НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
77
резултата в
70
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
А публиката, изумена от
прекрасното
изпълнение, продължаваше да се въодушевява от Божествения мотив и не бързаше да прекъсне онова състояние, преживяно от изпълнението на песента.
Асен Вапурджиев настрои контрабаса и започна с широк лък - звучно, тържествено и величествено фортисимо - началните пасажи и мотиви. Приятелите притаиха дъх, следяха нота след нота познатата им песен и когато прозвучаха полутоновете във втората част на мотива, контрабасът сякаш пропя с такава нежност и чистота, както това би станало от струните на една прекрасна виола. Вапурджиев успя да изтръгне от дебелите струни на контрабаса нежни звуци. Последният тон отдавна бе отзвучал, а лъкът на артиста още стоеше върху струните. Той не бързаше да го свали.
А публиката, изумена от
прекрасното
изпълнение, продължаваше да се въодушевява от Божествения мотив и не бързаше да прекъсне онова състояние, преживяно от изпълнението на песента.
Асен Вапурджиев вдигна лъка и се поклони пред мълчаливата публика. В това време залата гръмна от нестихващи аплодисменти. Учителят бе доволен от неговото изпълнение, а ние бяхме въодушевени, защото за пръв път на концертен подиум от голям музикант бе изсвирена песен на Учителя. Учителят обичаше изящните форми на поезията и музиката и предаде голяма част от Словото Господне като музикални мотиви - предимно песни с текст, издържан като възторжена и мъдра поезия и като поучения, проникнати от Бащинската Божествена Любов към ученика. В този смисъл Школата на Учителя бе един голям дом на душите, решили да посветят живот и бъднини на поезията, мъдростта и музиката - свещен път към дивната и свещена хармония на живота.
към текста >>
2.
4_01 Любовта е извор
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Може би необичайната обстановка, може би
прекрасното
изпълнение на песента, а може би, което е най- вярното, самата песен проникнала дълбоко в душата ми ме пренесе в някакъв чуден свят и аз се изпълних с нещо безкрайно хубаво.
Пред насядалите на пейките видях млад човек. После научих името му. Беше брат Симеон Симеонов. Той дирижираше песента "Любовта е извор", а всички пееха. Бях изненадана, че песента се пееше от хор на четири гласа.
Може би необичайната обстановка, може би
прекрасното
изпълнение на песента, а може би, което е най- вярното, самата песен проникнала дълбоко в душата ми ме пренесе в някакъв чуден свят и аз се изпълних с нещо безкрайно хубаво.
Сърцето ми откликна на това безкрайно хубаво чувство със свещен трепет. След свършването на песента се загледах в отворения прозорец на едноетажната бяла сграда, намираща се в двора. В стаята се имаше жени, мъже, насядали, а други прави. На третия прозорец, считано от входа на къщата, застана мъж на средна възраст в сив костюм. Косите и брадата Му бяха леко прошарени, а очите - меки и топли.
към текста >>
3.
Сборник ТОМ 6
,
,
ТОМ 6
И ни е приготвила дар: тихи, светли, топли дни и нощи, кристални езера, чисти, измити канари, прясно-зелени поляни, снежни върхове, които стигат лазурното,
прекрасното
небе!
Във Вселената има един Бог, едно Слово, един Всемиров учител - Беинса Дуно и един Космически ученик. Ученикът, изучаващ Словото Му спрямо Космическият ученик е само една прашинка от безкрая на света и микрочастица от вечността във времето на Вселената. Словото на Всемировия учител - Беинса Дуно е Третият завет на Бога към Човечеството. Д-р Вергилий Кръстев НАТАЛИЯ ЧАКОВА (9.Х.1902-10.Х.1987) Братът на най-малките (Спомени за Учителя и за живота ни край Него) ПРЕДГОВОР Лятото на 1958 г. е. Рила ни е позовала пак със светлия си спомен.
И ни е приготвила дар: тихи, светли, топли дни и нощи, кристални езера, чисти, измити канари, прясно-зелени поляни, снежни върхове, които стигат лазурното,
прекрасното
небе!
И слънце, слънце, слънце! Много слънце! Ние стануваме пак по традиция при Седемте рилски езера. Палатките се белеят около второто езеро. Всяко утро се ниже редицата богомолно към Молитвения връх.
към текста >>
4.
ПРЕДГОВОР
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
И ни е приготвила дар: тихи, светли, топли дни и нощи, кристални езера, чисти, измити канари, прясно-зелени поляни, снежни върхове, които стигат лазурното,
прекрасното
небе!
НАТАЛИЯ ЧАКОВА (9.Х.1902-10.Х.1987) Братът на най-малките (Спомени за Учителя и за живота ни край Него) ПРЕДГОВОР Лятото на 1958 г. е. Рила ни е позовала пак със светлия си спомен.
И ни е приготвила дар: тихи, светли, топли дни и нощи, кристални езера, чисти, измити канари, прясно-зелени поляни, снежни върхове, които стигат лазурното,
прекрасното
небе!
И слънце, слънце, слънце! Много слънце! Ние стануваме пак по традиция при Седемте рилски езера. Палатките се белеят около второто езеро. Всяко утро се ниже редицата богомолно към Молитвения връх.
към текста >>
5.
76. НА РИЛА ПРЕЗ 1949-ТОТО ЛЯТО
,
,
ТОМ 8
Любовта към онова ценното,
прекрасното
, което е вложено във всеки човек и за което Учителят е дошъл на земята.
Тъгата лежи дълбоко в сърцето ми. Ще ме напусне ли? И защо да ме напусне? Какво ще остане на нейното място? "Любовта към многото хора.
Любовта към онова ценното,
прекрасното
, което е вложено във всеки човек и за което Учителят е дошъл на земята.
Да го подсили, да го освободи и да ускори благоприятните условия за неговото проявление." И аз отидох. Аз не направих приготовления както в миналото за палатка и екип. Облякох най-топлата си дреха, взех завивки и - тръгнах. Тръгнах със сестра си Мара, която също не беше ходила на Рила откакто беше заминал Учителят и с която винаги отивахме заедно по време на пребиваването на Учителя на Рила. Не искам да правя сравнение на моите преживявания от миналото и сега.
към текста >>
6.
78. ПО ВСЯКО ВРЕМЕ: ПО ВСЯКО ВРЕМЕ
,
,
ТОМ 8
2. И групи си тръгват една подир друга,
прекрасното
време към своя е край, студи, застудява и време и пръсти, и ето внезапно - 0, сняг!
Когато отидох на върха там горе при изгрев слънце, във ранни зори, беседата чете брат Георги. А всички от лагера рилски си бяха веч тук. 2. И слушаха думи прекрасни и топли, изказани тука по тези скали, от нашия светъл и мъдър Учител по същото време, по същия час. 1. Защо мило слънце не ни веч огряваш? Мъглите затулват любимия лик, сгъстяват се, пълнят със мрак планината, дъждец превалява - каква сивина!
2. И групи си тръгват една подир друга,
прекрасното
време към своя е край, студи, застудява и време и пръсти, и ето внезапно - 0, сняг!
Заваля! 4. И стана и строга, свирепа и страшна смути и изплаши тез гости с крила, които до вчера тя галеше с обич, обливаше в слънце и милваше с мир.
към текста >>
7.
15. „В БЪДЕЩЕ РАБОТЕТЕ ПО МАЛКИ ГРУПИ (От завещанието на Учителя)
,
,
ТОМ 8
Имаше някакъв съвпад на Венера с Луна и си спомням, че брат Крум Въжаров беше с нас и ни обясняваше за
прекрасното
влияние на този хубав съвпад на Венера с луната.
Вижда се и цялата долина надолу. Мога да кажа, че няма по-прекрасно нещо, сутрин рано да се изкачиш на един такъв висок връх и да посрещнеш изгрева. Това е един величествен момент. Ставаме сутрин, звездите греят на небето. Такива огромни звезди има само на Рила, блести Сириус или Вега и си спомням една сутрин се качвам нагоре и точно върху Луната, върху нейния сърп беше застанала Венера.
Имаше някакъв съвпад на Венера с Луна и си спомням, че брат Крум Въжаров беше с нас и ни обясняваше за
прекрасното
влияние на този хубав съвпад на Венера с луната.
Всъщност брат Крум Въжаров идваше рядко. И когато дойдеше, това беше празник за нас. На обед приготвяхме общо ядене, ядяхме заедно, имахме наблизо един хубав извор, който поддържахме чист и му бяхме сложили хубави кристални камъни и от него си взимахме вода. За хигиената на този малък лагер се грижеше Мария Митовска. Мога само да кажа, че сме прекарвали много хубаво и то години наред в една много усилена духовна работа и в мисъл, размишление, четене на беседи, играли сме и Паневритмията с магнетофонче.
към текста >>
8.
07 - 45. ЗА ОБЯД КОПРИВА
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
На обяд всички яли прясна коприва и благодарили на дежурните за
прекрасното
меню.
Едва пристигнал и ето насреща му идвал селянин с пълен чувал коприва. „Какво носиш, байно? ", попитал Ради. - „Коприва." - „Колко струва? " - „Десет лева." -„Ето ти парите, дай копривата." Като видяли, че брат Ради пристига с чувал коприва, всички се зарадвали.
На обяд всички яли прясна коприва и благодарили на дежурните за
прекрасното
меню.
към текста >>
9.
VI. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Ако се стремиш от всичкото си сърце и искрено към Възвишеното,
Прекрасното
и Доброто, то непременно - по силата на един милостив Божествен закон - това Възвишено, Прекрасно и Добро ще те посетят и обновят.
Драги брат Тошев. Получих ви писъмцето от 2 т.м. и много се зарадвах, понеже доста дълго беше мълчанието, което царуваше между нас. Каква бодрост и твърда основа дават на човека Божествените истини! Всичко зависи от самия тебе!
Ако се стремиш от всичкото си сърце и искрено към Възвишеното,
Прекрасното
и Доброто, то непременно - по силата на един милостив Божествен закон - това Възвишено, Прекрасно и Добро ще те посетят и обновят.
Ти държиш в ръцете си ключа! Днешното човечество се намира в една такава фаза от своето развитие, намира се в един такъв велик завой, че необходимо е да бъде съзнанието на човечеството към Вечните истини. Това важи за днешната епоха, специално много повече, отколкото за миналите епохи, защото никога досега в своята история човечеството не се е намирало така дълбоко в материята, както днес. Днешната материалистическа култура е на своята най-крайна точка, от която по- нататък в същата посока е невъзможно да се отиде, ако не искаме да дойде израждането. Новата култура ще дойде, когато човечеството обърне своето съзнание към вечните Истини.
към текста >>
10.
3. МИРОГЛЕД И ТВОРЧЕСТВО НА ХУДОЖНИКА БОРИС ГЕОРГИЕВ
,
БОРИС ГЕОРГИЕВ
,
ТОМ 13
Възвишеното,
прекрасното
, вечното заговорва в душата му.
Той казва, че в градовете не би могъл да рисува: там той би издребнял, защото животът в днешните градове е изкуствен. Нужно е близко общение с природата. „Аз, казва Борис Георгиев, не мога да ходя по каменните плочи на града. Чувствувам насъщна вътрешна нужда да съзерцавам изгрева и залеза на слънцето, да чувам пението на птичките. В градовете аз не бих могъл да творя." В планината Георгиев се чувствува в общение с вечното, чувствува се по- близко до Божественото.
Възвишеното,
прекрасното
, вечното заговорва в душата му.
Там той получава вдъхновение. Особено в снежно време, в дълбоката тишина на снежната планина той долавя тайната на битието, почва да разбира това, що лежи в основата му. „Гласът на Бога може да се чувствува в планината, казва Борис Георгиев. Човек в планината по-ясно чувствува възвишеното, което живее в глъбините на душата му." И така Борис Георгиев чувствува нужда да изрази преживяното с бои и линии. Така неговите картини стават негов „интимен дневник", както се изразява той.
към текста >>
Всяка истинска картина е религиозна, макар и да не носи религиозен надпис (религиозна в смисъл, че събужда най-възвишеното, най-
прекрасното
в човешката душа).
Това е една концепция, за която само сетивните възприятия на художниците не са били достатъчни. Творческият дух на природата, творческите планове на природата са се проявили чрез тези художници и затова не намираме имената им. Самият художник е чувствувал награда в това, че е жрец на онази мистерия, която се извършва в битието." „Истинското изкуство е истинска религия." „Истинското художествено произведение трябва да буди религиозни чувства, религиозни в широк, а не в тесен смисъл на думата. Ето защо днес изкуството е издребняло, като се е изместило от тази база и служи само за развлечение, само за декоративно украшение на къщите. Истинската музика е религиозна, макар и да не носи религиозно заглавие.
Всяка истинска картина е религиозна, макар и да не носи религиозен надпис (религиозна в смисъл, че събужда най-възвишеното, най-
прекрасното
в човешката душа).
Някой композитор може да е с великолепна техника, но няма душа. А за Бетховен казват, че когато човек го слуша, чувствува, че влиза в един храм и душата се освобождава, познава същността на нещата. Музиката и живописта трябва да дадат на човека истинска представа за религията, за истинската религия." „За висшата красота, висшата поезия няма нужда от невероятни образи, от чудовища, кули, както някои школи бяха въвели на мода, като израз на висшето изкуство. Истинският символизъм в своята същност може да се почувствува в един изгрев слънце, в едно изражение на човешко лице, в едно животно." Като изхожда от това разбиране на изкуството, Борис Георгиев е против импресионизма. После виждаме разни нови направления в изкуството: кубизъм, футуризъм, дадаизъм.
към текста >>
Когато човек съзерцава лика на Мадоната, като че ли почва да разбира тайната на битието, скрития смисъл на нещата, почва ясно да разбира, че светът не се изчерпва само с видимото, че същността и основата на вселената е чистото,
прекрасното
, любовта, милосърдието.
То изразява смирение, кротост, мир, любов, благост, вглъбяване в един висш мир. Ръцете й са скръстени отпред. „Едно човешко лице, казва Борис Георгиев, може да бъде символ на нашата носталгия за нещо свято, възвишено, чисто." Този е типът на бъдещия човек, който е победил себе си и е достигнал до неземна чистота и вътрешна хармония. Пред душата на художника се носи като видение типът на човека на новата култура на одухотворената земя. Тая мадона представлява типа на идеалната душа, която трябва да се прояви на земята.
