Търсене в текстове за 'Гроб'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 172 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Б О Г (стихотворение) - Глинка Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В душата се раздава тих глас: „Не тъгувай, гледайки тия отдалечени гробове, гдето под зеления покров лежат твоите близки.
Величествено и плавно се завъртва небесния свод... Това не е от нощите, когато посърналата и бледа светлина на луната, разполага към нежности и клетви. Това е могъществена божия нощ. Тука няма място за тъга и ласки. Силно бие сърцето; замира духът и по-силно се стреми да проникне тоя свят, иска да обхване, да се понесе като прашинка там далече, където не може да проникне и мисълта. Оковите на земните страсти, земната привързаност отслабват все повече и повече. В душата се раздава тих глас: „Не тъгувай, гледайки тия отдалечени гробове, гдето под зеления покров лежат твоите близки. Тука погледни. Широко се разлива кипящ живот – силен и могъщ. Остави тоя кален и низък живот, ела на този вечен пир, слей се с тези мисли и се унеси по-далеко към престола на Твореца и почерпи там сили. По-далеко и по-далеко!... Ти си дух; за тебе няма място в отделното пространство, ни на Земята, ни на Сириус, ни на Плеядите.
към текста >>

2. Влиянието на цветните лъчи - Добран Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Те погребват живия човек с неговите преживявания под купчина мъртви и ненужни препирни и после пеят песнопения над неговия гроб.
Толстой е в ония къси моменти, като оня там на ливадата, ведно с изгубилия смисъла на живота Левин, когато чува простите думи на селяните що минават край него. От тия думи – излезли из голямата душа на народа, е трепнало нещо ново в Толстой. Толстой е писал като човек онова, което е живял като душа. И това което той напише, е само мост, по който той върви и по който ние можем да минем, за да влезем в неговото отвъд. И колко са смешни хорските спорове за смисъла на еди кое си изречение, на еди-коя си дума, изказана от някой автор. Те погребват живия човек с неговите преживявания под купчина мъртви и ненужни препирни и после пеят песнопения над неговия гроб. Препирните са излишни – за каквото и да е – защото опитът, където действуват живите сили на природата, ще даде истинско разрешение на всички въпроси. Плодът разрешава въпроса за доброто качество на едно семе и за разумността на метода по който е бил отгледан. Та вместо да се препират хората за правотата на своите убеждения, нека по-добре ги посеят в почвата на живота. Плодът ще покаже тяхната вътрешна стойност И разумният човек, който е разбрал ненужността на всяка препирня, се домогва да възрасти плод. На никого не пречи да отглежда и той плодове, макар методите му да са различни от неговите.
към текста >>

3. НАШИТЕ ЗАДАЧИ Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Те мислят, защото живеят в непрогледна тъма, че когато поставят в гроба пронизания „враг", свършват с него.
Двадесет века след най-великата жертва, двадесет века след словото за любов, ние лъжем себе си и поколението, че има нещо свято, достойно в животинските наши изтребления, че робството е от Бога, че нашият свещен егоизъм, по-алчен от Молоха е някаква добродетел, благородство, традиция. Не само отделните народи, не царете само, а и класите враждуват днес. Учителите народни, ораторите, книжнината, възпитават човешкото сърце – храма на най-великото слово в една наука на убийство, на мъст. Те купуват душите на тия млади, крехки деца, а телата им пращат срещу ножовете и пушечния огън на пияната тълпа, която е поставила в своя джоб цената на кръвта, която ще пролее – кръвта на своите братя! Всички мислят, че това отминава мимоходом. Те мислят, защото живеят в непрогледна тъма, че когато поставят в гроба пронизания „враг", свършват с него. О, невежи, да знаете колко сенки витаят около вашите окървавени съвести, да знаете каква дълга върволица на мъст и кървава разплата ви очаква! Да знаехте вие, които така глупаво и безславно напущате арената-земя, странната истина, че няма смърт, че бездна на окаян живот се разкрива за вашата виновна съвест! Тирани и роби на днешния ден. Утрешни роби и тирани, загубени в сумрака на тежко неведение, душата ви зове, подканя ви, душата потърсена от пролятата братска кръв, ви сочи тихо вашият път и говори със словото на вътрешния човек – Бог, и с гласът на малките деца с тяхното чисто, невинно състрадание... Кой ще ни отговори, кога ще секнат тия разпри? Кога ще настъпят дните на онова време, което търсите, когато във вас има и мъст, и злоба, и желание за ново робство?
към текста >>

4. АСТРОЛОГИЯ И МЕДИЦИНА - рецензия от д-р Верн Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Знайни им са и гробовете дори: в еди коя „енциклопедия", еди кой „речник" и ония, които посещават гробищата на човешките предубеждения и догми, ала нямат око за живото; в живота ще ви се присмеят, ако им заговорите за неща „отдавна умрели", според тях.
Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Когато хората убиват, те дълбоко се заблуждават, защото мислят, че с унищожаване на тялото, унищожават и онова съзнание, което го е обитавало... Така е, когато те убиват една идея, едно учение, една наука. До днес има много древни науки погребани – астрологията е една от тях. Знайни им са и гробовете дори: в еди коя „енциклопедия", еди кой „речник" и ония, които посещават гробищата на човешките предубеждения и догми, ала нямат око за живото; в живота ще ви се присмеят, ако им заговорите за неща „отдавна умрели", според тях. Те дори могат да ви посочат и имената на ония „официални учени", свещенослужители в храма на науката, застроен от Ренесанса насам и дострояван до ден днешен, които са извършили погребението на тия „суеверици" и да ви цитират нещо от техните „надгробни речи". Наистина по времето на Ренесанса от астрологията бяха останали само дрипи – тази божествена Девица се изплъзна из ръцете на оная сган от шарлатани-гадатели и те успяха да откъснат от нейните одежди само по някоя и друга дрипа. Та когато дойдоха следващите учени, те всъщност погребаха не астрологията, а няколко „астрологически дрипи". Па и тъй е: когато хората погребват, те погребват само дрипите – живото си заминава, за да влезе в нова форма и нова фаза на развой. Така беше и с Астрологията.
към текста >>

Те дори могат да ви посочат и имената на ония „официални учени", свещенослужители в храма на науката, застроен от Ренесанса насам и дострояван до ден днешен, които са извършили погребението на тия „суеверици" и да ви цитират нещо от техните „надгробни речи".
Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Когато хората убиват, те дълбоко се заблуждават, защото мислят, че с унищожаване на тялото, унищожават и онова съзнание, което го е обитавало... Така е, когато те убиват една идея, едно учение, една наука. До днес има много древни науки погребани – астрологията е една от тях. Знайни им са и гробовете дори: в еди коя „енциклопедия", еди кой „речник" и ония, които посещават гробищата на човешките предубеждения и догми, ала нямат око за живото; в живота ще ви се присмеят, ако им заговорите за неща „отдавна умрели", според тях. Те дори могат да ви посочат и имената на ония „официални учени", свещенослужители в храма на науката, застроен от Ренесанса насам и дострояван до ден днешен, които са извършили погребението на тия „суеверици" и да ви цитират нещо от техните „надгробни речи". Наистина по времето на Ренесанса от астрологията бяха останали само дрипи – тази божествена Девица се изплъзна из ръцете на оная сган от шарлатани-гадатели и те успяха да откъснат от нейните одежди само по някоя и друга дрипа. Та когато дойдоха следващите учени, те всъщност погребаха не астрологията, а няколко „астрологически дрипи". Па и тъй е: когато хората погребват, те погребват само дрипите – живото си заминава, за да влезе в нова форма и нова фаза на развой. Така беше и с Астрологията. Днес хората мислят, че тя е мъртва наука и това предубеждение така се е укрепило в техните умове, че и не смятат за нужно сами да проверят това, което им са натрапили.
към текста >>

5. Правият път на живота Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Почват да се интересуват от задгробния мир, да изучават теософията, окултизма и пр.
Както и други няколко списания по окултните науки и спиритизма, то има за задача да разпространява истината за безсмъртието на душата. В Италия интелигенцията почна отдавна да се съмнява в догмите и в Бога на официалната църква. И така хората стават индиферентни към живота без идеал, съмняват се във всичко, мислят за смъртта като за нещо страшно, неопределено, черно. Именно на такива хора, спиритизмът дава първите лъчи на светлина и надежда — доказателства, че човек има душа, която не умира, а живее съзнателен живот и след смъртта на тялото. Така те получават нов подтик към чист и смислен живот. Почват да се интересуват от задгробния мир, да изучават теософията, окултизма и пр. Многобройни духовни спиритически и полуокултни списания в Италия вършат грамадна подготвителна работа за духовния напредък на душите, които търсят истината.
към текста >>

6. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Този празник се празнува в чест на Константин и Елена, които освободили за известно време Божи гроб.
В огъня играят винаги боси. Нестинари от с. Кости, които да играят сега в огъня няма. Има само 4 жени от с. Вургари, където се намират последните представители на умиращата религиозна секта. Този празник се празнува в чест на Константин и Елена, които освободили за известно време Божи гроб. Легендата говори, че когато Константин обявил воина на арабите за освобождение на Божи гроб, последните, за да спрат победоносния марш на Константиновата армия, наклали големи огньове на пътя, отдето ще мине армията. Константин, който виждайки огньовете се уплашил, бил подтикнат от ангел Господен да мине с войската си през огъня без да се страхува за последиците. И всички минали през огъня без да пострадат. Оттогава, разправят нестинарите, е останал този обичай да играят боси в огъня. Това е вкратце изложението ми по нестинарите.
към текста >>

Легендата говори, че когато Константин обявил воина на арабите за освобождение на Божи гроб, последните, за да спрат победоносния марш на Константиновата армия, наклали големи огньове на пътя, отдето ще мине армията.
Нестинари от с. Кости, които да играят сега в огъня няма. Има само 4 жени от с. Вургари, където се намират последните представители на умиращата религиозна секта. Този празник се празнува в чест на Константин и Елена, които освободили за известно време Божи гроб. Легендата говори, че когато Константин обявил воина на арабите за освобождение на Божи гроб, последните, за да спрат победоносния марш на Константиновата армия, наклали големи огньове на пътя, отдето ще мине армията. Константин, който виждайки огньовете се уплашил, бил подтикнат от ангел Господен да мине с войската си през огъня без да се страхува за последиците. И всички минали през огъня без да пострадат. Оттогава, разправят нестинарите, е останал този обичай да играят боси в огъня. Това е вкратце изложението ми по нестинарите. Извинете и пр...” Тия сведения за нестинарите събрани от проф.
към текста >>

7. ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Мнозина от тях не вярват в задгробния мир, нито в душата, нито в рая, нито в ада, но са умирали с усмивка, озарени само от своята идея.
Мъките не са били за тях тъй страшни пред загубата на парите. Понякога вярата за жената става мъжа и мъжът – за жената, детето – за майката. Не могат се преброи страниците, на които са написани далата, извършени от любов. Трети вярват в различни учения. Аз не зная колко хора са умрели досега, защото са вярвали в един нов живот, в нови идеали. Мнозина от тях не вярват в задгробния мир, нито в душата, нито в рая, нито в ада, но са умирали с усмивка, озарени само от своята идея. Мнозина са умрели, за тая идея, мнозина са изгнили в тъмниците, мнозина са били бити и мъчени заради една идея, подарена на бъдещето. Ако те не вярваха в своя идеал, ни един не би умрял. Но най-силни примери за силата на вярата има в религиозните хора. Да оставим настрана библейските символи за Аврамовата жертва на планината, за Мойсеевото минаване през Червено море и другите му чудеса. Хората мислят за тях като за символи, като за приказки.
към текста >>

8. Няколко думи за значението на окултната биология - Б. Боев Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Вие живеете в гробища, не се лъжете".
Той става гражданин на великото царство и в материалния и в духовния свят. Всички трябва да станем слуги, слуги на великия Господ на Любовта". „Всички хора, които са вън от Бога, са мъртви. Животът ще дойде само с любовта. Следователно вие не живеете, вие сте мъртви в Бога. Вие живеете в гробища, не се лъжете". „И аз. каквото моята любов ми казва, ще го направя. Няма да казвам: „Ти си длъжен, обеща ми, срамота е." И нашите лица ще бъдат светли и красиви. „Служене трябва само на Бога. Служенето на Бога включва служене на човечеството и природата.
към текста >>

9. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Разрушили гроба на основателката под претекст, че той наподобявал гроба на императрицата и разрушили светия Божи храм, построен на планината Хонгу.
1871 год., в селото Анао близо до Киото. Още от детинство у него проличавали необикновени чудатости. Той е отишъл в Айабе и заработил за доброто на човечеството. Обаче в 1920 год. под предлог, че от светото писание проличавало, че Онисабуро е цар, избран от Бога, правителствените авторитети постоянно измъчвали и преследвали привържениците на Оомото. Разрушили гроба на основателката под претекст, че той наподобявал гроба на императрицата и разрушили светия Божи храм, построен на планината Хонгу. Те дори си позволили да закарат 666 животни в светинята. Последователите били жестоко оскърбени, но ужаса от разрушителното дело понесли с мир, защото в светото писание било писано за всички тия случки. Шефът диктувал своите съчинения легнал в легло, някога денем, някога нощем, безразлично дали има присъстващи или не и без да има някакви книги наоколо си, той изговарял един след друг разкази, както водата избликва от извора. Няколко ученици записват подред тия разкази. Когато вдъхновението на Учителя, достигало най-високата си точка, той така бързо и така продължително говорел, че неговите ученици не могли да го следват, затова трябвало да има винаги готови нови заместници.
към текста >>

10. МАЗДАЗНАН - M. M a н е в Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

За него няма хубост, Ни радост в Божи свет, Живота мни за лудост, Която свършва с гроба, А мъст, борба и злоба - Че са прекрасен ред!
Слепецът Слепецът сал не знае, Що нещо са лъчи, Лазурът как играе, Как слънцето говори На мирните простори, Как ден от нощ личи. Едничък той лишен е От тази благодат; И ето го, при мен е. А клетник, не познава От нощ как ден настава, Ни кой е брат, кой - враг. Понякога ни пее, Защото е поет, Но в ден като живее, Възпява тъмнината, Миражите, съдбата, И песните му - лед! За него няма хубост, Ни радост в Божи свет, Живота мни за лудост, Която свършва с гроба, А мъст, борба и злоба - Че са прекрасен ред!
към текста >>

11. ПЪЛНОТА В ЖИВОТА - Ели Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

На нея ù костваше твърдe скъпо борбата със средновековното лъжехристиянство, с неговото учение за задгробен мир кой знае къде на небесата, с възкресения на мъртви и други, явно противоречащи на всеки здрав разум (като се вземат в буквален смисъл) твърдения и науката не иска да се хване на въдицата.
но не изчезват. На учените дълго липсваше смелостта да разширят мисълта, че нищо в Природата се не губи и по отношение душевния живот. Нима идеите, които ме напътват към дадена цел, моите чувства, моите мисли, които са за мене по-реално от всичко реално са единствените, които ще отидат в Нищото? Не е ли по-вероятно, че и тук е възможно само промяна на формата и местото, както при материята и енергията, че вдигането раменете на учените се дължи на липсата на апарати за доказване на тая промяна? Науката е с право скептична. На нея ù костваше твърдe скъпо борбата със средновековното лъжехристиянство, с неговото учение за задгробен мир кой знае къде на небесата, с възкресения на мъртви и други, явно противоречащи на всеки здрав разум (като се вземат в буквален смисъл) твърдения и науката не иска да се хване на въдицата. Но много явления остават необясними. Проф. Дреш разрязва плоски, петоъгълни паразити на две. Всяка половина възстановява формата на основното животно. Разкъсан, дъждовния глист не умира, а дава два нови глиста На едната половина израства уста, на другата задна част и полови органи. Като че във всяка половина е била запазена напълно съзнателна, разумна сила, която е знаела какво трябва на животното.
към текста >>

12. УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ – Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той ги прие, едни настави, други излекува и им остави завета: кога напусне тоя свят, да погребат тялото му в същия гроб, в който лежеше тялото на Серафиа.
Ангели се явиха отвред и изпълниха постницата с бяло сияние. И те обкръжиха освободения ангел и се възнесоха с химни нагоре. Светията преживя своите върховни, най-свещени мигове – и в душата му като цвят се разтвори една от най-свещените тайни. Той погреба тялото на Серафиа до своята постница. -------------------------------------------------------------------------------------------------- И след няколко дни той видя верига поклонници да се нижат в пустинята на път към неговото отшелие. Той ги прие, едни настави, други излекува и им остави завета: кога напусне тоя свят, да погребат тялото му в същия гроб, в който лежеше тялото на Серафиа. Не мина много и той се пресели отвъд. Поклонници изпълниха неговия завет — заровиха тялото му редом с тялото на блудницата. Но от тоя ден стана нещо чудно. Ония, които идваха да посетят постницата и гроба на големия светия, виждаха нощем тоя гроб целия светещ: от него излизаха два бели пламъка, сплитаха се нежно един друг и като тънка огнена струя възпламваха с двойна сила на възбог. И в тишината на нощта се чуваха дивни звукове, като че ли излизаха от гроба – сякаш ек от далечни химни.
към текста >>

Ония, които идваха да посетят постницата и гроба на големия светия, виждаха нощем тоя гроб целия светещ: от него излизаха два бели пламъка, сплитаха се нежно един друг и като тънка огнена струя възпламваха с двойна сила на възбог.
-------------------------------------------------------------------------------------------------- И след няколко дни той видя верига поклонници да се нижат в пустинята на път към неговото отшелие. Той ги прие, едни настави, други излекува и им остави завета: кога напусне тоя свят, да погребат тялото му в същия гроб, в който лежеше тялото на Серафиа. Не мина много и той се пресели отвъд. Поклонници изпълниха неговия завет — заровиха тялото му редом с тялото на блудницата. Но от тоя ден стана нещо чудно. Ония, които идваха да посетят постницата и гроба на големия светия, виждаха нощем тоя гроб целия светещ: от него излизаха два бели пламъка, сплитаха се нежно един друг и като тънка огнена струя възпламваха с двойна сила на възбог. И в тишината на нощта се чуваха дивни звукове, като че ли излизаха от гроба – сякаш ек от далечни химни. И, които виждаха това и се докосваха до гроба – болни ли биваха – оздравяваха; слепи ли – проглеждаха; хроми ли – изцеляваха се; глухи ли – прослушваха; прокажени ли – очистваха се. И разчу се за чудотворната светиня и от всички краища се стичаха хора да получат изцеление. А идваха и люде, търсещи Истината. И обзети от трепета на едно свещено присъствие, те получаваха дивни откровения – сякаш сам светията им раздаваше съкровищата на своята мъдрост.
към текста >>

И в тишината на нощта се чуваха дивни звукове, като че ли излизаха от гроба – сякаш ек от далечни химни.
Той ги прие, едни настави, други излекува и им остави завета: кога напусне тоя свят, да погребат тялото му в същия гроб, в който лежеше тялото на Серафиа. Не мина много и той се пресели отвъд. Поклонници изпълниха неговия завет — заровиха тялото му редом с тялото на блудницата. Но от тоя ден стана нещо чудно. Ония, които идваха да посетят постницата и гроба на големия светия, виждаха нощем тоя гроб целия светещ: от него излизаха два бели пламъка, сплитаха се нежно един друг и като тънка огнена струя възпламваха с двойна сила на възбог. И в тишината на нощта се чуваха дивни звукове, като че ли излизаха от гроба – сякаш ек от далечни химни. И, които виждаха това и се докосваха до гроба – болни ли биваха – оздравяваха; слепи ли – проглеждаха; хроми ли – изцеляваха се; глухи ли – прослушваха; прокажени ли – очистваха се. И разчу се за чудотворната светиня и от всички краища се стичаха хора да получат изцеление. А идваха и люде, търсещи Истината. И обзети от трепета на едно свещено присъствие, те получаваха дивни откровения – сякаш сам светията им раздаваше съкровищата на своята мъдрост. И те ги разнасяха в света, тъй както жилите разнасят по тялото кръвта.
към текста >>

И, които виждаха това и се докосваха до гроба – болни ли биваха – оздравяваха; слепи ли – проглеждаха; хроми ли – изцеляваха се; глухи ли – прослушваха; прокажени ли – очистваха се.
Не мина много и той се пресели отвъд. Поклонници изпълниха неговия завет — заровиха тялото му редом с тялото на блудницата. Но от тоя ден стана нещо чудно. Ония, които идваха да посетят постницата и гроба на големия светия, виждаха нощем тоя гроб целия светещ: от него излизаха два бели пламъка, сплитаха се нежно един друг и като тънка огнена струя възпламваха с двойна сила на възбог. И в тишината на нощта се чуваха дивни звукове, като че ли излизаха от гроба – сякаш ек от далечни химни. И, които виждаха това и се докосваха до гроба – болни ли биваха – оздравяваха; слепи ли – проглеждаха; хроми ли – изцеляваха се; глухи ли – прослушваха; прокажени ли – очистваха се. И разчу се за чудотворната светиня и от всички краища се стичаха хора да получат изцеление. А идваха и люде, търсещи Истината. И обзети от трепета на едно свещено присъствие, те получаваха дивни откровения – сякаш сам светията им раздаваше съкровищата на своята мъдрост. И те ги разнасяха в света, тъй както жилите разнасят по тялото кръвта. И разчу се чудото навред и идваха хора отвсякъде, да видят светлината, що излизаше от святото място – там, дето почиваха едно до друго две тела: тялото на блудницата и тялото на светията.
към текста >>

13. Духовните движения и общественият живот – С.Г.С. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ала вечно спокойствие съществува само на гробищата.
Не е виновен ваятелят, а старите хора, ако се на отстранят. „Аз вая статуя за бъдното поколение, казва той, и всеки трябва да се пази”. Може художникът да работи с четка, може да работи с чук, можа да работи с млат – зависи от начина, по който той работи. Ала туй не е важно, важно е да работи съгласно с Божествения ред на нещата. Когато при работата започне оня творчески шум, старите викат: „гръмна ни главата”. Ала вечно спокойствие съществува само на гробищата. Който иска да върви напред, който се стреми към Бога, който иска да расте в пресните сокове на великия миров живот, трябва му работа и борба. В този стремеж седи доброто на индивида, доброто на обществото, доброто на цялото човечество. Онези, които искат да почиват, да останат със старите разбирания на живота – те не са в състояние да схванат активния живот на новите идеи, изразени чрез притчата на Новото Вино – А колко време е трябвало на Лозата да събере соковете за това Вино! И колко дивна е неговата сила! Отпървом то е сладко, после почва да реже и най-после става толкова силно, че ако препие човек от него, изгубва своята трезвост.
към текста >>

14. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

И в двата днешни континента ние намираме еднакви надгробни паметници и телата се слагали в еднакви каменни ковчези.
Американските пирамиди са отсечени или сплескани, но много пирамиди, срещнати в Юкатан и другаде, завършват също с връх, както в Египетските, но от друга страна и в Египет има сплеснати и отсечени пирамиди. Така, пирамидата Холулу бе сравнена с другите в Дахур, Сахара и Мейцунската пирамида. Те са еднакви не само в ориентировката, структурата и галериите, но даже и в устройството на вътрешните си стаи. Също и развалините на градовете и храмовете сочат за еднаквостта в плана и устройството на постройките в Африка и Америка. Затова и Теотихуаканските развалини често се сравняват с Карнакските. И в двата днешни континента ние намираме еднакви надгробни паметници и телата се слагали в еднакви каменни ковчези. Кръглите укрепления също се срещат в двата материка. Напр. такива са намерени при щата Охайо, също в Аргилешир, или при Авебури в Вилтс. Както в Египет, тъй и у ацтеките. В Мексико, съществува обичаят да се балсамират мъртвите, да се обвиват труповете със скъпи тъкани, да се погребват близките и робите около гробовете на царете и пр. Колосалните Мексикански глави са много прилични на египетските Сфинксове.
към текста >>

В Мексико, съществува обичаят да се балсамират мъртвите, да се обвиват труповете със скъпи тъкани, да се погребват близките и робите около гробовете на царете и пр.
Затова и Теотихуаканските развалини често се сравняват с Карнакските. И в двата днешни континента ние намираме еднакви надгробни паметници и телата се слагали в еднакви каменни ковчези. Кръглите укрепления също се срещат в двата материка. Напр. такива са намерени при щата Охайо, също в Аргилешир, или при Авебури в Вилтс. Както в Египет, тъй и у ацтеките. В Мексико, съществува обичаят да се балсамират мъртвите, да се обвиват труповете със скъпи тъкани, да се погребват близките и робите около гробовете на царете и пр. Колосалните Мексикански глави са много прилични на египетските Сфинксове. През април 1924 г. американския професор Херберт Спиндел от Харвардския университет е открил в Западен Хондурас останки на множество пирамиди, един цял обелиск и един монолит. През 1923 г. се съобщи, че на остров Мариетас са били също намерени многобройни пирамиди и скулптурни работи, покрити вече с пълзяща растения.
към текста >>

У тях също бил запазен култът на прадедите, учението за задгробния живот, балсамирането на труповете, с което се приближавали до древните египтяни.
И действително такова туземно население, открито при откриването на самите острови, е било намерено главно в Африканските острови, от испанците и наречено от тях Гуанче или Гванче, които те побързали да унищожат, а другата част от тях се примесило с чужд елемент, тъй че днес е много трудно да се намери и изучи чистия тип Гуанче. Важни обаче данни за тях намираме в писателите от XV и XVI векове. Особено е важно съчинението на Цезар Вечели, роднина на художника Тициан: „За древните и нови дрехи на разните части на света”, снабдена с рисунки от самия Тициан. Тоя тип Гуанче даден там, представлява съвършена прилика с Американските типове: перуанци, мексиканци, флорианци и др. Когато Испанците дошли на Канарските острови, те били изненадани от факта, че туземното население от незапомнени времена знаело писменост и изучавало астрономия. У тях също бил запазен култът на прадедите, учението за задгробния живот, балсамирането на труповете, с което се приближавали до древните египтяни. Земеделието у тях било въздигнато почти в религиозен обред. Те знаели да правят музикални инструменти, обичали музиката, игрите и разните увеселения. Самите те се смятали за потомци на древна благородна раса и, като откъснати от останалия свят, се считали единственото население на земята. Всички други народи, според тяхното предание, погинали от някаква страшна катастрофа, която опустошила цялата земя. Те не държали, обаче, никакви летописи, защото били убедени, че катастрофата ще се повтори пак и летописите ще изчезнат безследно.
към текста >>

И у ацтеките, както и у египтяните, е запазено балсамирането, обвиването труповете със скъпи тъкани, погребване на близките и робите около гробовете на царете и пр.
Между тях и жителите на о.Хаити съществуват много еднакви думи и географски названия. По високия си културен живот ацтеките (Мексико), инките (Перу) могат се сравняват с египтените. Нека направим едно малко сравнение между атлантците и египтяните. Хумболд бил учуден от еднаквостта в прическата на древноегипетските и мексикански жени. Жените на някои южноамерикански туземци и до сега носят същите жълти фусти, тесни и прилепнали до краката, каквито са носили някога египтянките. И у ацтеките, както и у египтяните, е запазено балсамирането, обвиването труповете със скъпи тъкани, погребване на близките и робите около гробовете на царете и пр. И у мексиканците, както и у египтяните, съществуват пирамиди и свинксове. Обредът кръщаване на децата е бил застъпен както в Египет и Вавилон, тъй в Мексико и Перу, също и една церемония, като причастие – един акт останал от незапомнени времена. Както египтяните и мексиканците са почитали слънцето, луната и звездите. Кланяли се също и на едно божество: „вездесъщо, всезнаещо, невидимо, безтелесно. Един единствен Бог на всяко съвършенство”.
към текста >>

15. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Срещам погребално, тъжно шествие – кратък път от къщата до гроба.
Той остана в гранките на якото дърво. Тя ги откъсна само, за да помогне на живота, що ги чака долу в земята, да ги преобрази за новия им път. Листата падат с тъжен шепот, политнали в своя кратък път – от гранките до влажната земя. Но в това бледо шествие, не видях аз смъртта, защото тя е само миг във вечния живот! Вървя в градината помежду живите човеци. Срещам погребално, тъжно шествие – кратък път от къщата до гроба. Студената целувка на смъртта е откъснала лист от дървото, а то е политнало да падне на земята. Тъжна песен доизпява песента на краткото гостуване. Но смъртта не засегна живота. Той остава в гранките на вечността, откъдето ще се изяви отново пак във формата, която Великият Майстор ще му приготви от земята. Есенна тишина.
към текста >>

16. Звезда – В. Вересаев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Бетховен чуваше неговата нерадостна песен, звучаща като погребална покана и като надгробна yтеха.
Върхът на човешкото музикално чутие вземеше сбогом от небето, дето беше гостенин през своя кратък живот. Той поемаше, поемаше с пълни гърди въздуха на своето последно вдъхновение, свиреше и пишеше и догасваше в музиката на душата си. Бетховен знаеше края, края на своя живот. Той го долавяше като един мощен кадонс на най-добрата си симфония. Главната мелодия водеше ангелът на смъртта. Бетховен чуваше неговата нерадостна песен, звучаща като погребална покана и като надгробна yтеха. Вън беше есен. Оголено дърво надникваше през прозореца и сякаш запитваше: и ти ли си осланена, бедна човешка душо? Ято гарвани като черни прокобни мисли, се въртяха в междинния двор пред прозореца. Отвън ехтеше обикновения, всекидневен шум на големия град, когото музикантът отдавна не беше чувал, Черните знаци на нотните листи едва задържаха милионната частица от звуковите преживявания на тоя колос. Той ги пишеше като превод от богат културен език на дивашки, гдето целият разговор се води със сто думи, тьй трудно беше да се предадат по човешки начин божествените звуци, що чуваше гениалната душа.
към текста >>

17. Един Иван – Дядо Благо Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той е възкръснал, но в нас трябва да възкръсне Господ, а за да възкръсне Господ в нас, ние сме ангелите на земята, които трябва да отвалим плочата, която е на гроба на нашия Господ.
Това е новото. В нас трябва да се запечати тази идея. Та сега вие трябва да се надявате на Този Господ на Любовта. Той е, Който може да ви въздигне и възкреси. Когато Господ възкръсне във всеки едного от нас, тогава ще се разпръснат враговете Му. Той е възкръснал, но в нас трябва да възкръсне Господ, а за да възкръсне Господ в нас, ние сме ангелите на земята, които трябва да отвалим плочата, която е на гроба на нашия Господ. Туй е, което вие трябва да направите сега. Ти си турил една грамадна плоча на твоя Господ. Той хлопа отвътре и ти казва: „отвори, отмахни тази плоча"! Вие казвате: „Господи, почакай малко, аз още не съм завършил работите си". Всички ние трябва да скочим, да отворим вратата на Баща си и да кажем, „Влез, Господи, само Ти си Единия, Който носиш благословение за синовете си!
към текста >>

18. Мисли върху механистичното и неовиталистичното направление в биологията – П. И. Василев Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Какъв ужас е смъртта за човек, който мисли, че е дошъл случайно на земята, че всичко свършва в материята, че „гробът" е последната инстанция на живота.
Всичко, в което блика живот, е клетка от този одухотворяващ космичен организъм и всичко живо е безсмъртно. Душата на всичко живо е свързана с душата на Бога, живяло е в миналото може би в друга форма и ще живее в бъдещето, следейки общото негово развитие. И така, няма смърт. Има само преливане на живота от една форма в друга. С какъв ужас се прощава с живота умиращата епителна клетка! Какъв ужас е смъртта за човек, който мисли, че е дошъл случайно на земята, че всичко свършва в материята, че „гробът" е последната инстанция на живота. Но даже и в гроба няма нито секунда покой. Всеки миг носи промяна в мъртвото тяло и не минава много време, когато епителната клетка участвува по друг начин, със своята материя в процесите на живота. Материята е също вечно в движение. Следвайки темпа на жизнената стихия, тя минава от форма във форма, без да замръзва нито в една от тях. Каква величествена картина се разкрива пред взора на съзналата се като душа епидермална клетка, която чувствува единството си с целия организъм, на която временното материално съчетание не пречи да изживява всеобщия темп на грамадния според нейните размери организъм!
към текста >>

Но даже и в гроба няма нито секунда покой.
Душата на всичко живо е свързана с душата на Бога, живяло е в миналото може би в друга форма и ще живее в бъдещето, следейки общото негово развитие. И така, няма смърт. Има само преливане на живота от една форма в друга. С какъв ужас се прощава с живота умиращата епителна клетка! Какъв ужас е смъртта за човек, който мисли, че е дошъл случайно на земята, че всичко свършва в материята, че „гробът" е последната инстанция на живота. Но даже и в гроба няма нито секунда покой. Всеки миг носи промяна в мъртвото тяло и не минава много време, когато епителната клетка участвува по друг начин, със своята материя в процесите на живота. Материята е също вечно в движение. Следвайки темпа на жизнената стихия, тя минава от форма във форма, без да замръзва нито в една от тях. Каква величествена картина се разкрива пред взора на съзналата се като душа епидермална клетка, която чувствува единството си с целия организъм, на която временното материално съчетание не пречи да изживява всеобщия темп на грамадния според нейните размери организъм! Каква радост изпитва душата на човек, прозрял през миражните положения на временното, своето място в Божествения организъм, в който има постоянен напредък и постоянна радост!
към текста >>

19. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тогава те представяха молитви за успешно изпълнение на текущите държавни работи, за покровителствуване границите на Египет и на царските гробници, че никой крадец да не се осмели да влезе там и да прекъсне вечната почивка на славните фараони – но молитвите на свещениците, вероятно от нощната умора, не всякога бяха ефикасни.
Каквото не ядяха боговете, това получаваха свещениците и всичките чинове от свитата. Преди вечерята негова светост приемаше посещението на царица Никотрист, майката на кронпринца, гледаше религиозни танци и слушаше концерти. После той наново се окъпваше и така очистен влизаше в черквичката на Озирис, за да разсъблече и постави в леглото чудния Бог. Направил това, той запечатваше вратата на черквата и заобиколен от процесията на свещениците, отиваше в спалнята си. Свещениците до изгрева на слънцето ниско се молят в съседната стая на душата на фараона; която през време на съня беше между Боговете. Тогава те представяха молитви за успешно изпълнение на текущите държавни работи, за покровителствуване границите на Египет и на царските гробници, че никой крадец да не се осмели да влезе там и да прекъсне вечната почивка на славните фараони – но молитвите на свещениците, вероятно от нощната умора, не всякога бяха ефикасни. Сенките на държавата растяха и в свещените гробници крадяха не само скъпоценностите, но дори мумиите на фараона. Това беше резултатът от гостуването в страната на различни чужденци и идолопоклонници, от които народът научи да открива египетските Богове и най-светите места. Почивката на Господаря на господарите биваше прекъсвана един път, посред нощ. В този час астролозите събуждаха негова светлост и го запознаваха, в коя фаза е луната, кои планети светят на хоризонта, кое съзвездие минава меридиана и изобщо, дали не се е случило нещо необикновено. Защото някой път се явяваха облаци, звездите падаха по-многобройно от обикновено, или прехвръкваха върху земята огнени глобуси.
към текста >>

Сенките на държавата растяха и в свещените гробници крадяха не само скъпоценностите, но дори мумиите на фараона.
Преди вечерята негова светост приемаше посещението на царица Никотрист, майката на кронпринца, гледаше религиозни танци и слушаше концерти. После той наново се окъпваше и така очистен влизаше в черквичката на Озирис, за да разсъблече и постави в леглото чудния Бог. Направил това, той запечатваше вратата на черквата и заобиколен от процесията на свещениците, отиваше в спалнята си. Свещениците до изгрева на слънцето ниско се молят в съседната стая на душата на фараона; която през време на съня беше между Боговете. Тогава те представяха молитви за успешно изпълнение на текущите държавни работи, за покровителствуване границите на Египет и на царските гробници, че никой крадец да не се осмели да влезе там и да прекъсне вечната почивка на славните фараони – но молитвите на свещениците, вероятно от нощната умора, не всякога бяха ефикасни. Сенките на държавата растяха и в свещените гробници крадяха не само скъпоценностите, но дори мумиите на фараона. Това беше резултатът от гостуването в страната на различни чужденци и идолопоклонници, от които народът научи да открива египетските Богове и най-светите места. Почивката на Господаря на господарите биваше прекъсвана един път, посред нощ. В този час астролозите събуждаха негова светлост и го запознаваха, в коя фаза е луната, кои планети светят на хоризонта, кое съзвездие минава меридиана и изобщо, дали не се е случило нещо необикновено. Защото някой път се явяваха облаци, звездите падаха по-многобройно от обикновено, или прехвръкваха върху земята огнени глобуси. Господарят слушаше рапорта на астролозите, в случай на някакъв необикновен феномен ги успокояваше за безопасността на света и заповядваше да се отбележат всички наблюдения в специални табели, които всеки месец се пращаха на свещениците на храма на сфинкса, на най-големите мъдреци, които притежаваше Египет.
към текста >>

20. Пътят на познанието - Рудолф Щайнер Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

То е място на смъртта, и ако ти се опиташ да хапнеш от плодовете на това дърво, ще влезеш в границите на смъртта, ще опиташ, какви са законите на тази държава" Който иска да знае нещо за това дърво, нека посети гробищата.
Когато се говори за религия, за великата наука на живота, това подразбира методи, чрез които трябва да се пази вътрешното равновесие на душата, да не се обезсърчава човек- Изискват се правилни разбирания за живота! Човек трябва да знае, че животът не е създаден изключително за него. За всеки едного има дял в този свят и в това отношение всеки човек може да живее толкова, колкото иска. Когато Бог постави човека в рая, не туря някаква граница на живота, не му каза, че ще умре, но каза: „Виждаш ли това дърво? То е граница на друг един свят, дето няма знание, няма и живот. То е място на смъртта, и ако ти се опиташ да хапнеш от плодовете на това дърво, ще влезеш в границите на смъртта, ще опиташ, какви са законите на тази държава" Който иска да знае нещо за това дърво, нека посети гробищата. Всички хора, които са на гробищата сега, това са окапалите листа на туй старо дърво. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога". Някои хора казват, че са родени от Бога. Ако наистина Бог ни е родил, защо сме хилави и защо умираме? Всички страдания, всички криви разбирания се дължат на детинските схващания на хората за живота, които често запитват: защо Бог създаде така свят?
към текста >>

Всички хора, които са на гробищата сега, това са окапалите листа на туй старо дърво.
Човек трябва да знае, че животът не е създаден изключително за него. За всеки едного има дял в този свят и в това отношение всеки човек може да живее толкова, колкото иска. Когато Бог постави човека в рая, не туря някаква граница на живота, не му каза, че ще умре, но каза: „Виждаш ли това дърво? То е граница на друг един свят, дето няма знание, няма и живот. То е място на смъртта, и ако ти се опиташ да хапнеш от плодовете на това дърво, ще влезеш в границите на смъртта, ще опиташ, какви са законите на тази държава" Който иска да знае нещо за това дърво, нека посети гробищата. Всички хора, които са на гробищата сега, това са окапалите листа на туй старо дърво. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога". Някои хора казват, че са родени от Бога. Ако наистина Бог ни е родил, защо сме хилави и защо умираме? Всички страдания, всички криви разбирания се дължат на детинските схващания на хората за живота, които често запитват: защо Бог създаде така свят? Питам: когато аз си поръчам тесни обуща и кракът ми се нарани, Бог ли е виновен затова?
към текста >>

21. Ново направление на труда - Б. Боев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В същото време са се правили опити да се унищожи самия този въпрос, да се постави край на тази тревога на ума, който пита: „какво ще бъде там зад гроба?
Какво в живота е призрак, какво действителност? Една из многото поетически части на Упанишадите, Ката-Упанишада, започва с въпроса: „всеки път, когато умира човек, възниква спор: едни казват, че той си е отишъл завинаги, други, че той все още живее. Къде е Истината? " На този въпрос са се давали всякакви отговори. Областите на метафизиката, философията и религията са пълни с отговори на този въпрос. В същото време са се правили опити да се унищожи самия този въпрос, да се постави край на тази тревога на ума, който пита: „какво ще бъде там зад гроба? Какво е призрак, какво действителност? " Но до това време, откак съществува смъртта, всичките опити да се отстрани този въпрос са останали безуспешни. Ние можем свободно да брътвим за това, че не виждаме нищо от онази страна на гроба, за това, че всички наши надежди, всички цели трябва да бъдат в пределите на този земен живот, ние можем изцяло да влезем в жизнената борба; всичко, що ни заобикаля, целия свят може би, ще ни пречи да излезем из тесните рамки на личния мимолетен живот, но стига само да се вслушаме в приближаването на смъртта, отново и отново застава пред нас въпроса: „какво е смъртта? Не е ли край на всичко, за което тъй жадно сме се свързали, като да е било всичко това най-действително из действителността? " В един миг, светът се мерне и изчезне.
към текста >>

Ние можем свободно да брътвим за това, че не виждаме нищо от онази страна на гроба, за това, че всички наши надежди, всички цели трябва да бъдат в пределите на този земен живот, ние можем изцяло да влезем в жизнената борба; всичко, що ни заобикаля, целия свят може би, ще ни пречи да излезем из тесните рамки на личния мимолетен живот, но стига само да се вслушаме в приближаването на смъртта, отново и отново застава пред нас въпроса: „какво е смъртта?
" На този въпрос са се давали всякакви отговори. Областите на метафизиката, философията и религията са пълни с отговори на този въпрос. В същото време са се правили опити да се унищожи самия този въпрос, да се постави край на тази тревога на ума, който пита: „какво ще бъде там зад гроба? Какво е призрак, какво действителност? " Но до това време, откак съществува смъртта, всичките опити да се отстрани този въпрос са останали безуспешни. Ние можем свободно да брътвим за това, че не виждаме нищо от онази страна на гроба, за това, че всички наши надежди, всички цели трябва да бъдат в пределите на този земен живот, ние можем изцяло да влезем в жизнената борба; всичко, що ни заобикаля, целия свят може би, ще ни пречи да излезем из тесните рамки на личния мимолетен живот, но стига само да се вслушаме в приближаването на смъртта, отново и отново застава пред нас въпроса: „какво е смъртта? Не е ли край на всичко, за което тъй жадно сме се свързали, като да е било всичко това най-действително из действителността? " В един миг, светът се мерне и изчезне. Накрая на тези зеещи пропасти на смъртта даже и най-закоравелият ум потреперва, отстъпва и си задава този неизбежен въпрос. Надеждите и трудът на цял живот, всичко се разрушава в един миг. Човек живее с желанието да бъде щастлив; ние се залавяме за всичко в външния свят, с надежда да намерим това щастие.
към текста >>

22. Окото и науката Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Какво представляват от себе си, в същност, всички тези идеи за Бога, за религията, за това, което ще бъде там, зад гроба?
Светът се развива, Духът се проявява. Предположете, че ето тук има завеса, която ви скрива от мен, а в завесата малка дупчица, през която мога да виждам само малко от вас. Тази дупчица все повече и повече се разширява и в зависимост от това, в каква степен тя се разширява, аз ще виждам все повече и повече лица, а когато тя стане толкова голяма, колкото самата завеса, аз ще застана лице с лице срещу вас Вие не сте се изменили в течение на това време, вие сте били през всичкото време там, гдето сте сега - увеличавала се е, развивала се е само дупката, а вие сте се само открили, проявили. Също така е и с Духа. Вие няма какво да достигате съвършенство - вие вече сте съвършени и свободни. Какво представляват от себе си, в същност, всички тези идеи за Бога, за религията, за това, което ще бъде там, зад гроба? Защо човек търси Бога? Защо във всеки народ, при всяко състояние на обществото, човекът е търсил високият идеал на съвършенството - в Бога, в човека? Да, затова, защото всичко туй е в човека. Ето, сърцето ви бие, а вие не разбирате и мислите, че това е нещо външно. Това е Бог, който живее вътре във вас, пробужда ви за да търсите Него, да осъществите, да въплътите Него.
към текста >>

23. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

т.е когато любовта стане импулс на твоята дейност, надгробната плоча е отмахната, ти си свободен.
Този, който почувствува своите връзки с Цялото, живота на Цялото, той почва да „работи". От живота на „мъчение" и „труд", се издига до живот на „работата". Който живее в илюзията на отделността, търси своята слава, а който живее в закона на цялото, търси Божията слава. Додето работиш за себе си, за своята слава, ти се откъсваш от Цялото и ще се изродиш. А като почнеш да работиш за славата на Бога. т.е когато любовта стане импулс на твоята дейност, надгробната плоча е отмахната, ти си свободен. В отделни минути на вътрешно озарение човек и в днешната си степен на развитие се издига до схващане на единството. Всички, у които съзнанието за единството почва да се събужда, са предвестници на новата култура, която иде. Тя ще бъде култура на единството. Не презирайте тялото и не смесвайте плътта с вашите желания, с вашите похоти. От тях трябва да се отречете, а не от плътта, защото то значи да се отречете от всички мисли и дела, които стават чрез нея. Учителят
към текста >>

24. Екзотеризъм и езотеризъм – Ж. Г. Буржа Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

За мнозина дори тая царкиня беше мъртва - отворете която щете история на астрономията или някой енциклопедичен речник -тия студени склепове и гробници на живите знания - и ще се уверите, че тя лежи там погребана отдавна.
ПРЕОБРАЖЕНИЕ В съвременната наука има достатъчно данни за научна обосновка на ония науки, които все още не са „официално" признати. Думата ни е за Астрологията, Френологията, Физиогномията, Хиромантията, Графологията (последната, впрочем, е призната редом с другите официални науки). Астрономията и Астрофизиката, обаче, щат не щат ще трябва да признаят възкресяването на своята майка, колкото и „мистичен" и не в реда на нещата да им се види тоя акт. И наистина, Астрологията прилича на оная зачарована царкиня в приказките, която отдавна спи непробуден сън, но която кой знае как се пробужда вече по нечие магично махване. За мнозина дори тая царкиня беше мъртва - отворете която щете история на астрономията или някой енциклопедичен речник -тия студени склепове и гробници на живите знания - и ще се уверите, че тя лежи там погребана отдавна. Но все по-ясно и по-ясно става, че тя всъщност само е била приспана до време, и че мнозина смели царски синове, дори и в наши дни са проникнали в вълшебния замък, дето тя лежи, изричали са магичната дума и тя се е пробуждала, та им е дарявала и своята обич, и своята тайна. И днес ние присъствуваме на нейното пробуждане и на вълшебното ù преображение. Тя става от своя ковчег, изправя се, отхвърля средновековните си одежди - колко много и различни премени е носила тя от памтивека до наши дни! - стапя се в светла мъгла и след миг се явява облечена в модерен костюм, като заговорва на най-изискан съвременен език, заговорва „научно", а не на древния език на „суеверията" и „мистичните блянове". Нали сте чували вече за раждането на „Научната Астрология"?
към текста >>

25. Значение на физиогномията – Ежен Ледо Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Не само защото животните са повечето болни и че вие правите от смилателните си органи гробници, и така ги осквернявате, с останки от мърши, но и вкарвате чрез кръвта си с месото животински недостатъци.
Ни една от тия причини ми се вижда основателна. Никоя от тия причини не би могла да влияе на духовните, които се стремят към чистота, която ще има новата раса. Тази раса ще счита за най-голямо безумие сегашното удоволствие от отровата - тя ще вижда причините, според които защищават употребленето им като достатъчно обяснение за жалкото състояние на моралното мисловно развитие на днешното човечество. Отсъствие от желание за жертва, лекомислие, доброволно подчинение на плътските нужди и желания, неяснота по отношение на продължението на съзнателното битие - всичко това са знаци на една млада степен на развитие, която трябва да се превъзмогне, преди да стане приемането в новата раса. Месо - трябва ли още веднъж да ви казвам, че е отровно, независимо от престъплението, което тежи върху му. Не само защото животните са повечето болни и че вие правите от смилателните си органи гробници, и така ги осквернявате, с останки от мърши, но и вкарвате чрез кръвта си с месото животински недостатъци. Гняв, страх и омраза, които движат животното при клането - те влизат в кръвта и ви тровят. Това ви прави раздразнителни, чувствени и неспокойни, подтиква взаимни страсти и възбужда желанието за силни питиета и възбудителни корени. Всякакви причини има против яденето на месото - здравни, физиологически, стопански, етически и окултни. Четете книгите „За и против месоядството." Тогава (аз не се впущам да споря с вас върху устройството на зъбите ви и дължината на вашите черва) погледнете около си и вижте убедителния факт: че мнозина са тъй бодри, без да имат нужда от месо. Но преди всичко помислете, какво ще ви кажа: никаква кръв не ще се допре до устните на ония, в които аз трябва да се изявя!
към текста >>

26. Вести Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И когато той доброволно отвори вратите на своя ум за светлината на Вечната Мъдрост и прозорците на своето сърце за лъчите на неизменната Божия Любов, тогава Силата на Духа ще го посети и той ще възкръсне от гроба.
В това е върховното щастие и висшата радост. Да бъдеш жилище на Духа на светлината и Любовта. Та има ли щастие, има ли радост, която може да се сравни с тая? Да бъдеш син на Слънцето, облечен в дрехи от светлина и бисерна роса, свободен, мощен и крилат - да летиш с бързината на светлината из цялата земя, за да помагаш на всички страдущи души; да разговаряш със звездите, да ходиш на гости на слънцето, да бъдеш гражданин на небето, на Божия град, да бъдеш Божи Син, получил своето царско наследие, предназначено ти преди вековете. Растенията са деца на ангелите, животните са деца на архангелите, а човекът е дете на самия Бог - храм на Всевишния. И когато той доброволно отвори вратите на своя ум за светлината на Вечната Мъдрост и прозорците на своето сърце за лъчите на неизменната Божия Любов, тогава Силата на Духа ще го посети и той ще възкръсне от гроба. И тогава той ще живее в Бога и Бог ще живее в него.
към текста >>

27. ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Преди 2000 години Христос отишъл при гроба на Лазара и чакал: „Лазаре, излез вън!
ЛАЗАРЕ, ИЗЛЕЗ ВЪН! Преди 2000 години Христос отишъл при гроба на Лазара и чакал: „Лазаре, излез вън! " Ако се каже това изречение на някой съвременен човек, той ще се обиди. Обаче, всеки човек, който се обижда, той разбира само буквата на материалния живот. Щом се говори за материален живот, това показва, че освен материален, има още духовен и Божествен живот. Значи, животът има трояко проявление. Материалният живот подразбира външната страна на живота, т.е.
към текста >>

Когато Лазар чу думите „излез вън", той излезе от гроба, за да бъде въведен в живота.
Бог каза на Адама да излезе вън и Христос каза на Лазара да излезе вън. Тук имаме две еднакви фрази, но със съвършено противоположни резултати. Докато Адам не беше сгрешил, той живееше в рая. Щом сгреши, той излезе вън, в света, дето беше изложен на страдания и смърт. Значи, Адам беше изпъден от живота. Когато Лазар чу думите „излез вън", той излезе от гроба, за да бъде въведен в живота. Докато беше в гроба, Лазар всичко чуваше и разбираше, той имаше съзнание за това, което ставаше около него и чакаше само момента да отвори Христос гроба му и да каже: „Лазаре, излез вън! " Щом чу тези думи, той сам излезе от гроба, не чакаше никой да му помага. Христос и днес стои пред гробовете на съвременните хора и казва: „Излезте вън! " Почти всички хора се намират при тежки, неблагоприятни условия на живота и викат, плачат, молят се на Бога да ги извади от тези затруднителни условия, в които са изпаднали. Трябва ли Бог сам да дойде да ги вади от гроба?
към текста >>

Докато беше в гроба, Лазар всичко чуваше и разбираше, той имаше съзнание за това, което ставаше около него и чакаше само момента да отвори Христос гроба му и да каже: „Лазаре, излез вън!
Тук имаме две еднакви фрази, но със съвършено противоположни резултати. Докато Адам не беше сгрешил, той живееше в рая. Щом сгреши, той излезе вън, в света, дето беше изложен на страдания и смърт. Значи, Адам беше изпъден от живота. Когато Лазар чу думите „излез вън", той излезе от гроба, за да бъде въведен в живота. Докато беше в гроба, Лазар всичко чуваше и разбираше, той имаше съзнание за това, което ставаше около него и чакаше само момента да отвори Христос гроба му и да каже: „Лазаре, излез вън! " Щом чу тези думи, той сам излезе от гроба, не чакаше никой да му помага. Христос и днес стои пред гробовете на съвременните хора и казва: „Излезте вън! " Почти всички хора се намират при тежки, неблагоприятни условия на живота и викат, плачат, молят се на Бога да ги извади от тези затруднителни условия, в които са изпаднали. Трябва ли Бог сам да дойде да ги вади от гроба? Не чуват ли гласа на Христа, Който ги вика да излязат вън?
към текста >>

" Щом чу тези думи, той сам излезе от гроба, не чакаше никой да му помага.
Докато Адам не беше сгрешил, той живееше в рая. Щом сгреши, той излезе вън, в света, дето беше изложен на страдания и смърт. Значи, Адам беше изпъден от живота. Когато Лазар чу думите „излез вън", той излезе от гроба, за да бъде въведен в живота. Докато беше в гроба, Лазар всичко чуваше и разбираше, той имаше съзнание за това, което ставаше около него и чакаше само момента да отвори Христос гроба му и да каже: „Лазаре, излез вън! " Щом чу тези думи, той сам излезе от гроба, не чакаше никой да му помага. Христос и днес стои пред гробовете на съвременните хора и казва: „Излезте вън! " Почти всички хора се намират при тежки, неблагоприятни условия на живота и викат, плачат, молят се на Бога да ги извади от тези затруднителни условия, в които са изпаднали. Трябва ли Бог сам да дойде да ги вади от гроба? Не чуват ли гласа на Христа, Който ги вика да излязат вън? Нека постъпят като Лазара, сами да излязат от мъчнотиите на живота.
към текста >>

