НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
17
резултата в
16
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Темпераментите” в сп. 'Родина'
, 06.1901 г.
Лица от този темперамент притежават прекрасни чувства, изящен вкус и голяма любов за хубавото и
прекрасното
в природата.
Извънмерното развитие на този темперамент дава място на лимфатическия (флегматическия) темперамент, който изобщо се среща повече у англичаните. Хора с този темперамент обичат изобщо да прекарват тихо и спокойно и да имат съзнанието, че те живеят.3. Менталния или умствен темперамент (фиг. 15) зависи от преобладаващото влияние и развитие на мозъка и нервната система и се характеризира с телосложение относително слабо и деликатно; глава относително голяма, лице обло или крушообразно, чело високо и бледо, светли очи и изразително лице с деликатно очертани черти. Косата е мека и коприненоподобна, кожата прозрачна с деликатно устройство; гласът някак си с висок тембър; изгледът на физиономията е оживен и пълен с умствено изражение.
Лица от този темперамент притежават прекрасни чувства, изящен вкус и голяма любов за хубавото и
прекрасното
в природата.
Техните мисли са изобилни, чувствата интензивни, умът е бодър и извънредно деятелен, този е темпераментът на велики поети и художници. Тези, които го притежават в добра степен, са склонни към литературни и художествени занятия. Тези първоначални темпераменти, като се съчетават в разни размери образуват всичките видове, които съществуват. Един чисто мотивен или витивен или ментален темперамент не може да се намери в своята първоначална чистота; в съгласие със своето преодоляване по необходимост става едно отклонение от симетрията на развитието. Най-доброто темпераментно състояние е това, в което трите тези първоначални елементи се хармонически смесват.
към текста >>
2.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Ше-дар
, 18.03.1923 г.
Постепенно снегът се сгъстява, сгъстява до толкова, че замрежва въздуха и скрива
прекрасното
видение на бялата планина.Може би тя цял ден щеше да остане тъй красива и натруфена, но като ни видя че стотина - двесте души напираме към нея, се нахохори... Какво ли си казва: - Я си вървете!
2.1.7.18 март 1923 г., неделя, [Витоша, бивака Ел Ше-дар] Витоша днес наистина е празнична. Няма никакви мъгли по нея и тя мощно се издига над Софийската долина със своето бяло наметало. Вали мек снежец. Небето е сиво, сиво.
Постепенно снегът се сгъстява, сгъстява до толкова, че замрежва въздуха и скрива
прекрасното
видение на бялата планина.Може би тя цял ден щеше да остане тъй красива и натруфена, но като ни видя че стотина - двесте души напираме към нея, се нахохори... Какво ли си казва: - Я си вървете!
Какво сте ми се надигнали? Да не съм ви калесвала с бъклица! Не виждате ли, че не ми е още подредено! Още не съм изкарала да постеля по ливади и полета зелената си черга, още не съм изтъкала пъстрите си възглавници. Где ще ви туря да седнете?
към текста >>
3.
Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)
, 1.08.1923 г.
Той казва, че трябва да желаем да развиваме своите дарби, трябва да желаем доброто и
прекрасното
да живее в нашите души, трябва да обичаме просветата, изкуството - дори да се стремим към безсмъртие, както са ония там горе звезди, които сякаш по-ярки стават при нашия задушевен разговор.А Толстой!
Никола” са пълни с развалини от старо време, когато владетелите са бягали към върховете и там, защитени в естествени укрепления са уреждали своето щастие...Нижат се километри след километри; пътят неусетно се изминава при оживения разговор за древните мъдреци: Сократа, Диогена, Епиктета, Марк Аврелия, Платона... Елиезер ги познава. Знае приликите и разликите им; а и ний с Генча не сме съвсем боси по въпроса. Аз даже помня цяло изречение от Епиктета: „Всичките ни страдания произтичат от нашите непостигнати желания; тогава нищо не ни остава, освен да се освободим от нашите желания.”Почваме да спорим върху точката „да не желаем”. Но дали нищо не трябва да желаем... Не ми е ясно. Тук на помощ ни идва „Учителя”.
