НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
140
резултата в
68
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски
, 20.08.1830 г.
Гробът
на отец Константин Дъновски
През 1898 г. бил пенсиониран поради старост, но останал да живее при храма. Православните християни от града продължавали да го посещават и да черпят от него наставления и отечески съвети за живота. Последната обществена изява на отец Константин била възложената му от българското правителство благотворителна акция, която той оказал на населението в Македония по време на Балканската война (1912-1913). Макар и на преклонна възраст той приел почетната длъжност и раздал парични помощи на бедстващото българско население в новоосвободените земи по време на Балканската война.
Гробът
на отец Константин Дъновски
По случай 50-годишния юбилей на първата българска църква в град Варна Св. Синод го отличил с офикията "иконом", а правителството - с "Орден за гражданска заслуга" с Офицерски кръст, Общинският съвет на гр. Варна излиза с решение да кръсти улица приживе на негово име. По Божия воля и духовната и светската власт оказали признание на цялостната дейност на човека-участник във всички фази на процеса на Българското Възраждане във Варненския край. Отец Константин Дъновски починал през ноември 1918 г.
към текста >>
"На другия ден, Велика събота, на определеното време отидох в църквата, влезнах при
гроба
на св.
Заговаря ги дружески, пита ги от къде са. Оказва се, че е живял във Варна и познава някои хора. Когато се разделят, се обръща към Константин Дъновски и му казва: "Желая утре на това място, по това време да се видя с тебе. Имам да те питам и да ти кажа нещо, идваш ли? С всяко благодарение - му рекох и се разделихме" - пише отец Константин Дъновски.
"На другия ден, Велика събота, на определеното време отидох в църквата, влезнах при
гроба
на св.
Димитрий, запалих свещица и се помолих, след като захванах да разглеждам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме обзе една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: "Защо ли ни е изоставил Господ? И защо да бъде такава една светиня в турски ръце... ...Но ето че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтара и начна да се моли. След няколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. "Драги синко, ти наистина си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Иисуса Христа. И не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мира.
към текста >>
2.
Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът
, 10.04.1854 г.
Маврудиев и Петър Атанасов да се поклоним на
гроба
на Св.
2. Спомен на Николай Дойнов - За Антиминса „Едно откровение в солунската черква „Св. Димитрий" (Кассъма-Джамиси), дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му в гр. Солун, на 10 април 1854 година". „На велики петък [10 април] отидохме с другарите Белю Пинин, Тодор х.
Маврудиев и Петър Атанасов да се поклоним на
гроба
на Св.
Великомъченика Димитрия в церквата, нарицаема „Кассъма- Джамиси". На излизане ни срещна един старец, свещеник, без да го познаваме: със среден ръст, лице - сухо, бледо, брада - дълга и бяла, очи - светливи и пленителни. Благослови ни, като му целунахме десницата, и ни попита откъде сме и накъде отиваме. Ний му отговорихме, че сме от Варна и отиваме за Света гора. „Много добре - рече той, - аз познавам тия места и съм живял там няколко време ", като ни и разпита за някои лица от града Варна.
към текста >>
Другия ден, на Великата събота, аз на определеното време отидох в церквата, влезнах при
гроба
на Св.
Благослови ни, като му целунахме десницата, и ни попита откъде сме и накъде отиваме. Ний му отговорихме, че сме от Варна и отиваме за Света гора. „Много добре - рече той, - аз познавам тия места и съм живял там няколко време ", като ни и разпита за някои лица от града Варна. На разделение се обърна към мене и ми рече: „Желая утре на това място, по това време, да се видя с тебе: имам да те питам и да ти кажа нещо - идваш ли ? " „С всяко благодарение" - му рекох и се разделихме.
Другия ден, на Великата събота, аз на определеното време отидох в церквата, влезнах при
гроба
на Св.
Димитрий, запалих свещица и се помолих. След това захванах да разгледвам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме облада една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: „Защо ли ни е оставил Господ... и защо да бъде такава една светиня в турски ръце? " и т.н... Но ето, че и вчерашният старец се зададе, отиде право при олтаря и начна да се моли. След неколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. „Синко - рече ми той, - за любов Христова желая да се науча откъде си и за какво отиваш на Света гора?
към текста >>
3.
Малкият Петър Дънов започва своето начално образование в училището на родното си село Хадърча
, 1871 г.
Известно е, че Граблашев работи отделно от Учителя като спиритист, издава свое спиритическо списание „
Задгробен
мир" и спиритическа литература.
Учителя излезе от Бога. Стр. 44 (83):„През време на студентството в Америка с Учителя се случили доста забележителни неща. Един ден той срещнал намиращия се също в Америка българин Величко Граблашев, който бе известен навремето като ревностен член на спиритическото общество." Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н. Ако беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде негов първи ученик след завръщането си в България.
Известно е, че Граблашев работи отделно от Учителя като спиритист, издава свое спиритическо списание „
Задгробен
мир" и спиритическа литература.
В 1906 г. основава спиритическо общество и го регистрира с устав, утвърден от Министерството на народната просвета -„Устав на психическото дружество" в град София, 1906 г.; председател на обществото - Величко Гръблашев, секретар - Васил Узунов. В официалните списъци на учениците, поканени на годишните събори на Веригата (по реда на поканването), намираме, че Величко Гръблашев присъства на събор за пръв път през 1910 г. и за последен път през 1922 г., след което заминава за Америка и повече не се е завръщал в България. Там се е и поминал.
към текста >>
4.
Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов
, 7.03.1897 г.
След това те отиват да се помолят и благодарят за спасението си, като се поклонят на
гроба
на свети Великомъченик Димитър в черквата "Св Димитър", която тогава се наричала Касъмъ Джамаси, охранявана от турски служител.
Насреща им налетяла, тласкана от силен вятър и морска стихия, голяма военна гемия, която удря параходчето и то потъва. Едва успяват да се спасят. Константин видял как Небето се отворило и оттам слязъл Помагач, облечен в църковни одежди, който му казал: "Не бой се, никой от вас няма да загине". Военната гемия спуснала лодка и ги измъкнали от водната стихия. Така тримата успяват се спасят и излязат на брега.
След това те отиват да се помолят и благодарят за спасението си, като се поклонят на
гроба
на свети Великомъченик Димитър в черквата "Св Димитър", която тогава се наричала Касъмъ Джамаси, охранявана от турски служител.
На 10 април 1854 г. в Солун, в черквата "Свети Димитър", започва историята на Знамението Господне. Там ги срещнал един благочестив старец и ги разпитал откъде идват, като помолил лично следващия ден младият Константин да дойде отново. На другия ден старецът започнал да разговаря с него и по едно време Константин забелязал изменения в погледа му, в телод- вижението му. Внезапно се появява Огнен Пламък над главата му.
към текста >>
5.
Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях
, 1898 г.
Той знае, че смъртта не отнема нищо, че нашите чувства си остават в живота ни оттатък
гроба
, и че всички тези, които са се обичали тук долу, се намират избавени от земните нещастия, далеч от това лошо жилище; че не съществува разделение, освен за лошите и лукавите.
Перспективата на времената, които ни са отворени, ще ни даде силата да надвием сегашните нещастия и да се поставим над движенията от щастието. Ние ще се почувстваме по-добре обръжени* за борбата. Спиритистът познава причините за своите злини: той проумява тяхната потребност. Той знае. че страданието е законно и той го приема без да мърмори.
Той знае, че смъртта не отнема нищо, че нашите чувства си остават в живота ни оттатък
гроба
, и че всички тези, които са се обичали тук долу, се намират избавени от земните нещастия, далеч от това лошо жилище; че не съществува разделение, освен за лошите и лукавите.
От тези уверения се следват за него утешения - непознати от хладнокръвните и скептиците. Ако от единия край на света до другия, всичките души се съобщаваха в тази силна вяра, то щеше да се приготви най-голямото морално преобразование, което историята никога не е записвала. Но тази вяра твърде малко я притежават още. Духът на истината говори на Земята, но Земята не даде внимателно ухо на тези думи. Не са силните между человеческите деца, които са го чули, но са покорните, долните, всички тези, които са жадни за надежда.
към текста >>
6.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар
, 7.02.1901 г.
Мнозина учители, ученици, офицери и други са повярвали, че има
задгробен
живот.
И дано Господ помогне да се видим пак наскоро, ако е Неговата Воля. Има много да се каже и много да се говори, но то остава за личен разговор. Кога бях напоследък в гр. Шумен, станаха някои важни спиритически явления в една къща, гдето живееше прокурорът, на които явления са били свидетели и заседателите на окръжния съд. 3а тях се говори почти из целия град.
Мнозина учители, ученици, офицери и други са повярвали, че има
задгробен
живот.
Бог работи по различни начини. Къде края на миналата год[ина] една госпожа12 , доста образована, от гр. Търново, ми писа, че от няколко време тя се е занимавала със спиритически опити и е достигнала някои доста важни резултати. Обеща ми се да ми пише пак, но нямам още никакво известие от нея засега13 . Ако пише нещо важно, ще Ви съобщя.
към текста >>
7.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Гьозикен
, 25.03.1901 г.
---------------------------------------------30 Дружество „Милосърдие“ неофициално съществува от доста години.Членовете му се вълнуват от
задгробния
живот и се занимават със спиритически сеанси.
Само да се пази, да не падне в изкушение. Поздрави бр. Тодор. Ваш верен: П. К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
---------------------------------------------30 Дружество „Милосърдие“ неофициално съществува от доста години.Членовете му се вълнуват от
задгробния
живот и се занимават със спиритически сеанси.
На вътрешната страна на първа корица насписание „Нова Светлина“, издавано от д-р Миркович, г. V, кн. ІІ от 15май 1895 г., има „Покана“ към читателите да закупят започналия да излиза в брошури психологически роман на Дук дьо Помар „Безсмъртна любов“, в превод от френски на Анастасия д-р Желязкова от Варна. За издател на романа е обявено „Спиритическо дружество„Милосърдие“, без да се упоменава в кой град е седалището на това дружество, но в края на страницата се казва, че романът ще бъде отпечатан в 10-12 брошури, всяка по 40 стотинки, и „поръчките и парите да се изпращат в Бургас до Господина д-р Миркович, Председател на Спиритическото друж. „Милосърдие“. Регистрация на това спиритическо дружество все още не е открита.
към текста >>
8.
(стар стил) Учителя пристига в Сливен
, 13.09.1902 г.
На мен ми разправяше една стара сестра, че и се явил Христос, завел я в един
гроб
и и казал: „Окъпи се тука и тогава ще те приема".
Тук има един малък кръжок от православни жени и мъже, на които Господ се е открил посредством видения, сънища и говорение. Те всички са ясновидци. Мен ми беше просто приятно да слушам тяхната начинающа опитност. И забележете, че на всички е казано да постят по няколко дена през седмицата, и то без да хапват. При това да не употребяват месо.
На мен ми разправяше една стара сестра, че и се явил Христос, завел я в един
гроб
и и казал: „Окъпи се тука и тогава ще те приема".
Да, тука [в]се прости думи, но съдържателни. Да. Да се освободим от плътските връзки, ето потребата. И знаете ли каква благост и доброта дишаше от душата . Аз просто славя Господа за Неговите чудни пътища, за Неговата милост. Ето, това движение Духът Господен върши.
към текста >>
9.
Учителя посещава Стара Загора
, 10.1902 г.
На мен ми разправяше една стара сестра, че и се явил Христос, завел я в един
гроб
и и казал: „Окъпи се тука и тогава ще те приема".
Тук има един малък кръжок от православни жени и мъже, на които Господ се е открил посредством видения, сънища и говорение. Те всички са ясновидци. Мен ми беше просто приятно да слушам тяхната начинающа опитност. И забележете, че на всички е казано да постят по няколко дена през седмицата, и то без да хапват. При това да не употребяват месо.
На мен ми разправяше една стара сестра, че и се явил Христос, завел я в един
гроб
и и казал: „Окъпи се тука и тогава ще те приема".
Да, тука [в]се прости думи, но съдържателни. Да. Да се освободим от плътските връзки, ето потребата. И знаете ли каква благост и доброта дишаше от душата . Аз просто славя Господа за Неговите чудни пътища, за Неговата милост. Ето, това движение Духът Господен върши.
към текста >>
10.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Стара Загора
, 5.10.1902 г.
На мен ми разправяше една стара сестра, че и се явил Христос, завел я в един
гроб
и и казал: „Окъпи се тука и тогава ще те приема".
Тук има един малък кръжок от православни жени и мъже, на които Господ се е открил посредством видения, сънища и говорение. Те всички са ясновидци. Мен ми беше просто приятно да слушам тяхната начинающа опитност. И забележете, че на всички е казано да постят по няколко дена през седмицата, и то без да хапват. При това да не употребяват месо.
На мен ми разправяше една стара сестра, че и се явил Христос, завел я в един
гроб
и и казал: „Окъпи се тука и тогава ще те приема".
Да, тука [в]се прости думи, но съдържателни. Да. Да се освободим от плътските връзки, ето потребата. И знаете ли каква благост и доброта дишаше от душата . Аз просто славя Господа за Неговите чудни пътища, за Неговата милост. Ето, това движение Духът Господен върши.
към текста >>
11.
Учителя заминава за Разград - трета обиколка на България
, 28.10.1903 г.
Излизат 42 броя през 1917 г.Васил Граблашов е издавал списание „
Задгробен
мир“, орган на Психическото дружество (Society for Psychical Research) в София.
1915 до 30 ян.1916 г.; сп. „Смях и сълзи“. Освен тях двамата в списването участие взема и Христо Смирненски. Тук Никола В. Граблашев използва псевдонима Мак Гро.
Излизат 42 броя през 1917 г.Васил Граблашов е издавал списание „
Задгробен
мир“, орган на Психическото дружество (Society for Psychical Research) в София.
Год.абонамент – 5 лв. 2000 тир.; Г. І – 1-10 юни 1906 – апр. 1907; Г. ІІ – 1-7ян.
към текста >>
100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за
задгробния
живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
– септ. 1910.Автор е на книгите: „Зло! От какво страдаме и где е церът? “,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922.
100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за
задгробния
живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.
към текста >>
„Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за
задгробния
живот“,прев.
„Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV.
„Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за
задгробния
живот“,прев.
от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х. „Способ за сполука или откъслеци от тайната наука“, прев. от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България.
към текста >>
12.
Учителя е в Силистра - трета обиколка на България
, 5.11.1903 г.
Излизат 42 броя през 1917 г.Васил Граблашов е издавал списание „
Задгробен
мир“, орган на Психическото дружество (Society for Psychical Research) в София.
1915 до 30 ян.1916 г.; сп. „Смях и сълзи“. Освен тях двамата в списването участие взема и Христо Смирненски. Тук Никола В. Граблашев използва псевдонима Мак Гро.
Излизат 42 броя през 1917 г.Васил Граблашов е издавал списание „
Задгробен
мир“, орган на Психическото дружество (Society for Psychical Research) в София.
Год.абонамент – 5 лв. 2000 тир.; Г. І – 1-10 юни 1906 – апр. 1907; Г. ІІ – 1-7ян.
към текста >>
100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за
задгробния
живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
– септ. 1910.Автор е на книгите: „Зло! От какво страдаме и где е церът? “,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922.
100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за
задгробния
живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.
към текста >>
„Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за
задгробния
живот“,прев.
„Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV.
„Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за
задгробния
живот“,прев.
от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х. „Способ за сполука или откъслеци от тайната наука“, прев. от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България.
към текста >>
13.
Учителя е в Русе - трета обиколка на България
, 20.11.1903 г.
Излизат 42 броя през 1917 г.Васил Граблашов е издавал списание „
Задгробен
мир“, орган на Психическото дружество (Society for Psychical Research) в София.
1915 до 30 ян.1916 г.; сп. „Смях и сълзи“. Освен тях двамата в списването участие взема и Христо Смирненски. Тук Никола В. Граблашев използва псевдонима Мак Гро.
Излизат 42 броя през 1917 г.Васил Граблашов е издавал списание „
Задгробен
мир“, орган на Психическото дружество (Society for Psychical Research) в София.
Год.абонамент – 5 лв. 2000 тир.; Г. І – 1-10 юни 1906 – апр. 1907; Г. ІІ – 1-7ян.
към текста >>
100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за
задгробния
живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
– септ. 1910.Автор е на книгите: „Зло! От какво страдаме и где е церът? “,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922.
100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за
задгробния
живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.
към текста >>
„Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за
задгробния
живот“,прев.
„Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV.
„Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за
задгробния
живот“,прев.
от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х. „Способ за сполука или откъслеци от тайната наука“, прев. от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България.
към текста >>
14.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе
, 5.01.1904 г.
Излизат 42 броя през 1917 г.Васил Граблашов е издавал списание „
Задгробен
мир“, орган на Психическото дружество (Society for Psychical Research) в София.
1915 до 30 ян.1916 г.; сп. „Смях и сълзи“. Освен тях двамата в списването участие взема и Христо Смирненски. Тук Никола В. Граблашев използва псевдонима Мак Гро.
Излизат 42 броя през 1917 г.Васил Граблашов е издавал списание „
Задгробен
мир“, орган на Психическото дружество (Society for Psychical Research) в София.
Год.абонамент – 5 лв. 2000 тир.; Г. І – 1-10 юни 1906 – апр. 1907; Г. ІІ – 1-7ян.
към текста >>
100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за
задгробния
живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
– септ. 1910.Автор е на книгите: „Зло! От какво страдаме и где е церът? “,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922.
100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за
задгробния
живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.
към текста >>
„Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за
задгробния
живот“,прев.
„Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV.
„Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за
задгробния
живот“,прев.
от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х. „Способ за сполука или откъслеци от тайната наука“, прев. от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България.
към текста >>
15.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, София
, 29.12.1904 г.
и Стед, Уилиям Томас „Как да се съобщаваме със
задгробния
свят“, В.
Оттогава те стават едни от най-ревностните му последователи. К. Иларионов умира в София през1929 г. Той е преводач от руски език на книгите: Лутсман, Л. „Непуши! “, В. Търново, 1928 г., 8 с.
и Стед, Уилиям Томас „Как да се съобщаваме със
задгробния
свят“, В.
Търново, 1910, 29 с.
към текста >>
16.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 10 август
, 10.08.1908 г.
Камъка трябва да отмахнете от
гроба
.
На вас ви трябва да имате абсолютна вяра в Бога, вяра, която няма нито сянка от съмнение, и тогава ще видите как действува законът. И когато се молим, отговорът се дава не за нашето достойнство, а защото Господ е благ и в границите на възможното удовлетворява всякога.Но разни теории има за молитвата и затова вие се разколебавате и не знаете как точно да се молите. Истинската молитва е, когато душата и умът се слеят, чисто, ясно, просто се иска нещо, без колебание и съмнение. На такава молитва се отговаря.Господ казва „Опитайте Ме в ден скръбен" - това значи не само да Го призовем и да Го развържем и събудим в себе си, защото Той у нас спи. Ние сме Го затворили и Го викаме, но Той не ни чува.
Камъка трябва да отмахнете от
гроба
.
