Търсене в текстове за 'Куче'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 63 резултата в 25 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 137 ПИСМО

Ако вас по пътя ви стряска всяко куче, като залае, то как мислите да вървите?
Нима Аз не съм същий всякога? Искам да бъдете умни и истинолюбиви. Любовта към Бога трябва да е пълна и съвършена, и неопетнена. Вий сте повикани да се учите и ако приемете Божественото учение като деца, блажени сте. Божиите пътища трябва да се изпълняват и поучават. Ако вас по пътя ви стряска всяко куче, като залае, то как мислите да вървите? Нима и от дребните паличета трябва да бягате. Направете ума си положителен. Почнете да проучавате своето семейство. Уповавайте и Духът ще извърши за вас всичко. За в бъдеще трябва да знаете, когато ви поставят на длъжност, по лице да не гледате и по человешки да не съдите, защото Господ мрази лицеприятието и лицеугод-ничеството.
към текста >>

2. Повече светлина

Когато тая светлина изпълни нашите умове, проникне дълбоко в нашите сърца и обгърне всестранно нашата воля, ще се въдвори мир всред всички съсловия на народа – агнетата няма да блеят жално, кокошките няма да крякат, прасетата няма да квичат, кучетата няма да лаят и да хапят – всички спорове ще отживеят времето си и насилието ще остане като едно далечно възпоменание, видяно на съне.
Ако миналите поколения бяха действували по горния начин, не щяха да дойдат сегашните резултати. Може да се вземе пример от природата: изложете кое и да е цвете на Слънцето и веднага в него ще се пробуди истинското знание – то ще знае как да цъфне; изложете и кое и да е плодно дърво на слънчевите лъчи и то не само ще се научи да цъфне и завърже, но ще знае и как да узрее и да приготви своята семка по най-правилен начин. Следователно по същия закон и ние, ако се изложим на Божествената светлина, ще се пробуди и у нас заспалото от хиляди години знание. Светлината не се търси, но се възприема. И когато човешката душа широко се отвори за нея, тя свободно влиза и пресъздава всичко по нови начини, неизвестни на съвременните хора. Когато тая светлина изпълни нашите умове, проникне дълбоко в нашите сърца и обгърне всестранно нашата воля, ще се въдвори мир всред всички съсловия на народа – агнетата няма да блеят жално, кокошките няма да крякат, прасетата няма да квичат, кучетата няма да лаят и да хапят – всички спорове ще отживеят времето си и насилието ще остане като едно далечно възпоменание, видяно на съне. В човешкия дух ще се зародят тогава мисли велики, благородни, ще се явят характери самоотвержени, истински майки и бащи, чиято светлина ще лекува всички болни. И право е казал пророкът на миналото, че Бог ще обърше всички сълзи от лицето на хората. Дошло е време, когато всички трябва да действуват по този начин.
към текста >>

3. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

В Черното братство те най-първо си служат, като ви представят нещо красиво, и постепенно от ден на ден изменяват формите и един ден например една красива мома я преобръщат на едно куче или котка.
Тази Истина, като я турим в работа, ще създаде прогрес и издигане на света, тя влияе върху него (разбирам думата влияние малко едностранчиво). Който разбира Духа така - другите да му се подчиняват, а той да бъде господар, той не разбира закона. Когато едно дете проектира, желае една круша, чрез тази форма то заставя Господа да му я достави. От нашите мисли, доколкото тяхната форма е възвишена правилно, толкова Бог се влияе от тях; следователно, за да бъдем чути, трябва формата на нашите мисли да бъде правилна. Понеже двете братства, Черното и Бялото, разбират този вътрешен закон, [в Черното братство] създават форми, чрез които развращават умовете и сърцата ни. В Черното братство те най-първо си служат, като ви представят нещо красиво, и постепенно от ден на ден изменяват формите и един ден например една красива мома я преобръщат на едно куче или котка. Това е лоша форма, в която е скрит един лош дух. И когато ви потрябва Истината, която е глава на Славата Божия, тази форма ще се разкрие и ще видите, че вътрешната страна на формата не е добър източник. И Бялото Братство си служи с примамка на човека, но туря добри форми, защото лошите форми оттласкват хората. В Африка жената, колкото е по-черна, толкоз е по-красива, а у нас е обратното - колкото е по-бяла, толкоз е по-красива. Следователно мерки за формите едното и другото братство имат много.
към текста >>

Тия именно лоши духове ни научиха да ядем месо, понеже сме имали кучешки зъби.
Вярваме в духовете на Виделината, които работят, които изработват нашата Свобода, които просвещават нашите умове, които облагородяват нашите сърца - в тях ние вярваме. Долу ония духове, които ни мислят злото! Ние сме били досега техни роби. Старото учение ще го турим в пещта, ще го опечем и ще си намажем къщата с него - и практично, и целесъобразно. Така цялата Земя ще се преобрази в плодна градина и ще станем хора плодоядни, а не месоядни. Тия именно лоши духове ни научиха да ядем месо, понеже сме имали кучешки зъби. Когато направи Господ човек, последният нямаше кучешки зъби - това мога да го докажа. Кучешките зъби човек си ги създаде. Турил си изкуствените си зъби - тях Господ ли ти ги създаде? Като влезе човек в избата, нарушава закона и почне да яде месо. Разбирам месоядене не само във физическото поле, а и в широк смисъл, защото има такива и в Умствения, и в Духовния свят.
към текста >>

Когато направи Господ човек, последният нямаше кучешки зъби - това мога да го докажа.
Долу ония духове, които ни мислят злото! Ние сме били досега техни роби. Старото учение ще го турим в пещта, ще го опечем и ще си намажем къщата с него - и практично, и целесъобразно. Така цялата Земя ще се преобрази в плодна градина и ще станем хора плодоядни, а не месоядни. Тия именно лоши духове ни научиха да ядем месо, понеже сме имали кучешки зъби. Когато направи Господ човек, последният нямаше кучешки зъби - това мога да го докажа. Кучешките зъби човек си ги създаде. Турил си изкуствените си зъби - тях Господ ли ти ги създаде? Като влезе човек в избата, нарушава закона и почне да яде месо. Разбирам месоядене не само във физическото поле, а и в широк смисъл, защото има такива и в Умствения, и в Духовния свят. Долу всички тия месоядци!
към текста >>

Кучешките зъби човек си ги създаде.
Ние сме били досега техни роби. Старото учение ще го турим в пещта, ще го опечем и ще си намажем къщата с него - и практично, и целесъобразно. Така цялата Земя ще се преобрази в плодна градина и ще станем хора плодоядни, а не месоядни. Тия именно лоши духове ни научиха да ядем месо, понеже сме имали кучешки зъби. Когато направи Господ човек, последният нямаше кучешки зъби - това мога да го докажа. Кучешките зъби човек си ги създаде. Турил си изкуствените си зъби - тях Господ ли ти ги създаде? Като влезе човек в избата, нарушава закона и почне да яде месо. Разбирам месоядене не само във физическото поле, а и в широк смисъл, защото има такива и в Умствения, и в Духовния свят. Долу всички тия месоядци! Казвате: „Ама как ще живеем без месо?
към текста >>

