НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
209
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Когато вятърът раздвижи дюните от коралови остатъци и раковини, в ухото на човека достига „концерт" от виенето на хиляди
кучета
.
Освен звуковете на морето, познати са и звучащи пясъци на много места. На о-в Борнхолм, при всяка стъпка пясъкът издава много интересен шум. Звъни ту тихо, ту rpoмко и прибрежният пясък на Колберг (Пометания). Пясъците на великата сахарска пустиня издават звуци, които пътниците наричат „стенанията на Сахара". Най-чудни звуци се чуват близо до о-в Кауай (Хавайския архипелаг).
Когато вятърът раздвижи дюните от коралови остатъци и раковини, в ухото на човека достига „концерт" от виенето на хиляди
кучета
.
Туземците наричат тия дюни „Лаещ пясък". Тайнствени звуци се слушат и покрай немското море в източната част на долна Белгия. Населението предрича по тях времето и ги нарича „Хълцане на мъглата" или „хълцане на морето". Звуковете не престават от заран до вечер и се чуват при хубаво време и слънчеви дни. На открито мора се чуват по-ясно.
към текста >>
„Вече в блеенето на овцата, викаща агънцето си, в мяукането на котката, в лая на
кучето
, в рева на лъва, както и в пеенето на птиците се чул гласът на природата и първобитните опити да се заговори".
В животинското царство най-добри певци се намират между птиците. Според Фламарион първият основател тук на земята на пеенето е бил щурецът. Той се е появил в девонския период, когато е имало само пъварци, мекотели, червеи и хрущялни риби, значи цяло море от глухонеми същества. Бръмченето на насекомите, цвърченето на скакалеца са били първите звуци. После жабата е започнала да дава своите концерти, гигантските гущери да съскат и най-накрая е запяла птичката.
„Вече в блеенето на овцата, викаща агънцето си, в мяукането на котката, в лая на
кучето
, в рева на лъва, както и в пеенето на птиците се чул гласът на природата и първобитните опити да се заговори".
Според Шарл Литурно пойните птици обичат да пеят „защото им се пее". Понякога намираме същински музикални турнири между съперници, които траят до пълно изнемощяване. Нещо повече, Летурно привежда един пример и за съществуването на инструментална музика у птиците. Касае се за самеца-папуняк, който в периода на любовта си свири по един своеобразен начин. Като поеме в себе си въздух, той поставя края на своя своеобразен клюн отвесно към някой камък или дърво и после издишайки произвежда по тоя начин своеобразни звукове – неговата любовна песен... Аз няма да се спирам повече на въпроса за музикалната душа на птиците.
към текста >>
Множество наблюдения ясно потвърждават силната музикалност на
кучетата
.
Вълкът е голям враг на музиката. Никаква музика не го предразполага, а в повече случаи го плаши. Мечката е слабомузикална (според Daumbresse). Според други тя е силно музикална. Чувствителни към пианото са някои котки.
Множество наблюдения ясно потвърждават силната музикалност на
кучетата
.
Маймуната е още по-чувствителна. Според Дарвин гибонът взема цяла октава от звукове. Следователно тя се явява същински певец. В „произхождение на човека" той цитира съобщението на Савоа, че черните шимпанзета се събират по 20-50 наедно, за да правят нещо като „оркестър", удряйки върху кухите и звучни дървета, които те държат с ръцете и краката си. Фон Винклер цитира случаи, когато при свирене на фис-хармония или роял особено при „печални и мелодични мотиви" са се явявали в стаята по няколко мишки „които като че примират, слушайки увличащата ги мелодия.
към текста >>
2.
ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Дезолт, лекар в Бордо, уверява, че успешно лекувал ухапани от бясно
куче
.
Лекарят, обаче, се боял да не му се присмеят и не приложил музикотерапия, но за това пък един от приятелите на болния, който добре свирел на цигулка, почнал да свири на болния най-любимите му арии. Хората помислили, че свирачът е по-луд от самия болен. Но скоро видели лицето на болния, че добило израз на приятна изненада. След четвърт час болният заспал През време на тоя сън той получил криза, която го спасила. Казват, че когато княгиня Пигнатели от Неапол се разболяла от треска, била излекувана с песен от знаменития Хас, изпълнена от рицаря Рааф. П.
Дезолт, лекар в Бордо, уверява, че успешно лекувал ухапани от бясно
куче
.
Той казва, че е видял да се излекува даже и туберкулоза. Хризип привежда, един пример за излекуване и на епилепсията чрез музиката. Аварският херцог Алберт, син на Фридрих е укротявал припадъците от подагра, от която е страдал, със свиренето на една тиха и продължителна музика. Геснер съобщава и за един италианец, който постъпвал по същия начин. Според Манст преди, в голямата болница на Кайро, употребявали музиката за удоволствие на болните и за да ги предразположат към бърза операция.
към текста >>
3.
В часове на размисъл – Георги Томалевски
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Това прилича, на онези
кучета
, които гонят своята сянка – колкото повече те бягат, толкова повече и сянката бяга.
Така физическите прояви, материалните прояви и форми са отразени от други, невидими причини, които се казват духовни или причинни. От това следва: както сянката зависи от обекта и от неговото положение спрямо светлината, която го проектира, така всички случки тук, в този живот, зависят от формите на нашия духовен мир и от неговото отношение спрямо живата природа. За да се коригира една сянка, трябва да се измени обекта, който я дава или светлината, която я проектира. Значи, не може да се измени живата природа – светлината, но трябва да се измени духовният мир на човека, за да се получи нова сянка – физическия живот. Така понякога се явява заблуждението, че може да се измени външния живот като се употреби насилие направо върху материалните форми.
Това прилича, на онези
кучета
, които гонят своята сянка – колкото повече те бягат, толкова повече и сянката бяга.
Всички прояви тук са сянка на други, по-действителни форми и, за да се получат резултати, трябва да се търси причината на сянката и тя да се коригира. Необходим е един стремеж към духовно съвършенство, защото подир него вървят сенките на физическия свят. Този свят и онзи свят е един и същ, само гледан с други очи; те са части от същото дърво. Соковете на едно дърво не могат да се качат на клончетата, ако не минат през корените. В това дърво, което представлява живота, корените – това е физическия живот, мислите са клончетата; делата – плодовете.
към текста >>
4.
Живите барометри – Добран
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
ОПИТИТЕ НА ПАВЛОВ [3] Той изкарал вън от тялото долния край на хранопровода у
кучето
.
И обяснява, че постига този успех, като си представял, че ръката е твърде гореща. Значи, той си мисли много живо стоплянето на ръката. И тая представа има тогаз такъв резултат, като че ли ръката наистина е подложена на нагряване. Интересно беше, че изпотяването се ограничаваше на малко, определено място. Волята не само е способна да подбуди към усилена дейност органи, които иначе не са под нейната власт, но тя може и да попречи на рефлективните процеси, които нормално са независими от нея".
ОПИТИТЕ НА ПАВЛОВ [3] Той изкарал вън от тялото долния край на хранопровода у
кучето
.
Същевременно пробил дупка в стомаха и наблюдавал, що става в него през време на опитите. Показал къс месо на кучето и наблюдавал, как стомахът почнал да отделя изобилно сок. Направил и следния опит: накарал кучето да изяде къс месо. Тогаз стомахът почнал още по-изобилно да отделя сок. Тук причина за отделянето на стомашния сок е душевното състояние, понеже храната не отива в стомаха, а през долния край на хранопровода излиза вън от тялото.
към текста >>
Показал къс месо на
кучето
и наблюдавал, как стомахът почнал да отделя изобилно сок.
И тая представа има тогаз такъв резултат, като че ли ръката наистина е подложена на нагряване. Интересно беше, че изпотяването се ограничаваше на малко, определено място. Волята не само е способна да подбуди към усилена дейност органи, които иначе не са под нейната власт, но тя може и да попречи на рефлективните процеси, които нормално са независими от нея". ОПИТИТЕ НА ПАВЛОВ [3] Той изкарал вън от тялото долния край на хранопровода у кучето. Същевременно пробил дупка в стомаха и наблюдавал, що става в него през време на опитите.
Показал къс месо на
кучето
и наблюдавал, как стомахът почнал да отделя изобилно сок.
Направил и следния опит: накарал кучето да изяде къс месо. Тогаз стомахът почнал още по-изобилно да отделя сок. Тук причина за отделянето на стомашния сок е душевното състояние, понеже храната не отива в стомаха, а през долния край на хранопровода излиза вън от тялото. Руският лекар Булавинцев продължи опитите на Павлов[4]: ,;Чрез сонда той взел проба от стомашното съдържание на здрави хора. След туй с вкусови и зрителни усещания или чрез споменаване имената на някои храни възбуждал апетита.
към текста >>
Направил и следния опит: накарал
кучето
да изяде къс месо.
Интересно беше, че изпотяването се ограничаваше на малко, определено място. Волята не само е способна да подбуди към усилена дейност органи, които иначе не са под нейната власт, но тя може и да попречи на рефлективните процеси, които нормално са независими от нея". ОПИТИТЕ НА ПАВЛОВ [3] Той изкарал вън от тялото долния край на хранопровода у кучето. Същевременно пробил дупка в стомаха и наблюдавал, що става в него през време на опитите. Показал къс месо на кучето и наблюдавал, как стомахът почнал да отделя изобилно сок.
Направил и следния опит: накарал
кучето
да изяде къс месо.
Тогаз стомахът почнал още по-изобилно да отделя сок. Тук причина за отделянето на стомашния сок е душевното състояние, понеже храната не отива в стомаха, а през долния край на хранопровода излиза вън от тялото. Руският лекар Булавинцев продължи опитите на Павлов[4]: ,;Чрез сонда той взел проба от стомашното съдържание на здрави хора. След туй с вкусови и зрителни усещания или чрез споменаване имената на някои храни възбуждал апетита. Отделяният в този случай стомашен сок съдържал повече солна киселина (2 на сто), както и голямо количество пепсин, което не се констатирало при невъзбудения стомах, С експерименталното доказване, че душевните причини непосредствено дават резултати в тялото, първоначалната Ламаркова мисъл доби такава опора, че не е мъчно да се предвиди, че 20 век ще бъде век на биологична психология.
към текста >>
Физиологията може да докаже, че ако покажем на едно
куче
храна, то тя, според това, дали е месо или тлъстини, ще повлияе върху качеството на отделящия се сок, предназначен за смилането ù." Както се вижда от предидущите опити, съзнанието влияе върху органическите процеси.
Все повече факти се трупат, които изключват механическо обяснение и хвърлят светлина върху по-дълбоките вътрешни фактори, които регулират органическия живот, приспособлението и еволюционния процес. Трупат се факти за влиянието на душевното състояние върху химичните процеси, при което се проявява целесъобразност. Август Паули казва[11]: „Целесъобразният характер на един химичен процес го прави годно средство за задоволяване една нужда на организма, следователно субектът го насочва в определено направление. Ако обаче химичните процеси в организма имат психични причини, тогаз би трябвало душевните състояния непосредствено да действуват върху химичните процеси. Ние имаме за това косвени доказателства, тъй като физиологията за голяма своя изненада е дошла до „психичната секреция", с което се дава едно пряко доказателство на това.
Физиологията може да докаже, че ако покажем на едно
куче
храна, то тя, според това, дали е месо или тлъстини, ще повлияе върху качеството на отделящия се сок, предназначен за смилането ù." Както се вижда от предидущите опити, съзнанието влияе върху органическите процеси.
От някои опити е ясно, че тук играе голяма роля и подсъзнанието. Областта на психичното е много обширна, по-обширна от областта на обикновеното будно съзнание. И тогаз лесно можем да си обясним, как психичното, особено подсъзнателната област, влияе върху физиологичните процеси. Ясно е, как става възвръщане към Ламарковото схващане за влиянието на психичното върху телесните процеси. Още Ламарк казваше, че често индивидът преживява чувства, които сам не забелязва, значи те могат да бъдат подсъзнателни, но при все това те влияят върху организма.
към текста >>
5.
КНИГОПИС
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Кучетата
усилено ровят земята, овчарските
кучета
лягат и не гледат стадото, ловджийските и другите
кучета
изпращат неприятна миризма, миришат на
кучещина
.
Къртиците усилено ровят земята, което се вижда по тяхната къртичина повече от обикновено. Едрите рогати животни обтягат шия и обръщат муцуната срещу вятъра. Плъховете и мишките усилено цвъркат и тичат, което се забелязва по шума, който е повече от обикновеното. Конете къркат и пръхтят. Овцете не си отиват от пасището, трябва да ги гониш насила, Магаретата реват по-силно от обикновено.
Кучетата
усилено ровят земята, овчарските
кучета
лягат и не гледат стадото, ловджийските и другите
кучета
изпращат неприятна миризма, миришат на
кучещина
.
Как животните показват вятъра. Едрите рогати животни играят, често правят скокове и си въртят главата. Овцете се въртят на едно место, въртят си главите и свършено се замайват, Свинете хващат с устата сламки и ги разнасят по двора, Котките драскат по вратите, по краката на масите, по пода и т.н. Материята в природата. Материята се състои от химични елементи.
към текста >>
6.
Философия
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Констатирано е дори у коне, крави,
кучета
и др.
нематериализирана, но която може да се вижда с очи; коренът на втората -дума е Phis, което значи знаене предварително, предвиждане. В острова Ферое са били наричани Фантоми, Сенки - астралните форми; изразът aërosome на модерните окултисти е много по-точен, следователно е за предпочитане. Казваше се, че известни народи имат по-развита, отколкото други тази способност на двойно виждане и един бeлeжит автор Гоерес, констатира това, както и четецът ще се убеди от следващите негови думи: „Двойното виждане се намира като една естествена дарба в северна Великобритания, макар по-нарядко да се среща тя у планинците, отколкото у островните обитатели... Тази дарба не е само от вчера в островите и планинците на планините в Британия тя е съществувала през всички времена, още повече преди появяването на Християнството в тези области. Нещо повече - тя не се констатира само в единични случаи, но се среща същевременно по цялата страна, чиито обитатели не са имали никакви отношения помежду си. Тази дарба не зависи от пола защото и мъжете я притежават, колкото и жените, нито от възрастта защото и децата пеленачета често виждали видения, в същото време, когато и възрастните ги виждаха.
Констатирано е дори у коне, крави,
кучета
и др.
да се безпокоят и издават смущенията си през същото време и, затова се казваше, че и те споделят тази дарба с господарите си или предполагаха, че животните усещат само смутовете у видящите, без да виждат видяното от последните"[8]. И последното е, разбира се, една погрешка; животните са също така видещи, както и човек и често дори те виждат и господаря си на далечни разстояния, защото те притежават до една висока степен способността да се раздвояват, да се излъчват. За феите Както всички древни народи, Келтите също са вярвали във феите добрите и лошите природни духове. Поетът Мела нарича Garriagenae онова, що галските Барди наричат Karidgwen и днес Кориган, което е всеобщо име на феите в Британия. Има голяма прилика между Келтската и финикийската митологии.
към текста >>
7.
Преображение
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Ако петлите млъкват преди землетресенията, жабите, славеите също, ако
кучетата
бягат от къщи, конете скачат и се дърпат в своите обори, котките мяучат и искат да бягат на открито - всички тия белези сочат на едно несъмнено отношение между настъпващото явление и тия животни Обикновено това наричат проявление на инстинкт.
Схващане съотношенията между явленията е свързано с известна широта на възгледите. която, за съжаление, не е качество често срещано в обикновените учени, но затова в малцината избрани, които водят човешката мисъл - то е винаги техен верен спътник. Някога великият сърцеведец Исус (наистина още една ненаучна традиция да се споменува името Му в статия с претенции за научност!) казваше: „Който има уши да слуша, нека слуша". Не вярвам да се намери читател, който да помисли, че някой е оставил ушите си в къщи, но Исус е искал да каже, че говори само на тия, които имат органи и знаят да ги употребяват не механически, а разумно. И тъй, на поставения въпрос, има ли връзка човек със землетресенията, трябва да се отговори категорически и решително., Макар и в малко думи и неизчерпателно, все пак трябва да се очертае набързо (повече е дадено в ред лекции на г-н Дънов) една схема, по която разумните хора лесно ще намерят неутъпканите пътеки, по които биха могли да се изкачат и открият нови простори за мисълта си.
Ако петлите млъкват преди землетресенията, жабите, славеите също, ако
кучетата
бягат от къщи, конете скачат и се дърпат в своите обори, котките мяучат и искат да бягат на открито - всички тия белези сочат на едно несъмнено отношение между настъпващото явление и тия животни Обикновено това наричат проявление на инстинкт.
Всъщност то е едно природно естествено явление: нервно - приток на енергия, увеличение на интензивитета, който докарва едно особено неспокойно състояние, което е добре известно и достатъчно констатирано и от много тъй наречени нервни хора. На що се дължи то? Кой е елементът посредник между животното и човека от една страна - и землетресението от друга страна? Океани от електричество, в който са потопени и едните, и другите и които образуват средата, в която ще се развиват събитията. И наистина, какво ни говори съвременната наука за материята?
към текста >>
8.
Учителят – Мара Белчева
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
При разходката видях, че минават стадо овце, водени от овчар и с две великолепни
кучета
.
Най-сетне ми казаха, че в едно парижко предградие, близо до езерото Сен Фарго живее един антиквар, продавач на разни интересни предмети; и именно неговата жена е могла да поправи тая бродерия. Една сутрин се упътих към Менилмонтан. Намерих улицата и къщата. И понеже видях, че пред тая къща имаше една кола, аз се поразходих малко, додето домакинът се освободи от гостенина. Реших да се върна четвърт час по-късно.
При разходката видях, че минават стадо овце, водени от овчар и с две великолепни
кучета
.
Някой до мен се спря, за да гледа като мен кучетата. Той ми каза: – Обичате ли овчарските кучета? – Да. – И аз също. Ние двамата, без съмнение, сме стари овчари.
към текста >>
Някой до мен се спря, за да гледа като мен
кучетата
.
Една сутрин се упътих към Менилмонтан. Намерих улицата и къщата. И понеже видях, че пред тая къща имаше една кола, аз се поразходих малко, додето домакинът се освободи от гостенина. Реших да се върна четвърт час по-късно. При разходката видях, че минават стадо овце, водени от овчар и с две великолепни кучета.
Някой до мен се спря, за да гледа като мен
кучетата
.
Той ми каза: – Обичате ли овчарските кучета? – Да. – И аз също. Ние двамата, без съмнение, сме стари овчари. И прибави засмяно: – Не ме ли познавате, докторе?
към текста >>
Той ми каза: – Обичате ли овчарските
кучета
?
Намерих улицата и къщата. И понеже видях, че пред тая къща имаше една кола, аз се поразходих малко, додето домакинът се освободи от гостенина. Реших да се върна четвърт час по-късно. При разходката видях, че минават стадо овце, водени от овчар и с две великолепни кучета. Някой до мен се спря, за да гледа като мен кучетата.
Той ми каза: – Обичате ли овчарските
кучета
?
– Да. – И аз също. Ние двамата, без съмнение, сме стари овчари. И прибави засмяно: – Не ме ли познавате, докторе? Не важи, ще се видим пак.
към текста >>
9.
ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Едно
куче
залая от двора, но после почна да се умилква около нас.
Той ще ни осведоми. По-после Андреас каза: – Има 481 година, от как Жана Д'Арк е била затворена в кулата, дето ще отидем. След обяд взехме сбогом от винаря, като му обеща Андреас да иде да го посети скоро. Ние се упътихме към къщата, която ни беше посочил на-шият спътник. Наближихме кулата.
Едно
куче
залая от двора, но после почна да се умилква около нас.
Андреас се изкачи на кулата. После всичко потъна в мълчание. Само часовникът на една кула и свирката на един бърз влак нарушаваха нощната тишина. От време на време ме налягаше сън, но аз се раздвижвах, за да не спя. Половин час мина тъй.
към текста >>
двора,
кучето
- всичко отново се яви.
Без церемонии, без приготовление Андреас беше призовал Жана Д'Арк. След няколко минути видението се промени. Аз видях в един сводест салон Андреас прав да говори с една млада жена, облечена в дрехи, с които я рисуват всички художници. Обаче това не беше видение, понеже чувствувах под ръката си студа на зидовете, слушах гласа на събеседниците и даже взех участие в разговора. След един час всичко изчезна. Къщичката.
двора,
кучето
- всичко отново се яви.
Но първата дума на Андреас беше да обещая тайна върху това, което чух, което ще чуя или видя през следните два дена. Влязохме в гората по тясна пътека и си починахме в една напусната кариера, открита от Андреас. На другия ден отидохме при едни развалини. Там видях видения, подобни на тези през нощта, но много по-драматични. Нищо повече не мога да кажа.
към текста >>
10.
РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Не оставяйте прочее вашите мисли да блуждаят наоколо, като малко
куче
, трябва постоянно да ги владеете и ръководството им да вземете в собствени ръце.
Всяка мисъл трябва да има цел и да бъде изпратена за извършване на определена работа. Имате ли ненужни мисли, то всеки път пропущате възможността да направите добро. Безцелните мисли са пречка за растежа. Владеене на Мисълта Мислите са творчески сили. Разумът е материал, с който градим; това ще разберете, когато почнете да познавате по-високите области.
Не оставяйте прочее вашите мисли да блуждаят наоколо, като малко
куче
, трябва постоянно да ги владеете и ръководството им да вземете в собствени ръце.
Владеене на мисълта е най-важната крачка при всички работи. Затова никога не бивайте по отношение мислите си негативни. Бъдете винаги будни. Всяка ваша мисъл трябва да ме достигне; така ще мога да ги скача с моите И Моите мисли трябва все по-ясно да бъдат възприети от мозъка ви. Обучавайте моя мисловен орган, като мислите ясно и то само това, с което можете да помагате на другите.
към текста >>
11.
ОСНОВНОТО СОЦИАЛНО ПРОТИВОРЕЧИЕ - А. ТОМОВ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Според наблюденията през време на Търновското земетресение,
кучетата
на града са се събрали в групи, тръгнали са душейки по земята, следвали са строго определена посока, лаейки по особено тревожен начин.
Изненадата ни сочи само, че още не е обърнато достатъчно внимание на факторите, които предшестват явлението, а също и на самите, свързани с главното, второстепенни явления, които го предхождат – и следователно могат да послужат като херолди на нещастието. 2) А че такива явления съществуват не само като логически възможности, го доказва поведението на някои животни няколко време преди земетресението – факт, наблюдаван и многократно и положително установен. Така като обективно установен факт може да се смята, че някои животни предусещат земетресенията: например мравите излизат от мравуняците и почват да пълзят и бягат по стените нагоре; змиите също напускат дупките си няколко часа преди, птиците се събират в големи крайно неспокойни ята, домашните птици и добитъкът стават особено и характерно неспокойни. Един разумен овчар винаги може да познае, защо се безпокоят овците му, дали от вълк или по други особени причини. Някои от по-старите от тях по трупането или подбягването на овците около стадото могат почти безпогрешно да предскажат времето, а също и земетресенията, след като наскоро са ги имали вече.
Според наблюденията през време на Търновското земетресение,
кучетата
на града са се събрали в групи, тръгнали са душейки по земята, следвали са строго определена посока, лаейки по особено тревожен начин.
Това е траяло, докогато е последвал силен подземен гръм или тътнеж, след което кучетата обикновено са се пръскали тутакси по махалите си. От силата и посоката на гърма и неговият характерен тътнеж е могло да се предскаже доста приблизително и силата и направлението на приближаващия трус. (Следва)
към текста >>
Това е траяло, докогато е последвал силен подземен гръм или тътнеж, след което
кучетата
обикновено са се пръскали тутакси по махалите си.
2) А че такива явления съществуват не само като логически възможности, го доказва поведението на някои животни няколко време преди земетресението – факт, наблюдаван и многократно и положително установен. Така като обективно установен факт може да се смята, че някои животни предусещат земетресенията: например мравите излизат от мравуняците и почват да пълзят и бягат по стените нагоре; змиите също напускат дупките си няколко часа преди, птиците се събират в големи крайно неспокойни ята, домашните птици и добитъкът стават особено и характерно неспокойни. Един разумен овчар винаги може да познае, защо се безпокоят овците му, дали от вълк или по други особени причини. Някои от по-старите от тях по трупането или подбягването на овците около стадото могат почти безпогрешно да предскажат времето, а също и земетресенията, след като наскоро са ги имали вече. Според наблюденията през време на Търновското земетресение, кучетата на града са се събрали в групи, тръгнали са душейки по земята, следвали са строго определена посока, лаейки по особено тревожен начин.
Това е траяло, докогато е последвал силен подземен гръм или тътнеж, след което
кучетата
обикновено са се пръскали тутакси по махалите си.
От силата и посоката на гърма и неговият характерен тътнеж е могло да се предскаже доста приблизително и силата и направлението на приближаващия трус. (Следва)
към текста >>
12.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Едни приличат на мечки, други на вълци, лисици,
кучета
, котки, разни видове птици, насекоми, някои приличат на растения и пр.
Непознатият учудено възкликнал: „Преди години вие ме рисувахте за портрета на Христа, а сега искате да ме рисувате за един съвсем противоположен образ.” Художникът му казал: „През това време вие така сте се изменили, че аз не можах да ви позная и виждам във вас сега най-подходящия образ за Юда.” Човек може да се промени, може да промени всичките свои качества в добър или лош смисъл. Необходимо е за това пробудено съзнание, добра воля за работа над себе си и време. Един от най-добрите начини за променяне на средата е работата върху себе си. Но и работата за променяне на средата подпомага и себеиздигането. Още Лафатер, бащата на модерната физиогномика, беше установил, че различните хора имат прилика с различни животински образи.
Едни приличат на мечки, други на вълци, лисици,
кучета
, котки, разни видове птици, насекоми, някои приличат на растения и пр.
Някои съвременни антрополози искат да видят в тази прилика един намек за произхода на човека от животните. За характеролога обаче, тези прилики са от голямо значение при вадене на заключение. Чрез сравнителното изучаване основните елементи, които дават един образ, приличащ на даден род животно, се идва до изучаване основните елементи, присъщи на дадени характерни черти изобщо. Например, очите на лъва изразяват смелост и благородство. Без съмнение, благородството тук е израз на чувството за господство и сила.
към текста >>
13.
НЕЩО ОТ НАУКАТА ЗА РЪКАТА - МИХАЙЛ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Куче
или котка, па и всяко животно, при някаква голяма рана на тялото си, само намира слънце и само се излага на слънчеви лъчи, от които възприема лечебен балсам и успокоение.
Счупи ли се клон от бора, борът сам се лекува, той сам слага превръзката си, за да не спре живота на целия организъм-бор, докато дойде лекар отвън. На часа още на болното място обилно се отделят смолисти вещества, които покриват раната, заглаждат мястото, което след време се покрива с нова ципа и кора. Все същата тази наука знаят и животните, без да ги е учил някой отвън. Защо? – Защото в организма е вложена науката за запазване и лекуване на болести и неразположения, дошли от външната среда. Ето как се лекуват те.
Куче
или котка, па и всяко животно, при някаква голяма рана на тялото си, само намира слънце и само се излага на слънчеви лъчи, от които възприема лечебен балсам и успокоение.
Кой го е научил на това изкуство, на тази наука ? От коя аптека си е доставило то тия лекарства? Не е ли това аптеката на природата, която всеки организъм моментално си намира в случай на опасност и нужда? А и всеки организъм също така представя част от природата. Следователно, няма да бъде смело, ако кажем, че лекарят на животните, растенията и на човека е в самите тях.
към текста >>
14.
БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
При своите кризи този едър човек почвал да ходи на четири крака, да лае и хапе и да върши като
куче
всички цинични работи.
Още Аристотел е писал върху това. Порта е създал една система от тези схващания, Лафатер изтъкнал голямото ù значение, а в по-модерно време Софус Шак, който е бил художник, е възкресил това учение и го обосновал с исторични имена. В настояще време няма физиогном и характеролог, който да не е посветил десетилетия в изучаване на зооморфните типове. Това е също една от най-интересните области в генетическата антропология. Върху това, че в човека, тъй да речем, живеят разни животни, които му дават лицевия израз и проява, можем да приведем няколко твърде интересни примери, които дава Genia Lioubow**) в своята хубава книга „Лицата и душите”: Един медик, приятел на, Lioubow ù разправил, че един пациент на около 40 години в една видна западна болница страдал от неврастения.
При своите кризи този едър човек почвал да ходи на четири крака, да лае и хапе и да върши като
куче
всички цинични работи.
Това обаче, което е било много очебийно е, че този човек имал както черепна конструкция, така също и лицев израз подобни на голямо куче. Друг случай, който разправя Lioubow е : Един неин познат, който инак бил много приятен, лицето му напомняло на петел. Този човек имал голям успех сред жените. Имал, обаче и лошия навик да си повдига раменете и горната част на ръцете повече отколкото би трябвало (нещо, характерно за петлите, които си повдигат силно крилете). Към тридесетата си година той се разболял тежко от треска, но оздравял.
към текста >>
Това обаче, което е било много очебийно е, че този човек имал както черепна конструкция, така също и лицев израз подобни на голямо
куче
.
Порта е създал една система от тези схващания, Лафатер изтъкнал голямото ù значение, а в по-модерно време Софус Шак, който е бил художник, е възкресил това учение и го обосновал с исторични имена. В настояще време няма физиогном и характеролог, който да не е посветил десетилетия в изучаване на зооморфните типове. Това е също една от най-интересните области в генетическата антропология. Върху това, че в човека, тъй да речем, живеят разни животни, които му дават лицевия израз и проява, можем да приведем няколко твърде интересни примери, които дава Genia Lioubow**) в своята хубава книга „Лицата и душите”: Един медик, приятел на, Lioubow ù разправил, че един пациент на около 40 години в една видна западна болница страдал от неврастения. При своите кризи този едър човек почвал да ходи на четири крака, да лае и хапе и да върши като куче всички цинични работи.
Това обаче, което е било много очебийно е, че този човек имал както черепна конструкция, така също и лицев израз подобни на голямо
куче
.
Друг случай, който разправя Lioubow е : Един неин познат, който инак бил много приятен, лицето му напомняло на петел. Този човек имал голям успех сред жените. Имал, обаче и лошия навик да си повдига раменете и горната част на ръцете повече отколкото би трябвало (нещо, характерно за петлите, които си повдигат силно крилете). Към тридесетата си година той се разболял тежко от треска, но оздравял. След това по обяд, но особено по вечеря го обхващал особен нервен трепет, очите му ставали много блестящи, изправял се и почвал да кукурига като петел.
към текста >>
15.
ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Куче
(Хрътка).
Индийците казват, че слонът е религиозно същество. Те разправят, че той всяка сутрин при изгрева на слънцето се обръща към изток и с хобота си прави три пъти особени движения нагоре, за да отдаде почитание на Божественото в природата. Положителният слонски тип има извънредно силна памет, големи сравнителни способности и много силно въображение – качества, нужни за една висока интелигентност. Хоботът е израз на интелигентността и на тънкия усет на това животно. Учителят казва, че големият хобот у слона не може да говори за друго, освен за голямата му интелигентност.
Куче
(Хрътка).
Хората, белязани от типа куче, представят едно много голямо разнообразие, подобно на голямата разновидност на това животно. Като крайни вариации на този представител, обаче, се взимат догът и хрътката. Догът е с четвъртита форма на лицето и главата и ъглести очертания и линии. Главата е някак си набита и ниска. Носът е груб и чип.
към текста >>
Хората, белязани от типа
куче
, представят едно много голямо разнообразие, подобно на голямата разновидност на това животно.
Те разправят, че той всяка сутрин при изгрева на слънцето се обръща към изток и с хобота си прави три пъти особени движения нагоре, за да отдаде почитание на Божественото в природата. Положителният слонски тип има извънредно силна памет, големи сравнителни способности и много силно въображение – качества, нужни за една висока интелигентност. Хоботът е израз на интелигентността и на тънкия усет на това животно. Учителят казва, че големият хобот у слона не може да говори за друго, освен за голямата му интелигентност. Куче (Хрътка).
