Търсене в текстове за 'Бряг'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 30 резултата в 25 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1898_Пеню Киров - №1

Аз, от моя страна, моля Бога да го изкара на желания бряг и успевание в идеята (в духовно
Господин Дънов, При настоящото си [писмо] изпращам Ви едно писмо, изпратено [до] мен от приятеля ни в Господа Исуса Христа В. Р. Козлова2, който моли да Ви го изпратя, за което и аз с това си [писмо] побързах да направя това му желание. Аз, от моя страна, моля Бога да го изкара на желания бряг и успевание в идеята (в духовно отношение). Поздрави от моя страна г-на д-р Мирковича3. С поздрав в Господа: Пеню Киров ...................... * Текстът в средни скоби […] е редакторско пояснение.
към текста >>

2. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Аз, от моя страна, моля Бога да го изкара на желания бряг и успевание в идеята (в духовно
Господин Дънов, При настоящото си [писмо] изпращам Ви едно писмо, изпратено [до] мен от приятеля ни в Господа Исуса Христа В. Р. Козлова2, който моли да Ви го изпратя, за което и аз с това си [писмо] побързах да направя това му желание. Аз, от моя страна, моля Бога да го изкара на желания бряг и успевание в идеята (в духовно отношение). Поздрави от моя страна г-на д-р Мирковича3. С поздрав в Господа: Пеню Киров ...................... * Текстът в средни скоби […] е редакторско пояснение.
към текста >>

3. №97 (Пеню Киров)

Той явява градовете, които трябва да се обиколят, които, доколкото схванах, са следните: Айтос, Карнобат, Стралджа, Котел, Лясковец, Горна Оряховица, Бяла, Свищов, Никопол, Плевен, Ловеч, Севлиево, Габрово, Дряново, Търново, Червен бряг, Луковит, Чер.
Любезни бр. Петре205, Аз се намирам в този град още от 22 миналия [месец]. Досега не беше ми пратен маршрутен списък, та по тази причина трябваше да стоя празен. Наскоро обаче г-н Бъчваров ми прати една отвор[ена] карта от Ст. Загора, с която ми явява, че не ще може да ми състави списък, докато не отиде в София. Той явява градовете, които трябва да се обиколят, които, доколкото схванах, са следните: Айтос, Карнобат, Стралджа, Котел, Лясковец, Горна Оряховица, Бяла, Свищов, Никопол, Плевен, Ловеч, Севлиево, Габрово, Дряново, Търново, Червен бряг, Луковит, Чер. бряг, Бяла Слатина, Кнежа, Оряхово, Лом, Видин, Кула, Белоградчик, Фердинанд206, Берковица, Враца и София. Тъй щото, както виждаш, за да се направи този път, потребни са по 2 дни = 60, по 3, равно на 90 дни, или три месеца, а според писмото му, аз трябва да си избера пътя по горе описаните градове и да му пратя съгласието си, че тогава ще ми изпрати маршрутния списък. Така щото, докато той ми прати такъв, то ще минат най-малко 15 дни, или нещо към 25-и того, и тогава трябва да изляза на път и след 3 месеца от него време трябва да се връщам. А пък имай предвид, че аз съм получил съобщение, за да се явя в редовете на войската на 31 август, където ще престоя до 15 септември. Вън от това, аз не зная и през коя дата ще бъде и съборът.
към текста >>