4. Спомени на Елена Иларионова -1905

Срещнехме ли грамадните овчарски кучета, които с устрем тичаха към нас, готови да ни разкъсат, той им показваше показалеца си и те се спираха и връщаха назад.
И като се прибрахме, започна да ми разказва за пътешестването им, за каруцата със слепия кон, за стеснението и страха на Костадин; смяхме се много. Като останахме насаме, Костадин ми разказваше и се учудваше как Учителя го е превеждал умело през непроходимите пътища и как една невидима ръка ги е ръководила и изпращала всичко навреме... Учителя ни извеждаше почти всяка сутрин по Царибродските височини, като ни обръщаше внимание на всяко срещнато в пътя ни растение, животно. Особено интересни му бяха камъните и всякога вземаше по едно камъче и ни разказваше неговата история, за мъховете, които растат по него, за живота, който навсякъде прониква. Ние го слушахме с интерес, но не намирахме да е много важно за нас. Срещнехме ли грамадните овчарски кучета, които с устрем тичаха към нас, готови да ни разкъсат, той им показваше показалеца си и те се спираха и връщаха назад. След няколко дни Учителя и Костадин излезли из околноста на Цариброд. Увлечени в разговор, навлезли в сръбска територия. Спрял ги постовият войник и ги попитал какво правят там. След това дошъл офицерът, видял Костадин във военна униформа и ги разпитал защо са дошли. Костадин обяснил, че, увлечени в разговор, незабелязано попаднали там.
към текста >>

5. Писма до Мария Казакова - 1907

Ако Вас по пътя Ви стряска всяко куче, което залае, то как мислите да пътувате, нима и от дребните паличета* трябва да бягате.
Нима Аз не съм същий всякога? Искам да бъдете умни и Истинолюбиви. Любовта към Бога трябва да е пълна и съвършена, и неопетнена. Вий сте повикани да се учите и ако приемете Божието учение като деца, блажени сте. Божиите пътища трябва да се изпълняват и проучават. Ако Вас по пътя Ви стряска всяко куче, което залае, то как мислите да пътувате, нима и от дребните паличета* трябва да бягате. Направете ума си положителен. Почнете да проучавате своето естество. Уповайте и Духът ще извърши за Вас всичко. За в бъдеще трябва да знаете, когато Ви поставят на длъжност, по лице да не гледате и по человешки да не съдите, защото Господ мрази лицеприятието и лицеугодничеството. Вий няма защо да се възмущавате от постъпките на другите.
към текста >>

* Паличе (диал.) — малко кученце, пале (Бел. ред.)
Человек ще работи и ще си почива. Ако Ме слушате, всичко ще се възвърне. Сега благодарете на Бога за всичките добрини, които Ви е дал, защото от Него всичко, което иде, е добро. Любовта прави жертви и не търси своето, радва се на всичко. П.К.Дънов * Паличе (диал.) — малко кученце, пале (Бел. ред.) * * * Варна, 8.IIІ.1907 г. Л. С. М. Казакова, Получих и двете Ви писма. П. Киров ми писа от Плевен и съобщи, че ще бъде наскоро в Търново.
към текста >>

6. Писма до Мария Казакова - 1908

По-добре да имаш живо куче, отколкото мъртъв лъв.
В живота съвършенството е целта. Ходете в Духа, гдето има свобода. Не се придържайте за человешките ограничения. А неизправимите неща оставете на Бога, Който е силен да изправя всичко. Личният опит е по-добър от хорското предположение. По-добре да имаш живо куче, отколкото мъртъв лъв. Да работи Духът във Вашето сърце е по-добре, отколкото да слушате шума на другите. Ако проумееш и схванеш това, което ти пиша, блажена си, няма да ходиш в тъмнота, но във вечна виделина. Тогава пътят, Истината и животът ще бъдат твое наследие. Моят поздрав на всички. Ваш верен: П.
към текста >>

7. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

В Черното братство те най-първо си служат, като ви представят нещо красиво и постепенно, от ден на ден, изменяват формите и един ден, например, една красива мома я преобръщат на едно куче или котка.
Тази Истина, като я турим в работа, ще създаде прогрес и издигане на света, тя влияе върху него; разбирам думата „влияние" малко едностранчиво. Който разбира Духа така: другите да му се подчиняват, а той да бъде господар, той не разбира закона. Когато едно дете проектира, желае една круша, чрез тази форма то заставя Господа да му я достави. От нашите мисли, доколкото тяхната форма е възвишена правилно, толкова Бог се влияе от тях; следователно, за да бъдем чути, трябва формата на нашите мисли да бъдат правилни. Понеже двете Братства, Черното и Бялото, разбират този вътрешен закон, създават форми, чрез които развращават умовете и сърцата ни. В Черното братство те най-първо си служат, като ви представят нещо красиво и постепенно, от ден на ден, изменяват формите и един ден, например, една красива мома я преобръщат на едно куче или котка. Това е лоша форма, в която е скрит един лош дух. И когато ви потрябва Истината, която е глава на Славата Божия, тази форма ще се разкрие и ще видите, че вътрешната страна на формата не е добър източник. И Бялото Братство си служи с примамка на човека, но туря добри форми, защото лошите форми оттласкват хората. В Африка жената, която е по-черна, толкоз е по-красива, а у нас е обратното – колкото е по-бяла, толкоз е по-красива. Следователно, мерки за формите едното и другото Братства имат много.
към текста >>

Тия, именно, лоши духове ни научиха да ядем месо, понеже сме имали кучешки зъби.
Вярваме в духовете на Виделината, които работят, които изработват нашата свобода, които просвещават нашите умове, които облагородяват нашите сърца – в тях ние вярваме. Долу ония духове, които ни мислят злото! Ние сме били досега техни роби. Старото учение ще го турим в пещта, ще го опечем и ще си намажем къщата с него – и практично, и целесъобразно. Така цялата земя ще се преобрази в плодна градина и ще станем хора плодоядни, а не месоядни. Тия, именно, лоши духове ни научиха да ядем месо, понеже сме имали кучешки зъби. Когато направи Господ човек, последният нямаше кучешки зъби. Това мога да го докажа. Кучешките зъби човек си ги създаде. Турил си изкуствените си зъби; тях Господ ли ти ги създаде? Като влезе човек в избата, нарушава закона и почне да яде месо.
към текста >>

Когато направи Господ човек, последният нямаше кучешки зъби.
Долу ония духове, които ни мислят злото! Ние сме били досега техни роби. Старото учение ще го турим в пещта, ще го опечем и ще си намажем къщата с него – и практично, и целесъобразно. Така цялата земя ще се преобрази в плодна градина и ще станем хора плодоядни, а не месоядни. Тия, именно, лоши духове ни научиха да ядем месо, понеже сме имали кучешки зъби. Когато направи Господ човек, последният нямаше кучешки зъби. Това мога да го докажа. Кучешките зъби човек си ги създаде. Турил си изкуствените си зъби; тях Господ ли ти ги създаде? Като влезе човек в избата, нарушава закона и почне да яде месо. Разбирам месоядене не само във физическото поле, а и в широк смисъл, защото има такива и в умствения, и в духовния свят.
към текста >>

Кучешките зъби човек си ги създаде.
Старото учение ще го турим в пещта, ще го опечем и ще си намажем къщата с него – и практично, и целесъобразно. Така цялата земя ще се преобрази в плодна градина и ще станем хора плодоядни, а не месоядни. Тия, именно, лоши духове ни научиха да ядем месо, понеже сме имали кучешки зъби. Когато направи Господ човек, последният нямаше кучешки зъби. Това мога да го докажа. Кучешките зъби човек си ги създаде. Турил си изкуствените си зъби; тях Господ ли ти ги създаде? Като влезе човек в избата, нарушава закона и почне да яде месо. Разбирам месоядене не само във физическото поле, а и в широк смисъл, защото има такива и в умствения, и в духовния свят. Долу всички тия месоядци! Казвате: „Ама как ще живеем без месо?
към текста >>

8. УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ

След като излизат от къщата, веднага към тях се присъединява едно голямо полицейско куче вълча порода със специален полицейски навратник - вири опашка и върви гордо-гордо редом с тях.
Направен е кордон от полицаи около квартала и го търсят. Претърсват първо дома на баба Парашкева, а той се прехвърля през общия таван, слиза от другата страна и отива при Учителя за помощ. Учителят се облича, слага шапката Си, взима бастуна Си, слага на Георги една шапка от Неговите и излизат през вратника, който води към "Опълченска". На петдесет-шестдесет метра полицията е завардила улицата, като претърсва съседните къщи, но не е влизала в дома на Гумнерови, защото знаят, че там е г-н Дънов и Той не се занимава с политика. Освен това, Учителят е направил така, че отклонява съзнанието им в друга посока на търсене. След като излизат от къщата, веднага към тях се присъединява едно голямо полицейско куче вълча порода със специален полицейски навратник - вири опашка и върви гордо-гордо редом с тях. Вървят тримата: Учителят, Георги Димитров и полицейското куче. Двамата са облечени официално и са с меки шапки. Приближават се към полицейския кордон - всички им козируват, защото мислят, че това са техни началници и редом с тях гордо върви куче, което познават много добре. Така Учителят извежда Георги Димитров извън блокадата и му дава възможност да се спаси. Имаше и други случаи, когато Учителят му бе спасил живота.
към текста >>

Вървят тримата: Учителят, Георги Димитров и полицейското куче.
Претърсват първо дома на баба Парашкева, а той се прехвърля през общия таван, слиза от другата страна и отива при Учителя за помощ. Учителят се облича, слага шапката Си, взима бастуна Си, слага на Георги една шапка от Неговите и излизат през вратника, който води към "Опълченска". На петдесет-шестдесет метра полицията е завардила улицата, като претърсва съседните къщи, но не е влизала в дома на Гумнерови, защото знаят, че там е г-н Дънов и Той не се занимава с политика. Освен това, Учителят е направил така, че отклонява съзнанието им в друга посока на търсене. След като излизат от къщата, веднага към тях се присъединява едно голямо полицейско куче вълча порода със специален полицейски навратник - вири опашка и върви гордо-гордо редом с тях. Вървят тримата: Учителят, Георги Димитров и полицейското куче. Двамата са облечени официално и са с меки шапки. Приближават се към полицейския кордон - всички им козируват, защото мислят, че това са техни началници и редом с тях гордо върви куче, което познават много добре. Така Учителят извежда Георги Димитров извън блокадата и му дава възможност да се спаси. Имаше и други случаи, когато Учителят му бе спасил живота. Борис Николов
към текста >>

Приближават се към полицейския кордон - всички им козируват, защото мислят, че това са техни началници и редом с тях гордо върви куче, което познават много добре.
На петдесет-шестдесет метра полицията е завардила улицата, като претърсва съседните къщи, но не е влизала в дома на Гумнерови, защото знаят, че там е г-н Дънов и Той не се занимава с политика. Освен това, Учителят е направил така, че отклонява съзнанието им в друга посока на търсене. След като излизат от къщата, веднага към тях се присъединява едно голямо полицейско куче вълча порода със специален полицейски навратник - вири опашка и върви гордо-гордо редом с тях. Вървят тримата: Учителят, Георги Димитров и полицейското куче. Двамата са облечени официално и са с меки шапки. Приближават се към полицейския кордон - всички им козируват, защото мислят, че това са техни началници и редом с тях гордо върви куче, което познават много добре. Така Учителят извежда Георги Димитров извън блокадата и му дава възможност да се спаси. Имаше и други случаи, когато Учителят му бе спасил живота. Борис Николов По онези години властите гонеха комунистите и те минаха в нелегалност. В квартала "Юч бунар", който е работнически квартал и главно бяха преселници от Македония, се извършва военна блокада за залавяне на нелегални комунисти.
към текста >>

9. ИВАН АНТОНОВ

Пътят, по който минават през Симеоново, за да се изкачат в планината, минавал покрай една къща, в която имало много едро и зло куче.
Тогава отива при Учителя и казал резултата от яденето на тая питка. Учителят му казал: "Аз знаех, че тази питка не е хубава, защото брашното, от което е направена е старо и не е качествено. Понеже ти много силно пожела, затова ти дадох - да видиш резултата от желанието си". Нашите приятели редовно посещавали Витоша. Пътят за Бивака отначало бил през Драгалевци, но после го изменили през Симеоново. Пътят, по който минават през Симеоново, за да се изкачат в планината, минавал покрай една къща, в която имало много едро и зло куче. То редовно ухапвало някой от нашите приятели. Веднъж Учителят казал: "Ако има някой, който да хване това куче за опашката и да го хвърли, то ще спре да хапе хората". Никой обаче нямал такъв кураж. Но бай Иван решил да се справи с това куче. Мислил, мислил как да стане това и най-после намерил начин, но му трябвал още един партньор.
към текста >>

Веднъж Учителят казал: "Ако има някой, който да хване това куче за опашката и да го хвърли, то ще спре да хапе хората".
Понеже ти много силно пожела, затова ти дадох - да видиш резултата от желанието си". Нашите приятели редовно посещавали Витоша. Пътят за Бивака отначало бил през Драгалевци, но после го изменили през Симеоново. Пътят, по който минават през Симеоново, за да се изкачат в планината, минавал покрай една къща, в която имало много едро и зло куче. То редовно ухапвало някой от нашите приятели. Веднъж Учителят казал: "Ако има някой, който да хване това куче за опашката и да го хвърли, то ще спре да хапе хората". Никой обаче нямал такъв кураж. Но бай Иван решил да се справи с това куче. Мислил, мислил как да стане това и най-после намерил начин, но му трябвал още един партньор. Намерил един наш приятел, който се съгласил. Разказал му плана си: "Ти ще минеш напред и ще гледаш да привлечеш вниманието на кучето.
към текста >>

Но бай Иван решил да се справи с това куче.
Пътят за Бивака отначало бил през Драгалевци, но после го изменили през Симеоново. Пътят, по който минават през Симеоново, за да се изкачат в планината, минавал покрай една къща, в която имало много едро и зло куче. То редовно ухапвало някой от нашите приятели. Веднъж Учителят казал: "Ако има някой, който да хване това куче за опашката и да го хвърли, то ще спре да хапе хората". Никой обаче нямал такъв кураж. Но бай Иван решил да се справи с това куче. Мислил, мислил как да стане това и най-после намерил начин, но му трябвал още един партньор. Намерил един наш приятел, който се съгласил. Разказал му плана си: "Ти ще минеш напред и ще гледаш да привлечеш вниманието на кучето. То ще прескочи оградата, за да те подгони. Аз ще вървя отзад и то като изскочи от оградата, аз ще го хвана за опашката." Речено - сторено.
към текста >>

Разказал му плана си: "Ти ще минеш напред и ще гледаш да привлечеш вниманието на кучето.
Веднъж Учителят казал: "Ако има някой, който да хване това куче за опашката и да го хвърли, то ще спре да хапе хората". Никой обаче нямал такъв кураж. Но бай Иван решил да се справи с това куче. Мислил, мислил как да стане това и най-после намерил начин, но му трябвал още един партньор. Намерил един наш приятел, който се съгласил. Разказал му плана си: "Ти ще минеш напред и ще гледаш да привлечеш вниманието на кучето. То ще прескочи оградата, за да те подгони. Аз ще вървя отзад и то като изскочи от оградата, аз ще го хвана за опашката." Речено - сторено. Тръгват те един ден през Симеоново. Приближават къщата с кучето. Този приятел минал напред и привлякъл вниманието на кучето, а бай Иван е зад него.
към текста >>

