НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
91
резултата в
65
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1_15 ) В полка на Христа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тревата, по която стъпвахме, беше украсена с милиони росни
капки
, а около нас боровете, които символизират вечния стремеж на Духа към висините, издигаха върхове.
В ПОЛКА НА ХРИСТА Посрещахме изгрева и Животът ми се струваше едно свещенодействие.
Тревата, по която стъпвахме, беше украсена с милиони росни
капки
, а около нас боровете, които символизират вечния стремеж на Духа към висините, издигаха върхове.
Да, ние се намирахме в един неръкотворен храм... Образувахме колелото на Паневритмията. Учителя влезе вътре в кръга, в центъра оркестърът засвири, колелото потегли и душите ни затрептяха. По-късно се озовахме в друго колело. Почна разговор. Онзи, който е роден вътрешно, той ще пожелае всичко, каквото е придобил – знание, сила и богатство, да отдаде на Бога.
към текста >>
2.
2_19 ) Изпити на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тревата беше обсипана с милиони росни
капки
, които блестяха като скъпоценни камъни.
ИЗПИТИ НА ЛЮБОВТА След лекцията всички излязохме на полянката.
Тревата беше обсипана с милиони росни
капки
, които блестяха като скъпоценни камъни.
В дъното Витоша беше позлатена от изгряващите слънчеви лъчи. Учителя погледна тази картина и каза: Всеки такъв ден показва, че нещо хубаво е речено в света. Ще се уреди, ще се уреди! Хубавите дни са за в бъдеще.
към текста >>
3.
5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Почнали да падат едри
капки
дъжд.
Покривът на зданието, което било сред лозята, пропускал точно над салона за молитва и над Светая светих. Учителя запитал кой може да го поправи. Обадил се Петър Камбуров. Дошъл му на помощ още един брат и тъкмо когато разкрили покрива, от северозапад, откъм с. Беляковец, се задал черен облак, предвещаващ гръмотевици и силна буря.
Почнали да падат едри
капки
дъжд.
Тогава Учителя минал покрай щерната, излязъл пред бялата задна порта и застанал срещу бурята около една минута. Моментално облаците тръгнали към североизток, по посока на с. Арбанаси. Когато се завърнал, другите казали: „Учителю, Вие спряхте бурята! “- „Да, но само за два часа. Пътят ѝ беше оттук, но измолих Съществата да ни почакат, докато си свършим покрива.“ И наистина, тъкмо приключили, пак се задал същият облак.
към текста >>
4.
48) Някои заразни болести
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Освен това в една чашка ще се налее малко вода, ще се капнат във водата само няколко
капки
йодна тинктура и ще се изпие водата.
Тогава ще се спре размножаването на микробите. Ще се пие вряла вода по четири-пет чаши една след друга. В такава среда не могат да виреят бацилите. 2. Холера Също и при холерата ще се изпиват по четири-пет чаши гореща вода една след друга.
Освен това в една чашка ще се налее малко вода, ще се капнат във водата само няколко
капки
йодна тинктура и ще се изпие водата.
3. Жълтеница 3.1. Да се ядат лимони с корите – по няколко лимона на ден без захар. 3.2. Избягване на мазнини. 4. Заушка 4.1. Счукани маслини се налагат на мястото.
към текста >>
5.
22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Изпиват се една след друга няколко чаши гореща вода, в която може да се изстискат и няколко
капки
лимон.
Сегашните хора пият вода така, както са пили техните деди и прадеди. Малцина знаят какво е значението на водата за организма. Като се пие гореща вода, организмът се чисти, по този начин се разтварят утайките, които са се наслоили в него. Водата е добър проводник на магнетизма. За да се подобри кръвообращението и за да се отворят порите, хубаво е през пролетта човек поне два пъти на седмица да предизвиква изпотяване чрез пиене на гореща вода.
Изпиват се една след друга няколко чаши гореща вода, в която може да се изстискат и няколко
капки
лимон.
След настъпилото изпотяване тялото се изтрива с влажна кьрпа, после със суха се попива влагата и се преобличат чисти дрехи, след което може да се изпие още една чаша гореща вода, за да се възобнови изгубената топлина при изпотяването.“ ХIII. Психологични условия при дишането и важността им. Златното правило при дишането Участието на съзнанието при дишането е златно правило, което трябва да се спазва. Съзнателното дишане означава участие на мисълта, чувствата, волята и любовта, или досег с духовните сили, които проникват въздуха, а именно – праната и различните видове психични сили.
към текста >>
6.
52) Ново направление на труда
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тогава и дъждовните
капки
, които бият по твоите прозорци, шуртенето на извора в планината, съмването и мръкването, движението на звездите, гледката на цветята и буболечките, събуждането на една красива идея или повикът на едно благородно чувство – всичко ще се измерва от теб като изявление на великата Любов, която прониква цялата Природа.
Някой ще каже, че има борба в света: да, така е, това е несъвършенството на децата, които още не са пробудени, обаче разумното, което работи отвътре, ще преодолее всички прегради и ще се прояви. Човек греши, като мисли, че прави нещо със собствени усилия: например посява жито и смята, че той го е произвел. Светлината, топлината и всички други условия са изявление на дейността на разумните сили в житото; жизнените процеси, които се извършват в развиващото се зрънце, са регулирани от Невидимия свят. Нещо повече, всички дарби, които употребяваме, са пак изявление на Първата Причина, която работи в нас. Гледаш ли на света в такава светлина, тогава и най-дребното явление в Природата ще бъде за теб изпълнено с поезия и висш смисъл.
Тогава и дъждовните
капки
, които бият по твоите прозорци, шуртенето на извора в планината, съмването и мръкването, движението на звездите, гледката на цветята и буболечките, събуждането на една красива идея или повикът на едно благородно чувство – всичко ще се измерва от теб като изявление на великата Любов, която прониква цялата Природа.
Всъщност всичко, което постигаме, е дар на разумните сили, които ни водят към върха на красотата и съвършенството. Казано е: „Даром сте приели, даром давайте.“ Някой може да се съгласи, че това е вярно за духовната работа, и да се усъмни дали същото може да се отнесе към физическата. Да делим работата на духовна и недуховна, това значи да късаме живота, за което ние нямаме право, тъй като той е един. И ако разграничаваме работата на духовна и недуховна, тогава се наслоява едно вътрешно противоречие, едно раздвояване, което е пречка за правилното развитие. Всъщност при новото разбиране за труда, целият живот става духовна работа.
към текста >>
7.
10.ХI.1950 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И точно след два часа, когато двамата братя туриха последните керемиди на покрива и щяха да слизат, закапаха едри
капки
дъжд.
Покривът на вилата беше повреден и трябваше да се поправи. Двама братя няколко дни преди събора се качиха да го поправят. Появи се тъмен дъждовен облак. Дъждът приближаваше към нас. Учителя отиде малко настрана и като се върна, каза на двамата братя: „Иде дъжд, но той се отлага до два часа, догде свършите поправката.” И наистина облакът се насочи в друга посока.
И точно след два часа, когато двамата братя туриха последните керемиди на покрива и щяха да слизат, закапаха едри
капки
дъжд.
Облакът се върна пак към вилата. В съборните дни в ранна сутрин всички се нареждахме в двора на вилата пред изгрев слънце. След молитви и песни се изпълняваха гимнастическите упражнения. След това почваше беседата. Често пъти през деня имаше втора беседа.
към текста >>
8.
Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Долавяйте музиката в свиренето на вятъра, в дъждовните
капки
.
И за това се казва, че всичко в природата е музика. На земята, дето обитават толкова много живи същества, се разнася непреривна музика. Музика има в текущите води и вечно вълнуващите се води на океани и морета, музиката се носи във въздуха, във веенето на вятъра. Музика има в шумоленето на листата, в чуруликането на птичките, в гласа на животните, в румоленето на потоците. И често, когато вятърът люлее дърветата, в гората се разнася една величествена оркестрална музика, която за човек с тънко развит слух звучи като симфония.” „Човек трябва да се научи да долавя музиката, която прониква цялата природа.
Долавяйте музиката в свиренето на вятъра, в дъждовните
капки
.
Ако се вслушате, ще чуете, че цялата вселена пее. Колко е величествено всичко това! ” „Идете до Ели-дере или някое друго място на планината, изберете някое стръмно място и тръгнете по реката нагоре. Тая река ще роди във вас едно отлично настроение. Вие като се изкачвате нагоре, ще слушате това шумолене на природата и във вас ще се събуди радост.
към текста >>
9.
Трудът - изходна точка при обучението по природознание
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Какво ни говорят белите
капки
по листата?
Така тя има положение най-благоприятно за посещение от насекомите. Това не е обикновен растежен процес, понеже тая част от стъблото, която извършва извиването, е вече завършила растежа си. Това не може да се вземе и като причинено от особено дразнене на мястото, понеже извитото място не е получило особено дразнене, различно от дразненето на другите части на стъблото: контактът с почвата и осветлението на извитото място е такова, каквото е и на другите части на стъблото. Външни причини за това извиване не са доказани. То става тъкмо на най-подходящото място, и неблагоприятното положение се променя в благоприятно.
Какво ни говорят белите
капки
по листата?
В ранна пролет нашите гори се украсяват с хубавата меча пита или медуница /Pulmonaria officinalis/. Тя има красиви дебели листа с бели капки и червени цветове, които при прецъфтяване стават сини. Де е смисълът на белите капки? Ето цяла загадка за децата. Дали само за радване на окото?
към текста >>
Тя има красиви дебели листа с бели
капки
и червени цветове, които при прецъфтяване стават сини.
Това не може да се вземе и като причинено от особено дразнене на мястото, понеже извитото място не е получило особено дразнене, различно от дразненето на другите части на стъблото: контактът с почвата и осветлението на извитото място е такова, каквото е и на другите части на стъблото. Външни причини за това извиване не са доказани. То става тъкмо на най-подходящото място, и неблагоприятното положение се променя в благоприятно. Какво ни говорят белите капки по листата? В ранна пролет нашите гори се украсяват с хубавата меча пита или медуница /Pulmonaria officinalis/.
Тя има красиви дебели листа с бели
капки
и червени цветове, които при прецъфтяване стават сини.
Де е смисълът на белите капки? Ето цяла загадка за децата. Дали само за радване на окото? Вътре в листата има гъбеста тъкан, между клетките на която има много въздух. Когато тези междуклетъчни пространства в известни места са по-големи, листото на това място изглежда белезникаво.
към текста >>
Де е смисълът на белите
капки
?
Външни причини за това извиване не са доказани. То става тъкмо на най-подходящото място, и неблагоприятното положение се променя в благоприятно. Какво ни говорят белите капки по листата? В ранна пролет нашите гори се украсяват с хубавата меча пита или медуница /Pulmonaria officinalis/. Тя има красиви дебели листа с бели капки и червени цветове, които при прецъфтяване стават сини.
Де е смисълът на белите
капки
?
Ето цяла загадка за децата. Дали само за радване на окото? Вътре в листата има гъбеста тъкан, между клетките на която има много въздух. Когато тези междуклетъчни пространства в известни места са по-големи, листото на това място изглежда белезникаво. От там и белите петна по листата.
към текста >>
10.
06. Символи в природата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Аз съм много очарован, когато отивам на горния край на полянката, откъдето се виждат росните
капки
на тревата, блестящи като брилянти.
Значи любовта, служението, жертвата трябва да бъде в мълчание, тишина и тайна. Недей гърми, никаква слава недей търси. Всичко да бъде в тайна. Когато обичаш, когато се жертвуваш, когато работиш за другите хора, всичко да бъде в тайна, за да може по този начин да се прослави Бог. Друг пример: Всяка сутрин нали играем Паневритмията ?
Аз съм много очарован, когато отивам на горния край на полянката, откъдето се виждат росните
капки
на тревата, блестящи като брилянти.
Красива картина! Картина, която може да събуди нашия възторг. Обаче аз отивам по-нататък. Към 9 часа росните капки по тревата ги няма. Как да преведем това за човешкия живот и да извадим поука?
към текста >>
Към 9 часа росните
капки
по тревата ги няма.
Друг пример: Всяка сутрин нали играем Паневритмията ? Аз съм много очарован, когато отивам на горния край на полянката, откъдето се виждат росните капки на тревата, блестящи като брилянти. Красива картина! Картина, която може да събуди нашия възторг. Обаче аз отивам по-нататък.
Към 9 часа росните
капки
по тревата ги няма.
Как да преведем това за човешкия живот и да извадим поука? Всичко, което е преходно, временно, нетрайно в човешкия живот, това са росните капки на тревата. Ако се стремим към светски, преходни, суетни неща, непременно в края на краищата всичко ще се стопи в твоите ръце и ще се разочароваш. Затова човек да се не стреми към временното, светското, а към вечното, Божественото. Всичко преходно, временни радости, почести, богатства, власт, всичко се стопява.
към текста >>
Всичко, което е преходно, временно, нетрайно в човешкия живот, това са росните
капки
на тревата.
Красива картина! Картина, която може да събуди нашия възторг. Обаче аз отивам по-нататък. Към 9 часа росните капки по тревата ги няма. Как да преведем това за човешкия живот и да извадим поука?
Всичко, което е преходно, временно, нетрайно в човешкия живот, това са росните
капки
на тревата.
Ако се стремим към светски, преходни, суетни неща, непременно в края на краищата всичко ще се стопи в твоите ръце и ще се разочароваш. Затова човек да се не стреми към временното, светското, а към вечното, Божественото. Всичко преходно, временни радости, почести, богатства, власт, всичко се стопява. Ето тази е поуката от този пример. Нека да вземем друг пример из медицината.
към текста >>
11.
14. Значение на цветовете
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
На небето тя се получава, когато слънчевата светлина се пречупва през дъждовните
капки
.
Затова Учителят казва, че ако в двора на една къща има много цветя, в нея хората не могат да се карат. След това въведение, нека разгледаме цветовете. Колко основни цвята има? Те са седем. Ако прекараме един слънчев лъч през една призма, ще получим дъгата.
На небето тя се получава, когато слънчевата светлина се пречупва през дъждовните
капки
.
Първи е червеният цвят, с 400 билиона трептения в секунда. След него идат портокаловият цвят, жълтият, зеленият, синият, тъмносиният и виолетовият или моравият, който има 800 билиона трептения в секунда. Те са много по-мощни, имат по-къси вълни. Както в музиката има много октави, така и цветовете имат много октави. Първата октава е на физическия свят.
към текста >>
12.
23. Работа върху Евангелието на Йоана
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В Гетсиманската градина Христос е казал: "Прескръбна е душата ми до смърт." Потта му станала като
капки
кръв, които падали на земята.
Стига да размишлява търпеливо върху тях, човек ще разкрие големите богатства, скрити в тях. Тия стихове имат силата да събуждат мистичната природа на ученика. Чрез размишление върху тях, Божественото естество на човека се проявява. И колкото повече ученикът размишлява върху тях, толкоз е по-силно тяхното действие. Човек може да направи опит, за да види тяхното мощно действие върху човешката душа.
В Гетсиманската градина Христос е казал: "Прескръбна е душата ми до смърт." Потта му станала като
капки
кръв, които падали на земята.
Той е имал такова страдание, което никой не е имал, понеже на никого не е капала от страдание потта като кръв от челото. Коя е причината на тия страдания? Той е преживял тия страдания, понеже приел да плати кармата на човечеството. Ако не беше сторил това, човечеството само не можеше да се издигне над егоизма и щеше да се изроди и загине. Любовта на Христа е толкоз велика, че човек при сегашната степен на своето развитие не би могъл да я преживее.
към текста >>
13.
01. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ще изпие няколко чаши гореща вода, в която може да изстиска няколко
капки
лимон.
Без нея никаква култура не съществува. Сегашните хора пият вода, както са пили техните деди и прадеди. Какво е значението на водата за организма малцина знаят. Че като се пие гореща вода, организмът се чисти, че по този начин се разтварят утайките, които са се наслоили в него, че водата е добър проводник на магнетизма, по това днешния човек малко знае. За да се подобри кръвообращението и за да се отворят порите, хубаво е през пролетта човек поне два пъти на седмица да предизвиква изпотяване чрез пиене на гореща вода.
Ще изпие няколко чаши гореща вода, в която може да изстиска няколко
капки
лимон.
Като се изпоти добре, ще изтрие тялото си с влажна кърпа, после със суха кърпа ще попие влагата и ще се преоблече. После може да изпие още една чаша гореща вода, за да възстанови изгубената топлина при изпотяването." Вдишването трябва да става бавно, дълбоко и ритмично. Като се задържи въздухът известно време, човек трябва да го издиша пак много бавно. От особена важност е да се знае следното: задържането да става винаги при пълни гърди и никога при празни.
към текста >>
14.
03. КЪМ МУСАЛА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Той почва да долавя в най- нежния ветрец, в бурята, в изворите, в музиката на дъждовните
капки
, говора на същества, които го познават и които той познава, с които е свързан от векове с връзките на любовта.
Тогаз той ще дигне булото, което скрива истинското му лице. А който види неговото лице, той е преобразен. Той вече влиза през портите, които водят към реалната страна на живота. И тогаз всичко вижда човек в нова окраска. Синевината на небето му говори вече нови неща, които той не е подозирал.
Той почва да долавя в най- нежния ветрец, в бурята, в изворите, в музиката на дъждовните
капки
, говора на същества, които го познават и които той познава, с които е свързан от векове с връзките на любовта.
Камъните оживяват за него и почват да му говорят. Те му разкриват своите радости, своите скърби и надежди. Той почва да говори с тревите и цветята. Той им разправя за своите мечти, за своите копнежи и той вижда, как те го разбират. И музиката, с която те изразяват своя вътрешен мир, го потопява в един свят на мира и радостта.
към текста >>
15.
05. РИЛСКИ ВЕЧЕРИ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Да живеем с радостта на цветята, с красотата на бурята, на тихия дъжд, на росните
капки
по листата, на синьото небе.
Как тук на Рила стават ясни много неща! Как красивото може да се влее в човешкия живот? Постоянен разговор с природата - ето тайната! Интимни връзки с живота около нас, с безкрайните промени около нас. Да чувствуваме радостта на дърветата, когато се оросяват от благословения дъжд.
Да живеем с радостта на цветята, с красотата на бурята, на тихия дъжд, на росните
капки
по листата, на синьото небе.
Да чувствуваме мощния поток на живота в разлистващата се гора. Да живеем със слънчевия изгрев, със звездите, с облаците, с вятъра, да се вживеем в живота на тревите, цветята, дърветата, изворите, потоците, скалите. И да виждаме в тях това, което е зад преходните форми: великият ритъм на живота! Тогаз душата ще се прояви с всичката си невинност и чистота, с всичката си вътрешна красота, нови извори ще се отворят в нея и тя ще си припомни свещения език, на който е говорила. Благодарим на Рила за всичко, благодарим ù за незабравимите ù рилски вечери!
към текста >>
16.
10. КЪМ „САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО“
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това е музиката на
капките
от топящия се сняг.
Поемаме нагоре. Над нас – снежни преспи. Отиваме при тях. Какво е това? Особена музика долита до нас!
Това е музиката на
капките
от топящия се сняг.
Те падат от високи канари и тоновете са тъй различни, че се образува чудна симфония. Това прилича на тържествуваща радостна песен: Тия капки са вече свободни! Не е ли това като победната песен на човешката душа, освободена от ледените окови, които са я сковавали и тя вече може радостно да литне и да се прояви с всичкия си замах и красота! Ние сме вече в „Салона на съзерцанието". Колко е подходящо това име!
към текста >>
Това прилича на тържествуваща радостна песен: Тия
капки
са вече свободни!
Отиваме при тях. Какво е това? Особена музика долита до нас! Това е музиката на капките от топящия се сняг. Те падат от високи канари и тоновете са тъй различни, че се образува чудна симфония.
Това прилича на тържествуваща радостна песен: Тия
капки
са вече свободни!
Не е ли това като победната песен на човешката душа, освободена от ледените окови, които са я сковавали и тя вече може радостно да литне и да се прояви с всичкия си замах и красота! Ние сме вече в „Салона на съзерцанието". Колко е подходящо това име! Тия скали са тъй уединени! Рядко минават туристи от тук.
към текста >>
17.
14. ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Долавяйте музиката в свиренето на вятъра, в дъждовните
капки
, в шумоленето на листата, в ромоленето на ручея.
– Т.е. човек ще почне да възприема музиката, която излиза от тях. От растенията излиза музика. Човек трябва да се научи да долавя музиката, която прониква цялата природа. Всичко е музика!
Долавяйте музиката в свиренето на вятъра, в дъждовните
капки
, в шумоленето на листата, в ромоленето на ручея.
Ако се вслушаш, ще видиш, че цялата вселена пее, всичко живо във вселената пее. Вслушай се във великата симфония, която е в пространството. Колко е величествено, ако слушаш всичко това! Един ден, когато вашите уши се отворят, ще чуете великата музика, която се разнася от единия край на света до другия и тогаз ще разберете великия смисъл на живота. Но това са по-далечни работи.
към текста >>
18.
29. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Цветята на Изгревската полянка още са окичени с росни
капки
, които блестят по тях като малки слънца.
29. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Пролетно утро.
Цветята на Изгревската полянка още са окичени с росни
капки
, които блестят по тях като малки слънца.
Чисто синьо небе. Сливите, ябълките, прасковите и пр. отрупани със снежно-бели цветове, дават вълшебен вид на обстановката. Безброй пчели около цъфналите дървета. Учителят е на полянката.
към текста >>
19.
42. ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Хиляди росни
капки
по свежата трева.
Всички сме в живия кръг на полянката. Чуват се първите радостни и тържествени звуци на оркестъра: „Първият ден на пролетта". Плавните движения на паневритмията почват. Живият кръг се привежда в движение. Лицата на всички са радостни и светли.
Хиляди росни
капки
по свежата трева.
Около нас — цъфнали дървета. По тях и над главите ни пеят птички. Над нас синьо небе със светли облачета тук там. Всеки мускул, всяка нишка в нас трепти под ритъма на музиката. Нашите свещени мисли се вливат в природата и тя ги използува за организиране на нов и красив живот.
към текста >>
20.
55. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Чудните слънчеви изгреви, шарките на безброй цветя, росните
капки
по тревите и листата, нежният ветрец, синьото небе, светлите облачета като калейдоскоп минават пред очарования ни поглед.
55. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША Краят на лятото. С какви дарове ни обсипва то всяка година!
Чудните слънчеви изгреви, шарките на безброй цветя, росните
капки
по тревите и листата, нежният ветрец, синьото небе, светлите облачета като калейдоскоп минават пред очарования ни поглед.
Искаме да посетим приказните чертози на Витоша, за да чуем, какво ще ни каже тя сега. Всеки път тя ни говори нови неща, разкрива ни нови тайни, нови страници от свещената си книга. Тръгваме преди зори. Колко са чудни тихите минути на зазоряването! Как те са пълни с чаровността на мистичността и мълчанието.
към текста >>
21.
Работа върху Евангелието на Иоана
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В Гетсиманската градина Христос е казал: “Прескръбна е душата ми до смърт.” Потта му станала като
капки
кръв, които падали на земята.
Стига да размишлява търпеливо върху тях, човек ще разкрие големите богатства, скрити в тях. Тия стихове имат силата да събуждат мистичната природа на ученика. Чрез размишление върху тях, Божественото естество на човека се проявява. И колкото повече ученикът размишлява върху тях, толкоз е по-силно тяхното действие. Човек може да направи опит, за да види тяхното мощно действие върху човешката душа.
В Гетсиманската градина Христос е казал: “Прескръбна е душата ми до смърт.” Потта му станала като
капки
кръв, които падали на земята.
Той е имал такова страдание, което никой не е имал, понеже на никого не е капала от страдание потта като кръв от челото. Коя е причината на тия страдания? Той е преживял тия страдания, понеже приел да плати кармата на човечеството. Ако не беше сторил това, човечеството само не можеше да се издигне над егоизма и щеше да се изроди и загине. Любовта на Христа е толкоз велика, че човек при сегашната степен на своето развитие не би могъл да я преживее.
към текста >>
22.
Значение на цветовете
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
На небето тя се получава, когато слънчевата светлина се пречупва през дъждовните
капки
.
Затова Учителят казва, че ако в двора на една къща има много цветя, в нея хората не могат да се карат. След това въведение, нека разгледаме цветовете. Колко основни цвята има? Те са седем. Ако прекараме един слънчев лъч през една призма, ще получим дъгата.
На небето тя се получава, когато слънчевата светлина се пречупва през дъждовните
капки
.
Първи е червеният цвят, с 400 билиона трептения в секунда. След него идат портокаловият цвят, жълтият, зеленият, синият, тъмносиният и виолетовият или моравият, който има 800 билиона трептения в секунда. Те са много по-мощни, имат по-къси вълни. Както в музиката има много октави, така и цветовете имат много октави. Първата октава е на физическия свят.
към текста >>
23.
Символи в природата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Аз съм много очарован, когато отивам на горния край на полянката, откъдето се виждат росните
капки
на тревата, блестящи като брилянти.
Значи любовта, служението, жертвата трябва да бъде в мълчание, тишина и тайна. Недей гърми, никаква слава недей търси. Всичко да бъде в тайна. Когато обичаш, когато се жертвуваш, когато работиш за другите хора, всичко да бъде в тайна, за да може по този начин да се прослави Бог. Друг пример: Всяка сутрин нали играем Паневритмията ?
Аз съм много очарован, когато отивам на горния край на полянката, откъдето се виждат росните
капки
на тревата, блестящи като брилянти.
Красива картина! Картина, която може да събуди нашия възторг. Обаче аз отивам по-нататък. Към 9 часа росните капки по тревата ги няма. Как да преведем това за човешкия живот и да извадим поука?
към текста >>
Към 9 часа росните
капки
по тревата ги няма.
Друг пример: Всяка сутрин нали играем Паневритмията ? Аз съм много очарован, когато отивам на горния край на полянката, откъдето се виждат росните капки на тревата, блестящи като брилянти. Красива картина! Картина, която може да събуди нашия възторг. Обаче аз отивам по-нататък.
Към 9 часа росните
капки
по тревата ги няма.
Как да преведем това за човешкия живот и да извадим поука? Всичко, което е преходно, временно, нетрайно в човешкия живот, това са росните капки на тревата. Ако се стремим към светски, преходни, суетни неща, непременно в края на краищата всичко ще се стопи в твоите ръце и ще се разочароваш. Затова човек да се не стреми към временното, светското, а към вечното, Божественото. Всичко преходно, временни радости, почести, богатства, власт, всичко се стопява.
към текста >>
Всичко, което е преходно, временно, нетрайно в човешкия живот, това са росните
капки
на тревата.
Красива картина! Картина, която може да събуди нашия възторг. Обаче аз отивам по-нататък. Към 9 часа росните капки по тревата ги няма. Как да преведем това за човешкия живот и да извадим поука?
Всичко, което е преходно, временно, нетрайно в човешкия живот, това са росните
капки
на тревата.
