Търсене в текстове за 'Куче'

Галилей Величков (1911-1985)

Веднъж една сестра отива да се оплаква на Учителя: "Учителю, разбирам да се постави едно куче за пазач, ама това куче не е пазач, а звяр.
" И наистина, той беше този пазач. Не пущаше никого и не правеше никакви изключения никому. Беше невъзмутим, строг и непреклонен. Заставаше отвътре на вратата и стоешком пазеше. Ако някой се опиташе да отвори, то насреща му се показваше лицето на Иван Антонов и то в такъв вид, че онзи се уплашваше и побягваше. Веднъж една сестра отива да се оплаква на Учителя: "Учителю, разбирам да се постави едно куче за пазач, ама това куче не е пазач, а звяр. Учителю, не можем ли да подменим този звяр с някое друго куче? " Учителят се усмихва и казва: "Не може, сестра. Другите кучета са поставени да вършат друга работа. А тук на това място е необходимо именно такова куче, за да бъде страж на Школата. Вие, знаете ли, сестра, какви ангели с мечове охраняват Царството Божие и не допускат никой да влезе в него?
към текста >>

Учителю, не можем ли да подменим този звяр с някое друго куче?
Не пущаше никого и не правеше никакви изключения никому. Беше невъзмутим, строг и непреклонен. Заставаше отвътре на вратата и стоешком пазеше. Ако някой се опиташе да отвори, то насреща му се показваше лицето на Иван Антонов и то в такъв вид, че онзи се уплашваше и побягваше. Веднъж една сестра отива да се оплаква на Учителя: "Учителю, разбирам да се постави едно куче за пазач, ама това куче не е пазач, а звяр. Учителю, не можем ли да подменим този звяр с някое друго куче? " Учителят се усмихва и казва: "Не може, сестра. Другите кучета са поставени да вършат друга работа. А тук на това място е необходимо именно такова куче, за да бъде страж на Школата. Вие, знаете ли, сестра, какви ангели с мечове охраняват Царството Божие и не допускат никой да влезе в него? Затова се казва, че Царството Божие насила се взима." Учителят вече е строг, сестрата се покланя и заднешком излиза, а ние, свидетелите, стоим и мълчим.
към текста >>

Другите кучета са поставени да вършат друга работа.
Заставаше отвътре на вратата и стоешком пазеше. Ако някой се опиташе да отвори, то насреща му се показваше лицето на Иван Антонов и то в такъв вид, че онзи се уплашваше и побягваше. Веднъж една сестра отива да се оплаква на Учителя: "Учителю, разбирам да се постави едно куче за пазач, ама това куче не е пазач, а звяр. Учителю, не можем ли да подменим този звяр с някое друго куче? " Учителят се усмихва и казва: "Не може, сестра. Другите кучета са поставени да вършат друга работа. А тук на това място е необходимо именно такова куче, за да бъде страж на Школата. Вие, знаете ли, сестра, какви ангели с мечове охраняват Царството Божие и не допускат никой да влезе в него? Затова се казва, че Царството Божие насила се взима." Учителят вече е строг, сестрата се покланя и заднешком излиза, а ние, свидетелите, стоим и мълчим. Разбрахме цената на стражевия пост в лицето на Иван Антонов. Така той си остана в спомените на приятелите като Иван- пазача.
към текста >>

А тук на това място е необходимо именно такова куче, за да бъде страж на Школата.
Ако някой се опиташе да отвори, то насреща му се показваше лицето на Иван Антонов и то в такъв вид, че онзи се уплашваше и побягваше. Веднъж една сестра отива да се оплаква на Учителя: "Учителю, разбирам да се постави едно куче за пазач, ама това куче не е пазач, а звяр. Учителю, не можем ли да подменим този звяр с някое друго куче? " Учителят се усмихва и казва: "Не може, сестра. Другите кучета са поставени да вършат друга работа. А тук на това място е необходимо именно такова куче, за да бъде страж на Школата. Вие, знаете ли, сестра, какви ангели с мечове охраняват Царството Божие и не допускат никой да влезе в него? Затова се казва, че Царството Божие насила се взима." Учителят вече е строг, сестрата се покланя и заднешком излиза, а ние, свидетелите, стоим и мълчим. Разбрахме цената на стражевия пост в лицето на Иван Антонов. Така той си остана в спомените на приятелите като Иван- пазача. Затова разказваме историята за стражата на Школата.
към текста >>

2. 2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Аз спирах и махах с ръка, както се маха срещу кучета, срещу селски кучета, които ни сподирват.
Тогава Мария Тодорова ми подаваше Неговата раница, в която бе сложила сухи ризи за Учителя, както и приготвила сладкиши и закуска за Него. През това време Борис Николов беше мобилизиран в противовъздушната гражданска отбрана. Понякога и той, и някои други приятели успяваха да вземат отпуск и да ни придружат. Един ден, като минавахме през село Симеоново, десетина деца тръгнаха след нас и ни следваха на едно разстояние от 20 метра. Отвреме навреме аз се спирах, поглеждах ги, беше ми неприятно, че ни следват, защото смятах, че пречат на нашия разговор с Учителя. Аз спирах и махах с ръка, както се маха срещу кучета, срещу селски кучета, които ни сподирват. Но те не се стряскаха и продължаваха да вървят след нас. Аз, разбира се, не можех да се наведа да взема камък и да го изпратя срещу тях, както се прави срещу кучета, които ни сподирват с лай, когато минаваш през някое село. Усещах, че заради тях не можех да проведа никакъв разговор с Учителя. А разговор изобщо не можеше да се проведе него ден. Таман исках да запитам нещо Учителя - нещо у мен ме спираше.
към текста >>

Аз, разбира се, не можех да се наведа да взема камък и да го изпратя срещу тях, както се прави срещу кучета, които ни сподирват с лай, когато минаваш през някое село.
Понякога и той, и някои други приятели успяваха да вземат отпуск и да ни придружат. Един ден, като минавахме през село Симеоново, десетина деца тръгнаха след нас и ни следваха на едно разстояние от 20 метра. Отвреме навреме аз се спирах, поглеждах ги, беше ми неприятно, че ни следват, защото смятах, че пречат на нашия разговор с Учителя. Аз спирах и махах с ръка, както се маха срещу кучета, срещу селски кучета, които ни сподирват. Но те не се стряскаха и продължаваха да вървят след нас. Аз, разбира се, не можех да се наведа да взема камък и да го изпратя срещу тях, както се прави срещу кучета, които ни сподирват с лай, когато минаваш през някое село. Усещах, че заради тях не можех да проведа никакъв разговор с Учителя. А разговор изобщо не можеше да се проведе него ден. Таман исках да запитам нещо Учителя - нещо у мен ме спираше. Дойде време да направим редовната си почивка. Ние седнахме.
към текста >>

3. 3_56 Богомилското учение и Дървото на живота

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

А тя, като хитра лисица, щеше с опашката си да махне ей така и щеше да насочи цялата глутница от псета и кучета върху нас.
" Много от приятелите възприемаха това като възбрана, а много им се искаше да се втурнат в тази борба. Имаше много борбени братя. Имаше интелигентни братя - че с образование, че с перо - и щеше наистина да се разнася перушина от оскубани кокошки. Но накрая перата щяха да се оскубят, а кокошките щяха да останат за хитрата лисана, защото само лисици ядат кокошки, а ние нали бяхме вегетарианци и ядяхме само чушки, домати и картофи. Та хитрата лисана се облизваше понякога, похапваше си и някоя и друга оскубана от нас кокошка, но това бяха единични случаи и затова на стопанина на кокошарника не му се даде повод да пусне псетата и копоите срещу лисицата. А тя, като хитра лисица, щеше с опашката си да махне ей така и щеше да насочи цялата глутница от псета и кучета върху нас. Ето това имаше предвид Учителят, като казваше, че Истината е една и тя няма нужда от защита. А на мен ми беше показано и нещо съвсем друго - че ние трябваше да се съобразяваме с препоръките на Учителя. А ние не се съобразявахме и тогава идваха противоречията в нас. Веднъж отивам при Учителя, пълна с такива противоречия, като че ли са слезли от въздуха и са ме запълнили като чувал с картофи. Учителят ме смъмри: "Не си създавайте излишни страдания, а само онези, които са ви дадени от Небето." Аз мигам и все пак искам да питам кои са излишните страдания и кои са онези, създадени и дадени от Небето специално за нас като задачи.
към текста >>

4. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Освен това тя се свърза с Михаил Иванов и стана негова последователка в България, за което плати с трагична развръзка, като си замина в неописуема нищета, бедност и бе захвърлена като куче в една барака.
Другите не са наши и са свободни да вървят в своя път. А за потвърждение ще ви разкажа един случай с една наша сестра - Донка Спиридонова. Когато беше млада, беше красива, спретната, изрядно облечена, изпрана, изгладена и цялата лъщеше от белота. Но се свърза с окултната литература на теософите и на разните там йоги и всичко започва да се обърква в личния й живот. Мъжът й изчезна, синът й бе убит и тя помръкна. Освен това тя се свърза с Михаил Иванов и стана негова последователка в България, за което плати с трагична развръзка, като си замина в неописуема нищета, бедност и бе захвърлена като куче в една барака. За нейна чест, тя ни разказваше един случай. Учителят я извиква и казва: "От утре ще прибереш всички книги, които имаш от окултизма, ще ги сложиш в един куфар, ще го заключиш с три катинара и няма да го отключваш никога вече. Ученикът в Школата, тук на "Изгрева", има само един Учител, има само един Бог и този Бог се проявява чрез Словото, което Аз давам. Затова на окултния ученик не се позволява никакво идолопоклонство, чужди идоли и отклонение от Школата и от Словото на Учителя." Това е откровението на тази сестра, която има доблестта да ни разкаже великото откровение за Пътя на ученика в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство.
към текста >>

5. 3_64 Нападения срещу Изгрева

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

И точно когато вече поема към гората, изведнъж към нея се приближава и тръгва редом едно голямо куче.
Учителят им беше дал различни правила и методи, за да се запазят. Освен чрез молитва, освен че трябваше да държат непрекъсната връзка с Небето и Учителя, когато минаваха през гората, на някои препоръчваше да носят в малка торбичка в джоба си червен лют пипер и да го хвърлят в очите на нападателите. Някои носеха, но не съм чувала да са го употребили. Понякога Учителят изпращаше някой брат да пресрещне и доведе закъсняла по пътя за "Изгрева" сестра. Имаше и друг случай, когато една сестра се бе уплашила от един мъж, който се е опитвал да върви след нея още долу в града. И точно когато вече поема към гората, изведнъж към нея се приближава и тръгва редом едно голямо куче. Върви с нея, гордо и застрашително оглежда наляво и надясно. Онзи преследвач, като видял голямото куче и като видял как то ръмжи застрашително, се отказал да преследва сестрата. Така тя с кучето се прибира на "Изгрева" и то я придружава до бараката, където от благодарност тя му дава един сладкиш, който бил приготвен и нарочен за Учителя. Като разказва това на Учителя, Той се усмихва; "Все едно дали на кучето или на Мене." Сестрата тогава разбира Кой е изпратил кучето в този миг. Благодари Му.
към текста >>

Онзи преследвач, като видял голямото куче и като видял как то ръмжи застрашително, се отказал да преследва сестрата.
Някои носеха, но не съм чувала да са го употребили. Понякога Учителят изпращаше някой брат да пресрещне и доведе закъсняла по пътя за "Изгрева" сестра. Имаше и друг случай, когато една сестра се бе уплашила от един мъж, който се е опитвал да върви след нея още долу в града. И точно когато вече поема към гората, изведнъж към нея се приближава и тръгва редом едно голямо куче. Върви с нея, гордо и застрашително оглежда наляво и надясно. Онзи преследвач, като видял голямото куче и като видял как то ръмжи застрашително, се отказал да преследва сестрата. Така тя с кучето се прибира на "Изгрева" и то я придружава до бараката, където от благодарност тя му дава един сладкиш, който бил приготвен и нарочен за Учителя. Като разказва това на Учителя, Той се усмихва; "Все едно дали на кучето или на Мене." Сестрата тогава разбира Кой е изпратил кучето в този миг. Благодари Му. Така се развиваха нещата тогава на "Изгрева". Нямаше безобидни неща и случайни събития!
към текста >>

Така тя с кучето се прибира на "Изгрева" и то я придружава до бараката, където от благодарност тя му дава един сладкиш, който бил приготвен и нарочен за Учителя.
Понякога Учителят изпращаше някой брат да пресрещне и доведе закъсняла по пътя за "Изгрева" сестра. Имаше и друг случай, когато една сестра се бе уплашила от един мъж, който се е опитвал да върви след нея още долу в града. И точно когато вече поема към гората, изведнъж към нея се приближава и тръгва редом едно голямо куче. Върви с нея, гордо и застрашително оглежда наляво и надясно. Онзи преследвач, като видял голямото куче и като видял как то ръмжи застрашително, се отказал да преследва сестрата. Така тя с кучето се прибира на "Изгрева" и то я придружава до бараката, където от благодарност тя му дава един сладкиш, който бил приготвен и нарочен за Учителя. Като разказва това на Учителя, Той се усмихва; "Все едно дали на кучето или на Мене." Сестрата тогава разбира Кой е изпратил кучето в този миг. Благодари Му. Така се развиваха нещата тогава на "Изгрева". Нямаше безобидни неща и случайни събития!
към текста >>

Като разказва това на Учителя, Той се усмихва; "Все едно дали на кучето или на Мене." Сестрата тогава разбира Кой е изпратил кучето в този миг.
Имаше и друг случай, когато една сестра се бе уплашила от един мъж, който се е опитвал да върви след нея още долу в града. И точно когато вече поема към гората, изведнъж към нея се приближава и тръгва редом едно голямо куче. Върви с нея, гордо и застрашително оглежда наляво и надясно. Онзи преследвач, като видял голямото куче и като видял как то ръмжи застрашително, се отказал да преследва сестрата. Така тя с кучето се прибира на "Изгрева" и то я придружава до бараката, където от благодарност тя му дава един сладкиш, който бил приготвен и нарочен за Учителя. Като разказва това на Учителя, Той се усмихва; "Все едно дали на кучето или на Мене." Сестрата тогава разбира Кой е изпратил кучето в този миг. Благодари Му. Така се развиваха нещата тогава на "Изгрева". Нямаше безобидни неща и случайни събития!
към текста >>

6. 5_31 Своеволия на Изгрева

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Там, на гърба на салона се развъждаха животни, свине, кокошки, лаеха кучета, които се изхранваха от храната, останала от пивницата.
Цялото Братство след това се нахвърли върху Епитропов и Стоименов, че не са изпълнили думата на Учителя. Те се оправдаваха. После се направиха опити да се закупи мястото, но собствениците не го продаваха, защото печелеха повече от наема, а плюс това и поповете им даваха допълнително възнаграждение за кръчмата, за да бъде точно на това място. Така те си отмъщаваха на Учителя и воюваха срещу Братството. Тези срамни сцени продължиха и след заминаването на Учителя, докато дойде онова време, когато целият "Изгрев" беше разрушен и пометен заедно с онази кръчма. Там, на гърба на салона се развъждаха животни, свине, кокошки, лаеха кучета, които се изхранваха от храната, останала от пивницата. Беше голяма ужасия. И то бе последица от непослушанието на учениците към думите на Учителя. Имаше една кокошка, която се промъкваше през тарабите на оградата, качваше се по стъпалата, които водеха до стаята на Учителя и снасяше по едно яйце пред вратата Му. Така тази кокошка снесе четиридесет и три яйца за един сезон. Учителят накара да се платят яйцата на кръчмаря и ние ги заплатихме.
към текста >>

Кръчмарят имаше и едно куче.
А там, на прага, ние бяхме направили едно сандъче със слама, за да бъде полог на кокошката. Но той накрая помисли, че ние го лъжем за яйцата, че не плащаме толкова, колкото тя снася и я закла. И я изядоха напук на господин Дънов. Докараха и специална музика за това и пиха, свириха и думкаха цяла нощ по случай заколването и изяждането на тази кокошка, за да не може повече да Му снася яйца. Ние всички бяхме ужасени и огорчени от тази история с кокошката. Кръчмарят имаше и едно куче. Казваше се Дог. То започна да идва при нас. И в момента, когато дойде при нас, престана да яде месо и кокали, дори и кебапчета. Кръчмарят го бе взел да пази кръчмата и да го храни с кокали и с изхвърляните кебапчета. Но проклетото му куче бе престанало да яде месо - ядеше само хляб и мляко.
към текста >>

Но проклетото му куче бе престанало да яде месо - ядеше само хляб и мляко.
Кръчмарят имаше и едно куче. Казваше се Дог. То започна да идва при нас. И в момента, когато дойде при нас, престана да яде месо и кокали, дори и кебапчета. Кръчмарят го бе взел да пази кръчмата и да го храни с кокали и с изхвърляните кебапчета. Но проклетото му куче бе престанало да яде месо - ядеше само хляб и мляко. Кръчмарят все го хулеше, че ако месото му се ядеше, щял да го заколи, както бе направил с кокошката. Така кучето остана неизядено и читаво. Непрекъснато бе около нас на "Изгрева". Същото куче един ден бе застанало до беседката, клекнало на задните си крака, отворило уста, изплезило език - гледа Учителя и леко скимти. Учителят го изгледа, стана от пейката, отиде в стаята Си и донесе половин козунак, един такъв зачервен, с лъскави кори, голям, дебел, че очите на всички останаха в него.
към текста >>

Така кучето остана неизядено и читаво.
То започна да идва при нас. И в момента, когато дойде при нас, престана да яде месо и кокали, дори и кебапчета. Кръчмарят го бе взел да пази кръчмата и да го храни с кокали и с изхвърляните кебапчета. Но проклетото му куче бе престанало да яде месо - ядеше само хляб и мляко. Кръчмарят все го хулеше, че ако месото му се ядеше, щял да го заколи, както бе направил с кокошката. Така кучето остана неизядено и читаво. Непрекъснато бе около нас на "Изгрева". Същото куче един ден бе застанало до беседката, клекнало на задните си крака, отворило уста, изплезило език - гледа Учителя и леко скимти. Учителят го изгледа, стана от пейката, отиде в стаята Си и донесе половин козунак, един такъв зачервен, с лъскави кори, голям, дебел, че очите на всички останаха в него. Очаквахме Учителят да ни отчупи на всичко по залък. Беше около Великден.
към текста >>

Същото куче един ден бе застанало до беседката, клекнало на задните си крака, отворило уста, изплезило език - гледа Учителя и леко скимти.
Кръчмарят го бе взел да пази кръчмата и да го храни с кокали и с изхвърляните кебапчета. Но проклетото му куче бе престанало да яде месо - ядеше само хляб и мляко. Кръчмарят все го хулеше, че ако месото му се ядеше, щял да го заколи, както бе направил с кокошката. Така кучето остана неизядено и читаво. Непрекъснато бе около нас на "Изгрева". Същото куче един ден бе застанало до беседката, клекнало на задните си крака, отворило уста, изплезило език - гледа Учителя и леко скимти. Учителят го изгледа, стана от пейката, отиде в стаята Си и донесе половин козунак, един такъв зачервен, с лъскави кори, голям, дебел, че очите на всички останаха в него. Очаквахме Учителят да ни отчупи на всичко по залък. Беше около Великден. Това нещо Го е правил много пъти, като е отчупвал залъци и ни е давал по един. Но Той се доближи до кучето Дог, спря се пред него и му даде половината козунак.
към текста >>

Но Той се доближи до кучето Дог, спря се пред него и му даде половината козунак.
Същото куче един ден бе застанало до беседката, клекнало на задните си крака, отворило уста, изплезило език - гледа Учителя и леко скимти. Учителят го изгледа, стана от пейката, отиде в стаята Си и донесе половин козунак, един такъв зачервен, с лъскави кори, голям, дебел, че очите на всички останаха в него. Очаквахме Учителят да ни отчупи на всичко по залък. Беше около Великден. Това нещо Го е правил много пъти, като е отчупвал залъци и ни е давал по един. Но Той се доближи до кучето Дог, спря се пред него и му даде половината козунак. Ние онемяхме, защото устата ни бе вече изпълнена със слюнка. Учителят видя изумлението ни, усмихна се и каза: "В него беше влезнал един католически кардинал. Трябваше да го нагостя. Трябваше да опита от българските козунаци." После Учителят обясни, че за някои души е благословение да им бъде разрешено да пребивават и да влезнат в едно животно. Затова човек трябва да бъде внимателен към животните - не знаем в това животно коя душа временно пребивава.
към текста >>

7. 5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

След като излизат от къщата, веднага към тях се присъединява едно голямо полицейско куче вълча порода със специален полицейски навратник - навирва опашка и върви гордо-гордо, редом с тях.
Направен е кордон от полицаи около квартала и го търсят. Претърсват първо дома на баба Парашкева, а той се прехвърля през общия таван, слиза от другата страна и отива при Учителя за помощ. Учителят се облича, слага шапката Си, взима бастуна Си, слага на главата на Георги една шапка от Неговите и излизат през вратника, който води към "Опълченска". На петдесет-шестдесет метра полицията е завардила улицата, като претърсва съседните къщи, но не е влезнала в дома на Гумнерови, защото знаят, че там е господин Дънов и че той не се занимава с политика. Освен това Учителят е направил така, че отклонява съзнанието им в друга посока на търсене. След като излизат от къщата, веднага към тях се присъединява едно голямо полицейско куче вълча порода със специален полицейски навратник - навирва опашка и върви гордо-гордо, редом с тях. Вървят тримата: Учителят Георги Димитров и полицейското куче. Двамата са облечени официално и са с меки шапки. Приближават се към полицейския кордон - всички им козируват, защото мислят че това са техни хора, техни началници, защото редом с тях гордо върви с вдигната муцуна и опашка полицейското куче, което познават много добре. Така Учителят извежда Георги Димитров извън блокадата и му дава възможност да се спаси. Имаше и други случаи, когато Учителят му бе спасявал живота.
към текста >>

Вървят тримата: Учителят Георги Димитров и полицейското куче.
Претърсват първо дома на баба Парашкева, а той се прехвърля през общия таван, слиза от другата страна и отива при Учителя за помощ. Учителят се облича, слага шапката Си, взима бастуна Си, слага на главата на Георги една шапка от Неговите и излизат през вратника, който води към "Опълченска". На петдесет-шестдесет метра полицията е завардила улицата, като претърсва съседните къщи, но не е влезнала в дома на Гумнерови, защото знаят, че там е господин Дънов и че той не се занимава с политика. Освен това Учителят е направил така, че отклонява съзнанието им в друга посока на търсене. След като излизат от къщата, веднага към тях се присъединява едно голямо полицейско куче вълча порода със специален полицейски навратник - навирва опашка и върви гордо-гордо, редом с тях. Вървят тримата: Учителят Георги Димитров и полицейското куче. Двамата са облечени официално и са с меки шапки. Приближават се към полицейския кордон - всички им козируват, защото мислят че това са техни хора, техни началници, защото редом с тях гордо върви с вдигната муцуна и опашка полицейското куче, което познават много добре. Така Учителят извежда Георги Димитров извън блокадата и му дава възможност да се спаси. Имаше и други случаи, когато Учителят му бе спасявал живота. Има един случай със сестрата на Георги Димитров - Елена Баръмова, която е търсена от полицията.
към текста >>

Приближават се към полицейския кордон - всички им козируват, защото мислят че това са техни хора, техни началници, защото редом с тях гордо върви с вдигната муцуна и опашка полицейското куче, което познават много добре.
На петдесет-шестдесет метра полицията е завардила улицата, като претърсва съседните къщи, но не е влезнала в дома на Гумнерови, защото знаят, че там е господин Дънов и че той не се занимава с политика. Освен това Учителят е направил така, че отклонява съзнанието им в друга посока на търсене. След като излизат от къщата, веднага към тях се присъединява едно голямо полицейско куче вълча порода със специален полицейски навратник - навирва опашка и върви гордо-гордо, редом с тях. Вървят тримата: Учителят Георги Димитров и полицейското куче. Двамата са облечени официално и са с меки шапки. Приближават се към полицейския кордон - всички им козируват, защото мислят че това са техни хора, техни началници, защото редом с тях гордо върви с вдигната муцуна и опашка полицейското куче, което познават много добре. Така Учителят извежда Георги Димитров извън блокадата и му дава възможност да се спаси. Имаше и други случаи, когато Учителят му бе спасявал живота. Има един случай със сестрата на Георги Димитров - Елена Баръмова, която е търсена от полицията. Тя преминава през капандурата на тяхната къща и през приемната на Учителя отива при Него и Го моли да я спаси. Учителят извиква Василка от Братството, която я облича като сестра от Братството - с бяла рокля и бяла кърпа на главата и заедно с нея излиза през портичката.
към текста >>

8. 8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?

Никола Антов иска да влезе в салона, а те му отговарят: "За такова побесняло куче като тебе няма място в братския салон!
И продължавахме да се събираме в него. Но на следващото братско събрание в салона, когато се четяха беседи от Учителя, някои приятели решиха, че Никола Антов не трябва вече да стъпва в братския салон. Застават трима приятели на вратата и не го пускат. Това са Гради Минчев, Николай Дойнов и брат му, Стефан Дойнов. Последните двама са рождени братя на Борис Николов. Никола Антов иска да влезе в салона, а те му отговарят: "За такова побесняло куче като тебе няма място в братския салон! " Антов ги поглежда и им казва: "Така ли? Аз на този салон ще му сложа катинар". Обръща гръб и си тръгва. До това време, Никола Антов беше директор на братската печатница и завеждаше книговезницата, където работеше и жена му. Тогава Борис Николов имаше една теория, според която Никола Антов представлява едно куче, което пази Братството на "Изгрева".
към текста >>

Тогава Борис Николов имаше една теория, според която Никола Антов представлява едно куче, което пази Братството на "Изгрева".
Никола Антов иска да влезе в салона, а те му отговарят: "За такова побесняло куче като тебе няма място в братския салон! " Антов ги поглежда и им казва: "Така ли? Аз на този салон ще му сложа катинар". Обръща гръб и си тръгва. До това време, Никола Антов беше директор на братската печатница и завеждаше книговезницата, където работеше и жена му. Тогава Борис Николов имаше една теория, според която Никола Антов представлява едно куче, което пази Братството на "Изгрева". И като всяко добро куче, освен че трябва да пази "Изгрева", трябва да върти опашка и да скимти пред този, който му дава хляба. Така смятаха и другите. Но те бяха забравили, че това куче не беше поставено от тях, а от Учителя. А щом е от Учителя, правилата са вече други и те се намират в Словото на Учителя. Те го обявиха за побесняло куче.
към текста >>

И като всяко добро куче, освен че трябва да пази "Изгрева", трябва да върти опашка и да скимти пред този, който му дава хляба.
" Антов ги поглежда и им казва: "Така ли? Аз на този салон ще му сложа катинар". Обръща гръб и си тръгва. До това време, Никола Антов беше директор на братската печатница и завеждаше книговезницата, където работеше и жена му. Тогава Борис Николов имаше една теория, според която Никола Антов представлява едно куче, което пази Братството на "Изгрева". И като всяко добро куче, освен че трябва да пази "Изгрева", трябва да върти опашка и да скимти пред този, който му дава хляба. Така смятаха и другите. Но те бяха забравили, че това куче не беше поставено от тях, а от Учителя. А щом е от Учителя, правилата са вече други и те се намират в Словото на Учителя. Те го обявиха за побесняло куче. Никола Антов и Коста Стефанов направиха съответни постъпки в Министерството на финансите със своя доклад, който не им бе позволено да го четат в салона на "Изгрева".
към текста >>

Но те бяха забравили, че това куче не беше поставено от тях, а от Учителя.
Обръща гръб и си тръгва. До това време, Никола Антов беше директор на братската печатница и завеждаше книговезницата, където работеше и жена му. Тогава Борис Николов имаше една теория, според която Никола Антов представлява едно куче, което пази Братството на "Изгрева". И като всяко добро куче, освен че трябва да пази "Изгрева", трябва да върти опашка и да скимти пред този, който му дава хляба. Така смятаха и другите. Но те бяха забравили, че това куче не беше поставено от тях, а от Учителя. А щом е от Учителя, правилата са вече други и те се намират в Словото на Учителя. Те го обявиха за побесняло куче. Никола Антов и Коста Стефанов направиха съответни постъпки в Министерството на финансите със своя доклад, който не им бе позволено да го четат в салона на "Изгрева". И понеже Министерството беше наредило да се направи ревизия още в 1956 година, на 16 октомври 1957 година дойдоха трима ревизори от Държавния контрол и започнаха ревизия и инвентаризация, която не беше направена дванадесет години! И избухна една от поредните бомби на "Изгрева".
към текста >>

Те го обявиха за побесняло куче.
Тогава Борис Николов имаше една теория, според която Никола Антов представлява едно куче, което пази Братството на "Изгрева". И като всяко добро куче, освен че трябва да пази "Изгрева", трябва да върти опашка и да скимти пред този, който му дава хляба. Така смятаха и другите. Но те бяха забравили, че това куче не беше поставено от тях, а от Учителя. А щом е от Учителя, правилата са вече други и те се намират в Словото на Учителя. Те го обявиха за побесняло куче. Никола Антов и Коста Стефанов направиха съответни постъпки в Министерството на финансите със своя доклад, който не им бе позволено да го четат в салона на "Изгрева". И понеже Министерството беше наредило да се направи ревизия още в 1956 година, на 16 октомври 1957 година дойдоха трима ревизори от Държавния контрол и започнаха ревизия и инвентаризация, която не беше направена дванадесет години! И избухна една от поредните бомби на "Изгрева". Така се дойде до процеса. В своето поведение Никола Антов не беше цвете за мирисане.
към текста >>