Приближават къщата с кучето.
Намерил един наш приятел, който се съгласил. Разказал му плана си: "Ти ще минеш напред и ще гледаш да привлечеш вниманието на кучето. То ще прескочи оградата, за да те подгони. Аз ще вървя отзад и то като изскочи от оградата, аз ще го хвана за опашката." Речено - сторено. Тръгват те един ден през Симеоново. Приближават къщата с кучето. Този приятел минал напред и привлякъл вниманието на кучето, а бай Иван е зад него. Точно когато кучето прехвърляло оградата, бай Иван изведнъж е зад него, то се стъписало и той успял да го хване за опашката. Бай Иван казва, че видял голям зор, защото кучето било грамадно. "Но аз го хванах за опашката, та като го завъртях един-два пъти във въздуха и го метнах в един съседен двор." В този двор имало няколко кучетата и то останало само сред чуждите кучета. А нали всяко куче си знае периметъра и не пуща друго, та като го погнали.
към текста >>

Този приятел минал напред и привлякъл вниманието на кучето, а бай Иван е зад него.
Разказал му плана си: "Ти ще минеш напред и ще гледаш да привлечеш вниманието на кучето. То ще прескочи оградата, за да те подгони. Аз ще вървя отзад и то като изскочи от оградата, аз ще го хвана за опашката." Речено - сторено. Тръгват те един ден през Симеоново. Приближават къщата с кучето. Този приятел минал напред и привлякъл вниманието на кучето, а бай Иван е зад него. Точно когато кучето прехвърляло оградата, бай Иван изведнъж е зад него, то се стъписало и той успял да го хване за опашката. Бай Иван казва, че видял голям зор, защото кучето било грамадно. "Но аз го хванах за опашката, та като го завъртях един-два пъти във въздуха и го метнах в един съседен двор." В този двор имало няколко кучетата и то останало само сред чуждите кучета. А нали всяко куче си знае периметъра и не пуща друго, та като го погнали. Бай Иван разправяше: "Наистина, оттогава това куче никого не залая и никого не ухапа." Така той изпълнил една задача от Учителя и нашите приятели можели вече спокойно да се движат към планината нагоре.
към текста >>

Точно когато кучето прехвърляло оградата, бай Иван изведнъж е зад него, то се стъписало и той успял да го хване за опашката.
То ще прескочи оградата, за да те подгони. Аз ще вървя отзад и то като изскочи от оградата, аз ще го хвана за опашката." Речено - сторено. Тръгват те един ден през Симеоново. Приближават къщата с кучето. Този приятел минал напред и привлякъл вниманието на кучето, а бай Иван е зад него. Точно когато кучето прехвърляло оградата, бай Иван изведнъж е зад него, то се стъписало и той успял да го хване за опашката. Бай Иван казва, че видял голям зор, защото кучето било грамадно. "Но аз го хванах за опашката, та като го завъртях един-два пъти във въздуха и го метнах в един съседен двор." В този двор имало няколко кучетата и то останало само сред чуждите кучета. А нали всяко куче си знае периметъра и не пуща друго, та като го погнали. Бай Иван разправяше: "Наистина, оттогава това куче никого не залая и никого не ухапа." Така той изпълнил една задача от Учителя и нашите приятели можели вече спокойно да се движат към планината нагоре. Бай Иван е слушал един голям процент от беседите и всички задачи, дадени от Учителя, се стремял да ги изпълнява.
към текста >>

Бай Иван казва, че видял голям зор, защото кучето било грамадно.
Аз ще вървя отзад и то като изскочи от оградата, аз ще го хвана за опашката." Речено - сторено. Тръгват те един ден през Симеоново. Приближават къщата с кучето. Този приятел минал напред и привлякъл вниманието на кучето, а бай Иван е зад него. Точно когато кучето прехвърляло оградата, бай Иван изведнъж е зад него, то се стъписало и той успял да го хване за опашката. Бай Иван казва, че видял голям зор, защото кучето било грамадно. "Но аз го хванах за опашката, та като го завъртях един-два пъти във въздуха и го метнах в един съседен двор." В този двор имало няколко кучетата и то останало само сред чуждите кучета. А нали всяко куче си знае периметъра и не пуща друго, та като го погнали. Бай Иван разправяше: "Наистина, оттогава това куче никого не залая и никого не ухапа." Така той изпълнил една задача от Учителя и нашите приятели можели вече спокойно да се движат към планината нагоре. Бай Иван е слушал един голям процент от беседите и всички задачи, дадени от Учителя, се стремял да ги изпълнява. В една от школите лекции, Учителят направил изказване, че всички, които искат да бъдат окултни ученици, не трябва да използват обществените бани за къпане.
към текста >>

"Но аз го хванах за опашката, та като го завъртях един-два пъти във въздуха и го метнах в един съседен двор." В този двор имало няколко кучетата и то останало само сред чуждите кучета.
Тръгват те един ден през Симеоново. Приближават къщата с кучето. Този приятел минал напред и привлякъл вниманието на кучето, а бай Иван е зад него. Точно когато кучето прехвърляло оградата, бай Иван изведнъж е зад него, то се стъписало и той успял да го хване за опашката. Бай Иван казва, че видял голям зор, защото кучето било грамадно. "Но аз го хванах за опашката, та като го завъртях един-два пъти във въздуха и го метнах в един съседен двор." В този двор имало няколко кучетата и то останало само сред чуждите кучета. А нали всяко куче си знае периметъра и не пуща друго, та като го погнали. Бай Иван разправяше: "Наистина, оттогава това куче никого не залая и никого не ухапа." Така той изпълнил една задача от Учителя и нашите приятели можели вече спокойно да се движат към планината нагоре. Бай Иван е слушал един голям процент от беседите и всички задачи, дадени от Учителя, се стремял да ги изпълнява. В една от школите лекции, Учителят направил изказване, че всички, които искат да бъдат окултни ученици, не трябва да използват обществените бани за къпане. Всеки един, макар и най-неблагоприятни условия да има, но да се мие в къщи.
към текста >>

А нали всяко куче си знае периметъра и не пуща друго, та като го погнали.
Приближават къщата с кучето. Този приятел минал напред и привлякъл вниманието на кучето, а бай Иван е зад него. Точно когато кучето прехвърляло оградата, бай Иван изведнъж е зад него, то се стъписало и той успял да го хване за опашката. Бай Иван казва, че видял голям зор, защото кучето било грамадно. "Но аз го хванах за опашката, та като го завъртях един-два пъти във въздуха и го метнах в един съседен двор." В този двор имало няколко кучетата и то останало само сред чуждите кучета. А нали всяко куче си знае периметъра и не пуща друго, та като го погнали. Бай Иван разправяше: "Наистина, оттогава това куче никого не залая и никого не ухапа." Така той изпълнил една задача от Учителя и нашите приятели можели вече спокойно да се движат към планината нагоре. Бай Иван е слушал един голям процент от беседите и всички задачи, дадени от Учителя, се стремял да ги изпълнява. В една от школите лекции, Учителят направил изказване, че всички, които искат да бъдат окултни ученици, не трябва да използват обществените бани за къпане. Всеки един, макар и най-неблагоприятни условия да има, но да се мие в къщи. Може на части, може най-напред да измие долната част на крака, горната част на крака, другия крак, но в никакъв случай нашите приятели да не посещават обществените бани.
към текста >>