Ако се стремим към светски, преходни, суетни неща, непременно в края на краищата всичко ще се стопи в твоите ръце и ще се разочароваш. Затова човек да се не стреми към временното, светското, а към вечното, Божественото. Всичко преходно, временни радости, почести, богатства, власт, всичко се стопява. Ето тази е поуката от този пример. Нека да вземем друг пример из медицината.
към текста >>
24.
083 ВЛИЗАНЕ В ЕДИН ВЕЛИК СВЯТ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
От клоните му още се откапваха едри
капки
.''
''Летният дъждец премина с шепот, изми и освежи въздуха. Дишаше се леко. Над долината се прехвърли светлата арка на дъгата. Ние приседнахме, с нашия обичан Учител, под големия орех пред къщата. Тръпчивият мирис на листата му се усещаше във влажния въздух.
От клоните му още се откапваха едри
капки
.''
''Някой запита:'' – Учителю, Вие всякога ни говорите за Любовта, като нещо ново, непознато за нас, а ние мислим, че я познаваме. ''Учителят каза:'' – Хората не могат да схванат истинската Любов, понеже тези органи, чрез които тя може да се схване, не са развити още у човека. Всички буби не завиват пашкула си в един и същи ден.
към текста >>
25.
092 ЗАКОНИ НА МИСЪЛТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако водните
капки
капят непрестанно, в продължение на много години върху камъка, ще видите, какво ще направи водата.
Липсва ви знание. Някой път излизаш радостен, но минеш по улицата, по която е минал човек с лоши мисли, и ти станеш неразположен. Една отрицателна мисъл може да парализира човека, а положителната може да го освободи. Отрицателните мисли и желания са бомби, които, кога да е, ще избухнат. Стой далече от тях.
Ако водните
капки
капят непрестанно, в продължение на много години върху камъка, ще видите, какво ще направи водата.
Малко е нейното количество, но тя ще пробие камъка на мястото, дето е капала. На същото основание казвам: лошите мисли и желания, които са капали хиляди години върху вашия ум и сърце, са направили дупка в тях. Тези дупки са причина за нещастията на сегашните хора. Всяка лоша мисъл и желание имат лоши последици. Ще дойде ден, когато лошите мисли и желания ще ни доведат такива резултати, които ще спрат всяко развитие.
към текста >>
26.
111 МУЗИКАТА В ПРИРОДАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В бурята, в гръмотевицата, в падането на дъждовните
капки
слушам музика.
То е етерно пеене. Това пеене е реално. Вятърът, бурята са музикални, само че човешкото ухо не е така музикално, за да схване тази музика. Кой е най-хубавият концерт? Изгревът на Слънцето.
В бурята, в гръмотевицата, в падането на дъждовните
капки
слушам музика.
Това е велик концерт. Ще направим опит със слънчевата светлина - тя да ви проговори. Музика се крие в нея. Няма по-красиво съчетание на тоновете от това, което произлиза от трептенията на слънчевите лъчи. Всяко полюляване на листата на дърветата е тон, който неразвитото още ухо схваща като шум.
към текста >>
27.
Съборите на Бялото братство
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И точно след два часа, когато двамата братя туриха последната керемида на покрива и щяха да слизат, закапаха едри
капки
дъжд.
Покривът на вилата беше повреден и трябваше да се поправи. Двама братя няколко дена преди събора се качиха да го поправят. Появи се тъмен дъждовен облак. Дъждът приближаваше към нас. Учителя отиде малко настрана и като се върна, каза на двамата братя: „Иде дъжд, но той се отлага за два часа, догде свършите поправката.“ И наистина, облакът се насочи в друга посока.
И точно след два часа, когато двамата братя туриха последната керемида на покрива и щяха да слизат, закапаха едри
капки
дъжд.
Облакът се върна пак към вилата. В съборните дни, в ранна утрин пред изгрев слънце, всички се нареждахме в двора на вилата. След молитви и песни се изпълняваха гимнастическите упражнения. След това почваше беседата. Често пъти през деня имаше втора беседа.
към текста >>
28.
Разговори при Седемте Рилски езера
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Водните
капки
са по-тежки от въздуха и не могат да се вдигнат.
Първи ден (14 август, 1940 г.) На 14 август 1940 година в 4 часа Учителя и 50 братя и сестри потеглихме с автобус от Изгрева за езерата. В 7 часа бяхме при горския дом, а на вадата в 9,30 часа. При вадата стояхме до 11,30 часа. По пътя между вадата и езерата Учителя каза в разговор:
Водните
капки
са по-тежки от въздуха и не могат да се вдигнат.
Електричеството ги повдига нагоре. Учителя погледна към планината и каза: Напредналите същества са изработили тези форми. Вие сте като на забавачница. Тук вие сте в първо отделение, в забавачницата в сравнение със степента на висшите същества.
към текста >>
29.
Законите на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тревата беше обсипана с милиони росни
капки
, които блестяха като скъпоценни камъни.
Тук ще ви изложа един разговор с Учителя. След лекцията всички отидохме на полянката. Денят беше хубав. Небето беше чисто. Имахме красив слънчев изгрев.
Тревата беше обсипана с милиони росни
капки
, които блестяха като скъпоценни камъни.
Витоша беше позлатена от изгряващите слънчеви лъчи. Учителя погледна тази картина и каза: Всеки хубав ден показва, че нещо хубаво се е казало в света. Ще се уреди, ще се уреди. Хубавите дни са за в бъдеще.
към текста >>
30.
05 ИЗГРЕЙ, ИЗГРЕЙ, ТИ МОЕ СЛЪНЦЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Най-после пристигнахме на една чудно хубава поляна, обсипана с утринните росни
капки
.
Пресякохме града и се насочихме към зеленеещата се в далечината борова гора. Когато стигнахме до нея, поехме по хубави и живописни пътеки. Славеите разнасяха своята чудна песен. А въздухът беше така чист и ухаещ на борова смола и полски цветя, че гърдите дишаха свободно и мисълта се извисяваше високо над прозаичното всекидневие. Учителя бавно пристъпваше, мълчалив и сериозен.
Най-после пристигнахме на една чудно хубава поляна, обсипана с утринните росни
капки
.
Брилянти, разхвърляни от щедрата ръка на природата, безкрайна по своето богатство, върху свежия килим от мека трева. Поспряхме се за малко и Учителя ми каза: "Тук е мястото, където всяка сутрин посрещаме изгрева на слънцето." Поляната вече беше събрала много мъже и жени, които се наричаха помежду си братя и сестри. В заключителното си слово през този ден чух Учителя да казва: "Наближава първият ден на пролетта, пригответе се да го посрещнем, защото Той ще внесе в нас онзи жизнен ток, който е необходим не само за вашите тела, но и за вашите умове, сърца и души! Всяка година пролетта носи нещо ново, нещо неизказано дотогава. Животът е във възходящ и непрекъснат процес."
към текста >>
31.
14 РАЗТОПЕН МЕТАЛ ВЪРХУ МЕН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
От грамадната температура, водата произведе своя ефект на бързо изпарение и целият разтопен метал като фонтан изригна отгоре и нажежените едри
капки
от кипящ метал, като пороен дъжд паднаха върху мен.
Стана нужда да отида на работа в една леярна за алуминиеви изделия, като работник леяр. Бързо усвоих начина на работа и един ден отговорникът ми нареди да стопя разни алуминиеви отпадъци в една голяма пота (съд за топене на метали) и да го излея във формите за блокчета. Запалих огъня с кокс и започнах да пълня потата, която събираше не по-малко от сто килограма разтопен метал. Дойде пак отговорникът и ми каза да хвърля в разтопения метал един черпак с някакъв химикал, за да се пречисти материала. Без да подозираме, че в оставения химикал на открито е попаднала и вода.
От грамадната температура, водата произведе своя ефект на бързо изпарение и целият разтопен метал като фонтан изригна отгоре и нажежените едри
капки
от кипящ метал, като пороен дъжд паднаха върху мен.
Бараката, в която работех се запали. Дрехите и най-вече главата и лицето ми бяха силно обгорели. Изплашен, можах да простена само: "Очите ми! " В тази неописуема скръб почувствах Учителя до себе си бащински да ми вика: "Николай, не се безпокой, всичко ще мине! " Закараха ме в болницата.
към текста >>
Почти нищо не ми направиха, само капнаха някакви
капки
в очите ми.
Бараката, в която работех се запали. Дрехите и най-вече главата и лицето ми бяха силно обгорели. Изплашен, можах да простена само: "Очите ми! " В тази неописуема скръб почувствах Учителя до себе си бащински да ми вика: "Николай, не се безпокой, всичко ще мине! " Закараха ме в болницата.
Почти нищо не ми направиха, само капнаха някакви
капки
в очите ми.
На третия ден дойде лекарят при мен и с голяма изненада каза: "Чудна работа, колко бързо си оздравял! " През същия ден извадих от устата си парче алуминий с остри върхове, голямо колкото малък орех, без да ми е причинило някакви повреди. Ами ако беше попаднало в окото ми? След още два дни бях изписан от болницата, имах само рани по лицето и ръцете, но те скоро минаха и не остана нито следа от тях.
към текста >>
32.
58 РИЛА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Дъждът на талази пристъпваше и носеше своята обилна и оживителна влага -
капки
, наситени с енергия и живот.
Сутрин, когато си правехме упражненията - Паневритмията, в центъра на колелото се събираше цял оркестър. Лагерът на Рила беше едно напълно оформено, пълноценно във всяко отношение общество. Хубавите, приятни и топли слънчеви дни ни носеха едни грижи и преживявания. Имаше обаче и нещо интересно в мъгливите и дъждовни дни - те създаваха впечатления, които ни подтикваха към по-друга чувства, мисли и грижи. Беше много интересно да се наблюдават в облачните дни игривите и плавни движения на облаците.
Дъждът на талази пристъпваше и носеше своята обилна и оживителна влага -
капки
, наситени с енергия и живот.
При буря, когато понякога ни спохождаше, беше интересно да се следят странните движения на палатките. Като че ли някакви неземни същества играеха екзотични танци. При една такава буря, една сестра идва при мен и ми казва: „Вятърът люлее много силно палатката на Учителя и трябва непременно да се стегне с допълнителни въжета! ” Аз веднага станах и отидох там. Гледам Учителя вън от палатката.
към текста >>
33.
Псалмите на Давид
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Съдбите Господни са истинни, купно праведни, желателни повече от злато, повече от множество чисто злато и по-сладки от мед и от
капките
на меден сок.
Ден на ден казва Слово, и нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без думи, без да се чуе гласът им по всичката земя излезе веща- нието и до краищата на вселената словесата им." И след като говори за Слънцето и неговия път, казва: „Законът Господен е непорочен, възвръща душата. Свидетелството Господне е верно, умъдрява простия, Повеленията Господни са прави, веселят сърцето. Заповедта Господня е светла, просвещава очите. Страхът Господен е чист, пребивава във век.
Съдбите Господни са истинни, купно праведни, желателни повече от злато, повече от множество чисто злато и по-сладки от мед и от
капките
на меден сок.
Слугата ти ще се вразумява чрез тях." Това са ред окултни правила и формули, чрез които се разкриват пътеките, по които ако върви човек, ще дойде до освобождение и пречистване. В 20-ти псалом се дават ред окултни формули, чрез които човек може да получи Божията помощ и Божието благословение. Псаломът започва с думите: „Господ да те послуша в скръбен ден, Името на Бога Яковов да те защити и да изпроводи помощ от Светилището, и от Сион да те подкрепи." Двадесет и първи псалом в качалото е благодарствена песен и молитва, че Господ му е дал всичко, каквото е пожелал и го е послушал във всички молби, и молитвата завършва с думите: „Защото царят уповава на Господа и чрез милостта на Вишнаго няма да се поклати." По-нататък изнася закона за кармата, при какви условия се поражда и как се проявява. Кармата се поражда, когато човек се противи на Божията воля.
към текста >>
34.
3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И когато Христос на кръста беше прободен и потече кръвта му към земята, заедно с тези
капки
кръв, които паднаха на земята, се вля в земята, в земното развитие Христовата сила.
Защото Той го погълна и преживя в Себе Си. Затова след Христа ясновидец, който иска да проникне в миналото на човечеството, трябваше да е свързан с Христос, за да може да прозре в миналото. Затова се казва, че Христос държи в ръцете си ключовете на ада. Адът, в този смисъл, е пътят на слизането, пътят на миналото, който Христос абсорбира в себе си. Със Своето слизане на земята и с Голготската Мистерия Христос спря по-нататъшното слизане в гъстата материя и даде обратен импулс, импулса на възхода, на възлизането към Бога.
И когато Христос на кръста беше прободен и потече кръвта му към земята, заедно с тези
капки
кръв, които паднаха на земята, се вля в земята, в земното развитие Христовата сила.
Защото кръвта е носител на живот. Тези сили, които се вляха в земното развитие, са в състояние да извадят земята и човечеството от тринадесетата сфера, от ада, и да го въздигнат в светлите Небесни висини, където е Вечна Светлина, където има простор и свобода за човешките души. Затова Учителят казва: "С цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, се вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и се даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота". Общо е убеждението у християнските народи, че Христос е спасил човечеството. Това взето принципиално е вярно.
към текста >>
35.
6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И потта Му стана като големи
капки
И излезе, та отиде по обичая си на Елеонския хълм, подир Него отидоха и учениците. И като се намери на мястото, рече им: Молете се, да не паднете в изкушение. И Той се отдели от тях, като на един хвърлей камък и като коленичи, молеше се, думайки: Отче, ако щеш, отмени Ме с тази чаша, обаче не Моята воля, а Твоята да бъде. Яви Му се ангел от небето и Го укрепваше. Като беше на мъка, молеше се по-усърдно.
И потта Му стана като големи
капки
кръв, които капеха по земята. И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб. И рече им: Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение... И докато още говореше, пристига Юда, който Го предаде... И един от учениците удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо. А Исус проговори, казвайки: Остави до тук!
към текста >>
В най-трагичния момент, когато
капки
кръв капят от челото на Исуса, това е резултат от напрежението, че Духът иска да напусне тялото и Исус прави усилие да го задържи.
А Исус проговори, казвайки: Остави до тук! И допре се до ухото и го изцели... Христос, обръщайки се към гонителите, казва им: когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръцете си върху Мен. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината". Това показва, че тук се намираме пред една война на Светлината с тъмнината. И сега, когато предават Христа, е властта и часът на тъмнината, на черното братство.
В най-трагичния момент, когато
капки
кръв капят от челото на Исуса, това е резултат от напрежението, че Духът иска да напусне тялото и Исус прави усилие да го задържи.
Това е вече моментът, когато Христовото Същество постепенно се освобождава от обвивките на Исус. В този момент идва ангелът, за да подкрепи Исуса, който трябва да мине през кръстна смърт, защото, както казах, в него е душата на Адам, която не изпълни Волята Божия в рая и сега трябва да изкупи това си непослушание. 17. Следва Голгота, където Исус е разпънат между двама разбойници. От кръста Исус казва: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях" (23;34) С тези думи от кръста е подчертано за сетен път, че тенденцията на Евангелието на Лука е да покаже силата на Любовта.
към текста >>
36.
9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
На Елеонския хълм, преди предаването, Той се моли така усърдно, че
капки
кръв потичат по тялото Му.
В 4 глава, 42 стих е казано: "И като съмна, Той излезе и отиде на уединено място". В 5 глава, 16 стих е казано: "И Той се оттегляше в пустинята и се молеше". В 6 глава, 12 стих е казано: "Пред онзи ден Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога". В 11 глава, от 1 до 4 стих е казано: "И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от учениците Му рече: Господи, научи ни да се молим". След това им дава "Отче наш".
На Елеонския хълм, преди предаването, Той се моли така усърдно, че
капки
кръв потичат по тялото Му.
Понеже Евангелието на Лука носи характера на едно Евангелие на Пътя, затова от него лъха едно молитвено, едно медитативно настроение. Ако притчите към учениците се разберат външно, те могат да ни доведат до един религиозен егоизъм, до заблуждение. Затова те трябва да се тълкуват до известна степен като духовни процеси, които стават в ученика в Пътя на неговото развитие. Това са степени в пътя на ученика. В първата притча, за просещия приятел ни е показано, че във всеки човек има един, който спи и един, който се стреми да събуди спящия.
към текста >>
37.
21. ЛЮБОВТА, ВЯРАТА И НАДЕЖДАТА КАТО ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Един подтик от нов духовен живот идва от
капките
кръв, които на Голгота потекоха от раните на Исус Христос, вливайки се в цялото човечество.
21. ЛЮБОВТА, ВЯРАТА И НАДЕЖДАТА КАТО ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША Събитието на Голгота, с което се изнесе древното посвещение на историческата сцена и което само по себе си е едно посвещение пред очите на целия свят, не е извършено само за онези, които по онова време бяха негови свидетели, но за цялото човечество и това, което се разля от смъртта на кръста, то се вля в цялото човечество.
Един подтик от нов духовен живот идва от
капките
кръв, които на Голгота потекоха от раните на Исус Христос, вливайки се в цялото човечество.
Защото в човечеството трябваше да се влее като сила това, което от другите основатели на религии се бе вляло като мъдрост, като учение. Тази е великата разлика между събитието на Голгота и учението на другите основатели на религии. За да бъде схванато това, което някога стана на Голгота е необходимо едно разбиране по-дълбоко, отколкото съществува днес. Онова, с което бе свързан физическия човешки аз, когато започна земното развитие е кръвта. Кръвта е външен израз на човешкия аз.
към текста >>
Това, което започна, когато на маслинената гора
капките
пот на Христа избиха, от кожата му като кръв, трябваше да бъде продължено, като от раните на Христа на Голгота изтече кръв.
За да бъде схванато това, което някога стана на Голгота е необходимо едно разбиране по-дълбоко, отколкото съществува днес. Онова, с което бе свързан физическия човешки аз, когато започна земното развитие е кръвта. Кръвта е външен израз на човешкия аз. Човеците все повече и повече биха усилили своя аз и без идването на Христа, но в такъв случай те биха навлезли в развитието на един голям егоизъм, всеки би мислил само за себе си, без да се интересува от другите. Хората бяха предпазени от това чрез събитията на Голгота.
Това, което започна, когато на маслинената гора
капките
пот на Христа избиха, от кожата му като кръв, трябваше да бъде продължено, като от раните на Христа на Голгота изтече кръв.
Това, което изтече тогава като кръв, то е знакът на това, което като излишък на човешкият егоизъм трябваше да бъде пожертвано. Ето защо ние трябва да проникнем по-дълбоко жертвата на Голгота. Обикновеното научно изследване няма да намери в тази кръв нищо различно от всяка човешка кръв. Обаче, според Окултната Наука тази кръв е съвсем друга. Чрез излишната егоистична кръв хората биха загинали в егоизма си, ако на Земята не бе слязла безграничната Любов и не бе направила да изтече тази кръв.
към текста >>
38.
XVI. НОВОТО ЗНАМЕНИЕ -НОВО ВИНО В НОВИ МЕХОВЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Един поток от духовен живот идва от
капките
кръв, които на Голгота потекоха от раните на Исуса Христа, вливайки се оттам в цялото човечество.
Това е, което е станало на Голгота. Зова, което по-рано само малцина Посветени са видели и преживяли, това трябваше сега да се разиграе веднъж пред очите на всички. Събитието на Голгота е едно Посвещение, пренесено на сцената на световната история. Това Посвещение, обаче, не е извършено само за онези, които по онова време бяха негови свидетели, а за цялото човечество. И това, което се разля от смъртта на кръста, то се вля оттам в цялото човечество.
Един поток от духовен живот идва от
капките
кръв, които на Голгота потекоха от раните на Исуса Христа, вливайки се оттам в цялото човечество.
Защото в човечеството трябваше да се влее като Сила това, което от другите основатели на религии беше се вляло като Мъдрост. Това е великата разлика между събитието на Голгота и учението на другите основатели на религии. За да бъде обхванато това, което някога стана на Голгота, необходимо е едно разбиране, по-дълбоко от това, което днес съществува. Онова, с което бе свързан човешкият Аз, когато започна човешкото развитие, е кръвта. Кръвта е външен израз на човешкия Аз.
към текста >>
Това, което започна на Маслинената гора, когато
капките
пот на Христа избиха от кожата Му като
капки
кръв, трябваше да бъде продължено е изтичането на кръвта от раните на Исуса Христа.
Онова, с което бе свързан човешкият Аз, когато започна човешкото развитие, е кръвта. Кръвта е външен израз на човешкия Аз. Хората все повече усилваха своя Аз и при идването на Христа бяха навлезли в един егоизъм, който можеше да ги заведе в Бездната. Те бяха предпазени от това чрез събитието на Голгота. Чрез кръвта, която изтече на Голгота от Христа, изтече излишното вещество, което тикаше Аза към егоизма.
Това, което започна на Маслинената гора, когато
капките
пот на Христа избиха от кожата Му като
капки
кръв, трябваше да бъде продължено е изтичането на кръвта от раните на Исуса Христа.
Това, което тогава изтече като кръв, то е знак на това, което, като излишък на човешкия егоизъм, трябваше да бъде пожертвано. Ето защо ние трябва да проникнем по-дълбоко в духовното значение на Жертвата на Голгота. Това, което стана на Голгота, химикът, който е човек с един външен интелектуален поглед, не може да го разбере. Чрез излишната кръв, проникната от егоизма, хората биха загинали в своя егоизъм, ако на Земята не беше слязла Безграничната Любов и не беше направила да изтече тази кръв. В кръвта, която изтече на Голгота, бе примесена Безграничната Любов.
към текста >>
39.
16. Пред прага на новото, (Липсва дата)
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ще срещнете в някои окултни съчинения да се говори, че през средните векове имало адепти, които имали жизнения елексир, от който човек като вземе няколко
капки
, ще живее дълго.
Растенията са по-големи майстори в това отношение. Те са по-големи майстори да превръщат слънчевата енергия в органическа материя за строеж на организмите. Затова те живеят по-дълги години. Това е възможно и за човека. Човек сега е забравил превръщането на слънчевата енергия в жива материя и затова умира.
Ще срещнете в някои окултни съчинения да се говори, че през средните векове имало адепти, които имали жизнения елексир, от който човек като вземе няколко
капки
, ще живее дълго.
Тези твърдения са верни. Но дългият живот без едно пробудено съзнание не е желателен. Дългият живот може да съществува само при едно възвишено съзнание, което да бъде във връзка с висшите сили на природата и да съзнава, че природата, в която живее е разумна и то много по-разумна от него. Сега има два възгледа за природата. Едни считат, че човек трябва да подчини природата, природата да му стане слуга, а другият възглед е, че хората трябва да станат служители и съработници на природата.
към текста >>
40.
ПРИРОДАТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
но изневиделица те се сгъстили и почнали да падат едри
капки
дъжд.
всички се приготвили за път, направили обща молитва и поели. Като стигнали голямата поляна под Бивака, спрели и по нареждане на Учителя отново направили обща молитва. Дотогава по небето само тук-там се мяркали облачета,
но изневиделица те се сгъстили и почнали да падат едри
капки
дъжд.
Към края на молитвата дъждът почнал да се усилва и продължил да вали така, докато стигнали до Изгрева. Преди да се разделят Учителят пояснил: „Една такава дъждовна баня през лятото струва повече от 100 обикновени бани." Значи той е
към текста >>
41.
Окултната Школа
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
– За съзнателния ученик това е все едно да паднат върху него няколко дъждовни
капки
.
• 187 • Окултната Школа. Окултната Школа дава условие на ученика да учи, да придобива знания. В старите окултни школи ученикът се е поставял на подигравките и закачките на своите съученици и трябвало да ги издържи. Един го удари, друг скубе косата му, трети му каже обидни думи или го заплюе. Какво значи да те заплюе човек?
– За съзнателния ученик това е все едно да паднат върху него няколко дъждовни
капки
.
Той знае, че минава през известна дисциплина. Изпитанията, изкушенията, недоразуменията са условия за дисциплиниране на човека. Цялата Бяла раса, цялото човечество минава през изпитания и който издържи, приемат го за ученик. Който не издържи, ще бъде оплют. Щом издържите изпита си, няма повече да ви плюят.
към текста >>
42.
МЕТОД ЗА САМОВЪЗПИТАНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
на анемичните хора желязо на
капки
и прах.
Златото е носител на жизнена енергия в Природата, а среброто чисти човека от непотребните вещества в организма му. Желязото пък усилва организма. Лекарите дават
на анемичните хора желязо на
капки
и прах.
Обаче, ако внесе в организма си повече желязо, отколкото трябва, човек започва да огрубява. Всеки елемент има свое предназначение за човешкия организъм, но ако е употребен в определено количество. Внесе ли
към текста >>
43.
МЕТОДИ ЗА РАБОТА
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
* Вземете един грам чисто самородно злато, потопете го в десет грама вода, нека постои два-три дена на слънце, и когато сте неразположени, обидени, нервни, вземайте по десет
капки
от тази вода.
* Ако ви е налегнала някаква мъка, препоръчвам ви да си направите разходка по течението на един извор. Няма да вървите срещу течението. На връщане ще минете по друг път, ще направите един кръг. Или можете да прочетете някоя хубава книга или нещо от Евангелията. В свещените книги се крие огромна магнетична сила.
* Вземете един грам чисто самородно злато, потопете го в десет грама вода, нека постои два-три дена на слънце, и когато сте неразположени, обидени, нервни, вземайте по десет
капки
от тази вода.
Каквото и да преживявате, вземайте от тази вода. Магия ли е това? - Магията е знание, разбиране на елементите в техния първичен вид, а не в сегашното им състояние, както химиците ги познават. В целия Космос съществува един единствен елемент, от който са произлезли всичките останали, на брой повече от милиард, а не само 90. * “Ще се подобри положението ми” - служете си с това изречение, когато ви е налегнало отчаянието.
към текста >>
44.
Музиката, като метод за работа с малките
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Волното летене на птичките, веселата игра на пеперудките, романтичната песен на морето, припевът на гората и танцът на падащите листенца, звънът на дъждовните
капки
, веселият смях на белите снежинки, златният танец на небесните звездици, Слънчо и пробуждащата се земя, веселата игра на щастливите цветенца в градината и т. н.
Байер твърди, че чрез специални ритмични упражнения можем да развием у детето самостоятелност, усет към музиката, сетивност и обща пластичност. Крайно време е да приложим повече ритъм и музика при работата си с децата. Голямо предимство е учителката да си служи с някакъв музикален инструмент при работа. Не е необходимо, но приятно и полезно е детската градина да разполага с пиано или радио, цигулка, грамофон, хармониум, акордеон или поне мундхармоника. Колкото се отнася до материала за ритмични игри, ще го намерим в изобилие всред природата.
Волното летене на птичките, веселата игра на пеперудките, романтичната песен на морето, припевът на гората и танцът на падащите листенца, звънът на дъждовните
капки
, веселият смях на белите снежинки, златният танец на небесните звездици, Слънчо и пробуждащата се земя, веселата игра на щастливите цветенца в градината и т. н.
— много примери можем да вземем направо от природата. Нека се стремим да се слеем с музиката и ритъма на това велико сърце, наречено Природа, което е неизчерпаем извор на енергия и живот. Природата е движение, нека й подражаваме, нека се стараем да се движим с нейното темпо! Ако искаме да направим децата търпеливи, внимателни и тихи, нека свирим и пеем повече! Народната поговорка казва: „Който пее, зло не мисли".
към текста >>
45.
Бае Митар пророкът
 
