НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
56
резултата в
45
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя пристига в Казанлък
, 15.03.1904 г.
Ний пътувахме с пощата до Червен
бряг
и от там с коне с един другар зехме нанагоре към върха Св. Никола.
1904 г. Люб. сест. М. Казакова, Надявам се да сте получили моето отворено писмо. На 15 того аз потеглих от Габрово за през балкана. Времето беше облачно.
Ний пътувахме с пощата до Червен
бряг
и от там с коне с един другар зехме нанагоре към върха Св. Никола.
Пътувахме нанагоре цели два часа. Колкото по-високо се качехме, толкова по-студено ставаше. Когато пристигнахме близо до върха, гдето е спасителният Дом, другарят ми ми разправяше, че преди няколко години, когато минувал през туй място, бил завят в един трап с коня заедно, гдето отпосле бил намерен и изровен изпод снега. Сега, казваше той, животът ми е харизан. А сега аз му забелязах как небето кротува и всичко е тихо. „Да.
към текста >>
2.
Учителя посещава Стара Загора
, 16.03.1904 г.
Ний пътувахме с пощата до Червен
бряг
и от там с коне с един другар зехме нанагоре към върха Св. Никола.
1904 г. Люб. сест. М. Казакова, Надявам се да сте получили моето отворено писмо. На 15 того аз потеглих от Габрово за през балкана. Времето беше облачно.
Ний пътувахме с пощата до Червен
бряг
и от там с коне с един другар зехме нанагоре към върха Св. Никола.
Пътувахме нанагоре цели два часа. Колкото по-високо се качехме, толкова по-студено ставаше. Когато пристигнахме близо до върха, гдето е спасителният Дом, другарят ми ми разправяше, че преди няколко години, когато минувал през туй място, бил завят в един трап с коня заедно, гдето отпосле бил намерен и изровен изпод снега. Сега, казваше той, животът ми е харизан. А сега аз му забелязах как небето кротува и всичко е тихо. „Да.
към текста >>
3.
Учителя посещава Чирпан
, 17.03.1904 г.
Ний пътувахме с пощата до Червен
бряг
и от там с коне с един другар зехме нанагоре към върха Св. Никола.
1904 г. Люб. сест. М. Казакова, Надявам се да сте получили моето отворено писмо. На 15 того аз потеглих от Габрово за през балкана. Времето беше облачно.
Ний пътувахме с пощата до Червен
бряг
и от там с коне с един другар зехме нанагоре към върха Св. Никола.
Пътувахме нанагоре цели два часа. Колкото по-високо се качехме, толкова по-студено ставаше. Когато пристигнахме близо до върха, гдето е спасителният Дом, другарят ми ми разправяше, че преди няколко години, когато минувал през туй място, бил завят в един трап с коня заедно, гдето отпосле бил намерен и изровен изпод снега. Сега, казваше той, животът ми е харизан. А сега аз му забелязах как небето кротува и всичко е тихо. „Да.
към текста >>
4.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Чирпан
, 20.03.1904 г.
Ний пътувахме с пощата до Червен
бряг
и от там с коне с един другар зехме нанагоре към върха Св. Никола.
1904 г. Люб. сест. М. Казакова, Надявам се да сте получили моето отворено писмо. На 15 того аз потеглих от Габрово за през балкана. Времето беше облачно.
Ний пътувахме с пощата до Червен
бряг
и от там с коне с един другар зехме нанагоре към върха Св. Никола.
Пътувахме нанагоре цели два часа. Колкото по-високо се качехме, толкова по-студено ставаше. Когато пристигнахме близо до върха, гдето е спасителният Дом, другарят ми ми разправяше, че преди няколко години, когато минувал през туй място, бил завят в един трап с коня заедно, гдето отпосле бил намерен и изровен изпод снега. Сега, казваше той, животът ми е харизан. А сега аз му забелязах как небето кротува и всичко е тихо. „Да.
към текста >>
5.
Учителя посещава семейство Иларионови в Цариброд
, 10.01.1905 г.
Тука има брод и аз ще ви преведа.” Преминал с колата да ги вземе и ги пренесъл на другия
бряг
.
Учителя му казал: „Не се обезсърчавай. Сега ще ни пратят един човек с кола, който ще ни преведе през реката.” И действително, след 10 минути забелязали, че отдалеч иде някой с кола, впрегната със здрави едри волове, по посока към тях. Спрял насреща им. Запитали го може ли да се мине през тази река. „Може — им отговорил той.
Тука има брод и аз ще ви преведа.” Преминал с колата да ги вземе и ги пренесъл на другия
бряг
.
Благодарили му. Дали му нещичко и си продължили пътя. Стигнали село Звънци. Там се срещнали с местния учител, който правел разкопки и открил баня с лековита минерална вода, съществувала още от римско време. Завел ги да видят банята и неговите разкопки.
към текста >>
6.
Учителя посещава за втори път семейство Иларионови в Цариброд
, 10.02.1905 г.
Тука има брод и аз ще ви преведа.” Преминал с колата да ги вземе и ги пренесъл на другия
бряг
.
Учителя му казал: „Не се обезсърчавай. Сега ще ни пратят един човек с кола, който ще ни преведе през реката.” И действително, след 10 минути забелязали, че отдалеч иде някой с кола, впрегната със здрави едри волове, по посока към тях. Спрял насреща им. Запитали го може ли да се мине през тази река. „Може — им отговорил той.
Тука има брод и аз ще ви преведа.” Преминал с колата да ги вземе и ги пренесъл на другия
бряг
.
Благодарили му. Дали му нещичко и си продължили пътя. Стигнали село Звънци. Там се срещнали с местния учител, който правел разкопки и открил баня с лековита минерална вода, съществувала още от римско време. Завел ги да видят банята и неговите разкопки.
към текста >>
7.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 16.07.1910 г.
Правете песъчни бани на Стевка между 11 ÷ 12 часа при морския
бряг
.
София 16.VІІ.1910 Любезна Госпожа Стойчева, Получих писмото ви и ръкописа и днес ви го изпращам обратно с пощата. Мисълта ви е добра.
Правете песъчни бани на Стевка между 11 ÷ 12 часа при морския
бряг
.
Ако и Коста прави, не ще бъде зле. Нека си прави измивки отвън на стомаха, слабините и седалището със слънчева вода, да прави леки гимнастически упражнения плавно, да диша дълбоко, да отправя ума си нагоре към Небето, да има вяра и упование в Господа, и всичко ще се уреди за добро. Моя поздрав. Ваш П. К. Дънов Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
към текста >>
8.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 4 август
, 4.08.1915 г.
При нашето пътуване в понеделник, 3 август, времето при тръгването ни беше начумерено, но към 12 часа около гара Червен
бряг
започна лека-полека да се изяснява, така щото в Търново стигнахме надвечер при много хубаво време.
И тазгодишната среща стана в Търново. Специални и предварителни покани нямаше. Чрез известие, изпратено от Петко Епитропов, се оповести на всички в провинцията, че тази година ще се съберем в Търново, където трябва да сме на 4 август, вторник. На жените, участвуващи и повикани, трябваше да се каже за това на 2 август. От София трябваше да заминат 36 души, от които на 2-ри, в неделя, и на 3-ти, в понеделник, са отпътували 28 души.
При нашето пътуване в понеделник, 3 август, времето при тръгването ни беше начумерено, но към 12 часа около гара Червен
бряг
започна лека-полека да се изяснява, така щото в Търново стигнахме надвечер при много хубаво време.
При все това през нощта между 3 и 4 август зароси дъжд.Онова, което обръщаше внимание на по-старите тази година, бе туй, че почти всички, които бяха на събора, изглеждаха сериозни, инак веселички, доста свежи и бодрички духом, обаче като че ли очакващи нещо да стане - умислени. Защо? И дамите, и те не могат да си обяснят. Пението и песните бяха голяма радост, веднъж или дВа пъти се чу гласът на събора вън от преподавателния салон, а повечето на купчинки, разменяващи мисли тежестта на политическата атмосфера в България и около нея, надявайки се всички, че Господ ще изкара работата на добре. 4 август, вторник Времето днес сутринта в 5 часа преди изгрев Слънце, гледано от Търново от височината на Иларионовата къща, доловете на града са напълнени с мъгла.
към текста >>
9.
Летуване на Братството на Рила - Чамкория (Боровец)
, 07.1922 г.
