НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
183
резултата в
94
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Пеню Киров - №43
сливналията дядо Киро, по прякор Савака, изградил край село Касъмово
гробница
с турски вид.
Киров се задомява на 27 години през 1895 г. (П.К., № 43, 26.09.1900 г.) 153. Село Касъмово, Сливенско, е днешното с. Чинтулово. (П.К., № 43, 26.09.1900 г.) 154. Около 1829-1830 г.
сливналията дядо Киро, по прякор Савака, изградил край село Касъмово
гробница
с турски вид.
Според преданието, пренесено през поколенията от тамошни християни, братята Илия и Димитър били овчари и работели за някой си ага. Турците поискали от тях да приемат мюсюлманската вяра. И двамата братя не се отрекли от Христа и били убити. На гроба им е построена гробницата в село Касъмово. Чудесата, които ставали след смъртта на братята при гроба, накарали хората да ги почитат като светци.
към текста >>
На
гроба
им е построена
гробницата
в село Касъмово.
154. Около 1829-1830 г. сливналията дядо Киро, по прякор Савака, изградил край село Касъмово гробница с турски вид. Според преданието, пренесено през поколенията от тамошни християни, братята Илия и Димитър били овчари и работели за някой си ага. Турците поискали от тях да приемат мюсюлманската вяра. И двамата братя не се отрекли от Христа и били убити.
На
гроба
им е построена
гробницата
в село Касъмово.
Чудесата, които ставали след смъртта на братята при гроба, накарали хората да ги почитат като светци. Много болни получавали лек, след като спускали краката си в гроба. Гробът се почитал еднакво от българи и турци. Касъмци били сгрявани и обнадеждавани от почитта си към Илия и Димитър, но имали нужда и от храм. На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Св.
към текста >>
Чудесата, които ставали след смъртта на братята при
гроба
, накарали хората да ги почитат като светци.
сливналията дядо Киро, по прякор Савака, изградил край село Касъмово гробница с турски вид. Според преданието, пренесено през поколенията от тамошни християни, братята Илия и Димитър били овчари и работели за някой си ага. Турците поискали от тях да приемат мюсюлманската вяра. И двамата братя не се отрекли от Христа и били убити. На гроба им е построена гробницата в село Касъмово.
Чудесата, които ставали след смъртта на братята при
гроба
, накарали хората да ги почитат като светци.
Много болни получавали лек, след като спускали краката си в гроба. Гробът се почитал еднакво от българи и турци. Касъмци били сгрявани и обнадеждавани от почитта си към Илия и Димитър, но имали нужда и от храм. На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Св. пророк Илия".
към текста >>
Много болни получавали лек, след като спускали краката си в
гроба
.
Според преданието, пренесено през поколенията от тамошни християни, братята Илия и Димитър били овчари и работели за някой си ага. Турците поискали от тях да приемат мюсюлманската вяра. И двамата братя не се отрекли от Христа и били убити. На гроба им е построена гробницата в село Касъмово. Чудесата, които ставали след смъртта на братята при гроба, накарали хората да ги почитат като светци.
Много болни получавали лек, след като спускали краката си в
гроба
.
Гробът се почитал еднакво от българи и турци. Касъмци били сгрявани и обнадеждавани от почитта си към Илия и Димитър, но имали нужда и от храм. На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Св. пророк Илия". Гробницата се състояла от две стаи, коридор, самата гробница, стая след нея и друга стая със сервизно помещение.
към текста >>
Гробът
се почитал еднакво от българи и турци.
Турците поискали от тях да приемат мюсюлманската вяра. И двамата братя не се отрекли от Христа и били убити. На гроба им е построена гробницата в село Касъмово. Чудесата, които ставали след смъртта на братята при гроба, накарали хората да ги почитат като светци. Много болни получавали лек, след като спускали краката си в гроба.
Гробът
се почитал еднакво от българи и турци.
Касъмци били сгрявани и обнадеждавани от почитта си към Илия и Димитър, но имали нужда и от храм. На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Св. пророк Илия". Гробницата се състояла от две стаи, коридор, самата гробница, стая след нея и друга стая със сервизно помещение. Сградата и мястото давали възможност за водене на отшелнически живот.
към текста >>
На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава
гробницата
и я нарича параклис „Св.
На гроба им е построена гробницата в село Касъмово. Чудесата, които ставали след смъртта на братята при гроба, накарали хората да ги почитат като светци. Много болни получавали лек, след като спускали краката си в гроба. Гробът се почитал еднакво от българи и турци. Касъмци били сгрявани и обнадеждавани от почитта си към Илия и Димитър, но имали нужда и от храм.
На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава
гробницата
и я нарича параклис „Св.
пророк Илия". Гробницата се състояла от две стаи, коридор, самата гробница, стая след нея и друга стая със сервизно помещение. Сградата и мястото давали възможност за водене на отшелнически живот. Във вече оформилия се манастир се заселили две жени. На гроба на Илия и Димитър ставали много чудеса с хора, болни от различни болести, които след пренощуване при гроба си тръгвали оттам здрави.
към текста >>
Гробницата
се състояла от две стаи, коридор, самата
гробница
, стая след нея и друга стая със сервизно помещение.
Много болни получавали лек, след като спускали краката си в гроба. Гробът се почитал еднакво от българи и турци. Касъмци били сгрявани и обнадеждавани от почитта си към Илия и Димитър, но имали нужда и от храм. На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Св. пророк Илия".
Гробницата
се състояла от две стаи, коридор, самата
гробница
, стая след нея и друга стая със сервизно помещение.
Сградата и мястото давали възможност за водене на отшелнически живот. Във вече оформилия се манастир се заселили две жени. На гроба на Илия и Димитър ставали много чудеса с хора, болни от различни болести, които след пренощуване при гроба си тръгвали оттам здрави. Други чудеса са свързани с аязмото, което се намира в манастира. Вярващите християни, преди да отидат на гроба и влязат в храма, си пълнят от аязмото вода, която поставят в храма, а после на гроба.
към текста >>
На
гроба
на Илия и Димитър ставали много чудеса с хора, болни от различни болести, които след пренощуване при
гроба
си тръгвали оттам здрави.
На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Св. пророк Илия". Гробницата се състояла от две стаи, коридор, самата гробница, стая след нея и друга стая със сервизно помещение. Сградата и мястото давали възможност за водене на отшелнически живот. Във вече оформилия се манастир се заселили две жени.
На
гроба
на Илия и Димитър ставали много чудеса с хора, болни от различни болести, които след пренощуване при
гроба
си тръгвали оттам здрави.
Други чудеса са свързани с аязмото, което се намира в манастира. Вярващите християни, преди да отидат на гроба и влязат в храма, си пълнят от аязмото вода, която поставят в храма, а после на гроба. Отнасят водата в домовете си и когато не се чувстват добре, получават изцеление от благодатното й действие. След смъртта на жените, които го поддържали, манастирът започва да се руши и до около 1965 г. той рухва напълно.
към текста >>
Вярващите християни, преди да отидат на
гроба
и влязат в храма, си пълнят от аязмото вода, която поставят в храма, а после на
гроба
.
Гробницата се състояла от две стаи, коридор, самата гробница, стая след нея и друга стая със сервизно помещение. Сградата и мястото давали възможност за водене на отшелнически живот. Във вече оформилия се манастир се заселили две жени. На гроба на Илия и Димитър ставали много чудеса с хора, болни от различни болести, които след пренощуване при гроба си тръгвали оттам здрави. Други чудеса са свързани с аязмото, което се намира в манастира.
Вярващите християни, преди да отидат на
гроба
и влязат в храма, си пълнят от аязмото вода, която поставят в храма, а после на
гроба
.
Отнасят водата в домовете си и когато не се чувстват добре, получават изцеление от благодатното й действие. След смъртта на жените, които го поддържали, манастирът започва да се руши и до около 1965 г. той рухва напълно. През 1999 г. започват възстановителните работи по светата обител.
към текста >>
2.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
сливналията дядо Киро, по прякор Савака, изградил край село Касъмово
гробница
с турски вид.
Киров се задомява на 27 години през 1895 г. (П.К., № 43, 26.09.1900 г.) 153. Село Касъмово, Сливенско, е днешното с. Чинтулово. (П.К., № 43, 26.09.1900 г.) 154. Около 1829-1830 г.
сливналията дядо Киро, по прякор Савака, изградил край село Касъмово
гробница
с турски вид.
Според преданието, пренесено през поколенията от тамошни християни, братята Илия и Димитър били овчари и работели за някой си ага. Турците поискали от тях да приемат мюсюлманската вяра. И двамата братя не се отрекли от Христа и били убити. На гроба им е построена гробницата в село Касъмово. Чудесата, които ставали след смъртта на братята при гроба, накарали хората да ги почитат като светци.
към текста >>
На
гроба
им е построена
гробницата
в село Касъмово.
154. Около 1829-1830 г. сливналията дядо Киро, по прякор Савака, изградил край село Касъмово гробница с турски вид. Според преданието, пренесено през поколенията от тамошни християни, братята Илия и Димитър били овчари и работели за някой си ага. Турците поискали от тях да приемат мюсюлманската вяра. И двамата братя не се отрекли от Христа и били убити.
На
гроба
им е построена
гробницата
в село Касъмово.
Чудесата, които ставали след смъртта на братята при гроба, накарали хората да ги почитат като светци. Много болни получавали лек, след като спускали краката си в гроба. Гробът се почитал еднакво от българи и турци. Касъмци били сгрявани и обнадеждавани от почитта си към Илия и Димитър, но имали нужда и от храм. На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Св.
към текста >>
Чудесата, които ставали след смъртта на братята при
гроба
, накарали хората да ги почитат като светци.
сливналията дядо Киро, по прякор Савака, изградил край село Касъмово гробница с турски вид. Според преданието, пренесено през поколенията от тамошни християни, братята Илия и Димитър били овчари и работели за някой си ага. Турците поискали от тях да приемат мюсюлманската вяра. И двамата братя не се отрекли от Христа и били убити. На гроба им е построена гробницата в село Касъмово.
Чудесата, които ставали след смъртта на братята при
гроба
, накарали хората да ги почитат като светци.
Много болни получавали лек, след като спускали краката си в гроба. Гробът се почитал еднакво от българи и турци. Касъмци били сгрявани и обнадеждавани от почитта си към Илия и Димитър, но имали нужда и от храм. На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Св. пророк Илия".
към текста >>
Много болни получавали лек, след като спускали краката си в
гроба
.
Според преданието, пренесено през поколенията от тамошни християни, братята Илия и Димитър били овчари и работели за някой си ага. Турците поискали от тях да приемат мюсюлманската вяра. И двамата братя не се отрекли от Христа и били убити. На гроба им е построена гробницата в село Касъмово. Чудесата, които ставали след смъртта на братята при гроба, накарали хората да ги почитат като светци.
Много болни получавали лек, след като спускали краката си в
гроба
.
Гробът се почитал еднакво от българи и турци. Касъмци били сгрявани и обнадеждавани от почитта си към Илия и Димитър, но имали нужда и от храм. На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Св. пророк Илия". Гробницата се състояла от две стаи, коридор, самата гробница, стая след нея и друга стая със сервизно помещение.
към текста >>
Гробът
се почитал еднакво от българи и турци.
Турците поискали от тях да приемат мюсюлманската вяра. И двамата братя не се отрекли от Христа и били убити. На гроба им е построена гробницата в село Касъмово. Чудесата, които ставали след смъртта на братята при гроба, накарали хората да ги почитат като светци. Много болни получавали лек, след като спускали краката си в гроба.
Гробът
се почитал еднакво от българи и турци.
Касъмци били сгрявани и обнадеждавани от почитта си към Илия и Димитър, но имали нужда и от храм. На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Св. пророк Илия". Гробницата се състояла от две стаи, коридор, самата гробница, стая след нея и друга стая със сервизно помещение. Сградата и мястото давали възможност за водене на отшелнически живот.
към текста >>
На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава
гробницата
и я нарича параклис „Св.
На гроба им е построена гробницата в село Касъмово. Чудесата, които ставали след смъртта на братята при гроба, накарали хората да ги почитат като светци. Много болни получавали лек, след като спускали краката си в гроба. Гробът се почитал еднакво от българи и турци. Касъмци били сгрявани и обнадеждавани от почитта си към Илия и Димитър, но имали нужда и от храм.
На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава
гробницата
и я нарича параклис „Св.
пророк Илия". Гробницата се състояла от две стаи, коридор, самата гробница, стая след нея и друга стая със сервизно помещение. Сградата и мястото давали възможност за водене на отшелнически живот. Във вече оформилия се манастир се заселили две жени. На гроба на Илия и Димитър ставали много чудеса с хора, болни от различни болести, които след пренощуване при гроба си тръгвали оттам здрави.
към текста >>
Гробницата
се състояла от две стаи, коридор, самата
гробница
, стая след нея и друга стая със сервизно помещение.
Много болни получавали лек, след като спускали краката си в гроба. Гробът се почитал еднакво от българи и турци. Касъмци били сгрявани и обнадеждавани от почитта си към Илия и Димитър, но имали нужда и от храм. На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Св. пророк Илия".
Гробницата
се състояла от две стаи, коридор, самата
гробница
, стая след нея и друга стая със сервизно помещение.
Сградата и мястото давали възможност за водене на отшелнически живот. Във вече оформилия се манастир се заселили две жени. На гроба на Илия и Димитър ставали много чудеса с хора, болни от различни болести, които след пренощуване при гроба си тръгвали оттам здрави. Други чудеса са свързани с аязмото, което се намира в манастира. Вярващите християни, преди да отидат на гроба и влязат в храма, си пълнят от аязмото вода, която поставят в храма, а после на гроба.
към текста >>
На
гроба
на Илия и Димитър ставали много чудеса с хора, болни от различни болести, които след пренощуване при
гроба
си тръгвали оттам здрави.
На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Св. пророк Илия". Гробницата се състояла от две стаи, коридор, самата гробница, стая след нея и друга стая със сервизно помещение. Сградата и мястото давали възможност за водене на отшелнически живот. Във вече оформилия се манастир се заселили две жени.
На
гроба
на Илия и Димитър ставали много чудеса с хора, болни от различни болести, които след пренощуване при
гроба
си тръгвали оттам здрави.
Други чудеса са свързани с аязмото, което се намира в манастира. Вярващите християни, преди да отидат на гроба и влязат в храма, си пълнят от аязмото вода, която поставят в храма, а после на гроба. Отнасят водата в домовете си и когато не се чувстват добре, получават изцеление от благодатното й действие. След смъртта на жените, които го поддържали, манастирът започва да се руши и до около 1965 г. той рухва напълно.
към текста >>
Вярващите християни, преди да отидат на
гроба
и влязат в храма, си пълнят от аязмото вода, която поставят в храма, а после на
гроба
.
Гробницата се състояла от две стаи, коридор, самата гробница, стая след нея и друга стая със сервизно помещение. Сградата и мястото давали възможност за водене на отшелнически живот. Във вече оформилия се манастир се заселили две жени. На гроба на Илия и Димитър ставали много чудеса с хора, болни от различни болести, които след пренощуване при гроба си тръгвали оттам здрави. Други чудеса са свързани с аязмото, което се намира в манастира.
Вярващите християни, преди да отидат на
гроба
и влязат в храма, си пълнят от аязмото вода, която поставят в храма, а после на
гроба
.
Отнасят водата в домовете си и когато не се чувстват добре, получават изцеление от благодатното й действие. След смъртта на жените, които го поддържали, манастирът започва да се руши и до около 1965 г. той рухва напълно. През 1999 г. започват възстановителните работи по светата обител.
към текста >>
3.
06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя
И като взе Йосиф тялото, обви го с чиста плащеница и положи го в новия свой
гроб
, който бе изсякъл в камика; и като привали камик голям на
гроба
на вратата, отиде си".
Да видим какво казват те за него. Да вземем например Матея. Ето как описва това събитие в глава 27, стиховете от 57 до 61: „И когато стана вечер, дойде един богат човек от Ариматея на име Йосиф, който и сам беше се учил при Исуса. Той дойде при Пилата и поиска тялото Исусово. Тогаз Пилат повели да му се даде тялото.
И като взе Йосиф тялото, обви го с чиста плащеница и положи го в новия свой
гроб
, който бе изсякъл в камика; и като привали камик голям на
гроба
на вратата, отиде си".
Евангелистът Марко добавя за Йосиф, че той бил „почтен един съветник" от Ариматея, а Лука - „человек благ и праведен", а апостол Йоан ни разказва, че „освен Йосиф (ученик Исусов, но потаен заради страха от Юдеите) дошъл с него още и Никодим (който бе дохождал от най-първо през нощ при Исус) и носеше една смес от смирна и алое до сто литра". В беседата „Живите извори", държана в Бургас на 26 юни 1920 г., Учителя обяснява за посвещенията на някои от заминалите приятели: „Посветените са на степени - от 1, 2, 3, 4, 5 степен. Дядо П. Тихчев е от тях, Голов, Пеню Киров - също. Те живеят в свят на светлината".
към текста >>
4.
№53 /Петър Дънов/
Мнозина учители, ученици, офицери и други са повярвали, че има
задгробен
живот.
И дано Господ помогне да се видим пак наскоро, ако е Неговата Воля. Има много да се каже и много да се говори, но то остава за личен разговор. Кога бях напоследък в гр. Шумен, станаха някои важни спиритически явления в една къща, гдето живееше прокурорът, на които явления са били свидетели и заседателите на окръжния съд. 3а тях се говори почти из целия град.
Мнозина учители, ученици, офицери и други са повярвали, че има
задгробен
живот.
Бог работи по различни начини. Къде края на миналата год[ина] една госпожа12 , доста образована, от гр. Търново, ми писа, че от няколко време тя се е занимавала със спиритически опити и е достигнала някои доста важни резултати. Обеща ми се да ми пише пак, но нямам още никакво известие от нея засега13 . Ако пише нещо важно, ще Ви съобщя.
към текста >>
5.
№57 /ПЕТЪР ДЪНОВ/
30 Дружество „Милосърдие“ неофициално съществува от доста години.Членовете му се вълнуват от
задгробния
живот и се занимават със спиритически сеанси.
Само да се пази, да не падне в изкушение. Поздрави бр. Тодор. Ваш верен: П. К. Дънов ---------------------------------------------
30 Дружество „Милосърдие“ неофициално съществува от доста години.Членовете му се вълнуват от
задгробния
живот и се занимават със спиритически сеанси.
На вътрешната страна на първа корица насписание „Нова Светлина“, издавано от д-р Миркович, г. V, кн. ІІ от 15май 1895 г., има „Покана“ към читателите да закупят започналия да излиза в брошури психологически роман на Дук дьо Помар „Безсмъртна любов“, в превод от френски на Анастасия д-р Желязкова от Варна. За издател на романа е обявено „Спиритическо дружество„Милосърдие“, без да се упоменава в кой град е седалището на това дружество, но в края на страницата се казва, че романът ще бъде отпечатан в 10-12 брошури, всяка по 40 стотинки, и „поръчките и парите да се изпращат в Бургас до Господина д-р Миркович, Председател на Спиритическото друж. „Милосърдие“. Регистрация на това спиритическо дружество все още не е открита.
към текста >>
6.
№52 /Пеню Киров/
(бел. 30: Дружество „Милосърдие“ неофициално съществува от доста години.Членовете му се вълнуват от
задгробния
живот и се занимават със спиритически сеанси.
Киров и Ерифили са посетили П. Дънов във Варна. 33 Дружество „Милосърдие“, Сливен. Вж. бел. № 30
(бел. 30: Дружество „Милосърдие“ неофициално съществува от доста години.Членовете му се вълнуват от
задгробния
живот и се занимават със спиритически сеанси.
На вътрешната страна на първа корица насписание „Нова Светлина“, издавано от д-р Миркович, г. V, кн. ІІ от 15май 1895 г., има „Покана“ към читателите да закупят започналия да излиза в брошури психологически роман на Дук дьо Помар „Безсмъртна любов“, в превод от френски на Анастасия д-р Желязкова от Варна. За издател на романа е обявено „Спиритическо дружество„Милосърдие“, без да се упоменава в кой град е седалището на това дружество, но в края на страницата се казва, че романът ще бъде отпечатан в 10-12 брошури, всяка по 40 стотинки, и „поръчките и парите да се изпращат в Бургас до Господина д-р Миркович, Председател на Спиритическото друж. „Милосърдие“. Регистрация на това спиритическо дружество все още не е открита.
към текста >>
7.
№79 (Петър Дънов)
На мен ми разправяше една стара сестра, че и се явил Христос, завел я в един
гроб
и и казал: „Окъпи се тука и тогава ще те приема".
Тук има един малък кръжок от православни жени и мъже, на които Господ се е открил посредством видения, сънища и говорение. Те всички са ясновидци. Мен ми беше просто приятно да слушам тяхната начинающа опитност. И забележете, че на всички е казано да постят по няколко дена през седмицата, и то без да хапват. При това да не употребяват месо.
На мен ми разправяше една стара сестра, че и се явил Христос, завел я в един
гроб
и и казал: „Окъпи се тука и тогава ще те приема".
Да, тука [в]се прости думи, но съдържателни. Да. Да се освободим от плътските връзки, ето потребата. И знаете ли каква благост и доброта дишаше от душата . Аз просто славя Господа за Неговите чудни пътища, за Неговата милост. Ето, това движение Духът Господен върши.
към текста >>
8.
№93 (Петър Дънов)
Васил Граблашов е издавал списание „
Задгробен
мир“, орган на Психическото дружество (Society for Psychical Research) в София.
„Смях и сълзи“. Освен тях двамата в списването участие взема и Христо Смирненски. Тук Никола В. Граблашев използва псевдонима Мак Гро. Излизат 42 броя през 1917 г.
Васил Граблашов е издавал списание „
Задгробен
мир“, орган на Психическото дружество (Society for Psychical Research) в София.
Год.абонамент – 5 лв. 2000 тир.; Г. І – 1-10 юни 1906 – апр. 1907; Г. ІІ – 1-7ян.
към текста >>
100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за
задгробния
живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
– септ. 1910. Автор е на книгите: „Зло! От какво страдаме и где е церът? “,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922.
100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за
задгробния
живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П.
към текста >>
Издател на: „Положителни доказателства за
задгробния
живот“,прев.
„Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.
Издател на: „Положителни доказателства за
задгробния
живот“,прев.
от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х. „Способ за сполука или откъслеци от тайната наука“, прев. от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с. Около 1922-23 г.
към текста >>
9.
№76 (Пеню Киров)
На другия ден Кортеза проповядва пред повече от 12 000 души на пловдивските
гробища
.
Точността на предсказанията й се разнася от ухо на ухо, а нейните портрети се продават като топъл хляб. Явява й се Света Богородица, като й посочва място, където има лечебна света вода. Така славата на Кортеза нараства и се стига дотам, че в старозагорското село Сладък кладенец я посрещат 6000 души. Толкова били и пловдивчани, които я чакали на гарата със свещениците начело. Оттам я отвели в митрополитската църква, където отслужили молебен в нейна чест.
На другия ден Кортеза проповядва пред повече от 12 000 души на пловдивските
гробища
.
За съдбата й след 1909-1910 г., когато е зенитът на славата й , няма много сведения. Нейното призвание било само да помага и тя върши това според силите си. Действително успява да даде необходимите съвети, за да оздравеят немалко хора. Спасява други от финансов крах. А самата тя потъва в забвение и недоимък, местейки се в различни квартири.
към текста >>
10.
№108 (Петър Дънов)
и Стед, Уилиям Томас „Как да се съобщаваме със
задгробния
свят“, В.
