НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
41
резултата в
31
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
Йов е питал кой е родил
капките
на росата.
Това разбира се зависи твърде много от първоначалното подбуждение на нашите наклонности и сили вътре в клетките – да вземем едно съзнателно или несъзнателно направление. Тези вътрешни подбудителни мотиви решават нашата участ веднъж за всякога Имоверно е, че против тази научна теория могат да се подигнат куп възражения от известен клас мислители. Но като оставим тия възражения привременно настрана, то и ние ще ги попитаме с един въпрос: от какви причини произлиза изопачаването на правите начала и истини у нашия живот? Въпреки нашето образование и набожност, ние много начесто се повръщаме в живота си да вършим онова, което е низко, подло и недостойно за името человек.
Йов е питал кой е родил
капките
на росата.
И ние питаме кой е родил капките на злото, защо един е кротък, а друг – свиреп, защо един е съвестен и благочестив, а друг – нечестив и безсъвестен, защо един е разумен, а друг – безумен, защо един е истинолюбив и услужлив към всекиго, а друг – подъл, лъжец и грабител? Ако тия пороци съществуваха само помежду бедните и невежите, то щяхме да имаме каква-годе външна причина, произтекающа от условията на външния живот. Но за жалост принудени сме да признаем, че това не е така, тия пороци съществуват повечето помежду образованите и цивилизовани хора, които не са заставени поне както бедните и прости хорица от нужда да крадат и да лъжат. Кой ги заставлява тогава да вършат тия дела? Може би, ще каже някой, егоизмът.
към текста >>
И ние питаме кой е родил
капките
на злото, защо един е кротък, а друг – свиреп, защо един е съвестен и благочестив, а друг – нечестив и безсъвестен, защо един е разумен, а друг – безумен, защо един е истинолюбив и услужлив към всекиго, а друг – подъл, лъжец и грабител?
Тези вътрешни подбудителни мотиви решават нашата участ веднъж за всякога Имоверно е, че против тази научна теория могат да се подигнат куп възражения от известен клас мислители. Но като оставим тия възражения привременно настрана, то и ние ще ги попитаме с един въпрос: от какви причини произлиза изопачаването на правите начала и истини у нашия живот? Въпреки нашето образование и набожност, ние много начесто се повръщаме в живота си да вършим онова, което е низко, подло и недостойно за името человек. Йов е питал кой е родил капките на росата.
И ние питаме кой е родил
капките
на злото, защо един е кротък, а друг – свиреп, защо един е съвестен и благочестив, а друг – нечестив и безсъвестен, защо един е разумен, а друг – безумен, защо един е истинолюбив и услужлив към всекиго, а друг – подъл, лъжец и грабител?
Ако тия пороци съществуваха само помежду бедните и невежите, то щяхме да имаме каква-годе външна причина, произтекающа от условията на външния живот. Но за жалост принудени сме да признаем, че това не е така, тия пороци съществуват повечето помежду образованите и цивилизовани хора, които не са заставени поне както бедните и прости хорица от нужда да крадат и да лъжат. Кой ги заставлява тогава да вършат тия дела? Може би, ще каже някой, егоизмът. Но защо едно его да върши злото, а друго его – доброто?
към текста >>
3. Йов е питал кой е родил
капките
на росата.(Йов 38:28) И ние питаме кой е родил
капките
на злото.
Тези вътрешни подбудителни мотиви окончателно решават нашата участ. 4. Причините за злото 1. Възможно е срещу тази научна теория да се повдигнат куп възражения от страна на определени учени и мислители. Без да се спираме засега на тия възражения, ние ще им зададем следния въпрос: Кои са причините за изопачаването на ония основни принципи, на ония основни истини, които ръководят нашия живот? 2. Защо въпреки нашето образование и нашата религиозност ние много често, сякаш по силата на няакъв атавистичен навик се връщаме назад, към миналото си, и вършим неща, които са недостойни за името „човек”?!
3. Йов е питал кой е родил
капките
на росата.(Йов 38:28) И ние питаме кой е родил
капките
на злото.
Защо един е кротък, а друг – свиреп? Защо един е съвестен и благочестив, а друг – безсъвестен и безчестен? Защо един е разумен, а друг – неразумен? Защо един е истинолюбив и услужлив към всекиго, а друг – подлец, лъжец и грабител? 4. Ако тия пороци съществуваха само между бедните и невежите, щяхме да имаме някакво основание да кажем, че външните условия са основната причина.
към текста >>
2.
162 ПИСМО
Разтворът ще го правите по следующия начин: в една обикновена чаша за вода ще налеете до половината малко топла вода и в нея ще капнете от карболовата вода от 10-20
капки
.
Л. К. И. Получих вашето писмо. Наставленията, които мога да ви дам аз сега, са следните: ще вземете едно шишенце от аптеката около 50 г карболова вода. От тази карболова вода ще правите разтвор в топла вода, с която Е. да си промива устата по два-три пъти на ден, когато усеща болка.
Разтворът ще го правите по следующия начин: в една обикновена чаша за вода ще налеете до половината малко топла вода и в нея ще капнете от карболовата вода от 10-20
капки
.
Гледайте разтворът да не е много силен, но да е винаги умерен. Е. да си прави полуизмивки на корема и слабините през ден. Да се стреми да бъде вътрешно спокойна и да се не тревожи за неща, които нищо не могат да й принесат добро. Види се, тя е вземала живо участие в твоите работи и се е тревожила и за техния изход. Мир трябва на душата и спокойствие на ума.
към текста >>
3.
170 ПИСМО
На твоите плодове, на твоите
капки
, които падат в сутринната роса.
Колко трябва да сте готови да схванете тая велика мисъл. Извор, Извор, Извор. При планинските върхове ти си близо, в пустинята на живота, далеч. В смирените сърца ти извираш чист, сладък, в горделивите ти си мътен и горчив. Извор, на тебе земята, животът дължи всичко.
На твоите плодове, на твоите
капки
, които падат в сутринната роса.
Всички същества мали и големи вкусват сладките сочни сокове на безпреривния живот. Извор, Извор, Извор, загадка на живота, щастие на душата, блаженство на Духа. Извор, Извор, Извор, проникни в сърцата на твоите чада. В. В. (Свещеният подпис)
към текста >>
4.
