Търсене в текстове за 'Прекрасното'

Лица от този темперамент притежават прекрасни чувства, изящен вкус и голяма любов за хубавото и прекрасното в природата.

Извънмерното развитие на този темперамент дава място на лимфатическия (флегматическия) темперамент, който изобщо се среща повече у англичаните. Хора с този темперамент обичат изобщо да прекарват тихо и спокойно и да имат съзнанието, че те живеят. 3. Менталния или умствен темперамент (фиг. 15) зависи от преобладаващото влияние и развитие на мозъка и нервната система и се характеризира с телосложение относително слабо и деликатно; глава относително голяма, лице обло или крушообразно, чело високо и бледо, светли очи и изразително лице с деликатно очертани черти. Косата е мека и коприненоподобна, кожата прозрачна с деликатно устройство; гласът някак си с висок тембър; изгледът на физиономията е оживен и пълен с умствено изражение. Лица от този темперамент притежават прекрасни чувства, изящен вкус и голяма любов за хубавото и прекрасното в природата. Техните мисли са изобилни, чувствата интензивни, умът е бодър и извънредно деятелен, този е темпераментът на велики поети и художници. Тези, които го притежават в добра степен, са склонни към литературни и художествени занятия. Тези първоначални темпераменти, като се съчетават в разни размери образуват всичките видове, които съществуват. Един чисто мотивен или витивен или ментален темперамент не може да се намери в своята първоначална чистота; в съгласие със своето преодоляване по необходимост става едно отклонение от симетрията на развитието. Най-доброто темпераментно състояние е това, в което трите тези първоначални елементи се хармонически смесват.
към текста >>

Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата за развитието именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ.

Тогава се създаде едно удобно християнство; започна да се проповядва и вяра в постигане царството Божие, не на земята, а на небето; не чрез изпълнение волята Божия и прилагането на любовта, изключваща всяка омраза и всяко насилие, и не чрез постигане истинското съвършенство, а чрез Христовата жертва, чрез простата вяра в Христа, чрез изпълнението на чисто външни формалности и обреди. Стигна се по тоя път до индулгенциите и инквизицията. Тъй се замени „тесният път" с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха. Но, по тоя път, официалното християнство изгуби своя истински живот и престана да бъде оня мощен фактор за всестранното повдигане на човека, каквото беше християнството на първите времена. Западната цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способствува за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм. Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата за развитието именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ. Тая цивилизация привърза no-здраво човешкото съзнание към дребните нужди на живота, като прекомерно ги увеличи. Тя разви низшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията. Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния висш идеализъм и я постави в услуга на организираната неправда и организираното насилие. Предчувствайки това развитие на западния тип цивилизация, още в началото на века, Петър Дънов развива своето учение, като изхожда от духа и основните начала на истинското християнство. Той възсъздава Христовото учение в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от Исуса и първите черковни деятели, а освен това го допълва с онова ново, което Исус „би казал сега" – след 2000 год., на хората; изяснява онова ново и велико, което иде и сега в света, чрез живия и непрестанно творящ в душите Христос, проявяващ се във всичко велико и прекрасно, което се ражда и което иде в живота.
към текста >>

Ръцете насочени с пръстите нагоре, опрени с дланите на гърдите: Господи, благодаря Ти за прекрасното хубаво тяло, което Си ми дал, за да се подвизавам в този свят. 3.