Сега той минава малко в ляво и от левия
бряг
на Бистрица, а сега минава от десния
бряг
пътеката.И минали сме от там и се качихме с всичкото желание да стигнем Мусала.
Учителят даде задачи четири групи бяха в класа, имаше и една, която беше духовна група. Другите групи бързо се разтуриха, тя остана доста години. Решихме да направим една зимна екскурзия и Учителят се съгласи да дойде, но ние не бяхме екипирани за такава зимна екскурзия. Сестрите всички бяхме с полички, с рокли, да. Цялата група бяхме с един автобус, отидохме в Боровец, изкачихме се, но тогава минахме по стария път, който минаваше покрай двореца на цар Борис.
Сега той минава малко в ляво и от левия
бряг
на Бистрица, а сега минава от десния
бряг
пътеката.И минали сме от там и се качихме с всичкото желание да стигнем Мусала.
Но снегът беше в началото до прасците, после стана до коляно и когато наближихме половината път, там дето е прехода, да преминем реката, да минем от другата страна, вече беше открито, нали там има дървета, там не беше толкова висок в гората, но на откритото снегът достигна до над коляното. И аз си спомням, като си извадиш крака, едвам го изваждаш, след това другия затъне до над коляно, това беше много мъчно. Ние там стигнахме към обяд или малко по-късно и отидохме доста нагоре, аз си спомням, че и аз ходих нататък,близо до реката стигнахме, но много мъчно се вървеше. И Учителят видя, че неще можем да вървим. Борис и Жорж бяха в тази група, и те тръгнали малко отатък реката да опитат възможно ли е.
към текста >>
10.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
Хоризонталната линия в тази буква представлява мост, който съединява два
бряга
, но този мост може да се разруши.
След това отдясно наляво, после свършва пак към дясно, значи, буквата „Д" показва, че каквото човек започне, трябва да го свърши. Може да вървиш и наляво и надясно, но работите си трябва да свършиш. Работи, които започват с буквата Д" свършват добре. Тия работи започват денем, а не нощем. Буквата „Н" изразява закон на противоречие.
Хоризонталната линия в тази буква представлява мост, който съединява два
бряга
, но този мост може да се разруши.
Как ще примирите две противоположни страни? Ще теглите една линия между тях. И тъй буквата Д" е закон, чрез който се дават условия за узряване на плодовете. Как се произнася буквата „Д"? Де се поставя езикът?
към текста >>
11.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Ше-дар
, 18.03.1923 г.
Някой стои на речния
бряг
и ни брои: 50-52-60-70, 80-85-87-90-100, 150-200-209...Спираме се на голямата поляна срещу бивака.
Каква музика от толкоз дъвкащи уста - царски симфоничен оркестър...Слънцето вече преминава своя зимен зенит. Събираме се вече на поляната, стегнати за път. Шапките се отмятат от главите - величествено мълчание. После тихо се понасят словата на .Добрата молитва”, 91 псалом и „Отче наш”. Бодро поемаме път.
Някой стои на речния
бряг
и ни брои: 50-52-60-70, 80-85-87-90-100, 150-200-209...Спираме се на голямата поляна срещу бивака.
Нареждаме се на няколко прави редици - отстоящи 2 разтяга един от други. Тук пък си правиме гимнастиката. Студено. Далеч от огъня, зъбите ни тракат, пръстите вкочанени. Но после настана приятна реакция - топлина се разля по жилите ни. Цели отрупани със сняг заслизахме към града, очистен от непроницаемите мъгли.
към текста >>
12.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август
, 11.08.1924 г.
Ето ни на отсрещния
бряг
.
Ето ти го д-р Г. се засили и цоп, всред реката. Смях... Едвам го измъкваме. А то студено, хладно, зъби ни тракат, а камо ли тия на дебелия тромав младеж.- Докторе, докторе - викат му, какво правят нимфите, окъпаха ли те? А той мълчи, нищо не казва, поправя очилата си, наместя изкривената раница, пак пипа дали са очилата му на подобающото място и тихичко се изплъзва изпод светлината на фенерчето.
Ето ни на отсрещния
бряг
.
Нагазваме по висока жилава трева. Въздухът упоителен и чист. Раниците натежават. В мрачината вече се изрязват високи голи скали. Лазим по стръмно.
към текста >>
13.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август
, 12.08.1924 г.
Ето ни на отсрещния
бряг
.
Ето ти го д-р Г. се засили и цоп, всред реката. Смях... Едвам го измъкваме. А то студено, хладно, зъби ни тракат, а камо ли тия на дебелия тромав младеж.- Докторе, докторе - викат му, какво правят нимфите, окъпаха ли те? А той мълчи, нищо не казва, поправя очилата си, наместя изкривената раница, пак пипа дали са очилата му на подобающото място и тихичко се изплъзва изпод светлината на фенерчето.
Ето ни на отсрещния
бряг
.
Нагазваме по висока жилава трева. Въздухът упоителен и чист. Раниците натежават. В мрачината вече се изрязват високи голи скали. Лазим по стръмно.
към текста >>
14.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август
, 13.08.1924 г.
Ето ни на отсрещния
бряг
.
Ето ти го д-р Г. се засили и цоп, всред реката. Смях... Едвам го измъкваме. А то студено, хладно, зъби ни тракат, а камо ли тия на дебелия тромав младеж.- Докторе, докторе - викат му, какво правят нимфите, окъпаха ли те? А той мълчи, нищо не казва, поправя очилата си, наместя изкривената раница, пак пипа дали са очилата му на подобающото място и тихичко се изплъзва изпод светлината на фенерчето.
Ето ни на отсрещния
бряг
.
Нагазваме по висока жилава трева. Въздухът упоителен и чист. Раниците натежават. В мрачината вече се изрязват високи голи скали. Лазим по стръмно.
към текста >>
15.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август
, 14.08.1924 г.
Ето ни на отсрещния
бряг
.
Ето ти го д-р Г. се засили и цоп, всред реката. Смях... Едвам го измъкваме. А то студено, хладно, зъби ни тракат, а камо ли тия на дебелия тромав младеж.- Докторе, докторе - викат му, какво правят нимфите, окъпаха ли те? А той мълчи, нищо не казва, поправя очилата си, наместя изкривената раница, пак пипа дали са очилата му на подобающото място и тихичко се изплъзва изпод светлината на фенерчето.
Ето ни на отсрещния
бряг
.
Нагазваме по висока жилава трева. Въздухът упоителен и чист. Раниците натежават. В мрачината вече се изрязват високи голи скали. Лазим по стръмно.
към текста >>
16.
Писмо от Учителя до Елена Казанлъклиева, София
, 25.09.1924 г.
Ти ще идеш до Червен
бряг
и от там с диковилката до Бяла Слатина и там братя ще ви срещне.
Измивките да стават на тялото по обед. Но ти най-добре ще направиш след посещението си от Буковци, отбий се в София. На брат Гюдерев ще пишеш: Гюдерев, Буковци е селото гдето той работи, а Липнишко е общината. Буковци, Липнишко, Оряховска околия. Ти ще му пишеш 5-6 дена по-рано, да може той да получи писмото ви.
Ти ще идеш до Червен
бряг
и от там с диковилката до Бяла Слатина и там братя ще ви срещне.
Ще му дадеш знак, с който да ви познае. На сестрите от Трявна пиши да се не боят. Ще се оправи всичко. Само да имат вяра, насърчи ги и ти бъди бодра. Сега е време да се разкрие тайната на Божията Любов и Правда.
към текста >>
17.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1925 г.
Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък
бряг
, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път.
А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания на разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -Свята Рила. Дишайте изнурени гърди! Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава. Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои.
Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък
бряг
, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път.
Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето. А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците.
към текста >>
18.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1925 г.
Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък
бряг
, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път.
А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания на разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -Свята Рила. Дишайте изнурени гърди! Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава. Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои.
Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък
бряг
, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път.
Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето. А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците.
към текста >>
19.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли
, 12.07.1925 г.
Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък
бряг
, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път.
А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания на разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -Свята Рила. Дишайте изнурени гърди! Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава. Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои.
Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък
бряг
, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път.
Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето. А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците.
към текста >>
20.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли
, 13.07.1925 г.
Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък
бряг
, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път.
А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания на разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -Свята Рила. Дишайте изнурени гърди! Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава. Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои.
Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък
бряг
, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път.
Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето. А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците.