Когато човек съзерцава лика на Мадоната, като че ли почва да разбира тайната на битието, скрития смисъл на нещата, почва ясно да разбира, че светът не се изчерпва само с видимото, че същността и основата на вселената е чистото,
прекрасното
, любовта, милосърдието.
Всичко възвишено се събужда в душата на зрителя. Човек, както казвали руските селяни в парахода, почва да разбира най-хубавото в душата си. А именно там е силата на изкуството. То трябва да събуди най- прекрасното в човешката душа. 8. „Портрет на г.
към текста >>
То трябва да събуди най-
прекрасното
в човешката душа. 8.
Тая мадона представлява типа на идеалната душа, която трябва да се прояви на земята. Когато човек съзерцава лика на Мадоната, като че ли почва да разбира тайната на битието, скрития смисъл на нещата, почва ясно да разбира, че светът не се изчерпва само с видимото, че същността и основата на вселената е чистото, прекрасното, любовта, милосърдието. Всичко възвишено се събужда в душата на зрителя. Човек, както казвали руските селяни в парахода, почва да разбира най-хубавото в душата си. А именно там е силата на изкуството.
То трябва да събуди най-
прекрасното
в човешката душа. 8.
„Портрет на г. Д." Един от най-сполучливите портрети от Борис Георгиев. Вътрешният живот е много вещо предаден. „При рисуване на портрет, казва Борис Георгиев, художникът трябва да има ясновидство, за да вникне в душата и я изрази." Аз не съм виждал такъв портрет в никоя изложба, в никоя галерия от тези, които съм посетил. 9. „Майката на художника".
към текста >>
Ето думите на Гьоте за поета Платен, негов съвременник (в „Разговорите на Гьоте с Екермана"): „Платен е даровит, но за да напише велики произведения, трябва му още едно нещо: любов, повече любов." Значи източник на истинското художествено творчество е най-чистото, най-възвишеното, най-
прекрасното
в човешката душа.
Той е източник на висшата красота, висшето добро и висшата красота. Чрез висшата красота ние почваме все повече и повече да разбираме Бога. Значи изкуството е едно от средствата да проникнем до същността на Бога. Художникът, за да твори под ръководството на висшето, безсмъртното в себе си, трябва да живее чист живот. Вдъхновение, майката на всяко истинско художествено произведение, може да има само чистият по душа.
Ето думите на Гьоте за поета Платен, негов съвременник (в „Разговорите на Гьоте с Екермана"): „Платен е даровит, но за да напише велики произведения, трябва му още едно нещо: любов, повече любов." Значи източник на истинското художествено творчество е най-чистото, най-възвишеното, най-
прекрасното
в човешката душа.
Но висшето у човека е проникнато същевременно и от най-висшите нравствени сили. Ето в такъв смисъл е свързано изкуството с етичното. И тъй, изкуството не трябва да се занимава с тенденциозни морализирания, но поради самото си естество, всяко истинско художествено произведение не може да не събужда висши морални сили у човека. Отечеството на висшите морални сили в човека е в същото време отечество и на творческите сили на художника. В този смисъл можем да кажем, че религия, морал и изкуство идат от един и същ извор.
към текста >>
11.
III СВЕЩЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ
,
ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
,
ТОМ 14
Оня, който иска да намери доказателство за съществуването на Бога,за безсмъртието на душата, за действителност на невидимите светове, нека не го търси другаде, а да се научи да чете във великата книга на живота, природата и душата,защото само в тази книга , открита само за пробуденото духовно око, е написано най-
прекрасното
доказателство за всичко това. 68.
От все сърце желая да бъда редовна ученичка в окултната школа и нека Божественият лъч освети моите мисли и желания , за да бъдат творители на моя вътрешен живот . 63. Мене ми прави удоволствие да посещавам нашата школа, защото намирам утеха на душата си пред Бога, намирам също и поука за из живота . 64. Предназначението и смисъла на човека е да се усъвършенства във всяко направление и отношение . 65. Да имаш вътрешна хармония, то значи да искаш, когато знаеш и можеш, да можеш , когато искаш и знаеш , и да знаеш, когато искаш и можеш . 66. Видиш ли злото (изкушението), отдалеч още бягай от него, като за живота си, не се спирай да премериш силите си с него , защото сториш ли това, ако Исус не е с тебе да те подкрепи, то непременно ще бъдеш победен или ще можеш да се изтръгнеш от ноктите му , но с големи усилия. 67.
Оня, който иска да намери доказателство за съществуването на Бога,за безсмъртието на душата, за действителност на невидимите светове, нека не го търси другаде, а да се научи да чете във великата книга на живота, природата и душата,защото само в тази книга , открита само за пробуденото духовно око, е написано най-
прекрасното
доказателство за всичко това. 68.
Смелият в живота печели борбата . 69. Искам да служа на Господа и с Него да живея . 70. Ако имаш хармония в себе си, ще имаш живот и благословение в дома си . 71. Да не живееш за себе си, а за другите , е благородно . 72. Человек, който дири Бога прилича на вода, която си дири място . 73.
към текста >>
12.
IV. РАБОТА С ТРИЪГЪЛНИКА ОТ ТРИ СЕСТРИ В ДУХОВНАТА ГРУПА.РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ ОТ ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
,
ТОМ 14
Великото, реалното седи в
прекрасното
, нежно чувство, то е като дете но като го придобиеш туй нежно чувство, ти си придобил всичко и всеки те иска в дома си.
Лъжата е случайно нещо, лъжата са я образували тия същества, които искат да минат лесно, а човек, които търси мъчния път, не лъже. Действително, че материалната работа огрубява човека, но лъжата ще го снеме и огруби повече от най-грубата работа. Лесният път ражда лъжата. Бог ще го привлечете не със своята философия, а със своята немощ. Приятно е на Бога, като те намери, че не знаеш, да ти обясни.
Великото, реалното седи в
прекрасното
, нежно чувство, то е като дете но като го придобиеш туй нежно чувство, ти си придобил всичко и всеки те иска в дома си.
Смирението е качество на ума, а чистосърдечието е качество на сърцето. Чистосърдечието е един голям извор, никой не може да го лъже, вземеш една кофа, две, но той все извира. Това, което е истинската философия, съвременните хора са изгубили туй нежно чувство, нямат детинска вяра. Те мислят, че истината ще дойде по специален път. За една къща може да гледате от кой прозорец ще влезе светлината, но то е вярно за в къщи, а като излезнеш отвън, ще ти трябва един прозорец.
към текста >>
13.
2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
"... За Всичко благодарете,... Духа неугасяйте!..." Павел Ти ме погледна пак, Велики Татко, и чух отново строгия Ти зов, но Твоето диханье бе тъй сладко и взорът Ти тъй пълен със любов, че в трепета на новото страданье аз само се топих, без да умра, и в чара на
прекрасното
създанье твърдях: благодаря, благодаря!...
Китара : Лирически стихотворения. - Варна, 1898. - с. 33-34 Иван Толев е роден на 6 декември 1875 г. В град Битоля - Македония. БЛАГОДАРЯ!
"... За Всичко благодарете,... Духа неугасяйте!..." Павел Ти ме погледна пак, Велики Татко, и чух отново строгия Ти зов, но Твоето диханье бе тъй сладко и взорът Ти тъй пълен със любов, че в трепета на новото страданье аз само се топих, без да умра, и в чара на
прекрасното
създанье твърдях: благодаря, благодаря!...
Тогаз духът, упит от сласт неземна, към Тебе радостно се пак възйемна и живият Ти пламък го огря... И моето сърдце, в надежда свята, с възторг, кат птичка, сепната в зората, запя: благодаря, благодаря!... 27. XI. 1919 г. "Всемирна летопис", Г. I, кн.
към текста >>
14.
5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР.
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
И ние, благодарни за истинската естетическа наслада, която постоянно и неизчерпаемо ни доставлява с прелестта на тая жива картина, пожелаваме му и за напред да се труди и работи все повече в това направление - към дълбоко- внушителното,
прекрасното
, великото, вечното... * Минаваме към другите изкуства.
155, 158 и след ). Прелс не казва нищо само за законите, по които се развива човешката душа. но тая мисъл ясно се прозира в целото му съчинение. От картините, които възпроизведохме в миналата книжка, както и от двете картини, които даваме и в настоящата, се вижда, че художникът Борис Георгиев е направил първите стъпки в областта на невидимия духовен свят, проникнал е отвъд, доловил е безплътните и безсмъртни форми и съчетания на невидимите за простото око трептения и ги е изобразил по един доста сполучлив и трогателен начин. Особено неговата Мадона действува наистина покъртително върху душата на идейния и чувствителен наблюдател.
И ние, благодарни за истинската естетическа наслада, която постоянно и неизчерпаемо ни доставлява с прелестта на тая жива картина, пожелаваме му и за напред да се труди и работи все повече в това направление - към дълбоко- внушителното,
прекрасното
, великото, вечното... * Минаваме към другите изкуства.
Според съвременните естетици, Тия изкуства, в числото на които те поставят и живописта, са така наречени пластически, защото се развиват по отношение само на пространството или, едновременно, на пространството и времето. Тая дефиниция, разумева се, страда от едностранчивост, защото се основава пак само на външната страна на природата. Обаче, от гледището на вътрешната страна на естетическите произведения, всички изкуства имат един и същ източник, защото доказано е вече и в положителната наука, че времето и пространството се сливат. Следователно, терминът "пластически" не изчерпва цялото съдържание на понятието за тия изкуства. Те са скулптурата, архитектурата, танцът, гимнастиката и сценическото или драматическото изкуство (театрът).
към текста >>
15.
5. Писма из един роман
,
Невена Неделчева
,
ТОМ 23
Не, вярвай ми, не... Не оставяй да те заблуждават преходните ти чувства, защото горчиво ще заплаче душата ти, когато в прегръдките си държиш тялото ми, но онова,
прекрасното
, по което си жадувал, няма да го има вече.
Мислиш ли, че тленното и преходното у мен е събудило красотата на душата ти - обичта ти към мен? Не! Това, което ти харесваш, това, което те привлича, е онова нетленното, Божествено красивото, възвишеното, което преминава през мен. И не мисли, че когато прегръщаш тялото ми, ще прегърнеш и него. Не мисли, че когато с устните си докосваш устните ми, ще докоснеш Него.
Не, вярвай ми, не... Не оставяй да те заблуждават преходните ти чувства, защото горчиво ще заплаче душата ти, когато в прегръдките си държиш тялото ми, но онова,
прекрасното
, по което си жадувал, няма да го има вече.
И не се чуди тогава какво е станало и где е отишло това, което те е правило щастлив. И не мисли тогава, че илюзия е било благоуханието, което е пила душата ти, когато главата ти леко е лежала облегната на рамото ми. Не, илюзия е било само вярата ти, че аз, човекът, съм това безкрайно красивото и възвишено, от което си се възхищавал и заради което си ме обичал... Защото кой обича мъртвеца? А знай, мъртва съм аз без Божествено красивото, което идва у мен... Защо любовта у хората намалява и изчезва? Защото природата иска да ги освободи от твърде голямото заблуждение, че те сами са източник на красотата, а не само нейни проводници.
към текста >>
16.
7. Писма до моя брат
,
Невена Неделчева
,
ТОМ 23
Животът е най-хубавото, най-чистото, най-
прекрасното
нещо, към което ние се стремим всякога и през всичките времена.
Но знаеш ли ти какво е животът? Онова, което кара всичко да живее, не може да бъде лошо. Животът е най-хубавият дар от Бога, на който ние само можем да се радваме, и без който не бихме били живи. Животът е онзи поток от сили, който преминава през всичко и го оживява. Животът е туй, което кара цветята да цъфтят, дърветата да растат, слънцето да изгрява и хората да живеят.
Животът е най-хубавото, най-чистото, най-
прекрасното
нещо, към което ние се стремим всякога и през всичките времена.
А това, което ти наричаш живот, уверявам те, то са примеси, които не са живот, както и калта, която се намира във водата, не е вода. Обичай живота! Животът никога не отнема, той само дава. И където мине, той познава се, защото там никнат тревите, цъфтят дърветата и текат изворите. Друг е, Който ни отнема и дава - и то винаги с оглед на нашето собствено добро.
към текста >>
17.
VI. НАРУШЕНИЕ НА ОКУЛТНИТЕ ЗАКОНИ, ВЪРХУ КОИТО Е ИЗГРАДЕНА ПАНЕВРИТМИЯТА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 23
Нека да напълним душата си със светлина и да я понесем по свещената българска земя, за да зреят под нейната благотворна ласка семената на
прекрасното
, възвишеното, божественото.
С умиление целият народ отправя своите пожелания за напредък и успех, заедно със своя бащински благослов.Нека не се забравя, че ние сме скромни, но чисти работници на Божията нива. Затова, като копнеете за благодатна жътва, гледайте добре да разорете угарите и хубава да бъде вашата посев. Вие не бива да оставяте да загасне божествената искра, която носите в своята гръд. Тая искра ни свързва с великия и вечен разум, който движи и управлява света. Чрез нея ние сме силни, непобедими.
Нека да напълним душата си със светлина и да я понесем по свещената българска земя, за да зреят под нейната благотворна ласка семената на
прекрасното
, възвишеното, божественото.
Да се просветляваме и да просветляваме с мисъл за съвършенство, това трябва да бъде и сега една от вашите най-върховни жизнени задачи. Затова да поддържаме тоя пламък в душата на българина, да възвисяваме духа на родната земя, за да я подготвим да бъде по-близо до Бога. Чрез вас целият народ зрее и се възвишава, за да върви в светлина и красота и да твори големи дела и велики личности. Запомнете това добре и не подценявайте своите бдения и грижи.Ние носим в цялото си същество една вечна сила. Нея никой не може да ни я отнеме.
към текста >>
18.
Стихове на Димитър Сотиров
,
Димитър Сотиров
,
ТОМ 25
С делата си винаги бъди Му верен, и с формите Му съвършени заживей, стани жител на светът Му неизмерен за най-
прекрасното
у него ти копней.