Бай Иван разправяше: "Наистина, оттогава това куче никого не залая и никого не ухапа." Така той изпълнил една задача от Учителя и нашите приятели можели вече спокойно да се движат към планината нагоре.
Този приятел минал напред и привлякъл вниманието на кучето, а бай Иван е зад него. Точно когато кучето прехвърляло оградата, бай Иван изведнъж е зад него, то се стъписало и той успял да го хване за опашката. Бай Иван казва, че видял голям зор, защото кучето било грамадно. "Но аз го хванах за опашката, та като го завъртях един-два пъти във въздуха и го метнах в един съседен двор." В този двор имало няколко кучетата и то останало само сред чуждите кучета. А нали всяко куче си знае периметъра и не пуща друго, та като го погнали. Бай Иван разправяше: "Наистина, оттогава това куче никого не залая и никого не ухапа." Така той изпълнил една задача от Учителя и нашите приятели можели вече спокойно да се движат към планината нагоре. Бай Иван е слушал един голям процент от беседите и всички задачи, дадени от Учителя, се стремял да ги изпълнява. В една от школите лекции, Учителят направил изказване, че всички, които искат да бъдат окултни ученици, не трябва да използват обществените бани за къпане. Всеки един, макар и най-неблагоприятни условия да има, но да се мие в къщи. Може на части, може най-напред да измие долната част на крака, горната част на крака, другия крак, но в никакъв случай нашите приятели да не посещават обществените бани. Веднъж Стоянка Илиева отива на обществена баня.
към текста >>

10. МУЗИКА

Имаше две кученца черни, които винаги идваха, когато играем Паневритмия.
Но аз знаех отпреди, че Учителят е говорил за тази песен да не се пее във вторник, защото тази песен е марсова и вторник е марсов ден. Тя съдържа също и буквата "Ф", което значи кръв. Обаче нашите сестри не са знаели това нещо и са наредили именно във вторник да се изпее песента "Фир-Фюр-Фен". Когато запяха тази песен, ми беше много неприятно, предчувствах нещо като че ли, но свърши се наряда и отидохме в гората да играем Паневритмия. И какво стана там? Имаше две кученца черни, които винаги идваха, когато играем Паневритмия. Придружаваха ни и обикаляха кръга. Всички ги обичахме. Те бяха много гальовни и мили същества. Но на този ден някакъв горски ги уби и двете. Ние чухме как квичаха.
към текста >>

Добре все пак, че кученцата пострадаха, а не човеци".
Но на този ден някакъв горски ги уби и двете. Ние чухме как квичаха. Нашите сестри се разтревожиха и започнаха да викат. Много неприятно нещо излезе, но аз си мисля: "Никой не е виновен тук, освен ние. Виновни сме, загдето изпяхме тази песен "Фир-Фюр-Фен" във вторник. Добре все пак, че кученцата пострадаха, а не човеци". Те заплатиха с кръвта си за непослушанието ни на Изгрева. Станка Тотева Есента на 1944 година след войната Учителят се прибра на Изгрева в София заедно с всички братя и сестри и заживяхме пак същия живот, както по-рано. Един път пак се събрахме много братя и сестри в малкото салонче и започнаха да пеят песента "Тебе пеем и молим Ти ся, Боже мой". Учителят беше в Горницата, слезе долу, отвори врата на салона и много строго извика: "Спрете, не пейте тази песен!
към текста >>

11. ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ

За болната ще вземете грах с прясно краве масло и като го сготви, да яде, колкото може." Оказа се кучешка тения, която изчезна.
Викат лекар, взема лекарства, но болките се увеличават. Лекарите правят консулт, но резултат няма. Тогава баща ми се качва на влака и отива при Учителя. Той го посреща и му казва: "Нещо си напечен." Тогава баща ми Му обяснява и Учителят казва: "Нищо не познали докторите, ще й мине. Сега тръгвай оттук без да се спираш, за да свариш влака. За болната ще вземете грах с прясно краве масло и като го сготви, да яде, колкото може." Оказа се кучешка тения, която изчезна. Георги Радев Братовчедката ми Цонка пристигна от Русе и каза: "Како, заведи ме при Учителя, да видя Той какво ще ми каже! " Тя беше болна от страх, нерви, туберкулоза II стадий и нямаше деца. Правили й операция и й казали, че няма да има деца. Заведох я при Учителя и тя започна да плаче и да Му разправя: "Омъжих се, разбирахме се с мъжа ми, но там, където живея, е много страшно за мен.
към текста >>

12. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

А на двора има едно куче, но не се плаши от него.
Мария Тодорова Един ден Учителят извика при себе си Юрданка и казал, че днес тя трябва да изпълни една задача. Той взима малка ножичка и изрязва от палеца си част от нокътя си и го подава на Юрданка. Нарежда й: "Вземи това и го сложи в кърпата си, да не се загуби. Сега ще отидеш в най-бедния квартал (Той казва името на улицата и описва къщата), там има едно сляпо дете, то седи пред вратата на къщата, докато майката е на работа. А на двора има едно куче, но не се плаши от него. Ще пристъпиш до детето, ще отриеш очите му с парчето от нокътя, който ти дадох и ще кажеш формулата, която ще ти кажа и ще се върнеш тук без да казваш никому това." Юрданка взела нокътя, много лесно намерила описаното място и къщата. А детето седяло пред вратата. Тя казала формулата, потрила очите с нокътя и тогава паднали две люспи от очите на детето. В този момент то прогледнало. Тя се върнала пак така, както влезнала, кучето било на двора, но то не лаело нито при влизането, нито при излизането.
към текста >>

Тя се върнала пак така, както влезнала, кучето било на двора, но то не лаело нито при влизането, нито при излизането.
А на двора има едно куче, но не се плаши от него. Ще пристъпиш до детето, ще отриеш очите му с парчето от нокътя, който ти дадох и ще кажеш формулата, която ще ти кажа и ще се върнеш тук без да казваш никому това." Юрданка взела нокътя, много лесно намерила описаното място и къщата. А детето седяло пред вратата. Тя казала формулата, потрила очите с нокътя и тогава паднали две люспи от очите на детето. В този момент то прогледнало. Тя се върнала пак така, както влезнала, кучето било на двора, но то не лаело нито при влизането, нито при излизането. И никой не разбрал как е прогледнало детето, освен тя и Учителят. Майката била разбрала от детето, че идвала една жена и му натъркала очите с нещо и то прогледнало. Тя започнала да разпитва и да търси тази жена. Учителят не позволил да се говори нищо за случилото се. Ако бе се разчуло, всички слепи от България биха дошли и нямаше да има място за нас да се доближим до Учителя.
към текста >>