към текста >>
21.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
Още има ледени късове тук-там по неговата повърхност и снежни преспи на единия му
бряг
.
Посещаваме третото езеро Валдер-Деру, край чиито брегове толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. Посещаваме и близкото езеро Близнака - четвърто по ред. Тук човек като че ли се пробужда и съзнава себе си като душа, отворена да възприема говора на планината. Тук Учителя е прекарал с французите няколко часа. Изкачваме се до петото езеро - Махабур - най-обширното от Седемте езера.
Още има ледени късове тук-там по неговата повърхност и снежни преспи на единия му
бряг
.
Още по-нагоре е шестото езеро - Сърцето. То е най-дълбокото от Седемте езера. Който дойде до Сърцето неволно престава да говори и има силно желание тук да прекара в съзерцание по-дълго време. Изкачваме се още по-нагоре до Седмото езеро - Шемхал, или Главата. Връщаме се през Езерото на чистотата.
към текста >>
Горе, на източния
бряг
на Второто езеро, хълмът беше особено привлекателен, обгърнат от прегръдките на издръжливи клекове.
Там цареше една девствена красота. Езерото бе обградено с хълмове, потънали в зеленината на вековни клекове. На около 150 метра под нас, разположено на обширно плато, и също обримчено в клекове се намираше Първото езеро. Буйната река, която се изтичаше от горното езеро, хвърляше своите води на многобройни водопади към първото. Това беше гледка, която ме прикова със своята величавост.
Горе, на източния
бряг
на Второто езеро, хълмът беше особено привлекателен, обгърнат от прегръдките на издръжливи клекове.
Полянка, намираща се непосредствено до самото езеро, създаваше най-подходящи условия да се установим там на лагер. По онова време туризмът не беше навлязъл у нас със своите специални екипировки и ходенето в планината се провеждаше обикновено с онова облекло и обувки, каквито си носехме и в града. За палатки и някакви други удобства и туристически принадлежности не можеше и да се говори. Затова само буйният огън беше нашият закрилник и защитник срещу хладината, която цареше по тези високи места и която бързо се засилваше с настъпването на вечерния мрак. Прекарахме ден-два в почивка и недалечни обиколки, изпълнени в приятни и полезни разговори.
към текста >>
Един ден Той взе със себе си пет-шест души млади братя, заобиколихме по самия
бряг
на езерото и достигнахме там, където рекичката се вливаше в него.
За всеки бивак водата и дървата са не по-малко важни условия. Гората от клекове наоколо разрешаваше въпроса за горивото. А водата? Отначало за всички нужди черпехме вода от езерото. Учителя обаче не беше много доволен от това разрешение.
Един ден Той взе със себе си пет-шест души млади братя, заобиколихме по самия
бряг
на езерото и достигнахме там, където рекичката се вливаше в него.
Учителя се огледа наоколо, огледа високите върхове, големите скали, оставени от ледниците, и като посочи зелената трева до една от скалите, недалеч от поточето, рече: „Тук има вода.” Донесохме инструменти, разкопахме на десет-петнадесет сантиметра и действително излезе вода. Разкопахме и по-дълбоко - бликна обилна вода. Съвършено чиста. Каптирахме я и я отведохме напред, за да тече известно време на открито и да се огрява от слънцето. С нас имаше един брат опитен каменоделец, той издяла от парче берковски мрамор, което беше донесъл, чучур във формата на две насочени ръце.
към текста >>
22.
Учителя на седемте рилски езера с учениците. Заминаване. Буря - 23 август
, 23.08.1929 г.
Още има ледени късове тук-таме по неговата повръхност и снежни преспи на единия му
бряг
.
Тук човек като че ли се пробужда и съзнава себе си като душа, отворена да възприема говора на планината. Тук Учителя е прекарал с французите няколко часа. Изкачваме се до петото езеро - Махабур - най-обширното от Седемте езера. Още по-нагоре е шестото езеро - Сърцето. То е най-дълбокото от Седемте езера.
Още има ледени късове тук-таме по неговата повръхност и снежни преспи на единия му
бряг
.
Който дойде до Сърцето, неволно престава да говори и има силно желание да прекара тук в съзерцание по-дълго време. Изкачваме се по-нагоре до седмото езеро - Шемхаа, или Главата. Връщаме се през Езерото на Чистотата. Това езеро, понеже е настрана, е по-рядко посещавано от туристи. Тука, седнали върху скалите край бреговете му, сме имали интересни разговори с Учителя.
към текста >>
23.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 3 август
, 3.08.1930 г.
"И после продължава с приказки за неизречената мъдрост на Мировия Учител, за странника, който в дългия си път през вечността, се спрял тук и накарал този извор да избликне, та когато пътник морен потърси сили и утеха в самотен час, да спре при извора на любовта.Второто от седемте рилски езера, край югоизточния
бряг
на което се намира изворът „Ръцете които дават", Учителя нарече Ел Бур или Благото на живота.3 августЧухме хубава беседа от Учителя.
Отразените в него върхове и скали му придават неземна хубост.Още няколко стъпки по извиващата пътека край езерото и изведнаж чувстваме радост, като че ли някой ни очаква пред прага на приказния свят на Чешмичката с ръцете, които дават! Закътана между скали, далече от света, скромна, но величествена в уединението си, в тишината на голямата планина, тя раздава щедро от изобилието си. Мраморните ръце, из които струи кристалната вода, изразяват сила, Любов и безкрайна нежност. Морният пътник спира тук в захлас. Хубавата полянка го кани да отпочине, да се наслади на това чудно съчетание на природна хубост и човешки гений, да чуе живата приказка.И чешмичката, скромна, но мъдра, непрестанно струи и с тих глас ни казва:„Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, -Вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор!
"И после продължава с приказки за неизречената мъдрост на Мировия Учител, за странника, който в дългия си път през вечността, се спрял тук и накарал този извор да избликне, та когато пътник морен потърси сили и утеха в самотен час, да спре при извора на любовта.Второто от седемте рилски езера, край югоизточния
бряг
на което се намира изворът „Ръцете които дават", Учителя нарече Ел Бур или Благото на живота.3 августЧухме хубава беседа от Учителя.
Имаше много туристи.4 августПадна сняг, после скреж и град. Повече стоим в палатките. Един затоплен камък е благодат.Времето е променливо, но остава студено.18 августМного групи слязоха от планината. Ние също се приготовляваме за София. Подаръкът за вечни времена от това летуване при езерата ще ни остане прекрасното томче от планински беседи на Учителя - „Благословена между жените".
към текста >>
24.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 4 август
, 4.08.1930 г.
"И после продължава с приказки за неизречената мъдрост на Мировия Учител, за странника, който в дългия си път през вечността, се спрял тук и накарал този извор да избликне, та когато пътник морен потърси сили и утеха в самотен час, да спре при извора на любовта.Второто от седемте рилски езера, край югоизточния
бряг
на което се намира изворът „Ръцете които дават", Учителя нарече Ел Бур или Благото на живота.3 августЧухме хубава беседа от Учителя.
Отразените в него върхове и скали му придават неземна хубост.Още няколко стъпки по извиващата пътека край езерото и изведнаж чувстваме радост, като че ли някой ни очаква пред прага на приказния свят на Чешмичката с ръцете, които дават! Закътана между скали, далече от света, скромна, но величествена в уединението си, в тишината на голямата планина, тя раздава щедро от изобилието си. Мраморните ръце, из които струи кристалната вода, изразяват сила, Любов и безкрайна нежност. Морният пътник спира тук в захлас. Хубавата полянка го кани да отпочине, да се наслади на това чудно съчетание на природна хубост и човешки гений, да чуе живата приказка.И чешмичката, скромна, но мъдра, непрестанно струи и с тих глас ни казва:„Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, -Вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор!
"И после продължава с приказки за неизречената мъдрост на Мировия Учител, за странника, който в дългия си път през вечността, се спрял тук и накарал този извор да избликне, та когато пътник морен потърси сили и утеха в самотен час, да спре при извора на любовта.Второто от седемте рилски езера, край югоизточния
бряг
на което се намира изворът „Ръцете които дават", Учителя нарече Ел Бур или Благото на живота.3 августЧухме хубава беседа от Учителя.
Имаше много туристи.4 августПадна сняг, после скреж и град. Повече стоим в палатките. Един затоплен камък е благодат.Времето е променливо, но остава студено.18 августМного групи слязоха от планината. Ние също се приготовляваме за София. Подаръкът за вечни времена от това летуване при езерата ще ни остане прекрасното томче от планински беседи на Учителя - „Благословена между жените".