9. 22. ПРИСТИГАНЕ В СЕЛО АЧЛАРЕ

А кучето ту лаеше, ту виеше.
Пристигнахме в селото Ачларе, което сега се казва Екзарх Антимово, в полунощ, в мрак, изкаляни и мокри и пребити от път. Къщата беше тъмна. Нямаше домакиня. Жената на Жечо се беше поминала миналата година. Дечицата уплашени плачеха. А кучето ту лаеше, ту виеше. Ту лае нас, ту започва да вие като вълк. Ту за нещо или от нещо. Знаех от стари хора, че когато куче завие като вълк, вие на прокоба. Та сега деца плачат, куче ту лае, ту вие, а наоколо мирише на селски двор. Запалихме огъня на огнището, стана светло, почувства се топлинка и уют в домашния кът.
към текста >>

Знаех от стари хора, че когато куче завие като вълк, вие на прокоба.
Жената на Жечо се беше поминала миналата година. Дечицата уплашени плачеха. А кучето ту лаеше, ту виеше. Ту лае нас, ту започва да вие като вълк. Ту за нещо или от нещо. Знаех от стари хора, че когато куче завие като вълк, вие на прокоба. Та сега деца плачат, куче ту лае, ту вие, а наоколо мирише на селски двор. Запалихме огъня на огнището, стана светло, почувства се топлинка и уют в домашния кът. Преоблякохме се, стоплихме се, кипна и чайникът и се напихме с топла вода. Животът пак слезе в нас, в своите права. Първите няколко дни ние устройвахме дома, двора, в стаите наслагахме сено, метнахме една черга и се получи легло за всички ни.
към текста >>

Та сега деца плачат, куче ту лае, ту вие, а наоколо мирише на селски двор.
Дечицата уплашени плачеха. А кучето ту лаеше, ту виеше. Ту лае нас, ту започва да вие като вълк. Ту за нещо или от нещо. Знаех от стари хора, че когато куче завие като вълк, вие на прокоба. Та сега деца плачат, куче ту лае, ту вие, а наоколо мирише на селски двор. Запалихме огъня на огнището, стана светло, почувства се топлинка и уют в домашния кът. Преоблякохме се, стоплихме се, кипна и чайникът и се напихме с топла вода. Животът пак слезе в нас, в своите права. Първите няколко дни ние устройвахме дома, двора, в стаите наслагахме сено, метнахме една черга и се получи легло за всички ни. Там налягахме един до друг на общата постеля, нали сме за общ комунален живот!
към текста >>

10. 35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ

Вземах си го и нахраних кучетата си.
Издърпах го на отворено, вода му наливах в устата, заливах го, изправям го, но не бива - ще мре. По-скоро викам на съибията му и той идва, но то вече, то се е простило със света. Отидох на нивата и цял ден картината бе пред очите ми и се мъча да го съживявам със силни мисли и твърда воля и се надея вечерта да го видя живо, но когато си дойдох намирам студен труп. Претеглихме го със стопанина му -18 килограма по 22 лв. и ще го платя. Вземах си го и нахраних кучетата си. А тия прасета в дома отраснаха и много пакости ми направиха. Викам да ги приберат, или да ги изкарват на свинаря, или да ги затварят, а те отговарят, какво правели ако дохождат? А какво не! Изпреровиха двора, изровиха цветята, до самата къща изровено и разкаляно, влизат в обора и събарят кошовете с плява и разравят постелката на добитъка. Братя софиянци ще кажат то е лесно да се избегне това безпокойствие: Загради двора, затвори портите и не ще идват.
към текста >>

11. 64. КРЪЧМАТА

Освен това той развъждаше и породисти кучета и ги продаваше.
използват храната,която оставаше и хранеха свинете. Грухтяха свине,разнасяше се воня. Срам и позор. И това всичко на гърба на самия салон. Този кръчмар се оказа един груб човек, скандалджия, всякога готов да прави скандали и да се бие. Освен това той развъждаше и породисти кучета и ги продаваше. Много неприятно съседство за нас и причината беше непослушанието към думите на Учителя. Веднъж бяха станали някакви скандали, побоища, дойде полицията и затвори временно кръчмата. Но ние винаги ще я помним, защото тя се яви от непослушанието на учениците към думите на Учителя.
към текста >>

12. 173. ОХРАНАТА

След няколко крачки към нея се приближило едно голяма овчарско куче.
Разправял го е много пъти, но малцина от сестрите си ушиха торбички и си сложиха червен пипер за тая цел. Една от тези сестри бе Маргарита Вонидова. Решила да тръгне за Изгрева сутринта за Школа. Зад нея тръгнал някакъв мъж. Тя не се сетила за червения пипер, но започнала да се моли на Учителя. След няколко крачки към нея се приближило едно голяма овчарско куче. Върви с нея, вдигнало опашка и от време на време се обръща и изръмжава на онзи, който я следи на тридесет крачки. Преследвача като видял, че това куче освен че ръмжи, но е много голямо и че я придружава, отказва се и се връща. Кучето придружава сестра Маргарита до Изгрева. След това врътва опашка и изчезва. Сестра Маргарита е вече в клас.
към текста >>

Преследвача като видял, че това куче освен че ръмжи, но е много голямо и че я придружава, отказва се и се връща.
Решила да тръгне за Изгрева сутринта за Школа. Зад нея тръгнал някакъв мъж. Тя не се сетила за червения пипер, но започнала да се моли на Учителя. След няколко крачки към нея се приближило едно голяма овчарско куче. Върви с нея, вдигнало опашка и от време на време се обръща и изръмжава на онзи, който я следи на тридесет крачки. Преследвача като видял, че това куче освен че ръмжи, но е много голямо и че я придружава, отказва се и се връща. Кучето придружава сестра Маргарита до Изгрева. След това врътва опашка и изчезва. Сестра Маргарита е вече в клас. Учителят започва беседата. По едно време вмъква тази мисъл: „Колко пъти ви говорих да си носите лют червен пипер, но малцина изпълниха това което казах.
към текста >>

Кучето придружава сестра Маргарита до Изгрева.
Зад нея тръгнал някакъв мъж. Тя не се сетила за червения пипер, но започнала да се моли на Учителя. След няколко крачки към нея се приближило едно голяма овчарско куче. Върви с нея, вдигнало опашка и от време на време се обръща и изръмжава на онзи, който я следи на тридесет крачки. Преследвача като видял, че това куче освен че ръмжи, но е много голямо и че я придружава, отказва се и се връща. Кучето придружава сестра Маргарита до Изгрева. След това врътва опашка и изчезва. Сестра Маргарита е вече в клас. Учителят започва беседата. По едно време вмъква тази мисъл: „Колко пъти ви говорих да си носите лют червен пипер, но малцина изпълниха това което казах. Когато търсите помощ от Небето знайте, че то е място на порядък и всички същества са заняти със своята работа.
към текста >>

Те не могат непрекъснато да си напускат работата, за да идват и да ви охраняват и пазят поради вашето лекомислие." Спрял за малко и тихичко добавил: „Е, понякога и едно куче ако ви придружава може да се окаже по-ефикасно от лютия червен пипер".
След това врътва опашка и изчезва. Сестра Маргарита е вече в клас. Учителят започва беседата. По едно време вмъква тази мисъл: „Колко пъти ви говорих да си носите лют червен пипер, но малцина изпълниха това което казах. Когато търсите помощ от Небето знайте, че то е място на порядък и всички същества са заняти със своята работа. Те не могат непрекъснато да си напускат работата, за да идват и да ви охраняват и пазят поради вашето лекомислие." Спрял за малко и тихичко добавил: „Е, понякога и едно куче ако ви придружава може да се окаже по-ефикасно от лютия червен пипер". Сестра Маргарита Вонидова слуша, мълчи и знае, че това се отнася за нея. Знае вече и кой е изпратил онова същество, за да влезне в кучето и да го докара в подходящия момент, за да бъде неин придружител и Божий хранител.
към текста >>

Знае вече и кой е изпратил онова същество, за да влезне в кучето и да го докара в подходящия момент, за да бъде неин придружител и Божий хранител.
Учителят започва беседата. По едно време вмъква тази мисъл: „Колко пъти ви говорих да си носите лют червен пипер, но малцина изпълниха това което казах. Когато търсите помощ от Небето знайте, че то е място на порядък и всички същества са заняти със своята работа. Те не могат непрекъснато да си напускат работата, за да идват и да ви охраняват и пазят поради вашето лекомислие." Спрял за малко и тихичко добавил: „Е, понякога и едно куче ако ви придружава може да се окаже по-ефикасно от лютия червен пипер". Сестра Маргарита Вонидова слуша, мълчи и знае, че това се отнася за нея. Знае вече и кой е изпратил онова същество, за да влезне в кучето и да го докара в подходящия момент, за да бъде неин придружител и Божий хранител.
към текста >>

13. 15. ПЪТЯТ Е ОТВОРЕН

А кучета, кучета, толкова много и толкова зли, че брат Тодорчо изтръпва като си помисли как би минал сам и пеша през тези села.
Селянинът пита каруцаря: „За къде отиваш? " „Отивам за ябълки и круши по селата! " „Може ли да вземеш в колата и това момче? " „Може, да се качва". Качва се брат Тодорчо, прощава се с добрия селянин и тръгват. А кучета, кучета, толкова много и толкова зли, че брат Тодорчо изтръпва като си помисли как би минал сам и пеша през тези села. Вечерта стигат до селото под самия връх. Тука ще се нощува. Селянинът оставя брат Тодорчо да спи в колата, а той спи под колата. Нощта прекарват хубаво. На другата сутрин рано брат Тодорчо се прощава със селянина, взема пътя към върха, стига горе, вижда чешмата.
към текста >>

14. 72. КОКОШЧИЦАТА И КУЧКАТА

Кръчмарят развъждаше и кучета.
Тя се провираше между краката им, идваше пред вратата на Учителя и снасяше яйцето си. След това кацваше на парапета, изкудкудякваше силно и се спускаше по въздуха долу. Това правеше всеки ден. Сестрите й туриха една щайга до вратата и тя снасяше яйчицето в нея. Разбира се Учителят нареди яйцата да се заплащат на кръчмаря. Кръчмарят развъждаше и кучета. Имаше породиста кучка „Дог", голяма, хубава - Леда. Но Леда се привърза към Братството. Прекарваше по цял ден между братята и сестрите. Те я обикнаха, даваха й по някое късче хлебец или нещо друго, това тя предпочиташе пред месните храни на господаря си. Кръчмарят много се гневеше на това, затвори я, биеше я, но тя щом се освободеше идваше между приятелите.
към текста >>

Приехме между нас онази сътворена твар - кучето, която ни позна и остана при нас.
Учителят търпя кръчмаря година, две, после изведнъж стана някакво произшествие и кръчмата се затвори. Тъй се отървахме от това неприятно съседство. Но Учителят ни предаде нагледно един хубав урок. Търпение. Пример на ТЪРПЕНИЕ И САМООБЛАДАНИЕ. Бяхме си заплатили за яйцата и разплатили с онзи, когото бяха изпратили тук, за да пречи на Братството и да тормози Учителя. Приехме между нас онази сътворена твар - кучето, която ни позна и остана при нас. Приехме всичко и чакахме да се задвижи окултния закон на Божията Правда. И той се задвижи и въздаде всекиму според заслуженото.
към текста >>

15. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III

Злите кучета - 245 36.
Хирургът, който ме оперира - 240 31. Огнището на печката и топлата пита - 240 32. На гости при циганите - 241 33. Небето над нас винаги е свободно - 243 34. Костницата - 244 35. Злите кучета - 245 36. Олтарят на църквата - 246 37. Окованият ангел - 247 38. Кой пише и печати статии срещу Учителя? - 248 39. В тринадесетия кръг на ада - 249 40.
към текста >>

16. 29. ТВОРЧЕСТВОТО НА ДЯДО БЛАГО

Бъхтано куче не пази.
Поговорки: Първо Петко, после господин. След молитва ще река Амин. Речи ми реч да те позная. Пиши ми ред да ти гадая. Пред кум се вода не гази. Бъхтано куче не пази. Слепец, слепци не води. Сам вожд на бой не ходи. Не се меси в чужди грешки, Да не си причиниш болежки. 2. Гатанки: Малък Сечко сред реката сапун прави от водата. Баба Марта го събира, За един ден го изпира.
към текста >>

17. 67. НЕРАЗУМНОТО ОБЕЩАНИЕ НА ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

Щом курника е разграден, кучето го няма и стопанина спи, то Кума Лисагце се оближе и ще се облажи с гласовития петел." Сестрата си тръгва и разправя надлъж и нашир за петела и за Кума Лисана.
Те са обезпокоени много. Как така да изчезне един такъв симпатичен брат и някоя външна госпожица да го награби. Първата привилегия е тяхна, нали са в един Младежки Окултен Клас. Учителят се усмихва и казва: „Човек не бива да изпълнява неразумни обещания." А една сестра негодува: „Учителю, как така го откраднаха! " „Лисицата наг-рабва първо най-тлъстия петел, най-перестия петел и онзи, който най-високо кукурига. Щом курника е разграден, кучето го няма и стопанина спи, то Кума Лисагце се оближе и ще се облажи с гласовития петел." Сестрата си тръгва и разправя надлъж и нашир за петела и за Кума Лисана. Споделя с мен: „Как не се намери едно куче тук на Изгрева да пази тоя кокошарник, че както е тръгнало, тая лисица ще отмъкне не само най-хубавите петли, но и най-хубавите кокошки." Аз съм свидетел, че думите на сестрата се сбъднаха и много кокошки и петли заминаха за града, само виждахме и чувахме как перушината им станала за хубави и меки възглавници. Тогава възглавниците се пълнеха с перушина от кокошки и петли. Занасят отговора на Учителя на брата. Той вече се измъчва вътрешно, вижда че обещанието е неразумно, но не може да се откаже. Ако се откаже ще му падне достойнството.
към текста >>

Споделя с мен: „Как не се намери едно куче тук на Изгрева да пази тоя кокошарник, че както е тръгнало, тая лисица ще отмъкне не само най-хубавите петли, но и най-хубавите кокошки." Аз съм свидетел, че думите на сестрата се сбъднаха и много кокошки и петли заминаха за града, само виждахме и чувахме как перушината им станала за хубави и меки възглавници.
Как така да изчезне един такъв симпатичен брат и някоя външна госпожица да го награби. Първата привилегия е тяхна, нали са в един Младежки Окултен Клас. Учителят се усмихва и казва: „Човек не бива да изпълнява неразумни обещания." А една сестра негодува: „Учителю, как така го откраднаха! " „Лисицата наг-рабва първо най-тлъстия петел, най-перестия петел и онзи, който най-високо кукурига. Щом курника е разграден, кучето го няма и стопанина спи, то Кума Лисагце се оближе и ще се облажи с гласовития петел." Сестрата си тръгва и разправя надлъж и нашир за петела и за Кума Лисана. Споделя с мен: „Как не се намери едно куче тук на Изгрева да пази тоя кокошарник, че както е тръгнало, тая лисица ще отмъкне не само най-хубавите петли, но и най-хубавите кокошки." Аз съм свидетел, че думите на сестрата се сбъднаха и много кокошки и петли заминаха за града, само виждахме и чувахме как перушината им станала за хубави и меки възглавници. Тогава възглавниците се пълнеха с перушина от кокошки и петли. Занасят отговора на Учителя на брата. Той вече се измъчва вътрешно, вижда че обещанието е неразумно, но не може да се откаже. Ако се откаже ще му падне достойнството. Ако го изпълни, достойнството му се запазва.
към текста >>

18. 19. ЗАКАНАТА

Веднъж на Бивака след групата се качва едно куче, което бе примамено още от Симеоново от хляба, който му давахме.
и по време на бомбардировките Георги Радев и Димитрий Стоянов си направиха землянка и там живееха далеч от града и далеч от света. Но нали трябва да се яде? Започнали да гладуват. Един ден пристига един кон натоварен с хляб на Бивака, изпратен от Учителя от София на гладните отшелници. Тук ние младежите много пъти сме лагерували по няколко дни. Веднъж на Бивака след групата се качва едно куче, което бе примамено още от Симеоново от хляба, който му давахме. То беше клекнало на двата си задни крака, изплезило език и наблюдаваше групата ни. Минава по това време горския, вижда цялата група, знае много добре кои се събират тук, не му станало приятно, защото е смятал, че само той е господар на планината, но не казал нищо. Но като видя кучето започна да го псува и веднага вдигна пушката и искаше да го убие. Мария като видя това излезе пред кучето, закри го с тялото си и започна една караница с него. Онзи се сбърква, вижда как ние се приближаваме към него, прибира си пушката и си тръгва.
към текста >>

Но като видя кучето започна да го псува и веднага вдигна пушката и искаше да го убие.
Един ден пристига един кон натоварен с хляб на Бивака, изпратен от Учителя от София на гладните отшелници. Тук ние младежите много пъти сме лагерували по няколко дни. Веднъж на Бивака след групата се качва едно куче, което бе примамено още от Симеоново от хляба, който му давахме. То беше клекнало на двата си задни крака, изплезило език и наблюдаваше групата ни. Минава по това време горския, вижда цялата група, знае много добре кои се събират тук, не му станало приятно, защото е смятал, че само той е господар на планината, но не казал нищо. Но като видя кучето започна да го псува и веднага вдигна пушката и искаше да го убие. Мария като видя това излезе пред кучето, закри го с тялото си и започна една караница с него. Онзи се сбърква, вижда как ние се приближаваме към него, прибира си пушката и си тръгва. Кучето бе спасено, а той не можа да излее недоволството и злобата си към нас върху кучето и заканата му остана да витае във въздуха. На поляната прехвърляше северния вятър, който е студен и неприятен. Тогава ние решихме да направим една ограда от камъни, която да ни запази от вятъра.
към текста >>

Мария като видя това излезе пред кучето, закри го с тялото си и започна една караница с него.
Тук ние младежите много пъти сме лагерували по няколко дни. Веднъж на Бивака след групата се качва едно куче, което бе примамено още от Симеоново от хляба, който му давахме. То беше клекнало на двата си задни крака, изплезило език и наблюдаваше групата ни. Минава по това време горския, вижда цялата група, знае много добре кои се събират тук, не му станало приятно, защото е смятал, че само той е господар на планината, но не казал нищо. Но като видя кучето започна да го псува и веднага вдигна пушката и искаше да го убие. Мария като видя това излезе пред кучето, закри го с тялото си и започна една караница с него. Онзи се сбърква, вижда как ние се приближаваме към него, прибира си пушката и си тръгва. Кучето бе спасено, а той не можа да излее недоволството и злобата си към нас върху кучето и заканата му остана да витае във въздуха. На поляната прехвърляше северния вятър, който е студен и неприятен. Тогава ние решихме да направим една ограда от камъни, която да ни запази от вятъра. С общи усилия домъкнахме камъни, направихме суха зидария висока около един метър и тази ограда ни пазеше много добре - вече северния вятър не ни засягаше.
към текста >>

Кучето бе спасено, а той не можа да излее недоволството и злобата си към нас върху кучето и заканата му остана да витае във въздуха.
То беше клекнало на двата си задни крака, изплезило език и наблюдаваше групата ни. Минава по това време горския, вижда цялата група, знае много добре кои се събират тук, не му станало приятно, защото е смятал, че само той е господар на планината, но не казал нищо. Но като видя кучето започна да го псува и веднага вдигна пушката и искаше да го убие. Мария като видя това излезе пред кучето, закри го с тялото си и започна една караница с него. Онзи се сбърква, вижда как ние се приближаваме към него, прибира си пушката и си тръгва. Кучето бе спасено, а той не можа да излее недоволството и злобата си към нас върху кучето и заканата му остана да витае във въздуха. На поляната прехвърляше северния вятър, който е студен и неприятен. Тогава ние решихме да направим една ограда от камъни, която да ни запази от вятъра. С общи усилия домъкнахме камъни, направихме суха зидария висока около един метър и тази ограда ни пазеше много добре - вече северния вятър не ни засягаше. От вътрешният край на оградата направихме огнище и винаги горяха огньовете и завираха чайниците. Дърва наоколо имаше в изобилие.
към текста >>

На времето онзи горски се бе озлобил към нас и за да излее злобата си искаше да убие кучето.
От вътрешният край на оградата направихме огнище и винаги горяха огньовете и завираха чайниците. Дърва наоколо имаше в изобилие. От заминаването на Учителя изминаха повече от тридесет години. Един ден научихме, че властите наредили на едно трудово поделение и войниците разрушили стената, зидарията от камъни, за да не се събират дъновистите на тази поляна. Сега вижте колко е интересно съвпадението при българите. На времето онзи горски се бе озлобил към нас и за да излее злобата си искаше да убие кучето. Ние не му позволихме, но тая закана остана да виси във въздуха. Значи над 40 години тя витае във въздуха и ето намери се човек, който я хвана и реши да я реализира. Хубаво е, че това стана, за да се видят българите кой за какво беше по времето на Учителя. Всички се определиха волю или неволю.
към текста >>

19. 23. 176 ЖЪЛТИЦИ

Това беше кучето, което трябваше да пази Изгрева.
Аз се въз-противлявах и колкото можех и така от сумата един милион лева, която той искаше да раздаде, аз я намалих и дадохме само 200 000 лв. Ето така се водеше борба за съхраняване на тези суми оставени от Учителя. Най-големият ми дипломатически успех бе да се спечели Антов за печатане на беседите. Направих го директор на печатницата, определихме му заплата, а по-късно бе отговорник и на книговезницата. Това уважение към него и добра заплата временно го приспа. Това беше кучето, което трябваше да пази Изгрева. А то е и класически пример. Прилича на мита за Аргонавтите. Змията, която пази златното руно, това беше Антов и трябваше да го приспим, за да вземем руното т.е. да напечатаме беседите. И ние ги напечатахме.
към текста >>

Овчарят го нямаше, нямаше нито овчарски кучета, нито овчарски кривак, нито овчарска сила.
да напечатаме беседите. И ние ги напечатахме. Но накрая стана така, че бе разбуден звяра в него и той скочи и се прояви. Братството бе разкъсано отвътре и разкъсано отвън. Вълци влезнаха в кошарата на овцете и удавиха всичко каквото им попадна. Овчарят го нямаше, нямаше нито овчарски кучета, нито овчарски кривак, нито овчарска сила. Бе дошло времето на глутницата. Време за вълци и глутница. Издавиха всички, които докопаха. А останалите се разбягаха и изпокриха. Борбата водих предимно аз.
към текста >>

20. 35. ЗЛИТЕ КУЧЕТА

35. ЗЛИТЕ КУЧЕТА Работехме на някакъв строеж.
35. ЗЛИТЕ КУЧЕТА Работехме на някакъв строеж. На няколко километра имаше кошари. Аз издействувах от началника на охраната, която пазеше затворниците да донасям по две кофи мляко за нашата група. Съгласиха се. Ние щяхме да си заплащаме млякото. Всяка сутрин аз тръгвам с две кофи.
към текста >>

Другите кучета стояха и лаеха.
Като наближавах кошарата на 500 м от нея ме посрещаха няколко зли песа, лаеха ме и налитаха върху мен. Аз наблюдавах и видях кой им е водача. Взех най-хубавия комат хляб и му го хвърлих. Стоях и не мърдах. Песът го мириса, после започна да го яде. Другите кучета стояха и лаеха. Хвърлих и на тях по един комат хляб. Те го изядоха. Изпразних кофата с хляба. После тръгнах към кошарата. А те вървят с мен и махат с опашки.
към текста >>

Тогава овчарите хранеха кучетата само с вода и царевично брашно като правеха нещо като каша.
Хвърлих и на тях по един комат хляб. Те го изядоха. Изпразних кофата с хляба. После тръгнах към кошарата. А те вървят с мен и махат с опашки. Тогава овчарите хранеха кучетата само с вода и царевично брашно като правеха нещо като каша. Хлябът беше за овчарите. Те се чудеха как така кучетата не ме лаят. Напълних кофите с мляко. Платих им го, а ние си имахме джобни пари. После попитах да ми продадат и онова мляко в тенджерата, съгласиха се и отидох та го изсипах в коритото и извиках кучетата.
към текста >>

Те се чудеха как така кучетата не ме лаят.
Изпразних кофата с хляба. После тръгнах към кошарата. А те вървят с мен и махат с опашки. Тогава овчарите хранеха кучетата само с вода и царевично брашно като правеха нещо като каша. Хлябът беше за овчарите. Те се чудеха как така кучетата не ме лаят. Напълних кофите с мляко. Платих им го, а ние си имахме джобни пари. После попитах да ми продадат и онова мляко в тенджерата, съгласиха се и отидох та го изсипах в коритото и извиках кучетата. Те дойдоха и излочиха млякото. Аз с радостни очи ги наблюдавах.
към текста >>

После попитах да ми продадат и онова мляко в тенджерата, съгласиха се и отидох та го изсипах в коритото и извиках кучетата.
Тогава овчарите хранеха кучетата само с вода и царевично брашно като правеха нещо като каша. Хлябът беше за овчарите. Те се чудеха как така кучетата не ме лаят. Напълних кофите с мляко. Платих им го, а ние си имахме джобни пари. После попитах да ми продадат и онова мляко в тенджерата, съгласиха се и отидох та го изсипах в коритото и извиках кучетата. Те дойдоха и излочиха млякото. Аз с радостни очи ги наблюдавах. После си тръгнах. Доближава ме един от овчарите. „Значи теб за това не те лаят кучетата." „Точно за това".
към текста >>

„Значи теб за това не те лаят кучетата." „Точно за това".
После попитах да ми продадат и онова мляко в тенджерата, съгласиха се и отидох та го изсипах в коритото и извиках кучетата. Те дойдоха и излочиха млякото. Аз с радостни очи ги наблюдавах. После си тръгнах. Доближава ме един от овчарите. „Значи теб за това не те лаят кучетата." „Точно за това". „Можеш да идваш и друг път за мляко." Така на този строеж аз хранех бригадата със сварено мляко. А хляба го надробявахме във войнишките си канчета и го заливахме с вряло мляко. Затворниците бяха предоволни. Идва един от тях и плаче. „Майсторе, ти знаеш ли, че когато бях свободен аз никога не съм ял мляко.
към текста >>

Кучетата бяха също доволни от хляба.
А хляба го надробявахме във войнишките си канчета и го заливахме с вряло мляко. Затворниците бяха предоволни. Идва един от тях и плаче. „Майсторе, ти знаеш ли, че когато бях свободен аз никога не съм ял мляко. Трябваше да стана затворник, та да ям мляко и попара с хляб." Та затворниците бяха предоволни. Кучетата бяха също доволни от хляба. Овчарите бяха доволни от парите, а аз бях доволен, че мога да се разхождам. А началникът на охраната също беше доволен, че нямаше да се грижи за нашата закуска, защото за обед ни носеха обща храна за всички затворници. А аз си отделях в моето канче мляко и за обед. Всички знаеха, че съм вегетарианец и това не им правеше впечатление. Като свършихме този строеж за награда бе освободен онзи затворник, който дойде да ми благодари, че като затворник за пръв път яде мляко от както се е родил.
към текста >>

21. СЪДЪРЖАНИЕ

Кучето от село Батак 30.
Далечни гости 25. Планът на небето е такъв 26. Кой е автора? 27. Бележити прераждания 28. Още едно прераждане 29. Кучето от село Батак 30. Златистият котарак 31. Библията 32. Приложните изкуства 33. Луната 34. Лунен химн 35.
към текста >>

Кучето 35.
29. Баницата 30. Звездински 31. Цеко 32. Симеон Симеонов 33. Ганка Парлапанова 34. Кучето 35. Другото куче 36. Помен за сестра Динова 37. Михаил Иванов 38. Кръстю Христов 39. Молитва за дъжд 40.
към текста >>

Другото куче 36.
Звездински 31. Цеко 32. Симеон Симеонов 33. Ганка Парлапанова 34. Кучето 35. Другото куче 36. Помен за сестра Динова 37. Михаил Иванов 38. Кръстю Христов 39. Молитва за дъжд 40. Закон за изобилието 41.
към текста >>

22. ІІ.29. КУЧЕТО ОТ СЕЛО БАТАК

Галилей Величков

29. КУЧЕТО ОТ СЕЛО БАТАК В световната литература често се изнасят случаи за странни и необясними прояви на животните.
29. КУЧЕТО ОТ СЕЛО БАТАК В световната литература често се изнасят случаи за странни и необясними прояви на животните. Всеки автор обяснява животинските прояви, съобразно своето разбиране. Обикновено извода е поучителен. Някои допускат педагогичен примес в извода, а други - философски. Едните и другите условно поясняват поведението на животните, защото психичният им живот е отречен, или едва доловим. Похвално в тези разкази е това, че така опознаваме живота на едни или други животински видове.
към текста >>

