Търсене в текстове за 'Прекрасното'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 44 резултата в 27 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Някои намират, че изкуството е свободно от постигането на каквито и да било идеали, освен този на съвършената красота; те казват, че истински прекрасното в изкуството е плод на свободна творческа фантазия.
Те изразяват неговите идеали. Природата охотно дава образци, за да се сведат тия идеали в реални форми. Но те също тъй имат свободата да подирят и намерят символи за тия идеали в глъбините на дълбокия интуитивен усет. Там да съзерцават вечното и неизменното в нещата. На човечеството са нужни образци - неговите вождове-избраници ги творят. Някои намират, че изкуството е свободно от постигането на каквито и да било идеали, освен този на съвършената красота; те казват, че истински прекрасното в изкуството е плод на свободна творческа фантазия. И само в нашия ум природата добива живот. Тогава изпъква въпросът, съществува ли красота сама по себе си, вън от нашите представи за нея? Съществува ли форма, вън от нашето съзнание? Реалност ли е материята - свят? Въпроси тъй трудни за разрешение, както и разгадката на света.
към текста >>

При художественото съзерцание има един външен обект и един вътрешен мотив - ритъмът на прекрасното в душата.
И само в нашия ум природата добива живот. Тогава изпъква въпросът, съществува ли красота сама по себе си, вън от нашите представи за нея? Съществува ли форма, вън от нашето съзнание? Реалност ли е материята - свят? Въпроси тъй трудни за разрешение, както и разгадката на света. При художественото съзерцание има един външен обект и един вътрешен мотив - ритъмът на прекрасното в душата. Когато те се съчетаят, когато те се слеят - ражда се творческият копнеж. Сама по себе си красотата е в допир с нещата, с формите, но е извън тях, извън времето и пространството. Някога човек може да чувствува красота, без видим външен обект, да се наслаждава на музика без да чува звук, да носи трепета на лиричният ритъм, ефирен, разлян по незнайните безбрежия на душата. От тук изхожда оня дълбок стремеж по нещо си: някога ясно и определено, някога слабо очертано, широко безпределно, какъвто познават само гениите - цветята на човечеството. И което ги кара да дирят вечната установена стабилност в нещата.
към текста >>

Съвременното изкуство на запада се е занимавало с всичко, което е отсам забранения вход; тук е видимото, изследваемото - в него има красота; но прекрасното е отвъд.
Сама по себе си красотата е в допир с нещата, с формите, но е извън тях, извън времето и пространството. Някога човек може да чувствува красота, без видим външен обект, да се наслаждава на музика без да чува звук, да носи трепета на лиричният ритъм, ефирен, разлян по незнайните безбрежия на душата. От тук изхожда оня дълбок стремеж по нещо си: някога ясно и определено, някога слабо очертано, широко безпределно, какъвто познават само гениите - цветята на човечеството. И което ги кара да дирят вечната установена стабилност в нещата. Те дирят оня лост, чрез когото да повдигнат тежката врата, която е скривала истината от очите на човечеството. Съвременното изкуство на запада се е занимавало с всичко, което е отсам забранения вход; тук е видимото, изследваемото - в него има красота; но прекрасното е отвъд. Там са го дирили творците на древното, па и съвременно изкуство на Изтока. ІІ Що е истина? Съществува ли реалното вън от нашите представи за него? Тъй пита източният идеализъм. Спомен, въображение, интуиция - ето средствата, с които са творили, египтянинът, халдеецът, индусът.
към текста >>

2. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното.
Това даже се отразява върху физиономията, жестовете и пр. Сега, молитвата дали е само субективен процес в човешката мисъл, един вид самохипнотизиране, самовнушение? Не, тя е един обективен процес, при който човек влиза във връзка, във взаимодействие с божествения свят. При молитвата и при всяко истинско религиозно настроение, душата се изпълва със синя светлина. Синята светлина в духовния мир е израз на религиозност, висша любов. Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното. Влиянието на молитвата е двойно: върху самия човек и върху онзи, за когото се молим. Лесното нервиране или отчайване показва слабост. Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот човек ще добие вътрешна опора, сила. Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват. Чрез молитвата се развиват и ясновидските центрове.
към текста >>

3. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Защо музиката събужда копнеж към чистото и прекрасното?
Истинската земна музика е интуитивно долавяне на „хармонията на сферите", която изпълва висшите светове. Доктор Щайнер казва: „Музиката свързва небето със земята", В същност цялата природа е проникната от музика; Това се изразява външно в ритъма: музикалният ритъм прониква цялата природа; всичко в природата е ритмично. Понеже музиката и душата имат едно и също отечество, затова музиката може да изразява вътрешния език на душата: тя е един вид говор на душата. Понеже имат общо отечество, музиката и душата са сродни. И затова именно възвишената музика събужда възвишеното в човешката душа, раздвижва висшите душевни сили. Защо музиката събужда копнеж към чистото и прекрасното? Защото свързва душата със света на чистото и прекрасното. Колкото една музика е в по-голяма хармония с висшите сили на душата, толкоз тя може да окаже по-голямо влияние върху растежа ù. В Свободното Валдорфско Училище още от първо отделение изучават музикален инструмент. Има вече музиканти, които работят върху по-дълбоката, мистичната музика. Чрез окултизма може да се постигне задълбочаване в музиката, издигането ù до онази висота, при която да буди висшите сили на душата.
към текста >>

Защото свързва душата със света на чистото и прекрасното.
Доктор Щайнер казва: „Музиката свързва небето със земята", В същност цялата природа е проникната от музика; Това се изразява външно в ритъма: музикалният ритъм прониква цялата природа; всичко в природата е ритмично. Понеже музиката и душата имат едно и също отечество, затова музиката може да изразява вътрешния език на душата: тя е един вид говор на душата. Понеже имат общо отечество, музиката и душата са сродни. И затова именно възвишената музика събужда възвишеното в човешката душа, раздвижва висшите душевни сили. Защо музиката събужда копнеж към чистото и прекрасното? Защото свързва душата със света на чистото и прекрасното. Колкото една музика е в по-голяма хармония с висшите сили на душата, толкоз тя може да окаже по-голямо влияние върху растежа ù. В Свободното Валдорфско Училище още от първо отделение изучават музикален инструмент. Има вече музиканти, които работят върху по-дълбоката, мистичната музика. Чрез окултизма може да се постигне задълбочаване в музиката, издигането ù до онази висота, при която да буди висшите сили на душата. Работи се вече в това направление.
към текста >>

4. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Това е великото, прекрасното във вътрешния живот на човека.
Работи, помагай на хората с любов и със светлина в сърцето си! В беседата „Високия идеал" от Учителя, се казва: Любовта се изразява в стремеж към най-хубавото. Тя е чистият, светлият диамант в сърцето на човека, който не може да се оцапа; той остава вечно чист". И когато ние се освободим от тялото си, ще занесем във вечността този диамант на сърцето си при Господа и отново ще започнем работата си върху него. Сърцето ще почне да свети от светлината на този диамант. Това е великото, прекрасното във вътрешния живот на човека. Щастието, това е диамантът, който се шлифова във вътрешността на човешкото сърце. Мили приятели, тук вие живеете в една висока атмосфера, обиколени от хубави, каменисти планини, които казват: „Кой може да ви отнеме това благо? " Наблизо при вас има един извор, нареден от Учителя, с хубави чешми, чисти и светли, изложени на лъчите на сутринното слънце. Около вас пък има борови дървета. Всеки клон поглежда нагори, сочи към небето и казва: „Погледни нагоре, там е щастието!
към текста >>

