НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
133
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_36 Чистотата на идеите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
" Поглеждаме дълбоката купа с врялото мляко, а отгоре плуваха много тлъсти
капки
от мазнината на неизмития тиган.
Поискахме да ни стопли гореща вода, за да си направим чай, но за стопанката това излезе като обида и каза: "Ние можем да сме бедни, но не черпим гостите си с вода, ако и да е гореща. Ще ви сложа млеко от котела, което сега ще се стопли и заври." Боян Боев протестира и казва: "Кой ще чака този котел да заври! Сипи в по-малък съд от млекото и го стопли, че сме премръзнали." Тя отиде, взе един дълбок тиган, в който имаше спържа и сланина, изсипа го в една друга чиния. Взе един залък от хляба и с него избърса надве-натри тигана, като изсипа в него млякото и го загря на огнището. После затопленото мляко го изсипа в една голяма купа-чиния, постави я на средата на масата, сложи ни 5-6 дървени лъжици и каза: "Да ви е сладко!
" Поглеждаме дълбоката купа с врялото мляко, а отгоре плуваха много тлъсти
капки
от мазнината на неизмития тиган.
Брат Боян Боев като видя капките от мазнината, спря се, остави лъжицата на масата и погледна Учителя, какво ли ще каже. А Учителят вторачи поглед в него и каза: "Кусай, кусай! " Боян Боев взе отново лъжицата и започна да сърба шумно от топлото мляко. Ние сторихме същото. Учителят също кусаше.
към текста >>
Брат Боян Боев като видя
капките
от мазнината, спря се, остави лъжицата на масата и погледна Учителя, какво ли ще каже.
Ще ви сложа млеко от котела, което сега ще се стопли и заври." Боян Боев протестира и казва: "Кой ще чака този котел да заври! Сипи в по-малък съд от млекото и го стопли, че сме премръзнали." Тя отиде, взе един дълбок тиган, в който имаше спържа и сланина, изсипа го в една друга чиния. Взе един залък от хляба и с него избърса надве-натри тигана, като изсипа в него млякото и го загря на огнището. После затопленото мляко го изсипа в една голяма купа-чиния, постави я на средата на масата, сложи ни 5-6 дървени лъжици и каза: "Да ви е сладко! " Поглеждаме дълбоката купа с врялото мляко, а отгоре плуваха много тлъсти капки от мазнината на неизмития тиган.
Брат Боян Боев като видя
капките
от мазнината, спря се, остави лъжицата на масата и погледна Учителя, какво ли ще каже.
А Учителят вторачи поглед в него и каза: "Кусай, кусай! " Боян Боев взе отново лъжицата и започна да сърба шумно от топлото мляко. Ние сторихме същото. Учителят също кусаше. Изкусахме млякото, стоплихме се, поискахме да заплатим на жената, но тя отказа и си тръгнахме пеш към София.
към текста >>
В главата ми кръжеше тази мисъл за
капките
мазнина и думите "Кусай, кусай!
А Учителят вторачи поглед в него и каза: "Кусай, кусай! " Боян Боев взе отново лъжицата и започна да сърба шумно от топлото мляко. Ние сторихме същото. Учителят също кусаше. Изкусахме млякото, стоплихме се, поискахме да заплатим на жената, но тя отказа и си тръгнахме пеш към София.
В главата ми кръжеше тази мисъл за
капките
мазнина и думите "Кусай, кусай!
" Та ние бяхме вегетарианци, как да примирим всичко това в себе си? На следващия ден Учителят на беседа каза по този повод следното: "Има два вида вегетарианци - по дух и по буква. Има вегетарианци по буква - месо не ядат, а лъжат, крадат и убиват. Има вегетарианци по дух - приемат формата, но изпълняват закона на десетте Божи заповеди. Щом си на земята - ще ходиш, ще крачиш, ще се каляш, но важното е да се очистиш навреме, да оставиш съзнанието си чисто и да не опетниш себе си като душа." Ние се спогледахме и се усмихнахме.
към текста >>
2.
5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
" Учителят ни изгледа: "На глътки и после може да се сложат няколко
капки
вино." А един приятел с големи мустаци, като чу думата "вино", му се ококориха очите и запита: "Ама можем ли да пийнем и малко вино?
Забрани ни да пием студена вода и винаги младите отиваха по-рано, наклаждаха огньове, завираха чайниците. Когато основната група пристигаше, чайниците вряха, ние се преобличахме, сваляхме изпотените ризи и си надявахме сухи, които носехме в раниците си. Това ни предпазваше от простуда. И чак тогава пиехме гореща вода. Веднъж на Бивака бяхме петдесет-шестдесет души и един брат запита: "Учителю, ако няма топла вода, как да пием студената?
" Учителят ни изгледа: "На глътки и после може да се сложат няколко
капки
вино." А един приятел с големи мустаци, като чу думата "вино", му се ококориха очите и запита: "Ама можем ли да пийнем и малко вино?
" Учителят го погледна, видя голямото му желание да пие вино с разрешението и благословението на Учителя и отсече: "Не, не може! " И с и жест Учителят отсече въздуха. Мустакатият подскочи настрани от жеста Му и изведнъж помръкна. Ние всички се смяхме до насита на тази случка. Накрая и Учителят се засмя, мустакатият приятел нямаше какво да прави и той се засмя непринудено и звучно.
към текста >>
3.
19. ОБЩАТА КУХНЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Главното ни ядене беше сварени картофи, като всеки сам си белеше, разрязваше ги и слагаше по няколко
капки
чист зехтин и с малко резенче лимон.
Но нямаше шега. А ние започнахме да се храним кой където живее. Ние винаги се хранехме общо, защото живеехме в квартири по трима човека. И тогава идваха още по един-двама и се събирахме по пет човека на масата. Нашата трапеза бе отворена за всички.
Главното ни ядене беше сварени картофи, като всеки сам си белеше, разрязваше ги и слагаше по няколко
капки
чист зехтин и с малко резенче лимон.
Това бяха нашите братски обеди. Как се хранеха бедните студенти? На пазара имаше много неща, но джобовете ни бяха празни, събирахме грошове, за да можем няколко човека да си купим нещо малко, за да залъжем глада си. Тогава се продаваше много хубаво кисело мляко, което беше евтино, но не можехме да го купим. Със събраните грошове купим едно кило кисело мляко.
към текста >>
4.
2. КОЛИБАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
" Тогава Учителят се отдалечи зад колибата, застана сам с лице срещу облака, първите
капки
вече достигаха до нас.
Настана смущение. Учителят с братя и сестри беше в беседката пред вилата. Ние се подадохме от горе: „Учителю, идва пороен дъжд". Той ни запита: „Колко време ви трябва, за да покриете колибата? " Отговорихме: „Два часа!
" Тогава Учителят се отдалечи зад колибата, застана сам с лице срещу облака, първите
капки
вече достигаха до нас.
Учителят постоя няколко минути така, вятъра измени посоката си, облакът се отнесе на север и дъждът се изля нататък към Арбанаси. Работата кипна отново с още по-голям ентусиазъм. За два часа покрихме. Слагахме вече последният ред капаци, когато облак се зададе отново, разрази се буря, дъжд, светкавици и гръм. Дъждът се изливаше като из ръкав, но ние бяхме вече покрили вилата.
към текста >>
5.
71. ИЗПРЕВАРИХМЕ С ЕДНА МИНУТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ние вече тичахме надолу, край Паничище минахме, първите едри
капки
дъжд почнаха да падат.
Никакво спиране, никаква закуска. Спускахме се вече по стръмните склонове след хижата, тук пътеката е най-трудна, стръмна, каменлива, товара голям, муленцата слаби, почти на ръце ги снехме по склона. Но минахме благополучно. Не бяхме достигнали още Паничище и времето внезапно се промени, задуха западния силен вятър. Тежки облаци покриха небето, зачу се тътнеж на гръмотевици, проблеснаха мълнии, облаците станаха тъмни, куршумени, мълниите разкриваха зловещо движение в тях.
Ние вече тичахме надолу, край Паничище минахме, първите едри
капки
дъжд почнаха да падат.
А горе в планината всичко вреше. Виждаше се дъжда как се излива на потоци. Пристигнахме в селото в дъжд, колите току-що бяха пристигнали и на шофьорите им се искаше да си похапнат, но Учителят не даде. „Тръгваме веднага! " Първата кола потегли.
към текста >>
6.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III
,
,
ТОМ 3
Росните
капки
-178 40 Паневритмия при второто езеро „Елбур" -178 41.
Палатката на Учителя -172 , 35. Палатката на французите -173 36. 72 стъпала -174 37. Пътеката със 122 стъпала -175 38. Молитвеният връх -176 39.
Росните
капки
-178 40 Паневритмия при второто езеро „Елбур" -178 41.
Паневритмия при първото езеро „Махарзи" -178 42. Паневритмия при третото езеро „Балдер Дару" -179 43. Паневритмия при петото езеро „Махабур" -179 44. Паневритмия на поляната над „Езерото на чистотата" -180 45. „Харамията" ще се казва „Харно ми е" -180 46.
към текста >>
7.
35. КАК Е ЛЕКУВАЛ ХОЛЕРАТА БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ?
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Той сутрин и вечер е давал по 40 валерианови
капки
на човек и 10
капки
йодова тинктура.
35. КАК Е ЛЕКУВАЛ ХОЛЕРАТА БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ?
Той сутрин и вечер е давал по 40 валерианови
капки
на човек и 10
капки
йодова тинктура.
Увеличил е двойно дозата, която са давали лекарите. Давал е да се пие обилно гореща вода. Накрая когато лекарите узнали, че той е превишил дозата по свое усмотрение решили да го дадат под съд. Той се явил и казал: „Със тази доза аз спасих 900 човека. А вие с вашата доза колко спасихте?
към текста >>
8.
40. БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ И ХОЛЕРНАТА БОЛЕСТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Казали са им, да им дават по пет
капки
три пъти на ден йодова тинктура.
Болницата започва да се пълни. Биволските коли стоварват болните и се връщат за нови. Разпореждат се и напълват бараките и коридорите. Мият болните, къпят ги, преобличат ги. Лекарите не смеят да влезат в болницата.
Казали са им, да им дават по пет
капки
три пъти на ден йодова тинктура.
А брат Георги нарежда да се увеличи три пъти дозировката. След време когато лекарите разбират, че на болните дават три пъти по-голяма доза, искат да съдят брат Георги Куртев, че не е изпълнил заповедта им. Той отговаря: „С тази трикратна доза по-голяма от вашата аз лекувах 800 войника. Те оживяха. И ако ме съдите, съдете ме за това, че те са живи, а не умрели.
към текста >>
9.
39. РОСНИТЕ КАПКИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
39. РОСНИТЕ
КАПКИ
Братството е на лагер на 7-те Рилски езера.
39. РОСНИТЕ
КАПКИ
Братството е на лагер на 7-те Рилски езера.
Тази сутрин Рила е мъглява. Току-що сме се върнали от Молитвения връх. Облак е отседнал при езерото, натежал от влага. По дрехите ни са се осаждили капчици роса, те са и по косите ни. Но времето е приятно, не е студено и е тихо.
към текста >>
10.
І.ПО НЕГОВИТЕ СТЪПКИ 1. И СЛЪНЦЕТО НИ ОБИЧА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Около нас буйната и силна алпийска трева бе приведена и натежала от едри и светли капчици, а клековите клонки бяха накитени с бисерните огърлици на росните
капки
.
ПО НЕГОВИТЕ СТЪПКИ Част I 1. И СЛЪНЦЕТО НИ ОБИЧА Рила бе окъпана от тих и спокоен дъжд. Челата на върховете ту се забулваха, ту се откриваха, за да ни покажат снежните преспи, белнали се между скалите. А по езерата се носеха успокоени мъгли, все още напомнящи за утринната прохлада. Чудесна утрин!
Около нас буйната и силна алпийска трева бе приведена и натежала от едри и светли капчици, а клековите клонки бяха накитени с бисерните огърлици на росните
капки
.
Росата днес е изобилна. Няма полъх. Багрите на слънчевите лъчи са още далеч под хоризонта. Тази ранна утрин бе по-свежа и по-ведра. Поемаме дъх от пречистения въздух, слязъл от мокрите била.
към текста >>
Днес милувката му бе най-нежна и най-любяща, това могат да потвърдят и росните
капки
.
За нас - зад молитвения връх, на запад, последните звезди още блестяха в сгъстената синева на небосвода, а далеч от нас, много далеч, на изток, зад купола на Мусала напираше светлината на деня. Бързо се сменяваха дългите и широки ивици, обагрени в нежните цветове на дъгата - великолепен прелюд към раждането на деня. Долу, под молитвеният връх, долините още спяха, загърнати от мантията на спокойната пелена на мъглата. Долините чакаха първом върховете да се пробудят от слънчевата светлина и от молитвените ни песни. УЧИТЕЛЯТ очакваше този ден, за да ни прелисти първата страница с най-краткото Слово: - Днес никой не посрещна слънцето така, както ние го посрещнахме и затова то показа най-красивата си дреха.
Днес милувката му бе най-нежна и най-любяща, това могат да потвърдят и росните
капки
.
Те трептят от радост, без да се отронят. Спокойна радост. Слънцето знае, че ние го обичаме, но и то ни обича... Да изпеем с вдъхновение и любов нашата слънчева песен - „Изгрява слънцето"...! Кратко слово. Последва паневритмия.
към текста >>
11.
І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Ако дъждовните
капки
се превърнат в снежинки, това пак не отклонява учениците, които са верни и последователни, устойчиви и изпълнителни на възприетите идеи.
Тогава езерата стават обширна аудитория, в която си дават среща учениците на Учителя от физическия свят и от Невидимия свят. Всяка сутрин Молитвеният връх очаква тези, които искат да вземат участие в зазоряването, което е величествен прелюд към симфонията на деня. Внимателни и бавни са стъпките на учениците по тясната пътека към каменната катедра. Капризите на времето не са в състояние да ги отклонят от изгрева. Мъглите и буреносните облаци вършат своята работа.
Ако дъждовните
капки
се превърнат в снежинки, това пак не отклонява учениците, които са верни и последователни, устойчиви и изпълнителни на възприетите идеи.
Обикновено съзерцанието е придружено с мълчание, което може да бъде озвучено от тиха песен, но лумне ли първият слънчев лъч, а заедно с него се понася шепнеща обща молитва, която се вплита в светлината и се понася към просторите. Всякога Словото на Учителя бе предхождано от прочет на стихове, или цяла глава от Свещеното Писание. А за да продължи след това мисълта на Христа, иде друг от авторите на прочетения текст в чудна беседа, произнесена с магнетичния тембър на Неговия спокоен и милващ глас. Тогава, когато Учителят говори, душата слуша и възприема. Словото Му е зов, който пробужда съзнанието.
към текста >>
12.
7.17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Тя трепна и мощното слънце потрепна, запя над земята с безбройни лъчи -В дъждовните
капки
, по светлата гама на седем кристални прозрачни бои.
Тя трепна нагоре великата песен, издигната птица в лазурния път -към Бога хваление кротко въздала, към Бога трептеше широко гласът! Аз странник съм тука, Творче велики! Теб само познавам и Тебе зова:наТеб уповавам и Твоето Име във дните си земни безспирно мълвя! Купчината камъни - трепнали в своите дворци мълчаливи повдигат чела! Конете си бели разпуска свободно мъглата и литва на своите крила!
Тя трепна и мощното слънце потрепна, запя над земята с безбройни лъчи -В дъждовните
капки
, по светлата гама на седем кристални прозрачни бои.
Купчинката камъни слушат смирено, Раздвижени тръгват по светлия пътна бялата птица на пламъка златен по пътя, по който трептеше гласът. По пътя, по който вървеше певецът, дъгата преметна брилянтния мост, свидетелство чисто затуй, че от тука бе стъпил и минал Великият гост! - Витоша - Ел Шадай, 16.V.1941 г. на екскурзия с Великия Учител Беинса Дуно Димитрина Антонова
към текста >>
13.
ПЕСЕНТА
,
,
ТОМ 4
Тя трепна и мощното слънце потрепна, запя над земята с безбройни лъчи - В дъждовните
капки
, по светлата гама на седем кристални прозрачни бои.
ПЕСЕНТА ПЕСЕНТА Тя трепна край огъня кротко запален Божествена радост на жертвеник свят, в миг докосна ухание струни незнайни, с голямото чудо на синия цвят. Тя трепна нагоре великата песен, издигната птица в лазурния път - към Бо га хваление кротко въздала, към Бога трептеше широко гласът! Аз странник съм тука, Творче велики! Теб само познавам и Тебе зовя; на Теб уповавам и Твоето Име във дните си земни безспирно мълвя Купчината камъни - трепнали в своите дворци мълчаливи повдигат чела! Конете си бели разпуска свободно мъглата и литва на своите крила!
Тя трепна и мощното слънце потрепна, запя над земята с безбройни лъчи - В дъждовните
капки
, по светлата гама на седем кристални прозрачни бои.
Купчинката камъни слушат смирено, Раздвижени тръгват по светлия път на бялата птица на пламъка златен по пътя, по който трептеше гласът, По пътя, по който вървеше певецът, дъгата преметна брилянтния мост, свидетелство чисто затуй, че от тука бе стъпил и минал Великият гост! Витоша - Ел Шадай, 16.V.1941 г. на екскурзия с Великия Учител Беинса Дуно Димитрина Антонова
към текста >>
14.
17. ЧОВЕШКИТЕ СЪЛЗИ
,
,
ТОМ 5
Нали една дъждовна капка, когато падне на земята то тя се оцапва, става кална и като се наберат стотици
капки
става на локва кал и после тя преминава през земните пластове, преминава през страдание, където чрез него се изчиства, за да излезне някъде на бисерна вода чрез някой извор.
17. ЧОВЕШКИТЕ СЪЛЗИ В онези мои млади години в началото на Школата преминавах през различни състояния.
Нали една дъждовна капка, когато падне на земята то тя се оцапва, става кална и като се наберат стотици
капки
става на локва кал и после тя преминава през земните пластове, преминава през страдание, където чрез него се изчиства, за да излезне някъде на бисерна вода чрез някой извор.
Та и аз така бях слезнала от този дивен свят на душите, където те живеят в чистота, бях паднала на земята като капка, оцапана, кална, влезнах в Школата и от тук започна моето чистене. Тук бях прекарвана през ситото, през различните пластове, за да се изхвърлят от мен всички примеси и да остане чистото у мен. Това беше много трудно, сега е лесно за изказване, но да се издържи беше непосилно. Именно в онзи етап аз много, много плачех. Стане ми мъчно, непосилно трудно да издържа и все си заплача, за да ми олекне.
към текста >>
Тогава Учителят даде подробно в една беседа методи за чистене на съзнанието и даде примера с дъждовните
капки
, които като паднат на земята се окалят и после след време излизат на извор и дават началото на ручей.
Знаех от собствен опит, че сълзите са продукт на страдание човешко и мъчение на душата ми. Но този буен цвят в саксията възрастна, клоните се разклониха, стана храст, който ме удивляваше, цъфтеше и накрая освен, че видях силата скрита в сълзите, но се и уплаших от тях. Разбрах, че тук има нещо, което не разбирам. Отидох при Учителя и му разказах за опита си и го попитах какво следва по-нататък. „Ще събираш и поливаш, докато всичко в тебе, каквото е нечисто не се пречисти".
Тогава Учителят даде подробно в една беседа методи за чистене на съзнанието и даде примера с дъждовните
капки
, които като паднат на земята се окалят и после след време излизат на извор и дават началото на ручей.
За другите може би този пример да бе интересен, но за мен бе една лична опитност. Дали се изчистих, не зная. Човек се изчиства от едно, а се измърсява от друго, пак продължава да се чисти от второто омър-сяване и така цял живот. Но да се домогне до чистотата това не е работа за години или за един човешки живот, а за цяла човешка еволюция. Но трябваше да се почне, трябваше да се види и да се знае, че идеалът за чистотата е непорочен, но на физическото поле и на земята може да се оприличи само със светлината и със слънчевите лъчи идещи от слънцето.
към текста >>
15.
76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА
,
,
ТОМ 6
Чак когато тя е затихнала и започнало да ръми дъжд, студените дъждовни
капки
, които падаха по главите ни, по лицата ни, ни събудиха.
Вечер се прибирахме и сладко заспивахме още щом слагахме глава на възглавницата. След един такъв пълен с приятна работа и преживявания ден, сме така сладко и дълбоко заспали, че не сме чули как се е разразила буря тази нощ. А бурите на Рила са нещо забележително, за което ще пиша по-нататък. Колко време е бушувала, не зная, но ни е съборила палатката върху нас така, че тя паднала и покрила леглото ни, а главите ни останали навън. Нищо не сме чули и усетили.
Чак когато тя е затихнала и започнало да ръми дъжд, студените дъждовни
капки
, които падаха по главите ни, по лицата ни, ни събудиха.
Разбрахме какво е станало, какво е имало. Придърпахме края на палатката, завихме се през глава да не ни мокри дъжда и се закискахме на дълбокия си сън. Да не чуеш такава буря, която събаря палатки. Не се мина много време чуваме приятния, познат, мил бащин глас: „Каква е работата, рекох? Как сте?
към текста >>
16.
14. ТЕЧАЩИЯТ ПОКРИВ И БУРЯТА
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Едри дъждовни
капки
заудряха по покрива, предвестници на пороен дъжд.