бряг, Бяла Слатина, Кнежа, Оряхово, Лом, Видин, Кула, Белоградчик, Фердинанд206, Берковица, Враца и София.
Аз се намирам в този град още от 22 миналия [месец]. Досега не беше ми пратен маршрутен списък, та по тази причина трябваше да стоя празен. Наскоро обаче г-н Бъчваров ми прати една отвор[ена] карта от Ст. Загора, с която ми явява, че не ще може да ми състави списък, докато не отиде в София. Той явява градовете, които трябва да се обиколят, които, доколкото схванах, са следните: Айтос, Карнобат, Стралджа, Котел, Лясковец, Горна Оряховица, Бяла, Свищов, Никопол, Плевен, Ловеч, Севлиево, Габрово, Дряново, Търново, Червен бряг, Луковит, Чер. бряг, Бяла Слатина, Кнежа, Оряхово, Лом, Видин, Кула, Белоградчик, Фердинанд206, Берковица, Враца и София. Тъй щото, както виждаш, за да се направи този път, потребни са по 2 дни = 60, по 3, равно на 90 дни, или три месеца, а според писмото му, аз трябва да си избера пътя по горе описаните градове и да му пратя съгласието си, че тогава ще ми изпрати маршрутния списък. Така щото, докато той ми прати такъв, то ще минат най-малко 15 дни, или нещо към 25-и того, и тогава трябва да изляза на път и след 3 месеца от него време трябва да се връщам. А пък имай предвид, че аз съм получил съобщение, за да се явя в редовете на войската на 31 август, където ще престоя до 15 септември. Вън от това, аз не зная и през коя дата ще бъде и съборът. Така поставен, аз рекох да Ви съобщя всичко и да искам разрешението на въпроса: кога ще стане съборът и къде?
към текста >>

4. Показалец на географските имена

с. Червен бряг (дн.
Хасково – У. 80-82; П.К. 55, 60, 62, 64, 66, 74 Хисарски бани (дн. гр. Хисаря) – У. 63 с. Червен бряг (дн. гр., обл. Плевен) – П. К. 97 с. Шипка (дн. гр., обл. Ст.
към текста >>

5. 102 ПИСМО

Ний пътувахме с пощата до Червен бряг и от там с коне с един другар зехме нанагоре към върха Св. Никола.
1904 г. Люб. сест. М. Казакова, Надявам се да сте получили моето отворено писмо. На 15 того аз потеглих от Габрово за през балкана. Времето беше облачно. Ний пътувахме с пощата до Червен бряг и от там с коне с един другар зехме нанагоре към върха Св. Никола. Пътувахме нанагоре цели два часа. Колкото по-високо се качехме, толкова по-студено ставаше. Когато пристигнахме близо до върха, гдето е спасителният Дом, другарят ми ми разправяше, че преди няколко години, когато минувал през туй място, бил завят в един трап с коня заедно, гдето отпосле бил намерен и изровен изпод снега. Сега, казваше той, животът ми е харизан. А сега аз му забелязах как небето кротува и всичко е тихо. „Да.
към текста >>

6. ФОРМУЛИ - Всички

Слънцето ще ме изведе на спасителния бряг!
Всичко в Природата ми говори, че моята работа ще се оправи. Формула 192 При изгрев обърни поглед навътре и кажи: Господи, благодаря Ти, че има праведни хора в света, за които Слънцето изгрява. Щом за тях изгрява, и аз ще се грея на него. Слънцето ще ме изведе на спасителния бряг! Формула 193 Аз искам моето сърце да бие ритмично, да се слее с пулса на Слънцето и правилно да изпраща енергията си по цялото тяло, по целия организъм, както Слънцето изпраща енергията си по цялата Слънчева система. Формула 194 Аз и с ума си мога да върша моите работи в съгласие с Живата Природа. Аз и със сърцето си мога да върша моите работи в съгласие с Живата Природа.
към текста >>

7. ФОРМУЛИ - (186-202) 'Създание ново'

Слънцето ще ме изведе на спасителния бряг!
Всичко в Природата ми говори, че моята работа ще се оправи. Формула 192 При изгрев обърни поглед навътре и кажи: Господи, благодаря Ти, че има праведни хора в света, за които Слънцето изгрява. Щом за тях изгрява, и аз ще се грея на него. Слънцето ще ме изведе на спасителния бряг! Формула 193 Аз искам моето сърце да бие ритмично, да се слее с пулса на Слънцето и правилно да изпраща енергията си по цялото тяло, по целия организъм, както Слънцето изпраща енергията си по цялата Слънчева система. Формула 194 Аз и с ума си мога да върша моите работи в съгласие с Живата Природа. Аз и със сърцето си мога да върша моите работи в съгласие с Живата Природа.
към текста >>