231 ПИСМО
Светлите
капки
на водата биха се възмущавали, че от висотата на своето положение се стичат в калта, но това стичане е потребно за погребаните семенца в пръстта.
Някои мязат на планински върхове, а други - на долини, но това не бива да ни се види зловидно. Всяко нещо на своето място. Високите върхове - това представлява человешкият ум, долините - това представлява человешкото сърце. Человек трябва да е благодарен на своя Създател, че Той е направил всичко в природата да съдействува за добро. Добро не от гледището на тялото, но от гледището на Душата и Духа.
Светлите
капки
на водата биха се възмущавали, че от висотата на своето положение се стичат в калта, но това стичане е потребно за погребаните семенца в пръстта.
Че коя капка би съжалявала, ако се намереше облечена в дрехата на цвета? Поздравете от мене всички ваши домашни, а така също и всички приятели. Ваш П. К. Дънов
към текста >>
5.
277 ПИСМО
Така студът изчезва, влагата се вдига на горе и се връща в росни
капки
върху техните сърца.
Но времето не помага, студ има, сняг е наваляло. Добре, студът това е человешката омраза, а снегът, това е чистотата на ангелите. Те с человешката омраза покриват посетите полета. Омразата и студът казва на дребните растения: тука ще ви държа, няма да ви дам да гледате нагоре, нито да растете. Те се посгушват, наведат глава и почват да се молят на Бога да им изпрати живото Слънце, да донесе топлина, да обърне тая покривка на лека водица.
Така студът изчезва, влагата се вдига на горе и се връща в росни
капки
върху техните сърца.
Да бихте се молили тъй усърдно и искрено както тия житни зрънца! Те всичко забравят пред топлината, пред лицето на Бога и се радват непрестанно, че могат да вършат Волята Божия. Аз ще дойде на уреченото време и топлина ще донеса, тя всичко ще премахне и свобода ще ви даде, да растете като тия житни зрънца. От омразата паметник няма да остане. Топлината, светлината ще ви отворят живите извори, ще ви донесат от горе росните капки на Любовта.
към текста >>
Топлината, светлината ще ви отворят живите извори, ще ви донесат от горе росните
капки
на Любовта.
Така студът изчезва, влагата се вдига на горе и се връща в росни капки върху техните сърца. Да бихте се молили тъй усърдно и искрено както тия житни зрънца! Те всичко забравят пред топлината, пред лицето на Бога и се радват непрестанно, че могат да вършат Волята Божия. Аз ще дойде на уреченото време и топлина ще донеса, тя всичко ще премахне и свобода ще ви даде, да растете като тия житни зрънца. От омразата паметник няма да остане.
Топлината, светлината ще ви отворят живите извори, ще ви донесат от горе росните
капки
на Любовта.
Няма Любов като Божията Любов. Само Божията Любов е Любов. (Свещеният подпис)
към текста >>
6.
Сегашното положение на човечеството
Другият метод, с който си служи природата, е чрез изпаряване; той подразбира разширение на водните
капки
, превръщането им на паровидни и издигането им на високо.
Могат да се проповядват разни висши идеи, може да се говори за Бога, за общи идеали, за народа, за човечеството, но всякога си вършат това, което си знаят. Но съвременният живот е решил да не се качва на старото минаре. Новият живот е решил вече да не слуша гласа на ходжата, понеже от него с хиляди години се е чувало все един и същи глас и все едно и също пеене. За да се поправи съвременното общество, има в природата само два метода, с които тя си служи: единият метод или закон е законът за прецеждане, който подразбира сгъстяване, изстудяване, слизане надолу в почвата, в пластовете на която трябва да се оставят всички ония утайки, които са се натрупали, и водата да излезе в някоя долина опреснена и пречистена. Но за този процес всякога се изисква едно голямо налягане: водата трябва да слезе отгоре надолу.
Другият метод, с който си служи природата, е чрез изпаряване; той подразбира разширение на водните
капки
, превръщането им на паровидни и издигането им на високо.
А това става чрез закона на топлината или чрез закона на магнетическото привличане на водните пари горе, в пространството. Тия капки, по тоя начин опреснени, обновени, оживотворени и напълнени с енергия, се повръщат към Земята и донасят своето благословение от въздушното пространство на всичките растения, като измиват листата им, т.е. подобряват дихателната им система, освежават корените им, като размекват почвата около тях и с това дават възможност на задържаните сокове да се възприемат и прекарат в организма на растението. Първият процес на прецеждането е подобен на желанията, които се извършват в сърцето, а вторият процес е подобен на мислите, които се пораждат в ума и се повдигат нагоре. Първият процес е потребен, за да се пренесат капките от високите места на сушата към по-ниските и да се даде възможност на всички семенца в почвата да поникнат, да проявят своя живот и да принесат своите плодове, нужни на човеците и на всички живи същества, а вторият процес е необходим, за да се пренесе влагата от морските равнини към сушата.
към текста >>
Тия
капки
, по тоя начин опреснени, обновени, оживотворени и напълнени с енергия, се повръщат към Земята и донасят своето благословение от въздушното пространство на всичките растения, като измиват листата им, т.е.
Новият живот е решил вече да не слуша гласа на ходжата, понеже от него с хиляди години се е чувало все един и същи глас и все едно и също пеене. За да се поправи съвременното общество, има в природата само два метода, с които тя си служи: единият метод или закон е законът за прецеждане, който подразбира сгъстяване, изстудяване, слизане надолу в почвата, в пластовете на която трябва да се оставят всички ония утайки, които са се натрупали, и водата да излезе в някоя долина опреснена и пречистена. Но за този процес всякога се изисква едно голямо налягане: водата трябва да слезе отгоре надолу. Другият метод, с който си служи природата, е чрез изпаряване; той подразбира разширение на водните капки, превръщането им на паровидни и издигането им на високо. А това става чрез закона на топлината или чрез закона на магнетическото привличане на водните пари горе, в пространството.
Тия
капки
, по тоя начин опреснени, обновени, оживотворени и напълнени с енергия, се повръщат към Земята и донасят своето благословение от въздушното пространство на всичките растения, като измиват листата им, т.е.