Времето беше тежко, горещо, чувствуваше се голяма атмосферна депресия. Аз не отидох да обядвам, но веднага изправих голямата стълба до самия покрив. С мене се качи и един от младите братя - Елиезер Коен и започнахме работа. Най-напред разкрихме около два-три квадратни метра. Тъкмо започнахме да прехвърляме и пренареждаме керемидите и от северозапад-се зададе тъмен облак, придружен със силни гръмотевици и буря.
Едри дъждовни
капки
заудряха по покрива, предвестници на пороен дъжд.
В това време Учителят стана от трапезата, мина пред източната страна на колибата, застана на поляната и се обърна към мене с думите: „Имате ли още много да поправяте? " Отговорих, че тъкмо сме разкрили около три квадратни метра и едва сега започваме да пренареждаме керемидите. Учителят, без да губи нито секунда, мина от северната страна покрай щерката като застана на бялото мостче, което се намираше точно срещу входа от западната страна. Без да прави никакви движения или да произнася някакви думи, постоя така срещу бурята около половин минута и чудото стана - бурята престана, дъждът пресекна, гръмотевиците затихнаха и облаците като заковани останаха на мястото си. След миг те (облаците) укротени започнаха бавно да се придвижват на изток към Арбанаси.
към текста >>
17.
ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
След обливането може с кърпа да се отнемат само
капките
по кожата, без да се изтрива тялото и да се облече риза върху влажната кожа.
ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА София, 29.VII.1927 г. Веднага след получаване на писмото ви, говорих с Учителя за онова дете. Учителят даде следния съвет: Да се правят обливания върху цялото му тяло с вода, стояла на слънце. Такива обливания могат да се правят 1 или 2 пъти дневно.
След обливането може с кърпа да се отнемат само
капките
по кожата, без да се изтрива тялото и да се облече риза върху влажната кожа.
След 10 минути тази риза да се замени със суха. По този начин ще се повдигнат жизнените сили на целия организъм и той по-лесно ще може да се бори с болестта. Учителят каза, че после ще даде допълнителни съвети. Това ще стане към събора. Когато дойдете на събора ще приказвате с него по това.
към текста >>
18.
14. ПРИРОДОЛЕЧИТЕЛИ
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Баща ми извади едно шишенце, после вземе бучка захар, капне 2 - 3
капки
от шишето и го даде да смучи пред него майката бучката захар.
Имаше лек за всяка болест. Ето имаше една много важна билка и ако я бях запомнил, нямаше да гладувам по-късно, а може би щях да стана най-богатия човек в България. Той вареше от едни билки една смес, като миризмата беше (наподобяваше) ту на мента, ту на лавандула и издаваше медицинска миризма като че ли си в аптека. Напълни тази смес в 2 - 3 шишенца и ги вареше много. Спомням си, че майките пристигаха, млякото им спряло, държи на ръцете си кърмачето, а то реве, пищи, та се дере.
Баща ми извади едно шишенце, после вземе бучка захар, капне 2 - 3
капки
от шишето и го даде да смучи пред него майката бучката захар.
След малко тя каже о-ох и изведнъж й прекъсне страданието, отпусне се и й стане хубаво. Кърмата идваше и напълваше гърдата, после я поднасяше на гладното дете, то сучеше и след това заспиваше. Няма плач, няма рев, но сега пък плаче майката от благодарност. Ето, това не запомних с какви билки лекуваше баща ми. А помнех колко талиги с коне се пълнеше ежедневно дворът на църквата.
към текста >>
19.
4. Лечители, ясновидци и фокусници
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Често пъти вземах по една бучка захар, капвах две-три
капки
коняк и с това си отземах.
Значи бай Пею ме пращаше при този кръчмар и аз работих там една година като чирак. А пък на директора жена му, Мара Попова се казваше, тя ми беше класна наставница, ми пращаше бележки или казваше на някои близки, да правя каквото правя, но да си завърша трети клас. Тя много държеше на това нещо, защото без него занаят не можеш да получиш. Имах едно преживяване като кръчмарче, нали чиракувах при кръчмаря в с. Медово. И трябва да призная, че винцето много ми допадаше, обаче пълнех котлите с вино, но не вкусвах, защото вкуся ли малко винце, може да се напия.
Често пъти вземах по една бучка захар, капвах две-три
капки
коняк и с това си отземах.
Един ден пристигна от Бургас един фокусник - 1925/26 г., който правеше разни фокуси. Това стана вечерта в кръчмата. Дюкяна беше пълен. По едно време фокусника се обърна към мене и ми казва: „Дай ми в една половиница малко газ“. А ние продавахме и газ в кръчмата и както и други хранителни стоки.
към текста >>
20.
22. Молитва за дъжд
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Като се изправихме на молитва, почнаха едри
капки
дъжд да ни поръсват.
Но Учителят каза: „До четири часа времето ще бъде хубаво, никой да не си тръгва“. И брат Шишков остана. Като наближи четири часа, както обикновено, Учителят предложи да направим обща молитва. Тогава тръгвахме от Бивака за София. Още се приготвяме нали, да тръгваме и се появиха едни бели облачета откъм Люлин планина, към Витоша.
Като се изправихме на молитва, почнаха едри
капки
дъжд да ни поръсват.
После започна да вали Ние си тръгнахме, но никога не бяхме правили молитва на голямата поляна. Тогава ги нямаше тия пътеки както сега. Направи си пътувахме през голяма поляна, после почваше един силен наклон, там също направихме молитва, но дъждът продължава. След молитвата дъждът се усили и като тръгнахме от Бивака до Изгрева, тогава нямаше както сега автобуси, нямаше превозни средства, такъв дъжд ни заваля незапомнен. Като стигнахме на Изгрева, преди да почнем да се разпръсваме, Учителят каза: „Рекох, този дъжд, който ни валя сега се равнява на 100 бани, които човек си прави“.
към текста >>
21.
43. Летуване на Рила с Учителя
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Когато исках да пия нещо вземах една бучка захар, капвах 2-3
капки
коняк, колкото да ми замирише малко и смучех захарта.
Той е вегетарианец, въздържател. Сега, за да ям месо ще трябва да хвана едно агънце или някое друго животно и да го заколя. Но аз не желая такова нещо. Ако река да пия алкохол, друго и друго, но виното много го обичам и по-голям пияница от мене няма да има. Като малък бях кръчмарче в една кръчма и оттогава макар и да бях още малък се появи това чувство у мене, че е по-добре да не пия.
Когато исках да пия нещо вземах една бучка захар, капвах 2-3
капки
коняк, колкото да ми замирише малко и смучех захарта.
Ако взема да пия, от мене няма да стане никакъв човек. Два метра човек, а пиян да се търкалям по улицата, помислете така и да видим какво ще решите и тогава ще ми отговорите“. Като му казах това нещо се обърнах. По едно време той пак ме тупа по работа и вика: „Вижте какво, тъй както сте, така продължавайте. Аз мислих доста, но карайте казва така“.
към текста >>
22.
87. ПОЕЗИЯТА ОТ МОЕТО ВЪТРЕШНО НЕБЕ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Там полянката зелена,оросена се разстилаше от бодри стъпки, като бисерните
капки
по цветята нижеха се песните, игрите. 5.
Гдето младите лози шумяха тихо в дните слънчеви на мир и радост, гдето синьото небе с ефирен трепет галеше разцъфналата младост. 2. Гдето славея в зори с призив любовен лееха мелодии сърдечни, и в пробудената ведра, свежа утрин вплитаха се в слънчевите песни. 3. Гдето боровите грани мълчаливи свеждаха чела пред слънчев изгрев и нависнали от сочен плод градини ръсеха ухание и радост. 11 .V. 1964 г. 4.
Там полянката зелена,оросена се разстилаше от бодри стъпки, като бисерните
капки
по цветята нижеха се песните, игрите. 5.
Там изплиташе съзвучието дивно светлината с музика в душите, ще забравим ли ний слънчевия полет? и Пилота в кораба небесен? 6. Там чертаеше колона жива, плавно в слънчев ритъм кръг на любовта, и завинаги вграден остана образ на велико бъдеще в живота. 1. Разказвай, не спирай, разказвай безкрайно за дните край теб преживяни, Той идеше често при тебе, лознице, разказвай за дни отлетяли. 4. Зефир ли шумеше в листата ти млади, затихваше мигом унесен, ти слушаше кротко хармония дивна, Божествена мисъл и песен.
към текста >>
23.
27. ГЪСЕНИЦИТЕ
,
,
ТОМ 8
Такива едри
капки
заудряха.
Растат гладните гости и намаляват листата. И изведнъж, неочаквано се заоблачи. Бързо се покри цялото небе със сивина. Заплиска дъжд. Силен дъжд.
Такива едри
капки
заудряха.
Ние се прибрахме под навеса и когато дъждът отмина и ние отидохме да продължим възложената работа, какво да видим. Нито една гъсеница. Нито по дърветата, нито по земята. "Учителю! ", възкликнах, когато Го видях да влиза в поляната. "Това направихте вие.
към текста >>
24.
28. ВЪЗПИТАТЕЛЕН МЕТОД
,
,
ТОМ 8
Преди да изкачим билото, няколко
капки
достигнаха до нас, но това беше открая на отминал облак.
Към "Юзината" ни настигна един брат - брат Ангел - и заедно с брат Ангел продължихме. Беше се разсъмнало, но тежки облаци се събираха над планината. Забелязваше се даже, че горе вали. Но ние вървим. Нали Учителят е там!
Преди да изкачим билото, няколко
капки
достигнаха до нас, но това беше открая на отминал облак.
Нас въобще не ни засегна никакъв дъжд. "Защо вие сте сухи? ", ни запита подчертано Учителят, когато отидохме да Го поздравим. "По нашия път нямаше дъжд, Учителю", Отговорихме, а наоколо всичко - и хора, и дрехи - беше мокро. Но ето, че облакът пак приближи.
към текста >>
25.
75. НЯКОГА С УЧИТЕЛЯ НА РИЛА
,
,
ТОМ 8
Понякога дъждовни
капки
ще пропусне, понякога вятър ще я вдигне, или само въже ще откъсне.
Дребни, но важни. Защото Рила е една от високите планини, а в планини като Рила има изненади. Ту дъжд ще завали, ту вятър ще завее. Че буря някога, град понякога, сняг. Това са все непредвидени неща, които се отразяват съвсем различно на малките палатки.
Понякога дъждовни
капки
ще пропусне, понякога вятър ще я вдигне, или само въже ще откъсне.
Та трябваше да се мисли по-сериозно за палатки, да се предвиждат всички беди и все пак, въпреки всички предвиждания, бедите си оставаха беди. Приготовляваха се за Рила топли завивки за през нощта и здрав екип за през деня. През деня биваше топло, много топло и можеше да се ходи по лятна дреха, но само за няколко часа. Веднага след обед подухваше хладен ветрец и започваха да се променят облеклата. Бързо от летни ставаха пролетни, есенни, и още по-бързо се обличаха зимните, с които се явявахме на многоочакваните забави край вечерния огън; с които, при малки изключения, нощувахме и бивахме готови за ранните изкачвания на любимия връх, където ставаше нашата приказна среща със слънцето.
към текста >>
26.
30. ПОБОЯТ ПРЕЗ 1936 ГОДИНА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Скочихме и трите, и отидохме, и видяхме Учителя пред салона излязъл, вече 5-6 души имаше край Него, не си спомням кои бяха и Той много сериозен и по дрехата Му
капки
кръв.
Бяхме на обяда и се върнахме. Така на пейките пред салона се хранехме и ние се прибрахме помня трите стенографки в „Парахода" както си го наричахме и там бяхме си полегнали на почивка. Това беше между три и четири часа след обяд и една сестра... В.К.: Коя беше тази сестра? Е.А.: Веса Козарева, идва и вика „Знаете ли, че биха Учителя? " Това беше като гръм от ясно небе.
Скочихме и трите, и отидохме, и видяхме Учителя пред салона излязъл, вече 5-6 души имаше край Него, не си спомням кои бяха и Той много сериозен и по дрехата Му
капки
кръв.
Аз лично се чудех, откъде е тая кръв. Той нямаше никъде рана на лицето. А тя е била от самият побойник. Щото той е мислил, че Учителят е в долната стая. И за да отвори, а тя имаше секретна брава и той счупил прозорчето с ръка, и тогава се е наранил.
към текста >>
27.
35. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Ама такива
капки
капеха от очите ми, защото аз съм разкъсана вътре.
Но Той ми се кара в началото за Лулчев. Та, кара ми се, много работи за него. За него най- много ми се е карал много пъти, не веднъж, но сега това са съдбовни връзки. В.К.: Ясно. Е.А.: Съдбовни връзки и аз, когато почне Учителят да ми се кара, никога не съм плакала с по-едри сълзи оттогава.
Ама такива
капки
капеха от очите ми, защото аз съм разкъсана вътре.
От това че Учителят ме гони. И Учителят ми се кара за него, и да ти кажа много нещо тежко преживах тогава. Но сега да се върна на Савка по-хубаво. И Учителят й се кара, кара. След това тя изчезна от бараката.
към текста >>
Но помня че ми се е карал и когато нали ти казах, че плачех с такива
капки
, най-големите
капки
сълзи които съм някога преливала.
Ами когато ме изгони учителка Учителя? Ти знаеш ли какво нещо преживях? И когато. Но знаеш ли когато отидох при Учителя Той ми се кара много. Почна за Лулчев, никога не помня какво е казал лошо за него, не помня.
Но помня че ми се е карал и когато нали ти казах, че плачех с такива
капки
, най-големите
капки
сълзи които съм някога преливала.
Ама това ми беше, знаеш ли какво ми беше. Аз викам, как ми е, що не казах на Учителя. Ако бях казала нямаше да ме гони. Аз не съм съгласна с това което Лулчев каза. Аз се борех с него.
към текста >>
28.
160. ЛУЛЧЕВ СЕ ВПРЯГА В ЧУЖДА КОЛА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
И той е летял с най-обикновените самолети над Одрин и ми е казвал, че като съчми в лицето се забивали
капките
от водата и от дъжда, и от влагата.
Как е влезнал във връзка с него? Той е чел предварително от него нещо, някакви книги или? Е.А.: Не мога да ти кажа как е. Той беше един от първите пилоти в Балканската война. И е бил пилот в Англия, следвал и като се обявява войната -1912 год., веднага го викат и той даже не можа да си довърши.
И той е летял с най-обикновените самолети над Одрин и ми е казвал, че като съчми в лицето се забивали
капките
от водата и от дъжда, и от влагата.
Като опитност това ми е казал. В.К.: Той летял над Одрин със самолета? Е.А.: Излетял е, да. Той и други няколко души, които са били, но той понеже не беше завършил. Той, ако беше завършил щеше повече претенции да има.
към текста >>
29.
10.Учителят ни води по нов път
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Или когато утринното слънце освети някоя полянка цяла осеяна с цветя, по които росните
капки
отразяват слънцето в разни багри, за кого е тази красота?
Ако човек вижда красотата и величието на природата, много по-големи радости би имал. Човек още не е видял, нито осъзнал богатството, разнообразието, големия живот в природата от който той е част. Ние тепърва трябва да се възпитаваме, да развиваме нашето вътрешно виждане по отношение на природата. Всякога, когато съм ходила из планините и съм се спирала да наблюдавам живота, който блика във всяко кътче, например покрай някое малко изворче забутано някъде, той извира, носи живот около себе си, множество цветя са нацъфтяли около него, красота и свежест лъхат покрай него и съм се питала кой вижда тази красота? За кого природата е създала такава красота?
Или когато утринното слънце освети някоя полянка цяла осеяна с цветя, по които росните
капки
отразяват слънцето в разни багри, за кого е тази красота?
Или тяхното бълбукане на малките поточета, които унасят човека в света на музиката, внасят мир и тишина в него, ако се остави на техните песни. Има ли място в природата където да няма живот? Дори тревните постелки, по които ние стъпваме, каква красота на зелени багри и форми, на тревицата, природата е надарила. Ако човек има очи навсякъде може да вижда красота и красота. За кого е създадена и кому е необходима?
към текста >>
30.
22 „Аз ти прощавам, но моли се Бог да ти прости
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Учителят носеше сако от суаекрю и по него имаше
капки
от кръв.
Ние и трите изтичахме и заварихме Учителя пред големия салон. При него имаше един-двама наши приятели, но скоро се събраха доста хора. Учителят беше замислен и сериозен. Мълчеше. Доколкото си спомням беше 4 май. Денят беше слънчев, ясен, топъл.
Учителят носеше сако от суаекрю и по него имаше
капки
от кръв.
Не се виждаше да е наранен и се питах откъде са тези кървави капки. После разбрах, че побойникът, като счупил стъклото на вратата на стаята на Учителя, наранил ръката си. Учителят след малко се прибра в стаята си. Смени окървавеното си сако и риза и ми ги даде да ги опера аз. За мене това беше език.
към текста >>
Не се виждаше да е наранен и се питах откъде са тези кървави
капки
.
При него имаше един-двама наши приятели, но скоро се събраха доста хора. Учителят беше замислен и сериозен. Мълчеше. Доколкото си спомням беше 4 май. Денят беше слънчев, ясен, топъл. Учителят носеше сако от суаекрю и по него имаше капки от кръв.
Не се виждаше да е наранен и се питах откъде са тези кървави
капки
.
После разбрах, че побойникът, като счупил стъклото на вратата на стаята на Учителя, наранил ръката си. Учителят след малко се прибра в стаята си. Смени окървавеното си сако и риза и ми ги даде да ги опера аз. За мене това беше език. Научих, че побойникът е цанковист, бивш офицер.
към текста >>
31.
01 - 25. ТРИТЕ ХЛЯБА ОТ СКОПИЕ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Брат Куртев успял да намали смъртността между холерно болните, като на свой риск увеличил
капките
йод от 3 на 7, които болните гълтали по 3 пъти на ден, без да е имал нареждане от по-горна медицинска власт.
25. ТРИТЕ ХЛЯБА ОТ СКОПИЕ Отново по време на Европейската война през 1917 г. на брат Куртев била възложена трудна и отговорна работа - да гледа в Скопие 800 холерно болни, 60 от които в тежко положение. Това продължило около 11 месеца, през което време имал само 11 смъртни случая. Това станало възможно поради обстоятелството, че брат Куртев е бил със силна вяра в Бога. Макар че бил постоянно между болните, не се е заразил, докато лекарите ги гледали от разстояние 3-4 метра, страхувайки се от заразната болест.
Брат Куртев успял да намали смъртността между холерно болните, като на свой риск увеличил
капките
йод от 3 на 7, които болните гълтали по 3 пъти на ден, без да е имал нареждане от по-горна медицинска власт.
Като се научил за това, главният лекар го заплашил с наказание, дето е действал без заповед. Но понеже резултатът бил благоприятен, му простил наказанието и за награда му дал 15 дни отпуск. Преди да тръгне от Скопие, взел три хляба, от които един за него, втория за Учителя и третия за някого. Знаело се, че по време на войната цялото цивилно население гладува. Щом пристигнал в София, побързал да се срещне с Учителя, който живеел на ул.
към текста >>
32.
07 -13. ПРОСТИЯТ И УЧЕНИЯТ
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Учителят му дал някакви
капки
и болките минали.
Това продължило около 30-40 минути. След това млъкнал, за да чуе какво ще му говори и Учителя. Но Учителят мълчал. Тогава посетителят продължил: „Аз те мислех за много учен, а ти си бил много прост." В същия момент остри болки в стомаха го свили и той се чудел какво да прави. Болките не му давали покой.
Учителят му дал някакви
капки
и болките минали.
Тогава Учителят му казал: „Ти, ученият, не можа да си помогнеш. А аз, простият, ти помогнах." Посетителят си излязъл сконфузен поради думите, които казал на Учителя. Разбрал той, че Учителят има знания, за които той не е предполагал.
към текста >>
33.
09 - 316. ЛЕКУВАНЕ НА УХО
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Донесе го, сложихме няколко
капки
и болката веднага премина.
316. ЛЕКУВАНЕ НА УХО Живеехме на село. Още от малка ме болеше дясното ухо, което мама лекуваше според народната медицина. След като се задомих и вече имах две деца, един ден пак ме заболя ухото. Оплаках се на близки, между които бе и мъжът на аптекарката. Той веднага изтича до аптеката да вземе лекарство.
Донесе го, сложихме няколко
капки
и болката веднага премина.
Зарадвах се и се успокоих. Но само след няколко минути болката отново се върна. Сложихме пак лекарство и отново мина за малко. Ухото ми отвън и отвътре изгоря от лекарството и почна да се лющи. Тогава с мъжа ми решихме да пишем на брат на Изгрева, който да пита Учителя и да ни пише.
към текста >>
Ще вземеш мляко от кърмачка на първо мъжко дете и ще капнеш няколко
капки
в болното ухо." Отиде си жената с желание да опита и това лекарство.
Не я заговорих, понеже видях, че бърза, но не мина много и тя се връща, тогава я запитах: „Къде ходиш, че толкова бързаш? " - „Дъщеря ми я боли ухото и търся лек-ми каза тя. - Ходих да търся фелдшера, но не го намерих. Нямалото и в съседното село." - „Лесна работа - й казах аз. - Лекарството е без пари.
Ще вземеш мляко от кърмачка на първо мъжко дете и ще капнеш няколко
капки
в болното ухо." Отиде си жената с желание да опита и това лекарство.
