НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
88
резултата в
54
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 14 август
, 14.08.1908 г.
Той е носител на дъждовните
капки
- слуги на небесните разпореждания.
Не можете да живеете е тези две състояния; или будни, или спящи -едно от двете; защото както лозарят очаква от лозето, което е копал и обработвал, изобилие, както земеделецът очаква изобилие, така и Небето очаква същото от вашия живот. Който има уши да слуша, [нека слуша] който има очи да гледа, нека гледа, и на когото езикът е развързан, да говори. Грешките са за глухите и падането -за слепите. Вие не сте нито глухи, нито слепи и да падате или да правите грешки не ви подобава. Да не ви безпокои прахът, който се вдига в пространството, не си напрягайте умовете да отгатнете защо се подига нагоре; той извършва своята прекрасна служба.
Той е носител на дъждовните
капки
- слуги на небесните разпореждания.
Ако във вашия живот има много прах; ако сте верни на обещанието, този прах ще бъде носител на великите Божии блага, които се пращат към вас. Да ви не измъчва променчивостта на човешката природа. Може ли къща, която се гради, да седи в едно и също положение? Може ли дърво, което расте, да има един и същи вид и може ли храната, която влиза в стомаха, да излезе така чиста, както е влязла? Промяната, това е закон за развитието.
към текста >>
2.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, София
, 10.04.1909 г.
Светлите
капки
на водата биха се възмущавали, че от висотата на своето положение се стичат в калта, но това стичане е потребно за погребаните семенца в пръстта.
Някои мязат на планински върхове, а други - на долини, но това не бива да ни се види зловидно. Всяко нещо на своето място. Високите върхове - това представлява человешкият ум, долините - това представлява человешкото сърце. Человек трябва да е благодарен на своя Създател, че Той е направил всичко в природата да съдействува за добро. Добро не от гледището на тялото, но от гледището на Душата и Духа.
Светлите
капки
на водата биха се възмущавали, че от висотата на своето положение се стичат в калта, но това стичане е потребно за погребаните семенца в пръстта.
Че коя капка би съжалявала, ако се намереше облечена в дрехата на цвета? Поздравете от мене всички ваши домашни, а така също и всички приятели. Ваш П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>
3.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 17.11.1910 г.
Разтворът ще го правите по следующия начин: в една обикновена чаша за вода ще налеете до половината малко топла вода и в нея ще капнете от карболовата вода от 10-20
капки
.
Л. К. И. Получих вашето писмо. Наставленията, които мога да ви дам аз сега, са следните: ще вземете едно шишенце от аптеката около 50 г карболова вода. От тази карболова вода ще правите разтвор в топла вода, с която Е. да си промива устата по два-три пъти на ден, когато усеща болка.
Разтворът ще го правите по следующия начин: в една обикновена чаша за вода ще налеете до половината малко топла вода и в нея ще капнете от карболовата вода от 10-20
капки
.
Гледайте разтворът да не е много силен, но да е винаги умерен. Е. да си прави полуизмивки на корема и слабините през ден. Да се стреми да бъде вътрешно спокойна и да се не тревожи за неща, които нищо не могат да й принесат добро. Види се, тя е вземала живо участие в твоите работи и се е тревожила и за техния изход. Мир трябва на душата и спокойствие на ума.
към текста >>
4.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 13 август
, 13.08.1911 г.
Виждаме, че когато водните
капки
падат върху канарите, те отскачат, но когато падат върху ровка земя, те попиват.
Това не е много трудно да се разбере. Няма по-лесно нещо на света от това да призовеш Истината. И това е толкоз лесно, щото даже малките деца го знаят. И така, ако искате да разрешите въпроса кои са причините за вашето страдание, то призовете Истината, която ще ви разправи подробно и обстоятелствено, ще ви упъти и опази от бъдещи грешки. В света има два вида хора: едните са способни да знаят истината, а другите не.
Виждаме, че когато водните
капки
падат върху канарите, те отскачат, но когато падат върху ровка земя, те попиват.
Така е с истината. Когато отива у хора, които я не възприемат, тя образува светлина около тях, но вътре е тъмно; а пък за тези, които я възприемат, е светло навсякъде. Истината трябва да я пуснем в живота ни и един човек, който слугува на Бога, трябва да пусне Истината в себе си, да постави себе си на съд и да се не щади. Но в душата ни когато остане един малък грях, нам ще е мъчно също, както в окото влиза един прах, който възпроизвежда цяла тревога в организма. Когато не възприемате истината всецяло, няма да ви върви нито духовно, нито материално.
към текста >>
5.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 29.01.1913 г.
На твоите плодове, на твоите
капки
, които падат в сутринната роса.
Колко трябва да сте готови да схванете тая велика мисъл. Извор, Извор, Извор. При планинските върхове ти си близо, в пустинята на живота, далеч. В смирените сърца ти извираш чист, сладък, в горделивите ти си мътен и горчив. Извор, на тебе земята, животът дължи всичко.
На твоите плодове, на твоите
капки
, които падат в сутринната роса.
Всички същества мали и големи вкусват сладките сочни сокове на безпреривния живот. Извор, Извор, Извор, загадка на живота, щастие на душата, блаженство на Духа. Извор, Извор, Извор, проникни в сърцата на твоите чада. В. В. (Свещеният подпис)
към текста >>
6.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 21.05.1913 г.
Прахът е потребен за образуванието на водните
капки
.
За други няма защо да се смущавате. Политическите работи, това са ветрове, които периодически веят в едно или друго направление. Тяхната цел е да става проветрение в света. По някой път вятърът може да е слаб и да произвежда една приятна хладина, а по някой път може да е цяла стихия, която да подигне цял облак от прах. Но тия неща са естествени.
Прахът е потребен за образуванието на водните
капки
.
Гледайте на всички явления от добрата и полезна страна. Всичко Господ урежда за добро. Няма нужда да бъдете дряхли и обезсърчени. Вяра и надежда, добрите дни са на бъдещето. Бъдете радостни и весели в безбройните добрини, които Господ е изпратил на всички според Своята безгранична любов и обич към човешките души.
към текста >>
7.
Учителя кани Паша Теодорова да стенографира неговите неделни беседи
, 16.04.1916 г.
Отдавна, много отдавна и моята душа като полските цветя е очаквала тези благодатни пролетни
капки
.
После всички седнаха на местата си и Учителят започна да чете нещо от Евангелието - може би само една глава. Преди да затвори Евангелието, прочете само един стих: „Истината ще ви направи свободни." Този стих беше главната тема на беседата. Какво става с мене? Учителят говори, тихо, спокойно, но убедително. Слушам, всичко чувам и всяка дума пада върху ожаднялата ми душа като пролетен благодатен дъжд върху цветята, които дни и месеци го очакват.
Отдавна, много отдавна и моята душа като полските цветя е очаквала тези благодатни пролетни
капки
.
В първите минути на беседата росни капки оросяваха моята жадна, широко отворена душа, която с трепет ги поглъщаше една след друга, със страх да не изпусне нито една. Колкото повече навлизах в беседата, капчиците все повече се увеличаваха, докато се превърнаха в хубав, свеж пролетен дъжд, който дотолкова ме освежи и опресни, че аз не усетих как съзнанието ми постепенно се повдигаше в някакъв висок неземен свят. Физически, с ушите си, всичко чувах, но вътре в мене нещо усилено работеше и поставяше всяка дума на своето място като в калъп, приготвен тъкмо за това Слово, и за мен самата незнайно кога и от кои времена очаквано. Най-после дойде и този час - 16 април 1916 г, неделя - Велик ден, 10 часа сутринта. Бях и на земята с главата и с ушите си, но бях и на небето, в друг свят, който ще нарека свят на душата, дето се отпечатваха слова истинни, правдиви, реални, и то с езика на Любовта, който всяка душа познава и разбира.
към текста >>
В първите минути на беседата росни
капки
оросяваха моята жадна, широко отворена душа, която с трепет ги поглъщаше една след друга, със страх да не изпусне нито една.
Преди да затвори Евангелието, прочете само един стих: „Истината ще ви направи свободни." Този стих беше главната тема на беседата. Какво става с мене? Учителят говори, тихо, спокойно, но убедително. Слушам, всичко чувам и всяка дума пада върху ожаднялата ми душа като пролетен благодатен дъжд върху цветята, които дни и месеци го очакват. Отдавна, много отдавна и моята душа като полските цветя е очаквала тези благодатни пролетни капки.
В първите минути на беседата росни
капки
оросяваха моята жадна, широко отворена душа, която с трепет ги поглъщаше една след друга, със страх да не изпусне нито една.
Колкото повече навлизах в беседата, капчиците все повече се увеличаваха, докато се превърнаха в хубав, свеж пролетен дъжд, който дотолкова ме освежи и опресни, че аз не усетих как съзнанието ми постепенно се повдигаше в някакъв висок неземен свят. Физически, с ушите си, всичко чувах, но вътре в мене нещо усилено работеше и поставяше всяка дума на своето място като в калъп, приготвен тъкмо за това Слово, и за мен самата незнайно кога и от кои времена очаквано. Най-после дойде и този час - 16 април 1916 г, неделя - Велик ден, 10 часа сутринта. Бях и на земята с главата и с ушите си, но бях и на небето, в друг свят, който ще нарека свят на душата, дето се отпечатваха слова истинни, правдиви, реални, и то с езика на Любовта, който всяка душа познава и разбира. Не усетих как се свърши беседата.
към текста >>
Дават се кому повече, кому по-малко
капки
от този нектар, според големината на формата или съда, в който се наливат и според възможностите на човека да ги използува и обработи.
Тази беседа - „Истината" - е печатана в тома, втора серия неделни беседи, първо издание, под заглавие „Сила и живот" и същият том, второ издание, под ново заглавие „Духът и плътта". Забележка: Тук е мястото да опиша една малка своя опитност, която ще нарека малка опитност с велик замисъл. Малката опитност мина през мене, а великият замисъл иде отгоре. Ето какво разбрах впоследствие от този велик замисъл. Божието Слово е Божествен нектар, който се налива в предварително специално приготвени форми, съсъди, но така внимателно, че капка да не се разлее на земята.
Дават се кому повече, кому по-малко
капки
от този нектар, според големината на формата или съда, в който се наливат и според възможностите на човека да ги използува и обработи.
И тук е важен законът „Нищо не се губи, нищо не се създава." Ако съдът е по- големичък и събрал повече нектар, който не може веднага да обработи, отгоре ни чакат. Те знаят, че ако не днес, утре, ако и утре не може, тогава други ден. Ден след ден, вечността е пред нас. При този велик замисъл, още с влизането ми в този път, небето или невидимият свят или разумният свят започна своята работа върху мене, която аз чувствувах върху себе си и всяка душа може да каже същото за себе си. Пътят е един, а методите са различни: според подготовката, темперамента, възможностите на човека и т.н.
към текста >>
8.
Писмо на Учителя (не е ясно името на получателя), 1918
, 1918 г.