5. Бунтът на синовете Божи - П. Г. Пампоров Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Един ден, ден, в който нямаше живот, който да не се радваше на прекрасното синьо небе и на топлите меки лъчи на слънцето, привечер, тъкмо тогава, когато слънцето крачеше вече бързо към нощните си чертози, по пътя, който влизаше от източната страна на Рим, се движеше самотно един пътник.
– Пригответе се утре. Преди да изгрее слънцето, ние ще тръгнем. На другия ден сутринта, когато звездите страхливо бързаха да се скрият от погледа на дневното светило, слънцето, две фигури, приличащи на сенки, бавно и ритмично се движеха по широкия път, що излиза от източната страна на големия град. Това бяха Оронций и странникът. Изгуби се Оронций за дни, месеци и години за своите близки и малкото приятели, които имаше в Рим. Един ден, ден, в който нямаше живот, който да не се радваше на прекрасното синьо небе и на топлите меки лъчи на слънцето, привечер, тъкмо тогава, когато слънцето крачеше вече бързо към нощните си чертози, по пътя, който влизаше от източната страна на Рим, се движеше самотно един пътник. Личеше, че идваше отдалеч. Той имаше бавен, но ритмичен ход, в който не проличаваше никаква особена умора. Едва можеше да се познае, че това беше Оронций. Почти нищо не беше останало от прежните му черти. Какво можеше тъй много да измени неговото лице, климатът на другите страни или що?
към текста >>

6. ИЗ МОЙТЕ СПОМЕНИ - СЕДИР Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Не пропущай да дадеш своята дан на възвишеното, прекрасното, божественото и да изпълниш върховния си дълг.
Радвай се на глътката вода, що утолява жаждата ти, на малкия плод, що насища глада ти. Радвай се, загдето можеш да работиш; радвай се, че можеш и да си починеш; радвай се на своето здраве, радвай се и на своята болест. Радвай се и благославяй Всемогъщия за всички дарове на превеликата Негова любов. Не пропущай нивга да извършиш малкото добро, което твоето „сега" ти подшепва. Това добро е малко семенце, що крие велико благо за тебе. Не пропущай да дадеш своята дан на възвишеното, прекрасното, божественото и да изпълниш върховния си дълг. Не казвай: „после", не казвай „друг път", в „бъдеще"... Най-важното за тебе е, какво „сега" ще помислиш, пожелаеш и най-вече направиш. „Сега" посей семената на божествената истина! „Сега" разтвори сърцето си и душата си за малките и превелики дарове на живота, които ти се поднасят! .,Сега" прояви великата любов! „Сега" изпълни волята на твоя превелик Отец!
към текста >>

7. СЕДЕМТЕ МИСТИЧНИ ГРАДИНИ - СЕДИР Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

За великото, вечното, непостижимо прекрасното!
В него говори нежното чутье към божественото! А как-трепти от вълнение и блаженство пробудилата се душа пред всеки образ на божествената любов, истина, правда, красота! С каква велика радост я облъхват те! Как ги жадува и следва! Те постоянно ù говорят за предвечната ù родина. За великото, вечното, непостижимо прекрасното! За Вселюбящия, за Неговата любов и мъдрост... О братя, не забравяйте най-безценния ваш дар! Най-дивното цвете е той в тайнствената градината на душата! Най-голямата ви грижа нека винаги за него бъде - да не посърне и повехне. Да расте и разцъфтява ! А затова, помнете винаги, едно е нужно преди всичко: чистота.
към текста >>

8. ВЕСТИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Нека всяка нота, изпята от гласа на певеца, или изсвирена от ръката на музиканта, бъде подобна на съвършено цвете и стане част от благоуханен букет, съставен от разнообразни чувства, настроения и влечения към прекрасното и тогава тази музика ще заговори с живия глас на тези чувства, които живеят в душата на музиканта и този глас ще извика в другата душа сълзи на щастие и отговаряща любов, той ще ù донесе утешение и надежда.
Цветето говори на човека със своята благоуханна реч за това, което е той всъщност - то говори за богатствата на вътрешния човек. За добрия, чистия човек цветето е радост, за лекомислените хора то е само украшение; порочните хора не ценят и не обичат цветята: на древните пиршества цветята служели за килими и тези живи, благоуханни същества се тъпчели от краката на участниците в оргията. Цветето, това е цял жив, красноречив малък рай на земята. В своите приказки ясновидецът Андерсен говори, че във всяко цветче живее мъничка нимфа, душата на цветето, и че нашите души също са живели някога в цветята, че това е нашата родина и затова всеки обича своя собствен цвят. Цветето - това е мъничко слънце, което осветява свой мъничък свят - тревата и листата. Нека всяка нота, изпята от гласа на певеца, или изсвирена от ръката на музиканта, бъде подобна на съвършено цвете и стане част от благоуханен букет, съставен от разнообразни чувства, настроения и влечения към прекрасното и тогава тази музика ще заговори с живия глас на тези чувства, които живеят в душата на музиканта и този глас ще извика в другата душа сълзи на щастие и отговаряща любов, той ще ù донесе утешение и надежда. Всяка нота със своята отделна хармония, като жив цвят ще бъде част от много по-широк акорд. И ще зазвучат тогава стройни, прекрасни гирлянди и венци от музикални фрази; те ще се залеят, като живо цяло, като жива симфония на любов и красота, която, изразявайки живата природа и настроението в душата на човека, ще стане идеална част на неизразимо по-великолепните, благоуханни букети, гирлянди и венци, окръжаващи престола на Бога-Творец и живите им гласове вярно ще разкажат на Него, Вечния и Справедливия Баща за щастието, за скръбта, за любовта на хората, за гордите победители и за мъчениците. Те ще разкажат също и за тези музиканти, артисти и ученици, малки и големи, които със своята любов са съумели да създадат от всяка нота живо, благоуханно, красноречиво цвете. А всички стъпкани, погубени и мъртви цветя ще мълчат и мълчанието им ще обвини човека. И тогава Бащата ще каже на човека: „Защо ти си убил и стъпкал моите дарове?
към текста >>

9. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Защото Той е зад всички предали, в недостижимо великото, недостижимо мощното, в недостижимо святото и прекрасното; И Защото все пак Той е най-близкия вам; Той е в съкровените дълбини на душата; Той е възлюбения на чистата душа, когото тя чувствува навред; към когото вечно се стреми и в когото единствено намира висшия живот и висшата радост.
Наричайте Го Върховна Красота. Защото той е, о братя мои, красотата на всяка красота. Защото Той е самата красота, що ослепително сияе с очароващите блясъци на всички светли духове, на всички непостижими чудеса на цялото мироздание... Наричайте Го Мир на висшето блаженство, Защото Той е този мир, в който е най-пълният живот, най-пълното творчество, най-висшата мъдрост, най-висшата хармония и красота. Защото Той е светлия рай на пречистите души и пресветли духове. Наричайте Го Дух на всички души, Висше Съзнание, Велика Реалност, Разумна Природа... Наричайте Го Най-Далечния и Най-Близкия. Защото Той е зад всички предали, в недостижимо великото, недостижимо мощното, в недостижимо святото и прекрасното; И Защото все пак Той е най-близкия вам; Той е в съкровените дълбини на душата; Той е възлюбения на чистата душа, когото тя чувствува навред; към когото вечно се стреми и в когото единствено намира висшия живот и висшата радост. Тоя възлюбен широко е разтворил за вашите души, о братя, вратите на своя пресветъл храм на вечния живот, на неувяхващите красоти и непостижими чудеса, Той ви призовава към висините на своя мир, на съвършенството и красотата! Душите ви Го чувстват. Той е наблизо! Той е във ведрината на просторите, във въздуха, що дишате, в слънчевите сияния... Той е във вас и около вас! Той ви чака в преддверието на своя храм!
към текста >>

10. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Когато бях в Женева на брега на прекрасното Женевско езеро, в палатата на Общ.
Ако там – на планините – немци, французи и италианци, наречени швейцарци – могат да живеят в един съюз и да имат общо отечество, защо европейските народи (па и всички останали) да не образуват един съюз на свободните кантони под знамето на едното, великото отечество – без граници и хоризонти? Нима всички хора не са братя и цялата земя не е нашето отечество? Женева – това днес е столицата на световните съединени щати – които сега са в своя зародиш, в идея, но които, ще дойде ден да бъдат действителност. Обществото на Народите – колкото и несъвършено да е – подобно на детските играчки – все пак то е велико начало, знамето на близкото бъдеща, когато войните ще бъдат един анахронизъм, една преживелица, подобно на инквизицията от средните векове. Съветът на народите – това ще бъде изпълнителният орган на новата мисъл и на новите чувства, чрез който ще се турят в изпълнение дълго лелеяните мечти – за мир и братско сътрудничество. Когато бях в Женева на брега на прекрасното Женевско езеро, в палатата на Общ. на народите, откъдето се открива великолепен изглед на Алпите с Монблан – аз почувствах свещен трепет на бъдещето, на великото и славно бъдеще, което идва. Като че ли сините, кристални вълни на езерото мълвяха: така чисти и кристални ще бъдат чувствата на всички хора и народи един към друг. Като че ли снежните, позлатени от лъчите на. изгряващото слънце Алпи мълвяха: така светли и бели ще бъдат мислите на братските народи, които ще образуват общочовешкото семейство. Там в Женева аз почувствах, че това е наистина един международен град с нова атмосфера.
към текста >>

11. ЛЮБОВ - АМАЛИЯ ВАЙЛАНД Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Нали знаеш, че аз съм мъничко земно създание, което се възхищава от прекрасното!
Питам скалите – мълчание. Цветята също не отговарят. Някакви тъмни крила закриват слънцето и то да не ми отговори. Махабур, где е Той? Нали знаеш, че с Него е по-хубав света? Нали знаеш, че аз съм мъничко земно създание, което се възхищава от прекрасното! Чуй, Махабур! Чуйте мълчаливи извори – цяла се прегъвам от болка. О, где, где е Той сега? Махабур, Махабур, душата ми линее без Него. Но защо ли пък да Го няма ?
към текста >>

12. HЕЩO ВЪРХУ НАЦИЯТА - ГЕОРГ НОРДМАН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

През този период човек по-живо си спомня за оня възвишен живот, в който е бил потопен преди своето раждане и у него се събужда стремеж да живее за възвишеното, прекрасното, чистото и светото.
Той е период на умственото развитие и едновременно период на идеализма. Кои са причините за идеализма на младежа през този период? Причините са няколко. Ще споменем само две: 1. През този период започва да се проявява божественото естество, и затова младежът през този период желае, копнее да работи за един висок идеал, да извърши голям подвиг, да върви по пътя на жертвата, самоотричането за другите, за човечеството, за всички. 2. През този период човек по-живо си спомня за оня възвишен живот, в който е бил потопен преди своето раждане и у него се събужда стремеж да живее за възвишеното, прекрасното, чистото и светото. Ако не се насърчи, подхрани този идеализъм у младежа през този период, има опасност идейният му живот да заглъхне под грубия валяк на външната действителност и младежът да слезе до нивото на обикновеното. Възпитателите през този период трябва да имат големи познания, мъдрост, разбиране на младежката душа, знания за силите, заложбите, ценностите, скрити в нея, знания за законите на живота, за вътрешната, духовната страна на природата, за да могат да дават отговор на въпросите, които вълнуват младежката душа. Младежът през този период вижда грубо противоречие между суровата действителност, която е около него и която е пълна с насилия и неправди и оня красив вътрешен свят, който чувства вътре в себе си; и той не знае, по кой начин да издигне външния живот до онзи красив вътрешен свят, който чувства в душата си. Мнозина общественици считат, че тоя идеализъм е опасен за бъдещето на обществото, на народа, на държавата, защото мислят, че тоя идеализъм ще избие в много нежелателни крайности. И затова гледат да отклонят младежа от тоя идеализъм било чрез заплашвания, страх, било чрез насочване на младежкото внимание и енергии към спорта.
към текста >>

13. ОЩЕ НЯКОЛКО ОСОБЕНОСТИ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА - П.М. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

С вяра, от как се роди Мойсей, родителите му го криха три месеци, защото видяха прекрасното дете.
А невярващият вярва в неща които вижда. Истинската вяра и любов са тези, с които и при най-големи мъчнотии, човек правилно разрешава задачите си. Мъчнотиите и изпитанията са средството за изпитване на нашата вяра. Умът ни трябва да се ръководи винаги от вярата. С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаака в жертва. С вяра, от как се роди Мойсей, родителите му го криха три месеци, защото видяха прекрасното дете. С вяра Ной, уведомен от Бога, направи ковчег. С вяра и сама Сарра прие сили да зачене, като беше преминала възрастта. С вяра Мойсей, като дойде на възраст, отказа да се нарече син на Фараоновата дъщеря. С вяра мъченици биваха мъчени, убивани и с песни отиваха на кладата, или в прегръдките на лъвовете. Да имаме жива вяра!
към текста >>

14. МАГИЯТА НА КНИГАТА - N. Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ето защо Джон Ръскин казва: „Съзирането на прекрасното и любовта към прекрасното в природата непременно води към съзнание на прекрасното в моралния свят".
То ще обича тия цветя, дървета и треви, с които работи, ще ги чувствува като близки души, като сродни нему. Така одухотворената дейност на детето ще буди у него по-дълбоки мисли и чувства, ще раздвижи цялото му естество, ще има истинско възпитателно значение. Тогава то няма вече да тъпчи цветята и да ги къса. Като се връща от излет, няма вече да носи букети цветя. Така развитите любов и внимание към тях, после ще се проявят и към хората. Ето защо Джон Ръскин казва: „Съзирането на прекрасното и любовта към прекрасното в природата непременно води към съзнание на прекрасното в моралния свят". Общение с природата по новия начин развива моралната и висшата духовна природа у детето. С подходящи методи детето ще схване, че всяка форма в природата е резултат от действията на разумни сили. Учителят дава следните упътвания по това: „Детето ще изучава онази степен на вътрешния живот, която проявяват паякът, бръмбарът, птиците и пр. Между другото, ето как можеш да покажеш на детето, че има разумност в природата: ще напишеш на плоча или хартия един шестоъгълник, петоъгълник, четириъгълник и ще попиташ детето: Тази фигура може ли да се напише от само себе си? После го доведи до едно растение с петолистен цвят, например тиква, и го попитай: Могат ли тези венечни листа случайно така да се наредят?
към текста >>