Христос и днес стои пред гробовете на съвременните хора и казва: „Излезте вън!
Щом сгреши, той излезе вън, в света, дето беше изложен на страдания и смърт. Значи, Адам беше изпъден от живота. Когато Лазар чу думите „излез вън", той излезе от гроба, за да бъде въведен в живота. Докато беше в гроба, Лазар всичко чуваше и разбираше, той имаше съзнание за това, което ставаше около него и чакаше само момента да отвори Христос гроба му и да каже: „Лазаре, излез вън! " Щом чу тези думи, той сам излезе от гроба, не чакаше никой да му помага. Христос и днес стои пред гробовете на съвременните хора и казва: „Излезте вън! " Почти всички хора се намират при тежки, неблагоприятни условия на живота и викат, плачат, молят се на Бога да ги извади от тези затруднителни условия, в които са изпаднали. Трябва ли Бог сам да дойде да ги вади от гроба? Не чуват ли гласа на Христа, Който ги вика да излязат вън? Нека постъпят като Лазара, сами да излязат от мъчнотиите на живота. Други поставиха Лазара в гроба, но той сам трябваше да излезе вън.
към текста >>

Трябва ли Бог сам да дойде да ги вади от гроба?
Когато Лазар чу думите „излез вън", той излезе от гроба, за да бъде въведен в живота. Докато беше в гроба, Лазар всичко чуваше и разбираше, той имаше съзнание за това, което ставаше около него и чакаше само момента да отвори Христос гроба му и да каже: „Лазаре, излез вън! " Щом чу тези думи, той сам излезе от гроба, не чакаше никой да му помага. Христос и днес стои пред гробовете на съвременните хора и казва: „Излезте вън! " Почти всички хора се намират при тежки, неблагоприятни условия на живота и викат, плачат, молят се на Бога да ги извади от тези затруднителни условия, в които са изпаднали. Трябва ли Бог сам да дойде да ги вади от гроба? Не чуват ли гласа на Христа, Който ги вика да излязат вън? Нека постъпят като Лазара, сами да излязат от мъчнотиите на живота. Други поставиха Лазара в гроба, но той сам трябваше да излезе вън. Същото се отнася и до съвременните хора: други ги поставиха в мъчнотиите на живота, но те сами трябва да излязат вън. Ако те чакат да дойдат тези, които са ги поставили при мъчнотиите на живота и да ги извадят от това положение, още дълго време ще чакат.
към текста >>

Други поставиха Лазара в гроба, но той сам трябваше да излезе вън.
Христос и днес стои пред гробовете на съвременните хора и казва: „Излезте вън! " Почти всички хора се намират при тежки, неблагоприятни условия на живота и викат, плачат, молят се на Бога да ги извади от тези затруднителни условия, в които са изпаднали. Трябва ли Бог сам да дойде да ги вади от гроба? Не чуват ли гласа на Христа, Който ги вика да излязат вън? Нека постъпят като Лазара, сами да излязат от мъчнотиите на живота. Други поставиха Лазара в гроба, но той сам трябваше да излезе вън. Същото се отнася и до съвременните хора: други ги поставиха в мъчнотиите на живота, но те сами трябва да излязат вън. Ако те чакат да дойдат тези, които са ги поставили при мъчнотиите на живота и да ги извадят от това положение, още дълго време ще чакат. Христос каза: „Лазаре, излз вън! ”. И Лазар сам излезе. Когато съзнателният човек чуе тези думи и той сам трябва да излезе от гроба.
към текста >>

Когато съзнателният човек чуе тези думи и той сам трябва да излезе от гроба.
Други поставиха Лазара в гроба, но той сам трябваше да излезе вън. Същото се отнася и до съвременните хора: други ги поставиха в мъчнотиите на живота, но те сами трябва да излязат вън. Ако те чакат да дойдат тези, които са ги поставили при мъчнотиите на живота и да ги извадят от това положение, още дълго време ще чакат. Христос каза: „Лазаре, излз вън! ”. И Лазар сам излезе. Когато съзнателният човек чуе тези думи и той сам трябва да излезе от гроба. Днес много хора казват, че Господ им говорил, както Христос проговорил едно време на Лазара, когато бил в гроба. Когато Бог проговори на човека, ако е мъртъв, той възкръсва; ако е болен, оздравява; ако страда, страданието му се превръща в радост; ако се намира в противоречия, те моментално изчезват. Всички учени, всички велики хора са възприемали и разбирали Божия глас и под Негово влияние те са могли да открият това, което днес наричаме изкуство, музика и наука. Те са богатите хора в света, на които всички казват: „Влезте вътре! " Тяхната кесия е пъпна.
към текста >>

Днес много хора казват, че Господ им говорил, както Христос проговорил едно време на Лазара, когато бил в гроба.
Същото се отнася и до съвременните хора: други ги поставиха в мъчнотиите на живота, но те сами трябва да излязат вън. Ако те чакат да дойдат тези, които са ги поставили при мъчнотиите на живота и да ги извадят от това положение, още дълго време ще чакат. Христос каза: „Лазаре, излз вън! ”. И Лазар сам излезе. Когато съзнателният човек чуе тези думи и той сам трябва да излезе от гроба. Днес много хора казват, че Господ им говорил, както Христос проговорил едно време на Лазара, когато бил в гроба. Когато Бог проговори на човека, ако е мъртъв, той възкръсва; ако е болен, оздравява; ако страда, страданието му се превръща в радост; ако се намира в противоречия, те моментално изчезват. Всички учени, всички велики хора са възприемали и разбирали Божия глас и под Негово влияние те са могли да открият това, което днес наричаме изкуство, музика и наука. Те са богатите хора в света, на които всички казват: „Влезте вътре! " Тяхната кесия е пъпна. Когато влезете в някоя гостилница с празна кесия, гостилничарят казва: „Излезте вън!
към текста >>

Когато забогатя, той влезе в гроба.
Те са богатите хора в света, на които всички казват: „Влезте вътре! " Тяхната кесия е пъпна. Когато влезете в някоя гостилница с празна кесия, гостилничарят казва: „Излезте вън! " Когато кесията ви е пълна, гостилничарят казва: „Влезте вътре! " Същото нещо стана и с Лазара. Когато забогатя, той влезе в гроба. Щом кесията му се изпразни, Христос дойде пред гроба му и каза: „Лазаре, излез вън! " По същия начин и съвременните хора трябва да се освободят от своите стари превръзки, от своята слепота, както и от всички заблуждения и суеверия в живота, били те религиозни или научни. Докато не се освободят от тези неща, те от гроба няма да излязат и живот вечен няма да придобият. Всички хора трябва да се подчинят на вътрешния глас в себе си, на Божественото начало, което им казва: „Излез вън|". Има ли нещо лошо в излизането?
към текста >>

Щом кесията му се изпразни, Христос дойде пред гроба му и каза: „Лазаре, излез вън!
" Тяхната кесия е пъпна. Когато влезете в някоя гостилница с празна кесия, гостилничарят казва: „Излезте вън! " Когато кесията ви е пълна, гостилничарят казва: „Влезте вътре! " Същото нещо стана и с Лазара. Когато забогатя, той влезе в гроба. Щом кесията му се изпразни, Христос дойде пред гроба му и каза: „Лазаре, излез вън! " По същия начин и съвременните хора трябва да се освободят от своите стари превръзки, от своята слепота, както и от всички заблуждения и суеверия в живота, били те религиозни или научни. Докато не се освободят от тези неща, те от гроба няма да излязат и живот вечен няма да придобият. Всички хора трябва да се подчинят на вътрешния глас в себе си, на Божественото начало, което им казва: „Излез вън|". Има ли нещо лошо в излизането? Всяко дете, което е излязло от къщата на своите родители, и отишло да се учи, е станало учен човек.
към текста >>

Докато не се освободят от тези неща, те от гроба няма да излязат и живот вечен няма да придобият.
" Когато кесията ви е пълна, гостилничарят казва: „Влезте вътре! " Същото нещо стана и с Лазара. Когато забогатя, той влезе в гроба. Щом кесията му се изпразни, Христос дойде пред гроба му и каза: „Лазаре, излез вън! " По същия начин и съвременните хора трябва да се освободят от своите стари превръзки, от своята слепота, както и от всички заблуждения и суеверия в живота, били те религиозни или научни. Докато не се освободят от тези неща, те от гроба няма да излязат и живот вечен няма да придобият. Всички хора трябва да се подчинят на вътрешния глас в себе си, на Божественото начало, което им казва: „Излез вън|". Има ли нещо лошо в излизането? Всяко дете, което е излязло от къщата на своите родители, и отишло да се учи, е станало учен човек. Бащата казва на детето си: „Излез вън, иди в странство да учиш и като научиш нещо, пак се върни при мене! " Ако Лазар не беше се подчинил на Божествения глас, и до днес щеше да лежи в гроба.
към текста >>

" Ако Лазар не беше се подчинил на Божествения глас, и до днес щеше да лежи в гроба.
Докато не се освободят от тези неща, те от гроба няма да излязат и живот вечен няма да придобият. Всички хора трябва да се подчинят на вътрешния глас в себе си, на Божественото начало, което им казва: „Излез вън|". Има ли нещо лошо в излизането? Всяко дете, което е излязло от къщата на своите родители, и отишло да се учи, е станало учен човек. Бащата казва на детето си: „Излез вън, иди в странство да учиш и като научиш нещо, пак се върни при мене! " Ако Лазар не беше се подчинил на Божествения глас, и до днес щеше да лежи в гроба. Който чуе този глас, веднага трябва да излезе вън, без да пита, защо го викат, кой го вика и т.н. Каже ли ви този глас „излез"! - излез. Каже ли ви: влез! " - Влез.
към текста >>

Божественото начало е заровено днес в гроба.
Каже ли ви: влез! " - Влез. Да се подчиниш на Божествения глас, това не е военна дисциплина; това е акт, извършен по любов. В Любовта заповеди няма Там всичко се върши доброволно. Христос обичаше Лазара, и Лазар обичаше Христа, затова, като чу Неговия глас, веднага излезе вън. Божественото начало е заровено днес в гроба. То трябва да се разрови, да възкръсне и да възтържествува. Всички хора трябва да се вслушват в Неговия глас, да Го разбират и да му се подчиняват, за да придобият живота, който търсят. Ако при съвременната криза на живота хората чуят Неговия глас и излязат вън, те ще се освободят от всички терзания и мъчнотии. Човек трябва да има нещо в себе си, на което всякога да уповава. На това нещо, именно, един ден Господ ще застане и ще каже: „Излез вън!
към текста >>

И тъй, когото турят в гроба, трябва да знае, че Христос ще дойде при него и ще му каже: „Излез вън"!
Всички хора трябва да се вслушват в Неговия глас, да Го разбират и да му се подчиняват, за да придобият живота, който търсят. Ако при съвременната криза на живота хората чуят Неговия глас и излязат вън, те ще се освободят от всички терзания и мъчнотии. Човек трябва да има нещо в себе си, на което всякога да уповава. На това нещо, именно, един ден Господ ще застане и ще каже: „Излез вън! Понеже си бил доволен на малкото, влез сега в благоволението на своя господар." „Малкото" е зародиш, който очаква своето развитие и от който ще покълне съзнанието на бъдещия човек. И тъй, когото турят в гроба, трябва да знае, че Христос ще дойде при него и ще му каже: „Излез вън"! Дойдат ли известни мъчнотии, страдания или болести, с които хората не знаят как да се справят, нека кажат: „Ще дойде Христос"! В това седи силата на съзнателния човек. Днес хората се считат Синове Божии. Обаче, Синът Божий чува гласа на своя Баща и Му се подчинява. Ако някой не чува Неговия глас, какво показва това?
към текста >>

Онези хора, за които е дошло вече времето да възкръснат, и в гроба да са, и там ще чуят гласа на Христа, Който им казва: „Излез вън!
- Че всичко непостоянно в човека ще изчезне, ще изгори, а ще останат в него само Божествените мисли и чувства, които никаква сила в света не е в състояние да разруши. Когато се говори за свършване на света, това подразбира туряне край на всички лъжи, измами и заблуждения. Нереалното ще изчезне, ще дойде реалното, истинското в света. Всички хора тогава ще познаят, че са братя, а Бог е техен Баща. Тогава те ще могат да използуват земята като общо благо за всички, а вселената за научни изследвания. Онези хора, за които е дошло вече времето да възкръснат, и в гроба да са, и там ще чуят гласа на Христа, Който им казва: „Излез вън! "
към текста >>

28. НАШИЯТ СОЦИАЛЕН ИДЕАЛ - А. ТОМОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Също и така нареченото насекомо „гробар" знае от голямо разстояние да се упъти право към разлагащия се труп.
Опитите му са много остроумни. Чудната способност на пеперудите да се ориентират той се стреми да обясни с обонянието им. Но Лаковски твърди, че това обяснение би било валидно само за близки разстояния, обаче при опитите на Фабр ориентацията ставала от грамадни разстояния. Например при някои екземпляри пеперуди, каквито почти не е могло да се намерят в цялата околност, идвали други пеперуди от същия вид от съвсем друга местност и то летейки в права посока, въпреки множеството миризми, които нарочно се разпространявали от експериментатора, за да внесат смущение. И за това най-естествено е – казва Лаковски – да се приеме, че ориентацията им става чрез радиовълни. Също и така нареченото насекомо „гробар" знае от голямо разстояние да се упъти право към разлагащия се труп. Може ли да се предположи, че миризмата го привлича? Ако трупът изпуща миризма, тя може да се разпространи само на няколко метра на около. Тази хипотеза тук, както и в много подобни случаи, пада поради големината на разстоянието. Гробарят отива 8–10 дена след смъртта на птицата или плъха, следователно труповете им са вече разложени. Микробите, работещи върху труповете им, имат радиации с определена дължина на вълните.
към текста >>

Гробарят отива 8–10 дена след смъртта на птицата или плъха, следователно труповете им са вече разложени.
И за това най-естествено е – казва Лаковски – да се приеме, че ориентацията им става чрез радиовълни. Също и така нареченото насекомо „гробар" знае от голямо разстояние да се упъти право към разлагащия се труп. Може ли да се предположи, че миризмата го привлича? Ако трупът изпуща миризма, тя може да се разпространи само на няколко метра на около. Тази хипотеза тук, както и в много подобни случаи, пада поради големината на разстоянието. Гробарят отива 8–10 дена след смъртта на птицата или плъха, следователно труповете им са вече разложени. Микробите, работещи върху труповете им, имат радиации с определена дължина на вълните. Тези радиации именно упътват гробаря към неговата храна и храната на малките му. Разни изследвания доказват, че радиацията е общо явление за всички същества. Лаковски казва, че не трябва да ни бъде чудно тази радиация на организмите, понеже светулките, техните личинки и яйца изпущат светлинни вълни; у разните организми радиацията е с различни дължини на вълните, у светулката тази дължина отчасти е в границата на зрителната ни възприемчивост. Защо, казва той, като признаваме на светулката способността да изпуща радиации, да отречем на другите насекоми способността да изпущат други радиации — извън гамата на светлинните вибрации и затова нечувствителни за нашите сетива?
към текста >>

Тези радиации именно упътват гробаря към неговата храна и храната на малките му.
Може ли да се предположи, че миризмата го привлича? Ако трупът изпуща миризма, тя може да се разпространи само на няколко метра на около. Тази хипотеза тук, както и в много подобни случаи, пада поради големината на разстоянието. Гробарят отива 8–10 дена след смъртта на птицата или плъха, следователно труповете им са вече разложени. Микробите, работещи върху труповете им, имат радиации с определена дължина на вълните. Тези радиации именно упътват гробаря към неговата храна и храната на малките му. Разни изследвания доказват, че радиацията е общо явление за всички същества. Лаковски казва, че не трябва да ни бъде чудно тази радиация на организмите, понеже светулките, техните личинки и яйца изпущат светлинни вълни; у разните организми радиацията е с различни дължини на вълните, у светулката тази дължина отчасти е в границата на зрителната ни възприемчивост. Защо, казва той, като признаваме на светулката способността да изпуща радиации, да отречем на другите насекоми способността да изпущат други радиации — извън гамата на светлинните вибрации и затова нечувствителни за нашите сетива? Въз основа на опити и наблюдения Лаковски заключава, че центърът, който изпраща радиации в клетката, е ядката и специално ядрената нишка. Той намира аналогия между известни електромагнитни явления и явленията в ядката.
към текста >>

29. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРЕВОД СТЕЛА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Без приложението на тези три закона земята ще заприлича на гробница.
Знанието на божествената Мъдрост и Истина не е приложено в индивидуалния, семейния и обществения живот и вследствие на това се явява тази вътрешна криза. И ако тези закони не се приложат, бялата раса ще дойде до израждане, но ще дойде друга една раса, която ще я наследи и ще вземе кормилото на човешкото развитие, като приложи законите на Любовта, Мъдростта и Истината и създаде нови форми и отношения. Става една вътрешна борба в света и тя е неизбежна. Съвременните хора искат мир, но не може да има мир, докато не се приложат Любовта, Мъдростта и Истината, които носят светлина за ума и простор за човешката мисъл, топлина за сърцето, и широта и благородство за чувствата, и простор и свобода за човешката воля. Дето не действат тези три закона, не може да има никаква култура, никаква наука и религия. Без приложението на тези три закона земята ще заприлича на гробница. Мислите и желанията на хората съществуват като обективни реалности в природата и упражняват влияние върху развитието на живота и природните явления. Натрупвани с векове, отрицателните мисли и желания на хората действат като взривни вещества. И много от катастрофите, които стават на нашата планета, се дължат на тези отрицателни мисли и желания. Щом като знаем това, тогаз всеки, който желае доброто и щастието на човечеството, трябва да се откаже да дава ход на отрицателните мисли и желания, които действат в психическия свят като отрови и задушват атмосферата. Затова най-първо хората трябва да се научат да мислят правилно, да дадат ход на светлите мисли и благородни желания, като вървят в хармония с природните закони, и само тогава човечеството ще се радва на благоденствието и щастието.
към текста >>

30. ЗАМЕТРЕСЕНИЯТА И СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА - ПРОДЪЛЖЕНИЕ- Л. ЛУЛЧЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

От гробовете мъртви, с глас голям Възкръснаха, поеха своя кръст, Затичаха се подир Тебе И сляха се с народа Твой.
Орионо Познаха ли Те тия, между които дойде И чуха ли гласа Ти тези, що зовеше? Ей, Господ мой! Във долината на теглото, мрака, Като камбанен звън Гласа Ти проехтя И словото Ти свято чу се. Десницата докосна тези, Кои ръце простираха към тебе. От гробовете мъртви, с глас голям Възкръснаха, поеха своя кръст, Затичаха се подир Тебе И сляха се с народа Твой. Денят Ти стана светъл, слънчев, весел – Благослови го Твойта длан. А и нощта не проклета.
към текста >>

31. ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Затова са знаели, що става с човека при минаването му от материалния мир в задгробния.
Напротив, има безкрайно много движения, даже цели мирови области, недостъпни за грубите наши физически чувства, а всичко това за нас наглед не същества. Ще споменем само за живота на един атом, който е толкова по-малък от микроба, колкото земното кълбо в сравнение със Вселената и все пак той представлява от себе си същинска миниатюрна слънчева система, чиито тела се движат с такава скорост, която нищо не е в състояние да ни даде представа. Човекът все пак има възможност да развие в себе си много по-тънки чувства и чрез тях да възприеме съответно и много по-тънки трепети и движение. Кабалистичната наука учи, че зародишите на висшите (метафизическите) чувства са заложени в човека и при известни благоприятни условия той е в състояние да развие в себе си способности за възприемане на такива познания, за които съвременната култура и понятие няма. Такива изпреварили човечеството люде, развили в себе си висшите способи на чувствените възприятия и духовно познание, е имало във всички времена; тям са били достъпни неща и области, скрити за другите смъртни; те са могли съзнателно да се проявяват и да живеят във видимите и невидими области на целокупната природа. Затова са знаели, що става с човека при минаването му от материалния мир в задгробния. На основание на тия свои сведения и наблюдения те твърдят, че при настъпване на смъртта, сиреч когато тялото повече не е в състояние да отговаря на волевите импулси на индивидуалността (душата) и тая последната напуска тялото, тогава се развиват други нови чувства и способи за възприемане, а на съзнанието се разкрива другия свят, недостъпен за физическите чувства на земния човек. С настъпване на тоя момент на реда си, се прекратява живота в физическия свят, поради липса на пригодни за проява в него органи. За това при нормални условия, физическият мир за мъртвите също тъй малко съществува, както за нас, живущите на земята – в материалното грубо – чувственото тяло на вид не съществува задгробният мир. От всичко казано се вижда, че смъртта не е пълно (абсолютно) унищожение, но само промяна в състоянието на съзнанието, преход от земното в по-горно състояние. Тоя преход не се извършва внезапно, с един замах, а обикновено, преди да е настъпило пълното отделяне на човека (индивидуалността) от трупа, минава един или два-три дни.
към текста >>

За това при нормални условия, физическият мир за мъртвите също тъй малко съществува, както за нас, живущите на земята – в материалното грубо – чувственото тяло на вид не съществува задгробният мир.
Кабалистичната наука учи, че зародишите на висшите (метафизическите) чувства са заложени в човека и при известни благоприятни условия той е в състояние да развие в себе си способности за възприемане на такива познания, за които съвременната култура и понятие няма. Такива изпреварили човечеството люде, развили в себе си висшите способи на чувствените възприятия и духовно познание, е имало във всички времена; тям са били достъпни неща и области, скрити за другите смъртни; те са могли съзнателно да се проявяват и да живеят във видимите и невидими области на целокупната природа. Затова са знаели, що става с човека при минаването му от материалния мир в задгробния. На основание на тия свои сведения и наблюдения те твърдят, че при настъпване на смъртта, сиреч когато тялото повече не е в състояние да отговаря на волевите импулси на индивидуалността (душата) и тая последната напуска тялото, тогава се развиват други нови чувства и способи за възприемане, а на съзнанието се разкрива другия свят, недостъпен за физическите чувства на земния човек. С настъпване на тоя момент на реда си, се прекратява живота в физическия свят, поради липса на пригодни за проява в него органи. За това при нормални условия, физическият мир за мъртвите също тъй малко съществува, както за нас, живущите на земята – в материалното грубо – чувственото тяло на вид не съществува задгробният мир. От всичко казано се вижда, че смъртта не е пълно (абсолютно) унищожение, но само промяна в състоянието на съзнанието, преход от земното в по-горно състояние. Тоя преход не се извършва внезапно, с един замах, а обикновено, преди да е настъпило пълното отделяне на човека (индивидуалността) от трупа, минава един или два-три дни. В случай на летаргия или екстаз, наркоза и др. няма още пълно отделяне на душата от тялото, а човекът е съединен още със своето тяло чрез тъй наречената магнетическа нишка и може пак да се върне в него. Веднъж настъпило пълното отделяне на душата – връщане повече няма; в тялото почва процесът на гниене, развива се живота на микробите и тялото се разлага на съставните си части.
към текста >>

32. ЛЮБОВНИ ВЕСТИ ОТ БОГА - О. МАРДЕН Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Те могат да спорят за това – имали Бог или няма Бог, има ли душа, или няма душа, има ли задгробен живот, или няма.
ЖИВОТЪТ И ЖЕНАТА Хората могат да оспорват много неща, ала едно нещо не могат да отрекат: Живота. Те могат да спорят за това – имали Бог или няма Бог, има ли душа, или няма душа, има ли задгробен живот, или няма. Но за живота сам по себе си те не могат да спорят. Защото всички го чувстват, всички го съзнават и познават по онова характерно жизнено самочувствие, което те изразяват с думите „живея", „жив съм". Тук не е дума за ония научни, философски или религиозни схващания за живота. Схващанията, различни за разните хора през разните времена са едно, това жизнено самочувствие – общо в дълбоката си същина за всички същества през всички времена – съвсем друго. Дълбоко погледнато, то е неизразимо.
към текста >>

33. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тя ограничава все повече своя интерес, затваря се в тесните граници на физическите нужди, докато от тях направи своя собствен гроб.
Постът е грижливата метла на домакинята, която омита на-събралия се под леглата и по шкафовете прах и смет – разсадник на вредни насекоми. Той омита застоялите се в червата хранителни остатъци, чиято ферментация представлява, според Мечников, главният извор на самоотравянето. Чистота е нужна и във вътрешния живот на човека. От дребнавите мисли, изкривени понятия за живота, премазани амбиции, неизпълнени желания, озлобление, човешката душа се задръства. Остатъците я правят с течението на времето непластична, неподатлива за един по-светъл възторг, неинтересуваща се от един по-светъл идеал. Тя ограничава все повече своя интерес, затваря се в тесните граници на физическите нужди, докато от тях направи своя собствен гроб. Душевните напластявания, които твърде много приличат на варовитите отложения в артериите, правят също като тях съществуването невъзможно. Душата също се нуждае от грижливо периодическо чистене, както и тялото. Всекидневното размишление върху по-висшите проблеми в живота, свързването с духа на вселената чрез дълбока медитация, старателното различаване на това, що е в отношение към трайния живот и напущане, забравяне на всичко, що е дребнаво и низко – ето методите на духовното чистене, които трябва със старание да се прилагат. Днес западните народи добре разбират и правилно прилагат чистотата на тялото. Те са направили несъмнено твърде много в това отношение.
към текста >>

34. ПЪРВИТЕ ЛЪЧИ - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Полята са самотни, тъжни и в старото гробище край каменния град грохнал гробар с глухи удари копае тъмните ями на смъртта.
Georg Nordmann МЕЖДУ ЗЕМЯТА И НЕБЕТО Обкована в стоманени шини – силна и помайваща, гърми по-пътя блестяща колесница, Аз дочувам трясъка от белите кремъци и в предутринния час виждам искри от копитата на бързи жребци с развети гриви. Накъде лети тази вихрена кола? Разбрах, това е белият път на възхода, а колесницата е на тия, които са тръгнали по него... Земята е влажна и мъглива. Студени тръпки я притискат и тя мълчи, потънала в скрита болка. Полята са самотни, тъжни и в старото гробище край каменния град грохнал гробар с глухи удари копае тъмните ями на смъртта. Тъжна е земята! Мъка е изписана по нея; причастието ù е отровно! Аз бих презрял децата ù родени за страдания, ако си не спомнях за утрините, когато преди да се покаже слънцето, звънтящата колесница преминава да събуди с гърма на обковани колела душата ми. Тъжна е земята! Покрита е с гробове, обвити в бурени, а над тях - разпятия.
към текста >>

Покрита е с гробове, обвити в бурени, а над тях - разпятия.
Полята са самотни, тъжни и в старото гробище край каменния град грохнал гробар с глухи удари копае тъмните ями на смъртта. Тъжна е земята! Мъка е изписана по нея; причастието ù е отровно! Аз бих презрял децата ù родени за страдания, ако си не спомнях за утрините, когато преди да се покаже слънцето, звънтящата колесница преминава да събуди с гърма на обковани колела душата ми. Тъжна е земята! Покрита е с гробове, обвити в бурени, а над тях - разпятия. Разпънат е светът, земята е разпъната... Небето гледам, опасано с звездни реки, потекли от памтивекове. Къде съм аз? Коя е моята родина? О, дали с вас, далечни звездни кервани, ще бъда друмник и аз, или земята ще ме погълне заедно с неспокойните ми помисли на вечен пилигрим!... Тежки мъгли пълзят над полето, където бранници оставиха строшени знамена.
към текста >>