Основа да му бъде Висшето прозрение. Чрез тях и в тях новия човек ще се роди, и ще възсияе неземно просветление. Векът на изкуството е свят ефирен, Не всеки да живее в него е роден, неделима част е от Духът всемирен, за съвършените прояви отреден. Живота в него е благословение, идващо от Висшето в света, от Бога, Длъжен си да твориш със вдъхновение, а да не живееш с израза: "Не мога." Изкуството е и нещо всеотдайно, на призваните преизобилно дава, но към него трябва да си с чувство трайно, Да работиш зарад него, не за слава. С обич в неговия свят да заживееш, и винаги за него с радост да твориш, така в живота си земен ще успееш, съвършеното човешко да изградиш.
С делата си винаги бъди Му верен, и с формите Му съвършени заживей, стани жител на светът Му неизмерен за най-
прекрасното
у него ти копней.
Отдай му без остатък земните си дни, С него да те свързва дружбата сърдечна, то за тебе страж и за него ти стани, та едно да станеш с изкуството вечно. СИНЪТ НА СЛЪНЧЕВИЯ СВЯТ Бе пролетен и ведър слънчев ден, бях сред дебрите на планината, от нейното величие пленен, видях се малък като децата. Окъпани във слънце дълбини, върхове със взор към небесата слова изричат: "Кат нас стани, за да заживееш в красотата! " На гранитните скали отломък бъди през дните що ти предстоят, за да разбереш, че си потомък, обичен син на слънчевия свят. В умът ти светли мисли да царят и да ти бъдат факел негасим, в сърце ти чисти чувства да струят, Духът ти да е бодър, несломим.
към текста >>
19.
ЯНУАРИ 1918 г. - 15 ДЕКЕМВРИ 1918 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Ето 63 ме кара да роня сълзи... „Милостта Ти е по-добра от живота, устните ми ще Те хвалят.” Горещи сълзи калят по
прекрасното
ми ново палто.
Веднъж Иванова - тази с многото видения, запита Учителя защо тъй млада, а косите ми прошарени; Той отвърна: - Защото слана я попарила. Студ и мраз и в сърцето ми. Небето сякаш и то не е дружелюбно към мен. Гледай как се оцъклило, никаква надежда. Псалмите са винаги с мен.
Ето 63 ме кара да роня сълзи... „Милостта Ти е по-добра от живота, устните ми ще Те хвалят.” Горещи сълзи калят по
прекрасното
ми ново палто.
Студът ги вледенява и те стоят като блестящи перли. Кому съм нужна? Нямам вече никого близък на света. Злият български цар Го пропъди, Него, Човекът, който ни събираше край себе си. Злият, надменният цар.
към текста >>
20.
1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Сметката е уредена, освен
прекрасното
гостоприемство, за което не мога да им се отплатя никога.
Никога, крещи душата ми. АВГУСТ 1922 г., Търново С мене си взимам едно газево сандъче, пълно с книги. Другата част ще ми изпратят до София. Тези тук ги разграбват и в три деня не ми остана нищо. Още тук връчвам дължимата сума на брат Никола Камбуров.
Сметката е уредена, освен
прекрасното
гостоприемство, за което не мога да им се отплатя никога.
Петър е по стъпките ми. Прошнурованата с бяла коприна книжка поднасям на Учителя - тук вън при беседката. Харесва печата, хартията, прелистя. А там, Петър седи и право у мене гледа - ще ме изпие с очи. Мушна глава в чувалите там в склада и не плача малко, но се късам - като че ли ме колят.
към текста >>
21.
ЯНУАРИ 1924 г. - 25 ДЕКЕМВРИ 1924 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Тя наистина още е много красива - къдрави коси изпод широката й шапка дават завиден ореол на
прекрасното
й лице.
Те се познават. О, той е италианец! Те говорят на италиански език. Отгде познава той piccola poeta bulgara [(итал.) малка българска поетеса] (това разбирам) и нищо друго не ми се счу да й даде обяснения. Позата й е пленителна.
Тя наистина още е много красива - къдрави коси изпод широката й шапка дават завиден ореол на
прекрасното
й лице.
Аз съм прашна, потна и с разпиляна коса. Той се обръща към мене по немски. Пита: - Was ist der Titel Ihres Buches? „Morgens Strahlen“? ; той се смее, смее.
към текста >>
22.
Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Ето го белоглавия Мургаш, а това
прекрасното
бяло видение е - Рила.
Тя прилича на бяла приказка. Пъплим към „Зеленка”. От тук посрещаме първите лъчи на слънцето. То се явява, здрависва се с върховете, а после подава ръка на долините и там остава. Тъмните хоризонти ясно се отделят.
Ето го белоглавия Мургаш, а това
прекрасното
бяло видение е - Рила.
Небето синьо; гледа като него. А где ли е той сега? Изкачвам се сама, заставам и с бастуна си рисувам по снега сърце и в него стреличка. Шепна името му. Слънцето блести.
към текста >>
23.
7 ЯНУАРИ 1927 г. - 31 МАРТ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Там седим неколцина - Учителя, Асавита и
прекрасното
видение на Маришките езера.
А Учителят трепка от красота и веселие. Слънцето блести по снежната Му коса. Няма стар и млад тука - радост и безгрижие блика навред. 17 МАРТ 1927 г., четвъртък 17 март 1927 г. четвъртък Представям си „Окото” на Рила.
Там седим неколцина - Учителя, Асавита и
прекрасното
видение на Маришките езера.
Те си приказват нещо, пък аз нищо не им разбирам - може би, защото ми се спи. Ах, да бих могла да спя, да спя дни и нощи. Те се разговаряха за земните жители, що като чудовища се тълпяха доле в низините. Искат да им помогнат, да ги просветят. Казват, че няма работници.
към текста >>
24.
4 ЯНУАРИЙ 1928 г. - 28 ФЕВРУАРИ 1928 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Добре е, че най-възвишеното, най-
прекрасното
си остава неделима част от нашата душа." Чувате ли как Ви моля за прошка!
Разговори от възвишен характер не липсват в учебните ни часове -брат Боев сам ги предизвиква и поддържа. Хубаво е по-дълго да оставаме върху тях, но времето лети и трябва да се обясняват уроците. Знаете ли, че книгата, която заедно с Вас пишем сега има много ненаписани страници. Има неща пречудни в човешката душа, за които и да иска да говори човек не може. „Ние бихме били жалки нищожества -казва Метерлинк - ако знаехме само това, което пишем или изказваме.
Добре е, че най-възвишеното, най-
прекрасното
си остава неделима част от нашата душа." Чувате ли как Ви моля за прошка!
Асавита, аз незаслужено Ви оскърбих. Учителят снощи свири песента на Възкресението. Сълзи ме душеха, но аз ги възпрях. Сърце, окаменяло от мъка сърце, ти не трябва да плачеш. Той караше младите да пеят.
към текста >>
25.
2 МАРТ 1928 г. - 26 АПРИЛ 1928 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
По-добре с красиви сънища и блянове по вечното и
прекрасното
, отколкото жалка действителност с нелюбим човек.
„Окултистката” също е тук. Тя вече нито ме поздравява, макар че аз й съдействувах това топло местице, платено четворно по моя молба. Но кому ли ме е обещала Асавита след 6 години. Не дай си Боже да ми е писано нещо с Е. Не, не, хиляди пъти не.
По-добре с красиви сънища и блянове по вечното и
прекрасното
, отколкото жалка действителност с нелюбим човек.
Ах, как се разболях снощи. Внезапно изстинах и пожълтях като лимон. Притъмня ми на очите и аз легнах на пода. Едвам шъпнех само: „Господи, Христе, Учителю! ” Колко време прележах тъй, не зная.
към текста >>
26.
2.1.7.18 март 1923 г., неделя, [Витоша, бивака Ел Ше-дар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Постепенно снегът се сгъстява, сгъстява до толкова, че замрежва въздуха и скрива
прекрасното
видение на бялата планина.
2.1.7.18 март 1923 г., неделя, [Витоша, бивака Ел Ше-дар] Витоша днес наистина е празнична. Няма никакви мъгли по нея и тя мощно се издига над Софийската долина със своето бяло наметало. Вали мек снежец. Небето е сиво, сиво.
Постепенно снегът се сгъстява, сгъстява до толкова, че замрежва въздуха и скрива
прекрасното
видение на бялата планина.
Може би тя цял ден щеше да остане тъй красива и натруфена, но като ни видя че стотина - двесте души напираме към нея, се нахохори... Какво ли си казва: - Я си вървете! Какво сте ми се надигнали? Да не съм ви калесвала с бъклица! Не виждате ли, че не ми е още подредено! Още не съм изкарала да постеля по ливади и полета зелената си черга, още не съм изтъкала пъстрите си възглавници.
към текста >>
27.
2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Той казва, че трябва да желаем да развиваме своите дарби, трябва да желаем доброто и
прекрасното
да живее в нашите души, трябва да обичаме просветата, изкуството - дори да се стремим към безсмъртие, както са ония там горе звезди, които сякаш по-ярки стават при нашия задушевен разговор.
Никола” са пълни с развалини от старо време, когато владетелите са бягали към върховете и там, защитени в естествени укрепления са уреждали своето щастие... Нижат се километри след километри; пътят неусетно се изминава при оживения разговор за древните мъдреци: Сократа, Диогена, Епиктета, Марк Аврелия, Платона... Елиезер ги познава. Знае приликите и разликите им; а и ний с Генча не сме съвсем боси по въпроса. Аз даже помня цяло изречение от Епиктета: „Всичките ни страдания произтичат от нашите непостигнати желания; тогава нищо не ни остава, освен да се освободим от нашите желания.” Почваме да спорим върху точката „да не желаем”. Но дали нищо не трябва да желаем... Не ми е ясно. Тук на помощ ни идва „Учителя”.
Той казва, че трябва да желаем да развиваме своите дарби, трябва да желаем доброто и
прекрасното
да живее в нашите души, трябва да обичаме просветата, изкуството - дори да се стремим към безсмъртие, както са ония там горе звезди, които сякаш по-ярки стават при нашия задушевен разговор.
А Толстой! Тук Елиезер [Коен - виж “Изгревът:, т. VII, с. 288-292; т. XVII, сн.
към текста >>
28.
2.1.26. Димитровден, 8 ноември 1927 г., [Витоша, бивака Ел-Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Като че ли душата се отказваше от тялото, за да се слее по предвечно сродство с Великото и
Прекрасното
.
Тъй леко и свободно се лееха гласовете, с такава услада се извиваха, споени от чудните слова, като че наистина сме на небето, а не на земята. Естествено след това дойде молитвата. Как се молихме, с каква жар. Като благодарни деца, които са получили от майка си нещо много мило и скъпо за тях. Всеки чрез свещените думи на молитвата, като че изказваше свой заветен копнеж.
Като че ли душата се отказваше от тялото, за да се слее по предвечно сродство с Великото и
Прекрасното
.
След това почна концерта на храненето. Той дойде като най-съвършени рефрен на гимнастиката, песните и молитвата. Всеки се заема да подготви „инструментите” си, че щом се даде знак, веднага да почне изпълнението. Наредихме се в нов кръг, само че седнали. Отвориха се раниците.
към текста >>
29.
2.1.32. 8 ноември 1928 г., Димитровден, [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Как сърбат, как жадно пият всички
прекрасното
питие.
Преоблечени, седим по нагретите скали и пием мащерка с много захар и лимон. Развързват се раниците. Към тях посягат големи и малки ръце; големи, груби, жилести и нежни, деликатни, детски и набръчкани, сухи пръсти... Пълни чаши с ароматичен чай се поднасят ту към нежни детски устица, или нежни момински устни, скрили бисерни зъбки, или към старчески сини, трептящи устни, или под рунтави мустаци се разтворила някоя беззъба уста. Колко очи, колко различни очи! От кротко усмихнати с дъговидни тънки вежди на бяло гладко чело, до старчески, мънички, скрити под надвиснали рошави вежди, сякаш надничат от някой храсталак.
Как сърбат, как жадно пият всички
прекрасното
питие.
Лумнали буйни огньове разливат милваща грейка. Камара сухи дънери! Кой, отгде ги донесе? Негласна добродетел върши всичко това. Грамадата невидимо расте - за общо благо, за обща радост.
към текста >>
30.
2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
До
прекрасното
езеро, под мириадите звезди ние чухме арията на Бах и 12 соната от Паганини.
Заварваме грамаден куп сухи дърва, братята ги сграмадяваха върху огнището. „Хайдушки” огън. След приятната вечеря обикаляме огнището. Учителят е между нас. Музикантите се отличиха тази вечер.
До
прекрасното
езеро, под мириадите звезди ние чухме арията на Бах и 12 соната от Паганини.
Светлият глобус на луната изгря от Харамия, като някакво вълшебно око на нощта, дошло да чуе човешката музика, всред чаровната и тиха вечер. Езерото блесна от разпилените златни коси и засия като запалено от вълшебна светлина. Огънят се разпалва съвършено и дава освен приятна грейка, още омайна гледка за очите. От него в надпревара тичаха чудновати пламъци, подобно омагьосани човечета, които ръкомахаха, движеха си нозете, тичаха, връщаха се по запалените главни. Сякаш надуваха уста и раздухваха пламъците.
към текста >>
31.
2.1.43. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Как чудно си създал света, че до
прекрасното
, ти си поставил и омразното, еднакво да се радват на твоите блага.
Тялото ми почива върху разкошна постеля от мащерка. Пак змия! Колко е отвратителна! С дълбока погнуса и ужас я гледам как се гърчи и изправя върху отсрещната скала и се спуща в своята дупка. Боже мой!
Как чудно си създал света, че до
прекрасното
, ти си поставил и омразното, еднакво да се радват на твоите блага.
Радостта ми е помрачена. Блаженството ми е помътено пред този потаен враг на човека... Прибирам дрехата си и бягам от разкошното свърталище на грозната гадина... А може би, тая проклета гадинка, няма никакви зли намерения към човека. Но случайността - някое неочаквано външно дразнение, я прави да изсипе отровата си на ръката или ногата, които са я притиснали. Отдалече по хребета пътници. Навярно, конярите с провизии.