Той казва, че трябва да желаем да развиваме своите дарби, трябва да желаем доброто и
прекрасното
да живее в нашите души, трябва да обичаме просветата, изкуството - дори да се стремим към безсмъртие, както са ония там горе звезди, които сякаш по-ярки стават при нашия задушевен разговор.А Толстой!
Тук Елиезер [Коен - виж “Изгревът:, т. VII, с. 288-292; т. XVII, сн. 18] е в своята стихия.
към текста >>
4.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден
, 8.11.1927 г.
Като че ли душата се отказваше от тялото, за да се слее по предвечно сродство с Великото и
Прекрасното
.След това почна концерта на храненето.
Тъй леко и свободно се лееха гласовете, с такава услада се извиваха, споени от чудните слова, като че наистина сме на небето, а не на земята. Естествено след това дойде молитвата. Как се молихме, с каква жар. Като благодарни деца, които са получили от майка си нещо много мило и скъпо за тях. Всеки чрез свещените думи на молитвата, като че изказваше свой заветен копнеж.
Като че ли душата се отказваше от тялото, за да се слее по предвечно сродство с Великото и
Прекрасното
.След това почна концерта на храненето.
Той дойде като най-съвършени рефрен на гимнастиката, песните и молитвата. Всеки се заема да подготви „инструментите” си, че щом се даде знак, веднага да почне изпълнението.Наредихме се в нов кръг, само че седнали. Отвориха се раниците. Върху бели кърпи се извади съестното съкровище. Даде се знак -молитвата.
към текста >>
5.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден
, 8.11.1928 г.
Как сърбат, как жадно пият всички
прекрасното
питие.Лумнали буйни огньове разливат милваща грейка.
Стреля слънцето върху ни благодетелните си лъчи, стопля измореното тяло, приютява за почивка. Високите върхове, като че се люшнаха на възбог, издигнаха ръце нагоре да приемат слънчевата прегръдка.Преоблечени, седим по нагретите скали и пием мащерка с много захар и лимон. Развързват се раниците. Към тях посягат големи и малки ръце; големи, груби, жилести и нежни, деликатни, детски и набръчкани, сухи пръсти... Пълни чаши с ароматичен чай се поднасят ту към нежни детски устица, или нежни момински устни, скрили бисерни зъбки, или към старчески сини, трептящи устни, или под рунтави мустаци се разтворила някоя беззъба уста.Колко очи, колко различни очи! От кротко усмихнати с дъговидни тънки вежди на бяло гладко чело, до старчески, мънички, скрити под надвиснали рошави вежди, сякаш надничат от някой храсталак.
Как сърбат, как жадно пият всички
прекрасното
питие.Лумнали буйни огньове разливат милваща грейка.
Камара сухи дънери! Кой, отгде ги донесе? Негласна добродетел върши всичко това. Грамадата невидимо расте - за общо благо, за обща радост. Все тъй, сега и винаги.
към текста >>
6.
Учителя се качва на седемте рилски езера и се присъединява към учениците. 15 август
, 15.08.1929 г.
До
прекрасното
езеро, под мириадите звезди ние чухме арията на Бах и 12 соната от Паганини.
Заварваме грамаден куп сухи дърва, братята ги сграмадяваха върху огнището. „Хайдушки” огън. След приятната вечеря обикаляме огнището. Учителят е между нас. Музикантите се отличиха тази вечер.
До
прекрасното
езеро, под мириадите звезди ние чухме арията на Бах и 12 соната от Паганини.