- Михалаки Георгиев (1854 - 1916)
Много хубава вита балзама се прави за боление сърце и за маясъл, и за спиране сюрмек, и за кувет, и за ищах, дека помага като с уста да духнеш, а оно требва да вземеш 25 драма кехлибар-яги, 25 драма ялма-иги, 25 драма каун-яги, 22 драма дарчин-яги, 10 драма кеклик-яги, 10 драма нане-яги, 2 драма исиот и 10 драма сари сабор, па да туриш всичкото у едно джезве, па да сипеш около 25 драма локмаруху и около 50 драма серт ракия, па да го вариш колко един чейрек на тих огън, па после да го разбъркаш и да сипеш у шише, па като престои колко две недели, тогава е хазър и тогава да пиеш заран по 10 или 15
капки
на шекер, или у ракия, па като почнеш да видиш селемет…
Ситнеж пазарлък от сарафлък 23 гроша… Продадох на Халил Кьочекбашията един сребърен кьостек за сахат за 93 гроша и си взех парите до пара. На Ахмед Ага Чомлекчията продадох стария сахат заедно с мафазите без кьостека само с букме за 171 грош и ми ги брои човекът всичките до пара. Ако сака некой да си направи мехлем, дека да излекува маясъл, сараджа и от посечено, и от изгорено, а най-вече лековито за дяволската болест и за болест, дека ти понекога дойде у сън, и за всека джара, а ти вземе 13 драма растък, та па 13 драма теллизюруф, 31 драм чамсакъз, 11 драма хава-жива, 25 драма еойли-кяфури, 18 драма сари илели, 90 драма юстубеч, 15 драма съчан-яш, 15 драма калъч-яги, 23 драма кестърме, 10 драма белезен-яги и 30 драма яки тозу, па скълцай хубаво и ги измешай, па тури 50 драма бел восък и 50 драма меча лой и 25 драма заешка мас, па ги разтопи у тиган на огън, па като изстине, оно че стане биринджи мехлем, па като намажеш на тифтик и туриш на болното место, а оно пешин че ти поотлекне, па за неколко дни че си здрав и читав, като кога си от майка роден, па като видиш хаир, да речеш: „Халал му вера на Митар пророка…“ Днеска, на 27 февруарий, дойде у дюкяна Назлъм Фатиме, ханъмката на Мола Саиб Камарашина, сандък-еменията у конако, и си отбра един пръстен с изумруд и шест върви ат едрия мерджан и две рубии чаркалии, и ги упазарихме всичките за 675 гроша, и ми остави капара 5 зърна по 14 гроша и руп, и ми заръча да й ги занесем сам днеска къде икиндия у харемлъка, та да ми докусури парите и ми рече, че арапката Хайше ще ме чака на кьошето на сокачето при долния битпазар, та да ме преведе откъде страната на зида, до джамията на Пазвантооглу…
Много хубава вита балзама се прави за боление сърце и за маясъл, и за спиране сюрмек, и за кувет, и за ищах, дека помага като с уста да духнеш, а оно требва да вземеш 25 драма кехлибар-яги, 25 драма ялма-иги, 25 драма каун-яги, 22 драма дарчин-яги, 10 драма кеклик-яги, 10 драма нане-яги, 2 драма исиот и 10 драма сари сабор, па да туриш всичкото у едно джезве, па да сипеш около 25 драма локмаруху и около 50 драма серт ракия, па да го вариш колко един чейрек на тих огън, па после да го разбъркаш и да сипеш у шише, па като престои колко две недели, тогава е хазър и тогава да пиеш заран по 10 или 15
капки
на шекер, или у ракия, па като почнеш да видиш селемет…
Тука листът е откъснат, та не може вече да се чете. Бае Митар пророкът знаеше много хубаво ракам. Какъв и да било мъчен есап, тоя изведнъж ще го направи — като че с бръснач пререже. Един път се случил на дюкяна на чорбаджи Тасо, устабашия на бакалския еснаф. Некой си купувал 40 драма кърмъз по 150 гроша оката и лутат се, бъркат се да прехесапят колко пари чини кърмъзът, ала не върви.
към текста >>
46.
С ПОГЛЕД КЪМ ИЗГРЕВА
 