15. Боян Боев (1883-1963) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Когато бях в Женева, на брега на прекрасното Женевско езеро, в палата на Обществото на Народите, откъдето се открива великолепен изглед на Алпите с Монблан - аз почувствах свещен трепет на бъдещето, на великото и славно бъдеще, което идва.
Ако там - на планините - немци, французи и италианци, наречени швейцарци - могат да живеят в един съюз и да имат общо отечество, защо европейските народи /а и всички останали/ да не образуват един съюз на свободните кантони под знамето на едното, великото отечество - без граници и хоризонти? Нима всички хора не са братя, и цялата земя не е нашето отечество? Женева - това днес е столицата на световните съединени щати - които сега са в своя зародиш, в идея, но които, ще дойде ден да бъдат действителност. Обществото на Народите - колкото и несъвършено да е - подобно на детските играчки - все пак то е велико начало, знамето на близкото бъдеще, когато войните ще бъдат един анахронизъм, една преживелица, подобно на инквизицията от средните векове. Съветът на народите - това ще бъде изпълнителният орган на новата мисъл и новите чувства, чрез който ще се турят в изпълнение дълголелеяните мечти - за мир и братско сътрудничество. Когато бях в Женева, на брега на прекрасното Женевско езеро, в палата на Обществото на Народите, откъдето се открива великолепен изглед на Алпите с Монблан - аз почувствах свещен трепет на бъдещето, на великото и славно бъдеще, което идва. Като че ли сините, кристални вълни на езерото мълвяха: така чисти и кристални ще бъдат чувствата на всички хора и народи един към друг. Като че ли снежните, позлатени от лъчите на изгряващото слънце Алпи мълвяха: така светли и чисти ще бъдат мислите на братските народи, които ще образуват общочовешкото семейство. Там, в Женева, аз почувствах, че това е наистина един международен град с нова атмосфера. Атмосфера, в която се носят новите мисли на мечтатели и пророци, несбъднатите мечти, които сега вече трябва да се сбъднат - мечтите за мир, разоръжение и братство. Ше се сбъднат не без борба.
към текста >>

16. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ.
По експериментално-научен път тук науката се добра до необорими факти и доказателства, които подкрепят най-решително основните положения на мистицизма. * От казаното е явно, че „дъновизмът" може да бъде оценен добре и разбран само като рожба на новото време и новите нужди и във връзка с общия дух и общия подем на мистичната мисъл. Той засяга големи общочовешки проблеми, отговаря на общочовешки нужди, съдейства за задоволяване на върховни общочовешки стремежи. Той — подобно на теософията и всички сродни ней модерни мистични учения — се стреми към същата онази висша синтеза на духа и висшите духовни придобивки — предимно на древния Изток — с духа и постиженията на новото време, за която синтеза говорим по-горе. Тъй наречената западна цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способства за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм. Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ. Тая цивилизация привърза по-здраво човешкото съзнание към дребните нужди на живота, като прекомерно ги увеличи, привърза го към изискванията на крайно изострената и пълна с несигурност борба за съществуване. Тя разви нисшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията. Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния висш идеализъм и я постави в услуга на организираната неправда и организираното насилие. Тая цивилизация създаде една личност обезверена, без устойчив морал, без характер, без истински високи идеали, дребна, вечно недоволна, болезнено чувствителна, нервно изтощена, лесно податлива на всккакви пороци, извращения и болести — една личност неспособна да се издигне над ограничените рамки на дребния егоизъм: тя създаде човека на израждането, безсилен да се справи с големите проблеми, които животът поставя пред цялото човечество. Тая цивилизация създаде същевременно въпиющата нужда от нови хора.
към текста >>

17. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато тя мълчи, тогава изречи: — „О, майчице природо, в прекрасното си лоно как щедро ни гостиш, и къпеш, и поиш!
. . . И нека го посрещнем с твърдост и смелост, без страх и колебание. Нека го посрещнем като „добре дошъл“, защото страданията, които той ни носи, са временни, краткотрайни, а благото, което ще ги последва, е вечно. Нека го посрещнем с радост, защото той ще ни отнеме само оковите ни, е ще ни даде безкрайната радост на чистия, светъл, разумен живот, в хармония с божиите закони. Из „Вечната поема“ Със песни хвалебни и звуци вълшебни, Господнята вселена възпей през битва земна. Когато тя мълчи, тогава изречи: — „О, майчице природо, в прекрасното си лоно как щедро ни гостиш, и къпеш, и поиш! Дихание на Бога, трепнало с тия слова — „Да бъде светлина! “ . .. Чрез словото стана всред хаос, небитие първичното събитие. Живота се роди из светлите води: Роди се в чистота, разцъфна в красота … И аз по твойта гръд, под звездната ти твърд, в обширния дворец, живеех чужденец. Но днес се връщам пак, неверен син — сирак.
към текста >>

18. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 196 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Близо до моето безчувствено тяло се бе прострял Агмад, премазан до смърт от тълпата и на страна от мене, срещу леглото, на което лежах бе простряно мъртво прекрасното тяло на Мален.
Моята душа бе това. Тя не само че бе силна, но бе и неуязвима. За нея вече се свърши времето на мизерното съществуване а тези отслабнала форма; тя бе се изтръгнала от този затвор, в който толкова време бе задържана. И това бе само за да се прояви в друга форма, в един здрав, красив и чист храм. Докато тълпата развълнувана, обзета от гняв поради противодействието на жреците, напираше заплашително, много жертви на нейния гняв бяха паднали около мен. Близо до моето безчувствено тяло се бе прострял Агмад, премазан до смърт от тълпата и на страна от мене, срещу леглото, на което лежах бе простряно мъртво прекрасното тяло на Мален. Докато се реех там, потънал в мистичното съзнание на душата, аз забелязах тия паднали духове, потъмнели от порока и амбицията, които царицата на желанието бе запалила в тях, принудени да се хвърлят в този неизбежен кръг, от който не могат да се изтръгнат. Душата на Агмад се беше устремила с бясна ярост, като една черна, нощна птица и Мален, този млад жрец, който ме бе завел до града, го следваше с бърз полет. Той, който подчинявайки се на правилата на своето звание, бе запазил чистотата на тялото си, вътре в себе си бе почернял от непрестанното и незадоволено желание; но тялото му лежеше, като откъснат цвят, красиво като лотос, когато почва де се разтваря над водната повърхности. Чувствах, че моята царица, моята майка ме задържаше в своите обятия за да ми попречи да избягам от сцената а на ужаса. „Възвърни се към твоето дело, каза тя; то е още недовършено.
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Каква чиста вяра блика из нея към всичко: към доброто, към хубавото, към прекрасното?!. .
Нима меките красиви цветове на розата са по нежни в трептенията си, от сияещите чисти трептения на твоята детска аура?!.. Нима тя не трепти много по-нежно и от най-нежния розов цвят, на когото ние сме привикнали да се любуваме с нашите слепи очи?! . . А лазурния ясно- син цвят на полския синчец, нима може да се сравни с дълбоката, божествена чистота на твоята ангелска душа?! . . Каква чиста вяра блика из нея към всичко: към доброто, към хубавото, към прекрасното?!. . А диамантовия блясък на току-що пробуждащия се дух в тебе, вложен от Бога като скъп бисер, който започва да сияе като младенец в ореола на своето величие, нима може да бъде засенен и от най-скъпия брилянт, на който ние сме привикнали да се любуваме с нашите несъвършени очи?! . . Нима сиянието на духа ти, кое го блести с една неизмерима величина — изразена в кротостта, нежността и любовта на сърцето ти; в искреността, чистотата и непорочността на душата ти; в съвършенството, изразено чрез тебе у човека; в Бога у нази, — нима, питам аз, може да се сравни всичко това с нещо, което да е по-хубаво, по-мило, по-велико . . . познато нам чрез нашите груби физически чувства?!
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„... За Всичко благодарете,... Духа неугасяйте!...“ Павел Ти ме погледна пак, Велики Татко, и чух отново строгия Ти зов, но Твоето диханье бе тъй сладко и взорът Ти тъй пълен със любов, * че в трепета на новото страданье аз само се топих, без да умра, и в чара на прекрасното създанье твърдях: благодаря, благодаря!...
И ние трябва да произнесем мощното Слово: сухи кости от по всичкото лице на земята, от четиритях краища, събирайте се и обединявайте се, обличайте се с жили и мускули, обвивайте се с плът, кръв и кожа, защото Духът Божи иде и Той ще влезе във вас. Всички вие ще станете на краката си, като едно цяло, и ще познаете, че не сте мъртви кости, но живи човеци, че не сте пратени да бъдете роби, но свободни, съгласно с вашето сърце, съгласно с вашия ум и съгласно с вашата душа и вашия дух! х.х.х Б. М. Албиог Низ Пътя * * * Бъди низ своя път дете на бога Феб и бди в живота си безспир да сее в теб: Зари ще озарят тогава твоя път и зри към светла вис да се стреми духът: Мечти несбъднати в нетлен ще сяйнат там и ти сред слънце чар ще вкитиш своя храм. * * * ИЗ „ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША“ (СОНЕТИ) БЛАГОДАРЯ! „... За Всичко благодарете,... Духа неугасяйте!...“ Павел Ти ме погледна пак, Велики Татко, и чух отново строгия Ти зов, но Твоето диханье бе тъй сладко и взорът Ти тъй пълен със любов, * че в трепета на новото страданье аз само се топих, без да умра, и в чара на прекрасното създанье твърдях: благодаря, благодаря!... * Тогаз духът, упит от сласт неземна, към Тебе радостно се пак възйемна и живият Ти пламък го огря... * И моето сърдце, в надежда свята, с възторг, кат птичка, сепната в зората, запя: благодаря, благодаря!... 27. XI. 1919 г. * * * АНГЕЛ Кажи ми ти, изгнаниче от небесата, какъв ли грях с позор чело ти е покрил, та тъй си долетял тук долу, на земята? Кажи, о ангел мил, какво си там сторил?
към текста >>

21. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Като приложи м към небесните йерархии прекрасното сравнение, с което авторите на Зохар се стараят да изразят природата на сефиротите, ще кажем, че ангелските чинове може да се сравнят с прозрачни разноцветни обвивки, в които блестят Около все по-чиста и силна светлина, духове, които, като са се освободили окончателно от временните форми, възлизат по висшите стъпала на Стълбата на Якова, на върха на която се намира Непознаваемото.
Адонай — четворно или кубическо умножение на Единицата-Начало за произвеждане непрекъснато меняващето се бъдеще („παντα ρεί - всичко тече“ на Хераклит), след туй окончателно скриване на сгъстеното вещество, възвръщане на субективната производителност. Малек — майчина смърт, бременна с живот: съдбоносен закон, който се разтваря в цялата вселена и който прекъсва, с внезапна сила, своето движение от вечната обмяна всеки път, щом някое същество се обективира. Такива са тия йерограми в едно от тайните си значения. Сега нека забележими тук, че всеки от десетте сефироти или аспекти на Словото съответства в пентакъла на Кунрат на един от ангелските чинове — идея висока, ако се съумее да се вникне в нея. Ангелите в Кабалата не са същества с особена и неизменна същност: всичко живее, движи се и преобразува вселената, която също живее. Като приложи м към небесните йерархии прекрасното сравнение, с което авторите на Зохар се стараят да изразят природата на сефиротите, ще кажем, че ангелските чинове може да се сравнят с прозрачни разноцветни обвивки, в които блестят Около все по-чиста и силна светлина, духове, които, като са се освободили окончателно от временните форми, възлизат по висшите стъпала на Стълбата на Якова, на върха на която се намира Непознаваемото. Съответно на всеки от ангелските чинове Кунрат помества една от десетте заповеди. Това значи, че ангелът, който управлява всеки чин, като че ли произнася едно от наставленията на божествения закон. По-дълбока е идеята му, като изобразява буквите на еврейската азбука като излизащи от облаците на Ацилута, прорязана със сефиротическите лъчи. Да произведеш от контрастите на светлината и мрака 22-те букви на свещената йероглифическа азбука, значи да обединиш в едно поразително изображение цялото учение на Книгата на Творението — Сефер Йецира. И наистина, тия емблеми, поредно светещи и тъмни, тайнствени фигури, тъй хубаво символизиращи Доброто и Злото на вечната съдба, Хенрих Кунрат произвежда от плодотворното сливане на Сянката със Светлината, на Заблуждението с Истината, на Злото с Доброто, на Битието с Небитието.
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— Чували ли сте някой да говори върху Идеята за прекрасното в живота?
Когато вие се самопожертвате за отечествени идеали или за успеха на науката, стомаха си ли нахранвате? Вашият материализъм, млади приятелю, е една опошляване на философската мисъл. Вън от видимия свят, за материалиста друг свят не съществува, и там е всичкото заблуждение, което пречи на познаването действителния идеал на личността. Бих се прострял повече, но се боя, че няма да ме разберете и че ще ви отегча. — Говори, говори, чуха се единодушни гласове, ние ще слушаме, ако ще и до залез-слънце да говориш. — Чували ли сте някой да говори върху Идеята за прекрасното в живота? Някои от събранието започнаха да се огледват и запитват: каква е тая идея, и като видя недоумението им, ораторът каза: — С малко думи тая мисъл може да се предаде така: всека личност има две страни, физическа и духовна. Физическата страна се движи от нуждите на тялото, а духовната — от идеята за прекрасното. Тия две страни имат още и това съществено различие, че развитието на първата, физическата, страна стига до известен предел и спира, не се развива повече, когато втората страна се развива безкрайно. Върху идеята за прекрасното материалистът ще ви каже, че тя има смисъл само когато служи на живота, на физическия живот. А такова схващане предполага край на всяко развитие.
към текста >>

Физическата страна се движи от нуждите на тялото, а духовната — от идеята за прекрасното.
Вън от видимия свят, за материалиста друг свят не съществува, и там е всичкото заблуждение, което пречи на познаването действителния идеал на личността. Бих се прострял повече, но се боя, че няма да ме разберете и че ще ви отегча. — Говори, говори, чуха се единодушни гласове, ние ще слушаме, ако ще и до залез-слънце да говориш. — Чували ли сте някой да говори върху Идеята за прекрасното в живота? Някои от събранието започнаха да се огледват и запитват: каква е тая идея, и като видя недоумението им, ораторът каза: — С малко думи тая мисъл може да се предаде така: всека личност има две страни, физическа и духовна. Физическата страна се движи от нуждите на тялото, а духовната — от идеята за прекрасното. Тия две страни имат още и това съществено различие, че развитието на първата, физическата, страна стига до известен предел и спира, не се развива повече, когато втората страна се развива безкрайно. Върху идеята за прекрасното материалистът ще ви каже, че тя има смисъл само когато служи на живота, на физическия живот. А такова схващане предполага край на всяко развитие. Спре ли пък веднъж едно развитие, там няма живот. Идеята за прекрасното е сама по себе си прекрасна, защото тя е съкровищница на всички добродетели, централно място между които заема любовта.
към текста >>