Оттогава те стават едни от най-ревностните му последователи. К. Иларионов умира в София през1929 г. Той е преводач от руски език на книгите: Лутсман, Л. „Непуши! “, В. Търново, 1928 г., 8 с.
и Стед, Уилиям Томас „Как да се съобщаваме със
задгробния
свят“, В.
Търново, 1910, 29 с.
към текста >>
11.
№93 (Пеню Киров)
Граблашев „
Задгробен
мир“ (издание на Психическото дружество), в християнското списание „Народен страж“.
През 1923 г. заминава за Америка. Връща се през 1925 г., като описва преживяванията си там в книгата си „В Америка. Впечатления“ (София, 1926). Работи като сътрудник на много вестници – „Църковен вестник“, „Илинден“, „Отечество“, „Македония“, „Слово“, „Зорница“, „Мир“, „Демократичен сговор“, в списанието на Димитър Голов „Летописи“ и в това на В.
Граблашев „
Задгробен
мир“ (издание на Психическото дружество), в християнското списание „Народен страж“.
В периода 1922-1923 г. редактира литературното списание „Мироглед“, а в 1929-1932 г. е редактор-стопанин на списание „Заря“, финансирано от масонското акционерно дружество „Подем“. Автор е на 25 книги, както и на около 200 статии, публикувани в периодичния печат. Превежда и две книги за образованието от английски.
към текста >>
12.
№122 (Петър Дънов) [затворена карта]
– полагането на Христос в
гроба
с
надгробен
плач.
Именно тези подвижни жертвеници, изработени от дърво, са наричани „антиминси“ при първите християни. След признаване на християнството като официална религия те се поставяли в храмовете върху престола за извършване на обреда. По-късно вместо от дърво антиминсите се изработват от ленен плат, като се поставят на малки маси. Още от самото начало има надписи върху плочите, като например – кръстен знак, символите на четиримата евангелисти в четирите края, изображение на риба като символ на християнството и др. Постепенно иконографската композиция се развива, докато се дойде до класическия вид на Антиминса от 1747 г.
– полагането на Христос в
гроба
с
надгробен
плач.
Константин Дъновски получава този свят символ по мистериозен начин на 11 април 1854 г. в солунската църква „Св. Димитър“. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“ в главата „Едно откровение в солунската черква „Св. Димитрий“. В началните години на Веригата П.
към текста >>
13.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 2
Членовете му се вълнуват от
задгробния
живот и се занимават със спиритически сеанси.
Стамова също е възможно да е неизвестният родственик (по линия на Пенко Стамов, съпруг на Мария – сестрата на П. Дънов). Тъкмо тя, според регистъра, учителства в този период. 29 Вероятно става дума за завещание на д-р Миркович. 30 Дружество „Милосърдие“ неофициално съществува от доста години.
Членовете му се вълнуват от
задгробния
живот и се занимават със спиритически сеанси.
На вътрешната страна на първа корица на списание „Нова Светлина“, издавано от д-р Миркович, г. V, кн. ІІ от 15 май 1895 г., има „Покана“ към читателите да закупят започналия да излиза в брошури психологически роман на Дук дьо Помар „Безсмъртна любов“, в превод от френски на Анастасия д-р Желязкова от Варна.
към текста >>
14.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 12
Васил Граблашов е издавал списание „
Задгробен
мир“, орган на Психическото дружество (Society for Psychical Research) в София. Год.
„Смях и сълзи“. Освен тях двамата в списването участие взема и Христо Смирненски. Тук Никола В. Граблашев използва псевдонима Мак Гро. Излизат 42 броя през 1917 г.
Васил Граблашов е издавал списание „
Задгробен
мир“, орган на Психическото дружество (Society for Psychical Research) в София. Год.
абонамент – 5 лв. 2000 тир.; Г. І – 1-10 юни 1906 – апр. 1907; Г. ІІ – 1-7 ян.
към текста >>
„Спиритически чудеса или доказателства за
задгробния
живот“, София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
От какво страдаме и где е церът? “, Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“, София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.; „Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;
„Спиритически чудеса или доказателства за
задгробния
живот“, София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед. Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота, или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У. „Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П.
към текста >>
025]Издател на: „Положителни доказателства за
задгробния
живот“,
„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.; Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907- 1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.
025]Издател на: „Положителни доказателства за
задгробния
живот“,
прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х. „Способ за сполука или откъслеци от тайната наука“, прев. от англ., София, В. Граблашов,1908, 56 с.
към текста >>
15.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 13
На другия ден Кортеза проповядва пред повече от 12 000 души на пловдивските
гробища
.
Точността на предсказанията се разнася от ухо на ухо, а нейните портрети се продават като топъл хляб. Явява се Света Богородица, като посочва място, където има лечебна света вода. Така славата на Кортеза нараства и се стига дотам, че в старозагорското село Сладък кладенец я посрещат 6000 души. Толкова били и пловдивчани, които я чакали на гарата със свещениците начело. Оттам я отвели в митрополитската църква, където отслужили молебен в нейна чест.
На другия ден Кортеза проповядва пред повече от 12 000 души на пловдивските
гробища
.
За съдбата след 1909-1910 г., когато е зенитът на славата , няма много сведения. Нейното призвание било само да помага и тя върши това според силите си. Действително успява да даде необходимите съвети, за да оздравеят немалко хора. Спасява други от финансов крах. А самата тя потъва в забвение и недоимък, местейки се в различни квартири.
към текста >>
16.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 15
и Стед, Уилиям Томас „Как да се съобщаваме със
задгробния
свят“, В.
1929 г. Той е преводач от руски език на книгите: Лутсман, Л. „Не пуши! “, В. Търново, 1928 г., 8 с.
и Стед, Уилиям Томас „Как да се съобщаваме със
задгробния
свят“, В.
Търново, 1910, 29 с. 188 Това писмо се публикува за първи път. 189 Работата му е била комисионер при бащата на съпругата му Ерифили и неговия съдружник. През 1909 г. Пеню Киров вече е съдружник само с бащата на Ерифили – Анастас Георгиев.
към текста >>
17.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 16
Граблашев „
Задгробен
мир“ (издание на Психическото дружество), в християнското списание „Народен страж“.
Връща се през 1925 г., като описва преживяванията си там в книгата си „В Америка. Впечатления“ (София, 1926). Работи като сътрудник на много вестници – „Църковен вестник“, „Илинден“, „Отечество“, „Македония“, „Слово“, „Зорница“, „Мир“, „Демократичен сговор“, в списанието на Димитър Голов „Летописи“ и в това на В.
Граблашев „
Задгробен
мир“ (издание на Психическото дружество), в християнското списание „Народен страж“.
В периода 1922-1923 г. редактира литературното списание „Мироглед“, а в 1929-1932 г. е редактор-стопанин на списание „Заря“, финансирано от масонското акционерно дружество „Подем“. Автор е на 25 книги, както и на около 200 статии, публикувани в периодичния печат.
към текста >>
18.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 19
– полагането на Христос в
гроба
с
надгробен
плач.
По-късно вместо от дърво антиминсите се изработват от ленен плат, като се поставят на малки маси. Още от самото начало има надписи върху плочите, като например – кръстен знак, символите на четиримата евангелисти в четирите края, изображение на риба като символ на християнството и др. Постепенно иконографската композиция се развива, докато се дойде до класическия вид на Антиминса от 1747 г.
– полагането на Христос в
гроба
с
надгробен
плач.
Константин Дъновски получава този свят символ по мистериозен начин на 11 април 1854 г. в солунската църква „Св. Димитър“. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“ в главата „Едно откровение в солунската черква „Св. Димитрий“. В началните години на Веригата П.
към текста >>
19.
41 ПИСМО
Мнозина учители, ученици, офицери и други са повярвали, че има
задгробен
живот.
И дано Господ помогне да се видим пак наскоро, ако е Неговата Воля. Има много да се каже и много да се говори, но то остава за личен разговор. Кога бях напоследък в гр. Шумен, станаха някои важни спиритически явления в една къща, гдето живееше прокурорът, на които явления са били свидетели и заседателите на окръжния съд. За тях се говори почти из целия град.
Мнозина учители, ученици, офицери и други са повярвали, че има
задгробен
живот.
Бог работи по различни начини. Къде края на миналата година една госпожа, доста образована, от гр. Търново, ми писа, че от няколко време тя се е занимавала със спиритически опити и е достигнала някои доста важни резултати. Обеща ми да ми пише пак, но нямам още никакво известие от нея досега. Ако пише нещо важно, ще ви съобщя.
към текста >>
20.
61 ПИСМО
На мен ми разправяше една стара сестра, че й се явил Христос, завел я в един
гроб
и й казал: „Окапи се тука и тогава ще те приема".
Тук има един малък кръжок от православни жени и мъже, на които Господ се е открил посредством видение, сънища и говорене. Те всички са ясновидци. Мен ми беше просто приятно да слушам тяхната начинающа опитност. И забележете, че на всички е казано да постят по няколко дни през седмицата, и то без да хапват. При това да не употребяват месо.
На мен ми разправяше една стара сестра, че й се явил Христос, завел я в един
гроб
и й казал: „Окапи се тука и тогава ще те приема".
Да, тука са прости думи, но съдържателни. Да се освободим от плътските връзки, ето потребното. И знаете ли каква благост и доброта дишаше от душата й. Аз просто славя Господа за Неговите чудни пътища, за Неговата милост. Ето, това движение Духа Господен върши.
към текста >>
21.
177 ПИСМО
Гробовете
, в които бяха затворени хиляди души от миналото, се освободиха от затвора и възлязоха в живота на Божията благост.
Вие преминахте през един изпит, през едно кръщение в Търново. Това, което придобихте, с пари не се купува. Това са редки събития в живота, които стават при особени епохи със значение. Това са велики дела Господни. Аз ги наричам възкресение.
Гробовете
, в които бяха затворени хиляди души от миналото, се освободиха от затвора и възлязоха в живота на Божията благост.
Едни слизат, Други възлизат. Такъв е великият закон на въздигането и възраждането. Нека помни Търново Господнето посещение за свобода, че животът не е в имота, но в Любовта, да обичате ближните си. Търново не изгуби, но спечели. Мислите на образования свят сега са средоточени към него.
към текста >>
22.
273 ПИСМО
Като казваме „плът", далеч не трябва да разбираме физическото тяло, видимото, а тялото на чувствата, „етерното тяло", което след смъртта продължава да съществува до известно време, според духовния уровен на човека, и с което се явяват жителите отвъд
гроба
.
Действително, както казва той, в удовете ни - разбирай плътта, има противни закони на духовните и затова ний трябва да живеем „по дух". Защото, когато се говори за дейността на плътта, да се знае, че тя е винаги в борба с чистата съвест - Божият дух в нас. Казано е, че борбата ни в света е срещу греха в плътта, които заедно работят против Духа. Плътта се е омърсила и е станала противна на началото си с прихождането на първия човек, с което сатана е постигнал целта си - да прониква в нея. Считам за нужно да ти дам още едно разяснение по отношение на плътта.
Като казваме „плът", далеч не трябва да разбираме физическото тяло, видимото, а тялото на чувствата, „етерното тяло", което след смъртта продължава да съществува до известно време, според духовния уровен на човека, и с което се явяват жителите отвъд
гроба
.
2. „Съвършено и временно отменяване на духовните закони." Казахме, че съществуват два вида закони: ниски и висши, обаче това така е наредено, че нисшият закон е поставен в кръга на по-висш, този - в трети, четвърти и т.н. Всичко е закони в закони до безконечност. И още, че нисшият закон се подчинява на по-висшия (Еклисиаст 5;8). Така се обяснява и примерът с пророк Йон, когато той се намери в корема на „голямата риба" (Йона 2;1).
към текста >>
23.
БЕЛЕЖКИ
„
Задгробен
живот", превежда окултна литература, автор е на книгите „Спиритически чудеса", „Философията на живота според розенкройцерското учение", „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов", издадена през 1922 година.
„Опълченска" Учителя е получавал адресирани до него писма. 18. Величко Граблашев, запознава се с Учителя при следването си в САЩ, адвокат. Участвува на съборите в Търново. Оживена кореспонденция с Учителя. Основава „Психическо дружество", издава сп.
„
Задгробен
живот", превежда окултна литература, автор е на книгите „Спиритически чудеса", „Философията на живота според розенкройцерското учение", „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов", издадена през 1922 година.
Установява се за дълго в САЩ. 19. Мария Казакова, гимназиална учителка, участва в срещите и води протоколи на съборите след 1906 година. 20. През август 1904 г. във Варна се е състояла поредната четвърта среща на Веригата. 21. Има се пред вид съпругата на Пеню Киров и нейните родители.
към текста >>
24.
Старото и новото човечество. Инволюция и еволюция – методите на новия живот
Цялата Земя е покрита само с
гробища
; времето е затрило ред народи; има хиляди запустели и съсипани градове, които са признак на неразумния човешки живот.
Така говори природата: на умните и добрите – благословение, мир и радост, а на глупавите и своенравните – страдания, сиромашия и лишения. Защо? – Защото последните не пропускат чистия въздух и чистата светлина, които заобикалят жилищата им. Но това е общо казано. Това са общи принципи, прогласени от хиляди години, но не са още конкретизирани и приложени в тяхната естествена форма. От хиляди години всички общества и народи страдат.
Цялата Земя е покрита само с
гробища
; времето е затрило ред народи; има хиляди запустели и съсипани градове, които са признак на неразумния човешки живот.
Съвременните общества в замяна градят други градове, които ако не изменят живота си, ги очаква същата участ. Някои ще кажат, че такава е участта на човечеството – не, такава е участта на всички онези стари народи, които не са разбрали още този велик Божествен закон. А новото човечество, което е почерпило опитността от миналото, повдига вече своя глас, формулира своята права мисъл, изказва своето здраво слово и конкретизира първите необходими формули за истинското развитие на обществата и народите. А първата формула е, че всички хора трябва да чувстват, че са близки едни на други и че са необходими части от едно цяло, като органи на един общ организъм, който еднакво има нужда както от най-малките, така и от най-големите; че и едните, и другите в даден момент извършват велики работи за този организъм. Втората формула е: смъртта на едного е смърт на всички и животът на едного е живот на всички.
към текста >>
Това са продукти на старото човечество, а последиците от тях – разрушените им градове и всичките
гробове
– това са документи, които показват, че природата не прощава на онези, които престъпват законите ѝ.
Тогава, ако религията е в упадък, ние разбираме, че нейният въздух е покварен и дъното ѝ е наслоено с грамадни утайки. И тогава казваме: „Размътете водата си, отворете прозорците си и наместо смърт ще дойде живот за вас“. Когато се казва истината, не трябва да се затварят ушите, но да се отварят; да не се заблуждават умовете, но да отбулят; да не се ограждат сърцата с крепости, но да се заобикалят с градини от цветя и с най-хубави човешки мисли; едновременно човек да говори не за себе си, но за другите; да търси не личното благо, но общото. Там, дето има сиромашия и страдания, има ли общо благо? Дето има насилие, има ли общо право?
Това са продукти на старото човечество, а последиците от тях – разрушените им градове и всичките
гробове
– това са документи, които показват, че природата не прощава на онези, които престъпват законите ѝ.
Следователно новото човечество твърди, че на всяко същество трябва да се даде неговото място и подходящата му работа; всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък и възвишен дух. Няма нужда, казва новото човечество, да плачем на гробовете на умрелите, но да вземем поука от тяхната смърт, понеже те казват: „Ние умряхме по причина, че не живяхме съобразно със закона на природата. Нашите градове, нашите идеали се разрушиха по причина на нашия нетрезвен живот, нашата лакомия и глупаво нехайство. Вземете пример от нас и не плачете, но живейте разумно! “
към текста >>
Няма нужда, казва новото човечество, да плачем на
гробовете
на умрелите, но да вземем поука от тяхната смърт, понеже те казват: „Ние умряхме по причина, че не живяхме съобразно със закона на природата.
Когато се казва истината, не трябва да се затварят ушите, но да се отварят; да не се заблуждават умовете, но да отбулят; да не се ограждат сърцата с крепости, но да се заобикалят с градини от цветя и с най-хубави човешки мисли; едновременно човек да говори не за себе си, но за другите; да търси не личното благо, но общото. Там, дето има сиромашия и страдания, има ли общо благо? Дето има насилие, има ли общо право? Това са продукти на старото човечество, а последиците от тях – разрушените им градове и всичките гробове – това са документи, които показват, че природата не прощава на онези, които престъпват законите ѝ. Следователно новото човечество твърди, че на всяко същество трябва да се даде неговото място и подходящата му работа; всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък и възвишен дух.
Няма нужда, казва новото човечество, да плачем на
гробовете
на умрелите, но да вземем поука от тяхната смърт, понеже те казват: „Ние умряхме по причина, че не живяхме съобразно със закона на природата.
Нашите градове, нашите идеали се разрушиха по причина на нашия нетрезвен живот, нашата лакомия и глупаво нехайство. Вземете пример от нас и не плачете, но живейте разумно! “ Новото човечество казва: „Брат брата си трябва да обича; дом домовете да обича; общество обществата да обича; народ народите да обича; а всички народи целокупно да обичат човечеството, което е техният стар баща“. Съвременните недъзи на обществото няма да се изцерят чрез мазане с мехлеми – това е един стар метод.
към текста >>
25.
Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта
Едно сравнение между средствата, които се употребяват в личния и обществения живот, ще ни поясни мисълта: когато трябва да се изкърти някой камък, това става с чук; когато трябва да се повали физически някой враг, това правят с нож; но когато трябва да се издигне някой мъртвец от
гроба
, нима може това да стане с чук или нож?
И в обикновения живот, когато някой покойник остави завещанието си на своите наследници, законът задължава последните да изпълнят свещената му воля. Какво завещание остави Христос на човечеството? – „Любете се един другиго“, „Любете враговете си“, а над всички: „Любете Бога“ и бъдете винаги готови да пожертвувате всичко за Него. Тогава питаме: ако при такава перспектива един народ или човек би решил да изпълни волята на Бога, то на тоя народ, на обществото, дома, индивида, по-зле ли ще бъде, отколкото сега? – Не, ще им бъде хиляди пъти по-добре.
Едно сравнение между средствата, които се употребяват в личния и обществения живот, ще ни поясни мисълта: когато трябва да се изкърти някой камък, това става с чук; когато трябва да се повали физически някой враг, това правят с нож; но когато трябва да се издигне някой мъртвец от
гроба
, нима може това да стане с чук или нож?
– Не, това става само със силата на словото. Когато Христос бе отишъл при гроба на Лазара, не си послужи нито с чук, нито с нож, за да го извади от гроба, а употреби словото си, като каза: „Лазаре, излез вън“. Ако съвременните хора биха намерили чрез чука своето спасение, нека се употреби той; ако ножът може да послужи на съвременните народи, които враждуват един с друг за своето спасение, нека да го употребят, но ако чукът разрушава, вместо да спасява, и ако ножът умъртвява, вместо да съживява, тогава какво може да се очаква от чука и ножа? И наистина, ако съвременните народи са камъни, нека се употреби чукът против тях, но ако те са духовно мъртви, като Лазара, заровени четири дни в гроба, с какво трябва да ги посетим? – Разбира се, с живото слово, със закона на най-малката съпротива, на разумния живот.
към текста >>
Когато Христос бе отишъл при
гроба
на Лазара, не си послужи нито с чук, нито с нож, за да го извади от
гроба
, а употреби словото си, като каза: „Лазаре, излез вън“.
– „Любете се един другиго“, „Любете враговете си“, а над всички: „Любете Бога“ и бъдете винаги готови да пожертвувате всичко за Него. Тогава питаме: ако при такава перспектива един народ или човек би решил да изпълни волята на Бога, то на тоя народ, на обществото, дома, индивида, по-зле ли ще бъде, отколкото сега? – Не, ще им бъде хиляди пъти по-добре. Едно сравнение между средствата, които се употребяват в личния и обществения живот, ще ни поясни мисълта: когато трябва да се изкърти някой камък, това става с чук; когато трябва да се повали физически някой враг, това правят с нож; но когато трябва да се издигне някой мъртвец от гроба, нима може това да стане с чук или нож? – Не, това става само със силата на словото.
Когато Христос бе отишъл при
гроба
на Лазара, не си послужи нито с чук, нито с нож, за да го извади от
гроба
, а употреби словото си, като каза: „Лазаре, излез вън“.
Ако съвременните хора биха намерили чрез чука своето спасение, нека се употреби той; ако ножът може да послужи на съвременните народи, които враждуват един с друг за своето спасение, нека да го употребят, но ако чукът разрушава, вместо да спасява, и ако ножът умъртвява, вместо да съживява, тогава какво може да се очаква от чука и ножа? И наистина, ако съвременните народи са камъни, нека се употреби чукът против тях, но ако те са духовно мъртви, като Лазара, заровени четири дни в гроба, с какво трябва да ги посетим? – Разбира се, с живото слово, със закона на най-малката съпротива, на разумния живот. А законът на най-малката съпротива и на разумния живот създава условия за проявата на Божествената Любов. И тъй, от горното ние изваждаме заключението: единствената най-голяма сила, която може да извърши чудеса, да възкреси народите, да внесе ред и порядък, да извика на работа разумните бащи и майки, да събере любвеобилните братя и сестри, да обедини и сплоти всички и да отдаде правото всекиму, като внесе истинско благоденствие – това е Любовта, която иде в съгласие с разумния живот, проявен при най-малката съпротива.
към текста >>
И наистина, ако съвременните народи са камъни, нека се употреби чукът против тях, но ако те са духовно мъртви, като Лазара, заровени четири дни в
гроба
, с какво трябва да ги посетим?
– Не, ще им бъде хиляди пъти по-добре. Едно сравнение между средствата, които се употребяват в личния и обществения живот, ще ни поясни мисълта: когато трябва да се изкърти някой камък, това става с чук; когато трябва да се повали физически някой враг, това правят с нож; но когато трябва да се издигне някой мъртвец от гроба, нима може това да стане с чук или нож? – Не, това става само със силата на словото. Когато Христос бе отишъл при гроба на Лазара, не си послужи нито с чук, нито с нож, за да го извади от гроба, а употреби словото си, като каза: „Лазаре, излез вън“. Ако съвременните хора биха намерили чрез чука своето спасение, нека се употреби той; ако ножът може да послужи на съвременните народи, които враждуват един с друг за своето спасение, нека да го употребят, но ако чукът разрушава, вместо да спасява, и ако ножът умъртвява, вместо да съживява, тогава какво може да се очаква от чука и ножа?
И наистина, ако съвременните народи са камъни, нека се употреби чукът против тях, но ако те са духовно мъртви, като Лазара, заровени четири дни в
гроба
, с какво трябва да ги посетим?
– Разбира се, с живото слово, със закона на най-малката съпротива, на разумния живот. А законът на най-малката съпротива и на разумния живот създава условия за проявата на Божествената Любов. И тъй, от горното ние изваждаме заключението: единствената най-голяма сила, която може да извърши чудеса, да възкреси народите, да внесе ред и порядък, да извика на работа разумните бащи и майки, да събере любвеобилните братя и сестри, да обедини и сплоти всички и да отдаде правото всекиму, като внесе истинско благоденствие – това е Любовта, която иде в съгласие с разумния живот, проявен при най-малката съпротива. Само тая най-велика сила може да направи човека достоен да носи това име.
към текста >>
26.
Светът на великите души
Не прави
надгробни
плочи над погрешките си.
Лягай рано, когато богатството тръгва. Яж, когато пресищането си е заминало. Почивай, когато гладът е дошъл. Говори, когато те питат. Мълчи, когато те милват.
Не прави
надгробни
плочи над погрешките си.