подобряват дихателната им система, освежават корените им, като размекват почвата около тях и с това дават възможност на задържаните сокове да се възприемат и прекарат в организма на растението. Първият процес на прецеждането е подобен на желанията, които се извършват в сърцето, а вторият процес е подобен на мислите, които се пораждат в ума и се повдигат нагоре. Първият процес е потребен, за да се пренесат капките от високите места на сушата към по-ниските и да се даде възможност на всички семенца в почвата да поникнат, да проявят своя живот и да принесат своите плодове, нужни на човеците и на всички живи същества, а вторият процес е необходим, за да се пренесе влагата от морските равнини към сушата. Обаче тия два метода трябва да се съединят в едно. Освен тях има и трети метод, който е метод на движение, т.е.
към текста >>
Първият процес е потребен, за да се пренесат
капките
от високите места на сушата към по-ниските и да се даде възможност на всички семенца в почвата да поникнат, да проявят своя живот и да принесат своите плодове, нужни на човеците и на всички живи същества, а вторият процес е необходим, за да се пренесе влагата от морските равнини към сушата.
Другият метод, с който си служи природата, е чрез изпаряване; той подразбира разширение на водните капки, превръщането им на паровидни и издигането им на високо. А това става чрез закона на топлината или чрез закона на магнетическото привличане на водните пари горе, в пространството. Тия капки, по тоя начин опреснени, обновени, оживотворени и напълнени с енергия, се повръщат към Земята и донасят своето благословение от въздушното пространство на всичките растения, като измиват листата им, т.е. подобряват дихателната им система, освежават корените им, като размекват почвата около тях и с това дават възможност на задържаните сокове да се възприемат и прекарат в организма на растението. Първият процес на прецеждането е подобен на желанията, които се извършват в сърцето, а вторият процес е подобен на мислите, които се пораждат в ума и се повдигат нагоре.
Първият процес е потребен, за да се пренесат
капките
от високите места на сушата към по-ниските и да се даде възможност на всички семенца в почвата да поникнат, да проявят своя живот и да принесат своите плодове, нужни на човеците и на всички живи същества, а вторият процес е необходим, за да се пренесе влагата от морските равнини към сушата.
Обаче тия два метода трябва да се съединят в едно. Освен тях има и трети метод, който е метод на движение, т.е. горе във въздушното пространство трябва да се явят въздушните движения, които да пренесат парите от океана към сушата. Този процес е обяснен във физиката в смисъл, че има две въздушни течения: топло и студено. Топлото течение върви отдолу нагоре, а студеното – отгоре надолу.
към текста >>
По същия начин и в пространството, когато водните пари се намерят между тия две течения, топлото и студеното, те се прекръстосват и образуват водните
капки
.
Този процес е обяснен във физиката в смисъл, че има две въздушни течения: топло и студено. Топлото течение върви отдолу нагоре, а студеното – отгоре надолу. Тия две течения означават човешката воля, която действува в човешкото сърце и в човешкия ум. Течението на сърцето е топло: то е течение отдолу нагоре, а течението на ума е студено – отгоре надолу. Там, където тези две течения се срещат, се зачева животът.
По същия начин и в пространството, когато водните пари се намерят между тия две течения, топлото и студеното, те се прекръстосват и образуват водните
капки
.
Така се явява дъждът, носител на най-великото благо за развитието на растенията и за поддържане на живота. В съвременния обществен живот туй течение на сърцето трябва да се прати нагоре, да опресни и пречисти атмосферата на човешкия живот. По същия начин, както влагата трябва да обсеби и обедини всички ония малки частички от прах, сажди и други подобни в пространството, така трябва да дойде и вторият процес на изстудяването, на човешката мисъл (законът на самопожертвуването), та всички капки да се изпратят на Земята, а заедно с тях и казаните неканени гости (прашинките в пространството) ще слязат долу на работа. По аналогия трябва да се каже, че всички отрицателни елементи, от които съвременните хора се оплакват, това са ония малки прашинки, които природата е повдигнала нагоре за известна цел – за да съгради водните капки или да им даде стабилен скелет. При сегашните условия разумният живот е изпратил тия неорганизирани елементи, според нашето схващане, за да образуват скелета на новите мисли и желания.
към текста >>
По същия начин, както влагата трябва да обсеби и обедини всички ония малки частички от прах, сажди и други подобни в пространството, така трябва да дойде и вторият процес на изстудяването, на човешката мисъл (законът на самопожертвуването), та всички
капки
да се изпратят на Земята, а заедно с тях и казаните неканени гости (прашинките в пространството) ще слязат долу на работа.
Течението на сърцето е топло: то е течение отдолу нагоре, а течението на ума е студено – отгоре надолу. Там, където тези две течения се срещат, се зачева животът. По същия начин и в пространството, когато водните пари се намерят между тия две течения, топлото и студеното, те се прекръстосват и образуват водните капки. Така се явява дъждът, носител на най-великото благо за развитието на растенията и за поддържане на живота. В съвременния обществен живот туй течение на сърцето трябва да се прати нагоре, да опресни и пречисти атмосферата на човешкия живот.
По същия начин, както влагата трябва да обсеби и обедини всички ония малки частички от прах, сажди и други подобни в пространството, така трябва да дойде и вторият процес на изстудяването, на човешката мисъл (законът на самопожертвуването), та всички
капки
да се изпратят на Земята, а заедно с тях и казаните неканени гости (прашинките в пространството) ще слязат долу на работа.
По аналогия трябва да се каже, че всички отрицателни елементи, от които съвременните хора се оплакват, това са ония малки прашинки, които природата е повдигнала нагоре за известна цел – за да съгради водните капки или да им даде стабилен скелет. При сегашните условия разумният живот е изпратил тия неорганизирани елементи, според нашето схващане, за да образуват скелета на новите мисли и желания. Следователно, по същия закон, ние няма защо да се оплакваме от положението, а трябва да облечем съществуващите обществени фактори в плът и кръв. Ще припомним тук едно свидетелство от стария завет: един от еврейските пророци, Езекиил, видял поле, пълно с кости, които били сухи. И Господ пита пророка: „Могат ли тия кости да оживеят?
