История на Братството” от Н.
Дойнов /неизд./: “Към края на Декември съм отново на Изгрева. Чух, че Учителят не бил нещо добре, но на тези приказки не обърнах внимание. Продължих да живея с мисълта, че големите изненади и събития са само в историята, но не и около нас. Една нощ, не мога да кажа дали това беше сън или нещо друго, гледам Учителят идва при мене, много официално облечен и ми казва: “Няма смисъл, Николай! ” От начина, по който ми каза тези думи, от смисъла който Той вложи в тях, и от израза на лицето му разбрах, че за неговите дело и работа в България условия повече няма да има и затова по-нататъшното му престояване е без смисъл.
към текста >>
Б.Николов - графика И друга съществена и добра работа е свършена в описваното междувремие, наречено от нас Епилог на Мировата
Драма
.
Стигат до къщата на Сийка Динова, където са пренесени изданията. Един от милиционерите се отправя към малката дървена стълба и тръгва по нея. Но каква неприятност, първото стъпало се счупва под краката му и той вижда, че е прогнило. Махва с ръка и се връща! Преградата, поставена от една Друга Сила действа неотказно и е всякога в защита на онеправданите.
Б.Николов - графика И друга съществена и добра работа е свършена в описваното междувремие, наречено от нас Епилог на Мировата
Драма
.
Докато цял един екип от разностранни в разбиранията си братя се опитва да създаде план за издаването на книга за Учителя, четирима души, в пълно единомислие и с вътрешно ръководство изследват в пълнота учението на Учителя, подготвят и издават най-ценната, написана и досега книга за него - “Учителят”. Това са Д-р Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова и Борис Николов. Николай Дойнов си спомня: “Идеята да се издаде книга за Учителя и неговото дело се заражда в братята Боян Боев и д-р М.Константинов още когато Учителят е бил в с. Мърчаево. Тогава те отиват при Него и споделят тази своя идея, като предлагат да имат за сътрудник още един брат, като посочват и кой би бил подходящ за това. Учителят им предложил да повикат за съдтрудници Мария Тодорова и Борис Николов.
към текста >>
Живееше постоянно в Истинското Братство, където духом присъстваха всички онези, минали през житейската сцена като актьори в Мировата
Драма
.
Всякога говореше положително за явленията. За него Братството имаше достойнство, то щеше да издържи на трудностите. Не допускаше мисъл за хула или упрек. И не искаше да слуша разказите за интриги и недостойни постъпки. Беше над тези човешки слабости и естествено ги отблъскваше.
Живееше постоянно в Истинското Братство, където духом присъстваха всички онези, минали през житейската сцена като актьори в Мировата
Драма
.
В неговия дом се отбиваха и братя, и сестри за да чуят думи, които на друго място не се чуваха вече. Постепенно Малкият Дом на “волоколамско шосе” 14 стана пристан за онези души, които търсеха общение с Духа. Брат Борис се възраждаше, когато чист човек го посетеше с любов и стремеж към Истината. А за глупавите, за хитрите, за повърхностните често се затваряше. Беше там с тяло, но не и с дух.
към текста >>
Авторът на Мировата
Драма
. Учителят!
И той заживя в душите им по силата на великия закон на веригата. И Епилогът свърши. Запалиха се светлините в залата. Но публиката си беше отишла. Останал бе само един.
Авторът на Мировата
Драма
. Учителят!
Невидимият! Пътник в Големия Живот на Духа --------------------------------------- * касиер на Братството тогава ** Из “Необикновения живот на Учителя Петър Дънов”
към текста >>
60.
Аида Куртева за себе си и за своите книги
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Хората със слабо разбит ум, имат нужда от
драматичното
, от външното, от цирка, за да добият импулс за работа и за живеене.
28 юни 1995 Всеки, където се намира, зависи от неговото ниво на развитие. В духовния път само може да пребивава една събудена душа. Никой не може да направи повече от това, което има в себе си, събрано през дългия живот. С приказки нищо не става! 14 август 1995 Братя, да знаете как трудно се оре камениста почва!
Хората със слабо разбит ум, имат нужда от
драматичното
, от външното, от цирка, за да добият импулс за работа и за живеене.
Това се вижда навред по света! (Ценни са ония ученици, които могат да вървят сами! Да мълчим и да работим! Това е прекрасно! Злото може да се победи само с Доброто!
към текста >>
61.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 5
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нашата епоха изпита и преживя една адска
драма
на самоунищожение на Божествените сили.
Ние ви подаваме ръката си за обща работа и се надяваме и молим Бога, сигурно заедно с вас, щото още много членове на тази верига да се съединят, за да бъде опасана нашата разделена земя от един пояс на единодушие и Любов. Ние искаме да останем във вярна връзка с вас и се надаваме да получим радостни вести, подтикващи към нова дейност в полето на Любовта. Скъпи братя и сестри! Из далечните окръзи на Северна Бохемия и близка Саксония са се събрали на величествена планинска възвишеност братя и сестри, за да положат клетва за вярна преданост. Понеже човечеството е изневерило на всемирния Бог и на силите на светлината, то е паднало в мъчителни сфери на духовна тъмнина.
Нашата епоха изпита и преживя една адска
драма
на самоунищожение на Божествените сили.
Но само формата е разрушима, никога силите, защото те са вечни. И така е приготвен материала за изграждане на новото човешко общество. Архитекта на Вселената зове всички към работа в това гигантско предприятие на побратимяване на човечеството. Това, което Христос е започнал, трябва да бъде продължено. Неговата сила да ни води.
към текста >>
62.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 20
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В низините на живота,
драма
в 5 действия от К. Г.
„6 Септември“, 28 — София. Черноморски шепот, младежки литературно -научен лист. Абон. 20 лв. Адр.: кварт. 689, N2 11, Варна.
В низините на живота,
драма
в 5 действия от К. Г.
Узунов, цена 15 лв. Във вихъра на спомеките, драма в 5 действия от К. Г. Узунов, цена 15 лв. Двете последни книги се доставят от автора — с. Върбовка, Севлиевско.
към текста >>
Във вихъра на спомеките,
драма
в 5 действия от К. Г.
20 лв. Адр.: кварт. 689, N2 11, Варна. В низините на живота, драма в 5 действия от К. Г. Узунов, цена 15 лв.
Във вихъра на спомеките,
драма
в 5 действия от К. Г.
Узунов, цена 15 лв. Двете последни книги се доставят от автора — с. Върбовка, Севлиевско. Есперантисти и учащи Есперанто! Абонирайте се за есперантската библиотека NOVA KULTURO която издава и разпространява по целия свят беседите на Петър Дънов.
към текста >>
63.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 30
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
(
Драма
с пролог и три действия) от МОРИС РОСТАН Цена 25 лева За абонати 15 лева Никакви книги, никакви речи и статии не могат да подействат тъй силно върху съзнанието на хората, както тая
драма
.
Абонамент 15 лева. Мост, двуседмичник за изкуство и култура, бр. 9. Абонамент 20 лв. Адрес: гара Дойренци, Ловешко. ПОКАНА за записване абонати на книгата АЗ УБИХ!
(
Драма
с пролог и три действия) от МОРИС РОСТАН Цена 25 лева За абонати 15 лева Никакви книги, никакви речи и статии не могат да подействат тъй силно върху съзнанието на хората, както тая
драма
.
Нейното представяне на всички сцени по села и градове ще бъде възкресение и триумф на правдата. Драмата има малко действащи лица и лесно може да се представи на всяка сцена. Книгата излиза в 6 — 7 коли и за предплатилите до 25 февруари ще струва 15 лева. Всичко се изпраща до книгоиздателство „Посредник", бул. Дондуков, 61 — София.
към текста >>
Драмата
има малко действащи лица и лесно може да се представи на всяка сцена.
Абонамент 20 лв. Адрес: гара Дойренци, Ловешко. ПОКАНА за записване абонати на книгата АЗ УБИХ! (Драма с пролог и три действия) от МОРИС РОСТАН Цена 25 лева За абонати 15 лева Никакви книги, никакви речи и статии не могат да подействат тъй силно върху съзнанието на хората, както тая драма. Нейното представяне на всички сцени по села и градове ще бъде възкресение и триумф на правдата.
Драмата
има малко действащи лица и лесно може да се представи на всяка сцена.
Книгата излиза в 6 — 7 коли и за предплатилите до 25 февруари ще струва 15 лева. Всичко се изпраща до книгоиздателство „Посредник", бул. Дондуков, 61 — София. ПОКАНА Детският вестник БИСЕР ще изнесе само в положителна форма примерни и поучителни неща: Картини, приказки, разкази, басни, стихотворения, игри, гатанки и всякакви полезни забавления за развиване ума, сърцето, и волята у децата. Ще подържа неуклонно най-новия метод на възпитанието: „Без престъпление и без наказание".
към текста >>
64.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 32
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
—
драма
в три действия и пролог от Морис Ростан.
* О, ако знаеше светът кой броди из неговия стан, веднага сложил би оръжие и в cветo примирение би коленичил пред Нозетв Му и би приел благословение: „Мир вам! “ О, ако знаеше светът. Кой днес му иска почерпело за вода, би дал, би дал и би получил истинска, живителна вода на мир и красота, от която няма да ожадней во веки! О, ако знаеше светът, Чий Глас, Чий Зов се носи всред нощта за мир и братство, за миг станали ще се отзоват да чуят и да видят Зова на новата спасителна зора! Н. КНИЖНИНА Аз убих!
—
драма
в три действия и пролог от Морис Ростан.
Доставя се от книгоиздателство „Посредннк“, бул. Дондуков, № 61, София. Цена 20 лв. Това е гласът на пробудената съвест у човека, който е съзнал своята лична виновност като съучастник в организираното убийство, наречено война, който не ложе така лесно да се самооправдава и да си прощава, и който иска с делата си да изкупи своята вина. Това е гласът на човека, който никога вече не ще стане покорно оръдие в ръцете на народните палачи, никога вече не ще вземе оръжие в ръце, никога вече не ще потъпче съвестта си, — гласът на Бога в неговото сърце.
към текста >>
Драмата
на французина Морис Ростан, с мислите и идеите които са изказани в нея, и нейния успех в нашата страна и по целия свят, са белег, че човешката съвест се пробужда, че края на злото е близък и че идва нов ден на мир, братство и любов между хората и народите.
Това е гласът на този, който никога вече не ще дигне ръка да убива! Гласът на пробудената човешка съвест! Той се издига вече от хиляди пробудени души. - Той се носи над цялата земя. Той се чува вече и над нашата страна и смущава, като лъч от ярка светлина, тъмните съвести, кара да побесняват от злоба тия, които все още мечтаят за кръв и убийства, които са жадни да хвърлят още веднъж човечеството в безумно самоизтребление!
Драмата
на французина Морис Ростан, с мислите и идеите които са изказани в нея, и нейния успех в нашата страна и по целия свят, са белег, че човешката съвест се пробужда, че края на злото е близък и че идва нов ден на мир, братство и любов между хората и народите.
Из духовния живот на Георги Нанев — ясновидец, от Софрони Ников. Цена 20 лева. Доставя се от Г. Нанев, ул. Патр. Евтимий, 85, Ст. Загора.
към текста >>
65.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 44
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ние сме актьорите във великата
драма
на живота.
Какъв чуден парадокс! Да има блага с излишък и да има гладни, да има тръпнещи за коматче хляб! Защо? Кой е виновника за всичко това? — Ние, хората, единиците, обществата, със своя егоистичен живот, със своята противоприродна философия за грубата „борба за съществуване", изкована в главите на някои „учени“.
Ние сме актьорите във великата
драма
на живота.