8. Формули 203 - 219 Създание ново

Слънцето ще ме изведе на спасителния бряг!
мир и нека Божието благословение бъде над нас. формула 208 При изгрев обърни поглед навътре и кажи: Господи, благодаря Ти, че има праведни хора в света, за които слънцето изгрява. Щом за тях изгрява, и аз ще се грея на него. Слънцето ще ме изведе на спасителния бряг! формула 209 При объркване и психическо натоварване иди да видиш как изгрява слънцето. Ако небето е чисто, без никакви облаци, ще знаеш, че твоята работа ще се оправи. Като поемеш чистия въздух, кажи: Моята работа ще се оправи.
към текста >>

9. КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА

Главните мисли, които запомних от беседата на Учителя, бяха следните: „Ако България отиде със Съглашението, руската флота ще дойде на българския черноморски бряг и България ще бъде запазена откъм морето.
Разговорът се проведе в духа на моето търсене на истината, за което Учителя ми даде ценни упътвания. След няколко дена гражданката Анастасия д-р Желязкова покани в дома си на улица „Стефан Караджа" свои познати - почти елита на Варна, за да чуят Учителя. Аз и Петко Епитропов отидохме в дома и. Учителя изнесе беседа, която, разбира се, никой не записа. Помня, че по това време Министерският съвет на България заседаваше в Евксиноград край Варна, за да се разреши въпросът България на коя страна да застане във войната - към Тройния съюз или към Съглашението. Главните мисли, които запомних от беседата на Учителя, бяха следните: „Ако България отиде със Съглашението, руската флота ще дойде на българския черноморски бряг и България ще бъде запазена откъм морето. Ако отиде с Тройния съюз, въобще ще загуби войната". През този период братската група правеше своите срещи в дома на баба Хаджийка, на Радка Маринова или в дома на Атанас Стефов. Войната се обяви, трябваше отново да постъпя във флота и много рядко се виждах с приятелите. Но групата прекарваше времето си в молитви. Още през 1914 г.
към текста >>

10. ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ

Една сутрин стоял на морския бряг, наоколо растели плодни дървета.
Дори в конюшнята си направил „химическа лаборатория". На 13-годишна възраст прочел книга за живота на Буда, година по-късно - брошура с теософските схващания за духовните тела и чак-рите у човека. Когато станал на 15 години се нахвърлил на Емерсън, Щайнер, Бла-ватска и Спиноза. По-късно си спомня, че дълбоко го впечатлила мисълта на Щайнер: „Когато обичате един изключителен човек, вие се свързвате с него и всичките му качества преминават у вас". Увлякъл се и по хиро-мантията, дори правел гипсови отпечатъци от дланите на съучениците си. Една сутрин стоял на морския бряг, наоколо растели плодни дървета. Внезапно се намерил потънал в бликаща светлина. „Видях красиво същество с преливащи цветове", разказва по-късно той. Започва Първата световна война. През 1916 г. Михаил Иванов се хваща на работа като писар във военновременен снабдителен център, няколко пъти пътува с влак до София.
към текста >>

11. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

около гара Червен бряг започна лека-полека да се изяснява, така щото в Търново стигнахме надвечер при много хубаво време.
Специални и предварителни покани нямаше. Чрез известие, изпратено от Петко Епитропов, се оповести на всички в провинцията, че тази година ще се съберем в Търново, гдето трябва да сме за 4 август, вторник. Но на жените, участващи и повикани, трябваше да се каже за това на 2 август. От София трябваше да заминат 36 души, от които на 2-ри, в неделя, и на 3-ти, понеделник, са отпътували 28 души. При нашето пътуване в понеделник, 3 август, времето при тръгването ни беше малко начумерено, но към 12 ч. около гара Червен бряг започна лека-полека да се изяснява, така щото в Търново стигнахме надвечер при много хубаво време. При все това през нощта между 3 и 4 август зароси дъждец. Онова, което обръщаше вниманието на по-старите тази година, бе туй, че почти всички, които бяха на събора, изглеждаха сериозни: инак веселички, доста свежи и бодрички духом, обаче като че ли очакващи нещо да стане - умислени. Защо? И сами те не могат ни обясни. Пението и песните на събравшите се бяха голяма рядкост - веднъж или два пъти се чу глас на събора вън от преподавателната стая; а повечето на купчинки разменяха мисли върху тежестта на политическата атмосфера в България и около нея, осланяйки се всинца, че Господ ще изкара на добре работите. 4 август, вторник
към текста >>

12. Писма до Мария Казакова - 1904

Ние пътувахме с пощата до Червени бряг и оттам с коне с един другар взехме нагоре към върха Св.Никола.
Чирпан, 20.ІІІ.1904 г. Люб. сест. М. Казакова, Надявам се да сте получили моето отворено писмо. На 15-того аз потеглих от Габрово за през Балкана. Времето беше облачно. Ние пътувахме с пощата до Червени бряг и оттам с коне с един другар взехме нагоре към върха Св.Никола. Пътувахме нагоре цели два часа. Колкото по-високо се качехме, толкова по-студено ставаше. Когато пристигнахме близо до върха, гдето е Спасителният дом, другарят ми ми разправяше, че преди няколко години, когато минувал през туй място, бил завят в един трап с коня заедно, гдето отпосле бил намерен и изровен изпод снега. Сега, казваше той, животът ми е харизан. А сега аз му забелязах как небето кротува и всичко е тихо, Да, това е за Вази - каза той, Небето е особено благоразположено към Вази.
към текста >>

13. Спомени на Елена Иларионова -1905

Тука има брод и аз ще ви преведа.” Преминал с колата да ги вземе и ги пренесъл на другия бряг.
Учителя му казал: „Не се обезсърчавай. Сега ще ни пратят един човек с кола, който ще ни преведе през реката.” И действително, след 10 минути забелязали, че отдалеч иде някой с кола, впрегната със здрави едри волове, по посока към тях. Спрял насреща им. Запитали го може ли да се мине през тази река. „Може — им отговорил той. Тука има брод и аз ще ви преведа.” Преминал с колата да ги вземе и ги пренесъл на другия бряг. Благодарили му. Дали му нещичко и си продължили пътя. Стигнали село Звънци. Там се срещнали с местния учител, който правел разкопки и открил баня с лековита минерална вода, съществувала още от римско време. Завел ги да видят банята и неговите разкопки.
към текста >>

14. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

При нашето пътуване в понеделник, 3 август, времето при тръгването ни беше малко начумерено, но към 12 часа, около гара Червен бряг, започна лека-полека да се изяснява, така щото в Търново стигнахме надвечер при много хубаво време.
И тазгодишната среща стана в Търново. Специални и предварителни покани нямаше. Чрез известие, изпратено от Петко Епитропов, се оповести на всички в провинцията, че тази година ще се съберем в Търново, където трябва да сме за 4-ти август, вторник. Но на жените, участващи и повикани, трябваше да се каже за това на 2-ри август. От София трябваше да заминат 36 души, от които на 2-ри, в неделя, и на 3-ти, понеделник, са отпътували 28 души. При нашето пътуване в понеделник, 3 август, времето при тръгването ни беше малко начумерено, но към 12 часа, около гара Червен бряг, започна лека-полека да се изяснява, така щото в Търново стигнахме надвечер при много хубаво време. При все това през нощта между 3-ти и 4-ти август зароси дъждец. Онова, което обръщаше вниманието на по-старите тази година, бе туй, че почти всички, които бяха на събора, изглеждаха сериозни: инак веселички, доста свежи и бодрички духом, обаче, като че ли очакващи нещо да стане – умислени. Защо? И сами те не могат ни обяснят. Пението и песните на събралите се бяха голяма рядкост – веднъж или два пъти се чу глас на събора вън от преподавателната стая; а повечето на купчинки разменяха мисли върху тежестта на политическата атмосфера в България и около нея, осланяйки се всинца, че Господ ще изкара на добре работите. 4 АВГУСТ, ВТОРНИК
към текста >>

