НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
235
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_22 Военните маршове на немските дивизии
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Така, както българите пътуваха по светите места на Йерусалим до Божия
гроб
и се връщаха като хаджии.
Значи тези са, които идват да се поклонят на Божествения Дух в България. Гледам ги как пеят песните, как са засмени. Горките - мислят, че минават като победители на света. И че дефилират в знак на своята победа. А те просто идваха като поклонници.
Така, както българите пътуваха по светите места на Йерусалим до Божия
гроб
и се връщаха като хаджии.
Ами те как ще се върнат в Германия! Като хаджии или ще ги положат и заковат в дървени сандъци? Въпроси и въпроси. А отговорите ги няма. Оглеждам се и виждам, че съм застанал мирно като войник и часовой.
към текста >>
2.
2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Дойде един брат и съобщи, че това не били обикновени бомбени ями, но бомбите така са падали и така са изкопали, че има цяла
гробница
.
Самолетът направи кръг и се запъти към София, за да се приобщи към останалите самолети. Някои от приятелите поискаха да проверят колко са големи изровените дупки, но Учителят им забрани да разглеждат изкопаните от бомбите ями. Цялото село Симеоново се чудеше защо, как и кому е хрумнало да хвърли тези бомби така нахалост на баира. Думаха си: "По-добре на баира, отколкото върху нашите глави и върху нашите къщи." Така селяните разрешиха този въпрос с бомбите и самолета. На следващия ден, когато придружавах Учителя, бяха дошли някои приятели специално да изучат и видят цялата тази история с бомбите, които не ни улучиха.
Дойде един брат и съобщи, че това не били обикновени бомбени ями, но бомбите така са падали и така са изкопали, че има цяла
гробница
.
"Не яма, а гробница изкопаха, Учителю." Учителят го оглежда, поглежда другите и казва: "Това е гробницата, която изкопаха бомбите и в която ще влезнат онези, които изпратиха самолетите и пуснаха бомбите. Вие ще проверите това." Ние приятелите, които сме заобиколили Учителя се оглеждаме боязливо и не смеем да гъкнем. Ни дума, ни стон може да се отдели от нас. По обичайния път се върнахме на "Изгрева" и си обещахме един другиму никому да не съобщаваме това. След една седмица настъпи новата 1944 година.
към текста >>
"Не яма, а
гробница
изкопаха, Учителю." Учителят го оглежда, поглежда другите и казва: "Това е
гробницата
, която изкопаха бомбите и в която ще влезнат онези, които изпратиха самолетите и пуснаха бомбите.
Някои от приятелите поискаха да проверят колко са големи изровените дупки, но Учителят им забрани да разглеждат изкопаните от бомбите ями. Цялото село Симеоново се чудеше защо, как и кому е хрумнало да хвърли тези бомби така нахалост на баира. Думаха си: "По-добре на баира, отколкото върху нашите глави и върху нашите къщи." Така селяните разрешиха този въпрос с бомбите и самолета. На следващия ден, когато придружавах Учителя, бяха дошли някои приятели специално да изучат и видят цялата тази история с бомбите, които не ни улучиха. Дойде един брат и съобщи, че това не били обикновени бомбени ями, но бомбите така са падали и така са изкопали, че има цяла гробница.
"Не яма, а
гробница
изкопаха, Учителю." Учителят го оглежда, поглежда другите и казва: "Това е
гробницата
, която изкопаха бомбите и в която ще влезнат онези, които изпратиха самолетите и пуснаха бомбите.
Вие ще проверите това." Ние приятелите, които сме заобиколили Учителя се оглеждаме боязливо и не смеем да гъкнем. Ни дума, ни стон може да се отдели от нас. По обичайния път се върнахме на "Изгрева" и си обещахме един другиму никому да не съобщаваме това. След една седмица настъпи новата 1944 година. А на 10 януари през нощта и през деня бе бомбардирана София.
към текста >>
Гробницата
, която бе изкопана от онези бомби над Симеоново, когато изпратеният самолет търсеше да улучи нас и Великия Учител - в тази
гробница
бе погребана английската империя.
Настъпи една нова епоха. След войната, Британската империя се разпадна. Всички нейни колонии получиха независимост и Англия остана само с онова, което имаше на Британския остров. Една империя се разруши отвътре, макар че бе една от победителките във войната срещу Германия. Онези, които изпратиха самолетите и които внушаваха полетите на тези самолети и бомбардировки с цел възмездие срещу България, получиха ответ на заслуженото.
Гробницата
, която бе изкопана от онези бомби над Симеоново, когато изпратеният самолет търсеше да улучи нас и Великия Учител - в тази
гробница
бе погребана английската империя.
Аз дочаках да се сбъднат думите на Учителя. Остана да се сбъдне и другото пророчество на Учителя. В тази гробница да се погребе и онази империя, чиито бяха самолетите, чиито бяха бомбите и чиито пилоти изпълняваха заповедите за унищожаване на София. Може би в мое време няма да се сбъдне, но непременно ще се сбъдне в следващите поколения, които ще дойдат след нас. Онези, които се опитаха да посегнат върху живота на Великия Учител, не могат да преминат годините и времената, без да дадат ответ за това.
към текста >>
В тази
гробница
да се погребе и онази империя, чиито бяха самолетите, чиито бяха бомбите и чиито пилоти изпълняваха заповедите за унищожаване на София.
Една империя се разруши отвътре, макар че бе една от победителките във войната срещу Германия. Онези, които изпратиха самолетите и които внушаваха полетите на тези самолети и бомбардировки с цел възмездие срещу България, получиха ответ на заслуженото. Гробницата, която бе изкопана от онези бомби над Симеоново, когато изпратеният самолет търсеше да улучи нас и Великия Учител - в тази гробница бе погребана английската империя. Аз дочаках да се сбъднат думите на Учителя. Остана да се сбъдне и другото пророчество на Учителя.
В тази
гробница
да се погребе и онази империя, чиито бяха самолетите, чиито бяха бомбите и чиито пилоти изпълняваха заповедите за унищожаване на София.
Може би в мое време няма да се сбъдне, но непременно ще се сбъдне в следващите поколения, които ще дойдат след нас. Онези, които се опитаха да посегнат върху живота на Великия Учител, не могат да преминат годините и времената, без да дадат ответ за това. Може би, когато следващите поколения четат това, тази империя вече няма да я има. Всички империи се разрушават отвътре. Това решение на Небето щеше да се реализира и по- бърже и в мое време, но Съветска Русия направи груба грешка, като посегна на "Изгрева", разруши го и на освободеното място построи своя легация и посолство.
към текста >>
И затова онези, които трябваше втори да влезнат в
гробницата
, която сами изкопаха със своите самолети и бомби, останаха настрана.
Всички империи се разрушават отвътре. Това решение на Небето щеше да се реализира и по- бърже и в мое време, но Съветска Русия направи груба грешка, като посегна на "Изгрева", разруши го и на освободеното място построи своя легация и посолство. По този начин тя обсеби и присвои, и разруши "Изгрева"! Разруши мястото, където бе Домът Господен! И затова съдбите на света се промениха.
И затова онези, които трябваше втори да влезнат в
гробницата
, която сами изкопаха със своите самолети и бомби, останаха настрана.
А в освободеното място трябва да влязат ония, които разрушиха "Изгрева". По мое време това може и да не стане, но по ваше време непременно ще стане! В Божиите решения няма обратни действия! Ще изминат години, десетилетия и векове, но написаното от мен ще е като свидетел на тази епоха и трябва да остане, защото аз бях живият свидетел, когато се изричаше това пророчество за съдбините на света от Всемировия Учител. Забележка на редактора: Съветската империя на болшевишка Русия се саморазруши след 1990 година, четиридесет и пет години след Втората световна война и шест години след смъртта на автора - Галилей Величков.
към текста >>
3.
3_50 Съзнанието на религиозния и на духовния човек
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
И те им ги носеха по
гробовете
, правеха помен за душите им и по този начин ги извикваха.
Не пожела да отиде на този помен, но за да ги остави свободни, рече им: "Вие си отидете и направете помена." По този въпрос Учителят много е говорил и ще намерите това в Словото Му. Тук беше нещо друго интересно. Мнозина знаеха от Словото Му мнението Му за тези неща и трябваше да се съобразяват. Но не се съобразяваха. Това бяха религиозни форми, останали от църквата, а тя ги беше приела преди това от траките, които казваха, че умрелите са живи и че душите на умрелите имат нужда от това, което са яли приживе - храна, питиета, лакомства.
И те им ги носеха по
гробовете
, правеха помен за душите им и по този начин ги извикваха.
А те си похапваха - душите на умрелите влизаха в телата на живите и чрез тях изпитваха предишните свои любими състояния. Та ето една форма религиозна, влезнала в църквата, а оттам тя искаше да влезне и в Школата на Учителя. След заминаването на Учителя, като тръгнаха да правят разни помени по братските салони - да ти се замае главата. Та питам аз: Това църква ли е? Това тракийско оброчище ли е или Школа на Бялото Братство?
към текста >>
4.
3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
След това образува "Психическо дружество" в София и от 1907 година започва да издава списание "
Задгробен
мир", занимаващо се със спиритизъм, окултизъм, мистицизъм и теософия.
По- късно той разказваше някои интересни неща за Петър Дънов от студентските му години, които са описани и ще ги прочетете в спомените на други приятели. Още в Америка се запознава с окултизма на розенкройцерите, а връщайки се тук, той преведе някои от техните книги. В началото на века той е адвокат. Върнал се от Америка, той се занимава с окултизма, написва книгата "Спиритически чудеса" и я издава през 1906 година. Започва издаване на спиритически ръководства.
След това образува "Психическо дружество" в София и от 1907 година започва да издава списание "
Задгробен
мир", занимаващо се със спиритизъм, окултизъм, мистицизъм и теософия.
В това списание има глава "Домашна хроника", в която се описват интересни явления от спиритическите сеанси от тези години в България, които се разпространяват извънредно много. Споменава се как тогавашният министър Живков бива принуден да си подаде оставката, след като на спиритичен сеанс се явил духът на Раковски и го предупредил, че ако не си подаде оставката, ще да бъде убит заедно със Стефан Стамболов. Министър Живков послушва и си подава оставката. Не след дълго време Стефан Стамболов бил убит. След това Живков търси доктор Миркович от Сливен, който първи у нас пропагандира спиритизма чрез своето списание "Нова светлина" и заедно правят сеанс.
към текста >>
5.
3_54 Анархизмът и Новото Учение
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Но преди това, на процеса пред съда, той каза: "Дошло е време на това Братство да му сложим една
надгробна
плоча." Наистина, дойде това време, когато "Изгревът" беше разрушен и всички сметнаха, че му е сложена
надгробна
плоча.
Според него един комунист можел да бъде едновременно и дъновист и на никого това не пречело. След заминаването на Учителя той взе дейно участие при установяването на новата власт на комунистите в нашия район. Заради негови грешки пред комунистите той беше изпратен за шест месеца в концлагер. Като се върна оттам, ме срещна веднъж и каза: "Сега аз се връщам от затвора. Ваш ред е - вие да отидете в затвора." Дойде време,някои от нас отидоха в затвора.
Но преди това, на процеса пред съда, той каза: "Дошло е време на това Братство да му сложим една
надгробна
плоча." Наистина, дойде това време, когато "Изгревът" беше разрушен и всички сметнаха, че му е сложена
надгробна
плоча.
Но ние бяхме взели участие в разрешаване на онази задача, когато преброихме космите на анархизма, който се превърна в комунизъм. Това бяха 360 000 косъма и толкова са формите на превъплъщение на онези сили, които дойдоха да прокарват онзи метод - чрез разрушение и сила да променят историята и обществото. Те го промениха, но отвътре не промениха човека и той си остана същият. Учителят даде методи - и те са в Словото Му - за промяна на вътрешния човек, за да дойде времето, когато ще се пробуди неговото съзнание. Учителят бе казал: "Ние не разрешаваме въпросите на света.
към текста >>
6.
3_73 Последни разговори и откровения с Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
В шестата раса няма да има
гробища
.
Ни не знаем , че Духъ т слез е върху Учител я на 7 март 189 7 година - тогав а То й стан а Учител . През 1912 година, в Търново , върху Него слез е Христовият Дух- тогав а То й стан а Миро в Учител . И оттогав а То й започн а д а държ и първит е беседи на приятелит е о т първот о поколение . Това , коет о каз а пре д мен, б е едн а заключителн а фаза о т Неговат а дейнос т н а земята. "В бъдеще хората ще се раждат само чрез самовъплътяване.
В шестата раса няма да има
гробища
.
Като си заминава човек, ще се дематериализира. Някой казва: Защо Бог е измислил смъртта? Бог не иска човек да умира, но човек измислил смъртта чрез грехопадението. Затова има един стих, който казва: Бог не благоволи в смъртта на човека." За идването на шестата раса, това ще намерите в Словото на Учителя и всеки сам ще си проучи въпроса. А грехопадението на човека започва със слизането на човека на земята и обличането му в човешка плът.
към текста >>
7.
5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Той лично даде разрешение от Москва за погребението на тялото на Учителя на мястото на "Изгрева" - тогава не се разрешаваше на частни лица да се погребват извън
гробищата
.
А тя като чула за Братството, казала: "За тях никога, но за теб може. Ако искаш, ще ти дам един апартамент да живееш в него." Василка отказва и обяснява, че тя я е спасила затова, че Бог живее в нея, а не за облаги и си тръгнала. Та до последните си дни Елена бе настроена срещу Братството. А Георги Димитров имаше добри чувства към Учителя и Го уважаваше. Той не бе забравил добрините Му.
Той лично даде разрешение от Москва за погребението на тялото на Учителя на мястото на "Изгрева" - тогава не се разрешаваше на частни лица да се погребват извън
гробищата
.
Георги Димитров се завърна в България и стана министър- председател. Веднъж на съвещание на правителството неговите министри искали да се вземат мерки на ограничение срещу Братството, защото всички действия на Лулчев се отъждествяваха с Учителя и Братството. А Лулчев бе осъден на смърт. На една и съща плоскост бяха поставени Лулчев и Братството. Това не беше вярно.
към текста >>
8.
5_52 Учителят пуска руснаците в България
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Сталинград бе
гробница
за тяхната армия и руснаците вече ги отблъскваха от границите си.
Други се бяха заселили на различни места в освободени и взети под наем от местните селяни стаи. Животът на Школата течеше при крайно неблагоприятни условия, но също така интензивно, както на "Изгрева" в София. Освен това, времената бяха усилни, историческите събития се движеха бързо и всички бяхме напрегнати от неизвестността за утрешния ден. Беше август 1944 година, войната между Германия и Съветска Русия се водеше с пълна сила. Отдавна германците бяха отхвърлени от Москва.
Сталинград бе
гробница
за тяхната армия и руснаците вече ги отблъскваха от границите си.
Всички очакваха как ще се развият събитията. Нямаше хора, които да бъдат безразлични. В Братството имаше представители от всички професии: офицери, политици, общественици, хора, които вземаха участие и решаваха чрез своето мнение и намеса събитията в страната. Тези неща може да ги прочетете в спомените на братята, които са взели участие в тези събития. Но всеки един от тях е присъствувал в строго определено време, на строго определено място и е бил свидетел на едно определено историческо разрешение от Учителя.
към текста >>
9.
5_54 Ето едно хубаво място за почивка
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
След като Учителят си замина и се постави въпросът да се погребе тялото Му на "Изгрева", докато получим разрешение за това, решихме да умуваме къде да се определи мястото за
гроба
.
Но тогава той си бе наумил да Го пита точно това, а не нещо друго, защото знаеше, че при Учителя случайни неща няма. Запитва Го и Учителят си вдига главата. Бил е уморен и казал: "Ето, едно хубаво място за почивка! " Боян си го записал в тефтера. Той записваше всичко.
След като Учителят си замина и се постави въпросът да се погребе тялото Му на "Изгрева", докато получим разрешение за това, решихме да умуваме къде да се определи мястото за
гроба
.
Не смеехме да казваме "гроб". Казвахме: "Къде ще бъде мястото на Учителя? " Всички се чудеха. Изведнъж Боян Боев скочи и каза: "Какво се чудим? Учителят и за това е помислил.
към текста >>
Не смеехме да казваме "
гроб
".
Запитва Го и Учителят си вдига главата. Бил е уморен и казал: "Ето, едно хубаво място за почивка! " Боян си го записал в тефтера. Той записваше всичко. След като Учителят си замина и се постави въпросът да се погребе тялото Му на "Изгрева", докато получим разрешение за това, решихме да умуваме къде да се определи мястото за гроба.
Не смеехме да казваме "
гроб
".
Казвахме: "Къде ще бъде мястото на Учителя? " Всички се чудеха. Изведнъж Боян Боев скочи и каза: "Какво се чудим? Учителят и за това е помислил. Помните ли столът и лозата, където Учителят почиваше?
към текста >>
Там изкопаха
гроба
и там бе положено тялото Му.
Всички въздъхнаха с облекчение. Всички знаехме, че това е мястото, където Учителят обичаше да седи и почива. Там бе Неговият стол и лозата до него. По-късно и други приятели се удариха по челата и си спомниха, че Учителят по различно време, когато са Го посещавали в градината, бе им казал същото, което Боян Боев бе записал. Вече никой не се съмняваше къде ще бъде Неговото място за почивка.
Там изкопаха
гроба
и там бе положено тялото Му.
Аз също Го заварих там веднъж. Беше замислен. Седеше сам, концентриран и съсредоточен и гледаше, вперил поглед към земята. Аз се приближих. Изведнъж Той каза: "Неща страшни се подготвят под земята!
към текста >>
10.
5_55 Телеграмата-отговор, която трябваше да дойде
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Мястото за погребване на умрелите бе строго определено -
гробищата
.
"Телеграмата-отговор, която трябваше да дойде" След като си замина Учителят и след като бе определено мястото, където трябваше да положим тялото Му, се сблъскахме с неразрешим проблем.
Мястото за погребване на умрелите бе строго определено -
гробищата
.
А Учителят бе избрал вече мястото за почивка на Неговото тяло. Тогава само на висш църковен глава се позволяваше да се погребе в двора на някоя църква. Приятелите ходиха и питаха как може да се получи разрешение, за да се погребе тялото на Учителя на "Изгрева". Отговориха ни, че разрешението трябва да дойде от най-високо и от най-горно място, така че по-високо от това място никой да не стои. Значи, разрешение от онзи, който е с висша власт.
към текста >>
А когато разрушиха "Изгрева", новите власти искаха да преместят
гроба
на Учителя, понеже им пречел за построяването на легациите на "Изгрева".
Така можахме на следващия ден да извършим погребението на тялото на Учителя. Ето така дойде този непознат и безименен брат, свърши си работата и си отиде, откъдето е дошъл. Чудни работи, нали? Да, ама той беше брат и трябваше да свърши една братска работа за Делото на Учителя. Това разрешение на Антон Югов, нашите приятели го пазят и до днес.
А когато разрушиха "Изгрева", новите власти искаха да преместят
гроба
на Учителя, понеже им пречел за построяването на легациите на "Изгрева".
Тогава ние написахме изложение и приложихме копие от телеграмата и копие от разрешението на Антон Югов. Защото това бяха събития, станали преди тридесет години. Сегашното поколение не ги знаеше, а трябваше да докажем на властите, че имаме разрешение от най-висшата комунистическа власт от онова време. И го доказахме. Намериха се разумни управници, пък и Небето се намеси, така че оставиха гроба непокътнат.
към текста >>
Намериха се разумни управници, пък и Небето се намеси, така че оставиха
гроба
непокътнат.
А когато разрушиха "Изгрева", новите власти искаха да преместят гроба на Учителя, понеже им пречел за построяването на легациите на "Изгрева". Тогава ние написахме изложение и приложихме копие от телеграмата и копие от разрешението на Антон Югов. Защото това бяха събития, станали преди тридесет години. Сегашното поколение не ги знаеше, а трябваше да докажем на властите, че имаме разрешение от най-висшата комунистическа власт от онова време. И го доказахме.
Намериха се разумни управници, пък и Небето се намеси, така че оставиха
гроба
непокътнат.
Какво стана с Антон Югов, след като даде с подписа си това разрешение? Той се издигна като партиен и държавен ръководител. Дори стана председател на министерския съвет - стигна до най-високия държавен пост. По тогавашната конституция той заемаше най-високия пост в държавата. Това му бе предсказано.
към текста >>
11.
8_11 Последните дни на Учителя на земята
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
След всичко, което новата власт направи, дойде време, когато поискаха да преместят тялото на Учителя и да осквернят
гроба
Му.
Когато Той си замина, нашите приятели изпратиха телеграма до Георги Димитров, който бе в Москва и оттам той с телеграма разреши тялото на Учителя да бъде погребано на "Изгрева". От негова страна това бе един благодарствен жест, за това, че е бил укриван и спасяван в жилището на Учителя. Но след това избухна и четвъртата бомба, а това бе разрушаването на целия "Изгрев" и предоставянето му от българското правителство за място за строеж на легации и посолства на чужди държави. Българите сами предадоха свещения "Изгрев" на чуждо посегателство и на чуждоземци. Запомнете това добре.
След всичко, което новата власт направи, дойде време, когато поискаха да преместят тялото на Учителя и да осквернят
гроба
Му.
Но се намериха трезви хора, които не допуснаха това последно посегателство и кощунство срещу Учителя. Ако се бе случило това, този народ щеше да бъде впоследствие заличен от земята от чуждоземци - онези, които разрушиха целия "Изгрев". В това съм сигурна. През целия Си живот на земята Учителят бе клеветен, хулен, калян с всевъзможни лъжи и клевети, идващи от властите и от различни среди на обществения живот в държавата. Власти, държава, общество - всички препятствуваха Неговото дело съзнателно и целенасочено!
към текста >>
12.
8_13 Построяване на Изгрева
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
" Това бе хубавата страна така, както Учителят я видя и ни я показа, защото обществото в града Го хулеше, че ни привличал на "Изгрева", като ни давал пари и обещания за
задгробен
живот.
Те не можеха да прескочат бодливите телени огради и схлупените бараки на "Изгрева", въпреки че имаха вътрешен стремеж към Словото на Учителя. Ние ги спряхме с бодливата тел, с която се бяхме оградили. Ние носим вина за мнозина, които не дойдоха на "Изгрева" при Учителя именно заради това. Те се препънаха от тази гледка. А веднъж много по-късно, за да освободи онези, които се вайкаха, че са направили грешка, Учителят каза между другото,: "Е, поне няма кой да ни завижда с тези бараки и да се съблазнява в това!
" Това бе хубавата страна така, както Учителят я видя и ни я показа, защото обществото в града Го хулеше, че ни привличал на "Изгрева", като ни давал пари и обещания за
задгробен
живот.
Това бяха глупости, но имаше такива, които се хващаха на такава въдица. Те идваха на "Изгрева", за да ни огледат, виждаха ни неугледни и непривлекателни и си казваха: "Тук няма нищо ново и интересно, което да ни накара да дойдем втори път! " Така бодливата тел отстраняваше любопитните. Но аз познавам и мнозина, които не можаха да я прескочат и не дойдоха на "Изгрева", макар че контактуваха по различни начини и при различни случаи с Учителя. Бодливата тел ги спря.
към текста >>
13.
II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ
,
,
ТОМ 2
След това отиват да се помолят и да благодарят за спасението си, като се поклонят на
гроба
на свети Великомъченик Димитрия в черквата „Св.
Насреща им налетяла, тласкана от силен вятър и морска стихия, голяма военна гемия, която удря параходчето и то потъва. Едва успяват да се спасят чрез помощта на Невидим помагач и слезли на брега. Константин видял как Небето се отворило и от там слязал Видим Помагач, облечен в църковни одежди, който протегнал ръка и го измъкнал от водната стихия. По същия начин помогнал и на другите две българчета. Така успяват да се спасят и слязат на брега.
След това отиват да се помолят и да благодарят за спасението си, като се поклонят на
гроба
на свети Великомъченик Димитрия в черквата „Св.
Димитър", която тогава се наричала Касъмъ-Джамаси, охранявана от турски служител. Там ги срещнал един благочестив старец и ги разпитал откъде идват, като помолил лично следващия ден младият Константин да дойде отново. На другият ден старецът започнал да разговаря с него и по едно време Константин забелязва изменение в погледа му, в телодвижението му. Внезапно се появява ОГНЕН ПЛАМЪК над главата му. Ангел Благовестител слиза от Небето, влиза в него и говори чрез Благочестивия старец.
към текста >>
14.
8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ние няколко младежи в Габрово бяхме решили да не се страхуваме от нищо и нощем ходехме на
гробищата
между паметниците, за да се каляваме срещу видения и духове.
А пък лампа нямам понеже преди няколко деня, един от духовете се разсърди и смачка газената лампа. Така че лапма нямам." Останах сам в старата къща от преди 1000 години. Аз не се уплаших, макар че всички стаи тъмни, чардака тъмен и градината тъмна. А нощта беше безоблачна, но тъмна нощ. Аз се бях упражнявал в безстрашие.
Ние няколко младежи в Габрово бяхме решили да не се страхуваме от нищо и нощем ходехме на
гробищата
между паметниците, за да се каляваме срещу видения и духове.
Хазайката ми остави само една малка свещичка за всеки случай. Накрая си легнах. Но посред нощ започна да се чука по тавана, започнаха да се мърдат прозорците, че и някои предмети в стаята. По едно време чувам, че нещо влиза в стаята ми. Седнах в леглото и в тъмнината оглеждам, че котката се провира през прозореца, а аз бях оставил отворен прозореца, за да влиза пресен въздух.
към текста >>
15.
203. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ. ЕЛИПСАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Когато се полага една тяло в обикновен
гроб
, то хората ограждат мястото в правоъгълна форма.
Той изработи плочата, а пък ние направихме елипсата двамата с Бертоли. Двама я мазахме, изработихме, изтъркахме, полирахме. В туй време Джовани приготви мраморната плоча с Пентаграмата и я монтирахме в горния край на елипсата. След туй елипсата я пренесохме с десетина братя на специално подготвено скеле и я сложихме на мястото на Учителя, която седи досега. Така се оформи мястото на Учителя с елипсата.
Когато се полага една тяло в обикновен
гроб
, то хората ограждат мястото в правоъгълна форма.
Учителят не препоръчваше четвъртитите форми, а облите форми. Когато построихме салона, прозорците отгоре имаха обла форма и обли очертания. Когато бе направена стаичката на Учителя, отпред бе направено едно балконче с правоъгълна форма и остри очертания. Това може да го видите на снимки направени на салона от онова време. Но Учителят накара приятелите да изчукат острите ръбове и поправиха балкона като му дадоха заоблена форма, което се вижда на други снимки.
към текста >>
16.
6. ЕЛИПСАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Когато Учителят си замина, брат Боян ни заведе на онова място и ни показа очертанията на
гроба
, направени лично от Учителя.
Веднъж Той казва на един брат: „Тук е хубаво място за почивка! " Тези думи дадоха повод после да се избере това място за полагане на тялото Му. По-късно ние с брат Бертоли изработихме елипсата, като към главата решихме да поставим Пентаграма изсечен върху мраморна плоча. Така Учителят сам си избра мястото и сам си го очерта. Братът, който присъствуваше тогава бе брат Боян Боев.
Когато Учителят си замина, брат Боян ни заведе на онова място и ни показа очертанията на
гроба
, направени лично от Учителя.
Бяхме свидетели, че Учителят беше предвидил всичко и беше сам взел решение да ни покаже какво следва да се направи, за да ни помогне в този труден и тъжен ден, когато Той си замина.
към текста >>
17.
25. БРАТ БОЯН БОЕВ НАПУСНА ЗЕМНИЯ СИ ЖИВОТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Погребението ще се извърши на 23 юли 1963 г> вторник, в 17 часа в Софийските
гробища
.
Всеотдайният ученик на Учителя, великата подкрепяща ръка в Слово и Дух престана да работи! Благородното човеколюбиво сърце не тупти вече, но той ни остави велик образец на служене. Петдесет години, всяко Слово отронено от нашия любим Учител мина през перото му. Неговите сказки, книги и статии, говорят за дълбоко просветения ум и висок идеал, на който служеше. Като изпращаме в духовния свят нашия обичен брат Боян Боев, ние съучениците му - братя и сестри и приятели, дълбоко се прекланяме пред него и неговата дейност.
Погребението ще се извърши на 23 юли 1963 г> вторник, в 17 часа в Софийските
гробища
.
Учениците на Бялото Братство в България. София, 21 юли 1963 г. Бащата на брат Боян се казваше Димитър Боев. Открива печатница в гр. Бургас. Издава вестници и книги.
към текста >>
18.
7. РАЗРУШАВАНЕТО НА ИЗГРЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Изпраща се телеграма до Георги Димитров в Москва като се иска разрешение от него погребението Му да стане на Изгрева, а не в Софийските
гробища
.
Учителят Петър Дънов, основател на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство в България напусна тялото си в 5 ч. и 45 мин. на 27.ХII.1944 г. в присъствието и заобиколен от своите ученици. Тялото Му е поставено за поклонение в салона на Изгрева до 31 .XII.1944 г. 2.
Изпраща се телеграма до Георги Димитров в Москва като се иска разрешение от него погребението Му да стане на Изгрева, а не в Софийските
гробища
.
Получава се телеграма с разрешение. Този случай е описан в книгата „Изгревът", том I, стр. 480-482. 3. Мястото за погребение на тялото Му е посочено и очертано лично от Учителя в присъствието на Боян Боев. (Виж „Изгревът", том I, стр.
към текста >>
Поставя се одходяща елипса, която огражда
гроба
и една кръгла плоча с издълбан Пентаграм.
Телеграмата с разрешението е получена от Москва. Един последовател на Учителя, ятак на комуниста Антон Югов, който заема длъжността министър на вътрешните работи в новото правителство, занася телеграмата на последния. С неговият подпис на 30.ХII.1944 г. с писмо на официален лист от Министерството на вътрешните работи се разрешава погребението да се извърши на Изгрева. 5. Мястото, където е положено тялото на Петър Дънов впоследствие се оформя.
Поставя се одходяща елипса, която огражда
гроба
и една кръгла плоча с издълбан Пентаграм.
Около гроба е оформена градина, за която се грижат последователите на Петър Дънов. 6. На 3.I.1948 г Братският съвет прави изложение до Министър председателя на Република България пред когото се настоява да се спре отчуждаването на имота на Изгрева. При първото отчуждаване се съставя списък, по който са отчуждени 295 парцела от квартал „Сталин" и квартал „Гео Милев". В този списък попадат квартали находящи се в месността Изгрев, а именно квартал N1 и квартал N 15 със всичките свои парцели. Първото отчуждаване е станало въз основа на закон, според който онзи, който владее повече от един парцел, то втория се отчуждава за нуждите на обществото.
към текста >>
Около
гроба
е оформена градина, за която се грижат последователите на Петър Дънов. 6.
Един последовател на Учителя, ятак на комуниста Антон Югов, който заема длъжността министър на вътрешните работи в новото правителство, занася телеграмата на последния. С неговият подпис на 30.ХII.1944 г. с писмо на официален лист от Министерството на вътрешните работи се разрешава погребението да се извърши на Изгрева. 5. Мястото, където е положено тялото на Петър Дънов впоследствие се оформя. Поставя се одходяща елипса, която огражда гроба и една кръгла плоча с издълбан Пентаграм.
Около
гроба
е оформена градина, за която се грижат последователите на Петър Дънов. 6.
На 3.I.1948 г Братският съвет прави изложение до Министър председателя на Република България пред когото се настоява да се спре отчуждаването на имота на Изгрева. При първото отчуждаване се съставя списък, по който са отчуждени 295 парцела от квартал „Сталин" и квартал „Гео Милев". В този списък попадат квартали находящи се в месността Изгрев, а именно квартал N1 и квартал N 15 със всичките свои парцели. Първото отчуждаване е станало въз основа на закон, според който онзи, който владее повече от един парцел, то втория се отчуждава за нуждите на обществото. Но понеже имотите на Изгрева са записани на частни имена, то те се отчуждават.
към текста >>
19.