13. ЧУДОТВОРСТВО

Като излязъл на улицата, при Учителя отнякъде дошло едно полицейско куче, завъртяло се около Него като край познат и тръгнало пред краката Му.
Спомени на ученици Една вечер Учителят гостувал на наш брат в София и останал там до дванайсет часа през нощта. По това време имаше полицейски час, след който никой не можеше свободно да се движи из улиците. Братът, който бил вое-нен, предложил на Учителя да го изпрати до дома Му, за да не Му се случи някаква неприятност. Но Учителят отвърнал, че няма нужда да го изпращат и си тръгнал сам. Като излязъл на улицата, при Учителя отнякъде дошло едно полицейско куче, завъртяло се около Него като край познат и тръгнало пред краката Му. По пътя кучето обикаляло всеки пост и продължавало с Учителя. Никой не го питал какъв е, защото мислели, че щом е с полицейско куче, сигурно е някой от началниците, които проверяват. Само му отдавали чест и Той отминавал. Като стигнал до "Опълченска" 66, Учителят влязъл в двора, а кучето изчезнало в нощта. Когато с братята обсъждахме този случай, виждахме две възможности - случайност това не може да бъде.
към текста >>

По пътя кучето обикаляло всеки пост и продължавало с Учителя.
Една вечер Учителят гостувал на наш брат в София и останал там до дванайсет часа през нощта. По това време имаше полицейски час, след който никой не можеше свободно да се движи из улиците. Братът, който бил вое-нен, предложил на Учителя да го изпрати до дома Му, за да не Му се случи някаква неприятност. Но Учителят отвърнал, че няма нужда да го изпращат и си тръгнал сам. Като излязъл на улицата, при Учителя отнякъде дошло едно полицейско куче, завъртяло се около Него като край познат и тръгнало пред краката Му. По пътя кучето обикаляло всеки пост и продължавало с Учителя. Никой не го питал какъв е, защото мислели, че щом е с полицейско куче, сигурно е някой от началниците, които проверяват. Само му отдавали чест и Той отминавал. Като стигнал до "Опълченска" 66, Учителят влязъл в двора, а кучето изчезнало в нощта. Когато с братята обсъждахме този случай, виждахме две възможности - случайност това не може да бъде. Първата вероятност е Учителят да е извикал с мисълта си кучето да дойде и да го придружава.
към текста >>

Никой не го питал какъв е, защото мислели, че щом е с полицейско куче, сигурно е някой от началниците, които проверяват.
По това време имаше полицейски час, след който никой не можеше свободно да се движи из улиците. Братът, който бил вое-нен, предложил на Учителя да го изпрати до дома Му, за да не Му се случи някаква неприятност. Но Учителят отвърнал, че няма нужда да го изпращат и си тръгнал сам. Като излязъл на улицата, при Учителя отнякъде дошло едно полицейско куче, завъртяло се около Него като край познат и тръгнало пред краката Му. По пътя кучето обикаляло всеки пост и продължавало с Учителя. Никой не го питал какъв е, защото мислели, че щом е с полицейско куче, сигурно е някой от началниците, които проверяват. Само му отдавали чест и Той отминавал. Като стигнал до "Опълченска" 66, Учителят влязъл в двора, а кучето изчезнало в нощта. Когато с братята обсъждахме този случай, виждахме две възможности - случайност това не може да бъде. Първата вероятност е Учителят да е извикал с мисълта си кучето да дойде и да го придружава. А втората - кучето просто да е една мисъл-форма, която Учителят е материализирал, за да бъде видяна от полицаите.
към текста >>

Като стигнал до "Опълченска" 66, Учителят влязъл в двора, а кучето изчезнало в нощта.
Но Учителят отвърнал, че няма нужда да го изпращат и си тръгнал сам. Като излязъл на улицата, при Учителя отнякъде дошло едно полицейско куче, завъртяло се около Него като край познат и тръгнало пред краката Му. По пътя кучето обикаляло всеки пост и продължавало с Учителя. Никой не го питал какъв е, защото мислели, че щом е с полицейско куче, сигурно е някой от началниците, които проверяват. Само му отдавали чест и Той отминавал. Като стигнал до "Опълченска" 66, Учителят влязъл в двора, а кучето изчезнало в нощта. Когато с братята обсъждахме този случай, виждахме две възможности - случайност това не може да бъде. Първата вероятност е Учителят да е извикал с мисълта си кучето да дойде и да го придружава. А втората - кучето просто да е една мисъл-форма, която Учителят е материализирал, за да бъде видяна от полицаите. Било по времето на един от съборите в Търново. Появили се много оси, които смущавали братята и сестрите по време на храна.
към текста >>

Първата вероятност е Учителят да е извикал с мисълта си кучето да дойде и да го придружава.
По пътя кучето обикаляло всеки пост и продължавало с Учителя. Никой не го питал какъв е, защото мислели, че щом е с полицейско куче, сигурно е някой от началниците, които проверяват. Само му отдавали чест и Той отминавал. Като стигнал до "Опълченска" 66, Учителят влязъл в двора, а кучето изчезнало в нощта. Когато с братята обсъждахме този случай, виждахме две възможности - случайност това не може да бъде. Първата вероятност е Учителят да е извикал с мисълта си кучето да дойде и да го придружава. А втората - кучето просто да е една мисъл-форма, която Учителят е материализирал, за да бъде видяна от полицаите. Било по времето на един от съборите в Търново. Появили се много оси, които смущавали братята и сестрите по време на храна. Един ден, като гледал как осите нападат хората по масите и из двора на вилата, Учителят направил някакви движения и произнесъл думи и формули. За минути всички оси от масите и двора се събрали на едно място и застанали като мъртви.
към текста >>

А втората - кучето просто да е една мисъл-форма, която Учителят е материализирал, за да бъде видяна от полицаите.
Никой не го питал какъв е, защото мислели, че щом е с полицейско куче, сигурно е някой от началниците, които проверяват. Само му отдавали чест и Той отминавал. Като стигнал до "Опълченска" 66, Учителят влязъл в двора, а кучето изчезнало в нощта. Когато с братята обсъждахме този случай, виждахме две възможности - случайност това не може да бъде. Първата вероятност е Учителят да е извикал с мисълта си кучето да дойде и да го придружава. А втората - кучето просто да е една мисъл-форма, която Учителят е материализирал, за да бъде видяна от полицаите. Било по времето на един от съборите в Търново. Появили се много оси, които смущавали братята и сестрите по време на храна. Един ден, като гледал как осите нападат хората по масите и из двора на вилата, Учителят направил някакви движения и произнесъл думи и формули. За минути всички оси от масите и двора се събрали на едно място и застанали като мъртви. Учителят ги побутнал, но те сякаш не проявявали признаци на живот.
към текста >>

14. БОЖЕСТВЕНА ЗАКРИЛА

След няколко крачки към нея се приближило едно голямо овчарско куче.
Няколко пъти в беседа Учителят бе посъветвал сестрите да си носят в чантичката в една малка торбичка лют червен пипер и ако някой мъж ги нападне, да му хвърлят лютия пипер в очите. Разправял го е много пъти, но малцина от сестрите си ушиха торбички и си сложиха червен пипер за тая цел. Една от тези сестри бе Маргарита Вонидова. Една сутрин по пътя за Изгрева зад нея тръгнал някакъв мъж. Тя не носила червен пипер и започнала да се моли на Учителя. След няколко крачки към нея се приближило едно голямо овчарско куче. Върви с нея, вдигнало опашка и от време на време се обръща и изръмжава на онзи, който я следи на тридесет крачки. Преследвачът като видял, че това куче я придружава и освен това е много голямо и ръмжи, отказва се и се връща. Кучето придружава сестра Маргарита до Изгрева. След това изчезва. Сестра Маргарита е вече в клас.
към текста >>