Светлият глобус на луната изгря от Харамия, като някакво вълшебно око на нощта, дошло да чуе човешката музика, всред чаровната и тиха вечер. Езерото блесна от разпилените златни коси и засия като запалено от вълшебна светлина.Огънят се разпалва съвършено и дава освен приятна грейка, още омайна гледка за очите. От него в надпревара тичаха чудновати пламъци, подобно омагьосани човечета, които ръкомахаха, движеха си нозете, тичаха, връщаха се по запалените главни. Сякаш надуваха уста и раздухваха пламъците. От някои клекови колибки-звънчета лумваше малка светлинка на свещ, що я осветляваше отвътре, че тя изглеждаше като слънчево гнездо на горска фея.
към текста >>
7.
Учителя на седемте рилски езера с ученици. Откриването на извора при второто езеро 'Ръцете които дават'....
, 15.08.1929 г.
До
прекрасното
езеро, под мириадите звезди ние чухме арията на Бах и 12 соната от Паганини.
Заварваме грамаден куп сухи дърва, братята ги сграмадяваха върху огнището. „Хайдушки” огън. След приятната вечеря обикаляме огнището. Учителят е между нас. Музикантите се отличиха тази вечер.
До
прекрасното
езеро, под мириадите звезди ние чухме арията на Бах и 12 соната от Паганини.
Светлият глобус на луната изгря от Харамия, като някакво вълшебно око на нощта, дошло да чуе човешката музика, всред чаровната и тиха вечер. Езерото блесна от разпилените златни коси и засия като запалено от вълшебна светлина.Огънят се разпалва съвършено и дава освен приятна грейка, още омайна гледка за очите. От него в надпревара тичаха чудновати пламъци, подобно омагьосани човечета, които ръкомахаха, движеха си нозете, тичаха, връщаха се по запалените главни. Сякаш надуваха уста и раздухваха пламъците. От някои клекови колибки-звънчета лумваше малка светлинка на свещ, що я осветляваше отвътре, че тя изглеждаше като слънчево гнездо на горска фея.
към текста >>
8.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 1 август
, 1.08.1930 г.
Как чудно си създал света, че до
прекрасното
, ти си поставил и омразното, еднакво да се радват на твоите блага.
Тялото ми почива върху разкошна постеля от мащерка. Пак змия! Колко е отвратителна! С дълбока погнуса и ужас я гледам как се гърчи и изправя върху отсрещната скала и се спуща в своята дупка. Боже мой!
Как чудно си създал света, че до
прекрасното
, ти си поставил и омразното, еднакво да се радват на твоите блага.
Радостта ми е помрачена. Блаженството ми е помътено пред този потаен враг на човека... Прибирам дрехата си и бягам от разкошното свърталище на грозната гадина... А може би, тая проклета гадинка, няма никакви зли намерения към човека. Но случайността - някое неочаквано външно дразнение, я прави да изсипе отровата си на ръката или ногата, които са я притиснали.Отдалече по хребета пътници. Навярно, конярите с провизии. Слизам към чешмичката.
към текста >>
9.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 3 август
, 3.08.1930 г.
Подаръкът за вечни времена от това летуване при езерата ще ни остане
прекрасното
томче от планински беседи на Учителя - „Благословена между жените".
"И после продължава с приказки за неизречената мъдрост на Мировия Учител, за странника, който в дългия си път през вечността, се спрял тук и накарал този извор да избликне, та когато пътник морен потърси сили и утеха в самотен час, да спре при извора на любовта.Второто от седемте рилски езера, край югоизточния бряг на което се намира изворът „Ръцете които дават", Учителя нарече Ел Бур или Благото на живота.3 августЧухме хубава беседа от Учителя. Имаше много туристи.4 августПадна сняг, после скреж и град. Повече стоим в палатките. Един затоплен камък е благодат.Времето е променливо, но остава студено.18 августМного групи слязоха от планината. Ние също се приготовляваме за София.
Подаръкът за вечни времена от това летуване при езерата ще ни остане
прекрасното
томче от планински беседи на Учителя - „Благословена между жените".
Другата ми радост е пълната тетрадка с поеми. А когато си мисля за Кръстю, все ми става мъчно, че не дойде на планината. Защо ли? След всичко преживяно чувствувам, че любовта ми към Учителя и към Великото расте. В тетрадката си пиша:Името Ти е Любов!