Обичам те, но съм неспокоен, защото и в часа, когато стенеш в кървава болка, когато полята се покрият с безнадеждна мъгла и глухите удари на стария грохнал гробар дълбаят черни ями, аз виждам горе обилните реки на звездите и душата ми като затворена птица жалее за тях!
Земя! Ти ли си ми майка? Ти ли ме роди? Защо ме викаш в студените си пазви? Не стига ли това, че като младенец играех по твоите ливади, гонех пеперудите с пъстрите криле и слушах тъжния ти плач? Обичам те, но съм неспокоен, защото и в часа, когато стенеш в кървава болка, когато полята се покрият с безнадеждна мъгла и глухите удари на стария грохнал гробар дълбаят черни ями, аз виждам горе обилните реки на звездите и душата ми като затворена птица жалее за тях! Душата ми е странница. Чужда е на тебе. Прости ми, че те тъпча с нозе, че с луди коне, размахали гриви, препускам по твоята гръд. Аз диря себе си, бързам да достигна мястото на скромната хижа, край която се извива път и се чува стоманения трясък на бягащите колела като победна песен! По каменните плочи на града времето бавно изтрива надписите на миналото и чертае нови пътища за младенците, които безгрижно играят с камъчета в праха.
към текста >>

35. ПОЕМИ В ПРОЗА - GEORG NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Вечният ви даде воля диамантена, за да творите в себе си божествен характер – дом на светлината и любовта, а вие построихте гробници за вас и вашите братя.
П. Г. Пампоров Така говори планината Кажи на моите деца в долината: Природата ви създаде свободни души, а вие сами се заробихте да слугувате на външни кумири. Слънцето ви даде лъч от себе си: вие го забравихте и търсите светлината вън от себе си. Господ ви даде любов чиста, всеотдайна като кристален извор. А вие го затрупахте с кал и търсите водата на живота далеч някъде. Вечният ви даде воля диамантена, за да творите в себе си божествен характер – дом на светлината и любовта, а вие построихте гробници за вас и вашите братя. Така говори Господ – Духът на Вечния: всичко това ще се стопи като сняг и лед пред пролетното слънце. Ето, изпращам любовта си и тя ще стопи в своя огън всичко и ще изгрее като Слънце в душата ви. И ще напиша своя закон в сърцата ви и в умовете ви, и ще потекат живите струи на великата любов в сърцата ви, а лъчите на светлата мисъл ще огреят умовете ви. И ще бъдете синове на Бога – Мощния и Великия – свободни и крилати. И ще обърша всяка сълза, и ще съборя всички затвори, и ще освободя всяка душа.
към текста >>

36. ЕСЕНТА НА ЕДНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ - СЕВЕРОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Няма по-велико нещо за човека от това да намери начин, по който да дигне камъка от своя гроб.
Дигнете камъка Вдигането на камъка представя велик процес, който се извършва както в природата, така и в живота. Този процес се извършва още и в човешката душа. Няма по-велико нещо за човека от това да намери начин, по който да дигне камъка от своя гроб. Докато човек не се домогне до този метод, той всякога ще бъде изложен на вътрешни разочарования; той постоянно ще преживява разочарования в своите мисли, чувства и постъпки. Дигнете камъка! Това значи: дигнете камъка на стария живот и поставете основа на новия. Основата на новия живот трябва да бъде здрава, неразрушима. Ако човек съгради личния си живот на такава основа, той ще бъде щастлив.
към текста >>

Такъв камък беше турен върху гроба на Лазар и трябваше да дойде неговият Учител да дигне камъка.
Ето защо човек мъчно се справя със своите наследени черти. Мъчнотиите, спънките в живота на човека представят този камък, който всеки иска да дигне, да махне от пътя си. Човек трябва да намери правилен начин, по който да го премахне. Ако камъкът е лек, той лесно ще се дигне. Обаче, ако е тежък, трябва да се извикат няколко души, да помагат за дигането на камъка. Такъв камък беше турен върху гроба на Лазар и трябваше да дойде неговият Учител да дигне камъка. Лазар имаше и две сестри, Марта и Мария, които го обичаха. Те извикаха Христа да дойде при гроба на Лазар и да дигне камъка. Дигне ли се камъкът от гроба на човека, той придобива възкресението на своята душа. Само този може да възкръсне, който има две сестри, като Лазар. Двете сестри са две важни условия, необходими за дигането на камъка.
към текста >>

Те извикаха Христа да дойде при гроба на Лазар и да дигне камъка.
Човек трябва да намери правилен начин, по който да го премахне. Ако камъкът е лек, той лесно ще се дигне. Обаче, ако е тежък, трябва да се извикат няколко души, да помагат за дигането на камъка. Такъв камък беше турен върху гроба на Лазар и трябваше да дойде неговият Учител да дигне камъка. Лазар имаше и две сестри, Марта и Мария, които го обичаха. Те извикаха Христа да дойде при гроба на Лазар и да дигне камъка. Дигне ли се камъкът от гроба на човека, той придобива възкресението на своята душа. Само този може да възкръсне, който има две сестри, като Лазар. Двете сестри са две важни условия, необходими за дигането на камъка. Те представят добродетелите на ума и на сърцето. Лазар, който излиза от гроба, представя човешката душа, която възкръсва.
към текста >>

Дигне ли се камъкът от гроба на човека, той придобива възкресението на своята душа.
Ако камъкът е лек, той лесно ще се дигне. Обаче, ако е тежък, трябва да се извикат няколко души, да помагат за дигането на камъка. Такъв камък беше турен върху гроба на Лазар и трябваше да дойде неговият Учител да дигне камъка. Лазар имаше и две сестри, Марта и Мария, които го обичаха. Те извикаха Христа да дойде при гроба на Лазар и да дигне камъка. Дигне ли се камъкът от гроба на човека, той придобива възкресението на своята душа. Само този може да възкръсне, който има две сестри, като Лазар. Двете сестри са две важни условия, необходими за дигането на камъка. Те представят добродетелите на ума и на сърцето. Лазар, който излиза от гроба, представя човешката душа, която възкръсва. Който иска да се освободи от камъка, да възкръсне, той трябва да носи тези две условия в себе си – благородно сърце и светъл ум.
към текста >>

Лазар, който излиза от гроба, представя човешката душа, която възкръсва.
Те извикаха Христа да дойде при гроба на Лазар и да дигне камъка. Дигне ли се камъкът от гроба на човека, той придобива възкресението на своята душа. Само този може да възкръсне, който има две сестри, като Лазар. Двете сестри са две важни условия, необходими за дигането на камъка. Те представят добродетелите на ума и на сърцето. Лазар, който излиза от гроба, представя човешката душа, която възкръсва. Който иска да се освободи от камъка, да възкръсне, той трябва да носи тези две условия в себе си – благородно сърце и светъл ум. Дето има благородно сърце и светъл ум, там и душа има. Когато кажат за някой човек, че е бездушен, без душа, това подразбира, че той няма благородно сърце и светъл ум. Щом човек крие тези две условия в себе си, той ще намери Учителя си, който го обича. Учителят ще отиде при гроба му, ще дигне камъка и ще каже: „Излез вън”!
към текста >>

Учителят ще отиде при гроба му, ще дигне камъка и ще каже: „Излез вън”!
Лазар, който излиза от гроба, представя човешката душа, която възкръсва. Който иска да се освободи от камъка, да възкръсне, той трябва да носи тези две условия в себе си – благородно сърце и светъл ум. Дето има благородно сърце и светъл ум, там и душа има. Когато кажат за някой човек, че е бездушен, без душа, това подразбира, че той няма благородно сърце и светъл ум. Щом човек крие тези две условия в себе си, той ще намери Учителя си, който го обича. Учителят ще отиде при гроба му, ще дигне камъка и ще каже: „Излез вън”! Всички съвременни хора се намират под тежестта на този камък. Този камък лежи и върху сърцата, и върху умовете им, притиска ги, мъчи ги. Те охкат, пъшкат, чакат да дойде някой спасител, да ги освободи. Ако очакват на хората, да дойдат отвън да им помогнат, спасението няма да дойде. Външните условия няма да им помогнат.
към текста >>

Човек трябва да се освободи от стария живот, да дигне камъка от гроба си, ако иска да живее, да бъде свободен, да бъде щастлив.
Външните условия няма да им помогнат. Спасението на съвременните хора е в самите тях. Те трябва да работят съзнателно върху сърцето си, да го облагородят и върху ума си, да го направят светъл, да се просветят. По този начин само и постъпките им ще бъдат добри, благородни. Без тези условия животът им ще върви по стария път, по пътя на насилието и неправдата, по пътя на страданията и нещастията. Човек трябва да се освободи от стария живот, да дигне камъка от гроба си, ако иска да живее, да бъде свободен, да бъде щастлив. Да живее, това е право на всеки човек. Животът е вложен в човека и трябва да се прояви. В живота се крие великото начало – Любовта. Животът е мярка за любовта, и любовта е мярка за живота. Който не разбира любовта като мярка на живота, той не може да се нарече мислещо същество.
към текста >>

Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, която отговаря на тия мерки, тe са в сила да дигнат камъка от гроба на човека.
На същото основание мъдростта е мярка за светлината, за знанието; и знанието, светлината са мярка за мъдростта. Истината е мярка за свободата и свободата е мярка за истината. С тези мерки трябва да си служи човек при всички случаи на живота. Например, когато някой пише нещо, нека сам разгледа, дали написаното от него отговаря на изискванията на тези мерки. Ако отговаря, нека го изнесе пред света; ако не отговаря, нека го задържи за себе си само. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, която отговаря на тия мерки, тe са в сила да дигнат камъка от гроба на човека. Дигнете камъка! Този камък крие в себе си условия за придобиване на разумността. Само разумният човек може да дигне камъка. Тези условия са вътрешни, а не външни. Следователно, цената на този камък не е външна, но е вътрешна.
към текста >>

На това основание мнозина считат, че е в реда на нещата да седи той върху гроба на човека.
Тези условия са вътрешни, а не външни. Следователно, цената на този камък не е външна, но е вътрешна. Ако той би бил външно ценен и най-слабият човек ще направи усилия да го дигне, да го занесе у дома си. Най-малко той би правил опити всеки ден да откъртва по едно парченце от този камък. Външно този камък е обикновен, никой не му не обръща внимание. На това основание мнозина считат, че е в реда на нещата да седи той върху гроба на човека. Обаче, разумните хора не мислят така. Хиляди усилия ще направят те, за да го дигнат, да се освободят от него. Те знаят, че истинската сила на човека ще се прояви само след като се освободят от този камък. Не беше ли същото и с Христа? Силата на Христа се прояви след възкресението.
към текста >>

– Когато дигнат камъка от своя гроб.
Те знаят, че истинската сила на човека ще се прояви само след като се освободят от този камък. Не беше ли същото и с Христа? Силата на Христа се прояви след възкресението. С това Той доказа на човечеството, че мъртвите могат да възкръснат. – Кога? – Когато дигнат камъка от своя гроб. Човек умира по единствената причина, че не е свободен от този камък. За да се освободи, той трябва да възкръсне. Възкресението е истинският живот, към който се стремят всички хора. Днес всички хора очакват възкресението, т.е. свободата на новия живот.
към текста >>

37. СПЕКТРИ - Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Масите сега се интересуват от проблемите на гроба и на вечността.
Видният руски поет Андрей Белий казва: „Нова Русия е родена, огненият изпит е издържан. В съвременния руски живот всичко е отнето, на което по-рано се основаваше животът: вяра в устойчивостта на съществуването, на основните принципи на морала (стария) и на държавното управление. Дето по-рано всичко се вършеше под държавния режим, там сега трявбваше да има лично творчество. През 1918/1919 година имаше застой в Русия, нямаше външни резултати, но от пролетта на 1920 година там има духовен подем. Тези, които по-рано живееха с разни формули, видяха, че нищо не знаят и почнаха да търсят нови ценности. Масите сега се интересуват от проблемите на гроба и на вечността. Новата култура на вечността слиза над Русия”. Трябва да знаем, че в литературата и в другите искуства и в обществения живот се изразява най-добре душата на един народ. Даже и произведения на писатели с материалистични тенденции, какъвто е Максим Горки, пак се проникват от този дух на жертвата. Да вземем запример романа „Майка”. Повечето от героите на този роман живеят за другите, намират радостта в това.
към текста >>

38. LE MAITRE PARLE. LA VIE Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

В тия изявления Айнщайн е променил своето предишно мнение за задгробния живот.
Фотографиите и рисунките, които покриват стените, представляват телекинетически явления: въртящи се маси, летящи в въздуха столове, закачалка, стояща на един крак и пр. (Из в. „Македония”, 15. III. 1930). Новото отношение на Айнщайн към въпроса за отвъдния свят Неотдавна някои германски вестници обнародваха интересни изявления на прочутия учен и математик д-р Алберт Айнщайн за спиритизма. В тия изявления Айнщайн е променил своето предишно мнение за задгробния живот. По-рано Айнщайн не искаше да признае съществуването на духове и не оправдаваше спиритизма. Сега Айнщайн казва : — Неразумно би било да се твърди, че извън нашия свят и живота на нашата планета не съществува нищо повече, което да напомня органически живот. По-рано аз твърдях, че няма духове. Днес, когато се опознах с гигантската работа на специалистите спиритисти, трябва да призная, че съществуването на живот на оня свят не може току-тъй да се отрича. Нашият свят е с три измерения, но аз още по-рано указах, че съществуват светове с повече измерения, които ние, с нашите три измерения не можем да проумеем.
към текста >>

39. ЗА ПОЯВАТА НА МАТЕРИАЛИЗМА И ИДЕЯТА ЗА БЕЗЦЕЛНОСТА НА ЖИВОТА-ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

пчелата чрез радиовълни познава, де има цъфнали цветя от този или онзи вид, гълъбът чрез тях се ориентира за посоката към гълъбарника; бръмбарът гробар намира мършата чрез специфични радиовълни и пр.. Правени са многобройни опити с разни животни и растения за доказване на това. Напр.
После, ако нагласим антената за вълни с дължина 4412 м., ще възприемем вълни от Рим и пр.. Но нещо подобно става и с организма. Който е проследил развитието на научната мисъл през последните няколко десетилетия, той знае за така наречената радиация на организмите. Интересни са между многото съчинения по този въпрос, напр. трудовете на Лаковски, „Le secret de la vie" и пр. От неговите изучвания и от изучаванията на други изследователи се вижда, че организмът е център на радиации, на радиовълни, които той изпраща във всички посоки. Напр. пчелата чрез радиовълни познава, де има цъфнали цветя от този или онзи вид, гълъбът чрез тях се ориентира за посоката към гълъбарника; бръмбарът гробар намира мършата чрез специфични радиовълни и пр.. Правени са многобройни опити с разни животни и растения за доказване на това. Напр. в Испания са правени опити с гълъби: ако отделят няколко гълъба и ги поставят на такова място, че между това място и гълъбарника се намира някоя радио-изпращателна станция и пуснат гълъбите, то те почват да летят право към гълъбарника, но ако във време на летенето радио-изпращателната станция почва да изпраща радиовълни, то гълъбът се забърква и почва да прави кръгове. След спирането на радиовълните, той пак продължава в права посока. Който е проследил изследванията на Райхенбах и на други, той знае, че когато човек мисли, изпраща вълни, аналогични с радиовълни, само че от по-горен характер. По тази причина можем да кажем приблизително, че човек е радио-изпращателна и приемателна станция. Тук идваме до една важна точка, а именно до въпроса, какъв е характерът на вълните, които приема човек при тези или онези условия.
към текста >>

40. Пътят на постиженията - Г. С .Г. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ние вярваме, че съвременния повик и борба против религията е тъкмо израз срещу онова измислено кръвожадно божество, откъснато от живия ритмичен пулс на природата, в името на което земята е превърната на плачевна гробница.
Както геният на Коперник, Кеплер и Нютон сглобиха в едно разпокъсаните факти от наблюдения върху отделни явления на небето и създадоха една дивна хармонична картина за строежа на слънчевата система и за вселената, така геният на един голям духовен пратеник сглобява в едно разпокъсаните на вид противоречиви факти в живота в едно стройно учение. За това във всички религии е затворена истината. Тя трябва да се прозре, а не само външно и автоматично да се изповядва. Религиозното изповедание без проникване на същината, на скритата истина е едно смешно зрелище, а при това и опасно, защото в света със ставали страшни престъпления в името на верските различия. И за света е по-благодатно да няма никакви религии, щом като в тях не се търси синтетичната мъдрост на всички времена и народи. Ние вярваме, че съвременния повик и борба против религията е тъкмо израз срещу онова измислено кръвожадно божество, откъснато от живия ритмичен пулс на природата, в името на което земята е превърната на плачевна гробница. И така, синтетичния ум и синтетичния дух е, който сбира в едно житейската опитност и дава цялостна концепция и мироглед. Схващането на природата като нещо механично пречи за доближаване към нейното единство. Тогава ние ще се ограничим само в определени тесни рамки на явленията и ще прокудим духа на общото. Разбира се, ще бъде много неестествено да отречем специализирането, както в науката, така и в другите клонове на човешката деятелност, защото всеки трябва да има своя специалност, но при стесняване в рамките на специалността, никога не трябва да се изпуща из внимание общото. Ние вече споменахме, че нашия век е век на раздробяването.
към текста >>

41. ДВАТА ВЕЛИКИ ПРОЦЕСА В ДНЕШНОТО СЪЗНАНИЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

За най-голямо суеверие, обаче, днес се счита вярата в задгробния мир, в същества от друг свят - в духове.
Има факти, където нито самовнушението, нито сподавеното и забравено чувство за изживяно страшно събитие някога или на дадено място или на подобни места, нито асоциацията на представите, не могат да ги обяснят. Практиката в живота създава у хората един страх и едно верую в подобни случаи и явления, които ние модерните хора ги считаме за суеверия. А те се налагат все пак на съзнанието на хората и по необходимост човек трябва да дири тяхното обяснение. Наред с това дирене като въпиюща необходимост се налага приемането на едно друго - "нематериално" - начало в човека, което е разумно и, което нематериално начало владее целия живот и природа. И без да поддържаме страха при всички подобни случаи, този "нематериален" елемент се явява звеното за правата мисъл в живота и за премахването на суеверията. За най-голямо суеверие, обаче, днес се счита вярата в задгробния мир, в същества от друг свят - в духове. Вярата в един задгробен мир е създадена от религиите - от религиозното чувство на дивака до еднобожието на културния човек. И в тази вяра има толкова фантазия и фалш, че модерното време с право я отхвърля. Но духовното все пак се налага на човека по един неоспорим начин. Пророчески сънища, предчувствия, телепатия, която е само начин, по който става предаването на един атрибут на духовното - мисълта; Явления от рода на фата-моргана, които възвръщат миналото - неща все оставащи необясними от науката; интуицията, като непосредствен начин на познание, всичко това налага духовното като съществуващо в живота, като една велика непозната реалност. Ала вече позитивната наука навсякъде се натъква на факти доказващи дуализма - съществуванието на една витална, разумна същност, която е различна от материалното.
към текста >>

Вярата в един задгробен мир е създадена от религиите - от религиозното чувство на дивака до еднобожието на културния човек.
Практиката в живота създава у хората един страх и едно верую в подобни случаи и явления, които ние модерните хора ги считаме за суеверия. А те се налагат все пак на съзнанието на хората и по необходимост човек трябва да дири тяхното обяснение. Наред с това дирене като въпиюща необходимост се налага приемането на едно друго - "нематериално" - начало в човека, което е разумно и, което нематериално начало владее целия живот и природа. И без да поддържаме страха при всички подобни случаи, този "нематериален" елемент се явява звеното за правата мисъл в живота и за премахването на суеверията. За най-голямо суеверие, обаче, днес се счита вярата в задгробния мир, в същества от друг свят - в духове. Вярата в един задгробен мир е създадена от религиите - от религиозното чувство на дивака до еднобожието на културния човек. И в тази вяра има толкова фантазия и фалш, че модерното време с право я отхвърля. Но духовното все пак се налага на човека по един неоспорим начин. Пророчески сънища, предчувствия, телепатия, която е само начин, по който става предаването на един атрибут на духовното - мисълта; Явления от рода на фата-моргана, които възвръщат миналото - неща все оставащи необясними от науката; интуицията, като непосредствен начин на познание, всичко това налага духовното като съществуващо в живота, като една велика непозната реалност. Ала вече позитивната наука навсякъде се натъква на факти доказващи дуализма - съществуванието на една витална, разумна същност, която е различна от материалното. От Райхенбах, като минем през Дриш, Бунге и стигнем до Гурвич и Пфайфер в ново време - всичките доказват експериментално съществуванието на тази трудно доловима същност - духовното.
към текста >>

От чисто окултно гледище религиозното схващане за задгробния живот, без съмнение, е чиста фантазия и суеверие.
Но духовното все пак се налага на човека по един неоспорим начин. Пророчески сънища, предчувствия, телепатия, която е само начин, по който става предаването на един атрибут на духовното - мисълта; Явления от рода на фата-моргана, които възвръщат миналото - неща все оставащи необясними от науката; интуицията, като непосредствен начин на познание, всичко това налага духовното като съществуващо в живота, като една велика непозната реалност. Ала вече позитивната наука навсякъде се натъква на факти доказващи дуализма - съществуванието на една витална, разумна същност, която е различна от материалното. От Райхенбах, като минем през Дриш, Бунге и стигнем до Гурвич и Пфайфер в ново време - всичките доказват експериментално съществуванието на тази трудно доловима същност - духовното. И ето днес научно се поставя наново проблемът за безсмъртието. От чисто окултно гледище религиозното схващане за задгробния живот, без съмнение, е чиста фантазия и суеверие. За света на силите, ние знаем малко, а хората със своите мисли, чувства и желания създават едни форми в невидимия свят, в който те се заблуждават, вплитат и омагьосват. Религиозната лъжа, подтикна човечеството към безверие и човек видя, че да се вярва в неща, които създава самият човек е суеверие и заблуда - отрече всичко от това естество. С право! Новата научна мисъл и самия живот с всичко недоловимо на пръв поглед внася наново духовното като основен елемент на живота. Правото му изучаване, неговите отношения към всичко в природата и живота - ето един нов и най-важен елемент на правата мисъл, на истината.
към текста >>

42. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Той всичко преодоля: и мъчения, и кръст, и гроб.
От очите му не е капнала ни една сълза. Това е велико търпение, това е самообладание, това е любов! Това е канара, която нищо не може да разбие. Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение – възкресението. Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта: В неговото лице ние имаме един силен човек, един мощен дух, един герой. Той всичко преодоля: и мъчения, и кръст, и гроб. Христос не носи докрай дървения кръст. Той го носи само до известно място и после го хвърли на земята. Хората мислят, че той го хвърлил, защото изнемогнал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството, какво го очаква.
към текста >>

Погребаха го и запечатаха гроба.
Хвърлил дървения кръст на земята, Христос се изправи и пое прав своя път към Голгота. Приковаха го на кръста. Ала и на кръста много не стоя. Той сам се откова. Как? - Като излезе от тялото си и отиде при Йосифа Ариматейски. Погребаха го и запечатаха гроба. Но и оттам излезе. Той не искаше да остави тялото си в гроба, защото то беше живо. Той сам го разглоби и възкреси. Ангелът, който причини смъртта му, занесе душата му в ада, но и тук Христос не стоя дълго. С влизането си в ада той причини цяла революция - той размърда всичките му жители и ги пусна на свобода.
към текста >>

Той не искаше да остави тялото си в гроба, защото то беше живо.
Ала и на кръста много не стоя. Той сам се откова. Как? - Като излезе от тялото си и отиде при Йосифа Ариматейски. Погребаха го и запечатаха гроба. Но и оттам излезе. Той не искаше да остави тялото си в гроба, защото то беше живо. Той сам го разглоби и възкреси. Ангелът, който причини смъртта му, занесе душата му в ада, но и тук Христос не стоя дълго. С влизането си в ада той причини цяла революция - той размърда всичките му жители и ги пусна на свобода. Не мислете, че след възкресението си Христос беше сам - в ада той беше вожд на цяло войнство от ангели, които го очистиха от всички затворници. С всичко това Христос доказа, че силният не може да бъде държан на кръст, нито може да бъде затворен в гроб.
към текста >>

С всичко това Христос доказа, че силният не може да бъде държан на кръст, нито може да бъде затворен в гроб.
Той не искаше да остави тялото си в гроба, защото то беше живо. Той сам го разглоби и възкреси. Ангелът, който причини смъртта му, занесе душата му в ада, но и тук Христос не стоя дълго. С влизането си в ада той причини цяла революция - той размърда всичките му жители и ги пусна на свобода. Не мислете, че след възкресението си Христос беше сам - в ада той беше вожд на цяло войнство от ангели, които го очистиха от всички затворници. С всичко това Христос доказа, че силният не може да бъде държан на кръст, нито може да бъде затворен в гроб. Силният не умира - той възкръсва и дава живот и на другите. Христос бе сърцето на Бога, и затова той възкръсна. Божието сърце не може да умре. И то се възвърна там, откъдето бе дошло. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, то вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и даде нов импулс на божественото кръвообращение на живота.
към текста >>

43. DU MAITRE-AU SEULL DE LA NOUVELLE EPOQUE Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Заедно с тях усетила едни стари гробища, близо до града.Пред един надгробен камък тя се спряла внезапно и почнала да вика: „Ето моят гроб!
България като духовно огнище в миналото и днес, в който е даден очерк на богомилството и учението на Всемирното Братство, както и практическите методи - излети, паневритмия, музика и пр. в школата на Учителя. Това възбуди голям интерес у всички. Случай на прераждане в Полша Италианският вестник „Куриере дела сера" от 9 декември пише: Една случка стана причина да обърне внимание на полския печат върху проблема на прераждането. Това се случи напоследък в Гдиня (Полша), дето отишла на гости у свои роднини една млада мома на име Елиза Вирниц. Заедно с тях усетила едни стари гробища, близо до града.Пред един надгробен камък тя се спряла внезапно и почнала да вика: „Ето моят гроб! " И паднала в несвяст на земята. Като дошла на себе си разказала, че преди много години тя е живяла в село близо до гробищата като жена на един рибар, от който имала три деца. Мъж ù починал веднъж през време на една буря в морето. След известно време починала и тя. Тя казала още, че църквата на това село била изгорена при едно нашествие на чужди войници.
към текста >>

