Търсене в текстове за 'Гроб'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 190 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_05 ) Даровете на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Сега вие сте умрели хора, които се разговаряте в гроба.
Като изучавате Живота, ще видите колко е важна Любовта. Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, тогава животът на майката и бащата се скъсява. И обратното е вярно. Питаш: „Защо трябва да обичам? “ Ще ти се продължи живота, ще станеш щастлив. Сега вие сте умрели хора, които се разговаряте в гроба. Главите на умрелите хора трябва да узреят. Умрелият трябва да почне да люби, за да види, че може да живее. И ако любовта на другите не ни помогне да преминем от смърт в Живот, тогава каква е тази любов? Като обичам някого, той трябва да премине от смърт в Живот. Тогава Любовта е Божествена.
към текста >>

2. 3_11 ) През тъмната зона - Боян Боев (1883 – 1963)

Остават вързани за известно време в гроба и после се освобождават от физическото си тяло.
Сега е още трудно сношението с Невидимия свят, понеже няма уредена поща между него и Земята, но след време ще има. Който е тук, на Земята, умрял е за Небето. Между физическото и духовното тяло има връзка и като се скъса, това е смъртта. Всички хора не се освобождават от тялото при смъртта. Има хора, които остават свързани с него след смъртта и това причинява мъчение. Остават вързани за известно време в гроба и после се освобождават от физическото си тяло. Грешният остава вързан при гроба, а праведният няма никаква връзка с гроба – минава транзит. Физическото тяло е като водолазна дреха. Като влезе човек във водата, туря си водолазна дреха, но като излезе, има ли нужда от нея? Не, той я оставя. Когато някой замине, аз никога не държа идеята, че е умрял, а го считам за жив.
към текста >>

Грешният остава вързан при гроба, а праведният няма никаква връзка с гроба – минава транзит.
Който е тук, на Земята, умрял е за Небето. Между физическото и духовното тяло има връзка и като се скъса, това е смъртта. Всички хора не се освобождават от тялото при смъртта. Има хора, които остават свързани с него след смъртта и това причинява мъчение. Остават вързани за известно време в гроба и после се освобождават от физическото си тяло. Грешният остава вързан при гроба, а праведният няма никаква връзка с гроба – минава транзит. Физическото тяло е като водолазна дреха. Като влезе човек във водата, туря си водолазна дреха, но като излезе, има ли нужда от нея? Не, той я оставя. Когато някой замине, аз никога не държа идеята, че е умрял, а го считам за жив. Заминалите са по-израснали, по-просветлени, по-добре разбират нещата, имат по-правилно понятие за Живота, разбират, че трябва да бъдем по-добри.
към текста >>

Онзи, който помни при смъртта си как е бил в гроба и е присъствал при разлагането на тялото, когато му кажат да направи нещо лошо, отлага: „Не, аз помня какво беше там на гроба!
Той бил скъперник, а синовете му след неговото заминаване почнали да харчат нашироко и той дълбоко се възмущавал. Посъветвах ги да турят на масата прибори, чиния с ядене и един празен стол пред масата. После той престана да прави така. Който не е готов за другия свят, ще се намери в такова голямо противоречие. Човек след смъртта си отива в място, което съответства на неговия земен живот. Онзи, който помни при смъртта си как е бил в гроба и е присъствал при разлагането на тялото, когато му кажат да направи нещо лошо, отлага: „Не, аз помня какво беше там на гроба! “; а който не помни това, отива да прави престъпления. Душата, която си заминава, ако не е свободна от земни връзки, остава тук, долу, да живее; за да отиде във висшите сфери, тя трябва да се освободи от всички земни връзки. Човек, който е много привързан към този свят, след смъртта си отива в по-лошия свят, а като не е привързан, отива в по-добрия. Кое е по-хубаво? Да напишеш сто книги или самият ти да бъдеш една хубаво написана книга?
към текста >>

3. 3_24 ) Краските - Боян Боев (1883 – 1963)

Като минавахме покрай улица „Венелин“, Той погледна нататък и прошепна: „Бъдещи гробници.“ Това беше през 1943 г.
КРАСКИТЕ Учителя с няколко братя и сестри посети Общата художествена изложба в Художествената академия. Като минавахме покрай улица „Венелин“, Той погледна нататък и прошепна: „Бъдещи гробници.“ Това беше през 1943 г. и наистина – през 1944 г. при бомбардировките голяма част от улицата се превърна в развалини. Като се върнахме от изложбата, около Учителя се събраха доста братя и сестри на площадката пред приемната Му стая, затова влязохме в салона и почна разговор, в който стана въпрос за краските. Червеният цвят има разни нюанси. Известен негов нюанс означава борба и ако преобладава в теб, ти имаш желание да воюваш.
към текста >>

4. 5_17 ) Сигурността на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Някои ме попитаха има ли задгробен живот; казах им: „Няма никакъв задгробен живот.
Между външната Природа и нас връзката се е изгубила. Отидеш ли при едно крушево дърво, вземи плод и му благодари; така правиш връзка с Природата. Духовното стои някъде и аз ти казвам къде: „Ето по този път иди и си вземи вода.“ Ако чакаш друг да ти донесе, това е неразбиране. Човек, като се учи добре, ще стане светия; хората, като почнат да се учат от светиите, ще станат хора. Някои търсят Божественото в онзи свят, а Божественото е един добре уреден живот. Някои ме попитаха има ли задгробен живот; казах им: „Няма никакъв задгробен живот. Какъв задгробен живот? Съблякъл си е човек дрехите и си е отишъл. Пак е в този свят, защото дрехите не са нещо съществено.“ Нищо да не спъва твоя ум и сърце. Например търсиш Бога и мислиш какво ще кажат хората.
към текста >>

Какъв задгробен живот?
Отидеш ли при едно крушево дърво, вземи плод и му благодари; така правиш връзка с Природата. Духовното стои някъде и аз ти казвам къде: „Ето по този път иди и си вземи вода.“ Ако чакаш друг да ти донесе, това е неразбиране. Човек, като се учи добре, ще стане светия; хората, като почнат да се учат от светиите, ще станат хора. Някои търсят Божественото в онзи свят, а Божественото е един добре уреден живот. Някои ме попитаха има ли задгробен живот; казах им: „Няма никакъв задгробен живот. Какъв задгробен живот? Съблякъл си е човек дрехите и си е отишъл. Пак е в този свят, защото дрехите не са нещо съществено.“ Нищо да не спъва твоя ум и сърце. Например търсиш Бога и мислиш какво ще кажат хората. Това не е важно, важен е опитът, който правиш.
към текста >>

5. 7_04 ) Смирение - Боян Боев (1883 – 1963)

Тщеславието е гроб на мисълта.
Същото е и за всички други дарби, с които Небето дарява човека. Небето не дарява с дарби и сили, ако човек няма смирение. Ако у него има тщеславие, честолюбие, гордост, Небето ще мълчи, не ще го дарява. Смирението е основа за развитие на всички дарби, основа за всички постижения. Хората като ви кажат, че сте чист и светъл, вие трябва да се пазите от техните мисли, защото могат да ви турят един бръмбар. Тщеславието е гроб на мисълта. Някой иска всички да го знаят. Че какъв авторитет ще бъде той? Сто души на Земята могат да го знаят, но на Слънцето кой го знае? Който не е навикнал на последното място, не може да има и първото. Смирение означава растеж.
към текста >>

6. 4) Бурята иде, но Бог не е в бурята - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато господарят умрял, слугата отишъл на гроба да го бие и като го бил, го събудил.
Времето, което сега иде, ще им покаже, че са изгубили добрите условия и няма да намерят онова, което търсят. Един ден този свят ще бъде една хубава история и в бъдеще всичко това ще бъде един много ценен материал с исторически данни. То ще се тури на филм и като станат хората съвършени, ще гледат как са живели едно време. Един брат запита: Какъв е вътрешният смисъл на днешните страдания на човечеството? Това прилича на следното: един слуга работил на господаря си десет години, ала онзи не му платил. Когато господарят умрял, слугата отишъл на гроба да го бие и като го бил, го събудил. Тогава господарят казал: „Благодаря ти. Ти ме събуди. Ще ти платя.“ Та тези страдания сега ще докарат пробуждане на народите. Небето стяга всички народи и тези събития и страдания, които идат, ще причинят колективно събуждане на хората, а не само единично. Тогава народите и обществата ще разберат, че едничкият път е духовният и че друг няма, и тогава ще тръгнат по него.
към текста >>

7. 51) Нови веяния в биологията - Боян Боев (1883 – 1963)

Насекомото гробар има добра ориентация да се упъти право към разлагащия се труп.
Лаковски цитира чудните опити на френския ентомолог Фабр, изложени в книгите му „Нравите на насекомите“ и „Спомени на един ентомолог“. Неговите опити са много остроумни. Той се стреми да обясни чудната способност на пеперудите да се ориентират с обонянието си. Лаковски твърди, че това обяснение би било валидно само за близки разстояния, докато при опитите на Фабр ориентацията става на далечни разстояния: той пуска в експериментална оранжерия пеперуди, които не са характерни за околността, и към тях се присъединяват други екземпляри от същия вид, но от съвсем друга местност, и то летейки в права посока, въпреки множеството миризми, които разпространява експериментаторът, за да внесе смущение. И затова се приема за най-естествено, че ориентацията при пеперудите става чрез радиовълни. Насекомото гробар има добра ориентация да се упъти право към разлагащия се труп. Може да се предположи, че го привлича миризмата, която трупът изпуща, но тя може да се разпространи наоколо само на няколко метра. И затова тази хипотеза, както и в много подобни случаи, отпада поради разстоянията. Гробарят се появява 8-10 дни след смъртта на птицата или плъха и следователно техните трупове вече са разложени. Микробите, работещи върху разлагането, имат радиации с определена дължина на вълните и именно това упътва насекомото към неговата храна. Редица изследвания доказват, че радиацията е общо явление за всички същества.
към текста >>

Гробарят се появява 8-10 дни след смъртта на птицата или плъха и следователно техните трупове вече са разложени.
Лаковски твърди, че това обяснение би било валидно само за близки разстояния, докато при опитите на Фабр ориентацията става на далечни разстояния: той пуска в експериментална оранжерия пеперуди, които не са характерни за околността, и към тях се присъединяват други екземпляри от същия вид, но от съвсем друга местност, и то летейки в права посока, въпреки множеството миризми, които разпространява експериментаторът, за да внесе смущение. И затова се приема за най-естествено, че ориентацията при пеперудите става чрез радиовълни. Насекомото гробар има добра ориентация да се упъти право към разлагащия се труп. Може да се предположи, че го привлича миризмата, която трупът изпуща, но тя може да се разпространи наоколо само на няколко метра. И затова тази хипотеза, както и в много подобни случаи, отпада поради разстоянията. Гробарят се появява 8-10 дни след смъртта на птицата или плъха и следователно техните трупове вече са разложени. Микробите, работещи върху разлагането, имат радиации с определена дължина на вълните и именно това упътва насекомото към неговата храна. Редица изследвания доказват, че радиацията е общо явление за всички същества. Лаковски изтъква радиацията на светулките, при които дори и техните яйца и личинки изпущат светлинни вълни. У разните видове организми радиацията е с различна дължина на вълните, докато при светулката тази дължина отчасти е в границата на зрителната ни възприемчивост. Лаковси се запитва защо, като признаваме на светулката способността да изпуща радиации, да отричаме способността при други насекоми да изпущат друг вид радиации – такива извън гамата на светлинните вибрации, и поради тази причина да остават нерегистрирани от сетивата ни.
към текста >>

8. 53) Новораждане - Боян Боев (1883 – 1963)

Служенето на личността е да стоиш в гроба, а служенето на Бога е възкресение.
Хората не трябва да живеят само за сегашния кратковременен живот, а да схващат Целокупния живот. Трябва да се даде път на духовното в България. Един американец ме попита в какво седи различието между новите и старите идеи. Казах му, че старите идеи са консерви, а новите идеи са плодове, които сега откъсваме от дървото. Всеки, който дойде да възприеме Божественото учение, ще забрави за консервите. Служенето на личността е да стоиш в гроба, а служенето на Бога е възкресение. Сега светът се нуждае от отдушници. Добрите хора са отдушници. Ако те си заминат, всички ще загинат. Един селянин ми каза: „Ние знаем, че всички при Вас ще дойдем.“ Между селяните трябва разумна работа, между тях трябва да се разпространява книжнина. Българинът е устроен така: каквото е чел, ще го каже на другите.
към текста >>

9. 54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите - Боян Боев (1883 – 1963)

когато Любовта става импулс на твоята дейност, надгробната плоча е отмахната и ти си свободен.
Разумното, което действа в нас, е сродно с Разумното, което действа и във всяко цвете и твар. Именно затова този, който живее в закона на Цялото, вижда навред Единния живот, така невероятно проявен в неизброими форми. Този, който почувства своите извечни връзки с Цялото, почва да работи и от живот на мъчение и труд се издига до живота на работата. Който живее в илюзията на несъпричастността, търси своята слава, а който живее в Закона на Цялото, търси Божията слава. Почнеш ли да работиш за славата на Бога, т.е. когато Любовта става импулс на твоята дейност, надгробната плоча е отмахната и ти си свободен. При сегашната си степен на развитие всеки човек в миг на вътрешно озарение се издига до схващането за Единството, съзнанието му се пробужда, той става предвестник на Новата култура, която иде. А тя ще бъде култура на единството. 4. Дървото на Целокупния живот Всички същества са клончета на едно и също дърво – дървото на Целокупния живот. Има вътрешна и външна връзка между всички клетки на един организъм или между всички негови органи.
към текста >>

10. 10.ХI.1950 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя може да изкара мъртвия от гроба, както семенцата никнат от земята.
Ако мислиш да станеш музикант, музикант ще станеш. Ако мислиш да станеш философ, поет, учен, такъв ще станеш. Какъвто пожелаеш да станеш, непременно ще успееш. Това е магията на Любовта. Любовта на свръхсъзнанието крие в себе си магическа сила. Тя може да изкара мъртвия от гроба, както семенцата никнат от земята. Как можете да познаете дали някой ви обича? - Който ви обича, той може да ви дигне от леглото, ако сте болни. При Любовта болният оживява. Който притежава тази магическа тояжка и веднага пред него ще се появи трапеза. Щом се нахрани, ще тропне пак с пръчката и трапезата се скрива.
към текста >>

11. Новите възгледи върху материята - Боян Боев (1883 – 1963)

насекомо „гробар” знае от голямо разстояние да се упъти право към разлагащия се труп.
Правен е следният опит: женска пеперуда била поставена в металическа кутия, която не позволява на радиовълните нито да влизат, нито да излизат и тогава мъжката пеперуда не могла да я намери, даже и от малко разстояние. Човек живее в света и го възприема чрез сетивата. Което човек вижда, е видимо, а което не се възприема от окото, е невидимо. Човек научно е намерил, че съществуват и много неща, които са невидими. Т. нар. насекомо „гробар” знае от голямо разстояние да се упъти право към разлагащия се труп. Може ли да се предположи, че миризмата го привлича? Ако трупът изпуща миризма, последната може да се разпространи само на няколко десетки метра наоколо. Тая хипотеза тук, както и за много подобни случаи, пада поради големината на разстоянието. За изследванията на Лаковски ще цитираме няколко реда от Кир. Кръстев: „Обяснението, което Лаковски дава на прелитането на птиците към незнайни страни е, че те, наелектризирани съответно, улавят по въздуха вълните, излъчени от намиращите се на хиляди километри насекоми, растения и др., с които се хранят.
към текста >>

12. Трудът - изходна точка при обучението по природознание - Боян Боев (1883 – 1963)

Изучавания върху бръмбара гробар
Той носи пашкула с яйцата със себе си. Към края на лятото загрява пашкула така: наполовина се показва над гнездото и вдига със задния си крак пашкула срещу слънцето високо, за да се огрява. А за да се огрее пашкулът добре от всички страни, той го върти полека. И това прави всекидневно през часовете, когато слънцето е по-силно. Това повтаря в течение на 3-4 седмици. Изучавания върху бръмбара гробар Да се намери не е лесна работа. Обаче, ако се постави някъде по полето, някое умряло врабче или друго животно, на другия ден с голяма вероятност ще видите там събрани много гробари. Те копаят дупка под умрялото животно и го заравят в нея заедно с яйцата си. Фабр вързал за един кол умряла къртица. Гробарите изкопали яма и под кола, за да го съборят, та да катурнат и къртицата.
към текста >>

Обаче, ако се постави някъде по полето, някое умряло врабче или друго животно, на другия ден с голяма вероятност ще видите там събрани много гробари.
А за да се огрее пашкулът добре от всички страни, той го върти полека. И това прави всекидневно през часовете, когато слънцето е по-силно. Това повтаря в течение на 3-4 седмици. Изучавания върху бръмбара гробар Да се намери не е лесна работа. Обаче, ако се постави някъде по полето, някое умряло врабче или друго животно, на другия ден с голяма вероятност ще видите там събрани много гробари. Те копаят дупка под умрялото животно и го заравят в нея заедно с яйцата си. Фабр вързал за един кол умряла къртица. Гробарите изкопали яма и под кола, за да го съборят, та да катурнат и къртицата. Веднъж вързал къртица с лико за един хоризонтално закрепен кол. Те изкопали яма под къртицата, но тя не падала в ямата.
към текста >>

Гробарите изкопали яма и под кола, за да го съборят, та да катурнат и къртицата.
Изучавания върху бръмбара гробар Да се намери не е лесна работа. Обаче, ако се постави някъде по полето, някое умряло врабче или друго животно, на другия ден с голяма вероятност ще видите там събрани много гробари. Те копаят дупка под умрялото животно и го заравят в нея заедно с яйцата си. Фабр вързал за един кол умряла къртица. Гробарите изкопали яма и под кола, за да го съборят, та да катурнат и къртицата. Веднъж вързал къртица с лико за един хоризонтално закрепен кол. Те изкопали яма под къртицата, но тя не падала в ямата. От начало те се изненадали, но после отишли и прегризали ликото, и къртицата паднала. * * * На една снимка Фабр със свои близки наблюдава живота на едни бръмбари.
към текста >>

13. Основни образователни принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

Да се прояви тя, това значи да се вдигне надгробната плоча, която я е затискала от хиляди години и да се събуди от дълбокия сън.
Когато човек люби, проявява истинската си природа. В естеството на човешката душа е да люби. Ето защо Учителят казва: „Ние, които сме дошли на земята, всички трябва да се проявим. Проявлението е в това, да изявим любовта. Величието на човешкия живот е в любовта.” „Велико, красиво нещо е човешката душа! Да се прояви тя, това значи да се вдигне надгробната плоча, която я е затискала от хиляди години и да се събуди от дълбокия сън. Това значи да даде път на любовта! ” Чрез любовта влизаме във връзка с една велика реалност. Дето е любовта, там е великото разумно начало в света. Всички велики поети с прозрение са долавяли мистичната мощ на любовта.
към текста >>

Не показва ли тя рая през дупката на гроба?
Искрено признавам, че вярвам в справедливостта на безкористната любов. Бих загинал, ако тя не съществува, ако бих престанал да вярвам в любовта. Любовта е стълба, по която ние се издигаме до богоподобие. О, Мъдрост, велика богиньо с ясен поглед, отстъпи и поклони се пред любовта! Не върви ли тя храбро пред тебе по стръмния звезден път към престола на Божественото? Не показва ли тя рая през дупката на гроба? Тя ни пита, искаме ли да бъдем безсмъртни. Любовта, само любовта е в състояние да помогне на нашия ум да разберем Бога”. „Кой е начинът, по който можете да се свържете с Великото Разумно Начало в света? Единственият път към това е любовта! Който люби, само той може да Го познае.” „Всяко същество е прозорец, през който виждате Разумното, което работи в природата.
към текста >>

14. Детската природа - Боян Боев (1883 – 1963)

От тогава гробът на Мария постоянно се почита от децата.
Мария от ден на ден става по-болна и най-сетне ляга. Децата често я посещават и й носят храна. Понякога, като бързат само отиват до прозореца и й извикват: „Ние ви обичаме Мария”, и след това се връщат. Тя скоро умира. Децата плачат при погребението. От тогава гробът на Мария постоянно се почита от децата. Те посаждат трендафили и други цветя на гроба й. Трогателна е раздялата на княза с децата при напущане на селото. Ето друг пример из „Братя Карамазови”: Между едни деца съществува голяма вражда. Альоша ги заварва, когато се бият с камъни по улицата. Той влиза във връзка с тях и става техен интимен другар.
към текста >>

Те посаждат трендафили и други цветя на гроба й.
Децата често я посещават и й носят храна. Понякога, като бързат само отиват до прозореца и й извикват: „Ние ви обичаме Мария”, и след това се връщат. Тя скоро умира. Децата плачат при погребението. От тогава гробът на Мария постоянно се почита от децата. Те посаждат трендафили и други цветя на гроба й. Трогателна е раздялата на княза с децата при напущане на селото. Ето друг пример из „Братя Карамазови”: Между едни деца съществува голяма вражда. Альоша ги заварва, когато се бият с камъни по улицата. Той влиза във връзка с тях и става техен интимен другар. Чрез огъня на своята любов той превръща техните енергии.
към текста >>

15. 02. Мекота - Боян Боев (1883 – 1963)

Има един стих в Библията: „Бог не съизволява в смъртта на грешника." Гробовете и носилките са изобретение на човека.
Такъв човек има мекота. Какво иска Бог от нас? - Да не боледуваме, да не страдаме, да не умираме. Първоначално Божият план е бил човек да не умира. След грехопадението дойде смъртта. Има един стих в Библията: „Бог не съизволява в смъртта на грешника." Гробовете и носилките са изобретение на човека. В бъдеще човек ще се освободи от смъртта. Няма да има смърт. Даже Учителят казва: „В шестата раса, особено към средата, човек при заминаването от тук ще се дематериализира и тогава гробища няма да има. Само в музеите ще има ковчези." Който има мекота, той приема Божието благословение. 3. Какво значи мекота спрямо другите хора?
към текста >>

Даже Учителят казва: „В шестата раса, особено към средата, човек при заминаването от тук ще се дематериализира и тогава гробища няма да има.
Първоначално Божият план е бил човек да не умира. След грехопадението дойде смъртта. Има един стих в Библията: „Бог не съизволява в смъртта на грешника." Гробовете и носилките са изобретение на човека. В бъдеще човек ще се освободи от смъртта. Няма да има смърт. Даже Учителят казва: „В шестата раса, особено към средата, човек при заминаването от тук ще се дематериализира и тогава гробища няма да има. Само в музеите ще има ковчези." Който има мекота, той приема Божието благословение. 3. Какво значи мекота спрямо другите хора? Ако някой те обиди, ти кажи една формула от четири думи: „От мен да мине." Защо? - Заради Бога. Като запазиш равновесие и не отвърнеш, а подариш една ябълка или поканиш на обяд, този човек става твой приятел.
към текста >>

16. 03. Любовта като здравен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят ми каза така: „Когато Христос отиде на гроба и каза на Лазаря да стане, той изпрати една велика Любов към него и тази Любов възкреси Лазаря." Христос е казал: „Ако вие следвате моя път, и по-големи чудеса ще правите." Засега нашата любов е още в подрастване и постепенно Христовият Дух ще се вселява в нас.
Един светия, един Учител, който представя висш израз на Любовта, може да лекува, както Христос е лекувал хората. Някой ще каже, че Христос е притежавал някаква тайна сила, с която е лекувал хората. Учителят ми е казал, че не с тайни науки, церемониални формули е лекувал Христос. Той имаше изобилна Любов, с която лекуваше хората. Аз питах Учителя коя е силата, с която Христос възкреси Лазаря. Учителят ми каза така: „Когато Христос отиде на гроба и каза на Лазаря да стане, той изпрати една велика Любов към него и тази Любов възкреси Лазаря." Христос е казал: „Ако вие следвате моя път, и по-големи чудеса ще правите." Засега нашата любов е още в подрастване и постепенно Христовият Дух ще се вселява в нас. Христос възкреси Лазаря по един косвен начин. Тук има една тънкост. Този процес не е механичен. Любовта, която Христос изпрати към Лазаря, събуди в него Любов към Бога и към всички същества. Любовта ражда любов.
към текста >>

17. 07. Законът на справедливостта - Боян Боев (1883 – 1963)

Дори Учителят казва, че няма да има и гробища.
Само при нея ще се приложи справедливостта. Степените на правото са следните: насилие, човешко право, Божествено право и справедливост или любов. Когато дойде тази идеална култура на шестата раса, за която работим ние и за която дойде Учителят, тогава няма да има затвори и съдилища. Хората ще имат правилни мисли, чувства и постъпки. Няма да има болници. Дори Учителят казва, че няма да има и гробища. Затова в шестата раса ще стане това, което стана с Христа. Него Го погребаха, но след това не намериха никакво тяло. Той се дематериализира. Така и хората на шестата раса, при заминаването си от земята ще се дематериализират - няма да имат физическо тяло. Когато шестата раса дойде, ще има на Земята пак останки от петата раса, както сега има от четвъртата.
към текста >>