Така студът изчезва, влагата се вдига на горе и се връща в росни
капки
върху техните сърца.
Но времето не помага, студ има, сняг е наваляло. Добре, студът това е человешката омраза, а снегът, това е чистотата на ангелите. Те с человешката омраза покриват посетите полета. Омразата и студът казва на дребните растения: тука ще ви държа, няма да ви дам да гледате нагоре, нито да растете. Те се посгушват, наведат глава и почват да се молят на Бога да им изпрати живото Слънце, да донесе топлина, да обърне тая покривка на лека водица.
Така студът изчезва, влагата се вдига на горе и се връща в росни
капки
върху техните сърца.
Да бихте се молили тъй усърдно и искрено както тия житни зрънца! Те всичко забравят пред топлината, пред лицето на Бога и се радват непрестанно, че могат да вършат Волята Божия. Аз ще дойде на уреченото време и топлина ще донеса, тя всичко ще премахне и свобода ще ви даде, да растете като тия житни зрънца. От омразата паметник няма да остане. Топлината, светлината ще ви отворят живите извори, ще ви донесат от горе росните капки на Любовта.
към текста >>
Топлината, светлината ще ви отворят живите извори, ще ви донесат от горе росните
капки
на Любовта.
Така студът изчезва, влагата се вдига на горе и се връща в росни капки върху техните сърца. Да бихте се молили тъй усърдно и искрено както тия житни зрънца! Те всичко забравят пред топлината, пред лицето на Бога и се радват непрестанно, че могат да вършат Волята Божия. Аз ще дойде на уреченото време и топлина ще донеса, тя всичко ще премахне и свобода ще ви даде, да растете като тия житни зрънца. От омразата паметник няма да остане.
Топлината, светлината ще ви отворят живите извори, ще ви донесат от горе росните
капки
на Любовта.
Няма Любов като Божията Любов. Само Божията Любов е Любов. (Свещеният подпис) Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>
9.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
Как ще обясни „Всемирна летопис" действията на медиумите братя Пети, англичани, чиято специалност била да създават
капки
от течност?
Можеме ли да подкрепиме „Всемирна летопис", като знаем, че всички видения са или лъжа, или визионерство, или двойно зрение, или полусъзнателно действие? След разкритията на проф. Боргман за дейността на медиума Бредиф; след факта, че знаменитият медиум Паркер сам се е смял над спиритизма и го наричал вечна глупост (разбира се след като си създал от спиритизма завидно състояние) след заключенията на комисията под председателството на проф. Менделеев, можеше ли още да твърдим, че спиритизма е нещо сериозно, че той не е чисто и просто едно суеверие? Сложността на контролните апарати е пречила на действията на медиумите, не защото е била израз на явно недоверие, а защото е определяла тяхната ценност и истинност.
Как ще обясни „Всемирна летопис" действията на медиумите братя Пети, англичани, чиято специалност била да създават
капки
от течност?
Защо капките се появяват над листа, ако той лежал на масата и под него, когато той бил поставен над главата им? Защо тези капки не се появявали, когато устата им били завързани или между листа и устата поставяли друг предмет? Защо потопеният в трихлористо желязо мит от създадените от братя Пети капки получавал същия цвят, както и от плюнката? Защо са били безуспешни сеансите на англичанката медиум Кляпер на манометрическата и пирамидални маси, а обикновената маса се движела, наклонявала и даже подскачала? Защо и обикновената маса не се подчинява на волята на медиума, когато следели за краката му?
към текста >>
Защо
капките
се появяват над листа, ако той лежал на масата и под него, когато той бил поставен над главата им?
След разкритията на проф. Боргман за дейността на медиума Бредиф; след факта, че знаменитият медиум Паркер сам се е смял над спиритизма и го наричал вечна глупост (разбира се след като си създал от спиритизма завидно състояние) след заключенията на комисията под председателството на проф. Менделеев, можеше ли още да твърдим, че спиритизма е нещо сериозно, че той не е чисто и просто едно суеверие? Сложността на контролните апарати е пречила на действията на медиумите, не защото е била израз на явно недоверие, а защото е определяла тяхната ценност и истинност. Как ще обясни „Всемирна летопис" действията на медиумите братя Пети, англичани, чиято специалност била да създават капки от течност?
Защо
капките
се появяват над листа, ако той лежал на масата и под него, когато той бил поставен над главата им?
Защо тези капки не се появявали, когато устата им били завързани или между листа и устата поставяли друг предмет? Защо потопеният в трихлористо желязо мит от създадените от братя Пети капки получавал същия цвят, както и от плюнката? Защо са били безуспешни сеансите на англичанката медиум Кляпер на манометрическата и пирамидални маси, а обикновената маса се движела, наклонявала и даже подскачала? Защо и обикновената маса не се подчинява на волята на медиума, когато следели за краката му? След всичко това и особено след блестящото изобличение на медиума Бастиан в брошурката на австр.
към текста >>
Защо тези
капки
не се появявали, когато устата им били завързани или между листа и устата поставяли друг предмет?
Боргман за дейността на медиума Бредиф; след факта, че знаменитият медиум Паркер сам се е смял над спиритизма и го наричал вечна глупост (разбира се след като си създал от спиритизма завидно състояние) след заключенията на комисията под председателството на проф. Менделеев, можеше ли още да твърдим, че спиритизма е нещо сериозно, че той не е чисто и просто едно суеверие? Сложността на контролните апарати е пречила на действията на медиумите, не защото е била израз на явно недоверие, а защото е определяла тяхната ценност и истинност. Как ще обясни „Всемирна летопис" действията на медиумите братя Пети, англичани, чиято специалност била да създават капки от течност? Защо капките се появяват над листа, ако той лежал на масата и под него, когато той бил поставен над главата им?
Защо тези
капки
не се появявали, когато устата им били завързани или между листа и устата поставяли друг предмет?
Защо потопеният в трихлористо желязо мит от създадените от братя Пети капки получавал същия цвят, както и от плюнката? Защо са били безуспешни сеансите на англичанката медиум Кляпер на манометрическата и пирамидални маси, а обикновената маса се движела, наклонявала и даже подскачала? Защо и обикновената маса не се подчинява на волята на медиума, когато следели за краката му? След всичко това и особено след блестящото изобличение на медиума Бастиан в брошурката на австр. ерцхерцог Йоан - Einblicke in den Spiritismus, не е понятно, защо хората около „Всемирна летопис" правят такива мъчителни усилия да защитават и проповядват онова, което отдавна е признато за лъжа или за полусъзнателно действие.
към текста >>
Защо потопеният в трихлористо желязо мит от създадените от братя Пети
капки
получавал същия цвят, както и от плюнката?
Менделеев, можеше ли още да твърдим, че спиритизма е нещо сериозно, че той не е чисто и просто едно суеверие? Сложността на контролните апарати е пречила на действията на медиумите, не защото е била израз на явно недоверие, а защото е определяла тяхната ценност и истинност. Как ще обясни „Всемирна летопис" действията на медиумите братя Пети, англичани, чиято специалност била да създават капки от течност? Защо капките се появяват над листа, ако той лежал на масата и под него, когато той бил поставен над главата им? Защо тези капки не се появявали, когато устата им били завързани или между листа и устата поставяли друг предмет?
Защо потопеният в трихлористо желязо мит от създадените от братя Пети
капки
получавал същия цвят, както и от плюнката?
Защо са били безуспешни сеансите на англичанката медиум Кляпер на манометрическата и пирамидални маси, а обикновената маса се движела, наклонявала и даже подскачала? Защо и обикновената маса не се подчинява на волята на медиума, когато следели за краката му? След всичко това и особено след блестящото изобличение на медиума Бастиан в брошурката на австр. ерцхерцог Йоан - Einblicke in den Spiritismus, не е понятно, защо хората около „Всемирна летопис" правят такива мъчителни усилия да защитават и проповядват онова, което отдавна е признато за лъжа или за полусъзнателно действие. Тези безплодни усилия и техния резултат - „Капиталните статии" отблъскват българската интелигенция от „Всемирна летопис", макар че хората около нея се прикриват с думите на Спасителя и казват: „Господи!
към текста >>
Капки
вода, така добити, са били херметически затворени в тръбици или между стъклени плочки и в резултат се добило формирането на кристали, получили се газове и др., из които понякога са се развивали живи насекоми.
От това избухване се добил първият кристал, подобен на диамант". По-късно, когато тя прецеждала препаратите, част от които се съдържали в тая тръбичка, открила едно шумливо на вид вещество... Накратко веществото изглеждало, че е радиоактивно... Намерено е било, че тръбичката, която е съдържала тоя организъм, потопена във вода, предавала качествата си на водата. По-дирните опити показали, че известни вещества, ако се сварят в тази вода, добиват чрез този процес качествата на първото вещество. Тяхната същност, превърнато в газообразно състояние, след разтварянето им във вода, е могла при това да бъде използувана за по-нататъшни бележити опити.
Капки
вода, така добити, са били херметически затворени в тръбици или между стъклени плочки и в резултат се добило формирането на кристали, получили се газове и др., из които понякога са се развивали живи насекоми.
Аз сам видях през микроскопа една мъничка бубулечица, съвършенно формирана, очевидно жива и движейки рогчето си назад и напред; тази бубулечица очевидно е произлязла от тези газове. Г-жа Дикинсън ме уверяваше, че след време бубулечката ще се превърне в предишната си кристална форма. Под влиянието на слънчевите лъчи, кристалите и бубулечката са възприели формата на обгорено сребро. Аз видях под същия микроскоп други кристали в една тръбичка. Газовете на тия кристали очевидно са зародили някои дребни животинчета, които тичаха около кристалите, от които бяха произлезли".
към текста >>
10.
Учителя спира разразила се буря, Търново
, 15.08.1921 г.
Едри дъждовни
капки
заудряха по покрива – предвестници на пороен дъжд.
Аз не отидох да обядвам, а веднага изправих голямата стълба до самия покрив. С мене се качи и един от младите братя – Елизер Коен. Започнахме работа. Най-напред разкрихме около 2-3 кв.м. Тъкмо почнахме да прехвърляме и пренареждаме керемидите, и от северозапад се зададе тъмен облак, придружен от силни гръмотевици и буря.
Едри дъждовни
капки
заудряха по покрива – предвестници на пороен дъжд.
В това време Учителя стана от трапезата, мина от източната страна на колибата, застана на поляната и се обърна към мен с думите: "Имате ли още много да поправяте? " Отговорих, че тъкмо сме разкрили около 3 кв.м. и едва сега започваме да пренареждаме керемидите. Учителя, без да губи нито секунда, мина от северната страна покрай щерната, като застана на бялото мостче, което се намираше точно срещу входа на западната страна. Без да направи никакви движения, без да произнесе никакви думи, постоя така срещу бурята минута и чудото стана – бурята престана, дъждът пресекна, гръмотевиците затихнаха и облаците като заковани останаха на мястото си.
към текста >>
11.
Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Гергьовден
, 6.05.1922 г.