- Теофана Савова
Росните
капки
в този момент получават целувката на първия слънчев лъч и с целувка му отговарят.
Кой се досеща за тази царска дъщеря и кой създава условия за нея? Но Учителя е дошъл за нея. Той обича тази дъщеря на Бога и е дошъл да я освободи от робство. И сега, при изгрева на слънцето тя се моли, радва се и благодари. Тя дочаква целувката на първия слънчев лъч и с целувка му отговаря.
Росните
капки
в този момент получават целувката на първия слънчев лъч и с целувка му отговарят.
И се превръщат в скъпоценни камъни, блестят с разноцветни багри и превръщат полето в съкровищница. В какво ли превръща тази целувка душата - прекрасната и любима дъщеря на Бога, и в какво ли ще превърнат те всички заедно земята? А Учителя беше дошъл да я освободи. Той постепенно разбиваше твърдата черупка, в която беше затворена, и с трепет очакваше момента на нейното новораждане. Изгревът започваше да се раздвижва.
към текста >>
47.
МЛАДЕЖКИ СЪБОР (2, 3, 4 и 5 юли 1923 г.)
 
- Теофана Савова
Милиони росни
капки
започват своя утринен танец, украсени е най-редки скъпоценни камъни".
утринната картина. Върховете на Витоша поруменяват като девойка пред погледа на своя възлюблен. Още миг! Възлюбленият се показва на хоризонта и в миг целува полето и нас.
Милиони росни
капки
започват своя утринен танец, украсени е най-редки скъпоценни камъни".
И са прелетяли към салона с разтупкани сърца. И сега чакат Учителя. И той пристига. Мил, елегантен и търпелив. Изпя се песента „Благославяй, душе моя, Господа".
към текста >>
48.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ
 
