Търсене в текстове за 'Прекрасното'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 13 резултата в 13 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 7) В хармония със законите на Живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя раздвижва висшите душевни сили, защото събужда копнеж към чистото и прекрасното.
Всичко в Природата е ритмично. Музиката и душата имат едно и също Отечество. Именно затова музиката може да изрази вътрешния език на душата – тя е нейният говор. Музиката и душата са сродни. Възвишената музика събужда възвишеното в човешката душа. Тя раздвижва висшите душевни сили, защото събужда копнеж към чистото и прекрасното. Музиката свързва душата със света на хармонията и оказва голямо влияние върху растежа ѝ. В свободното Валдорфско училище още от първи клас изучават музикален инструмент. Има музиканти, които работят в направление на мистичната музика. Тя носи мир и хармония. Всяко съзнателно свързване със света на музиката развива душата и оздравява тялото.
към текста >>

2. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

При новото разбиране за труда духовната красота намира външен израз – тогава човек сваля от Невидимия свят прекрасното и го въплътява във физическия свят.
И ако разграничаваме работата на духовна и недуховна, тогава се наслоява едно вътрешно противоречие, едно раздвояване, което е пречка за правилното развитие. Всъщност при новото разбиране за труда, целият живот става духовна работа. 8. Труд и духовна красота Сега почваме да пренасяме онзи свят в този свят – материалите от онзи свят ги пренасяме в този свят. Заложбите на душата трябва да се изявят навън. При новото разбиране за труда духовната красота намира външен израз – тогава човек сваля от Невидимия свят прекрасното и го въплътява във физическия свят. И на това, духовното, на което човек дава израз във физическия свят, не може да се намери нищо друго равноценно, с което то да бъде обменено. В чашата вода, поднесена с любов, е вложено нещо, което не може да бъде закупено с пари. Чрез новия вид труд се сваля Божественият свят във физическия – в една постъпка, направена от любов, присъства Бог. Радостта, която чувстваме при такава постъпка, и резултатите, които тя допринася, говорят за това. Да положим душата си за приятеля си струва повече, отколкото всичкото злато на света.
към текста >>

3. Ново отношение към природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Джон Ръскин казва: „Съзнанието на прекрасното и любовта към прекрасното в природата води непременно към съзнанието на прекрасното в моралния свят.”
Който действително е достигнал до там, да обича мировото съзнание във всяка негова форма, ще получи в замяна на тая обич един елемент, който е проникнат с оная премъдрост, която се включва в тая именно форма и чийто жив образ представлява тя. Всяка от тия форми на живота има свой специален вид сила, която по симпатия се пренася в нас. Любов обаче получава само тоя, който дава любов! Ние можем да извлечем от безкрайното толкова обич, колкото ние даваме като обичаме всяка форма на безкрайното - било то храст, плодове, някое насекомо или птичка. Тогава частта от безкрайното, която съставлява цялата светлина, от благодарност ще премине в нас.”[1] Джон Ръскин казва: „Съзнанието на прекрасното и любовта към прекрасното в природата води непременно към съзнанието на прекрасното в моралния свят.” От българските педагози най-много се приближава до това схващане Виолино Примо. За да се види, какво дълбоко прозрение има той за обмяната между човека и великия живот в природата и за образователното значение на тая обмяна, ще приведа следните негови думи: „След дълго скитане излязох на една чудна поляна с най-благоуханни пресни треви, изпъстрена като килим с такива хубави горски цветя, каквито никога не бях виждал. От всякъде седяха изправени като стража грамадни буки. Кръшното чуруликане на чучулигата, сладкото завиване на славея, бръмченето на пчелите, цвърченето на щурци и всякакви бубулечици, всичко това се смесваше с хайдушката песен на Балкана.
към текста >>

4. ХУДОЖЕСТВЕНИЯТ ЕЛЕМЕНТ ТРЯБВА ДА ПРОНИКВА ЦЯЛОТО ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Познато е определението: „Изкуството е познание на истината под образа на прекрасното.” Изкуството е един от пътищата, чрез които се свързваме с Първичната Причина.
ХУДОЖЕСТВЕНИЯТ ЕЛЕМЕНТ ТРЯБВА ДА ПРОНИКВА ЦЯЛОТО ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ Нашият копнеж за един свят на красота показва, че в душите ни има нещо сродно с него. Светът на красотата е сроден със силите, които се крият в глъбините на човешката душа. Чрез изкуството човекът се свързва с висшите сфери на Духа. Познато е определението: „Изкуството е познание на истината под образа на прекрасното.” Изкуството е един от пътищата, чрез които се свързваме с Първичната Причина. Ето защо художественият елемент е духовен по естеството си. Изкуството освобождава, понеже събужда възвишеното у човека. През втория период се събуждат и развиват естетичните чувства у детето. Ето защо цялото обучение през този период трябва да се прониква от художествения елемент. Поради този особен характер на втория период, само това обучение, което е проникнато от такъв елемент, указва дълбоко действие върху детето, прониква в глъбините на естеството му и раздвижва всичките му психофизични сили, трансформира ги, обновява ги, внася в тях нов живот, подтиква развитието и разцвета им.
към текста >>

