НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
130
резултата в
92
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА” – Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
А лодката се носи далеч, далеч по безбрежните световни океани към желан
бряг
на родна страна... На изток се отмахват тънки завеси.
Умът наново започва своя ден – спокоен и силен. О! той сега не пита за нея къде е, коя е и какво е Тя. Защото Тя е с него. Тя – Истината на Живота. И той безуморно работи както малката пчела.
А лодката се носи далеч, далеч по безбрежните световни океани към желан
бряг
на родна страна... На изток се отмахват тънки завеси.
Една след друга мигновено чезнат в неизмерим чет. А светлината все по-вече и по-вече насища хоризонта. На изток зорите пеят утринни песнопения. — Те идат все към нас... Вълшебен изгрев очакват световете. Нашата лодка лети все напред да срещне светло окъпания изгрев.
към текста >>
2.
Списанието
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тя не ще ни посочи оня желан
бряг
на мира, който се намира отвъд езерото на пролятата човешка кръв.
Множат числото на хората, множат числото на парите и всички други средства на силата. В тоя свой стремеж те жертвуват правата, жертвуват живота на другите, защото чуждата жертва е потребна за култа на силата, а земята е вече червена от кръвта на тая жертва. Материализмът има тая съществена отлика, че измерва конечните неща, защото и той самият е конечен. Всичките вражди, всичките жестокости свирепствували в историята на човечеството, са плод на стесненото, конечно схващане на живота, че за собственото свое благо, трябва да пожертвуваш благото на ближния си. Гордостта на силата винаги иде ще ни препятствува да открием истинския смисъл на нашия живот.
Тя не ще ни посочи оня желан
бряг
на мира, който се намира отвъд езерото на пролятата човешка кръв.
Когато вникнем по-дълбоко, за да проумеем що е силата, ще видим само това, че срещу нейния принцип внезапно въстава един друг, незнаен принцип, който запира нейния ход. Тогава нам ще стане ясно защо в историята, всякога, когато силата в нейната слепота, е искала да разруши великия закон на ритъма, е започвала своето самоунищожение. Тогава ще проумеем, защо човеците и до днешен ден замислят и строят кулата на Вавилон. Силата, със своя принцип, не може да бъде нито най-ценната, нито най-високата истина, защото тя дръзва да се опълчи срещу царуващия ритъм, а там тя намира своята смърт. Себеограничението, себеконтролът са вратата, която води към доброто.
към текста >>
3.
ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Изтокът в древност и сега е оставил следи по песъчливият
бряг
на вековете, които показват приливите от издигащи се човешки души.
Така неговото вдъхновение е нещо, ако не неделимо от мировия разум, то поне гонещо него. Всичко в него е възвишено, гонещо свръхсъзнатите същности, дълбоко съзерцаваните черти, вечни и неизменни. Той никога не е зацапал своята ръка, за да изрази низшето в живота. Даже в любовта между половете, той е съглеждал поривът на душите към мировата душа. А в поклонението на природата - видим символ на Божеството.
Изтокът в древност и сега е оставил следи по песъчливият
бряг
на вековете, които показват приливите от издигащи се човешки души.
Изкуството там е път към съвършенство. III Когато западът се сблъска в своето изкуство с изтока и видя неговото творчество, той отначало го отхвърли с горделив жест - защото го не разбра! Западният мироглед считаше природата за откровение, което носи своята завършеност и пълнота и трябва да се възприеме и изрази чрез външните чувства. Той величаеше външния художествен усет, що ни въвежда в природата и нейните явления и изрази своята сила чрез мощната техника на западното право предаване хармонията на формите - тяхната симетричност - техните подробности. Западът беше наследникът на класическото Елинско изкуство.
към текста >>
Между два
бряга
се движи то.
Той олицетворява гения и развитието на индуския народ. И Гърция е дала своят дял - съвършената красота на тялото, която красота сочи на човека крайния идеал – съвършенството. Западното изкуство има свой идеал и той е тъй велик, тъй светъл! * Непознати, нови пътища върви съвременното западно изкуство. Върви - някъде съзнателно, някъде опипом, дълбоко увлечено от своите подсъзнателни стремежи.
Между два
бряга
се движи то.
Между два различни свята, които го мамят всеки със своите красоти. Всред безбройните светила, то е съзряло своето слънце. И сега то бърза да стигне своят идеал. Постигането на тоя идеал ще внесе новото в живота. И тованово ще направи преврат в мира на идеите на запада.
към текста >>
4.
Влиянието на цветните лъчи - Добран
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Спомням си преживелицата на един художник, който стига на африканския
бряг
без пет пари.
Мнозина може би във войната са видели и преживяли, а други поне слушали за ония мънички, тихи събития, когато някой прост войник, пиян още от виното на боя, се сепва в миг от стона на някой, проснат наземи ранен „враг", спира пред него отрезвен и притихнал, превързва му раните и го отвежда нейде на лечение. Той може би не знае езика на ранения, но разбира друг един език, знаен на всяка човешка душа – езикът на страданието. Що му е промълвил този език и що е станало в сърцето на този човек? Нали той преди няколко минути може би е стръвно налитал врага, увлечен във вихъра на сражението? На това кърваво парче земя в този миг е станало нещо свещено: срещнали са се две души И в този миг те са отхвърлили от себе си всички излишни одежди, забравили са всичко – и народност и вражда и подвиг – и са застанали един срещу други в своята първичност – две живи човешки души.
Спомням си преживелицата на един художник, който стига на африканския
бряг
без пет пари.
Той свръща привечер да пренощува край едно здание, дето спели все като него несретници и свит до зида поради нощния студ, задрямва. По едно време почувствувал нещо меко да го увива — един негър, хамалин, го завивал с дрехата си. И кога той станал и се възпротивил на това, защото не искал да лишава негъра от неговата дреха, чул тия думи: „нека, нека, ти си чужденец, не си свикнал, а аз мога..." Може би мнозина европейци, изящно облечени и весели са минали край него тази вечер и никой не е помислил за „сънародника", за „белия европеец", а един другоземец, негър, го приглежда в студената африканска нощ. Всекидневния живот на човека често носи такива случки. Но те са тихи и затова малцина ги долавят.
към текста >>
5.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Такъв е случаят с „Дребел-Накус" –планината Камбана, на западния
бряг
на Синайския полуостров, на няколко хиляди крачки от морето, близо до рибарското село Тор или Тур.
Населението предрича по тях времето и ги нарича „Хълцане на мъглата" или „хълцане на морето". Звуковете не престават от заран до вечер и се чуват при хубаво време и слънчеви дни. На открито мора се чуват по-ясно. Има и т.н. звучащи планини.
Такъв е случаят с „Дребел-Накус" –планината Камбана, на западния
бряг
на Синайския полуостров, на няколко хиляди крачки от морето, близо до рибарското село Тор или Тур.
Тя е висока 125 метра и се състои от бял пясъчник, който е покрит на места с движими пясъци. Тя издава звукове ту като гръмотевица, ту като басови гласове. Суеверните бедуини вярват, че в нея е скрит, омагьосан манастир. Камбаната (Накус) на тоя манастир звъни от време на време и призовава калугерите на молитва. Учените днес обясняват тия явления с триенето на пясъците по камъните посредством вятъра.
към текста >>
6.
*** - Цветан
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В някое голямо негово очертание плувецът очакваше да види заветния
бряг
, всичко забравяше и буйно се стремеше към него.
По неговите талази плувци плуват обвити в мъглата на техния ден. От къде идат те? Зад гърба си оставят забравено минало, незнайното бъдеще се губи зад фантастичните образи в мъглата напред. Миналото беше нявга бъдеще. По него копнежи се ляха, сърца туптяха в очакване да го видят като настояще.
В някое голямо негово очертание плувецът очакваше да види заветния
бряг
, всичко забравяше и буйно се стремеше към него.
Образът в бъдещето бързо намаляваше, чезнеше като сянка и когато жадния плувец протягаше ръка да го улови, то изчезваше през точката на настоящето в мъглата на миналото и там пак възрастваше. Пътникът позна, че то расте в мъглата на времето, но образът, в който той бе влял надеждите на своя вечен път е суетен. И много пъти ненаситното око и морните ръце гонеха чезнещите чрез настоящето образи и познаваха тяхната суетност. Пътникът разбра, че образите, които менят величината си във времето, са фиктивни и суетен е копнежът по тях. Но защо се пораждат и изчезват суетните образи – за пътника остана тайна.
към текста >>
7.
ВЕСТИ
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Толкова далече беше тя, че невъзможно бе да се мисли дори за нея и по-скоро дъното на океана, където чакаха в нямо безмълвие морските поселници, би бил спасителния
бряг
, отколкото земната твърд, отколкото радостното шумолене на дървета, шепотът на трева, песен на птички.... Как попадна тая ладия тук?
Северна страна, обичам когато ме гледат зениците на твоите очи, пълни с чистота и преданост; обичам часовете, когато при мене долита приветственият синкав лъх на твоите нощи и звънливата чаровна песен на вечния идеал, която вдъхновява ония, що влизат във войнството на белите, синовете що влизат в бран за свещеното име на Вечния! II ЧОВЕКЪТ По океанските вълни, над страшни водни бездни плуваше ладия, която личеше по блещукащата светлинка в мрачината. Беше черна нощ. Една самотна фигура прилична на сянка държеше веслата и нечии непознати мишци водеха неравната борба срещу пристъпа на океанските вълни. Земята беше далече от тука.
Толкова далече беше тя, че невъзможно бе да се мисли дори за нея и по-скоро дъното на океана, където чакаха в нямо безмълвие морските поселници, би бил спасителния
бряг
, отколкото земната твърд, отколкото радостното шумолене на дървета, шепотът на трева, песен на птички.... Как попадна тая ладия тук?
Не можеше да се даде ответ на това, защото земята беше далеко, твърде далеко, та и мираж не би донесъл образа за нея в тоя край. Величествено море, шир, необятна океанска шир, разперила криле на властно царство. В твоите бездни като малки островчета биха потънали цели материци, без да остане нито прашинка следа от техните гигантски планини. Как, по какво чудо плава тая мъничка, нищожна ладийка по тебе? Безумна смелост или заблуда е отвеяла тая прашинка по твоите плещи, която води борба с две весла срещу твоите водни планини!
към текста >>
8.
ВЕСТИ
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Гребете, дерзайте вий, настрадали се плувци, защото близо е вече спасителния
бряг
.
Истина, Истина, ви казвам – Ще паднат прогнилите, за да узреят здравите. ІІ Пак подобно е царството небесно на маяк всред развълнувано море, що чертае около себе светъл кръг дълбоко в хоризонта. Който поглед и платна се обърнат към него, ще бъдат спасени, а пък който го не види или си крие погледа от него, ще изчезне беззаветно в тъмнината на развилнялата се буря. Истина, Истина, ви казвам, че който гръб даде на маяка, ще изгуби в тъмнината собствената си сянка; а който с надежда загребе с веслата си към него, ще има винаги неговата светлина. Това ви казвам, защото маякът свети, но едни в гърба осветява и си мислят, че е тъмно, а други гледат неговите светли лъчи и гребат към него за спасение.
Гребете, дерзайте вий, настрадали се плувци, защото близо е вече спасителния
бряг
.
към текста >>
9.
Из Приказките на морето - Георги Северов
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Магнит Душа, сърце, моря зловещи, Моря без
бряг
и без предел, По чиито капризни плещи Пътувам без компас, без цел.
СъбораОхулени, под присмех, ругани, Душите просветнали идат, Прехвръкнали пречки –балкани, презрели проклятия, закани Новата сграда да зидат. И турят те камък връз камък И смело, и с радост таквази Съграждат брилянтния замък На Бога, от мъдрост и пламък, А Той ги бащински пази.
Магнит Душа, сърце, моря зловещи, Моря без
бряг
и без предел, По чиито капризни плещи Пътувам без компас, без цел.
Магнит гигантски ми сърце докосна. Стрелката рече – север, юг! Посоката на твоята съдба е тази И твоят път е тук. И в устрем нов платната заплющяха. Във смел, неуклоним набег.
към текста >>
10.
Слепецът (стихотворение) - Х.
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Мълчалив, безлюден
бряг
.
ДВА СВЯТА Кой от вас познава морето? Слушали ли сте неговото шепливо. нескончаемо сказание и в късна, бурна нощ пропъждал ли е тревожно от очите ви съня неговият страшен рев? Колцина са влизали в неговите бездни и са видели чудото на неговото съкровище. Поглеждала ли ви е зеницата на морска девойка и устните ù пришепвали ли са ви слова, заприличващи на тих плясък и шум на пяна.
Мълчалив, безлюден
бряг
.
Той седи самин и пред него е разстлана синкаво зелена шир, която диша, вълнува се и шепне. В него – друга шир, разстлана до безкрая, готова, да погълне и морето. Той мисли, вслушва се в две морета. Морето, синкаво зеленото море пред него възстава в страшна буря. Рев от дън земя донася сякаш всяка пенеста вълна; като разярен звяр се мята мощната му гръд.
към текста >>
Той седи самин на безлюден
бряг
и бурите, и красотата на две морета вижда.
" Морето, синкаво-зелено, тръпне мълчешком. Ето запират вихрите и в другото море. Заморени вълни с пенест шум, като несдържан дъх след дълга морна бран, запират вихрена игра. Пресекват гръмотевиците, раздира се оловната покривка и небето чака да се усмири душата, за да се огледа в нея чистата лазурна шир на вечността. В стихнало море след буря се оглежда небето, а в душата, стихнала след буря, се оглежда вечността.
Той седи самин на безлюден
бряг
и бурите, и красотата на две морета вижда.
Кой е слушал нестихващото сказание на морето, кому са нашепвали вълните неговата песен. Той седи и слуша: „Колко отсядва друмник в чужди дом за почивка, толкова е твоят живот тука на земята. Миг във вечността съм и аз. Миг във вечността е и целият живот по земната твърд. Едно море има, което нивга не престава, един живот има, що нивга край не ще познае.
към текста >>
Той седи на безлюдния
бряг
и чака.
като из майчинска утроба се родиха водите и земната твърд. Ти беше там, защото Господарят на света те не откъсна от себе си в Свойто творчество. Той сам остана да живее в теб, но остава ти една гатанка – сам да Го откриеш. Колко пъти ви подсещам да погледнете в себе си. И с бурите ви призовавам и с гладкия, немръдващ огледален блясък".
Той седи на безлюдния
бряг
и чака.
Морето, кой го е слушал да разказва нескончаемо сказание в късна бурна нощ, кому е пропъждал тревожно сънят страшния му рев! * * * III. БИСЕРНИЯТ ДАР Човек си има малка, скришна стаичка в душата, където никога не наднича чужди взор. В нея даже сам едва ли можеш да живееш всякога. Умът ще трябва да забрави своето неверие за часа, когато ще пребивава там, защото пустото съмнение донася хлад и мрачина.
към текста >>
Сам се скитам по златистия
бряг
и диря стъпките на пролетта, която идва, която си отива през морето.
Морето стигнах. Морето е врата и път. Оттук идва, оттук си отива пролетта. Оттук преминават забързаните към други брегове... Сега е вече есен. Вълните плискат и шумът им сякаш спомня отлетяло време.
Сам се скитам по златистия
бряг
и диря стъпките на пролетта, която идва, която си отива през морето.
Приветствен лъх донасят морски ветрове. В тоя лъх досещам тръпките на нещо познато, което се роди в мене тогава, когато кичестите гранки изпускаха аромата на бели цветове... Дали и сега не ми ги праща моята пролет? Отмина ли или отново идва – знам, че само една едничка пролет навестява ни в живота, но дали премина, дали е същата оная, която беше преминала вашата градина, или отново ще се зададе?... Морето стигнах. На златния му пясък край брега, аз гледам да найда диря от сетната ù стъпка.
към текста >>
11.
Сини нощи – Георги Северов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Диодор Сицилийски казва, че финикийците открили един голям остров в Атлантическия океан отвъд Херкулесовите стълбове, до който те стигнали след няколко дневно пътешествие от африканския
бряг
.
III На първо място нека упоменем ония писмени документи, в които е споменато нещо за Атлантис. В тия писмени документи, макар и малко, има доста ценни данни за тоя материк. Епиан казва, че Теополт е споменувал, че Силен се срещал с фригийския цар, при което първият е говорил за някакъв голям материк зад Атлантическия океан, материк много по-голям от Азия, Европа и Либия *) взети заедно. Прокъл цитира един древен автор, който казва, че зад Херкулесовите стълбове (Гибралтар) има предание за някакъв голям остров наречен Атлантис, който дълго време господствувал над всичките острови в Атлантически океан. Маруел също говори за 7 острова в Атлантически океан у които бил запазен спомена за Атлантида.
Диодор Сицилийски казва, че финикийците открили един голям остров в Атлантическия океан отвъд Херкулесовите стълбове, до който те стигнали след няколко дневно пътешествие от африканския
бряг
.
В съчиненията на Плиний се говори за една мравка, която днес се среща само в Америка. Аристотел казва, че в блатата, разположени „около големите водни повърхности” се раздават понякога звукове, подобни на рева на бикове. Това сродство било толкоз голямо, че кравите, като чуят тия звукове, стават тъй безпокойни, като в случай, когато ревът е от истински бик. Аристотел казва, че подобни звукове били приписвани на бикове, почитани от местното население за божества. Дълго време тия думи на Аристотел оставали загадка, докато неотдавна се откри, че в блатата живее една особена жаба: Рана Катестиана, наречена жаба-бик, издаваща звукове подобни на рев на бик.
към текста >>
Той още твърди, че много ясно личало как някои Европейски планини свършват на Американския
бряг
. Напр.
Доскоро се мислеше, че вида на земята се дължи на преформирането на бреговата линия от наводнявания, измивания, издигания. Но самите континенти се считаха като нещо стабилно. Вегенер казва, че единната маса се е разпаднала на късове, континенти и че тия континенти плуват с цялата си дебелина. Той сочи голямата съвпадна линия между Южна Америка и Африка: като че просто Aфрика е откъсната от Америка. Също имат и общ строеж техните планини.
Той още твърди, че много ясно личало как някои Европейски планини свършват на Американския
бряг
. Напр.
Варовитите планини, които завършват на югозападния бряг на Ирландия продължават да се издигат в Нюфаундленд и Нова Шотландия. Тъй че, въглените мини в Северна Америка се считат като непосредствено продължение от тези в Европа. И днес, според него, континентитеe ce движат. Тъй той е изчислил, че движението е изобщо към запад и едновременно напред към екватора и че Гренландия се отдалечава от Европа. Тая теория изключва из основи въпроса за съществуване на Атлантис.
към текста >>
Варовитите планини, които завършват на югозападния
бряг
на Ирландия продължават да се издигат в Нюфаундленд и Нова Шотландия.
Но самите континенти се считаха като нещо стабилно. Вегенер казва, че единната маса се е разпаднала на късове, континенти и че тия континенти плуват с цялата си дебелина. Той сочи голямата съвпадна линия между Южна Америка и Африка: като че просто Aфрика е откъсната от Америка. Също имат и общ строеж техните планини. Той още твърди, че много ясно личало как някои Европейски планини свършват на Американския бряг. Напр.
Варовитите планини, които завършват на югозападния
бряг
на Ирландия продължават да се издигат в Нюфаундленд и Нова Шотландия.
Тъй че, въглените мини в Северна Америка се считат като непосредствено продължение от тези в Европа. И днес, според него, континентитеe ce движат. Тъй той е изчислил, че движението е изобщо към запад и едновременно напред към екватора и че Гренландия се отдалечава от Европа. Тая теория изключва из основи въпроса за съществуване на Атлантис. Но във всеки случай, ако въпросът за Атлантис е още теория, то и твърдението на Вегенер не представлява по-голяма стойност от една теория.
към текста >>
12.
Стихове - Gis Moll
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
бряг
на Скандинавия).
Заклетият преследвач на северния полюс Фритьоф Нансен е назначен от германското правителство за научен ръководител на една нова и най-значителна по размери и по задачи експедиция към полюса. В комитета за нейното подготвяне влизат множество известни учени от различни специалности и от разни държави[1]. Пътуването ще стане по въздуха - със специален за целта управляем балон, снабден със запаси за 90-дневно пътуване и с всички необходими апарати и помагала, за научните издирвания. Въздушният кораб ще поддържа постоянна радиотелефонна връзка със специално построените безжични станции в обитаеми крайполярни пунктове. Най-сгодно место за политане се счита Мурман (сев.
бряг
на Скандинавия).