Преследвачът като видял, че това куче я придружава и освен това е много голямо и ръмжи, отказва се и се връща.
Една от тези сестри бе Маргарита Вонидова. Една сутрин по пътя за Изгрева зад нея тръгнал някакъв мъж. Тя не носила червен пипер и започнала да се моли на Учителя. След няколко крачки към нея се приближило едно голямо овчарско куче. Върви с нея, вдигнало опашка и от време на време се обръща и изръмжава на онзи, който я следи на тридесет крачки. Преследвачът като видял, че това куче я придружава и освен това е много голямо и ръмжи, отказва се и се връща. Кучето придружава сестра Маргарита до Изгрева. След това изчезва. Сестра Маргарита е вече в клас. Учителят започва беседата. По едно време вмъква тази мисъл: "Колко пъти ви говорих да си носите лют червен пипер, но малцина изпълниха това, което казах.
към текста >>

Кучето придружава сестра Маргарита до Изгрева.
Една сутрин по пътя за Изгрева зад нея тръгнал някакъв мъж. Тя не носила червен пипер и започнала да се моли на Учителя. След няколко крачки към нея се приближило едно голямо овчарско куче. Върви с нея, вдигнало опашка и от време на време се обръща и изръмжава на онзи, който я следи на тридесет крачки. Преследвачът като видял, че това куче я придружава и освен това е много голямо и ръмжи, отказва се и се връща. Кучето придружава сестра Маргарита до Изгрева. След това изчезва. Сестра Маргарита е вече в клас. Учителят започва беседата. По едно време вмъква тази мисъл: "Колко пъти ви говорих да си носите лют червен пипер, но малцина изпълниха това, което казах. Когато търсите помощ от Небето, знайте, че то е място на порядък и всички същества са заняти със своята работа.
към текста >>

Те не могат непрекъснато да си напускат работата, за да идват и да ви охраняват и пазят поради вашето лекомислие." Спрял за малко и тихичко добавил: "Е, понякога и едно куче, ако ви придружава, може да се окаже по-ефикасно от лютия червен пипер".
След това изчезва. Сестра Маргарита е вече в клас. Учителят започва беседата. По едно време вмъква тази мисъл: "Колко пъти ви говорих да си носите лют червен пипер, но малцина изпълниха това, което казах. Когато търсите помощ от Небето, знайте, че то е място на порядък и всички същества са заняти със своята работа. Те не могат непрекъснато да си напускат работата, за да идват и да ви охраняват и пазят поради вашето лекомислие." Спрял за малко и тихичко добавил: "Е, понякога и едно куче, ако ви придружава, може да се окаже по-ефикасно от лютия червен пипер". Сестра Маргарита Вонидова слуша и знае, че това се отнася за нея. Знае вече и кой е изпратил онова същество, за да влезне в кучето и да го докара в подходящия момент, за да бъде неин придружител и Божий охранител. Борис Николов Лично от брат Жечо Панайотов съм чула негова опитност от събора в Търново. Не си спомням коя година е било.
към текста >>

Знае вече и кой е изпратил онова същество, за да влезне в кучето и да го докара в подходящия момент, за да бъде неин придружител и Божий охранител.
Учителят започва беседата. По едно време вмъква тази мисъл: "Колко пъти ви говорих да си носите лют червен пипер, но малцина изпълниха това, което казах. Когато търсите помощ от Небето, знайте, че то е място на порядък и всички същества са заняти със своята работа. Те не могат непрекъснато да си напускат работата, за да идват и да ви охраняват и пазят поради вашето лекомислие." Спрял за малко и тихичко добавил: "Е, понякога и едно куче, ако ви придружава, може да се окаже по-ефикасно от лютия червен пипер". Сестра Маргарита Вонидова слуша и знае, че това се отнася за нея. Знае вече и кой е изпратил онова същество, за да влезне в кучето и да го докара в подходящия момент, за да бъде неин придружител и Божий охранител. Борис Николов Лично от брат Жечо Панайотов съм чула негова опитност от събора в Търново. Не си спомням коя година е било. Съборът трябвало да продължи десет дена, обаче той нямал отпуска за толкова дни. По тоя повод се обърнал към Учителя със съжалението, че трябва да си тръгне.
към текста >>

15. ДА ПОЗНАЕШ ГОСПОДА

Имали три кучета.
С Учителя отиваме на Бакаджиците. Тогава беше монашески манастир още. Чукаме на вратата. Вратите са много големи, високи, четири крила бяха. Излиза монахът. Имали три кучета. Едното куче се мушка между краката на монаха. Той казва: "Аз изтръпнах, като излезе кучето." Защото било много лошо и на никого не прощавало. А като излезе, то клекна между краката на Учителя. Учителят беше на първата линия и на монаха му направило силно впечатление. "Туй куче никога не е допущало такова нещо, а какъв е този човек, дето клекна в краката му?
към текста >>

Едното куче се мушка между краката на монаха.
Тогава беше монашески манастир още. Чукаме на вратата. Вратите са много големи, високи, четири крила бяха. Излиза монахът. Имали три кучета. Едното куче се мушка между краката на монаха. Той казва: "Аз изтръпнах, като излезе кучето." Защото било много лошо и на никого не прощавало. А като излезе, то клекна между краката на Учителя. Учителят беше на първата линия и на монаха му направило силно впечатление. "Туй куче никога не е допущало такова нещо, а какъв е този човек, дето клекна в краката му? " - чудел се монахът.
към текста >>

Той казва: "Аз изтръпнах, като излезе кучето." Защото било много лошо и на никого не прощавало.
Чукаме на вратата. Вратите са много големи, високи, четири крила бяха. Излиза монахът. Имали три кучета. Едното куче се мушка между краката на монаха. Той казва: "Аз изтръпнах, като излезе кучето." Защото било много лошо и на никого не прощавало. А като излезе, то клекна между краката на Учителя. Учителят беше на първата линия и на монаха му направило силно впечатление. "Туй куче никога не е допущало такова нещо, а какъв е този човек, дето клекна в краката му? " - чудел се монахът. Николина Попова
към текста >>

"Туй куче никога не е допущало такова нещо, а какъв е този човек, дето клекна в краката му?
Имали три кучета. Едното куче се мушка между краката на монаха. Той казва: "Аз изтръпнах, като излезе кучето." Защото било много лошо и на никого не прощавало. А като излезе, то клекна между краката на Учителя. Учителят беше на първата линия и на монаха му направило силно впечатление. "Туй куче никога не е допущало такова нещо, а какъв е този човек, дето клекна в краката му? " - чудел се монахът. Николина Попова Приятели разговарят с Учителя пред долната стаичка. Изведнъж около тях започва да лети неспокойна пчела. Върти се, върти се и се удря в Учителя.
към текста >>

16. ИСТИНА

Имаше на Изгрева една черно куче, голямо.
Ти казваш: "Дано не ме хванат сега! " Днес няма да те хванат, утре няма да те хванат, но един ден ще те хванат, ти ще се намериш в решетото. Не, може да отиде 100, най-късно 1000 години - ще те хванат. Дяволът все ти казва: "Направи това, няма да те хванат", обаче те хващат. Все уж няма да страдаш, а всъщност страдаш. Имаше на Изгрева една черно куче, голямо. То ухапа този, онзи и най-сетне го убиха. И с човека е същият закон. Единственото престъпление, което в Школата не се извинява, то е лъжата. Оставете лъжата настрана, изхвърлете я навън. Никой досега не е успял нещо с лъжата.
към текста >>