15. 1922_14 ПЕНТАГРАМЪТ - Външен кръг

Хоризонталната линия в тази буква представлява мост, който съединява два бряга, но този мост може да се разруши.
След това отдясно наляво, после свършва пак към дясно, значи, буквата „Д" показва, че каквото човек започне, трябва да го свърши. Може да вървиш и наляво и надясно, но работите си трябва да свършиш. Работи, които започват с буквата Д" свършват добре. Тия работи започват денем, а не нощем. Буквата „Н" изразява закон на противоречие. Хоризонталната линия в тази буква представлява мост, който съединява два бряга, но този мост може да се разруши. Как ще примирите две противоположни страни? Ще теглите една линия между тях. И тъй буквата Д" е закон, чрез който се дават условия за узряване на плодовете. Как се произнася буквата „Д"? Де се поставя езикът?
към текста >>

16. 006. Детство, юношество и учителстване на Константин Дъновски

Устово.19 “Кервани от мулета и катъри разнасят по поречието на река Чая различни стоки от Пловдив и Татар-пазарджишко, за да достигнат до беломорския бряг, а оттам с кораби — по широкия свят.” Тези кервани, тогава наричани пампорите, дават нарицателното име родопския курорт Пампорово, сгушено в уютна гънка на Родопа.
През 1845 г. Константин Дъновски се завръща в Устово, което заварва в стопански подем. Това е периодът, когато между Пловдив и Ахъ-челебийските селища, и най-вече с Устово се засилва търговският обмен. Според С. М. Родопски най-голямото, най-търговското и най-промишленото в Ахъ-челебийска кааза през XIX век е било с. Устово.19 “Кервани от мулета и катъри разнасят по поречието на река Чая различни стоки от Пловдив и Татар-пазарджишко, за да достигнат до беломорския бряг, а оттам с кораби — по широкия свят.” Тези кервани, тогава наричани пампорите, дават нарицателното име родопския курорт Пампорово, сгушено в уютна гънка на Родопа. Там са отсядали пътьом керванджиите, за да си отдъхнат и да продължат след това пътя си до морето. Между Пловдив, Татар-пазарджик и Устово се създават, освен стопански, още и културно-просветни връзки, които се превръщат във всеобщ постоянен контакт. Народностните въпроси, които са вълнували пловдивчани, пише Атанас Примовски, интересуват и жителите на Устово.8 Като приятели на устовци са пловдивските граждани Големия Вълко и Големия Стоян Чалъкови, братя Генови, д-р Стоян Чомаков, Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов, Атанас Самоковлията, учителят Матеевски и др.8 В атмосферата на такъв културен подем петнадесетгодишният Константин Дъновски става през 1845 г. учител в с.
към текста >>

17. ВОДА И ИЗВОРИ

Тук, на левия бряг на рекичката, открихме изворче с кристално бистра вода и си направихме чешмичка - над последното езеро "Тиганя".
Това бе постоянна задача за нас. При различни екскурзии, в различните години се откриваха извори. Те се прочистваха, каптираха се - изпълняваха се задачи от Учителя. Когато се почисти един извор и се прочисти неговия път, за да изтича водата, с това човек прави един символичен жест, че трябва да отприщи и да изчисти от себе си всички неща, които го подпушват и задръстват, за да се прояви като истински човек с добродетели. Учителят обичаше течащата вода, затова често ни извеждаше срещу чистия бистър планински поток, който по-долу минаваше през село Симеоново, слизайки от Витоша. Тук, на левия бряг на рекичката, открихме изворче с кристално бистра вода и си направихме чешмичка - над последното езеро "Тиганя". За тази вода Учителят казваше, че е една от най-хубавите води на Витоша и препоръчваше да се пие от нея. Учителят обичаше да пие от нея. Той каза, че тя минава през минерални пластове и е леко лаксативна, т.е. разхлабва онези черва, които са лениви и склонни към запек. Друг път каза: "За в бъдеще, дотук да идвате, ще ви е достатъчно".
към текста >>