към текста >>
По аналогия трябва да се каже, че всички отрицателни елементи, от които съвременните хора се оплакват, това са ония малки прашинки, които природата е повдигнала нагоре за известна цел – за да съгради водните
капки
или да им даде стабилен скелет.
Там, където тези две течения се срещат, се зачева животът. По същия начин и в пространството, когато водните пари се намерят между тия две течения, топлото и студеното, те се прекръстосват и образуват водните капки. Така се явява дъждът, носител на най-великото благо за развитието на растенията и за поддържане на живота. В съвременния обществен живот туй течение на сърцето трябва да се прати нагоре, да опресни и пречисти атмосферата на човешкия живот. По същия начин, както влагата трябва да обсеби и обедини всички ония малки частички от прах, сажди и други подобни в пространството, така трябва да дойде и вторият процес на изстудяването, на човешката мисъл (законът на самопожертвуването), та всички капки да се изпратят на Земята, а заедно с тях и казаните неканени гости (прашинките в пространството) ще слязат долу на работа.
По аналогия трябва да се каже, че всички отрицателни елементи, от които съвременните хора се оплакват, това са ония малки прашинки, които природата е повдигнала нагоре за известна цел – за да съгради водните
капки
или да им даде стабилен скелет.
При сегашните условия разумният живот е изпратил тия неорганизирани елементи, според нашето схващане, за да образуват скелета на новите мисли и желания. Следователно, по същия закон, ние няма защо да се оплакваме от положението, а трябва да облечем съществуващите обществени фактори в плът и кръв. Ще припомним тук едно свидетелство от стария завет: един от еврейските пророци, Езекиил, видял поле, пълно с кости, които били сухи. И Господ пита пророка: „Могат ли тия кости да оживеят? “ А пророкът отговорил: „Могат, Господи, ако Ти кажеш“.
към текста >>
7.
Светът на великите души
Водата е и в океана, и в морето, и в езерото, и в локвата, и в дъждовните
капки
, но различно се проявява.
Излизай оттам, отдето те пъдят. Младата мома водата не кани, тя сама отива да си я донесе. Понякога хубавите семена и в калта добре растат. Кал, която не можеш да впрегнеш на работа, показва твоето невежество. Кал, която можеш да впрегнеш на работа, показва твоето знание.
Водата е и в океана, и в морето, и в езерото, и в локвата, и в дъждовните
капки
, но различно се проявява.
В океана водата дава угощение на големите риби, в морето - младите забавлява, в езерото-малките отглежда, в локвите - жабите сред лято на сухо оставя. Ако си на угощение, в океана си. Ако си на забавление, в морето си. Ако се клатушкаш като лист, в езерото си. Ако си без петаче в джоба, в локвата си.
към текста >>
8.
ПСАЛМИ 19 и 103 - Сряда
и от
капките
на меден сот.
9. Страхът Господен е чист, пребивава во век. Съдбите Господни са истинни, купно и праведни, 10. Желателни повече от злато, повече от множество чисто злато, и по-сладки от мед
и от
капките
на меден сот.
11. Слугата ти още ся и вразумява чрез тях, в упазванието им въздаянието е голямо. 12. Кой усеща съгрешенията си? Очисти мя от тайните съгрешения. 13. А още предупази раба си от гордост,
към текста >>
9.
Псалом 19
10 желателни повече от злато, повече от множество чисто злато, и по-сладки от мед, и от
капките
на меден coк.
Свидетелството Господне е вярно, умъдрява простия. 8 Повеленията Господни са прави, веселят сърцето. Заповедта Господня е светла, просвещава очите. 9 Страхът Господен е чист, пребивава во век. Съдбите Господни са истинни, купно и праведни,
10 желателни повече от злато, повече от множество чисто злато, и по-сладки от мед, и от
капките
на меден coк.
11 Слугата ти още се и вразумява чрез тях, в опазванието им въздаянието е голямо. 12 Кой усеща съгрешенията си? Очисти ме от тайните съгрешения. 13 А още предпази раба Си от гордост, да ме не обладае: тогаз ще бъда непорочен и ще бъда чист от голямо престъпление. 14 Думите на устата ми и преговарянието на сърцето ми да бъдат угодни пред Тебе, Господи, крепосте моя и избавителю мой.
към текста >>
10.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА
Той е носител на дъждовните
капки
, слуга на небесните разпореждания.
Който има уши да слуша, нека слуша; който има очи да гледа, нека гледа; и на когото езикът е развързан, нека да говори. Грешките са за глухите и падането - за слепите. Вие, прочее, не сте нито глухи, нито слепи и да правите грешки и да падате, това вам не подобава. Да ви не безпокои прахът, който се повдига в пространството; не си напрягайте умовете да отгатнете защо се повдига нагоре. Той извършва своята прекрасна служба.
Той е носител на дъждовните
капки
, слуга на небесните разпореждания.
Ако във вашия живот има много прах, ако сте верни на обещанието, този прах ще бъде носител на великите Божии блага, които се пращат към вас. Да ви не измъчва променчивос-тта на човешката природа. Може ли къща, която се гради, да седи в едно и също положение? Може ли дърво, което расте, да има един и същи вид? Може ли храна, която влиза в стомаха, да излезе така чиста, както е влязла?
към текста >>
11.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.
Да ви не безпокои прахът, който се повдига в пространството; не си напрягайте умовете да отгатнете защо се повдига нагоре – той извършва своята прекрасна служба, той е носител на дъждовните
капки
, слуга на небесните разпореждания.
Прочее, не можете да живеете в тези две състояния – или будни, или спящи, едно от двете. Защото както лозарят очаква от лозето, което е копал и обработвал, както земеделецът очаква изобилие от онова, което е сял и жънал, така и Небето очаква същото от вашия Живот. Който има уши да слуша, нека слуша; който има очи да гледа, нека гледа, и на когото езикът е развързан, нека да говори. Грешките са за глухите и падането – за слепите. Вие, прочее, не сте нито глухи, нито слепи и да правите грешки и да падате, това вам не подобава.
Да ви не безпокои прахът, който се повдига в пространството; не си напрягайте умовете да отгатнете защо се повдига нагоре – той извършва своята прекрасна служба, той е носител на дъждовните
капки
, слуга на небесните разпореждания.