- Теофана Савова
Нашите очи виждат
капки
пот да текат по челото му.
По време на беседа нашето внимание е съсредоточено върху потока на неговата мисъл и радостта ни е резултат на светлината, която получаваме. На обед се радват очите ни и сърцето, че сме на една трапеза с Великия Учител! С тебе, Господи! Всеки път това преживяване е различно, но винаги е красиво и оставя в душите ни незаличим спомен . По време на беседа Учителя извършва интензивна работа, с която повдига всички умове и сърца.
Нашите очи виждат
капки
пот да текат по челото му.
В обедната той е свободен, по-близко е до нас, чувстваме го свой. * Заредиха се лекции и беседи, все по-хубави, по-богати и желани. Сряда, 5 часа сутринта - лекция на Общия окултен клас. Петък, 5 часа сутринта - лекция на Младежкия окултен клас.
към текста >>
49.
4. Седемте езера
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Който вярва ,само той може да са заеме с опита... Ще сипвате най-много до девет
капки
- три, шест или девет.
Иначе, седи някой, слуша да му се говори, а мисълта му тежи, спъва го." („Ценното от книгата на Великия живот", стр. 259) „Сега u на вас ще дам един метод за изправяне на работите ви, който можете да приложите още сега, докато сте на планината. Вземете си по едно шишенце от сто грама и го напълнете с вода. Всеки ден пийте по 1 грам от тази вода, сутрин, на обяд и вечер, като си казвате: Всичките ми работи ще се оправят. Няма да мине много време, ще видите, че работите ви започват да се оправят.
Който вярва ,само той може да са заеме с опита... Ще сипвате най-много до девет
капки
- три, шест или девет.
Повече от девет капки не може. - Дали ще ни помогне този опит? - Ако го изпълните, ще ви помогне. Ако не го изпълните, пак ще се наредят работите ви, но след сто години... Опитът, който ви давам с водата, има отношение към чувствата ви. Значи, ще вземете една капка вода за чувствата, втора - за мислите, а третата - за вашите постъпки." („Лъчи на живота", стр. 91)
към текста >>
Повече от девет
капки
не може.
„Сега u на вас ще дам един метод за изправяне на работите ви, който можете да приложите още сега, докато сте на планината. Вземете си по едно шишенце от сто грама и го напълнете с вода. Всеки ден пийте по 1 грам от тази вода, сутрин, на обяд и вечер, като си казвате: Всичките ми работи ще се оправят. Няма да мине много време, ще видите, че работите ви започват да се оправят. Който вярва ,само той може да са заеме с опита... Ще сипвате най-много до девет капки - три, шест или девет.
Повече от девет
капки
не може.
- Дали ще ни помогне този опит? - Ако го изпълните, ще ви помогне. Ако не го изпълните, пак ще се наредят работите ви, но след сто години... Опитът, който ви давам с водата, има отношение към чувствата ви. Значи, ще вземете една капка вода за чувствата, втора - за мислите, а третата - за вашите постъпки." („Лъчи на живота", стр. 91) „Ако вън духа силен вятър, колкото клечки запалиш, всички ще изгаснат, без да накладеш огън.
към текста >>
Аз намирам, че любовта на водните
капки
в мъглата е още много егоистична.
Слабият ветрец, който сега полъхва, също така носи своята любов. Той ви завива със своята мека магнетична дреха... Мъглата, влагата, чистият въздух, в който сте потопени днес, не могат да се сравнят с най-топлия слънчев ден. Те носят велики блага за човешката душа." („Лъчи на живота", стр. 223) „Днес вече сте свободни от мъглата. Тя ви арестува цели шест дена.
Аз намирам, че любовта на водните
капки
в мъглата е още много егоистична.
Такава любов уморява хората." („Лъчи на живота“, стр. 248) „Сега, като гледате мъглите пред вас, вие си казвате: защо дойдоха тези мъгли да ни попречат да видим изгряването на слънцето? Колко пъти досега сте виждали изгрева на слънцето? " („Ценното от книгата на великия живот", стр. 122) „Някой казва: Защо трябва да посрещаме слънцето?
към текста >>
50.
Един ден от летуването на рилските езера
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Ако дъждовните
капки
се превърнат в снежинки или ако буреносните облаци заканително подсещат за буря, пак учениците са на своя пост.
Понякога е достатъчно да пошепнеш тези имена, за да се почувствуваш в един одухотворен свят, където обитават същества от по-висока еволюция, които обичат езерата и вземат по някакъв начин участие в живота и школата на Бялото Братство. Дали тогава край тези езера не се осъществява една обща аудитория, в която си дават среща учениците на Учителя от далечни светове? Всяка сутрин Молитвеният връх очаква тези, които искат да вземат участие във величествения прелюд към симфонията на деня. С внимателни и бавни стъпки учениците крачат към върха по тясната пътека на каменната катедрала. Изненадите на времето не са в състояние да ги откажат от участието в посрещането на деня.
Ако дъждовните
капки
се превърнат в снежинки или ако буреносните облаци заканително подсещат за буря, пак учениците са на своя пост.
Обикновено съзерцанието при изгревните минути е потопено в пълно мълчание. След като се покаже първият слънчев лъч, над изгряващия връх се понася шепота на молитва, а след това и тиха песен. Словото на Учителя винаги е предхождано от прочит на стихове или цяла глава от Свещеното писание. Следва след това беседата, изслушана с дълбоко мълчание и напрегнат интерес. Думите, изречени с магнетичния тембър от спокойния глас на Учителя, милват и оставят трайна, незаличима следа в душите на тези, които са дошли да се учат.
към текста >>
51.
Разговори с Учителя. Разговор дванадесети
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
С тези думи щеше да завърши разговорът на слънчевата полянка, но изведнъж прокопаха дошли от запад едри
капки
и един облак се носеше зад тях.
Истинското себепознаване се крие в думите: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога Исуса Христа. Когото Си проводил на земята.“ Истинското себепознаване е да познаеш в себе си Господа на Любовта. Само този, който е познал себе си по този начин, се е истински познал. Само такъв знае що е благодат и истина.
С тези думи щеше да завърши разговорът на слънчевата полянка, но изведнъж прокопаха дошли от запад едри
капки
и един облак се носеше зад тях.
Ученикът: Да идем в салона, Учителю! - каза той с енергичен, но все пак молящ глас. Учителят, който видя голямото желание на учениците да продължат разговора, усмихна се и бързо се запъти към салона. Групата го настигна бързо. Разговорът премина на закрито, защото пролетният дъжд вече приятно ръмеше над полянката.
към текста >>
52.
24. ПРИЛОЖЕНИЕТО
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Водата на големия извор е събрана от безброй малки
капки
, които са се втекли в едно.
Приложение се иска на всичко онова, което знаем, че е за нашето и общо добро. Ние отминаваме малките неща често пъти в очакване да извършим някой голям подвиг в живота, някое голямо добро. Но пътят на постижението е постлан с малки камъчета. Малките ежедневни добри мисли, чувства и постъпки изграждат голямото добро в нас. Всеки ден да извършиш най-малкото добро — да полееш едно цвете, да пратиш някому една насърчителна мисъл, да нахраниш една птица — е най-сигурният път към пълното приложение на истината, което е главната задача в живота ни.
Водата на големия извор е събрана от безброй малки
капки
, които са се втекли в едно.
Изправянето на малките погрешки е един сигурен път към съвършенството. Липсата на приложение на това, което знаем, показва незавършеност в нашата вътрешна организация. Ние разполагаме с необходимите сили и възможности, без да ги използваме. А това, което не се използва, загнива, ферментира, застоява и ни създава мъчнотии. Човек страда от пре- изобилие често пъти, което носи като тежък товар.
към текста >>
53.
41. ЖИВОТЪТ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Като милиони чисти
капки
ще се слеят новите хора и ще тръгне по земята чудната бяла река, която ще напои всички цветни семена и ще обърне света в райска градина.
Умира несъвършената материя, а чистата и свята материя е вечна като Създателя. Най-верният образ на живота е кристалният бликащ извор в планината. Затова Учителят обличаше изворите в бяла мраморна премяна. Искаше да станем извори, чисти и бели, като Рилския извор "Ръцете, които дават". Изворите и слънчевите изгреви са символите на Новото учение и образите на новия живот, който иде на земята.
Като милиони чисти
капки
ще се слеят новите хора и ще тръгне по земята чудната бяла река, която ще напои всички цветни семена и ще обърне света в райска градина.
към текста >>
54.
63. ВЪЗКРЕСЕНИЕ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Водните
капки
избликваха от скалите.
Небесните камбани забиха през този тържествен ден и оповестиха началото на Новата Епоха на Светия Дух на Любовта. Както някога Христос се бе родил в бедните селски ясли, така и новата епоха се роди в малкото селце Мърчаево, преименувано в Светляево след Новото Рождество Христово, в годината на двойния кръст. И както Ирод бе заповядал да избият всички младенци поради раждането на Великия Цар, така тъмните сили изпратиха орляци черни бомбардировачи в момента на Новото Рождество, за да унищожат великото Дело Божие, но то се спотаи под високите върхове на планината и не го засегнаха унищожителните запалителни бомби, които се сипеха над големия град. Новата Епоха изхвръкна като мощен феникс изпод развалините на най-страшната война на земята. В тихото малко планинско селце се строеше извор.
Водните
капки
избликваха от скалите.
С гранит и цветни мозайки се строеше Малкият Извор на Доброто. Строяха го две скромни, предани души, представителки на два велики народа, които трябваше да се обединят в името на Истината — атрибут на Светия Дух. А Истината носи свободата. Новите Йосиф и Мария стояха с притаен дъх пред рожбата — извор, чиито кристални води се стичаха по котва към запад. Натам потекоха силите на Новата Епоха.
към текста >>
На мястото на кръста, изкован в скалата, бликнаха едри, бистри водни
капки
.
От пространството се разнася тихо, звучно пеене от невидими музиканти: "Майко Богородице, цъфнала ябълко". Слушам в прехлас ангелското пеене. Учителят стои на пътечката с бяла панамена шапка. Велик празник на небето. На Разпети петък, един ден преди тържеството, Христос бе свален от кръста.
На мястото на кръста, изкован в скалата, бликнаха едри, бистри водни
капки
.
Предвещаха възкресението. Пътят до това Рождество бе трънлив и тежък. Петдесет години Учителят вървя през тресавища и джунгли. Проправяше път за тези, които трябваше да тръгнат по "възходящия път на Незнайната Любов". И направи пътя — последните Му думи бяха: "Трябва да се проправи пътят за душата към Небето" — 24.12.1944 г.
към текста >>
55.
КЪРТИПЪНЯ
 