Хората, белязани от типа
куче
, представят едно много голямо разнообразие, подобно на голямата разновидност на това животно.
Като крайни вариации на този представител, обаче, се взимат догът и хрътката. Догът е с четвъртита форма на лицето и главата и ъглести очертания и линии. Главата е някак си набита и ниска. Носът е груб и чип. Погледът е остър.
към текста >>
Тя е много по елегантна и по-фина почти от всички видове
кучета
.
Гласът – с висок тембър, но груб. Това са хора работливи, практични, изобретателни и предани към тия, които ги обичат. Те биват и много груби в нравите и завистливи. Счита се, че догът се среща повече като мъжки тип, отколкото като женски. Хрътката е с продълговата глава и форми.
Тя е много по елегантна и по-фина почти от всички видове
кучета
.
Гласът на хората от този тип е звънлив, а движенията и жестовете им бързи и живи. Те са оригинални, с доста приятни нрави, чувствителни и с особено чувство към чистотата, но и тънко егоистични. Типът куче човек може да срещне твърде често в доста големи разновидности измежду хашлаците из улиците. Редфилд казва, че този тип хора се твърде често среща измежду руснаците, французите, много често у ирландците и пр. Лисица. За този тип може да се каже, че всеки човек го познава някак по интуиция.
към текста >>
Типът
куче
човек може да срещне твърде често в доста големи разновидности измежду хашлаците из улиците.
Счита се, че догът се среща повече като мъжки тип, отколкото като женски. Хрътката е с продълговата глава и форми. Тя е много по елегантна и по-фина почти от всички видове кучета. Гласът на хората от този тип е звънлив, а движенията и жестовете им бързи и живи. Те са оригинални, с доста приятни нрави, чувствителни и с особено чувство към чистотата, но и тънко егоистични.
Типът
куче
човек може да срещне твърде често в доста големи разновидности измежду хашлаците из улиците.
Редфилд казва, че този тип хора се твърде често среща измежду руснаците, французите, много често у ирландците и пр. Лисица. За този тип може да се каже, че всеки човек го познава някак по интуиция. Физиогномически това са хора със средно, заострено-овално лице. Цвета на кожата им бива белезникав, розов до кафяв, кестеняви коси, рядко черни. Очите им са доста големи, възкръгли, сиви, жълтеникави, кестеняви или черни.
към текста >>
16.
РЪКАТА НА ЖЕНАТА - Д-Р Г. ЛОМЕР
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Аналогни животни от този натюрел се дават:
кучето
, конят, лисицата, скворецът, змиорката и др.
Те растат като растенията на дължина или височина. Те са изложени с това повече на светлина, но и на ветровете. Тези хора развиват голяма физическа дейност и устрем. Аналогни растения на този натюрел се сочат: тополата, ясенът, елхата, тръстиката, ръжта и всички житни растения. Тези растения стоят винаги над низките и широколистни растителни типове.
Аналогни животни от този натюрел се дават:
кучето
, конят, лисицата, скворецът, змиорката и др.
Първичният мислещ и чувствителен натюрел (фиг 4.) представя финен и нежен формен тип. Хората от този натюрел имат овално фино лице, с тънък и изящен врат, тяло и крайници. Челото бива високо и често също широко. Това са хора с фина глава, лице и дух. Те имат изящен душевен живот, обичат изкуството, науката и благородния начин на живот - те събират и се грижат за идеални ценности.
към текста >>
17.
Списанието PDF
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
„Ветеринарна клиника", год.І, книга 10, издавано от професори в нашия ветеринарен медицински факултет, се говори за новия труд на Фридрих Вагнер: „Студии върху цвета на ириса и възможността за една очна диагноза при
кучето
," Мюнхен, 1932.
ВЕСТИ И КНИГОПИС Ирисова диагноза при животните В спис.
„Ветеринарна клиника", год.І, книга 10, издавано от професори в нашия ветеринарен медицински факултет, се говори за новия труд на Фридрих Вагнер: „Студии върху цвета на ириса и възможността за една очна диагноза при
кучето
," Мюнхен, 1932.
След капиталния труд на Мадаус върху ирисовата диагноза , оставаше открит въпросът за ирисовата диагноза у животните, т.е. дали е възможно да се установяват болестите и на животните по техния ирис. Вагнер с горния си труд, който представлява негова дисертация, отговаря положително на този въпрос. Той констатирал, че болезнените промени в тялото на животното се изразяват в ириса във вид на различно оцветени точици, малки или по-големи, петна с различна форма, линии или гънки, различно разположени, изменения в форма на кукички, изчезване на нормалната лъчева структура на ириса и пр. Това изследване на Вагнер е важно от една страна, защото потвърждава за излишен път правата насока на ирисовата диагноза при човека, и от друга - отваря нови хоризонти и на ветеринарната медицина при диагноза на болестите и за тяхното лекуване.
към текста >>
18.
ЕДИНСТВО - ГЕОРГИ ТАХЧИЕВ
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
" В гореспомената статия на Майер и от други автори са дадени множество други лримери за подобна способност у пчелата, гълъба,
кучето
, коня и пр.
Д-р Гюнтер Ваксмут споменава случаите с германски кавалеристи през време на последната война в Русия, дето населените места са далеч едно от друго и дървените къщи са в повечето случаи съвсем прилични една на друга, тъй че в нощната тъмнота човек не би могъл да се ориентира. А пък виждаме, че в такива случаи конят, въпреки честата промяна на жилищата в чуждата област, ако бъде отпуснат напълно свободно, непогрешимо намира обора, който е бил използуван от него няколко пъти и то, когато тая местност се намира на далечно разстояние. И това в най-тъмната нощ, когато никакви контури не могат да се видят! Тук съвсем е изключено употреблението на зрението. И пита се д-р Гюнтер Ваксмут: "Как да се обясни "компасът" на коня?
" В гореспомената статия на Майер и от други автори са дадени множество други лримери за подобна способност у пчелата, гълъба,
кучето
, коня и пр.
Майер заключава, че тук не помага само обозначението на тези способности с някои термини, защото с туй не се обяснява нищо. Трябва да се допусне у тези животни съществуването на особен вид възприемателна способност и на съответни възприемателни органи. Въз основа на опити и наблюдения, казва Майер, трябва да приемем, че такива извънредни способности, които забелязваме у животните, имат ги и известни хора, при което у тях тези способности са още по-добре проявени. Майер приема няколко типа хора; именно обикновени хора, у които тези възприемателни органи не са развити, не са проявени и такива, у които те са развити. Способността на последните да възприемат нещо повече, което не може да се възприеме с обикновените сетива, той нарича ясновидство.
към текста >>
19.
LE MAITRE PARLE. LA LIBERTE
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Интересно е, че няколко часа преди да се почувствува земетресението,
кучетата
в целия град са виели непрекъснато".
На 30 ноемзри 1934 г., е имало земетресение в Югославия. По тоя повод в. „Утро", от 1. XII. печата следната телеграма от Белград с дата 30. XI: „Днес км 4 часа в Загреб е почувствувано земетресение, обаче, няма никакви повреди".
Интересно е, че няколко часа преди да се почувствува земетресението,
кучетата
в целия град са виели непрекъснато".
Подобни явления са наблюдавани и записани много пъти. Самият факт, че животните чувствуват земетресението няколко часа по-рано и се вълнуват, някои даже избягват от градовете и селата, показва, че земетресенията си имат по-дълбока причина. Те потвърждават окултното обяснение на земетресенията. Нови окултни сборници на руски. В Белград руски окултисти от разни страни започнаха от 1933 год.
към текста >>
20.
НЕЗНАЙНОТО - Д. СТОЯНОВ
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
С тия радиовълни той се опитва да обясни способността за ориентация у животните: у гълъба,
кучето
, пчелите и пр.
Напоследък никой вече не оспорва лечебното действие на музиката. В миналата книжка бяха поместени сведения за опитите на физиците Шредингер, Хайсенберг и Йордан върху окултното действие на музиката. Напоследък се правят все повече открития, които потвърждават отдавна известни окултни истини. Лаковски в Париж откри тъй наречената радиация на организмите, т.е. че всеки организъм изпуща радиовълни в околното пространство.
С тия радиовълни той се опитва да обясни способността за ориентация у животните: у гълъба,
кучето
, пчелите и пр.
Тая радиация е загатване за тъй нареченото етерно тяло на организмите. Според окултизма всеки кристал, цвете, животно, човек изпраща от себе си радиовълни и тия радиовълни са музикални. Даже напоследък някои учени се опитват да доловят музиката, тоновете, които излизат като радиовълни от цветята и пр. Госпожа Фрида Оланд Риге е изучавала човешкия жизнен ритъм и е намерила, че сърцето реагира на тона „до", има отношение към тона „до". Дихателната система реагира на „ре", черният дроб - на „ми", далакът на „фа, бъбреците - на ,,сол", жлъчният мехур - на „ла", храносмилателната система на „си" и пр.
към текста >>
21.
РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И ГЕН. ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Първите - с големи глави, той счита за интелигентни и ги сравнява с
кучета
.
При това Платон не се спира на главата, за да налучка известни съответствия между нейната форма, големина и размери и умствените способности у човека. Тъкмо на това пък се спира Аристотел, мислител с позитивистично-натуралистичен ум, у когото, очевидно, е преобладавала наблюдателната пред съзерцателната природа. Разбира се, че и неговите изводи не са резултат на системни проучвания - те са по-скоро досещания, хрумвания, които се дължат на откъслечни наблюдения. Аристотел, обаче, се е помъчил да ги подкрепи с известни сравнения из областта на животинския свят - всъщност твърде повърхностни, защото са резултат на наивния емпиризъм на сетивата. Така запример, Аристотел различава главно два вида хора - едроглави и дребноглави.
Първите - с големи глави, той счита за интелигентни и ги сравнява с
кучета
.
Вторите - с малките глави, той счита за по-слабо интелигентни и ги сравнява с магарета, защото главата на тия дългоухи представители на животинското царство била малка в сравнение с тялото им. Гръцкият философ се спира и върху формата на челото. Хора с малки чела, според него, били неподатливи на никаква дисциплина. Той ги уподобява на свинете. Хората с големи чела той сравнява с воловете и ги характеризира като люде мудни, ала разсъдливи и благоразумни.
към текста >>
А хората с плоски чела - подобно
кучетата
- били умни!
Гръцкият философ се спира и върху формата на челото. Хора с малки чела, според него, били неподатливи на никаква дисциплина. Той ги уподобява на свинете. Хората с големи чела той сравнява с воловете и ги характеризира като люде мудни, ала разсъдливи и благоразумни. Ония пък, които имат обли чела, подобно магаретата, били слабо интелигентни.
А хората с плоски чела - подобно
кучетата
- били умни!
Умерено-големите, квадратни чела, били характерни за смелите хора, които можели да се сравнят с лъва и т.н. От този характер са почти всички френологични – ако бихме могли да ги наречем така - данни, които срещаме в литературата от Аристотелево време до появата на д-р Гал, създател на френологията. Едва след системните проучвания на Гал върху мозъка, върху неговия нишковиден състав, върху локализацията на мозъчните центрове, от които в края на краищата зависи формата и конфигурацията на черепа; едва след като се установи, благодарение усилията на самия Гал и неговите даровити последователи, една френологична топография на главата, може вече да се разглежда формата на черепа като характерологичен обект. Именно като се има пред вид, че в предната част на главата, сиреч челото, са локализирани интелектуалните способности на човека, че в предно-горната и коронната част са локализирани моралните и алтруистични чувства, че в горно-задната част се намират центровете на личните чувства, че в долно-задната част са локализирани половите, семейни и обществени чувства и нагони, че в страничните области, около ушите, са локализирани само с хранителните и разрушителни нагони, а по-горе, в същата област - техническите и икономически заложби, ясно е, че развитието на едни или други „центрове", в една или друга част на мозъка, ще окажат влияние върху строежа на черепа, върху неговата форма. За да дам що-годе представа за езика на черепните форми, ще разгледам накъсо две противоположни по строеж глави.
към текста >>
22.
НОВАТА ЗЕМЯ - МАРК РОРБАХ
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Така например различават разни раси: коне,
кучета
, домашни птици и т.н.
ЗА ЧОВЕШКИТЕ РАСИ В съвременната наука под думата „раса" се разбира съвкупност от индивиди, които принадлежат на един животински или растителен вид, ала се отличават по известни външни белези, предаващи се по наследство, вследствие на което те явно се отклоняват от първоначалния тип.
Така например различават разни раси: коне,
кучета
, домашни птици и т.н.
В човешкия род също се забелязват такива големи групи, които се отличават едни от други по известни характерни външни белези, добити по наследственост. Тия групи, именно, образуват различните човешки раси. И наистина, достатъчно е да сравним най-повърхностно един негър, да речем, с един индивид от блата раса, за да установим явни различия между тях. Преди всичко цвета на кожата, който в случая най се хвърля на очи. Има обаче и ред други морфологични признаци, които отличават индивидите от разните раси, и които изпъкват при по-подробно изследване.
към текста >>
23.
РЪЦЕТЕ НА ЕЛЕНА КЕЛЕР И ЕРИХ МАРИЯ РЕМАРК
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
– Ще станеш овчарско
куче
.
А Исавар разбираше езика на животните. – Слушай, рече той на вълка, ако вие вълците не измените своя нрав и своя живот, очаква ви смърт. Не ще мине много време, в този край ще настъпи коренен преврат. Не се ли подготвите за него, ще ви сполети зла участ. – Що да сторя, повелителю, попита вълка, за да избегна тая лоша участ?
– Ще станеш овчарско
куче
.
Овцете, които досега си нападал и изяждал, от сега нататък ще ги пазиш. Ще станеш пазач на стадата. Като каза това, Исавар тръгна нататък. А вълкът, свилопашка, покорно тръгна по неговите стъпки. Исавар си направи колиба и заживя в планината.
към текста >>
24.
ОТЗИВИ ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Това бяха едно овчарско
куче
и едно мъниче.
Мишките, напр. са, както отдавна е известно, големи любители на пианото. Те често забравят за това своя страх и денем излизат из стаята, където се свири на пиано, да слушат музика. Ако им се удаде да влязат в някое пиано вътре, те скачат по струните непрестанно, за да могат, както казва Бехщайн, да се опият от своето дрънчене. Вдъхновени слушатели на музиката на клавира, срещнах веднъж в една немска къща.
Това бяха едно овчарско
куче
и едно мъниче.
Когато господарката им сядаше на пианото, веднага „Граф" - така се наричаше кучето, се приближаваше до него, въртейки опашка лежеше там, докато откликне и последния тон. „Ханс", милото мъниче, което си играеше в градината, идваше винаги, щом музиката на пианото прозвучаваше, сядаше до инструмента и слушаше много внимателно. Когато вратата биваше затворена, тогава чукаше трескаво с крака да му отворят. Морското куче обича толкова много музиката, че чрез нея можеш да го хванеш. Когато моряците дигат котвата, пеят.
към текста >>
Когато господарката им сядаше на пианото, веднага „Граф" - така се наричаше
кучето
, се приближаваше до него, въртейки опашка лежеше там, докато откликне и последния тон.
са, както отдавна е известно, големи любители на пианото. Те често забравят за това своя страх и денем излизат из стаята, където се свири на пиано, да слушат музика. Ако им се удаде да влязат в някое пиано вътре, те скачат по струните непрестанно, за да могат, както казва Бехщайн, да се опият от своето дрънчене. Вдъхновени слушатели на музиката на клавира, срещнах веднъж в една немска къща. Това бяха едно овчарско куче и едно мъниче.
Когато господарката им сядаше на пианото, веднага „Граф" - така се наричаше
кучето
, се приближаваше до него, въртейки опашка лежеше там, докато откликне и последния тон.
„Ханс", милото мъниче, което си играеше в градината, идваше винаги, щом музиката на пианото прозвучаваше, сядаше до инструмента и слушаше много внимателно. Когато вратата биваше затворена, тогава чукаше трескаво с крака да му отворят. Морското куче обича толкова много музиката, че чрез нея можеш да го хванеш. Когато моряците дигат котвата, пеят. Морските кучета плават към тях, вдигайки главите си над водата.
към текста >>
Морското
куче
обича толкова много музиката, че чрез нея можеш да го хванеш.
Вдъхновени слушатели на музиката на клавира, срещнах веднъж в една немска къща. Това бяха едно овчарско куче и едно мъниче. Когато господарката им сядаше на пианото, веднага „Граф" - така се наричаше кучето, се приближаваше до него, въртейки опашка лежеше там, докато откликне и последния тон. „Ханс", милото мъниче, което си играеше в градината, идваше винаги, щом музиката на пианото прозвучаваше, сядаше до инструмента и слушаше много внимателно. Когато вратата биваше затворена, тогава чукаше трескаво с крака да му отворят.
Морското
куче
обича толкова много музиката, че чрез нея можеш да го хванеш.
Когато моряците дигат котвата, пеят. Морските кучета плават към тях, вдигайки главите си над водата. Тогава те могат лесно да бъдат хванати. Много по-силно отколкото пеенето, действува на животните черковната камбана. Бел е наблюдавал в Оркнейските острови, как тюлените при звъна на камбаните са отправяли веднага очите си нататък, откъдето идва той, отплавали са към брега и слушали в унес и почуда тези звукове.
към текста >>
Морските
кучета
плават към тях, вдигайки главите си над водата.
Когато господарката им сядаше на пианото, веднага „Граф" - така се наричаше кучето, се приближаваше до него, въртейки опашка лежеше там, докато откликне и последния тон. „Ханс", милото мъниче, което си играеше в градината, идваше винаги, щом музиката на пианото прозвучаваше, сядаше до инструмента и слушаше много внимателно. Когато вратата биваше затворена, тогава чукаше трескаво с крака да му отворят. Морското куче обича толкова много музиката, че чрез нея можеш да го хванеш. Когато моряците дигат котвата, пеят.
Морските
кучета
плават към тях, вдигайки главите си над водата.
Тогава те могат лесно да бъдат хванати. Много по-силно отколкото пеенето, действува на животните черковната камбана. Бел е наблюдавал в Оркнейските острови, как тюлените при звъна на камбаните са отправяли веднага очите си нататък, откъдето идва той, отплавали са към брега и слушали в унес и почуда тези звукове. Ловци на тюлени и полярни изследователи разправят подобни работи за въздействието на флейтата и цигулковото свирене върху морското куче. Звуковете на цигулката имат, въобще, силно привличащо влияние върху множество животни.
към текста >>
Ловци на тюлени и полярни изследователи разправят подобни работи за въздействието на флейтата и цигулковото свирене върху морското
куче
.
Когато моряците дигат котвата, пеят. Морските кучета плават към тях, вдигайки главите си над водата. Тогава те могат лесно да бъдат хванати. Много по-силно отколкото пеенето, действува на животните черковната камбана. Бел е наблюдавал в Оркнейските острови, как тюлените при звъна на камбаните са отправяли веднага очите си нататък, откъдето идва той, отплавали са към брега и слушали в унес и почуда тези звукове.
Ловци на тюлени и полярни изследователи разправят подобни работи за въздействието на флейтата и цигулковото свирене върху морското
куче
.
Звуковете на цигулката имат, въобще, силно привличащо влияние върху множество животни. Преди няколко години наблюдавах как едно младо шимпанзе на можеше да се обладае от радост, слушайки звукове, които никога не е слушало. Накрая взе да блъска с краката си върху масата, изопна устните си напред и почна да вика непрестанно „ху", звук който у шимпанзето е обикновения израз на радост. Заведнъж скача върху земята и почва да се върти в кръг. Престана музиката, то почна така нежелателно да крещи и се опита да вземе цигулката.
към текста >>
Ако бихме могли да сравнима голямото с малкото, то Карл Рус, един удачен наблюдател и изследовател на природата, съобщава за едно младо музикално
куче
птичар, което така беше преситено от звука на валдхорната и тромпета, че щом ги чуеше придобиваше голяма неохота за лов.
Никой не може да се съмнява, че кавалерийски коне разпознават често много по-добре, отколкото техния млад ездач, различните тромпетни сигнали и действуват според тях. И често коне, извадени от служба, наострят слух, щом дочуят някакъв неясен сигнал. Те трябва да имат голяма музикална памет. Моцарт съобщава, че той като дете се е разплаквал от болка при засвирването на една тромпета. Обратно пък, той е обичал нежно една мека цигулка, собственост на един бащин му приятел.
Ако бихме могли да сравнима голямото с малкото, то Карл Рус, един удачен наблюдател и изследовател на природата, съобщава за едно младо музикално
куче
птичар, което така беше преситено от звука на валдхорната и тромпета, че щом ги чуеше придобиваше голяма неохота за лов.
При подобни звуци не можеше да му се заповядва. Но все пак само такава музика въодушевяваше това куче. Ако чуеше да са засвири на пияно, веднага напущаше стаята. Един цигулар, който свираше на двора, веднъж биде неприятно ухапан от „Толпач" - така се казваше това куче. Това се повтори често и с други.
към текста >>
Но все пак само такава музика въодушевяваше това
куче
.
Те трябва да имат голяма музикална памет. Моцарт съобщава, че той като дете се е разплаквал от болка при засвирването на една тромпета. Обратно пък, той е обичал нежно една мека цигулка, собственост на един бащин му приятел. Ако бихме могли да сравнима голямото с малкото, то Карл Рус, един удачен наблюдател и изследовател на природата, съобщава за едно младо музикално куче птичар, което така беше преситено от звука на валдхорната и тромпета, че щом ги чуеше придобиваше голяма неохота за лов. При подобни звуци не можеше да му се заповядва.
Но все пак само такава музика въодушевяваше това
куче
.
Ако чуеше да са засвири на пияно, веднага напущаше стаята. Един цигулар, който свираше на двора, веднъж биде неприятно ухапан от „Толпач" - така се казваше това куче. Това се повтори често и с други. Веднъж то се отдалечи със свита опашка от една група цигулари и арфисти, които свиреха у тях. Но щом те смениха инструментите и почнаха да надуват духови инструменти, кучето наново се приближи при тях, въртейки опашка и скачайки от радост.
към текста >>
Един цигулар, който свираше на двора, веднъж биде неприятно ухапан от „Толпач" - така се казваше това
куче
.
Обратно пък, той е обичал нежно една мека цигулка, собственост на един бащин му приятел. Ако бихме могли да сравнима голямото с малкото, то Карл Рус, един удачен наблюдател и изследовател на природата, съобщава за едно младо музикално куче птичар, което така беше преситено от звука на валдхорната и тромпета, че щом ги чуеше придобиваше голяма неохота за лов. При подобни звуци не можеше да му се заповядва. Но все пак само такава музика въодушевяваше това куче. Ако чуеше да са засвири на пияно, веднага напущаше стаята.
Един цигулар, който свираше на двора, веднъж биде неприятно ухапан от „Толпач" - така се казваше това
куче
.
Това се повтори често и с други. Веднъж то се отдалечи със свита опашка от една група цигулари и арфисти, които свиреха у тях. Но щом те смениха инструментите и почнаха да надуват духови инструменти, кучето наново се приближи при тях, въртейки опашка и скачайки от радост. „Валдхорна и цигулка, тромпет и пиано, духова или струнна музика, пише Рус, бяха противоположностите на неговите наклонности или отвращение". Обикновено, то „пееше" заедно с нас, стремейки се чрез своя лай да наподоби колкото се може повече издиганията и пониженията на петата мелодия.
към текста >>
Но щом те смениха инструментите и почнаха да надуват духови инструменти,
кучето
наново се приближи при тях, въртейки опашка и скачайки от радост.
Но все пак само такава музика въодушевяваше това куче. Ако чуеше да са засвири на пияно, веднага напущаше стаята. Един цигулар, който свираше на двора, веднъж биде неприятно ухапан от „Толпач" - така се казваше това куче. Това се повтори често и с други. Веднъж то се отдалечи със свита опашка от една група цигулари и арфисти, които свиреха у тях.
Но щом те смениха инструментите и почнаха да надуват духови инструменти,
кучето
наново се приближи при тях, въртейки опашка и скачайки от радост.
„Валдхорна и цигулка, тромпет и пиано, духова или струнна музика, пише Рус, бяха противоположностите на неговите наклонности или отвращение". Обикновено, то „пееше" заедно с нас, стремейки се чрез своя лай да наподоби колкото се може повече издиганията и пониженията на петата мелодия. То, обаче, пееше само когато в песента се чуваше да свири само един рог. Щом свиреха много рогове заедно, то изразяваше своята радост само чрез скачане. Това приятно и точно наблюдение сведочи, че у животните не само любовта към музиката, но и музикалният слух и радостта към дадени звукове на този или онзи инструмент, са също така различни и индивидуални, както това е при хората.
към текста >>
25.
КОЙ Е НАШИЯТ ИЗТИНСКИ АЗ? - МОРИС МЕТЕРЛИК
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Ловджийско
куче
- 25 м/сек.
Състезание на колело - 17м/сек. Торпедоносец - 18 м/сек. Перести облаци - 20м/сек. Бърз влак - 22 м/сек. Кон бегач - 25 м/сек.
Ловджийско
куче
- 25 м/сек.
Ураган - 40 м/сек. Прелетни птици - до 40 м/сек. Автомобил - 55 м/сек. Електрически бърз влак - 60 м/сек. Аероплан - 85 м/сек.
към текста >>
26.
НА ГРАНИЦАТА-БОЯН БОЕВ
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Той отхвърля от първом мол¬бата ù, макар последната да е подкрепена от застъпничеството на неговите ученици, като казва, че е изпратен да спаси преди всичко загубените овце от Израилевия дом и че не е прилично да вземе хляба на децата, за да го хвърли на
кучетата
.
Вярата, за да употребим един философски термин, е трансцедентна сила. До същото заключение за естеството на във вярата дойдохме и при разглеждане духовния опит на Захария и Елисавета в главата „Елисавета - майка на предтечата", а също и в главата за Дева Мария. Виждаме, наистина, какъв богат източник на материал за изучаване психологията на вярата и нейните закони, се явява Свещеното Писание, както Стария, така и Новия Завет. Завършвайки този бегъл очерк за жената, страдаща от кръвотечение, искам да ви припомня скромния, едва скициран образ на една нейна посестрима - жената Хананейка. Тази жена не идва за себе си - тя моли Исуса да излекува дъщеря ù, която е измъчвана от бяс.
Той отхвърля от първом мол¬бата ù, макар последната да е подкрепена от застъпничеството на неговите ученици, като казва, че е изпратен да спаси преди всичко загубените овце от Израилевия дом и че не е прилично да вземе хляба на децата, за да го хвърли на
кучетата
.
Жената чува тия му думи, но не се оскърбява, нито обезсърчава. Отговорът, който дава на Исуса е рядък образец на смире¬ие и вяра. „Така е, Господи, отвръща тя на Исуса, но и кучетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им". Този отговор, така жив и образен, изпълнен с такава убедителна сила, омилостивява Исуса. „О жено, провиква се той възхитен, голяма е твоята вяра.
към текста >>
„Така е, Господи, отвръща тя на Исуса, но и
кучетата
ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им".
Завършвайки този бегъл очерк за жената, страдаща от кръвотечение, искам да ви припомня скромния, едва скициран образ на една нейна посестрима - жената Хананейка. Тази жена не идва за себе си - тя моли Исуса да излекува дъщеря ù, която е измъчвана от бяс. Той отхвърля от първом мол¬бата ù, макар последната да е подкрепена от застъпничеството на неговите ученици, като казва, че е изпратен да спаси преди всичко загубените овце от Израилевия дом и че не е прилично да вземе хляба на децата, за да го хвърли на кучетата. Жената чува тия му думи, но не се оскърбява, нито обезсърчава. Отговорът, който дава на Исуса е рядък образец на смире¬ие и вяра.
„Така е, Господи, отвръща тя на Исуса, но и
кучетата
ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им".
Този отговор, така жив и образен, изпълнен с такава убедителна сила, омилостивява Исуса. „О жено, провиква се той възхитен, голяма е твоята вяра. Нека ти бъде според желанието". Не само за вяра и смирение говори този отговор, а и за един жив ум. На символичния език на Учителя от Галилея, тя отговаря също символично.
към текста >>
Аз няма да се спирам върху езотеричната страна на този епизод, в който в противопоставката: „загубени овце от дома Израилев", „децата" и „езичниците" – „
кучета
" е загатнат един важен факт - че при идването на една космична вълна се събуждат всички култове на миналото - и култовете на светлината, и тия на тъмнината, при което става едно ново трансформиране на енергиите.
Нека ти бъде според желанието". Не само за вяра и смирение говори този отговор, а и за един жив ум. На символичния език на Учителя от Галилея, тя отговаря също символично. Това е един кратък, но красив и умен разговор. При това тук ни трогва и беззаветната обич на майката - не за себе си, а за дъщеря си моли тя така смирено, но и така настойчиво Исуса.
Аз няма да се спирам върху езотеричната страна на този епизод, в който в противопоставката: „загубени овце от дома Израилев", „децата" и „езичниците" – „
кучета
" е загатнат един важен факт - че при идването на една космична вълна се събуждат всички култове на миналото - и култовете на светлината, и тия на тъмнината, при което става едно ново трансформиране на енергиите.
Ще спомена само бегло един закон за действието на вярата, който може да се нарече верижен. Между Исуса и болната дъщеря стои майката. Тя е средата на вярата, която провежда тока на животворната сила. Майката вярва в Исуса, дъщерята, свързана чрез Любовта с майката, вярва в нея и посредством нея в Исуса. Такъв е случаят и при излекуване от разстояние сина на стотника, както и други случаи, отбелязани в евангелието.
към текста >>
27.
НЕРАВЕНСТВО - GEORG NORDMANN
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Например, ако покажем на едно
куче
храна, според това, дали тая храна е от месо или от тлъстини, тя ще повлияе върху качеството на отделения сок, който е годен за смилане на храната.
И този важен завой в науката е плод не на философски спекулации, а на новите научни факти. Събра се грамаден фактически материал, който даде нов характер на научните проблеми и ново направление на изследванията. Ще дам няколко примера из раз¬ните области. Преди всичко се събраха много факти в биологията, които доказват, че психичните фактори играят важна роля, както при физиологичните процеси, тъй и при изменчивостта на видовете. Даже се установи, че душевните процеси указват влияние върху хи¬мическите процеси в организма.
Например, ако покажем на едно
куче
храна, според това, дали тая храна е от месо или от тлъстини, тя ще повлияе върху качеството на отделения сок, който е годен за смилане на храната.
Това се нарича психична секреция. Интересни опити са правени с петнистия дъждовник (от опашатите земноводни; живее и у нас). Ако се държи в течение на години в блато с жълта глина на дъното, жълтите петна по тялото му се увеличават по размер и брой. А ако се държи на черна земя, те стават почти черни. Това е описано и в Библията: Аков туря пред овците пръчки и родените агнета са нашарени с линии (Битие, глава 30, стихове 37-39).
към текста >>
28.
СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Има музика, която укротява
кучетата
.
Ако го вземеш с втория пръст, той ще има друг нюанс, ще има друго качество. Защото всеки пръст е носител на особен вид сили. Всичко това трябва да се има пред вид от цигуларя. – Какво е влиянието на музиката върху животните? – Има една музика, която укротява вълците.
Има музика, която укротява
кучетата
.
Има музика, която укротява мечките. Има музика, която укротява змиите. – Какво значи, дето казахте веднъж, че новата култура ще дойде, когато цветята проговорят? – Т.е. човек ще почне да възприема музиката, която излиза от тях.
към текста >>
29.
СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
По едно време видял, че две
кучета
се давят за една кост.
Току що ядох. Императорът взел шепа трохи, па ги изсипал на мравките. Като видели това изобилие от трохи, двете мравки пуснали трохата, за която тъй горещо спорели и се нахвърлили към трошиците. Така спорът се прекратил. Императорът продължил пътя си нататък.
По едно време видял, че две
кучета
се давят за една кост.
– Какво правите – извикал им императорът. – Защо се давите? Кучетата спрели за миг да се борят. – Снощи, отговорило едното куче, господарят ми даде голямо угощение. Като се свърши угощението, той хвърли и на мене една мазна кост, да опитам и аз нещичко от гуляя.