Не връзвай звънци на добродетелите си. В пукната паница ястие не туряй. С пробита стомна за вода не ходи. На кон без гем не се качвай. В къща без покрив не живей.
към текста >>
27.
Формули 394 - 405 Отец ми работи, и аз работя
Господ е вътре в нас, но камъкът трябва да се махне от
гроба
.
Бдение Като се съберете в името на Господа, направете едночасово бдение. То ще се състои в размишление, изповед, моление и хваление - кой както чувства ръководството на Духа. Истинска молитва е тази, в която душата и умът се сливат заедно, на такава именно молитва се отговаря. Не само да призовем Господа, а да Го развържем и събудим в себе си.
Господ е вътре в нас, но камъкът трябва да се махне от
гроба
.
Вие трябва да имате един център -съсредоточие, към което да се движите, и искайте това нещо от Бога. формула 404 Господи, научи ме да обичам хората, както Ти ги обичаш, да ги разбирам, както Ти ги разбираш, да ги виждам, както Ти ги виждаш. формула 405 Искаш ли да имаш успех в живота, кажи в себе си и прилагай следните правила:
към текста >>
28.
Първа част- ПРЕДИСЛОВИЕТО КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕЛО НИКОЛАЕВКА
в Цариград и е погребан в
гробницата
"Егри капу".
1. Да бъде призната и утвърдена българската църковна независима епархия. 2. Да позволи, щото българското духовно началство заедно с българските представители да уреди църковните дела на българските епархии. Тая просба е подписана и подпечатана от първенците на селата Капаклий, Хадърча, Гюндоглу, Гевреклер, Чатмата и Козлуджа. В Цариград престоял четири години и издействал назначаването на двама свои съселяни за свещеници и в околните села. След четири години дълги борби за църковната свобода на нашия народ тоя бележит българин починал през 1865 г.
в Цариград и е погребан в
гробницата
"Егри капу".
Близките му искали да пренесат тленните му останки в селото, но била донесена само надгробната плоча, която си бил приготвил приживе. Забележителни са думите му, които казал в Цариград при уреждане на църковните работи: „Няма да си отида оттук, докато не видя български владици да се упътят за Българско." Надгробната плоча се намира в църковния двор върху гроба на неговия внук Атанас Златев, който бил убит от турците в Ботевската гора. След Петър Атанасов учител става Курти Добрев, и двамата от същото село. Последният - по професия абаджия, упражнявайки занаята си едновременно и учи десет ученици.
към текста >>
Близките му искали да пренесат тленните му останки в селото, но била донесена само
надгробната
плоча, която си бил приготвил приживе.
2. Да позволи, щото българското духовно началство заедно с българските представители да уреди църковните дела на българските епархии. Тая просба е подписана и подпечатана от първенците на селата Капаклий, Хадърча, Гюндоглу, Гевреклер, Чатмата и Козлуджа. В Цариград престоял четири години и издействал назначаването на двама свои съселяни за свещеници и в околните села. След четири години дълги борби за църковната свобода на нашия народ тоя бележит българин починал през 1865 г. в Цариград и е погребан в гробницата "Егри капу".
Близките му искали да пренесат тленните му останки в селото, но била донесена само
надгробната
плоча, която си бил приготвил приживе.
Забележителни са думите му, които казал в Цариград при уреждане на църковните работи: „Няма да си отида оттук, докато не видя български владици да се упътят за Българско." Надгробната плоча се намира в църковния двор върху гроба на неговия внук Атанас Златев, който бил убит от турците в Ботевската гора. След Петър Атанасов учител става Курти Добрев, и двамата от същото село. Последният - по професия абаджия, упражнявайки занаята си едновременно и учи десет ученици. Заедно с това изпълнява и длъжността на селски писар.
към текста >>
Надгробната
плоча се намира в църковния двор върху
гроба
на неговия внук Атанас Златев, който бил убит от турците в Ботевската гора.
В Цариград престоял четири години и издействал назначаването на двама свои съселяни за свещеници и в околните села. След четири години дълги борби за църковната свобода на нашия народ тоя бележит българин починал през 1865 г. в Цариград и е погребан в гробницата "Егри капу". Близките му искали да пренесат тленните му останки в селото, но била донесена само надгробната плоча, която си бил приготвил приживе. Забележителни са думите му, които казал в Цариград при уреждане на църковните работи: „Няма да си отида оттук, докато не видя български владици да се упътят за Българско."
Надгробната
плоча се намира в църковния двор върху
гроба
на неговия внук Атанас Златев, който бил убит от турците в Ботевската гора.
След Петър Атанасов учител става Курти Добрев, и двамата от същото село. Последният - по професия абаджия, упражнявайки занаята си едновременно и учи десет ученици. Заедно с това изпълнява и длъжността на селски писар. Примитивната обстановка на това училище го доближава твърде много до характера на църковната килия. Учениците са сядали на възглавници, донесени от вкъщи, и пишели на коляно.
към текста >>
29.
АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА) Иконом Ив. К. Радов
Дядо Атанас Чорбаджи след толкова трудове за Българската църковна независимост оставил своите кости в Цариград в
гробищата
на Елри Каау, като предал Богу дух на юлий 20-й 1865 година.
На другата година от заминаването на Ат. Чорбаджи варненските общинари проводили в Цариград Чорбаджи Койва зет Димитър от град Балчик, да го ръкоположи Негово Високо Преосвещенство Макариополский Иларион за свещеник, защото тогава щели да повярват хората, че имаме български владика, който ръкополага свещеници. И така речений Димитър отишъл и се върнал свещеник, който варненский гръцки владика наклеветил пред Правителството по внушението на Цариградския патриарх и решило се да се проводи поп Димитър под стража в Цариград, но той при заминаването си за Цариград телеграфирал на С. Бенедето, че се присъединява към Българската униатска църква и така, като пристигнал в Цариград, посрещнали го двама гавази на скелета и го отвели направо в Българската униатска община, дето останал свещеник до следующата година. Поп Димитър се върнал във Варна, отишъл при гръцкия владика, искал прошка и бил опростен и проводен в Балчик като енорийски свещеник под ведомството на Гръцката патриаршия, по което се и поминал.
Дядо Атанас Чорбаджи след толкова трудове за Българската църковна независимост оставил своите кости в Цариград в
гробищата
на Елри Каау, като предал Богу дух на юлий 20-й 1865 година.
Вечная му Памят! г. Варна, 18 март 1896 год. Този пост е редактиран от Hristo: 23 януари 2015 - 07:51
към текста >>
30.
АТАНАС ГЕОРГИЕВ
Атанас след толкова трудове за българската черковна независимост оставил своите кости в Цариград в
гробищата
на Егри Капу, като предал Богу дух на 20 юлий 1865 г.
Вълков се поминал на 130-годишна възраст; в еничарско (кърджалийско) време той бил на 18 години. Помнел седем войни. В това събрание се решило още да се моли правителството, за да позволи да се отвори във Варна българско училище. Атанас подир това заминал за Цариград. По неговото настояване и със съдействието на варненския мютесарафин Ашир бей и мюфтията Кълъчлълъ Мемиш ефенди наскоро бил получен ферманът за училището.
Атанас след толкова трудове за българската черковна независимост оставил своите кости в Цариград в
гробищата
на Егри Капу, като предал Богу дух на 20 юлий 1865 г.
Атанас стоял в Цариград четири години на свои разноски. Поминал се по времето на холерата. Той думал: „Дордето не видя да се упътят български владици в Българско, аз няма да си отида от тук." Роднините на Атанаса имали намерение да донесат от Цариград останките му и да ги погребат в черковния двор на село Николаевка. Донесена била обаче само надгробната плоча, която е поставена върху гроба на един роднина на Атанаса, който бил убит от разбойници. Плочата е мраморна - 1.70 м дълга и 0.85 м широка и 0.20 м дебела.
към текста >>
Донесена била обаче само
надгробната
плоча, която е поставена върху
гроба
на един роднина на Атанаса, който бил убит от разбойници.
По неговото настояване и със съдействието на варненския мютесарафин Ашир бей и мюфтията Кълъчлълъ Мемиш ефенди наскоро бил получен ферманът за училището. Атанас след толкова трудове за българската черковна независимост оставил своите кости в Цариград в гробищата на Егри Капу, като предал Богу дух на 20 юлий 1865 г. Атанас стоял в Цариград четири години на свои разноски. Поминал се по времето на холерата. Той думал: „Дордето не видя да се упътят български владици в Българско, аз няма да си отида от тук." Роднините на Атанаса имали намерение да донесат от Цариград останките му и да ги погребат в черковния двор на село Николаевка.
Донесена била обаче само
надгробната
плоча, която е поставена върху
гроба
на един роднина на Атанаса, който бил убит от разбойници.
Плочата е мраморна - 1.70 м дълга и 0.85 м широка и 0.20 м дебела. По краищата тя е украсена с лозови вейки и с розетки по ъглите й. На горната страна на плочата са изобразени два ангела, държащи венец, и под тях - човешки череп и две кости, положени на кръст. Върху плочата има надпис: „Брате, благослови мужа, именуемаго А. Г. (следва извлечение от Светото писание глава XI и XII, стих 19 и др., приспособено в смисъл на черковна борба).
към текста >>
31.
ПРЪВ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ И СВЕЩЕНИК
Надгробният
му надпис свидетелства: „Константин А.
По случай петдесетгодишнината на първата българска черква във Варна е бил награден с орден „За гражданска заслуга с офицерски кръст". Митрополит Симеон го удостоил с офикията иконом. През 1914 г. Варненският граждански общински съвет преименувал една от улиците до черквата на името на Константин Дъновски. Погребан е в двора на черквата „Свети Архангел Михаил".
Надгробният
му надпис свидетелства: „Константин А.
Дъновски 1830 - 1918, пръв български учител във Варненско и свещеник в град Варна." Този пост е редактиран от Хриска Берова: 15 февруари 2013 - 15:46
към текста >>
32.
СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
Дъновски отива в Солун, посетява
гроба
на свети Димитрий Солунски, гдето му се случва нещо необикновено, разказано в книжката „Едно откровение в солунската черква „Свети Димитрий" (София, 1905, стр. 8).
Той разправя, че имало тогава молебен по случай утихване на морска буря, която била толкова голяма, че морските вълни се прехвърляли през крепостната порта „Скеля капусу". Не се помни да е ставала друг път такава ужасна буря. Молебенът бил на табията „Йени Дуня" (срещу вълнолома). Събрани са били тук турци и християни. През 1854 г. К.
Дъновски отива в Солун, посетява
гроба
на свети Димитрий Солунски, гдето му се случва нещо необикновено, разказано в книжката „Едно откровение в солунската черква „Свети Димитрий" (София, 1905, стр. 8).
В 1857 г. К. Дъновски се ръкополага за свещеник в гръцката черква „Света Богородица" във Варна, гдето е служил като енорийски свещеник до края на 1864 г. От 1865 г. К. Дъновски става свещеник на първата българска черква „Свети Архангел Михаил", при която и до днес живее в най-окаяно положение. На 11 май 1860 г.
към текста >>
Тогава става на крака покойният Стефанаки Теофако и каза: „По никой начин не се съгласявам да се въведе български език в гръцките училища; предпочитам да видя
гробовете
на двамата ми синове, нежели да чуя български език".
Г-н Йос. Стоянов, син на Стоян-чо х. Иванов, драгоманин при руското посолство в Цариград, съобщава ни следното: „Преди отварянето на руския параклис във Варна е бил директорът на гръцките училища Архимандрит Филарет, който се учил в Русия и в гръцкото духовно училище в Цариград. Консулът Рачински се запознал с него и му казал, че трябва да се въведе български език в гръцките училища. Филарет говорил един ден в съвета при гръцката митрополия, че е нужно да се въведе български език в гръцките училища, защото населението в селата е почти българско.
Тогава става на крака покойният Стефанаки Теофако и каза: „По никой начин не се съгласявам да се въведе български език в гръцките училища; предпочитам да видя
гробовете
на двамата ми синове, нежели да чуя български език".
След Теофако протестирали и другите членове на димогерондията (митрополитския съвет) против смелостта на Филарета, за гдето предложил да се въведе българският език в гръцкото училище. На следущия ден го уволнили от службата му. Тогава Филарет отишъл при Рачински и му разправил случившето се. Филарет получавал 10 000 гроша годишна заплата от гърците. Рачински му казал, че от деня на уволнението му ще получава от руското правителство, вместо 10 000 гроша, 1000 рубли т.е.
към текста >>
33.
ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ
Това лято имах възможност да посетя
гроба
на тоя тъй много заслужил наш духовник и след като видях с очи останалия веществен спомен от тая мистериозна случка (Антиминса), реших да публикувам това, което знаех, както и отпечатаните още 1905 г.
Едроръст, с холеричен темперамент старец, в очите на когото още блестеше огънят на буден господарски дух, който не е обичал думата му да става на две. Винаги наблюдателен, с тиха външност, той заговорваше плавно, мелодично, но със сдържан тон, като човек, който добре се владее. С тънка, едва доловима ирония в гласа той казваше „какво не съм аз видял и препатил, което вие, младите, не сте и сънували още". След време много от преживелиците на дядо попа ми се разказаха, но остави у мен най-трайни следи само разказът за неговото юношество, когато той, подбуждан и от своята майка, искал да се покалугери, още съвсем млад, 16-17-годишен. Но срещата му с един мистериозен духовник в солунската църква „Свети Димитър" (превърната в турска джамия) става причина младият Константин да не стане светогорски калугер, но верен на религиозния си дух, той се запопил...
Това лято имах възможност да посетя
гроба
на тоя тъй много заслужил наш духовник и след като видях с очи останалия веществен спомен от тая мистериозна случка (Антиминса), реших да публикувам това, което знаех, както и отпечатаните още 1905 г.
в отделна брошура спомени на дядо попа за тая случка. София, 1.VIII.1922 г. ПРИ ГРОБА НА СВЕЩЕНИК КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ Някога безсмъртният Шекспир каза верен за всички векове афоризъм: „Имай повече неща, отколкото посочваш; казвай по-малко, отколкото знаеш." Много неща има, които ние отминаваме, без да ги забележим.
към текста >>
ПРИ
ГРОБА
НА СВЕЩЕНИК КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
След време много от преживелиците на дядо попа ми се разказаха, но остави у мен най-трайни следи само разказът за неговото юношество, когато той, подбуждан и от своята майка, искал да се покалугери, още съвсем млад, 16-17-годишен. Но срещата му с един мистериозен духовник в солунската църква „Свети Димитър" (превърната в турска джамия) става причина младият Константин да не стане светогорски калугер, но верен на религиозния си дух, той се запопил... Това лято имах възможност да посетя гроба на тоя тъй много заслужил наш духовник и след като видях с очи останалия веществен спомен от тая мистериозна случка (Антиминса), реших да публикувам това, което знаех, както и отпечатаните още 1905 г. в отделна брошура спомени на дядо попа за тая случка. София, 1.VIII.1922 г.
ПРИ
ГРОБА
НА СВЕЩЕНИК КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
Някога безсмъртният Шекспир каза верен за всички векове афоризъм: „Имай повече неща, отколкото посочваш; казвай по-малко, отколкото знаеш." Много неща има, които ние отминаваме, без да ги забележим. И много от забелязаното не можем да го посочим. Нито една биография не съдържа всичко за живота на тоя, когото описват. Когато се появиха първите биографични бележки за свещеник Константин Дъновски в I кн.
към текста >>
И ако деецът отнесе в
гроба
тая мистерия, биографът не ще може да обясни неговия характер.
Когато се появиха първите биографични бележки за свещеник Константин Дъновски в I кн. на синодалното издание „Духовна култура", 1920 г., тъкмо след неговата смърт, забелязах голяма празнина. В живота на този първи български свещеник има такива важни преживелици, които са повлияли на живота му, тъй както Христовото явление на Савла пречупи пътя на последния му живот. Дългът на всеки автор на биография е да отбележи такива моменти, които са повлияли за новата насока на живота. Инак всеки такъв прелом остава мистерия.
И ако деецът отнесе в
гроба
тая мистерия, биографът не ще може да обясни неговия характер.
Биографичният очерк в „Духовна култура" е непълен и едностранчив. Свещеник Константин ни е представен само като добър родолюбец. Той бе духовник с жива вяра в задгробното битие: той бе мистик. И тая си вяра, според собствения му разказ, той дължи на преживяната в Солун още в младините му (1854 г.) мистерия. Аз ще цитирам разказа на дядо поп Константин, както го намирам в издадената в 1905 г. брошура*.
към текста >>
Той бе духовник с жива вяра в
задгробното
битие: той бе мистик.
Дългът на всеки автор на биография е да отбележи такива моменти, които са повлияли за новата насока на живота. Инак всеки такъв прелом остава мистерия. И ако деецът отнесе в гроба тая мистерия, биографът не ще може да обясни неговия характер. Биографичният очерк в „Духовна култура" е непълен и едностранчив. Свещеник Константин ни е представен само като добър родолюбец.
Той бе духовник с жива вяра в
задгробното
битие: той бе мистик.
И тая си вяра, според собствения му разказ, той дължи на преживяната в Солун още в младините му (1854 г.) мистерия. Аз ще цитирам разказа на дядо поп Константин, както го намирам в издадената в 1905 г. брошура*. „На Великий петък отидохме с другарите Белю Пинин, Тодор п. Маврудиев и Петър Атанасов да се поклоним на гроба на свети Великомученика Димитрия в церквата, нарицаема „Кассъма джамиси". На излизане ни срещна един старец, свещеник, без да го познаваме, със среден ръст, лице - сухо, бледо, брада - дълга и бяла, очи - светливи и пленителни.
към текста >>
Маврудиев и Петър Атанасов да се поклоним на
гроба
на свети Великомученика Димитрия в церквата, нарицаема „Кассъма джамиси".
Свещеник Константин ни е представен само като добър родолюбец. Той бе духовник с жива вяра в задгробното битие: той бе мистик. И тая си вяра, според собствения му разказ, той дължи на преживяната в Солун още в младините му (1854 г.) мистерия. Аз ще цитирам разказа на дядо поп Константин, както го намирам в издадената в 1905 г. брошура*. „На Великий петък отидохме с другарите Белю Пинин, Тодор п.
Маврудиев и Петър Атанасов да се поклоним на
гроба
на свети Великомученика Димитрия в церквата, нарицаема „Кассъма джамиси".
На излизане ни срещна един старец, свещеник, без да го познаваме, със среден ръст, лице - сухо, бледо, брада - дълга и бяла, очи - светливи и пленителни. Благослови ни, като му целунахме десницата, и ни попита откъде сме и накъде отиваме. Ний му отговорихме, че сме от Варна и отиваме за Света гора. — Много добре - рече той. Аз познавам тези места и съм живял там няколко време.
към текста >>
Другия ден, на Великата събота, аз на определеното време отидох в церквата, влязох при
гроба
на свети Димитрий, запалих свещица и се помолих.
Аз познавам тези места и съм живял там няколко време. Разпита ни за някои лица от града Варна. На разделение се обърна към мене и ми рече: — Желая утре на това място по това време да се видя с тебе; имам да те питам и да ти кажа нещо; идваш ли? — С всяко благодарение - му рекох и се разделихме.
Другия ден, на Великата събота, аз на определеното време отидох в церквата, влязох при
гроба
на свети Димитрий, запалих свещица и се помолих.
След това захванах да разгледвам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме облада една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: „Защо ли ни е оставил Господ?... И защо да бъде такава една светиня в турски ръце и т.н..." Но ето, че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтара и начна да се моли. След няколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. — Синко - рече ми той, - за любов Христова желая да се науча откъде си и за какво отиваш на Света гора. Аз му разправих без всякакво стеснение откъде съм и за какво отивам на Света гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед.
към текста >>
Над
гроба
се издига скромен железен кръст.
Преди 15 дни видях копие от Антиминса, отпечатано на литографски камък. Самия оригинал видях сега върху престола на първата българска черква във Варна „Свети Архангел Михаил". В тая черква свещеник Константин прекарал повечето от служенето си. В една стаичка при същата той преживял и сетните дни от тихия си живот. В двора до олтара лежат и останките му.
Над
гроба
се издига скромен железен кръст.
Засъхнали бяха няколко стръка цветя, посадени върху стихналата земя. Отиде си от света живият свидетел на описаната мистерия. Остава само старият жертвеник да говори за мистериозното си минало. От надписите му на гръцки език се види, че е печатан, когато е бил вселенски патриарх Кирис Паисий, 1747 г. С едри слова стои един надпис: Осветено от свети Месемврийски кирис Йосиф 1820 г.
към текста >>
34.
БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА
Известно е, че Граблашев работи отделно от Учителя като спиритист, издава свое спиритическо списание „
Задгробен
мир" и спиритическа литература.
Стр. 44 (83): „През време на студентството в Америка с Учителя се случили доста забележителни неща. Един ден той срещнал намиращия се също в Америка българин Величко Граблашев, който бе известен навремето като ревностен член на спиритическото общество." Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н. Ако беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде негов първи ученик след завръщането си в България.
Известно е, че Граблашев работи отделно от Учителя като спиритист, издава свое спиритическо списание „
Задгробен
мир" и спиритическа литература.
В 1906 г. основава спиритическо общество и го регистрира с устав, утвърден от Министерството на народната просвета -„Устав на психическото дружество" в град София, 1906 г.; председател на обществото - Величко Гръблашев, секретар - Васил Узунов. В официалните списъци на учениците, поканени на годишните събори на Веригата (по реда на поканването), намираме, че Величко Гръблашев присъства на събор за пръв път през 1910 г. и за последен път през 1922 г., след което заминава за Америка и повече не се е завръщал в България. Там се е и поминал.
към текста >>
35.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА
Камъкът трябва да се отмахне от
гроба
.
Но как ще Го опитаме? -Не само да Го призовем, а да Го развържем и събудим в себе си, защото Той спи. Ами че ние сме затворили Господа и викаме „Господи, Господи! ", но Той не ни чува. На всякой от вас остава да развърже Господа, защото сте Го завързали.
Камъкът трябва да се отмахне от
гроба
.
Това можете да го направите. Господ не е далеч, Той е с вас заедно и да видим как ще го разберете. А че имате карма, оставете това. Под думата „карма" се разбира „нужда". Индийската карма казва: искаш-не искаш, трябва да работиш, а после иди където искаш; а това вече е неволя.
към текста >>
36.
КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА
Аз се заинтересувах от нейното отиване на Божи
гроб
.
file:///C:/Users/Vatev/Desktop/Uchitelia_vav_Varna_files/Uchitelia_vav_Varna-266.png Георги Сърмаджиев беше крайно религиозен. Всичкото си свободно време прекарваше в четене на Евангелието и житиетата на светиите и всеки празничен ден ходеше на църква. Аз направих опит да изтъкна пред него някои окултни системи, но получих съпротива и спрях дотам. Но изненадан бях, че неговата хазяйка - баба Марийка Хаджийката, която беше вдовица и живееше със своята малка внучка Марийка, е по-сво-бодна и демократична по религиозните въпроси.
Аз се заинтересувах от нейното отиване на Божи
гроб
.
Тя имаше специална стая, подобна на манастир, декорирана с икони, донесени от Божи гроб. През септември 1914 г. се уволних от служба и наех една от стаите на баба Хаджийка. Сега вече моите познати от Добрич или от другаде, можеха да ми гостуват. Същата година се запознах с една девойка, която, според баба Хаджийка, обичаше да ходи на църква; казваше се Радка Маринова.
към текста >>
Тя имаше специална стая, подобна на манастир, декорирана с икони, донесени от Божи
гроб
.