11.КАК БЕ ЗАПАЗЕНО МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ?
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
По това време усилено се говори, че
гробът
ще бъде изкопан с багер и ще бъде пренесен в Софийските
гробища
.
Салонът на Изгрева и постройките към него се разрушават. Българското правителство предава този терен за строеж на легации. След протестите на последователи на Учителя Дънов японското правителство се оттегля от Изгрева и си построява легацията на друго място на 500 м на изток от Дървенишкото шосе. На мястото на Изгрева се построяват легации и посолства на СССР - Съветска Русия. Изпраща се изложение до държавния глава - Тодор Живков с около 80 подписа с искането да се запази мястото на Учителя от регулацията.
По това време усилено се говори, че
гробът
ще бъде изкопан с багер и ще бъде пренесен в Софийските
гробища
.
Но това не става, защото държавният глава със свое решение освобождава мястото на Учителя от регулационния план и го остава свободно. А този държавен глава е Тодор Живков. Всички лица, заемащи правителствени постове в държавата от 1944 до 1972 г. са разрешили мястото на Учителя да бъде свободно от регулация. А това са три лица: Антон Югов, Вълко Червенков и Тодор Живков.
към текста >>
20.
12. НОВО ПОСЕГАТЕЛСТВО СРЕЩУ МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Те днес искат чрез съда да получат мястото на Учителя, да премахнат
гроба
Му и на Негово място да построят многоетажна сграда висока до небето.
И така през 1993 г. се прави иск N 1132 при 52 състав на районния съд гр. София от Кирил Кирилов, който е застъпник на 7 наследници на Върбан Христов от Ботевград, които настояват за правата си на собственици върху 1/3 идеална част от одържавеното място през 1958 г. Ето така „българска майка юнашка" ражда Върбан Христов, последовател на Учителя Петър Дънов, на чието име с нотариален акт заедно с още двама е записан един парцел от 7500 кв.м. Върбан Христов си заминава през 1955 г., но той ражда чрез „българска майка юнашка" наследници, които се размножават и вече са на брой седем.
Те днес искат чрез съда да получат мястото на Учителя, да премахнат
гроба
Му и на Негово място да построят многоетажна сграда висока до небето.
Това, което комунистическата власт не посмя да извърши, то сега българи родени от „българска майка юнашка" чрез „още по-юначни българи" решават да посегнат върху мястото на Учителя, купено с братски средства. Това наследниците знаят отлично, защото не могат да не знаят от устата на техният баща Върбан Христов, че това място е купено с братски средства и че той е скрит пълномощник. Те го знаят, но решават чрез съда да посегнат на мястото на Учителя. А защо? Кои Сили ги задвижват и защо те стават тяхни изпълнители?
към текста >>
Тогава те ще посегнат върху мястото на Учителя, ще преместят
гроба
Му и на освободеното място ще построят нова вавилонска кула до небето.
Онези места, които не са отчуждени се одържавяват през 1958 г. Днес едва ли съдът ще зачете и признае тези декларации. Притежаваме и инвентаризационен опис подписан от комисия, в която се вижда, че мястото на Учителя се владее чрез пълномощниците д-р Иван Жеков, Върбан Христов от Ботевград и Иван Вълчанов от Русе. Съмняваме се, дали съдът ще зачете тези подписи, които също не са нотариално заверени. В такъв случай делото ще бъде спечелено от 7-те „велики наследници" на още „по-велик ученик" Върбан Христов, водещ се като последовател на Учителя Петър Дънов.
Тогава те ще посегнат върху мястото на Учителя, ще преместят
гроба
Му и на освободеното място ще построят нова вавилонска кула до небето.
И от този момент ще почне новата съдба на България и на българския народ и заличаването му от лицето на земята. Ще бъдат разпръснати както евреите след Христа. Единствената възможност за спасение на мястото е да се направи изложение до Държавния глава и Министър-председателя, който управлява чрез своето правителство страната в този момент. Той е приемник на комунистическата власт, която от 1945 до 1995 г. запази мястото на Учителя.
към текста >>
21.
12.ДЕНЯТ НЕДЕЛЯ - ВЪЗКРЕСЕНИЕ
,
,
ТОМ 4
ДЕНЯТ НЕДЕЛЯ - ВЪЗКРЕСЕНИЕ Неделята е бил празник на първите християни, понеже Синът Божий -Исус - след разпятието на кръста, и след полагането Му в
гроба
, възкръсва в събота срещу неделя.
ДЕНЯТ НЕДЕЛЯ - ВЪЗКРЕСЕНИЕ Неделята е бил празник на първите християни, понеже Синът Божий -Исус - след разпятието на кръста, и след полагането Му в
гроба
, възкръсва в събота срещу неделя.
Според евреите събота е бил почивен ден и в него не се работи. А неделята е бил първият ден от седмицата. Първите християни започват да се събират всяка седмица в неделя, първият ден след съботата, за молитви и да пресъздават всяка седмица Господната Вечеря и да преломяват хляба за Пасхата Господня. Така неделята е определен за Господен Ден. По времето на Учителя всяка неделя от 10 часа Той държи своите неделни беседи още от самото начало.
към текста >>
22.
І.19. БЯЛАТА СМЪРТ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Ако днес отидете и разровите
гроба
, в който са положени техните тела, ще ги намерите обърнати!
В неговият разказ не бяха пропуснати онези моменти от спасителната помощ, проведена от лекарския колектив. - А Вие, какво предприехте - запита УЧИТЕЛЯ - приложихте ли знанието, което имате? - Послужих си с „диханието". Но и то не даде резултат. - Вие не успяхте, но топлата гръд на земята успя!
Ако днес отидете и разровите
гроба
, в който са положени техните тела, ще ги намерите обърнати!
Това именно показва чудодейното и животворно затопляне на измръзналото тяло в гроба - продължи УЧИТЕЛЯ. - Бялата смърт е известна със своето по-леко и по-дълбоко замразяване. Фатално за живота е дълбокото замразяване, когато настава разкъсване на тъкани, кръвоносни съдове и прочие... Процесът на бялата смърт не се отличава от дълбокото заспиване. Двойникът и тук се отделя от тялото, както при всеки обикновен сън. Нишките на живота, свързващи двойника с физическото тяло, не се прекъсват.
към текста >>
Това именно показва чудодейното и животворно затопляне на измръзналото тяло в
гроба
- продължи УЧИТЕЛЯ.
- А Вие, какво предприехте - запита УЧИТЕЛЯ - приложихте ли знанието, което имате? - Послужих си с „диханието". Но и то не даде резултат. - Вие не успяхте, но топлата гръд на земята успя! Ако днес отидете и разровите гроба, в който са положени техните тела, ще ги намерите обърнати!
Това именно показва чудодейното и животворно затопляне на измръзналото тяло в
гроба
- продължи УЧИТЕЛЯ.
- Бялата смърт е известна със своето по-леко и по-дълбоко замразяване. Фатално за живота е дълбокото замразяване, когато настава разкъсване на тъкани, кръвоносни съдове и прочие... Процесът на бялата смърт не се отличава от дълбокото заспиване. Двойникът и тук се отделя от тялото, както при всеки обикновен сън. Нишките на живота, свързващи двойника с физическото тяло, не се прекъсват. Те се разтягат.
към текста >>
В такъв случай трябва да се приложи метода на много бавно затопляне на организма, равнозначно на размразяването, което става в
гроба
.
Двойникът и тук се отделя от тялото, както при всеки обикновен сън. Нишките на живота, свързващи двойника с физическото тяло, не се прекъсват. Те се разтягат. Тъкмо затова има възможност живота да се възстанови, т.е. двойника да се върне наново, както това става при всяко събуждане.
В такъв случай трябва да се приложи метода на много бавно затопляне на организма, равнозначно на размразяването, което става в
гроба
.
Този метод не е чужд на медицината, но не всички имат умението и търпението да го проведат. Освен това, от значение е и обстановката. Процесът на съживяването да става в пълна тишина и от лица, които имат жизнен флуид и високо съзнание. Двойникът на замразените е крайно чувствителен и към всяка операция трябва да се пристъпва с голямо внимание. Един ден, когато стане достъпно знанието за двойника, медицинската наука ще има много по-високи постижения... По-късно, през зимата на 1940 година, при преход на алпинисти от връх Мусала към циркуса на Маричините езера, под седлото на върха, снежна лавина затрупа един скиор.
към текста >>
Към края на пролетта те намериха замръзналия и положиха тялото му в
гроб
, изкопан на самото седло.
Процесът на съживяването да става в пълна тишина и от лица, които имат жизнен флуид и високо съзнание. Двойникът на замразените е крайно чувствителен и към всяка операция трябва да се пристъпва с голямо внимание. Един ден, когато стане достъпно знанието за двойника, медицинската наука ще има много по-високи постижения... По-късно, през зимата на 1940 година, при преход на алпинисти от връх Мусала към циркуса на Маричините езера, под седлото на върха, снежна лавина затрупа един скиор. Спасителите дълго търсеха трупа му. Не можаха да го открият.
Към края на пролетта те намериха замръзналия и положиха тялото му в
гроб
, изкопан на самото седло.
През лятото на същата година УЧИТЕЛЯТ пожела да бъдем на връх Мусала. Преди да пристъпи към обичайното слово, през една от ведрите утрини, когато върхът бе „гостоприемен", спокоен и тих УЧИТЕЛЯ се вгледа към седлото, разпозна гроба на загиналия през зимата скиор и ме запита за името му. Отговорих Му, тъй като лично познавах смелия алпинист. Углъбен и с тих глас, УЧИТЕЛЯТ заговори: Бялата смърт е много тежка и мъчителна. Загиналият преживява големи страдания.
към текста >>
Преди да пристъпи към обичайното слово, през една от ведрите утрини, когато върхът бе „гостоприемен", спокоен и тих УЧИТЕЛЯ се вгледа към седлото, разпозна
гроба
на загиналия през зимата скиор и ме запита за името му.
Един ден, когато стане достъпно знанието за двойника, медицинската наука ще има много по-високи постижения... По-късно, през зимата на 1940 година, при преход на алпинисти от връх Мусала към циркуса на Маричините езера, под седлото на върха, снежна лавина затрупа един скиор. Спасителите дълго търсеха трупа му. Не можаха да го открият. Към края на пролетта те намериха замръзналия и положиха тялото му в гроб, изкопан на самото седло. През лятото на същата година УЧИТЕЛЯТ пожела да бъдем на връх Мусала.
Преди да пристъпи към обичайното слово, през една от ведрите утрини, когато върхът бе „гостоприемен", спокоен и тих УЧИТЕЛЯ се вгледа към седлото, разпозна
гроба
на загиналия през зимата скиор и ме запита за името му.
Отговорих Му, тъй като лично познавах смелия алпинист. Углъбен и с тих глас, УЧИТЕЛЯТ заговори: Бялата смърт е много тежка и мъчителна. Загиналият преживява големи страдания. Те се пораждат от обстоятелството, че той не може да се раздели от тялото си. Жизнените връзки не са разкъсани.
към текста >>
23.
І.21. ДВЕТЕ СВЕЩИ ЗА ДЯДО БЛАГО
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Бях на неговото погребение... На връщане от
гробищата
, вместо да се прибера вкъщи, намислих да се отбия при УЧИТЕЛЯ, за да споделя впечатленията си от раздялата с тази душа.
Защо той не установи личен контакт с УЧИТЕЛЯ, Когото много ценеше? По моя преценка нямаше особено основание за това необяснимо сдържано отношение! Но принципа за свободата на всяка душа не ми позволяваше да давам тон на неговия живот, нито да се бъркам в неговия път. Дълго очаквах деня на неговите първи стъпки към Изгрева. Но, ето че настъпи краят на преброените години и дни, и моят приятел напусна физическата дреха.
Бях на неговото погребение... На връщане от
гробищата
, вместо да се прибера вкъщи, намислих да се отбия при УЧИТЕЛЯ, за да споделя впечатленията си от раздялата с тази душа.
Заварих приятелите на обяд под сянката на лещака пред салона. С очи затърсих УЧИТЕЛЯ. Ето че Той, изправен, вглежда се в мен и вдига ръка за поздрав. Поласкан от това внимание, протегнах ръка, за да целуна десницата Му. В този момент Той отговори: - Станах да поздравя твоя заминал приятел, когото водиш.
към текста >>
- Нищо не видях - отговаря сестра Магдалина, нямаше го нито около колата, нито на опялото, нито на
гроба
!
Малцина бяхме на трапезата около УЧИТЕЛЯ. По време на вечерята влиза в салона сестра Магдалина - единствена от сестрите, която е била на погребалната процесия на дядо Благо. Тя сяда на масата и казва: - Бях на погребението на дядо Благо! - Какво видяхте? - запитва УЧИТЕЛЯ.
- Нищо не видях - отговаря сестра Магдалина, нямаше го нито около колата, нито на опялото, нито на
гроба
!
- Напразно сте ходили на гробищата! - продължава УЧИТЕЛЯТ - още днес дядо Благо премина в света на светлините! Двете беседи, като две свещи осветиха неговия път, който не преминава през гроба!
към текста >>
- Напразно сте ходили на
гробищата
!
По време на вечерята влиза в салона сестра Магдалина - единствена от сестрите, която е била на погребалната процесия на дядо Благо. Тя сяда на масата и казва: - Бях на погребението на дядо Благо! - Какво видяхте? - запитва УЧИТЕЛЯ. - Нищо не видях - отговаря сестра Магдалина, нямаше го нито около колата, нито на опялото, нито на гроба!
- Напразно сте ходили на
гробищата
!
- продължава УЧИТЕЛЯТ - още днес дядо Благо премина в света на светлините! Двете беседи, като две свещи осветиха неговия път, който не преминава през гроба!
към текста >>
Двете беседи, като две свещи осветиха неговия път, който не преминава през
гроба
!
- Какво видяхте? - запитва УЧИТЕЛЯ. - Нищо не видях - отговаря сестра Магдалина, нямаше го нито около колата, нито на опялото, нито на гроба! - Напразно сте ходили на гробищата! - продължава УЧИТЕЛЯТ - още днес дядо Благо премина в света на светлините!
Двете беседи, като две свещи осветиха неговия път, който не преминава през
гроба
!
към текста >>
24.
ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Ето, Йосиф Ариматейски, виден израилтянин, снел тялото на Христа, за да го положи в собствената си
гробница
, е ПЕНЮ КИРОВ - един от първите трима, верни и предани ученици на УЧИТЕЛЯ.
УЧИТЕЛЯТ бе крайно внимателен и деликатен. Поради това, рядко се връщаше назад, във вековете и персонално да посочи изминатия път. Но когато вдигне завесата на миналото, Той откриваше онези страници, където е изписана основната идея на Духът и затрудненията, породени от погрешните разбирания. Така миналото се осмисля и става ценност, стъпало към настоящето. Такива разкази обикновено УЧИТЕЛЯТ изнасяше, след като даден ученик напусне физическото поле.
Ето, Йосиф Ариматейски, виден израилтянин, снел тялото на Христа, за да го положи в собствената си
гробница
, е ПЕНЮ КИРОВ - един от първите трима, верни и предани ученици на УЧИТЕЛЯ.
За Йосиф Ариматейски малко е писано в евангелията. Повече са писали поетичните и фанатични християни от средните векове. Те са сплели легендата за Чудотворната чаша на Граля. Митологизиран е моментът, когато Йосиф Ариматейски е подложил съд, за да събира кръвта Христова. Капещата кръв, според легендата, изкристализирала във вълшебна чаша.
към текста >>
Той добави, че след като Христовия Дух се отделя от безжизненото тяло, вселяла се в Йосиф Ариматейски, сам снема тялото си от кръста, повива го в плащеница и го полага в каменния
гроб
.
Митологизиран е моментът, когато Йосиф Ариматейски е подложил съд, за да събира кръвта Христова. Капещата кръв, според легендата, изкристализирала във вълшебна чаша. Главно кръстоносците спекулират с тази легенда. УЧИТЕЛЯТ не се спира на поетичните разкази. За Йосиф Ариматейски Той прави допълнение към изписаното в евангелията.
Той добави, че след като Христовия Дух се отделя от безжизненото тяло, вселяла се в Йосиф Ариматейски, сам снема тялото си от кръста, повива го в плащеница и го полага в каменния
гроб
.
Една страница - скрита за обикновеното око, открита за окото на Онзи, Който разчита проявите на висшите духовни светове. Две хиляди години след тази знаменита среща с Христа, Йосиф Ариматейски идва като ПЕНЮ КИРОВ. Одарен с развито духовно тяло, той познава УЧИТЕЛЯ, разбира без остатък идеите Му и тръгва след Него. На онзи, с пробудено съзнание, на когото е „вдигната завесата" и погледа прониква отвъд, на когото ухото долавя вътрешния глас, УЧИТЕЛЯТ се изявява в пълнота и величие. Пеню Киров не е изненадан от зарящата аура на УЧИТЕЛЯ.
към текста >>
25.
ІІІ.61. КАК КОНСТАНТИН ИЛАРИОНОВ НЕ СИ РЕШИ ЗАДАЧАТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Докараха ковчег, натовариха го и го закараха в Слатинските
гробища
, и го погребаха.
А едно обесване в гората означаваше разследване от полицията, след това съдебна експертиза, извикване на Учителя в полицията, даване на обяснения, полицейски протоколи и т.н. Най-малко няколко месеца това обесване ще гърми по цяла България, разтръбявано от вестници и проповедници срещу Учителя. А такива имаше в София и даваха мило и драго само и само да им се отдаде някакъв повод, или подобен случай. А случаят вече го имахме и той не беше какъв да е случай, а цял обесен човек на бесило - виси и се поклаща. Един брат отиде и преряза въжето, поставиха тялото на земята.
Докараха ковчег, натовариха го и го закараха в Слатинските
гробища
, и го погребаха.
Всички мълчаха и никой не продумваше дума за случая. Как го погребаха, кой даде смъртен акт, как се узакони всичко, никой не смееше да попита, защото всички знаеха какво значи едно такова разгласяване. Но всичко мина по законен ред. Като минаха 10 дни, всички се успокоиха. Знаехме, че това е дело на Учителя и че Той успя да преспи вниманието на онези духове, които биха се възползвали от един такъв случай.
към текста >>
26.
ІІІ.88. СЪДБАТА НА СВЕТА И КАРМАТА НА НАРОДИТЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Уви, по-сетне разбрахме, че подобни скривалища бяха
гробници
за укрилите се в тях, защото над тях се изсипа огън и жупел и от взировете на бомбите пръстта затрупа онези, които се криеха в тях.
И на Изгрева се изкопаха плитки траншеи - скривалища закрити с клони и малко пръст. Такова скривалище бе изкопано на около 30-40 м от салона, източно от него, на малка озеленена полянка. Есента на 1943 година даде възможност на противовъздушната отбрана на столицата да завърши скривалищата от този тип. Не веднъж Учителят се заглеждаше в изкопите с особена болка. А ние, без опит и разбиране смятахме - през време на тежките бомбардировки, животът на изгревяни може да бъде опазен в тези окопи.
Уви, по-сетне разбрахме, че подобни скривалища бяха
гробници
за укрилите се в тях, защото над тях се изсипа огън и жупел и от взировете на бомбите пръстта затрупа онези, които се криеха в тях.
Но тук, на Изгрева, ние не влезнахме в тези скривалища, а се събирахме в малкия салон, четяха се молитви и там изчакваха сирените, които даваха отбой. Дълго време изкопите стояха като доказателство на военното недомислие и човешката глупост. По време на бомбардировките в София бяха разрушени 10 000 жилища, 1684 магазини и складове, 369 работилници, 117 предприятия, 42 фурни за хляб, 24 болници, 14 черкви, 288 обществени учреждения и 19 училища. Убити са общо 1828 човека, а са ранени 2372 души. По този начин символичната война, която българското правителство обяви на Англия и Съединените щати, без да има общ фронт с тях, се превърна от символична война на реална смърт и реално разрушение.
към текста >>
27.
5.12. Изгревът и Духът на Словото
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Впоследствие на това място бе направен
гроба
на Учителя и положено Неговото тяло.
Това го сънувам. И виждам наоколо висока трева и тръни високи по тревата. Виждам, в далечината свети нещо жълто. Спуснах се през тревата и тръните да тичам към мястото, откъдето свети това жълто кълбо. Приближавам се до мястото, където обичаше да седи Учителя - до една лоза.
Впоследствие на това място бе направен
гроба
на Учителя и положено Неговото тяло.
Но това бе по-късно. А сега, в съня си, аз приближавам към това жълто кълбо и виждам храм от жълт мрамор със стъпала. Виждам една жена, като Богородица, загърната с наметало, която стои на входа на храма, а отдолу по стъпалата идват човешки сенки. Идват от земята по двойки и вървят по стъпалата. А тя ги разпределя повечето надолу да вървят, а много малко пропуска по стъпалата нагоре, за да влязат в храма.
към текста >>
28.
6.51. ЦАР БОРИС И УЧИТЕЛЯТ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
след Сталинградската битка Сталин-град е вече
гробница
за германските войски.
След тази среща Мария Стоянова отива при Учителя и разказва целия случай. Тогава Учителят ме извика и ми нареди: „Недей да занимаваш Лулчев повече с астрология и не му казвай нищо вече, защото той го разнася насам и натам." Учителят не искаше тези предсказания да се казват. А това беше вече указание, аз да бъда вече резервиран към Лулчев и към цар Борис. Какви интересни събития станаха през 1943г.? През пролетта на 1943г.
след Сталинградската битка Сталин-град е вече
гробница
за германските войски.
Пленена е 300 000 германска армия от Съветската армия. На 25.VII.1943 г. диктаторът Мусолини в Италия пада от власт. През месец август 1943 г. се сформира ядрото на Отечествения фронт, което ще играе важна политическа роля по-късно.
към текста >>
29.
6.61. КРАЯТ НА ЕДНО ВЕЛИКО НАЧАЛО
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Аз имам един принцип, че не ходя на
гробища
, не съм ходил на погребение нито на майка си, нито на баща си.
Ще го изразя по следния начин. Два месеца след заминаването на Учителя сънувам следния сън: че аз съм с Катя Грива и Учителят под един параван на мястото, където е погребано тялото на Учителя. В този момент братството върви подредено в редици и целуват Пентаграмата на елипсата. Учителят се обръща към мен и казва: „Аз съм жив, а те ме търсят там, на туй място". Това беше в съня ми.
Аз имам един принцип, че не ходя на
гробища
, не съм ходил на погребение нито на майка си, нито на баща си.
Изобщо не ходя на погребения. Той като че ли ме подготвяше за предстоящото заминаване и искаше да ми каже, да не чувствам временното отсъствие на тялото Му, в което е потопено едно велико съзнание, а да чувствам онази реалност, която живее в мен. На погребението и аз бях. На направеният филм на погребението се вижда, че и аз нося ковчега му с другите. Беше студен зимен, декемврийски ден.
към текста >>
30.
6.67. КАК БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ?
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Ще се закълнеш пред
гроба
на Учителя." Той се закле.
Сега ще ти поверя една тайна, но искам, при тая сестра, при която живееш - Николина Балтова, никаква дума да не продумваш. Също и с жената на Славянски, към която имаш слабост да споделяш всичко, да не говориш нищо. Пълна тайна ще пазиш. Ти си главен оценител, а аз съм директор. Прави, струвай, имаш пари за печат, имаш разрешение за печат, но книгата трябва да излезе.
Ще се закълнеш пред
гроба
на Учителя." Той се закле.
Взе ръкописа на книгата. Минаха месеци. В държавната печатница се правеха клишетата за снимките. А в една от големите печатници се печаташе книгата. Всичко вървеше тихомълком.
към текста >>
31.
6.75. РАЗРИВЪТ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
И затова идвам да се поклоня на
гроба
на г-н Дънов.
Преди Кючуков да заеме този пост на вероизповеданията, аз го заемах. Казвам се Тагаров. И вашият човек Антов, който ви объркваше работите, постоянно идваше при мен и зная с подробности всички неща. И този е, който ви злепостави пред държавните власти." Аз се огледах и наблюдавам този човек, който е бил някога един фактор и е имал власт. Казах му: „Жалко, че преди духовенството, както и предишната власт, пък и сегашната власт не можаха да оценят и да разберат това Учение в Неговата чистота." Той ме изгледа и каза: „Напротив, аз знам всичко.
И затова идвам да се поклоня на
гроба
на г-н Дънов.
Но решенията се взимаха от друго място, от най-високо място, а ние бяхме слугите, които трябваше да ги проведат." Аз останах да гадая, кое е това най-високо място - на небето ли е, или на земята? Така че, ако трябва да търсим обективно причините за процеса срещу Братството, те са на съвсем друго място. Обществото представлява цялото човечество. Бацилът на разложението, ако е вътре в нас, той ни разяжда и ние не можем да хвърлим вината на този, или на онзи. Ако навремето не беше Юда да предаде Исус, Христос не можеше да се прояви, нямаше да има и Голгота, както и след това нямаше да има Възкресение.
към текста >>
Колко милиона хора през средновековието чрез кръстоносните походи ходеха там в Ерусалим да спасяват Божия
гроб
.
Тези бараки построени от преди 50-60 години бяха грохнали и там беше цяла грозотия. Кой ще ги търпи там, в столицата? Те нямаха и естетическа и фактическа стойност. Добре, че ги очистиха. Те щяха да станат като капан за душите.
Колко милиона хора през средновековието чрез кръстоносните походи ходеха там в Ерусалим да спасяват Божия
гроб
.
Какво ще спасяват, гледаха си своите интереси и политика. Ние не искаме тук да стане Божи гроб, на Изгрева. Това са стари, изживяни методи и те не трябва да се повторят. Ето защо Невидимият свят нареди Учението да остане в своята чистота, да бъде в своята сила чрез Словото. Това е най-важното.
към текста >>
Ние не искаме тук да стане Божи
гроб
, на Изгрева.
Те нямаха и естетическа и фактическа стойност. Добре, че ги очистиха. Те щяха да станат като капан за душите. Колко милиона хора през средновековието чрез кръстоносните походи ходеха там в Ерусалим да спасяват Божия гроб. Какво ще спасяват, гледаха си своите интереси и политика.
Ние не искаме тук да стане Божи
гроб
, на Изгрева.
Това са стари, изживяни методи и те не трябва да се повторят. Ето защо Невидимият свят нареди Учението да остане в своята чистота, да бъде в своята сила чрез Словото. Това е най-важното. А другото, бараките, салонът на Изгрева, не представляваха някаква архитектурна стойност. Дори Учителят пред мен се оплака: „Тези българи, като турили тези квадрати на прозорците си, ме измъчват непрекъснато, докато им оправя квадратите.
към текста >>
32.
ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Дами и господа, вие плачете на чужди
гробища
, а не на
гроба
на Катя Грива.
Ако някога ме запознаят с Вас, то аз ще Ви целуна и двете ръце и то пред свидетели в знак на това, че сте направили една велика услуга на всички. Показахте им пътя за „ Тресавището", но Вие не влезнахте. Моите поздравления за това. Също и за сполучливия направен от вас портрет на Учителя Дънов, който оценявам много, че е направен при извисяване на духа ви към по-високи измерения. 6. В „Отвореното писмо" се споменава, че „брат Димитър Грива трябваше да си отиде натъжен от този свят, огорчен от нелепиците писани за сестра му Катя Грива".
Дами и господа, вие плачете на чужди
гробища
, а не на
гроба
на Катя Грива.
Какво знаете за Катя Грива? Някои от вас преди 30 години да е отишъл при нея и да е записал от нея изпълнението на песните от Учителя изпяти от Катя Грива? Някой да е записал нейните опитности? Някой да е заснел, когато тя показваше как трябва да се изпълняват упражненията на Паневритмията? Вие това не го направихте, защото нямате нищо общо с Школата на Учителя, макар че сте деца на последователи на Учителя.
към текста >>
Нали плачете над
гроба
на Димитър Грива?
Съберете се вие, десетте човека, които подписахте „Отвореното писмо", съберете пари и наемете Държавния симфоничен оркестър да подготви и да изпълни Паневритмията - разработка от Димитър Грива. След това закупете зала България, направете покани и ни ги изпратете, за да дойдем да чуем този концерт. Платете да се заснеме на видеофилм и платете на онези, които ще направят студиен запис. Бръкнете си дълбоко в джоба, извадете пари и платете и направете нещо за ймето на Димитър Грива. Ако нямате пари продайте си леките коли и финансирайте онова, което ви предложих.
Нали плачете над
гроба
на Димитър Грива?
След това му съберете неговите разработки За хор, организирайте братски хор, научете песните му, закупете си салон, изнесете концерт и ни поканете. След това платете на студио, за да направи запис на неговите разработки. А ние ще си закупим касетките. Дами и господа, направете това. Но вие няма да го направите в това съм сигурен, защото нямате нищо общо с Димитър Грива и с неговите въжделения.
към текста >>
33.
ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
,
ТОМ 4
Дами и господа, вие плачете на чужди
гробища
, а не на
гроба
на Катя Грива.
Ако някога ме запознаят с Вас, то аз ще Ви целуна и двете ръце и то пред свидетели в знак на това, че сте направили една велика услуга на всички. Показахте им пътя за „Тресавището", но Вие не влезнахте. Моите поздравления за това. Също и за сполучливия направен от вас портрет на Учителя Дънов, който оценявам много, че е направен при извисяване на духа ви към по-високи измерения. 6. В „Отвореното писмо" се споменава, че „брат Димитър Грива трябваше да си отиде натъжен от този свят, огорчен от нелепиците писани за сестра му Катя Грива".
Дами и господа, вие плачете на чужди
гробища
, а не на
гроба
на Катя Грива.
Какво знаете за Катя Грива? Някои от вас преди 30 години да е отишъл при нея и да е записал от нея изпълнението на песните от Учителя изпети от Катя Грива? Някой да е записал нейните опитности? Някой да е заснел, когато тя показваше как трябва да се изпълняват упражненията на Паневритмията? Вие това не го направихте, защото нямате нищо общо с Школата на Учителя, макар че сте деца на последователи на Учителя.
към текста >>
Нали плачете над
гроба
на Димитър Грива?
Съберете се вие, десетте човека, които подписахте „Отвореното писмо", съберете пари и наемете Държавния симфоничен оркестър да подготви и да изпълни Паневритмията - разработка от Димитър Грива. След това закупете зала България, направете покани и ни ги изпратете, за да дойдем да чуем този концерт. Платете да се заснеме на видеофилм и платете на онези, които ще направят студиен запис. Бръкнете си дълбоко в джоба, извадете пари и платете и направете нещо за името на Димитър Грива. Ако нямате пари продайте си леките коли и финансирайте онова, което ви предложих.
Нали плачете над
гроба
на Димитър Грива?
След това му съберете неговите разработки за хор, организирайте братски хор, научете песните му, закупете си салон, изнесете концерт и ни поканете. След това платете на студио, за да направи запис на неговите разработки. А ние ще си закупим касетките. Дами и господа, направете това. Но вие няма да го направите в това съм сигурен, защото нямате нищо общо с Димитър Грива и с неговите въжделения.
към текста >>
34.
5. НА СЪБОР В ТЪРНОВО ПРЕЗ 1921 ГОДИНА
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
После си припомних като дете винаги съм преживявала в себе си, че умирам рано и винаги над
гроба
съм виждала, че идва млад човек с цветя в ръце и безутешно е плакал.
В миналото си се издигнала много. Стигнала си до средата на пътя. Направила си голямо впечатление на хората и са ти оказали внимание и си се съблазнила. И се явила опасността да паднеш и да загубиш онова, което си придобила, затова в последните няколко живота, когато си се прераждала на земята са те взимали и задигали преждевременно от този свят, за да не съгрешиш повече". Влакът си пътуваше, чичо Петко спеше, а аз седях срещу Него и слушах едно откровение.
После си припомних като дете винаги съм преживявала в себе си, че умирам рано и винаги над
гроба
съм виждала, че идва млад човек с цветя в ръце и безутешно е плакал.