към текста >>
Кучетата
спрели за миг да се борят.
Така спорът се прекратил. Императорът продължил пътя си нататък. По едно време видял, че две кучета се давят за една кост. – Какво правите – извикал им императорът. – Защо се давите?
Кучетата
спрели за миг да се борят.
– Снощи, отговорило едното куче, господарят ми даде голямо угощение. Като се свърши угощението, той хвърли и на мене една мазна кост, да опитам и аз нещичко от гуляя. Отде се взе тоя неканен гост, нахвърли се стръвно върху костта, иска да ми я отнеме. Да река да я разделя с него, няма как – тя е толкоз здрава, че с нищо не може да се раздели. Па няма защо и да я деля с този разбойник тя си е моя, и аз имам право сам да я изям.
към текста >>
– Снощи, отговорило едното
куче
, господарят ми даде голямо угощение.
Императорът продължил пътя си нататък. По едно време видял, че две кучета се давят за една кост. – Какво правите – извикал им императорът. – Защо се давите? Кучетата спрели за миг да се борят.
– Снощи, отговорило едното
куче
, господарят ми даде голямо угощение.
Като се свърши угощението, той хвърли и на мене една мазна кост, да опитам и аз нещичко от гуляя. Отде се взе тоя неканен гост, нахвърли се стръвно върху костта, иска да ми я отнеме. Да река да я разделя с него, няма как – тя е толкоз здрава, че с нищо не може да се раздели. Па няма защо и да я деля с този разбойник тя си е моя, и аз имам право сам да я изям. Императорът нищо не възразил на ръмжащото куче, а се запътил към дома на неговия господар.
към текста >>
Императорът нищо не възразил на ръмжащото
куче
, а се запътил към дома на неговия господар.
– Снощи, отговорило едното куче, господарят ми даде голямо угощение. Като се свърши угощението, той хвърли и на мене една мазна кост, да опитам и аз нещичко от гуляя. Отде се взе тоя неканен гост, нахвърли се стръвно върху костта, иска да ми я отнеме. Да река да я разделя с него, няма как – тя е толкоз здрава, че с нищо не може да се раздели. Па няма защо и да я деля с този разбойник тя си е моя, и аз имам право сам да я изям.
Императорът нищо не възразил на ръмжащото
куче
, а се запътил към дома на неговия господар.
– Намира ли ви се някоя кост, останала от угощението, попитал го той. – Стига кости да искаш, ей ги там цял кош. Вземи си колкото щеш. – Императорът взел няколко кости, хвърлил ги на кучетата и те тутакси престанали да се джавкат и да спорят. Изобилието и тук разрешило въпроса.
към текста >>
– Императорът взел няколко кости, хвърлил ги на
кучетата
и те тутакси престанали да се джавкат и да спорят.
Па няма защо и да я деля с този разбойник тя си е моя, и аз имам право сам да я изям. Императорът нищо не възразил на ръмжащото куче, а се запътил към дома на неговия господар. – Намира ли ви се някоя кост, останала от угощението, попитал го той. – Стига кости да искаш, ей ги там цял кош. Вземи си колкото щеш.
– Императорът взел няколко кости, хвърлил ги на
кучетата
и те тутакси престанали да се джавкат и да спорят.
Изобилието и тук разрешило въпроса. Императорът продължил пътя си, размисляйки за тези два случая. Както си вървял, обаче, той се натъкнал на двама земеделци, които се препирали за няколко педи земя. Карали се, викали, не можели да разрешат през де да минава синора между нивите им. Единият настоявал, че съседът му бил заграбил една ивица земя от нивата.
към текста >>
30.
ПО ТВОЙТЕ СВЕТЛИ СТЪПКИ, О ПРОЛЕТ! - ЕЛИ
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
В ушите ми екнаха гласовете на събудените ù води, чух как пееха вършините на бориките и лая на пастирското
куче
.
Тия очи се приближаваха до мене и оня въпрос пак започваше да пари моето сърце. – Ти още ли живееш с планината? – Още – шепнеха изнемощелите ми устни, Градът е като море. Когато веднъж усетих с нозете си неговото дъно, аз паднах ничком и повиках планината. Чух как тя ми се обади.
В ушите ми екнаха гласовете на събудените ù води, чух как пееха вършините на бориките и лая на пастирското
куче
.
– Ти си отиваш вече – питаше ме градът с неясния си грохот. – Да, отивам си, зове ме моята майка! И майката отново прегърна своето дете блудните синове знаят как посреща планината след дълга раздела. Тя ликува с нас. Лястовичите ята играеха в дълбините на лазура, реката забумтя по-силно, облаците се усмихваха.
към текста >>
Кучето
покорно близна ръката ми.
То ще изгрее над острите скали. Ти помниш ли ги още? Старият пак миришеше на бор, на черен хляб и на млеко, защото скоро бе доил овцете. Тихия, сърдечен зов на хлопките ме събуди в ранното утро. Аз бях забравил, че има утрини на тоя свет.
Кучето
покорно близна ръката ми.
Излязох, напълних гърдите си с прохладния въздух и през бликналите сълзи на радост видях огромния диск на новото слънце. Нищо не беше се случило. Аз въздъхнах и планината чу моята въздишка. О, моя майко, моя родна планина, колко е хубаво в твоите обятия!
към текста >>
31.
DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Прилагаме списък на 19-тЕ звезди от първа величина, които могат да се наблюдават по-лесно и следователно да представляват интерес за нашите читатели: Сириус (двойна) от Голямото
куче
Бяла.
Средното разстояние между две съседни звезди е 5 светлинни години или 50,000 милиарда километри. Шведските астрономи Линдбад и Оорт (1925-1927 г.) откриха въртенето на нашата Галактична звездна система около себе си и то около един център, който се пада приблизително при съзвездието Стрелец. Това установи сродството на нашата звездна система с другите десетки милиарда звездни системи, пръснати из небесното пространство. Чрез помощта на Нютоновия закон са установили, че масата на нашата Галактична звездна система е равна на 165 милиарда пъти масата на слънцето. Освен движението, което прави при връщателното движение на цялата Галактична звездна система, нашата слънчева система като цяло има и самостоятелни движения вътре в Галактичната система.
Прилагаме списък на 19-тЕ звезди от първа величина, които могат да се наблюдават по-лесно и следователно да представляват интерес за нашите читатели: Сириус (двойна) от Голямото
куче
Бяла.
Канопус от Кораб Бяла жълтеникава. Проксима от Центавър Жълта и червена. Арктур от Волопас Жълта червеникава Beгa от Лира Бяла Ригел (двойна) от Орион Бяла Капелла от Колар Жълта и бяла. Процион (двойна) от М. Куче Бяла жълтеникава и бяла.
към текста >>
Куче
Бяла жълтеникава и бяла.
Прилагаме списък на 19-тЕ звезди от първа величина, които могат да се наблюдават по-лесно и следователно да представляват интерес за нашите читатели: Сириус (двойна) от Голямото куче Бяла. Канопус от Кораб Бяла жълтеникава. Проксима от Центавър Жълта и червена. Арктур от Волопас Жълта червеникава Beгa от Лира Бяла Ригел (двойна) от Орион Бяла Капелла от Колар Жълта и бяла. Процион (двойна) от М.
Куче
Бяла жълтеникава и бяла.
Бетелгейзе (двойна) от Орион Червена Бета от Центавър Бяла Ахернар от Еридан Бяла Алдебаран (двойна) от Телец Жълточервена Антарес (двойна) от Скорпион Червена и бяла. Алфа от Южния кръст Бяла Алтаир (двойна) от Орел Бяла Спика (Клас) от Дева Бяла. Фомалхаут (двойна) от Южни риби Бяла. Бета от Южния кръст Бяла. Регул от Лъв Бяла Божествената или златната мярка.
към текста >>
32.
Отзиви, вести, книгопис
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Павлов наблюдавал върху
кучета
със слюнени фистули, че отделянето на слюнка може да се предизвика не от гледането на храната, но само от звука на звънеца, ако този звънец по-рано е звънял през време, когато са хранели животното.
Гневът, страхът - побледняване. У някои индивиди, една лоша новина може да причини свиване на сърдечните съдове, малокръвие на сърцето, внезапна смърт. Чрез увеличаване или намаляване на местното кръвообращение, чувствените състояния влияят върху всички жлези, усилват или спират техните продукти, или дори променят техните химически качества. Гледането и пожелаването на едно ястие предизвиква отделянето на слюнка. Това явление става дори при липса на ястие.
Павлов наблюдавал върху
кучета
със слюнени фистули, че отделянето на слюнка може да се предизвика не от гледането на храната, но само от звука на звънеца, ако този звънец по-рано е звънял през време, когато са хранели животното.
Душевните преживявания поставят в движение сложни механизми. Когато се предизвика чувството на страх у една котка, както Cannon е направил това в един прочут опит, съдовете на надбъбречните жлези се разширяват, жлезите отделят адреналин, адреналинът увеличава кръвното налягане и скоростта на кръвообращението и поставя целия организъм в дейно състояние - за нападение или за отбрана. Но ако симпатичните нерви са. изрязани предварително, това явление не настъпва. Жизнените продукти са се изменили чрез посредството на тези нерви.
към текста >>
33.
НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Вълкът – изтребител на овците, се превръща в овчарско
куче
– пазач на стадото.
Докато по-преди жертваше живота на другите, сега той жертва живота си за тяхното повдигане. Ала той носи всичките тия страдания със себеотрицанието на истински апостол, с високото морално съзнание, че страда за една велика, божествена кауза. В лицето на апостола Павла ние имаме един типичен случай на едно често наблюдавано обръщане в обратна посока на душевната енергия. При това обръщане човек запазва своите сили и способности, своя темперамент, своята волева мощ, но ги насочва в друга посока3. Така и Павел, от ревностен гонител и рушител на едно дело, става не по-малко ревностен негов апостол и съзидател.
Вълкът – изтребител на овците, се превръща в овчарско
куче
– пазач на стадото.
Как става този процес. всъщност е една загадка за съвременната психология. Окултната наука, обаче, която познава видимият и невидим човек, видимият и невидим за хората свят, може да хвърли светлина върху този въпрос. Специално за Павловия случай тя дава едно интересно обяснение, което – знам – ще прозвучи странно за слуха на ония, които не са запознати с окултните истини, Това обяснение ще ни разкрие и връзката между разгледаните по-горе събития в живота на Павла – убиването с камъни на Стефана, за което Павел „съизволявал" и просветлението му по пътя за Дамаск. Защото, наистина, външно погледнато, между тия събития няма никаква явна причинна връзка.
към текста >>
34.
АСТРОЛОГИЯ. ГЛАВНИ ЗНАЧЕНИЯ И АНАЛОГИИ НА ПЛАНЕТИТЕ - П. МАНЕВ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Например, правени са успешни опити с бактерията Staphilococcus като детектор, После като такъв е употребен и епителът от корнеята на жаба, мишка,
куче
и пр.
Самото влияние на лъчите се нарича индукция. Източникът, от който излизат лъчите, се нарича индуктор, а предметът, върху който падат лъчите и чиито клетки се активират, се нарича детектор. В първите години за детектор обикновено се избираше луков корен, но по-после се намери за по-практично да се вземат за такива квасни гъбички, развъдени в хранителната среда агар-агар. А напоследък за детектори се избират и други обекти: например, бактерии. Северцов е като пионер за употребата на бактериите за детектори.
Например, правени са успешни опити с бактерията Staphilococcus като детектор, После като такъв е употребен и епителът от корнеята на жаба, мишка,
куче
и пр.
от Лидия Гурвич и Аникин в 1928 година. Като детектор е употребен и костният мозък на заека от Браунер. За индуктори се вземаха разни материали, например, коренов връх на слънчоглед, картофени грудки, глава на попова лъжичка, морула на Aholotl, мозък, черен дроб и нервна тръба от зародиша на Aholotl; мозъка на жаба; вени, артерии, кръв, кръвен серум, квасни гъбички и пр. Гурвич е установил, че стъклото е непропускаемо за митогенните лъчи. Кварцът ги пропуща, обаче достатъчно е да намажем кварц с тънък пласт желатин, за да не ги пропуща.
към текста >>
35.
DU MAITRE: LE NOUVEAU QUI NAIT
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Така правят например волове,
кучета
, коне, патици и пр.
Чувствителността на разните сетива е на степени. Не е мъчно тогава да дойдем и до твърдението на окултната наука, че има хора, толкова чувствителни км трептения с по-къси вълни и с по-голяма бързина, че могат да възприемат неща, за които обикновените човешки сетива са нечувствителни. Тъй идваме по един естествен начин до разбирането на телепатията и ясновидството и до приемането на един свят по-обширен от света на обикновените пет сетива. Интересни явления при последните земетресения При земетресенията, станали през есента 1940 година в Румния, Турция, Италия и пр., се констатираха известни явления, които могат да бъдат използувани при изследвания причините на земетресенията. Животни, доста време преди земетресението, още когато всичко е навред тихо, идват в голямо смущение и вълнение и почват да бягат от населените места.
Така правят например волове,
кучета
, коне, патици и пр.
от друга страна при много земетресения се забелязват светлинни явления във въздуха. Окултната наука може да обясни с логическа последователност тия особени явления при земетресенията. Тя е в състояние да хвърли светлина върху по-дълбоките причини на земетресенията. Съвременната наука не може да обясни горните явления. Те показват, че животните обладават известна свръхчувствителност, която човек е загубил поради отдалечеността си от природата.
към текста >>
36.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. РАК - СТРЕЛЕЦ
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Като чуе, че
кучетата
лаят, да се зарадва.
Оставил е реалните неща в света и се занимава със сенките и тогава нищо не вижда от света. Човек трябва да се освободи от своите заблуждения. Знаете ли, колко е мъчно това? Цялата природа е предметно учение. Човек като стане сутринта и види, че слънцето изгрева, да се зарадва.
Като чуе, че
кучетата
лаят, да се зарадва.
Като чуе, че птичките пеят, да се зарадва. Бъдете хубави цветя, че да идват възвишени същества да възприемат вашето благоухание. Когато човек мисли за Разумното Начало в света, той става благоуханен. Великото работи вътре в човека; ти ще отидеш при него като някой ангел да отвалиш камъка, за да се яви То в него. – Кое характеризира днешния момент?
към текста >>
37.
МЪДРЕЦИТЕ, ФИЛОСОФИТЕ И ХРИСТОС - G.N.
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Да ни е приятно, когато някой човек обича едно дърво, един камък, едно
куче
, каквото и да е, защото любовта е неизменна.
Ангелската – в служене на цялото, а божествената е в раздаване на всичко, което е дадено на човека. Някой може да каже: „Доброто не се цени". Има, които го ценят. И най-малкото потайно добро, което човек прави, разумната природа го цени и записва. Всяка хубава мисъл, колкото и да е малка, се записва в аналите на природата.
Да ни е приятно, когато някой човек обича едно дърво, един камък, едно
куче
, каквото и да е, защото любовта е неизменна.
Човек, който може да обича едно животно, може да обича и един човек. Животът има смисъл, когато има любов. Човек живее, когато любовта е в него. Любовта прави човека здрав, добър и си-лен. Ако човек няма любов, няма отде да черпи сила неговата мисъл.
към текста >>
38.
ОЩЕ НЯКОЛКО ОСОБЕНОСТИ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА - П.М.
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Същите прояви се забелязвали, когато са поставяли кокошки в съседство с
кучета
.
Намери ли ги, лесно може да ги отстрани". Намирането психичните причини на болестите не само посочва средствата за отстранението им, но и за тяхното предотвратяване. Върху психичните причини на болестите хвърлят светлина между другото и опитите на американския физиолог Кенон : той завързал кокошки така, че да нямат свобода на движение. Те изпаднали в ярост, перушината им щръкнала, зениците им се разширили. Тия прояви на ярост са били винаги придружавани с отделяне изобилно количество захар в кръвта, което е говорило за голямо отделяне на хормона адреналин.
Същите прояви се забелязвали, когато са поставяли кокошки в съседство с
кучета
.
Той с множество подобни опити доказва, че яростта и страхът причиняват отделяне на хормона адреналин, което е тясно свързано с възбуждението на симпатичната нервна система. Увеличението на адреналина в кръвта разстройва физиологичните процеси в тялото: причинява отделяне на захар от бъбреците, количеството на захарта в кръвта се увеличава. Значи при ярост и при гняв се нарушава регулаторният апарат, който се представя от черния дроб, бъбреците, панкреаса и нервната система. Отделянето на адреналина в кръвта поради възбуда, гняв, страх и пр. причинява не само захарна болест, но и различни сърдечни и нервни заболявания.
към текста >>
39.
DU MAITRE - LA NOUVELLE VOIE
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Тъй се обяснява чудната способност за ориентировка на прелетните птици, на коне,
кучета
, котки, отнесени и пуснати на места, отдалечени на няколко десетки километри от техните жилища.
И не напразно в зоологията пипалата на пеперудата и на всички други насекоми са известни под името антени. Физиците са възприели по-после този термин. Антените които човек е открил за радиоапарата, разумната природа ги е изобретила много по-рано. Това са пипалата на насекомите. Но констатирано е, че не само насекомите и гълъбите, но и всички животни имат такива антени.
Тъй се обяснява чудната способност за ориентировка на прелетните птици, на коне,
кучета
, котки, отнесени и пуснати на места, отдалечени на няколко десетки километри от техните жилища.
Нека си позволим една аналогия от физиката и да разгледаме трите агрегатни състояния на водата. Те се определят от температурата. В обикновеното си състояние водата е течна; под нула градуса тя е твърда, а над сто градуса тя става на пара и не може да се види, когато е по-разредена. Можем да прокараме една аналогия между различните агрегатни състояния на водата и различните видове прояви на електромагнитните вълни. Всички видове електромагнитни вълни имат една и съща скорост, а именно, 300,000 километра в секунда, но се различават по дължината си или по своята фреквенция (честота).
към текста >>
40.
ТИ ДОЙДЕ - N.
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Обикни когото и да е: някое дърво — череша или ябълка,
куче
, кокошка, човек.
Разговорът почва за времето, за околните гледки и пр. и неусетно се издига до идейни висоти. Става въпрос за любовта. Учителят казва: — Ако всички приложите любовта, не ще да има болни. Ти си болен; дай път на любовта и ще имаш условия за оздравяване.
Обикни когото и да е: някое дърво — череша или ябълка,
куче
, кокошка, човек.
Обичай Великото разумно начало в света и болестта ще си отиде. Невъзможно е да обичаш и да бъдеш болен. Любовта носи живот. Аз ви говоря за Божествената любов. Хората са опитали любовта, от която умират.
към текста >>
41.
ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА БОЯН БОЕВ
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
В това отношение, прочути са изображенията на животни по глазираните цигли и барелефите, които ни представят ловни сцени с коне и
кучета
на цар Асур, както и знаменития барелеф „раненият лъв" от времето на нововавилонското изкуство.
Ето как изкуството, по-добре от всичко друго, ни учи, че по течението на Нил в оная отдалечена отдавнашна цивилизация, са живели хора, животът на които е протичал между бреговете на живота и смъртта, или по право, в един свет, където веществената и невеществената реалност са едно. Между реките Тигър и Ефрат, в земите на нявгашните Месопотамия и Халдея, са намерени изображения предимно барелефи, които ни показват бавното потъване в света на формите, плътта н нейната земна сила. Мускулестите ръце и крака, ясните очертания на контурите, силните животни и стилизираните цветя, ни показват едно внимание към конкретния живот, живот на формата. В изображенията на това изкуство, като съществен елемент се появява и движението. То е изписано в барелефите и всички останали скулптурни творби.
В това отношение, прочути са изображенията на животни по глазираните цигли и барелефите, които ни представят ловни сцени с коне и
кучета
на цар Асур, както и знаменития барелеф „раненият лъв" от времето на нововавилонското изкуство.
След това идват творбите на Персия — пак предимно ловни сцени, в които са изобразени помагащите божества, като Ахурамазд и др. В надгробните изображения, както и в самото устройство на гробниците на Кир, на Ксеркс не се открива нищо по-ново от онова, което е било дадено веднъж в тия изображения. В физическата, слънчева разраснала се до неимоверни висини култура на красотата, чиито най-ярки представители са древните елини, ние откриваме пълното формално отъждествяване на човека с божеството. Древните елини, които създадоха безсмъртните и неповторими творби в архитектурата и скулптурата, са най-големите майстори на човешката, земна красота. Духът на тогавашните творци не е трябвало да се рее в отвъдното, нематериалното битие, за да търси с мъка изразните линии на своите стремежи.
към текста >>
42.
УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Той възпроизведе върху животни: гълъби,
кучета
, и зайчето, търпеливи жертви на човечеството, формите полиневрит, срещнати между затворниците на Ява, и получи постоянни резултати.
един военен японски лекар описва тази болест и я отдава на липсата на фосфати и азотни вещества в храните. Холандският лекар Ейкман, вдълбочех наблюдател, изпитва внимателно тежката форма, която бързо се разпространява в Изтока, и отбелязва, че в топлите страни, които той е обходил и в областите, където ядат изключително небелен ориз, болестта бери-бери е практически непозната, докато там, където се е разпространил нерационалният съвременен метод за обелване на ориза и лъскането му с вазелиново масло, след като му е отнета и последната азотна и фосфорна част, казано по модерен начин — витаминирана част, бери-бери върлува. Стига се кулминационната точка, когато в Япония се установяват над 30,000 случаи от заболяването бери-бери, много от които смъртоносни! Ейкман разпростри своите изучвания в остров Ява, където затворниците, според ориенталския обичай, се хранеха предимно с ориз, и неговите статистики доказаха: 29% от ония, които се хранеха с пречистен ориз, се заразяваха от бери-беричен полиневрит, докато ония, които се хранеха само с олющен ориз, бери-бери. се проявяваше само 0.1 на хиляда.
Той възпроизведе върху животни: гълъби,
кучета
, и зайчето, търпеливи жертви на човечеството, формите полиневрит, срещнати между затворниците на Ява, и получи постоянни резултати.
Той забеляза, че когато животните, хранени с пречистен и обелен ориз, се заразяваха от бери-бери, стигаше да им се даде малко трици, или изварка от трици, за да оздравеят. Логично бе тогава да се предположи, че триците съдържаха предпазни и лечебни вещества срещу лошата форма на болестта. Докато научният свят обръщаше все повече вниманието си към тия изследвания, намериха се и химиците с техните анализи. Опитаха се да предпазват от заразяване от бери-бери експериментните животни, като им се даваха фосфати и азотни вещества, но бе напразно. През време на опитите нервната система, така тежко засегната и унищожена, предизвикваше прояви, еднакви на ония при отравяне със стрихнин, и после на смъртта!
към текста >>
43.
КЪМ СЪРЦЕТО НА СВЕТА - N.
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Учителят поглежда
кучето
, което ни придружава, и казва: — Ето, това
куче
е една недовършена картина, но разумните, сили в природата работят върху него.
Ако нямате чаша, пийте с ръка. Не се радвате на водата, а ви е мъчно за чашата! Важна е водата! В този час слънцето тъй щедро ни дарява със своята светлина, но разумни сили стоят зад нея. Тук на Витоша живеят цели народи: безброй растения, животни и пр.. Какъв обширен ум имат тия разумни сили в природата, които разпореждат и ръководят всичко това!
Учителят поглежда
кучето
, което ни придружава, и казва: — Ето, това
куче
е една недовършена картина, но разумните, сили в природата работят върху него.
Това, което виждате тук, това са паравани. Зад всички тия явления има разумни сили, които работят. Тук виждаме изложба на това, което са изработили. Цялата вселена е азбука. За онзи, който знае да чете, колко много е написано тук!
към текста >>
44.
БЕСЕДА НА БРАТЯТА - Учителят
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Като срещнете първото
куче
, на което кракът е счупен, спрете се да го превържете, ако не можете да сторите това нещо сами вие, пратете някому 20 лева, за да го превърже!
Вие, като излезете от тука, казвате: имаше някои философски работи, но бяха много объркани, та не разбрахме, какво искаше да каже. Ще ви кажа, какво искам да разберете. Като срещнете първата бедна жена, спрете се в себе си и й кажете две сладки думи. Като срещнете първия затворник, кажете му две сладки думи, донесете му от дома си малко хубав хляб, малко плодове. Като срещнете първия фалирал търговец, първата паднала жена, спрете се в себе си и им кажете две сладки думи!
Като срещнете първото
куче
, на което кракът е счупен, спрете се да го превържете, ако не можете да сторите това нещо сами вие, пратете някому 20 лева, за да го превърже!
Видите някъде някой вол, който тегли някоя много натоварена кола и не може да я изкара, платете 100 лева купете нещо от товара, за да го освободите. Отидете в някоя гора, там някой сече дърветата. Питай колко искат за това дръвче, което в този момент секат. Кажи: колко искаш приятелю? - 20 лева.
към текста >>
45.
Сава Калименов (1901-1990)
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
” - Сестрата каза: “Пуснали са
кучетата
, толкова са зли, че никой не смее да излезе на двора.” - Казвам на сестрата: “Дай ми съдовете.” - Сестрата казва: “Моля те, недей отива, те са зверове.” Чешмата беше на отсрещната страна на двора в една пещера.
За наш късмет случи се , че тук летуваха няколко семейства наши приятели. Те ни приеха радушно, топло, като че посрещаха родни синове. Дадоха ни топла вода да се измием, нахраниха ни, починахме си, и увлечени в разговор не видяхме как се свечерило. Сестрата помери да тури чайника, но се сепна: “Забравила съм да налея вода, какво ще правим сега? ” - Казвам на сестрата: “Ще отида за вода, днес ходих няколко пъти, какво има?
” - Сестрата каза: “Пуснали са
кучетата
, толкова са зли, че никой не смее да излезе на двора.” - Казвам на сестрата: “Дай ми съдовете.” - Сестрата казва: “Моля те, недей отива, те са зверове.” Чешмата беше на отсрещната страна на двора в една пещера.
Вземах стомната и чайника и тръгнах. Като излязох на двора, спрях се за малко - за такава среща човек трябва да се подготви. Много пъти съм опитвал - като призове доброто, човек няма от какво да се бои. Тръгнах съсредоточено, с отмерена, спокойна стъпка - тиха, но не дебнеща. Едното куче беше легнало посред двора - минах край него, то само повдигна главата си, но не мръдна.
към текста >>
Едното
куче
беше легнало посред двора - минах край него, то само повдигна главата си, но не мръдна.
” - Сестрата каза: “Пуснали са кучетата, толкова са зли, че никой не смее да излезе на двора.” - Казвам на сестрата: “Дай ми съдовете.” - Сестрата казва: “Моля те, недей отива, те са зверове.” Чешмата беше на отсрещната страна на двора в една пещера. Вземах стомната и чайника и тръгнах. Като излязох на двора, спрях се за малко - за такава среща човек трябва да се подготви. Много пъти съм опитвал - като призове доброто, човек няма от какво да се бои. Тръгнах съсредоточено, с отмерена, спокойна стъпка - тиха, но не дебнеща.
Едното
куче
беше легнало посред двора - минах край него, то само повдигна главата си, но не мръдна.
Другото беше легнало направо на входа на пещерата, приближих го и го прескочих. Влязох в пещерата, налях си съдовете с вода. На излизане кучето не беше на входа - и двете кучета бяха насред двора, като че се съвещаваха. Човек има чудни сетива, той може да знае има ли опасност около него или не. Отворих душата си за Доброто и продължих пътя си.
към текста >>
На излизане
кучето
не беше на входа - и двете
кучета
бяха насред двора, като че се съвещаваха.
Много пъти съм опитвал - като призове доброто, човек няма от какво да се бои. Тръгнах съсредоточено, с отмерена, спокойна стъпка - тиха, но не дебнеща. Едното куче беше легнало посред двора - минах край него, то само повдигна главата си, но не мръдна. Другото беше легнало направо на входа на пещерата, приближих го и го прескочих. Влязох в пещерата, налях си съдовете с вода.
На излизане
кучето
не беше на входа - и двете
кучета
бяха насред двора, като че се съвещаваха.
Човек има чудни сетива, той може да знае има ли опасност около него или не. Отворих душата си за Доброто и продължих пътя си. Когато стигнах до кучетата, голямото застана пред мене. Спрях се. То се изправи на задни те си крака и опря предните на раменете ми.
към текста >>
Когато стигнах до
кучетата
, голямото застана пред мене.
Другото беше легнало направо на входа на пещерата, приближих го и го прескочих. Влязох в пещерата, налях си съдовете с вода. На излизане кучето не беше на входа - и двете кучета бяха насред двора, като че се съвещаваха. Човек има чудни сетива, той може да знае има ли опасност около него или не. Отворих душата си за Доброто и продължих пътя си.
Когато стигнах до
кучетата
, голямото застана пред мене.
Спрях се. То се изправи на задни те си крака и опря предните на раменете ми. Другото куче захапа ръката ми над китката - с нея държах стомната, но то не стисна ръката ми. Напрежението трая минута - кучетата ме освободиха и аз тръгнах. Те вървяха от двете ми страни и ме съпроводиха до вратата - доверието е възтържествувало!
към текста >>
Другото
куче
захапа ръката ми над китката - с нея държах стомната, но то не стисна ръката ми.
Човек има чудни сетива, той може да знае има ли опасност около него или не. Отворих душата си за Доброто и продължих пътя си. Когато стигнах до кучетата, голямото застана пред мене. Спрях се. То се изправи на задни те си крака и опря предните на раменете ми.
Другото
куче
захапа ръката ми над китката - с нея държах стомната, но то не стисна ръката ми.
Напрежението трая минута - кучетата ме освободиха и аз тръгнах. Те вървяха от двете ми страни и ме съпроводиха до вратата - доверието е възтържествувало! Чудното е, че от тази вечер кучетата станаха по-добри към хората - не ги гонеха вече. А ние всяка сутрин излизахме на върха за изгрев слънце - кучетата не ни закачаха. Във всяко същество е скрито Доброто, стига да можеш да Го извикаш.
към текста >>
Напрежението трая минута -
кучетата
ме освободиха и аз тръгнах.
Отворих душата си за Доброто и продължих пътя си. Когато стигнах до кучетата, голямото застана пред мене. Спрях се. То се изправи на задни те си крака и опря предните на раменете ми. Другото куче захапа ръката ми над китката - с нея държах стомната, но то не стисна ръката ми.
Напрежението трая минута -
кучетата
ме освободиха и аз тръгнах.
Те вървяха от двете ми страни и ме съпроводиха до вратата - доверието е възтържествувало! Чудното е, че от тази вечер кучетата станаха по-добри към хората - не ги гонеха вече. А ние всяка сутрин излизахме на върха за изгрев слънце - кучетата не ни закачаха. Във всяко същество е скрито Доброто, стига да можеш да Го извикаш. То е сила всепобеждаваща!
към текста >>
Чудното е, че от тази вечер
кучетата
станаха по-добри към хората - не ги гонеха вече.
Спрях се. То се изправи на задни те си крака и опря предните на раменете ми. Другото куче захапа ръката ми над китката - с нея държах стомната, но то не стисна ръката ми. Напрежението трая минута - кучетата ме освободиха и аз тръгнах. Те вървяха от двете ми страни и ме съпроводиха до вратата - доверието е възтържествувало!
Чудното е, че от тази вечер
кучетата
станаха по-добри към хората - не ги гонеха вече.
А ние всяка сутрин излизахме на върха за изгрев слънце - кучетата не ни закачаха. Във всяко същество е скрито Доброто, стига да можеш да Го извикаш. То е сила всепобеждаваща! Само Доброто може да респектира злото. Мъдрецът казва: “В Новата култура злото ще бъде слуга на Доброто!
към текста >>
А ние всяка сутрин излизахме на върха за изгрев слънце -
кучетата
не ни закачаха.
