Търсене в текстове за 'Бряг'

На единия бряг, около югозападния бряг има едно малко езеро.
Обикновено си носехме хранителни продукти в раницата. Наемахме в хижата една голяма стая, в която се разполагаше Учителят и няколко братя, които Го обслужваха, а другите се разполагаха навън по поляните. Цяла нощ подържахме огньове. По онези времена ние изгорихме клековете. Когато започнаха да строят голямата хижа работниците изгориха останалите клекове и сега са голи поляните около езерата. На единия бряг, около югозападния бряг има едно малко езеро. Някои групи отсядаха на малкото езерце, което е на северозапад, а други отсядаха на югозападния бряг. Обикнахме езерата и предприехме екскурзии на източната страна, там където е връх Свинкса и петото езеро до него. До Свинкса с Учителя сме се изкачвали много пъти. Той обичаше да се изчаква там на хребета, където гледката е обширна и се виждат езерата - 5 и 6 езеро. При Свинкса прекарвахме с Учителя в приятни разговори и привечер се връщахме към хижата.
към текста >>

Някои групи отсядаха на малкото езерце, което е на северозапад, а други отсядаха на югозападния бряг.
Наемахме в хижата една голяма стая, в която се разполагаше Учителят и няколко братя, които Го обслужваха, а другите се разполагаха навън по поляните. Цяла нощ подържахме огньове. По онези времена ние изгорихме клековете. Когато започнаха да строят голямата хижа работниците изгориха останалите клекове и сега са голи поляните около езерата. На единия бряг, около югозападния бряг има едно малко езеро. Някои групи отсядаха на малкото езерце, което е на северозапад, а други отсядаха на югозападния бряг. Обикнахме езерата и предприехме екскурзии на източната страна, там където е връх Свинкса и петото езеро до него. До Свинкса с Учителя сме се изкачвали много пъти. Той обичаше да се изчаква там на хребета, където гледката е обширна и се виждат езерата - 5 и 6 езеро. При Свинкса прекарвахме с Учителя в приятни разговори и привечер се връщахме към хижата.
към текста >>

3. 34. ПАЛАТКАТА НА УЧИТЕЛЯ

34. ПАЛАТКАТА НА УЧИТЕЛЯ В първите години палатката на Учителя беше опъната до една скала до самия бряг на второто езеро.
34. ПАЛАТКАТА НА УЧИТЕЛЯ В първите години палатката на Учителя беше опъната до една скала до самия бряг на второто езеро. Има такива снимки запазени където се вижда палатката, езерото и Учителя. В палатката имаше легло и една поставка, върху която стояха дрехите на Учителя. Те се държаха в куфари, сестрите ги изваждаха и бяха на разположение на Учителя. Тогава видяхме, че влагата на езерото не Му действува добре, започна да кашля, получи хрема и каза: „Тук влагата ще ме поболи". Тогава ние преместихме палатката в дясната страна на езерото, на десния склон, там където се отиваше към първия Молитвен връх до 1931 г.
към текста >>

4. 43. ПАНЕВРИТМИЯ КРАЙ ПЕТОТО ЕЗЕРО „МАХАБУР

Наредихме се на верига до самият бряг на езерото, седнахме на брега, изухме си обувките и нагазихме с краката си във водите на езерото до колена и трябваше да плиснем с двете си ръце навътре вода и да измием лицето си.
Тука при езерото на западната му страна се издига скала над водата почти отвесно. На тази скала Учителят е седял, а горе над нея има полянка и е карал приятелите музиканти там да свирят. След един такъв необичаен концерт Той каза: „От тука излиза един от входовете на АГАРТА." Тази скала ние нарекохме „Замъкът". Винаги след Паневритмия идвахме пред входа на АГАР-ТА и свирехме и пеехме песните на Учителя. А след Паневритмия Учителят ни даде едно упражнение. Наредихме се на верига до самият бряг на езерото, седнахме на брега, изухме си обувките и нагазихме с краката си във водите на езерото до колена и трябваше да плиснем с двете си ръце навътре вода и да измием лицето си. Трябваше да изречем и няколко формули. Трябваше по такъв начин да влезнем в общение с обитателите на езерата. След това се изсушавахме и се обувахме. Тука сме прекарвали незабравими часове. Наоколо обикновено пасеха конете на брат Янко.
към текста >>

5. 48. ШЕСТОТО ЕЗЕРО НА РИЛА - „СЪРЦЕТО

Ние сме седнали до Учителя на 30-40 м от брега на езерото, насядали сме на отсрещния бряг срещу лъвската глава и слушаме.
Не се ли стопи, ще има препятствия." Затова всяка година когато бяхме на езерата поглеждахме преспата и записвахме в тефтерчетата си какво показва този барометър. Той никога не ни лъжеше. Та долу на хълмчето, което погледнато отгоре приличаше на глава на лъв, там нашите цигулари изнасяха концерти като на подиум, а ние цялото братство бяхме насядали от другата страна на брега на езерото и слушахме. Представляваше една огромна аудитория този циркус. Отлична акустика от това циркусово езеро. Ние сме седнали до Учителя на 30-40 м от брега на езерото, насядали сме на отсрещния бряг срещу лъвската глава и слушаме. Невероятно звучене и невероятна акустика и преживяване от цигулковото изпълнение на музиката на Учителя. Това беше по времето на Учителя. Изнесете си вие концерт по ваше време! Десетки години след това бяха дошли едни французи. Една отлична цигуларка Франсин и Стефан - китарист.
към текста >>

6. 03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРИЗВАНИЕТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Константин, най-малкият син на Друнгарий Лъв и жена му Мария е роден през 827 година, българин от славянски род, кръстен на името на император Константин Велики, прокламирал през 313 година християнството като държавна религия и преместил столицата си на европейския бряг на Босфора, назована Византион и преименувана по-късно в Константинопол.
В Славянството трябва да се пробуди Божието Начало, първо да служат на Божественото Начало, а второ да служат на човешкото. Вложете в себе си и желанието да призовете Господа на помощ. Кой Господ? Този, Който сега ви говори чрез Словото. 6. Славянската азбука е Посвещението Господне чрез Словото на Бога. Константин, най-малкият син на Друнгарий Лъв и жена му Мария е роден през 827 година, българин от славянски род, кръстен на името на император Константин Велики, прокламирал през 313 година християнството като държавна религия и преместил столицата си на европейския бряг на Босфора, назована Византион и преименувана по-късно в Константинопол. Когато се ражда на 27 април, настъпва частично лунно затъмнение, а на 9 октомври пълно слънчево затъмнение. Това е поличба. Когато Константин издъхва, приел преди това името - монах Кирил през 869 година в Рим на 42 години, летописците отбелязват, че същата година на 17 януари настъпило частично лунно, а на 27 юли пълно слънчево затъмнение. Според Учителят Дънов луната е символ на религията, а слънцето - на държавната власт. Това е един цикъл, през който Онзи, който ръководи съдбините на българите и славянството, ангел Ело-хил успява да затъмни небето на гръцката патриаршия и римските папи, за да може да се даде от Бога славянската писменост.
към текста >>

7. І.6. ЛОДКАТА

Галилей Величков

Плавно се понесе лодката от бряг до бряг.
Двете половини привличаха вниманието на играещите, но най-вече на Боянчо. А той не дочака да бъде приключена закуската и започна да работи сглобяването. Снабден с подходящи инструменти, той сръчно монтира лодката, засмоли долепените части и не след дълго помоли приятелите да я пренесат в езерото - първото кръщение. УЧИТЕЛЯТ от площадката на своята палатка следеше работата на Боянчо и когато лодката бе потопена в езерните води Той дойде, за да присъства на първото пробно плаване. Пробата бе сполучлива и първият пътешественик бе УЧИТЕЛЯ. Плавно се понесе лодката от бряг до бряг. УЧИТЕЛЯТ се увери в подсигуреното с големи плочи пристанище, където трябваше да се товарят пълните с вода съдове, дава допълнителни наставления за внимателно наместване на чайниците и казаните и поиска да заплава към мястото на езерния извор, добре наблюдаван от околните височини, след което лодката сполучливо спря на първото пристанище. Забележителни ще останат в съзнанието ни Неговите мисли след това пътешествие. - Всякога доброто започва от малка, незабележима, но творческа мисъл. Тя е благодатно семе и когато попадне на добра почва, дава изобилно плод. Така се появи на нашето езеро и лодката - резултат на една малка мисъл, приета единствено от едно съзнание.
към текста >>

8. 5.10. Ябълка от Учителя

ДРАГА МИХАЙЛОВА

На отсрещния бряг ни натовариха в товарни конски вагони.
Бяха сложили камъни, а върху камъните дъски и по тях трябваше да се премине от единия край на реката до другия. Аз държах в едната си ръка куфарче, а в другата - чанта. Седя и се чудя: „Боже, как ще премина сега тази река? Ще се прекатуря и ще падна в реката." Точно в този момент идват двама войници. Единият ме хвана за едната ръка, другият за другата ръка и така, по дъските, преминахме реката. На отсрещния бряг ни натовариха в товарни конски вагони. Затвориха вратите и ни заключиха отвън. Влакът тръгна. Можеше да слезем, само ако ни отворят вратите отвън. Влакът пътува, върви донякъде, после спре и се връща назад. Чуват се гърмежи на пушки и картечници.
към текста >>

9. 6.03. МАНАСТИРСКАТА КИЛИЯ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

За мен словото на Учителя, въпреки че беше притча, същевременно представляваше и един спасителен бряг за борческата ми душа.
Нейното съдържание се свеждаше към едно безполезно суеверие. В момента, когато щяха да ми поставят одеждите на монах, почувствах тежките вериги, които щяха да оковат моя младежки борчески дух, да сломят моята съпротивителна волева сила. Тези вериги именно щяха да изгасят пламъка на моя порив за правда, справедливост и красота, в този свят на безпътица и идейна пустота. Тези мисли се нижеха в моето съзнание през последната нощ на пребиваването ми в тази институция, влязла вече в архивите на историята. В тази тъмна нощ в моето съзнание проблясна един лъч на надежда, отново изпъкна пред очите ми внушителния образ на Великия Мъдрец, който мълком ме зовеше, чрез Своето огнено слово, което аз още не познавах, не знаех неговия дълбок смисъл. За мен словото на Учителя, въпреки че беше притча, същевременно представляваше и един спасителен бряг за борческата ми душа. Тази нощ изигра решителна роля за моя път в живота. Под действието на този могъщ глас на Мъдреца - напуснах манастира, за да се срещна отново с Този, който беше за мен и загадка, и съдба. Тук трябваше да се премине една школа на дисциплина и на обреди. Там имаше един игумен на манастира, който беше интелигентен човек, а впоследствие стана ректор на Духовната академия. Той ме привлече към себе си и ми каза, че един българин в Сан Франциско - САЩ е оставил една голяма сума пари и затуй искаха да ми наложат монашеските одежди и след това да ме изпратят там, за да завърша агрономство, след което да дойда отново тук, за да им управлявам манастирските имоти.
към текста >>

10. 6.56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

съюзниците дебаркираха на френския бряг и се отвори вторият фронт на запад срещу германците.
нелегалните бойни групи на комунистите, които бяха излезли по планините и водеха партизанска война. Учителят му бе наредил да се даде пълна амнистия на шумците и на техните семейства, и да не се избиват вече хора. Но той, Багрянов, не можа да го спази. Той бе подложен на натиск от военните. На 6 юни 1944 г. съюзниците дебаркираха на френския бряг и се отвори вторият фронт на запад срещу германците. Още преди Багрянов да вземе властта имало едно постановление № 30 от 28 април 1944 г., според което е било направено списък на хора, които трябвало да бъдат унищожени. Но избиването на партизаните продължава и при кабинета на Багрянов, макар че на 16 юни 1944 г. с Постановление на Министерския съвет е взето решение да се отмени предишното постановление № 30 от 28 април 1944 г. Но борбата срещу нелегалните комунисти продължава под ръководството на министъра на вътрешните работи, оглавявано от проф. Станишев, известен хирург.
към текста >>

11. 72. ГОНЕНИЯ

Няма вече връщане, каквото и да правиш трябва да излезеш на другия бряг.
Ти учи, не обръщай внимание на раната, която е отворена и не се бори със състоянието си - остави го тъй както си е. Като си издържиш изпита ти после ще ми благодариш, че съм те накарал да го държиш. У децата не може да се говори за силни ученици, но за способни. Решете осем задачи, то за другите, две ние ще ви помогнем, ще ви ги решим. Но всичките не можем да ви ги решим. Няма вече връщане, каквото и да правиш трябва да излезеш на другия бряг. Сега изнесете търпеливо и със смирение тези условия. По-сетне условията ще се изменят, ще дойдат по-добри. Сега не ви трябва любов, сега ви трябва щедрост, щедрост на всички ви. Аз не мога да престъпя Божествените закони и да ви дам повече от това, което иска Бог. Ти сега се намираш в същото състояния, в каквото се намираше, когато най-напред дойде.
към текста >>

12. 74. БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО -НА СЪН И НА ЯВЕ

Моторът се загаси, после отново се запали, колата тръгна назад, после се засили и премина на отсрещния бряг, като вълната закачи само част от каросерията на камиона.
Колите тръгнаха полека, лека по коларския път. Дойдохме до една долина, където минаваше една река, намерихме брод и трябваше да преминем. Таман когато колите навлизаха в коритото на рекичката от сто метра се зададе една голяма вълна от вода, влачеща, бучеща и носеща цялата стихия от горе. Ние изпискахме от уплаха, Учителят се обърна и каза на шофьора да побърза. Колата забуксува, а водната стихия приближаваше. Моторът се загаси, после отново се запали, колата тръгна назад, после се засили и премина на отсрещния бряг, като вълната закачи само част от каросерията на камиона. Ние бяхме вън от опасност. Другият камион бе на отсрещния бряг й всички ни гледаха изтръпнали от страх. Ако бяхме закъснели със секунди вълната щеше да помете целият камион и щеше да ни издави всички. Онези от другият камион останаха на отсрещния бряг и там престояха няколко дни, докато преминат през околни пътища, за да се приберат в София. Ние се отдалечихме, след това спряхме, слезнахме да огледаме какво бе се случило.
към текста >>

Другият камион бе на отсрещния бряг й всички ни гледаха изтръпнали от страх.
Таман когато колите навлизаха в коритото на рекичката от сто метра се зададе една голяма вълна от вода, влачеща, бучеща и носеща цялата стихия от горе. Ние изпискахме от уплаха, Учителят се обърна и каза на шофьора да побърза. Колата забуксува, а водната стихия приближаваше. Моторът се загаси, после отново се запали, колата тръгна назад, после се засили и премина на отсрещния бряг, като вълната закачи само част от каросерията на камиона. Ние бяхме вън от опасност. Другият камион бе на отсрещния бряг й всички ни гледаха изтръпнали от страх. Ако бяхме закъснели със секунди вълната щеше да помете целият камион и щеше да ни издави всички. Онези от другият камион останаха на отсрещния бряг и там престояха няколко дни, докато преминат през околни пътища, за да се приберат в София. Ние се отдалечихме, след това спряхме, слезнахме да огледаме какво бе се случило. Учителят се усмихна и каза: „Изпреварихме само с една минута". После се обърна към мене и рече: „Ето твоя сън".
към текста >>

Онези от другият камион останаха на отсрещния бряг и там престояха няколко дни, докато преминат през околни пътища, за да се приберат в София.
Колата забуксува, а водната стихия приближаваше. Моторът се загаси, после отново се запали, колата тръгна назад, после се засили и премина на отсрещния бряг, като вълната закачи само част от каросерията на камиона. Ние бяхме вън от опасност. Другият камион бе на отсрещния бряг й всички ни гледаха изтръпнали от страх. Ако бяхме закъснели със секунди вълната щеше да помете целият камион и щеше да ни издави всички. Онези от другият камион останаха на отсрещния бряг и там престояха няколко дни, докато преминат през околни пътища, за да се приберат в София. Ние се отдалечихме, след това спряхме, слезнахме да огледаме какво бе се случило. Учителят се усмихна и каза: „Изпреварихме само с една минута". После се обърна към мене и рече: „Ето твоя сън". Това беше достатъчно за мене да схвана чак сега цялата същност на този сън, на това, че бяхме предупредени от Невидимия свят на сън, макар и по такъв символичен начин. Тогава аз бях разказала съня си, а Учителят бе наредил на онези невидими пазачи на Братството да бдят и да бъдат будни.
към текста >>

13. 107. СВЕТЛИНА В УМОВЕТЕ И ВИДЕЛИНА В ДУШИТЕ

Бях разбрала урока си, че трябва да се справя сама и да излеза на видело и на спасителният бряг.
Тук се изпитваше вярата в Учителя и в Бога. Та така аз попаднах тогава в една такава тъмна зона в съзнанието ми когато ми говореха някои срещу него. Аз отстоявах колкото мога и отидох при него. Без да ме запита нещо той при самото ми появяване ме захвана с думите: „От толкова хиляди години ви крепя и ви помагам, не се ли убедихте, че няма никога да ви оставя сами? " Аз наведох глава и си тръгнах. Бях разбрала урока си, че трябва да се справя сама и да излеза на видело и на спасителният бряг. След няколко дни се оправих, излезнах на видело, дойде отново светлината в съзнанието ми и аз един ден се събуждам отново сред светлината около себе си и виделина вътре в себе си. Бях се измъкнала от облаците, които ме бяха покрили и от които не виждах никакво слънце. Този път бе труден, падахме, ставахме, но вървяхме, за да можем да се доберем до вътрешният изгрев на нашата душа където може да изгрее Божието слънце, т.е. да се докоснем до Божествения Дух. Това беше път където търсехме брод да преминем през мътните води на човешкото съзнание, да се осъзнаем, че сме души и че нашият път започва от момента когато се доберем до вътрешната виделина на живота, до виделината, от която започва Божествената светлина, която прониква всичко.
към текста >>

14. 232. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И „ПАРАХОДА НА СТЕНОГРАфКИТЕ

Та в преносен и символичен смисъл този „параход" подслоняваше трите стенографки и ги возеше през Изгрева на Школата към брегът и към онзи ден когато ще слезнат на отсрещния бряг където ще бъде Великият ден на живота - срещата на човека с Бога.
Така че те се разшириха. Но отначало това съжителство в една барака предполагаше изключително ограничение на трите и те преминаха през много изпити. Не беше им лесно. Тази барака се наричаше „парахода" по идея на Паша, защото имаше някаква прилика и особено когато някоя от тях лежеше на леглото си и с очите си гледаше нагоре към тавана прозорците бяха така направени, че приличаха на каютите на големите параходи. А освен това Учителят често споменаваше, че ние тук, жителите на земята се намираме на един параход наречен планетата Земя и се возим с тази планета в пространството без да плащаме пари, возим се по Божието благословение. Та в преносен и символичен смисъл този „параход" подслоняваше трите стенографки и ги возеше през Изгрева на Школата към брегът и към онзи ден когато ще слезнат на отсрещния бряг където ще бъде Великият ден на живота - срещата на човека с Бога. В „парахода" Учителят често отиваше и ги навестяваше, говореше с тях, насърчаваше ги и им помагаше. Той се грижеше за тях и бдеше зорко върху тях - та това бяха неговите стенографки. Тогава за нас те бяха обикновени млади момичета, такива каквито и ние бяхме. Около Учителят имаше заслужили братя и сестри, които смятаха, че те вършат кой знае каква голяма работа за Учителя и за Бога. Но всичко онова, за което те се грижеха и се раздвижваха след заминаването на Учителя и навлизането в една друга историческа епоха, всичко онова, за което те толкова много държаха взе, че изчезна и стопи и помен нямаше от тяхната грижовност за неща и вещи, които изчезнаха яко дим.
към текста >>

15. 264. МЯСТОТО НА УЧЕНИКА

Като имаш нужда ще приемеш всичко, но трябва да излезеш на другия бряг".
Но Учителят тук се намесваше и това беше предметно учение и за нея. Отивам при Учителя и споделям за настъпилата вражда между нас двете. Каза ми: „Ти и Савка, станали сте и двете положителни затова сте се скарали. Изисква се смирение и да не обръща човек внимание на дребните неща. Когато имаш нужда и си се качила на сестра си на гърба й да те пренесе през реката тя може да те щипе докато те носи, но ти ще търпиш. Като имаш нужда ще приемеш всичко, но трябва да излезеш на другия бряг". „Учителю, аз това го спазвам, но тя ме щипе и с двете ръце." „Ето Савка искала да учи музика. Аз й казвам: „Имаш сестра, казва се Марийка, иди да се учиш при нея". Не, не иска. Как ще приеме да знае някой повече от нея. Така тя си взе чужда учителка.
към текста >>