Това бяха онези картини, които виждах като дете. А тук във влака разбрах, че това беше едно истинско преживяване от моите предишни прераждания, умирала съм млада, защото са ме прибирали рано, за да не се отклоня от пътя, по който съм тръгнала и да падна и да изгубя онова, което съм придобила. Домът, в който се родих бях чужда. Винаги съм била неразбрана. Една сдържана нежност имаше само от баща ми.
към текста >>
35.
55. ДУХОВЕТЕ НА ЛЕМУРИЯ
,
,
ТОМ 5
След като научаваха случая се усмихваха и отиваха да го поздравят, че е вече и
гробокопач
на лемурийци.
После сложи сгурта в една кофа и отиде навън далеч от Изгрева, изкопа една дупка и там зарови „кокалите" на лемурийците, т.е. сгурта от изгорелите каменни въглища. Срещат го и го питат: „Брат Ради, къде беше? " Отговаря им: „Бях на погребение и погребах „кокалите" на лемурийците. Онези, които знаят този случай се усмихват, а други път питат и разпитват един другиго за какво става въпрос.
След като научаваха случая се усмихваха и отиваха да го поздравят, че е вече и
гробокопач
на лемурийци.
Спомням си, че той беше този, който зареждаше кухнята с продукти. Той се грижеше за градината, беше домакин и почти цялата работа на Изгрева минаваше през ръцете му. Но когато ставаха недоразумения, а понякога път някой скандал тогава той се спираше и казваше: „Това го правят онези духове от Лемурия. Аз им закопах кокалите, но духовете останаха тука. А за тех трябва голяма метла, за да бъдат изметени".
към текста >>
36.
69. ЖЕНА ОТ НАРОДА И ПРИНЦЪТ ОТ ПРИКАЗКИТЕ
,
,
ТОМ 5
Това са били думи на Учителя и сестра му Цанка тръгва и ги разказва на всички на Изгрева, научиха го родителите му и сестра му вдигна байрака и тръгна на свещена война срещу мен, за да освободи Божият
гроб
от неверниците, нали така тръгваха християните подлъгвани от папите на кръстоносен поход на изток.
После се случи точно това, че аз минах по този път и сега 50 години вече минавам между семейството и рода на Борис. А семейството му, родителите му се бяха настроили срещу мен от едно изказване на Учителя. Рождената му сестра Цанка отива при Учителя и го пита докъде ли ще стигне дружбата между брат й Борис и между мен, дали ще се стигне до брак и дали ние ще се оженим. А Учителят казал следното: „На един принц не му е позволено да взима жена от народа". А като помълчал малко казал: „Небето не е съгласно с този брак и аз също не съм съгласен".
Това са били думи на Учителя и сестра му Цанка тръгва и ги разказва на всички на Изгрева, научиха го родителите му и сестра му вдигна байрака и тръгна на свещена война срещу мен, за да освободи Божият
гроб
от неверниците, нали така тръгваха християните подлъгвани от папите на кръстоносен поход на изток.
Та това беше нещо повече от кръстоносен поход срещу мен. Наистина на един принц не му е позволено да взима жена от народа, но друга жена за него, която да го охранява нямаше тук на Изгрева. А че това изказване, че аз съм била жена от народа, то беше така и Учителя лично ми беше казал, че досега съм живяла изключително на физическото поле и сега съм тръгнала нагоре. Това беше вярно. А че този принц беше слязъл от небето на земята - това също беше вярно, но лично Учителят ми каза, че той бе досега изключително живял в духовния свят и няма никакви познания за живота на земята!
към текста >>
37.
130. ХРИСТОВИЯТ ДУХ И ВРЪЗКАТА НА ХРИСТА
,
,
ТОМ 5
Бях малка и все мислех, че млада и зелена ще умра и ще ми носят цветя над
гроба
.
130. ХРИСТОВИЯТ ДУХ И ВРЪЗКАТА НА ХРИСТА Има моменти в човешкият живот на земята, когато слизайки от горе човек се облича в плът, ражда се, преминава през детството си, където много пъти може да му се даде да види на филм в себе си част от предишните си прераждания. Това може да стане и в друга възраст, но е много по-често в детската и юношеската възраст, когато човек е още по-чист и не е задействувало астралното тяло у него и не го смущават астралните въжделения на плътта както и бурите на мисълта в по-късна възраст на мъжеството му.
Бях малка и все мислех, че млада и зелена ще умра и ще ми носят цветя над
гроба
.
Тогава не знаех, че такова нещо бях го преживяла в другите си прераждания. Пътувайки с Учителя във влака до Търново на един от първите събори го попитах: „Учителю, спомням си един сън, едно преживяване, че съм плакала много, че съм се разкайвала за нещо, но не си спомням за какво. Но после дойде Христос и ме спаси". Той ме изгледа, усмихна се и каза: „Това е истина. Досега сме те взимали доста млада, няколко пъти от земята, за да не се отклониш от пътя".
към текста >>
38.
149. КРЪСТОНОСНИ ПОХОДИ
,
,
ТОМ 5
" „Искам я, но тя Цанка я е взела и каквото каже, това ще бъде." Аз по това време се занимавах с поддръжката на
гроба
на Учителя и за него се грижех от 1944 г до 1957 г.
Станка дойде веднага и ми предаде думите му, тогава аз скочих, стъпих на краката си, отидох на Изгрева и какво да видя. Цанка бе започнала да се разполага както си иска и каквото й хрумне и бе заявила пред Боян, че е рождена сестра на Борис и че сега тя ще се разпорежда там. Ама аз бях пьк законна съпруга. По закон Божий и по закон светски аз съм по-близко до Борис, Отивам при Боян Боев и го питам: „Брат Боян, какво става, научих, че теб някой иска да те премести. Ти искаш ли тази хубава, голяма стая?
" „Искам я, но тя Цанка я е взела и каквото каже, това ще бъде." Аз по това време се занимавах с поддръжката на
гроба
на Учителя и за него се грижех от 1944 г до 1957 г.
Борис се върна от работа и аз му казах желанието на брат Боян. „Щом иска брат Боян така да бъде." Аз само казах желанието му, но знаех, че той няма да му откаже и не исках да постъпвам по друг начин и да влизам лично с разправии с Цанка. Така и този път тя не успя да изгони Боян Боев от голямата стая. Борис нареди Боян да се върне в хубавата стая, а в малката стая остана да живее Станка - моята домашна прислужница. После отивам веднъж и гледам, че вратата е затворена с катинар, бяха я заключили.
към текста >>
39.
203. ТОДОР БЪЧВАРОВ
,
,
ТОМ 5
Това лято имах щастливият случай да посетя
гроба
на тоя тъй много заслужил наш духовник и след като видях с очи и останалия веществен спомен от тая мистериозна случка, реших да публикувам това, което знаех, както и отпечатаните още 1905 г.
1 и 2) след неговата смърт (13 ноември 1919 г.). Или случая не е бил известен на почтеният автор на очерка, г. Д-р П. Ников, или ако му е бил известен, той го е пренебрегнал като твърде мистериозен. Без тая подробност, обаче, неговият сериозен труд, твърде много изгубва от своята цена.
Това лято имах щастливият случай да посетя
гроба
на тоя тъй много заслужил наш духовник и след като видях с очи и останалия веществен спомен от тая мистериозна случка, реших да публикувам това, което знаех, както и отпечатаните още 1905 г.
(в отделна брошура) спомени на дядо поп за тая случка. София, 1 .VIII. 1922 г. Т. И. Бъчваров Някога безсмъртният Шекспир каза верен за през всички векове афоризъм: "Heve more than thou showest Speak less than thou knowest" [1] Много неща има, които ние отминаваме, без да ги забележим.
към текста >>
И ако деецът отнесе в
гроба
тия мистерии, биографът не ще може да ни обясни неговият характер.
на синодалното издание „Духовна култура", 1920 г. тъкмо след неговата смърт, забелязах голямата им празнина. В живота на тоя първи български свещеник има такива важни преживелици, които са повлияли на живота му, тъй както Христовото явление на Савла пречупи пътя на послешния му живот. Дългът на всеки автор на биография е да отбележи такива моменти, които са повлияли за новата насока на живота. Инак всеки такъв прелом остава мистерия.
И ако деецът отнесе в
гроба
тия мистерии, биографът не ще може да ни обясни неговият характер.
Биографичния очерк в „Духовна култура" е непълен и едностранчив. Свещеник Константин ни е представен само като добър родолюбец. Той бе духовник с жива вяра в задгробното битие - той бе мистик. И тая си вяра според собственият му разказ - той дължи на преживяната в Солун още в младините му, 1854 г.,.мистерия. Аз ще цитирам разказа на дядо поп Константин, както го намирам в издадената 1905 г.
към текста >>
Той бе духовник с жива вяра в
задгробното
битие - той бе мистик.
Дългът на всеки автор на биография е да отбележи такива моменти, които са повлияли за новата насока на живота. Инак всеки такъв прелом остава мистерия. И ако деецът отнесе в гроба тия мистерии, биографът не ще може да ни обясни неговият характер. Биографичния очерк в „Духовна култура" е непълен и едностранчив. Свещеник Константин ни е представен само като добър родолюбец.
Той бе духовник с жива вяра в
задгробното
битие - той бе мистик.
И тая си вяра според собственият му разказ - той дължи на преживяната в Солун още в младините му, 1854 г.,.мистерия. Аз ще цитирам разказа на дядо поп Константин, както го намирам в издадената 1905 г. брошура.* *Чети: „Едно откровение в Солунската черква „Св. Димитрий". Забележка на съставителя (В книжката отпечатана от Тодор Бъчваров следва публикуван текст известен като „Едно откровение в Солунската черква „Св. Димитрий", което ще бъде отпечатано впоследствие в специална студия за „Антиминса".
към текста >>
Над
гробът
се издига скромен железен кръст.
Архангел Михаил". В тая черква свещ. Дъновски прекарал повечето от служението си. В една стаичка при същата той преживял и сетните дни на тихия си живот. В двора до олтара лежат и останките му.
Над
гробът
се издига скромен железен кръст.
Засъхнали бяха няколкото стръка цвете, посадени върху стихналата земя. Отиде си от света живия свидетел на описаната мистерия, остава само старият жертвеник да говори за мистериозното си минало. От надписите му на гръцки език се види, че е печатан, когато е бил вселенски патриарх „Кирио, Кирио. Паиси, 1747 година". Един едва личащ надпис отдолу гласи: „Град Солун, печат Алекси Ктимос, да се поменува целия му род".
към текста >>
40.
211. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И БАБА ХАДЖИЙКА
,
,
ТОМ 5
С жена си ходеха на поклонение на Божи
гроб
и след като се върнаха от там станаха хаджии.
Години след това може би след десетина години го разказах този случай на Лулчев и на него му се видя много забавен и той го разказа пред целия салон в присъствието на Учителя. А Учителят се смееше от сърце както и Петко така и всички останали приятели се заливаха от смях. С тези духове имаше много забавни истории, но и много трагични и много хора изгоряха с тези спиритически сеанси, разстроиха се психически, дори някои починаха. Петко беше застрахователен агент и пътуваше много по страната. Отначало беше разположен към мене когато бях ученичка, но по-късно когато Учителят приобщи нас, младите, около себе си той започна да ме ревнува й стана резервиран към мене, дори понякога враждебен.
С жена си ходеха на поклонение на Божи
гроб
и след като се върнаха от там станаха хаджии.
Към жена му се обръщаха с „бабо хаджийке". Жена му баба Хаджийка както започнахме да я наричаме беше много добър човек, вечно засмяна, работлива и предана духом. Тя взимаше живо и главно участие в кухнята, където беше незаменима. Готвеше много добре и почти винаги си беше дежурна, заставаше до казаните с един голям черпак в ръка, а ние се нареждахме в редица, приближавахме до нея, протягахме празната съдина и тя ни наливаше от нейната гозба от големите казани. Например, никой нея не я ревнуваше, че е начело на сестрите, които са дежурни в кухнята.
към текста >>
По онова време да отиде някой до Божи
гроб
, да прекоси Турската империя, да премине средиземно море, че да премине през Английската империя и да стигне до Божи
гроб
не беше лесна работа, изискваше висок идеал и подтик да види и узнае нещо от историята на онази култура.
А работата в кухнята беше много трудоемка, за да се подготви храна за стотици хора не беше лека работа, защото освен да се почистят продуктите, да се нареждат, да се сложат в казана идваше и най-голямата тънкост в този занаят как да се сложат подправките, че да стане гозбата вкусна. А имаше и нещо друго, храната трябваше да стигне за всички, а прииждаха винаги допълнително хора и никой не знаеше колко човека ще се хранят. Но тя винаги правеше-струваше, но трябваше да има и допълнителна храна за онези бедните студенти, които се нареждахме накрая за още по един черпак от баба хаджийка. Тя се усмихваше и казваше: „Днес е баба хаджийка и ви храни на корем та да видите какво значи хаджилък". Ние тогава бяхме гладни, млади и вместо да я запитаме какво означава хаджилък ние си тръгвахме с пълни чинии храна, която трябваше да напълни гладните ни търбуси.
По онова време да отиде някой до Божи
гроб
, да прекоси Турската империя, да премине средиземно море, че да премине през Английската империя и да стигне до Божи
гроб
не беше лесна работа, изискваше висок идеал и подтик да види и узнае нещо от историята на онази култура.
Освен това човек без пари не отиваше на хаджилък. Титлата хаджилък не означаваше да си беден и без пари, а означаваше обществено признание на онова богатство, което си натрупал с честен труд. Жалко, че не ги разпитвахме онези възрастни приятели за много неща, защото те бяха пълни освен със случки от братския живот, но таяха в себе си велики откровения за Духа Господен. Защото те бяха извикани от Духа Господен да бъдат негови служители в Дух и Дело. Баба хаджийка бе една от тези.
към текста >>
41.
213. КЛЕТВАТА И МЪЛЧАНИЕТО НА ГЪЛЪБА
,
,
ТОМ 5
Тогава Методи завежда Неделчо Попов пред
гроба
на Учителя и го накарва да се закълне, че ще мълчи.
Помогна му както бе казал Учителят, че докторатът му ще му проправя път. Методи бе минал по косъм докато докато вземе разрешение за печат. Ако някой бе узнал поради завист щяха да ни издадат, да ни наклеветят и щяха да спрат печатането на тази книга. А щяха да го сторят и то от завист. А завистта и озлоблението заслепява някой път и онзи, който се бие по гърдите, че е окултен ученик на Учителя.
Тогава Методи завежда Неделчо Попов пред
гроба
на Учителя и го накарва да се закълне, че ще мълчи.
Неделчо се кълне и издържа на клетвата си. Той живееше под един покрив с Николина Балтова и ако само той бе споменал една дума пред нея, то сигурно бе, че тази книга нямаше да излезе. Неделчо изигра главна роля при организирането на печата. Той беше тогава технически оценител в държавната печатница и имаше много връзки с печатниците. Когато излезе тази книга Балтова се нахвърли върху него: „Ти защо не ми каза, че се прави книга за Учителя, та и аз да взема участие".
към текста >>
Неделчо се оправдава: „Клех се на
гроба
на Учителя и на Учителя да мълча" „Не си се клел, а са те клели други тебе и сега не си признаваш." „Признавам, че съм се клел.
Неделчо се кълне и издържа на клетвата си. Той живееше под един покрив с Николина Балтова и ако само той бе споменал една дума пред нея, то сигурно бе, че тази книга нямаше да излезе. Неделчо изигра главна роля при организирането на печата. Той беше тогава технически оценител в държавната печатница и имаше много връзки с печатниците. Когато излезе тази книга Балтова се нахвърли върху него: „Ти защо не ми каза, че се прави книга за Учителя, та и аз да взема участие".
Неделчо се оправдава: „Клех се на
гроба
на Учителя и на Учителя да мълча" „Не си се клел, а са те клели други тебе и сега не си признаваш." „Признавам, че съм се клел.
Ако бях ти казал, щеше да ни издадеш и книгата нямаше да се отпечата." „Аз ли съм издайник? Аз смятах, че под моя покрив живее бял брат и бял гълъб, защото така те наричат приятелите ти. Ама ти не си бял гълъб, а си черен гарван и аз да не съм знаяла, че в пазвата съм си утаяла змия, която сега ме изяде. Да се махаш от къщата ми! " Неделчо започва да си прибира багажа и го изнася навън.
към текста >>
Сега сълзи се набират в очите ми като си припомня, че той е застанал на
гроба
на Учителя, а до него Методи застанал и го кара да се закълне.
Това беше първия опит да се напише такава книга за Учителя. След това и да искахме и да я напишем нямаше да можем да се съберем, пък и да бяхме я написали нямаше да може да се издаде. Тогава излезна цензура от новата комунистическа власт. Всички положихме старание, но без помощта на Неделчо Попов тази книга нямаше да види бял свят. Най-голяма бе неговата заслуга.
Сега сълзи се набират в очите ми като си припомня, че той е застанал на
гроба
на Учителя, а до него Методи застанал и го кара да се закълне.
И неговото мълчание свърши една голяма работа. За мен това е най-големият подвиг и изпит издържан от Неделчо Попов. Поклон пред него, мир и светлина на душата му. Гълъбе наш! Наричахме го „Гълъба" и си остана бял, чист гълъб на обичта ни към него и остана бял гълъб на Любовта, която носеше към делото на Учителя.
към текста >>
42.
290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО
,
,
ТОМ 5
Между другото аз се грижех за мястото, където беше погребано тялото му като върху
гроба
му бяха насадени подходящи цветя и босилек, които бяха вътре в елипсата, а извън елипсата бе оформена подходяща градина с пет лъча и там се садяха лехи с цветя и мястото беше уютно и приятно, защото приятелите идваха тук за поклонение и за размисъл.
Аз бях една от трите сестри, която бях най-приближена до него. Савка бе първата и бе сложена да Учителя да го обслужва, но тя си замина шест месеца след Учителя. Втората беше Паша Теодорова, но тя се занимаваше като стенографка с беседите и беше заангажирана с печата на Словото му, освен това не беше устроена така, че да се занимава с дом и бит, нямаше тези сръчности. Тогава съвсем естествено се спряха на мен и аз бях тази, която чистех стаята на Учителя, преглеждах дрехите му, проветрявах ги и изобщо се грижех да бъде в ред и порядък стаята му. Тогава узря в нас идеята да направим музей и да оставим непокътнати всичките вещи, с които той си е служил.
Между другото аз се грижех за мястото, където беше погребано тялото му като върху
гроба
му бяха насадени подходящи цветя и босилек, които бяха вътре в елипсата, а извън елипсата бе оформена подходяща градина с пет лъча и там се садяха лехи с цветя и мястото беше уютно и приятно, защото приятелите идваха тук за поклонение и за размисъл.
Преди години от град Варна бяха дошли Емануил Иванов и жена му Люба Иванова като Емануил беше дълги години ръководител на тамошното братство. Изключително амбициозни хора. Аз искам да ви разкажа за едни курабии, за едни сладкиши, които спокойно могат да се оприличат към онази притча от Библията където навремето си продадоха първородството за паница леща. А тук се продадоха за едни курабии и сладкиши. След като си замина Учителя брат Тодор Стоименов бе обявен от всички за ръководител на Братския съвет.
към текста >>
43.
291. НИКОЛА АНТОВ
,
,
ТОМ 5
На процеса Антов каза пред съдиите и пред препълнената зала следното: „Абе, да вземем една
надгробна
плоча и всички тия да ги погребем".
тримата - аз, Никола Антов и Коста Стефанов преброихме колко бройки има от второто издание от книгата „Завета на цветните лъчи". Те бяха около 740 броя. Записахме ги в протокола и те останаха в стаята на Учителя. На другия ден аз отивам с трамвая в града и виждам Никола Антов и Коста Стефанов заминават с една папка под мишница за някъде. След два дни пристигат двама агенти от Държавна сигурност, които носят бележката на Никола Антов и Коста Стефанов с бройката на книгите и прибраха всички книжки.
На процеса Антов каза пред съдиите и пред препълнената зала следното: „Абе, да вземем една
надгробна
плоча и всички тия да ги погребем".
И той ни погреба заедно с неговите приятели - Коста Стефанов, Люба Иванова и още някои други. Свърши процеса, осъдените отидоха в затвора и после дойде възкресението и те през 1963 г. излезнаха от затвора. Братството бе разтурено, Изгрева беше заключен, всички средства бяха отнети и тогава Антов се опита уж да съживи онова, което е оцеляло. Взе от властта едно разрешение, че може при него да се събира група предварително одобрена в списък, за да четат беседите на Учителя.
към текста >>
44.
290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО
,
,
ТОМ 5
Между другото аз се грижех за мястото, където беше погребано тялото му като върху
гроба
му бяха насадени подходящи цветя и босилек, които бяха вътре в елипсата, а извън елипсата бе оформена подходяща градина с пет лъча и там се садяха лехи с цветя и мястото беше уютно и приятно, защото приятелите идваха тук за поклонение и за размисъл.
Аз бях една от трите сестри, която бях най-приближена до него. Савка бе първата и бе сложена да Учителя да го обслужва, но тя си замина шест месеца след Учителя. Втората беше Паша Теодорова, но тя се занимаваше като стенографка с беседите и беше заангажирана с печата на Словото му, освен това не беше устроена така, че да се занимава с дом и бит, нямаше тези сръчности. Тогава съвсем естествено се спряха на мен и аз бях тази, която чистех стаята на Учителя, преглеждах дрехите му, проветрявах ги и изобщо се грижех да бъде в ред и порядък стаята му. Тогава узря в нас идеята да направим музей и да оставим непокътнати всичките вещи, с които той си е служил.
Между другото аз се грижех за мястото, където беше погребано тялото му като върху
гроба
му бяха насадени подходящи цветя и босилек, които бяха вътре в елипсата, а извън елипсата бе оформена подходяща градина с пет лъча и там се садяха лехи с цветя и мястото беше уютно и приятно, защото приятелите идваха тук за поклонение и за размисъл.
Преди години от град Варна бяха дошли Емануил Иванов и жена му Люба Иванова като Емануил беше дълги години ръководител на тамошното братство. Изключително амбициозни хора. Аз искам да ви разкажа за едни курабии, за едни сладкиши, които спокойно могат да се оприличат към онази притча от Библията където навремето си продадоха първородството за паница леща. А тук се продадоха за едни курабии и сладкиши. След като си замина Учителя брат Тодор Стоименов бе обявен от всички за ръководител на Братския съвет.
към текста >>
45.
291. НИКОЛА АНТОВ
,
,
ТОМ 5
На процеса Антов каза пред съдиите и пред препълнената зала следното: „Абе, да вземем една
надгробна
плоча и всички тия да ги погребем".
тримата - аз, Никола Антов и Коста Стефанов преброихме колко бройки има от второто издание от книгата „Завета на цветните лъчи". Те бяха около 740 броя. Записахме ги в протокола и те останаха в стаята на Учителя. На другия ден аз отивам с трамвая в града и виждам Никола Антов и Коста Стефанов заминават с една папка под мишница за някъде. След два дни пристигат двама агенти от Държавна сигурност, които носят бележката на Никола Антов и Коста Стефанов с бройката на книгите и прибраха всички книжки.
На процеса Антов каза пред съдиите и пред препълнената зала следното: „Абе, да вземем една
надгробна
плоча и всички тия да ги погребем".
И той ни погреба заедно с неговите приятели - Коста Стефанов, Люба Иванова и още някои други. Свърши процеса, осъдените отидоха в затвора и после дойде възкресението и те през 1963 г. излезнаха от затвора . Братството бе разтурено, Изгрева беше заключен, всички средства бяха отнети и тогава Антов се опита уж да съживи онова, което е оцеляло. Взе от властта едно разрешение, че може при него да се събира група предварително одобрена в списък, за да четат беседите на Учителя.
към текста >>
46.
3. СЕЛСКАТА УЧИТЕЛКА
,
,
ТОМ 6
Струваха ми се като затвор, като
гробница
на моя скрит, вътрешен копнеж към голямото, великото, красивото!
Как да изляза от това положение. Как да литна на простор и слънце? Защо душата ми копнее за простор и слънце? Така измина първата ми учителска година във вътрешно лутане, блъскане над житейските въпроси, без да дойда до някакво разрешение и примирение. Й когато се качих на края на учебната година на колата натоварена с багажа ми, аз не се обърнах нито веднъж към селото и училището да ги видя, не исках да ги видя.
Струваха ми се като затвор, като
гробница
на моя скрит, вътрешен копнеж към голямото, великото, красивото!
Да избягам, да избягам далеч от селото, от учителството! Нищо и никой не може да ми вдъхне любов към тях. Далеч! къде? - Сама не знаех. В душата ми имаше спомен ли (какъв спомен, аз досега съм била само дете и ученичка), какво ли, за страна, за среда, за общество, където има простор и слънце.
към текста >>
47.
67. ЗАМИНАЛИЯТ РОЖДЕН БРАТ
,
,
ТОМ 6
Говори за
задгроб
ния живот, за заминалите, по-специално за брат ми - защо си отиде млад - по кармически причини, къде е сега и как е, каква работа ще му възложат и т.н., и т.н.
Пет дни след заминаването на брат ми Учителят не дойде при мене. Може би чакаше да утихне бурята, мъката у мене. На шестия ден дойде и дойде сам без антуража. Стоя много и говори много - часове. Много неща не чух или не разбирах, други забравих, а само някои помня.
Говори за
задгроб
ния живот, за заминалите, по-специално за брат ми - защо си отиде млад - по кармически причини, къде е сега и как е, каква работа ще му възложат и т.н., и т.н.
Между другото каза: „Разбра ли сега защо беше всичко? Защото ако беше там далеч, щеше да бъде 10 пъти по-лошо". Аз мълком Му благодарих. Каза също, че нашата връзка с брат ми датирала от векове. Най-интересното, което беше в този разговор бе това, че по едно време Учителят говореше и говори дълго време, а аз бях разсеяна и не слушах какво говори.
към текста >>
Връзката с жена му беше до
гроба
, а с нея и зад
гроба
." Това ми казаха сестри, които са били на беседата и дойдоха веднага при мене да ми кажат.
Но продължи доста дълго. Доста дълго аз чувствувах брат си близо до мене или в мене и разговарях с него. Как стават тези неща не ми са ясни и не мога да ги обясня, но стават, бяха факт потвърден и от горните думи на Учителя и от други думи, които беше казал на беседа 3 дена след заминаването на брат ми: „Те крият от нея, пък той е при нея и разговаря с него. Още щом си замина, той отиде при нея. Защото връзката им е духовна и силна.
Връзката с жена му беше до
гроба
, а с нея и зад
гроба
." Това ми казаха сестри, които са били на беседата и дойдоха веднага при мене да ми кажат.
Къде е сега брат ми, не зная. След доста дълго време в време и край мене той се отдалечи. Аз не го чувствувах и сънувах вече и по-рядко почнах да мисля за него. А сега вече може и да се е преродил. Защото от тогава се минаха 24 години, а Учителят беше казал, че след 15-20 години ще се върне, ще се прероди.
към текста >>
48.
1. ПРЕДГОВОР ЗА СРАМА БЪЛГАРСКИ
,
,
ТОМ 6
Ето защо са длъжни всички ония, които са били в контакт с Него, да споделят с останалите хора всичко онова, което са чули и видели от Него, а не да го отнесат със себе си в
гроба
, както направиха вече мнозина от нас.
След 9-ти септември една наша делегация, в състава на която влизал и един прокурор, чиято майка била от Братството на Изгрева, била изпратена в Япония. Когато били приети там от официалното лице, прокурорът видял на стената снимки от разни хора и се зачудил като видях между тях портрета на Учителя. Когато запитал японеца какво търси този портрет между другите снимки, японеца му отговорил: „Светът ще се оправи само тогава, когато хората започнат да живеят според Неговите Думи". А пък аз срещнах преди две години в България една жена от Дупница, която даже и името Му не беше чувала. Смятам, че е не само срам, но и грях да има в България човек, който да не е чул името Му и да не знае, че Учителят посади на българска почва това семе, от чиито плодове ще се ползва не само българския народ, а и цялото човечество.
Ето защо са длъжни всички ония, които са били в контакт с Него, да споделят с останалите хора всичко онова, което са чули и видели от Него, а не да го отнесат със себе си в
гроба
, както направиха вече мнозина от нас.
В следващите страници аз ще разкажа всичко лично чуто от Учителя или преживяно във връзка с Него, което си спомням, от най-дребното до най-величественото. С. Бистрица, Софийско 1954 г.
към текста >>
49.
2. СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА
,
,
ТОМ 6
Щом като е до
гроба
, няма смисъл!
Сродникът ни отричаше съ- 159 ществуването на душата след смъртта, като казваше, че душата не е нищо друго, освен функция на мозъка. Заключението му беше: „Има мозък - има душа, няма мозък - няма душа". Ясна и проста логика, но съвършено погрешно заключение. В детската ми душа настана голям смут. Когато почнех да уча уроците си по пиано при първите болки на мускулите на ръцете ми, минаваше ми мисълта: „Защо?
Щом като е до
гроба
, няма смисъл!
" И затварях пианото. Почнах да не мога и да уча, а бях честолюбива и се срамувах от учителите и съученичките си. Обаче сякаш че ли някаква невидима сила ме закриляше и от трите ученички в класа, които взеха матурата си с отличие, едната бях аз. Истина е, че бях паметлива и че всичките клонове на науката ме интересуваха, но все пак ще разкажа един от случаите, за да покажа тогавашната странна закрила над мене. Беше час по физика.
към текста >>
Мисълта, че всичко свършва до
гроба
ме доведе до апатия и аз си казах, че щом като всичко свършва до
гроба
, няма смисъл да се живее, по този начин мисълта за самоубийството се зароди в мен.
Той до края запитваше Стайкова и след нея ме караше да кажа аз закона. И по този начин, колкото да имаше известна несправедливост в дадения случай,.аз си седнах с шестицата, а Стайкова, милата, с двойката. По този начин и съученичките ми винаги оставаха с убеждението, че всякога знам. Случаите за закрилата не са малко, но не им е мястото да ги разказвам тука. Обаче това не пречеше с всяка нова учебна година вътрешното ми смущение да се увеличава.
Мисълта, че всичко свършва до
гроба
ме доведе до апатия и аз си казах, че щом като всичко свършва до
гроба
, няма смисъл да се живее, по този начин мисълта за самоубийството се зароди в мен.
Това беше преди матурата, в последния клас. Хващаха ме истерични кризи. Затварях се в стаята си и плачех. Ръцете ми ставаха ледено студени. Криех това от родителите си и от всички наоколо -знаех, че те няма да ме разберат, започнах да търся най-безболезнения начин.
към текста >>
50.
33. ЗЛАТНАТА ЕПОХА
,
Мария Райчева
,
ТОМ 6
Тогава всички мъртви от
гробовете
ще излязат.
Има четири епохи: златна, сребърна, желязна и медна. Ние сме на края на желязната епоха. Новата епоха ще бъде ЗЛАТНА ЕПОХА - ШЕСТАТА РАСА. Всички вие трябва да бъдете готови понеже ще дойдат ПРЕДЦИТЕ. И тогава ще има радост, веселие и голямо знание и сили.
Тогава всички мъртви от
гробовете
ще излязат.
И живите ще се променят. Грозните ще станат красиви, а красивите ще станат още по-красиви. Глупавите ще станат умни, а умните ще станат още по-умни. И цялата земя ще бъде райска градина. Поздравявам ви с Новата епоха.
към текста >>
В шестата раса няма да има
гробища
.
Петата раса носи цигулката, а шестата ще Свири на нея. Шестата раса ще има това преимущество, че няма да има останки. Човек няма да чака да го погребват. Като дойде време да заминава, той ще каже: „Аз заминавам. И ще си отида, ще стана невидим".
В шестата раса няма да има
гробища
.
Като живее човек 120-150 години, ще си отиде. И тъй един ден хората няма да умират. Това умиране е едно неестествено положение. Човек вместо да умре, ще стане невидим. В шестата раса хората ще се раждат по Дух.
към текста >>
51.
МАРИН КАМБУРОВ
,
Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров
,
ТОМ 6
И както бях в помещението, като в
гроб
и като че целия свят бе отгоре ми.