Може би това не са дъждовни
капки
, а бисери, а може би елексир на природата, която души и тела подмладява.Пролет е.
Как високо се издига Той над нас, с ръста на духовен гигант, което придава величава окраска и на тялото му. Около Него - светлина. Погледне ли те - лъхне те неземна топлина, що сгрява и всички най-изстинали кътчета на душата... Той ни води. Така вглъбени по Него, неусетно изкачваме задъхващата стръмнина. Дъждът все вали и вали.
Може би това не са дъждовни
капки
, а бисери, а може би елексир на природата, която души и тела подмладява.Пролет е.
Всичко се раззеленило. Гората е облякла най-хубавата си свилено кадифяна премяна. Полето също е напослало меки пъстри губери с шарени възглавки. Изпод шубрачките надничат сладкодъхни минзухар, теменужки и петлюви гащи. Тук-таме ранобудния кукуряк вече в отстъпление пред новите пролетни цветя.
към текста >>
Сълзите ни се сливат с дъждовните
капки
и падат като жертва върху благодатната майка земя.Запалихме огън.
За миг Го обиколихме мълчаливо. С какъв тъжен поглед ни изгледа Той всички до един! Изведнъж лицето Му засия в чудна усмивка. С нея Той като че ли ни събра по-наблизо около себе си. Молитва; задушевните й слова се издигат към мрачното бяло небе и молят Тоз, който е зад слънцето и зад звездите да ни даде просвета на душите, за да изпълним Волята Му.
Сълзите ни се сливат с дъждовните
капки
и падат като жертва върху благодатната майка земя.Запалихме огън.
Запращяха сухите клечки, облаци пара се вдигна от дрехите ни и завчас ни изсуши. Пламъците на буйния огън се превиваха от смях пред толкоз мокри гости. Те се надпреварваха със своите огнени езици как повече да ни услужат. Целуваха ни весели искри. Милваше ни топла грейка.Дъждът спря.
към текста >>
12.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици, чешмата - Ел Ше-дар
, 27.05.1923 г.
Доведе и дъждовните
капки
, запяха и те, заиграха по сгорещените ни бузи, по пламналите ни чела.
Над нас небето опна своята звездна плащаница. Посипаха се звезди и по росните листенца.Огньовете весело пращят и издават приятна грейка. Наобиколихме го. Чуват се песни. Всички подемаме; дори вятъра, заспал зад хълмовете, сепна се, събуди, скокна на юнашки нозе и запя с нас.
Доведе и дъждовните
капки
, запяха и те, заиграха по сгорещените ни бузи, по пламналите ни чела.
Навличаме връхни дрехи, слагаме гугли. Дъждът плиска, плиска. Започваме да зъзнем. Но ние пеем, пеем. Умори се вятърът и бурята, но не и ние.
към текста >>
13.
Учителя дава песента (упражнение) 'Ходи-ходи'
, 23.04.1924 г.
Капките
дъждовни също тъй поднасятизобилна влага – струя на живота.
Учителя дава упражнението "Ходи-ходи" в беседата "Точилото и ножът" от Общ Окултен клас провеждан всяка сряда в продължение на 22 години. Текстът на втори куплет е от Стоянка Илиева. Ходи, ходи Ходи, ходи, ходи, за водата ходисутринната роса, през речица бистра, по пътека чиста. За дома си носи таз водица бистра, 2за цветенца мили – нейните дечица.
Капките
дъждовни също тъй поднасятизобилна влага – струя на живота.
Никнат семенцата, пъпки се разтварят, плодове узряват. 2Всичко се събужда – мощна е водата. Песента в изпълнение на Симеон Симеонов Прикачени файлове p2006-67.pdf 113,28K
към текста >>
14.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1925 г.
Това е песента на водните
капки
, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето.
Дишайте изнурени гърди! Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава. Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път.
Това е песента на водните
капки
, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето.
А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът.
към текста >>
Електрически искри - сякаш
капки
златна роса по косите, по свивките на ръцете, по края на пръстите.Каква красота!
А, че това е същински сняг и то през юлий! Небето непрекъснато гърми, трещи, облива ни в зигзаговидни вълни; косата сякаш в ужас се изправя...- Я гледай! - казва другарката ми: И тя показва ръката си. На края на всеки пръст блещи електрическа искра. - Ти пък имаш на косите си, казва ми тя, а не вижда, че и нейните над челото очертават звезден ореол.
Електрически искри - сякаш
капки
златна роса по косите, по свивките на ръцете, по края на пръстите.Каква красота!
Какво небивало чудо на природата! Не, не, това не е недоволство на Бога към нас, щом Той ни дава да видим тая чудна картина и да надникнем малко от неизброимите му тайни.Нима ако иска Той да ни накаже, не би ни хвърлил в бездната, що тук от ляво и дясно е зинала пред нас. Не, това е милост, само милост.Кога ще стигнем върха? Ще видим ли горе слънцето? Ще ни стопли ли то?
към текста >>
Той говори за малките тревици, за малките
капки
, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот.
Учителят, гледайки барометъра си каза, че и утре времето ще бъде все същото. Показа се слънцето, сякаш гузно. Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем. Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете на множеството електрични искри, и няма да чуе песента на скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят. Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа.
Той говори за малките тревици, за малките
капки
, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот.
Той говори, че до сега сме служили само на себе си и на ближните си (ближен - това е любовта на майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата). От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим душата си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му? Напразно! Колкото бих могла да говоря за електрическата роса по косите ни и за песента на Рила.Времето се оправи. През облаци ни затопляше слънцето.
към текста >>
15.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1925 г.
Това е песента на водните
капки
, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето.
Дишайте изнурени гърди! Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава. Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път.
Това е песента на водните
капки
, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето.
А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът.
към текста >>
Електрически искри - сякаш
капки
златна роса по косите, по свивките на ръцете, по края на пръстите.Каква красота!
А, че това е същински сняг и то през юлий! Небето непрекъснато гърми, трещи, облива ни в зигзаговидни вълни; косата сякаш в ужас се изправя...- Я гледай! - казва другарката ми: И тя показва ръката си. На края на всеки пръст блещи електрическа искра. - Ти пък имаш на косите си, казва ми тя, а не вижда, че и нейните над челото очертават звезден ореол.
Електрически искри - сякаш
капки
златна роса по косите, по свивките на ръцете, по края на пръстите.Каква красота!
Какво небивало чудо на природата! Не, не, това не е недоволство на Бога към нас, щом Той ни дава да видим тая чудна картина и да надникнем малко от неизброимите му тайни.Нима ако иска Той да ни накаже, не би ни хвърлил в бездната, що тук от ляво и дясно е зинала пред нас. Не, това е милост, само милост.Кога ще стигнем върха? Ще видим ли горе слънцето? Ще ни стопли ли то?
към текста >>
Той говори за малките тревици, за малките
капки
, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот.
Учителят, гледайки барометъра си каза, че и утре времето ще бъде все същото. Показа се слънцето, сякаш гузно. Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем. Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете на множеството електрични искри, и няма да чуе песента на скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят. Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа.
Той говори за малките тревици, за малките
капки
, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот.
Той говори, че до сега сме служили само на себе си и на ближните си (ближен - това е любовта на майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата). От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим душата си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му? Напразно! Колкото бих могла да говоря за електрическата роса по косите ни и за песента на Рила.Времето се оправи. През облаци ни затопляше слънцето.
към текста >>
16.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли
, 12.07.1925 г.
Това е песента на водните
капки
, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето.
Дишайте изнурени гърди! Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава. Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път.
Това е песента на водните
капки
, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето.
А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът.
към текста >>
Електрически искри - сякаш
капки
златна роса по косите, по свивките на ръцете, по края на пръстите.Каква красота!
А, че това е същински сняг и то през юлий! Небето непрекъснато гърми, трещи, облива ни в зигзаговидни вълни; косата сякаш в ужас се изправя...- Я гледай! - казва другарката ми: И тя показва ръката си. На края на всеки пръст блещи електрическа искра. - Ти пък имаш на косите си, казва ми тя, а не вижда, че и нейните над челото очертават звезден ореол.
Електрически искри - сякаш
капки
златна роса по косите, по свивките на ръцете, по края на пръстите.Каква красота!
Какво небивало чудо на природата! Не, не, това не е недоволство на Бога към нас, щом Той ни дава да видим тая чудна картина и да надникнем малко от неизброимите му тайни.Нима ако иска Той да ни накаже, не би ни хвърлил в бездната, що тук от ляво и дясно е зинала пред нас. Не, това е милост, само милост.Кога ще стигнем върха? Ще видим ли горе слънцето? Ще ни стопли ли то?
към текста >>
Той говори за малките тревици, за малките
капки
, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот.
Учителят, гледайки барометъра си каза, че и утре времето ще бъде все същото. Показа се слънцето, сякаш гузно. Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем. Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете на множеството електрични искри, и няма да чуе песента на скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят. Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа.
Той говори за малките тревици, за малките
капки
, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот.
Той говори, че до сега сме служили само на себе си и на ближните си (ближен - това е любовта на майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата). От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим душата си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му? Напразно! Колкото бих могла да говоря за електрическата роса по косите ни и за песента на Рила.Времето се оправи. През облаци ни затопляше слънцето.
към текста >>
17.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли
, 13.07.1925 г.
Той говори за малките тревици, за малките
капки
, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот.
1. 7. МАЛКИЯТ СТРЪКБОРИС НИКОЛОВ 2. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила] Спомени на Олга Славчева На другия ден Учителят ни държа чудна беседа.
Той говори за малките тревици, за малките
капки
, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот.
Той говори, че до сега сме служили само на себе си и на ближните си (ближен - това е любовта на майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата). От сега - на Бога. 7. МАЛКИЯТ СТРЪК Понякога се случваше времето да е твърде лошо. А през 1925 г.
към текста >>
Това е песента на водните
капки
, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето.
Дишайте изнурени гърди! Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава. Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път.
Това е песента на водните
капки
, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето.
А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът.
към текста >>
Електрически искри - сякаш
капки
златна роса по косите, по свивките на ръцете, по края на пръстите.Каква красота!
А, че това е същински сняг и то през юлий! Небето непрекъснато гърми, трещи, облива ни в зигзаговидни вълни; косата сякаш в ужас се изправя...- Я гледай! - казва другарката ми: И тя показва ръката си. На края на всеки пръст блещи електрическа искра. - Ти пък имаш на косите си, казва ми тя, а не вижда, че и нейните над челото очертават звезден ореол.
Електрически искри - сякаш
капки
златна роса по косите, по свивките на ръцете, по края на пръстите.Каква красота!
Какво небивало чудо на природата! Не, не, това не е недоволство на Бога към нас, щом Той ни дава да видим тая чудна картина и да надникнем малко от неизброимите му тайни.Нима ако иска Той да ни накаже, не би ни хвърлил в бездната, що тук от ляво и дясно е зинала пред нас. Не, това е милост, само милост.Кога ще стигнем върха? Ще видим ли горе слънцето? Ще ни стопли ли то?