Георги Сърмаджиев беше крайно религиозен. Всичкото си свободно време прекарваше в четене на Евангелието и житиетата на светиите и всеки празничен ден ходеше на църква. Аз направих опит да изтъкна пред него някои окултни системи, но получих съпротива и спрях дотам. Но изненадан бях, че неговата хазяйка - баба Марийка Хаджийката, която беше вдовица и живееше със своята малка внучка Марийка, е по-сво-бодна и демократична по религиозните въпроси. Аз се заинтересувах от нейното отиване на Божи гроб.
Тя имаше специална стая, подобна на манастир, декорирана с икони, донесени от Божи
гроб
.
През септември 1914 г. се уволних от служба и наех една от стаите на баба Хаджийка. Сега вече моите познати от Добрич или от другаде, можеха да ми гостуват. Същата година се запознах с една девойка, която, според баба Хаджийка, обичаше да ходи на църква; казваше се Радка Маринова. Запознах се и с гражданина Атанас Стефов от Варна - високо интелигентен, запознат с Психическото общество на Александър Кръстников от Бургас.
към текста >>
37.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.
Камъкът трябва да се отмахне от
гроба
– това можете да го направите.
Господ казва: „Опитайте ме в ден скръбен.“ Но как ще Го опитаме? Не само да Го призовем, а да Го развържем и събудим в себе си, защото Той спи. Ами че ние сме затворили Господа и викаме: „Господи, Господи! “, но Той не ни чува. На всякой от вас остава да развърже Господа, защото сте Го завързали.
Камъкът трябва да се отмахне от
гроба
– това можете да го направите.
Господ не е далеч, Той е с вас заедно и да видим как ще Го разберете. А че имате карма, оставете това. Под думата карма се разбира нужда. Индийската карма казва: „Искаш, не искаш, трябва да работиш, а после иди където искаш“ – а това вече е неволя. За тази година направете следующия опит.
към текста >>
38.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.
Задгробен
живот.
103 Иван Тачев – последовател на Учителя Беинса Дуно от София, участвал в годишната среща на Веригата във Велико Търново през 1910 г. 104 Спас Димитров – последовател и ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в София, по професия чиновник. 105 Величко Граблашев – последовател и ученик на Учителя Беинса Дуно. Завършва право в САЩ, където се запознава с младия Петър Дънов, адвокатства в София. Основател на Психическо дружество и редактор на сп.
Задгробен
живот.
Автор на студиите Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов, Философията на живота според розенкройцерското учение и др. 106 Дядо Сапунов от Айтос – последовател на Учителя Беинса Дуно, за когото липсват документални данни. 107 Дъбник – става дума за железопътната станция на
към текста >>
39.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
Дяволът казва: „Има ли
задгробен
живот?
А душата, която влезе да живее в отрицателни качества, започва да слабее и изгубва първоначалната си хубост и красота. Ако искаме да бъдем красиви, трябва да търсим своя идеал, който е Христос. И така, трябва да се повърнем на първоначалното нещо - да потърсим Христа, който е множество в Себе Си - Светлина, която озарява еднакво всички плодове на Дървото на Живота. На Бога ние трябва да принесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят, в принос - сърцето си по отношение на Духовния свят, в служение - ума си по отношение на Божествения свят. С други думи, по отношение на физическия свят да принесем своята сила, по отношение на Духовния - своята душа, а по отношение Божествения свят да принесем своя Дух.
Дяволът казва: „Има ли
задгробен
живот?
" Това обаче е най-глупавият въпрос. Той казва, че няма живот, защото сам е лъжа; че няма Любов, защото сам няма Любов; че няма Правда, Добродетел, Истина - защото и у него самия липсват. Но вие не слушайте дявола, когато отрича тия добродетели, защото когато нахлува едно съмнение у вас, да знаете, че то не е от Бога. Когато у вас се явят богохулни мисли, да знаете, че това тоже не е от вас - това е работа на дявола. Но ще кажете, че Господ е казал: „Идете от Мене, вие прокляти!
към текста >>
40.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г
Сегашните тела са
гробища
и затова те трябва да се разрушат, за да изпъкнат новите тела.
Христос, като говори в тази глава, дава дълбоки познания за начина, по който ще дойде. Тази война, която става сега, е причина, щото много житни зърна да се хвърлят в земята, за да се явят в нова форма, в която Син Човечески ще се прослави. Но за да започнат тия зърна да израстват, по-напред трябва да се посеят. И това, което сега виждате, че става в Европа, то е просто разрушение на старото, за да започне новото тяло. Защото, за да можем да функционираме с новото тяло, на нас надлежи да се освободим от утробата, та да можем да влезем в новия свят - също както детето поема път в новия свят, след като се освободи от утробата.
Сегашните тела са
гробища
и затова те трябва да се разрушат, за да изпъкнат новите тела.
Ето, казвам, и сега казват на Христа, че елини и учени хора от Европа са дошли, защото им трябвало Учител, който да разбира техния ум, с който те градят своя живот. Учениците мислеха тогава, че Христос ще стане цар на Земята, но Той им обясни, че хората са неверници, садукеи - също както днешните свещеници с широките ръкави (които приличат на халдейските маги), които не знаят защо носят разцепени ръкави, макар в това да има дълбок смисъл. Разцепването значи, че има растеж. Защото пъпешът, само като узрее, се пуква, но когато видя една краставица или зелена диня да се пукне, това е вече смешно. Та и в съвременното общество много хора са се пукнали преждевременно.
към текста >>
41.
ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
Задгробен
живот.
103 Иван Тачев – последовател на Учителя Беинса Дуно от София, участвал в годишната среща на Веригата във Велико Търново през 1910 г. 104 Спас Димитров – последовател и ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в София, по професия чиновник. 105 Величко Граблашев – последовател и ученик на Учителя Беинса Дуно. Завършва право в САЩ, където се запознава с младия Петър Дънов, адвокатства в София. Основател на Психическо дружество и редактор на сп.
Задгробен
живот.
Автор на студиите Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов, Философията на живота според розенкройцерското учение и др. 106 Дядо Сапунов от Айтос – последовател на Учителя Беинса Дуно, за когото липсват документални данни. 107 Дъбник – става дума за железопътната станция на Долни Дъбник, Плевенско. 108 Пенка Бъчварова – последователка на Учителя Беинса Дуно, от София, съпруга на Тодор Бъчваров. 109 Мария Гладкова Байчева, по мъж Дойнова – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на Иван Дойнов.
към текста >>
42.
Писма до Мария Казакова - 1904
На първий въпрос — даденият ми свещен Антиминс* при
гроба
на С.В.М.
Варна, 6.09.1904 г. Отческите ми благословения до любезната ми в Духа Святаго дъщеря Мария Казакова. Писмото Ви от 27 миналий приех и добре разбрах писмото Ви. Радва ме гостуването Ви у дъщеря ми и разговора с любезния ми син Петра по някои важни въпроси, които сте имали, когато сте били тука. А още повече ме трогват Вашите високи чувства и желания да научите от мене някои интересни събития, които са се случили в моя живот.
На първий въпрос — даденият ми свещен Антиминс* при
гроба
на С.В.М.
Димитрий в Солун биде в 1854 г., в самия ден на Великата събота, с разни наставления, които съм изложил писмено на Българския Свят Синод. Но което остана в памятта ми, е гърмеж от топове и глас на някого, който говореше: „Братя християни, ако ние се уплашихме от гласа на гърмежа на нашите врагове, то какво ще сторим, когато затруби ангелът в последний ден! ” На моето удивление ми отговори който стоеше при мене. Ето истински Божи служител... И след десет дни, когато се върнах в Цариград, научих, че съединените флоти на Англия и Франция бомбардирали Одеса. На вторий въпрос — за църквата във Варна.
към текста >>
43.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Дяволът казва: „Има ли
задгробен
живот?
А душата, която влезе да живее в отрицателни качества, започва да слабее и изгубва първоначалната си хубост и красота. Ако искаме да бъдем красиви, трябва да търсим своя идеал, който е Христос. И така, трябва да се повърнем на първоначалното нещо — да потърсим Христа, Който е множество в Себе Си, светлина, която озарява еднакво всички плодове на Дървото на живота. На Бога ние трябва да принесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят; в принос сърцето си — по отношение на духовния свят; в служение ума си — по отношение на Божествения свят. С други думи, по отношение на физическия свят да принесем своята сила; по отношение на духовния — своята душа; а по отношение Божествения свят да принесем своя дух.
Дяволът казва: „Има ли
задгробен
живот?
“ Това обаче е най-глупавият въпрос. Той казва, че няма живот, защото сам е лъжа; че няма любов, защото сам няма любов; че няма правда, добродетел, истина — защото и у него самия липсват. Но вие не слушайте дявола, когато отрича тия добродетели, защото когато нахлува едно съмнение у вас, да знаете, че то не е от Бога. Когато у вас се явят богохулни мисли, да знаете, че това тоже не е от вас — това е работа на дявола. Но ще кажете, че Господ е казал: „Идете от Мене, вие прокляти!
към текста >>
44.
1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2
Сегашните тела са
гробища
и затова те трябва да се разрушат, за да изпъкнат новите тела.
Христос, като говори в тази глава, дава дълбоки познания за начина, по който ще дойде. Тази война, която става сега, е причина, щото много житени зърна да се хвърлят в земята, за да се явят в нова форма, в която Син Человечески ще се прослави. Но за да започнат тия зърна да израстват, по-напред трябва да се посеят. И това, което сега виждате, че става в Европа, то е просто разрушение на старото, за да започне новото тяло. Защото, за да можем да функционираме с новото тяло, на нас надлежи да се освободим от утробата, та да можем да влезем в новия свят, също както детето поема път в новия свят, след като се освободи от утробата.
Сегашните тела са
гробища
и затова те трябва да се разрушат, за да изпъкнат новите тела.
Сега, на Христа се казваше, че дошли елини. Ето, казвам: и сега казват на Христа, че елини и учени хора от Европа са дошли, защото им трябвало Учител, който да разбира техния ум, с който те градят своя живот. Учениците мислеха тогава, че Христос ще стане цар на земята, но Той им обясни, че хората са неверници, садукеи; също както днешните свещеници, с широките ръкави, които приличат на Халдейските маги, но не знаят, защо носят разцепени ръкави, макар в това да има дълбок смисъл. Разцепването значи, че има растеж, защото пъпешът, само като узрее, се пуква; но когато видя една краставица или зелена диня да се пукне, това е вече смешно. Та и в съвременното общество много хора са се пукнали преждевременно.
към текста >>
45.
1920_2 Спомени на Борис Николов
Ние, няколко младежи в Габрово, бяхме решили да не се страхуваме от нищо и нощем ходехме на
гробищата
между паметниците, за да се каляваме срещу видения и духове.
Така че лампа нямам." Останах сам в старата къща. Аз не се уплаших, макар че всички стаи — тъмни, чардакът тъмен и градината — тъмна. А нощта беше безоблачна, но тъмна нощ. Аз се бях упражнявал в безстрашие.
Ние, няколко младежи в Габрово, бяхме решили да не се страхуваме от нищо и нощем ходехме на
гробищата
между паметниците, за да се каляваме срещу видения и духове.
Хазайката ми остави само една малка свещичка за всеки случай. Накрая си легнах. Но поред нощ започна да се чука по тавана, започнаха да се мърдат прозорците, че и някои предмети в стаята. По едно време чувам, че нещо влиза в стаята ми. Седнах в леглото и в тъмнината оглеждам, че котката се провира през прозореца, а аз бях оставил отворен прозореца, за да влиза пресен въздух.
към текста >>
46.
1922_17 ПЕНТАГРАМЪТ - Видове пентаграми
(Борис Николов говори за този Пентаграм във връзка с изработването на Пентаграма на
гроба
на Учителя):
„0пълченска"66], готово клише, по него могат да се препечатват Пентаграми. (12) Когато се отвори Школата, ние този Пентаграм го виждахме по стените на старите приятели. Учителя го даваше само на онези, които бяха разрешили правилно своята задача с Школата на Учителя. Това беше посвещение за ученик. (16, 207)
(Борис Николов говори за този Пентаграм във връзка с изработването на Пентаграма на
гроба
на Учителя):
Френският окултист и учен Сент Ив Д'Алвейдър на времето бе публикувал едно съчинение „Архиометър". То е издадено на френски език. В туй съчинение той развива теорията, че всеки тон като звучи не е само тон, но представлява известна мярка, дължина, според музикалните му трептения. Тогава той дава еталони, таблици, в които на тоновете е дадена съответна дължина. Когато искаме да построим една фигура, то тя има три измерения: дължина, широчина и дълбочина.
към текста >>
47.
1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.
Запример, на вас, в провинцията, ви се даде да изпълните следната задача: вечерно време да отидете на
гробищата
и да се върнете в 12 часа през нощта.
Страхът е потребен, но трябва да знаем как да използваме неговата енергия. Всички пороци, всички отрицателни качества си имат своите добри страни; тяхната енергия може да се използва. Тъй че, за окултния ученик е една привилегия, да може да се бори с известни мъчнотии. От астралния свят ви дойде някоя мъчнотия, и когато вие чудите, как да се освободите от нея, отгоре тия ученици на Бялото Братство се радват и ми казват: „Иди там, между сливенци има голямо недоразумение, иди да ги успокоиш." Тук бутнеш, там бутнеш, казват: „Примирихме се." (122-123 стр.) После, всяко упражнение, което ще се даде в Общия клас, не трябва да го отлагате, защото отложите ли едно упражнение, откажете ли се да мислите върху него, или да изпълните едно упражнение, или да решите една задача, не само вие се спъвате, но, до известна степен, спъвате и целия клас.
Запример, на вас, в провинцията, ви се даде да изпълните следната задача: вечерно време да отидете на
гробищата
и да се върнете в 12 часа през нощта.
За някои е лесно да отидат до гробищата и да се върнат назад. Задачите, изобщо, ще бъдат от следния характер: качване по високи планински места, ходене в опасни местности, където живеят караконджовци и др. (355-356 стр.) И всяка задача трябва да извършите навреме, не я отлагайте. Изгубите ли времето, и условията се изгубват.
към текста >>
За някои е лесно да отидат до
гробищата
и да се върнат назад.
Всички пороци, всички отрицателни качества си имат своите добри страни; тяхната енергия може да се използва. Тъй че, за окултния ученик е една привилегия, да може да се бори с известни мъчнотии. От астралния свят ви дойде някоя мъчнотия, и когато вие чудите, как да се освободите от нея, отгоре тия ученици на Бялото Братство се радват и ми казват: „Иди там, между сливенци има голямо недоразумение, иди да ги успокоиш." Тук бутнеш, там бутнеш, казват: „Примирихме се." (122-123 стр.) После, всяко упражнение, което ще се даде в Общия клас, не трябва да го отлагате, защото отложите ли едно упражнение, откажете ли се да мислите върху него, или да изпълните едно упражнение, или да решите една задача, не само вие се спъвате, но, до известна степен, спъвате и целия клас. Запример, на вас, в провинцията, ви се даде да изпълните следната задача: вечерно време да отидете на гробищата и да се върнете в 12 часа през нощта.
За някои е лесно да отидат до
гробищата
и да се върнат назад.
Задачите, изобщо, ще бъдат от следния характер: качване по високи планински места, ходене в опасни местности, където живеят караконджовци и др. (355-356 стр.) И всяка задача трябва да извършите навреме, не я отлагайте. Изгубите ли времето, и условията се изгубват. Имайте предвид, че всяко нещо си има специално време.
към текста >>
48.
018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”
“На другия ден, Велика събота, на определеното време отидох в църквата, влезнах при
гроба
на Св.
Четиримата разгледали старата християнска светиня и поблагодарили за оказаната им от небето помощ и покровителство. На излизане от църквата ги пресрещнал един стар свещеник, който ги заговорил дружески. По време на разговора въпросният свещеник се обръща лично към Константин Дъновски и му казва: “Желая утре на това място, по това време да се видя с тебе. Имам да те питам и да ти кажа нещо, идваш ли? ” “С всяко благоволение – му рекох и се разделихме” – пише в брошурата си Константин Дъновски.27
“На другия ден, Велика събота, на определеното време отидох в църквата, влезнах при
гроба
на Св.
Димитрий, запалих свещица и се помолих, след като захванах да разглеждам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме обзе една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: “Защо ли ни е изоставил Господ? И защо да бъде такава една светиня в турски ръце...” От цитирания пасаж се вижда, че непосредствено преди втората си среща със стария свещеник Константин Дъновски се вълнува от въпроси, свързани с националното робство на българския народ и произтичащите от това последици. По-нататък разказът на Константин Дъновски продължава: “Но ето че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтара и начна да се моли. След няколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. — Синко – рече ми той, – за любов Христова желая да се науча откъде си и за какво отиваш в Света гора.
към текста >>
При освещаването му всред
гробовната
тишина пред коленичилия народ застанали трима митрополити, от които единият тържествено издигнал ръце и благословил събралите се там богомолци с чудотворната икона на Св.
Появата на иконата в търновската църква е предизвикала всред българското население истинско въодушевление, за да се превърне в същински мит. В едно от житията на Св. Димитрий Солунски е казано: “Било месец октомврий 26-я ден, на празника на Св. Димитрий, лето Господне 1185. В малката тогава твърдина Търново, двамата братя Асен и Петър издигнали нов великолепен храм.
При освещаването му всред
гробовната
тишина пред коленичилия народ застанали трима митрополити, от които единият тържествено издигнал ръце и благословил събралите се там богомолци с чудотворната икона на Св.
Димитрий Солунски — същата онази чудотворна икона, която се пазела в Солун, в неговия храм. Сега била “избягала” от там, “прехвръкнала” до Хемус, което било знак, че от този момент чудотворецът закриля българския народ.”30 Случаят с прехвърлянето на иконата на Св. Димитрий Солунски от Солун в Търново е предаден от византийския историк Никита Акоминат, живял в средата на ХІІ век. В неговата византийска история той обяснява, че въодушевлението на въстаналите българи се дължало на това, че светецът отвръща очи от ромеите и взема под свое покровителство българите.
към текста >>
49.
020. Исторически бележки за падането на Варна под турска власт
Въпреки че походът на Владислав ІІІ Ягело срещу османците е бил вдъхновяван от най-добри чувства и възвишени цели за освобождаване на Божи
гроб
от чуждо иго, всички виждат в разгрома на християните възмездие срещу клетвопрестъпничеството.
Обратът на битката е толкова неочакван за османците, че техните хронисти единодушно го обясняват с вмешателството на Аллаха и Божието възмездие за безчестно потъпкания току-що сключен мирен договор, подписан при особено тържественост, между Владислав ІІІ Ягело и султан Мурад ІІ. Разказаното около битката край Варна получава една и съща нравствена оценка както от страна на османците, и по-специално от султан Мурад ІІ, така и от отец Константина. В съзнанието на мюсюлманите поражението на обединените християнски сили през 1444 г. е преплетено с представата за Божие възмездие, поради грубо потъпкване на тържествено дадената клетва. Отец Константин в своето “Откровение” говори за “срамното престъпване от страна на християнските народи на дадена клетва”, за “умножение на греховете им”, за “препълване чашата на търпението и изливане на Божия гняв върху измамниците”.
Въпреки че походът на Владислав ІІІ Ягело срещу османците е бил вдъхновяван от най-добри чувства и възвишени цели за освобождаване на Божи
гроб
от чуждо иго, всички виждат в разгрома на християните възмездие срещу клетвопрестъпничеството.
Коварството и непочтеността, като средство за изправление на каквито и да било деяния, не могат да бъдат оправдани с нищо. Не е достатъчно да сме въодушевени само от добри подбуди и цели. Едновременно с тях е необходимо да се подберат и подходящи средства за тяхното осъществяване. Изобщо каквото и да е деяние, не е ли положено на почтени основи, не може да разчита на траен успех. Селото, намиращо се в непосредствена близост до бойното поле, турците преименоват на Хадърджа, в чест на героя Коджа Хъдър.
към текста >>
50.
028. Кончината на Атанас Георгиев-Чорбаджи в Цариград
Погребан е в цариградските
гробища
в местността Егри Капу на 20 юли 1865 г.
028. Кончината на Атанас Георгиев-Чорбаджи в Цариград Същата година българите във Варна и Варненско трябва да преживеят една голяма загуба. След тежък и всеотдаен труд за българската църковна независимост дядо Атанас Чорбаджи оставя своите кости в Цариград. Като верен войник на своя пост той не напуска Цариград по време на чумната епидемия през 1865 г., на която става жертва.
Погребан е в цариградските
гробища
в местността Егри Капу на 20 юли 1865 г.
За да характеризираме дейността на Атанас Чорбаджи и общественото мнение за него, ще приведем писаното през 1895 г. в списание “Памятник”, където се казва: “По време на черковния въпрос, когато от всички наши по-главни градове се изпращаха представители в Цариград, намери се дядо Атанас Чорбаджи от с. Хадърджа, избран от Варненско, да отиде в Цариград и на свои лични разноски в продължение на пет години да представлява българите от Варненско, без да бъде честит да дочака разрешението на въпроса. Нашите тогавашни вестници не знаеха как да се изхвалят пред света с този уважаван старец. Целият български народ произнасяше с възторг неговото име...”22
към текста >>
51.
031. Период след Освобождението
Арахангел Михаил”.18 Тази църква сега е превърната в музей на Българското възраждане във Варна и Варненско, където е заделен специален кът в чест на свещеник Константин Дъновски, а на
гроба
му е вдигнат скромен паметник.
Срещат ли го по улиците на града, стари и млади го поздравяват почтително, като леко се отместват встрани да му сторят път, за да мине. Въпреки и на преклонна възраст, той стъпва уверено, без нито за миг да отпадне от лицето му благата усмивка, придружавана с някое остроумие или мъдро поучение. По случай петдесетгодишния юбилей на първата българска църква във Варна, честван през 1915 г., Светият Синод въвежда свещеник Константин Дъновски в духовен сан “свещеноиконом”, а правителството го удостоява с орден “За гражданска заслуга”.18 На 13 ноември 1919 г. иконом Константин Дъновски почива на 89-годишна възраст и бива тържест-вено пог-ребан в църковния двор на храма “Св.
Арахангел Михаил”.18 Тази църква сега е превърната в музей на Българското възраждане във Варна и Варненско, където е заделен специален кът в чест на свещеник Константин Дъновски, а на
гроба
му е вдигнат скромен паметник.
към текста >>
52.
034. Библиография
35 Екатерина Папазова, Богомилски
надгробни
паметници в Бос-на и Херцеговина, София, 1971 г.; Д.
31 Цитирано по проф. В. Златарски, “История на България”, т. ІІІ. 32 Цитирано по “Из страниците на българската литература”, 1974 г., София. 33 Бистра Цветкова, Паметната битка на народите, Държавно издателство, Варна, 1969 г. 34 Варна, 1444 г., Сборник от изследвания и документи в чест на 525-годишнината от битката край Варна, Военно издателство, София, 1969 г.
35 Екатерина Папазова, Богомилски
надгробни
паметници в Бос-на и Херцеговина, София, 1971 г.; Д.
Ангелов, Б. Примов, Г. Батаклиев, Богомилството в България, Византия и Западна Европа, София, 1967 г. 36 И. Г. Клинчаров, Поп Богомил и неговото време, София, 1947 г., цитирано по Боян Боев, Мисията на богомилството, 1937 г.
към текста >>
53.
КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
След това те отиват да се помолят и благодарят за спасението си, като се поклонят на
гроба
на свети Великомъченик Димитър в черквата "Св Димитър", която тогава се наричала Касъмъ Джамаси, охранявана от турски служител.