18. ЯСНОВИДСТВО

Моторът изгасна, после отново се запали, колата тръгна назад, после се засили и премина на отсрещния бряг, като вълната закачи само част от каросерията на камиона.
Колите тръгнаха полека по коларския път. Дойдохме до една долина, където минаваше река, намерихме брод и трябваше да преминем. Точно когато колите навлизаха в коритото на рекичката, от сто метра се зададе една голяма вълна от вода, влачеща, бучаща и носеща цялата стихия отгоре. Ние изпискахме от уплаха, Учителят се обърна и каза на шофьора да побърза. Колата забуксува, а водната стихия приближаваше. Моторът изгасна, после отново се запали, колата тръгна назад, после се засили и премина на отсрещния бряг, като вълната закачи само част от каросерията на камиона. Ние бяхме вън от опасност. Другият камион бе на отсрещния бряг и всички ни гледаха, изтръпнали от страх. Ако бяхме закъснели със секунди, вълната щеше да помете целия камион и щеше да ни издави всички. Онези от другия камион останаха на отсрещния бряг и там престояха няколко дни, докато преминат през околни пътища, за да се приберат в София. Ние се отдалечихме, след това спряхме и слязохме да огледаме какво бе се случило.
към текста >>

Другият камион бе на отсрещния бряг и всички ни гледаха, изтръпнали от страх.
Точно когато колите навлизаха в коритото на рекичката, от сто метра се зададе една голяма вълна от вода, влачеща, бучаща и носеща цялата стихия отгоре. Ние изпискахме от уплаха, Учителят се обърна и каза на шофьора да побърза. Колата забуксува, а водната стихия приближаваше. Моторът изгасна, после отново се запали, колата тръгна назад, после се засили и премина на отсрещния бряг, като вълната закачи само част от каросерията на камиона. Ние бяхме вън от опасност. Другият камион бе на отсрещния бряг и всички ни гледаха, изтръпнали от страх. Ако бяхме закъснели със секунди, вълната щеше да помете целия камион и щеше да ни издави всички. Онези от другия камион останаха на отсрещния бряг и там престояха няколко дни, докато преминат през околни пътища, за да се приберат в София. Ние се отдалечихме, след това спряхме и слязохме да огледаме какво бе се случило. Учителят се усмихна и каза: "Изпреварихме само с една минута". Мария Тодорова
към текста >>

Онези от другия камион останаха на отсрещния бряг и там престояха няколко дни, докато преминат през околни пътища, за да се приберат в София.
Колата забуксува, а водната стихия приближаваше. Моторът изгасна, после отново се запали, колата тръгна назад, после се засили и премина на отсрещния бряг, като вълната закачи само част от каросерията на камиона. Ние бяхме вън от опасност. Другият камион бе на отсрещния бряг и всички ни гледаха, изтръпнали от страх. Ако бяхме закъснели със секунди, вълната щеше да помете целия камион и щеше да ни издави всички. Онези от другия камион останаха на отсрещния бряг и там престояха няколко дни, докато преминат през околни пътища, за да се приберат в София. Ние се отдалечихме, след това спряхме и слязохме да огледаме какво бе се случило. Учителят се усмихна и каза: "Изпреварихме само с една минута". Мария Тодорова Когато убиха Стефан Стамболов, Учителят беше у нас в Търново. Той ни съобщи: "Убиха Стамболов." Ние запитахме - във вестника ли пише?
към текста >>