Пътят се проектира край о-в Фр. Йосиф, полюса, Номе в Аляска и обратно. Като най-благоприятно време за тръгване се счита м. май, когато на полюса е ден, студът малко по-малък, бурите и ветровете, според досегашните наблюдения, по-слаби. Балонът ще тежи около 150,000 кг, ще има обем 150,000 куб. м.
към текста >>
13.
Стихове - Стефан, Иедидия
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Иди на златния
бряг
, кога е самотно, пусто, седни и вслушай се.
На пръстена, в живия му камък сме ние, когато дочуем мелодията на вечността от небето, когато се издигнем над врявата по стъгдите на нашия празен живот, тогава в часа на молитвата, ние достигаме до извора на Неговата радост и чистото свето око на часа оросява долините с милионите капчици на които се разбива Неговата радостна сълза... Той – Великият, стои безмълвен, потънал в свойта размисъл. Неговото око гледа диаманта. Страданията които имаме, това е сянката, която прави Той, за да проникне по-дълбоко неговият взор. Затова казват мъдреците, че когато имаме страдания, Бог гледа на нас, приготвя ни за празника на радостта. Милиони светове летят като запратени стрели в бездната, но Той е тих, безмълвен, потънал в свойта вечна размисъл... ІІ СТРАННИКЪТ, ЩО БРОДИ ИЗ МОРЕТАТА Всички приказки са скрити в морето.
Иди на златния
бряг
, кога е самотно, пусто, седни и вслушай се.
С леки, нечути стъпки ще дойде приказката до тебе и ще обгърне душата ти. Морето ще начене да говори. Ех, да знаехме неговият език!... .................................................. Преди много време беше това. Гигантски скали като исполини се издигаха нависоко край морето.
към текста >>
Той чака ни да му отнесем вест и ние дълго бродихме край пустия
бряг
, дано те зърнем.
След туй приближи се, направи дълбок поклон и кротко рече ù така: — Княгиньо, да се не смущава твоето сърце от нас тугинците. Вземи това дарение. За тебе е. Изпраща ти го незнаен избраник. Корабът му е като бяла птица и е далече в хоризонта, а странник незнаен е оня, що сочи неговия път.
Той чака ни да му отнесем вест и ние дълго бродихме край пустия
бряг
, дано те зърнем.
На, вземи дара на първата вест и Него не забравяй, защото той те люби. Любовта му е по-сладка от сока на гроздето, а погледа на очите му е ведър като утринно небе.! Посегна чужденецът в пъстроткан със сърма пояс, извади кутия от скъпо дърво, обковано със злато и бисери. Той я подаде смирено, а коляното му досегна земята. С трепетни ръце посегна младата княгиня и взе дара от Оногова, който стои на кораба далече в морето.
към текста >>
Те отлитаха край смълчаните дворци и кацаха на прозорците, където живееше княгинята... Сега на златният
бряг
край морето, няма високите скали нито дворците.
На високата му мачта беше окачен белият воал със златното извезано име на княгинята. Когато тя изпаднеше в съмнение или жалба заради него, тогава Той даваше повеля на ветровете да откъснат къс от него и да го изпратят като вест, че Той е жив. Тия късове се превръщаха на бели птици. Кой не ги е виждал край морето! Кой плувец не ги е срещал да прелитат през мачтите?
Те отлитаха край смълчаните дворци и кацаха на прозорците, където живееше княгинята... Сега на златният
бряг
край морето, няма високите скали нито дворците.
Кой знае колко векове са изтекли оттогава. Гигантските замъци са превърнати в ситен прах. Вълните на морето вечно живи, непокорни, пилеят песъчинките тук и там, настилат ги край брега - сякаш пишат тайни символи за тайните в морето. Княгинята я няма вече тука, но сякаш нейното очакване живее още. То обхваща душата ни, когато застанем на брега.
към текста >>
14.
Пролет. Злато – Georg Nordmann
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Аз не зная, защо прорязва той нощта с внезапния блясък на платната си, не зная към кой
бряг
е запътен, но той жадува да достигне мълчаливия двор, където блещука тихо светилника на тази, що седи в праха и чака.
То ще престане да играе, а играта му ще стане любов. IV Плувецът броди по обширното море в нощта. Мачтата е напрегната, поради издутите от буйния вятър платна. Небето, ухапано от зъба на нощта, пада отровно с черен ужас над морето. Вълните мятат главите си в непрогледния мрак, а Плувецът броди буден по безкрайната шир.
Аз не зная, защо прорязва той нощта с внезапния блясък на платната си, не зная към кой
бряг
е запътен, но той жадува да достигне мълчаливия двор, където блещука тихо светилника на тази, що седи в праха и чака.
Кое прави неговата лодка тъй неустрашима? Защо тя не се бои от бурите и тъмнината? Дали тя е пълна със скъпоценни камъни и перли? О, не! Плувецът не носи съкровища със себе си, а само една бяла роза в ръката си и една песен на устните си.
към текста >>
15.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Дайте свобода на вашата душа и тя ще ви изведе на желания
бряг
!
Това ви казвам на всеослушание! Най-първо трябва да бъдете братя, сестри и майка - да изпълните волята Божия. Любовта трябва да стане фактор в душата, в сърцата и в духовете ви и така да се реализира и материализира и тогава вие ще бъдете пред вратата на Храма, да приемете новия живот на възкресението. Аз ви казвам: пътят е мъчен, труден, но е път, който трябва да се превъзмогне. Аз ви казвам: „За човешката душа, която иска да се подвизава в пътя, няма нищо невъзможно.
Дайте свобода на вашата душа и тя ще ви изведе на желания
бряг
!
Вашата душа ще бъде посредница да ви направи братя, сестри, и майка на Христа. Само душата ви, а не друга някоя сила е в състояние да направи това - тая душа, която някога е излязла от Бога, която е във вас, но която вие не познавате. Към нея ще се обърнете. Тя е простият редник, който ще ви запише. Не ходатайствувайте никъде другаде.
към текста >>
16.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Аз - това е безчисленото множество, по-голямо от песъчинките на морския
бряг
".
Аз разпращам тихия ветрец в полето да разнася теменужния лъх; мълнията, що прелита над дъбравата, е хвърлена от Моята ръка и на пеперудата крилцата Аз нашарих. Аз ще дойда гостенин при тебе и когато в късния час потропам на сърцето ти, тогава знай, че Аз см. Аз - това си ти самият. Аз - това са двамата. Тримата, седмината, дванадесет.
Аз - това е безчисленото множество, по-голямо от песъчинките на морския
бряг
".
Благословен да бъдеш Ти, на Когото са недостигнати помислите, ненадмината славата. Благословен часът, когато ми прошепна: „Аз съм, що направих харфа от слънцето до земята; Моята ръка по тънките ù струни събужда мелодиите на четирите годишни времена". Псалом втори: Благост. Благ е Вечният, Този, на Чиято длан лежи вселената! Седем царства изходиха морните нозе и никъде не се зарадвах така, както в часа, кога научих, че Всемогъщият е благ и милосърден!
към текста >>
17.
Идеен преглед
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
А отвън е мрак и всред този мрак намират се хора, които са открили светлината в себе си и са способни да посочат и на другите пътя към тази вътрешна светлина на живота, която единствено може да ги изведе на спасителния
бряг
и да ги въведе в нов живот.
Тук именно е потребно знание на човека - потребно му е знанието за човека и силите, които работят в него. Знание за законите, по които се развиват силите и оформят формите. С една реч, потребно е себепознание - или дълбокото живо знание на Природата. Явяват се и ред природни и обществени явления, които с своята грандиозност и стихийност довеждат човека в страх и трепет пред неизвестността. И всред всичкия тоя хаос от противоречия и мрак, човек е останал без светлина, защото е отвикнал да се вглежда в себе си и да се ръководи от вътрешната светлина, която всеки човек има.
А отвън е мрак и всред този мрак намират се хора, които са открили светлината в себе си и са способни да посочат и на другите пътя към тази вътрешна светлина на живота, която единствено може да ги изведе на спасителния
бряг
и да ги въведе в нов живот.
Това е светлината, която вечно гори и не изгасва при никакви условия и която не хвърля сянка. От друга страна днес се забелязва голям интерес км окултното, тайнственото. Но онези, които сериозно копнеят към окултното познание, трябва да бъдат внимателни и да знаят, че много от това, което в наше време се счита за окултизъм, не е нищо друго, освен празни умувания на празни хора. На онези, които искат да не попаднат в заблуждение в това отношение, а да имат реална основа, върху която да могат да градят. препоръчаме беседите на Учителя - където жадният ще намери не окултната наука в нейната цялост и пълнота, но ще намери основните принципи на тази велика наука, с което ще има вече мярката, с която да мери нещата; ще намери също и практическите изводи от тази дълбока наука, които имат по-голямо значение за съвременния човек, отколкото чистата теория.
към текста >>
18.
Когато бях - Мара Белчева
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Конвулсивните ми движения бяха обърнали лицето ми към речния
бряг
.
От лодката бях паднал с лице към земята; разбрах, че един тигър беше върху мен. Той не бързаше да ме отнесе. Грапавият му език лижеше кръвта, течаща от раните ми. Тъкмо щях да направя едно движение, когато звярът изпусна ужасно ръмжене и тежейки върху мен с всичката си тежест, задълбочи по-дълбоко ужасните си нокти в тялото ми. Мислех, че умирам от болки.
Конвулсивните ми движения бяха обърнали лицето ми към речния
бряг
.
Гледах над главата си страшната муцуна на звяра. Той не се занимаваше с мен, а гледаше нещо друго: потърсих и забелязах един човек с висок ръст,идещ спокойно към нас. Големината на страданията ми бяха върнали съзнанието ми: аз не чувствувах даже вече забиването на силните лапи в мускулите ми. Гледах идещия; той беше облечен с жълто-червен плат; краката и дясната му страна бяха голи и показваха чудесна мускулатура и съвършенството на линиите. Гърди широки, широки и развити рамена, издигната глава - величието на чертите му изразяваше необикновена сипа, както във физично, тъй и в духовно отношение.
към текста >>
19.
Из моите спомени – Седир
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
От това гледище всичко в живота се ръководи от механически закони, не почиващи на нищо, и целият живот е напътен към никому неизвестен
бряг
.Този
бряг
се нарича усъвършенствуване, а ходът към него - развитие, еволюция.
ОКУЛТИЗМЪТ КАТО НАЙ-ВАЖЕН ФАКТОР В ЖИВОТА НА ЛИЧНОСТТА И ОБЩЕСТВОТО Биологически днес считат, че животът не е нищо друго освен резултат на редица биохимични и енергетични процеси, извършващи се неизвестно защо и създаващи като резултат на ентропия всички органически и неорганически форми в света.
От това гледище всичко в живота се ръководи от механически закони, не почиващи на нищо, и целият живот е напътен към никому неизвестен
бряг
.Този
бряг
се нарича усъвършенствуване, а ходът към него - развитие, еволюция.
Според новото учение дълбоко в основата на механичното се крие едно духовно естество, което направлява, което осмисля н-щата в своето развитие. Днешната наука, по-право науката през 19 век е достигнала до там, да вижда в проявите на природата и живота само механически закономерности. Окултизмът като е градил неизвестно и тихо своите неведоми пътеки на дълбоко познание на света и живота от най-стара древност до днес. той е бивал майка на всички отбелязани велики прояви в историята на човечеството. Окултизмът всякога се е явявал спасителния бряг, по който се намират вечните извори на жива вода.
към текста >>
Окултизмът всякога се е явявал спасителния
бряг
, по който се намират вечните извори на жива вода.
От това гледище всичко в живота се ръководи от механически закони, не почиващи на нищо, и целият живот е напътен към никому неизвестен бряг.Този бряг се нарича усъвършенствуване, а ходът към него - развитие, еволюция. Според новото учение дълбоко в основата на механичното се крие едно духовно естество, което направлява, което осмисля н-щата в своето развитие. Днешната наука, по-право науката през 19 век е достигнала до там, да вижда в проявите на природата и живота само механически закономерности. Окултизмът като е градил неизвестно и тихо своите неведоми пътеки на дълбоко познание на света и живота от най-стара древност до днес. той е бивал майка на всички отбелязани велики прояви в историята на човечеството.
Окултизмът всякога се е явявал спасителния
бряг
, по който се намират вечните извори на жива вода.
както за личността, така и за човечеството във всичките негови прояви. Родна земя на всички религии са били великите окултни школи в историята, които са показвали известни пътеки на възход за даденото време.Чистите религии не са нищо друго, освен отломъци от онази дълбока окултна мъдрост, създадена през вековете. Искрени учени днес признават една много велика истина, че при залязването на човешките култури от лицето на земята, са се появявали силни духовни и окултни течения, а също и началото на всяка нова култура и епоха се ознаменувало с тяхното силно развитие. Лъжливо у нас са се обучавали и обучават и днес хората още от малки, че богомилството, това голямо окултно движение, което докара възраждането на Европа, е станало причина да пропадне България под турското иго. Отдавна в Европа се признава факта, че богомилството след прогонването на представители и последователи от България е било най-големият фактор със своите живи идеи за възраждането на закостенялата от схоластиката средновековна Европа.
към текста >>
20.
НА ПЪТ ЗА МУСАЛА - П.Г. ПАМПОРОВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Грижата на служителя, който всяка вечер пали лампата на морския
бряг
, е по-ценна от богатството, що набрах в дълго странствуване!
Окото ми смутено и напрегнато дири светлина, която да проникне в разярената борба между живота и смъртта. Ръката на пазителя дали е наляла драгоценен елей в лампата на високия фар? Тая светлина ще ме спаси от зиналата бездна в морето, в която гласовете на смъртта викат моя уморен, залутан кораб. О, колко ще целувам аз брега и скалите когато стигна там. Никога не ще забравям да занеса масло за храма на морето - фарът, който ще покаже моя път.
Грижата на служителя, който всяка вечер пали лампата на морския
бряг
, е по-ценна от богатството, що набрах в дълго странствуване!
Аз я диря с копнеж и мъка, защото тая светла точка ще спаси труда, богатството и моя живот. Не ни забравяй, Ти, който си всякога буден! Не забравяй да налееш от раслото на нашето милосърдие в лампата на Твоя фар. Морето е бурно. Вълните вият като глутница от разсвирепели зверове, чиито зинали уста са страшни.
към текста >>
21.
РАДОСТ-СМИСЪЛ - БОЯН МАГЪТ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
- На
бряг
задрямал ромоли вълнà и тайни потихом му нашепва.
Боян Магът ЧАР І Облъхват ме размахани крила – издигат, слагат ме - издигат пак. И пак. И пак. - И тъй без край.
- На
бряг
задрямал ромоли вълнà и тайни потихом му нашепва.
И възсепнат той чува песен от страни незнайни. Обзет от трепет, ето че не знам Не съм ли аз превърнат сам на трепет. II Не стихвай, не стихвай, не стихвай, ти грейнала радост – родена самичка от себе, стопена навред и во всичко! - Не стихвай! Носи се, носи се, носи се, над днес и над утре - над време, пространство - и тленното бреме покитил, дух мощен, носи се!
към текста >>
22.
Хелиодът
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
- към кой
бряг
отлиташ ти?
И, когато завистта е победена, моята гордост и моята суетност са все още там. Когато духът е свободен и когато е изгонил вече Майя, ето, че остава пак привързан към земята. Кабир рече: „Чуй ме, милий Саду, трудно е да се намери истинският път". * * * Кажи ми, о Лебед, издревната твоя повест. Из коя страна идваш ти, о Лебед?
- към кой
бряг
отлиташ ти?
Где ще намериш ти своя покой, о Лебед и що търсиш ти? Пробуди се, това още утро, о Лебед, стани и следвай ме! Съществува страна една, где нямат власт нито съмнението, нито скръбта; и където ужасът на смъртта е престанал да цари. Там, изпълнени с цветя са пролетните лесове и благоуханният им лъх, що шепти: „Той съм Аз", се носи в ефира от тихия и прохладен ветрец. * * * Светлината на слънцето, на луната и на звездите блести с несравним блясък: Мелодията на любовта възлиза все по високо и по-високо и ритъмът на чистата любов удря такта.
към текста >>
Има връх тоя
бряг
- един град където безспир се излива дъжд от нектар.
Там, където ритъмът на света едно след друго се ражда и умира, дотам е достигнало моето сърце. Там скритите хоругви се развяват от вятъра. Кабир рече: „Сърцето ми примира за живот." Областта в центъра на небето, където почива Духът, е лъчезарна от музика и светлина. Там където разцъфтява тая девствена и чиста хармония, моят Властелин намира утеха и радост. В чудно дивното велелепие на Неговите коси се губи блясъкът на милиони слънца и луни.
Има връх тоя
бряг
- един град където безспир се излива дъжд от нектар.
Кабир рече: „Ела, о Дхармадас, и виж триумфа на моя Всемогъщ Властелин." * * * На насрещното дърво стои една птичка; тя танцува в радостта на живота. Никой не знае, где тя. И кой би могъл да каже, какъв е припевът на песента ù? Където сянката на клоните е най-гъста, там тя има своето гнездо. И идва в него тя нощем, а в утрото отлита; не я разбирам аз.
към текста >>
Малцина само мотат да достигнат тоя
бряг
.
Кабир рече: „О братко свети! Дълбока е тая тайна. Остави на мъдреците да търсят, где пребивава тая птичка". * * * Там, където Пролетта цари, тоя Властелин на Времената, тайнствена музика се дочува там. Там потоци от светлина текат във всички посоки.
Малцина само мотат да достигнат тоя
бряг
.
към текста >>
23.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ТЕОФАНА
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Georg Nordmann Мъдреците и децата От памтивека мъдреците тълкуват писанията, дирят великата мъдрост на света и не я намират по-голяма от тая, която има малкото дете, заиграло се в градината или с камъчетата по морския
бряг
.
Georg Nordmann Мъдреците и децата От памтивека мъдреците тълкуват писанията, дирят великата мъдрост на света и не я намират по-голяма от тая, която има малкото дете, заиграло се в градината или с камъчетата по морския
бряг
.
Има нещо, по което си приличат великите люде с малките деца: и едните и другите назовават просто, с една душевна чистота всички неща, направо с техните имена. И едните и другите побеждават с една кротка на вид, но всепобедна сила, скрита в сърцето им. Към планината Днес намерих малка пътека, направена от стъпките на тия, които обичат планината. Тръгнах по нея и знам, че тя води на върха. Как бих желал да намеря пътеката, която през самия мен при Него води.
към текста >>
24.
СТИХОВЕ - Д. Антонова, Ц. Г. Симеонова
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Когато ти порасна още, тя те вземаше за ръката и вие отивахте заедно в един усамотен кът на морския
бряг
.
Д. Стоянов ДЕТСТВО А той повика едно детенце, та го постави посред тях, и рече: „Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като децата, никак няма да влезете в Царството небесно.” Тогава ти беше мъничко детенце и над малка люлчица твоята майка ти пееше тихичко приспивна песен, с нежност и любов. Ти полузатваряше твоите очи, после ги отваряше широко, усмихваше се и заспиваше дълбоко. Тогава ти не знаеше, какъв балсам вливаше в душата на майка ти твоята усмивка - тя снемаше товара на многото безсънни нощи, които майка ти прекарваше с тебе. Когато ти направи първата стъпка и промълви първите слова, твоята майка възхвали Бога, раздаде дарове на ближните и нейната радости тогава беше безгранична. С чудно търпение тя отговаряше на безбройните твои въпроси и така малко по малко те въвеждаше в чудния свят на незнайното.
Когато ти порасна още, тя те вземаше за ръката и вие отивахте заедно в един усамотен кът на морския
бряг
.
Навярно и днес си спомняш, колко хубаво беше там! Природата беше обкичила този кът, както майката обкичва своя любим младенец. Планината издигаше своите върхове до облаците, а стръмният й скалист склон се спущаше и потъваше дълбоко в сините води на морето. Понякога вълните се разбиваха яростно върху тези скали, но когато беше тихо, тогава слънцето изгряваше като че ли из самите дълбочини на морето, оглеждаше се в него и правеше дълъг, светъл път в водата, чиито лъчи се къдреха от тъничките вълни, преплитаха се и тъчеха чудна, жива златна тъкан. Сядаше ти при скута на майка си и прехласнат слушаше вдъхновените й разкази за чудните страни зад морето, за народите, които ги населяват, за начина, по който живеят и всичко туй в твоето въображение се пресъздаваше още по-чудно и необикновено.