16. 73. НА МУСАЛА

Всички се нареждаме на източния бряг на върха.
Но някак не провървя. Всичко беше тъй величествено, тъй могъщо, тъй тайнствено, потопено в утринната дрезгавина, че всеки тон занемяваше. Искаше ти се само да гледаш и да чувствуваш. За първи път на Мусала! Да се отдадеш на първите си усещания, на първите си впечатления. Всички се нареждаме на източния бряг на върха. Да, бряг. Защото долу е море от вълнисти, гъсти мъгли. А над нас е небесният тъмносин океан, с 99 бледнеещите вече едри звезди, които една по една изчезват. Наредихме се обърнати на изток от където ще видим чудото на Мусала - изгрева на слънцето. 5]„През ясен ден на пролетта видели ли сте изгрева от Мусала?
към текста >>

Да, бряг.
Всичко беше тъй величествено, тъй могъщо, тъй тайнствено, потопено в утринната дрезгавина, че всеки тон занемяваше. Искаше ти се само да гледаш и да чувствуваш. За първи път на Мусала! Да се отдадеш на първите си усещания, на първите си впечатления. Всички се нареждаме на източния бряг на върха. Да, бряг. Защото долу е море от вълнисти, гъсти мъгли. А над нас е небесният тъмносин океан, с 99 бледнеещите вече едри звезди, които една по една изчезват. Наредихме се обърнати на изток от където ще видим чудото на Мусала - изгрева на слънцето. 5]„През ясен ден на пролетта видели ли сте изгрева от Мусала? " Изтокът светлее, розовее, червенее.
към текста >>

17. 76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА

И душата се радва, радва... А белите палатки накацали околовръст почти по трите бряга на езерото, като чайки, трептят също на слънцето и придават още по-приказен вид на обстановката.
„Колко приятно ни носят вълните...", пеем в лодката. Тя пори плавно чистите води. Пеят край нас водните лютичета, които като бяла дантела кокетно са наметнали езерото от единия му край. Лазурът се усмихва над нас. Слънцето трепти. И душата се радва, радва... А белите палатки накацали околовръст почти по трите бряга на езерото, като чайки, трептят също на слънцето и придават още по-приказен вид на обстановката. Понякога братята поканват Учителя да Го разходят из езерото с лодката. Тогава ние, по-младите сестри, палави и волни, се събираме за миг на брега близо до палатката Му. Следим с радост разходката и пеем. Пеем „Баркарола" от Вебер, „И скачам аз" от Учителя, „Светъл лъч от горе слиза", „Весел ден" и т.н.... Лодката тържествено се движи, обхожда няколко пъти езерото и спира пред нас. Учителят радостен и доволен поздравява и бързо се скрива в палатката.
към текста >>

На връщане от чешмичката, като вървите по тясната пътечка, спрете се за миг, погледнете отсрещния бряг на езерото.
Тогава ние, по-младите сестри, палави и волни, се събираме за миг на брега близо до палатката Му. Следим с радост разходката и пеем. Пеем „Баркарола" от Вебер, „И скачам аз" от Учителя, „Светъл лъч от горе слиза", „Весел ден" и т.н.... Лодката тържествено се движи, обхожда няколко пъти езерото и спира пред нас. Учителят радостен и доволен поздравява и бързо се скрива в палатката. След малко докато не са се разпръснали изпраща или сам донася някоя голяма кутия шоколадови бонбони или локум - големи локуми, каквито днес няма с лешници и орехи, да почерпи.своите весели и щастливи деца. На връщане от чешмичката, като вървите по тясната пътечка, спрете се за миг, погледнете отсрещния бряг на езерото. Там брегът е нисък, няма 110 наоколо скали и върхове и се открива далечен хоризонт чак до Витоша. В който час от деня минете, този хоризонт ви привлича, омайва, омагьосва със своите нежни, нежни, най-разнообразни краски и тонове... И ти, обърнал се за миг и погледнал на там, спираш се и не можеш да се откъснеш. Ако някой художник-пейзажист иска да рисува нежноцветист хоризонт да дойде тук. А душата на всеки от нас е такъв художник, който се омайваше от този пейзаж, рисуваше го всеки ден най-разнообразен вътре в себе си и тези картини ще ги носи в себе си през вечността. Мисля, че тази картина е нарисувана от нашия добър брат-художник Михаил Влаевски с пастел.
към текста >>

18. 77. ЛЯТО 1939-то

Палатките: на Учителя, на чужденците и на някои от нас са накацали вече по трите бряга на Елбур.
Концерти, песни, вдъхновение. Отпразнувахме Петровден при най-голямо въодушевление. И не стихнала още песента на празника, автобусите ни понесоха към Рила. Там друго чудо! Подготвителната група братя и сестри заминала за 7-те рилски езера по-рано и е устроила лагера. Палатките: на Учителя, на чужденците и на някои от нас са накацали вече по трите бряга на Елбур. Кухнята е почистена и поправена. Огнищата подновени, чайниците и казаните настанени. Магазинът готов и препълнен с провизии. Какво ли нямаше в него. „От пиле мляко" само нямаше, както казва народната поговорка.
към текста >>

19. КРУМ ВЪЖАРОВ (3.IV.1908 - 2.III.1991 г.) 1. КЪДЕ И КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ШКОЛА

Крум Въжаров

Моят институт се намираше на седем километра от Атина от самия бряг навътре в „Стая Фалеро".
" „Колкото обичате." Аз бръкнах в джоба си и извадих една банкнота и платих толкова, колкото струват такива книги в града. И веднага тогава заминах за Атина да следвам Висшия институт както се бяхме уговорили с моят професор. Аз бях стипендиант и записах отдел „Социални грижи", което беше в много тясна връзка с моята дейност през време на гимназията, когато там организирах християнски дружества и работех с младежи. Но моят план тук в Атина беше, като науча английски да отида в САЩ и оттам да се прехвърля в Индия да търся Гуру, т. е. Духовният Учител, който според прочетените книги трябваше да бъде само в Индия. Моят институт се намираше на седем километра от Атина от самия бряг навътре в „Стая Фалеро". Това бе едно прекрасно място, един полуостров от три страни заобиколен с море. Всички, които следваха там знаеха много добре английски. Аз обаче не знаех никак. И гръцки не знаех. Та отидох там с главната цел са науча английски.
към текста >>

20. 11. ДВЕТЕ АСТРОЛОГИИ

При един разговор Учителят ми каза: „Ти сега трябва да преминеш от единия бряг към другия.
Учителят ми каза: „Ти недей да бързаш, накрая ще свършиш работата. Да се свърши една работа освен сила и ум трябва и време. А ти не си оставяш време". Така и ставаше. От едно се прехвърлях на друго, от другото на трето и накрая нищо не направих. При един разговор Учителят ми каза: „Ти сега трябва да преминеш от единия бряг към другия. Ако не преминеш, оставаш в тази епоха. Ако преминеш, преминаваш в другата епоха. Но ако тръгнеш и не преплуваш, а се замотаеш, ще се удавиш и ще изгубиш всичко. Затова внимавай, когато тръгнеш да преминаваш не ти се позволява никакво раздвоение". Ето това аз не можах да направя.
към текста >>

А да преминеш от единия бряг на другия, това е онзи вътрешен път на всеки човек, който трябва да премине и да разреши задачите си в този живот.
Ако не преминеш, оставаш в тази епоха. Ако преминеш, преминаваш в другата епоха. Но ако тръгнеш и не преплуваш, а се замотаеш, ще се удавиш и ще изгубиш всичко. Затова внимавай, когато тръгнеш да преминаваш не ти се позволява никакво раздвоение". Ето това аз не можах да направя. А да преминеш от единия бряг на другия, това е онзи вътрешен път на всеки човек, който трябва да премине и да разреши задачите си в този живот. Веднъж отивам на Изгрева, бях сънувал един сън много интересен и знаех, както винаги се случваше с моите сънища, Учителят веднага на същата беседа ги разглежда, изнася ги в друг поглед и дава законите. Аз ви разказах няколко такива сънища. Бях сънувал един необикновен и хубав сън. Реших веднага да отида на Изгрева, за да чуя какво ще каже Учителят на беседа за този мой сън. Аз съм на Изгрева и ето срещаме Лулчев и аз бях в един подем и извисяване на духа си и му разказах съня.
към текста >>

21. 12. СЪГРЕШЕНИЕТО НА МАЛКИЯ ЧОВЕК

Можеше да стане и друго яче, обаче аз не успях да прескоча и да премина на другия бряг.
Затова трябваше да плащам със страдания и с мъчения. И ето аз вече четиридесет години след заминаването на Учителя си ги плащам. И то заслужено. Полиците се плащат и с лихвите. Така както каза Учителят, така и стана. Можеше да стане и друго яче, обаче аз не успях да прескоча и да премина на другия бряг. Засилих се да скоча, но ме спряха погрешките. Те ме спънаха и аз цопнах във водата и сега се давя и не мога да се освободя. Учителят ми беше казал, че едно от кардиналните ми пререждания е в Римската империя и че аз съм дошъл там с голям капитал и с голяма мисия и съм направил една връзка с жена и съм се сгромолясал в бездната: „Увлече се в една италианка и не ме послуша и падна от онази височина, от която бе дошъл и се сгромоляса надолу р-р-р-р-р-р-р-р-р в бездната". Тогава ми каза какви големи адепти идват с мисия на земята, обличат се в плът и плътта ги обърква и те падат и започват да пълзят като червеи. Не могат да се справят с човешката плът, със силите, които минават през нея и напускат посоката на вътрешния си път, започват да живеят двойнствен живот.
към текста >>

Ако бях само послушал, щях да прескоча от единия бряг и ще се прехвърля на другия бряг, но не успях.
Започват да се кланят на плътта и на Духа, опитват се да бъдат слуги на двата господари и накрая се провалят. Това се отнасяше за мен както тогава в онова прераждане, така и сега. И най-важното е, че тази италианка, за която се провалих на времето, сега също се беше преродила в женска плът и отново излезе на пътя ми и въпреки съветите на Учителя какво да правя с нея, аз също не послушах и не изпълних съвета Му и отново се провалих. Е, какво ще кажете за това? Велико непослушание и Велико падение и Велик провал. Ако бях само послушал, щях да прескоча от единия бряг и ще се прехвърля на другия бряг, но не успях. Сега се съдя сам. Всеки един от Школата допускаше грешки и някои ги коригираха след като искаха съвета на Учителя. Някои се упрекваха за погрешките си. Веднъж съм застанал пред Учителя и се кая, и се съжалявам, и се вайкам за една своя грешка и пропуск. Учителят ме изслуша и продължава: „Е, рекох нали когато човек прави една къща, ще я зида, ще я маже и ще се изцапа целия.
към текста >>

22. 33. ДВАТА БРЯГА

33. ДВАТА БРЯГА Човешкият живот протича като една река.
33. ДВАТА БРЯГА Човешкият живот протича като една река. Извира отначало, тече като ручей, като бързей, в него се вливат притоци, оформя се като река, някъде реката при пълноводие излиза от коритото си и унищожава всичко наоколо. В такъв случай ползата от реката е никаква, носи само вреда. Ето защо философите определят човешкият живот на течаща река, където всичко тече и се променя, Учителят веднъж ми каза: „Симеоне, ти си сега на единия бряг. Трябва да преминеш на другия бряг на реката". Да, това е голяма работа.
към текста >>

Ето защо философите определят човешкият живот на течаща река, където всичко тече и се променя, Учителят веднъж ми каза: „Симеоне, ти си сега на единия бряг.
33. ДВАТА БРЯГА Човешкият живот протича като една река. Извира отначало, тече като ручей, като бързей, в него се вливат притоци, оформя се като река, някъде реката при пълноводие излиза от коритото си и унищожава всичко наоколо. В такъв случай ползата от реката е никаква, носи само вреда. Ето защо философите определят човешкият живот на течаща река, където всичко тече и се променя, Учителят веднъж ми каза: „Симеоне, ти си сега на единия бряг. Трябва да преминеш на другия бряг на реката". Да, това е голяма работа. Аз съм на единия бряг и трябва да премина отвъд. Или трябва да се преплува реката, или да се прекоси със сал или лодка. Аз не съм стигнал до другия бряг.
към текста >>

Трябва да преминеш на другия бряг на реката".
33. ДВАТА БРЯГА Човешкият живот протича като една река. Извира отначало, тече като ручей, като бързей, в него се вливат притоци, оформя се като река, някъде реката при пълноводие излиза от коритото си и унищожава всичко наоколо. В такъв случай ползата от реката е никаква, носи само вреда. Ето защо философите определят човешкият живот на течаща река, където всичко тече и се променя, Учителят веднъж ми каза: „Симеоне, ти си сега на единия бряг. Трябва да преминеш на другия бряг на реката". Да, това е голяма работа. Аз съм на единия бряг и трябва да премина отвъд. Или трябва да се преплува реката, или да се прекоси със сал или лодка. Аз не съм стигнал до другия бряг. Аз сега се намирам по средата на реката и тя ме носи надолу и ме влече по коритото си.
към текста >>

Аз съм на единия бряг и трябва да премина отвъд.
Извира отначало, тече като ручей, като бързей, в него се вливат притоци, оформя се като река, някъде реката при пълноводие излиза от коритото си и унищожава всичко наоколо. В такъв случай ползата от реката е никаква, носи само вреда. Ето защо философите определят човешкият живот на течаща река, където всичко тече и се променя, Учителят веднъж ми каза: „Симеоне, ти си сега на единия бряг. Трябва да преминеш на другия бряг на реката". Да, това е голяма работа. Аз съм на единия бряг и трябва да премина отвъд. Или трябва да се преплува реката, или да се прекоси със сал или лодка. Аз не съм стигнал до другия бряг. Аз сега се намирам по средата на реката и тя ме носи надолу и ме влече по коритото си. Всеки един от нас трябва да премине от единия бряг на другия. Единия бряг е старият живот, който тече в нас, а другият е новият живот, който трябва да дойде.
към текста >>

Аз не съм стигнал до другия бряг.
Ето защо философите определят човешкият живот на течаща река, където всичко тече и се променя, Учителят веднъж ми каза: „Симеоне, ти си сега на единия бряг. Трябва да преминеш на другия бряг на реката". Да, това е голяма работа. Аз съм на единия бряг и трябва да премина отвъд. Или трябва да се преплува реката, или да се прекоси със сал или лодка. Аз не съм стигнал до другия бряг. Аз сега се намирам по средата на реката и тя ме носи надолу и ме влече по коритото си. Всеки един от нас трябва да премине от единия бряг на другия. Единия бряг е старият живот, който тече в нас, а другият е новият живот, който трябва да дойде. Във връзка с това Учителят ми каза: „Ти сега, Симеоне, в себе си обработваш два закона: Мойсеевия и Христовия закон". Всеки човек ги има в себе си тези два закона - Мойсеевия закон е по-груб и по-човешки, а Христовият е по-хармоничен, смислен и пълен със светлина.
към текста >>

Всеки един от нас трябва да премине от единия бряг на другия.
Да, това е голяма работа. Аз съм на единия бряг и трябва да премина отвъд. Или трябва да се преплува реката, или да се прекоси със сал или лодка. Аз не съм стигнал до другия бряг. Аз сега се намирам по средата на реката и тя ме носи надолу и ме влече по коритото си. Всеки един от нас трябва да премине от единия бряг на другия. Единия бряг е старият живот, който тече в нас, а другият е новият живот, който трябва да дойде. Във връзка с това Учителят ми каза: „Ти сега, Симеоне, в себе си обработваш два закона: Мойсеевия и Христовия закон". Всеки човек ги има в себе си тези два закона - Мойсеевия закон е по-груб и по-човешки, а Христовият е по-хармоничен, смислен и пълен със светлина. Всички сме такива и във всяка една минута може в нас да тече и тъмен, и светъл живот. Не случайно Учителят ми откри едно прераждане през времето на Мойсея и трябваше правилно да го разреша на Изгрева.
към текста >>

Единия бряг е старият живот, който тече в нас, а другият е новият живот, който трябва да дойде.
Аз съм на единия бряг и трябва да премина отвъд. Или трябва да се преплува реката, или да се прекоси със сал или лодка. Аз не съм стигнал до другия бряг. Аз сега се намирам по средата на реката и тя ме носи надолу и ме влече по коритото си. Всеки един от нас трябва да премине от единия бряг на другия. Единия бряг е старият живот, който тече в нас, а другият е новият живот, който трябва да дойде. Във връзка с това Учителят ми каза: „Ти сега, Симеоне, в себе си обработваш два закона: Мойсеевия и Христовия закон". Всеки човек ги има в себе си тези два закона - Мойсеевия закон е по-груб и по-човешки, а Христовият е по-хармоничен, смислен и пълен със светлина. Всички сме такива и във всяка една минута може в нас да тече и тъмен, и светъл живот. Не случайно Учителят ми откри едно прераждане през времето на Мойсея и трябваше правилно да го разреша на Изгрева. Веднъж Той ме спря и каза: „Внимавай сега, защото минаваш през силна интуиция, която отива в прозрение.
към текста >>

" Животът ми премина разпънат на кръст между тези два бряга.
„Днес виси на крест, на разпятие Божия син. На древе днес е разпнат син Божий! " Аз пея, треперя едновременно, друг пее в мен, когато аз пеех, целият въздух трепереше и свещите изгасваха на големите полилеи. Това беше необикновено преживяване, защото смятаха, че някой друг духа свещите. Тогава, когато споделих с Учителя, усмихна се: „Чети Евангелието да видиш каква роля си изпълнявал при Христа! " Животът ми премина разпънат на кръст между тези два бряга. Единият бряг, на който стоях бяха всички тези учени, които ме мъчеха - тези на църквата и три поколения свещеници, родени преди мене. А когато ми се изчистваше съзнанието аз летях, движех се в безпределни вътрешни простори. В мен течеше поезия: Спри в хаоса безспирен, своята мисъл ти горе на вселенията Духът ти твори. Обичай ме, както другите обичаш с горис, мъка и тегота. Обичай, както слънцето ме люби, свободно, чисто, в красота.
към текста >>

Единият бряг, на който стоях бяха всички тези учени, които ме мъчеха - тези на църквата и три поколения свещеници, родени преди мене.
На древе днес е разпнат син Божий! " Аз пея, треперя едновременно, друг пее в мен, когато аз пеех, целият въздух трепереше и свещите изгасваха на големите полилеи. Това беше необикновено преживяване, защото смятаха, че някой друг духа свещите. Тогава, когато споделих с Учителя, усмихна се: „Чети Евангелието да видиш каква роля си изпълнявал при Христа! " Животът ми премина разпънат на кръст между тези два бряга. Единият бряг, на който стоях бяха всички тези учени, които ме мъчеха - тези на църквата и три поколения свещеници, родени преди мене. А когато ми се изчистваше съзнанието аз летях, движех се в безпределни вътрешни простори. В мен течеше поезия: Спри в хаоса безспирен, своята мисъл ти горе на вселенията Духът ти твори. Обичай ме, както другите обичаш с горис, мъка и тегота. Обичай, както слънцето ме люби, свободно, чисто, в красота. Аз имах високи извисявания и големи падения в живота.
към текста >>

Накрая останах на един бряг, не можах да преплувам реката и да стъпя на другия бряг.
Но нямах подкрепата на баща ми с материални средства. Имах семейство, което трябваше да се храни. Започнах да се занимавам с музика. Следвах Консерваторията. За певеца е важно да бъде материално обезпечен, а аз не бях. Накрая останах на един бряг, не можах да преплувам реката и да стъпя на другия бряг. Накрая станах хорист във военния ансамбъл и там се пенсионирах. Вместо да стана артист, както всички очакваха, то станах хорист. Провалих се. Започнах 1934 г. музикалния отдел на консерваторията и завърших 1938 г.
към текста >>

Така останах на единия бряг.
И сега ще си тегля ярема и кармата! " Учителят мълчи. Разговорът е приключен. Кому да се сърдя? На себе си или на някой друг? Така останах на единия бряг. Не преминах на другият бряг.
към текста >>