към текста >>
Над тъмно модри долини, точно до златната черта, що то само си е начертало, изгря
прекрасното
светило.
Така, сякаш пропъдихме мъглите и видяхме звездите отново. 18 [август 1930 г.], понеделник Изгрев слънце - рубин. Няма ги мъглите, отишли си облаците. До вечерта не остава никаква следа от бурята и дъжда. 19 август 1930 г., вторник Великолепен изгрев.
Над тъмно модри долини, точно до златната черта, що то само си е начертало, изгря
прекрасното
светило.
Ний го чакаме с мълчаливо съзерцание. Накацали по скалите, ние му се любуваме с препълнени от благодарност сърца. Учителят заговори. Това е първият ден на събора - тук на Рила. В пурпурни багри и лазур блести групата около него - събрани от целия свят - българи и чужденци, ние слушаме несравнимото Слово.
към текста >>
32.
3.2.1.4. Разказът на едно детенце
,
3.2.1. Изповеди
,
ТОМ 26
Трънлив и скалист е пътя към
прекрасното
възвишение.
Аз заспивам. Искам да видя Вечната Красота на Създателя; но, още слабо свети кандилцето на Святата Любов в сърцето ми и не може да издигне факела ма изгряващата зора, за да се види Той, Благият, Вечният. Искам да изброя чудесата на десницата Му, но те са неизброими и неизследими. Искам да Му пея безконечни хваления за Непреходната Му Любов, ала съм слаба да сторя това, защото тя е неизмерима. Искам със сълзи да напоя рано осланените негови създания, ала не стигат ми сълзите; много са онези, които страдат и непрестанно разгръщам ръце да ги прегърна, ала малки са моите обятия, а неизмерим е света на скърбящите и самотните страдалци. Учителю!
Трънлив и скалист е пътя към
прекрасното
възвишение.
От слабост се прегъвам под собствения си кръст, викам в безконечно стенание и кървава пот облива лицето ми. Но тръгнала по стъпките Ти, аз се засилвам, вървя из цъфналите след заминаването Ти цветя, дишам ароматите им и се изправям под кръстното знамение. И шъпна Благото Име, което Ти ме научи да възлюбя и сладко е на гърлото ми да Го произнасям; весело ми е да пея песните ти, донесени от неземни светове и радостно ми е, когато мога да изтрия една сълза на страдания, да ... една радостна усмивка. Учителю! По стъпките Ти никнат бели кремове, от Словото Ти протичат чисти извори на истинен и вечен живот. О, всички вие, които въздигате глас на моление към Него, молете се за онези, които безкрайно и безпросветно страдат.
към текста >>
33.
3.2.2.1. Няма те
,
3.2.2. Разкази и съобщения в списание „ЖИТНО ЗЪРНО”
,
ТОМ 26
Нали знаеш, че аз съм мъничко земно създание, което се възхищава от
прекрасното
!
Питам скалите - мълчание. Цветята също не отговарят. Някакви тъмни криле закриват слънцето, и то да не ми отговори. Махабур, где е Той? Нали знаеш, че с Него е по-хубав света?
Нали знаеш, че аз съм мъничко земно създание, което се възхищава от
прекрасното
!
Чуй, Махабур! Чуйте мълчаливи извори - цяла се прегъвам от болка. О, где, где е Той сега? Махабур, Махабур, душата ми линее без Него. Но защо ли пък да Го няма?
към текста >>
34.
1. Едно столетие
,
Глава 1. РАЗКРИВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА
,
ТОМ 28
Ние смеем да кажем, че след като Го срещнахме и Го слушахме, опитахме магията на Неговото Слово, преживяхме дълбоката радост, че си успял да видиш най-
прекрасното
, което века можеше да ти поднесе, да отчетеш накрая, че никъде и никога Великото не е било изразено толкова ясно, величествено просто, проникващо ума, сърцето, душата.
Неговите методи съдържаха светлина и сила, защото бяха съобразени с живите закони на природата и с нуждите на човека. Никога човечеството не се е нуждаело толкова от тях, както през това бурно столетие, което имаше за задача да подготви условията и хората за новото, което пристъпваше прага на нашата земя и чийто признак бе духовната вълна и духовния глад, които бавно се превръщаха на мощно течение, което нямаше вече да спре. За това време и за този духовен глад Той дойде за да поднесе на изстрадалото човечество свежите струи на дълбокия извор, какъвто представляваше Неговото учение, Неговото Слово, което Той наричаше учение на Любовта, на Мъдростта, на Истината, Трите велики принципа, които стояха като основание на цялата вселена.Ония, които имаха привилегията да Го срещнат, да Го слушат и да го следват, знаеха, че бяха намерили най-ценното и най-същественото, което времето и земята можеше да им предложи. На земята трудно може да се изрази с думи красотата на тази среща. Това събитие засяга дълбоко човека, неговата духовна същност, то е величествен момент, когато човек идва в съприкосновение с Великото, е Мощното в света.
Ние смеем да кажем, че след като Го срещнахме и Го слушахме, опитахме магията на Неговото Слово, преживяхме дълбоката радост, че си успял да видиш най-
прекрасното
, което века можеше да ти поднесе, да отчетеш накрая, че никъде и никога Великото не е било изразено толкова ясно, величествено просто, проникващо ума, сърцето, душата.
Всичко, което слушаш звучи близко, родно, познато, нужно, топлосърдечно. Истината те гледа от всяка дума, от всяка мисъл, от всяко правило, от всеки метод. Истината пристъпваше в света чрез Него и никога сякаш на земята не е било толкова светло/както сега и никога земята нямаше да стане толкова тясна за лъжата, както сега. Истината идваше да обнови целия живот на човек, за да му покаже сияйните върхове на Любовта и на Мъдростта, които прииждаха като пълноводни реки. Нямаше вече сила на земята, която да спре мощното течение.
към текста >>
35.
7. Моите думи.
,
Глава 2. По следите на казаното
,
ТОМ 28
Великото, новото,
прекрасното
и човечното се дължи именно на тези духовни течения, на тези нови учения, които носят духовни съкровища за всички, копнеещи за новото души.
Примерът на Христа не е единичен. Великите идеи, обаче, са като семена, твърде много жизнеспособни, за да останат без последствия. Те никога не умират, посяти от умелата ръка на майстор сеяч, те принасят своя плод кога да е и се налагат със своята жизненост. Ония, които имат будно съзнание и са чутки за новото, което времето им поднася широко разтварят портите на сърцето и на ума си, за да обновят живота си. Събитието е рядко и епохата се смята изключителна.
Великото, новото,
прекрасното
и човечното се дължи именно на тези духовни течения, на тези нови учения, които носят духовни съкровища за всички, копнеещи за новото души.
Те внасят нови и пресни, живителни сокове в науката, изкуствата, възпитанието, те цъфтят през това време не за друго, а поради идейната наситеност зад която стоят тия велики люде. На времето богомилите внесоха обновление в духовния живот на българския народ, новото, което донесоха те си проби път и вън от България. Новите идеи имат силата да разрушават старите и негодни вече идеи и върху тях да градят новите, за да помогнат на човечеството да намери своя път и реши своите задачи. Такава е идейната постановка на света във връзка с идването на един Учител, гений, светия. Те притежават огромна сила и светлина и накрая победата е тяхна.
към текста >>
36.
2. Огнената вълна
,
Глава 3. Принципите на Учението.
,
ТОМ 28
Красивото,
прекрасното
се съдържа в устрема на хората достойно да я посрещнат, живителният й огън да е очистил умовете, сърцата на хората, за да не изгори човекът в нейните пламъци, нито да се удави в разтопените й води.
Коя сила може да заповяда на слънцето да не грее? И кой може да продължи с един миг нощта? Ледовете се топят, потоците се стичат отгоре и пъпките на дърветата чакат последен миг, за да се разпукнат. Атмосферата е наситена със сладостния дъх на прииждащата пролет. Една стара епоха отшумява и нова се ражда.
Красивото,
прекрасното
се съдържа в устрема на хората достойно да я посрещнат, живителният й огън да е очистил умовете, сърцата на хората, за да не изгори човекът в нейните пламъци, нито да се удави в разтопените й води.
За да каже човекът на новото съзнание, не както по времето на Христа: Рано е това време, рано е за това учение, а да каже: Тъкмо сега му е времето. Като ранна птичка Той дойде, и донесе едно ново учение - принципи, правила, методи, знание, ключове, с които човекът щеше да си помогне, да мине необгорен през пламъците на вълната. Не е много хубаво времето преди настъпването на пролетта, така е в природата, така е и в живота. Двадесетият век са ранни предпролетни дни - нека това не ни плаши, пролетта ще дойде, непременно ще дойде и всичките облаци на нашето небе ще се разпръснат, целият хаос в който човечеството страда и се бори ще изчезне. Небето ще се разчисти и слънцето ще поеме своя поход на север и дните ще станат топли и дълги - новото ще дойде и човекът ще благодари, че след нощта идва деня, след зимата - пролетта, след големия хаос – хармонията.
към текста >>
37.
6. Оригиналът
,
Глава 3. Принципите на Учението.
,
ТОМ 28
Ние само се учудваме и изненадваме когато погледнем човека и се питаме, какво ли се е случило с него в далечния, непознатия, лежащ като джунгла път, за да застане по отношения на себеподобния на другия полюс, да вижда по лесно копието, а по трудно или никак да не намира истинското в човека, реалното,
прекрасното
- оригинала?...
Днес от градината на нашите преживявания можем да си изберем най-хубавите цветя и да си позволим да свием китка: можем да надзърнем в тази свята интимност и да наречем отношението с истинското име - любовно. Само любовта вижда навсякъде красивото, положителното, оригинала. Само когато човек обича, вижда всичко това в лицето на любимия си. Не се учудваме и не се изненадваме, че Той владееше тази магия. Няма човек приближил се при Него да не е преживял съживителната струя на Неговата Любов, която имаше чудното свойство да открива оригинала.
Ние само се учудваме и изненадваме когато погледнем човека и се питаме, какво ли се е случило с него в далечния, непознатия, лежащ като джунгла път, за да застане по отношения на себеподобния на другия полюс, да вижда по лесно копието, а по трудно или никак да не намира истинското в човека, реалното,
прекрасното
- оригинала?...
По кой път трябва да тръгне човекът, коя посока трябва да вземе, за да се освободи от напластяванията на миналото и възстанови първоначалната си чистота, топлота, мекота, светлина и прояви най-хубавата си черта като човек - да намира оригинала. Примерът сияе пред нас. Не само успяхме да го видим, но и да го преживеем. Той ни показа пътя, доказа принципността на метода, естествения Божествения метод да намира оригинала, а не копието. Много работа и много усилия са нужни на човека, за да добие тази висша интелигентност, това велико прозрение да открива оригиналите и като истинските любители на изкуство нищо да не пожали, за да се добере до тях.
към текста >>
38.
2. Елементи на духовния свят
,
Глава 4. Мъдростта
,
ТОМ 28
Пищната украса и гръмките фрази подчертават още повече вътрешната пустота на нашето време, на живота и на изкуството, което само се сили да открие оригиналното, новото,
прекрасното
.
Те са, които образуват градивния материал, който го изгражда, като дава облика на човека, културата, епохата. Трябва да се роди велик сърцеведец, който да покаже и докаже съществуванието на този свят в който душата на човека е потопена, както тялото е потопено във физическия. Не правим опит да доказваме, не е наша задача и доказателствата няма да направят материята по разбрана и по приемлива. Ние само заставаме близко до един проблем на съвременността и казваме, че животът обедня отвътре, животът се снижи до големи низини и стана неузнаваем. Остана само външния, парадния блясък и многото думи зад които личат духовната нищета и духовното безсилие на ония, които се смятат за родоначалници на културата и изкуството.
Пищната украса и гръмките фрази подчертават още повече вътрешната пустота на нашето време, на живота и на изкуството, което само се сили да открие оригиналното, новото,
прекрасното
.
Липсва усета за онова благоухание и за ония изящни линии до които задълбочената и чистата мисъл може да се извиси, за да поднесе на жадните и на копнеещите истината по много въпроси и издигне човека от обикновената стъгда, където се сливат обърканите лозунги на поевтинялата култура. Липсва мярка за истинските ценности. Не липсва само жаждата, търсенето и устрема да се намери, да се стигне до нещо разведряващо, ново, свежо, истинско. Как и с какво ще се отговори на порасналите духовни нужди и тежнения на времето, как ще се задоволи жаждата и глада на порасналата съвременност в търсенията и отговори на безброй парливи въпроси? Не правим опит да отговорим.
към текста >>
39.
4. “Къде живееш?
,
Глава 5. Учителят и истината
,
ТОМ 28
Словото и Разумността стоят близко и в светещия миг на нашето време, което става вече епоха, не само слушаш този дълбок музикален шедьовър - “В начало бе Словото” и “Имаше человек изпратен от Бога", а слушаш живия текст на най-
прекрасното
и на най-мъчнодостъпното на физическия свят - Истината.
Учителят казва: “Когато лъжата трябваше да се изхвърли навън.” Забележителен момент от историята на човечеството - две хиляди години оттогава Евангелието се проповядва по целия свят, първата глава на Йоана е една забележителна глава, ала лъжата не освободи човечеството, за нея се говори и днес, коментира се и с нея си служат като разменна монета в християнският свят. Учителят казва: “Трябваше да се изхвърли" и добавя: “Никаква лъжа, ако искате да живеете - абсолютно никаква лъжа.” Задачата стоеше неразрешена в огромен общочовешки мащаб г и малка в личен на отделния човек. Христос се ражда в момента, когато нейното място се определя - “вън от земята". Присъдата над лъжата следователно е вече прочетена; остава тя да се изпълни. Странни и неразбрани са мерките на Битието и на Живата природа - имаме чувство, че се намираме пред Необятността - времето и пространството лежат неуловими, ала дълбоко в човека ясни и определени мерките лежат и двете хиляди години загубват своята съизмеримост - Христос с идеята за истината и Учителят с проникновеното тълкувание на първата глава досегна Истината.