към текста >>
Той говори за малките тревици, за малките
капки
, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот.
Учителят, гледайки барометъра си каза, че и утре времето ще бъде все същото. Показа се слънцето, сякаш гузно. Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем. Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете на множеството електрични искри, и няма да чуе песента на скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят. Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа.
Той говори за малките тревици, за малките
капки
, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот.
Той говори, че до сега сме служили само на себе си и на ближните си (ближен - това е любовта на майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата). От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим душата си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му? Напразно! Колкото бих могла да говоря за електрическата роса по косите ни и за песента на Рила.Времето се оправи. През облаци ни затопляше слънцето.
към текста >>
18.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък
, 6.05.1926 г.
Сини цветчета, подобно бисерни
капки
наръсили зелената ливада.
Но това не прави песента й по-малко весела. Събраните й в дуло води с ромона си, като че благодарят на тогова, който стори това и висока чест й даде - така стройно докарана позната и обична в цялата околност да бъде.Пием чай, излягваме се на припек, па оставяме дрехи и раници на неколцина и почваме да се изкачваме. Газим по боров клек и боровинкови храсти. Ей ни на самодивската поляна. Коя е тя, кой е, що й сложил това наистина заслужено поетично име, не зная, но вървейки по нея, дишайки аромата на хилядите й цветя, ние се пренасяме неволно от този - в друг свят прекрасен и неземен.
Сини цветчета, подобно бисерни
капки
наръсили зелената ливада.
Още по-дребни, розови, подобно карамфилчета гледат с нежни очици небето и в очите им трепка бисер сълзи роса. Резньовете бляскаво се очертават всред лазурния фон на небето. Хей там, вирнал глава в облаците пее Мусалла. Разказва той, че там живеят Богове, богове много по-красиви и съвършени, отколкото гръцките побойници наОлимп... И прав е той да се хвали, защото новите измервания доказват, че той е с няколко метра по-висок от Олимп...Родопите е синкаво бяла, прилича на забулена в тайна царкиня, скрила по светли върхове затаен копнеж. Стара планина, с продран кожух привлича по целия си гръб бели кълбести облаци, прилични на пазачи -войници.Всички планини пеят.
към текста >>
Капките
се обръщат в град.
- Отвори се Сезам! Много пъти запъхтени сме почивали тук, но Сезам мълчи и не открехва своите отвеки заключени двери.- Отвори се, Сезам! Тя днес се отвори, но кой й повели? Рошавите облаци се събират по-нагъсто и заръсват дъжд. Задуха вятър.
Капките
се обръщат в град.
След миг- слънцето пак изгря и подобно дим изчезнаха плачливите облаци.Връщаме се. На огнището заварваме достатъчно вряла вода за чай. Пием, пеем и се веселим. От всички кътища на планината ечи песен.Слизаме. Придружава ни ситен дъжд.
към текста >>
19.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Кирил и Методий 24 май 1926 г. Ел Шадай
, 24.05.1926 г.
Закапват редки едри
капки
.
Всичко заблестява с още по-голяма красота и свежест след това.Чува се цигулка - в тих жизнерадостен ритъм.Изкачваме се на самодивската поляна и пак в концентрични кръга върху земята, водими от Учителя, почваме ония тайнствени гребания на прана и седящи гимнастически упражнения, чиято благодат вече познаваме. Слънцето пък сега, се чуди как да ни зарадва. След като добре изсуши дрехите ни, сега като с примрежени очи зад едно пълно облаче почна да ни придружава. Упражненията направихме под меките му топлящи лъчи.Пак се засъбираха облаците, пак из зад Резньовете заканително се зъбят към нас. Тъмни гиганти по нечий магически знак се събират и заканително си шушнат.
Закапват редки едри
капки
.
Спира за миг, пак започва - капка по капка... Едвам смогваме да се нахраним и ето почва небивал ураганен дъжд. Виж ти, каква била мрежицата на слънцето; то се е смяло тогава зад този вуал, защото ние си помислихме, че всичко вече е минало.Да, днес е понеделник. Както жените чистят на този ден, така и природата днес прави голямо чистене. Нозете ни гмичкат във вода. Дрехите увиснали тежки от дъжда; да ги извием - поток ще ливне... Мокри до кости, но весели, весели.
към текста >>
20.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1926 г.
Милите дъждовни
капки
!
Струва ми се да протегна ръка и ще достигна небето... Изчезна „Окото на Бога” и всички други „Рилски очи” сякаш се затвориха за нас.Учителят ни говори. Той ни говори за малката топлина и малката светлина, които човек винаги трябва да носи в себе си; те са основа за висше щастие и мъдрост. Всред тишина и облачна стихия, гласът му тих и дълбок се влива в душите ни като мощна божествена струя, дошла направо от небето. Заросява дъжд. Дребен, росен, но настойчив, непрекъснат.
Милите дъждовни
капки
!
Те идват от ония волни облаци над нас и ни къпят с всичките тия Божии ценности, които иначе са недосегаеми за нас. Той къпе и скалите, милва ги; пада в езерата в диамантени капки и им разказва сказания за надоблачната вие.Слънцето се показва пак. То завчас изсушава мокрите ни дрехи от които се вдига облаци пара. Срещу нас туристи чужденци. Кокетно са облечени те в леки непромокаеми дрехи и пелерини.
към текста >>
Той къпе и скалите, милва ги; пада в езерата в диамантени
капки
и им разказва сказания за надоблачната вие.Слънцето се показва пак.
Всред тишина и облачна стихия, гласът му тих и дълбок се влива в душите ни като мощна божествена струя, дошла направо от небето. Заросява дъжд. Дребен, росен, но настойчив, непрекъснат. Милите дъждовни капки! Те идват от ония волни облаци над нас и ни къпят с всичките тия Божии ценности, които иначе са недосегаеми за нас.
Той къпе и скалите, милва ги; пада в езерата в диамантени
капки
и им разказва сказания за надоблачната вие.Слънцето се показва пак.
То завчас изсушава мокрите ни дрехи от които се вдига облаци пара. Срещу нас туристи чужденци. Кокетно са облечени те в леки непромокаеми дрехи и пелерини. Разглеждат ни с любопитство. Щракат ни с фотографски апарати.
към текста >>
21.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1926 г.
Милите дъждовни
капки
!
Струва ми се да протегна ръка и ще достигна небето... Изчезна „Окото на Бога” и всички други „Рилски очи” сякаш се затвориха за нас.Учителят ни говори. Той ни говори за малката топлина и малката светлина, които човек винаги трябва да носи в себе си; те са основа за висше щастие и мъдрост. Всред тишина и облачна стихия, гласът му тих и дълбок се влива в душите ни като мощна божествена струя, дошла направо от небето. Заросява дъжд. Дребен, росен, но настойчив, непрекъснат.
Милите дъждовни
капки
!
Те идват от ония волни облаци над нас и ни къпят с всичките тия Божии ценности, които иначе са недосегаеми за нас. Той къпе и скалите, милва ги; пада в езерата в диамантени капки и им разказва сказания за надоблачната вие. ... 2.1.19. Мусалла, 10,11,12 юли 1926 г., [Рила] Няколко камиона и леки автомобили понесоха по самоковското шосе възторжени екскурзиянти.
към текста >>
Той къпе и скалите, милва ги; пада в езерата в диамантени
капки
и им разказва сказания за надоблачната вие.
Всред тишина и облачна стихия, гласът му тих и дълбок се влива в душите ни като мощна божествена струя, дошла направо от небето. Заросява дъжд. Дребен, росен, но настойчив, непрекъснат. Милите дъждовни капки! Те идват от ония волни облаци над нас и ни къпят с всичките тия Божии ценности, които иначе са недосегаеми за нас.
Той къпе и скалите, милва ги; пада в езерата в диамантени
капки
и им разказва сказания за надоблачната вие.
... 2.1.19. Мусалла, 10,11,12 юли 1926 г., [Рила] Няколко камиона и леки автомобили понесоха по самоковското шосе възторжени екскурзиянти. До вчера дъжд, а днес като за насърчение види се, небето се прочисти и засия приветливо. Бели пернати облачета безобидно се реят по синьото небе.
към текста >>
Милите дъждовни
капки
!
Струва ми се да протегна ръка и ще достигна небето... Изчезна „Окото на Бога” и всички други „Рилски очи” сякаш се затвориха за нас.Учителят ни говори. Той ни говори за малката топлина и малката светлина, които човек винаги трябва да носи в себе си; те са основа за висше щастие и мъдрост. Всред тишина и облачна стихия, гласът му тих и дълбок се влива в душите ни като мощна божествена струя, дошла направо от небето. Заросява дъжд. Дребен, росен, но настойчив, непрекъснат.
Милите дъждовни
капки
!
Те идват от ония волни облаци над нас и ни къпят с всичките тия Божии ценности, които иначе са недосегаеми за нас. Той къпе и скалите, милва ги; пада в езерата в диамантени капки и им разказва сказания за надоблачната вие.Слънцето се показва пак. То завчас изсушава мокрите ни дрехи от които се вдига облаци пара. Срещу нас туристи чужденци. Кокетно са облечени те в леки непромокаеми дрехи и пелерини.
към текста >>
Той къпе и скалите, милва ги; пада в езерата в диамантени
капки
и им разказва сказания за надоблачната вие.Слънцето се показва пак.
Всред тишина и облачна стихия, гласът му тих и дълбок се влива в душите ни като мощна божествена струя, дошла направо от небето. Заросява дъжд. Дребен, росен, но настойчив, непрекъснат. Милите дъждовни капки! Те идват от ония волни облаци над нас и ни къпят с всичките тия Божии ценности, които иначе са недосегаеми за нас.
Той къпе и скалите, милва ги; пада в езерата в диамантени
капки
и им разказва сказания за надоблачната вие.Слънцето се показва пак.
То завчас изсушава мокрите ни дрехи от които се вдига облаци пара. Срещу нас туристи чужденци. Кокетно са облечени те в леки непромокаеми дрехи и пелерини. Разглеждат ни с любопитство. Щракат ни с фотографски апарати.
към текста >>
22.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден ден - 12 юли
, 12.07.1926 г.
Милите дъждовни
капки
!
Струва ми се да протегна ръка и ще достигна небето... Изчезна „Окото на Бога” и всички други „Рилски очи” сякаш се затвориха за нас.Учителят ни говори. Той ни говори за малката топлина и малката светлина, които човек винаги трябва да носи в себе си; те са основа за висше щастие и мъдрост. Всред тишина и облачна стихия, гласът му тих и дълбок се влива в душите ни като мощна божествена струя, дошла направо от небето. Заросява дъжд. Дребен, росен, но настойчив, непрекъснат.
Милите дъждовни
капки
!