След два дни същата жена случайно ме срещна и веднага почна да ме прегръща и да ми благодари за хубавото лекарство, което веднага им помогнало. Разказала: Данка Хр. Колева, кв. Прослав.
към текста >>
34.
11 - 13. ДУХЪТ, КОЙТО РЪКОВОДИ
,
Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.
,
ТОМ 10
Казал му да слага в една чаша по седем
капки
йод, а баща ми го увеличил на 16
капки
йод, защото нямало резултат.
В.К.: Маска. Верка: Не такива, гдето лекарите ги носят, но качулка, гдето очите му и устата му, всичко друго е покрито, да не се зарази, и с файтон се движи, не смее да стъпва, с кон се движи. В самата болница, вътре всички избягали, скрили се, тогава баща ми взема 11 души, между които имало един Димитър, бил болен, учител от Видин и слязъл, че пролазил и му дал бинта да върже на този човек раната. И почва по тоя начин, изчистват и почва да ги лекува. Имало един евреин, лекар.
Казал му да слага в една чаша по седем
капки
йод, а баща ми го увеличил на 16
капки
йод, защото нямало резултат.
И искат сега да го осъдят - военен съд. Как си е позволил! И понеже има резултат. Явява се на военен съд и той обяснил работата и толкова. Но - това беше холерата.
към текста >>
35.
12 - 7. ХОЛЕРНАТА БОЛНИЦА
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
И докторите от далеч се разговарят с баща ми и казват - по толкова
капки
йод ще даваш да пият и не знам още какво.
Никой не ги поглежда. Веднага смъкват болните, изхвърлят всички тюфлеци. Цялата болница я реформират. Изхвърлят всичко, сложили някъде всички болни, там ги наслагали, не знам къде било и ремонтират и пречистват идеално. Слагат нови тюфлеци, нови, а болните, тежкоболни изкъпват ги, преобличат ги и ги слагат по леглата.
И докторите от далеч се разговарят с баща ми и казват - по толкова
капки
йод ще даваш да пият и не знам още какво.
Баща ми почва лечението както трябва. Сутрин, като се качим, казва, вечер слизаме. Ни ядене, ни нищо, никой и отиваме, казва, между болните, аз почнах лечението постепенно-постепенно, намирам подобрение, но решил, че като дава тези капки, увеличил той не знам още колко капки, те после искали да го мъмрят, щото той докладвал. Казал: „Елате и вижте резултата от моето лечение, аз няма да ви слушам. Съдете ме." И продължава.
към текста >>
Ни ядене, ни нищо, никой и отиваме, казва, между болните, аз почнах лечението постепенно-постепенно, намирам подобрение, но решил, че като дава тези
капки
, увеличил той не знам още колко
капки
, те после искали да го мъмрят, щото той докладвал.
Изхвърлят всичко, сложили някъде всички болни, там ги наслагали, не знам къде било и ремонтират и пречистват идеално. Слагат нови тюфлеци, нови, а болните, тежкоболни изкъпват ги, преобличат ги и ги слагат по леглата. И докторите от далеч се разговарят с баща ми и казват - по толкова капки йод ще даваш да пият и не знам още какво. Баща ми почва лечението както трябва. Сутрин, като се качим, казва, вечер слизаме.
Ни ядене, ни нищо, никой и отиваме, казва, между болните, аз почнах лечението постепенно-постепенно, намирам подобрение, но решил, че като дава тези
капки
, увеличил той не знам още колко
капки
, те после искали да го мъмрят, щото той докладвал.
Казал: „Елате и вижте резултата от моето лечение, аз няма да ви слушам. Съдете ме." И продължава. Само един човек е починал, всички други - цялата болница оздравяват. Като слиза, като почистват горе болницата и почва лечението, води баща ми момчетата да изчистят коридора. Там слами, всичко да се пречисти, изгарят ги и намира на едно място един хвърлен да умира, пък той да е айтозлия.
към текста >>
36.
14 - 1. ГЕОРГИ КУРТЕВ В СПОМЕНИТЕ НА ВНУЧКАТА МУ НАДКА БОЕВА
,
Надка Боева
,
ТОМ 10
Според указанията на лекарите трябвало да дава на войниците определен брой
капки
йод.
И като казваше тъй, аз си мислех: „Как ще стана аз литераторка? " Не съм мислила тогава, че ще уча нещо подобно, на 5-6 години съм била. И действително позна, аз станах литераторка. Много интересно ми беше, когато дядо ми разказваше за Балканската война, в която е участвувал като фелдшер. Тогава е лекувал болни от холера.
Според указанията на лекарите трябвало да дава на войниците определен брой
капки
йод.
Обаче дядо ми увеличил дозата произволно и наистина, докато работел там, нямало смъртни случаи. Един лекар го запитал: „Абе ти, Георге, по колко капки им даваш? " Дядо отговорил: „Повече, отколкото е определено." Лекарят отговорил: „Абе ти имаш ли акъл, ти си слагаш главата в торбата." - „Да - отговорил дядо ми - аз отговарям за болните. Има ли умрели - няма." Така той ограничил заразата и смъртността. „Когато лекарите минаваха покрай леглата на болните, си прибираха престилките, да не се допрат до тях, за да не се заразят.
към текста >>
Един лекар го запитал: „Абе ти, Георге, по колко
капки
им даваш?
И действително позна, аз станах литераторка. Много интересно ми беше, когато дядо ми разказваше за Балканската война, в която е участвувал като фелдшер. Тогава е лекувал болни от холера. Според указанията на лекарите трябвало да дава на войниците определен брой капки йод. Обаче дядо ми увеличил дозата произволно и наистина, докато работел там, нямало смъртни случаи.
Един лекар го запитал: „Абе ти, Георге, по колко
капки
им даваш?
" Дядо отговорил: „Повече, отколкото е определено." Лекарят отговорил: „Абе ти имаш ли акъл, ти си слагаш главата в торбата." - „Да - отговорил дядо ми - аз отговарям за болните. Има ли умрели - няма." Така той ограничил заразата и смъртността. „Когато лекарите минаваха покрай леглата на болните, си прибираха престилките, да не се допрат до тях, за да не се заразят. Аз минавах спокойно край леглата и всички войници ме обичаха." По едно време трябвало да отстъпват. Наложило се на оздравелите войници да се подписват билетите, за да могат да си тръгнат.
към текста >>
37.
І.03.11. БИЧЪТ БОЖИЙ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
На 28 май 1453 г., през нощта, пада гъста мъгла и започнали да падат
капки
, големи колкото волски очи.
Затичват се и виждат, че от горните прозорци на църквата „Св. София" излиза голям огнен пламък и обхваща цялата църква. След време пламъкът се променя и се превръща в неизказана светлина. После тя се вдига, отива към небето, то се отворило и приело светлината в себе си. Всички разбрали, че Ангелът Божий, който бил поставен да пази църквата още при великия Юстиян, тази нощ е отишъл към небето и означава, че заради греховете, градът ще бъде предаден на душманите.
На 28 май 1453 г., през нощта, пада гъста мъгла и започнали да падат
капки
, големи колкото волски очи.
И така, по Божие усмотрение, идва и плачът. Това е знамение за падането на града. На следващия ден, 29 май 1453 г., градът е превзет от османците и става тяхна столица до днес, до 1999 година. На 5 октомври 1571 г. при Лепанто, християнската коалиция нанася при морска битка поражение на османците и задържа настъплението им в Европа.
към текста >>
38.
IV.14 август, четвъртък
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Той е носител на дъждовните
капки
- слуги на небесните разпореждания.
Не можете да живеете е тези две състояния; или будни, или спящи -едно от двете; защото както лозарят очаква от лозето, което е копал и обработвал, изобилие, както земеделецът очаква изобилие, така и Небето очаква същото от вашия живот. Който има уши да слуша, [нека слуша] който има очи да гледа, нека гледа, и на когото езикът е развързан, да говори. Грешките са за глухите и падането -за слепите. Вие не сте нито глухи, нито слепи и да падате или да правите грешки не ви подобава. Да не ви безпокои прахът, който се вдига в пространството, не си напрягайте умовете да отгатнете защо се подига нагоре; той извършва своята прекрасна служба.
Той е носител на дъждовните
капки
- слуги на небесните разпореждания.
Ако във вашия живот има много прах; ако сте верни на обещанието, този прах ще бъде носител на великите Божии блага, които се пращат към вас. Да ви не измъчва променчивостта на човешката природа. Може ли къща, която се гради, да седи в едно и също положение? Може ли дърво, което расте, да има един и същи вид и може ли храната, която влиза в стомаха, да излезе така чиста, както е влязла? Промяната, това е закон за развитието.
към текста >>
39.
IV.14 август 1908 г., 10 часа преди обяд
,
Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА
,
ТОМ 11
Той извършва своята прекрасна служба, той е носител на небесните
капки
, слуга на небесните разпореждания.
Тази е вечната наредба на Този, Който е създал всичко и използувал всичко за добро. Промяната на вашите желания и мисли - това са материалите, от които се гради вашето тяло. Грешките са за глухите и паданието - за слепите. Вий, прочее, не сте нито глухи, нито слепи и да правите грешки и да падате, това вам не подобава. Да не ви безпокои прахът, който се повдига в пространството, не си напрягайте ума да отгатнете защо се повдига нагоре.
Той извършва своята прекрасна служба, той е носител на небесните
капки
, слуга на небесните разпореждания.
Може ли да бъде вашето настроение еднакво, ако пътувате зимно и лятно време през пустиня, зелена гора или хубави прекрасни планински долини? Не може да бъде настроението ви еднакво - в пустинята ще усещате униние, в зелената гора - радост, а в подема на планинските върхове - повдигане на вашия дух; но това са само условия, при които животът се появява. В промяната на нещата е и хармонията на живота. Затова благодарете за всичко, което Бог е наредил и в което вземате участие.
към текста >>
40.
IV.13 август, събота
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Виждате, че когато водните
капки
падат върху канарите, те отскачат, но когато паднат върху рохка земя, те се попиват - така е и с истината.
Това не е много трудно да се разбере. Няма по-лесно нещо в света, отколкото да призовеш истината. И това е толкова лесно, даже малките деца го знаят. И така, ако искате да разрешите въпроса кои са причините на вашите страдания, то призовете Истината, която ще ви разправи подробно и обстоятелствено и ще ви упъти и опази от бъдещи грешки. В света има два вида хора: едни са способни да знаят истината, а другите - не.
Виждате, че когато водните
капки
падат върху канарите, те отскачат, но когато паднат върху рохка земя, те се попиват - така е и с истината.
Когато отива у хората, които я не възприемат, тя образува светлина около тях, но вътре в тях е тъмно, а пък за тези, които я възприемат, е светло навсякъде. Истината трябва да я пуснем в живота си. Един човек, който слугува на Бога, трябва да пусне "истината в себе си, да постави себе си на съд и да не се плаши. Но в душата ни, когато остане един малък грях, нам ще е мъчно, също както когато в окото влезе една прашинка, която произвежда цяла тревога в организма. Когато не възприемате истината всецяло, няма да ви върви нито духовно, нито материално.
към текста >>
41.
Класът на Добродетелите
,
Съчинения и писма на ученичките
,
ТОМ 12
София „Да сте чисти", казва Учителят, да съм чиста казвам и аз, чиста като онези росни
капки
по цветята, що отразяват лъчите на слънцето, като онези върхове, що се въздигат в небесата, да бъда чиста, тъй както в онзи момент, в който съм излязла от Бога.
То дава нужните отговори и обяснения на ред зададени и недоказани въпроси. Знанието разбулва нещата, раздира тяхната опаковка и тогава дохожда онази вътрешна светлина, която огрява предметите без да остави и най-малката сянка върху тях. 22. 03. 1924г. София [Няма подпис] Чистота 22. 03. 1924 г.
София „Да сте чисти", казва Учителят, да съм чиста казвам и аз, чиста като онези росни
капки
по цветята, що отразяват лъчите на слънцето, като онези върхове, що се въздигат в небесата, да бъда чиста, тъй както в онзи момент, в който съм излязла от Бога.
Но в какво се състои чистотата? За забелязване е, че колкото по-далеч сме от чистотата, толкова повече илюзии си правим, че сме чисти, толкова по- мапко се спираме на нея. Например, аз наблюдавах себе си, всяка една своя мисъл, всяко едно свое желание и действие, подлагах на анализ, пред всяко едно поднасях светлината, осветявах го от всички страни, разглеждах го по-внимателно от всеки друг път и изпадах много пъти в положението на един престъпник, който е съзнал престъплението си. Страшно мъчително е бивало за мене, когато в даден момент говоря с едно лице да помисля за някой негов недостатък или негова некрасива постъпка. Струва ми се, че той всичко чете в моите очи и ми казва: „Това е престъпление, ти при мене трябва да идваш във всичката своя чистота." Всеки от нас знае как се диша, чувствува и мисли при един чист човек и всред природата.
към текста >>
42.
6. ВЕЛИКДЕН
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Отдавна, много отдавна и моята душа като полските цветя е очаквала тези благодатни пролетни
капки
.
После всички седнаха на местата си и Учителят започна да чете нещо от Евангелието - може би само една глава. Преди да затвори Евангелието, прочете само един стих: „Истината ще ви направи свободни." Този стих беше главната тема на беседата. Какво става с мене? Учителят говори, тихо, спокойно, но убедително. Слушам, всичко чувам и всяка дума пада върху ожаднялата ми душа като пролетен благодатен дъжд върху цветята, които дни и месеци го очакват.
Отдавна, много отдавна и моята душа като полските цветя е очаквала тези благодатни пролетни
капки
.
В първите минути на беседата росни капки оросяваха моята жадна, широко отворена душа, която с трепет ги поглъщаше една след друга, със страх да не изпусне нито една. Колкото повече навлизах в беседата, капчиците все повече се увеличаваха, докато се превърнаха в хубав, свеж пролетен дъжд, който дотолкова ме освежи и опресни, че аз не усетих как съзнанието ми постепенно се повдигаше в някакъв висок неземен свят. Физически, с ушите си, всичко чувах, но вътре в мене нещо усилено работеше и поставяше всяка дума на своето място като в калъп, приготвен тъкмо за това Слово, и за мен самата незнайно кога и от кои времена очаквано. Най-после дойде и този час - 16 април 1916 г, неделя - Велик ден, 10 часа сутринта. Бях и на земята с главата и с ушите си, но бях и на небето, в друг свят, който ще нарека свят на душата, дето се отпечатваха слова истинни, правдиви, реални, и то с езика на Любовта, който всяка душа познава и разбира.
към текста >>
В първите минути на беседата росни
капки
оросяваха моята жадна, широко отворена душа, която с трепет ги поглъщаше една след друга, със страх да не изпусне нито една.
Преди да затвори Евангелието, прочете само един стих: „Истината ще ви направи свободни." Този стих беше главната тема на беседата. Какво става с мене? Учителят говори, тихо, спокойно, но убедително. Слушам, всичко чувам и всяка дума пада върху ожаднялата ми душа като пролетен благодатен дъжд върху цветята, които дни и месеци го очакват. Отдавна, много отдавна и моята душа като полските цветя е очаквала тези благодатни пролетни капки.
В първите минути на беседата росни
капки
оросяваха моята жадна, широко отворена душа, която с трепет ги поглъщаше една след друга, със страх да не изпусне нито една.
Колкото повече навлизах в беседата, капчиците все повече се увеличаваха, докато се превърнаха в хубав, свеж пролетен дъжд, който дотолкова ме освежи и опресни, че аз не усетих как съзнанието ми постепенно се повдигаше в някакъв висок неземен свят. Физически, с ушите си, всичко чувах, но вътре в мене нещо усилено работеше и поставяше всяка дума на своето място като в калъп, приготвен тъкмо за това Слово, и за мен самата незнайно кога и от кои времена очаквано. Най-после дойде и този час - 16 април 1916 г, неделя - Велик ден, 10 часа сутринта. Бях и на земята с главата и с ушите си, но бях и на небето, в друг свят, който ще нарека свят на душата, дето се отпечатваха слова истинни, правдиви, реални, и то с езика на Любовта, който всяка душа познава и разбира. Не усетих как се свърши беседата.
към текста >>
Дават се кому повече, кому по-малко
капки
от този нектар, според големината на формата или съда, в който се наливат и според възможностите на човека да ги използува и обработи.
Тази беседа - „Истината" - е печатана в тома, втора серия неделни беседи, първо издание, под заглавие „Сила и живот" и същият том, второ издание, под ново заглавие „Духът и плътта". Забележка: Тук е мястото да опиша една малка своя опитност, която ще нарека малка опитност с велик замисъл. Малката опитност мина през мене, а великият замисъл иде отгоре. Ето какво разбрах впоследствие от този велик замисъл. Божието Слово е Божествен нектар, който се налива в предварително специално приготвени форми, съсъди, но така внимателно, че капка да не се разлее на земята.
Дават се кому повече, кому по-малко
капки
от този нектар, според големината на формата или съда, в който се наливат и според възможностите на човека да ги използува и обработи.
И тук е важен законът „Нищо не се губи, нищо не се създава." Ако съдът е по- големичък и събрал повече нектар, който не може веднага да обработи, отгоре ни чакат. Те знаят, че ако не днес, утре, ако и утре не може, тогава други ден. Ден след ден, вечността е пред нас. При този велик замисъл, още с влизането ми в този път, небето или невидимият свят или разумният свят започна своята работа върху мене, която аз чувствувах върху себе си и всяка душа може да каже същото за себе си. Пътят е един, а методите са различни: според подготовката, темперамента, възможностите на човека и т.н.
към текста >>
43.
12. НОВИТЕ СКРИЖАЛИ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Росни
капки
по нея пречупваха меките, топли слънчеви лъчи и багреха чудната завеса с най-нежни фини багри на слънчевия спектър, което я правеше омайна, нежна гледка.
(Циркусът на този връх е наречен от Учителя „Олтар"). Видях Новите скрижали в тишината на святата Рилска пустиня, дето ни звяр минава, нито птички прелитат, дето само ангелите пеят, дето само тихият Божи глас се чува. Сама, уединена в тази обител, млъкнах и аз, млъкна и сърцето, едва се чуваше да бие. Видях, нещо особено видях. Някаква необикновена завеса, грандиозна, спокойна, от никакъв вятър неполъхвана, ръце не я държаха, нито подпора някаква я крепеше - свободно, тихо се движеше в пространството като волна птичка, непознала страх, ни мъка на гонение.
Росни
капки
по нея пречупваха меките, топли слънчеви лъчи и багреха чудната завеса с най-нежни фини багри на слънчевия спектър, което я правеше омайна, нежна гледка.
Да кажа каква беше материята на тази завеса, не мога - нито наяве, нито насън съм виждала такава. Зная само, че изпитвах страх и трепет, да не би тази истинска и немиражна гледка изчезне някак от пред очите ми. Чувствувах, че има още нещо недовършено. Както чувствувах, така излезе. В един момент на платното се очертаха два почти еднакви образа - единият на лявата му страна, другият на дясната.
към текста >>
44.
14. И ЗАПЛАКА ТИ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Не бяха сълзи, не бяха
капки
, но това бяха струи от елексира на живота, които къпят душата на онзи, който е познал истинското отчаяние и се е отрекъл от света.
Всички хора плачат и всички хора се радват. Да, но и плачът им не е плач, и радостта им не е радост. Не дошло още време да почувствуват сълзите в очите на Учителя и да се пробудят. И пак заплака Ти, но този път за малката величина, за човека, за отделната единица, която потърси онзи път, който води нагоре, нагоре към светлия, чист хоризонт, дето става истинското обединяване. Човекът, малката частица от цялото, прогледала в тъмната нощ на своя живот, видя трите сълзи в очите на своя Учител, видя три слънца, които осветяваха Неговия образ и смело подаде ръцете си към Него.
Не бяха сълзи, не бяха
капки
, но това бяха струи от елексира на живота, които къпят душата на онзи, който е познал истинското отчаяние и се е отрекъл от света.
Видял той светлината на трите сълзи, които и до днес продължават да го Къпят. Видя той трите сълзи на очите на своя Учител, който заплака за него. И стана чудо! Тъмната завеса на очите му бавно се разкъсваше и той прогледа. Нощта се превърна в ден.
към текста >>
45.
19. СТРЕЛКАТА НА ВРЕМЕТО
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Както слъчевите лъчи се пречупват от росните
капки
и правят багрите на цветята още по-красиви, така и Словото, разляло се върху цветните коронки, усилва аромата им, за да могат отдалеч да привличат работливите пчели и игривите пеперудки.
Катедрата на Учителя беше земята, специално Българската земя: дето ходеше, дето стъпваше или сядаше, той навсякъде говореше. Когато отиваше на планината, на екскурзия, с него и около Него всякога имаше хора: негови ученици, негови последователи и външни хора - любители на планината и на екскурзиите. Седнал на камък на висок планински връх, и там Учителят говори. И от най-високия планински връх на България - върхът Мусала, се разнасяше Словото на Учителя. И широките равнини и разноцветните поляни не са лишени от този дар.
Както слъчевите лъчи се пречупват от росните
капки
и правят багрите на цветята още по-красиви, така и Словото, разляло се върху цветните коронки, усилва аромата им, за да могат отдалеч да привличат работливите пчели и игривите пеперудки.