18. 23. Работа върху Евангелието на Йоана - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато отива към гроба на Лазаря, Той се просълзил.
Той никога не е правил Своите чудеса освен да помогне на страдащите, а не за слава и пр. Даже на мнозина, които излекувал, казвал: "Да не кажете това никому." Като друг пример нека вземем възкресението на Лазаря. От този пример се вижда колко е могъща Неговата любов, че тя да има сила да възкресява мъртви. Казва се в Евангелието, че Христос е обичал Марта, Мария и Лазаря. Когато отива към гроба на Лазаря, Той се просълзил. Околните казали: "Виж колко го е обичал! " С коя сила е възкресил Лазаря? Учителят обяснява за пръв път в историята на човечеството как е станало това. Той ми каза веднъж в частен разговор: "Когато Христос отишъл на гроба на Лазаря, изпратил Своята любов към последния. Любовта на Христа, пратена към Лазаря, събудила в самия Лазар любов, защото любовта любов ражда.
към текста >>

Той ми каза веднъж в частен разговор: "Когато Христос отишъл на гроба на Лазаря, изпратил Своята любов към последния.
Казва се в Евангелието, че Христос е обичал Марта, Мария и Лазаря. Когато отива към гроба на Лазаря, Той се просълзил. Околните казали: "Виж колко го е обичал! " С коя сила е възкресил Лазаря? Учителят обяснява за пръв път в историята на човечеството как е станало това. Той ми каза веднъж в частен разговор: "Когато Христос отишъл на гроба на Лазаря, изпратил Своята любов към последния. Любовта на Христа, пратена към Лазаря, събудила в самия Лазар любов, защото любовта любов ражда. И тая любов, събудена в Лазаря, го е възкресила." В пета глава от Евангелието на Иоана е казано: "Не искам моята воля, но волята на Отца, Който ме е пратил." Като размишлява върху тия думи на Христа, пред ученика се отварят обширни хоризонти. От тия думи се вижда величието на света, в който живее съзнанието на Христа. За Него е важно да върши Волята Божия.
към текста >>

Това се вижда от следните думи на Христа: "Иде час, когато всички, които са в гроба, ще чуят гласа на Сина человечески и ще излязат."
Това може да се повтори в по-горна октава по следния начин. Тия човешки души, у които е пробудена любовта, първи ще влязат в общение с Христа, Той ще им се изяви. Ще дадем още един пример. Възкресението на Лазаря може да се повтори в по-горна октава с човечеството. Защото всеки, който живее стария живот, е мъртъв. Това се вижда от следните думи на Христа: "Иде час, когато всички, които са в гроба, ще чуят гласа на Сина человечески и ще излязат." В Евангелието има още много такива примери, за които може да се каже, че в бъдеще ще се повторят в по-горна октава. Характерно за размишлението е, че като дойде една идея, иде втора, трета и т.н., цяла верига от идеи идат. Това е, защото при размишление напреднали същества идват и ни учат от вътре и по този начин ние ще научим от вътре много неща, които не сме знаели дотогаз. Паралелно с проучването на евангелията трябва да върви проучването на Словото на Учителя. Това е необходимо за ученика.
към текста >>

19. Даровете на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Сега вие сте умрели хора, които се разговарят в гроба.
Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, техният живот - на родителите - се скъсява. И обратното е вярно: ако синът няма любов към майка си и ако дъщерята няма любов към баща си, животът на сина и дъщерята се скъсява. Питаш: „Защо трябва да обичам? " - За да се продължи животът ти, за да бъдеш свободен, за да бъдеш щастлив. Който обича, живее по-дълго, който обича по-малко, по-малко живее. Сега вие сте умрели хора, които се разговарят в гроба. Главите на умрелите хора трябва да узреят. Умрелият трябва да почне да люби, за да види, че може да живее. И ако любовта на другите, които ни обичат, не ни помогне да преминем от смърт в живот, тогава каква е тази любов? Като обичам някого, той трябва да премине от смърт в живот! Тогава Любовта е Божествена.
към текста >>

20. 27. ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Тщеславието е гроб на мисълта: Смирението е растеж, т.е.
И във всичко търсете Славата Божия за вас. А който не е смирен, ще го смирят, това да знаете! Трябва ви едно разумно смирение и макар човек да бъде смирен, той като има дарби ще напредне. Гордостта и тщеславието са голяма спънка за развитието на човека, те пречат за развитието на неговите дарби. За да прояви човек Божествената Любов, трябва да има за основа смирението, то е основа за развиване на всички дарби и постижения на човека. Тщеславието е гроб на мисълта: Смирението е растеж, т.е. имаш условия да придобиеш това, което искаш. Човек не трябва да се спъва с личния си живот, а трябва да го надрасне. Не се блъскайте, ако някой върви след тебе, отстъпи, давай място на всички. ВСЯКА СУТРИН ТРЯБВА ДА РЕШИТЕ В СЕБЕ СИ ДА НЕ СЕ СБЛЪСКВАТЕ С НИКОГО И ДА НЕ ИЗПРАЩАТЕ ОТРИЦАТЕЛНА МИСЪЛ КЪМ НИКОГО. Без смирение ще останете винаги далеч от Бога.
към текста >>

21. 23. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

мъртвия от гроба, това не е любов.
Най-хубавият хляб се прави от любовта! Най-хубавият въздух се прави от любовта! Най-хубавата мисъл се прави от любовта! Всеки човек, когото обичаш, е радостен. Ако любовта не може да вдигне мъртвия от гроба, това не е любов. Като говоря за любовта, подразбирам, че тя е единствената сила, която може да ни въздигне – нас и нашите братя и сестри. Щастието е в любовта! Там е вашето благо! Всичко онова, за което копнете, само по този път можете да го постигнете. Знанието се добива с любов.
към текста >>

22. 38. ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Занесете им радостната вест, че надгробната плоча вече се махва и човешкият дух се освобождава.
От горе тя слиза, украсена със скъпоценни камъни, облечена в бели одежди. И на нея пише: Нова земя и ново небе. Утолете жаждата на всички, които копнеят за великия ден на земята. Градете камък по камък великото здание. Занесете им радостното послание, че се съмва вече, че на изток вече се зазорява, че близко е вече светлото утро. Занесете им радостната вест, че надгробната плоча вече се махва и човешкият дух се освобождава. Кажете им, че иде ден, когато завинаги ще бъдат обърсани сълзите на страдащите души. Земята ще престане да бъде плачевна долина, а място на радостта, на светлината и на великата космическа любов! Тихо се вслушваме в това, което ни говори планината. Нейният говор отеква в душите ни като сладкогласна песен, като нежна ласка, като дълго очаквано просветление. Той буди в душите ни копнеж към чистотата на светлите висини и сили за работа.
към текста >>

23. 43. НОВО ПОСЕЩЕНИЕ ОТ ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

– Вярвате ли в задгробния живот?
Новото в света ще дойде по естествен начин, както змията се съблича от старата си кожа. Всеки трябва да вярва в това, което може да опита. Всяко прегрешение в природата се възвръща към самия човек, който го е извършил; то има обратно действие върху него. Този закон важи както индивидуално за отделния човек, така и за народа. Един човек, който е постъпвал справедливо, ще има здрава основа в живота си, ще има съответните положителни резултати. – Вярвате ли в задгробния живот? – Няма какво да вярвам в него. То е една реалност, която знам. Животът е един. Той се изявява в три форми: в една гъста материя, в една рядка материя, която е преходна и в една по-рядка материя. – Безсмъртна ли е душата?
към текста >>

24. Работа върху Евангелието на Иоана - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато отива към гроба на Лазаря, Той се просълзил.
Той никога не е правил Своите чудеса освен да помогне на страдащите, а не за слава и пр. Даже на мнозина, които излекувал, казвал: “Да не кажете това никому.” Като друг пример нека вземем възкресението на Лазаря. От този пример се вижда колко е могъща Неговата любов, че тя да има сила да възкресява мъртви. Казва се в Евангелието, че Христос е обичал Марта, Мария и Лазаpя. Когато отива към гроба на Лазаря, Той се просълзил. Околните казали: “Виж колко го е обичал! ” С коя сила е възкресил Лазаря? Учителят обяснява за пръв път в историята на човечеството как е станало това. Той ми каза веднъж в частен разговор: “Когато Христос отишъл на гроба на Лазаря, изпратил Своята любов към последния. Любовта на Христа, пратена към Лазаря, събудила в самия Лазар любов, защото любовта любов ражда.
към текста >>

Той ми каза веднъж в частен разговор: “Когато Христос отишъл на гроба на Лазаря, изпратил Своята любов към последния.
Казва се в Евангелието, че Христос е обичал Марта, Мария и Лазаpя. Когато отива към гроба на Лазаря, Той се просълзил. Околните казали: “Виж колко го е обичал! ” С коя сила е възкресил Лазаря? Учителят обяснява за пръв път в историята на човечеството как е станало това. Той ми каза веднъж в частен разговор: “Когато Христос отишъл на гроба на Лазаря, изпратил Своята любов към последния. Любовта на Христа, пратена към Лазаря, събудила в самия Лазар любов, защото любовта любов ражда. И тая любов, събудена в Лазаря, го е възкресила.” В пета глава от Евангелието на Иоана е казано: “Не искам моята воля, но волята на Отца, Който ме е пратил.” Като размишлява върху тия думи на Христа, пред ученика се отварят обширни хоризонти. От тия думи се вижда величието на света, в който живее съзнанието на Христа. За Него е важно да върши Волята Божия.
към текста >>

Това се вижда от следните думи на Христа: “Иде час, когато всички, които са в гроба, ще чуят гласа на Сина человечески и ще излязат.”
Това може да се повтори в по-горна октава по следния начин. Тия човешки души, у които е пробудена любовта, първи ще влязат в общение с Христа, Той ще им се изяви. Ще дадем още един пример. Възкресението на Лазаря може да се повтори в по-горна октава с човечеството. Защото всеки, който живее стария живот, е мъртъв. Това се вижда от следните думи на Христа: “Иде час, когато всички, които са в гроба, ще чуят гласа на Сина человечески и ще излязат.” В Евангелието има още много такива примери, за които може да се каже, че в бъдеще ще се повторят в по-горна октава. Характерно за размишлението е, че като дойде една идея, иде втора, трета и т.н., цяла верига от идеи идат. Това е, защото при размишление напреднали същества идват и ни учат от вътре и по този начин ние ще научим от вътре много неща, които не сме знаели дотогаз. Паралелно с проучването на евангелията трябва да върви проучването на Словото на Учителя. Това е необходимо за ученика.
към текста >>

25. Законът на справедливостта - Боян Боев (1883 – 1963)

Дори Учителят казва, че няма да има и гробища.
Само при нея ще се приложи справедливостта. Степените на правото са следните: насилие, човешко право, Божествено право и справедливост или любов. Когато дойде тази идеална култура на шестата раса, за която работим ние и за която дойде Учителят, тогава няма да има затвори и съдилища. Хората ще имат правилни мисли, чувства и постъпки. Няма да има болници. Дори Учителят казва, че няма да има и гробища. Затова в шестата раса ще стане това, което стана с Христа. Него Го погребаха, но след това не намериха никакво тяло. Той се дематериализира. Така и хората на шестата раса, при заминаването си от земята ще се дематериализират - няма да имат физическо тяло. Когато шестата раса дойде, ще има на Земята пак останки от петата раса, както сега има от четвъртата.
към текста >>

26. Любовта като здравен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят ми каза така: „Когато Христос отиде на гроба и каза на Лазаря да стане, той изпрати една велика Любов към него и тази Любов възкреси Лазаря.” Христос е казал: „Ако вие следвате моя път, и по-големи чудеса ще правите.” Засега нашата любов е още в подрастване и постепенно Христовият Дух ще се вселява в нас.
Един светия, един Учител, който представя висш израз на Любовта, може да лекува, както Христос е лекувал хората. Някой ще каже, че Христос е притежавал някаква тайна сила, с която е лекувал хората. Учителят ми е казал, че не с тайни науки, церемониални формули е лекувал Христос. Той имаше изобилна Любов, с която лекуваше хората. Аз питах Учителя коя е силата, с която Христос възкреси Лазаря. Учителят ми каза така: „Когато Христос отиде на гроба и каза на Лазаря да стане, той изпрати една велика Любов към него и тази Любов възкреси Лазаря.” Христос е казал: „Ако вие следвате моя път, и по-големи чудеса ще правите.” Засега нашата любов е още в подрастване и постепенно Христовият Дух ще се вселява в нас. Христос възкреси Лазаря по един косвен начин. Тук има една тънкост. Този процес не е механичен. Любовта, която Христос изпрати към Лазаря, събуди в него Любов към Бога и към всички същества. Любовта ражда любов.
към текста >>

27. Мекота - Боян Боев (1883 – 1963)

Има един стих в Библията: „Бог не съизволява в смъртта на грешника.” Гробовете и носилките са изобретение на човека.
Такъв човек има мекота. Какво иска Бог от нас? - Да не боледуваме, да не страдаме, да не умираме. Първоначално Божият план е бил човек да не умира. След грехопадението дойде смъртта. Има един стих в Библията: „Бог не съизволява в смъртта на грешника.” Гробовете и носилките са изобретение на човека. В бъдеще човек ще се освободи от смъртта. Няма да има смърт. Даже Учителят казва: „В шестата раса, особено към средата, човек при заминаването от тук ще се дематериализира и тогава гробища няма да има. Само в музеите ще има ковчези.” Който има мекота, той приема Божието благословение. 3. Какво значи мекота спрямо другите хора?
към текста >>

Даже Учителят казва: „В шестата раса, особено към средата, човек при заминаването от тук ще се дематериализира и тогава гробища няма да има.
Първоначално Божият план е бил човек да не умира. След грехопадението дойде смъртта. Има един стих в Библията: „Бог не съизволява в смъртта на грешника.” Гробовете и носилките са изобретение на човека. В бъдеще човек ще се освободи от смъртта. Няма да има смърт. Даже Учителят казва: „В шестата раса, особено към средата, човек при заминаването от тук ще се дематериализира и тогава гробища няма да има. Само в музеите ще има ковчези.” Който има мекота, той приема Божието благословение. 3. Какво значи мекота спрямо другите хора? Ако някой те обиди, ти кажи една формула от четири думи: „От мен да мине.” Защо? - Заради Бога. Като запазиш paвновесие и не отвърнеш, а подариш една ябълка или поканиш на обяд, този човек става твой приятел.
към текста >>

28. 075 ДВАТА ПЪТЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Цялата земя е покрита с гробища.
Важно е ние да изпълним Волята Божия, а пък другите, дали изпълняват или не, да ги оставим свободни. Не упражнявайте никакво насилие или давление върху хората! В света сила без Любов носи разочарование, страдание. Сила, която е свързана с Божествената Любов, носи велико благо. От хиляди години хората се убиват, но какви са резултатите от това? Цялата земя е покрита с гробища. Няма място, което да не е опръскано с човешка или животинска кръв. Земята е толкова нечиста и опетнена. Като последица от това някои континенти на земята ще бъдат потопени. Новата Култура не може да расте и да се развива на тази нечиста земя. Нужно е едно пречистване на земята.
към текста >>

29. 087 НЕВИДИМИЯТ СВЯТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Съвременните хора отричат живота след гроба.
Като замине човек отвъд, същественото от мозъка той си го взема. Човек има материален и етерен мозък. При смъртта човек оставя материалния си мозък, а взема със себе си етерния. Етерният мозък е, който организира материята. Значи, човек взема ценното със себе си. Съвременните хора отричат живота след гроба. Аз съжалявам тези гении, чиито духове витаят около гроба. Някой богат човек и след смъртта си витае, обикаля около своята голяма къща, която е направил, макар тя да е заета от други хора. С такива идеи той няма да се повдигне. Какво знаят хората за заминалите за онзи свят? Викаш баща си, питаш го какво има в другия свят, той нищо не знае.
към текста >>

Аз съжалявам тези гении, чиито духове витаят около гроба.
Човек има материален и етерен мозък. При смъртта човек оставя материалния си мозък, а взема със себе си етерния. Етерният мозък е, който организира материята. Значи, човек взема ценното със себе си. Съвременните хора отричат живота след гроба. Аз съжалявам тези гении, чиито духове витаят около гроба. Някой богат човек и след смъртта си витае, обикаля около своята голяма къща, която е направил, макар тя да е заета от други хора. С такива идеи той няма да се повдигне. Какво знаят хората за заминалите за онзи свят? Викаш баща си, питаш го какво има в другия свят, той нищо не знае. Викаш майка си, тя казва, че нищо не вижда, тъмнина.
към текста >>

Когато човек умре, той още е свързан с тялото си; погребват го и той вижда как плачат на гроба близките му.
Това е адът. След смъртта, всеки ще се убеди, че има и друг свят. Заминаването на човека за другия свят е неумолим закон. Този закон важи за сегашната фаза на човешкото развитие. След смъртта, като почне да съзнава грешките си, човек постепенно започва да се организира и отново идва на земята като малко, немощно дете. Когато човек умре, той още е свързан с тялото си; погребват го и той вижда как плачат на гроба близките му. Човек, който е правил престъпления, съзнанието му е свързано с тялото след смъртта и той присъства известно време при разлагането на тялото си в гроба. И после, след време, когато го учат да краде, да лъже, той казва: "Ти бил ли си там, дето аз съм бил? И затова аз не мога вече да правя кражби, да лъжа и пр." Онези, които са заминали за другия свят, имат вече трептения от друг характер. Няма нищо плътно в тях - както водата, която е била в тенджерата и като се нагрее, превръща се на пара.
към текста >>

Човек, който е правил престъпления, съзнанието му е свързано с тялото след смъртта и той присъства известно време при разлагането на тялото си в гроба.
След смъртта, всеки ще се убеди, че има и друг свят. Заминаването на човека за другия свят е неумолим закон. Този закон важи за сегашната фаза на човешкото развитие. След смъртта, като почне да съзнава грешките си, човек постепенно започва да се организира и отново идва на земята като малко, немощно дете. Когато човек умре, той още е свързан с тялото си; погребват го и той вижда как плачат на гроба близките му. Човек, който е правил престъпления, съзнанието му е свързано с тялото след смъртта и той присъства известно време при разлагането на тялото си в гроба. И после, след време, когато го учат да краде, да лъже, той казва: "Ти бил ли си там, дето аз съм бил? И затова аз не мога вече да правя кражби, да лъжа и пр." Онези, които са заминали за другия свят, имат вече трептения от друг характер. Няма нищо плътно в тях - както водата, която е била в тенджерата и като се нагрее, превръща се на пара. Човек, който е заминал за другия свят, се отличава по трептенията си.
към текста >>

30. 088 ДВЕТЕ ОСНОВНИ ПРАВИЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Идете в бедните квартали, идете на гробищата, в болниците, в хирургическите отделения, идете на бойните полета и ще видите, какво ще стане с вас, ако не изпълнявате Волята Божия.
Това още нищо не значи. Какво те ползва, ако вярваш в един ръководител на държавата, но не изпълняваш законите му? Който е сляп, не вижда нещата. Който не мисли, той е със сляп ум, а който не върши Волята Божия, той е духовно сляп. Вие питате, какво ще стане с нас? Идете в бедните квартали, идете на гробищата, в болниците, в хирургическите отделения, идете на бойните полета и ще видите, какво ще стане с вас, ако не изпълнявате Волята Божия. Един закон гласи: когато човек не изпълнява Волята на Бога, дава място на злото в себе си, т.е. той е уязвим за отрицателните сили на света.
към текста >>

31. 121 ЧОВЕКЪТ НА ШЕСТАТА РАСА - Боян Боев (1883 – 1963)

Няма да има гробища.
Новораждането, за което говорят християните, е влизане в шестата раса, а покаянието, обръщението и пр. са приготовление. Новородените са вече в шестата раса. В нея няма да има вече умиране. Като дойде време да си отиде, човек ще се дематериализира, ще стане невидим. Няма да има гробища. Гробища ще има само за останалите хора, а не за онези, от шестата раса. Както сега, едновременно с бялата раса има черни, червени, жълти, тъй ще бъде и в шестата раса. Бялата раса само приготовлява пътя на Любовта - шестата раса. Хората на Любовта ще бъдат други хора. За тях се отнасят думите в Евангелието: „Първото възкресение.” Проявата на Любовта в хората - това е първото възкресение.
към текста >>

Гробища ще има само за останалите хора, а не за онези, от шестата раса.
са приготовление. Новородените са вече в шестата раса. В нея няма да има вече умиране. Като дойде време да си отиде, човек ще се дематериализира, ще стане невидим. Няма да има гробища. Гробища ще има само за останалите хора, а не за онези, от шестата раса. Както сега, едновременно с бялата раса има черни, червени, жълти, тъй ще бъде и в шестата раса. Бялата раса само приготовлява пътя на Любовта - шестата раса. Хората на Любовта ще бъдат други хора. За тях се отнасят думите в Евангелието: „Първото възкресение.” Проявата на Любовта в хората - това е първото възкресение. Шестата раса носи положителна красота.
към текста >>

32. Съборите на Бялото братство - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя може да изкара мъртвия от гроба както семенцата изникват от земята.
Ако мислиш да станеш музикант, музикант ще станеш. Ако мислиш да станеш философ, поет, учен, такъв ще станеш. Какъвто пожелаеш да станеш, непременно ще успееш. Това е магията на любовта. Любовта на свръхсъзнанието крие в себе си магическа сила. Тя може да изкара мъртвия от гроба както семенцата изникват от земята. Как можете да познаете дали някой ви обича? Който ви обича, той може да ви дигне от леглото, ако сте болен. При любовта болният оживява. Който притежава тази магическа тояжка, той може всичко да направи. Ако е гладен, ще тропне с магическата тояжка и веднага пред него ще се яви трапеза.
към текста >>

33. За смирението - Боян Боев (1883 – 1963)

Тщеславието е гроб на мисълта.
човека, ако той няма смирение. Ако у него има тщеславие, честолюбие, гордост и пр., небето ще мълчи към него, няма да го държи. Затова смирението е основа за развиване на всички дарби, основа за всички постижения. Хората, като ви кажат, че сте чист и светъл, вие трябва да се пазите от техните мисли. Защото, като ви кажат така, могат да ви турят бръмбар. Тщеславието е гроб на мисълта. Някой иска всички да го знаят, но на слънцето никой не го знае. Че какъв авторитет ще бъде той? Сто души на земята могат да го знаят, но на слънцето никой не го знае. Който не е навикнал на последните места, не може да има големите. Смирението значи растеж.
към текста >>

34. Силата на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Сега вие сте умрели хора, които се разговаряте в гроба.
Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, тогава животът на майката и на бащата ще се скъсява. 14 обратното е вярно. Ако синът не обича майка си и дъщерята няма любов към баща си, животът на сина и дъщерята се скъсява. Питаш:“Защо трябва да обичам? “ Ще ти се продължи животът, ще станеш щастлив. Сега вие сте умрели хора, които се разговаряте в гроба. Главите на умрелите хора трябва да укрепнат. Умрелият трябва да почне да люби, за да види, че може да живее. И ако любовта на другите, които ни обичат, не ни помогне да минем от смърт в живот, тогава каква е тази любов? Като обичам някого, той трябва да премине от смърт в живот. Тогава любовта е Божествена.
към текста >>

35. Епохата на на шестата раса - Боян Боев (1883 – 1963)

И тогава всички ще излязат от гробовете.
Има 4 епохи: златна епоха, сребърна, медна и желязна. Ние сме в края на желязната епоха. Новата епоха ще бъде златна епоха - епоха на шестата раса. Всички вие трябва да бъдете готови, понеже ще дойдат предците. И тогава ще има радост, веселие, голямо знание и сила. И тогава всички ще излязат от гробовете. И живите ще се променят. Грозните ще станат красиви, а красивите ще станат още по-красиви. Глупавите ще станат умни, а умните ще станат още пo-умни. И цялата земя ще бъде райска градина. Поздравявам ви с новата епоха.
към текста >>

В шестата раса няма да има гробища.
Хубавото на еволюцията е там, че е бавна. Шестата раса ще има това преимущество, че няма да има останки. Човек няма да чака да го погребат. Като дойде време да си заминава, той ще каже: „Аз си заминавам. “ И ще си отиде, ще стане невидим. В шестата раса няма да има гробища. Като живее човек 120 - 150 години, ще си отиде. И тъй един ден хората няма да умират. Това умиране е едно неестествено положение. Човек вместо да умре, ще стане невидим. В шестата раса хората ще се раждат по дух.
към текста >>

36. Служене - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички, които са работили за себе си, са за гробищата.
И оттогава започва неговото повдигане и спасение. Когато човек работи за себе си, той образува дълги вълни, които са бавни и остават наблизо. И затова няма никакъв резултат. Докато живеем в личните чувства, ние сме осъдени да страдаме. Така, както хиляди години са страдали хората. Всички, които са работили за себе си, са за гробищата. Гробища има, понеже служите на себе си, а не служите на Бога. Всеки човек да прилага. Той чака, чака да уреди работите си, че тогава да започне да работи за Бога. А той всеки ден трябва да върши по малко. Някой човек гледа в края на живота си, като застарее, да работи за Бога.
към текста >>

Гробища има, понеже служите на себе си, а не служите на Бога.
Когато човек работи за себе си, той образува дълги вълни, които са бавни и остават наблизо. И затова няма никакъв резултат. Докато живеем в личните чувства, ние сме осъдени да страдаме. Така, както хиляди години са страдали хората. Всички, които са работили за себе си, са за гробищата. Гробища има, понеже служите на себе си, а не служите на Бога. Всеки човек да прилага. Той чака, чака да уреди работите си, че тогава да започне да работи за Бога. А той всеки ден трябва да върши по малко. Някой човек гледа в края на живота си, като застарее, да работи за Бога. Той да сее новите идеи, да обръща души към Бога.
към текста >>