Ако във вашия живот има много прах, ако сте верни на обещанието, този прах ще бъде носител на великите Божии блага, които се пращат към вас. Да ви не измъчва променчивостта на човешката природа. Може ли къща, която се гради, да седи в едно и също положение? Може ли дърво, което расте, да има един и същи вид? Може ли храна, която влиза в стомаха, да излезе така чиста, както е влязла?
към текста >>
12.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.
Виждаме, че когато водните
капки
падат върху канарите, те отскачат, но когато падат върху рохка земя, те попиват.
Когато у вас се зароди страдание, Любовта може да ви утешава, но само Истината може да ви направи свободни, да ви приведе при Бога, като оправи вашето бъдеще. Истината, това е Любовта, която се проявява в Духовния свят; Истината, това е Бог, който се проявява между духовете - това не е много трудно да се разбере. Няма по-лесно нещо на света от това, да призовеш Истината и това е толкоз лесно, щото даже малките деца го знаят. И така, ако искате да разрешите въпроса кои са причините за вашето страдание, то призовете Истината, която ще ви разправи подробно и обстоятелствено, ще ви упъти и опази от бъдещи грешки. В света има два вида хора: едните са способни да знаят Истината, а другите - не.
Виждаме, че когато водните
капки
падат върху канарите, те отскачат, но когато падат върху рохка земя, те попиват.
Така е с Истината: когато отива у хора, които я не възприемат, тя образува светлина около тях, но вътре е тъмно; а пък за тези, които я възприемат, е светло навсякъде. Истината трябва да я пуснем в Живота ни и един човек, който слугува на Бога, трябва да пусне Истината в себе си, да постави себе си на съд и да се не щади. Но когато в душата ни остане един малък грях, нам ще е мъчно също, както в окото влиза един прах, който възпроизвежда цяла тревога в организма. Когато не възприемате Истината всецяло, няма да ви върви нито духовно, нито материално. Виждате, аз свързвам и материалното благословение с възприемането на Истината.
към текста >>
13.
ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ
Разтвора ще го правите по следующия начин: в една обикновена чаша за вода ще налеете до половината малко топла вода и в нея ще капнете от карболовата вода по 10-20
капки
.
Получих Вашето писмо. Наставленията, които мога да Ви дам, засега са следните. 1. Ще вземете от аптеката едно шишенце около 50 гр. карболова вода. От тази карболова вода ще правите разтвор в топла вода, с която Елена да си промива устата по два-три пъти на ден, когато усеща болка.
Разтвора ще го правите по следующия начин: в една обикновена чаша за вода ще налеете до половината малко топла вода и в нея ще капнете от карболовата вода по 10-20
капки
.
Гледайте разтворът да не е много силен, но да е винаги умерен. 2. Елена да си прави полуизмивки на корема и слабините през ден. 3. Да се стреми да бъде вътрешно спокойна и да се не тревожи за неща, които не могат да и принесат добро. Види се, тя е взимала живо участие в твоите работи и се е тревожила и за техния изход. Мир трябва на душата и спокойствие на ума.
към текста >>
14.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Виждаме, че когато водните
капки
падат върху канарите, те отскачат, но когато падат върху ровка земя, те попиват.
Това не е много трудно да се разбере. Няма по-лесно нещо на света от това да призовеш Истината. И това е толкоз лесно, щото даже малките деца го знаят. И така, ако искате да разрешите въпроса кои са причините за вашето страдание, то призовете Истината, която ще ви разправи подробно и обстоятелствено, ще ви упъти и опази от бъдещи грешки. В света има два вида хора: едните са способни да знаят истината, а другите не.
Виждаме, че когато водните
капки
падат върху канарите, те отскачат, но когато падат върху ровка земя, те попиват.
Така е с истината. Когато отива у хора, които я не възприемат, тя образува светлина около тях, но вътре е тъмно; а пък за тези, които я възприемат, е светло навсякъде. Истината трябва да я пуснем в живота ни и един човек, който слугува на Бога, трябва да пусне Истината в себе си, да постави себе си на съд и да се не щади. Но в душата ни когато остане един малък грях, нам ще е мъчно също, както в окото влиза един прах, който възпроизвежда цяла тревога в организма. Когато не възприемате истината всецяло, няма да ви върви нито духовно, нито материално.
към текста >>
15.
1921_3 Спомени на Петър Камбуров
Едри дъждовни
капки
заудряха по покрива – предвестници на пороен дъжд.
Аз не отидох да обядвам, а веднага изправих голямата стълба до самия покрив. С мене се качи и един от младите братя – Елизер Коен. Започнахме работа. Най-напред разкрихме около 2-3 кв.м. Тъкмо почнахме да прехвърляме и пренареждаме керемидите, и от северозапад се зададе тъмен облак, придружен от силни гръмотевици и буря.
Едри дъждовни
капки
заудряха по покрива – предвестници на пороен дъжд.
В това време Учителя стана от трапезата, мина от източната страна на колибата, застана на поляната и се обърна към мен с думите: "Имате ли още много да поправяте? " Отговорих, че тъкмо сме разкрили около 3 кв.м. и едва сега започваме да пренареждаме керемидите. Учителя, без да губи нито секунда, мина от северната страна покрай щерната, като застана на бялото мостче, което се намираше точно срещу входа на западната страна. Без да направи никакви движения, без да произнесе никакви думи, постоя така срещу бурята минута и чудото стана – бурята престана, дъждът пресекна, гръмотевиците затихнаха и облаците като заковани останаха на мястото си.
към текста >>
16.
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
Хвърляйки химикала с водата, от грамадната температура, водата произведе своя ефект при бързото изпарение и целият разтопен метал, като фонтан изригна нагоре и нажежените едри
капки
от кипящия метал, като пороен дъжд, паднаха върху мен.
Малко по-късно, като че ли последен бях ликвидиран и аз, защото търговският капитал по- късно го ликвидираха. Стана нужда да работя в една леярна за алуминиеви изделия, като работник леяр. Един ден отговорникът ми нареди да стопя разни алуминиеви отпадъци в една голяма пота и да се излее във формите за блокчета. Запалих огнището с кокс и започнах да пълня поставения съд с алуминиеви отпадъци. Когато съдът, който събираше не по-малко от сто килограма разтопен метал се беше напълнил, дойде пак отговорникът и ми каза да хвърля в разтопения метал един черпак от някакъв химикал, за да се прочистел метала, без да знае нито той, нито аз, че в химикала, оставен на открито, е попаднала вода.