Това можете да го направите. Господ не е далеч, Той е с вас, до вас, остава да Го видите. А че имате карма - оставете това. Под карма се разбира нужда и индийската карма казва, че, искаш-не искаш, трябва да работиш и после иди където искаш, а това вече е неволя.За тази година направете следния опит. По два начина може да се молите: „Дай ми, Господи, това и това", а пък други - „Дай ми, Господи, това, което намериш за добре", но когато Господ им даде това, което Той иска, те почват да казват, че това не са искали.
към текста >>
17.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [затворена карта], Търново
, 9.03.1909 г.
– полагането на Христос в
гроба
с
надгробен
плач.Константин Дъновски получава този свят символ по мистериозен начин на 11 април 1854 г.
Именно тези подвижни жертвеници, изработени от дърво, са наричани „антиминси“ при първите християни. След признаване на християнството като официална религия те се поставяли в храмовете върху престола за извършване на обреда. По-късно вместо от дърво антиминсите се изработват от ленен плат, като се поставят на малки маси. Още от самото начало има надписи върху плочите, като например – кръстен знак, символите на четиримата евангелисти в четирите края, изображение на риба като символ на християнството и др. Постепенно иконографската композиция се развива, докато се дойде до класическия вид на Антиминса от 1747 г.
– полагането на Христос в
гроба
с
надгробен
плач.Константин Дъновски получава този свят символ по мистериозен начин на 11 април 1854 г.
в солунската църква „Св. Димитър“. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“ в главата „Едно откровение в солунската черква „Св. Димитрий“. В началните години на Веригата П. Дънов заедно с пентаграма раздава и по един антиминс на всеки участник
към текста >>
18.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 20 август
, 20.08.1912 г.
Дяволът казва: „Има ли
задгробен
живот?
А душата, която влезе да живее в отрицателни качества, започва да слабее и изгубва първоначалната си хубост и красота. Ако искаме да бъдем красиви, трябва да търсим своя идеал, който е Христос. И така, трябва да се повърнем на първоначалното нещо — да потърсим Христа, Който е множество в Себе Си, светлина, която озарява еднакво всички плодове на Дървото на живота. На Бога ние трябва да принесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят; в принос сърцето си — по отношение на духовния свят; в служение ума си — по отношение на Божествения свят. С други думи, по отношение на физическия свят да принесем своята сила; по отношение на духовния — своята душа; а по отношение Божествения свят да принесем своя дух.
Дяволът казва: „Има ли
задгробен
живот?
“ Това обаче е най-глупавият въпрос. Той казва, че няма живот, защото сам е лъжа; че няма любов, защото сам няма любов; че няма правда, добродетел, истина — защото и у него самия липсват. Но вие не слушайте дявола, когато отрича тия добродетели, защото когато нахлува едно съмнение у вас, да знаете, че то не е от Бога. Когато у вас се явят богохулни мисли, да знаете, че това тоже не е от вас — това е работа на дявола. Но ще кажете, че Господ е казал: „Идете от Мене, вие прокляти!
към текста >>
19.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 18.07.1913 г.
Гробовете
, в които бяха затворени хиляди души от миналото, се освободиха от затвора и възлязоха в живота на Божията благост.
Вие преминахте през един изпит, през едно кръщение в Търново. Това, което придобихте, с пари не се купува. Това са редки събития в живота, които стават при особени епохи със значение. Това са велики дела Господни. Аз ги наричам възкресение.
Гробовете
, в които бяха затворени хиляди души от миналото, се освободиха от затвора и възлязоха в живота на Божията благост.
Едни слизат, Други възлизат. Такъв е великият закон на въздигането и възраждането. Нека помни Търново Господнето посещение за свобода, че животът не е в имота, но в Любовта, да обичате ближните си. Търново не изгуби, но спечели. Мислите на образования свят сега са средоточени към него.
към текста >>
20.
Писмо на Учителя до Др.Б.(?), Бургас
, 1.08.1913 г.
Като казваме „плът", далеч не трябва да разбираме физическото тяло, видимото, а тялото на чувствата, „етерното тяло", което след смъртта продължава да съществува до известно време, според духовния уровен на човека, и с което се явяват жителите отвъд
гроба
.
Действително, както казва той, в удовете ни - разбирай плътта, има противни закони на духовните и затова ний трябва да живеем „по дух". Защото, когато се говори за дейността на плътта, да се знае, че тя е винаги в борба с чистата съвест - Божият дух в нас. Казано е, че борбата ни в света е срещу греха в плътта, които заедно работят против Духа. Плътта се е омърсила и е станала противна на началото си с прихождането на първия човек, с което сатана е постигнал целта си - да прониква в нея. Считам за нужно да ти дам още едно разяснение по отношение на плътта.
Като казваме „плът", далеч не трябва да разбираме физическото тяло, видимото, а тялото на чувствата, „етерното тяло", което след смъртта продължава да съществува до известно време, според духовния уровен на човека, и с което се явяват жителите отвъд
гроба
.
2. „Съвършено и временно отменяване на духовните закони." Казахме, че съществуват два вида закони: ниски и висши, обаче това така е наредено, че нисшият закон е поставен в кръга на по-висш, този - в трети, четвърти и т.н. Всичко е закони в закони до безконечност. И още, че нисшият закон се подчинява на по-висшия (Еклисиаст 5;8). Така се обяснява и примерът с пророк Йон, когато той се намери в корема на „голямата риба" (Йона 2;1).
към текста >>
21.
Учителя изнася беседата 'Ето човека' - първата (официално стенографирана) неделна беседа
, 16.03.1914 г.
Ние се раждаме – това значи изникваме; растем, развиваме се, умираме и ни заравят в
гроба
– това е тъпкане, вършеене.
Същият закон важи и за нас – и ние трябва да произведем същия резултат. Ние трябва да бъдем посети, животът ни непременно ще има мъчнотии, които съставят тия малки, но необходими спънки, както е с житното зърно – известно налягане е потребно. И след това ще дойде процесът на растенето – Знанието; а когато завържем плод, това вече е Добродетелта. Следователно трябва да бъдем посети, трябва да ни се тури малко пръст, да има малко налягане; след туй трябва да растем нагоре и да придобием знания, а това знание, след като израсте до известна степен, трябва веднага да се превърне в житно зърно. И след туй Господарят ще прати да ожънат житото и Той ще отдели потребното от непотребното – житото от къклицата.
Ние се раждаме – това значи изникваме; растем, развиваме се, умираме и ни заравят в
гроба
– това е тъпкане, вършеене.
И от гумното Господ ще прибере онова, което му трябва. Туй съответства на плевнята и житницата: плявата турят в плевнята, а зърната – в житницата. Прочетох ви 19-а глава от Евангелието от Йоана, за да видите четирите неща, които Христос носеше на кръста – четири неща, които и ние трябва да научим: като турим Добродетелта на главата, която не беше прикована, от лява страна – Знанието, от дясна – Силата, а отдолу при краката – богатството, и ние ще имаме тогава разпнатия човек. Тоест, като приковем богатството, Силата и Знанието, техните сокове ще възлязат към главата – към Добродетелта. Когато Господ иска да направи човека добър, приковава го на кръста – заковава неговите богатства, сила, знания.
към текста >>
Но Господ не се отвръща и казва: „Донесете го, Мен ми трябва такъв, какъвто си е.“ И когато ни турят в
гроба
и ни оставят, какво прави Господ?
Силата е в нашия ум, в нашето сърце, в благородните пориви и стремежи да правим добро. Когато имаме тия неща, другите сами по себе си, на своето време ще дойдат. Нима, когато отидем на Небето, трябва да си вземем дрехите оттук? Господ, когато ни вика на Небето, съблича ни тук, Той не иска нашите дрипи, а казва: „Донесете го, както си е.“ Когато някой умре, всеки от нас се отвръща от него; дори и ония, които са го обичали, казват: „Махнете го по-скоро! “ Къде е тогава тяхната любов?
Но Господ не се отвръща и казва: „Донесете го, Мен ми трябва такъв, какъвто си е.“ И когато ни турят в
гроба
и ни оставят, какво прави Господ?
Той почва да говори с нас, а не, както някои мислят, че умрелите се освобождават. Пита ни: „Е, разбра ли Живота, разбра ли какъв е смисълът на Живота, който Аз ти пратих? “ В този именно разговор Господ рисува Своята велика картина, тогава се заражда онзи процес: людете, след като изпратят човека, почват да плачат и да изреждат всичките негови добри качества – виждат Божествената картина, която е изобразена в тия качества. Ние трябва да претърпим страданията, които ни идват, и да извлечем поука от тях. Исус със Своите земни страдания искаше да ни даде пример, че трябва да се подчиняваме на този Божествен процес.
към текста >>
Трябва да Го положим и оставим спокоен в
гроба
и Той тогава ще възкръсне и ще ни освободи.
“ Но Той казва: „Нямам време, Аз съм толкова зает с вашите работи, зает Съм с много по-важни ваши работи; когато остане време, ще се занимая с вашите външни дребни недоразумения.“ Туй не е алегория, а действителност. Има един стих в Свещеното Писание, в който Господ казва: „Аз бях на Израиля като натоварена каруца, в която хората постоянно турят всичко.“ Страданията обаче, които тук изпитваме, са страдания на Господа – Той страда и плаче във вас. Казваме: „Аз плача, скръбна ми е душата“; но когато кажем: „Господи, прости, аз Ти причиних толкова страдания с нечисти мисли и действия“, тогава ще дойдем на онзи истински път, който ще ни избави от съвременното зло. И най-сетне трябва да оставим нашия Господ да закрепне в нас. Ние сме Го свързали с въжета и сме Го приковали.
Трябва да Го положим и оставим спокоен в
гроба
и Той тогава ще възкръсне и ще ни освободи.
И бъдете уверени в едно нещо: ония, които спъват пътя Му, тоâà сме ние, хората; дяволите не спъват пътя Господен. Понеже Той е положил закона на Свободата, Той не може, не иска да измени тоя закон; и докато не дойдем до това съзнание – доброволно да се подчиним, Той няма да ни избави. Трябва да проникне дълбоко в нас съзнанието ни да бъдем подобни на Него. Тогаз нашите богатства, сила, добродетели ще употребим за въздигане. На кого?
към текста >>
22.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1914 г.
Сегашните тела са
гробища
и те трябва да се разрушат, за да изпъкнат нови тела.На Христа се казваше, че са дошли елини и учени хора от Европа.
Значи, за да бъдем съвършени, центърът трябва да бъде всред - и всяка една част от живота ни трябва равномерно да се отдалечава от центъра. Щом се измени този ред на нещата, настава друг порядък.Елинизмът представя известно време на тогавашната култура, защото елините имаха известни познания за знанията на Египет, Вавилон, Ниневия, [А]сирия и пр. Следователно съвременната наша култура е израз на тогавашната култура и като се говори за елини сега, то показва, че Христос ще се прослави в съвременна Европа, от която са дошли при Христа всичките й философи и учители, които със своя интелект господствуват навсякъде. Христос като говори в тая глава, дава дълбоки понятия за начина, по който ще дойде.Тази война, която сега става, е причина, щото много житни зърна да се хвърлят, та да се явят в нова форма, в която Син Човечески ще се прояви, но за да започнат тия зърна да израстват, по-напред трябва да се посеят. И това, което сега виждаме да става в Европа, то е просто разрушение на старото, за да се започне новото тяло, на нас наближава да се освободим от утробата.
Сегашните тела са
гробища
и те трябва да се разрушат, за да изпъкнат нови тела.На Христа се казваше, че са дошли елини и учени хора от Европа.
Те са дошли, защото им трябвал учител, който да разбира техния ум, с който те градят своя живот. Учениците мислеха тогава, че Христос ще стане цар на Земята, но Той им обясни, че хората са неверници, също както днешните свещеници с широките ръкави, които приличат на халдейски маги, които не знаят защо носят разширени ръкави, а пък в тях има дълбок смисъл. Разцепването значи, че има растеж, защото пъпешът само като узрее, тогава се пука, но когато видя една зелена краставица или една зелена диня да се пука, това е смешно. Та, в съвременното общество много хора са се пукнали преждевременно.Казва се, че към Христа са се обърнали елини, които искат да изпълнят волята Божия. Коя е волята Божия?
към текста >>
23.
Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път
, 27.01.1918 г.
Като приближава, той вижда на гърдите му светъл надпис: „Аз съм онзи, когото ти свали преди 2000 години от кръста и го положи в
гробницата
си." Надписът е там, докато тръгнат заедно към дома на Пеньо.
Пеньо си казва мислено: „Как ще намеря този пътник, когато никога не съм го виждал през живота си, а и от парахода ще слязат към 600 души? " В посочения ден и час той отива на пристанището и застава в края на кея. Параходьт пристига и от него слизат много хора. Пеньо ги наблюдава и се стреми със своята интуиция да открие този, когото трябва да посрещне. Когато слизат всички пътници, забелязва един красив човек в бял костюм да се отправя към него.
Като приближава, той вижда на гърдите му светъл надпис: „Аз съм онзи, когото ти свали преди 2000 години от кръста и го положи в
гробницата
си." Надписът е там, докато тръгнат заедно към дома на Пеньо.
Така става първата среща на Пеньо Киров с Учителя* От нея разбираме, че Пеньо Киров е прероденият Йосиф от Ариматея, който преди 2000 години погреба Христа, един ученик от вътрешната Христова школа, в която е и евангелист Йоан. Пеньо идва да работи в България за делото Божие. След първата среща Учителят често посещава Бургас и къщата на Пеньо Киров. Провеждат разговори, срещи и с други приятели и съмишленици, и с третия ученик на Учителя - Тодор Стоименов. При един разговор в дома на Пеньо Киров на външната врата се чука и Пеньо излиза да види кой ги безпокои.
към текста >>
24.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
В поменатото вече списание „Всемирна летопис", едно „Окултно списание", за „Висша духовна култура", редакцията не се задоволява само да просвещава в мистицизъм своите четци, да ги учи за
задгробното
.
- Крайно време е, дълг е! Тогаз, когато в днешното още болно време теософите за превземането на обществото тръгнаха по един планомерен път, чрез здрава организация, при което се събират и „доброволни"данъци много по-големи от държавните, други мистици си представиха превземането на държавата много лесна работа и пред очите им вече се мяркаха високите постове на управници. Със своя простичък ум, например, бай Устабашиев от Неврокопско си нашари гърдите с кръстове, написа си „сим победиши", и като втор Мессия изпревари Кришнамурти, яви се в София, за да поведе народа. Но, за голямо негово неудоволствие, отзова се в едно родопско село, за да просвещава помаците. Други обаче са тръгнали към същата цел по един път, пред който ние не можем да се не замислим.
В поменатото вече списание „Всемирна летопис", едно „Окултно списание", за „Висша духовна култура", редакцията не се задоволява само да просвещава в мистицизъм своите четци, да ги учи за
задгробното
.
Животът тук на земята е твърде привлекателен за хората около списанието и те искат да го наредят по своему. Тъкмо преди септемврийските събития пред 1923 г. в списанието започна публикуването на редица статии, как трябвало да се преустрои нашата държава. Няколкото пасажи, които привеждам*, считам достатъчни да ни осветлят не само стремленията на тези хора, но и „духовните" им връзки с друга една напаст, която насмалко щеше да погребе България. „Цялото производство, извършвано сега от работния народ на началата на частната собственост, може да даде най-големи и най-плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началото на колективната собственост.
към текста >>
Когато майката-природа е издигнала достатъчно човешкия ум, у него за първи път блясва мисълта за същността на битието, за смъртта, за
задгробното
.
Природата край нас не познава, след много хиляди години човек ще има навярно много по-силен ум от нашия ще проникне с други средства още по-далеч от нас в безкрайността на непознатото. Както предисторичния човек не е могъл да има идея за дълбочината на нашата, съвременна мисъл, така и ние днес не можем да си представим онези хоризонти, които ще се открият пред тези за нас свръхчовеци. Днес ние можем само отчасти да провиждаме някои етапи, през които ще мине навярно човек при усъвършенствуването на своя мисловен апарат: днешната биология вече повдига завесата на явленията, на тъй наречените „скрити сили": телепатията, например, изглежда, че ще влезе напълно в кръга на експерименталното изследване. При една по-висша форма на съвършенство в бъдещия мисловен апарат на човека може би и телепатията и други още съвсем непонятни днес за нас явления на духовния живот, ще станат най-обикновени прояви. За животинските ни прадеди не е съществувал още въпрос за битието.
Когато майката-природа е издигнала достатъчно човешкия ум, у него за първи път блясва мисълта за същността на битието, за смъртта, за
задгробното
.
В зависимост оттова, до каква степен на съвършенство ни е довела природата в дадена епоха, ние виждаме да се разширява нашия кръг на познанието, но кръгът си винаги остава. Какво има зад този кръг - безкрайност. Тук спира науката. Оттук нататък човек се *В идната „Научна седмица" пак тъй накратко ще разгледаме отношението на държавата към положителната наука, религия и теософския мистицизъм стреми да проникне с едно внедрено в него чувство - религиозното чувство.
към текста >>
25.
Учителя изнася първата лекция от ООК - 'Трите живота'
, 24.02.1922 г.
И по този начин, земята е пълна само с
гробища
и кости.
Може, тогава ще дойде приятната работа. Сега физическите нужди ни налагат да работим. Докато хората живеят тъй, живеят в едно лъжливо учение. Да работиш не е необходимо. То е една илюзия, както пияницата казва: Необходимо е да пия.
И по този начин, земята е пълна само с
гробища
и кости.
Тази необходимост ние я създадохме, престъпили сме закона. Господ казал на Адама: „Ето градината е пълна наредена, само онова дърво не бутай.“ Но той ял от него и го изпъдили навънка. Е, хубаво, ако ние се върнем и изпълним Божия закон, какво ще бъде? Пак в рая ще бъдем. Човешкият дух пак може да се върне в първоначалното си положение.
към текста >>
26.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
(Борис Николов говори за този Пентаграм във връзка с изработването на Пентаграма на
гроба
на Учителя):
„0пълченска"66], готово клише, по него могат да се препечатват Пентаграми. (12) Когато се отвори Школата, ние този Пентаграм го виждахме по стените на старите приятели. Учителя го даваше само на онези, които бяха разрешили правилно своята задача с Школата на Учителя. Това беше посвещение за ученик. (16, 207)
(Борис Николов говори за този Пентаграм във връзка с изработването на Пентаграма на
гроба
на Учителя):
Френският окултист и учен Сент Ив Д'Алвейдър на времето бе публикувал едно съчинение „Архиометър". То е издадено на френски език. В туй съчинение той развива теорията, че всеки тон като звучи не е само тон, но представлява известна мярка, дължина, според музикалните му трептения. Тогава той дава еталони, таблици, в които на тоновете е дадена съответна дължина. Когато искаме да построим една фигура, то тя има три измерения: дължина, широчина и дълбочина.
към текста >>
Запример, на вас, в провинцията, ви се даде да изпълните следната задача: вечерно време да отидете на
гробищата
и да се върнете в 12 часа през нощта.