37. Сказка - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава няма да има гробища.
Това е любовта. Тогава говори и за шестата раса. Той каза: В шестата раса няма да има никакви затвори, няма да има съдилища, няма да има болници. Тогава хората ще живеят до дълбока старост със запазени сили, със запазена памет. Тогава няма да има гробища. При заминаване хората ще се дематериализират. Сестрата, която седеше отляво на Учителя, се обърна към него и каза: „Учителю, ние не искаме да се делим от вас“. Учителя каза: Отсега нататък няма да има раздяла между мене и Вас. Думите на Учителя ни дават да разберем, че заедно с него ще работим през вековете.
към текста >>

38. 03 ЗА АНТИМИНСА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Случило се в храма "Свети Димитър", долу в подземието пред гроба на светеца.
[[И очите ми видяха Изгрева]] ЗА АНТИМИНСА Бащата на Учителя, Константин Дъновски, като младеж е тръгнал за Света гора, за да се покалугери. Но като стигнал Солун е бил върнат от един свят монах, който му е дал Антиминс, точно в деня на Великата събота преди Възкресението. Случило се в храма "Свети Димитър", долу в подземието пред гроба на светеца. Антиминсът е бяла кърпа с изображение, която се поставя на жертвеника в олтара на новопостроена църква при освещаването й, за да се положат върху нея светите дарове. Изобразен е Христос, снет от кръста, около Него майка Му, жените, учениците и Йосиф от Ариматея Го приготовляват за погребението Му. Антиминсът, даден на бащата на Учителя, където и да се постави, на маса или камък, става олтар и пред него може да се извърши служба. Антиминсът, който беше разпространен между приятелите в Братството, е препечатан от оригинала. Препечатването е станало към 1925 година в Москва, по желанието на дядо поп Константин със съгласието на Учителя.
към текста >>

39. 32 ДАФИНКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Най-после трябваше да отида на гробищата в село Орландовци, за да поръчам да дойде катафалката, която да прибере тялото.
Умих и масажирах крака преди да надяна обувките и чудо библейско! Отокът спадна, тревожният червен цвят се махна, а болката съвсем изчезна. Кракът ми вече беше здрав. Скочих и полетях към града за изпълнение на задачата. Там от служба на служба, уреждах формалностите. Най-после трябваше да отида на гробищата в село Орландовци, за да поръчам да дойде катафалката, която да прибере тялото. Дотам също отидох, без да използвам превозно средство. След като се срещнах със съответния чиновник и му дадох необходимите указания, помолих го няколко пъти да прати катафалката веднага. Той беше любезен и обеща да изпълни молбата ми. Доволен, че свърших благополучно и акуратно възложената ми задача, тръгнах обратно към Изгрева. В характера ми беше всяка работа, която имам да изпълня, да стане без отлагане и по възможност по най-бързия начин.
към текста >>

Иначе щях да дойда и без да питам никого щях да я натоваря на катафалката, на гробищата, и оттам право в трапа.
" - тревожно я запитах, чувствах се виновен за моето необичайно закъснение. Тя говореше спокойно и с мек тембър ми каза: "Брат Николай, катафалката дойде и ние съобщихме на Учителя, но Той каза тя да дойде отново утре, защото сестра Дафинка още не се е излъчила". Спрях се смаян и със страшно угризение. Сега разбрах това, което се беше случило в гората и защо е станало. Учителя ме беше спрял там. Иначе щях да дойда и без да питам никого щях да я натоваря на катафалката, на гробищата, и оттам право в трапа. Порядките и церемониите нито ги знаех, нито ги зачитах. Важно беше за мен задачата да се свърши бързо и без отлагане. Сега разбрах каква грешка и какви непознати за мен беди щях да допринеса за милата Дафинка. Навел глава, с мъка в душата и с радост от избегнатото, се прибрах в стаята си. През този ден бях преживял две библейски чудеса.
към текста >>

40. 88 ТЕЛЕГРАМАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Разрешението за погребението на Учителя да стане не в градските гробища, а в района на Изгрева, каквото беше желанието на всички ни, беше една сериозна задача за старейшините от Братството.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ТЕЛЕГРАМАТА Разрешението за погребението на Учителя да стане не в градските гробища, а в района на Изгрева, каквото беше желанието на всички ни, беше една сериозна задача за старейшините от Братството. Въпросът сериозно се обсъди и се стигна до заключението, че е добре да се поиска разрешението на Георги Димитров, който по това време беше още в Москва. Разчиташе се на неговото близко познанство с Учителя, още от времето, когато са били непосредствени съседи на улица „Опълченска“66. Още повече, че Учителя го е спасил не от едно преследване на полицията през бурните времена на отминалия режим. Братята решават да подадат телеграма от името на доктор Иван Жеков, наш брат, което нещо той веднага направи. Отговорът на Георги Димитров за съгласието му Учителя да бъде погребан на Изгрева, идва навреме и министерството на Вътрешните работи дава писмено разрешение.
към текста >>

41. МАРСОВ ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Не обичат съзерцание и занимание с отвлечени въпроси за задгробния мир, невидимите светове, висшите порядки и закони или молитвите.
По-чистите и интелигентни Марсови типове са способни да посрещат най-големите опасности в живота си и да се жертват за успеха и славата на някое велико дело. Те са самоуверени, оптимистични и горди, говорят всичко ясно и чисто. Обичат да командват и да разпореждат, но самите не са много склонни да изпълняват нареждания. Отличават се с рицарска храброст, добри войници са, верни на дадената дума, верни на отечеството си, честни в делата си и предани на дълга си към семейството. Затова стават за добри съдружници. Не обичат съзерцание и занимание с отвлечени въпроси за задгробния мир, невидимите светове, висшите порядки и закони или молитвите. Мозъчните центрове, които Марс създава и оформя, както вече отбелязахме, се намират в долната задна част на мозъка, в непосредствена близост с центровете, които управляват половия нагон. Затова голямата Марсова енергия тласка към полов контакт. Поради малкия размер на планетата, всички нейни прояви и влияния са краткотрайни.
към текста >>

42. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тялото, в което сега живее човек, е един гроб, в който душата е затворена.
Когато човек обикне Бога, той ще се роди, когато обикне ближния си, той ще расте и ще се развива и така неговото съзнание ще се пробуди и той ще възкръсне от мъртвите. Когато съвременните религиозни хора питат с кое тяло ще възкръснат, те не разбират въпроса. Възкресението е въпрос само на душата. То подразбира събуждане на съзнанието. Не се ли пробуди съзнанието у човека, няма възкресение. Тялото, в което сега живее човек, е един гроб, в който душата е затворена. Ние ще възкръснем с онези тела, за които се говори, че са храм на Бога живаго. Това е тялото на Любовта, тялото на Мъдростта и тялото на Истината, които като зародиши съществуват в това смъртно тяло. Това тяло е само една покривка, под която се изгражда безсмъртното тяло, с което човек ще се облече при възкресението, което тяло той е изгубил при грехопадането. Онзи, който е изградил тялото на Любовта, Мъдростта и Истината, той е така одухотворил и физическото си тяло, че след смъртта той го дематериализира и превръща в духовно тяло. Защото и физическото тяло по своята същина е духовно.
към текста >>

43. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Науката на свещеничеството е била написана с йероглифи върху колоните и стените на гробниците.
Гърците, учениците на египтяните, са го нарекли Хермес Трисмегистус или тримогъщ, защото той се счита като крал, законодател и жрец. А някъде сам той казва: Аз, наречен Хермес Трисмегистус, защото притежавам тайните на трите свята. Той изобразява една епоха, в която свещеничеството, кралската власт и магистратурата са се намирали само в едно управляващо тяло. Египетската хронология на Макетона нарича тази епоха царство на боговете. Тогава не е имало нито папируси, нито фонетическа писменост, но Свещената йероглифия е съществувала вече. Науката на свещеничеството е била написана с йероглифи върху колоните и стените на гробниците. Когато значително нараснала, тя била пренесена в библиотеките на храмовете." Египтяните са приписвали на Хермес 42 книги, които са се отнасяли до тайната наука. Гръцкият превод на книгите на Хермес Трисмегистус навярно съдържа останки, може би изменени, но крайно ценни, в които се съдържа доктрината на Огненото Начало и на Словото- Светлина, съдържащи се във видението на Хермес, която ще остане връх и център на египетското Посвещение. Видението на Хермес се намира в началото на книгите на Хермес Тримогъщ под названието Поимандър. Древното египетско предание е достигнало до нас под една александрийска и малко изменена форма.
към текста >>

В нея се намират всякакви поучения и молитви, които са слагали в гроба на всеки покойник.
Защото там горе се намират двама копиеносци (дорифори) на Провидението на вселената: единият е пазител на душите, другият е техен ръководител. Последният е разпоредител за тяхното обличане в тела. Единият ги пази, другият ги пуска, според заповедта на Бога." Сега ще дам една мисъл от Книгата на мъртвите или Излаз от деня. Книгата на мъртвите е най- значителното литературно провидение на древния Египет, казва ученият, който е открил и разчел тази книга. В нея се намират всякакви поучения и молитви, които са слагали в гроба на всеки покойник. Този требник трябвало да му служи за водач, когато захвърли телесната си обвивка. Най-тайните възгледи на египтяните върху Вечното и произхода на света, се намират в тази книга. Озирис е бил всеобщо признат Бог в Египет. В него се съсредоточават идеите за всички други богове. Книгата на мъртвите ни показва, че пророческата Мъдрост виждала в него едно Божество, което могло да се намери преди всичко в човешката душа.
към текста >>

Едуард Шуре в своята книга Великите Посветени казва: „Чужденците бяха чули да говорят жреците в техните страни за Книгата на мъртвите, за някакъв си тайнствен свитък, който туряли под главите на мумиите като предсмъртно напътствие и този Жрец беше им казвал под символическа форма задгробното пътешествие на душата, според названието на жреците на Амон Ра.
И че човек е бог в процеса на своето изявление. Друга една мисъл е следната: „О, сляпа душо, въоръжи се със Светлината на тайните и в земните неща ще откриеш светлия си двойник, небесната душа. Върви след този този небесен водител и нека той бъде твоят гений. Защото у него се намира ключът на мислите ти и бъдещите ти съществувания." Книгата на мъртвите е имала огромно значение както за целия Египет, така и върху всички страни и народи в древността. Едуард Шуре в своята книга Великите Посветени казва: „Чужденците бяха чули да говорят жреците в техните страни за Книгата на мъртвите, за някакъв си тайнствен свитък, който туряли под главите на мумиите като предсмъртно напътствие и този Жрец беше им казвал под символическа форма задгробното пътешествие на душата, според названието на жреците на Амон Ра. Тези чужденци бяха проследили с пламтящо любопитство и с известен вътрешен трепет, смесен със съмнение, дългото пътешествие на душата след напускането на тялото. Нейното изкупление в една горяща страна, пречистването на обвивките й, срещата й със злия кормчия, седнал в лодката с обърната назад глава и с добрия кормчия, който гледа направо в лице; появяването й пред 42-та съдии, оправдаването й от Тот-Хермес. Най-сетне влизането й и преобразяването й в Светлината на Озирис. От това можем да съдим за влиянието на тази книга и за целия преврат, който египетското Посвещение е извършило върху духовете със следния пасаж от Книгата на мъртвите: „Тази глава е била намерена в Хермополис, написана със изумрудни букви върху алабастрова плоча пред ръката на Бога Тот-Хермес, във времето на краля Менкара от принц Хастатез, когато той пътувал за да ревизира храмовете.
към текста >>

44. ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

От Любов преминах през пещерите на Самотраки, през кладенците на пирамидите и гробниците на Египет.
Внезапно той изчезва от Тракия, като отива в Самотраки, оттам в Египет, воден от жаждата за придобиване на Мъдрост и знание. След като изучил тайните на египетските мистерии, след 20 години той се връща в Тракия с името на Посветен в тайните, което си бе извоювал, като беше преминал през всички изпитания и Посвещения и което име му беше дадено от Учителите му като знак за мисията, която му предстоеше. Сега той се наричаше Орфей или Арфа - финикийска дума, съставена от сричките аур - светлина, и орофае - лекуване, което означава: онзи, който лекува със Светлина. Преди смъртта си той казва на своя любим ученик: „От Любов аз се облякох в ленена дреха, обричайки се на Великото Посвещение и на аскетически живот. От Любов вникнах в тайните на магията и подирих Божествената наука. От Любов преминах през пещерите на Самотраки, през кладенците на пирамидите и гробниците на Египет. Аз потърсих смъртта, за да намеря в нея живота и отвъд живота видях и прозрачните сфери, видях етера на боговете. Земята разтвори пред мен пропастта си, небето - блестящите си храмове. Аз изтръгнах скритата под мумиите наука. Жреците на Изида и Озирис ми разкриха тайните си. Те имаха само тези богове.
към текста >>

45. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Развитието е възкресението на Бога от гроба, в който се намира.
Възкресението, освобождаването на Бога - ето истинското познание. В Тимей развитието на света върви от съвършеното към несъвършеното. Въображението си представя този развой като възходящ. Съществата се развиват. Бог се развива в тях. Развитието е възкресението на Бога от гроба, в който се намира. Накрая се явява човекът. С явяването на човека на сцената излиза нещо ново. Вярно е, че цялата вселена с всички същества е Божествена, защото е проникната от Божествената душа. Но у другите същества Бог съществува в скрито състояние, докато у човека той се явява на бял свят. И Платон продължава в Тимей: „И сега ние ще си позволим да твърдим, че нашето изучаване на Великото Всичко е достигнало целта си.
към текста >>

46. ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Този, който приема нещата, без да намери Бога в тях, взема гробницата на Бога за самия Бог.
Разгледани от становището на Вечното, значителни ценности губят своята стойност. Ето защо Хераклит нарича Вечното „едно дете, което си играе", а Вечността - Царство на детето. „И тогава в какво се състои първоначалната грешка? - Че смятаме за много важно това, което не бива да считаме за такова. Бог се е разпространил във вселената. Този, който приема нещата, без да намери Бога в тях, взема гробницата на Бога за самия Бог. За да бъде Мъдър, човек трябва да си играе с нещата както детето с играчките и да употреби сериозността си, за да направи да излезе оттам пленения Бог, който е скрит там." „Съзерцанието на Вечното гори и изпояжда измамливата идея, която обикновено човек си създава за нещата. Духът разлага мислите, които идват от сетивата, той ги разтапя. Той е унищожителен огън." Според Хераклит борбата е бащата на нещата.
към текста >>

Пиндар, друг гръцки философ казва: „Блажен, който е видял мистериите и после слиза в гроба.
Под добро той разбира онова, което е цел в себе си и за себе си, което е непоколебимо в себе си, т.е. Вечното, което е целта. По такъв начин тя е истинното, което съществува единствено за себе си и чрез което съществува всичко. Той е поставил принципа на огъня на една страна, а другите три елемента - въздух, вода и земя на другата страна, като противоположност на огъня. Огънят, това е принципът на Духа, на Вечната Същина, а трите други елемента образуват сетивния свят, чрез който Вечното се проявява. Пиндар, друг гръцки философ казва: „Блажен, който е видял мистериите и после слиза в гроба. Той познава края на живота, той познава и началото му." Ксенофон казва: Има един Бог по-велик от всички хора, тялото му не е подобно на тялото на смъртните, нито мисълта му е като мисълта на смъртните. А Плутарх казва, че мистериите са давали най- великите откровения върху природата на даймоните. Софокъл казва: Блажени Посветените, които влизат в царството на сенките. Само те намират живот там.
към текста >>

47. Душата по време на смъртта и след смъртта - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато този нисш, материален приемник изчезне заедно със своите физически жизнени сили, от Нефеш остава още нещо духовно, нетленно, което остава в гроба, в костите, както говори Зохар.
Тяхното нападение, в съединение с разложението на тялото, заставят Нефеш да се отдели от тялото. Той още дълго време остава около трупа, оплаквайки своята загуба и само след пълното разложение на тялото се издига в надземните сфери. Това последно разделяне не е пълна раздяла, тъй като съставящите човека части никога не могат съвършено да се разделят. Остава известна връзка, която ги обединява. Следователно съществува такава връзка и между Нешама и разлагащото се тяло. Когато този нисш, материален приемник изчезне заедно със своите физически жизнени сили, от Нефеш остава още нещо духовно, нетленно, което остава в гроба, в костите, както говори Зохар. Кабала нарича това начало „дихание на костите" или „дух на костите". Този най-близък, нетленен принцип на материалното тяло, запазващ формата и вида на тялото, съставя „хабал-де-гармин", което може да наречем тяло на възкресението. След като частите, влизащи в състава на човешкото същество се разделят след смъртта, всяка се завръща в свойствената й сфера, съпровождаема от съответствуващото й същество, намиращо се около леглото на умиращия. Според Кабала, цялата вселена е разделена на три свята, носещи следните имена: Асия, Йецира и Брия, съответству- ващи на трите съставни части на човека: Нефеш, Руах и Нешама. Асия, това е светът, в който се движим.
към текста >>

Духът на костите остава погребан в гроба.
Асия, това е светът, в който се движим. Всичко, което ние виждаме с очите си в нашата материална сфера, която ние познаваме с нашите сетива. Всеки един от тези три свята е разделен на три области, които съответствуват на тройното деление на всяко от трите начала, съставящи човека. Трите свята, съответствуващи на трите начала на човека, представят също и местопребиваването на тези начала. Тялото, като външна форма, най-материално се намира в най-висшата област на света Асия. Духът на костите остава погребан в гроба. В гроба той се намира в състояние на летаргия или по-право казано, в сладък сън. Този дух на костите запазва в гроба едно смътно усещане, затова покоят на спящия последен сън може да бъде нарушен по различен начин. Затова у евреите било забранено погребването един до друг на лица, намиращи се през живота във вражда, или праведен човек да бъде погребан в близост до престъпник. Старали са се, напротив, да погребват един до друг приятели, защото дружбата продължава и след гроба. Най-голямо нарушение на покоя на мъртвите представя извикването на мъртвите, защото Нефеш, напускайки гроба, остава при тялото само духа на костите, който може да бъде извикан, но това извикване се отнася също и към Нефеш, Руах и Нешама.
към текста >>

В гроба той се намира в състояние на летаргия или по-право казано, в сладък сън.
Всичко, което ние виждаме с очите си в нашата материална сфера, която ние познаваме с нашите сетива. Всеки един от тези три свята е разделен на три области, които съответствуват на тройното деление на всяко от трите начала, съставящи човека. Трите свята, съответствуващи на трите начала на човека, представят също и местопребиваването на тези начала. Тялото, като външна форма, най-материално се намира в най-висшата област на света Асия. Духът на костите остава погребан в гроба. В гроба той се намира в състояние на летаргия или по-право казано, в сладък сън. Този дух на костите запазва в гроба едно смътно усещане, затова покоят на спящия последен сън може да бъде нарушен по различен начин. Затова у евреите било забранено погребването един до друг на лица, намиращи се през живота във вражда, или праведен човек да бъде погребан в близост до престъпник. Старали са се, напротив, да погребват един до друг приятели, защото дружбата продължава и след гроба. Най-голямо нарушение на покоя на мъртвите представя извикването на мъртвите, защото Нефеш, напускайки гроба, остава при тялото само духа на костите, който може да бъде извикан, но това извикване се отнася също и към Нефеш, Руах и Нешама. Макар че те са разделени, известна връзка се запазва между тях, тъй щото всяко от тези начала чувствува това, което усещат другите.
към текста >>

Този дух на костите запазва в гроба едно смътно усещане, затова покоят на спящия последен сън може да бъде нарушен по различен начин.
Всеки един от тези три свята е разделен на три области, които съответствуват на тройното деление на всяко от трите начала, съставящи човека. Трите свята, съответствуващи на трите начала на човека, представят също и местопребиваването на тези начала. Тялото, като външна форма, най-материално се намира в най-висшата област на света Асия. Духът на костите остава погребан в гроба. В гроба той се намира в състояние на летаргия или по-право казано, в сладък сън. Този дух на костите запазва в гроба едно смътно усещане, затова покоят на спящия последен сън може да бъде нарушен по различен начин. Затова у евреите било забранено погребването един до друг на лица, намиращи се през живота във вражда, или праведен човек да бъде погребан в близост до престъпник. Старали са се, напротив, да погребват един до друг приятели, защото дружбата продължава и след гроба. Най-голямо нарушение на покоя на мъртвите представя извикването на мъртвите, защото Нефеш, напускайки гроба, остава при тялото само духа на костите, който може да бъде извикан, но това извикване се отнася също и към Нефеш, Руах и Нешама. Макар че те са разделени, известна връзка се запазва между тях, тъй щото всяко от тези начала чувствува това, което усещат другите. Ето защо в Свещеното Писание Мойсей забранява викането на мъртвите (Второзаконие 18:10-12).
към текста >>

Старали са се, напротив, да погребват един до друг приятели, защото дружбата продължава и след гроба.
Тялото, като външна форма, най-материално се намира в най-висшата област на света Асия. Духът на костите остава погребан в гроба. В гроба той се намира в състояние на летаргия или по-право казано, в сладък сън. Този дух на костите запазва в гроба едно смътно усещане, затова покоят на спящия последен сън може да бъде нарушен по различен начин. Затова у евреите било забранено погребването един до друг на лица, намиращи се през живота във вражда, или праведен човек да бъде погребан в близост до престъпник. Старали са се, напротив, да погребват един до друг приятели, защото дружбата продължава и след гроба. Най-голямо нарушение на покоя на мъртвите представя извикването на мъртвите, защото Нефеш, напускайки гроба, остава при тялото само духа на костите, който може да бъде извикан, но това извикване се отнася също и към Нефеш, Руах и Нешама. Макар че те са разделени, известна връзка се запазва между тях, тъй щото всяко от тези начала чувствува това, което усещат другите. Ето защо в Свещеното Писание Мойсей забранява викането на мъртвите (Второзаконие 18:10-12). Нашите материални сетива могат да възприемат само впечатления от нисшите области на Асия. Висшите области области на Асия за нас са невидими, а също така от нас се скрива и духът на костите.
към текста >>

Най-голямо нарушение на покоя на мъртвите представя извикването на мъртвите, защото Нефеш, напускайки гроба, остава при тялото само духа на костите, който може да бъде извикан, но това извикване се отнася също и към Нефеш, Руах и Нешама.
Духът на костите остава погребан в гроба. В гроба той се намира в състояние на летаргия или по-право казано, в сладък сън. Този дух на костите запазва в гроба едно смътно усещане, затова покоят на спящия последен сън може да бъде нарушен по различен начин. Затова у евреите било забранено погребването един до друг на лица, намиращи се през живота във вражда, или праведен човек да бъде погребан в близост до престъпник. Старали са се, напротив, да погребват един до друг приятели, защото дружбата продължава и след гроба. Най-голямо нарушение на покоя на мъртвите представя извикването на мъртвите, защото Нефеш, напускайки гроба, остава при тялото само духа на костите, който може да бъде извикан, но това извикване се отнася също и към Нефеш, Руах и Нешама. Макар че те са разделени, известна връзка се запазва между тях, тъй щото всяко от тези начала чувствува това, което усещат другите. Ето защо в Свещеното Писание Мойсей забранява викането на мъртвите (Второзаконие 18:10-12). Нашите материални сетива могат да възприемат само впечатления от нисшите области на Асия. Висшите области области на Асия за нас са невидими, а също така от нас се скрива и духът на костите. Затова Зохар казва: „Ако нашите очи биха могли да видят в нощта, когато настъпва пълнолуние или в дните на празници, те биха видели призраци, излезли от гробовете, за да хвалят и славословят Бога.
към текста >>

Затова Зохар казва: „Ако нашите очи биха могли да видят в нощта, когато настъпва пълнолуние или в дните на празници, те биха видели призраци, излезли от гробовете, за да хвалят и славословят Бога.
Най-голямо нарушение на покоя на мъртвите представя извикването на мъртвите, защото Нефеш, напускайки гроба, остава при тялото само духа на костите, който може да бъде извикан, но това извикване се отнася също и към Нефеш, Руах и Нешама. Макар че те са разделени, известна връзка се запазва между тях, тъй щото всяко от тези начала чувствува това, което усещат другите. Ето защо в Свещеното Писание Мойсей забранява викането на мъртвите (Второзаконие 18:10-12). Нашите материални сетива могат да възприемат само впечатления от нисшите области на Асия. Висшите области области на Асия за нас са невидими, а също така от нас се скрива и духът на костите. Затова Зохар казва: „Ако нашите очи биха могли да видят в нощта, когато настъпва пълнолуние или в дните на празници, те биха видели призраци, излезли от гробовете, за да хвалят и славословят Бога. Висшите области на света Асия служат за местопребиваване на Нефеш. Второто начало на човека - Руах, намира в света Йецира пребиваване, приспособено към степента на неговата духовност. А тъй като Руах представя човешката личност, представя местопребиваването на волята, то в него се намират производителните и творческите сили на човека, тъй като светът Йецира, както показва неговото еврейско название, е свят формиращ. Най-после, Нешама съответствува на света Брия, който Зохар намира като „свят на Божествения Престол", включва в себе си най-висшата степен на духовност. Нефеш, Руах и Нешама, след като смъртта е разрушила тяхната телесна, видима обвивка, запазват образа на човека, с когото са били свързани.
към текста >>

48. Пророк Елисей - Влад Пашов (1902- 1974)