Насреща им налетяла, тласкана от силен вятър и морска стихия, голяма военна гемия, която удря параходчето и то потъва. Едва успяват да се спасят. Константин видял как Небето се отворило и оттам слязъл Помагач, облечен в църковни одежди, който му казал: "Не бой се, никой от вас няма да загине". Военната гемия спуснала лодка и ги измъкнали от водната стихия. Така тримата успяват се спасят и излязат на брега.
След това те отиват да се помолят и благодарят за спасението си, като се поклонят на
гроба
на свети Великомъченик Димитър в черквата "Св Димитър", която тогава се наричала Касъмъ Джамаси, охранявана от турски служител.
На 10 април 1854 г. в Солун, в черквата "Свети Димитър", започва историята на Знамението Господне. Там ги срещнал един благочестив старец и ги разпитал откъде идват, като помолил лично следващия ден младият Константин да дойде отново. На другия ден старецът започнал да разговаря с него и по едно време Константин забелязал изменения в погледа му, в телод- вижението му. Внезапно се появява Огнен Пламък над главата му.
към текста >>
54.
УЧЕНИЦИ
Преди да си замине, Дядо Благо казва на жена си: "Аз сигурно ще си замина, но като си замина, ти да не тръгнеш по
гробищата
.
Но на мен бай Иван ми е казвал, че дядо Благо все си повтарял, че той е този, за когото Учителят е казал, че ще си замине. Идва есен. Студена, влажна била есента на 1937 г. Някакъв близък на дядо Благо починал и дядо Благо отива на погребението му, но тъй като есента била много студена, той се разболява, защото прекарал дълго време навън. Простудява се, не може да оздравее и той през месец декември си заминава - така, както бил предсказал Учителят, без да е посочил поименно кой ще бъде.
Преди да си замине, Дядо Благо казва на жена си: "Аз сигурно ще си замина, но като си замина, ти да не тръгнеш по
гробищата
.
Ако искаш можеш да ми запалиш две свещи, да ги сложиш на комина, те ще ме намерят къде съм". По такъв начин той искал да освободи жена си от ходене по гробищата и да не прави нищо повече. За следващите две неделни беседи в 10 часа, Учителят накрая на беседата казва: "Тия две беседи, аз ги държах за дядо Благо. Те са като две запалени свещи за него и в Невидимия свят те ще му светят и той ще има свободата да се движи безпрепятствено, където си пожелае. Аз държах тези беседи за него, защото много го обичах".
към текста >>
По такъв начин той искал да освободи жена си от ходене по
гробищата
и да не прави нищо повече.
Студена, влажна била есента на 1937 г. Някакъв близък на дядо Благо починал и дядо Благо отива на погребението му, но тъй като есента била много студена, той се разболява, защото прекарал дълго време навън. Простудява се, не може да оздравее и той през месец декември си заминава - така, както бил предсказал Учителят, без да е посочил поименно кой ще бъде. Преди да си замине, Дядо Благо казва на жена си: "Аз сигурно ще си замина, но като си замина, ти да не тръгнеш по гробищата. Ако искаш можеш да ми запалиш две свещи, да ги сложиш на комина, те ще ме намерят къде съм".
По такъв начин той искал да освободи жена си от ходене по
гробищата
и да не прави нищо повече.
За следващите две неделни беседи в 10 часа, Учителят накрая на беседата казва: "Тия две беседи, аз ги държах за дядо Благо. Те са като две запалени свещи за него и в Невидимия свят те ще му светят и той ще има свободата да се движи безпрепятствено, където си пожелае. Аз държах тези беседи за него, защото много го обичах". Това е единственото изказване на Учителя за наш приятел в такава форма. Тодор Ковачев - внук разказва спомените на Иван Антонов
към текста >>
Но преди това, на процеса пред съда, той каза: "Дошло е време на това Братство да му сложим една
надгробна
плоча." Наистина, дойде това време, когато "Изгревът" беше разрушен и всички сметнаха, че му е сложена
надгробна
плоча.
Според него един комунист можел да бъде едновременно и дъновист и на никого това не пречело. След заминава- нето на Учителя той взе дейно участие при установяването на новата власт на комунистите в нашия район. Заради негови грешки пред комунистите беше изпратен за шест месеца в концлагер. Като се върна оттам, ме срещна веднъж и каза: "Сега аз се връщам от затвора. Ваш ред е - вие да отидете в затвора." Дойде време, някои от нас отидоха в затвора.
Но преди това, на процеса пред съда, той каза: "Дошло е време на това Братство да му сложим една
надгробна
плоча." Наистина, дойде това време, когато "Изгревът" беше разрушен и всички сметнаха, че му е сложена
надгробна
плоча.
Но ние бяхме взели участие в разрешаване на онази задача, когато преброихме космите на анархизма, който се превърна в комунизъм. Това бяха 360 000 косъма и толкова са формите на превъплъщение на онези сили, които дойдоха да прокарват онзи метод - чрез разрушение и сила да променят историята и обществото. Те го промениха, но отвътре не промениха човека и той си остана същият. Учителят даде методи - и те са в Словото Му - за промяна на вътрешния човек, за да дойде времето, когато ще се пробуди неговото съзнание. Учителят бе казал: "Ние не разрешаваме въпросите на света.
към текста >>
55.
УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ
Ето защо са длъжни всички ония, които са били в контакт с Него, да споделят с останалите хора всичко онова, което са чули и видели от Него, а да не го отнесат със себе си в
гроба
, както направиха вече мнозина от нас.
След 9 септември наша делегация, в състава на която влизал и един прокурор, чиято майка е била от Братството на Изгрева, била изпратена в Япония. Когато били приети там от официалното лице, прокурорът видял на стената снимки на разни хора и се зачудил като видял между тях портрета на Учителя. Като запитал японеца, какво търси този портрет между другите снимки, японецът отговорил: "Светът ще се оправи само тогава, когато хората започнат да живеят според Неговите думи". А пък аз срещнах преди две години в България една жена от Дупница, която даже и името Му не беше чувала. Смятам, че е не само срам, но и грях да има в България човек, който да не е чувал името Му и да не знае, че Учителят посади на българска почва това семе, от чиито плодове ще се ползва не само българският народ, а и цялото човечество.
Ето защо са длъжни всички ония, които са били в контакт с Него, да споделят с останалите хора всичко онова, което са чули и видели от Него, а да не го отнесат със себе си в
гроба
, както направиха вече мнозина от нас.
Мария Райчева Един ден Георги Димитров срещнал Учителя на улицата и го заговаря: "Г-н Дънов, и ние, и вие се борим все за една кауза, за общо добруване на човечеството. Кога ще стане това? " - "След 660 години", отговорил Учителят. - "Далечна работа!
към текста >>
56.
НЕПОСЛУШАНИЕ
" Ето хубавата страна така, както Учителят я видя и ни я показа, защото обществото в града Го хулеше, че ни привличал на "Изгрева", като ни давал пари и обещания за
задгробен
живот.
Те не можеха да прескочат бодливите телени огради и схлупените бараки на "Изгрева", въпреки че имаха вътрешен стремеж към Словото на Учителя. Ние ги спряхме с бодливата тел, с която се бяхме оградили. Ние носим вина за мнозина, които не дойдоха на "Изгрева" при Учителя именно заради това. Те се препънаха от тази гледка. А веднъж много по-късно, за да освободи онези, който се вайкаха, че са направили грешка, Учителят каза между другото: "Е, поне няма кой да ни завижда с тези бараки и да се съблазнява в това!
" Ето хубавата страна така, както Учителят я видя и ни я показа, защото обществото в града Го хулеше, че ни привличал на "Изгрева", като ни давал пари и обещания за
задгробен
живот.
Те идваха на "Изгрева", за да ни огледат, виждаха ни неугледни и непривлекателни и си казваха: "Тук няма нищо ново и интересно, което да ни накара да дойдем втори път! " Така бодливата тел отстраняваше любопитните. Но аз познавам и мнозина, които не можаха да я прескочат и не дойдоха на "Изгрева", макар че контактуваха с Учителя. Бодливата тел ги спря. Тя се яви голяма преграда за мнозина.
към текста >>
Имаше една сестра, с която се срещнахме години след заминаването на Учителя, видяхме се, разприказвахме се, беше дошла на
гроба
на Учителя.
По-късно се срещнахме и питах какво е станало с нейния транзит и с брака й, а тя отговори: "Ама че работа. За десет години не прочетох дори и десет реда. Ама нали бях млада и не послушах Учителя. Сега го бих послушала, но е късно - загубих си годините и силите." Тя беше изгубила благоприятните времена за работа. Мария Тодорова
Имаше една сестра, с която се срещнахме години след заминаването на Учителя, видяхме се, разприказвахме се, беше дошла на
гроба
на Учителя.
Тя започна да разказва как навремето била млада, как отвътре душата й хвърчала и била свободна, после се оженила и всичко тръгнало наопаки. Отива при Учителя и Му се оплаква. Той й казва: "Сестра, вашите страдания са нищо сега в сравнение с тези, които идват и които трябва да издържите." - "Защо, Учителю? " Той мълчи. И точно така станало, както е казал и тя с годините минавала от страдание в страдание и само останал светлия спомен от нейната младост.
към текста >>
57.
МУЗИКА
Ще излезем, когато носят някое носило за
гробищата
.
Това са песни, които не умират. Сега ли мислите се създават те? "Киамет" да се пее за разрешаване на мъчнотиите, за да излезете от безизходни положения. За песента "Фир-Фюр-Фен" Учителят каза: "Тази песен е с мощна сила. Ако я изпеете със съзнание, с дълбочина, с нея можем да направим чудеса.
Ще излезем, когато носят някое носило за
гробищата
.
Ще кажем: "Сложете мъртвеца на земята" и ще изпеем "Фир-Фюр-Фен". Ако искате да ликвидирате по-скоро с кармата, ще пеете сутрин "В началото бе Словото", на обед - "Бог е любов", а вечер - "Духът Божий". Песента "Фир-Фюр-Фен" е за ума. "Махар-Бену" е за сърцето. "Давай- давай" е за тялото.
към текста >>
58.
ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА
Онези, които мъчно или никак не изпълняват законите, в
гробищата
ги изпращат.
Това е начин за възпитание на волята. Ще имате предвид като свещено правило - колкото и да ти се пие вода, постой най-малко 10 минути пред чешмата, погледай как тече водата и след това пий! Като си налееш вода в чашата, вкуси само няколко глътки, после пий още няколко глътки, докато изпиеш всичката вода. Нека изпиването на една чаша ви отнеме най-малко 15 минути. Мнозина от вас ще кажат: Лесно се дават правила, но мъчно се изпълняват.
Онези, които мъчно или никак не изпълняват законите, в
гробищата
ги изпращат.
Онези, които изпълняват законите, тях поп не ги опява. Един наш приятел беше болен. Взел рициново масло, не му действа. Слушай, казвам му, в половин час ще изпиеш 5-6 чаши топла вода. И наистина, след няколко часа настъпи реакция.
към текста >>
59.
РАБОТА
И с гладки ръце влизат в
гроба
, и с груби ръце влизат в
гроба
, но за предпочитане е да работиш.
Сам ще правиш леглото си, сам ще си услужваш във всичко. Какво значи вяра? Да работиш при всички условия, това значи да имаш вяра. Ядеш ли, спиш ли, болен ли си, умираш ли, умрял ли си и пр. - работи.
И с гладки ръце влизат в
гроба
, и с груби ръце влизат в
гроба
, но за предпочитане е да работиш.
Чудя се на хората, които не обичат да работят. Силата на човека е в работата! За всеки човек трябва да се създаде работа. Под работа аз не разбирам да работиш, за да печелиш. Работа е това, в което умът и сърцето взимат участие.
към текста >>
60.
ЖИЛИЩА
Казвам: "Това, което имаме, това не са къщи, това са най-ужасните затвори, които досега светът е виждал, това са
гробища
.
Здравата, чиста и красива къща е акумулатор на Божествена енергия. Искате ли да привлечете Божия Дух в къщата, създайте условия, които да Го привлекат. Ако вратите и прозорците на къщата ви са малки, Той ще мине и замине покрай вас без да ви посети. Колкото по-големи са прозорците в един дом и по-често се отварят, толкова по-здрави са хората. В Америка има къщи с по 20-30 етажа.
Казвам: "Това, което имаме, това не са къщи, това са най-ужасните затвори, които досега светът е виждал, това са
гробища
.
Има случаи, дето слънцето не е прониквало с години. Това не е култура, затова не се възхищавайте на тези големи здания. Аз бих предпочел да живея и в най-простата българска колиба извън града, отколкото да живея в едно 20-етажно здание, което да струва няколко милиона, па макар и да има най-големите удобства. За в бъдеще, ако искаме да въведем едно нормално възпитание в света, когато се създава едно училище, ще трябва да се повикат най-добрите хора, най-добрите майстори да направят училището, чиновете, масите, всички пособия. Като казвам, че трябва да се извикат най-добрите майстори, не разбирам майстори на изкуството, но подразбирам добрите хора, които като работят, да не си кажат една лоша дума помежду.
към текста >>
61.
ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ
След заминаването на Учителя ние с Тодора обработвахме градината и се грижехме за
гроба
на Учителя.
Тя започнала да разпитва и да търси тази жена. Учителят не позволил да се говори нищо за случилото се. Ако бе се разчуло, всички слепи от България биха дошли и нямаше да има място за нас да се доближим до Учителя. Той можеше да лекува всякакви болести, когато отидеше някой при Него с вярата, че отива при Учител и при Господ. Юрданка Жекова
След заминаването на Учителя ние с Тодора обработвахме градината и се грижехме за
гроба
на Учителя.
Разсаждахме цветя, а в самата елипса Тодора насаждаше босилек и после от него раздаваше на братя и сестри за здраве и възпоменание. Започнаха да идват много хора на поклонение от София и провинцията. Веднъж бе дошла една сестра на поклонение от провинцията и започнала да разправя на Тодора своя опитност с Учителя. Тогава тя била млада жена и й се явило маточно кръвотечение с големи болки. Ходила при лекари, лекувала се, но кръвотечението не спирало.
към текста >>
Бяхме решили тъй: "Ако тя умре, аз ще застрелям жена си, а след нея и себе си, за да ни погребат и тримата в един
гроб
."
Върнахме я, за да си умре при нас, тъй като положението й все повече и повече се влошаваше. Най-после дойде дотам, че взе да не яде и да я унася на сън, а това значеше, че дните й са преброени. Отникъде надежда. Отникъде помощ. Настъпи пълно отчаяние.
Бяхме решили тъй: "Ако тя умре, аз ще застрелям жена си, а след нея и себе си, за да ни погребат и тримата в един
гроб
."
В този тежък момент, най-тежкият и критичен в живота ми, чух за г-н Дънов, че на много хора е помагал и отидох при него. Паднах на колене пред Него, като му казах за болната си дъщеря, както и за опитите ни да я излеку- ваме, но безуспешно и го помолих тъй: "Учителю, ти помогна някога на римския офицер, на стотника, като с една дума излекува момчето му. Моля ти се, Учителю, помогни и на мене." Тогава Той ме погледна благо, наведе се, хвана ме за рамото и ми каза: "Стани. Иди си. Момичето ти е здраво." Върнах се в дома и заварих дъщеря си вместо на смъртно легло, с ръкоделие в ръце.
към текста >>
62.
ВОЛЯТА БОЖИЯ
И рече му Господ: Понеже не послуша гласа Ми и не опази заповедта Ми, тялото ти няма да влезе в
гроба
на отците ти.
- Не мога, защото ми е заповядано нито хляб да ям, нито вода да пия, нито да се върна през пътя, по който съм дошъл. - И аз съм пророк, както и ти. И ангел ми говори чрез Слово Господне и рече: Върни го с тебе в къщата си, за да яде хляб и да пие вода. Той го излъга. И върна се с него, та яде хляб в къщата му и пи вода.
И рече му Господ: Понеже не послуша гласа Ми и не опази заповедта Ми, тялото ти няма да влезе в
гроба
на отците ти.
И отиде си человекът Божи, но намери го лъв на пътя и го умъртви. Казвам: Каквото и да ви говори старият пророк, не се отбивайте от пътя си. Ако ви кани дома си, кажете му, че друг път ще дойдете. Изпълнете Волята Божия, както ви е заповядано и втори път като минете покрай това място, отбийте се в дома на стария пророк да си поговорите. Свършете първо работата си с царя, както ви е заповядано.
към текста >>
63.
ЛЮБОВ КЪМ БОГА
Който влезе в
гроба
и види своето изтление, той не е обичал Бога.
Работите на хората не се нареждат, защото те спрягат глаголите без Любовта, без Бога. Докато човек не обикне Бога, работите му няма да се наредят. Докато човек не носи една светла идея в ума си, животът му не може да се подобри. Доброто е съзнателен, а не механически процес. Да любиш, да бъдеш добър, това е най-голямото изкуство в живота.
Който влезе в
гроба
и види своето изтление, той не е обичал Бога.
Той е живял в света на безлюбието, което вкарва човека в гроба. Безлюбието носи всичките нещастия, всичките противоречия в живота. То е основа на човешкия порядък. Ще кажете, че дяволът носи нещастията и страданията. Оставете дявола настрана.
към текста >>
Той е живял в света на безлюбието, което вкарва човека в
гроба
.
Докато човек не обикне Бога, работите му няма да се наредят. Докато човек не носи една светла идея в ума си, животът му не може да се подобри. Доброто е съзнателен, а не механически процес. Да любиш, да бъдеш добър, това е най-голямото изкуство в живота. Който влезе в гроба и види своето изтление, той не е обичал Бога.
Той е живял в света на безлюбието, което вкарва човека в
гроба
.
Безлюбието носи всичките нещастия, всичките противоречия в живота. То е основа на човешкия порядък. Ще кажете, че дяволът носи нещастията и страданията. Оставете дявола настрана. Ако го търсите, ще го намерите в себе си.
към текста >>
64.
ЛИЧЕН ЖИВОТ
Най-до- брата осигуровка, това е смъртта, това са
гробищата
на човечеството.
Не се самозалъгвайте - животът не седи във външните прояви. Физическият живот, това е една голяма илюзия. Нищо не уреждаме с него. И туй, дето мислим, че нещо уреждаме, нищо не уреждаме. Аз казвам: Това са стари хора, които мислят за осигуровки.
Най-до- брата осигуровка, това е смъртта, това са
гробищата
на човечеството.
Но гробищата не носят някоя нова идея на човечеството, а създават само нещастия и страдания на света! Там, в гробищата, са заровени и царе, и свещеници, и проповедници, и музиканти, и поети - все за своите грехове. Ако ме попитате защо умират хората, ще ви отговоря: Хората умират за своите стари идеи. Няма осигурен човек на Земята. Няма общество, държава или народ, които да са осигурени.
към текста >>
Но
гробищата
не носят някоя нова идея на човечеството, а създават само нещастия и страдания на света!
Физическият живот, това е една голяма илюзия. Нищо не уреждаме с него. И туй, дето мислим, че нещо уреждаме, нищо не уреждаме. Аз казвам: Това са стари хора, които мислят за осигуровки. Най-до- брата осигуровка, това е смъртта, това са гробищата на човечеството.
Но
гробищата
не носят някоя нова идея на човечеството, а създават само нещастия и страдания на света!
Там, в гробищата, са заровени и царе, и свещеници, и проповедници, и музиканти, и поети - все за своите грехове. Ако ме попитате защо умират хората, ще ви отговоря: Хората умират за своите стари идеи. Няма осигурен човек на Земята. Няма общество, държава или народ, които да са осигурени. Всички хора, всички общества и народи са фалирали.
към текста >>
Там, в
гробищата
, са заровени и царе, и свещеници, и проповедници, и музиканти, и поети - все за своите грехове.
Нищо не уреждаме с него. И туй, дето мислим, че нещо уреждаме, нищо не уреждаме. Аз казвам: Това са стари хора, които мислят за осигуровки. Най-до- брата осигуровка, това е смъртта, това са гробищата на човечеството. Но гробищата не носят някоя нова идея на човечеството, а създават само нещастия и страдания на света!
Там, в
гробищата
, са заровени и царе, и свещеници, и проповедници, и музиканти, и поети - все за своите грехове.
Ако ме попитате защо умират хората, ще ви отговоря: Хората умират за своите стари идеи. Няма осигурен човек на Земята. Няма общество, държава или народ, които да са осигурени. Всички хора, всички общества и народи са фалирали. Цялата Земя е покрита с черепите и костите на осигурени хора.
към текста >>
65.
ГРЕШКИ И СЛАБОСТИ
То е
гробът
на Любовта.
Гневливият човек е човек без воля. На едно място в Писанието се казва: "Гневете се, но не съгре- шавайте." Гневът е известна енергия, неизползвана в добро направление. Всеки е изпитал след гняв едно отслабване. Това показва, че е настанало демагнетизиране. Трети елемент, който спъва виделината, е сладострастието.
То е
гробът
на Любовта.
Колко млади моми и момци са отишли преждевременно в гроба от него. Любовта е хармония, а сладострастието - отрова. Четвърти елемент, който съсипва виделината, е леността. Ако отидете в Америка, ще видите, че в училищата учат децата освен на наука, и на съответстващи за тях занаяти. Там всеки работи, всеки сам изкарва прехраната си и счита за унижение да очаква подаяния.
към текста >>
Колко млади моми и момци са отишли преждевременно в
гроба
от него.
На едно място в Писанието се казва: "Гневете се, но не съгре- шавайте." Гневът е известна енергия, неизползвана в добро направление. Всеки е изпитал след гняв едно отслабване. Това показва, че е настанало демагнетизиране. Трети елемент, който спъва виделината, е сладострастието. То е гробът на Любовта.
Колко млади моми и момци са отишли преждевременно в
гроба
от него.
Любовта е хармония, а сладострастието - отрова. Четвърти елемент, който съсипва виделината, е леността. Ако отидете в Америка, ще видите, че в училищата учат децата освен на наука, и на съответстващи за тях занаяти. Там всеки работи, всеки сам изкарва прехраната си и счита за унижение да очаква подаяния. Там се уважава всеки младеж или мома, които работят.
към текста >>
66.
КРИТИКА
Веднъж един брат се приближил до Учителя с цел да го пита нещо, но Учителят го преварил и му казал да отиде в
гробищата
като се спира при всеки
гроб
, да говори най-хубавите думи, най-похвалните и после да иде при Него.
Тя се усмири, заслуша се и до края стоя смирена. После се приближи до Учителя и каза: "Изслушах те и разбрах, че онези в града лъжат! Извини ме! " И тя си отиде усмирена. Борис Николов
Веднъж един брат се приближил до Учителя с цел да го пита нещо, но Учителят го преварил и му казал да отиде в
гробищата
като се спира при всеки
гроб
, да говори най-хубавите думи, най-похвалните и после да иде при Него.
Братът послушал съвета на Учителя, отишъл в гробищата и като се спирал на всеки гроб, обръщал се към покойника или покойницата и ги хвалел с най-похвални думи. След това, преди да напусне това място на мълчанието, произнесъл им едно слово, като казал приблизително следното: "Вие, братя мъртъвци, бяхте умни хора, някои от вас дори бяха гениални, но хората не ви оцениха, защото не ви разбраха, но не се отчайвайте. Имайте търпение, един ден и вие ще бъдете признати и оценени. Кураж, братя." Тъй завършил речта си и се върнал на Изгрева при Учителя. Учителят го изслушал внимателно и му казал: "Сега, рекох, пак ще отидете там, при мъртвите, но сега ще им говорите всичко най-лошо, което ви дойде до устата." /Вие тук всички сте вагабонти, крадци, развратници, разбойници, подлеци, пияници, ревниви и завистливи и тъй напразно сте похабили живота си.