Словото и Разумността стоят близко и в светещия миг на нашето време, което става вече епоха, не само слушаш този дълбок музикален шедьовър - “В начало бе Словото” и “Имаше человек изпратен от Бога", а слушаш живия текст на най-
прекрасното
и на най-мъчнодостъпното на физическия свят - Истината.
И човек си казва, без да си спомня за “критиците и за умниците”, всичко казано от тях звучи празно и далечно. И двамата имат право. Христос, Който казва: ”Аз съм пътят, Истината и животът” и Учителят, Който казва: “Ще видите Бога, когато се освободите от лъжата”. И на въпроса: Къде живееш? Той щеше да отговори: “Христос живее там, където няма лъжа.” Не четем само първата глава от Евангелието на Йоана, а четем най-дълбокото Слово за Истината - великата повеля на нашето време.
към текста >>
40.
5. Истината и Той
,
Глава 5. Учителят и истината
,
ТОМ 28
Коментара щеше да се прави от други в желанието да се приближи
прекрасното
и великото, което те криеха, за да стане то по-осезаемо и по-близко.
Хората още не са готови за истината." След всичко, което в продължение на половин век е работил и даде учението в най-изряден и стегнат вид, с език и стил ясен, точен, недвусмислен, Той казва: “Още имам, какво да кажа, но нямате къде да го сложите, такива са съсъдите с които разполагате.” Питаме се сега: Какво още имаше да каже, какви светове щеше да разкрие, с какви закони, принципи и правила щеше да ни запознае? Необхватно е това съкровище, което представлява в този вид и размер, огромен материал за четене и разучаване. Той засяга всичките клонове на културата - възпитание, наука, медицина, изкуства, хигиена, музика, хореография. Всичко е дадено в стегната и разбрана форма, готова за прилагане, пригодена за живата практика. Всичко идва да помогне на човека да разрешава своите лични, семейни и обществени противоречия.
Коментара щеше да се прави от други в желанието да се приближи
прекрасното
и великото, което те криеха, за да стане то по-осезаемо и по-близко.
Всичко, което е дал беше дълбоко, отговарящо на всички проблеми и конфликти пред които човечеството щеше да бъде изправено. Предвидени бяха всичките завои на пътя по който човечеството щеше да мине. Въоръжил бе човекът с най-важните съоръжения, необходими за голямото сражение, което му предстоеше. Оставаше само да се опита, за да се провери и установи здравината на принципите, жизнеспособността на всичко, което Той предложи на човечеството. Всичко бе сведено до живата практика, до всекидневието.
към текста >>
41.
7. Аспекти
,
Глава 6. Разкриване на реалността
,
ТОМ 28
Любовта като изразител на Тази Реалност ти поднася и капката вода, и струята въздух, и вкусния хляб, и узрелия плод и не само това - Тя единствено ти дава идея за
прекрасното
, благородното, възвишеното в света.
Човекът трябва само да мисли, да чувствува и да гледа света и живота през очите на душата си, за да намери Великото в малкото, в незначителното, за да преживее малката радост, за да преживее и дълбокия мир, който светлината ще му подари. Хармонията, която ни пленява и радва е израз на Великото, на Реалното - хаосът не може да роди хармония, нито омразата може да роди любовта. Тя не е зад пищните неща и думи, тя е скрита в простите неща, чийто поразителни аспекти могат да ти открият тайната за която си ожидал. Великото се крие зад малките величини и близо до тебе те ти говорят на разбран език. Бог е навсякъде - Великата Реалност прониква всичко.
Любовта като изразител на Тази Реалност ти поднася и капката вода, и струята въздух, и вкусния хляб, и узрелия плод и не само това - Тя единствено ти дава идея за
прекрасното
, благородното, възвишеното в света.
Тя те придружава навсякъде, затова е казано от древността: Търси Великото, търси Реалното, за да намериш смисъла на живота. * * * Така е устроена Земята и да питаш защо, никой няма да ти отговори, ако се намери някой да ти каже, отговорът едва ли ще те задоволи. Разровиш една малка дупчица на земята от няколко сантиметра и поставиш в нея някое сито и здраво семенце. Не се минава много време, животът започва да тече ритмично; никоя механическа сила не упражнява давление, нещо повече ако такава се намеси процеса ще бъде накърнен. Причини обаче има, те съществуват - влагата отдолу и топлината отгоре.
към текста >>
42.
10. Дискусия
,
Глава 6. Разкриване на реалността
,
ТОМ 28
Никой човек и народ, никое живо същество, родено на тази земя не бяга от хубавото, от
прекрасното
, от доброто, от истината.
Днес идеите на материализма се приемат широко. На тяхна страна стоят велики държави. Законът е на тяхна страна. Човек днес свободно може да ги приеме без да бъде подложен на мъчение, както е било преди. Тъкмо време те да бъдат приложени, опитани и увенчани с венеца на неувяхваща слава.
Никой човек и народ, никое живо същество, родено на тази земя не бяга от хубавото, от
прекрасното
, от доброто, от истината.
Няма такъв случай и такъв закон не съществува. Тези три милиарда същества мислят и не само тези от бялата раса. Мандатът е даден. Те имат всичкото съдействие на този свят, който отричат. Няма значение.
към текста >>
43.
6.7. “Странник съм в този свят”
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
Но ето, че този ден и това събитие не приключва за нас с тази суха летописна бележка, твърде суха, за да ни даде голямото, дълбокото и
прекрасното
, което е излято в този час и в този шедьовър.
Неудържимо тя ни привличаше. Именно там в планината прозвуча последния акорд на една нестихваща симфония, която никога нямаше да глъхне - именно в планината, а не някъде другаде прозвуча последната песен ако можем да се изразим с езика на земята и на обикновеното човешко мислене за този задълбочен и върховен миг не само от Неговото музикално творчество, а миг от Неговия дълбок, вътрешен живот, чиято завеса за едно мигновение собственоръчно Той беше разтворил, за да ни покаже съкровената си интимност и ни направи последен дар, най-скъпия, най-богатия какъвто Учител прави на ученика. Песента “Странник съм в този свят” бе дадена на 16.VI.1941 год. За първи път тя бе изпята от Учителя на Витоша в “Ел Шадай” - четем в коментара на сборника. Дадени са и кратки мисли върху съдържанието на песента.
Но ето, че този ден и това събитие не приключва за нас с тази суха летописна бележка, твърде суха, за да ни даде голямото, дълбокото и
прекрасното
, което е излято в този час и в този шедьовър.
Денят е пролетен, топъл, богат от слънце. Покоят на планината действува успокояващо: тътнежите на войната глъхнат надалеч; пейзажът е спокоен, свеж и приятен. Близо до Учителя е седнал брат Недялчо П. Както винаги братът е разположен, когато е до Учителя, детински се усмихва със вечно смеещи се очи, този голям мъж има детско изражение на лицето, приветлив и мил с топло отношение към всички, най-вече към Учителя от Когото не снема очи. И вероятно съвсем спонтанно, той се обръща към Учителя, в гласа му звучи нота на молба и Недялчо казва: “Учителю, изпейте ни една песен, която никога не сме слушали.” “Отбележете думите”.
към текста >>
44.
4. Покрай водите на Седемте рилски езера: събор, 1939 г.
,
Глава 4. Съборите - духовните празници на братството
,
ТОМ 28
Пътували сме при най-неблагоприятни условия, храната по някога не е стигала, но всичко по някакъв начин се е преодолявало - днес никой не помни неблагоприятните условия на тия първи опити, а помним
прекрасното
, силното, мощното, което сме преживяли.
Млади братя със силни мишци носят дърва и цяла нощ огънят се поддържа. Никой не се разболява, а след такава десетдневна екскурзия се връщаш от планината загорял и закален, никога не си се чувствувал толкова силен, бодър и здрав. Опитите излизаха все сполучливи. Качвали сме се на Мусала при хубаво и при лошо време. Ставали сме в първите часове след полунощ, за да можем да посрещнем изгрева от върха, “за да можем да вдъхнем лекий дъх на Мусала”.
Пътували сме при най-неблагоприятни условия, храната по някога не е стигала, но всичко по някакъв начин се е преодолявало - днес никой не помни неблагоприятните условия на тия първи опити, а помним
прекрасното
, силното, мощното, което сме преживяли.
От Мусаленския дял, след една екскурзия до върха, направихме втора през юли и в началото на август. Кой може да забрави първите впечатления от това място, което щеше да стане за нас най-красивото и същевременно най-свещеното място. Оттук щяха да прозвучат Неговите Слова - близо двадесет тома планински беседи наречени. По дух и по стил ни бяха познати, ала имаше една разлика, за тази разлика ние няма да говорим - всеки вдълбочен в това Слово ще разбере, какво значи да се говори за велики неща на височина над 2000 метра, след изгрева на Слънцето на един заделен и усамотен хълм -наречен “Молитвения връх”. Имаше беседи като “Абсолютната чистота”, която можеше сякаш само по бреговете на “Махабур” - Бъбрека да се говори.
към текста >>
45.
5. Като вик на съдба - любовта: Рила, последния събор,1939 г
,
Глава 4. Съборите - духовните празници на братството
,
ТОМ 28
А тук в центъра на Балканите в
прекрасното
и закотвено още пристанище - Изгрева, през едно ранно утро на септември 1939 година Той говореше за премия на човечността и показваше най-съвършения път за постижение -Добрата мисъл, доброто чувство, добрата дума и добрата постъпка.
Да се зарегистрира този успех, за три месеца поне да се санкционира тази победа по време, когато на човека бяха казали - Стой настрана, сега нямаме нужда от тебе, ще те повикаме, когато ни трябваш. Сега ти не можеш да бъдеш господар. Господари сме ние. Ние сега ще уредим света по наше разбиране, ще турим “нов ред” и ще посочим път на човешките общества и народи. Път и ред, от които нямаше умен човек в света, който да не настръхне.
А тук в центъра на Балканите в
прекрасното
и закотвено още пристанище - Изгрева, през едно ранно утро на септември 1939 година Той говореше за премия на човечността и показваше най-съвършения път за постижение -Добрата мисъл, доброто чувство, добрата дума и добрата постъпка.
Приложени дори и за три месеца, те можеха да упражнят необикновен ефект. Един завършен кръг беше очертан и основата на най-величествената сграда беше поставена - сградата - човека. Защото какво представлява човека ако не притежаваше тези четири неща, четири скъпоценности, които единствено му даваха право да носи това име. Този образ бе излят като скулптурна цялост. Направи го Той по време, когато на Земята се готвеше най-страшната буря, направи го по време на най-тъмната реакция, по време, когато да се унищожи един човешки живот, беше равно да се смачка една дървеница.
към текста >>
46.
6. “Аз виждам
,
Глава 4. Съборите - духовните празници на братството
,
ТОМ 28
Животът, вечното и
прекрасното
, чиято същина се пои от непресъхващите струи на Любовта -цветовете на живота никога не увяхват и аромата - не изчезва.
Тя криеше и сила и истина и магичност, което мъдреците разбираха и умееха да манипулират. Това е оная мъдрост, която народът ни е утаил в шепите си - “Ела зло, че без тебе по-зло”. Спокойствието и самообладанието на великите хора в надвечерието на големите събития и нещастия е ненарушимо. Те знаят, че с това се цели мътният поток да изтече, те знаеха, че след големите бури настъпва пълно затишие, те знаят, че след най-дългата полярна нощ настъпва слънчево утро. Животът се движи неудържимо като пълноводна река с определена цел, тя мени своите облици, никога не засяда на едно място.
Животът, вечното и
прекрасното
, чиято същина се пои от непресъхващите струи на Любовта -цветовете на живота никога не увяхват и аромата - не изчезва.
Една велика Сила стои зад него и непрестанно го пои и възраства. Тя беше в състояние при всичките условия да възстановява хармонията и равновесието на живота и нещо повече, взимаше едно, връщаше две, угасваше една хубост, раждаше се още по-прекрасна - всичко, което връщаше притежаваше по-горна степен. Тя беше вечна и неизменна, абсолютна през цялата вечност. В Нея Великите хора вярваха. И за това виждаха навсякъде хармония и ред и най-вече там, където обикновените хора виждаха хаос.
към текста >>
47.
1. Планината
,
Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето
,
ТОМ 28
Планината сякаш е израз на най-голямото внимание, на най-топлата обич към човека - свят, който приближава човека към неизвестното,
прекрасното
, до света на реалните величини, до света на чистотата, до света на идеите.
Нека в тоя час да не навлизаме в дверите на науката. Нека в тоя приказен час си останем прости хора, малко поети в сърцето и не лишени от въображение. Кой може да ни забрани да мечтаем и да изразяваме нашите видения?... Земята в желанието си да направи дар на човека, не е измислила нищо по-прекрасно от това да ни подари планини. Нищо по-хубаво не може да се намери на земята от тях.
Планината сякаш е израз на най-голямото внимание, на най-топлата обич към човека - свят, който приближава човека към неизвестното,
прекрасното
, до света на реалните величини, до света на чистотата, до света на идеите.
Никъде другаде, човек не изпитва красотата на човешките чувства и чистотата на човешките мисли, както в планината. На хиляди метра височина хората загубват усета за националност, вяра, език. Идеята за братство там получава своя съвършен облик. Нека спрем до тук и нека минем към съществената част на темата. Планината дали е родена от хаоса и безредието, от катаклизмите станали през милионите години, от страхотните депресии, от апокалиптичния ужас на милионите години?...
към текста >>
48.
3. Среща
,
Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето
,
ТОМ 28
Идеята дефилира, блика от образа на красотата, величествената дреха на планината - планината грижливо беше съхранила за нас и за всички, които я обичаха, които пристъпваха при нея със свещен трепет вечното,
прекрасното
, което ни извисяваше, след звездното небе което смеехме да догоним, когато бивахме в планината.