към текста >>
25.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 18 август
, 18.08.1930 г.
"И после продължава с приказки за неизречената мъдрост на Мировия Учител, за странника, който в дългия си път през вечността, се спрял тук и накарал този извор да избликне, та когато пътник морен потърси сили и утеха в самотен час, да спре при извора на любовта.Второто от седемте рилски езера, край югоизточния
бряг
на което се намира изворът „Ръцете които дават", Учителя нарече Ел Бур или Благото на живота.3 августЧухме хубава беседа от Учителя.
Отразените в него върхове и скали му придават неземна хубост.Още няколко стъпки по извиващата пътека край езерото и изведнаж чувстваме радост, като че ли някой ни очаква пред прага на приказния свят на Чешмичката с ръцете, които дават! Закътана между скали, далече от света, скромна, но величествена в уединението си, в тишината на голямата планина, тя раздава щедро от изобилието си. Мраморните ръце, из които струи кристалната вода, изразяват сила, Любов и безкрайна нежност. Морният пътник спира тук в захлас. Хубавата полянка го кани да отпочине, да се наслади на това чудно съчетание на природна хубост и човешки гений, да чуе живата приказка.И чешмичката, скромна, но мъдра, непрестанно струи и с тих глас ни казва:„Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, -Вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор!
"И после продължава с приказки за неизречената мъдрост на Мировия Учител, за странника, който в дългия си път през вечността, се спрял тук и накарал този извор да избликне, та когато пътник морен потърси сили и утеха в самотен час, да спре при извора на любовта.Второто от седемте рилски езера, край югоизточния
бряг
на което се намира изворът „Ръцете които дават", Учителя нарече Ел Бур или Благото на живота.3 августЧухме хубава беседа от Учителя.
Имаше много туристи.4 августПадна сняг, после скреж и град. Повече стоим в палатките. Един затоплен камък е благодат.Времето е променливо, но остава студено.18 августМного групи слязоха от планината. Ние също се приготовляваме за София. Подаръкът за вечни времена от това летуване при езерата ще ни остане прекрасното томче от планински беседи на Учителя - „Благословена между жените".
към текста >>
26.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Гергьовден
, 6.05.1931 г.
Тя ще служи на бъдещето човечество като фар към един нов и най-безопасен
бряг
.Г-н Хаджийски отново се връща в Америка, като ни остави доста мил спомен.- Ех, благодарим ти, св.
Учителят всред нас като светъл генерал. Всеки иска да е близичко до него.С нас е инженер Хаджийски от Детройт. Ходил в Съветска Русия по доставка на тракторите. Този българин - съвсем поамериканчен, не е забравил здравия български хумор, който съпровожда винаги речта му. Той отхвърли вестникарските заблуждения.-Да, велика е Русия, казва той - наистина е велика.
Тя ще служи на бъдещето човечество като фар към един нов и най-безопасен
бряг
.Г-н Хаджийски отново се връща в Америка, като ни остави доста мил спомен.- Ех, благодарим ти, св.
Георги, ти излезе кавалер днес! Да ти е жива невестата, дечицата ти, да ти е жив коня - змей шестокрил. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.46. Гергьовден, 6 май 1931 г., сряда, [Витоша, бивака Ел Шедар]
към текста >>
27.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Благовещение, 7 април
, 7.04.1932 г.
Капе, капе снежния
бряг
, като че жали за прежнята своя сила и хубост, за своята белина и чистота.
Колко е грациозна малката теменужка. Красиво е тъмно моравото й облекло, обшарено със свежо зелено листенце. До него малка пъпчица, която утре ще разцъфне...Тука сме още из преспи. Но те са омекнали и разкаляни, че не привличат окото. Потекла е от него бистра водна струя.
Капе, капе снежния
бряг
, като че жали за прежнята своя сила и хубост, за своята белина и чистота.
А поточето се радва, радва. Почивам си по камънаците и се радвам на крадливите слънчеви лъчи, надникващи от облаците. Край мене заминават наши хора, позакачат ме, оставят ми в скута някой бонбон и бързат да се изкачат по-скоро. Аз не бързам. Тъй е хубаво!
към текста >>
28.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 27 юли
, 27.07.1932 г.
Додеш някъде, дето можеш да направиш една голяма беля - прескочи реката от единия до другия
бряг
.
Отношението на нашата душа към духа, това е женитба. Също и отношението на слънцето към тревата, която расте, и отношението на бреговете към реката - тези положения трябва да седят в ума ви. Така ще имате правилно развиване, растене. Сряда е ден на учене, на работа, на ходене по високите места, да знаеш да се сприятеляваш, как да пазиш приятелството, да мислиш и пр. Когато умът, сърцето и силите в него [в човека] са хармонични, тогава „се"-то [буквата „с" той] ще пише правилно.
Додеш някъде, дето можеш да направиш една голяма беля - прескочи реката от единия до другия
бряг
.
Никога не възприемай една мисъл, която ще размъти ума ти; също - и с чувство и действие. На планината се придобива само чистота. Планината е банкерска кантора - ако го изтегляш, ще го туриш на работа долу. Питагор е посветил 20 години, за да му кажат само една дума. Аз днес ви казах една велика истина.
към текста >>
29.
На 'Изгрева' е прокаран водопровод
, 6.05.1934 г.
Тук, на левия
бряг
на рекичката, открихме изворче с кристално бистра вода и си направихме чешмичка - над последното езеро "Тиганя".
Това бе постоянна задача за нас. При различни екскурзии, в различните години се откриваха извори. Те се прочистваха, каптираха се - изпълняваха се задачи от Учителя. Когато се почисти един извор и се прочисти неговия път, за да изтича водата, с това човек прави един символичен жест, че трябва да отприщи и да изчисти от себе си всички неща, които го подпушват и задръстват, за да се прояви като истински човек с добродетели. Учителят обичаше течащата вода, затова често ни извеждаше срещу чистия бистър планински поток, който по-долу минаваше през село Симеоново, слизайки от Витоша.
Тук, на левия
бряг
на рекичката, открихме изворче с кристално бистра вода и си направихме чешмичка - над последното езеро "Тиганя".
За тази вода Учителят казваше, че е една от най-хубавите води на Витоша и препоръчваше да се пие от нея. Учителят обичаше да пие от нея. Той каза, че тя минава през минерални пластове и е леко лаксативна, т.е. разхлабва онези черва, които са лениви и склонни към запек. Друг път каза: "За в бъдеще, дотук да идвате, ще ви е достатъчно".
към текста >>
30.
Разговор с Учителя пред салона на Изгрева, записан от Елена Хаджи Григорова. 18 май
, 18.05.1934 г.
Като се качиш на един параход, връщане няма - непременно ще отидеш на другия
бряг
.
4. При лягане ще казваш: „Господи, във време на спане, Ти огради тялото ми с Твойта светлина и го предпазвай." Правило за всеки ден: Да не пропуснеш ден, в който да не изговориш следната формула при ставане от леглото, за да бъдеш през целия ден в хармония с Бога и за да бъде плодотворна твоята работа през деня: „Аз живея в Бога и Бог живее в мен. "За да има формулата по-голямо действие, трябва да се придружава с пеене и движение, които човек трябва да намери интуитивно. Когато нещо пожелаеш с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си дух, с непреодолимо желание, то ще се реализира, ти ще го получиш. Както сте тръгнали по този път, щете - не щете, ще стигнете до върха.
Като се качиш на един параход, връщане няма - непременно ще отидеш на другия
бряг
.
Човек трябва да вярва и да се обърне към Бога за помощ, без никое колебание. Всичко може да стане тогаз. Стремежът ни ще покаже какво ще постигнем. Ще имаме още много постижения, които са за в бъдеще. Правило: Когато Духът ми каже нещо, аз по-рано го опитвам и като видя резултатите, че са добри, тогаз го давам и на другите.
към текста >>
31.
Учителя и Братството организират летуване на Рила - езерата, 1939 г.
, 10.07.1939 г.
Палатките: на Учителя, на чужденците и на някои от нас са накацали вече по трите
бряга
на Елбур.
Концерти, песни, вдъхновение. Отпразнувахме Петровден при най-голямо въодушевление. И не стихнала още песента на празника, автобусите ни понесоха към Рила. Там друго чудо! Подготвителната група братя и сестри заминала за 7-те рилски езера по-рано и е устроила лагера.
