Търсене в текстове за 'Капки'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 123 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

С това се обяснява и подражателния характер на първоначалната музика, която се състои изключително от звукоподражателни ефекти; тя е имитирала крясъците или еднообразните звуци, които издават птиците, воя и шума на вятъра, плясъка на морските вълни или ударите на дъждовните капки.
Той изпраща разклонения към белите дробове, сърцето, кръвоносните съдове, дори и в още по-вътрешните органи: стомаха, червата и др. С други думи казано, той е в тясна връзка с проявите на живота и процесите на дихателната, кръвоносната и храносмилателната система. Освен това изпраща и много разклонения, по кръвоносните съдове, които хранят мозъка. Този нерв, наричан още и блуждаещ нерв (nervus vagus), поради това, че той се меси в много функции и има различни предназначения – е в рефлекторна връзка със слуховия нерв. Затова и едно слухово възприятие, повтарящо се много пъти, поражда у човека стремежа да го възпроизведе като звук със собствения си глас. С това се обяснява и подражателния характер на първоначалната музика, която се състои изключително от звукоподражателни ефекти; тя е имитирала крясъците или еднообразните звуци, които издават птиците, воя и шума на вятъра, плясъка на морските вълни или ударите на дъждовните капки. Блуждаещият нерв (nervus vagus) според физиологията има две главни функции. От страна на белите дробове, сърцето, кръвоносните съдове, стомаха и червата той предава впечатления на главния мозък, дето се изработват представите, чувствата, усетите за болка или добро разположение. Знае се, че физиологическите промени, ставащи в дихателната система, определят и насочват емоционалната проява на човека, а тия на мозъчното вещество дават характера и формата на човешката мисъл. Втората функция на този нерв е обратна на първата. Той разнася импулсите на чувствата и мислите обратно към всички ония области, с които е свързан; провожда вълненията, вътрешното настроение и с това пък въздействува на развиващите се в тия области процеси.
към текста >>

2. Списанието PDF Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Всичките ония кумири, за които тежки капки пот течеше от твоето чело залязоха, всички бяха тленни.
Застава въпросът кому? Ти и без това служиш брате мой. Ти, и без това сам да подозираш, си служител, но сам не знаеш кому. Даже и на себе си не служиш, защото истинското твое себе не е познало нито веднъж плодовете на твоя тежък труд. Душата ти не е познала твоята жертва... Всичко отминава. Всичките ония кумири, за които тежки капки пот течеше от твоето чело залязоха, всички бяха тленни. Кому си служил? Познай себе си, са казали нявга мъдреците. Но дали това не остана като самотен скрижал, който се изтрива от пясъците, които горящият самун хвърля отгоре му? Да познаеш себе си, това е смисълът на целия живот, е казано там. Но кой позна онова себе, за което става реч?
към текста >>

3. Новото време - В. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това са дните на идващото ново, което Бог ни изпраща и когато го посрещнат със съпротива, то се разбива на хиляди милиони капки, като благодатен дъжд, породен от съпротивата на студените течения, дъжд, който оросява и възраства стръковете по нивите на нашите поля...
............................................................................................. Сега е тежко, мъчително е нам, защото живеем сред шума на заобикалящата действителност. Всеки зов за правда бива посрещнат с голяма съпротива, всеки подтик загива привидно като кратък зов в широка безлюдна пустиня, но тия гласове се скриват, както семето, посято в земята се закрива за да се яви изново. в нов живот, в нова ера. ............................................................................................. Има нещо, което не може да се спре, което измества бавно старото, което събужда човека за нов живот. Ние знаем в душите си за него и вярваме в неговите дни, защото те са нанизани в дългата редица на нашата бъднина като драгоценни бисери. Това са дните на идващото ново, което Бог ни изпраща и когато го посрещнат със съпротива, то се разбива на хиляди милиони капки, като благодатен дъжд, породен от съпротивата на студените течения, дъжд, който оросява и възраства стръковете по нивите на нашите поля...
към текста >>

4. Воля за радост - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Аз гледам на светлото слънце, към което се стреми всичко живо, гледам на зеления мъх, на весело блещукащите росни капки, гледам на облака, който се носи далеко по кристалното синьо небе, на стройните, високи дървета и виждам Него Единия.
Рафаил Соловьов Псалом Дайте ми струни и аз ще възпея, Несравнения, Великата тайна, която се нарича живот... Той остави небитието, хвърли от своята висота зърното и каза: „Да бъде" и въплъти своя дух, който е Любов. Аз гледам на светлото слънце, към което се стреми всичко живо, гледам на зеления мъх, на весело блещукащите росни капки, гледам на облака, който се носи далеко по кристалното синьо небе, на стройните, високи дървета и виждам Него Единия. Желал бих да за питам, защо се носи облакът, гъстият лес хвърля своята сянка и зове под своето крило всичко живо, но аз видях Тебе, Несравнения, Великата тайна и замлъкнах... Ще посекат леса, ще се разпилее облака, ще зайде слънцето, но Ти, Великий, ще останеш както сега, защото Твоето име е Вечност! Ето, аз виждам как настава безпощадно време. Войн, обкован с оръжие, с блестящ шлем, руши – ще се промени този лес, ще се промени морето, сушата, но кой ще унищожи това, което Ти си – Живота? Излязох на планината и видях сразена цялата гора. Пъновете стояха обезобразени като черепи на бранно поле и рекох си с тъга: Ето красивото как стана безобразно, ето великото, как стана нищожно.
към текста >>

5. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Околната тишина, падащите капки, усилват впечатлението от тая „вълшебна музика".
Братята Хеим твърдят, че в шума на водопадите може да се чуят ясно акорди С-dur (do mi sol) и ниското fa, което не е от този акорд. В големите водопади се чува ясно това fa, което обикновено заглушава останалите, но в по-тихите се чува ту do ту sol, даже в няколко октави. Тиндал обяснява това с непрестаното пукане на водните мехурчета от падане на водата. Прочутата Финчалова пещера на о-в Стаф (от Хебридовите острови) има ред базалтови колони, високи до 15 метра. При тихо време, когато морските вълни се блъскат в тия колони, последните издават „мелодични звукове". Околната тишина, падащите капки, усилват впечатлението от тая „вълшебна музика". „Звучното ехо я подема и повтаря в тържествена хармония, която далеч надминава сферите на органите в църквите". Ето защо, старите келти наричат тая пещера Аn-na-vin – „хармоническа пещера". При буря тая пещера ужасно кънти и гърми като оръдие. Освен звуковете на морето, познати са и звучащи пясъци на много места. На о-в Борнхолм, при всяка стъпка пясъкът издава много интересен шум.
към текста >>

6. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ние всички сме едно – както лъчите са едно в Слънцето, както капките са едно в морето, както листата са едно в дървото.
Истинската наука обаче ни учи, на законите на живата природа-чрез живия опит. А в хармонията с тия закони е радостта и свободата. Няма много изкуства, а само едно изкуство – изкуството да живеем един чист възвишен, светъл живот, живот на творчество и героизъм. Изкуството да бъдем герои в доброто, герои, които не с перо и мастило, а с кръвта на своето сърце ще пишат епопеята на своя живот, тъй както са писали пророците, светиите и учителите на човечеството. И всяко изкуство отразява живота във всичките му форми, истинското изкуство обаче отразява Висшата красота и Висшето Добро – чрез въплъщаване в красиви форми красивия и възвишен живот. Ние всички сме едно – както лъчите са едно в Слънцето, както капките са едно в морето, както листата са едно в дървото. Светлината, която ни оживотворява е една, въздухът, който дишаме е един, водата, която пием, е една, хлябът, който ядем, е един. Разделението, многообразието е илюзия, сянка, измама. Единството е истината, реалността. Единството на живота в разнообразие от форми е най-великата истина. Ние всички сме едно в извора на живота, в сърцето на сърцата, в слънцето на слънцата.
към текста >>

7. ВТОРИ ПСАЛОМ - Рафаил Соловьов Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

А малките тревички освежени от зората с капките на росата и цветчетата – чашките на които е препълнила с аромат, разливат благоухания, които ефирно се носят към висините и ведно с химните на пеещите птици.
Добира се до онзи миг – вечния миг на щастието И това, може би, е най-реалното щастие – отломка от вечността, което земният жител някога изпитва, което няма позната мярка и няма израз. Велик е животът в неговата пълнота, многостранност и разнообразие... Животът – това е най-реалното проявление на Великия Творец. Той има своите струни, – звуците на които, съчетани в разнообразни съзвучия, съставят великата симфония, която изпълва и оживотворява природата, облича я във величествена премяна, вдъхновява нейните обитатели да пеят възторжени оди при проблясъка на първия лъч на сутринното слънце. Велика е тайната на живота... Слънцето — душа на всичко видимо, е изпълнило небе, въздух и земя. С безмерна любов щедро сипе животворни лъчи над всичко дишащо. А малките тревички освежени от зората с капките на росата и цветчетата – чашките на които е препълнила с аромат, разливат благоухания, които ефирно се носят към висините и ведно с химните на пеещите птици. – Природата начева тайнствен обред на сутринно моление.
към текста >>

8. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

При известни условия, в разглеждането на които не можем сега до се впущаме, няколко капки вода, индуктирани изкуствено, могат да развият едно силово поле, което да се чувства от пръчката на километри.
Търсейки причините на това явление, по аналогия на Волтовия стълб, са построили специални комбинации от метали, които да служат като индикатори и като възстановители на тия трептения. Намерили са, че всеки метал, особено ако той е закопан (дори вредна саксия), има вибрационно поле, с разни форми и в това вибрационно поле особени сгъстявания, които образуват тъй наречения азимутен меридиан, заключаващ точен ъгъл с магнитния или географическия и характерен за елемента (така напр. във водорода той е на северозапад, в медта – на юг, в хлора – на север, сярата – на изток, въглерода – запад, йода – изток и пр.). При това се е забелязало (с помощта на пръчката), че тоя меридиан се отклонява преди 9 часа сутринта и след 3 часа после обед на определен ъгъл (90º - 270º - 312º) и като дойде 9 часа с бързо движение заема характерното си место, което ще да покаже връзка с вълните, причинени навярно от металните огньове на слънцето, които във вид на вибрации идат със самата светлина. Тези вибрационни полета са няколко вида, имат различни положения в диамагнитните и парамагнитните тела, но приблизително еднакви очертания. При известни условия, в разглеждането на които не можем сега до се впущаме, няколко капки вода, индуктирани изкуствено, могат да развият едно силово поле, което да се чувства от пръчката на километри. С помощта на тия индуктори може да получат (посредством разни цветни дискове) особени динамически полета, наречени спектри, които образуват силови възли; тела, поставени в тия силови възли, ако са еднакви с изследваните, не нарушават образуваните силови линии (много ясно чувствани и очертани от пръчката) и с помощта на които именно става отделяне на химическия състав, както и въпросите за физиологическото въздействие на тия силови полета – но всичко това би ни отвело надалеко . Изследванията на братя РаЬеу са доказали нещо още по-странно, че почти всяко тяло е оградено със специални свои етерни изображения, понякога намалени по големина, но запазени по форма и то разпростиращи се по четиритях главни посоки на света на десятки метри около самия предмет (особено извор, кладенец и пр.). За да завършим, нека поменем няколко думи и върху чисто практическата страна на въпроса. На принципа на пръчката бяха построени специални уреди (магнитометри и телефон чрез земята (Thelephon par sol), които водят началото от войната и после послужиха и за изследване на руди. Напоследък се опитват и радиоапарати, в които с помощта на влачеща антена (вариращо) съпротивление се опитват да определят състава на почвата.
към текста >>

9. Синевина - Зарко Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Земята, напукана и изнурена, жадно поглъща бисерните капки, цветята ги превръщат в аромат, а класовете в хляб!
Вие се раждате от далечното море, което ви изпраща да разнасяте по вси страни неговия приветствен, хладен лъх. Гледайки ви как прекосявате плодородните долини, на мене ми се ще да съм като вас крилат и волен. Бели сребърни кълба, прилични на издутите платна на запътени кораби, вие отнасяте със себе си, заедно с тайната на своето далечно царство и тъгата на много очи, които замечтани ви изпращат, кога заничате зад планините по своя вечен път! На хиляди очи сълзите изплаквате вие върху меката постилка на полята, върху острите чукари на скалистия гребен и над синьото езерно око в дебрите на планината. Набраната тъга на всичките очи събирате вие и после я изплаквате в бисерни сълзи над долините и родните поля. Земята, напукана и изнурена, жадно поглъща бисерните капки, цветята ги превръщат в аромат, а класовете в хляб! Свещени сълзи! Вие храните света. Вие раздухвате огъня на живота в жертвеника на душата. Земята би се превърнала на пустиня, ако нямаше ония, на които сълзите вие изплаквате в бисерни капки. Велика мистерия!
към текста >>

Земята би се превърнала на пустиня, ако нямаше ония, на които сълзите вие изплаквате в бисерни капки.
Набраната тъга на всичките очи събирате вие и после я изплаквате в бисерни сълзи над долините и родните поля. Земята, напукана и изнурена, жадно поглъща бисерните капки, цветята ги превръщат в аромат, а класовете в хляб! Свещени сълзи! Вие храните света. Вие раздухвате огъня на живота в жертвеника на душата. Земята би се превърнала на пустиня, ако нямаше ония, на които сълзите вие изплаквате в бисерни капки. Велика мистерия! Кой разбира това що носят облаците, плувнали по океана на лазура, като бели издути платна на запътени кораби? Само замечтаните очи на ония, чийто блян е далече потънал в модрия хоризонт на небето, разбират облаците – гости, родени от хладното дихание на далечното море. Вечни скитници! Когато ви зърне окото ми, наредени като колело от бели неземни пришелци по хоризонта, в мене трепва радостта по моя вечен блян!
към текста >>

10. ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ледюк получил по този начин изкуствени многоъгълни клетки с преградни ципи и с ядки: той ги получил като поставил върху желатин капки от разтвор на жълта кръвна сол.
Нещо повече: сполучиха да добият по изкуствен начин чрез неорганични вещества явления, които да наподобяват жизнените явления у нисшите организми: Квинке в 1888 г. постави капка масло в сода: капката почнала да образува лъжекрачка, както едноклетъчните животни. Бючли чрез поставяне на добре разтрита смес от поташ и дървено масло в глицерин сполучи да добие нещо, което наподобява на мехурчестото устройство на протоплазмата у някои организми. Траубе чрез поставяне на капка жълта кръвна сол в разтвор от меден сулфат получил фигури подобни на клетки. Xерер сполучил също така изкуствено да възпроизведе разни видове клетки: мускулни, нервни, епителни, после амеби, инфузории, даже медузи. Ледюк получил по този начин изкуствени многоъгълни клетки с преградни ципи и с ядки: той ги получил като поставил върху желатин капки от разтвор на жълта кръвна сол. Той чрез смесване на разни вещества е сполучил да възпроизведе и посредственото клетъчно деление (кариокинезис). Кариокинетична фигура е добил и Лизеганг чрез желатин, калиев бромид и сребърен нитрат. Румблер е сполучил да възпроизведе поглъщане на храна от амебата. Но колко са далеч всички тези явления от жизнените! Приликата е само външна, привидна.
към текста >>

11. Религията на поета – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

С дните на своите пролети те ни въвеждат в радостта на живота; през жаркия ден на лятото, сред талазите на златната нива те ни показват щедрото сърце на природата; когато настъпи бледата есен, те ни шъпнат слова от вечната легенда с ръмежа на капките дъжд, а през ледените нощи на зимата те ни даряват часове на мълчание и размисъл... И пак така замълчани в сетната нощ, те се откъсват от неизброената страна на броеницата и отминават напред с бавна, тежка стъпка.
Георги Томалевски ГОДИНИТЕ С бавна, тежка стъпка крачат напред в дългия, безкраен друм годините - отломъци от вечността. Като безконечна низа друмници са наредени по извитъците на огромната спирала. Със себе си отнасят те и радостта и нашата неволя, все така запътени с бавния, вечен свой вървеж. Те идват при нас с утринта, когато златен меч разсече на изток завесите на нощта. С дните на своите пролети те ни въвеждат в радостта на живота; през жаркия ден на лятото, сред талазите на златната нива те ни показват щедрото сърце на природата; когато настъпи бледата есен, те ни шъпнат слова от вечната легенда с ръмежа на капките дъжд, а през ледените нощи на зимата те ни даряват часове на мълчание и размисъл... И пак така замълчани в сетната нощ, те се откъсват от неизброената страна на броеницата и отминават напред с бавна, тежка стъпка. Наглед безсмислено и странно шествие! Какво научаваме в тоя неспирен ход на времето? — — — — — — — — — Годините и времето са сътворени за нас що сме на земята, да можем да пресеем плевела от житото, - да отделим нашата личност от нашето Аза. Човекът ги намира тук на земята смесени в едно. И царските, тържествени часове на живота, и сивите му скучни часове, вървят един след други.
към текста >>

То прилича на плодното дърво, което срещу падналите капки на дъжда край неговия корен отвръща със зрели плодове.
В пустите почести и външния блясък познава тя своите и жертвите за нея нямат край. Към нея лесно се отива, защото тя е първата която познаваме у себе си. Другата пътека ни води към нашето Аз. Тоя път е стръмен, неудобен. Във върха някъде се крие нашето Аз. То прилича на плодното дърво, което срещу падналите капки на дъжда край неговия корен отвръща със зрели плодове. Нашето Аз се не намира лесно както нашата личност. То понякога ни гледа и през очите на другите. То е навсякъде, където го подирим, а в нас самите го намираме в часовете на дълбокото вглъбление, или в тежките моменти на мъката. Но кой от нас желае мъката и колцина дирят в нея смисъл? Животът е изтъкан и от мъка и от радост.
към текста >>

12. Другар - стихотворение - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Капка от тази есенция превръща в парфюм 500,000 капки спирт.
След това имаме сгъстяване на така освободените чрез дестилация елементи и най-после действие, което се явява като резултат от действието на дестилацията върху една маса инертна материя. Да приведем един пример. Ето един куп листа от рози. Ако ги дестилираме още пресни, ще получим долно качество масло. Ако напротив ги оставим да ферментират, гниенето ще разтвори порите им и като дестилираме или извличаме чрез етер и като замразим получената така есенция, действително получаваме продукт, който е философският камък на растителната роза - истинската розова есенция. Капка от тази есенция превръща в парфюм 500,000 капки спирт. Кръговратът на водата също ще ни уясни двата алхимически закона – „solve" и „coagula". Ето водата в течно състояние: това е състоянието „живак" на водата. Вкарваме във водата - топлина. Така получаваме различно градуирана смес, като почнем от топла вода и стигнем до прегрята пара, която е източник на внушителна сила. Във въздухообразно състояние водата е тъй да се каже, поддръжка на топлинните трептения.
към текста >>