- Борис Николов
В бистрите ѝ води се въдеше най-хубавата балканска пъстърва, на червени
капки
.
Хората избягваха да минават през тези места, пък и добитък не докарваха – имаше много змии-усойници. Те се подкрадваха тъй неусетно, че човек можеше да ги намери даже в дрехите си. Не беше добре от тях и на овцете, и на козите – и те често пострадваха. Овчарите отбягваха тази долина. Лешница е дива, дивна, девствена река.
В бистрите ѝ води се въдеше най-хубавата балканска пъстърва, на червени
капки
.
Тя си живееше тук – нямаше много охотници и за нея. Някои от стругарите си ловяха понякога, но не с въдици – кой ти има време да виси над вировете с пръчката? Те просто отбиваха някой ръкав на реката и в поизпразнените вирове си събираха риба колкото искат, като подбираха едрата, а дребната оставяха – да расте. При това никога не ловяха повече, отколкото им трябваше. После пускаха пак водата да си тече.
към текста >>
56.
СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК
 
- Павел Желязков
И отново дъжд, чийто хладни
капки
пронизват тялото му.
Крум е навсякъде, всички прибират палатки и вързват денкове. Той се чувства достатъчно силен, за да поеме цялата тежест на отговорността. Едва намира време да се преоблече. После поема надолу с кервана от коне и хора. Мнозина остават да чакат горе за следващия превоз.
И отново дъжд, чийто хладни
капки
пронизват тялото му.
Той извежда хората на „Вада" и, когато вече е спокоен за тяхното успешно настаняване в колите, отново поема обратния път. Сега чувства, че студът взема надмощие над него. „Не казва си той не трябва да се отпускам! " И ето, че нови сили идват свише и благословение изпълва душата му. В града Вено се възстановява от умората.
към текста >>
57.
Соломон и Балкиза
 
- Николай Райнов
„И отиде момъкът при мага с
капките
.
И в тиха вечер, като тая, стана той, та отиде при черен маг. И поиска питие за обич. А каза му магът да донесе капка кръв от нея и четири — от него. „И, докле тя спеше, бодна я той, па взе капка кръв от ръката й. „А тя се събуди, но бе тъмно — и тя бе тръпна, та го не видя.
„И отиде момъкът при мага с
капките
.
„Но вълшебникът му каза, че не ще му даде сводниче, ако си не продаде душата нему. „И съгласи се момъкът, защото обичаше жената повече от душата си. „И отдели магът четвъртата капка, па я закле със заклинанията на Черния Меч — и капката стана човешка сянка — и доби сила на жив човек. „А жената изпи питието — и прилепи се сърцето й към момъка. И обикна го тя: от все сърце го обикна.
към текста >>
58.
Видение на Ездра
 
- Николай Райнов
И в лъчисти
капки
ще изтече великото Сърце, принесено в жъртва върху олтара на предвечната Пасха.
И светото страдание на зачеване и раждане ще посети сърцето им — и нови вселени ще родят, защото слънчев сок ще оплоди душите им. И кръвта си в лъчи ще пролеят, за да дадат живот на Земя и Небе. И кърваво изкупление ще донесат на света. Тогава Черният Цар, който е управлявал цели векове Земята, ще падне убит — и с него ще паднат понесени вси земни царе и воини и стражи и наемници. Защото не ще има вече ни бран, ни престол.“ „…А в началото на новите времена Небесният Мъж и Небесната Жена ще пламнат от Любов — и в изстъпление ще се зачене нов свят.
И в лъчисти
капки
ще изтече великото Сърце, принесено в жъртва върху олтара на предвечната Пасха.
— Блажен ще бъде оня, които приеме тази кръв!“ „Аз, Ездра, бях жрец на Всевишния. И видях това — и словата на Бъдния Ден записах. Защото — истина, истина ви казвам — иде Денят! — Той иде вярно — и железни са стъпките му. Видение за Сетния Ден: на сетния принадлежи Сетният Ден — но горко на тогова, който остане сетен!“
към текста >>
59.
Иисус на Планината
 