Палатките: на Учителя, на чужденците и на някои от нас са накацали вече по трите
бряга
на Елбур.
Кухнята е почистена и поправена. Огнищата подновени, чайниците и казаните настанени. Магазинът готов и препълнен с провизии. Какво ли нямаше в него. „От пиле мляко" само нямаше, както казва народната поговорка.
към текста >>
32.
Учителя се премества с част от учениците в село Мърчаево
, 14.01.1944 г.
съюзниците дебаркираха на френския
бряг
и се отвори вторият фронт на запад срещу германците.
нелегалните бойни групи на комунистите, които бяха излезли по планините и водеха партизанска война. Учителят му бе наредил да се даде пълна амнистия на шумците и на техните семейства, и да не се избиват вече хора. Но той, Багрянов, не можа да го спази. Той бе подложен на натиск от военните. На 6 юни 1944 г.
съюзниците дебаркираха на френския
бряг
и се отвори вторият фронт на запад срещу германците.
Още преди Багрянов да вземе властта имало едно постановление № 30 от 28 април 1944 г., според което е било направено списък на хора, които трябвало да бъдат унищожени. Но избиването на партизаните продължава и при кабинета на Багрянов, макар че на 16 юни 1944 г. с Постановление на Министерския съвет е взето решение да се отмени предишното постановление № 30 от 28 април 1944 г. Но борбата срещу нелегалните комунисти продължава под ръководството на министъра на вътрешните работи, оглавявано от проф. Станишев, известен хирург.
към текста >>
33.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №97
, 11.07.1906 г.
Той явява градовете, които трябва да се обиколят, които, доколкото схванах, са следните: Айтос, Карнобат, Стралджа, Котел, Лясковец, Горна Оряховица, Бяла, Свищов, Никопол, Плевен, Ловеч, Севлиево, Габрово, Дряново, Търново, Червен
бряг
, Луковит, Чер.
Любезни бр. Петре205, Аз се намирам в този град още от 22 миналия [месец]. Досега не беше ми пратен маршрутен списък, та по тази причина трябваше да стоя празен. Наскоро обаче г-н Бъчваров ми прати една отвор[ена] карта от Ст. Загора, с която ми явява, че не ще може да ми състави списък, докато не отиде в София.
Той явява градовете, които трябва да се обиколят, които, доколкото схванах, са следните: Айтос, Карнобат, Стралджа, Котел, Лясковец, Горна Оряховица, Бяла, Свищов, Никопол, Плевен, Ловеч, Севлиево, Габрово, Дряново, Търново, Червен
бряг
, Луковит, Чер.
бряг, Бяла Слатина, Кнежа, Оряхово, Лом, Видин, Кула, Белоградчик, Фердинанд206, Берковица, Враца и София. Тъй щото, както виждаш, за да се направи този път, потребни са по 2 дни = 60, по 3, равно на 90 дни, или три месеца, а според писмото му, аз трябва да си избера пътя по горе описаните градове и да му пратя съгласието си, че тогава ще ми изпрати маршрутния списък. Така щото, докато той ми прати такъв, то ще минат най-малко 15 дни, или нещо към 25-и того, и тогава трябва да изляза на път и след 3 месеца от него време трябва да се връщам. А пък имай предвид, че аз съм получил съобщение, за да се явя в редовете на войската на 31 август, където ще престоя до 15 септември. Вън от това, аз не зная и през коя дата ще бъде и съборът.
към текста >>
бряг
, Бяла Слатина, Кнежа, Оряхово, Лом, Видин, Кула, Белоградчик, Фердинанд206, Берковица, Враца и София.
Аз се намирам в този град още от 22 миналия [месец]. Досега не беше ми пратен маршрутен списък, та по тази причина трябваше да стоя празен. Наскоро обаче г-н Бъчваров ми прати една отвор[ена] карта от Ст. Загора, с която ми явява, че не ще може да ми състави списък, докато не отиде в София. Той явява градовете, които трябва да се обиколят, които, доколкото схванах, са следните: Айтос, Карнобат, Стралджа, Котел, Лясковец, Горна Оряховица, Бяла, Свищов, Никопол, Плевен, Ловеч, Севлиево, Габрово, Дряново, Търново, Червен бряг, Луковит, Чер.
бряг
, Бяла Слатина, Кнежа, Оряхово, Лом, Видин, Кула, Белоградчик, Фердинанд206, Берковица, Враца и София.
Тъй щото, както виждаш, за да се направи този път, потребни са по 2 дни = 60, по 3, равно на 90 дни, или три месеца, а според писмото му, аз трябва да си избера пътя по горе описаните градове и да му пратя съгласието си, че тогава ще ми изпрати маршрутния списък. Така щото, докато той ми прати такъв, то ще минат най-малко 15 дни, или нещо към 25-и того, и тогава трябва да изляза на път и след 3 месеца от него време трябва да се връщам. А пък имай предвид, че аз съм получил съобщение, за да се явя в редовете на войската на 31 август, където ще престоя до 15 септември. Вън от това, аз не зная и през коя дата ще бъде и съборът. Така поставен, аз рекох да Ви съобщя всичко и да искам разрешението на въпроса: кога ще стане съборът и къде?
към текста >>
34.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №1
, 02.08.1898 г.
Аз, от моя страна, моля Бога да го изкара на желания
бряг
и успевание в идеята (в духовно
Господин Дънов, При настоящото си [писмо] изпращам Ви едно писмо, изпратено [до] мен от приятеля ни в Господа Исуса Христа В. Р. Козлова2, който моли да Ви го изпратя, за което и аз с това си [писмо] побързах да направя това му желание.
Аз, от моя страна, моля Бога да го изкара на желания
бряг
и успевание в идеята (в духовно
отношение). Поздрави от моя страна г-на д-р Мирковича3. С поздрав в Господа: Пеню Киров ...................... * Текстът в средни скоби […] е редакторско пояснение.
към текста >>
35.
Завършва земния си път Михаил Иванов - Омраам
, 25.12.1986 г.
На юг, недалеч от Лазурния
бряг
, от 1953 г.
„Този, който се ражда изново, представлява един жив извор, от който блика чиста вода и по бреговете на който се разполага цяла една цивилизация...” Тези думи произнася Михаил Иванов в първата си публична беседа в Париж на 29 януари 1938 г., в зала „Люксембург” на площада на Сорбоната. През 1947 г. Михаил Иванов и неговите духовни братя от Франция закупуват парцел в парижкото предградие Севр. Кръщават имота „Изгрев”. Така започва животът на Френското Всемирно Бяло Братство.
На юг, недалеч от Лазурния
бряг
, от 1953 г.
Братството притежава малък парцел, наречен Бонфен. През 1959 г. Михаил Иванов пътува в Индия, където посещава редица ашрами и се среща с различни духовни водачи. Един от тях – Махараджа Нимкароли Бабаджи му дава името Омраам Микаел Айванхов. След завръщането му през 1960 г.
към текста >>
Една сутрин стоял на морския
бряг
, наоколо растели плодни дървета.
Дори в конюшнята си направил „химическа лаборатория". На 13-годишна възраст прочел книга за живота на Буда, година по-късно - брошура с теософските схващания за духовните тела и чак-рите у човека. Когато станал на 15 години се нахвърлил на Емерсън, Щайнер, Бла-ватска и Спиноза. По-късно си спомня, че дълбоко го впечатлила мисълта на Щайнер: „Когато обичате един изключителен човек, вие се свързвате с него и всичките му качества преминават у вас". Увлякъл се и по хиро-мантията, дори правел гипсови отпечатъци от дланите на съучениците си.
Една сутрин стоял на морския
бряг
, наоколо растели плодни дървета.
Внезапно се намерил потънал в бликаща светлина. „Видях красиво същество с преливащи цветове", разказва по-късно той. Започва Първата световна война. През 1916 г. Михаил Иванов се хваща на работа като писар във военновременен снабдителен център, няколко пъти пътува с влак до София.
към текста >>
36.
Роден Михаил Иванов - Омраам, ученик и последовател на Учителя
, 31.01.1900 г.
На юг, недалеч от Лазурния
бряг
, от 1953 г.