Страхът е потребен, но трябва да знаем как да използваме неговата енергия. Всички пороци, всички отрицателни качества си имат своите добри страни; тяхната енергия може да се използва. Тъй че, за окултния ученик е една привилегия, да може да се бори с известни мъчнотии. От астралния свят ви дойде някоя мъчнотия, и когато вие чудите, как да се освободите от нея, отгоре тия ученици на Бялото Братство се радват и ми казват: „Иди там, между сливенци има голямо недоразумение, иди да ги успокоиш." Тук бутнеш, там бутнеш, казват: „Примирихме се." (122-123 стр.) После, всяко упражнение, което ще се даде в Общия клас, не трябва да го отлагате, защото отложите ли едно упражнение, откажете ли се да мислите върху него, или да изпълните едно упражнение, или да решите една задача, не само вие се спъвате, но, до известна степен, спъвате и целия клас.
Запример, на вас, в провинцията, ви се даде да изпълните следната задача: вечерно време да отидете на
гробищата
и да се върнете в 12 часа през нощта.
За някои е лесно да отидат до гробищата и да се върнат назад. Задачите, изобщо, ще бъдат от следния характер: качване по високи планински места, ходене в опасни местности, където живеят караконджовци и др. (355-356 стр.) И всяка задача трябва да извършите навреме, не я отлагайте. Изгубите ли времето, и условията се изгубват.
към текста >>
За някои е лесно да отидат до
гробищата
и да се върнат назад.
Всички пороци, всички отрицателни качества си имат своите добри страни; тяхната енергия може да се използва. Тъй че, за окултния ученик е една привилегия, да може да се бори с известни мъчнотии. От астралния свят ви дойде някоя мъчнотия, и когато вие чудите, как да се освободите от нея, отгоре тия ученици на Бялото Братство се радват и ми казват: „Иди там, между сливенци има голямо недоразумение, иди да ги успокоиш." Тук бутнеш, там бутнеш, казват: „Примирихме се." (122-123 стр.) После, всяко упражнение, което ще се даде в Общия клас, не трябва да го отлагате, защото отложите ли едно упражнение, откажете ли се да мислите върху него, или да изпълните едно упражнение, или да решите една задача, не само вие се спъвате, но, до известна степен, спъвате и целия клас. Запример, на вас, в провинцията, ви се даде да изпълните следната задача: вечерно време да отидете на гробищата и да се върнете в 12 часа през нощта.
За някои е лесно да отидат до
гробищата
и да се върнат назад.
Задачите, изобщо, ще бъдат от следния характер: качване по високи планински места, ходене в опасни местности, където живеят караконджовци и др. (355-356 стр.) И всяка задача трябва да извършите навреме, не я отлагайте. Изгубите ли времето, и условията се изгубват. Имайте предвид, че всяко нещо си има специално време.
към текста >>
27.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември
, 9.09.1923 г.
Ако приложиш обаче, приложиш ли първият закон, ти си вече вън от
гроба
, ти си възкръснал.
Това е абсолютна истина. Ако си учител мога да дам други методи, но преди всичко трябва абсолютна искреност към себе си.Аз нямах намерение да ви събирам и да ви говоря, но видях, че времето е хубаво днес и затова ви говоря. От Божия страна абсолютно никакво препятствие няма. Има всички условия да ви благослови Бог. Някои казват: „Аз съм стар вече".
Ако приложиш обаче, приложиш ли първият закон, ти си вече вън от
гроба
, ти си възкръснал.
Може да виждате много работи от духовния мир, но аз не искам още да виждате, защото вашата воденица още не е доправена и ако се пусне вода може да се разруши воденицата щом не е доправена. И последният винт трябва да се завърти хубаво, да се стегне хубаво, та като се пусне водата и се почне въртенето на колелата, да не се развали воденицата. Всички трябва да бъдете в изправност. Тук не се изисква голяма наука. В Божественото малките неща стават всякога големи.
към текста >>
28.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 10 септември
, 10.09.1923 г.
Гробно
мълчание.
Идваха при мене някои приятели, даваха ми разни планове (по забраната на събора). Аз им казах: Оставете ги! На някои пък казвах: Опитайте вашия проект. При тези въпроси има няколко начина. Най-добрият път беше мълчанието.
Гробно
мълчание.
Нека мълчим. Обаче ние сме оная тихата вода - мълчание отгоре, а работа отдолу. Знаете ли как се превзема една крепост? Отгоре уж бомбардират, а отдолу копаят. Повече уповавайте на вътрешната страна на Бога отколкото на себе си.
към текста >>
29.
Атентатът в катедралната църква „Света Неделя“ – история и факти
, 16.04.1925 г.
“Там видях жива
гробница
: парчета от икони, разхвърляни шапки, ръце, окървавени глави и всичко това бе застлано с кръв.
“И сега, след 30 години, виждам пред мен образа на този злодей – висок, строен, облечен в дълга, подобна на попско расо черна клисарска дреха, с подстригани мустаци, голобрад, сключени черни вежди, причесана и прилепена, гъста, мазна черна коса, с бледо мургаво лице и поглед на орел лешояд в човешки образ.” Същият на 16 април 1925 година около 15ч. и 20 минути се качва на тавана, почуква на вратата три пъти, какъвто е уговореният знак, и тогава Никола Петров запалва фитила – експлозивът се взривява, а над черквата се издига черен облак. Главният купол на църквата се събаря, а под него се намират множество невинни хора. Пожарният командир Юрий Захарчук споделя:
“Там видях жива
гробница
: парчета от икони, разхвърляни шапки, ръце, окървавени глави и всичко това бе застлано с кръв.
Всички хора бяха загубили присъствие на духа, бягаха на всички посоки и викаха.” Пораженията в църквата
към текста >>
30.
Разговор на Учителя с ръководителите - 23 април. София
, 23.04.1927 г.
От благодарност към нея, направил й един хубав
гроб
и го украсил.
Съвети не давайте - трябва да се спазват правилата, иначе борбата в църквата може да се пренесе и в окултното братство. Пример с двамата дервиши. Единият от тях си имал една магаричка с едно магаренце, работил си с нея нивата, лозето и много скромно се препитавал - все бил беден. Един ден магаричката умряла. Той се отчаял - единственото средство за препитание изгубил.
От благодарност към нея, направил й един хубав
гроб
и го украсил.
Минаващи пътници като видели тоя хубав гроб, помислили, че това е гроб на някой велик дервиш и почнали да правят молитви на него и да принасят дарове. Разчуло се, че на тоя гроб ставали и изцеления на болни. Дервишинът си направил наблизо колиба и прибирал даровете и тръгнало му на добре. Забогатял и си казал: „Добре, че ми умря магаричката". Научил се и другият дервишин и го заобиколил и го попитал: „Какво стана така че ти тръгна на забогатявание?
към текста >>
Минаващи пътници като видели тоя хубав
гроб
, помислили, че това е
гроб
на някой велик дервиш и почнали да правят молитви на него и да принасят дарове.
Пример с двамата дервиши. Единият от тях си имал една магаричка с едно магаренце, работил си с нея нивата, лозето и много скромно се препитавал - все бил беден. Един ден магаричката умряла. Той се отчаял - единственото средство за препитание изгубил. От благодарност към нея, направил й един хубав гроб и го украсил.
Минаващи пътници като видели тоя хубав
гроб
, помислили, че това е
гроб
на някой велик дервиш и почнали да правят молитви на него и да принасят дарове.
Разчуло се, че на тоя гроб ставали и изцеления на болни. Дервишинът си направил наблизо колиба и прибирал даровете и тръгнало му на добре. Забогатял и си казал: „Добре, че ми умря магаричката". Научил се и другият дервишин и го заобиколил и го попитал: „Какво стана така че ти тръгна на забогатявание? " Той не му казал истината, но му дал магаренцето, което вече порастнало, за да си служи с него.
към текста >>
Разчуло се, че на тоя
гроб
ставали и изцеления на болни.
Единият от тях си имал една магаричка с едно магаренце, работил си с нея нивата, лозето и много скромно се препитавал - все бил беден. Един ден магаричката умряла. Той се отчаял - единственото средство за препитание изгубил. От благодарност към нея, направил й един хубав гроб и го украсил. Минаващи пътници като видели тоя хубав гроб, помислили, че това е гроб на някой велик дервиш и почнали да правят молитви на него и да принасят дарове.
Разчуло се, че на тоя
гроб
ставали и изцеления на болни.
Дервишинът си направил наблизо колиба и прибирал даровете и тръгнало му на добре. Забогатял и си казал: „Добре, че ми умря магаричката". Научил се и другият дервишин и го заобиколил и го попитал: „Какво стана така че ти тръгна на забогатявание? " Той не му казал истината, но му дал магаренцето, което вече порастнало, за да си служи с него. Той го взел за да пооблекчи своето материално положение.
към текста >>
Той му дал съвет да му направи
гроб
и да го украси.
Научил се и другият дервишин и го заобиколил и го попитал: „Какво стана така че ти тръгна на забогатявание? " Той не му казал истината, но му дал магаренцето, което вече порастнало, за да си служи с него. Той го взел за да пооблекчи своето материално положение. Обаче магаренцето, вече израстнало магаре, умряло. Отишъл той да се оплаче на съседа си, че му умряло магарето.
Той му дал съвет да му направи
гроб
и да го украси.
И ето че се разчуло, че един велик дервишин умрял на еди кое си място и почнали да посещават гроба му, и да носят дарове и изцеления ставали. Отишъл той и се похвалил на другаря си, че му тръгнало на добре, след като умряло магарето му. Първият дервишин му казал: „Твоето магаре мяза на майка си". Та сега казвам на вас: Докато не умре вашето магаре няма да се прочуете! Това е окултен разказ, върху който размишлявайте!
към текста >>
И ето че се разчуло, че един велик дервишин умрял на еди кое си място и почнали да посещават
гроба
му, и да носят дарове и изцеления ставали.
" Той не му казал истината, но му дал магаренцето, което вече порастнало, за да си служи с него. Той го взел за да пооблекчи своето материално положение. Обаче магаренцето, вече израстнало магаре, умряло. Отишъл той да се оплаче на съседа си, че му умряло магарето. Той му дал съвет да му направи гроб и да го украси.
И ето че се разчуло, че един велик дервишин умрял на еди кое си място и почнали да посещават
гроба
му, и да носят дарове и изцеления ставали.
Отишъл той и се похвалил на другаря си, че му тръгнало на добре, след като умряло магарето му. Първият дервишин му казал: „Твоето магаре мяза на майка си". Та сега казвам на вас: Докато не умре вашето магаре няма да се прочуете! Това е окултен разказ, върху който размишлявайте! Закона е: Когато има изобилие, чакайте, нека са прояви.
към текста >>
На
гроба
на Елисея оживя един умрял.Знания трябват.
През тая година има условия да се поправят всички досегашни погрешки и да се турне всичко в ред. Туй Божествено движение си има своите противници. От тях някои си мълчат, но щом им се дадат благоприятни условия, ще излезат. Тая година имате условия да постигнете много неща, но ако не постигнете, грешката ще бъде ваша. Нещата не се повтарят.
На
гроба
на Елисея оживя един умрял.Знания трябват.
Еликсирът е като масло, което наливаш в кандило, което гори, а което е угаснало и да налееш, не ще гори, а трябва кибрит да драснеш за да се запали.Та за здравето на вашите деца, екскурзии ще правите. А чудеса могат да се правят само там, гдето има вяра. Христос в своите си не можа да направи чудеса заради безверието им.1 часа и 20 минути след пладне. Отче наш. Очаквайте да станат неща, които е определено да станат, а не очаквайте да стане онова, което не е определено да стане.
към текста >>
31.
Учителя започва изнасянето на Утринните слово с беседата 'Абсолютната Истина'
, 21.09.1930 г.
Казвам мислено: Сестра, единият ти крак е в
гроба
, внимавай да не лъжеш.
Срещна една млада сестра и я погледна. Защо я погледнах? – Искам да ѝ кажа да не лъже. Казвам мислено: Ти си млада, едва сега влизаш в света и лъжеш. Срещна една стара сестра, и нея погледна.
Казвам мислено: Сестра, единият ти крак е в
гроба
, внимавай да не лъжеш.
И младите и старите трябва да говорят истината. Някога и мене поглеждат накриво. С това хората ме питат: „Защо позволяваш на учениците си да лъжат? Защо позволяваш и на духовете да ни лъжат? “ Така те ме правят техен съучастник.
към текста >>
32.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 26 юли
, 26.07.1932 г.
Не прави
надгробни
плочи на погрешките си.
Ставай рано, когато сиромашията хлопа. Лягай рано, когато богатството тръгва. Яж, когато пресищането си е заминало. Почивай, когато гладът е дошел. Говори, когато те бият и мълчи, когато те милват.
Не прави
надгробни
плочи на погрешките си.
Не връзвай звънци на добродетелите си. В пукната паница ястие не туряй. С пробита стомна за вода не ходи. На кон без гем не се качи. В къща без покрив не живей.
към текста >>
33.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 3 август
, 3.08.1932 г.
Според тогавашния обичай умрелият трябвало да преседи една нощ на
гроба
и на другия ден го погребвали.
95-96): Един беден човек работил известно време при един богат, но последният не му платил, останал да му дьлжи. Бедният останал непримирен, но понеже бил физически по-слаб от богатия, не могъл да му отмъсти. Колкото пъти го срещал, той все си казвал: „Чакай, ще намеря аз слабото ти място! Все ще ти отмъстя един ден." Не се минало много време, и богатият заболял. Викал няколко лекари, но не могли да му помогнат и той умрял.
Според тогавашния обичай умрелият трябвало да преседи една нощ на
гроба
и на другия ден го погребвали.
Сиромахът си казал: „Ето един случай да си отмъстя." Той взел едно дърво и почнал да налага умрелия. От боя умрелият се съживил и станал от гроба. Десет души лекари го лекували, но най-после го уморили. Бедният го наложил добре и го съживил. Като станал от гроба, богатият повикал бедния човек и му платил десетократно, като му казал: „Много благодаря за налагането.
към текста >>
От боя умрелият се съживил и станал от
гроба
.
Колкото пъти го срещал, той все си казвал: „Чакай, ще намеря аз слабото ти място! Все ще ти отмъстя един ден." Не се минало много време, и богатият заболял. Викал няколко лекари, но не могли да му помогнат и той умрял. Според тогавашния обичай умрелият трябвало да преседи една нощ на гроба и на другия ден го погребвали. Сиромахът си казал: „Ето един случай да си отмъстя." Той взел едно дърво и почнал да налага умрелия.
От боя умрелият се съживил и станал от
гроба
.
Десет души лекари го лекували, но най-после го уморили. Бедният го наложил добре и го съживил. Като станал от гроба, богатият повикал бедния човек и му платил десетократно, като му казал: „Много благодаря за налагането. Ако не беше ме бил, щяха да ме заровят в земята." (Бел. М.И.) Изгревът - Том 17
към текста >>
Като станал от
гроба
, богатият повикал бедния човек и му платил десетократно, като му казал: „Много благодаря за налагането.
Според тогавашния обичай умрелият трябвало да преседи една нощ на гроба и на другия ден го погребвали. Сиромахът си казал: „Ето един случай да си отмъстя." Той взел едно дърво и почнал да налага умрелия. От боя умрелият се съживил и станал от гроба. Десет души лекари го лекували, но най-после го уморили. Бедният го наложил добре и го съживил.
Като станал от
гроба
, богатият повикал бедния човек и му платил десетократно, като му казал: „Много благодаря за налагането.
Ако не беше ме бил, щяха да ме заровят в земята." (Бел. М.И.) Изгревът - Том 17 Глава: 16. Из беседата от Учителя на 3.VIII.1932 г. Спомен на Пеню Ганев
към текста >>
34.
Учителя присъства на събора през 1933 г., първи ден - 1 септември
, 1.09.1933 г.
Христос трябва да излезе вън от
гроба
.
Молитвата с Учителя ще я помня. След като прочете една глава от евангелието, Той ни говореше, а ние с внимание Го слушахме. ... Щом не ядеш от свещения хляб, ти си безверник, а щом ядеш, ти вярваш. Този свещен хляб е Словото. Словото е вътрешната страна на храненето.
Христос трябва да излезе вън от
гроба
.
И когато Христос дойде във вашия дом, всичко ще имате. Опасно е човек да се спира в пътя, по който Бог го [е] изпратил. Ти не можеш да ходиш в пътя на Истината, ако не ядеш от свещения хляб. Истината се казва само на онзи, който е жаден, който е в тъмнина. Един ден, когато се явите при Бога, какво ще Му кажете?
към текста >>
35.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август
, 7.08.1936 г.
Птичките в природата, може би съзнателно, може би по инстинкт, ръководени от висши същества, стават рано, в зори, и се радват на живота и пеят и възхваляват живота, Твореца, а само човекът, потънал в грижи и неволи, се върти в грижи и суетни мисли и състояния, които бавно го душат и изсмукват всички жизнени сили от него, докато го изчерпат и захвърлят в
гроба
(безразличния, несъзнателния живот).От повече от 10 дни все облачното небе и по няколко пъти валене, тая заран се полуизяснило, а мъглата в Нишавската долина се разстлала като море с разни отсенки, стърчат само тук-таме острите върхове на високи баири, като островчета.
И му казвам, че ето, ще ги хвърля, за да си ги вземе, а аз си имам, но къде - не помня. * Събудих се рано. Станах. Чуват се гласове на славеи, и най-важният трел на чучулига долита отнякъде и колко славна песен! В тъмни зори тя се извила кой знай колко нависоко и тук от мъглата дочувам само последното й отекване на последния й трел.
Птичките в природата, може би съзнателно, може би по инстинкт, ръководени от висши същества, стават рано, в зори, и се радват на живота и пеят и възхваляват живота, Твореца, а само човекът, потънал в грижи и неволи, се върти в грижи и суетни мисли и състояния, които бавно го душат и изсмукват всички жизнени сили от него, докато го изчерпат и захвърлят в
гроба
(безразличния, несъзнателния живот).От повече от 10 дни все облачното небе и по няколко пъти валене, тая заран се полуизяснило, а мъглата в Нишавската долина се разстлала като море с разни отсенки, стърчат само тук-таме острите върхове на високи баири, като островчета.
Чепъна представлява бяла планина от покрилата го на талази мъгла.31.V.1936 год., неделяХубав ден. Изпитните беседи започнаха от 8 1/2 ч и траяха до 2 ч следобед. След като се наобядвах, дойдоха ученици да ми помагат да подредя библиотеката. Дойдоха и Василка Трифонова и Георги Божилов. Подредихме я.
към текста >>
36.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август
, 8.08.1936 г.
Птичките в природата, може би съзнателно, може би по инстинкт, ръководени от висши същества, стават рано, в зори, и се радват на живота и пеят и възхваляват живота, Твореца, а само човекът, потънал в грижи и неволи, се върти в грижи и суетни мисли и състояния, които бавно го душат и изсмукват всички жизнени сили от него, докато го изчерпат и захвърлят в
гроба
(безразличния, несъзнателния живот).От повече от 10 дни все облачното небе и по няколко пъти валене, тая заран се полуизяснило, а мъглата в Нишавската долина се разстлала като море с разни отсенки, стърчат само тук-таме острите върхове на високи баири, като островчета.