Върху идеята за прекрасното материалистът ще ви каже, че тя има смисъл само когато служи на живота, на физическия живот.
— Говори, говори, чуха се единодушни гласове, ние ще слушаме, ако ще и до залез-слънце да говориш. — Чували ли сте някой да говори върху Идеята за прекрасното в живота? Някои от събранието започнаха да се огледват и запитват: каква е тая идея, и като видя недоумението им, ораторът каза: — С малко думи тая мисъл може да се предаде така: всека личност има две страни, физическа и духовна. Физическата страна се движи от нуждите на тялото, а духовната — от идеята за прекрасното. Тия две страни имат още и това съществено различие, че развитието на първата, физическата, страна стига до известен предел и спира, не се развива повече, когато втората страна се развива безкрайно. Върху идеята за прекрасното материалистът ще ви каже, че тя има смисъл само когато служи на живота, на физическия живот. А такова схващане предполага край на всяко развитие. Спре ли пък веднъж едно развитие, там няма живот. Идеята за прекрасното е сама по себе си прекрасна, защото тя е съкровищница на всички добродетели, централно място между които заема любовта. От тук следва, че само оная идея влага смисъл, благороден, божествен смисъл в едно дело, която изхожда от любовта, т. е. от любов към прекрасното.
към текста >>

Идеята за прекрасното е сама по себе си прекрасна, защото тя е съкровищница на всички добродетели, централно място между които заема любовта.
Физическата страна се движи от нуждите на тялото, а духовната — от идеята за прекрасното. Тия две страни имат още и това съществено различие, че развитието на първата, физическата, страна стига до известен предел и спира, не се развива повече, когато втората страна се развива безкрайно. Върху идеята за прекрасното материалистът ще ви каже, че тя има смисъл само когато служи на живота, на физическия живот. А такова схващане предполага край на всяко развитие. Спре ли пък веднъж едно развитие, там няма живот. Идеята за прекрасното е сама по себе си прекрасна, защото тя е съкровищница на всички добродетели, централно място между които заема любовта. От тук следва, че само оная идея влага смисъл, благороден, божествен смисъл в едно дело, която изхожда от любовта, т. е. от любов към прекрасното. И тъкмо наопаки: ако дадена ваша постъпка е продиктувана от омраза, от ненавист, вие сте рутинери, служители на мрака. Аз признавам само един. случай, в който може и трябва да се действа от омраза — това е случая, когато интелигентна личност се бори със собствената си личност.
към текста >>

от любов към прекрасното.
Върху идеята за прекрасното материалистът ще ви каже, че тя има смисъл само когато служи на живота, на физическия живот. А такова схващане предполага край на всяко развитие. Спре ли пък веднъж едно развитие, там няма живот. Идеята за прекрасното е сама по себе си прекрасна, защото тя е съкровищница на всички добродетели, централно място между които заема любовта. От тук следва, че само оная идея влага смисъл, благороден, божествен смисъл в едно дело, която изхожда от любовта, т. е. от любов към прекрасното. И тъкмо наопаки: ако дадена ваша постъпка е продиктувана от омраза, от ненавист, вие сте рутинери, служители на мрака. Аз признавам само един. случай, в който може и трябва да се действа от омраза — това е случая, когато интелигентна личност се бори със собствената си личност. Живейте в пълно съгласие, мир и любов с всички, но не и със себе си. Дълбоко във вашата душа живее вашето скрито Себе, което не може и не бива да се помирява с вашето външно Себе.
към текста >>

В такъв случай ние не се съмняваме в тържеството на вашата душа за царящата в нея идея за прекрасното.
Тези два непримирими врага на вашата личност имат свой индивидуален начин на проява. Вашия съсед има успех в живота си и вие се измъчвате от завист. Съчинявате интрига против него, за да му напакостите. Това значи, че скритото ваше Себе е роб на една ваша страст; че то е безсилно да надвие вашето външно Себе. И обратно: вие срещате съседа си и искрено му изразявате своята радост за неговия успех. В такъв случай ние не се съмняваме в тържеството на вашата душа за царящата в нея идея за прекрасното. Друг пример. Някой си господин посетил нашата гора и набрал от нея цветя за подарък на децата. Вие всички, пропити от негодувание и омраза към този господин, като представител на хората, решавате да се нахвърлите най-яростно върху му и да му изкълвете очите. Кому вие ще послужите в случая, на идеята за прекрасното ли? — Но как може другояче да се постъпва с човек, който, ако днес бере цветя, утре ще влезе в гората с пушка и кучета и почне да ни изтребва?
към текста >>

Кому вие ще послужите в случая, на идеята за прекрасното ли?
И обратно: вие срещате съседа си и искрено му изразявате своята радост за неговия успех. В такъв случай ние не се съмняваме в тържеството на вашата душа за царящата в нея идея за прекрасното. Друг пример. Някой си господин посетил нашата гора и набрал от нея цветя за подарък на децата. Вие всички, пропити от негодувание и омраза към този господин, като представител на хората, решавате да се нахвърлите най-яростно върху му и да му изкълвете очите. Кому вие ще послужите в случая, на идеята за прекрасното ли? — Но как може другояче да се постъпва с човек, който, ако днес бере цветя, утре ще влезе в гората с пушка и кучета и почне да ни изтребва? с треперлив глас извикала гургулицата. Добре, но аз питам: смятате ли, че такъв човек в подобен случай ратува за идеята на прекрасното? — Очевидно, не! Мислите ли вие, че ще възпитате духовна култура у един роб на своето външно Себе, като действате с омраза?
към текста >>

Добре, но аз питам: смятате ли, че такъв човек в подобен случай ратува за идеята на прекрасното?
Някой си господин посетил нашата гора и набрал от нея цветя за подарък на децата. Вие всички, пропити от негодувание и омраза към този господин, като представител на хората, решавате да се нахвърлите най-яростно върху му и да му изкълвете очите. Кому вие ще послужите в случая, на идеята за прекрасното ли? — Но как може другояче да се постъпва с човек, който, ако днес бере цветя, утре ще влезе в гората с пушка и кучета и почне да ни изтребва? с треперлив глас извикала гургулицата. Добре, но аз питам: смятате ли, че такъв човек в подобен случай ратува за идеята на прекрасното? — Очевидно, не! Мислите ли вие, че ще възпитате духовна култура у един роб на своето външно Себе, като действате с омраза? Какво ще ви донесе вашата омраза, освен злорадство за сторено отмъщение? Нима вие още не сте напуснали старата философия: око за око и зъб за зъб? Цветята, които човекът е набрал, със за деца; той иска да им занесе радост.
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Да. Силата, с която можем напълно да се разкрием на божественото течение и да влезем в хармония с висшето, мощното и прекрасното, е мисълта.
Докогато считаме себе си за човеци, дотогава ще живеем като човеци и ще обладаваме силите на обикновения човек. Когато познаем, че сме богочовеци, тогава ще живеем като богочовеци и ще обладаваме силите на богочовека. Доколкото се разкриваме за божественото течение, до толкова ние ставаме от прости човеци — богочовеци. Но как е възможно това? Можем ли ние да се съединим с Бога? Да. Силата, с която можем напълно да се разкрием на божественото течение и да влезем в хармония с висшето, мощното и прекрасното, е мисълта. Ние имаме духовен живот, който ни свързва с безкрайното. Ние имаме после физически живот, който ни свързва с физическия, веществения свят. Животът на мисълта пък свързва тези два живота — физическия и духовния. Мисълта не е само, както дълго сеч е вярвало, неопределена отвлеченост: напротив, това е жива сила, най-живата, най-пълната и най-непреодолимата сила, която съществува във вселената. Ние откриваме, че в нашата мисъл владеем инструмента на една творческа сила, творческа не само в преносен, но и в прям смисъл на думата.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Остава ми само съзнанието и усещането на единното, великото и прекрасното.
Злото е частично отделяне от общия живот“. Не само мистикът, но и други могат да преживеят в празнични минути на своя живот това единство. Това е преживял и Христо Досев в Швейцария (Виж: „Разкази и статии“ от него, том I, книгоиздателство „Възраждане“): „Аз гледам планината, езерото, последните блуждаещи слънчеви лъчи, чернеещата гора. И изведнъж чувствам, че всичко това не е отделно от мене, че и аз, и планините, и гората и лъчите сме едно велико цяло. От мене отлита всичко. Остава ми само съзнанието и усещането на единното, великото и прекрасното. Пред мене неволно минават лицата на познати хора —- любими и нелюбими — сега и те са неделими от мен. Те и аз сме едно и сжщо. И аз, и те, и планините, и шумящият поток и ароматната трева и блещукащите тук-там по синьото небе звезди, — всичко това е Едно, общо, единно. Пътя към това усещане се отъпка от тогава, и аз често във време на просветление тръгвам по него, чувствайки най-добрата радост, най-добрата свобода“. Но пита се: ако човек преживее всеединството, няма ли да се обезличи ?
към текста >>