Най-неочаквано, подире им пробягва куче, което почва да квичи и лае.
А приятелите знаят, че това мълчание е тайнство. Тайнство, валидно най-вече за заминалите в отвъдните светове. Тайнство, пропито с любов, мир и светлина, което може да озари душите и на тези, чиито бездушни черепи напомнят за най-драматичното минало. След не дълго мълчание УЧИТЕЛЯТ излиза от църквата и вкупом групата напуска селото. Замислени, всички крачат по белналото се шосе, което преминава близо до последните къщи. Най-неочаквано, подире им пробягва куче, което почва да квичи и лае. За да се предпазят от неприятни последици, по-съобразителните правят опит да го прогонят. Едни подвикват, други размахват заканително бастуни, но кучето нито се уплашва, нито бяга, а напротив, продължава да лае и смущава замислените и изненадани от тази напаст приятели. Един от братята се отбива встрани и грабва камък. В този момент УЧИТЕЛЯТ се обръща и повелително казва: - Не гонете кучето! Не разбирате ли, че то не лае от злоба!
към текста >>

Едни подвикват, други размахват заканително бастуни, но кучето нито се уплашва, нито бяга, а напротив, продължава да лае и смущава замислените и изненадани от тази напаст приятели.
Тайнство, пропито с любов, мир и светлина, което може да озари душите и на тези, чиито бездушни черепи напомнят за най-драматичното минало. След не дълго мълчание УЧИТЕЛЯТ излиза от църквата и вкупом групата напуска селото. Замислени, всички крачат по белналото се шосе, което преминава близо до последните къщи. Най-неочаквано, подире им пробягва куче, което почва да квичи и лае. За да се предпазят от неприятни последици, по-съобразителните правят опит да го прогонят. Едни подвикват, други размахват заканително бастуни, но кучето нито се уплашва, нито бяга, а напротив, продължава да лае и смущава замислените и изненадани от тази напаст приятели. Един от братята се отбива встрани и грабва камък. В този момент УЧИТЕЛЯТ се обръща и повелително казва: - Не гонете кучето! Не разбирате ли, че то не лае от злоба! То ще полае още малко и ще си отиде!... В него е влязла една от неосвободените души на убитите в Баташката църква.
към текста >>

В този момент УЧИТЕЛЯТ се обръща и повелително казва: - Не гонете кучето!
Замислени, всички крачат по белналото се шосе, което преминава близо до последните къщи. Най-неочаквано, подире им пробягва куче, което почва да квичи и лае. За да се предпазят от неприятни последици, по-съобразителните правят опит да го прогонят. Едни подвикват, други размахват заканително бастуни, но кучето нито се уплашва, нито бяга, а напротив, продължава да лае и смущава замислените и изненадани от тази напаст приятели. Един от братята се отбива встрани и грабва камък. В този момент УЧИТЕЛЯТ се обръща и повелително казва: - Не гонете кучето! Не разбирате ли, че то не лае от злоба! То ще полае още малко и ще си отиде!... В него е влязла една от неосвободените души на убитите в Баташката църква. Тя ме моли за помощ. Иска да бъде освободена от дългогодишната връзка с нейния череп... Тя е, която заставя кучето да лае.
към текста >>

Иска да бъде освободена от дългогодишната връзка с нейния череп... Тя е, която заставя кучето да лае.
В този момент УЧИТЕЛЯТ се обръща и повелително казва: - Не гонете кучето! Не разбирате ли, че то не лае от злоба! То ще полае още малко и ще си отиде!... В него е влязла една от неосвободените души на убитите в Баташката църква. Тя ме моли за помощ. Иска да бъде освободена от дългогодишната връзка с нейния череп... Тя е, която заставя кучето да лае. То лае по мен, а не по вас! След малко, разказва брата, кучето млъкна, подви опашка и се завърна в селото... А ние продължихме пътя си към „Свети Константин". Денят беше богат на впечатления! Тайнството - дарило свободата на изтерзаните души, ще бъде паметно. А дарената свобода на душата, използвала тялото на кучето, ще бъде израз на голямото и любящо сърце на УЧИТЕЛЯ!
към текста >>

След малко, разказва брата, кучето млъкна, подви опашка и се завърна в селото... А ние продължихме пътя си към „Свети Константин".
То ще полае още малко и ще си отиде!... В него е влязла една от неосвободените души на убитите в Баташката църква. Тя ме моли за помощ. Иска да бъде освободена от дългогодишната връзка с нейния череп... Тя е, която заставя кучето да лае. То лае по мен, а не по вас! След малко, разказва брата, кучето млъкна, подви опашка и се завърна в селото... А ние продължихме пътя си към „Свети Константин". Денят беше богат на впечатления! Тайнството - дарило свободата на изтерзаните души, ще бъде паметно. А дарената свобода на душата, използвала тялото на кучето, ще бъде израз на голямото и любящо сърце на УЧИТЕЛЯ!
към текста >>

А дарената свобода на душата, използвала тялото на кучето, ще бъде израз на голямото и любящо сърце на УЧИТЕЛЯ!
Иска да бъде освободена от дългогодишната връзка с нейния череп... Тя е, която заставя кучето да лае. То лае по мен, а не по вас! След малко, разказва брата, кучето млъкна, подви опашка и се завърна в селото... А ние продължихме пътя си към „Свети Константин". Денят беше богат на впечатления! Тайнството - дарило свободата на изтерзаните души, ще бъде паметно. А дарената свобода на душата, използвала тялото на кучето, ще бъде израз на голямото и любящо сърце на УЧИТЕЛЯ!
към текста >>

23. ІІІ.107. БЕЛИЯТ КОСТЮМ ЗА БЕЛИЯ БРАТ

Летопис Вергилий Кръстев

Казват му: „За такова куче като тебе няма място в тоя салон".
След напускането на събранието Никола Антов и Коста Стефанов изпращат доклада си до финансовото Министерство, а те от своя страна изпращат ревизорите на Изгрева, след което следва ревизия и големият погром срещу Братството. След като Никола Антов и Коста Стефанов биват изгонени от салона, след няколко дни той се запътва към салона, за да присъства на беседа, както се е случвало винаги. Но на вратата пред салона са застанали няколко човека и те не го допускат в салона, за да слуша беседата от Учителя. Това са Гради Минчев, Николай Дойнов, Стефан Дойнов - последните двама са рождени братя на Борис Николов. Те не го допускат да влезне в салона. Казват му: „За такова куче като тебе няма място в тоя салон". А двамата са големи и яки и размахват ръце, все едно, че гонят побесняло псе. Никола Антов се отдръпва и вдига заканително юмрук: „Аз на този салон ще му сложа катинар! Защото аз толкова години като куче пазя Братството, а сега вие ме замервате с камъни като побесняло псе. Ще видите след време, кой е побеснялото псе и къде е глутницата". Той си тръгва, а всички наоколо му се присмиват.
към текста >>

Защото аз толкова години като куче пазя Братството, а сега вие ме замервате с камъни като побесняло псе.
Това са Гради Минчев, Николай Дойнов, Стефан Дойнов - последните двама са рождени братя на Борис Николов. Те не го допускат да влезне в салона. Казват му: „За такова куче като тебе няма място в тоя салон". А двамата са големи и яки и размахват ръце, все едно, че гонят побесняло псе. Никола Антов се отдръпва и вдига заканително юмрук: „Аз на този салон ще му сложа катинар! Защото аз толкова години като куче пазя Братството, а сега вие ме замервате с камъни като побесняло псе. Ще видите след време, кой е побеснялото псе и къде е глутницата". Той си тръгва, а всички наоколо му се присмиват. Дори се поздравяват, че са се отървали от едно голямо зло. Но идват ревизорите, правят ревизията, започва процесът и властите осъждат според закона закононарушителите. На салона му се слага катинар и вече никой не влезна в този салон.
към текста >>

24. 5.34. Кучето

ДРАГА МИХАЙЛОВА

34. Кучето Катя Грива беше певица, но беше една от онези сестри, които наричахме „слънчогледи", защото по цял ден стояха на двора, или пред вратата на Учителя с единствената цел - да го зърнат и приказват с Него.
34. Кучето Катя Грива беше певица, но беше една от онези сестри, които наричахме „слънчогледи", защото по цял ден стояха на двора, или пред вратата на Учителя с единствената цел - да го зърнат и приказват с Него. Разбира се, че това пречеше на Учителя, а дразнеше и останалите. Кой знае защо, веднъж влезнала в стаята на Учителя и се завряла под леглото на Учителя. Лежи там, не мърда, не шава. А защо се е завряла под леглото на Учителя, само тя си знае. Учителят влиза в стаята, и макар че покривката на леглото Му била спусната до долу, Той е забелязал, че има човек под леглото.
към текста >>

Излиза навън и казва на Игнат Котаров: „Под леглото ми се е завряло едно куче.
Разбира се, че това пречеше на Учителя, а дразнеше и останалите. Кой знае защо, веднъж влезнала в стаята на Учителя и се завряла под леглото на Учителя. Лежи там, не мърда, не шава. А защо се е завряла под леглото на Учителя, само тя си знае. Учителят влиза в стаята, и макар че покривката на леглото Му била спусната до долу, Той е забелязал, че има човек под леглото. Излиза навън и казва на Игнат Котаров: „Под леглото ми се е завряло едно куче. Това куче да го изхвърлиш навън. Но внимавай, да не те ухапе, защото има здрави зъби." Игнат кимнал с глава и казал: „Учителю, аз от куче не се плаша. Но за всеки случай ще взема една тояга, та ако ръмжи, да му завра тоягата в устата." Игнат намира подходяща тояга и леко запристъпвал към леглото на Учителя. Внимава и държи тоягата здраво в ръцете си, защото под леглото има куче, което хапе. Повдига с тоягата покривката на леглото, полека се навежда, за да види колко е голямо кучето и какво да види - Катя Грива под леглото.
към текста >>

Това куче да го изхвърлиш навън.
Кой знае защо, веднъж влезнала в стаята на Учителя и се завряла под леглото на Учителя. Лежи там, не мърда, не шава. А защо се е завряла под леглото на Учителя, само тя си знае. Учителят влиза в стаята, и макар че покривката на леглото Му била спусната до долу, Той е забелязал, че има човек под леглото. Излиза навън и казва на Игнат Котаров: „Под леглото ми се е завряло едно куче. Това куче да го изхвърлиш навън. Но внимавай, да не те ухапе, защото има здрави зъби." Игнат кимнал с глава и казал: „Учителю, аз от куче не се плаша. Но за всеки случай ще взема една тояга, та ако ръмжи, да му завра тоягата в устата." Игнат намира подходяща тояга и леко запристъпвал към леглото на Учителя. Внимава и държи тоягата здраво в ръцете си, защото под леглото има куче, което хапе. Повдига с тоягата покривката на леглото, полека се навежда, за да види колко е голямо кучето и какво да види - Катя Грива под леглото. Завряла се и лежи по корем.
към текста >>

Но внимавай, да не те ухапе, защото има здрави зъби." Игнат кимнал с глава и казал: „Учителю, аз от куче не се плаша.
Лежи там, не мърда, не шава. А защо се е завряла под леглото на Учителя, само тя си знае. Учителят влиза в стаята, и макар че покривката на леглото Му била спусната до долу, Той е забелязал, че има човек под леглото. Излиза навън и казва на Игнат Котаров: „Под леглото ми се е завряло едно куче. Това куче да го изхвърлиш навън. Но внимавай, да не те ухапе, защото има здрави зъби." Игнат кимнал с глава и казал: „Учителю, аз от куче не се плаша. Но за всеки случай ще взема една тояга, та ако ръмжи, да му завра тоягата в устата." Игнат намира подходяща тояга и леко запристъпвал към леглото на Учителя. Внимава и държи тоягата здраво в ръцете си, защото под леглото има куче, което хапе. Повдига с тоягата покривката на леглото, полека се навежда, за да види колко е голямо кучето и какво да види - Катя Грива под леглото. Завряла се и лежи по корем. Игнат й казва: „Ей, куче, излизай бързо изпод леглото, че като те млатна с тоягата, свитки ще ти излезнат пред очите"!
към текста >>

Внимава и държи тоягата здраво в ръцете си, защото под леглото има куче, което хапе.
Учителят влиза в стаята, и макар че покривката на леглото Му била спусната до долу, Той е забелязал, че има човек под леглото. Излиза навън и казва на Игнат Котаров: „Под леглото ми се е завряло едно куче. Това куче да го изхвърлиш навън. Но внимавай, да не те ухапе, защото има здрави зъби." Игнат кимнал с глава и казал: „Учителю, аз от куче не се плаша. Но за всеки случай ще взема една тояга, та ако ръмжи, да му завра тоягата в устата." Игнат намира подходяща тояга и леко запристъпвал към леглото на Учителя. Внимава и държи тоягата здраво в ръцете си, защото под леглото има куче, което хапе. Повдига с тоягата покривката на леглото, полека се навежда, за да види колко е голямо кучето и какво да види - Катя Грива под леглото. Завряла се и лежи по корем. Игнат й казва: „Ей, куче, излизай бързо изпод леглото, че като те млатна с тоягата, свитки ще ти излезнат пред очите"! А Катя лежи и ръмжи като истинско куче. Игнат я леко сръгва с тоягата.
към текста >>

Повдига с тоягата покривката на леглото, полека се навежда, за да види колко е голямо кучето и какво да види - Катя Грива под леглото.
Излиза навън и казва на Игнат Котаров: „Под леглото ми се е завряло едно куче. Това куче да го изхвърлиш навън. Но внимавай, да не те ухапе, защото има здрави зъби." Игнат кимнал с глава и казал: „Учителю, аз от куче не се плаша. Но за всеки случай ще взема една тояга, та ако ръмжи, да му завра тоягата в устата." Игнат намира подходяща тояга и леко запристъпвал към леглото на Учителя. Внимава и държи тоягата здраво в ръцете си, защото под леглото има куче, което хапе. Повдига с тоягата покривката на леглото, полека се навежда, за да види колко е голямо кучето и какво да види - Катя Грива под леглото. Завряла се и лежи по корем. Игнат й казва: „Ей, куче, излизай бързо изпод леглото, че като те млатна с тоягата, свитки ще ти излезнат пред очите"! А Катя лежи и ръмжи като истинско куче. Игнат я леко сръгва с тоягата. Тя протяга ръка, за да махне тоягата, а той бързо я хваща за ръката и я изтегля.
към текста >>

Игнат й казва: „Ей, куче, излизай бързо изпод леглото, че като те млатна с тоягата, свитки ще ти излезнат пред очите"!
Но внимавай, да не те ухапе, защото има здрави зъби." Игнат кимнал с глава и казал: „Учителю, аз от куче не се плаша. Но за всеки случай ще взема една тояга, та ако ръмжи, да му завра тоягата в устата." Игнат намира подходяща тояга и леко запристъпвал към леглото на Учителя. Внимава и държи тоягата здраво в ръцете си, защото под леглото има куче, което хапе. Повдига с тоягата покривката на леглото, полека се навежда, за да види колко е голямо кучето и какво да види - Катя Грива под леглото. Завряла се и лежи по корем. Игнат й казва: „Ей, куче, излизай бързо изпод леглото, че като те млатна с тоягата, свитки ще ти излезнат пред очите"! А Катя лежи и ръмжи като истинско куче. Игнат я леко сръгва с тоягата. Тя протяга ръка, за да махне тоягата, а той бързо я хваща за ръката и я изтегля. И в този момент Катя се навежда и се опитва да захапе със зъби ръката му. Той си спомня думите на Учителя, че това куче има зъби и много лошо хапе.
към текста >>

А Катя лежи и ръмжи като истинско куче.
Но за всеки случай ще взема една тояга, та ако ръмжи, да му завра тоягата в устата." Игнат намира подходяща тояга и леко запристъпвал към леглото на Учителя. Внимава и държи тоягата здраво в ръцете си, защото под леглото има куче, което хапе. Повдига с тоягата покривката на леглото, полека се навежда, за да види колко е голямо кучето и какво да види - Катя Грива под леглото. Завряла се и лежи по корем. Игнат й казва: „Ей, куче, излизай бързо изпод леглото, че като те млатна с тоягата, свитки ще ти излезнат пред очите"! А Катя лежи и ръмжи като истинско куче. Игнат я леко сръгва с тоягата. Тя протяга ръка, за да махне тоягата, а той бързо я хваща за ръката и я изтегля. И в този момент Катя се навежда и се опитва да захапе със зъби ръката му. Той си спомня думите на Учителя, че това куче има зъби и много лошо хапе. И веднага слага напреко тоягата в устата й.
към текста >>

Той си спомня думите на Учителя, че това куче има зъби и много лошо хапе.
Игнат й казва: „Ей, куче, излизай бързо изпод леглото, че като те млатна с тоягата, свитки ще ти излезнат пред очите"! А Катя лежи и ръмжи като истинско куче. Игнат я леко сръгва с тоягата. Тя протяга ръка, за да махне тоягата, а той бързо я хваща за ръката и я изтегля. И в този момент Катя се навежда и се опитва да захапе със зъби ръката му. Той си спомня думите на Учителя, че това куче има зъби и много лошо хапе. И веднага слага напреко тоягата в устата й. И вместо да му захапе ръката, тя захапва тоягата. А Игнат е здрав и много як. Извлича я, умирява я и я извежда от стаята, а Учителят стои навън на пейката и наблюдава как се развиват нещата. Накрая нарежда на Игнат: „Отведи я у дома и я сложи да си легне на нейното легло!
към текста >>

25. 5.35. Другото куче

ДРАГА МИХАЙЛОВА

35. Другото куче Казваше се Теофана Савова, беше поетеса, пишеше стихове и разкази.
35. Другото куче Казваше се Теофана Савова, беше поетеса, пишеше стихове и разкази. Тя също беше една от първите „слънчогледи" на Изгрева. Непрекъснато висеше пред стаята на Учителя. Направо клечеше пред стаята на Учителя като някое куче. Не позволяваше да влизаме при Учителя. Веднъж аз отивам при Учителя и трябва да Го питам за съвет.
към текста >>

Направо клечеше пред стаята на Учителя като някое куче.
35. Другото куче Казваше се Теофана Савова, беше поетеса, пишеше стихове и разкази. Тя също беше една от първите „слънчогледи" на Изгрева. Непрекъснато висеше пред стаята на Учителя. Направо клечеше пред стаята на Учителя като някое куче. Не позволяваше да влизаме при Учителя. Веднъж аз отивам при Учителя и трябва да Го питам за съвет. Тя се облегнала на вратата на Учителя и казва: „Не може. Учителят не приема." А аз имам голяма нужда да се срещна с Учителя. Изведнъж извиквам: „Ама ти какво си застанала като някое куче пред вратата на Учителя и само лаеш?
към текста >>

Изведнъж извиквам: „Ама ти какво си застанала като някое куче пред вратата на Учителя и само лаеш?
Направо клечеше пред стаята на Учителя като някое куче. Не позволяваше да влизаме при Учителя. Веднъж аз отивам при Учителя и трябва да Го питам за съвет. Тя се облегнала на вратата на Учителя и казва: „Не може. Учителят не приема." А аз имам голяма нужда да се срещна с Учителя. Изведнъж извиквам: „Ама ти какво си застанала като някое куче пред вратата на Учителя и само лаеш? Ти куче ли си, или духовна сестра? " Отговаря ми: „И двете. Аз охранявам Учителя! " Гледам и се чудя какво да правя. По едно време вратата на Учителя се отваря и без да иска Теофана, както се е облегнала на вратата, хлътва навътре.
към текста >>

Ти куче ли си, или духовна сестра?
Не позволяваше да влизаме при Учителя. Веднъж аз отивам при Учителя и трябва да Го питам за съвет. Тя се облегнала на вратата на Учителя и казва: „Не може. Учителят не приема." А аз имам голяма нужда да се срещна с Учителя. Изведнъж извиквам: „Ама ти какво си застанала като някое куче пред вратата на Учителя и само лаеш? Ти куче ли си, или духовна сестра? " Отговаря ми: „И двете. Аз охранявам Учителя! " Гледам и се чудя какво да правя. По едно време вратата на Учителя се отваря и без да иска Теофана, както се е облегнала на вратата, хлътва навътре. Тя нахълтва в стаята на Учителя, а Учителят е пред мене, на прага, затваря вратата зад себе си и говори с мене.
към текста >>

26. 6.64. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

" Учителят ми каза тихо: „Не го критикувай, това е кучето, което ще пази котвата." Това ме силно впечатли.
В мене тогава настъпи една голяма реакция, понеже аз по природа съм антивоенен. Това още като дете ми се е вгнездило в подсъзнанието, защото в Балканската война аз видях един човек, който избиваше турците - военнопленници. Аз толкова много се възмутих и се потресох от гледката, и когато винаги става въпрос за насилие, за кърваво насилие, аз съм най-големият противник. И когато видях, че този човек, униформен офицер, прави с кирка елипса около моята котва, в мене настана един смут и аз отидох при Учителя с един гняв. „Учителю, защо му позволявате на него да чертае около тази котва, когато тя е символ на най-великото нещо в живота? " Учителят ми каза тихо: „Не го критикувай, това е кучето, което ще пази котвата." Това ме силно впечатли. После видях как Учителят взе ножа на Лулчев, с който работеше и го наточи със Своят нож. Просто видях, че Учителят го намагнетизира. Той режеше с нож чимовете, правеше ги на квадрати и после ги донасяше и с чимовете очертаваше елипсата. Учителят му взе ножа, извади Своя и го наточи. Вие сте виждали как се точат два ножа.
към текста >>

Тогава разбрах ролята на кучето, което ще пази котвата, т.е. Школата.
Единият точи другия. Туй беше за мен един символ, че Учителят му отваря вратата към света. И от този момент Лулчев доби една сила и започна да писателства, и тръгна да върви по обществената стълба нагоре, та стигна до двореца. Започна връзката му с двореца. Той има-ше задача да бъде стража около Школата, за да може Учителят да свърши Своята работа незабелязано и несмущаван от външния свят. Тогава разбрах ролята на кучето, което ще пази котвата, т.е. Школата. За мен Любомир Лулчев като характер имаше своите положителни качества и свои слабости: 1. Той беше справедлив и безкористен човек. За мен безкористието е нещо много важно. Той не беше материално заинтересован в своите действия и не се облагодетелстваше от своите връзки и познанства. 2. Но за сметка на това имаше едно страхотно тщеславие, с което искаше той да блесне, той да бъде двигателят, той да бъде центъра и да се чувства, че той движи известни неща. 3.
към текста >>

И за мен беше учудващо, когато Учителят навремето ми каза „Това е кучето, което ще пази котвата".
Значи в него имаше известни качества, които го издигнаха като крупна индивидуалност. Пък имаше и известни недостатъци, което е напълно естествено. Високите върхове граничат с големите бездни. Затуй той беше един инструмент в ръцете на Учителя. Той си е служил с него, за да може спокойно да върши своите видими и невидими операции. И за мен беше учудващо, когато Учителят навремето ми каза „Това е кучето, което ще пази котвата". А това е било към 1922 г. Ето как Учителят очерта пътя и ролята, която има да изиграе тази личност в следващите 22 години. А че той, Лулчев, не изпълни това, което му бе казал Учителя точно и навреме, затова нарушение той си понесе заслуженото. А ние го чухме в салона от устата на Учителя. И след това видяхме да дойдат онези, които го наказаха за непослушанието му към Космичния Учител, Който управлява Доброто и Злото.
към текста >>

27. 6.76. НЕДОРАЗУМЕНИЯ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Аз стоя горе на поляната и съм в палатката с едно кученце.
Но после, този млад човек, уплаши ли се, или нещо друго стана, но го намериха обесен в гората. Каква беше причината, не зная. Обесиха ли го други, или той сам се обеси. Питах Учителя и Той ми каза: „По този въпрос нито дума! " Още по-куриозен случай на Изгрева. Аз стоя горе на поляната и съм в палатката с едно кученце. А на Жечо Панайотов майка му беше стара и дошла там нещо да си прави. Но два дни преди туй Учителят ми беше дал достатъчно храна за преживяване, защото аз нямах пари и рядко слизах в града. По едно време виждам, по селския път вървят двама души. Познах ги двамата, единият - мой приятел, бе комунист, а също и другият бе бетер комунист. И двамата осъдени на смърт.
към текста >>

28. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Освен това Вие минахте през всички последователи на Учителя и то от младото поколение, които не знаят историята с билкарския магазин и като кучета ги насъскахте срещу мен.
И всички щяха да видят какво значи „Изгрев" и какво значи „Тресавище". А сега трябва да изчаквам събитията. Но ще видя до кога. А Вие се отказахте да ме дадете под съд. Много умно и много хитро. Освен това Вие минахте през всички последователи на Учителя и то от младото поколение, които не знаят историята с билкарския магазин и като кучета ги насъскахте срещу мен. Вие ги подбудихте. С едната ръка ги насъскахте срещу мен и те написаха писмо срещу мен, а с другата ръка им посочихте невидимата пътека за „Тресавището", понеже само Вие я знаехте къде се намира тя. Нали опитността на Петър Димков с Учителя е за „Изгревът" и „Тресавището". Затова Лили Димкова, благодаря Ви много и целувам двете Ви ръце, че посочихте пътя на онези, които се подписаха под писмото и те паднаха в „Тресавището". И оттам измъкване няма.
към текста >>

В този 1\/.том има една опитност разказана от Драга Михайлова под надслов „Кучето".
Но забележете, той я положи не в своя собствен дом, а в чужд дом, в който живееше, домът на втората му съпруга Мара Славова. Той не си скова нито барака на Изгрева, нито си построи дом, дори напусна втората си съпруга и отиде да живее на друго място под чужд покрив без да плаща наем. А Катя Грива сама си разказваше опитностите и те бяха записани чрез устата на нейните духовни сестри. Тя беше ученик на Школата, но пътят на всеки ученик минава по тясната пътека и от едната страна е „Изгревът", а от другата страна минава „Тресавището". Следващите поколения трябва да знаят този факт. В този 1\/.том има една опитност разказана от Драга Михайлова под надслов „Кучето". Това е вярно. И други я знаят тази опитност. Тя трябва да се изнесе, за да знаят хората, че има „Духовен Изгрев", който се съгражда от Словото на Учителя Дънов, а има и „Тресавище" за деянията на человеците. 7. Вие споменавате също за Димитър Грива. Какво знаете за него?
към текста >>

29. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV

Кучето от село Батак -119 30.
Планът на небето е такъв -110 26. Кой е автора? -111 27. Бележити прераждания -113 28. Още едно прераждане -118 29. Кучето от село Батак -119 30. Златистият котарак -121 31. Библията -123 32. Приложните изкуства -125 33. Луната -127 34. Лунен химн -129 35.
към текста >>

Кучето - 342 35.
Баницата - 339 30. Звездински - 339 31. Цеко-340 32. Симеон Симеонов - 340 33. Ганка Парлапанова - 341 34. Кучето - 342 35. Другото куче - 343 36. Помен за сестра Динова - 343 37. Михаил Иванов - 343 38. Кръстю Христов - 344 39. Молитва за дъжд - 345 40.
към текста >>

Другото куче - 343 36.
Звездински - 339 31. Цеко-340 32. Симеон Симеонов - 340 33. Ганка Парлапанова - 341 34. Кучето - 342 35. Другото куче - 343 36. Помен за сестра Динова - 343 37. Михаил Иванов - 343 38. Кръстю Христов - 344 39. Молитва за дъжд - 345 40. Закон за изобилието - 346 41.
към текста >>

30. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

Освен това Вие минахте през всички последователи на Учителя и то от младото поколение, които не знаят историята с билкарския магазин и като кучета ги насъскахте срещу мен.
И всички щяха да видят какво значи „Изгрев" и какво значи „Тресавище". А сега трябва да изчаквам събитията. Но ще видя до кога. А Вие се отказахте да ме дадете под съд. Много умно и много хитро. Освен това Вие минахте през всички последователи на Учителя и то от младото поколение, които не знаят историята с билкарския магазин и като кучета ги насъскахте срещу мен. Вие ги подбудихте. С едната ръка ги насъскахте срещу мен и те написаха писмо срещу мен, а с другата ръка им посочихте невидимата пътека за „Тресавището", понеже само Вие я знаехте къде се намира тя. Нали опитността на Петър Димков с Учителя е за „Изгревът" и „Тресавището". Затова Лили Димкова, благодаря Ви много и целувам двете Ви ръце, че посочихте пътя на онези, които се подписаха под писмото и те паднаха в „Тресавището". И оттам измъкване няма.
към текста >>

В този ІV том има една опитност разказана от Драга Михайлова под надслов „Кучето".
Но забележете, той я положи не в своя собствен дом, а в чужд дом, в който живееше, домът на втората му съпруга Мара Славова. Той не си скова нито барака на Изгрева, нито си построи дом, дори напусна втората си съпруга и отиде да живее на друго място под чужд покрив, без да плаща наем. А Катя Грива сама си разказваше опитностите и те бяха записани чрез устата на нейните духовни сестри. Тя беше ученик на Школата, но пътят на всеки ученик минава по тясната пътека и от едната страна е „Изгревът", а от другата страна минава „Тресавището". Следващите поколения трябва да знаят този факт. В този ІV том има една опитност разказана от Драга Михайлова под надслов „Кучето". Това е вярно. И други я знаят тази опитност. Тя трябва да се изнесе, за да знаят хората, че има „Духовен Изгрев", който се съгражда от Словото на Учителя Дънов, а има и „Тресавище" за деянията на человеците. 7. Вие споменавате също за Димитър Грива. Какво знаете за него?
към текста >>

31. 30. НЕВОЛНИ ВЪПРОСЧЕТА (12, 8.ІV.1924 г.)