„Този, който се ражда изново, представлява един жив извор, от който блика чиста вода и по бреговете на който се разполага цяла една цивилизация...” Тези думи произнася Михаил Иванов в първата си публична беседа в Париж на 29 януари 1938 г., в зала „Люксембург” на площада на Сорбоната. През 1947 г. Михаил Иванов и неговите духовни братя от Франция закупуват парцел в парижкото предградие Севр. Кръщават имота „Изгрев”. Така започва животът на Френското Всемирно Бяло Братство.
На юг, недалеч от Лазурния
бряг
, от 1953 г.
Братството притежава малък парцел, наречен Бонфен. През 1959 г. Михаил Иванов пътува в Индия, където посещава редица ашрами и се среща с различни духовни водачи. Един от тях – Махараджа Нимкароли Бабаджи му дава името Омраам Микаел Айванхов. След завръщането му през 1960 г.
към текста >>
Една сутрин стоял на морския
бряг
, наоколо растели плодни дървета.
Дори в конюшнята си направил „химическа лаборатория". На 13-годишна възраст прочел книга за живота на Буда, година по-късно - брошура с теософските схващания за духовните тела и чак-рите у човека. Когато станал на 15 години се нахвърлил на Емерсън, Щайнер, Бла-ватска и Спиноза. По-късно си спомня, че дълбоко го впечатлила мисълта на Щайнер: „Когато обичате един изключителен човек, вие се свързвате с него и всичките му качества преминават у вас". Увлякъл се и по хиро-мантията, дори правел гипсови отпечатъци от дланите на съучениците си.
Една сутрин стоял на морския
бряг
, наоколо растели плодни дървета.
Внезапно се намерил потънал в бликаща светлина. „Видях красиво същество с преливащи цветове", разказва по-късно той. Започва Първата световна война. През 1916 г. Михаил Иванов се хваща на работа като писар във военновременен снабдителен център, няколко пъти пътува с влак до София.
към текста >>
37.
Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.
, 12.02.1972 г.
Той ми казваше: „Мисълта е река с два
бряга
.
В този й вид тя беше написана така, както е чута, цялостно, без никакви корекции от Учителя, просто направо дешифрирана от стенограмите. Учителят я изслушваше и правеше малко корекции или съкращаваше нещо, които Той намираше за ненужно, което казваше, че е вметнато или пък изправяше някоя мисъл, или допълваше и изясняваше. Често ми даваше обяснения върху някоя мисъл и като запитвах да я вмъкна ли, Той ми казваше: „Не, това е за тебе." А това нещо, за мене, хвърляше голяма светлина върху учението и идеите на Учителя. Често ми казваше: „Като пишеш, като работиш, гледай да правиш добре връзки между мислите." Какви трябва да бъдат тия връзки, не ми казваше, но аз се сещах и правих такива, когато е ставало нужда пак да чета същата или друга беседа, с връзките, за които Учителят ми говореше, Той одобряваше направеното. Наистина, Учителят не е обикновен учител, да вземе перо, натопено в червено мастило и да коригира, но с малко думи или със светлината на Неговата мисъл ориентираше въобще ученика или мене, която в случая трябваше да упъти.
Той ми казваше: „Мисълта е река с два
бряга
.
Да минеш от единия бряг на другия или по мост ще минеш, или ако си добър плувец, ще я преплуваш." Такова нещо представят връзките от една мисъл до друга. Разбирах мисълта на Учителя и прилагах съвета, който ми даваше. Как се убедих в това, че светлината на Учителевата мисъл ми помагаше в работата? Един ден, като работех върху една от беседите, натъкнах се на един пример, който не ми беше ясен и трябваше да отида на „Опълченска" 66, за да се справя с Учителя. Тази беседа предстоеше на печат и аз не можех да напиша една мисъл, докато на мене не стане ясна.
към текста >>
Да минеш от единия
бряг
на другия или по мост ще минеш, или ако си добър плувец, ще я преплуваш." Такова нещо представят връзките от една мисъл до друга.
Учителят я изслушваше и правеше малко корекции или съкращаваше нещо, които Той намираше за ненужно, което казваше, че е вметнато или пък изправяше някоя мисъл, или допълваше и изясняваше. Често ми даваше обяснения върху някоя мисъл и като запитвах да я вмъкна ли, Той ми казваше: „Не, това е за тебе." А това нещо, за мене, хвърляше голяма светлина върху учението и идеите на Учителя. Често ми казваше: „Като пишеш, като работиш, гледай да правиш добре връзки между мислите." Какви трябва да бъдат тия връзки, не ми казваше, но аз се сещах и правих такива, когато е ставало нужда пак да чета същата или друга беседа, с връзките, за които Учителят ми говореше, Той одобряваше направеното. Наистина, Учителят не е обикновен учител, да вземе перо, натопено в червено мастило и да коригира, но с малко думи или със светлината на Неговата мисъл ориентираше въобще ученика или мене, която в случая трябваше да упъти. Той ми казваше: „Мисълта е река с два бряга.
Да минеш от единия
бряг
на другия или по мост ще минеш, или ако си добър плувец, ще я преплуваш." Такова нещо представят връзките от една мисъл до друга.
Разбирах мисълта на Учителя и прилагах съвета, който ми даваше. Как се убедих в това, че светлината на Учителевата мисъл ми помагаше в работата? Един ден, като работех върху една от беседите, натъкнах се на един пример, който не ми беше ясен и трябваше да отида на „Опълченска" 66, за да се справя с Учителя. Тази беседа предстоеше на печат и аз не можех да напиша една мисъл, докато на мене не стане ясна. Отивам на „Опълченска" и казах на Учителя, че съм дошла да питам нещо.
към текста >>
Той продължаваше да ми говори: „Всяка мисъл добре изяснена, представя
бряг
на една и съща река.
По същото това време се печатаха беседи и в някои градове на провинцията, като в Казанлък, в печатницата на брат Камбуров, дето съм ходила аз през време на печатането; в Русе, в печатницата на брат Малджиев; в Нова Загора, в печатницата на брат Слави Камбуров. По едно време, за малко беше то, печатаха и в Пловдив, не помня при кого. Когато не ходех в градове, коректурите се изпращаха в София, до мене, там работата вървеше по-бавно. Когато отивах при Учителя да чета някоя беседа, писана на пишеща машина, дешифрирана направо от стенограмите, Той често ми казваше: „Гледай да правиш връзки, естествени връзки между една и друга мисъл, добре завършени и изяснени." В първо време не разбирах какви връзки да правя и как да ги правя. Учителят не ми даваше пример, но ми даваше светлина по въпроса и сама не зная как, но правех такива връзки, които Учителят навярно одобряваше, защото после вече не ми говореше за същото.
Той продължаваше да ми говори: „Всяка мисъл добре изяснена, представя
бряг
на една и съща река.
За да преминеш реката от единия бряг на другия, непременно трябва да има мост, по който да се минава. Мостът, именно, представя тия връзки, които свързват една мисъл с друга." Тази бележка беше единствената и най-малката, която Учителят ми каза конкретно. Останалата работа беше голямата, необятната, която няма начало, няма и край. Тя е толкова необятна, колкото и самото Слово. За подкрепа на тази моя мисъл, Учителят един ден ми каза: „Ако аз бих изработил една беседа, вие, които я слушате, не бихте я познали." Наистина, ако Учителят би работил беседите, Той не би бил достъпен за хората, така щеше да бъде зает.
към текста >>
За да преминеш реката от единия
бряг
на другия, непременно трябва да има мост, по който да се минава.
По едно време, за малко беше то, печатаха и в Пловдив, не помня при кого. Когато не ходех в градове, коректурите се изпращаха в София, до мене, там работата вървеше по-бавно. Когато отивах при Учителя да чета някоя беседа, писана на пишеща машина, дешифрирана направо от стенограмите, Той често ми казваше: „Гледай да правиш връзки, естествени връзки между една и друга мисъл, добре завършени и изяснени." В първо време не разбирах какви връзки да правя и как да ги правя. Учителят не ми даваше пример, но ми даваше светлина по въпроса и сама не зная как, но правех такива връзки, които Учителят навярно одобряваше, защото после вече не ми говореше за същото. Той продължаваше да ми говори: „Всяка мисъл добре изяснена, представя бряг на една и съща река.
За да преминеш реката от единия
бряг
на другия, непременно трябва да има мост, по който да се минава.