Какво ще кажат бистрите и кристалночисти води на планинските езера? И те няма да премълчат за Словото, което водите им отнасяха към океана на живота. Но и черноморските води ще озвучават Словото, което се е докосвало до техните непрестанно разливащи се вълни. И малките, обикновени стаи, както и малките, и по-големи салони чакат реда си, и те да кажат, че и в тях десетки години се е слушал гласа на Словото, предшествувано от песните и молитвите на души, жадни за Него. Дето и да проповядваше Словото, в малки или големи салони, то не оставаше там, затворено, ограничено от четири стени.
към текста >>
46.
23. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ НА ИЗГРЕВА
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Те бяха като две
капки
сестри, милеещи така, като че ли съм й дете, просто трепереха.
Те могат да ми се скарат, да кажат: „Ела, ела, Милке, има нещичко за теб." За хапване примерно или някой чаршаф, някой им подал нещо. Те и за мене мислят. Това е на Милка, това е на Милка. Хайде и на Милка да дадем това, хайде и на Милка... Това е било при Паша. За мене това е била и Аня за мене.
Те бяха като две
капки
сестри, милеещи така, като че ли съм й дете, просто трепереха.
Те много обичаха и Анина, защото и Анина я учиха. И на мен ми казваха: „Ти си мързелива. Анина учи по-добре от тебе." В.К.: Коя Анина? М.Г.: Анина Бертоли, която си замина. Или Йотка.
към текста >>
47.
5. НАВОДНЕНИЕТО И СБЪДНАТИЯТ СЪН
,
Лидия Соломонова Аладжем
,
ТОМ 13
" Взе да вали,
капки
дъжд гасяха пожара и се събудих.
Една вечер сънувам, че съм на гарата, нямаше никой, само двама полицаи маршируваха по площада. Казаха: „Ха, хванаха се." Целият площад се напълни с хора, животни, коли. Погледнах гарата, беше в пламъци. Под покрива висеше една жена и пламъците доближаваха краката й. При тази гледка извиках от ужас и помня, казаха: „Господи, милост, милост, милост!
" Взе да вали,
капки
дъжд гасяха пожара и се събудих.
Беше сън, който предсказваше. След няколко дни стана наводнението. Градът пострада много. Жертвите не се знаят. Хората са висяли по дърветата цяла нощ.
към текста >>
48.
3) Трето тефтерче
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
Както облакът се превръща във водни
капки
, така вашите мъчнотии трябва да се стопят.
(Фиг. 1) Каква е вашата идея в живота? Един човек, който не му се напуща земния живот, какво е разбрал от живота? Както облаците закриват слънцето (Фиг. 2), така много пъти облаци затулят нашето съзнание. В психичния живот облаците затулят нашето слънце само когато се обезверим.
Както облакът се превръща във водни
капки
, така вашите мъчнотии трябва да се стопят.
Духовно изпотяване. Човек трябва да има един уреден живот. Всички хора в морално отношение трябва да бъдат гениални музиканти. Морален човек - той е предвидил всички неща, които има да срещне в живота. Милосердието е една вяра.
към текста >>
49.
I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*
,
ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
,
ТОМ 14
Ние сме водни
капки
.
Хигиена на душата, това е чистотата. Честните хора трябва да месят хляб. Девети въпрос: Трябва да пострадаме, да ни се счупи крака, за да намерим красивата мома. Детето е, което кара майката да работи, а не майката детето. Стария е синоним, който живее за себе си.
Ние сме водни
капки
.
Десети въпрос: Ако вечер сядате с най-скромни яденета, светът ще се оправи. По хиляди лева харчат, а водят блудницата жена за осъждание. Мълчанието е една пауза на една велика идея. 18. ОТ БЕСЕДАТА „ЖИВАТА ЕНЕРГИЯ" ДЪРЖАНА ОТ УЧИТЕЛЯ НА 22.05.1921 г. 8 гл.
към текста >>
50.
РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година
,
I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927
,
ТОМ 14
Ще покопаете малко, за да излезе вода поне няколко
капки
.
Попада му един вестник подръка, взема молив и пише под тиха диктовка вътрешна: „Мир". Отговаря: „Мирът носи Божията радост". Продължава да пише: „О маловере, защо мислиш за утрешния ден. Ти трябва да преминеш през тъмнината, за да влезеш във Виделината". И наистина на другия ден получава суми от три места, от свои длъжници и си урежда и той свои задължения висящи.
Ще покопаете малко, за да излезе вода поне няколко
капки
.
Влага трябва. Сегашният физически живот ни отдалечава от Бога. Трябва да имате толкова колкото ви е потребно. За дълъг път малко багаж носете, а за близкия пункт, път, можете да носите повече, гърба ти да е свободен. Аз искам от вас, от вашия килер да махнете всички стари скъсани вещи и къщи.
към текста >>
След изтриванието пак една чаша топла вода с 10-на
капки
лимонов сок, той действува за стомаха добре.
Начало четвъртък 28-ми того. След банята ще изпиете гореща вода 2-3 чаши. Вън от банята, която така ще правите, ще пиете 2-3 или повече чаши чиста топла вода, сутрин и вечер, сряда и петък, да се предизвика изкуствено изпотявание. Ще вземете чиста вода. След изпотяванието пак хубаво изтриване със суха кърпа и преобличание.
След изтриванието пак една чаша топла вода с 10-на
капки
лимонов сок, той действува за стомаха добре.
Закона е там: Всяко усилие, което човек направи за едно упражнение, все принася известни резултати, а в начало и да има грешка, все ще се научи да го прави правилно. При тия бани не ви са потребни публични бани, освен в някои и то крайни случаи. Ако отидете в минерални бани, трябва да сте пръв от влезлите за къпание - много рано трябва да отидете. Ако може да намерите някъде из гората чист топъл извор, гдето никой не отива, използувайте го. Англичаните и американците са разрешили тоя въпрос много хубаво - имат си своя баня.
към текста >>
51.
8. ПОСТРОЯВАНЕ НА ИЗГРЕВА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Най- после пристигнахме на една чудно красива поляна, обсипана с утринните росни
капки
, които блестяха като брилянти, разхвърляни от щедрата ръка на природата, безкрайна по своето богатство, върху зеления килим на свежата трева.
Пресякохме града и се насочихме към зеленеещата се в далечината борова гора. Когато стигнахме до нея тръгнахме по хубави и живописни пътечки минаващи през млада горичка, където за първи път минавах. Славеите разнасяха своята чудна песен, въздухът беше така чист и ароматен от горски и полски цветя, аромат на борова смола. Гърдите дишаха свободно, мисълта се извисяваше високо над прозаичното всекидневие. Учителят бавно пристъпваше, мълчалив и сериозен.
Най- после пристигнахме на една чудно красива поляна, обсипана с утринните росни
капки
, които блестяха като брилянти, разхвърляни от щедрата ръка на природата, безкрайна по своето богатство, върху зеления килим на свежата трева.
Поспряхме се за малко и Учителят ми каза: „Тук е мястото, където всяка сутрин посрещаме изгрева на слънцето". На поляната вече имаше много мъже и жени, които помежду си се наричаха братя и сестри. " В заключителното си Слово през този ден Учителят казал: „Наближава първият ден на пролетта, пригответе се да го посрещнем, защото Той ще внесе във вас, онзи жизнен ток, които е необходим, не само за вашите тела, но и за вашите умове, сърца и души. Всяга година пролетта носи нещо ново, нещо неизказано дотогава. Животът е във възходящ и непрекъснат процес." През това посещение в Методи Константинов, тогава млад, пълен с живот и енергия, се заражда идеята, да си построи тук палатка и да остане да живее там.
към текста >>
52.
23. РАЗТОПЕН МЕТАЛ ВЪРХУ МЕНЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Хвърляйки химикала с водата, от грамадната температура, водата произведе своя ефект при бързото изпарение и целият разтопен метал, като фонтан изригна нагоре и нажежените едри
капки
от кипящият метал, като пороен дъжд, падна върху мене.
Стана нужда и отидох да работя в една леярна за алуминиеви изделия, като работник леяр. Бързо усвоих начина на работата и един ден, отговорникът ми нареди, да стопя разни алуминиеви отпадъци в една голям пота, както те наричат съда, в който се топи метала и да се излее във формите за блокчета. Запалих огнището с кокс и започнах да пълня, поставеният съд с алуминиеви отпадъци. Когато съдът, който събираше не по-малко от сто килограма разтопен метал се беше напълнил, дойде пак отговорника и ми каза да хвърля, в разтопения метал, един черпак от някакъв химикал, за да се прочистел метала. Без да знае нито той, нито аз, че в химикала оставен на открито попаднало вода.
Хвърляйки химикала с водата, от грамадната температура, водата произведе своя ефект при бързото изпарение и целият разтопен метал, като фонтан изригна нагоре и нажежените едри
капки
от кипящият метал, като пороен дъжд, падна върху мене.
Бараката, в която работех се запали. Дрехите ми и най-вече, главата и лицето бяха силно обгорели. Изплашен, можах да простена само: „Очите ми". В тази неуписуема скръб, почувствувах Учителя до мене, бащински да ми вика: „Николай, не се безпокой, не се тревожи, всичко ще мине". Закараха ме в болницата.
към текста >>
Почти нищо не ми направиха, само някакви
капки
капнаха в очите ми.
Бараката, в която работех се запали. Дрехите ми и най-вече, главата и лицето бяха силно обгорели. Изплашен, можах да простена само: „Очите ми". В тази неуписуема скръб, почувствувах Учителя до мене, бащински да ми вика: „Николай, не се безпокой, не се тревожи, всичко ще мине". Закараха ме в болницата.
Почти нищо не ми направиха, само някакви
капки
капнаха в очите ми.
На третият ден дойде лекарят при мене и с голяма изненада каза: „Чудна работа, колко бързо си оздравял". През същият ден извадих парче алуминий, ръбато с остри върхове, голямо колкото малък орех от устата си, без да ми е направило някаква повреда там. Ами, ако беше попаднало в окото ми? След още два дена, бях изписан от болницата, имах само рани по лицето и ръцете, но те скоро минаха и не остана нито следа от тях.
към текста >>
53.
74. ВРЕМЕТО НА РИЛА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Дъждът на талази пристъпваше и носеше своята обилна и оживителна влага,
капки
наситени с енергия и живот.
Сутрин, когато си правехме упражненията, Паневритмията, в центъра на колелото се събираше цял оркестър. Лагерът на Рила, беше едно пълноценно, оформено по всички направления, общество. Хубавите, приятни и топли слънчеви дни, ни носеха едни грижи и преживявания. Те създаваха впечатления, които ни подтикваха за по-други чувства, мисли и грижи. Беше много интересно да се наблюдават в мъглявите дни, игривите плавни движения на облаците.
Дъждът на талази пристъпваше и носеше своята обилна и оживителна влага,
капки
наситени с енергия и живот.
При буря, когато някога ни спохождаше, беше много интересно да се гледат странните движения на палатките. Като че ли някакви неземни същества играеха екзотични танци. При една такава буря, една сестра идва при мене и ми казва: „Вятърът люлее много силно палатката на Учителя и тя трябва непременно да се стегне с допълнителни въжета". Аз веднага станах и отидох там. Гледам Учителят е вън от палатката.
към текста >>
54.
9. САТУРН
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
В нашата атмосфера всякога има молекули на водата, но за да имаме дъжд, трябва първо да дойде една обединителна сила, която да групира тези молекули в групички и тогава получаваме облаци, трябва след това да дойде друга сила или може би същата само, че с по-голям интензитет, която да обедини отделните групички молекули в по-големи, за да образуват дъждовни
капки
.
Главната особеност на Сатурна, това са неговите пръстени. Три концентрични. Те представляват, един неорганизиран свят, от отделни частици. Свят, в който обединителният елемент липсва. За по-ясно ще приведа една аналогия.
В нашата атмосфера всякога има молекули на водата, но за да имаме дъжд, трябва първо да дойде една обединителна сила, която да групира тези молекули в групички и тогава получаваме облаци, трябва след това да дойде друга сила или може би същата само, че с по-голям интензитет, която да обедини отделните групички молекули в по-големи, за да образуват дъждовни
капки
.
В пръстените на Сатурн, тези обединителни сили ги няма, които по липса на по-подходящ израз ние наричаме Любов, а любовта има безкрайно много форми на своето проявление. При тези пръстени тя липсва. Там цари един свят без Любов и оттам е и злокобното влияние на тази планета. Върху духовните хора, със своите добри влияние действуват планетите Уран, Нептун и Плутон. Ако Уран ви влияе, ще се усили вашето сърце.
към текста >>
55.
1. ЗОДИАКЪТ И НЕГОВИЯ КРЪГ ОТ ЛИЦА И СЪБИТИЯ. СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ВЕЗНИТЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Учителят веднъж ти казал: „Представи си, че си в ада и минава дявола с една стомна вода, опръска те с
капки
.
Я ми разкажи как се поляризираха нещата. Н.Д. Виж какво, аз не мога да кажа, че имаше някакво разделение. Не мога да кажа, но левичарските веяния намериха добра почва именно в тези братя - Сава Калименов, Влад Пашов и някои други приятели, намериха добра почва. Туй е, иначе да е имало някакво официално разделяне не мога да приема, нямаше такова нещо. В.К. Сега, друго.
Учителят веднъж ти казал: „Представи си, че си в ада и минава дявола с една стомна вода, опръска те с
капки
.
Ти мислиш, че има вода, а тя е празна стомната. Н.Д. Този случай, да. Когато да се запозная с Дора Карастоянова, нали така, у мене се събуди някаква жажда така, за внимание, за любов. И понеже аз ходех да я посрещам в операта, тя беше там хористка. До Изгрева където имаше барака всяка вечер Николай там чака до 12 часа до 1 часа.
към текста >>
56.
14. „СТУДЕН СИ ТИ...
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
За мнозина това е чудо, но това го знаят и дъждовните
капки
".
Н.Д. Аз не си спомням когато я даваха. Обаче от науката е известно, че при студа имаме едно свиване на електронните полета, защото те се движат в известни сфери, както е протона в централното ядро на атома и при известни случаи, при студ се прибират по-навътре, при топлина отиват в други полета. Сега при тази промяна се отделя енергия и затуй при студ тези електрони минават в по- вътрешни полета и отделят сили, и затуй студът дава сила. В.К. Затова и Учителят дава песента „Студът всичко дава". Н.Д. Затова и Учителят в поменатата песен казва: „Студът е добрият слуга, що любов го вдъхновява.
За мнозина това е чудо, но това го знаят и дъждовните
капки
".
Ето една изключителна заслуга на студа. „Студът носи чистота". Там, където имаме сили и движение, имаме разпадане на вещество. При това разпадане, имаме освен сили, още и отделяне на отрови. Там, където има покой - няма разпадане, няма отрови.
към текста >>
57.
2. СЕГАШНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Другият метод, с който си служи природата, е чрез изпаряване: той подразбира разширение на водните
капки
, превръщането им на паровидни и издигането им нависоко.
„колкото минарето и да е високо, ходжата все си пее, което знае". И действително, във всичките области на нашия индивидуален, обществен, политически и духовен живот се доказва нагледно практиката на турския ходжа: в частната си дейност ние не показваме признаци, че сме напуснали старите схващания и сме възприели новите, нито даже проявяваме какъв-годе интерес към личен напредък; подемем ли просветното дело за възпитанието на народа, пак пеем старото учение на ходжата; започнем ли уж да реформираме политическия живот и да подтикнем народа си в нов път, като ходжата, пак четем старото, което знаем; в църква ходим, на Бога се молим, но все старото, като ходжата, четем. Ние, обаче, сме решили да не се качим на старото минаре, понеже то с хиляди години е чувало все същия глас и все същото четене. За да се поправи съвременното общество, има в природата само два метода, с които тя си служи: единият метод или закон е законът на прецеждането, който подразбира сгъстяване, изстудяване, слизане надолу в почвата, в пластовете на която трябва да се оставят всички ония утайки, които са се натрупали, и водата да излезе в някоя долина опреснена и пречистена. Но за този процес всякога се изисква едно голямо налягане: водата трябва да слезе отгоре надолу.
Другият метод, с който си служи природата, е чрез изпаряване: той подразбира разширение на водните
капки
, превръщането им на паровидни и издигането им нависоко.
А това става чрез закона на топлината или чрез закона на магнетическото привличане на водните пари горе, в пространството. Тия капки, по тоя начин опреснени, обновени, оживотворени и напълнени с енергия, се повръщат към земята и донасят своето благословение от въздушното пространство на всичките растения, като извиват листата им, т.е. подобряват дихателната им система, освежават корените им, като размекчават почвата около тях, и с това дават възможност на задържаните сокове да се възприемат и прекарат в организма на растението. Първият процес на прецеждането е подобен на желанията, които се извършват в сърцето, а вторият процес е подобен на мислите, които се пораждат в ума и се подигат нагоре. Първият процес е потребен, за да се пренесат капките от високите места на сушата към по-ниските и да се даде възможност на всички зародиши в почвата да поникнат, да проявят своя живот и да принесат своите плодове, нужни на човеците и на всички живи същества, а вторият процес е необходим, за да се пренесе влагата от морските равнища към сушата.
към текста >>
Тия
капки
, по тоя начин опреснени, обновени, оживотворени и напълнени с енергия, се повръщат към земята и донасят своето благословение от въздушното пространство на всичките растения, като извиват листата им, т.е.
Ние, обаче, сме решили да не се качим на старото минаре, понеже то с хиляди години е чувало все същия глас и все същото четене. За да се поправи съвременното общество, има в природата само два метода, с които тя си служи: единият метод или закон е законът на прецеждането, който подразбира сгъстяване, изстудяване, слизане надолу в почвата, в пластовете на която трябва да се оставят всички ония утайки, които са се натрупали, и водата да излезе в някоя долина опреснена и пречистена. Но за този процес всякога се изисква едно голямо налягане: водата трябва да слезе отгоре надолу. Другият метод, с който си служи природата, е чрез изпаряване: той подразбира разширение на водните капки, превръщането им на паровидни и издигането им нависоко. А това става чрез закона на топлината или чрез закона на магнетическото привличане на водните пари горе, в пространството.
Тия
капки
, по тоя начин опреснени, обновени, оживотворени и напълнени с енергия, се повръщат към земята и донасят своето благословение от въздушното пространство на всичките растения, като извиват листата им, т.е.
подобряват дихателната им система, освежават корените им, като размекчават почвата около тях, и с това дават възможност на задържаните сокове да се възприемат и прекарат в организма на растението. Първият процес на прецеждането е подобен на желанията, които се извършват в сърцето, а вторият процес е подобен на мислите, които се пораждат в ума и се подигат нагоре. Първият процес е потребен, за да се пренесат капките от високите места на сушата към по-ниските и да се даде възможност на всички зародиши в почвата да поникнат, да проявят своя живот и да принесат своите плодове, нужни на човеците и на всички живи същества, а вторият процес е необходим, за да се пренесе влагата от морските равнища към сушата. Обаче, тия два метода трябва да се съединят в едно. Освен тях, има и трети метод, който е метод на движение, т.е.
към текста >>
Първият процес е потребен, за да се пренесат
капките
от високите места на сушата към по-ниските и да се даде възможност на всички зародиши в почвата да поникнат, да проявят своя живот и да принесат своите плодове, нужни на човеците и на всички живи същества, а вторият процес е необходим, за да се пренесе влагата от морските равнища към сушата.
Другият метод, с който си служи природата, е чрез изпаряване: той подразбира разширение на водните капки, превръщането им на паровидни и издигането им нависоко. А това става чрез закона на топлината или чрез закона на магнетическото привличане на водните пари горе, в пространството. Тия капки, по тоя начин опреснени, обновени, оживотворени и напълнени с енергия, се повръщат към земята и донасят своето благословение от въздушното пространство на всичките растения, като извиват листата им, т.е. подобряват дихателната им система, освежават корените им, като размекчават почвата около тях, и с това дават възможност на задържаните сокове да се възприемат и прекарат в организма на растението. Първият процес на прецеждането е подобен на желанията, които се извършват в сърцето, а вторият процес е подобен на мислите, които се пораждат в ума и се подигат нагоре.
Първият процес е потребен, за да се пренесат
капките
от високите места на сушата към по-ниските и да се даде възможност на всички зародиши в почвата да поникнат, да проявят своя живот и да принесат своите плодове, нужни на човеците и на всички живи същества, а вторият процес е необходим, за да се пренесе влагата от морските равнища към сушата.
Обаче, тия два метода трябва да се съединят в едно. Освен тях, има и трети метод, който е метод на движение, т.е. горе във въздушното пространство трябва да се явят въздушните движения, които да пренесат парите от океана към сушата. Този процес е обяснен във физиката в смисъл, че има две въздушни течения: топло и студено. Топлото течение върви отдолу нагоре, а студеното - отгоре надолу.
към текста >>
По същия начин и в пространството, когато водните пари се намерят между тия две течения, топлото и студеното, те се прекръстосват и образуват водните
капки
.
Този процес е обяснен във физиката в смисъл, че има две въздушни течения: топло и студено. Топлото течение върви отдолу нагоре, а студеното - отгоре надолу. Тия две течения означават човешката воля, която действува в човешкото сърце и в човешкия ум. Течението на сърцето е топло: то е течение отдолу нагоре, а течението на ума е студено - отгоре надолу. Там, дето тези две течения се срещат, се зачева животът.