Един голям изпит беше. Но на стълбата беше върха. Лампата беше в ръцете ми. Добре, че не я изтървах, да се счупи, да направи по-голяма беля, да се запали всичко. Аз останах като вкаменен.
И както бях в помещението, като в
гроб
и като че целия свят бе отгоре ми.
Та и туй преживях още там'на Колибата. Този спомен остана като едно посвещение за мене. (Към N 24) А за съборите можеш да научиш от другите, защото ние тогава бяхме като обоз с каруцата - вземаме, даваме, тичаме, тичаме, тичаме. Сутрин отиваме на работа и вечер се връщаме уморени. Слушал съм как горе Учителят свиреше и трябва да знаеш, че никога не съм слушал такава музика както Учителят свири, като че музиката идва от Невидимия свят.
към текста >>
Та вуйчо като се спусна, че като хвана коня за юздата и извика: „Слушай, от една седмица съм бял брат, ако не беше тъй, тука щеше да ти е
гроба
!
Отиваме с него с две каруци за пясък. А в съботен ден в Стара Загора става пазар. Ние сме натоварили пясъка и се връщаме в Стара Загора. А пък отсреща духа един западен вятър и селяните накачулили ямурлуците си не гледат накъде вървят конете. По едно време една каруца закачи вуйчовата кола и вуйчо нещо се наведе и селянина го удари с камшика си, като мислеше, че вуйчо е виновен.
Та вуйчо като се спусна, че като хвана коня за юздата и извика: „Слушай, от една седмица съм бял брат, ако не беше тъй, тука щеше да ти е
гроба
!
" Вуйчо Иван бил бабаитин на Стара Загора и ги е пердашил наред. (Към N 1) После имало един турчин, който ходел из лозята, а жените обикновено отивали да работят, да копаят и той отивал и ги закачал и се гаврел с тях. Тук-там, тук-там, не оставял хората на мира. И дядо Пеню рекъл: „Аз ще го оправя тоя турчин! " И един ден облича едни скъсани дрехи, взема една мотика и една пукната стомна и тръгва нарочно, да го срещне.
към текста >>
Та тогава не зная как стана, но решихме да отидем на
гробищата
.
Той пишеше хубави работи. Стефанка, дъщеря му пък беше асистентка в университета. Като млади още в Стара Загора като се събирахме веднъж бяхме 19 души младежи. Говорехме си кой го е страх, кой не го е страх и т.н. Нали Учителят поставяше задачи да ходят на Витоша нощем и т.н.
Та тогава не зная как стана, но решихме да отидем на
гробищата
.
И аз казвам на една сестра Еленка: „Ще дойдеш ли с мене на гробищата? " „С теб, кай - ще дойда". И тъй посред нощ тръгнахме и ходихме на старозагорските гробища. А пък имаше една луна... Другите останаха у Стефан Желев, там беше събранието. Тя се хвана за мене и отидохме и обиколихме гробищата по луната и за доказателство вземахме от едно гробче от едно венче за доказателство една китка.
към текста >>
И аз казвам на една сестра Еленка: „Ще дойдеш ли с мене на
гробищата
?
Стефанка, дъщеря му пък беше асистентка в университета. Като млади още в Стара Загора като се събирахме веднъж бяхме 19 души младежи. Говорехме си кой го е страх, кой не го е страх и т.н. Нали Учителят поставяше задачи да ходят на Витоша нощем и т.н. Та тогава не зная как стана, но решихме да отидем на гробищата.
И аз казвам на една сестра Еленка: „Ще дойдеш ли с мене на
гробищата
?
" „С теб, кай - ще дойда". И тъй посред нощ тръгнахме и ходихме на старозагорските гробища. А пък имаше една луна... Другите останаха у Стефан Желев, там беше събранието. Тя се хвана за мене и отидохме и обиколихме гробищата по луната и за доказателство вземахме от едно гробче от едно венче за доказателство една китка. Та ходихме значи на гробищата посред нощ.
към текста >>
И тъй посред нощ тръгнахме и ходихме на старозагорските
гробища
.
Говорехме си кой го е страх, кой не го е страх и т.н. Нали Учителят поставяше задачи да ходят на Витоша нощем и т.н. Та тогава не зная как стана, но решихме да отидем на гробищата. И аз казвам на една сестра Еленка: „Ще дойдеш ли с мене на гробищата? " „С теб, кай - ще дойда".
И тъй посред нощ тръгнахме и ходихме на старозагорските
гробища
.
А пък имаше една луна... Другите останаха у Стефан Желев, там беше събранието. Тя се хвана за мене и отидохме и обиколихме гробищата по луната и за доказателство вземахме от едно гробче от едно венче за доказателство една китка. Та ходихме значи на гробищата посред нощ. По време на съборите ни пазеха военни, за да не се допускат бъркотии от лоши хора, главно от попщината. Те се опитваха да организират нещо, но ние си свършихме благополучно работата.
към текста >>
Тя се хвана за мене и отидохме и обиколихме
гробищата
по луната и за доказателство вземахме от едно
гробче
от едно венче за доказателство една китка.
Та тогава не зная как стана, но решихме да отидем на гробищата. И аз казвам на една сестра Еленка: „Ще дойдеш ли с мене на гробищата? " „С теб, кай - ще дойда". И тъй посред нощ тръгнахме и ходихме на старозагорските гробища. А пък имаше една луна... Другите останаха у Стефан Желев, там беше събранието.
Тя се хвана за мене и отидохме и обиколихме
гробищата
по луната и за доказателство вземахме от едно
гробче
от едно венче за доказателство една китка.
Та ходихме значи на гробищата посред нощ. По време на съборите ни пазеха военни, за да не се допускат бъркотии от лоши хора, главно от попщината. Те се опитваха да организират нещо, но ние си свършихме благополучно работата. Военните не ни пречеха. Записала на магнетофонен запис, преписала, подготвила и редактирала Марийка Марашлиева.
към текста >>
Та ходихме значи на
гробищата
посред нощ.
И аз казвам на една сестра Еленка: „Ще дойдеш ли с мене на гробищата? " „С теб, кай - ще дойда". И тъй посред нощ тръгнахме и ходихме на старозагорските гробища. А пък имаше една луна... Другите останаха у Стефан Желев, там беше събранието. Тя се хвана за мене и отидохме и обиколихме гробищата по луната и за доказателство вземахме от едно гробче от едно венче за доказателство една китка.
Та ходихме значи на
гробищата
посред нощ.
По време на съборите ни пазеха военни, за да не се допускат бъркотии от лоши хора, главно от попщината. Те се опитваха да организират нещо, но ние си свършихме благополучно работата. Военните не ни пречеха. Записала на магнетофонен запис, преписала, подготвила и редактирала Марийка Марашлиева. София, 10 май 1990г.
към текста >>
52.
ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
На
гроба
се изговориха псалми 51 и 91 и някои молитви.
София, 28.Х.1927 г. Любезна сестро, Получих писмото ви от 25 октомври. Погребението се извърши в четвъртък на 20 октомври. Понеже в общината бяха казали, че погребението не може да стане без свещеник, повикаха такъв, но той не беше дошъл. Затова погребението стана без свещеник.
На
гроба
се изговориха псалми 51 и 91 и някои молитви.
Присъствуваха мнозина братя и сестри. Веднага след погребението с. Дафинка се явила на сън на една сестра и й казала, че е много доволна от голямото и живо участие, което взели братята и сестрите. Вчера имаше беседа на Изгрева в памет на с. Дафинка. Присъствуваха много души.
към текста >>
53.
1. РУСЕНКАТА, КОЯТО УМЕЕШЕ ДА ГОТВИ
,
Златка Георгиева (Вачева)
,
ТОМ 6
Аз му казах, няма да вземеш, после, когато трябваше да се тури паметник на
гроба
на моята свекърва, ние отидохме тука във Владая, поръчахме паметника двамата.
Най-голям беше моят съпруг и той, затова когато тя умря и решиха да се делят, аз му казах: „Отиваш на село, няма да вземеш парченце земя от там. Ти си завършил, те са те издържали", макар че той завърши морското училище, където нямаше нужда да му пращат толкова пари както при другите училища, „но ти имаш образование и няма да вземеш абсолютно нищо". И може би за това те всички ме уважаваха на село. Не взе! А това е много важно.
Аз му казах, няма да вземеш, после, когато трябваше да се тури паметник на
гроба
на моята свекърва, ние отидохме тука във Владая, поръчахме паметника двамата.
Имахме тогава колата. Ние сега я продадохме миналата година и Ивайло, малкият ми син дойде с нас, беше малък още, но все пак дойде с нас и той много помогна да се тури паметника, защото копа, силен е. Той сега малко не е така, счупено му е, да, казвам си го и разбира се написахме там и на баща му името, нали де и той е бил кмет в селото, бащата на моят съпруг. И не зная дали сте чували името Харлаков - идва с войската като преследва комунистите, отива при кмета и го пита: „Имате ли комунисти в селото" и той казва: „Нямаме". Това е 1923 г, И той тъкмо казва нямаме и то един има и той идва да се предаде.
към текста >>
54.
2. КРИВИЯТ СТЪЛБ НА ПРАВОСЛАВИЕТО
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Изкопаха му и двоен
гроб
и така го погребаха.
Ставаше само да бъде и да изпълнява службата на кривия стълб на православието. Това е винаги пред очите ми, макар че минаха цели десетилетия от тогава. А през 1927/28 г. той си замина и когато го погребваха, направиха му двоен ковчег, защото не можеха да го съберат в единичен. Нали целият беше под прав ъгъл.
Изкопаха му и двоен
гроб
и така го погребаха.
Та двойният ковчег беше за двама човека - единия за Ефтимий, а другият - за кривия стълб на православието. И гробът беше за двама - за Ефтимий и за онзи кривият стълб на православието.
към текста >>
И
гробът
беше за двама - за Ефтимий и за онзи кривият стълб на православието.
А през 1927/28 г. той си замина и когато го погребваха, направиха му двоен ковчег, защото не можеха да го съберат в единичен. Нали целият беше под прав ъгъл. Изкопаха му и двоен гроб и така го погребаха. Та двойният ковчег беше за двама човека - единия за Ефтимий, а другият - за кривия стълб на православието.
И
гробът
беше за двама - за Ефтимий и за онзи кривият стълб на православието.
към текста >>
55.
10. СЕАНСИ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Той вярваше в
задгробния
живот.
10. СЕАНСИ Друг един момент на преживяване в Княжево беше следният: дойде у нас моя вуйчо Георги, брат на майка ми, който е бил учител по фрески и български език в Делиормана. Много хубав човек беше.
Той вярваше в
задгробния
живот.
Веднъж решихме с брат ми, Крум Въжаров и той да направят сеанс. Те хващаха една заострена, кръгла пръчка и я задвижваха върху една кръгла дъска с азбука. Те ни казаха да гледаме спокойно и да не се смеем, защото ние се смеехме. А Сашка трябваше да записва буквите, които показваше пръчката. По наше желание беше, те да си затворят очите, защото не им вярвахме.
към текста >>
56.
20. СВЕТОСЛАВ ГЕОРГИЕВ ПЕЧЕНИКОВ (СЛАВЯНСКИ)
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Когато една нощ седял на верандата Славчо се замислил за извънземни неща и започнал силно да се моли да му се даде възможност да провери има ли
задгробен
живот.
Тогава Славчо беше вече гимназист във II мъжка гимназия. Като гимназист той е участвувал в организацията на скаутите по това време. По-късно заедно с Крум Въжаров, с когото бяха неразделни приятели образуваха Християнско дружество и го ръководеха в едно читалище, в което се събираха много младежи. Живеехме в една хубава къща в Княжево зад реката. Къщата имаше хубава веранда с лозница.
Когато една нощ седял на верандата Славчо се замислил за извънземни неща и започнал силно да се моли да му се даде възможност да провери има ли
задгробен
живот.
Тъй като се молил призовавайки някои, изведнъж от към прозореца влиза нещо като пара, което постепенно почва да се оформя като човешка фигура. Той започнал да се тресе, дали от страх или от някакво излъчване не знам, но се уплашил, замахнал с ръце и извикал: „Неща, неща, върви си, изчезва" и появилото се изчезнало. Понякога идваше на гости у дома моят вуйчо, брат на майка ми, който е бил гимназиален учител в Делиорман и в Русе по френски и български език. И те, вуйчо ми, брат ми и Крум Въжаров, който също беше у дома решили да правят сеанс и да викат духовете на близки заминали за оня свят. На една кръгла дъска написаха азбуката с ясни букви.
към текста >>
57.
21. ЖОРЖ ГИГОВ КЬОСЕВ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Погребан е в евангелските централни
гробища
с пастир от евангелската черква, като за прощални слова бяха дадени от пастора, Георги Томалевски, Митко Кочев, Елвилюри.
Космични приказки - война между боговете. 28.VII.1977 г. е писал „Далечно бъдеще през 34 век". Жорж си замина на 3 февруари 1979 г. в Пирогов от сърдечно-съдова слабост и отравяне от лекарства взети в голямо количество.
Погребан е в евангелските централни
гробища
с пастир от евангелската черква, като за прощални слова бяха дадени от пастора, Георги Томалевски, Митко Кочев, Елвилюри.
Аз съм благодарна на д-р Вергилий Кръстев, който изиска от мене тази биография и на Марийка Марашлиева, която записа на пишеща машина горното. Написано на 15 и 16 декември от съпругата Надежда Кьосева и напечатано на 19 декември от Марийка Марашлиева -1992 г. Написала Надежда Кьосева Напечатала Марийка Марашлиева София, 19.ХП.1922 г.
към текста >>
58.
4. СЛУГИНЯТА
,
Донка Илиева
,
ТОМ 6
Отидохме да се уговорим къде ще бъде помена на
гробищата
или вкъщи.
Та Мария, дъщерята на Антов има да плаща много заради нея. Ето за какво беше сръднята на Антов към мене. За 40 дни на Кинчето отидохме у Антов с две мои приятелки. Едната Веска, ти я знаеш, която гледаше леля си Мария - шивачката. Тя живееше на Изгрева до Никола Нанков, а другата - Гина - работничка от печатницата.
Отидохме да се уговорим къде ще бъде помена на
гробищата
или вкъщи.
„Я тия пари ке ги давам, ако искаш ти купи нещо", вика Антов. Сега още като починала Кинчето, то Данчо синът на Антов дойде да ме вика и ми казва: „Кака Кина си замина, ела да видиш да подредим там нещо". Аз тогава бях при Недялка, моята дъщеря, а те са близко там до Антов, в Лозенец. Отидох, подредихме я, а погребението ще бъде на другия ден. Като се събрахме сестрите и отиваме да направим молитва у тях намерихме стаята заключена.
към текста >>
Ще дойде колата от
гробищата
да вземе Кинчето.
Аз тогава бях при Недялка, моята дъщеря, а те са близко там до Антов, в Лозенец. Отидох, подредихме я, а погребението ще бъде на другия ден. Като се събрахме сестрите и отиваме да направим молитва у тях намерихме стаята заключена. Заключена и вратата на Антов. Чукам, тропам: „Брат Антов, какво става?
Ще дойде колата от
гробищата
да вземе Кинчето.
Искам да направим молитва. Защо сте я заключили? Стани да отвориш, молим ти се". Аз викам, той мълчи. Аз чукам пак, настоявам: „Какво става тука, какво става?
към текста >>
Въпросът за
гробищата
беше да направим помен у Антов със сестрите.
тя води дело и направи така, че остана на нея апартамента. Данчо ме вика за свидетел. Викам: „Данчо, Мария, тя е убийца на мащеха си, а седнала да съди брат си, на когото се полага половината апартамент. И така остана вече. Антов след това ми пише едно писмо.
Въпросът за
гробищата
беше да направим помен у Антов със сестрите.
Излязохме навън и им казвам какво ми каза Антов: „Мария ще отиде и ще занесе, каквото иска на гробищата. Ний ако искаме да идем". Отивам аз и при Данчо, той щото близко живее. Казвам: „Данчо, така и така работата. Ти какво мислиш?
към текста >>
Излязохме навън и им казвам какво ми каза Антов: „Мария ще отиде и ще занесе, каквото иска на
гробищата
.
Данчо ме вика за свидетел. Викам: „Данчо, Мария, тя е убийца на мащеха си, а седнала да съди брат си, на когото се полага половината апартамент. И така остана вече. Антов след това ми пише едно писмо. Въпросът за гробищата беше да направим помен у Антов със сестрите.
Излязохме навън и им казвам какво ми каза Антов: „Мария ще отиде и ще занесе, каквото иска на
гробищата
.
Ний ако искаме да идем". Отивам аз и при Данчо, той щото близко живее. Казвам: „Данчо, така и така работата. Ти какво мислиш? " „Тая идиотка няма да я слушаме нея." „Хайде тогава да се разделиме." „Аз ще поръчам погача, ще поръчам и житото и бонбони там, каквото трябва." „Добре ще дойдем тогава." Аз говорих със сестричките и казвам: „Аз ще взема пък някои чинийки, салфетки, лъжички".
към текста >>
Отидохме на
гробищата
.
Казвам: „Данчо, така и така работата. Ти какво мислиш? " „Тая идиотка няма да я слушаме нея." „Хайде тогава да се разделиме." „Аз ще поръчам погача, ще поръчам и житото и бонбони там, каквото трябва." „Добре ще дойдем тогава." Аз говорих със сестричките и казвам: „Аз ще взема пък някои чинийки, салфетки, лъжички". Вземах сирене, кашкавал и поканихме този-онзи. Кирчо, той винаги беше готов и Ангел-градинския и други десетина души.
Отидохме на
гробищата
.
А 40 дни беше в сряда, а ние отидохме в четвъртък, защото Мария ще е там, ако отидем в сряда. Та тя отишла в сряда и като не ни видяла там оставила един букет и една кутия локум на гроба. А на гроба имаше сложен паметник поръчан специално и пише: „Кина П. Антова 1906 - 1974. Даром от съпруга й".
към текста >>
Та тя отишла в сряда и като не ни видяла там оставила един букет и една кутия локум на
гроба
.
" „Тая идиотка няма да я слушаме нея." „Хайде тогава да се разделиме." „Аз ще поръчам погача, ще поръчам и житото и бонбони там, каквото трябва." „Добре ще дойдем тогава." Аз говорих със сестричките и казвам: „Аз ще взема пък някои чинийки, салфетки, лъжички". Вземах сирене, кашкавал и поканихме този-онзи. Кирчо, той винаги беше готов и Ангел-градинския и други десетина души. Отидохме на гробищата. А 40 дни беше в сряда, а ние отидохме в четвъртък, защото Мария ще е там, ако отидем в сряда.
Та тя отишла в сряда и като не ни видяла там оставила един букет и една кутия локум на
гроба
.
А на гроба имаше сложен паметник поръчан специално и пише: „Кина П. Антова 1906 - 1974. Даром от съпруга й". Смеят се хората. Викам: „Голям дар и подарък й направиха и я пратиха в гроба".
към текста >>
А на
гроба
имаше сложен паметник поръчан специално и пише: „Кина П.
Вземах сирене, кашкавал и поканихме този-онзи. Кирчо, той винаги беше готов и Ангел-градинския и други десетина души. Отидохме на гробищата. А 40 дни беше в сряда, а ние отидохме в четвъртък, защото Мария ще е там, ако отидем в сряда. Та тя отишла в сряда и като не ни видяла там оставила един букет и една кутия локум на гроба.
А на
гроба
имаше сложен паметник поръчан специално и пише: „Кина П.
Антова 1906 - 1974. Даром от съпруга й". Смеят се хората. Викам: „Голям дар и подарък й направиха и я пратиха в гроба". Млада беше още.
към текста >>
Викам: „Голям дар и подарък й направиха и я пратиха в
гроба
".
Та тя отишла в сряда и като не ни видяла там оставила един букет и една кутия локум на гроба. А на гроба имаше сложен паметник поръчан специално и пише: „Кина П. Антова 1906 - 1974. Даром от съпруга й". Смеят се хората.
Викам: „Голям дар и подарък й направиха и я пратиха в
гроба
".
Млада беше още. Мария като ходила на гробищата и се върнала, та разправила на баща си, че не сме били на гробищата. И той има ми карез вече и ми пише едно писмо: „Проклятие, проклятие, проклятие и т. н." Аз го изгорих и казвам: „Правдата ще възтържествува". Тя я уби и сега ще й чете молитва!
към текста >>
Мария като ходила на
гробищата
и се върнала, та разправила на баща си, че не сме били на
гробищата
.
Антова 1906 - 1974. Даром от съпруга й". Смеят се хората. Викам: „Голям дар и подарък й направиха и я пратиха в гроба". Млада беше още.
Мария като ходила на
гробищата
и се върнала, та разправила на баща си, че не сме били на
гробищата
.
И той има ми карез вече и ми пише едно писмо: „Проклятие, проклятие, проклятие и т. н." Аз го изгорих и казвам: „Правдата ще възтържествува". Тя я уби и сега ще й чете молитва! И ще плаща заради нея. А тя, Кинчето беше истинска слугиня там и тя ги отгледа от малки деца и накрая я затриха.
към текста >>
59.
6. ПРЕЖИВЕЛИЦИ
,
Паньо Славов
,
ТОМ 6
Брат Паню ходел по
гробищата
в 12 часа нощем и слушал как стенели починалите, което било като урок - да се учи.
Един ден се обадил на Паню и му казал: „Паню, не е тъй както си го мислехме на земята". Учителят давал упражнения на брат Паню в най-голямата виелица през зимата да излиза на един връх Бакаджиците в Странджа планина до водораздела. Тогава имало много вълци. На Паню му се подкосявали краката от страх като ги чувал как вият. Като се изкачил на върха му светнало, станало му горещо, паднал на колене за молитва и благодарност към Небето.
Брат Паню ходел по
гробищата
в 12 часа нощем и слушал как стенели починалите, което било като урок - да се учи.
Обикалял в града в 12 ч. нощем в Ямбол и правел молитви с брат Христо Каратлиев. Веднъж го извикали в милицията и го питали: „Ти като говориш за Бога, познаваш ли Го? " А той им отговорил: „Вие като говорите за Ленин, познавате ли го? " Те го изпратили в мазето да постои няколко дни за поумняване.
към текста >>
60.
7. ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗРЯЛАТА КАРМА
,
Маргарита Рангелова Стратева
,
ТОМ 6
Леля ми, неговата сестра Надя е сънувала някаква много грозна драматична картина с някакво поле и някакви гарги около
гробище
и се събудила с някакво предчувствие, че това е знак за нещастие.
Бил направен много хитър ход, за да ги накарат да си признаят, като са вкарали един чужденец-французин. Вкарали са го при баща ми, малтретирали са го уж и него и той казал на баща ми: „Признай си и ще ви освободят$. Баща ми признава и тогава ги осъждат на смърт. А в писмата баща ми пише, че не е бил шпионин и аз вярвам в това нещо. Много е интересно, че много близки са предчувствували смъртта на моят баща.
Леля ми, неговата сестра Надя е сънувала някаква много грозна драматична картина с някакво поле и някакви гарги около
гробище
и се събудила с някакво предчувствие, че това е знак за нещастие.
В същия час когато са били убити, сестрата на неговата майка или по-точно сестрата на баба ми Мария - Дочка, която била мома-учителка в Търново, познавах я добре и ми беше много симпатична, жена с характер, интелигентна, организирана, тя ми е разказвала лично, че през нощта чула почукване, значи те точно в полунощ са били убити и излязла и видяла баща ми Емил в бели дрехи се явил и изчезнал. Тогава тя разбрала, че нещо е станало. Бели дрехи значело, че някаква беля е станала (по селските трактовки). Така че и тя е предчувствувала. За баба ми Мария, не зная, тя беше по-особена жена, нищо не ми е разказвала.
към текста >>
61.
РАЙНА КАМЕНОВА
,
,
ТОМ 6
През 1946 г, Изгрева, София 30.04.1989 г., Великден РАЗПЪНАХА ИСУСА Живите мъртъвци, бездушните, неразумните, духовно слепите лицемери, безумните, тези външно красиви, варосани
гробници
, за Истината и Любовта родени покойници, с продажната тълпа и фарисейската мъст осъдиха Исуса да бъде разпънат на кръст... Разпънаха Богочовека, носителя на любовта, Носителя на Истината и на Мъдростта... С велико смирение до сетното си дихание Исус изпи горчивата чаша на огнено страдание... Помръкнаха с мъка на слънцето лъчите, скръбно в небето проблеснаха звездите - поемаха съпричастно скръбта на земята, гневно разтърсили снага в тъмнината... Вековно „Горко!
Защото туй е Духът на Вечността! Зове ни Тя... Зове ни Сам Христа!... О, летен ден! За мен си ти блажен!... Поклон пред призива свещен!...
През 1946 г, Изгрева, София 30.04.1989 г., Великден РАЗПЪНАХА ИСУСА Живите мъртъвци, бездушните, неразумните, духовно слепите лицемери, безумните, тези външно красиви, варосани
гробници
, за Истината и Любовта родени покойници, с продажната тълпа и фарисейската мъст осъдиха Исуса да бъде разпънат на кръст... Разпънаха Богочовека, носителя на любовта, Носителя на Истината и на Мъдростта... С велико смирение до сетното си дихание Исус изпи горчивата чаша на огнено страдание... Помръкнаха с мъка на слънцето лъчите, скръбно в небето проблеснаха звездите - поемаха съпричастно скръбта на земята, гневно разтърсили снага в тъмнината... Вековно „Горко!
" проехтя в небесния свод за безумното дело на еврейския народ, поел съдбата кармично да страда и с векове да скита без дом и пощада... А призракът на тежкия кръст Голготен ще стърчи през вековете свидетел самотен и да припомня на живите през вековете на еврейския народ за греховете... По заповед сервилна на „умния" Пилат сложиха на кръста надписа познат: „Исус Назарянин, цар иудейски", сложиха го за подбив, с насмешки злодейски „о, словци безумни! Те никак и не подозират и свещения смисъл те не прозират, че в надписа се крие предвечна окултна Тайна, властна като вечността безкрайна: „В огъня природен пламти Божията Любов", в която царува възвишен, живот нов... И дори разпъната от слепите за огнени страдания Тя Любовта възкръсва в мощни сияния, възкръсва властна, силна безконечна. Защото Христовата Любов е безсмъртна, вечна! На Огъня като Божествен феникс Тя оживява, отново готова да възхвалява Божията Слава. Райна Каменова, гр.
към текста >>
62.
7. СБОГУВАНЕ
,
Йорданка Димитрова Колева
,
ТОМ 6
И нататък вече те го поставиха в
гроба
и го засипаха c пръст.
Те бяха заскрежени, студено беше, много студено, а те се качваха там да снимат журналистите. Та не знам от наши ли бяха, чужди ли бяха, не ги знам какви бяха, важно е, че се катереха по боровете да правят снимки. И тогава слънцето се показа през тоя такъв мразовит, студен ден и всичко бе заскрежено. И облачно беше така. Слънцето се показа.
И нататък вече те го поставиха в
гроба
и го засипаха c пръст.
към текста >>
63.
5. БРАТЯ ПО ПЛЪТ И БРАТЯ ПО ДУХ
,
Емилия Михайловска
,
ТОМ 6
Като се разбра това нещо на
гробищата
в Бояна, тръгнаха да намерят къде са дрехите му.
почина нашият добър приятел Влад Пашов, един от най-добрите астролози на Братството. Той и Петър Манев бяха най-добрите на Изгрева. Куриозното, което беше, че за погребението докараха Влад Пашов от болницата почти гол, бос и неподреден както за погребение, защото не било платено 10 лв. за обличането му. Оставили дрехите му настрана.
Като се разбра това нещо на
гробищата
в Бояна, тръгнаха да намерят къде са дрехите му.
В туй време двамата му братя генерали, които бяха комунисти и сестра му официално облечени в черни костюми с две хубави коли дойдоха и присъствуваха на погребението. Сестра му като видя смъртника си събу чорапите, за да го обуят и го покри с кърпата си, да го прикрие и да скрие нечий срам. Кирчо-лъвчето, който бил отишъл за дрехите му като се върнал, Влад бил вече погребан. Церемонията била свършила. Сестра му раздала житото и след това двамата генерали се качили в колите си и заминали.
към текста >>
64.
1. ГОДИНИ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Моят дядо Велико на път за Божи
гроб
, до където не стигнал, а ходил само до Света гора та на минаване ремонтирал чешмата.
Русе на 14.11.1922 г. Баща ми, Велико Великов Марашлиев е роден в с. Горна Чамурлия, околия Бабадаг, Тулчанско - северна Добруджа в 1892 г. Родът на баща ми са живели първоначално в село Равна, Провадийско до Кримската война. От това време е останала „Марашлиевата чешма".
Моят дядо Велико на път за Божи
гроб
, до където не стигнал, а ходил само до Света гора та на минаване ремонтирал чешмата.
Тя била построена на удобно място и била голяма с корита за добитъка. Построяването на чешмите навремето е било цяло посвещение. След Кримската война (1853 - 1856 г) нашите родственици се изселват в Бесарабия с отстъпващите руски войски, но там не им било много удобно поради това, че трябвало да узаконяват строителството си на жилище, обор, хамбар и др, а те не искали да се подчиняват. От друга страна турски емисари ги обикаляли и увещавали да се върнат назад по родните места като им казвали, че има обявена амнистия за тях, че на правителството му са необходими данъци както и жито. Така, че земите трябва да се обработват.
към текста >>
65.
3. ГРОБАРИТЕ
,
Нарушение на окултните закони
,
ТОМ 6
3.
ГРОБАРИТЕ
Когато Иван Явашев беше премазан от каруцата си го погребаха на една височина в стопанството на Свирчовица.
3.
ГРОБАРИТЕ
Когато Иван Явашев беше премазан от каруцата си го погребаха на една височина в стопанството на Свирчовица.
Понеже баща ми почина на лозето, т. е. на Свирчовица, той беше пожелал да бъде погребан при Иван Явашев (там мястото го бяха определили за гробище). Искахме разрешение, за което се погрижиха братя Маркови и баща ми го погребаха там. По-късно и Стою беше погребан там. Когато бригадата на Борис Николов работеше в Русе 1953, 54 и 55 г.
към текста >>
на Свирчовица, той беше пожелал да бъде погребан при Иван Явашев (там мястото го бяха определили за
гробище
).
3. ГРОБАРИТЕ Когато Иван Явашев беше премазан от каруцата си го погребаха на една височина в стопанството на Свирчовица. Понеже баща ми почина на лозето, т. е.
на Свирчовица, той беше пожелал да бъде погребан при Иван Явашев (там мястото го бяха определили за
гробище
).
Искахме разрешение, за което се погрижиха братя Маркови и баща ми го погребаха там. По-късно и Стою беше погребан там. Когато бригадата на Борис Николов работеше в Русе 1953, 54 и 55 г. и бивахме често при братя Маркови, тогава Борис Николов с други братя взеха решение да направят по една мозаечна рамка на трите гроба, което да остане за спомен от бригадата. Занесоха материали и си спомням, че бях ходила там докато работеха и ги видях като търкат рамките, за да ги загладят.
към текста >>
и бивахме често при братя Маркови, тогава Борис Николов с други братя взеха решение да направят по една мозаечна рамка на трите
гроба
, което да остане за спомен от бригадата.
Понеже баща ми почина на лозето, т. е. на Свирчовица, той беше пожелал да бъде погребан при Иван Явашев (там мястото го бяха определили за гробище). Искахме разрешение, за което се погрижиха братя Маркови и баща ми го погребаха там. По-късно и Стою беше погребан там. Когато бригадата на Борис Николов работеше в Русе 1953, 54 и 55 г.
и бивахме често при братя Маркови, тогава Борис Николов с други братя взеха решение да направят по една мозаечна рамка на трите
гроба
, което да остане за спомен от бригадата.
Занесоха материали и си спомням, че бях ходила там докато работеха и ги видях като търкат рамките, за да ги загладят. По това време в Русенското братство имаше едно съживяване на братския живот. Бригадата на брат Борис беше от доста хора, много от които идваха в салона ни на лекции и беседи, купувахме общо билети за концерти, за опера (Боян Златарев беше културен отговорник). Готвехме и се хранехме общо при братя Маркови на Свирчовица, тогава идваха и други хора от бригадата, които не бяха от братството. Братя Маркови посрещаха и изпращаха всички.