Часът за срещата най-после дойде... Това е миг, както при идването на пролетта. Вече не е студено, снеговете изчезват за часове, ледовете се пукат горе, потоците се свличат надолу, водопадите шумно викат: бу-у ... Разтвори сърцето си и излей набралата се през много години, когато не сме се срещали болка, изтръгни я пласт по пласт, камък по камък, и изкърти онова, което бурите и пороищата през тези години са натрупали. Дошъл си на планината след много години отсъствие, дошъл си на Рила, дошъл си на Йеди-Гьол!... Въздъхваш, все така светът шуми, ветровете си веят. Ала тук по тези места, на тази последна линия, която ни дели от хоризонта кънти една вест, прониква една песен и радостта те залива като отприщена река -Великото никога няма да залезе, ценното никога няма да се обезцени, Вечното е безсмъртно - внедреното в нас, посятото там, ще расте и ще даде обилен плод.
Идеята дефилира, блика от образа на красотата, величествената дреха на планината - планината грижливо беше съхранила за нас и за всички, които я обичаха, които пристъпваха при нея със свещен трепет вечното,
прекрасното
, което ни извисяваше, след звездното небе което смеехме да догоним, когато бивахме в планината.
Върховете се превръщаха на врати и прозорци към Безкрайността и сякаш беше възможно и леко да се срещнеш лице с лице с Вечното, Реалното и се потопиш в съзерцание и общение с Него. Човекът едновременно бе малък и голям, обикновен и необикновен, малка купчинка на брега на езерото, седнал върху сивите канари, да съзерцава огромните скали, които се спущат застрашително отвесно и които в цялата си мощ сега те гледат любовно и меко. Върховете, канарите, водите, шумовете и всичките планински гласове ти поднасят нещо голямо и малко, величествено просто и трогателно и ти разбираш, че тук си приет като най-висок гост - планината те обича вероятно, защото и ти безкрай я обичаш. Беше време, когато бяхме млади, пристъпили тези места като деца почти и радостта и възторга те носеха на крилете, ала сега, сега, когато сърцето прелива от много чувства и извисената ти мисъл те носи надалеч и нависоко, виждаш, че всичко до тоя момент е било въведение към едно усредено схващане, към едно разбиране на величествеността, за които трябваше да узрееш, за да те поведе днес кротко за ръка и ти каже - увери ли се, че всичко бе така, както го казах и че тъкмо това целях? - Живата природа да ви проговори и гласовете й чисти и откровени, топли и звучни да стигнат до сърцето.
към текста >>
Да се срещнеш с
прекрасното
, възвишеното, което те гледа от върховете, поляните, езерата и небето на Рила, да дишаш сладкия въздух на лесовете, да гледаш нощем звездите, да срещаш лъчите на рилското слънце и да пиеш кристалната изворна вода на Рила беше наистина щастие и пълнота, които само една среща можеше да ти подари.
Какво нещо е свободата, та обикновените хора да я оспорват? Идеята ни намери , тя ни чакаше и след години на изгнание, тя устоя, преживя, за да ни говори днес повече от всякога, не само за отношението към планината, където ние “идваме, за да се срещнем с Вечната Реалност, с Бога", но и отношението към Тази Реалност, Която никога не остава недостижима. Планината щеше да ни разкрива не само лика на красотата, не само идейното й съдържание, а щеше да ни покаже светящия път по който да тръгнем, за да стигнем до дверите на неръкотворния храм, където една среща ни чака, среща за която човешката душа никога няма да престане да копнее изживян миг, за който предприемаме дългото пътешествие до нея. Рила за нас беше олтар и храм неръкотворен към който неудържимо щяхме да се стремим, докато сме на Земята. Езикът й щеше да бъде все така ярък и топъл, чист и разбран, за да стигнат светящите слова до душата на човека.
Да се срещнеш с
прекрасното
, възвишеното, което те гледа от върховете, поляните, езерата и небето на Рила, да дишаш сладкия въздух на лесовете, да гледаш нощем звездите, да срещаш лъчите на рилското слънце и да пиеш кристалната изворна вода на Рила беше наистина щастие и пълнота, които само една среща можеше да ти подари.
За нас такава среща е съкровена - за тази среща можем само да мълчим. Беше август 1966 година.
към текста >>
49.
2. “Ако имах време...
,
Глава 1. Когато трапезата се вдигна
,
ТОМ 28
Не значи ли това, че Той го направи, свърши тази работа, именно тогава и много преди това - времето беше безсилно да Му попречи, за да разреши един социален и икономически въпрос със замах, и да освободи човека от материалистическите идеи, да губи най-
прекрасното
, най-благородното, за да се осигури, за да се защити, за да пожертвува целия си живот за неща, които нямаха никаква цена.
Плодът беше поднесен и ние щяхме да го опитаме. "Ако имах време” - едва сега разбираме, че всичките години през които Той живя и работи, бяха години на Преодоляване тази неподатлива величина, която по друг начин и по друг път беше победена. Свойствата на Словото, животът в Словото, богатството, което непрестанно щеше да ни открива значението на тази идея и съкровеното желание да ни освободи от този онаследен от деди и прадеди страх от глад, от жажда, от сиромашия, от болест, от старостта и още от какво ли не. Къде слагаше човекът Той, за да искаше да го освободи от всичко обикновено, вредно, старо, което обезличаваше човека и го правеше хилав, слаб, грозен, обикновен? “Бих ви освободил от всичките форми на страха” - какво значи това за ония, които бяха усвоили навика да мислят.
Не значи ли това, че Той го направи, свърши тази работа, именно тогава и много преди това - времето беше безсилно да Му попречи, за да разреши един социален и икономически въпрос със замах, и да освободи човека от материалистическите идеи, да губи най-
прекрасното
, най-благородното, за да се осигури, за да се защити, за да пожертвува целия си живот за неща, които нямаха никаква цена.
Смисълът на живота беше другаде, идеалите на човека трябваше да бъдат високи. "И Соломон във всичката си слава не бе облечен в дрехите на ...бели” “И всичко ще се даде на ония, които любят Господа” и още много стихове от Писанието говорят за онова, което Той го направи като отвори широк път, даде пропуска и мощно каза: “Не се страхувайте! ", “От нищо не се бойте, дори и от смъртта! ” Човекът трябваше да се освободи от страха: страх от глада, от жажда, от болест, от сиромашия, от смърт. Недвусмислено го каза - неоснователен бе този страх, който напираше със сила след тази година, страх, който щеше да залее света и щеше да опре и до нашия праг.
към текста >>
50.
2. Над ягодите
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Исках да излея всичко с перото, с думи с четка - да бих могла да уловя образа - Величествения образ, Който противопоставяше новото,
прекрасното
, Божественото на всичко, което носеше земен отпечатък, обикновен, човешки -от земята, градините и нивите, имуществата, всичко, което носеше прословутата идея за частна собственост с целия онзи порядък дребен, обикновен, който с часове държеше човека във вериги, за да го превърне на роб.
Той ги пазеше сега. И не само той но и друг, който осторожно следеше как се изпълнява плана. Млъкна. Не каза нищо след това и нямаше нужда. Тя се закашля, а аз останах да мисля. Колко чувства и колко мисли нахлуха в главата ми, в сърцето ми.
Исках да излея всичко с перото, с думи с четка - да бих могла да уловя образа - Величествения образ, Който противопоставяше новото,
прекрасното
, Божественото на всичко, което носеше земен отпечатък, обикновен, човешки -от земята, градините и нивите, имуществата, всичко, което носеше прословутата идея за частна собственост с целия онзи порядък дребен, обикновен, който с часове държеше човека във вериги, за да го превърне на роб.
Случаят беше обикновен може би, но той беше рязка линия между два порядъка - единият, който съществуваше, когато Той беше на земята и другият, който бе въведен, след като Той не беше вече тук. Този порядък беше обикновен, узаконен, наложен може би по принуда. Градините вече бяха стопанство, а заедно с това понятие на Изгрева с щурм влезе и търговията, а заедно с нея и всичките човешки дребни изобретения и хитрувания. Основната линия бе нарушена, хармонията бе поразена. Хората сякаш стояха недокоснати от Великото, опитът бе нарушен, а заедно с това и принципа.
към текста >>
51.
4. Малкият стрък
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Планината беше най-
прекрасното
и най-удобното място, където идеите се проверяваха, опитваха се и се живееха.
Част от лятото ние прекарвахме по планините. Най-често ние ходехме на Рила и се изкачвахме на Мусала. Рила беше влязла в нашия живот като втора родина с всичката си омайна красота и сила. Не можехме вече сякаш да живеем без Рила, толкова се бяхме сродили с нейните поляни, езера, върхове. Рилското небе беше скъпо и родно за нас, за Рила бленувахме през цялата година.
Планината беше най-
прекрасното
и най-удобното място, където идеите се проверяваха, опитваха се и се живееха.
Чистата и рядка атмосфера беше благоприятно условие да виждаме нещата от едно по-високо съзнание. До нас не стигаше само красотата на планината, чистия въздух и меката топлина на рилското слънце - мислите и чувствата течаха другояче, нещо от планината се пренасяше отвътре и нашия поглед се разведряваше. Планината преставаше тогава да бъде само място за отмора, а се превръщаше на школа, където нагледно ни се преподаваха други знания, а наученото се проверяваше. Беше в годините преди да се установим на Езерата. След един младежки събор ние отидохме на Мусала.
към текста >>
52.
9. Добрият пастир
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Такъв човек се превръща на играчка в ръцете на такива учители, негоден е, осъден е и в последствие той бива захвърлен, защото ценното,
прекрасното
е вече излято, изсмукано, сърцевината на плода изяден, черупките се изхвърлят.
На земята престъпление беше да завладяваш тялото на човека, а непростим грях е да отбиеш една душа от правия път, да я смутиш, да я поробиш. Всичко това може да се случи много лесно, когато се промени мисленето на един човек, морала на един човек - всичкото друго е вече последствие на тези два основни звена в психиката на човека. То е все едно, когато човек борави с една машина от която липсва основния болт - целият механизъм тутакси се нарушава. Промяната на физическия свят идва неминуемо. Затова самозваните гледат да поразят най-напред идеите, мислите, морала.
Такъв човек се превръща на играчка в ръцете на такива учители, негоден е, осъден е и в последствие той бива захвърлен, защото ценното,
прекрасното
е вече излято, изсмукано, сърцевината на плода изяден, черупките се изхвърлят.
Христос се бореше с такива самозванци, борбата я продължиха апостолите; на много места в Деянията се говори за нея, на места тя се изостря и добива социален характер. “Не се приближавайте при тях, не ги приемайте в домовете си, не ги поздрзвявайте” се казва в посланията. Времето край Учителя е хроникирало много случаи. Те съставляват част от историята на Неговото дело. Те са епизоди с една и съща фабула и с един и същи герой.
към текста >>
Тогава се случва необикновеното,
прекрасното
, което никога ученикът не трябва да забравя - Учителят гледа сестра Милева, ние можем да си представим този поглед на Учителя, нека не сме присъствували на тази сцена.
Но няма да им се позволи.” Всичко е казано ясно, отривисто, недвусмислено. Няма иносказателен език, няма символи. Направо. Самозванецът не се смущава много, при това тя знае Кой стои насреща и не се страхува. Предварително им казва: “Той ще ви изпитва, вие бъдете готови за това.” Умната Милева казва това на Учителя - вие ни изпитвате. Думите са предадени дословно.
Тогава се случва необикновеното,
прекрасното
, което никога ученикът не трябва да забравя - Учителят гледа сестра Милева, ние можем да си представим този поглед на Учителя, нека не сме присъствували на тази сцена.
Изпитваме необяснимо вълнение от простотата и чистотата на контра удара - възражението на Учителя, което е толкова меко, колкото и съкрушително -струва да се запише със златни писмена за вечни времена, класически израз на отношението на Учител към ученик - любовно отношение. Пред Него стои Милева, чийто живот беше низ от страдания и изпитания; пред Него е този войник в полето на бранта, този верен ученик. Учителя й казва: - “Сестра, малко ли изпитания ти причини живота, та трябва и аз отгоре да притуря още и аз да те изпитвам...” Нищо друго. Това беше последната капка, която преля. Мигом вкусът от тази храна се вгорчи.
към текста >>
53.
12. Една изящна картина
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
И срещу всичката красота на тази изящна картина, един ученик отказва на друг нещо, нещо наглед голямо, нещо наглед невъзможно - малко обич, малко любовно отношение и по такъв начин да позволи отровния трън да се забие дълбоко в плътта ни, за да погуби и унищожи най-
прекрасното
украшение на човека - смирението.
Да знаем, как да пристъпваме към един враг, който се таи дълбоко в нас в най-угледна форма. Гордостта, която е готова да задуши най-благородния порив и да смачка най-красивото цвете на любовта, гордостта, която поразява човека в чувствата, в разбиранията при правилното даване и правилното взимане. Гордостта винаги задръства вадите по които към нас протича влагата на живота, гордостта е като ледена маса, която превръща човека на изтукан. Учителят прие с обич неугледния геврек, прие любовно и петолевката - две стотинки и половина в днешния монетен курс - пари ли бяха това? Ала Той прие нейния дар и я възнагради с вниманието си, като показа как трябва да приемаме, то бе равно изкуство и на даването.
И срещу всичката красота на тази изящна картина, един ученик отказва на друг нещо, нещо наглед голямо, нещо наглед невъзможно - малко обич, малко любовно отношение и по такъв начин да позволи отровния трън да се забие дълбоко в плътта ни, за да погуби и унищожи най-
прекрасното
украшение на човека - смирението.
към текста >>
54.
Послесловие
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
“Има - казва Той - има, защото знаем положително, защото сме дошли от Божествения свят, били сме в този свят, който е по-реален от този, който гледам сега.” Това бе казано от Него през оная забележителна 1939 година, когато бе събран аромата на най-
прекрасното
и най-забележителното, което можеше да се поднесе на човека.
Имаше нещо живо и свежо, неувяхващо в изразната форма и силата на тази дума щеше да обиколи света, за да се върне на първоизточника си пренесла богатия си плод. Свещеният огън беше запален, топлината и светлината се разнасяше и кой щеше да се откаже от живителната им сила? Светът копнееше за светлина и топлина. “Не питайте има ли Бог” -казваше Той. И ония, които имаха среща с Него, не питаха, този въпрос вече нямаше място.