Не преминах на другият бряг.
" Учителят мълчи. Разговорът е приключен. Кому да се сърдя? На себе си или на някой друг? Така останах на единия бряг. Не преминах на другият бряг.
към текста >>

23. 36. ЛОДКАТА

Един ден като минеш от левия бряг на десния бряг, тогава можеш да напишеш тази книга".
Споделих с Учителя „Аз пиша". Отговори ми: „Ти недей да бързаш да пишеш. Да не стане като с Лулчев, да пишеш, че с писанията си да ме заведеш долу в шантана". А това е кабарето. После продължи: „Като минеш пътя. Един ден като минеш от левия бряг на десния бряг, тогава можеш да напишеш тази книга". Много пъти Учителят ми е говорил за тази река, която тече в мене и ме разполовява на две. После добави: „И тогава може да напишеш тези хубави неща. И онзи, който прочете да пожелае и той да ползува тези неща". Но пътят ми се промени, нещата се промениха и аз не можах да напиша тази книга. Сега спомените диктувам на друг да ги напише и да довърши моята незапочната работа.
към текста >>

Дано с това да ми се помогне, дано друг да докара лодка, та с нея двамата да преминем отвъд на десния бряг.
Много пъти Учителят ми е говорил за тази река, която тече в мене и ме разполовява на две. После добави: „И тогава може да напишеш тези хубави неща. И онзи, който прочете да пожелае и той да ползува тези неща". Но пътят ми се промени, нещата се промениха и аз не можах да напиша тази книга. Сега спомените диктувам на друг да ги напише и да довърши моята незапочната работа. Дано с това да ми се помогне, дано друг да докара лодка, та с нея двамата да преминем отвъд на десния бряг. Сега ми трябва лодка, гребла и лодкар. Трябва ми! А реката тече ли, тече в мен денонощно, безспир. Аз съм застанал на единия бряг и само я наблюдавам. Да, аз засега съм само един наблюдател.
към текста >>

Аз съм застанал на единия бряг и само я наблюдавам.
Сега спомените диктувам на друг да ги напише и да довърши моята незапочната работа. Дано с това да ми се помогне, дано друг да докара лодка, та с нея двамата да преминем отвъд на десния бряг. Сега ми трябва лодка, гребла и лодкар. Трябва ми! А реката тече ли, тече в мен денонощно, безспир. Аз съм застанал на единия бряг и само я наблюдавам. Да, аз засега съм само един наблюдател. И толкоз! (Записал Вергилий Кръстев)
към текста >>

24. З. ЖЕЛЮ БАЙРАМОВ

Олга Байрамова

Методи шест месеца седял в Париж и на Лазурния бряг.
И аз понеже е негов портрета, го дадох. И Методи взема този портрет и го занася на Михаил. И после Методи донесе един портрет на Михаил. Същата прическа на Михаил като Учителя, същата кройка на балтона с тия ревери, само че Учителят ходеше с бастун, а той с жезъл и Методи каза, че това било една кристална топка и му направило впечатление, че много светски вид е имал, носел и пръстени. Той се хранел отделно на една катедра. Методи шест месеца седял в Париж и на Лазурния бряг. Михаил му дал пари, разхождал се из Франция, нали, върна се. Но много съжалявам за тоя портрет. Нямах сила да кажа: „Няма да ти го дам", нали той е негов. И съжалявам много. Учителят беше изправен така цял ръст, изправен с балтон.
към текста >>

На Лазурния бряг бил много устроен.
Нямах сила да кажа: „Няма да ти го дам", нали той е негов. И съжалявам много. Учителят беше изправен така цял ръст, изправен с балтон. Съжалявам много за този портрет. А той Михаил го взе, за да си прави актив с портрета на Учителя, че уж му го е подарил. На Лазурния бряг бил много устроен. Къщички, а между къщичките хубави алеи с цветя. Една къщичка боядисана в розово, другата в синьо, третата в жълто - много разкошно. Поднасяли, сервирали и риба се ядяло. Ядели риба, трапезарията разкошно направена, по всички правила на аристокрацията и той му задал въпроса: „Ами на Изгрева братята живеят много скромно? " Отговорът бил: „А, французите имат друг начин на живот" и той отделно съвършено се хранел.
към текста >>

25. 6. ОТКОЛЕШНИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Донка Георгиева Кънева

Марийка Великова Марашлиева

Не зная как той ме отведе край Черно море, само че не на българския бряг.
След събуждането от този сън отидох при Георги Нанев и му го разказах. Той потвърди, че това е разкриване на наш минал живот. След няколко години на сън при мене дойде големият български революционер Христо Ботев с пушка в ръка, препасан с патрондаш. Той ми заговори и каза: „Не се чуди, че съм дошъл при тебе. Сега ще ти покажа един от нашите минали животи, през които сме имали връзка с тебе". Не зная как той ме отведе край Черно море, само че не на българския бряг. Той ми каза, че това е град Севастопол. Трябва да си призная, че аз съм учила само до IV отделение и никак не зная кой е този град и къде се намира. След това той ме заведе в една огромна пещера и ми показа много нарове за спане. „Погледни, ми каза той - тука преди стотици години аз бях пак водач на револкщионна чета и тази пещера ни беше нашата спалня. Между всички четници, само ти беше жена.
към текста >>

26. 15. БОЯН БОЕВ

Американските самолети бомбардираха отсрещният бряг на Дунава и то гр, Поргево, който се запали и цистерните с петрол горяха и осветяваха близо два дни Дунава.
Но същата година есента моята майка се разболя от ишиас, а това беше октомври и ноември 1944 г. Тогава бяха едни дъждове, времето беше влажно и студено и това спомогна да я скове и стовари на легло. Аз трябваше да се грижа за прибирането на гроздето по гроздобера и с още много други есенни и домашни работи в нашия дом. Аз бях напуснала работа, без да питам Учителя, понеже работех като секретарка в немското училище в Русе, а тогава политическите събития бяха такива, че германците вече се изгонваха от СССР и аз се постарах да се предпазя и съхраня. Ние бяхме евакуирани през лятото на лозето и дори там паднаха наоколо много самолетни бомби. Американските самолети бомбардираха отсрещният бряг на Дунава и то гр, Поргево, който се запали и цистерните с петрол горяха и осветяваха близо два дни Дунава. Американските самолети се опитаха да бомбардират Русе, но по погрешка те изсипаха бомбеният товар в околностите на Русе през нощта, така че от детонацията на бомбите от отсрещния баир се бяха изпочупили стъклата на нашата къща. За всички това бе едно чудо, което спаси Русе от разрушение в онази нощ. Обясненията бяха различни и дори по- късно, когато при нас дойдоха на гости Янка и Панайот Грънчарови от Ямбол, получихме обяснение от Янка, която бе ясновидка, че Невидимия свят е отклонил американските самолети, като е заблудил пилотите и те са изсипали бомбите в покрайнините на Русе. През онези дни и нощи ние се събирахме и правехме горещи молитви в къщата на Ватев, която се намираше в местността Свирчовица, където беше братското лозе. Спомням си когато бягах през тревата, уплашена от настъпващите самолети, под краката ми се разпръскваха в страни не само високата трева, но и много змии - смокове.
към текста >>

27. 2. ВЕГЕТАРИАНЦИ И БАНДИТИ

Анка Венкова Георгиева

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Връзката бе осъществена и аз по нея преминах на другия бряг, където бе Изгревът и Учителя.
Трябва да й помогнем. Да правим всеки ден връзка с нея". И останалото ви го разказах. Във Варна познавах само Георги Йорданов. Затова Учителят него го изпращаше чрез брат Боев. Връзката бе осъществена и аз по нея преминах на другия бряг, където бе Изгревът и Учителя. Разказала: Анка Георгиева Записала: Марийка Марашлиева
към текста >>

28. 5. Уважението

През езерото на отсрещния бряг беше брат Георги Тахчиев, викам го тревожно.
В този момент гледам, тича към мене, но загубил самообладание, не е в себе си. Искал да подпре канарата с ръката си, но тя му пречупва на две показалеца, а по-малко пострадва малкия пръст. Показалецът висеше на една кожичка. Той вади ножче джобно и бързо ме кара да го дорежа. Не е на себе си. През езерото на отсрещния бряг беше брат Георги Тахчиев, викам го тревожно. Той пристига тичешком, поверявам му Илия. Братът го хвана за ръката и го поведе послушен като малко дете. Аз и детето, което беше едва три години, тръгнахме след тях. Като наближих мястото до Учителя, където братът отведе Илия, посрещна ме брат Петър Манов. Учителят поръчал да си отида направо в палатката.
към текста >>

29. 3. Писма на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева

Елена Казанлъклиева

Ти ще идеш до Червен бряг и от там с диковилката до Бяла Слатина и там братя ще ви срещне.
Измивките да стават на тялото по обед. Но ти най-добре ще направиш след посещението си от Буковци, отбий се в София. На брат Гюдерев ще пишеш: Гюдерев, Буковци е селото гдето той работи, а Липнишко е общината. Буковци, Липнишко, Оряховска околия. Ти ще му пишеш 5-6 дена по-рано, да може той да получи писмото ви. Ти ще идеш до Червен бряг и от там с диковилката до Бяла Слатина и там братя ще ви срещне. Ще му дадеш знак, с който да ви познае. На сестрите от Трявна пиши да се не боят. Ще се оправи всичко. Само да имат вяра, насърчи ги и ти бъди бодра. Сега е време да се разкрие тайната на Божията Любов и Правда.
към текста >>

30. 44. Трудовите навици и методи на Учителя

Георги Йорданов Добрев

Отиваш в този оазис и Учителят направи така, че изкара вода от един бряг.
Г.Д.: Ловният парк закупи мястото там и го огради и го ликвидира. Преди това мястото бе неустроено и пусто. От един хаос, от едни бодили, камъни, пущинак, Учителят с нашите хора го направиха като един рай, като оазис. И там отиваме със стомнички, с дамаджанки от Изгрева, сестрите с белите рокли, забрадки - так-тик, так-тик до извора. Там преди беше пущинак, нямаше живот никакъв, пусто беше. Отиваш в този оазис и Учителят направи така, че изкара вода от един бряг. Излезе една хубава вода, чешмичка се направи. Там излизаха на излет, посаждаха се от братя, а това беше 1927-1928 г. домати, пиперки и други зеленчуци. Въпреки, че там е пясък, растяха и домати, чудесни домати, едри, много нещо. Хубави работи излизаха.
към текста >>

31. 25. Песента Поздрав на Учителя

Драган Петков

На връщане от извора, Учителят заедно с приятелите се насочиха към отсрещния бряг на второто езеро.
Злосторници счупиха тези ръце. Това е характерно за българския народ, в който е акумулирана изключителна разрушителна сила. Учителят много пъти е говорил, че тази разрушителна сила у българина трябва да се насочи по възходящ път, за да се прояви най-малкото добро. А това може да стане само чрез Словото на Учителя. По-късно други братя издялаха такива ръце, сложиха ги като чучур, но те не можаха да се доближат ни най-малко до оригинала. На връщане от извора, Учителят заедно с приятелите се насочиха към отсрещния бряг на второто езеро. Всеки носеше в ръцете си някакъв съд напълнен с вода от извора. На отсрещния бряг се бяха събрали голяма група приятели. Те посрещнаха Учителя с песента „Поздрав на Учителя“. В припева се пее така: „Добре дошъл, добре дошъл, Учителю на Любовта. Добре дошъл, добре дошъл, Учителю на Мъдростта“.
към текста >>

На отсрещния бряг се бяха събрали голяма група приятели.
Учителят много пъти е говорил, че тази разрушителна сила у българина трябва да се насочи по възходящ път, за да се прояви най-малкото добро. А това може да стане само чрез Словото на Учителя. По-късно други братя издялаха такива ръце, сложиха ги като чучур, но те не можаха да се доближат ни най-малко до оригинала. На връщане от извора, Учителят заедно с приятелите се насочиха към отсрещния бряг на второто езеро. Всеки носеше в ръцете си някакъв съд напълнен с вода от извора. На отсрещния бряг се бяха събрали голяма група приятели. Те посрещнаха Учителя с песента „Поздрав на Учителя“. В припева се пее така: „Добре дошъл, добре дошъл, Учителю на Любовта. Добре дошъл, добре дошъл, Учителю на Мъдростта“. След като изпяхме цялата песен, Учителят се обърна към всички и каза: „Добре дошли ученици на Любовта. Добре дошли ученици на Мъдростта“.
към текста >>

32. 1. Сирак и чирак

Гради Колев Минчв

А от нашето село имаше няколко момченца чирачета в една кръчма и за да не ме видят, аз минах по десния бряг на морето и давай, давай, дето има сега почивни станции, кални бани, солници и отидох направо на село.
А в тавичката кокали и коматчета хляб едно-друго и на единия ъгъл едно парченце месо за мене и той ми вика: „Хайде, вземи обядвай“. Казвам: „Добре“. Аз като видях кокалите ми се отяде и по едно време му викам: „Бай Ставре, аз ще взема тук малко дрехи и ще ги пратя на село да ми ги изперат“, защото аз друго нямах освен дрешки за преобличане. Той каза: „Добре“. Вземах торбичката и трябваше да мина през центъра на града, защото всъщност имаше само една улица. А от нашето село имаше няколко момченца чирачета в една кръчма и за да не ме видят, аз минах по десния бряг на морето и давай, давай, дето има сега почивни станции, кални бани, солници и отидох направо на село. Макар и да съм бил 7-8-годишен, обаче това нещо, гдето ми подаде тавата с кокалите като на кученце, ми се видя толкова противно, че аз го напуснах и се върнах на село. Защо да не ми сложат в една чинийка да се нахраня като човек. Мама копаеше там на лозе - така го казваха, но то не беше лозе, а камънак. На богатите им се падаха хубави места, посадиха си лозя, а на нас - на камъните. Бяхме бедни, сираци от войните.
към текста >>

33. 23. Писма на Учителя до Величка и Костадин Стойчеви

Стефка Няголова

Правете песъчни бани на Стефка между 11-12 часа при морския бряг.
А Любовта не дири своето си. Може да я четете. В. В. (Винаги верен) (Свещеният подпис) Любезна г-жа Стойнева, Получих писмото ви и ръкописа и днес ви го изпращам обратно с пощата. Мисълта ви е добре. Правете песъчни бани на Стефка между 11-12 часа при морския бряг. Ако и Коста прави не ще бъде зле. Нека си прави измивки отвън на стомаха, слабините и седалището със слънчева вода, да прави леки гимнастически упражнения плавно, да диша дълбоко, да отправя умът си нагоре към Небето, да има вяра и упование в Господа и всичко ще се уреди за добро. Моя поздрав Ваш П.К.Дънов София, 8.VI.1911 г. Любезни К.П.Стойчев, Получих писмото ви. Ако ви се отвори път идете в Месемврия.
към текста >>

34. 13. Окултистите от запада и Учителя

Васко Искренов

На морския бряг, но върху пясъка беше открита една неимоверна голяма стъпка.
Ами Той каза и на своите ученици: „И вие сте едно с Мене, ама още не знаете това“. Как може човек Бог да бъде ограничен в една форма ако Той е без начало и без край. Ако Той е нещо, което стои над нашия триизмерен свят - дълбочина, височина и ширина. Ако е от едно по-високо измерение за това измерение ние нямаме представа за него, защото сме сами триизмерно устроени. Един шведски писател Морис Метерлинг беше написал една много хубава книга за пространството и времето, където засяга областта на опасната област на висшата математика и казва: „Вие като прочетете моята книга няма да разберете какво е четвъртото измерение, но поне ще може да правите разлика от това, което не е то“. На морския бряг, но върху пясъка беше открита една неимоверна голяма стъпка. Цяла сензация, преса, шум голям. Изследваха я учените и най-накрая уртановиха, че това е нашата собствена стъпка. Така човек по пътя на математиката и геометрията постига сам себе си. Бог като есенция е Дух и щом като той е направил човека по образ и подобие свое, то и човека е дух или една искра от необятния всемирен план. Тая същина, както ви казах, е това, което се казва „направено по образ и подобие“, съвършеното, което е вечно, не подлежи на промени, нали.
към текста >>

35. 22. От къде не са дошли българите

Васко Искренов

Само по десния бряг на реката Днестър на едно протежение от 100 км бяха открити над 100 големи селища свидетелстващи според научните открития находки за една богата култура и голям междуплеменен търговски обмен извършван на грамадни разстояния от Приазовието та чак до прикарпатията.
В 1951 г. съветските археолози откриха едно чудно откритие: нови данни за произхода на славянските народи. Изследванията станаха между басейните на реките Днепър, Прут и Днестър откъдето трябваше да минат тия източни народи да навлязат в римската империя. Такова нещо няма. Там се казва така: цяло десетилетие организираните от академиите на науките на Естер и Устер археологични експедиции работеха върху своите открития между басейните на реките Днепър, Прут и Днестър. Само по десния бряг на реката Днестър на едно протежение от 100 км бяха открити над 100 големи селища свидетелстващи според научните открития находки за една богата култура и голям междуплеменен търговски обмен извършван на грамадни разстояния от Приазовието та чак до прикарпатията. На мен ми направи силно впечатление факта, че същия тип жилища с глинен под и пет къщи беше намерен не само в България и Украйна, но и в Румъния, Унгария и България, там където беше мощната държава на Атила. Тия чудни открития на тия ранно-земеделски така наречени триполси от гр. Триполи, Киевска област племена, най-културните в югоизточна Европа от III. век преди новата ера не са били обезпокоявани и завладявани от никакви индо-германски племена от чужди народи. И не е намерена и най-малката следа от някои индо-германски племена, които уж унищожили местната култура, щото тя сега с нова сила се разкрива вече от научните твърдения на буржоазната история за нахлуването на някакви индо-гер- мански племена, които уж унищожили местната култура и на нейно място основали своя собствена.
към текста >>

36. 20. Благодарността на камъка

Ангел Вълков

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

Сам е и искаше да укрепва там един малък бряг.
20. БЛАГОДАРНОСТТА НА КАМЪКА Бяхме на Рила, както всеки път, летувахме на 7-те Рилски езера. Гледам, че Учителят е близо до кухнята. Сам е и искаше да укрепва там един малък бряг. Аз отидох при Него и почнах да Му помагам. След малко дойдоха и други да се включат в общата работа. Вадихме камъни и ги туряхме там, където Учителят искаше и зидахме някакъв малък зид. Точно зад ъгъла на зида трябваше да се донесе голям камък. Аз намерих такъв, но той беше доста голям и беше на известно разстояние.
към текста >>

37. 48. Среднощни гости

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ, Берлин 28.12.1997 г.