към текста >>
След тях идват
гробарите
и погребват останалото.
Напуснаха Изгрева с мозайкаджийската бригада на Борис, почти всички братя бяха на работа в Русе три години, а по това време останаха в София другите, които подготвиха впоследствие погрома на братството на Изгрева. Такава бе цената на пълнокръвния живот в Русе през 1953/55 г. Напуснаха си сами Изгрева. Братският живот постепенно изчезна от там и дойде време, когато Изгревът бе разрушен. Когато от една жива форма изчезне духа от нея, то формата сама се разрушава с времето.
След тях идват
гробарите
и погребват останалото.
към текста >>
66.
1. ОЧЕРК ОТ СИНА МУ ПЕТЪР Н. ВАТЕВ
,
Никола Петков Ватев
,
ТОМ 6
В отчаянието си всеки ден отивал на
гроба
.
" Тя помагала на болни и нуждаещи се. Като помагала на болни и бедни по време на войната тя се заразява от една болна жена, след което умира. Никола Ватев беше медиум. Неговата съпруга му е диктувала назидателни писма след заминаването си. Когато Никола Ватев се завръща в отпуска като войник, на път за вкъщи от гарата среща на главната улица погребението на жена си Величка, която му остава пет деца.
В отчаянието си всеки ден отивал на
гроба
.
На деветият ден жена му се материализира пред него и му казала; „Аз не съм в гроба, върни се. Всяка вечер ще ти се обаждам". Така започва да пише под нейна диктовка. Явяват се и други заминали приятели. Обхваща този спиритически период към 100 писма, които бяха намерени в „Свирчовица" след кончината му.
към текста >>
На деветият ден жена му се материализира пред него и му казала; „Аз не съм в
гроба
, върни се.
Като помагала на болни и бедни по време на войната тя се заразява от една болна жена, след което умира. Никола Ватев беше медиум. Неговата съпруга му е диктувала назидателни писма след заминаването си. Когато Никола Ватев се завръща в отпуска като войник, на път за вкъщи от гарата среща на главната улица погребението на жена си Величка, която му остава пет деца. В отчаянието си всеки ден отивал на гроба.
На деветият ден жена му се материализира пред него и му казала; „Аз не съм в
гроба
, върни се.
Всяка вечер ще ти се обаждам". Така започва да пише под нейна диктовка. Явяват се и други заминали приятели. Обхваща този спиритически период към 100 писма, които бяха намерени в „Свирчовица" след кончината му. Истинският баща на Никола Ватев е Петко Щербанов от Севлиево, който бил открит по- късно.
към текста >>
67.
23. ГЕОРГИ ДРАГАНОВ ЗА САЛОНА ВЪВ ВАРНА
,
Люба Стойкова
,
ТОМ 6
Не е редно и нашите хора да се събират групово на
Гроба
.
Ти знаеш моето становище - да не се рови много, но кой да чуе? Що се отнася до юридическо признаване, това е направено още през 1948 г., когато приятелите са се събирали в Айтос и са изготвили устав и направили искане пред съответните власти и в отговор на това се е получил един документ, че ги признават за „Общество Бяло Братство" и нищо повече. Но и Евангелските църкви не са признати, така не сме само ние. И тях търпят по необходимост, както и нас. Открито няма да ни лишават от възможността за живот, но чрез косвени мерки това ще става, както е случаят с гара Любимец, Сливен и в последно време с Варна, гдето нашите излязоха глупави, че сами предложиха салона за продажба, без да обмислят последствията и сега съжаляват, но късно.
Не е редно и нашите хора да се събират групово на
Гроба
.
Там ли е Учителя? Тялото му - да, но и от него може би има само кости. Не съм наклонен да се правят сборища на гробовете, но така си разбират някои и вършат тия работи, за да има после и други пречки." Георги Драганов
към текста >>
Не съм наклонен да се правят сборища на
гробовете
, но така си разбират някои и вършат тия работи, за да има после и други пречки." Георги Драганов
И тях търпят по необходимост, както и нас. Открито няма да ни лишават от възможността за живот, но чрез косвени мерки това ще става, както е случаят с гара Любимец, Сливен и в последно време с Варна, гдето нашите излязоха глупави, че сами предложиха салона за продажба, без да обмислят последствията и сега съжаляват, но късно. Не е редно и нашите хора да се събират групово на Гроба. Там ли е Учителя? Тялото му - да, но и от него може би има само кости.
Не съм наклонен да се правят сборища на
гробовете
, но така си разбират някои и вършат тия работи, за да има после и други пречки." Георги Драганов
към текста >>
68.
1. Братството в Сливен
,
Мария Младенова
,
ТОМ 7
Даже и мисъл за съмнение нямах: вярвах в
задгробен
живот, телепатия, прераждане, дълбоко убедена във всички окултни закони.
Нашата къща в Сливен е в центъра на града. През тази 1917 г. се събирахме редовно два пъти седмично на молитва, четяхме беседи, пеехме братски песни, или братята разказваха в духа на Учението, а в неделя отивах на братските събрания. Бях много ревностна, изчетох теософската литература, каквото беше преведено на български. Всичко ми беше ясно, напълно приемах като аксиома, без колебание.
Даже и мисъл за съмнение нямах: вярвах в
задгробен
живот, телепатия, прераждане, дълбоко убедена във всички окултни закони.
Събирахме се сестри: Руска Жекова (майка на Жечо Панайотов от братския съвет след заминаването на Учителя), нейната сестра Ташка Станчева, Цонка Стефанова, Еленка Шумналиева, Керачка, Кортеза (ясновидката, казваха й светицата), която Учителят единствена признаваше за ясновидка, като чиста душа. За нея е писал в беседите. Братя: Михаил Кантарджиев, Петър Чорбаджиев, Пренеров и жена му, Иван Гешев (за него също Учителят е писал в беседите), Иван Жеков и др., на които имената съм забравила. Братята идваха много често и през другите дни у нас, събираха се, обичаха да философствуват, спорят, разискват, критикуват. Идваха често и Софрони Ников и Тодор Бъчваров.
към текста >>
69.
21. Подхвърленото дете
,
Мария Младенова
,
ТОМ 7
„Ами аз бях на
гробищата
и по едно време се уплаших, че като хукнах да бягам, че дойдох тук.
А като взима да отгледа подхвърленото дете, то пораства, става 2-3 години. По това време собствената му майка идвала от време на време да го види и да го гали. Веднъж детето се обърнало към галещата го истинска майка: „Аз те познавам тебе. Ти цял ден ревеше и галеше едно голямо куче". А кака Еленка го пита: „Ами ти от къде я познаваш".
„Ами аз бях на
гробищата
и по едно време се уплаших, че като хукнах да бягам, че дойдох тук.
Тя все плачеше". Накрая се вижда връзката между убития брат на Еленка и прероденият извънбрачно, който бе осиновен от Еленка. Нарече го Кирил. Но имаше много неприятности при възпитанието му, че като порасна още по-големи ядове. По едно време съжаляваше, че го е осиновила - толкова й бе голямо страданието.
към текста >>
70.
2. Денят на мобилизацията
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
" Той беше дълбоко убеден в
задгробния
живот на човека.
И наистина не се обяви мобилизация през лятото, както всички мислеха и чакаха. На 10 септември вечерта Илия от нас си отиде в неговата квартира. Точно в 12 ч. и 10 минути полунощ пристига неговият ординарец и чука на вратата му. Илия, събуден, поглежда часовника и веднага се сеща и пита войника: „Мобилизация ли има?
" Той беше дълбоко убеден в
задгробния
живот на човека.
Не само, че беше чел окултни книги, но имаше и големи опитности в живота си, защото бе преминал две войни като офицер между живота и смъртта.
към текста >>
71.
35. Последните дни и думи на Учителя
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
Написаха едно Слово за Учителя, възпоминание и Му го сложиха в една бутилка така пъхнаха листата, пълна със зехтин, мисля, че беше, запечатаха я и я сложиха при Него в
гроба
.
беше процесията. Учителят беше носен от старейшите братя, направиха един кръг на Паневритмията, там където играехме на поляната и като процесия и от там след тази обиколка направо Го занесоха на мястото, където ще се погребва. Беше един хубав ден, валеше пухкав сняг. Цялата земя, всичко беше бяло от сняг през деня когато Го погребваха. И там вече на погребението говореха приятелите.
Написаха едно Слово за Учителя, възпоминание и Му го сложиха в една бутилка така пъхнаха листата, пълна със зехтин, мисля, че беше, запечатаха я и я сложиха при Него в
гроба
.
Беше послание към бъдещото поколение. Остана за нас Словото на Учителя.
към текста >>
72.
10. Котката и владиката
,
Драган Петков
,
ТОМ 7
А сега ви го разказвам, за да знаете, че по средата на Изгрева е имало котарачески
гроб
, за да може духът на владиката да получи уверение, че неговата вина е опростена от Учителя и че неговият грях от стореното зло за Братството е вече опростен.
„Кажете на Иван Антонов да извърши погребението.“ Казаха му. Той намери умрелия котарак, направи му ковчег, сложи му кръст отгоре и го зарови точно там където Учителят беше обещал на владиката. Зарови го там в градината при цветята, пред метеорологичната клетка. Всички се чудеха защо котаракът не беше заровен в гората, а точно по средата на Изгрева. Тогава Иван Антонов разказа този случай най-подробно и аз бях един от тези, които го чу.
А сега ви го разказвам, за да знаете, че по средата на Изгрева е имало котарачески
гроб
, за да може духът на владиката да получи уверение, че неговата вина е опростена от Учителя и че неговият грях от стореното зло за Братството е вече опростен.
към текста >>
73.
31. Годеница
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Мисля, дали не беше същия ден или няколко дена след това ли какво, пак се видяхме и тя ми каза: „Хайде да се поразходим и оттам ще минем покрай
гробищата
, да ти покажа
гроба
на баща ми, на майка ми“.
Целунах Му ръка и на другия ден ли какво заминах за Русе. Русе беше за мене все едно квартал Младост с центъра на София. Когато исках си пътувах, имах карта, нали? По Дунава, по железници, където желая. Като се върнах в Русе се срещнах с Елена и й казах: „Аз бях при Учителя и Той ми каза, „че любовта годи хората, любовта ги жени“ и мисля, че с това нещо Той си даде съгласието“.
Мисля, дали не беше същия ден или няколко дена след това ли какво, пак се видяхме и тя ми каза: „Хайде да се поразходим и оттам ще минем покрай
гробищата
, да ти покажа
гроба
на баща ми, на майка ми“.
Викам: „Добре“. Обикаляхме там, разхождахме се и като стигнахме гробищата, но преди да ги стигнем още минаваме край казармите и тя се спря за един момент и ми каза: „Брат Гради, искам да ти кажа нещо, което рано или късно ще го научиш. По-добре да го научиш от мене, отколкото от чужди хора“. Отговорих: „Добре, кажи го“. Тя ме изгледа така и каза: „За сведение, аз съм излъгана от мъж“.
към текста >>
Обикаляхме там, разхождахме се и като стигнахме
гробищата
, но преди да ги стигнем още минаваме край казармите и тя се спря за един момент и ми каза: „Брат Гради, искам да ти кажа нещо, което рано или късно ще го научиш.
Когато исках си пътувах, имах карта, нали? По Дунава, по железници, където желая. Като се върнах в Русе се срещнах с Елена и й казах: „Аз бях при Учителя и Той ми каза, „че любовта годи хората, любовта ги жени“ и мисля, че с това нещо Той си даде съгласието“. Мисля, дали не беше същия ден или няколко дена след това ли какво, пак се видяхме и тя ми каза: „Хайде да се поразходим и оттам ще минем покрай гробищата, да ти покажа гроба на баща ми, на майка ми“. Викам: „Добре“.
Обикаляхме там, разхождахме се и като стигнахме
гробищата
, но преди да ги стигнем още минаваме край казармите и тя се спря за един момент и ми каза: „Брат Гради, искам да ти кажа нещо, което рано или късно ще го научиш.
По-добре да го научиш от мене, отколкото от чужди хора“. Отговорих: „Добре, кажи го“. Тя ме изгледа така и каза: „За сведение, аз съм излъгана от мъж“. Понеже аз държах много на морала и в момента й казах: „Остави ме малко сам“. Аз се помолих в себе си, обърнах се към Учителя да ми съдействува, да зная какво да направя и как да се отнеса в случая.
към текста >>
Оттам отидохме, видяхме
гроба
на баща й, на майка й и после се прибрахме.
Аз се помолих в себе си, обърнах се към Учителя да ми съдействува, да зная какво да направя и как да се отнеса в случая. И вътрешно в себе си я приех такава, каквато си е тя. Настигнах , а тя ме гледа сега, какво ще й кажа. Казах й: „Елена, приемам те такава каквато си. Повече няма да се разправяме за това“.
Оттам отидохме, видяхме
гроба
на баща й, на майка й и после се прибрахме.
Като вървяхме с Елена решавахме кога и как да се сгодим. Тя ме гледа така и казва: „Каквото кажеш, това ще направим“. Казах й: „Понеже ти си сама тук, а аз все пак в София имам майка, брат, близки, ако искаш, точно на Нова година или по-добре срещу Нова година да се сгодим. Това да стане в София“. Тя се съгласи.
към текста >>
74.
35. Мобилизацията
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Трапа засипан с клони и пръст, отгоре насипаха вар, стана една могила като
гробница
.
Отидох при командира и му казах: „Г-н полковник, заповядайте да видите какво сме направили“. „Ама готово ли е? “, пита той. Викам: „Готово е всичко, елате да видите“. Той дойде, отваря вратите, всичко направено, варосано, мирише на чисто.
Трапа засипан с клони и пръст, отгоре насипаха вар, стана една могила като
гробница
.
Значи нямаше още и девет часа, а всичко беше готово. Само едно нещо се случи накрая, че царят не дойде, обаче клозетите станаха. И най-важното, което беше, че Гради отърва един голям тормоз, щяха да го строят за коня да го стреля, а той нямаше да стреля и така приключи тая работа. При това разбрах, че моят началник, който ме тормозеше за вегетарианството, той застрелял коня. Именно същият тоя, който беше ударил Учителя през 1936 г.
към текста >>
75.
36. Първата фаза на Отечествената война
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Като погребение - отиват на
гробищата
, но после ги открили.
Аз имах голяма палатка, в която държах багажа, но нямаше кой да носи пощата и аз отивах с торбата в Крила паланка пусках пощата и се връщах. Един ден гледам - погребение. С катафалката, с попа, народ се събрал от града и на другия ден какво научихме. Това не било погребение, а било радиостанция на германците, курдисана в Крила паланка. И как да я изнесат - само по тоя начин.
Като погребение - отиват на
гробищата
, но после ги открили.
Господ здраве на дава на брат Драган Петков, той беше шофьор и караше линейка. С него често пъти се виждахме. Мина известно време линейките пристигат. Аз приготвях нещо за обед или закуска и той отсядаше така. Като дойде линейка аз вземах ранените войници и ги свалях, а после от Крила паланка идваше друга линейка, която ги взимаше.
към текста >>
76.
37. Учителят си замина от този свят
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Брат Бертоли предложи да направим
гробница
на Учителя.
Всички братя и сестри бяхме много разтревожени от станалото и не знаехме какво да правим в тревогата си. Плачове и ридания се носеха по целия Изгрев. Ще ви предам доколкото мога разсъжденията на някои братя през време на тая тревога, която обхвана всички ни. Брат Трифон Кунев, бивш директор на театър „Иван Вазов“, писател и поет предлагал ако не разрешат да го положим на Изгрева, да бъде пренесен на Рила. Брат Кръстю Трифонов например, Бог светлина да му даде, той вече отдавна е в Невидимия свят, казваше: „Сега ще трябва да направим един стъклен ковчег на Учителя.
Брат Бертоли предложи да направим
гробница
на Учителя.
Аз, Гради казах: „Смятам, че не е редно. Учителят ни е говорил против паметници, гробници, а ние сега ще Му направим гробница“. И тъй отпадна това нещо. Други братя и сестри казваха: „Учителят не си е заминал, Той се е излъчил“. „Да, Учителят ще се шегува с толкова братя и сестри да се излъчва“, казвах аз.
към текста >>
Учителят ни е говорил против паметници,
гробници
, а ние сега ще Му направим
гробница
“.
Ще ви предам доколкото мога разсъжденията на някои братя през време на тая тревога, която обхвана всички ни. Брат Трифон Кунев, бивш директор на театър „Иван Вазов“, писател и поет предлагал ако не разрешат да го положим на Изгрева, да бъде пренесен на Рила. Брат Кръстю Трифонов например, Бог светлина да му даде, той вече отдавна е в Невидимия свят, казваше: „Сега ще трябва да направим един стъклен ковчег на Учителя. Брат Бертоли предложи да направим гробница на Учителя. Аз, Гради казах: „Смятам, че не е редно.
Учителят ни е говорил против паметници,
гробници
, а ние сега ще Му направим
гробница
“.
И тъй отпадна това нещо. Други братя и сестри казваха: „Учителят не си е заминал, Той се е излъчил“. „Да, Учителят ще се шегува с толкова братя и сестри да се излъчва“, казвах аз. „Учителят си е заминал.“ Минаваха няколко часа. В това време имаше братя и сестри, които бяха около Учителя, облякоха Го и Го подредиха.
към текста >>
Само едно нещо ми направи впечатление, че старозагорци поставяли ковчега в
гроба
, обаче над ковчега изкопавали дупки в страни, в които слагали дебели дървета и над дърветата слагали дъски, тъй, че ковчега да остане под дъските в една кухина.
И така продължихме да копаем. Едни се изморят, други почнат. След това дойдоха още други братя, помагаха. Не си спомням кои, защото тогава бях в напрежение. Изкопахме всичко.
Само едно нещо ми направи впечатление, че старозагорци поставяли ковчега в
гроба
, обаче над ковчега изкопавали дупки в страни, в които слагали дебели дървета и над дърветата слагали дъски, тъй, че ковчега да остане под дъските в една кухина.
Това било по стар славянски обичай. Това знаели братята и сестрите от старозогарско. След като беше изкопан гробът пристигнаха братя и сестри с ковчега, снеха го на земята, направихме молитва и т.н. и пуснаха ковчега долу в гроба. Обаче капака не беше сложен.
към текста >>
След като беше изкопан
гробът
пристигнаха братя и сестри с ковчега, снеха го на земята, направихме молитва и т.н.
Не си спомням кои, защото тогава бях в напрежение. Изкопахме всичко. Само едно нещо ми направи впечатление, че старозагорци поставяли ковчега в гроба, обаче над ковчега изкопавали дупки в страни, в които слагали дебели дървета и над дърветата слагали дъски, тъй, че ковчега да остане под дъските в една кухина. Това било по стар славянски обичай. Това знаели братята и сестрите от старозогарско.
След като беше изкопан
гробът
пристигнаха братя и сестри с ковчега, снеха го на земята, направихме молитва и т.н.
и пуснаха ковчега долу в гроба. Обаче капака не беше сложен. Тогава аз слязох долу до краката на Учителя. А гробът беше изкопан широк и имаше място дори да се обиколи, не както обикновено от тесни по-тесни ги копаят гробовете. Поставих капака, но той опираше на главата, защото тя беше поставена доста по- високо.
към текста >>
и пуснаха ковчега долу в
гроба
.
Изкопахме всичко. Само едно нещо ми направи впечатление, че старозагорци поставяли ковчега в гроба, обаче над ковчега изкопавали дупки в страни, в които слагали дебели дървета и над дърветата слагали дъски, тъй, че ковчега да остане под дъските в една кухина. Това било по стар славянски обичай. Това знаели братята и сестрите от старозогарско. След като беше изкопан гробът пристигнаха братя и сестри с ковчега, снеха го на земята, направихме молитва и т.н.
и пуснаха ковчега долу в
гроба
.
Обаче капака не беше сложен. Тогава аз слязох долу до краката на Учителя. А гробът беше изкопан широк и имаше място дори да се обиколи, не както обикновено от тесни по-тесни ги копаят гробовете. Поставих капака, но той опираше на главата, защото тя беше поставена доста по- високо. Затова подадох пак капака навън, извадих под възглавницата поставената слама ли сено ли и тогава отново поставих капака.
към текста >>
А
гробът
беше изкопан широк и имаше място дори да се обиколи, не както обикновено от тесни по-тесни ги копаят
гробовете
.
Това знаели братята и сестрите от старозогарско. След като беше изкопан гробът пристигнаха братя и сестри с ковчега, снеха го на земята, направихме молитва и т.н. и пуснаха ковчега долу в гроба. Обаче капака не беше сложен. Тогава аз слязох долу до краката на Учителя.
А
гробът
беше изкопан широк и имаше място дори да се обиколи, не както обикновено от тесни по-тесни ги копаят
гробовете
.
Поставих капака, но той опираше на главата, защото тя беше поставена доста по- високо. Затова подадох пак капака навън, извадих под възглавницата поставената слама ли сено ли и тогава отново поставих капака. Тогава започнаха да ми дават гредите, които поставихме напряко в дупките, които бяхме приготвили за тях и след това подадоха дъските, които поставих над гредите. По едно време донесоха един пълен буркан със зехтин, в който имаше книга и на нея нещо написано. Аз го поставих до краката.
към текста >>
Бележка на редактора: При погребението на Учителя и полагането на неговото тяло в
гроба
и след него непосредствено, се чува някакъв шум, за който шум всички смятаха, че Учителят се е дематериализирал.
В това време брат Кисьов бил там до бараката на сестра Балтова. Милиционерите като слезли казали, че търсят Учителя Петър Дънов. Брат Кисьов им отговорил, че Той си е заминал преди няколко дни и че сега в момента могат да Го видят в салона - в ковчег. Какво е станало по-нататък нищо не зная. След това вече всеки по свой път уреждаше изгревския си живот.
Бележка на редактора: При погребението на Учителя и полагането на неговото тяло в
гроба
и след него непосредствено, се чува някакъв шум, за който шум всички смятаха, че Учителят се е дематериализирал.
Но описанието на Гради е вярно и е напълно възможно срутването на тези странични дупки и дървета при хвърлянето на пръста. И това е най-разумното обяснение. В живота на Учителя всяко нещо бе естествено на физическото поле и неестествено едновременно от гледището на обективния свят. Но запознатите със Словото на Учителя имат друг поглед върху тези неща. Учителят дава в Словото си ключа за възкресението.
към текста >>
77.
44. Неволи от лъжебратя
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Занесохме брат Борис на
гробищата
и го оставихме в дома на покойника ,понеже трябваше неговите родители да отидат с дрехи да го преоблекат.
Трябваше да минем покрай домът на брат Борис Димитров. Той живееше до университета срещу градината. Отидохме с брат Звездински и той съобщи на родителите му за станалото. Те дойдоха и на всичко отгоре нахокаха брат Гради, понеже им беше жал за сина им, нали. Добре, но аз нямах никаква вина, аз просто прислужвах.
Занесохме брат Борис на
гробищата
и го оставихме в дома на покойника ,понеже трябваше неговите родители да отидат с дрехи да го преоблекат.
Та оставихме го и излязохме да се качим в колата с брат Звездински. Обаче като се качихме в колата, шофьорът се мъчи да запали колата, но тя не ще да тръгне. Нещо не предава горивото и мина половин час и повече. Брат Звездински седи и се моли. Вика: „Брат Борисе, моля ти се пусни ни да си тръгнем.
към текста >>
78.
1. Вдовицата и сираците от войната
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
Та като съм чувал това нещо и когато е нямало никой на село и нямам с какво да се нахраня съм отивал на
гроба
на дядо Минчо, той беше вече починал, пък и от други
гробове
съм вземал остатъка от свещите и съм дъвкал восък.
Иначе ние нямахме условия да се занимаваме с животни освен да ги храним и да ги продаваме по-късно срещу което получавахме жито. Помня, че къщата е направена от тухли висока колкото ръста ми и понякога прасето се изправило, дръпнало торбата и изяло хляба. Помня също как съм обикалял къщата и съм дръпвал черта до където съм стигал и на другата година гледам с колко съм пораснал. Мама ни разказваше как на фронта когато бил баща ми и нямало хляб, а той си бил идвал отначало и тя му била дала восък. Та когато нямало какво да яде той ядял восък.
Та като съм чувал това нещо и когато е нямало никой на село и нямам с какво да се нахраня съм отивал на
гроба
на дядо Минчо, той беше вече починал, пък и от други
гробове
съм вземал остатъка от свещите и съм дъвкал восък.
Освен, че съм дъвкал, но аз съм гълтал и самата свещ. Веднъж помня, че мама се връща вкъщи и като ни няма отива и ни намира заспали на гроба на дядо ми. Повече мене, защото бях по-малък. Гради като по-голям намираше начин да се устрои. Помня, че чешмата беше далеч някъде на 500 м от нас.
към текста >>
Веднъж помня, че мама се връща вкъщи и като ни няма отива и ни намира заспали на
гроба
на дядо ми.
Помня също как съм обикалял къщата и съм дръпвал черта до където съм стигал и на другата година гледам с колко съм пораснал. Мама ни разказваше как на фронта когато бил баща ми и нямало хляб, а той си бил идвал отначало и тя му била дала восък. Та когато нямало какво да яде той ядял восък. Та като съм чувал това нещо и когато е нямало никой на село и нямам с какво да се нахраня съм отивал на гроба на дядо Минчо, той беше вече починал, пък и от други гробове съм вземал остатъка от свещите и съм дъвкал восък. Освен, че съм дъвкал, но аз съм гълтал и самата свещ.
Веднъж помня, че мама се връща вкъщи и като ни няма отива и ни намира заспали на
гроба
на дядо ми.
Повече мене, защото бях по-малък. Гради като по-голям намираше начин да се устрои. Помня, че чешмата беше далеч някъде на 500 м от нас. Аз ходех редовно за вода и чувствувах как като пия и се измивам водата ми даваше живот. Не помня дори Гради да е ходил за вода.
към текста >>
От
гробищата
където ме е намирала заспал, от там изпраща четиримата братя на фронта.
Той напусна България 1915 г., но не можеше без нас. Когато отидох първи път при него в Белгия той ми разправя как е оцелял. Това е било през времето на Фердинанд. Всички братя са служили в една рота, което сега не е така. В същото време мама е с три деца и с четвърто бременна.
От
гробищата
където ме е намирала заспал, от там изпраща четиримата братя на фронта.
Те били млади, хубави, красиви. Предната вечер, този същия дядо Константин, за който споменах преди, той имал да дава пари, по обичай български, а той бил кръчмар, се събрали всички да се чукнат. Обаче дядо Минчо бил на друга маса сърдит. Дядо Константин казал: „Абе, Минчо, ела тук при децата си! Това е фронт, да ги благословиш“.
към текста >>
79.
7. Гробар и конкурс за концерт-майстор
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
7.
ГРОБАР
И КОНКУРС ЗА КОНЦЕРТ-МАЙСТОР Беше краят на декември 1944 г.
7.
ГРОБАР
И КОНКУРС ЗА КОНЦЕРТ-МАЙСТОР Беше краят на декември 1944 г.
Бях чул от мама, че Учителят не е добре, но никой не искаше да допусне някаква мисъл в главата си, че Той ще си замине от земята. Но ето ме среща Борис Николов на Изгрева и ми казва: „Атанасе, Учителят си заминава. Но Той пожела вие с брат си Гради да Му изкопаете гроба“. Аз стоя изненадан и не мога да възприема тези думи, защото моето съзнание е занято с други неща. Точно в този момент аз трябваше да се готвя за конкурс като цигулар.
към текста >>
Но Той пожела вие с брат си Гради да Му изкопаете
гроба
“.
7. ГРОБАР И КОНКУРС ЗА КОНЦЕРТ-МАЙСТОР Беше краят на декември 1944 г. Бях чул от мама, че Учителят не е добре, но никой не искаше да допусне някаква мисъл в главата си, че Той ще си замине от земята. Но ето ме среща Борис Николов на Изгрева и ми казва: „Атанасе, Учителят си заминава.
Но Той пожела вие с брат си Гради да Му изкопаете
гроба
“.
Аз стоя изненадан и не мога да възприема тези думи, защото моето съзнание е занято с други неща. Точно в този момент аз трябваше да се готвя за конкурс като цигулар. Иван Кавалджиев, един наш прекрасен брат, музикант и диригент на ансамбъла „Росна китка“ в радиото преди няколко дни бе ми казал: „Атанасе, има един щат за концерт-майстор на цигулките. Яви се, подготви се, за да го вземеш чрез конкурс това място“. Аз бях виолист, свирех на виола, а на виолите имаше помощник-концерт- майстор.
към текста >>
А ето сега ме среща Борис Николов и дава поръката на Учителя, че ние с Гради трябва да изкопаем
гроба
Му.
Иван Кавалджиев, един наш прекрасен брат, музикант и диригент на ансамбъла „Росна китка“ в радиото преди няколко дни бе ми казал: „Атанасе, има един щат за концерт-майстор на цигулките. Яви се, подготви се, за да го вземеш чрез конкурс това място“. Аз бях виолист, свирех на виола, а на виолите имаше помощник-концерт- майстор. Кавалджиев знаеше моите възможности на цигулката и пожела аз да се подготвя за това място. И аз бях започнал да се готвя усилено.
А ето сега ме среща Борис Николов и дава поръката на Учителя, че ние с Гради трябва да изкопаем
гроба
Му.
Аз съм смутен. На следващия ден научих, че Учителят си беше заминал сутринта рано в сряда. С Гради намерихме два копача, две лопати и тръгнахме към мястото, което Учителят предварително бе определил за място на гроб. При различни случаи, по различно време и на различни приятели, след като се върна от Мърчаево, бе споменал къде да бъде мястото на гроба му. А то ме определено съвсем естествено както Учителят умееше това да прави.
към текста >>
С Гради намерихме два копача, две лопати и тръгнахме към мястото, което Учителят предварително бе определил за място на
гроб
.
Кавалджиев знаеше моите възможности на цигулката и пожела аз да се подготвя за това място. И аз бях започнал да се готвя усилено. А ето сега ме среща Борис Николов и дава поръката на Учителя, че ние с Гради трябва да изкопаем гроба Му. Аз съм смутен. На следващия ден научих, че Учителят си беше заминал сутринта рано в сряда.
С Гради намерихме два копача, две лопати и тръгнахме към мястото, което Учителят предварително бе определил за място на
гроб
.
При различни случаи, по различно време и на различни приятели, след като се върна от Мърчаево, бе споменал къде да бъде мястото на гроба му. А то ме определено съвсем естествено както Учителят умееше това да прави. Приятелите сварваха Учителя да седи по различно време на едно и също място. И когато го посещаваха приятелите там, целуваха десницата Му, на всеки един по отделно Той бе споменал едни и същи думи: „Ето едно хубаво място за почивка“. Така че когато трябваше да се определи мястото за гроба Му, всички тези приятели, които знаеха това, без да искат се събраха „съвсем случайно“, за да решат и да посочат онова място, където Атанас и Гради трябваше да копаят.
към текста >>
При различни случаи, по различно време и на различни приятели, след като се върна от Мърчаево, бе споменал къде да бъде мястото на
гроба
му.
И аз бях започнал да се готвя усилено. А ето сега ме среща Борис Николов и дава поръката на Учителя, че ние с Гради трябва да изкопаем гроба Му. Аз съм смутен. На следващия ден научих, че Учителят си беше заминал сутринта рано в сряда. С Гради намерихме два копача, две лопати и тръгнахме към мястото, което Учителят предварително бе определил за място на гроб.
При различни случаи, по различно време и на различни приятели, след като се върна от Мърчаево, бе споменал къде да бъде мястото на
гроба
му.
А то ме определено съвсем естествено както Учителят умееше това да прави. Приятелите сварваха Учителя да седи по различно време на едно и също място. И когато го посещаваха приятелите там, целуваха десницата Му, на всеки един по отделно Той бе споменал едни и същи думи: „Ето едно хубаво място за почивка“. Така че когато трябваше да се определи мястото за гроба Му, всички тези приятели, които знаеха това, без да искат се събраха „съвсем случайно“, за да решат и да посочат онова място, където Атанас и Гради трябваше да копаят. Събраха се, за да решат, а се оказа, че всеки един от тях изведнъж си припомни какво беше казал Учителят на всеки един по отделно, за онова място, което е най-удобно за почивка.