И му казвам, че ето, ще ги хвърля, за да си ги вземе, а аз си имам, но къде - не помня. * Събудих се рано. Станах. Чуват се гласове на славеи, и най-важният трел на чучулига долита отнякъде и колко славна песен! В тъмни зори тя се извила кой знай колко нависоко и тук от мъглата дочувам само последното й отекване на последния й трел.
Птичките в природата, може би съзнателно, може би по инстинкт, ръководени от висши същества, стават рано, в зори, и се радват на живота и пеят и възхваляват живота, Твореца, а само човекът, потънал в грижи и неволи, се върти в грижи и суетни мисли и състояния, които бавно го душат и изсмукват всички жизнени сили от него, докато го изчерпат и захвърлят в
гроба
(безразличния, несъзнателния живот).От повече от 10 дни все облачното небе и по няколко пъти валене, тая заран се полуизяснило, а мъглата в Нишавската долина се разстлала като море с разни отсенки, стърчат само тук-таме острите върхове на високи баири, като островчета.
Чепъна представлява бяла планина от покрилата го на талази мъгла.31.V.1936 год., неделяХубав ден. Изпитните беседи започнаха от 8 1/2 ч и траяха до 2 ч следобед. След като се наобядвах, дойдоха ученици да ми помагат да подредя библиотеката. Дойдоха и Василка Трифонова и Георги Божилов. Подредихме я.
към текста >>
37.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август
, 10.08.1936 г.
Птичките в природата, може би съзнателно, може би по инстинкт, ръководени от висши същества, стават рано, в зори, и се радват на живота и пеят и възхваляват живота, Твореца, а само човекът, потънал в грижи и неволи, се върти в грижи и суетни мисли и състояния, които бавно го душат и изсмукват всички жизнени сили от него, докато го изчерпат и захвърлят в
гроба
(безразличния, несъзнателния живот).От повече от 10 дни все облачното небе и по няколко пъти валене, тая заран се полуизяснило, а мъглата в Нишавската долина се разстлала като море с разни отсенки, стърчат само тук-таме острите върхове на високи баири, като островчета.
И му казвам, че ето, ще ги хвърля, за да си ги вземе, а аз си имам, но къде - не помня. * Събудих се рано. Станах. Чуват се гласове на славеи, и най-важният трел на чучулига долита отнякъде и колко славна песен! В тъмни зори тя се извила кой знай колко нависоко и тук от мъглата дочувам само последното й отекване на последния й трел.
Птичките в природата, може би съзнателно, може би по инстинкт, ръководени от висши същества, стават рано, в зори, и се радват на живота и пеят и възхваляват живота, Твореца, а само човекът, потънал в грижи и неволи, се върти в грижи и суетни мисли и състояния, които бавно го душат и изсмукват всички жизнени сили от него, докато го изчерпат и захвърлят в
гроба
(безразличния, несъзнателния живот).От повече от 10 дни все облачното небе и по няколко пъти валене, тая заран се полуизяснило, а мъглата в Нишавската долина се разстлала като море с разни отсенки, стърчат само тук-таме острите върхове на високи баири, като островчета.
Чепъна представлява бяла планина от покрилата го на талази мъгла.31.V.1936 год., неделяХубав ден. Изпитните беседи започнаха от 8 1/2 ч и траяха до 2 ч следобед. След като се наобядвах, дойдоха ученици да ми помагат да подредя библиотеката. Дойдоха и Василка Трифонова и Георги Божилов. Подредихме я.
към текста >>
38.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
Птичките в природата, може би съзнателно, може би по инстинкт, ръководени от висши същества, стават рано, в зори, и се радват на живота и пеят и възхваляват живота, Твореца, а само човекът, потънал в грижи и неволи, се върти в грижи и суетни мисли и състояния, които бавно го душат и изсмукват всички жизнени сили от него, докато го изчерпат и захвърлят в
гроба
(безразличния, несъзнателния живот).От повече от 10 дни все облачното небе и по няколко пъти валене, тая заран се полуизяснило, а мъглата в Нишавската долина се разстлала като море с разни отсенки, стърчат само тук-таме острите върхове на високи баири, като островчета.
И му казвам, че ето, ще ги хвърля, за да си ги вземе, а аз си имам, но къде - не помня. * Събудих се рано. Станах. Чуват се гласове на славеи, и най-важният трел на чучулига долита отнякъде и колко славна песен! В тъмни зори тя се извила кой знай колко нависоко и тук от мъглата дочувам само последното й отекване на последния й трел.
Птичките в природата, може би съзнателно, може би по инстинкт, ръководени от висши същества, стават рано, в зори, и се радват на живота и пеят и възхваляват живота, Твореца, а само човекът, потънал в грижи и неволи, се върти в грижи и суетни мисли и състояния, които бавно го душат и изсмукват всички жизнени сили от него, докато го изчерпат и захвърлят в
гроба
(безразличния, несъзнателния живот).От повече от 10 дни все облачното небе и по няколко пъти валене, тая заран се полуизяснило, а мъглата в Нишавската долина се разстлала като море с разни отсенки, стърчат само тук-таме острите върхове на високи баири, като островчета.
Чепъна представлява бяла планина от покрилата го на талази мъгла.31.V.1936 год., неделяХубав ден. Изпитните беседи започнаха от 8 1/2 ч и траяха до 2 ч следобед. След като се наобядвах, дойдоха ученици да ми помагат да подредя библиотеката. Дойдоха и Василка Трифонова и Георги Божилов. Подредихме я.
към текста >>
39.
Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова
, 1.05.1937 г.
Всички отивали на
гроба
й и се лекували.
Туй място, дето са камъните, е слязло надолу, затова сега е по-нисък купът на камъните. Което започва с буря, свършва с тишина. Мил, кротък, любящ, Учителят ни разказа следната приказка: Един дервишин се преселил с една магарица и магаренце. Магарицата умряла.
Всички отивали на
гроба
й и се лекували.
„Като умре магаренцето, ще ти го дам" - казал той на другия дервишин. Ана (Шишкова) са... (прилича на майка си). У българите суеверието е: като намери петало, пази го, да му върви. Учителят погледна с благоговение към небето и каза: - Тази сутрин един художник изложил една картина на небето.
към текста >>
40.
Заминаването на дядо Благо - 16 януари 1938 г.
, 16.01.1938 г.
Учителят я прекъсва и казва: „Като знаеше това, защо отиде на
гробищата
, заради ритуала ли?
След кратко боледуване на 15 януари 1938 г., събота, си заминава Стоян Русев - Дядо Благо, един от най-преданите ученици. За него Учителят казва, че е прероденият Климент Охридски. На 16 януари, неделя, Учителят държи беседа в 5 часа сутринта, за която казва, че е първата свещ, запалена за Дядо Благо. На беседата в 10 часа Учителят за пръв път казва за някого: „Аз обичах Дядо Благо и тази беседа е втората свещ, която запалих за него." Беседата е изнесена на много висок стил и братята и сестрите почти нищо не разбират. След свършване на беседата Учителят обяснява: „Вие не можахте да разберете тази беседа, защото тя беше за ония възвишени същества, дошли от края на Вселената, за да чуят как Бог изявява своята любов към свой ученик," Една сестра, която присъства на погребението, казва на Учителя, че Дядо Благо го няма в катафалката.
Учителят я прекъсва и казва: „Като знаеше това, защо отиде на
гробищата
, заради ритуала ли?
"Дядо Благо минава през всички състояния след заминаването си и отива да работи в Света на Светлините. Вечерта от 19 до 21.30 ч. Учителят държи трета беседа, трета свещ за заминалия. Беседата завършва с мотото: „Живот, знание и свобода, това Божия Дух иска". След това обяснява, че Стоян Русев е от четвърто измерение и няма да се преражда повече на Земята.
към текста >>
41.
Посрещане на новата 1939-та година. Беседите 'Големият брат' и 'Малкият брат'
, 1.01.1939 г.
Свободно говори само онзи, който може да каже на умрелия да стане от
гроба
и да започне нов живот.
Силата дава възможност на човека да преодолява трудностите в живота. Знанието осветява пътя на човека. Свободата дава възможност на човека да се прояви. Някой казва, че е свободен да изкаже мнението си по някой спорен въпрос. Това не е никаква свобода.
Свободно говори само онзи, който може да каже на умрелия да стане от
гроба
и да започне нов живот.
Каже ли му да стане, а той продължава да лежи в гроба, това не е свободно говорене. Сега, аз желая на всички присъствуващи да излезете от гробовете си. Не е въпрос телата ви да възкръснат. Не, душата ви трябва да възкръсне. Да възкръсне душата ви, това значи, да се прояви.
към текста >>
Каже ли му да стане, а той продължава да лежи в
гроба
, това не е свободно говорене.
Знанието осветява пътя на човека. Свободата дава възможност на човека да се прояви. Някой казва, че е свободен да изкаже мнението си по някой спорен въпрос. Това не е никаква свобода. Свободно говори само онзи, който може да каже на умрелия да стане от гроба и да започне нов живот.
Каже ли му да стане, а той продължава да лежи в
гроба
, това не е свободно говорене.
Сега, аз желая на всички присъствуващи да излезете от гробовете си. Не е въпрос телата ви да възкръснат. Не, душата ви трябва да възкръсне. Да възкръсне душата ви, това значи, да се прояви. Велико, красиво нещо е човешката душа.
към текста >>
Сега, аз желая на всички присъствуващи да излезете от
гробовете
си.
Свободата дава възможност на човека да се прояви. Някой казва, че е свободен да изкаже мнението си по някой спорен въпрос. Това не е никаква свобода. Свободно говори само онзи, който може да каже на умрелия да стане от гроба и да започне нов живот. Каже ли му да стане, а той продължава да лежи в гроба, това не е свободно говорене.
Сега, аз желая на всички присъствуващи да излезете от
гробовете
си.
Не е въпрос телата ви да възкръснат. Не, душата ви трябва да възкръсне. Да възкръсне душата ви, това значи, да се прояви. Велико, красиво нещо е човешката душа. Да се прояви душата на човека, това значи да се дигне надгробната плоча, която я затискала от хиляди години, и да се събуди от дълбокия сън.
към текста >>
Да се прояви душата на човека, това значи да се дигне
надгробната
плоча, която я затискала от хиляди години, и да се събуди от дълбокия сън.
Сега, аз желая на всички присъствуващи да излезете от гробовете си. Не е въпрос телата ви да възкръснат. Не, душата ви трябва да възкръсне. Да възкръсне душата ви, това значи, да се прояви. Велико, красиво нещо е човешката душа.
Да се прояви душата на човека, това значи да се дигне
надгробната
плоча, която я затискала от хиляди години, и да се събуди от дълбокия сън.
Събудете се от тоя сън и не спете вече! Заспите ли, големи нешастия ще ви сполетят. Не заспивайте на места, дето минават крадци и разбойници. С други думи казано: никога не допущайте в ума си нито една отрицателна мисъл и в сърдцето си нито едно отрицателно чувство, които от една страна обират хората, а от друга — обвиняват мирните пътници в кражба и злосторство. Искате ли да запазите съзнанието си будно, никога не допущайте крива мисъл по отношение на Божественото в света.
към текста >>
Топлината, която човек има, е в състояние да разтопи всички
надгробни
плочи, турени върху него.
То е запалено от милиони години насам и постоянно гори. Същото се отнася и до човека. Той е запален с Божествената запалка на любовта още при създаването му, но и до днес продължава да гори. Никой не е в състояние да го изгаси. Дето и да го турят, той няма да изгасне.
Топлината, която човек има, е в състояние да разтопи всички
надгробни
плочи, турени върху него.
Единствените неща, от които човек не трябва да се плаши, това са любовта, знанието и светлината и свободата. Единствените неща, от които човек трябва да се плаши, това са безлюбието, невежеството, робството и ограничението. И тъй, числото 39 в новата 1939 г. представя двама братя: тройката е братът, който живее в Божествения свят; деветорката е големият брат, който живее на земята и ръководи цялото човечество. Този брат иде сега в света да помогне на всички страдащи.
към текста >>
Близките и роднините плачат над
гроба
му, той чува плача, но нищо не може да им каже.
Издание - 1939 г.Книгата за теглене на PDFСъдържаниеДруг вариант за четене на книгата онлайнКНИГА: Големият брат, Малкият брат Съвременното човечество живее в една от най-важните епохи. Тази епоха е важна по своите последствия. Тя е толкова важна и сериозна, колкото е сериозно положението на мъртвия, който е заровен в земята.
Близките и роднините плачат над
гроба
му, той чува плача, но нищо не може да им каже.
Страшно е положението на този човек. Той мисли, че всичко, каквото е имал — знние, слава, богатство, е заровено с него заедно. Най-важното за него в този момент е да дойде някой отвън и да каже: Отворете този гроб! Чуе ли тези думи, това значи, че е дошъл часът на неговото спасение. Хората заравят своите умрели на доста голяма дълбочина, най-малко на един метър.
към текста >>
Най-важното за него в този момент е да дойде някой отвън и да каже: Отворете този
гроб
!
Тази епоха е важна по своите последствия. Тя е толкова важна и сериозна, колкото е сериозно положението на мъртвия, който е заровен в земята. Близките и роднините плачат над гроба му, той чува плача, но нищо не може да им каже. Страшно е положението на този човек. Той мисли, че всичко, каквото е имал — знние, слава, богатство, е заровено с него заедно.
Най-важното за него в този момент е да дойде някой отвън и да каже: Отворете този
гроб
!
Чуе ли тези думи, това значи, че е дошъл часът на неговото спасение. Хората заравят своите умрели на доста голяма дълбочина, най-малко на един метър. Житното зърно, обаче, заравят на дълбочина един-два сантиметра. Ако биха го заровили на един метър дълбочина, по никой начин то не би могло да израсте. Сега аз искам да обясня ценността на нещата, без да изнасям някакви нови хипотези или теории, нито да казвам, кое е право и кое — криво.
към текста >>
42.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Втори ден - 27 август
, 27.08.1939 г.
Свещеното писание казва: Онези които спят в
гробовете
си ще възкръснат.
Но трябва да знаете как да употребите свещения огън. Ако няма свещен огън във вашата любов, във вашите чувства те не са отзивчиви. Някой казва моя възлюблен няма онази любов към мене, сега лъха нещо студено от него, значи онзи е изгубил този свещен огън. Вие всички сте били в миналото свещеници, жреци. Няма нито един от вас да не е бил жрец.
Свещеното писание казва: Онези които спят в
гробовете
си ще възкръснат.
Те са умрели, понеже са изгорели от свещения огън, като не са знаели как да го употребяват. Свещеният огън иска наново да ги възкреси. Човек не знае какво нещо е любовта на Бога. Целият свят представлява възможности, които са създадени от свещения огън, за да се повдигнат човешките души, дух, ум и сърце, за да може да се изгради красотата на човешкото тяло, за да може човек да види хубостта на Божествения свят. Буда веднъж не е приел високопоставени, благородни хора на разговор, а е приел един беден човек просто облечен.
към текста >>
43.
Учителя дава тема за песента 'Житно зърно' (песента е завършена - 4 февруари 1942)
, 19.01.1942 г.
Твоят Син възкръсна от
гроба
на третия ден след смъртта и мъртвите възкреси: хора, веселете се!
Песента е нотирана от Барнаби Браун, Шотландия, по изпълнение на Весела Несторова през 1993 г. Ангел вопияше (чсл. ) - Ангел викаше. Черковнославянският текст, трансформиран на съвременен български, звучи така: Ангел викаше на благодатната (Божия майка): чиста Дево, радвай се! и пак ти казвам: радвай се!
Твоят Син възкръсна от
гроба
на третия ден след смъртта и мъртвите възкреси: хора, веселете се!
Прослави се, прослави се, Йерусалиме (християнска Църква), защото славата Господня над теб възсия: тържествувай сега и весели се, Сионе! Ти, Чиста, радвай се, Богородице, за възкресението на родения от Теб. 42. Тайната вечеря. Музика и текст от Весела Несторова, одобрени от Учителя. Преводът на първия стих е: „Всичко е светло, всичко е осветено в Моята (на Христа) Виделина. “
към текста >>
44.
Заминаването на Учителя
, 27.12.1944 г.
Разрешението го имахме,
гроба
беше изкопан и оставаше погребението на тялото на Учителя.
Всяка вечер отивахме в големия салон край Учителя, но нали не бива да се пали печка, бе студено. Ние насядвахме на столовете, пеехме и се молехме. Спомням си, че един брат беше дошъл от някъде и свиреше на цитра, но не го познавах. Това беше всеки ден до събота. В неделя като че се пооткри небето.
Разрешението го имахме,
гроба
беше изкопан и оставаше погребението на тялото на Учителя.
На поляната, на която играехме Паневритмия направиха три кръга като носеха тялото на Учителя, а ние вървяхме след Него. Накрая спряха на местото където беше изкопан гроба до лозичката. Братята бяха сложили дъски на дъното на гроба, върху които поставиха ковчега с тялото на Учителя. Може би и отгоре е имало дъски, не помня повече . Изминаха 45 години оттогава - не беше ден, не беше два - цяла вечност.
към текста >>
Накрая спряха на местото където беше изкопан
гроба
до лозичката.
Спомням си, че един брат беше дошъл от някъде и свиреше на цитра, но не го познавах. Това беше всеки ден до събота. В неделя като че се пооткри небето. Разрешението го имахме, гроба беше изкопан и оставаше погребението на тялото на Учителя. На поляната, на която играехме Паневритмия направиха три кръга като носеха тялото на Учителя, а ние вървяхме след Него.
Накрая спряха на местото където беше изкопан
гроба
до лозичката.
Братята бяха сложили дъски на дъното на гроба, върху които поставиха ковчега с тялото на Учителя. Може би и отгоре е имало дъски, не помня повече . Изминаха 45 години оттогава - не беше ден, не беше два - цяла вечност. При един случай синът ми Любомир Няголов разказа следното: Учителят бил казал пред братя и сестри преди да си замине, че е необходимо да си замине, защото в противен случай можело да бъде ликвидиран от комунистите, което обстоятелство щяло да донесе едно ново 500-годишно робство на български народ. Защото робството ни под турците е резултат от това, че българите са преследвали и гонили богомилите от България.
към текста >>
Братята бяха сложили дъски на дъното на
гроба
, върху които поставиха ковчега с тялото на Учителя.
Това беше всеки ден до събота. В неделя като че се пооткри небето. Разрешението го имахме, гроба беше изкопан и оставаше погребението на тялото на Учителя. На поляната, на която играехме Паневритмия направиха три кръга като носеха тялото на Учителя, а ние вървяхме след Него. Накрая спряха на местото където беше изкопан гроба до лозичката.
Братята бяха сложили дъски на дъното на
гроба
, върху които поставиха ковчега с тялото на Учителя.
Може би и отгоре е имало дъски, не помня повече . Изминаха 45 години оттогава - не беше ден, не беше два - цяла вечност. При един случай синът ми Любомир Няголов разказа следното: Учителят бил казал пред братя и сестри преди да си замине, че е необходимо да си замине, защото в противен случай можело да бъде ликвидиран от комунистите, което обстоятелство щяло да донесе едно ново 500-годишно робство на български народ. Защото робството ни под турците е резултат от това, че българите са преследвали и гонили богомилите от България. Е, може ли да умре един Учител?