Хвърляйки химикала с водата, от грамадната температура, водата произведе своя ефект при бързото изпарение и целият разтопен метал, като фонтан изригна нагоре и нажежените едри
капки
от кипящия метал, като пороен дъжд, паднаха върху мен.
Бараката, в която работех, се запали. Дрехите ми и най-вече главата и лицето бяха силно обгорели. Изплашен, можах да простена само: "Очите ми". В тази неописуема скръб, почувствах Учителя до мен бащински да ми казва: "Николай, не се безпокой, не се тревожи, всичко ще мине". Закараха ме в болницата.
към текста >>
Почти нищо не ми направиха, само някакви
капки
капнаха в очите ми.
Бараката, в която работех, се запали. Дрехите ми и най-вече главата и лицето бяха силно обгорели. Изплашен, можах да простена само: "Очите ми". В тази неописуема скръб, почувствах Учителя до мен бащински да ми казва: "Николай, не се безпокой, не се тревожи, всичко ще мине". Закараха ме в болницата.
Почти нищо не ми направиха, само някакви
капки
капнаха в очите ми.
На третия ден дойде лекарят при мен и с голяма изненада каза: "Чудна работа, колко бързо си оздравял". През същия ден извадих парче алуминий, ръбато с остри върхове, голямо колкото малък орех от устата си, без да ми е направило някаква повреда. След още два дни, бях изписан от болницата, имах само рани по лицето и ръцете, но те скоро минаха и не остана нито следа от тях. Николай Дойнов След заминаването на Учителя, в Братството стават разправии.
към текста >>
17.
ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА
Дотогава по небето само тук-таме се мяркали облачета, но изневиделица те се сгъстили и почнали да падат едри
капки
дъжд.
След беседата Учителят се обърнал към всички и казал: "Никой да не бърза да си отива до 4 часа." Един брат се запътил да си ходи, но Учителят накарал другите да го спрат и да го върнат. Към три и половина всички се приготвили за път. Направили обща молитва и поели. Като стигнали голямата поляна под бивака, спрели по нареждане на Учителя. Отново направили обща молитва.
Дотогава по небето само тук-таме се мяркали облачета, но изневиделица те се сгъстили и почнали да падат едри
капки
дъжд.
Към края на молитвата дъждът започнал да се усилва и продължил да вали така, докато стигнали до Изгрева. Преди да се разделят, Учителят пояснил: "Една такава дъждовна баня през лятото, струва колкото 100 обикновени бани." Учителят е видял, че ще има дъжд и ги е предупредил да останат, за да използват енергията на дъждовната баня. Влад Пашов Някой иска да знае къде има вода, затова ще ви кажа да вземете сериста вълна, да изкопаете малко и да я заровите в тази дупка, като отгоре я покриете с една паница. Има ли наблизо вода, вълната ще попие влага и ще омекне, няма ли влага, суха ли е, търсете на друго място вода.
към текста >>
18.
ПЛАНИНИ. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА
" Учителят ни изгледа: "На глътки и после могат да се сложат няколко
капки
вино." А един брат с големи мустаци, като чу думата вино, му се ококориха очите и запита: "Ама може ли да пийнем малко вино?
Учителят даде правила за излизане в планините. Забрани да пием студена вода и винаги младите отиваха по-рано, наклаждаха огньове, завираха чайниците. Когато основната група пристигаше, чайниците вряха. Те сменяха изпотените ризи със сухи от раниците и чак тогава пиехме гореща вода. Веднъж бяхме на Бивака 50-60 души и един брат запита: "Учителю, ако няма топла вода, как да пием студената?
" Учителят ни изгледа: "На глътки и после могат да се сложат няколко
капки
вино." А един брат с големи мустаци, като чу думата вино, му се ококориха очите и запита: "Ама може ли да пийнем малко вино?
" Учителят го погледна, видя голямото му желание да пие вино с разрешението и благословението на Учителя и отсече: "Не, не може! " С жест Учителят отсече въздуха. Мустакатият подскочи настрани и изведнъж помръкна. Ние всички се смяхме до насита на тази случка. Накрая и Учителят се засмя.
към текста >>
19.
ХРАНЕНЕ И ЗДРАВЕ
Вместо
капките
, които лекарят ви дава, за да оздравеете, може да ви даде известна доза прана и с това да имате далеч по-добри резултати.
Здравето се определя от правилното хранене, дишане, мислене, чувстване и постъпване. Като знае това, човек трябва да прави избор в храните си, да прави избор в мислите и чувствата, които го вълнуват. Мнозина от вас не вярвате за дишането, не вярвате в пиенето на водата, не вярвате в яденето, а вярвате в церовете. Казвам: "Церовете, това са последното нещо, което човек трябва да употребява. Природата е предвидила за всички погрешки, които човек може да направи, по едно изправление.
Вместо
капките
, които лекарят ви дава, за да оздравеете, може да ви даде известна доза прана и с това да имате далеч по-добри резултати.
Също може да ви даде следната рецепта: 50 г домати, 60 г моркови, 10 г лук, 15 г чисто дървено масло, 15 г ситно нарязано зеле. Всичко това да се свари и да се изяде. На такава рецепта вие всички ще започнете да се превивате от смях, но аз ви казвам, че този лекар е много по-добър. Храната е, която лекува. Храната, светлината, въздухът, обмяната с добрите хора - това ще бъде лекарството ви за в бъдеще.
към текста >>
20.
БОЖЕСТВЕНА ЗАКРИЛА
Казали са им да им дават по пет
капки
три пъти на ден йодова тинктура.
Болницата започва да се пълни. Биволските коли стоварват болните и се връщат за нови. Напълват бараките и коридорите. Четиримата мият болните, преобличат ги. Лекарите не смеят да влязат в болницата.
Казали са им да им дават по пет
капки
три пъти на ден йодова тинктура.