19. ПОСТАВЯНЕ ОСНОВИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО

Този стремеж един ден ще го изведе из противоречията на земния живот, из вълните на буйното житейско море на спасителния бряг.
Радостно е, че ние с вяра и търпение можахме да сторим това, което е най- добро засега – да влеем една нова струя на живот и да раздвижим умовете на всички. Цели дванадесет години Учителя обхожда страната, говори, поучава и едновременно с това проучва основно българина не само чрез пряк досег с него, но и чрез многобройни френологични изследвания, които прави. Всеки човек пази в душата си спомена за един далечен светъл и блажен живот и изпитва дълбок копнеж към него. Може човек да се увлече от живота на Земята, да се нагърби с големи, трудни работи, ала все пак идват моменти, когато той мечтае за този красив живот и съзнателно или несъзнателно се стреми да го реализира тук, на Земята. Този копнеж понякога заглъхва, ала понякога неочаквано се пробужда с неудържима сила и отвежда човека по чудни пътища в непознати страни. Този стремеж един ден ще го изведе из противоречията на земния живот, из вълните на буйното житейско море на спасителния бряг. Един ден този стремеж ще заведе човека при Бога. Учителя казва: Разумният свят чака с търпение времето, за да прояви човек Доброто. Човек не е изоставен сам и безпомощен в своя път. Светли Същества бдят над него и го пазят, упътват го и го ръководят.
към текста >>

20. КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ

Високият бряг и скалите в далечината бяха във всички оттенъци на виолетовия цвят, морето беше с оловносребърен цвят.
Той твърди, че в течение на няколко секунди, през време на които траело просветлението, видял и узнал повече, отколкото през целия си дотогавашен живот, и че узнал нещо такова, което никакво изследване не може да даде.” П. Успенски21 в Tertium Оrganum описва преживяването на космическото съзнание от един негов приятел: “Това беше в Мраморно море. Беше зима. Валеше дъжд. Високият бряг и скалите в далечината бяха във всички оттенъци на виолетовия цвят, морето беше с оловносребърен цвят. Параходът отиваше на север, като се клатеше слабо. Аз стоях на палубата и гледах вълните. Белите гребени на вълните отдалеч се приближаваха към нас. Вълната се издигаше, като че ли искаше да хвърли своя гребен върху парахода, и с рев се разсипваше под него. По едно време аз почувствах промяна в моето съзнание.
към текста >>

21. НАПРЕДНАЛИТЕ СЪЩЕСТВА

Само край срещния бряг играеха леки отблясъци на светлината.
НАПРЕДНАЛИТЕ СЪЩЕСТВА Водите на вътрешното езеро от Близнаците лежаха спокойно под нас, тъмни, дълбоки, неподвижни. Само край срещния бряг играеха леки отблясъци на светлината. В общата строго неподвижност те отмерваха някакъв странен, жив, радостен ритъм. Могъщи сили обгръщат езерото от всички страни. Те се издигат току от самия бряг право нагоре – яки, студени, строги. Горе те обкръжават къс от небето тъмно, лазурно. Такова небе едва ли може да се види другаде.
към текста >>

Те се издигат току от самия бряг право нагоре – яки, студени, строги.
НАПРЕДНАЛИТЕ СЪЩЕСТВА Водите на вътрешното езеро от Близнаците лежаха спокойно под нас, тъмни, дълбоки, неподвижни. Само край срещния бряг играеха леки отблясъци на светлината. В общата строго неподвижност те отмерваха някакъв странен, жив, радостен ритъм. Могъщи сили обгръщат езерото от всички страни. Те се издигат току от самия бряг право нагоре – яки, студени, строги. Горе те обкръжават къс от небето тъмно, лазурно. Такова небе едва ли може да се види другаде. Свещено мълчание изпълня циркуса. Ние седяхме около нашия обичен Учител на голяма скала, обрасла със смрика, тихо отворили душите си за мълчаливата красота. Материалният свят е само средство, чрез което Великият, Безграничният се изявява.
към текста >>