По същия начин и в пространството, когато водните пари се намерят между тия две течения, топлото и студеното, те се прекръстосват и образуват водните
капки
.
Така се явява дъждът, носителят на най-великото благо за развиването на растенията и за поддържането на живота. В съвременния обществен живот туй течение на сърцето трябва да се прати нагоре, да опресни и пречисти атмосферата на човешкия живот. По същия начин както влагата трябва да обсеби и обедини всички ония малки частички от прах, сажди и т. под. в пространството, така трябва да дойде и вторият процес на изстудяването, на човешката мисъл, та всички капки да се изпратят на земята, а заедно с тях и казаните неканени гости (прашинките в пространството) ще слязат долу за работа. По аналогия трябва да се каже, че всички отрицателни елементи, от които съвременните хора се оплакват, това са ония малки прашинки, които природата е подигнала нагоре за известна цел - за да съгради росните капки или да им даде стабилен скелет.
към текста >>
в пространството, така трябва да дойде и вторият процес на изстудяването, на човешката мисъл, та всички
капки
да се изпратят на земята, а заедно с тях и казаните неканени гости (прашинките в пространството) ще слязат долу за работа.
Там, дето тези две течения се срещат, се зачева животът. По същия начин и в пространството, когато водните пари се намерят между тия две течения, топлото и студеното, те се прекръстосват и образуват водните капки. Така се явява дъждът, носителят на най-великото благо за развиването на растенията и за поддържането на живота. В съвременния обществен живот туй течение на сърцето трябва да се прати нагоре, да опресни и пречисти атмосферата на човешкия живот. По същия начин както влагата трябва да обсеби и обедини всички ония малки частички от прах, сажди и т. под.
в пространството, така трябва да дойде и вторият процес на изстудяването, на човешката мисъл, та всички
капки
да се изпратят на земята, а заедно с тях и казаните неканени гости (прашинките в пространството) ще слязат долу за работа.
По аналогия трябва да се каже, че всички отрицателни елементи, от които съвременните хора се оплакват, това са ония малки прашинки, които природата е подигнала нагоре за известна цел - за да съгради росните капки или да им даде стабилен скелет. При сегашните условия, разумният живот е изпратил тия крайни елементи, според нашето схващане, за да образуват скелета на новите мисли и желания. Следователно, по същия закон ние няма защо да се оплакваме от положението, а трябва да облечем съществуващите обществени фактори в плът и кръв. Ще припомним тук едно свидетелство от Стария завет: един от еврейските пророци, Езекил, видял поле, пълно с кости, които били сухи. И Господ пита пророка: Могат ли тия кости да оживеят?
към текста >>
По аналогия трябва да се каже, че всички отрицателни елементи, от които съвременните хора се оплакват, това са ония малки прашинки, които природата е подигнала нагоре за известна цел - за да съгради росните
капки
или да им даде стабилен скелет.
По същия начин и в пространството, когато водните пари се намерят между тия две течения, топлото и студеното, те се прекръстосват и образуват водните капки. Така се явява дъждът, носителят на най-великото благо за развиването на растенията и за поддържането на живота. В съвременния обществен живот туй течение на сърцето трябва да се прати нагоре, да опресни и пречисти атмосферата на човешкия живот. По същия начин както влагата трябва да обсеби и обедини всички ония малки частички от прах, сажди и т. под. в пространството, така трябва да дойде и вторият процес на изстудяването, на човешката мисъл, та всички капки да се изпратят на земята, а заедно с тях и казаните неканени гости (прашинките в пространството) ще слязат долу за работа.
По аналогия трябва да се каже, че всички отрицателни елементи, от които съвременните хора се оплакват, това са ония малки прашинки, които природата е подигнала нагоре за известна цел - за да съгради росните
капки
или да им даде стабилен скелет.
При сегашните условия, разумният живот е изпратил тия крайни елементи, според нашето схващане, за да образуват скелета на новите мисли и желания. Следователно, по същия закон ние няма защо да се оплакваме от положението, а трябва да облечем съществуващите обществени фактори в плът и кръв. Ще припомним тук едно свидетелство от Стария завет: един от еврейските пророци, Езекил, видял поле, пълно с кости, които били сухи. И Господ пита пророка: Могат ли тия кости да оживеят? А пророкът отговори: „Могат, Господи, ако Ти кажеш".
към текста >>
58.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Как ще обясни „Всемирна летопис" действията на медиумите братя Пети, англичани, чиято специалност била да създават
капки
от течност?
Можеме ли да подкрепиме „Всемирна летопис", като знаем, че всички видения са или лъжа, или визионерство, или двойно зрение, или полусъзнателно действие? След разкритията на проф. Боргман за дейността на медиума Бредиф; след факта, че знаменитият медиум Паркер сам се е смял над спиритизма и го наричал вечна глупост (разбира се след като си създал от спиритизма завидно състояние) след заключенията на комисията под председателството на проф. Менделеев, можеше ли още да твърдим, че спиритизма е нещо сериозно, че той не е чисто и просто едно суеверие? Сложността на контролните апарати е пречила на действията на медиумите, не защото е била израз на явно недоверие, а защото е определяла тяхната ценност и истинност.
Как ще обясни „Всемирна летопис" действията на медиумите братя Пети, англичани, чиято специалност била да създават
капки
от течност?
Защо капките се появяват над листа, ако той лежал на масата и под него, когато той бил поставен над главата им? Защо тези капки не се появявали, когато устата им били завързани или между листа и устата поставяли друг предмет? Защо потопеният в трихлористо желязо мит от създадените от братя Пети капки получавал същия цвят, както и от плюнката? Защо са били безуспешни сеансите на англичанката медиум Кляпер на манометрическата и пирамидални маси, а обикновената маса се движела, наклонявала и даже подскачала? Защо и обикновената маса не се подчинява на волята на медиума, когато следели за краката му?
към текста >>
Защо
капките
се появяват над листа, ако той лежал на масата и под него, когато той бил поставен над главата им?
След разкритията на проф. Боргман за дейността на медиума Бредиф; след факта, че знаменитият медиум Паркер сам се е смял над спиритизма и го наричал вечна глупост (разбира се след като си създал от спиритизма завидно състояние) след заключенията на комисията под председателството на проф. Менделеев, можеше ли още да твърдим, че спиритизма е нещо сериозно, че той не е чисто и просто едно суеверие? Сложността на контролните апарати е пречила на действията на медиумите, не защото е била израз на явно недоверие, а защото е определяла тяхната ценност и истинност. Как ще обясни „Всемирна летопис" действията на медиумите братя Пети, англичани, чиято специалност била да създават капки от течност?
Защо
капките
се появяват над листа, ако той лежал на масата и под него, когато той бил поставен над главата им?
Защо тези капки не се появявали, когато устата им били завързани или между листа и устата поставяли друг предмет? Защо потопеният в трихлористо желязо мит от създадените от братя Пети капки получавал същия цвят, както и от плюнката? Защо са били безуспешни сеансите на англичанката медиум Кляпер на манометрическата и пирамидални маси, а обикновената маса се движела, наклонявала и даже подскачала? Защо и обикновената маса не се подчинява на волята на медиума, когато следели за краката му? След всичко това и особено след блестящото изобличение на медиума Бастиан в брошурката на австр.
към текста >>
Защо тези
капки
не се появявали, когато устата им били завързани или между листа и устата поставяли друг предмет?
Боргман за дейността на медиума Бредиф; след факта, че знаменитият медиум Паркер сам се е смял над спиритизма и го наричал вечна глупост (разбира се след като си създал от спиритизма завидно състояние) след заключенията на комисията под председателството на проф. Менделеев, можеше ли още да твърдим, че спиритизма е нещо сериозно, че той не е чисто и просто едно суеверие? Сложността на контролните апарати е пречила на действията на медиумите, не защото е била израз на явно недоверие, а защото е определяла тяхната ценност и истинност. Как ще обясни „Всемирна летопис" действията на медиумите братя Пети, англичани, чиято специалност била да създават капки от течност? Защо капките се появяват над листа, ако той лежал на масата и под него, когато той бил поставен над главата им?
Защо тези
капки
не се появявали, когато устата им били завързани или между листа и устата поставяли друг предмет?
Защо потопеният в трихлористо желязо мит от създадените от братя Пети капки получавал същия цвят, както и от плюнката? Защо са били безуспешни сеансите на англичанката медиум Кляпер на манометрическата и пирамидални маси, а обикновената маса се движела, наклонявала и даже подскачала? Защо и обикновената маса не се подчинява на волята на медиума, когато следели за краката му? След всичко това и особено след блестящото изобличение на медиума Бастиан в брошурката на австр. ерцхерцог Йоан - Einblicke in den Spiritismus, не е понятно, защо хората около „Всемирна летопис" правят такива мъчителни усилия да защитават и проповядват онова, което отдавна е признато за лъжа или за полусъзнателно действие.
към текста >>
Защо потопеният в трихлористо желязо мит от създадените от братя Пети
капки
получавал същия цвят, както и от плюнката?
Менделеев, можеше ли още да твърдим, че спиритизма е нещо сериозно, че той не е чисто и просто едно суеверие? Сложността на контролните апарати е пречила на действията на медиумите, не защото е била израз на явно недоверие, а защото е определяла тяхната ценност и истинност. Как ще обясни „Всемирна летопис" действията на медиумите братя Пети, англичани, чиято специалност била да създават капки от течност? Защо капките се появяват над листа, ако той лежал на масата и под него, когато той бил поставен над главата им? Защо тези капки не се появявали, когато устата им били завързани или между листа и устата поставяли друг предмет?
Защо потопеният в трихлористо желязо мит от създадените от братя Пети
капки
получавал същия цвят, както и от плюнката?
Защо са били безуспешни сеансите на англичанката медиум Кляпер на манометрическата и пирамидални маси, а обикновената маса се движела, наклонявала и даже подскачала? Защо и обикновената маса не се подчинява на волята на медиума, когато следели за краката му? След всичко това и особено след блестящото изобличение на медиума Бастиан в брошурката на австр. ерцхерцог Йоан - Einblicke in den Spiritismus, не е понятно, защо хората около „Всемирна летопис" правят такива мъчителни усилия да защитават и проповядват онова, което отдавна е признато за лъжа или за полусъзнателно действие. Тези безплодни усилия и техния резултат - „Капиталните статии" отблъскват българската интелигенция от „Всемирна летопис", макар че хората около нея се прикриват с думите на Спасителя и казват: „Господи!
към текста >>
Капки
вода, така добити, са били херметически затворени в тръбици или между стъклени плочки и в резултат се добило формирането на кристали, получили се газове и др., из които понякога са се развивали живи насекоми.
Това станало, когато госпожа Дикинс (въпросната госпожа) изпитвала същността на своя препарат, като го загрявала под един бунзенов горител. От това избухване се добил първият кристал, подобен на диамант". По-късно, когато тя прецеждала препаратите, част от които се съдържали в тая тръбичка, открила едно шумливо на вид вещество... Накратко веществото изглеждало, че е радиоактивно... Намерено е било, че тръбичката, която е съдържала тоя организъм, потопена във вода, предавала качествата си на водата. По-дирните опити показали, че известни вещества, ако се сварят в тази вода, добиват чрез този процес качествата на първото вещество. Тяхната същност, превърнато в газообразно състояние, след разтварянето им във вода, е могла при това да бъде използувана за по-нататъшни бележити опити.
Капки
вода, така добити, са били херметически затворени в тръбици или между стъклени плочки и в резултат се добило формирането на кристали, получили се газове и др., из които понякога са се развивали живи насекоми.
Аз сам видях през микроскопа една мъничка бубулечица, съвършенно формирана, очевидно жива и движейки рогчето си назад и напред; тази бубулечица очевидно е произлязла от тези газове. Г-жа Дикинсън ме уверяваше, че след време бубулечката ще се превърне в предишната си кристална форма. Под влиянието на слънчевите лъчи, кристалите и бубулечката са възприели формата на обгорено сребро. Аз видях под същия микроскоп други кристали в една тръбичка. Газовете на тия кристали очевидно са зародили някои дребни животинчета, които тичаха около кристалите, от които бяха произлезли".
към текста >>
59.
2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Ще капят сълзи, бисерни като росата и жежки като
капки
кръв от рана зла, но воплите ми все ще стигнат небесата!
"Ново слънце" и "нов град" - вж. Откров. на св. Иван. "А според обещанието му, очакваме нови небеса и нова земя" (II Петрово -3; 13). Велика катастрофа иде за човечеството... - това говори Господ чрез всички светли духове. ПЛАЧ Кат младенец заплаках аз, и плача още; от плач клепачите ми са отекли веч, но изворат от сълзи блика дни и нощи, а Майка ми не иде - много е далеч... Изгрей ли слънце радостно отвъд гората или залязва с пламъци в чаровен здрач - все лея сълзи горестни във самотата, но никой, никой не разбира моя плач.
Ще капят сълзи, бисерни като росата и жежки като
капки
кръв от рана зла, но воплите ми все ще стигнат небесата!
И мойта Майка ще ме чуй, ще дойде тя, ще ме смири до млечна гръд и на крилата ще ме издигне - в висини, зари, цветя!... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22.III.1922), с. 136 - рубрика Нова естетика Плач - Само оня, който живее в неизменния закон на Любовта,може да плаче за другите и за своята земна участ.
към текста >>
60.
44. ХАРМОНИЯ, ДИСХАРМОНИЯ И БУРЯ
,
,
ТОМ 16
Не вали на отделна
капки
, ами се излива като из ведро, толкоз силен дъжд.
Оттам вземахме кола за София. На бърза ръка всички се приготвихме, Учителят и Той помагаше даже багажите да са добре затегнати - конете гледахме да товарим добре, защото при Скакавица всякога се случва, че конете падат. Много е стръмно там и много неудобно да се слиза през Скакавица с големи денкове. Имаше коне, натоварени със сто килограма багаж. Та, както вървяхме надолу, тъкмо вече от Сапарева баня тръгваме надолу къмто Дупница, и се изля дъжд.
Не вали на отделна
капки
, ами се излива като из ведро, толкоз силен дъжд.
Един камион от Дупница тъкмо го натовариха, премина реката, и водата дойде, като вълна дойде и прехвърли чак през моста и през шосето. Другите камиони не можаха да минат и се върнаха през Самоков и заминаха оттам за София. Значи, Учителят каза: „Когато в пълна хармония живее колективът, тогаз времето съдействува, небето съдействува. Иначе ни подлагат на изпити." А имаше веднъж и сняг. Беше през 1949 год.
към текста >>
61.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2
,
,
ТОМ 16
Росните
капки
блещукат наоколо и рефлексират слънчевата светлина.
Стоян закача момичетата и задружно пущат весели шеги и се смеят компански. Готвим се за някаква екскурзия и аз съм инициаторът, понеже съм най-вещ в туризма измежду присъствуващите. Верка гальовно, предизвикателно ме гледа с черните си очи и се смее, но аз се приготовлявам и гледам раницата и мисля да не пропусна нещо, което ще ни бъде нужно в екскурзията. Друг сън: Ето, намирам се в майско ранно утро. Зеленина е покрила околната долина, откъдето долитат хиляди гласчета на сладкопойни птички, които особено отсреща в гората са намерили хубав подслон и пребиваването им в клонестите дървета ги гарантира от опасности.
Росните
капки
блещукат наоколо и рефлексират слънчевата светлина.
Поток шуми надолу, а отсреща него-лесът горски, откъдето долитат птичите песни. Ето, с букет от росни цветя се приближава Еленка, стройна, напета, такава руса, с хубави къдри и тънка снага, като фея. Но с такава красота, каквато аз за първи път в живота си срещам. Тя поднася букета с приятна усмивка и казва: „Ето, тоя букет е нашият сватбен букет, който майското утро ни даде тая заран." Тя така с любов ме погледна, така ме заплени с нежните си очи, щото аз страстно я пожелах, но за миг се опомних, че аз бих бил най-големият престъпник в лицето на Учителя, на братята и сестрите от Бялото Братство, ако мен една жена с външната си прелест е в състояние да ме плени и по тая причина да падна пред себе си и пред обществото, за което, особено за тия, които ме познават по-отблизо, аз съм пример на добър и порядъчен живот. Аз внимателно поведох разговор на тема за човешкото разбиране и разбиранията на хората с вътрешното пробудено съзнание, че едните са хора, които преходното ги мами, че те се продават за паница леща, за сладка усмивка и пр., а новите хора са идеалисти, и че човек докато не обуздае, да изплава отгоре над съблазните, той ще е играчка на житейските вълни... и за пук на хубавия сън, ето, ходжата завика и се събудих.
към текста >>
Като че ли те са
капки
от жизнения еликсир на алхимиците, които що ли труд са иждивили, за да открият някое механическо средство на подмладяването и запазването вечния живот.
Генов, учители в с. Каленовци, Годечко.[/b] [b][b]28.III.1934 год., сряда[/b][/b] [b]Станах, като се разсъмна. Вънка - облачно и леко мъгляво. Хладно е времето. След гимнастичните упражнения прочетох от преписани мисли от Учителя от скоро изпратеното ми резюме „Изворът на вечния устой" - много хубави мисли и съкровен духовен еликсир са тия изказани от Учителя мисли.
Като че ли те са
капки
от жизнения еликсир на алхимиците, които що ли труд са иждивили, за да открият някое механическо средство на подмладяването и запазването вечния живот.
А ето, най-великият за времето ни Алхимик, Ученият над учените мъдреци, химикът над химиците, нашият Учител, от своята лаборатория ни дава от тоя жизнен еликсир на живота, който урегулирва духовните, душевни и физически функции на тия, които го употребяват. Неговите огнеупорни епруветки, дестилатори, стерилизатори, филтри, вани и всевъзможните киселини и основи, с които оперира и разлага елементите на техните съставни части, и оптически уреди за приближаване, увеличаване и анализиране на нещата, са непознати за съвременните учени лабораторни химици. Научните му открития и постижения в най-реалната наука - науката за живота, още Земята не е родила учебната комисия, която да разгледа, опише, систематизира и сложи истинска преценка на гения, който е получил такива субсидии за откритията си, такава премия, че нито Нобелевата, нито коя и да е досега земни премии, могат да оценят щедро възнаградения труженик, чиято Неоценена субсидия се отпуща от Оня, Който е субсидирал Вселената. Този учен не чака от земната Нобелева премия за труда си, а целият му живот е раздаване онова неимоверно богатство, което Вечният, Великият - Богатият над богаташите го одарил.[/b] [b]Той ни учи да бъдем като Светлината, да бъдем като въздуха и водата! - Какви думи!
към текста >>
62.
1934 година
,
,
ТОМ 16
Росните
капки
блещукат наоколо и рефлексират слънчевата светлина.
Стоян закача момичетата и задружно пущат весели шеги и се смеят компански. Готвим се за някаква екскурзия и аз съм инициаторът, понеже съм най-вещ в туризма измежду присъствуващите. Верка гальовно, предизвикателно ме гледа с черните си очи и се смее, но аз се приготовлявам и гледам раницата и мисля да не пропусна нещо, което ще ни бъде нужно в екскурзията. Друг сън: Ето, намирам се в майско ранно утро. Зеленина е покрила околната долина, откъдето долитат хиляди гласчета на сладкопойни птички, които особено отсреща в гората са намерили хубав подслон и пребиваването им в клонестите дървета ги гарантира от опасности.
Росните
капки
блещукат наоколо и рефлексират слънчевата светлина.
Поток шуми надолу, а отсреща него-лесът горски, откъдето долитат птичите песни. Ето, с букет от росни цветя се приближава Еленка, стройна, напета, такава руса, с хубави къдри и тънка снага, като фея. Но с такава красота, каквато аз за първи път в живота си срещам. Тя поднася букета с приятна усмивка и казва: „Ето, тоя букет е нашият сватбен букет, който майското утро ни даде тая заран." Тя така с любов ме погледна, така ме заплени с нежните си очи, щото аз страстно я пожелах, но за миг се опомних, че аз бих бил най-големият престъпник в лицето на Учителя, на братята и сестрите от Бялото Братство, ако мен една жена с външната си прелест е в състояние да ме плени и по тая причина да падна пред себе си и пред обществото, за което, особено за тия, които ме познават по-отблизо, аз съм пример на добър и порядъчен живот. Аз внимателно поведох разговор на тема за човешкото разбиране и разбиранията на хората с вътрешното пробудено съзнание, че едните са хора, които преходното ги мами, че те се продават за паница леща, за сладка усмивка и пр., а новите хора са идеалисти, и че човек докато не обуздае, да изплава отгоре над съблазните, той ще е играчка на житейските вълни... и за пук на хубавия сън, ето, ходжата завика и се събудих.
към текста >>
63.
1934 година Продължение
,
,
ТОМ 16
Като че ли те са
капки
от жизнения еликсир на алхимиците, които що ли труд са иждивили, за да открият някое механическо средство на подмладяването и запазването вечния живот.
Каленовци, Годечко. 28.III.1934 год., сряда Станах, като се разсъмна. Вънка - облачно и леко мъгляво. Хладно е времето. След гимнастичните упражнения прочетох от преписани мисли от Учителя от скоро изпратеното ми резюме „Изворът на вечния устой" - много хубави мисли и съкровен духовен еликсир са тия изказани от Учителя мисли.
Като че ли те са
капки
от жизнения еликсир на алхимиците, които що ли труд са иждивили, за да открият някое механическо средство на подмладяването и запазването вечния живот.