То се изправи на задни те си крака и опря предните на раменете ми. Другото куче захапа ръката ми над китката - с нея държах стомната, но то не стисна ръката ми. Напрежението трая минута - кучетата ме освободиха и аз тръгнах. Те вървяха от двете ми страни и ме съпроводиха до вратата - доверието е възтържествувало! Чудното е, че от тази вечер кучетата станаха по-добри към хората - не ги гонеха вече.
А ние всяка сутрин излизахме на върха за изгрев слънце -
кучетата
не ни закачаха.
Във всяко същество е скрито Доброто, стига да можеш да Го извикаш. То е сила всепобеждаваща! Само Доброто може да респектира злото. Мъдрецът казва: “В Новата култура злото ще бъде слуга на Доброто! ” На Изгрева Б.
към текста >>
46.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 4
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И тогава безцветния, безсъдържателен и
скучен
живот ще се облече в красота и радост, ще процъфти пред очите ни с краските на дъгата.
Слънцето на идеала грее над него! И Божественият водител — Духа, е готов да разпери крилете си! — Да се обърнем към него. Него да призовем на помощ. На него да се уповаем!
И тогава безцветния, безсъдържателен и
скучен
живот ще се облече в красота и радост, ще процъфти пред очите ни с краските на дъгата.
* Братко и сестро! — С дух ще победим! С дух ще направим живота ценен! С дух ще достигнем това, за което до днеска сме само мечтали! Защото Духа е Царя на живота и Господаря на света, а материалните условия са играчка, с която той се разпорежда както си иска!
към текста >>
47.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А после, намерили село без
кучета
, те безчинстваха, позориха семейна и национална чест, погазвайки в калта свещеното братско чувство.
Да разбираме правилно нещата — това значи да съзнаем своята виновност, своята собствена отговорност и да знаем, че ако ние правим истински жертви за мира, то ние от това не само няма да изгубим, но и ще спечелим. А за това е нужно: разкаяние, смирение и горещо желание за изкупуване на своите досегашни грешки. Нужно е да се погледне истината право в очите. А ето що говори тя: „Българите, българският народ, начело с своитe водачи, са много виновни пред своите братя — сърбитe! Малки и големи началници, подчинени и командващи, — тe извършиха там през войната невъобразими жестокости, от които настръхва косата на човека … България изигра ролята на Каин, издебвайки тайно брата си, за да му нанесе из засада смъртоносен удар.
А после, намерили село без
кучета
, те безчинстваха, позориха семейна и национална чест, погазвайки в калта свещеното братско чувство.
И след това те чакат братско отношение от този, с когото тъй безсъвестно се гавриха, когото тъй безсъвестно опозориха в припадъка на опиянението от своята „национална мощ"? Българи! Защо не си посипете главите с пепел и не отидете да искате прошка от брата си, с когото постъпихте тъй безчовечно? Не тръпнат ли сърцата ви от ужас при спомена за жестокостите, които сте извършили и няма ли в душите ви поне капка разкаяние за миналото? Или вие напълно сте го забравили, та трябва някой друг да ви го припомни, когато почнете да викате за „безчовечното отношение на сърбитe към вас“ ?
към текста >>
48.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 54
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Първият, без да му трепне окото, разпъва жива жаба, одира живи
кучета
, реже и дроби плъхове, морски свинчета, подлага ги на какви ли не изтезания, за да изтръгне божем някоя „тайна“ на живота.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 53 - год. V. Севлиево, 15 ноември, 1932 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“ от Макс Хайндел ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Високо съзнание (Радиум) Из „Превъплощения“ (Овидий) Словото на Учителя. Пътят към всечовешко единство (София, 6 ноември 1932 г., "Ето отрока", неделна беседа) Основните идеи на власовденци (Продължение) Редакционни Високо съзнание Срещате в живота двама души: един учен — биолог, да речем — и един прост, неук човек.
Първият, без да му трепне окото, разпъва жива жаба, одира живи
кучета
, реже и дроби плъхове, морски свинчета, подлага ги на какви ли не изтезания, за да изтръгне божем някоя „тайна“ на живота.
Той иска да изтръгне тайните на живота така, както полицая изтръгва показанията от някой престъпник — чрез изтезания. Вторият, простият човек, намира нейде някое захвърлено кученце, което зъзне на студа, изпусталяло от глад, вземе го, прегърне го, занесе го у дома си, нахрани го и го тури на топло да спи. Ученият, който разпъва кучето, за да наблюдава кръвообращението му, може отлично да ви опише как става този важен жизнен процес. Но простият, който е нахранил захвърленото на студа гладно куче. знае нещо по-важно, по съществено за живота: той знае как да възвърне кръвообращението на кучето, как да съживи тоя жизнен процес.
към текста >>
Вторият, простият човек, намира нейде някое захвърлено
кученце
, което зъзне на студа, изпусталяло от глад, вземе го, прегърне го, занесе го у дома си, нахрани го и го тури на топло да спи.
-------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“ от Макс Хайндел ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Високо съзнание (Радиум) Из „Превъплощения“ (Овидий) Словото на Учителя. Пътят към всечовешко единство (София, 6 ноември 1932 г., "Ето отрока", неделна беседа) Основните идеи на власовденци (Продължение) Редакционни Високо съзнание Срещате в живота двама души: един учен — биолог, да речем — и един прост, неук човек. Първият, без да му трепне окото, разпъва жива жаба, одира живи кучета, реже и дроби плъхове, морски свинчета, подлага ги на какви ли не изтезания, за да изтръгне божем някоя „тайна“ на живота. Той иска да изтръгне тайните на живота така, както полицая изтръгва показанията от някой престъпник — чрез изтезания.
Вторият, простият човек, намира нейде някое захвърлено
кученце
, което зъзне на студа, изпусталяло от глад, вземе го, прегърне го, занесе го у дома си, нахрани го и го тури на топло да спи.
Ученият, който разпъва кучето, за да наблюдава кръвообращението му, може отлично да ви опише как става този важен жизнен процес. Но простият, който е нахранил захвърленото на студа гладно куче. знае нещо по-важно, по съществено за живота: той знае как да възвърне кръвообращението на кучето, как да съживи тоя жизнен процес. Вземам тия контрасти като символи, защото те илюстрират два основни типа хора, две основни отношения на хората към живото в света. Ученият знае за кръвообращението и изобщо за устройството на организма много повече, отколкото простият, но не съзнава истински, че животът на кое да е живо същество е абсолютно ценен и че той няма право да го отнема под никакъв предлог — та ако ще би и за „научни“ цели.
към текста >>
Ученият, който разпъва
кучето
, за да наблюдава кръвообращението му, може отлично да ви опише как става този важен жизнен процес.
Редактор: Сава Калименов Съдържание: Високо съзнание (Радиум) Из „Превъплощения“ (Овидий) Словото на Учителя. Пътят към всечовешко единство (София, 6 ноември 1932 г., "Ето отрока", неделна беседа) Основните идеи на власовденци (Продължение) Редакционни Високо съзнание Срещате в живота двама души: един учен — биолог, да речем — и един прост, неук човек. Първият, без да му трепне окото, разпъва жива жаба, одира живи кучета, реже и дроби плъхове, морски свинчета, подлага ги на какви ли не изтезания, за да изтръгне божем някоя „тайна“ на живота. Той иска да изтръгне тайните на живота така, както полицая изтръгва показанията от някой престъпник — чрез изтезания. Вторият, простият човек, намира нейде някое захвърлено кученце, което зъзне на студа, изпусталяло от глад, вземе го, прегърне го, занесе го у дома си, нахрани го и го тури на топло да спи.
Ученият, който разпъва
кучето
, за да наблюдава кръвообращението му, може отлично да ви опише как става този важен жизнен процес.
Но простият, който е нахранил захвърленото на студа гладно куче. знае нещо по-важно, по съществено за живота: той знае как да възвърне кръвообращението на кучето, как да съживи тоя жизнен процес. Вземам тия контрасти като символи, защото те илюстрират два основни типа хора, две основни отношения на хората към живото в света. Ученият знае за кръвообращението и изобщо за устройството на организма много повече, отколкото простият, но не съзнава истински, че животът на кое да е живо същество е абсолютно ценен и че той няма право да го отнема под никакъв предлог — та ако ще би и за „научни“ цели. Простият знае малко или почти нищо по тия въпроси, ала съзнава една основна, елементарна истина: че всяко същество иска и има право да живee като него, и че той трябва да подкрепи живота му, когато той е в неволя, както и неговият живот има нужда от подкрепа, когато и него го сполети беда.
към текста >>
Но простият, който е нахранил захвърленото на студа гладно
куче
.
Пътят към всечовешко единство (София, 6 ноември 1932 г., "Ето отрока", неделна беседа) Основните идеи на власовденци (Продължение) Редакционни Високо съзнание Срещате в живота двама души: един учен — биолог, да речем — и един прост, неук човек. Първият, без да му трепне окото, разпъва жива жаба, одира живи кучета, реже и дроби плъхове, морски свинчета, подлага ги на какви ли не изтезания, за да изтръгне божем някоя „тайна“ на живота. Той иска да изтръгне тайните на живота така, както полицая изтръгва показанията от някой престъпник — чрез изтезания. Вторият, простият човек, намира нейде някое захвърлено кученце, което зъзне на студа, изпусталяло от глад, вземе го, прегърне го, занесе го у дома си, нахрани го и го тури на топло да спи. Ученият, който разпъва кучето, за да наблюдава кръвообращението му, може отлично да ви опише как става този важен жизнен процес.
Но простият, който е нахранил захвърленото на студа гладно
куче
.
знае нещо по-важно, по съществено за живота: той знае как да възвърне кръвообращението на кучето, как да съживи тоя жизнен процес. Вземам тия контрасти като символи, защото те илюстрират два основни типа хора, две основни отношения на хората към живото в света. Ученият знае за кръвообращението и изобщо за устройството на организма много повече, отколкото простият, но не съзнава истински, че животът на кое да е живо същество е абсолютно ценен и че той няма право да го отнема под никакъв предлог — та ако ще би и за „научни“ цели. Простият знае малко или почти нищо по тия въпроси, ала съзнава една основна, елементарна истина: че всяко същество иска и има право да живee като него, и че той трябва да подкрепи живота му, когато той е в неволя, както и неговият живот има нужда от подкрепа, когато и него го сполети беда. Този тип учен, който взех за пример, и който е тъй чест в наши дни, има известни знания, но той има тъмно ограничено съзнание Оня пък тип на прост човек, който взех по-горе за илюстрация, има нищожни специални знания, но има високо съзнание.
към текста >>
знае нещо по-важно, по съществено за живота: той знае как да възвърне кръвообращението на
кучето
, как да съживи тоя жизнен процес.
Първият, без да му трепне окото, разпъва жива жаба, одира живи кучета, реже и дроби плъхове, морски свинчета, подлага ги на какви ли не изтезания, за да изтръгне божем някоя „тайна“ на живота. Той иска да изтръгне тайните на живота така, както полицая изтръгва показанията от някой престъпник — чрез изтезания. Вторият, простият човек, намира нейде някое захвърлено кученце, което зъзне на студа, изпусталяло от глад, вземе го, прегърне го, занесе го у дома си, нахрани го и го тури на топло да спи. Ученият, който разпъва кучето, за да наблюдава кръвообращението му, може отлично да ви опише как става този важен жизнен процес. Но простият, който е нахранил захвърленото на студа гладно куче.
знае нещо по-важно, по съществено за живота: той знае как да възвърне кръвообращението на
кучето
, как да съживи тоя жизнен процес.
Вземам тия контрасти като символи, защото те илюстрират два основни типа хора, две основни отношения на хората към живото в света. Ученият знае за кръвообращението и изобщо за устройството на организма много повече, отколкото простият, но не съзнава истински, че животът на кое да е живо същество е абсолютно ценен и че той няма право да го отнема под никакъв предлог — та ако ще би и за „научни“ цели. Простият знае малко или почти нищо по тия въпроси, ала съзнава една основна, елементарна истина: че всяко същество иска и има право да живee като него, и че той трябва да подкрепи живота му, когато той е в неволя, както и неговият живот има нужда от подкрепа, когато и него го сполети беда. Този тип учен, който взех за пример, и който е тъй чест в наши дни, има известни знания, но той има тъмно ограничено съзнание Оня пък тип на прост човек, който взех по-горе за илюстрация, има нищожни специални знания, но има високо съзнание. Не че всички учени хора са с тъмно съзнание, нито пък всички прости хора имат високо съзнание.
към текста >>
49.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сега се трепери над живота, над едно дръвце, на едно цвете, на едно
кученце
, на одрасквания пръст — а там гинат хиляди, по незнайни планини разкъсват стотици тела изведнъж като непотребна мърша, за да хранят врани и гарвани ... Страшни са мъртъвците, още по страшни са останалите живи от тях, които им завиждат, изгубили от ужас всичко човешко.
Спящите нека се събудят вече — смъртта е при вратата — смърт на благополучието, цивилизацията, културата, дома, бащино огнище, любими хора, братя, бащи и съпрузи, — край на всичко що люби и е любимо! А будните нека бдят и да будят, защото като крадец, незнайно се приближава всеки ден и всеки час злото. Пълнят се складове с оръжия, с ужасни бомби и отрови, с разрушителни апарати ... Майки, пазете синовете си — над тях са протегнати костеливите ръце на смъртта. Жени, събудете мъжете си да разберат, че ако се нещо гради, и дом и царщина, то не е с омразата и смъртта, а само с великата Любов, която ражда живота и носи радостта. Любящи, не пущайте своите любими в ужасното хоро на смъртта, не от страх, не от егоизъм, а защото безумие е за тоя, който гине — и двойно безумие е за този, който гледа.
Сега се трепери над живота, над едно дръвце, на едно цвете, на едно
кученце
, на одрасквания пръст — а там гинат хиляди, по незнайни планини разкъсват стотици тела изведнъж като непотребна мърша, за да хранят врани и гарвани ... Страшни са мъртъвците, още по страшни са останалите живи от тях, които им завиждат, изгубили от ужас всичко човешко.
О, ний, които пихме от тоя ужас и безумие, които носим следи от още кървави рани по телата си и изпитваме болките, викаме към вас всички: — Пазете живота, защото е свещен! — Пазете и обичайте човеците, защото са братя наши! — Войната нищо не е създала — само Любовта твори! ПОСТРАДАЛИ ОТ ВОЙНАТА Комунизмът Комунизмът е близост и дружба между хората с еднакви желания и стремежи, с еднакъв идеал. Тая близост и тая дружба правят труда по-лек и приятен, а живота по-щастлив, по-радостен и свободен.
към текста >>
50.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 76
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нека тези, които продължават да се хранят с месо, знаят и това, че ужасът, страхът, които животното изживява в предсмъртния си час — образуват такива силни отрови, че само един сантиграм е достатъчен да умъртви жаба, а половин грам умъртвява веднага
куче
.
За вегетарианството Привържениците на Бялото братство ратуват за едни пo-естествени отношения между хората, а също така и за изкореняване на жестокостите, за повече човещина в отношенията на хората към животните. Нашият стремеж е да се щади живота, какъвто и да е и където и да е, понеже Любовта изисква това и защото всички живи същества в духовно отношение са като скачени съдове: не може един да бъде щастлив, докато другите страдат и изнемогват. Всичко родено има свещеното право да живее и никой не бива да посяга на това абсолютно право. „Животът е един, тайнствен дар свещен, Да се отнема той е грях неизплатим“. (Будиста мъдрост) Днес вече смело можем де кажем, че почти няма напредничав и просветен човек, който да не признава, че месоядството не е нищо друго, освен самоотравяне чрез ония отрови, които се образуват във всеки жив организъм.
Нека тези, които продължават да се хранят с месо, знаят и това, че ужасът, страхът, които животното изживява в предсмъртния си час — образуват такива силни отрови, че само един сантиграм е достатъчен да умъртви жаба, а половин грам умъртвява веднага
куче
.
Като че ли хората не се запитват, на що се дължат разните болести като рак, подагра, диабет, неврастения, артериосклероза и още много други „културни“ болести. Вегетарианството не е само един режим на хранене: то е нещо много повече, — то е първо стъпало към един по-разумен живот, както го нарече Л. Н. Толстой! Вегетарианството е един стадий на развитие, през който всички трябва да минат, да го възприемат и да продължат по-нагоре. Вегетарианството като идея има две страни: етична и хигиенична.
към текста >>
51.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Животът на хората тогаз ще бъде разумен, разнообразен и красив, изпълнен с радост, веселие и творчество, а не еднообразен,
скучен
и безцелен, какъвто е сега.
Цялото човечество сега преминава фазата на самосъзнанието, в която всеки индивид чувства себе си като отделност, със свои нужди и интереси, със свои идеали и копнежи; всеки иска да се издигне да стане виден, без да държи сметка за стремежите на другите. Но такова индивидуално издигане ще бъде от временна полза само за малцина; а каква полза ще има човек от това? За да има полза и светът от издигането на индивида, той трябва да има стремеж да послужи на света със знанието и силата, които е придобил. По този начин той ще има хармонична връзка и разумно отношение с всички хора. Само така хората ще могат да отстранят от живота си заблужденията и противоречията, внесени от самосъзнанието и егоизма, и ще се опознаят като братя, които имат общи интереси и идеали.
Животът на хората тогаз ще бъде разумен, разнообразен и красив, изпълнен с радост, веселие и творчество, а не еднообразен,
скучен
и безцелен, какъвто е сега.
Сега на земята от единия до другия й край има само борба между хората за надмощие и изтребление. Но такава борба съществува и в тялото на човека; в някои клетки от организма му влезе идеята, да образуват нова държава. Те почват борба с другите клетки и по такъв начин се образува тумор или друга подобна болест в организма на човека. Днес целият живот на човека и човечеството е пълен с образувани тумори, които постоянно се отстранявате операции, но на тяхно място се явяват нови. Вследствие на тази борба между клетките в тялото на човека, той изгубва силата и жизнеността си, та скоро остарява и умира, без да е разбрал, защо е живял, защо е остарял и защо е умрял.
към текста >>
52.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Идното лято сигурно ще роди фасул, що и
куче
го не яде.
Погледна надясно, наляво, помириса, па въздъхна и рече: — От година на година — по лошо! Ето пък сега картофи родила моята нива! Защо й са? За нищо не стават. Тровило, нищо повече.
Идното лято сигурно ще роди фасул, що и
куче
го не яде.
А какво беше тук преди година. Просо растеше цял бой високо и сладко като мляко. У съседните ниви растяха царевица — незаменим жир. Пък какви тикви се търкаляха — деликатеси, каквито и в рая надали има. Крушовите дървета навсякъде зариваха земята с меки круши. Е-е-хе.
към текста >>
53.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Един път, отивайки някъде, Христос и неговите ученици минали покрай трупа на едно разлагащо се
куче
, който издавал много неприятна миризма.
Ако формата, която е създадена с цел да ограничи злото, е слаба, тя на може да се справи с него и бива разрушена от формата на злото; но ако бъде силна и често повтаряна, тя ще предизвика изчезването на злото и заместването му с добро. Когато проучим и разберем добре действието на този закон, ние виждаме, че този резултат се постига не чрез отричане съществуването и противопоставяне на злото, а чрез очакване на и вярване в доброто. Истинския окултист употребява този метод на очакване и виждане доброто във всичко, защото той знае каква голяма сила се крие в това. Мисълта за доброто отстранява злото. Ето едно предание за Христа, което илюстрира този въпрос.
Един път, отивайки някъде, Христос и неговите ученици минали покрай трупа на едно разлагащо се
куче
, който издавал много неприятна миризма.
Учениците отвърнали поглед с недоволство, говорейки за отвратителността на тази гледка; но Христос погледнал мъртвото тяло и казал: „Даже и перлите не са по-бели от тези зъби.“ Той решил да изрази доброто, защото е знаел добрия резултат, който се явява в астралния свят при неговото изказване. Най-нисшата област в астралния свят се нарича „област на страстите и чувствеността“. Второто подделение най-добре би се изразило с думите „област на впечатленията.“ Тук противодействащите сили на привличане и отблъскване са почти напълно балансирани. Това е една неутрална област и затова всички наши впечатления, проявени чрез материята на тази област, са неутрални. Само когато двустранното чувство (не интерес и безразличие) което произхожда от четвъртата област, почне да действа тук, тогава се проявяват двете сили (привличане и отблъскване).
към текста >>
Те виждат едно болно
куче
, което е покрито с рани и видимо страда от болки и глад.
Интересът привежда в действие силите на привличането и отблъскването. Индиферентността просто прави да се изгубва предмета или идеята, към които се отнася. Ако нашия интерес към един предмет или към една идея предизвиква отблъскване, това естествено ни кара да изхвърлим в живота си всека връзка с това, което я причинява; но има голяма разлика между силата на отблъскването и чувството на индиферентност. Следния пример може би ще изясни по-добре действието на двете чувства и на двете сили. Трима души вървят по един път.
Те виждат едно болно
куче
, което е покрито с рани и видимо страда от болки и глад.
Това е очевидно и за тримата — те го виждат. Сега идват чувствата. В двамата се явява „интерес“ към животното, но в третия се явява чувството на „индиферентност“. Той отминава, оставяйки кучето на неговата съдба. Другите се спират.
към текста >>
Той отминава, оставяйки
кучето
на неговата съдба.
Трима души вървят по един път. Те виждат едно болно куче, което е покрито с рани и видимо страда от болки и глад. Това е очевидно и за тримата — те го виждат. Сега идват чувствата. В двамата се явява „интерес“ към животното, но в третия се явява чувството на „индиферентност“.
Той отминава, оставяйки
кучето
на неговата съдба.
Другите се спират. Те и двамата са заинтересувани, но всеки от тях проявява своя интерес по различен начин. Интереса на единия е проникнат със симпатия и желание да помогне, което го кара да се погрижи за бедното животно, за да облекчи болките му и да Го възвърне към здраве. В него чувството на интерес е извикало силата на привличането. Интересът на другия човек е от друг род.. Той вижда само една противна гледка, която го отвращава и пожелава да освободи себе си и света от нея колкото е възможно по-скоро.
към текста >>
54.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Уволнил лисицата от длъжността Професор и я пратил във гората, да я гонят
кучетата
за през цял живот, и тъй да прекарва дните си във мъка за неизпълнение на Неговата хубава поръка.
Майката горичка се зарадвала безкрайно но професорът ужасен ги издушил и очистил тайно... Дошло лято и голямата училищна ваканция настъпила за всички ученици. Всички трябвало да си отидат при родителите. Ала Златоперка, вместо мили гости, своите деца, получила едно особено писмо от лисицата професор, със което й се съобщавало пак, че децата й са задържани като извънредни ученици в университета, гдето щели уж да им се преподават допълнителни уроци за професори по хитрината. И тя се успокоила, утешила. Но Всевишния нали видял кое кога и как станало!
Уволнил лисицата от длъжността Професор и я пратил във гората, да я гонят
кучетата
за през цял живот, и тъй да прекарва дните си във мъка за неизпълнение на Неговата хубава поръка.
* * * Неизпълнение на Божията воля — донася всекиму най-тежката неволя.
към текста >>
55.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той среща един прокажен, който моли за милостиня, и с презрителен вид му хвърля една монета, както някои хвърлят кост на домашното
куче
, но: „Прокаженият не взе златото от праха: и По-добра е за мен кората на бедняка.
При това, най-важното нещо в случая е да научим нуждаещия се на това сам да помага на себе си, сам да се справя със задачите си, били те физически, парични, морални или умствени, а не да го направим зависим от нашата помощ или от тази на другите. Етиката не даването, заедно с въздействието му върху този. който дава, като един духовен урок, са прекрасно обрисувани в поемата на Лоуелс „Видението на Сър Лоунфалъ“. Младия т и амбициозен рицар, Сър Лоунфал, облечен в блестящо въоръжение и яздещ на великолепен кон, е напуснал своя замък и се е отправил да търси Светата Чаша. На неговия щит блести кръста, символ на благостта и жертвата на нашия Спасител, смиреният и любящият, но сърцето на рицаря с изпълнено с Гордост и презрение към бедните и нуждаещите се.
Той среща един прокажен, който моли за милостиня, и с презрителен вид му хвърля една монета, както някои хвърлят кост на домашното
куче
, но: „Прокаженият не взе златото от праха: и По-добра е за мен кората на бедняка.
По-добра е благословията на немощния, Макар и да се върна с празни ръце от неговата врата. Истинската милостиня не е тази, която може да се даде с ръка; Тя дава само бездушното злато, Но този, който дава от малкото, което има. И го дава с нежно чувство и доброта. Тази нишка на всеподържащата Красота, Която минава през всичко и всичко обединява, Ръката не може да поеме пълнотата на неговия дар, Сърцето простира своите пламтящи пръсти, Защото един Бог върви с него и дава преизобилието На душата, гаснеща в мрака преди“. При своето връщане Сър Лоунфал намира че друг е обсебил неговия замък и бива изпъден при вратата му: „Един стар, прегърбен човки, окъсан и слаб.
към текста >>
56.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 119
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
С тия радиовълни той се опитва да обясни способността за ориентация у животните: у гълъба,
кучето
, пчелите и пр.
Напоследък никой вече не оспорва лечебното действие на музиката. В миналата книжка бяха поместени сведения за опитите на физиците Шредингер, Хайсенберг и Йордан върху окултното действие на музиката. Напоследък се правят все повече открития, които потвърждават отдавна известни окултни истини. Лаковски в Париж откри тъй наречената радиация на организмите, т.е. че всеки организъм изпуща радиовълни в околното пространство.
С тия радиовълни той се опитва да обясни способността за ориентация у животните: у гълъба,
кучето
, пчелите и пр.
Тая радиация е загатване за тъй нареченото етерно тяло на организмите. Според окултизма всеки кристал, цвете, животно, човек изпраща от себе си радиовълни и тия радиовълни са музикални. Даже напоследък някои учени се опитват да доловят музиката, тоновете, които излизат като радиовълни от цветята и пр. Госпожа Фрида Оланд Риге е изучавала човешкия жизнен ритъм и е намерила, че сърцето реагира на тона „до", има отношение към тона „до". Дихателната система реагира на „ре", черният дроб - на „ми", далакът на „фа, бъбреците - на ,,сол", жлъчният мехур - на „ла", храносмилателната система на „си" и пр.
към текста >>
Но далеч някъде се чува
кучешки
лай.
Пролет е. Цветя цъфтят наоколо. Птички пеят по клоните на дърветата. Всички зайчета са опиянени от радостта на живота и се гонят безгрижно по цветната полянка. О, радост на живота, как една и съща си ти за всички земни същества!
Но далеч някъде се чува
кучешки
лай.
Майката, която бди над своите малки, дава тревожен сигнал. Всички зайчета се разбягват и изпокриват под гъстите храсти. И треперят в смъртен ужас. Така, в тревоги и безпокойства минава лятото и зимата. Винаги преследван от кучета и ловци, тоя млад заек, който по-преди е бил човек, наричан даскал Иван и който сам е бил ловец, сега му идеше да се изправи пред ловците и с трогващ глас да им извика: — Не ме стреляйте братя!
към текста >>
Винаги преследван от
кучета
и ловци, тоя млад заек, който по-преди е бил човек, наричан даскал Иван и който сам е бил ловец, сега му идеше да се изправи пред ловците и с трогващ глас да им извика: — Не ме стреляйте братя!
Но далеч някъде се чува кучешки лай. Майката, която бди над своите малки, дава тревожен сигнал. Всички зайчета се разбягват и изпокриват под гъстите храсти. И треперят в смъртен ужас. Така, в тревоги и безпокойства минава лятото и зимата.
Винаги преследван от
кучета
и ловци, тоя млад заек, който по-преди е бил човек, наричан даскал Иван и който сам е бил ловец, сега му идеше да се изправи пред ловците и с трогващ глас да им извика: — Не ме стреляйте братя!
Не ме преследвайте и убивайте! Аз съм душа, също като вашите души; само във формата и образа е разликата. Пожалете мене братя, за да не излагате на грях и престъпление своите души. Тогава и Бог ще помогне на вас. Но езикът не се обръщаше и дума не се отронваше от устата му.
към текста >>
Отведнъж излая ловджийско
куче
зад него.
И страдаше, много страдаше. Също така страдаше, както когато беше в човешки образ и беше ранен през войната. Колко еднакви са страданията за всички живи същества! Той беше легнал върху сухи листа, греейки се на слънцето. Беше към края на зимата.
Отведнъж излая ловджийско
куче
зад него.
Той се хвърли нагоре, бягайки с всички сили. Бързо премина през гората. Излезе на голата поляна. Точно когато щеше да премине върха, пред него се чу оглушителен гръм ... Смъртна болка го прониза в гърдите … Даскал Иван се пробуди. Целия беше разтресен от преживения на сън ужас.
към текста >>
57.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Станчев)
Куче
и осел (басня – Дядо Благо) Писмо от странство (Хелмут Шкайдер) Книжнина Христос възкресе!
Асеев - статията може да се прочете от приложеният pdf) Словото на Учителя. Нищо в природата не се губи (Из беседата от Учителя, държана на 2 декември 1935 г. - продължение от брой 122) Християнство или варварство (Г. Събев) Обичайте истината! (из беседите) Лекуване ни високото кръвно налягане чрез дълбоко дишане (Д-р Н.
Станчев)
Куче
и осел (басня – Дядо Благо) Писмо от странство (Хелмут Шкайдер) Книжнина Христос възкресе!
Лъч от Светлина прониза тъмната нощ на човешкото неверие, на човешката жестокост, на човешката омраза, злоба и ограниченост! Слънчевият лъч на Любовта, на великата Божия Любов, засия над измъченото човечество, заплетено в мрежата на собствените си заблуждения, оковано във веригите на своите грехове и престъпления!... Христос възкресе!. .. Огнен трепет премина през цялата Вселена Потръпна всека човешка душа, всяко същество, цялата природа! Христос възкресе!
към текста >>
Станчев
Куче
и осел (б а с н я) Едно голямо овчарско
куче
се разсърдило на Господаря си, че го хранел в общото корито, пред което никое
куче
нямало право да ръмжи, или да протестира, без да рискува да остане гладно.
Следователно, за намаление на кръвното налягане чрез дихателните упражнения играят роля физикални, химически и нервни фактори които се взаимно допълват и подпомагат. Много радостно е, че сме в състояние с едно такова просто средство — систематичното дълбоко дишане, истински да помогнем на един болен човек. То надминава по своето действие всички медикаментозни средства, специалитети, инжекции, бани, масажи, диети и пр., които се стремят да алкализират кръвта и намалят извънредната възбуда на големия мозък. Това се постига чрез дълбокото дишане. Проф. Тирела заключава: „Редовното дълбоко дишане е най-доброто средство за високото налягане и артериосклерозата, и при различните страдания на критичната възраст.“ Д-р Н.
Станчев
Куче
и осел (б а с н я) Едно голямо овчарско
куче
се разсърдило на Господаря си, че го хранел в общото корито, пред което никое
куче
нямало право да ръмжи, или да протестира, без да рискува да остане гладно.
— Да, казвало в себе си то, — аз съм голямо, красиво, благородно и храбро куче. А моят господар ме сравнява с щенетата, които лаят по пеперудите. Ще го напусна! От онази минута то напуснало овцете и отишло, та легнало под един трън. И започнало да пази тръна, както би пазило една кошара.
към текста >>
— Да, казвало в себе си то, — аз съм голямо, красиво, благородно и храбро
куче
.
Много радостно е, че сме в състояние с едно такова просто средство — систематичното дълбоко дишане, истински да помогнем на един болен човек. То надминава по своето действие всички медикаментозни средства, специалитети, инжекции, бани, масажи, диети и пр., които се стремят да алкализират кръвта и намалят извънредната възбуда на големия мозък. Това се постига чрез дълбокото дишане. Проф. Тирела заключава: „Редовното дълбоко дишане е най-доброто средство за високото налягане и артериосклерозата, и при различните страдания на критичната възраст.“ Д-р Н. Станчев Куче и осел (б а с н я) Едно голямо овчарско куче се разсърдило на Господаря си, че го хранел в общото корито, пред което никое куче нямало право да ръмжи, или да протестира, без да рискува да остане гладно.