13. Книжнина и вести Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Слънчицето от време навреме се показваше, поизсушаваше ни дрехите, постопляше ни и пак ни оставяше на кръщението на обилните дъждовни капки.
Утринната звезда - прекрасната зорница надниква от хоризонта и радостно приветствува високите върхове - щастлив предвестник на светлото планинско утро, то идеше да каже със своя звезден език: „Иде Слънцето, иде"! Ето го, великият първосвещеник, вече облива с розови лъчи снежния връх и в храма на природата запява своята вечна хвала към Твореца. Ние сме мнозина тук. Така стремително тръгнали към върха изглеждахме като някакъв тайнствен народ, тръгнал да пие от самите източници на красотата. След малко от невиделица по небето се накачулиха тъмни облаци; заваляха неспирни дъждове. Слънчицето от време навреме се показваше, поизсушаваше ни дрехите, постопляше ни и пак ни оставяше на кръщението на обилните дъждовни капки. Запалихме грамадни огньове. Високо се издигаха пламенните езици от запалените главни и се смееха на дъжда. И всред нощната стихия на планината те изглеждаха като величави жертвеници, сложени пред вратата на някой древен храм. Множество (...) са вече поставени; под тях спят уморени, но щастливи люде. След приятната вечеря и горещия чай, сега те вкусваха райско блаженство в нежните обятия на съня.
към текста >>

14. Живи барометри – Добран Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ще го окича с най-любимите си цветя и когато сутрин слънцето го обсипе със снопове лъчи росните капки по цветята ще се обърнат на разноцветни рубини".
ЗАРОВЕНИТЕ ТАЛАНТИ Когато ме събуждаше и приспиваше младостта, аз живеех при езерата на бедните и не мислех за нищо друго, освен за моето езеро. „Ще запазя чисти водите му, за да мога винаги да виждам в него отразена синевината на небето. Наоколо по бреговете му ще посадя бели люляци, а близо до водите му ще изобилствува с момина сълза. Ще го окича с най-любимите си цветя и когато сутрин слънцето го обсипе със снопове лъчи росните капки по цветята ще се обърнат на разноцветни рубини". Така си мечтаех аз, когато ме събуждаше и приспиваше младостта и не мислех за нищо друго, освен за езерото си, което беше огледало на сърцето ми. Един ден покрай моето езеро минаха двама от съседите ми, на които езерата се бяха обърнали на блата. Те хвърлиха по един камък в езерото ми и като видяха, че се размътиха водите му, изсмяха се и рекоха: „Плитко е". Аз пламнах от гняв и им рекох: „никак не е добро това, което правите. Оставили сте да се обърнат езерата ви в блата, па и на другите пакост правите." Те се изсмяха и си отидоха.
към текста >>

15. Пролетта на свободния – Иедидия Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Аз се унесох в тия трели и кога повдигнах глава, съзрях как седемте багри на светлината играеха по капките роса.
Неговите лъчи минаваха вече през клоните на дърветата, през трепкащите листи и падаха като малки златни дискове по меката постилка на гората. Някъде на клоните по стария бук кацна славей и запя своята утринна песен. Никога не бях чувал да пеят птичките така. Това не беше само песен. Това бе някаква хвала или химн на пролетта, на цялата човешка радост. Аз се унесох в тия трели и кога повдигнах глава, съзрях как седемте багри на светлината играеха по капките роса. В дълбочината на леса някой мълчеше и слушаше тая песен, потънал в размисъл. Аз го не виждах, но усещах диханието Му... Никой не дойде да ме утеши в моята скръб, само славеят със своята песен, само капчиците на росата със своя чуден, диамантен блясък. ..................................................................................................................... Аз загубих книгата, в която бяха изписани символи на мъдрост, но в своята тъга смирен, заслушан в себе си, открих мъдростта на вековете в песните на една птичка и погледа на една росна капка. Те ме утешиха. Разбрах къде е написана мъдростта: по листата, по небето, в песните на птиците, в тайнственото шумолене на стария лес.
към текста >>

16. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В изцеляващите капки на този извор беше скрито могъществото на Вайдхава, с което го беше надарил Брама.
.................................. С бавни крачки и с нестройно пеене вървеше голяма тълпа голи и едва прикрити със зверски кожи хора, които се приближаваха, носейки клонки и плодове. Всичко това те сложиха на камъка, а след това коленичиха и запяха песен, с която славеха справедливостта на Брама. Пеенето и думите, които повтаряха, пробудиха внезапно паметта на Вайдхава. Той осъзна голямата своя заблуда и погрешка и такава голяма скръб и отчаяние го обхвана, че камъкът с една голяма сила се разтърси и разпукна и от неговия център се появи прозрачен като брилянт извор. В непрекъснато леещите се сълзи из каменното сърце на Вайдхава се изливаше самата същност на неговото естество. В изцеляващите капки на този извор беше скрито могъществото на Вайдхава, с което го беше надарил Брама. Знанието му беше стигнало дотам, че той умееш да управлява своите астрални течения и благотворните излъчвания, които предаваха целебните свойства на извора. Тълпата боготвореше чудния извор, отвсякъде се стичаха болни и слепи и получаваха изцеление. Сълзите на праведника облекчаваха страданията на всеки, който вярваше в Брама, в неговата справедливост и могъщество. Превод от руски. Цветана.
към текста >>

17. ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тогаз и дъждовните капки, които бият по твоите прозорци, шуртенето на извора в планината, съмването и мръкването, движението на звездите, гледката на цветята, буболечките и пр., идването на една красива идея, благородно чувство и пр., всичко това ще бъде за теб изявление на великата любов, която прониква цялата природа.
Светлината, топлината и всички други условия еж изявление на дейността на тези разумни сили. После, жизнените процеси, които се извършват в развиващото се житно зърно, са пак регулирани от тях. Нещо повече: всички красиви, благородни подтици, чувства, мисли в теб, ти идват пак от този разумен свет. Всички таланти, дарби, които употребяваме, са пак изявление на Първата Причина, на Великото, което работи в нас. Когато при такава светлина гледаш на света, тогаз и най-дребното явление в природата ще бъде пълно за тебе с поезия и висш смисъл. Тогаз и дъждовните капки, които бият по твоите прозорци, шуртенето на извора в планината, съмването и мръкването, движението на звездите, гледката на цветята, буболечките и пр., идването на една красива идея, благородно чувство и пр., всичко това ще бъде за теб изявление на великата любов, която прониква цялата природа. Всъщност, всичко, което ти постигаш, е дар на тези разумни сили. Те с нежни ръце те водят към върха на красотата и съвършенството. Когато човек работи даром, от любов, тогаз той не е ли в хармония с тая велика действителност, която ни заобикаля? С други думи, ние сме в хармония с нея само при новото разбиране на труда. Казано е: „Даром сте приели, даром давайте".
към текста >>

18. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Но виж, чашата, от която ти пи, е само наполовина празна, още много капки има за тебе.
– Кой си ти? – Аз см ангелът на страданието. – Ангелът на страданието? Какво правиш при Христа? – Дете, разбери ме, аз посещавам всички хора, бях и при тебе, дадох ти капка по капка от страданията, които ти донесоха мъки и болки. Но виж, чашата, от която ти пи, е само наполовина празна, още много капки има за тебе. Виж ме, кой съм аз! Погледни! Той разтвори ръцете си и махна настрана черното наметало. – О, страдание, ти си злато!? – Да, дете, за тия, които разбират скръбта, аз см злато!
към текста >>

19. Практически окултизъм – А. Бертоли Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ти си в гората и чуваш шума на дъждовните капки по листата.
Тогаз накъдето и да се обърнем, всичко ни наумява за възвишения мир, в който те работят! При такова разбиране съмването, мръкването, изгревът, залезът и пр, не са вече механични процеси, а любовни, духовни процеси, Тези явления тогаз стават за нас повод да издигнем мисълта си до това поле, в което работят тези същества на любовта и разумността. Любовта и разумността проникват цялата природа. Движението на земята около оста си или по своята орбита не е само механичен, но разумен процес. Ако не схванем това, тогаз ние не отиваме при изследването си до смисъла на нещата, а оставаме само при формите! Ти си в гората и чуваш шума на дъждовните капки по листата. Чувствуваш радостта на всяко цвете, тревица, дръвче. Тогаз музиката на дъждовните капки пак ще събуди в тебе мисълта за тези същества, които с любовта и жертвата си регулират природните процеси. И тогаз в тая музика ти ще доловиш красота, която по-рано не си подозирал. При такива схващания, съзерцанието на кое да е явление в природата ще развие нашите по-дълбоки сили! Защото, щом мислим за тези възвишени същества на любовта и жертвата, ние се свързваме с тях вътрешно и тогаз тяхната радост, техният мир се изливат върху нас.
към текста >>

Тогаз музиката на дъждовните капки пак ще събуди в тебе мисълта за тези същества, които с любовта и жертвата си регулират природните процеси.
Любовта и разумността проникват цялата природа. Движението на земята около оста си или по своята орбита не е само механичен, но разумен процес. Ако не схванем това, тогаз ние не отиваме при изследването си до смисъла на нещата, а оставаме само при формите! Ти си в гората и чуваш шума на дъждовните капки по листата. Чувствуваш радостта на всяко цвете, тревица, дръвче. Тогаз музиката на дъждовните капки пак ще събуди в тебе мисълта за тези същества, които с любовта и жертвата си регулират природните процеси. И тогаз в тая музика ти ще доловиш красота, която по-рано не си подозирал. При такива схващания, съзерцанието на кое да е явление в природата ще развие нашите по-дълбоки сили! Защото, щом мислим за тези възвишени същества на любовта и жертвата, ние се свързваме с тях вътрешно и тогаз тяхната радост, техният мир се изливат върху нас. Ние вече влизаме в съприкосновение с тяхното поле на дейност. Тогаз тези явления наглед най-обикновени ще ни издигнат до интензивен вътрешен живот, напомняйки ни за възвишения свят, в който действува съзнанието на тези същества.
към текста >>

20. НА ПЪТ ЗА МУСАЛА - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Псалом двадесет и първи: ХЛЯБ Хлябът, живият хляб не ни отнемай' Не ни оставяй без капките дъждовни, нито затуляй слънцето, за да пораснат едри класове на нашите ниви.
Не ни забравяй, Ти, който си всякога буден! Не забравяй да налееш от раслото на нашето милосърдие в лампата на Твоя фар. Морето е бурно. Вълните вият като глутница от разсвирепели зверове, чиито зинали уста са страшни. Налей в лампата и нека се покаже на хоризонта Твоята светлина! Псалом двадесет и първи: ХЛЯБ Хлябът, живият хляб не ни отнемай' Не ни оставяй без капките дъждовни, нито затуляй слънцето, за да пораснат едри класове на нашите ниви. Всеки ден на трапезата ние приемаме Твоя цар. Ние те хвалим, защото Ти го умножаваш и даваш за едното сто. Ние даваме едно зърно на нивата, а сто се раждат на житения клас. Да бъде благословен Тоя, който дава останалите, не по правда, а по любов. Ето сега посяваме зърно на жив хляб.
към текста >>

21. ЕЗИКЪТ НА ПЛАНИНАТА - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Бистрица пее, втрец полъхва, цвегята благоухаят, росните капки блестят като диаманти, а слънчевите лъчи летят, летят и носят все по-нови вести от слънцето, все по-нова радост, и сила, и щастие!
П. Г. Пампоров НА МУСАЛЛА І. В царството на чистотата Ето ме пак при теб - при моята мечта. Бистрица пее, втрец полъхва, цвегята благоухаят, росните капки блестят като диаманти, а слънчевите лъчи летят, летят и носят все по-нови вести от слънцето, все по-нова радост, и сила, и щастие! Аз пак съм при тебе, моята мечта, в царството на чистотата – на планината. Далеч е шумният град с неговата суета, с неговите сажди, дим и прах. Тук всичко е чистота. Тук всичко е красота Тук всичко е ведрина - Небето тук е по синьо, въздухът - по-свеж, водата - по-чиста, цветята - по-ярки, птичките - по-весели, гората - по-радостна, защо тука е царството на чистотата. Бистрите струи на Бистрица ме приветствуват вече от езерата при Мусалла.
към текста >>

22. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Когато чуваш падането на дъждовните капки около тебе при това разбиране на живота, те ще събуждат в съзнанието ти мисълта за тези разумни сили, които стоят зад това физично явление.
Б. Боев ЕДИННИЯТ ЖИВОТ Красотата на живота „Ние живеем в един разумен свят" Учителят Когато разглеждаме природата повърхностно, ние си мислим, че физическата, външната ù страна изчерпва всичко, обаче при по-дълбокото ù изучаване виждаме, че зад физичните явления стоят разумни сили и закони. И когато разглеждаме живота с такова разбиране, ще видим в него красота, хармония. Защото дето има разумност, там е и висшата красота. Когато чуваш падането на дъждовните капки около тебе при това разбиране на живота, те ще събуждат в съзнанието ти мисълта за тези разумни сили, които стоят зад това физично явление. Тогаз в туй ти ще виждаш красота, понеже ще знаеш, че това е израз на дейността на тези разумни сили, които работят в цялата природа. В цялата природа зад механичното стои разумното. Тогаз шумът от дъждовните капки ще стане за тебе музика, която ще издигне съзнанието ти до Разумното, до Любовта, която лежи в основите на цялата природа. И това ще те изпълни с радост, с мир. При такова разбиране на живота, гледката на тревицата, поникнала до тебе край пътя, ще те изпълни със същото чувство, защото и в процесите, които стават в тази тревица се проявяват тези разумни сили.
към текста >>

Тогаз шумът от дъждовните капки ще стане за тебе музика, която ще издигне съзнанието ти до Разумното, до Любовта, която лежи в основите на цялата природа.
И когато разглеждаме живота с такова разбиране, ще видим в него красота, хармония. Защото дето има разумност, там е и висшата красота. Когато чуваш падането на дъждовните капки около тебе при това разбиране на живота, те ще събуждат в съзнанието ти мисълта за тези разумни сили, които стоят зад това физично явление. Тогаз в туй ти ще виждаш красота, понеже ще знаеш, че това е израз на дейността на тези разумни сили, които работят в цялата природа. В цялата природа зад механичното стои разумното. Тогаз шумът от дъждовните капки ще стане за тебе музика, която ще издигне съзнанието ти до Разумното, до Любовта, която лежи в основите на цялата природа. И това ще те изпълни с радост, с мир. При такова разбиране на живота, гледката на тревицата, поникнала до тебе край пътя, ще те изпълни със същото чувство, защото и в процесите, които стават в тази тревица се проявяват тези разумни сили. Последните работят върху всички по-долни царства и подпомагат тяхната еволюция. При такова разбиране гледката и на най-малката тревица ще издига мисълта на човека до онзи мистични духовни сфери, дето работят тези разумни сили. До това може да дойде днес всеки непредубеден човек, ако иска, по чисто научен път.
към текста >>

23. СТЪПКИ - Т. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В дни, когато аз слушам в сърдцето си тая мелодия, когато тръгна по пътеките, които показва, тогава то ликува, радва се, небето ми се вижда по-синьо, гласът и провикването на птиците – като познат приятелски зов, а седемте багри в капките на росата – като седем милувки, които докосват душата ми.
То има свой език, свои песни, свой път. То ме вика след себе си и ми говори в часовете, когато съм самотен. Колчем съм се опитвал да извикам из неговите струни други песни, извън тия, които то желае, аз съм страдал, плакал съм и през тия дни синевината на небето не ми се е усмихвала. Разбирам, че моето сърце долавя по-лесно от моя разум словата от песента на утрото, шепненето в ромона на дъжда, провикването на ранобудните птици. Разбирам, че сърдцето ми е подарено от Него – от великия Господар на световете и то ме учи да слушам през него мелодиите на кротката Му ръка. В дни, когато аз слушам в сърдцето си тая мелодия, когато тръгна по пътеките, които показва, тогава то ликува, радва се, небето ми се вижда по-синьо, гласът и провикването на птиците – като познат приятелски зов, а седемте багри в капките на росата – като седем милувки, които докосват душата ми. Онова, което разумът тълкува с дни и години, сърдцето ми го знае в миг, то различава по-лесно, по-ясно вижда, и би ме учило по-добре, стига да знаех и да можах всякога да чувам неговия глас. Аз имам сърце, което познава четирите годишни времена, седемте тайни на света. То е мое тогава, когато аз го слушам, защото колчем искам да засвиря на неговите струни друга мелодия, вън от песните за Великия Господар на световете, то ридае, мъчи се и плаче заедно с разплаканото, тъжно небе на тоя ден. Аз знам, че ще стана господар на своето сърце в деня, когато го подаря завинаги на неговия Господар.
към текста >>

24. СЪВПАДЕНИЯ-ИНЖ. Р. Н. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Сълзи прииждат на очите ми и падат по земята заедно с останалите по листата капки дъжд.
Тогава аз ще тръгна бавно, незабелязано от никого, получил вече своята заплата. След буря Когато градината ми беше пълна с узрели плодове, тогава сякаш всички бяха богати и рядко прекрачваше някой прага на моя дом. Аз бях затворил и никой не можеше да види натежалите клони с богатите дарове, затова и не прескочи гладен друмник да го нахраня с тях. Ничия ръка се не протегна, за да я даря с капка радост! Днес, след като над моя дом и моята градина премина свирепа буря и градоносни облаци изляха страшен гняв; сега, когато сочните плодове разкъсани лежат по калната земя, пред вратата чакат гладни хора... Аз се разхождам там унил и тъжен. Сълзи прииждат на очите ми и падат по земята заедно с останалите по листата капки дъжд. В душата ми нещо плаче безнадеждно и горчиво!... Сега аз едва намирам някой изостанал след бурята плод, доближавам с плахи стъпки оградата и го подавам. Взема го една ръка, а там са протегнати още много! Някога слънцето изсипа тук купища от своето обилие. Тогава никой не дойде.
към текста >>

25. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

От друга страна падащите на земята дъждовни капки са наситени с електричество, което се усвоява от корените и се използува.
Това наподобява на движението на артериалната и венозната кръв. Но на същите тези електро-магнитни течения, които движат небесните тела, се дължи движението на сърцето и движението на кръвта в кръвоносните съдове. Нещо повече: на тях се дължат и така наречените движения: циркулация и ротация на клетъчната протоплазма. При дъжд въздухът е пълен с електричество, особено когато има изобилно светкавици и гръмотевици. Тогаз част от това електричество се възприема чрез листата и съдействува на растението, стимулира го, снабдява го с грамадни енергии. От друга страна падащите на земята дъждовни капки са наситени с електричество, което се усвоява от корените и се използува. Можем да направим и приложим опити, които спадат приблизително към същата категория явления : Знае се, че радиациите, които изпущат растениета, имат определена дължина на вълната. Такива радиации изпущат не само възрастните растения, но и семената. Но за разни растения тези радиации са различни, напр. пшеницата, ръжта, овеса, трендафила, ябълката, крушата и пр., имат разни радиации - с разна дължина на вълната. И могат да се събудят към активност спящите енергии в семето (стимулиране) чрез облъчване на семената с електрически къси вълни - с такава дължина на вълната, която да съответствува, да е в хармония с вълната на радиацията, която излиза от семената (такива опити са правени от Хилдебранд).
към текста >>

26. ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ- ЖИВОТОПИС, ИДЕИ И ЗНАЧЕНИЕ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

А капките роса, тия бисери на пролетните утрини, украсяваха всяка тревица, всяко стръкче, всеки цвят, от който се разливаше свеж приятен аромат.
Духаше приятен морски утринен ветрец. Из лозята всичко беше вече разлистено и разцъфтяно. Птички чуруликаха и пееха дивна песен на хваление на природата, изгряващия ден и пролетта. Сякаш те упрекваха умните създания - хората, че не могат да вършат и не разбират тази велика служба на благодарност и хвала към природата, че не могат с песен да посрещнат изгряващия ден. - Една дълбока радост и трепет се разливаше на всякъде. А капките роса, тия бисери на пролетните утрини, украсяваха всяка тревица, всяко стръкче, всеки цвят, от който се разливаше свеж приятен аромат. Неусетно се изкачихме на високото на баира. Може би думите биха били малко и неизразителни, за да се опише красотата на гледката. Под тебе кичести лозя и градини, на запад града и езерото, а на юг и изток - Балкана и пространното синьо-зелено море. Окото ти гледа и не може да се насити на тази гледка. Морето те опива, то те унася, ти се губиш и се чувствуваш малка частица всред велика стихия - морето, морето на живота.
към текста >>

27. НАЙ-НОВОТО В МУЗИКАТА - К.ИК Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Хилядите жени са отражение на една и съща жена: те се събират като капки и образуват голямата жена.
Жената днес и утре В света живеят само две души. Те са мъжът и жената. Хилядите жени са отражение на една и съща жена: те се събират като капки и образуват голямата жена. Тази последната пък, има свойството да отлъчва от себе си подобни на нея и стават много жени в света. Най-големият чин, който Бог може да даде, то е да бъдеш жена. Всички жени на земята са сестри и ако сестринството не се зароди вътре като отношение между души, тогава човек ще умре, без да научи нищо. Жената е образ на Мировата Божествена душа, а мъжът, той е образ на Божествения Дух. И ако този мъж иде, който носи Божественото начало в себе си, за да помогне на една жена, той е истинският й брат, и той е, когото една жена трябва да обича.
към текста >>

28. ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Росните капки затварят в себе си цели светове светлина, която отразяват в хиляди багри – дивни брилянти на пролетните утрини.
За миг пламват всички върхове, обграждащи отвсякъде пространната котловина. – Слънцето изгрява! С трепет дочакват изгрева на Светилото на деня всички. Изгревът и в душите им – великото слънце на живота. Всичко е грейнало в сияйна светлина. Росните капки затварят в себе си цели светове светлина, която отразяват в хиляди багри – дивни брилянти на пролетните утрини. Мълчаливо всички хора се нареждат в стройни редове с лице към изток, на западния край на пространната поляна, заградена от изток, север и запад с борова гора. Мъжете стоят в редове отпред, а жените държат тила – те са тилът на живота. С лице към всички други стои на десетина разкрача беловлас мъж, строен, с правилни, внушителни черти. Това е Учителят – Този, който води по неведоми пътеки на възход всички тия хора, който събужда в душите им великия трепет пред всичко хубаво, велико и добро; Този, който ги учи, как да ценят и творят в живота истински ценности и блага. Неговият образ говори повече от всякакви думи.
към текста >>

29. Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Когато усетим шума на дъждовните капки по листата на дърветата или когато затрещи бурята със светкавици и гръмотевици, пак ще видим в това проява от великата им дейност в лабораторията на природата!
Когато вечерно време погледнеш звездите, когато денем погледнеш зазоряването и изгрева, планините, реките, цветята, камъните, ще се изпълниш с чувство на благоговение пред работата на тези велики души, на Всемирното Братство. Значи, зад всичката тази картина седи любовната дейност на тези същества! И ако погледнем на нещата с такова съзнание и разбиране, с каква поезия се изпълва всичко, което виждаме около нас! Когато видим звездния мир, ще знаем, че всичко това говори за присъствието на това Всемирно Братство на Любовта, на жертвата. Когато видим слънчевия изгрев, пак ще помислим за тях! Когато усетим шума на дъждовните капки по листата на дърветата или когато затрещи бурята със светкавици и гръмотевици, пак ще видим в това проява от великата им дейност в лабораторията на природата! Значи ние сме напълно потопени в техните сфери на дейност, ние сме потопени в тяхната любов: При такова схващане процесите в природата ще ти се явят в нова красота! Като знаеш, че любовта е основният закон, чрез който се крепи вселената, тогаз как очите ти ще бъдат проницателни, за да видят навсякъде следите и израза на тази любов! И при такова гледане на света, всеки слънчев лъч, всяка дъждовна капка, всяка росна капка, всяко облаче, всеки планински връх, всеки извор, всяко цвете ще ти напомня за великата им дейност, която стои зад формите и явленията на видимото около нас! И благодарение на голямото им знание и сила, те винаги постъпват по най-разумен и най-сигурен начин за постигане на своите цели. С чувство на благодарност можем да мислим за това Всемирно Братство, за работата, която върши!
към текста >>

30. Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Големите водни капки, като се сплескват или разкъсват на по-дребни, вследствие съпротивлението на въздуха, спомагат също за йонизацията на въздуха.
Най-силно йонизиращо влияние, обаче, слънцето указва при изгрев. Освен тези три фактори за образуване на въздушни йони има още и други. Такива са водопадите, текущите води, морските вълни, ветровете и пр. Интересно е да се отбележи, че сладките води се насищат с положително електричество, а въздухът наоколо с отрицателно; докато при солените води имаме точно обратното. Силни бури в съприкосновение с метални, скални и някои други повърхнини спомагат също за йонизацията на въздуха. Големите водни капки, като се сплескват или разкъсват на по-дребни, вследствие съпротивлението на въздуха, спомагат също за йонизацията на въздуха. Йони се образуват и в най-високите облаци вследствие фотоелектричната дейност, която става между ледените игли. В противодействие на тези сили, работещи за образуване на въздушни йони, се противопоставя постоянното съединяване на отрицателни и положителни йони в атоми. Изходът на тази космична борба за нас хората е от много по-голямо значение, отколкото доскоро се предполагаше. Според най-новите изследвания състоянието на нашето здраве, както повишеното или потиснатото настроение, което имаме, е в тясна връзка с йонизацията на въздуха. Изследванията на професор Deussauer ясно установяват, че между атмосферното електричество и състоянието на човешкия организъм съществува най-тясна връзка.
към текста >>

31. Вести и книгопис Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Камъни от стичащи се надолу порои те блъскат, остри тръни и шипове от храсти край тясна пътека се впиват в лицето, ръцете и дрехата ти, студен вятър те брули, но ти вървиш нагоре, под неравния припев на дъждовните капки, с нестихващ устрем в сърцето.
Но ти вървиш със задъхване, с умора и все нагоре, натам, където облаците и мъглите скриха прицелния връх. Ти изгуби пътя, но по нашепването на сърцето, държиш все още вярната посока. Очите ти сега са тъжни и те изливат заедно с небето сълзи, които с глух стон падат по вяло отпуснатите струни на твоята лира. А нея ти здраво държиш с уморена ръка, като нещо свидно и ревниво криеш под мократа си дреха. Ти се изкачваш и всяка твоя стъпка е победа и малък подвиг. Камъни от стичащи се надолу порои те блъскат, остри тръни и шипове от храсти край тясна пътека се впиват в лицето, ръцете и дрехата ти, студен вятър те брули, но ти вървиш нагоре, под неравния припев на дъждовните капки, с нестихващ устрем в сърцето. Ето веч денят преваля, бурята се умори и стихна, низко над хоризонта из разкъсаните облаци наднича залязващият слънчев диск и златната му багра целува откритото чело на върха. И ти си там, най-после там и сам, поете. Уморените ти нозе отмерват бавна стъпка и край тях примирено ръката ти слага на земята в бурята разбитата лира. И пак си в захлас, но молитвен. И пак вее зефир, и пак гали.
към текста >>

32. Съдържание на 5 и 6 бр. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Златни капки - разкази и легенди от Йордан Ковачев.
Чрез правилното дълбоко дишане, което придобиваме с постепенно засилвани упражнения, без да пресилваме отведнъж дробовете си, ние можем най-сигурно и най-лесно да се подмладим, да се изпълним със сила и живот. Защото чрез дълбокото дишане ние възприемаме направо от въздуха еликсира на живота, жизнената сила, праната, която дава живот. Ръководство за това възраждащо и обновяващо дишане, с много упражнения, ще се намери в новоизлязлата книга „Тайните на науката за дишането". Цена 15 лева. Доставя книгоиздателство „Братство" - Севлиево. Златни капки - разкази и легенди от Йордан Ковачев. Издание на Посредник, 1934 г. София, 143 стр. 50 лв. Разкази, приказки, легенди като скъпоценни камъни се нижат пред очите на читателя. Сякаш сутрешен лъх на заруменяла от изгрев слънце планина.
към текста >>

Не златни, а светли капки от любов, човещина и надежда би трябвало да се нарекат.
50 лв. Разкази, приказки, легенди като скъпоценни камъни се нижат пред очите на читателя. Сякаш сутрешен лъх на заруменяла от изгрев слънце планина. Една от друга по-хубави, по-дълбоки, по-примамливи - те държат вниманието на четеца от първата до последната страница. Дълбоко разбрана, почувствувана и изживяна човещина диша от всяка фраза там. Не златни, а светли капки от любов, човещина и надежда би трябвало да се нарекат.
към текста >>

33. В ПАМЕТ НА НАШИТЕ ЗАМИНАЛИ МЛАДИ ПРИЯТЕЛИ-ЕЛИ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Росните капки по листата отразяват цветове на дъгата.
Само трябва да се пробуди то в съзнанието. И след това да дадат условия да дойде новото". Учителят Слънцето е позлатило вече околните планински върхове. Вървя из гората. Цветята едно след друго отварят своите венчета на утринното слънце. Росните капки по листата отразяват цветове на дъгата. Минавам по скали, украсени с разноцветни мъхове и лишеи. Идвам до една полянка само с цветя. Спирам се. Слънчевите лъчи се провират между клоните и падат върху мен. Птички летят над главата ми.
към текста >>

34. ДЕТСТВО - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Той почва да долавя в най-нежния ветрец, в бурята, в изворите, в музиката на дъждовните капки, говора на същества, които го познават и които той познава, с които е свързан от векове с връзките на любовта.
Тогаз той ще дигне булото, което скрива истинското му лице. А който види неговото лице, той е преобразен. Той вече влиза през портите, които водят към реалната страна на живота. И тогаз всичко вижда човек в нова окраска. Синевината на небето му говори вече нови неща, които той не е подозирал. Той почва да долавя в най-нежния ветрец, в бурята, в изворите, в музиката на дъждовните капки, говора на същества, които го познават и които той познава, с които е свързан от векове с връзките на любовта. Камъните оживяват за него и почват да му говорят. Те му разкриват своите радости, своите скърби и надежди. Той почва да говори с тревите и цветята. Той им разправя за своите мечти, за своите копнежи и той вижда, как те го разбират. И музиката, с която те изразяват своя вътрешен мир, го потопява в един свят на мира и радостта.
към текста >>

35. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - МИЛКАН Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Всеки лист разказва, пее, Спомня слънчеви милувки, Росни и дъждовни капки Щедро как небето лее.
ЛИСТОПАД Лист след лист се бавно ронят От могъщ, вековен дъб, Всеки лист е малка песен, Песен приказка догоня. Всеки лист разказва, пее, Спомня слънчеви милувки, Росни и дъждовни капки Щедро как небето лее. Всеки лист е малка нота, Всички пеят за живота – Есен в жертва се принасят, За това що не умира. А на пролет нова струя, И вълна на нова радост С пъпки граните покрива - Лист във лист живот прелива. St.
към текста >>

36. ЛЕКАРЯТ С МАСКА - ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Да живеем с радостта на цветята, с красотата на бурята, на тихия дъжд, на росните капки по листата, на синьото небе.
Как тук на Рила ставате ясни много неща! Как красивото може да се влее в човешкия живот? Постоянен разговор с природата - ето тайната! Интимни връзки с живота около нас, с безкрайните промени около нас. Да чувствуваме радостта на дърветата, когато се оросяват от благословения дъжд. Да живеем с радостта на цветята, с красотата на бурята, на тихия дъжд, на росните капки по листата, на синьото небе. Да чувствуваме мощния поток на живота в разлистващата се гора. Да живеем със слънчевия изгрев, със звездите, с облаците, с вятъра, да се вживеем в живота на тревите, цветята, дърветата, изворите, потоците, скалите. И да виждаме в тях това, което е зад преходните форми: великият ритъм на живота! Тогаз душата ще се прояви с всичката си невинност и чистота, с всичката си вътрешна красота, нови извори ще се отворят в нея и тя ще си припомни свещения език, на който е говорила. Благодарим на Рила за всичко, благодарим й за незабравимите й рилски вечери!
към текста >>

37. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

За всичките направени усилия, Поръсили земята с капки пот, За всичките лелеяни надежди, Не цъфнали, не дали плод, Не съжалявай ти, о друмник вечен.
НЕ СЪЖАЛЯВАЙ! За всичките направени усилия, Поръсили земята с капки пот, За всичките лелеяни надежди, Не цъфнали, не дали плод, Не съжалявай ти, о друмник вечен. За вихрите, що кършат китни грани, За песните, що в бурята замлъкват, За скритите у теб дълбоки рани, За всичко туй не съжалявай! Поднасят ли ти днес горчива чаша, И ронят ли очите тихи сълзи, Знай, друг сега напива сладка чаша, Ти пий, търпи, не съжалявай! Ще дойде твоят ден, ще блесне дивен Низ пазвите на светла бъднина, И като сноп лъчи ще те обсипе Със всичките отказани блага. Не съжалявай ти, о друмник вечен. РАЗСЪМВА СЕ Разсъмва се, отстъпват тъмни сенки На северна, студена, дълга нощ.
към текста >>

38. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Загадъчното се състои между другото в това, че като се прибави към разтвора от меден хлорид минимална доза и даже хомеопатична доза от сок на организъм, например от кръв, получава се изменение на кристалните форми, Например ако турим три капки кръв в един кубически сантиметър вода, от получената течност вземем само три капки и прибавим в 10 куб. см.
Тия опити доказват строителните сили действуващи в кръвта, както и в разните други тъканни течности в животинското и човешкото тяло, в растителните сокове и пр. Основният метод на изследването се състои в следното: Имаме разтвор на някоя сол. Най-често при опитите се употребява разтвор от меден двухлорид. Като оставим този разтвор да кристализира, получават се нормални кристали. Но ако към разтвора прибавим някой сок от организъм, получават се кристали съвсем обезформени, но винаги постоянни при прибавка на един и същ вид сок. Загадъчното се състои между другото в това, че като се прибави към разтвора от меден хлорид минимална доза и даже хомеопатична доза от сок на организъм, например от кръв, получава се изменение на кристалните форми, Например ако турим три капки кръв в един кубически сантиметър вода, от получената течност вземем само три капки и прибавим в 10 куб. см. 30 процентов разтвор от меден хлорид, ще се получат изменения в кристалните форми. Същото ще се получи, ако в такъв разтвор от меден хлорид прибавим само една капка от този или онзи растителен сок. Интересното и важното е, че при прибавка на растителен сок се получават кристали от меден хлорид, различни за разни видове растения, тъй че по начина, по който са се изменили кристалните форми, може да се определи, от кое растение е взет сокът. Друго. Ако сме прибавили кръв, то друго е действието на кръв от здрав човек, и друго от тая на болен човек. А най-интересното е, че ако се употреби кръв от болен човек, то по формата на кристалите може да се определи вида на болестта и мястото на болестта!
към текста >>

39. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Това е музиката на капките от топящия се сняг.
Поемаме нагоре. Над нас - снежни преспи. Отиваме при тях. Какво е това? Особена музика долита до нас! Това е музиката на капките от топящия се сняг. Те падат от високи канари и тоновете са тъй различни, че се образува чудна симфония. Това прилича на тържествуваща радостна песен: Тия капки са вече свободни! Не е ли това като победната песен на човешката душа, освободена от ледените окови, които са я сковавали и тя вече може радостно да литне и да се прояви с всичкия си замах и красота! Ние сме вече в „Салона на съзерцанието". Колко е подходящо това име!
към текста >>

Това прилича на тържествуваща радостна песен: Тия капки са вече свободни!
Отиваме при тях. Какво е това? Особена музика долита до нас! Това е музиката на капките от топящия се сняг. Те падат от високи канари и тоновете са тъй различни, че се образува чудна симфония. Това прилича на тържествуваща радостна песен: Тия капки са вече свободни! Не е ли това като победната песен на човешката душа, освободена от ледените окови, които са я сковавали и тя вече може радостно да литне и да се прояви с всичкия си замах и красота! Ние сме вече в „Салона на съзерцанието". Колко е подходящо това име! Тия скали са тъй уединени! Рядко минават туристи от тук.
към текста >>