И като погребваха едного човека, ето видяха полк и хвърлиха човека в гроба на Елисея.
И удари три пъти и престана. И разгневи се на него человекът Божи и рече: Трябваше да удариш пет пъти или шест пъти, тогаз щеше да удариш сирийците доде ги свършиш. Но сега само три пъти ще поразиш сирийците. И умря Елисей и погребаха го. В следващото лято някакви моавски полкове нападнали на земята. И като погребваха едного човека, ето видяха полк и хвърлиха човека в гроба на Елисея. И като стигна човекът, та досегна костите на Елисея, оживе и стана на нозете си. Още много чудеса и знамения са описани за Елисей, но и тези са достатъчни, за да ни го представят като Велик Посветен с големи възможности и сили. От приведените пасажи ясно се вижда, че и Елисей, както и Илия, е голям Посветен, ясновидец и Маг, който вижда в бъдещето и може да прави знамения и чудеса - възкресение на мъртви, излекуване на проказа, умножаване на благата, ослепява цяла войска и след това й възвръща зрението. И даже умрял човек, паднал в гроба му, оживява. Това значи, че в гроба на един
към текста >>

И даже умрял човек, паднал в гроба му, оживява.
В следващото лято някакви моавски полкове нападнали на земята. И като погребваха едного човека, ето видяха полк и хвърлиха човека в гроба на Елисея. И като стигна човекът, та досегна костите на Елисея, оживе и стана на нозете си. Още много чудеса и знамения са описани за Елисей, но и тези са достатъчни, за да ни го представят като Велик Посветен с големи възможности и сили. От приведените пасажи ясно се вижда, че и Елисей, както и Илия, е голям Посветен, ясновидец и Маг, който вижда в бъдещето и може да прави знамения и чудеса - възкресение на мъртви, излекуване на проказа, умножаване на благата, ослепява цяла войска и след това й възвръща зрението. И даже умрял човек, паднал в гроба му, оживява. Това значи, че в гроба на един Посветен действат духовно-Божествени сили, които носят живот. Това е, защото физическото тяло на такива хора е одухотворено и проникнато до костите от духовното начало, и то само по себе си е одухотворено и е извор на живи сили, които носят живот. Елисей, Илия, Самуил и Натан не са оставили никакви слова и учения, но те са оставили дела, които са израз на голямо знание и Мъдрост. Техните дела ни показват, че те са притежавали великото знание, притежавали са окултното знание и с него са вършили своите дела.
към текста >>

Това значи, че в гроба на един
И като погребваха едного човека, ето видяха полк и хвърлиха човека в гроба на Елисея. И като стигна човекът, та досегна костите на Елисея, оживе и стана на нозете си. Още много чудеса и знамения са описани за Елисей, но и тези са достатъчни, за да ни го представят като Велик Посветен с големи възможности и сили. От приведените пасажи ясно се вижда, че и Елисей, както и Илия, е голям Посветен, ясновидец и Маг, който вижда в бъдещето и може да прави знамения и чудеса - възкресение на мъртви, излекуване на проказа, умножаване на благата, ослепява цяла войска и след това й възвръща зрението. И даже умрял човек, паднал в гроба му, оживява. Това значи, че в гроба на един Посветен действат духовно-Божествени сили, които носят живот. Това е, защото физическото тяло на такива хора е одухотворено и проникнато до костите от духовното начало, и то само по себе си е одухотворено и е извор на живи сили, които носят живот. Елисей, Илия, Самуил и Натан не са оставили никакви слова и учения, но те са оставили дела, които са израз на голямо знание и Мъдрост. Техните дела ни показват, че те са притежавали великото знание, притежавали са окултното знание и с него са вършили своите дела. Всички те са били Учители в училището на пророците, основано от Самуил, което всъщност е школата на есеите, която Самуил изнася пооткрито.
към текста >>

49. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

И гробът му ще се определи при злодеите, но в смъртта си остана с богатия, защото не бе направил правда и нямаше лъст от устата му.
Всички ние се заблудихме като овци, отбихме се всеки от пътя си, и Господ възложи на него беззаконието на всинца ни. Той бе насилван и озлобен, но не отвори устата си, като агне, водено на заколение, и като овца пред стригачите си безгласна, таки не отвори устата си. Чрез угнетение и съдба биде грабнат, а за рода му кой ще повествува? Защото се отсече от земята на живите. Заради престъплението на людете ми биде уязвен. И гробът му ще се определи при злодеите, но в смъртта си остана с богатия, защото не бе направил правда и нямаше лъст от устата му. Но Господ благоволи да го предаде на биене и страдание. Когато даде думата му приношение за престъпление, ще види семе, ще продължи дните си и волята Господня ще благоуспее в ръката му. И ще види плодовете от труда на душата си и ще се насити. Праведният ми раб ще оправдае мнозина чрез опознанието си, защото той ще се натовари с беззаконията им. Затова ще му дам дял с големите и със силните ще раздели корист, защото предаде себе си на смърт и с престъпниците се счете.
към текста >>

50. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

И Христос нали нарича фарисеите гробници варосани.
По-нататък в 12-та глава на Данаил се казва: „В онова време ще се отърват твоите люде, всеки, който се намери написан в книгата." Тук ясно се говори, че ще се спасят, ще се отърват онези, които са писани в книгата на живота, т.е. учениците на Бялото Братство. Там се казва „твоите люде", на пръв поглед като че се отнася до евреите, но от израза „които са написани в книгата" се разбира, че се отнася до учениците на Бялото Братство, и продължава: „И много от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни в живот вечен, а други - в поношение и укор вечен." Тук на пръв поглед като че се подразбира за умрелите, но това не е така. И Христос нали нарича фарисеите гробници варосани. Тук под „спящи в пръстта на земята", се разбират въплотените в телата хора, едни от които ще възкръснат за вечен живот, а други за вечен укор. Тук се намеква, че след ликвидацията на кармата ще настане Нова епоха, в която човечеството ще се раздели на две части: едни, които са приели духовния импулс, ще прогресират все повече и повече, и ще преминат в Шестата раса, която ще бъде светеща раса, а другите, които не са приели духовния импулс и са останали със своите материалистични разбирания за живота, ще регресират и постепенно ще се изродят, и ще бъдат във вечен укор. И Христос нали казва, че в последния ден ще отдели овцете от козите. Това се отнася до същата епоха. В следващия стих се потвърждава това, което казах.
към текста >>

51. Еклесиаст (Проповедникът) - Влад Пашов (1902- 1974)

В началото на 9-та глава казва, че е турил в сърцето сй да издири всички неща, които стават в живота и намерил, че еднакво се случва и на праведния и на нечестивия, и двамата отиват по един и същи начин в гроба... И най-вече, че „сърцето на человеческите синове е пълно със злина и безумие има в сърцето им доде са живи".
8-ма глава започва с думите: „Кой е като Мъдрия? И кой знае изяснението на словесата? Мъдростта на человека осветлява лицето му и жестокостта на лицето му се променя." „И сърцето на Мъдрия познава времето и сгодата, защото всяко нещо има време и сгода. Понеже окаянството на чело- века е много връх него, защото не знае какво ще се случи." И по-нататък казва, че изследвал всичко и казва, че „и Мъдрият не може да познае всичко". В началото на 9-та глава казва, че е турил в сърцето сй да издири всички неща, които стават в живота и намерил, че еднакво се случва и на праведния и на нечестивия, и двамата отиват по един и същи начин в гроба... И най-вече, че „сърцето на человеческите синове е пълно със злина и безумие има в сърцето им доде са живи". „Защото живите знаят, че ще умрат, но мъртвите не знаят нищо. Нито имат вече придобиване, понеже паметта им се е забравила, още и Любовта им и ненавистта им. И завистта им се е изгубила. И не ще имат вече дял във всичко, що става под Слънцето." Това е едно чисто материалистично схващане за смъртта, което се поддържа и от много съвременни религиозни хора. „Мъдростта е по-добра от силата.
към текста >>

52. ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

След някой ден гробът остана празен.
На стъпалата срещнах един старец с почтен вид и побеляла коса, заедно с няколко жени, които с плач паднаха пред нозете ми. - Старче, кой си и какво желаеш? - попитах стареца. - Аз съм Йосиф от Ариматея - отговори той - и молбата ми е да ми позволите да погреба тялото на Исуса. - Нека да се изпълни твоето искане - казах аз и веднага наредих на Манилус с няколко войници да отиде на погребението, за да се предпазим от някое ново вълнение. След някой ден гробът остана празен. Учениците на Исус обявяват по цяла Юдея, че Той бил възкръснал, както бил и предсказал. Имам дълг да ви рапортирам, Ваше Величество, за всичко, което съм чул и видял, което изпълнявам с настоящото писмо. След като се беше всичко свършило на заранта чух тръбен звук, погледнах към Кесарийската порта и видях един отряд от 2000 войници, които ми идват на помощ, като пътували през цялата нощ, но вече бяхме пред свършен факт. С това закъснение в точност, се изпълниха пророческите думи на Исус". Достоверността на този рапорт потвърждават още и следните обстоятелства:
към текста >>

53. 8. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

И учениците му, като чуха това, дойдоха и дигнаха тялото му и го положиха в гроб".
И тя каза: Главата на Йоана Кръстителя. И тя поиска от царя главата на Йоана Кръстителя. Царят се наскърби, но все пак го изпълни заради клетвата, и заради седящите с него. И праща телохранителя, комуто заповядва да му донесе главата на Йоана. И той отиде, обезглави го в тъмницата и донесе главата на блюдо и я даде на момичето и момичето я даде на майка си. И учениците му, като чуха това, дойдоха и дигнаха тялото му и го положиха в гроб". Случката е много подобна на случката на Илия с царя Ахав и царица Изабела, които поискаха да убият Илия, но вместо него убиват Найбот, който се явява един вид като външно отражение на Илия. Евангелието на Лука започва със съобщението на Архангел Гавраил и на свещеника Захария, който му съобщава, че ще му се роди син. Той не повярвал, защото и той, и жена му били вече стари и затова, понеже не повярвал, Ангелът му казал, че ще онемее до деня, в който се роди детето, което трябва да нарече Йоан. И Ангелът му казва: То ще ти бъде за радост и веселие и мнозина ще се зарадват за неговото раждане. Защото ще бъде велик пред Господа.
към текста >>

54. 10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Също при Възкресението се казва, че Мария видяла двама Ангели в бели дрехи, че стоят в гроба.
Също се казва, че облак ги е закрил и при Преображението изчезват Илия и Мойсей, и остава само Исус. "Може би ще можем да си изясним изживяването на учениците на планината на Възнесението като един велик синтез, обгръщане на това, което тримата видяха на планината на Преображението и което четиримата чуха на маслинената планина. А планината на Възнесението е именно маслинената планина. Но вместо светлия образ на Христа, който е закрит от облак, те виждат двама мъже в бели дрехи (Деяния, 1 глава, 10 стих). "И като се взираха към Небето, когато възлизаше, ето двама человека в бели дрехи, застанаха пред тях". Също при Възкресението се казва, че Мария видяла двама Ангели в бели дрехи, че стоят в гроба. Откъде се вземат тези двама души в бели дрехи? Те бяха същите, които учениците видяха при Преображението и те са вървели с Христа, но Неговата Светлина, така да се каже, ги е закрила и когато Той се възнесе и облак го засени, те се явяват. И всички сцени, събития и явления, които се описват около Възкресението и Възнесението са пълни със смисъл и значение, а не са случайно станали неща. Това показва дълбоката езотерична композиция на Евангелията, а не на случайно написани биографии или истории. След Възнесението следват Петдесетницата, изливането на Святия Дух върху апостолите.
към текста >>

55. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

И той проследява това физическо тяло до разпъването и полагането в гроба.
Той ни описва Любовта, милостта, състраданието, които Христос проявява към хората. Понеже всички тези неща са израз на едно организирано астрално тяло, затова казваме, че Лука се интересува повече от това, да ни опише астралното тяло на Христос, докато Матей описва физическото и етерното тела, чрез които се проявява физическата личност. Авторът на Евангелието на Йоан насочва погледа си върху това, че най-възвишеното, което може да действа на земята, Слънчевият Дух, слиза на земята в тялото на Исус. За него физическото тяло е само средство, за да посочи как се проявява Слънчевия Логос в човечеството чрез едно физическо тяло. Казах по-рано, че Матей насочва своя поглед преди всичко към физическото тяло на Исус, в което се въплъщава Христос. И той проследява това физическо тяло до разпъването и полагането в гроба. Неговият поглед е насочен към това, как Божественото се вселява в тялото на Исус и след това как го напуска. И затова при него имаме израза: "Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил? " Това е онзи момент, когато Логосът напуска тялото на Исус и в него остава само душата на Адам, за която казах, че е вселена също в тялото на Исус. И тя е, която вика сега: "Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил? "
към текста >>

56. ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той подранил на гроба на Исус при Възкресението.
Той бил неустрашим. За него се казва, че бил познат на първосвещеника и затова го пуснали, когато завели Христа при Пилат. Той е единствен от учениците, присъствал както при съденето на Христос, така и при разпятието. Всички други се разбягали. Затова той единствен описва нещата като очевидец най-вярно, което се оспорва от съвременните изследователи на Евангелието. Той подранил на гроба на Исус при Възкресението. С дързост проповядвал Евангелието в Ерусалим и не се уплашил от затвора, от биенето, от заплашването със смърт. Отличавал се е с голяма преданост на Христа. За него се мисли, че е бил най-младият апостол. Ползвал се е с името "ученикът, когото Господ обичаше". На Тайната вечеря той се наклонил към гърдите на Исус, за да узнае кой ще го предаде.
към текста >>

57. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук през времето, когато човечеството действа върху Него, бичува Го, разпъва Го и Го полага в гроб, Той върши своето велико, истинско духовно дело.
Тук седемте мирови тръби са приели Гласа на Христос. Започвайки от 13-та глава на Евангелието на Йоан, се издига третия кръг на орловия полет. Започва страданието, умирането и Възкресението на Христос. Тук вече Христос не действа външно и символично като образни дела. Той не говори вече в слова на Откровение. Тук през времето, когато човечеството действа върху Него, бичува Го, разпъва Го и Го полага в гроб, Той върши своето велико, истинско духовно дело. Той излива чашите на Божията Любов, а това е Неговото собствено Същество, Неговата собствена душа. Той се жертва, съединявайки Своята душа със Своите ученици и последователи от цялата земя. Отсега нататък една действителна интуиция прониква цялото Битие, става едно действително Единение със съществата на Божествения свят. Христос е пожертвал, сега Той може да бъде близо до всяко създание, всяко създание може да долови и да докосне Неговата близост и Неговото Същество. Никое друго Евангелие не предава интуитивния характер на страданието, умирането и Възкресението на Христос, както Евангелието на Йоан.
към текста >>

58. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Също така при Възкресението Марко не говори за един Ангел, както другите евангелисти, а за един младеж, който стои при гроба, облечен в бяла дреха.
Третата и най-загадъчна част от особеното богатство на Евангелието на Марко ние намираме в разказа за улавянето на Христос в Гетсимания. Когато гонителите хванали Христос и учениците се разбягали, казва се, че го следвал един момък, който бил облечен в бяла ленена дреха. Когато гонителите се опитали да го хванат, той оставил в ръцете им ленената си дреха и избягал гол. От него гонителите задържали в ръцете си само дрехата. Щайнер казва, че в този младеж евангелистът не иска да ни покаже нищо друго, освен младия космичен Христов импулс, който сега вече започва да се отделя от своето въплъщение в един човек, за да се въплъти в цялото Битие на човечеството на земята. Също така при Възкресението Марко не говори за един Ангел, както другите евангелисти, а за един младеж, който стои при гроба, облечен в бяла дреха. Същото същество се явява и на жените при гроба. Това е същият младеж, който се явява в Гетсимания. С това евангелистът иска да ни покаже, че в живота навлиза един нов космичен, младежки елемент, който носи подмладяване на земното и човешкото битие. Учителят изразява тази идея, като казва, че Христос внесе в остарелите жили на човечеството нова, млада струя от живот. Цялото евангелие на Марко се движи между двете Тайни.
към текста >>

Същото същество се явява и на жените при гроба.
Когато гонителите хванали Христос и учениците се разбягали, казва се, че го следвал един момък, който бил облечен в бяла ленена дреха. Когато гонителите се опитали да го хванат, той оставил в ръцете им ленената си дреха и избягал гол. От него гонителите задържали в ръцете си само дрехата. Щайнер казва, че в този младеж евангелистът не иска да ни покаже нищо друго, освен младия космичен Христов импулс, който сега вече започва да се отделя от своето въплъщение в един човек, за да се въплъти в цялото Битие на човечеството на земята. Също така при Възкресението Марко не говори за един Ангел, както другите евангелисти, а за един младеж, който стои при гроба, облечен в бяла дреха. Същото същество се явява и на жените при гроба. Това е същият младеж, който се явява в Гетсимания. С това евангелистът иска да ни покаже, че в живота навлиза един нов космичен, младежки елемент, който носи подмладяване на земното и човешкото битие. Учителят изразява тази идея, като казва, че Христос внесе в остарелите жили на човечеството нова, млада струя от живот. Цялото евангелие на Марко се движи между двете Тайни. Тази на въплътяването и тази на обезплътяването на Христовото Същество.
към текста >>

59. НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

С първия се забранява на християните да се събират на богослужение и да посещават гробищата.
Гоненията при Деция, макар и да траели една година, взели много жертви. След Деций жесток гонител на християните бил Валериян, от 253-та до 260-та година. В първите години на неговото царуване християните се ползвали с такава свобода, каквато не са имали и при императорите неопла- тоници. Но след четири години, към 257-ма година, той също става страшен гонител на християните. Той издава два едикта против християните. С първия се забранява на християните да се събират на богослужение и да посещават гробищата. Виновните в това били пращани на заточение или убивани. С втория едикт, издаден в 258-ма година се предписвало всички епископи и всички служебни лица да се заставят да се откажат от Християнството, като им се конфискуват имотите и ги лишат от всякакви права, и ги убивали. Жертва на тези гонения станали много епископи, дякони и презвитери. Езическият народ симпатизирал на мъчениците и ги подкрепял, както можел. При приемника на Валериан, Галиена, от 260-та до 268-ма година, настъпила промяна в отношението към християните.
към текста >>

Отменил несправедливите наредби на своя баща против християните - за ходене на гробищата и за конфискуване на църковните имущества, но при все това християнската религия си оставала още непозволена.
Жертва на тези гонения станали много епископи, дякони и презвитери. Езическият народ симпатизирал на мъчениците и ги подкрепял, както можел. При приемника на Валериан, Галиена, от 260-та до 268-ма година, настъпила промяна в отношението към християните. Този император бил еклектик в религиозно отношение, подобно на Александър Север и във всяка вяра намирал нещо добро, достойно за уважение. Поради това той се отнасял благосклонно към християните. Отменил несправедливите наредби на своя баща против християните - за ходене на гробищата и за конфискуване на църковните имущества, но при все това християнската религия си оставала още непозволена. Издадените по-рано закони против християните не били отменени. Затова и при този император имало случаи на мъченичества. При все това християните се ползвали мълчаливо с известна свобода. След Галиена християните при официална непозволеност на своето положение повсеместно се ползували с мир в течение на 40 години, до встъпването на престола на Деоклетиян, който царувал от 284-та до 305-та година. Почти в течение на 20 години той не гонел християните, но той питаел към тях враждебни чувства по религиозни и държавни съображения.
към текста >>

60. ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

В утрото на Възкресението Петър и Йоан тичат заедно към гроба.
Така ние виждаме Петър между своя демон и своя гений. Петър беше удостоен с едно висше ръководство, което е олицетворено при първите събития след Петде- сетница в образа на Йоан. Те са посочени заедно и в първите три Евангелия, когато те подготвят идването в Ерусалим и Тайната вечеря. На Тайната вечеря Петър се обръща към Йоан да научи кой ще предаде Христос. След хващането на Исус Йоан е този, който се застъпи за Петър да влезе в двора на първосвещеника. В утрото на Възкресението Петър и Йоан тичат заедно към гроба. И при виждането на Възкръсналия при езерото Йоан е този, който казва на Петър: Това е Господ. При поръчението, което Възкръсналия възлага на Петър, Петър, посочвайки към Йоан, запитва: Защо Йоан ги следва? Тогава Христос изговаря загадъчните думи: "Ако искам да остане той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви след Мене. И разнесе се между учениците тази дума, че този ученик нямаше да умре".
към текста >>

61. 1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Ученикът е прекарвал три дни в гроба, в един ковчег в Храма.
Древните Мистерии са се извършвали в Храмовете на Мистериите, които са били Храмове за Посвещение или можем да кажем, че те са били скрити окултни Школи. В тези Школи посветените са били обучавани най-първо за придобиване на вътрешна чистота, за пречистване на астралното тяло или, казано на християнски език, за пречистване на сърцето. След това те са били учени да въздействат на своето етерно тяло, върху което е трябвало да отпечатат възприемателните органи в астралното тяло. И тогава те са могли вече да влязат в съзнателна връзка с духовния свят. Посвещението, през което те са минавали, се е наричало "живот, смърт и възкресение". Ученикът е прекарвал три дни в гроба, в един ковчег в Храма. Неговият дух е бил освободен от тялото и е отивал в духовния свят, където под ръководството на своя Учител, е влизал във връзка с възвишените същества, които са му разкривали някои от Тайните на света. На третия ден неговият Учител го извиквал по име и той е слизал от пределите на Вселената и се е връщал в тялото си. С пробуждането си той е бил вече преобразен и новороден, бил е нов човек, бил е истински човек. Най- великите гръцки философи са говорили с благоговение и ентусиазъм за Мистериите. Платон даже казва, че само посветеният заслужава името Човек.
към текста >>

И той е бил един от първите, които отишли на гроба и видял, че тялото го няма там.
Раздирането на завесата показва, че Мистериите се изнасят вече открито пред света, за да може всеки, който намери сили в себе си, да премине през този Път. Според "научното" изследване и според съвременните богослови, Евангелието на Йоана е най-неисторическото, а е повече философско и поетическо произведение. Но според Окултната Наука, когато това Евангелие се чете внимателно, ще се види, че то най-достоверно представя историческия живот на Исуса Христа. Това е логично последствие и от факта, че Йоан е бил ученикът, който през всичкото време е бил с Христа. Само той е бил под кръста, когато Исус издъхнал на него. И той е бил един от първите, които отишли на гроба и видял, че тялото го няма там. Това се потвърждава и от принципа, че физическият свят е отражение на Божествения и следователно, на всеки принцип от Божествения свят трябва да отговаря определен факт от физическия свят, защото това, което е долу е подобно на онова, което е горе. За да не бъда голословен, ще приведа някои факти от самото Евангелие, които потвърждават гореказаното. По- рано споменах, че Евангелията са плод на Откровение, а не са една обикновена биография. Затова в тях, паралелно с физическите събития се описват и вътрешни, духовни процеси. По-специално казах, че трите първи Евангелия са плод на така нареченото образно ясновидство, наречено в Окултната Наука имагинативно виждане, а Евангелието на Йоана е плод на пряко вдъхновение и интуиция.
към текста >>

62. 3.7. СЕДМО ЗНАМЕНИЕ - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР - Влад Пашов (1902- 1974)

И тъй, като дойде Исус, намери, че Лазар бил от четири деня в гроба.
в сън. Тогава Исус им рече ясно: Лазар умре. Заради вас, радвам се, че не бяхте там, за да повярвате. Обаче нека да отидем при него. Тогаз Тома, наречен близнак, каза на съучениците си: Да отидем и ние да умрем с него. И тъй, като дойде Исус, намери, че Лазар бил от четири деня в гроба. Исус казва на Марта: "Брат ти ще възкръсне". И след думите на Марта, казва: "Аз съм Възкресение и Живот. Който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее. И някой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до веки... " Като пристига на гроба, Исус казва: "Отместете камъка." Марта му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири деня в гроба. Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш, ще видиш Божията Слава?
към текста >>

И някой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до веки... " Като пристига на гроба, Исус казва: "Отместете камъка." Марта му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири деня в гроба.
Тогаз Тома, наречен близнак, каза на съучениците си: Да отидем и ние да умрем с него. И тъй, като дойде Исус, намери, че Лазар бил от четири деня в гроба. Исус казва на Марта: "Брат ти ще възкръсне". И след думите на Марта, казва: "Аз съм Възкресение и Живот. Който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее. И някой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до веки... " Като пристига на гроба, Исус казва: "Отместете камъка." Марта му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири деня в гроба. Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш, ще видиш Божията Слава? И тъй, отместиха камъка, а Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз зная, че винаги Ме слушаш. Но това казах, заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!
към текста >>

А гробницата, за която става въпрос, е човешкото тяло.
Защото този човек върши много знамения... И тъй, от онзи ден, те се съветваха да го умъртвят". Така е предаден разказът за възкресението на Лазар в Евангелието на Йоана. Този разказ го няма в другите Евангелия. Онзи, който малко от малко познава метода на древното Посвещение в Мистериите, ще познае в този разказ едно Посвещение, извършено от Исус публично, докато в древността, в храмовете на Мистериите, това се е извършвало тайно, а не публично. Това е един процес на едно мистично възкресение, на пробуждането на Божественото в човека. А гробницата, за която става въпрос, е човешкото тяло. Платон, който е бил посветен в Тайните на Мистериите, нарича човешкото тяло гробница на душата. И той говори за един вид възкресение, когато намеква за събуждането на духовния живот в тялото. Това. което Платон нарича духовна душа, Йоан го означава като Логос, като Слово. Платон казва: Този, който става духовен, е възкресил нещо Божествено в гробницата на своето тяло. И за Йоан животът на Исус е това възкресение.
към текста >>