Сложете му духовна трапеза, но не с огризки, които и кучетата не ядат - и той ще дойде и в православната църква.
А сега всичко е наопаки. Владиците ни са накичени, поповете ни са охранени - но народът бедства. Той е в толкова лошо положение, като хич да нямаме църква. Нашите попове обвиняват други за това, И това може да е право. Но едно е несъмнено - народът ни жадува за светлина и духовно знание - фактът, че той тича по разни „секти”, е доказателство за това. Сложете му духовна трапеза, но не с огризки, които и кучетата не ядат - и той ще дойде и в православната църква. А сега всичко интелигентно или бяга, или се подиграва като със суеверие, или е съвсем индиферентно към нашата православна църква. Защото тя започна да мисли само за себе си, за Александър Невски, за семинариите си, за горите си повече, отколкото за народа, който се колеше помежду си. А не може така. Не е работата на една жена да дава акъл на учени попове и много учени владици, министри и държавници, но все пак аз мисля, че едно е необходимо да им кажа като християнка: Господа министри, отделете църквата ни от държавата. Тя не трябва да бъде пето колело, а водач в съвременния живот - в първите редове, където са злото, мизерията, несгодите, болестите, които косят крехките деца, майки и бащи.
към текста >>

32. СЪДЪРЖАНИЕ

Кучето Бианка и птичия свят 80.
Будност на съзнанието – на сън и на яве 75. Вътрешният изпит на ученика и на Учителя 76. Закърпване и чистене 77. Жълтият котарак 78. Божията Любов за човешката душа 79. Кучето Бианка и птичия свят 80. Букетът от цветя 81. Бог е Светлина. Бог е Любов. Бог е Дух. 82. Извержения 83.
към текста >>

33. 28. СТРАЖАТА

Навремето с тояга дебела и дълга се гонеха кучетата и псетата, добитъка и стоката, с нея се отбраняваха и от зверовете, които ги нападаха.
Сега като ги разказвам тези неща учудвам се как Учителят ни е търпял нас, говоря за тези, които бяхме около него, а за другите - неговите явни противници, за тях да не говорим. Представете си тази стража пред вратата на Учителя беше въоръжена. С какво може да се въоръжи една стража - с пушка или със сабя? Тя бе въоръжена с тояга. Да, с българска тояга. Навремето с тояга дебела и дълга се гонеха кучетата и псетата, добитъка и стоката, с нея се отбраняваха и от зверовете, които ги нападаха. Та тази тояга ни приравни с това, че ние сме стока и добитък. А тоягата бе бяла, хубава, блестеше на слънцето и подхождаше напълно на Бялото Братство и на Белите братя. Него ден на стража пред вратата на Учителя беше един от по-интелигентните братя. Казваше се Райчев. У дома бяхме купили един килограм много хубави едри маслини и аз отивах да ги занеса на Учителя.
към текста >>

34. 57. ПРИ НОЗЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Тя нещо смънка, нещо изскимтя като кученце, подви си опашката и се прибра.
И накрая ме нахока, че ходя за щяло и нещяло при Учителя и с моите посещения при него създавам главоболие както на нея, така и на него и че той не може да си гледа неговата работа. Та цялата караница бе насочена срещу мене, че посещавам така често Учителя и му отнемам от времето. Кака Гина изля целия този словесен поток срещу мен, не само го изля, но ме задави, нещо заседна на гърлото ми и имах усещането, че ще се удавя. Вече се задавях и разбирах, че се давя и реших да се отдръпна. Точно реших да си тръгвам обратно, ето Учителят излиза от вратата, с поглед подсеща, насочвайки го към кака Гина и я кара да се махне. Тя нещо смънка, нещо изскимтя като кученце, подви си опашката и се прибра. Учителят кимна с глава, посочи с жест, че мога да влезна при него. Влезнах, а той мълчи. Аз съм седнала на стола пред него, нещо ми се дави в гърлото, започват да ми текат сълзи както по лицето, така и вътре в гърлото. Само хлипам и реда сълзи ред по ред. Учителят мълчи и нищо не казва, не проговаря нито дума.
към текста >>

35. 68. СЪЖИТЕЛСТВОТО

Представи си, че изпращаш куче да занесе хляба на болен човек: може да го занесе, а може да го изяде.
Ще трябва любовта ти да стане непреодолима. Човек трябва да добие свещената Любов - да остане само един свещен образ. Като отидеш при един човек може да го слушаш, да говориш, но пред теб да остане само един Образ. Човек на земята е като една сянка. От сянката ти топлина не можеш да извадиш, а хладина - можеш. Представи си, че изпращаш куче да занесе хляба на болен човек: може да го занесе, а може да го изяде. Ако направиш механична кола и я изпратиш - няма да го изяде. Само Разумното същество може да не направи погрешка. Има плодове, които трябва по-скоро да ги продадеш. Всяко нещо, което Бог ти е дал трябва да го туриш на работа, за да има обмена на Божественото. Божественото е реалното, на което човек седи и е превързан към него.
към текста >>

36. 77. ЖЪЛТИЯТ КОТАРАК

Тук имаше градина, в която работехме и тя бе предметно учение за много хора, имаше пчелин с кошери, имаше дръвчета и по някое време се завъртяха и няколко животни - кучета, котки, кокошки, които се включиха активно в предметното обучение на учениците на Учителя.
77. ЖЪЛТИЯТ КОТАРАК На Изгревът всеки момент, всяка минута, час, ден се движеше в изключителен интензивен вътрешен живот като отвън понякога не личеше, но онова, което виждаха отвън посетителите при Учителя като движение беше незначително. Тук всяко нещо се включваше в едно предметно учение за всички, независимо дали това беше някаква обикновена вещ, дали беше някакво растение, дърво, птица, животно. Всичко в момента минаваше някакъв изпит и взимаше участие в Школата. Това не е преувеличение. Тук имаше градина, в която работехме и тя бе предметно учение за много хора, имаше пчелин с кошери, имаше дръвчета и по някое време се завъртяха и няколко животни - кучета, котки, кокошки, които се включиха активно в предметното обучение на учениците на Учителя. Възможно ли е? Ще ви разкажа един от тях, но ще се подготвите за едно необикновено изумление от особен порядък. От къде дойде, как дойде никой не разбра. Но веднъж открихме, че Учителят си има един жълт котарак. Да, жълт котарак, като че ли някой беше взел един бял котарак и го бе боядисал в жълта боя.
към текста >>

37. 90. ГЛАВНАТА ОПАСНОСТ

Преди това той беше извлякъл друга сестра от под кревата му, но за нея Учителят му беше казал, че там се е завряло едно много лошо куче, което е зло и хапе, за което Иван бе приготвил една дебела тояга, сръга с нея кучето и накрая извади оная сестра, която се бе завряла под леглото.
Започна да се облича в копринени рокли с къси ръкави, с големи деколтета като онези жени, които се разхождаха по улиците на София, за да си намерят любовник. По едно време тя заявяваше, че непременно трябва да зачене от Духът и че ще роди синът Христос. Това бяха болни съзнания, обсебени от сили, които търсеха да компрометират Учителя и да осквернят образа му. И тя веднъж се беше завряла под кревата му. Учителят нареди на Иван Антонов да отиде и да я извади. Преди това той беше извлякъл друга сестра от под кревата му, но за нея Учителят му беше казал, че там се е завряло едно много лошо куче, което е зло и хапе, за което Иван бе приготвил една дебела тояга, сръга с нея кучето и накрая извади оная сестра, която се бе завряла под леглото. А за Магдалена каза, че там се е завряла една котка, която много дращи, защото имала остри нокти. Иван Антонов взе за нея метлата с дръжката та да сръга с нея, с дръжката котката ако се е завряла в ъгъла на кревата, а пък ако реши да дращи, да я захлупи с метлата. И той така направи. Наведе се и като я видя коя е така я сръга жестоко, че онази направо се хвърли върху него да го драска, но той като я цапардоса с метлата и тя се умири. Още един такъв случай.
към текста >>

38. 99. НАСИЛА В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ

Един заек в гората погне го някое ловджийско куче и успее да го насочи към ловеца, онзи гръмва и убива заека.
На него можеш ли да се сърдиш? В тебе е дошла буря вътре. Нека си вее, ти ще я изчакаш докато премине. На земята всички страдат. Не само човека, но и животните, и растенията. Един заек в гората погне го някое ловджийско куче и успее да го насочи към ловеца, онзи гръмва и убива заека. После всички зайци го оплакват обаче ловеца го взима, занася го у дома и го туря в тенджерата. Така е и с хората. Онези, които не могат да преминат през страданията, те умират. После приятелите му го оплакват. Човек трябва да прегърне кръста си и да го носи.
към текста >>

39. 143. СВЕТАЯ СВЕТИХ В ГОРНИЦАТА

" Той се у усмихна: „Кучетата скачат според тоягата.
А затова трябваше да има повод и за да не им се дава повод и да се попречи на някоя провокация то приятелите строго охраняваха и през нощта, и през нощта целият лагер на лозето. Тук бяха опънати много палатки и в последните събори наброяваха към 600 до 1000 човека. Обикновено за охрана се избираха едрите, силните братя и в ръцете си държаха едни големи бели тояги. Дори Борис Николов, който бе висок и силен носеше една сопа дълга, която стърчеше една педя над него. Веднъж попитах Учителя: „Ама, Учителю, какво ще кажат за вашето Учение, когато онези от града видят сопите? " Той се у усмихна: „Кучетата скачат според тоягата. Аз не съм дошъл за кучетата, а за учениците, за българите, за славянството и човечеството. А пък вие, които сте тук сте длъжни да предадете това Слово на следващите, които идат. Така че това Слово се охранява горе от ангели небесни, а пък тук долу също се охранява от ангели небесни и ангели земни. Горе небесните служители държат в ръцете си меч, а пък тук земните ангели държат бяла тояга. Ако е необходимо тази тояга може да се превърне и на меч Господен".
към текста >>

Аз не съм дошъл за кучетата, а за учениците, за българите, за славянството и човечеството.
Тук бяха опънати много палатки и в последните събори наброяваха към 600 до 1000 човека. Обикновено за охрана се избираха едрите, силните братя и в ръцете си държаха едни големи бели тояги. Дори Борис Николов, който бе висок и силен носеше една сопа дълга, която стърчеше една педя над него. Веднъж попитах Учителя: „Ама, Учителю, какво ще кажат за вашето Учение, когато онези от града видят сопите? " Той се у усмихна: „Кучетата скачат според тоягата. Аз не съм дошъл за кучетата, а за учениците, за българите, за славянството и човечеството. А пък вие, които сте тук сте длъжни да предадете това Слово на следващите, които идат. Така че това Слово се охранява горе от ангели небесни, а пък тук долу също се охранява от ангели небесни и ангели земни. Горе небесните служители държат в ръцете си меч, а пък тук земните ангели държат бяла тояга. Ако е необходимо тази тояга може да се превърне и на меч Господен". На един от съборите кой знае защо изведнъж налетяха много оси, които не само смущаваха, но и ужилиха някои от съборяните.
към текста >>

40. 168. НА ЕКСКУРЗИЯ С БРАТСТВОТО

На времето децата от селата хванат куче, пък му вържат кутия на опашката, па го пуснат по улиците.
Приближава се тази сестра с многото фусти и всичко помита по земята като метла. Върви тя по пътеката като една от последните от колоната и фустите се веят на ляво и на дясно и повлича по земята и една тенекия, която се закачва за фустата, която тя не усеща и не чува кой знае защо. Така тя пристъпва към Учителя, тенекията дрънка и фустите се влачат по земята. Приятелите се обръщат към нея привлечени от тракането на тенекията и като виждат тази картина едни се смеят, други си затварят очите от срам, трети гледат встрани да не гледат резил. Тя е цялата прашна, събрала праха и боклуците по пътя и накрая влачи това тенеке след себе си. На времето децата от селата хванат куче, пък му вържат кутия на опашката, па го пуснат по улиците. Кучето бяга, ту лае, ту квичи, а кутията дрънка, а децата се смеят за ужасия на кучето. Та тя се приближава към Учителя. Идва, за да разкаже на Учителя съня си от нощес, за да й го разтълкува. Застава пред него, но от вятъра фустата се разперва като крила на орел и тенекето пада в чинията и върху чашите, които Савка току-що е сложила пред Учителя. Всичко се изпочупва, напрашва се с боклук.
към текста >>

Кучето бяга, ту лае, ту квичи, а кутията дрънка, а децата се смеят за ужасия на кучето.
Върви тя по пътеката като една от последните от колоната и фустите се веят на ляво и на дясно и повлича по земята и една тенекия, която се закачва за фустата, която тя не усеща и не чува кой знае защо. Така тя пристъпва към Учителя, тенекията дрънка и фустите се влачат по земята. Приятелите се обръщат към нея привлечени от тракането на тенекията и като виждат тази картина едни се смеят, други си затварят очите от срам, трети гледат встрани да не гледат резил. Тя е цялата прашна, събрала праха и боклуците по пътя и накрая влачи това тенеке след себе си. На времето децата от селата хванат куче, пък му вържат кутия на опашката, па го пуснат по улиците. Кучето бяга, ту лае, ту квичи, а кутията дрънка, а децата се смеят за ужасия на кучето. Та тя се приближава към Учителя. Идва, за да разкаже на Учителя съня си от нощес, за да й го разтълкува. Застава пред него, но от вятъра фустата се разперва като крила на орел и тенекето пада в чинията и върху чашите, които Савка току-що е сложила пред Учителя. Всичко се изпочупва, напрашва се с боклук. Чак сега сестрата се смутила и поглежда уплашено като си прибира с ръце фустите, които се веят от вятъра.
към текста >>

41. 184. ИВАН ТОЛЕВ, РЕДАКТОРЪТ НА „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС

Да, погна ме като куче и ме преследваше като дивеч.
184. ИВАН ТОЛЕВ, РЕДАКТОРЪТ НА „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС" Когато влезнах в Школата около братските среди се вреше един адвокат на име Толев, който освен адвокатската си дейност се занимаваше с окултизъм и издаваше списание „Всемирна летопис", в което сътрудничеха много хора от Братството като Боян Боев и др. Той беше женен и си имаше семейство и дом. Аз бях млада и понеже съм приличала на една негова възлюбена от младите години той ме погна да ме ухажва. Да, погна ме като куче и ме преследваше като дивеч. Започна непрекъснато да ме спира, беше ме харесал и се влюбил в мен. Аз се страхувах от него, но винаги като ме спираше ми говореше своите любовни чувства, а след това аз отивах и разказвах всичко на Учителя какво той ми говори. Казвах на Учителя, че този човек аз не мога да търпя. Но Учителят ми отговаряше, че като ме спира да разговарям с него любезно. Изпълнявах каквото ми казваше Учителя, бях любезна с него, но после отново отивах и му разказвах всичко.
към текста >>

42. 236. МЪЧЕНИЕТО - ОСНОВА НА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА

" „Пътят на ученика е друг, но твоят път е такъв." Аз свивам рамене, подвих си опашката като кученце и си тръгнах по онзи мой път, който Учителят ми беше посочил.
Ти ги преминаваш за един месец и затова при теб движението е по-трудно, движеше се по-интензивно и съответно страданията и мъчнотиите са по-големи. Но пък награда ще дойде по-бърже. Наградата от решението на задачата." Да беше дошло време всеки сам да се справя със своите си задачи. Така в Търново на един от съборите във връзка с някакво недоразумение аз се обръщам към Учителя да го разреши, защото аз съм на правата страна, а онези там го правят от лична амбиция, а той ме изслушва и ми казва: „Ще те гонят, а ти ще правиш добро докато Злото се умори и докато накрая кажат: „Тя е наистина добра". Аз стоя разтреперана от пътя, който ми предстоеше и питам: „Ама, Учителю, такъв ли е пътят на ученика? " „Пътят на ученика е друг, но твоят път е такъв." Аз свивам рамене, подвих си опашката като кученце и си тръгнах по онзи мой път, който Учителят ми беше посочил. Бях вече предупредена, че съм направила много връзки от миналото и правилно трябваше да ги разрешавам в този живот. А кое бе правилното и кое бе неправилното в това бе същината на въпроса, а той бе да оцелея и да оживея. Веднъж на Рила бяхме се събрали около огъня привечер. Ах, тези хубави вечери около огъня, онези песни изпени до късна вечер, онова възвисява-не на духа, онова състояние на душите, когато се чувствуваш ведно с цялата вселена и с всички. И когато сме около огъня в едно такова състояние Учителят изпраща един възрастен приятел да ме извика до себе си да седна до него.
към текста >>

43. 291. НИКОЛА АНТОВ

Като се върна Борис у дома каза: „Сложихме едно куче да ни пази".
Но аз бях минала една Школа тука на земята при Учителя, за която той изобщо нямаше представа. Не случайно Учителят веднъж ми каза за него: „Борис досега изключително е живял в Духовния свят и няма никаква опитност на земята". После продължи: „Опитностите ще му ги дадеш ти". Как да му дам тези опитности, които имам и познанията, които са у мен когато не ме слуша и не се съобразява с това, което аз мисля. По-късно назначиха Никола Антов за ръководител на печатницата, един пост, който му хареса много, защото бе заплатен добре и можеше да отклонява и някой друг лев в джоба си. Като се върна Борис у дома каза: „Сложихме едно куче да ни пази". Когато разбрах каква е работата бях толкова изненадана от тяхното незнание, невежество и бях възмутена, че бяха си пропилели времето при Учителя и че нищо не бяха научили. Та кучето по-късно се отвърза и вместо да пази Изгрева други го насъскаха, то побесня и започна да ги хапе един след друг, а знаете когато едно побесняло куче ухапе някой човек то човека побеснява. Като резултат от това се яви едно ожесточение между едните и другите и то неминуемо закара Братството до съдебния процес. Идва веднъж Антов при мен и Боев и казва: „Дайте на един от учениците на Ада да прочете една беседа". Ние се стреснахме и се спогледахме.
към текста >>

Та кучето по-късно се отвърза и вместо да пази Изгрева други го насъскаха, то побесня и започна да ги хапе един след друг, а знаете когато едно побесняло куче ухапе някой човек то човека побеснява.
После продължи: „Опитностите ще му ги дадеш ти". Как да му дам тези опитности, които имам и познанията, които са у мен когато не ме слуша и не се съобразява с това, което аз мисля. По-късно назначиха Никола Антов за ръководител на печатницата, един пост, който му хареса много, защото бе заплатен добре и можеше да отклонява и някой друг лев в джоба си. Като се върна Борис у дома каза: „Сложихме едно куче да ни пази". Когато разбрах каква е работата бях толкова изненадана от тяхното незнание, невежество и бях възмутена, че бяха си пропилели времето при Учителя и че нищо не бяха научили. Та кучето по-късно се отвърза и вместо да пази Изгрева други го насъскаха, то побесня и започна да ги хапе един след друг, а знаете когато едно побесняло куче ухапе някой човек то човека побеснява. Като резултат от това се яви едно ожесточение между едните и другите и то неминуемо закара Братството до съдебния процес. Идва веднъж Антов при мен и Боев и казва: „Дайте на един от учениците на Ада да прочете една беседа". Ние се стреснахме и се спогледахме. Той много добре знаеше кой, защо е дошъл и каква е неговата задача на Изгрева. През време на ревизията през 1957 г.
към текста >>

44. 291. НИКОЛА АНТОВ

Като се върна Борис у дома каза: „Сложихме едно куче да ни пази".
Но аз бях минала една Школа тука на земята при Учителя, за която той изобщо нямаше представа. Не случайно Учителят веднъж ми каза за него: „Борис досега изключително е живял в Духовния свят и няма никаква опитност на земята". После продължи: „Опитностите ще му ги дадеш ти". Как да му дам тези опитности, които имам и познанията, които са у мен когато не ме слуша и не се съобразява с това, което аз мисля. По-късно назначиха Никола Антов за ръководител на печатницата, един пост, който му хареса много, защото бе заплатен добре и можеше да отклонява и някой друг лев в джоба си. Като се върна Борис у дома каза: „Сложихме едно куче да ни пази". Когато разбрах каква е работата бях толкова изненадана от тяхното незнание, невежество и бях възмутена, че бяха си пропилели времето при Учителя и че нищо не бяха научили. Та кучето по- късно се отвърза и вместо да пази Изгрева други го насъскаха, то побесня и започна да ги хапе един след друг, а знаете когато едно побесняло куче ухапе някой човек то човека побеснява. Като резултат от това се яви едно ожесточение между едните и другите и то неминуемо закара Братството до съдебния процес. Идва веднъж Антов при мен и Боев и казва: „Дайте на един от учениците на Ада да прочете една беседа". Ние се стреснахме и се спогледахме.
към текста >>

Та кучето по- късно се отвърза и вместо да пази Изгрева други го насъскаха, то побесня и започна да ги хапе един след друг, а знаете когато едно побесняло куче ухапе някой човек то човека побеснява.
После продължи: „Опитностите ще му ги дадеш ти". Как да му дам тези опитности, които имам и познанията, които са у мен когато не ме слуша и не се съобразява с това, което аз мисля. По-късно назначиха Никола Антов за ръководител на печатницата, един пост, който му хареса много, защото бе заплатен добре и можеше да отклонява и някой друг лев в джоба си. Като се върна Борис у дома каза: „Сложихме едно куче да ни пази". Когато разбрах каква е работата бях толкова изненадана от тяхното незнание, невежество и бях възмутена, че бяха си пропилели времето при Учителя и че нищо не бяха научили. Та кучето по- късно се отвърза и вместо да пази Изгрева други го насъскаха, то побесня и започна да ги хапе един след друг, а знаете когато едно побесняло куче ухапе някой човек то човека побеснява. Като резултат от това се яви едно ожесточение между едните и другите и то неминуемо закара Братството до съдебния процес. Идва веднъж Антов при мен и Боев и казва: „Дайте на един от учениците на Ада да прочете една беседа". Ние се стреснахме и се спогледахме. Той много добре знаеше кой, защо е дошъл и каква е неговата задача на Изгрева. През време на ревизията през 1957 г.
към текста >>

45. 52. ЗАМЪРСЕНАТА ВОДА И ВЯРАТА

Минавал добитък край него, кучета и т.н.
52. ЗАМЪРСЕНАТА ВОДА И ВЯРАТА В селото, в което учителствувах по едно време бяха открили резервоара на единствената чешма, за да го нещо поправят - имало пукнати тръби. И след като го поправиха от нехайство и невежество го държали открит дълго време. Минавал добитък край него, кучета и т.н. и водата се замърсявала. Без да зная аз съм пила от тази вода доста време. Мнозина заболяха в селото. Заболях и аз от някакъв чревен катар с разстройство и диария. Лекувах се каквото знаех, не минава.
към текста >>

46. 3. ВЪЛЦИТЕ И ТЕХНИТЕ ЗАКЛЮЧЕНИ ЧЕЛЮСТИ

Турците прибираха и кучета си вкъщи, защото които останеха на двора вълците ги изяждаха.
От тях 5-6 се хвърлиха да захапят коня за гушата, 4-5 искаха да го захапят за корема и 3-4 за задните крака. Коня отскочи наляво и хукна с всичка сила. Хванал се за седлото и една не паднах. След това бързо хванах юздата и подкарах коня вече вътре в селото. Бях толкова изтормозен, че реших да ида при кмета и там да преспя. Турците прибираха и кучета си вкъщи, защото които останеха на двора вълците ги изяждаха. Часа минаваше 22. Като дръпнах юздата, за да извия коня към одаята на кмета, той се противеше. Искаше да си вървим у дома. Казах си на ума, той е по-умен, ще вървим, та каквото Бог даде и го отпуснах. Не минаха и 3-4 минути и дъжда се пресече на сняг.
към текста >>

47. 4. ПЕШКЬМ СРЕД ВЪЛЦИТЕ

Обадиха се кучетата и вратата на поста се отвори.
Изведнъж ми дойде на ума да кажа по три пъти дадените от Учителя 6 формули: „Няма Любов като Божията Любов, само Божията Любов е Любов. После - Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел и- няма сила, като силата на Духа". Докато ги кажа изминах 300 метра, но щом ги казах веднага почувствувах пълно успокоение и голяма радост. Искаше ми се да скачам, да срещам вълците, да ги прегръщам и да се търкалям с тях. Така весел към 1 часа през нощта наближих 7-ми пост. Обадиха се кучетата и вратата на поста се отвори. По лая на кучетата войниците разбират кога идва свой и кога чужд. На 10 крачки от поста старшината ме срещна и рапортува. Войниците бяха на вратата, а кучетата с него. Кучетата отидоха на 15-20 крачки от мене и се сдавиха с вълци. Заповядах на старшията на поста да извика кучетата и да отиде в поста, а аз тръгнах към вълците.
към текста >>

По лая на кучетата войниците разбират кога идва свой и кога чужд.
После - Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел и- няма сила, като силата на Духа". Докато ги кажа изминах 300 метра, но щом ги казах веднага почувствувах пълно успокоение и голяма радост. Искаше ми се да скачам, да срещам вълците, да ги прегръщам и да се търкалям с тях. Така весел към 1 часа през нощта наближих 7-ми пост. Обадиха се кучетата и вратата на поста се отвори. По лая на кучетата войниците разбират кога идва свой и кога чужд. На 10 крачки от поста старшината ме срещна и рапортува. Войниците бяха на вратата, а кучетата с него. Кучетата отидоха на 15-20 крачки от мене и се сдавиха с вълци. Заповядах на старшията на поста да извика кучетата и да отиде в поста, а аз тръгнах към вълците. Старшината извика: „Вълците, вълците, г-н капитан, ще ви изядат".
към текста >>

Войниците бяха на вратата, а кучетата с него.
Искаше ми се да скачам, да срещам вълците, да ги прегръщам и да се търкалям с тях. Така весел към 1 часа през нощта наближих 7-ми пост. Обадиха се кучетата и вратата на поста се отвори. По лая на кучетата войниците разбират кога идва свой и кога чужд. На 10 крачки от поста старшината ме срещна и рапортува. Войниците бяха на вратата, а кучетата с него. Кучетата отидоха на 15-20 крачки от мене и се сдавиха с вълци. Заповядах на старшията на поста да извика кучетата и да отиде в поста, а аз тръгнах към вълците. Старшината извика: „Вълците, вълците, г-н капитан, ще ви изядат". Аз му казах да бяга бързо в поста, защото мене няма за изядат, а него ще изядат. Минавайки край вълците, които тръгнаха в северна посока продължих до осми пот, без вълците да ми обърнат никакво внимание, като че ли не съществувах.
към текста >>

Кучетата отидоха на 15-20 крачки от мене и се сдавиха с вълци.
Така весел към 1 часа през нощта наближих 7-ми пост. Обадиха се кучетата и вратата на поста се отвори. По лая на кучетата войниците разбират кога идва свой и кога чужд. На 10 крачки от поста старшината ме срещна и рапортува. Войниците бяха на вратата, а кучетата с него. Кучетата отидоха на 15-20 крачки от мене и се сдавиха с вълци. Заповядах на старшията на поста да извика кучетата и да отиде в поста, а аз тръгнах към вълците. Старшината извика: „Вълците, вълците, г-н капитан, ще ви изядат". Аз му казах да бяга бързо в поста, защото мене няма за изядат, а него ще изядат. Минавайки край вълците, които тръгнаха в северна посока продължих до осми пот, без вълците да ми обърнат никакво внимание, като че ли не съществувах. До осми пост имаше около 6 км.
към текста >>

Заповядах на старшията на поста да извика кучетата и да отиде в поста, а аз тръгнах към вълците.
Обадиха се кучетата и вратата на поста се отвори. По лая на кучетата войниците разбират кога идва свой и кога чужд. На 10 крачки от поста старшината ме срещна и рапортува. Войниците бяха на вратата, а кучетата с него. Кучетата отидоха на 15-20 крачки от мене и се сдавиха с вълци. Заповядах на старшията на поста да извика кучетата и да отиде в поста, а аз тръгнах към вълците. Старшината извика: „Вълците, вълците, г-н капитан, ще ви изядат". Аз му казах да бяга бързо в поста, защото мене няма за изядат, а него ще изядат. Минавайки край вълците, които тръгнаха в северна посока продължих до осми пот, без вълците да ми обърнат никакво внимание, като че ли не съществувах. До осми пост имаше около 6 км. Към два часа пристигнах без да срещна никоя глутница.
към текста >>