Една вечер, когато се връщал от работа в Мърчаево, запътил се към неговата малка къщичка, която се е намирала над ресторантчето в центъра на Мърчаево, в един бряг на една малка височина.
48. СРЕДНОЩНИ ГОСТИ В Мърчаево имаше един брат Пешо, който със сестра си Търса са сватове на Темелко и по професия беше юрганджия и е работел в София. Една вечер, когато се връщал от работа в Мърчаево, запътил се към неговата малка къщичка, която се е намирала над ресторантчето в центъра на Мърчаево, в един бряг на една малка височина. Братството с Учителя са в Темелковия дом. Пешо приближава към къщичката, доближава до нея и чува голяма глъчка вътре. През прозореца вижда Учителя. Чува, че Учителят разговаря с приятели. Постоял отвън, не посмял да влезне в къщичката си, понеже разбрал, че Учителят си е поканил гости в нея и не пожелал да Го смущава.
към текста >>

38. 55. ПРОРОЧИЦАТА ВАНГЯ И ГРОБЪТ НА ДЪНОВ

ТОМ 8

Аз бях първият европейски изследовател в областта на историята и на изкуството, който обиколи Преспанското езеро от трите му бряга - югославския, гръцкия и албанския; и досега още никой историк на изкуството, който не е от гръцки произход, не е имал възможност да посети толкова пъти и за толкова дълго време всички манастири на Атон.
В моите проучвания на старата българска история и българското средновековно изкуство бях се натъкнал на цяла поредица въпроси, които по това време ми изглеждаха неразрешими с конвенционалните средства на науката и исках да помоля Вангя за съдействие поне при решаването на някои от най-заплетените от тях. Че тя е в състояние да "види" някои подробности, които бяха невидими за нашите инструменти, знаех от разговора на един мой приятел с нея в Роженския манастир, за който той ми разказа. На молбата ми за съдействие тя отвърна уклончиво, в смисъл, че за някои отделни конкретни въпроси мога да я питам, но впоследствие друг такъв случай вече нямах. Вместо това през последвалите срещата ни 16 години моите възможности ми позволиха да реша и без нейната помощ всички тези проблеми. Аз успях да пропътувам всички бивши и настоящи български земи, чак до най-затънтените ъгли в Албания, Югославия, Гърция и Атон, за да реша въпросите на място. Аз бях първият европейски изследовател в областта на историята и на изкуството, който обиколи Преспанското езеро от трите му бряга - югославския, гръцкия и албанския; и досега още никой историк на изкуството, който не е от гръцки произход, не е имал възможност да посети толкова пъти и за толкова дълго време всички манастири на Атон. За мен се отвориха вратите на всички архиви, библиотеки и музеи, и то не само на Балканите, а и в двете Германии, Ватикана, Русия. Що се отнася до разговора ни с Вангя, малко след това той се прекъсна - от определен момент за нея беше вече невъзможно да продължи разговора ни; заяви ми, че е уморена и повече нищо не може да ми каже. Ще допълня само с още един любопитен епизод по време на нашата среща. Аз попитах Вангя дали може да я фотографирам. Тя не само, че не отказа, но дори се почувства поласкана, започна да привежда в ред косата си и изобщо външния си вид.
към текста >>

39. 8. АМЕРИКАНСКИТЕ МИСИОНЕРИ

ТОМ 8

Минават през някаква гора, отиват на някакво езеро, на което ги чака някаква лодка, там с големи почести приемат Учителя и Го отвеждат на отвъдния бряг, където в някаква си постройка, в някакъв си салон Го очаква някакво общество, където са имали много интересни разговори, които той не предава и сега по същото почтително отношение Учителят бива изпратен, те тогава са в Ню Йорк.
Даже са провеждали сеанси, вие знаете вече за пловдивската школа, котя се слави с ей такива цели протоколи дебели са писали на техните сеанси, понеже техния син, който Гали помни, аз помня другия им син Едуард, другия им син се казваше Венинг. Та той е бил Галювата възраст, който почива като малко момченце и знам, че техните събирания са били посещавани от него, те са били като едни сеанси, на които се е явявал духа на Венинг и им е споделял може би опитности или преживелици, или сведения им е давал за Невидимия свят, в който той се е движел. В: Какво ще ми кажете, спомняте ли си за един от първите ученици, мисля че е 1919-1920 г., един от първите ученици, който заминава за Америка да работи - Величко Гръблашев? Веска: Вижте какво, за него аз зная само това, което съм чула, което съм чела по-скоро, че заминава той с Учителя. Той е в Америка и Учителят е в Америка, сега не знам дали заедно са били, дали поотделно, това не мога да ви кажа, но Учителят един ден го поканва на един излет. Минават през някаква гора, отиват на някакво езеро, на което ги чака някаква лодка, там с големи почести приемат Учителя и Го отвеждат на отвъдния бряг, където в някаква си постройка, в някакъв си салон Го очаква някакво общество, където са имали много интересни разговори, които той не предава и сега по същото почтително отношение Учителят бива изпратен, те тогава са в Ню Йорк. И на другия ден Гръблашев е решил сам да направи тази екскурзия обаче не успял да намери пътя. В: Тази случка от къде я знаете и помните? Кой ви я разказа? Веска: Сега ще ви кажа: тогава Учителят казва на Гръблашев: "За това няма никому да разказваш, освен като минат много години". И не знам подир колко години той го разказва това нещо на някои от нашите братя и сестри.
към текста >>

40. 15. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА

Сега той минава малко в ляво и от левия бряг на Бистрица, а сега минава от десния бряг пътеката.И минали сме от там и се качихме с всичкото желание да стигнем Мусала.
Учителят даде задачи четири групи бяха в класа, имаше и една, която беше духовна група. Другите групи бързо се разтуриха, тя остана доста години. Решихме да направим една зимна екскурзия и Учителят се съгласи да дойде, но ние не бяхме екипирани за такава зимна екскурзия. Сестрите всички бяхме с полички, с рокли, да. Цялата група бяхме с един автобус, отидохме в Боровец, изкачихме се, но тогава минахме по стария път, който минаваше покрай двореца на цар Борис. Сега той минава малко в ляво и от левия бряг на Бистрица, а сега минава от десния бряг пътеката.И минали сме от там и се качихме с всичкото желание да стигнем Мусала. Но снегът беше в началото до прасците, после стана до коляно и когато наближихме половината път, там дето е прехода, да преминем реката, да минем от другата страна, вече беше открито, нали там има дървета, там не беше толкова висок в гората, но на откритото снегът достигна до над коляното. И аз си спомням, като си извадиш крака, едвам го изваждаш, след това другия затъне до над коляно, това беше много мъчно. Ние там стигнахме към обяд или малко по-късно и отидохме доста нагоре, аз си спомням, че и аз ходих нататък,близо до реката стигнахме, но много мъчно се вървеше. И Учителят видя, че неще можем да вървим. Борис и Жорж бяха в тази група, и те тръгнали малко отатък реката да опитат възможно ли е.
към текста >>

41. 146. БИВАКЪТ НА ВИТОША „ЕЛ ШАДАЙ

Ние когато ходехме на тия упражнения нямаше нито гора горе, беше такава, ех камъни, да, бряг.
Щото Марчето е заета. Та това е. В.К.: А Вълчата скала какво представлява? Е.А.: Вълчата скала е като се изправиш. Тогава нямаше път. Ние когато ходехме на тия упражнения нямаше нито гора горе, беше такава, ех камъни, да, бряг. В.К.: Значи на същото място. Е.А.: И друг път е държал беседа, да държал е. Някога е говорил горе беседа. Ако се е случвало да е ден, в който имаме Школа, за да си изпълним Школата давал го е. В.К.: Сега вие горе обядвахте?
към текста >>

42. 158. УЧЕНИКЪТ ТРЯБВА ДА ПОЗНАЕ УЧИТЕЛЯ СИ

В.К.: Щото на мен са ми разказвали, че както е била групата на единия бряг, задал се самолета и точно на отсрещния баир пуснал бомбите.
Е.А.: С тръби, да. В.К.: И там някъде са хвърлили бомбите, така ли? Е.А.: Не бомбите ги хвърлиха на Витоша. Къде не знам, и даже не само тогава, но и на Изгрева, когато имаше бомбардировки Учителят не беше спокоен. Аз, ама със спокойна съвест го казвам това, защото Той много така напрегнат беше в такъв случай. В.К.: Щото на мен са ми разказвали, че както е била групата на единия бряг, задал се самолета и точно на отсрещния баир пуснал бомбите. Е.А.: И на насрещния баир паднали. Може другите да са видели и да кажат това. В.К.: Значи Учителят казваш на Изгрева беше напрегнат, строг, затворен в себе си. Сега тогава Той ходел всеки ден на Витоша. Това са ноември и декември 1943 год.
към текста >>

43. 160. ЛУЛЧЕВ СЕ ВПРЯГА В ЧУЖДА КОЛА

Е.А.: Ние ходихме няколко пъти на отсрещният бряг на езерото „Сърцето" да взимаме такива бели кварцови камъни, отсреща имаше много хубави бели и ние ходехме с торбички, кой както може и носехме камъните за да покриеме коритото, за да не носи пясък.
В.К.: Значи после там направиха чешмата. Тук съм записал, че Учителят сложил някакъв камък и казал: „Това е Царят, вторият камък - Царицата и третият камък - престолонаследникът. Е.А.: Да. В.К.: Я разкажи тоя случай. Ама след като вие завършихте. Е.А.: Ние ходихме няколко пъти на отсрещният бряг на езерото „Сърцето" да взимаме такива бели кварцови камъни, отсреща имаше много хубави бели и ние ходехме с торбички, кой както може и носехме камъните за да покриеме коритото, за да не носи пясък. И така беше и по-красиво стана. Така отстрани нареждаха камъни и много време така хубаво се поддържаше чешмичката. Ти си я видял, знаеш точно. В.К.: Ами точно за тия камъни, за Царя и Царицата. Е.А.: За Царя и Царицата и престолонаследника имаше така три по-големи камъка.
към текста >>

44. 166. РЕЛИГИОЗНО И УЧЕНИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ

Сега тука има един стръмен бряг, изворчето е от стърмния бряг насам, щото тука извира изворчето и точно на половината мина оградата.
Защо точно там прекараха оградата? Е.А.: Ами защото тогава правеха оградата на парка. Защото бяха против Учителя бе брат! Много просто. И знаеш ли колко просто беше? Сега тука има един стръмен бряг, изворчето е от стърмния бряг насам, щото тука извира изворчето и точно на половината мина оградата. Сега това и най-големият враг мъчно ще го направи. И най-големият враг. Толкова грозно беше, много грозно. Не, българският народ не Го прие хубаво. В.К.: Да.
към текста >>

45. 173. НЕДОВЪРШЕНАТА И РАЗВАЛЕНА РАБОТА ЗА ГОСПОДА

И Учителят търсеше вода някъде да намери и като се разхождал така из околността видял едно такова, да цицерика една водичка, просто цицерикаше така от един бряг.
Е.А.: Не, на Витоша не. Едно кладенче на Диана Бад. В.К.: А, на Диана Бад. То го откриха съвсем случайно или как? Е.А.: На нашият Изгрев нямаше извор и нямаме вода. И Учителят търсеше вода някъде да намери и като се разхождал така из околността видял едно такова, да цицерика една водичка, просто цицерикаше така от един бряг. И Учителят погледнал, погледнал и захвана се за нея. И дълго време, даже с месеци Той даже сума пари похарчи. Бертоли каза, за тази чешма, затова изворче казва 50 000 лв. похарчи Учителят, а пък после ни го развалиха. Много труд се направи, мястото се изчисти, за да се отича водата, брегът се почисти, разбираш, всичкото се напраи, за да стане приветливо, да стане така културно.
към текста >>

46. 17.Учителят отвори школата на Общия клас

Той пресече долчето, където течеше малка река и започна да се изкачва на другия бряг на реката.
Не мога да възстановя нищо от това, което е говорил в беседата. Спомням си, че както Учителят говореше, започна да изразява недоволство от нашето поведение, от работата ни като ученици и каза: „Ако така постъпвате, ще си отида". Действително, стана, взе си шапката и бастуна и тръгна по пътеката, която водеше за града и по която бяхме дошли. По това време за Бивака минавахме през Драгалевци. Повървя малко Учителя и сестра Балтова скочи и тръгна след него да го догони. Той пресече долчето, където течеше малка река и започна да се изкачва на другия бряг на реката. Там сестрата го настигна. Той се спря с нея и започнаха разговор. В това време скочи от мястото си и брат Лулчев, който тръгна към Учителя и го настигна както беше спрял със сестрата. Поприказваха и след не много време Учителят заедно със сестрата и брата се върна при нас. Всички останали стояхме в недоумение, не ни беше ясно защо стана това.
към текста >>

47. ПИСМА НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

/Невена/разбрах или ми се стори, че когато тя замина в село, ти си отишъл в Червен бряг т.е.
Да се показвам сита, когато чувствам глада. Защо да казвам, че не искам да пия, когато съм жадна. Аз може да не ям, може ида не пия, може да понасям глада и жаждата, но все пак аз силно да желая хляба и водата ида се радвам само при мисъл та, че може да ги имам. Не съм толкоз благородна да се радвам или поне да съм спокойна когато виждам, че друг яде хляба, който силно желая. От една загадка в писмото на N. /Невена/разбрах или ми се стори, че когато тя замина в село, ти си отишъл в Червен бряг т.е. вие сте се видели. Два деня плаках, още повече тогава не бях получила писмо много отдавна от тебе, пък и ти премълча. Може би се смееш, да речеш, че е ревност, каквото искаш кажи, това е факт. Туй нещо нямаше да ти го кажа, ако се не случеше да ти разправям за оня случай. Но както и да е, не се препоръчвам за по-добра, от което съм.
към текста >>

48. 01 - 50. СТРОЕЖЪТ НА ЗАСЛОНА И СМАЧКАНИЯТ ПРЪСТ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

В първите години палатките се опъваха на северния бряг на езерото, които отдалече приличаха на бели гълъби, в които живееха хора с бели и прекрасни души.
50. СТРОЕЖЪТ НА ЗАСЛОНА И СМАЧКАНИЯТ ПРЪСТ През времето на Школата на Учителя Братството летуваше на Рила, на 7-те езера. В първите години палатките се опъваха на северния бряг на езерото, които отдалече приличаха на бели гълъби, в които живееха хора с бели и прекрасни души. Един ден бе решено да се направи заслон на самия хълм, който бе необходим за нуждите на Братството през време на летуването. Учителят одобри идеята и след закуска работата започна. Мястото на заслона бе определено. За зидовете бяха необходими камъни. Намиращите се открити камъни не бяха достатъчни, ето защо се почна почистване от камъни на пътя към изхода от лагера.
към текста >>

49. 01 - 61. КРАЙ БРЕГА НА ЧЕРНО МОРЕ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Куртев) „Веднъж отидох в град Бургас и излязох край морския бряг да се поразходя.
61. КРАЙ БРЕГА НА ЧЕРНО МОРЕ (Случка, разказана от брат Г. Куртев) „Веднъж отидох в град Бургас и излязох край морския бряг да се поразходя. Седнах на една скамейка и съм се загледал в морската шир. Погледнах настрани и видях, че към мене идва селянин, облечен празнично с нови дрехи и бели навуща, и цървули, и с калпак на главата. „Добър ден, дядо, " - ми каза той. - „Какво правиш? " - „Наблюдавам морето и му се радвам" - му казах аз.
към текста >>

50. 08 - 07. НЕВИДИМИТЕ ПОМАГАЧИ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

И водата като го носела, носела, го хвърлила на един бряг.
Тръгнал той да прегази реката, ама предварително забравил да си прочете молитва. Като тръгнал да прегази оеката обаче, реката дошла силна и го подвела, и го понесла и той само рекъл: „Учителю! " Водата го носела. Той извикал само: „Учителю! " Друго нищо не могъл да каже. И водата като го носела, носела, го хвърлила на един бряг. Той станал, изцедил си дрехите, бил се съблякъл и ги държал в ръка. Като го повлякла реката, те се намокрили. Той след туй ги изцедил, облякъл ги и бърза да отиде на събрание. Събранието било почнало. Отива на събранието, спрели събранието, дават му дрехи да се преоблече, дават му гореща вода да пие, след това продължили събранието и той тогава им разказал случая, как бил забравил да се помоли и когато извикал: „Учителю!
към текста >>

51. 09 - 126. СЛЕД ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТ ГОДИНИ

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

Нареди се тъй, че намерихме хубава двуетажна къща на морския бряг.
Като идват параходи, пред вас ще спират. Слънцето като изгрява, първо вашите прозорци ще огрява." Така и стана. Голямата ми дъщеря се премести във Варна. Мъжът ми се помина. Веднага продадохме къщата за хубави пари. Нареди се тъй, че намерихме хубава двуетажна къща на морския бряг. Купихме я. После се включихме в блок. Вземахме третия етаж на ул. „Васил Дринов" 63 на пътя за Златните пясъци. Думите на брат Спас Димитров се сбъднаха след 39 години.
към текста >>

52. 17 - 1. ОБЗОРЕН ПЛАН

Разположен край двата бряга на „ Айтоската река".
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ БЯЛОТО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС 1. ОБЗОРЕН ПЛАН А. Географска характеристика на град Айтос. 1. Разположен край двата бряга на „ Айтоската река". Какво отражение дава реката върху климата и оттам върху характера на населението, на неговата психика разполовяването на града от реката? Това може да се проучи от народния фолклор, предания, песни, обичаи и пр. 2. Айтос е разположен в Айтоското поле на височина 92 метра надморска височина и това как се отразява не само върху бита, но и вътрешната потреба на населението за извисяване на духа към по-високи извисявания на духа? Проверка в обичаите, религиозните култови потребности на населението още през трите епохи: тракийската, славянската и новобългарската. Справка в историческата и етнографска литература за този край, публикувана на различни места и по различно време. 3.
към текста >>

53. І.01.09. БОЖЕСТВЕНИЯТ ХЛЯБ И ДУХЪТ НА ИСТИНАТА

На следващия ден народът тръгнал и се прехвърлил с ладии на отсрещния бряг на Капернаум, за да го намери отново.
Ладията била блъскана от вълните и учениците видяли как Исус ходи по водите на езерото. И тогава онези, които били в ладията, Му се поклонили и казали: „Наистина Ти си Син Божий." (Евангелие от Матея, гл. 14, ст. 22-33). А народът, що бе видял знамението с 5 хляба и 2 риби, си казал, че този е пророкът, Който щял да дойде на света, че това е Месия, Който трябва да дойде. Това е Спасителят и Избавителят, Който трябва да бъде едновременно Цар, Свещеник на закона и Пророк на Бога. На следващия ден народът тръгнал и се прехвърлил с ладии на отсрещния бряг на Капернаум, за да го намери отново. „Исус им рече: Истина, истина, ви казвам. Търсите Ме, не защото видяхте чудеса, но защото ядохте от хлябовете и се наситихте. Работете не за храна, която се разваля, но за храна, която трае в живот вечен, която Син человечески ще ви даде, защото Отец Бог на Него е положил своя печат." (Евангелие от Иоанна, гл. 6, ст. 26-27). Евреите са смятали, че Месия трябва да прави знамения и чудеса и да задоволява с тленна храна людете си и с всички други плътски потребности.
към текста >>

54. І.03.07. ОСМАНСКИТЕ НАЕМНИЦИ

и юли 1351 г., жителите на генуезката колония Галата, разположена на северния бряг на Златния Рог срещу византийската столица, унищожават построените византийски кораби, които трябва да отблъскват турците.
Отрядите на Сюлейман, които превзели Галиполи, били прехвърлени през Дарданелите от кораби на генуезците християни от тяхната колония в Галата срещу злато. На всички османски наемници е заплащано със злато. Със злато е заплатено пристигането на османците в европейската част на континента. Пътят на османските наемници е опасан от злато, дадено от българи, византийци, сърби и всички други, които са населявали Балканския полуостров. Тук трябва да се добави, че на два пъти, през август 1348 г. и юли 1351 г., жителите на генуезката колония Галата, разположена на северния бряг на Златния Рог срещу византийската столица, унищожават построените византийски кораби, които трябва да отблъскват турците. А защо? Според тях военните кораби представлявали заплаха на търговията им в Азия. На 22 ноември 1354 г. легитимният император Йоан V Палеолог влиза в Константинопол. Кантакузин търси помощ от Сюлейман, който преди това е дал дъщеря си Теодора за харема му още през 1346 г.
към текста >>

55. І.03.10. БИТКАТА НА НАРОДИТЕ И КЛЕТВОНАРУШЕНИЕТО ПРЕЗ 1444 ГОДИНА

предвождани войски от Владислав Ягело и Ян Хунияди се събират в Оршова и оттам се прехвърлят по десния бряг на река Дунав след битка с турците.
10. БИТКАТА НА НАРОДИТЕ И КЛЕТВОНАРУШЕНИЕТО ПРЕЗ 1444 ГОДИНА На 1 септември 1444 г. предвождани войски от Владислав Ягело и Ян Хунияди се събират в Оршова и оттам се прехвърлят по десния бряг на река Дунав след битка с турците. Започват да напредват по десния български бряг през Видин и Никопол, и към края на месец октомври 1444 г. се отправят към Шумен и Провадия в посока на Айтос. При вестта за нарушения мир, Мурад II, който се отказал в полза на малолетния си син Мехмед II и се оттеглил в малоазиатския град Магнезия, бързо организирал военен поход. Задържал в проливите изпратените от папа Евгений IV венециански кораби и със същите кораби срещу злато прехвърля 40000 войска през Босфора. Папа Евгений IV издава була срещу ония, които са извършили предателство срещу християнския свят.
към текста >>

Започват да напредват по десния български бряг през Видин и Никопол, и към края на месец октомври 1444 г.
10. БИТКАТА НА НАРОДИТЕ И КЛЕТВОНАРУШЕНИЕТО ПРЕЗ 1444 ГОДИНА На 1 септември 1444 г. предвождани войски от Владислав Ягело и Ян Хунияди се събират в Оршова и оттам се прехвърлят по десния бряг на река Дунав след битка с турците. Започват да напредват по десния български бряг през Видин и Никопол, и към края на месец октомври 1444 г. се отправят към Шумен и Провадия в посока на Айтос. При вестта за нарушения мир, Мурад II, който се отказал в полза на малолетния си син Мехмед II и се оттеглил в малоазиатския град Магнезия, бързо организирал военен поход. Задържал в проливите изпратените от папа Евгений IV венециански кораби и със същите кораби срещу злато прехвърля 40000 войска през Босфора. Папа Евгений IV издава була срещу ония, които са извършили предателство срещу християнския свят. Освен това силна буря задържала християнския флот при изхода на Дарданелите и не му позволила да попречи на прехвърлянето на османските войски.
към текста >>