Платон, който е бил посветен в Тайните на Мистериите, нарича човешкото тяло гробница на душата.
Така е предаден разказът за възкресението на Лазар в Евангелието на Йоана. Този разказ го няма в другите Евангелия. Онзи, който малко от малко познава метода на древното Посвещение в Мистериите, ще познае в този разказ едно Посвещение, извършено от Исус публично, докато в древността, в храмовете на Мистериите, това се е извършвало тайно, а не публично. Това е един процес на едно мистично възкресение, на пробуждането на Божественото в човека. А гробницата, за която става въпрос, е човешкото тяло. Платон, който е бил посветен в Тайните на Мистериите, нарича човешкото тяло гробница на душата. И той говори за един вид възкресение, когато намеква за събуждането на духовния живот в тялото. Това. което Платон нарича духовна душа, Йоан го означава като Логос, като Слово. Платон казва: Този, който става духовен, е възкресил нещо Божествено в гробницата на своето тяло. И за Йоан животът на Исус е това възкресение. Няма нищо чудно, следователно, ако той туря в устата на Исус думите: "Аз съм Възкресение и Живот".
към текста >>

Платон казва: Този, който става духовен, е възкресил нещо Божествено в гробницата на своето тяло.
Това е един процес на едно мистично възкресение, на пробуждането на Божественото в човека. А гробницата, за която става въпрос, е човешкото тяло. Платон, който е бил посветен в Тайните на Мистериите, нарича човешкото тяло гробница на душата. И той говори за един вид възкресение, когато намеква за събуждането на духовния живот в тялото. Това. което Платон нарича духовна душа, Йоан го означава като Логос, като Слово. Платон казва: Този, който става духовен, е възкресил нещо Божествено в гробницата на своето тяло. И за Йоан животът на Исус е това възкресение. Няма нищо чудно, следователно, ако той туря в устата на Исус думите: "Аз съм Възкресение и Живот". Разбрана в този смисъл, случката във Витания е едно възкресение в духовен смисъл. Достатъчно е да характеризираме случката с думите на посветените в Мистериите и веднага ще разберем смисъла на случилото се. Плутарх, говорейки за Мистериите, казва, че те имат за цел да отделят душата от тялото и да я съединят с боговете.
към текста >>

Затварят го в гроба.
Щайнер, говорейки по този въпрос, казва: "Така е станало и с Лазар, Исус го е бил приготвил за Възкресението. Болестта, за която става дума в Евангелието на Йоана, едновременно е и символична, и действителна. Това е един изпит при Посвещението, който трябва да заведе посветения след тридневен сън, към един наистина нов живот. Лазар е бил узрял, за да изпълни едно превръщане в себе си. Той облече ленената дреха на миста и падна в летаргичен сън, който символизира смъртта. Затварят го в гроба. Когато Исус пристига, трите дни са изминали. Те дигнаха камъка от мястото, където лежеше умрелият. Исус дигна очите си към Небето и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме слушаш. Отец бе послушал Исуса, защото Лазар бе достигнал до крайния факт на великата драма на познанието. Той бе узнал как се достига до Посвещението.
към текста >>

63. 7. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тази глава почва по следния начин: "Първият ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба на сутринта, когато беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба.
7. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА В 20 глава се описва възкресението и свързаните с него Тайни. Тази глава почва по следния начин: "Първият ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба на сутринта, когато беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба. Затова се затичва и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото обичаше Исус, и им казва: Дигнали Господа от гроба и не знаем къде са Го положили. И Петър и другият ученик излязоха и отидоха на гроба. И двамата тичаха заедно, но другият ученик надвари Петра и стигна пръв на гроба. И като надникна, видя плащениците сложени, но не влезе вътре. След него дойде Симон Петър и влезе в гроба и видя плащениците сложени и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащениците, а свита на отделно място.
към текста >>

Затова се затичва и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото обичаше Исус, и им казва: Дигнали Господа от гроба и не знаем къде са Го положили.
7. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА В 20 глава се описва възкресението и свързаните с него Тайни. Тази глава почва по следния начин: "Първият ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба на сутринта, когато беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба. Затова се затичва и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото обичаше Исус, и им казва: Дигнали Господа от гроба и не знаем къде са Го положили. И Петър и другият ученик излязоха и отидоха на гроба. И двамата тичаха заедно, но другият ученик надвари Петра и стигна пръв на гроба. И като надникна, видя плащениците сложени, но не влезе вътре. След него дойде Симон Петър и влезе в гроба и видя плащениците сложени и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащениците, а свита на отделно място. Тогаз влезе и другият ученик, който пръв стигна на гроба и видя, и повярва... И тъй учениците се върнаха у тях си, а Мария стоеше до гроба отвън и плачеше.
към текста >>

И Петър и другият ученик излязоха и отидоха на гроба.
7. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА В 20 глава се описва възкресението и свързаните с него Тайни. Тази глава почва по следния начин: "Първият ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба на сутринта, когато беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба. Затова се затичва и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото обичаше Исус, и им казва: Дигнали Господа от гроба и не знаем къде са Го положили. И Петър и другият ученик излязоха и отидоха на гроба. И двамата тичаха заедно, но другият ученик надвари Петра и стигна пръв на гроба. И като надникна, видя плащениците сложени, но не влезе вътре. След него дойде Симон Петър и влезе в гроба и видя плащениците сложени и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащениците, а свита на отделно място. Тогаз влезе и другият ученик, който пръв стигна на гроба и видя, и повярва... И тъй учениците се върнаха у тях си, а Мария стоеше до гроба отвън и плачеше. И така, като плачеше, надникна в гроба и видя два ангела в бели дрехи, седнали там, дето бе лежало тялото Исусово - един откъм главата и един откъм нозете.
към текста >>

И двамата тичаха заедно, но другият ученик надвари Петра и стигна пръв на гроба.
7. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА В 20 глава се описва възкресението и свързаните с него Тайни. Тази глава почва по следния начин: "Първият ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба на сутринта, когато беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба. Затова се затичва и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото обичаше Исус, и им казва: Дигнали Господа от гроба и не знаем къде са Го положили. И Петър и другият ученик излязоха и отидоха на гроба. И двамата тичаха заедно, но другият ученик надвари Петра и стигна пръв на гроба. И като надникна, видя плащениците сложени, но не влезе вътре. След него дойде Симон Петър и влезе в гроба и видя плащениците сложени и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащениците, а свита на отделно място. Тогаз влезе и другият ученик, който пръв стигна на гроба и видя, и повярва... И тъй учениците се върнаха у тях си, а Мария стоеше до гроба отвън и плачеше. И така, като плачеше, надникна в гроба и видя два ангела в бели дрехи, седнали там, дето бе лежало тялото Исусово - един откъм главата и един откъм нозете. И те й казват: Жено, защо плачеш?
към текста >>

След него дойде Симон Петър и влезе в гроба и видя плащениците сложени и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащениците, а свита на отделно място.
Тази глава почва по следния начин: "Първият ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба на сутринта, когато беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба. Затова се затичва и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото обичаше Исус, и им казва: Дигнали Господа от гроба и не знаем къде са Го положили. И Петър и другият ученик излязоха и отидоха на гроба. И двамата тичаха заедно, но другият ученик надвари Петра и стигна пръв на гроба. И като надникна, видя плащениците сложени, но не влезе вътре. След него дойде Симон Петър и влезе в гроба и видя плащениците сложени и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащениците, а свита на отделно място. Тогаз влезе и другият ученик, който пръв стигна на гроба и видя, и повярва... И тъй учениците се върнаха у тях си, а Мария стоеше до гроба отвън и плачеше. И така, като плачеше, надникна в гроба и видя два ангела в бели дрехи, седнали там, дето бе лежало тялото Исусово - един откъм главата и един откъм нозете. И те й казват: Жено, защо плачеш? - Казва им: Защото дигнали Господа ми и не знам къде са Го положили. Като рече това, тя се обърна назад и видя Исус, че стои, но не позна, че беше Исус.
към текста >>

Тогаз влезе и другият ученик, който пръв стигна на гроба и видя, и повярва... И тъй учениците се върнаха у тях си, а Мария стоеше до гроба отвън и плачеше.
Затова се затичва и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото обичаше Исус, и им казва: Дигнали Господа от гроба и не знаем къде са Го положили. И Петър и другият ученик излязоха и отидоха на гроба. И двамата тичаха заедно, но другият ученик надвари Петра и стигна пръв на гроба. И като надникна, видя плащениците сложени, но не влезе вътре. След него дойде Симон Петър и влезе в гроба и видя плащениците сложени и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащениците, а свита на отделно място. Тогаз влезе и другият ученик, който пръв стигна на гроба и видя, и повярва... И тъй учениците се върнаха у тях си, а Мария стоеше до гроба отвън и плачеше. И така, като плачеше, надникна в гроба и видя два ангела в бели дрехи, седнали там, дето бе лежало тялото Исусово - един откъм главата и един откъм нозете. И те й казват: Жено, защо плачеш? - Казва им: Защото дигнали Господа ми и не знам къде са Го положили. Като рече това, тя се обърна назад и видя Исус, че стои, но не позна, че беше Исус. Казва й Исус: Жено, защо плачеш?
към текста >>

И така, като плачеше, надникна в гроба и видя два ангела в бели дрехи, седнали там, дето бе лежало тялото Исусово - един откъм главата и един откъм нозете.
И Петър и другият ученик излязоха и отидоха на гроба. И двамата тичаха заедно, но другият ученик надвари Петра и стигна пръв на гроба. И като надникна, видя плащениците сложени, но не влезе вътре. След него дойде Симон Петър и влезе в гроба и видя плащениците сложени и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащениците, а свита на отделно място. Тогаз влезе и другият ученик, който пръв стигна на гроба и видя, и повярва... И тъй учениците се върнаха у тях си, а Мария стоеше до гроба отвън и плачеше. И така, като плачеше, надникна в гроба и видя два ангела в бели дрехи, седнали там, дето бе лежало тялото Исусово - един откъм главата и един откъм нозете. И те й казват: Жено, защо плачеш? - Казва им: Защото дигнали Господа ми и не знам къде са Го положили. Като рече това, тя се обърна назад и видя Исус, че стои, но не позна, че беше Исус. Казва й Исус: Жено, защо плачеш? Кого търсиш?
към текста >>

Учителят казва някъде в беседите, че един светия не оставя тялото си в гроба.
Възкресението е целта и смисълът на човешкия живот. Човек е слязъл на Земята, предприел е едно дълго пътешествие в лаберинта на материята, за да я организира и да победи смъртта и да възкръсне. Той е като заровено житно зърно в земята, което оживява земята около себе си и пониква нагоре и връзва плод. Туй, което е долу, е подобно на това, което е горе. Понеже въпросът за Възкресението е един от най-важните и дълбоки въпроси, аз ще се спра за малко върху него. Учителят казва някъде в беседите, че един светия не оставя тялото си в гроба. Това също се отнася още повече за един Учител от ранга на Христа, в Когото е бил вселен Логосът. И Учителят казва по-нататък: Можем да направим опит, да Ме заровите в гроба и ако след време Ме намерите в гроба, Аз не съм никакъв Учител. А ако не Ме намерите в гроба, Аз съм Учител. И Аз, ако ви заровя в гроба и след време ви намеря в гроба, и вие не сте никакъв ученик. Следователно, и ученикът, и Учителят на окултната, на Божествената Школа, са господари на живота и на смъртта и не оставят тялото си в гроба.
към текста >>

И Учителят казва по-нататък: Можем да направим опит, да Ме заровите в гроба и ако след време Ме намерите в гроба, Аз не съм никакъв Учител.
Той е като заровено житно зърно в земята, което оживява земята около себе си и пониква нагоре и връзва плод. Туй, което е долу, е подобно на това, което е горе. Понеже въпросът за Възкресението е един от най-важните и дълбоки въпроси, аз ще се спра за малко върху него. Учителят казва някъде в беседите, че един светия не оставя тялото си в гроба. Това също се отнася още повече за един Учител от ранга на Христа, в Когото е бил вселен Логосът. И Учителят казва по-нататък: Можем да направим опит, да Ме заровите в гроба и ако след време Ме намерите в гроба, Аз не съм никакъв Учител. А ако не Ме намерите в гроба, Аз съм Учител. И Аз, ако ви заровя в гроба и след време ви намеря в гроба, и вие не сте никакъв ученик. Следователно, и ученикът, и Учителят на окултната, на Божествената Школа, са господари на живота и на смъртта и не оставят тялото си в гроба. И в допълнение на тази мисъл Учителят казва: И Христос владееше това изкуство. Той можеше да разглобява тялото Си и да става невидим и пак да го сглоби и да стане видим.
към текста >>

А ако не Ме намерите в гроба, Аз съм Учител.
Туй, което е долу, е подобно на това, което е горе. Понеже въпросът за Възкресението е един от най-важните и дълбоки въпроси, аз ще се спра за малко върху него. Учителят казва някъде в беседите, че един светия не оставя тялото си в гроба. Това също се отнася още повече за един Учител от ранга на Христа, в Когото е бил вселен Логосът. И Учителят казва по-нататък: Можем да направим опит, да Ме заровите в гроба и ако след време Ме намерите в гроба, Аз не съм никакъв Учител. А ако не Ме намерите в гроба, Аз съм Учител. И Аз, ако ви заровя в гроба и след време ви намеря в гроба, и вие не сте никакъв ученик. Следователно, и ученикът, и Учителят на окултната, на Божествената Школа, са господари на живота и на смъртта и не оставят тялото си в гроба. И в допълнение на тази мисъл Учителят казва: И Христос владееше това изкуство. Той можеше да разглобява тялото Си и да става невидим и пак да го сглоби и да стане видим. Той можеше да дематериализира тялото Си и да го материализира когато поиска.
към текста >>

И Аз, ако ви заровя в гроба и след време ви намеря в гроба, и вие не сте никакъв ученик.
Понеже въпросът за Възкресението е един от най-важните и дълбоки въпроси, аз ще се спра за малко върху него. Учителят казва някъде в беседите, че един светия не оставя тялото си в гроба. Това също се отнася още повече за един Учител от ранга на Христа, в Когото е бил вселен Логосът. И Учителят казва по-нататък: Можем да направим опит, да Ме заровите в гроба и ако след време Ме намерите в гроба, Аз не съм никакъв Учител. А ако не Ме намерите в гроба, Аз съм Учител. И Аз, ако ви заровя в гроба и след време ви намеря в гроба, и вие не сте никакъв ученик. Следователно, и ученикът, и Учителят на окултната, на Божествената Школа, са господари на живота и на смъртта и не оставят тялото си в гроба. И в допълнение на тази мисъл Учителят казва: И Христос владееше това изкуство. Той можеше да разглобява тялото Си и да става невидим и пак да го сглоби и да стане видим. Той можеше да дематериализира тялото Си и да го материализира когато поиска. За да разберем този процес, трябва да знаем как се е родила и образувала материята.
към текста >>

Следователно, и ученикът, и Учителят на окултната, на Божествената Школа, са господари на живота и на смъртта и не оставят тялото си в гроба.
Учителят казва някъде в беседите, че един светия не оставя тялото си в гроба. Това също се отнася още повече за един Учител от ранга на Христа, в Когото е бил вселен Логосът. И Учителят казва по-нататък: Можем да направим опит, да Ме заровите в гроба и ако след време Ме намерите в гроба, Аз не съм никакъв Учител. А ако не Ме намерите в гроба, Аз съм Учител. И Аз, ако ви заровя в гроба и след време ви намеря в гроба, и вие не сте никакъв ученик. Следователно, и ученикът, и Учителят на окултната, на Божествената Школа, са господари на живота и на смъртта и не оставят тялото си в гроба. И в допълнение на тази мисъл Учителят казва: И Христос владееше това изкуство. Той можеше да разглобява тялото Си и да става невидим и пак да го сглоби и да стане видим. Той можеше да дематериализира тялото Си и да го материализира когато поиска. За да разберем този процес, трябва да знаем как се е родила и образувала материята. Според Окултната Наука материята не е първично явление в Битието.
към текста >>

64. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

18. Следва полагането в гроба и Възкресението.
И това като рече, издъхна" (23;46). Голгота беше едно събитие, което трябваше да стане на Земята и за него бяха предсказали писанията. И затова Христос казва: "Писанията за Мене се изпълняват и са към своя край". Той от Галилея предприе цяло пътешествие, за да дойде в Ерусалим, за да мине през Голгота, да мине през смъртта и да я победи. Това беше Неговата задача. 18. Следва полагането в гроба и Възкресението. Лука описва това събитие по следния начин: "А в първия ден на седмицата, сутринта рано жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили. А намериха камъка отвален от гроба. И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса. И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже в ослепително облекло. И обзети от страх, те наведоха лицата си към земята.
към текста >>

Лука описва това събитие по следния начин: "А в първия ден на седмицата, сутринта рано жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.
Голгота беше едно събитие, което трябваше да стане на Земята и за него бяха предсказали писанията. И затова Христос казва: "Писанията за Мене се изпълняват и са към своя край". Той от Галилея предприе цяло пътешествие, за да дойде в Ерусалим, за да мине през Голгота, да мине през смъртта и да я победи. Това беше Неговата задача. 18. Следва полагането в гроба и Възкресението. Лука описва това събитие по следния начин: "А в първия ден на седмицата, сутринта рано жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили. А намериха камъка отвален от гроба. И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса. И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже в ослепително облекло. И обзети от страх, те наведоха лицата си към земята. И мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?
към текста >>

А намериха камъка отвален от гроба.
И затова Христос казва: "Писанията за Мене се изпълняват и са към своя край". Той от Галилея предприе цяло пътешествие, за да дойде в Ерусалим, за да мине през Голгота, да мине през смъртта и да я победи. Това беше Неговата задача. 18. Следва полагането в гроба и Възкресението. Лука описва това събитие по следния начин: "А в първия ден на седмицата, сутринта рано жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили. А намериха камъка отвален от гроба. И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса. И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже в ослепително облекло. И обзети от страх, те наведоха лицата си към земята. И мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите? Няма Го тука, но възкръсна.
към текста >>

А Петър стана, изтича на гроба и като надникна, виде саваните, сложени отделно и отиде у дома си, и се чудеше за станалото".
И мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите? Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея, като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешните човеци, да бъде разпнат и в третия ден да възкръсне. И спомниха си думите Му. Те съобщиха това на апостолите, които също не повярваха отначало. А Петър стана, изтича на гроба и като надникна, виде саваните, сложени отделно и отиде у дома си, и се чудеше за станалото". Възкресението на Христа е единствения по рода си факт в цялата световна история. В храмовете на Мистериите са минавали през едно състояние, подобно на смъртта, но тук Христос премина една действителна смърт, победи смъртта и възкръсна. С възкресението на Лазар, на момчето от Наин и на дъщерята на Яир, Той показа, че има власт над смъртта и когато Той премина през нея, Той я победи и Възкръсна. 19. Явяването на Възкръсналия и Възнесението.
към текста >>

65. 8. ДУХОВЕТЕ ПОЗНАВАТ ХРИСТА. СИЛАТА НА СЛОВОТО ХРИСТОВО - Влад Пашов (1902- 1974)

По-нататък се разказва за човека с многото бесове, който живее в гробищата.
С това също ни е показано, че вятърът и морските вълни се произвеждат от живи същества, за да може да им заповядва и да се смъмрят. Защото на един чисто механичен процес не може да се заповядва, не може да се смъмря. На него трябва да се противопоставя по-силен от него процес. Но тук се казва, че Христос смъмрал вятъра и водата, и те утихнали. Значи, те са живи същества, които се подчиняват на Неговото Слово. По-нататък се разказва за човека с многото бесове, който живее в гробищата. "Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него и рече със силен глас: Какво имаш ти с мене, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, недей ме мъчи. Защото Исус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти го беше прихващал; та го връзваха във вериги и окови, и така го пазеха; но той разкъсваше веригите и духът го гонеше по пустините. Исус го попита: Как ти е името?
към текста >>

66. 10. БЛАЖЕНСТВАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

7. "Горко вам, защото сте гробове, които не личат, тъй щото човеците, като ходят по тях, не знаят." (11,44)
5. "Но горко на вас фарисеите! защото давате десятък за гьозума, за седефчето и от всякакъв зеленчук, и пренебрегвате правосъдието и Божията Любов. Но тези трябваше да правите и онези да не пренебрегвате." (11;42) 6. "Горко вам фарисеите! защото обичате първите столове в синагогите и поздрави по пазарите." (11;43) 7. "Горко вам, защото сте гробове, които не личат, тъй щото човеците, като ходят по тях, не знаят." (11,44) 8. "Горко за вас, законниците, защото товарите човеците с бремена, които тежко се носят и самите вие нито с пръст не се допирате до бремената." (11;46) 9. "Горко вам! защото градите гробници на пророците, а бащите ви ги избиваха." (11; 47) 10. "Горко на вас, книжниците, защото отнехте ключовете на знанието, сами вие не влязохте и на влизащите попречихте." (11;62) Христос, говорейки на учениците в интимен разговор, както е казано в Евангелието, насаме им казва: "Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.
към текста >>

защото градите гробници на пророците, а бащите ви ги избиваха." (11; 47)
6. "Горко вам фарисеите! защото обичате първите столове в синагогите и поздрави по пазарите." (11;43) 7. "Горко вам, защото сте гробове, които не личат, тъй щото човеците, като ходят по тях, не знаят." (11,44) 8. "Горко за вас, законниците, защото товарите човеците с бремена, които тежко се носят и самите вие нито с пръст не се допирате до бремената." (11;46) 9. "Горко вам! защото градите гробници на пророците, а бащите ви ги избиваха." (11; 47) 10. "Горко на вас, книжниците, защото отнехте ключовете на знанието, сами вие не влязохте и на влизащите попречихте." (11;62) Христос, говорейки на учениците в интимен разговор, както е казано в Евангелието, насаме им казва: "Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. Казвам ви: мнозина пророци и царе биха искали да видят това, което вие виждате, но не го видяха и да чуят това, което вие чувате, но не го чуха" (10;23-24). С това е показано, че в учениците се е пробудило едно ново ясновидство, които древните ясновидци и посветени не са притежавали. Древните са виждали царството на възвишените същества на Космоса, но сега учениците виждат Бога в човека, те видяха Христа в Исуса.
към текста >>

67. 11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

"И облеклото Му стана бяло и бляскаво." (9;29) И дрехите на двамата ангели, които се явяват на двете жени при гроба.
Такива са и думите за светкавицата, каквито в Евангелието на Лука има много. Така например, Христос говори, че видял Сатана да пада като светкавица от небето (10; 18). За Своето второ пришествие Христос казва, че ще бъде като светкавица, която ще озари изведнъж целия хоризонт. "Защото, както светкавица, когато блесне от единия край на хоризонта до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден." (17;24) Когато вътрешната Светлина на човека проблесне отвътре, тя осветява като светкавица цялото етерно тяло. Бялата дреха, в която учениците виждат Христа на планината на преображението, също свети като светкавица. "И облеклото Му стана бяло и бляскаво." (9;29) И дрехите на двамата ангели, които се явяват на двете жени при гроба. "И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло." (24;4) Всички тези думи загатват за проявлението на етерния свят във физическия. Явяването на Христос на Павел пред Дамаск е също проявление на Христос от етерния свят. За това говорих в предишна глава. В Евангелието Христос говори за своето второ идване като за идването на Сина Человечески. Обаче, от самото начало едно правилно разбиране на думите "Син Человечески" би могло да ни предпази от едно външно материалистическо схващане на второто пришествие.
към текста >>

68. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Горко вам, защото сте като гробове, които не личат, тъй щото човеците, които ходят по тях, не знаят.
Този, който е направил външното, не е ли направил и вътрешното? По- добре чистете вътрешното и ето всичко ще ви бъде чисто. Но горко на вас, фарисеите, защото давате десятък от гьозума, от седефчето и от всякакъв зеленчук, и пренебрегвате правосъдието и Божията любов. Но тези трябваше да правите и онези да не пренебрегвате. Горко вам, фарисеи, защото обичате първите столове в синагогите и поздравите в пазарите. Горко вам, защото сте като гробове, които не личат, тъй щото човеците, които ходят по тях, не знаят. И един от законниците в отговор му рече: Учителю, като казваш това и нас кориш. А той казва: Горко и на вас, законниците, защото товарите човеците с бремена, които тежко се носят. А самите вие нито с един пръст не се допирате до бремената. Горко вам, защото градите гробници на пророците, а бащите ви ги избиха. И тъй, вие свидетелствате за делата на бащите си и се съгласявате с тях, защото те ги избиха, а вие им градите гробници.
към текста >>

Горко вам, защото градите гробници на пророците, а бащите ви ги избиха.
Горко вам, фарисеи, защото обичате първите столове в синагогите и поздравите в пазарите. Горко вам, защото сте като гробове, които не личат, тъй щото човеците, които ходят по тях, не знаят. И един от законниците в отговор му рече: Учителю, като казваш това и нас кориш. А той казва: Горко и на вас, законниците, защото товарите човеците с бремена, които тежко се носят. А самите вие нито с един пръст не се допирате до бремената. Горко вам, защото градите гробници на пророците, а бащите ви ги избиха. И тъй, вие свидетелствате за делата на бащите си и се съгласявате с тях, защото те ги избиха, а вие им градите гробници. Затова и Божията премъдрост рече: Ще им пращам пророци и апостоли, и едни от тях ще убият и изгонят, за да се изиска от това поколение кръвта на всички пророци, която е проливана от създаването на света - от кръвта на Авела до кръвта на Захария, който загина между олтаря и светилището. Да, казвам ви, ще се изисква от това поколение (11;37-51) (Тук се загатва за закона на кармата). "Горко на вас, законниците, защото отнехте ключа на знанието, сами вие не влизате и на влизащите попречихте." (11;52) След това Той казва на учениците си: "Преди всичко, пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.
към текста >>