Казвате: Много време ще ми вземе. Ако 20 г. работите така, ще имате много големи постижения." /„Минало, настояще, бъдеще", стр. 159, „Съотношение на тяло и придобивки“/ 1. Клекнали и ръцете опрени на земята, до краката: Господи, благодаря Ти за хубавите крака, които Си ми дал, чрез които ходя и развивам добродетелите си. 2. Ръцете насочени с пръстите нагоре, опрени с дланите на гърдите: Господи, благодаря Ти за прекрасното хубаво тяло, което Си ми дал, за да се подвизавам в този свят. 3. Разтваряме ръцете опънати напред с дланите нагоре: Господи, благодаря Ти за прекрасните хубави ръце, които Си ми дал, чрез които върша най-хубавата Твоя работа и изявявам Великата Твоя Правда. 4. Дясната ръка със събрани пръсти върху центъра на Душата, като милваме гърлото отдолу нагоре: Господи, благодаря Ти за прекрасното хубаво гърло, за ларинкса, които Си ми дал, чрез който пея и Те славословя навсякъде, където ходя, и говоря най-хубави сладки думи за Теб и пея най-хубавите песни, които Ти Си ми определил да е за Твоята Слава. 5. Движим палеца, показалеца и средния пръст от основата на носа надолу.: Господи, понеже в началото Ти вдъхна живо дихание през носа ми, благослови пътя, през който живота влезе. 6. Движим ръцете със събрани пръсти по веждите от средата на челото към края: Господи, дай ми светлина да разбирам границата между духовния и умствения свят и да преминавам правилно от единия в другия. 7. Движим ръцете със събрани пръсти по веждите от средата на челото към края: Господи, благодаря Ти за прекрасните хубави очи, които Си ми дал, за прозорците на моята душа, с които виждам красотата и величието на този свят, възприемам красотата и величието Ти и служа на Истината.
към текста >>

Дясната ръка със събрани пръсти върху центъра на Душата, като милваме гърлото отдолу нагоре: Господи, благодаря Ти за прекрасното хубаво гърло, за ларинкса, които Си ми дал, чрез който пея и Те славословя навсякъде, където ходя, и говоря най-хубави сладки думи за Теб и пея най-хубавите песни, които Ти Си ми определил да е за Твоята Слава. 5.

Дясната ръка със събрани пръсти върху центъра на Душата, като милваме гърлото отдолу нагоре: Господи, благодаря Ти за прекрасното хубаво гърло, за ларинкса, които Си ми дал, чрез който пея и Те славословя навсякъде, където ходя, и говоря най-хубави сладки думи за Теб и пея най-хубавите песни, които Ти Си ми определил да е за Твоята Слава. 5.
работите така, ще имате много големи постижения." /„Минало, настояще, бъдеще", стр. 159, „Съотношение на тяло и придобивки“/ 1. Клекнали и ръцете опрени на земята, до краката: Господи, благодаря Ти за хубавите крака, които Си ми дал, чрез които ходя и развивам добродетелите си. 2. Ръцете насочени с пръстите нагоре, опрени с дланите на гърдите: Господи, благодаря Ти за прекрасното хубаво тяло, което Си ми дал, за да се подвизавам в този свят. 3. Разтваряме ръцете опънати напред с дланите нагоре: Господи, благодаря Ти за прекрасните хубави ръце, които Си ми дал, чрез които върша най-хубавата Твоя работа и изявявам Великата Твоя Правда. 4. Дясната ръка със събрани пръсти върху центъра на Душата, като милваме гърлото отдолу нагоре: Господи, благодаря Ти за прекрасното хубаво гърло, за ларинкса, които Си ми дал, чрез който пея и Те славословя навсякъде, където ходя, и говоря най-хубави сладки думи за Теб и пея най-хубавите песни, които Ти Си ми определил да е за Твоята Слава. 5. Движим палеца, показалеца и средния пръст от основата на носа надолу.: Господи, понеже в началото Ти вдъхна живо дихание през носа ми, благослови пътя, през който живота влезе. 6. Движим ръцете със събрани пръсти по веждите от средата на челото към края: Господи, дай ми светлина да разбирам границата между духовния и умствения свят и да преминавам правилно от единия в другия. 7. Движим ръцете със събрани пръсти по веждите от средата на челото към края: Господи, благодаря Ти за прекрасните хубави очи, които Си ми дал, за прозорците на моята душа, с които виждам красотата и величието на този свят, възприемам красотата и величието Ти и служа на Истината. Нека Твоята Истина да бъде основа в живота ми. 8. Обикаляме ушите по външния им ръб от горе до долу с двата показалеца: Господи, дай ми възможност да чувам ясно Твоите думи, да Те разбирам, пък и аз да бъда разбран. 9.
към текста >>

Движим ръцете със събрани пръсти от средата на челото към края: Господи, благодаря Ти за прекрасното хубаво чело, което Си ми дал, чрез което развивам правата си мисъл, развивам музикалните си дарби и способности и съм винаги весел и доволен от живота. 12.