56. І.03.13.КОНСТАНТИН ИПСИЛАНТИ И ВЪСТАНИЕТО В ДУНАВСКИТЕ КНЯЖЕСТВА ВЛАШКО И МОЛДОВА

А те са настоявали да премине веднага Дунава, заедно с Владимиреску, като са му подготвили преминаването и посрещането на отвъдния български бряг.
През м. март 1821 г. Ипсиланти продължил подготовката за преминаване през река Дунав при Свищов. Той получава писмо от Сава Бимбаши, че е пристигнала делегация от българското население отвъд Дунава, състояща се от 17 човека. Той ги посреща надменно, студено и почти ги изпъдил. А те са настоявали да премине веднага Дунава, заедно с Владимиреску, като са му подготвили преминаването и посрещането на отвъдния български бряг. Той отказал, защото той е работил за гръцката нация, водена от „мегали идеята", за планове за възкресяване на византийската империя и не желаел участието на българите в ръководството на въстанието. На връщане, след предателство от гърците, цялата делегация била хваната от турците и избита, Останал само един, който се е разболял и останал отвъд Дунава, за да бъде свидетел и да разказва след това за отказа на Ипсиланти. Така е било унищожено лично от Ипсиланти преминаването на юг. А на запад, през Сърбия, му е бил отрязан пътят от самите сърби. Така че той не е могъл да прехвърли войските си в отечеството си през Сърбия.
към текста >>

57. І.03.23. МАНАСТИРЪТ „ИВЕРОН („ИВЕР) В СВЕТА ГОРА - АТОН

Целият полуостров е дълъг около 60 км и широк 5-8 км и близо 300 години е разпределен между 20-те манастира, така че всеки манастир си има своя територия, свой бряг на морето и свое пристанище.
През турско време Света гора, (Атон) е била самоувска, Един турски чиновник, наречен „ага" с няколко заптиета е събирал само налога-„харадж", т.е. личен данък, без да се меси в нищо. Имало е случай на намеса в непримиримите крамоли между гръцките манастири и негръцкия Иверон, който е грузински. През 1046 г. император Константин Маномех с хрисовул е забранил влизането на жените, на женски животни и децата, и е наречен Атон - Света гора. Целият полуостров е дълъг около 60 км и широк 5-8 км и близо 300 години е разпределен между 20-те манастира, така че всеки манастир си има своя територия, свой бряг на морето и свое пристанище. Манастирът „Иверон" е разположен на източния бряг на Карея. Легендата разказва, че Йоан Богослов и майката на Исуса - Мария, след едно посещение на остров Кипър, бурята ги изненадала и корабът спира на един бряг на Атон, Те слезнали на онзи бряг, където на същото място е имало изграден езически храм. Колосалната статуя на Зевс Тракийски се откъртила с трясък и се свлякла по стръмнините в морето. Майката на Исус помолила сина си Исус да й подари това място. Чул се глас от небето: „Нека това място бъде твоя градина, убежище за всички, които търсят мъдрост." Манастирът „Иверон" е основан през 980 г.
към текста >>

Манастирът „Иверон" е разположен на източния бряг на Карея.
личен данък, без да се меси в нищо. Имало е случай на намеса в непримиримите крамоли между гръцките манастири и негръцкия Иверон, който е грузински. През 1046 г. император Константин Маномех с хрисовул е забранил влизането на жените, на женски животни и децата, и е наречен Атон - Света гора. Целият полуостров е дълъг около 60 км и широк 5-8 км и близо 300 години е разпределен между 20-те манастира, така че всеки манастир си има своя територия, свой бряг на морето и свое пристанище. Манастирът „Иверон" е разположен на източния бряг на Карея. Легендата разказва, че Йоан Богослов и майката на Исуса - Мария, след едно посещение на остров Кипър, бурята ги изненадала и корабът спира на един бряг на Атон, Те слезнали на онзи бряг, където на същото място е имало изграден езически храм. Колосалната статуя на Зевс Тракийски се откъртила с трясък и се свлякла по стръмнините в морето. Майката на Исус помолила сина си Исус да й подари това място. Чул се глас от небето: „Нека това място бъде твоя градина, убежище за всички, които търсят мъдрост." Манастирът „Иверон" е основан през 980 г. от грузинския княз Йоан Турникий, който е бил славен византийски пълководец през X век.
към текста >>

Легендата разказва, че Йоан Богослов и майката на Исуса - Мария, след едно посещение на остров Кипър, бурята ги изненадала и корабът спира на един бряг на Атон, Те слезнали на онзи бряг, където на същото място е имало изграден езически храм.
Имало е случай на намеса в непримиримите крамоли между гръцките манастири и негръцкия Иверон, който е грузински. През 1046 г. император Константин Маномех с хрисовул е забранил влизането на жените, на женски животни и децата, и е наречен Атон - Света гора. Целият полуостров е дълъг около 60 км и широк 5-8 км и близо 300 години е разпределен между 20-те манастира, така че всеки манастир си има своя територия, свой бряг на морето и свое пристанище. Манастирът „Иверон" е разположен на източния бряг на Карея. Легендата разказва, че Йоан Богослов и майката на Исуса - Мария, след едно посещение на остров Кипър, бурята ги изненадала и корабът спира на един бряг на Атон, Те слезнали на онзи бряг, където на същото място е имало изграден езически храм. Колосалната статуя на Зевс Тракийски се откъртила с трясък и се свлякла по стръмнините в морето. Майката на Исус помолила сина си Исус да й подари това място. Чул се глас от небето: „Нека това място бъде твоя градина, убежище за всички, които търсят мъдрост." Манастирът „Иверон" е основан през 980 г. от грузинския княз Йоан Турникий, който е бил славен византийски пълководец през X век. По-късно той напуска манастира, за да защитава при император Василий II (976-1025) византийската империя от арабите.
към текста >>

58. І.03.24. ИВЕРСКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА

За да се спаси иконата, благочестивата вдовица тайно отишла до морския бряг и спуснала иконата върху морската вода.
Църковното сказание за чудотворството на иконата Иверската Св. Богородица ни пренася в IX век. В този период се води ожесточена борба между сторонниците и почитателите на икони и онези, иконоборците, които доказват, че това се явява ново езичество и че се кланят на идоли. Борбата е била жестока, Иконоборците взели надмощие в Никея. Те взели решение за унищожение на иконите и всичко онова, с което се свърза с езическите ритуали. За да се спаси иконата, благочестивата вдовица тайно отишла до морския бряг и спуснала иконата върху морската вода. И в момента се извършило чудо. Иконата изведнъж се изправила и заплувала по вълните. Двеста години тя плувала по морските води и накрая доплувала до Атонския бряг. Тогава монасите от Иверския манаастир изведнъж видели огнен стълб, който излизал от плуващата икона към небето. Когато с лодка се опитали да се приближат към нея, за да я приберат, тя се върнала и се скрила.
към текста >>

Двеста години тя плувала по морските води и накрая доплувала до Атонския бряг.
Борбата е била жестока, Иконоборците взели надмощие в Никея. Те взели решение за унищожение на иконите и всичко онова, с което се свърза с езическите ритуали. За да се спаси иконата, благочестивата вдовица тайно отишла до морския бряг и спуснала иконата върху морската вода. И в момента се извършило чудо. Иконата изведнъж се изправила и заплувала по вълните. Двеста години тя плувала по морските води и накрая доплувала до Атонския бряг. Тогава монасите от Иверския манаастир изведнъж видели огнен стълб, който излизал от плуващата икона към небето. Когато с лодка се опитали да се приближат към нея, за да я приберат, тя се върнала и се скрила. Те се върнали на брега и започнали да се молят, да се върне отново към тях. На един от монасите през нощта се явила Св. Богородица и му казала, че той трябва да тръгне по водата и да я вземе Монахът споделил за своето видение със стария брат.
към текста >>

59. I.03.27. САМАРСКОТО ЗНАМЕ ШЕСТВУВА СЪС СИЛИТЕ НЕБЕСНИ

Опълчението стъпва на българския бряг под командването на предния отряд на генерал Гурко.
Пожелавали на опълченците да направят знамето победоносно, както свещените писмена на двамата братя Кирил и Методий. На руските знамена е извезано с големи букви ,,t>"e двойно", наречено „пряпорец". На 26 май 1877 г. с него се посреща в град Плоещ Александър II. На 21 юни 1877 г. Опълчението стъпва на българския бряг под командването на предния отряд на генерал Гурко. При кървавите боеве при град Стара Загора на 19 юли 1877 г. при спасяването на знамето загиват освен знаменосецът Марченко, но още и десетина опълченци. В критичния момент подполковник Калитин, който е бил на кон и близо до знамето, хваща го с дясната си ръка, повдига го нагоре и възвил коня си назад, за да отстъпи с команда: „Подир знамето, юнаци! ". Но бива покосен от турските куршуми. Знамето било поето от друг унтер офицер, но също е убит.
към текста >>

60. II. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ и НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

Бояджикьой или Вафеохори (на европейския бряг на Босфора) на 18 януарий 1834 г.
Ill. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ и НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ ИЗДАВА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ по предложение и с иждивение на ВАРНЕНСКОТО АРХЕОЛОГИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО София - Придворна печатница 1934 ПРОФ. Д-Р ПЕТЪР ников I. МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ (ЖИВОТОПИСЕН ОЧЕРК) Митрополит Йоаким, автор на печатаната тук важна за българската история кореспонденция, е роден в с. Бояджикьой или Вафеохори (на европейския бряг на Босфора) на 18 януарий 1834 г. от родители Димитри Деведжи и Теодора20. Кръстен на име Христо, той няколко години се учил в малкото селско училище, и, понеже чувствувал склонност към духовното звание, станал анагност в селото. На 12-годишна възраст той отишел в. Рисион със селския предстоятел Хрисант и след това заминал със същия в Св. Гора, гдето останал цели две години.
към текста >>

61. 7. ДОПИСКИ ОТ ВАРНА В АРХИВАТА НА С. РАКОВСКИ

В брега му се плескат пак сякога морските вълни; другият бряг е природно, като една градина, накичен с гора (лес)., разновиден храсталак и по някъде с черни угари и зелено класни нивя.
Първата дописка Моля Ви, г-н рецакторе, дайте място в почтените си листове, ако намерите за благосклонно, на това кратко описание на Варна и жителите й. Мнозина съм слушал, че желаят да се научат какви са и с какъв дух са българите във Варна и селата й и какви са гагаузите. А сега аз, както съм честит да се намирам в този край, който заслужава любопитство на мнозина, и като имах чест да се запозная и с простия народ, можах да науча много любопитни неща, но за всички не мога да се отговори сега, а оставам за друг път; сега само ще кажа накъсо за тогавашния народ и за град Варна. Варна е разположена на бреговете на Черно море и на един малък, но доволно широк залив, до когото наблизо се намира едно твърде голямо блато, за което се говори, че ще го съединят с морето за по-добро пристанище зимно време и между два доволно големи и дълги върха, от които единият е посипан с лозя, 5-6 тепета, няколко стари табии и в полите му два мънастира - „Св. Константин" и „Св. Димитър". В брега му се плескат пак сякога морските вълни; другият бряг е природно, като една градина, накичен с гора (лес)., разновиден храсталак и по някъде с черни угари и зелено класни нивя. И така Варна се намира на равнина между два върха по на час разстояние един от друг; и от единия й край лежи безпределно, тихо и бурно море, а от другия - много голямо блато, зад което нататък се простират малки връхища и могили, между които се намират разноцветни, плодородни равнини и долини, които всяка минута могат да дадат балсам на пожалено сърце, радост и веселие на пътна душа, всяка минута са готови да възбудят жално възпоминание за преминалото и благотворна надежда за добра бъдащност. Отвред е окружена Варна с каменна стена, между която се намират 8-9 табии (батареи) с топове, което й е калето. „Известия на Варненското археологическо дружество", кн. V1912 год. (стр. 6)
към текста >>

62. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1915 година (4-8 август) ТЪРНОВО

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

22 октомври - 22 ноември 1922 г.

При нашето пътуване в понеделник, 3 август, времето при тръгването ни беше начумерено, но към 12 часа около гара Червен бряг започна лека-полека да се изяснява, така щото в Търново стигнахме надвечер при много хубаво време.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1915 година (4-8 август) ТЪРНОВО Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ И тазгодишната среща стана в Търново. Специални и предварителни покани нямаше. Чрез известие, изпратено от Петко Епитропов, се оповести на всички в провинцията, че тази година ще се съберем в Търново, където трябва да сме на 4 август, вторник. На жените, участвуващи и повикани, трябваше да се каже за това на 2 август. От София трябваше да заминат 36 души, от които на 2-ри, в неделя, и на 3-ти, в понеделник, са отпътували 28 души. При нашето пътуване в понеделник, 3 август, времето при тръгването ни беше начумерено, но към 12 часа около гара Червен бряг започна лека-полека да се изяснява, така щото в Търново стигнахме надвечер при много хубаво време. При все това през нощта между 3 и 4 август зароси дъжд. Онова, което обръщаше внимание на по-старите тази година, бе туй, че почти всички, които бяха на събора, изглеждаха сериозни, инак веселички, доста свежи и бодрички духом, обаче като че ли очакващи нещо да стане - умислени. Защо? И дамите, и те не могат да си обяснят. Пението и песните бяха голяма радост, веднъж или дВа пъти се чу гласът на събора вън от преподавателния салон, а повечето на купчинки, разменяващи мисли тежестта на политическата атмосфера в България и около нея, надявайки се всички, че Господ ще изкара работата на добре. 4 август, вторник Времето днес сутринта в 5 часа преди изгрев Слънце, гледано от Търново от височината на Иларионовата къща, доловете на града са напълнени с мъгла.
към текста >>

63. ТРЕТИ МЕСЕЦ

ТОМ 12

Само Вие Учителю сте, който ще ни изведе на желания бряг при добродетелите.
Но сега аз желая силно и горещо: нека преживея още толкова скърби и нека пролея още милиони сълзи, но да придобия тази основа в живота си - да бъда добродетелна! Истина, Светлина и Чистота, това е Добродетелта, аз която жадува моята малка душа. И страда и скърби и радва се и плаче все за това. Светлина, Истина и Чистота, това е зова, това е вика, това е един апел, който отправям към вас! Няма по-велик живот за ученика от този, в който той е заедно със своя Учител, затова научете ни да го използуваме и да се не спъваме в този път • път с Учителя. Само Вие Учителю сте, който ще ни изведе на желания бряг при добродетелите. С Вас Учителю, от смъртта към вечния живот, от суетното към идейното, от скръбта към радостта. Само в изявената, проявена и осъществена любов на Бога, чувствата, мислите и действията на човека се усъвършенствуват. Ваша ученичка Савка Любов Да обичаш заради самата любов е велико. Не е любов само този, който ти е приятен. Аз нямам от тая любов.
към текста >>

64. СВЕЩЕННОТО ПРАВИЛО

Беседа държана на 09.02.1923 г.

ТОМ 12

Там до пояс като газите през снега и като излезнете на другия бряг, ще научите какво трябва да се прави.
Кое е най-главното желание? Кое [е] най-силното ви желание, между вас, между многото ви желания, кое изпъква у вас? Всеки човек има много желания, но едно желание, което се издига като висок планински върх. (Паша: „Чисто сърце“; Мика: „Да станем проводници на Бога“.) Трябва да ви изведа на екскурзия, дето бях аз вчера. Там ще ви предам един урок. Там до пояс като газите през снега и като излезнете на другия бряг, ще научите какво трябва да се прави. Тогава утре ще се стегнете четирите ученички, трябва да направя един опит с вас. Или утре (събота) или в понеделник. Аз ще ви преведа през едно страшно време, до пояс сняг ще има. Понеделник е по-добре, но ще се спретнете, ще ви задигна на едно място дето до пояс ще газите сняг и то на Витоша отгоре. Ще ви задам една задача на четирите по снега, да видим как ще я разрешите.
към текста >>

65. 13. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Паша Теодорова

Той говори и край водите на бистрите планински езера, и покрай Черноморския бряг.
Ново е това учение, защото чертае път нов- прав, чист, възходящ. Ново е това учение, защото носи елексира на живота. Учителят говори много на хората - Велик Учител беше, но той нямаше аудитория. Дето стъпваше кракът му, там говореше. Той говори и на високата планина, и на широката равнина. Той говори и край водите на бистрите планински езера, и покрай Черноморския бряг. Той говори и в обикновени стаи, както и в малки и големи салони. Словото, обаче, никъде не се се спря. То проникна и през най-тесни, микроскопически отверстия и отлетява навън, в широкия простор, на неизмерими висини и слязло то на земята. Там, в тия висини, е истинският оригинал на Словото, не минало през стенографско перо, нито през перото на писателя, нито през оловните букви на печатаря. В такива висини лети и високо организираната човешка мисъл, да намери там високи идеи и слово - храна за нейното развитие.
към текста >>

66. 16. РАБОТАТА МИ ВЪРХУ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ, СПЕЦИАЛНО С БЕСЕДИТЕ

Паша Теодорова

Той ми казваше: „Мисълта е река с два бряга.
В този й вид тя беше написана така, както е чута, цялостно, без никакви корекции от Учителя, просто направо дешифрирана от стенограмите. Учителят я изслушваше и правеше малко корекции или съкращаваше нещо, които Той намираше за ненужно, което казваше, че е вметнато или пък изправяше някоя мисъл, или допълваше и изясняваше. Често ми даваше обяснения върху някоя мисъл и като запитвах да я вмъкна ли, Той ми казваше: „Не, това е за тебе." А това нещо, за мене, хвърляше голяма светлина върху учението и идеите на Учителя. Често ми казваше: „Като пишеш, като работиш, гледай да правиш добре връзки между мислите." Какви трябва да бъдат тия връзки, не ми казваше, но аз се сещах и правих такива, когато е ставало нужда пак да чета същата или друга беседа, с връзките, за които Учителят ми говореше, Той одобряваше направеното. Наистина, Учителят не е обикновен учител, да вземе перо, натопено в червено мастило и да коригира, но с малко думи или със светлината на Неговата мисъл ориентираше въобще ученика или мене, която в случая трябваше да упъти. Той ми казваше: „Мисълта е река с два бряга. Да минеш от единия бряг на другия или по мост ще минеш, или ако си добър плувец, ще я преплуваш." Такова нещо представят връзките от една мисъл до друга. Разбирах мисълта на Учителя и прилагах съвета, който ми даваше. Как се убедих в това, че светлината на Учителевата мисъл ми помагаше в работата? Един ден, като работех върху една от беседите, натъкнах се на един пример, който не ми беше ясен и трябваше да отида на „Опълченска" 66, за да се справя с Учителя. Тази беседа предстоеше на печат и аз не можех да напиша една мисъл, докато на мене не стане ясна.
към текста >>

Да минеш от единия бряг на другия или по мост ще минеш, или ако си добър плувец, ще я преплуваш." Такова нещо представят връзките от една мисъл до друга.
Учителят я изслушваше и правеше малко корекции или съкращаваше нещо, които Той намираше за ненужно, което казваше, че е вметнато или пък изправяше някоя мисъл, или допълваше и изясняваше. Често ми даваше обяснения върху някоя мисъл и като запитвах да я вмъкна ли, Той ми казваше: „Не, това е за тебе." А това нещо, за мене, хвърляше голяма светлина върху учението и идеите на Учителя. Често ми казваше: „Като пишеш, като работиш, гледай да правиш добре връзки между мислите." Какви трябва да бъдат тия връзки, не ми казваше, но аз се сещах и правих такива, когато е ставало нужда пак да чета същата или друга беседа, с връзките, за които Учителят ми говореше, Той одобряваше направеното. Наистина, Учителят не е обикновен учител, да вземе перо, натопено в червено мастило и да коригира, но с малко думи или със светлината на Неговата мисъл ориентираше въобще ученика или мене, която в случая трябваше да упъти. Той ми казваше: „Мисълта е река с два бряга. Да минеш от единия бряг на другия или по мост ще минеш, или ако си добър плувец, ще я преплуваш." Такова нещо представят връзките от една мисъл до друга. Разбирах мисълта на Учителя и прилагах съвета, който ми даваше. Как се убедих в това, че светлината на Учителевата мисъл ми помагаше в работата? Един ден, като работех върху една от беседите, натъкнах се на един пример, който не ми беше ясен и трябваше да отида на „Опълченска" 66, за да се справя с Учителя. Тази беседа предстоеше на печат и аз не можех да напиша една мисъл, докато на мене не стане ясна. Отивам на „Опълченска" и казах на Учителя, че съм дошла да питам нещо.
към текста >>