Следователно от нашия живот зависи дали той ще представлява една драма на възход и благоденствие, или драма на страшни противоречия, борби, безправие и мизерия — една трагедия на ужасни падения и взаимоизтребления ... Следователно общественото положение е резултат от нашата творческа дейност. Ние сме които създаваме благоприятни е или не благоприятни условия за съществувание, според това как ще използваме природните блага и дали ще се съобразяваме с всемирните закони в битието: на равновесието, хармонията, любовта и справедливостта. И изглежда, че днес хармонията е нарушена, затова е и този стопански и нравствен хаос. И днес битието поставя на човечеството дилемата: „Из пътя на насилието и егоизма, или из пътя на социалната справедливост, братството и взаимопомощта? “. И със своя свещен език на страданието природата говори: „Ако изберете пак пътя на насилието и неправдата, знайте, че камък върху камък не ще остане от вашия храм, ако ли изберете пътя на правдата, всеки да може да живее и се развива — то знайте че ще имате моето благоволение!
към текста >>
Следователно от нашия живот зависи дали той ще представлява една
драма
на възход и благоденствие, или
драма
на страшни противоречия, борби, безправие и мизерия — една трагедия на ужасни падения и взаимоизтребления ... Следователно общественото положение е резултат от нашата творческа дейност.
Да има блага с излишък и да има гладни, да има тръпнещи за коматче хляб! Защо? Кой е виновника за всичко това? — Ние, хората, единиците, обществата, със своя егоистичен живот, със своята противоприродна философия за грубата „борба за съществуване", изкована в главите на някои „учени“. Ние сме актьорите във великата драма на живота.
Следователно от нашия живот зависи дали той ще представлява една
драма
на възход и благоденствие, или
драма
на страшни противоречия, борби, безправие и мизерия — една трагедия на ужасни падения и взаимоизтребления ... Следователно общественото положение е резултат от нашата творческа дейност.
Ние сме които създаваме благоприятни е или не благоприятни условия за съществувание, според това как ще използваме природните блага и дали ще се съобразяваме с всемирните закони в битието: на равновесието, хармонията, любовта и справедливостта. И изглежда, че днес хармонията е нарушена, затова е и този стопански и нравствен хаос. И днес битието поставя на човечеството дилемата: „Из пътя на насилието и егоизма, или из пътя на социалната справедливост, братството и взаимопомощта? “. И със своя свещен език на страданието природата говори: „Ако изберете пак пътя на насилието и неправдата, знайте, че камък върху камък не ще остане от вашия храм, ако ли изберете пътя на правдата, всеки да може да живее и се развива — то знайте че ще имате моето благоволение! “ Че какво представлява съвременната криза, която души света?
към текста >>
66.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
изобщо за тези, който за награда за тяхната заслуга като актьори в безумната
драма
на всеунищожението — войната — са окичени с разни изкуствени органи, заменящи естествените, който някой куршум, бомба, парче от шрапнел или нож са откъснали.
Светът, преживял ужасите на европейската война, жадува да види най-после осъществен неговия блян за мир и благоденствие. Говоря за народните маси, защото има едно меншество, — милитаристи и шовинисти — които желаят войните. Говоря за болшинството от народните маси, за тези, които днес носят върху плещите си тежкото бреме от войните — репарации, потисничество, мизерия, безработица. — тези милиони човешки същества, които охкат днес, притиснати в ледените прегръдки на, кризата, за която голям дял вина се падa на глупавата милитаристична и шовинистична политика не монарси и политици от всички страни, които участваха в кървавата вакханалия през 1913 — 1918 год. Говоря за тези, които имат „щастието“ да ходят с изкуствени крака, да работят ;с изкуствени ръце, да гледат с изкуствени очи и пр.
изобщо за тези, който за награда за тяхната заслуга като актьори в безумната
драма
на всеунищожението — войната — са окичени с разни изкуствени органи, заменящи естествените, който някой куршум, бомба, парче от шрапнел или нож са откъснали.
Говоря за онези милиони майки, които въздишат по свидни рожби заровени нейде далеч в незнайни гробове. Говоря за милионите жени, останали вдовици да чезнат под черни кърпи и леят кървави сълзи по своите другари, загинали за „благото" на отечеството. Говоря за милионите деца, останали без бащи, без здрава опора в живота, които със своите страдания изкупват безумието на „велики" държавници. Да, всички тези, които споменах, всички, които пряко или косвено са засегнати от кървавия поход на Марса и тези, който имат чиста съвест и ясно съзнание, макар и не засегнати от пламъците на миналата война, надават днес силен зов: „Стига въоръжения, стига подготовка за самоизтребление, — искаме разоръжение, искаме мир и спокойствие да зацаруват веч в света". И ето, като отзвук на този всеобщ повик се свика конференцията по обезоръжението.
към текста >>
67.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 55
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Впрочем, не сме само неми зрители, но и актьори в тази грандиозни
драма
на разложение.
Словото на Учителя. Пътят на живота (София. 22. IX. 1932 г., Свещен трепет) Книжнина Принципите на новият живот Живота на съвременното човечество претърпява един голям материален и духовен кризис. Днес ние сме свидетели на едно твърде печално явление — именно на нравственото и физическо разложение на целия почти цивилизован свят.
Впрочем, не сме само неми зрители, но и актьори в тази грандиозни
драма
на разложение.
Защото всеки индивид представлява една клетка от всеобщия организъм на света и колкото и да се струва някому, че със своето поведение не взима участие и не оказва влияние върху обществения живот, в същност той носи върху себе си дял от отговорноста за целокупния живот, както на обществото, в което се движи и живее, тъй и за живота на цялото човечествo. Но, пита се, кои са причините за съвременния хаос в света? Икономисти, социолози, политици, философи, учени — всички са в тревога. Търсят начини, средства и пътища, за да облекчат тежкото положение на народите. Събират се непрестанно на конференции, днес в един град, утре в друг, говорят, философстват, разсъждават, кроят, докато се поизморят, па хайде всеки обратно в своето отечество, без да са могли да направят нищо съществено за подобрението на живота.
към текста >>
68.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 73
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Толстой
драматизирал
А.
За да демаскира коварството на фабрикантите на оръжие и да обърне вниманието на народите върху факта, че те, поради невежество и заблуда, се оставят да бъдат разигравани като кукли от фабрикантите на оръжия, Брокуей написал още през 1914 г. предлаганата от нас в превод комедия. Веднага след обявяването на войната всички екземпляри били конфискувани и изгорени, а след войната книгата била преиздадена. Тази комедия се играе в Англия с успех от „Театър за Мира“, който дава своите представления в цялата страна. 3. „Дето има любов, там е и Бог", пиеса в две действия, с пролог и епилог, по едноименния разказ на Л.
Толстой
драматизирал
А.
М. Доусон. Превод от 4. изд. Цена 10 лв. 4. „Златни капки“, непечатани до сега разкази от Йорд. Ковачев. Цена 50 лв. 5.
към текста >>
69.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Коя човешка
драма
може да се мери по дълбочина, величие и сила с тая.
как дребно, как жалко и незначително ти се вижда сега всичко това! Кое човешко дело, коя човешка проява може да се сравни с величието на Божественото творчество, със свещения акт на зазоряването, когато тъмнината уплашено бега пред настиващата по всички посоки светлина! Кок велик художник досега е предал или може да предаде една хилядна част от неизразимата красота, от непрестанно бликащото разнообразие на преливащите се тонове? Кой гениален музикант може да подражава с успех на свещената музика, която чуткото ухо долавя в мълчанието на предутринта? А сладките песни на птичките, невнятия шепот на тихия ветрец, ромола на поточето, шепота на гората?
Коя човешка
драма
може да се мери по дълбочина, величие и сила с тая.
която всяко утро Бог представя, чупейки веригите на тъмнината, и разливайки навред потоци светлина? Кой проповедник, кой оратор може да ни даде онова чисто чувство, оня чист потик към възвишеното, красивото, светото? Кой религиозен обред, коя церемония и тържество може да изпълни душата ни с такова благоговение? Нищо. нищо човешко не може да се сравни с издигащата, пречистващата. обновяваща и възраждаща ни сила на утринното тържество — свещенодействие в истинския необятен храм на Бога — Природата. Нищо.
към текста >>
70.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Девор, символична
драма
в 4 действия и епилог от Веселин Петрушев.
Как могъщо се разлива по целият ни душевен мир идеята за братство и любов между хората, между всички живи същества и как след като сме прочели тия безподобни проблясъци на душата на един „духовен великан“ чувстваме голямото и непобедимо желание да преливаме в тоя помрачен свят повече любов, повече братство, повече доброта. Такива книги са навремени, необходими и трябва да се разпространяват с повече жар и ентусиазъм, за да могат да стигнат до народа, който да се залива от тяхната духовна сила и чрез тях да облагородява душата си. Ж. У. Цената на книгата е 50 лв. Доставя редакцията на в.„Братство“.
Девор, символична
драма
в 4 действия и епилог от Веселин Петрушев.
В нашата драматична литература, където се изнасят сцени изключително из хаоса на социалните отношения и порядки: където нито една наша драма не е затрогнала ония висши състояния на човешкия дух, проявяваш се в моменти на стихнем устрем към велики постижения, драмата „Девор“ се явява като лъч от настъпваща зора, която изтръгва въздишка на облекчение из гърдите на изнурен странник през дълга, бурна. мрачна нощ. Във всесветската литература се срещат перли от драматично изкуство, каквито са напр. драмите на Хауптмана, Зудермана, Ибсена, Метерлинка и пр. с тенденция да се налучка пътя, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-висш божествен дар — свободата на духа, брутално похитена и до днес сковано в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни.
към текста >>
В нашата
драматична
литература, където се изнасят сцени изключително из хаоса на социалните отношения и порядки: където нито една наша
драма
не е затрогнала ония висши състояния на човешкия дух, проявяваш се в моменти на стихнем устрем към велики постижения,
драмата
„Девор“ се явява като лъч от настъпваща зора, която изтръгва въздишка на облекчение из гърдите на изнурен странник през дълга, бурна.
Такива книги са навремени, необходими и трябва да се разпространяват с повече жар и ентусиазъм, за да могат да стигнат до народа, който да се залива от тяхната духовна сила и чрез тях да облагородява душата си. Ж. У. Цената на книгата е 50 лв. Доставя редакцията на в.„Братство“. Девор, символична драма в 4 действия и епилог от Веселин Петрушев.
В нашата
драматична
литература, където се изнасят сцени изключително из хаоса на социалните отношения и порядки: където нито една наша
драма
не е затрогнала ония висши състояния на човешкия дух, проявяваш се в моменти на стихнем устрем към велики постижения,
драмата
„Девор“ се явява като лъч от настъпваща зора, която изтръгва въздишка на облекчение из гърдите на изнурен странник през дълга, бурна.
мрачна нощ. Във всесветската литература се срещат перли от драматично изкуство, каквито са напр. драмите на Хауптмана, Зудермана, Ибсена, Метерлинка и пр. с тенденция да се налучка пътя, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-висш божествен дар — свободата на духа, брутално похитена и до днес сковано в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни. Нито а една драма не прозира тенденция на посочване дълбоко скритите от света причини на датиращия изконен двубой между две непримирими сили: — от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга — Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които си определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено.
към текста >>
Във всесветската литература се срещат перли от
драматично
изкуство, каквито са напр.
Цената на книгата е 50 лв. Доставя редакцията на в.„Братство“. Девор, символична драма в 4 действия и епилог от Веселин Петрушев. В нашата драматична литература, където се изнасят сцени изключително из хаоса на социалните отношения и порядки: където нито една наша драма не е затрогнала ония висши състояния на човешкия дух, проявяваш се в моменти на стихнем устрем към велики постижения, драмата „Девор“ се явява като лъч от настъпваща зора, която изтръгва въздишка на облекчение из гърдите на изнурен странник през дълга, бурна. мрачна нощ.