Те идват от ония волни облаци над нас и ни къпят с всичките тия Божии ценности, които иначе са недосегаеми за нас. Той къпе и скалите, милва ги; пада в езерата в диамантени капки и им разказва сказания за надоблачната вие.Слънцето се показва пак. То завчас изсушава мокрите ни дрехи от които се вдига облаци пара. Срещу нас туристи чужденци. Кокетно са облечени те в леки непромокаеми дрехи и пелерини.
към текста >>
Той къпе и скалите, милва ги; пада в езерата в диамантени
капки
и им разказва сказания за надоблачната вие.Слънцето се показва пак.
Всред тишина и облачна стихия, гласът му тих и дълбок се влива в душите ни като мощна божествена струя, дошла направо от небето. Заросява дъжд. Дребен, росен, но настойчив, непрекъснат. Милите дъждовни капки! Те идват от ония волни облаци над нас и ни къпят с всичките тия Божии ценности, които иначе са недосегаеми за нас.
Той къпе и скалите, милва ги; пада в езерата в диамантени
капки
и им разказва сказания за надоблачната вие.Слънцето се показва пак.
То завчас изсушава мокрите ни дрехи от които се вдига облаци пара. Срещу нас туристи чужденци. Кокетно са облечени те в леки непромокаеми дрехи и пелерини. Разглеждат ни с любопитство. Щракат ни с фотографски апарати.
към текста >>
23.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Ел Шадай. Благовещение
, 7.04.1927 г.
Вятърът преби дъждовните
капки
в дребни снежинки, после ги разметна в едри парцали.
Дори нов кожух е облякъл той, стегнал е снагата си с него, макар и тъничък, но нов и твърде красив е той. Но мами се, ако иска да ни излъже с това, че е страшно. И през новия му кожух лъхти на здравец и нежна пролет.Задуха студен вятър. Нашето леко треперене се обърна в зъзнене. Дъждът се провира през яката по гърба и гърдите, хлъзга се навсякъде.
Вятърът преби дъждовните
капки
в дребни снежинки, после ги разметна в едри парцали.
Бели букети бързо напостилят пътя ни с разкошен мек килим. Нозете ни потъват безшумно в него и ние очаровани от рядката хубава картина, като че ли преставаме да зъзнем.Чудно! Какво ще ни мами и плаши Април. Ето кукуряк, ето и морав, и жълт минзухар, теменужка се синей из под шубрачките. Те се показват за миг, като че ли се опират на снега: - Снежко бе, снежко, не ти ли стига цяла зима да валиш и трупаш преспи, ами и сега?
към текста >>
24.
Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София
, 22.04.1927 г.
И наистина на другия ден получава суми от три места, от свои длъжници и си урежда и той свои задължения висящи.Ще покопаете малко, за да излезе вода поне няколко
капки
.
Молил се, чул чукание на тавана и схванал, че трябва да пише. Попада му един вестник подръка, взема молив и пише под тиха диктовка вътрешна: „Мир". Отговаря: „Мирът носи Божията радост". Продължава да пише: „О маловере, защо мислиш за утрешния ден. Ти трябва да преминеш през тъмнината, за да влезеш във Виделината".
И наистина на другия ден получава суми от три места, от свои длъжници и си урежда и той свои задължения висящи.Ще покопаете малко, за да излезе вода поне няколко
капки
.
Влага трябва. Сегашният физически живот ни отдалечава от Бога. Трябва да имате толкова колкото ви е потребно. За дълъг път малко багаж носете, а за близкия пункт, път, можете да носите повече, гърба ти да е свободен. Аз искам от вас, от вашия килер да махнете всички стари скъсани вещи и къщи.
към текста >>
25.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Великден - втори ден
, 25.04.1927 г.
Изпрати микроскопични
капки
над нас - грее и пръска, грее и пръска с ухилено лице.
Великденска гощавка. Пред Учителя грамада козунаци и пъстри яйца. Но той с приятност сърба - „господин Бобчев” с копривена салатка, а всички други блага щедро ни раздава.Сърцето ми болезнено се свиваше... Значи мен не поканиха да чета и моята „Асавита” ще остане в пазвата ми. Но и слънцето не рачеше да се покаже, което облекчаваше изпитанието ми, защото Учителя беше казал: „Ще четат, когато слънцето грее”.Но чудо, ето го изгря. Провря се между гъстите облачни талази и се застоя като калесано.
Изпрати микроскопични
капки
над нас - грее и пръска, грее и пръска с ухилено лице.
Раздигна се трапезата. Всички обикалят Учителя. Насядаха амфитеатрално. Аз заставам накрая и жално гледам наоколо. Сега Той ще почне да говори.
към текста >>
26.
Разговор на Учителя с ръководителите - 26 април. София
, 26.04.1927 г.
След изтриванието пак една чаша топла вода с 10-на
капки
лимонов сок, той действува за стомаха добре.Закона е там: Всяко усилие, което човек направи за едно упражнение, все принася известни резултати, а в начало и да има грешка, все ще се научи да го прави правилно.
Начало четвъртък 28-ми того. След банята ще изпиете гореща вода 2-3 чаши. Вън от банята, която така ще правите, ще пиете 2-3 или повече чаши чиста топла вода, сутрин и вечер, сряда и петък, да се предизвика изкуствено изпотявание. Ще вземете чиста вода. След изпотяванието пак хубаво изтриване със суха кърпа и преобличание.
След изтриванието пак една чаша топла вода с 10-на
капки
лимонов сок, той действува за стомаха добре.Закона е там: Всяко усилие, което човек направи за едно упражнение, все принася известни резултати, а в начало и да има грешка, все ще се научи да го прави правилно.
При тия бани не ви са потребни публични бани, освен в някои и то крайни случаи. Ако отидете в минерални бани, трябва да сте пръв от влезлите за къпание - много рано трябва да отидете. Ако може да намерите някъде из гората чист топъл извор, гдето никой не отива, използувайте го. Англичаните и американците са разрешили тоя въпрос много хубаво - имат си своя баня. Може всеки от вас да си направи ограда, параван с бяло платно и там да си направи банята.
към текста >>
27.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Гергьовден
, 6.05.1927 г.
Няколко
капки
лимонов сок и дървено масло я направиха още по-вкусна.Връщане - през Симеоново.
обиколихме пак нашите раници. Боже, колко вкусно! Копривният тас кебап, заровен от Учителя, сега е готов. Колко вкусен и ароматичен. Но този път не бе заровен в хартия, а в нова пръстена тенджера.
Няколко
капки
лимонов сок и дървено масло я направиха още по-вкусна.Връщане - през Симеоново.
Пред нас е града - огромен човешки мравуняк, който върху главите на хиляди агънца празнуваше своя празник.Небето не забрави да ни окъпе. Това е неговото тържествено чествуване. Но събрани около милия Учител, пълни с толкоз красиви образи и преживелици в планината, не обърнахме внимание на дъжда.Сега у дома, пълни с блянове за Витоша, драговолно се отдаваме на съня, който е здрав, дълбок и чист. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.22.
към текста >>
28.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите
, 1.11.1927 г.
Как хубаво, красиво се храни; взел в ръката си парченце хляб, топва го в чая си, отхапва наквасения залък от който остават няколко
капки
по устните му.
Цялата природа сякаш му протяга обятия, радва му се. Есенният минзухар навсякъде е пробил земята и с наслада смуче сок от свежата земя - милван от още топлите слънчеви лъчи. Като че ли поточетата по-живо запяха, тревичките изправиха сочни листенца да го приветствуват. Врабците на орляци прелитат с крясък, сякаш недоволни, че другите пойни птички са ги оставили.Ето и мен на Ел-Шедар - тъй Учителят нарече нашата гостна с това чудно име, което преведе така: „Благородният свидетел”. Високо се вие пушек от огнищата, весело пращят сухите дърва и разливат приятна топлина.Лицето на Учителя грее и свети като ясно слънце.
Как хубаво, красиво се храни; взел в ръката си парченце хляб, топва го в чая си, отхапва наквасения залък от който остават няколко
капки
по устните му.
Това е всичката му закуска. През това време с озарено от блага усмивка лице, се разговаря с неколцина братя. Слънцето блести по снежната му брада и разпилени от ветреца меки коси. За всекиго има по нещо да даде: едному поглед благ, другиму усмивка сияйна, топла; другиму въпрос за нещо, другиму мила поръка за общото благо. Наистина неземна красота, която те кара да го наблюдаваш от някое кътче с богоговейно съзерцание.О, защо нямах перото на велик поет, за да го възпея.
към текста >>
29.
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Втори ден на Великден.
, 16.04.1928 г.
Песента отговаря на свежестта на цялата природа, на росните
капки
по листете на дърветата, в цветните чашки на цъфналите череши, вишни и зарзали.Тъмен облак изневиделица се затича и завчас закри пламналия в розови лъчи хоризонт... Като някакъв ненаситен дракон, той поиска да угаси дневното светило.
По шосето към Драгалевци и от двете му страни многоводни ручеи тичат да се влеят в Перловец, поел всичките мътилки на София и ги отнася далече. Бистри са те сега, бързат и весело в изпревара се гонят, а не знаят какво ги чака - горките! Чистачи са те на столицата, които за миг ще се измърсят до неузнаваемост. Господи, и реките имат подобна с човешката съдба. Едните карат воденици и тепавици, поливат зеленчукови градини, а други мъкнат тегобата на стохилядни селища... И тая вечна работница - Природата, всичко подрежда, пречиства и пак в нова чиста свежест на людете го поднася за здраве и живот.Из дърветата ечи песента на ранобудни славеи.
Песента отговаря на свежестта на цялата природа, на росните
капки
по листете на дърветата, в цветните чашки на цъфналите череши, вишни и зарзали.Тъмен облак изневиделица се затича и завчас закри пламналия в розови лъчи хоризонт... Като някакъв ненаситен дракон, той поиска да угаси дневното светило.
Топъл ветрец лъха от планината и милва заморените ни лица. Като че той бе първия й пратеник, що с нежна целувка ни приветствува с,добре дошел”.Ето ги пак тълпа Драгалевските кучета, тихо, с радостно скимтене ни посрещат. Хей, далеч пред нас в гъсти редове върви група. Това са наши, бездруго, а сигурно и Учителят е с тях! Там почиват.
към текста >>
30.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София
, 9.07.1929 г.
Скрежът щипе бузите, капе след туй в едри
капки
... Ей го и другото езеро.
Като че ли всеки е намерил по нещо скъпо и мило за себе си и бърза да го отнесе завинаги.Опасен наклон. Обвива ни гъста мъгла. Засипва ни дребен скреж. Топи се върху нас, набива дрехите ни с влага. Божето Око остава зад нас.
Скрежът щипе бузите, капе след туй в едри
капки
... Ей го и другото езеро.
Колко е хубаво! Иде ми да нагазя в него и да плувам, плувам. То мами със своето ледено спокойствие, пленява със своята чистота, гали погледа и душата. Неволно устните ми шепнат молитва...От бивака се носи висок дим. Обикаляме огньовете.