към текста >>
Вярвай в нея, защото тя ще те изведе на спасителния
бряг
и ти ще постигнеш всичко онова, към което твоята душа се е стремила от хиляди години.
Радваш се, когато и другите вървят по свещения път на доброто, но когато те оставят - вървиш сам. Великата майка Природа ти е майка сега. И по-рано ти имаше майка, но я загуби, а майката Природа е била с теб преди ти да знаеш това, тя е с теб сега и ще бъде с теб през вечността. У нея ти намери това топло майчино чувство, което никъде между хората не можа да намериш, и разбра, че твоята майка го беше взела оттам. Велика и необятна е майката Природа, следвай я, както детето следва своята майка.
Вярвай в нея, защото тя ще те изведе на спасителния
бряг
и ти ще постигнеш всичко онова, към което твоята душа се е стремила от хиляди години.
към текста >>
25.
ЯВЯВАНЕ НА ЗАМИНАЛ - ЗАБРАВЕНАТА ПОЛИЦА
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Отговори ни, че един ден, когато вършеели на гумното (намиращо се над морския
бряг
) тя била сама и, както винаги седнала на станче върху диканята, тя подкарвала кротките си волчета, които бавно обикаляли с диканята малкото гумно.
- Родителите ви желаят да знаят точната дата на вашето убиване. Помолихме духа на заминалия брат да ни съобщи това. - „Диканята знае това", бе отговорът. Аз недоумявах, що значи това, та се замислих, дано ми се внуши да разбера загадката на тоя загадъчен отговор, обаче, всички се надвесиха над написаното, за да прочетат, що бе написала медиумката, та се принудих да прочета гласно отговора на дядо поповия син. Когато баба попадия чу думите - „Диканята знае", изписка силно, почна да плаче и да си скуби косите, та ние, силно смутени от тоя неочакван изблик на скръб и мъка, запитахме я, когато тя след известно време се поуспокои, защо така направи.
Отговори ни, че един ден, когато вършеели на гумното (намиращо се над морския
бряг
) тя била сама и, както винаги седнала на станче върху диканята, тя подкарвала кротките си волчета, които бавно обикаляли с диканята малкото гумно.
По едно време, без да си обясни защо, кротките дотогава волчета изневиделица тъй силно се подплашили, че като побеснели понесли диканята с баба попадия към морския бряг, висок 1 и пол. - 2 метра, обърнали я, та баба попадия едва не се пребила и се хвърлили с диканята в морето. Разбрахме от разказа на баба попадия, че в същия ден на тая случка синът ù Георги е бил убит. Във връзка с това, дядо поп пък ни разказа един свой знаменателен сън: „- Сънувам една нощ, каза той, че излизам вън от селото по направление към прикритата тежка батарея. Като се обърнах назад да видя къщата си, тя бе пламнала и пламъците обхванали бяха цялата къща.
към текста >>
По едно време, без да си обясни защо, кротките дотогава волчета изневиделица тъй силно се подплашили, че като побеснели понесли диканята с баба попадия към морския
бряг
, висок 1 и пол.
Помолихме духа на заминалия брат да ни съобщи това. - „Диканята знае това", бе отговорът. Аз недоумявах, що значи това, та се замислих, дано ми се внуши да разбера загадката на тоя загадъчен отговор, обаче, всички се надвесиха над написаното, за да прочетат, що бе написала медиумката, та се принудих да прочета гласно отговора на дядо поповия син. Когато баба попадия чу думите - „Диканята знае", изписка силно, почна да плаче и да си скуби косите, та ние, силно смутени от тоя неочакван изблик на скръб и мъка, запитахме я, когато тя след известно време се поуспокои, защо така направи. Отговори ни, че един ден, когато вършеели на гумното (намиращо се над морския бряг) тя била сама и, както винаги седнала на станче върху диканята, тя подкарвала кротките си волчета, които бавно обикаляли с диканята малкото гумно.
По едно време, без да си обясни защо, кротките дотогава волчета изневиделица тъй силно се подплашили, че като побеснели понесли диканята с баба попадия към морския
бряг
, висок 1 и пол.
- 2 метра, обърнали я, та баба попадия едва не се пребила и се хвърлили с диканята в морето. Разбрахме от разказа на баба попадия, че в същия ден на тая случка синът ù Георги е бил убит. Във връзка с това, дядо поп пък ни разказа един свой знаменателен сън: „- Сънувам една нощ, каза той, че излизам вън от селото по направление към прикритата тежка батарея. Като се обърнах назад да видя къщата си, тя бе пламнала и пламъците обхванали бяха цялата къща. Аз хукнах назад, ала докато достигна до нея, тя бе вече цялата изгоряла.
към текста >>
26.
СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
И шумно отеква техния рев по скалния
бряг
.
На тънка гранка са накацали бели чашки-цветя, изпъстрени с морави нишки и петна - праскова. Това е пролет. И едрите бели или розови чашки на ябълка с тънък аромат, оставят в душата ти вечен спомен за пролетта. Шипка, цъфнала китно с развети клонки и отворени цветове, разнася своя аромат, примесен с аромат от трънка, из гладкия и тежък гръб на планински склон. И буйни потоци вода се блъскат и пенят по изгладените от времето блокове на планинските ручеи и реки.
И шумно отеква техния рев по скалния
бряг
.
Години наред следях бавните пристъпи на пролетта. От разтапящия се сняг и появяването на малката бяла драба по полянките, и минзухарите около снежните петна, и кокичетата, и игликите, и срамежливо наведените цветове на подбела, и анемоните, и лютичетата, и жълтата водна калта, и златистото слънце на планинските долини, и омайниците и песните на славеите и птиците, следях и виждах победния, слънчев и радостен път на пролетта! И в душите, и сърцата на хората, обременени от тежкото бреме на живота, настъпва нова радост, нови надежди и смисъл. Пролет - ти си слънце, ти си здраве, наш копнеж и вечно нов смисъл в живота! Ние те обичаме от душа, защото си китна и красива и пълна с живот.
към текста >>
27.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
То представлява каменно стръмен
бряг
.
Тухлите правят в съседните ниви. За изпичане на тухлите със свои кола докарват на мястото дърва и каменни въглища. Камъни къртят в един дол на един километър разстояние от мястото на салона. Къртят ги с бомби и със свои коли ги пренасят до мястото на салона. На следната пролет пристъпват към изкопаване основите на самото место.
То представлява каменно стръмен
бряг
.
Предстои грамадна, трудна работа: изкопаване и изравняване на местото. Кой ще стори това, ако не пак братята и сестрите? Всички те са тук. Един съидейник музикант посещава селото. Ударите на лопатите и мотиките се придружават от звуците на цигулката му.
към текста >>
28.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА-БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Не ще и дума, че ефектът на слънчевите бани е усилен край морския
бряг
, дето се комбинират и с морски бани; също и на високите планини.
Оттук се вижда значението на слънце лечението (хелиотерапията). Слънчевите бани са полезни против обща слабост на организъма, лимфатизъм, болестите на обмяната на веществата, скрофулоза, местни туберкулозни поражения, неврастения. Те са вредни, дори опасни, при остри форми на туберкулозата и кръвотечението. Но и когато са полезни, слънчевите бани изискват известна метода на приложение. Иначе, те са повече вредни и могат да причинят сериозни кожни изгаряния и болести, появяване на температура и слънчев удар.
Не ще и дума, че ефектът на слънчевите бани е усилен край морския
бряг
, дето се комбинират и с морски бани; също и на високите планини.
Благотворното влияние на слънцето се дължи на въздействието върху кожата ни, която, като отделителен орган, с право е наречена трети бъбрек Кожата е чувствителен орган, имащ интимни връзки с нервната и кръвоносна системи, както и с жлезите с вътрешна отлъчка. Много от болестите на кожата са реакция на вътрешно-органни смущения и разстройства. Ето защо наложително е тя да се държи чиста и най-малко всека седмица да се прави баня. Слънцелечението – натурално или изкуствено – има грамаден успех при лекуването на някои детски болести като рахита, спазмофилията и размекване на костите. Някои вещества (ергостерин, мляко и др.), изложени на облъчване с ултравиолетови лъчи, придобиват лечебни свойства, поради образуваните в тях витамини.
към текста >>
29.
Зад дима и огъня – G. N.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
От петте кораба, с които тръгва Магелан от Севиля, се връща след тригодишно бродене из непознати води, само един - връща се със "скърцащи стави, бавен и морен, влачейки се със сетни сили по водите." От целия екипаж - 265 души смелци, изпоизмрели най-вече от глад през време на похода, слизат на испанския
бряг
всичко на всичко 18 души, грохнали, разнебитени, мъкнещи се като сенки от умора и продължително гладуване.
Мечтателите-космографи стават по-смели, а у конквистадорите укрепва волята за откриване на нови пътища и нови земи. Очевидно, нещо е било видяно, прозряно с окото на интуицията от нечии будни умове по онова време, за да се роди такава увереност и у крале, и у търговци, па и у пъстрата сган авантюристи, които главно са образували екипажа на дръзките флоти, предприемащи опасни морски походи през непознати океани. Защото кралете и техните съветници надали биха се решили да съоръжават флоти на мореплаватели като Магелан, устремени към неизвестното, ако не се надяваха да получат в замяна стократно повече - териториални придобивки за короната и увеличаване стопанската и политическа мощ на държавата. Търговците-спекуланти, от друга страна, не биха хвърляли парите си на вятъра, ако не се надяваха да получат лъвския пай от тия, макар и рисковани, предприятия. Случаят с Магелановия поход блестящо потвърждава, че сметките им наистина са излизали прави.
От петте кораба, с които тръгва Магелан от Севиля, се връща след тригодишно бродене из непознати води, само един - връща се със "скърцащи стави, бавен и морен, влачейки се със сетни сили по водите." От целия екипаж - 265 души смелци, изпоизмрели най-вече от глад през време на похода, слизат на испанския
бряг
всичко на всичко 18 души, грохнали, разнебитени, мъкнещи се като сенки от умора и продължително гладуване.
Но те носят на своята "Виктория" чак от Молуките скъпоценно бреме - петстотин и двадесет квинтала (около 26 тона) подправки. Товарът на тоя кораб е напълно достатъчен. за да покрие загубата на другите четири кораба, защото не само плаша разноските на предприемачите, които бяха съоръжили Магелановата флота, ами дава и една чиста печалба от петстотин златни дуката. Както виждате, сметката на търговците и тук е излязла права, макар в тая сметка да не влиза загубата на повече от двеста човешки живота, на първо место - тоя на Магелан! Винаги едно голямо предприятие, едно голямо събитие изисква сътрудничеството на всички сили, които действуват в живота на земята - и духовни, и физически.
към текста >>
30.
Влияние на душевните прояви върху органите – Д-р Алекси Карел
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Когато те стигнаха срещуположния
бряг
, царят още гледаше.
Скоро всичко беше готово. Бен Ир се качи на сала. Никой не го придружаваше. Царят остана на брега на реката и гледаше блестящата водна повърхност, по която безшумно се носеше салът. Бен Ир стоеше прав и махаше с ръка.
Когато те стигнаха срещуположния
бряг
, царят още гледаше.
Няколко минути по-късно една кола се отдалечаваше от брега и отнасяше принца; царят дълго не откъсна погледа си от там, докато царедворецът не му напомни, че е време да вървят. Отпочиналите коне бяха впрегнати и след малко, колата тръгна по обратния път. На другия ден Бен Ир осъмна в едно голямо полско селище. Там той прекара първата си нощ в царството на мензите. След това те тръгнаха навътре в страната.
към текста >>
31.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
След мрака пак ми се усмихва ден, Морето е сега като кристал, Държа кормилото в ръка и флаг развен, Че близко е желаний
бряг
. S.
СТИХОВЕ МОРЯКЪТ Бразди ли моя малък кораб днес Разпенено, вилнеещо море, Ще стигне, зная, пак лазурни брегове, Където мощен фар зове. Ще стигне – блясва всеки миг далеч Светлинния спасителен сигнал, Стоя с издигнати ръце на борда сам И вярвам – бурята ще стихне!
След мрака пак ми се усмихва ден, Морето е сега като кристал, Държа кормилото в ръка и флаг развен, Че близко е желаний
бряг
. S.
* * * Залива, прелива... Мнозина се питат: О, кой ще прекъсне потока горещ На огнена лава – огромната мъка заляла стихийно света? О, колко сърца изтерзани се лутат, О, колко опори да паднат клонят! Изпълня се тъмна, надвиснала съдба, Прогонен е нейде мирът. Рушат се, събарят заблудите стари, Вековни кумири превръщат се в прах. Дълбае потока скрижалите нови В душите с неспирен замах. S.
към текста >>
32.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Да бъдем, прочее, нестинари на новото време, да минем и заминем огъня, да излезем незасегнати на отвъдния
бряг
на живота.
Следователно нестинар, в техен смисъл на думата, т.е човек, който влиза в огъня, без да изгаря, може да бъде всеки, на когото вибрациите на тялото са по-силни от вибрациите на огъня. Нестинар, в широк смисъл на думата, може да бъде всеки, който е готов да влезе, както в огъня на мъчнотиите, изпитанията и страданията, без да се разколебае във великите закони на живота, така и в свещения огън на Любовта, който лекува, повдига и възкресява човека. Съвременните хора, общества и народи минават през огън. Днес светът гори. Голям е огънят, през който всички трябва да минем.
Да бъдем, прочее, нестинари на новото време, да минем и заминем огъня, да излезем незасегнати на отвъдния
бряг
на живота.
Да запеем химна на новия век – химн на свобода, на братство и любов между всички хора и народи! Паша.
към текста >>
33.
СТИХОВЕ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Тя спре току-що до самия
бряг
.
Широката му площ я спря. Тя притаи дъх. Величествена гледка. Високите върхове се оглеждаха във водата и растяха в хубост. Инка пристъпи.
Тя спре току-що до самия
бряг
.
И седна. И малките вълнички на езерото заприиждаха към нея. Те ù се радваха, поздравяваха я. И отминаваха. Отминаваха да съобщят на далечните си сестри радостната вест: Инка е тук!
към текста >>
34.
АСТРОЛОГИЯ. ГЛАВНИ ЗНАЧЕНИЯ И АНАЛОГИИ НА ПЛАНЕТИТЕ - П. МАНЕВ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
В 1928 година Аникин, Барон и Салкинд направиха предварителни опити с яйцата на този морски таралеж в зоологичната станция на Мурманския
бряг
.
Гурвич е установил, че стъклото е непропускаемо за митогенните лъчи. Кварцът ги пропуща, обаче достатъчно е да намажем кварц с тънък пласт желатин, за да не ги пропуща. Чрез подобни опити Гурвич предполага, че митогенните лъчи са ултравиолетови лъчи с къси вълни. Дължината на вълните според него е 1,930 до 2,370 ангстрьома. В 1927 година Франк и Салкинд доказаха митогенните лъчи в зародиша на морския таралеж Strongylocentrotus.
В 1928 година Аникин, Барон и Салкинд направиха предварителни опити с яйцата на този морски таралеж в зоологичната станция на Мурманския
бряг
.
Те индуктираха някои зародиши на морския таралеж, т.е. ги подложиха на действието на митогенните лъчи, а други зародиши оставиха неиндуктирани за контрола. В резултат те получиха следното: при индуктираните се получиха ларвени фазн бластули в напреднал стадий – с по-дребни клетки. В 1929 година Максия направи опити с яйцата на морския таралеж в биологичната станция в Каглияри. Индуктираните яйца бяха вече в напреднала фаза на плаващи гаструли, когато неиндуктираните яйца бяха още в зародишна фаза само с 64 клетки.
към текста >>
35.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
ДАЛЕЧИНИ Далечини – за погледа ми
бряг
, до който нивга не доплувах.
Забрави ли, че тази заран калинка малка проплзя по теб и много, много радост в сърцето ти остави тя? Не си ли спомняш ти цветеца, когато с тебе говори, и свойте тайни на душата с такава обич довери? Нима не знаеш ти, че утре отново пак ще заблести онази малка, чудна капка, която тъй обикна ти? Че пак лъчите ще се спуснат и на невинното челце ще имаш ти коронка златна и песен в малкото сърце? Какво сега желаеш още, кога ветрецът е запял, кога нощта те е завила със своя син копринен шал?
ДАЛЕЧИНИ Далечини – за погледа ми
бряг
, до който нивга не доплувах.
Далечини – примамливо зоват копнежа ми по свят незнаен. Не се догонва вашият предел, белязан някъде в безкрая. Лети мечтата ми, лети и той – туй само виждам аз и зная. Далечини - в сребристо синкав цвят, за моя дух отмора и подем, Вървя из път красиво озарен. И влюбен съм в незнайното у вас. S.
към текста >>
36.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Символът на кораба, ако се проектира, като се вземе Нотър Дам за център, не успива да покрие целия остров La Cité; гой включва едва една част от острова Сен Луи; но кръгът, върху който той е начертан, позволява разширението върху левия
бряг
към планината Сент Женевиев: върху тоя сектор римските императори К.
При това колективно същество, каквото представлява градът, силите, намиращи се в него, са действували със същата правилност, както те действуват при всяко същество — продукт на тайнственото съединение на една мъжка с една женска клетка! И хората, съставна част на колективното същество, са били несъзнателните агенти на тия сили — съграждайки града според своите интереси, своето удобство или своите чувства, упражнявайки наистина своята свободна воля, но следвайки, без да подозират това, потика на строителните сили. Тия космични сили — същите, които въодушевяваха всяка клетка в тия хора — караха да тече кръвта във вените в съгласие с движението на земята, чрез кръвта възбуждаха мозъците и от рефлекс на рефлекс, произвеждайки между жителите на тая точка на земното кълбо комбинираната игра на интересите и на чувствата, създадоха най-после от незначителния градец в началото днешната голяма столица. Тая клетка-майка е твърде ограничена — и, ако се разгледа внимателно планът на Париж, тя дори не се намира върху оста! Оплоденото яйце не е още на место, то не е още върху своята линия на развитие.
Символът на кораба, ако се проектира, като се вземе Нотър Дам за център, не успива да покрие целия остров La Cité; гой включва едва една част от острова Сен Луи; но кръгът, върху който той е начертан, позволява разширението върху левия
бряг
към планината Сент Женевиев: върху тоя сектор римските императори К.
Хлор, Юлиян, Валентин и Грациан разбиха Лютеция. Но диаметърът на тая фигура е перпендикулярен към оста и кметството се намира на северния му край върху тангентата на тая ос. Така че началната клетка, увеличавайки се, е заставена да премести там центъра си. Оттогава тя е на ос: това е бременността. Колективното същество действува.
към текста >>
37.
СТИХОВЕ - ЗОРКА СТАЙКОВА, НИКОЛАЙ РИЛСКИ
 
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Ек. М-ва СЕДЯ НА ПЯСЪКА НА МОРСКИЯ
БРЯГ
Седя на пясъка на морския
бряг
и се радвам на безпределните обятия на морето и на тишината, която лъха огряната от слънцето морска шир.
Ек. М-ва СЕДЯ НА ПЯСЪКА НА МОРСКИЯ
БРЯГ
Седя на пясъка на морския
бряг
и се радвам на безпределните обятия на морето и на тишината, която лъха огряната от слънцето морска шир.
Някога, при буря, водите, развилнели със своята страшна игра, заливаха брега и той беше пуст и безплоден. Днес, тук цветя разливат своите ухания и плодни дървета дават изобилно сочни плодове. Седя на пясъка на морския бряг и се радвам на безпределните обятия на морето и на тишината, която лъха огряната от слънцето морска шир. Аз се радвам, о, Създателю, на безкрайния живот, защото Твоето слово ми разкри, че благодарение на влажните стъпки на тази стихийна игра на водите, очите ми се радват на изобилния живот, който сега изпълва брега. То ми разкри, колко пуст и безплоден би бил животът, ако страданията и скръбта не го докоснат.
към текста >>
Седя на пясъка на морския
бряг
и се радвам на безпределните обятия на морето и на тишината, която лъха огряната от слънцето морска шир.
Ек. М-ва СЕДЯ НА ПЯСЪКА НА МОРСКИЯ БРЯГ Седя на пясъка на морския бряг и се радвам на безпределните обятия на морето и на тишината, която лъха огряната от слънцето морска шир. Някога, при буря, водите, развилнели със своята страшна игра, заливаха брега и той беше пуст и безплоден. Днес, тук цветя разливат своите ухания и плодни дървета дават изобилно сочни плодове.