А ето, най-великият за времето ни Алхимик, Ученият над учените мъдреци, химикът над химиците, нашият Учител, от своята лаборатория ни дава от тоя жизнен еликсир на живота, който урегулирва духовните, душевни и физически функции на тия, които го употребяват. Неговите огнеупорни епруветки, дестилатори, стерилизатори, филтри, вани и всевъзможните киселини и основи, с които оперира и разлага елементите на техните съставни части, и оптически уреди за приближаване, увеличаване и анализиране на нещата, са непознати за съвременните учени лабораторни химици. Научните му открития и постижения в най-реалната наука - науката за живота, още Земята не е родила учебната комисия, която да разгледа, опише, систематизира и сложи истинска преценка на гения, който е получил такива субсидии за откритията си, такава премия, че нито Нобелевата, нито коя и да е досега земни премии, могат да оценят щедро възнаградения труженик, чиято Неоценена субсидия се отпуща от Оня, Който е субсидирал Вселената. Този учен не чака от земната Нобелева премия за труда си, а целият му живот е раздаване онова неимоверно богатство, което Вечният, Великият - Богатият над богаташите го одарил. Той ни учи да бъдем като Светлината, да бъдем като въздуха и водата!
към текста >>
64.
VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев
,
,
ТОМ 16
Още повече, понеже всички сме
капки
от големия океан и лъчи от едно слънце, то обичта е, която ни докарва до всеобемно единение и взаимно спомощество.
Водица Специален клас Трябва да обичам, защото само в обичта има условия за растене, развиване, цъфване и завързване плод. Ако обичам, то аз се акордирам, нагласявам в съзвучие с всичко окръжаващо ме, ако ли мразя, то аз руша първо себе си и после всичко, което е около мен. Ако аз изявявам своята обич спрямо някого, то аз за него се явявам като слънчев лъч за цвете, което си разтваря цвета на животворящата слънчева енергия. Обича, дава тоз, който е силен, затова пък трябва да ни обичат по-висшите от нас, за да ни дават от своя духовен склад във време на нужда. Така че, по еволюционната стълба, необходимо е да обичаме, даваме, и да ни обичат, дават и помагат.
Още повече, понеже всички сме
капки
от големия океан и лъчи от едно слънце, то обичта е, която ни докарва до всеобемно единение и взаимно спомощество.
(с почерка на Пеню Ганев) 15. Как се е появил белият цвят в природата Материята изобщо и частно е всякога в непрекъснато движение, В зависимост от количеството трептения в дадена единица време се дават разни съчетания, едни по-ефирни, други по-материални, и по този начин се явяват различните цветове, които се получават от основните цветове. Така че белият цвят се е появил в природата тогава, когато в нея се появиха ония животовълни, които я тласнаха в процеса на проявлението. 25.XI.1923 год. 4 лекция (с почерка на Пеню Ганев) 2.
към текста >>
65.
14. Музика и песни на Рила
,
IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Човешката ми форма изчезна и станах една капка в многото безброй
капки
на езерото на Сърцето.
И аз, в унисон и хармония с нея, се провикнах да пея. Изпях първо „Разпяването", после „Рапсодията" няколко пъти и „Аз ще благувам". Пея с водата, пея с вятъра, пея с планината. Слях се с тях и станах за миг един член в техния хор. Щастлива и блажена бях!
Човешката ми форма изчезна и станах една капка в многото безброй
капки
на езерото на Сърцето.
Танцувах и пеех заедно с тях. Свързах се за вечни времена със свещените води на Сърцето, с върховете му, с цветята, с тревите около него, с напредналите същества - жители на тази свещена част на планината, която представя нейното сърце. Изправих се за миг, благодарих и сърдечно се помолих да ми съдействуват в областта на музиката, а за другото камъните, канарите и водите са свидетели. Измих се и на нова сметка молитва. Минаха двама туристи.
към текста >>
66.
2. Писмо от Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 9.V.1934 год.
,
V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев
,
ТОМ 17
Виждам те скромен и тих, като нежен минзухар под шубръчки, там в самота и мълчание да очаква милувката на слънчев лъч и бисерни
капки
роса от небето.
Цветя разноцветни ухаят и красят градини и поля. А слънцето пече ли, пече! „Дъждец, росица искаме"- се провикват тревите и цветята. „Дъждец, росица искам" - се провиква душата и сърцето на едно разумно цвете в градината на Бога! А това цветенце си ти, драги мой!
Виждам те скромен и тих, като нежен минзухар под шубръчки, там в самота и мълчание да очаква милувката на слънчев лъч и бисерни
капки
роса от небето.
И ето днес, в тази пролетна доба, когато всичко расте и се радва и когато слънцето те облива със свойте оживителни лъчи, дребен дъждец се изсипва върху твоята чашка-този дъждец е любовта на Бога към тебе, която се изпраща днес чрез настоящото писмо в красиви мисли и чувства, излизащи от съкровищницата на моето сърце. Пеньо, в нас е Бог. Вътре в нас е всичкото - и небето, и земята. Вътре в нас е и Учителят. Вътре в теб живея и аз.
към текста >>
67.
55. Разговор с Учителя - май 1937 г., на обеда при масите на двора
,
II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
Когато е облачно, няма росни
капки
.
Той реве, когато е гладен, казва: „Пазете се! " - благородство има в него - и тогава излиза на плячка. „Ин" значи вътре, „Тао" значи небе. То е разумното у човека, туй, което щети се даде. „Тао" на немски значи роса, украшение е тя сутрин, когато посрещаш Слънцето при чисто небе.
Когато е облачно, няма росни
капки
.
Едно цвете, което те обича, изпуща хубаво ухание. Дето цветята миришат, те ухаят заради градинаря. Ако карамфилчето почувствува вашата любов, ще пусне своето ухание. То много се радва, ако го погалят. И човека трябва някой да го погали.
към текста >>
68.
V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев
,
III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов
,
ТОМ 17
Ако сака некой да си направи мехлем, дека да излекува маясъл, сараджа и от посечено, и от изгорено, а най-вече лековито за дяволската болест и за болест, дека ти понекога дойде у сън, и за всека джара, а ти вземе 13 драма растък, та па 13 драма теллизюруф, 31 драм чамсакъз, 11 драма хава-жива, 25 драма еойли-кяфури, 18 драма сари илели, 90 драма юстубеч, 15 драма съчан-яш, 15 драма калъч-яги, 23 драма кестърме, 10 драма белезен-яги и 30 драма яки тозу, па скълцай хубаво и ги измешай, па тури 50 драма бел восък и 50 драма меча лой и 25 драма заешка мас, па ги разтопи у тиган на огън, па като изстине, оно че стане биринджи мехлем, па като намажеш на тифтик и туриш на болното место, а оно пешин че ти поотлекне, па за неколко дни че си здрав и читав, като кога си от майка роден, па като видиш хаир, да речеш: „Халал му вера на Митар пророка…“ Днеска, на 27 февруарий, дойде у дюкяна Назлъм Фатиме, ханъмката на Мола Саиб Камарашина, сандък-еменията у конако, и си отбра един пръстен с изумруд и шест върви ат едрия мерджан и две рубии чаркалии, и ги упазарихме всичките за 675 гроша, и ми остави капара 5 зърна по 14 гроша и руп, и ми заръча да й ги занесем сам днеска къде икиндия у харемлъка, та да ми докусури парите и ми рече, че арапката Хайше ще ме чака на кьошето на сокачето при долния битпазар, та да ме преведе откъде страната на зида, до джамията на Пазвантооглу… Много хубава вита балзама се прави за боление сърце и за маясъл, и за спиране сюрмек, и за кувет, и за ищах, дека помага като с уста да духнеш, а оно требва да вземеш 25 драма кехлибар-яги, 25 драма ялма-иги, 25 драма каун-яги, 22 драма дарчин-яги, 10 драма кеклик-яги, 10 драма нане-яги, 2 драма исиот и 10 драма сари сабор, па да туриш всичкото у едно джезве, па да сипеш около 25 драма локмаруху и около 50 драма серт ракия, па да го вариш колко един чейрек на тих огън, па после да го разбъркаш и да сипеш у шише, па като престои колко две недели, тогава е хазър и тогава да пиеш заран по 10 или 15
капки
на шекер, или у ракия, па като почнеш да видиш селемет…" Тука листът е откъснат, та не може вече да се чете.
Аз ще опиша тук целия лист от бае Даниловия тефтер, па вие четете, което искате от писмото: "На лето хиляда и осемстотин и петдесет и трето на ден на петнадесети февруарий продадох на Кючюк-Хайше Халил беговица, дъщеря на Кара Мутиш Измирлията, един низ от 17 върви маргарит, от хаслията, за 1623 гроша горни пари и ми брои на дъската 1381 грош у рубин, ермилъци и алтилъци, а за кусура ми рече да идем у петък, по икиндия, у дома й сам, та да ми ги докусури. Харна е, ама на плащане дохожда бираз назлъм, та че да видим какво че изкарам парите… Това пишем да се помни и знае какво се прави кувет маджун, та ако човек отслабне и му стане зло, па сака да се даврандише и да се обърне на добро и после хич да не сака да мари, а он да вземе 22 драма дар-фирферин, 31 драм юлду кахър, 51 драм индустан-дживизи, 45 драма джигер оту, 17 драма нанеяги, 5 драма сулфат-яги, 20 драма саде дарчин и 15 кощилки от праскови, па да ги скълца у хаван и да ги меша със 100 драма мед и да куса всека заран по една лъжица на гладно сърце и подир един сахат и чейрек да изеде по една-две кюлбастии и да пие по половин ока пелинаж от добрия, па да кара така 40 зарана и като види хаир, да рече: „Бог да прости Мигар пророка…“ Продадох днеска, на 19 февруарий 1853 лето, един златен пръстен с антика от канташ, с писана на него риба на Мола-Юсуф Чипаризина за 191 грош и парите си взех всичките до пара. На сущия ден дойде при мене на дюкяно Емин Зумбула ханъм, на Аран бимбашията третата му ханъмка, та си купи едно цвете елмазлия за 893 гроша и ми ги брои до пара, па ми поръча да идем при нея максус у вторник и да й носим рубии и суфурини нови, оти сакала да си промени стария наниз и да си наниже нов наниз жълтици. Бимбашията е много сарп човек, ама утре тръгва с аскер на талим, па че се върне чак у петък… Ситнеж пазарлък от сарафлък 23 гроша… Продадох на Халил Кьочекбашията един сребърен кьостек за сахат за 93 гроша и си взех парите до пара. На Ахмед Ага Чомлекчията продадох стария сахат заедно с мафазите без кьостека само с букме за 171 грош и ми ги брои човекът всичките до пара.
Ако сака некой да си направи мехлем, дека да излекува маясъл, сараджа и от посечено, и от изгорено, а най-вече лековито за дяволската болест и за болест, дека ти понекога дойде у сън, и за всека джара, а ти вземе 13 драма растък, та па 13 драма теллизюруф, 31 драм чамсакъз, 11 драма хава-жива, 25 драма еойли-кяфури, 18 драма сари илели, 90 драма юстубеч, 15 драма съчан-яш, 15 драма калъч-яги, 23 драма кестърме, 10 драма белезен-яги и 30 драма яки тозу, па скълцай хубаво и ги измешай, па тури 50 драма бел восък и 50 драма меча лой и 25 драма заешка мас, па ги разтопи у тиган на огън, па като изстине, оно че стане биринджи мехлем, па като намажеш на тифтик и туриш на болното место, а оно пешин че ти поотлекне, па за неколко дни че си здрав и читав, като кога си от майка роден, па като видиш хаир, да речеш: „Халал му вера на Митар пророка…“ Днеска, на 27 февруарий, дойде у дюкяна Назлъм Фатиме, ханъмката на Мола Саиб Камарашина, сандък-еменията у конако, и си отбра един пръстен с изумруд и шест върви ат едрия мерджан и две рубии чаркалии, и ги упазарихме всичките за 675 гроша, и ми остави капара 5 зърна по 14 гроша и руп, и ми заръча да й ги занесем сам днеска къде икиндия у харемлъка, та да ми докусури парите и ми рече, че арапката Хайше ще ме чака на кьошето на сокачето при долния битпазар, та да ме преведе откъде страната на зида, до джамията на Пазвантооглу… Много хубава вита балзама се прави за боление сърце и за маясъл, и за спиране сюрмек, и за кувет, и за ищах, дека помага като с уста да духнеш, а оно требва да вземеш 25 драма кехлибар-яги, 25 драма ялма-иги, 25 драма каун-яги, 22 драма дарчин-яги, 10 драма кеклик-яги, 10 драма нане-яги, 2 драма исиот и 10 драма сари сабор, па да туриш всичкото у едно джезве, па да сипеш около 25 драма локмаруху и около 50 драма серт ракия, па да го вариш колко един чейрек на тих огън, па после да го разбъркаш и да сипеш у шише, па като престои колко две недели, тогава е хазър и тогава да пиеш заран по 10 или 15
капки
на шекер, или у ракия, па като почнеш да видиш селемет…" Тука листът е откъснат, та не може вече да се чете.
Бае Митар пророкът знаеше много хубаво ракам. Какъв и да било мъчен есап, тоя изведнъж ще го направи — като че с бръснач пререже. Един път се случил на дюкяна на чорбаджи Тасо, устабашия на бакалския еснаф. Некой си купувал 40 драма кърмъз по 150 гроша оката и лутат се, бъркат се да прехесапят колко пари чини кърмъзът, ала не върви. Бае Митар се обърнал, попогледал устабашията, попогледал и купувача и току отсекъл: петнадесет гроша!
към текста >>
69.
10. В. „Живот, год. I, бр. 14, (21.VI.1929), с. 1
,
V. Стихове във в. „Живот'. Мара Белчева
,
ТОМ 17
И пада тя на
капки
златни по оживелия ти стан.
„Живот", год. I, бр. 14, (21.VI.1929), с. 1 Мара Белчева ТИХАТА ПЪТЕКА Води ме тихичка пътеко, през твойто царство ме води! Прецеждаш светлината мека през изумрудени греди.
И пада тя на
капки
златни по оживелия ти стан.
Под твойте сенки благодатни минава който е избран. И всички други бяха глухи към воплите на стръмни ден... Ти само мойте устни сухи, води към извора свещен.
към текста >>
70.
V. Писмо до другарката ми
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 17
Тези скръбни редове приличат на есенни дъждовни
капки
, които изпърво разкалват земята, но след като тя се напои добре, напролет ще роди хубави житни зърна и хубави плодове.
Да ти говоря върху това повече, ти едва ли ще ме разбереш и, може би, дати бъда отегчителна, защото човек като няма ясна представа за едно нещо, то не го интересува, защото не взема живо участие в него. Там животът е мъртъв. Ах, колко бих желала да ти бъда полезна в нещо! И ако някога ти потрябвам и не съм вече жителка на тази земя, ти само пожелай и аз ще отговоря на твоите желания, защото душата ми никога не ще престане да заобикаля страдащите души и ония, които обичам. Прости ме, скъпа другарко, задето ти пиша тия скръбни редове, като вливам мъка в душата ти, но нямам нищо друго с какво да ти се похваля.
Тези скръбни редове приличат на есенни дъждовни
капки
, които изпърво разкалват земята, но след като тя се напои добре, напролет ще роди хубави житни зърна и хубави плодове.
И мене нищо не ме е милвало тъй много, освен този есенен дъжд, и постоянна влага тече по корените на душата ми. И тогава човек бива най-милостив и добродетелен, всички обича, готов е да прегърне всички, да сгрее сърцата им ида обърше сълзите им. Други връзки нямам и не желая да имам. Като чужденец на тази земя, аз я обикалям и прониквам в болните сърца, за да им дам облекчение. Разбира се, аз ти говоря за моята душа, как е тя освободена от всичко, а пък плътта и другите малки същества, които живеят заедно с мен под един покрив, напълно не могат да се съгласят с мен, затова понякога имаме оживен разговор, в който виждам голяма мъка.
към текста >>
71.
5.9. Чешмата на Дианабад
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
На три четвърти километра зад железопътната линия, из глинестите пластове на брега до „ловния парк" капеха
капки
.
5.9. Чешмата на Дианабад През време на тоя събор аз лично наблюдавах една картина, която илюстрираше отношението на Учителя към явленията в живота. На Изгрева нямаше нито чешма, нито кладенец.
На три четвърти километра зад железопътната линия, из глинестите пластове на брега до „ловния парк" капеха
капки
.
Под ръководството на Учителя тия капки се вливаха в бразди на почвата и събираха в доста изобилно течаща чешмичка. Наши братя-мозайкаджии бяха направили чучур, корито и наоколо пак мозайка, пъстра и хубава - няколкометрова, оградена тераса. Тая чешма през време на събора беше жива част от живота на братството. Оттук се вземаше водата за готвенето и за битовите нужди. Вдигаха се бригади от братя и сестри, които носеха големите казани.
към текста >>
Под ръководството на Учителя тия
капки
се вливаха в бразди на почвата и събираха в доста изобилно течаща чешмичка.
5.9. Чешмата на Дианабад През време на тоя събор аз лично наблюдавах една картина, която илюстрираше отношението на Учителя към явленията в живота. На Изгрева нямаше нито чешма, нито кладенец. На три четвърти километра зад железопътната линия, из глинестите пластове на брега до „ловния парк" капеха капки.
Под ръководството на Учителя тия
капки
се вливаха в бразди на почвата и събираха в доста изобилно течаща чешмичка.
Наши братя-мозайкаджии бяха направили чучур, корито и наоколо пак мозайка, пъстра и хубава - няколкометрова, оградена тераса. Тая чешма през време на събора беше жива част от живота на братството. Оттук се вземаше водата за готвенето и за битовите нужди. Вдигаха се бригади от братя и сестри, които носеха големите казани. Тъй като чешмата течеше по малко, казаните се пълнеха бавно и имаше време за приятелски разговори на цели групи приятели.
към текста >>
72.
48. Учителят и времето
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Започнаха светкавици, гръмотевици и прокапаха първите едри
капки
дъжд.
Аз бях гледал с възторг прекрасните юнашки носии на хилядите юнаци и юнакини, дошли от всички краища на родината ни, както и от Чехословакия, Югославия, Полша. Беше наизлязла и цяла София да гледа юнаците. Денят беше хубав, слънчев. Но точно когато д-р Кадиев беше при Учителя, той забеляза, че неочаквано небето се затъмни. Яви се черен облак, който покри хоризонта.
Започнаха светкавици, гръмотевици и прокапаха първите едри
капки
дъжд.
- Ще се развали хубавият празник на юнаците - рече д-р Кадиев, който с въодушевление беше вече разказал на Учителя това, което беше видял. Учителят се позамисли, после стана и влезе в стаичката Си. Минаха десетина минути и Той отново дойде на мястото Си на двора до чешмата. Разговорът продължи на други теми. Минаха още десетина минути.
към текста >>
73.
2. Скакавица
,
II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Цапащите
капки
по тенекиения покрив на хижата неведнъж са ми разказвали за истинската цена на топлото огнище всред планината, както и за значението на планинското хижестроителство.
Планината започна да ечи по-силно, като зала, гдето свири мощен орган. През зелените корони на дърветата се прозираше къдравата сребърна лента на водопада Скакавица. Аз знаех: там, в неговото подножие, е дълго жадуваната почивка: изтичаща от сърцето на пряспата чешма, пламтящ огън, топла вода, удобна маса, любезно посрещане, закуска. Там ще мога да снема раницата от мокрия гръб, да си почина и да се нахраня. Ако Рила се нещо разсърди, ако облаците се опитат да откраднат шапката ми, ако водата би направила опит да се спусне на потоци от врата към петите, зная, хижа „Скакавица" би имала за мене и друго значение.
Цапащите
капки
по тенекиения покрив на хижата неведнъж са ми разказвали за истинската цена на топлото огнище всред планината, както и за значението на планинското хижестроителство.
С тия мисли аз сложих раницата на масата, измих зачервеното си лице на чешмата, обърнах гръб към грейналото слънце, пих чай и се чувствувах нещо повечко от цар. (Вж. снимка № 21 от „Изгревът" том XVI. - бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
към текста >>
74.
5. Моята палатка
,
II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Отначало съвсем невинно поросяване: няколко леки
капки
, които безшумно кацваха по камъните и по листата на тревата.
5. Моята палатка Едва беше чукнато последното колче, едва беше копната последната копка на улея под полата на палатката, когато започна дъждът.
Отначало съвсем невинно поросяване: няколко леки
капки
, които безшумно кацваха по камъните и по листата на тревата.
После - по-едри и по-дръзки. Всяка от тях беше въоръжена с воля личност, която целуваше с влажни устни бузата или, през ризата, настойчиво търсеше самата кожа. И след това всичко се обърка. Облакът се смеси с мъглата и дъждовните капки се самозараждаха в самия въздух под носа ми. Какво ставаше повече - не зная: оставих палатката да се разправя с дъжда.
към текста >>
Облакът се смеси с мъглата и дъждовните
капки
се самозараждаха в самия въздух под носа ми.
5. Моята палатка Едва беше чукнато последното колче, едва беше копната последната копка на улея под полата на палатката, когато започна дъждът. Отначало съвсем невинно поросяване: няколко леки капки, които безшумно кацваха по камъните и по листата на тревата. После - по-едри и по-дръзки. Всяка от тях беше въоръжена с воля личност, която целуваше с влажни устни бузата или, през ризата, настойчиво търсеше самата кожа. И след това всичко се обърка.