към текста >>
Дим се вдига и от съхнещите ни дрехи - водните
капки
излитат от нас.Чай, закуска, обяд.
Колко е хубаво! Иде ми да нагазя в него и да плувам, плувам. То мами със своето ледено спокойствие, пленява със своята чистота, гали погледа и душата. Неволно устните ми шепнат молитва...От бивака се носи висок дим. Обикаляме огньовете.
Дим се вдига и от съхнещите ни дрехи - водните
капки
излитат от нас.Чай, закуска, обяд.
Ново оживление. За дърва! Брадви ехтят, къртят се сухи клекови коренища, сякаш са изсъхнали клони. Носим и трупаме на камара. Вдига се огромен пламък.
към текста >>
31.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли
, 10.07.1929 г.
Дим се вдига и от съхнещите ни дрехи - водните
капки
излитат от нас.Чай, закуска, обяд.
Така наредени като жерави слизаме надоле. Като наниз от скъпа огърлица се нижат още по-скъпите човешки души, дошли на поклонение в най-величествения храм. .... От бивака се носи висок дим. Обикаляме огньовете.
Дим се вдига и от съхнещите ни дрехи - водните
капки
излитат от нас.Чай, закуска, обяд.
Ново оживление. За дърва! Брадви ехтят, къртят се сухи клекови коренища, сякаш са изсъхнали клони. Носим и трупаме на камара. Вдига се огромен пламък.
към текста >>
Скрежът щипе бузите, капе след туй в едри
капки
... Ей го и другото езеро.
Като че ли всеки е намерил по нещо скъпо и мило за себе си и бърза да го отнесе завинаги.Опасен наклон. Обвива ни гъста мъгла. Засипва ни дребен скреж. Топи се върху нас, набива дрехите ни с влага. Божето Око остава зад нас.
Скрежът щипе бузите, капе след туй в едри
капки
... Ей го и другото езеро.
Колко е хубаво! Иде ми да нагазя в него и да плувам, плувам. То мами със своето ледено спокойствие, пленява със своята чистота, гали погледа и душата. Неволно устните ми шепнат молитва...От бивака се носи висок дим. Обикаляме огньовете.
към текста >>
Дим се вдига и от съхнещите ни дрехи - водните
капки
излитат от нас.Чай, закуска, обяд.
Колко е хубаво! Иде ми да нагазя в него и да плувам, плувам. То мами със своето ледено спокойствие, пленява със своята чистота, гали погледа и душата. Неволно устните ми шепнат молитва...От бивака се носи висок дим. Обикаляме огньовете.
Дим се вдига и от съхнещите ни дрехи - водните
капки
излитат от нас.Чай, закуска, обяд.
Ново оживление. За дърва! Брадви ехтят, къртят се сухи клекови коренища, сякаш са изсъхнали клони. Носим и трупаме на камара. Вдига се огромен пламък.
към текста >>
32.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли
, 11.07.1929 г.
Скрежът щипе бузите, капе след туй в едри
капки
... Ей го и другото езеро.
Като че ли всеки е намерил по нещо скъпо и мило за себе си и бърза да го отнесе завинаги.Опасен наклон. Обвива ни гъста мъгла. Засипва ни дребен скреж. Топи се върху нас, набива дрехите ни с влага. Божето Око остава зад нас.
Скрежът щипе бузите, капе след туй в едри
капки
... Ей го и другото езеро.
Колко е хубаво! Иде ми да нагазя в него и да плувам, плувам. То мами със своето ледено спокойствие, пленява със своята чистота, гали погледа и душата. Неволно устните ми шепнат молитва...От бивака се носи висок дим. Обикаляме огньовете.
към текста >>
Дим се вдига и от съхнещите ни дрехи - водните
капки
излитат от нас.Чай, закуска, обяд.
Колко е хубаво! Иде ми да нагазя в него и да плувам, плувам. То мами със своето ледено спокойствие, пленява със своята чистота, гали погледа и душата. Неволно устните ми шепнат молитва...От бивака се носи висок дим. Обикаляме огньовете.
Дим се вдига и от съхнещите ни дрехи - водните
капки
излитат от нас.Чай, закуска, обяд.
Ново оживление. За дърва! Брадви ехтят, къртят се сухи клекови коренища, сякаш са изсъхнали клони. Носим и трупаме на камара. Вдига се огромен пламък.
към текста >>
33.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден
, 12.07.1929 г.
Скрежът щипе бузите, капе след туй в едри
капки
... Ей го и другото езеро.
Като че ли всеки е намерил по нещо скъпо и мило за себе си и бърза да го отнесе завинаги.Опасен наклон. Обвива ни гъста мъгла. Засипва ни дребен скреж. Топи се върху нас, набива дрехите ни с влага. Божето Око остава зад нас.
Скрежът щипе бузите, капе след туй в едри
капки
... Ей го и другото езеро.
Колко е хубаво! Иде ми да нагазя в него и да плувам, плувам. То мами със своето ледено спокойствие, пленява със своята чистота, гали погледа и душата. Неволно устните ми шепнат молитва...От бивака се носи висок дим. Обикаляме огньовете.
към текста >>
Дим се вдига и от съхнещите ни дрехи - водните
капки
излитат от нас.Чай, закуска, обяд.
Колко е хубаво! Иде ми да нагазя в него и да плувам, плувам. То мами със своето ледено спокойствие, пленява със своята чистота, гали погледа и душата. Неволно устните ми шепнат молитва...От бивака се носи висок дим. Обикаляме огньовете.
Дим се вдига и от съхнещите ни дрехи - водните
капки
излитат от нас.Чай, закуска, обяд.
Ново оживление. За дърва! Брадви ехтят, къртят се сухи клекови коренища, сякаш са изсъхнали клони. Носим и трупаме на камара. Вдига се огромен пламък.
към текста >>
34.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли
, 13.07.1929 г.
Скрежът щипе бузите, капе след туй в едри
капки
... Ей го и другото езеро.
Като че ли всеки е намерил по нещо скъпо и мило за себе си и бърза да го отнесе завинаги.Опасен наклон. Обвива ни гъста мъгла. Засипва ни дребен скреж. Топи се върху нас, набива дрехите ни с влага. Божето Око остава зад нас.
Скрежът щипе бузите, капе след туй в едри
капки
... Ей го и другото езеро.
Колко е хубаво! Иде ми да нагазя в него и да плувам, плувам. То мами със своето ледено спокойствие, пленява със своята чистота, гали погледа и душата. Неволно устните ми шепнат молитва...От бивака се носи висок дим. Обикаляме огньовете.
към текста >>
Дим се вдига и от съхнещите ни дрехи - водните
капки
излитат от нас.Чай, закуска, обяд.
Колко е хубаво! Иде ми да нагазя в него и да плувам, плувам. То мами със своето ледено спокойствие, пленява със своята чистота, гали погледа и душата. Неволно устните ми шепнат молитва...От бивака се носи висок дим. Обикаляме огньовете.
Дим се вдига и от съхнещите ни дрехи - водните
капки
излитат от нас.Чай, закуска, обяд.
Ново оживление. За дърва! Брадви ехтят, къртят се сухи клекови коренища, сякаш са изсъхнали клони. Носим и трупаме на камара. Вдига се огромен пламък.
към текста >>
35.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
Дъждът на талази пристъпваше и носеше своята обилна и оживителна влага -
капки
, наситени с енергия и живот.
Сутрин, когато си правехме упражненията - Паневритмията, в центъра на колелото се събираше цял оркестър. Лагерът на Рила беше едно напълно оформено, пълноценно във всяко отношение общество. Хубавите, приятни и топли слънчеви дни ни носеха едни грижи и преживявания. Имаше обаче и нещо интересно в мъгливите и дъждовни дни - те създаваха впечатления, които ни подтикваха към по-друга чувства, мисли и грижи. Беше много интересно да се наблюдават в облачните дни игривите и плавни движения на облаците.
Дъждът на талази пристъпваше и носеше своята обилна и оживителна влага -
капки
, наситени с енергия и живот.
При буря, когато понякога ни спохождаше, беше интересно да се следят странните движения на палатките. Като че ли някакви неземни същества играеха екзотични танци. При една такава буря, една сестра идва при мен и ми казва: „Вятърът люлее много силно палатката на Учителя и трябва непременно да се стегне с допълнителни въжета! ” Аз веднага станах и отидох там. Гледам Учителя вън от палатката.
към текста >>
36.
Учителя се качва на седемте рилски езера и се присъединява към учениците. 15 август
, 15.08.1929 г.
Мъх като маслиново кадифе обвива скалите в които искрят
капките
на снощния дъжд.
Тя е възхитена от здравия ми волен изглед, от учителя, който знае къде да води учениците си и какъв род удоволствия да им създаде. Изведох ги до Дамка и им посочих пътеката надоле към Монастиря.Струва ми се, че Рила е величествен български храм и аз тиха богомолка в него. Всяка скала, цветец, поточе, извор, езеро, за мен са живи икони, които ми се ще молитвено да целуна.На третото езеро цъфтят бели лилии... Те издават чудно благоухание. Каква тишина! Птички, подобни малки рибки, подскачат по камъните с тих цвъркот.
Мъх като маслиново кадифе обвива скалите в които искрят
капките
на снощния дъжд.
Скалите - това са тук заточени великани, или самоволни изгнаници, що вечно гледат отсрещния хоризонт и очакват да стане „чудото” на света. Слънце блещи в езерото, като да изгрява от самото него. Тихо, тихо е. Тази тишина ти внушава да понижиш гласа си, дори да шепнеш...Какъв дъжд ни окъпа тази нощ. Онези от шатрите останаха незасегнати, но да пази Бог нас малцинството!
към текста >>
Край него снежно бели цветя и други червени като
капки
кръв.
Колко е страшно! Страшно и хубаво! Тича буйния поток, като че ли ще ме грабне и понесе със себе си...Харамията е страхотен сега. Просто огън и жупел от него. Сякаш някой недоволен Бог сега ще започне да лее гърмове и молнии.Мия лицето си на водопада, плискам се, сякаш на пук на дъжда.
Край него снежно бели цветя и други червени като
капки
кръв.
Как хубаво меришат. Едновременно с мене слиза и групата с Учителя. Той ни завежда до студения извор, между третото и второто езеро. Водите му са тъй ледено студени, тъй чисти, сякаш ей сега капнали от дланта на Бога. Сядаме до него.
към текста >>
37.
Учителя на седемте рилски езера с ученици. Откриването на извора при второто езеро 'Ръцете които дават'....
, 15.08.1929 г.
Мъх като маслиново кадифе обвива скалите в които искрят
капките
на снощния дъжд.
Тя е възхитена от здравия ми волен изглед, от учителя, който знае къде да води учениците си и какъв род удоволствия да им създаде. Изведох ги до Дамка и им посочих пътеката надоле към Монастиря.Струва ми се, че Рила е величествен български храм и аз тиха богомолка в него. Всяка скала, цветец, поточе, извор, езеро, за мен са живи икони, които ми се ще молитвено да целуна.На третото езеро цъфтят бели лилии... Те издават чудно благоухание. Каква тишина! Птички, подобни малки рибки, подскачат по камъните с тих цвъркот.