към текста >>
Така че когато трябваше да се определи мястото за
гроба
Му, всички тези приятели, които знаеха това, без да искат се събраха „съвсем случайно“, за да решат и да посочат онова място, където Атанас и Гради трябваше да копаят.
С Гради намерихме два копача, две лопати и тръгнахме към мястото, което Учителят предварително бе определил за място на гроб. При различни случаи, по различно време и на различни приятели, след като се върна от Мърчаево, бе споменал къде да бъде мястото на гроба му. А то ме определено съвсем естествено както Учителят умееше това да прави. Приятелите сварваха Учителя да седи по различно време на едно и също място. И когато го посещаваха приятелите там, целуваха десницата Му, на всеки един по отделно Той бе споменал едни и същи думи: „Ето едно хубаво място за почивка“.
Така че когато трябваше да се определи мястото за
гроба
Му, всички тези приятели, които знаеха това, без да искат се събраха „съвсем случайно“, за да решат и да посочат онова място, където Атанас и Гради трябваше да копаят.
Събраха се, за да решат, а се оказа, че всеки един от тях изведнъж си припомни какво беше казал Учителят на всеки един по отделно, за онова място, което е най-удобно за почивка. Те разбраха, че Учителят Го беше решил предварително, а те трябваше да се съберат, за да могат да разберат, че всеки един от тях бе запомнил думите на Учителя: „Ето едно хубаво място за почивка“. Така ми се възложи на мен и на Гради да копаем гроб и то на Учителя. Краят на месец декември беше студен, земята беше замръзнала. Копаеше се трудно и мъчително.
към текста >>
Така ми се възложи на мен и на Гради да копаем
гроб
и то на Учителя.
Приятелите сварваха Учителя да седи по различно време на едно и също място. И когато го посещаваха приятелите там, целуваха десницата Му, на всеки един по отделно Той бе споменал едни и същи думи: „Ето едно хубаво място за почивка“. Така че когато трябваше да се определи мястото за гроба Му, всички тези приятели, които знаеха това, без да искат се събраха „съвсем случайно“, за да решат и да посочат онова място, където Атанас и Гради трябваше да копаят. Събраха се, за да решат, а се оказа, че всеки един от тях изведнъж си припомни какво беше казал Учителят на всеки един по отделно, за онова място, което е най-удобно за почивка. Те разбраха, че Учителят Го беше решил предварително, а те трябваше да се съберат, за да могат да разберат, че всеки един от тях бе запомнил думите на Учителя: „Ето едно хубаво място за почивка“.
Така ми се възложи на мен и на Гради да копаем
гроб
и то на Учителя.
Краят на месец декември беше студен, земята беше замръзнала. Копаеше се трудно и мъчително. Защо и как не знам, но на Славчо Печеников- Славянски му се роди идеята гробът да бъде изкопан много дълбок. Той предложи след като се изкопае дълбокият гроб, да се поставят четири кола и върху тях да се постави дървения под. Идеята му беше да не се поставя върху ковчега с тялото на Учителя земя, защото тялото на Учителя е одухотворено.
към текста >>
Защо и как не знам, но на Славчо Печеников- Славянски му се роди идеята
гробът
да бъде изкопан много дълбок.
Събраха се, за да решат, а се оказа, че всеки един от тях изведнъж си припомни какво беше казал Учителят на всеки един по отделно, за онова място, което е най-удобно за почивка. Те разбраха, че Учителят Го беше решил предварително, а те трябваше да се съберат, за да могат да разберат, че всеки един от тях бе запомнил думите на Учителя: „Ето едно хубаво място за почивка“. Така ми се възложи на мен и на Гради да копаем гроб и то на Учителя. Краят на месец декември беше студен, земята беше замръзнала. Копаеше се трудно и мъчително.
Защо и как не знам, но на Славчо Печеников- Славянски му се роди идеята
гробът
да бъде изкопан много дълбок.
Той предложи след като се изкопае дълбокият гроб, да се поставят четири кола и върху тях да се постави дървения под. Идеята му беше да не се поставя върху ковчега с тялото на Учителя земя, защото тялото на Учителя е одухотворено. Така че между дъното на гроба и положеният ковчег до сложените отгоре дъски върху напречните колове да има най-малко един метър разстояние и това щеше да бъде празно пространство. А гробът беше дълбок повече от два метра. Славянски сложи в една бутилка пергамент написан на няколко езика с написано послание за следващото човечество от учениците на Учителя.
към текста >>
Той предложи след като се изкопае дълбокият
гроб
, да се поставят четири кола и върху тях да се постави дървения под.
Те разбраха, че Учителят Го беше решил предварително, а те трябваше да се съберат, за да могат да разберат, че всеки един от тях бе запомнил думите на Учителя: „Ето едно хубаво място за почивка“. Така ми се възложи на мен и на Гради да копаем гроб и то на Учителя. Краят на месец декември беше студен, земята беше замръзнала. Копаеше се трудно и мъчително. Защо и как не знам, но на Славчо Печеников- Славянски му се роди идеята гробът да бъде изкопан много дълбок.
Той предложи след като се изкопае дълбокият
гроб
, да се поставят четири кола и върху тях да се постави дървения под.
Идеята му беше да не се поставя върху ковчега с тялото на Учителя земя, защото тялото на Учителя е одухотворено. Така че между дъното на гроба и положеният ковчег до сложените отгоре дъски върху напречните колове да има най-малко един метър разстояние и това щеше да бъде празно пространство. А гробът беше дълбок повече от два метра. Славянски сложи в една бутилка пергамент написан на няколко езика с написано послание за следващото човечество от учениците на Учителя. Работех аз и понеже бях станал музикант и моите ръце не бяха хващали дръжка на кирка и лопата много години, аз се опасявах да не би да хвана мазоли и тогава няма да мога да свиря на конкурса, който ме очаква.
към текста >>
Така че между дъното на
гроба
и положеният ковчег до сложените отгоре дъски върху напречните колове да има най-малко един метър разстояние и това щеше да бъде празно пространство.
Краят на месец декември беше студен, земята беше замръзнала. Копаеше се трудно и мъчително. Защо и как не знам, но на Славчо Печеников- Славянски му се роди идеята гробът да бъде изкопан много дълбок. Той предложи след като се изкопае дълбокият гроб, да се поставят четири кола и върху тях да се постави дървения под. Идеята му беше да не се поставя върху ковчега с тялото на Учителя земя, защото тялото на Учителя е одухотворено.
Така че между дъното на
гроба
и положеният ковчег до сложените отгоре дъски върху напречните колове да има най-малко един метър разстояние и това щеше да бъде празно пространство.
А гробът беше дълбок повече от два метра. Славянски сложи в една бутилка пергамент написан на няколко езика с написано послание за следващото човечество от учениците на Учителя. Работех аз и понеже бях станал музикант и моите ръце не бяха хващали дръжка на кирка и лопата много години, аз се опасявах да не би да хвана мазоли и тогава няма да мога да свиря на конкурса, който ме очаква. Поглеждам ръцете си, нормално ги чувствувам, но скърбя в себе си как ще свиря аз утре с тези ръце на този конкурс. Изкопахме гроба.
към текста >>
А
гробът
беше дълбок повече от два метра.
Копаеше се трудно и мъчително. Защо и как не знам, но на Славчо Печеников- Славянски му се роди идеята гробът да бъде изкопан много дълбок. Той предложи след като се изкопае дълбокият гроб, да се поставят четири кола и върху тях да се постави дървения под. Идеята му беше да не се поставя върху ковчега с тялото на Учителя земя, защото тялото на Учителя е одухотворено. Така че между дъното на гроба и положеният ковчег до сложените отгоре дъски върху напречните колове да има най-малко един метър разстояние и това щеше да бъде празно пространство.
А
гробът
беше дълбок повече от два метра.
Славянски сложи в една бутилка пергамент написан на няколко езика с написано послание за следващото човечество от учениците на Учителя. Работех аз и понеже бях станал музикант и моите ръце не бяха хващали дръжка на кирка и лопата много години, аз се опасявах да не би да хвана мазоли и тогава няма да мога да свиря на конкурса, който ме очаква. Поглеждам ръцете си, нормално ги чувствувам, но скърбя в себе си как ще свиря аз утре с тези ръце на този конкурс. Изкопахме гроба. И други братя копаха: брат Темелко от Мърчаево, брат Ради, Петър Филипов и др.
към текста >>
Изкопахме
гроба
.
Така че между дъното на гроба и положеният ковчег до сложените отгоре дъски върху напречните колове да има най-малко един метър разстояние и това щеше да бъде празно пространство. А гробът беше дълбок повече от два метра. Славянски сложи в една бутилка пергамент написан на няколко езика с написано послание за следващото човечество от учениците на Учителя. Работех аз и понеже бях станал музикант и моите ръце не бяха хващали дръжка на кирка и лопата много години, аз се опасявах да не би да хвана мазоли и тогава няма да мога да свиря на конкурса, който ме очаква. Поглеждам ръцете си, нормално ги чувствувам, но скърбя в себе си как ще свиря аз утре с тези ръце на този конкурс.
Изкопахме
гроба
.
И други братя копаха: брат Темелко от Мърчаево, брат Ради, Петър Филипов и др. След като изкопахме гроба аз се прибрах у дома омърлушен. Сутринта се стряскам и скачам от леглото. У нас живееше евреина Леон Соружон, професор по цигулка в консерваторията. Тогава гонеха евреите и аз го бях приютил при себе си.
към текста >>
След като изкопахме
гроба
аз се прибрах у дома омърлушен.
Славянски сложи в една бутилка пергамент написан на няколко езика с написано послание за следващото човечество от учениците на Учителя. Работех аз и понеже бях станал музикант и моите ръце не бяха хващали дръжка на кирка и лопата много години, аз се опасявах да не би да хвана мазоли и тогава няма да мога да свиря на конкурса, който ме очаква. Поглеждам ръцете си, нормално ги чувствувам, но скърбя в себе си как ще свиря аз утре с тези ръце на този конкурс. Изкопахме гроба. И други братя копаха: брат Темелко от Мърчаево, брат Ради, Петър Филипов и др.
След като изкопахме
гроба
аз се прибрах у дома омърлушен.
Сутринта се стряскам и скачам от леглото. У нас живееше евреина Леон Соружон, професор по цигулка в консерваторията. Тогава гонеха евреите и аз го бях приютил при себе си. Той ставаше в четири часа и свиреше много продуктивно. Ставам аз и гледам Леон си настройва цигулката да свири.
към текста >>
Ако кажа на някой музикант, че съм копал предния ден
гроб
, а днес ще се явявам на конкурс, ще каже, че това не е нормално.
Тогава гонеха евреите и аз го бях приютил при себе си. Той ставаше в четири часа и свиреше много продуктивно. Ставам аз и гледам Леон си настройва цигулката да свири. Аз гледам ръцете си и какво да видя - те нямат мазоли, не са напукани, а са топли и меки все едно, че нищо не съм правил с тях. А предния ден с кирка и лопата работих с тези ръце.
Ако кажа на някой музикант, че съм копал предния ден
гроб
, а днес ще се явявам на конкурс, ще каже, че това не е нормално.
Но нещата стават тъй както ние не ги знаем, но стават тъй както те си съществуват реално. Приготвих се, излезах, явих се на конкурса и го спечелих. Бях назначен за концертмайстор по цигулка в радиото. На 31 .декември 1944 година тялото на Учителя бе положено под дъските на четирите кола, а отгоре го затрупаха с пръст. Аз присъствувах на погребението и помагах с Гради при спускането на ковчега, защото ние бяхме копали този гроб и ние бяхме поставили тези четири кола и най-добре знаехме как трябва да бъде поставен ковчега, за да се реализира идеята на Славчо Печеников.
към текста >>
Аз присъствувах на погребението и помагах с Гради при спускането на ковчега, защото ние бяхме копали този
гроб
и ние бяхме поставили тези четири кола и най-добре знаехме как трябва да бъде поставен ковчега, за да се реализира идеята на Славчо Печеников.
Ако кажа на някой музикант, че съм копал предния ден гроб, а днес ще се явявам на конкурс, ще каже, че това не е нормално. Но нещата стават тъй както ние не ги знаем, но стават тъй както те си съществуват реално. Приготвих се, излезах, явих се на конкурса и го спечелих. Бях назначен за концертмайстор по цигулка в радиото. На 31 .декември 1944 година тялото на Учителя бе положено под дъските на четирите кола, а отгоре го затрупаха с пръст.
Аз присъствувах на погребението и помагах с Гради при спускането на ковчега, защото ние бяхме копали този
гроб
и ние бяхме поставили тези четири кола и най-добре знаехме как трябва да бъде поставен ковчега, за да се реализира идеята на Славчо Печеников.
И тази идея на Славчо Печеников след това създаде толкова много проблеми и се получиха такива неща, които заблудиха и поставиха в изкушение мнозина от учениците на Школата. Ето как седят нещата. Когато копахме гроба то решихме да се сменяваме заради студа и замръзналата почва. Едни се изморят, други почват да копаят, докато другите почиват. След това дойдоха още други братя да помагат.
към текста >>
Когато копахме
гроба
то решихме да се сменяваме заради студа и замръзналата почва.
Бях назначен за концертмайстор по цигулка в радиото. На 31 .декември 1944 година тялото на Учителя бе положено под дъските на четирите кола, а отгоре го затрупаха с пръст. Аз присъствувах на погребението и помагах с Гради при спускането на ковчега, защото ние бяхме копали този гроб и ние бяхме поставили тези четири кола и най-добре знаехме как трябва да бъде поставен ковчега, за да се реализира идеята на Славчо Печеников. И тази идея на Славчо Печеников след това създаде толкова много проблеми и се получиха такива неща, които заблудиха и поставиха в изкушение мнозина от учениците на Школата. Ето как седят нещата.
Когато копахме
гроба
то решихме да се сменяваме заради студа и замръзналата почва.
Едни се изморят, други почват да копаят, докато другите почиват. След това дойдоха още други братя да помагат. Дойде брат Темелко от Мърчаево, брат Ради, моят брат Гради и аз - Атанас Минчев, Петър Филипов, Боян Златарев и още други братя. Не си спомням кои още копаха, защото тогава бях в напрежение. Изкопахме всичко.
към текста >>
Имаше един брат от Старозагорско и ни разказваше как правят
гробовете
по техните места.
Едни се изморят, други почват да копаят, докато другите почиват. След това дойдоха още други братя да помагат. Дойде брат Темелко от Мърчаево, брат Ради, моят брат Гради и аз - Атанас Минчев, Петър Филипов, Боян Златарев и още други братя. Не си спомням кои още копаха, защото тогава бях в напрежение. Изкопахме всичко.
Имаше един брат от Старозагорско и ни разказваше как правят
гробовете
по техните места.
Като изкопаят гроба, след кова изкопавали дупки отстрани, в които слагали дебели дървета и над дърветата слагали дъски. Ковчега поставяли под тези дъски на земята, така че между скелето от дъски и дъното на гроба да остане една кухина, празно пространство. Това било по стар славянски обичай. Това знаели братята и сестрите от Старозагорско. Решихме тогава и ние да направим същото - да се сложи ковчега с тялото на Учителя на земята и да бъде поставен отгоре на едно разстояние от един метър една такава направена от греди и дъски плоскост.
към текста >>
Като изкопаят
гроба
, след кова изкопавали дупки отстрани, в които слагали дебели дървета и над дърветата слагали дъски.
След това дойдоха още други братя да помагат. Дойде брат Темелко от Мърчаево, брат Ради, моят брат Гради и аз - Атанас Минчев, Петър Филипов, Боян Златарев и още други братя. Не си спомням кои още копаха, защото тогава бях в напрежение. Изкопахме всичко. Имаше един брат от Старозагорско и ни разказваше как правят гробовете по техните места.
Като изкопаят
гроба
, след кова изкопавали дупки отстрани, в които слагали дебели дървета и над дърветата слагали дъски.
Ковчега поставяли под тези дъски на земята, така че между скелето от дъски и дъното на гроба да остане една кухина, празно пространство. Това било по стар славянски обичай. Това знаели братята и сестрите от Старозагорско. Решихме тогава и ние да направим същото - да се сложи ковчега с тялото на Учителя на земята и да бъде поставен отгоре на едно разстояние от един метър една такава направена от греди и дъски плоскост. Направихме го.
към текста >>
Ковчега поставяли под тези дъски на земята, така че между скелето от дъски и дъното на
гроба
да остане една кухина, празно пространство.
Дойде брат Темелко от Мърчаево, брат Ради, моят брат Гради и аз - Атанас Минчев, Петър Филипов, Боян Златарев и още други братя. Не си спомням кои още копаха, защото тогава бях в напрежение. Изкопахме всичко. Имаше един брат от Старозагорско и ни разказваше как правят гробовете по техните места. Като изкопаят гроба, след кова изкопавали дупки отстрани, в които слагали дебели дървета и над дърветата слагали дъски.
Ковчега поставяли под тези дъски на земята, така че между скелето от дъски и дъното на
гроба
да остане една кухина, празно пространство.
Това било по стар славянски обичай. Това знаели братята и сестрите от Старозагорско. Решихме тогава и ние да направим същото - да се сложи ковчега с тялото на Учителя на земята и да бъде поставен отгоре на едно разстояние от един метър една такава направена от греди и дъски плоскост. Направихме го. Дойде време, пристигнаха братята и сестрите и носеха ковчега с тялото на Учителя.
към текста >>
Снеха Го от плещите си, положиха Го на земята, направихме молитва и пуснахме ковчега долу в
гроба
, да легне върху земята.
Това било по стар славянски обичай. Това знаели братята и сестрите от Старозагорско. Решихме тогава и ние да направим същото - да се сложи ковчега с тялото на Учителя на земята и да бъде поставен отгоре на едно разстояние от един метър една такава направена от греди и дъски плоскост. Направихме го. Дойде време, пристигнаха братята и сестрите и носеха ковчега с тялото на Учителя.
Снеха Го от плещите си, положиха Го на земята, направихме молитва и пуснахме ковчега долу в
гроба
, да легне върху земята.
Обаче капака не беше сложен. Тогава Гради слезе долу до краката на Учителя и стъпи на земята. Огледа се. Той бе хем голям и висок, хем тежък. А гробът беше изкопан широк и имаше място дори да се обиколи.
към текста >>
А
гробът
беше изкопан широк и имаше място дори да се обиколи.
Снеха Го от плещите си, положиха Го на земята, направихме молитва и пуснахме ковчега долу в гроба, да легне върху земята. Обаче капака не беше сложен. Тогава Гради слезе долу до краката на Учителя и стъпи на земята. Огледа се. Той бе хем голям и висок, хем тежък.
А
гробът
беше изкопан широк и имаше място дори да се обиколи.
Ние се бяхме постарали да бъде широк гроб, а не както обикновено ги копаят гробовете - тесни, та едвам може да се пусне ковчега. Поставихме капака, но той опираше на главата, защото тя беше поставена доста по високо. Затова подадоха пак капака навън на приятелите, извадиха поставената възглавница слама или сено ли беше, не си спомням и тогава отново поставиха капака. Защо беше поставена тази слама или сено не мога да кажа. Обикновено при починал човек под главата му се поставя възглавница пълна със слама.
към текста >>
Ние се бяхме постарали да бъде широк
гроб
, а не както обикновено ги копаят
гробовете
- тесни, та едвам може да се пусне ковчега.
Обаче капака не беше сложен. Тогава Гради слезе долу до краката на Учителя и стъпи на земята. Огледа се. Той бе хем голям и висок, хем тежък. А гробът беше изкопан широк и имаше място дори да се обиколи.
Ние се бяхме постарали да бъде широк
гроб
, а не както обикновено ги копаят
гробовете
- тесни, та едвам може да се пусне ковчега.
Поставихме капака, но той опираше на главата, защото тя беше поставена доста по високо. Затова подадоха пак капака навън на приятелите, извадиха поставената възглавница слама или сено ли беше, не си спомням и тогава отново поставиха капака. Защо беше поставена тази слама или сено не мога да кажа. Обикновено при починал човек под главата му се поставя възглавница пълна със слама. Тук приятелите бяха направили същото.
към текста >>
Мен ме определи да копая
гроба
, на Боянчо, го подготви да Му направи ковчега, трети подготви, да знаят къде да бъде погребан.
Всички се огледаха и изтръпнаха. Всички търсеха да стане някакво чудо. Искаше се на мнозина пред техните очи да се види как Учителят се въз- нася до Небесата. Учителят се беше възнесъл преди няколко дни и напуснал тялото си, а ние малките човеци трябваше да го погребем. Та Той се беше погрижил за това.
Мен ме определи да копая
гроба
, на Боянчо, го подготви да Му направи ковчега, трети подготви, да знаят къде да бъде погребан.
Той се беше погрижил за всичко приживе, а ние сега трябваше да го изпълним. После мнозина питаха защо е станало това срутване и дали е било срутване. Ами това беше срутване. Защото всички хвърляха пръст върху мястото на ковчега от кръста надолу към краката. А към главата и към гърдите никой не смееше да хвърля.
към текста >>
А
гробът
беше хем дълбок, хем широк и се натрупа много пръст върху дъските и гредите, които трябваше да послушат като покров върху ковчега.
После мнозина питаха защо е станало това срутване и дали е било срутване. Ами това беше срутване. Защото всички хвърляха пръст върху мястото на ковчега от кръста надолу към краката. А към главата и към гърдите никой не смееше да хвърля. Тази тежест натегна.
А
гробът
беше хем дълбок, хем широк и се натрупа много пръст върху дъските и гредите, които трябваше да послушат като покров върху ковчега.
И още нещо, което е също важно. Почвата беше песъклива и там където направихме дупки за гредите беше с жълт пясък. А като сложихме гредите в тези дупки, то пясъка не можа да издържи от тежестта, от голямата купчина земя. Това подсказа, че там е било някога дъно на море или речно дъно с хубав жълт пясък. Когато започнахме да копаем, ние изкопахме около половин метър земна пръста, а отдолу се показа пясък.
към текста >>
Оформи се хубав дълбок и широк
гроб
.
Почвата беше песъклива и там където направихме дупки за гредите беше с жълт пясък. А като сложихме гредите в тези дупки, то пясъка не можа да издържи от тежестта, от голямата купчина земя. Това подсказа, че там е било някога дъно на море или речно дъно с хубав жълт пясък. Когато започнахме да копаем, ние изкопахме около половин метър земна пръста, а отдолу се показа пясък. Копаехме пясък и изхвърляхме пясък.
Оформи се хубав дълбок и широк
гроб
.
С това срутване на гроба какви ли не приказки се изприказваха. Говориха какви ли не неща. А никой не дойде да ме пита какво е положението. Да пита нас, Гради Минчев, Атанас Минчев, че и другите, които сме живи досега, та да им разкажем как са нещата. Ама те знаят много добре, че ние знаем как стоят нещата и каква е истината, но на тях им се иска да бъде другояче.
към текста >>
С това срутване на
гроба
какви ли не приказки се изприказваха.
А като сложихме гредите в тези дупки, то пясъка не можа да издържи от тежестта, от голямата купчина земя. Това подсказа, че там е било някога дъно на море или речно дъно с хубав жълт пясък. Когато започнахме да копаем, ние изкопахме около половин метър земна пръста, а отдолу се показа пясък. Копаехме пясък и изхвърляхме пясък. Оформи се хубав дълбок и широк гроб.
С това срутване на
гроба
какви ли не приказки се изприказваха.
Говориха какви ли не неща. А никой не дойде да ме пита какво е положението. Да пита нас, Гради Минчев, Атанас Минчев, че и другите, които сме живи досега, та да им разкажем как са нещата. Ама те знаят много добре, че ние знаем как стоят нещата и каква е истината, но на тях им се иска да бъде другояче. Иска им се някакво чудо.
към текста >>
Ето моят рожден брат Гради Минчев също копа
гроба
.
Ама те знаят много добре, че ние знаем как стоят нещата и каква е истината, но на тях им се иска да бъде другояче. Иска им се някакво чудо. Ние преминахме с Учителя цяла Школа. Видяхме как Словото Му се претворяваше в Сила и Живот. Та какво по-голямо чудо от това за нас, обикновените човеци на земята.
Ето моят рожден брат Гради Минчев също копа
гроба
.
Отидете, разпитайте го и той ще ви каже как дори на четиридесетия ден пръстта върху гроба също е хлътнала. Ще хлътне, защото тежестта бе много голяма. Нали под дъските и гредите до ковчега на Учителя имаше най-малко метър разстояние. А тези греди поставени в онези дупки, изкопани в жълт пясък поддадоха и всичко слегна надолу. Ако знаех, че така ще се развият нещата никога няма да се съглася да се прави този гроб по славянски обичай.
към текста >>
Отидете, разпитайте го и той ще ви каже как дори на четиридесетия ден пръстта върху
гроба
също е хлътнала.
Иска им се някакво чудо. Ние преминахме с Учителя цяла Школа. Видяхме как Словото Му се претворяваше в Сила и Живот. Та какво по-голямо чудо от това за нас, обикновените човеци на земята. Ето моят рожден брат Гради Минчев също копа гроба.
Отидете, разпитайте го и той ще ви каже как дори на четиридесетия ден пръстта върху
гроба
също е хлътнала.
Ще хлътне, защото тежестта бе много голяма. Нали под дъските и гредите до ковчега на Учителя имаше най-малко метър разстояние. А тези греди поставени в онези дупки, изкопани в жълт пясък поддадоха и всичко слегна надолу. Ако знаех, че така ще се развият нещата никога няма да се съглася да се прави този гроб по славянски обичай. От тук започнаха дни и години да се умува какво е било и какво е станало при погребението на тялото на Учителя.
към текста >>
Ако знаех, че така ще се развият нещата никога няма да се съглася да се прави този
гроб
по славянски обичай.
Ето моят рожден брат Гради Минчев също копа гроба. Отидете, разпитайте го и той ще ви каже как дори на четиридесетия ден пръстта върху гроба също е хлътнала. Ще хлътне, защото тежестта бе много голяма. Нали под дъските и гредите до ковчега на Учителя имаше най-малко метър разстояние. А тези греди поставени в онези дупки, изкопани в жълт пясък поддадоха и всичко слегна надолу.
Ако знаех, че така ще се развият нещата никога няма да се съглася да се прави този
гроб
по славянски обичай.
От тук започнаха дни и години да се умува какво е било и какво е станало при погребението на тялото на Учителя. Ако не вярвате на мен и Гради, то вземете и се запознайте какво казва Учителя в Словото си. Човек да дойде на земята трябва да си намери баща и майка, за да му дадат тяло и да го родят. Учителят си имаше и баща - дядо поп Константин Дъновски, имаше си и майка - Добра. Той се ражда, идва с това тяло и трябва да си замине с това тяло.
към текста >>
За мен, гдето копах
гроба
на Учителя и гдето положихме ковчега му на земята и го погребахме има една Истина.
Възкръсва нетленното тяло. Възкръсва духовното тяло. Възкръсва Божественото тяло. Ето това го има и в Евангелието, казва го и апостол Павел, това го има и в Словото на Учителя. Учителят казва, че Възкресението се отнася за Божествената душа, възкръсва само Божествения Дух.
За мен, гдето копах
гроба
на Учителя и гдето положихме ковчега му на земята и го погребахме има една Истина.
А тя е следната: ние погребахме тялото на Учителя. Ние погребахме тленното Му тяло, което беше дошло от земята и трябваше да се върне на земята. Къде са телата на баща му и на майка му? Те са в земята. Ние погребахме тленното Му тяло.
към текста >>
Заставах по една минута до
гроба
Му и след това, след като се настройвах и се зареждах психически, тръгвах на работа.
А Неговото нетленно, духовно, Божествено тяло си замина. Той се възнесе при самото си заминаване. За учениците на Школата остави Своето Слово. То е безсмъртно, защото то е живия хляб на Бога. Амин. Обикновено когато тръгвах на работа аз всеки ден минавах покрай мястото, където бе положено тялото на Учителя.
Заставах по една минута до
гроба
Му и след това, след като се настройвах и се зареждах психически, тръгвах на работа.
Една сутрин ме посреща Иван Кисьов, а с него Галилей Величков и други някои братя. Казват ми: „Атанасе, почакай малко, днес е четиридесетия ден откак си замина Учителят. Сега Учителят ще възкръсне“. Аз разбира се не чаках да възкръсне, но минавах покрай тях и чувам хора, които тичат към мястото на Учителя понеже се чу шум от там. Затичах се и аз.
към текста >>
Гледам, че
гроба
беше потънал с едната си част.
Казват ми: „Атанасе, почакай малко, днес е четиридесетия ден откак си замина Учителят. Сега Учителят ще възкръсне“. Аз разбира се не чаках да възкръсне, но минавах покрай тях и чувам хора, които тичат към мястото на Учителя понеже се чу шум от там. Затичах се и аз. Какво да видя?
Гледам, че
гроба
беше потънал с едната си част.
Беше потънала пръстта от едната страна на гроба. Защо бе станало това? Беше потънал ковчега от едната страна заедно с пръстта, която беше над него. Единия кол, върху който лежеше ковчега беше или паднал или беше се изместил или изгнил и се счупил от голямата тежест на пръстта, която тегнеше върху него. Когато копахме гроба на дъното на гроба нямаше влага, нито вода, но земята беше влажна.
към текста >>
Беше потънала пръстта от едната страна на
гроба
.
Сега Учителят ще възкръсне“. Аз разбира се не чаках да възкръсне, но минавах покрай тях и чувам хора, които тичат към мястото на Учителя понеже се чу шум от там. Затичах се и аз. Какво да видя? Гледам, че гроба беше потънал с едната си част.
Беше потънала пръстта от едната страна на
гроба
.
Защо бе станало това? Беше потънал ковчега от едната страна заедно с пръстта, която беше над него. Единия кол, върху който лежеше ковчега беше или паднал или беше се изместил или изгнил и се счупил от голямата тежест на пръстта, която тегнеше върху него. Когато копахме гроба на дъното на гроба нямаше влага, нито вода, но земята беше влажна. За мен колът беше поддал и дъските под тежестта на пръстта се бяха наклонили върху празното пространство, което беше над ковчега и това празно пространство беше на височина един метър.
към текста >>
Когато копахме
гроба
на дъното на
гроба
нямаше влага, нито вода, но земята беше влажна.
Гледам, че гроба беше потънал с едната си част. Беше потънала пръстта от едната страна на гроба. Защо бе станало това? Беше потънал ковчега от едната страна заедно с пръстта, която беше над него. Единия кол, върху който лежеше ковчега беше или паднал или беше се изместил или изгнил и се счупил от голямата тежест на пръстта, която тегнеше върху него.
Когато копахме
гроба
на дъното на
гроба
нямаше влага, нито вода, но земята беше влажна.
За мен колът беше поддал и дъските под тежестта на пръстта се бяха наклонили върху празното пространство, което беше над ковчега и това празно пространство беше на височина един метър. Ето, така стоят нещата. Но това стана на четиридесетия ден. Съвпадение ли беше това? Ако не беше ми казал Кисьов, че този ден бе четиридесетия ден аз нямаше да зная нищо.
към текста >>
Но аз лично чух шума на този четиридесети ден, лично отидох и видях как пръста на
гроба
от едната страна на
гроба
беше се слегнала, подала навътре и беше потънала в онова празно пространство, което се намираше над ковчега.
За мен колът беше поддал и дъските под тежестта на пръстта се бяха наклонили върху празното пространство, което беше над ковчега и това празно пространство беше на височина един метър. Ето, така стоят нещата. Но това стана на четиридесетия ден. Съвпадение ли беше това? Ако не беше ми казал Кисьов, че този ден бе четиридесетия ден аз нямаше да зная нищо.
Но аз лично чух шума на този четиридесети ден, лично отидох и видях как пръста на
гроба
от едната страна на
гроба
беше се слегнала, подала навътре и беше потънала в онова празно пространство, което се намираше над ковчега.