Мостът, именно, представя тия връзки, които свързват една мисъл с друга." Тази бележка беше единствената и най-малката, която Учителят ми каза конкретно. Останалата работа беше голямата, необятната, която няма начало, няма и край. Тя е толкова необятна, колкото и самото Слово. За подкрепа на тази моя мисъл, Учителят един ден ми каза: „Ако аз бих изработил една беседа, вие, които я слушате, не бихте я познали." Наистина, ако Учителят би работил беседите, Той не би бил достъпен за хората, така щеше да бъде зает. Тази работа не беше за Него.
към текста >>
38.
Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя
, 0.0.1888 г.
Той ми казваше: „Мисълта е река с два
бряга
.
В този й вид тя беше написана така, както е чута, цялостно, без никакви корекции от Учителя, просто направо дешифрирана от стенограмите. Учителят я изслушваше и правеше малко корекции или съкращаваше нещо, които Той намираше за ненужно, което казваше, че е вметнато или пък изправяше някоя мисъл, или допълваше и изясняваше. Често ми даваше обяснения върху някоя мисъл и като запитвах да я вмъкна ли, Той ми казваше: „Не, това е за тебе." А това нещо, за мене, хвърляше голяма светлина върху учението и идеите на Учителя. Често ми казваше: „Като пишеш, като работиш, гледай да правиш добре връзки между мислите." Какви трябва да бъдат тия връзки, не ми казваше, но аз се сещах и правих такива, когато е ставало нужда пак да чета същата или друга беседа, с връзките, за които Учителят ми говореше, Той одобряваше направеното. Наистина, Учителят не е обикновен учител, да вземе перо, натопено в червено мастило и да коригира, но с малко думи или със светлината на Неговата мисъл ориентираше въобще ученика или мене, която в случая трябваше да упъти.
Той ми казваше: „Мисълта е река с два
бряга
.
Да минеш от единия бряг на другия или по мост ще минеш, или ако си добър плувец, ще я преплуваш." Такова нещо представят връзките от една мисъл до друга. Разбирах мисълта на Учителя и прилагах съвета, който ми даваше. Как се убедих в това, че светлината на Учителевата мисъл ми помагаше в работата? Един ден, като работех върху една от беседите, натъкнах се на един пример, който не ми беше ясен и трябваше да отида на „Опълченска" 66, за да се справя с Учителя. Тази беседа предстоеше на печат и аз не можех да напиша една мисъл, докато на мене не стане ясна.
към текста >>
Да минеш от единия
бряг
на другия или по мост ще минеш, или ако си добър плувец, ще я преплуваш." Такова нещо представят връзките от една мисъл до друга.
Учителят я изслушваше и правеше малко корекции или съкращаваше нещо, които Той намираше за ненужно, което казваше, че е вметнато или пък изправяше някоя мисъл, или допълваше и изясняваше. Често ми даваше обяснения върху някоя мисъл и като запитвах да я вмъкна ли, Той ми казваше: „Не, това е за тебе." А това нещо, за мене, хвърляше голяма светлина върху учението и идеите на Учителя. Често ми казваше: „Като пишеш, като работиш, гледай да правиш добре връзки между мислите." Какви трябва да бъдат тия връзки, не ми казваше, но аз се сещах и правих такива, когато е ставало нужда пак да чета същата или друга беседа, с връзките, за които Учителят ми говореше, Той одобряваше направеното. Наистина, Учителят не е обикновен учител, да вземе перо, натопено в червено мастило и да коригира, но с малко думи или със светлината на Неговата мисъл ориентираше въобще ученика или мене, която в случая трябваше да упъти. Той ми казваше: „Мисълта е река с два бряга.
Да минеш от единия
бряг
на другия или по мост ще минеш, или ако си добър плувец, ще я преплуваш." Такова нещо представят връзките от една мисъл до друга.
Разбирах мисълта на Учителя и прилагах съвета, който ми даваше. Как се убедих в това, че светлината на Учителевата мисъл ми помагаше в работата? Един ден, като работех върху една от беседите, натъкнах се на един пример, който не ми беше ясен и трябваше да отида на „Опълченска" 66, за да се справя с Учителя. Тази беседа предстоеше на печат и аз не можех да напиша една мисъл, докато на мене не стане ясна. Отивам на „Опълченска" и казах на Учителя, че съм дошла да питам нещо.
към текста >>
Той продължаваше да ми говори: „Всяка мисъл добре изяснена, представя
бряг
на една и съща река.
По същото това време се печатаха беседи и в някои градове на провинцията, като в Казанлък, в печатницата на брат Камбуров, дето съм ходила аз през време на печатането; в Русе, в печатницата на брат Малджиев; в Нова Загора, в печатницата на брат Слави Камбуров. По едно време, за малко беше то, печатаха и в Пловдив, не помня при кого. Когато не ходех в градове, коректурите се изпращаха в София, до мене, там работата вървеше по-бавно. Когато отивах при Учителя да чета някоя беседа, писана на пишеща машина, дешифрирана направо от стенограмите, Той често ми казваше: „Гледай да правиш връзки, естествени връзки между една и друга мисъл, добре завършени и изяснени." В първо време не разбирах какви връзки да правя и как да ги правя. Учителят не ми даваше пример, но ми даваше светлина по въпроса и сама не зная как, но правех такива връзки, които Учителят навярно одобряваше, защото после вече не ми говореше за същото.
Той продължаваше да ми говори: „Всяка мисъл добре изяснена, представя
бряг
на една и съща река.
За да преминеш реката от единия бряг на другия, непременно трябва да има мост, по който да се минава. Мостът, именно, представя тия връзки, които свързват една мисъл с друга." Тази бележка беше единствената и най-малката, която Учителят ми каза конкретно. Останалата работа беше голямата, необятната, която няма начало, няма и край. Тя е толкова необятна, колкото и самото Слово. За подкрепа на тази моя мисъл, Учителят един ден ми каза: „Ако аз бих изработил една беседа, вие, които я слушате, не бихте я познали." Наистина, ако Учителят би работил беседите, Той не би бил достъпен за хората, така щеше да бъде зает.
към текста >>
За да преминеш реката от единия
бряг
на другия, непременно трябва да има мост, по който да се минава.
По едно време, за малко беше то, печатаха и в Пловдив, не помня при кого. Когато не ходех в градове, коректурите се изпращаха в София, до мене, там работата вървеше по-бавно. Когато отивах при Учителя да чета някоя беседа, писана на пишеща машина, дешифрирана направо от стенограмите, Той често ми казваше: „Гледай да правиш връзки, естествени връзки между една и друга мисъл, добре завършени и изяснени." В първо време не разбирах какви връзки да правя и как да ги правя. Учителят не ми даваше пример, но ми даваше светлина по въпроса и сама не зная как, но правех такива връзки, които Учителят навярно одобряваше, защото после вече не ми говореше за същото. Той продължаваше да ми говори: „Всяка мисъл добре изяснена, представя бряг на една и съща река.
За да преминеш реката от единия
бряг
на другия, непременно трябва да има мост, по който да се минава.
Мостът, именно, представя тия връзки, които свързват една мисъл с друга." Тази бележка беше единствената и най-малката, която Учителят ми каза конкретно. Останалата работа беше голямата, необятната, която няма начало, няма и край. Тя е толкова необятна, колкото и самото Слово. За подкрепа на тази моя мисъл, Учителят един ден ми каза: „Ако аз бих изработил една беседа, вие, които я слушате, не бихте я познали." Наистина, ако Учителят би работил беседите, Той не би бил достъпен за хората, така щеше да бъде зает. Тази работа не беше за Него.
към текста >>
39.
Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя
, 30.12.1900 г.
Учителят пое ръката, стъпи на мостчето и тримата преминаха на отвъдния
бряг
.
Над вадата имаше едно мостче от проснато над нея дърво. Такива мостчета селяните поставят над пенливите рекички в планините. На тясното място седяха двама души, един зад друг, облечени в също такива дрехи, каквито Учителят носеше. Първият, беше по-висок, а другият зад него - колкото Учителя. Предният, по-високият подаде ръка на Учителя, който вече беше стигнал до мостчето.
Учителят пое ръката, стъпи на мостчето и тримата преминаха на отвъдния
бряг
.
Събудих се, отворих очи. В този момент вратата на стаята, в която бях легнал се отвори и влезе по-големият ми брат посърнал. Аз го гледах тревожно и го запитах - "Какво има? " Знаех, че той беше около Учителя и е в течение на всички събития около него. “Свърши! ” - изстена той.
към текста >>
40.