Мъх като маслиново кадифе обвива скалите в които искрят
капките
на снощния дъжд.
Скалите - това са тук заточени великани, или самоволни изгнаници, що вечно гледат отсрещния хоризонт и очакват да стане „чудото” на света. Слънце блещи в езерото, като да изгрява от самото него. Тихо, тихо е. Тази тишина ти внушава да понижиш гласа си, дори да шепнеш...Какъв дъжд ни окъпа тази нощ. Онези от шатрите останаха незасегнати, но да пази Бог нас малцинството!
към текста >>
Край него снежно бели цветя и други червени като
капки
кръв.
Колко е страшно! Страшно и хубаво! Тича буйния поток, като че ли ще ме грабне и понесе със себе си...Харамията е страхотен сега. Просто огън и жупел от него. Сякаш някой недоволен Бог сега ще започне да лее гърмове и молнии.Мия лицето си на водопада, плискам се, сякаш на пук на дъжда.
Край него снежно бели цветя и други червени като
капки
кръв.
Как хубаво меришат. Едновременно с мене слиза и групата с Учителя. Той ни завежда до студения извор, между третото и второто езеро. Водите му са тъй ледено студени, тъй чисти, сякаш ей сега капнали от дланта на Бога. Сядаме до него.
към текста >>
38.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден]
, 21.04.1930 г.
В чашките им - бисерни
капки
, лъщят като ел мази от слънцето.
Със смях се разбягаха облаците, взеха си тулумбите с вода, отмъкнаха си маркучите. Като палави деца, които са успели да изиграят някому шега, стоят сега отстрана и се смеят. Лазурът пляска с ръце от радост. Слънцето неудържимо се смее, гледайки весели хора, облаци и небе.Цялата природа от дъжда е придобила нещо още по-красиво. Теменужката пие вода, също и игличината.
В чашките им - бисерни
капки
, лъщят като ел мази от слънцето.
Ето, скоро те ще ги глътнат... Снегът по хълмовете нагоре блести, блести. Заплакал е вече и сълзите му на силни, бързи струи тичат по гърдите на планината.Кога превали денят. Кога изсвири тръбата. Кога изказахме сърдечна молитва. Планината е вече далеч от нас, а градът близко, близко.
към текста >>
39.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 21 август
, 21.08.1930 г.
Дали с цветята, птичките и росните
капки
- боли душата!
21 август [1930 г.], четвъртъкСлед изгрев, на Махабур за гимнастика, която правихме с нови формули и песни. Тъй весело! Сякаш цялата природа излъчва радост и дружелюбие към нас, предусещайки, че вече ще я напуснем. Рила, сякаш иска да ни се извини за тупаницата, която ни даде, и сега се надпреваря към нас с неизразимо красиви дни и гледки.Учителят каза, че днес всеки нека отиде където иска - един вид сбогуване ще бъде...Но с кое първо да се простим? Дали с прелестните езера, дали с високите върхове, дали с мощните планини-Рупи, Кабул, Калина, Харамия, с кого?
Дали с цветята, птичките и росните
капки
- боли душата!
Цял месец по тия райски дебри, цял месец почивка в цветистите благоуханни скути на Рила. Каква работа отсега! Червената студентска шапка трябва да се оправдае с добри изпити...Разваляме палатките. Свързваме денкове, чистим отново бивака. Всичкият горивен материал от нашите „хижи” (клек и папрат) сграмадяваме върху огъня, който с луда радост пръска мириади искри всред чаровната нощ.
към текста >>
40.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Възнесение
, 21.05.1931 г.
Развиделява се, но по бисерните
капки
на росата не играе светлият лъч на слънцето.
Ранният ветрец люлее сеитбите като в сън. Като че ли той им шепне: - Растете, порастете пълнокласи и едрозърнести! Вас чакат гладни люде.Над самата Витоша мрачен облак; стои неподвижен, сякаш някой юнак, заканително очакващ борба. По небето нежни, едва уловими мрежици... Какви ли са? Но скоро те се събират и - затъмняват небето.
Развиделява се, но по бисерните
капки
на росата не играе светлият лъч на слънцето.
Макар, че то изгрява, но като, че не е весело - бледен е неговият лик. Сякаш е тъжно. Като че няма лъчи. Главата му е покрита с дебела облачна качулка, та не може да се види ясно лицето му. То като че е покрито със сива пепел, като че ли е загаснало...От запад червени облаци се събират като петли бойци.
към текста >>
41.
Група от Братството, без Учителя - екскурзия на Витоша. Свети Дух, 1 юни
, 1.06.1931 г.
Като че ли дъжд от звуци се посипал из въздуха и едри
капки
падат по многоводно бистро езеро.По Витоша - облаци... От Рила и Люлин се тълпят мъгли, сякаш се готвят за генерално сражение.
Ето и сливи, зарзали, дори и пъстри зарзалки се перят между клоните и се радват на хубостта си. Акациите, отрупани с нежни цветове, опасват въздуха със сладостно благоухание. Отвредом цвъркот на птички, издуват здрави гърдички и се провикват в утринната свежест. Някакъв непознат изблик ги кара да чуруликат, да пеят, да цвъркат, да кукат. Ето ги: цър-цър-чиу-чиу, чи-чи-чи-чиррр-чиррр, чи-чи-чи-чи-чиррр.
Като че ли дъжд от звуци се посипал из въздуха и едри
капки
падат по многоводно бистро езеро.По Витоша - облаци... От Рила и Люлин се тълпят мъгли, сякаш се готвят за генерално сражение.
Те бягат насам с танцуващи стъпки, безгрижни, волни и свободни. Но що ме е грижа? Даже град да вали, пак ще вървя при моята мощна приятелка - поетка - философка, лекарка... От нея напират към мене живи вълни на обич и гостолюбие. Дишането ми се усилва, сърцето ми забива по-радостно и живо. Колко свежест!
към текста >>
Стоят едри
капките
по атлазените листи, като едри брилянти отразяват блясъка на слънцето.
Не ми се иска да почивам, макар че нагрети камъни, дънери ми кимат да седна, продължавам пътя си неуморно напред. Шумата по дърветата лъщи, лъщи на слънцето като позлатена. Сега тя е тъмнозелена, корава и сочна. По листете и роса. Навярно снощи тук е валяло и дъждец, защото пътят е доста влажен.
Стоят едри
капките
по атлазените листи, като едри брилянти отразяват блясъка на слънцето.
Докосвам устните си до някои и пия... Сякаш поемам същински еликсир. Сякаш гълтам по един скъпоценен камък. Жадна съм. Така изреждам доста листи, от които лицето ми се мокри и гърлото уталожва.Отсреща ми фучи мотоциклет. Как се е засилил!
към текста >>
42.
Първият ден за 1933 г. на Учителя и изгревяни, описан от Теофана Савова
, 1.01.1933 г.
Нашите очи виждат
капки
пот да текат по челото му.
Радваме се, че всеки ден го виждаме. По време на беседа нашето внимание е съсредоточено върху потока на неговата мисъл и радостта ни е резултат на светлината, която получаваме. На обед се радват очите ни и сърцето, че сме на една трапеза с Великия Учител! С тебе, Господи! Всеки път това преживяване е различно, но винаги е красиво и оставя в душите ни незаличим спомен .По време на беседа Учителя извършва интензивна работа, с която повдига всички умове и сърца.
Нашите очи виждат
капки
пот да текат по челото му.
В обедната той е свободен, по-близко е до нас, чувстваме го свой. От ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Спомени на Теофана Савова ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Нова радост за сърцата.
към текста >>
Нашите очи виждат
капки
пот да текат по челото му.
Радваме се, че всеки ден го виждаме. По време на беседа нашето внимание е съсредоточено върху потока на неговата мисъл и радостта ни е резултат на светлината, която получаваме. На обед се радват очите ни и сърцето, че сме на една трапеза с Великия Учител! С тебе, Господи! Всеки път това преживяване е различно, но винаги е красиво и оставя в душите ни незаличим спомен .По време на беседа Учителя извършва интензивна работа, с която повдига всички умове и сърца.
Нашите очи виждат
капки
пот да текат по челото му.
В обедната той е свободен, по-близко е до нас, чувстваме го свой. * Заредиха се лекции и беседи, все по-хубави, по-богати и желани.Сряда, 5 часа сутринта - лекция на Общия окултен клас.Петък, 5 часа сутринта - лекция на Младежкия окултен клас.Неделя, 5 часа сутринта - Утринно Слово. Неделя, 10 часа преди обед - Беседа за всички. И така нататък.20 януари, петък, 5 часа сутринтаУчителя не дойде.
към текста >>
43.
Учителя започва песента 'Студът всичко дава'
, 5.01.1934 г.
и дъждовните
капки
.
Студът всичко дава. Той е добрият слуга, що Любов го вдъхновява. За мнозина това е чудно, но това го знаят
и дъждовните
капки
.
Студен е той, но ни предпазва от студа и всякога слуша гласа на обичта. Студен си ти, но ни избавяш от мраза
към текста >>
44.
Отношението на Учителя към политическата ситуация в страната в неделна беседа на 20 май 1934 г., София
, 20.05.1934 г.
Лекарят му казал да взима на ден по 3
капки
.
“, „хайде бе! “, изразява съмнение.)Такава хомеопатическа аптека, всичката може да я нагълтате. Обаче не е така с алопатията. Ако някой се опита да нагълта една такава аптека, той ще плати с живота си. Един монах се лекувал с едно лекарство от тази аптека, но то било силно отровно.
Лекарят му казал да взима на ден по 3
капки
.
Монахът мислил и най-после решил: „Вместо всеки ден да взимам по 3 капки, ще ги изпия наведнъж, че по-скоро да оздравея.“ Като ги изпил, оздравял съвсем. Отишъл. Не, при този метод трябва да се взимат слаби дози. Не бързайте изведнъж да ви се махнат всичките болки и страдания. Ако при сегашните условия се махнат всичките страдания и болки, хората щяха да изпаднат в едно състояние много по-лошо, отколкото сегашното. Сега се връщаме към целесъобразността на природата.
към текста >>
Монахът мислил и най-после решил: „Вместо всеки ден да взимам по 3
капки
, ще ги изпия наведнъж, че по-скоро да оздравея.“ Като ги изпил, оздравял съвсем. Отишъл.
“, изразява съмнение.)Такава хомеопатическа аптека, всичката може да я нагълтате. Обаче не е така с алопатията. Ако някой се опита да нагълта една такава аптека, той ще плати с живота си. Един монах се лекувал с едно лекарство от тази аптека, но то било силно отровно. Лекарят му казал да взима на ден по 3 капки.
Монахът мислил и най-после решил: „Вместо всеки ден да взимам по 3
капки
, ще ги изпия наведнъж, че по-скоро да оздравея.“ Като ги изпил, оздравял съвсем. Отишъл.