Седя на пясъка на морския
бряг
и се радвам на безпределните обятия на морето и на тишината, която лъха огряната от слънцето морска шир.
Аз се радвам, о, Създателю, на безкрайния живот, защото Твоето слово ми разкри, че благодарение на влажните стъпки на тази стихийна игра на водите, очите ми се радват на изобилния живот, който сега изпълва брега. То ми разкри, колко пуст и безплоден би бил животът, ако страданията и скръбта не го докоснат. И в пустиня би се превърнало сърцето, ако в него грееше само слънцето на радост. Аз се радвам на безпределните обятия на морето и на тишината, която лъха огряната от слънцето морска шир. Аз се радвам, защото в дълбината на сърцето ми, скръбта и радостта не се борят вече.
към текста >>
Седя на пясъка на морския
бряг
и се радвам на безпределните обятия на морето и на тишината, която лъха огряната от слънцето морска шир.
То ми разкри, колко пуст и безплоден би бил животът, ако страданията и скръбта не го докоснат. И в пустиня би се превърнало сърцето, ако в него грееше само слънцето на радост. Аз се радвам на безпределните обятия на морето и на тишината, която лъха огряната от слънцето морска шир. Аз се радвам, защото в дълбината на сърцето ми, скръбта и радостта не се борят вече. Това стана, защото думите, които ми нашепва Онзи, чието име е Любов, премахнаха разликата, която имаше между тях и изпълниха сърцето ми с бялата тишина на примирението.
Седя на пясъка на морския
бряг
и се радвам на безпределните обятия на морето и на тишината, която лъха огряната от слънцето морска шир.
към текста >>
38.
Списанието PDF
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Седя на пясъка на морския
бряг
– Ек.
хим. Д. Кочев В светлината на Учителя – Любомили Творчество – Георги Ахчиев Геометричните детерминации на гр. Париж – П. М. Из нашия живот. Излет до Витоша – Боян Боев Ти дойде – N.
Седя на пясъка на морския
бряг
– Ек.
М-ва Стихове – Зорка Стайкова, Николай Рилски На върха – В. Н. Загадъчни явления Отзиви, вести, книгопис Du Maitre – LA PATIENCE Съдържание
към текста >>
39.
СИЛАТА НА ПОЛОЖЕНИЕТО - Г. ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Те са отплували от западния
бряг
на Средна Америка през Тихия океан и достигнали до източния
бряг
на Африка, от дето проникнали през Абисиния в долината на Нил.
Пак се налага общото начало — Атлантида! Сега вече не се учудваме, че старите предания на мексиканците говорят за „бели богове", следователно великолепни хора с бял цвят на кожата, които са дошли от изток, от Атлантида. Нали испанците бяха поздравени като бели богове, които се връщат наново. През 1923 год., американската експедиция, изпратена за изследване на развалините в Чичен-ица, намери там един сфинкс, еднакъв във всички подробности с неговите египетски подобия, като пазител на един гроб. Надписът върху гроба потвърждаваше онова, което Льо Плонжон бе научил още по-рано от Троанския ръкпис: първото заселване на Египет е станало от потомците на атлантците, но не по прекия път, а откъм страната на маите.
Те са отплували от западния
бряг
на Средна Америка през Тихия океан и достигнали до източния
бряг
на Африка, от дето проникнали през Абисиния в долината на Нил.
Няколко стотин години след това заемане на Египет, в Юкатан владеел цар Кох, който според тогавашния обичай бил оженен за сестра си Моо. Един по-млад брат — Аак се разбунтувал против двамата, победил Кох и го убил. Моо накарала да построят на убития съпруг мавзолея със сфинкса и тогава избягала на изток, за да достигне острова Му. Но тя не е намерила тоя остров и продължила все по-нататък и така стигнала най-после в Египет, дето издигнала на любимия над всичко съпруг още един втори, по-грандиозен паметник — сфинкса от Гиза. Там тя била любезно приета и египтяните са я нарекли Исим, т.е. сестричка.
към текста >>
40.
КЪМ НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
В тия дни на младостта всеки е мореплавател, всеки гледа да зърне опора за очите си, да се спре на някой
бряг
, да намери едно верую, един идеал сред лабиринта от неща, които го заобикалят.
Той е вече с по-гордо и по-напрегнато лице. очите му са открити и смели, а погледът му се плъзга надалеко към сините глъбини на небесния купол. Ръцете му често притискат пламналото младежко чело. Той чете книгата, в която се описват далечните пътешествия на смели мореплаватели, тия чудни човеци, които напущат топлата уютност на бащиния дом, на майчината ласка и тръгват да дирят опасните пътища към неизвестното. Тая жажда за далечината, тоя копнеж към неизвестното остават да горят в душата на младежа най-дълго.
В тия дни на младостта всеки е мореплавател, всеки гледа да зърне опора за очите си, да се спре на някой
бряг
, да намери едно верую, един идеал сред лабиринта от неща, които го заобикалят.
Една неспокойна възраст, пълна с подземни трусове, с очарования, които прелитат като бели облаци по купола на небето или като освежителен лъх след кратък летен дъжд. В неспокойните нощи, в сънищата изплавват тия бели призрачни кораби, понесени по тъмно изумрудената длан на океаните, в тия години и дни, когато се гради човекът, индивидуалността, физическият облик. Кой не е пожелавал опасния подвиг на бягството, на отдалечаването от своите, кой не е пожелавал свободата на хоризонтите, кой не е прегръщал илюзията на пилигримството? Може би до младото трепетно сърце да е долитнала в тия дни усмивката на две очи. Тази усмивка е достатъчна да вдъхнови на най-опасния подвиг, достатъчна е да ни увлече в най-опасната игра, където човешката съдба се колебае като махало между живота и смъртта.
към текста >>
Каквото да приближиш до него, той го осветлява с обилните лъчи на тоя опит и то става просто и ясно като бяло камъче на морския
бряг
.
Върху главата му блести белината на искрящ сняг. Годините са оставили там белите цветове на своите възторзи и чистата следа на мъдростта. Човекът вече знае, а за да знаеш, трябва да си обходил безкрайните лъкатушения върху земната твърд, въздуха, водата и огъня. Годините като устремени конници са преминали през живота на тоя белокос човек. Техният опит се чете в зениците като заряща светлина.
Каквото да приближиш до него, той го осветлява с обилните лъчи на тоя опит и то става просто и ясно като бяло камъче на морския
бряг
.
Той гледа сега на света както и някога, но във виждането си той е друг, защото вижда и с вътрешните си очи. Един белокос човек седи мълчалив и примирен и държи в скута си голямата книга на своя живот. Той чака спокойно да прехвърли и сетния лист, когато ще дойде тихият ангел да го отведе в лъчезарното царство на духа, където светещата искра на неговия аз е непресекваща и вечна младост.
към текста >>
41.
DU MAITRE-LE CHFMIN DU SALUT
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Високият
бряг
и скалите в далечината бяха във всички оттенъци на виолетовия цвят.
Влиянието на слънцето може да измени само външната страна в сблъскванията на социалните и национални интереси, но не може да създаде стълкновението на интереси, които не съществуват". Преживяване на космическо съзнание П. Успенски в „Tertium organum" описва преживяването на космическо съзнание от един негов приятел: „Това беше в Мраморно море. Беше зима. Валеше дъжд.
Високият
бряг
и скалите в далечината бяха във всички оттенъци на виолетовия цвят.
Морето беше с оловно-сребърен цвят. Параходът отиваше на север, като се клатеше слабо. Аз стоях на палубата и гледах вълните. Белите гребени на вълните отдалеч се приближаваха към нас. Вълната се издигаше, като че ли искаше да хвърли своя гребен върху парахода и с рев се разсипваше под него.
към текста >>
42.
СЕГАШНАТА ЕПОХА И ОКУЛТИСТИТЕ - ЕЛИСАВЕТА КИДАЛОВА
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
В своята автобиография той дава подробности за това[1]: Като студент по философия той напуща Берлин и с група студенти се заселва край
бряга
на Женевското езеро.
Приликата между тях е, че и двете са колективни, групови, но между тях има известни разлики: племенното съзнание е било неясно, повече инстинктивно, а космичното съзнание, което се ражда днес, ще бъде будно и съзнателно. Другата разлика е в обсега: племенното съзнание обхваща само членовете на племето, а космичното съзнание обхваща всички същества, целия всемир. Човек с космично съзнание чувствува своето единство с всички, с цялото Битие. Това е новият човек, който се ражда и който ще се чувствува брат на всички същества. Интересен пример за космическо съзнание представя преживяването на Христо Досев в Швейцария.
В своята автобиография той дава подробности за това[1]: Като студент по философия той напуща Берлин и с група студенти се заселва край
бряга
на Женевското езеро.
Там образуват общежитие и работят земята: орат, свят, жънат, косят, копаят и пр. Веднъж, когато косял една ливада, погледнал на езерото, планините, покрити със сняг, зелените поляни, синьото небе и в този миг почувствувал, че той е едно с езерото, планините, тревите, цветята, небето, с всичко! Нови идеи озарили неговото съзнание; той почувствувал велика радост, блаженство, мир и любов към всички. Това преживяване на единство траело няколко часа. Такива опитности имал после още няколко пъти в живота си.
към текста >>
43.
Сава Калименов (1901-1990)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Учителят пое ръката, стъпи на мостчето и тримата преминаха на отвъдния
бряг
.
Над вадата имаше едно мостче от проснато над нея дърво. Такива мостчета селяните поставят над пенливите рекички в планините. На тясното място седяха двама души, един зад друг, облечени в също такива дрехи, каквито Учителят носеше. Първият, беше по-висок, а другият зад него - колкото Учителя. Предният, по-високият подаде ръка на Учителя, който вече беше стигнал до мостчето.
Учителят пое ръката, стъпи на мостчето и тримата преминаха на отвъдния
бряг
.
Събудих се, отворих очи. В този момент вратата на стаята, в която бях легнал се отвори и влезе по-големият ми брат посърнал. Аз го гледах тревожно и го запитах - "Какво има? " Знаех, че той беше около Учителя и е в течение на всички събития около него. “Свърши! ” - изстена той.
към текста >>
44.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 2
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Болка, усилена още повече от чувството като че ли на безсилие, да помогна на вас, младежите минаващи по същия път, да го преминете колкото се може по-безболезнено и да излезете, минавайки благополучно през тъмнината на вътрешните бури, на светлия
бряг
на спокойствието и радостта.
„Нека вашето вестниче потърси и се помъчи да възроди нещо из покрусения живот на човека“. Драги М. Препрочитам писмото ти, и отново силна болка свива сърцето ми . . . Болка, извикана от спомена за това, което и сам аз някога съм преживял.
Болка, усилена още повече от чувството като че ли на безсилие, да помогна на вас, младежите минаващи по същия път, да го преминете колкото се може по-безболезнено и да излезете, минавайки благополучно през тъмнината на вътрешните бури, на светлия
бряг
на спокойствието и радостта.
И там, опрени здраво на непоклатимата канара на вярата в живота, да станете истински творци на нов живот, извори на светлина и любов, на радост и вяра, за тия, които още се лутат в безпътицата на вътрешната тъмнина. Ти казваш, че живота е „болен сън на болни желания и извратени чувства“. Че хората това с „кукли, — жалки и извехтели фигурки на стария и забравен калейдоскоп — живот, които, въпреки своята разкапаност и увехтялост, искат ... да живеят.“ Драги М., готов съм да плача от дъното на душата си за тия, които живеят в един океан от светлина, в един безкраен лабиринт, изпълнен с величествени творения, въплъщение на красотата и — които не виждат, чиито очи с затворени за всичката тази красота, която може да даде смисъл на живота им. Готов съм да плача за тия, които са жадни, чиито устни са изсъхнали от жажда, но които като че ли не могат да пият от безграничния океан на водата на живота, който е в тях, около тях, до тях. За тия, които облаците на намръщеното есенно небе карат да мислят, че не съществува никакво слънце.
към текста >>
45.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 3
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Така пее морякът, когато съзре в далечината силуета на родния
бряг
— след дълъг път и много бури.
А ти си било тъй близко до мене — мое Щастие! Беше празник деня на Твоето намиране. Грееше слънце, небето беше ясно, ведро — аз можах да ги видя и да им се радвам. Ти израсна в душата ми като нимфа из пазвата на водата — светло, чисто, сияйно, усмихнато, придаваше смисъл и стойност на моето съществувание! Душата ми пееше.
Така пее морякът, когато съзре в далечината силуета на родния
бряг
— след дълъг път и много бури.
Моя майко, моя светлина, мое Щастие! * En mi mem mi trovis la delongesercitan Felicon. Gi eksprucis el mia propra animo kiel nimfo el la akvajo kaj, ridetante, donis sencon al mia ekzistado. O r i o n o КНИЖНИНА ЖИТНО ЗЪРНО, мес. списание, год.
към текста >>
46.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
“ Защото, да, той ще бъде един от редките ония у нас светещи и неугасваеми фарове, които ще изведат на спасителния
бряг
и отърват от отчаяние и погибел всички ония души, които са се загубили и безпомощно залутали всред необятния, бурния и покрит с непроницаема тъмнота океан на живота ... И каква ще бъде благодарността на тия отчаяни и обезверени, когато, зърнали блясъка на струящата от него ослепителна светлина, добият крепкост и вяра за спасение, насочат лодките си по новия път, бодро загребат лопатите и, озарени от светлината на божествената любов, се озоват на спасителния
бряг
, готови за нов, възроден, чист, свят, красив и изпълнен с радост и щастие живот?
Има път неизвървян, има върхове недостигнати още. И този път е обсипан с тръни, а тия върхове са покрити с вечни снегове и леден мрак е тяхното дихание. Но пред тези, в душите на които гори вечния огън на Любовта, снеговете се топят, а обсипалия с тръни път се превръща в песен. В ледения мраз на заледените върхове те се чувствуват като в рай, а болките на изранените им нозе са за тях най-висшето щастие. Защото любовта, която стопля сърцата им, е по-силна от студа, по-силна от страданията, по-силна от смъртта, по-силна от всичко!
“ Защото, да, той ще бъде един от редките ония у нас светещи и неугасваеми фарове, които ще изведат на спасителния
бряг
и отърват от отчаяние и погибел всички ония души, които са се загубили и безпомощно залутали всред необятния, бурния и покрит с непроницаема тъмнота океан на живота ... И каква ще бъде благодарността на тия отчаяни и обезверени, когато, зърнали блясъка на струящата от него ослепителна светлина, добият крепкост и вяра за спасение, насочат лодките си по новия път, бодро загребат лопатите и, озарени от светлината на божествената любов, се озоват на спасителния
бряг
, готови за нов, възроден, чист, свят, красив и изпълнен с радост и щастие живот?
... Да виждам — Вий сте намерили вече истинския смисъл на живота: да се работи за тържеството на любовта, за братството в света. И сте тръгнали по новия път. Нека, прочие, бъдат благословени усилията и дейността ви, нека Бог Ви дари здраве и все такъв пламенен дух, за да устоявате и преодолявате всичките ония пречки и несгоди, с които така щедро изобилства нашата сурова и печална действителност! Нека крепне, нека стане по-голям и да излиза по-често „Братство", нека той стане най-любимия и най-разпространения вестник у нас. Защото тогава, когато — у нас — вестници като него бъдат най-много търсените и четените, и само тогава — ний ще можем да се надяваме, че ще настъпят по благатки и по-щастливи дни за нашето племе ... Стоил Стефанов Центр.
към текста >>
47.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 29
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И смъртта можем да я сравним с разбиването на един кораб всред морето от подводни скали, а заминаването за другия свят можем да го сравним с един параход, който тръгва от единия
бряг
и пристига на другия
бряг
на океана.
Защото обикновения човек и да влезе в онзи свят, ще се намери в една непрогледна тъмнина, в един пуст и ненаселен свят. Това се дължи на факта, че човек няма органи за да възприеме светлината на този свят и затова той ще се намери в тъмнина, а не че в този свят не съществува светлина. Светът е така устроен, че има връзка и отношение между света и човека. Всяка една частица от нашия организъм си има своето място в света. И съществува една разумна сила, едно съзнание, което работи за организиране на тялото; но понеже ние сме изгубили тази наука, затова нашето тяло е станало място за развиване на бацили, понеже е под закона на разрушението и разлагането, и с това се дават условия на смъртта.
И смъртта можем да я сравним с разбиването на един кораб всред морето от подводни скали, а заминаването за другия свят можем да го сравним с един параход, който тръгва от единия
бряг
и пристига на другия
бряг
на океана.
Това подразбира човек да отиде с будно съзнание в тъй наречения други свят и да има органи да го възприеме. А сега хората отделят този живот от „онзи живот"! В света съществува един живот, и един свят, непреривен в своята целокупност. В днешното общество има съдилища за престъпниците и тях ги съдят и наказват — в бъдещото общество ще има съдилища за добротворците, и ще ги възнаграждават. И тогаз животът ще бъде красив.
към текста >>
48.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 30
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Щом, тъй или иначе, тя ще даде парите, нека тогава аз да ги взема." И тъй, той се съгласил да търси, и отишъл на морския
бряг
, отдето взел старо, полуизгнило парче дърво.
Обаче той, понеже добре знаел че отдавна вече такова дърво не е останало, й обяснил това. Тя обаче никак не искала да разбере това. и упорито настоявала, че такова парче може да се намери, ако се търси. Следователно, този българин помислил: „Ако аз не я излъжа, сигурно е, че тя ще отиде при други човек. който ще я излъже и ще вземе парите.
Щом, тъй или иначе, тя ще даде парите, нека тогава аз да ги взема." И тъй, той се съгласил да търси, и отишъл на морския
бряг
, отдето взел старо, полуизгнило парче дърво.
Полирал го добре, обвил го с позлатена хартия и го предал на бабата с думите: „Намерих го с голям труд, ти трябва да го пазиш скрито, иначе възможно е някой крадец да го открадне и даже да те убие зарад него“. Напълно задоволена, старата жена го взела с трепереща ръка и казала: „От сърце ти благодаря. Колко трябва да заплатя? “ Той поискал 10 английски лири. Тя му ги дала, като прибавила още 5 лири, казвайки: „Това пък от благодарност за вашия труд." Нещастната българка била успокоена и се върнала в България грижливо пазейки го.
към текста >>
49.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 41
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Свещеното право на едно малцинство, населяващо нашия крайдунавски
бряг
, да говори своя матерен език, искането му да има учители и свещеници измежду своята среда — това било „румънска пропаганда“, която румънизирала този край и подкопавала българското национално единство.
Да потъпчем чуждия елемент у нас, защото той задушавал нашия живот. Ний, българите, сме давали много свобода и от това идело злото. Дълго говори против „румънската пропаганда“ във Видинския край. В същност, обяви се с най-голяма ярост против правата на тия чужди малцинства у нас. Не трябвало да имат румънци учители и свещеници, не трябвало да говорят румънски.
Свещеното право на едно малцинство, населяващо нашия крайдунавски
бряг
, да говори своя матерен език, искането му да има учители и свещеници измежду своята среда — това било „румънска пропаганда“, която румънизирала този край и подкопавала българското национално единство.
С други думи: да отнемем на румънците в България техните училища и църкви, доколкото ги имат, да им наложим българи за учители и свещеници, да ги заставим да говорят български, да ги побългарим и ... от това ще цъфнем и ще завържем, ще „запазим нашето национално единство". Ето един свещеник, който явно ни кара да правим зло, — това. което румънците и сърбите правят на нашите сънародници в Добруджа и Македония, той ни съветва да го правим тук на техните сънародници. „Румънска пропаганда“ било. Разединение на българщината!?
към текста >>
50.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 49
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Те са като пясъчните кули, които децата правят край морския
бряг
, за да бъдат пометени само след няколко часа от морските вълни.
За да постигнат своите егоистични цели, отделните личности, групи, съсловия, народи, минават през труповете на другите такива или пък ги подлагат на робство, страдания и унижения. Обаче, егоистичното щастие е невъзможно. Невъзможна е преди всичко затова, защото живота е един, човечеството е едно цяло и болките, страданията на една негово част се отразяват непременно, по един или друг начин, на всички останали негови части. Много се лъжат тия, които се блазнят от идеята да изградят своето щастие и благоденствие върху нещастието и страданията на другите. Историята на хората и народите ни говори ясно, че тевп щастие и благоденствие са изградени на пясък Те са илюзорни и ефимерни.
Те са като пясъчните кули, които децата правят край морския
бряг
, за да бъдат пометени само след няколко часа от морските вълни.