Облакът се смеси с мъглата и дъждовните
капки
се самозараждаха в самия въздух под носа ми.
Какво ставаше повече - не зная: оставих палатката да се разправя с дъжда. Аз се сгуших в дъното й и равнодушно наблюдавах яростта на водната стихия. Ударите на отделните капки се скъсваха в общо бучение. От него се отчиташе само тънкото гласче на двете ручейчета от средата на покрива, от двете й страни. Те шумно се спущаха по стрехата и се изливаха в страничните вади, превърнати в същински бъбриви поточета.
към текста >>
Ударите на отделните
капки
се скъсваха в общо бучение.
Всяка от тях беше въоръжена с воля личност, която целуваше с влажни устни бузата или, през ризата, настойчиво търсеше самата кожа. И след това всичко се обърка. Облакът се смеси с мъглата и дъждовните капки се самозараждаха в самия въздух под носа ми. Какво ставаше повече - не зная: оставих палатката да се разправя с дъжда. Аз се сгуших в дъното й и равнодушно наблюдавах яростта на водната стихия.
Ударите на отделните
капки
се скъсваха в общо бучение.
От него се отчиташе само тънкото гласче на двете ручейчета от средата на покрива, от двете й страни. Те шумно се спущаха по стрехата и се изливаха в страничните вади, превърнати в същински бъбриви поточета. И нима наистина, при тая стихия, палатката не пропуща нито капка? Оглеждам се, пипам ризата си на гърба и се уверявам, че наистина съм сух. Но - една малка изневяра: Една едра капка се провисна от покрива и падна върху пода.
към текста >>
Единични, големи, колкото лешник,
капки
се нижеха до леглото ми.
Те шумно се спущаха по стрехата и се изливаха в страничните вади, превърнати в същински бъбриви поточета. И нима наистина, при тая стихия, палатката не пропуща нито капка? Оглеждам се, пипам ризата си на гърба и се уверявам, че наистина съм сух. Но - една малка изневяра: Една едра капка се провисна от покрива и падна върху пода. После втора, трета, пета, десета.
Единични, големи, колкото лешник,
капки
се нижеха до леглото ми.
Няколко десетки, ядосани, като оси, капки. И докато се чудех откъде идат, още повече се зачудих, когато спряха. Дъждът все още плискаше. Духна вятър. Остър планински вятър, който нямаше нито име, нито посока, духаше от север, от запад, от изток, отвсякъде.
към текста >>
Няколко десетки, ядосани, като оси,
капки
.
И нима наистина, при тая стихия, палатката не пропуща нито капка? Оглеждам се, пипам ризата си на гърба и се уверявам, че наистина съм сух. Но - една малка изневяра: Една едра капка се провисна от покрива и падна върху пода. После втора, трета, пета, десета. Единични, големи, колкото лешник, капки се нижеха до леглото ми.
Няколко десетки, ядосани, като оси,
капки
.
И докато се чудех откъде идат, още повече се зачудих, когато спряха. Дъждът все още плискаше. Духна вятър. Остър планински вятър, който нямаше нито име, нито посока, духаше от север, от запад, от изток, отвсякъде. Започна се истинска борба между него и моята палатка, Която аз трябваше да наблюдавам мълчаливо от моя ъгъл.
към текста >>
75.
6. Клекът
,
II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Прокапаха отначало единични едри
капки
, които шибаха бузата като корави плесници.
Слънцето засядаше, пътеката едва личеше пред мене, а ми предстоеше още дълъг път. И требваше да преживея във въображението си една нощувка всред тъмнозеления океан, напоен с терпентинова миризма, за да започна искрено да уважавам тоя кривокрак братовчед на бора. Но след това, което преживях веднъж, трябваше да започна да го боготворя. Дълга редица приятели пълзяха мълчаливо към височината: огромна стоножка, разтегната на няколкостотин метра по лъкатушната пътека. Заваля дъжд.
Прокапаха отначало единични едри
капки
, които шибаха бузата като корави плесници.
После по-често и по-често. Едва смогнах да сваля от раницата пелерината и да я хвърля върху плещите, когато плисна истински планински дъжд. Това не беше дъжд, който само разнообразява] впечатленията на туриста... То беше самата водна стихия, развихрена, яростна, страхотна. Нито обущата, нито чорапите бяха подготвени за такъв пристъп на водата. И затова, стана ми безразлично, че пътеката се превърна в страхотен порой.
към текста >>
Няколко клечки кибрит, като по чудо запазени от водата, няколко сухи книги от консерви и смолистите листа на клека преодоляха дъждовните
капки
.
Стомахът настойчиво напомняше за вечеря. Нощувката предполагаше място за спане или поне за дрямка. А нямаше заслон дори за главата. На всичко отгоре задуха студен, пронизващ планински вятър. Е добре, тук аз разбрах какво значи клекът в планината.
Няколко клечки кибрит, като по чудо запазени от водата, няколко сухи книги от консерви и смолистите листа на клека преодоляха дъждовните
капки
.
Запали се огън. Отначало плах, треперещ, като нас, колеблив, неуверен. После по-голям и по силен. Грамадата от клек се разгоря и пръсна своята майчинска топлота към нас. Тя проникна през мокрите дрехи до кожата и я милваше като с нежни пръсти.
към текста >>
Ударите на
капките
о скалите се отдалечаваха, както се отдалечават стъпките на полк войници по паважа.
„Ще се развеселя", „Напред да ходим смело" и други още много. Запяха всички. Душата се радваше и търсеше начин да изкаже радостта си. Макар че всички тия песни нямаха ехо: дъждът и вятърът го поглъщаха. Постепенно започна да затихва.
Ударите на
капките
о скалите се отдалечаваха, както се отдалечават стъпките на полк войници по паважа.
Вятърът започна да спира духането си. Бавно настъпваше спокойна лятна нощ и звездите се показаха между влакнестите тела на все още неспокойните облаци. Клекът пригласяше на песента ни със своето пръщене, огънят буйно пламтеше и огнени пътеки се устремяваха към небето. Досъхна и последното парцалче на гърба ми. По жилите пробягваше истинска, неподправена жизнена прана.
към текста >>
76.
8. Кухнята
,
II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Не само защото около казаните е топло и уютно, въпреки пушека, който никога не улучва комина и дълго се върти на едри кълба из кухнята, въпреки големите дъждовни
капки
, които намират пролуци през плочите на покрива и улучват точно врата на посетителя в самата минута, когато вън дъждът е спрял.
8. Кухнята Обичах да навестявам кухнята.
Не само защото около казаните е топло и уютно, въпреки пушека, който никога не улучва комина и дълго се върти на едри кълба из кухнята, въпреки големите дъждовни
капки
, които намират пролуци през плочите на покрива и улучват точно врата на посетителя в самата минута, когато вън дъждът е спрял.
Не само защото тук можеш да намериш най-голямото богатство на планината - едно канче топла вода. Не. Който познава живота на тия хора тук и се е вживял в него, лесно разбира притегателната сила на тая опушена каменна сграда. Последния път, когато ходих в кухнята, валеше дъжд. Въздухът и земята бяха нагизнали от влага. Галошите ми едва задържаха нашествието на водата от всички страни.
към текста >>
77.
16. Малкото глухарче или пътят на ученика
,
II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
- Не ще си преживяло малко, ти, глухарче, за да дойдеш чак тук, при нас - казваха други и минаваха по своя път, - А и не зная как ще излезеш оттук - шепнеха натежали ситни водни
капки
, като лепнеха по неговата буза.
И наистина, нещо стана. Огромни маси водни пари го заградиха. Беше облак. - Охо, ти ли си, малко глухарче? - шепнеха топли струи, попипваха с влажните си пръсти краищата на парашута и подминаваха.
- Не ще си преживяло малко, ти, глухарче, за да дойдеш чак тук, при нас - казваха други и минаваха по своя път, - А и не зная как ще излезеш оттук - шепнеха натежали ситни водни
капки
, като лепнеха по неговата буза.
- Ей, че добре се почива върху твоя парашут! - каза една едра водна капка и се стовари с цялата си тежест върху парашута. То се опита да протестира. Протегна с пръсти да я прогони и поиска да поправи нанесената повреда. - Ето, и аз бих искала да си почина на такова удобно място!
към текста >>
78.
15. Духовната призма
,
IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство
,
ТОМ 17
Добре познато явление, което наблюдаваме в природата, когато, измежду накъсаните облаци, слънцето се промъкне и обсипе със светлина падащите от насрещния облак дъждовни
капки
: красивата дъга.
150, 9.II.1936 г., с. 1, 3) През прозореца, между завесата и касата му, в стаята ми пада светла пътека от игрив слънчев лъч. Съвсем обикновен, бял слънчев лъч. На пътя му поставям тристенна призма Изведнъж става едно малко чудо. Пъстра феерия от красиви багри се сипва по пода: червено, жълто, зелено, синьо.
Добре познато явление, което наблюдаваме в природата, когато, измежду накъсаните облаци, слънцето се промъкне и обсипе със светлина падащите от насрещния облак дъждовни
капки
: красивата дъга.
Ето такова едно малко чудо става в душата на човека, когато върху нея падне едно или друго възприятие. Едни и същи външни въздействия, едни и същи причини, в различните хора пораждат най-различни впечатления и създават най-различни настроения. Бил съм поканен, да кажем на сватба. Засмените младоженци, родителите, шафери и девери, посрещачи и музиканти, правят всичко възможно да направят сватбата по-весела и гостите - по-доволни. Обстановката е за всички една и съща - би трябвало всички да останат еднакво доволни.
към текста >>
79.
5. Двете сили
,
VII. поглед към небето Стихове д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
5. Двете сили От милион години веч насам из покрива на пещерата падат
капки
и всяка капка е длето и майстор - художник: камъкът корав изваян е в прекрасни, чудни форми.
5. Двете сили От милион години веч насам из покрива на пещерата падат
капки
и всяка капка е длето и майстор - художник: камъкът корав изваян е в прекрасни, чудни форми.
От милион години веч насам връз камъка корав - живот наречен - сълзи и пот човешки капят. И нявга - може би - и той - животът - също тъй ще бъде изваян - чист, величествен, кристален. И ще издигне той тогава паметник голям на двете свои творчески стихии, еднакво мощни и еднакво нужни: пот и сълзи. 28 юли 1944 Родопин
към текста >>
80.
I. Учителят Дънов за религията, духовенството и църквата
,
VII. Духът на Истината в Словото На Всемировият Учител Беинса Дуно и Духът на Заблуждението в деянията человечески
,
ТОМ 17
Като излизат думите ви, да бъдат сладки като мед, и кристални, като росни
капки
.
- На онази свещ можеш ли да четеш? Ако можеш да четеш, свещ съм; ако не можеш да четеш, никаква свещ не съм. И желая не само аз, но всички вие да бъдете като мене. Бих се радвал и желая всинца да имате моя ум и моя стремеж. Всинца да говорите като Амриха.
Като излизат думите ви, да бъдат сладки като мед, и кристални, като росни
капки
.
Като дойда при вашия чучур, като пия, да кажа: „Колко е хубава тая вода! " Този чучур, аз го считам плод на слънчевите лъчи. Светът ще погине! Не физическият свят ще погине, а всички тия стари, криви разбирания в умовете на хората ще изчезнат. И нова култура ще се яви!
към текста >>
А сега имате ли вие тия
капки
?
Ще кажете: „Свърши се, няма живот вече! " Но вие още не сте живели. Отсега нататък иде животът. Небето трябва да дойде на земята, че да заживеем ние в Любовта. Да има две сладки думи, че като каже мъжът на жена си една дума, да й падне като мед на сърце.
А сега имате ли вие тия
капки
?
А-а, носорогът докато е в света, няма." 8. Из „Сила и Живот"-беседи, държани от Дънов (по стенографски бележки), Четвърта серия. София, Кооперативна печатница „Едисон", 1922) - из беседата „Целувание ми не даде", държана на 8 януари 1922 г., с. 312-314: „Сегашните учени казват: „Събрал ги тях, все такива невежи хора, не ги ли знаем кои са те? " Че аз не съм дошъл в България да събирам красивите моми и момци, аз оставям тях за църквата, а онези, които нямат никакъв подслон, скулестите, те са дошли при мене.
към текста >>
81.
8. По колелото на зодиака
,
ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ
,
ТОМ 18
Капки
кръв има по камъните на земята.
Ти, която ни роди през огъня на сърцето си, ти, която чакаш да те позовем, да откъснеш узрелия житен клас от нашата нива и да го отнесеш в небесната житница, преминала чертата и синора, които отделят живота от смъртта. Ти, небесна майко, която ще ни направиш силни, ти, която ще ни направиш безсмъртни... Тъжна е земята без обич! Бродници без радост са людете без теб. По мрачни друмища стъпва ногата им, защото ти още не си запалила светилника пред тях. Корави и студени камъни са сърцата им, защото ти не си ги докоснала с пръст, за да рукнат пробудени и шумящи водите на нов живот!
Капки
кръв има по камъните на земята.
Затова са скръбни долините, и хълмовете ридаят, затова са тъжни и песните на прибиращите се жътвари. Ти ще слезеш, велико небесно сърце! Видиш ли там, сред черните угари на изоставените ниви, по които минаха мрачни конници, там, небесна майко, един ранобуден младеж, с млада още като нова фиданка снага, впряга едри бели воловци, за да оре земята, да пръсне семето - златното жито, хлябът и животът!... Тогава, когато детето и семето на нивата се възправят, преминали през земята, вятъра, водата и огъня, ти ще откъснеш най-хубавия клас от богатата нива и ще го отнесеш през колелото на зодиака към небесната житница, като дар от новия, възродения човек. G. N.
към текста >>
82.
9. По колелото на зодиака
,
ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ
,
ТОМ 18
Там, където са текли
капките
пот в зноя на морното пладне, е възрастнал стрък с клас, там, където е звъняло златно крило на пчела, тече мед с цветен мирис, там, където е имало морна въздишка, сега тече песен като планински ручей, там, където е капнала кървавата капка на жертвата, възраства цветето на безсмъртието.
Той носи аромата на зрелите плодове, мириса на още топлата земя и шумоленето от уморените листа на горите. Хлябът се пече, преминал през мъката на житеното зърно, през морните въздишки на орача, през копнеещите песни на жътварките. Зърното на гроздето е вече ново, кипнало вино, което бушува в делвите и търси млади, яки съдове, за да стане кръв на новото време. Хамбарите и скривниците са препълнени, и скоро крината на великия дар ще нагребе от тях дела според мярката на правдата. Ще получи старецът при топлото огнище, орачът и жетварите, детето с чистите зеници, птичката под стрехата и малката мравя.
Там, където са текли
капките
пот в зноя на морното пладне, е възрастнал стрък с клас, там, където е звъняло златно крило на пчела, тече мед с цветен мирис, там, където е имало морна въздишка, сега тече песен като планински ручей, там, където е капнала кървавата капка на жертвата, възраства цветето на безсмъртието.
Люлеят се небесните капони, но иде ден, когато на техните блюда ще тежи обилието на човешкия труд. На едното блюдо мъката, на другото - небесната радост; на отвъдната страна на сълзите - драгоценни бисери, на едната страна вражда, на другата - братска обич! Ще заслиза оня, който беше младенец, после юноша и най-сетне зрял мъж по долините, в които препускат конниците на есенния вятър и ще възвести на тия, които населяват тия долини, за великата правда, която иде от планината на духа. Ще запеят тучните угари, ливадите и реките песен на правдата, родена там във възела на небесното колело, където са равни денят и нощта. Стрелец
към текста >>
83.
13. По колелото на Зодиака
,
ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ
,
ТОМ 18
Светът бе загинал за теб, но отново ще се роди светът в сърцето ти, преобразен и чакащ като засъхнала градина, като цветна леха, която чака благодатните
капки
под свода на небесната дъга.
- Сбогом, мои слънчеви дни, сбогом, лъчезарен връх и тишина, в която Всемирът разкрива своето дълговечно сказание. Аз тръгвам, защото в сърцето ми се препълни съдът, в който събирах твоята обич. Потекоха реки в Космоса и като сребърни струни очертаха пътя, по който иде Оня, който ще разсече мрачния обръч. И ще тръгнем надолу с тихи стъпки край планинските потоци, които скачат като радостни деца. И няма да знаеш пътя си, и къде отиваш, и кому ще дадеш първите шепи от събраната си радост, както водите не знаят, кой ще бъде тоя, чиято жажда ще утолят в палещото пладне.
Светът бе загинал за теб, но отново ще се роди светът в сърцето ти, преобразен и чакащ като засъхнала градина, като цветна леха, която чака благодатните
капки
под свода на небесната дъга.
Не свършва пътят тук при планинското езеро. Не се затваря колелото в спокойната тишина на съзерцанието, защото ти не си един, а множество, което трябва да дойде в теб, след като ти отидеш при него. Който знае да чете писмото на съзвездията, ще познае, че е дошло времето да се отключат небесните извори и да лумнат реки на нов живот всред сухотата на нашите дни, когато земята е напукана и очите са пламнали в пустинна мъка. Със сребърно везмо върху чистото смито небе на Юг, звездите чертаят съдбини, от Север духат ветрове като студени пълчища, на Запад бягат подгонени сенки, а на Изток небето скоро ще покаже пролука, из която първом ще надникне зеницата на утрото, а после ще се втурнат като победни конници светлините на идещия ден. Разкъсан е обръчът!
към текста >>
84.
14. УРАН
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
От
капките
кръв на осакатения Уран, които паднали на земята, наситени от неговите проклятия, се родили ИРИНИТЕ - Божества на кръвното отмъщение, а също така и великаните на най-големите разрушители.
Титаните влезли в бракове помежду си и от тях произлезли всички останали Богове. От недоразуменията между Уран и Земята се започва страшна митологична война. Това е борбата между Божественото, висшето, духовното начало у човека и низшето, плътското му естество. Сатурн въстава против баща си Уран, за да го осакати и така да го принуди да се откаже от властта си на Земята. В тази борба Сатурн най-напред е подтикван от своята майка Гея.
От
капките
кръв на осакатения Уран, които паднали на земята, наситени от неговите проклятия, се родили ИРИНИТЕ - Божества на кръвното отмъщение, а също така и великаните на най-големите разрушители.
Алегориката на този мит ни разкрива, че всички висши и низши Божества, които имат отношение към човечеството, са произлезли все от брака между Уран и Земята, че Божествената разумност на човека, управлявана от Уран, е в непрекъсната борба с егоистичното и плътското начало у нас, намиращо се под върховната власт на Сатурн. Когато Уран е в хармонично съчетание със светилата, тогава неговите сили са възходящи и положителни, творчески и жизнедателни, облагородяващи и въздигащи. Тогава Уран придава Божествени сили, свойства и качества на човешкия ум. В такива случаи човек е под ръководството на висшите небесни светове и има правилни връзки, отношения и обмяна с тях. Когато Уран е предимно дисхармоничен, тогава човек е предимно под влиянието на Земята, т. е.
към текста >>
85.
I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)
,
Дух на воин и душа на девойка
,
ТОМ 18
Мъчнотиите са както
капките
.
Тя е проявление на съзнателния живот. Любовта е основа навсякъде в живота. Ако любовта съществува във всичките мисли на човека, ако любовта съществува във всичките негови чувства и постъпки, той всичко може да постигне. Ако човек не постига всичко, показва, че не е умен. Той не трябва да се спъва от пречките и мъчнотиите в живота, защото мъчнотиите сам ги създава.
Мъчнотиите са както
капките
.
Докато падат капка по капка, не могат да направят пакост. Съберат ли се на милиарди заедно и влязат в някой тесен улей, тогава стават опасни и причиняват пакости. Мъчнотиите не трябва да ги събираме в тесни улеи, да стават порои. Такива порои са желанията на човека. Всички хора страдат от излишни желания.
към текста >>
86.
1926 г. Из беседи, лекции и други
,
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
Като плакала, започнали да текат по прозорците на палата изобилно
капки
.
Като стигнали до земята, отишли на това място, дето бил палата, и светлината веднага влязла през прозорците. Като дошла до северната страна на палата, която била направена от мрамор, не могла да проникне през нея, затова се спряла в палата Сестра и, водата, не могла да влезе в палата и останала навън. Светлината като се спряла в стаята на Саваат - Амон-Ра, извадила фенерчето и с него осветила цялата му стая и започнала да я разглежда. Гледа навън, вижда там сестра си. Водата като останала навън, станало й много мъчно и започнала да плаче.
Като плакала, започнали да текат по прозорците на палата изобилно
капки
.
Колкото повече плакала, толкова повече те се измивали, и диамантът и златото почнали повече да светят, да блестят, но тя все пак не могла да влезе в стаята на Саваат - Амон-Ра. Водата запитва своята сестра светлината; Сестро, как влезе в палата? Тя й разправя, че влязла по този и този начин. Мьчи се водата да влезе, но не може. Питам ви: Защо водата не можа да влезе там, дето светлината влиза?
към текста >>
87.
1928 г. Из беседи, лекции и други
,
III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
Луната произвежда известни колебания във водните
капки
.
