94. КАМШИКЪТ НА ПРИРОДАТА

Един ден кучето на Тодор - нашия съсед, удави едно агне. Още същата вечер стопанинът, като се научи за станалото, страшно се ядоса и реши да отмъсти на кучето за извършеното покушение върху живота на агнето. Вечерта той мина край Караман, хвана го, върза го и каза: „Карамане, ще плащаш за агнето." Кучето гледаше стопанина с доверие, без да знае каква съдба го очаква.

На следния ден Караман остана без крака. Мина време и всички забравиха за мъчителната смърт на Караман.

Две години след тая жестокост над Караман, в семейството на Тодор се роди дете. Радваха му се близки и роднини, но най-много му се радваха родителите ми, защото им бе първо дете и на него възлагаха всички надежди. Какво голямо бе разочарованието им, когато детето стана на 2-3 години, а не можеше да стъпи на ходилата си. -

В селото всички се научиха, че детето на Тодор е без крака, т.е. с негодни крака. Някои по-стари хора говореха, че това е наказание за извършения от него грях.

По разказа на Йорга Янкова.

В книгата на природата всичко се пише.