Не, при този метод трябва да се взимат слаби дози. Не бързайте изведнъж да ви се махнат всичките болки и страдания. Ако при сегашните условия се махнат всичките страдания и болки, хората щяха да изпаднат в едно състояние много по-лошо, отколкото сегашното. Сега се връщаме към целесъобразността на природата. В природата зло абсолютно не съществува.
към текста >>
45.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 14 август
, 14.08.1935 г.
Човешката ми форма изчезна и станах една капка в многото безброй
капки
на езерото на Сърцето.
И аз, в унисон и хармония с нея, се провикнах да пея. Изпях първо „Разпяването", после „Рапсодията" няколко пъти и „Аз ще благувам". Пея с водата, пея с вятъра, пея с планината. Слях се с тях и станах за миг един член в техния хор. Щастлива и блажена бях!
Човешката ми форма изчезна и станах една капка в многото безброй
капки
на езерото на Сърцето.
Танцувах и пеех заедно с тях. Свързах се за вечни времена със свещените води на Сърцето, с върховете му, с цветята, с тревите около него, с напредналите същества - жители на тази свещена част на планината, която представя нейното сърце. Изправих се за миг, благодарих и сърдечно се помолих да ми съдействуват в областта на музиката, а за другото камъните, канарите и водите са свидетели. Измих се и на нова сметка молитва. Минаха двама туристи.
към текста >>
46.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 август
, 15.08.1935 г.
Човешката ми форма изчезна и станах една капка в многото безброй
капки
на езерото на Сърцето.
И аз, в унисон и хармония с нея, се провикнах да пея. Изпях първо „Разпяването", после „Рапсодията" няколко пъти и „Аз ще благувам". Пея с водата, пея с вятъра, пея с планината. Слях се с тях и станах за миг един член в техния хор. Щастлива и блажена бях!
Човешката ми форма изчезна и станах една капка в многото безброй
капки
на езерото на Сърцето.
Танцувах и пеех заедно с тях. Свързах се за вечни времена със свещените води на Сърцето, с върховете му, с цветята, с тревите около него, с напредналите същества - жители на тази свещена част на планината, която представя нейното сърце. Изправих се за миг, благодарих и сърдечно се помолих да ми съдействуват в областта на музиката, а за другото камъните, канарите и водите са свидетели. Измих се и на нова сметка молитва. Минаха двама туристи.
към текста >>
47.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 август
, 16.08.1935 г.
Човешката ми форма изчезна и станах една капка в многото безброй
капки
на езерото на Сърцето.
И аз, в унисон и хармония с нея, се провикнах да пея. Изпях първо „Разпяването", после „Рапсодията" няколко пъти и „Аз ще благувам". Пея с водата, пея с вятъра, пея с планината. Слях се с тях и станах за миг един член в техния хор. Щастлива и блажена бях!
Човешката ми форма изчезна и станах една капка в многото безброй
капки
на езерото на Сърцето.
Танцувах и пеех заедно с тях. Свързах се за вечни времена със свещените води на Сърцето, с върховете му, с цветята, с тревите около него, с напредналите същества - жители на тази свещена част на планината, която представя нейното сърце. Изправих се за миг, благодарих и сърдечно се помолих да ми съдействуват в областта на музиката, а за другото камъните, канарите и водите са свидетели. Измих се и на нова сметка молитва. Минаха двама туристи.
към текста >>
48.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 август
, 17.08.1935 г.
Човешката ми форма изчезна и станах една капка в многото безброй
капки
на езерото на Сърцето.
И аз, в унисон и хармония с нея, се провикнах да пея. Изпях първо „Разпяването", после „Рапсодията" няколко пъти и „Аз ще благувам". Пея с водата, пея с вятъра, пея с планината. Слях се с тях и станах за миг един член в техния хор. Щастлива и блажена бях!
Човешката ми форма изчезна и станах една капка в многото безброй
капки
на езерото на Сърцето.
Танцувах и пеех заедно с тях. Свързах се за вечни времена със свещените води на Сърцето, с върховете му, с цветята, с тревите около него, с напредналите същества - жители на тази свещена част на планината, която представя нейното сърце. Изправих се за миг, благодарих и сърдечно се помолих да ми съдействуват в областта на музиката, а за другото камъните, канарите и водите са свидетели. Измих се и на нова сметка молитва. Минаха двама туристи.
към текста >>
49.
Разговор с Учителя - май 1937 г.,записан от Ана Шишкова
, 05.1937 г.
Когато е облачно, няма росни
капки
.
Той реве, когато е гладен, казва: „Пазете се! " - благородство има в него - и тогава излиза на плячка. „Ин" значи вътре, „Тао" значи небе. То е разумното у човека, туй, което щети се даде. „Тао" на немски значи роса, украшение е тя сутрин, когато посрещаш Слънцето при чисто небе.
Когато е облачно, няма росни
капки
.
Едно цвете, което те обича, изпуща хубаво ухание. Дето цветята миришат, те ухаят заради градинаря. Ако карамфилчето почувствува вашата любов, ще пусне своето ухание. То много се радва, ако го погалят. И човека трябва някой да го погали.
към текста >>
50.
Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 14 август
, 14.08.1940 г.
По пътя между вадата и езерата Учителя каза в разговор:Водните
капки
са по-тежки от въздуха и не могат да се вдигнат.
От 1929 до 1939 година, включително, през есента голяма част от Братството правехме екскурзия с Учителя. А след това отиваха по-малки групи, и то само за няколко дена.Първи ден (14 август, 1940 г.) На 14 август 1940 година в 4 часа Учителя и 50 братя и сестри потеглихме с автобус от Изгрева за езерата. В 7 часа бяхме при горския дом, а на вадата в 9,30 часа. При вадата стояхме до 11,30 часа.
По пътя между вадата и езерата Учителя каза в разговор:Водните
капки
са по-тежки от въздуха и не могат да се вдигнат.
Електричеството ги повдига нагоре. Учителя погледна към планината и каза:Напредналите същества са изработили тези форми. Вие сте като на забавачница. Тук вие сте в първо отделение, в забавачницата в сравнение със степента на висшите същества. При екскурзия не трябва да се бърза, но трябва да се ходи полека и всичко да се наблюдава, да се правят проучвания на флората, фауната, геологичните пластове и пр.
към текста >>
51.
Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 15 август
, 15.08.1940 г.
По пътя между вадата и езерата Учителя каза в разговор:Водните
капки
са по-тежки от въздуха и не могат да се вдигнат.
От 1929 до 1939 година, включително, през есента голяма част от Братството правехме екскурзия с Учителя. А след това отиваха по-малки групи, и то само за няколко дена.Първи ден (14 август, 1940 г.) На 14 август 1940 година в 4 часа Учителя и 50 братя и сестри потеглихме с автобус от Изгрева за езерата. В 7 часа бяхме при горския дом, а на вадата в 9,30 часа. При вадата стояхме до 11,30 часа.
По пътя между вадата и езерата Учителя каза в разговор:Водните
капки
са по-тежки от въздуха и не могат да се вдигнат.
Електричеството ги повдига нагоре. Учителя погледна към планината и каза:Напредналите същества са изработили тези форми. Вие сте като на забавачница. Тук вие сте в първо отделение, в забавачницата в сравнение със степента на висшите същества. При екскурзия не трябва да се бърза, но трябва да се ходи полека и всичко да се наблюдава, да се правят проучвания на флората, фауната, геологичните пластове и пр.
към текста >>
52.
Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 16 август
, 16.08.1940 г.
По пътя между вадата и езерата Учителя каза в разговор:Водните
капки
са по-тежки от въздуха и не могат да се вдигнат.
От 1929 до 1939 година, включително, през есента голяма част от Братството правехме екскурзия с Учителя. А след това отиваха по-малки групи, и то само за няколко дена.Първи ден (14 август, 1940 г.) На 14 август 1940 година в 4 часа Учителя и 50 братя и сестри потеглихме с автобус от Изгрева за езерата. В 7 часа бяхме при горския дом, а на вадата в 9,30 часа. При вадата стояхме до 11,30 часа.
По пътя между вадата и езерата Учителя каза в разговор:Водните
капки
са по-тежки от въздуха и не могат да се вдигнат.
Електричеството ги повдига нагоре. Учителя погледна към планината и каза:Напредналите същества са изработили тези форми. Вие сте като на забавачница. Тук вие сте в първо отделение, в забавачницата в сравнение със степента на висшите същества. При екскурзия не трябва да се бърза, но трябва да се ходи полека и всичко да се наблюдава, да се правят проучвания на флората, фауната, геологичните пластове и пр.
към текста >>
53.
Роден Методи Константинов, философ, писател и последовател на Учителя
, 02.02.1902 г.
Най-после пристигнахме на една чудно красива поляна, обсипана с утринните росни
капки
, които блестяха като брилянти, разхвърляни от щедрата ръка на Природата върху зеления килим на свежата трева.
Пресякохме града и се насочихме към зеленеещата се в далечината борова гора. Когато стигнахме до нея, тръгнахме по хубавата и живописна пътечка през млада горичка, където за първи път минавах. Славеите разнасяха своята чудна песен, въздухът беше така чист и ароматен от горски и полски цветя с аромата на борова смола. Гърдите дишаха свободно, мисълта се извисяваше свободно високо над прозаичното всекидневие. Учителят бавно пристъпваше, мълчалив и сериозен.
Най-после пристигнахме на една чудно красива поляна, обсипана с утринните росни
капки
, които блестяха като брилянти, разхвърляни от щедрата ръка на Природата върху зеления килим на свежата трева.
Поспряхме се за малко и Учителят каза: “Тук е мястото, където всяка сутрин посрещаме изгреба на слънцето”. Николай Дойнов продължава: “През това посещение у Методи, тогава млад, пълен с живот и енергия, се заражда идеята да си построи тук палатка и да остане да живее в нея тъй като преди това Учителят му казал да остане в София, за да се запише като студент по философия. Наистина след три дена, в първия ден на пролетта - 22 март, както отбелязва той, кацна една бяла палатка на Изгрева. Тази палатка е била подарена от италианеца Бертоли, вече съмишленик на Братството.
към текста >>
54.
Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя
, 03.04.1908 г.
И отново дъжд, чийто хладни
капки
пронизват тялото му.
Крум е навсякъде, всички прибират палатки и вързват денкове. Той се чувства достатъчно силен, за да поеме цялата тежест на отговорността. Едва намира време да се преоблече. После поема надолу с кервана от коне и хора. Мнозина остават да чакат горе за следващия превоз.
И отново дъжд, чийто хладни
капки
пронизват тялото му.
Той извежда хората на „Вада" и, когато вече е спокоен за тяхното успешно настаняване в колите, отново поема обратния път. Сега чувства, че студът взема надмощие над него. „Не казва си той не трябва да се отпускам! " И ето, че нови сили идват свише и благословение изпълва душата му. В града Вено се възстановява от умората.
към текста >>
НАГОРЕ