— Да, казвало в себе си то, — аз съм голямо, красиво, благородно и храбро
куче
.
А моят господар ме сравнява с щенетата, които лаят по пеперудите. Ще го напусна! От онази минута то напуснало овцете и отишло, та легнало под един трън. И започнало да пази тръна, както би пазило една кошара. Не дава никому да, доближи тръна, нито врабче да кацне но него.
към текста >>
58.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Отидох долу, съблякох си балтона и току що бях седнал насреща огъня и бях повдигнал лампата, ето един странен човек излезе из въглищната стаичка последван от едно голямо черно
куче
.
Ний се спряхме тъкмо пред вратите и няколко от жреците ги затвориха; след това се върнахме към голямото централно преддверие, което бях забелязал при първото си влизане. Аз видях тогава, че макар че то бе пространно и величествено, на него нямаше никаква врата освен една, намираща се под един дълбок свод, на срещуположния край на Голямата алея, водеща към храма. Аз се питах, къде води тази усамотена врата. (следва) СКРИТАТА СТРАНА НА ЖИВОТА Буен дух Аз бях нощен пазач на Дарминггонската станция. Една нощ през зимата около дванадесет или дванадесет и полови на часа., аз бях доста измръзнал от ходене насам натам, и си казах, „ще отида долу и ще видя нещо да ям.“ Имаше една стая за хамалите, гдето се поддържаше огън, с една стаичка за въглища до нея.
Отидох долу, съблякох си балтона и току що бях седнал насреща огъня и бях повдигнал лампата, ето един странен човек излезе из въглищната стаичка последван от едно голямо черно
куче
.
Щом като влезе, аз вперих очи в него, както и той в мене, и тъй да се каже изглеждахме един другиго до като той наближаваше към огъня. Тук той се възпре вперен в мене, и една странна усмивка се появи на лицето му. Той имаше висока яка, мундир с позлатени копчета и шотландска шапка. Изведнъж той ме удари и аз почувствах удара. Аз скочих веднага и му отвърнах със също такъв удар.
към текста >>
Тутакси
кучето
ме сграбчи за крака и ми се стори че ме ухапа.
Той имаше висока яка, мундир с позлатени копчета и шотландска шапка. Изведнъж той ме удари и аз почувствах удара. Аз скочих веднага и му отвърнах със също такъв удар. Юмрукът ми обаче наточели премина през него и се удари в камъка над огнището, който откъсна кожата от гънките на пръстите ми. Човекът като да беше блъснат към огъня, и издаде един страшен, неземен остър звук.
Тутакси
кучето
ме сграбчи за крака и ми се стори че ме ухапа.
Човекът запази положението си, извика кучето с някакво щракане на езика, и заедно с него си отиде пак във въглищната стаичка. Аз запалих лампата си и погледнах подире му, но там наемаше нито човек, ни куче —и никакъв изход за тях освен този през който минеха … Неколко години по-рано един човек който служил в канцеларията на станцията, се самоубил и тялото му било отнесено със същата тази стаичка. Аз не знаях нищо по това нещо, нито тялото на човека, но мистър Пиз и другите, които са познавали човека ми казаха, че моето описание напълно отговаряло на неговата фигура и на начина, по който той се обличал, а също така че той имал едно черно куче тъкмо приличащо на това, което ме ухапа. Трябва да прибавя, че никакъв белег на остана на месото гдето ме хвана. Дж. Дърхам (Из „Истински разкази за духове“) Идеите на Всемирното Братство в чужбина Югославия От десетина години учението на Всемирното Братство е пуснало своите корени и в съседната ни и братска Югославия.
към текста >>
Човекът запази положението си, извика
кучето
с някакво щракане на езика, и заедно с него си отиде пак във въглищната стаичка.
Изведнъж той ме удари и аз почувствах удара. Аз скочих веднага и му отвърнах със също такъв удар. Юмрукът ми обаче наточели премина през него и се удари в камъка над огнището, който откъсна кожата от гънките на пръстите ми. Човекът като да беше блъснат към огъня, и издаде един страшен, неземен остър звук. Тутакси кучето ме сграбчи за крака и ми се стори че ме ухапа.
Човекът запази положението си, извика
кучето
с някакво щракане на езика, и заедно с него си отиде пак във въглищната стаичка.
Аз запалих лампата си и погледнах подире му, но там наемаше нито човек, ни куче —и никакъв изход за тях освен този през който минеха … Неколко години по-рано един човек който служил в канцеларията на станцията, се самоубил и тялото му било отнесено със същата тази стаичка. Аз не знаях нищо по това нещо, нито тялото на човека, но мистър Пиз и другите, които са познавали човека ми казаха, че моето описание напълно отговаряло на неговата фигура и на начина, по който той се обличал, а също така че той имал едно черно куче тъкмо приличащо на това, което ме ухапа. Трябва да прибавя, че никакъв белег на остана на месото гдето ме хвана. Дж. Дърхам (Из „Истински разкази за духове“) Идеите на Всемирното Братство в чужбина Югославия От десетина години учението на Всемирното Братство е пуснало своите корени и в съседната ни и братска Югославия. Поддържано там от малцина, но будни и жадни за живото слово души, то лека полека крепне и привлича нови последователи, озарява, просвещава нови души.
към текста >>
Аз запалих лампата си и погледнах подире му, но там наемаше нито човек, ни
куче
—и никакъв изход за тях освен този през който минеха … Неколко години по-рано един човек който служил в канцеларията на станцията, се самоубил и тялото му било отнесено със същата тази стаичка.
Аз скочих веднага и му отвърнах със също такъв удар. Юмрукът ми обаче наточели премина през него и се удари в камъка над огнището, който откъсна кожата от гънките на пръстите ми. Човекът като да беше блъснат към огъня, и издаде един страшен, неземен остър звук. Тутакси кучето ме сграбчи за крака и ми се стори че ме ухапа. Човекът запази положението си, извика кучето с някакво щракане на езика, и заедно с него си отиде пак във въглищната стаичка.
Аз запалих лампата си и погледнах подире му, но там наемаше нито човек, ни
куче
—и никакъв изход за тях освен този през който минеха … Неколко години по-рано един човек който служил в канцеларията на станцията, се самоубил и тялото му било отнесено със същата тази стаичка.
Аз не знаях нищо по това нещо, нито тялото на човека, но мистър Пиз и другите, които са познавали човека ми казаха, че моето описание напълно отговаряло на неговата фигура и на начина, по който той се обличал, а също така че той имал едно черно куче тъкмо приличащо на това, което ме ухапа. Трябва да прибавя, че никакъв белег на остана на месото гдето ме хвана. Дж. Дърхам (Из „Истински разкази за духове“) Идеите на Всемирното Братство в чужбина Югославия От десетина години учението на Всемирното Братство е пуснало своите корени и в съседната ни и братска Югославия. Поддържано там от малцина, но будни и жадни за живото слово души, то лека полека крепне и привлича нови последователи, озарява, просвещава нови души. Тази година няколко наши братя от Югославия използваха случая с идването на югославските соколи за българския юнашки събор, за да дойдат на „Изгрева“ и да се опознаят по-отблизо с нашия живот.
към текста >>
Аз не знаях нищо по това нещо, нито тялото на човека, но мистър Пиз и другите, които са познавали човека ми казаха, че моето описание напълно отговаряло на неговата фигура и на начина, по който той се обличал, а също така че той имал едно черно
куче
тъкмо приличащо на това, което ме ухапа.
Юмрукът ми обаче наточели премина през него и се удари в камъка над огнището, който откъсна кожата от гънките на пръстите ми. Човекът като да беше блъснат към огъня, и издаде един страшен, неземен остър звук. Тутакси кучето ме сграбчи за крака и ми се стори че ме ухапа. Човекът запази положението си, извика кучето с някакво щракане на езика, и заедно с него си отиде пак във въглищната стаичка. Аз запалих лампата си и погледнах подире му, но там наемаше нито човек, ни куче —и никакъв изход за тях освен този през който минеха … Неколко години по-рано един човек който служил в канцеларията на станцията, се самоубил и тялото му било отнесено със същата тази стаичка.
Аз не знаях нищо по това нещо, нито тялото на човека, но мистър Пиз и другите, които са познавали човека ми казаха, че моето описание напълно отговаряло на неговата фигура и на начина, по който той се обличал, а също така че той имал едно черно
куче
тъкмо приличащо на това, което ме ухапа.
Трябва да прибавя, че никакъв белег на остана на месото гдето ме хвана. Дж. Дърхам (Из „Истински разкази за духове“) Идеите на Всемирното Братство в чужбина Югославия От десетина години учението на Всемирното Братство е пуснало своите корени и в съседната ни и братска Югославия. Поддържано там от малцина, но будни и жадни за живото слово души, то лека полека крепне и привлича нови последователи, озарява, просвещава нови души. Тази година няколко наши братя от Югославия използваха случая с идването на югославските соколи за българския юнашки събор, за да дойдат на „Изгрева“ и да се опознаят по-отблизо с нашия живот. Те са останали извънредно доволни от преживяното и са се завърнали с повишен ентусиазъм и силно желание да работят на Божията нива.
към текста >>
59.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Отклонявайки се от мен и живеейки живота на греха и престъпленията, вие намирате, уви, само болести и страдания, само скърби и разочарования: израждате се и пропилявате неживени дните на живота, губите смисъла и радостта, губите най важното, най-ценното, без което живота е еднообразен,
скучен
, тъжен и страшен като пустиня безплодна!
Това, разбира се, става а християнския свят. Зовът на Природата Отклонени и отдалечени от природата, ние хората живеем страдалческия и мизерен живот на блудни синове. А майката природа ни зове: „Върнете се, деца мои, елате при мен! Защото аз съм вашата нежно любяща майка. И само близко до мен, прислонени в моите прегръдки, ще намерите всичко, всичко що тъй напразно дирите по своите гибелни пътища и пътеки: истинските блага на живота.
Отклонявайки се от мен и живеейки живота на греха и престъпленията, вие намирате, уви, само болести и страдания, само скърби и разочарования: израждате се и пропилявате неживени дните на живота, губите смисъла и радостта, губите най важното, най-ценното, без което живота е еднообразен,
скучен
, тъжен и страшен като пустиня безплодна!
Вразумете се, деца мои. и елате при мен! Защото едничка аз пазя и дарявам всички ония съкровища, които са нужни за благото и свободата на всяко земно същество. Защото, стремейки се към близост и единение с мен, вий се стремите към възраждане и обнова, към съвършенство, към здраве и сила. Защото пътят, що ви отдалечава от мен, е път гибелен, път към болести и нещастия, мрачен път по който сте достигнали всички тия страдания.
към текста >>
60.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Един по един те прескачали, за да я изядат, понеже там нямало ни
куче
, ни овчар, обаче всички падали в вълчата яма.
А пред нея, в гората — ямата, която заградил с двоен плет: единият близо до ямата, а другият по навънка. Коловете от двата плета били един срещу друг и върховете им се допирали. Така щото горе изглеждало като един плет, а долу оставала широка междина. В тази междина вечер затварял по една коза. Ноще, когато вълци идвали към кошарата, виждали първо оградата с козата.
Един по един те прескачали, за да я изядат, понеже там нямало ни
куче
, ни овчар, обаче всички падали в вълчата яма.
Овчарят всяка сутрин дохождал да смени козата и слушал скимтенето на уловените зверове. Но възмущението му от тяхната алчност и жестокост, не му позволявало да ги погледне. Една сутрин ямата му извикала: — Господарю, събраха се много вълци в мене и начнаха едни други да се ядат. Грозотия голяма! Какво да правя?
към текста >>
61.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
То и по-рано би излизало, но все се страхуваше от голямото
куче
горе на стълбата, което цял ден висше там горе на съседските врати.
В другия кът на стаята стенеше от ревматизъм някаква осемдесетгодишна бабичка, била никого си и някъде си бавачка, а сега умираше самотно, охкайки, карайки се и викайки по момчето, тъй че то вече почна да се страхува и да се приближава до нея. To беше успяло вече да пие вода някъде в коридора, но нийде не намери корица хлебец и вече за десети път пристъпваше да събуди майка си. Мъчно му стана най-после, в тъмнината: отдавна настъпи вечерта, а не светваше. Като попипа лицето на майка си, то се зачуди, че тя съвсем не се мърда и че е станала такава студена както стената. „Тука е много студено“, помисли то, постоя малко, безсъзнателно забравило ръката си върху рамото на покойницата, после духна на пръстенцата си, за да ги съгрее, и изведнъж, като набута върху леглото каскетчето си, тихичко, пипнешком, излезе от избата.
То и по-рано би излизало, но все се страхуваше от голямото
куче
горе на стълбата, което цял ден висше там горе на съседските врати.
Но кучето го нямаше и то изведнъж излезе на улицата. Господи, какъв град! Никога още не беше виждало то нещо такова. Там, от дето беше дошло, нощем имаше такъв черен мрак, един фенер свети на цялата улица. Дървените низки къщурки се затварят с капаци; на улицата, щом се мръкне — няма никого, всички се затварят по къщите, и току почнат да вият цели стада кучета, стотици и хиляди от тях вият и лаят цялата нощ.
към текста >>
Но
кучето
го нямаше и то изведнъж излезе на улицата.
To беше успяло вече да пие вода някъде в коридора, но нийде не намери корица хлебец и вече за десети път пристъпваше да събуди майка си. Мъчно му стана най-после, в тъмнината: отдавна настъпи вечерта, а не светваше. Като попипа лицето на майка си, то се зачуди, че тя съвсем не се мърда и че е станала такава студена както стената. „Тука е много студено“, помисли то, постоя малко, безсъзнателно забравило ръката си върху рамото на покойницата, после духна на пръстенцата си, за да ги съгрее, и изведнъж, като набута върху леглото каскетчето си, тихичко, пипнешком, излезе от избата. То и по-рано би излизало, но все се страхуваше от голямото куче горе на стълбата, което цял ден висше там горе на съседските врати.
Но
кучето
го нямаше и то изведнъж излезе на улицата.
Господи, какъв град! Никога още не беше виждало то нещо такова. Там, от дето беше дошло, нощем имаше такъв черен мрак, един фенер свети на цялата улица. Дървените низки къщурки се затварят с капаци; на улицата, щом се мръкне — няма никого, всички се затварят по къщите, и току почнат да вият цели стада кучета, стотици и хиляди от тях вият и лаят цялата нощ. Но затова пък там бевше и така топло, даваха му да яде, а тука — Господи, да имаше как да си хапне!
към текста >>
Дървените низки къщурки се затварят с капаци; на улицата, щом се мръкне — няма никого, всички се затварят по къщите, и току почнат да вият цели стада
кучета
, стотици и хиляди от тях вият и лаят цялата нощ.
То и по-рано би излизало, но все се страхуваше от голямото куче горе на стълбата, което цял ден висше там горе на съседските врати. Но кучето го нямаше и то изведнъж излезе на улицата. Господи, какъв град! Никога още не беше виждало то нещо такова. Там, от дето беше дошло, нощем имаше такъв черен мрак, един фенер свети на цялата улица.
Дървените низки къщурки се затварят с капаци; на улицата, щом се мръкне — няма никого, всички се затварят по къщите, и току почнат да вият цели стада
кучета
, стотици и хиляди от тях вият и лаят цялата нощ.
Но затова пък там бевше и така топло, даваха му да яде, а тука — Господи, да имаше как да си хапне! И какъв трясък и гръм е тук, каква светлина и люде, коне и файтони, и студ, студ! Замръзнала пара излиза от силно уморените коне, от топло дишащите им муцуни, през рохкавия сняг звънят подковите о камъните, и всички така се блъскат, и, Господи, така му се иска да си хапне, макар какво да е там, и така изведнъж го заболяха пръстчетата. Край него мина пазител на реда и се завърна, за да не забележи момчето. Ето пак улица — ох, каква широка!
към текста >>
62.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Кучетата
тук-там се обаждаха.
СЛЪНЧО Бях на екскурзия по долината на река Луда Камчия. Слънцето потъваше в огненото пурпурно море на запада, когато стигнах а едно малко селце, до брега на реката. Жътва беше. Селяните се завръщаха от нивите изморени, с обгорели лица, оставяха сърповете, паламарките и отиваха в кръчмата или кафенето. Жените приготвяха вечеря, децата прибираха завръщащите се говеда от пеша, чийто звън огласяваше цялата околност.
Кучетата
тук-там се обаждаха.
Замъждукаха светлинни по малките прозорчета, комините запушиха, селото се събуди от дневния летен сън, за да заспи след малко и си почина от тежката работа на полето. Като наближих оградата на училището, в което щях да преспя, видех пред един от прозорците очертанията на женски силует, облечен в бяло, загледан в току що изгрялата луна. — Коя е тази жена? запитах съпровождащия ме училищен слуга. — Учителката.
към текста >>
63.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ами вие как ще обясните факта, че в много животни и особено
кучетата
обонянието е толкова силно развито, че те могат между хиляди хора да подушат стъпките на своя господар и да го намерят по стъпките му.
Този човек вижда, че след 10 години вие ще направите една екскурзия, ще вървите по направление на този трап. ще паднете в него и ще си счупите крака. И този човек предвижда всичко това. На вас ви се вижда чудно как могат да се предвиждат нещата. Има си начини за това.
Ами вие как ще обясните факта, че в много животни и особено
кучетата
обонянието е толкова силно развито, че те могат между хиляди хора да подушат стъпките на своя господар и да го намерят по стъпките му.
Как ще обясните това? Има и хора. които се раждат с такова чувство да могат да предвиждат нещата, които ще станат след 10 години и повече години. Има хора които виждат какво става зад тях. За тях няма прегради, няма стени, които да им пречат.
към текста >>
Старият Гено като вълк дебне из къщите и дворовете, е синовете като зли
кучета
се хвърлят върху него.
— Не е за добро клатеха селяните глави — не е за добро това. гдето баща е грабнал вила срещу синове, а синове за нищо и никакво се нахвърляли върху баща. Като дядо Гено и баба Маргарита нямаше едно време — дом, ниви, лозя, всичко в тях бе най-първо наредено. А сега, вместо песните, които се чуваха преди години, клетви и ругатни се разнасят. Снахите да не видят свекървата, старата майка като да се е обърнала във вещица, кълне и проклина младите си невести и левенти синове.
Старият Гено като вълк дебне из къщите и дворовете, е синовете като зли
кучета
се хвърлят върху него.
Смаяха се селяните, предумваха ги, говореха им, ала те не чуваха от нищо, не искаха да се помирят. Кой пищов тъкмеше, кой забил нож в пояса си, като най-върли врагове се гледаха помежду си едни срещу други. Нивите пустееха, лозята се оронваха необрани, овощните презряваха по дърветата — никой не ги поглеждаше. Омразата бе се вгнездила в сърцата им, заслепила бе очите им и не виждаха друго, освен как един на друг да се нагрубят и напакостят. — Ще се случи нещо в тоя дом — казваха старите жени — не излиза на добро, кога дявола размъти главите на един род.
към текста >>
Апостол Петър много добре се изказва в своето Второ послание за такива: „
Кучето
се върна на бълвоча си, а окъпалата свиня да се каля в тинята.“ Други пък отиват и до други крайности - ще изрекат нелепости, ще направят нещо некрасиво и като им се забележи и с най-деликатна нежност и любов, те веднага отговарят: „Аз нарочно правя така, да те опитам как ще постъпиш, като си в духовния път.“ Такива не знаят, че се явяват вече и ортаци на тъмните сили!
Нам ни е срам да описваме случаи на жени, които спъват своите другари мъже, и мъже, които тормозят своите другарки в духовния път! Това показва, че такива души са далеч от духовното. Не е ли низост, не е ли подлост от една душа, която е обещала да върви по пътя на Бога, а като си е постигнала целта - оженила се е, изменя и тормози своя другар или другарка? Там, в широкия път, гдето настъпва гибел за душата. Срам, позор за човека на ХХ-ия век, особено за тия, които са били пробудени и се отказват от духовния път!
Апостол Петър много добре се изказва в своето Второ послание за такива: „
Кучето
се върна на бълвоча си, а окъпалата свиня да се каля в тинята.“ Други пък отиват и до други крайности - ще изрекат нелепости, ще направят нещо некрасиво и като им се забележи и с най-деликатна нежност и любов, те веднага отговарят: „Аз нарочно правя така, да те опитам как ще постъпиш, като си в духовния път.“ Такива не знаят, че се явяват вече и ортаци на тъмните сили!
Ако така се градеше разумният живот, тежко и горко! Ето защо думите на Учителя по този въпрос са бисери: „Ако вие не започнете в живота си само с положителните неща, само с доброто, вие се спъвате и сте далеч от истинското духовно.“ А това значи, при проявите си в живота с хората, за основа да имаме пак любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелите, с които се гради положителното. В някои пък семейства, които не са пробудени духовно, когато единият се пробуди в духовния път, другият се безпокои, спъва първия, тормози го, защото можело да се побърка умствено, да се занемари домът и пр. Това не почива на истината. Христовото учение е балсам за всяка човешка душа!
към текста >>
64.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Конят и Человeкът (басня) Нqкога конят бил мъничък колкото домашно
кученце
.
Любовта прави всички хора Божествени. Сега желая на всички ви да се сдобиете със свръхсъзнанието което да подхрани вашите духове, вашите души, вашите умове и сърца. Само по този път ще постигнете всичките си благородни желания. 23. II. 1936 г.
Конят и Человeкът (басня) Нqкога конят бил мъничък колкото домашно
кученце
.
Държали го вкъщи, да си играят децата се него. Тогава той бил много недоволен от положението си. Не искал да бъде играчка на децата, много унизително му се виждало това. И поплакал той пред Бога, помолил се да го направи голям, як и бързоходец. — Бъди голям, як и бързоходец!
към текста >>
65.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако не ядем
кучета
, котки, коне и магарета — то не значи, че те ще се развъдят до безконечност.
В първата глава на Битието се казва, че човек трябва да се храни само с плодове. Следователно, той трябва да се храни само с това. което Бог е определил, и то с благодарност. Ако човек внесе в своя организъм храна, която може да отрови кръвта му и с това да повлияе върху здравето на децата си, тази храна полезна ли е? Медът на пчелите е сладък, но не и самите пчели.
Ако не ядем
кучета
, котки, коне и магарета — то не значи, че те ще се развъдят до безконечност.
Размножението е мярка на природата — реакция срещу унищожението. Колкото по-неблагоприятна е средата, толкова размножението е по-голямо, като реакция да се запази живота вложен във формите, Човечеството постепенно ще се прибере в малко, но избрани личности, които ще имат в себе си всички възможности присъщи на отделните индивиди. Гениалните хора в същност са колективи под една форма — псевдоним — „име“ на гениалния. Разплодяването ще се намали. В природата има една равносметка.
към текста >>
66.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 201
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За първата, която бе в дясната ръка на Г-жа Рише той каза: „Скромността издига таланта.” (точно) За тази в лявата ръка: „Мълчанието е злато“ (точно) За тази, която 6t в моята ръка: „
Кучето
е приятел на човека“ (точно).
Ний изгорихме от тях един докато стана на прах. Кан остана прав, на 1 метър разстояние от нас, които бяхме седнали при масата. Колкото за другите 3 листа, г-жа Рише взе единия в лявата си ръка, другия в дясната, а четвъртия взех аз, като държахме ръцете си затворени. Кан не се докосна до хартиите, а и ний не знаехме коя где се намира. И Кан пак не се излъга нито един път.
За първата, която бе в дясната ръка на Г-жа Рише той каза: „Скромността издига таланта.” (точно) За тази в лявата ръка: „Мълчанието е злато“ (точно) За тази, която 6t в моята ръка: „
Кучето
е приятел на човека“ (точно).
Колкото за четвъртия лист, който бе изгорен, след една минута колебание, и след като бе поискал да се докосне до ръката на г-жа Рише, Кан каза; „QuI vcut voyager loin, menage sa mouture“ — това е също така вярно, като се изключи само малката грешка с думата „mouture“, която е дадена от Кан вместо „monture“. (На български тази фраза значи: „Който желае да отиде на-далеч, щади своето добиче (за езда)“). Тези опити не оставяха вече никакво место за съмнение. На 21 февруари се направи друг опит, у мене, в присъствието на моите колеги и приятели Даниел Бертело и генерал Феррие. членове на Академията на Науките и на д-р Ости.
към текста >>
67.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Че как едно
куче
само чрез своето силно развито обоняние може да открие стъпките на своя господар измежду хилядите други?
Неща за които хората нямат никаква опитност, никога не могат да се доказват. И поради това, много работи които ни се виждат невъзможни, са възможни за Бога. Невъзможното за нас е възможно за Бога. Напр. срешат се хоро, които могат да предвиждат какво може да се случи някому в бъдеще. По какъв начин постигат те това?
Че как едно
куче
само чрез своето силно развито обоняние може да открие стъпките на своя господар измежду хилядите други?
При това то не е завършило никакъв факултет, не е изучавало никакви науки, докато хората може да са завършили по четири факултета и взе пак да не могат да сторят същото. Но казахме, че има хора, които имат събудено чувство да предвиждат нещата с десетки години напред. За тях прегради не съществуват. Това са малцина обаче и то високо организирани хора. И тъй, животът не е такъв, какъвто си го представяме.
към текста >>
68.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 221
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
*
Кучета
, овчари, няма Веч по теб да бягат; И тояги по главата Няма да се слагат.
* Я си похапни тревица. Мека и зелена! После пък сръбни водица, Бистра и студена. * Мирна ще ти е душата, Леко на сърцето. И от теб не ще се плаши Веч на сън детето.
*
Кучета
, овчари, няма Веч по теб да бягат; И тояги по главата Няма да се слагат.
ИЗ НАУКАТА ЗА ЖИВОТА. Духът на моя баща Отдавна, доста отдавна се случи това, което по-долу ще разкажа, но тая преживелица и до сега не се заличи нито от паметта, нито от сърцето ни. 1912 год. войната Заедно с всички годни за оръжие българи, за бойното поле замина и моят баща. Мъката едва дочака неговото излизане от къщи, за да се настани в душите ни.
към текста >>
69.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Кучетата
бяха неспокойни.
В долината шуми, не е далеч рекичката: там са следите“. Хванаха в дясно из гъстата гора, която изглеждаше непроницаема стена. „Бавно“. . . каза Васил И неговия глас веднага се промени трептейки, от лъхването на вятъра по долината. Пак по едно време потеглиха и отново се спряха.
Кучетата
бяха неспокойни.
Васил се наведе над глинестата земя. „Ето, познава се прясната следа“. . . Господин Григорица да се наведе и той, гледайки с внимание. След туй си постави торбата на лявата страна, ловджийския нож в дясната, нагласи шапката си и си приготви пушката.
към текста >>
— обърна се горския към
кучето
.
„Ето, познава се прясната следа“. . . Господин Григорица да се наведе и той, гледайки с внимание. След туй си постави торбата на лявата страна, ловджийския нож в дясната, нагласи шапката си и си приготви пушката. „Хей, Осман“!
— обърна се горския към
кучето
.
Приготви се! . . . Хей, и ти Фришка! Що? Не усещаш ли миризмата на сърната“!
към текста >>
Кучетата
изведнъж потеглиха навътре из гората и се изгубиха в храсталака.
. . . Хей, и ти Фришка! Що? Не усещаш ли миризмата на сърната“! . . .
Кучетата
изведнъж потеглиха навътре из гората и се изгубиха в храсталака.
Васил каза: „Сега да излезем на светло и да чакаме . . . трябва да ги подгонят . . . тя моята Капаука, така както я виждаш — знае що е нужно .
към текста >>
Кучешки
лай се разнесе на два пъти в глъбините, като из под безкраен похлупак.
Младият чокоин беше някак неспокоен. Въздъхна дълбоко и тръгна след Васил с приготвена пушка. В бавно снишаване на долината се откриваше една полянка, която като че ли спеше всред мъглива светлина, в неподвижна самотност. Горският изправи главата. Чокоинът се сепне.
Кучешки
лай се разнесе на два пъти в глъбините, като из под безкраен похлупак.
Двамата зачакаха. Не се чуваше никакъв птичи вик. Нито летене на насекоми не пронизваше светлината. Лаенето на кучетата отново се чу ту по-близо, ту по-далече, но в еднакви промеждутъци от време. Горският приближи рога до устата и изсвири два пъти, и гората се разтресе, ечейки далече някъде.
към текста >>
Лаенето на
кучетата
отново се чу ту по-близо, ту по-далече, но в еднакви промеждутъци от време.
Чокоинът се сепне. Кучешки лай се разнесе на два пъти в глъбините, като из под безкраен похлупак. Двамата зачакаха. Не се чуваше никакъв птичи вик. Нито летене на насекоми не пронизваше светлината.
Лаенето на
кучетата
отново се чу ту по-близо, ту по-далече, но в еднакви промеждутъци от време.
Горският приближи рога до устата и изсвири два пъти, и гората се разтресе, ечейки далече някъде. Изведнъж, когато дори не очакваха. както стояха заслушани в кучешкия лай. близо из гъстия храсталак, припкайки,се изпречи на тънките си и игриви крачка една сърне. Като стрела тя мина покрай чокоина на пет крачки.
към текста >>
както стояха заслушани в
кучешкия
лай.
Не се чуваше никакъв птичи вик. Нито летене на насекоми не пронизваше светлината. Лаенето на кучетата отново се чу ту по-близо, ту по-далече, но в еднакви промеждутъци от време. Горският приближи рога до устата и изсвири два пъти, и гората се разтресе, ечейки далече някъде. Изведнъж, когато дори не очакваха.
както стояха заслушани в
кучешкия
лай.
близо из гъстия храсталак, припкайки,се изпречи на тънките си и игриви крачка една сърне. Като стрела тя мина покрай чокоина на пет крачки. Горският се сепна. Г-н Григорица скочи като пробуден от страшен сън: прицели се с пушката и даде два изстрела един след друг. През пръснатия дим той видя сърната да бяга със светкавична бързина по продължение на поляната, щръкна на два пъти и изпълни отново пушката.
към текста >>
Аз се вслушвах в
кучетата
.
Той каза спокойно; „Беше съвсем далече . . .“ Чокоинът беше възбуден и разсърден. „Как стана тая дяволска му работа така? — бързо говореше той. Нито очаквах.
Аз се вслушвах в
кучетата
.
. . Стрелях много бърже . . . избързах . . .“ „Не знаехме, съвсем неочаквано стана — каза Васил.
към текста >>
Трябва да почнем с
кучетата
насам.
. . избързах . . .“ „Не знаехме, съвсем неочаквано стана — каза Васил. Но, нищо . . .
Трябва да почнем с
кучетата
насам.
Тук е тяхното свърталище . . .“ Изведнъж млъкнаха и изостриха уши. Кучетата наближаваха лаейки. Горският отново поднесе рога към устата. „Що за дяволия?
към текста >>
Кучетата
наближаваха лаейки.
Но, нищо . . . Трябва да почнем с кучетата насам. Тук е тяхното свърталище . . .“ Изведнъж млъкнаха и изостриха уши.
Кучетата
наближаваха лаейки.
Горският отново поднесе рога към устата. „Що за дяволия? “ — промърмори с учудване чокоинът и отблизо погледна пушката си. Мълчанието продължи. За известно време лаенето на кучетата не се чуваше.
към текста >>
За известно време лаенето на
кучетата
не се чуваше.
Кучетата наближаваха лаейки. Горският отново поднесе рога към устата. „Що за дяволия? “ — промърмори с учудване чокоинът и отблизо погледна пушката си. Мълчанието продължи.
За известно време лаенето на
кучетата
не се чуваше.
А из гъсталака през снопове светлинни сърната бягаше подгонена от ужаса и се отдалечаваше към рекичката. За миг тя се спря треперейки, като че ли се изпречваше пред бездна. После намали хода, отвори път през шумака към коритото на реката. Предните й крака бяха във водата, а задните в тревата край брега, тя спря. Сивата й кожа заблестя бавно в сенките; само кротката й глава с дигнати уши и големи очи, стоеше сгряна от сноп лъчи.