към текста >>
Братът послушал съвета на Учителя, отишъл в
гробищата
и като се спирал на всеки
гроб
, обръщал се към покойника или покойницата и ги хвалел с най-похвални думи.
После се приближи до Учителя и каза: "Изслушах те и разбрах, че онези в града лъжат! Извини ме! " И тя си отиде усмирена. Борис Николов Веднъж един брат се приближил до Учителя с цел да го пита нещо, но Учителят го преварил и му казал да отиде в гробищата като се спира при всеки гроб, да говори най-хубавите думи, най-похвалните и после да иде при Него.
Братът послушал съвета на Учителя, отишъл в
гробищата
и като се спирал на всеки
гроб
, обръщал се към покойника или покойницата и ги хвалел с най-похвални думи.
След това, преди да напусне това място на мълчанието, произнесъл им едно слово, като казал приблизително следното: "Вие, братя мъртъвци, бяхте умни хора, някои от вас дори бяха гениални, но хората не ви оцениха, защото не ви разбраха, но не се отчайвайте. Имайте търпение, един ден и вие ще бъдете признати и оценени. Кураж, братя." Тъй завършил речта си и се върнал на Изгрева при Учителя. Учителят го изслушал внимателно и му казал: "Сега, рекох, пак ще отидете там, при мъртвите, но сега ще им говорите всичко най-лошо, което ви дойде до устата." /Вие тук всички сте вагабонти, крадци, развратници, разбойници, подлеци, пияници, ревниви и завистливи и тъй напразно сте похабили живота си. Вие всички тук сте лицемери и т.н./ Ходил той от гроб на гроб и всички ругаел, докато най-после се уморил и се върнал при Учителя да му докладва какво е направил.
към текста >>
Вие всички тук сте лицемери и т.н./ Ходил той от
гроб
на
гроб
и всички ругаел, докато най-после се уморил и се върнал при Учителя да му докладва какво е направил.
Братът послушал съвета на Учителя, отишъл в гробищата и като се спирал на всеки гроб, обръщал се към покойника или покойницата и ги хвалел с най-похвални думи. След това, преди да напусне това място на мълчанието, произнесъл им едно слово, като казал приблизително следното: "Вие, братя мъртъвци, бяхте умни хора, някои от вас дори бяха гениални, но хората не ви оцениха, защото не ви разбраха, но не се отчайвайте. Имайте търпение, един ден и вие ще бъдете признати и оценени. Кураж, братя." Тъй завършил речта си и се върнал на Изгрева при Учителя. Учителят го изслушал внимателно и му казал: "Сега, рекох, пак ще отидете там, при мъртвите, но сега ще им говорите всичко най-лошо, което ви дойде до устата." /Вие тук всички сте вагабонти, крадци, развратници, разбойници, подлеци, пияници, ревниви и завистливи и тъй напразно сте похабили живота си.
Вие всички тук сте лицемери и т.н./ Ходил той от
гроб
на
гроб
и всички ругаел, докато най-после се уморил и се върнал при Учителя да му докладва какво е направил.
"Как изпълни възложената задача? - го попитал Учителят. Какво ви казаха умрелите, когато ги хвалехте? " - "Нищо, Учителю." - "А когато ги корихте? " - "Пак нищо, сякаш не се отнася за тях." - "И вие бъдете като тях, равнодушни към похвали и укори."
към текста >>
67.
МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ
Когато човек няма организирано духовно тяло, при заминаване отива при
гроба
и присъства при разлагането на физическото тяло - тогаз изпитва страданията на ада.
Колко е красиво сутринта като станеш да се разговориш с Първата Причина на света. Който не се интересува от нея, постоянно губи силите си, остава назад, не напредва. Който не се моли, е напуснал училището. Който не се моли, той не се учи, защото човек се учи при молитвата. Организирането на духовното тяло на човека става чрез молитва и съзерцание.
Когато човек няма организирано духовно тяло, при заминаване отива при
гроба
и присъства при разлагането на физическото тяло - тогаз изпитва страданията на ада.
А когато духовното тяло е организирано, то при заминаване, човек направо влиза в него и няма нищо общо с физическото тяло и с гроба. Силен е този, който може да издържи на всички изпитания. Някой казва: Аз боледувам, помолих се, но молитвата ми не се прие. Ти не се обезсърчавай. Пак се помоли и ще получиш отговор; молитвата ти ще бъде приета.
към текста >>
А когато духовното тяло е организирано, то при заминаване, човек направо влиза в него и няма нищо общо с физическото тяло и с
гроба
.
Който не се интересува от нея, постоянно губи силите си, остава назад, не напредва. Който не се моли, е напуснал училището. Който не се моли, той не се учи, защото човек се учи при молитвата. Организирането на духовното тяло на човека става чрез молитва и съзерцание. Когато човек няма организирано духовно тяло, при заминаване отива при гроба и присъства при разлагането на физическото тяло - тогаз изпитва страданията на ада.
А когато духовното тяло е организирано, то при заминаване, човек направо влиза в него и няма нищо общо с физическото тяло и с
гроба
.
Силен е този, който може да издържи на всички изпитания. Някой казва: Аз боледувам, помолих се, но молитвата ми не се прие. Ти не се обезсърчавай. Пак се помоли и ще получиш отговор; молитвата ти ще бъде приета. Колко пъти трябва да се моли болният?
към текста >>
68.
ОТВЪДЕН СВЯТ
Човекът в
гроба
запазва съзнанието си.
Ако сте ясновидец, ще видите милиарди такива нишки. Вечерно време излизаш по тоя конец и пак по него се връщаш в тялото. Човек не умира, само плътта умира. Душата на човека тежи 33 грама. Умрелият човек съзнава, а хората казват, че е умрял.
Човекът в
гроба
запазва съзнанието си.
Докато се освободи от тялото, минава през ред мъчнотии, защото е свързан с хиляди здрави нишки - не е лесно да се освободи от тях. Тежко е положението на душата и духа, докато се освободят от връзките на тялото. Хубаво е човек да не вижда как се събаря тялото му. Затова да не се привързва много към земята, към вещите и близките и да прощава. Гледайте да прощавате веднага на хората, за да може като умрете, веднага да се освободите.
към текста >>
69.
ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ
Тая идея ще ви заведе в
гроба
.
На Земята се живее повече с омраза, а на Небето - с Любов; на Земята си служат с лъжата, а на Небето - с Истината. Днес ние сме влезли в частната собственост, за да завладяваме света, а с това сме изгубили Висшето. И затова Христос казва: "Който намери частната собственост, ще изгуби себе си, живота си." Който е напуснал учението на частната собственост, той се приближава към Бога и към бъдещата култура, а който вярва в частната собственост, той се отдалечава от Бога. Пак повтарям: Пазете се от идеята за частната собственост, която задушава човека. Идеята да бъдеш пръв в света, да бъдеш най-силен, е идея на частната собственост.
Тая идея ще ви заведе в
гроба
.
Тя задавя човека, както всяка хапка, която попада в кривото гърло. Гърлото, сърдцето трябва да се отворят и разширят, да диша човек свободно. Извадете хапката, която е отишла в кривото гърло и ви задушава! Идеята за частната собственост може да задуши човека. Умът, сърцето, душата и духът са притежанието и нищо друго.
към текста >>
70.
БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА
Изкопаха му и двоен
гроб
и така го погребаха.
Та Евтимий не ставаше повече за архимандрит, нито за поп, нито за човек. Ставаше само да бъде и изпълнява службата на кривия стълб на православието. Това е винаги пред очите ми, макар че оттогава минаха цели десетилетия. През 1927/1928 г. той си замина и когато го погребваха, направиха му двоен ковчег, защото не можаха да го съберат в единичен.
Изкопаха му и двоен
гроб
и така го погребаха.
Та двойният ковчег беше за двама човека - единият за Евтимий, а другият - за кривия стълб на православието. Симеон Арнаудов През войната българите докараха едни арестанти по команда на германците. Понеже аз сутрин ставах много рано, преди да свири тръбата, видях, че ги докарваха с едни черни чергила - само сърби, вързани във вериги един за друг по десет души. Предния ден изкопаха един трап и доведоха там хванатите сърби да ги екзекутират.
към текста >>
Оказа се, че за него няма място в София, освен в партийното
гробище
,
Приемната на Президиума бе в сградата на Спортната палата на ул. "Толбухин". Излиза той и като чува, че се касае за някакви дъновисти, казва: "Няма място в София за дъновистите." Тропва с бастуна си и с него излязъл като се подпирал. На следващия ден е Конгресът на българския комсомол. Той отива там да държи реч като ветеран-комунист, но на трибуната му прилошава, получава инфаркт и си заминава от този свят. Беше 28.XI.1958 г.
Оказа се, че за него няма място в София, освен в партийното
гробище
,
Имаше един режисьор - Кръстю Петров Мирски (1920-1978). Направи една телевизионна пиеса срещу Учителя по сценарий на Стефан Костов, която навремето бе играна в Модерния театър. Приятелите протестираха срещу тази постановка, защото върху образа на Учителя се вмениха такива неща, които Той никога не бе вършил. Даваха как опипва краката на млади жени, пие вино, яде месо и т.н. Главният артист, дегизиран в образа на Учителя, бе Любомир Кабакчиев.
към текста >>
71.
ЕВАНГЕЛИЕ НА МИРА НА ИИСУС ХРИСТОС ОТ УЧЕНИКА ЙОАН /ЕВАНГЕЛИЕ НА ЕСЕИТЕ/
Очите му гаснат, докато не се възцари в тях дълбоката нощ; ушите му ги обхваща
гробна
глухота.
Дишането на сина човешки става късо, прекъсвано и болезнено, а дъхът му става зловонен като на нечистите животни. Кръвта му става гъста и зловонна като водите на застояло блато, тя се съсирва и намалява и потъмнява като черна нощ. Неговите кости се деформират, стават чупливи, те се покриват с възли отвън и се разлагат отвътре, а след това се чупят на две като камък, падащ в пропаст. Неговата кожа става мазна и подута, тя се разлага и гноясва и се покрива с отвратителни струпеи и израстъци. Неговите вътрешности се напълват с отвратителни нечистотии, образуващи гниещи, зловонни потоци, в които се гнездят безчислено множество гнусни червеи.
Очите му гаснат, докато не се възцари в тях дълбоката нощ; ушите му ги обхваща
гробна
глухота.
И накрая, заблудилият се син изгубва живота си, защото не е зачитал законите на своята Майка и е вършил грях след грях. Затова всички дарове на неговата Майка-Земя се отнемат от него: дишане, кръв, кости, кожа, вътрешности, очи и уши, а на края и самият живот, с който Майката-Земя е наградила неговото тяло. Но ако синът човешки се разкае за своите грехове и се отрече от тях, ако се върне той при своята Майка-Земя и започне да спазва законите й, тогава Майката-Земя отново ще приеме своя заблуден син, ще му подари своята любов и ще изпрати при него своите ангели, които ще му служат. Истина ви казвам: в момента, в който синът човешки се възпротиви на сатаната, обитаващ в него и престане да се подчинява на неговата воля, в този миг ангелите на неговата Майка ще влязат в него, за да му служат с зсичката своя власт, освобождавайки сина човешки от властта на сатаната.
към текста >>
Истина ви казвам: вътрешната мръсотия е по-голяма, отколкото външната, затова този, който се очиства само отвън, оставяйки нечист вътрешно, прилича на
гробница
, украсена с блестяща живопис, но вътрешно напълнена с мръсотия и мерзост.
И всичко нечисто и лошо миришещо ще изтече от вас далече, по подобен начин, както нечистотията от дрехата, изпрана в речната вода, се отнася от течението и се губи в далечината. Истина ви казвам: Ангелът на водата е свят, той очиства всичко, което е осквернено и превръща в нежни аромати всички неприятни миризми. Никой не може да се представи пред Лика Божий, ако Ангелът на водата не го пусне. Действително, всичко трябва да се обнови чрез вода и чрез Истина, защото вашето тяло се къпе в реката на земния живот, а духът - в реката на живота вечно, понеже получавате вие кръвта своя от Майката ваша Земя, а Истината - от Отеца ваш Небесен. Но не мислете само, че е достатъчно Ангелът на водата да ви обгърне само отвън.
Истина ви казвам: вътрешната мръсотия е по-голяма, отколкото външната, затова този, който се очиства само отвън, оставяйки нечист вътрешно, прилича на
гробница
, украсена с блестяща живопис, но вътрешно напълнена с мръсотия и мерзост.
Истина ви казвам: позволете на Ангела на водата да ви освети по същия начин отвътре, за да се избавите от всички минали грехове; и тогава вие ще станете вътрешно така чисти, както речната пяна, играеща в лъчите на Слънцето. За да достигнете това, намерете голяма тиква, снабдена със спускащо се надолу стъбло, дълго колкото човешки ръст; очистете тиквата от нейните вътрешности и я напълнете с речна вода, подгряна на Слънцето. Закачете тиквата на едно дърво, застанете на колене на земята пред Ангела на водата и потърпете, докато тиквеното стъбло проникне във вашия анус, докато водата потече във вашите черва. Останете на колене на земята пред Ангела на водата и молете Бога на Живота да ви прости всички ваши минали грехове и молете Ангела на водата да освободи вашето тяло от всички нечистотии и болести, напълващи го. След това изпуснете водата от вашето тяло, за да отстраните от вашето тяло всичко, което произлиза от сатаната, всичко нечисто и зловонно.
към текста >>
И месото на убитите животни ще стане
гроб
за неговото собствено тяло.
" - защото Бог дава живот на всички, а това, което Бог е дал, човекът не трябва да отнема. Защото истина ви казвам: от една майка произлиза всичко, което живее на Земята. Ето защо, който убива, убива своя брат. И тогава при такова престъпление на човека, ще се отдръпне от него Майката-Земя и ще го лиши от своето живително лоно. И нейните ангели ще го изоставят и тогава сатаната ще се посели в неговото тяло.
И месото на убитите животни ще стане
гроб
за неговото собствено тяло.
Защото истина ви казвам: който убива, самия себе си убива, а който яде месото на убитите животни, яде мъртво тяло. И в кръвта му всяка капка от кръвта на убитите животни се превръща в отрова; в неговото дишане се чува тяхното смрадно дишане, а в тялото му тяхната плът се превръща в гнойни гнезда; в костите му - техните кости се окисляват; в неговите черва - гноясват техните черва; в неговите очи - техните очи се превръщат в люспи; в неговите уши - техните уши отделят сярна секреция. Тяхната смърт ще стане негова смърт. И само тогава, когато служиш на Отца наш Небесен, опрощават ти се за седем дни греховете, извършени за седем години. Но сатаната не ви прощава нищо и вие трябва да платите за всичко: око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак, обгаряне за обгаряне, рана за рана, смърт за смърт.
към текста >>
72.
НАВОДНЕНИЯ
Цялата земя е покрита с
гробища
.
НАВОДНЕНИЯ От хиляди години хората се бесят, колят, но какви са резултатите?
Цялата земя е покрита с
гробища
.
Няма място, което да не е потопено в човешка или животинска кръв. Земята е толкова нечиста и опетнена, че като последствие някои континенти на Земята ще бъдат потопени. Новата култура не може да расте и да се развива на тази нечиста земя. Ако светът не се оправи, няма да мине дълго време и той, заедно със своето богатство, ще се разруши и ще се намери на дъното на морето. Затова именно Бялото Братство работи усилено, приготвя хора за Новата култура, за Новия живот.
към текста >>
73.
ШЕСТАТА РАСА
В Шестата раса
гробища
няма да има.
има вече типове от нея. В Шестата раса ще има дълго съществуване, там ще имат хората добри условия за растеж. Когато дойде Шестата раса, тя идва вече, Царството Божие ще се всели в миниатюр на Земята. Тогава всеки от вас ще живее 120 години, за да се насити от живота и ще каже: "Слава Богу, предоволен съм, сега вече мога свободно да си замина от Земята! " Пък ако искате да живеете още 120 години, могат да ви се дадат.
В Шестата раса
гробища
няма да има.
Като живее човек 120-150 години, ще си отиде. Старите няма да остаряват. Когато дойде време да си отива човек, ще се изпари, ще се дематериализира. Ако човек трябва да се роди, за да умре, жалко нещо е той. Не, човек е дошъл за нещо велико в живота си!
към текста >>
74.
НОВИЯТ ЧОВЕК
Светът още ще умира, ще има
гробища
.
Някои ще се родят, някои ще се вселят. Те са носители на Новото, на бъдещето и това бъдеще ще се наложи на човечеството. Бъдещата култура ще се наложи на хората, както спят още и сутринта ще се събудят преобразени. Ние всички няма да умрем, но ще се изменим - червеят ще стане пеперуда. Няма да умираме.
Светът още ще умира, ще има
гробища
.
Братята на Любовта ще дойдат между славяните. Ще слязат 8 000 души - праотци на човечеството. Те ще са светещи хора. Ще управляват Земята. При тях ние сме като животни.
към текста >>
75.
ПОГРЕБЕНИЕ ТЯЛОТО НА УЧИТЕЛЯ
След като Учителят си замина и се постави въпросът да се погребе тялото Му на Изгрева, докато получим разрешение за това, решихме да умуваме къде да се определи място за
гроба
.
Веднъж брат Боян Боев си наумил да отиде при Него и специално да Го пита защо седи точно на това място и си почива тук, а не другаде, защото знаеше, че при Учителя няма случайни неща. Учителят си вдигнал главата. Бил е уморен и казал: "Ето едно хубаво място за почивка! " Боян го записал в тефтера. Той записваше всичко.
След като Учителят си замина и се постави въпросът да се погребе тялото Му на Изгрева, докато получим разрешение за това, решихме да умуваме къде да се определи място за
гроба
.
Не смеехме да казваме "гроб". Казвахме: "Къде ще бъде мястото на Учителя? " Всички се чудеха. Изведнъж Боян Боев скочи и каза: "Какво се чудим? Учителят и за това е помислил.
към текста >>
Не смеехме да казваме "
гроб
".
Учителят си вдигнал главата. Бил е уморен и казал: "Ето едно хубаво място за почивка! " Боян го записал в тефтера. Той записваше всичко. След като Учителят си замина и се постави въпросът да се погребе тялото Му на Изгрева, докато получим разрешение за това, решихме да умуваме къде да се определи място за гроба.
Не смеехме да казваме "
гроб
".
Казвахме: "Къде ще бъде мястото на Учителя? " Всички се чудеха. Изведнъж Боян Боев скочи и каза: "Какво се чудим? Учителят и за това е помислил. Помните ли стола и лозата, където Той почиваше?
към текста >>
Мястото за погребения бе строго определено -
гробищата
.
Учителят често ходеше на това място в градината да си почива. Запитваха Го: "Учителю, къде отивате? " - "Отивам да видя мястото си." Като Го завари някой от приятелите, седнал до лозата, чуваше от Него: "Дойдох да си видя мястото." Значи това място си беше определил Учителят приживе. Георги Добрев
Мястото за погребения бе строго определено -
гробищата
.
А Учителят бе избрал вече място за почивка на своето тяло. Тогава само на висш църковен глава се позволяваше да се погребе в двора на някоя църква. Приятелите ходиха и питаха как може да се получи разрешение, за да се погребе тялото на Учителя на Изгрева. Отговориха ни, че разрешението трябва да дойде от онзи, който е с най-висша власт. Тогава висша власт имаха комунистите, които бяха дошли на власт три месеца преди това.
към текста >>
А когато разрушиха Изгрева, новите власти поискаха да преместят
гроба
на Учителя, понеже им пречел за построяването на легациите на Изгрева.
А този брат, когото ние не познавахме, дори и не му запомнихме името, е бил ятак на Антон Югов и го е укривал от предишната власт, когато комунистите живееха и работеха в нелегалност. Братът се среща с него, дава му телеграмата, той я прочита, веднага разпорежда и се написва разрешение с печата и подписа на Антон Югов. Така можахме на следващия ден да извършим погребение на тялото на Учителя. Ето така дойде този непознат и безименен брат, свърши си работата и си отиде, откъдето е дошъл. Това разрешение на Антон Югов нашите братя и до днес го пазят.
А когато разрушиха Изгрева, новите власти поискаха да преместят
гроба
на Учителя, понеже им пречел за построяването на легациите на Изгрева.
Тогава ние написахме изложение и приложихме копие от разрешението на Антон Югов. Защото това бяха събития, станали преди 30 години. Сегашното поколение не ги знаеше, а трябваше да докажем на властите, че имаме разрешение от най-висшата комунистическа власт от онова време. И го доказахме. Намерихме разумни управници, пък и Небето се намеси, така че оставиха гроба непокътнат.
към текста >>
Намерихме разумни управници, пък и Небето се намеси, така че оставиха
гроба
непокътнат.
А когато разрушиха Изгрева, новите власти поискаха да преместят гроба на Учителя, понеже им пречел за построяването на легациите на Изгрева. Тогава ние написахме изложение и приложихме копие от разрешението на Антон Югов. Защото това бяха събития, станали преди 30 години. Сегашното поколение не ги знаеше, а трябваше да докажем на властите, че имаме разрешение от най-висшата комунистическа власт от онова време. И го доказахме.
Намерихме разумни управници, пък и Небето се намеси, така че оставиха
гроба
непокътнат.
Какво стана с Антон Югов, след като даде с подписа си това разрешение? Той се издигна като партиен и държавен ръководител. Дори стана председател на Министерския съвет - стигна до най-високия държавен пост. Това му бе предсказано. Когато е бил в нелегалност и се е укривал от полицията, една наша сестра му гледала на кафе и му казала, че над главата му има царска корона и щял да стане цар.
към текста >>
Така ми се възложи на мен и брат ми Гради да копаем
гроба
на Учителя.
Нищо не мога да кажа за това. След това дойдоха братята. Казах им: "Братя, ето кирките, ето лопатите, ще си помагаме." И така продължихме да копаем. След това дойдоха и други братя, помагаха. Гради Минчев
Така ми се възложи на мен и брат ми Гради да копаем
гроба
на Учителя.
Краят на месец декември беше студен, земята беше замръзнала. Копаеше се много трудно и мъчително. Защо и как, не знам, но на Славчо Печеников - Славянски му се роди идеята гробът да бъде изкопан много дълбок. Той предложи след като се изкопае, да се поставят четири кола и върху тях - дързен под. Идеята му беше да не се поставя върху ковчега с тялото на Учителя земя, защото То е одухотворено.
към текста >>
Защо и как, не знам, но на Славчо Печеников - Славянски му се роди идеята
гробът
да бъде изкопан много дълбок.
След това дойдоха и други братя, помагаха. Гради Минчев Така ми се възложи на мен и брат ми Гради да копаем гроба на Учителя. Краят на месец декември беше студен, земята беше замръзнала. Копаеше се много трудно и мъчително.
Защо и как, не знам, но на Славчо Печеников - Славянски му се роди идеята
гробът
да бъде изкопан много дълбок.
Той предложи след като се изкопае, да се поставят четири кола и върху тях - дързен под. Идеята му беше да не се поставя върху ковчега с тялото на Учителя земя, защото То е одухотворено. Така че между дъното на гроба и положения ковчег до сложените отгоре дъски върху напречните колове, да има най-малко един метър празно пространство. А гробът беше дълбок повече от два метра. Тази идея на Славчо Печеников след това създаде много проблеми и се получиха такива неща, които заблудиха и поставиха в изкушение мнозина от учениците на Школата.
към текста >>
Така че между дъното на
гроба
и положения ковчег до сложените отгоре дъски върху напречните колове, да има най-малко един метър празно пространство.