По-късно чух, че разправят, че този шум станал на трясък и че това било на самото погребение. Това не е вярно. Аз бях на погребението. Ние с Гради стояхме и спускахме ковчега. Даже там имаше хора, които стояха и спяха денонощно, за да го пазят и охраняват, да не се извърши посегателство върху гроба на Учителя и да не се получи онова, което е описано в Евангелието с гроба на Христа.
към текста >>
Даже там имаше хора, които стояха и спяха денонощно, за да го пазят и охраняват, да не се извърши посегателство върху
гроба
на Учителя и да не се получи онова, което е описано в Евангелието с
гроба
на Христа.
Но аз лично чух шума на този четиридесети ден, лично отидох и видях как пръста на гроба от едната страна на гроба беше се слегнала, подала навътре и беше потънала в онова празно пространство, което се намираше над ковчега. По-късно чух, че разправят, че този шум станал на трясък и че това било на самото погребение. Това не е вярно. Аз бях на погребението. Ние с Гради стояхме и спускахме ковчега.
Даже там имаше хора, които стояха и спяха денонощно, за да го пазят и охраняват, да не се извърши посегателство върху
гроба
на Учителя и да не се получи онова, което е описано в Евангелието с
гроба
на Христа.
Нали евреите отиват при Пилат и го измолват да постави стража на гроба на Христа да не би учениците да го откраднат и после да кажат, че е възкръснал. Тук също имаше такава охрана от братя и те го охраняваха до четиридесетия ден. Така че преди четиридесетия ден с гроба и около гроба на Учителя нищо не бе се случило. Него ден приятелите извършиха изравняването на гроба. Носеха се какви ли не слухове, че Учителят е възкръснал.
към текста >>
Нали евреите отиват при Пилат и го измолват да постави стража на
гроба
на Христа да не би учениците да го откраднат и после да кажат, че е възкръснал.
По-късно чух, че разправят, че този шум станал на трясък и че това било на самото погребение. Това не е вярно. Аз бях на погребението. Ние с Гради стояхме и спускахме ковчега. Даже там имаше хора, които стояха и спяха денонощно, за да го пазят и охраняват, да не се извърши посегателство върху гроба на Учителя и да не се получи онова, което е описано в Евангелието с гроба на Христа.
Нали евреите отиват при Пилат и го измолват да постави стража на
гроба
на Христа да не би учениците да го откраднат и после да кажат, че е възкръснал.
Тук също имаше такава охрана от братя и те го охраняваха до четиридесетия ден. Така че преди четиридесетия ден с гроба и около гроба на Учителя нищо не бе се случило. Него ден приятелите извършиха изравняването на гроба. Носеха се какви ли не слухове, че Учителят е възкръснал. Ако възкръсва, Духът възкръсва, но Духът като възкръсва не се вижда.
към текста >>
Така че преди четиридесетия ден с
гроба
и около
гроба
на Учителя нищо не бе се случило.
Аз бях на погребението. Ние с Гради стояхме и спускахме ковчега. Даже там имаше хора, които стояха и спяха денонощно, за да го пазят и охраняват, да не се извърши посегателство върху гроба на Учителя и да не се получи онова, което е описано в Евангелието с гроба на Христа. Нали евреите отиват при Пилат и го измолват да постави стража на гроба на Христа да не би учениците да го откраднат и после да кажат, че е възкръснал. Тук също имаше такава охрана от братя и те го охраняваха до четиридесетия ден.
Така че преди четиридесетия ден с
гроба
и около
гроба
на Учителя нищо не бе се случило.
Него ден приятелите извършиха изравняването на гроба. Носеха се какви ли не слухове, че Учителят е възкръснал. Ако възкръсва, Духът възкръсва, но Духът като възкръсва не се вижда. Щом Учителят е допуснал да бъде заровен като всички хора, значи не иска да прави впечатление. Но аз съм напълно убеден, че ако се разрови гроба, да ме прости Бог, за това което изричам, защото е кощунство, но вътре кости ще има в гроба.
към текста >>
Него ден приятелите извършиха изравняването на
гроба
.
Ние с Гради стояхме и спускахме ковчега. Даже там имаше хора, които стояха и спяха денонощно, за да го пазят и охраняват, да не се извърши посегателство върху гроба на Учителя и да не се получи онова, което е описано в Евангелието с гроба на Христа. Нали евреите отиват при Пилат и го измолват да постави стража на гроба на Христа да не би учениците да го откраднат и после да кажат, че е възкръснал. Тук също имаше такава охрана от братя и те го охраняваха до четиридесетия ден. Така че преди четиридесетия ден с гроба и около гроба на Учителя нищо не бе се случило.
Него ден приятелите извършиха изравняването на
гроба
.
Носеха се какви ли не слухове, че Учителят е възкръснал. Ако възкръсва, Духът възкръсва, но Духът като възкръсва не се вижда. Щом Учителят е допуснал да бъде заровен като всички хора, значи не иска да прави впечатление. Но аз съм напълно убеден, че ако се разрови гроба, да ме прости Бог, за това което изричам, защото е кощунство, но вътре кости ще има в гроба. След време, когато науката напредна ще има уреди, с които ще може да се види с тях какво има на два метра дълбочина.
към текста >>
Но аз съм напълно убеден, че ако се разрови
гроба
, да ме прости Бог, за това което изричам, защото е кощунство, но вътре кости ще има в
гроба
.
Така че преди четиридесетия ден с гроба и около гроба на Учителя нищо не бе се случило. Него ден приятелите извършиха изравняването на гроба. Носеха се какви ли не слухове, че Учителят е възкръснал. Ако възкръсва, Духът възкръсва, но Духът като възкръсва не се вижда. Щом Учителят е допуснал да бъде заровен като всички хора, значи не иска да прави впечатление.
Но аз съм напълно убеден, че ако се разрови
гроба
, да ме прости Бог, за това което изричам, защото е кощунство, но вътре кости ще има в
гроба
.
След време, когато науката напредна ще има уреди, с които ще може да се види с тях какво има на два метра дълбочина. Днес с такива уреди търсят злато и метали под земята. Но утре ще има такива, които могат да заснемат, дали на два метра и половина има кости и онази бутилка, в която бе поставено Словото за следващото човечество. Ето вече четиридесет и пет години аз чувам какви ли не неща. А всеки един може да вземе Евангелието и да прочете посланието на ап.
към текста >>
80.
25. Дядо Благо си заминава
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Но преди да си замине дядо Благо казва на жена си: „Аз сигурно ще си замина, но като си замина ти да не тръгнеш по
гробищата
.
И бай Иван го обнадеждава така, но на мен бай Иван ми е казвал, че като минало известно време, той все си повтарял, че той е този за когото Учителят е казал, че ще си замине. Така минава годината и идва есента, късна есен вече, студена, влажна била есента на 1937 г. Някакъв близък на дядо Благо, колега или роднина почива и дядо Благо отива на погребението му, но тъй като есента била много студена той се разболява от това, че се е простудил, че е прекарал дълго време навънка. Заболява от простудата и не може да му мине да оздравее и той през месец декември си заминава, така както бил предсказал Учителят, без да е посочил поименно кой ще бъде. Но интересно е предчувствието, което имал дядо Благо и че предсказанието, което е направил Учителя се е сбъднало.
Но преди да си замине дядо Благо казва на жена си: „Аз сигурно ще си замина, но като си замина ти да не тръгнеш по
гробищата
.
Ако искаш можеш да ми запалиш две свещи, да ги сложиш на комина, те ще ме намерят къде съм“. По такъв начин той искал да освободи жена си от ходене по гробищата и да не прави нищо повече. Следващата неделя когато в 10 часа се държи беседа, както и по-следващата неделя в 10 часа Учителят накрая на беседата казва: „Тия две беседи“, за предната неделя и тая неделя, това са държани декември месец 1937 г. след непосредственото заминаване на дядо Благо, „аз ги държах за дядо Благо. Те са като две запалени свещи за него и в Невидимия свят те ще му светят и той ще има свободата да се движи безпрепятствено където си пожелае.
към текста >>
По такъв начин той искал да освободи жена си от ходене по
гробищата
и да не прави нищо повече.
Някакъв близък на дядо Благо, колега или роднина почива и дядо Благо отива на погребението му, но тъй като есента била много студена той се разболява от това, че се е простудил, че е прекарал дълго време навънка. Заболява от простудата и не може да му мине да оздравее и той през месец декември си заминава, така както бил предсказал Учителят, без да е посочил поименно кой ще бъде. Но интересно е предчувствието, което имал дядо Благо и че предсказанието, което е направил Учителя се е сбъднало. Но преди да си замине дядо Благо казва на жена си: „Аз сигурно ще си замина, но като си замина ти да не тръгнеш по гробищата. Ако искаш можеш да ми запалиш две свещи, да ги сложиш на комина, те ще ме намерят къде съм“.
По такъв начин той искал да освободи жена си от ходене по
гробищата
и да не прави нищо повече.
Следващата неделя когато в 10 часа се държи беседа, както и по-следващата неделя в 10 часа Учителят накрая на беседата казва: „Тия две беседи“, за предната неделя и тая неделя, това са държани декември месец 1937 г. след непосредственото заминаване на дядо Благо, „аз ги държах за дядо Благо. Те са като две запалени свещи за него и в Невидимия свят те ще му светят и той ще има свободата да се движи безпрепятствено където си пожелае. Аз държах тези беседи за него, защото много го обичах“. Това е единственото изказване на Учителя за един наш приятел и то в такава форма, нали Той се е изразил, че много го обича!
към текста >>
81.
Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
В.: И ти с бай Ради копахте
гроба
.
В.: Тия работи не се позволяват. Т.: Трябваше най-възрастния да вземе ръководството, пък после онзи по него, така наред да се изреждат пък после пък друг, а те се изпокараха и ето до къде го докараха. В.: Да, да, това е най-лошата работа. Сега след като си е заминал Учителя, те дойдоха и ти казаха. Т.: да, да.
В.: И ти с бай Ради копахте
гроба
.
Т.: Не, и брат Владо и всички мърчаевци, всички вземахме участие у копането. В.: защото никой не иска да копае. Т.: Бягат, всички бегат. В.: Страх ги е да копаят. Т.: Само един брат Ради.
към текста >>
А сега колко на колко метра беше
гроба
?
Т.: Студ беше. И като изкопахме и зарихме, не се мина около половин час и рече кър-р-р-р и потуши се. В.: Я ми разкажи това, защото са ми го говорили, ама всеки ми го разказва така или иначе и аз все се чудя. Т.: Ето аз съм бил. В.: Ти си бил.
А сега колко на колко метра беше
гроба
?
Т.: Не помня. В.: Не помниш. Ясно. А беше вътре с тухли ли беше, как го направиха? Т.: Не, не. така си беше обикновен.
към текста >>
В.: Обикновен
гроб
както се прави.
Т.: Не помня. В.: Не помниш. Ясно. А беше вътре с тухли ли беше, как го направиха? Т.: Не, не. така си беше обикновен.
В.: Обикновен
гроб
както се прави.
А вътре да са го зидали? Т.: Не, не, не. После може да са правили всекакво, ама ние когато го изкопахме беше така. В.: Кой го беше направил ковчега? Вие ли го пратихте или други го правиха?
към текста >>
Т.: Ние изкопахме
гроба
и спуснахме го и заровихме го и мина се половин час така и още бехме около него и из един път рече: кър-р-р-р ама силно излоботи и толкова.
После може да са правили всекакво, ама ние когато го изкопахме беше така. В.: Кой го беше направил ковчега? Вие ли го пратихте или други го правиха? Т.: Други го правиха ковчега. В.: Сега ти присъстваше когато го спуснаха там.
Т.: Ние изкопахме
гроба
и спуснахме го и заровихме го и мина се половин час така и още бехме около него и из един път рече: кър-р-р-р ама силно излоботи и толкова.
В.: Само ти ли го чу или? Т.: А-а-а, всичките и нашите хора там. В.: А беше ли се слегнал случайно, пръстта да се слегне или не се слегна? Т.: Абе всичко нагласено, затъпчено, натрупано с пръст. В.: Не, да не би да е пропаднал сандъка?
към текста >>
82.
19. Заминаването на Учителя
,
Стефка Няголова
,
ТОМ 7
Разрешението го имахме,
гроба
беше изкопан и оставаше погребението на тялото на Учителя.
Всяка вечер отивахме в големия салон край Учителя, но нали не бива да се пали печка, бе студено. Ние насядвахме на столовете, пеехме и се молехме. Спомням си, че един брат беше дошъл от някъде и свиреше на цитра, но не го познавах. Това беше всеки ден до събота. В неделя като че се пооткри небето.
Разрешението го имахме,
гроба
беше изкопан и оставаше погребението на тялото на Учителя.
На поляната, на която играехме Паневритмия направиха три кръга като носеха тялото на Учителя, а ние вървяхме след Него. Накрая спряха на местото където беше изкопан гроба до лозичката. Братята бяха сложили дъски на дъното на гроба, върху които поставиха ковчега с тялото на Учителя. Може би и отгоре е имало дъски, не помня повече . Изминаха 45 години оттогава - не беше ден, не беше два - цяла вечност.
към текста >>
Накрая спряха на местото където беше изкопан
гроба
до лозичката.
Спомням си, че един брат беше дошъл от някъде и свиреше на цитра, но не го познавах. Това беше всеки ден до събота. В неделя като че се пооткри небето. Разрешението го имахме, гроба беше изкопан и оставаше погребението на тялото на Учителя. На поляната, на която играехме Паневритмия направиха три кръга като носеха тялото на Учителя, а ние вървяхме след Него.
Накрая спряха на местото където беше изкопан
гроба
до лозичката.
Братята бяха сложили дъски на дъното на гроба, върху които поставиха ковчега с тялото на Учителя. Може би и отгоре е имало дъски, не помня повече . Изминаха 45 години оттогава - не беше ден, не беше два - цяла вечност. При един случай синът ми Любомир Няголов разказа следното: Учителят бил казал пред братя и сестри преди да си замине, че е необходимо да си замине, защото в противен случай можело да бъде ликвидиран от комунистите, което обстоятелство щяло да донесе едно ново 500-годишно робство на български народ. Защото робството ни под турците е резултат от това, че българите са преследвали и гонили богомилите от България.
към текста >>
Братята бяха сложили дъски на дъното на
гроба
, върху които поставиха ковчега с тялото на Учителя.
Това беше всеки ден до събота. В неделя като че се пооткри небето. Разрешението го имахме, гроба беше изкопан и оставаше погребението на тялото на Учителя. На поляната, на която играехме Паневритмия направиха три кръга като носеха тялото на Учителя, а ние вървяхме след Него. Накрая спряха на местото където беше изкопан гроба до лозичката.
Братята бяха сложили дъски на дъното на
гроба
, върху които поставиха ковчега с тялото на Учителя.
Може би и отгоре е имало дъски, не помня повече . Изминаха 45 години оттогава - не беше ден, не беше два - цяла вечност. При един случай синът ми Любомир Няголов разказа следното: Учителят бил казал пред братя и сестри преди да си замине, че е необходимо да си замине, защото в противен случай можело да бъде ликвидиран от комунистите, което обстоятелство щяло да донесе едно ново 500-годишно робство на български народ. Защото робството ни под турците е резултат от това, че българите са преследвали и гонили богомилите от България. Е, може ли да умре един Учител?
към текста >>
83.
13. Съдбата на братската градина
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
По това време тя си мислела как е възможно това да чуе, когато градината си имала пазач и много пъти тя се молела на пазача да отиде до
гроба
на Учителя, за да се помоли там, но той не я пускал.
На десетата година от изгонването ни, аз работех на Изгрева, правехме ограда на братските места, които бяха предадени към телевизията. А Тодора както си полегнала за почивка вкъщи в полусънно състояние чува ясен глас, който й казва: „Стани, иди в градината! Градината е нападната от деца и стой там докато се оправи тази работа и тя скоро ще се оправи“. А Тодора беше медиум. И действително тя станала и отишла към градината.
По това време тя си мислела как е възможно това да чуе, когато градината си имала пазач и много пъти тя се молела на пазача да отиде до
гроба
на Учителя, за да се помоли там, но той не я пускал.
А веднъж му заплакала и пазача едва я пуснал. С такива разсъждения тя стига до вратата на градината и вижда, че тя, портата е повалена на земята, а вътре градината е пълна с деца, които са се качили по 5-6 на вишневите дървета. А това беше в началото на юни когато вишните едва почват да съзряват. А градината беше взета от 8-мо училище за опитно поле. Тогава към всяко училище беше предадена земя, за да бъде опитно поле на учениците и да прилагат своите знания и да правят опити.
към текста >>
Слезнала надолу към
гроба
на Учителя и тя забелязала, че там стои един млад, елегантно облечен мъж на около 30 години.
На следващия ден пак същата история. Но тя през всичкото време на мене нищо не казва. Искала да провери и да види края на тази работа. На третия ден пак отишла в градината. Било тихо и нямало никой.
Слезнала надолу към
гроба
на Учителя и тя забелязала, че там стои един млад, елегантно облечен мъж на около 30 години.
Приближавайки се към него, нещо в нея й говори, че това е Учителят, който се е преобразил на млад мъж. Тази мисъл се повтаря в главата й. Значи Той сега е в друга форма. Когато се доближила до него, застанали двамата в мълчание. Най-после тя проговорила: „Господине, знаете ли каква беше хубава тази градина когато я работехме?
към текста >>
Там имаше будка с пазач и катинар на вратата и тя се пазеше и зиме и лете, никой да не ходи на
гроба
на Учителя за поклонение.
Минаваха войници на групи и те налитаха. И от сутрин до вечер ние трябваше да отстояваме на тази напаст. Това продължи три години докато ги отвикнем. И сега имаме неприятности, но вече много по-малко. До преди да влезем ние отново в градината, никой от нашите хора от Братството не можеше да стъпи в градината.
Там имаше будка с пазач и катинар на вратата и тя се пазеше и зиме и лете, никой да не ходи на
гроба
на Учителя за поклонение.
Когато ние влязохме в градината започнаха полека- лека да идват нашите хора на поклонение. Имаше свободен достъп до нея. Започнаха да идват непрекъснато през целия ден. През лятото дори съм ги броил, на ден минаваха по 70 души. И така се изпълни думата на Учителя, че докато работят Ангел и Ради на Изгрева ще бъде светлина.
към текста >>
Сега има Братска градина, която работим, има свободен достъп до
гроба
на Учителя, но има разтурен Братски съвет и него никъде го няма.
И така стана. Но стана и нещо друго. Братският съвет мен ме изгони, а държавата в лицето на директора на училището върнаха мен и Тодора на работа в Братската градина. Върнаха работниците на Учителя. Но не върнаха Братския съвет и членовете му, които ни бяха уволнили.
Сега има Братска градина, която работим, има свободен достъп до
гроба
на Учителя, но има разтурен Братски съвет и него никъде го няма.
Поуките са за вас. Значи сега когато Учителят отново ме викна да работя в градината, пак се отвори един прозорец на хората, които имат отношение към Учителя. Създаде се условие за развиделяване. Когато ние влезнахме и поехме работата всичко беше занемарено. Мястото на Учителя беше обрасло с висока трева до над пояса.
към текста >>
Най-напред очистихме тревата, прекопахме мястото около
гроба
, като посяхме половината с теменуги, а другата половина с петунии.
Значи сега когато Учителят отново ме викна да работя в градината, пак се отвори един прозорец на хората, които имат отношение към Учителя. Създаде се условие за развиделяване. Когато ние влезнахме и поехме работата всичко беше занемарено. Мястото на Учителя беше обрасло с висока трева до над пояса. Вътре лежеше едно черно куче.
Най-напред очистихме тревата, прекопахме мястото около
гроба
, като посяхме половината с теменуги, а другата половина с петунии.
След това се заех да обработя мястото около гроба. Той беше се втвърдил и обрасъл с шипки и храсти и тръне, че ми отне 20 дена докато го обърна с права лопата. И така след 2-3 години, след непрекъсната ежедневна работа мястото придоби своят хубав вид. Целогодишно растяха цветя. Бяха насадени рози, лозата бе възстановена до гроба на Учителя и дойде време, че един брат направи една елипсовидна ограда, която бе поставена до самата елипса.
към текста >>
След това се заех да обработя мястото около
гроба
.
Създаде се условие за развиделяване. Когато ние влезнахме и поехме работата всичко беше занемарено. Мястото на Учителя беше обрасло с висока трева до над пояса. Вътре лежеше едно черно куче. Най-напред очистихме тревата, прекопахме мястото около гроба, като посяхме половината с теменуги, а другата половина с петунии.
След това се заех да обработя мястото около
гроба
.
Той беше се втвърдил и обрасъл с шипки и храсти и тръне, че ми отне 20 дена докато го обърна с права лопата. И така след 2-3 години, след непрекъсната ежедневна работа мястото придоби своят хубав вид. Целогодишно растяха цветя. Бяха насадени рози, лозата бе възстановена до гроба на Учителя и дойде време, че един брат направи една елипсовидна ограда, която бе поставена до самата елипса. Така приключи един етап, който се движеше и ръководеше едновременно от Силите на разрушението и съзиданието.
към текста >>
Бяха насадени рози, лозата бе възстановена до
гроба
на Учителя и дойде време, че един брат направи една елипсовидна ограда, която бе поставена до самата елипса.
Най-напред очистихме тревата, прекопахме мястото около гроба, като посяхме половината с теменуги, а другата половина с петунии. След това се заех да обработя мястото около гроба. Той беше се втвърдил и обрасъл с шипки и храсти и тръне, че ми отне 20 дена докато го обърна с права лопата. И така след 2-3 години, след непрекъсната ежедневна работа мястото придоби своят хубав вид. Целогодишно растяха цветя.
Бяха насадени рози, лозата бе възстановена до
гроба
на Учителя и дойде време, че един брат направи една елипсовидна ограда, която бе поставена до самата елипса.
Така приключи един етап, който се движеше и ръководеше едновременно от Силите на разрушението и съзиданието. Последствията са ясни и видими. Изгревът бе разрушен, а обитателите му бяха пръснати в новостроящите блокове в различни квартали. Остана непокътнато мястото на Учителя, но как това се запази ще ви разкажа друг път.
към текста >>
84.
42. Човешкото и Божественото тяло на Учителя
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
ковчегът с Учителя бе вдигнат на ръце, обиколиха с него полянката и се запътиха към градината, там където беше изкопан
гроб
за тялото Му и където бе положен.
На тази маса долу, която определихме като първи етаж беше сложена една хубава фруктиера с ябълки. В момента музикантите свиреха песни на Учителя. След като те си изпълниха музикалните номера от фруктиерата една след друга се търколиха толкова ябълки колкото бяха музикантите. Това беше подарък от Учителя за концерта даден от музикантите. На 31 .XII.1944 г.
ковчегът с Учителя бе вдигнат на ръце, обиколиха с него полянката и се запътиха към градината, там където беше изкопан
гроб
за тялото Му и където бе положен.
Присъствуваха много братя и сестри от цяла България. Славчо Печеников държа подходящо Слово и след това тялото Му бе погребано. След малко всички се разотидоха. Останаха около 5-6 души, които са се суетили още и после разправяха, че чули силен шум от гроба и нещо изхвърчало от гроба навън, като че ли излетяло от гроба и пръстта на това място малко се размърдала. Аз не съм бил при този случай.
към текста >>
Останаха около 5-6 души, които са се суетили още и после разправяха, че чули силен шум от
гроба
и нещо изхвърчало от
гроба
навън, като че ли излетяло от
гроба
и пръстта на това място малко се размърдала.
На 31 .XII.1944 г. ковчегът с Учителя бе вдигнат на ръце, обиколиха с него полянката и се запътиха към градината, там където беше изкопан гроб за тялото Му и където бе положен. Присъствуваха много братя и сестри от цяла България. Славчо Печеников държа подходящо Слово и след това тялото Му бе погребано. След малко всички се разотидоха.
Останаха около 5-6 души, които са се суетили още и после разправяха, че чули силен шум от
гроба
и нещо изхвърчало от
гроба
навън, като че ли излетяло от
гроба
и пръстта на това място малко се размърдала.
Аз не съм бил при този случай. В това време Ганка Парлапанова отива към салона, спира се някъде близо до чешмата, която е при полянката и видяла Учителя в стаята Му до прозореца. Веднага се обърнала и повикала близко стоящата сестра до нея, за да й покаже Учителя. Но докато дойде сестрата Учителят Го нямало вече там на прозореца. Учителят изчезнал.
към текста >>
На едно място в беседите бях намерил следното: „Един Учител, заровете Го в
гроба
, ако след три дена Го намерите там, Той не е Учител.“ Вероятно при този случай Той веднага е излязъл от
гроба
.
Аз не съм бил при този случай. В това време Ганка Парлапанова отива към салона, спира се някъде близо до чешмата, която е при полянката и видяла Учителя в стаята Му до прозореца. Веднага се обърнала и повикала близко стоящата сестра до нея, за да й покаже Учителя. Но докато дойде сестрата Учителят Го нямало вече там на прозореца. Учителят изчезнал.
На едно място в беседите бях намерил следното: „Един Учител, заровете Го в
гроба
, ако след три дена Го намерите там, Той не е Учител.“ Вероятно при този случай Той веднага е излязъл от
гроба
.
Сега за какво става дума? Ние знаем, че има човешко тяло, че онзи, който си е изградил притежава и Духовно тяло, което е невидимо за обикновените човешки очи. Човек умира, полагат му тялото в гроба и в земята, а духовното тяло отлита в небесните селения. Това се отнася за ученика, който с физическото си тяло има и духовно тяло, което е изработил съзнателно през своя живот като ученик. А за Учителя се отнася, че освен човешко тяло, има духовно тяло, има и Божествено тяло.
към текста >>
Човек умира, полагат му тялото в
гроба
и в земята, а духовното тяло отлита в небесните селения.
Но докато дойде сестрата Учителят Го нямало вече там на прозореца. Учителят изчезнал. На едно място в беседите бях намерил следното: „Един Учител, заровете Го в гроба, ако след три дена Го намерите там, Той не е Учител.“ Вероятно при този случай Той веднага е излязъл от гроба. Сега за какво става дума? Ние знаем, че има човешко тяло, че онзи, който си е изградил притежава и Духовно тяло, което е невидимо за обикновените човешки очи.
Човек умира, полагат му тялото в
гроба
и в земята, а духовното тяло отлита в небесните селения.
Това се отнася за ученика, който с физическото си тяло има и духовно тяло, което е изработил съзнателно през своя живот като ученик. А за Учителя се отнася, че освен човешко тяло, има духовно тяло, има и Божествено тяло. Духовното и Божествено тяло на Учителя не влизат в гроба. Той ги изтегля предварително. Това ще го намерите в Словото Му.
към текста >>
Духовното и Божествено тяло на Учителя не влизат в
гроба
.
Сега за какво става дума? Ние знаем, че има човешко тяло, че онзи, който си е изградил притежава и Духовно тяло, което е невидимо за обикновените човешки очи. Човек умира, полагат му тялото в гроба и в земята, а духовното тяло отлита в небесните селения. Това се отнася за ученика, който с физическото си тяло има и духовно тяло, което е изработил съзнателно през своя живот като ученик. А за Учителя се отнася, че освен човешко тяло, има духовно тяло, има и Божествено тяло.
Духовното и Божествено тяло на Учителя не влизат в
гроба
.
Той ги изтегля предварително. Това ще го намерите в Словото Му. Тук става въпрос за съвсем друго нещо. Дали тялото, което беше погребано на Учителя Той го е оставил там, да премине през целия онзи процес, през който минават всички човешки тела положени в земята, като накрая на процеса остават само череп и кости. За това става въпрос.
към текста >>
И остава големия въпрос, дали Учителят си е разградил тялото, физическото тяло, което е положено в
гроба
и да го е извлякъл от там в този момент когато приятелите са чули онзи шум и че нещо излиза от
гроба
.
Той ги изтегля предварително. Това ще го намерите в Словото Му. Тук става въпрос за съвсем друго нещо. Дали тялото, което беше погребано на Учителя Той го е оставил там, да премине през целия онзи процес, през който минават всички човешки тела положени в земята, като накрая на процеса остават само череп и кости. За това става въпрос.
И остава големия въпрос, дали Учителят си е разградил тялото, физическото тяло, което е положено в
гроба
и да го е извлякъл от там в този момент когато приятелите са чули онзи шум и че нещо излиза от
гроба
.
Ето това е голямото изкушение, както за окултистите така и за учениците от Школата на Учителя. Не забравяйте и това, че Учителят държеше за естествения порядък в природата. Той имаше родители, които Го родиха и премина през всички етапи и след това учениците Му Го погребаха на Изгрева. Но разрешението на загадката ще намерите в Словото Му.
към текста >>
85.
58. Дългоочакваната среща
,
Ангел Вълков (от Вергилий Кръстев)
,
ТОМ 7
На десет метра от
гроба
на Учителя Дънов те си построиха барака и започнаха да живеят там.
Така, че Духът на Опорочението върви и се движи от памти века с Христовия Дух. Само Духът на Истината, който е в Словото на Учителя може да му се противопостави. А сега ще разкажа и за опорочението. Ангел и Тодора започват да се грижат за мястото на Учителя около 1969 г. Това е описано в спомените на Ангел.
На десет метра от
гроба
на Учителя Дънов те си построиха барака и започнаха да живеят там.
Макар че имаха барака в самото селище на Изгрева. Освен това Ангел построи клозет на осем крачки от гроба на Учителя. Питам го: „Защо построихте тук барака и защо направихте клозет до гроба на Учителя? “ Стои и мига. Не мога да даде разумно обяснение.
към текста >>
Освен това Ангел построи клозет на осем крачки от
гроба
на Учителя.
А сега ще разкажа и за опорочението. Ангел и Тодора започват да се грижат за мястото на Учителя около 1969 г. Това е описано в спомените на Ангел. На десет метра от гроба на Учителя Дънов те си построиха барака и започнаха да живеят там. Макар че имаха барака в самото селище на Изгрева.
Освен това Ангел построи клозет на осем крачки от
гроба
на Учителя.
Питам го: „Защо построихте тук барака и защо направихте клозет до гроба на Учителя? “ Стои и мига. Не мога да даде разумно обяснение. А онова, което ще прочетете в неговите спомени, където Учителят казва, че българите с лайна цапат лицето Му, казано в символичен смисъл, аз видях как това действително стана като беше построен клозет от неговите т.нар. ученици на осем крачки от гроба на Учителя.
към текста >>
Питам го: „Защо построихте тук барака и защо направихте клозет до
гроба
на Учителя?
Ангел и Тодора започват да се грижат за мястото на Учителя около 1969 г. Това е описано в спомените на Ангел. На десет метра от гроба на Учителя Дънов те си построиха барака и започнаха да живеят там. Макар че имаха барака в самото селище на Изгрева. Освен това Ангел построи клозет на осем крачки от гроба на Учителя.
Питам го: „Защо построихте тук барака и защо направихте клозет до
гроба
на Учителя?
“ Стои и мига. Не мога да даде разумно обяснение. А онова, което ще прочетете в неговите спомени, където Учителят казва, че българите с лайна цапат лицето Му, казано в символичен смисъл, аз видях как това действително стана като беше построен клозет от неговите т.нар. ученици на осем крачки от гроба на Учителя. Това опорочение ли е или какво?
към текста >>
ученици на осем крачки от
гроба
на Учителя.
Освен това Ангел построи клозет на осем крачки от гроба на Учителя. Питам го: „Защо построихте тук барака и защо направихте клозет до гроба на Учителя? “ Стои и мига. Не мога да даде разумно обяснение. А онова, което ще прочетете в неговите спомени, където Учителят казва, че българите с лайна цапат лицето Му, казано в символичен смисъл, аз видях как това действително стана като беше построен клозет от неговите т.нар.
ученици на осем крачки от
гроба
на Учителя.