към текста >>
В това време рога изсвири пак, и изгаснал, и отслабнал проникваше
кучешкия
лай.
Предното й ляво краче леко се сви, почна да трепери. Сега водата капка по капка зачести и падаше мътейки речната водица. Сърната си наведе леко главата, като че ли искаше да огледа в мрачното огледало предната половина на тялото си. След това издаде едно леко стенание, и обърна черната си муцуна към окървавеното място. От време на време тя се навеждаше към водата и разтърсваше сивата си кожа.
В това време рога изсвири пак, и изгаснал, и отслабнал проникваше
кучешкия
лай.
Отдръпна се сърната леко към тревата крей брега и намести очите си на сянка. Светлината падна само върху водата. Тя се сви на меката трева. От време на време извръщаше глава към раната, от която бликаше кръв. Но по пътя, по който тя бе дошла, изведнъж премина един изплашен елен с издигнати рогчета.
към текста >>
От безкрайни далечини проникваха меланхоличните звукови вълни на рога, които бяха на замиране; лаенето на
кучетата
спря: бързо идваше нощта и през бора на върха мина една болезнена въздишка.
Главата й с черни и нажалени очи изведнъж блесна в огледалото на водата край брега, отпусна се измъчена и изнемощяла и така стоеше няма, с поглед устремен към водата; във великото мълчание на гората, тя като че ли слушаше, като че ли мислеше и от време на време тръпки побиваха тялото й. Сянката растеше на долу. Блясъкът на слънцето беше заличен по върховете. И сърната стоеше сама, и кръвта се изливаше в меката трева на брега. Наведе си сухата муцунка към озарената трева и пак остана неподвижна.
От безкрайни далечини проникваха меланхоличните звукови вълни на рога, които бяха на замиране; лаенето на
кучетата
спря: бързо идваше нощта и през бора на върха мина една болезнена въздишка.
В покоя, по мрачното небе, от дълбините на водата почна да трепери златистата сълза на първата звездица. Сърницата издаваше едно мучене едва доловимо, a очите тъжно блестяха в нощната светлинка на брега. Така стоеше тя сама и умираше под надвисналите клони на белите брези. Мих. Садовеану печатница „Братство“ — Севлиево ХАРАКТЕРЪТ „Из между всички придобивки единственото, което не се губи, то е характера но човека.“ Един важен белег, който отличава човека от по-нишите твари, това е характерът? Някой считат, че характера е един комплекс от особености, които човек проявява, безразлично дали те са положителни или отрицателни.
към текста >>
70.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Пазеше ги не с помощта на верните си
кучета
, но със своите будни очи, който виждаха на време опасността и на време я премахваше.
Какво му даде простора и безкрайната равнина?! Самотен, като вековен дъб, случайно израснал всред голата равнина, остаря той далечен и чужд на хората и своите. Домашните му бяха свикнали и много отрано се примириха с неговата суровост и отчужденост. Душата му наполовина беше там, при овцете, тия кротки и добри животни, които разбираха звука и писъка на свирката му, познаваха гласът му, който се носеше недалеч и викаше някоя изгубена овца. Пазеше стадата си, както никога не се е сетил да пази своята челяд.
Пазеше ги не с помощта на верните си
кучета
, но със своите будни очи, който виждаха на време опасността и на време я премахваше.
В село знаеха, —с дядо Груювите овце нищо и никога не можеше да стане, нищо лошо не можеше да ги сполети. Болест ли ще пипне стадата, до неговите никога не стигаше, мъгла на есен ли ще падне, до неговите кошари вълк не смееше да припари. Пазеше ги дядо Грую като зеницата си. Ни една пролет той не се двоумеше да излезе ли, преди кукувицата да е закукала, ни една есен не ги изпревари в село. И тая пролет, първи неговите стада пак излязоха на паша.
към текста >>
Извърна се на страна, подсвирна на
кучето
и избяга при овцете си, като от чумав.
. . . Драгойчо повече не продума. Не знаеше, може ли или не може да се умери, имаше, или нямаше нищо в сините необятни простори, но тая приказка не му се видя хубава. Смути се душата му и на себе си рече: „Не е за добро“. Не беше чул той такова нещо, ей колък беше.
Извърна се на страна, подсвирна на
кучето
и избяга при овцете си, като от чумав.
Дядо Грую остана да си прибере овцете. Бяха се пръснали на далеч, побягнали от шума на гърмежите. Измъкна ги една, по една от тресавището. Късно те се прибраха към кошарите. Детето не смееше да си отвори устата.
към текста >>
71.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Виж аз съм цяло
куче
.
Той се е заел да престъпи всички правила на хигиената на зрението и е постигнал неоспорими резултати. Не подлежи на никакво съмнение, че само след късо време той ще трябва да сменя стъклата на очилата си с няколко диоптъра по-силно. Докато му се сложи за разрешение следната дилема; или инвалидност в живота, или промяна на навиците си. Д-р Ст. К. Вълк и овчар Един грамаден сив вълк дойде при млад овчар и му продума: „Слушай, вземи ме за другар!
Виж аз съм цяло
куче
.
От куче по-добре ще пазя стадото ти от нашите зверове, защото аз познавам от всеки по-добре хайдушките им нрави. Ти сам ще разбереш. От вълци се отказах, за куче ме вземи! “ Овчарят отговори: „За верност се кълни и в кучетата влизай. Но с този косъм сив ще мислят, че си вълк и ще те разкъсат жив!
към текста >>
От
куче
по-добре ще пазя стадото ти от нашите зверове, защото аз познавам от всеки по-добре хайдушките им нрави.
Не подлежи на никакво съмнение, че само след късо време той ще трябва да сменя стъклата на очилата си с няколко диоптъра по-силно. Докато му се сложи за разрешение следната дилема; или инвалидност в живота, или промяна на навиците си. Д-р Ст. К. Вълк и овчар Един грамаден сив вълк дойде при млад овчар и му продума: „Слушай, вземи ме за другар! Виж аз съм цяло куче.
От
куче
по-добре ще пазя стадото ти от нашите зверове, защото аз познавам от всеки по-добре хайдушките им нрави.
Ти сам ще разбереш. От вълци се отказах, за куче ме вземи! “ Овчарят отговори: „За верност се кълни и в кучетата влизай. Но с този косъм сив ще мислят, че си вълк и ще те разкъсат жив! “ Вълкът му каза мило: „Туй зло ще отстраня — аз сивия си косъм на бял ще променя“ Ето Сивчо вълчо е вече Белчо пес и новата си длъжност изпълва с куча чест.
към текста >>
От вълци се отказах, за
куче
ме вземи!
Д-р Ст. К. Вълк и овчар Един грамаден сив вълк дойде при млад овчар и му продума: „Слушай, вземи ме за другар! Виж аз съм цяло куче. От куче по-добре ще пазя стадото ти от нашите зверове, защото аз познавам от всеки по-добре хайдушките им нрави. Ти сам ще разбереш.
От вълци се отказах, за
куче
ме вземи!
“ Овчарят отговори: „За верност се кълни и в кучетата влизай. Но с този косъм сив ще мислят, че си вълк и ще те разкъсат жив! “ Вълкът му каза мило: „Туй зло ще отстраня — аз сивия си косъм на бял ще променя“ Ето Сивчо вълчо е вече Белчо пес и новата си длъжност изпълва с куча чест. В усърдие замина и кучета дори. Овчарят го обикна и всичко му довери.
към текста >>
“ Овчарят отговори: „За верност се кълни и в
кучетата
влизай.
Вълк и овчар Един грамаден сив вълк дойде при млад овчар и му продума: „Слушай, вземи ме за другар! Виж аз съм цяло куче. От куче по-добре ще пазя стадото ти от нашите зверове, защото аз познавам от всеки по-добре хайдушките им нрави. Ти сам ще разбереш. От вълци се отказах, за куче ме вземи!
“ Овчарят отговори: „За верност се кълни и в
кучетата
влизай.
Но с този косъм сив ще мислят, че си вълк и ще те разкъсат жив! “ Вълкът му каза мило: „Туй зло ще отстраня — аз сивия си косъм на бял ще променя“ Ето Сивчо вълчо е вече Белчо пес и новата си длъжност изпълва с куча чест. В усърдие замина и кучета дори. Овчарят го обикна и всичко му довери. — Една мъглива вечер вълкът изви сигнал и цял вълчешки глутник се спусна озверял и овцете затръшка и много издуши.
към текста >>
В усърдие замина и
кучета
дори.
Ти сам ще разбереш. От вълци се отказах, за куче ме вземи! “ Овчарят отговори: „За верност се кълни и в кучетата влизай. Но с този косъм сив ще мислят, че си вълк и ще те разкъсат жив! “ Вълкът му каза мило: „Туй зло ще отстраня — аз сивия си косъм на бял ще променя“ Ето Сивчо вълчо е вече Белчо пес и новата си длъжност изпълва с куча чест.
В усърдие замина и
кучета
дори.
Овчарят го обикна и всичко му довери. — Една мъглива вечер вълкът изви сигнал и цял вълчешки глутник се спусна озверял и овцете затръшка и много издуши. А глупавият пастир уплашен до уши крещеше на вълка си: „Нали се промени, от сив на бял ти стана? О, хитър, зъл кръвник! А пък вълкът с насмешка му каза с поглед лих: „Смених си козината, но зъби не смених!
към текста >>
72.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Като се запътил към парахода,
кучето
му, което било с него, започнало силно да го тегли да излезе от парахода, да не се качва.
Аз искам да ви наведа на мисълта, че човек може сам па себе си бъде гадател. Като стане сутрин, нека погледне ръката си и сам да се произнесе — дали този ден работите му ще вървят добре или няма да вървят. Или, ако започне една работа, той трябва да знае предварително, ще свърши ли тази работа успешно или няма да я свърши. Преди години един гръцки параход пътуваше от Бургас до Балчик. Един каракачанин решил да се качи на този параход , да си търси щастието по градовете.
Като се запътил към парахода,
кучето
му, което било с него, започнало силно да го тегли да излезе от парахода, да не се качва.
Той погледнал кучето си и помислил, че като се поразходи малко с кучето си, пак ще се върне и кучето вече ще бъде спокойно. Върнал се назад, поразходил се и след това пак се запътил към парахода, тъй като вече си бил купил билет за пътуването. Обаче кучето му започнало пак да го тегли назад да го дърпа от парахода. Тогава вече той си казал: макар че съм платил за билета, но ще послушам кучето си. След това се върнал и не пътувал този ден.
към текста >>
Той погледнал
кучето
си и помислил, че като се поразходи малко с
кучето
си, пак ще се върне и
кучето
вече ще бъде спокойно.
Като стане сутрин, нека погледне ръката си и сам да се произнесе — дали този ден работите му ще вървят добре или няма да вървят. Или, ако започне една работа, той трябва да знае предварително, ще свърши ли тази работа успешно или няма да я свърши. Преди години един гръцки параход пътуваше от Бургас до Балчик. Един каракачанин решил да се качи на този параход , да си търси щастието по градовете. Като се запътил към парахода, кучето му, което било с него, започнало силно да го тегли да излезе от парахода, да не се качва.
Той погледнал
кучето
си и помислил, че като се поразходи малко с
кучето
си, пак ще се върне и
кучето
вече ще бъде спокойно.
Върнал се назад, поразходил се и след това пак се запътил към парахода, тъй като вече си бил купил билет за пътуването. Обаче кучето му започнало пак да го тегли назад да го дърпа от парахода. Тогава вече той си казал: макар че съм платил за билета, но ще послушам кучето си. След това се върнал и не пътувал този ден. Параходът заминал, но и до сега не се знае какво е станало с него, защото не се върнал вече.
към текста >>
Обаче
кучето
му започнало пак да го тегли назад да го дърпа от парахода.
Преди години един гръцки параход пътуваше от Бургас до Балчик. Един каракачанин решил да се качи на този параход , да си търси щастието по градовете. Като се запътил към парахода, кучето му, което било с него, започнало силно да го тегли да излезе от парахода, да не се качва. Той погледнал кучето си и помислил, че като се поразходи малко с кучето си, пак ще се върне и кучето вече ще бъде спокойно. Върнал се назад, поразходил се и след това пак се запътил към парахода, тъй като вече си бил купил билет за пътуването.
Обаче
кучето
му започнало пак да го тегли назад да го дърпа от парахода.
Тогава вече той си казал: макар че съм платил за билета, но ще послушам кучето си. След това се върнал и не пътувал този ден. Параходът заминал, но и до сега не се знае какво е станало с него, защото не се върнал вече. Никой от пътниците не се върнал, никой не се спасил, освен каракачанинът, който послушал кучето си. Значи, кучето е знаело, че параходът ще потъне, а каракачанинът не е знаел.
към текста >>
Тогава вече той си казал: макар че съм платил за билета, но ще послушам
кучето
си.
Един каракачанин решил да се качи на този параход , да си търси щастието по градовете. Като се запътил към парахода, кучето му, което било с него, започнало силно да го тегли да излезе от парахода, да не се качва. Той погледнал кучето си и помислил, че като се поразходи малко с кучето си, пак ще се върне и кучето вече ще бъде спокойно. Върнал се назад, поразходил се и след това пак се запътил към парахода, тъй като вече си бил купил билет за пътуването. Обаче кучето му започнало пак да го тегли назад да го дърпа от парахода.
Тогава вече той си казал: макар че съм платил за билета, но ще послушам
кучето
си.
След това се върнал и не пътувал този ден. Параходът заминал, но и до сега не се знае какво е станало с него, защото не се върнал вече. Никой от пътниците не се върнал, никой не се спасил, освен каракачанинът, който послушал кучето си. Значи, кучето е знаело, че параходът ще потъне, а каракачанинът не е знаел. Органът или сетивото, с което може да се предвиди предстояща катастрофа, беше силно развит в кучето, а в каракачанина не беше.
към текста >>
Никой от пътниците не се върнал, никой не се спасил, освен каракачанинът, който послушал
кучето
си.
Върнал се назад, поразходил се и след това пак се запътил към парахода, тъй като вече си бил купил билет за пътуването. Обаче кучето му започнало пак да го тегли назад да го дърпа от парахода. Тогава вече той си казал: макар че съм платил за билета, но ще послушам кучето си. След това се върнал и не пътувал този ден. Параходът заминал, но и до сега не се знае какво е станало с него, защото не се върнал вече.
Никой от пътниците не се върнал, никой не се спасил, освен каракачанинът, който послушал
кучето
си.
Значи, кучето е знаело, че параходът ще потъне, а каракачанинът не е знаел. Органът или сетивото, с което може да се предвиди предстояща катастрофа, беше силно развит в кучето, а в каракачанина не беше. Обаче каракачанинът беше разумен той послуша своето куче и се спаси. Вие казвате: Е, едно куче ще слушам. — Не е така.
към текста >>
Значи,
кучето
е знаело, че параходът ще потъне, а каракачанинът не е знаел.
Обаче кучето му започнало пак да го тегли назад да го дърпа от парахода. Тогава вече той си казал: макар че съм платил за билета, но ще послушам кучето си. След това се върнал и не пътувал този ден. Параходът заминал, но и до сега не се знае какво е станало с него, защото не се върнал вече. Никой от пътниците не се върнал, никой не се спасил, освен каракачанинът, който послушал кучето си.
Значи,
кучето
е знаело, че параходът ще потъне, а каракачанинът не е знаел.
Органът или сетивото, с което може да се предвиди предстояща катастрофа, беше силно развит в кучето, а в каракачанина не беше. Обаче каракачанинът беше разумен той послуша своето куче и се спаси. Вие казвате: Е, едно куче ще слушам. — Не е така. Ако хората биха слушали своите животни, катастрофите щяха да бъдат по-малко.
към текста >>
Органът или сетивото, с което може да се предвиди предстояща катастрофа, беше силно развит в
кучето
, а в каракачанина не беше.
Тогава вече той си казал: макар че съм платил за билета, но ще послушам кучето си. След това се върнал и не пътувал този ден. Параходът заминал, но и до сега не се знае какво е станало с него, защото не се върнал вече. Никой от пътниците не се върнал, никой не се спасил, освен каракачанинът, който послушал кучето си. Значи, кучето е знаело, че параходът ще потъне, а каракачанинът не е знаел.
Органът или сетивото, с което може да се предвиди предстояща катастрофа, беше силно развит в
кучето
, а в каракачанина не беше.
Обаче каракачанинът беше разумен той послуша своето куче и се спаси. Вие казвате: Е, едно куче ще слушам. — Не е така. Ако хората биха слушали своите животни, катастрофите щяха да бъдат по-малко. Ако човек езди вечер на кон, поради голямата тъмнина той не ще може да се ориентира и ще се забърка в пътя си.
към текста >>
Обаче каракачанинът беше разумен той послуша своето
куче
и се спаси.
След това се върнал и не пътувал този ден. Параходът заминал, но и до сега не се знае какво е станало с него, защото не се върнал вече. Никой от пътниците не се върнал, никой не се спасил, освен каракачанинът, който послушал кучето си. Значи, кучето е знаело, че параходът ще потъне, а каракачанинът не е знаел. Органът или сетивото, с което може да се предвиди предстояща катастрофа, беше силно развит в кучето, а в каракачанина не беше.
Обаче каракачанинът беше разумен той послуша своето
куче
и се спаси.
Вие казвате: Е, едно куче ще слушам. — Не е така. Ако хората биха слушали своите животни, катастрофите щяха да бъдат по-малко. Ако човек езди вечер на кон, поради голямата тъмнина той не ще може да се ориентира и ще се забърка в пътя си. Но ако той пусне коня си свободно да пътува, той ще изведе на добър край.
към текста >>
Вие казвате: Е, едно
куче
ще слушам.
Параходът заминал, но и до сега не се знае какво е станало с него, защото не се върнал вече. Никой от пътниците не се върнал, никой не се спасил, освен каракачанинът, който послушал кучето си. Значи, кучето е знаело, че параходът ще потъне, а каракачанинът не е знаел. Органът или сетивото, с което може да се предвиди предстояща катастрофа, беше силно развит в кучето, а в каракачанина не беше. Обаче каракачанинът беше разумен той послуша своето куче и се спаси.
Вие казвате: Е, едно
куче
ще слушам.
— Не е така. Ако хората биха слушали своите животни, катастрофите щяха да бъдат по-малко. Ако човек езди вечер на кон, поради голямата тъмнина той не ще може да се ориентира и ще се забърка в пътя си. Но ако той пусне коня си свободно да пътува, той ще изведе на добър край. Преди години пътувахме с един приятел към едно варненско село.
към текста >>
Сляпо
куче
— Ал.
Експедицията на Шмидт на Северния полюс — Проф. П Бакалов, 5. Природата на Олимп — Проф. Н. Стоянов, 6. Пънчушка — Б, Бързаков. 7.
Сляпо
куче
— Ал.
Иванов, 8. Ив. К. Урумов — Ал. Рад. Научни, местни, книжнина, въпроси и отговори, разни. Адрес: София VII. ул.
към текста >>
73.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Обаче преди няколко дни нейното любимо
куче
е предвидило една катастрофа и спасило госпожата си от явна смърт Г-жа Хендон трябвало отново да замине с аероплан от Лондон за Париж.
* И няма вече враг и тъмнина, и ужас и лутане и сенки в нерадостен живот, а има светлина, приятелство и обич, към върхове далечни чудния възход. * Ти идваш всяка нощ и ласкаво ме каниш. Прескочила прага на приказен дворец, аз следвам те покорна, вярваща, любяща, повярвала на теб, любимия певец. Д. Антонова СЛУЧАЙНОСТ ИЛИ ПРЕДЧУВСТВИЕ НА КАТАСТРОФА По един много чуден начин е спасена от сигурна смърт госпожа Мери Хендор от Лондон. Тази жена често е пътувала от Лондон до Па риж с аероплан.
Обаче преди няколко дни нейното любимо
куче
е предвидило една катастрофа и спасило госпожата си от явна смърт Г-жа Хендон трябвало отново да замине с аероплан от Лондон за Париж.
Но в деня на заминаването й нейното любимо куче било силно неспокойно. Когато стигнала до аероплана на аеродрума, кучето побягнало от ръцете й. Г-жа Хендон се учудила от това държане на кучето си. Много пъти по-рано то я придружавало при пътуванията й с аероплана до Париж. Кучето сега се укрило под една маса и не позволило да го уловят.
към текста >>
Но в деня на заминаването й нейното любимо
куче
било силно неспокойно.
* Ти идваш всяка нощ и ласкаво ме каниш. Прескочила прага на приказен дворец, аз следвам те покорна, вярваща, любяща, повярвала на теб, любимия певец. Д. Антонова СЛУЧАЙНОСТ ИЛИ ПРЕДЧУВСТВИЕ НА КАТАСТРОФА По един много чуден начин е спасена от сигурна смърт госпожа Мери Хендор от Лондон. Тази жена често е пътувала от Лондон до Па риж с аероплан. Обаче преди няколко дни нейното любимо куче е предвидило една катастрофа и спасило госпожата си от явна смърт Г-жа Хендон трябвало отново да замине с аероплан от Лондон за Париж.
Но в деня на заминаването й нейното любимо
куче
било силно неспокойно.
Когато стигнала до аероплана на аеродрума, кучето побягнало от ръцете й. Г-жа Хендон се учудила от това държане на кучето си. Много пъти по-рано то я придружавало при пътуванията й с аероплана до Париж. Кучето сега се укрило под една маса и не позволило да го уловят. То ухапало дори господарката си.
към текста >>
Когато стигнала до аероплана на аеродрума,
кучето
побягнало от ръцете й.
Прескочила прага на приказен дворец, аз следвам те покорна, вярваща, любяща, повярвала на теб, любимия певец. Д. Антонова СЛУЧАЙНОСТ ИЛИ ПРЕДЧУВСТВИЕ НА КАТАСТРОФА По един много чуден начин е спасена от сигурна смърт госпожа Мери Хендор от Лондон. Тази жена често е пътувала от Лондон до Па риж с аероплан. Обаче преди няколко дни нейното любимо куче е предвидило една катастрофа и спасило госпожата си от явна смърт Г-жа Хендон трябвало отново да замине с аероплан от Лондон за Париж. Но в деня на заминаването й нейното любимо куче било силно неспокойно.
Когато стигнала до аероплана на аеродрума,
кучето
побягнало от ръцете й.
Г-жа Хендон се учудила от това държане на кучето си. Много пъти по-рано то я придружавало при пътуванията й с аероплана до Париж. Кучето сега се укрило под една маса и не позволило да го уловят. То ухапало дори господарката си. Това държание на кучето смутило г-жа Хендон и тя се отказала да лети с аероплана.
към текста >>
Г-жа Хендон се учудила от това държане на
кучето
си.
Антонова СЛУЧАЙНОСТ ИЛИ ПРЕДЧУВСТВИЕ НА КАТАСТРОФА По един много чуден начин е спасена от сигурна смърт госпожа Мери Хендор от Лондон. Тази жена често е пътувала от Лондон до Па риж с аероплан. Обаче преди няколко дни нейното любимо куче е предвидило една катастрофа и спасило госпожата си от явна смърт Г-жа Хендон трябвало отново да замине с аероплан от Лондон за Париж. Но в деня на заминаването й нейното любимо куче било силно неспокойно. Когато стигнала до аероплана на аеродрума, кучето побягнало от ръцете й.
Г-жа Хендон се учудила от това държане на
кучето
си.
Много пъти по-рано то я придружавало при пътуванията й с аероплана до Париж. Кучето сега се укрило под една маса и не позволило да го уловят. То ухапало дори господарката си. Това държание на кучето смутило г-жа Хендон и тя се отказала да лети с аероплана. След като аероплана отлетял без тях, кучето се успокоило.
към текста >>
Кучето
сега се укрило под една маса и не позволило да го уловят.
Обаче преди няколко дни нейното любимо куче е предвидило една катастрофа и спасило госпожата си от явна смърт Г-жа Хендон трябвало отново да замине с аероплан от Лондон за Париж. Но в деня на заминаването й нейното любимо куче било силно неспокойно. Когато стигнала до аероплана на аеродрума, кучето побягнало от ръцете й. Г-жа Хендон се учудила от това държане на кучето си. Много пъти по-рано то я придружавало при пътуванията й с аероплана до Париж.
Кучето
сега се укрило под една маса и не позволило да го уловят.
То ухапало дори господарката си. Това държание на кучето смутило г-жа Хендон и тя се отказала да лети с аероплана. След като аероплана отлетял без тях, кучето се успокоило. Два часа по-късно в Лондон се получило съобщението че аероплана е паднал и че всички пътници са убити. Инстинктът на кучето е спасил госпожа Хендон от сигурна смърт. В.
към текста >>
Това държание на
кучето
смутило г-жа Хендон и тя се отказала да лети с аероплана.
Когато стигнала до аероплана на аеродрума, кучето побягнало от ръцете й. Г-жа Хендон се учудила от това държане на кучето си. Много пъти по-рано то я придружавало при пътуванията й с аероплана до Париж. Кучето сега се укрило под една маса и не позволило да го уловят. То ухапало дори господарката си.
Това държание на
кучето
смутило г-жа Хендон и тя се отказала да лети с аероплана.
След като аероплана отлетял без тях, кучето се успокоило. Два часа по-късно в Лондон се получило съобщението че аероплана е паднал и че всички пътници са убити. Инстинктът на кучето е спасил госпожа Хендон от сигурна смърт. В. Пашова (3) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. 2. Принципът на съответствията или аналогията Това е вторият принцип от „изумрудения скрижал на Хермеса“, който ни разкрива метода на аналогията, който е като извор от всеединството на Битието.
към текста >>
След като аероплана отлетял без тях,
кучето
се успокоило.
Г-жа Хендон се учудила от това държане на кучето си. Много пъти по-рано то я придружавало при пътуванията й с аероплана до Париж. Кучето сега се укрило под една маса и не позволило да го уловят. То ухапало дори господарката си. Това държание на кучето смутило г-жа Хендон и тя се отказала да лети с аероплана.
След като аероплана отлетял без тях,
кучето
се успокоило.
Два часа по-късно в Лондон се получило съобщението че аероплана е паднал и че всички пътници са убити. Инстинктът на кучето е спасил госпожа Хендон от сигурна смърт. В. Пашова (3) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. 2. Принципът на съответствията или аналогията Това е вторият принцип от „изумрудения скрижал на Хермеса“, който ни разкрива метода на аналогията, който е като извор от всеединството на Битието. Той гласи: „Това, което се намира долу е аналогично (подобно) на това, което се намира, горе.
към текста >>
Инстинктът на
кучето
е спасил госпожа Хендон от сигурна смърт. В.
Кучето сега се укрило под една маса и не позволило да го уловят. То ухапало дори господарката си. Това държание на кучето смутило г-жа Хендон и тя се отказала да лети с аероплана. След като аероплана отлетял без тях, кучето се успокоило. Два часа по-късно в Лондон се получило съобщението че аероплана е паднал и че всички пътници са убити.
Инстинктът на
кучето
е спасил госпожа Хендон от сигурна смърт. В.
Пашова (3) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. 2. Принципът на съответствията или аналогията Това е вторият принцип от „изумрудения скрижал на Хермеса“, който ни разкрива метода на аналогията, който е като извор от всеединството на Битието. Той гласи: „Това, което се намира долу е аналогично (подобно) на това, което се намира, горе. и обратно, това, което с намира горе, е подобно на това, което се намира долу, за изпълнение на чудното единство.“ Този принцип ни посочва онази безконечна мъдрост, която прониква цялото Битие и го свързва в едно органическо цяло. Този принцип ни дава онзи метод, по който можем да изследваме света и живота и да открием законите и силите, които функционират в тях.
към текста >>
74.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
По данните на анатомията: зъбите на човека — по-специално
кучешките
, не са закривени като куки, както у месоядните хищници, а са приспособени за плодове — както у маймуните; стомашния сок, дължината на червата (средна между тревопасни и месоядни) плюнчените жлези, потните жлези — всичко потвърждава положението, че човек е създаден да се храни със зърна, корени и плодове, а не с месо. 3.
И плод изобилен роди се на кръста, на който разпънати бяха. Д. Антонова НАУЧНИ И ЕТИЧНИ ОСНОВАНИЯ НА ВЕГЕТАРИАНСТВОТО I. Научните основания на вегетарианството са следующите: 1. По класификациите на ботаници и физиолози, човек е плодоядно същество, както маймуните, а не месоядно, тревопасно или всеядно. (Линей) 2.
По данните на анатомията: зъбите на човека — по-специално
кучешките
, не са закривени като куки, както у месоядните хищници, а са приспособени за плодове — както у маймуните; стомашния сок, дължината на червата (средна между тревопасни и месоядни) плюнчените жлези, потните жлези — всичко потвърждава положението, че човек е създаден да се храни със зърна, корени и плодове, а не с месо. 3.
Инстинктът е непогрешим указател каква храна е естествена и необходима за човека; подрастващото дете без изключение обича плодове и зърна, но никога месо, особено в суров вид, както е случаят с инстинкта у месоядните животни. 4. По данните на физиологията човек трябва да се храни с растителна храна, а не с месна, понеже процесите на храносмилане в стомаха и червата у човека причиняват загниване, ферментация и самоотравяне, ако той се храни с неестествена нему месна храна, а протичат нормално, ако се храни с естествена, растителна храна, приготвена просто. 5. Месната храна, освен че е източник на заразителни болести, благодарение невъзможността за ефикасен контрол, е източник на отравяне организма с токсините, пикочната киселина и разлагането, които внася в организма. 6. Обратното е вярно за растителната храна: тя носи а чист вид всички необходими елементи, възприема се леко, внася сила, издръжливост, лекува и подмладява организма и е условие за дълъг живот и здраве. 7. Статистичните данни за болестите между вегетарианци и месоядци; за силата и издръжливостта на индийски моряци и японските носачи напр., които се хранят с растителна храна — в сравнение с европейските; за резултатите от състезания между вегетарианци и месоядци; и най-после за дълголетието на вегетарианците и лечебната сила на вегетарианската диета и витамините, потвърждават горните положения, че вегетарианството почива на научна основа. II.
към текста >>
75.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тогава защо пред страха, че ще се размножат много котките,
кучетата
, мишките, скакалците, конете и магаретата той не почне да ги яде?
Човек може да се отърси от низшето, когато възрасти висшето в себе си, когато възкръсне в дух и истина, когато заживее в и за цялото. Само тогава той ще добие образ и подобие Божие, само тогава ще стане истински човек. Преди да стане тоя процес в него, той е човек — звяр. Човека на стария навик, за да оправдае своята страст към месоядството, поставя различни доводи, например, какво ще правим с агнетата, кокошките, въобще с всички домашни животни, ако не ги ядем и употребяваме труповете им за храна. Като че ли човек е поставен от природата за съдия и консуматор, да изпояжда всичко, за да балансира силите в нея.
Тогава защо пред страха, че ще се размножат много котките,
кучетата
, мишките, скакалците, конете и магаретата той не почне да ги яде?
При това ние виждаме, че те не се развъждат до такава степен, че да застрашат човешкият род. Природата си има мярка, тя балансира всичко. Ако домашните животни се развъждат много причината е, че хората им създават условия за тая цел. Човек е коравосърдечен и жесток. Вола, с който оре, който му е другар и помощник в живота, с който с поделя всичко, след като остарее и стане негоден да върши работата си, той не го оставя да умре от естествената си смърт, а го заколва.
към текста >>
76.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
“. Обича да говори, разправя много за „чудесата“' на дишането и действително прави такива, негласно, да не дразни „белите
кучета
“!
Нито можеше да се напипа и при липсата на разрез — следа от операция на апандисит, човек се чудеше по какъв начин той бе изчезнал. Теглото се увеличи на 49 кг. Това й позволи да завърши курсове по кроячество и шев и става учителка по такива и открива свои курсове. Тя може вече да слуша и много шевни машини и нейната материална мощ нарасна, в паралел с нейната физическа и морална мощ. На семейството тя става главна опора, чувства се щастлива и се провиква: „Какво бих правила,ако нямах съзнанието за съзнателното дишане?