Във всесветската литература се срещат перли от
драматично
изкуство, каквито са напр.
драмите на Хауптмана, Зудермана, Ибсена, Метерлинка и пр. с тенденция да се налучка пътя, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-висш божествен дар — свободата на духа, брутално похитена и до днес сковано в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни. Нито а една драма не прозира тенденция на посочване дълбоко скритите от света причини на датиращия изконен двубой между две непримирими сили: — от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга — Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които си определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено. В символична форма автора изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: — Разрушението и Творчеството — в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан — на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята — да послужи на една божествена идея: освобождението на пленницата Дева Славяна, светяща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили.
към текста >>
Нито а една
драма
не прозира тенденция на посочване дълбоко скритите от света причини на датиращия изконен двубой между две непримирими сили: — от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга — Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които си определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено.
В нашата драматична литература, където се изнасят сцени изключително из хаоса на социалните отношения и порядки: където нито една наша драма не е затрогнала ония висши състояния на човешкия дух, проявяваш се в моменти на стихнем устрем към велики постижения, драмата „Девор“ се явява като лъч от настъпваща зора, която изтръгва въздишка на облекчение из гърдите на изнурен странник през дълга, бурна. мрачна нощ. Във всесветската литература се срещат перли от драматично изкуство, каквито са напр. драмите на Хауптмана, Зудермана, Ибсена, Метерлинка и пр. с тенденция да се налучка пътя, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-висш божествен дар — свободата на духа, брутално похитена и до днес сковано в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни.
Нито а една
драма
не прозира тенденция на посочване дълбоко скритите от света причини на датиращия изконен двубой между две непримирими сили: — от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга — Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които си определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено.
В символична форма автора изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: — Разрушението и Творчеството — в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан — на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята — да послужи на една божествена идея: освобождението на пленницата Дева Славяна, светяща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от един властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, божествена Любов над нисшите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, поне от части, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше естество.
към текста >>
Символизмът на
драмата
ще се види твърде нелесен.
с тенденция да се налучка пътя, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-висш божествен дар — свободата на духа, брутално похитена и до днес сковано в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни. Нито а една драма не прозира тенденция на посочване дълбоко скритите от света причини на датиращия изконен двубой между две непримирими сили: — от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга — Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които си определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено. В символична форма автора изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: — Разрушението и Творчеството — в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан — на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята — да послужи на една божествена идея: освобождението на пленницата Дева Славяна, светяща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от един властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, божествена Любов над нисшите страсти.
Символизмът на
драмата
ще се види твърде нелесен.
Изисква се, поне от части, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше естество. Много е желателно, да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувства нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм. П. Списаревски. Драмата „Девор“ за четене онлайн в сайта.
към текста >>
Драмата
„Девор“ за четене онлайн в сайта.
Символиката на похищението Девата Славяна от един властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, божествена Любов над нисшите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, поне от части, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше естество. Много е желателно, да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувства нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм. П. Списаревски.
Драмата
„Девор“ за четене онлайн в сайта.
към текста >>
71.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Д-р Паскалев остави един ръкопис върху „Психологията на Българите“, сетне „Дневникът на един лекар“ и най-важното — едно голямо и завършено съчинение: „Психология на
драматическото
и музикалното творчество“, което предстоеше да се печоати през тази есен.
IV. кн. 2). През 1931 г- излезе от него и един роман — дневник „Възроден“. Д-р К. Пгскелев бе дълбока и самотна душа, мистично настроена. Доколкото се простират нашите сведения той бе в тесни връзки с хората на българските мистични течения.
Д-р Паскалев остави един ръкопис върху „Психологията на Българите“, сетне „Дневникът на един лекар“ и най-важното — едно голямо и завършено съчинение: „Психология на
драматическото
и музикалното творчество“, което предстоеше да се печоати през тази есен.
С Д р Кирил Паскалев нашата бедна философска книжнина губи един действително рядък и сложен мислител и един прекрасен писател, който с енергията и с ума си обещаваше да играе важна роля в нашата книжнина.“ сп. „Фил. преглед“ год V. бр. 4 Седмичен бюлетин Българските въпроси в Женева. На 17. т. м.
към текста >>
72.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Редакцията Седмичен бюлетин Плевенски областен театър При Плевенската област е учреден Областен
Драматичен
Театър, със задача да сътрудничи на далото на новата държава в създаването на културната ни и национална обнова и да удовлетворява художествените и театрални нужди на населението от областта.
„Капка по капка вир става“! Вашето малко усилие да запишете един нов абонат, повторено от всички наши досегашни абонати, ще даде в резултат един мощен в. „Братство“, с широко разпространение, с повече страници, с повече приложения, при същия абонамент! И, кай-малкото, което ний настоятелно искаме от всички наши абонати, то е: да си плати те на време абонамента, а също така — да ни изпратите веднага адресите на 5 или повече лица, които би интересувало съдържанието на в-ка ни, за да им изпратим по един пробен брой. С дружни усилия, на работа за широко разпространение на в. „Братство“.
Редакцията Седмичен бюлетин Плевенски областен театър При Плевенската област е учреден Областен
Драматичен
Театър, със задача да сътрудничи на далото на новата държава в създаването на културната ни и национална обнова и да удовлетворява художествените и театрални нужди на населението от областта.
Формирането на областния художествен театър е възложено на известния театрален деец г. Ангел Сладкаров. „Нови Дни“ Към края на м. август т. г. в гр.
към текста >>
73.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Оуен - 5 Окултизъм и Йога, 1 ва част - 22 Окултизъм и Йога, 2-ра част - 28 Окултизъм и Йога, 3 та част - 28 Целта на образованието според Спиноза - 8 Защо и как да познаваме Бога, от д-р Стоицев - 5 Окултизъм, Граблашев - 8 Девор, символична
драма
,от Веселин Петрушев - 8 Елена Петровиа Блаватска, биография - 20 Родословието нa човека, от Ана Безант - 20 Невидимите помагачи, от Ч. У.
Ледбитер - 20 Учението за кармата,— Закона за причинността от Е. П. - 6 Прераждане, от Софроний Ников - 15 Човек и Бог, от Пламен - 10 Безсмъртието на човека, от Сър Оливър Лодж, професор по физика. - 30 Възпитанието на детето, според окултната философия на розенкройцерите, от Макс Хайндел. - 10 Наука за дишането, от Аледон - 15 Що е окултизъм, от С. Калименов - 6 Основният закон на здравето, Е. Г.
Оуен - 5 Окултизъм и Йога, 1 ва част - 22 Окултизъм и Йога, 2-ра част - 28 Окултизъм и Йога, 3 та част - 28 Целта на образованието според Спиноза - 8 Защо и как да познаваме Бога, от д-р Стоицев - 5 Окултизъм, Граблашев - 8 Девор, символична
драма
,от Веселин Петрушев - 8 Елена Петровиа Блаватска, биография - 20 Родословието нa човека, от Ана Безант - 20 Невидимите помагачи, от Ч. У.
Ледбитер - 20 Практически окултизъм, от Д-р Лумис - 25 Философията на живота или тайните на Христовото учение. според розенкройцерите, от В. Граблашев - 35 Човек — творец на съдбата си, от Д-р Р. Браун - 20 В царството на живата природа. - 15 Где е истината?
към текста >>
74.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Опълченска 66, София 3 Децата на сиромахкинята,
драма
в три действия, от Марин Драганов, цена 20 лева.
кутия 270. Годишен абонамент 80 лв. Каталог „Нови мисли“. Излезе от печат второ допълнено издание на каталога „Нови мисли“, съдържа всички досега излезли беседи от Учителя и друга литература. Изпраща се безплатно при поискване от Жечо Панайотов, ул.
Опълченска 66, София 3 Децата на сиромахкинята,
драма
в три действия, от Марин Драганов, цена 20 лева.
Доставя се от автора, с. Трашлии, Еленско.
към текста >>
75.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но ще кажете, че той представя живота такъв, какъвто си е — като
драма
, трагедия или комедия.
Ако искате да станете учен човек, артист, художник — за каквото и да било изкуство трябва да си изберете съответната храна. Ако не можете да си изберете храната, няма да можете да постигнете това, което искате. В Англия са правени опити: когато някой артист ще трябва да играе известна роля, хранят го със съответната храна и има отлични резултати. Но това, което става на сцената не е една реалност. Там авторът определя съдбата на всеки едного от героите.
Но ще кажете, че той представя живота такъв, какъвто си е — като
драма
, трагедия или комедия.
Не, той представя нещата тъй, както той ги схваща и изживява, а не както са в действителност. И всички вие сега сте артисти. Като слязохте от другия свят, вие взехте известни роли да играете, но питам ви сега — драма ли, трагедия или комедия играете? Според мен комедията е за деца. драмата е за възрастните — тези които се женят, а трагедията е за старите, които умират.
към текста >>
Като слязохте от другия свят, вие взехте известни роли да играете, но питам ви сега —
драма
ли, трагедия или комедия играете?
Но това, което става на сцената не е една реалност. Там авторът определя съдбата на всеки едного от героите. Но ще кажете, че той представя живота такъв, какъвто си е — като драма, трагедия или комедия. Не, той представя нещата тъй, както той ги схваща и изживява, а не както са в действителност. И всички вие сега сте артисти.
Като слязохте от другия свят, вие взехте известни роли да играете, но питам ви сега —
драма
ли, трагедия или комедия играете?
Според мен комедията е за деца. драмата е за възрастните — тези които се женят, а трагедията е за старите, които умират. Но нито драмата, нито комедията, нито трагедията разрешават живота. Това са болезнени състояния в живота. В живота комедия няма, в живота има весели работи (състояния) но комедия няма; в живота и драма няма, но в живота има нещо по-високо от драмата.
към текста >>
драмата
е за възрастните — тези които се женят, а трагедията е за старите, които умират.
Но ще кажете, че той представя живота такъв, какъвто си е — като драма, трагедия или комедия. Не, той представя нещата тъй, както той ги схваща и изживява, а не както са в действителност. И всички вие сега сте артисти. Като слязохте от другия свят, вие взехте известни роли да играете, но питам ви сега — драма ли, трагедия или комедия играете? Според мен комедията е за деца.
драмата
е за възрастните — тези които се женят, а трагедията е за старите, които умират.
Но нито драмата, нито комедията, нито трагедията разрешават живота. Това са болезнени състояния в живота. В живота комедия няма, в живота има весели работи (състояния) но комедия няма; в живота и драма няма, но в живота има нещо по-високо от драмата. В живота и трагедия няма — в живота има възкресение. Ако искате да се освободите от смъртта — изучавайте трагедията.
към текста >>
Но нито
драмата
, нито комедията, нито трагедията разрешават живота.
Не, той представя нещата тъй, както той ги схваща и изживява, а не както са в действителност. И всички вие сега сте артисти. Като слязохте от другия свят, вие взехте известни роли да играете, но питам ви сега — драма ли, трагедия или комедия играете? Според мен комедията е за деца. драмата е за възрастните — тези които се женят, а трагедията е за старите, които умират.
Но нито
драмата
, нито комедията, нито трагедията разрешават живота.
Това са болезнени състояния в живота. В живота комедия няма, в живота има весели работи (състояния) но комедия няма; в живота и драма няма, но в живота има нещо по-високо от драмата. В живота и трагедия няма — в живота има възкресение. Ако искате да се освободите от смъртта — изучавайте трагедията. Неразбраната любов ражда трагедията.
към текста >>
В живота комедия няма, в живота има весели работи (състояния) но комедия няма; в живота и
драма
няма, но в живота има нещо по-високо от
драмата
.
Като слязохте от другия свят, вие взехте известни роли да играете, но питам ви сега — драма ли, трагедия или комедия играете? Според мен комедията е за деца. драмата е за възрастните — тези които се женят, а трагедията е за старите, които умират. Но нито драмата, нито комедията, нито трагедията разрешават живота. Това са болезнени състояния в живота.