Казвам му: „Не, няма да вали, защото има едно условие, което ще попречи на облака.” - Кое е това условие? - Понеже месечината е пълна, тя ще раздели облака на две - едната половина ще отиде на юг, а другата половина на север - и няма да капне нито една капка дъжд. И наистина, след малко облакът се раздвои и не валя. По-нататъказ не му обясних причините за това явление, но му обърнах внимание върху факта, че съвременните хора не познават всички явления, които стават в природата. Когато във време на пълнолуние по небето има дъждовни облаци, дъждът закъснява с 24 часа.
Луната произвежда известни колебания във водните
капки
.
Казвам: Животът, които прекарваме на Земята, и условията, които Бог ни е дал, трябва да се използуват разумно. Всички хора трябва да знаят, че благата, които имат, са дадени от Бога. Нещастията, страданията в света са допуснати пак от Бога. В края на краищата обаче, всеки човек ще разбере, че Божията Любов седи над всички страдания и нещастия, както и над злото в света. Ето защо, всеки, който отива при Бога, получава двоен дял.” 174.
към текста >>
88.
А. Хороскопът на Учителят Беинса Дуно и човекът Петър Дънов ПРОДЪЛЖЕНИЕ
,
АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”
,
ТОМ 19
Като излизат думите ви, да бъдат сладки като мед, и кристални, като росни
капки
.
- На онази свещ можеш ли да четеш? Ако можеш да четеш, свещ съм; ако не можеш да четеш, никаква свещ не съм. И желая не само аз, но всички вие да бъдете като мене. Бих се радвал и желая всинца да имате моя ум и моя стремеж. Всичка да говорите като Амриха.
Като излизат думите ви, да бъдат сладки като мед, и кристални, като росни
капки
.
Като дойда при вашия чучур, като пия, да кажа: колко е хубава тази вода! Този чучур аз го считам плод на слънчевите лъчи. * Бележка на съставителя: Това се сбъдна 20 години по-кьсно по времето на Втората световна война 1939 ÷ 1945 г. Светът ще погине! Не физическият свят ще погине, а всички тия стари, криви разбирания в умовете на хората ще изчезнат.
към текста >>
А сега имате ли вие тия
капки
?
Ще кажете: „Свърши се, няма живот вече! ” Но вие още не сте живели. Отсега нататък иде животът. Небетотрябва да дойде на земята, че да заживеем ние в Лкзбовта. Да има две сладки думи, че като каже мъжът на жена си една дума, да й падне като мед на сърце.
А сега имате ли вие тия
капки
?
Аа, носорогът докато е в света, няма. После някои ми правят бележки, че всякога не съм достатъчно сериозен. Говоря умни работи, ама тъй несериозно, не ми подобава. Някои думи са малко грубички, но езикът ви е такъв, какво да правя? Аз български език от 20 години го изучавам, има думи толкова груби, и аз виждам, какво да правя?
към текста >>
89.
Любомир Лулчев (1886-1945 г.)
,
I. Творчество: Мистични съчинения I. Възкресение
,
ТОМ 20
Няколко
капки
кръв го оросиха.
Исус вдигна поглед нагоре. Настана тишина. Като че ли цялото поле беше празно съвсем. Исус наведе пак поглед, взря се в детето и каза: - Жено, да бъде според вярата ти! С бързо движение издърпа Той десницата Си от гвоздея и я положи върху лицето на детето.
Няколко
капки
кръв го оросиха.
Настана дълбока, страшна тишина. И изведнъж детето размърда ръчички и хвана кървавата ръка на Исуса... - Възкръсна! - извикаха всички наоколо. - Възкръсна! Майката прегърна детето до гърдите, другите жени се струпаха при краката на Исуса да ги целуват.
към текста >>
90.
ЩО Е СФИНКСЪТ?
,
,
ТОМ 20
И плачете понякога - сълзите Христови спасиха остатъка от еврейския народ; събудиха душите -
капки
от жива вода бяха те!
Оставете злото да върви по своя друм, но придружете доброто в неговия - и тогава заедно ще занесете радостите на душите, които чакат... И не казвам да рушите старото - нека живее с новото: бащата - при сина - но бащата да не умира! И дъщерята - при майката - но майката да не умира! И тогава гении ще се раждат: съвокупност от хиляди души, отиващи по един път - мнозина ще работят, но един ще носи светлината. Него хората ще кичат с имена и слава; нему ще въздават спомени и почит! Работете и вие - и при вашата воля други воли ще дойдат, и при вашия ум други умове ще се приложат - и тогава и Този, за Когото вий живеете, ще ви помогне, защото Той винаги помага на верните деца, които носят Неговата мисъл, живеят с Неговото Слово и изпълняват Неговата воля.
И плачете понякога - сълзите Христови спасиха остатъка от еврейския народ; събудиха душите -
капки
от жива вода бяха те!
Аз не искам сълзите ви да паднат на суха земя, нито на камък, но да паднат на такава земя, на която да принесат своя плод. И работете върху себе си, изчистете тялото, сърцето и ума - три царства са това, отдавна те чакат своите разумни царе! А което ви е дадено, няма кой да ви го вземе - всичките бисери, които оплаквате отпосле, вие сами хвърлихте в калта! Със сила човек се е родил. И доброто с него е било, защото, ако грехът е негово наследие, и доброто е също - и преди това!
към текста >>
91.
ПРИ ЕЗЕРОТО МАХАБУР
,
,
ТОМ 20
Хиляди образи на слънцето надникнаха във водните
капки
, обнизали тревите - и те блестяха като скъпи брилянти.
ПРИ ЕЗЕРОТО МАХАБУР Огнени пламъци съединиха през нощта небето със земята и ураган помете мъглите, облаците и дъжда, заедно с няколко шатри на ученици. Въздухът като че ли гореше и планините ехтяха от болка. Шумяха водите на езерата, прелели своите брегове... Но на сутринта небето се отвори.
Хиляди образи на слънцето надникнаха във водните
капки
, обнизали тревите - и те блестяха като скъпи брилянти.
По върховете спираха облаци за малко - и тичаха отново, гонени от силен вятър. Но долу бе тихо - и дъх на сила и чистота лъхаше отвред. Край сините води на езерото, в което се оглеждаха небето и канарите, насядаха всички. И Учителят започна свойто слово - реч тиха - и все пак достигаща и до най-далечните: - На земята, когато живите заминават, умират, голяма е скръбта. И когато се завръщат, оживяват отново, радостта е още по-голяма.
към текста >>
92.
Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения
,
ЗАЗОРЯВАНЕ КОГАТО НИЙ, ЖИВИТЕ, СТАНЕМ ТОЙ И А3
,
ТОМ 20
И от пръстите Му излизаха розови
капки
и струи, и отиваха към дървета, земята, към хората.
И странно бе, че ние не вървяхме по земята, а близо до нея и се носехме, като да бяхме облаци - бързо и безшумно. Минавахме над води, като по суша - от стъпките ни над нея повърхността ѝ не се нито набръчка. Над изкласила пшеница вървяхме. И тя нито се поклати, нито се сведоха по-ниско тежките ѝ класове. И където минавахме, Той все благославяше.
И от пръстите Му излизаха розови
капки
и струи, и отиваха към дървета, земята, към хората.
И гдето минехме, хората не ни виждаха, но все пак вдигаха глави и лицата им светваха. Те се провикваха весело, често запяваха след нас и започваха работата си доволни. * А ние минавахме през села, влизахме при болни. Влизахме без да отваряме врати - стените бяха прозрачни и душите на хората се виждаха като малки кандилца. Когато приближихме, те светваха, заиграваха, като живи.
към текста >>
93.
ВИДЕНИЯ
,
,
ТОМ 20
Техният глас бе като на дъждовни
капки
, като на силен вятър, като на много струи на водопад, като на вълни морски, които се блъскат в бреговете си.
И аз се свих близо до Него, защото се зададоха бури огнени и циклони, които се носеха един през други и изглеждаха страшни. А когато се приближиха, аз видях, че те бяха от милиарди искри. И бяха тъй много, както кристалите на току-що падналия сняг - безкрайно разнообразие, в което всяка бляскаше със свой цвят. Искри и малки пламъчета, които светваха често и не гаснеха. Като малки комети се преплитаха те една с друга и правеха тия пламъци, които бяха много големи и от които всяка отделна частица беше отделна жива душица.
Техният глас бе като на дъждовни
капки
, като на силен вятър, като на много струи на водопад, като на вълни морски, които се блъскат в бреговете си.
Но безкрайно меки и хармонични, като че ли минали през огромна флейта, те добиваха тон на глас, излизащ от дъното на гърди, които много са страдали, но са намерили примирение и смисъл в светлината, която ги е огряла, когато са се събудили. - «Необятната Любов ни въздигна, безпределната Мъдрост ни оживи, единната неизказана Истина ни възкреси. Осветихме името Ти, свършихме делото Ти и въдворихме Твоето царство за безкрайни вечности.» И всичката вселена рече: «Амин.» Аз чух това и повторих. И не смеех да добавя нищо. А той мълчеше.
към текста >>
Но когато западаха
капките
дъждовни, аз отворих очи.
Бяла лилия леко се залюля на своето дълго стебло и аз коленичих и протегнах ръце да я подхвана. И тя клюмна в шепите ми. Когато се обърнах да Го помоля за помощ - наоколо нямаше никой. В душата ми стана тъй страшно, като че ли лилията и аз еднакво свършвахме живота си. Затворих очи и ми се стори, че съм нейде безкрайно далеч, че между мен и всичко друго се е пуснала полупрозрачна завеса, направена от милиони минали години.
Но когато западаха
капките
дъждовни, аз отворих очи.
И цветята вдигнаха главици веднага. А когато погледнах нагоре, от тъмния дъждовен облак бляскаха хиляди Негови очи - и всичките се усмихваха. Забравил всичко от радост - аз запях. И всички цветя ми пригласяха,. А веднъж, когато аз крачех зад Него, Той изведнъж се спря и ме изгледа дълго.
към текста >>
94.
Из «Песен на песните» ДО ВЪЗЛЮБЛЕНАТА
,
Любомир Лулчев
,
ТОМ 20
Но в душата ми прелива като
капки
отровна роса, стар лъх на далечни времена, когато, скитник и бродник, безспир и надежда съм кръстосвал световете.
А аз го минах и насам, и нататък... И животът ми се изпълни със сенки. И самият аз - сянка между сенки... И изгрява слънцето и полягват всички на земята, големи и велики... А после се смаляват на обеда, и на залез растяхме отново. То се движеше, а ний мислехме, че растем и се смаляваме, че сме млади и остарели... А ний сенки само бяхме, които отдалечаваха главите си, за да го видят сутринта по-добре - а вечер се прибирахме - и тъмнината ни успиваше... И които знаеха живота, на сутринта, минали през хлада на смъртта, го посрещаха пак. А които бяха само сенки на сенките - има и такива, - не оставяха дори спомен. Ти чакаш - и аз песен на радост бих искал да ти изпратя.
Но в душата ми прелива като
капки
отровна роса, стар лъх на далечни времена, когато, скитник и бродник, безспир и надежда съм кръстосвал световете.
А сега Бог да бди над теб - и дари, както Той само знае да дарява! Ограбих те, моя възлюблена, ограбих те: песен ти написах, душата ми по теб плака - ала песента си повече от теб обикнах - и не ти я пратих. * * * (На задната корица на книгата) КНИГИ ОТ СЪЩИЯ АВТОР: Искрици на просъницата (разкази) Пелин и коприва (хумористични разкази) - изчерпана Генко Орлето С Христа Благословение Съвременният морал и Дънов Нови хора Кръстопът Хигиена: Здрав и млад Край огнището При спорната гора Зазоряване При адепта Думите на видния странник Буди-Са На Планината През вековете Печатница «Братство» - Севлиево
към текста >>
95.
Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината
,
Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ
,
ТОМ 20
Царят прави някакви несмислени движения с ръце и поглед, все още втренчен в очите на Ученика... Пот с едри
капки
покрива челото му.
А също и с по-първите? Ученикът го погледна дълбоко и тихо, и за пръв път на царя се стори, че оттам някъде, в дълбочината на тия очи има нещо, което не е човек, а нещо голямо, незнайно, грамадно, но тихо, любящо, напомнящо с нещо майчин скут, на който се заспива в детинство. И то беше тъй необикновено чувство, че самият той сякаш се разтапяше от него. Очите му изгубиха образа, който беше насреща му и вместо това загряха като че ли лъчи на слънце, лъхнаха благоухания на пролет, а навсякъде сякаш се разкри блясъкът на синьо южно море... И образът на младо момиче, красиво... Истина ли е това? Сънува ли?
Царят прави някакви несмислени движения с ръце и поглед, все още втренчен в очите на Ученика... Пот с едри
капки
покрива челото му.
Устата му се полуот-варят, дишането става равномерно и силно като на спящ човек. А Ученикът го гледаше тихо и спокойно. - Войната вървеше успешно - започна Ученикът пак приказка сякаш никаква, която току-що е прекъснал, макар че никога не бе я говорил по-рано -успешно за едната страна, разбира се - за победителката. Престолонаследникът, който водеше войските, се радваше - както винаги се радват победителите... Неговият баща беше много строг, не обичаше да се шегува и затова престолонаследникът му се боеше... И когато се радваше, радваше се и за победата, и затова, че нямаше да му се карат. Но победителят беше победен.
към текста >>
96.
Любомир Лулчев IV. Творчество: С Христа (трилогия) III. Благословение
,
I. НА ИЗГРЕВА - ПОСРЕЩАНЕ НА СЛЪНЦЕТО. ПАНЕВРИТМИЯ И РАЗГОВОРИ С УЧИТ
,
ТОМ 20
О, да, само че там бяха малки
капки
, а тук е извор, голям, непрестанен.
И тогава дойде Иванка. Тя нищо му не каза - само мина и му стисна ръката и отмина. И изведнъж от това в него стана промяна. Като че ли това ръкостискане му даде ключ, който отвори някаква врата, топлинка, която стопи прегради, даде храна на болния, комуто отдавна нещо се е ядяло, но той самият не знаел какво. Ето, и сега е същото.
О, да, само че там бяха малки
капки
, а тук е извор, голям, непрестанен.
От него са черпили и другите. И Генко слушаше и внимаваше. И отново му се мерна нова картина. Върви Учителят с кошница пълна, грабва от нея и хвърля цели шепи. И тия, които са около него, вземат тия камъчета равнодушно.
към текста >>
97.
44. КАК ЖИВЯ НЯКОГА УЧИТЕЛЯТ
,
,
ТОМ 20
И от обятията на смъртта изхвръква новият живот, който е вечен, който е бил и ще бъде всякога и винаги, който ще сменява формите си с винаги по-нови, но винаги ще бъде все същата Единна безконечност, разсипала се на милиони
капки
роса, за да се слее най-после в Единствения поток!...
Два свята стояха един срещу друг-тоя, който започваше, и оня, който си отиваше; тоя на миналото, който бе видял края на царства и хиляди хора, бе изпил до дъното удоволствията и започнал с пресита, бе стигнал до равнодушие - и другият, който бе прозрял вече вечността и безсмъртието си. - Що е истина? - питаше през Пилатовата уста загиващото, което някога бе знаяло това разковниче, защото с неговата помощ бе изпъкнало от мрака на вековете и вече бе го изгубило, за да изчезне и то самото. Исус не отговори нищо. За истината не се говори, като че ли искаше да каже Тоя пръв гражданин на света на безсмъртието, тя само се живее, и когато потрябва - мре се за нея.
И от обятията на смъртта изхвръква новият живот, който е вечен, който е бил и ще бъде всякога и винаги, който ще сменява формите си с винаги по-нови, но винаги ще бъде все същата Единна безконечност, разсипала се на милиони
капки
роса, за да се слее най-после в Единствения поток!...
133 ________________________ 133 - Тази статия на Любомир Лулчев е част от неговата книга «Съвременният обществен морал и Дънов», 1922 г., стр. 13-19. (Бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
към текста >>
98.
Любомир Лулчев VIII. Списание «Житно зърно» Статии. 1. Магическата пръчка
,
(Сп. «Житно зърно», г. 1,1924 г., бр. 9-10, стр. 29-43)
,
ТОМ 20
При известни условия, в разглеждането на които не можем сега до се впущаме, няколко
капки
вода, индуктирани изкуствено, могат да развият едно силово поле, което да се чувства от пръчката на километри.
Търсейки причините на това явление, по аналогия на Волтовия стълб, са построили специални комбинации от метали, които да служат като индикатори и като възстановители на тия трептения. Намерили са, че всеки метал, особено ако той е закопан (дори вредна саксия), има вибрационно поле, с разни форми и в това вибрационно поле особени сгъстявания, които образуват тъй наречения азимутен меридиан, заключаващ точен ъгъл с магнитния или географическия и характерен за елемента (така напр. във водорода той е на северозапад, в медта – на юг, в хлора – на север, сярата – на изток, въглерода – запад, йода – изток и пр.). При това се е забелязало (с помощта на пръчката), че тоя меридиан се отклонява преди 9 часа сутринта и след 3 часа после обед на определен ъгъл (90º - 270º - 312º) и като дойде 9 часа с бързо движение заема характерното си место, което ще да покаже връзка с вълните, причинени навярно от металните огньове на слънцето, които във вид на вибрации идат със самата светлина. Тези вибрационни полета са няколко вида, имат различни положения в диамагнитните и парамагнитните тела, но приблизително еднакви очертания.
При известни условия, в разглеждането на които не можем сега до се впущаме, няколко
капки
вода, индуктирани изкуствено, могат да развият едно силово поле, което да се чувства от пръчката на километри.
С помощта на тия индуктори може да получат (посредством разни цветни дискове) особени динамически полета, наречени спектри, които образуват силови възли; тела, поставени в тия силови възли, ако са еднакви с изследваните, не нарушават образуваните силови линии (много ясно чувствани и очертани от пръчката) и с помощта на които именно става отделяне на химическия състав, както и въпросите за физиологическото въздействие на тия силови полета – но всичко това би ни отвело надалеко . Изследванията на братя РаЬеу са доказали нещо още по-странно, че почти всяко тяло е оградено със специални свои етерни изображения, понякога намалени по големина, но запазени по форма и то разпростиращи се по четиритях главни посоки на света на десятки метри около самия предмет (особено извор, кладенец и пр.). За да завършим, нека поменем няколко думи и върху чисто практическата страна на въпроса. На принципа на пръчката бяха построени специални уреди (магнитометри и телефон чрез земята (Thelephon par sol), които водят началото от войната и после послужиха и за изследване на руди. Напоследък се опитват и радиоапарати, в които с помощта на влачеща антена (вариращо) съпротивление се опитват да определят състава на почвата.
към текста >>
99.
VIII. Величка Стойчева А. Статии
,
VIII. Величка Стойчева
,
ТОМ 21
Вторий път - на последната молитва в Гетсиманската градина, когато от скръб и тъга кървави
капки
вместо пот са падали от лицето Му и в Своята скръб каза: „Отче, ако е възможно, да ме замине тая чаша”, но Божественият Дух преодолява и Той добавя: „но нека бъде не Моята воля - т. е.
Бог ни показва Своята любов, та чрез Христа да не погине человечеството, но да се отърват и наследят живот вечен, щом повярват в Него. А кое може да застави човеците да вярват, ако не Любовта - тая Божествена частица, която е вродена чрез Божествения Дух във всички разумни същества? Само тоя, който люби Бога, може и да вярва дълбоко в Него и да върши Неговата свята воля. Много е за нас, ако можем добре да схванем, да разберем, че Бог, тая висша същност, ни люби, а още повече, че, ръководим от тая Любов, Той изпрати Своя Единороден Син да приеме плът, да се приравни и живее с грешното човечество, да преодолява всички светски несгоди с пост и молитва, да победи лукавия. Знаем, че Сатана се е мъчил да изкуси Господа първия път след 40-дневния пост.
Вторий път - на последната молитва в Гетсиманската градина, когато от скръб и тъга кървави
капки
вместо пот са падали от лицето Му и в Своята скръб каза: „Отче, ако е възможно, да ме замине тая чаша”, но Божественият Дух преодолява и Той добавя: „но нека бъде не Моята воля - т. е.
на плътта, - а Твоята”; и тук Сатана бе победен. Поруган, бит, мъчен, пригвозден на кръста при непоносими мъки, озверений народ се надпреварваше в своите поругания, но Той не се озлоби „от Божествената Му уста не се чу друго освен Любов и благост, и Той каза: „Отче! Прости им, понеже не знаят що правят! ” Трети път Сатана бе победен, а избраний народ избавен от проклятие. Да, Христос претърпя кръстна смърт за нас, грешните человеци.
към текста >>
100.
Б. Писма на Учителя Петър Дънов до Величка и Кънчо Стойчеви
,
втора част - писма 1913г - 1914г
,
ТОМ 21
Прахът е потребен за образуванието на водните
капки
.
За други няма защо да се смущавате. Политическите работи, това са ветрове, които периодически веят в едно или друго направление. Тяхната цел е да става проветрение в света. По някой път вятърът може да е слаб и да произвежда една приятна хладина, а по някой път може да е цяла стихия, която да подигне цял облак от прах. Но тия неща са естествени.
Прахът е потребен за образуванието на водните
капки
.
Гледайте на всички явления от добрата и полезна страна. Всичко Господ урежда за добро. Няма нужда да бъдете дряхли и обезсърчени. Вяра и надежда, добрите дни са на бъдещето. Бъдете радостни и весели в безбройните добрини, които Господ е изпратил на всички според Своята безгранична любов и обич към човешките души.
към текста >>
НАГОРЕ