И тъй, вие свидетелствате за делата на бащите си и се съгласявате с тях, защото те ги избиха, а вие им градите гробници.
Горко вам, защото сте като гробове, които не личат, тъй щото човеците, които ходят по тях, не знаят. И един от законниците в отговор му рече: Учителю, като казваш това и нас кориш. А той казва: Горко и на вас, законниците, защото товарите човеците с бремена, които тежко се носят. А самите вие нито с един пръст не се допирате до бремената. Горко вам, защото градите гробници на пророците, а бащите ви ги избиха. И тъй, вие свидетелствате за делата на бащите си и се съгласявате с тях, защото те ги избиха, а вие им градите гробници. Затова и Божията премъдрост рече: Ще им пращам пророци и апостоли, и едни от тях ще убият и изгонят, за да се изиска от това поколение кръвта на всички пророци, която е проливана от създаването на света - от кръвта на Авела до кръвта на Захария, който загина между олтаря и светилището. Да, казвам ви, ще се изисква от това поколение (11;37-51) (Тук се загатва за закона на кармата). "Горко на вас, законниците, защото отнехте ключа на знанието, сами вие не влизате и на влизащите попречихте." (11;52) След това Той казва на учениците си: "Преди всичко, пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие. Няма нищо покрито, което не ще се открие и тайно, което не ще се узнае.
към текста >>

69. Съдържание - Влад Пашов (1902- 1974)

3.8. Изгонване на нечистия дух от този, който живее в гробищата 33
3.3. Изцелението на прокажения 20 3.4. Изцеление на парализирания 22 3.5. Изцеление на човека с изсъхналата ръка 26 3.6. Призоваването на учениците 27 3.7. Укротяване на вятъра и морето 32 3.8. Изгонване на нечистия дух от този, който живее в гробищата 33 3.9. Възкресението на дъщерята на Яир и жената с кръвотечението 35 3.10. Нахранването на петте хиляди 39 3.11. Ходенето на Христа по водата 40 3.12. Изгонване на беса от дъщерята на елинката 41 3.13. Изцеление на глухия и заекващ човек 41
към текста >>

70. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

а говори за един младеж, който става видим при гроба, облечен в бяла дреха.
Който беше облечен в дрехата, се изплъзва от тяхната власт. Това вътрешно състояние на нещата се явява като духовни видения пред душата на евангелиста в загадъчната сцена с момъка, който побягва гол оттам. Както навсякъде в първите три Евангелия, така особено в Евангелието на Марко, в събитията на физическото поле се примесват свръхсе-тивни събития. В този младеж евангелистът иска да ни покаже младия космически Христов импулс, който сега вече започва да се отделя от Своето въплъщение в един човек, за да се въплъти в цялото Битие на човечество и на Земята. По-нататък ни се обръща внимание, че в разказа за Възкресението Евангелието на Марко не говори за един ангел, както Матей, нито за два ангела, както Лука и Йоан. а говори за един младеж, който става видим при гроба, облечен в бяла дреха. Това е същият младеж. Цялото Евангелие на Марко се движи между две Тайни, тези на въплътяването и на обезплътяването на Христовото Същество. Тайната на въплътяването е изразено с разказа за изкушението. Този разказ при Марко се състои от едно единствено изречение. Той казва само следните думи: "Веднага Духът Го отведе в пустинята и Той бе в пустинята четиридесет дни.
към текста >>

71. 3.8. Изгонване на нечистия дух от този, който живее в гробищата - Влад Пашов (1902- 1974)

3.8. Изгонване на нечистия дух от този, който живее в гробищата
3.8. Изгонване на нечистия дух от този, който живее в гробищата В 5-та глава са ни предадени две важни знамения. Първото знамение е изгонването на нечистия дух от човека, който живее в гробищата, а второто знамение е изцелението на дъщерята на Яир и жената с кръвотечението. И в двете знамения са скрити дълбоки окултни истини, както и в цялото Евангелие. В първото знамение Христос, Който е слязъл от Божествения свят и е пълен със сила и мощ, изпълващи цялото Му същество, се среща с един човек, който е обсебен от нечисти духове. Духовете познават Христа, докато хората гледат на Него като на обикновен човек.
към текста >>

Първото знамение е изгонването на нечистия дух от човека, който живее в гробищата, а второто знамение е изцелението на дъщерята на Яир и жената с кръвотечението.
3.8. Изгонване на нечистия дух от този, който живее в гробищата В 5-та глава са ни предадени две важни знамения. Първото знамение е изгонването на нечистия дух от човека, който живее в гробищата, а второто знамение е изцелението на дъщерята на Яир и жената с кръвотечението. И в двете знамения са скрити дълбоки окултни истини, както и в цялото Евангелие. В първото знамение Христос, Който е слязъл от Божествения свят и е пълен със сила и мощ, изпълващи цялото Му същество, се среща с един човек, който е обсебен от нечисти духове. Духовете познават Христа, докато хората гледат на Него като на обикновен човек. Нечистите духове, които Го посрещат, казват: " Какво имаш Ти с нас, Исусе, Сине. на Всевишния Бог?
към текста >>

72. 3.9. Възкресението на дъщерята на Яир и жената с кръвотечението - Влад Пашов (1902- 1974)

След това се говори за обезглавяването на Йоан Кръстител и че учениците му прибрали тялото му, и го положили в гроба.
И в заключение на това се казва: "Изгонваха много бесове и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеряваха". В следващите стихове, от 14-ти нататък се казва, че Ирод, като чул за Исус, казвал, че това е Йоан Кръстител, който е възкръснал от мъртвите и затова тези велики сили действат чрез Него. От тези думи на Ирод се вижда, че той бил запознат с Тайните на Възкресението, че когато човек добие Възкресение, започват да действат в него мощни Божествени сили. Други казвали, че е Илия, други пък, че е някой от старовременните пророци. Важното тук е, че всички вярват, че тук действат Божествени сили, с които Той извършва тези знамения. След това се говори за обезглавяването на Йоан Кръстител и че учениците му прибрали тялото му, и го положили в гроба. След това учениците, които Исус изпратил да проповядват, се връщат и Той ги съветва да отидат на уединено място да си починат. И в това време народът започва да се стича от всички страни. И в 34-ти стих се казва: "И Исус като излезе, видя едно голямо множество и смили се за тях. Понеже бяха като овци, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща". Тези думи са казани след смъртта на Йоан Кръстител, който бил Учител на този народ.
към текста >>

73. 8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

И той купи плащеницата и го сне, обви го в плащеницата и положи го в гроба, който бе изсечен в скала и превали камък върху гробната врата.
А стотникът, който стоеше до Него, като видя, че извика така, рече: Наистина, този човек беше Божи Син". И много от жените, които са ходили с Него, са стояли настрана и са плачели. Между тях е и Мария Магдалина. "И когато се свечери, понеже беше приготвителен ден, сиреч срещу съботата, дойде Йосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам очакваше Божието Царство, и осмели се да влезе при Пилата и да поиска тялото Исусово. Пилат се почуди как толкова скоро е издъхнал, но като се увери от стотника, му разреши да снеме тялото Исусово. И той купи плащеницата и го сне, обви го в плащеницата и положи го в гроба, който бе изсечен в скала и превали камък върху гробната врата. Мария Магдалина и Мария, Йосиевата майка, гледаха къде го положиха". Цялата тази глава е изпълнена с окултни факти и процеси. Тук най-напред ни са представени три процеса: един исторически - съденето и разпъването на Исус от Назарет, който е преплетен от много окултни факти. След това имаме един космичен процес, когато Логосът е разпънат на Кръста на материята и от двете Му страни два други космически духа, които са представители на материята, господари на материалния свят, а Логосът е Господар на духовния свят. Най-после това е един мистичен процес, който се разиграва във всяка човешка душа на определена степен на развитие.
към текста >>

74. 9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

5. Полагането в гроба.
Сега само ще спомена имената на тези степени, като дам някои допълнителни обяснения върху тях. 1. Измиване на нозете. 2. Бичуването. 3. Увенчаването с трънения венец. 4. Разпятието. 5. Полагането в гроба. 6. Възкресението. 7. Възнесението. Вече споменах, че Христос изнесе на историческата сцена Тайните на Мистериите и представи пред света целия Път, който изминава онзи, който се стреми към Посвещение, към Новораждане. Това са степените, през които са минавали учениците на Мистериите, под тази или под друга форма. И сега Христос ги изнася на историческата сцена, като същевременно с това ги обновява и осветява като Път за онези, които искат да вървят съзнателно в Пътя на съвършенството.
към текста >>

Гробът, това са краката на света.
И сега Христос ги изнася на историческата сцена, като същевременно с това ги обновява и осветява като Път за онези, които искат да вървят съзнателно в Пътя на съвършенството. Ако следваме простото развитие на образите, виждаме как първите три степени и след това последните три степени се групират в две съвършени симетрични части на Великата драма, които стоят една над друга като две еднакви дъги на една спирала. И двата пъти ние виждаме едно велико възлизане отдолу нагоре. Първият път възлизат образите на микрокосмическата форма на човека от нозете (измиването на нозете), към гърдите (бичуването) и към главата (увенчаването с трънения венец). Вторият път се изпълнява същия ред, обаче сега, при образите на Макрокосмоса, на възлизането нагоре, която можем да наречем макрокосмическа човешка форма, съгласно окултното схващане, че човек е малката вселена, а Вселената е големият Космичен човек. Гробът, това са краката на света. Физическият свят представя краката на Космическия човек; това е полагането в гроба. Етерната околност като място на Възкресението - това са гърдите на Космичния човек. Върхът на Небесната сфера, устроен подобно на човешката глава, това е главата на Космичния човек, Главата на света - Възнесението. Микрокосмичният и макрокосмичният човек са устроени еднакво с техния троичен строеж, отивайки отдолу нагоре, от нозете към главата, от земните глъбини към Небесните висини. В средата, в четвъртата степен, между двете троици стои Кръстът на Голгота.
към текста >>

Физическият свят представя краката на Космическия човек; това е полагането в гроба.
Ако следваме простото развитие на образите, виждаме как първите три степени и след това последните три степени се групират в две съвършени симетрични части на Великата драма, които стоят една над друга като две еднакви дъги на една спирала. И двата пъти ние виждаме едно велико възлизане отдолу нагоре. Първият път възлизат образите на микрокосмическата форма на човека от нозете (измиването на нозете), към гърдите (бичуването) и към главата (увенчаването с трънения венец). Вторият път се изпълнява същия ред, обаче сега, при образите на Макрокосмоса, на възлизането нагоре, която можем да наречем макрокосмическа човешка форма, съгласно окултното схващане, че човек е малката вселена, а Вселената е големият Космичен човек. Гробът, това са краката на света. Физическият свят представя краката на Космическия човек; това е полагането в гроба. Етерната околност като място на Възкресението - това са гърдите на Космичния човек. Върхът на Небесната сфера, устроен подобно на човешката глава, това е главата на Космичния човек, Главата на света - Възнесението. Микрокосмичният и макрокосмичният човек са устроени еднакво с техния троичен строеж, отивайки отдолу нагоре, от нозете към главата, от земните глъбини към Небесните висини. В средата, в четвъртата степен, между двете троици стои Кръстът на Голгота. Кръстът е Тайната на човешката карма.
към текста >>

И Йосиф взе тялото, обви го в чиста ленена пла-щеница и го положи в собствения си гроб, който беше накарал да изсекат в скалата, и повали пред вратата на гроба голям камък." Според Евангелието на Йоан в погребението е участвал и Никодим, друг таен ученик на Христа.
Симон от Киринея, носителят на кръста, води от първите три степени на Макрокосмоса до Кръста. И когато е изпълнена великата среда на Драмата, когато Христос умира на кръста, явява се втората тайнствена фигура - Йосиф от Ариматея. В Евангелието е казано: "Вечерта дойде един богат човек, който се казваше Йосиф и който също беше ученик на Христа. Той отиде при Пилат и го помоли за тялото Исусово. Тогава Пилат заповяда да му го дадат. И Йосиф взе тялото, обви го в чиста ленена пла-щеница и го положи в собствения си гроб, който беше накарал да изсекат в скалата, и повали пред вратата на гроба голям камък." Според Евангелието на Йоан в погребението е участвал и Никодим, друг таен ученик на Христа. Така Йосиф от Ариматея се явява като освободителят от Кръста. Той води от Кръста до трите степени на Макрокосмоса, които започват с полагането в гроба. Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея показват две от най-важните Тайни в живота на човека - въплътяването на човека, което е насочено към Кръста и освобождаването на човека от Кръста-тяло. Когато всеки човек стане Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея, тези две душевни Тайни се осъществяват и въплътяват в него. Тайните, които трябва да осъществим в нашето развитие като човеци, гледайки образите на Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея, са тези на носенето на Кръста и освобождаването от Кръста.
към текста >>

Той води от Кръста до трите степени на Макрокосмоса, които започват с полагането в гроба.
В Евангелието е казано: "Вечерта дойде един богат човек, който се казваше Йосиф и който също беше ученик на Христа. Той отиде при Пилат и го помоли за тялото Исусово. Тогава Пилат заповяда да му го дадат. И Йосиф взе тялото, обви го в чиста ленена пла-щеница и го положи в собствения си гроб, който беше накарал да изсекат в скалата, и повали пред вратата на гроба голям камък." Според Евангелието на Йоан в погребението е участвал и Никодим, друг таен ученик на Христа. Така Йосиф от Ариматея се явява като освободителят от Кръста. Той води от Кръста до трите степени на Макрокосмоса, които започват с полагането в гроба. Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея показват две от най-важните Тайни в живота на човека - въплътяването на човека, което е насочено към Кръста и освобождаването на човека от Кръста-тяло. Когато всеки човек стане Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея, тези две душевни Тайни се осъществяват и въплътяват в него. Тайните, които трябва да осъществим в нашето развитие като човеци, гледайки образите на Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея, са тези на носенето на Кръста и освобождаването от Кръста. При четенето на Евангелието ние трябва да се спрем на дадените там образи и да оставим те да действат на нашата душа. По такъв начин те ще пречистят душата и ще я преобразят, превръщайки я в образа, който стои пред нея.
към текста >>

Чрез този Космичен дар той прониква в Царството отвъд Смъртта, в Царството отвъд трите макрокосмически степени: полагането в гроба, Възкресението и Възнесението.
Копие и Чаша - знаци на Граала - са едно до друго. Йосиф от Ариматея стои там, на мировия Олтар, като цар на Граала, с жест на жертвоприношение, държейки горе Чашата като в литургия. Ако можем да опишем снемането от кръста с думите Човекът получава тялото Христово, приема тялото Христово, то сцената с Граала ни показва приемането на кръвта Христова от човека. И двата пъти Йосиф от Ариматея е този, който е определен от съдбата да действа като първообраз на приемане на причастието в хода на историята. Йосиф от Ариматея е човекът от Тайната Вечеря, той приема тялото и кръвта Христови. Чрез този Космичен дар той прониква в Царството отвъд Смъртта, в Царството отвъд трите макрокосмически степени: полагането в гроба, Възкресението и Възнесението. Но това е Царството на освободените от тялото живот и съзнание, когато човек става господар на своето тяло, където той не е вече слуга, а заедно с Христа е господар на съдбата, господар на наследствеността. Когато чрез приемането на тялото Христово нашето тяло приема нещо от същността на Христовото тяло, то също е снето от Кръста. Когато в нас се събуди Йосиф от Ариматея и заедно с него Тайната на донесената от ангела Чаша на Граала, той ни снема от кръста и ние се научаваме, освободени от тялото, как да пристъпим в Царството на Духа. Всеки може да се запита: защо на мястото, където стоят Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея не стоят две фигури от кръга на дванадесетте ученици? Те през цялото време са с Христа, а сега няма никой от тях.
към текста >>

75. 10. НОВИЯТ КОСМИЧЕН ИМПУЛС - Влад Пашов (1902- 1974)

И рано в първия ден на седмицата те дойдоха на гроба, когато изгря слънцето.
Той не носи в себе си нищо от миналото на човечеството. Казано е в Евангелието, че той следва Исус от Назарет и когато го хващат за дрехата, той оставя дрехата в ръцете им и избягва гол. Този младеж, този Нов космичен импулс ни е представен и в 16-та глава, с която завършва Евангелието. Там е казано: "И като мина съботата, Мария Магдалина и Мария, дъщерята на Яков и Саломея, купиха благоухания, за да отидат да Го помажат. И рано в първия ден на седмицата те дойдоха на гроба, когато изгря слънцето. И говореха помежду си: Кой ще отмести камъка от вратата на гроба. И като погледнаха, видяха, че камъкът беше отместен и отвален, защото беше твърде голям. И като влязоха в гроба, видяха едного юноша, че седеше от дясната страна, облечен в бяла одежда и се изплашиха. А той им каза: Не се плашете. Търсите Исуса Назарянина.
към текста >>

И говореха помежду си: Кой ще отмести камъка от вратата на гроба.
Казано е в Евангелието, че той следва Исус от Назарет и когато го хващат за дрехата, той оставя дрехата в ръцете им и избягва гол. Този младеж, този Нов космичен импулс ни е представен и в 16-та глава, с която завършва Евангелието. Там е казано: "И като мина съботата, Мария Магдалина и Мария, дъщерята на Яков и Саломея, купиха благоухания, за да отидат да Го помажат. И рано в първия ден на седмицата те дойдоха на гроба, когато изгря слънцето. И говореха помежду си: Кой ще отмести камъка от вратата на гроба. И като погледнаха, видяха, че камъкът беше отместен и отвален, защото беше твърде голям. И като влязоха в гроба, видяха едного юноша, че седеше от дясната страна, облечен в бяла одежда и се изплашиха. А той им каза: Не се плашете. Търсите Исуса Назарянина. Той възкръсна, не е тука".
към текста >>

И като влязоха в гроба, видяха едного юноша, че седеше от дясната страна, облечен в бяла одежда и се изплашиха.
Там е казано: "И като мина съботата, Мария Магдалина и Мария, дъщерята на Яков и Саломея, купиха благоухания, за да отидат да Го помажат. И рано в първия ден на седмицата те дойдоха на гроба, когато изгря слънцето. И говореха помежду си: Кой ще отмести камъка от вратата на гроба. И като погледнаха, видяха, че камъкът беше отместен и отвален, защото беше твърде голям. И като влязоха в гроба, видяха едного юноша, че седеше от дясната страна, облечен в бяла одежда и се изплашиха. А той им каза: Не се плашете. Търсите Исуса Назарянина. Той възкръсна, не е тука". Това е същият младеж, който следваше Исус при хва-щането Му в Гетсимания и който избяга, като остави дрехата си в ръцете им. Никъде другаде в Евангелията не срещаме този младеж, който се изплъзва от ръцете на хората в момента, когато те осъждат Сина Человечески.
към текста >>

Той отново се явява на жените в гроба след третия ден от погребението.
А той им каза: Не се плашете. Търсите Исуса Назарянина. Той възкръсна, не е тука". Това е същият младеж, който следваше Исус при хва-щането Му в Гетсимания и който избяга, като остави дрехата си в ръцете им. Никъде другаде в Евангелията не срещаме този младеж, който се изплъзва от ръцете на хората в момента, когато те осъждат Сина Человечески. Той отново се явява на жените в гроба след третия ден от погребението. Той отсега нататък действа като Космичен импулс, като Космичен Принцип на Земята. С този младеж евангелист Марко ни навежда на мисълта, че имаме работа с едно кос-мично събитие, че имаме работа с космическия Христос. Забележително е, че след като пред нас се явява този забележителен младеж, Евангелието на Марко завършва бързо и по-нататък съдържа вече много малко изпъкващи неща. И едва ли би могло да се помисли, че нещо следващо би могло да стигне до едно по-голямо възвишение. В тази композиция в Евангелието на Марко бе вложен монологът на Бога, разговорът над Земята, разговорът на планината (Преображението), на който бяха призвани тримата ученици, но не го разбраха.
към текста >>

" След това младежът отново се явява на жените при гроба.
В тази композиция в Евангелието на Марко бе вложен монологът на Бога, разговорът над Земята, разговорът на планината (Преображението), на който бяха призвани тримата ученици, но не го разбраха. След това следва Гетсимания, сцената на маслинената гора, където Христос трябваше да признае в себе си, че избраните не могат да разберат това, което предстои да стане. И как Той трябва да върви по-нататък; как по-нататък Синът Человечески страда и бива разпнат на Кръста. После световноисторическата самотност на Сина Человечески, който е изоставен от онези, които Той беше избрал за Свои ученици, изоставен постепенно и от Космическия Принцип. Така също след като сме разбрали мисията и значението на младежа, който се изплъзва от ръцете на хората, ние разбираме с особена дълбочина думите " Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме изоставил? " След това младежът отново се явява на жените при гроба. В Евангелието накратко се показва, че младежът е нещо духовно, нещо свръхсетив-но и само поради тогавашните особени обстоятелства става видим, и после се явява на Мария Магдалина. След това той се явява на двама от тях в една друга форма, когато пътуваха, когато минаваха през полето. Евангелието завършва бързо, като посочва бъдещето по отношение на това, което тогава не можеше да бъде разбрано. Защото човечеството тогава беше стигнало до най-ниската точка на своето слизане в материята и трябваше да бъде насочено към бъдещето, към възхода. И колкото по-добре хората на бъдещето разберат Мистерията на Голгота, толкова повече ще се проникват от новия космичен импулс, който проникна света от момента на Голгота.
към текста >>

76. 12. ЕВАНГЕЛИСТ МАРКО И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той остави човешките обвивки, в които беше облечен и остана съвсем гол - такъв, какъвто е излязъл от Бога, проникнат и облечен в Светлина, какъвто го виждат жените при гроба на Възкръсналия".
Така Марко можа да изпита, да види как в неговата епоха човечеството беше слязло от своята някогашна духовна висота и беше стигнало дотам, да зачита само материалните неща. Чрез това той доби едно дълбоко разбиране за истината, че Най-великият импулс живее в нещо свръхсетивно и това потвърди после неговия учител Петър. Този Свръхсетивен импулс той символизира чрез младежа, за който говорихме. Той почувства и разбра, че само новият космичен импулс, който слиза на Земята чрез Христа, може да избави човечеството от неговото падение и да го издигне до онези духовни висини, от които е слязло след грехопадането. И този нов космичен импулс той изобрази с младежа, който вървеше след Исус и който избяга, като остави дрехата си в ръцете на гонителите. Той остави човешките обвивки, в които беше облечен и остана съвсем гол - такъв, какъвто е излязъл от Бога, проникнат и облечен в Светлина, какъвто го виждат жените при гроба на Възкръсналия".
към текста >>

77. 5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА - Влад Пашов (1902- 1974)

И всичко, което следва след това, действително ни рисува проникването навън в Макрокосмоса - Разпятието и полагането в гроба и всичко, което се е извършвало в древността само в Мистериите.
Това съзнателно излизане във великия свят е показано при Тайната Вечеря, така както и човек излиза несъзнателно през време на съня. И онова чувство, което човек трябва да изпита при приближаващото се заслепяване, ние го виждаме изразено от Христос с думите "Душата Ми е смутена до смърт". Христос изразява фактически това, което иначе човеците изживяват като едно умъртвяване, като едно парализиране, като едно ослепяване. В сцената от Гетсиманската градина Той изживява това, което може да се нарече напуснатото от душата физическо тяло проявява своето собствено състояние на страх. Това, което е изживяно в тази сцена, ни показва, как душата се разширява в света и как тялото е напуснато. И всичко, което следва след това, действително ни рисува проникването навън в Макрокосмоса - Разпятието и полагането в гроба и всичко, което се е извършвало в древността само в Мистериите. Това е разширяването в Макрокосмоса, което е описано по този начин в Евангелието на Матей. И Евангелието ни показва ясно, че досега Христос е живял в едно физическо тяло, но сега Той се разширява в целия Космос. И който иска да Го търси, не би Го видял в това физическо тяло, а би трябвало да Го търси като такъв, Който е проникнал цялото пространство като Светлина. След като Христос действително извърши това, което по-рано се е извършвало в Мистериите в течение на три и половина дни с чужда помощ, сега Христос го извършва сам, за което загатва, като казва: "Съборете този храм и Аз в три дни ще го издигна." С това Той загатва още, че след тази сцена хората не трябва да Го търсят в едно физическо тяло, а в Духа, който прониква цялото пространство. Той казва: "Отсега нататък ще трябва да търсите Сина Человечески отдясно на Силата и Той ще ви се яви в облаците." Там трябва да търсим Христос, разлят в света, като образец на Великото Посвещение, което човек изживява, когато напусне тялото си и се разширява в Макрокосмоса посредством Посвещението.
към текста >>

78. 7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА - Влад Пашов (1902- 1974)

Седмо горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, които сте подобни на варосани гробници, които отвън изглеждат хубави, но вътре са пълни с кости на мъртви и всякаква нечистота.
Той казва още: "Светла мисъл, чисто сърце - това е, което трябва да молим от Бога." С тази мисъл той ни разкрива духовният смисъл на шестото блаженство и отваря път за една християнска теория на познанието, за свръхсетивното, за виждането на Бога. Вътрешният живот, обърнат правилно навън, това е благочестивият живот, гладът и жаждата за Божественото. Вътрешният живот, обусловен в самия себе си, се проявява като милосърдие. Това е чистото сърце, което отразява Божествения свят и Живот в себе си. Седмо блаженство: "Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Синове Божии." Седмо горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, които сте подобни на варосани гробници, които отвън изглеждат хубави, но вътре са пълни с кости на мъртви и всякаква нечистота. И вие пред человеците се показвате благочестиви, но вътре сте пълни с лицемерие." С това блаженство ние навлизаме в третата тройка блаженства, които имат отношение към Божествената природа на човека, която е троична в себе си. Това са трите безсмъртни тела, в които се облича човешкият дух постепенно в процеса на развитието. Учителят ги нарича тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Западната окултна наука ги нарича Духовно Себе, Дух на Живота и човешки Дух.
към текста >>