Възвишеното, прекрасното, вечното заговорва в душата му.
Нужно е близко общение с природата. „Аз, казва Борис Георгиев, не мога да ходя по каменните плочи на града. Чувствам насъщна вътрешна нужда да съзерцавам изгрева и залеза на слънцето, да чувам пението на птичките. В градовете аз не бих могъл да творя“. В планината Георгиев се чувства в общение с вечното, чувства се по-близко до божественото. Възвишеното, прекрасното, вечното заговорва в душата му. Там той получава вдъхновение. Особено в снежно време, в дълбоката тишина на снежната планина той долавя тайната на битието, почва да разбира това, що лежи в основата му. „Гласът на Бога може да се чувства в планината, казва Борис Георгиев. Човек в планината по-ясно чувства възвишеното, което живее в глъбините на душата му. И така Борис Георгиев чувства нужда да изрази преживяното с бои и линии.
към текста >>

Всека истинска картина е религиозна, макар и да не носи религиозен надпис (религиозна в смисъл, че събужда най-възвишеното, най-прекрасното в човешката душа).
Самият художник е чувствал награда б това, че е жрец на онази мистерия, която се извършва в битието“. „Истинското изкуство е истинска религия“. „Истинското художествено произведение трябва да буди религиозни чувства, религиозни в широк, а не в тесен смисъл на думата. Ето защо, днес изкуството е издребняло, като се е изместило от тази база, и служи само за развлечение, само за декоративно украшение на къщите. Истинската музика е религиозна, макар и да не носи религиозно заглавие. Всека истинска картина е религиозна, макар и да не носи религиозен надпис (религиозна в смисъл, че събужда най-възвишеното, най-прекрасното в човешката душа). Някой композитор може да е с великолепна техника, но няма душа. А за Бетховен казват, че кога човек го слуша, чувства, че влиза в един храм, и душата се освобождава, познава същността на нещата. Музиката и живописта трябва да дадат на човека истинска представа за религията, за истинската религия“. „За висшата красота, висшата поезия няма нужда от невероятни образи, от чудовища, кули, както някои школи бяха въвели на мода, като израз на висшето изкуство. Истинският символизъм в своята същност може да се почувства в един изгрев слънце, в едно изражение на човешко лице, в едно животно“.
към текста >>

Когато човек съзерцава лика на мадоната, като че ли почва да разбира тайната на битието, скрития смисъл на нещата, почва ясно да разбира, че светът не се изчерпва само с видимото, че същността и основата на вселената е чистото, прекрасното, любовта, милосърдието.
Ръцете й са скръстени отпред. „Едно човешко лице, казва Борис Георгиев, може да бъде символ на нашата носталгия за нещо свято, възвишено, чисто“. Този е типът на бъдещия човек, който е победил себе си и е достигнал до неземна чистота и вътрешна хармония. Пред душата на художника се носи като видение типът на човека на новата култура на одухотворената земя. Тая мадона представлява типа на идеалната душа, която трябва да се прояви на земята. Когато човек съзерцава лика на мадоната, като че ли почва да разбира тайната на битието, скрития смисъл на нещата, почва ясно да разбира, че светът не се изчерпва само с видимото, че същността и основата на вселената е чистото, прекрасното, любовта, милосърдието. Всичко възвишено се събужда в душата на зрителя. Човек, както казвали руските селяни в парахода, почва да разбира най-хубавото в душата си. А именно там е силата на изкуството. То трябва да събуди най-прекрасното в човешката душа. 8) Портрет на г. Д.
към текста >>

То трябва да събуди най-прекрасното в човешката душа.
Тая мадона представлява типа на идеалната душа, която трябва да се прояви на земята. Когато човек съзерцава лика на мадоната, като че ли почва да разбира тайната на битието, скрития смисъл на нещата, почва ясно да разбира, че светът не се изчерпва само с видимото, че същността и основата на вселената е чистото, прекрасното, любовта, милосърдието. Всичко възвишено се събужда в душата на зрителя. Човек, както казвали руските селяни в парахода, почва да разбира най-хубавото в душата си. А именно там е силата на изкуството. То трябва да събуди най-прекрасното в човешката душа. 8) Портрет на г. Д. Един от най-сполучливите портрети от Борис Георгиев. Вътрешният живот е много вещо предаден. „При рисуване на портрет, казва Борис Георгиев, художникът трябва да има ясновидство, за да вникне в душата и я изрази“. Аз не съм виждал такъв портрет в никоя изложба, в никоя галерия ОТ тези, които съм посетил.
към текста >>

Значи, източник на истинското художествено творчество е най-чистото, най-възвишеното, най-прекрасното в човешката душа.
Чрез висшата красота ние почваме все повече и повече да разбираме Бога. Значи, изкуството е едно от средствата да проникнем до същността на Бога. Художникът, за да твори под ръководството на висшето, безсмъртното в себе си, трябва да живее чист живот. Вдъхновение, майката на всяко истинско художествено произведение, може да има само чистия по душа. Ето думите на Гьоте за поета Платен, негов съвременник (в „Разговорите на Гьоте с Екермана“): „Платен е даровит, но за да напише велики произведения, греба му още едно нещо: любов, повече любов“. Значи, източник на истинското художествено творчество е най-чистото, най-възвишеното, най-прекрасното в човешката душа. Но висшето у човека е проникнато същевременно и от най- висшите нравствени сили. Ето в такъв смисъл е свързано изкуството с етичното. И тъй, изкуството не трябва да се занимава с тенденциозни морализирания, но, поради самото си естество, всяко истинско художествено произведение не може да не събужда висши морални сили у човека. Отечеството на висшите морални сили в човека е в същото време отечество и на творческите сили на художника. В този смисъл можем да кажем, че религия, морал и изкуство идат от един и същ извор.
към текста >>