Като дошла на себе си разказала, че преди много години тя е живяла в село близо до гробищата като жена на един рибар, от който имала три деца.
Това възбуди голям интерес у всички. Случай на прераждане в Полша Италианският вестник „Куриере дела сера" от 9 декември пише: Една случка стана причина да обърне внимание на полския печат върху проблема на прераждането. Това се случи напоследък в Гдиня (Полша), дето отишла на гости у свои роднини една млада мома на име Елиза Вирниц. Заедно с тях усетила едни стари гробища, близо до града.Пред един надгробен камък тя се спряла внезапно и почнала да вика: „Ето моят гроб! " И паднала в несвяст на земята. Като дошла на себе си разказала, че преди много години тя е живяла в село близо до гробищата като жена на един рибар, от който имала три деца. Мъж ù починал веднъж през време на една буря в морето. След известно време починала и тя. Тя казала още, че църквата на това село била изгорена при едно нашествие на чужди войници. При проверката това действително било станало през време на 30-годишната война. Младата мома си казала името от миналото прераждане.
към текста >>

Надписът върху надгробния камък бил малко поизтрит и макар мъчно да се прочитал, доколкото можел да се чете, наподобявал на посоченото от нея име.
Мъж ù починал веднъж през време на една буря в морето. След известно време починала и тя. Тя казала още, че църквата на това село била изгорена при едно нашествие на чужди войници. При проверката това действително било станало през време на 30-годишната война. Младата мома си казала името от миналото прераждане. Надписът върху надгробния камък бил малко поизтрит и макар мъчно да се прочитал, доколкото можел да се чете, наподобявал на посоченото от нея име. Важно е обстоятелството, че до тогаз момата никога не е била в тая местност и на тия гробища. Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ - с физиогномични портрети от ГЕОРГИ РАДЕВ срещу ЗО лева. „ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ" От А. ОСБОРН ЙИВС срещу 20 лева. Продължава подписката за записване абонати за ЕДИНАДЕСЕТАТА годишнина на сп.
към текста >>

Важно е обстоятелството, че до тогаз момата никога не е била в тая местност и на тия гробища.
След известно време починала и тя. Тя казала още, че църквата на това село била изгорена при едно нашествие на чужди войници. При проверката това действително било станало през време на 30-годишната война. Младата мома си казала името от миналото прераждане. Надписът върху надгробния камък бил малко поизтрит и макар мъчно да се прочитал, доколкото можел да се чете, наподобявал на посоченото от нея име. Важно е обстоятелството, че до тогаз момата никога не е била в тая местност и на тия гробища. Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ - с физиогномични портрети от ГЕОРГИ РАДЕВ срещу ЗО лева. „ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ" От А. ОСБОРН ЙИВС срещу 20 лева. Продължава подписката за записване абонати за ЕДИНАДЕСЕТАТА годишнина на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО", която почна през Януари 1937 г.
към текста >>

44. ВИД И ПОСОКА НА РЕДОВЕТЕ ПРИ ПИСАНЕ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Но изчезнали спомените, в този нов живот, ние ще бъдем мъртви като да сме в гроба.
Аз виждам твоето лице, аз чувам твоя скъп глас, аз му отговарям! ” Те ме поздравяват, вярват че ме виждат и чуват понеже аз живея още, но това съм аз който ги вижда, който ги чува, понеже те не са вече мъртви ... Ще дойде ден - може би по-скоро, отколкото може човек да си помисли - когато медиците и хирурзите ще могат да ни дадат един стомах, черва, жлъчка, бъбреци, сърце, бели дробове, жлези с вътрешна секреция, с една реч нови или възобновени органи. Но ще могат ли те да заместят или да възобновят мозъка? И при такъв случай, какво би станало с паметта; и, загубена паметта, какво би станало с личността? Навият живот, ако ние бихме запазили паметта, ще почне съвсем по старому или по право би продължил живота в същите граници. Но изчезнали спомените, в този нов живот, ние ще бъдем мъртви като да сме в гроба. Ние бихме загубили всичко, което ние загубваме, когато преставаме да живеем. В резултат - възкресение, то не би било вече нищо за нас, понеже не се отнася повече до нас. Ние бихме изчезнали и това, което би дошло, не би дошло вече до нас, а до един друг. Което бихме изстрадали, това би било един непознат, който би изстрадал всичко във времето или във вечността. Сравнено с това, което сме били, ние бихме били подобни на тези, които не съществуват вече.
към текста >>

45. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

„Най-висша задача на човека на земята е да създаде самия себе си, чрез което единствено може да придобие безсмъртието си зад гроба".
Той се е заел за грандиоз¬ната задача да реформира цялата област на човешкото знание въз основа закона на творчеството, което изразява според него вътрешната природа на Абсолюта. Предназначение на човека е да се издигне в областта на абсолютното. Според филосо¬фията на Кант човек не може да познае Абсолюта - Ding ansich - реалността. Според Вронски, обаче, същината на Абсо¬люта е архитворчеството, в което битието и съзнанието у Бога се преливат - и затова каквото Бог помисли, то става, реализира се. Задача на човека е да стане творец, да открие соб¬ствената творческа природа в себе си, творческия разум (Logos) в себе си и да осъществи Словото в живота. „Най-висша задача на човека на земята е да създаде самия себе си, чрез което единствено може да придобие безсмъртието си зад гроба". Това са наистина смели и възвишени слова. Избавле¬ние на човечеството чрез собствено съзнателно творчество - това е месианизмът на Вронски. Това избавление иде не от абстрактното мислене, а от творческия разум, от творческото Слово. „Познанието на нещо не повърхностно, а съществено, основно, е еднозначно на създаване това същото за себе си, за своето собствено съзнание". Това, което не можем да осъществим в себе си, то е мъртво, външно, нереално за нас.
към текста >>

46. ИДЕАЛЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ - ПО МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ако любовта не може да вдигне мъртвия от гроба, това не е любов.
– Когато говоря за любовта, разбирам онова, което расте и дава ценност на нещата! Най-хубавият хляб се прави от любовта! Най-хубавият въздух се прави от любовта! Най-хубавата мисъл се прави от любовта! Всеки човек, когото обичаш, е радостен. Ако любовта не може да вдигне мъртвия от гроба, това не е любов. Като говоря за любовта, подразбирам, че тя е единствената сила, която може да ни въздигне – нас и нашите братя и сестри. Щастието е в любовта! Там е вашето благо! Всичко онова, за което копнете, само по този път можете да го постигнете. Знанието се добива с любов.
към текста >>

47. ЗИМА, ПРОЛЕТ - Е. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

До стенещия кораб са зинали тъмни гробове, в които пропадат бесните вълни, а други нови се отварят.
Боговете долу в бездните водят жестока бран. Белите платна на кораба се пукат, наклоняват се мачтите, умират един след друг смелите мореплаватели. Един от тях стои като безумен, прегърнал с ръка кормилото, дрипав, с разтворени очи и със засъхнали, напукани устни. Като фосфор е бледо лицето му. Той няма вече път в морето, нито небесния купол за молитва. До стенещия кораб са зинали тъмни гробове, в които пропадат бесните вълни, а други нови се отварят. Кормилото се не поддава вече на ръката отпаднала и бледа. Прелитат огнени стрели, трещи в черните облаци, и на тоя трясък се отзовава морето със своите разпенени уста. В гърдите на оня там при кормилото угасва и последната надежда. Там се пренася бурята. И там се трошеха мачтите и неговата вяра потъваше като малка ладийка сред разгневената водна пустиня.
към текста >>

48. СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Какво толкова ме засегна смъртта на един милионер, когато по широкия свят умират хиляди нещастници, които нямаха позволително за гроб и стояха повече отколкото трябва непогребани?
– Само той, който сега лежеше, мълчалив и затворен, навеки млъкнал. Нищо не се чуваше, нищо не се виждаше. Светът на умрелите беше велика тайна за живите, за всички и за мен, който смирено и тихо стоях до ония, които шепнешком приказваха и хвалеха добродетелите на починалия. Петнадесет минути по-късно аз излязох навън и поех широката улица. Нещо тежко се откъсна от гърдите ми. Какво толкова ме засегна смъртта на един милионер, когато по широкия свят умират хиляди нещастници, които нямаха позволително за гроб и стояха повече отколкото трябва непогребани? Прибрах се късно и заспах веднага след тоя тягостен ден. Събудих се посред нощ и... чудно! Мисълта за Сафра не ме остави до съмнало. На следната нощ се повтори същото. А на третата стана нещо, от което няколко косъма ми побеляха.
към текста >>

49. НЕБЕСНИЯТ ЖИВОТ СПОРЕД ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Небето за тях е оня невидим свят, оня "задгробен мир", в който отиват душите на праведните след смъртта.
Това е "небето" на съвременната астрономия – безпределното физическо пространство, в което се движат мириади звезди, принадлежащи към различни "галактични системи", отдалечени една от друга на огромни разстояния, образуващи същински космични пустини. Дали тия звезди и планетите, които се предполага да обикалят около много от тях, са населени с живи същества, за съвременната астрономия е загадка. Така, както обаче го описват, това "небе" изглежда пусто, неодухотворено от живот и живи същества. Ясно е от изложеното дотук, че колкото и да е пораснало по размери небето в съзнанието на хората, то си остава в края на краищата все онова физическо пространство, в което са пръснати небесните светила. Вярно е, че в съзнанието най-вече на религиозните хора, има и една друга представа за небето, макар и твърде смътна. Небето за тях е оня невидим свят, оня "задгробен мир", в който отиват душите на праведните след смъртта. В това небе царува Бог, там е Неговият "престол", там пребивават ангелите и светиите, които постоянно Го хвалят и Го славят. Религиозните хора от християнската епоха са добили тази представа за небето благодарение на ония символични картини, които пророците от Стария и Новия завет са нарисували в свещените писания. Един хубав образец на такава картина на небето – една от най-последните – представя картината, нарисувана от Йоана в Откровението. Мистиците и ясновидците от по-ново време, когато умовете на хората се подготвиха за едно по-научно схващане на действителността и за едно по-дълбоко разбиране символичния език на писанията, ни дават една по-друга картина на небето. Небето, според тях, не е нито синия небесен свод на необразованите хора, нито локализираното в пространството небе на теолозите, нито безкрайното звездно пространство на астрономите.
към текста >>

50. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - ЕДИН СЛУЧАЙ НА ПРЕРАЖДАНЕ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И късно след вековете, може би, някой ще почука върху неговата гробница и ще каже: – Чуй, Неру-Ра, чуй, защо беше дошъл принцът и защо остави различни подаръци на твоите дщери!...
Когато бащата ги попита, какво им е оставил принцът, те отговориха: – На мен остави своя образ. – На мен свитък книга. – Защо такъв избор? – Не знаем. Въпросът замря в безкрайността на времето. И късно след вековете, може би, някой ще почука върху неговата гробница и ще каже: – Чуй, Неру-Ра, чуй, защо беше дошъл принцът и защо остави различни подаръци на твоите дщери!... Какво стана след тази паметна нощ? Историята мълчи. Знае се само, че след това в царството на Неру-Ра настъпиха страшни дни. Големи изпитания сполетяха народа му. Война, глад и мор.
към текста >>

51. СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И чичковците ме занесоха на гробищата.
година в това семейство се ражда пак момиче. Ще ги наричаме не с действителните им имена, а с други. Нека ги наречем: първото – Иванка, а второто – Марийка. Второто казва сега: – Аз см Иванка и Марийка. Майко, докторите ми рязаха коремчето, и после аз умрях. И чичковците ме занесоха на гробищата. – Страх ли те беше, като те носеха на гробищата? – Не ме беше страх, но ти много плачеше, плачеше! И аз виках: "Майко! Недей плака", а пък ти все плачеше и не ме чуваше. И после аз дойдох и станах Марийка.
към текста >>

– Страх ли те беше, като те носеха на гробищата?
Ще ги наричаме не с действителните им имена, а с други. Нека ги наречем: първото – Иванка, а второто – Марийка. Второто казва сега: – Аз см Иванка и Марийка. Майко, докторите ми рязаха коремчето, и после аз умрях. И чичковците ме занесоха на гробищата. – Страх ли те беше, като те носеха на гробищата? – Не ме беше страх, но ти много плачеше, плачеше! И аз виках: "Майко! Недей плака", а пък ти все плачеше и не ме чуваше. И после аз дойдох и станах Марийка. Освен това то разказва много подробности из живота на Иванка, който никой не ù е разказвал.
към текста >>

52. СФЕРА НА ЛУНАТА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Той не е имал строителния мозък на културния историчен човек, който съгради пирамиди, храмове, изложбени кули небостъргачи - гробници за хиляди и милиони живи хора.
Тя си е служила с червила и бои, както и днес префинените дами от 20-ия век. Досежно жилището пък на първите човеци - жители на земята - те не са били много капризни. Твърдата, здрава гръд на майката земя е била премного. От меките, пухени легла на модерния човек - тези легла, които подържат покварата върху земята, прачовекът не е имал нужда. Все пак той е дирил убежище, убежище с достатъчни удобства за своя защита от студ, от природни стихии, от зверове. Той не е имал строителния мозък на културния историчен човек, който съгради пирамиди, храмове, изложбени кули небостъргачи - гробници за хиляди и милиони живи хора. Но той е имал здрав усет за своето убежище. Едни от най-подходящите, това са били пещерите, места защитени от вода, гора, планини и пр. и пр. Така, ние виждаме човешкия прадядо в зората на човешкия живот, в онова „днес" на края на терциерната епоха и от дилувиалното време, че е бил крайно непретенциозен както в хляба, така и в облеклото и жилището. Понятно е, че ние го взимаме в един по-висок стадий на развитие, когато все пак е отбирал нещо от това, което го е заобикаляло.
към текста >>

53. Зад дима и огъня – G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

И с право изтъква Цвайг, че "кръстоносните походи не са били само един мистично-религиозен опит да се изтръгнат светите места и Божия гроб от ръцете на неверниците.
Сама по себе си никоя от тия подправки не е някаква рядкост. Напротив, отвъд, в другата половина на земното кълбо, канелата, карамфила, мускатовите орехи и пиперовите храсти растат в Тидор, в Амбойна, в Банда и в Малабар, също така буйно и свободно, както у нас бодилите и един квинтал от тях струва в Малайските острови не повече отколкото, в Европа, една грибка с върха на ножа." При това, по дългия си път, скъпоценната стока, ако е смогвала да се отърве от бури, тайфуни и пирати, или от пиратите на пустинята - бедуините, не е могла да се освободи от тежките налози, с които са я товарили владетелите на ония земи, през които е имало да премине. Но макар че стоката е минавала най-малко през дванадесет ръце, които са изстисквали доволно златен сок от нея, търговията с подправки и лековити растения в средновековието е била най-доходна от всички. Понятно е тогава, дето европейците са хвърляли погледи пълни с омраза и гняв към Египет и Сирия, където Ислямът бе поставил непристъпна преграда между Индия и Европа. Понятно е, дето са искали да се освободят от унизителния и съсипателен надзор на Исляма, упражняван над тяхната търговия с Изтока. И с право изтъква Цвайг, че "кръстоносните походи не са били само един мистично-религиозен опит да се изтръгнат светите места и Божия гроб от ръцете на неверниците. Тая първа европейска коалиция е представяла едновременно първото логично и целесъобразно усилие да се пробие тая преграда и да се направи източната търговия свободна за Европа, за християнството. И понеже тоя удар не сполучил, понеже Египет не могъл да бъде изтръгнат от мохамеданите и Ислямът продължавал да държи затворен пътя към Индия, по необходимост се е родило желанието да се намери друг, свободен, независим път към Индия." Спрях се повече върху историята на подправките, за да изтъкна стопанските и политически предпоставки на великите географски открития през 15 и 16 векове. Защото, макар в основата на великите открития да лежи вродения стремеж у човека да познае непознатото и волята за подвиг у героичните натури, макар духовните придобивки за човечеството от тия открития да са неоценими, макар да са разширявали твърде много духовния му кръгозор, те надали биха се осъществили, ако чисто материалният интерес, стремежът към материални придобивки не им дадеше последния тласък. Разбира се, не това е движело волята за подвиг у конквистадорите, не то е възбуждало фантазията на ония дръзки мечтатели, които са. се осмелявали да се противопоставят на твърденията на най-големите космографски авторитети по онова време - Птоломей и неговите тълкуватели.
към текста >>

54. Вечният закон на развитието – G. Nordmann Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

със своите доказателства, че има "задгробен мир", че има "отвъден свят", в който пребивават душите на умрелите, с възможностите, които откри, да се дохожда във връзка с този свят и с душите на заминалите чрез медиумите, със заслугата си, че показа наличността на медиумични способности и психични дарби у човека, спиритизмът бързо овладя сърцата на широките маси, обезверени от религиозния и научен материализъм.
Многократните проверки от непредубедени учени в разни страни потвърдиха по един недвусмислен начин истинността на спиритичните явления. И ако спиритичната теория за обясняване на тия явления все още можеше да се оспорва, то фактите, които лежаха в нейната основа, не можеха повече да се отхвърлят. Резултатът от всичко това беше, че тези именно факти, натрупани в грамадно количество, пробиха фронта на официалната наука и навлязоха в нейните "непревзимаеми" крепости, като създадоха - въпреки съпротивата на жреците на материализма - един нов клон от психологията: метапсихиката или парапсихологията. Така, от мъглявината на спиритизма се излъчи едно ядро от безспорни научни факти, които родиха мега-психиката. Сам по себе си спиритизмът, макар да претендира, че е преди всичко научна доктрина, почиваща на проверени факти, има по-скоро характер на масово, религиозно движение. със своите доказателства, че има "задгробен мир", че има "отвъден свят", в който пребивават душите на умрелите, с възможностите, които откри, да се дохожда във връзка с този свят и с душите на заминалите чрез медиумите, със заслугата си, че показа наличността на медиумични способности и психични дарби у човека, спиритизмът бързо овладя сърцата на широките маси, обезверени от религиозния и научен материализъм. И въпреки някои заблуди и суеверия, въпреки психичните поражения у мнозина верующи, които не можеха да не се породят при една такава масова практика на спиритизма, той има безспорната заслуга, че повдигна заспалата вяра у хората в безсмъртието на душата и в съществуването на духовен свят, а също и заслугата, че стана повод за научно потвърждаване на редица "мета-психични" явления - обстоятелство, което ще играе важна роля в бъдещето развитие на човечеството. Прозорливият читател лесно ще схване "нептуновия" характер на тази нова религия: копнежът към "отвъдното", към света на обезплътените духове, жаждата за едно ново откровение, за една нова религия, която има универсален, общочовешки характер и в която вярата да почива на опит, стремежът да се разбият веригите на един сковаващ материализъм, за да се освободи душата и да се свърже със своя първоизвор - това са все нептунови прояви. Роден при един съвпад на Нептун със Сатурн в знака Водолей - една астрологична формула, която сама по себе си говори много на вещия астролог - спиритизмът пое своя път, осеян с борби и противоречия, с очарования и разочарования, с проблясъци на истината и миражи на илюзията, под знака на "великия Вълшебник". Неговите научни инструменти - медиумите, според изследванията на астролозите, също се намират под силното негово влияние - в техните хороскопи Нептун обикновено е силен по положение и аспекти. Така че, в оня комплекс от психични сили и способности, които характеризират медиума, покрай Луната и Уран, най-силно участие взема Нептун.
към текста >>

55. БЕЛЕЗИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ - G. NORDMANN Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

От люлката до гроба, злото се шири спокойно в живота на човека.
Вие виждате любовта като истински творчески принцип, който се проявява навсякъде. Мъката ви изчезва, защото вие заживявате с истинския двигател на живота – любовта. Ала злото тържества откак свят светува навсякъде. То е завзело всяко кътче от човешкото естество. Завзело е всяко място в човешкото общество. От люлката до гроба, злото се шири спокойно в живота на човека. Най-голямата своя опора, то намира в самата нужда от материално, физическо съществувание. От него се ражда егоизмът. Като гъба, която разпростира своите хифи в тялото на дървото, прониква злото навсякъде в живота, където се проявява нуждата от лично съществувание, от подържане на егото. И тъкмо в тази светлина за тържеството на злото, просветеният може да забележи пътя, по който прониква в живота любовта – този принцип на жертвата от личното благо в името на цялото. Погледнато дълбоко, злото и егоизмът, които са възможни при едно материално съществувание, идват да подчертаят съществуването на любовта като творчески принцип в живота.
към текста >>

56. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

От крайност – материализъм, чувственост – то доведе до друга крайност – аскетизъм, отречение от земното, стремеж към задгробното.
„Познай себе си! " – имаме вече стремеж от външния към вътрешния свят. Но все пак цялата древност си остава под знака на греха, падението или потъването в материалния свят. Християнството – Словото на Христа – откри вътрешния свят, великите вътрешни блага в противовес на външните и доведе до презиране на тялото и чувствените блага, понеже висшето благо е душата. Следователно християнството е антитеза на стария свят, то застъпва съзнанието, мисленето, вътрешния, субективния свят. От крайност – материализъм, чувственост – то доведе до друга крайност – аскетизъм, отречение от земното, стремеж към задгробното. Синтезата на Битието и мисленето неминуемо трябва да настъпи – това е същността на диалектическия закон на развитието. Всека теза и антитеза се стреми към синтеза. Всяко утвърждение и отрицание се слива в по-високо и по-пълно утвърждение. Третият момент – синтезата – трябва неизбежно да настъпи. Това е изходната точка на философията на делото, на приложението.
към текста >>

57. ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Приятелю, ти не се нуждаеш от надгробни речи и паметници.
Не бе лека твоята задача на земята. Ти я понесе достойно в живота като доблестен войн, като работник не отклоняващ се от службата си. За нас ти си винаги добрият работник, войникът на поста си. И от тук е голямото ни почитание към теб. От тук е възхищението ни от теб. Приятелю, ти не се нуждаеш от надгробни речи и паметници. Ти остави едно дело зад себе си на земята. То е най-красноречивото слово, най-хубавата паметна плоча за теб. Ние знаем, ти не обичаше славолюбията. Ти направи много нещо, без да знаят другите. И твоето място е в списъка на мнозината, които всички почитат, но които остават неизвестни за света, за многолюдието.
към текста >>

Нека това, което духът ти ни продиктува да кажем за теб, да не бъде като надгробна реч, но като израз на живия опит на един творчески живот на земята, като назидание за нас и поколенията.
Ти живееш отново между нас, макар и захвърлил вехтата си земна дреха. Тя принадлежи на земята. А нам принадлежи духът. Ти живееш с духа си при нас и с нас. Приятелю наш, нека твоят дух, който е вечно жив, който счита всичко на земята за мимолетно и не абсолютно най-важно, ни позволи да кажем няколко думи за твоя настоящ кратък земен живот, за твоята телесна дреха, за нещо от твоето дело. Нека това, което духът ти ни продиктува да кажем за теб, да не бъде като надгробна реч, но като израз на живия опит на един творчески живот на земята, като назидание за нас и поколенията. * * * Георги Радев бе човек крайно оригинален, сир. човек, който веднага се отличаваше измежду другите. „Личен измежду мнозина", да използуваме думите на мъдреца, създателят на „Песен на песните". Бе тънък, със среден ръст, с мургава кожа, винаги розово обагрена по бузите. Косата му бе кестенява до възчерна.
към текста >>

58. НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Сатурн – Земя, постройки, особено стари, недвижими имоти, рудници, кладенци, усамотени места, пустини, затвори, болници, клоаци, развалини, гробища, позорни места.
Луна – Природа, гори, море, вода изобщо, дом, улици, площади, публични места. Меркурий – Учебни заведения, библиотеки, книжарници, печатници, редакции. Венера – Градини, ливади, гори, места за удоволствия, театри, концертни зали и пр. Марс – Леярници, ковачници, фабрики за оръжие, металургически юзини, арсенали, крепости, касапници и пр. Юпитер – Палати, особено тия за правосъдието, черкви, учреждения, банки, паметници. Сатурн – Земя, постройки, особено стари, недвижими имоти, рудници, кладенци, усамотени места, пустини, затвори, болници, клоаци, развалини, гробища, позорни места. Уран – Модерни средства за съобщение – тренове, трамваи, автомобили, особено авиация; електрически инсталации. Нептун – Места за окултни занимания, клубове на морфинисти и пр., болници, лудници. Кратка характеристика на планетите Според Барле, Кльоклер, Г. Радев, Синдбад – Д-р Вайс и др. Слънце – Първична сила, жизнена енергия, топлина; блясък, слава, мощ, организация; Човешкият дух, индивидуалност, воля, творчество, изкуство, истиннолюбие, великодушие, идеализъм, щедрост, чистота, смелост, деловитост, жизнерадост, гордост, властолюбие, деспотизъм.
към текста >>

59. СТИХОВЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА, Д. А.,И S. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Занесете им радостната вест, че надгробната плоча вече се махва и човешкият дух се освобождава.
От горе тя слиза, украсена със скъпоценни камъни, облечена в бели одежди. И на нея пише: Нова земя и ново небе. Утолете жаждата на всички, които копнеят за великия ден на земята. Градете камък по камък великото здание. Занесете им радостното послание, че се съмва вече, че на изток вече се зазорява, че близко е вече светлото утро. Занесете им радостната вест, че надгробната плоча вече се махва и човешкият дух се освобождава. Кажете им, че иде ден, когато завинаги ще бъдат обърсани сълзите на страдащите души. Земята ще престане да бъде плачевна долина, а место на радостта, на светлината и на великата космическа любов! Тихо се вслушваме в това, което ни говори планината. Нейният говор отеква в душите ни като сладкогласна песен, като нежна ласка, като дълго очаквано просветление. Той буди в душите ни копнеж към чистотата на светлите висини и сили за работа.
към текста >>

60. СТИХОВЕ - Д. А-ВА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Цяла нощ Мария от Магдала плака и сега бързаше да иде на гроба.
Господи, не им вменявай в грях стореното от незнание. И из устата Му излезе последното дихание. В тоя миг слънцето потъмня Настана мрак. Земята се разтреси и завесата на храма се разкъса на две. * * * Светлорозови зари възвестяваха раждането на деня. Цяла нощ Мария от Магдала плака и сега бързаше да иде на гроба. Като го видя празен, тя седна на отваления камък и зарида. И като взе за гробаря Този, Който беше пред нея, тя му се замоли: — Господине, ако ти си Го взел, речи, къде си Го положил, да ида да Го видя. — Мария! — Учителю! — Не ме докосвай, защото не съм възлязъл още при Отца!
към текста >>

И като взе за гробаря Този, Който беше пред нея, тя му се замоли: — Господине, ако ти си Го взел, речи, къде си Го положил, да ида да Го видя.
В тоя миг слънцето потъмня Настана мрак. Земята се разтреси и завесата на храма се разкъса на две. * * * Светлорозови зари възвестяваха раждането на деня. Цяла нощ Мария от Магдала плака и сега бързаше да иде на гроба. Като го видя празен, тя седна на отваления камък и зарида. И като взе за гробаря Този, Който беше пред нея, тя му се замоли: — Господине, ако ти си Го взел, речи, къде си Го положил, да ида да Го видя. — Мария! — Учителю! — Не ме докосвай, защото не съм възлязъл още при Отца! Но иди при братята ми и възвести им Моето възкресение. Още вечерта Христос застана посред тях и рече: „Мир вам!
към текста >>

61. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА . БЛИЗНАЦИ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