5. 50-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Значи, ние сме в най-прекрасното състояние, когато Бог съизволява да се прояви на Учениците.
Законът е такъв. Следователно, ще имате сила не да изнасилвате себе си, но да подигнете себе си. Туй е моралът - да се подигнем над сегашния морал в света - да подигнем себе си. 196. Ученикът и Божията Любов. Ние сме в онзи период, когато Божията Любов се проявява към Учениците. Значи, ние сме в най-прекрасното състояние, когато Бог съизволява да се прояви на Учениците. И целият Космос, с всички Слънца и планети, е създаден като предметно учение за Учениците, и ще ходите навсякъде да учите - разни посоки ще вземете в екскурзиите си и пак ще се срещнете. В междупланетното пространство има такива светове, каквито съвременните хора и не подозират. Има други светове, които не могат да се видят със съвременните телескопи. Когато се казва, че няма време и пространство, това значи, че има състояние. 197. Ученикът в Школата.
към текста >>

6. С ПОГЛЕД КЪМ ИЗГРЕВА - Теофана Савова

Прекрасното Софийско поле!
Една сестра казва: „Когато Учителя ни предложи да излезем на разходка, ние се учудихме. Ние знаехме, че разходка извън града се прави с файтон, но заради неговата дума се съгласихме. И тръгнахме с нашите модни дрехи, високи токове, с чадъри и ръкавици." Първата ни разходка беше до началото на боровата гора - към Борисовата градина. После постепенно напредвахме все по-горе и по-горе, докато достигнахме хубавите поляни на гората, Червеният салон и още по-късно излязохме из гората и влязохме в полето. Прекрасното Софийско поле! Широко, слънчево! Витоша насреща, огряна от слънце! Истинска радост изпитвахме н такива дни. И току започнахме да възклицаваме: „Колко е хубаво тука, Учителю!
към текста >>

7. ПРИ „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ' - Теофана Савова

Подаръкът за вечни времена от това летуване при езерата ще ни остане прекрасното томче от планински беседи на Учителя - „Благословена между жените".
Един затоплен камък е благодат. Времето е променливо, но остава студено. 18 август Много групи слязоха от планината. Ние също се приготовляваме за София. Подаръкът за вечни времена от това летуване при езерата ще ни остане прекрасното томче от планински беседи на Учителя - „Благословена между жените". Другата ми радост е пълната тетрадка с поеми. А когато си мисля за Кръстю, все ми става мъчно, че не дойде на планината. Защо ли? След всичко преживяно чувствувам, че любовта ми към Учителя и към Великото расте. В тетрадката си пиша:
към текста >>

8. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

У него наред с прекрасното пълноценно живее и диша и истинното.
Каквото е красотата по отношение на човека, такова е Истината по отношение на Божествения свят. Истината е неговата светлина (курсивът мой - К. З.)". Който върви по верния (а той е най-краткият!) път към Бога, неизменно става съпричастен към красивото в живота. Нещо повече - Красотата оставя своя неизличим отпечатък върху лицето и формите му, върху тялото и жестовете му, върху начина на изразяването и движенията му. Такъв човек се превръща в посланик на Красотата. У него наред с прекрасното пълноценно живее и диша и истинното. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да отбележи: "Колкото човек идва по-близо до Бога, става по-красив. Когато човек има вдъхновение, става красив - изразява красотата на Великия. ...Когато се казва, че един човек ви обича за красотата, това е вярно, защото тя е израз на Истината. Няма по-голяма красота в света от Истината."
към текста >>

9. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

Ако ли пък сме удовлетворили висшето начало у всекиго от нас – духа (чрез безкористна постъпка, пориви към прекрасното, Божественото, достойно изпълнен дълг към Бога и Общото благо), то тогава настава истинското щастие.
Нека с чиста съвест и с ясно съзнание да прибавим към кладата на пожертваното от нас всичко, което по един или друг начин ни отклонява от нашия път: гордост, самолюбие, илюзии и заблуди. И когато с чест разрешим всички противоречия, които ни изгарят отвътре, тогава и само тогава ще докоснем крайчеца на одеждата, в която е пременено нашето щастие – в очакване да го поканим за празника на нашето самоосъществяване. И този празник не ще има край! Когато постигнем нещо, което искрено и от все сърце сме желали, тогава се чувстваме щастливи. Ала нека веднага направим твърде важното разграничение: ако постижението удовлетворява потребностите на тялото или на егото (храна, питие, комфорт, нови притежания, сексуални наслади, богатство, слава и власт), то нека не се заблуждаваме – в случая не става дума за щастие, а за задоволяване. Ако ли пък сме удовлетворили висшето начало у всекиго от нас – духа (чрез безкористна постъпка, пориви към прекрасното, Божественото, достойно изпълнен дълг към Бога и Общото благо), то тогава настава истинското щастие. То няма земен еквивалент! То е послание от най-ефирните зони на невидимата Реалност. То е химн на пробудената душа под диригентската палка на Създателя. С една твърде съществена забележка – трябва да се стремим да постигаме само реални неща. Всичко останало е плащане данък на опасни илюзии и заблуди или пък поклон пред неутолимата паст на егото: „Няма човек в света, който не търси щастието.
към текста >>