към текста >>
45.
Определяне мястото на Учителя
, 27.12.1944 г.
След като Учителят си замина и се постави въпросът да се погребе тялото Му на "Изгрева", докато получим разрешение за това, решихме да умуваме къде да се определи мястото за
гроба
.
Но тогава той си бе наумил да Го пита точно това, а не нещо друго, защото знаеше, че при Учителя случайни неща няма. Запитва Го и Учителят си вдига главата. Бил е уморен и казал: "Ето, едно хубаво място за почивка! " Боян си го записал в тефтера. Той записваше всичко.
След като Учителят си замина и се постави въпросът да се погребе тялото Му на "Изгрева", докато получим разрешение за това, решихме да умуваме къде да се определи мястото за
гроба
.
Не смеехме да казваме "гроб". Казвахме: "Къде ще бъде мястото на Учителя? " Всички се чудеха. Изведнъж Боян Боев скочи и каза: "Какво се чудим? Учителят и за това е помислил.
към текста >>
Не смеехме да казваме "
гроб
".
Запитва Го и Учителят си вдига главата. Бил е уморен и казал: "Ето, едно хубаво място за почивка! " Боян си го записал в тефтера. Той записваше всичко. След като Учителят си замина и се постави въпросът да се погребе тялото Му на "Изгрева", докато получим разрешение за това, решихме да умуваме къде да се определи мястото за гроба.
Не смеехме да казваме "
гроб
".
Казвахме: "Къде ще бъде мястото на Учителя? " Всички се чудеха. Изведнъж Боян Боев скочи и каза: "Какво се чудим? Учителят и за това е помислил. Помните ли столът и лозата, където Учителят почиваше?
към текста >>
Там изкопаха
гроба
и там бе положено тялото Му.
Всички въздъхнаха с облекчение. Всички знаехме, че това е мястото, където Учителят обичаше да седи и почива. Там бе Неговият стол и лозата до него. По-късно и други приятели се удариха по челата и си спомниха, че Учителят по различно време, когато са Го посещавали в градината, бе им казал същото, което Боян Боев бе записал. Вече никой не се съмняваше къде ще бъде Неговото място за почивка.
Там изкопаха
гроба
и там бе положено тялото Му.
Аз също Го заварих там веднъж. Беше замислен. Седеше сам, концентриран и съсредоточен и гледаше, вперил поглед към земята. Аз се приближих. Изведнъж Той каза: "Неща страшни се подготвят под земята!
към текста >>
46.
Телеграмата до Георги Димитров за разрешение на погребението на тялото на Учителя на братското място на Изгрева
, 27.12.1944 г.
Мястото за погребване на умрелите бе строго определено -
гробищата
.
1. Спомен на Борис Николов - Телеграмата-отговор, която трябваше да дойде 2. Бележки на д-р Вергилий Кръстев - БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ» Спомен на Борис Николов "Телеграмата-отговор, която трябваше да дойде" След като си замина Учителят и след като бе определено мястото, където трябваше да положим тялото Му, се сблъскахме с неразрешим проблем.
Мястото за погребване на умрелите бе строго определено -
гробищата
.
А Учителят бе избрал вече мястото за почивка на Неговото тяло. Тогава само на висш църковен глава се позволяваше да се погребе в двора на някоя църква. Приятелите ходиха и питаха как може да се получи разрешение, за да се погребе тялото на Учителя на "Изгрева". Отговориха ни, че разрешението трябва да дойде от най-високо и от най-горно място, така че по-високо от това място никой да не стои. Значи, разрешение от онзи, който е с висша власт.
към текста >>
А когато разрушиха "Изгрева", новите власти искаха да преместят
гроба
на Учителя, понеже им пречел за построяването на легациите на "Изгрева".
Така можахме на следващия ден да извършим погребението на тялото на Учителя. Ето така дойде този непознат и безименен брат, свърши си работата и си отиде, откъдето е дошъл. Чудни работи, нали? Да, ама той беше брат и трябваше да свърши една братска работа за Делото на Учителя. Това разрешение на Антон Югов, нашите приятели го пазят и до днес.
А когато разрушиха "Изгрева", новите власти искаха да преместят
гроба
на Учителя, понеже им пречел за построяването на легациите на "Изгрева".
Тогава ние написахме изложение и приложихме копие от телеграмата и копие от разрешението на Антон Югов. Защото това бяха събития, станали преди тридесет години. Сегашното поколение не ги знаеше, а трябваше да докажем на властите, че имаме разрешение от най-висшата комунистическа власт от онова време. И го доказахме. Намериха се разумни управници, пък и Небето се намеси, така че оставиха гроба непокътнат.
към текста >>
Намериха се разумни управници, пък и Небето се намеси, така че оставиха
гроба
непокътнат.
А когато разрушиха "Изгрева", новите власти искаха да преместят гроба на Учителя, понеже им пречел за построяването на легациите на "Изгрева". Тогава ние написахме изложение и приложихме копие от телеграмата и копие от разрешението на Антон Югов. Защото това бяха събития, станали преди тридесет години. Сегашното поколение не ги знаеше, а трябваше да докажем на властите, че имаме разрешение от най-висшата комунистическа власт от онова време. И го доказахме.
Намериха се разумни управници, пък и Небето се намеси, така че оставиха
гроба
непокътнат.
Какво стана с Антон Югов, след като даде с подписа си това разрешение? Той се издигна като партиен и държавен ръководител. Дори стана председател на министерския съвет - стигна до най-високия държавен пост. По тогавашната конституция той заемаше най-високия пост в държавата. Това му бе предсказано.
към текста >>
47.
Погребението на Учителя
, 30.12.1944 г.
Старите братя, вземайки предвид любимото място, гдето Учителят е отивал да поседне край една млада лозница, определиха там място за
гроба
.
51. ПОГРЕБЕНИЕТО Дойде и 30 декември. Всичко бе подготвено за погребението. Всеки влак довеждаше в София братя и сестри, пристигащи от разни градове и села. Кой когато научил, било от писмо, от среща с приятел - вземаше влака и пристигаше, за да се сбогува с Учителя.
Старите братя, вземайки предвид любимото място, гдето Учителят е отивал да поседне край една млада лозница, определиха там място за
гроба
.
Изработването на гроба пое брат Гради Минчев, като е поканил и други братя да му помагат. Природата ознаменува това събитие, като в последните два дни постла земята с бяла премяна. Наваля пухкав чист сняг, на дебелина около 15-20 сантиметра. В денят на погребението небето се избистри, беше тихо, даже и слънцето участвуваше със своите лъчи. Ковчегът с тялото на Учителя бе изнесено навън, образува се процесия от братята и сестрите, като се запътихме да обиколим местата, гдето Учителят се е движил.
към текста >>
Изработването на
гроба
пое брат Гради Минчев, като е поканил и други братя да му помагат.
Дойде и 30 декември. Всичко бе подготвено за погребението. Всеки влак довеждаше в София братя и сестри, пристигащи от разни градове и села. Кой когато научил, било от писмо, от среща с приятел - вземаше влака и пристигаше, за да се сбогува с Учителя. Старите братя, вземайки предвид любимото място, гдето Учителят е отивал да поседне край една млада лозница, определиха там място за гроба.
Изработването на
гроба
пое брат Гради Минчев, като е поканил и други братя да му помагат.
Природата ознаменува това събитие, като в последните два дни постла земята с бяла премяна. Наваля пухкав чист сняг, на дебелина около 15-20 сантиметра. В денят на погребението небето се избистри, беше тихо, даже и слънцето участвуваше със своите лъчи. Ковчегът с тялото на Учителя бе изнесено навън, образува се процесия от братята и сестрите, като се запътихме да обиколим местата, гдето Учителят се е движил. Минахме край приемната, към чешмата със зодиака, навлязохме в полянката гдето години наред се изпълняваше Паневритмията, при постоянното участие на Учителя.
към текста >>
Така стигнахме в градината гдето бе
гроба
; ковчегът бе сложен и като пристигнаха всички братя и сестри, пристъпи се към изпълнение на определената програма: песни, молитви и съзерцание.
В денят на погребението небето се избистри, беше тихо, даже и слънцето участвуваше със своите лъчи. Ковчегът с тялото на Учителя бе изнесено навън, образува се процесия от братята и сестрите, като се запътихме да обиколим местата, гдето Учителят се е движил. Минахме край приемната, към чешмата със зодиака, навлязохме в полянката гдето години наред се изпълняваше Паневритмията, при постоянното участие на Учителя. Бях близко до ковчега и по едно време ме поканиха и аз да понося, сменявайки едного от братята. Такива сменявания ставаха често - едно за отпочиване и друго за да имат такъв спомен повече братя.
Така стигнахме в градината гдето бе
гроба
; ковчегът бе сложен и като пристигнаха всички братя и сестри, пристъпи се към изпълнение на определената програма: песни, молитви и съзерцание.
Погледнах изработения гроб - имаше нещо особено, приложен бе обичая да се пригоди известна известна височинка от 40-50 сантиметра по стените на гроба, върху която се слагат гредички напреко и така отдолу остава кухина. Тази височина се предвижда още при изкопаването, оставя се един вид като стена, широка 20 сантиметра. Без други церемонии и прощавания, ковчега бе похлюпен с капака - и така внимателно се спусна върху поставката. Погребението бе извършено, започна се насипване на пръстта. Присъствуващите се оттеглиха към салона.
към текста >>
Погледнах изработения
гроб
- имаше нещо особено, приложен бе обичая да се пригоди известна известна височинка от 40-50 сантиметра по стените на
гроба
, върху която се слагат гредички напреко и така отдолу остава кухина.
Ковчегът с тялото на Учителя бе изнесено навън, образува се процесия от братята и сестрите, като се запътихме да обиколим местата, гдето Учителят се е движил. Минахме край приемната, към чешмата със зодиака, навлязохме в полянката гдето години наред се изпълняваше Паневритмията, при постоянното участие на Учителя. Бях близко до ковчега и по едно време ме поканиха и аз да понося, сменявайки едного от братята. Такива сменявания ставаха често - едно за отпочиване и друго за да имат такъв спомен повече братя. Така стигнахме в градината гдето бе гроба; ковчегът бе сложен и като пристигнаха всички братя и сестри, пристъпи се към изпълнение на определената програма: песни, молитви и съзерцание.
Погледнах изработения
гроб
- имаше нещо особено, приложен бе обичая да се пригоди известна известна височинка от 40-50 сантиметра по стените на
гроба
, върху която се слагат гредички напреко и така отдолу остава кухина.
Тази височина се предвижда още при изкопаването, оставя се един вид като стена, широка 20 сантиметра. Без други церемонии и прощавания, ковчега бе похлюпен с капака - и така внимателно се спусна върху поставката. Погребението бе извършено, започна се насипване на пръстта. Присъствуващите се оттеглиха към салона. Понеже бях близо до гроба, дочаках да ми се отвори път да изляза и аз от градината.
към текста >>
Понеже бях близо до
гроба
, дочаках да ми се отвори път да изляза и аз от градината.
Погледнах изработения гроб - имаше нещо особено, приложен бе обичая да се пригоди известна известна височинка от 40-50 сантиметра по стените на гроба, върху която се слагат гредички напреко и така отдолу остава кухина. Тази височина се предвижда още при изкопаването, оставя се един вид като стена, широка 20 сантиметра. Без други церемонии и прощавания, ковчега бе похлюпен с капака - и така внимателно се спусна върху поставката. Погребението бе извършено, започна се насипване на пръстта. Присъствуващите се оттеглиха към салона.
Понеже бях близо до
гроба
, дочаках да ми се отвори път да изляза и аз от градината.
Бяхме останали малко хора, когато отведнъж се дочу трясък от срутване в гроба. Беше нахвърлена голяма част от пръстта, с която следваше да се оформи гроба. За мен беше ясно, че стеничката, която понасяше гредите, ковчега и насипната пръст, не удържа тежестта и затова стана срутването. Естествено, гробът бе оставен в това положение, тъй като отвън не личеше някаква промяна. Впоследствие дочух разговори, че там е била и сестра Мария Тодорова /другарката на брат Борис Николов/, която също чула шумът от срутването.
към текста >>
Бяхме останали малко хора, когато отведнъж се дочу трясък от срутване в
гроба
.
Тази височина се предвижда още при изкопаването, оставя се един вид като стена, широка 20 сантиметра. Без други церемонии и прощавания, ковчега бе похлюпен с капака - и така внимателно се спусна върху поставката. Погребението бе извършено, започна се насипване на пръстта. Присъствуващите се оттеглиха към салона. Понеже бях близо до гроба, дочаках да ми се отвори път да изляза и аз от градината.
Бяхме останали малко хора, когато отведнъж се дочу трясък от срутване в
гроба
.
Беше нахвърлена голяма част от пръстта, с която следваше да се оформи гроба. За мен беше ясно, че стеничката, която понасяше гредите, ковчега и насипната пръст, не удържа тежестта и затова стана срутването. Естествено, гробът бе оставен в това положение, тъй като отвън не личеше някаква промяна. Впоследствие дочух разговори, че там е била и сестра Мария Тодорова /другарката на брат Борис Николов/, която също чула шумът от срутването. Никола Антов, също твърдеше, че е бил там, чул срутването, но той свързваше случаят с нещо свръхестествено - именно, че тялото на Учителя, в момента се е трансформирало и е изчезнало от гроба.
към текста >>
Беше нахвърлена голяма част от пръстта, с която следваше да се оформи
гроба
.
Без други церемонии и прощавания, ковчега бе похлюпен с капака - и така внимателно се спусна върху поставката. Погребението бе извършено, започна се насипване на пръстта. Присъствуващите се оттеглиха към салона. Понеже бях близо до гроба, дочаках да ми се отвори път да изляза и аз от градината. Бяхме останали малко хора, когато отведнъж се дочу трясък от срутване в гроба.
Беше нахвърлена голяма част от пръстта, с която следваше да се оформи
гроба
.
За мен беше ясно, че стеничката, която понасяше гредите, ковчега и насипната пръст, не удържа тежестта и затова стана срутването. Естествено, гробът бе оставен в това положение, тъй като отвън не личеше някаква промяна. Впоследствие дочух разговори, че там е била и сестра Мария Тодорова /другарката на брат Борис Николов/, която също чула шумът от срутването. Никола Антов, също твърдеше, че е бил там, чул срутването, но той свързваше случаят с нещо свръхестествено - именно, че тялото на Учителя, в момента се е трансформирало и е изчезнало от гроба. Отдавам това негово твърдение на слабостта му към сензациите, тъй като често спекулираше да описва случая, гдето му се окаже възможност.
към текста >>
Естествено,
гробът
бе оставен в това положение, тъй като отвън не личеше някаква промяна.
Присъствуващите се оттеглиха към салона. Понеже бях близо до гроба, дочаках да ми се отвори път да изляза и аз от градината. Бяхме останали малко хора, когато отведнъж се дочу трясък от срутване в гроба. Беше нахвърлена голяма част от пръстта, с която следваше да се оформи гроба. За мен беше ясно, че стеничката, която понасяше гредите, ковчега и насипната пръст, не удържа тежестта и затова стана срутването.
Естествено,
гробът
бе оставен в това положение, тъй като отвън не личеше някаква промяна.
Впоследствие дочух разговори, че там е била и сестра Мария Тодорова /другарката на брат Борис Николов/, която също чула шумът от срутването. Никола Антов, също твърдеше, че е бил там, чул срутването, но той свързваше случаят с нещо свръхестествено - именно, че тялото на Учителя, в момента се е трансформирало и е изчезнало от гроба. Отдавам това негово твърдение на слабостта му към сензациите, тъй като често спекулираше да описва случая, гдето му се окаже възможност. Ако пред бъдещите поколения, гробът на Учителя бъде открит, ще се установи там ли е тялото или не. Но, в себе си желая, гробът да си остане непокътнат на вечни времена, като място на поклонение за вярващите.
към текста >>
Никола Антов, също твърдеше, че е бил там, чул срутването, но той свързваше случаят с нещо свръхестествено - именно, че тялото на Учителя, в момента се е трансформирало и е изчезнало от
гроба
.
Бяхме останали малко хора, когато отведнъж се дочу трясък от срутване в гроба. Беше нахвърлена голяма част от пръстта, с която следваше да се оформи гроба. За мен беше ясно, че стеничката, която понасяше гредите, ковчега и насипната пръст, не удържа тежестта и затова стана срутването. Естествено, гробът бе оставен в това положение, тъй като отвън не личеше някаква промяна. Впоследствие дочух разговори, че там е била и сестра Мария Тодорова /другарката на брат Борис Николов/, която също чула шумът от срутването.
Никола Антов, също твърдеше, че е бил там, чул срутването, но той свързваше случаят с нещо свръхестествено - именно, че тялото на Учителя, в момента се е трансформирало и е изчезнало от
гроба
.
Отдавам това негово твърдение на слабостта му към сензациите, тъй като често спекулираше да описва случая, гдето му се окаже възможност. Ако пред бъдещите поколения, гробът на Учителя бъде открит, ще се установи там ли е тялото или не. Но, в себе си желая, гробът да си остане непокътнат на вечни времена, като място на поклонение за вярващите. Следва да опиша някои подробности, как са получили разрешение от Министерския съвет, погребението на Учителя да стане не в градските гробища, а в района на Изгрева, каквото бе желанието на нас учениците на Учителя. Естествено, че още при стигане до идеята - погребението да бъде на Изгрева, явява се необходимостта от разрешение.
към текста >>
Ако пред бъдещите поколения,
гробът
на Учителя бъде открит, ще се установи там ли е тялото или не.
За мен беше ясно, че стеничката, която понасяше гредите, ковчега и насипната пръст, не удържа тежестта и затова стана срутването. Естествено, гробът бе оставен в това положение, тъй като отвън не личеше някаква промяна. Впоследствие дочух разговори, че там е била и сестра Мария Тодорова /другарката на брат Борис Николов/, която също чула шумът от срутването. Никола Антов, също твърдеше, че е бил там, чул срутването, но той свързваше случаят с нещо свръхестествено - именно, че тялото на Учителя, в момента се е трансформирало и е изчезнало от гроба. Отдавам това негово твърдение на слабостта му към сензациите, тъй като често спекулираше да описва случая, гдето му се окаже възможност.
Ако пред бъдещите поколения,
гробът
на Учителя бъде открит, ще се установи там ли е тялото или не.
Но, в себе си желая, гробът да си остане непокътнат на вечни времена, като място на поклонение за вярващите. Следва да опиша някои подробности, как са получили разрешение от Министерския съвет, погребението на Учителя да стане не в градските гробища, а в района на Изгрева, каквото бе желанието на нас учениците на Учителя. Естествено, че още при стигане до идеята - погребението да бъде на Изгрева, явява се необходимостта от разрешение. Обсъжда се въпроса и идват до заключение, че е добре да се поиска съдействието на Георги Димитров, който по него време беше още в Москва. Разчиташе се на неговото близко познанство с Учителя, от времето когато бяха съседи на ул.