Брат ми изскочи из стаята си, за да узнае причината на този смут и като видя, че прекрасното огледало е строшено, и че аз лежа със стъклените светилници — при долния край на стълбата, той не можа да се сдържи да не извика: „Прав си, братко, като казваш, че ти си Мурад-Нещастникът!
Скочих, взех ятагана си и в момента, когато стигнах до вратата и, при осветлението на лампата, която гореше в стаята, видях един човек, застанал срещу мене, с изтеглена сабя в ръка. Аз се втурнах напред, като го запитах що иска, обаче, не получих никакъв отговор; но като го видях, че той е издигнал сабя срещу мене, аз му нанесох смъртоносен удар. В същия момент, обаче, аз чух ужасен шум от парчетата на огледалото, което бях строшил, попадали по нозете ми. Не стига това, но и нещо черно закачи рамото ми. Аз го бутнах, спънах се у стъклените пакети със светилниците и се търколих с тях по стълбите. Брат ми изскочи из стаята си, за да узнае причината на този смут и като видя, че прекрасното огледало е строшено, и че аз лежа със стъклените светилници — при долния край на стълбата, той не можа да се сдържи да не извика: „Прав си, братко, като казваш, че ти си Мурад-Нещастникът! “ След първото си впечатление, обаче, като ме гледаше в това положение, той избухна в смях, но скоро, бързо и съчувствително, което ме правеше още повече да съжалявам за случката, той слезе долу, за да ми помогне. Той ми даде ръката си и каза: „извини, за дето се разсърдих отначало. Аз съм сигурен, че ти не искаше да ми сториш зло; но разкажи ми как стана всичко това“. Додето Саладин говореше, аз чух същия вид шум, който ме бе събудил от килера. Като погледнах нататък, аз видях един чер гълъб, който хвръкна към мене, без да подозира пакостта, която бе причинил.
към текста >>

Моят брат, при все че се трудеше да скрие тревогата си от мене, бе много смутен от мисълта, как ще срещне негодуването на султанската любимка, която бездруго ще бъде грозно разочарована от загубата на прекрасното си огледало.
Аз съм сигурен, че ти не искаше да ми сториш зло; но разкажи ми как стана всичко това“. Додето Саладин говореше, аз чух същия вид шум, който ме бе събудил от килера. Като погледнах нататък, аз видях един чер гълъб, който хвръкна към мене, без да подозира пакостта, която бе причинил. Вчера, за нещастие, аз бях донесъл този гълъб в къщата и го бях хранил, и се трудих да го опитомя, та да го подаря на моя малък братанец. Когато го купих, аз и не подозирах, че той ще стане причина за такова злощастие. Моят брат, при все че се трудеше да скрие тревогата си от мене, бе много смутен от мисълта, как ще срещне негодуването на султанската любимка, която бездруго ще бъде грозно разочарована от загубата на прекрасното си огледало. Аз видях, че ще стана причина за разорението на брата си, ако продължавам да живея в къщата му. Моят щедър брат, като видя, че съм решил да си вървя, ми каза: „Едно лице, което от преди няколко години бях наел, за да ми продава стоката, се помина миналата седмица. Не би ли желал ти да заемеш неговото место? Аз съм достатъчно богат, за да понасям последиците от малките грешки, които ти може да на- правиш от невежество в търговията, пък и по гоя начин ти ще имаш и съдружник, който е в състояние и е готов да ти помогне“. Аз бях покъртен от тази добрина, особено дето бе проявена в такова време.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И ние, благодарни за истинската естетическа наслада, която постоянно и неизчерпаемо ни доставя с прелестта на тая жива картина, пожелаваме му и за напред да се труди и работи все повече в това направление — към дълбоко-внушителното, прекрасното, великото, вечното .
Макар и да схваща само видимата страна на природата, той пише, че „изучва- нето на природата и на законите, които я управляват, е необходимо за живописта много повече, отколкото за пластиката; трябва да се знаят законите на анатомията и физиологията, законите на оптиката, направата на неорганическите тела, растенията и пр.; трябва да се знае причинната връзка на явленията и да се изучват законите, по които те се управляват“, и пр. (стр. 155 - 158 и след.). Прелс не казва нищо само за законите, по които се развива човешката душа, но тая мисъл ясно се прозира в цялото му съчинение. От картините, които възпроизведохме в миналата книжка, както и от двете картини, които даваме и в настоящата, се вижда, че художникът Борис Георгиев е направил първите стъпки, в областта на невидимия духовен свят, проникнал е отвъд, доловил е безплътните и безсмъртни форми и съчетания на невидимите за простото око трептения и ги е изобразил по един доста сполучлив и трогателен начин. Особено неговата Мадона действа наистина покъртително върху душата на идейния и чувствителен наблюдател. И ние, благодарни за истинската естетическа наслада, която постоянно и неизчерпаемо ни доставя с прелестта на тая жива картина, пожелаваме му и за напред да се труди и работи все повече в това направление — към дълбоко-внушителното, прекрасното, великото, вечното . . . Странникът и сестра му. Картина от художника Борис Георгиев. Минаваме към другите изкуства. Според съвременните естети, тия изкуства, в числото на които те поставят и живописта, с така наречени пластически, защото се развиват по отношение само на пространството или, едновременно, на пространството и времето.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Прекрасното, чистото, святото, което чувстваш в някой избрани минути в душата си, то е най-скъпото в тебе, то, в същност, си самия ти.
Всички велики поети, поети с интуиция, споменават за това висше в душата („Синята птица“ на Метерлинк, „Синьото цвете“ на Новалис в романа му „Хеирих фон Офтердинген“, Елена и Ефорион в „Фауст“ и пр.). Бог трябва да се прояви в човека. Бог работи вътре в човека. В същност, божественото, което работи в него, е истинският човек, е истинското негово аз. Доколкото го проявява, той живее по-съзнателен живот. Прекрасното, чистото, святото, което чувстваш в някой избрани минути в душата си, то е най-скъпото в тебе, то, в същност, си самия ти. Тази висша детска природа трябва да бъде събудена. Това е в хармония както с детската природа, така и с посоката на развитието на човечеството. Ако възпитанието де събужда висшите заложени сили в детската душа, то е едностранчиво. Човешката душа е златна рудница, чиито съкровища още не подозират. Заложбите в детската душа чакат само подходни методи, за да се проявят.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Колкото повече човек разбира прекрасното, казва Д-р Щайнер,толкоз по-малко вредно му действа глъчта на днешната цивилизация; душата се изражда, казва той, когато усетът към красивото угасне.
Обаче, преди раждането ние минаваме през забравата“. На друго място той казва: „Във всяко истинско изкуство живее религиозно настроение. Последното издига художника до духовни висоти, дето той твори“. Както науката ни разрива истината по един начин, така и изкуството ни я разкрива по друг начин. Д-р Щайнер казва: „според Гьоте, изкуството е откриване на скрити природни закони, които без него би останали непроявени“. Колкото повече човек разбира прекрасното, казва Д-р Щайнер,толкоз по-малко вредно му действа глъчта на днешната цивилизация; душата се изражда, казва той, когато усетът към красивото угасне. Д-р Щайнер изтъква голямото значение на изкуствено, като изходна точка при възпитанието. В сказката си „Педагогика и изкуство“, държана в художествената и педагогическа сбирка в Щутгарт през март 1923 год.7), е казал: изкуството е плод на свободната човешка природа. Трябва да обичаме изкуството, като знаем необходимостта от него за пълната проява на човека. Шилер изтъкна в „Писмата за естетичното възпитание на човека“ важността на естетичните преживявания. Трябва да се съжалява, че тези негови писма са имали такова малко влияние върху педагогиката“.
към текста >>

НАГОРЕ

0.42785882949829