22. ПРИ ЕЗЕРОТО НА ЧИСТOТAТА

Слязохме долу при самия бряг на езерото.
Бог всичко ви дава, каквото искате, но вие страдате. Когато Бог се нагажда към вас, вие страдате, а когато вие се нагаждате към Божественото, благувайте. Когато разберете, че Бог ви благославя, не се пресилвайте, по-малко вземайте. Когато отидете на царска трапеза и ви турят двадесет блюда, по-малко вземайте, а не много. И тогава ще кажат, че сте благородни. Слязохме долу при самия бряг на езерото. Седнахме край него. Учителят каза: Тук обстановката е чиста. Човек трябва да бъде чист, за да види, каква е обстановката. Тук виждате драпировката, маскирано е всичко.
към текста >>

Наредени са на срещния бряг.
В днешния ден, за да излезем тук, трябваше времето да бъде хубаво. Интересно е, че ние при чудесата търсим други чудеса. При големите чудеса търсим малките чудеса. За да се намерим тук на това място, докато това място се приготви, колко трусове е имало тук! Сега публиката е насреща. Наредени са на срещния бряг. Тях фотография не ги хваща. Това е цял роман. Има неща, които се казват преувеличено за развиване на фантазията. Но за вас говоря реалността. Едно духовно същество, за да стане невидимо, увеличава бързината на своите трептения.
към текста >>

23. ТРИ ПРАВИЛА

Днес посрещнахме изгрев слънце при петото езеро „Махабур.“ Изкачихме се на малко възвишение до северния бряг на езерото, за да посрещнем първия слънчев лъч.
ТРИ ПРАВИЛА Днес посрещнахме изгрев слънце при петото езеро „Махабур.“ Изкачихме се на малко възвишение до северния бряг на езерото, за да посрещнем първия слънчев лъч. Точно при изгрев почувствахме един ток по гръбнака – като че ли лазят мравки. Това е притокът на жизнената вълна, която иде от изток. В този красив момент, на това чисто място, Учителят ни даде трите правила. Той каза: – Три неща изисква Духът Божи:
към текста >>

24. НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ

Сега ние се намираме в бурното море и пътуваме с Божествения параход към спасителния бряг.
Иде порядък, в който ще царува Любовта в света. Идването на Христа преди две хиляди години беше предисловие. Христос преди две хиляди години подготви пътя, за да дойде новият порядък. Казано е: „Блажени, които имат първото възкресение.“ Това се отнася за пробудените души, които ще оживеят, ще станат, ще добият ново съзнание. Възкресението е излизането на бубите от пашкула и превръщането им в пеперуда. Сега ние се намираме в бурното море и пътуваме с Божествения параход към спасителния бряг. Ще запитате: „Колко време има още до излизането на брега? “ От парахода постоянно мерят дълбочината. Тя постепенно намалява. Като стане половин метър, тогава брегът е близо. Плитка трябва да стане водата, за да можем да излезем на сушата.
към текста >>

25. Пета част

Дайте свобода на вашата душа, и тя ще ви изведе на желания бряг!
Постоянно ни продават като овцете и говедата, но затова пък и ние никога няма да им разкрием нашия живот, и хората няма да ни разберат. Те може да ни продават колкото искат, но на тях ние няма да разкрием нашия живот." Говоря ви символично... И Христос казва на учениците си: "Ето моите братя, сестри и майка." Това са условията за всички, които искат да станат ученици и ви ги казвам на всеослушание! Любовта трябва да стане фактор в душата, в сърцето и в духа ви и така да се материализира. IЛ тогава вие ще застанете пред вратата на храма, за да приемете новия живот на възкресението. Дайте свобода на вашата душа, и тя ще ви изведе на желания бряг! Има един начин, по който може да реализирате волята Божия и да възприемете Божията любов. Това е тясната врата, тесният път, през който всички трябва да минете. Аз говоря само за онези, които искат да бъдат ученици и в които съзнанието е пробудено. Няма за какво да спорим. Това е едно учение, което сами ще проверите.
към текста >>

НАГОРЕ

0.14531898498535