към текста >>
Но, в себе си желая,
гробът
да си остане непокътнат на вечни времена, като място на поклонение за вярващите.
Естествено, гробът бе оставен в това положение, тъй като отвън не личеше някаква промяна. Впоследствие дочух разговори, че там е била и сестра Мария Тодорова /другарката на брат Борис Николов/, която също чула шумът от срутването. Никола Антов, също твърдеше, че е бил там, чул срутването, но той свързваше случаят с нещо свръхестествено - именно, че тялото на Учителя, в момента се е трансформирало и е изчезнало от гроба. Отдавам това негово твърдение на слабостта му към сензациите, тъй като често спекулираше да описва случая, гдето му се окаже възможност. Ако пред бъдещите поколения, гробът на Учителя бъде открит, ще се установи там ли е тялото или не.
Но, в себе си желая,
гробът
да си остане непокътнат на вечни времена, като място на поклонение за вярващите.
Следва да опиша някои подробности, как са получили разрешение от Министерския съвет, погребението на Учителя да стане не в градските гробища, а в района на Изгрева, каквото бе желанието на нас учениците на Учителя. Естествено, че още при стигане до идеята - погребението да бъде на Изгрева, явява се необходимостта от разрешение. Обсъжда се въпроса и идват до заключение, че е добре да се поиска съдействието на Георги Димитров, който по него време беше още в Москва. Разчиташе се на неговото близко познанство с Учителя, от времето когато бяха съседи на ул. „Опълченска" N 64 и 66.
към текста >>
Следва да опиша някои подробности, как са получили разрешение от Министерския съвет, погребението на Учителя да стане не в градските
гробища
, а в района на Изгрева, каквото бе желанието на нас учениците на Учителя.
Впоследствие дочух разговори, че там е била и сестра Мария Тодорова /другарката на брат Борис Николов/, която също чула шумът от срутването. Никола Антов, също твърдеше, че е бил там, чул срутването, но той свързваше случаят с нещо свръхестествено - именно, че тялото на Учителя, в момента се е трансформирало и е изчезнало от гроба. Отдавам това негово твърдение на слабостта му към сензациите, тъй като често спекулираше да описва случая, гдето му се окаже възможност. Ако пред бъдещите поколения, гробът на Учителя бъде открит, ще се установи там ли е тялото или не. Но, в себе си желая, гробът да си остане непокътнат на вечни времена, като място на поклонение за вярващите.
Следва да опиша някои подробности, как са получили разрешение от Министерския съвет, погребението на Учителя да стане не в градските
гробища
, а в района на Изгрева, каквото бе желанието на нас учениците на Учителя.
Естествено, че още при стигане до идеята - погребението да бъде на Изгрева, явява се необходимостта от разрешение. Обсъжда се въпроса и идват до заключение, че е добре да се поиска съдействието на Георги Димитров, който по него време беше още в Москва. Разчиташе се на неговото близко познанство с Учителя, от времето когато бяха съседи на ул. „Опълченска" N 64 и 66. Решават братята да се подаде телеграма от брат д-р Иван Жеков, което той веднага направил.
към текста >>
48.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №76
, 19.01.1904 г.
На другия ден Кортеза проповядва пред повече от 12 000 души на пловдивските
гробища
.
Точността на предсказанията й се разнася от ухо на ухо, а нейните портрети се продават като топъл хляб. Явява й се Света Богородица, като й посочва място, където има лечебна света вода. Така славата на Кортеза нараства и се стига дотам, че в старозагорското село Сладък кладенец я посрещат 6000 души. Толкова били и пловдивчани, които я чакали на гарата със свещениците начело. Оттам я отвели в митрополитската църква, където отслужили молебен в нейна чест.
На другия ден Кортеза проповядва пред повече от 12 000 души на пловдивските
гробища
.
За съдбата й след 1909-1910 г., когато е зенитът на славата й , няма много сведения. Нейното призвание било само да помага и тя върши това според силите си. Действително успява да даде необходимите съвети, за да оздравеят немалко хора. Спасява други от финансов крах. А самата тя потъва в забвение и недоимък, местейки се в различни квартири.
към текста >>
49.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №52
, 23.06.1901 г.
(бел. 30: Дружество „Милосърдие“ неофициално съществува от доста години.Членовете му се вълнуват от
задгробния
живот и се занимават със спиритически сеанси.
Киров и Ерифили са посетили П. Дънов във Варна. 33 Дружество „Милосърдие“, Сливен. Вж. бел. № 30
(бел. 30: Дружество „Милосърдие“ неофициално съществува от доста години.Членовете му се вълнуват от
задгробния
живот и се занимават със спиритически сеанси.
На вътрешната страна на първа корица насписание „Нова Светлина“, издавано от д-р Миркович, г. V, кн. ІІ от 15май 1895 г., има „Покана“ към читателите да закупят започналия да излиза в брошури психологически роман на Дук дьо Помар „Безсмъртна любов“, в превод от френски на Анастасия д-р Желязкова от Варна. За издател на романа е обявено „Спиритическо дружество„Милосърдие“, без да се упоменава в кой град е седалището на това дружество, но в края на страницата се казва, че романът ще бъде отпечатан в 10-12 брошури, всяка по 40 стотинки, и „поръчките и парите да се изпращат в Бургас до Господина д-р Миркович, Председател на Спиритическото друж. „Милосърдие“. Регистрация на това спиритическо дружество все още не е открита.
към текста >>
50.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №43
, 26.09.1900 г.
сливналията дядо Киро, по прякор Савака, изградил край село Касъмово
гробница
с турски вид.
Киров се задомява на 27 години през 1895 г. (П.К., № 43, 26.09.1900 г.) 153. Село Касъмово, Сливенско, е днешното с. Чинтулово. (П.К., № 43, 26.09.1900 г.) 154. Около 1829-1830 г.
сливналията дядо Киро, по прякор Савака, изградил край село Касъмово
гробница
с турски вид.
Според преданието, пренесено през поколенията от тамошни християни, братята Илия и Димитър били овчари и работели за някой си ага. Турците поискали от тях да приемат мюсюлманската вяра. И двамата братя не се отрекли от Христа и били убити. На гроба им е построена гробницата в село Касъмово. Чудесата, които ставали след смъртта на братята при гроба, накарали хората да ги почитат като светци.
към текста >>
На
гроба
им е построена
гробницата
в село Касъмово.
154. Около 1829-1830 г. сливналията дядо Киро, по прякор Савака, изградил край село Касъмово гробница с турски вид. Според преданието, пренесено през поколенията от тамошни християни, братята Илия и Димитър били овчари и работели за някой си ага. Турците поискали от тях да приемат мюсюлманската вяра. И двамата братя не се отрекли от Христа и били убити.
На
гроба
им е построена
гробницата
в село Касъмово.
Чудесата, които ставали след смъртта на братята при гроба, накарали хората да ги почитат като светци. Много болни получавали лек, след като спускали краката си в гроба. Гробът се почитал еднакво от българи и турци. Касъмци били сгрявани и обнадеждавани от почитта си към Илия и Димитър, но имали нужда и от храм. На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Св.
към текста >>
Чудесата, които ставали след смъртта на братята при
гроба
, накарали хората да ги почитат като светци.
сливналията дядо Киро, по прякор Савака, изградил край село Касъмово гробница с турски вид. Според преданието, пренесено през поколенията от тамошни християни, братята Илия и Димитър били овчари и работели за някой си ага. Турците поискали от тях да приемат мюсюлманската вяра. И двамата братя не се отрекли от Христа и били убити. На гроба им е построена гробницата в село Касъмово.
Чудесата, които ставали след смъртта на братята при
гроба
, накарали хората да ги почитат като светци.
Много болни получавали лек, след като спускали краката си в гроба. Гробът се почитал еднакво от българи и турци. Касъмци били сгрявани и обнадеждавани от почитта си към Илия и Димитър, но имали нужда и от храм. На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Св. пророк Илия".
към текста >>
Много болни получавали лек, след като спускали краката си в
гроба
.
Според преданието, пренесено през поколенията от тамошни християни, братята Илия и Димитър били овчари и работели за някой си ага. Турците поискали от тях да приемат мюсюлманската вяра. И двамата братя не се отрекли от Христа и били убити. На гроба им е построена гробницата в село Касъмово. Чудесата, които ставали след смъртта на братята при гроба, накарали хората да ги почитат като светци.
Много болни получавали лек, след като спускали краката си в
гроба
.
Гробът се почитал еднакво от българи и турци. Касъмци били сгрявани и обнадеждавани от почитта си към Илия и Димитър, но имали нужда и от храм. На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Св. пророк Илия". Гробницата се състояла от две стаи, коридор, самата гробница, стая след нея и друга стая със сервизно помещение.
към текста >>
Гробът
се почитал еднакво от българи и турци.
Турците поискали от тях да приемат мюсюлманската вяра. И двамата братя не се отрекли от Христа и били убити. На гроба им е построена гробницата в село Касъмово. Чудесата, които ставали след смъртта на братята при гроба, накарали хората да ги почитат като светци. Много болни получавали лек, след като спускали краката си в гроба.
Гробът
се почитал еднакво от българи и турци.
Касъмци били сгрявани и обнадеждавани от почитта си към Илия и Димитър, но имали нужда и от храм. На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Св. пророк Илия". Гробницата се състояла от две стаи, коридор, самата гробница, стая след нея и друга стая със сервизно помещение. Сградата и мястото давали възможност за водене на отшелнически живот.
към текста >>
На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава
гробницата
и я нарича параклис „Св.
На гроба им е построена гробницата в село Касъмово. Чудесата, които ставали след смъртта на братята при гроба, накарали хората да ги почитат като светци. Много болни получавали лек, след като спускали краката си в гроба. Гробът се почитал еднакво от българи и турци. Касъмци били сгрявани и обнадеждавани от почитта си към Илия и Димитър, но имали нужда и от храм.
На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава
гробницата
и я нарича параклис „Св.
пророк Илия". Гробницата се състояла от две стаи, коридор, самата гробница, стая след нея и друга стая със сервизно помещение. Сградата и мястото давали възможност за водене на отшелнически живот. Във вече оформилия се манастир се заселили две жени. На гроба на Илия и Димитър ставали много чудеса с хора, болни от различни болести, които след пренощуване при гроба си тръгвали оттам здрави.
към текста >>
Гробницата
се състояла от две стаи, коридор, самата
гробница
, стая след нея и друга стая със сервизно помещение.
Много болни получавали лек, след като спускали краката си в гроба. Гробът се почитал еднакво от българи и турци. Касъмци били сгрявани и обнадеждавани от почитта си към Илия и Димитър, но имали нужда и от храм. На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Св. пророк Илия".
Гробницата
се състояла от две стаи, коридор, самата
гробница
, стая след нея и друга стая със сервизно помещение.
Сградата и мястото давали възможност за водене на отшелнически живот. Във вече оформилия се манастир се заселили две жени. На гроба на Илия и Димитър ставали много чудеса с хора, болни от различни болести, които след пренощуване при гроба си тръгвали оттам здрави. Други чудеса са свързани с аязмото, което се намира в манастира. Вярващите християни, преди да отидат на гроба и влязат в храма, си пълнят от аязмото вода, която поставят в храма, а после на гроба.
към текста >>
На
гроба
на Илия и Димитър ставали много чудеса с хора, болни от различни болести, които след пренощуване при
гроба
си тръгвали оттам здрави.
На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Св. пророк Илия". Гробницата се състояла от две стаи, коридор, самата гробница, стая след нея и друга стая със сервизно помещение. Сградата и мястото давали възможност за водене на отшелнически живот. Във вече оформилия се манастир се заселили две жени.
На
гроба
на Илия и Димитър ставали много чудеса с хора, болни от различни болести, които след пренощуване при
гроба
си тръгвали оттам здрави.
Други чудеса са свързани с аязмото, което се намира в манастира. Вярващите християни, преди да отидат на гроба и влязат в храма, си пълнят от аязмото вода, която поставят в храма, а после на гроба. Отнасят водата в домовете си и когато не се чувстват добре, получават изцеление от благодатното й действие. След смъртта на жените, които го поддържали, манастирът започва да се руши и до около 1965 г. той рухва напълно.
към текста >>
Вярващите християни, преди да отидат на
гроба
и влязат в храма, си пълнят от аязмото вода, която поставят в храма, а после на
гроба
.
Гробницата се състояла от две стаи, коридор, самата гробница, стая след нея и друга стая със сервизно помещение. Сградата и мястото давали възможност за водене на отшелнически живот. Във вече оформилия се манастир се заселили две жени. На гроба на Илия и Димитър ставали много чудеса с хора, болни от различни болести, които след пренощуване при гроба си тръгвали оттам здрави. Други чудеса са свързани с аязмото, което се намира в манастира.
Вярващите християни, преди да отидат на
гроба
и влязат в храма, си пълнят от аязмото вода, която поставят в храма, а после на
гроба
.
Отнасят водата в домовете си и когато не се чувстват добре, получават изцеление от благодатното й действие. След смъртта на жените, които го поддържали, манастирът започва да се руши и до около 1965 г. той рухва напълно. През 1999 г. започват възстановителните работи по светата обител.
към текста >>
51.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №93
, 19.09.1905 г.
Граблашев „
Задгробен
мир“ (издание на Психическото дружество), в християнското списание „Народен страж“.
През 1923 г. заминава за Америка. Връща се през 1925 г., като описва преживяванията си там в книгата си „В Америка. Впечатления“ (София, 1926). Работи като сътрудник на много вестници – „Църковен вестник“, „Илинден“, „Отечество“, „Македония“, „Слово“, „Зорница“, „Мир“, „Демократичен сговор“, в списанието на Димитър Голов „Летописи“ и в това на В.
Граблашев „
Задгробен
мир“ (издание на Психическото дружество), в християнското списание „Народен страж“.
В периода 1922-1923 г. редактира литературното списание „Мироглед“, а в 1929-1932 г. е редактор-стопанин на списание „Заря“, финансирано от масонското акционерно дружество „Подем“. Автор е на 25 книги, както и на около 200 статии, публикувани в периодичния печат. Превежда и две книги за образованието от английски.
към текста >>
52.
Учителя официално обявява 22 септември за начало на учебните занятия в Школата
, 22.09.1922 г.
Например на вас в провинцията ви се даде да изпълните следната задача: вечерно време да отидете на
гробищата
и да се върнете в 12 ч.
Тази тема, ако я развиете или помислите върху нея, ще ви наведе на една нова мисъл. Всички тия петдесет и две теми през годината ще бъдат тъй свързани една с друга, че може да пишете или не, но ако помислите върху тях, ще добиете нещо ново. Все-таки може да напишете нещо малко, кратко и ясно. За написани един или два реда може да мислите, че е нищо, но това има голямо значение за самите вас. После всяко едно упражнение, което ще се даде в Общия клас, не трябва да го отлагате, защото отложите ли едно упражнение, откажете ли се да мислите върху него или да изпълните едно упражнение, или да решите една задача, не само вие се спъвате, но до известна степен спъвате и целия клас.
Например на вас в провинцията ви се даде да изпълните следната задача: вечерно време да отидете на
гробищата
и да се върнете в 12 ч.
през нощта. За някои е лесно да отидат до гробищата и да се върнат назад. Задачите изобщо ще бъдат от следния характер: качване по високи планински места, ходене в опасни местности, дето живеят караконджовци, и др. Сега помнете закона: няма да имате абсолютно никакво съмнение. Не прониква ли съмнението, смели ли сте, решителни ли сте, ще имате всичкото съдействие на Бялото Братство.
към текста >>
За някои е лесно да отидат до
гробищата
и да се върнат назад.
Все-таки може да напишете нещо малко, кратко и ясно. За написани един или два реда може да мислите, че е нищо, но това има голямо значение за самите вас. После всяко едно упражнение, което ще се даде в Общия клас, не трябва да го отлагате, защото отложите ли едно упражнение, откажете ли се да мислите върху него или да изпълните едно упражнение, или да решите една задача, не само вие се спъвате, но до известна степен спъвате и целия клас. Например на вас в провинцията ви се даде да изпълните следната задача: вечерно време да отидете на гробищата и да се върнете в 12 ч. през нощта.
За някои е лесно да отидат до
гробищата
и да се върнат назад.
Задачите изобщо ще бъдат от следния характер: качване по високи планински места, ходене в опасни местности, дето живеят караконджовци, и др. Сега помнете закона: няма да имате абсолютно никакво съмнение. Не прониква ли съмнението, смели ли сте, решителни ли сте, ще имате всичкото съдействие на Бялото Братство. И всяка задача трябва да извършите навреме – не я отлагайте. Изгубите ли времето, и условията се изгубват.
към текста >>
53.
Малкият Петър заедно с родителите си се премества във Варна
, 17.02.1865 г.
Известно е, че Граблашев работи отделно от Учителя като спиритист, издава свое спиритическо списание „
Задгробен
мир" и спиритическа литература.
Учителя излезе от Бога. Стр. 44 (83):„През време на студентството в Америка с Учителя се случили доста забележителни неща. Един ден той срещнал намиращия се също в Америка българин Величко Граблашев, който бе известен навремето като ревностен член на спиритическото общество." Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н. Ако беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде негов първи ученик след завръщането си в България.
Известно е, че Граблашев работи отделно от Учителя като спиритист, издава свое спиритическо списание „
Задгробен
мир" и спиритическа литература.
В 1906 г. основава спиритическо общество и го регистрира с устав, утвърден от Министерството на народната просвета -„Устав на психическото дружество" в град София, 1906 г.; председател на обществото - Величко Гръблашев, секретар - Васил Узунов. В официалните списъци на учениците, поканени на годишните събори на Веригата (по реда на поканването), намираме, че Величко Гръблашев присъства на събор за пръв път през 1910 г. и за последен път през 1922 г., след което заминава за Америка и повече не се е завръщал в България. Там се е и поминал.
към текста >>
Гробът
на отец Константин Дъновски
През 1898 г. бил пенсиониран поради старост, но останал да живее при храма. Православните християни от града продължавали да го посещават и да черпят от него наставления и отечески съвети за живота. Последната обществена изява на отец Константин била възложената му от българското правителство благотворителна акция, която той оказал на населението в Македония по време на Балканската война (1912-1913). Макар и на преклонна възраст той приел почетната длъжност и раздал парични помощи на бедстващото българско население в новоосвободените земи по време на Балканската война.
Гробът
на отец Константин Дъновски
По случай 50-годишния юбилей на първата българска църква в град Варна Св. Синод го отличил с офикията "иконом", а правителството - с "Орден за гражданска заслуга" с Офицерски кръст, Общинският съвет на гр. Варна излиза с решение да кръсти улица приживе на негово име. По Божия воля и духовната и светската власт оказали признание на цялостната дейност на човека-участник във всички фази на процеса на Българското Възраждане във Варненския край. Отец Константин Дъновски починал през ноември 1918 г.
към текста >>
"На другия ден, Велика събота, на определеното време отидох в църквата, влезнах при
гроба
на св.