– Вярвате ли в задгробния живот?
Всеки трябва да вярва в това, което може да опита. Всяко прегрешение в природата се възвръща към самия човек, който го е извършил; то има обратно действие върху него. Този закон важи. както индивидуално за отделния човек, така и за народа. Един човек, който е постъпвал справедливо, ще има здрава основа в живота си, ще има съответните положителни резултати. – Вярвате ли в задгробния живот? – Няма какво да вярвам в него. То е една реалност, която знам. Животът е един. Той се изявява в три форми: в една гъста материя, в една рядка материя, която е преходна и в една по-рядка материя. – Безсмъртна ли е душата?
към текста >>

62. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Аз пак оживях, подмладил съм се, а пък ти ходиш да ме търсиш на гробищата.
С какви инструменти? — Аз съм я купил. — Че ти от где си взел пари, като си толкова малък? Как си ги спечелил? — Че аз съм дядо Колю. Аз пак оживях, подмладил съм се, а пък ти ходиш да ме търсиш на гробищата. — Аз търся там дядо Колю стария, който ми помагаше, а пък ти искаш сега да ти слугувам, да ти помагаме. — Е, да си отвърнеш, дето съм ти помагал по-рано. Веднъж видя големия портрет на дядо Колю и каза: — Гледай този портрет. — Не искам да го гледам, защото ми става мъчно. — Е, ако той не беше умрял, бабо, аз не щях да се родя тук.
към текста >>

63. СКРЪБ - Д. АН-ВА Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Спрях се и вслушах се В гробовната тъма.
Ек. М-ва ПЪТ В НОЩТА Нощ бе, когато бях поела Пътя на нагоре. В тъмата лесно човек може От пътя да се отклони. Залутала се бях И от пътя бях се отклонила. Спрях се и вслушах се В гробовната тъма. Дочух ридания далечни: Ридаеха водите бистри на реката В нощта. В мълчание очите си притворих И в друго вслушах се ридание: В мене, ридаеха водите бистри на душата, Залутана в нощта, далеч от пътя. РОБ От векове аз слушам да подрънват Веригите ти, братко мой. От векове аз слушам да подрънват И техний звън не дава ми покой. По-жалък роб от тебе не познавам, На робството създател сам си ти.
към текста >>

64. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - КЪМ КАЛИНИНИТЕ ВЪРХОВЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

В него Пиоб открива „Гроба на великия римлянин," който се сочи от Нострадамус на други места като „моят царски дар и завещание".фиг. 1.
Когато не може да се направи друго, мисли по-нататък Пиоб, може да се броят буквите. Във въпросните две латински думи те са 12. А всеки начинаещ астролог знае ролята на това число в окултните науки. Пиоб разполага прочее, тия букви върху един кръг и получава едно зодиакално деление. След това той съединява гласните букви и добива един неправилен, несиметричен петоъгълник. В него Пиоб открива „Гроба на великия римлянин," който се сочи от Нострадамус на други места като „моят царски дар и завещание".фиг. 1. Целият стих, преведен на латински гласи: Floram patere, ingrediri castra. Fides rupta.. ingrediri castra, според Пиоб, не значи нищо. Поради това, той се пита, дали тия думи не биха могли да се напишат по друг начин. По тоя път на разсъждение той дохожда до ingrediric. astra. Коментаторът заключава, че първата от тия думи се състои от две, втората от които е съкратена, а именно, ingrediri c.
към текста >>

65. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ-Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Гробът на великия римлянин Проблемът за еволюцията на Франция след 1792 год., казва другаде коментаторът, се състои главно в геометричното трасиране на символите на Франция от стария режим до наши дни и във въртенето на последните в съгласие с времето.
С други думи, гербът може да бъде символ на една реалност. Така че, символът на един град, нация, семейство или индивид се образува автоматически по силата на тяхната географска дължина и ширина и координатите на Земята в пространството. Оттук следва, че геометричният символ, създаден в една дадена точка на Земята и в едно дадено време, подлежи на промени в течение на времето по силата на разни движения, които му променят линиите. Той може и да изчезне напълно, както може да изчезне един индивид, един град или една нация. Фиг. 1. Гробът на великия римлянин Проблемът за еволюцията на Франция след 1792 год., казва другаде коментаторът, се състои главно в геометричното трасиране на символите на Франция от стария режим до наши дни и във въртенето на последните в съгласие с времето. Тия символи са: 1). Фригийската шапка. 2) Орелът 3) Лилията. 4) Орелът (наново). 5) Буквите R. F.
към текста >>

Фигурата Floram patere с вписания петоъгълник – гробът на великия римлянин – е сложена върху картата на Франция, достатъчно съгласувана по географска дължина и ширина.
Фригийската шапка В началото на поставената проблема, символът на стария режим – лилията – изчезва—и абсолютната монархия също. Фригийската шапка заема неговото място. Тя произлиза от въртенето на различни линии, които се стремят да установят една спирала около главния фокус на елипсата – Парижъ. Фигурата заема следния вид: Фиг. 2. Фригийската шапка, символ на френската република, обявена през 1792 год. Фигурата Floram patere с вписания петоъгълник – гробът на великия римлянин – е сложена върху картата на Франция, достатъчно съгласувана по географска дължина и ширина. Главната ос на фигурата – ЕR – съвпада с меридиана на Париж. От пресичането на оста ЕR с диагонала АЕ се получава първият фокус на елипсата, който е идентичен със столицата на страната, а вторият фокус се добива от кръстосването на диагоналите АО и АЕ и се намира недалеч от общината Сгос. Трябва да се отбележи, пояснява Пиоб, че кръгът на Floram patere се схваща от Нострадамус като проекция на елипсата, както елипсата е проекция на кръга – още една хитрост на Нострадамус, която не могла задълго да заблуди изследователя. Това е ориентацията в пространството (сравни фиг. 1 и 2.).
към текста >>

Смущенията на линиите не могат да продължат много, тъй като неподвижната арматура на първоначалния полигон (който съставя „гроба на великия римлянин"), принуждава казаните линии да образуват един по-прецизен символ.
Разглеждайки внимателно следващите фигури, може да се види, че изходът на войните и шансът, който има нацията да се противопостави победоносно на нахлуванията, зависи от положението, което може да заеме личната ос на символичната фигура в момента. Според Пиоб символът има вид, че действува абсолютно като едно живо същество. Той се бори срещу чужденеца с оръжието, което представлява неговата лична ос и в момента, когато, както през 1815 год., това оръжие се обърне и не противопоставя вече своето острие срещу нападателя, означен символично със зоната АТ на фиг. 1., нацията загубва войната. Само с един поглед, казва по-нататък коментаторът, хвърлен върху фигурата на фригийската шапка, се вижда, че не е нужно човек да бъде голям пророк, за да предскаже, че революционните идеи няма да се разпространят през оная епоха в Бретан и Вандея и че Франция ще устои на атаките на първата коалиция. Смущенията на линиите не могат да продължат много, тъй като неподвижната арматура на първоначалния полигон (който съставя „гроба на великия римлянин"), принуждава казаните линии да образуват един по-прецизен символ. Спиралата е по същина едно трасе на движение. Тя не може да се стабилизира. Тъй като, напротив, първоначалният полигон на „гроба" има тенденция да фиксира трасето и да го нагоди към своята специална форма – се явява друг един символ – това е Орелът.
към текста >>

Тъй като, напротив, първоначалният полигон на „гроба" има тенденция да фиксира трасето и да го нагоди към своята специална форма – се явява друг един символ – това е Орелът.
1., нацията загубва войната. Само с един поглед, казва по-нататък коментаторът, хвърлен върху фигурата на фригийската шапка, се вижда, че не е нужно човек да бъде голям пророк, за да предскаже, че революционните идеи няма да се разпространят през оная епоха в Бретан и Вандея и че Франция ще устои на атаките на първата коалиция. Смущенията на линиите не могат да продължат много, тъй като неподвижната арматура на първоначалния полигон (който съставя „гроба на великия римлянин"), принуждава казаните линии да образуват един по-прецизен символ. Спиралата е по същина едно трасе на движение. Тя не може да се стабилизира. Тъй като, напротив, първоначалният полигон на „гроба" има тенденция да фиксира трасето и да го нагоди към своята специална форма – се явява друг един символ – това е Орелът.
към текста >>

66. БОЖЕСТВЕНОТО У ЧОВЕКА-Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Прочее, само източното крило ще очертае върху картата на Европа с радиус равен на дясната страна на "гроба" един кръг, северната граница на който ще бъде Северното море.
във всеки случай, числото на необходимите рисунки е твърде голямо. За да се продължат разсъжденията, трябва, прочее, да се предположи, че символът на Орела е стабилизиран по меридиана на Франция: това е моментът, когато историята ще каже, че наполеоновият режим се е установил (вж. фиг. 1.). И ето сега, какви са според Пиоб неговите детерминации: Тая фигура дава едновременно цялата история на първата империя. Орелът простира своите криле но, западното крило няма какво да прави, като се простре върху Атлантическия океан: морето не може да се завоюва. Прочее, само източното крило ще очертае върху картата на Европа с радиус равен на дясната страна на "гроба" един кръг, северната граница на който ще бъде Северното море. Такова е бойното поле на Наполеон. Когато императорът премине простора на тоя кръг, когато той ще се отправи към Русия, той ще се намери извън своето геометрично поле на действие и по необходимост в погрешното положение на едно същество, което пресилва своите собствени възможности. Той ще бъде, следователно, принуден да се върне в очертаните граници. Когато, действувайки като суверен, той ще иска да установи своята империя в това пространство на разширение, той ще създаде една фигура, чиито център на тежестта не ще бъде на място. Действително, като остава в Париж столицата на тая империя, там ще бъде поставен и центърът на тежестта на фигурата и така той се оказва изместен на запад.
към текста >>

67. СТИХОВЕ-S. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

" И ще възкръсне человек от гроба на тленното със светлината на нетленното към вечния живот, проявен в пробуденото свръхсъзнание у него.
Виждаш ли светлия лик на Богочовека? – Той иде да тури ред и порядък в целокупния живот на обществото, като възцари разума, мъдростта и любовта между народите! Той иде да въдвори правда и мир в света! И ще заживее человек в мир и доволство. И ще бъде написано в сърцето и душата му един единствен закон, казан от Христа, който той ще съблюдава през всичките дни на вековете: "Не прави на ближния си това, което не искаш да правят и на тебе! " И ще възкръсне человек от гроба на тленното със светлината на нетленното към вечния живот, проявен в пробуденото свръхсъзнание у него. И земята ще бъде увенчана с духовната красота на мъдростта и ще стане рай за щастливата човешка душа" 1 И видя той – ученикът на смирението, вътре в себе си и вънка от себе си тайнствената виделина на Божия Дух, как озари цялото Битие. И стана ново Небе и нова Земя! Ден първи на възроденото човечество. Ден първи за възкръсената човешка душа!
към текста >>

68. ТОВА ЩО, МОЖЕМ НЕ МОЖЕМ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Последната глава 28 от това евангелие започва с следните думи: „И като се мина съботата, на разсъмване в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба.
Това събитие, описано тъй просто, но много съдържателно, както въобще са изнесени в евангелието все така просто, но величествено и монументално всички големи събития и разяснения върху Царството Божие, Мъдростта, Любовта и Истината, е някак си последно събитие от земната жизнена линия на Исуса. Затова то заема място в последната или последните две глави на всички евангелия. след възкресението и явяването на учениците започва другата страна на християнската епоха. от тогава насетне започва величавата писана и неписана, лоша и добра страна на християнската епоха, която в своя завършек ще се закръгли не като епоха, но като ера, включваща в себе си много епохи, най-красивата от които ще бъде тази, що предстои да дойде между човечеството – епохата на сърцето и Любовта. Ето как е описано това най-голямо събитие за християнския свят в едно от най-достоверните и точни в историографско отношение евангелие – това на Матея. Последната глава 28 от това евангелие започва с следните думи: „И като се мина съботата, на разсъмване в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба. И ето, стана трус голям: Ангел Господен слезе от небето, пристъпи и отвали камъка от вратата и седеше отгоре на него. Той бе като блескавица и облеклото му бяло като сняг. Стражарите се стреснаха и уплашиха от него и се вкочанясаха като мъртви. А ангелът рече на жените: Не бойте се вие, защото зная, че търсите Исуса разпятия. Не е тука, защото възкръсна” ... Почти със същите думи е предадено събитието и в четирите евангелия.
към текста >>

69. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Мостът е едно число, което Нострадамус не е определил в своето завещание и което трябва да се открие чрез разсъждение, след като се установи фигурата на гроба, (вж. бр.
2) Ще дойде да пътешествува внукът на великия... (VI, 82) Знае се също, че той водеше преди 1852 г. един твърде подвижен живот. Тоя стих свършва, прибавя коментаторът, с думата „pontife”.която предизвиква една илюзия всеки път, щом се срещне: наистина, човек има стремежа да свърже думите и да мисли, че се касае, за един внук на великия първосвещеник". Но, първо, задължението да се съставят необходимите 6 думи в един стих, изисква да се раздали изразътъ „pontife" на две, а освен това, практиката на текста ни заставя да пишем ponti fаех, което значи „остатък от моста". По такъв начин, тая дума е една формула за маневриране, която показва, че в точката на кръга, дето се намира детерминацията, отбелезана с тоя стих, тълкувателят се намира отвъд „моста” с остатък от изчислението. Мостът е едно число, което Нострадамус не е определил в своето завещание и което трябва да се открие чрез разсъждение, след като се установи фигурата на гроба, (вж. бр. 10/41 г. на Ж.3.), за да се споят „Ценгуриите” с „Предсказанията" и „Шестостишията” и да се образува един пълен кръг— това е, което липсва на 4680-тях стиха, за да бъдат делими на 12. 3) Внук на великия ще вземе управлението (VIII, 43) – което прецизира предходния стих. 4) Който ще достигне до толкова голяма мощ (V, 74), 5) Че през тоя век ще ги направи (французите) твърде доволни (III, 94). 6) Пръв плод: принцът на Pesquière (VIII, 31).
към текста >>

70. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИЯ ПРОБЛЕМ VI - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Бихме желали да наведем само няколко мисли, които са ни под ръка, взети из новия том беседи: "Делата Божии" от Учителя, които засягат великата Реалност: "Временното доволство е създало гробищата.
Реалното е само в духовното, което е вечно. Само едно истинско духовно съзнание, само едно истинско убеждение, че духовното е вечното и разумното в живота, създават в човека истинския морал и начин за живеене. В този живот човек поставя точно на своето място материалното, без да го надценява или подценява, но и без да се заблуждава. В този живот изпъква истинската реалност и значение на вечната духовна Същност, която работи в човека, в живота на обществата, в живота на народите и човечеството. Духовното богатство е вечното богатство, духовната придобивка е истинска придобивка, духовното е реалност, а не заблуда. Бихме желали да наведем само няколко мисли, които са ни под ръка, взети из новия том беседи: "Делата Божии" от Учителя, които засягат великата Реалност: "Временното доволство е създало гробищата. Казано е: Бог не благоволява в страданията и смъртта на човека (стр. 72). Ако човек не вярва в Любовта на Бога, която е създала целия космос, всички слънца и планети, всички живи същества, нищо не може да му помогне. Ако той не се убеди в силата на Любовта, никоя друга сила не може да го изведе на прав път. Ако човек не вярва в Любовта, която повдига и облагородява и не се предаде в нейните ръце, той не може нищо да постигне" (стр. 75). За нас е ясно – само в Любовта е истинската Реалност, само в Нея е смисълът на всеки стремеж, на всяко дело, на всяко постижение.
към текста >>

71. НА ВЪЗНЕСЕНИЕ НА ВИТОША - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Франция е застрашена откъм изток, от страната, където стрелката в североизточния сектор на "Гроба на великия римлянин" (в.
Наистина, човек не може да разбере, как след тоя факт работите са се заплели до степен да ни доведат до общата мобилизация от 2. август 1914 год., ако не познава историята на Европа. Също така не може да се схване целият детерминизъм, чиято резултантна е тая война, ако не се проучат разните конструкции на европейските народи, построени съгласно системата на Нострадамус. Трябва, следователно, да се проучи всека от тия конструкции по отделно и едва най-после да се вземе предвид тяхната комбинирана и взаимна игра, Пиоб се вижда още принуден да отложи изложението на тия трудове за по-късно. Но нека вземем, казва коментаторът, само резултантната: през 1914 г. Франция е застрашена откъм изток, от страната, където стрелката в североизточния сектор на "Гроба на великия римлянин" (в. Ж.3., бр.10, 1941 г.) показва възможността за нахлуване. Символът RF, държейки се като живо същество, ще реагира по необходимост срещу атаките, и неговата реакция ще бъде ефикасна или неефикасна според положението, което той вземе в момента на нападението. Прочее, по силата на движението, което го тегли във времето, оста на тоя символ – ликторският сноп – е склонна към съпротива. През 1914 г. – както е посочено пунктирано във фиг.
към текста >>

72. В МРЕЖАТА НА ИЗМАМИТЕ - G.N. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Той създава черупки без живот, създава собствената си гробница.
Той гласи: когато нещо се зачене без любов, животът му е страдания и мъки, а краят му – смърт и разрушения. Такава е ориста на човешката култура. Тя е рожба на ума, насочил всичките си сили само навън. В това дело няма живот и красота, защото не е оплодено от духа на вечния живот, защото е родено без любов. Умът, който живее окован в железни закони и обръчи, мисли само за лична угода, стреми се към успехи и външен блясък. Той създава черупки без живот, създава собствената си гробница. Какво може да се очаква друго от него, от една егоцентрична култура на ума? – Тя сее безумие и ражда смърт. Тя сее бодили и събира тръни. Тя търси успехи, правда и добро, а жъне нещастия, неправди и омраза.... Така загива рожбата на ума, културата на днешния "разумен" човек. Из глъбините на човешката душа по цялата земя се повдига зов: стига тоя луд набег навън, край на тази външна динамичност, обърнете погледа си навътре, към себе си!
към текста >>

73. СИЛАТА НА ПОЛОЖЕНИЕТО - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

През 1923 год., американската експедиция, изпратена за изследване на развалините в Чичен-ица, намери там един сфинкс, еднакъв във всички подробности с неговите египетски подобия, като пазител на един гроб.
Езикът на маите в Юкатан е, впрочем, според твърдението на неговия най-добър познавач, французина Льо Плонжон, така приличен на гръцкия, щото една трета може да се нарече чист старогръцки. По-нататък, 13 букви от азбуката на маите са образувани напълно аналогично на съответните египетски йероглифи. Пак се налага общото начало — Атлантида! Сега вече не се учудваме, че старите предания на мексиканците говорят за „бели богове", следователно великолепни хора с бял цвят на кожата, които са дошли от изток, от Атлантида. Нали испанците бяха поздравени като бели богове, които се връщат наново. През 1923 год., американската експедиция, изпратена за изследване на развалините в Чичен-ица, намери там един сфинкс, еднакъв във всички подробности с неговите египетски подобия, като пазител на един гроб. Надписът върху гроба потвърждаваше онова, което Льо Плонжон бе научил още по-рано от Троанския ръкпис: първото заселване на Египет е станало от потомците на атлантците, но не по прекия път, а откъм страната на маите. Те са отплували от западния бряг на Средна Америка през Тихия океан и достигнали до източния бряг на Африка, от дето проникнали през Абисиния в долината на Нил. Няколко стотин години след това заемане на Египет, в Юкатан владеел цар Кох, който според тогавашния обичай бил оженен за сестра си Моо. Един по-млад брат — Аак се разбунтувал против двамата, победил Кох и го убил. Моо накарала да построят на убития съпруг мавзолея със сфинкса и тогава избягала на изток, за да достигне острова Му.
към текста >>

Надписът върху гроба потвърждаваше онова, което Льо Плонжон бе научил още по-рано от Троанския ръкпис: първото заселване на Египет е станало от потомците на атлантците, но не по прекия път, а откъм страната на маите.
По-нататък, 13 букви от азбуката на маите са образувани напълно аналогично на съответните египетски йероглифи. Пак се налага общото начало — Атлантида! Сега вече не се учудваме, че старите предания на мексиканците говорят за „бели богове", следователно великолепни хора с бял цвят на кожата, които са дошли от изток, от Атлантида. Нали испанците бяха поздравени като бели богове, които се връщат наново. През 1923 год., американската експедиция, изпратена за изследване на развалините в Чичен-ица, намери там един сфинкс, еднакъв във всички подробности с неговите египетски подобия, като пазител на един гроб. Надписът върху гроба потвърждаваше онова, което Льо Плонжон бе научил още по-рано от Троанския ръкпис: първото заселване на Египет е станало от потомците на атлантците, но не по прекия път, а откъм страната на маите. Те са отплували от западния бряг на Средна Америка през Тихия океан и достигнали до източния бряг на Африка, от дето проникнали през Абисиния в долината на Нил. Няколко стотин години след това заемане на Египет, в Юкатан владеел цар Кох, който според тогавашния обичай бил оженен за сестра си Моо. Един по-млад брат — Аак се разбунтувал против двамата, победил Кох и го убил. Моо накарала да построят на убития съпруг мавзолея със сфинкса и тогава избягала на изток, за да достигне острова Му. Но тя не е намерила тоя остров и продължила все по-нататък и така стигнала най-после в Египет, дето издигнала на любимия над всичко съпруг още един втори, по-грандиозен паметник — сфинкса от Гиза.
към текста >>

74. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Във всички египетски статуи, барелефи, надгробни изображения и саркофази, човекът е даден в един външно притихнал вид, в миг на екстаз, в едно вцепеняване, когато духът е отлитвал в царството на духа и мисълта е вглъбена в съзерцание.
Малко по-късно, окото на тогавашния прахудожник е зърнало животното, растението и човека, като нещо също значимо в тая могъща природа и ги е привлякло като елементи в своето изкуство. В неолитната епоха, когато бронзът е станал материал в ръцете на изобразителя тия форми са достигнали значително съвършенство. Не размерите, грандиозността и удивителните числени съотношения, затворени в пирамидата от Гиза, искаме да проумеем, а онова напиращо чувство и отношение към света и Бога, което са имали майсторите на тоя колос. Не само в реда на колоните, в лотосите на техните капители, но предимно в тия наклонени стени на храмовете, ние съзираме стремежа на тогавашния човек нагоре, неговата жива връзка с невидимите светове. До като пилоните ни показват въплътената в цветето земна красота, наведените линии на цялото египетско архитектурно изкуство — пирамидите, върха на обелиските и фасадите на храмовете ни сродяват с мисълта, че тогавашният човек е живял сраснал с отвъдния свят, с небето и с реалността на невидимото. Във всички египетски статуи, барелефи, надгробни изображения и саркофази, човекът е даден в един външно притихнал вид, в миг на екстаз, в едно вцепеняване, когато духът е отлитвал в царството на духа и мисълта е вглъбена в съзерцание. Противно на древноелинското изкуство, за което ще кажем нещо по-после, където движението и съвършенството е извадено навън, тук то се подразбира. Статуите и изображенията дъхат някаква вътрешна сила. Всичко е изпънато в размисъл. Това изкуство не радва с преходната радост на земята, но ни задълбочава и ни привиква към неподвижно, вътрешно потъване в необятното царство на духа. Ето как изкуството, по-добре от всичко друго, ни учи, че по течението на Нил в оная отдалечена отдавнашна цивилизация, са живели хора, животът на които е протичал между бреговете на живота и смъртта, или по право, в един свет, където веществената и невеществената реалност са едно.
към текста >>

В надгробните изображения, както и в самото устройство на гробниците на Кир, на Ксеркс не се открива нищо по-ново от онова, което е било дадено веднъж в тия изображения.
Мускулестите ръце и крака, ясните очертания на контурите, силните животни и стилизираните цветя, ни показват едно внимание към конкретния живот, живот на формата. В изображенията на това изкуство, като съществен елемент се появява и движението. То е изписано в барелефите и всички останали скулптурни творби. В това отношение, прочути са изображенията на животни по глазираните цигли и барелефите, които ни представят ловни сцени с коне и кучета на цар Асур, както и знаменития барелеф „раненият лъв" от времето на нововавилонското изкуство. След това идват творбите на Персия — пак предимно ловни сцени, в които са изобразени помагащите божества, като Ахурамазд и др. В надгробните изображения, както и в самото устройство на гробниците на Кир, на Ксеркс не се открива нищо по-ново от онова, което е било дадено веднъж в тия изображения. В физическата, слънчева разраснала се до неимоверни висини култура на красотата, чиито най-ярки представители са древните елини, ние откриваме пълното формално отъждествяване на човека с божеството. Древните елини, които създадоха безсмъртните и неповторими творби в архитектурата и скулптурата, са най-големите майстори на човешката, земна красота. Духът на тогавашните творци не е трябвало да се рее в отвъдното, нематериалното битие, за да търси с мъка изразните линии на своите стремежи. Той виждал всичко въплътено в самия човек. За тогавашния майстор, най-голямата небесна красота трябва и може да се изрази с най-голямата земна красота.
към текста >>

75. ЛИЦЕТО НА ЧОВЕКА - Д-Р ИЛ.СТР. Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

На обикновен език сме свикнали да казваме, че съществува друг свят, невидим свят на душата, че съществува задгробен свят и че съществува душа и дух и подразбираме, че те са вечни Ето тук, от това съзнание, от тази съзнателна работа започва духовният живот.
Прочее, истинският духовен живот е живо убеждение и действителен живот съобразно това убеждение. В това отношение, духовният живот обхваща всички гънки на физическия, сърдечен, умствен и душевен свят, съчетава ги в едно хармонично цяло и ги ръководи в единен творчески път, в чиято основа лежи истинската реалност, която е по същина духовна. Реалността, обаче, обхваща и този свят, който е видим за нас и ние го наричаме материален, физически, и онзи невидим за нас свят на силите, който ние сме свикнали да наричаме с общо име духовен свят, който в себе си е сложно устроен — той обхваща света на чувствата, на мислите и на първичните, чисти душевни прояви. От гледището на това дълбоко убеждение, духовният живот е една съзнателна работа, която прониква в глъбините както на материалния, така и на духовния свят. Творческият процес на тази работа започва с разбирането и убеждението за съществуването на един разумен свят на Силите, който е вечен, както е вечен ръководният Разум в битието. На обикновен език сме свикнали да казваме, че съществува друг свят, невидим свят на душата, че съществува задгробен свят и че съществува душа и дух и подразбираме, че те са вечни Ето тук, от това съзнание, от тази съзнателна работа започва духовният живот. И от това начало се изменя цялото разбиране на живота на духовния човек. Той вече не гледа на човека и на всички същества, а също и на цялата природа като нещо откъснато. За него всичко съществуващо има вътрешна родствена, братствена връзка. Така духовният човек съгражда основите на едно братско светогледане в живота, братско по отношение На всичко. Защото в основата, в същината на всичко седи вечното Разумно Начало, чиято негаснеща искра е душата, духът Без това основно, свещено братствено разбиране за живота, без неговото действително живеене няма истински духовен живот, няма култура и творчество.
към текста >>

76. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ, Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Но на д-р З., който питал за своя син, убит във войната и отбелязан като изчезнал, госпожа Брифо дала точно описание на неговия син, неговото собствено име и пълни подробности за мястото, на неговия гроб, посочвайки военната гробница, алеята в тая гробница, в която се намира гробът и дори номера на тоя гроб.
След един месец, обаче, намерили скъпоценностите под казания мост." Ето и няколко опити с известни ясновидци. Госпожа Е. Брифо. „Медицинският инспектор генерал Калмет и д-р З. направили заедно визита на госпожа Брифо. Тя познавала д-р Калмет, така че отговорите, които е давала нему, нямат значение. Но на д-р З., който питал за своя син, убит във войната и отбелязан като изчезнал, госпожа Брифо дала точно описание на неговия син, неговото собствено име и пълни подробности за мястото, на неговия гроб, посочвайки военната гробница, алеята в тая гробница, в която се намира гробът и дори номера на тоя гроб. Нито една от тези подробности не бяха познати. В последствие те бяха намерени, че са точни. Нещастният баща можа да узнае лесно, без други указания за това, освен бележките, взети от него през време на сеанса с госпожа Брифо, гроба на своето дете. Тоя експеримент е от голямо значение. За съжаление, ние нямаме писан доклад от д-р З.
към текста >>

Нещастният баща можа да узнае лесно, без други указания за това, освен бележките, взети от него през време на сеанса с госпожа Брифо, гроба на своето дете.
направили заедно визита на госпожа Брифо. Тя познавала д-р Калмет, така че отговорите, които е давала нему, нямат значение. Но на д-р З., който питал за своя син, убит във войната и отбелязан като изчезнал, госпожа Брифо дала точно описание на неговия син, неговото собствено име и пълни подробности за мястото, на неговия гроб, посочвайки военната гробница, алеята в тая гробница, в която се намира гробът и дори номера на тоя гроб. Нито една от тези подробности не бяха познати. В последствие те бяха намерени, че са точни. Нещастният баща можа да узнае лесно, без други указания за това, освен бележките, взети от него през време на сеанса с госпожа Брифо, гроба на своето дете. Тоя експеримент е от голямо значение. За съжаление, ние нямаме писан доклад от д-р З. Ние познаваме фактите от разказа на д-р З. пред дванадесетина свидетели — лекари и хора на науката. Желе е отбелязал текстуално разказа на д-р З." Стефан Оссовиетски.
към текста >>

77. ПО СТРАНИЦИТЕ НА ЕДНА ГОЛЯМА КНИГА - G.N. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

За научния свят, който през миналия век беше отрекъл вечната Разумност и живот, още не е доказано напълно съществуването на Бога, на душата и „задгробния" мир като вечни същности.
Любовта е връзката между човека, живия Бог и цялата Природа. Любовта, това е пътят на духовния подвиг, на духовния живот в школата на Учителя. За религията, за окултните учения проблемите на духовния живот са дадености. Бог, душа, вечен душевен свят и живот са съществуващи и вечни Истини. Тях трябва човекът на духовния подвиг само да разбули — в себе си и в света, във всичко и да заживее в творческа хармония с цялата Природа. За научния свят, който през миналия век беше отрекъл вечната Разумност и живот, още не е доказано напълно съществуването на Бога, на душата и „задгробния" мир като вечни същности. Но проблясъци в това отношение в съвременната, наука на двадесетия век има вече много. Ние видяхме в предните статии (вж. Ж. Зърно, бр. 3 и 4 т.г.), в каква насока се изразяват те. Чрез установяването на телепатията, ясновидството, духовния живот — мистичната сила и проява на отделни единици; чрез обясненията на Разумността, целесъобразността и вечността в проявите на развиващата се природа, които ни дава витализмът — тази модерна клонка от природознанието; чрез търсенията на много учени, които са разбрали неустойчивостта на едно материалистично — механистично обяснение на живота, и са прозрели вечната творческа Разумност, чрез всичко това днешната наука се насочва бавно към едно ново търсене на духовното и вечното.
към текста >>

78. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Всички мои домашни по случай 40 дни от преселването отвъд на моя свекър, бяха отишли на гробищата за панихида.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Жълтата тетрадка Г-жа М. К., която живее в гр. Н., разказва следното: Това беше през май 1942 г. Всички мои домашни по случай 40 дни от преселването отвъд на моя свекър, бяха отишли на гробищата за панихида. Аз останах в къщи, понеже бях неразположена. По едно време чувам ясно ред молитви. След това виждам в стаята пред прозореца една светла форма, която се сгъстява в средата и се образува формата на моя свекър. Казвам му: — Извинявай, татко, че не можах да отида и аз на гробищата. — Няма нищо.
към текста >>

Казвам му: — Извинявай, татко, че не можах да отида и аз на гробищата.
Н., разказва следното: Това беше през май 1942 г. Всички мои домашни по случай 40 дни от преселването отвъд на моя свекър, бяха отишли на гробищата за панихида. Аз останах в къщи, понеже бях неразположена. По едно време чувам ясно ред молитви. След това виждам в стаята пред прозореца една светла форма, която се сгъстява в средата и се образува формата на моя свекър. Казвам му: — Извинявай, татко, че не можах да отида и аз на гробищата. — Няма нищо. Между моите тетрадки има една жълта тетрадка. Потърси я. В нея има неща, писани за теб. Прочети ги.
към текста >>

След идването на домашните ми те ми разказаха, че молитвите на гроба били същите и в същия ред, както аз бях ги чула от разстояние.
— Няма нищо. Между моите тетрадки има една жълта тетрадка. Потърси я. В нея има неща, писани за теб. Прочети ги. След идването на домашните ми те ми разказаха, че молитвите на гроба били същите и в същия ред, както аз бях ги чула от разстояние. За жълтата тетрадка както аз, тъй и те не знаеха нищо. Потърсихме я и в нея намерих това, което беше за мен. Осведомяване чрез сън Г-жа Б. разказва: — Това беше в 1921 година. Аз бях в Нова-Загора.
към текста >>

79. РИТЪМЪТ В ЖИВОТА -ИНЖ. Р. НИКОЛОВ Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ако направим един хармоничен анализ на най-забележителните исторически паметници, като почнем от гробниците на фараоните и стигнем до наши дни, ние ще видим навсякъде стремежа на строителите да задоволят изискванията на човешкото око, тъкмо по отношение на тая геометрична закономерност.
Това чувство ни помага да видим и да разпознаваме тая хармония във всяка стъпка на заобикалящата ни действителност. Навсякъде в градежа на природните форми, ние ще срещнем съотношенията и пропорциите, които дават на окото най-голямата естетична наслада. Човек не може да остане равнодушен към тая хармония и затова творците я прилагат навсякъде в своите творби. Погледнете наоколо и вие ще видите, че между отделните части на човешкия организъм, между отделните коленца в стъблата на растенията, както между частите на една монументална сграда, има съответствия, които се подчиняват на строго подбрани геометрични закони. Човекът през различните епохи на своето развитие е възприемал тая геометрична съразмерност, в която най-често се среща съотношението на златното сечение, познато добре в геометрията и ги прилагал заедно с много други символи в паметниците, които са обезсмъртили цели исторически епохи. Ако направим един хармоничен анализ на най-забележителните исторически паметници, като почнем от гробниците на фараоните и стигнем до наши дни, ние ще видим навсякъде стремежа на строителите да задоволят изискванията на човешкото око, тъкмо по отношение на тая геометрична закономерност. Задоволяването на това вътрешно вродено усещане за пропорциите, особено на тия, които задоволяват отношението и изискванията на златното сечение, е причината, поради която древните паметници, останали макар от много столетия преди нас, дишат една чудесна свежест и никога не омръзват на окото. Не само това. В някои от тях ние намираме една толкова концентрирана символика и прецизност в положения замисъл, че се уверяваме несъмнено в правдивостта на твърдението, че тия паметници са израз на една благородна гордост на епохата, в която са цъфтели наука и култура, далече надминаващи нашите във всяко отношение. Според думите на един изследовател, астрономите от Хершел насам са поразени от геодезичните и астрономични свойства на Хеопсовата пирамида, за която светът е приказвал много, но за която всъщност знае още твърде малко. Ние ще хвърлим само един бегъл поглед върху някои особености, изтъкнати едва ли не като чудеса на строителното изкуство и като неповторим пример за високите научни постижения на оная величава епоха, в която пирамидата е била сътворена.
към текста >>

80. ОБЯСНЕНИЯ 1919 Г. Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ние се раждаме, това значи изникваме; растем, развиваме се, умираме и ни Заравят в гроба, това е тъпкане, вършеене.
Същият закон важи и 3а нас - и ние трябва да произведем същия резултат. Ние трябва да бъдем посяти, животът ни непременно ще има мъчнотии, които съставят тия малки, но необходими спънки, както е с житното зър-но. Известно налягане е потребно, и след това ще дойде процесът на растенето, Знанието, а когато завържем плод, това вече е добродетелта. Следователно, трябва да бъдем посяти, трябва да ни се тури малко пръст, да има малко налягане, след туй трябва да растем нагоре и да придобием знания, а това знание, след като израсте до известна степен, трябва веднага да се превърне в житно зърно. И след туй ще прати Господарят да ожъ-нат житото, и Той ще отдели потребното от непотребното - житото от къкли-цата. Ние се раждаме, това значи изникваме; растем, развиваме се, умираме и ни Заравят в гроба, това е тъпкане, вършеене. И от гумното Господ ще прибере онова, което му трябва. Туй съответствува на плевнята и житницата: плявата турят в плевнята, а зърната - в житницата Ние трябва да претърпим страданията, които ни идват, и да извлечем поука от тях. Исус със Своите земни страдания искаше да ни даде пример, че трябва да се подчиняваме на този божествен процес. На едно място казва: "Нима Аз нямам власт да поискам Отец Мой да изпрати хиляди ангели, да ме избавят? Но ако не изпълня това, 3а което съм дошъл, как ще се повдигнат човеците?
към текста >>

81. Из ЦЕЛТА НА ЖИВОТА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Христос беше поставен на голям изпит: разпнаха Го, положиха Го в гроба, и на третия ден Той възкръсна.
Велик е смисълът на страданието. Който страда, той е герой, от него човек ще стане, който не страда, той е обикновен човек,от него нищо не се очаква. Великите хора са хора на страданията. Христос понесе големи страдания, но с това той остави на света една велика свещена идея, която никога няма да умре. Неговата идея не умря, но и Христос не умря. Христос беше поставен на голям изпит: разпнаха Го, положиха Го в гроба, и на третия ден Той възкръсна. Ако християнството се крепи до днес, това се дължи на факта, че Христос и досега още живее между хората и ще продължава вечно да живее. Ако пък в живота на християните се явява известна дисхармония, причината 3а това е, че много от тях, които минават 3а християни, не вярват, че Христос е възкръснал. Те минават 3а вярващи, без да са такива. Те са в положението на хора, които минават 3а човеци, без да са още истински човеци. И действително, често между хората срещате такива, които едни-други се наричат с имената на някои животни.
към текста >>

82. Окултната музика - Учителят Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ще го държи ден -два у дома си и на третия ден непременно ще го занесе на гробищата Ето защо за да не принуждавате Бога да ви изпрати на гробищата, бъдете всякога будни, да прилагате любовта.
Защо се съмнявате в Господа? Ще кажете, че той ви изоставил. Не ви е изоставил Бог, но вие Го напущате. Когато синът умре, баща му ли го оставя? Колкото и да страда 3а умрелия си син, бащата е принуден да го изостави. Ще го държи ден -два у дома си и на третия ден непременно ще го занесе на гробищата Ето защо за да не принуждавате Бога да ви изпрати на гробищата, бъдете всякога будни, да прилагате любовта. Който прилага любовта, той е вечно млад и красив. Отнемете му любовта и вижте, как ще погрознее. Пазете любовта, която ви е дадена. С други думи казано: Не отхвърляйте Бога от себе си, за да не изгубите любовта и живота си. Не давайте назаем това, което ви е дадено.
към текста >>

83. КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ - Стоян Ватралски Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Димитър" в Солун Когато на уреченото време Константин отиде в църквата, преди да се срещне със стария свещеник, слезе в подземието, където беше гробът на свети Димитрий, запали свещица и се помоли.
Другият ден бе велика събота преди възкресение. Премина нощта. Константин все още размисляше за тази среща. Не можеше да си обясни какво видя старецът у него и защо пред всички не заговори за това, което искаше да поръча, а го покани на отделен разговор. Църквата "Св. Димитър" в Солун Когато на уреченото време Константин отиде в църквата, преди да се срещне със стария свещеник, слезе в подземието, където беше гробът на свети Димитрий, запали свещица и се помоли. После отиде горе и разгледа църквата с голямо внимание. Домъчня му за това, че тази светиня на християнския свят се намира в чужди ръце. Така увлечен в разглеждане украсите на прочутата църква, както и в своите размишления, Константин долови, че вдясно от мястото, където беше застанал, се отбори една от страничните врати на олтара и погледна натам. Към него приближаваше старецът. Той стъпваше така леко, като че не вървеше по земята, а дългото му расо докосваше мраморната настилка.
към текста >>

84. Тодор Стоименов (1872-1952) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Той знае, че смъртта не отнема нищо, че нашите чувства си остават в живота ни оттатък гроба, и че всички тези, които са се обичали тук долу, се намират избавени от земните нещастия, далеч от това лошо жилище; че не съществува разделение, освен за лошите и лукавите.
Перспективата на времената, които ни са отворени, ще ни даде силата да надвием сегашните нещастия и да се поставим над движенията от щастието. Ние ще се почувстваме по-добре обръжени* за борбата. Спиритистът познава причините за своите злини: той проумява тяхната потребност. Той знае. че страданието е законно и той го приема без да мърмори. Той знае, че смъртта не отнема нищо, че нашите чувства си остават в живота ни оттатък гроба, и че всички тези, които са се обичали тук долу, се намират избавени от земните нещастия, далеч от това лошо жилище; че не съществува разделение, освен за лошите и лукавите. От тези уверения се следват за него утешения - непознати от хладнокръвните и скептиците. Ако от единия край на света до другия, всичките души се съобщаваха в тази силна вяра, то щеше да се приготви най-голямото морално преобразование, което историята никога не е записвала. Но тази вяра твърде малко я притежават още. Духът на истината говори на Земята, но Земята не даде внимателно ухо на тези думи. Не са силните между человеческите деца, които са го чули, но са покорните, долните, всички тези, които са жадни за надежда.
към текста >>

85. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 3 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ний първи, неговите инициатори, ще хвърлим шепа пръст на гроба му!...
Това е нашата любов, която ние изпращаме на нашите читатели, заедно с нашето вестниче, и взамяна на това, получаваме техните симпатии и подкрепа в форма на материални жертви. Едничката цел, едничкият смисъл в съществуването на в-то Братство е да влее поне малко, малко повече любов в живота, в света. Ако то не изпълнява своята задача, то не заслужава твоята подкрепа, читателю! Ако то не може поне малко, поне с капка радост да стопли сърцето ти, — то не ти е нужно. А ако то, съзнателно или несъзнателно, спомага за увеличаването на омразата, на разделението, на злото, — о, нека тогава то умре! Ний първи, неговите инициатори, ще хвърлим шепа пръст на гроба му!... Жива е Любовта! Жива е Любовта, която извира от Бога! Нека тя, а не нещо друго даде живот на нашето вестниче. в. Братство Съдържание: Великият принцип За радостта от жертвата (П л а м е н) Братя човеци - събудете се! (Konrad Nell — Berlin) Младежки колона: ПИСМА ДО ЕДИН МЛАДЕЖ, Писмо второ, За индивидуалността. (Л.
към текста >>

86. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 4 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

A всеки, който със сила, с насилие и грубост иска да достигне своето или на отечеството си щастие, той, без сам да съзнава, копае своя собствен гроб, копае и гроба на своето отечество!
Твоя народ не може да бъде щастлив, велик и независим, ако околните народи са нещастни, унизени и поробени — защото yтре тяхното нещастие, тяхното унижение и робство ще връхлети върху него. И ако ти обичаш себе си, ще трябва да търсиш своето щастие в щастието на всички! И ако ти обичаш народа си и отечеството си, ще трябва де търсиш тяхното щастие само в щастието и величието на всички народи и всички отечества! Иначе няма да намериш щастие за себе си! Иначе няма да достигнеш щастие и величие и за отечеството си! A всеки, който със сила, с насилие и грубост иска да достигне своето или на отечеството си щастие, той, без сам да съзнава, копае своя собствен гроб, копае и гроба на своето отечество! Вярно ли е това? — Цялата писана и неписана, помнена и незапомнена история не представлява нищо друго, освен непрекъснато свидетелство и доказателство на това. Защото хората още не са могли да разберат, че е невъзможно егоистичното щастие, че законите на живота не позволяват това. Защото те все още продължават да си създават идоли от своята собствена личност, от семейството си, от партията си, от религията си, от отечеството си и, вместо да ги възвеличат, ги провалят и изгарят на жертвеника на своето собствено безумие. До кога ще бъде това?
към текста >>

87. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сега аз съм извънредно зачуден, виждайки че действително съществува задгробен свят. ПАЗАЧА.
Сега аз ще те огледам в свещеното огледало, за да разкрия греховете, които ти си извършил с душата и тялото си. ХАЛИС. Аз истински се разкайвам, господине. Както ти сполучливо каза, макар че проповядвах по цели дни; от сутрин до вечер, за закона на справедливостта и за съществуването на Небесното Царство и Ада, сам аз обаче мислех, че в действителност такива места не съществуват, но че хората след смъртта си изчезват като дим. Състоянията на Царството Небесно и Ада, показани в Писанието, са изкуствени средства за контролиране на човешките сърца, мислех си аз. Следователно, за мене беше невъзможно да дам ясно учение; бидейки сам скептик, аз само преповтарях проповедта за Царството Небесно и Ада. Сега аз съм извънредно зачуден, виждайки че действително съществува задгробен свят. ПАЗАЧА. Макар че грехът ти, задето си измамвал хората с титлата си на мисионер, е много голям, от друга страна ти си правил добро с това че си проповядвал на невярващите съществуването на Бога, макар и твърде неясно. Заради това сторено от теб добро, ние ще наредим да не отидеш веднага в Ада. Остани известно време тук, в междинния свят и се постарай да очистиш сърцето си така, че да можеш да разбереш Божествените Добро и Истина. Разрешаваме ти да останеш тридесет дни. Ако ти, в продължение на тези тридесет дни успееш да придобиеш мъдростта и интелигентността, нужни ти за да разбереш напълно истинската любов и истинската вяра, ти ще бъдеш изпратен в тая област на Царството Небесно, която съответства на твоята квалификация.
към текста >>

88. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 20 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава, когато голяма част от хората виждат залеза на една култура, която е могла да покрие своя път с милиони гробове, да напои почвата с кръвта на милиони жертви, хиляди хора в същото време търсят път и начин да намерят живителния елемент, който ще донесе обновата на човечеството.
Какво могат да направят те! Кои са те? Това не са хора, които заемат високи обществени места. Това не са хора, които стоят начело на тълпи и партии, това не са хора с громки имена и големи титли. Това са хора, които, пръснати по всичките страни на земното кълбо, си подават ръка през океани и морета, без оглед на нация и положение, за да сключат един такъв съюз, за да достигнато едно такова обединение, каквото светът досега не е виждал! Тогава, когато голяма част от хората виждат залеза на една култура, която е могла да покрие своя път с милиони гробове, да напои почвата с кръвта на милиони жертви, хиляди хора в същото време търсят път и начин да намерят живителния елемент, който ще донесе обновата на човечеството. Идеята за благоденствието на всички не е била никога чужда на ония, които дълбоко са съзнавали мисията на своя живот и достойно са изпълнявали своето предназначение. Когато световната борба е избухвала, винаги са се явявали велики сърца и умове, които разнасяли между хората светлата идея за братство между хората и народите. И ако историята на човечеството в своите страници трябва да отбелязва велики подвизи, това са именно подвизите на ония, които със своята мирна дейност са внесли революция в човешкия живот. Те са тук, те са будни и следят всяка наша стъпка. Tе наблюдават всеки жест, всеки поглед; те чакат, както опитния земледелец чака богатата жътва.
към текста >>

А живота от люлката и до гроба ще бъде висша радост.
Дето мине, само радост светла ще бъдат неговите следи, дето живее, там топлота и благодат наоколо ще се лее. Той ще обича всички и няма да има врагове. Всеки срещнат от него човек ще бъде негов мил и любим брат. А всяко желание, всяка страст, които будят в него себелюбие и гордост и които го водят към вражда и разединение с другите хора и същества — те ще бъдат негови врагове и с тях той ще се бори всеки ден и всеки час. Мир ще цари тогава на земята. А живота от люлката и до гроба ще бъде висша радост. Той ще дойде — на бъдеще светло човека. А заедно с него ще дойде и Царството Божие, ще се възстанови Рая на земята. Т.Ч. Най-бедният Измъчен от тревожни мисли и грижи по хода на своите големи капитали, той през цялата нощ не можа да спи. Щом зората даде знак на изток, че слънцето скоро ще изгрее, той се дигна от леглото, облече се набързо и се запъти към краят на града. Искаше да се розходи, искаше да избяга някъде от грижите и мъките, които му отнеха съня.
към текста >>

89. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 27 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И трябвало е винаги чужденци или късни поколения да се заравят в книгите им, в спомените за тях, в живота им, да ги разберат, обикнат и възкресят из гроба на забвението, на предразсъдъка и суетата; да ги покажат на света във всичката им красота и величие, да извикат късната почит и уважение и да им заизграждат паметници.
На всекиго ние приписваме своите недостатъци: „И той е човек като нас", без, обаче, да му приписваме своето добро. Всичко това е продиктувано от грубия човешки егоизъм и амбиция. Да си не подигне друг главата повече от околните, ще я смажат, както ония еднооки слепци от приказката, които, като видели човек с две очи между тях, викнали: „Дръжте да го уловим и да го направим като нас". И му извадили едното око. Винаги великите хора са били гонени, клеймени и опозорявани, книгите им изгаряни и забранявани, те самите изпъждани или убивани, или, най-малкото, пренебрегвани и забравяни. И трябвало е винаги чужденци или късни поколения да се заравят в книгите им, в спомените за тях, в живота им, да ги разберат, обикнат и възкресят из гроба на забвението, на предразсъдъка и суетата; да ги покажат на света във всичката им красота и величие, да извикат късната почит и уважение и да им заизграждат паметници. Но късно! Грешката е поправена, но колко скъпо е платено за нея! Евреите и до днес изплащат непознаването на Христа. Българите платиха за нечовешкото изгонване на богомилите с петвековно робство. А русите плащат още оглушката, която си направиха за гласа на Толстоя.
към текста >>

И ето: цветя в ливадите, по нивите, край пътя, в планината, сгушени между скалите, във малката градинка на селската мома, от гдето тя се кичи, цветя дори в гробищата — над гробовете.
Каква е същината му, целта му? — Загадка! В безжизнената пръст попада малко семе: нищожно, скромно, сякаш част от самата пръст. Но става чудото: Творческият Дух на Живота го погалва, както майката гали обичан син. И то оживява: две ръце се навдигат към небето, отворени за Неговото благословение. И ето: цветя в ливадите, по нивите, край пътя, в планината, сгушени между скалите, във малката градинка на селската мома, от гдето тя се кичи, цветя дори в гробищата — над гробовете. Духът на Живота се шегува със своята собствена сянка — смъртта. Виновен ли е той, когато бедните човеци вземат сянката за него самия. Твори Духът с широки длани и в човека: живот и бури, стремеж за щастие, готовност за страдание, за подвиг и жертва. О р и о н о ПОКАНА Открива се подписка за записване абонати за ШЕСТАТА ГОДИШНИНА на списание Житно Зърно Bеpнo на своя дух, списанието ще третира и за напред ония живи въпроси, които се представят за разрешение пред човека с пробудено съзнание, човекът — освободен от остарелите религиозни, научни и социални догми. — То ще дава отзив на новото, което сега и както сега то се проявява в индивидуалния и обществен живот, в науката, изкуството и ще изнася основните закони на онази жива наука за природата, по които са построени всички органически форми и се развива всеки живот и всяка мисъл.
към текста >>

90. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 30 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Навярно през целия си живот, до гроба, тя ще мисли, че пази част от „честния кръст".
Полирал го добре, обвил го с позлатена хартия и го предал на бабата с думите: „Намерих го с голям труд, ти трябва да го пазиш скрито, иначе възможно е някой крадец да го открадне и даже да те убие зарад него“. Напълно задоволена, старата жена го взела с трепереща ръка и казала: „От сърце ти благодаря. Колко трябва да заплатя? “ Той поискал 10 английски лири. Тя му ги дала, като прибавила още 5 лири, казвайки: „Това пък от благодарност за вашия труд." Нещастната българка била успокоена и се върнала в България грижливо пазейки го. Навярно през целия си живот, до гроба, тя ще мисли, че пази част от „честния кръст". Моя познат ме запито, дали неговата постъпка е лоша И аз му казах: „Щом се е намерил толкова глупав човек, че да настоява непременно да ти даде пари, ти не си крив, че си ги взел." Тази комедия постоянно се повтаря от хиляда и триста години насам не само в Палестина, но и в целия свят. Подобно нещо се е случило и в Рим. Когато римският папа поискал да построи грамадна църква, за каквато нямал средства, той изпратил много пратеници из цяла Европа да събират пари. На тези, които давали парите, пратениците давали билети, с които били опрощавани греховете им, каквито и да били те. Следователно, крадците купували тия билети, и били напълно спокойни, понеже с това греховете им били прощавани.
към текста >>

91. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 31 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Земята е покрита с братски гробове.
е написан предимно на есперанто. За четене онлайн са сложени само българските текстове. Останалите могат да се видят в PDF-а) Съдържание: Към обединение Вашето собствено радио (Ева Ж. Смит) Към обединение От хиляди години насам, та до наши дни, човечеството преживява едно състояние на противоестествен, противобожествен и неразумен живот. То е разкъсано на много, постоянно борещи се по между си части и изхабява силите си, пролива кръвта си, разрушава всяко достижение в безспирната междуособица. Земята е покрита с братски гробове. Нещо повече: човекът, човешкото съзнание е така помрачено, че той не познава вече своя брат, — вместо брат, той вижда неприятел! Човекът мрази, бори се и — страда! Страдания навсякъде, страдания винаги. В страдания се ражда, в страдания живее и в страдания умира днешния човек. Защо? Защото силата на злото владее днес света.
към текста >>

92. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 32 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Може би те още веднъж ще успеят да я застелят с милиони гробове, да разплачат милиона вдовици и сираци, да разрушат всичко, което с грамадни усилия е изградено, да превърнат света в хаос, в огромна човешка касапница.
— Дори над Божествената справедливост, над истината, над светлината, над доброто; над всякакви идеали за Братство, за Мир и Любов между хората, дори над Бога, над всичко стои нашия личен и национален егоизъм! " Тия тъмни сили съществуват навсякъде, във всички народи, и в победители и в победени; те са единствените неприятели, те са най-големите врагове на своите народи и с всички сили те се стремят да спрат новото, да осуетят идването на Новия Свят, защото в това те виждат своя личен интерес. Напразни усилия! Може би силите на злото още веднъж ще успеят да впрегнат света в сатанинската колесница на разрушението. Може би още веднъж те ще залеят земята с човешка кръв! Може би те още веднъж ще успеят да я застелят с милиони гробове, да разплачат милиона вдовици и сираци, да разрушат всичко, което с грамадни усилия е изградено, да превърнат света в хаос, в огромна човешка касапница. Може би! Към това именно сочат безумните въоръжения; към това именно сочи надигащия се безумен национализъм-шовинизъм, но, за нас е напълно ясно, че това ще бъде техния последен, триумф, това ще бъде разраняването на тяxната последна ярост, което ще бъде неминуемо последвано от тяxната смърт — от окончателното сразяване на силите на злото. Хора на любовта, хора на братството, на истината и доброто! — Готви се нещо страшно, готви се нещо ужасно, нещо небивало по своята жестокост — готви се библейския Армагедон, готви се последната всесветска война, която ще превърне цялата земя в огромна касапница. Будни бъдете, хора на Любовта!
към текста >>

задгробен живот, на ясновидство и предсказания, нека прочетат тази книга, за да видят, че това са факти, че това е една действителност, всред която те се намират и от която те не не ще избегнат, колкото и да се стараят да затварят очите си пред нея.
Нанев, ул. Патр. Евтимий, 85, Ст. Загора. Днешния материалистически мироглед, днешната материалистическа наука са изправени, в лицето на тази книга, представляваща цял един дългогодишен опит, цял един живот изпълнен с фактите на духовната опитност, пред една неразрешима за тях задача. Цялата книга е изпълнена с опитности, преживявания, предсказания, — факти, пред които материалистическа мисъл остава със затворени уста, защото те не могат по никакъв друг начин да се обяснят, освен със съществуването на духовния мир и ясновидски способности у човека. Тези, които се смеят на окултизма, на вярата в т. н. задгробен живот, на ясновидство и предсказания, нека прочетат тази книга, за да видят, че това са факти, че това е една действителност, всред която те се намират и от която те не не ще избегнат, колкото и да се стараят да затварят очите си пред нея. Духовната опитност за ясновидеца Георги Нанев, така добре изложена в своите различни области и прояви от г. Софр. Ников, може да отвори очите на мнозина заблудени в материалистическо схващане на живота хора, стига те да притежават поне капка искрен стремеж за търсене на истината. Препоръчваме тази книга на всички. Каталог „Добро четиво“, съдържа литературата на Бялото Братство. Изпраща се безплатно всекиму, който го поиска от Ж.
към текста >>

93. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 35 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Мили младежи, от вас зависи, от сегашния ви избор зависи да достигнете това, което липсва на днешния свят, да достигнете един озарен от красота и щастие живот, в който да цари само мир и любов, който с песен и радост се преминава от люлката до гроба, или пък да дочакате само страдания и разочарования, да плачете и проклинате живота и съдбата си.
И нека се знае, че най-ужасните резултати от тоя път има тепърва да дочакаме. Желаете ли и вие, младежи, да тръгнете по тоя любим за днешното мнозинство път и така да осигурите в живота си и в живота на бъдещето поколение същите резултати? Другият път, пътя на човеколюбието, извежда към сближение, към мир и братство между хората по цялата земя. По тоя път е минал Христос и цялото му учение е най-мощен зов към човеколюбие, към братство и взаимопомощ. А и всички най-велики умове, най-светли и благородни души са вървели по тоя път. Мили младежи, от вас зависи, от сегашния ви избор зависи да достигнете това, което липсва на днешния свят, да достигнете един озарен от красота и щастие живот, в който да цари само мир и любов, който с песен и радост се преминава от люлката до гроба, или пък да дочакате само страдания и разочарования, да плачете и проклинате живота и съдбата си. От вас зависи и едното и другото. Мили младежи, нима вий можете още да се двоумите? Живота иска от вас да го обгърнете изцяло и да го изживеете напълно. Само тъй ще получите всичките му блага. Справете се с вашите гибелни желания, които ви отклонявате от вашите истински блага в живота и напред по пътя на човеколюбието и взаимопомощта!
към текста >>

94. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 36 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Милиони гробове, милиони инвалиди, реки от човешка кръв.
Под влиянието на егоизма, човечеството постоянно се готви и постоянно води една безпощадна война, която приема безброй форми. Тази непрестанна и безпощадна война е, която изсмуква жизнените сокове от организма на човечеството, тя превръща свата в хаос и отнема щастието на хората. Тази война е едновременно и политическа и икономическа, и класова, и лична, и партийна и между отделните народи (дипломатическа, митническа и с оръжие). Да видим резултатите: хората, класите, народите са се превърнали в зверове, които непрестанно се дебнат и разкъсват едни други. Милиарди богатства са хвърлени за да се разрушат с тях други милиарди. Милиони гробове, милиони инвалиди, реки от човешка кръв. Милиони безработни, общо обедняване, свръхпроизводство и глад, мизерия, израждане едновременно. Постоянна криза във всички области на живота. Няма друга причина: всеобщата война на всички против всички е причината на човешките нещастия. Войните — както кръвопролитните, така и икономическите, които имат основата си в егоизма; натрупването на капиталите, на средствата за производство и живот в ограничено число ръце, което е един вид икономическа война, неизбежното при тия условия отсъствие на хармония в производството и потреблението, всичко това докара днешния хаос в света. Това е ясно, то се вижда от всички.
към текста >>

Вечерта — представление: „Отвъд гроба" от театралната група — прекрасни сцени, илюстриращи истините за безсмъртието на душата.
Рьоснер, Л. Дааид — върху спиритизма, история, цел, бъдещност. Единодушно се подчерта необходимостта от един нов живот на братство, чистота, любов и мир. Вегетарианство, трезвеност са необходими като първо стъпало. Единение на всички търсещи новия живот — в страната и по целия свят. Вечерта — представление: „Отвъд гроба" от театралната група — прекрасни сцени, илюстриращи истините за безсмъртието на душата. Втория ден — организационни. Екскурзия до върха Радхош и големите заводи Виткович. П. Г. П. С какво се храните? С каквото се храните — това и ще бъдете!
към текста >>

95. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 38 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дали човек е само тяло, от което след смъртта не остава нищо друго, освен купчина пръст, или пък той е безсмъртно същество, продължаващо живота си и отвъд гроба?
Ако днес хората искат да си възвърнат първоначалните добри условия за живот, да си възвърнат Златния Век на миналото, те, отказвайки се от всички свои противоестествени навици и склонности, трябва да се откажат същевременно и от употребата на месото за храна. Чиста храна, — чист живот, чисти нрави. Новият човек, човекът, който ще изгради Царството Божие на земята, не може да се храни с месо, — той ще употребява само чистата растителна храна, която се добива без проливане на кръв и няма никакво вредно влияние. Чистата храна е първата стъпка към нов живот. Що е човек? Дали човек е само тяло, от което след смъртта не остава нищо друго, освен купчина пръст, или пък той е безсмъртно същество, продължаващо живота си и отвъд гроба? Това е един много важен въпрос за всеки човек, но малцина са днес тези, които му отдават нужното значение. Болшинството от хората „вярват" или „не вярват“ без да са мислили сериозно някога върху този въпрос, без да са чели и поучавали. Обаче тъкмо от отговора на този въпрос зависи дали човек ще може да осмисли своя живот на земята. Ако нашия живот свършва завинаги в гроба, то колко безсмислени и безцелни биха били всичките ни усилия и стремежи към усъвършенстване и към достигане на някакъв възвишен идеал в живота ни! Колко суетно би било всичко и как жалка би била съдбата на човека!
към текста >>

Ако нашия живот свършва завинаги в гроба, то колко безсмислени и безцелни биха били всичките ни усилия и стремежи към усъвършенстване и към достигане на някакъв възвишен идеал в живота ни!
Що е човек? Дали човек е само тяло, от което след смъртта не остава нищо друго, освен купчина пръст, или пък той е безсмъртно същество, продължаващо живота си и отвъд гроба? Това е един много важен въпрос за всеки човек, но малцина са днес тези, които му отдават нужното значение. Болшинството от хората „вярват" или „не вярват“ без да са мислили сериозно някога върху този въпрос, без да са чели и поучавали. Обаче тъкмо от отговора на този въпрос зависи дали човек ще може да осмисли своя живот на земята. Ако нашия живот свършва завинаги в гроба, то колко безсмислени и безцелни биха били всичките ни усилия и стремежи към усъвършенстване и към достигане на някакъв възвишен идеал в живота ни! Колко суетно би било всичко и как жалка би била съдбата на човека! Ако пък нашия живот и нашата еволюция се продължава и след гроба, то всички наши усилия към самоусъвършенстване, всичката ни работа за изграждане и облагородяване на нашия характер, за придобиване на едни или други способности и качества, придобива дълбок смисъл, защото ний вече знаем, че това, за което днес работим, няма да се изгуби, но ще остане наше притежание и занапред. Жертвата, самоотречението, възвишената любов, стремежа към истината, доброто и красотата имат смисъл и са възможни само поради дълбоко скритото във всяка човешка душа съзнание, — че тя е безсмъртна. Мнозина обаче казват, че „никой не се е върнал от гроба“, че няма никакви доказателства за безсмъртието на човека, и даже нещо повече — че това било нещо невъзможно да се докаже. Това не е вярно.
към текста >>

Ако пък нашия живот и нашата еволюция се продължава и след гроба, то всички наши усилия към самоусъвършенстване, всичката ни работа за изграждане и облагородяване на нашия характер, за придобиване на едни или други способности и качества, придобива дълбок смисъл, защото ний вече знаем, че това, за което днес работим, няма да се изгуби, но ще остане наше притежание и занапред.
Това е един много важен въпрос за всеки човек, но малцина са днес тези, които му отдават нужното значение. Болшинството от хората „вярват" или „не вярват“ без да са мислили сериозно някога върху този въпрос, без да са чели и поучавали. Обаче тъкмо от отговора на този въпрос зависи дали човек ще може да осмисли своя живот на земята. Ако нашия живот свършва завинаги в гроба, то колко безсмислени и безцелни биха били всичките ни усилия и стремежи към усъвършенстване и към достигане на някакъв възвишен идеал в живота ни! Колко суетно би било всичко и как жалка би била съдбата на човека! Ако пък нашия живот и нашата еволюция се продължава и след гроба, то всички наши усилия към самоусъвършенстване, всичката ни работа за изграждане и облагородяване на нашия характер, за придобиване на едни или други способности и качества, придобива дълбок смисъл, защото ний вече знаем, че това, за което днес работим, няма да се изгуби, но ще остане наше притежание и занапред. Жертвата, самоотречението, възвишената любов, стремежа към истината, доброто и красотата имат смисъл и са възможни само поради дълбоко скритото във всяка човешка душа съзнание, — че тя е безсмъртна. Мнозина обаче казват, че „никой не се е върнал от гроба“, че няма никакви доказателства за безсмъртието на човека, и даже нещо повече — че това било нещо невъзможно да се докаже. Това не е вярно. Не един, а хиляди хора са се връщали от гроба. Има начини да влезем във връзка с тях и да установим тяхното съществуване.
към текста >>

Мнозина обаче казват, че „никой не се е върнал от гроба“, че няма никакви доказателства за безсмъртието на човека, и даже нещо повече — че това било нещо невъзможно да се докаже.
Обаче тъкмо от отговора на този въпрос зависи дали човек ще може да осмисли своя живот на земята. Ако нашия живот свършва завинаги в гроба, то колко безсмислени и безцелни биха били всичките ни усилия и стремежи към усъвършенстване и към достигане на някакъв възвишен идеал в живота ни! Колко суетно би било всичко и как жалка би била съдбата на човека! Ако пък нашия живот и нашата еволюция се продължава и след гроба, то всички наши усилия към самоусъвършенстване, всичката ни работа за изграждане и облагородяване на нашия характер, за придобиване на едни или други способности и качества, придобива дълбок смисъл, защото ний вече знаем, че това, за което днес работим, няма да се изгуби, но ще остане наше притежание и занапред. Жертвата, самоотречението, възвишената любов, стремежа към истината, доброто и красотата имат смисъл и са възможни само поради дълбоко скритото във всяка човешка душа съзнание, — че тя е безсмъртна. Мнозина обаче казват, че „никой не се е върнал от гроба“, че няма никакви доказателства за безсмъртието на човека, и даже нещо повече — че това било нещо невъзможно да се докаже. Това не е вярно. Не един, а хиляди хора са се връщали от гроба. Има начини да влезем във връзка с тях и да установим тяхното съществуване. Доказателства и то научни доказателства за безсмъртието на човека вече има. Днешната наука, в лицето на Сър Оливър Лодж, Уйлям Крукс, Камил Фламарион и др., ни ги е дала в изобилно количество.
към текста >>

Не един, а хиляди хора са се връщали от гроба.
Колко суетно би било всичко и как жалка би била съдбата на човека! Ако пък нашия живот и нашата еволюция се продължава и след гроба, то всички наши усилия към самоусъвършенстване, всичката ни работа за изграждане и облагородяване на нашия характер, за придобиване на едни или други способности и качества, придобива дълбок смисъл, защото ний вече знаем, че това, за което днес работим, няма да се изгуби, но ще остане наше притежание и занапред. Жертвата, самоотречението, възвишената любов, стремежа към истината, доброто и красотата имат смисъл и са възможни само поради дълбоко скритото във всяка човешка душа съзнание, — че тя е безсмъртна. Мнозина обаче казват, че „никой не се е върнал от гроба“, че няма никакви доказателства за безсмъртието на човека, и даже нещо повече — че това било нещо невъзможно да се докаже. Това не е вярно. Не един, а хиляди хора са се връщали от гроба. Има начини да влезем във връзка с тях и да установим тяхното съществуване. Доказателства и то научни доказателства за безсмъртието на човека вече има. Днешната наука, в лицето на Сър Оливър Лодж, Уйлям Крукс, Камил Фламарион и др., ни ги е дала в изобилно количество. Достатъчно е само да проявим нужния интерес за да ги проучим безпристрастно и ние ще се уверим, че смъртта на тялото не значи и смъртта на човека. Човек е безсмъртен дух!
към текста >>

Тази велика истина на древността, потвърждава от изследванията на редица учени, които, презирайки укорите и присмехите на някои свои предубедени колеги, се осмелиха да навлязат в тази „Terra incognita" и, поставяйки търсенето на истината над всичко, да докажат, че живота на човека не свършва в гроба.
Има начини да влезем във връзка с тях и да установим тяхното съществуване. Доказателства и то научни доказателства за безсмъртието на човека вече има. Днешната наука, в лицето на Сър Оливър Лодж, Уйлям Крукс, Камил Фламарион и др., ни ги е дала в изобилно количество. Достатъчно е само да проявим нужния интерес за да ги проучим безпристрастно и ние ще се уверим, че смъртта на тялото не значи и смъртта на човека. Човек е безсмъртен дух! Тази велика истина на древността, потвърждава от изследванията на редица учени, които, презирайки укорите и присмехите на някои свои предубедени колеги, се осмелиха да навлязат в тази „Terra incognita" и, поставяйки търсенето на истината над всичко, да докажат, че живота на човека не свършва в гроба. Слава на такива учени като Олирвьрт Лодж, Уйлям Крукс, Майерс, Фламарион и т. н. които не се побояха да се опълчат против предразсъдъците на своите колеги и да заявят ясно пред всички, че за науката не бива да съществуват области забранени за изследване, и че с методите на научното изследване може положително да се докаже съществуването на човешкия дух след смъртта на тялото. Истината никога не е била приета с отворени обятия. Винаги тя е бита посрещана с преследвания и присмехи. Така е и сега.
към текста >>

96. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 42 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Старият свят сам създава своите гробари.
Нашите оръжия са: правдата, любовта, разумността. Ние с насилие не си служим и никога не ще си служим. Нашата задача не е да разрушаваме, а да градим: Да създаваме новия строй, новия човек, новите обществени и лични отношения. Да пробуждаме новото съзнание за колективност и единство на целокупния живот, на всички хора и народи. За разрушението и погребението на старото има кой да се грижи. Старият свят сам създава своите гробари. Ние ще градим, а старото само ще се руши, защото такъв е Божественият закон на живота. А който, заради своите егоистични интереси, защищава старото, той е против живота, против еволюцията, против Бога. Обвиняват още г. Дънов, че бил заграбил имотите на свои последователи. Но защо не посочат един конкретен пример?
към текста >>

97. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Говоря за онези милиони майки, които въздишат по свидни рожби заровени нейде далеч в незнайни гробове.
Говоря за народните маси, защото има едно меншество, — милитаристи и шовинисти — които желаят войните. Говоря за болшинството от народните маси, за тези, които днес носят върху плещите си тежкото бреме от войните — репарации, потисничество, мизерия, безработица. — тези милиони човешки същества, които охкат днес, притиснати в ледените прегръдки на, кризата, за която голям дял вина се падa на глупавата милитаристична и шовинистична политика не монарси и политици от всички страни, които участваха в кървавата вакханалия през 1913 — 1918 год. Говоря за тези, които имат „щастието“ да ходят с изкуствени крака, да работят ;с изкуствени ръце, да гледат с изкуствени очи и пр. изобщо за тези, който за награда за тяхната заслуга като актьори в безумната драма на всеунищожението — войната — са окичени с разни изкуствени органи, заменящи естествените, който някой куршум, бомба, парче от шрапнел или нож са откъснали. Говоря за онези милиони майки, които въздишат по свидни рожби заровени нейде далеч в незнайни гробове. Говоря за милионите жени, останали вдовици да чезнат под черни кърпи и леят кървави сълзи по своите другари, загинали за „благото" на отечеството. Говоря за милионите деца, останали без бащи, без здрава опора в живота, които със своите страдания изкупват безумието на „велики" държавници. Да, всички тези, които споменах, всички, които пряко или косвено са засегнати от кървавия поход на Марса и тези, който имат чиста съвест и ясно съзнание, макар и не засегнати от пламъците на миналата война, надават днес силен зов: „Стига въоръжения, стига подготовка за самоизтребление, — искаме разоръжение, искаме мир и спокойствие да зацаруват веч в света". И ето, като отзвук на този всеобщ повик се свика конференцията по обезоръжението. Дали тя ще даде очакваните резултати ?
към текста >>

Тялото на умрялото дете е останало в русенските гробища, но душата му се е превъплотила в новото, което се е добило във Видин и естествено е, че то си спомня всичко.
Сам той бил безбожник и не вярвал нито в чудеса, нито в прераждането, това велико учение, основа на древните религии. Щом стигнали в Русе, малката хванала баща си за ръка и го повела. Най-напред го завела в старата им къща, гдето живели преди 8 години, оттам отишли в училището и детето посочило училищната стая и други подробности, които съвпадали с истинското положение. Оставало да намерят само още и учителката, но тя не била в града. Тук имаме един случай от прераждане. Тялото на умрялото дете е останало в русенските гробища, но душата му се е превъплотила в новото, което се е добило във Видин и естествено е, че то си спомня всичко. Други обяснения са излишни, защото фактите говорят сами. (из в. „Утро“) Прераждането Матилда Фяншър (Продължение от брой 44) Макс Хейндел казва, че средния животен цикъл е хиляда години. Този цикъл започвайки с раждането прекарва „Азът" през живота, смъртта, чистилището, първото, второто и третото небеса. Тук „Азът" почива и асимилира миналите опитности и складира духовна есенция за своето следующе потапяне в матерната.
към текста >>

98. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Напразна ще бъде радостта ни от светлия спомен в празника на неговото възкресение, ако ние не правим усилие да махнем надгробната плоча, с която Той е закрит в нашата душа.
Този Дух. изпълва всичко. Той прониква всичко. Той е и в нас и вън от нас и чака да бъде проявен. Христос е в нашите души, но ние сме Го погребали тъй-дълбоко! Напразна ще бъде радостта ни от светлия спомен в празника на неговото възкресение, ако ние не правим усилие да махнем надгробната плоча, с която Той е закрит в нашата душа. Напразни ще са обичайните радостни възклицания, ако ние продължаваме да Го разпъваме всеки ден с постъпките си. Напразно ще повтаряме неговите думи за любов и милосърдие, докато още точим ножа, за да го забием в гърба на брата си при първия удобен момент. Христос възкресе! Тия думи са пълни с живот, с вяра и надежда. В тях ние чувстваме безграничната Любов на Бога.
към текста >>

* * * Когато запитали Едисона кое счита той за най-важно от своите открития, той отговорил: „Най-великото ми откритие е придобитата абсолютна увереност в съществуването на отвъдгробния живот“.
Както се вижда, и в трите тия области, той се явява като истински революционер, т. е. като човек, който не определя своите възгледи и умствени интереси и зависимости от това, което заповядва така нареченото общественото мнение и силните на деня, като човек смел и правдив, който не се страхува да каже истината и да навлезе в „забранени“ области, макар и да знае, че това ще му донесе само неприятности и гонения. Колко такива учени (не е въпроса тук за интелектуални способности, а за смелост, неподкупност и честност) имаме ний в България, а и в света? — „Учени“, които безспирно предъвкват откритото и проученото преди тях, имаме много, но учени-творци, които пред нищо да не се спрат в стремежа си към истината, ние. за съжаление, като че ли нямаме. * * * Когато запитали Едисона кое счита той за най-важно от своите открития, той отговорил: „Най-великото ми откритие е придобитата абсолютна увереност в съществуването на отвъдгробния живот“. Нови книги С Христа, повест за народа, от Л. Лулчев Книга за Живия Бог, от Бо Йин-Ра Книга за човека, от Бо-Йин-Ра Озарения връх, песни и стихотворения от Еделвайс Новата Ева, беседи от Петър Дънов Вехтото премина, сборник беседи от Петър Дънов Дванадесет баби, стихотворения от, Олга Славчева Защо вярвам в безсмъртието на човека, научни доказателства за безсмъртието, от Сър Оливър Лодж Човек и Бог, опит за кратко изложение основните принципи на окултизма и учението на Бялото Братство Въведение в асоционизма, от Д-р К. Паскалев Паневропа и обединението на южните славяни, от Д-р Н, Ханджиев В хармония с Безкрайното, от Р. У. Трайк Росна китка, сборник приказки, сценки, стихове и др. за деца и възрастни, № 1, 2.
към текста >>

99. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Та кой създаде този обществен ред, кой съгради тия нехигиенични градове, тия здания, прилични на циментени гробници, на затвори, в които са погребани милиони хора от раждането си до самата си смърт?
Без тия условия не е възможен здрав живот, не е възможно и истинско щастие за човека. Но как да се преустрои живота? Възможно ли е това, и по какъв начин? — Мнозина мислят, че днешния неразумен, нехигиеничен живот, далеч от благотворното влияние на природата, се дължи на социални причини — на бедността и на съвременния обществен ред, който заставя отделната личности да живее на определени места и при определени условия. Вярно е, че в това има голяма доза истина, но все пак главната, основната причина за днешния противоприроден живот, източник на толкова болести и всеобщо израждане, е сам човека - отделната личност. Та кой създаде този обществен ред, кой съгради тия нехигиенични градове, тия здания, прилични на циментени гробници, на затвори, в които са погребани милиони хора от раждането си до самата си смърт? Кой прикова хората към нехигиеничния градски живот. ако не самите те? Условията? — Та днешните условия хората ги създадоха. Бог, природата са създали други, несравнено по-добри условия: покрити със зеленина и обкичени с плодове полета, долини, гори и планини, изобилната ведрост на слънцето, чистия въздух, чистата вода: а хората създадоха тия каменни гробници, наречени модерни фабрики и жилища.
към текста >>

Бог, природата са създали други, несравнено по-добри условия: покрити със зеленина и обкичени с плодове полета, долини, гори и планини, изобилната ведрост на слънцето, чистия въздух, чистата вода: а хората създадоха тия каменни гробници, наречени модерни фабрики и жилища.
Та кой създаде този обществен ред, кой съгради тия нехигиенични градове, тия здания, прилични на циментени гробници, на затвори, в които са погребани милиони хора от раждането си до самата си смърт? Кой прикова хората към нехигиеничния градски живот. ако не самите те? Условията? — Та днешните условия хората ги създадоха. Бог, природата са създали други, несравнено по-добри условия: покрити със зеленина и обкичени с плодове полета, долини, гори и планини, изобилната ведрост на слънцето, чистия въздух, чистата вода: а хората създадоха тия каменни гробници, наречени модерни фабрики и жилища. Природата ни е дала за храна всевъзможни видове плодове и зеленчуци, а ние убиваме животните за да се храним с месото им и с това тровим организма си. Природата ни създаде да живеем в мир помежду си, а ние се избиваме едни други, непрестанно се готвим за война, даваме мило и драго, съсипваме се, за да поддържаме военната си мощ. Природата иска от нас да живеем братски, „един за всички и всички за един", да има щастие и благоденствие за всички, а ние гледаме кой повече да заграби, за да може да живее за сметка на другите, като най безчовечно използва техният труд за свои лични облаги. Най-сетне, не природата, не слепите икономически закони ни карат, а ние отиваме да ставаме оръдия в ръцете на капиталисти, властници и воснолюбци, за постигане на техните егоистични цели. Защото този.
към текста >>

100. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 50 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако се издигна в Небесата, Ти си там; Ако сляза в ада (еврейската дума употребена в този случай означава гроб, задгробен мир, а не ад) ето Те.
*** Вие винаги трябва да ставате рано и до посрещате слънцето. Не правите ли това, вие се обричате на нещастия. Астрологията на детето (Из книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“) „БОГ Е СВЕТЛИНА“, казва Библията; и ние не можем да имаме по-ясна и пo-пълна представа за Неговата вездесъщност и за начина на Неговото проявление, от тази, за израз на която служат горните думи. И най-усъвършенстваните телескопи не могат да достигнат границите на Светлината, макар и да ни разкриват безчет звезди, намиращи се на разстояние милиарди километри далеч от земята. Ние и днес можем да се запитаме, като Псалмопевеца на древността: „Къде да се скрия от Твоето присъствие? Ако се издигна в Небесата, Ти си там; Ако сляза в ада (еврейската дума употребена в този случай означава гроб, задгробен мир, а не ад) ето Те. Ако взема крилата на зората и отида до най-далечните краища на океана, и там ще ме намери ръката Ти.“ Когато, в зората на живота, БОГ-ОТЕЦ изрече СЛОВОТО, и СВЕТИЯТ ДУХ се носеше върху водите на еднородната ПЪРВИЧНА МАТЕРИЯ, първоначалната ТЪМНИНА се превърна в СВЕТЛИНА. Това е, следователно, първата проява на Божеството, и затова старателното проучване принципите на Светлината ще разкрие за мистичната интуиция един чуден извор на духовно прозрение. Понеже това би ни отвлякло много далеч от нашия предмет, ний няма да влизаме тук в подробно обяснение на тази тема, а ще се постараем да дадем само една основна идея за оня Божествен Живот, който изпълва човешкият организъм и го подтиква към дейност. Наистина, Бог е ЕДИН и неделим. Той обгръща в себе си всичко, което съществува, също тъй, както светлината съдържа в себе си всички цветове.
към текста >>

НАГОРЕ

0.17703986167908