Но не е и нужно да проследяваме цялата минала история на човечеството. Достатъчно е да хвърлим един поглед върху настоящето, за да се уверим. колко ясен и категоричен е закона, че егоистичното щастие е невъзможно. Например кой народ можа да изгради своето щастие и благоденствие върху страданията и нещастията на другите? Можаха ли да сторят това тъй наречените „победители“ от световната война?
към текста >>
51.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 59
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И, то се знае, без светилник ние никога нямаше и да помислим, че зад хаоса на днешния объркан свят има и един светъл
бряг
, има една светла страна на добрия живот!
Един беден каменар от Еленския балкан се обади вече на два пъти. Ето писмата му: „Поднасяме ви скромната си лепта помощ за Трудовата Братска Задруга (събрани 150 лв. от 4 души)... И тъй с четири тухлички се явяваме в грамадния строеж“. „ ... Ето още малко прашец за изграждане килията на братския кошер — 60 лв. ... До колкото можем ще работим за преуспяването на братските идеи и за реализирането им.
И, то се знае, без светилник ние никога нямаше и да помислим, че зад хаоса на днешния объркан свят има и един светъл
бряг
, има една светла страна на добрия живот!
“ Г. X. * Братя и сестри, не е въпроса в многото. Не е въпроса в парите. Въпроса е за чувството, което расте и крепне. Въпроса е за съзнанието, което се пробужда и избистря.
към текста >>
52.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
II Око, което безспир бди, око, което и в най-тъмната и бурна нощ на житейското развълнувано море вижда спасителният
бряг
и дава права насока на кораба на човешката съдба; Глас, отправен към залутаните всред житейската пустиня пътници, които умират от глад и жажда, глас, който зове и напътва към Божественият оазис, където бликат бистри извори и зреят вкусни плодове: Ръка, която лекува ранените и възкресява мъртвите всред това бойно поле, до което е сведен живота на човешките общества, ръка, която насочва към братство и мир, към любов и взаимопомощ, към щастие и свобода.
“ — но не за нови безумства, а за да обуздаеш и вържеш ръцете на тия, които те тласкат към пропаст! На Учителя I Учителю, чета твоето слово и все по-ясно се очертава пред мен пътят, който тъй отдавна и тъй напразно дирех със своя полузаслепен поглед: пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината. Учителю, живея с вярата и надеждата, че твоето слово, което ми отвори очите за пътят, ще събуди в мен и нужните сили, ще ме направи достоен и да тръгна по него: по пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината. Учителю, аз разбрах, че най-великият смисъл, най-светлата радост и най голямото благо в живота се достигат по светлият и красив път. където насочва твоето благо слово пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината — пътят към Бога.
II Око, което безспир бди, око, което и в най-тъмната и бурна нощ на житейското развълнувано море вижда спасителният
бряг
и дава права насока на кораба на човешката съдба; Глас, отправен към залутаните всред житейската пустиня пътници, които умират от глад и жажда, глас, който зове и напътва към Божественият оазис, където бликат бистри извори и зреят вкусни плодове: Ръка, която лекува ранените и възкресява мъртвите всред това бойно поле, до което е сведен живота на човешките общества, ръка, която насочва към братство и мир, към любов и взаимопомощ, към щастие и свобода.
Това си Ти, Учителю! III Ти нямаш въоръжените войски и просторните земи на велик цар, но по-велика и силна е твоята власт: тя невидимо но сигурно се шири, тя побеждава и завладява безброй души по цялата земя, тя преминава и възстановява Царството на Бога отвъд границите на всички земни царства. Защото ти черпиш вдъхновение и сили за борба от Божествения източник на Любовта и твоето оръжие е Истината. Аз усетих твоята сила и власт над себе си само при едно небрежно докосване до твоето слово. И светло и радостно ми е когато се чувствам под игото на твоята сила и власт.
към текста >>
Знайте, че само по красивия път на чистотата ще се достигне до спасителния
бряг
, до брега на любовта между всички хора.
Когато интелигенцията на един народ падне в калта на живота, когато гледа с радост падението на жената, когато бурно аплодира и вика „бис“ на безсрамната голота, тогава тежко и горко на оня народ от недрата на който излиза. Учители, на нашия измъчен народ стреснете се от вашите постъпки, помислете къде отива вашата духовна сила, взрете се в нещастията на народа ни, помогнете му, ако не с пари, то поне с някой друг благ и полезен съвет. Той ви е създал, за да му бъдете полезни, а не да го водите към гибел, към падение. Не давайте своята било материална или духовна подкрепа на онова, което руши морала, достойнството в човека. Обявете бойкот на всичко, което носи развала и заживейте с възвишени идеали за нравствена и телесна чистота.
Знайте, че само по красивия път на чистотата ще се достигне до спасителния
бряг
, до брега на любовта между всички хора.
Не е късно. Помислете. Опомнете се. Г. Оряховица Ж. Т. * Пътният лист за живота Днешното изкуство е до такава степен изродено, блудкаво по съдържание, лишено от искрата на творческия огън, която го прави истинско такова, че представлява не свещенодействие, а кощунство в храма на Аполона. Това се наблюдава особено в киното.
към текста >>
53.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 96
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Като че ли бурята е готова да се разрази ... През бури ще мине света, преди да изплува на лъчезарния
бряг
на Новото.
Нищо не ще може да я спре! През дългия, лъкатушен и многообразен ход на събитията на съвременността, прозорливото око, без големи затруднения, открива светлата нишка, която ни води към нея — към Новата Култура на братството, единството и любовта. Тъмни облаци понякога помрачават нашия хоризонт. Огнени светкавици набраздяват небосвода. Застрашителен гръм буботи над света.
Като че ли бурята е готова да се разрази ... През бури ще мине света, преди да изплува на лъчезарния
бряг
на Новото.
Младите израстъци на новия живот ще бъдат кръстени с огнено кръщение, в което те ще закалят своите сили, ще станат годни да овладеят всецяло живота. И затова окото на прозорливеца не трепва, като наблюдава нижещите се едно след друго световни събития — повече или по-малко ясни признаци за приближаваща буря. Нищо не може да отчае и обезкуражи този, който вижда в бъдещето. Защото, зад тъмните облаци, които загръщат нашия хоризонт, зад приближаващата буря, той вижда че изгрева нещо светло и хубаво. Бурята ще мине и замине!
към текста >>
54.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Дайте свобода на вашата душа, и тя ще ви изведе на желания
бряг
“. 6.
Той трябва да има едно сърце чисто като кристал, в ума му да има светлина като слънцето, да има една възвишена и благородна, широка душа, като цялата вселена, и да има един крепък дух като Бога“ 3. „За да станете братя и сестри, непременно волята на Отца трябва да пребъде в душите ви. Никога няма да говорите за вашето благородство“. 4. „Любовта трябва да стане фактор в душата, в сърцата и духовете ви, и тогава вие ще бъдете пред вратата на храма да приемете новият живот на възкресението“. 5. „За човешката душа, която иска да се подвизава в Пътя, няма нищо невъзможно.
Дайте свобода на вашата душа, и тя ще ви изведе на желания
бряг
“. 6.
„Първото нещо за онзи, който иска да бъде ученик на великата окултна школа е това: Любовта в неговата душа да бъде един двигателен принцип и да даде всички жертви — по закона на свободата, не на сила.“ 7. „Второто нещо за един ученик, като влезе в училището, е да заплаче. Не заплаче ли, учителят няма да му предаде нищо. Това е символ“. 8. „На ученика не му се позволява да дава пари с лихва“.
към текста >>
55.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Опита му се е състоял в следното: Отивал всяка сутрин на морето, преди да е дошъл още Карнаций и там върху пясъка на морския
бряг
, написвал по едно изречение на някой от видните философи, Мждреци или Учители, които са живели от началото на света, до последно време.
Занимавал се обаче с философия и наука — единствено удоволствие в неговия живот. Прекарвал дните на своя живот като философ — стоик. Един ден Севадин се заинтересувал за живота на граф Карнаций, започнал внимателно да го изучава със сериозното и искрено желание да му помогне по някакъв начин, да измени малко своя характер. Ред години той проучвал живота на Карнация, наблюдавал го в неговите редовни разходки край морето. Веднъж му дохожда на ум една светла идея, да отвори тази душа и си казва: „Ще направя един опит, да видя, какъв резултат имат моите теории“.
Опита му се е състоял в следното: Отивал всяка сутрин на морето, преди да е дошъл още Карнаций и там върху пясъка на морския
бряг
, написвал по едно изречение на някой от видните философи, Мждреци или Учители, които са живели от началото на света, до последно време.
Написвал изречението и се скривал някъде, отдето можел да наблюдава, какво ще направи Карнаций, като дойде покрай морето. Идва Карнаций, разхожда се, наблюдава морето, и изведнъж забелязва нещо написано върху пясъка. Чете, намира, че това изречение е хубаво, дълбока философия има в него и си казва: „Чудно нещо! Кой ли е написал тука това изречение? Жалко, вълните на морето ще дойдат до брега, ще залеят пясъка и ще заличат изречението.“ Замисля се и си заминава.
към текста >>
Карнаций не могъл да си обясни, кой е този човек, който пише тия хубави изречения на морския
бряг
.
Жалко, вълните на морето ще дойдат до брега, ще залеят пясъка и ще заличат изречението.“ Замисля се и си заминава. На втория ден дохожда, вижда друго изречение написано. На третия ден — трето изречение и т. н. Замисля се вече сериозно как да запази тия изречения, едно от друго по хубави и смислени. Севадин от далеч наблюдава, какъв ефект произвежда тази замислена от него работа.
Карнаций не могъл да си обясни, кой е този човек, който пише тия хубави изречения на морския
бряг
.
По едно време си казал: „Да не би това, да е някаква илюзия на моя ум, да се заблуждавам някак! “ Продължавал той да прави всеки ден своите разходки и всякога намирал по едно хубаво изречение, което след малко морските вълни заливали. „Важни са тия мисли, не трябва да се изоставят така на морските вълни, да бъдат заливани, си казва той. Бръква в джоба си да извади молив и намира такъв. Не далеч от него седи Севадин и наблюдава.
към текста >>
— Този човек, който пише всеки ден тия изречения по морския
бряг
, трябва да е някой велик философ.
И по тоя начин, между граф Карнаций и Севадин се създала една вътрешна връзка. По едно време Карнаций чете едно от написаните изречения: „Пий от самоизцедения сок на Лозовата пръчка ! “ След това прочита второ изречение: „Пий от живата вода, която тече“. И най-после прочита третото изречение; „Направи най-малкото добро което никога до сега не си направил“. Той се замислил дълбоко върху тия изречения и казал на Севадина.
— Този човек, който пише всеки ден тия изречения по морския
бряг
, трябва да е някой велик философ.
Обаче, не е достатъчно само да преписваме тия велики изречения, но трябва да ги приложим в живота си, да видим и техния резултат. Ще приложа простото изречение, да направя най-малкото добро. Кое считаш ти за най-малко добро? — Помисли малко, казва му Севадин. — Добре, ще помисля.
към текста >>
Вашия Севадин трябва всеки ден да пише по едно ново изречение на морския
бряг
, без да се страхува че вълните ще заличат усилията му.
Влиза в стаята си и намира тая книга и без да я чисти от праха започнал да я чете. Тая книга се оказала Библията която не била четена от преди четири поколения. Той отваря книгата и попада на следното изречение: „Бог е Любов.“ В положението на Карнаций и Савадин се намирате всички вие. Следователно, намерите ли се пред некое противоречие в живота си, трябва правилно да го разрешите. Тя е вашия Карнаций, с когото вашия Севадин трябва да се заеме, да изучи характера му, да спечели сърцето му а най-после да се сприятели.
Вашия Севадин трябва всеки ден да пише по едно ново изречение на морския
бряг
, без да се страхува че вълните ще заличат усилията му.
Ако едно от тия семенца попадне в ума или сърцето на Карнаций, целта към която се стремил Севадин, е постигната. Чучулига и камък (б а с н я) Полска чучулига кацнала на камък и запяла. Толкоз живо, толкоз сладко пяла, че кога достигнала до най-възвишената трела, камъкът се стреснал, оживял и, зарадван, видял някак си певицата умела. А тя продължавала да пее. Най-подир той се обадил тихичко под нея: — Ах, как искам, миличка, със тебе да живея!
към текста >>
56.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 125
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
След това седнали на високия
бряг
да се чудят на делото си.
Теченето на реката се спряло, започнал да се пълни определения вир. До другия ден вече много вода се набрала. Засиняла се, залюляла се, дъно й се не виждало. Дори страшно станало за гледане. А овчарчетата запладнили пак овцете си и дограждали бента.
След това седнали на високия
бряг
да се чудят на делото си.
В това време, за тяхна изненада, бентът се наклонил, извърнал се и паднал на гърба си. Водата с безподобна сила и устрем, като победител, се ливнала над него. Само за няколко минути от бента не останало ни помен. Освен това, водата отвлякла торбите и хабите на овчарчетата. След опомнянето, едното овчарче разтреперано рекло: — Добре, че отнесе само торбите и хабите ни, а можеше да отнесе и главите ни!
към текста >>
57.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но умът на човека е даден като ръководител и организатор на силите на сърцето, за да може целокупния човек да излезе но спасителния
бряг
— да реализира онзи план, който му е определен от Битието и вложен в него.
И всички религии са дадени на човечеството от Бялото Братство, за да възпитат човешкото сърце, т. е. да избавят сърцето от пленничеството на тъмните сили. На друг език казано — силите на сърце то действат в една много гъста среда и вследствие на това срещат Много голямо съпротивление, поради което са неорганизирани и хаотични и нямат правилна посока на движение. И религиите са методи, които са давани ни човечеството за да регулира тези сили и да им даде възходящо направление. А формите и обредите в религиите са внесени от тъмните сили, та чрез тях да заблудят човека, да се откаже от същността на задачата — изправянето на сърцето и по този начин те продължават да бъдат господари на неговото съзнание.
Но умът на човека е даден като ръководител и организатор на силите на сърцето, за да може целокупния човек да излезе но спасителния
бряг
— да реализира онзи план, който му е определен от Битието и вложен в него.
Значи, възпитанието на сърцето ще стане под ръководството на умът. Истината е, че сърцето е болно и трябва да се цери. Но че то трябва да бъде ръководно начало в нашия живот, при днешното му състояние, това е едно заблуждение, което има опасни последици. Учителят казва — злото е в човешкото сърце, затова сърцето на човека трябва да бъде прободено, за да изтече злото. И когато човек почне да живее както мисли, тогаз положението му в живота ще бъде друго.
към текста >>
58.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ние всички, не познаващи сами себе си страници от забравен към неизвестен
бряг
.
Звезди Трептят звезди: бездна от светове. Океан от пространство, време и благоволение. Всред океана на неизмеримото пространство се носи и нашият малък кораб. Плискат о него ласките на звездите и вълните на времето; век след век. И от неговата куверта, аз, блуждаеш пътник, гледам океана и тръпна пред неговото величие.
Ние всички, не познаващи сами себе си страници от забравен към неизвестен
бряг
.
Трептят звезди: бездна от светове. През тиха нощ един разсънен странник стои на кувертата но кораба и се вслушва в шепота на бездните, в които невидим хор повтаря: алилуя, алилуя, алилуя. Неизменното .Над тревожната игра на живота бди едно неизменно усмихнато съзнание. Милионите векове минават като мигове, а на неговото гладко чело, както по повърхността на океана, по която бразди лодка, не остава никаква следа. В прегръдката на неизмеримото пространство, уютно сгушени, дремят светове: чудни непознати нам светове.
към текста >>
59.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Към
бряг
възжелан стреми се и тича — От век обещан.
В неравен летеж корабът се мата; Ту в бездни, потъне, изчезне в безкрая. Ту хълм от вълни го блъска несвесен. * Ту искат кораба на прах да разбият И с гняв да разхвърляте го вред по морето• Във страшното дъно во век да го скрият — И кораб и корабник и пътници в него: И затова, злокобно и страшно те вият. * А от далече тоз кораб се носи и бяга . . .
Към
бряг
възжелан стреми се и тича — От век обещан.
Корабът безспирно напредва, Лети. Корабникът бди над свято кормило И смали, велики Той думи изрича: * — Каквото да стане, каквито и бури да вият, Ще стигне брега корабът и пътници в него. О, бури, вълни, смирете се вие! Не ще да разбийте кораба ми здрави: От чист диамант сглобен е той целий. * И яка, неземна той има направа, Сграден е в строилница свята, небесна.
към текста >>
60.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И днес младежи и възрастни сутрин рано се разхождат край морския
бряг
, правят дълбоки вдишки и гимнастически упражнения, без да ги смущава „обществено мнение“ упрека на близките им и обвинението на познатите им, защото ония, които са вкусили от истинския живот, които са успели да влязат в контакт с живата природа, са излезли вън от тия ограничителни условия, които днес за днес се издигат като непроходимо препятствие за болшинството и ги държат в тъмнина и заблуждения.
Четоха се няколко беседи, изнесоха се опитности, учеха се песни. Имаше обща братска вечеря и обед от плодове и зеленчук?. В същия град Д-р Възвъзов изнесе цикъл сказки за дълбокото дишане. След сказките той отвори курс в който преподава начина, как да се диша правилно, как и кога човек да прави разходки и гимнастически упражнения. Курса е посетен отлично.
И днес младежи и възрастни сутрин рано се разхождат край морския
бряг
, правят дълбоки вдишки и гимнастически упражнения, без да ги смущава „обществено мнение“ упрека на близките им и обвинението на познатите им, защото ония, които са вкусили от истинския живот, които са успели да влязат в контакт с живата природа, са излезли вън от тия ограничителни условия, които днес за днес се издигат като непроходимо препятствие за болшинството и ги държат в тъмнина и заблуждения.
Това вече трябва да стане във всеки град, във всяко село по цялата земя, понеже то носи възраждане на хората и с това реформиране на обществото. На Гергьовден стана друга сбирка в с. Габерово Поморско. Това не са обикновени сбирки или конференции, в които стават полемики, дълги и отегчителни разисквания, приемане на членове, на устави, на избори за настоятелства. Но това е общение на сродни души, това е цял празник.
към текста >>
61.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Минутите текат без отдих и без
бряг
Красив е тоя бяг О, бързай с тях и ти.
Този период се нарича в окултизма железен или марсов период, който е една тъмна епоха в развитието на човечеството, която е към своя край. (В този смисъл се употребява символа, че тази зима ще трае „три месеца“.) След този железен период иде една светла епоха, която в окултизма наричат златен период, в който ще се прояви божествената любов, разумност и светлина, и който носи по-светли дни на човечеството. Минутите текат! Минутите текат. Не спирай, работи!
Минутите текат без отдих и без
бряг
Красив е тоя бяг О, бързай с тях и ти.
Не спирай, работи! * Дръвчето цъфна цвят и плод върза, Житото изкласи, узре. Защо тъгуваш ти? — За твойте класове И зрели плодове Протягат се ръце. Изнес ги и раздай!
към текста >>
62.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Калименов На лагер край 7-те рилски езера ДО ЕЗЕРОТО Седиш на високия
бряг
на кристално бистрото езеро и в дълбоките му тихи води виждаш да се гонят бели облачета, да се явяват и отминават и да се отразява като в огледало царят на деня — слънцето, което тържествено следва своят път, а вечер да заиграват в него безброй много звезди, като че ли целият свят е тук, като че ли целият Космос е събран тук — в тоя фокус.
В нейните пазви се крият всички, дълбоки мистерии. Тя има неизчерпаеми богатства, които могат да окичат, кат безценни съкровища, нашите души. Да идем в Планината! Няма храм на земята, изграден от човешки ръце, който да може да ни даде по-висши преживявания, по-големи постижения, по дълбоко проникновение в тайните на живота, от тия, които Планината ни дава. Защото: ако природата е храм на Бога, то Планината е неговата Светия Светих, неговия олтар. С.
Калименов На лагер край 7-те рилски езера ДО ЕЗЕРОТО Седиш на високия
бряг
на кристално бистрото езеро и в дълбоките му тихи води виждаш да се гонят бели облачета, да се явяват и отминават и да се отразява като в огледало царят на деня — слънцето, което тържествено следва своят път, а вечер да заиграват в него безброй много звезди, като че ли целият свят е тук, като че ли целият Космос е събран тук — в тоя фокус.