Казах, че ако някой отиде сам въоръжен и вземе колкото иска бомби и две кучета, до седми пост, ще му дам 15 дни отпуск.
Аз му казах да бяга бързо в поста, защото мене няма за изядат, а него ще изядат. Минавайки край вълците, които тръгнаха в северна посока продължих до осми пот, без вълците да ми обърнат никакво внимание, като че ли не съществувах. До осми пост имаше около 6 км. Към два часа пристигнах без да срещна никоя глутница. Разправих на войниците за станалото при седми пост. Казах, че ако някой отиде сам въоръжен и вземе колкото иска бомби и две кучета, до седми пост, ще му дам 15 дни отпуск. Сам не може, казаха те, поне двама, та като си опрем гърбовете да се браним. И ние и румънците бяхме забранили нощно време войниците да патрулират. Този опит направих много пъти и нито веднъж не бях нападнах от вълците, с каквито през тая година бе пълен Делиормана.
към текста >>

48. 3. ПЪРВАТА ЦИГУЛКА И ПЪРВАТА ПУШКА

Петър Камбуров

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

През 1917 година си купих пушка и куче и станах истински ловец, разбира се, бракониер, понеже като малолетен нямах право да притежавам ловджийски билет.
3. ПЪРВАТА ЦИГУЛКА И ПЪРВАТА ПУШКА За мене, обаче, годните 1915, 1916,1917 бяха години на отклонение като ученик в гимназията, под влиянието на един мой братовчед, започнал да пуши. Той ме научи да правя лов на птички. През 1917 година си купих пушка и куче и станах истински ловец, разбира се, бракониер, понеже като малолетен нямах право да притежавам ловджийски билет. Убивах пъдпъдъци, яребици и зайци, за което по-късно скъпо платих. Но за мене, „зеления младеж" може би това се допусна, за да разбера фалша на обикновения човешки живот да се отвратя от него, за да се ориентирам след това към Учителя и да не се поглеждам повече назад. През 1916 година баща ми се завърна от фронта в десетдневен домашен отпуск. Един ден той попита за цигулката си, която беше потънала в паяжина и прах. „Ех, каза той - трима сина имам, а нито един от вас не можа да усвои моята дарба, да се научи да свири".
към текста >>

49. МАРИН КАМБУРОВ

" „Комита ще стана, турците ще коля." Пък тя рекла: „Мълчете бра, ще ви кучетата ядат, ще се случи някое куче български да разбира, та ще ни изколят всичките." Когато ги закарали в Диар Бекир, а ги били осъдили да ги бесят, дядо ми поръчал да направят една голяма тава с баклава и с нея отишъл при Старозагорския бей и му казал: „Бей ефенди, срамота е бе, бива ли тия млади хора да ги занесат за нищо и за никакво.
Неговият по-малък брат Иван е бил заточен в Диар Бекир. Веднъж дванайсет момчета от Стара Загора били арестувани като комити през турско време. Баща ми отива с баба си, значи моята прабаба, да занесе нещо на момчетата да хапнат и те го запитали - баща ми: „Стефане, ти от къде си бе? " „От Железник", отговорил той. „Какъв ще станеш? " „Комита ще стана, турците ще коля." Пък тя рекла: „Мълчете бра, ще ви кучетата ядат, ще се случи някое куче български да разбира, та ще ни изколят всичките." Когато ги закарали в Диар Бекир, а ги били осъдили да ги бесят, дядо ми поръчал да направят една голяма тава с баклава и с нея отишъл при Старозагорския бей и му казал: „Бей ефенди, срамота е бе, бива ли тия млади хора да ги занесат за нищо и за никакво. Лъжа е всичко туй, лъжа е. Ти на мене вяра имаш ли? " И беят изпратил телеграма и спасил тия 12 момчета и те се завръщат в Стара Загора от Диар Бекир. Пък когато е било въстанието в Стара Загора, как се е спасил не знам. Когато са обесили Колю Ганчев и той бил вътре и тогава са избесили много българи.
към текста >>

50. 19. ПИТКАТА КАШКАВАЛ И СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ ОТ ПАНЕВРИТМИЯТА

Цанка Екимова

Бяха ме изгонили като куче, като непотребно и краставо псе.
Изобщо нищо и никому не разказах за онова, което правеха с мен. Аз продължавах да си вадя бележки от Словото на Учителя. След малко се отби при мен друга сестра, а тя вече бе моя приятелка и ме пита учудено: „Учителят е у вас, в бараката на обяд с приятелите, ти защо не си там? " Аз седя, мълча и не казвам нищо. Сестрата разбира, че тук има нещо и бърза да се отдалечи от мен. Бяха ме изгонили като куче, като непотребно и краставо псе. Аз не се оплаках на никого и не казах нищо, дори и на Учителя. В такива случаи всички отиваха при Учителя да разрешава такива забъркани конфликти, но аз не сторих това. Аз мълчах и изчаквах. Вечерта, аз късно се прибрах в бараката на брат ми Борис. Гостите си бяха отишли отдавна, всичко бе разтребено, пометено, изчистено и прибрано.
към текста >>

51. 1. КАРУЦАТА С ДИНИ

Станка Иванова Тотева

Взел със себе си и кученцето Розка, майка ми му дала някоя и друга чержица и така той тръгнал за София.
купени от Русе. Той ги купувал от там и после ги продавал в село на хорото. По такъв начин спечелвал по някой лев. С всеки изминат ден растяло у него желанието да отиде в София, да види Великия Учител. За тая цел си купил един кон и една каручка. Взел със себе си и кученцето Розка, майка ми му дала някоя и друга чержица и така той тръгнал за София. Пътуването траяло една цяла седмица с каручката. А като пристигнал в София, то било точно по време на събора през 1927 година. Съборите траяли обикновено от три дни до една седмица. Къде е нощувал баща ми? Нямало е къде да нощува, но нали е било лято, той накосил малко сено за кончето и го настанил до един трап, а за себе си опънал една черга на близката височинка на едно колче.
към текста >>

Покрил се с друга една черга, а до него било кученцето.
Пътуването траяло една цяла седмица с каручката. А като пристигнал в София, то било точно по време на събора през 1927 година. Съборите траяли обикновено от три дни до една седмица. Къде е нощувал баща ми? Нямало е къде да нощува, но нали е било лято, той накосил малко сено за кончето и го настанил до един трап, а за себе си опънал една черга на близката височинка на едно колче. Покрил се с друга една черга, а до него било кученцето. Така прекарал той нощите през цялото време. Кученцето пазело неговият дом. Всичко каквото преживял на събора много му харесало. Но нали трябвало да си изкара прехраната? За тая цел той закупил една каруца дини.
към текста >>

Кученцето пазело неговият дом.
Съборите траяли обикновено от три дни до една седмица. Къде е нощувал баща ми? Нямало е къде да нощува, но нали е било лято, той накосил малко сено за кончето и го настанил до един трап, а за себе си опънал една черга на близката височинка на едно колче. Покрил се с друга една черга, а до него било кученцето. Така прекарал той нощите през цялото време. Кученцето пазело неговият дом. Всичко каквото преживял на събора много му харесало. Но нали трябвало да си изкара прехраната? За тая цел той закупил една каруца дини. Претеглял всяка диня и на нея написвал цената й. Сложил една паничка до дините и отишъл да работи - пренасял багаж на хората, за което те му заплащали колкото намерят за добре.
към текста >>

И така като се върнел вечер намирал дините продадени, паничката пълна с пари и кученцето пазело през цялото време.
Но нали трябвало да си изкара прехраната? За тая цел той закупил една каруца дини. Претеглял всяка диня и на нея написвал цената й. Сложил една паничка до дините и отишъл да работи - пренасял багаж на хората, за което те му заплащали колкото намерят за добре. Той не определял цена. И така като се върнел вечер намирал дините продадени, паничката пълна с пари и кученцето пазело през цялото време.
към текста >>

52. 24. ПЕСЕНТА, КОЯТО НЕ СЕ ПЕЕ ВЪВ ВТОРНИК

Станка Иванова Тотева

Златка Георгиева (Вачева)

Имаше две кученца черни, които винаги идваха когато играем Паневритмия.
Но аз знаех от преди, че Учителят е говорил за тази песен, да не се пее във вторник, защото тази песен е марсова песен и вторник е марсов ден. Тя съдържа също и буквата „Ф", което значи кръв. Обаче нашите сестри не са знаели това нещо и са наредили именно във вторник да се изпее песента „фир-фюр-фен". Аз много се секнах така когато запяха тази песен и ми беше така много неприятно, предчувствувах нещо като че ли, но свърши се наряда и отидохме в гората да играем Паневритмия. И какво стана там? Имаше две кученца черни, които винаги идваха когато играем Паневритмия. Те играеха заедно с нас. Придружаваха ни и обикаляха кръга. Всички ги обичахме. Те бяха много гальовни и мили същества. Но на този ден някакъв си горски ги уби и двете.
към текста >>

Добре все пак, че кученцата пострадаха, а не човеци".
Но на този ден някакъв си горски ги уби и двете. Ние чухме как квичаха. Нашите сестри се разтревожиха и почнаха да викат. Много неприятно нещо излезе, но аз вътре в себе си си мисля: „Никой не е виновен тук освен ние. Виновни сме загдето изпяхме тази песен „фир-фюр-фен" във вторник. Добре все пак, че кученцата пострадаха, а не човеци". Те заплатиха с кръвта си за непослушанието ни на Изгрева.
към текста >>

53. 1. РУСЕНКАТА, КОЯТО УМЕЕШЕ ДА ГОТВИ

Златка Георгиева (Вачева)

Това трябва да е било в 1924/25 г, защото аз съм била 5 ^ 6 годишна и го помня много добре дядо Кралю и той ни даде едно куче по-късно за лозето, което нарекъл Хитлер.
Той имаше слуги, които работеха имота. Аз много обичах да слушам дядо ми, когато пее в църква. Той пееше много хубаво. Оттам и майка ми пееше толкова хубаво, че когато минаваха хората покрай къщата ни, щото имаше един човек, който продаваше гевреци в Русе, дядо Кралю, се спираше първо да изслуша песента на майка ми и след това й почукваше, за да й продаде гевреци за мене. Но по това време нямаше нито някой да й запише гласа или пък да постъпи в някой хор. Това трябва да е било в 1924/25 г, защото аз съм била 5 ^ 6 годишна и го помня много добре дядо Кралю и той ни даде едно куче по-късно за лозето, което нарекъл Хитлер. Защо го беше нарекъл тъй, сигурно е бил против Хитлер и затова го е нарекъл така. Когато го занесохме на лозето баща ми искаше да му промени името, обаче като го извикваше на друго име, то въобще не се обаждаше, но като му каже Хитлер, то търчеше при него. Тогава Хитлер беше дошъл вече в Германия, войната беше започнала. Бай Кралю казваше: „Аз, затова го махнах това куче, защото ще ми направи някаква беля". Като хора от Братството ни дадоха едно място, където да си посадим лозе.
към текста >>

Бай Кралю казваше: „Аз, затова го махнах това куче, защото ще ми направи някаква беля".
Но по това време нямаше нито някой да й запише гласа или пък да постъпи в някой хор. Това трябва да е било в 1924/25 г, защото аз съм била 5 ^ 6 годишна и го помня много добре дядо Кралю и той ни даде едно куче по-късно за лозето, което нарекъл Хитлер. Защо го беше нарекъл тъй, сигурно е бил против Хитлер и затова го е нарекъл така. Когато го занесохме на лозето баща ми искаше да му промени името, обаче като го извикваше на друго име, то въобще не се обаждаше, но като му каже Хитлер, то търчеше при него. Тогава Хитлер беше дошъл вече в Германия, войната беше започнала. Бай Кралю казваше: „Аз, затова го махнах това куче, защото ще ми направи някаква беля". Като хора от Братството ни дадоха едно място, където да си посадим лозе. Трябва да кажа, че баща ми и майка ми се ожениха в Русе. Майка ми беше много добра домакина, тя не е работила иначе никога. Баща ми е бил дошъл от Македония още като ерген понеже големия му брат, който е бил правист е дошъл в Русе, това е била една от причините, за да дойде и той в Русе при брат си. На една сватба в квартал „Хаберман" в Русе майка ми отива с кабриолет с един слуга.
към текста >>

54. 5. КАК СЕ СЛЕДВА ИНЖЕНЕРСТВО

Защото баща му го е заклел, баща му е бил демократ, обаче като почвали избори, почвали кучетата да лаят всеки своята си партия държи и му казал, само в партия няма да се запишеш.
Ние дойдохме веднага. Те го преместиха. Те го мислеха за комунист. Той беше на работа във Водния Транспорт. Той беше в Козлодуй първо, преди 9.IX.1944 г, а после го преместиха във Водния Транспорт в София като мислеха, че той е комунист. Защото баща му го е заклел, баща му е бил демократ, обаче като почвали избори, почвали кучетата да лаят всеки своята си партия държи и му казал, само в партия няма да се запишеш. И те го каниха няколко пъти да се запише, обаче той отказа. Значи Учителят му бе помогнал да запише за следването, а пък тази тука, жената на Коен ни предаде като излъга. Той, Елиезер Коен после по едно време се обръща срещу Учителя. Ами обръща се, той уж отначало пишеше в „Житно зърно", този Елиезер Коен, евреин е и бе в Братството, пишеше статии и такова, но в последствие нещо чух, че се бил отказал, с комунистите тръгна. Обръща се срещу Учителя и тя жена му Марияна беше латвийка.
към текста >>

55. 13. ПЕВЕЦЪТ, КОЙТО ПЯ, НО НЕ ПРОПЯ

Симеон Арнаудов

Имаше един приятел Андрей Стоянов, пианист, а неговият брат Веселин Стоянов беше едър мъж и когато застане до Учителя, то Учителя изгледаше като малко паленце, малко кученце пред него.
По този повод Учителят спомена: „На теб, Симеоне, много нисшия живот ти пречи. Отдели го. Отдели го, Симеоне, от тебе и го изхвърли навън". Пречеха ми много неща, а да не говорим и онези попски духове, които чакаха наредени на редица да минат през мене. А това не е лесно да преживяваш това и да чакаш да се извърволят тези духове чрез теб, един след друг години наред. Имаше един приятел Андрей Стоянов, пианист, а неговият брат Веселин Стоянов беше едър мъж и когато застане до Учителя, то Учителя изгледаше като малко паленце, малко кученце пред него. Той, Веселин Стоянов преживяваше големи гонения в Музикалната академия. Той идваше за съвети при Учителя. Във връзка с това Учителят каза: „Те, музикантите, понякога си раздвояват съзнанието. Те исках едновременно да служат и на Бога, и на Мамона. А то не може така".
към текста >>

56. БЪДЕТЕ УМНИ КАТО ЗМИИТЕ И НЕЗЛОБЛИВИ КАТО ГЪЛЪБИТЕ

Йордан Георгиев Бобев

Марийка Великова Марашлиева

Затова сега Цанков вървеше с охрана и с полицейско куче.
А Методий Попов беше приятел с главореза Александър Цанков. Цанков като ходеше на екскурзия на Витоша след него вървеше една полицейска кучка, а от двете му страни вървяха по един агент от полицията. Тъй го пазеха. Той бе онзи, който управляваше България след като военните свалиха чрез преврат Александър Стамболийски и го убиха. Следващите месеци и години бяха избити много земеделци и комунисти. Затова сега Цанков вървеше с охрана и с полицейско куче. Методий Попов имаше американска кола. Тя беше друг модел, беше по-друга от обикновените коли. Отгоре имаше нещо като кубе. Отстрани нямаше стъкла, а нещо като слюда, която се навиваше отстрана на колата. А когато се отвори вратата на колата отиваше прозореца горе в кубето.
към текста >>

57. 1. ГОДИНИ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ

Помня, че някой беше ухапан от куче и Учителят слезе по стълбите на колибата с едно шише и намаза с нещо раната на човека.
Пропуснах да кажа, че през 1925 г. баща ми ме заведе на събор в Търново. Когато ме завел при Учителя, не зная колко съм могла да говоря, но на всички, които били в момента при Учителя им направило впечатление, че сьм Го запитала къде спи. Той ме взел за ръка и ме завел в Горницата на колибата, където спял. Аз си спомням колибата и двора пред нея. Помня, че някой беше ухапан от куче и Учителят слезе по стълбите на колибата с едно шише и намаза с нещо раната на човека. Само толкова. Раната оздравя. След като приключили сметките си с гостилницата Гулабчеви отидоха да учителствуват през 1933 г. до 1940 г. в едно село Кацелово тъй като Народния блок бил възстановил правата им.
към текста >>

58. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

След това те бяха изкоренени и на тяхно място отглеждаха фазани и кучета.
Същото стана и с лозето на баща ми Велико Марашлиев. Георги и Васил Константинови се изселиха в София и оставиха лозето си. За едно кратко време тия лозя бяха обработвани от Георги Димитров и от Никола Ватев, докато след 9.1Х.1944 г. целият братски имот бе отчужден. Лозята бяха поети от ловното дружество, което ги използва малко време. След това те бяха изкоренени и на тяхно място отглеждаха фазани и кучета. Сега вече няма и помен от лозята. Ловното дружество построи там голяма вила, а братя Маркови бяха прогонени от там, от братското място. Останаха им няколко декара, които бяха лично техни места, на които бяха насадили младо лозе. Спомням си, че брат Йордан Новаков предлагаше да се раздадат една малка част от местата над трасирания път, който се намираше над консервената работилница на Ватев, по една ивица, на която, който искаше от братството да си построи малка виличка с място, което да си обработва сам, за да има къде да отива със семейството си неделен ден или когато има празници, или е в отпуск. Това нещо щеше да бъде особено хубаво за семейства с деца, които излизат във ваканция.
към текста >>

" После тя усетила, че слиза, слиза надолу, чула лай на куче и се събудила.
Дават й една дреха, тя казва, че не иска награда за труда си. Казват: „Дайте й друга! " И така три одежди, толкова красиви, че тя не можа с думи да ми ги опише. У мен остана само впечатлението от сиянието, което тези одежди са излъчвали. Като не приела и третата дреха - награда, мама чула глас отново: Пуснете я да си отиде! " После тя усетила, че слиза, слиза надолу, чула лай на куче и се събудила. Мама имаше добре изработено чувство за дълг и отговорност, съвестност и жертвоготовноот. В житейския си път е била изпратена доста рано на работа в пощата." В последните години имахме и една сестра Марийка Костадинова, която имаше интересни сънища, които сестра Пенка Краева е описала след като Марийка ги е разказвала. Тя се включи при построяването на един жилищен блок в квартал „Здравец" в Русе. Понеже блокът е бил в края на града, а имало на срещуположната страна ниви и овощни градини, тя си купила една овощна градина. Но след време тия места ги отчуждили и на нея й дали едно място на Свирчовица, за което била много доволна.
към текста >>

59. 3. ЧИНОВНИК В ДЪНОТО НА АДА

Геновева Жекова

Не се чува нито детски плач, нито куче да излае, нито птица да прехвръкне. Умрял.
3. ЧИНОВНИК В ДЪНОТО НА АДА Идва 9.IX.1944 г. Ама в Шумен беше страшно. Целият град изведнъж умря за няколко дни. Не се чува нито детски плач, нито куче да излае, нито птица да прехвръкне. Умрял. А мен един такъв дух ме е обхванал. Те, комунистите имат вече власт и арестуват сега. Вижда се как гонят полицейски служители, околийски управители и други предишни величия. Бягат, кърви се леят, страшна работа. Целият град е умрял.
към текста >>

60. 21. Подхвърленото дете

Мария Младенова

Ти цял ден ревеше и галеше едно голямо куче".
А тя по-късно ми разказваше, че имала брат, който бил комунист и като такъв бил убит. Погребват го и тъгуват за него всички. А като взима да отгледа подхвърленото дете, то пораства, става 2-3 години. По това време собствената му майка идвала от време на време да го види и да го гали. Веднъж детето се обърнало към галещата го истинска майка: „Аз те познавам тебе. Ти цял ден ревеше и галеше едно голямо куче". А кака Еленка го пита: „Ами ти от къде я познаваш". „Ами аз бях на гробищата и по едно време се уплаших, че като хукнах да бягам, че дойдох тук. Тя все плачеше". Накрая се вижда връзката между убития брат на Еленка и прероденият извънбрачно, който бе осиновен от Еленка. Нарече го Кирил.
към текста >>

61. 13. Никола Антов и Дантон

Георги Йорданов Добрев

Учителят каза за него тъй: „Тук има едно куче, което може да пази стадото ако могат да се разберат и гласуват доверие на него“.
Затуй той е свободен като Дантон. И той имаше снимката на Дантон и своята снимка и много си приличаха. В.К.: Така е. Г.Д.: Да видиш чудо. При последните дни, да видиш как на Изгрева след 9.IX.1944 г. Учителят каза за него тъй: „Тук има едно куче, което може да пази стадото ако могат да се разберат и гласуват доверие на него“. Това куче е бил Антов. В.К.: И как се развиха нещата за това куче, гласуваха ли му доверие? Г.Д.: Не му гласуваха доверие, те го намразиха поради това, че той беше строг и май побийваше с бастуна си и затуй имаха към него едно лошо отношение. Поради туй, че в Братския съвет бе доста заинтересован, участвуваше в Братския съвет, като негов член след 9.IX.1944 г., а в последните години не го искаха заради неговата грубост. Но той беше справедлив, дори и повече от тях.
към текста >>

Това куче е бил Антов.
И той имаше снимката на Дантон и своята снимка и много си приличаха. В.К.: Така е. Г.Д.: Да видиш чудо. При последните дни, да видиш как на Изгрева след 9.IX.1944 г. Учителят каза за него тъй: „Тук има едно куче, което може да пази стадото ако могат да се разберат и гласуват доверие на него“. Това куче е бил Антов. В.К.: И как се развиха нещата за това куче, гласуваха ли му доверие? Г.Д.: Не му гласуваха доверие, те го намразиха поради това, че той беше строг и май побийваше с бастуна си и затуй имаха към него едно лошо отношение. Поради туй, че в Братския съвет бе доста заинтересован, участвуваше в Братския съвет, като негов член след 9.IX.1944 г., а в последните години не го искаха заради неговата грубост. Но той беше справедлив, дори и повече от тях. В.К.: Защо справедлив?
към текста >>

В.К.: И как се развиха нещата за това куче, гласуваха ли му доверие?
В.К.: Така е. Г.Д.: Да видиш чудо. При последните дни, да видиш как на Изгрева след 9.IX.1944 г. Учителят каза за него тъй: „Тук има едно куче, което може да пази стадото ако могат да се разберат и гласуват доверие на него“. Това куче е бил Антов. В.К.: И как се развиха нещата за това куче, гласуваха ли му доверие? Г.Д.: Не му гласуваха доверие, те го намразиха поради това, че той беше строг и май побийваше с бастуна си и затуй имаха към него едно лошо отношение. Поради туй, че в Братския съвет бе доста заинтересован, участвуваше в Братския съвет, като негов член след 9.IX.1944 г., а в последните години не го искаха заради неговата грубост. Но той беше справедлив, дори и повече от тях. В.К.: Защо справедлив? Г.Д.: Затуй искаха някак си да го премахнат и Борис не беше съгласен с него никога.
към текста >>

62. 26. Той присъствува навсякъде

Георги Йорданов Добрев

Разговаряли за това-онова и накрая му казала, че ще отиде на село при нейните родители да им погостува, но имат много лоши кучета, които пазят овцете и няма да може да се приближи до дома, защото кучетата изобщо не я познават.
Вегетарианството е идея, която се намира на 8000 метра височина в духовното поле“. „Ама вие, Учителю, много се мъчите с нас? “ „Дошъл съм да освободя човечеството от заблужденията на стария им Адамов живот. Помнете, аз присъствувам навсякъде.“ Друга сестра Данка от с. Горица отива при Учителя на Изгрева. Разговаряли за това-онова и накрая му казала, че ще отиде на село при нейните родители да им погостува, но имат много лоши кучета, които пазят овцете и няма да може да се приближи до дома, защото кучетата изобщо не я познават. Учителят казал: „Иди при твоите“. Когато отишла, стояла отвън, не смее да се доближи. Отдалече гледа как кучетата лежат, кротко я гледат, гледат я, но не лаят. Мируват. Накрая се престрашава и полека-лека, влиза в двора и се запътва към къщата. Когато я виждат майка й и баща й те изтръпнали от изненада и уплаха, как така е влезнала и не са я разкъсали зверовете, които охраняват къщата.
към текста >>

Отдалече гледа как кучетата лежат, кротко я гледат, гледат я, но не лаят. Мируват.
Помнете, аз присъствувам навсякъде.“ Друга сестра Данка от с. Горица отива при Учителя на Изгрева. Разговаряли за това-онова и накрая му казала, че ще отиде на село при нейните родители да им погостува, но имат много лоши кучета, които пазят овцете и няма да може да се приближи до дома, защото кучетата изобщо не я познават. Учителят казал: „Иди при твоите“. Когато отишла, стояла отвън, не смее да се доближи. Отдалече гледа как кучетата лежат, кротко я гледат, гледат я, но не лаят. Мируват. Накрая се престрашава и полека-лека, влиза в двора и се запътва към къщата. Когато я виждат майка й и баща й те изтръпнали от изненада и уплаха, как така е влезнала и не са я разкъсали зверовете, които охраняват къщата. А на изпращане Учителят казал: „Обичаш ли Бога, то Бог е у човека и у звяра. Любовта е навсякъде“. Така Учителят бе умирил кучетата, за да се порадва Донка на родителска обич.
към текста >>

Така Учителят бе умирил кучетата, за да се порадва Донка на родителска обич.
Отдалече гледа как кучетата лежат, кротко я гледат, гледат я, но не лаят. Мируват. Накрая се престрашава и полека-лека, влиза в двора и се запътва към къщата. Когато я виждат майка й и баща й те изтръпнали от изненада и уплаха, как така е влезнала и не са я разкъсали зверовете, които охраняват къщата. А на изпращане Учителят казал: „Обичаш ли Бога, то Бог е у човека и у звяра. Любовта е навсякъде“. Така Учителят бе умирил кучетата, за да се порадва Донка на родителска обич.
към текста >>

63. 15. Брат Цеко от далеко

Драган Петков

Учителят добавя: „Куче, което не знае да лае само вкарва вълка в кошарата.
“ Брат Цеко се навежда, взима шевната машина и с разкървавени уста успява да профъфли: „Аз съм Цеко от далеко. Така ми е името! “ И двамата напускат полицейския участък. На следващия ден сестрата завежда Цеко при Учителя, за да му покаже разцепената уста на брат Цеко. Разказва Му случая. Учителят добавя: „Куче, което не знае да лае само вкарва вълка в кошарата. След това стопанина със сопа бие кучето или ако е мъжко го скопява, защото вълчицата като види мъжкар-куче си вдигне опашката и песа престава да лае. Благодари, че си се отървал от това, че стопанинът те е бил само със сопата. А можеше нещо по-лошо да ти се случи. А земетръса не се управлява от човешки думи, а Бог е този, който управлява съдбините на света на земята, под земята и на Небето“. Една година обществените нападки и политическите настроения са били много големи срещу Изгрева.
към текста >>

След това стопанина със сопа бие кучето или ако е мъжко го скопява, защото вълчицата като види мъжкар-куче си вдигне опашката и песа престава да лае.
Така ми е името! “ И двамата напускат полицейския участък. На следващия ден сестрата завежда Цеко при Учителя, за да му покаже разцепената уста на брат Цеко. Разказва Му случая. Учителят добавя: „Куче, което не знае да лае само вкарва вълка в кошарата. След това стопанина със сопа бие кучето или ако е мъжко го скопява, защото вълчицата като види мъжкар-куче си вдигне опашката и песа престава да лае. Благодари, че си се отървал от това, че стопанинът те е бил само със сопата. А можеше нещо по-лошо да ти се случи. А земетръса не се управлява от човешки думи, а Бог е този, който управлява съдбините на света на земята, под земята и на Небето“. Една година обществените нападки и политическите настроения са били много големи срещу Изгрева. Крояли са планове да нападнат Изгрева и да го запалят.
към текста >>

64. 2. Колю Драгнев

Стоянка Цанева Драгнева

Той нищо не е носил, само якето си и започва да върти така якето си и да вие като куче.
На тръгване той дойде да ме изпрати. Аз бях нещо неразположена, той дойде да ме изпрати до хижа „Вада“. Изпрати ме, намерихме една кола, качих багажа и той се връща. На връщане той минава през Мечата долина, за да излезе под Молитвения връх. И там на среща му, вече след обед 4-5 часа нали, летен ден, но късно в тези часове, насреща му излизат три вълка. Той нищо не е носил, само якето си и започва да върти така якето си и да вие като куче. Сега казва вълците се спряха, аз казва продължавам, не спирам. И в туй време единия скача от страни и другите два. И той успява да мине, но докато излезе горе под Молитвения връх вече качва се горе на Рила, приятелите събрани на молитва. „Косата ми беше, казва, така настръхнала“. Едно такова преживяване, но след туй, прибрахме се, той ми даде ключа, за да пренощувам в неговата квартира в София.
към текста >>