“Има - казва Той - има, защото знаем положително, защото сме дошли от Божествения свят, били сме в този свят, който е по-реален от този, който гледам сега.” Това бе казано от Него през оная забележителна 1939 година, когато бе събран аромата на най-
прекрасното
и най-забележителното, което можеше да се поднесе на човека.
Годината бе привлякла духовния елит на народите, бяха се отзовали на планината, за да получат малката хапка от българската пита, капката квас от Великото, Което беше слязло на земята. Нямаше вече време и не можеше Той да се съобразява с философията, с науката, с логиката и с морала на съвременността, за да нагоди езика и спази установения стил. Неговият език звучеше меко, ала внушително и ония, които слушаха трябваше да разберат и преживеят, главно преживеят казаното. От свещения огън, който гореше трябваше да запалят факлите си, защото тъмата напираше непрогледна и гъста. “Слънцето ще потъмнее, луната щеше да падне, звездите щяха да загубят блясъка си”.
към текста >>
55.
1. Храм и училище: въведение
,
Глава 1. Откриване на Школата
,
ТОМ 28
Тук в един увод не можем да я сместим, имаме за цел при това не младостта отвън, тая с гладката кожа и блестящите зеници, а тая отвътре, вечно млада под сивите коси с отличителното в нея,
прекрасното
, силното с което тя можеше да отива и на барикадите, за да умре за новото, новото за което сега не искаме да умрем и никой не искаше това от нас - искаха от нас да живеем, да живеем за новото и второто, което беше неделимо от първото, да покажем света за който младостта копнееше - истинската църква и истинското училище - природата, вратите на новата църква и на новото училище, което се разтваряше, за да влезе триумфално младостта.
Тогава нямаше автобуси. Имаше един стар камион и някой си шофьор познат на наши приятели, нямаше тогава раници, някоя торба или войнишка такава и вътре малко хляб, захар, сирене, канче и непременно дрехи за преобличане. Имаше и една огромна радост. Защо? Нещо се беше случило. Приказката е много дълга и ние ще се опитаме всички да я разкажем, кой както може.
Тук в един увод не можем да я сместим, имаме за цел при това не младостта отвън, тая с гладката кожа и блестящите зеници, а тая отвътре, вечно млада под сивите коси с отличителното в нея,
прекрасното
, силното с което тя можеше да отива и на барикадите, за да умре за новото, новото за което сега не искаме да умрем и никой не искаше това от нас - искаха от нас да живеем, да живеем за новото и второто, което беше неделимо от първото, да покажем света за който младостта копнееше - истинската църква и истинското училище - природата, вратите на новата църква и на новото училище, което се разтваряше, за да влезе триумфално младостта.
За две неща пристъпи тя свещения й праг - да учи и второ да намери жадуваното, за което тя никога нямаше да престане да копнее, да бъде реализирана среща с Великото, с Реалното със Своя Бог - Природата в която Той въведе Своите ученици се превърна на храм - величествен храм неръкотворен, единствен на Земята, където душата се удостояваше със среща с Великото. Да, приказката, която не бе приказка е много дълга. Накрая струва да кажем, че устремът, съкровения устрем на нашия живот си остана копнежа ни към планината, към природата - тя олицетворяваше нещо, което не можем да изчерпим. Това общение с природата ни обогатяваше, извисяваше и превръщаше живота ни на истинска школа. Планината беше и храм и училище.
към текста >>
56.
3. Пред прага на Школата
,
Глава 1. Откриване на Школата
,
ТОМ 28
Ученичеството, школата беше най-
прекрасното
, което можеше да се намери през това време.
Не е нужно - тя е премного ясна, неумолима като ударите на махалото. Трябва ученикът да гори в непобедимия пламък на устрема и копнежа, трябва да чувствува непобедима жажда и глад към учението, към работата, към мъчението. Ония, които вече бяха опитали силата на Словото, трябва да са си казали: къде другаде да отидем? Тук има думи на живот. И трябва да са решили в душата си да изтърпят, да опитат мъчението, за да преживеят онова, което бе скрито зад него, онова, което съставляваше цел и смисъл на един човешки живот: един чин, който те чака и една катедра за която си копнял неудържимо, и едно знание, което единствено на този свят имаше някаква цена.
Ученичеството, школата беше най-
прекрасното
, което можеше да се намери през това време.
Затова и ученикът внимателно, застанал прав и чинно докрай изслуша това начално огнено слово и дълбоко в душата реши: Оставам в тази ожидана от векове школа. Трудно може да ти се говори за тази дълбока интимна драма, развила се през онова романтично време в душите на онези, които бяха добре чули, разбрали и преживяли, че се намират пред нещо изключително, което на всяка цена не бива да се изпусне и подмине. И те останаха. Тази беседа криеше първите магически слова, еднакво твърди и меки, остри и гладки, студени и топли. Малко може да се говори върху нея -тя стои като отразената повърхност на кристално планинско езеро.
към текста >>
57.
6. Школата на любовта
,
Глава 1. Откриване на Школата
,
ТОМ 28
Тя се разливаше сега като кристалните води на дълбок извор - чиста, топла, свежа и заливаше света, внасяше новото, човечното,
прекрасното
, благородното, възвишеното.
“Ако ще учим, ще учим в името на Любовта, ако работим, ще работим в името на Любовта и животът ни ще почива изключително върху Любовта"... Рядко явление през едно време, наситено с много противоречия, насилие, безлюбие, жестокост, едно време за което Той каза: “Никога човечеството не е чувствувало такава въпиюща нужда от любов, както през двадесетото столетие.” Само гладните имат нужда от хляб и жадните от вода. Целият свят жадуваше и гладуваше за нещо велико, което да го задоволи напълно - и колкото давещият се нуждае от въздух, толкова и светът се нуждае от любов. В школата на Учителя се говореше най-много за Любовта. В тази дума светът беше влял какво ли не съдържание, от много употреба, думата беше загубила своята сила, ала в Неговата уста тя оживяваше, Той й предаваше нов блясък, ново съдържание и нов смисъл. Той я разглеждаше при нови аспекти и я поставяше в първоначалните й доспехи.
Тя се разливаше сега като кристалните води на дълбок извор - чиста, топла, свежа и заливаше света, внасяше новото, човечното,
прекрасното
, благородното, възвишеното.
Любовта като тема стана рефрен в неговите беседи и лекции - тя бе най-голямата, най-необходимата - въздух, вода, хляб и светлина. Той никога не се уморяваше да говори за Любовта, да я разяснява, да я показва, да я живее. И след някоя дълга беседа за Любовта и в последните години дори, Той казваше: “Едва започнах предисловието на Любовта.” Какво още имаше да каже за нея и до какви височини още можеше да изведе човешкия дух, за да му покаже глъбините на Любовта, която трябваше да влезе в живота като единствен елемент, който можеше да обнови този живот. Ученикът външно не се подлагаше на изпитание, за да види до колко бе готов за окултните познания, не се опитваха външно неговите добродетели, неговия морал, неговото търпение, самообладание, неговата правда, и тъкмо това доверие го ангажираше повече, тъкмо тази вяра в човека мобилизираше неговите сили в името на тази Любов, той беше готов на всичко - от него се искаше да обича и да върши всичко от любов, без никакво насилие. Да обича и да бъде обичан, да приема и да отзвучи, да бъде готов винаги всичко да върши от Любов, другото идваше от само себе си.
към текста >>
58.
1. Пролетта на един живот
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
Тогава ние, които харесваме тази идея, ние, които таим копнежа за младостта, се връщаме назад и търсим характерното, забележителното, което е дало основния тон и колорит на
прекрасното
и неувяхващото, на младото, свежото, което ни подарява уханието и красотата на пролетта - силата и чистотата на детството.
Пролетта е кратък сезон. В нашия паралел трае точно 90 дни, такъв е астрономическия закон. Детството на човека трае като пролетта в зодиакалния знак на годината - определени дни, казват философите. Не искаме да приемем това твърдение, ние го опровергаваме, законът при човека е друг, законите на живота са други, пролетта на човешкия живот може да се продължи - годините могат да спрат до младенческата възраст и човекът да си остане до края на живота си млад - сиянието на младостта да изпълни целия човешки живот и уханието на тази пролет да се разпростре до всичките възрасти. Какъв блян, каква недостижима мечта, какъв идеал на всички мъдреци, които са учили хората на магическото изкуство да бъдат вечно млади, да си останат деца през един дълъг човешки живот.
Тогава ние, които харесваме тази идея, ние, които таим копнежа за младостта, се връщаме назад и търсим характерното, забележителното, което е дало основния тон и колорит на
прекрасното
и неувяхващото, на младото, свежото, което ни подарява уханието и красотата на пролетта - силата и чистотата на детството.
Всичко това ние го намираме, то ни чака, протяга ръце към нас и простичко ни говори и въвежда в залите на нашето детство, когато дълбоко в нас цъфтеше непобедимия копнеж да учим, да разбираме, да откриваме, да се обогатяваме непрестанно. Усещаме нектара на младостта, жаждата към познания, към съвършенство, към красота - идеалите, които сякаш са прерогатив на младостта с които тя опреснява живота и света, като дава тласък на културата, тоя чист и силен копнеж да станеш човек, ученик във великото училище на живота. Школата чака човека, една учебна стая, един учебен чин и Великия Учител, Който най-вече от всичко като начално правило на ученичеството иска от човека да стане като детето. Това е скритата идея на Христа: “Докато не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие.” То не означава нищо друго, а съхраняването и поддържането неутолимата жажда да учиш, да придобиваш нови знания, да печелиш съкровища, които не губят никога своята цена - ценности за които единствено заслужава да се живее, необходими не само за един живот. Детето е дете само защото носи непобедим в себе си копнежа - огромния интелектуален глад да знае и разбира всичко и доколко този копнеж е силен, доколкото тази жажда е неутолима, дотолкова детето напредва и се обогатява духовно.
към текста >>
59.
13. Прашката на Давида
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
Каквото и да се случеше на земята, с каквато и власт да разполагаха сатрапите на свободната мисъл, те не можеха да унищожат нуждата на човека към великото,
прекрасното
, свободното, както бяха и безсилни да обяснят архитектурния план на Вселената.
Земята с всичката си хубост и разнообразие не можеше да упражнява с блясъка на формите онова влияние, което правеше човека роб и идолопоклонник на един ритуал, на един светоглед, който стесняваше хоризонтите до минимум, за да изпъкне на преден план - кумирите, култовете. Над земята сияеше небето, неизмеримо и непознато, окъпано с дъха на галактиките, които вихрено се носеха в Безкрайността и вещаеха на човека идеята за Великата Реалност и Великата Разумност. На изток и на запад в дебрите на вековните лесове, или в скута на шеметни планини, или в модерните градове изникваха школи, раждаха се Учители - една философия за живота и човека, една наука за Вселената бавно разгръщаше своите глъбини, тайните си знания и учеше човека на ново познание и нова философия - как да живее. Човекът не се задоволяваше с обикновеното познание. Не беше достатъчно дълбока, достатъчно светла и достатъчно чиста тази наука и това познание, което разкриваше само обикновения земен хоризонт и не отиваше по-далеч от храносмилателната система, по-далеч от обикновените форми на живот, по-далеч от обикновените физически нужди, всичко това отлято в сурови и ръбати форми.
Каквото и да се случеше на земята, с каквато и власт да разполагаха сатрапите на свободната мисъл, те не можеха да унищожат нуждата на човека към великото,
прекрасното
, свободното, както бяха и безсилни да обяснят архитектурния план на Вселената.
Над земята грееше и се извисяваше небето - този огромен прозорец, който разкриваше необозримия свят на Неизмеримото небе, което непосредствено и живо разговаряше с човека за вечните ценности и за безсмъртната красота, като му разкриваше стъпка по стъпка познанието за човешката душа, за Великото в света и събуждаше у човека устрема към неизвестното, светлото, красивото, възвишеното, към истината. Тази малка и кратка дума беше станала магическа запалка и символичен знак на безсмъртието. Как можеше да се задоволи този цар на духа - човекът с обикновеното, площадното познание за Реалността, която лежеше необозрима и необхватна за петте сетива? Какво представляваше физическия свят? Научното обяснение на модерната материалистична мисъл, която се лансираше като научна, звучеше много остаряла, куха и безжизнена, неспособна да обясни много очевидни и преживяни неща.
към текста >>
60.
1. Ученичество
,
Глава 3. Разговор с ученика
,
ТОМ 28
Над тебе сияеше планинското небе, което денем ти даваше криле, а нощем те вдъхновяваше, за да твориш най-
прекрасното
- новия човек вътре в тебе.
Но в пътя, който избра ти не си сам, защото и други'като тебе го предпочетоха, и други като тебе жадуваха за чиста изворна вода и за пресен пшеничен хляб. Светът лежеше открит пред тебе, ала ти не дръзна да поемеш нито една от примамващите пътеки, които водеха неизвестно къде, а предпочете този път, който водеше към върха. Твоят устрем и копнежа ти бяха стрелки по твоя път и ти не сбърка. Остави всичко, защото зовът на съдбата ти бе по-силен от всичко друго. Една любов те призова и две ръце те поеха като младенец и ти се намери под крилете на една обич, където всичко бе светлина, топлина, мир и радост.
Над тебе сияеше планинското небе, което денем ти даваше криле, а нощем те вдъхновяваше, за да твориш най-
прекрасното
- новия човек вътре в тебе.
Красотата бавно разкриваше своите нескончаеми образи и музиката на природата те изпълваше с възторзи, всичко сякаш целеше да се носиш на криле и да копнееш само за дела и подвизи. Ти жадуваше за ученичество и го намери, ти жадуваше за нов живот и го намери. Пътят на ученика бе път не само на изпитания и страдания, а и път на дълбоки радости, на хармония, на красота. Близо ти звучаха думите - работа, труд, усилия, бдения, постоянство, упоритост, прилежание. Ти се стремеше ежечасно да се освободиш от дребнавото, обикновеното, личното.
към текста >>
61.
5. Обичай
,
Глава 4. Идеалът на ученика
,
ТОМ 28
Изкуството да обичаш е толкова трудно, колкото и лесно и надвишава всичките изкуства на земята, защото засяга най-
прекрасното
и безсмъртно цвете на земята - човешката душа.