40. МЪДРЕЦЪТ ОТ ИЗТОК- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Това е чистотата на росните капки, а не чистотата на избистрената в съд вода, на чието дъно са паднали всички утайки.
Сърцето ù е затихнало, чувствата улегнали, умът избистрен. Ала това е спокойствието на покритата със сняг земя, чистотата на снега, прозрачността на студения въздух. Тя ражда, ако мога да си позволя този парадокс, в неповолното целомъдрие на старостта. Дева Мария, напротив, ражда в своята девствена младост в ранните зори на своя живот, когато се е намирала в състояние на неопетнена чистота. Това не е чистотата на снега, а чистотата на изворната вода, на жизнения елексир, чистотата и девствеността на пролетните пъпки, от които ще се разпукнат бъдещите цветове. Това е чистотата на росните капки, а не чистотата на избистрената в съд вода, на чието дъно са паднали всички утайки. В девствената материя, в която няма нищо старо, никакви органически остатъци, не може да става ферментация, както в онази материя, в която се е разтопила торта на толкова измрели организми. И затова, ако в душата на една Сара, на един Захария, на една Елисавета можеше да стане ферментацията на съмнението, в душата на Дева Мария такава не става. Ще кажат някои, че и у нея се заражда страх и смут, когато ù се явява архангел Гавриил, че и в нея се поражда недоумение, как ще роди син, когато не е познала мъж. Ала това е колебанието на нежната лилия, чието стъбло е било разлюляно от силен вятър. Това е трепет на цветец, на който кацва пеперуда или бива докоснат от крилете на славей.
към текста >>

41. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Росните утрини, когато цветя, растения и трева са обкичени от капки бисери роса, които отразяват в хиляди багри благодатните слънчеви лъчи, подържат непрекъснато вдъхновение в нашата душа и вечен копнеж по тебе, о Пролет !
ПРОЛЕТ Ние те призоваваме с трепет и със свещено чувство произнасяме твоето име, когато в душите настъпи студ и мрак. Защото ти носиш радостта, топлината и живота. Каква сладка нега внася тихия ветрец, който слиза от планината привечер. Сякаш е преизпълнен със слънчевата свежест, що обновява всичко и го събужда към нов живот. А вълшебните звездни нощи, които приковават погледа на човека към тия безчетни небесни светила, що оглеждат непрестанно земята, ни мамят със своя чар. Росните утрини, когато цветя, растения и трева са обкичени от капки бисери роса, които отразяват в хиляди багри благодатните слънчеви лъчи, подържат непрекъснато вдъхновение в нашата душа и вечен копнеж по тебе, о Пролет ! С твоето слънце пълно с радост, с твоите утрини пълни със свежест и красота, пъстрите и многообразни цветя, чудните привечери, пропити с обновителна тишина, звездните нощи и топлия ветрец, ти ни привличаш и събуждаш всякога нашата любов към теб. Пролет! - Колко чувства, колко радост, какъв копнеж, какво вътрешно задоволство, събужда това красиво име в нас! Ние те познаваме с малките цветя, които поединично почват да цъфтят и после пълнят китни поляни. И ги пъстрят със своите чудни багри и ги правят примамливи и упоителни с кадифената мекота и аромата, що се излъчва от цветята по тях. Когато пчеличките се разшават прилежно и кацват от цвят на цвят, ние знаем, че е настъпила пролет.
към текста >>

42. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Долавяйте музиката в свиренето на вятъра, в дъждовните капки, в шумоленето на листата, в ромоленето на ручея.
– Т.е. човек ще почне да възприема музиката, която излиза от тях. От растенията излиза музика. Човек трябва да се научи да долавя музиката, която прониква цялата природа. Всичко е музика! Долавяйте музиката в свиренето на вятъра, в дъждовните капки, в шумоленето на листата, в ромоленето на ручея. Ако се вслушаш, ще видиш, че цялата вселена пее, всичко живо във вселената пее. Вслушай се във великата симфония, която е в пространството. Колко е величествено, ако слушаш всичко това! Един ден, когато вашите уши се отворят, ще чуете великата музика, която се разнася от единия край на света до другия и тогаз ще разберете великия смисъл на живота. Но това са по-далечни работи.
към текста >>

43. ПОСВЕЩЕНИЯ - GEORG NORDMANN Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

След тъмна нощ и зима във земята Подаде тя главица в светло утро, И в миг ветрец игрив и росни капки Помилваха, целунаха я чисто.
СЪБУЖДАНЕ НА ЦВЕТНАТА ПЪПКА Свенливо бе приведена надолу Затворената малка цветна пъпка, в листенцата ù нежни беше скрито Сърцето ù невидяло зората. След тъмна нощ и зима във земята Подаде тя главица в светло утро, И в миг ветрец игрив и росни капки Помилваха, целунаха я чисто. Но тя мълчеше кротко замечтана, И чакаше и тръпнеше свенливо, А пърхаше в сърцето ù копнежа По нещо светло, сияйно и красиво. И ето, миг свещен – небесна радост! Докосна слънчев лъч цветеца-пъпка, Разтвори се сърцето ù, полъхна във ответ и нейната любов и младост. s. ПРЕДПРОЛЕТНИ ВЕСТИТЕЛИ Те само чакат слънце да надникне, И чист лазур да се усмихне, Излитат шумно, дружно под стрехите И малките им флейти нагласени. Ту сгушени на малко клонче гладят Перцата си от слънце озарени, Ту пък чевръсто скачат и чирикат Доволни птичките, че дълга зима Умора вече сеща и заспива.
към текста >>

44. DU MAITRE - IDEES DIVINES ET HUMAINES Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Но той е работил и в областта на белетристиката с двата тома разкази: "Искри" и "Златни капки", както и в областта на драмата – с драмата: "Изпуснати хора", която се е играла на някои места в страната с успех.
"Озарение", стихове от Йордан Ковачев. Пловдив, 1938 година. Стр. 124. Това е трета сбирка стихотворения от автора. Първите две сбирки са: "Моето утро" и "На невидими струни". Но той е работил и в областта на белетристиката с двата тома разкази: "Искри" и "Златни капки", както и в областта на драмата – с драмата: "Изпуснати хора", която се е играла на някои места в страната с успех. Настоящата сбирка съдържа 92 стихотворения и е разделена на 5 отдела: Песни, Горски дух, Борба и примирение, Пречупен меч и Озарение. Както всички негови досегашни трудове, тъй и настоящият, са проникнати от духа на новото, изгряващото в днешната култура, проникнати са с голяма любов към живота, към човека, към всичко живо и с надежда за светлите дни, които идат за човечеството след изминаването на тъмната нощ. В стихотворението "Пречупено борче" се описва тъгата на цялата природа за пречупения бор. Колко жали гората за този бор, отсечен от ръката на човека! С каква висока хуманност и идейност е проникнато това стихотворение!
към текста >>

45. ШИРОТА НА ДУХА - Е. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

* * * ПЕСЕНТА НА ВОДНИТЕ КАПКИ Слънчев лъч целуна капчиците водни, капчиците чисти литнаха с крилца.
Още далеч е там в низините Равния път на отмора, Младост разцъфнала, спри и попей ми, Дивна е твоята песен! S. * * * ТИ От далече идеш Ти и тръгнал си отдавна, Вековете дълги шепнат спомени за Тебе. С флейта златна тихо свириш, будиш Ти душите И вървиш и с поглед сочиш пред тях далнините. От далече идеш Ти и носиш мир небесен, Руùни вековни падат в стъпките Ти светли; Като слънчев изгрев носиш радост и надежди И събличаш и отнасяш старите одежди. От далече идеш Ти, разливаш дар обилен, И роси в сърцата влага, семена поникват; Като майка с необятна обич към децата, Търпеливо Ти отглеждаш цветя във душата. S. * * * ПЕСЕНТА НА ВОДНИТЕ КАПКИ Слънчев лъч целуна капчиците водни, капчиците чисти литнаха с крилца. Светлите простори срещнаха ги с радост, и запяха дружно чистите сърца. И запяха дружно капчиците водни: „О, велика радост, радост след тъга! ” Трепна на небето арфа седмострунна, трепна и засмя се светлата дъга. „Ний сме на земята кротката надежда, ний ще украсиме нейната печал. Всеки цвят ще види нашата усмивка, всеки лист копринен – чистия кристал." С тази песен нежна капчиците водни слязоха надолу рано сутринта, с тази песен чиста влязоха в земята, с тази песен тиха срещнаха скръбта.
към текста >>

46. В ПЪТЯ НА ИЛЮЗОРНОТО И ПО СЛЕДИТЕ НА ВЕЧНОТО В ЖИВОТА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

лъчистата енергия не е един непрекъснат процес, а става на определени порции (капки).
се залови да открие формула, която да изразява енергията на лъчеизпускането като функция от дължината на вълната и температурата на лъчеизпускащото тяло. И след много усилия над тоя проблем, той даде на науката нещо, което може да се смята за епохално – квантите. Според Planck, има определени центрове на лъчеизпускане, които се намират във вътрешността на лъчеизпускащото тяло, които той нарече радиатори. Тия същите радиатори са и центрове на поглъщането, ако върху това тяло падат отвън вълни, с дължина, на каквато то резонират. И Planck доказа, че лъчеизпускането т.е. лъчистата енергия не е един непрекъснат процес, а става на определени порции (капки). Това са, според Planck, атоми на лъчистата енергия, които той нарече кванти. Planck даде една зависимост между квантите, изразени в ерги (ерг е единица за работа и енергия) и броя на трептенията на лъчеизпускащия център. Според тая зависимост, синият край на спектъра има по-големи кванти, отколкото червения. Затова тая част е по-енергична от червената, в която има известна термична деградация. В съвременната физика, понятието за непрекъснатост постепенно изчезва.
към текста >>

47. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Цветята на Изгревската полянка още са окичени с росни капки, които блестят по тях като малки слънца.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Б. Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Пролетно утро. Цветята на Изгревската полянка още са окичени с росни капки, които блестят по тях като малки слънца. Чисто синьо небе. Сливите. ябълките, прасковите и пр. отрупани с снежно-бели цветове, дават вълшебен вид на обстановката. Безброй пчели около цъфналите дървета. Учителят е на полянката.
към текста >>

48. DU MAITRE: EXPERIMENTATION DE LA MOUR Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

В тях наливат нов живот - Слънчеви лъчи на капки.
Молитва, тих копнеж, молитва, моя песен, О, шепот чист, отронена сълза, кажи ми ти, когато в скръб възлезе пред Бога там, какво ти Той каза? Молитва, шепот тих, отронен звук и песен, потрепнали криле на гълъб устремен, молитва, тишина след мълния и буря, разсъмване след нощ, молитва, светъл ден! I Молитва, цъфнал цвят, ухание неземно, понесено към светлото небе, мелодия на душата благодарна, мелодия из чистото сърце! * * * Ден след ден тъкат лъчите Златната одежда скъпа, Ден след ден трепти в гърдите благодарност светла, топла. Класовете се заглеждат В чиста хлебородна пазва На кърмилницата - майка, А зрънцата се нареждат Като в малки златни чашки. В тях наливат нов живот - Слънчеви лъчи на капки. Скоро сърпове ще блеснат В силни ръце на жетварки. Ще се залюлее волно Песен в слънчеви простори, Гдето в нежни трели сутрин Чучулигата се моли - Мир и обич по земята! * Маргарити нежни с метличини сини И кърваво-ален разцъфнал се мак, Изплитат през юни край ниви класили Най-дивния полски венец! И всяко листенце и всеки цветец Накичени сутрин с бисер - роса, Елате и вижте след изгрева слънчев Най-чудни, красиви брилянти в света! Елате и чуйте най-нежната песен От златната арфа, що буди живот, Красива и вечна, разляна в безкрая Трепти тази песен - любов!
към текста >>

49. Отзиви, вести, книгопис Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

В тях наливат нов живот - Слънчеви лъчи на капки.
Молитва, тих копнеж, молитва, моя песен, О, шепот чист, отронена сълза, кажи ми ти, когато в скръб възлезе пред Бога там, какво ти Той каза? Молитва, шепот тих, отронен звук и песен, потрепнали криле на гълъб устремен, молитва, тишина след мълния и буря, разсъмване след нощ, молитва, светъл ден! I Молитва, цъфнал цвят, ухание неземно, понесено към светлото небе, мелодия на душата благодарна, мелодия из чистото сърце! * * * Ден след ден тъкат лъчите Златната одежда скъпа, Ден след ден трепти в гърдите благодарност светла, топла. Класовете се заглеждат В чиста хлебородна пазва На кърмилницата - майка, А зрънцата се нареждат Като в малки златни чашки. В тях наливат нов живот - Слънчеви лъчи на капки. Скоро сърпове ще блеснат В силни ръце на жетварки. Ще се залюлее волно Песен в слънчеви простори, Гдето в нежни трели сутрин Чучулигата се моли - Мир и обич по земята! * Маргарити нежни с метличини сини И кърваво-ален разцъфнал се мак, Изплитат през юни край ниви класили Най-дивния полски венец! И всяко листенце и всеки цветец Накичени сутрин с бисер - роса, Елате и вижте след изгрева слънчев Най-чудни, красиви брилянти в света! Елате и чуйте най-нежната песен От златната арфа, що буди живот, Красива и вечна, разляна в безкрая Трепти тази песен - любов!
към текста >>

50. В страната на мензите – Буча Бехар Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Нови песни ще зазвънят по широкото поле, нови цветя ще цъфнат, и дъждовните капки, които сега хлопат тъжно по стъклата на прозореца, ще станат бели облачни кълба, които ти ще гледаш с копнеещи зеници.
Там ще видиш, как блестят звездите на Орион - едно знамение на вечната и неотхождаща радост на вселената. Там, на тия далечни острови цъфтят градините на една безкрайна обич, за която няма четири годишни времена, няма скръб, няма тъжният роман на есенния дъжд! Листата падат бавно върху студената гръд на земята, сякаш невидими ръце ронят вехти, разкъсани страници на прощално писмо, но ти не помниш ли, как през тая пролет се родиха те по голите клони на липите? Не чуваше ли песните на славей скрит в тях. Нова пролет иде! Нови песни ще зазвънят по широкото поле, нови цветя ще цъфнат, и дъждовните капки, които сега хлопат тъжно по стъклата на прозореца, ще станат бели облачни кълба, които ти ще гледаш с копнеещи зеници. Есента донесе своя тъжен шепот и сълзи, но ти се приготви да чуеш музиката на идващата пролет, приготви се за радостта, която сменя всяка скръб. Светът е мрачен, но иде неговият празник. Сега се умива в сълзите си, изгаря в огъня на своето страдание, за да се възправи горд и лъчезарен — достоен за деня, що грее над главата му. Ден и нощ се редуват. Страдания и радости плетат сложната мрежа на вековете.
към текста >>

Плачът на дъждовните капки ще се превърне в радостно нашепване.
Страдания и радости плетат сложната мрежа на вековете. По небето блясва усмивка, а после буря. Океанът се вълнува, и гинат корабите, а други път е тих и в неговите води се отразяват кротките небесни очи. Сновалката на времето лети и тъче платното на безкрая... Сменят се годишните времена, а керванът не спира своя път. Не тъгувай! Плачът на дъждовните капки ще се превърне в радостно нашепване. Сърцето ще запее ведно с прекрасната музика на една безмерна обич, която няма край!
към текста >>

51. ЩЕ ДОЙДЕ ТЯ - G. N. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Кажи, във дни на слънчево сияние, ти сам не литваш ли на вис чрез твойте капки милиарди, достигнали простора чист?
Или дълбочина ти не достига, океане, та се вълнуваш ти безспир? Кажи, не се ли крият чудни перли във твойте тихи дълбини? И кораби не се ли плъзгат по твоите вълни? Защо реве, защо се мята таз твоя кипнала душа? О, сякаш птица в клетка тъмна, заблъскала за свобода? Кажи, във дни на слънчево сияние, ти сам не литваш ли на вис чрез твойте капки милиарди, достигнали простора чист? Нали във тях ти сам запяваш, ти сам, о чуден океан? Нали сам знаеш, как красив си, кога спокойно си разлян? ЩЕ СТИХНЕШ, СКРЪБ! Ще стихнеш, скръб, в браздите на сърцето при пролетната оран разорано. Ще бъдеш там до твоя час уречен, ти, семе – скръб, до днеска не посяно.
към текста >>

52. ГЕОРГИ РАДЕВ - GEORG NORDMAN Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Мъчнотиите са както капките.
Тя е проявление на съзнателния живот. Любовта е основа навсякъде в живота. Ако любовта съществува във всичките мисли на човека, ако любовта съществува във всичките негови чувства и постъпки, той всичко може да постигне. Ако човек не постига всичко, показва, че не е умен. Той не трябва да се спъва от пречките и мъчнотиите в живота, защото мъчнотиите сам ги създава. Мъчнотиите са както капките. Докато падат капка по капка, не могат да направят пакост. Съберат ли се на милиарди заедно и влеят в някой тесен улей, тогава стават опасни, и причиняват пакости. Мъчнотиите не трябва да ги събираме в тесни улеи, да стават порои. Такива порои са желанията на човека. Всички хора страдат от излишни желания.
към текста >>

53. ЖИТНО ЗЪРНО - НЕДЕЛЧО Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Капки кръв има по камъните на земята.
. . Тъжна е земята без обич! Бродници без радост са людете без теб. По мрачни друмища стъпва ногата им, защото ти още не си запалила светилника пред тях. Корави и студени камъни са сърцата им, защото ти не си ги докоснала с пръст, за да рукнат пробудени и шумящи водите на нов живот! Капки кръв има по камъните на земята. Затова са скръбни долините, и хълмовете ридаят, затова са тъжни и песните на прибиращите се жътвари. Ти ще слезеш, велико небесно сърце! Видиш ли там, сред черните угари на изоставените ниви, по които минаха мрачни конници, там, небесна майко, един ранобуден младеж, с млада още като нова фиданка снага, впряга едри бели воловци, за да оре земята, да пръсне семето – златното жито, хлябът и животът! Тогава, когато детето и семето на нивата се възправят, преминали през земята, вятъра, водата и огъня, ти ще откъснеш най-хубавия клас от богатата нива и ще го отнесеш през колелото на зодиака към небесната житница, като дар от новия, възродения човек.
към текста >>