В живота комедия няма, в живота има весели работи (състояния) но комедия няма; в живота и
драма
няма, но в живота има нещо по-високо от
драмата
.
В живота и трагедия няма — в живота има възкресение. Ако искате да се освободите от смъртта — изучавайте трагедията. Неразбраната любов ражда трагедията. Питам тогаз като се разбере любовта какво ще има? Тогаз ще имаме живот на безсмъртието, разумният живот, който разрешава всички противоречия и изключва всякакви престъпления.
към текста >>
76.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Изпуснати хора,
драма
в 5 действия от Йордан Ковачев, стр.
* * * Скъсаш ли си връзката със Бога, иде страх, смущение, тревога. И, като тоз босилек, в черна сянка, ще потъне твоята осанка. Дядо Благо Книжнина Получиха се в редакцията следните книги: Избрани стихотворения от Ф. И. Тютчев, превел Йордан Ковачев, стр. 66, цена 20 лв.
Изпуснати хора,
драма
в 5 действия от Йордан Ковачев, стр.
66, цена 16 лв. Чудната врата, народни и по народни мотиви въздържателни приказки, от Ценко Цветснов, Деца от далечните страни, разкази за холандчете, китайчета, япончета, ескимосчето и др. Последните две книжки са номера на библиотека „Златни Класове,“ която те издаде 7 книжки за 70 лв. но за абонати — 25 лв. Всички горни книги са издание на Коопср. Изд.
към текста >>
77.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Изпуснати хора,
драма
от 5 действия от Йордан Ковачев, второ преработено издание.
Изобщо, групата в Рига работи енергично и резултатно. Да мисли! — беседа държана от Учителя в София на 22 март т. г. сутринта. В нея се изтъква с голяма сила ръководното значение на мисълта за правилното развитие на човека и за хармониране и контролиране на другите прояви в човешкия живот.
Изпуснати хора,
драма
от 5 действия от Йордан Ковачев, второ преработено издание.
Цена 15 лв. Може да се достави от редакцията ни. В тази, играна на доста места из страната ни драма, авторът се е постарал да обрисува хипнотическата сила на пътя по наклонената плоскост на живота, от който човек може да се освободи само чрез страданието. Ли, поема за доброто и злото, от К. Габаров, цена 30 лв.
към текста >>
В тази, играна на доста места из страната ни
драма
, авторът се е постарал да обрисува хипнотическата сила на пътя по наклонената плоскост на живота, от който човек може да се освободи само чрез страданието.
г. сутринта. В нея се изтъква с голяма сила ръководното значение на мисълта за правилното развитие на човека и за хармониране и контролиране на другите прояви в човешкия живот. Изпуснати хора, драма от 5 действия от Йордан Ковачев, второ преработено издание. Цена 15 лв. Може да се достави от редакцията ни.
В тази, играна на доста места из страната ни
драма
, авторът се е постарал да обрисува хипнотическата сила на пътя по наклонената плоскост на живота, от който човек може да се освободи само чрез страданието.
Ли, поема за доброто и злото, от К. Габаров, цена 30 лв. Доставя Никола Нанков, ул. Врабча 1, София. Религия и медицина, от Васил М.
към текста >>
78.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 125
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Auroro Сливен Словото на Учителя Във великата любов е спасението на човека Съвременните писатели изобразяват живота в три форми - като трагедия, като
драма
и като комедия.
Напразно те чакат словата Му пак. В зеници лазурни там Истина вечна заключили верно клепачи — покров. Той знае — ще дойдат в епоха далечна на раса сърдечна децата — любов. Да, иде тя вече след двадесет века с Учителя славен на целий всемир. Таз Истина пак ще засвети в човека Любов ще залее света най-подир.
Auroro Сливен Словото на Учителя Във великата любов е спасението на човека Съвременните писатели изобразяват живота в три форми - като трагедия, като
драма
и като комедия.
Сега човешкият живот винаги завършва с трагедия. Но животът сам по себе си е драма. Третата форма е комедията, която аз определям като сянка на трагедията. В комедията например, човек се представя, че страда, че умира и пр., докато всъщност не е така. Това са трите форми, в които животът се проявява.
към текста >>
Но животът сам по себе си е
драма
.
Той знае — ще дойдат в епоха далечна на раса сърдечна децата — любов. Да, иде тя вече след двадесет века с Учителя славен на целий всемир. Таз Истина пак ще засвети в човека Любов ще залее света най-подир. Auroro Сливен Словото на Учителя Във великата любов е спасението на човека Съвременните писатели изобразяват живота в три форми - като трагедия, като драма и като комедия. Сега човешкият живот винаги завършва с трагедия.
Но животът сам по себе си е
драма
.
Третата форма е комедията, която аз определям като сянка на трагедията. В комедията например, човек се представя, че страда, че умира и пр., докато всъщност не е така. Това са трите форми, в които животът се проявява. Те не могат да се избегнат. Има две течения писатели, които изобразяват трагедията.
към текста >>
79.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 126
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това е
драмата
на живота.
Тя осмисля всичко в него и той става радостен и весел. Когато човек обича с великата Любов, в това е неговото щастие. Щастието е възможно само при великата Любов, в която хиляди и милиони души едновременно се проявяват чрез едно тяло, като един човек. Когато обичате с тази Любов и когато ви обичат с великата Любов, трябва да знаете, че това са милиони души, които се проявяват чрез едно тяло. Това е Любовта на Битието.
Това е
драмата
на живота.
Аз бих желал хората така да се обичат. Из беседата от Учителя, държана на 7 април 1935 г. ОБСЕБВАНЕ Все пак аз не вярвам в това, което вий разказвате за обсебването. Това са просто някакви подсъзнателни рефлекси на мозъка — малко ли неща ний четем, слушаме и виждаме. После всичко това се забравя, но мозъчните бразди го запазват някъде и при известни случаи проявяваме неща, които ни се струват съвсем непознати.“ — Така ми говореше в Урга един приятел, който, по своето служебно положение, считаше, че скептицизмът е най-добрия признак на достойнството.
към текста >>
80.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Някои заемат главни роли, други — второстепенни, третостепенни; но всеки все взема някаква роля, която трябва да играе в голямата
драма
на живота.
И по какви ли пътища хората не търсят щастието, но до днес не са го намерили — а намират винаги нещастието. И хората са нещастни, без да съзнават ясно причината на своето нещастие. Те преди всичко не схващат своето място и положение в живота, и не си дават сметка има ли смисъл живота или не. От моето гледище, живота, в сегашния му развой, прилича на един театър. Всички хора са актьори в този театър.
Някои заемат главни роли, други — второстепенни, третостепенни; но всеки все взема някаква роля, която трябва да играе в голямата
драма
на живота.
Ние сме се намерили в живота, и трябва да разбираме условията, при които живеем и да знаем възможностите, с които разполагаме в даден момент, за да избегнем излишните страдания и нещастия. При тези условия, при които живеем, и при тези възможности, с които разполагаме, ние. големи работи не можем да извършим. Защото великите работи — създаването на световете, — са извършени от великите Духове. А на нас, хората, ни остава да се занимаваме с малките работи.
към текста >>
81.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Драматична
фантазия в 5 сцени от Сим.
При изгрев слънце (стих. от Бранд) Основна мярка (Г.) „Искаш ли мир, готви се за война“ (Любомир Лулчев) Словото на Учителя. Пробуждане на съзнанието (Из неделната беседа „Всичко, което чух“ - 19. I. 1936 г.) Пред неизвестност (Г. Искренов) Смъртни грехове.
Драматична
фантазия в 5 сцени от Сим.
Чирпанлиев (С. К.) Белият лотос (продължение от брой 153 - Мейбъл Колинз) КАКВО НАПРАВЛЕНИЕ? „С порядките на живата природа всеки трябва да бъде в съгласие …. Сега ние сме дошли до един път, в който вървим заедно, както птиците — на ята. Като сме с ятото, ще се съобразяваме с неговите закони.
към текста >>
Искренов Смъртни грехове
Драматична
фантазия в 5 сцени от Сим.
Една телеграма от Мексико съобщава новината, че правителството на Мексико е решило да превърне националния военен арсенал във фабрика за земеделски машини, като за целта е предназначило една сума от 50,000 долара за производство на 10,000 рала, които ще бъдат раздадени безплатно на земеделците. На това дело ние не можем да не се радваме. Очакваме всички останали християнски народи да последват този пример. Ние, приятелите на мира, вярваме, че този пример не ще остане единствен, а ще бъде последван още от много други правителства, вдъхновявани от идеите за мир и братство между народите. Горния пример ни подсказва, че сме пред прага на една нова ера в историята на човечеството. Г.
Искренов Смъртни грехове
Драматична
фантазия в 5 сцени от Сим.
Чирпанлиев Ето една книга, която заслужава прием и внимание, много по-големи от тия, които тя е получила до сега. Като бледи и жалки, мимолетни светлинки. като блуждаещи огньове, които трепват и изгасват, у нас непрестанно се по явяват литературни творения, които не носят със себе си нищо особено, никаква дълбочина, никаква безсмъртна истина, никакво философско прозрение — в са само малки фотографски снимки от безкрайното лице на живота, временни отражения на незначителни лични преживявания. Макар че авторите им си въобразяват много, като често приличат на жабата в приказката, която искала да стигне вола, тия творения, които не носят нищо вечно в себе си, си остават това, което са — ученически опити на литературни любители — и не могат да избегнат своята съдба — скоропостижната смърт в праха на забвението. Смъртното, временното, частичното, ограниченото — е родено да умре!
към текста >>
Една такава книга, която носи на себе си белега на безсмъртието, е предлаганата ни от Симеон Чирпанлиев
драматична
фантазия, под заглавие „Смъртни грехове“.
като блуждаещи огньове, които трепват и изгасват, у нас непрестанно се по явяват литературни творения, които не носят със себе си нищо особено, никаква дълбочина, никаква безсмъртна истина, никакво философско прозрение — в са само малки фотографски снимки от безкрайното лице на живота, временни отражения на незначителни лични преживявания. Макар че авторите им си въобразяват много, като често приличат на жабата в приказката, която искала да стигне вола, тия творения, които не носят нищо вечно в себе си, си остават това, което са — ученически опити на литературни любители — и не могат да избегнат своята съдба — скоропостижната смърт в праха на забвението. Смъртното, временното, частичното, ограниченото — е родено да умре! Само това. в което живеят великите безсмъртни истини на живота, само това, в което има неизмерима дълбочина, прозрение и надмогване на обикновеното и временното в живота, само то ще оцелее, само то ще остане безсмъртно, ще живее вечно, давайки духовна храна на поколение след по поколение.
Една такава книга, която носи на себе си белега на безсмъртието, е предлаганата ни от Симеон Чирпанлиев
драматична
фантазия, под заглавие „Смъртни грехове“.
С чудно майсторство, с дълбоко разбираме и прозрение тук е предадена великата трагедия на живота — вечната борба между доброто и злото, което става на земята, върху арената на човешката душа, и чийто краен резултат е винаги — вечното възкресение на доброто от гроба, в който злото го е погребало, вечното възраждане на светлината на деня, елен ужаса на нощната тъмнина, вечното възраждане на живота след прага на смъртта. Велик и мъдър, и безкрайно щастлив е Джалма, младия владетел на „Щастливият оазис“. Безкрайно предана нему е неговата прекрасна жена Майа. Върху тях двамата, а едновременно и върху народа им — Бог е излял преизобилно всички блага на живота. Мъдрост и любов управляват, щастие и благоденствие царуват на всякъде.