“. Обича да говори, разправя много за „чудесата“' на дишането и действително прави такива, негласно, да не дразни „белите
кучета
“!
И мнозина се чудят от къде тя още намира време, за да помага на другите. За дадената на нея помощ, тя се отлага, издължава се към всички, особено към децата, които тя силно обича. Група нервни мъже и жени, млади и стари. Предвид на късото време и невъзможността да бъдат консултирани всяка по отделно, лекуването се извърши в един курс, беседи за всички, на тема: „Страх, гняв, грижи, болки н пр. и техния лек“.
към текста >>
77.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Например, забелязва се при
кучетата
неимоверен консерватизъм и фанатизъм.
И когато се говори за някой човек с предразсъдък, чиито живот и професия го заставят да остане в своя тесен кръг и сряда, тогава вредата, която може да нанесе един такъв човешки порок, е обикновено ограничена. Но когато такава лоша склонност притежават хора, като например публицисти, които с публикуването на своите пълни с предразсъдък идеи, си позволяват да ги направят известни на публиката, тогава, вместо да услужат на четците, каквато длъжност имат, напротив те ги отклоняват от пътя със своите публикувани статии, пълни с измама и неизвиним фалш“. Към този човешки вид ни се струва, че принадлежат всички противници на окултизма и вегетарианството. По нататък Д-р Спатарис продължава: „Обаче, вместо да коментираме фалшивите твърдения на хората с предразсъдъци, ние предпочитаме да се ограничим днес с кратко обяснение на думата „Мезонеизъм“, „Мезо-неизма“*) е ужасно отвращение, което изпитват някои хора и животни поради силна антипатия към всяко ново нещо и смяна. Той ги сюрпризира и уплашва, и го считат за обида за нещо насочено против тях.
Например, забелязва се при
кучетата
неимоверен консерватизъм и фанатизъм.
Те лаят и упорито беснеят против минаващия влак, автомобил, велосипед, даже и музика, когато ги срещат за пръв път. Някои коне, които са свикнали да имат за ездач офицер с униформа, се изправят на задните си крака и хвърлят ездача си, ако той не сложи на главата си поне войнишка шапка. От всичко това следва, че упорития предразсъдък, както и мезонеизма, представляват патологически симптом на болезнено умствено състояние, което трябва да се лекува. И по нататък същия Д-р дава примери и доказва, че предразсъдъка се отлично лекува с писмени протести. И който срещне подобна статия, нека не мине мълком, а отправи според силите си енергичен протест, за да видят тия г.
към текста >>
78.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 266
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сам с
кучето
си и бойна пушка сред безпътните и непроходими лесове на Африка на няколко мили южно от екватора!
Е добре, веднъж през живота си аз преживях едно странно и необяснимо приключение. което и днес не мога да разбера. Всички привлякохме столовете си към доктора. Той беше от хората, които на времето си са много скитали, много нещо преживели и затова се ползваха с такава известност и уважение, на каквито мнозина биха могли да завидят. — Това стана при един лов на едър дивеч из джунглата — започна той — него ден бях изгубил своите другари и трябваше сам да си търся път и убежище ако не исках да стана плячка на хищниците.
Сам с
кучето
си и бойна пушка сред безпътните и непроходими лесове на Африка на няколко мили южно от екватора!
Какво да правя? Опасността беше голяма,особено като се имат пред вид изненадите, на които често биват подхвърляни пътниците в тия непознати области. Опрян на пушката си, аз се огледах безпомощно наоколо. Ни път, ни светлинка, ни признак на живот. Реших да вървя по един от северните притоци на Амазонка, където все още можех да намеря някое туземско село и да играя ролята на бел Бог Ала слънцето вече беше сложило глава зад западните възвишения, облаците се сгъстиха и изведнъж се стъмни, както това става в тая част на земята.
към текста >>
—
Кучето
нададе тревожен вой и стаята настръхна Жената я вече нямаше.
Скочих и при. лепих челото си до стъклото на прозореца. Нищо друго не се виждаше освен непроницаемият мрак на нощта из който идеше това упорито и настойчиво драскане. Инстинктивно се дръпнах и посегнах към пистолета си, но ръката ми парализирана замръзна на кобура. Същият миг огънят люшна плахи петна по стените.
—
Кучето
нададе тревожен вой и стаята настръхна Жената я вече нямаше.
На нейно место стоеше един озъбен и хищно усмихнат скелет. Побиха ме тръпки. В несъзнанието си скочих и се втурнах с юмруци срещу призрака. Тоз час усетих непоносими болки в китката на доената си ръка и се събудих. Разсъмването идеше усмихнато и светло, тъй, като през нощта беше валяло.
към текста >>
В съня си
кучето
неспокойно потръпваше.
Тоз час усетих непоносими болки в китката на доената си ръка и се събудих. Разсъмването идеше усмихнато и светло, тъй, като през нощта беше валяло. В пещерата обаче беше хладно и тъмно, само на стената при входа дето беше по светло като неразрешени кабалистични знаци се четяха думите: М. стрит 111, Роберта Медисон. От ръката ми течеше кръв.
В съня си
кучето
неспокойно потръпваше.
Придошлата река в долът стихийно бучеше. Беше 15 април. Вие знаете че не съм суеверен. Писмо на отбелязания адрес разбира се не изпратих, но няколко месеца по късно съдбата ме отведе в Лондон. Първата ми работа бе да направя справка.
към текста >>
79.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 283
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вие седите и едно
куче
ви лае.
Някои го наричат Брама. Някои го наричат Бог. Кръщават го различно. Има нещо разумно в света, което е навсякъде и в нас се проявява. Може да направите един малък опит.
Вие седите и едно
куче
ви лае.
Кажете му: и в тебе има нещо разумно. То ще ви погледне, схваща мисълта и ще започне да маха опашка. Казва: „Може, може да има нещо разумно.“ Щом не си върти опашката, на друго мнение е. Ако ти му кажеш три пъти и извадиш едно геврече и му кажеш: „Понеже вярвам, че в тебе има нещо разумно, давам ти това геврече“, то те погледне и пита: „За мене ли го даваш? “ Като го вземе, ще го погледне, ще направи едно движение на тялото, ще се обърне, ще отвори устата.
към текста >>
80.
-
дълга — от вида на Yarara която е една от най-отровните змии на северна Аржентина и чието ухапване умъртвява по-малките животни моментално,
кучета
за 20 минути, а човека от 8 да 24 часа.
Влияе още и на дихателната система при отделяне секретите в същата и смекчава кашлицата. Лукът има способността да влияе на цялата вътрешно-секреционна система на тялото, а с това на йонната концентрация и равновесие в соковете на организъма. Ние знаем, че при обезвредяване на чужди отровни вещества в организъма йонното равновесие се нарушава и в соковете нахлуват противни на чуждите вещества съединения, които обезвредяват последните. Лукът подпомага именно тази химическа отбрана на организъма. Тук ще приведем един типичен пример за това му действие: Един шестнадесет годишен младеж, в Аржентина, е бил ухапан от една малка змия — около 11/2 м.
дълга — от вида на Yarara която е една от най-отровните змии на северна Аржентина и чието ухапване умъртвява по-малките животни моментално,
кучета
за 20 минути, а човека от 8 да 24 часа.
Ухапания получил веднага виене на свят, което показва, че е бил отворен кръвоносен съд и в кръвта веднага е навлязла отрова. Момъка се довлякъл с мъка у дома си, който с бил на около 300 м. далеч. Майка му в страха си като нямала нищо друго, му дала да изяде няколко големи глави лук и го сложила в леглото. Друго лекуване не е било предприето. Ухапания се ободрил и оздравял за късо време.
към текста >>
81.
-
Също хранят и
кучетата
с месо, когато искат да бъдат лоши и опасни за крадците.
Има примери, че хора, гладували или привикнали на растителна храна, щом се наядат с месна храна, възбуждали се силно, като да са пияни. Храната действа и върху характера на животните. По думите на Либиха, месото е причина за враждебността и свирепия инстинкт на месоядните животни, с които те се отличавал, от тревопасните. Една мечка в анатомическия музей в Хисен била спокойна и кротка, когато я хранели само с хляб, но щом захванали да я хранят с месо, тя станело буйна и опасна. Свинете когато ги хранят с месо, стават зли и често се хвърлял, върху хора.
Също хранят и
кучетата
с месо, когато искат да бъдат лоши и опасни за крадците.
Либих казва, че и хората, които се хранят с месо, биват раздразнителни и гневливи. И аз мисля, че възбуждащото влияние на месото трябва да се отдава главно на твърде бързото проникване в кръвта на преобладаващите в месото азотисти вещества, а също и на отсъствието на въглеводите, които имат бавно и регулиращо действие. Ний поменахме за косвената вреда на месото. Най обикновеното негово последствие е алкохолизма. Един американски реформатор, който чел 40 лекции върху алкохолизма и старателно изучил причините у всевъзможни лице от разни класи и местности, утвърждава най-решително, че месото възбужда нервната система и с това открива път към невъздържаност от спиртни питиета, като добавя, че колкото по-вече яде човек месо, толкова повече рискува до стане алкохолик.
към текста >>
82.
-
Без да могат задоволително да обяснят, констатират факта, че по-голямата част от децата може би са несъзнателно жестоки спрямо животните, прави им удоволствие да ги измъчват, като си играят, с котенцата и
кученцата
, събарят гнездата на птичките, убиват ги или си играят когато ги хванат живи.
Генко намира малкото орле на земята паднало и решава на всяка цена да го сложи в гнездото му. Пропастите които се откриват под орловите гнезда не са пречка за него. Той веднага слага решението си в действие. Зад тази така обикновена постъпка, родила се из душата на това просто селянче, се крие едно голямо съдържание. Защото правени са много опити и наблюдения от специалисти над проявите на децата и юношите — към животните.
Без да могат задоволително да обяснят, констатират факта, че по-голямата част от децата може би са несъзнателно жестоки спрямо животните, прави им удоволствие да ги измъчват, като си играят, с котенцата и
кученцата
, събарят гнездата на птичките, убиват ги или си играят когато ги хванат живи.
Генко обаче не взе орлето да го убие или да си играе, а реши да го сложи в гнездото на родители те му, без да е чел някаква етика или да е слушал някакъв морал. В Генко моралът, етиката и дългът бяха живот; той и те бяха едно. Тази постъпка на Генко определя посоката на целият му живот. Всички други постъпки ще бъдат само форми в които ще се излее това съдържание. — Ще освободи кучетата, ще се хвърли в горящата къща да изведи детето и пр.
към текста >>
— Ще освободи
кучетата
, ще се хвърли в горящата къща да изведи детето и пр.
Без да могат задоволително да обяснят, констатират факта, че по-голямата част от децата може би са несъзнателно жестоки спрямо животните, прави им удоволствие да ги измъчват, като си играят, с котенцата и кученцата, събарят гнездата на птичките, убиват ги или си играят когато ги хванат живи. Генко обаче не взе орлето да го убие или да си играе, а реши да го сложи в гнездото на родители те му, без да е чел някаква етика или да е слушал някакъв морал. В Генко моралът, етиката и дългът бяха живот; той и те бяха едно. Тази постъпка на Генко определя посоката на целият му живот. Всички други постъпки ще бъдат само форми в които ще се излее това съдържание.
— Ще освободи
кучетата
, ще се хвърли в горящата къща да изведи детето и пр.
и пр. И всичко това прави без да мисли за собствения си живот, като че този живот му е даден тъкмо за това — да сложи орлето в гнездото, да освободи кучетата, да извади детето от горящата къща и пр. и пр. — да служи на другите. Той прави това което чувства, че трябва да прави, а оставя да се грижи за живота му този, който му го е дал и на когото той служи.
към текста >>
И всичко това прави без да мисли за собствения си живот, като че този живот му е даден тъкмо за това — да сложи орлето в гнездото, да освободи
кучетата
, да извади детето от горящата къща и пр.
В Генко моралът, етиката и дългът бяха живот; той и те бяха едно. Тази постъпка на Генко определя посоката на целият му живот. Всички други постъпки ще бъдат само форми в които ще се излее това съдържание. — Ще освободи кучетата, ще се хвърли в горящата къща да изведи детето и пр. и пр.
И всичко това прави без да мисли за собствения си живот, като че този живот му е даден тъкмо за това — да сложи орлето в гнездото, да освободи
кучетата
, да извади детето от горящата къща и пр.
и пр. — да служи на другите. Той прави това което чувства, че трябва да прави, а оставя да се грижи за живота му този, който му го е дал и на когото той служи. В съзнанието на Генковия характер, автора така майсторски е съчетал този принцип в постъпките на героя, че четеца остава с впечатление, че в дадените условия той може да постъпи само по един начин — най-смелия, най-самопожертвувателния. Генко слага орлето в гнездото.
към текста >>
83.
Всемирна летопис
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Сравнителна физиогномия (с 12 илюстрации на животински прототипи на човека : гъска, лъв, лисица, мечка, свиня, магаре и разни видове
кучета
).
Значението на благоговението и III. Любовта — най-важен възпитателен фактор —- Новото училище — братско общежитие. Статия от Боян Боев (продължение . от кн. V.). 6.
Сравнителна физиогномия (с 12 илюстрации на животински прототипи на човека : гъска, лъв, лисица, мечка, свиня, магаре и разни видове
кучета
).
Статия от Самуел Р. Уелс (прев. от английски). Продължение от год. I. 7.
към текста >>
84.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ние не мразим бясното
куче
, но го застрелваме, за сигурност на хората.
Но по никой начин и под никое условие, съжалението ни не трябва да се изроди в слабост, или да се намесва в нашата абсолютна твърдост. Ние работим за свобода, за право, за чест и за запазване на дадената дума на нацията; и тази работа, дошла в нашите ръце, трябва да бъде свършена, и то до край. Ние трябва да я свършим, понеже стоим на правата страна на Божеството, защото ние сме наистина Мечът Господен, защото това е действително, в един по-дълбок и по-истински смисъл, отколкото бяха кръстоносните походи, една свещена война. Нека внимаваме да не разваляме нашата работа и нашето държане чрез една недостойна страст, каквато е омразата. Ние не мразим дивият звяр, който напада децата ни, а го премахваме.
Ние не мразим бясното
куче
, но го застрелваме, за сигурност на хората.
Ние не мразим скорпиона, който настъпваме под краката си, но го тъпчем по-здраво. Ние не мразим лунатика, съжаляваме го, обаче, с нетрепваща решителност, защитаваме нашите мили против неговите нападения и не се колебаем да направим всичко, за да го лишим от възможност да вреди. Без мисъл на омраза, но и без слабост. Без болна сантименталност и без колебание. Има хора, които казват, че бясното куче е наш брат и че застрелването му не е братско дело.
към текста >>
Има хора, които казват, че бясното
куче
е наш брат и че застрелването му не е братско дело.
Ние не мразим бясното куче, но го застрелваме, за сигурност на хората. Ние не мразим скорпиона, който настъпваме под краката си, но го тъпчем по-здраво. Ние не мразим лунатика, съжаляваме го, обаче, с нетрепваща решителност, защитаваме нашите мили против неговите нападения и не се колебаем да направим всичко, за да го лишим от възможност да вреди. Без мисъл на омраза, но и без слабост. Без болна сантименталност и без колебание.
Има хора, които казват, че бясното
куче
е наш брат и че застрелването му не е братско дело.
Те забравят, че хората, които неговото ухапване би осъдило на грозна смърт, са също наши братя и че те първи имат право на нашето зачитане. Германия е бясното куче на Европа и трябва да бъде обезвредена напълно и на всека цена. „Затова, воювай, о Аржуно“. Помнете, ние се борим за свободата на света. Самата Германия е част от тоя света и ние воюваме, за да освободим Германия от нейното обсебване.
към текста >>
Германия е бясното
куче
на Европа и трябва да бъде обезвредена напълно и на всека цена.
Ние не мразим лунатика, съжаляваме го, обаче, с нетрепваща решителност, защитаваме нашите мили против неговите нападения и не се колебаем да направим всичко, за да го лишим от възможност да вреди. Без мисъл на омраза, но и без слабост. Без болна сантименталност и без колебание. Има хора, които казват, че бясното куче е наш брат и че застрелването му не е братско дело. Те забравят, че хората, които неговото ухапване би осъдило на грозна смърт, са също наши братя и че те първи имат право на нашето зачитане.
Германия е бясното
куче
на Европа и трябва да бъде обезвредена напълно и на всека цена.
„Затова, воювай, о Аржуно“. Помнете, ние се борим за свободата на света. Самата Германия е част от тоя света и ние воюваме, за да освободим Германия от нейното обсебване. Като знаем това добре, ще почнем да разбираме, какво поведение трябва да заемем по отношение на тая страшна война. И ако непоколебимо вършим своя дълг в поддържане това поведение, ние ще направим крайното разрешение съвършено по-леко.
към текста >>
85.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Кучешки
типове са многобройни между мъжете и жените.
Четем в една от Шекспировите безсмъртни комедии за известна личност, която високо се оплаквала, че нямало присъствуващ репортер да му изпише един осел! В наше време, репортерите са на ръка, и мъжете, които „представляват от себе си магарета“, са нарисувани, без да бъдат питани, искат ли или не искат. Вреда не е сторена с нарисуването им, защото, ако се оставят, те сами ще се рапортират за такива. Оселщината или упоритостта е разсипала много мъже. Там, където себеуважението или твърдостта преобладават над интелекта, може да търсим упоритост; там, където има малко култура и много невежество, там ще има и двете: гордост и предразсъдък, глупост и суеверие.
Кучешки
типове са многобройни между мъжете и жените.
Някои както шотландския териер продължително „душат плъх“. Други като булдог, борещ се, разрушава и постоянствува; трети има грациозния вървеж и нервната активност на ловеца. Някои жени са като малки кученца и никога не са щастливи, освен когато са галени и милвани; други приличат на благородното и грациозно испанско куче на крал Карл; други пък приличат на ловджийско куче. Можем да кажем, че нашите тела, нашите мозъци и лица се оформяват и вземат формите си от култивировката, която получават, и от състоянието на ума, в което се намират. Следователно, можем до известна степен да имаме характера на гъската, лисицата, лъва или на магарето, ако не внимаваме да притежаваме мъжествените качества и ако дружим главно със слабите, лукавите, оселоподобните или с животни, птици и влечуги.
към текста >>
Някои жени са като малки
кученца
и никога не са щастливи, освен когато са галени и милвани; други приличат на благородното и грациозно испанско
куче
на крал Карл; други пък приличат на ловджийско
куче
.
Оселщината или упоритостта е разсипала много мъже. Там, където себеуважението или твърдостта преобладават над интелекта, може да търсим упоритост; там, където има малко култура и много невежество, там ще има и двете: гордост и предразсъдък, глупост и суеверие. Кучешки типове са многобройни между мъжете и жените. Някои както шотландския териер продължително „душат плъх“. Други като булдог, борещ се, разрушава и постоянствува; трети има грациозния вървеж и нервната активност на ловеца.
Някои жени са като малки
кученца
и никога не са щастливи, освен когато са галени и милвани; други приличат на благородното и грациозно испанско
куче
на крал Карл; други пък приличат на ловджийско
куче
.
Можем да кажем, че нашите тела, нашите мозъци и лица се оформяват и вземат формите си от култивировката, която получават, и от състоянието на ума, в което се намират. Следователно, можем до известна степен да имаме характера на гъската, лисицата, лъва или на магарето, ако не внимаваме да притежаваме мъжествените качества и ако дружим главно със слабите, лукавите, оселоподобните или с животни, птици и влечуги. (Следва). Прев. от английски : Л. В-ва. --------------------------------------- 1) В съгласие с автора, ние употребяваме общоприетия термин физиогномия за название на науката, без да се придържаме рабски към гръцкия произход на думата, според който би трябвало да се употреби сложно — „физиогномоника“ или, както в някои английски и френски речници се тълкува — „физиономика“, която дума е пак съкращение на гръцката, в ущърб на точността.
към текста >>
86.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Опитите са правени главно с питомни зайчета и с малки
кучета
.
Още по-интересни опити са правени за приспиване чрез електрическия ток. Тези опити, обаче, са правени само с животни. Когато токът се пусне върху мозъка, бързо настъпва пълна наркоза, която може да задържим колкото искаме. Ако съдим по правените опити с животните, изглежда, че предизвиканият чрез електричество сън е съвсем безвреден и безопасен. След спирането на тока животните се ободряват бързо и са съвсем здрави.
Опитите са правени главно с питомни зайчета и с малки
кучета
.
При два опита със зайче наркозата е достигнала до спиране на пулса и дишането, така че животното изглеждало като умряло. И двата пъти се постигнало съживяване наново чрез ритмическо действие на същия ток. Духовна опитност Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа * * * Духът на Масане. През 1912 г. умрял в Париж композиторът Масане, който оставил една нова опера „Панюрг“.
към текста >>
87.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Майката птица или животно най-добре познава своите малки; овчарят и овчарското
куче
разпознават всяка Овца От тяхното стадо измежду всичките други, пръснати по бърдата и полята.
И в най-долната форма на растителния живот съществуват индивидуални различия, но те, сравнително, са малки. Две стъбълца трева от един вид могат толкова да си приличат, че мъчно можем да ги различим, когато приликата между две дървета никога не бива толкова голяма. При това индивидуалното различие се променя според класа, който заема дървото: плодните дървета от еднакъв вид представляват помежду си много по-голямо различие, отколкото дърветата за градеж, културните дървета — от дивите. Но особено в животното царство, с издигането на степените се увеличава и различието на индивидите. Защото тук разнообразието в характера дава случаи, поради сложната природа, свободата на производителните закони и разнообразното влияние на обстоятелствата —за най-дълбоко и най-ясно проявление на разнообразието.
Майката птица или животно най-добре познава своите малки; овчарят и овчарското
куче
разпознават всяка Овца От тяхното стадо измежду всичките други, пръснати по бърдата и полята.
И само един поглед върху всички милиони хора, които населяват земята, може да открие едно съвсем определено различие. Като класираме индивидуалните различия, които намираме в границите на един вид, получаваме подразделенията. Намерено е, обаче, че и така отбраните индивиди далеч не са точно еднакви. Всеки кон на известен стопанин се различава от други негови коне и, още повече, всеки англосаксонец — От кой да е друг англосаксонец. И колкото по-цивилизован и по-свободно възпитан е един род или вид, толкова по-големи ще бъдат индивидуалните различия.1) Какъв е смисъла на това неограничено разнообразие във всички живи същества?
към текста >>
88.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Притежателят на такава ръка обича коне,
кучета
, лов, корабоплаване, война, земеделие и търговия.
Към тази класа принадлежаха ръцете на старите гали, на хуните, на литовците и на индийските парии. Този тип, който при поетичните топлосърдечни индийци почти никак не се среща, се намира в преодоляващо множество у лапландците. б) Лопатообразната ръка Лопатообразната ръка прилича твърде много на елементарната, само че те се различава с повече или по-малкото си лопатообразно разширение (фиг. 52). И този ръчен тип принадлежи на работническото съсловие и то повече на по-интелигентните му слоеве, които в своята дейност трябва до известна степен да употребят дух и разум. Лопатообразни ръце се срещат у по-добрите занаятчии от двата пола; тази форма се среща твърде много особено в Белгия, Англия и Америка.
Притежателят на такава ръка обича коне,
кучета
, лов, корабоплаване, война, земеделие и търговия.
Такъв човек се отличава с решителност и самосъзнание особено пък ако палеца му е голям. Той изисква по вече от живота и не е неприятел на приятното „излишество“. Той е обикновено деятелен и прилежен, обича по-добрата ръчна работа и владее материалния свят чрез известна естествена интелигентности. Нему импонира масово грандиозното. Той цени хубавото не по формата, а по тежината и обема му.
към текста >>
89.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Когато
кучето
лае и постоянно гледа в земята, ще умре някой у съседите.
Със същата цел се поплюва първата монета, която получим сутрин. Когато стенният часовник внезапно спре, умира някой в къщата. Никога да не се броят колите на едно погребално шествие. Мъртвите да се погребват винаги с главата към изток. Това нравило било известно още на старите финикийци.
Когато
кучето
лае и постоянно гледа в земята, ще умре някой у съседите.
Ако гледа нагоре, тогава ще има пожар. Който направи пристройка на къщата си, умира скоро. Който дълго се взира в траурни дрехи, скоро ще облича такива. В Масачузет вярват, че ще умре някой член от семейството, ако някой забие гвоздей в неделя. Пищенето на ушите означава скорошно известие за смърт.
към текста >>
90.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В тоя момент тичешком с изваден език, с боязливо подвита опашка, дотърча през отворения вратник из двора старо сиво
куче
, високо и кокалесто, както самия Горняк.
Но той хъркаше дълбоко и не мърдаше никак. Боязливо и смешно извили глави към страната, дето лежеше той, бела и дълга редица гъски минаха покрай него, като че дефилираха, и слязоха долу в кривата вада, образувана от чешмата. — Похаби се тоя човек: няма да се поправи сякаш, — каза първият съсед на втория. Другият загърна наметнатия си ямурлук, без да проговори нещо. Скоро· те се скриха зад дъсчения стобор на църковния двор.
В тоя момент тичешком с изваден език, с боязливо подвита опашка, дотърча през отворения вратник из двора старо сиво
куче
, високо и кокалесто, както самия Горняк.
Като видя, че пред него, на земята, лежи човек и, като разбра, че това е неговият стопанин, то се втренчи в него, подвоуми се малко, така сепнато, позамисли се сякаш, като да искаше да каже — какво ли пак ще е направил моят добър господар; после това се приближи любопитно към него, наведе глава и си турна муцуната право в лицето му: то като че искаше да узнае нещо. Ала Горнякът спеше ли, спеше. Кротко и любезно кучето започна да го ближе по устните, по носа, по брадата, на което очакваше отговор. Горнякът се пораздвижи малко, помръдна ръка, и, като усети нови топли ласки, отпусна се пак и, продума със затворени очи: „ха, така—така, милото ми момче“. Виждаше се, той мислеше, че се намира в къщата си, дето лежи и приема нежните ласки на своя мъничък син.
към текста >>
Кротко и любезно
кучето
започна да го ближе по устните, по носа, по брадата, на което очакваше отговор.
Другият загърна наметнатия си ямурлук, без да проговори нещо. Скоро· те се скриха зад дъсчения стобор на църковния двор. В тоя момент тичешком с изваден език, с боязливо подвита опашка, дотърча през отворения вратник из двора старо сиво куче, високо и кокалесто, както самия Горняк. Като видя, че пред него, на земята, лежи човек и, като разбра, че това е неговият стопанин, то се втренчи в него, подвоуми се малко, така сепнато, позамисли се сякаш, като да искаше да каже — какво ли пак ще е направил моят добър господар; после това се приближи любопитно към него, наведе глава и си турна муцуната право в лицето му: то като че искаше да узнае нещо. Ала Горнякът спеше ли, спеше.
Кротко и любезно
кучето
започна да го ближе по устните, по носа, по брадата, на което очакваше отговор.
Горнякът се пораздвижи малко, помръдна ръка, и, като усети нови топли ласки, отпусна се пак и, продума със затворени очи: „ха, така—така, милото ми момче“. Виждаше се, той мислеше, че се намира в къщата си, дето лежи и приема нежните ласки на своя мъничък син. Кучето се повъртя около него, погледа на далече към улицата, сякаш диреше някого да му се оплаче и да поиска да подигнат клетият му стопанин, излая дори един-два пъти жаловно, ала, като не намери отзив и като виждаше как сладко спи той, най-после то го остави и се затири нататък да търси общество, за да опита зъбите си. От долния край на селото се зададоха стадо овни; тях водеше един едър бел овен, с остри вити рога и с тежък медножълт звънец на шия, каквито се окачват на хергелетата. Овчарят, малко куц и стар човек, вървеше отподире и едва настигаше стадото си.
към текста >>
Кучето
се повъртя около него, погледа на далече към улицата, сякаш диреше някого да му се оплаче и да поиска да подигнат клетият му стопанин, излая дори един-два пъти жаловно, ала, като не намери отзив и като виждаше как сладко спи той, най-после то го остави и се затири нататък да търси общество, за да опита зъбите си.
Като видя, че пред него, на земята, лежи човек и, като разбра, че това е неговият стопанин, то се втренчи в него, подвоуми се малко, така сепнато, позамисли се сякаш, като да искаше да каже — какво ли пак ще е направил моят добър господар; после това се приближи любопитно към него, наведе глава и си турна муцуната право в лицето му: то като че искаше да узнае нещо. Ала Горнякът спеше ли, спеше. Кротко и любезно кучето започна да го ближе по устните, по носа, по брадата, на което очакваше отговор. Горнякът се пораздвижи малко, помръдна ръка, и, като усети нови топли ласки, отпусна се пак и, продума със затворени очи: „ха, така—така, милото ми момче“. Виждаше се, той мислеше, че се намира в къщата си, дето лежи и приема нежните ласки на своя мъничък син.
Кучето
се повъртя около него, погледа на далече към улицата, сякаш диреше някого да му се оплаче и да поиска да подигнат клетият му стопанин, излая дори един-два пъти жаловно, ала, като не намери отзив и като виждаше как сладко спи той, най-после то го остави и се затири нататък да търси общество, за да опита зъбите си.
От долния край на селото се зададоха стадо овни; тях водеше един едър бел овен, с остри вити рога и с тежък медножълт звънец на шия, каквито се окачват на хергелетата. Овчарят, малко куц и стар човек, вървеше отподире и едва настигаше стадото си. Когато първият овен дойде там, дето лежеше Горнякът, неочаквано се изплаши, наведе глава, завъртя рога и, като си удари краката ό земя, подскочи и го прескочи. Всички овни тогава, по примера на своя водач, настръхнали и изплашени, се засилваха и прескачаха по същия начин. Дигна се силен шум от това и облак прах се понесе над улицата.
към текста >>
91.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
— Но как може другояче да се постъпва с човек, който, ако днес бере цветя, утре ще влезе в гората с пушка и
кучета
и почне да ни изтребва?
В такъв случай ние не се съмняваме в тържеството на вашата душа за царящата в нея идея за прекрасното. Друг пример. Някой си господин посетил нашата гора и набрал от нея цветя за подарък на децата. Вие всички, пропити от негодувание и омраза към този господин, като представител на хората, решавате да се нахвърлите най-яростно върху му и да му изкълвете очите. Кому вие ще послужите в случая, на идеята за прекрасното ли?
— Но как може другояче да се постъпва с човек, който, ако днес бере цветя, утре ще влезе в гората с пушка и
кучета
и почне да ни изтребва?
с треперлив глас извикала гургулицата. Добре, но аз питам: смятате ли, че такъв човек в подобен случай ратува за идеята на прекрасното? — Очевидно, не! Мислите ли вие, че ще възпитате духовна култура у един роб на своето външно Себе, като действате с омраза? Какво ще ви донесе вашата омраза, освен злорадство за сторено отмъщение?
към текста >>
92.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Само
кучето
достига тази най-голяма цифра.
В същност, двете линии — майки, които съставляват човешкия профил, са линията на челото и линията на носа. Те са двете линии, които допринасят за определяне на личния ъгъл. От всичките земни същества човекът е онова, което има най-голям череп при най-малко лице. Животните се отдалеча- ват от тия размери според това, до колко са по-тъпоумни и по-свирепи. Личният ъгъл на животните не надминава 41° или 42°.
Само
кучето
достига тази най-голяма цифра.
Само орангутанът се отдалечава значително от тази граница и се приближава към човека: неговият личен ъгъл е 65°, тоя на негъра — 70°, а на белия човек — 80°. Според това, негърът е по-близо до маймуната, отколкото до белия човек. В белите раси, челото и носът напредват, а долната част на лицето назадва, като че ли, казва д-р Вирей, белият човек е по-скоро предназначен да мисли, отколкото да яде; а в черната раса, напротив, муцуната се продължава и челото отстъпва назад, както в животните, като че ли индивидът е по скоро направен да яде, отколкото да размишлява. И заслужава да се забележи едно нещо: във всичките низши човешки раси, носът, вместо да се отделя от фигурата, изглежда като че ли да се смесва с нея, смазва се и се сплесква; също така, ако се гледа в профил, като че ли се слива с устата, която изобщо много се издава напред и образува един силует, тъждествен на оня, който дава муцуната на грубиянина. В висшите човешки раси, напротив, тия линии са много добре прокарани и преходът от челото на носа и от носа на устата е нечувствителен и ясно отбелязан.