А брат Георги нарежда да се увеличи три пъти дозировката. След време, когато лекарите разбират, че на болните дават три пъти по-голяма доза, искат да съдят брат Георги Куртев, че не е изпълнил заповедта им. Той отговаря: "С тази трикратна доза по-голяма от вашата, аз лекувах 800 войника. Те оживяха. И ако ме съдите, съдете ме за това, че те са живи, а не умрели.
към текста >>
21.
БОЖИЯТ ПРОМИСЪЛ
Бог им предписва лекарства и казва: По толкова и толкова
капки
ще взимате на ден.
Следователно, уповава ли на Божия Промисъл, човек всякога може да се освободи от мъчнотиите в живота. Загази ли някъде, обърка ли работите си, достатъчно е да призове на помощ този Промисъл, за да излезе от трудностите, в които е попаднал. Никаква друга сила не е в състояние да оправи обърканите пътища на човека, да отвори пътя му към светлата Божествена мисъл. Съвременните хора се намират натясно. Признават Божия Промисъл или не, те Го опитват на гърба си.
Бог им предписва лекарства и казва: По толкова и толкова
капки
ще взимате на ден.
Ако постъпвате според наставленията на Великия Лекар, ще имате резултат. Не постъпвате ли по Неговите наставления, ще носите болестта си. Разумност се изисква от всички. Истинската мисъл внася успокояване на ума; истинското чувство успокояване на сърцето, а истинските дела - успокояване на целия организъм. Едно трябва да знаят всички хора: Бог определя съдбата на хората никой друг.
към текста >>
22.
ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД
Първите
капки
вече достигаха до нас.
Настана смущение. Учителят с братя и сестри беше в беседката пред вилата. Ние извикахме отгоре: "Учителю, идва пороен дъжд! " Той запита: "Колко време ви трябва, за да покриете колибата? " Отговорихме: "Два часа." Тогава Учителят се отдалечи зад колибата, застана сам с лице срещу облака.
Първите
капки
вече достигаха до нас.
Учителят постоя няколко минути така, вятърът измени посоката си, облакът се отнесе на север и дъждът се изля нататък към Арбанаси. Един от братята извика: "Учителю, Вие спряхте бурята! " - "Да, но само за два часа. Пътят на бурята е оттук и ние измолихме съществата да отсро- само с два часа." И като се обърна към мен, добави: "Бързайте да завършите защото след два часа бурята пак ще дойде! " Работата кипна с още по-голям ентусиазъм.
към текста >>
23.
ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ
Неговият хумор беше ясен и чист, както искри лъч, паднал върху росни
капки
.
В тях се засягаше животът от всичките му страни. Ала основният мотив беше пътят на човешката душа към Бога. Тук беше необходимо Знание, Светлина, за да се излезе от джунглите на стария живот, да се разсеят вековните заблуждения, да се хвърли светлина напред в бъдещето, към което всеки се стремеше. Учителя биваше повече радостен и весел. Той беше духовит, често караше слушателите Си да се смеят и сам се смееше хубаво.
Неговият хумор беше ясен и чист, както искри лъч, паднал върху росни
капки
.
Той приличаше на голям изобилен извор, чиито бистри струи развеселяваха всичко, през което минаваха. При всички условия на живота Учителя беше доволен. Дълбок вътрешен Мир Го изпълваше. И в най-лошите условия намираше нещо хубаво, осмисляше ги и така ги използваше разумно. Неговото вътрешно равновесие никога не се нарушаваше.
към текста >>
Не пропускаше да обърне вниманието ни и на най-скромната красота, на малките цветенца, на росните
капки
, на една малка проява на Доброто.
Истината е сила, която движи човека по вечния път – тя го освобождава. Виделината, която имаме, произтича от Светлината на Истината Любовта иде отгоре, от Истината. Красотата е също израз на Истината. Учителя ценеше Красотата. Той имаше свещено чувство към нея.
Не пропускаше да обърне вниманието ни и на най-скромната красота, на малките цветенца, на росните
капки
, на една малка проява на Доброто.
Неговото око виждаше и най-малкия Божествен трепет на Живота. Красотата е дреха на Истината. Учителя не понасяше лъжата. Единственото нещо, което не се прощава на човека, който ходи в пътя на Истината, това е лъжата. Истината изключва лъжата.
към текста >>
24.
ЕНЕРГИИТЕ HA ПЛАНИНАТА – ПРАКТИЧЕСКИ ПРАВИЛА
Ако си слаб огън, малко
капки
дъжд могат да те изгасят.
Стопляйте водата на огъня. И лицето си мийте тук с топла вода. Това са хигиенични правила, които трябва да ви бъдат настолни. Дъждът мъчно изгасява силния огън, но слабия лесно се угасява. Ако си слаб огън, не се сравнявай със силния огън.
Ако си слаб огън, малко
капки
дъжд могат да те изгасят.
Имай това предвид. В топло време, денем, може да ядете краставици, но вечерно време или в студено време не яжте. Едно от правилата за тук е: всичко ще ядете тук, преди да е залязло слънцето. След като залезе, не яжте. Вода може да пиете.
към текста >>
25.
БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ
Обкръжено със светла искряща диадема, то се издигна тържествуващо и неговия образ отразиха върховете и росните
капки
в многоцветни краски.
Планините, измити и чисти, се издигаха в прозрачния въздух като нов свят. Върховете се възправяха като богомолци в светлото мълчание на ранното утро. Ярките краски на зората преминаха във високи гами, достигнаха едва доловими нежни оттенъци, което показваше, че наближава изгревът. Изведнъж първият лъч блесна. Радостно, мощно, обилно даряващо, слънцето възлезе.
Обкръжено със светла искряща диадема, то се издигна тържествуващо и неговия образ отразиха върховете и росните
капки
в многоцветни краски.
Светла пътека се простря върху мъглите под нас. Тихо от много гласове се произнесоха словата на Добрата молитва. Вдълбочени в себе си, ние приемахме като причастие свещените думи, като небесен хляб, който дава сила и живот и укрепва душата, като светлина, която оправя пътя ни в този свят. После проникновено, в топла хармония, като благодарствен химн се разнесе песента „Духът Божи.“ В тази светла утрин Бог говореше на душите на понятен език. Учителят каза: „Запомнете тази картина!
към текста >>
26.
НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ
Завесата премина езерото, разби водите на прах, изкачи се по нашия склон и върху малките палатки налетя градушка, размесена с едри
капки
дъжд.