54. АНРИ БЕРГСОН - Д-Р Е.К. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Чадърче бе му той и капките тогаз звънтяха в ласкав тон, преливащ и сребрист.
Из златното сърце поглеждаше сълза. — При този розов цвят пчелици да бръмчат, и плод да се роди, — с усмивка Бог каза. И златното сърце разтвори се тогаз и бръмнаха пчели. Вълни от аромат преливаха до тях, зовяха ги безспир, и все на този цвят, един едничък цвят. Стоеше под дъжда невинното дръвце, а малкият цветец се гушеше под лист. Чадърче бе му той и капките тогаз звънтяха в ласкав тон, преливащ и сребрист. Когато после туй престанал бе дъжда, и слънцето огря, небесната дъга изличи цветове. Цветецът я видя още по-красив разтвори се сега. Затуй ли в есента на малкото дръвце висеше чуден плод, плод огнено червен? Той беше цял любов, мелодия и лъч, той беше красота на нов и слънчев ден. Той беше любовта на малкия цветец към слънчевия лъч и чистата роса, към вятъра игрив и ронния дъждец, към синьото небе и кротката дъга Той беше любовта о, този сладък плод, на розовия цвят към цялата земя.
към текста >>

55. СТИХОВЕ: МИГЪТ, Д. Ан-ва Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Светът бе загинал за теб, но отново ще се роди светът в сърцето ти, преобразен и чакащ като засъхнала градина, като цветна леха, която чака благодатните капки под свода на небесната дъга.
— Сбогом, мои слънчеви дни, сбогом, лъчезарен връх и тишина, в която Всемирът разкрива своето дълговечно сказание. Аз тръгвам, защото в сърцето ми се препълни съдът, в който събирах твоята обич. Потекоха реки в Космоса и като сребърни струни очертаха пътя, по който иде Оня, който ще разсече мрачния обръч. И ще тръгнем надолу с тихи стъпки край планинските потоци, които скачат като радостни деца. И няма да знаеш пътя си и къде отиваш и кому ще дадеш първите шепи от събраната си радост, както водите не знаят, кой ще бъде тоя, чиято жажда ще утолят в палещото пладне. Светът бе загинал за теб, но отново ще се роди светът в сърцето ти, преобразен и чакащ като засъхнала градина, като цветна леха, която чака благодатните капки под свода на небесната дъга. Не свършва пътят тук при планинското езеро. Не се затваря колелото в спокойната тишина на съзерцанието, защото ти не си един, а множество, което трябва да дойде в теб, след като ти отидеш при него. Който знае да чете писмото на съзвездията, ще познае, че е дошло времето да се отключат небесните извори и да лумнат реки на нов живот всред сухотата на нашите дни, когато земята е напукана и очите са пламнали в пустинна мъка. Със сребърно везмо върху чистото смито небе на Юг, звездите чертаят съдбини, от север лъхат ветрове като студени пълчища, на запад бягат подгонени сенки, а на изток небето скоро ще покаже пролука, из която първом ще надникне зеницата на утрото, а после ще се втурнат като победни конници светлините на идещия ден. Разкъсан е обръчът!
към текста >>

56. ПРОЛЕТ - Н. ПОПОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Свири вятърът, бучат барабаните и от едни младежки гърди бавно слизат тежки кървави капки.
Земята е попила тъмната кръв, полето е притихнало, отминали са болките, пресъхнали са някъде сълзите, и пролетта тихо, на пръсти сякаш, е пристигнала със своите бели цветове, с ромона на ручеите, с възторжената песен на славея. Каква тиха, прекрасна и неминуема победа! Какво величаво безшумно тържество на живота I Представих си дните на адските страдания. Над полята и долините кънти шумът на битката. Очите мрачни и помътени се взират в далечината, откъдето никога не ще дойде надежда. Свири вятърът, бучат барабаните и от едни младежки гърди бавно слизат тежки кървави капки. Жени, забрадени в черни забрадки, със сподавен плач палят свещи по черквите и пламъчетата се люлеят като полъхнати от вятъра минзухари. После, в дългите черни нощи се чува вой на псета и бедните къщурки, потънали в мрачината, крият безмерна скръб. Смъртта е господар и властелин... Но преминаха като вихри годините над това поле и тия долини. Под пластовете на чернозема, наблизо там, където спят падналите в боя, прораства млад стрък и чака нова жетва. Рало пробраздява всяка пролет и всяка есен нивите.
към текста >>

57. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИЯКА. ТЕЛЕЦ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Хиляди росни капки по свежата трева.
Всички сме в живия кръг на полянката. Чуват се първите радостни и тържествени звуци на оркестъра: „Първият ден на пролетта". Плавните движения на паневритмията почват. Живият кръг се привежда в движение. Лицата на всички са радостни и светли. Хиляди росни капки по свежата трева. Около нас — цъфнали дървета. По тях и над главите ни пеят птички. Над нас синьо небе със светли облачета тук там. Всеки мускул, всяка нишка в нас трепти под ритъма на музиката. Нашите свещени мисли се вливат в природата и тя ги използува за организиране на нов и красив живот.
към текста >>

58. СТИХОВЕ - Д. А-ВА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Капки кръв капеха от продупчените с гвоздеи ръце.
Измежду тълпата една с мъка си пробиваше път и поглеждаше плахо към Голгота. Тя стискаше до гърдите си вече бездушното тяло на първата си рожба, плачеше и викаше: „Боже Мой, Боже Мой, сега кой ще му даде живот, когато Той е разпнат! " Прашна, изпокъсана тя коленичи под дървения кръст. — Човече Божи, молеше се тя, речи една реч и то ще оживее! Ти можеш, Господи! Капки кръв капеха от продупчените с гвоздеи ръце. По лицето Му течеше алена струя от забитите по челото Му тръни. — Отковете за миг ръката ми, помоли Той копиеносеца. Една алена капка падна върху малкото сърце, бледите устни се оживиха и наново продумаха: „Мамо"! Тя беше вече далеч, когато чукът отново забиваше гвоздея в ръката. — Боже Мой, Боже Мой, защо си ме оставил, извика Исус.
към текста >>

59. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

НАНИЗ БИСЕРЕН Зазвъняха по стъклата, заситниха по земята капки малки, капки ситни, капки от небето.
Д. Ан-ва. НАНИЗ БИСЕРЕН Зазвъняха по стъклата, заситниха по земята капки малки, капки ситни, капки от небето. Сякаш наниз, ситен наниз от брилянти чудни се заниза, се проточи над полето. И потрепнаха в почуда семенцата и потрепнаха от радост те в земята: — Чувате ли вий, дружинки, Капки падат, не — снежинки! Наниз бисерен се сипе над полето, капки малки, капки чисти от небето. Гдето семенце се крие, капчицата там прозорче ще измие. И през него ще надникне семенцето и ръчички ще протегне км небето.
към текста >>

И потрепнаха в почуда семенцата и потрепнаха от радост те в земята: — Чувате ли вий, дружинки, Капки падат, не — снежинки!
Д. Ан-ва. НАНИЗ БИСЕРЕН Зазвъняха по стъклата, заситниха по земята капки малки, капки ситни, капки от небето. Сякаш наниз, ситен наниз от брилянти чудни се заниза, се проточи над полето. И потрепнаха в почуда семенцата и потрепнаха от радост те в земята: — Чувате ли вий, дружинки, Капки падат, не — снежинки! Наниз бисерен се сипе над полето, капки малки, капки чисти от небето. Гдето семенце се крие, капчицата там прозорче ще измие. И през него ще надникне семенцето и ръчички ще протегне км небето. Шепите си да налее със златно слънце, за да зрее. НИЙ КАПЧИЦИ РОСА Ний капчици роса ще бъдем в утринта под сини небеса.
към текста >>

Наниз бисерен се сипе над полето, капки малки, капки чисти от небето.
Д. Ан-ва. НАНИЗ БИСЕРЕН Зазвъняха по стъклата, заситниха по земята капки малки, капки ситни, капки от небето. Сякаш наниз, ситен наниз от брилянти чудни се заниза, се проточи над полето. И потрепнаха в почуда семенцата и потрепнаха от радост те в земята: — Чувате ли вий, дружинки, Капки падат, не — снежинки! Наниз бисерен се сипе над полето, капки малки, капки чисти от небето. Гдето семенце се крие, капчицата там прозорче ще измие. И през него ще надникне семенцето и ръчички ще протегне км небето. Шепите си да налее със златно слънце, за да зрее. НИЙ КАПЧИЦИ РОСА Ний капчици роса ще бъдем в утринта под сини небеса. По нежните цветя брилянти ще блестим, брилянти — красота.
към текста >>

60. ОБЩУВАНЕ С КОСМОСА - А.Б.С. Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ще изпие няколко чаши гореща вода, в която може да изстиска няколко капки лимон.
Без нея никаква култура не съществува. Сегашните хора пият вода, както са пили техните деди и прадеди. Какво е значението на водата за организма, малцина знаят. Че като се пие гореща вода, организмът се чисти, че по този начин се разтварят утайките, които са се наслоили в него, че водата е добър проводник на магнетизма, по това днешният човек малко знае. За да се подобри кръвообращението и за да се отворят порите, хубаво е през пролетта човек поне два пъти на седмица да предизвиква изпотяване чрез пиене на гореща вода. Ще изпие няколко чаши гореща вода, в която може да изстиска няколко капки лимон. Като се изпоти добре, ще изтрие тялото си с влажна кърпа, после със суха кърпа ще попие влагата и ще се преоблече. После може да изпие още една чаша гореща вода, за да възстанови изгубената топлина при изпотяването." * * * Вдишването требва да става бавно, дълбоко и ритмично. Като се задържи въздухът известно време, човек требва да го издиша пак много бавно. От особена важност е да се знае следното: задържането да става винаги при пълни гърди и никога при празни. Знаем, че белият дроб има обем повече от 3,500 куб. сантиметра.
към текста >>

61. СТИХОВЕ - Д. АН-ВА Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Там, където са текли капките пот в зноя на морното пладне, е възрастнал стрък с клас, там където е звъняло златно крило на пчела, тече мед с цветен мирис, там където е имало морна въздишка, сега тече песен като планински ручей, там където е капнала кървавата капка на жертвата, възраства цветето на безсмъртието.
Той носи аромата на зрелите плодове, мириса на още топлата земя и шумоленето от уморените листа на горите. Хлябът се пече, преминал през мъката на житеното зърно, през морните въздишки на орача, през копнеещите песни на жътварките. Зърното на гроздето е вече ново, кипнало вино, което бушува в делвите и търси млади, яки съдове, за да стане кръв на новото време. Хамбарите и скривниците са препълнени и скоро крината на великия дар ще нагребе от тях дела според мярката на правдата. Ще получи старецът при топлото огнище, орачът и жетварите, детето с чистите зеници, птичката под стрехата и малката мравя. Там, където са текли капките пот в зноя на морното пладне, е възрастнал стрък с клас, там където е звъняло златно крило на пчела, тече мед с цветен мирис, там където е имало морна въздишка, сега тече песен като планински ручей, там където е капнала кървавата капка на жертвата, възраства цветето на безсмъртието. Люлеят се небесните капони, но иде ден, когато на техните блюда ще тежи обилието на човешкия труд. На едното блюдо мъката, на другата — небесната радост; на отвъдната страна на сълзите — драгоценни бисери, на едната страна вражда, на другата — братска обич! Ще заслиза оня, който беше младенец, после юноша и най-сетне зрял мъж по долините, в които препускат конниците на есенния вятър и ще възвести на тия, които населяват тия долини, за великата правда, която иде от планината на духа. Ще запеят тучните угари, ливадите и реките песен на правдата, родена там във възела на небесното колело, където са равни денят и нощта.
към текста >>

62. ХРОНОКОСМОГРАФСКАТА СИСТЕМА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Боян Боев НОВИЯТ НАЧИН НА ВЪЗПРИЕМАНЕ Когато чуеш симфонията на дъждовните капки по стъклата на твоите прозорци, мисли за Великата Любов, която работи в света.
Боян Боев НОВИЯТ НАЧИН НА ВЪЗПРИЕМАНЕ Когато чуеш симфонията на дъждовните капки по стъклата на твоите прозорци, мисли за Великата Любов, която работи в света. Тя е изпратила този скъп дар на всички свои деца. Любовта е великата, едничката работничка на света. Недей си я представя парадно облечена да шествува бездейно в света; със служителски дрехи тя отива до всички свои деца — еднакво разположена към скалата и тревичката, мушичката и звяра, разбойника и праведника, понеже в глъбините на всяко същество тя вижда красота, която никой друг не вижда. На всички тя гледа през очите на възлюблен и от всички очаква нещо, което никой друг не очаква. Тя е великият архитект в света; изваяла е чудната архитектура на планините с ръка на изкусен строител.
към текста >>

63. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Нейде се оазис мерне – Ний закрачим с бодри стъпки, Че у нас надежда блесне, Жажда моя, – само капки!
Странник бродя с мисъл, що се губи Низ далечните звезди в безкрая, Где ли е родината ми свидна? Как тъгувам аз до днес за нея ? Странник съм дошъл от свят безкраен в паметта за него – смътен спомен... А душата ми кат птичка в клетка Слънчеви простори все бленува. ЖАЖДА Ти не ме напусна вече, Моя спътнице неволна, Там в пустинята те срещнах, Бог ли дружба ни предрече? Изморени в път безкраен, Ний вървиме с теб години, с тебе, моя жажда вечна, Дирим Извора незнаен. Нейде се оазис мерне – Ний закрачим с бодри стъпки, Че у нас надежда блесне, Жажда моя, – само капки! S.
към текста >>

64. МОЯТ ПЪТ - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Исках да те науча да познаваш говора на дъждовните капки, които тропат по стъклата на твоя прозорец и песните на първия кос, скрит между белите цветове на сливата.
Ще остане будно и неповехнало само едно сърце. Ще го познаят ли тия, които слушаха неговите песни ? Хората забравят, но в тоя час едничък Вечно Будният ще каже: „Ето едно сърце, което ме познаваше! " 3. Защо дойдох Родих се на света, за да те срещна и да ти разкажа своите приказки за слънцето. Исках да те науча да познаваш говора на дъждовните капки, които тропат по стъклата на твоя прозорец и песните на първия кос, скрит между белите цветове на сливата. Дойдох да ти разкажа, кой слага багри по крилата на пеперу¬дите и кой научи малката калинка да разтваря крилца. Дойдох да намеря опънатите- в тебе златни нишки и да събудя по тях с трепетна ръка една забравена мелодия. Исках да направя дните ти бляскави брилянти, нощите — сини приказки. Дойдох да те намеря между многото, да ти донеса един далечен поздрав и да си отида пак. 4. Градинарят Щом дойде пролетта, небето ще стане синьо и върху него ще блестят като бели видения цъфналите вишни на твоята градина, Тогава Аз ще бъда градинар.
към текста >>

65. БОГОМИЛСКО ПРОРОЧЕСТВО ЗА БЪЛГАРИЯ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Като балсам те ще се разсеят по снагата ми и заслушано в тихата музика на дъждовните капки, аз ще вплета в нея и мелодията на моята благодарност.
МОЛИТВАТА НА ЖИТНОТО ЗРЪНЦЕ Аз съм малко зрънце, приютено в пазвата ти. Преди да те помоля, ти ще ме погалиш с нежната милувка на слънцето. И аз ще простра към Тебе, Необятната, копнеещи ръце. Преди да съм опитало твърдостта на почвата, на която стоя, ти ще ми изпратиш роса и пролетен дъждец. Като балсам те ще се разсеят по снагата ми и заслушано в тихата музика на дъждовните капки, аз ще вплета в нея и мелодията на моята благодарност. Не виждам ли всеки миг, как в безбройни грижи за мен се излива Твоята любов? Що мога друго да направя освен да раста? Но на голямата нива, гдето аз раста, се люлеят и други нежно зелени класове. Отвори сърцето ми и за тях! Нека дружно да претворим в златни зърна светлината и влагата, що изсипва щедро Твоята длан.
към текста >>

66. ТИ ДОЙДЕ - N. Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Чудните слънчеви изгреви, шарките на безброй цветя, росните капки по тревите и листата, нежният ветрец, синьото небе, светлите облачета като калейдоскоп минават пред очарования ни поглед.
И3 НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев ИЗЛЕТ ДО ВИТОША Краят на лятото. С какви дарове ни обсипва то всяка година! Чудните слънчеви изгреви, шарките на безброй цветя, росните капки по тревите и листата, нежният ветрец, синьото небе, светлите облачета като калейдоскоп минават пред очарования ни поглед. Искаме да посетим приказните чертози на Витоша, за да чуем, какво ще ни каже тя сега. Всеки път тя ни говори нови неща, разкрива ни нови тайни, нови страници от свещената си книга. Тръгваме преди зори. Колко са чудни тихите минути не зазоряването! Как те са пълни с чаровността на мистичността и мълчанието.
към текста >>

67. НА ВЪРХА - В.Н. Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Николай Рилски КАПКИТЕ ДЪЖДОВНИ Бързат облаци огромни, идат отдалече, носят капчици дъждовни за земята вече.
И в самота да мине твоят път — без радост, отзвук в душа да нямаш нивга — само жалост сърце ти да разкъсва. Всеки час и ден живота ти тъга да бъде или само блен! Потърсих себе си накрай в природата велика, в усоите й, гдето бистър извор блика... И там с цветята свежи — в синия простор, от красота опи се моят жаден взор! И сякаш, тук намерих радост и утеха, далеч от хората — мечтите отлетяха... И тук при слънцето и чистия лазур, сред теменугите, синчеца и яркия божур не се облива веч в сълзи и скръб лицето, защото зърнах най-подир и в сърцето и там намерих Теб, Велики Боже и отмора за моя път. Тогава чак възлюбих всички хора. Николай Рилски КАПКИТЕ ДЪЖДОВНИ Бързат облаци огромни, идат отдалече, носят капчици дъждовни за земята вече. Бързат всичко да окъпят жадно по земята, та цветята да напъпят, — радост за душата. Бързат в пътя си далечен към земята жадна да окъпят в час уречен снагата й страдна. Пукнаха се устните й жадни за водица, затъжиха в пазвите й нейните дечица. Плачат, молят се на Бога, семенцата мили, влага искат, за да могат да намерят сили, да изскочат над земята в слънчеви премени, да събират светлината в плодове засмени. Бързат облаци дъждовни, слизат към земята, пеят песните любовни те на небесата.
към текста >>

68. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Не за него са, — за други тия капки от лъчи; от дръвцето аз научих: давай щедро и мълчи!
Вървя и слушам тези жалби в осиротилата гора — отеква в мене тъжен шепот от пожълтелите листа. ДРЪВЧЕТО Ти се спираш и поглеждам: — китно, цъфнало дръвце. Отминаваш и не знаеш, че е ангелско дете. Може би затуй привлича с тайната си чистота, и в сърцето струя влива то от свойта красота. Златно лято с топли длани милва малкото дръвце, то е вече украсено с първи, зрели плодове. Не за него са, — за други тия капки от лъчи; от дръвцето аз научих: давай щедро и мълчи! Д. Антонова ЖИВОТ Ти днес си звук — трептиш на птица в песента. А утре — звезден хор, ти — звук от вечността. И капчица си ти, море и океан, и семка, и дърво, и цвят благоуханен. И всичко, всичко си, Ти — звук от вечността! И сладък плод узрял, — на Бога песента.
към текста >>

69. РАЗМИШЛЕНИЯ ПО ПЪТЯ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Бели, гъсти мъгли ниско пълзят над земята, ситен дъжд ръми, аз стоя облегната о грамадния ствол и слушам как песента на дъждовните капки се слива с шепота на листата и долавям познатата мелодия.
Напролет, когато първият лазур по небето вече е събудил пъпките на другите дървета; последни пъпките на дъба развиват розови, къдрави, меки като кадифе листенца и за ръката е наслада да ги докосне. Една спокойна и сдържана радост излъчват те. Отивала съм и през лято, когато свежо зелените листа на великолепната му корона приканват в сянката му за отмора. Тогава песните на птичките, що вият гнезда в клоните му, се сливат с нестихващото жужене на рой насекоми. А наесен, когато очите не се уморяват да следят, как всеки нов ден слага златисти и пурпурни петна по мантията на Балкана, аз най-често съм спохождала стария великан. Бели, гъсти мъгли ниско пълзят над земята, ситен дъжд ръми, аз стоя облегната о грамадния ствол и слушам как песента на дъждовните капки се слива с шепота на листата и долавям познатата мелодия. А когато буря заогъва съседните дървета и като златен дъжд листата им се ронят, ронят, аз пак стоя доверчиво облегната о стария вековен дъб. А той едва забележимо леко се поклаща и ми шепне: „Търпение, търпение, дете, аз в бури се калих и раснах и знам, че са преходни! " Но аз нарекох дъба „моя мълчалив приятел" от оня миг, когато сетих, как той умее да смири бурята в едно човешко сърце. Отивала съм не един път с малка или голяма буря в сърцето при него, при стария, клонест дъб, стояла съм облегната, загледана в простора, заслушана и в него и в себе си, и там в глъбините на това незнайно „себе" съм долавяла да се прелива чудното спокойствие и търпение на стария великан. От дъба аз чух за пръв път тихата, величествена мелодия на търпението и пожелах да я науча.
към текста >>

70. DU MAITRE - IMAGEDU PARFAIT SOURIRE Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Златни капки, разкази и легенди от Йордан Ковачев, второ издание, стр.
Д-р Щернберг и проф. Берусбаг твърдят, че тайнствените звукове, които са заловили, идат от далечни звезди — първият твърди, че те идат от звездата Вега, а според втория те идат изобщо от Млечния път, без да може да се определи точно, от коя звезда идат. Маркони казва: „Допускайки, че звездите са населени с разумни същества, подобни на нас, аз не виждам, защо да не можем да се сношаваме с тях посредством Херцови вълни. Хипотезата, че на другите планети, на звездните светове могат да живеят същества, надарени с разум, равен на нашия, се приема от всички. Дори логично е да се мисли, че има и други населени светове, защото нелогично е, дори безсмислено е, да се смята, че в цялата Вселена, където се движат милиарди звезди и планети, само земята, един от най-малките светове, дава приют на одушевени и разумни същества". Златни капки, разкази и легенди от Йордан Ковачев, второ издание, стр. 170, цена 45 лв. Доставя се от книгоиздателство „Братство" — гр. Севлиево. Ковачев има жив усет за новото, което иде. Той със „Златни капки" — съдържащ 17 разкази — както и с всичките си други свои стихове, разкази и с драмата си допринася за идването на новия ден — ден на просветлената човешка душа. През очите на любовта, стихотворения от Велко Събев, стр.
към текста >>

Той със „Златни капки" — съдържащ 17 разкази — както и с всичките си други свои стихове, разкази и с драмата си допринася за идването на новия ден — ден на просветлената човешка душа.
Дори логично е да се мисли, че има и други населени светове, защото нелогично е, дори безсмислено е, да се смята, че в цялата Вселена, където се движат милиарди звезди и планети, само земята, един от най-малките светове, дава приют на одушевени и разумни същества". Златни капки, разкази и легенди от Йордан Ковачев, второ издание, стр. 170, цена 45 лв. Доставя се от книгоиздателство „Братство" — гр. Севлиево. Ковачев има жив усет за новото, което иде. Той със „Златни капки" — съдържащ 17 разкази — както и с всичките си други свои стихове, разкази и с драмата си допринася за идването на новия ден — ден на просветлената човешка душа. През очите на любовта, стихотворения от Велко Събев, стр. 80, цена 20 лв. Доставя се от книгоиздателство „Братство" в гр. Севлиево. Препоръчваме тия две книги на читателите си. * * * Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ ФИЗИОГНОМИЧНИ ПОРТРЕТИ от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв.
към текста >>

71. РАДОСТТА НА ПЪРВИЯ МИГ - S Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Със зората, росни капки що излива по цветя и стъбълца, свойте песни диамантни тя излива и налива в ожаднелите сърца.
Д. Антонова ПТИЧКА Висините тя избира, че намира там простор и светлина за сърцето и за свойте песни златни във небето мир, простор и тишина. Със зората, росни капки що излива по цветя и стъбълца, свойте песни диамантни тя излива и налива в ожаднелите сърца. Във безкрайни, сини, чудни във лазурни, необятни глъбини, ту се гмурне, ту изплава и запъва нови песни в нови чисти ширини. И е волна тая птичка, и в мъглата тя подхвръква и лети. Щом запее, и пилее. — Тя във бури и в лазури само пее и лети. S. ИМПРЕСИЯ Падат нежни, теменужки сенки в тих вечерен час, отзвучават в тишината стъпки сребърни на здрач.
към текста >>

72. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ти, която забравяш моите грешки и можеш да избършеш сълзите и кървавите капки по нозете ми.
Сега съм тук, на края на пътеката и никой не може да ми подаде ръка, освен тебе. Силата на силните е като лекия ветрец, който едва полюлява тревата, мъдростта на земните мъдреци е като измамна сянка. Над мене е небето с мълчаливото величие на звездите, а долу зеят мрачни урви, като уста на чудовища. О, повикай ме и ми подай ръка, ти единствена, която можеш да ме изведеш от тук — кротка и безкрайна любов! Ти ще ме приемеш без гняв и без упрек. Ти, която забравяш моите грешки и можеш да избършеш сълзите и кървавите капки по нозете ми. О, ти благодатно и любещо сърце на Всемира, повикай ме да склоня глава и да потъна като малко дете в твоята милувка!
към текста >>

73. СВЕТЛИЯТ ПЪТ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

лъчистата енергия не е един непрекъснат процес, а става на определени порции (капки).
Planck се залови да открие формула, която да изразява енергията на лъчеизпускането като функция от дължината на вълната и температурата на лъчеизпускащото тяло. И след много усилия над тоя проблем той даде на науката нещо, което може да се смята за епохално — квантите. Според Planck има определени центрове на лъчеизпускане, които се намират във вътрешността на лъчеизпускащото тяло, които той нарече радиатори. Тия същите радиатори са и центрове на поглъщането, ако върху това тяло падат отвън вълни с дължина, на каквато те резонират. И Planck доказа, че лъчеизпускането, т.е. лъчистата енергия не е един непрекъснат процес, а става на определени порции (капки). Това са, според Planck, атоми на лъчистата енергия, които той нарече кванти. Planck даде една зависимост между квантите, изразена в ерг-и (ерг е единица за работа и енергия) и броят на трептенията на лъчеизпускащия център. Според тая зависимост, синият край на спектъра има по големи кванти, отколкото червения. Затова тая част е по-енергична от червената, в която има известна термична деградация. Всички явления на окръжаващата ни природа: светлина, топлина, звук.
към текста >>

Слънчевите лъчи достигат до нас и дъждовните капки падат върху нас, подчинявайки се също на тоя закон.
След няколко месеци в нашето тяло няма нито един атом от тия, които са били по-рано в него. Вибрации — непрекъснати вибрации; промени — непрекъснати промени! Във всяка вибрация може да се намери някой ритъм. Ритъмът от своя страна изпълва цялата вселена. Движението на планетите около слънцето, повдигането и понижението на морето по време на приливите и отливите, биенето на сърцето, морският тласък, — всичко следва ритмичния закон. Слънчевите лъчи достигат до нас и дъждовните капки падат върху нас, подчинявайки се също на тоя закон. Всички растения и всички животни са само израз па тоя закон. Нашето тяло и то е подложено на ритмичния закон толкова, колкото и планетите в своето въртене около слънцето. — Тялото, което ние заемаме, прилича на малък залив, вдаден в сушата. Човекът, който вижда само залива, но не вижда морето, може да мисли, че заливът живее по свои собствени закони, обаче в действителност, той е подложен на законите на океана, част от който той съставлява. Точно в същото отношение се намираме и ние към великото море на живота, което се повдига и спуща в своя прилив и отлив, и с ритъма и вибрациите на което ние сме неразделно свързани и непрекъснато им отговаряме.
към текста >>

74. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

ВСЯКА ПРОЛЕТ Аз слушам — ръми всяка есен скръбта на жълтите листа, когато с дъжд от златни капки поръсват мократа земя.
А сега, всяка сутрин аз отивам в градината на сърцето, за да видя, какъв нов цветец е разтворил росна чашка, пълна с младост и слънчева радост. Пролет е, аз още плета цветния венец от живи, небрани цветя и не мисля за последното цветя, което ще вплета. Защото, като зимата, и пролетта на човешкото сърце е дълга, и не зная, колко цвята ще цъфнат в градината му. Зная само, че трябва да поливат цветята и те да благоухаят, за да привличат и с багрите си и с аромата си трудолюбивите пчелици. Пролет е, красива, цветна пролет за някои пробудени души, доловили първи кроткия призив на слънцето. 2. ВСЯКА ПРОЛЕТ Аз слушам — ръми всяка есен скръбта на жълтите листа, когато с дъжд от златни капки поръсват мократа земя. На пролетта копнежа светъл разцъфна в техните сърца, познаха в лятото лъчисто и пламъка на любовта. Сега са скръбни, уморени след своя кратък, жертвен път; не знаят те, че пак на пролет отново тук ще се родят. 3. МОЛИТВА Ти само можеш, Ти Един, сърцето с вяра Те зове, О, съкрати тез дни на скръб, да стихнат сълзи и страдания. Пламтят огромните пожари, Трепери цялата земя, и всеки миг все нови рани и вик в човешката душа. Ти само можеш, Ти Един, простри десницата си, спри на злото вихъра стихиен и нека дойде мир!
към текста >>

75. Младежки окултен клас Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ако гледате водните капки с обикновено око, ще кажете, че те представят свят на спокойствие и чистота.
В промените е красотата. Докато стават промени с човека, той трябва да се радва Престанат ли промените в неговия живот това показва, че развитието му се е спряло. В каквото положение и да изпадне, човек трябва да учи Иначе, той може само да философства, без да придобива опитности.*** 17. ФОРМИ В ПРИРОДАТА VIII година / III том (София, 1929) Когато се говори за малка форма, в обикновения живот имаме пред вид капка вода. Обаче, със своите микроскопи, учените откриват в една капка вода милиони живи същества. Ако гледате водните капки с обикновено око, ще кажете, че те представят свят на спокойствие и чистота. Микроскопът обаче, открива реалността. Всяко нещо, до което човек не може да се докосне, е реалност. Няма същество в света, което е могло да се докосне даже до дрехата на реалността, вследствие на което тя остава всякога чиста. Такава е дрехата на природата, такава е дрехата и на човешката душа.*** 18. ОПРЕДЕЛЕНИ ДВИЖЕНИЯ VIII година / IV том (София, 1929) Който не иска да страда, той трябва да живее според разумните Закони на природата.
към текста >>

76. Няколко съвета от Учителя Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Малките капки са техните тела.
Когато се измъчвате, когато ви е мрачно и страшно, казвате: ясно е, вече нищо хубаво не ме очаква. Един чувствителен човек също казва: нищо добро не ме очаква, чувствам го това, ето тази спусната мъгла, природата ми доказва.Питаш се: защо е дошла тази мъгла? Ами ти защо си дошъл? Мъглата идва да диша тук. Във всяка водна капка живеят разумни същества, които идват тук да дишат прана. Малките капки са техните тела. Те си играят, ту влизат, ту излизат от вас. Влизат във вашите дробове, излизат, вие даже не подозирате това. Както вие прескачате от камък на камък, така и онези капки във въздуха излизат и влизат. Но в това влизане и излизане те вземат нещо от човека и като намерят нещо нечисто, изнасят го навън. Те обичат да чистят.
към текста >>

Както вие прескачате от камък на камък, така и онези капки във въздуха излизат и влизат.
Мъглата идва да диша тук. Във всяка водна капка живеят разумни същества, които идват тук да дишат прана. Малките капки са техните тела. Те си играят, ту влизат, ту излизат от вас. Влизат във вашите дробове, излизат, вие даже не подозирате това. Както вие прескачате от камък на камък, така и онези капки във въздуха излизат и влизат. Но в това влизане и излизане те вземат нещо от човека и като намерят нещо нечисто, изнасят го навън. Те обичат да чистят. В един общ ритъм Някои религиозни казват: Господ всичко ще нареди, Господ ще помогне, ще оправи нещата. Ти ако не си помръднеш пръста за нещо, не зная колко Господ ще ти помогне. Ти като отиваш при майка си как ще се явиш?
към текста >>

77. Весела Несторова (1909) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Най-после пристигнахме на една чудно красива поляна, обсипана с утринните росни капки, които блестяха като брилянти, разхвърляни от щедрата ръка на Природата върху зеления килим на свежата трева.
Пресякохме града и се насочихме към зеленеещата се в далечината борова гора. Когато стигнахме до нея, тръгнахме по хубавата и живописна пътечка през млада горичка, където за първи път минавах. Славеите разнасяха своята чудна песен, въздухът беше така чист и ароматен от горски и полски цветя с аромата на борова смола. Гърдите дишаха свободно, мисълта се извисяваше свободно високо над прозаичното всекидневие. Учителят бавно пристъпваше, мълчалив и сериозен. Най-после пристигнахме на една чудно красива поляна, обсипана с утринните росни капки, които блестяха като брилянти, разхвърляни от щедрата ръка на Природата върху зеления килим на свежата трева. Поспряхме се за малко и Учителят каза: “Тук е мястото, където всяка сутрин посрещаме изгреба на слънцето”. Николай Дойнов продължава: “През това посещение у Методи, тогава млад, пълен с живот и енергия, се заражда идеята да си построи тук палатка и да остане да живее в нея тъй като преди това Учителят му казал да остане в София, за да се запише като студент по философия. Наистина след три дена, в първия ден на пролетта - 22 март, както отбелязва той, кацна една бяла палатка на Изгрева. Тази палатка е била подарена от италианеца Бертоли, вече съмишленик на Братството. В тази палатка Методи е останал да живее до месец ноември, когато през една нощ силна буря я разкъсва.
към текста >>

78. Идея за Музей на Новата Ера Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Една ръка (моята) стиска камък и изкарва пламъци и няколко капки вода.
3 януари 1994 Когато питам вътрешния глас, какво да правя, винаги ми се отговаря: „Продължавай в същата посока, усили вярата си и вярвай, че ще можеш да реализираш най-съкровеното, което имаш в душата си“. И понякога ми се казва още: „Не чакай да те разберат! “ Георги Куртев „Символ на твърда воля“ 3 март 1994 Искам да споделя някои мои съкровени опитности: Преди две години реализирах творбата „вземи тази свещ, запали я, преди да преминеш тъмната зона в живота си“. Едва миналата година прочетох, че това са думи на Учителя. Преди повече от една година изработих „Символ на твърда воля“. Една ръка (моята) стиска камък и изкарва пламъци и няколко капки вода. Сега чета от Учителя: „воля означава да стиснеш един камък, да изкараш огън и вода от него. „Трите свещи“ сереализираха отдавна, но едва преди 2 години четох беседата, която е посветена на това. Миналата година реализирах творбата „Знамето на новото човечество“ Тези дни прочетох отУчителя: „време е да се развее бялото знаме на мира.“ Тези неща ме карат да мисля така: Това не е никакво съвпадение. Това е вдъхновено от Учителя. Много съм благодарен за това.
към текста >>

79. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След малко — и капки.
Той се смущава за миг. Спира. И се оглежда. Не може да познае къде е. Само буйни треви и цветя в краката му, ще му напомнят за онова, що той би взел сега, вече, само за сън. Но ето и ехо от далечен гръм. След малко — и капки. Чисти, бисерни, като сълзи, дъждовни капки се заронят тихо, и тихо зашепват някакви сладки и чудни слова. Той се мъчи да проумее що значи това. А те се редят. Отначало бавно, а после все по-бързо и по-бързо, сякаш бързат да му разкажат голямата приказка за нейната красота. И той слуша.
към текста >>

Чисти, бисерни, като сълзи, дъждовни капки се заронят тихо, и тихо зашепват някакви сладки и чудни слова.
И се оглежда. Не може да познае къде е. Само буйни треви и цветя в краката му, ще му напомнят за онова, що той би взел сега, вече, само за сън. Но ето и ехо от далечен гръм. След малко — и капки. Чисти, бисерни, като сълзи, дъждовни капки се заронят тихо, и тихо зашепват някакви сладки и чудни слова. Той се мъчи да проумее що значи това. А те се редят. Отначало бавно, а после все по-бързо и по-бързо, сякаш бързат да му разкажат голямата приказка за нейната красота. И той слуша. Слуша, a те се редят по главата, ушите, - лицето, раменете ... И ето, от косата потичат ручейчета, краката отдавна са мокри, а те искат да проникнат и до кожата.
към текста >>

80. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 14 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В най-героическите времена, както и в най-негероическите, човек трябва да каже както е казал Бърнс за своите малки шотландски песни, дребни капки от небесна мелодия в това време, когато всичко е било толкова немелодично в света — гордо и същевременно спокойно: „Кълна се в небето, или те са безценни, или нищо не струват; не ми с нужни вашите пари!
Никога живота си или част от него ти не ще продадеш за надлежна цена. Подари го, тогава, по царски: нека неговата цена бъде — нищо. Това ще се окаже че ти, в известна смисъл, си получил за него всичко. Човек с героична душа, — а нима, слава Богу, не е всеки човек дремещ герой? — трябва тъй да постъпва във всяко време и при всички обстоятелства. В най-героическите времена, както и в най-негероическите, човек трябва да каже както е казал Бърнс за своите малки шотландски песни, дребни капки от небесна мелодия в това време, когато всичко е било толкова немелодично в света — гордо и същевременно спокойно: „Кълна се в небето, или те са безценни, или нищо не струват; не ми с нужни вашите пари! Страданията произтичат от това, че хората влизат в противоречие с природата. Те идват тогава, когато искаме повече отколкото заслужаваме или отколкото е необходимо. Ако захвърлим товара, който притиска сърцето ни, пътят ни ще стане лек и приятен. Когато ръката ни изпусне алчно заграбените късове, тя лесно ще се изтегли от гърнето в което свободно е влязла. Да се възвърнем към живота, в който няма да се самоизлъгваме!
към текста >>

81. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 51 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А и колко дъждовни капки са работили, колко слънчеви лъчи?
Бъдете живо радио! Изпращайте радиовълните на вашата светла мисъл, и тя ще принесе своя плод. Тя ще затрепти в някого, ще просветне и ще вдъхнови волята му за подвиг и дело. Защото всяко добро дело е колективен плод. Ти ядеш плода, ала мислиш ли, колко незнайни коренчета долу в тъмната земя са смукали сокове, колко листа са дишали въздуха и поглъщали слънчева светлина, за да узрее този плод? А и колко дъждовни капки са работили, колко слънчеви лъчи? Бъди коренче за соковете на доброто! Бъди дъждовна капка и лъч на доброто! Радиум СВЕТОВЕН ПРЕГЛЕД Германия най-настоятелно иска да й се даде право за въоръжение наравно с другите сили. И, както изглежда, тя не ще чака позволение, а ще пристъпи, тайно или явно, към това. Би казал човек, че положението на германските финанси е цветущо, щом те искат да харчат много по-големи суми за въоръжение и военно обучение, отколкото досега: всъщност, това е обратното.
към текста >>

82. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 73 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Златни капки“, непечатани до сега разкази от Йорд. Ковачев.
„Дето има любов, там е и Бог", пиеса в две действия, с пролог и епилог, по едноименния разказ на Л. Толстой драматизирал А. М. Доусон. Превод от 4. изд. Цена 10 лв. 4. „Златни капки“, непечатани до сега разкази от Йорд. Ковачев. Цена 50 лв. 5. „Пътят на живота“, от Л. Толстой; съкратено изложение от В. Мазурин. Превод от руски. Цена 20 лв.
към текста >>

83. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Златни капки, сборник разкази от Йордан Ковачев.
Всеки може да намери в нея това от което има нужда. Тя учи и подтиква всеки към ново направление в живота. Който търси истината ще ‘намери своя път описан в нея. И който я прочете, неможе да не се отърси и откаже от досегашния си начин на живеене, от старите методи. В неговото сърце ще пламне пламък и той ще стане служител на живота, готов от любов да помага на всички. F. Златни капки, сборник разкази от Йордан Ковачев. Дали ще мога да изразя онова велико чувство на любов. което ме изпълваше когато четох „Златни капки" от Йордан Ковачев — не зная. Лаская се, обаче, че поне от малко ще дам представа за възвишените и благородни трепети бликащи в разказите и по тоя начин ще създам желание в мнозина да разгърнат страниците на книгата и се освежат от чистотата на „белите страници“. „Златни капки" не „Златни сълзи" — защото това което е писано, това което е дадено, това което е разрешено в тия разкази буди душата за нещо божествено, нещо велико, огряно от лъчите на любовта. Всеки разказ, всяко изречение, всека дума си е на мястото.
към текста >>

което ме изпълваше когато четох „Златни капки" от Йордан Ковачев — не зная.
Който търси истината ще ‘намери своя път описан в нея. И който я прочете, неможе да не се отърси и откаже от досегашния си начин на живеене, от старите методи. В неговото сърце ще пламне пламък и той ще стане служител на живота, готов от любов да помага на всички. F. Златни капки, сборник разкази от Йордан Ковачев. Дали ще мога да изразя онова велико чувство на любов. което ме изпълваше когато четох „Златни капки" от Йордан Ковачев — не зная. Лаская се, обаче, че поне от малко ще дам представа за възвишените и благородни трепети бликащи в разказите и по тоя начин ще създам желание в мнозина да разгърнат страниците на книгата и се освежат от чистотата на „белите страници“. „Златни капки" не „Златни сълзи" — защото това което е писано, това което е дадено, това което е разрешено в тия разкази буди душата за нещо божествено, нещо велико, огряно от лъчите на любовта. Всеки разказ, всяко изречение, всека дума си е на мястото. Това са чудни бисери, които със своята ослепителна светлина и мекост галят душата, успокояват сърцето, раздвижват съвестта и създават желанието за героични и великодушни подвизи. Колко много ние се нуждаем.
към текста >>

„Златни капки" не „Златни сълзи" — защото това което е писано, това което е дадено, това което е разрешено в тия разкази буди душата за нещо божествено, нещо велико, огряно от лъчите на любовта.
В неговото сърце ще пламне пламък и той ще стане служител на живота, готов от любов да помага на всички. F. Златни капки, сборник разкази от Йордан Ковачев. Дали ще мога да изразя онова велико чувство на любов. което ме изпълваше когато четох „Златни капки" от Йордан Ковачев — не зная. Лаская се, обаче, че поне от малко ще дам представа за възвишените и благородни трепети бликащи в разказите и по тоя начин ще създам желание в мнозина да разгърнат страниците на книгата и се освежат от чистотата на „белите страници“. „Златни капки" не „Златни сълзи" — защото това което е писано, това което е дадено, това което е разрешено в тия разкази буди душата за нещо божествено, нещо велико, огряно от лъчите на любовта. Всеки разказ, всяко изречение, всека дума си е на мястото. Това са чудни бисери, които със своята ослепителна светлина и мекост галят душата, успокояват сърцето, раздвижват съвестта и създават желанието за героични и великодушни подвизи. Колко много ние се нуждаем. колко много душата ни жадува за подобни книги, за подобни разкази, за подобни разрешения на най-великото в живота любовта. Как могъщо се разлива по целият ни душевен мир идеята за братство и любов между хората, между всички живи същества и как след като сме прочели тия безподобни проблясъци на душата на един „духовен великан“ чувстваме голямото и непобедимо желание да преливаме в тоя помрачен свят повече любов, повече братство, повече доброта.
към текста >>

84. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Очите му сълзят, кървави капки премрежват погледа му, търкулват се по бузите и падат по парите.
Седнал на масата, събира пари от пасажерите, дава им карти за стаите, развежда ги и важно разговаря с тях: търговци, фабриканти, курортисти — все от висшето общество. Пък има и госпожици, с високи токчета, които му се усмихват и гальовно го поглеждат с големите си очи. Но изведнъж стаята в която стои почва да се свива. Стените изчезват и се превръщат в железни решетки, а той сам стои без въздух и слънце с поглед вкован само в парите и пътниците от хотела. Гледа нататък през решетките, които като паяжина се обвиват около него, но нищо не може да види. Очите му сълзят, кървави капки премрежват погледа му, търкулват се по бузите и падат по парите. Те се стопяват и като огнена река потичат по пода и искат да горят нозете му. Лавата расте, той потъва в нея и вика за помощ. Вика, пък никой не идва, а цял гори. Железни бодливи обръчи го стягат още по-силно, между които се промъква с големи нокти пъстри, огромни паяци. Забиват се в тялото му и смучат последните капки кръв.
към текста >>

Забиват се в тялото му и смучат последните капки кръв.
Очите му сълзят, кървави капки премрежват погледа му, търкулват се по бузите и падат по парите. Те се стопяват и като огнена река потичат по пода и искат да горят нозете му. Лавата расте, той потъва в нея и вика за помощ. Вика, пък никой не идва, а цял гори. Железни бодливи обръчи го стягат още по-силно, между които се промъква с големи нокти пъстри, огромни паяци. Забиват се в тялото му и смучат последните капки кръв. Ето, че почват да се мяркат, да танцувах пред него росата по ливадите, зеленината по нивята, ручея из долините, синевината из Балкана, сянката на облаците. Той иска да разхлади гърлото си, посяга с шепа да пие от ручея, а той сладко шумоли, отдалечен пенливо протича надоле татък из нивята и ливадите и попива в земята. Иска да се покачи нагоре към Балкана, посяга с ръце към скалите, но те се къртят и той с тях полита надоле в огнената река. Пак тръгне, но като че ли е закован на стола, чиновник нали е. Мръдне с ходила, но бокаи на луд жребец разяждат краката му.
към текста >>

85. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ганди, - 60 3алtзът на Запада, Освалд Шпенглер, - 40 Златни капки, Йор.
Д-р Г. Бунге, - 3 Азбука на житното градинарство от Ев. Ив. Попов, - 8 Овощията и зеленчуците от Асен Иванов, - 45 Българска вегетарианска кухня, от P. М. Стефанова и Илия Стефанов, - 15 Разни. Автобиография, от М. К. Ганди, - 60 3алtзът на Запада, Освалд Шпенглер, - 40 Златни капки, Йор. Ковачев, - 50 Загадките в слънчевата система, Ц. Д. Рекитски, - 10 Въведение в асоционизма, от Д-р К. Паскалев, - 60 Религиозно философския мироглед на П. Дънов, - 8 Учителят, - 5 Съвременния обществен морал и Дънов, - 8 Мисълта — творец на характера от Дж. Ален, - 5 През дверите на доброто, от Дж.
към текста >>

86. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вятърът яростно свири, шиба и пронизва тялото ни, студени капки дъжд удрят лицето ни.
Идват дни, когато тихото и спокойно дотогава море на живота, което нашия кораб гордо цепи в буйния си бяг към обетованите далечини, започва да се вълнува, разярява се, побеснява. Черни, страшни, зловещи облаци закриват небето и надвисват низко — като че ли ще ни задушат. Няма слънце, няма луна и звезди, няма светлина — всичко около нас потъва в мрак. Огромни вълни блъскат и зали-ват от всички страни нашият малък кораб, подхвърлят го насам-натам, играят си с него като с малка треска. попаднала в буйния водовъртеж. Вятърът яростно свири, шиба и пронизва тялото ни, студени капки дъжд удрят лицето ни. И грохотът на разбиващите се вълни, заедно с неспирния вой на вятъра, се сливат в един оглушителен адски рев. Ний, нашият кораб, целият наш живот, сме жалка безпомощна играчка в безмилостните ръце на бурята. Да, наистина идват дни, когато, всред житейското море, по пътя на живота ни, ние. които и каквито да сме, ще срещнем сериозни спънки, сериозни препятствия и противоречия. Тогава спокойния ни ход напред изведнъж спира и като че ли некой, нещо си.
към текста >>

87. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 119 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Auroro ПРОЛЕТНИ ПРЕДВЕСТНИЦИ Лека, полека в бисерни капки слънце снежинки топи. Лека.
Луната и звездите потайно във висините редят се там в набег; дано от негде зърнат и в дома й повърнат навеки красиви Феб. По него креят устни; не ще го тя изпусне от летний зной и плен, кога се пак завърне, скръбта й да превърне на радост в сън блажен. Той днес лети унесен и пее дивна песен за повий красен свет; наченат в низините, где пламнаха искрите за бляна му крилат. И тоя химн на радост, любов цетуща младост безспирно ще се лей. дор в страдната градина на девата любима светилникът изгрей. Auroro ПРОЛЕТНИ ПРЕДВЕСТНИЦИ Лека, полека в бисерни капки слънце снежинки топи. Лека. полека в бисерни капки ледни покрови дроби, Лека, полека в бисерни капки нижат се светли очи. Лека, полека в бисерни капки смеят се топли лъчи. Лека, полека бисерни капки текнаха в сладки води. Лека, полека в бисерни капки къпят се земни гърди. Лека, полека с бисерни капки бягат конечни тъми.
към текста >>

полека в бисерни капки ледни покрови дроби, Лека, полека в бисерни капки нижат се светли очи.
По него креят устни; не ще го тя изпусне от летний зной и плен, кога се пак завърне, скръбта й да превърне на радост в сън блажен. Той днес лети унесен и пее дивна песен за повий красен свет; наченат в низините, где пламнаха искрите за бляна му крилат. И тоя химн на радост, любов цетуща младост безспирно ще се лей. дор в страдната градина на девата любима светилникът изгрей. Auroro ПРОЛЕТНИ ПРЕДВЕСТНИЦИ Лека, полека в бисерни капки слънце снежинки топи. Лека. полека в бисерни капки ледни покрови дроби, Лека, полека в бисерни капки нижат се светли очи. Лека, полека в бисерни капки смеят се топли лъчи. Лека, полека бисерни капки текнаха в сладки води. Лека, полека в бисерни капки къпят се земни гърди. Лека, полека с бисерни капки бягат конечни тъми. Лека, полека в бисерни капки новата пролет шуми.
към текста >>

Лека, полека в бисерни капки смеят се топли лъчи.
Той днес лети унесен и пее дивна песен за повий красен свет; наченат в низините, где пламнаха искрите за бляна му крилат. И тоя химн на радост, любов цетуща младост безспирно ще се лей. дор в страдната градина на девата любима светилникът изгрей. Auroro ПРОЛЕТНИ ПРЕДВЕСТНИЦИ Лека, полека в бисерни капки слънце снежинки топи. Лека. полека в бисерни капки ледни покрови дроби, Лека, полека в бисерни капки нижат се светли очи. Лека, полека в бисерни капки смеят се топли лъчи. Лека, полека бисерни капки текнаха в сладки води. Лека, полека в бисерни капки къпят се земни гърди. Лека, полека с бисерни капки бягат конечни тъми. Лека, полека в бисерни капки новата пролет шуми. Auroro Сливен, 11. III.
към текста >>

Лека, полека бисерни капки текнаха в сладки води.
И тоя химн на радост, любов цетуща младост безспирно ще се лей. дор в страдната градина на девата любима светилникът изгрей. Auroro ПРОЛЕТНИ ПРЕДВЕСТНИЦИ Лека, полека в бисерни капки слънце снежинки топи. Лека. полека в бисерни капки ледни покрови дроби, Лека, полека в бисерни капки нижат се светли очи. Лека, полека в бисерни капки смеят се топли лъчи. Лека, полека бисерни капки текнаха в сладки води. Лека, полека в бисерни капки къпят се земни гърди. Лека, полека с бисерни капки бягат конечни тъми. Лека, полека в бисерни капки новата пролет шуми. Auroro Сливен, 11. III. 1935 г.
към текста >>

Лека, полека в бисерни капки къпят се земни гърди.
дор в страдната градина на девата любима светилникът изгрей. Auroro ПРОЛЕТНИ ПРЕДВЕСТНИЦИ Лека, полека в бисерни капки слънце снежинки топи. Лека. полека в бисерни капки ледни покрови дроби, Лека, полека в бисерни капки нижат се светли очи. Лека, полека в бисерни капки смеят се топли лъчи. Лека, полека бисерни капки текнаха в сладки води. Лека, полека в бисерни капки къпят се земни гърди. Лека, полека с бисерни капки бягат конечни тъми. Лека, полека в бисерни капки новата пролет шуми. Auroro Сливен, 11. III. 1935 г. ПАНЕВРИТМИЯТА Днес навсякъде се говори за обнова, за нови пътища и пр.
към текста >>

Лека, полека с бисерни капки бягат конечни тъми.
Auroro ПРОЛЕТНИ ПРЕДВЕСТНИЦИ Лека, полека в бисерни капки слънце снежинки топи. Лека. полека в бисерни капки ледни покрови дроби, Лека, полека в бисерни капки нижат се светли очи. Лека, полека в бисерни капки смеят се топли лъчи. Лека, полека бисерни капки текнаха в сладки води. Лека, полека в бисерни капки къпят се земни гърди. Лека, полека с бисерни капки бягат конечни тъми. Лека, полека в бисерни капки новата пролет шуми. Auroro Сливен, 11. III. 1935 г. ПАНЕВРИТМИЯТА Днес навсякъде се говори за обнова, за нови пътища и пр. Обаче не е достатъчно изменението само на механичната страна, на външните форми на нещата.
към текста >>

Лека, полека в бисерни капки новата пролет шуми.
полека в бисерни капки ледни покрови дроби, Лека, полека в бисерни капки нижат се светли очи. Лека, полека в бисерни капки смеят се топли лъчи. Лека, полека бисерни капки текнаха в сладки води. Лека, полека в бисерни капки къпят се земни гърди. Лека, полека с бисерни капки бягат конечни тъми. Лека, полека в бисерни капки новата пролет шуми. Auroro Сливен, 11. III. 1935 г. ПАНЕВРИТМИЯТА Днес навсякъде се говори за обнова, за нови пътища и пр. Обаче не е достатъчно изменението само на механичната страна, на външните форми на нещата. Ако хората останат със старото съзнание, със старото разбиране на живота, тогаз нищо няма да се постигне.
към текста >>

88. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 125 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От чело се нижат на капки рубини; струи се от рани божествена кръв и багри земята.
Взаимно уважение и зачитане, взаимно опознаване — това е правия път в отношенията ни с другите школи на единното Всемирно Братство. С. Калименов ВЪЗКРЕСЕНИЕ Там облаци черни над тъжна Голгота надиплят се бавно, кат’ призраци в нощ. За зрелища жаден стълпен е народа с Пилатови войни по лобната площ. На кръст е пригвозден невинен страдалец, ожиданий с трепет юдейски мъдрец. На Пасха житейска Той жертвен е агнец; краси Му главата от търни венец. От чело се нижат на капки рубини; струи се от рани божествена кръв и багри земята. Тресат се руини, где алчност и злоба налитат за стръв В молитва унесен, очите Му ронят прощални си сълзи —елмази безчет. Те стичат се долу по златни корони в наклонната плоскост на грешния свет. Откъсват се горестни тихи ектен’я от устните сухи с нечувана бол; и леко отлитат към горни селен'я, към Татков Му светъл, невидим престол. Предсмъртна си просба отправи към Него през болките тайни, всред стихващий вик на масата жалка, шумяща край Него: — прости й, о Татко, в свещенний тоз миг. От свойте отхвърлен, за тях Той се моли.
към текста >>

89. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но аз не искам те да изчезват като капки вода в сухия пясък.
Страданието не ще може да ми помогне. Милосърдният Бог погледна на мене с кротък, неизменимо дълбок поглед и отлитна далеч от мен, а заедно с Него и страданието. Тогава аз тръгнех да търся радостта. След няколко години аз стоях при вратите на Милосърдния Бог и хлопах на тях. — Господи, обърнах се ез към Него, младите ми години бързо отминават. Но аз не искам те да изчезват като капки вода в сухия пясък. Аз искам да извърша нещо възвишено и добро, нещо, за което би струвало да си спомням, иначе живота ми би пропаднал напразно. Милосърдния Бог дълго гледа на мене. — Ти не пожела да приемеш страданието, каза Той. — ти предпочете да търсиш радостта, а сега желаеш да извършиш велик подвиг, докато живота ти не е отминал. Но страданието би направило погледа ти спокоен и ясен, сърцето ти чисто, желанията ти биха били пълни с милосърдие.
към текста >>

90. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но когато много капки вода се съберат, те образуват поток, река, която движи воденици, електрически централи, стружни, пои градини и полета.
Единение на идеите трябва да стане, за да може с толерантност и вяра в светлото бъдеще да се работи на Божията нива. Сам човек, със своите сили, не може да изправи нито. И човек, който е на особено, мнение, чиито разбирания не могат да влязат в хармония с останалите и да присъедини усилията си към общите, не може да допринесе нищо. Когато много хора колективно впрегнат своите сили, за доброто, за успеха на едно Божествено дело, туряйки край на стария живот, може да се направи много. Само една капка вода от само себе си представлява нищожество и проявление на ограничен живот. Но когато много капки вода се съберат, те образуват поток, река, която движи воденици, електрически централи, стружни, пои градини и полета. А когато много реки се слеят на едно место, те образуват езера, морета, океани, в които могат да плуват лодки, кораби, параходи и по тоя начин се съобщават едни други и най-отдалечените кътища на земята и правят обмена на своите произведения. Обединението на водните капки върши работа, то твори и създава блага. Ако по някакъв начин, ние успеем да отделим вадичка от някоя водна струя, нейната сила се намалява, и работата, която по-рано е вършила, вече чезне, гасне. Ето защо, ние зовем всички хора на доброто желание, в които гори пламъка за братско единение, да присъединят своята сила, своето знание, своята борба, към общата работа, към делото, което носи светлина и свобода на заробените човеци братя. А това ще стане, като се разпространява това ново учение, като се пръска тая нова светлина, която ще оживи и засили всяко цветенце, прекарало през дългата зима в дълбока и тъмна изба, при неблагоприятни условия.
към текста >>

Обединението на водните капки върши работа, то твори и създава блага.
И човек, който е на особено, мнение, чиито разбирания не могат да влязат в хармония с останалите и да присъедини усилията си към общите, не може да допринесе нищо. Когато много хора колективно впрегнат своите сили, за доброто, за успеха на едно Божествено дело, туряйки край на стария живот, може да се направи много. Само една капка вода от само себе си представлява нищожество и проявление на ограничен живот. Но когато много капки вода се съберат, те образуват поток, река, която движи воденици, електрически централи, стружни, пои градини и полета. А когато много реки се слеят на едно место, те образуват езера, морета, океани, в които могат да плуват лодки, кораби, параходи и по тоя начин се съобщават едни други и най-отдалечените кътища на земята и правят обмена на своите произведения. Обединението на водните капки върши работа, то твори и създава блага. Ако по някакъв начин, ние успеем да отделим вадичка от някоя водна струя, нейната сила се намалява, и работата, която по-рано е вършила, вече чезне, гасне. Ето защо, ние зовем всички хора на доброто желание, в които гори пламъка за братско единение, да присъединят своята сила, своето знание, своята борба, към общата работа, към делото, което носи светлина и свобода на заробените човеци братя. А това ще стане, като се разпространява това ново учение, като се пръска тая нова светлина, която ще оживи и засили всяко цветенце, прекарало през дългата зима в дълбока и тъмна изба, при неблагоприятни условия. Един от начините за пръскането на тая светлина, за разпространението на новото учение е в-к Братство. Затова ние апелираме за моралната и материална помощ на всички читатели и техните усилия да разпространяват вестника най-широко.
към текста >>

91. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И, пиейки от извора на тази сладко шепнеща вода, навеждайки се да поднеса нейните разхладителни капки към моите устни, аз видях една жена с бяла кожа и с коси като златен прах.
Как чуден изглеждаше за моя слух тоя сладостен музикален ритъм! „Ето жилището на нашата Царица на Лотоса“, каза човекът. „Седни тук и съзерцавай нейната красота, докато аз работя, защото ти не можеш да ми помогнеш в това, което трябва да правя.“ Аз паднах върху зелената трева и гледах, гледах с удивление, с възхищение, с един почтителен страх! Тази вода, тази вода със сладостния шепот съществуваше само за да оживява царицата на цветята. Аз си казах мислено: „Ти си наистина царицата на всички цветя, които можем да си представим.“ „Белият Лотос“ И както гледах мечтателно белият цвят, който, в моя младежки ентусиазъм, ми се струваше живо същество, с неговата сладка коронка и златен прашец, истинска емблема на чистата и възвишена любов, като гледах, цветът като че ли започна да изменя своята форма, да расте и да се приближава към мене. И, пиейки от извора на тази сладко шепнеща вода, навеждайки се да поднеса нейните разхладителни капки към моите устни, аз видях една жена с бяла кожа и с коси като златен прах. Изненадан, аз гледах и се стараех да се подвижа, за да отида към нея, но преди още да мога да направя едно движение, моето съзнание ме напусна напълно и аз предполагам, че съм припаднал. Защото първото нещо, което после можах да си спомня, то бе, че бях прострян на тревата, чувствайки студена вода върху себе си, и, отваряйки очи, аз видях, наведена над мен, странната фигура на градинаря, облечен в черно. „Много горещо ли ти стана? “ - запита ме той, с тревожно издигнати вежди. „Ти изглеждаш твърде здраво момче, за да отмалееш така и в едно тъй прохладно място!
към текста >>

92. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ще срещнете в някои окултни съчинения да се говори, че през средните векове имало адепти, които имали жизнения еликсир, от който човек като вземе няколко капки, ще живее дълго.
Растенията са по-големи майстори в това отношение. Те са по-големи майстори да превръщат слънчевата енергия в органическа материя за строеж на организмите. Затова те живеят по-дълги години. Това е възможно и за човека. Човек сега е забравил превръщането на слънчевата енергия в жива материя и затова умира. Ще срещнете в някои окултни съчинения да се говори, че през средните векове имало адепти, които имали жизнения еликсир, от който човек като вземе няколко капки, ще живее дълго. Тези твърдения са верни. Но дългият живот без едно пробудено съзнание не е желателен. Дългият живот може да съществува само при едно възвишено съзнание, което да бъде във връзка с висшите сили на природата и да съзнава, че природата, в която живее е разумна и то много по-разумна от него. Сега има два възгледа за природата. Едни считат, че човек трябва да подчини природата, природата да му стане слуга, а другият възглед е, че хората трябва да станат служители и съработници на природата.
към текста >>

93. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз очаквах да срещна гняв, но нейният глас проникна до моя слух тъй нежен, тъй приятен, като дъждовните капки, и ми направи впечатлението на една божествена еманация, която ни доставя оная сладост, която изпитват обитателите на една изсъхнала страна при един проливен дъжд.
Но дръж се близо до мен, и до моята светлина и аз ще ти покажа пътя, по който трябва да вървиш“ . „Майко, казах аз, а сянката? “ Аз не можех де поставя въпроса си по-ясно. Струваше ми се, че око бих й говорил за тези ужасна фигура, то веднага бих я видял да се появява разгневена пред мене. Почувствах една тръпка, излизаща от нейните ръце, да минава по цялото ми тяло, когато произнасях тия думи. Аз очаквах да срещна гняв, но нейният глас проникна до моя слух тъй нежен, тъй приятен, като дъждовните капки, и ми направи впечатлението на една божествена еманация, която ни доставя оная сладост, която изпитват обитателите на една изсъхнала страна при един проливен дъжд. „Не трябва да се страхуваш от сянката; тя ще бъде победена и унищожена паралелно с растежа на душата и с нейното издигане и закрепване в светлината. Сине мой, сянката съществува в най-вътрешната част на светилището на храма, защото поклонниците, които се намират там, не могат да понасят светлината. Светлинната на вашия свят е изключена там, за да може светлината на духа да я озари. Но слепите жреци се мамят със залъгванията на сянката. Те се жестоко подиграват с моето име, като го произнасят; кажи им, сине мой, че тяхната царица не носи своя скиптър в царството на мрака.
към текста >>

94. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Олга Славчева СПОМЕНИ ЗА ПЛАНИНАТА Когато на есен планината добие своя бронзов цвят, широко листната гора се оцвети в чудни багри, шипките и глоговете почервенеят, по ливадите се издигат, като боброви гнезда, купчини миризливо сено, а дъждовните капки по-често пеят своята монотонна песен по нашите прозорци — тогава човеку се иска да се свие в някой топъл кът и да работи.
Неделчева Дордето слънце грей Дордето слънце грее на небето, И нощем дивни светят ми звезди, И тъй в хармония бие ми сърцето И със живот изпълня тез гърди, Дорде на воля още птичка пее Росата къпе жадните цветя Тревица се в полето зеленее И вятър вей из горските листа. Дорде е туй, аз зная до тогава, Че има кой за мене да милей — Света със хубост които украсява. Навсякъде обхожда и живей. Това сърце, що бие ми в гърдите, Това е част от Вечното сърце. В сиянието прекрасно на звездите Аз виждам Божието лице. Олга Славчева СПОМЕНИ ЗА ПЛАНИНАТА Когато на есен планината добие своя бронзов цвят, широко листната гора се оцвети в чудни багри, шипките и глоговете почервенеят, по ливадите се издигат, като боброви гнезда, купчини миризливо сено, а дъждовните капки по-често пеят своята монотонна песен по нашите прозорци — тогава човеку се иска да се свие в някой топъл кът и да работи. Планината облича своята зимна дреха и е най-негостоприемна тогава. Тежките от влага мъгли се влачат из безкрайните й коридори и искат да завземат върховете. Канарите, напоени до пресищане от дълбоко проникващата влага, се окапват, изглеждат мрачни и неузнаваеми. Над езерата се вият вихрено мъглите, а мрачният небосвод ги прави тъмни и страхотни. Те тръпнат от леденото дихание на севера, който свири през тревичките и ги обкичва със скреж.
към текста >>

95. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След това лекарят ще ви даде няколко капки от някое лекарство— и оздравявате.
Причината за това ваше болезнено състояние се дължи на факта, че нямате достатъчно светлина, или въздух, или вода, или пък нямате достатъчно храна. Значи, нямате почва, върху която да се поставите. Тази е причината за вашите болезнени състояния. A лекарят ще ви разправя, че вашата нервна система е отслабнала, и стомахът ви е разстроен и т. н. Но това са само резултати, а кой са причините, не се знае. След това лекарят ще ви даде няколко капки от някое лекарство— и оздравявате. Но вместо лекарството, може да ви даде известна доза храна, която съдържа онези елементи, чието отсъствие в организма е причинило болезненото състояние, и ще имате подобри резултати. Защото и лекарството, което ви препоръчва лекаря, съдържа в себе си тези елементи — ако не ги съдържаше — не може да помогне. А елементите, необходими за изграждането на здрав организъм, се съдържат в храната, водата, въздуха и светлината, които той възприема; и от твърдата почва на която живее. Човек не може да бъде здрав, ако под къщата му има подземна вода, която развива грамадна електричество — човек не може да бъде здрав, ако постави главата си в това направление, по което тече тази вода. Когато самата къща, в която живеете, ви създава неразположение, причината за това е, че местото, където е построена къщата, не е магнетично, но електрично.
към текста >>

96. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Добре познато явление, .което наблюдаваме в природата, когато, измежду накъсаните облаци, слънцето се промъкне и обсипе със светлина падащите от насрещния облак дъждовни капки: красивата дъга.
Витамините и етерните строителни сили Белият лотос (продължение от брой 149 - Мейбъл Колинз) Муха (басня - Радиозо) ДУХОВНАТА ПРИЗМА През прозореца, между завесата и касата му, в стаята ми пада светла пътека от игрив слънчев лъч. Съвсем обикновен, бял слънчев лъч. На пътя му поставям тристенна призма. Изведнъж става едно малко чудо. Пъстра феерия от красиви багри се сипва по пода; червено, жълто, зелено, синьо. Добре познато явление, .което наблюдаваме в природата, когато, измежду накъсаните облаци, слънцето се промъкне и обсипе със светлина падащите от насрещния облак дъждовни капки: красивата дъга. Ето такова едно малко чудо става в душата на човека, когато върху нея падне едно или друго възприятие. Едни и същи външни въздействия, едни и същи причини, в различните хора пораждат най-различни впечатления и създават най-различни настроения. Бил съм поканен, да кажем на сватба. Засмените младоженци, родителите, шафери и девери, посрещачи и музиканти, правят всичко възможно да направят сватбата по-весела и гостите — по-доволни. Обстановката е за всички една и съща — би трябвало всички да останат еднакво доволни.
към текста >>

97. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Земята Във устните си сещам жило от пчелица, а на езика капки медена росица.
Възлюбена, при твоята въздишка свята полята се облякоха със зеленина, облякоха се да посрещнал, теб, Жена! Земята. Ах, кой нагизди дървесата тъй засмяно със розова и бяла сватбена премяна! И даже полския бодлив и зъл трън, цял се е прикрил с бодлите си във бял воал! Слънцето Прегърнах те — леда със пламъци изпих и ти във мил погледна с поглед плах и тих. Погледна ти, а ябълки, бадеми, сливи, кокичета и теменуги миризливи и даже трънът полски се покриха с цвят, за да присъствувал на брачния обряд на вечната невеста, Слънчева Любима, възкръснала от ноктите на страшна Зима. Земята Във устните си сещам жило от пчелица, а на езика капки медена росица. Аз чувам, пеят птички във безчислен хор и виждам те над мене, Слънце с огнен взор! Слънцето Целунах те по устните с трептяща страст и моя дух във твойта плът преплетох аз. И ти позна, че аз бях Слънцето — женихът и устните ти във усмивка се извиха. А при усмивката ти птичи хор запя и славеите свиха своите гнезда, застлаха ги със пух, с трева и теменуга, приготвяйки легло за теб и мен, съпруго! Днес в пълното ти възкресение, Земя, е сватбата ни.
към текста >>

98. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той поставя на карта всичко, само да получи последните капки на живата вода, с които да стане безсмъртен.
Баща ми ми дотегна със съветите си, а Майя ми омръзна с любовта си. Всичко е мрачно пред погледа ми“ Духът на черната магия, преобразил се на придворен смешльо (шут) и станал най-приближения на царя Джалма, му внушава, че против него е устроен заговор от баща му, който иска ла го убие, за да се възцари отново той. Джалма цял се оплита в злото. Занизват се престъпления след престъпления. — Той убива баща си, продава майка си в робство, проиграва жена си и изгубва царството си. Той поставя на карта всичко, само да получи последните капки на живата вода, с които да стане безсмъртен. Но когато венецът на престъпленията е завършен и когато той изгубва всичко, в отговор на молбата му за жива вода, духът на чернота магия със смях му отговаря, че тя се е свършила вече — стъкленицата пресъхнала. Изгонен от царството си, измъчен и изпокъсан, Джалма се скита в отчаяние в „Долината на смъртта“. Тук идват, борейки се, двата духа противници „Духът на бялата магия е с изпокъсани одежди. лицето му и ръцете му са окървавени. Розите от венеца му са изпадали, виждат се само голи клончета, покрити с тръни.“ Духът на черната магия: Виждаш ли, нещастнико, чак де те прогоних?
към текста >>

99. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Малката копка, обаче, показва, че зад нея идат безброй други капки.
Най-напред живота трябва да дойде, а след това идват формите. Какъв смисъл ще има да създадете една държава, в която няма да има поданица или църква в която няма да има богомолци? Значи същественото е живота, който трябва да дойде. Като казваме, че животът ще дойде, не разбираме механическото му проявление — проявлението му от една малка клетка. Клетката е само една проява на живота. Малката копка, обаче, показва, че зад нея идат безброй други капки. Сам по себе си, животът е нещо силно, мощно, разумно. Няма по-съществено нещо от живота. Няма по-разумно нещо от него. Има много теории на разни философи за живота, но за сега, няма нито една теория, която да е в хармония с цялото човечество. Има, обаче, една теория, която всички искат и търсят.
към текста >>

100. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бледа като восък - от устничките й, гдето ги захапала със зъбките си, капели капки кръв.
. . Грабнал младият пищова, лъснала в стария камата, писнала младата невеста, събудила се от писъка 6 годишната Минка, която била заспала. Като видяла ножа в ръцете на дедо си, изпискала, паднала на земята и не мръднала. — Пукна му се сърченцето — викнала майката и се хвърлила върху рожбата си. Изпуснал стария Гено ножа, захвърлил младият пищова и вдигнали Минка примряла. Бледа като восък - от устничките й, гдето ги захапала със зъбките си, капели капки кръв. Пищи майката, първата и рожба била. — Отиде детенцето ми, отиде милото ми детенце! Като чула старата свекърва, обърнало й се сърцето — тя това дете от всички най много обичала. Та и кой ли не го обичаше? То беше хубаво — да му се не нагледаш.
към текста >>

НАГОРЕ

0.25293111801147