67. 18. КАК МЕ НАПЪТВАШЕ УЧИТЕЛЯТ В РАБОТАТА МИ С БЕСЕДИТЕ

Паша Теодорова

Той продължаваше да ми говори: „Всяка мисъл добре изяснена, представя бряг на една и съща река.
По същото това време се печатаха беседи и в някои градове на провинцията, като в Казанлък, в печатницата на брат Камбуров, дето съм ходила аз през време на печатането; в Русе, в печатницата на брат Малджиев; в Нова Загора, в печатницата на брат Слави Камбуров. По едно време, за малко беше то, печатаха и в Пловдив, не помня при кого. Когато не ходех в градове, коректурите се изпращаха в София, до мене, там работата вървеше по-бавно. Когато отивах при Учителя да чета някоя беседа, писана на пишеща машина, дешифрирана направо от стенограмите, Той често ми казваше: „Гледай да правиш връзки, естествени връзки между една и друга мисъл, добре завършени и изяснени." В първо време не разбирах какви връзки да правя и как да ги правя. Учителят не ми даваше пример, но ми даваше светлина по въпроса и сама не зная как, но правех такива връзки, които Учителят навярно одобряваше, защото после вече не ми говореше за същото. Той продължаваше да ми говори: „Всяка мисъл добре изяснена, представя бряг на една и съща река. За да преминеш реката от единия бряг на другия, непременно трябва да има мост, по който да се минава. Мостът, именно, представя тия връзки, които свързват една мисъл с друга." Тази бележка беше единствената и най-малката, която Учителят ми каза конкретно. Останалата работа беше голямата, необятната, която няма начало, няма и край. Тя е толкова необятна, колкото и самото Слово. За подкрепа на тази моя мисъл, Учителят един ден ми каза: „Ако аз бих изработил една беседа, вие, които я слушате, не бихте я познали." Наистина, ако Учителят би работил беседите, Той не би бил достъпен за хората, така щеше да бъде зает.
към текста >>

За да преминеш реката от единия бряг на другия, непременно трябва да има мост, по който да се минава.
По едно време, за малко беше то, печатаха и в Пловдив, не помня при кого. Когато не ходех в градове, коректурите се изпращаха в София, до мене, там работата вървеше по-бавно. Когато отивах при Учителя да чета някоя беседа, писана на пишеща машина, дешифрирана направо от стенограмите, Той често ми казваше: „Гледай да правиш връзки, естествени връзки между една и друга мисъл, добре завършени и изяснени." В първо време не разбирах какви връзки да правя и как да ги правя. Учителят не ми даваше пример, но ми даваше светлина по въпроса и сама не зная как, но правех такива връзки, които Учителят навярно одобряваше, защото после вече не ми говореше за същото. Той продължаваше да ми говори: „Всяка мисъл добре изяснена, представя бряг на една и съща река. За да преминеш реката от единия бряг на другия, непременно трябва да има мост, по който да се минава. Мостът, именно, представя тия връзки, които свързват една мисъл с друга." Тази бележка беше единствената и най-малката, която Учителят ми каза конкретно. Останалата работа беше голямата, необятната, която няма начало, няма и край. Тя е толкова необятна, колкото и самото Слово. За подкрепа на тази моя мисъл, Учителят един ден ми каза: „Ако аз бих изработил една беседа, вие, които я слушате, не бихте я познали." Наистина, ако Учителят би работил беседите, Той не би бил достъпен за хората, така щеше да бъде зает. Тази работа не беше за Него.
към текста >>

68. АНРИЕТА МАРКОВА ЖЕРБЕРТ - ЕДИН ВЕЛИКДЕН

Анриета Маркова Жербет

Седнахме за малко на нейния бряг: само като я гледахме, ние се възхищавахме.
Тя беше щастлива, виждайки ни да напускаме за малко равнината, за да идем и се разведрим по височините, защото тя знаеше от собствен опит, че планината дава на долината това, което съставлява нейното богатство, нейното благосъстояние. Тя изпълняваше верно мисията, която великодушната и горда Витоша й беше възложила, като на един повереник, който не би се обезсърчил от никаква мъчнотия, от никаква пречка. И благославяха я тези, на които тя носеше плодородие, както и високият връх, дето бе родена. Благодарение на тези размишления и на много други още, които бистрата течаща вода ни внушаваше, ние бяхме извървели доста път - на всички направления - и бяхме стигнали да се удивляваме на хубавия пример, които тази вода ни даваше и който ние трябваше да се стараем да приложим в живот, когато моята приятелка ме накара да забележа, че беше дошло време да се разделим от нея. Да се разделим с нея, ние съжалявахме тъй, както човек съжалява, когато в подобен случай се разделя и стиска ръката на един добър спътник. Седнахме за малко на нейния бряг: само като я гледахме, ние се възхищавахме. И за да й покажем колко допира с нея ни беше скъп, ние с наслада започнахме да си разхлаждаме лицето, а после потопихме и оставихме потопени ръцете си, за да почувстваме още по-добре нейната милувка. След това сърдечно сбогуване, в което се прозираше желанието да я видим отново, ние поехме направлението, което трябваше да ни заведе на пътеката, следвана от нашите приятели. Повечето бяха безсъмнено вече на бивака и ние бързахме също да пристигнем там. Тъкмо в момента, когато навлизахме в една малка, приятна полянка, слънцето се появи. Това внушително зрелище, особено когато човек се намира всред природата, върху мили, величествени висини, изпълва всекиго душата с едно неизразимо чувство на възторжена признателност и тогава съвсем непринудено човек се моли, благоговее и обожава с любов всичко наоколо.
към текста >>

69. 3. ПИСМО НА ЦВЕТАНА СИМЕОНОВА ДО УЧИТЕЛЯ

Цветана Симеонова

Само пожълтелите върби, надвесени над Румънския бряг, напомнят късната есен.
Дунава е тих и бял, както го описва и поета. Повърхността му отражава леко небето. Бих казала с право, че тя е от чист седеф. Трептят отраженията на разноцветните шлепове, спряли на пристанището. Слънчевите лъчи по своя блясък и топлина не отстъпват на тия от лятото. Само пожълтелите върби, надвесени над Румънския бряг, напомнят късната есен. На левия хоризонт се очертава голям параход, комините на който са изпъстрени с бели пояси; след себе си той тегли 5-6 шлепа, червени, сини, бели. Интересен е кръга, който прави, за да остави натоварените шлепове, а след това бързо и свободно се плъзна към пристанището. Образа на обикновения ежедневен живот се среща във всички същества, които сноват из улицата и пристанището. Сега добре разбирам защо този образ не ми е правил впечатление, тъй като той и мен е поглъщал в себе си. Може да се видят нещата правилно, само когато сме вън от тях или когато сме далеч от тях.
към текста >>

70. 29. МИНЧО СОТИРОВ

Жечо Панайотов

През Балканската война /1912 г./ брат Сотиров бе дружинен командир на опълченска дружина, с назначение да пази черноморският бряг, около град Мидия, завзет от българските войски в началото на войната.
Беше голям приятел на брат Пеню Киров, ръководителят на бургаския братски кръжок. Използувал е да разговаря с него по всички духовни въпроси. Когато службата му като офицер позволяваше, посещаваше братските събрания и държеше хубави бележки, от това което брат Пеню Киров говореше като беседа. Често бивах у дома му, особено в неделен ден, когато идваше и брат Пеню Киров. Разговоряхме или посещавахме някои братски семейства. През Балканската война /1912 г./ брат Сотиров бе дружинен командир на опълченска дружина, с назначение да пази черноморският бряг, около град Мидия, завзет от българските войски в началото на войната. Там неговата част сполучи да отбие голямо турско нападение, с което се е целяло да застраши левият фланг на армията ни при Чаталджа. Освен всички военни качества, които тогава брата е вложил в тези сражения при Мидия, той е апелирал за помощ и по духовен път, призовавал е и Учителят да помогне. Събитията дадоха успокоение в района на Мидия, навярно с торпилирането на турският военен параход „Хамидие", намиращ се край нашите брегове, а също и успехът ни в сраженията при Люле-Бургас. След завръщането си от войната, брат Сотиров бе преместен на служба в Бургас, дето бе известно време домакин на 24 пехотен полк. Тогава си купи къща на ул.
към текста >>

71. 79. ИЗВАДКИ ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Жечо Панайотов

Отивал всяка сутрин на морския бряг, преди да е дошъл Карнации и върху пясъка написвал по едно изречение от някои велик философ, мъдрец или Учител, живяли отначалото на света до последно време.
В почти цялата първа беседа Учителя разказва един пример, разглежда го от много страни и ни показва по какъв начин някога природата превъзпитава човека. Случаят е такъв: Героите на разказа са: граф Карнации - богат, но саможив човек и неговият съсед Севадин - скромен човек, но голям философ. Мястото гдето живеят е близо до морето, край което граф Карнации обичал да се разхожда. Севадин ред години го наблюдавал с желание да приложи светлата идея, която му дошла - да отвори тази душа. Той направил следния опит. Отивал всяка сутрин на морския бряг, преди да е дошъл Карнации и върху пясъка написвал по едно изречение от някои велик философ, мъдрец или Учител, живяли отначалото на света до последно време. Карнации идва да се разхожда край морето, вижда написаното на пясъка, намира че изречението е хубаво и се чудел кои го е написал; съжалявал, че вълните на морето ще заличат написаното. Така се случило няколко дни, все нови и нови изречения се явявали. Карнации най-после решил да запише това, което се явява на морския бряг. Забелязал, че немного далече от него седи Севадин, веднага го извиква: „Ти си беден, без работа, знаеш ли да пишеш? " Казва му да вземе лист и молив, да върви след него и да записва онова, което ще му каже.
към текста >>

Карнации най-после решил да запише това, което се явява на морския бряг.
Севадин ред години го наблюдавал с желание да приложи светлата идея, която му дошла - да отвори тази душа. Той направил следния опит. Отивал всяка сутрин на морския бряг, преди да е дошъл Карнации и върху пясъка написвал по едно изречение от някои велик философ, мъдрец или Учител, живяли отначалото на света до последно време. Карнации идва да се разхожда край морето, вижда написаното на пясъка, намира че изречението е хубаво и се чудел кои го е написал; съжалявал, че вълните на морето ще заличат написаното. Така се случило няколко дни, все нови и нови изречения се явявали. Карнации най-после решил да запише това, което се явява на морския бряг. Забелязал, че немного далече от него седи Севадин, веднага го извиква: „Ти си беден, без работа, знаеш ли да пишеш? " Казва му да вземе лист и молив, да върви след него и да записва онова, което ще му каже. На пясъка имало написани няколко изречения. Карнаций чете, а Севадин записва. Първото изречение било - „Пий от самоизцедения сок на лозовата пръчка".
към текста >>

На другият ден, на морския бряг вижда написано ново изречение: „Прочети най-прашасалата книга в твоята стая!
Карнаций оценил тези изречения, но решил, че те трябва и да се приложат. Пожелал да приложи третото изречение и запитал Севадин - „Кое считаш ти за най-малкото добро? " Севадин му отговорил - „Помисли малко". Като си отишъл у дома, Карнаций решил, че трябва да направи това малко добро - да отвори капаците на прозорците на своята стая, които не били отваряни още от времето на майка му. Така той вижда цялата обстановка на стаята си. На другият ден, на морския бряг вижда написано ново изречение: „Прочети най-прашасалата книга в твоята стая! " Карнаций се досетил, че има такава книга, от никого не пипана и неотваряна от ред поколения. Взема книгата както е с праха - тя се оказала, че е била Библията, която е била четена от ред поколения - там прочел едно изречение - „Бог е Любов". Така, граф Карнаций се докосва до ред положения в живота, почва да разсъждава, явяват се у него много противоречия: Бог като е Любов, защо допуща неправди и страдания в света, че съществува смъртта, злото! В заключение, Учителят казва: Севадин, това сте вие: Карнаций - това са условията, обществото, в което живеете. Намерите ли се пред някое противоречие в живота, то е вашият Карнаций, с него трябва да се заемете и да поправите характера му.
към текста >>

Вашият Севадин трябва всеки ден да пише по едно изречение на морския бряг, без да се страхува, че вълните ще заличат усилията му.
" Карнаций се досетил, че има такава книга, от никого не пипана и неотваряна от ред поколения. Взема книгата както е с праха - тя се оказала, че е била Библията, която е била четена от ред поколения - там прочел едно изречение - „Бог е Любов". Така, граф Карнаций се докосва до ред положения в живота, почва да разсъждава, явяват се у него много противоречия: Бог като е Любов, защо допуща неправди и страдания в света, че съществува смъртта, злото! В заключение, Учителят казва: Севадин, това сте вие: Карнаций - това са условията, обществото, в което живеете. Намерите ли се пред някое противоречие в живота, то е вашият Карнаций, с него трябва да се заемете и да поправите характера му. Вашият Севадин трябва всеки ден да пише по едно изречение на морския бряг, без да се страхува, че вълните ще заличат усилията му. И ако едно от тия мисли-семенца попадне в ума или сърцето на Карнаций, целта е постигната. Вълните, казва Учителят, са бурния живот, който завлича всичко. Трябва да намерите в себе си този Севадин, който се намира във всеки човек, той трябва да запише в една тетрадка, което се намира на морския бряг. Севадин разбира живота и макар, че не е силен, богат или знатен, за всеки случай може да ви помогне. Всеки, който иска да проучава другите хора, трябва да направи опита на Севадин, да пише велики мисли на морския бряг и да може да заинтересува граф Карнаций с това.
към текста >>

Трябва да намерите в себе си този Севадин, който се намира във всеки човек, той трябва да запише в една тетрадка, което се намира на морския бряг.
В заключение, Учителят казва: Севадин, това сте вие: Карнаций - това са условията, обществото, в което живеете. Намерите ли се пред някое противоречие в живота, то е вашият Карнаций, с него трябва да се заемете и да поправите характера му. Вашият Севадин трябва всеки ден да пише по едно изречение на морския бряг, без да се страхува, че вълните ще заличат усилията му. И ако едно от тия мисли-семенца попадне в ума или сърцето на Карнаций, целта е постигната. Вълните, казва Учителят, са бурния живот, който завлича всичко. Трябва да намерите в себе си този Севадин, който се намира във всеки човек, той трябва да запише в една тетрадка, което се намира на морския бряг. Севадин разбира живота и макар, че не е силен, богат или знатен, за всеки случай може да ви помогне. Всеки, който иска да проучава другите хора, трябва да направи опита на Севадин, да пише велики мисли на морския бряг и да може да заинтересува граф Карнаций с това. Най-после, Карнаций ще каже: „Велик човек е този, който пише тези изречения на морския бряг, гдето вълните всичко заличават, значи Господ го е изпратил. В такъв случаи, аз мога да приложа тия изречения в живота си. В края на беседата Учителят препоръчва да държим в ума си примера за Карнаций и Севадин.
към текста >>

Всеки, който иска да проучава другите хора, трябва да направи опита на Севадин, да пише велики мисли на морския бряг и да може да заинтересува граф Карнаций с това.
Вашият Севадин трябва всеки ден да пише по едно изречение на морския бряг, без да се страхува, че вълните ще заличат усилията му. И ако едно от тия мисли-семенца попадне в ума или сърцето на Карнаций, целта е постигната. Вълните, казва Учителят, са бурния живот, който завлича всичко. Трябва да намерите в себе си този Севадин, който се намира във всеки човек, той трябва да запише в една тетрадка, което се намира на морския бряг. Севадин разбира живота и макар, че не е силен, богат или знатен, за всеки случай може да ви помогне. Всеки, който иска да проучава другите хора, трябва да направи опита на Севадин, да пише велики мисли на морския бряг и да може да заинтересува граф Карнаций с това. Най-после, Карнаций ще каже: „Велик човек е този, който пише тези изречения на морския бряг, гдето вълните всичко заличават, значи Господ го е изпратил. В такъв случаи, аз мога да приложа тия изречения в живота си. В края на беседата Учителят препоръчва да държим в ума си примера за Карнаций и Севадин. Те са елементи за разрешение, задачата на вашия живот. Сегашният живот изисква определени убеждения и разбиране на Божествената Истина.
към текста >>

Най-после, Карнаций ще каже: „Велик човек е този, който пише тези изречения на морския бряг, гдето вълните всичко заличават, значи Господ го е изпратил.
И ако едно от тия мисли-семенца попадне в ума или сърцето на Карнаций, целта е постигната. Вълните, казва Учителят, са бурния живот, който завлича всичко. Трябва да намерите в себе си този Севадин, който се намира във всеки човек, той трябва да запише в една тетрадка, което се намира на морския бряг. Севадин разбира живота и макар, че не е силен, богат или знатен, за всеки случай може да ви помогне. Всеки, който иска да проучава другите хора, трябва да направи опита на Севадин, да пише велики мисли на морския бряг и да може да заинтересува граф Карнаций с това. Най-после, Карнаций ще каже: „Велик човек е този, който пише тези изречения на морския бряг, гдето вълните всичко заличават, значи Господ го е изпратил. В такъв случаи, аз мога да приложа тия изречения в живота си. В края на беседата Учителят препоръчва да държим в ума си примера за Карнаций и Севадин. Те са елементи за разрешение, задачата на вашия живот. Сегашният живот изисква определени убеждения и разбиране на Божествената Истина. Бог иска хора, които могат да носят разумно страданията.
към текста >>

72. 12. ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ

И през време на едно от многочислените пътувания на Блаватска и Олкат, много им харесало едно голямо място, в околностите на Мадрас, близо до морския бряг.
На тези безизходни препирни, той противопоставил философията на древните мъдреци. След това той предложил да се образува общество на окултистите и при него библиотека за изучаване на скритите природни закони, които били известни на древните мъдреци, а сега загубени и чужди за нас. Това предложение е било прието и той бил избран за председател на тъй образуваното Теософско общество. В 1878 г. основателите на Теософското общество решили да преместят своята централа в Индия, където приемали, че условията за развитието на тяхното общество са по-благоприятни. И през време на едно от многочислените пътувания на Блаватска и Олкат, много им харесало едно голямо място, в околностите на Мадрас, близо до морския бряг. С помощта на местни индуски членове на обществото, това място било закупено. Това е Адиар, добре известната главна квартира на Теософското общество. Там е преживял и полковник Олкат, до самата си смърт в 1907 г. За нов председател се избира много енергичната и интелигентна Ана Безант, която заедно с Ледбитер и индуса Джинараджаса, подемат делото с голяма енергия, като успяват да създадат на много места в света и у нас Теософски общества. С особено силно влияние се ползуваше в света и у нас Толстой - граф Лев Николаевич Толстой.
към текста >>

73. 60. КРАЯТ

Учителят пое ръката, стъпи на мостчето и тримата минаха на отвъдния бряг.
След тези думи Той се обърна и тръгна с енергични стъпки към една вада, по която течеше тъмна вода. Над вадата имаше едно мостче от едно проснато над нея дърво, такива мостчета, каквито селяните поставят над пенливите рекички в планините. На тясното мостче, седяха двама души, един зад друг, облечени също с такива дрехи, каквито Учителят носеше. Единият, първият беше по-висок, а другият за Него, на ръст колкото Учителя. Предният по-високият, подаде ръка на Учителя, който беше вече стигнал до мостчето. Учителят пое ръката, стъпи на мостчето и тримата минаха на отвъдния бряг. Събудих се, отворих очи. В тоз момент вратата на стаята, в която бях легнал се отвори и влезна по-големият ми брат посърнал. Аз го погледнах тревожно и го запитах какво има. Знаех, че той беше около Учителя и е в течение на всички събития около Него. „Свърши" - изстена той - „Учителя си замина", с глух и пълен със скръб глас ми отговори той.
към текста >>