- Николай Райнов
…И моли се дълго Иисус — и тежки
капки
падаха по ланитите Му.
Последна Пасха ще празнува Син Божи с малцината, които Го обичат, макар че не са още готови да дадат живота си за Него. Рано е: те ще узреят…“ И станаха тогава неколцина от апостолите — и тръгнаха, — та отидоха в града, за да приготвят на Учителя горница. Защото бе предвечерие на Пасхата и трябваше да ядат хлябове-опресноци. А Иоканаан, Симон и Никодим останаха при Господа. Но каза им Иисус да Го почакат при подножието, а Той отиде на Планината да се помоли.
…И моли се дълго Иисус — и тежки
капки
падаха по ланитите Му.
А кървави бяха тези капки. И молеше се Иисус за Чашата и за Тирса. …А когато слезе долу, спря го Иехуда от Кериот и Му рече: „Много пъти, Господи, мисъл на съмнение е засенчвала ума ми. Все съм се боял да Те запитам… Но днес е до смърт смутена душата ми — и не мога да търпя. Последен съм аз от дванадесетмината — и пръв не съм желал да бъда: нека пръв бъде слабият! Последният винаги по кръв минава, та трябва да бъде силно сърцето му, а душата му да бъде от кремък.
към текста >>
А кървави бяха тези
капки
.
Рано е: те ще узреят…“ И станаха тогава неколцина от апостолите — и тръгнаха, — та отидоха в града, за да приготвят на Учителя горница. Защото бе предвечерие на Пасхата и трябваше да ядат хлябове-опресноци. А Иоканаан, Симон и Никодим останаха при Господа. Но каза им Иисус да Го почакат при подножието, а Той отиде на Планината да се помоли. …И моли се дълго Иисус — и тежки капки падаха по ланитите Му.
А кървави бяха тези
капки
.
И молеше се Иисус за Чашата и за Тирса. …А когато слезе долу, спря го Иехуда от Кериот и Му рече: „Много пъти, Господи, мисъл на съмнение е засенчвала ума ми. Все съм се боял да Те запитам… Но днес е до смърт смутена душата ми — и не мога да търпя. Последен съм аз от дванадесетмината — и пръв не съм желал да бъда: нека пръв бъде слабият! Последният винаги по кръв минава, та трябва да бъде силно сърцето му, а душата му да бъде от кремък. Не е наистина още от кремък моята душа, но съдбовният Ден е още далеч!“ А Иисус го погледна кротко, па каза: „Мъгла пада над душата ти, Иехуда… На оногова, който бяга от слънце, мъгли се раждат в душата… Кажи що ти тежи!“ И помълча малко Иехуда — а тежко бе мълчанието в този миг, — па каза: „За Бъдния Ден говори Ти днес, Рави: — слова за Бъдния Ден вестиш, а сегашния забрави Ти… Слова и скрижали за сегашния ден ни дай, а Бъдния Ден ще посрещнем сами.
към текста >>
60.
Път на звездите
 
- Николай Райнов
От раната на майчината ръка прокапаха три черни
капки
кръв — и станаха тези
капки
три тъмнотеменужени аметиста.
А майката ридаеше — и молеше сина си да не прави безумие. Но мъжът бе разсвирепял — и в пристъп на ярост замахна бясно с ножа. Случи се, че тъкмо в тоя миг змия се обви около крака му — и се приготви да го ухапе. А майката, прободена, се хвърли да разплете пепелянката от ногата на своя син. Но снагата й отпадна, тя се люшна настрана — и едва можа да стисне с ръка змията, за да приеме отровата на зъбите й.
От раната на майчината ръка прокапаха три черни
капки
кръв — и станаха тези
капки
три тъмнотеменужени аметиста.
И взе ги Балтазар, защото бяха тъкмо дар за Оногова, Чието име е Милосърдие. И върна се по пътя към Палестина, дето го водеше блясъкът на едрата червена звезда. Той тръгна да търси Оногова, Комуто носеше дар. Но когато прекосваше пустинята край Мъртвото Море разбойници избиха мъжете от кервана му, уловиха Балтазара, взеха му скъпите камъни — и го вързаха като роб. …А по онова време стигнаха магите при Ирода и запитаха го де се е родил младият Цар.
към текста >>
61.
Сватбата на Царския Син
 
- Николай Райнов
Тъжно падаха думите им — тъжно и тежко — като едри дъждовни
капки
.
Високите жреци влизаха в полунощ, а на излизане изнасяха разпънат човек. И редица посветени пееха в размерни стихове морни песни. В очите им пламтеше празнична радост, а в движенията на ръцете им мълвеше дълбока скръб. Те пееха за Сватбата на Царския Син. И аз ги слушах.
Тъжно падаха думите им — тъжно и тежко — като едри дъждовни
капки
.
И аз ги слушах. Може сърцето да знае какво ще донесе животът. Видях огромен тъмен храм — и в мрачината едва блещукаха кадилници с миризма на ладан и касия. И величав Мъж държеше чаша с вино — гъсто като кръв, и хляб — бял като лед. А пред Него лежеше мъртвец.
към текста >>
62.
Книга на загадките
 
- Николай Райнов
Пролетта звъни в душата ми с въздишките на цветните венчета и с ромона на бистрите
капки
: Ти ме будиш с песента на златни пчели.
Ти говориш в песните ми безсмъртните слова на вечна замисъл и с крила докосваш душата ми. Моята песен тогава отразява Твоя лик. Моят тъмен грях къпе кървави ръце в талазната светлина на словото Ти — и дрехата ми става отново бяла и бляскава. В моите песни Ти пръскаш злато от Своята Вечност. *** Твоят шепотсе плъзга по членовете ми: Ти ме будиш с топлата кръв на Своя изгрев и с лъчезарната песен на Своя ден.
Пролетта звъни в душата ми с въздишките на цветните венчета и с ромона на бистрите
капки
: Ти ме будиш с песента на златни пчели.
*** Звънът на Твоите накити прекъсва лепета на моята песен: снеми огърлицата, короната и гривните си! Аз искам — душата Ти да стане чиста и празна, като златен рог, за да влея в глъбината й благовонния елей на песента си. *** Мълнии раздират черното небе, като огнени пръсти. Нощта снема своя шлем и прибира одеждата си. По нейните следи се сипят светли копия. Черен дъжд вали — като гневни удари посред нощ по някоя желязна врата.
към текста >>
Две
капки
безсмъртие ни дава Бог: две
капки
през цял живот.
И в мига, когато разочарованият пръст посочи върху снагата Ти петно на грозота и на лицето Ти — бръчка на преструвка, Ти рухваш, като алмазна кула от сънища, която напуска душата, щом човек се сепне. Защото мъжът е направил от Тебе своя лъжа — и Ти си повярвала в тая лъжа. *** Хлип! Хлип! Хлип! Чухте ли, що казват прохладните езерни струи? Хлип! Хлип! Хлип! Денят е къс, а Нощта — безкрайна : грейте замръзнали ръце на слънцето на младостта ! Пийте росата, додето чашките на цветята не са повехнали! Пейте песните на кръвта, докле кипи в жилите немирна треска! Хлип! Хлип! Хлип! Лебедите мрат, лотусите капят, светилниците гаснат, облаците се стапят. Вечерта става студена, в лодката се процежда вода, пътеката тревясва.
Две
капки
безсмъртие ни дава Бог: две
капки
през цял живот.
Намерете ги в нечии очи! Хлип! Хлип! Хлип! Нямаме време, защото двете капки не ще станат море. Бързаме, защото пепелта не става слънце. Пътеката е тясна за трима. Лодката има само две гребла. Пред безсмъртието стои мрак.
към текста >>
Намерете ги в нечии очи! Хлип! Хлип! Хлип! Нямаме време, защото двете
капки
не ще станат море.
Защото мъжът е направил от Тебе своя лъжа — и Ти си повярвала в тая лъжа. *** Хлип! Хлип! Хлип! Чухте ли, що казват прохладните езерни струи? Хлип! Хлип! Хлип! Денят е къс, а Нощта — безкрайна : грейте замръзнали ръце на слънцето на младостта ! Пийте росата, додето чашките на цветята не са повехнали! Пейте песните на кръвта, докле кипи в жилите немирна треска! Хлип! Хлип! Хлип! Лебедите мрат, лотусите капят, светилниците гаснат, облаците се стапят. Вечерта става студена, в лодката се процежда вода, пътеката тревясва. Две капки безсмъртие ни дава Бог: две капки през цял живот.
Намерете ги в нечии очи! Хлип! Хлип! Хлип! Нямаме време, защото двете
капки
не ще станат море.
Бързаме, защото пепелта не става слънце. Пътеката е тясна за трима. Лодката има само две гребла. Пред безсмъртието стои мрак. Зад него стои тъмнина.
към текста >>
Над бялата каменна стълба водоскокът разсипва сребърни
капки
, като алмазен прах.
Аз донесох в чертозите на непознатия само пепел. Ангели ме поглеждат, както се поглежда непознат гостенин, когото никой не е видял. Този пир не е за мене. Непознат боже, върни ми земята! Лай ми отново кръвта на земните векове, що тупкаха в сърцето ми при всеки спомен за живота! Дай ми тленното безсмъртие на мига! *** Жрицата от храма на Халуле носи свилени одежди, но под тежкия слитък на гривната й дреме отрова. В разтопения въздух на небето се вият в див танец златопери птици.
Над бялата каменна стълба водоскокът разсипва сребърни
капки
, като алмазен прах.
Жрицата от храма на Халуле свлича своите одежди, но на ръката й виси още гривната, под която дреме отрова. В душата на жрицата се гъне зелен мрак. Пред нея се сплита тъмна мрежа от сенки, шепот и песни. Нозете й стъпват плавно и размерно по бялата стълба и наближават студения водоскок. Снагата й се гмурка в кипналите вълни.
към текста >>
Под допира на огнените Му пръсти се пръскаше на едри
капки
сребърен дъжд.
Мнозина са се спирали под тях — и животът на всички е бил един и същи живот. И всички кервани са описвали все тая лъкатушна черта, която дири, а не намира. Гасне пламъкът на жълтите огнища. Отвъд писъка, отвъд пустинята, отвъд земята, се губи началото на тъмния керван, провлечен, като лъкатушна черта на човешко лутане. *** Видях своя Бог, когато свираше на лютня.
Под допира на огнените Му пръсти се пръскаше на едри
капки
сребърен дъжд.
Звуците гърмяха, като рев на червенокоса буря, а после песента притихваше, като бясна вълна, разбита о бели скали. Над Бога грееше голяма луна. Той се не криеше в нощта, когато свираше своята песен, и не пращаше звуците там, дето не живеят люде. Но синовете на Земята нямаха слух за небесната песен. Стройните звуци почукваха на всяко сърце, както чука морен старец, комуто не отварят вратата за подслон.
към текста >>
Алмазните звукове се пръснаха, като едри златни
капки
, и Земята ги погълна.
Над Бога грееше голяма луна. Той се не криеше в нощта, когато свираше своята песен, и не пращаше звуците там, дето не живеят люде. Но синовете на Земята нямаха слух за небесната песен. Стройните звуци почукваха на всяко сърце, както чука морен старец, комуто не отварят вратата за подслон. Людете не чуха песента на Бога и никой я не прибра в душата си.
Алмазните звукове се пръснаха, като едри златни
капки
, и Земята ги погълна.
Аз Го видех сред морето, седнал на стръмна скала. Косите Му бяха бели, като светкавица, очите му — тъмни, като отчаяние, а ръцете Му играеха по сребърните струни на лютнята, като стъпала на мома, която танцува. Над Бога грееха едри зелени звезди. Сега той криеше своето лице от света — криеше го в светли облаци, но не пращаше и тоя път звуците по безлюдни места. А людете ги пак не приеха: те затвориха сърцето си за небесната песен.
към текста >>
А певецът запя на света своите песни, — горди, като бел гребен на бурна вълна, — гневни, като пръскане на пъстри
капки
, — студени, като зелена морска глъбина, — светли, като алмаза на широк морски простор.
Но моята душа е кротка, защото е душа на Планината. Аз нямам своя душа...“ И замисли се певецът. ... И обърна поглед към Морето — и рече му с плаха молба: „Дай ми, Море, — дай ми своята душа! Твоята душа е бурна — и пенлива — и пълна с пъстри съкровища. Мене ми требва душа на море, — за да изпея на света своите бурни песни, дето грее островът, по който бленува всеки. Дай ми, Море, — дай ми своята душа! —“ И Морето даде на певеца своята душа.
А певецът запя на света своите песни, — горди, като бел гребен на бурна вълна, — гневни, като пръскане на пъстри
капки
, — студени, като зелена морска глъбина, — светли, като алмаза на широк морски простор.
И людете ги чуха. И обикнаха ги. Яла втори път рече певецът на себе си: „Не знам, наистина, защо обичат моите песни. — В тях няма тайна. А хубава е само песента, в която шепне тайна — и говори съкровен копнеж.
към текста >>
Ние убиваме с мощен замах и пръскаме на
капки
творбата на морето.“ Веслата плачеха в своя плясък: „Тлан — тлан — тланъ!“ „ — Тлан — тлан — тлан ! Вие сте наши очи.
На него блестеше само една звезда, като плачещо око. *** Веслата пееха в своя плясък: „Тлю — тлю — тлю!“ „ — Тлю — тлю — тлю! Ние сме ваши подпорки. Вие изчезвате, ние оставаме. Вашата песен се разбива о тънката ни снага: ние сме бели канари, които носят смърт на вълните. Вие пленявате с менливите преходни изваяния от пяна и зелена вода.
Ние убиваме с мощен замах и пръскаме на
капки
творбата на морето.“ Веслата плачеха в своя плясък: „Тлан — тлан — тланъ!“ „ — Тлан — тлан — тлан ! Вие сте наши очи.
През вас се изливат сълзите ни. Вашите погледи блясват и загасват. Нашият плач плакне в пенливите ви бездни своя тъжен образ. Нашият път е незнаен: ние сме нозе, с които куца по морето човешката мечта. Вашата песен кипи в усмивката на плувеца.
към текста >>
63.
Глава четвърта: Семинаристът
 