към текста >>
В развръзката, в последната, петата сцена, Джалма наново завзема трона си, и
драмата
завършва с думите на Духът на бялата магия:.В борбата си за Джалма, аз победих.
Тази роса си ти, моя велика любов, ти, подкрепително и нърмителко на истината в мене. Майя, подай ми ръка! Нека тръгнем двама — аз — възродена истина, ти — безсмъртна любов. Нека идем там. дето ни очакват, там, дето се борят за свобода, защото ние не принадлежиме на себе си, а на тези, които водим.
В развръзката, в последната, петата сцена, Джалма наново завзема трона си, и
драмата
завършва с думите на Духът на бялата магия:.В борбата си за Джалма, аз победих.
* * * Мястото не ни позволява да се разпространяваме подробно върху великолепната символика в това произведение, малко по обем, но пребогато по съдържание. Каква по-вярна картина на живота, на истинския, вътрешния живот, от тази, която ни рисува пътя на човешкия дух, попаднал в долината на мрачните сенки, лутал се до изнемогване и отчаяние в тях, изгубил всичко или почти всичко, (защото безсмъртната божия искра никога не може да го напусне) — за да възкръсне отново в новия живот на светлината и да тръгне напред, ръка за ръка с любовта, вечната му спътница, от която той черпи радост и вдъхновение. Каква по-вярна картина на отношенията между мъжа и жената, между Джалма — мъдростта и Майя — любовта, вечни спътници в живота? Цената на книгата е 15 лв. Доставя се от С.
към текста >>
82.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Девор, символична
драма
от В. Петрушев.
Бъдещата вселена. Съобщаване между световете. Стара книга за хора и животни, от Аксел Мунте. Великата любов— състрадание към всичко живо, което страда, отличава и тук автора на „Сан Микеле“. Без догма, един от най-хубавите романи на големия полски писател Хенрих Сенкевич.
Девор, символична
драма
от В. Петрушев.
Смъртни грехове, драматична фантазия в 5 сцени, от Сим. Чирпанлиев. Видения и съзерцания, стих. от Ив. Грозев. Дванадесет баби, от Олга Славчева. Вечната поема, от Auroro Добрите деца, пиеска за деца, Д. Велчева.
към текста >>
Смъртни грехове,
драматична
фантазия в 5 сцени, от Сим. Чирпанлиев.
Съобщаване между световете. Стара книга за хора и животни, от Аксел Мунте. Великата любов— състрадание към всичко живо, което страда, отличава и тук автора на „Сан Микеле“. Без догма, един от най-хубавите романи на големия полски писател Хенрих Сенкевич. Девор, символична драма от В. Петрушев.
Смъртни грехове,
драматична
фантазия в 5 сцени, от Сим. Чирпанлиев.
Видения и съзерцания, стих. от Ив. Грозев. Дванадесет баби, от Олга Славчева. Вечната поема, от Auroro Добрите деца, пиеска за деца, Д. Велчева. Богомилски легенди, страници из летописите на света, от Ник. Райнов.
към текста >>
Бранд,
драматична
поема от Хенр.
Вечната поема, от Auroro Добрите деца, пиеска за деца, Д. Велчева. Богомилски легенди, страници из летописите на света, от Ник. Райнов. Ли, поема за доброто и злото, от К. Габаров. Избрани песни, от Мара Белчева. Озарения връх, поеми и стихотворения от Еделвайс.
Бранд,
драматична
поема от Хенр.
Ибсен, съдържаша богата окултна символика. Далечна флейта свири, китайска антология. На планината, приказка от Люб. Лулчев. Татковите приказки за нея, от Бенита. Край огнището, разкази от Л. Лулчев.
към текста >>
83.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И ние самите ставаме от рано не само свидетели, но и неволни участници в
драмата
на живота, дето всички се представят за чисти и невинни, а животът въпреки това става все по-несносен и задушен.
Антонова Песента на дъждовните капки Тих вятър вей и клоните люлее И тих дъждец през клоните ръми, И нежна песен капчиците пеят. Кристални, чисти кат сълзи: * — Към ширното море се ний стремим И таз е нашата мечта: Със Цялото в Едно да се сплотим, В Едно с Всемирната душа. * Запели тъй, в сребрист поток се сливат, Потока бърза и игриво пей: — Велик стремеж във моя бяг прелива, Велика Цел пред моя поглед грей. В. С. Недев ДНЕС И УТРЕ Живеем в страшно време на трудно скривана озлобеност и вражда, на постоянни опити за взаимни измамвания и тъмни замисли между хората и народите.
И ние самите ставаме от рано не само свидетели, но и неволни участници в
драмата
на живота, дето всички се представят за чисти и невинни, а животът въпреки това става все по-несносен и задушен.
Постоянно говорим за криза вън, а тя е преди всичко в душите и сърцата. В сърцата ни са изтъкани телени мрежи и издълбани непроходими вълчи ями. Много са тия, които не знаят нищо върху вътрешната връзка между всичко съществуващо, и като не разбират истинската същност на нещата, разглеждат човека, като нещо отделно, откъсвайки го от общата верига на живота. Измислят особена нравственост, която има за основа най-груб егоизъм. Всички народи сеят егоизъм и не съзнават, че жетвата ще ги погуби, макар собствената тяхна религия да им казва, „Каквото посееш, такова и ще пожънеш“.
към текста >>
84.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 261
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вода от планината, кооперативна
драма
в 4 действия от Рад.
Пред утрото на новия свят. Заслужава да бъде прочетена от всеки, за който не е безразлично днешното преходно положение. Д-р (Доктор) комедия в 4 действия от Бранислав Нушич. Преведе Ст. Сърбаков. По този превод е играна комедията в Народния тсатър, 25 лева.
Вода от планината, кооперативна
драма
в 4 действия от Рад.
Плаович и Мил. Джокович. Преведе от сръбски Ст. Сърбаков. Играна за пръв път в Белградския народен театър през 1937 год. с голям успех, 25 лв. Това са първите два номера от Театрална библиотека „Хемус“, която се урежда от Боян Дановски, режисьор при Народния театър Библиотеката е предназначена за нашите любителски театри и затова всека пиеса е приспособена за тази цел и е придружена с упътване за разпределение на ролите, постановка, декори, грим и др.
към текста >>
85.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Те са забулили тоя факт в един от най-
драматичните
митове на древността, който съществува в разни варианти във всички религии — митът за „падналите ангели“.
Но като се има пред вид умственото и нравствено ниво на съвременното човечество, едва ли може да се каже, че тия перспективи ще бъдат светли. При тия материалистични разбирания, които хората имат за природата и човека, при тия груби схващания за живота и неговите цели, обладаването на подобни неизчерпаеми източници на енергия би било гибелно за тях. Ако те днес се разпореждат така безогледно и безотговорно с всички блага на природата, защото я смятат за бездушна, мъртва, управлявана от слепи механични закони, ако те така безпощадно използват нейната растителност, нейните води, нейните станали прословути днес „сурови вещества“ от всички природни царства — и то с главната цел да се въоръжат до зъби — какво биха сторили, ако притежаваха огромните запаси на скритата атомна енергия? Те надали биха се замислили да дигнат във въздуха и цялата земя! Древните Посветени са знаели за тая мощна концентрация на енергия в материята.
Те са забулили тоя факт в един от най-
драматичните
митове на древността, който съществува в разни варианти във всички религии — митът за „падналите ангели“.
Знайно е, че според тоя мит разбунтуваните ангели са били хвърлени в „бездната на мрака“, където са били оковани в несломими вериги. Едно от съответствията на тоя мит е, именно, това свързване в атома на огромно количество „интроатомна енергия“, която в Айнщайновата теория се изчислява по невинната формула mc2. В нея поне няма ни небесни бунтове, ни падения на ангели, ни страшни окови! Тя няма нищо общо с каквито да било живи същества — това са прости измерими величини: m е белег на масата, а с2 е квадрата на скоростта на светлината. Това m, обаче, не е така просто, то има цяла история!
към текста >>
86.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 275
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Древните мъдреци са олицетворявали функциите на човешкото тяло, свойствата на човешкия ум и качествата на човешката душа и са изградили една величествена
драма
около техните взаимоотношения.
ЧОВЕШКОТО ТЯЛО КАТО СИМВОЛ В Писанието е казано, че Бог е сътворил човека свой образ и подобие. За това се говори не само в Библията, но и във всички свещени писания. Еврейските патриарси учеха, че човешкото тяло е микрокосмос — малък космос, съграден по образа на макрокосмоса, на големия космос. Тази аналогия между безграничното и ограниченото, се счита за един от ключовете, с помощта на които се разкриват тайните на Свещеното Писание. Без съмнение, Старият завет представлява едно ръководство по физиология и анатомия, за тези, които могат да го четат с един научен подход към него.
Древните мъдреци са олицетворявали функциите на човешкото тяло, свойствата на човешкия ум и качествата на човешката душа и са изградили една величествена
драма
около техните взаимоотношения.
Човечеството има да благодари на египетския полубог Хермес за закона на аналогията: Това, което е горе, е подобно на това, което е долу: и това, което е долу, е подобно на това, което е горе. У всички народи съществува обичай да строят храмовете във форма на човешко тяло. Светилището на евреите, великият египетски храм в Карнак, религиозните постройки на хавайските свещеници и християнските църкви, имащи форма на кръст, ни доказват това. Ако положим човешкото тяло с прострени ръце върху основата на която и да било от тия постройки, то възвишението на олтара заема същото положение в зданието, каквото мозъкът заема в човешкото тяло. Всички посветени на древния свят са били анатоми.
към текста >>
Добре известно е, че Шекспир, за целите на
драматическата
постройка, е събирал в едно действие хора, отдалечени исторически с векове.
За тези, които се занимават с изучаването на религията, се създава едно трагично положение: те са заобиколни с хиляди непонятни за тях символи: но още по-печално е това, че те изобщо са забравили, че някога тия символи са имали някакъв друг смисъл, вън от наивното, съчинено от самите тях тълкувание. Преди всичко, ние трябва да разберем, че всички свещени писания са запечатани със седем печата. С други думи, трябва да разполагаме със седем тълкувания, за да разберем, в цялата му пълнота, значението на ония древни философски откровения, които ние наричаме свещени писания. Писанието не е дадено като история. Този, който го разбира буквално, разбира най-малко от него.
Добре известно е, че Шекспир, за целите на
драматическата
постройка, е събирал в едно действие хора, отдалечени исторически с векове.
Шекспир е писал не история, а драма. Същото нещо се отнася и до Библията. Писанието забърква безнадеждно историците в противоречащите си една на друга хронологични таблици. То дава прекрасен материал за спорове относно неговия смисъл, а също за разбиране значението на отделни термини и вероятното местоположение на неизвестни градове. И тъкмо това е доказателство, че историята не е най-важната част на Библията.
към текста >>
Шекспир е писал не история, а
драма
.
Преди всичко, ние трябва да разберем, че всички свещени писания са запечатани със седем печата. С други думи, трябва да разполагаме със седем тълкувания, за да разберем, в цялата му пълнота, значението на ония древни философски откровения, които ние наричаме свещени писания. Писанието не е дадено като история. Този, който го разбира буквално, разбира най-малко от него. Добре известно е, че Шекспир, за целите на драматическата постройка, е събирал в едно действие хора, отдалечени исторически с векове.
Шекспир е писал не история, а
драма
.
Същото нещо се отнася и до Библията. Писанието забърква безнадеждно историците в противоречащите си една на друга хронологични таблици. То дава прекрасен материал за спорове относно неговия смисъл, а също за разбиране значението на отделни термини и вероятното местоположение на неизвестни градове. И тъкмо това е доказателство, че историята не е най-важната част на Библията. Запазените до нас думи на Исуса са алегорични — те потапят съзнанието на човека в цяло море от непонятни за него тайни.
към текста >>
87.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Бранд,
драматична
поема от Ибсен.