Седи човек на високия бряг на планинското езеро и размишлява за отразената красота върху огледално гладката повърхност на водите. Той се унася до захлас, а до него долита тих глас: — Това е само отражение, сине мой! И отражението е красиво, но не е реално. Реалното е над него. Повдигни погледа си нагоре и виж красота, виж живота, виж ритъма и пулса на цялата жива природа, на цялата Вселена.
към текста >>
Седи човек на високия
бряг
на планинското езеро и размишлява за отразената красота върху огледално гладката повърхност на водите.
Тя има неизчерпаеми богатства, които могат да окичат, кат безценни съкровища, нашите души. Да идем в Планината! Няма храм на земята, изграден от човешки ръце, който да може да ни даде по-висши преживявания, по-големи постижения, по дълбоко проникновение в тайните на живота, от тия, които Планината ни дава. Защото: ако природата е храм на Бога, то Планината е неговата Светия Светих, неговия олтар. С. Калименов На лагер край 7-те рилски езера ДО ЕЗЕРОТО Седиш на високия бряг на кристално бистрото езеро и в дълбоките му тихи води виждаш да се гонят бели облачета, да се явяват и отминават и да се отразява като в огледало царят на деня — слънцето, което тържествено следва своят път, а вечер да заиграват в него безброй много звезди, като че ли целият свят е тук, като че ли целият Космос е събран тук — в тоя фокус.
Седи човек на високия
бряг
на планинското езеро и размишлява за отразената красота върху огледално гладката повърхност на водите.
Той се унася до захлас, а до него долита тих глас: — Това е само отражение, сине мой! И отражението е красиво, но не е реално. Реалното е над него. Повдигни погледа си нагоре и виж красота, виж живота, виж ритъма и пулса на цялата жива природа, на цялата Вселена. Виж тия величествено стърчащи гиганти, колко високо се издигат!
към текста >>
Човек седи на високият
бряг
на кристално бистрото езеро и се любува на красотата в него, но извън него има друга красота, над него седи целият живот.
През нея минават бури, снегове, дъждове, слънце и пр. — Тя на всичко устоява. Ето природата ти говори чрез нея, че ти трябва да си устойчив като нея и от нищо да се не отчайваш. Бъди твърд, смел и пред никакви бури, несгоди и пречки не отстъпвай от пътя, който си поел. Дръж в съзнанието си високият идеал — далечната цел — да се слееш с великият живот да заживееш с пулса на природата и на живата светлина.
Човек седи на високият
бряг
на кристално бистрото езеро и се любува на красотата в него, но извън него има друга красота, над него седи целият живот.
Над него и в него тече живота на светлината. Когато човек се свърже с тоя живот, когато до него се докосне виделината, той заживява истинският живот. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Да идем във Витлеем! (из неделната беседа „Да идем във Витлеем“ – 25.04.1937 г.) „Да идем във Витлеем“ Лука 2:15 Като сте дошли на земята, вие не трябва да се ограничавате в една тясна атмосфера.
към текста >>
63.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Златният
бряг
— Ас.
Николов. 9. Старините на Баалбек — А. Маркович. 10. Спят ли рибите — Д. Папазов. 11.
Златният
бряг
— Ас.
х. Т. 12. Полярните сияния, слънцето и земята—П. Г. Паунов. 13. Чудесата на човешкия организъм — П. х. Николов. 14.
към текста >>
64.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато седнеш на неговия
бряг
при плискащите в крайбрежните камъни вълни, ти чувстваш стихията и красотата на седемте езера.
Когато поемеш от първото езеро нагоре, ти чувстваш съставните части на тая единна, цялостна личност. Първото и второто езера са подножието, основата, нозете, върху които се крепи езерната маса. Второто езеро Третото, заедно с двойното четвърто езеро са заели удобно огромно леговище между скалите. Те са в близко съседство. Малко по-нагоре с петото езеро, което е най-голямото в Седемострунната арфа на Рила.
Когато седнеш на неговия
бряг
при плискащите в крайбрежните камъни вълни, ти чувстваш стихията и красотата на седемте езера.
Ти чувстваш сякаш удара на това голямо сърце. То е попило в тъмносините си дълбочини небето, въздуха, лазура и копнежа на цялата планина. То е живо. То чувства ласката на ветреца, тревогата на отразения в него тъмно-зелен връх, дълбоката размисъл на издадената към средината му скала, бръчката по лицето на небето и неговата усмивка, копнежа за щастие на приседналия до брега му турист. То праща вълните си към неговите нозе като вълшебна утешителна ласка, като нежно прошепната сладка пума.
към текста >>
— Векове кацаха на моя
бряг
.
Ти чувстваш сякаш удара на това голямо сърце. То е попило в тъмносините си дълбочини небето, въздуха, лазура и копнежа на цялата планина. То е живо. То чувства ласката на ветреца, тревогата на отразения в него тъмно-зелен връх, дълбоката размисъл на издадената към средината му скала, бръчката по лицето на небето и неговата усмивка, копнежа за щастие на приседналия до брега му турист. То праща вълните си към неговите нозе като вълшебна утешителна ласка, като нежно прошепната сладка пума.
— Векове кацаха на моя
бряг
.
Кацаха и минаваха като пеперуди, за да дойдат други. Много бури изживях и много урагани замряха на моите брегове. И много слънце погълнах. Живях живота в неговата пълнота: любовта и тъмнината, ласката и страхотната буря, слънчевата радост и дълбоката скръб. От всички тях ми остана моето единствено богатство: сълзите.
към текста >>
Общ изглед Когато човек нагази лъхащата на мента трева край неговия
бряг
, той се сблъсква с една вечно будна, кристализирала, като твърда маса мисъл: В Начало беше Любов.
Шестото езеро е замислено, като философ, който решава висшите проблеми на битието. Набезите на вятъра, влакнестите нозе из облаците не нарушаван, нито за минута неговата съсредоточена размисъл. Неговите води не са сини, защото отразяват небето. Не. Те са и, защото са дълбоки. Огромните водни пластове имат своя особена плътна, кондензирана синина, с нищо несравнима.
Общ изглед Когато човек нагази лъхащата на мента трева край неговия
бряг
, той се сблъсква с една вечно будна, кристализирала, като твърда маса мисъл: В Начало беше Любов.
Когато тя порасна във Вселената, тя роди Слънцето. Когато Любовта но Слънцето порасна, то роди Земята. Любовта на Земята порасна и тя роди човека. Когато оживя човекът, той срещна на пътя си Майя и забрави заради нея Любовта, която е Прамайката на всичко. И всеки ден, векове минават, той се блъска о миражите на Майя, жадуващ, търсещ през тях само едно: своята Прамайка Любовта.
към текста >>
И ето тая мисъл на езерото човек напипва, като твърда маса, изсипала на лъхащия ма мента
бряг
.
Любовта на Земята порасна и тя роди човека. Когато оживя човекът, той срещна на пътя си Майя и забрави заради нея Любовта, която е Прамайката на всичко. И всеки ден, векове минават, той се блъска о миражите на Майя, жадуващ, търсещ през тях само едно: своята Прамайка Любовта. И векове го гледам аз от тук, как долу там, в низината, той търси Любовта. А аз, заради него, мисля, мисля, мисля!
И ето тая мисъл на езерото човек напипва, като твърда маса, изсипала на лъхащия ма мента
бряг
.
А огромната преспа, натопило полета си в езерните води, се усмихва сдържано, като девица, която не смее да покаже всичкия си чар. Само розмаринената зеленина около полата й трепка. Седмото езеро е великолепната фризура върху главата на милионо-годишен младеж, с кривната на дясно кепи, готов както за усмивка, така и за подвиг. Гимнастиките. До огнището бяха цигулките, една флейта, и една китара. Игривите тонове звучаха тъжно — сякаш бяха нагизнали в утринната влага.
към текста >>
65.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
покрай Африканските брегове (Мароко, Алжир, Тунис), спряхме по 3 — 4 дни в остров Малта, в Пирея, Стамбул и Самсун на югоизточния
бряг
на Черно море, в Анадола (Мала Азия.) Добри българи намерих, повече търговци, и в Малта и в Атина и в Стамбул и в Самсун.
Товар имаше 4,200 тона стоки за разни южни страни. Пътуването с тоя български параход бе спокойно, с изключение на Атлантика. Там имахме буря, която се разрази в Бискайския залив , наречен гробницата на моряците, та вземахме едва по 4 морски мили в час и водихме страшна борба с вълните. Останалото пътуване беше отлично. Минахме край Лисабон през Гибралтар.
покрай Африканските брегове (Мароко, Алжир, Тунис), спряхме по 3 — 4 дни в остров Малта, в Пирея, Стамбул и Самсун на югоизточния
бряг
на Черно море, в Анадола (Мала Азия.) Добри българи намерих, повече търговци, и в Малта и в Атина и в Стамбул и в Самсун.
На 30 октомври в Бургас и на 1 ноември т. г. във Варна имах случая да предам поздравите на северните есперантисти до българските. А сега чрез вашия вестник отправям поздравите на северните народи към българския, заедно с моите благодарности до всички, които ме улесниха в това незабравимо северно пътешествие. София, 3 ноември 1938. Ив. X. Кръстанов.
към текста >>
66.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
облял с потоци светлина * пътя на кораба, заплувал, затърсил родния си
бряг
, не ще дочакаш ти да видиш, наистина ти роден
бряг
.
* И пи тогава Ти и аз след Тебе. след туй Ти каза: „Да тече“. И други минаха и спираха се жадни, и с благодарност пиха те. И. Догдето ти скала не станеш Догдето ти скала не станеш, отстойваща на ветрове, на мълнии и снежни вихри, проекнали от векове, * догдето ти скала не станеш, не ще изпиташ радостта, на слънчевия ден, проблеснал след ужасите на нощта. * Докле гранитен страж не станеш, на свойта крепост, сам стена, докле ти фар самин не бъдеш.
облял с потоци светлина * пътя на кораба, заплувал, затърсил родния си
бряг
, не ще дочакаш ти да видиш, наистина ти роден
бряг
.
* Догдето ти скала не станеш, непоклатим и твърд гранит, не ще дочакаш светла радост, не ще дочакаш ден честит! Д. НУЖНА Е ИСТИНСКА НАУКА ЗА ЧОВЕКА Тя е по-необходима, отколкото химията, физиката и механиката. Накратко, критиката на данните, които притежаваме върху човека, ни дава многобройни и положителни познания. Благодарение на последните, ние можем да направим пълен инвентар за нашите прояви. Този инвентар ще ни позволи да съставим схеми, по-богати от класическите такива.
към текста >>
67.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Бурята ще престане, ветровете ще утихнат и човечеството ще се намери на спасителен
бряг
, само тогава, когато приеме в ладията си Христа, когато то възприеме и приложи в живота си Любовта и доброто, когато то започне де служи на истинския живот, когато заеме местото си, което му е определено от природата и изпълни функцията, която му е определена да извърши.
Цялото човечество днес се намира, както учениците на Христа преди две хиляди години, в ладия всред това бурно море. Не се вижда никаква светлина, никаква надежда за изход. Единствен само светлия образ на Христа се носи над вълните на бурното море и търси вярващи в Него — вярващи в Любовта, в доброто, във великото и красивото. Ще намери ли наистина достатъчно вяра в ония свои ученици и последователи, за да тръгнат и те по развълнуваното море, за да запалят светилниците си и разпръснат мрака? Да надигнат глас против безчовечния спектакъл, който готвят палачите на света?
Бурята ще престане, ветровете ще утихнат и човечеството ще се намери на спасителен
бряг
, само тогава, когато приеме в ладията си Христа, когато то възприеме и приложи в живота си Любовта и доброто, когато то започне де служи на истинския живот, когато заеме местото си, което му е определено от природата и изпълни функцията, която му е определена да извърши.
Да, човек като индивид и колектив в лицето на цялото човечество, има отредена работа, която трябва да изпълни. Хората строят машини, правят инструменти и оръдия, за да могат да извършат някаква работа. Ако те не биха намерили приложение на тия машини и инструменти, не биха ги правили. Тогава човек в живота случайно от само себе си ли се е явил, без цел и без определена функция ли е в живота? Ако допускаме, че звездния свят, грамадните слънчеви системи са създадени от една висша разумна сила, основаващи се на строго определени математички закони, то и живота на тях, включително и тоя на земята, е; резултат на тая висша разумна сила.
към текста >>
68.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Курт Билан констатирал, че 550 километра разстояние от тая област, заедно със съответната ивица морски
бряг
, се намирали някога на 3,000 метра по-низко.
Те са намерили града напълно запустял, в който са останали само красиво павираните улици и площади, грандиозните храмове и статуи и останки от водната канализация, за да свидетелстват за културата, която е съществувала някога около Титицаца. Между развалините на циклопските постройки се намирали купища дялани камъни, напълно готови за употреба в постройки. Пространството, което заемат развалините на Тихуанацо е около три квадратни километра. Благодарение на изследванията на германските учени, може да се констатира, че общата височина на планинската верига Анди е била някога много по-низка, от колкото сега. Ние даже можем да определим приблизително обема на това издигане, поне за областта на Титицаца.
Курт Билан констатирал, че 550 километра разстояние от тая област, заедно със съответната ивица морски
бряг
, се намирали някога на 3,000 метра по-низко.
Това твърдение се основава на твърде интересния факт: тази ивица е маркирана по цялото протежение с бяла хоризонтална линия на височина 3,500 метра. Тази линия, приличаща на черта, отбелязана с вар, се състои от варовити утайки, произхождащи от някои водорасли, които съдържат голям процент вар. Споменатите утайки са дебели от един до два метра. Присъствието на тази бяла линия на такава височина абсолютно доказва, че някого в далечното минало цялото това протежение и, следователно, сегашния бряг, са стояли много по-низко даже под водите на океана. Тази теория се подкрепя еднакво от намирането на ръкавите на стари реки, на равнината на старото морско равнище.
към текста >>
Присъствието на тази бяла линия на такава височина абсолютно доказва, че някого в далечното минало цялото това протежение и, следователно, сегашния
бряг
, са стояли много по-низко даже под водите на океана.
Ние даже можем да определим приблизително обема на това издигане, поне за областта на Титицаца. Курт Билан констатирал, че 550 километра разстояние от тая област, заедно със съответната ивица морски бряг, се намирали някога на 3,000 метра по-низко. Това твърдение се основава на твърде интересния факт: тази ивица е маркирана по цялото протежение с бяла хоризонтална линия на височина 3,500 метра. Тази линия, приличаща на черта, отбелязана с вар, се състои от варовити утайки, произхождащи от някои водорасли, които съдържат голям процент вар. Споменатите утайки са дебели от един до два метра.
Присъствието на тази бяла линия на такава височина абсолютно доказва, че някого в далечното минало цялото това протежение и, следователно, сегашния
бряг
, са стояли много по-низко даже под водите на океана.
Тази теория се подкрепя еднакво от намирането на ръкавите на стари реки, на равнината на старото морско равнище. Ръководени от някои йероглифи върху портала на Храма на Слънцето в Тихуанацо, астрономите от обсерваторията в Постдам са констатирали позицията на слънцето в епохата, когато се е строило това светилище. Те намерили, че около 9,550 години Пр. Хр. тази постройка не била още довършена. Близо до храма се намират следи на недовършено пристанище, които доказват, че през тази епоха Тихуанацо се намирал на брега на океана.
към текста >>
69.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— Аз Воля съм с
бряг
— светила.
— Събрах ги под трънний венец.. * Кажи ни, Учителю благи,— светилните наши налял ги, отде взе свещенний елей? — В Любов го сърцето Ми лей. * Учителю благи, кажи ни: на Извор ли в бездните сини оглеждаш Ти наш’та съдба? — На Изгрев в победна борба. * Кажи ни, Учителю благи: река ли Си с дивни зигзаги, бездънен ли Извор в Скала?
— Аз Воля съм с
бряг
— светила.
Елвилюри ВЪЗЛЮБИХ ТЕ АЗ Възлюбих Те Тебе, о Дух-великан! Тече и ми шепне през Твоите устни всесилата тиха на родний Балкан и златния мед в плодовете му вкусни. * О, Дух на доброто, възлюбих Те аз, защото сърцето Ти в мойто налива елея на светла любов и захлас по Бога, към брата в природата жива. * Възлюбих Те вярно, о Вожд и Мъдрец, че с пример съдбовен и подвиг духовен издигна Ти наш’та Родина кат жрец, в сърцето си внедрил олтара световен. * Учителю вечни, възлюбих Те с мощ, защото Си Слънце в духовната нощ на ера отровена в ежби размирни.
към текста >>
70.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 282
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
София — Изгрев БЕЛИЯТ ЛАГЕР Огромни гъби по хълма белеят — на езерния сивокамен
бряг
и в огледалната вода синеят тез чудни хижи от платно кат сняг.
Кажете: Господи, спри за малко, ще по-правим погрешните си, ще изпълним Твоята воля! Това е, което се изисква от нас. Любовта е постижение на всичко в света. Из беседата, държана от Учителя на 24. IX. 1939 год.
София — Изгрев БЕЛИЯТ ЛАГЕР Огромни гъби по хълма белеят — на езерния сивокамен
бряг
и в огледалната вода синеят тез чудни хижи от платно кат сняг.
* Минават сенки, прелети орлица над бялото и приказно село и в езерото нижат броеница, трептяща като звездно колело. * През туй вълшебно селище протича сребристия ръкав на езера — във неговата гладкост цвят наднича: о, то било чаровница — сестра! * Къде ли бърза тя в тревата росна? Виж, мерна се в ребрата на върха: лети като сърна победоносна и гони висините на духа. * По нея, във молитвен ход, и други изкачват стъпала под звездопад ... И техните очи са теменуги и те ще бдят с Учител белобрад.
към текста >>
71.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тъй действайте и — въпреки всички бури и изпитания на настоящето и бъдещето — корабът ще бъде изкаран здрав и невредим, на спасителния
бряг
. С.
изричани механически от устните — безжизнени затуй, защото не са изпълнени с живот от този, който ги изрича. Ние говорим тук за нещо съвсем друго. Ние говорим за една сила, която изхожда от човека, но раздвижва небесата и, оттам, проектира своето въздействие отново върху земята. Ние говорим не за повтаряне на думи, но за дейност на духа, за върховно напрежение, чието поле на действие прониква безкрайността и раздвижва най-дълбоко скритите пружини на живота. Тъй действайте — без думи, безшумно, беззвучно — и вие ще бъдете по-силни от всички земни сили вкупом!
Тъй действайте и — въпреки всички бури и изпитания на настоящето и бъдещето — корабът ще бъде изкаран здрав и невредим, на спасителния
бряг
. С.
Калименов ХИМН НА МИРА Будна дево на доброто, ти. просветнала душа, призована от новото да прославиш любовта. * Днес, когато бурен тътен над земята се тресе, твоя поглед непомътен лъч-надежда да внесе! * Днес, когато охладнява на мнозина любовта, и безумните, забравят на Твореца благостта., * Твойта мощ да се повдигне, вярата ти да светлей, обичта ти да достигне своя дивен апогей! * Днес, когато ужас сее тъмний призрак на смъртта, в твоя храм да се люлее на живота песента!
към текста >>
Така, за някой хора, морският
бряг
е място, гдето те могат да съзерцават безкрайността, да съзерцават елементите в тяхното грандиозно могъщество, когато небето и земята се сливат в един и същ хоризонт.
Истинската причина за тази потиснатост е тази, че ние се затваряме в един кръг на фалшиви идеи, по-точно, на ограничени мисли. Животът, през всека една секунда, се излива в нас с всичките свои възможности, които са безкрайни. Всичко би било възможно за нас, във всека една секунда, ако нашата мисъл обгръщаше целокупния живот. Но ние вземаме от живота само една нищожна част и от нея съдим за живота въобще. Ний го ограничаваме според нашето собствено душевно състояние, според нашите разбирания.
Така, за някой хора, морският
бряг
е място, гдето те могат да съзерцават безкрайността, да съзерцават елементите в тяхното грандиозно могъщество, когато небето и земята се сливат в един и същ хоризонт.
И, в съгласие с нашите мисли, душата ни се чувства свободна, или потисната. Но нека видим как действа в подобни случаи Провидението, чиято цел е да ни възпитава. Ако. например, ние сме обзети от недоволство по някой паричен въпрос или поради това, че шивачката не ни с донесла роклята в определеното време и ако нашия душевен живот е потиснат от подобни грижи, които не ни позволяват да чувстваме Великото Чудо на вечно присъстващия в нас Живот, тогава случва се понякога, че ние неочаквано изгубваме някое скъпо нам същество. Още в същия момент дребнавите грижи изчезват, защото душата ни се е издигнала изведнъж на височината на по-важни събития. Това показва, че грижите, които често обгръщат нашата душа до такава степен, че едва ли не я задушават, в същност, нямат друго значение, освен това, което ний им даваме.