Роден капитан I ранг Борис Рогев, флотски хидрогаф и последовател на Учителя
, 21.09.1898 г.
източният вход на залива на Кавала, заедно с проливчето Тасос югоизточният
бряг
на същия залив Кавала.
Така бяха заснети в 1942 г. заливът Перамос, както и западната част от северната част на Кавалския залив. През 1943 г. бе снет хидрографски заливът Порто-Лагос, заливът на Дедеагач и устието на р. Струма, а през 1944 г.
източният вход на залива на Кавала, заедно с проливчето Тасос югоизточният
бряг
на същия залив Кавала.
През 1945-46 г. бяха оригинално заснети източният залив Поморие, ивицата пред селата Равда и Чимос, заливите на Несебър, както и самият този град, включително с. Влас, ивицата пред нос Емине, ивицата преде. Обзор, преде. Бяла и тази на Черния нос.
към текста >>
41.
Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 08.09.1868 г.
Не знаем как точно са се срещнали двамата, но за начина, по който са потръгнали отношенията им, можем да съдим от кореспонденцията, започната между тях през следващата, 1927-а, година, когато младежът е назначен за гимназиален учител в Червен
бряг
.
С него обаче се свързват не толкова стремежите ѝ да бъде горда и независима, колкото обикновените, земни потребности на една самотна жена. През 1926 г. сред редовите членове на Братството тя среща Бони Гацов, двадесет и две-три годишен младеж, завършил някакви търговски науки, но – както много млади хора на своето време – романтично опиянен от Словото, влюбен в славата на неговите носители. М. Белчева е всичко това, което сам не може да притежава: европейско възпитание, аристократична харизма, признание в българската култура... И най-вече – мистичната обаятелност на едно минало, в което се мяркат сенките на известни държавници и велики поети. Белчева по това време, нека припомня, е петдесет и осемгодишна; ако беше имала син скоро след срещата си с Пенчо Славейков, сега той щеше да бъде на възрастта на Бони.
Не знаем как точно са се срещнали двамата, но за начина, по който са потръгнали отношенията им, можем да съдим от кореспонденцията, започната между тях през следващата, 1927-а, година, когато младежът е назначен за гимназиален учител в Червен
бряг
.
Запазените писма се намират в Националния литературен музей, продадени от Гацов на държавата през 1949 г.[17]; малка част са останали и в досието на М. Белчева от ЦДИА. Писмата от първите четири години свидетелстват за една сложна игра на ролите, възприети от двете страни. Във вербалното поведение на Бони има романтична сантименталност, младежка чувствителност, еротична склонност към обожание. Той сякаш се е вживял в позата на средновековен рицар, коленичил пред пиедестала на обожаваната жена.
към текста >>
42.
Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 16.03.1937 г.
Не знаем как точно са се срещнали двамата, но за начина, по който са потръгнали отношенията им, можем да съдим от кореспонденцията, започната между тях през следващата, 1927-а, година, когато младежът е назначен за гимназиален учител в Червен
бряг
.
С него обаче се свързват не толкова стремежите ѝ да бъде горда и независима, колкото обикновените, земни потребности на една самотна жена. През 1926 г. сред редовите членове на Братството тя среща Бони Гацов, двадесет и две-три годишен младеж, завършил някакви търговски науки, но – както много млади хора на своето време – романтично опиянен от Словото, влюбен в славата на неговите носители. М. Белчева е всичко това, което сам не може да притежава: европейско възпитание, аристократична харизма, признание в българската култура... И най-вече – мистичната обаятелност на едно минало, в което се мяркат сенките на известни държавници и велики поети. Белчева по това време, нека припомня, е петдесет и осемгодишна; ако беше имала син скоро след срещата си с Пенчо Славейков, сега той щеше да бъде на възрастта на Бони.
Не знаем как точно са се срещнали двамата, но за начина, по който са потръгнали отношенията им, можем да съдим от кореспонденцията, започната между тях през следващата, 1927-а, година, когато младежът е назначен за гимназиален учител в Червен
бряг
.
Запазените писма се намират в Националния литературен музей, продадени от Гацов на държавата през 1949 г.[17]; малка част са останали и в досието на М. Белчева от ЦДИА. Писмата от първите четири години свидетелстват за една сложна игра на ролите, възприети от двете страни. Във вербалното поведение на Бони има романтична сантименталност, младежка чувствителност, еротична склонност към обожание. Той сякаш се е вживял в позата на средновековен рицар, коленичил пред пиедестала на обожаваната жена.
към текста >>
43.
Роден Минчо Сотиров, офицер от българската армия и ученик на Учителя
, 09.10.1875 г.
През Балканската война /1912 г./ брат Сотиров бе дружинен командир на опълченска дружина, с назначение да пази черноморският
бряг
, около град Мидия, завзет от българските войски в началото на войната.
Беше голям приятел на брат Пеню Киров, ръководителят на бургаския братски кръжок. Използувал е да разговаря с него по всички духовни въпроси. Когато службата му като офицер позволяваше, посещаваше братските събрания и държеше хубави бележки, от това което брат Пеню Киров говореше като беседа. Често бивах у дома му, особено в неделен ден, когато идваше и брат Пеню Киров. Разговоряхме или посещавахме някои братски семейства.
През Балканската война /1912 г./ брат Сотиров бе дружинен командир на опълченска дружина, с назначение да пази черноморският
бряг
, около град Мидия, завзет от българските войски в началото на войната.
Там неговата част сполучи да отбие голямо турско нападение, с което се е целяло да застраши левият фланг на армията ни при Чаталджа. Освен всички военни качества, които тогава брата е вложил в тези сражения при Мидия, той е апелирал за помощ и по духовен път, призовавал е и Учителят да помогне. Събитията дадоха успокоение в района на Мидия, навярно с торпилирането на турският военен параход „Хамидие", намиращ се край нашите брегове, а също и успехът ни в сраженията при Люле-Бургас. След завръщането си от войната, брат Сотиров бе преместен на служба в Бургас, дето бе известно време домакин на 24 пехотен полк. Тогава си купи къща на ул.
към текста >>
44.
Роден Георги Куртев, ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос
, 03.03.1870 г.
На отсамния
бряг
на реката остават само Георги Куртев и Боян Боев, които прегазват водата.
На фронта неприятелят напредва и започва да бомбардира Скопие. Началниците на болницата бягат и оставят болните и ранените на произвола на съдбата. Тогава Георги Куртев поема командването: издава отпускни билети на всички, които могат да ходят, за да се евакуират. Натоварва всички болни на каруци и напуска града. Когато последната каруца минава по моста, излизайки от града, пада снаряд и го разрушава.
На отсамния
бряг
на реката остават само Георги Куртев и Боян Боев, които прегазват водата.
Когато опасността минава, началниците се връщат, викат Куртев и строго го питат: „Кой ти разреши да евакуираш болницата, без да имаш заповед за това? Ще те дадем под съд." Той им отговаря: „Аз реших да спася 800 глави и заложих моята. Свърших работата и сега правете с мене, каквото искате." Началниците се споглеждат, съветват се, усмихват се и разрешават отпуск на двамата — Георги и Боян Боев. Дават им даже и своя файтон да ги закара на гарата, да потеглят с влака за София. Пристигат в София и се отправят към „Опълченска" 66, при Учителя.
към текста >>
45.
Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя
, 03.04.1908 г.
Моят институт се намираше на седем километра от Атина от самия
бряг
навътре в „Стая Фалеро".
" „Колкото обичате." Аз бръкнах в джоба си и извадих една банкнота и платих толкова, колкото струват такива книги в града. И веднага тогава заминах за Атина да следвам Висшия институт както се бяхме уговорили с моят професор. Аз бях стипендиант и записах отдел „Социални грижи", което беше в много тясна връзка с моята дейност през време на гимназията, когато там организирах християнски дружества и работех с младежи. Но моят план тук в Атина беше, като науча английски да отида в САЩ и оттам да се прехвърля в Индия да търся Гуру, т. е. Духовният Учител, който според прочетените книги трябваше да бъде само в Индия.
Моят институт се намираше на седем километра от Атина от самия
бряг
навътре в „Стая Фалеро".
Това бе едно прекрасно място, един полуостров от три страни заобиколен с море. Всички, които следваха там знаеха много добре английски. Аз обаче не знаех никак. И гръцки не знаех. Та отидох там с главната цел са науча английски.
към текста >>
НАГОРЕ