Колко богат трябва де е човек, за да изпълнява ежедневно това велико поръчение... Във всеки човек живее отломка от Великото и заради тази отломка човек заслужава нашето внимание, нашата почит, нашата обич. Заради този дъх на Вечността, заслужава човек да се спреш при него и да му кажеш сладка дума и му подариш топъл поглед и направиш най-малката услуга. Не се изисква много - Любовта не борави с големи величини. Не един опит ще направи човек, докато застане на тази висота и овладее простото изкуство да обича красивото, вечното у човека и го облее със светлина, топлина, радост и мир. Любовта ще те възнагради, защото към тебе ще се завърне оплодената мисъл и обогатеното чувство, които си благоволил да подариш на себеподобния си.
Изкуството да обичаш е толкова трудно, колкото и лесно и надвишава всичките изкуства на земята, защото засяга най-
прекрасното
и безсмъртно цвете на земята - човешката душа.
Които не обичат, не подозират красотата, която обитава в човека, не се възхищават от нея и не изпитват радостта от съзерцанието. Те нямат душа, а да живееш на земята без душа, подразбира елементарен живот, живот на голяма духовна нищета. Ученикът на Великата школа е роден богат. На неговото небе слънцето грее винаги, а нощем звездите блестят с всичкото си великолепие. Ученикът знае, че е от избраните люде, които имат душа.
към текста >>
62.
12. Къщата с верандата
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Прекрасното
в нея остана някъде далечно и заключено, достъпно само за нас.
Накрая се помолихме за целия свят - когато си тръгнахме часа беше девет, стояли бяхме там четири часа. Изгрева беше тих и скромен като девица, несмогнала да се облече празнично, при посрещане на скъпите си гости. Времето беше меко и ние всички бяхме доволни, радостни, благодарни. Да продължим ли нататък - ние не пишем история, нека това направят историците, но нека ни бъде позволено да приключим с темата с която започнахме. Къщата, за която искахме да разкажем като един от обектите на Изгрева, изчезваше бавно пред нашите очи.
Прекрасното
в нея остана някъде далечно и заключено, достъпно само за нас.
Когато Боян Боев завърши земния си път, за да се запази този дом, където той живя, искаха да я дадат на негови приятели, които имаха право на жилище. Ала жилищният съд грубо отказа и остана да се разпореди, както вероятно му е заповядано. Поставиха да живеят две семейства от малцинствата. Ние нямаме нищо против всичките хора на земята, за нас всички са равни, но отношението беше подчертано и то ни засегна. След това къщата на часове сякаш посърна и се превърна на грохнала старица, наранена и поругана, сгърчи се под напора на масивния и сгъстен живот, който се водеше там - така се случва; тя погрозня от какво ли не - с отпадъчните материали, които на купища се стоварваха на двора, с многото пранета, пък и с хората, които ни гледаха враждебно.
към текста >>
63.
14. Елипсата - под лозницата
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Ние вече почти нямахме нищо в тоя преходен и материален свят и не скърбяхме за това, защото знаехме, дълбоко бяхме го преживяли - Великото започва отвътре навън;
прекрасното
се ражда в глъбините на духовната същина на човека, а истинските богатства представляват изработените добродетели на човека, които единствено му дават право да носи с достойнство званието си - човек.
Приключи един жалък спектакъл. Какъв ще бъде следващия, беше неизвестно. Сега вече завесата падна и февруарските дни са минало, но това далеч не значи, че действието около Елипсата, около Изгрева, около нас приключи. Случи се само едно - тишината около мястото си остана нерушима, мотото блестеше, слънцето заливаше мястото с обилна светлина и топлина, Витоша царствена при богата видимост изглеждаше от тук великолепна. Под лозницата можехме още да застанем в тихо съзерцание и проникновена молитва.
Ние вече почти нямахме нищо в тоя преходен и материален свят и не скърбяхме за това, защото знаехме, дълбоко бяхме го преживяли - Великото започва отвътре навън;
прекрасното
се ражда в глъбините на духовната същина на човека, а истинските богатства представляват изработените добродетели на човека, които единствено му дават право да носи с достойнство званието си - човек.
Изгрева беше символ и идея и блясъка му никога нямаше да помръкне.
към текста >>
64.
19. Страница от Неговото ежедневие. Един паяк и една муха, която бръмчи (11.XII.1976 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Ние си оставаме ученици при всички случаи, ала
прекрасното
, необикновеното, което бяхме успели да видим и преживеем е също едно съкровище, една красота, която се опитвахме да споделим с другите.
Някой от тях, за да илюстрираше тази страна на нашия ежедневен живот, където при всичките тези случаи се разкрива осветена от неговото отношение и неговите възможности. Беше много пестелив на тази тема, но не избегна факта да ни остави страници от интимното си ежедневие, като тая например... Беше по-важно и по-необходимо да даде облика на централното - контурите на същественото -зданието - учението в пълнота. Направи го. То е пред нас като океан, като огромен планински масив. И ние знаем, помним, не е най-главното да изследваш дълбочините и височините, да преуспяваш в знанията, а да го използуваме да го влеем в живота си, да го приложим.
Ние си оставаме ученици при всички случаи, ала
прекрасното
, необикновеното, което бяхме успели да видим и преживеем е също едно съкровище, една красота, която се опитвахме да споделим с другите.
Невъзможно е другото - ако ние живите хора, неговите съвременници, неговите ученици не говорят, то нека се изразим по евангелски: "камъните ще проговорят и ще викат: “Хвала! ”
към текста >>
65.
25. “Аз зная ...: есе (5.I.1977 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Той можеше да направи всичко за всички, но пазеше свещено границата, пазеше човека като най-свещения съсъд, като най-
прекрасното
цвете, като най-силния кълн - да не се повреди.
Право бе, такива бяхме, но за нещо бяхме приети, то е друга тема, но ето, че не ще напуснеш земята беден, белен, прост, със скъсани дрехи, гладни, жадни, след като сме били при Него и сме слушали най-хубавата проповед през този забележителен съборен ден. Дръзваме да кажем, и никак няма да звучи ни странно, ни нескромно: Богати сме, Здрави сме, Облечени сме, Сити, но не преситени сме, Напоени сме с най-чиста вода, Озарени от светлината на строгия и неземен закон. Няма да напуснем земята както дойдохме при Него, нашето идване на земята, нашето идване при Него имаше дълбок смисъл. Живи бяхме да преживеем новия ден, ден на Любовта, която ...към нас, за да ни постави в жив досег с най-великото случило се на земята през нашето време. “Аз зная!...” Той знаеше всичко и за всички.
Той можеше да направи всичко за всички, но пазеше свещено границата, пазеше човека като най-свещения съсъд, като най-
прекрасното
цвете, като най-силния кълн - да не се повреди.
Но, за да расте естествено, да расте и се развива така, че да бъде където и устои на всички бури: “Та всичките мъчнотии да не са в състояние нито на косъм да ви отклонят от правия път по който сте тръгнали”. Беше най-важно това и ние го разбирахме, опитвахме се да го преживеем.
към текста >>
66.
30. Страдание и любов: есе (17.I.1977 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Нямаше да има вече школно или неделно Слово, където въпросът за Любовта и страданията да не вървят паралелно, бихме казали сякаш на нищо друго Той не отдаде толкова и такова внимание, както на двете теми, всекидневни, актюелни, значими като ключове към голямото,
прекрасното
, великото ни бе повел.
Приемането на Любовта е върховна цел на Битието: “Желанието на Бога е да приемем Любовта”. Всичко що носи дихание на живот се стреми съзнателно и безсъзнателно към Любовта. Учителят казва: “Господ вижда, че хората няма да приемат Любовта доброволно, затова прекарва ги през мъчнотии и страдания. Всички хора, които не приемат Любовта, ще минат по тесния път - този път е път без Любов, като минат по този път, те ще повикат Любовта.” Канавата е дадена, станът е готов - нишките са навити в кросното, остава само да се работи, да се тъче. Направи го Той и вече нямаше да спре през многото години в различни варианти, с многото примери да изясни идеята, да я направи достъпна.
Нямаше да има вече школно или неделно Слово, където въпросът за Любовта и страданията да не вървят паралелно, бихме казали сякаш на нищо друго Той не отдаде толкова и такова внимание, както на двете теми, всекидневни, актюелни, значими като ключове към голямото,
прекрасното
, великото ни бе повел.
Никой и никога преди Него, дръзваме да кажем днес не е дал толкова много бисери на тая тема и толкава светлина. Успял е да приближи човека до тоя дълбок извор на сила, на здраве, на мир, на радост, на светлина. Успял е също да облекчи страданията, които неизбежно следвали човека, целящи не друго, не, а неговото повдигане, каляване, омекотяване, за да стигне до Любовта, за да даде прием на Любовта, за да направи от нея основание на своя дом за своя живот. За страданията говореше като благо - върховно и единствено, чрез което човекът можеше да се домогне до Любовта. Без страданията тя си оставаше недостъпна.
към текста >>
67.
3. Къщата: разказ
,
Г. ПИСАТЕЛКАТА БУЧА БЕХАР
,
ТОМ 28
Прекрасното
в нея остана някъде далеч.
Не се забравя това. Красотата остана нейде недокосната и чиста. Тя не може да се краде. Във всички къщички на “Изгрева” имаше съкровища духовни, отвред се чуваше музика, хората които живееха там, бяха неразделна част от общото, но това, което излъчваше Къщата беше нещо по-друго. В тази къща начинът на живот беше неразривно и безусловно свързан със самия живот на “Изгрева” и с всичко ново, което нашия Учител ни завеща.
Прекрасното
в нея остана някъде далеч.
Секнаха песните. Брат Боян Боев когато завърши земния си път, за да се запази облика на този дом, където той живя, някои братя искаха да я дадат на негови приятели, които се нуждаеха от жилище, но жилищният съд грубо отказа и сложи ръка върху нея, върху Къщата. Разпоредиха се като с лична собственост, и в тази къща с минало и история, поставиха хора от малцинството - две семейства цигани. По този начин беше подчертано отношението на държавните власти спрямо нас, спрямо всички ни. Къщата бързо остаря, за часове посърна.
към текста >>
68.
34. Колонията на „Възражданци” в България. Практическо осъществяване на нашите задачи.
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
И да се чувствуваме между „последните”, да бъдем сред природата и да очакваме от нея всичко необходимо за нас, да се вглеждаме в нейната красота, да съзнаваме себе си като частица от общото и
прекрасното
-това беше за нас безгранична радост.
А през дърветата, зад планините, се вижда красивия диск и червеното небе на заходящето слънце. Някой ще запее някоя креслива песен като я е прекъсва, за да чуе ехото. Но дървата са вече достатъчно; ние се натоварваме и с бавни, предпазливи стъпки се спущаме към рекичката. Долу, на полянката ние сядаме да си отпочинем. Плещите ни болят от вървите, но тази болка ни е приятна - нали така си носят дърва всички бедни, вдовици и сираци.
И да се чувствуваме между „последните”, да бъдем сред природата и да очакваме от нея всичко необходимо за нас, да се вглеждаме в нейната красота, да съзнаваме себе си като частица от общото и
прекрасното
-това беше за нас безгранична радост.
Понякога, нощем, ние запалвахме огън и насядвахме около него. Пламъка с трясък осветлява със своята бледо розова светлина околните дървета. Чува се далече еднообразния шум на воденичния камък. А от страни до нас тъжно скърца щурец. И всички тези звуци и бледните сенки на околните дървета, и черното небе и ярките звезди, всичко това навява някакво тихо и тъмно чувство.
към текста >>
69.
65. Говори брат Любомир Лулчев: Този и онзи свят е един и същий
,
Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.
,
ТОМ 33
Оставам ви мои мили приятели, като съм щастлив от
прекрасното
прекарване днес горе в планината - на малката копривена полянка на планината!
Винаги ще можем да бъдем заедно, когато пожелаем. Така е за душите, които се обичат. Та работете вие богатите, ситите, блажените и помагайте на бедните, гладните, страдащите, измъчени души, които търсят пътя на съвършенството. Само на такива души ще помагаме, а останалите да вървят съгласно законите на Битието. Всички, които се нуждаят от вашата помощ и заслужават това, ще я получат.
Оставам ви мои мили приятели, като съм щастлив от
прекрасното
прекарване днес горе в планината - на малката копривена полянка на планината!
Господ да излее Своето велико благословение над вас, както се излива сега този пролетен дъждец при вас! При вас вали. Ваш светъл, невидим приятел за вечни времена! АМИН
към текста >>
70.
6.6.2. Празникът на Славянските просветители Кирил и Методи в Болградското училище, дописка.
,
,
ТОМ 35
Киншнер, който от две години насам има длъжност в централното училище учител по краснописание и рисование, родом чех из Прага, с украшението на салона и с разпорежданието из паратата, показа се наистина, че обича доброто и
прекрасното
като человек образован, за кое и заслужава признателност.
Народният ни характер и тук се усвидетелствува: страци беловласи водеха народното хоро и народните песни и се радоваха толкоз по-много, че дочакали празнуванието на този народен празник. Излишно е да ви казвам, че веселбата се продължи до тъмно. Ако и да рекохме, че празника се тържествува всенародно, считаме се длъжни да поменем особно, че участвува в него и женския пол. Госпожи и госпожици от първите тукашни семейства присъствуваха в църквата на молебена, в училището на водосвета, почетоха го с дохождането си в сада, не местото на веселбата. Учителят г.
Киншнер, който от две години насам има длъжност в централното училище учител по краснописание и рисование, родом чех из Прага, с украшението на салона и с разпорежданието из паратата, показа се наистина, че обича доброто и
прекрасното
като человек образован, за кое и заслужава признателност.
Училищний флаг се занесе от истите ученици и с истия възторг назад в централното училище и се положи на вардене в архивите училищни. СЛОВО Изречено при тържеството на Кирила и Методия в Болградското Централно училище Димитър Греков505 За какво сме се събрали днес тук? Кой ни е свикал? Ние сме се събрали днес тук, за да отпразднуваме достойно паметта на равноапостолите светители Кирилла и Методия. Нас ни е свикала любовта и почтението към тези наши просветители.
към текста >>
НАГОРЕ