„ВСЕМИРНА ЛИТЕРАТУРА“ Хамлет, от Шекспир преведе от оригинала Сава Калименов, със статия „Величието на Шекспира“. Макбет, от Шекспир. преведе от оригинала С. Калименов. Сид, от Корней, преведе от оригинала Н. Николаев Тартюф, от Молиер, преведе от оригинала Мих. Въгленов.
Бранд,
драматична
поема от Ибсен.
Вилхелм Тел, от Шилер, преведе от оригинала Д-р Николаев. (под печат) Библиотека „Всемирна литература“ ще продължи излизането си, като си поставя за цел да издаде в хубави преводи и на евтини цени всички класични произведения, които се изучават а нашите гимназии. 3. БИБЛ. „ОТБРАНИ ПРИКАЗКИ“ Великанът егоист, от Оск. Уайлд. Щастливият принц, от Оск. Уайлд.
към текста >>
88.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В литературата този стремеж към освобождаване на човека от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в
драматичните
произведения на Ибсена.
Явно е, следователно, че Уран и преди е действал. но така както електричеството е действало в природата, преди да бъде впрегнато на работа от творческия дух на човека. Уран е произвеждал известни общи процеси, които, са стояли вън от обсега на човешкото съзнание. Както, обаче, и да се обяснят нещата — с изтъкнатия по-горе окултен закон, или с просто съвпадение — характерен е фактът, че както Уран, тъй и Нептун, биват открити по време, когато у хората се явява един мощен порив към индивидуална и социална свобода: когато у тях се поражда стремеж да разрушат всички овехтели обществени, морални и религиозни прегради, всички догми, всички стари вярвания, които са спъвали свободната мисъл и пълната проява на човешката индивидуалност. Политически и социално, това се изразява в американската и френската революции, които избухват около времето, когато Уран бива открит.
В литературата този стремеж към освобождаване на човека от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в
драматичните
произведения на Ибсена.
Знайно е, че мирогледът на Ибсена се характеризира обикновено като индивидуализъм. Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото. За Ибсена най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество. Той иска пълна свобода за тази самоотговорна личност, която съзнава своето призвание и иска да го следва неотклонно. Очевидно, пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалния образ на Урановия тип.
към текста >>
Очевидно, пред погледа на норвежкия
драматург
се е мяркал идеалния образ на Урановия тип.
В литературата този стремеж към освобождаване на човека от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в драматичните произведения на Ибсена. Знайно е, че мирогледът на Ибсена се характеризира обикновено като индивидуализъм. Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото. За Ибсена най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество. Той иска пълна свобода за тази самоотговорна личност, която съзнава своето призвание и иска да го следва неотклонно.
Очевидно, пред погледа на норвежкия
драматург
се е мяркал идеалния образ на Урановия тип.
На хората с непробудено съзнание Уран често влияе отрицателно. Оригиналността и гениалният полет на мисълта, които той събужда у напредналия духовно и интелектуално човек, у обикновения се израждат в ексцентричност. Свободата на духа, издигането над човешките ограничения и предразсъдъци, които отличават първия, се превръщат у втория в безпринципност, своеволие и слободия: той отхвърля безразборно всички обществени и нравствени закони и ако е социално на-строен, често се противопоставя с наивни средства на установения ред. За да резюмирам влиянието на Урана върху човешкото естество, ще кажа следното: у различните хора тази планета действа различно — според степента на съзнанието и душевния им стремеж. Колкото един човек е по-издигнат умствено и морално, колкото по-широко и по-универсално е неговото съзнание, толкова по-съзидателно действа у него тази планета на вдъхновението, дълбокото прозрение и гениалния полет на мисълта.
към текста >>
Това е, безспорно, една грандиозна
драма
, която се разиграва на великата сцена на живота.
То изхожда като една мощна вълна от космичния център на живота. То е така мощно, че прониква цялото естество на човека, прониква цялата земя и всичко, което живее на нея. То разтърсва издъно народи, общества, с техните религии, морал, семейни отношения, социални и политически схващания. То изважда на показ всичко дълбоко потаено от миналото — и добро и зло. Оттам тоя кипеж всред човечеството, оттам тия стълкновения и борби, в които старото се мъчи с сетни сили да се закрепи в живота.
Това е, безспорно, една грандиозна
драма
, която се разиграва на великата сцена на живота.
На нас, които имаме високата привилегия да присъстваме на тази грандиозна драма, може да се пожелае едно — да имаме поне окото на Урана, което зад видимите символи на събитията, що се разиграват на сцената на живота, вижда скритите, разумни сили, които ги направляват. Да имаме неговото прозрение, което долавя — зад мрака на нощта, която си отива и в която човечеството все още блуждае — зазоряването на космичното съзнание, на което той е провъзвестник. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Изпитай и виж (из неделната беседа „Изпитай и виж“ – 16. II. 1930 г.) „Изпитай и виж, че пророк от Галилея не е възстанал.“ Йоан 7:52 „Изпитай и виж“. Защо, именно, пророк от Галилея не е възстанал?
към текста >>
На нас, които имаме високата привилегия да присъстваме на тази грандиозна
драма
, може да се пожелае едно — да имаме поне окото на Урана, което зад видимите символи на събитията, що се разиграват на сцената на живота, вижда скритите, разумни сили, които ги направляват.
То е така мощно, че прониква цялото естество на човека, прониква цялата земя и всичко, което живее на нея. То разтърсва издъно народи, общества, с техните религии, морал, семейни отношения, социални и политически схващания. То изважда на показ всичко дълбоко потаено от миналото — и добро и зло. Оттам тоя кипеж всред човечеството, оттам тия стълкновения и борби, в които старото се мъчи с сетни сили да се закрепи в живота. Това е, безспорно, една грандиозна драма, която се разиграва на великата сцена на живота.
На нас, които имаме високата привилегия да присъстваме на тази грандиозна
драма
, може да се пожелае едно — да имаме поне окото на Урана, което зад видимите символи на събитията, що се разиграват на сцената на живота, вижда скритите, разумни сили, които ги направляват.
Да имаме неговото прозрение, което долавя — зад мрака на нощта, която си отива и в която човечеството все още блуждае — зазоряването на космичното съзнание, на което той е провъзвестник. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Изпитай и виж (из неделната беседа „Изпитай и виж“ – 16. II. 1930 г.) „Изпитай и виж, че пророк от Галилея не е възстанал.“ Йоан 7:52 „Изпитай и виж“. Защо, именно, пророк от Галилея не е възстанал? Така са мислели фарисеите, защото по това време съзнанието на хората от Галилея не е достигнало това развитие, да излезе пророк между тях.
към текста >>
89.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 283
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Чрез писането ние изразяваме тънката игра на силите в действие, които се преливат и преплитат, за да изтъкат нишката на психологичните проблеми и
драматичните
състояния.
И толкова повече ние желаем да им помогнем. В това състояние на съзерцание ние ставаме истински творци. Защото изкуството, в същност, не е нищо друго, освен предаване, в една или друга форма, на това, което ние сме могли да съзерцаваме в този свят на Истината. Чрез художеството ние предаваме онази чудна хармония на формите и цветовете. Чрез поезията ние разкриваме в образи величествените постройки, до които сме проникнали чрез интуицията си.
Чрез писането ние изразяваме тънката игра на силите в действие, които се преливат и преплитат, за да изтъкат нишката на психологичните проблеми и
драматичните
състояния.
Чрез музиката ние изразяваме ритъма на вътрешния живот, начина на изграждане на формите, живата математика на вселената. А лесно ли е, наистина, влизането в този свят на съзерцанието? Средството би било много просто, ако тук се касаеше само да се откажем от желанието. Но въпросът е там, че за да постигнем освобождението си от него, ние би трябвало да можем да заповядваме на подсъзнанието си, а нашата воля не може да действа направо върху него. Ний не можем да подчиним едно желание, докато не сме опитали неговото нищожество.
към текста >>
90.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Фламарион Стара книга за хора и животни, Аксел Мунте Без догма, Хенрих Сенкевич Девор, символична
драма
от В.
Портретът на Дориан Грей, от Оскар Уайлд Последните дни на Помпей, роман от Булвер Литон Бисерът на Изток, от Селма Лагерльоф Бен Хур, от Л. Уолес Пръстенът на Льовенскьолдови, от Селма Лагерльоф Легенда за едно имение, С. Лагерльоф Тясната врата, от Андре Жид Призрак, Герх. Хауптман Нилс Люне, (между, живота и бляна) от Йенс П. Якобсен Скитникът по звездите, от Джек Лондон Животът на термитите, от Морис Метерлинк Любовта във вселената, астрономически роман, от Кам.
Фламарион Стара книга за хора и животни, Аксел Мунте Без догма, Хенрих Сенкевич Девор, символична
драма
от В.
Петрушев Смъртни грехове, драматична фантазия в 5 сцени от Сим. Чирпанлиев Видения и съзерцания, стих. от Ив. Грозев Дванадесет баби, от Олга Славчева Вечната поема, от Auroro Добрите деца, пиеска за деца, Д . Велчева Богомилски легенди, страници из летописите на света, от Ник.
към текста >>
Петрушев Смъртни грехове,
драматична
фантазия в 5 сцени от Сим.
Уолес Пръстенът на Льовенскьолдови, от Селма Лагерльоф Легенда за едно имение, С. Лагерльоф Тясната врата, от Андре Жид Призрак, Герх. Хауптман Нилс Люне, (между, живота и бляна) от Йенс П. Якобсен Скитникът по звездите, от Джек Лондон Животът на термитите, от Морис Метерлинк Любовта във вселената, астрономически роман, от Кам. Фламарион Стара книга за хора и животни, Аксел Мунте Без догма, Хенрих Сенкевич Девор, символична драма от В.
Петрушев Смъртни грехове,
драматична
фантазия в 5 сцени от Сим.
Чирпанлиев Видения и съзерцания, стих. от Ив. Грозев Дванадесет баби, от Олга Славчева Вечната поема, от Auroro Добрите деца, пиеска за деца, Д . Велчева Богомилски легенди, страници из летописите на света, от Ник. Райнов Ли, поема за доброто и злото, от К.
към текста >>
91.
 
-
Елена,
драма
в 4 действия, от И. П.
Разкази, от Н. Екимова — Рашкова, цена 30 лева. Книгата съдържа 45 малки и големи разкази, написани с топло майчинско чувство към живота и света. Може да се достави от книжарница „Братство“ — Севлиево. На слънчев припек, стихотворения и поеми от Климент Кецкаров — Охридов, цена 30 лева.
Елена,
драма
в 4 действия, от И. П.
Боров, цена 10 лева. Доставя книжарница „Братство“ — Севлиево. „Български радио-преглед“ с пълни програми на българските и чужди предаватели с бележки върху програма на радио София. Радиотехническа страница, карикатура от Илия Бешков, злободневие от Змей Горянин и статии по въпроса за организиране българската младеж, за патетичното радио говорене, за радио - пиесата, за психологията на войната и др. Намира се по будките.
към текста >>
92.
 
-
чувствителен по природа, страстен, сприхав, с течение на времето под влияние на условията на живота, постепенно изгубва тия качества, като развива самообладание и сдържаност, (Подобно нещо се наблюдава в почерка на знаменития норвежки
драматург
Ибсен.) Цялата тази душевна метаморфоза у бащата на Прайер може да се проследи по неговите писма.
(следва) _____________________________________ *) Насоката на буквите може да се определи точно, като се изрази в ъглови градуси. **) Голям интерес заслужават два примера, които привежда проф. Прайер в едно от своите графологични съчинения. Прайер притежава около 2,000 писма от своя баща, разпределени по хронологичен ред. Тази колекция показва, как един човек.