А мирът на фарисеите е мирът на гроба.
Това блаженство се отнася до това, което се нарича Духовно Себе, което се ражда от свързването на човешката душа с човешкия дух. Това е едно състояние, което малцина хора в днешната епоха са достигнали. Те са такива, които са приели в себе си Божествения Дух, станали са външен израз на Божественото. И затова те са постигнали вътрешен Мир, понеже са съединени с Бога. Затова се наричат Синове Божии. А мирът на фарисеите е мирът на гроба. Зад него се крие човекът-скелет. Вътрешното умиране, духовната смърт се представя външно лъжливо като мир. Затова Христос казва: "Вие сте гробници варосани." Осмо блаженство:"Блажени преследваните заради Правдата, защото е тяхно Царството Небесно." Осмо горко: "Горко вам фарисеи и книжници, лицемери, които издигате гробници на пророците и украсявате гробниците на праведните и казвате: Ако ние бихме живели във времето на нашите отци, не бихме се провинили заедно с тях в кръвта на пророците.
към текста >>

Затова Христос казва: "Вие сте гробници варосани."
И затова те са постигнали вътрешен Мир, понеже са съединени с Бога. Затова се наричат Синове Божии. А мирът на фарисеите е мирът на гроба. Зад него се крие човекът-скелет. Вътрешното умиране, духовната смърт се представя външно лъжливо като мир. Затова Христос казва: "Вие сте гробници варосани." Осмо блаженство:"Блажени преследваните заради Правдата, защото е тяхно Царството Небесно." Осмо горко: "Горко вам фарисеи и книжници, лицемери, които издигате гробници на пророците и украсявате гробниците на праведните и казвате: Ако ние бихме живели във времето на нашите отци, не бихме се провинили заедно с тях в кръвта на пророците. Така вие свидетелствате за себе си, че сте чада на тези, които убиваха пророците. Хайде, допълнете и вие мярката на вашите бащи." Това блаженство има отношение към онзи принцип на човешкия дух, който наричаме Божествена Мъдрост или Дух на Живота - Будхи.
към текста >>

Осмо горко: "Горко вам фарисеи и книжници, лицемери, които издигате гробници на пророците и украсявате гробниците на праведните и казвате: Ако ние бихме живели във времето на нашите отци, не бихме се провинили заедно с тях в кръвта на пророците.
А мирът на фарисеите е мирът на гроба. Зад него се крие човекът-скелет. Вътрешното умиране, духовната смърт се представя външно лъжливо като мир. Затова Христос казва: "Вие сте гробници варосани." Осмо блаженство:"Блажени преследваните заради Правдата, защото е тяхно Царството Небесно." Осмо горко: "Горко вам фарисеи и книжници, лицемери, които издигате гробници на пророците и украсявате гробниците на праведните и казвате: Ако ние бихме живели във времето на нашите отци, не бихме се провинили заедно с тях в кръвта на пророците. Така вие свидетелствате за себе си, че сте чада на тези, които убиваха пророците. Хайде, допълнете и вие мярката на вашите бащи." Това блаженство има отношение към онзи принцип на човешкия дух, който наричаме Божествена Мъдрост или Дух на Живота - Будхи. Това са онези хора, в които Духът е напълно проявен, които са малцина в света. Понеже те са отделни избраници и другите хора не могат да ги разберат, вследствие на което ги преследват.
към текста >>

79. 3. ПЕТЪР И ЙОАН В ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

На Тайната вечеря Петър се обръща към Йоана да пита Христа кой ще Го предаде В утрото на възкресението Петър и Йоан тичат заедно към гроба и при виждането на Възкръсналия Йоан е този, който казва на Петра: Господ е.
3. ПЕТЪР И ЙОАН В ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ Петър и Йоан са свързани още от призоваването и те са в онзи най-интимен кръг, които са винаги непосредствено до Христа. При всички по-интимни срещи на Христа те винаги двамата са с Него заедно с Яков, братът на Йоан. Така те са на Преображението, при възкресението на дъщерята на Яир, при устройването на Тайната вечеря, също в Гетсимания. А също и в двора на първосвещеника. На Тайната вечеря Петър се обръща към Йоана да пита Христа кой ще Го предаде В утрото на възкресението Петър и Йоан тичат заедно към гроба и при виждането на Възкръсналия Йоан е този, който казва на Петра: Господ е. При поръчението, което после Възкръсналият възлага на Петра, Петьр, посочвайки към Йоана, запитва, защо Йоан ги следва. Христос изговаря загадъчните думи за Йоан, които имат отношение към Неговото второ идване. В Деянията на апостолите те са посочени също че вървят известно време заедно, като в повечето случаи Петър говори и върши делата, а Йоан е като наблюдател. Той остава като една загадъчна фигура, която е като тил на Петър. Петър беше изцяло човек от Галилея и неговата душа се различава коренно от юдейството.
към текста >>

В митовете за пророк Йона, който, както ни показват римските катакомби, е играл голяма роля при Първичното християнство, имаме образната форма на прадревните Мистерии за рибата, в които Посвещението е било извършвано чрез полагане в гроб или три дена спане в храма, което наподобявало пребиваването в корема на кита.
Тези природни култове са повлияли до известна степен и на рибарите от Витсаида. Във Финикия е съществувал култ към рибите, който макар и в изродена форма, е бил застъпен и у филистимците, които са били в общение с евреите. Дълго време те са се кланяли на финикийския бог Дагон, който е бил изобразяван във формата на голяма риба. И когато се говорило, че между филистимците е имало много великани, с това се подразбира действието на природните сили, на които хората са ставали проводници. И магията била упражнявана чрез свързването на човешката душа с природните сили. В митовете за пророк Йона, който, както ни показват римските катакомби, е играл голяма роля при Първичното християнство, имаме образната форма на прадревните Мистерии за рибата, в които Посвещението е било извършвано чрез полагане в гроб или три дена спане в храма, което наподобявало пребиваването в корема на кита. Без съмнение, трудно е да си съставим една конкретна представа по какъв начин е възможно, тъй като старите популярни отзвуци от финикийско-галилейските култове продължават да действат в живота на Петра преди неговото призоваване за ученик. Може би там са продължавали още да поддържат само суеверия под формата на беседи, които са се запазили в посочените области до днешни времена, където хората са особено свързани със стихиите на Природата. Вярата, че чрез изговаря- нето на известни думи или чрез определени песни може да се въздейства на рибите, за да се благоприятства риболова, би могла да бъде една от формите, които са възможни за продължаване на отзвука от езическия елемент между хората от Галилея. Сигурно в Петра, така, както го описва Евангелието, се изявява нещо от силите на великаните, когато го завладява неговият избухлив темперамент. Също така и силата на неговите думи както на Петдесетница, така и преди всичко после в сцената с Ананий и Сапфира, изглежда че извира от старите магически предания.
към текста >>

80. II. ХАРАКТЕР И МЕТОДИ НА ДРЕВНОТО И СЪВРЕМЕННОТО ПОСВЕЩЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ученикът е бил поставян в едно тясно помещение, подобно на гробница, и потопяван в дълбок смъртен сън.
Така се е зародило и описанието на Рая с Дървото за познаването на Доброто и Злото и Дървото на Живота. Това е резултат на едно астрално виждане. В Мистериите, представящи Християнската ера, кандидатът, в течение на доста дълго време, е получавал наставления за организиране на духовния си живот, в течение на което време той е придобивал знания, които съответстват на това, което днес наричаме Окултна наука. След това той е бил готов да получи античното Посвещение, което се е състояло в отпечатване на изработените астрални органи върху неговото етерно тяло. За тази цел Ученикът е бил приспиван в продължение на три и половина дни в сън, подобен на смъртта. Ученикът е бил поставян в едно тясно помещение, подобно на гробница, и потопяван в дълбок смъртен сън. Или пък е бил привързван към един кръст с разперени ръце - нещо, което е било за получаването на състоянието, което се е искало да се произведе. През време на този сън, подобен на смърт, етерното тяло е почти излъчено от физическото и астралното тяло, заедно с всички органи, които то е изработило вече в себе си, могло да се отпечата върху етерното тяло и е това се е извършвало просветлението или илюминацията на Посвещението. От този момент насетне Ученикът става Посветен, познаващ духовните светове. След като го събудят, той си спомня, че е съзерцавал нещо, което той по-рано не е срещал никъде. В миналото човек не е притежавал индивидуален Аз, но той е бил свързан с груповия Аз на народа, на расата.
към текста >>

81. II. ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО. ДВЕТЕ ГОЛГОТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Там Мелхиседек трябва да извърши свещенодействие на гроба на Адама, като на един Вечен Олтар.
Влезли в нея и се подслонили там и двамата още девствени. Когато Адам пожелал да познае Ева, той взел от покрайнините на Рая злато, тамян и смирна, внесъл ги в пещерата, благословил я и я осветил с тях, за да бъде дом на него и на неговите синове и я нарекъл „Пещерата на съкровището". Това е хълмът Голгота. Тук, казва образната Мъдрост, е започнала земната съдба на човечеството. По-нататък книгата разказва, че когато Ной почувствал, че наближава смъртта му, казал на сина си Сем: Вземи незабелязано трупа на Адама, който се намира в ковчега, вземи хляб и вино - като храна за път, и тръгни заедно с момъка Мелхиседек към Центъра на Земята. Там Мелхиседек трябва да извърши свещенодействие на гроба на Адама, като на един Вечен Олтар. Ангел ръководел Сема и Мелхиседека, които носели трупа на Адама и ги довежда на Голгота. Оттогава Олтарът на Адамовия гроб се намира в Пещерата на Съкровището. Там, върху планината Иебус, по-късно Авраам срещна Мелхиседек и приема от неговата свещеническа ръка хляб и вино. Там също Авраам иска да принесе в жертва своя син Исак. В годината на жертвата на Исака, на планината Иебус биват положени основите на Ерусалим.
към текста >>

Оттогава Олтарът на Адамовия гроб се намира в Пещерата на Съкровището.
Това е хълмът Голгота. Тук, казва образната Мъдрост, е започнала земната съдба на човечеството. По-нататък книгата разказва, че когато Ной почувствал, че наближава смъртта му, казал на сина си Сем: Вземи незабелязано трупа на Адама, който се намира в ковчега, вземи хляб и вино - като храна за път, и тръгни заедно с момъка Мелхиседек към Центъра на Земята. Там Мелхиседек трябва да извърши свещенодействие на гроба на Адама, като на един Вечен Олтар. Ангел ръководел Сема и Мелхиседека, които носели трупа на Адама и ги довежда на Голгота. Оттогава Олтарът на Адамовия гроб се намира в Пещерата на Съкровището. Там, върху планината Иебус, по-късно Авраам срещна Мелхиседек и приема от неговата свещеническа ръка хляб и вино. Там също Авраам иска да принесе в жертва своя син Исак. В годината на жертвата на Исака, на планината Иебус биват положени основите на Ерусалим. Върху хълма, който покрива Пещерата на Съкровището се срещат пастирите и мъдреците от Изток. И когато там Христос умира на кръста, от раните, причинени от копието, изтича кръв и вода и пада в устата на Адама.
към текста >>

Така за чувстващото знание на първото Християнство Голгота е била същевременно „Пещера на съкровището" и Център на Земята, гроб на Адама, Олтар на Вечния Първос-вещеник Мелхиседек.
Там също Авраам иска да принесе в жертва своя син Исак. В годината на жертвата на Исака, на планината Иебус биват положени основите на Ерусалим. Върху хълма, който покрива Пещерата на Съкровището се срещат пастирите и мъдреците от Изток. И когато там Христос умира на кръста, от раните, причинени от копието, изтича кръв и вода и пада в устата на Адама. Това е кръщението на Адама и неговото спасение на Лобното място. Така за чувстващото знание на първото Християнство Голгота е била същевременно „Пещера на съкровището" и Център на Земята, гроб на Адама, Олтар на Вечния Първос-вещеник Мелхиседек. Когато по-късно ясновидското образно знание на първичното Християнство отстъпва на едно земно римско съзнание, което познава само фактите на външната история, Голгота се превръща в едно място на реликви, в едно място на спомените, където благочестивият пътешественик размишлява върху това, което е станало там. Но на едно ново духовно съзнание хълмът Голгота се разкрива като един въплътен първообраз и духовен закон, който е валиден над всички сфери. Земята има своето лобно място, всички същества имат свое лобно място. Една дълбока мирова връзка ги свързва и двете, свързва това, което се намира на едното лобно място, с това, което се намира на другото лобно място. Христос умря върху земната Голгота.
към текста >>

Тук смъртта и новият живот граничат едно с друго, както в Палестина Голгота и гробът на Възкресението в градината на Йосиф от Ариматея граничат едно с друго.
Днес съзнанието на човечеството е стигнало до Лобното място - мозъка. Мислителното съзнание е бедно спрямо предишните степени на пътя, но то носи в себе си студеното дихание на умирането. На Лобното място на човешката мисъл [са] човешкият дух и светът, мислещият и мисленето. Обаче, само на Лобното място човек е напълно буден и свободен. Единствено тук той ще се отскубне от изгнанието в материята и ще се издигне със съзнанието до едно свръхсетивно изживяване, което вече не е свързано с тялото. Тук смъртта и новият живот граничат едно с друго, както в Палестина Голгота и гробът на Възкресението в градината на Йосиф от Ариматея граничат едно с друго. Голгота, като място на поклонение, ни насочва в настоящето, поставя пред нас образно развръзката на най-дълбоките съвременни душевни неволи на душата, обясняват ни смисъла на всяко умиране, което интелектуализмът на нашето време трябваше да разпростре над цялото човечество. Животът на Христа на Земята е като едно драматично резюме на развитие на съзнанието на човечеството. В течение на хилядолетия съзнанието на човека е извършило изкачване към Лобното място. В течение на три години Христос, завърши Пътя нагоре към Ерусалим, към Голгота. Земният път на Христа е затворен от две спирки, първата, когато Той стъпва с краката Си във водата на Йордан, за да приеме кръщението на Йоана, и когато на Лобното място наклонява увенчаната с трънен венец глава и умира.
към текста >>

82. 13. Тринадесети Аркан: СКЕЛЕТЪТ, КОСАЧЪТ или СМЪРТТА - Влад Пашов (1902- 1974)

След това той посещава гробищата, където наблюдава царството на смъртта.
Не винаги ученикът вижда още в този живот плодовете на своите страдания. Много често това се вижда в едно следващо прераждане. Също така има връзка между тринадесети Аркан и десети Аркан - Колелото на Живота, понеже Животът ражда Смъртта, а Смъртта ражда Живота. Този Аркан ни показва, че ученикът, когато минава през фазата, означаваща този Аркан, изучава Тайните на Смъртта. Той, под ръководството на своя ръководител, присъства на смъртта на някой умиращ, да види как умира човек. След това той посещава гробищата, където наблюдава царството на смъртта. Там той вижда как много духове стоят около гробовете, не могат да се отделят от телата си. Това са духовете, които са били привързани само към физическия живот, без да проявяват някакъв интерес към духовен живот. Също тук той може да види тела, които не се разлагат, а запазват вида си, като че са живи. Това са духове, изключително привързани към материалния живот и тяхното силно желание към плътски живот ги задържа към тялото. Нощно време, когато хората спят, изсмукват кръв от техните тела и я пренасят в свойте тела.
към текста >>

Там той вижда как много духове стоят около гробовете, не могат да се отделят от телата си.
Много често това се вижда в едно следващо прераждане. Също така има връзка между тринадесети Аркан и десети Аркан - Колелото на Живота, понеже Животът ражда Смъртта, а Смъртта ражда Живота. Този Аркан ни показва, че ученикът, когато минава през фазата, означаваща този Аркан, изучава Тайните на Смъртта. Той, под ръководството на своя ръководител, присъства на смъртта на някой умиращ, да види как умира човек. След това той посещава гробищата, където наблюдава царството на смъртта. Там той вижда как много духове стоят около гробовете, не могат да се отделят от телата си. Това са духовете, които са били привързани само към физическия живот, без да проявяват някакъв интерес към духовен живот. Също тук той може да види тела, които не се разлагат, а запазват вида си, като че са живи. Това са духове, изключително привързани към материалния живот и тяхното силно желание към плътски живот ги задържа към тялото. Нощно време, когато хората спят, изсмукват кръв от техните тела и я пренасят в свойте тела. Това са духове-вампири.
към текста >>

83. 20. Двадесети Аркан: СЪБУЖДАНЕ ОТ МЪРТВИТЕ или БЕЗСМЪРТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

А на земята от гробовете излизат умрелите с вдигнати ръце.
20. Двадесети Аркан: СЪБУЖДАНЕ ОТ МЪРТВИТЕ или БЕЗСМЪРТИЕ Този Аркан има числото 200 и буквата Р. Картината представлява едно духовно същество, стоящо в облаците, което свири с тръба. А на земята от гробовете излизат умрелите с вдигнати ръце. Мъж, жена и дете, символ на човешката троичност се издигат от гроба. Те представляват човечеството, което окончателно е обърнало гръб на гробовете. Хората приветстват с ръце тръбния звук, възвещаващ началото на Новата епоха - Епохата на безсмъртието, когато мъртвите ще възкръснат от гробовете. Не ще има вече смърт, болести, войни и неспрадевдливости. Този Аркан показва пробуждането на човешката душа в гроба на тялото под импулса на Божествения Дух, който е символизиран в случая от ангела с тръбата.
към текста >>

Мъж, жена и дете, символ на човешката троичност се издигат от гроба.
20. Двадесети Аркан: СЪБУЖДАНЕ ОТ МЪРТВИТЕ или БЕЗСМЪРТИЕ Този Аркан има числото 200 и буквата Р. Картината представлява едно духовно същество, стоящо в облаците, което свири с тръба. А на земята от гробовете излизат умрелите с вдигнати ръце. Мъж, жена и дете, символ на човешката троичност се издигат от гроба. Те представляват човечеството, което окончателно е обърнало гръб на гробовете. Хората приветстват с ръце тръбния звук, възвещаващ началото на Новата епоха - Епохата на безсмъртието, когато мъртвите ще възкръснат от гробовете. Не ще има вече смърт, болести, войни и неспрадевдливости. Този Аркан показва пробуждането на човешката душа в гроба на тялото под импулса на Божествения Дух, който е символизиран в случая от ангела с тръбата. Тази картина произлиза от деветнадесета, от цялостния живот.
към текста >>

Те представляват човечеството, което окончателно е обърнало гръб на гробовете.
20. Двадесети Аркан: СЪБУЖДАНЕ ОТ МЪРТВИТЕ или БЕЗСМЪРТИЕ Този Аркан има числото 200 и буквата Р. Картината представлява едно духовно същество, стоящо в облаците, което свири с тръба. А на земята от гробовете излизат умрелите с вдигнати ръце. Мъж, жена и дете, символ на човешката троичност се издигат от гроба. Те представляват човечеството, което окончателно е обърнало гръб на гробовете. Хората приветстват с ръце тръбния звук, възвещаващ началото на Новата епоха - Епохата на безсмъртието, когато мъртвите ще възкръснат от гробовете. Не ще има вече смърт, болести, войни и неспрадевдливости. Този Аркан показва пробуждането на човешката душа в гроба на тялото под импулса на Божествения Дух, който е символизиран в случая от ангела с тръбата. Тази картина произлиза от деветнадесета, от цялостния живот. След като човек придобие цялостния живот, той идва до безсмъртието.
към текста >>

Хората приветстват с ръце тръбния звук, възвещаващ началото на Новата епоха - Епохата на безсмъртието, когато мъртвите ще възкръснат от гробовете.
Този Аркан има числото 200 и буквата Р. Картината представлява едно духовно същество, стоящо в облаците, което свири с тръба. А на земята от гробовете излизат умрелите с вдигнати ръце. Мъж, жена и дете, символ на човешката троичност се издигат от гроба. Те представляват човечеството, което окончателно е обърнало гръб на гробовете. Хората приветстват с ръце тръбния звук, възвещаващ началото на Новата епоха - Епохата на безсмъртието, когато мъртвите ще възкръснат от гробовете. Не ще има вече смърт, болести, войни и неспрадевдливости. Този Аркан показва пробуждането на човешката душа в гроба на тялото под импулса на Божествения Дух, който е символизиран в случая от ангела с тръбата. Тази картина произлиза от деветнадесета, от цялостния живот. След като човек придобие цялостния живот, той идва до безсмъртието. Този Аркан представя края на Пътя на Изида от Книгата на Хермес.
към текста >>

Този Аркан показва пробуждането на човешката душа в гроба на тялото под импулса на Божествения Дух, който е символизиран в случая от ангела с тръбата.
А на земята от гробовете излизат умрелите с вдигнати ръце. Мъж, жена и дете, символ на човешката троичност се издигат от гроба. Те представляват човечеството, което окончателно е обърнало гръб на гробовете. Хората приветстват с ръце тръбния звук, възвещаващ началото на Новата епоха - Епохата на безсмъртието, когато мъртвите ще възкръснат от гробовете. Не ще има вече смърт, болести, войни и неспрадевдливости. Този Аркан показва пробуждането на човешката душа в гроба на тялото под импулса на Божествения Дух, който е символизиран в случая от ангела с тръбата. Тази картина произлиза от деветнадесета, от цялостния живот. След като човек придобие цялостния живот, той идва до безсмъртието. Този Аркан представя края на Пътя на Изида от Книгата на Хермес. Когато ученикът достигне до тази фаза в своето развитие, той може да погледне самото си развитие: след като се е поучил от Свещените писания, е получил обещание, че Вратите на невидимия свят ще се открият за него - в картина втора и пета; след това е бил претеглен от безпристрастния Съдия и е познал Истината - картина осма, от което придобива смелост и магически сили и му се дава власт над силите на Злото, показано в картина единадесета. След като ученикът е минал от раждане в раждане, показано в картина четиринадесета, и накрая няма нужда вече от учене, т.е.
към текста >>

84. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато той умре, хората ще питат какви богатства остави, но ангелите, които ще го изпитват зад гроба ще го питат какви дела е пратил напред (Из еднаМохамедова проповед)
Обаче той не се опитва да се изкатери на скалата. Кой би ти побегнал да разбереш какво нещо е тази скала? - Да се изкатериш, това значи да освободиш пленника и да нахраниш в гладни дни сирака, твоя роднина, който лежи на земята. Тези, които правят това и са между верующите и поддържат помежду си милосърдието, тези ще бъдат отделени от дясната страна." (Кор.гл.40) "Истинската съдба на човека в другия живот е доброто, което той е правил на подобните си в настоящето. Когато той умре, хората ще питат какви богатства остави, но ангелите, които ще го изпитват зад гроба ще го питат какви дела е пратил напред (Из еднаМохамедова проповед) Според учението на Мохамед мъжете и жените са с равни права пред Бога и пред закона. Личните длъжности, които мохамеданинът трябва да изпълнява са следните пет: 1. Калимах или верую - няма друг Бог освен Бога и Мохамед е Негов пророк. 2. Закат или даване милостиня, която човек трябва да практикува към странници, бедни, сираци и роби. "Всяко добро дело е едно благодеяние.
към текста >>

85. Допълнителни сведения за окултния характер на Богомилството - Влад Пашов (1902- 1974)

Елена Папазова в своята книга Богомилски надгробни паметници в Босна и Херцеговина междудругото казва:
Допълнителни сведения за окултния характер на Богомилството Елена Папазова в своята книга Богомилски надгробни паметници в Босна и Херцеговина междудругото казва: "В учението на богомилите е отразено схващането на гностиците за възможността чрез духовна чистота да се възвиси душата до едно общение с Първоизточника на Светлината, до Словото, до Христа." Това показва, че това е едно окултно схващане, практикувано от гностиците, които са били една окултна школа. И богомилите, като са поддържали същото учение, показват, че и те са една окултна школа. „Богомилите, верни на принципа на манихеите, виждат своята задача не само в борба срещу злото, но и в преобразяване на злото чрез душевна чистота. Съвършените богомили се освобождавали от злото и развивали една мощна любов към човека, истинска християнска любов, за да може да се превърне силата на злото в добро." Това е един окултен принцип, практикуван от манихеите, които са една окултна школа. Щом и богомилите са го практикували, и те са окултна школа.
към текста >>