Нека Твоята Истина да бъде основа в живота ми. 8. Обикаляме ушите по външния им ръб от горе до долу с двата показалеца: Господи, дай ми възможност да чувам ясно Твоите думи, да Те разбирам, пък и аз да бъда разбран. 9. Дясната ръка със събрани пръсти върху устните: Вложи, Господи, Любовта Си в сърцето ми, да говоря меко и сладко, да постъпвам благородно, да изявя Твоята Любов. 10. Дясната ръка със събрани пръсти на брадата: Господи, благодаря Ти за прекрасната хубава брада, която Си ми дал, чрез която възприемам Твоята Воля и я проявявам в живота си. Да бъде, Господи, Твоята Воля за всичко в живота ми. 11. Движим ръцете със събрани пръсти от средата на челото към края: Господи, благодаря Ти за прекрасното хубаво чело, което Си ми дал, чрез което развивам правата си мисъл, развивам музикалните си дарби и способности и съм винаги весел и доволен от живота. 12. Ръцете милват главата от челото назад до тила: Господи, благодаря Ти за прекрасните хубави коси, които Си ми дал, за антените на моята душа, чрез които възприемам космическите енергии и ги преработвам в себе си. 13. Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Истината: Господи, благодаря Ти за прекрасната хубава глава, която Си ми дал, чрез която разрешавам правилно всичките си мъчни и трудни въпроси, справям се с трудностите и противоречията и помагам на моите братя и ближни. 14. Издигаме двете ръце перпендикулярно, успоредни с длани една сресцу друга и казваме: Господи, Творец на Вселената, искам да Ти служа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила. (3 пъти) (Сваляме ръцете надолу, като обливаме главата и ги поставяме върху центъра на Душата.) Нека Твоето благословение да дойде върху моята душа. 15. Изтегляме долната част на ушите надолу: Господи, желая да бъда здрав, желая здравето на всички хора по лицето на Земята.
към текста >>

С двата палеца разтриваме костите зад ушите надолу по врата: Господи, благодаря Ти за прекрасното хубаво здраве, което Си ми дал, дай здраве на всички нуждаещи се по лицето на Земята, тъй както даваш и на мен. 17.

(3 пъти) (Сваляме ръцете надолу, като обливаме главата и ги поставяме върху центъра на Душата.) Нека Твоето благословение да дойде върху моята душа. 15. Изтегляме долната част на ушите надолу: Господи, желая да бъда здрав, желая здравето на всички хора по лицето на Земята. Изтегляме горната част на ушите нагоре: Желая да бъда умен като всички умни хора живели преди мен. Изтегляме средните части на ушите. Желая да бъда активен, експедитивен в чувствата си. 16. С двата палеца разтриваме костите зад ушите надолу по врата: Господи, благодаря Ти за прекрасното хубаво здраве, което Си ми дал, дай здраве на всички нуждаещи се по лицето на Земята, тъй както даваш и на мен. 17. Десния показалец се движи по дясната вежда: Господи, моля Ти се, помогни ми да развия в себе си всички естествени показалецът отива вертикално нагоре от края на веждата, музикални показалецът отива на една четвърт в горния десен край на челото, логически, показалецът отива в средата на челото, философски плъзгаме показалеца наляво до края на челото, разсъдителни показалеца отива на центъра на духа, умствени показалецът от дясната страна на носа: и психически центрове. Показалецът върху канала на дясното ухо. Моето ухо да слуша гласа Ти.” (3 пъти) Същото се повтаря до фразата „психическите центрове" (когато десният показалец отива отзад на главата на дупката на малкия мозък) и казваме: Всички нисши астрални същества десният показалец отива на центъра на Истината да се изкачат горе в Божествения свят, да се съединят с Бога, да се обединят с Бога, да станат едно общо, едно цяло с Бога. (3 пъти) 18. Дясната ръка разтворена хоризонтално и левият показалец се движи по умствената линия наляво от Юпитеровия пръст - показалеца : Господи, моля Ти се, помогни ми да изправя, оформя и изпиша на ръката си линията на ума си, да мисля право, да разрешавам пра-вилно всичките свои умствени задачи, да печеля сърцата на хората и да помагам в изпълнението на Твоята Воля на Земята.
към текста >>