- Атанас Славов
Туй нещо като огнена струя се издигна с усилие нагоре, достигна до очите ми, които помътняха, премрежиха се и... има хас! Наистина капнаха няколко горещи
капки
в хладните води на Ламанш.
И ето, идва ранният летен следобед на потеглянето и тук вече ще дадем думата на Алеко, защото следва това, което ще освети пътя ни нататък. „Тържествена минута! Аз сега, като пиша тез редове, усещам как трептят и се повдигат лека-полека космите на главата ми. Цялото крайбрежие беше усеяно с мъже и жени. Хиляди шапки и кърпи се развяваха из въздуха. И аз поисках да си сваля шапката, но нещо ме задави в гърлото.
Туй нещо като огнена струя се издигна с усилие нагоре, достигна до очите ми, които помътняха, премрежиха се и... има хас! Наистина капнаха няколко горещи
капки
в хладните води на Ламанш.
С кого се прощавах аз? Нямах ни едно близко до сърцето си същество на този свят ... Насреща ми, на брега, стояха хиляди французи, но какви са ми мене французите, какъв съм аз на тях! И все пак аз ги гледах, аз ги поглъщах с очите си, като че исках да протегна ръце към тях, да ги прегърна и между сълзите и целувката да им пришепна със задавен от вълнение глас: „Сбогом, сбогом, прощавайте!“ Аз се прощавах мислено с приятели, с България, с Европа, със Стария свят и като че отивах не в новия, ами на онзи свят, като че се отделях от земята и от хората. Какво чудно нервозно състояние! Като че буря се е готвила в моите нерви през няколко години и е очаквала само силно потресение, за да се разрази. Таквози потресение нервите ми не изпитаха ни при една от многобройните ми временни и вечни раздели; те го изпитаха тука, сега, при раздялата със Стария свят. И бурята се разрази в мене.
към текста >>
Щом му станеше лошо, изсмукваше една-две
капки
лимонов сок и преставаше да му се повдига.
- А ако ме върнат? - Гаврило беше много разстроен, но беше ясно, че е готов да заложи всичко на карта, за да сложи край на тия мъки. - Ами ако лимонът не помогне? Ами ако изтърпя мъките на това пътуване и ми поискат да покажа двадесет и петте долара, за да ме пуснат в Ню Йорк, и вземат, че ме турят в първия обратен кораб като разберат, че нямам толкова? - Твое трябва да е решението сега и твой ще е урокът, който ще научиш от цялата работа. Проработи.
Щом му станеше лошо, изсмукваше една-две
капки
лимонов сок и преставаше да му се повдига.
Нея нощ беше първата, в която спа, и при това като мъртъв. - Казах ти, не му трябва лимон. Събуди го триумфалният глас на еврейската му приятелка. Тя цялата сияеше. Ръгна с лакът хълбока на мъжа си и продължи радостно на висок глас: - Събудих се седемнадесетгодишно момиче; като седемнадесетгодишна мома, след първата брачна нощ с момчето си тука! - И още веднъж ръгна нещастния човек.
към текста >>
* Въпреки че членовете на Голямата петорка се славят с консерватизма си и след време младите либерални методистки теолози ще ги обвиняват, че си приличат по това като две
капки
вода, те са ярки личности, и то много различни един от друг.
Само те са още там. Лъвските рамене на Стронг е известно, че са издръжливи. А Бъц? Висок, строен и нежен, чернокос, някак на заден план по това време - оказва се, че той ще е гръбнакът на Дрю години и години наред и ще остане най-дълго тук на централно място, в светлините на рампата. Със започването на новото десетилетие те вече са попълнили преподавателското тяло с професор Джон Милей от църквата на Уошингтън Скуеър в Ню Йорк, доктор Крукс от списание „Методист“ и процесът на попълването завършва през 1881 година с назначаването на Самуел Юфам от методистката конференция на Нова Англия.
* Въпреки че членовете на Голямата петорка се славят с консерватизма си и след време младите либерални методистки теолози ще ги обвиняват, че си приличат по това като две
капки
вода, те са ярки личности, и то много различни един от друг.
Крукс и Бъц имат премного широки познания и много ясен поглед, за да може вътрешното им зрение да бъде оковано във веригите на миналото, колкото и да не им се е щяло да признаят, че има доза истина в новите възгледи. По-късно мнозина може да са гледаш на „Петимата големи“ като на „Петимата старци“, така както понякога се мърмори срещу несменяемите членове на Върховния съд, но учениците им винаги са ги възприемаш с уважение и дори възторг. Техните личности, характерите им, индивидуалният им привкус на мъже, достигнаш пълна зрялост през дългите години на общуване с хора и книги, им дава престиж, на какъвто рядко се е радвал който и да бил преподавателски тим. Младите се пръскат оттук по света с мозъци, развити от логиката и аргументите на „Чичо Джон“ Милей. Те се научават как да подсладят и да подправят изложенията си с остроумните забележки и анекдоти, които „Чичо Сами“ Юфам обича да вмъква по отношение на човешките слабости и колебания.
към текста >>
64.
Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната
 
- Георги Христов
Проехтява далечен грохот и първите
капки
, осветявани от слънцето, тупват, като че някой хвърля с шепи от небето скъпоценни елмази.
О, ето какво е било. От хоризонта на югоизток се надига едър плътен облак. Ще вали. Щурчето знае това преди нас. Небето се покрива с хладна мръщина.
Проехтява далечен грохот и първите
капки
, осветявани от слънцето, тупват, като че някой хвърля с шепи от небето скъпоценни елмази.
Тупкат капките по прашния път край нивата, зънкат в класове, гъделичкат кожата по гърба през тънката риза. Заглъхва гръмотевицата, успокоена като глас на човек, който след гнева си е зърнал усмивката на дете. Пред очите ми се извисява с живи тръпнещи багри небесната дъга. Птици се стрелват, като че идат от този седмобагрен свод, и политват нагоре, отнасяйки своята пресеквана от вълнение песен. Тръгваме обратно към селото.
към текста >>
Тупкат
капките
по прашния път край нивата, зънкат в класове, гъделичкат кожата по гърба през тънката риза.
От хоризонта на югоизток се надига едър плътен облак. Ще вали. Щурчето знае това преди нас. Небето се покрива с хладна мръщина. Проехтява далечен грохот и първите капки, осветявани от слънцето, тупват, като че някой хвърля с шепи от небето скъпоценни елмази.
Тупкат
капките
по прашния път край нивата, зънкат в класове, гъделичкат кожата по гърба през тънката риза.
Заглъхва гръмотевицата, успокоена като глас на човек, който след гнева си е зърнал усмивката на дете. Пред очите ми се извисява с живи тръпнещи багри небесната дъга. Птици се стрелват, като че идат от този седмобагрен свод, и политват нагоре, отнасяйки своята пресеквана от вълнение песен. Тръгваме обратно към селото. Там имаме сайвант, застлан с ръжена слама.
към текста >>
Те са като дъждовни
капки
, които не си знаят имената, но знаят, че идват от едно място, за да напоят изсъхналата земя, за да се слеят в един и същи поток.
Ние знаем, че има още много, много хора по света, които мислят като нас. Ние не ги знаем. Нямаме списък и организация, но сякаш се познаваме. Във всяка страна има служители на светлината, люде, които са против всяко насилие и принуда. Те постепенно ще растат.
Те са като дъждовни
капки
, които не си знаят имената, но знаят, че идват от едно място, за да напоят изсъхналата земя, за да се слеят в един и същи поток.
Когато светът ще опита всички средства на насилието и безлюбието, тогава ще ги подири. Когато земята ще заприлича на развалина и няма да може да се познае кой е победителят и кой победеният, тогава ачларци от цялото земно кълбо, които няма да са капиталисти, нито колонизатори, нито пък други безбожници, подозрителни във всеки жест и дума, ще потрябват, за да се излекуват раните на опустошения свят. Така из мъките и пепелищата ще се роди новата цивилизация на възкръсналия Христос, дошъл като ново съзнание на нейните поданици. Като си спомням миналото, неволно го сравнявам с някои положения от настоящето време. При това сравнение спомням си разговора ми с един другар - левичар, който ми казваше така: „Ще видиш колко нови неща ще въведем ние в живота, но все още сме зле на идеологическия фронт.“ Аз му отговорих, че съм напълно съгласен с една справедлива уредба на живота, но трябва да се започне предимно с идеологическия фронт.
към текста >>
65.
Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век
 
- Филип Филипов
Цялото Учение на Бодхисатвата на Доброто, цялата методология на Учителя Беинса Дуно възпитава плодоносно преобразяваш в ученическата душа чрез Мъдростта на Осемстепенния път (правилно мнение, правилно съждение, правилно слово, правилно дело и т.н.) в преливащата и неудържима сила на Любовта, чрез
капките
Христова кръв в Светата чаша.
Само ученикът на езотерико-християнската школа обаче насочва своята съзнателна дейност към овладяването на привичките, навиците, втората природа на човека - т.нар. характер. Съзнателното хармонизиране на характера и навиците всъщност е съзнателно хармонизиране и овладяване на Етерното тяло, което довежда до разгръщането на втория принцип на Духа в нас - Дух-Жиеот. Оказва се, както и предсказва Рудолф Щайнер, че Бодхисатвата на XX век - Учителя Петър Дънов -акцентира в създадената от него Езотерична школа главно върху тази дейност. Едни от най-първите цели, поставени пред ученика на Бялото Братство, са насочени към съзнателно овладяване на всички онези функции на втората природа (подходи при мислене, чувстване и действие; процеси в съзнанието при хранене, дишане, спане и пр.) и цялостното им пронизване от Христовото присъствие. Поставят се задачи за придобиване на добри навици, благороден и балансиран характер, изпълнен с Христовите добродетели.
Цялото Учение на Бодхисатвата на Доброто, цялата методология на Учителя Беинса Дуно възпитава плодоносно преобразяваш в ученическата душа чрез Мъдростта на Осемстепенния път (правилно мнение, правилно съждение, правилно слово, правилно дело и т.н.) в преливащата и неудържима сила на Любовта, чрез
капките
Христова кръв в Светата чаша.
Ако сто години преди Новата ера Бодхисатвата проповядваше и работеше за физическото проявление на Христос, то сега той проповядва и работи с конкретна методология за Етерното пришествие на Христос в душата, характера и ежедневието на ученика на езотеричната Христова школа. Когато ученикът овладява съзнателно своето Етерно тяло, той всъщност практически се подготвя за контакт и съзерцаваш на Второто пришествие на Христос в етерен образ. Ако чрез Йешуа бен Пандира Бодхисатвата работи в миналото за физически проявените тяло и кръв Христови, то сега Учителя Беинса Дуно ни учи чрез съкровени Граалови мистерии как Христовите Сила и Живот да станат наши плът и кръв. Защото след приблизително три хиляди години Майтрея Буда ще потърси хората, които живеят според следното убеждение: „Не само моята глава разбира Мъдростта на осемстепенния път, аз притежавам не само Учението и Мъдростта на Любовта, но и моето сърце е изпълнено с живата субстанция на Любовта, която прелива и се устремява към целия свят."101 Ако Гаутама Буда донесе Учението за Любовта и Състраданието, то Учителя Беинса Дуно идва, за да даде Учението за практическия живот в Христовата Любов: „Аз нося в ума си идеята за благото на цялото човечество. Аз мисля не само за благото на цялото човечество, но и за благото на животните и растенията.
към текста >>
НАГОРЕ