Това опорочение ли е или какво? Това е предателство и кощунство. И което е най-интересното, когато се разтуряше Изгрева и имаше архитектурен план за мястото на Учителя, те, архитектите представиха един изключително сполучлив план за мястото на Учителя и трябваше да се огради с ограда. Но там никъде нямаше посочено място за барака и клозет. Значи светът оценяваше по достойнство това място, а онези, които целуваха ръка на Учителя и се наричаха Негови ученици, на пет метра построиха барака, за да живеят там и клозет та да си изхвърлят човешките извержения.
към текста >>
86.
50. Цветана Симеонова
,
Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)
,
ТОМ 7
От ателието на Цветана се виждаше мястото и
гробът
на Учителя.
Тя беше художничка и в нейното ателие се събирахме и там се четяха беседите на Учителя. Тя беше много мил човек и прекрасна сестра. Разказвала ми е много неща за Учителя, за времето прекарано с Него по екскурзии. Ще ви предам един случай, който тя ми разказваше. Дворът и къщата на Симеон Симеонов бяха откъм източната страна на градината.
От ателието на Цветана се виждаше мястото и
гробът
на Учителя.
След като си заминал Учителя, много сестри са споделяли пред Цветана, че някои от тях са Го сънували, а пък други са Го виждали на яве. А пък тя нито Го сънувала, нито Той й се обаждал по някакъв начин. Преди да си легне всяка вечер тя заставала до прозореца в ателието си, гледала мястото на Учителя и така си правела молитва. Една вечер застанала на колене и почнала да се моли на Учителя защо само на нея Той не се е явявал и заради това тя изпитвала такава мъка по Него. И както се молела, нещо изтряскало около нея, стената изчезнала и тя гледала направо в градината и гробът на Учителя.
към текста >>
И както се молела, нещо изтряскало около нея, стената изчезнала и тя гледала направо в градината и
гробът
на Учителя.
От ателието на Цветана се виждаше мястото и гробът на Учителя. След като си заминал Учителя, много сестри са споделяли пред Цветана, че някои от тях са Го сънували, а пък други са Го виждали на яве. А пък тя нито Го сънувала, нито Той й се обаждал по някакъв начин. Преди да си легне всяка вечер тя заставала до прозореца в ателието си, гледала мястото на Учителя и така си правела молитва. Една вечер застанала на колене и почнала да се моли на Учителя защо само на нея Той не се е явявал и заради това тя изпитвала такава мъка по Него.
И както се молела, нещо изтряскало около нея, стената изчезнала и тя гледала направо в градината и
гробът
на Учителя.
Той се издигнал целият в бяло и започнал да се приближава към нея. Тя се изплашила и силно извикала, Симеон дошъл при нея, доведен от нейния силен вик, но гледката пред очите й изчезнала. Тя му разказала за видението си, че се е изненадала и че се е уплашила. Симеон й се скарал и казал: „Затова не ти се явява Учителят, защото не си готова още да Го видиш“. Така Цветана вече имала своя жива опитност, че Учителят е жив и че онова, което са разказвали другите за явяването на Учителя е нещо, което е неоспоримо.
към текста >>
87.
8. Като воин на Бялото Братство
,
Мариета Бертоли
,
ТОМ 7
И там е също много трудно да се намери място в
гробището
, но тука помогна на Росица Янчева съпругът, който беше за щастие кмет в квартала, в който живееше Ана.
За всичко се грижеше персонал срещу медицинската помощ, нали, това което и ние имахме уж едно време. Тя плащаше само 20%, а 80% плащаха социални грижи. Тогава Александрина се обади на брат ми в Италия, на Кармело, на Джилю в Женева и брат ми от Италия ходи два пъти да я види, а Джилю всяка събота и неделя с жена си от Женева взимаха един бърз влак, който за 4-5 часа отиваше от Женева до Париж и той се грижеше нали за сестрите да им носи нещо. Нали все пак трябва. Въобще той се грижи после за погребението.
И там е също много трудно да се намери място в
гробището
, но тука помогна на Росица Янчева съпругът, който беше за щастие кмет в квартала, в който живееше Ана.
И той живееше там. А там всеки квартал си има гробище, та той помогна да се намери място и после брат ми се грижи паметник да й направи. Каза, че на паметника е издълбал един житен клас. И това е. И брат ми, той ми плати пътните, всичко да отида да я видя за последен път вече, като знаеше, че е така.
към текста >>
А там всеки квартал си има
гробище
, та той помогна да се намери място и после брат ми се грижи паметник да й направи.
Тогава Александрина се обади на брат ми в Италия, на Кармело, на Джилю в Женева и брат ми от Италия ходи два пъти да я види, а Джилю всяка събота и неделя с жена си от Женева взимаха един бърз влак, който за 4-5 часа отиваше от Женева до Париж и той се грижеше нали за сестрите да им носи нещо. Нали все пак трябва. Въобще той се грижи после за погребението. И там е също много трудно да се намери място в гробището, но тука помогна на Росица Янчева съпругът, който беше за щастие кмет в квартала, в който живееше Ана. И той живееше там.
А там всеки квартал си има
гробище
, та той помогна да се намери място и после брат ми се грижи паметник да й направи.
Каза, че на паметника е издълбал един житен клас. И това е. И брат ми, той ми плати пътните, всичко да отида да я видя за последен път вече, като знаеше, че е така. Та я заварих пак с беседите в ръце да превежда. Там в болницата, в това стайче 15-20 дена преди да си отиде, последните преводи работеше.
към текста >>
88.
Съдържание
,
,
ТОМ 8
Пророчицата Вангя и
гробът
на Дънов / Асен Чилингиров 55.
Молитвата и песента в Окултната Школа 50. Учителят и официалния клир на църквите 51. Ново сетиво на човека и уд на ученика 52. Голямото отсяване през ситото на Изгрева 53. Послеслов 54.
Пророчицата Вангя и
гробът
на Дънов / Асен Чилингиров 55.
“Нема лабаво” / Вергилий Кръстев КАТЯ ГРИВА – (16.IХ.1902, гр. Пещера-09.VII.1974 г., гр. София) 1. Вътрешният говор 2. Паша Теодорова и редактирането на беседите на Учителя 3.
към текста >>
89.
5. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СВЪРШВА РАБОТАТА
,
,
ТОМ 8
Според нея трябваше на Слатинските
гробища
да го погребат.
Във фабриката има с варели! Мога да ти дам дамаджана." И дигам се аз с него и отивам. Забелязал съм, че когато става въпрос за Учителя, то Той праща човек, който ще свърши работа. В тая връзка мога да ти кажа някои неща около заминаването на Учителя. Когато Учителят си замина, според д-р Жеков и някои други Той беше определил мястото си за погребение на тялото Му там където беше лозето, обаче властта не позволяваше.
Според нея трябваше на Слатинските
гробища
да го погребат.
И нашите активни на Изгрева хора, които бяха комунисти, тичаха, ходиха до Министерския съвет. Дамян Велчев излиза, казва им: "Абе този човек не е за гробищата". "Не може." Тогава дойде такъв един мъничък човек, един от Видинското Братство. Бил партизанин. Казва: "Дайте ми на мене писмото!
към текста >>
Дамян Велчев излиза, казва им: "Абе този човек не е за
гробищата
".
Забелязал съм, че когато става въпрос за Учителя, то Той праща човек, който ще свърши работа. В тая връзка мога да ти кажа някои неща около заминаването на Учителя. Когато Учителят си замина, според д-р Жеков и някои други Той беше определил мястото си за погребение на тялото Му там където беше лозето, обаче властта не позволяваше. Според нея трябваше на Слатинските гробища да го погребат. И нашите активни на Изгрева хора, които бяха комунисти, тичаха, ходиха до Министерския съвет.
Дамян Велчев излиза, казва им: "Абе този човек не е за
гробищата
".
"Не може." Тогава дойде такъв един мъничък човек, един от Видинското Братство. Бил партизанин. Казва: "Дайте ми на мене писмото! " И след два часа го донесе от Антон Югов подпечатано, с което Антон Югов разрешава. Всичките приказки гдето се разправят, че имало някакъв телефонен разговор с Москва, че Георги Димитров разрешил - всичко това са измислици.
към текста >>
90.
20. ИСТИНАТА НЕ ПРОЩАВА
,
,
ТОМ 8
20. ИСТИНАТА НЕ ПРОЩАВА Д: Да опровергая една измислица, че разрешението за
гроба
на Учителя на Изгрева било разрешено от Антон Югов, който е говорил по телефона с Георги Димитров, който по това време е в Москва.
20. ИСТИНАТА НЕ ПРОЩАВА Д: Да опровергая една измислица, че разрешението за
гроба
на Учителя на Изгрева било разрешено от Антон Югов, който е говорил по телефона с Георги Димитров, който по това време е в Москва.
Била прекъсната връзката и после се възстановила. На Изгрева имаше много хора, които бяха активни преди 9.Ж.1944 г. като комунисти. Там беше Кофарджиев и други и те ходеха в министерския съвет да искат разрешение за погребение на тялото на Петър Дънов на Изгрева. Но от там не дойде разрешение.
към текста >>
Министър Дамян Велчев бе казал: "Разправям им, че този човек не е за селски
гробища
, но те не искат да ме слушат".
Била прекъсната връзката и после се възстановила. На Изгрева имаше много хора, които бяха активни преди 9.Ж.1944 г. като комунисти. Там беше Кофарджиев и други и те ходеха в министерския съвет да искат разрешение за погребение на тялото на Петър Дънов на Изгрева. Но от там не дойде разрешение.
Министър Дамян Велчев бе казал: "Разправям им, че този човек не е за селски
гробища
, но те не искат да ме слушат".
Цели нощи сме стояли да мислим какво да правим. На другия ден пристига един мъничък човек от Видинското братство. Бил партизанин.Каза ни: "Дайте ми на мен писмото! " След два часа се върна и донесе разрешението подписано лично от Антон Югов, който бе тогава министър на Вътрешните работи. Така гробът се изкопа на Изгрева в лозето до една лоза, където имаше една пейка, на която сядаше Учителят, за да си почива.
към текста >>
Така
гробът
се изкопа на Изгрева в лозето до една лоза, където имаше една пейка, на която сядаше Учителят, за да си почива.
Министър Дамян Велчев бе казал: "Разправям им, че този човек не е за селски гробища, но те не искат да ме слушат". Цели нощи сме стояли да мислим какво да правим. На другия ден пристига един мъничък човек от Видинското братство. Бил партизанин.Каза ни: "Дайте ми на мен писмото! " След два часа се върна и донесе разрешението подписано лично от Антон Югов, който бе тогава министър на Вътрешните работи.
Така
гробът
се изкопа на Изгрева в лозето до една лоза, където имаше една пейка, на която сядаше Учителят, за да си почива.
И на този малък човек нито му знаем името, но донесе разрешението и си отиде. В: Как стои въпросът с телеграмата от тук до Москва, и от Георги Димитров до тук? Д: Няма такава телеграма. Кажи ми кой е бил в кабинета на Антон Югов та да знае, че е пристигнала телеграма. Няма такова нещо.
към текста >>
Обиколиха един път поляната където се играеше Паневритмията и отидоха после на мястото където бе изкопан
гробът
.
Беше ги страх. Това също бе голям изпит за тях. Не го издържаха. След това Учителят бе поставен в салона. Дойде време, нашите хора го вдигнаха на рамене и Го понесоха така, както едно време са носели пророците.
Обиколиха един път поляната където се играеше Паневритмията и отидоха после на мястото където бе изкопан
гробът
.
Бяха възложили на Георги Томалевски да напише нещо. Каза: "Не можах да напиша". Той е много поетична фигура. Но Славчо Печеников го написа. Спомням си тогава, че бяха едни студени дни, един сняг до колене.
към текста >>
91.
21. ИСТИНАТА ТРЯБВА ДА СЕ КАЖЕ
,
,
ТОМ 8
Това за мене е много важно, защото нещата се изкривяват някой път по човешки начин както ето на тоя случай гдето говорили, че Учителят се е самоубил, че Георги Димитров разрешил с телеграма
гроба
.
В: Изминаха 44 години. Д: Може. Виж какво сега, това как да ти кажа, това за Божествения свят 44 нищо не е. После как да ти кажа, ето например Христовото учение нямаше нито стенографи, нито машинописци, нито Гутенберг-печат. Днеска се знае Словото, нали Евангелията излязоха, така че Той е казал една мисъл, която мене ме зарадва, на Буча Бехар: "Взети са всички мерки да се запази чистотата на Учението".
Това за мене е много важно, защото нещата се изкривяват някой път по човешки начин както ето на тоя случай гдето говорили, че Учителят се е самоубил, че Георги Димитров разрешил с телеграма
гроба
.
Това е някакъв възторг и безотговорно отнасяне, това са празни приказки, които не може да се приемат. Христовият Дух не понася такива неща. Истината трябва да се каже. Та не знам какво ще бъде, но знам, че идва един век, 21. век ще бъде един духовен век.
към текста >>
92.
27. ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 8
Обаче властта не беше съгласна и Му бяха определили да се погребе някъде в слатинските
гробища
.
В: Това са тримата лекари и ние имаме протоколи. По-нататък - погребението. Учителят си замина. Д: Учителят си замина. Той, според д-р Жеков, Той обичаше да стои там на една пейка, където е лозата сега, под една лоза и според д-р Жеков Той си е посочил това място да бъде погребан.
Обаче властта не беше съгласна и Му бяха определили да се погребе някъде в слатинските
гробища
.
Тогава се разтичаха нашите хора-комунистите, тогава именно тези комунисти ходиха и Михайлов и Тодор и всичките ходиха в Министерския съвет да искат разрешение. Но от там не дойде. Дамян Велчев излиза и им казва: "Разказвам им, но не разбират. Този човек не е за селски гробища". И бяха много тревожни тези два дена.
към текста >>
Този човек не е за селски
гробища
".
Той, според д-р Жеков, Той обичаше да стои там на една пейка, където е лозата сега, под една лоза и според д-р Жеков Той си е посочил това място да бъде погребан. Обаче властта не беше съгласна и Му бяха определили да се погребе някъде в слатинските гробища. Тогава се разтичаха нашите хора-комунистите, тогава именно тези комунисти ходиха и Михайлов и Тодор и всичките ходиха в Министерския съвет да искат разрешение. Но от там не дойде. Дамян Велчев излиза и им казва: "Разказвам им, но не разбират.
Този човек не е за селски
гробища
".
И бяха много тревожни тези два дена. Носеше се един слух по-късно, че и сега Югов е говорил с Георги Димитров от Москва и че Георги Димитров разрешил. Това са измислици. Никой не е присъствал, но трябва да ви кажа, това което знам аз. На Изгрева дойде един такъв мъничък човек, каза че бил от видинското братство, бил партизанин, който каза: "Дайте ми писмото!
към текста >>
Д: Писмо-молба,
гроба
на Учителя да бъде на Изгрева.
Това са измислици. Никой не е присъствал, но трябва да ви кажа, това което знам аз. На Изгрева дойде един такъв мъничък човек, каза че бил от видинското братство, бил партизанин, който каза: "Дайте ми писмото! " Взема писмото. В: Кое писмо?
Д: Писмо-молба,
гроба
на Учителя да бъде на Изгрева.
И отива при Югов и след два часа се връща и го донася. И си отиде. Нито му зная името, нито се мерна. Иначе кажете ми кой е бил този, който е бил в кабинета на Югов, че са водили разговор, че бил прекъснат телеграфа, че се възстановил, това са измислици. Че Георги Димитров може би щеше да се застъпи, щом толкова време са живели заедно там на "Опълченска" 66.
към текста >>
93.
32. ИСТОРИЧЕСКАТА СЛЕДА
,
,
ТОМ 8
Божи
гроб
, че не знам какво си, че Гетсиманската градина, че камъка, че кръстоносни походи, че работи, че престъпления, че фалшификации, че ужас. Не!
В: По отношение на историята на братството. Д: Да, виж какво за мен това е второстепенна история. Например, сега както казах одеве за учениците около Христос. Виж какво сега. Ние няма да правим капани за души.
Божи
гроб
, че не знам какво си, че Гетсиманската градина, че камъка, че кръстоносни походи, че работи, че престъпления, че фалшификации, че ужас. Не!
Учителят, остави Словото. Ето го. А иначе ако не беше така щеше да го бъде салона. А сега го няма. Няма го и Изгревът.
към текста >>
94.
43. МОИС БАСАН
,
,
ТОМ 8
Имал едно дете,което е починало и е погребано в
гробището
в Пловдив.
" "Той е един мой приятел от Париж." "Да му кажеш да дойде тука, има нещо важно да кажа за него и за народа му и за дъщеря му! " И аз му пиша на Басан така и така и той закъснял идва чак след осем месеца, войната вече беше почнала вече в Израел и той дойде, заведохме го, оставихме го вътре. Когато влязох го заварих Басан плаче в коленете на Ванга. Тя го питала. Аз не знаех, че когато е бил в България се оженил в Пловдив.
Имал едно дете,което е починало и е погребано в
гробището
в Пловдив.
И му казва: "Ти да отидеш на гроба на детето си" и т.н. и той се смаял. Ние не знаем даже и то толкова години и веднага го разкри Ванга и му каза същото нещо, че има един съдружник, който го лъже, не е лоялен към него.Когато отидох след това в Париж, оказа се, че е вярно. Каза: "Аз не гледах тефтерите, живеехме уж като братя, че само за една година ме завлякъл един милион франка". Казвам си на акъла: Ти за една Божествена кауза не щеше да дадеш два франка.
към текста >>
И му казва: "Ти да отидеш на
гроба
на детето си" и т.н.
" И аз му пиша на Басан така и така и той закъснял идва чак след осем месеца, войната вече беше почнала вече в Израел и той дойде, заведохме го, оставихме го вътре. Когато влязох го заварих Басан плаче в коленете на Ванга. Тя го питала. Аз не знаех, че когато е бил в България се оженил в Пловдив. Имал едно дете,което е починало и е погребано в гробището в Пловдив.
И му казва: "Ти да отидеш на
гроба
на детето си" и т.н.
и той се смаял. Ние не знаем даже и то толкова години и веднага го разкри Ванга и му каза същото нещо, че има един съдружник, който го лъже, не е лоялен към него.Когато отидох след това в Париж, оказа се, че е вярно. Каза: "Аз не гледах тефтерите, живеехме уж като братя, че само за една година ме завлякъл един милион франка". Казвам си на акъла: Ти за една Божествена кауза не щеше да дадеш два франка. Басан все пак помогна на Васил Иванов.
към текста >>
95.
55. ПРОРОЧИЦАТА ВАНГЯ И ГРОБЪТ НА ДЪНОВ
,
АСЕН ЧИЛИНГИРОВ, Берлин 28.12.1997 г.
,
ТОМ 8
55. ПРОРОЧИЦАТА ВАНГЯ И
ГРОБЪТ
НА ДЪНОВ АСЕН ЧИЛИНГИРОВ Берлин, 28.12.1997 г.
55. ПРОРОЧИЦАТА ВАНГЯ И
ГРОБЪТ
НА ДЪНОВ АСЕН ЧИЛИНГИРОВ Берлин, 28.12.1997 г.
Драги Вергилий, Както преди малко ти обадих по телефона, изпращам някои бележки като допълнение към спомените на Димитър Грива, доколкото те са в непосредствена връзка с известни събития, последвали малко след тях. През есента на 1973 г. в личния ми живот бяха настъпили важни промени и престояха други, още по-важни. Във връзка с тези промени, които трябваше да доведат до решителни изменения в моя личен живот и в моята работа, исках на всяка цена да се срещна с Вангя, която считах, че е единствена в състояние да отговори на някои въпроси. По това време достъпът до нея и дори само до Петрич беше извънредно труден.
към текста >>
Тъкмо по това време цялото братство на Изгрева беше много загрижено от налагащото се предстоящо освобождаване на мястото на Учителя, за което било взето съответно решение, остановяващо разкопаването на
гроба
и изнасянето на костите.
По едно време тя се обърна към мен и ме попита: "Ти като щракаш толкова, имаш ли лента? " Отвърнах й: "Бъди спокойна - всичко е наред! " За моя най-голяма изненада се оказа, че в тъмнината аз погрешно съм заредил камерата с един къс филм и голяма част от "щраканията" ми били напразно. Въпреки това останаха и няколко задоволителни снимки за веществено доказателство и спомен от срещата ни. Най-същественото от тази среща бяха обаче някои важни последствия, подробностите около камъчето.
Тъкмо по това време цялото братство на Изгрева беше много загрижено от налагащото се предстоящо освобождаване на мястото на Учителя, за което било взето съответно решение, остановяващо разкопаването на
гроба
и изнасянето на костите.
Разказът ми за срещата с Вангя наведе Грива на мисълта да поиска нейната помощ. Аз не зная доколко той е отразил тази среща в спомените си - зная само това, което той тогава ми разказа. Само няколко дни по-късно той заминава за Петрич и се среща с Вангя, като от самото начало поставя въпроса тя да поиска от Тодор Живков да отмени решението за опразване на мястото на Учителя. Вангя му отказва да говори с Живков, като заявява: "Ако Бог е решил костите на Петър Дънов да видят бял свят, така ще бъде". Тогава Грива й отговаря, че това не е решение на Бога, а е решение на някои хора.
към текста >>
96.
56. НЕМА ЛАБАВО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 8
Петрич и е настоявал категорично пред нея да настоява пред Тодор Живков да спре разрушаването и преместването на
гроба
на Дънов, както е било тогава решено от някои фактори поради идеологически подбуди, като са взели като повод, че Изгрева като място е предоставено от държавата за построяване на чужди легации и посолства.
56. „НЕМА ЛАБАВО" ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ Целият проблем за мястото на Учителя Дънов, което неговите последователи наричат "мястото" където е положено тялото му след неговата смърт, е отразен в "Изгревът". За справка виж том II, стр. 369-370. Димитър Грива нееднократно е споменавал този случай пред мен, как той отива при ясновидката Вангя в гр.
Петрич и е настоявал категорично пред нея да настоява пред Тодор Живков да спре разрушаването и преместването на
гроба
на Дънов, както е било тогава решено от някои фактори поради идеологически подбуди, като са взели като повод, че Изгрева като място е предоставено от държавата за построяване на чужди легации и посолства.
Там главно се строи посолство и легация на СССР, т.е на Съветска Русия. Вангя обещава да стори каквото е необходимо. Тя имаше връзки с почти всички висши държавни сановници на комунистическата власт. И не само от България! Грива често посещаваше Вангя и беше много добре приет и желан гост като представител на едно духовно общество, което беше инкриминирано от държавата и комунистическата власт.
към текста >>
Накрая
гробът
на Петър Дънов не бе разрушен по нечия височайша заповед.
Вангя обещава да стори каквото е необходимо. Тя имаше връзки с почти всички висши държавни сановници на комунистическата власт. И не само от България! Грива често посещаваше Вангя и беше много добре приет и желан гост като представител на едно духовно общество, което беше инкриминирано от държавата и комунистическата власт. Имаше с нея интересни разговори, които споделяше с мен.
Накрая
гробът
на Петър Дънов не бе разрушен по нечия височайша заповед.
За мен това бе държавния глава по това време Тодор Живков, който бе генерален секретар на Комунистическата партия, която управляваше от 1945-1990 г., а лично той я ръководеше в последните 35 години. Нито един комунистически водач от социалистическата система не бе преживял толкова години. И всички си задаваха въпроса: Защо е така? Ето защо днес милиони българи се учудват, че той е в добро физическо и психическо здраве и със запазен ум. Дори в края на 1997 г.
към текста >>
За мен неговия подпис под тази заповед, която отмени вдигането к разрушаването
гроба
на Петър Дънов, се оказа най-печелившия му подпис както за него, така и за българския народ, така и за цялото човечество.
отговаряше на въпроси по телевизията на журналисти и не само смая всички със своите отговори, но трябваше и неговите врагове да признаят, че той не е случаен човек, макар че някои още го смятам, че е бил неук, прост и некомпетентен, Но да ръководиш една система и държава 35 години е нещо много трудно и всички упреци към него изчезват, особено когато управляваш българи и то в собствената им държава. Мнозина се опитаха да турят ръка върху свободата му след 10.ХI. 1990 г., макар че беше и в следствения арест към 9 месеца, както и под домашен арест, беше изправен пред съд заради държавнически нарушения и т.н. Но днес той е свободен. Той беше заслужил пред Някого за финала на своя живот.
За мен неговия подпис под тази заповед, която отмени вдигането к разрушаването
гроба
на Петър Дънов, се оказа най-печелившия му подпис както за него, така и за българския народ, така и за цялото човечество.
Тодор Живков имаше един израз, употребяваше го често, защото така говореше народа в родния му край. Веднъж на един правителствен форум каза: "Нема лабаво", за което противниците му се смееха, че бил прост, неук и пр. "Нема лабаво" означава, че си вързан с въже като кон на хармана и трябва да вършееш. Ако не търчиш като кон, ще играе камшика на стопанина, защото "нема лабаво" - харман се вършее, жито се чака да се овършее. Стопанинът и челядта му чакат хляб.
към текста >>
Така че в спасяването от разрушение на
гроба
на Учителя Дънов участваха мнозина и всеки един от тях бе част от невидимата верига, която бе задействана и успя да реализира волята на Учителя Дънов.
38-39, том III, стр. 303-304, стр. 309-310, том VII, стр. 694. 1Чо 8). Голяма част от висшия партиен елит на комунистическата партия и държавния апарат, търсиха помощта на ясновидката Вангя, и се съобразяваха с нейните пророчески думи, защото десетилетия наред ги проверяваха, че са верни и че се сбъдват.
Така че в спасяването от разрушение на
гроба
на Учителя Дънов участваха мнозина и всеки един от тях бе част от невидимата верига, която бе задействана и успя да реализира волята на Учителя Дънов.
Днес мястото му с елипсата е запазено и достъпа до него е свободен. Ние съвременниците на тази епоха проверихме всичко това. Другите след нас ще проверят останалото, което има дойде и да задвижи следващото човечество към следващата епоха. Към идното човечество от шестата раса. Тогава духовната храна за Новото човечество ще бъде Словото на Учителя - Беинса Дуно.
към текста >>
97.
23. ПОСЛЕДНА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 8
Той беше погребан, пръстта беше натрупана върху
гроба
Му и към главата Му бе забита една дървена Пентаграма с името Петър Дънов.
Трябваше да ми помогне, че не съм сама. Защото Ангел Янушев бе мой годеник и в деня на сватбата ни той не дойде, а в същия ден отиде с друга жена и се ожени. Вместо на моята, отиде на друга сватба с друга жена. И сега той минаваше с жена си и детето си на поклонение на Учителя. Ако не бяха думите на Учителя дошли до мен, едва ли бих могла да издържа.
Той беше погребан, пръстта беше натрупана върху
гроба
Му и към главата Му бе забита една дървена Пентаграма с името Петър Дънов.
Така Той бе положен в най-скромната могилка. На втория ден след погребението Му си направих шестте упражнения и почувствах истинска радост. Великият Учител можеше да насърчава, да укрепява, да ни развеселява и ни хранеше със Словото Си.
към текста >>
98.
76. НЕКАНЕНИЯТ ГОСТ
,
,
ТОМ 8
И когато той наскоро след това умира, погребали го в същия
гроб
.
Но той като я видял да се задава, изпаднал в ужас: "Господи, аз Ти се молих да ми пратиш една душа, но ти тази ли грешница намери да ми пратиш, загубен съм! " Но Господ отвътре му казал: "Кръсти я! " Той я кръщава, като си казва: "Ще я кръстя, че каквото ще да става! " И какво? Когато я погребвали той вижда, че от тялото на блудницата излиза един ангел.
И когато той наскоро след това умира, погребали го в същия
гроб
.
Така поискал той. Хората се чудели: "Как може един светия при една блудница! " Но после това място станало свято. Всичката околност се стичала там. Хората започнали да проучват учението на този светия.
към текста >>
99.
19. САВКА - АСТРОНОМИЧЕСКИЯТ ХОРОСКОП
,
,
ТОМ 8
И след това Галилей ми разказваше, той може на вас да го е казал, че нейното изпращане беше на Слатинските
гробища
и там тя е помогнала на някое същество в съседния
гроб
да се освободи.
И в края на живота й, в последните дни от нейния живот, тя пожела да ни приближи към себе си, да ни разкрие някои неща, разбира не, за да се хвали, но просто да ни каже една истина за себе си и ние бяхме щастливи да знаем това нещо за нея. Сега преди това искам да ви кажа, че аз, когато тя беше заболяла много сериозни и лежеше. Беше един следобед, след като си завърших моите часове в училище реших да отида да я посетя, беше летен ден, тя лежеше при отворен прозорец и аз от вънка през прозореца я посетих. Казвам: "Как си, сестра Савке? " Тя каза: "Весе, аз всеки ден отивам на Школа".
И след това Галилей ми разказваше, той може на вас да го е казал, че нейното изпращане беше на Слатинските
гробища
и там тя е помогнала на някое същество в съседния
гроб
да се освободи.
Но не знам точно конкретно как бяха разбрали това нещо, не мога да ви го кажа. Изобщо едно същество, което непрекъснато работеше и върху себе си, нито си пилееше силите в излишни разговори, посещения. Дори ако си спомняте, ако вие знаете нейния живот, тя има един седемгодишен период в най-ранната си млада възраст, когато Учителят за седем години й казва: "Никакви кина, никакви театри, никакви концерти, никакви разходки". Тя се вглъбява в себе си и тогава Учителят я провежда през един много стръмен път, през което време тя медитирайки върху великите Истини на живота успява да долови от един много висок слят мислите, които тя стенографираше от Учителя. После вече тя ги издаде в така наречените "Свещени думи на Учителя".
към текста >>
100.
29. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ ИДЕЙНИ МУЗИКАНТИ
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
Трябваше да отидем на самото място, на
гроба
.
Тя имаше също дар да общува с Невидимия свят. И си спомням само аз съм преживяла с нея един единствен такъв случай. Беше в 1952 г., някъде беше пролетта, може би април месец е било не мога да си спомня или май началото. Бяхме поканени у сестра Цветка Щилянова-художничката да почетем паметта на нейната починала сестра Роза Щилянова, която беше съпруга на Данко Симеонов от нашия оркестър, кларнетист който беше. Това беше 40-тия ден от нейното заминаване.
Трябваше да отидем на самото място, на
гроба
.
Цветка Щилянова, един много предан човек към своите близки, към своето семейство, много работлива, много енергична, много способна, много любвеобилна, тя гледа сестра си до последния момент с много голяма любов. Сестра й имаше белодробно страдание и си замина от това. Когато вече застанахме на мястото Цветка падна върху гроба и започна с пръсти да рови земята и плаче и стене. А сестра Паша й каза: "Цветка, стани, Цветка, недей да плачеш, ето виждаш сега Роза, бюста на Роза е с хубава бяла блузка, засмяна и казва: "Защо плачеш, Цветка? Днеска за мен е един тържествен ден и аз днеска ще получа моето местоназначение в Невидимия свят".
към текста >>
Когато вече застанахме на мястото Цветка падна върху
гроба
и започна с пръсти да рови земята и плаче и стене.
Бяхме поканени у сестра Цветка Щилянова-художничката да почетем паметта на нейната починала сестра Роза Щилянова, която беше съпруга на Данко Симеонов от нашия оркестър, кларнетист който беше. Това беше 40-тия ден от нейното заминаване. Трябваше да отидем на самото място, на гроба. Цветка Щилянова, един много предан човек към своите близки, към своето семейство, много работлива, много енергична, много способна, много любвеобилна, тя гледа сестра си до последния момент с много голяма любов. Сестра й имаше белодробно страдание и си замина от това.
Когато вече застанахме на мястото Цветка падна върху
гроба
и започна с пръсти да рови земята и плаче и стене.
А сестра Паша й каза: "Цветка, стани, Цветка, недей да плачеш, ето виждаш сега Роза, бюста на Роза е с хубава бяла блузка, засмяна и казва: "Защо плачеш, Цветка? Днеска за мен е един тържествен ден и аз днеска ще получа моето местоназначение в Невидимия свят". Това беше. Тя все пак стана Цветка, но това беше една голяма утеха за нея, понеже Цветка имаше абсолютно доверие в това, което сестра Паша й казва, да. Един много топъл човек.
към текста >>
НАГОРЕ