към текста >>
10.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 4 август
, 4.08.1930 г.
Подаръкът за вечни времена от това летуване при езерата ще ни остане
прекрасното
томче от планински беседи на Учителя - „Благословена между жените".
"И после продължава с приказки за неизречената мъдрост на Мировия Учител, за странника, който в дългия си път през вечността, се спрял тук и накарал този извор да избликне, та когато пътник морен потърси сили и утеха в самотен час, да спре при извора на любовта.Второто от седемте рилски езера, край югоизточния бряг на което се намира изворът „Ръцете които дават", Учителя нарече Ел Бур или Благото на живота.3 августЧухме хубава беседа от Учителя. Имаше много туристи.4 августПадна сняг, после скреж и град. Повече стоим в палатките. Един затоплен камък е благодат.Времето е променливо, но остава студено.18 августМного групи слязоха от планината. Ние също се приготовляваме за София.
Подаръкът за вечни времена от това летуване при езерата ще ни остане
прекрасното
томче от планински беседи на Учителя - „Благословена между жените".
Другата ми радост е пълната тетрадка с поеми. А когато си мисля за Кръстю, все ми става мъчно, че не дойде на планината. Защо ли? След всичко преживяно чувствувам, че любовта ми към Учителя и към Великото расте. В тетрадката си пиша:Името Ти е Любов!
към текста >>
11.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 18 август
, 18.08.1930 г.
Подаръкът за вечни времена от това летуване при езерата ще ни остане
прекрасното
томче от планински беседи на Учителя - „Благословена между жените".
"И после продължава с приказки за неизречената мъдрост на Мировия Учител, за странника, който в дългия си път през вечността, се спрял тук и накарал този извор да избликне, та когато пътник морен потърси сили и утеха в самотен час, да спре при извора на любовта.Второто от седемте рилски езера, край югоизточния бряг на което се намира изворът „Ръцете които дават", Учителя нарече Ел Бур или Благото на живота.3 августЧухме хубава беседа от Учителя. Имаше много туристи.4 августПадна сняг, после скреж и град. Повече стоим в палатките. Един затоплен камък е благодат.Времето е променливо, но остава студено.18 августМного групи слязоха от планината. Ние също се приготовляваме за София.
Подаръкът за вечни времена от това летуване при езерата ще ни остане
прекрасното
томче от планински беседи на Учителя - „Благословена между жените".
Другата ми радост е пълната тетрадка с поеми. А когато си мисля за Кръстю, все ми става мъчно, че не дойде на планината. Защо ли? След всичко преживяно чувствувам, че любовта ми към Учителя и към Великото расте. В тетрадката си пиша:Името Ти е Любов!
към текста >>
12.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 19 август
, 19.08.1930 г.
Над тъмно модри долини, точно до златната черта, що то само си е начертало, изгря
прекрасното
светило.
от 19 юли до 22 август Учителя с голяма група ученици прекарват над месец край седемте рилски езера - лятна духовна школа. Този ден е описан в спомените на Олга Славчева: Спомени от Олга Славчева Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила] - Изгревът - Том 26 Спомени от Олга Славчева 19 август 1930 г., вторникВеликолепен изгрев.
Над тъмно модри долини, точно до златната черта, що то само си е начертало, изгря
прекрасното
светило.
Ний го чакаме с мълчаливо съзерцание. Накацали по скалите, ние му се любуваме с препълнени от благодарност сърца.Учителят заговори. Това е първият ден на събора - тук на Рила. В пурпурни багри и лазур блести групата около него - събрани от целия свят - българи и чужденци, ние слушаме несравнимото Слово. Едни пишат, едни в нямо съзерцание, приклопили клепки, слушат, едва дишайки.После на огнището, после на Белия извор.
към текста >>
13.
Роден Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото
, 06.02.1894 г.