към текста >>
72.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* — Здраве, сила е богатство, мост към всеки
бряг
.
Любовта е в Бога братство! за сърцата — чест. * — Здраве, сила е богатство! бодри пеем в хор. Нека да пребъдем в братство като бор до бор.
* — Здраве, сила е богатство, мост към всеки
бряг
.
Израсни във нашто братство, руменей сред сняг! * Здраве, сила е богатство В нашите гърди. Щом си клон от бяло братство, Здрав навек бъди! * —Здраве, сила е богатство! е то нов Псалом: Пей го с глас в любимо братство, сам, в гора и дом * Здраве сила е богатство!
към текста >>
73.
 
-
Проводи дядо Злати, кметът на селото, сина си и още двама души да обходят Черковната гора и да намерят едно дърво стогодишно, което да легне от единия
бряг
до другия — за да вървят по гърба му хората, стадата и колята.
Тя понякога ни посреща с усмивка, а понякога с гръм и буря. но всякога е хубава. Нейните китни поляни, буйните водопади; неизброимите й дипли и лесове създават едно чудно разнообразие, за което жадува имено нашата душа. Нека всички я обикнем, за да се ползваме от благата, които Творецът е вложил в нея! Д. Стоянов Ангел Каралийчев Старият орел Потрябва бйло за новия мост над Рикойската река.
Проводи дядо Злати, кметът на селото, сина си и още двама души да обходят Черковната гора и да намерят едно дърво стогодишно, което да легне от единия
бряг
до другия — за да вървят по гърба му хората, стадата и колята.
Ходиха тримата ръкойчани в гората и се върнаха. — Има — казаха — големи дъбове има в Черковната гора. С дебели дънери, не ударени от гръмотевица, не проядени от червеи. Има, как да няма, ала са много далеч, цял ден път с кола. Отсеченото дърво, за да излезе на равен път, трябва да мине през седем дълбоки долища.
към текста >>
74.
 
-
Чуруликът на Синята птица ми разказваше за Твоя
бряг
и за Твоята Страна.
Тогаз аз ставах, отърсвах солената мокрота от косите си, притисках синята птица и погледвах към твоя компас: той сочеше неотклонно на горния път. Като струна, като жица от виола бе изопната снагата ми от огнения устрем по Теб. Тогаз отново усещах Твоята близост, усещах Твоята мощ и протягах ръка от морската бездна да те приветствам и да Ти кажа, че съм Твоя и че съм ти вярна. Усетих Твоя ответ, стихна бесният океански ураган, стихна ръмжелът и писъкът на неукротимите фурии, блесна „Сребърната юзда“ върху зиналата паст на океанския бог. Бялата ладия невредимо се понесе по лазурите на стихналия океан.
Чуруликът на Синята птица ми разказваше за Твоя
бряг
и за Твоята Страна.
Втренченото ми око виждаше сиянието на Вечната Родина и Моя Бог понесен на снежнобял лебед за слънчева среща. Страната на илюзиите остана тъй далеч. Белите брегове на Родината къпят изморен взор. Мой малък парус, тоя път ти ще отседнеш на вселенския бряг. Неукротим е чуруликът на синята птица, усетила близостта на Своя Повелител.
към текста >>
Мой малък парус, тоя път ти ще отседнеш на вселенския
бряг
.
Бялата ладия невредимо се понесе по лазурите на стихналия океан. Чуруликът на Синята птица ми разказваше за Твоя бряг и за Твоята Страна. Втренченото ми око виждаше сиянието на Вечната Родина и Моя Бог понесен на снежнобял лебед за слънчева среща. Страната на илюзиите остана тъй далеч. Белите брегове на Родината къпят изморен взор.
Мой малък парус, тоя път ти ще отседнеш на вселенския
бряг
.
Неукротим е чуруликът на синята птица, усетила близостта на Своя Повелител. Веслата са отпуснати. Взорите ми потъват в огнения поглед на моя Бог. Д. К-ва. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Diplom chim.
към текста >>
75.
 
-
В първата приказка действието се развива на морския
бряг
, във втората до една пещера сред боровите гори, а в третата под снежните върхове на Рила.
Старецът в третата приказка си ходи свободно по планините, без охкане и пъшкаме, наравно с младия момък. Новото знание, което Учителят носи е да знаеш и да можеш; стареца, който истински знае, може до пази и придобива сили на младеж, а в душата на който гори божествения огън, да помага на хората, дават му се преизобилно знания. Новото разбиране на старото и младото е в начина на мисленето и знанието, а не както до сега, до формата на годините. Като мото на трите приказки е дадена една мисъл от Учителя: „Между всички явления в света има едно съотношение, известна връзка, която не е произволна, но разумна и съзнателна“. Тази мисъл е ключът за отключваме, разбиране единството и връзката в трите приказки, които имат три различни сюжета, са три различни свята, три различни разрешения на живота, три съзнания, три методи и въпреки това имат една дълбока връзка, като три стъпала на една еволюция, всяка една е включена в другите и те в нея.
В първата приказка действието се развива на морския
бряг
, във втората до една пещера сред боровите гори, а в третата под снежните върхове на Рила.
Тук имаме една възходяща градация, не само като форма на художествено творчество, но градация на три свята със свои принципи и законодателство — физическия, духовния и мисловния, които се включват един в друг. Първата приказка разрешава проблемът на живота единично, т. е. само за героя в приказката — Брадичката. Втората за цял народ през епохата на богомилството. И третата за цялото човечество, докато живота му протича между скръбта и радостта.
към текста >>
76.
 
-
Савов Фани, от Марс Паньол Война и хора, от Лука Говедаров Любов и смърт, от Лука Говедаров Към другия
бряг
, от Илия Енчев Седем часа лъжа, комедия от Ст.
Алкалай Аз убих, драма Морис Ростан Гостилничарката, комедия от Голдони Наполеон 931, Армон Сляпата, Гизела Алкалай. Тигърът, комедия Дам Калфов Дина, драма от Ив. М. Балканов Азманка Евгенин, драма от Иван М. Балканов Изстрел, от Ст. Савов Между две жени, от Лука Говедаров Кара Танас, Ст.
Савов Фани, от Марс Паньол Война и хора, от Лука Говедаров Любов и смърт, от Лука Говедаров Към другия
бряг
, от Илия Енчев Седем часа лъжа, комедия от Ст.
Савов Пристанушка, битова комедия от Ст. Савов Еленово царство, от Георги Райчев Винаги на пътя ни една жена, от Ст. Савов Тлъстото кокалче, А. Н. Островски ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА Романи и романизовани биографии на бележити люде, от писатели със световна известност Доставя книжарница „Братство“ – Севлиево Гьоста Берлинг, от С. Лагерльоф Мария Антоанета, Стефан Цвайг Свещена нищета, Ем.
към текста >>
77.
 
-
Нужни са смели матроси, които с духовна, нематериална, вътрешна, не външна, сила, да насочат неговите движения към спасителния
бряг
, към обетованата земя, към Бъдещето, което Бог ни сочи.
Божествени Закони. Тя действа по-мощно и по-сигурно от всякакво земно, световно оръжие. Едно е само нужно днес — да съзнаем тази наша сила, да употребим това наше мощно оръжие, което никой, никога, при никакви условия не може да ни отнеме — нашия дух, нашата мисъл, нашата воля за добро. Във едно бясно бушуващо море нашият народ трябва да намери правия път — истинския път, разумния път. Божествения път.
Нужни са смели матроси, които с духовна, нематериална, вътрешна, не външна, сила, да насочат неговите движения към спасителния
бряг
, към обетованата земя, към Бъдещето, което Бог ни сочи.
ДА СЕ МОЛИМ! Да се молим не със стереотипните, окаменели от безсмислено употребление и лишени от живот и съдържание фрази, — да се молим с целия си дух с цялата си душа, с цялото си сърце, с целия си ум и воля; да искаме, да настояваме, да хлопаме, до викаме; ГОСПОДИ, НАСОЧИ БЪЛГАРИЯ ПО ПРАВИЯ ПЪТ! Няма по-голяма сила! Няма по-отговорно място! Няма по-всемогъщо средство!
към текста >>
78.
 
-
Ти, Учителю Скъп и благ, Да минем всички към желаний
бряг
, където сочиш радости безбройни .
* Училището сякаш бели кораб ни носи над зеленото море . . . И сякаш няма никъде да опре под сините разплискани простори . . . * „Носи ни бели, корабе, спокойно, води ни.
Ти, Учителю Скъп и благ, Да минем всички към желаний
бряг
, където сочиш радости безбройни .
. .! “ Саша Светлинов ДОБРИЯТ ЖИВОТ Всичките нещастия, които виждаме днес в света, са достигнати по пътя на лошият живот. Омразата, враждата — лична, класова, национална, расова — това е началото на лошият живот, това е семето, от което израстват всички нещастия и страдания. Тия войни, които тъй безумно и стихийно унищожават човешкият живот; тия войни, които унищожават благата и радостта не само във воюващите страни, но и по цялата земя; тия войни, които карат всекиго да трепери, пред ужаса на смъртта — тия ужасни войни са израсли от малката и едва видима сянка на омразата. Ясно е, че по тоя път повече не можем и не трябва да вървим.
към текста >>
79.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Не чувстваш ли трепетите във въздуха, отзвукът на далечна песен, която долита от другия
бряг
?
Уви, мъчително часовете минават на брега! Пролетта цъфна и се скри. И ето, натоварен с увехнали и непотребни цветя, аз чакам и се измъчвам. Вълните зашумяха, и по сенчестата пътека леко падат жълтите листа. Каква пустош!
Не чувстваш ли трепетите във въздуха, отзвукът на далечна песен, която долита от другия
бряг
?
22. В дълбоката дрезгавина на дъждовния юли с нечути стъпки бродиш Ти, безмълвен, като нощ, от всички скрит. Днес утрото закри очи. безучастно към настойчивия зов на бурния източен вятър, и гъст покрив обви вечно-спящето лазурно небе. Песните на гората замлъкнаха, и вратите на домовете се затвориха. Ти Си едничък пътник в тая пуста улица.
към текста >>
По задрезгавилия ли се
бряг
на почернялата река, но отдалечената ля крайника па мрачния гъсталак Ти бързаш към мен в неверната тъмнина.
Небесата въздишат, като отчаяни. Аз не мога да спа тази нощ. Не веднъж отворих вратата и поглеждах в тъмнината, приятелю мой! Нищо не се вижда отпред. Къде ли се простира Твоя път!
По задрезгавилия ли се
бряг
на почернялата река, но отдалечената ля крайника па мрачния гъсталак Ти бързаш към мен в неверната тъмнина.
приятелю мой? 24. Ако денят гасней, ако птичките не пеят, ако утихне умореният вятър, обгърни ме с покривалото на гъста тъмнина, както си обгърнал земята с покривалото на съня и нежно си скрил листенцата на поникналия лотос в дрезгавината. От пътника, чийто таржик е изпразнен много преди да довърши странствуването си, чиято дреха е изпокъсана и отрупана с прах, чиито сили са изтощени, снеми позорът и бедността. и обнови го, кат цветец под сянката на кротката Ти нощ, 25. В нощта на умората желал бих да заспя безбурно с надежди за всичко на Теб.
към текста >>
80.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
На морския
бряг
на безкрайните светове се срещат деца.
Небесната река преля из бреговете си, и радост залива всички. 58. Нека всички радости се слеят в моята последна песен: радостта, която кара земята да тъне б буйно обилие от треви, радостта, която кара близнеците - животът и смъртта — да танцуват по необятния свет, радостта, която лети с бурята, която раздрусва и пробужда със смях живота, радостта, в сълзи наведена над цъфналия червен лотос на страданието, и радостта, която хвърля в прах всичко, каквото има и не знае думи. 59. Да, аз зная, че това е само Твоята любов, о възлюблени на моето сърце: тази златна светлина, която танцува по листата, тези лениви облаци, които плават по небето, това леко подухване, което оставя прохлада върху моето чело. Утринната светлина покри очите ми - това е вест, която Ти пращаш на моето сърце. Твоят лик е наведен от висините, очите Ти гледат в моите очи, и моето сърце се докосва до твоите нозе. 60.
На морския
бряг
на безкрайните светове се срещат деца.
Безпределното небе е неподвижно, и безпокойните води са бурни. На морския бряг на безкрайните светове деца се срещат с викове и хора. Те си правят къщици от пясък и свирят с празни раковини. От увехнали листа те си правят корабчета и с усмивка ги пускат в необятната глъбина. Децата си играят на морския бряг на световете.
към текста >>
На морския
бряг
на безкрайните светове деца се срещат с викове и хора.
Да, аз зная, че това е само Твоята любов, о възлюблени на моето сърце: тази златна светлина, която танцува по листата, тези лениви облаци, които плават по небето, това леко подухване, което оставя прохлада върху моето чело. Утринната светлина покри очите ми - това е вест, която Ти пращаш на моето сърце. Твоят лик е наведен от висините, очите Ти гледат в моите очи, и моето сърце се докосва до твоите нозе. 60. На морския бряг на безкрайните светове се срещат деца. Безпределното небе е неподвижно, и безпокойните води са бурни.
На морския
бряг
на безкрайните светове деца се срещат с викове и хора.
Те си правят къщици от пясък и свирят с празни раковини. От увехнали листа те си правят корабчета и с усмивка ги пускат в необятната глъбина. Децата си играят на морския бряг на световете. Те не умеят да плават, те не умеят да хвърлят мрежи. Онези, които търсят бисери, се хвърлят във водата за тях, търговците плуват на своите кораби, а децата събират камъчета и пак ги разхвърлят.
към текста >>
Децата си играят на морския
бряг
на световете.
На морския бряг на безкрайните светове се срещат деца. Безпределното небе е неподвижно, и безпокойните води са бурни. На морския бряг на безкрайните светове деца се срещат с викове и хора. Те си правят къщици от пясък и свирят с празни раковини. От увехнали листа те си правят корабчета и с усмивка ги пускат в необятната глъбина.
Децата си играят на морския
бряг
на световете.
Те не умеят да плават, те не умеят да хвърлят мрежи. Онези, които търсят бисери, се хвърлят във водата за тях, търговците плуват на своите кораби, а децата събират камъчета и пак ги разхвърлят. Те не търсят тайни съкровища, те не умеят да хвърлят мрежи. Морската повърхност се смее, и бледно сияе усмивката на прибрежието. Пръскащите смърт вълни пеят празни песни на децата, подобно майка, която люлее люлката на детето.
към текста >>
81.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
“ наскоро ще възкликне и цялото човечество, като съзнае, че то е единственото, което ще го отведе на отвъдния
бряг
.
„То вижда! То вижда! “ възкликват сляпородените. „То вижда! То вижда!
“ наскоро ще възкликне и цялото човечество, като съзнае, че то е единственото, което ще го отведе на отвъдния
бряг
.
Да разгледаме по-подробно и по-отблизо съдържанието, криещо се в символа — детето на Лудата сляпа. Както казах, Лудата сляпа, която постоянно търка очите си и плаче, олицетворява модерната поезия. Сам Метерлинк признава това. Всекиму е известно, че в нея господстват най-крайните тежнения към мистицизма. С право бихме могли да кажем: съвременните поети — това са съвременните мистици.
към текста >>
Шеметните талази на живота се блъскат и разбиват във високия гранитен
бряг
на Вечната тайна.
над високите снежни върхове на полярни планини, неколко минути преди появата на северното сияние, се разлива чудна бела светлина и в един единствен миг открива пред погледа на замаяния пътник тайните на великолепни ледници и непроницаеми пещери, — тъй и в съвременната епоха, мистичната светлина, която излиза из тайнствения силует на Белия Христос, осветява безкрайните хоризонти на духовния мир пред окото на падналия в екстаз мистик. Белият Христос! Той е светлината, която проявеният Творец разлива в одухотворената природа. Той е възход към брилянтните врати на Емпирея (Эмпирей), в кристалните дворци на който сонм ангели пеят хвалебни химни на Всевишния. Той е най-после мистичното Вино и Хляб, които осветяват душата на човека, — ефирното магическо кълбо, по жицата на което съвременният мистик дири Пътя.
Шеметните талази на живота се блъскат и разбиват във високия гранитен
бряг
на Вечната тайна.
А човек, понасян и отнасян, гине в тоя вихрен летеж на непознаваемите природни сили, с вледенени в сърцето сълзи и с безнадеждно отправен към червеновиненото небе поглед. И в тоя тъй дълбоко трагичен момент на своето съществуване във вековете, който той индиферентно е свикнал да нарича“свой единствен живот“ , само едно око със състрадание се впива в неговото измъчено съзнание — това е окото на Белия Христос. В плевника на овчарите край Витлеем се е родил богочовекът, който олицетворява тая върховна милост на Първоначалния. По-красив от Рама, по-нежен от Буда, по-твърд от Мохамеда, по-мъдър от Моисея, той дойде връх скръбната земя, за да проповядва великата утеха на Вечната Вяра и най-накрай понесе тежкия кръст на кървавата Голгота. Съвременниците му може би са го считали за еликсир от лунни лъчи, но сега с право бихме могли да го назовем еликсир от сините лъчи, които искрят в мъчителни стонове из сърцето на това мистично същество, което може-би е само акорд от тоновете на човешките души, блуждаещи по белите полета.
към текста >>
82.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тогава тъкмо като цветен кинематографа, пред мене се представи една картина на тропически
бряг
, с тихо, осветено от луната, море и палмови дървета, люлеещи се леко от ветреца.
Ще ви разкажа друга чудна опитност. Макар и да спада към ясновидството, тя е от този род опитности, които може да се обяснят с хипнотизма. Един ден след пладне, приятелят ми и аз се разговаряхме с един ученик по окултизма, който ни описваше разнообразните си екскурзии в астралния свят,и ни предлагаше да демонстрира тяхната възможност. Като се подчиних на искането му, седнах в едно кресло и затворих очите си, като останах в абсолютно съзнание за положението си и за всичко, що бе около ми. Тогава чух инструктора си да казва: „кажи ми какво виждаш“.
Тогава тъкмо като цветен кинематографа, пред мене се представи една картина на тропически
бряг
, с тихо, осветено от луната, море и палмови дървета, люлеещи се леко от ветреца.
Описах му картината и той ми заповяда: „стой на брега“. Тръгнах някак си да вървя по брега, макар и да бях същевременно в пълно съзнание до толкова, че бе достатъчно само да отворя очите си, за да се намеря в креслото си. Пак ми се заповяда: „повикай водните духове, ти знаеш думите“. Спомних си една стара формула, която изрекох мислено; тогава на известно разстояние в морето видях водата да се върти и издига като вихър, който постепенно прие формата на една сирена от самодивските приказки. Почти бях тръгнал да отида към нея, когато чух думите: „спри се, нека тя дойде при тебе.
към текста >>
Тя е разположена на самия
бряг
на Млечния Път.
год., не са позволили на астрономите да напра- вят всичките си наблюдения на тая звезда. Но учените се губели в недоумения. Те допускали някакъв небесен катаклизъм. Последната звезда, която се появила преди тази, била внезапно излязлата в съзвездието на Орела. В септемврийската книжка на L’Astronomie намираме фотографската снимка на новата звезда, открита на 20 август 1920 г, от английския астроном Динънг, и едно подробно изследване за нея.
Тя е разположена на самия
бряг
на Млечния Път.
Всички знаменити астрономи от разните държави са дали вече своите сведения върху новооткритата звезда. ЕДНА НОВА ПЛАНЕТА ЗАД НЕПТУН1). В орбитата на планетата Нептун са забелязани чувствителни отклонения от Харвардската обсерватория, а те се състоят именно в закъсненията, които прави таз планета при своето движение и като че същата е подхвърлена на притегателната сила на некое чуждо неизвестно тяло. Само така може да се обяснят тия отклонения. Според изчисленията, направени въз основа на казаните отклонения, се заключава, както за големината на предполагаемата нова планета, така и за разстоянието и от слънцето.
към текста >>
83.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
I на Всемирна Летопис следното му стихотворение в проза (№60 от Гитанджали): „На морския
бряг
на безкрайните светове се срещат деца, Безпределното небе е неподвижно, и безпокойните води са бурни.