чувствителен по природа, страстен, сприхав, с течение на времето под влияние на условията на живота, постепенно изгубва тия качества, като развива самообладание и сдържаност, (Подобно нещо се наблюдава в почерка на знаменития норвежки
драматург
Ибсен.) Цялата тази душевна метаморфоза у бащата на Прайер може да се проследи по неговите писма.
В тях почеркът, от наведен става все по-прав и по-прав. В първите години ъгълът на неговия наклон е 37° — 38°, след 10 години той се увеличава до 400, във в последната година от живота му наклонът достига до 50°. Другият пример е още по поразителен. В писмата на една млада, разведена жена до нейната майка, писани в течение на един месец, почеркът от силно наведен става прав. Прайер обяснява това с понесените от младата жена силни душевни преживявания.
към текста >>
93.
 
-
Дънов ЗА ЧИТАЛИЩАТА Допълнение към каталога за пиеси, издаден от книжарница „Братство“ — Севлиево Милена, (Скопска девойка),
драма
от Ст.
Този е единствения най-пълен есперанто-български речник, който съперничи с есперантските речници на големите европейски народи и затова е гордост на българските есперантисти. Есперанто-български речник, от Атанас Николов. Есперантско-български разговорник, от Атанас Николов. Batalo, разказ от Николай Райнов La Nova Evo, (Новата Ева) от П. Дънов La tri fundamentoj de la vivo, П.
Дънов ЗА ЧИТАЛИЩАТА Допълнение към каталога за пиеси, издаден от книжарница „Братство“ — Севлиево Милена, (Скопска девойка),
драма
от Ст.
Савов Делба, драма в 3 действия от Илия Енчев Пролетен лъч, Илия Енчев Драгойци, Стефан Савов Анга, от Ив. М. Балканов Пристанала, драматиз. Ботева песен Д. Герасков Калната топка, Балканов Секулова невеста, Дим. Бабев Новото пристанище, комедия от Ст. А.
към текста >>
Савов Делба,
драма
в 3 действия от Илия Енчев Пролетен лъч, Илия Енчев Драгойци, Стефан Савов Анга, от Ив. М.
Есперанто-български речник, от Атанас Николов. Есперантско-български разговорник, от Атанас Николов. Batalo, разказ от Николай Райнов La Nova Evo, (Новата Ева) от П. Дънов La tri fundamentoj de la vivo, П. Дънов ЗА ЧИТАЛИЩАТА Допълнение към каталога за пиеси, издаден от книжарница „Братство“ — Севлиево Милена, (Скопска девойка), драма от Ст.
Савов Делба,
драма
в 3 действия от Илия Енчев Пролетен лъч, Илия Енчев Драгойци, Стефан Савов Анга, от Ив. М.
Балканов Пристанала, драматиз. Ботева песен Д. Герасков Калната топка, Балканов Секулова невеста, Дим. Бабев Новото пристанище, комедия от Ст. А. Костов Убитата лисица, от Конст.
към текста >>
Балканов Пристанала,
драматиз
.
Есперантско-български разговорник, от Атанас Николов. Batalo, разказ от Николай Райнов La Nova Evo, (Новата Ева) от П. Дънов La tri fundamentoj de la vivo, П. Дънов ЗА ЧИТАЛИЩАТА Допълнение към каталога за пиеси, издаден от книжарница „Братство“ — Севлиево Милена, (Скопска девойка), драма от Ст. Савов Делба, драма в 3 действия от Илия Енчев Пролетен лъч, Илия Енчев Драгойци, Стефан Савов Анга, от Ив. М.
Балканов Пристанала,
драматиз
.
Ботева песен Д. Герасков Калната топка, Балканов Секулова невеста, Дим. Бабев Новото пристанище, комедия от Ст. А. Костов Убитата лисица, от Конст. Мутефов Член 223.
към текста >>
Алкалай Аз убих,
драма
Морис Ростан Гостилничарката, комедия от Голдони Наполеон 931, Армон Сляпата, Гизела Алкалай.
Бабев Новото пристанище, комедия от Ст. А. Костов Убитата лисица, от Конст. Мутефов Член 223. комедия от Ст. Л. Костов Две жертви, Гиз.
Алкалай Аз убих,
драма
Морис Ростан Гостилничарката, комедия от Голдони Наполеон 931, Армон Сляпата, Гизела Алкалай.
Тигърът, комедия Дам Калфов Дина, драма от Ив. М. Балканов Азманка Евгенин, драма от Иван М. Балканов Изстрел, от Ст. Савов Между две жени, от Лука Говедаров Кара Танас, Ст. Савов Фани, от Марс Паньол Война и хора, от Лука Говедаров Любов и смърт, от Лука Говедаров Към другия бряг, от Илия Енчев Седем часа лъжа, комедия от Ст.
към текста >>
Тигърът, комедия Дам Калфов Дина,
драма
от Ив. М.
Костов Убитата лисица, от Конст. Мутефов Член 223. комедия от Ст. Л. Костов Две жертви, Гиз. Алкалай Аз убих, драма Морис Ростан Гостилничарката, комедия от Голдони Наполеон 931, Армон Сляпата, Гизела Алкалай.
Тигърът, комедия Дам Калфов Дина,
драма
от Ив. М.
Балканов Азманка Евгенин, драма от Иван М. Балканов Изстрел, от Ст. Савов Между две жени, от Лука Говедаров Кара Танас, Ст. Савов Фани, от Марс Паньол Война и хора, от Лука Говедаров Любов и смърт, от Лука Говедаров Към другия бряг, от Илия Енчев Седем часа лъжа, комедия от Ст. Савов Пристанушка, битова комедия от Ст.
към текста >>
Балканов Азманка Евгенин,
драма
от Иван М.
Мутефов Член 223. комедия от Ст. Л. Костов Две жертви, Гиз. Алкалай Аз убих, драма Морис Ростан Гостилничарката, комедия от Голдони Наполеон 931, Армон Сляпата, Гизела Алкалай. Тигърът, комедия Дам Калфов Дина, драма от Ив. М.
Балканов Азманка Евгенин,
драма
от Иван М.
Балканов Изстрел, от Ст. Савов Между две жени, от Лука Говедаров Кара Танас, Ст. Савов Фани, от Марс Паньол Война и хора, от Лука Говедаров Любов и смърт, от Лука Говедаров Към другия бряг, от Илия Енчев Седем часа лъжа, комедия от Ст. Савов Пристанушка, битова комедия от Ст. Савов Еленово царство, от Георги Райчев Винаги на пътя ни една жена, от Ст.
към текста >>
94.
 
-
(из неделна беседа – 7 декември 1941 г.) Две течения „Изпуснати хора“,
драма
в 5 действия от Йорд.
Калименов Към върха-край роден (стих.) – В. Н. Да се молим! – С. К. Словото на Учителя. Мнозина звани.
(из неделна беседа – 7 декември 1941 г.) Две течения „Изпуснати хора“,
драма
в 5 действия от Йорд.
Ковачев – покана за записване абонати за третото издание на книгата „Изпуснати хора“ на Севлиевската сцена – С. К. Отзиви за „Изпуснати хора“ Науката и дълголетието на човека Книгопис Книги, които доставя редакция „Братство“ — Севлиево НАУКА И МАТЕРИАЛИЗЪМ Съществува една доста обширна литература в наше време. тъй наричана от мнозина недозрели младежи, предимно учащи се, „научна литература“. Под това гръмко название, крехките души на лъжливо ориентираните още при първите и стъпки в живота младежи подразбират не нещо друго, а оня наплив от книги и книжлета, които, основавайки се върху материалистическия светоглед, се стараят да докажат, че всичко в безграничната и непозната още на човека вселена, че всичко в криещият още безброй загадки живот е произлязло от сляпото, механическо, бездушно развитие на нещата? Малцина са тези, които мислят дълбоко, сериозно и не едностранчиво за нещата.
към текста >>
ПОКАНА за записване абонати за третото издание на книгата ИЗПУСНАТИ ХОРА
драма
в 5 действия от Йордан Ковачев Един огромен поток пиеси — драми и комедии — залива нашите градове и села.
За да излезе човечеството от влиянието ма първия принцип, за да се освободи от насилието и за да се върне от досегашния си погрешен път младото поколение трябва да се закърми с духовна храна, то трябва да се запознае с културните и научни прояви в живота и г да му бъдат стимул в живота, защото само те мотат да го подтикнат към подвизи в умственото поле и живата наука. Храната на пчелите произвежда пчели работници. произвежда и царица, но произвежда и търтеи. Така също и интелектуална храна на людете може да създаде нехранимайковци, гамени и рушители, но може и да създаде честни, добри, работни и ученолюбиви люде които обичен да се подвизават на културното поле в живота. Нека бъдем внимателни и се проучи грижливо въпроса за интелектуалната и духовна храна, която се поднася на младежта.
ПОКАНА за записване абонати за третото издание на книгата ИЗПУСНАТИ ХОРА
драма
в 5 действия от Йордан Ковачев Един огромен поток пиеси — драми и комедии — залива нашите градове и села.
Нашият народен театър (не Софийския) а разпръснатият по цялата ни страна, по всички села и градове народена театър, е в небивал възход. И особено в селата. Едва ли днес има село в България, където през времето на театралния сезон, да не е поставена поне една, а понякога и две, три и повече пиеси (от местни деятели.) Хиляди представления в хиляди български села се дават всяна година — от есента, чак до Великден. Този огромен селски народен театър си има своите недостатъци, своите непълноти и несъвършенства. Както по отношение играта на любителите артисти, така и в подбора на пиесите има още много и много да се желае.
към текста >>
Нагърбвайки се с новото трето издание на
драмата
, книгоиздателство „Братство“ разчита че ще бъде подкрепено в нейното разпространение от всички свои читатели и абонати.
подвижно, динамично. Благодарение на всичките си горе изброени качества пиесата „Изпуснати хора“ има огромен успех. Тя е давана и преповтаряна много пъти в стотици български села и градове. И, поради нейното мощно благотворно въздействие върху човешките души, не трябва да остане в България град или село, където тя да не бъде представена. Двете първи издания на „Изпуснати хора“ бързо се изчерпаха.
Нагърбвайки се с новото трето издание на
драмата
, книгоиздателство „Братство“ разчита че ще бъде подкрепено в нейното разпространение от всички свои читатели и абонати.
Цената на книгата ще бъде 20 лева, но за тия, които се абонират най-късно до крея на м. февруари, се отстъпва само за 10 лева. Записвайте абонати и изпратете сумата до книгоиздателство „Братство“ — Севлиево“. „Изпуснати хора“ на Севлиевската сцена На 3 януари т. г. Работническото сдружение в Севлиево представи в салона на И.
към текста >>
Томев
драмата
„Изпуснати хора“ с небивал успех.
Цената на книгата ще бъде 20 лева, но за тия, които се абонират най-късно до крея на м. февруари, се отстъпва само за 10 лева. Записвайте абонати и изпратете сумата до книгоиздателство „Братство“ — Севлиево“. „Изпуснати хора“ на Севлиевската сцена На 3 януари т. г. Работническото сдружение в Севлиево представи в салона на И.
Томев
драмата
„Изпуснати хора“ с небивал успех.
Огромното помещение беше препълнено, предимно от хоро на труда. Играта, изобщо, беше сполучлива. Някои от участващите играеха много добре, а други задоволително. Ефекта, обаче, беше силен. Изразите на действащите лица попадаха точно на място; — те засягаха чувствителни струни в душите на слушателите, които до тогава са оставели незасегнати, забравени, мълчаливи.
към текста >>
Каблешков „Авторът е запознат със селския живот и добре го изразява за своята
драма
“.