Когато бях в Женева, на брега на
прекрасното
Женевско езеро, в палата на Обществото на Народите, откъдето се открива великолепен изглед на Алпите с Монблан - аз почувствах свещен трепет на бъдещето, на великото и славно бъдеще, което идва.
Ако там - на планините - немци, французи и италианци, наречени швейцарци - могат да живеят в един съюз и да имат общо отечество, защо европейските народи /а и всички останали/ да не образуват един съюз на свободните кантони под знамето на едното, великото отечество - без граници и хоризонти? Нима всички хора не са братя, и цялата земя не е нашето отечество? Женева - това днес е столицата на световните съединени щати - които сега са в своя зародиш, в идея, но които, ще дойде ден да бъдат действителност. Обществото на Народите - колкото и несъвършено да е - подобно на детските играчки - все пак то е велико начало, знамето на близкото бъдеще, когато войните ще бъдат един анахронизъм, една преживелица, подобно на инквизицията от средните векове. Съветът на народите - това ще бъде изпълнителният орган на новата мисъл и новите чувства, чрез който ще се турят в изпълнение дълголелеяните мечти - за мир и братско сътрудничество.
Когато бях в Женева, на брега на
прекрасното
Женевско езеро, в палата на Обществото на Народите, откъдето се открива великолепен изглед на Алпите с Монблан - аз почувствах свещен трепет на бъдещето, на великото и славно бъдеще, което идва.
Като че ли сините, кристални вълни на езерото мълвяха: така чисти и кристални ще бъдат чувствата на всички хора и народи един към друг. Като че ли снежните, позлатени от лъчите на изгряващото слънце Алпи мълвяха: така светли и чисти ще бъдат мислите на братските народи, които ще образуват общочовешкото семейство. Там, в Женева, аз почувствах, че това е наистина един международен град с нова атмосфера. Атмосфера, в която се носят новите мисли на мечтатели и пророци, несбъднатите мечти, които сега вече трябва да се сбъднат - мечтите за мир, разоръжение и братство. Ше се сбъднат не без борба.
към текста >>
14.
Заминава си Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото
, 04.01.1983 г.
Когато бях в Женева, на брега на
прекрасното
Женевско езеро, в палата на Обществото на Народите, откъдето се открива великолепен изглед на Алпите с Монблан - аз почувствах свещен трепет на бъдещето, на великото и славно бъдеще, което идва.
Ако там - на планините - немци, французи и италианци, наречени швейцарци - могат да живеят в един съюз и да имат общо отечество, защо европейските народи /а и всички останали/ да не образуват един съюз на свободните кантони под знамето на едното, великото отечество - без граници и хоризонти? Нима всички хора не са братя, и цялата земя не е нашето отечество? Женева - това днес е столицата на световните съединени щати - които сега са в своя зародиш, в идея, но които, ще дойде ден да бъдат действителност. Обществото на Народите - колкото и несъвършено да е - подобно на детските играчки - все пак то е велико начало, знамето на близкото бъдеще, когато войните ще бъдат един анахронизъм, една преживелица, подобно на инквизицията от средните векове. Съветът на народите - това ще бъде изпълнителният орган на новата мисъл и новите чувства, чрез който ще се турят в изпълнение дълголелеяните мечти - за мир и братско сътрудничество.
Когато бях в Женева, на брега на
прекрасното
Женевско езеро, в палата на Обществото на Народите, откъдето се открива великолепен изглед на Алпите с Монблан - аз почувствах свещен трепет на бъдещето, на великото и славно бъдеще, което идва.
Като че ли сините, кристални вълни на езерото мълвяха: така чисти и кристални ще бъдат чувствата на всички хора и народи един към друг. Като че ли снежните, позлатени от лъчите на изгряващото слънце Алпи мълвяха: така светли и чисти ще бъдат мислите на братските народи, които ще образуват общочовешкото семейство. Там, в Женева, аз почувствах, че това е наистина един международен град с нова атмосфера. Атмосфера, в която се носят новите мисли на мечтатели и пророци, несбъднатите мечти, които сега вече трябва да се сбъднат - мечтите за мир, разоръжение и братство. Ше се сбъднат не без борба.