Краят на месец декември беше студен, земята беше замръзнала. Копаеше се много трудно и мъчително. Защо и как, не знам, но на Славчо Печеников - Славянски му се роди идеята гробът да бъде изкопан много дълбок. Той предложи след като се изкопае, да се поставят четири кола и върху тях - дързен под. Идеята му беше да не се поставя върху ковчега с тялото на Учителя земя, защото То е одухотворено.
Така че между дъното на
гроба
и положения ковчег до сложените отгоре дъски върху напречните колове, да има най-малко един метър празно пространство.
А гробът беше дълбок повече от два метра. Тази идея на Славчо Печеников след това създаде много проблеми и се получиха такива неща, които заблудиха и поставиха в изкушение мнозина от учениците на Школата. Когато копахме гроба, решихме да се сменяме, заради студа и замръзналата почва. Едни се изморяваха, други започваха да копаят. След това дойдоха още братя да помагат - брат Темелко от Мърчаево, брат Ради, моят брат Гради и аз - Атанас Минчев, Петър Филипов, Боян Златарев и други братя.
към текста >>
А
гробът
беше дълбок повече от два метра.
Копаеше се много трудно и мъчително. Защо и как, не знам, но на Славчо Печеников - Славянски му се роди идеята гробът да бъде изкопан много дълбок. Той предложи след като се изкопае, да се поставят четири кола и върху тях - дързен под. Идеята му беше да не се поставя върху ковчега с тялото на Учителя земя, защото То е одухотворено. Така че между дъното на гроба и положения ковчег до сложените отгоре дъски върху напречните колове, да има най-малко един метър празно пространство.
А
гробът
беше дълбок повече от два метра.
Тази идея на Славчо Печеников след това създаде много проблеми и се получиха такива неща, които заблудиха и поставиха в изкушение мнозина от учениците на Школата. Когато копахме гроба, решихме да се сменяме, заради студа и замръзналата почва. Едни се изморяваха, други започваха да копаят. След това дойдоха още братя да помагат - брат Темелко от Мърчаево, брат Ради, моят брат Гради и аз - Атанас Минчев, Петър Филипов, Боян Златарев и други братя. Не си спомням още кои копаха, защото тогава бях в напрежение.
към текста >>
Когато копахме
гроба
, решихме да се сменяме, заради студа и замръзналата почва.
Той предложи след като се изкопае, да се поставят четири кола и върху тях - дързен под. Идеята му беше да не се поставя върху ковчега с тялото на Учителя земя, защото То е одухотворено. Така че между дъното на гроба и положения ковчег до сложените отгоре дъски върху напречните колове, да има най-малко един метър празно пространство. А гробът беше дълбок повече от два метра. Тази идея на Славчо Печеников след това създаде много проблеми и се получиха такива неща, които заблудиха и поставиха в изкушение мнозина от учениците на Школата.
Когато копахме
гроба
, решихме да се сменяме, заради студа и замръзналата почва.
Едни се изморяваха, други започваха да копаят. След това дойдоха още братя да помагат - брат Темелко от Мърчаево, брат Ради, моят брат Гради и аз - Атанас Минчев, Петър Филипов, Боян Златарев и други братя. Не си спомням още кои копаха, защото тогава бях в напрежение. Брат Славчо Печеников от Старозагорско ни разказваше как правят гробовете по техните места. Като изкопаят гроба, след това изкопавали дупки отстрани, в които слагали дебели дървета и над дърветата слагали дебели дъски.
към текста >>
Брат Славчо Печеников от Старозагорско ни разказваше как правят
гробовете
по техните места.
Тази идея на Славчо Печеников след това създаде много проблеми и се получиха такива неща, които заблудиха и поставиха в изкушение мнозина от учениците на Школата. Когато копахме гроба, решихме да се сменяме, заради студа и замръзналата почва. Едни се изморяваха, други започваха да копаят. След това дойдоха още братя да помагат - брат Темелко от Мърчаево, брат Ради, моят брат Гради и аз - Атанас Минчев, Петър Филипов, Боян Златарев и други братя. Не си спомням още кои копаха, защото тогава бях в напрежение.
Брат Славчо Печеников от Старозагорско ни разказваше как правят
гробовете
по техните места.
Като изкопаят гроба, след това изкопавали дупки отстрани, в които слагали дебели дървета и над дърветата слагали дебели дъски. Ковчегът поставяли под тези дъски на земята, така че между скелето от дъски и дъното на гроба да остане една кухина празно пространство. Това било стар славянски обичай. Решихме тогава и ние да направим същото - да се сложи ковчегът с тялото на Учителя на земята и да бъде поставен отгоре на един метър разстояние една такава плоскост от греди. Направихме го.
към текста >>
Като изкопаят
гроба
, след това изкопавали дупки отстрани, в които слагали дебели дървета и над дърветата слагали дебели дъски.
Когато копахме гроба, решихме да се сменяме, заради студа и замръзналата почва. Едни се изморяваха, други започваха да копаят. След това дойдоха още братя да помагат - брат Темелко от Мърчаево, брат Ради, моят брат Гради и аз - Атанас Минчев, Петър Филипов, Боян Златарев и други братя. Не си спомням още кои копаха, защото тогава бях в напрежение. Брат Славчо Печеников от Старозагорско ни разказваше как правят гробовете по техните места.
Като изкопаят
гроба
, след това изкопавали дупки отстрани, в които слагали дебели дървета и над дърветата слагали дебели дъски.
Ковчегът поставяли под тези дъски на земята, така че между скелето от дъски и дъното на гроба да остане една кухина празно пространство. Това било стар славянски обичай. Решихме тогава и ние да направим същото - да се сложи ковчегът с тялото на Учителя на земята и да бъде поставен отгоре на един метър разстояние една такава плоскост от греди. Направихме го. Пристигнаха братята и сестрите с тялото на Учителя.
към текста >>
Ковчегът поставяли под тези дъски на земята, така че между скелето от дъски и дъното на
гроба
да остане една кухина празно пространство.
Едни се изморяваха, други започваха да копаят. След това дойдоха още братя да помагат - брат Темелко от Мърчаево, брат Ради, моят брат Гради и аз - Атанас Минчев, Петър Филипов, Боян Златарев и други братя. Не си спомням още кои копаха, защото тогава бях в напрежение. Брат Славчо Печеников от Старозагорско ни разказваше как правят гробовете по техните места. Като изкопаят гроба, след това изкопавали дупки отстрани, в които слагали дебели дървета и над дърветата слагали дебели дъски.
Ковчегът поставяли под тези дъски на земята, така че между скелето от дъски и дъното на
гроба
да остане една кухина празно пространство.
Това било стар славянски обичай. Решихме тогава и ние да направим същото - да се сложи ковчегът с тялото на Учителя на земята и да бъде поставен отгоре на един метър разстояние една такава плоскост от греди. Направихме го. Пристигнаха братята и сестрите с тялото на Учителя. Снеха го от плещите си, положиха го на земята, направихме молитва и пуснахме ковчега долу в гроба, да легне върху земята.
към текста >>
Снеха го от плещите си, положиха го на земята, направихме молитва и пуснахме ковчега долу в
гроба
, да легне върху земята.
Ковчегът поставяли под тези дъски на земята, така че между скелето от дъски и дъното на гроба да остане една кухина празно пространство. Това било стар славянски обичай. Решихме тогава и ние да направим същото - да се сложи ковчегът с тялото на Учителя на земята и да бъде поставен отгоре на един метър разстояние една такава плоскост от греди. Направихме го. Пристигнаха братята и сестрите с тялото на Учителя.
Снеха го от плещите си, положиха го на земята, направихме молитва и пуснахме ковчега долу в
гроба
, да легне върху земята.
Капакът не беше сложен. Тогава Гради слезе долу до краката на Учителя и стъпи на земята. Гробът беше изкопан широк и имаше място дори да се обиколи. Ние се бяхме постарали да бъде широк гроб, а не както обикновено ги копаят гробовете - тесни, та едва може да се пусне ковчегът. Гради постави капака, но той опираше на главата, защото тя беше доста по-високо.
към текста >>
Гробът
беше изкопан широк и имаше място дори да се обиколи.
Направихме го. Пристигнаха братята и сестрите с тялото на Учителя. Снеха го от плещите си, положиха го на земята, направихме молитва и пуснахме ковчега долу в гроба, да легне върху земята. Капакът не беше сложен. Тогава Гради слезе долу до краката на Учителя и стъпи на земята.
Гробът
беше изкопан широк и имаше място дори да се обиколи.
Ние се бяхме постарали да бъде широк гроб, а не както обикновено ги копаят гробовете - тесни, та едва може да се пусне ковчегът. Гради постави капака, но той опираше на главата, защото тя беше доста по-високо. Затова подаде пак капака навън, извади поставената възглавница със слама и тогава отново постави капака. Обикновено под главата на починал човек се поставя възглавница, пълна със слама. Тук приятелите бяха направили същото.
към текста >>
Ние се бяхме постарали да бъде широк
гроб
, а не както обикновено ги копаят
гробовете
- тесни, та едва може да се пусне ковчегът.
Пристигнаха братята и сестрите с тялото на Учителя. Снеха го от плещите си, положиха го на земята, направихме молитва и пуснахме ковчега долу в гроба, да легне върху земята. Капакът не беше сложен. Тогава Гради слезе долу до краката на Учителя и стъпи на земята. Гробът беше изкопан широк и имаше място дори да се обиколи.
Ние се бяхме постарали да бъде широк
гроб
, а не както обикновено ги копаят
гробовете
- тесни, та едва може да се пусне ковчегът.
Гради постави капака, но той опираше на главата, защото тя беше доста по-високо. Затова подаде пак капака навън, извади поставената възглавница със слама и тогава отново постави капака. Обикновено под главата на починал човек се поставя възглавница, пълна със слама. Тук приятелите бяха направили същото. След като постави капака на ковчега, братята започнаха да подават на Гради греди, които той поставяше напреко в дупките, които бяхме приготвили за тях.
към текста >>
Мен ме определи да копая
гроба
, Боянчо го подготви да направи ковчега, трети - да знаят къде да бъде погребан.
Всички се огледаха и изтръпнаха. Всички търсеха да стане някакво чудо. Искаше се на мнозина пред техните очи да се види как Учителят се възнася към Небесата. Учителят се беше възнесъл преди няколко дни и напуснал тялото си, а ние, малките човеци, трябваше да погребем тялото. Та Той се беше погрижил за това.
Мен ме определи да копая
гроба
, Боянчо го подготви да направи ковчега, трети - да знаят къде да бъде погребан.
Той се беше погрижил за всичко приживе, а ние сега трябваше да го изпълним. После мнозина питаха защо е станало това срутване и дали е било срутване. Ами това беше срутване, защото всички хвърляха пръст върху мястото на ковчега от кръста надолу към краката. А нагоре никой не смееше да хвърли. Тази тежест натегна.
към текста >>
А
гробът
беше дълбок и широк и се натрупа много пръст върху гредите, които трябваше да послужат като покров върху ковчега.
Той се беше погрижил за всичко приживе, а ние сега трябваше да го изпълним. После мнозина питаха защо е станало това срутване и дали е било срутване. Ами това беше срутване, защото всички хвърляха пръст върху мястото на ковчега от кръста надолу към краката. А нагоре никой не смееше да хвърли. Тази тежест натегна.
А
гробът
беше дълбок и широк и се натрупа много пръст върху гредите, които трябваше да послужат като покров върху ковчега.
И още нещо, което е също важно. Земята, където направихме дупки за гредите, беше жълт пясък. Това подсказва, че някога там е било дъно на море или река с хубав жълт пясък. Когато започнахме да копаем, ние изкопахме около половин метър пръст, а отдолу се показа пясък. Копаехме пясък и изхвърляхме.
към текста >>
Дори на четиридесетия ден пръстта върху
гроба
пак бе хлътнала.
Ама те знаят много добре, че ние знаем каква е истината, но на тях им се иска да бъде другояче. Иска им се някакво чудо. Ние преминахме с Учителя цялата Школа. Видяхме как Словото Му се претворяваше в Сила и Живот. Та какво по-голямо чудо от това за нас, обикновените човеци на Земята!
Дори на четиридесетия ден пръстта върху
гроба
пак бе хлътнала.
Ще хлътне, защото тежестта беше много голяма. Нали под дъските и гредите до ковчега на Учителя имаше най-малко метър разстояние. А тези греди, поставени в дупки, изкопани в жълт пясък, поддадоха и всичко слегна надолу. Ако знаех, че така ще се развият нещата, никога нямаше да се съглася да правим гроб по славянски обичай. Оттук започна дни и години да се умува какво е станало при погребението на тялото на Учителя.
към текста >>
Ако знаех, че така ще се развият нещата, никога нямаше да се съглася да правим
гроб
по славянски обичай.
Та какво по-голямо чудо от това за нас, обикновените човеци на Земята! Дори на четиридесетия ден пръстта върху гроба пак бе хлътнала. Ще хлътне, защото тежестта беше много голяма. Нали под дъските и гредите до ковчега на Учителя имаше най-малко метър разстояние. А тези греди, поставени в дупки, изкопани в жълт пясък, поддадоха и всичко слегна надолу.
Ако знаех, че така ще се развият нещата, никога нямаше да се съглася да правим
гроб
по славянски обичай.
Оттук започна дни и години да се умува какво е станало при погребението на тялото на Учителя. Обикновено, когато отивах на работа, всеки ден минавах покрай мястото, където бе положено тялото на Учителя. Заставах по една минута до гроба Му и след това, като се настройвах и се зареждах психически, тръгвах на работа. Една сутрин ме посрещнаха Иван Кисьов, Галилей Величков и някои други братя. Казаха ми: "Атанасе, почакай малко, днес е четиридесетия ден, откак си замина Учителят.
към текста >>
Заставах по една минута до
гроба
Му и след това, като се настройвах и се зареждах психически, тръгвах на работа.
Нали под дъските и гредите до ковчега на Учителя имаше най-малко метър разстояние. А тези греди, поставени в дупки, изкопани в жълт пясък, поддадоха и всичко слегна надолу. Ако знаех, че така ще се развият нещата, никога нямаше да се съглася да правим гроб по славянски обичай. Оттук започна дни и години да се умува какво е станало при погребението на тялото на Учителя. Обикновено, когато отивах на работа, всеки ден минавах покрай мястото, където бе положено тялото на Учителя.
Заставах по една минута до
гроба
Му и след това, като се настройвах и се зареждах психически, тръгвах на работа.
Една сутрин ме посрещнаха Иван Кисьов, Галилей Величков и някои други братя. Казаха ми: "Атанасе, почакай малко, днес е четиридесетия ден, откак си замина Учителят. Сега Учителят ще възкръсне." Аз, разбира се, не чаках да възкръсне, но минавайки покрай тях, видях хора, които тичат към мястото на Учителя, понеже се чу шум оттам. Затичах се и аз. Какво да видя?
към текста >>
Гледам -
гробът
беше потънал в едната си част.
Една сутрин ме посрещнаха Иван Кисьов, Галилей Величков и някои други братя. Казаха ми: "Атанасе, почакай малко, днес е четиридесетия ден, откак си замина Учителят. Сега Учителят ще възкръсне." Аз, разбира се, не чаках да възкръсне, но минавайки покрай тях, видях хора, които тичат към мястото на Учителя, понеже се чу шум оттам. Затичах се и аз. Какво да видя?
Гледам -
гробът
беше потънал в едната си част.
Защо бе станало това? Единият кол беше паднал или беше се изместил, или изгнил и се счупил от голямата тежест на пръстта, която тегнеше върху него. Когато копаехме, на дъното на гроба нямаше влага, нито вода, но земята беше влажна. За мен колът беше поддал и дъските под тежестта на пръстта се бяха наклонили върху празното пространство, което беше над ковчега, а то беше високо метър. Ето така стоят нещата.
към текста >>
Когато копаехме, на дъното на
гроба
нямаше влага, нито вода, но земята беше влажна.
Затичах се и аз. Какво да видя? Гледам - гробът беше потънал в едната си част. Защо бе станало това? Единият кол беше паднал или беше се изместил, или изгнил и се счупил от голямата тежест на пръстта, която тегнеше върху него.
Когато копаехме, на дъното на
гроба
нямаше влага, нито вода, но земята беше влажна.
За мен колът беше поддал и дъските под тежестта на пръстта се бяха наклонили върху празното пространство, което беше над ковчега, а то беше високо метър. Ето така стоят нещата. Но това стана на четиридесетия ден. Съвпадение ли беше това? Ако не ми беше казал Кисьов, че този ден бе четиридесетият, аз нямаше да зная нищо.
към текста >>
Лично отидох и видях как пръстта на
гроба
от едната страна беше се слегнала, паднала навътре и беше потънала в онова празно пространство, което се намираше над ковчега.
Ето така стоят нещата. Но това стана на четиридесетия ден. Съвпадение ли беше това? Ако не ми беше казал Кисьов, че този ден бе четиридесетият, аз нямаше да зная нищо. Но аз лично чух шума на този четиридесети ден.
Лично отидох и видях как пръстта на
гроба
от едната страна беше се слегнала, паднала навътре и беше потънала в онова празно пространство, което се намираше над ковчега.
По-късно чух да разправят, че този шум станал на трясък и че това било на самото погребение. Това не е вярно. Аз бях на погребението. Ние с Гради спускахме ковчега. Даже там имаше хора, които стояха денонощно, за да го пазят, да не се извърши посегателство върху тялото на Учителя и да не се получи онова, което е написано в Евангелието с гроба на Христа.
към текста >>
Даже там имаше хора, които стояха денонощно, за да го пазят, да не се извърши посегателство върху тялото на Учителя и да не се получи онова, което е написано в Евангелието с
гроба
на Христа.
Лично отидох и видях как пръстта на гроба от едната страна беше се слегнала, паднала навътре и беше потънала в онова празно пространство, което се намираше над ковчега. По-късно чух да разправят, че този шум станал на трясък и че това било на самото погребение. Това не е вярно. Аз бях на погребението. Ние с Гради спускахме ковчега.
Даже там имаше хора, които стояха денонощно, за да го пазят, да не се извърши посегателство върху тялото на Учителя и да не се получи онова, което е написано в Евангелието с
гроба
на Христа.
Нали евреите отиват при Пилат и го измолват да постави стража на гроба на Христа да не би учениците да го откраднат и после да кажат, че е възкръснал. Тук също имаше такава охрана от братя до четиридесетия ден. Така че, преди четиридесетия ден с гроба и около гроба на Учителя нищо не се е случило. Този ден приятелите извършиха изравняване на гроба. Носеха се какви ли не слухове, че Учителят е възкръснал.
към текста >>
Нали евреите отиват при Пилат и го измолват да постави стража на
гроба
на Христа да не би учениците да го откраднат и после да кажат, че е възкръснал.
По-късно чух да разправят, че този шум станал на трясък и че това било на самото погребение. Това не е вярно. Аз бях на погребението. Ние с Гради спускахме ковчега. Даже там имаше хора, които стояха денонощно, за да го пазят, да не се извърши посегателство върху тялото на Учителя и да не се получи онова, което е написано в Евангелието с гроба на Христа.
Нали евреите отиват при Пилат и го измолват да постави стража на
гроба
на Христа да не би учениците да го откраднат и после да кажат, че е възкръснал.
Тук също имаше такава охрана от братя до четиридесетия ден. Така че, преди четиридесетия ден с гроба и около гроба на Учителя нищо не се е случило. Този ден приятелите извършиха изравняване на гроба. Носеха се какви ли не слухове, че Учителят е възкръснал. Атанас Минчев
към текста >>
Така че, преди четиридесетия ден с
гроба
и около
гроба
на Учителя нищо не се е случило.
Аз бях на погребението. Ние с Гради спускахме ковчега. Даже там имаше хора, които стояха денонощно, за да го пазят, да не се извърши посегателство върху тялото на Учителя и да не се получи онова, което е написано в Евангелието с гроба на Христа. Нали евреите отиват при Пилат и го измолват да постави стража на гроба на Христа да не би учениците да го откраднат и после да кажат, че е възкръснал. Тук също имаше такава охрана от братя до четиридесетия ден.
Така че, преди четиридесетия ден с
гроба
и около
гроба
на Учителя нищо не се е случило.
Този ден приятелите извършиха изравняване на гроба. Носеха се какви ли не слухове, че Учителят е възкръснал. Атанас Минчев Действително, от целия Изгрев това бе най-хубавото място. После ние взехме инициативата това място и лозето да се включи в парк.
към текста >>
Този ден приятелите извършиха изравняване на
гроба
.
Ние с Гради спускахме ковчега. Даже там имаше хора, които стояха денонощно, за да го пазят, да не се извърши посегателство върху тялото на Учителя и да не се получи онова, което е написано в Евангелието с гроба на Христа. Нали евреите отиват при Пилат и го измолват да постави стража на гроба на Христа да не би учениците да го откраднат и после да кажат, че е възкръснал. Тук също имаше такава охрана от братя до четиридесетия ден. Така че, преди четиридесетия ден с гроба и около гроба на Учителя нищо не се е случило.
Този ден приятелите извършиха изравняване на
гроба
.
Носеха се какви ли не слухове, че Учителят е възкръснал. Атанас Минчев Действително, от целия Изгрев това бе най-хубавото място. После ние взехме инициативата това място и лозето да се включи в парк. Направихме елипса.
към текста >>
76.
СПРАВЕДЛИВОСТТА – ВЪТРЕШНИЯТ ЗАКОН
Това са продукти на старото човечество и последиците от тях са разрушените градове и всички
гробове
.
Всички блага, които придобиват хората в бъдеще, ще бъдат общо достояние на цялото човечество. Това се отнася не само за материалните блага, но и за знанието, способностите и дарбите. Справедливостта изисква, щото човек да говори не само за себе си, но и за другите, да търси не личното благо, но общото. Там, дето има сиромашия, страдание, има ли общо благо? Дето има насилие, има ли общо право?
Това са продукти на старото човечество и последиците от тях са разрушените градове и всички
гробове
.
Това са документи, които показват, че Природата не прощава на онези, които престъпват законите й. Новото човечество твърди, че на всяко същество трябва да се даде неговото място и подходяща работа. Всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък, възвишен Дух. Благата, които Разумната Природа дава, трябва да се оставят свободно да текат и всички същества да се ползват от тях. Никой не може да лиши един индивид или народ от благата, които дава Разумната Природа.
към текста >>
77.
ЖИВОТЪТ НА ШЕСТАТА РАСА
Съдилища няма да има и
гробища
няма да има.
Новото учение е учение на Любовта. Туй учение ще го приложим и ще го носим в себе си. Бъдещата култура ще бъде култура на Любовта, Мъдростта и Истината. В тази Култура полици няма да има. Затвори няма да има.
Съдилища няма да има и
гробища
няма да има.
В Новата култура ще има друго гориво. Осветлението ще става по друг начин. Храната ще се добива по друг начин. Това са все задачи на Шестата раса. Тя има своя програма, ще донесе нещо ново на човечеството.
към текста >>
78.
ЕЗЕРОТО МАХАБУР
Любов, която ни следва и зад
гроба
, е безсмъртна Любов.
Като умре, може да ти помага десет пъти повече, отколкото приживе. Тогава той е по-жив, отколкото когато е бил на Земята. Ти мисл? за заминалия, без да плачеш, и чрез него ще ти помага Бог. И когато отидем в другия свят, любовта трябва да ни следва.
Любов, която ни следва и зад
гроба
, е безсмъртна Любов.
Да обичаш един човек, това значи никога да не прекъсваш чувствата си към него. Ако един човек говори лоши за тебе, твоето чувство на любов към него не трябва да се прекъсва. Божествената Любов е огън, който и океанът не може да изгаси. Вие се влюбвате, ала от най-малкото нещо се докачате. Аз ви говоря за една Любов, която не може да се изгаси.