10. И тръгна Словото по света... - Крум Въжаров (1908- 1991)

Благодаря на вас и на Братството за прекрасното време и за това, че бяхте един такъв прекрасен образец на Учението.
Аз чувствам твоето присъствие много близо до мен и се нуждая от теб като част от моя живот, защото има толкова много работа да се свърши. Аз се надявам да те видя, но ако не мога, нека моята любов да бъде винаги с теб. Сузи Писмо от Сузи Холбич до Крум Въжаров, 8 август 1989 г. Факсимиле Скъпи Мария и Крум, Благодаря на вас и на Братството за прекрасното време и за това, че бяхте един такъв прекрасен образец на Учението. Ние всички се чувстваме изцелени и вдъхновени, пълни с радост за следващата задача. Това е с цялата наша любов, Сузи Писмо от Сузи Холбич до Крум Въжаров и Мария Митовска. Факсимиле В едно кратко писмо други приятели от Норвегия също изказват своята благодарност към Крум.
към текста >>

11. Лалка Кръстева - Крум Въжаров (1908- 1991)

Носехме топлината, любовта в сърцата си и светлината в умовете си - и това беше най-прекрасното преживяване за целия ден.
Крум Въжаров и Митко Костов на ски С Крум, Галето (Галилей Величков), Петър Филипов, Дина Станчева, Марийка Марашлиева и много други по-млади приятели излизахме в ранна пролет да посрещаме изгрева на слънцето над с. Симеоново. Молитвите бяха много силни и вдъхновени. Усещаше се присъствието на Учителя. Окрилени, изпълнени с мир и радост, отивахме на работа в града, всеки според професията си. Носехме топлината, любовта в сърцата си и светлината в умовете си - и това беше най-прекрасното преживяване за целия ден. Тогава разбрах, че за да се запали свещеният огън у теб, трябва да има поне един, който е носител на този огън, който е запалена свещ, от която и ти да запалиш своята. Учениците на Учителя и след заминаването му продължиха традицията, братския живот, макар и при трудни условия. Събирахме се на малки групи по домовете. Милеехме един за друг, обичахме се, помагахме си. При събиранията на по-младите присъстваха и по-възрастните ученици, от които ние учехме Живото Слово.
към текста >>

12. Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г - Георги Христов

- Нали земята е най-прекрасното училище - в школните беседи неведнъж е казано това.
- Един опит е крайно необходим, за да изпитаме в практиката това, за което приказваме. - Какво може да се направи сега? - запита Жорж Радев. Коста наново взе думата. В гласа му, макар малко развълнуван, трепти решителна увереност. - Нали земята е най-прекрасното училище - в школните беседи неведнъж е казано това. Освен това съжителството е най-сигурен метод за опознаване на хората. То е лабораторията, в която можем да преодолеем някои грапавини в характерите. На тази среща решихме да се образува първата братска комуна93. За тази цел избрахме едно село в Югоизточна България, където младите братя ще имат условия да я осъществят. Един наскоро овдовял селянин с две деца има сто и шестдесет декара земя.
към текста >>

13. Борис Николов - Георги Христов

Не е лишен от усета да види прекрасното, но и комичното.
Макар да има миловидно и кротко лице, Борис има атлетическо телосложение и сила. Стъпката му е равна и широка, а ръцете му дълги и стоманено яки. Привличаща и кротка усмивка често украсява свежото му лице. Борис приказва с тих фалцетен говор и попада на теми, които внасят приятен и чист хумор. Изобщо той разказва интересно и увлекателно. Не е лишен от усета да види прекрасното, но и комичното. Той го е наблюдавал в народния бит, в габровската чаршия, във всекидневието, където животът се изявява в своята непритворна пълнота. Такива смешки, несъответствуващи с нашите задачи, Борис вижда и в нашия прочут „шеф“, който понякога става извор на комични недоумения. Жечо обаче в едно не бърка. Той е преценил Бориса добре и затова му възлага все по-тежки задачи. Днес например лицето на бай Жечо е усмихнато.
към текста >>

0.34357690811157