Заговаря ги дружески, пита ги от къде са. Оказва се, че е живял във Варна и познава някои хора. Когато се разделят, се обръща към Константин Дъновски и му казва: "Желая утре на това място, по това време да се видя с тебе. Имам да те питам и да ти кажа нещо, идваш ли? С всяко благодарение - му рекох и се разделихме" - пише отец Константин Дъновски.
"На другия ден, Велика събота, на определеното време отидох в църквата, влезнах при
гроба
на св.
Димитрий, запалих свещица и се помолих, след като захванах да разглеждам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме обзе една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: "Защо ли ни е изоставил Господ? И защо да бъде такава една светиня в турски ръце... ...Но ето че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтара и начна да се моли. След няколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. "Драги синко, ти наистина си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Иисуса Христа. И не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мира.
към текста >>
54.
Роден Стоян Русев (дядо Благо), поет, последовател и ученик на Учителя
, 18.02.1865 г.
Учителят я прекъсва и казва: „Като знаеше това, защо отиде на
гробищата
, заради ритуала ли?
След кратко боледуване на 15 януари 1938 г., събота, си заминава Стоян Русев - Дядо Благо, един от най-преданите ученици. За него Учителят казва, че е прероденият Климент Охридски. На 16 януари, неделя, Учителят държи беседа в 5 часа сутринта, за която казва, че е първата свещ, запалена за Дядо Благо. На беседата в 10 часа Учителят за пръв път казва за някого: „Аз обичах Дядо Благо и тази беседа е втората свещ, която запалих за него." Беседата е изнесена на много висок стил и братята и сестрите почти нищо не разбират. След свършване на беседата Учителят обяснява: „Вие не можахте да разберете тази беседа, защото тя беше за ония възвишени същества, дошли от края на Вселената, за да чуят как Бог изявява своята любов към свой ученик," Една сестра, която присъства на погребението, казва на Учителя, че Дядо Благо го няма в катафалката.
Учителят я прекъсва и казва: „Като знаеше това, защо отиде на
гробищата
, заради ритуала ли?
"Дядо Благо минава през всички състояния след заминаването си и отива да работи в Света на Светлините. Вечерта от 19 до 21.30 ч. Учителят държи трета беседа, трета свещ за заминалия. Беседата завършва с мотото: „Живот, знание и свобода, това Божия Дух иска". След това обяснява, че Стоян Русев е от четвърто измерение и няма да се преражда повече на Земята.
към текста >>
55.
Роден Пеню Киров, един от първите ученици на Учителя
, 13.07.1868 г.
Като приближава, той вижда на гърдите му светъл надпис: „Аз съм онзи, когото ти свали преди 2000 години от кръста и го положи в
гробницата
си." Надписът е там, докато тръгнат заедно към дома на Пеньо.
Пеньо си казва мислено: „Как ще намеря този пътник, когато никога не съм го виждал през живота си, а и от парахода ще слязат към 600 души? " В посочения ден и час той отива на пристанището и застава в края на кея. Параходьт пристига и от него слизат много хора. Пеньо ги наблюдава и се стреми със своята интуиция да открие този, когото трябва да посрещне. Когато слизат всички пътници, забелязва един красив човек в бял костюм да се отправя към него.
Като приближава, той вижда на гърдите му светъл надпис: „Аз съм онзи, когото ти свали преди 2000 години от кръста и го положи в
гробницата
си." Надписът е там, докато тръгнат заедно към дома на Пеньо.
Така става първата среща на Пеньо Киров с Учителя* От нея разбираме, че Пеньо Киров е прероденият Йосиф от Ариматея, който преди 2000 години погреба Христа, един ученик от вътрешната Христова школа, в която е и евангелист Йоан. Пеньо идва да работи в България за делото Божие. След първата среща Учителят често посещава Бургас и къщата на Пеньо Киров. Провеждат разговори, срещи и с други приятели и съмишленици, и с третия ученик на Учителя - Тодор Стоименов. При един разговор в дома на Пеньо Киров на външната врата се чука и Пеньо излиза да види кой ги безпокои.
към текста >>
56.
Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец, лекар и един от първите трима ученици на Учителя
, 10.03.1826 г.
Той знае, че смъртта не отнема нищо, че нашите чувства си остават в живота ни оттатък
гроба
, и че всички тези, които са се обичали тук долу, се намират избавени от земните нещастия, далеч от това лошо жилище; че не съществува разделение, освен за лошите и лукавите.
Перспективата на времената, които ни са отворени, ще ни даде силата да надвием сегашните нещастия и да се поставим над движенията от щастието. Ние ще се почувстваме по-добре обръжени* за борбата. Спиритистът познава причините за своите злини: той проумява тяхната потребност. Той знае. че страданието е законно и той го приема без да мърмори.
Той знае, че смъртта не отнема нищо, че нашите чувства си остават в живота ни оттатък
гроба
, и че всички тези, които са се обичали тук долу, се намират избавени от земните нещастия, далеч от това лошо жилище; че не съществува разделение, освен за лошите и лукавите.
От тези уверения се следват за него утешения - непознати от хладнокръвните и скептиците. Ако от единия край на света до другия, всичките души се съобщаваха в тази силна вяра, то щеше да се приготви най-голямото морално преобразование, което историята никога не е записвала. Но тази вяра твърде малко я притежават още. Духът на истината говори на Земята, но Земята не даде внимателно ухо на тези думи. Не са силните между человеческите деца, които са го чули, но са покорните, долните, всички тези, които са жадни за надежда.
към текста >>
57.
Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.
, 12.02.1972 г.
На
гроба
ми напишете само едно име: Трепетлика."
Скърбя с тяхната скръб, радвам се с тяхната радост. Обичам ги. Колко много бих искала да направя за тях! Цялата трептя, трептя! Аз съм Трепетлика, се извиква в малката стаичка на висок глас.
На
гроба
ми напишете само едно име: Трепетлика."
Предава спомена на Паша: сестра Мария Тодорова. 40-те дни са на 22 март 1972 година. Забележка на редактора: За 40 дни на Паша Теодорова на Изгрева, който още не беше разрушен, се бяха събрали нейни приятели и съвременници в един дом. Но някои от платените доносници на полицията докладва, те дойдоха и разтуриха предстоящото събрание и почитта на паметта й. Това не учуди никого, защото същата полиция беше конфискувала от нейната барака всички оригинални беседи и лекции на Учителя.
към текста >>
Трябваше да отидем на самото място, на
гроба
.
Тя имаше също дар да общува с Невидимия свят. И си спомням само аз съм преживяла с нея един единствен такъв случай. Беше в 1952 г., някъде беше пролетта, може би април месец е било не мога да си спомня или май началото. Бяхме поканени у сестра Цветка Щилянова-худож-ничката да почетем паметта на нейната починала сестра Роза Щилянова, която беше съпруга на Данко Симеонов от нашия оркестър, кларнетист който беше. Това беше 40-тия ден от нейното заминаване.
Трябваше да отидем на самото място, на
гроба
.
Цветка Щилянова, един много предан човек към своите близки, към своето семейство, много работлива, много енергична, много способна, много любвеобилна, тя гледа сестра си до последния момент с много голяма любов. Сестра й имаше белодробно страдание и си замина от това. Когато вече застанахме на мястото Цветка падна върху гроба и започна с пръсти да рови земята и плаче и стене. А сестра Паша й каза: "Цветка, стани, Цветка, недей да плачеш, ето виждаш сега Роза, бюста на Роза е с хубава бяла блузка, засмяна и казва: "Защо плачеш, Цветка? Днеска за мен е един тържествен ден и аз днеска ще получа моето местоназначение в Невидимия свят".
към текста >>
Когато вече застанахме на мястото Цветка падна върху
гроба
и започна с пръсти да рови земята и плаче и стене.
Бяхме поканени у сестра Цветка Щилянова-худож-ничката да почетем паметта на нейната починала сестра Роза Щилянова, която беше съпруга на Данко Симеонов от нашия оркестър, кларнетист който беше. Това беше 40-тия ден от нейното заминаване. Трябваше да отидем на самото място, на гроба. Цветка Щилянова, един много предан човек към своите близки, към своето семейство, много работлива, много енергична, много способна, много любвеобилна, тя гледа сестра си до последния момент с много голяма любов. Сестра й имаше белодробно страдание и си замина от това.
Когато вече застанахме на мястото Цветка падна върху
гроба
и започна с пръсти да рови земята и плаче и стене.
А сестра Паша й каза: "Цветка, стани, Цветка, недей да плачеш, ето виждаш сега Роза, бюста на Роза е с хубава бяла блузка, засмяна и казва: "Защо плачеш, Цветка? Днеска за мен е един тържествен ден и аз днеска ще получа моето местоназначение в Невидимия свят". Това беше. Тя все пак стана Цветка, но това беше една голяма утеха за нея, понеже Цветка имаше абсолютно доверие в това, което сестра Паша й казва, да.Един много топъл човек. Пък тя е много топъл, магнетичен човек с голяма любов и нежност приемаше всеки, който отиваше при нея.
към текста >>
58.
Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя
, 0.0.1888 г.
На
гроба
ми напишете само едно име: Трепетлика."
Скърбя с тяхната скръб, радвам се с тяхната радост. Обичам ги. Колко много бих искала да направя за тях! Цялата трептя, трептя! Аз съм Трепетлика, се извиква в малката стаичка на висок глас.
На
гроба
ми напишете само едно име: Трепетлика."
Предава спомена на Паша: сестра Мария Тодорова. 40-те дни са на 22 март 1972 година. Забележка на редактора: За 40 дни на Паша Теодорова на Изгрева, който още не беше разрушен, се бяха събрали нейни приятели и съвременници в един дом. Но някои от платените доносници на полицията докладва, те дойдоха и разтуриха предстоящото събрание и почитта на паметта й. Това не учуди никого, защото същата полиция беше конфискувала от нейната барака всички оригинални беседи и лекции на Учителя.
към текста >>
Трябваше да отидем на самото място, на
гроба
.
Тя имаше също дар да общува с Невидимия свят. И си спомням само аз съм преживяла с нея един единствен такъв случай. Беше в 1952 г., някъде беше пролетта, може би април месец е било не мога да си спомня или май началото. Бяхме поканени у сестра Цветка Щилянова-худож-ничката да почетем паметта на нейната починала сестра Роза Щилянова, която беше съпруга на Данко Симеонов от нашия оркестър, кларнетист който беше. Това беше 40-тия ден от нейното заминаване.
Трябваше да отидем на самото място, на
гроба
.
Цветка Щилянова, един много предан човек към своите близки, към своето семейство, много работлива, много енергична, много способна, много любвеобилна, тя гледа сестра си до последния момент с много голяма любов. Сестра й имаше белодробно страдание и си замина от това. Когато вече застанахме на мястото Цветка падна върху гроба и започна с пръсти да рови земята и плаче и стене. А сестра Паша й каза: "Цветка, стани, Цветка, недей да плачеш, ето виждаш сега Роза, бюста на Роза е с хубава бяла блузка, засмяна и казва: "Защо плачеш, Цветка? Днеска за мен е един тържествен ден и аз днеска ще получа моето местоназначение в Невидимия свят".
към текста >>
Когато вече застанахме на мястото Цветка падна върху
гроба
и започна с пръсти да рови земята и плаче и стене.
Бяхме поканени у сестра Цветка Щилянова-худож-ничката да почетем паметта на нейната починала сестра Роза Щилянова, която беше съпруга на Данко Симеонов от нашия оркестър, кларнетист който беше. Това беше 40-тия ден от нейното заминаване. Трябваше да отидем на самото място, на гроба. Цветка Щилянова, един много предан човек към своите близки, към своето семейство, много работлива, много енергична, много способна, много любвеобилна, тя гледа сестра си до последния момент с много голяма любов. Сестра й имаше белодробно страдание и си замина от това.
Когато вече застанахме на мястото Цветка падна върху
гроба
и започна с пръсти да рови земята и плаче и стене.
А сестра Паша й каза: "Цветка, стани, Цветка, недей да плачеш, ето виждаш сега Роза, бюста на Роза е с хубава бяла блузка, засмяна и казва: "Защо плачеш, Цветка? Днеска за мен е един тържествен ден и аз днеска ще получа моето местоназначение в Невидимия свят". Това беше. Тя все пак стана Цветка, но това беше една голяма утеха за нея, понеже Цветка имаше абсолютно доверие в това, което сестра Паша й казва, да.Един много топъл човек. Пък тя е много топъл, магнетичен човек с голяма любов и нежност приемаше всеки, който отиваше при нея.
към текста >>
59.
Родена Елена Андреева, ученичка и стенографка на Учителя, 21 август 1899 год
, 21.08.1899 г.
3. Елена Андреева за Учителя - "Аз няма да оставя
гроб
", спомен от д-р Стефан Кадиев, Изгревът - Том 17
Елена Андреева продължава да съхранява и пази Словото на Учителя. (Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г) Спомени за Елена Андреева:1. Елена Андреева, от списание "Сила и Живот", Брой 1-2 -1995 г. 2. Пътят на ученика – Елена Андреева, статия на Соня Митева във в-к „Братски живот” 2006 г., бр.13
3. Елена Андреева за Учителя - "Аз няма да оставя
гроб
", спомен от д-р Стефан Кадиев, Изгревът - Том 17
4. Снимки на Елена Андреева Материали, от Елена Андреева, които могат да се изтеглят на PDF Тефтерче от Елена Андреева Каталог на Беседите - Елена Андреева На Елена Андреева е посветен Изгревът - Том 9
към текста >>
73.2. „Аз няма да оставя
гроб
"
Винаги е готова да разговаря с младите, които търсят Учителя, и естествено, непосредствено, щедро внася в тях светлината на духовното богатство, придобито през годините на нейния дълъг, благодатен живот на ученик от Школата на Учителя Беинса Дуно. _____________________ Източник: Пътят на ученика – Елена Андреева Соня Митева В-к „Братски живот” 2006 г., бр.13
73.2. „Аз няма да оставя
гроб
"
Учителят и чудесата - разказва Елена Андреева. Сестра Елена Андреева от Македония беше едно от лицата, които бяха най-дълго време при Учителя. Като Негова стенографка, тя живееше на Изгрева в малка дървена къщичка под големите борове. Надарена със здрав разум, завършила университета, била учителка, предана на делото на Учителя, тя запази докрай своя здрав, критичен разум. Затова й помагаше до голяма степен вроденото трудолюбие.
към текста >>
Нека кажа нещо и за „чудото" на Неговия
гроб
.
Елена беше добре разположена и можеше да говори свободно за своите преки впечатления от Учителя. - Той никак не беше за чудесата. Всичко около Него си ставаше естествено, непринудено. Той разчиташе мислите на хората, като че беше в самите тях, разкриваше ги, за тяхно учудване, но никога не показваше, че гледа на това като на някакво „чудо". За неговото „чудо" говореха другите, а Той - никога.
Нека кажа нещо и за „чудото" на Неговия
гроб
.
Лично пред мене Учителят казваше: „Аз няма да оставя гроб." Тогава ние не можехме да разберем тия Негови думи - ние, както и мнозина от нашите приятели, вярвахме, че Той няма да умира. Но ето, че Той все пак умря. И тогава, през време на погребението стана това, за което и досега се говори. Изведнъж се чу грохот под земята, като че нещо се сгромоляса. Това беше чуто от всички присъствуващи.
към текста >>
Лично пред мене Учителят казваше: „Аз няма да оставя
гроб
." Тогава ние не можехме да разберем тия Негови думи - ние, както и мнозина от нашите приятели, вярвахме, че Той няма да умира.
- Той никак не беше за чудесата. Всичко около Него си ставаше естествено, непринудено. Той разчиташе мислите на хората, като че беше в самите тях, разкриваше ги, за тяхно учудване, но никога не показваше, че гледа на това като на някакво „чудо". За неговото „чудо" говореха другите, а Той - никога. Нека кажа нещо и за „чудото" на Неговия гроб.
Лично пред мене Учителят казваше: „Аз няма да оставя
гроб
." Тогава ние не можехме да разберем тия Негови думи - ние, както и мнозина от нашите приятели, вярвахме, че Той няма да умира.
Но ето, че Той все пак умря. И тогава, през време на погребението стана това, за което и досега се говори. Изведнъж се чу грохот под земята, като че нещо се сгромоляса. Това беше чуто от всички присъствуващи. Това даде основание да се говори, че това е било трясък поради разглобяване на Неговото тяло, че следователно, ако сега се разкрие гробът Му, нищо няма да се намери от тялото Му, освен ковчегът и може би дрехите Му.
към текста >>
Това даде основание да се говори, че това е било трясък поради разглобяване на Неговото тяло, че следователно, ако сега се разкрие
гробът
Му, нищо няма да се намери от тялото Му, освен ковчегът и може би дрехите Му.
Лично пред мене Учителят казваше: „Аз няма да оставя гроб." Тогава ние не можехме да разберем тия Негови думи - ние, както и мнозина от нашите приятели, вярвахме, че Той няма да умира. Но ето, че Той все пак умря. И тогава, през време на погребението стана това, за което и досега се говори. Изведнъж се чу грохот под земята, като че нещо се сгромоляса. Това беше чуто от всички присъствуващи.
Това даде основание да се говори, че това е било трясък поради разглобяване на Неговото тяло, че следователно, ако сега се разкрие
гробът
Му, нищо няма да се намери от тялото Му, освен ковчегът и може би дрехите Му.
У мнозина се утвърди убеждението, че Той е възкръснал. Към това е склонен да вярва дори и Никола Антов. Трябва да отбележим, че точно Антов твърдеше, че е чул как Учителят възкръснал. Но това е произволно твърдение, някакво „чудо", което би противоречало на Неговите изказвания. Според мене истината около тоя странен шум при погребението е малко по-друга.
към текста >>
След като сложиха ковчега в земята, поставиха отгоре допълнителни дъски, като ги закрепиха върху ръба на
гроба
.
У мнозина се утвърди убеждението, че Той е възкръснал. Към това е склонен да вярва дори и Никола Антов. Трябва да отбележим, че точно Антов твърдеше, че е чул как Учителят възкръснал. Но това е произволно твърдение, някакво „чудо", което би противоречало на Неговите изказвания. Според мене истината около тоя странен шум при погребението е малко по-друга.
След като сложиха ковчега в земята, поставиха отгоре допълнителни дъски, като ги закрепиха върху ръба на
гроба
.
Целта на тия дъски беше да не дават на пръстта да спадне направо върху ковчега, но да се образува пазещ пласт от въздух - някакво облекчено удряне на земята върху Учителя. Не зная кой го беше измислил, всеки считаше, че трябва да се направи нещо особено, не както при другите хора, при обикновените мъртъвци. Но ето какво се случи. Когато се натрупа повече земя, повече пръст, тънките и несигурно поставени дъски се поддадоха, изпочупиха, пръстта е хлътнала докрай. Ние, присъствуващите, чухме именно тоя страхотен шум от страна на гроба, който даде основание да се мисли, че е станало „чудото на възкресението".
към текста >>
Ние, присъствуващите, чухме именно тоя страхотен шум от страна на
гроба
, който даде основание да се мисли, че е станало „чудото на възкресението".