Слънцето се скри. Притъмня. Облаците се сгъстиха, добиха морав оттенък. От долния им край се спусна белезникава завеса. Та се движеше от срещния хребет към нас. До нас дойде характерният шум на твърдата ледена маса, която застилаше Земята.
Завесата премина езерото, разби водите на прах, изкачи се по нашия склон и върху малките палатки налетя градушка, размесена с едри
капки
дъжд.
Тя се уплътни, сгъсти, зърната станаха големи колкото орех. Те шибаха със сила платната и ако не ги разкъсаха, то беше може би за туй, че не бяха много опънати. За малко време пред палатките се натрупаха купища лед. От студеното пространство ни обстрелваха. Учителят беше седнал на леглото в палатката си, притворил очи, вдълбочен в себе си.
към текста >>
27.
13 август 1911 г., събота
Вие виждате, че когато водните
капки
падат върху канарите, те отскачат, но когато паднат върху рохкава земя, те попиват.
Истината това е Любовта, която се проявява в духовния свят: Истината това е Бог, Който се проявява между духовете. Туй не е много трудно да се разбере, защото няма нищо по-лесно на света от това да призовете Истината. И то е толкова лесно, че дори малките деца го знаят. И така, ако искате да разрешите въпросите, които са при чинили вашите страдания, призовете Истината, която ще ви ги разясни подробно и обстойно, като ви упъти и опази от бъдещи грешки. В света има два вида хора: едните са способни да знаят Истината, а другите не.
Вие виждате, че когато водните
капки
падат върху канарите, те отскачат, но когато паднат върху рохкава земя, те попиват.
Така е и с Истината. Когато отива у хора, които не я възприемат, тя образува светлина около тях, но вътре в тях е тъмно. А за тези, които я възприемат, навсякъде е светло. Трябва да пуснем Истината да влезе в живота ни. Един човек, който служи на Бога, трябва да пусне Истина та в себе си, да постави себе си на съд и да не се щади.
към текста >>
28.
СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА', ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 3 5 Г.
Не се опитвай да събираш всички дъждовни
капки
на едно място.
Пази скъпоценното, което всякога осмисля живот. Не рови в тинята, която се е наслоила в своя път. Не се опитвай да гасиш това, което не се гаси. И не се опитвай да запалиш това, което не се пали. Не губи времето си да броиш прашинките, които вятърът всеки ден повдига.
Не се опитвай да събираш всички дъждовни
капки
на едно място.
Не подарявай това, което не може да се подари. Не яж това, което не може да се яде. Не мисли за това, за което не може да се мисли. Когато видиш вода, иди при нея и измий краката си. Когато усетиш въздуха, приеми го в устата си.
към текста >>
29.
Девета част
Често съм виждал деца да казват на майките си, когато им дават да пият горчиви
капки
: "Не искам да пия, мамо, горчива е тази чаша." И аз бих желал да няма "горчиви чаши" в света.
Ако един човек е добър, защото се намира в религиозно общество, е разбираемо, но който в лошо обкръжение е добър, той наистина е добър човек. Да си добър между добрите, то е естествено, но да си добър между лошите, е нещо изключително. И другото е вярно: да си лош между лошите, е съвсем естествено, но да си лош между добрите хора, е неприемливо... И така Христос се обръща към своите ученици, към тези двамата, и ги пита : "Можете ли да пиете от тази чаша, от която аз пия? " А те му отговориха: "Можем." Но в практическия живот се оказва, че щом ни дадат тази "чаша", мъчно се "изпива" съдържанието й.
Често съм виждал деца да казват на майките си, когато им дават да пият горчиви
капки
: "Не искам да пия, мамо, горчива е тази чаша." И аз бих желал да няма "горчиви чаши" в света.
Ще дойде ден, когато в човешката еволюция такива няма да има. Не, че Бог иска да ги дава, защото страданията не се налагат от Него. Бог съизволява, но не благоволява в тях... Щом възстановите връзката в душата си между Бога и вас, всички отношения постепенно ще се хармонизират. Най-напред ще започнат да се възстановяват силите ви по един много естествен път. Ще попитате как?
към текста >>
30.
Ж. ПСАЛОМ 19
Желателни повече от злато, повече от множество чисто злато, и по-сладки от мед и от
капките
на меден сот. 11.
Свидетелството Господне е верно, умъдрява простия. 8. Повеленията Господни са прави, веселят сърцето. Заповедта Господня е светла, просвещава очите. 9. Страхът Господен е чист, пребивава във век. Съдбите Господни са истинни, купно и праведни. 10.
Желателни повече от злато, повече от множество чисто злато, и по-сладки от мед и от
капките
на меден сот. 11.
Слугата Ти още се и вразумява чрез тях, в опазването им въздаянието е голямо. 12. Кой усеща съгрешенията си? Очисти ме от тайните съгрешения. 13. А още предопази раба Си от гордост да ме не обладае; тогаз ще бъда непорочен и ще бъда чист от голямо престъпление. 14. Думите на устата ми и преговарянето на сърцето ми да бъдат угодни пред Тебе, Господи, крепосте моя и Избавителю мой.
към текста >>
31.
159.Студът всичко дава
За мнозина това е чудно, но това го знаят и дъждовните
капки
.
159.Студът всичко дава музика: Учителя текст: Учителя Студът всичко дава. Студен си ти, но ни предпазваш от студа; студен си ти, но ни избавяш от мраза; студен си ти, но ни избавяш от мраза; студен си ти, но ни предпазваш от мраза. Студен си ти, студен си ти, н о ни донасяш чистота; студен си ти, студен си ти, но ни донасяш чистота. Студът всичко дава. Той е добрият слуга, що Любов го вдъхновява.
За мнозина това е чудно, но това го знаят и дъждовните
капки
.
Студен е той, но ни предпазва от студа; и всякога слуша гласа на обичта. Студен си ти, но ни избавяш от мраза и носиш само това, което светлината ти дава. Твойта дреха е бяла. Студен си ти, но ни избавяш от мраза. От века са били затворени за теб човешките сърца, защото събличаш старото, старото и завиваш младото, младото.
към текста >>
НАГОРЕ