човекът — въплътена хармония. Той точно схваща великите закони на живота , всичката си духови а мощ черпи от първоизточника — живия Господ, и му се предава в самоотвержена служба с всичкото си сърце. Ето един велик образец за подражание! За характеристика на неговите схващания за вселената, нека цитираме от кн. IV, год.
I на Всемирна Летопис следното му стихотворение в проза (№60 от Гитанджали): „На морския
бряг
на безкрайните светове се срещат деца, Безпределното небе е неподвижно, и безпокойните води са бурни.
На морския бряг на безкрайните светове деца се срещат с викове и хора. „Те си правят къщици от пясък и свирят с празни раковини. От увехнали листа те си правят лодки и с усмивка ги пускат в необятната глъбина. Децата си играят на морския бряг на световете. „Те не умеят да плават, те не умеят да хвърлят мрежи.
към текста >>
На морския
бряг
на безкрайните светове деца се срещат с викове и хора.
Той точно схваща великите закони на живота , всичката си духови а мощ черпи от първоизточника — живия Господ, и му се предава в самоотвержена служба с всичкото си сърце. Ето един велик образец за подражание! За характеристика на неговите схващания за вселената, нека цитираме от кн. IV, год. I на Всемирна Летопис следното му стихотворение в проза (№60 от Гитанджали): „На морския бряг на безкрайните светове се срещат деца, Безпределното небе е неподвижно, и безпокойните води са бурни.
На морския
бряг
на безкрайните светове деца се срещат с викове и хора.
„Те си правят къщици от пясък и свирят с празни раковини. От увехнали листа те си правят лодки и с усмивка ги пускат в необятната глъбина. Децата си играят на морския бряг на световете. „Те не умеят да плават, те не умеят да хвърлят мрежи. Онези, които търсят бисери се хвърлят във водата за тях, търговците плуват на своите кораби, а децата събират камъчета и пак ги разхвърлят.
към текста >>
Децата си играят на морския
бряг
на световете.
IV, год. I на Всемирна Летопис следното му стихотворение в проза (№60 от Гитанджали): „На морския бряг на безкрайните светове се срещат деца, Безпределното небе е неподвижно, и безпокойните води са бурни. На морския бряг на безкрайните светове деца се срещат с викове и хора. „Те си правят къщици от пясък и свирят с празни раковини. От увехнали листа те си правят лодки и с усмивка ги пускат в необятната глъбина.
Децата си играят на морския
бряг
на световете.
„Те не умеят да плават, те не умеят да хвърлят мрежи. Онези, които търсят бисери се хвърлят във водата за тях, търговците плуват на своите кораби, а децата събират камъчета и пак ги разхвърлят. Те не търсят тайни съкровища, те не умеят да хвърлят мрежи. „Морската повърхност се смее, и бледно сияе усмивката на прибрежието. Пръскащите смърт вълни пеят празни песни на децата, подобно майка, която люлее люлката на детето си.
към текста >>
„На морския
бряг
на безкрайните светове се срещат деца.
Онези, които търсят бисери се хвърлят във водата за тях, търговците плуват на своите кораби, а децата събират камъчета и пак ги разхвърлят. Те не търсят тайни съкровища, те не умеят да хвърлят мрежи. „Морската повърхност се смее, и бледно сияе усмивката на прибрежието. Пръскащите смърт вълни пеят празни песни на децата, подобно майка, която люлее люлката на детето си. Морето си играе с децата, и бледно сияе усмивката на прибрежието.
„На морския
бряг
на безкрайните светове се срещат деца.
Бурята се скита по безпътицата на небето, корабите гинат в неизследваните води, смъртта царува наоколо, а децата играят. На морския брег на безкрайните светове 3 има велико сборище от деца“. За култа на Тагора към Създателя и за божествената му любов нека свидетелстват следните бисери из Гитанджали (№ 34): „Най-малката частица нека остане от мене, за да мога да кажа аз: Ти си всичко. „Нека остане най-малката частица от 1 моята воля, за да мога да те чувствам аз навсякъде и да прибягвам към Теб с всичките си нужди, и да ти предлагам своята любов ежечасно. „Нека остане от мене и най-малката частица, за да не мога аз никога да се скривам от Теб.
към текста >>
84.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Вълните на синьото море се плискаха с тих шум о стръмния
бряг
.
София. Роденцвет. КРАЙ МОРЕТО Вечерен мрак припадаше над морната земя. Хладен ветрец духаше откъм морето и развяваше моите къдрици. Мрачина покриваше всичко. По- -следните отблясъци на скритото светило се губеха в тихата дрезгавина на лятната нощ.
Вълните на синьото море се плискаха с тих шум о стръмния
бряг
.
На времени достигаше до мене скръбния шум на стари вълни. А те пееха за далечно и славно минало. Унесена в мечти, започнах да се вслушвам в техния припев. И песента трептеше на моите уши: „Печална песен пеем ние, стари вълни, мрачни и грозни като бурна нощ. Но чуй, девойко!
към текста >>
85.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Скоро на другия
бряг
ний ще минем; тъй ароматен е тука часът.
* Ела ми научи душата как да цъфти в снега и тя, и да извади из земята сълзиците на радостта. III През рамо хвърлих чашата световна, разкъсах багреница; на помисъл обрекох се върховна сега и — нейна жрица — понесох тежкото й бреме. * И влязох с теб да служа служба мирна на хубостта вжв храма, — души, където, като от измирна чад, в небесата двама молитствено да възнесеме. IV Тука е тихо. Седни да починем на кипарисите сънни в дъхът.
Скоро на другия
бряг
ний ще минем; тъй ароматен е тука часът.
* Той е обрал на цветята мечтите, — с тях да посрещне приветно нощта; ето наднича тя веч от скалите, — дивната нощ ще ни грей обичта. V Гората с вихъра говори: и лист по лист му тя разтвори на своя сън завета съкровен. Проникнал в сенките на нейни ден той пак отмина я нехаен, — за нея все така незнаен. Като въздишки нейните мъгли следят го по стъмените скали. VI Планински мили цветенца — на слънце бяха ви посели светите божии ръце, И вие бяхте му запели псалома тих на хубостта.
към текста >>
86.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
ЗАВЪЩАНИЕ Дете, кога отплувам за далечен
бряг
, не трупай ти сълзите си на мойта лодка: тя с тях ще ми тегней през моята разходка и, може би, при теб не ще се върна пак... Сърце, кога замина за вълшебен край, не хвърляй ти връз мен ни крин, ни хризантеми: дъхът им ще да свий болезнено сърце ми и нашата раздяла дълго ще да трай.. .
Днес пак политам в луд стремеж към светлините и диря те безспир във всяка красота, но ти и там не си, и - леят се сълзите, и горко рони се мечта подир мечта . . . Открий си булото, о родствена душа, за да те видят тук, на страдната земя, и се възрадват в теб най-красните създания! Тогаз вселената от твоето сияние, като жених честит, с възторг ще заблести и моят пламък пак завчас ще затрепти! . . .
ЗАВЪЩАНИЕ Дете, кога отплувам за далечен
бряг
, не трупай ти сълзите си на мойта лодка: тя с тях ще ми тегней през моята разходка и, може би, при теб не ще се върна пак... Сърце, кога замина за вълшебен край, не хвърляй ти връз мен ни крин, ни хризантеми: дъхът им ще да свий болезнено сърце ми и нашата раздяла дълго ще да трай.. .
Но ти ме изпрати със песни, с детски смях, тъй както в кобен час за пръв път те видях, — в сияние от лъчи и в розова омая... И аз скъп дар, в замина, ще ти завещая: една, докрай изстрадала за теб, душа — последната, пролеяна от мен, сълза!... Иван ТОЛЕВ. Песента на гласните Тя е мистичната мелодия, с която, в древната епоха на Хермеса Трисмегиста (Тримогъщият), са се извършвали обредите в тайните храмове. Ние я предаваме тъй, както е възстановена според старите египетски папируси. Седемте гласни (а, е, е-е, и, о, у, ю) изразяват звуковете на седемте небеса или на седемте планети, чиито духове се извиквали.
към текста >>
87.
Всемирна летопис, год. 3, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
„Въпреки моите зли предчувствия, ние стигнахме благополучно на египетския
бряг
.
Аз реших да ги придружа. „Ако е волята на Мохамеда“, мислех си аз „да загина, нека бъде така“. Унинието, което ме бе обхванало, бе голямо. По време на пътуването ни с кораба до Египет, аз по цял ден прекарвах седнал на кувертата, като пушех с лулата си, и като бях уверен, че ако се би явила буря, каквато се и очакваше, аз не бих извадил лулата от устата си, нито бих се вързал с въже о някоя дъска, за да се спася от погинване. Такава бе апатията, която бе плод на моя фатализъм.
„Въпреки моите зли предчувствия, ние стигнахме благополучно на египетския
бряг
.
Поради една дребна случка, която не заслужава да се разказва, аз останах на кораба след моите другари и стигнах на лагера късно през нощта. Бе лунна нощ и аз можех ясно да видя цялата сцена. Върху обширната пустиня от бял пясък ясно личаха стотици малки шатри, в далечината се виждаха няколко палмови дръвчета. Всичко бе мрачно и тихо. Никакъв звук не се чуваше, освен тоя на камилите, които се хранеха до шатрите.
към текста >>
88.
Всемирна летопис, год. 3, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Пътя му бил посочен: един могъщ ръководител го повел към спасителния
бряг
... По същото време прочутият кабалист, маркиз Сент-Ив д’Алвейдър, бе се посветил на разкриването тайните на живота и еволюцията на човека, а сър Оливър Лодж бе влязъл в сношение с другия свят.
Значи, има нещо друго, освен материята. Човекът не е само куп от клетки. В него обитава един управляващ принцип, който преживява разлагането на плътта. Младият тогава лекар добил вече потребното му доказателство. От тая дата — на 19 годишната му възраст — е почнала еволюцията му към окултизма.
Пътя му бил посочен: един могъщ ръководител го повел към спасителния
бряг
... По същото време прочутият кабалист, маркиз Сент-Ив д’Алвейдър, бе се посветил на разкриването тайните на живота и еволюцията на човека, а сър Оливър Лодж бе влязъл в сношение с другия свят.
Първият от тях бе написал вече своя паметник на трансцеденталната философия, озаглавен Археометър, и приел за свой ученик Папюса. Този последният, обаче, неудовлетворен от прочитането на старите книги, отпътувал в Индия, дето, всред йогите, затвърдил вярването си в невидимото и в астралните сили. След завръщането си от там, младият доктор почнал да прилага в лечебното си изкуство знанията си по окултната наука. До последната европейска война Папюс при поставяне на диагнозата изследвал предварително астралното тяло на болния и тогава прилагал херметическите лечебни методи. Същевременно той започнал курсовете си по физиология в училището по магнетизма на Хектор Дюрвилъ1)- Малко по малко Папюс, който разширил знанията си по окултизма, достигнал до лечебните способи на стария Египет.
към текста >>
Нейният „Азраил“, ангелът на смъртта, нейният ангел хранител, без съмнение е чакал да я посрещне на другия
бряг
, и благодарение на отслабването й от бързото разлагане на тялото, очите й са се отворили да види онова, което дотогава било забулено от нея поради гъстотата на плътта.
Той видял един ангел с най-нежен, най-божествен любовен израз на лицето си, застанал с едната ръка около малкото момче, когато пък с другата ръка затулил очите на момчето, изглеждал почти като че ли го тласка надолу под копитото на коня. При тая гледка в сърцето на свещеника се зародило едно естествено чувство на възмущение, обаче, по-късно спомнянето за израза на лицето на ангела спомогнало да го убеди, че, поради некаква неизвестна нему причина, смъртта на детето била неизбежна и че неговият ангел хранител му я направил, колкото могъл, по-лека, като подкрепял и успокоявал детето в своите любвеобилни обятия, когато ударът бил вече преминал. Една моя приятелка ми разказа, че към края на смъртта на майка й, през последните й дни на земята, като седяла до леглото й, виждала я, че постоянно се усмихва с погледи, обърнати нагоре към некого, невидим за дъщерята. Веднъж тя запитала майка си, какво вижда, и майка й, с поглед на сияйно доволство, смесено с благоговение, казала: „Не виждаш ли, Кате, прекрасния пратеник, облечен в бяло? Той мене чака“.
Нейният „Азраил“, ангелът на смъртта, нейният ангел хранител, без съмнение е чакал да я посрещне на другия
бряг
, и благодарение на отслабването й от бързото разлагане на тялото, очите й са се отворили да види онова, което дотогава било забулено от нея поради гъстотата на плътта.
Във връзка с тази история нека кажа, че един много голям брой духове са ми разказвали, че са били посрещани, когато са заминавали отвъд, от „ангел с прекрасно лице“, който им обяснявал нещата. Някои, очевидно, са взимали този ангел за Христа, или, ако са били римокатолици, за някой любим светия, комуто са били отправяни техните молитви приживе. Други пък духове са падали в безсъзнание по-дълго или по-късо време, след като са напущали телата си, тъй че не са имали да разкажат никакви лични опитности за своите ангели хранители, които, както ми се казва, изобщо оставяли душите под тяхната собствена грижа, след като са ги отправяли благополучно „през преградата“, Аз чувствам в себе си голяма нерешителност, като говоря за лични опитности, но се надея, че, като правя това, може да дам насърчение и помощ на други. Аз често съм копнеела да мога да предам на други нещичко от радостта, утехата и мира, които са били внасяни в моя собствен живот от знанието, че моят ангел хранител е винаги при мене и че, понеже той има съвършено знание и съвършена симпатия, може да ми помага много по-добре, отколкото кой и да е друг. Една човешка душа бива често съвсем уединена, като минава безмълвно през разни духовни опитности или като се бори против морални слабости и ограничения.
към текста >>
89.
Всемирна летопис, год. 3, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Човек може да върви по единия или другия
бряг
, да затъва в локви или пък да държи средината на даден път, той може да си откъсне ябълка от края на градината или пък да си купи: той може да се закрие през време на буря или да върви, въпреки нея.
Хармоничната симфония на Негови е действия е тъй проста и тъй необятна, че ние намираме в нея несъзвучие, защото ушите ни долавят само отделни нотки от величавия химн. който изпълва вселената. Справедливостта и добротата на Бога ни се струват, че са в конфликт, както и Неговото предзнание и нашата свободна воля. Той вижда изначало всичко, което е възможно, защото самият Той е изработил комбинациите, защото и комбинациите вън от Него са невъзможни. Но пътищата, по които Той води съществата, не са геометрични фигури, те имат и ширина.
Човек може да върви по единия или другия
бряг
, да затъва в локви или пък да държи средината на даден път, той може да си откъсне ябълка от края на градината или пък да си купи: той може да се закрие през време на буря или да върви, въпреки нея.
В такава малка ограничена сфера се упражнява нашата свобода, това са тъй обикновени упражнения, които един ден ще ни дадат сила да действаме над цели раси: началото на всички неща е скромно. Така, сам Бог избира тия, които от време на време ще идват при Него. Не е човекът, който е заслужил привличането; една твърде голяма тежест виси над главата му, поради някогашния му грях; неговите разкаяния, неговите усилия, всичките негови отчаяния са достигнали царството на Словото, като един вик за помощ; и той не може да сложи ногата си върху тая земя на живите, ако по-рано неговият Господ не го е очистил. Оттук разберете, колко е вярно, че никой не може да дойде при Бога, ако това не му е дадено, и колко тия думи обясняват неуспешното старание на мнозина да „обръщат“ и защо, предизвикан от един прям въпрос на 12-тях върху свободния избор, Христос им е отговорил, че те Го познават само, защото Той го е пожелал. Д-р Юстинус Кернер Ясновидката от Префорст Фредерика Хауфе (Продължение от кн.
към текста >>
90.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той трябваше да си нарисува образа си върху един параход и да се види качен на него напълно здрав до другия
бряг
на океана.
Трябва да се изрази точно предметът на желанието ви и тогава не ще рискувате да сгрешите. Един от миналогодишните ми ученици, който мислеше, че е разбрал това правило, начерта си след лекциите ми едно пътуване в Европа. Когато поисках да ми разкрие умствената си картина, той ми отговори, че си е нарисувал само една банкнота от хиляди долара, за да я употреби за това пътуване. Той не си бе нарисувал пътуването за Европа, а само сумата за плащане разноските за него. За това не бе никак сигурно неговото пътуване, тъй като, и след добиването на сумата, много пречки могат да се явят и да осуетят тръгването му.
Той трябваше да си нарисува образа си върху един параход и да се види качен на него напълно здрав до другия
бряг
на океана.
Пето правило: Просете само това, което силно желаете. Ако имате нужда от нещо, напрегнете силно желанието си за него. Мнозина от студентите започват своите просби с ентусиазъм, но после внезапно охладяват. Един добър начин за усилване на желанията ви е да мислите с удоволствие, че ще ви се даде просеното, но направете просбата си, когато почувствате, желанието ви е повелително. Не просете само за това, че опре деления за това час е дошъл или че трябва да изпълните една длъжност.
към текста >>
91.
Всемирна летопис, год. 4, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ако потокът ти потече буйно и необуздано, няма да карам лодката си край твоя
бряг
.
Когато седна на трона си и те завладея с тиранията на любовта си, когато като богиня те надаря с моето благоволение и те търпя с гордостта си, мили мой, прости ми мойта радост. * * * Ако ти желаеш, аз ще прекратя мойта песен. Ако сърцето ти затрептява, аз ще оттегля погледа си от твоето лице. Ако ти се сепваш в разходката си, аз ще се отбия от пътя си и ще мина по друг. Ако смущавам изплитането на венеца ти, аз ще заобиколя самотната ти градина.
Ако потокът ти потече буйно и необуздано, няма да карам лодката си край твоя
бряг
.
* * * Аз държа ръцете й и ги притискам до гърдите си. Аз се трудя да изпълня обятията си с нейната красота, да ограбя сладката й усмивка с целувки, да изпия забулените й погледи с очите ми. Ах, но къде е тя? Кой може да премахне синината от небето? Аз се трудя да обхвана красотата, но тя отбягва от мен, като оставя само тялото си в ръцете ми.
към текста >>
Корабът От височините на морския
бряг
гледах морето в ранна утрин.
Вселената, земята и човекът са построени по същия начин. Който изучи духовното, душевно и физично естество на човека, с това ще бъде улеснен да разбере същото естество и на света. В природата, нема никакво вещество, което да не е в движение, и нема движение, което да не е свързано и обусловено от една воля. ________________________________ 1) Тук предаваме резюме на книгата наД-р Гюнтер Ваксмут под горното заглавие 2) В минералното царство също има тази способност. само че в зачатъчно състояние.
Корабът От височините на морския
бряг
гледах морето в ранна утрин.
Уморен от суетата на вчерашния ден, градът спеше дълбок сън. Наоколо цари тишина — и тоягата на нощния пазач н свирката на стражаря са замлъкнали отдавна. Останалите само няколко звезди една по една си казват „довиждане“, а на мястото им утринните зари се промъкват неусетно в услуга на настъпващото утро, за да му предадат оная вълшебна хубост, която напомня на ранобудника непознатата на ленивия свят красота на Божия ден. Далеч, далеч на хоризонта се вижда подранилия кораб, губещ се незабелязано за погледа. И сега, като гледам чезнещият силует на кораба, изпитвам такова състояние на душата, за каквото не бива да се говори Нито езикът може да изрази мисълта на разума, нито разумът ще се издигне никога до непостижимите висини на душата, за да й се поклони и да й служи.
към текста >>
92.
Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Имаше няколко минути докато дойде трена от Бяла-Слатина за Червен
Бряг
, аз добих бодрост и енергия, помолих телефониста да предаде на оня, който се яви на телефона от, страна на домашните, че аз заминавам.
— „Теб търсим“, каза ми приятелят. — Защо, запитах аз? — Викат Ви на телефона,отговори ми телефонистът. Баща Ви се поминал и чакат отговора Ви. При това известие, в мен изчезна всяко изнемощяване и унило положение.
Имаше няколко минути докато дойде трена от Бяла-Слатина за Червен
Бряг
, аз добих бодрост и енергия, помолих телефониста да предаде на оня, който се яви на телефона от, страна на домашните, че аз заминавам.
На другата утрин аз бях у дома. Там проверих и се оказа, че точно в 3 часа сутринта на 21 септември, баща ми се поминал, т. е. в същото време, когато сънувах баща ми, който ми каза, че си заминава. Два деня преди това той питал за мене и искал да ме види. С. Кнежа, 25.
към текста >>
НАГОРЕ