След като сложиха ковчега в земята, поставиха отгоре допълнителни дъски, като ги закрепиха върху ръба на гроба. Целта на тия дъски беше да не дават на пръстта да спадне направо върху ковчега, но да се образува пазещ пласт от въздух - някакво облекчено удряне на земята върху Учителя. Не зная кой го беше измислил, всеки считаше, че трябва да се направи нещо особено, не както при другите хора, при обикновените мъртъвци. Но ето какво се случи. Когато се натрупа повече земя, повече пръст, тънките и несигурно поставени дъски се поддадоха, изпочупиха, пръстта е хлътнала докрай.
Ние, присъствуващите, чухме именно тоя страхотен шум от страна на
гроба
, който даде основание да се мисли, че е станало „чудото на възкресението".
Днес се говори за изваждането на тялото на Учителя от земята и за даването на мястото на Учителя на японската легация. Никак не мога да се съглася, че това трябва да стане, че се прави страшно кощунство с тялото на един много заслужил българин, което има характер на предизвикателство към националната ни карма. Като имам пред вид обаче думите на нашия Учител, това, което съм видяла около Него, мога да кажа, че Той не може да се търси в някакви си чудеса, дори от това на „възкресение", за каквото се говори от някои суеверни приятели. Но сега мога да разбера колко правдив и далновиден беше Той, като казваше: „Няма да оставя гроб." Именно - защото знаеше, че гробовете са свърталище на суеверия, каквито Той по никакъв начин не искаше да подхранва. Всичко в Него беше просто и естествено, като самия живот.
към текста >>
Но сега мога да разбера колко правдив и далновиден беше Той, като казваше: „Няма да оставя
гроб
." Именно - защото знаеше, че
гробовете
са свърталище на суеверия, каквито Той по никакъв начин не искаше да подхранва.
Когато се натрупа повече земя, повече пръст, тънките и несигурно поставени дъски се поддадоха, изпочупиха, пръстта е хлътнала докрай. Ние, присъствуващите, чухме именно тоя страхотен шум от страна на гроба, който даде основание да се мисли, че е станало „чудото на възкресението". Днес се говори за изваждането на тялото на Учителя от земята и за даването на мястото на Учителя на японската легация. Никак не мога да се съглася, че това трябва да стане, че се прави страшно кощунство с тялото на един много заслужил българин, което има характер на предизвикателство към националната ни карма. Като имам пред вид обаче думите на нашия Учител, това, което съм видяла около Него, мога да кажа, че Той не може да се търси в някакви си чудеса, дори от това на „възкресение", за каквото се говори от някои суеверни приятели.
Но сега мога да разбера колко правдив и далновиден беше Той, като казваше: „Няма да оставя
гроб
." Именно - защото знаеше, че
гробовете
са свърталище на суеверия, каквито Той по никакъв начин не искаше да подхранва.
Всичко в Него беше просто и естествено, като самия живот. И точно това беше Неговото величие. (За спомените на Елена Андреева вж. „Изгревът" том I, с. 520-613 и том IX, с. 3-824.
към текста >>
„Аз няма да оставя
гроб
"I.
- бел. на съставителя Вергилий Кръстев) ___________________ Източник: 73. Елена Андреева за Учителя. 73.2.
„Аз няма да оставя
гроб
"I.
Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев Изгревът - Том 17 Снимки на Елена Андреева Елена Андреева в прогимназията с братовчедка си.
към текста >>
60.
Роден Борис Георгиев, художник и последовател на Учителя
, 01.11.1888 г.
и е погребан във Флоренция, близо до мавзолея на Микеланджело, в
гроба
на любимата му сестра Катя.
Автор на портрети и на други велики личности: Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор, Учителя Петър Дънов (чийто последовател остава до края на живота си), Джавахарлал Неру и други. В стила му се преплитат в хармонично единство реализъм, романтизъм и класицизъм. Картините му са били излагани по цял свят и представляват неоценим принос към световната културна съкровищница. Съхранява самосъзнанието си на българин до края на живота си. Почива в Рим на 9 април 1962 г.
и е погребан във Флоренция, близо до мавзолея на Микеланджело, в
гроба
на любимата му сестра Катя.
източник: из мултимедийния дискДуховният Учител Петър Дъновизд. Бяло Братство, 2009 г Статии и спомени за Борис Георгиев: 1. Борис Георгиев, биографични бележки - от Изгревът - Том 13 2. Борис Георгиев - ученик на Бялото Братство - от Изгревът - Том 13
към текста >>
61.
Заминава си Борис Георгиев, художник и последовател на Учителя, 9 април 1962 г. Рим
, 09.04.1962 г.
и е погребан във Флоренция, близо до мавзолея на Микеланджело, в
гроба
на любимата му сестра Катя.
Автор на портрети и на други велики личности: Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор, Учителя Петър Дънов (чийто последовател остава до края на живота си), Джавахарлал Неру и други. В стила му се преплитат в хармонично единство реализъм, романтизъм и класицизъм. Картините му са били излагани по цял свят и представляват неоценим принос към световната културна съкровищница. Съхранява самосъзнанието си на българин до края на живота си. Почива в Рим на 9 април 1962 г.
и е погребан във Флоренция, близо до мавзолея на Микеланджело, в
гроба
на любимата му сестра Катя.
източник: из мултимедийния дискДуховният Учител Петър Дъновизд. Бяло Братство, 2009 г За художника Борис Георгиев може да се прочете подробно в темата: 1888_11_01 Роден Борис Георгиев, художник и последовател на Учителя Прикачени миниатюри
към текста >>
62.
Заминава си Лалка Кръстева, последователка и разпространителка на Словото на Учителя
, 12.01.1998 г.
На другия ден тя се обади по телефона и ми каза: „Мария, това писмо да ми е за
надгробно
.“ Стана ми много мъчно, но трябваше да изпълня молбата й.
Молеше ме да й го предам. Питър не познаваше Лалка Кръстева, никога не беше я виждал, а само знаеше за нея от някои други англичани, които аз бях водила при нея. Питър не беше в течение на нашия братски живот. Веднага посетих Лалка и й преведох писмото. Като чу текста на писмото, тя се разплака от радост, че Учителят мисли за нея, после се успокои и ми каза: „Питагор е плащал да плюят учениците му, а нас без пари ни плюят.“ Помоли ме да напиша превода на български и да й го занеса.
На другия ден тя се обади по телефона и ми каза: „Мария, това писмо да ми е за
надгробно
.“ Стана ми много мъчно, но трябваше да изпълня молбата й.
След около седмица бях готова с писмения превод и го занесох на Лалка. Заварих я болна, на легло, с тежка инфекция на ръката. Близките й я завели в „Пирогов“ и след около една-две седмици тя си замина. Не успя да предаде книгите на един по-млад човек, така както бе написано в това писмо. Писмо до Лалка от Питър Шерър
към текста >>
63.
Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов
, 19.12.1886 г.
Твърди се, че той е човекът, който ходатайства пред Леонид Брежнев (генералния секретар на комунистическата партия на СССР, когото е лекувал), да запази непокътнат
гроба
на Учителя на „Изгрева”, мястото, на което по настоящем се намира Посолството на Русия.
до 1990 г. книгите му са забранени от политическата цензура. Като ученик на Учителя Петър Дънов, Петър Димков участва в живота на Бялото братство на „Изгрева” до края на живота на Дънов. От 1944 г. до 1981 г., той участва в тайните събрания на групи братя и сестри, които съхраняват Учението за бъдещето.
Твърди се, че той е човекът, който ходатайства пред Леонид Брежнев (генералния секретар на комунистическата партия на СССР, когото е лекувал), да запази непокътнат
гроба
на Учителя на „Изгрева”, мястото, на което по настоящем се намира Посолството на Русия.
След 1990 г. делото му отново намира голяма популярност – спонтанно възниква национално движение, което предава на младите поколения идеите на Лечителя, принципите на живота по законите на Природата и методите от новото Учение за духовно развитие и лично усъвършенстване. източник: из мултимедийния диск Духовният Учител Петър Дънов изд. Бяло Братство, 2009 г.
към текста >>
Насадиха чемшири, борове, та заприлича на софийските
гробища
... Отидоха и любимите „каламфири" (така ги е наричал Учителя).
Като разбрах това, щом си отидох у дома, веднага се обадих на брат Георги Йорданов, той имаше телефон. Обеща да отидат с Драга в съвета, така и направили. Архитектът им казал: „За външната ограда имаме архитектурен план, а за вътре, какво вие ще садите, това си е ваша работа." И така, съветът си свърши добре работата, но това е дело на нашия многообичан брат Димков, който е в сянка. И това, което стана, беше наредено свише, но после някои неща станаха снише. Отидоха любимите лозички на Учителя, които бяха пълни с грозде.
Насадиха чемшири, борове, та заприлича на софийските
гробища
... Отидоха и любимите „каламфири" (така ги е наричал Учителя).
Той е казал: „Най-ароматните цветя идват от най-далечните планети, които ограждат Бога. Засадете ги тук, и с цветята ще се доближите до Бога. Те ви лекуват, те ви говорят." Това било най-любимото място на Учителя - там той си отпочивал. Като се върнал от Мърчаево, един ден, седейки на пейка под лозичките, той посочил с ръка: „Ето, тука ще бъде положено моето тяло, до лозичките." Присъствали са брат Жеков, сестра Йорданка и брат Ради, който работел постоянно в градината и се грижел за нея. Брат Ради е прероденият патриарх Евтимий - позирал е на скулптора Марков за паметника.
към текста >>
Същите сестри отидохме на
гробищата
да се простим с него.
Учителя му казал: „Недей бяга, иди при него - Марков е бил твой ученик и то от най-любимите ти." Тогава брат Ради се съгласил да му позира. Като направил рисунката, Марков си отишъл. Учителя попитал: „Какво стана, Ради, свърши ли се работата със скулптора? ". А Ради отговорил: „Свърши се, но тоя път му държах кръста с лявата ръка." Учителя се засмял, понеже му знаел характера... Срещата ни с брат Димков не стана, защото от Пловдив го докараха мъртъв.
Същите сестри отидохме на
гробищата
да се простим с него.
Е, бяхме на гробищата, но до ковчега беше невъзможно да стигнем, даже до мястото не можахме да се приближим. Толкова народ на погребение не съм виждала! Но той ни е видял, че сме били там... На другия ден отивам към 10 часа в една наша сестра, която беше голяма приятелка на Димков и ясновидка. Предния ден я търсих няколко пъти да й кажа за Димков, но телефонът не отговаря, а и тя живее самичка. На сутринта отивам право при нея, а после ще пазарувам за вкъщи.
към текста >>
Е, бяхме на
гробищата
, но до ковчега беше невъзможно да стигнем, даже до мястото не можахме да се приближим.
Като направил рисунката, Марков си отишъл. Учителя попитал: „Какво стана, Ради, свърши ли се работата със скулптора? ". А Ради отговорил: „Свърши се, но тоя път му държах кръста с лявата ръка." Учителя се засмял, понеже му знаел характера... Срещата ни с брат Димков не стана, защото от Пловдив го докараха мъртъв. Същите сестри отидохме на гробищата да се простим с него.
Е, бяхме на
гробищата
, но до ковчега беше невъзможно да стигнем, даже до мястото не можахме да се приближим.
Толкова народ на погребение не съм виждала! Но той ни е видял, че сме били там... На другия ден отивам към 10 часа в една наша сестра, която беше голяма приятелка на Димков и ясновидка. Предния ден я търсих няколко пъти да й кажа за Димков, но телефонът не отговаря, а и тя живее самичка. На сутринта отивам право при нея, а после ще пазарувам за вкъщи. Звъня на вратата и тя ми отваря, но сериозна, липсва й приветливата усмивка.
към текста >>
64.
Заминава си Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов
, 04.10.1981 г.
Твърди се, че той е човекът, който ходатайства пред Леонид Брежнев (генералния секретар на комунистическата партия на СССР, когото е лекувал), да запази непокътнат
гроба
на Учителя на „Изгрева”, мястото, на което по настоящем се намира Посолството на Русия.
до 1990 г. книгите му са забранени от политическата цензура. Като ученик на Учителя Петър Дънов, Петър Димков участва в живота на Бялото братство на „Изгрева” до края на живота на Дънов. От 1944 г. до 1981 г., той участва в тайните събрания на групи братя и сестри, които съхраняват Учението за бъдещето.
Твърди се, че той е човекът, който ходатайства пред Леонид Брежнев (генералния секретар на комунистическата партия на СССР, когото е лекувал), да запази непокътнат
гроба
на Учителя на „Изгрева”, мястото, на което по настоящем се намира Посолството на Русия.
След 1990 г. делото му отново намира голяма популярност – спонтанно възниква национално движение, което предава на младите поколения идеите на Лечителя, принципите на живота по законите на Природата и методите от новото Учение за духовно развитие и лично усъвършенстване. източник: из мултимедийния диск Духовният Учител Петър Дънов изд. Бяло Братство, 2009 г.
към текста >>
65.
Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя
, 22.07.1940 г.
Приятелю, ти не се нуждаеш от
надгробни
речи и паметници.
Не бе лека твоята задача на земята. Ти я понесе достойно в живота като доблестен войн, като работник не отклоняващ се от службата си. За нас ти си винаги добрият работник, войникът на поста си. И от тук е голямото ни почитание към теб. От тук е възхищението ни от теб.
Приятелю, ти не се нуждаеш от
надгробни
речи и паметници.
Ти остави едно дело зад себе си на земята. То е най-красноречивото слово, най-хубавата паметна плоча за теб. Ние знаем, ти не обичаше славолюбията. Ти направи много нещо, без да знаят другите. И твоето място е в списъка на мнозината, които всички почитат, но които остават неизвестни за света, за многолюдието.
към текста >>
Нека това, което духът ти ни продиктува да кажем за теб, да не бъде като
надгробна
реч, но като израз на живия опит на един творчески живот на земята, като назидание за нас и поколенията.
Ти живееш отново между нас, макар и захвърлил вехтата си земна дреха. Тя принадлежи на земята. А нам принадлежи духът. Ти живееш с духа си при нас и с нас. Приятелю наш, нека твоят дух, който е вечно жив, който счита всичко на земята за мимолетно и не абсолютно най-важно, ни позволи да кажем няколко думи за твоя настоящ кратък земен живот, за твоята телесна дреха, за нещо от твоето дело.
Нека това, което духът ти ни продиктува да кажем за теб, да не бъде като
надгробна
реч, но като израз на живия опит на един творчески живот на земята, като назидание за нас и поколенията.
* * * Георги Радев бе човек крайно оригинален, сир. човек, който веднага се отличаваше измежду другите. „Личен измежду мнозина", да използуваме думите на мъдреца, създателят на „Песен на песните". Бе тънък, със среден ръст, с мургава кожа, винаги розово обагрена по бузите.
към текста >>
66.
Заминаването на дядо Благо - 16 януари 1938 г.
, 16.01.1938 г.
Учителят я прекъсва и казва: „Като знаеше това, защо отиде на
гробищата
, заради ритуала ли?
След кратко боледуване на 15 януари 1938 г., събота, си заминава Стоян Русев - Дядо Благо, един от най-преданите ученици. За него Учителят казва, че е прероденият Климент Охридски. На 16 януари, неделя, Учителят държи беседа в 5 часа сутринта, за която казва, че е първата свещ, запалена за Дядо Благо. На беседата в 10 часа Учителят за пръв път казва за някого: „Аз обичах Дядо Благо и тази беседа е втората свещ, която запалих за него." Беседата е изнесена на много висок стил и братята и сестрите почти нищо не разбират. След свършване на беседата Учителят обяснява: „Вие не можахте да разберете тази беседа, защото тя беше за ония възвишени същества, дошли от края на Вселената, за да чуят как Бог изявява своята любов към свой ученик," Една сестра, която присъства на погребението, казва на Учителя, че Дядо Благо го няма в катафалката.
Учителят я прекъсва и казва: „Като знаеше това, защо отиде на
гробищата
, заради ритуала ли?
"Дядо Благо минава през всички състояния след заминаването си и отива да работи в Света на Светлините. Вечерта от 19 до 21.30 ч. Учителят държи трета беседа, трета свещ за заминалия. Беседата завършва с мотото: „Живот, знание и свобода, това Божия Дух иска". След това обяснява, че Стоян Русев е от четвърто измерение и няма да се преражда повече на Земята.
към текста >>
67.
Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя
, 18.10.1886 г.
Един от пазачите на
гробището
от село Симеоново казва с възхищение, че Лулчев е най-смелият от осъдените и говори до последния момент на наредените за разстрел умърлушени бивши министри, че няма смърт, а животът е вечен.
В коридора на съдебната палата шест от спасените от Лулчев видни комунисти го срещат и му казват: „Кръв за кръв, живот за живот. Ти ни спаси живота и ние ще спасим сега твоя. Имаме готови три коли, с които можем да те закараме, където пожелаеш." Лулчев отговаря: „Моят Учител ми каза да си замина с тези хора и аз ще изпълня неговата воля." Той единствен пред разстрела с картечница говори смело на осъдените и повдига духа им до последния момент. Любомир Лулчев преминава дългия път на развитие, изпълнен с борби, своенравие, но като офицер се отличава с голямо послушание и изпълнение. В края на живота си познава Учителя — познава Бога, и решава да го слуша и му служи всеотдайно.
Един от пазачите на
гробището
от село Симеоново казва с възхищение, че Лулчев е най-смелият от осъдените и говори до последния момент на наредените за разстрел умърлушени бивши министри, че няма смърт, а животът е вечен.
____________________ Източник: 7.14 Любомир ЛулчевУЧЕНИЦИ, УЧАСТВАЛИ В ШКОЛАТА, И ТЕХНИТЕ ПРОЯВИ В ЖИВОТА Светъл лъч към човешките души ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ (от д-р Методи Константинов)
към текста >>
68.
Разстрел на Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя
, 01.02.1945 г.
Лулчев е разстрелян и заровен заедно с другите осъдени няколко часа по-късно в една бомбена яма на Софийските централни
гробища
, като следите след това са заличени.
Присъдата е произнесена на 1 февруари 1945 г. в 16 часа, без право на обжалване, съгласно чл. 10 на Наредбата-закон. На смърт са осъдени 8 царски съветници, 22-ма министри от правителствата след 1941 г., 67 народни представители и 47 генерали и висши офицери. Заедно с Лулчев са осъдени на смърт още седем от царските съветници – архитект Йордан Севов, Светослав Помянов, Павел Груев, д-р Георги Ханджиев, генерал Рафаил Жечев, Димитър Генчев и д-р Петър Костов, а Станислав Балан и Петър Морфов са осъдени на доживотен строг тъмничен затвор.
Лулчев е разстрелян и заровен заедно с другите осъдени няколко часа по-късно в една бомбена яма на Софийските централни
гробища
, като следите след това са заличени.
* * * Подробно за Любомир Лулчев може да се прочете в темата: 1886_10_18 (нов стил) Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя За съда и последните дни на Л.Лулчев може да се прочете в Изгревът - Том 21 по следните линкове: I. ДЪРЖАВЕН И НАРОДЕН СЪД
към текста >>
НАГОРЕ