65. 1. Сирак и чирак

Макар и да съм бил 7-8-годишен, обаче това нещо, гдето ми подаде тавата с кокалите като на кученце, ми се видя толкова противно, че аз го напуснах и се върнах на село.
Казвам: „Добре“. Аз като видях кокалите ми се отяде и по едно време му викам: „Бай Ставре, аз ще взема тук малко дрехи и ще ги пратя на село да ми ги изперат“, защото аз друго нямах освен дрешки за преобличане. Той каза: „Добре“. Вземах торбичката и трябваше да мина през центъра на града, защото всъщност имаше само една улица. А от нашето село имаше няколко момченца чирачета в една кръчма и за да не ме видят, аз минах по десния бряг на морето и давай, давай, дето има сега почивни станции, кални бани, солници и отидох направо на село. Макар и да съм бил 7-8-годишен, обаче това нещо, гдето ми подаде тавата с кокалите като на кученце, ми се видя толкова противно, че аз го напуснах и се върнах на село. Защо да не ми сложат в една чинийка да се нахраня като човек. Мама копаеше там на лозе - така го казваха, но то не беше лозе, а камънак. На богатите им се падаха хубави места, посадиха си лозя, а на нас - на камъните. Бяхме бедни, сираци от войните. На другата година мама ни пращаше да пасем магарето, телето, прасетата.
към текста >>

Брат ми, между другото, като застане до плета и започваше да вика: „Хей, селяни, изпращайте добитъка - свини, магарета, телета...“ А аз в това време, край плета имаше едно кюше, като се свия като някое кученце там, срам ме е.
Мама като ни видя, вика: „Защо сте се върнали“. Казваме: „Ами всичките деца си отидоха и ние си тръгнахме“. А тя казва: „От днес нататък вие ще пасете и техните добитъци, защото за всеки добитък, който пасете ще ви дават по една крина жито“. А те бяха 29 ли 39 ли добичета, прасенца, магаренца, теленца. И няма как, сутринта излизаме, до кръчмата имаше оградено място, казваха му „капан“, помещение за полския пазач, който пазеше имотите и като хване някое добиче влязло в чужда нива го затваряше там. Брат ми, между другото, като застане до плета и започваше да вика: „Хей, селяни, изпращайте добитъка - свини, магарета, телета...“ А аз в това време, край плета имаше едно кюше, като се свия като някое кученце там, срам ме е. Не зная защо съм изживявал тоя срам. Та мина и това лято. А брат ми обичаше да ходи при един овчар, който свиреше малко на кавал и на гайда. Аз му викам: „Върви да свириш там“. Често пъти го пращах на село, на харманите, нали вършеехме с диканя.
към текста >>

66. 3. Янко-комуниста и Пею-цанковиста

неща за продаване и му казва: „Атанасе, ще отидеш у Янко и ще питаш майка му, баща му, жена му, той имаше и две дечица, къде се намира, защото утре ще правят обиск навсякъде, същевременно ще водят и кучета, та ще го хванат.
Той така ме поддържаше. И какво мислите, вечерта бай Пею извиква братовчеда на Янко Андонов. Той се казваше Атанас. Извиква го в склада си, склада наричаха емишлик. Там имаше захар, газ, олио и др. неща за продаване и му казва: „Атанасе, ще отидеш у Янко и ще питаш майка му, баща му, жена му, той имаше и две дечица, къде се намира, защото утре ще правят обиск навсякъде, същевременно ще водят и кучета, та ще го хванат. Затова ще кажеш на майка му и баща му и жена му и ще го доведеш в мойта плевня. Аз мисля, че те ще ходят и ще търсят в цяло село, но баш в мойта плевня няма да дойдат да го търсят“. И Атанас отива и пита майка му и баща му и те казват: „Ами той сега е на тавана“. Извикали го и Янко се съгласява, отива в плевнята на бай Пею. Янко е комунист, а бай Пею-цанковист, помощник- кмет.
към текста >>

Но по едно време го нападат овчарски кучета и той какво да прави, вади един хляб, после друг и по едно време хвърля и торбата и избягва.
И така с Янко през плета се разбрали. А Янко бил настинал и какво да прави, като има да кашля, разрови сламата, покрие се с ямурлука и почва да кашля в дупката, да не се чува. И така направили обиск, но не намерили Янко Андонов. И войската след обед, понеже селото е малко, заминава за Бургас. На другия ден сутринта, понеже имаше овчари, колиби, някъде настрана, Янко Андонов взел една торба с хляб и тръгнал да бяга от селото, защото тъй или иначе ще го търсят. Но по едно време го нападат овчарски кучета и той какво да прави, вади един хляб, после друг и по едно време хвърля и торбата и избягва. Това до вечерта се разнася из селото, че някой е носил хляб на Янко или Янко е получил хляб от някого. А Янко Андонов от нашето село, после покрай Даутлий, Медово отива в Св. Влас и оттам с една лодка избягва в СССР. Минават 1924 и 1925 г. и Янко с няколко души от сливенския край, понеже жена му беше от Сливен, идват в България и отиват в една местност край Сливен, която наричат Джендем дере.
към текста >>

67. 4. Лечители, ясновидци и фокусници

Чорбаджията ми донесе ядене, а аз или на кучето ще го дам или ще го хвърля.
Сложих си юрганчето и чергата, но преди да си легна, вземах половиницата с газ и реших да повторя опита на фокусника. Но нали съм Ганчо, като духнах газта, запалих облака и като гледам как свети, забравих да си затворя устата и тоя облак от огън, бам в устата ми и като гледам после на огледалото, езика ми, небцето, всичко побеляло от изгарянето. Значи, как съм прекарал нощта може да си представите. После сутринта чорбаджията ми носи закуска, но аз, къде ще закусвам, нищо не мога да хапна. Така беше няколко деня. Чорбаджията ми донесе ядене, а аз или на кучето ще го дам или ще го хвърля. После постепенно почнах да опитвам малко захарчица така, щипе, не мога да си намеря място. Отрежа си малко локумец така, също. Малко шоколад, пак не може. По едно време ми дойде на ума да опитам да хапна халва, тогава имаше су- самена халва от Бургас, производство на Аврам Чильовски. Той правеше много хубава халва.
към текста >>

68. 17. Войници - вегетарианци

А той, Томов, светлина да му е на душата като влезеше в кухнята, вземаше най-големия кокал и го глождеше като кученце.
А той беше кръстник или кум на брат и сестра Недкови, на Полито родителите. Тогава още като ме пуснаха отпуск, а те ни пущаха всяка неделя (тогава пущаха отпуск само да знаеш да даваш чест и т.н.), казах на сестра Недкова много поздрави от семейството на подполковник Томов. Сестра Недкова прати нещо да занеса на подполковник Томов и като отидох да го занеса, казва ми Томов: „Не може, Гради, ще трябва да ядеш месо“. А пък жена му казва: „Ти знаеш ли какво значи да си вегетарианец? Те са идеалисти хора и няма какво да го насилвате“. А той, Томов, светлина да му е на душата като влезеше в кухнята, вземаше най-големия кокал и го глождеше като кученце. Така мина около един месец, ние бяхме на словесно занятие, идва един войник и казва: „Вегетарианците да излязат! “ Словесно значи, да ни разправят за пушки, за топове и т.н. Излязохме вместо двама, трима вегетарианци. Вървеше най- напред непознатия, втория брат Драган и третия аз. Отидохме в канцеларията.
към текста >>

Той се ядоса нещо в столовата, която беше пълна с войници и дежурен офицер, храним се и вика: „Аз сутринта ще ви доведа две кучета, ще ги вържа и ще ви накарам да ги убиете, да видим какво ще правите“.
Викам: „Г-н поручик, много ви благодаря, но аз не желая това“. Даже отказах да ми правят шинел понеже през есента щяха да ме уволнят, шинел значи не ми трябва. Добре, но веднъж пак с този фелдфебел Евлоги Георгиев, младия, Бог светлина да му даде, той умря. Храним се в столовата и той дойде при нас и пак казва: „Ще ядете месо“. Брат Драган си мълчеше, но аз от край време все така си приказвах. Той се ядоса нещо в столовата, която беше пълна с войници и дежурен офицер, храним се и вика: „Аз сутринта ще ви доведа две кучета, ще ги вържа и ще ви накарам да ги убиете, да видим какво ще правите“. Аз седя срещу него в това време, а имаше както казах и офицери и дежурни по кухня и войниците в столовата. Обърнах се към него и казах: „Когато ми дадете пушка да убия кучето, ще се обърна и ще разстрелям вас и себе си. Защо ще убивам едно невинно куче“. Той се обърна към офицерите и войниците и вика: „Гледайте, иска да убие началника си“. Отговорих: „Щом ме карате да убивам, нали знаете, че аз не убивам, по-добре ще ме разстреляте мене“.
към текста >>

Обърнах се към него и казах: „Когато ми дадете пушка да убия кучето, ще се обърна и ще разстрелям вас и себе си.
Добре, но веднъж пак с този фелдфебел Евлоги Георгиев, младия, Бог светлина да му даде, той умря. Храним се в столовата и той дойде при нас и пак казва: „Ще ядете месо“. Брат Драган си мълчеше, но аз от край време все така си приказвах. Той се ядоса нещо в столовата, която беше пълна с войници и дежурен офицер, храним се и вика: „Аз сутринта ще ви доведа две кучета, ще ги вържа и ще ви накарам да ги убиете, да видим какво ще правите“. Аз седя срещу него в това време, а имаше както казах и офицери и дежурни по кухня и войниците в столовата. Обърнах се към него и казах: „Когато ми дадете пушка да убия кучето, ще се обърна и ще разстрелям вас и себе си. Защо ще убивам едно невинно куче“. Той се обърна към офицерите и войниците и вика: „Гледайте, иска да убие началника си“. Отговорих: „Щом ме карате да убивам, нали знаете, че аз не убивам, по-добре ще ме разстреляте мене“. Това беше на вечеря. После излязохме.
към текста >>

Защо ще убивам едно невинно куче“.
Храним се в столовата и той дойде при нас и пак казва: „Ще ядете месо“. Брат Драган си мълчеше, но аз от край време все така си приказвах. Той се ядоса нещо в столовата, която беше пълна с войници и дежурен офицер, храним се и вика: „Аз сутринта ще ви доведа две кучета, ще ги вържа и ще ви накарам да ги убиете, да видим какво ще правите“. Аз седя срещу него в това време, а имаше както казах и офицери и дежурни по кухня и войниците в столовата. Обърнах се към него и казах: „Когато ми дадете пушка да убия кучето, ще се обърна и ще разстрелям вас и себе си. Защо ще убивам едно невинно куче“. Той се обърна към офицерите и войниците и вика: „Гледайте, иска да убие началника си“. Отговорих: „Щом ме карате да убивам, нали знаете, че аз не убивам, по-добре ще ме разстреляте мене“. Това беше на вечеря. После излязохме. Аз бях много разтревожен и вечерта си легнах, но дълго време не-можах да заспя.
към текста >>

69. 45. Време за равносметка

Има от братството, но има и други, които не са от братството, както казват - намерили село без кучета.
Гледам, че вали дъжд и вземаме количката и пренасяме въглищата и в това време като вали измокри и сгурията. Вие ако бяхме на моето място кое щяхте да пренесете - въглищата или сгурията? “ Той помисли, помисли и каза: „Въглищата“. „Ами аз също направих така, а вие като се разтревожихте за сгурията ми казахте: „Голям чиляк, малко акъл имаш“. Тук живеят много хора. Има от братството, но има и други, които не са от братството, както казват - намерили село без кучета. Та имаше най- различни. И сега какво, излиза ми прякор“. И брат Бертоли се извини. Ама прякора ми остана. За сведение събирахме се у брат Игнат Котаров, брат Колю Нанков и аз.
към текста >>

70. 46. Лъжата и истината

Тръгналите с него заблудени - неразумни, които са всички яли от хляба братствен, това се казва: храни куче да те лае.
Посрещнахме общо Червената армия, настанихме ги на квартири с всичките му нужни като инвентар и др. Женското дружество посреща три пъти l-ва българска армия, болниците няколко пъти с храни и музикални номера и пр. Това е актив на другарите дъновисти-комунисти заедно със сестрите от женското дружество. Групата на Елиезер Коен се обявява от нас за противоотечественофронтовска, защото нито взема участие в дейност, нито пък дадоха нещо за горната дейност, както за заема на свободата и пр. Елиезер Коен ведно с жена му Мариана, обявяваме ги за пораженци в Оф и Братството, лично него за предател на Братството - Юда, проявен може би за втори път в новото време по нов начин. Тръгналите с него заблудени - неразумни, които са всички яли от хляба братствен, това се казва: храни куче да те лае. Настоящият протокол се състави в пет екземпляра, от които един се праща на седемчленния Братски съвет, втория на Просветния комитет, а третия на Женското дружество за сведение и вземане мерки спрямо тях. За Бюрото Председател: /п/ Н. Антов Секретар: /п/ Н. Георгиев /п/ Ив. Илиев Членове: /п/ Ж.
към текста >>

71. 21. Законът на справедливостта

Йотка Василева Младенова

Но Учителят за него е казал, че той е едно куче, което лае при стадото, за да го пази.
Но аз вътрешно никога не бях против него. Защото казах така: ние всички на едно място ще даваме отчет. На едно място ще ни съдят.И за добро, и за лошо и всеки отговаря за себе си. Ако той прави лошотии, той си е. Аз нема какво да се мешам при него. Но Учителят за него е казал, че той е едно куче, което лае при стадото, за да го пази. Той може би си попийваше, негова работа си е. Много си попийват, некои си и похапват и месце, похапват си и риба. Например, лично на Юрданка Жекова Учителят е казал: „На д-р Жеков ще му даваш да яде риба. Но ти нема да ядеш“. Ето, дава.
към текста >>

72. 7. Германка за съпруга

Васко Искренов

Като едно куче изпъдено на улицата без права.
И: Ами мисли, които аз изказвам, тя ги вече почувствала и обратно и това ни свърза да се потърсим, да се запознаем. Пътувах в Германия, останах там четири месеца, бащата беше против нашето приятелство, казваше, че в България къщите нямат дюшемета и за вода се ходи на далеч, въобще искаше да я изплаши, да не тръгва с мен. Аз казах: „Ако идваш сега, идвай. Ако отложиш - край“. Да, сключихме брака в Германия, дадоха й един паспорт, че губи жителството на Германия, ама с тоя паспорт не може да получи виза от никакво посолство. Като едно куче изпъдено на улицата без права. В: Кога сключихте брак? И: През 1933 г. през времето на Хитлер. Отидох при българския вицеконсул в Лайпциг Парлапанов, той взе телефона, намеси се и чрез него получих редовен паспорт за нея. На влака ни свалиха.
към текста >>

73. 13. Окултистите от запада и Учителя

Васко Искренов

За тия думи един друг ученик на Сократ с прякор кучето казва: „Аз се гордея с моя прякор кучето, защото хапя всички,които са по-големи от Учителя“.
Не може едно да приказва и друго да върши с неговия морал, обаче Сократ не се занимаваше с духовния свят, той имаше друг с когото говореше както човек с човек говори. В: И какво ви отговориха на писмото? И: Сега, нали да ви кажа и за Сократ. Един ден Сократ казва на своя най-любим ученик Платон: „Дете мое, ти си поет и често залиташ, хвърчиш зад облаците, не забравяй, че живееш на земята“. Платон му отговаря: „Учителю, аз знам всичко, което ти знаеш, а освен това зная нещо, което ти не знаеш“. За тия думи един друг ученик на Сократ с прякор кучето казва: „Аз се гордея с моя прякор кучето, защото хапя всички,които са по-големи от Учителя“. Той е фанатик обаче много мил, щото е откровен, ама до там е стигнал. А пък Платон е бил във връзка с висшата школа на Египет. Неговият чичо Солон-атинецът също е бил във връзка с мистичната школа на Египет, нали. И тия работи понеже ми са известни, аз ги казах така и очаквах, че щом те разбират своята работа ще ми отговорят, макар че самия тоя секретаря казва, значи името е важно, не стои в това какво човек учи, а как го учи. Именно аз исках това да подчертая, че вие учите това нещо, но как го учите, ето една хубава фраза сте казали, а пък стоите в противоречие с нея.
към текста >>

74. 13. Съдбата на братската градина

Ангел Вълков

Вътре лежеше едно черно куче.
Поуките са за вас. Значи сега когато Учителят отново ме викна да работя в градината, пак се отвори един прозорец на хората, които имат отношение към Учителя. Създаде се условие за развиделяване. Когато ние влезнахме и поехме работата всичко беше занемарено. Мястото на Учителя беше обрасло с висока трева до над пояса. Вътре лежеше едно черно куче. Най-напред очистихме тревата, прекопахме мястото около гроба, като посяхме половината с теменуги, а другата половина с петунии. След това се заех да обработя мястото около гроба. Той беше се втвърдил и обрасъл с шипки и храсти и тръне, че ми отне 20 дена докато го обърна с права лопата. И така след 2-3 години, след непрекъсната ежедневна работа мястото придоби своят хубав вид. Целогодишно растяха цветя.
към текста >>

75. 19. Правителствената криза.

Ангел Вълков

Оградата е вече сложена между света и нас, за да не влизат в Изгрева кучета, животни и добитък“.
Дойде ред да забием третия кол: „Това е третия министър“. Учителят стоя до нас докато укрепим, т.е. да забием всички колове на оградата и с коловете обозначаваше всички министри под ред. През цялото време Той стоя до нас. Щом свършихме оградата, Учителят я погледна и видя, че е права под конец и рече: „Днес свършихме добра работа. Оградата е вече сложена между света и нас, за да не влизат в Изгрева кучета, животни и добитък“. На другия ден един търчи от града, размахва вестник и вика: „Учителю, вече е съставен новия кабинет. Имаме нов министър-председател“. Учителят протяга ръка, поглежда към вестника и го подава на брат Ради. „Брат Ради, виж какъв хубавец има на снимката за пръв министър на България.“ Брат Ради е неписмен, но се вглежда в снимката и изрича: „Ами, Учителю, как няма да бъде тоя хубавец на снимката, когато за него забихме най-високия, най-правия и най-хубавия кол за оградата! “ Учителят се залива от смях, а приятелите се споглеждат.
към текста >>

76. 51. Вълкът и болната овца

Ангел Вълков

Та жена ти е болната овца, а щом искаш да бъдеш вълк търси си овца от нечие здраво стадо.“ „Ами овчаря, кучетата и пушката.
Пропуснах да кажа, че когато са били в градината и тя, Тодора копаела с мотичката, то мъжът й Тодор казал на Учителя, че имал нужда от жена. А Учителят го запитал: „Ти, Тодоре, ядеш ли месо? “ Отговорил: „Не ям, защото станах вегетарианец на Изгрева“. „Както си се отвикнал от месото, така ще се отвикнеш и от жената. Ами ти знаеш ли, че вълкът като отиде при някоя болна овца изостанала от стадото, той я побутва малко с муцуната си и като я види, че е болна не я закача и отминава по-нататък и преследва здравото стадо с овцете. Та жена ти е болната овца, а щом искаш да бъдеш вълк търси си овца от нечие здраво стадо.“ „Ами овчаря, кучетата и пушката. Как ще стане тая работа? “ „Затова не му бери грижа. Тук има думата господарят на стадото, който едновременно е господар и на вълка.“ Така завърши тази приказка за вълкът и болната овца. А каква е моята роля тук в този разказ? Мен ме накараха да отида да се грижа за тази болна овца и като оздравее да я държа в моята колиба.
към текста >>

77. 13. Сляпото дете

А на двора има едно куче, но не се плаши от него.
13. СЛЯПОТО ДЕТЕ Един ден Учителят извиква при себе си Юрданка и казал, че днес тя трябва да изпълни една задача. Той взима една малка ножичка и изрязва от палеца си част от нокътя си и го подава на Юрданка. Нарежда й: Вземи това и го сложи в кърпата си, да не се загуби. Сега ще отидеш в най-бедния квартал (той казва името на улицата и описва къщата) там има едно сляпо дете, то седи пред вратата на къщата, докато майката е на работа. А на двора има едно куче, но не се плаши от него. Ще пристъпиш до детето, ще потриеш очите му с парчето от нокътя, който ти дадох и ще кажеш формулата, която ще ти кажа и ще се върнеш тук без да казваш никому това.“ Юрданка взела нокътя, много лесно намерила описаното място и къщата. А детето седяло пред вратата. Тя казала формулата, потрила очите с нокътя и тогава паднали две люспи от очите на детето. В този момент то прогледнало. Тя се върнала пак така, както влезнала, кучето е било на двора, но то не е лаело нито при влизането, нито при излизането.
към текста >>

Тя се върнала пак така, както влезнала, кучето е било на двора, но то не е лаело нито при влизането, нито при излизането.
А на двора има едно куче, но не се плаши от него. Ще пристъпиш до детето, ще потриеш очите му с парчето от нокътя, който ти дадох и ще кажеш формулата, която ще ти кажа и ще се върнеш тук без да казваш никому това.“ Юрданка взела нокътя, много лесно намерила описаното място и къщата. А детето седяло пред вратата. Тя казала формулата, потрила очите с нокътя и тогава паднали две люспи от очите на детето. В този момент то прогледнало. Тя се върнала пак така, както влезнала, кучето е било на двора, но то не е лаело нито при влизането, нито при излизането. И никой не е разбрал как е прогледнало детето освен тя и Учителя. Майката била разбрала от детето, че идвала една жена и му натъркала очите с нещо и то прогледнало. Тя започнала да разпитва и да търси тази жена. Учителят не позволил да се говори нищо за случилото се. Ако бе се разчуло, всички слепи от България биха се изтърсили във Варна и нямаше да има място за нас да се доближим до Учителя.Той можеше да лекува всякакви болести, когато отидеше някой при Него с вярата, че отива при Учител и при Господа.
към текста >>

78. 20. Деца за осиновяване

Всяка сутрин като излизахме от къщи, пред вратата ни стоеше едно куче от фабриката.
20. ДЕЦА ЗА ОСИНОВЯВАНЕ Още като бяхме по-млади с Иван Жеков, като семейство една сестра ни беше оставила детето си при нас да го гледам. Беше в затруднено семейно-материално положение. Всички ми викаха: „Юрданке, вземи го! “ Аз го взех и го гледам. Ние сутрин излизахме рано и заминавахме на изгрев слънце, а то самичко оставаше да спи. Всяка сутрин като излизахме от къщи, пред вратата ни стоеше едно куче от фабриката. Аз му давах хляб и го връзвах, за да пази детето. Винаги, когато трябваше да ходим някъде аз почвах да се безпокоя на кого да оставя детето. Но като излизах навън кучето стоеше пред вратата и така то ставаше пазач на детето. Един ден питам Учителя: „Какво да правим с това дете? Сестрите ми думат, да го осиновим?
към текста >>

Но като излизах навън кучето стоеше пред вратата и така то ставаше пазач на детето.
“ Аз го взех и го гледам. Ние сутрин излизахме рано и заминавахме на изгрев слънце, а то самичко оставаше да спи. Всяка сутрин като излизахме от къщи, пред вратата ни стоеше едно куче от фабриката. Аз му давах хляб и го връзвах, за да пази детето. Винаги, когато трябваше да ходим някъде аз почвах да се безпокоя на кого да оставя детето. Но като излизах навън кучето стоеше пред вратата и така то ставаше пазач на детето. Един ден питам Учителя: „Какво да правим с това дете? Сестрите ми думат, да го осиновим? “ А Той ме изгледа строго: „Ако е трябвало да имаш дете, Господ щял да ти даде и да си го родила досега. Твоята мисия сега на земята е не да гледаш малки деца и то чужди“. И така след този разговор ние върнахме детето на родителите му.
към текста >>

79. 30. Козунакът

От входа на оградата се задава едно куче, преминава целия двор и застава точно срещу Учителя.
30. КОЗУНАКЪТ На един Великден всички сме на двора пред салона на Изгрева, чукаме се с яйца и раздаваме козунаци. Обикновено всяка сестра омесваше козунак и всяка се стараеше нейния козунак да е от хубав, по-хубав, защото поднасяхме и на Учителя, както и всеки отрязваше парче от козунака и черпеше новодошлите. Така, че козунаците на Изгрева не бяха случайни и братята опитваха най-малко по 20-30 направени козунака. От входа на оградата се задава едно куче, преминава целия двор и застава точно срещу Учителя. Стои и право в Него гледа, върти опашка без да се плаши от хората, които бяха там. Учителят погледна кучето и ми каза: „Юрданке, дай ми от козунака едно парче! “ Аз Му подадох едно голямо парче и Той го хвърли на кучето. Кучето захапа парчето, пак прекоси двора и си излезе из портата. Една сестра Го пита: „Учителю, днес за Великден имаме много гости, както от града, така и четирикраки братя, както това куче.
към текста >>

Учителят погледна кучето и ми каза: „Юрданке, дай ми от козунака едно парче!
30. КОЗУНАКЪТ На един Великден всички сме на двора пред салона на Изгрева, чукаме се с яйца и раздаваме козунаци. Обикновено всяка сестра омесваше козунак и всяка се стараеше нейния козунак да е от хубав, по-хубав, защото поднасяхме и на Учителя, както и всеки отрязваше парче от козунака и черпеше новодошлите. Така, че козунаците на Изгрева не бяха случайни и братята опитваха най-малко по 20-30 направени козунака. От входа на оградата се задава едно куче, преминава целия двор и застава точно срещу Учителя. Стои и право в Него гледа, върти опашка без да се плаши от хората, които бяха там. Учителят погледна кучето и ми каза: „Юрданке, дай ми от козунака едно парче! “ Аз Му подадох едно голямо парче и Той го хвърли на кучето. Кучето захапа парчето, пак прекоси двора и си излезе из портата. Една сестра Го пита: „Учителю, днес за Великден имаме много гости, както от града, така и четирикраки братя, както това куче. А ще имаме ли и небесни гости? “ Учителят се усмихна и каза: „Видяхте ли това куче?
към текста >>

“ Аз Му подадох едно голямо парче и Той го хвърли на кучето.
Обикновено всяка сестра омесваше козунак и всяка се стараеше нейния козунак да е от хубав, по-хубав, защото поднасяхме и на Учителя, както и всеки отрязваше парче от козунака и черпеше новодошлите. Така, че козунаците на Изгрева не бяха случайни и братята опитваха най-малко по 20-30 направени козунака. От входа на оградата се задава едно куче, преминава целия двор и застава точно срещу Учителя. Стои и право в Него гледа, върти опашка без да се плаши от хората, които бяха там. Учителят погледна кучето и ми каза: „Юрданке, дай ми от козунака едно парче! “ Аз Му подадох едно голямо парче и Той го хвърли на кучето. Кучето захапа парчето, пак прекоси двора и си излезе из портата. Една сестра Го пита: „Учителю, днес за Великден имаме много гости, както от града, така и четирикраки братя, както това куче. А ще имаме ли и небесни гости? “ Учителят се усмихна и каза: „Видяхте ли това куче? В това куче бе един владика, който бе затворен в тази форма заради свои прегрешения.
към текста >>

Кучето захапа парчето, пак прекоси двора и си излезе из портата.
Така, че козунаците на Изгрева не бяха случайни и братята опитваха най-малко по 20-30 направени козунака. От входа на оградата се задава едно куче, преминава целия двор и застава точно срещу Учителя. Стои и право в Него гледа, върти опашка без да се плаши от хората, които бяха там. Учителят погледна кучето и ми каза: „Юрданке, дай ми от козунака едно парче! “ Аз Му подадох едно голямо парче и Той го хвърли на кучето. Кучето захапа парчето, пак прекоси двора и си излезе из портата. Една сестра Го пита: „Учителю, днес за Великден имаме много гости, както от града, така и четирикраки братя, както това куче. А ще имаме ли и небесни гости? “ Учителят се усмихна и каза: „Видяхте ли това куче? В това куче бе един владика, който бе затворен в тази форма заради свои прегрешения. Той дойде да ме помоли да го освободя в идущия живот от това му състояние в тази кучешка форма.
към текста >>

Една сестра Го пита: „Учителю, днес за Великден имаме много гости, както от града, така и четирикраки братя, както това куче.
От входа на оградата се задава едно куче, преминава целия двор и застава точно срещу Учителя. Стои и право в Него гледа, върти опашка без да се плаши от хората, които бяха там. Учителят погледна кучето и ми каза: „Юрданке, дай ми от козунака едно парче! “ Аз Му подадох едно голямо парче и Той го хвърли на кучето. Кучето захапа парчето, пак прекоси двора и си излезе из портата. Една сестра Го пита: „Учителю, днес за Великден имаме много гости, както от града, така и четирикраки братя, както това куче. А ще имаме ли и небесни гости? “ Учителят се усмихна и каза: „Видяхте ли това куче? В това куче бе един владика, който бе затворен в тази форма заради свои прегрешения. Той дойде да ме помоли да го освободя в идущия живот от това му състояние в тази кучешка форма. А козунакът, който му дадохме на връх Великден, от Възкресение Христово му показахме, че може да се надява на възкресение в идущия живот и да дойде отново в човешка форма“.
към текста >>

“ Учителят се усмихна и каза: „Видяхте ли това куче?
Учителят погледна кучето и ми каза: „Юрданке, дай ми от козунака едно парче! “ Аз Му подадох едно голямо парче и Той го хвърли на кучето. Кучето захапа парчето, пак прекоси двора и си излезе из портата. Една сестра Го пита: „Учителю, днес за Великден имаме много гости, както от града, така и четирикраки братя, както това куче. А ще имаме ли и небесни гости? “ Учителят се усмихна и каза: „Видяхте ли това куче? В това куче бе един владика, който бе затворен в тази форма заради свои прегрешения. Той дойде да ме помоли да го освободя в идущия живот от това му състояние в тази кучешка форма. А козунакът, който му дадохме на връх Великден, от Възкресение Христово му показахме, че може да се надява на възкресение в идущия живот и да дойде отново в човешка форма“. Ето какви неща можеха да се случат дори и на връх Великден с едно куче и с едно парче козунак.
към текста >>