74. 68. ЛЕТУВАНЕ НА 7-те РИЛСКИ ЕЗЕРА

На източния бряг на езерото, хълмът беше особено привлекателен, обгърнат от мощните прегръдки на зелените клекове.
Те бяха като някакви олтари на величав храм. Спряхме при второто от седемте езера. Една девствена, смайваща със своята импозантност, красота цареше там. Едно езеро с кристално чиста вода, обградено с хълмове, потънали в зеленината на вековни клекове. Буйната река, която се изтичаше от езерото за да хвърли своите води, на многобройни водопади към първото езеро намиращо се под нас, на около 150 метра във височина, разположено на обширно плато, потънало също в зеленината на клековете, беше гледка, която също приковаваше със своята величественост. На източния бряг на езерото, хълмът беше особено привлекателен, обгърнат от мощните прегръдки на зелените клекове. Малката полянка, единственото свободно място от клекове, непосредствено до самото езеро, създаваше условия най- подходящи да се установим там на лагер. Минахме бистрата игрива река малко трудно и установихме лагера си на тази полянка. По онова време туризмът не беше навлязъл у нас със своите специални екипировки и ходенето в планината се провеждаше обикновено с онова облекло и обувки, каквито и в града се носеха. За палатки и някакви други удобства и необходимости от този род се говореше като за нещо възможно само за хора, белязани като такива с изключителни достойнства и привилегии, с каквито ние не можехме да се похвалим. Затова само буйният огън, който накладохме, беше нашият закрилник и защитник срещу хладнината, която цареше там, и която бързо се засилваше с настъпването на вечерния мрак.
към текста >>

75. 69. ТРАНСПОРТЪТ ДО СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Един ден, Той взема със себе си 5-6 души млади братя, заобиколихме по самият бряг на езерото и достигнахме там, където рекичката се вливаше в него.
За всеки бивак, водата и дървата са не по-малко важни условия. Гората от клекове наоколо разрешаваше въпроса за горивото. А за водата? Отначало за всички нужди черпехме вода от езерото. Учителят обаче не беше много доволен от това разрешение. Един ден, Той взема със себе си 5-6 души млади братя, заобиколихме по самият бряг на езерото и достигнахме там, където рекичката се вливаше в него. Учителят се огледа наоколо, огледа високите върхове, големите скали оставени от ледниците и като посочи зелената трева до една от скалите недалеч от потока рече: „Тук има вода". Донесохме инструменти, разкопахме на десет- петнадесет сантиметра и действително излезна вода. Разкопахме и по- дълбоко, бликна обилна съвършено чиста вода. Каптирахме я и отведохме напред за да се огрява известно време от слънцето. С нас имаше един брат, опитен каменоделец.
към текста >>

76. 93. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ

Тук на левия бряг на рекичката открихме изворче с кристално бистра вода и се направи чешмичка - над горното езеро.
Не минаваха и няколко часа черните ята се задаваха. Те пущаха своя товар над града, а някои изсипваха просто на полето. До Изгрева паднаха две бомби. Учителят обичаше текущата вода, затова често се излизаше срещу чистият бистър планински поток, който по-долу минаваше през село Симеоново, слизайки от Витоша. Избираше си някое хубаво място и се прекарваше там целият ден. Тук на левия бряг на рекичката открихме изворче с кристално бистра вода и се направи чешмичка - над горното езеро. За тази вода Учителя казваше, че това е една от най-хубавите води на Витоша и препоръча да се пие от нея. Долината на рекичката, тогава дива девствена, сега е направена като хубав парк, с езерца чешмички, затревени полянки - красиво стана. Столичаните намират сега там условия за приятен отдих. Там дето стъпваше крака на Учителя, всичко се облагородяваше и ставаше благо за всички. На 10 януари 1944 г.
към текста >>

77. 12. НЕПТУН. ВТОРИЯТ КЛАС ОТ ТРЕТАТА ШКОЛА В ЧОВЕШКАТА ЕВОЛЮЦИЯ

Весело играели и лудували те на морския бряг.
Саабей и неговите ученици ясно са изразили чрез символа и легендата за съзвездието Риби, което съзвездие както отбелязахме има тясна връзка с планетата Нептун, естеството на силите изтичащи от тях. Легендата гърците са я преработили, но същественото е запазено. Там ясно е изразен другият свят, света на водата, света на емоциите, в който свят те въздействуват. Не е лошо да си припомним легендата. Всяка сутрин, когато лъчите на Хелиос започват да позлатяват високите планински върхове и когато капчиците роса още блестят като брилянти по зелените листа на цветята и по тревата, из дълбочината на морето излизат заловени за ръка една след друга Нереидите - петдесетте дъщери на морския Бог. Весело играели и лудували те на морския бряг. От песните и смеха им утихвали бурните вълни на морето, а зверовете се заслушвали и укротявали. Една от тях, прекрасната Галатея, веднъж като гонила пъстроцветна пеперуда се отделила от сестрите си. По това време минавал младият Акид, висок, строен и красив като Бог Аполон. Видяла го Галатея, забравила пеперудата и го пронизала с дълбоките си сини очи. Но и Акид очарован от Божествената й красота забравил за къде е тръгнал и се насочил към нея.
към текста >>

Всеки ден щом на морският бряг се показвала Галатея, Акид я хващал за ръка и двамата отивали до една малка пещера недалеч от един висок и скалист връх.
Една от тях, прекрасната Галатея, веднъж като гонила пъстроцветна пеперуда се отделила от сестрите си. По това време минавал младият Акид, висок, строен и красив като Бог Аполон. Видяла го Галатея, забравила пеперудата и го пронизала с дълбоките си сини очи. Но и Акид очарован от Божествената й красота забравил за къде е тръгнал и се насочил към нея. Обикнали се двамата млади и от този ден станали неразделни. Всеки ден щом на морският бряг се показвала Галатея, Акид я хващал за ръка и двамата отивали до една малка пещера недалеч от един висок и скалист връх. Но не само Акид обичал прекрасната Галатея. Обичал я и едноокият грамаден като планина циклоп Полифем. Видял я той на морския бряг веднъж, сияеща в своята младост и прелест, и безумна любов пламнала в сърцето на ужасния циклоп, до който никой не смеел да се доближи, за да не бъде разкъсан и изяден от него. Уплашила се Галатея от страшният му вид, избягала и винаги се криела от него. Но любовта на Полифем към Галатея все по-силно се разгаряла.
към текста >>

Видял я той на морския бряг веднъж, сияеща в своята младост и прелест, и безумна любов пламнала в сърцето на ужасния циклоп, до който никой не смеел да се доближи, за да не бъде разкъсан и изяден от него.
Но и Акид очарован от Божествената й красота забравил за къде е тръгнал и се насочил към нея. Обикнали се двамата млади и от този ден станали неразделни. Всеки ден щом на морският бряг се показвала Галатея, Акид я хващал за ръка и двамата отивали до една малка пещера недалеч от един висок и скалист връх. Но не само Акид обичал прекрасната Галатея. Обичал я и едноокият грамаден като планина циклоп Полифем. Видял я той на морския бряг веднъж, сияеща в своята младост и прелест, и безумна любов пламнала в сърцето на ужасния циклоп, до който никой не смеел да се доближи, за да не бъде разкъсан и изяден от него. Уплашила се Галатея от страшният му вид, избягала и винаги се криела от него. Но любовта на Полифем към Галатея все по-силно се разгаряла. Всеки ден той докарвал многобройните си стада овце по високият планински връх, сядал на него и започвал да свири със свирката, която сам си направил от дебели тръстикови стебла. Далеч се разнасяли звуците от свирката му и разклащали дърветата. Достигали те и до Галатея и Акид, които седяли на любимото си място до пещерата далеч от погледа на ужасният циклоп Полифем.
към текста >>

78. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

Иван Толев

ЗАВЕЩАНИЕ Дете, кога отплувам за далечен бряг, не трупай ти сълзите си на мойта лодка: тя с тях ще ми тегней през моята разходка и, може-би, при теб не ще се върна пак... Сърдце, кога замина за вълшебен край, не хвърляй ти връз мен ни крин, ни хризантеми: дъхът им ще да свий болезнено сърдце ми и нашата раздяла дълго ще да трай... но ти ме изпрати със песни, с детски смях, тъй както в кобен час за пръв път те видях, - в сиянйе от лъчи и в розова омая... И аз скъп дар, в замяна, ще ти завещая: една, докрай изстрадала за теб, душа - последнята, пролеяна от мен, сълза!...
1 (IX. 1923), с. 5 Открий се! - Някои, лицемерно и користолюбиво, казват: "душата никога не може да се открие съвършено". Тя показва само отчасти лъчистия си образ, за да достави от ужасното дъно на живота червени (кървави) корали, а от висините му - звезди... Любовният лъч, обаче, прониква в дълбочините и на най-скритата душа... И колко красив и пълен е животът тогаз!... ЗАВЕЩАНИЕ Дете, кога отплувам за далечен бряг, не трупай ти сълзите си на мойта лодка: тя с тях ще ми тегней през моята разходка и, може-би, при теб не ще се върна пак... Сърдце, кога замина за вълшебен край, не хвърляй ти връз мен ни крин, ни хризантеми: дъхът им ще да свий болезнено сърдце ми и нашата раздяла дълго ще да трай... но ти ме изпрати със песни, с детски смях, тъй както в кобен час за пръв път те видях, - в сиянйе от лъчи и в розова омая... И аз скъп дар, в замяна, ще ти завещая: една, докрай изстрадала за теб, душа - последнята, пролеяна от мен, сълза!... "Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 1 (IX. 1923), с. 5 Завещание - Всичките жалби подир заминалите спъват техната еволюция, забавят кръговото движение и даже го разстройват.
към текста >>

79. 65. ПСУВНИ И ЗВЕРСТВА

Според тях границата отивала чак до източния бряг на река Искър, дотам е била Сърбия.
Тогаз са ги избивали масово и са ги хвърляли на купчина, сега ги изровили и ги събрали и образували костници. В Сурдулица имаше костница, в Скопие имаше костница, а и другаде. На мен ми беше много мъчно, като гледах как българите се отнасят към сърбите. Защото иначе сърбите са добри, гостоприемни са, веселяци са. Обаче претендират, че границата между България и Сърбия е по-на изток и че София е на сръбска земя. Според тях границата отивала чак до източния бряг на река Искър, дотам е била Сърбия. В препирните сърбите са много нахални и казват, че ние трябва да им отстъпим София. А едно време, когато те гонеха учениците на Кирил и Методий, цар Борис ги посрещна а Белград, тъй че и ние претендираме, щото някога Белград е бил наша столица. Сега имаме ново време и нови положения. Но сега, както ходеха нашата войска, видях, че хващат партизани. Тези партизани, гледах един ден, ги докараха войници.
към текста >>

80. 77. ИЗВОРЪТ НА ДИАНАБАД

Той не го беше направил да улови водата, както ний я залавяме сега за чешмите, ами тя извираше ей-така, от високия бряг, и циментира тука една плоскост, колкото една стая от 10 кв.
77. ИЗВОРЪТ НА ДИАНАБАД ВК: Разкажете ми за извора на Дианабад. ПГ: Учителят беше дал нареждане да се лекуваме лятно време с потни бани, да може да се изпотим толкова много и същата вода, която донасяме оттук, да я оставим да се нагрее от Слънцето и после да се обливаме с нея. Кладенчето беше много интересно направено. Той не го беше направил да улови водата, както ний я залавяме сега за чешмите, ами тя извираше ей-така, от високия бряг, и циментира тука една плоскост, колкото една стая от 10 кв. метра - не, нямаше 10, но, да кажем 7- 8 кв. метра. И водата се разстила и Слънцето я пече. И чешмичка имаше, от която точехме вода. Там, дето я пече Слънцето, Той не даваше от нея да взимаме, ами от тази, дето е вече греяна от Слънцето, да бъде греяна. И важното е, че от тази топла вода, която Слънцето я е огряло вече, ние три пъти донасяхме вода, облечени с кожуси и с шалове.
към текста >>

81. 1925 година

После отидохме къде Белия Бряг и отсякохме дирек за плевнята и се завърнахме.
Свяко дойде да търси Георгя. След това ходих на мелницата да меля брашно (взетото жито от Петър Иванов). Като се върнах от мелницата, посвирих и много си поспах, понеже тези дни съм настинал, задето се къпах уморен. Иван и Боро ходиха в боаза и докараха на вършачката 5 кръстци и 5 снопа ечемик и го овършаха у Кара-Стойкови, извършаха 28 кг ечемик, две за ока. След като го докараха, аз ходих за люцерна на Каранфиликя. После отидохме къде Белия Бряг и отсякохме дирек за плевнята и се завърнахме. Под Белия Бряг четох лекциите първа и втора от първата година и направих резюмето на първата. Вечерта не четох лекция, понеже съм изморен и ми се спеше. 29.VI.1925 год., понеделник Щом станах, ходих у булини да им лекувам овцата. След това отидох на пощата и писах писмо на Н. Нанков в София, на Мисирджиев и Весела.
към текста >>

Под Белия Бряг четох лекциите първа и втора от първата година и направих резюмето на първата.
След това ходих на мелницата да меля брашно (взетото жито от Петър Иванов). Като се върнах от мелницата, посвирих и много си поспах, понеже тези дни съм настинал, задето се къпах уморен. Иван и Боро ходиха в боаза и докараха на вършачката 5 кръстци и 5 снопа ечемик и го овършаха у Кара-Стойкови, извършаха 28 кг ечемик, две за ока. След като го докараха, аз ходих за люцерна на Каранфиликя. После отидохме къде Белия Бряг и отсякохме дирек за плевнята и се завърнахме. Под Белия Бряг четох лекциите първа и втора от първата година и направих резюмето на първата. Вечерта не четох лекция, понеже съм изморен и ми се спеше. 29.VI.1925 год., понеделник Щом станах, ходих у булини да им лекувам овцата. След това отидох на пощата и писах писмо на Н. Нанков в София, на Мисирджиев и Весела. От пощата ходих у Никола Генев да се разпиша на пълномощното за заплатата.
към текста >>

82. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

Селото Казалджик-Кафтан се намира западно от Кърджали на 1 1/2 часа, на левия бряг на р. Арда.
Не ми се ядеше, защото тъй рано не съм свикнал да ям. Имаше баница, кисело мляко и др. След това те си легнаха да спят, след като повторно биха даула, та вече да спрат да ядат из селото, да запостват всички. Аз отидох в стаята си, за да си направя наряда, но се чувствувах много изморен, та едва прочетох определената глава - от Лука I глава. Легнах и съм заспал. Селото Казалджик-Кафтан се намира западно от Кърджали на 1 1/2 часа, на левия бряг на р. Арда. Разположено е в самата долина на реката и е на равно място. Има 45 къщи. Турците са добри. Къщите - високи, прилични. Училището - добро, с 2 учебни стаи и една канцелария, в която аз се настаних да живея.
към текста >>

83. 1934 година

Селото Казалджик-Кафтан се намира западно от Кърджали на 1 1/2 часа, на левия бряг на р. Арда.
Не ми се ядеше, защото тъй рано не съм свикнал да ям. Имаше баница, кисело мляко и др. След това те си легнаха да спят, след като повторно биха даула, та вече да спрат да ядат из селото, да запостват всички. Аз отидох в стаята си, за да си направя наряда, но се чувствувах много изморен, та едва прочетох определената глава - от Лука I глава. Легнах и съм заспал. Селото Казалджик-Кафтан се намира западно от Кърджали на 1 1/2 часа, на левия бряг на р. Арда. Разположено е в самата долина на реката и е на равно място. Има 45 къщи. Турците са добри. Къщите - високи, прилични. Училището - добро, с 2 учебни стаи и една канцелария, в която аз се настаних да живея.
към текста >>

84. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1934 г

Следобед си готвих лекцията с методически единици „Черноморски бряг на Северна България".
Ден на охристианизиране младежта. Заведох учениците в манастирчето. Там им поговорих за значението на празника и ги разпуснах. Отидохме с Руско Станулов у Маруонкини, за да ни посвири Васил с кавала. Обядвахме у тях. Следобед си готвих лекцията с методически единици „Черноморски бряг на Северна България". До 12 ч вечерта все четох, също и помагах на чешмата, за дая мръднем. 5.ХI.1934 год., сряда Четох лекцията в природата. Учих само 2 часа. Приготвих се за Годеч и в 1 ч потеглих. Държах си лекцията, Каралеев и Станимиров [казаха, че] съм претрупвал децата с много знания и не съм ги подтиквал те самите да работят, а аз наготово съм им давал.
към текста >>

И нарисувах Черноморския бряг и на Северна България.
Изтъкнах забележителностите на Варна и в околностите на Варна. За всичко правих частично схващане и най-после - общо схващане. Разгледаха снимки и изгледи. Подчертах най-после пак за голямото значение на Варненските морски бани и че те са причината за увеличението на Варна на жителите му. И най-после прочетох им едно четиво за Черно море. И нарисувах Черноморския бряг и на Северна България. И разпуснах децата. Но над всичко това, аз не трябваше да се самообвинявам, че съм направил погрешки, а трябваше да ги оставя да си кажат думата, че тогава да стана и се защитя. Не трябва да се дава кураж на кучета, които джавкат, да те лаят, а ги заплаши. Издържана лекция трябва да се защищава, а не да им се самопризнава човек. От много глава не боли, така че би било погрешка моя, ако не знаях, ако бе непълна лекцията ми.
към текста >>

85. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

1935 г

След това написах лекцията си за Черноморски бряг на Северна България и гр. Варна.
И че щастието се постига само от тоя, който е придобил, който се подвизава в пътя на Бога. Който търси царството Божие и Неговата правда, той всякога ще е щастлив. Не може смъртен човек да види Бога. Бога може да види само тоя, който е безсмъртен. Щастие има само в пътя Господен. След това написах лекцията си за Черноморски бряг на Северна България и гр. Варна. И следобед отидох по гости. Тия дни, в четвъртък, 17., 18., 19. и 20. януарий, има много силни снежни виялици. Печката все гори, а стаята студена.
към текста >>

86. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2

Град Байна Баща е на десния бряг на р.
Самите бандити, и те ограбвали, изклали няколко жени, чиито мъже са доброволци в сръбските сегашни доброволни войски. Много от къщите и магазините са разбити и отворени врати и ограбени скъпи вещи и отнесени от германците. Дойде дивизионният началник и предупреди войниците, че смърт очаква ония войници, които, ако бъдат обсадени и си предадат оръжието и не водят борбата докрай. Той порица поведението на 61 полк, задето обсадени оттехните части войници са сложили оръжието и са се предали на бандитите. Направихме палатките, засипахме с донесеното от войниците сено и се приготвихме за сън. Град Байна Баща е на десния бряг на р. Дрина, разположен в долината на рекичка, която се влива в р. Дрина. Улиците добре планирани и застлани. Главната улица с добър четвъртит паваж. Има електрическо осветление, добри постройки и богато гражданство. 19.Х. 1943 год., вторник, гр.
към текста >>

87. IV. КАК СЕ ОТПЕЧАТА ТОМ ПЪРВИ НА „ИЗГРЕВЪТ

Затова използвай момента, обяви книгата и се качи на вълната, която ще те прехвърли на отсрещния бряг.
Книгата се облага с 22 % Д.О.Д., поради което цената става 41 лв.) 2. Много държа ти да обявиш на езерата за книгата. Защото само ти съдействуваше, а другите ми пречеха. Пречеха ми хора от братството, а ми съдействуваха хора от света. Тази книга ще предизвика една голяма вълна и ще помете всичко, което е останало като заблуди. Затова използвай момента, обяви книгата и се качи на вълната, която ще те прехвърли на отсрещния бряг. А там са вече новите условия. Ти трябва да бъдеш готова и от есента започваме работа при новите условия. 3. Аз имам идеята есента през м. октомври 1993 г. да се направи един рецитал въз основа на някои интересни епизоди от книгата, като артистка ще прочете някой пасаж или случка от авторите на книгата, след което ти ще изпълниш на цигулка песни от Учителя.
към текста >>

88. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

От гара Червен бряг потеглихме по теснолинейката.
на съставителя Вергилий Кръстев) * бъчаварлък - правене на бъчви. (Бел. М. И.) 20.VI.1934 год. Сън. Сънувах, че се намирам пред Учителя. Със строг и сърдит тон Той ме предупреди, че ако не се поправя, да изправя живота си, то изгнание ме очаква и големи лишения в чужди държави, 21.VII.1934 год., събота С Атанас Николов отпътувахме за град Оряхово, за да посетим есперантския конгрес. От гара Червен бряг потеглихме по теснолинейката. Събрахме се и други есперантисти, есперантистки. Вся се едно оживление и веселост. Запознанство с разните лица. В Оряхово ни срещнаха на гарата есперантисти и със знамената ни посрещнаха и приветствуваха. Отведоха ни в есперантския клуб и оттам разквартируваха в разни места, а ние отидохме у Михаил Краев.
към текста >>

Михаил ни отведе на своето място „Изгрев", То е хубаво място над Дунава, откъдето се открива хубава гледка над гладките дунавски води и румънския бряг, обраснал с върби, над който далеч на изток от румънска земя изгря Слънцето с величествена тържественост и блясък.
Вся се едно оживление и веселост. Запознанство с разните лица. В Оряхово ни срещнаха на гарата есперантисти и със знамената ни посрещнаха и приветствуваха. Отведоха ни в есперантския клуб и оттам разквартируваха в разни места, а ние отидохме у Михаил Краев. 22.VII.1934 год., неделя Станахме рано за наряд. Михаил ни отведе на своето място „Изгрев", То е хубаво място над Дунава, откъдето се открива хубава гледка над гладките дунавски води и румънския бряг, обраснал с върби, над който далеч на изток от румънска земя изгря Слънцето с величествена тържественост и блясък. Много приятна утрина. След наряда прочетохме от XII серия беседата „Даде плод". За пръв път с такава тържественост, красота и бодрост на духа четохме тая хубава и поучителна беседа. Отидохме си в града и в 9 ч бяхме на откриване конгреса. Откри се от военната музика с „Шуми Марица" и „Espera".
към текста >>

После сънувах, че пътувам през една голяма гора, такава, каквато аз знаех, кога бях малък, изпод Белия Бряг.
Аз бързах и не можех да си отида до селото, обаче си казах: и тъй, и тъй съм успял да дойда дотук, що да не отида да видя братята си. И отидох в ясака, дето орат. Видях, ето Иван Иванов целия парализиран, изтощен, следствие тая болест, която той има. Говорих с наш Ивана за нивите, понеже той досега ги работи и не дава на батя, а също и моя наем не плаща, затова му казах вече да не оре и засява моите ниви, защото ще ги дам на батя Бобя. Той се разсърди. После сънувах, че пътувам през една голяма гора, такава, каквато аз знаех, кога бях малък, изпод Белия Бряг. Ще нощуваме братя, сестри в гората. Аз искам да събирам дърва за огрев. Ето, влязохме в една колиба, заваряме в нея много турци от Крепча. Говорих с Мехмедя Ариор, а най-вече с Бейрула X. Юмеров и Емин Молла Алипиев.
към текста >>

89. 19. Разговор с Учителя

III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Като се качиш на един параход, връщане няма - непременно ще отидеш на другия бряг.
И това ще стане, защото Твоята воля на две не става." 4. При лягане ще казваш: „Господи, във време на спане, Ти огради тялото ми с Твойта светлина и го предпазвай." Правило за всеки ден: Да не пропуснеш ден, в който да не изговориш следната формула при ставане от леглото, за да бъдеш през целия ден в хармония с Бога и за да бъде плодотворна твоята работа през деня: „Аз живея в Бога и Бог живее в мен. "За да има формулата по-голямо действие, трябва да се придружава с пеене и движение, които човек трябва да намери интуитивно. Когато нещо пожелаеш с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си дух, с непреодолимо желание, то ще се реализира, ти ще го получиш. Както сте тръгнали по този път, щете - не щете, ще стигнете до върха. Като се качиш на един параход, връщане няма - непременно ще отидеш на другия бряг. Човек трябва да вярва и да се обърне към Бога за помощ, без никое колебание. Всичко може да стане тогаз. Стремежът ни ще покаже какво ще постигнем. Ще имаме още много постижения, които са за в бъдеще. Правило: Когато Духът ми каже нещо, аз по-рано го опитвам и като видя резултатите, че са добри, тогаз го давам и на другите.
към текста >>

90. 9. Из беседата от Учителя на 27.VII.1932 г., 5 ч сутринта

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

Додеш някъде, дето можеш да направиш една голяма беля - прескочи реката от единия до другия бряг.
Отношението на нашата душа към духа, това е женитба. Също и отношението на слънцето към тревата, която расте, и отношението на бреговете към реката - тези положения трябва да седят в ума ви. Така ще имате правилно развиване, растене. Сряда е ден на учене, на работа, на ходене по високите места, да знаеш да се сприятеляваш, как да пазиш приятелството, да мислиш и пр. Когато умът, сърцето и силите в него [в човека] са хармонични, тогава „се"-то [буквата „с" той] ще пише правилно. Додеш някъде, дето можеш да направиш една голяма беля - прескочи реката от единия до другия бряг. Никога не възприемай една мисъл, която ще размъти ума ти; също - и с чувство и действие. На планината се придобива само чистота. Планината е банкерска кантора - ако го изтегляш, ще го туриш на работа долу. Питагор е посветил 20 години, за да му кажат само една дума. Аз днес ви казах една велика истина.
към текста >>

91. 9. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 11.IX.1937 год.

VI. Писма на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова

Но когато човек повери кормилото на своя кораб в силните и мощни ръце на Духа и когато прицелната му точка е Любовта към Бога, ще излезе на спасителния бряг, каквито бури и урагани да среща в своя път!
Тъй ми се иска да вляза дълбоко, дълбоко в себе си и там да работя! Външният живот е променчив и в него човек така може да се заблуди, че с векове да не може да се опомни. Всичката суета на света е скрита в материалния живот. И там човека най-много го изпитват. Голяма будност и голямо остроумие и разумност се изискват, за да може човек безопасно да преплава океана на живота, този океан, който е изложен на какви ли не опасности, на какви бури и ветрове. Но когато човек повери кормилото на своя кораб в силните и мощни ръце на Духа и когато прицелната му точка е Любовта към Бога, ще излезе на спасителния бряг, каквито бури и урагани да среща в своя път! Това е ученичество! Път без бури, без опасности и мъчнотии няма. Там се изисква силата и знанието на ученика. Тъй че, бъди герой! Въоръжи се със силата на търпението, на въздържанието, препаши през кръста сабята на вярата и тръгни, не бой се!
към текста >>

92. 3. Писмо на Пеньо Ганев до Елена Хаджи Григорова от 27. и 28.IV.1928 год.

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Изкуство и възпитание: При неразположение, създай си мислено картини, например някой висок планински връх, някое море, морски бряг, или пък си посади някоя хубава градина и я поливай; като израснат цветята, седни в градината, полюбувай се, посвири си, а като се вдъхновиш, вземи, та пиши поезия, изрисувай после цялата тая картина и гледка-така свързвайте изкуствата и се самовъзпитавайте!
Трябва да знаем кръга на своята деятелност, т. е. да знаем причините на скръбта или на радостта в даден момент." Правило: Ученикът не стои никога празен, без работа. (Менете работата: физическа, умствена и духовна, за да има разнообразие и развлечение.) „ Всяко добро ще се възнагради - то е кредит от небето - между разумните същества. Не бързайте, а извършвайте всяко нещо точно навреме. (Преди да станеш да вършиш нещо, спри се 1-2 минути и помисли - че тогава работи.) За да прогресираме-трябва да работим с предната и горна част на мозъка, а задната да стои в запас. Изкуство и възпитание: При неразположение, създай си мислено картини, например някой висок планински връх, някое море, морски бряг, или пък си посади някоя хубава градина и я поливай; като израснат цветята, седни в градината, полюбувай се, посвири си, а като се вдъхновиш, вземи, та пиши поезия, изрисувай после цялата тая картина и гледка-така свързвайте изкуствата и се самовъзпитавайте! Да можете да схванете една погрешка като добродетел - това е философия. Свободен е ученикът в избора на метода за работа, за действие. Задача: Да изваждаме всички практически методи из лекциите, и да ги опитаме. Да опитаме знанието си, колкото и да е то. Боледуват, остаряват и страдат грешниците, а ученикът всякога се учи.
към текста >>

93. 11. Писмо на Анна Динова до Елена Хаджи Григорова от 19.XII.1926 г.

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Вярата ни от ден в ден на всички ни крепне, силен етоз, който ни е повел да ни изведе на спасителния бряг.
Обещах ти да бъда за в бъдеще по-акуратна, т. е. няма да те посещавам само духом, но и ще ти пиша. Ще прощаваш, че позакъснях, при все че обичам да държа на обещанието си. Вдигнах палатката от Изгрева, а в новата къща ми се създаде много работа физическа, разбира се. Добре сме, ще кажа, Ленче, при всичко че морето се вълнува, вълните се надигат, свирепеят от около, но кормчията е силен, корабът ни не потъва. Вярата ни от ден в ден на всички ни крепне, силен етоз, който ни е повел да ни изведе на спасителния бряг. Цитати от беседите Сийка ще ти пише, аз ще ти пиша нещо мое - опитност и разбирание, разбира се, пак под същото ръководство. Няма мисъл изказана, в която да не вмъкнем по нещо, казано от Учителя, тъй много ни е казал, Ленче, тъй много е сторил за нас. Та и това, което считам моя опитност и разбирание, пак е заето от него. Каква утеха и подкрепа е той за нас! Най-страшната мечка да се изпречи отпреде ни, ще кажем на Учителя - като речем, страхът изчезва.
към текста >>

94. 140. Вяра, надежда, любов и воля

II. Стихове в сп. „Всемирна летопис'. Мара Белчева

Има религиозни хора, ту на единия бряг, ту на другия.
Хвърли нечистата дреха и ще си чист. Грехът е нещо външно. Душата страда, че носи нечисти дрехи. При вярата и надеждата може всеки да ти вземе дрехата, а при Любовта всички препятствия се премахват. Любовта всичко стопява. Има религиозни хора, ту на единия бряг, ту на другия. Като дойдеш до Любовта, тя взема левия крак - Надеждата, десния крак - Вярата. Любовта ги вика, да карат каруцата на Любовта, да помагат. Вярата и Надеждата са почтената каруца на Любовта. Бог е Любов. Вярата е мярка на Любовта, по-малка от Любовта.
към текста >>

95. 1. Сп. „Всемирна летопис, год. II, кн. X, 31.XII.1922 г., с. 262-263

VII. Мара Белчева и истинският Учител

Скоро на другия бряг ний ще минем; тъй ароматен е тука часат.
III . През рамо хвърлих чашата световна; разкъсах багреница; на помисъл обрекох се върховна сега - и нейна жрица - понесох тежкото й бреме. И влезох с теб да служа служба мирна на хубостта във храма, - души, където, като от измирна чад, в небесата двама молитствено да възнесеме. IV. Тука е тихо. Седни да починем на кипарисите сънни в дъхат. Скоро на другия бряг ний ще минем; тъй ароматен е тука часат. Той е обрал на цветята мечтите, - с тях да посрещне приветно нощта; ето наднича тя веч от скалите, - дивната нощ ще ни грей обичта. V. Гората с вихъра говори: и лист по лист му тя разтвори на своя сън завета съкровен. Проникнал в сенките на нейни ден, той пак отмина я нехаен, - за нея все така незнаен. Като въздишки нейните мъгли следят го по стьмените скали. VI. Планински мили цветенца, на слънце бяха ви посели светите божии ръце, и вие бехте му запели псалома тих на хубостта.
към текста >>

96. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

XII. Съзерцания и молитви. Елена Казанлъклиева

Тя оглежда своя бряг, - изваяните скали белогръди и туй, което в нея ще пребъде.
Това е „Осенение" от Божествения план за пътя на пробудената душа. 17. „Молитва за душата", която да се слее с душите, които вървят в пътя на светлината. 18. „Светият", дошел в човешкия род, със сияние в плът лъчезарна, за да запечати с огън Словото си за малцината избрани. А това Слово е Словото на Учителят - Беинса Дуно. Мара Белчева Три стихотворения ОСЕНЕНИЕ I Кога ме осени Божествения плам и ме обжегне, всичко е магия около мен: Ей малката келия превръща се в старинен храм и всичко в нея на молитва ме зове: - Портретите - икони по стените - изничат в рамките си веч изтрити, - далечни, свидни гласове - Във тоз, във онзи поглед, нявга въглен жив, сърдце ми изгоря като измирна... А моята душа - речица мирна - не вика вятъра игрив да я вълнува. Тя оглежда своя бряг, - изваяните скали белогръди и туй, което в нея ще пребъде. Небето бяга с нейния бяг. МОЛИТВА ЗА ДУШАТА I I Сама във гроба искам да почивам. И никой да не знай къде е той. Да ми кадят, с молитва мълчалива, мъглите вечния покой. В кандилото ми да гори луната.
към текста >>

97. 1. Часове на изпитания

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Частица мъничка, която излязла от време, и вълните на живота ме тласкат от бряг на бряг.
За да стане такъв, туряш го в жаравата на Твоя Божествен огън, за да гори и тлее и да се изгори всичката му нечистотия... Така е, о, Боже!... Откакто Те познавам в сърцето си и душата си, от време, Ти ми отваряш да видя Твоята благодат и след малко пак затвориш този кръгозор, и ето пак в мъки съм, в скръб и тъга... Тъй искаш Ти, о, благий Отче: тъй нека да бъде Твоята воля, защото тя е истинна и вярна. Нека бъде Твоята воля, защото тя е истинна и съвършена. Ей, Господи! Що съм аз пред Теб, та да ме слушаш дори. Частица мъничка, която излязла от време, и вълните на живота ме тласкат от бряг на бряг. И търся Духа на моя Бог... Где мога да застана от Твоята воля? Гдето и да ида, Ти всякога заставаш пред мен и не даваш ми мира, от да не усещам Твоите думи. Твоето Божествено око навсякъде ме гледа и следи... 0, Боже... А когато викам към Теб, няма Те, сякаш никога не си бил при мен. Викът ми е пред Теб като глас на чакала, и видът ми е некрасив и вътрешностга нечиста, знам... Ти всякога, когато си ми помагал, то е по милост Бащина, който жали своето назад останало чадо. И наистина, що съм аз пред Теб, и що съм сторила за Теб?
към текста >>

98. 5.9. Чешмата на Дианабад

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

Това бяха набързо нарисувани акварели, представящи едно и също нещо: чешмичката на братството, с нейните струи в дъното, глинестия бряг, пъстрото корито, оградената от балюстрада площадка около чешмата.
Случайно бях на Изгрева зад северната стена на трапезарията, която ограничаваше живота на събора от останалия „свят". Дотам беше „наша територия", след това започваше „светът" с неговите обичаи, шум, борби. При мене дойде млад мъж, който носеше под мишница някаква папка с книжа. - Моля, кажете на Учителя, че го вика художникът, с когото е говорил. Докато да извикам Учителя, художникът беше вече наредил край стената своите „картини". Това бяха набързо нарисувани акварели, представящи едно и също нещо: чешмичката на братството, с нейните струи в дъното, глинестия бряг, пъстрото корито, оградената от балюстрада площадка около чешмата. Върху единия край на същата стоеше с целия си ръст млада, висока „сестра", държаща в дясната си ръка някакво голямо цвете. Десетината картини си съперничеха по немарливо оформяне на линиите и по набързо размазване на акварелните петна. Разговорът на „художника" с Учителя беше много кратък. Той погледна, поклати глава, леко се усмихна, обърна гръб и се загуби зад оградата на Изгрева. Наскоро се изясни какво е станало.
към текста >>

99. 9. Седемте езера

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

Малко по-нагоре е петото езеро, което е най-голямото в седмострунната арфа на Рила Когато седнеш на неговия бряг, при плискащите се о крайбрежните камъни вълни, ти чувствуваш стихията и красотата на седемте езера.
Тя има свой собствен живот. Когато поемеш от първото езеро нагоре, ти чувствуваш съставните части на тая единна, цялостна личност. Първото и второто езера са подножието, основата, нозете, върху които се крепи езерната маса. Третото, заедно с двойното четвърто езеро, са заели удобно огромното леговище на скалите. Те са в близко съседство. Малко по-нагоре е петото езеро, което е най-голямото в седмострунната арфа на Рила Когато седнеш на неговия бряг, при плискащите се о крайбрежните камъни вълни, ти чувствуваш стихията и красотата на седемте езера. Ти чувствуваш удара на това голямо сърце. То е попило в тъмносините си дълбочини небето, въздуха, лазура и копнежа на цялата планина. То е живо. То чувствува ласката на ветреца, тревогата на отразения в него тъмнозелен връх, дълбокия размисъл на издадената към средината му скала, бръчката по лицето на небето и неговата усмивка, копнежа за щастие на приседналия до брега му турист. То праща вълните си към неговите нозе като вълшебна утешителна ласка, като нежно прошепната сладка дума - Векове кацаха на моя бряг.
към текста >>

То праща вълните си към неговите нозе като вълшебна утешителна ласка, като нежно прошепната сладка дума - Векове кацаха на моя бряг.
Малко по-нагоре е петото езеро, което е най-голямото в седмострунната арфа на Рила Когато седнеш на неговия бряг, при плискащите се о крайбрежните камъни вълни, ти чувствуваш стихията и красотата на седемте езера. Ти чувствуваш удара на това голямо сърце. То е попило в тъмносините си дълбочини небето, въздуха, лазура и копнежа на цялата планина. То е живо. То чувствува ласката на ветреца, тревогата на отразения в него тъмнозелен връх, дълбокия размисъл на издадената към средината му скала, бръчката по лицето на небето и неговата усмивка, копнежа за щастие на приседналия до брега му турист. То праща вълните си към неговите нозе като вълшебна утешителна ласка, като нежно прошепната сладка дума - Векове кацаха на моя бряг. Кацаха и минаваха като пеперуди, за да дойдат други. Много бури изживях и много урагани замряха на моите брегове. И много слънце погълнах. Живях живота в неговата пълнота: любовта и тъмнината, ласката и страхотната буря, слънчевата радост и дълбоката скръб. От всички тях ми остана моето единствено богатство: сълзите.
към текста >>

Когато човек нагази лъхащата на мента трева край неговия бряг, той се сблъсква с една вечно будна, кристализирала, като твърда маса, мисъл: В Начало беше любов.
Шестото езеро е замислено, като философ, който решава висшите проблеми на битието. Набезите на вятъра, влакнестите нозе на облаците не нарушават нито за минута неговата съсредоточена размисъл. Неговите води не са сини, защото отразяват небето. Не. Те са сини, защото са дълбоки. Огромните водни пластове имат своя особена плътна, кондензирана синина, с нищо несравнима. Когато човек нагази лъхащата на мента трева край неговия бряг, той се сблъсква с една вечно будна, кристализирала, като твърда маса, мисъл: В Начало беше любов. Когато тя порасна във Вселената, тя роди Слънцето. Когато Любовта на Слънцето порасна, то роди Земята. Любовта на Земята порасна и тя роди човека. Когато оживя човекът, той срещна на пътя си Майя и забрави заради нея Любовта, която е Прамайката на всичко. Векове минават, той се блъска о миражите на Майя, жадуващ, търсещ през тях само едно: своята Прамайка - Любовта.
към текста >>

И ето тая мисъл на езерото човек напипва, като твърда маса, изсипана на лъхащия на мента бряг.
Любовта на Земята порасна и тя роди човека. Когато оживя човекът, той срещна на пътя си Майя и забрави заради нея Любовта, която е Прамайката на всичко. Векове минават, той се блъска о миражите на Майя, жадуващ, търсещ през тях само едно: своята Прамайка - Любовта. И векове го гледам аз оттук, как долу там, в низината, той търси Любовта. А аз, заради него, мисля, мисля, мисля! И ето тая мисъл на езерото човек напипва, като твърда маса, изсипана на лъхащия на мента бряг. А огромната пряспа, натопила полата си в езерните води, се усмихва сдържано, като девица, която не смее да покаже всичкия си чар. Само розмаринената зеленина около полата й трепка. Седмото езеро е великолепната фризура върху главата на милионгодишен младеж, с кривнато надясно кепи, готов както за усмивка, така и за подвиг. (Вж. снимки № 28, 33, 8, 9, 35, 36, 38, 39 от „Изгревът" том XVI, както и снимките от „Изгревът" том XVII. - бел.
към текста >>

100. 16. Писмо от Михаил Иванов до Стефан Кадиев от 20.IV.1966 г.