Те изобличаваха, предупреждаваха, разтърсваха съзнанието, силейки се да го пробудят от обикновения живот — сън, те, същевременно обнадеждаваха, вдъхновяваха и подтикваха към друг живот, към душевно възраждана, към скъсване веригите на вътрешното робство, което е действителната, най-важната причина за страданията и мизерията на хората. „Изпуснати хора“ е давана почти във всички села на нашата околия. Тя трябва да бъде представена и във всички села и градове цялата страна. С. К. Отзиви за „Изпуснати хора“ „Ще кажа само това, че на места като четях пиесата не можех да задържа сълзите си.“ Н. Д.
Каблешков „Авторът е запознат със селския живот и добре го изразява за своята
драма
“.
„Съвременник“ — Ц. Петков „Изпуснати хора“ пробужда душата на човека за подвигане на добротворството и себежертвата и затова е една от драмите. които ще укажат голямо морално въздействие“. „Утринна поща“ — Д. Василев „Героите му са хора от народа, нашия народ, който живее в бедни къщурки и луксозни апартаменти.
към текста >>
Драматичните
елементи в пиесата макар и щрихирани, карат читателя да следи със затаен дъх тази трагична пиеса .
Действието се развива нормално. дори към края с тенденция към форте. Чувствата градират като кулминацията стига едва в петото действие. Това е едно постижение автора, което малцина притежават“. „Лъча“ — Бледолик „Никога не съм споделял с такъв възторг радостта си от появата на никоя нова книга, както за новата творба на Йордан Ковачев „Изпуснати хора“.
Драматичните
елементи в пиесата макар и щрихирани, карат читателя да следи със затаен дъх тази трагична пиеса .
. .“ „Вестник на жената“ — Гео Крънзов „На 7. 9. и 10. I. 1939 г. представихме драмата с небивал успех. Може да я почетвъртим на 30. I.
към текста >>
представихме
драмата
с небивал успех.
„Лъча“ — Бледолик „Никога не съм споделял с такъв възторг радостта си от появата на никоя нова книга, както за новата творба на Йордан Ковачев „Изпуснати хора“. Драматичните елементи в пиесата макар и щрихирани, карат читателя да следи със затаен дъх тази трагична пиеса . . .“ „Вестник на жената“ — Гео Крънзов „На 7. 9. и 10. I. 1939 г.
представихме
драмата
с небивал успех.
Може да я почетвъртим на 30. I. тази година.“ Нар. читалище „Светлина“ с. Обнова, Плевенско Науката и дълголетието на човека През изтеклите години медицината отбеляза редица значителни успехи. Борбата срещу рака провежда, както е известно, с оглед на случая или чрез операция или чрез облъчване с рентгенови или радиеви лъчи, чрез което гнездата на рака се тласкат, към измиране.
към текста >>
95.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В тази книжка не можаха, по технически причини, да се застъпят следните отдели: 1) Мистицизъм, 2) Книга на вековете, 3) Биографии на видни окултисти, 4) Физиогномия, 5) Астрономия, 6) Окултни прояви у българите, 7) Идеална уредба на народната просвета и възпитание, 8) Книжнина и 9) Окултна белетристика,
драма
, опера и пр.
Със сърдечен поздрав: N. N. (Публицист). ВАЖНО 3А СЪТРУДНИЦИТЕ Умоляват се г. г. сътрудниците да се съобразяват напълно с изискванията на - общата програма на списанието и с техническото разпределение на отделите. Ръкописите да се написват винаги на една страница на листа, ясно и четливо, в окончателна форма.
В тази книжка не можаха, по технически причини, да се застъпят следните отдели: 1) Мистицизъм, 2) Книга на вековете, 3) Биографии на видни окултисти, 4) Физиогномия, 5) Астрономия, 6) Окултни прояви у българите, 7) Идеална уредба на народната просвета и възпитание, 8) Книжнина и 9) Окултна белетристика,
драма
, опера и пр.
към текста >>
96.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Всички усилия от подобен род са една трогателна
драма
, която събужда симпатии в сърцата на ангелите.
Четците ще си спомнят за срещата ми с един Хата Йоги, в мраморните скали при реката Нербуда, който 57 години непрекъснато е прекарал в самоизтезаване и който запита мен, американеца, недостоен да измие краката на един истински Раджа Иог как да контролира мисълта си. Аз казах, и на бедния човечец, както ще го кажа и на днешните четци. И ако последните желаят едно усилване, няма освен да прочетат наставленията на който и да е велик духовен учител, който човечеството някога е дало. Покойният полковник Олкът, подпредседател на теософското общество в Адиар (Индия). Никой не може да си представи колко трудно предприятие е себезавладяването, усмиряването на влеченията и на страстите, освобождението на висшето аз, затворено в плътта, ако сам не го е изпитвал.
Всички усилия от подобен род са една трогателна
драма
, която събужда симпатии в сърцата на ангелите.
Този е смисъла на Христовите думи, че „в небето има повече радост за един грешник, който се разкайва, отколкото за 99 праведници, които нямат нужда от разкаяние“. И при това, колко горчива е жестокостта на света — света на скритите и уважавани грешници, на неразбулените лицемери — когато една бедна душа не успее да достигне върха на духовната планина по нямане достатъчна волева сила в критическия момент! Как тия добре маскирани лицемери осъждат победения, който е направил повече От много измежду тях, като се е борил храбро за да добие божествената награда! Как те се пъчат с тяхната предполагаема святост, също както някога фарисеите в Ерусалим, молитствувайки по улиците с висок глас, благодарейки Богу за това, че техните грехове са още скрити за света, осмивайки своите молитви и въздържания, за да заблудят другите и себе си! „И дяволът се смееше, защото неговия любим грях е гордостта, която подражава на скромността“.
към текста >>
97.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Притежателите на такива ръце се интересуват от социална политика, от дидактична и
драматична
поезия, от филология и логика, и изобщо от полезното и практичното.
Такива пръсти в най-силни развита форма срещаме в така наречения духовен тип. в) Квадратни пръсти (фигура 34). Ъглестите пръсти винаги показват наклонност към философски науки, политика и теории. Те показват интерес към неща, които предполагат един по-дълбок ум. На квадратните пръсти принадлежат теориите на съществуващите методи; като учени, те вървят по пътя на Аристотел и дават добри изследвачи.
Притежателите на такива ръце се интересуват от социална политика, от дидактична и
драматична
поезия, от филология и логика, и изобщо от полезното и практичното.
Те предпочитат точността и съвършенството на нещата пред големината или великолепието им. Те имат добро разбиране за деловите работи, в своите възгледи са положителни и изобретателни, но не и фантазьори. Те предпочитат да теоретизират, вместо да действат. Техните мисли никога недостигат един по-висш поетичен размах, затова пък те са отлични в литературата, науките и точните изкуства. Хора с гладки квадратни пръсти обичат литературата като такава, и имат бързотечащи мисли.
към текста >>
98.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Веднъж, когато бях в Калифорния, в Сан Франциско, поканиха ме в китайския театър, дето много добра китайска трупа представляваше
драма
.
Те разпръсват цялото същество на човека, като пробуждат силна и току речи не поддаваща се на контрол емоция. Аз съм слушала, че друг народ, който обладава знанието на тези особени каденции, се явяват древните китайци; това е също така народ, който има зад себе си неизмеримо минало, и който, подобно на евреите, произхожда от четвъртата коренна раса. Съвременната китайска музика има много особености, но съвсем други. Китайците я извличат не само с пръсти, както на „том-том“, или с духане, както на флейта и на други духови инструменти, но т употребяват също така инструменти, които се състоят от две части — като лък и цигулка — направени от еднакъв материал; нещо прилично на дървена цигулка без какви да е струни, на която свирят със също така дървен лък без влакна, или пък подобен инструмент от метал с металически лък. Вие можете да помислите, че от такъв инструменти може да се получи само хрипа, скриптене, свиркане, но уверявам ви, че това не е така.
Веднъж, когато бях в Калифорния, в Сан Франциско, поканиха ме в китайския театър, дето много добра китайска трупа представляваше
драма
.
Да се намести зрителя на самата сцена, се счита в китайския театър, като знак на голямо почитание, и нас заведоха там. Такова положение има това предимство за наблюдателя, че той вижда и драмата и впечатлението, която тя произвежда на зрителите. Никога нема да забравя аз този огромен театър, натъпкан отгоре до долу с напрегнати китайски лица, следящи с дълбок интерес представлението. Тук аз имах случай! отблизо да разгледам тези странни инструменти, на които свирят на дърво с дърво и на метал с метал.
към текста >>
Такова положение има това предимство за наблюдателя, че той вижда и
драмата
и впечатлението, която тя произвежда на зрителите.
Съвременната китайска музика има много особености, но съвсем други. Китайците я извличат не само с пръсти, както на „том-том“, или с духане, както на флейта и на други духови инструменти, но т употребяват също така инструменти, които се състоят от две части — като лък и цигулка — направени от еднакъв материал; нещо прилично на дървена цигулка без какви да е струни, на която свирят със също така дървен лък без влакна, или пък подобен инструмент от метал с металически лък. Вие можете да помислите, че от такъв инструменти може да се получи само хрипа, скриптене, свиркане, но уверявам ви, че това не е така. Веднъж, когато бях в Калифорния, в Сан Франциско, поканиха ме в китайския театър, дето много добра китайска трупа представляваше драма. Да се намести зрителя на самата сцена, се счита в китайския театър, като знак на голямо почитание, и нас заведоха там.
Такова положение има това предимство за наблюдателя, че той вижда и
драмата
и впечатлението, която тя произвежда на зрителите.
Никога нема да забравя аз този огромен театър, натъпкан отгоре до долу с напрегнати китайски лица, следящи с дълбок интерес представлението. Тук аз имах случай! отблизо да разгледам тези странни инструменти, на които свирят на дърво с дърво и на метал с метал. Странни и вълшебни бяха звуковете. Когато във време на представлението се изпълняваше сцена на насилие, бръмченето и трясъкът на тези инструменти произвеждаха особено внимание на зрителите и можеше да се види, как вълна от потрепване пробягваше по внимателните лица.
към текста >>
99.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Но това, което не виждат, то е обратната страна на
драмата
, която се разиграва в окултния свят.
Когато физическият живот го напусне, умиращият вижда да минават пред него събитията на неговото съществуване, в едно видение с удивителна бързина и точност. Ето една подробност, която показва ясността на това видение. Едно познато нам лице видя и различи, в светлината на миналия си живот, всичките животни в един цирк, който е гледал още в детинството си. Роднините на умрелия гледат вече пред себе си само труп. Това е всичко, което виждат, във физическия свят, плътските очи.
Но това, което не виждат, то е обратната страна на
драмата
, която се разиграва в окултния свят.
Какво е станало това невидимо същество, което, като напусна тялото си, каза: „аз си отивам“? Ние знаем силите на ясновидството. както те са изучени от изследваните със строго научен дух. Показано е, че разните субекти виждат през непрозрачни тела, посочват с точност вътрешни повреди, описват вярно всичко, което става отвъд гроба или на значителни разстояния и пр. Тия ясновидци именно, като ги поставите при някой умиращ, заявяват единодушно, че виждат да излиза от трупа една слабосветла пара, която се сгъстява и взема формата на плътското тяло, над което се носи и е свързана с него с един вид флуидическа нишка.
към текста >>
100.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Окултно-символична
драма
от Тод.
Запитахме едного от домашните (един от братята на мъжа й). Той ни каза, че М. два-тра часа преди да умре, с движение и други знаци е изявявала желание да види брата си и че умряла след 1 часа после обед, между 1—2 часа, значи, около това време, когато се явила на брата си. КНИЖНИНА 1. Както на небето, така и на земята.
Окултно-символична
драма
от Тод.
София, 1921 г. Ц. 30 лева. Поръчки чрез I-о Окултно Книгоиздателство „Хермес“ — София, бул. Дондуков, 41. 2. А.
към текста >>
НАГОРЕ