Александър Соловьов, изследовател на Богомилството, между другото казва: "Символите на Месеца и на Слънцето върху надгробните паметници могат да бъдат обяснени във връзка с езотеричното учение на богомилите, според което Слънцето и Месецът са небесни ладии, жилища на праведните души пред вратата на Рая.
"В учението на богомилите е отразено схващането на гностиците за възможността чрез духовна чистота да се възвиси душата до едно общение с Първоизточника на Светлината, до Словото, до Христа." Това показва, че това е едно окултно схващане, практикувано от гностиците, които са били една окултна школа. И богомилите, като са поддържали същото учение, показват, че и те са една окултна школа. „Богомилите, верни на принципа на манихеите, виждат своята задача не само в борба срещу злото, но и в преобразяване на злото чрез душевна чистота. Съвършените богомили се освобождавали от злото и развивали една мощна любов към човека, истинска християнска любов, за да може да се превърне силата на злото в добро." Това е един окултен принцип, практикуван от манихеите, които са една окултна школа. Щом и богомилите са го практикували, и те са окултна школа. Александър Соловьов, изследовател на Богомилството, между другото казва: "Символите на Месеца и на Слънцето върху надгробните паметници могат да бъдат обяснени във връзка с езотеричното учение на богомилите, според което Слънцето и Месецът са небесни ладии, жилища на праведните души пред вратата на Рая. Това старо учение на манихеите е било пуснало дълбоки корени между босненските богомили и затова те го изобразявали върху своите надгробни паметници. Тези символи показват дълбоката зависимост между човека, Слънцето, Месеца и звездите, особено ясно подчертано в старите източни религии." Това също показва на окултния характер на богомилите. "Може би тук трябва да намерим и следи от келтите. В един стар храм в Ирландия, който датира от преди 4200 години преди новата ера, има орнаменти във форма на спирала, върху много камъни. На едно място на задната страна на малкия храм се намира странно изображение, което представя слънчева ладия." И тази ладия и още други митове сочат на зависимостта, която е съществувала в старо време между келтската и египетската култура", казва Заилмакс фон Елиховен.
към текста >>

Това старо учение на манихеите е било пуснало дълбоки корени между босненските богомили и затова те го изобразявали върху своите надгробни паметници.
И богомилите, като са поддържали същото учение, показват, че и те са една окултна школа. „Богомилите, верни на принципа на манихеите, виждат своята задача не само в борба срещу злото, но и в преобразяване на злото чрез душевна чистота. Съвършените богомили се освобождавали от злото и развивали една мощна любов към човека, истинска християнска любов, за да може да се превърне силата на злото в добро." Това е един окултен принцип, практикуван от манихеите, които са една окултна школа. Щом и богомилите са го практикували, и те са окултна школа. Александър Соловьов, изследовател на Богомилството, между другото казва: "Символите на Месеца и на Слънцето върху надгробните паметници могат да бъдат обяснени във връзка с езотеричното учение на богомилите, според което Слънцето и Месецът са небесни ладии, жилища на праведните души пред вратата на Рая. Това старо учение на манихеите е било пуснало дълбоки корени между босненските богомили и затова те го изобразявали върху своите надгробни паметници. Тези символи показват дълбоката зависимост между човека, Слънцето, Месеца и звездите, особено ясно подчертано в старите източни религии." Това също показва на окултния характер на богомилите. "Може би тук трябва да намерим и следи от келтите. В един стар храм в Ирландия, който датира от преди 4200 години преди новата ера, има орнаменти във форма на спирала, върху много камъни. На едно място на задната страна на малкия храм се намира странно изображение, което представя слънчева ладия." И тази ладия и още други митове сочат на зависимостта, която е съществувала в старо време между келтската и египетската култура", казва Заилмакс фон Елиховен. Известно е, че в учението на Мани чрез неговите учители Скитилиос и Тереинтус, са се влели елементите на старите спиритуалистични традиции на келтите и на египтяните.
към текста >>

86. 8. В какво седи свободата на човека, 28 януари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Всички, които истински вярват в Бога, очаква ги огнената пещ, от която ще излязат препълнени с мощ и сила; а неверующите в Бога, идолопоклонниците, ги очаква гробът, откъдето няма излизане.
За да се постигне свободата, трябва да се знае, кой е истинският път за постигането й. В живота на хората има една голяма вътрешна самоизмама, от която трябва да се пазите, ако искате да добиете свободата си. Всички вие трябва да ходите в пътя на Истината, която ще ви направи свободни, и тогаз животът ви другояче ще се развие. В процеса на освобождаването си, човек постепенно да се освободи от всяко идолопоклонство ида дойде до познанието на Бога в себе си. Само Бог, Който е в човека, ще го освободи от огнената пещ, в която ще го поставят идолопоклонниците, защото се е освободил от идолопоклонството. Всички, които истински вярват в Бога, очаква ги огнената пещ, от която ще излязат препълнени с мощ и сила; а неверующите в Бога, идолопоклонниците, ги очаква гробът, откъдето няма излизане. Идолопоклонниците обикновено казват: Държава е това, обществено мнение, философите така са казали и пр. Да допуснем, че са прави. Но държавата, за да бъде авторитет за нас, трябва да почива на великия закон на Истината. Защото държавата не е основана върху законите на Истината, ще влезе сама в гроба. Може да се приведат за пример много държави, които са съществували, но са изчезнали заради своите престъпления.
към текста >>

Защото държавата не е основана върху законите на Истината, ще влезе сама в гроба.
Само Бог, Който е в човека, ще го освободи от огнената пещ, в която ще го поставят идолопоклонниците, защото се е освободил от идолопоклонството. Всички, които истински вярват в Бога, очаква ги огнената пещ, от която ще излязат препълнени с мощ и сила; а неверующите в Бога, идолопоклонниците, ги очаква гробът, откъдето няма излизане. Идолопоклонниците обикновено казват: Държава е това, обществено мнение, философите така са казали и пр. Да допуснем, че са прави. Но държавата, за да бъде авторитет за нас, трябва да почива на великия закон на Истината. Защото държавата не е основана върху законите на Истината, ще влезе сама в гроба. Може да се приведат за пример много държави, които са съществували, но са изчезнали заради своите престъпления. Една държава може да съществува само когато има ред и порядък в нея, т.е., когато всички членове са с еднакви права и задължения помежду си и всички се ползват еднакво от благата на Природата. Съществува една държава в Природата, в която цари винаги ред и порядък и в която Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Свободата и Братството са принципите, върху които е положено нейното съществувание. Нашите държави не са устроени по този образец на Природата, а по своеобразни човешки разбирания. Всяка държава, за да може да съществува, трябва да бъде разумно организирана.
към текста >>

87. 13. Трите прояви на Любов, 22 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Истинска любов е тази, която може да ни извади от гроба, която може да ни извади от сиромашията и да ни освободи от всички болести и страдания в живота.
Туй, за което вие си мечтаете в хиляди форми, това е проявата на Любовта отвънка; тя е и средата, в която се развива нашият живот. Ние не знаем да има някаква реалност извън Любовта. И да има някаква реалност извън Любовта, ние не може да я приемаме само чрез Любовта. Различните фази, през които човек минава в живота си, са само фази, за да разбере истината за Любовта. Но при тези положения, той частично ще разбере тази истина. Истинска любов е тази, която може да ни извади от гроба, която може да ни извади от сиромашията и да ни освободи от всички болести и страдания в живота. Любовта може да премахне всички недоразумения, нещастия и противоречия между хората ида внесе новото разбиране в живота, за да го осмисли - това е любовта. Вие отсега нататък има да живеете на земята, за да познаете и проучите проявите на Любовта. Целият прогрес и благоденствието в света зависят от разбирането и прилагането на Любовта в нейните малки и големи размери. Тя трябва да се прояви в отношенията на двама души, десет души, сто, хиляда, милион и пр. И когато се устройва едно общество, трябва да се разбира законът на Любовта.
към текста >>

88. 14. Влиянието на Слънцето и земята върху живота на човека, 15 април 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Цялата култура на Земята е пълна само с гробища; Земята е култура на всички умрели същества.
Засега много малко хора има, които се интересуват от небето и от звездите. Да се занимава със звездите, човек трябва да има един възвишен ум. Най-първо човек трябва да се учи и завърши учението си на Земята; след това да се учи и завърши науката на Слънцето, а най-после да пристъпи към третия университет да проучва звездите. Но засега това твърдение е още недостъпно и непонятно на съвременните хора, които се намират в заблуждение относно живота на човека и неговото развитие. Има голямо отклонение в живота на хората, от законите на природата и затова нито религията им е на място, нито вярването в Бога им е правилно вярване, нито науката им е наука, нито общественият им живот е живот. Цялата култура на Земята е пълна само с гробища; Земята е култура на всички умрели същества. И сегашното поколение ще остави такава култура на гробища. Какъв е тогава смисълът на всички тези борби, които стават на Земята - социални, държавни и пр.? Какъв смисъл има всичко това, ако един ден всичко ще изчезне и нашата Земя заедно с другите планети от слънчевата система ще се превърне в една космична мъглявина, от която ще се роди нова слънчева система, където наново ще се повтарят пак същите борби? - С това разсъждение не искам да ви обезсърчавам, но искам да ви накарам да мислите, за да добиете ясна представа за света и живота, което ще осмисли съществуването ви. Сега се проповядва от някои, че хората трябва да вярват в Бога.
към текста >>

И сегашното поколение ще остави такава култура на гробища.
Да се занимава със звездите, човек трябва да има един възвишен ум. Най-първо човек трябва да се учи и завърши учението си на Земята; след това да се учи и завърши науката на Слънцето, а най-после да пристъпи към третия университет да проучва звездите. Но засега това твърдение е още недостъпно и непонятно на съвременните хора, които се намират в заблуждение относно живота на човека и неговото развитие. Има голямо отклонение в живота на хората, от законите на природата и затова нито религията им е на място, нито вярването в Бога им е правилно вярване, нито науката им е наука, нито общественият им живот е живот. Цялата култура на Земята е пълна само с гробища; Земята е култура на всички умрели същества. И сегашното поколение ще остави такава култура на гробища. Какъв е тогава смисълът на всички тези борби, които стават на Земята - социални, държавни и пр.? Какъв смисъл има всичко това, ако един ден всичко ще изчезне и нашата Земя заедно с другите планети от слънчевата система ще се превърне в една космична мъглявина, от която ще се роди нова слънчева система, където наново ще се повтарят пак същите борби? - С това разсъждение не искам да ви обезсърчавам, но искам да ви накарам да мислите, за да добиете ясна представа за света и живота, което ще осмисли съществуването ви. Сега се проповядва от някои, че хората трябва да вярват в Бога. Но в кой Бог трябва да се вярва?
към текста >>

89. 7. Във великата Любов е спасението на човека, 7 април 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Едните ни представят, че със смъртта на героя на трагедията всичко се свършва, а другите искат да ни убедят, че зад всяка трагедия има един задгробен край на нещата.
Третата форма е комедията, която аз определям като сянка на трагедията. В комедията например, човек се представя, че страда, че умира и пр., докато всъщност не е така. Това са трите форми, в които животът се проявява. Те не могат да се избегнат. Има две течения писатели, които изобразяват трагедията. Едните ни представят, че със смъртта на героя на трагедията всичко се свършва, а другите искат да ни убедят, че зад всяка трагедия има един задгробен край на нещата. И двете твърдения може да са вероятни, а може и да са невероятни. Онзи, който има зрение, може да провери има ли светлина в света или не. Но онзи, който няма зрение, трябва да има други доказателства за съществуването на светлината. Също така и за съществуването на другия свят има едно специфично чувство и у когото е развито, за него другият свят е така реален, както за човек със зрение светлината е реална. А който няма развито това чувство, той трябва да търси други доказателства.
към текста >>

Другият отговаря: Ще те обичам до гроб?
Всичките ни скърби произтичат от факта, че ние се намираме в положение, в което не можем да имаме любовта. Някой човек си въобразява, че никой не го обича. Там е трагедията на живота. Понякога човек като се влюби, става малко разсеян, но това се дължи на факта, че е поставил предмета на своята любов много близо до очите си и мисли само за него. Сега младите като се влюбят се питат: Ще ме обичаш ли постоянно? Другият отговаря: Ще те обичам до гроб? Според мен, щом една любов е до гроб, тя е още слаба любов. Любовта, която минава зад гроба, това е любов. Бракът е една търговска сделка, а любовта е един божествен процес, който е общ за цялата природа. Той е един неприривен процес в цялото Космично Битие. Бракът е едно явление, един процес между хората.
към текста >>

Според мен, щом една любов е до гроб, тя е още слаба любов.
Някой човек си въобразява, че никой не го обича. Там е трагедията на живота. Понякога човек като се влюби, става малко разсеян, но това се дължи на факта, че е поставил предмета на своята любов много близо до очите си и мисли само за него. Сега младите като се влюбят се питат: Ще ме обичаш ли постоянно? Другият отговаря: Ще те обичам до гроб? Според мен, щом една любов е до гроб, тя е още слаба любов. Любовта, която минава зад гроба, това е любов. Бракът е една търговска сделка, а любовта е един божествен процес, който е общ за цялата природа. Той е един неприривен процес в цялото Космично Битие. Бракът е едно явление, един процес между хората. Ако един ангел реши да се ожени като човек, ще го изгонят от небето.
към текста >>

Любовта, която минава зад гроба, това е любов.
Там е трагедията на живота. Понякога човек като се влюби, става малко разсеян, но това се дължи на факта, че е поставил предмета на своята любов много близо до очите си и мисли само за него. Сега младите като се влюбят се питат: Ще ме обичаш ли постоянно? Другият отговаря: Ще те обичам до гроб? Според мен, щом една любов е до гроб, тя е още слаба любов. Любовта, която минава зад гроба, това е любов. Бракът е една търговска сделка, а любовта е един божествен процес, който е общ за цялата природа. Той е един неприривен процес в цялото Космично Битие. Бракът е едно явление, един процес между хората. Ако един ангел реши да се ожени като човек, ще го изгонят от небето. Той нищо не разбира и не знае за земния брак.
към текста >>

90. ПРЕДГОВОР - Влад Пашов (1902- 1974)

Христос в гроба, той разчлени тялото си и изчезна, а после, когато се яви н
Мога д излизам от тялото, когато пожелая и да влизам пак. Аз искам да науча и ва на това изкуство." Има много такива примери от неговия живот. Учителят припомняше, че и Христос владееше това изкуство: „Когато положих Христос в гроба, той разчлени тялото си и изчезна, а после, когато се яви н учениците си, пак го сглобяваше." Човек, който може да става видим и невидим, е господар на смъртта И ако все пак минава през нейната врата, прави го, за да не съблазни хорат около себе си и да не злепостави окръжаващите го близки пред властта и обществото. Най-после, минавайки през вратата на смъртта, той облекчава
към текста >>

стоят в гроба.
смъртта, слезе в ада, отвори вратата му и извади оттам всички грешници. Така казва писанието. С това той даде урок на смъртта, като и показа, че е по-силен от пея. Учителят твърдеше още, че един светия и един Учител не стоят в гроба. Когато пръстта покрие ковчега, те дематериализират тялото си, което не е като на обикновения човек. Тялото им само изглежда обикновено, а всъщност е една кондензирана сила на духа. Учителят казваше
към текста >>

следното: „Да направим опит: ще ме положите в гроба и след известно време,
Когато пръстта покрие ковчега, те дематериализират тялото си, което не е като на обикновения човек. Тялото им само изглежда обикновено, а всъщност е една кондензирана сила на духа. Учителят казваше следното: „Да направим опит: ще ме положите в гроба и след известно време, ако ме намерите там, аз не съм никакъв Учител. Ако аз пък ви положа в гроба и след време ви намеря там - и вие не сте никакви ученици." Той беше господар и на живота, и на смъртта. Учителят повтаряше: „Моето учение е без форма и без догма. Моето
към текста >>

Ако аз пък ви положа в гроба
Тялото им само изглежда обикновено, а всъщност е една кондензирана сила на духа. Учителят казваше следното: „Да направим опит: ще ме положите в гроба и след известно време, ако ме намерите там, аз не съм никакъв Учител. Ако аз пък ви положа в гроба и след време ви намеря там - и вие не сте никакви ученици." Той беше господар и на живота, и на смъртта. Учителят повтаряше: „Моето учение е без форма и без догма. Моето учение е наука и религия." Фактите сочат, че той не беше „книжен" философ, а личност на реалния живот, който функционира в целия Космос, твори и
към текста >>

91. ИДЕИ - Влад Пашов (1902- 1974)

„Един ден Учителят в частен разговор ми каза: „Христос като отиде при гроба на
целия му живот тя била все болна, непрекъснато се разправяли с лекари, а и децата им постоянно били болнави. Така и не видял бял ден. На 27.ХІІ.1960 г. брат Боев сред другите неща ми разправи и следното: „Един ден Учителят в частен разговор ми каза: „Христос като отиде при гроба на Лазаря изпрати към него една силна любовна струя. Тази струя събуди любовта в Лазаря, с което го възкреси." Брат Георги Радев Овчаров от Ямбол описва един случай, станал на събора в Търново през 1922 г.: „Група младежи бяхме събрани на едно място и
към текста >>

92. ВЛИЯТЕЛНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

отиде в общината и на гробищата и да свърши каквото трябва.
всичко по погребението." Братът ù обяснил, че учи за изпит и главата му е пламнала, а освен това кракът го боли. Зачудил се как ще изпълни поръчката на Учителя, но без да му мисли много, станал, облякъл се и тръгнал по възложената задача. От този момент забравил за крака си и по пътя не вървял, а тичал, за да отиде в общината и на гробищата и да свърши каквото трябва. По едно време се сетил с изненада, че кракът не го боли и забелязал, че отокът и спаднал. Така свършил благополучно работата. На връщане минал през Борисовата градина и когато наближил обсерваторията изведнъж усетил, че силите му го напускат и не
към текста >>

сестрата в гробищата.
Посрещнала го пак същата сестра и му казала, че Учителят заръчал да върнат катафалката и отложат погребението за другия ден, защото умрялата не била още излъчена. Братът разбрал, че ако не му е станало лошо в градината, щял да завари катафалката и да откара сестрата в гробищата. Досетил се и чии сили са го спрели. През 1942 г. една вечер в квартирата на брат от Изгрева станало нелегално събрание на комунисти. След като си разотишли, протоколите
към текста >>

93. ВЕЧНОСТТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Посетете гробищата и прочетете тия надписи, които
начин да узнаете това: ако любите, ще живеете, ако обичате, ще живеете; ако не любите, ще умрете. Макар че живеете, ще умрете. Сега вие искате да ви се доказва. Посетете гробищата и прочетете тия надписи, които съществуват. Какви оплаквания! Но има ли нужда да се плаче за един пашкул, че пеперудата е изскочила? Пеперудата е изскочила, аз я виждам - ходи като царица. А вие казвате: „Горкият пашкул!
към текста >>

94. За силата на Любовта - Влад Пашов (1902- 1974)

Щом Любовта те напусне, ти вече мязаш на един варосан гроб, мъртъв човек си.
Другите работи са временни, преходни. Един скъпоценен камък, колкото и да го обичаш, няма да дойде в другия свят с тебе; парите няма да дойдат с теб; дрехите няма да дойдат с тебе. Но едно хубаво, едно нежно чувство, като го повикаш, ще дойде с теб. В това отношение именно вие трябва да бъдете като децата, да се не срамувате. Някой път се срамувате от вашите чувства, криете се да не ви познаят хората, че Любовта е почнала да се проявява у вас. Щом Любовта те напусне, ти вече мязаш на един варосан гроб, мъртъв човек си. Всички ще се стремите да имате за Любовта най-възвишено чувство. Когато дойде Любовта в нас, започват да се проявяват ред чувства от положителен и отрицателен характер: ние ставаме настойчиви, взискателни, но всичко това се дължи на неправилно проявление на чувствата в нас. Най-първо чувствата трябва да ви радват. Щом проникне това Божествено чувство във вас, вие с радост ще го подхранвате в себе си. Първото нещо, което се проявява при Любовта, е милият поглед.
към текста >>

95. 7. УЧЕНИЕТО ЗА ДОМОВЕТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В своето пътуване от раждането до гроба ние носим 12 дома, 12-те силови полета в себе си, в своята аура, която ни обкръжава, както въздухът обгражда Земята.
Четвъртият дом показва какви ще бъдат материалните условия към края на земния ни живот - в старостта. Осми дом е наречен дом на смъртта и показва по какъв начин ще напуснем физическия свят. Дванадесетият дом ни сочи скръбта, която изпитва човек, като констатира празнотата на материалните неща. Той означава измиране на земните желания и похот и показва, че след като мине през огъня на изпитанията и страданията, човек се пречиства и подготвя за нов живот. *** В своето пътуване от раждането до гроба ние носим 12 дома, 12-те силови полета в себе си, в своята аура, която ни обкръжава, както въздухът обгражда Земята. Всеки дом отбелязва една сила, която действа в нашата аура, в нашето съзнание и обуславя живота ни. Силата на планетите в нашите домове е различна в зависимост от мястото, което заемат. Планетите са най-силни, когато са в ъглови домове; в следващите домове тяхната сила е по-малка, а в падащите - най-малка. Обаче в един и същи дом силата на влияние на известна планета не е еднаква. Силата им е най-голяма, когато е в началото на дома и после постепенно намалява и се засилва, когато дойде към края на дома, привлечена от силовото поле на следващия дом.
към текста >>

96. 15-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако се отклоните от този Път, идете в гробищата, в болниците, в кафенетата, между фалиралите търговци, на бойните полета, да видите какво ще стане с вас.
Първо ще ги намерите вътре в себе си и в хората и после ще ги намерите и от вън. Когато две същества съзнаят, че имат Божествено начало в себе си, те вече се познават, имат две, три, четири и повече допирни точки по между си и образуват система от планети. Ето защо, който търси Божественото в себе си и в другите хора, той няма защо да се спира върху дребнавостите на обикновения живот. 41. Правилният път за ученика. Ако вървите в Божествения Път, животът ви красиво ще се развива. Ако се отклоните от този Път, идете в гробищата, в болниците, в кафенетата, между фалиралите търговци, на бойните полета, да видите какво ще стане с вас. Докато вървите по Пътя на Бялото Братство, там никакво зло не ви чака. Ако понякога Белите Братя не ви помагат, причината за това е, че вие всякога не можете разумно да използувате благата, които те ви дават. 42. Приятелите на ученика. Не ти е приятел онзи, който иска да се жертвувате за някаква негова слабост. Приятел е само онзи, който е готов да се жертвува за вашето повдигане.
към текста >>

97. 32–ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Те ще чуят гласа Му и ще излязат от гробовете.
Ако спазвате този велик закон да четете и проучвате свещената книга на живота, да изучавате живота на великите хора, които са я писали, тя ще ви донесе ценни упътвания. 62. Пред вас седи велико бъдеще. По-хубави времена за Учениците от сегашните не са наставали. Но ако те не използват условията, и по-лоши времена не са наставали. 63. Възкресението, за което говори Христос, е само за Учениците. Те ще чуят гласа Му и ще излязат от гробовете. Учениците са хората на новата раса. Те няма да бъдат многобройни, но всички хора от тази раса ще бъдат мощни по ум, сърце и воля, по душа и дух, Тези хора ще възстановят Царството Божие на земята и ще кажат: Възможно е всички да живеем в Любов, в Светлина, Мир и Радост, които Бог ни е дал. 64. Като говоря за Ученика, аз вземам тази дума и в тесен, и в широк смисъл. В тесен смисъл на думата, под Ученик разбирам този, който учи тук на земята, в този ограничен кръг на живота. Той се учи тук и ще постигне толкова, колкото условията на земния живот позволяват.
към текста >>

98. 50-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Като погребаха Христа, Божественото работеше в душата му и Го съживяваше не само в гроба, но и в сърцата на Учениците и те Го видяха и се изпълниха със сила.
Той може да те умъртви, но той и ще те възкреси. Той ще те опита. Когато дойде Бог, Той привидно може да съсипе някоя наша работа, но всъщност Той не я съсипва, но Той дава нова енергия да вършим нова работа. При каквито условия и да се намира Ученикът, той трябва да знае, че в Божествения план няма изменение. 212. За възкресението на Христа. Като погребаха Христа, Божественото работеше в душата му и Го съживяваше не само в гроба, но и в сърцата на Учениците и те Го видяха и се изпълниха със сила. В Окултната наука вие ще видите това ново състояние в една жива Истина, която ще внесе този невидим живот за вас. Във вас трябва да възкръсне Христос, за да Го видите и отвън. 213. Велик Божествен закон. Когато на един човек или на един народ му дадат най-голямото богатство, с това ще му създадат най-голямото нещастие. Ако го направят силен, с това ще му създадат друго нещастие.
към текста >>

99. 57-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Аз наричам знание само това, което може да придружи човека след неговото заминаване в задгробния живот.
Вие трябва да се въоръжите с търпение, да преодолеете тези мъчнотии. Някои казват: Иде Царството Божие! Да иде, лесна работа е като дойде, но докато дойде Царството Божие, има един доста дълъг период от време. Дотогава ще минете през известни мъчнотии. 399. Истинското знание. Аз наричам знание само това, което може да придружи човека след неговото заминаване в задгробния живот. Знание, което може да се заличи от мозъка на човека, е само едно забавление. Най-важно за нас е това знание, което може да остане с нас, та като отидем в другия свят да го носим. Това значи събуждане на Божественото съзнание. Всички трябва да се усещате силни. 400. Ученикът и страданията.
към текста >>

100. 58-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Но всички тия, които коригират програмата, която им е дадена, които искат нова програма, са отишли в гробищата.
Нима като влезете в една Школа, вие ще уреждате програмата й? Не вие ще мислите за времето, кога ще посещавате, как ще учите и т.н. Туй, което ви е дадено, него ще изпълните както трябва. 417. Програмата в живота. На всички ви е дадена по една програма, по някой път вие седите и започвате да коригирате тази програма. Но всички тия, които коригират програмата, която им е дадена, които искат нова програма, са отишли в гробищата. 418. Ученикът и тялото. Тялото ни е едно богатство. Бог ни го е дал да живеем разумно. Ако живеем по Бога, това тяло ще се преобрази и ще стане духовно. Тогава силите в него естествено ще се развиват.
към текста >>

НАГОРЕ

0.22906398773193