В това куче бе един владика, който бе затворен в тази форма заради свои прегрешения.
“ Аз Му подадох едно голямо парче и Той го хвърли на кучето. Кучето захапа парчето, пак прекоси двора и си излезе из портата. Една сестра Го пита: „Учителю, днес за Великден имаме много гости, както от града, така и четирикраки братя, както това куче. А ще имаме ли и небесни гости? “ Учителят се усмихна и каза: „Видяхте ли това куче? В това куче бе един владика, който бе затворен в тази форма заради свои прегрешения. Той дойде да ме помоли да го освободя в идущия живот от това му състояние в тази кучешка форма. А козунакът, който му дадохме на връх Великден, от Възкресение Христово му показахме, че може да се надява на възкресение в идущия живот и да дойде отново в човешка форма“. Ето какви неща можеха да се случат дори и на връх Великден с едно куче и с едно парче козунак.
към текста >>

Той дойде да ме помоли да го освободя в идущия живот от това му състояние в тази кучешка форма.
Кучето захапа парчето, пак прекоси двора и си излезе из портата. Една сестра Го пита: „Учителю, днес за Великден имаме много гости, както от града, така и четирикраки братя, както това куче. А ще имаме ли и небесни гости? “ Учителят се усмихна и каза: „Видяхте ли това куче? В това куче бе един владика, който бе затворен в тази форма заради свои прегрешения. Той дойде да ме помоли да го освободя в идущия живот от това му състояние в тази кучешка форма. А козунакът, който му дадохме на връх Великден, от Възкресение Христово му показахме, че може да се надява на възкресение в идущия живот и да дойде отново в човешка форма“. Ето какви неща можеха да се случат дори и на връх Великден с едно куче и с едно парче козунак.
към текста >>

Ето какви неща можеха да се случат дори и на връх Великден с едно куче и с едно парче козунак.
А ще имаме ли и небесни гости? “ Учителят се усмихна и каза: „Видяхте ли това куче? В това куче бе един владика, който бе затворен в тази форма заради свои прегрешения. Той дойде да ме помоли да го освободя в идущия живот от това му състояние в тази кучешка форма. А козунакът, който му дадохме на връх Великден, от Възкресение Христово му показахме, че може да се надява на възкресение в идущия живот и да дойде отново в човешка форма“. Ето какви неща можеха да се случат дори и на връх Великден с едно куче и с едно парче козунак.
към текста >>

80. 53. Военната блокада

“ Той излязъл през вратата на улицата и в момента когато доближил до войниците, които били направили кордон около квартала, излезнало едно малко бяло кученце и започнало да лае.
“ След малко идват военните и един от тях отваря вратата, но не влиза вътре, а само държи вратата полуотворена и пита: „Извинете, г-н Дънов, че Ви безпокоя, но търсим един престъпник“. Учителят ги погледнал: „Търсете! “ Те се извинили и затворили вратата. Така Георги Димитров останал зад вратата неоткрит. След като военните напуснали къщата, то Учителят дал палтото си на Георги Димитров да го облече и сложил шапката си на главата му и го изпратил: „Рекох, върви и не се бой! “ Той излязъл през вратата на улицата и в момента когато доближил до войниците, които били направили кордон около квартала, излезнало едно малко бяло кученце и започнало да лае. Войниците се залисали в кучето и така Георги Димитров минал през кордона от войници и така пробил военната блокада. А след това напуснал страната и заминал в емиграция.
към текста >>

Войниците се залисали в кучето и така Георги Димитров минал през кордона от войници и така пробил военната блокада.
Учителят ги погледнал: „Търсете! “ Те се извинили и затворили вратата. Така Георги Димитров останал зад вратата неоткрит. След като военните напуснали къщата, то Учителят дал палтото си на Георги Димитров да го облече и сложил шапката си на главата му и го изпратил: „Рекох, върви и не се бой! “ Той излязъл през вратата на улицата и в момента когато доближил до войниците, които били направили кордон около квартала, излезнало едно малко бяло кученце и започнало да лае. Войниците се залисали в кучето и така Георги Димитров минал през кордона от войници и така пробил военната блокада. А след това напуснал страната и заминал в емиграция.
към текста >>

81. 29. КОСМИЧНА БЪРЗИНА

И котенцето едва помръдва с опашка, и кученцето едва отваря очи.
29. КОСМИЧНА БЪРЗИНА Топъл летен ден. Следобедът предразполага за почивка. И наистина всичко почива. И хора, и птички. И котенцето едва помръдва с опашка, и кученцето едва отваря очи. Не се мярка никой из Изгрева. А и аз колко съм изморена? Ако мога поне за няколко минути да си почина. Но къде? Аз съм на катедрата.
към текста >>

82. 36. БОРИС РОГЕВ

Този скучен математик, той, човек ако не познава идеите му мъчно може да го разкрие даже.
В нашата група когато говорехме, той най-малко говореше. Когато се обади Рогев знаехме, че ще каже нещо важно и съществено и мълчим. Той сутрин идваше у нас, вечер си отиваше. Така бяхме се привързали. От друга страна вкъщи даже не го разбираха, както казваше жена му. Този скучен математик, той, човек ако не познава идеите му мъчно може да го разкрие даже. В: Някои опитности, срещи с Учителя да е имал? Д: А, да. Една среща много интересна, когато германците навлезнаха с войските си в СССР, превзеха много територии в Съюза, Тула падаше, вече пада Москва, страшна работа беше. Отиваме с Рогев и беше и този Методи Константинов. "Учителю, какво става, отиде Славянството?
към текста >>

83. 64. ПРИКАЗКИ И РАЗКАЗИ ЗА ДЕЦА

" "Имаше кучета, Учителю, затова тръгнах по светло." "Е-ех, рекох, нищо." Учителят е усмихнат.
От дома тръгвам късно. Пристигам на Бивака към 11 часа и заварвам Учителя седнал на своето си място и се облегнал на камъка. Като ме вижда, Той протяга ръката си. Аз я целувам. "Защо тъй късно дойдохте? " "Имаше кучета, Учителю, затова тръгнах по светло." "Е-ех, рекох, нищо." Учителят е усмихнат. Отивам при огъня където врат чайниците и си наливам топла вода. След малко пристига Савка Керимидчиева и ми разказва как тя лично е прочела три приказки на Учителя от излязлата книжка "Кибритената клечица", която току-що бе отпечатана. Сава Калименов беше печатар от Севлиево, отпечатал я, донесъл я и я качил на Витоша. След като прочели приказките, Учителят започнал да говори за кибритената клечица, но не за моята, но за самата идея за кибритената клечица и че човек трябва да я намери и с нея да запали огъня в себе си, който да го осветява и който огън да го пречисти и да изгори стария живот останал в него. След като прочела Савка приказките, споделила: "Учителю, можем да кажем, че сестра Димитринка не напразно е живяла." Това ми причини голяма радост.
към текста >>

84. 3. ДЕТСКИ СПОМЕНИ ЗА ИЗГРЕВА

Имаше едно куче, за което той се грижеше, Роза.
Ние, всички изгревски деца се събирахме на голямата поляна за Паневритмията и до късно вечер играехме там. Понякога слушахме и концертите, а също така участвахме и във вечерята. За празника на Учителя, 27.декември се раздаваше хубаво жито. Познавах много братя и сестри, които живееха по това време на Изгрева. Спомням си брат Ради, който работеше в градината и който беше строг и авторитетен. Имаше едно куче, за което той се грижеше, Роза. Тя имаше много кученца. Ние двамата с моя брат Любомир отидохме и пожелахме да си изберем едно малко кученце. Брат Ради се съгласи. Гледах, гледах и видях, че има едно от децата на Роза, едно бяло кученце, което все настрани седеше. Ние него избрахме и го нарекохме Белчо.
към текста >>

Тя имаше много кученца.
Понякога слушахме и концертите, а също така участвахме и във вечерята. За празника на Учителя, 27.декември се раздаваше хубаво жито. Познавах много братя и сестри, които живееха по това време на Изгрева. Спомням си брат Ради, който работеше в градината и който беше строг и авторитетен. Имаше едно куче, за което той се грижеше, Роза. Тя имаше много кученца. Ние двамата с моя брат Любомир отидохме и пожелахме да си изберем едно малко кученце. Брат Ради се съгласи. Гледах, гледах и видях, че има едно от децата на Роза, едно бяло кученце, което все настрани седеше. Ние него избрахме и го нарекохме Белчо. Това куче от Роза се оказа с много труден характер и беше просто страшилице за всички хора, които идваха у дома вкъщи, особено ако кучето не беше вързано.
към текста >>

Ние двамата с моя брат Любомир отидохме и пожелахме да си изберем едно малко кученце.
За празника на Учителя, 27.декември се раздаваше хубаво жито. Познавах много братя и сестри, които живееха по това време на Изгрева. Спомням си брат Ради, който работеше в градината и който беше строг и авторитетен. Имаше едно куче, за което той се грижеше, Роза. Тя имаше много кученца. Ние двамата с моя брат Любомир отидохме и пожелахме да си изберем едно малко кученце. Брат Ради се съгласи. Гледах, гледах и видях, че има едно от децата на Роза, едно бяло кученце, което все настрани седеше. Ние него избрахме и го нарекохме Белчо. Това куче от Роза се оказа с много труден характер и беше просто страшилице за всички хора, които идваха у дома вкъщи, особено ако кучето не беше вързано. Имаше още много братя и сестри, които живееха на Изгрева.
към текста >>

Гледах, гледах и видях, че има едно от децата на Роза, едно бяло кученце, което все настрани седеше.
Спомням си брат Ради, който работеше в градината и който беше строг и авторитетен. Имаше едно куче, за което той се грижеше, Роза. Тя имаше много кученца. Ние двамата с моя брат Любомир отидохме и пожелахме да си изберем едно малко кученце. Брат Ради се съгласи. Гледах, гледах и видях, че има едно от децата на Роза, едно бяло кученце, което все настрани седеше. Ние него избрахме и го нарекохме Белчо. Това куче от Роза се оказа с много труден характер и беше просто страшилице за всички хора, които идваха у дома вкъщи, особено ако кучето не беше вързано. Имаше още много братя и сестри, които живееха на Изгрева. Често пъти съм виждала брат Иван Антонов, който беше голям астролог, също така и Влад Пашов и много други братя и сестри: Наталия Чакова, Буча Бехар, Стойна, Сийка Динова и Анка Каназирева и много още други братя и сестри, които живееха по това време на Изгрева. Брат Никола Антов не винаги изпълняваше добре своите задължения като представител на Братския съвет.
към текста >>

Това куче от Роза се оказа с много труден характер и беше просто страшилице за всички хора, които идваха у дома вкъщи, особено ако кучето не беше вързано.
Тя имаше много кученца. Ние двамата с моя брат Любомир отидохме и пожелахме да си изберем едно малко кученце. Брат Ради се съгласи. Гледах, гледах и видях, че има едно от децата на Роза, едно бяло кученце, което все настрани седеше. Ние него избрахме и го нарекохме Белчо. Това куче от Роза се оказа с много труден характер и беше просто страшилице за всички хора, които идваха у дома вкъщи, особено ако кучето не беше вързано. Имаше още много братя и сестри, които живееха на Изгрева. Често пъти съм виждала брат Иван Антонов, който беше голям астролог, също така и Влад Пашов и много други братя и сестри: Наталия Чакова, Буча Бехар, Стойна, Сийка Динова и Анка Каназирева и много още други братя и сестри, които живееха по това време на Изгрева. Брат Никола Антов не винаги изпълняваше добре своите задължения като представител на Братския съвет. Бяхме дочули нашето семейство, че когато разпределяли местата, нашето място където живеехме, а това беше братско и съседния имот, който закупи един художник Боян и всъщност той му е дал една част от братското място на него. Това нещо е станало на чашка алкохол и с нещо друго в приятелска атмосфера и след това ние се чудехме, че нашия парцел беше малко по-малък отколкото предполагахме, че трябва да бъде.
към текста >>

85. 4. ДУХОВНАТА ГРУПА НА ПЕТЪР ФИЛИПОВ

Мога да кажа, че постепенно станахме приятели с кучетата в селото.
Там си правехме много хубав чай, понякога слагахме и боровинки, когато имаше наоколо и на обед обядвахме заедно, почивахме си чак до 3-4 часа и след това слизахме обратно, отново по баирите, за да слезем до Бистрица и да вземем отново рейса за връщането. Идваха различни братя и сестри, най-често Галилей Величков и Еленка идваше също. Идваше и Елка Кралева понякога, която преспиваше в дома на брат Петър и след това сутринта тръгвахме заедно за Витоша. Често пъти идваше и сестра Донка, която работеше в един ресторант и понякога идваше по-късно и ни настигаше горе по поляните. Тази Донка, която работеше като прислужница в дома на генерал Стоянови. Мога да кажа, че постепенно станахме приятели с кучетата в селото. Тия овчарски кучета бяха много големи и страшни. Ние минавахме почти през нощта по тъмно и те ни лаеха и ние носехме хляб, за да можем да ги укротяваме. Но постепенно, постепенно те станаха наши приятели и започнаха да идват с нас и се качваха донякъде, до поляните и след това се връщаха. Ние започнахме да се притесняваме, да не би овчарите да ги бият, защото всъщност те трябваше да си извършват своите задължения към стадото овце. А кучетата толкова ни обикнаха и така се присъединиха към нас, че те ни очакваха с голяма радост и тръгваха с нас.
към текста >>

Тия овчарски кучета бяха много големи и страшни.
Идваха различни братя и сестри, най-често Галилей Величков и Еленка идваше също. Идваше и Елка Кралева понякога, която преспиваше в дома на брат Петър и след това сутринта тръгвахме заедно за Витоша. Често пъти идваше и сестра Донка, която работеше в един ресторант и понякога идваше по-късно и ни настигаше горе по поляните. Тази Донка, която работеше като прислужница в дома на генерал Стоянови. Мога да кажа, че постепенно станахме приятели с кучетата в селото. Тия овчарски кучета бяха много големи и страшни. Ние минавахме почти през нощта по тъмно и те ни лаеха и ние носехме хляб, за да можем да ги укротяваме. Но постепенно, постепенно те станаха наши приятели и започнаха да идват с нас и се качваха донякъде, до поляните и след това се връщаха. Ние започнахме да се притесняваме, да не би овчарите да ги бият, защото всъщност те трябваше да си извършват своите задължения към стадото овце. А кучетата толкова ни обикнаха и така се присъединиха към нас, че те ни очакваха с голяма радост и тръгваха с нас. Аз дори се качвах на гърба на едно от тези мощни, огромни кучета и играех с него.
към текста >>

А кучетата толкова ни обикнаха и така се присъединиха към нас, че те ни очакваха с голяма радост и тръгваха с нас.
Мога да кажа, че постепенно станахме приятели с кучетата в селото. Тия овчарски кучета бяха много големи и страшни. Ние минавахме почти през нощта по тъмно и те ни лаеха и ние носехме хляб, за да можем да ги укротяваме. Но постепенно, постепенно те станаха наши приятели и започнаха да идват с нас и се качваха донякъде, до поляните и след това се връщаха. Ние започнахме да се притесняваме, да не би овчарите да ги бият, защото всъщност те трябваше да си извършват своите задължения към стадото овце. А кучетата толкова ни обикнаха и така се присъединиха към нас, че те ни очакваха с голяма радост и тръгваха с нас. Аз дори се качвах на гърба на едно от тези мощни, огромни кучета и играех с него. На кучетата им беше приятно, хапваха нещо от нашата храна и прекарваха все около нас. Спомням си веднъж през пролетта, не се качихме много на високо, останахме на една поляна така по-долу и насреща се виждаше целия баир, на който трябваше да се изкачва. Изведнъж забелязах една огромна топка, която се търкаля и пред нея едно по-малко, което бяга. Вгледах се, а то се вижда като на кино лента.
към текста >>

Аз дори се качвах на гърба на едно от тези мощни, огромни кучета и играех с него.
Тия овчарски кучета бяха много големи и страшни. Ние минавахме почти през нощта по тъмно и те ни лаеха и ние носехме хляб, за да можем да ги укротяваме. Но постепенно, постепенно те станаха наши приятели и започнаха да идват с нас и се качваха донякъде, до поляните и след това се връщаха. Ние започнахме да се притесняваме, да не би овчарите да ги бият, защото всъщност те трябваше да си извършват своите задължения към стадото овце. А кучетата толкова ни обикнаха и така се присъединиха към нас, че те ни очакваха с голяма радост и тръгваха с нас. Аз дори се качвах на гърба на едно от тези мощни, огромни кучета и играех с него. На кучетата им беше приятно, хапваха нещо от нашата храна и прекарваха все около нас. Спомням си веднъж през пролетта, не се качихме много на високо, останахме на една поляна така по-долу и насреща се виждаше целия баир, на който трябваше да се изкачва. Изведнъж забелязах една огромна топка, която се търкаля и пред нея едно по-малко, което бяга. Вгледах се, а то се вижда като на кино лента. Вгледах се и видях, че беше една сърна, която бягаше и една голяма мечка след нея я гонеше.
към текста >>

На кучетата им беше приятно, хапваха нещо от нашата храна и прекарваха все около нас.
Ние минавахме почти през нощта по тъмно и те ни лаеха и ние носехме хляб, за да можем да ги укротяваме. Но постепенно, постепенно те станаха наши приятели и започнаха да идват с нас и се качваха донякъде, до поляните и след това се връщаха. Ние започнахме да се притесняваме, да не би овчарите да ги бият, защото всъщност те трябваше да си извършват своите задължения към стадото овце. А кучетата толкова ни обикнаха и така се присъединиха към нас, че те ни очакваха с голяма радост и тръгваха с нас. Аз дори се качвах на гърба на едно от тези мощни, огромни кучета и играех с него. На кучетата им беше приятно, хапваха нещо от нашата храна и прекарваха все около нас. Спомням си веднъж през пролетта, не се качихме много на високо, останахме на една поляна така по-долу и насреща се виждаше целия баир, на който трябваше да се изкачва. Изведнъж забелязах една огромна топка, която се търкаля и пред нея едно по-малко, което бяга. Вгледах се, а то се вижда като на кино лента. Вгледах се и видях, че беше една сърна, която бягаше и една голяма мечка след нея я гонеше. Това се виждаше съвсем ясно.
към текста >>

Изведнъж изникна просто едно от тия наши овчарски кучета, беше се качило нагоре и като подгони тази мечка, тя се скри, избяга и така то помогна на сърната и я спаси.
Спомням си веднъж през пролетта, не се качихме много на високо, останахме на една поляна така по-долу и насреща се виждаше целия баир, на който трябваше да се изкачва. Изведнъж забелязах една огромна топка, която се търкаля и пред нея едно по-малко, което бяга. Вгледах се, а то се вижда като на кино лента. Вгледах се и видях, че беше една сърна, която бягаше и една голяма мечка след нея я гонеше. Това се виждаше съвсем ясно. Изведнъж изникна просто едно от тия наши овчарски кучета, беше се качило нагоре и като подгони тази мечка, тя се скри, избяга и така то помогна на сърната и я спаси. С такова велико благоволение работехме с брат Петър Филипов и всъщност от него аз научих какво значи велика, дълга молитва, какво значи медитация, размишление и усилена духовна работа. По цял ден прекарвахме в духовни разговори. Имаше и посещения и брат Петър ни свързваше с този невидим светъл свят, тъй като той имаше способности. Чуваше и виждаше, беше ясновидец и също така някакви други езици говореше. Това бяха едни от най-прекрасните години на духовна работа в моя живот.
към текста >>

86. 16. МЕТОДЪТ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ОПИТОМЯВАНЕ НА ВЪЛЦИТЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Някои братя споменават в един от томовете на "Изгрева", че Учителят е казал, че Лулчев е кучето-пазач на Изгрева.
Ето и писмото: До господин Председателя на Върховния Народен съд Осветление от равин Даниел Цион Председател на Върховния еврейски съвет, живущ на ул. "Искър" 15 „Господин главен обвинител, Позволете ми да дам следното кратко осветление относно дейността на задържания общественик Любомир Лулчев, подполковник от запаса, София. В качеството си на равин и председател на Върховния еврейски духовен съвет, съм се обръщал за съдействието на господин Любомир Лулчев да ходатайства пред цар Бориса, пред другите членове на царския двор както и пред министрите от миналите правителства, да се облекчи положението на евреите в България, както ида се спре пъкленото им намерение да пратят българското еврейство в Полша. Г-н Лулчев предприе редица сполучливи застъпничества в полза на евреите в България пред тези висши инстанции и лица, и тези застъпничества успяха да допринесат за предотвратяването на крайните намерения спрямо еврейството ида се облекчи участта му." 16.ХИ.1944 г. Равин: подпис Това е само част от Осветлението на равина Даниел Цион. Някои братя споменават в един от томовете на "Изгрева", че Учителят е казал, че Лулчев е кучето-пазач на Изгрева. И това е вярно. Полицията, особено през войната не смееше много много да се разпорежда на Изгрева. Това се използваше и от много комунисти, които се бяха позаселили на Изгрева под чадъра на "кучето". Имах такъв случай: Вика ме Лулчев един ден, да отида при началника на полицейския участък в Лозенец заради Тошо-босия, когото са арестували, че се бил изказал малко по-анархически за Царя. По указание на Лулчев питах началника има ли друго обвинение освен тези приказки и ако няма, да бъде освободен.
към текста >>

Това се използваше и от много комунисти, които се бяха позаселили на Изгрева под чадъра на "кучето".
Г-н Лулчев предприе редица сполучливи застъпничества в полза на евреите в България пред тези висши инстанции и лица, и тези застъпничества успяха да допринесат за предотвратяването на крайните намерения спрямо еврейството ида се облекчи участта му." 16.ХИ.1944 г. Равин: подпис Това е само част от Осветлението на равина Даниел Цион. Някои братя споменават в един от томовете на "Изгрева", че Учителят е казал, че Лулчев е кучето-пазач на Изгрева. И това е вярно. Полицията, особено през войната не смееше много много да се разпорежда на Изгрева. Това се използваше и от много комунисти, които се бяха позаселили на Изгрева под чадъра на "кучето". Имах такъв случай: Вика ме Лулчев един ден, да отида при началника на полицейския участък в Лозенец заради Тошо-босия, когото са арестували, че се бил изказал малко по-анархически за Царя. По указание на Лулчев питах началника има ли друго обвинение освен тези приказки и ако няма, да бъде освободен. След един час Тошо-босия се беше завърнал на Изгрева. Та кучето (с грива на лъв) се наложи на началника на участъка.
към текста >>

Та кучето (с грива на лъв) се наложи на началника на участъка.
Полицията, особено през войната не смееше много много да се разпорежда на Изгрева. Това се използваше и от много комунисти, които се бяха позаселили на Изгрева под чадъра на "кучето". Имах такъв случай: Вика ме Лулчев един ден, да отида при началника на полицейския участък в Лозенец заради Тошо-босия, когото са арестували, че се бил изказал малко по-анархически за Царя. По указание на Лулчев питах началника има ли друго обвинение освен тези приказки и ако няма, да бъде освободен. След един час Тошо-босия се беше завърнал на Изгрева. Та кучето (с грива на лъв) се наложи на началника на участъка.
към текста >>

87. 128. УЧИТЕЛ И УЧЕНИК

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

„И като дойдете в селото, за да не ви лаят кучетата, турете си в джоба няколко хапки хляб, да им хвърлите да не ви лаят".
Учителят искаше да ни научи да не се страхуваме. И каза: „Може да си легнете, и в 12 часа да сте готови, и ще тръгнете всеки от дома си. Всеки ще върви сам, съсредоточено, с: никого няма да говори, за нищо няма да се интересува. Ще върви съвсем съсредоточено по пътя за Драгалевци". Драгалевският път беше така кален път, някой път е имало и кал, друг път е било сухо време разбира се. „И като дойдете в селото, за да не ви лаят кучетата, турете си в джоба няколко хапки хляб, да им хвърлите да не ви лаят". Даже и тая съобразителност имаше Учителя. „След това нагоре ще се качвате. Ако някой случайно не е ориентиран да знае пътя за нагоре към Вълчата скала, нека да се спре, да се помоли и когато отвътре той усети, коя посока отвътре ще му се посочи, значи няма отвънка да слуша, а отвътре ще му се посочи посоката нека да тръгне по нея посока". А Вълчата скала беше над сегашния ни бивак. Той е първият бивак собствено.
към текста >>

88. 178. ПЪРВАТА ЕКСКУРЗИЯ

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)

Даже Учителят каза, да си вземе по една филия хляб в джоба, че кучетата в Драгалевци да не ни лаят.
След това направи ми впечатление, че се върви без да се знае накъде и аз не си спомням друго и тука имам така описано това. Тръгнахме от София, но всъщност от този, нали имаше един кладенец голям с едно голямо дърво и кофа накрая, която се спуска в бунара. Ама ти не го знаеш него, да, точно на билото на как се казва високата част на Драгалевци. Учителят даде задачата за една задача. Тази задача се състоеше в това: всеки, който следва Школата и желае да направи тази задача ще тръгне една вечер в 12 часа през нощта от дома си, ще тръгне по пътя сам, с никого няма да се среща, ще отбягва всякакви говорения с хора, ако някой го закачи и тогава, и постепенно ще върви по пътя. Даже Учителят каза, да си вземе по една филия хляб в джоба, че кучетата в Драгалевци да не ни лаят. Нали за удобство беше това и разбира се, че всеки го направи, защото да те лаят кучетата не е приятно. Каза: „Няма да питате за пътя, няма да се отбивате никъде, няма с никого да говорите". А пък Василка Иванова, която живееше при Учителя ни каза, но след като завърши задачата. Докато приятелите се качваха на Витоша за задачата, Учителят почти не спа. За да не се губят.
към текста >>

Нали за удобство беше това и разбира се, че всеки го направи, защото да те лаят кучетата не е приятно.
Тръгнахме от София, но всъщност от този, нали имаше един кладенец голям с едно голямо дърво и кофа накрая, която се спуска в бунара. Ама ти не го знаеш него, да, точно на билото на как се казва високата част на Драгалевци. Учителят даде задачата за една задача. Тази задача се състоеше в това: всеки, който следва Школата и желае да направи тази задача ще тръгне една вечер в 12 часа през нощта от дома си, ще тръгне по пътя сам, с никого няма да се среща, ще отбягва всякакви говорения с хора, ако някой го закачи и тогава, и постепенно ще върви по пътя. Даже Учителят каза, да си вземе по една филия хляб в джоба, че кучетата в Драгалевци да не ни лаят. Нали за удобство беше това и разбира се, че всеки го направи, защото да те лаят кучетата не е приятно. Каза: „Няма да питате за пътя, няма да се отбивате никъде, няма с никого да говорите". А пък Василка Иванова, която живееше при Учителя ни каза, но след като завърши задачата. Докато приятелите се качваха на Витоша за задачата, Учителят почти не спа. За да не се губят. Имало хора, които не знаят пътя.
към текста >>

89. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ

В.К.: Както в САЩ може да си купи едно куче и в България може да си купи един мъж.
Е.А.: Казвам ти. В.К.: Нищо, жалко, че нашите власти не са й го подарили. Значи може да издържа един мъж. Има и такива жени. Е.А.: Казвам ти точно дословно така го е казала. В.К.: Както в САЩ може да си купи едно куче и в България може да си купи един мъж. Е.А.: Е, та и Митко Костов го купи гъркинята. В.К.: Е Боже. Е.А.: Анина Бертоли пише едно писмо на Митко Костов, когато е в Америка вече женен за гъркинята. И като се ожени тогава, получава писмото гъркинята, турга го в един плик и го връща обратно в Париж. В.К.: Тя не разбира български.
към текста >>

90. ПИСМА НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

ВТОРИЯТ МУ КРАК В ПРОВИНЦИЯТА СВИНАРНИКЪТ В СТАРА ЗАГОРА

На кучетата ще им дадем кокъл да глождат, да може да си ходим свободно по пътя.
Аз съм по-излиятелна, но тя иска, когато ще я бутна или помилвам да й искам позволение. Сърдечните отношения по такива строго определени пътища не може да се движат. Затова се държа хладно отвън. Ако на хазяйката съм казала, че ми е гостенка, то е защото на тия хора трябва да им се даде един образ понятен за тях. За сестринство не може да говоря на тях. На кучетата ще им дадем кокъл да глождат, да може да си ходим свободно по пътя. Мисля, че е по-разумно да дадем на хората образ разбираем за тях, за да не се занимават с нас и ни безпокоят. Простите хора се интересуват от живота на другите и ние, като имаме предвид това, може в известни случаи да постъпим и кажем така, че те да ни оставят на мира. Мисля в туй е нашата свобода. Не, че се плашим, но е по-добре да не ни лаят кучетата. От тия съображения, казах, че N.
към текста >>