към текста >>
15.
Заминава си Лалка Кръстева, последователка и разпространителка на Словото на Учителя
, 12.01.1998 г.
Носехме топлината, любовта в сърцата си и светлината в умовете си - и това беше най-
прекрасното
преживяване за целия ден.
Крум Въжаров и Митко Костов на ски С Крум, Галето (Галилей Величков), Петър Филипов, Дина Станчева, Марийка Марашлиева и много други по-млади приятели излизахме в ранна пролет да посрещаме изгрева на слънцето над с. Симеоново. Молитвите бяха много силни и вдъхновени. Усещаше се присъствието на Учителя. Окрилени, изпълнени с мир и радост, отивахме на работа в града, всеки според професията си.
Носехме топлината, любовта в сърцата си и светлината в умовете си - и това беше най-
прекрасното
преживяване за целия ден.
Тогава разбрах, че за да се запали свещеният огън у теб, трябва да има поне един, който е носител на този огън, който е запалена свещ, от която и ти да запалиш своята. Учениците на Учителя и след заминаването му продължиха традицията, братския живот, макар и при трудни условия. Събирахме се на малки групи по домовете. Милеехме един за друг, обичахме се, помагахме си. При събиранията на по-младите присъстваха и по-възрастните ученици, от които ние учехме Живото Слово.
към текста >>
16.
Родена Мария Златева, цигуларка, ученичка на Учителя
, 02.04.1905 г.
Може би необичайната обстановка, може би
прекрасното
изпълнение на песента, а може би, което е най- вярното, самата песен проникнала дълбоко в душата ми ме пренесе в някакъв чуден свят и аз се изпълних с нещо безкрайно хубаво.
Пред насядалите на пейките видях млад човек. После научих името му. Беше брат Симеон Симеонов. Той дирижираше песента "Любовта е извор", а всички пееха. Бях изненадана, че песента се пееше от хор на четири гласа.
Може би необичайната обстановка, може би
прекрасното
изпълнение на песента, а може би, което е най- вярното, самата песен проникнала дълбоко в душата ми ме пренесе в някакъв чуден свят и аз се изпълних с нещо безкрайно хубаво.
Сърцето ми откликна на това безкрайно хубаво чувство със свещен трепет. След свършването на песента се загледах в отворения прозорец на едноетажната бяла сграда, намираща се в двора. В стаята се имаше жени, мъже, насядали, а други прави. На третия прозорец, считано от входа на къщата, застана мъж на средна възраст в сив костюм. Косите и брадата Му бяха леко прошарени, а очите - меки и топли.
към текста >>
Може би необичайната обстановка, може би
прекрасното
изпълнение на песента, а може би – което е най-вярното – самата песен проникна дълбоко в душата ми, пренесе ме в някакъв чуден свят и ме изпълни с нещо безкрайно хубаво.
Едни седяха на пейки, други бяха прави. Пред насядалите видях млад човек, после научих името му. Беше брат Симеон Симеонов. Той дирижираше песента „Любовта е извор“ и всички пееха. Бях изненадана, че песента се пееше от хор на четири гласа.
Може би необичайната обстановка, може би
прекрасното
изпълнение на песента, а може би – което е най-вярното – самата песен проникна дълбоко в душата ми, пренесе ме в някакъв чуден свят и ме изпълни с нещо безкрайно хубаво.
Сърцето ми откликна на това безкрайно хубаво със свещен трепет. След свършване на песента се загледах в отворения прозорец на полуетажната бяла сграда насреща в двора. В стаята имаше мъже, жени, едни насядали, други – прави. На прозореца застана мъж на средна възраст, в сив костюм. Косите и брадата му бяха леко прошарени, а очите – меки, топли.
към текста >>
НАГОРЕ