към текста >>
93.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Когато тая светлина изпълни нашите умове, проникне дълбоко в нашите сърца и обладае всестранно нашата воля, ще се въдвори мир всред всички съсловия на народа - агнетата няма да блеят жално, кокошките няма да крякат, прасетата няма да квичат,
кучетата
няма да лаят и да хапят - и всички спорове ще престанат, войните ще отживеят времето си и насилието ще остане като едно далечно възпоминание, видяно на съне.
Вие действително сте вършили всичко по законите на тъмнината, и затуй тия резултати са такива, каквито ги виждаме. Вземете пример пак от природата: изложете кое и да е цвете на слънцето и веднага в него ще се пробуди истинското знание - то ще знае как да цъфне, изложете и кое и да е плодно дърво на слънчевите лъчи, и то не само ще се научи да цъфне и завърже, но ще знае и как да узрее, и да приготви своята семка по най-правилен начин. Следователно, по същия закон и ние, ако се изложим на Божествената светлина ще се пробуди и у нас заспалото от хиляди години знание. Светлината не се търси, но се възприема. И когато човешката душа широко се отвори за нея, тя свободно влиза и пресъздава всичко по нови начини, неизвестни на съвременните културни хора.
Когато тая светлина изпълни нашите умове, проникне дълбоко в нашите сърца и обладае всестранно нашата воля, ще се въдвори мир всред всички съсловия на народа - агнетата няма да блеят жално, кокошките няма да крякат, прасетата няма да квичат,
кучетата
няма да лаят и да хапят - и всички спорове ще престанат, войните ще отживеят времето си и насилието ще остане като едно далечно възпоминание, видяно на съне.
В човешкия дух ще се зародят тогава мисли велики, благородни, ще се явят характери самоотвержени, истински майки и бащи, чиято светлина ще излекува всички болки. И право е казал видният израилски пророк, че Бог ще обърше всички сълзи от лицето на хората. Не е ли дошло и за нашите държавници времето, да обършат сълзите на своя народ? ХХХ НОВА ЕСТЕТИКА Из „Трепети на една душа“ (СОНЕТИ) ПСАЛОМ ЧЕТВЪРТИ „И Дух Божи се носеше върху водата“. Битие — 1; 2.
към текста >>
Съществуването на магнетичното поле на едно животно или един човек позволява, напр., на
кучето
да следва всяка негова стъпка.
В електричеството, тази флуидична сфера се нарича електрическо поле, фотосфера за слънцето, а около един влюбен човек — магнетично поле или поле на привличане. Барон Карл Фон Райхенбах, посредством крайно чувствителни субекти, преработи в по-ново време откриването на магнетичното поле около хората, животните и минералите. Откриването на това магнетично поле, наречено „од“ или одична сила, е потвърдено от ясновидците, магите и сензитивите в хипнотично състояние, тия три класи изследвани, които са видели около всяко лице, дърво и минерал това поле от светлина или цвят. Това е едно от основанията, което посочва физическия закон, че две маси не могат да се приближат една до друга, без да се възбудят взаимно; привличане и отблъсване, дължими на прилива на жизнената сила и на размяната на атоми, която става постоянно между тях. Инертната маса няма нищо, което да е съществено привлекателно, но проникването на жизнената сила и отделянето на употребените частици предизвикват една размяна на атоми между масите, които са близки една до друга, които се привличат и отблъскват, според приликата или различието на техните трептения.
Съществуването на магнетичното поле на едно животно или един човек позволява, напр., на
кучето
да следва всяка негова стъпка.
Физическото тяло на животното изпуща непрестанно частици или атоми. Тия частици притежават своя индивидуалност, която се дължи на условията на развитието или на степента на трептението на тялото, което ги изпуша. От това лесно може да се обясни, защо кучето може успешно да запазва дирята на съществото, което следва. Що се отнася за човека, тоя най-висок център на съзнание, не е само жизнената сила, която имаме като строителен елемент. Ние имаме и умствената сила, която се проявява постоянно и видоизменява последната чрез своето трептящо проникване.
към текста >>
От това лесно може да се обясни, защо
кучето
може успешно да запазва дирята на съществото, което следва.
Това е едно от основанията, което посочва физическия закон, че две маси не могат да се приближат една до друга, без да се възбудят взаимно; привличане и отблъсване, дължими на прилива на жизнената сила и на размяната на атоми, която става постоянно между тях. Инертната маса няма нищо, което да е съществено привлекателно, но проникването на жизнената сила и отделянето на употребените частици предизвикват една размяна на атоми между масите, които са близки една до друга, които се привличат и отблъскват, според приликата или различието на техните трептения. Съществуването на магнетичното поле на едно животно или един човек позволява, напр., на кучето да следва всяка негова стъпка. Физическото тяло на животното изпуща непрестанно частици или атоми. Тия частици притежават своя индивидуалност, която се дължи на условията на развитието или на степента на трептението на тялото, което ги изпуша.
От това лесно може да се обясни, защо
кучето
може успешно да запазва дирята на съществото, което следва.
Що се отнася за човека, тоя най-висок център на съзнание, не е само жизнената сила, която имаме като строителен елемент. Ние имаме и умствената сила, която се проявява постоянно и видоизменява последната чрез своето трептящо проникване. Всеки човек излъчва не само физическите атоми, които е употребил и които са изгубили своето трептение, но и по- материални форми, които се излъчват заедно с умствената му сила. По тоя начин едно постоянно течение се установява между всеки индивид и други центрове, и тия течения оставят своя отпечатък върху всичко, което засегнат. Един сензитив, като влезе в съприкосновение със излъчванията на някого, може да чете неговия характер също така лесно, както един учен може да анализира един къс въглен, който държи в ръката си, да определи химическият му състав, вероятната му възраст и формацията му.
към текста >>
94.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Една риба би могла да вярва, че нищо не съществува вън от водата; едно
куче
което би направило класификация на
кучешките
познания, би ги наредило, не според вида им, както хората, а по техния мирис; един пътуващ гълъб би видял особено чувството за ориентиране, една мравка — чувството на пипалцата и пр.
Според общото мнение, тя е това, което се схваща от нашите чувства — това, което се вижда, пипа и претегля. Е добре, на следните страници ще се установи, че в човека има друго нещо освен онова, което се вижда, пипа и претегля; в човешкото същество има един елемент, независим от материалните сетива, един личен умствен принцип, който мисли, желае, действа, проявява се на разстояние, вижда без помощта на очите, слуша без помощта на ушите, открива едно още несъществуващо бъдеще, разкрива непознати факти. Да предположим, че този психически елемент, невидим, неосезаем, невесом, е свойство на мозъка, това би значело да поддържаме едно твърдение без доказателства, едно съждение противоречиво само на себе си, както ако бихме казали, че от солта може да се произведе захар и че рибите могат да живеят на сушата. Ние искаме да посочим, че даже позитивното наблюдение (друг метод нямаме освен този на Литре, Тен, Дантек и на професорите по материализма, а отхвърляме византийските доктрини за съждението, чистите измислици), т. е. наблюдението на фактите, и изследването доказват, че човешкото същество не е само едно материално тяло, надарено с разсъдителни способности, но е още и едно психическо същество, надарено с способности, различни от ония на животинския организъм Как такива интелектуални знаменитости като Канта, Литре, Бертло са могли да си въобразят, че действителността е ограничена в кръга на впечатлението на кашите сетива, толкова слаби и несъвършени?
Една риба би могла да вярва, че нищо не съществува вън от водата; едно
куче
което би направило класификация на
кучешките
познания, би ги наредило, не според вида им, както хората, а по техния мирис; един пътуващ гълъб би видял особено чувството за ориентиране, една мравка — чувството на пипалцата и пр.
Духът превъзхожда тялото; атомите не управляват, а ги управляват. Същото разсъждение може да се приложи върху цялата вселена, върху световете, които се движат в пространството, върху растенията и животните. Един дървесен лист е организиран, едно яйце, което се из- лупва, е организирано. Тази организация е от умствен ред. Всемирният дух прониква всичко; той изпълва света, и туй става без мозък.
към текста >>
95.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
“ Запитано кое е щастието й,
кученце
ли е или котенце, малката отговаряше: „Не, но все пак щастие!
Сам аз имах случая да наблюдавам нещо подобно: От дълги години, преди войната, тук живееше един офицер от гарнизона. Той имаше тогава едно 7 — 8 годишно момиченце. То беше боязливо и го смятаха за „глупавичко“ между съученичките си. Всякога беше тихо и не обичаше особено да другарува с другите деца. Мъмрено от майка си, че не се събира с тях, детето отговаряше: „мамичко, аз си имам мое малко щастие!
“ Запитано кое е щастието й,
кученце
ли е или котенце, малката отговаряше: „Не, но все пак щастие!
“ Наблюдаваха тайно малкото момиченце и намериха, че то играеше прелестни, поетични игри с едно невидимо друго дете, което назоваваше „Щастие“, и на което предлагаше столче. Когато щеше да се прави някоя разходка, Фрида казваше: „почакайте малко, Щастие веднага ще дойде с нас! “ Тогава тя вървеше като че ли водеше за ръка едно друго дете, тичаше също с тази невидима другарка, береше цветя и плодове в една кошничка, която невидимата й приятелка й беше подарила. Отначало смятаха това за въображение, но понеже детето нямаше способността нито да фантазира, нито пък имаше обичай да лъже, приеха „Щастие“ като една непозната за другите играчка, от която разумните родители не виждаха да произтича за тяхното дете никаква опасност. Това е, според мене, едно сигурно доказателство, че децата могат да бъдат ясновидци, и че техните ръководители ги окръжават, за което и една немска приказка разправя.
към текста >>
96.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Дивите животни, както и
кучето
, не правят никакво зло на такъв човек, който стои пред тях абсолютно безстрашен.
„Да бъдем едно с Бога значи да имаме мир“. Чрез детската простота и чрез живо съзнаване своето единство с Бога човек завладява висшата радост и съвършения мир. Аз имам един приятел, който беше нервно болен и който в кратко време се излекува напълно, чрез съзнание единството си с Бога, и сега е жизнерадостен — радва се на живота и разнася радост на всички около него. Когато човек достигне хармония и мир, той се чувства защитен от всичко и никакъв страх няма достъп при него (Псал. 91,10; Йов—5,23).
Дивите животни, както и
кучето
, не правят никакво зло на такъв човек, който стои пред тях абсолютно безстрашен.
Но щом се уплаши, те веднага почувстват това и се нахвърлят, окуражени, върху него. Така че, когато напълно познаем нашето единство с висшата сила, малките случайности, които по-преди са ни измъчвали, вече не ни безпокоят Освен туй, хората не могат да ни лъжат вече, защото те са като отворена книга пред нас, всичките техни мотиви са ясни за нас. Също така и ние преставаме да се преструваме и да се държим нависоко. Лошите приказки и дела на приятели и неприятели не могат да нарушават нашия мир и да ни безпокоят, и ние винаги, каквото и да се случи, оставаме спокойни и невъзмутими. „Нещата, които ни са причинявали грижи, страдания и скръб, тогава не ще имат вече никаква сила, защото истинската мъдрост ще ни позволи да виждаме всичко в правилни отношения и на дължимото место.“.
към текста >>
Това отчаяло рицаря, та като се разядосал, извикал: „Адско
куче
!
Вземи душата ми, но дай ми само една торба злато. Чуй, аз ти се моля само за една торба злато! Напразно Бъркхарт се молил на гнома. Пипо бил неумолим. Той само му се смеел.
Това отчаяло рицаря, та като се разядосал, извикал: „Адско
куче
!
Ти си завършил своята дяволска работа. С всеки косъм, който отнемаше от главата ми, ти ми отнемаше и част от моето мъжество. Сега аз виждам, че ти си бил мой враг. Възвърни ми изгубената енергия. Възвърни ми прекрасната златна коса, от която си ме лишил чрез твоето проклето злато.
към текста >>
Някои скептични хора на науката, в старанието си да открият причината на това „грубо суеверие“, са се взирали във водната повърхност и като са виждали само играта на акули (тия риби понякога издават звук който спомня лая на
кучетата
), са прибързали да дойдат до заключението, че с това се обяснява мистерията.
Те живеят в „елемента“ вода, т. е. в нейната етерна част, от която видимата вода е външната й видима проява. Почти всички простодушни хора, на всякъде по земята, които живеят в самотни места, близо до реки или езера, вярват в съществуването на водните нимфи. Казват, че ония, които са родени през дните между 20 и 24 ноември понякога са надарени със способността да чуват техните песни, тъй като тия духове много обичат да танцуват по вълните при залез-слънце или през лунни нощи и да се веселят с игри, смехове и песни. Ония хора, които са ги наблюдавали през време на техните забави, казват, че те са много красиви и че песента им е приятна, като оная на райските птици.
Някои скептични хора на науката, в старанието си да открият причината на това „грубо суеверие“, са се взирали във водната повърхност и като са виждали само играта на акули (тия риби понякога издават звук който спомня лая на
кучетата
), са прибързали да дойдат до заключението, че с това се обяснява мистерията.
Но акулата е риба, а ундините са водни духове, чийто глас толкова спомня оня на акулата, колкото песента на славея спомня рева на магарето. Теофраст Парацелз казва: „Както в нашия свят има вода и огън, видими тела и невидими, но признати, същности, също тъй има безброй още други такива, със свои особености по същност и съществуване, за които човешките същества малко или никак не знаят. При все това двата свята, нашият и техният, се примесват и хвърлят сянка единия върху другия. Поради тая причина, случки, които стават в невидимия свят, понякога могат да бъдат видени и във видимия. Както рибата живее във водата, така и всеки дух живее в своята среда.
към текста >>
97.
Всемирна летопис, год. 3, брой 03
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
През нощта преди да се родя, той сънувал, че аз дойдох на този свят с
кучешка
глава и дяволска опашка, и за да прикрие моята грозота, той набързо ме обвил с парче ленен плат, който, за нещастие, впоследствие се указало, че е чалмата на султана.
Ако бихте чули всичките злощастия, които са ме сполетели от рождението ми до сега, вие сигурно бихте ме съжалили и бихте ми дали правото да бъда отчаян“. Султанът показа своето любопитство, а Мурад, като се надяваше, че ще получи съчувствие, каза: „Господа, почти не се осмелявам да ви поканя в дома на такова злощастно същество, какъвто съм аз, но ако се решите да пренощувате под моя покрив, вие ще имате достатъчно време да изслушате моята трагична история“. Султанът и везирът се извиниха, за дето не ще могат да прекарат с Мурада, като казаха, че ще трябва да се върнат в хана си, дето ги очакват другарите им, но те помолиха да си починат за половин час в неговата къща, през което време, ако спомена за злощастията му не ще го много развълнува, да им разкаже живота си. Малцина хора са наистина тъй много злощастни, че да не обичат да говорят за нещастията си, които имат, или мислят, че имат случай да получат състрадание. Щом като мнимите търговци седнаха, Мурад започна своята история така: „Баща ми беше търговец в този град.
През нощта преди да се родя, той сънувал, че аз дойдох на този свят с
кучешка
глава и дяволска опашка, и за да прикрие моята грозота, той набързо ме обвил с парче ленен плат, който, за нещастие, впоследствие се указало, че е чалмата на султана.
Задето са взели чалмата му, султанът тъй много се обидил, че заповядал да посекат баща ми. „Татко ми се събудил преди да го посекат. Сънят, обаче, му бе направил такова потресно впечатление, че той ме очаквал, като смятал, че е получил предупреждение отгоре. Поради това, той решил винаги да ме отбягва. Той не дочакал да види дали аз наистина ще се родя с кучешка глава и с дяволска опашка, и още на утрото след съня тръгнал за Алеп.
към текста >>
Той не дочакал да види дали аз наистина ще се родя с
кучешка
глава и с дяволска опашка, и още на утрото след съня тръгнал за Алеп.
През нощта преди да се родя, той сънувал, че аз дойдох на този свят с кучешка глава и дяволска опашка, и за да прикрие моята грозота, той набързо ме обвил с парче ленен плат, който, за нещастие, впоследствие се указало, че е чалмата на султана. Задето са взели чалмата му, султанът тъй много се обидил, че заповядал да посекат баща ми. „Татко ми се събудил преди да го посекат. Сънят, обаче, му бе направил такова потресно впечатление, че той ме очаквал, като смятал, че е получил предупреждение отгоре. Поради това, той решил винаги да ме отбягва.
Той не дочакал да види дали аз наистина ще се родя с
кучешка
глава и с дяволска опашка, и още на утрото след съня тръгнал за Алеп.
Той отсъствал от дома цели седем години, през което време моето възпитание било съвършено пренебрегнато. Един ден аз запитах майка си, защо съм наречен „Мурад Нещастникът“. Тя ми каза, че това име ми е дадено поради съня на моя баща, но добави, че може-би с течение на времето то да бъде забравено, особено ако аз се укажа щастлив в живота си. Бавачката ми, една много стара жена, която бе в стаята, когато говорехме това, поклати глава, и като ме изгледа с поглед, който никога няма да забравя, каза: „Нещастен той бе и е, и винаги ще бъде. Кълна се в името на великия пророк Мохамед, че тези, които са родени нещастни, никога не могат да избегнат своето нещастие, нито пък някой някога може да им помогне.
към текста >>
Аз не правех никакво усилие да мръдна, защото бях убеден, че последният ми час е дошъл и че волята на Мохамеда е аз да загина мизерно и да остана непогребан, като
куче
— смърт, мислех аз, която подхожда на Мурад Нещастникът.
Нищо не можеше да ме убеди да се кача на това злощастно животно. Аз се потрудих да убедя войниците да ме носят. Те ме поносиха малко, но скоро товара им дотегна и като ме сложиха на пясъка, казаха ми, че ще идат да напълнят един мех с вода на извора, който виждат недалеч, а аз да мълча и да ги чакам търпеливо. „Аз чаках дълго време, като копнеех за водата, която ще накваси попуканите ми устни; но водата не донесоха, нито пък се вестиха. Там аз прекарах много часове, като очаквах всеки момент да свърша.
Аз не правех никакво усилие да мръдна, защото бях убеден, че последният ми час е дошъл и че волята на Мохамеда е аз да загина мизерно и да остана непогребан, като
куче
— смърт, мислех аз, която подхожда на Мурад Нещастникът.
„Моите предчувствия не се сбъднаха. Един отряд английски войници минаха край мястото, дето аз лежах. Те чуха моите стенания и дойдоха да ми помогнат. Те ме взеха с себе си, привързаха раната ми и се отнасяха към мене много нежно. При все че бяха християни, трябва да призная, че аз имах причина да ги обичам повече от всички последователи на Мохамеда, с изключение на добрия ми брат.
към текста >>
„Понеже бях грозно терзан от нахалността на това еврейско
куче
, аз му казах, че съвсем не съм такъв бедняк какъвто той си ме въобразява; че аз имам възможност да му платя дълга си, като се надявам, че той не ще поиска от мене никакви прекомерни лихви, каквито само евреите могат да искат.
Аз се вгледах в него и, за голямо съжаление видях, че това е евреина Рахуб, от когото бях заел малко пари на лагера в Ел- Ариш. Не се съмнявах, че пак моята зла съдба го е довела в Кайро. Той не искаше да ме пусне. Не приемаше никакви извинения. Казваше, че знае, че аз съм дезертирал на два пъти: веднъж от турската и веднъж от египетската армии, че на мен не се полага като войник никаква заплата и че не може да си въобрази брат ми Саладин да се съгласи да ме изкупи, нито пък да плати дълговете ми.
„Понеже бях грозно терзан от нахалността на това еврейско
куче
, аз му казах, че съвсем не съм такъв бедняк какъвто той си ме въобразява; че аз имам възможност да му платя дълга си, като се надявам, че той не ще поиска от мене никакви прекомерни лихви, каквито само евреите могат да искат.
Той се усмихна и каза, че ако турците обичат опиум повече от парите, това не е негова вина, че той ме е снабдил с това, което аз най-много обичам на света, и че аз не бива да се оплаквам, ако и той, на свой ред, поиска това, що най-много обича. „Аз няма да ви уморявам, господа, с целия наш разговор. Най после ние се съгласихме на следното: аз ще му платя целия си дълг и ще откупя от него един сандък вехти дрехи, от продажбата на които, той ме уверяваше, че ще направя цяло богатство. Той ги е донесъл, каза, в Кайро, за да ги продава на търговците на риби, които, през това време на годината, търсеха такава стока, за да обличат робите си, но той бързаше да се върне в Цариград, при жена си и семейството си, и заради това бе готов да прехвърли на някой свой приятел печалбата от тази спекулация. Аз не бих повярвал на приятелските чувства на Рахуб, ако той не ме бе завел на хана и не ми бе показал сандъка с дрехите.
към текста >>
Забравих да отбележа, че все по това време, даже преди да го убият още,
кучето
ни не преставаше да вие, близко до стаята на хазяина ни.
В същото пък време, в Стара-Загора, в неговата стая, през нощта, всички негови картички и снимки, изпращани до жена му, паднаха по пода от стената, без някоя видима причина. Още повече. че по стената имаше и други картички, които си оставаха в покой. А дъските на тавана скърцаха през цялата нощ, като че ли някой ходеше в стаята, която се намираше над неговата. Скоро съобщиха и на жена му, че той е убит.
Забравих да отбележа, че все по това време, даже преди да го убият още,
кучето
ни не преставаше да вие, близко до стаята на хазяина ни.
Съобщава: М. Т-ва—София. Сънувани картини из действителния живот. Аз съм есперантист и кореспондирам с цял свят чрез международния език Esperanto. Така аз кореспондирах с един мой връстник от Чехословакия (Max Peukert, Panska ul. 18, Komotau, C. S.
към текста >>
98.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ние бихме могли да опитаме едно сравнение на това впечатление с душенето на
кучето
.
Г-жа Констан припаднала и боледувала осем дни. Това ни разказаха г. и г-жа Констан на трапезата, пред дванадесетина души. Жената на министъра открила опасността — нещо повече, почувствала интензивно и до толкова,че се притекла, полуоблечена, до чакалнята на министерството, за да попречи на служещите да отворят пратката. Нема ли тук един вид вътрешен поглед на духа, който няма никакво съотношение с нормалното зрение?
Ние бихме могли да опитаме едно сравнение на това впечатление с душенето на
кучето
.
Но каква пропаст между двете усещания? Да подозреш едно заплашване, това би се обяснило при тия обстоятелства, но да почувстваш живо незабавна опасност? Няколко дни след това съобщение, приятелят ми г. Жирар, директор на лабораторията при градоначалството, ми потвърди своя специален анализ на динамита. По време на същия обед, г-жа Констан ни съобщи още едно предчувствие не по-малко заслужващо внимание, изпитано пак от нея.
към текста >>
99.
Всемирна летопис, год. 3, брой 07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В дясното око на едно животно,
куче
, птица, тя виждаше едно синьо пламъче, което, безсъмнено бе неговата духовна част или душата му.
У мнозина тоя вътрешен образ се показваше по-ясен от външния, а по някога бе обратно Това показваше характера на лицето. И у мнозина този образ биваше много по-хубав и по-чист от другия. Ако погледнеше тя в лявото око, веднага познаваше от каква вътрешна болест страда това лице, било стомашна, било гръдна или пък на всеки друг орган и тогава даваше своите предписания. В лявото ми око тя четеше предписанията ми за самата нея. А в онова на едно лице, което притежаваше само това ляво око, тя тутакси видя вътрешната му болест и образа на вътрешната му личност.
В дясното око на едно животно,
куче
, птица, тя виждаше едно синьо пламъче, което, безсъмнено бе неговата духовна част или душата му.
По тоя предмет Шуберт излага следното: „ние виждаме често в очите на едно животно, отраженията на един скрит и таен свят, който, като през някоя врата, туря в съобщение другия свят с нашия. Многократно в очите на едно издъхващо животно, безполезно умъртвено или измъчвано от ръцете на човека, ние виждаме израза на вътрешното му съзнание, което се готви да занесе своето свидетелстване против нас в другия свят“. Тя казваше, че вижда втория образ в очите на другите и духовете не с плътското си око, а с онова духовно око, което тя носеше вътре в себе си. С това вътрешно око именно Яков Бьоме е виждал цялото творение и узнавал есенциите, привичките и свойствата на растенията, и пр. Погледите на извЯстни лица потопяваха веднага г-жа Хауфе в сомнамбулично състояние.
към текста >>
100.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Защото, към тоя, който се радва от сърце, че е слуга на един едничък от свои те братя, как ще може той да изтезава едно
куче
, да убие едно птиче, или да кърши клонове без основание?
„Да не правим на другите това, което не искаме нам да правят“ — то е само пасивната страна на великата заповед. А това, което трябва да вършим, то е, да правим на другите това, което желаем те нам да правят; и само когато човек при всички условия — в мислите и делата си, в симпатиите и антипатиите си, в безразличията и състраданията си — стига той да се реши да го чувства, да го говори и да го изпълнява, за да направи ближния си щастлив, даже и когато това щастие би било в негов ущърб, — само тогава човек обича ближния си като са мия себе си. Нашите ближни, това не са само нашите себеподобни — хората, а и всички същества, защото всяко създание е наш ближен. Своеобразни души, които изучват и се хранят от източните учения, отдават на тия морални системи предимство пред християнството, по ради почитта, която те препоръчват към нашите „по-низши братя“, нещо, което е вдъхвало с тъй засягащо сърцето, добродушие към старите индуси и едно тъй горещо възхваление от страна на твърде непорочния Франциск Азиски. Но това състрадание, което не трябва да се свежда до присторена чувствителност — е едно очевидно следствие от евангелското слово.
Защото, към тоя, който се радва от сърце, че е слуга на един едничък от свои те братя, как ще може той да изтезава едно
куче
, да убие едно птиче, или да кърши клонове без основание?
Кой е, който, приел думите на Ев. Йоана: „всичко, що съществува, е направено чрез Словото“, да може, без да е луд, да замерва, да насилва, да отблъсва по каприз и най-последното от съществата, всред които живее? Нека никога не забравяме, че евангелието не говори много, нито пък пра ви дидактични тълкувания: то само поставя едно малко число от универсални истини под една абсолютна форма: вече на четеца остава да извлече частните последствия и относителните приспособления, които винаги лесно се схващат, ако сърцето е чисто и смирено. Нека нашият ум бъде безстрашен. Нека той да проследява и последните заключения, до които извежда даден принцип.
към текста >>
За да бъде, обаче, познат от овцете, от
кучето
или от самия пастир, той трябва да принадлежи към същото стопанство или чифлик, т. е.
И само тия влизат и проникват в тях, които предварително са се легимитирали пред пазителя им. Древните посвещения чрез употребата на психургията, базирана върху развитието на тоя или оня орган на духовния човек, са давали на учениците си начини, да отварят, по пътя на екскурзиите си из невидимия свят, вратите на тия от апартаментите, които са съответствали на тяхното лично посвещение. Кръщението е било общия ключ. И пропуска на тия тайни общества са били, преди да станат те чисто политически, символ на тия пневматически мерки. Човек може да влезе достойно или недостойно и, в последния случай, с хитрост или насилие.
За да бъде, обаче, познат от овцете, от
кучето
или от самия пастир, той трябва да принадлежи към същото стопанство или чифлик, т. е.
да е живял и работил с тях, за същия господар и по същия начин. Разбойници или убийци са тия, които си служат с магията на волята или обредите, чрез тиранична сила или коварство. Чрез тях човек може да използва човека до смърт; един бог може да се храни от живота на своите поклонници, както отсам, тъй и отвъд гроба. Христос изказва тук такива думи, че, може би, е по добре да не се дири всичката им глъбина, защото — можем ли ние да разнищваме, ние, които сме още в пелени, да узнаем тайните намерения на великите духовни водители които някога са натоварили нашите отци с обреди, закони и защити? „Всички тия, казва Той, които са дошли преди мене, бяха разбойници и крадци“.
към текста >>
Орелът го надминава по зрение,
кучето
по мириса и кое и да е друго в развитието на своя инстинкт.
— Човек и загадка! — каза майор Томсон недоволно — що за абсурд! . . . загадка, та в него няма нито толкова загадъчно, колкото в моя джобен часовник, който тъй грижливо ми бие при всяко натискване1). Човек — това е едно усъвършенствано животно, и то даже не във всяко отношение.
Орелът го надминава по зрение,
кучето
по мириса и кое и да е друго в развитието на своя инстинкт.
Загадка . . . Какво загадъчно може да има в човека, Чарли? Че му се е развалило някое колело и му скърцала машината, това, което вие наричате болести, това ли е загадка? Или че един ден той се разлага на своите съставни части, като всяко друго животно и изчезва за винаги?
към текста >>
Котката,
кучето
, заекът, морското прасе се оказват чувствителни към хипнотическото действие на човека.
Г-н Анри Дюрвил съобщава в списанието си Psychic Magazine интересни опити и наблюдения по хипнотизирането на разни животни. Той пише следното: „Не е само човешкото същество, което може да се подложи на хипнотично влияние: това последното се чувства и от всички видове животни, като напр. малките млекопитаещи, птиците, влечугите, жабите и рибите. Опитите на Бине и Фере, Чермак, Хюбел, Хартинг, Прайер, Шарл Рише и много други доказват това. Между малките четвероноги, тия опити са правени много пъти с задоволителен резултат.
Котката,
кучето
, заекът, морското прасе се оказват чувствителни към хипнотическото действие на човека.
Г-н Хаше Супле, директор на Института за зоологическата психология е хипнотизирал едно куче с помощта на огледало с въртящи се бели топки. Колкото за зайците, рядко има автомобилисти, любопитни да видят това странно зрелище, които да не са ги срещнали в такова състояние. Когато нощно време минат през някоя горска поляна, изпълнена със зайци и внезапно дадат всичката възможна сила на електрическите си фарове, виждат зайците, особено малките, чиито нерви са по-чувствителни и поне по непривикнали, да се търкалят на земята или да скачат непроизволно, с една реч, да се движат много живо. Явно е, че силната светлина действа върху тях подобно на някое огледало и ги потопява в хипнотично състояние или доста характерно омайване. Птиците, и специално кокошките, са същества, които най-лесно потъват в хипнотично състояние.
към текста >>
Г-н Хаше Супле, директор на Института за зоологическата психология е хипнотизирал едно
куче
с помощта на огледало с въртящи се бели топки.
Той пише следното: „Не е само човешкото същество, което може да се подложи на хипнотично влияние: това последното се чувства и от всички видове животни, като напр. малките млекопитаещи, птиците, влечугите, жабите и рибите. Опитите на Бине и Фере, Чермак, Хюбел, Хартинг, Прайер, Шарл Рише и много други доказват това. Между малките четвероноги, тия опити са правени много пъти с задоволителен резултат. Котката, кучето, заекът, морското прасе се оказват чувствителни към хипнотическото действие на човека.
Г-н Хаше Супле, директор на Института за зоологическата психология е хипнотизирал едно
куче
с помощта на огледало с въртящи се бели топки.
Колкото за зайците, рядко има автомобилисти, любопитни да видят това странно зрелище, които да не са ги срещнали в такова състояние. Когато нощно време минат през някоя горска поляна, изпълнена със зайци и внезапно дадат всичката възможна сила на електрическите си фарове, виждат зайците, особено малките, чиито нерви са по-чувствителни и поне по непривикнали, да се търкалят на земята или да скачат непроизволно, с една реч, да се движат много живо. Явно е, че силната светлина действа върху тях подобно на някое огледало и ги потопява в хипнотично състояние или доста характерно омайване. Птиците, и специално кокошките, са същества, които най-лесно потъват в хипнотично състояние. Нека припомним тук прочутият опит на свещеника Кирхер.
към текста >>
НАГОРЕ