Не, че се плашим, но е по-добре да не ни лаят кучетата.
За сестринство не може да говоря на тях. На кучетата ще им дадем кокъл да глождат, да може да си ходим свободно по пътя. Мисля, че е по-разумно да дадем на хората образ разбираем за тях, за да не се занимават с нас и ни безпокоят. Простите хора се интересуват от живота на другите и ние, като имаме предвид това, може в известни случаи да постъпим и кажем така, че те да ни оставят на мира. Мисля в туй е нашата свобода. Не, че се плашим, но е по-добре да не ни лаят кучетата. От тия съображения, казах, че N. е слабичка, има нужда да си почине, че ми е дошла на гости да поседи на чист въздух. Ако не им се даде нещо да ядат, те ровят и правят пакост. Не зная как ще погледнеш на по-раншното ми писмо. Писах ти го по вътрешен подтик, с желание за по-хубаво.
към текста >>

91. ДЯВОЛЪТ И НЕГОВИТЕ ДВА КРАКА

6 „Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат." Тук се случи същото.
Но предварително ще проучи дали мястото където ще се набира, някога да е имало връзка с онзи свинарник и с онзи Свинепастир на Свинете. Ще следи зорко. А над него ще бди „Мечът на Духът", Който е Словото на Учителя Петър Дънов. А колко хубаво е казано в Евангелието Матея гл. 7, ст. 6 „Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат." Тук се случи същото. Тук в София и Стара Загора. Жив окултизъм с живи хора и развръзки драматични! КОЙ Е СВИНЕПАСТИРЪТ? Длъжни сме да разкажем и тази история, защото тя е финала за разказите ни за Стара Загора. Тогава ще си отговорите кой е свинарят, който пасе свинете, кои са свинете и кои са нечистивите духове, които влизат в тях, че ги карат да се хвърлят във водата да се издавят.
към текста >>

92. СЪДЪРЖАНИЕ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Силното желание216.Мъката на една сестра 217.Двете стотинки 218.Половин лев в заем на бедния човек 219.Няма да остане камък върху камък 220.Лекуване на слабо зрение 221.Излекуван от простуда 222.Метод за усилване на зрението 223.Първата в ятото 224.Чаша с отрова 225.Тримата професори и Учителят 226.Господ мед не яде 227.Златната чаша 228.В тъмна нощ сред реката 229.Лошите кучета 230.Да се помоли за сетен път 231.Аз съм Учителят 232.Как Иларионов бил спасен?
Спасен от гладна смърт 211. Ти нали знаеш пътя, защо търсиш другар? 212. Сладко за Учителя от сестра Радева 213. Поука от страданието 214. Пазач на лагера 215. Силното желание216.Мъката на една сестра 217.Двете стотинки 218.Половин лев в заем на бедния човек 219.Няма да остане камък върху камък 220.Лекуване на слабо зрение 221.Излекуван от простуда 222.Метод за усилване на зрението 223.Първата в ятото 224.Чаша с отрова 225.Тримата професори и Учителят 226.Господ мед не яде 227.Златната чаша 228.В тъмна нощ сред реката 229.Лошите кучета 230.Да се помоли за сетен път 231.Аз съм Учителят 232.Как Иларионов бил спасен? 233.Мълчалив разговор 234.Той вече няма да пие 235.С царския влак 236.Чутата молитва 237.Паднала бомба 238.Куче пазач 239.Лекуване на лумбаго 240.Молитва за болното дете 241.Поискали доказателство 242.Купете си цигулка 243.Спасен от самоубийство 244.За благодарността 245.На една жетварска бригада 246.Първата ми среща с Учителя 247.Задача за безстрашие 248.Как си се оставила 249.Утре за обяд овнешко 250.Поръчението на Учителя 251.На път за Мусала 252.Когато се хули Словото 253.Как майка ми намери Учителя? 254.Синът на Норка – 255.Кой е Учителят? 256.Поети – медиуми 257.Как намерих Учителя 258.Изцеряването дете на Апостолидис 259.Бертоли при Учителя 260.Спомени за Д-р Миркович 261.Как доброто отваря път 262.Да чакаме влака – 263.Събудила се вдървена 264.Сънят на ловеца 265.На екскурзия без пет пари 266.Сънят на дядо Никола 267.Една душа се ражда 268.Кой е извършил волята Божия? 269.Заболяването на брат Генчо 270.Майката на Стоян – болна 271.Дойдох да светя 272.Най-големият детектив 273.Който тъпче Словото 274.Камъкът, който пречеше 275.Татко, ще те убия 276.Със светла вяра 277.Пътят на една душа 278.Георги от Аврамово 279.Седемте професори при Учителя 280.Моят опит 281.Вторият ми опит 282.Малката вратичка 283.В небрано лозе 284.Ленин и Учителят 285.Ако срещнеш Христа 286.Ако бях на твое място 287.Последният харман 288.Идете си, ще имате гости 289.Учениците на Учителя 290.Молитвата на Керчо 291.Непознатият с магаренцето 292.Трите овни (как съдбата отплаща) 293.Кирил Старейшински 294.Три дни сън 295.Брат Крумпри Учителя 296.Тримата братя при Учителя 297.Димитър Добрев на изпит 298.Двата връшника 299.Да се убиват пленници 300.Торба с пари 301.Излъгал себе си 302.Срутила се кариерата 303.Видение – една ученичка 304.Среща с Учителя 305.Къща за бедния 306.Чувал с картофи 307.Последният лев 308.Жертва за Бога 309.Арестувал брат си 310.Хляб за лагера на Седемте Рилски езера 311.Спасявайте картините 312.Възмездие 313.Една среща с Учителя 314.Друг случай 315.Хей братко, ти ли си бил 316.Лекуване на ухо 317.Внукът на един праведник 318.Досетливост 319.На лагер в Сините камъни 320.Учете руски 321.Скъпа опитност 322.Платил чужд дълг 323.Няма да им стигне времето 324.Куриерът 325.Моето духовно пробуждане 326.Военният при Учителя 327.Новата власт 328.Бургаският опит 329.Заветът на Учителя 330.Съседът на бай Киро 331.Небесна валута 332.Да бих могъл 9 333.Мълчалива проповед 334.Невъзможното стана възможно 335.Живот за живот 336.Изключителни времена 337.И Господ да слезе 338.Живият Христос 339.Бъди като тях 340.Великият Учител 341.Преди диспута в Търново 342.Тумор на главата 343.Заявление до Господа 344.Поглеждай небето 345.Земното кълбо на гърба на Учителя 346.Благодарил за обидата 347.Гласът на провидението 348.Думата на провидението 349.Последният ден на един касапин 350.За благодарността 351.Една малка опитност 352.Бедната жена и олиото 353.Глобата 354.Ти ще промениш убежденията си 355.Хляб за три дни 356.Опитност на певицата 357.Как да се молим 358.Първото пролетно цвете 359.При многото злато 360.За силното желание 361.Паневритмията лекува 362.Светлина в стаята му ПОЕЗИЯ, МЕЧТИ И СВЕТЪЛ ПЪТ / Георги Събев СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ГЕОРГИ СЪБЕВ ВЕРКА КУРТЕВА - (1908 – 1998 г.) / ЖИВИЯТ ГОСПОД Магнетофонен запис през 1982 г. от Вергилий Кръстев 1.Началото 2.Музикално обучение1 3.На градината в Айтос 4.Идване в София 5.От векове в Школата 6.Георги Радев си заминава 7.Творчеството на Георги Радев 8.Животът ми с Георги Радев 9.Възпоменание за Георги Радев 10.Дух на воин, душа на девойка 11.Учениците се изпитват чрез живота си 12.Ученикът по дух познава Учителя 13.Духът, който ръководи 14.Живият Господ НАДКА КУРТЕВА - (1908 – 1996г.).
към текста >>

233.Мълчалив разговор 234.Той вече няма да пие 235.С царския влак 236.Чутата молитва 237.Паднала бомба 238.Куче пазач 239.Лекуване на лумбаго 240.Молитва за болното дете 241.Поискали доказателство 242.Купете си цигулка 243.Спасен от самоубийство 244.За благодарността 245.На една жетварска бригада 246.Първата ми среща с Учителя 247.Задача за безстрашие 248.Как си се оставила 249.Утре за обяд овнешко 250.Поръчението на Учителя 251.На път за Мусала 252.Когато се хули Словото 253.Как майка ми намери Учителя?
Ти нали знаеш пътя, защо търсиш другар? 212. Сладко за Учителя от сестра Радева 213. Поука от страданието 214. Пазач на лагера 215. Силното желание216.Мъката на една сестра 217.Двете стотинки 218.Половин лев в заем на бедния човек 219.Няма да остане камък върху камък 220.Лекуване на слабо зрение 221.Излекуван от простуда 222.Метод за усилване на зрението 223.Първата в ятото 224.Чаша с отрова 225.Тримата професори и Учителят 226.Господ мед не яде 227.Златната чаша 228.В тъмна нощ сред реката 229.Лошите кучета 230.Да се помоли за сетен път 231.Аз съм Учителят 232.Как Иларионов бил спасен? 233.Мълчалив разговор 234.Той вече няма да пие 235.С царския влак 236.Чутата молитва 237.Паднала бомба 238.Куче пазач 239.Лекуване на лумбаго 240.Молитва за болното дете 241.Поискали доказателство 242.Купете си цигулка 243.Спасен от самоубийство 244.За благодарността 245.На една жетварска бригада 246.Първата ми среща с Учителя 247.Задача за безстрашие 248.Как си се оставила 249.Утре за обяд овнешко 250.Поръчението на Учителя 251.На път за Мусала 252.Когато се хули Словото 253.Как майка ми намери Учителя? 254.Синът на Норка – 255.Кой е Учителят? 256.Поети – медиуми 257.Как намерих Учителя 258.Изцеряването дете на Апостолидис 259.Бертоли при Учителя 260.Спомени за Д-р Миркович 261.Как доброто отваря път 262.Да чакаме влака – 263.Събудила се вдървена 264.Сънят на ловеца 265.На екскурзия без пет пари 266.Сънят на дядо Никола 267.Една душа се ражда 268.Кой е извършил волята Божия? 269.Заболяването на брат Генчо 270.Майката на Стоян – болна 271.Дойдох да светя 272.Най-големият детектив 273.Който тъпче Словото 274.Камъкът, който пречеше 275.Татко, ще те убия 276.Със светла вяра 277.Пътят на една душа 278.Георги от Аврамово 279.Седемте професори при Учителя 280.Моят опит 281.Вторият ми опит 282.Малката вратичка 283.В небрано лозе 284.Ленин и Учителят 285.Ако срещнеш Христа 286.Ако бях на твое място 287.Последният харман 288.Идете си, ще имате гости 289.Учениците на Учителя 290.Молитвата на Керчо 291.Непознатият с магаренцето 292.Трите овни (как съдбата отплаща) 293.Кирил Старейшински 294.Три дни сън 295.Брат Крумпри Учителя 296.Тримата братя при Учителя 297.Димитър Добрев на изпит 298.Двата връшника 299.Да се убиват пленници 300.Торба с пари 301.Излъгал себе си 302.Срутила се кариерата 303.Видение – една ученичка 304.Среща с Учителя 305.Къща за бедния 306.Чувал с картофи 307.Последният лев 308.Жертва за Бога 309.Арестувал брат си 310.Хляб за лагера на Седемте Рилски езера 311.Спасявайте картините 312.Възмездие 313.Една среща с Учителя 314.Друг случай 315.Хей братко, ти ли си бил 316.Лекуване на ухо 317.Внукът на един праведник 318.Досетливост 319.На лагер в Сините камъни 320.Учете руски 321.Скъпа опитност 322.Платил чужд дълг 323.Няма да им стигне времето 324.Куриерът 325.Моето духовно пробуждане 326.Военният при Учителя 327.Новата власт 328.Бургаският опит 329.Заветът на Учителя 330.Съседът на бай Киро 331.Небесна валута 332.Да бих могъл 9 333.Мълчалива проповед 334.Невъзможното стана възможно 335.Живот за живот 336.Изключителни времена 337.И Господ да слезе 338.Живият Христос 339.Бъди като тях 340.Великият Учител 341.Преди диспута в Търново 342.Тумор на главата 343.Заявление до Господа 344.Поглеждай небето 345.Земното кълбо на гърба на Учителя 346.Благодарил за обидата 347.Гласът на провидението 348.Думата на провидението 349.Последният ден на един касапин 350.За благодарността 351.Една малка опитност 352.Бедната жена и олиото 353.Глобата 354.Ти ще промениш убежденията си 355.Хляб за три дни 356.Опитност на певицата 357.Как да се молим 358.Първото пролетно цвете 359.При многото злато 360.За силното желание 361.Паневритмията лекува 362.Светлина в стаята му ПОЕЗИЯ, МЕЧТИ И СВЕТЪЛ ПЪТ / Георги Събев СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ГЕОРГИ СЪБЕВ ВЕРКА КУРТЕВА - (1908 – 1998 г.) / ЖИВИЯТ ГОСПОД Магнетофонен запис през 1982 г. от Вергилий Кръстев 1.Началото 2.Музикално обучение1 3.На градината в Айтос 4.Идване в София 5.От векове в Школата 6.Георги Радев си заминава 7.Творчеството на Георги Радев 8.Животът ми с Георги Радев 9.Възпоменание за Георги Радев 10.Дух на воин, душа на девойка 11.Учениците се изпитват чрез живота си 12.Ученикът по дух познава Учителя 13.Духът, който ръководи 14.Живият Господ НАДКА КУРТЕВА - (1908 – 1996г.). ПРЕД ИЗВОРА НА ЖИВОТА Магнетофонен запис през 1986 г.
към текста >>

в град Търново НИКОЛИНА КИРОВА ПОПОВА 1.Двете дини 2.Двете ръце на Учителя 3.Синята пришка 4.Лошото куче ПО СЛЕДИТЕ НА АРХИВА НА АНИНА БЕРТОЛИ / Вергилий Кръстев – с.
Окултни случки 15. Новото Учение 16. Човекът, пътят му и неговото бъдеще 17. Фази на живота 18. Цикли на живота ТОДОР АБАДЖИЕВ Спиритическите сеанси в град Ямбол 1.На самоуверените неверници 2.Знамения на времето (писмо) ГЕОРГИ АТАНАСОВ ПОПОВ /1898 – 1984 г./ Спомени от събора на Бялото Братство, състоял се на 19 август 1922 г. в град Търново НИКОЛИНА КИРОВА ПОПОВА 1.Двете дини 2.Двете ръце на Учителя 3.Синята пришка 4.Лошото куче ПО СЛЕДИТЕ НА АРХИВА НА АНИНА БЕРТОЛИ / Вергилий Кръстев – с. 743 1. Писмо на Жана Венкова Иванова до Милка Кралева от 14 март 1999 г. 2. Писмо на Милка Кралева до Жана Иванова от 16 март 1999 г. 3. Писмо на Жана Иванова до Милка Кралева от 31 май 1999 г. 4. Писмо на Жана Венкова Иванова до семейство Гобо от 31 май 1999 г.
към текста >>

93. 07 - 21. В КЛЕТКАТА НА ЛЪВА

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Милвал гаи лъвчето се привързало към него, тъй както кучето се привързва.
Неговата любов към природата още на млади години го насочила към изучаване на естествените науки. Да се занимава с животни и растения, това му било най-любимото занятие и развлечение. По това време, когато той бил директор на зоологическата градина, се ражда едно лъвче. Той го взел в кабинета си и се грижил за него. Хранел го. Милвал гаи лъвчето се привързало към него, тъй както кучето се привързва. Господин Тулешков от време на време му се обаждал с един особен сигнал, със свирене с уста, който лъвчето запомнило. Когато то пораснало, било подарена на зоопарка в Стара Загора. И така двамата приятели, човек и лъв, били разделени. На г-н Тулешков му се удал случай да посети Стара Загора след около две години. Той отишъл право при клетката на лъва, който се излежавал и се прозявал от време на време, с убийствено безразличие към всекидневните посетители.
към текста >>

Многовековният човешки опит ни учи, че куче, което е получавало храна от ръката на човек, никога не го хапе и напада.
Лъвът започнал да му лиже ръката. Двамата приятели, човек и лъв, се срещнали и се познали. Даже той пъхнал голата си ръка в устата на лъва, но бързо я извадил невредима. Заключил клетката и се отдалечил. Лъвът не ял няколко дни от тъга по приятеля си. Многовековният човешки опит ни учи, че куче, което е получавало храна от ръката на човек, никога не го хапе и напада. Както кучето, така и лъвът помнят гласа на своя господар - човека много години и щом го чуят, му се покоряват. Както сърни, така и други диви животни и птици, при голяма опасност или беда търсят помощта или закрилата на човека, когото имат за свой покровител.
към текста >>

Както кучето, така и лъвът помнят гласа на своя господар - човека много години и щом го чуят, му се покоряват.
Двамата приятели, човек и лъв, се срещнали и се познали. Даже той пъхнал голата си ръка в устата на лъва, но бързо я извадил невредима. Заключил клетката и се отдалечил. Лъвът не ял няколко дни от тъга по приятеля си. Многовековният човешки опит ни учи, че куче, което е получавало храна от ръката на човек, никога не го хапе и напада. Както кучето, така и лъвът помнят гласа на своя господар - човека много години и щом го чуят, му се покоряват. Както сърни, така и други диви животни и птици, при голяма опасност или беда търсят помощта или закрилата на човека, когото имат за свой покровител.
към текста >>

94. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Там го хранел, гледал и се грижел за него и то се привързало към него като домашно куче.
Невъзможното за човека е възможно за Бога." И наистина стана така. Един пожар стана в печатницата и директорът по тоя повод забрани пушенето и по тоя начин се отървах. И то стана само след две седмици, откато Учителят каза, че ще се нареди. „В клетката на лъва." Това се отнася за Кръстю Тулешков. Едно лъвче се родило в зоологическата градина и той го вземал от любов към животното в кабинета си. Там го хранел, гледал и се грижел за него и то се привързало към него като домашно куче. Като поотраснало, го дали в старозагорския зоопарк и той след 2-3 години отишъл там. Обаче когато лъвчето било още при него, той му подсвирквал някак особено, на който сигнал лъвчето било свикнало. Когато отишъл при клетката на лъва, той видял как лъвчето е безразлично към зрителите, които минават край клетката. Но той като свирнал техния сигнал, лъвът веднага се изправили потърсил сочи своя приятел. След малко той направо влиза при него в клетката.
към текста >>

95. 08 - 26. БОЖИЕТО БЛАГОВОЛЕНИЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Но тъй, както вървях, изведнъж изскача пред мене едно голямо куче от канавката и се изправи срещу мене.
Огънят, това е Духът; хлябът, това е Словото; водата, това е животът. Това ми разказа брат Нестор Илиев през 1963 година на бивака на Витоша. Брат Гръблев, при една среща с него ми разказа следната случка: „Пътувах по шосето през едно поле сам. Времето бе приятно, лек ветрец повяваше. Дали е от това, че край шосето пасяха стада и само от време на време долиташе до слуха ми техният звън, хлопките на стадата, вървях си аз спокойно, без да подозирам каквато и да е опасност. Но тъй, както вървях, изведнъж изскача пред мене едно голямо куче от канавката и се изправи срещу мене. Изненадата беше голяма. Нямах време нито за молитва, нито за формула. Кучето с целия си ръст беше пред мене. Дойде ми на ум само да кажа: „Бог да те благослови! " Казах го това много пъти: „Бог да те благослови, Бог да те благослови ..." И продължавах да вървя нататък и все го благославях.
към текста >>

Кучето с целия си ръст беше пред мене.
Времето бе приятно, лек ветрец повяваше. Дали е от това, че край шосето пасяха стада и само от време на време долиташе до слуха ми техният звън, хлопките на стадата, вървях си аз спокойно, без да подозирам каквато и да е опасност. Но тъй, както вървях, изведнъж изскача пред мене едно голямо куче от канавката и се изправи срещу мене. Изненадата беше голяма. Нямах време нито за молитва, нито за формула. Кучето с целия си ръст беше пред мене. Дойде ми на ум само да кажа: „Бог да те благослови! " Казах го това много пъти: „Бог да те благослови, Бог да те благослови ..." И продължавах да вървя нататък и все го благославях. Кучето остана право и скимтеше, през цялото време скимтеше. Просто то вече се измъчва и вече не може да стои право на крака, обаче аз, като се отделих повече от 20-30 крачки настрана, престанах да го благославям, кучето стъпи на крака и се върна с подвита опашка като гузно и виновно. Замина нататък към неизвестност.
към текста >>

Кучето остана право и скимтеше, през цялото време скимтеше.
Изненадата беше голяма. Нямах време нито за молитва, нито за формула. Кучето с целия си ръст беше пред мене. Дойде ми на ум само да кажа: „Бог да те благослови! " Казах го това много пъти: „Бог да те благослови, Бог да те благослови ..." И продължавах да вървя нататък и все го благославях. Кучето остана право и скимтеше, през цялото време скимтеше. Просто то вече се измъчва и вече не може да стои право на крака, обаче аз, като се отделих повече от 20-30 крачки настрана, престанах да го благославям, кучето стъпи на крака и се върна с подвита опашка като гузно и виновно. Замина нататък към неизвестност. Това ми разказа брат Гръблев. Ще ви разкажа сега една случка под заглавието „От всичко се учете! " Един брат от Изгрева се връщал от града и пътува за Изгрева.
към текста >>

Просто то вече се измъчва и вече не може да стои право на крака, обаче аз, като се отделих повече от 20-30 крачки настрана, престанах да го благославям, кучето стъпи на крака и се върна с подвита опашка като гузно и виновно.
Нямах време нито за молитва, нито за формула. Кучето с целия си ръст беше пред мене. Дойде ми на ум само да кажа: „Бог да те благослови! " Казах го това много пъти: „Бог да те благослови, Бог да те благослови ..." И продължавах да вървя нататък и все го благославях. Кучето остана право и скимтеше, през цялото време скимтеше. Просто то вече се измъчва и вече не може да стои право на крака, обаче аз, като се отделих повече от 20-30 крачки настрана, престанах да го благославям, кучето стъпи на крака и се върна с подвита опашка като гузно и виновно. Замина нататък към неизвестност. Това ми разказа брат Гръблев. Ще ви разкажа сега една случка под заглавието „От всичко се учете! " Един брат от Изгрева се връщал от града и пътува за Изгрева. По пътя настига други приятели, които разговаряли по някои въпроси.
към текста >>

96. 09 - 08. ПРОБУЖДАНЕТО НА ТЕПАВИЧАРЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Под бряста имаше разни животни: кози, кучета, овце, птици, кокошки, всякакъв вид животни, на които бях отнел живота.
8. ПРОБУЖДАНЕТО НА ТЕПАВИЧАРЯ През 1920 година бях тепавичар на село Каблешково. На 20 януари вечерта сънувах следния сън: Пред вратата на тепавицата имаше бряст, който беше осветен от една голяма светлина, по-ярка от тая на слънцето. Под бряста имаше разни животни: кози, кучета, овце, птици, кокошки, всякакъв вид животни, на които бях отнел живота. Всяко едно животно на свой език почна да вика и да ме дърпа, като искаше да му върна онова, което му бях отнел - живота. Изпитах ужас от това виене, крякане, мучене. Чудех се какво да правя и в този миг се събудих. Ставам и слизам долу при тепавицата, за да проверя хода на тепавицата и пак се връщам и лягам да спя. Заспивам и сънувам: Чувам силен изстрел на оръдие, чувам свистенето на снаряда.
към текста >>

97. 09 - 48. ДНЕС ЩЕ МЕ УБИЯТ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Същият бил сънувал, че черно куче го бе ухапало.
48. ДНЕС ЩЕ МЕ УБИЯТ Нашият съгражданин Ганю Цанев Христов, който е бил на фронта при Люлебургас през време на Балканскта война, една сутрин, като станал от сън, заявил на другарите си: „Днес ще ме убият. Кажете на жена ми да учи децата." През този ден, щом се почнало сражението, той паднал убит. Същият бил сънувал, че черно куче го бе ухапало. При него е бил съгражданинът му Боби Иванов Делипенев, който пратил писмо на домашните си и ги уведомил за последното желание на убития му приятел. Разказал: Пеню Ганев
към текста >>

98. 09 - 71. БОГ ДА ТЕ БЛАГОСЛОВИ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Но както си вървях, едно куче, което било в канавката, веднага се изправи срещу мене.
71. БОГ ДА ТЕ БЛАГОСЛОВИ Пътувах по шосето през едно поле сам. Времето беше приятно. Лек ветрец повяваше. Далеч от шосето пасяха стада и само от време на време долиташе до мене звън от хлопките на стадата. Вървях си спокоен, без да подозирам каквато и да било опасност. Но както си вървях, едно куче, което било в канавката, веднага се изправи срещу мене. Изненадата беше голяма. Нямаше време да мисля, нито пък имаше време за молитва или формули. Кучето с целия си ръст беше изправено срещу мене. Дойде ми наум да му кажа само това: „Бог да те благослови! " Казах го много пъти и продължавах да вървя по пътя.
към текста >>

Кучето с целия си ръст беше изправено срещу мене.
Далеч от шосето пасяха стада и само от време на време долиташе до мене звън от хлопките на стадата. Вървях си спокоен, без да подозирам каквато и да било опасност. Но както си вървях, едно куче, което било в канавката, веднага се изправи срещу мене. Изненадата беше голяма. Нямаше време да мисля, нито пък имаше време за молитва или формули. Кучето с целия си ръст беше изправено срещу мене. Дойде ми наум да му кажа само това: „Бог да те благослови! " Казах го много пъти и продължавах да вървя по пътя. Кучето, както беше изправено на задните си крака, така и остана. Аз все се отдалечавах, гледах го и го благославях. Чувах го как то взе мъчително да скимти.
към текста >>

Кучето, както беше изправено на задните си крака, така и остана.
Изненадата беше голяма. Нямаше време да мисля, нито пък имаше време за молитва или формули. Кучето с целия си ръст беше изправено срещу мене. Дойде ми наум да му кажа само това: „Бог да те благослови! " Казах го много пъти и продължавах да вървя по пътя. Кучето, както беше изправено на задните си крака, така и остана. Аз все се отдалечавах, гледах го и го благославях. Чувах го как то взе мъчително да скимти. Когато вече бях на двадесетина крачки от него, аз спрях да го благославям и чак тогава то спусна предните си крака, уплашено и сякаш виновно се отдалечи, без вече да погледне към мен. Разказал: Никола Гръблев. Ето какво може да направи една формула, изказана с абсолютна вяра.
към текста >>

99. 09 - 94. КАМШИКЪТ НА ПРИРОДАТА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

94. КАМШИКЪТ НА ПРИРОДАТА Един ден кучето на Тодор - нашия съсед, удави едно агне.
94. КАМШИКЪТ НА ПРИРОДАТА Един ден кучето на Тодор - нашия съсед, удави едно агне. Още същата вечер стопанинът, като се научи за станалото, страшно се ядоса и реши да отмъсти на кучето за извършеното покушение върху живота на агнето. Вечерта той мина край Караман, хвана го, върза го и каза: „Карамане, ще плащаш за агнето." Кучето гледаше стопанина с доверие, без да знае каква съдба го очаква. На следния ден Караман остана без крака. Мина време и всички забравиха за мъчителната смърт на Караман. Две години след тая жестокост над Караман, в семейството на Тодор се роди дете.
към текста >>

Още същата вечер стопанинът, като се научи за станалото, страшно се ядоса и реши да отмъсти на кучето за извършеното покушение върху живота на агнето.
94. КАМШИКЪТ НА ПРИРОДАТА Един ден кучето на Тодор - нашия съсед, удави едно агне. Още същата вечер стопанинът, като се научи за станалото, страшно се ядоса и реши да отмъсти на кучето за извършеното покушение върху живота на агнето. Вечерта той мина край Караман, хвана го, върза го и каза: „Карамане, ще плащаш за агнето." Кучето гледаше стопанина с доверие, без да знае каква съдба го очаква. На следния ден Караман остана без крака. Мина време и всички забравиха за мъчителната смърт на Караман. Две години след тая жестокост над Караман, в семейството на Тодор се роди дете. Радваха му се близки и роднини, но най-много му се радваха родителите ми, защото им бе първо дете и на него възлагаха всички надежди.
към текста >>

Вечерта той мина край Караман, хвана го, върза го и каза: „Карамане, ще плащаш за агнето." Кучето гледаше стопанина с доверие, без да знае каква съдба го очаква.
94. КАМШИКЪТ НА ПРИРОДАТА Един ден кучето на Тодор - нашия съсед, удави едно агне. Още същата вечер стопанинът, като се научи за станалото, страшно се ядоса и реши да отмъсти на кучето за извършеното покушение върху живота на агнето. Вечерта той мина край Караман, хвана го, върза го и каза: „Карамане, ще плащаш за агнето." Кучето гледаше стопанина с доверие, без да знае каква съдба го очаква. На следния ден Караман остана без крака. Мина време и всички забравиха за мъчителната смърт на Караман. Две години след тая жестокост над Караман, в семейството на Тодор се роди дете. Радваха му се близки и роднини, но най-много му се радваха родителите ми, защото им бе първо дете и на него възлагаха всички надежди. Какво голямо бе разочарованието им, когато детето стана на 2-3 години, а не можеше да стъпи на ходилата си.
към текста >>

100. 09 - 179. ДОБРОТО ОРЪЖИЕ