към текста >>
79.
ВИСШЕТО И НИЗШЕТО В ЧОВЕКА
Идете, погледнете
гробищата
.
Той може да стане проводник на водата, но не може да я създаде, не може да я произведе. Защото Бог е, Който дава. Когато даваш, Бог е, Който дава чрез теб. Докато момата вижда Бога в момъка, тя е на прав път. Като почне да мисли, че той за нея е всичко, тя е на погрешен път.
Идете, погледнете
гробищата
.
Какво показват те? Каква утеха е това? Ще погребват в гробищата, докато човек живее животински живот. Истинското човешко в човека е в борба с плътта. Животинското трябва да се подчини на човешкото, на Духа, който има Божественото начало на безсмъртието.
към текста >>
Ще погребват в
гробищата
, докато човек живее животински живот.
Докато момата вижда Бога в момъка, тя е на прав път. Като почне да мисли, че той за нея е всичко, тя е на погрешен път. Идете, погледнете гробищата. Какво показват те? Каква утеха е това?
Ще погребват в
гробищата
, докато човек живее животински живот.
Истинското човешко в човека е в борба с плътта. Животинското трябва да се подчини на човешкото, на Духа, който има Божественото начало на безсмъртието. Под плътта се разбира не тялото, но животинското естество у човека. Чувството на собственост е животинско състояние. Ако една лисица пипа кокошките, друга лисица не ги бара.
към текста >>
80.
КУЛТУРАТА HA ЛЮБОВТА
Казано е в Писанието: „Когато мъртвите се пробудят, ще излязат от
гробовете
си.“ Всеки, който не е пробуден за Любовта, е още в
гроба
.
Защото вие живеете в преходен свят. Когато добиете безсмъртие, Любовта ще се прояви в своята пълнота. Хората още спят. Още не са пробудени. Те само сънуват още за Любовта.
Казано е в Писанието: „Когато мъртвите се пробудят, ще излязат от
гробовете
си.“ Всеки, който не е пробуден за Любовта, е още в
гроба
.
Някой чакал 99 години и казва: „Не мога да чакам повече, изгубих търпение! “ Казвам: „Толкова години си чакал, имай още малко търпение, остава ти само един час, докато цъфнеш.“ Такова нещо представлява проявата на Божествената Любов във вечността. Почакай още един час, докато се прояви Любовта! Внимавай да не изгубиш този час! Казвам ви: Останало е само един час, докато се прояви Любовта.
към текста >>
81.
НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ
Когато дойде този огън, праведните ще просветнат, ще възкръснат, ще излязат от
гробовете
си и ще влязат в новия живот.
И тъй, освобождението на народите ще дойде от Невидимия свят чрез огън. Аз не говоря за видимия огън, който може да се мери с градуси. Този огън, за който говоря, не може да се измерва с никакъв термометър. Когато дойде, ще пречисти сърцата ви, ще ги освободи от безпокойствията, смущенията и те ще светнат. Когато този огън засегне ума ви, всички противоречия ще изчезнат и вие ще се освободите от тежките и мрачни мисли.
Когато дойде този огън, праведните ще просветнат, ще възкръснат, ще излязат от
гробовете
си и ще влязат в новия живот.
В този огън всички отрицателни мисли, чувства и действия ще изгорят. Той няма да засегне добрите хора, ще засегне лошите, понеже техните трептения не са в хармония със силните трептения на тази вълна. Идеята на братството иде. Земята ще стане място на благословение. Това ще бъде скоро.
към текста >>
82.
УЧИТЕЛЯТ ЗА ХРИСТОС
Той чу думите на Христа и излезе от
гроба
, върна се от онзи свят и каза: „Каквото ми заповядаш, Господи, ще изпълня!
Като дойде на Земята, Христос не заповядваше, но тури рамото си под гредата и я повдигна. Христос казва: „Събирайте си съкровища за небето" И дава начин как може да се принесе богатството от земята на небето. Вие грешите като очаквате царството Божие да дойде първо вън, в света, а после във вас. Законът е точно обратен царството Божие трябва да дойде първо в отделния човек и после в света. Когато Христос беше на Земята, искаше да провери закона на „Четвъртото посвещение", за това извика Лазара, защото само той беше минал това посвещение.
Той чу думите на Христа и излезе от
гроба
, върна се от онзи свят и каза: „Каквото ми заповядаш, Господи, ще изпълня!
" Това, което Христос е говорил се пази. Един ден неговите слова ще се възпроизвеждат. В природата нищо не се губи. Не само ще се чуят проповедите му, но и ще се вижда всичко, което е станало.
към текста >>
83.
20 август 1912, понеделник
Дяволът казва: „Нима има
задгробен
живот?
А когато една душа навлезе под влияние на отрицателни качества, тя започва да слабее и да губи първоначалната си хубост. Ако искаме да бъдем красиви, ние трябва да търсим нашия идеал, който е Христос. Така трябва да се върнем към нашата изходна точка, да потърсим Христа, който е една колективна личност и съдържа в себе си светлината, озаряваща еднакво всички плодове от Дървото на Живота. Ние трябва да принесем на Бога в жертва тялото си във физическия свят, сърцето си в духовния и ума си в Божествения свят. Това означава, да му предоставим нашите физически сили, нашата душа и нашия дух.
Дяволът казва: „Нима има
задгробен
живот?
" Това обаче е най-глупавият въпрос. Той казва, че няма любов, защото те у него отсъствуват. Но вие не слушайте дявола, когато той отрича тези добродетели. Когато у вас се вмъкне някакво съмнение, да знаете, че то не е от Бога. Когато у вас се появят богохулни мисли, да знаете, че и това не идва от вас.
към текста >>
84.
15 август 1914, петък
Сегашните ни тела са
гробища
и те трябва да се разрушат, за да се появят новите тела.
15 август 1914, петък Войната, която сега се води в Европа, е причина да се хвърлят много житни зърна, за да се явят в една нова форма, в която Син Человечески ще се прояви. Но за да започнат тези зърна да растат, те трябва по-напред да се посеят. И това, което сега виждаме да става в Европа, то е просто рушене на старото тяло, за да се замени с новото. И за нас наближава времето да излезем от утробата.
Сегашните ни тела са
гробища
и те трябва да се разрушат, за да се появят новите тела.
Коя е Волята Божия? Тя е навсякъде в нас в нашия ум, в нашите клетки. И за това, ако изпълним както трябва и както подобава тази воля, ние ще растем, ако ли не ще оглупеем. Едно време, при първоначалния човек, в това отношение не беше така, както е сега. А ето, Син Человечески, който създаде Адам, пак идва, за да тури ред и порядък в света.
към текста >>
85.
19 август 1927, 7 часа сутринта
"Иде ден и сега е, когато онези, които чуят Гласа Ми, ще излязат от
гробовете
си и ще възкръснат".
Новата наука започва да чертае великите методи и пътища на бъдещето. Само човек с просветен ум, който се е решил да служи на Бога, може да види бъдещето. На вас предстои велико бъдеще! По-хубави времена за учениците от сегашните не е имало досега, но ако те не използуват условията, ще настъпят за тях времена, по-лоши от които също не е имало. Христос казва.
"Иде ден и сега е, когато онези, които чуят Гласа Ми, ще излязат от
гробовете
си и ще възкръснат".
Кои ще чуят този глас? Само учениците. Само те ще се обновят, само те ще възкръснат. Новият живот, Възкресението, е само за тях. Възкресението не е за старозаветните, не е за новозаветните, не е и за праведните.
към текста >>
86.
22 август 1927, 7 часа сутринта
Ще ви снемат от там и ще ви турят в
гроба
.
Йосиф от Ариматея. Христос не искаше да остави тялото си на земята. То беше живо. Той отиде да откове гвоздеите от тялото си и го възкреси. Ако вървите по Божия път няма да останете заковани на кръста.
Ще ви снемат от там и ще ви турят в
гроба
.
И в гроба няма да останете, ще дойдат ангели да ви вдигнат. Сега казвате: „Веднъж да се освободим от това тяло! " Не, вие трябва да бъдете доблестни, да бъдете герои, трябва да завършите вашата еволюция. Тялото е Храм Божи. То е най-голямото богатство което имате.
към текста >>
И в
гроба
няма да останете, ще дойдат ангели да ви вдигнат.
Христос не искаше да остави тялото си на земята. То беше живо. Той отиде да откове гвоздеите от тялото си и го възкреси. Ако вървите по Божия път няма да останете заковани на кръста. Ще ви снемат от там и ще ви турят в гроба.
И в
гроба
няма да останете, ще дойдат ангели да ви вдигнат.
Сега казвате: „Веднъж да се освободим от това тяло! " Не, вие трябва да бъдете доблестни, да бъдете герои, трябва да завършите вашата еволюция. Тялото е Храм Божи. То е най-голямото богатство което имате. Вие ще хванете за гушата онези разбойници, които искат да ви оберат и ще си вземете от тях всичко, до стотинка.
към текста >>
Снеха го от кръста и го туриха в
гроба
. После?
Кажете ми, кой грешник и кой крадец има братя и сестри? За добрия човек навсякъде има място, но между хората съществува голямо безверие. Днес вие мислите само за малката България и казвате: „Какво ще стане с нас? " Туй, което стана с Исуса: Съдиха го и след това го разпънаха на кръст. Ами после?
Снеха го от кръста и го туриха в
гроба
. После?
Дойде един Ангел, разклати гроба и той възкръсна. След това какво стана? След 2000 години, 500 милиона хора повярваха в Него и възприеха Неговата Любов. Значи 500 милиона ще ви обичат. Питам: Струва ли сега да се живее за Божията Любов?
към текста >>
Дойде един Ангел, разклати
гроба
и той възкръсна.
За добрия човек навсякъде има място, но между хората съществува голямо безверие. Днес вие мислите само за малката България и казвате: „Какво ще стане с нас? " Туй, което стана с Исуса: Съдиха го и след това го разпънаха на кръст. Ами после? Снеха го от кръста и го туриха в гроба. После?
Дойде един Ангел, разклати
гроба
и той възкръсна.
След това какво стана? След 2000 години, 500 милиона хора повярваха в Него и възприеха Неговата Любов. Значи 500 милиона ще ви обичат. Питам: Струва ли сега да се живее за Божията Любов? Само тогава ще разберете, защо трябва да се живее в Любовта.
към текста >>
Аз ще ви докажа, че на кръста не може да ме държите и в
гроба
не може да ме турите.
Христос казва:"Аз не дойдох, за да завладея този свят, а дойдох, за да дам живот, и то изобилен". Това значи: Аз дойдох да говоря на хората за Любовта, за Мъдростта и за Истината. Ако те възприемат това учение, ще бъде добре за тях; ако не го приемат могат да ме съдят по техните закони, както искат. Исус отговори: „Моето Царство не е от този свят; ако Царството ми беше от този свят, слугите ми биха се борили да не бъда предаден на юдеите. А сега Царството ми не е от тук." Христос казва: „За мене това не важи.
Аз ще ви докажа, че на кръста не може да ме държите и в
гроба
не може да ме турите.
Аз ще ви докажа още, че мога да завладея света." И действително, той доказа това. Онези, които живяха преди 2000 години и сега са тук. И ще бъде тъй, както Христос каза: Аз се родих, за да свидетелствувам за Истината. Бъдещето е негово, светът е негов, Правдата е негова.
към текста >>
87.
Втора част
Питат ме дали Христос е лежал три дни в
гроба
.
Мъчнотията лежи винаги в дълбоките причини на неразбиране на живота. У съвременните хора има склонност да критикуват и да виждат грешките на другите.. Настъпил е последният час! Всички трябва да възкръснем и ще възкръснем. И при това възкресение трябва да се запитаме не дали е възкръснал Христос, а дали е наближило нашето време да възкръснем това е въпросът.
Питат ме дали Христос е лежал три дни в
гроба
.
Вие от осем хиляди години все в него лежите. Не ви ли е достатъчно това време?... Как ще ви намери Христос? Ако камъкът на вашия "гроб" е затворен, ще каже и на вас: "Лазаре, излез навън!
към текста >>
Ако камъкът на вашия "
гроб
" е затворен, ще каже и на вас: "Лазаре, излез навън!
Питат ме дали Христос е лежал три дни в гроба. Вие от осем хиляди години все в него лежите. Не ви ли е достатъчно това време?... Как ще ви намери Христос?
Ако камъкът на вашия "
гроб
" е затворен, ще каже и на вас: "Лазаре, излез навън!
" Вашите ближни и приятели трябва да ви направят тази услуга, да отместят камъка от "гроба" ви и тогава Христос ще ви каже: "Станете! " И ще възкръснете... На всички, които ме слушате тази. сутрин, аз отвалям вашите "надгробни" камъни. Христос иде!...
към текста >>
" Вашите ближни и приятели трябва да ви направят тази услуга, да отместят камъка от "
гроба
" ви и тогава Христос ще ви каже: "Станете!
Вие от осем хиляди години все в него лежите. Не ви ли е достатъчно това време?... Как ще ви намери Христос? Ако камъкът на вашия "гроб" е затворен, ще каже и на вас: "Лазаре, излез навън!
" Вашите ближни и приятели трябва да ви направят тази услуга, да отместят камъка от "
гроба
" ви и тогава Христос ще ви каже: "Станете!
" И ще възкръснете... На всички, които ме слушате тази. сутрин, аз отвалям вашите "надгробни" камъни. Христос иде!... Той ще застане пред отворените ви "гробове" и ще каже: "Излезте вън!
към текста >>
сутрин, аз отвалям вашите "
надгробни
" камъни.
Как ще ви намери Христос? Ако камъкът на вашия "гроб" е затворен, ще каже и на вас: "Лазаре, излез навън! " Вашите ближни и приятели трябва да ви направят тази услуга, да отместят камъка от "гроба" ви и тогава Христос ще ви каже: "Станете! " И ще възкръснете... На всички, които ме слушате тази.
сутрин, аз отвалям вашите "
надгробни
" камъни.
Христос иде!... Той ще застане пред отворените ви "гробове" и ще каже: "Излезте вън! "... Но да дойдем до основния закон, седмия и най-велик закон на природата закона на рода. Външните форми са резултат на вътрешните различия, които съществуват между мъжа и жената.
към текста >>
Той ще застане пред отворените ви "
гробове
" и ще каже: "Излезте вън!
" Вашите ближни и приятели трябва да ви направят тази услуга, да отместят камъка от "гроба" ви и тогава Христос ще ви каже: "Станете! " И ще възкръснете... На всички, които ме слушате тази. сутрин, аз отвалям вашите "надгробни" камъни. Христос иде!...
Той ще застане пред отворените ви "
гробове
" и ще каже: "Излезте вън!
"... Но да дойдем до основния закон, седмия и най-велик закон на природата закона на рода. Външните форми са резултат на вътрешните различия, които съществуват между мъжа и жената. Всяка черта на човешкото лице се дължи на една вътрешна и дълбока духовна причина. Ако ви попитам какви искате да се родите, всички ще пожелаете да се родите мъже.
към текста >>
88.
Шеста част
Вие живеете в
гробища
, не се лъжете.
Докато не възлюбите Господа с цялото си сърце, душа, ум и сила, не се женете. Някой ще попита: 'Как ще живеем? " Всички хора, които са вън от Бога, те са мъртви! Животът ще дойде само с Любовта! Следователно вие не живеете, защото сте мъртви без Бога.
Вие живеете в
гробища
, не се лъжете.
И всички седите в тях със своите надписи, защото се стремите към осигуряване. Да, ще се осигурите, но с някой голям кръст!... Само във вечния живот може по друг начин да изучаваме Любовта и Мъдростта. Той може да ни даде единствените условия да ги проучим. Решите ли да се промените, ще почувствате едно разширение на ума и сърцето и ще станете силни.
към текста >>
89.
Осма част
Друг ходил на Божи
гроб
, донесъл от кръста на Христа нещо, оставил го у дома.
Можете да се радвате на неща, които в миналото сте преживели, или пък на неща, които в бъдеще ще преживеете, но никога не можете да се радвате на нещата, които преживявате в настоящия момент. В съзнанието винаги остава едно жило на горчивина, което да ви напомня за процеса на чистене. Към съзнанието и самосъзнанието спада законът на жертвата, чрез който започваме да виждаме своите грешки и постъпки от миналото. И тогава между подсъзнанието на нашата душа, която носи всичко от предишните си въплъщения, и в свръхсъзнанието на Духа, който сега слиза и твори и носи бъдещото знание, ще започне да се проявява Божествената Любов... Сега виждам, че в домовете ви съхранявате някакви веществени следи от спомени. Например, някой ходил на Света гора, донесъл си малко парченце от там, и го слага в къщата си, като светиня.
Друг ходил на Божи
гроб
, донесъл от кръста на Христа нещо, оставил го у дома.
Целият ви живот се състои все от такива останки от ваши минали съществувания... "Да възлюбиш ближния си като себе си! " Правилно е човек да обича себе си, защото донякъде се познава. А другия, когото ще възлюбиш, той ще прилича точно на теб. Затова според закона на Любовта, ако искаш да обичаш някого и се поставиш по-горе от него, не си ти; ако пък си смирен и се поставиш по-долу, пак не си ти.
към текста >>
90.
Дванадесета част
Трябва да ви кажа, че най-ужасното нещо не е в другия свят или в ада, а в
гроба
.
Ако тези неща се случват, те се дължат на съвсем други причини. Един външен човек може лесно да скара двама души между вас. И също така лесно те могат да се примирят. Но и в единия, и в другия случай се изисква жертва. Нима мислите, че ако скарате двама души, ще бъдете щастливи?...
Трябва да ви кажа, че най-ужасното нещо не е в другия свят или в ада, а в
гроба
.
Там душата на грешника не излиза от тялото, а остава в него и като го заравят, ще слуша, че плачат, ще започне да му гние тялото и всичко това ще вижда, докато последната частица месо се вземе, и ще започне да плаче над своята съборена "къща". Това е положението, което очаква в бъдеще всички ви. Това е един факт, който ще проверите... Някой казва, че му е излязла душата. Душата на праведника сама излиза, а душата на грешника не излиза. Кой излиза от затвора?
към текста >>
Това тяло, което сега обитавате, е един
гроб
.
Той ще ви говори не както в старо време, защото сега между християните се повдига въпросът за възкресението как ще възкръснат хората, с тези си тела или с други? Това показва, че не разбират проблема. Възкресението е въпрос само на душата. То е свързано с пробуждане на съзнанието. Не се ли пробуди у вас съзнанието, възкресение няма.
Това тяло, което сега обитавате, е един
гроб
.
Следователно, ако вие като една пъпка се разпукате, ще "цъфнете", ще "завържете" и ще придобиете новия плод. Нима мислите, че с онези тела, с които ни заравят в пръстта, ще възкръснем? Или с хилавите тела, за които сме изхарчили стотици хиляди лева, за да ги лекуваме, ще възкръснем? Ще възкръснат онези тела, за които се говори, че са храм на Бога живаго... За съжаление, сега в света проповедите започват все с отрицателната страна, с това, което не трябва да правим... А негативните неща произвеждат винаги отрицателни резултати.
към текста >>
91.
Дванадесета част
Трябва да ви кажа, че най-ужасното нещо не е в другия свят или в ада, а в
гроба
.
Ако тези неща се случват, те се дължат на съвсем други причини. Един външен човек може лесно да скара двама души между вас. И също така лесно те могат да се примирят. Но и в единия, и в другия случай се изисква жертва. Нима мислите, че ако скарате двама души, ще бъдете щастливи?...
Трябва да ви кажа, че най-ужасното нещо не е в другия свят или в ада, а в
гроба
.
Там душата на грешника не излиза от тялото, а остава в него и като го заравят, ще слуша, че плачат, ще започне да му гние тялото и всичко това ще вижда, докато последната частица месо се вземе, и ще започне да плаче над своята съборена "къща". Това е положението, което очаква в бъдеще всички ви. Това е един факт, който ще проверите... Някой казва, че му е излязла душата. Душата на праведника сама излиза, а душата на грешника не излиза. Кой излиза от затвора?
към текста >>
Това тяло, което сега обитавате, е един
гроб
.
Той ще ви говори не както в старо време, защото сега между християните се повдига въпросът за възкресението как ще възкръснат хората, с тези си тела или с други? Това показва, че не разбират проблема. Възкресението е въпрос само на душата. То е свързано с пробуждане на съзнанието. Не се ли пробуди у вас съзнанието, възкресение няма.
Това тяло, което сега обитавате, е един
гроб
.
Следователно, ако вие като една пъпка се разпукате, ще "цъфнете", ще "завържете" и ще придобиете новия плод. Нима мислите, че с онези тела, с които ни заравят в пръстта, ще възкръснем? Или с хилавите тела, за които сме изхарчили стотици хиляди лева, за да ги лекуваме, ще възкръснем? Ще възкръснат онези тела, за които се говори, че са храм на Бога живаго... За съжаление, сега в света проповедите започват все с отрицателната страна, с това, което не трябва да правим... А негативните неща произвеждат винаги отрицателни резултати.
към текста >>
92.
Четиринадесета част
Един ден, когато излезете от
гробовете
си и Божията Любов ви посети, и вие възкръснете, тогава сами ще разберете какво е казал Христос.
Христос изрича още много думи, но не смея да ви ги кажа. Ако ги изрека, всичко, което виждате тук, ще изчезне. За вашето благо ще ги премълча. Ще вдигна "чашата" и ще я върна назад... На Голгота Христос е казал велики неща, които днес не могат да се повторят.
Един ден, когато излезете от
гробовете
си и Божията Любов ви посети, и вие възкръснете, тогава сами ще разберете какво е казал Христос.
Внесете чистотата у себе си, за да дойде Любовта. Отворете на светлината, и Мъдростта ще ви посети. Вложете свободата в себе си, и Истината ще "похлопа" на вратите ви. Тогава и вие ще знаете, какво е казал Иисус и какво Христос. При второто пришествие Христос ще произнесе същите слова...
към текста >>
93.
42. Гласът на живия Господ - Новото възкресение
42. Гласът на живия Господ - Новото възкресение музика: Учителя текст: Учителя Станете вие, мъртви, станете от
гроба
.
42. Гласът на живия Господ - Новото възкресение музика: Учителя текст: Учителя Станете вие, мъртви, станете от
гроба
.
Станете, оживейте вие, които сте станали. Станете, възкреснете вие, които сте оживели. Чуйте, Господ сега ви говори: Моята ръка не се е съкратила да давам. Пълен съм със изобилие и неизчерпаем съм, което държа за всички онези, които ме любят и се боят от Името Ми. Благословени бъдете вие, които Ме любите.
към текста >>
94.
110. На Христа запейте
Той живота Си положи, от греха да ни спаси, като смъртник в
гроба
слезе, мъртвите да възкреси.
110. На Христа запейте музика: И. Г. П. текст: Елена Казсиаклиева На Христа запейте химни нови в тоз тържествен час, Той е Божи Син, изпратен на Земята зарад нас.
Той живота Си положи, от греха да ни спаси, като смъртник в
гроба
слезе, мъртвите да възкреси.
И когато се прослави, Нов Завет ни даде Той, най-великия от всички, Любовта — Закона Свой. Благовествува и рече: “Вий сте мои, аз Съм ваш, хората са всички братя, Бог Отец е Татко наш. Един друг се залюбете, тъй се служи на Отца; и Отец ви всички люби, като Негови Деца. Аз съм жив хляб от Небето, аз съм истинска лоза, Словото ми опазете, заживейте в Любовта! Само в нея е живота, нейна е радостта, тя създава всяко благо, тя едничка, Любовта.
към текста >>
НАГОРЕ