17. ОГРАЖДАНЕ И ЗАЩИТА

Ако искате да знаете ще се случи ли някакво нещастие през деня, наблюдавайте какво правят котката и кучето.
Ако пеят преди полунощ, това е признак за разваляне на времето. Ако вашият петел пее по-рано, отколкото трябва, да знаете, че страдания ви очакват. Пее ли навреме, и времето ще бъде хубаво, и в душата ви ще бъде радостно. Дом, в който има котка, добре е; напусне ли котката дома, ще се случи нещо лошо. Защо е така, това е друг въпрос. Ако искате да знаете ще се случи ли някакво нещастие през деня, наблюдавайте какво правят котката и кучето. Те се скриват още преди нещастието и катастрофата.
към текста >>

18. ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД

Оградата е вече сложена между света и нас, за да не влизат в Изгрева кучета и други животни."
Учителят го огледа и каза: "Това е вторият министър! " Дойде ред да забием третия кол: "Това е третият министър! " Учителят стоя до нас, докато забием всички колове на оградата и с коловете обозначаваше всички министри под ред. Той стоя до нас през цялото време. Щом свършихме оградата, Учителят я погледна и видя, че е права, по конец и рече: "Днес свършихме добра работа. Оградата е вече сложена между света и нас, за да не влизат в Изгрева кучета и други животни." На следващия ден един брат тича от града, размахва вестник и вика: "Учителю, вече е съставен новият кабинет. Имаме нов министър-председател! " Учителят поглежда към вестника и го подава на брат Ради: "Брат Ради, виж какъв хубавец има на снимката за пръв министър на България." Брат Ради е неписмен, но се вглежда в снимката и изрича: "Ами, Учителю, как няма да бъде хубавец, когато за него забихме първия, най-високия и най-хубавия кол на оградата! " Учителят се смее, а приятелите се споглеждат. Тогава Учителят подканя дядо Ради да разкаже за случилото се.
към текста >>

19. ИЗГРЕВА И БОМБИТЕ

Интересно беше, отбелязват приятелите, че щом почнеха кучетата да вият, кокошките тревожно да кудкудякат и петлите да се умърлушват и замлъкват, Учителят казваше: "Днес ще има нападение." Не минаваха и няколко часа и черните ята се задаваха.
Скоро след това българският народ и по-специално тези, които живееха в София, почувстваха суровата последица от тази фатална стъпка - започнаха бомбардировките над столицата. Населението масово напускаше града. Идват братя от провинцията и канят Учителя да отиде там, но Той не се съгласи. През тези тревожни дни, още от сутринта отиваше с група приятели до полянките над село Симеоново и прекарваше там целия ден. Приятелите бяха наели в селото една малка стаичка, в случай на лошо време. Интересно беше, отбелязват приятелите, че щом почнеха кучетата да вият, кокошките тревожно да кудкудякат и петлите да се умърлушват и замлъкват, Учителят казваше: "Днес ще има нападение." Не минаваха и няколко часа и черните ята се задаваха. Те пущаха своя товар над града, а някои изсипваха просто на полето. До Изгрева паднаха две бомби. Николай Дойнов По време на бомбардировките над София, Учителят каза следното: "И други нации и народи от целия свят изпращат свои представители пред мен и Великия Учител, но сега идват като бомбардират. Но ако бомбардират Школата, то с Америка и Англия е свършено."
към текста >>

20. ЗАКОНЪТ ЗА ХЛЯБА

Днес в България има дружества за тяхната защита, но те защитават предимно месоядни животни и бездомни кучета.
" Този закон е валиден, както за отделните хора, така и за обществата и народите. Изсичането на горите в България отрежда тежка участ не само за сегашното, но и за бъдещите поколения. Това е една грешка, която не може лесно да се поправи, с която се обрича на бедност целият български народ за десетилетия напред. И това ще се провери в бъдеще! Не е по-различно и отношението ни към животните. Днес в България има дружества за тяхната защита, но те защитават предимно месоядни животни и бездомни кучета. Ако влезем в една кланица, където стотици животни се превръщат в колбаси или отидем в гора, където ловни хайки ги преследват и убиват, ще видим, че животните там нямат защита. Когато домашните и диви животни живеят при нормални условия, те са проводници на жизнени сили и лечебна енергия, която е необходима за хората. Когато човек контактува с тях, се зарежда с жизнена енергия и се лекува. Животните приемат отрицателната енергия и я неутрализират, а човек приема от тях тази жизнена енергия. Вие не можете да се лекувате в близост до кланица или в гора, където ловците преследват и убиват животните, но ако влезете в една вековна гора, в която спокойно живеят различни животни, ще намерите покой и ще можете да се лекувате.
към текста >>

Обърнете внимание, че след като в България животните започнаха да намаляват, все повече хора в градовете започнаха да отглеждат в домовете си кучета, котки, хамстери и др.
Когато домашните и диви животни живеят при нормални условия, те са проводници на жизнени сили и лечебна енергия, която е необходима за хората. Когато човек контактува с тях, се зарежда с жизнена енергия и се лекува. Животните приемат отрицателната енергия и я неутрализират, а човек приема от тях тази жизнена енергия. Вие не можете да се лекувате в близост до кланица или в гора, където ловците преследват и убиват животните, но ако влезете в една вековна гора, в която спокойно живеят различни животни, ще намерите покой и ще можете да се лекувате. Като не разбират истинското предназначение на животните, хората са започнали да ги убиват, за да ядат месото им, обаче избиването на животните нарушава енергийния баланс в природата и положението на хората става по- тежко. Обърнете внимание, че след като в България животните започнаха да намаляват, все повече хора в градовете започнаха да отглеждат в домовете си кучета, котки, хамстери и др. Според учението на богомилите, в животните са затворени човешки души, които са дошли при нас, за да ни служат и да изправят своите грешки. Не случайно богомилите са считали за еднакво престъпление убиването на животно и убиването на човек. Тепърва ни предстои да разбираме какви са последствията от едно отсечено дърво и едно убито животно! МЕСОЯДСТВО И ХРАНЕНЕ Грехопадението започва с месоядството.
към текста >>

21. ЛЮБОВТА ВИНАГИ Е ВЗАИМНА – ЛЮБОВТА РАЖДА ЛЮБОВ

Аз съм правил опити с някои лоши кучета.
Това е въпрос само на време. Този закон е всеобщ и се отнася не само за човека, но и до всички същества. Учителя казва: Няма същество в света, което като обичаш, да не познава, че го обичаш. Направете опити с животните и с растенията и ще проверите този закон. Аз съм правил опити с някои лоши кучета. Избера някое куче, обикна го. Минавам втори път покрай него. Когато и да мина, то ще излезе, ще дойде – познава ме, не ме лае. То казва: “Аз те познавам.” Като обикна другите кучета, и те млъкват. Веднъж една жена каза така на Учителя: “Аз обичам мъжа си, но той не ме обича.”
към текста >>

Избера някое куче, обикна го.
Този закон е всеобщ и се отнася не само за човека, но и до всички същества. Учителя казва: Няма същество в света, което като обичаш, да не познава, че го обичаш. Направете опити с животните и с растенията и ще проверите този закон. Аз съм правил опити с някои лоши кучета. Избера някое куче, обикна го. Минавам втори път покрай него. Когато и да мина, то ще излезе, ще дойде – познава ме, не ме лае. То казва: “Аз те познавам.” Като обикна другите кучета, и те млъкват. Веднъж една жена каза така на Учителя: “Аз обичам мъжа си, но той не ме обича.” Учителя й каза: “Тогава удвои Любовта си към него и той ще те обикне.” Тя запита: “Но ако удвоя любовта си, и той не ме обикне?
към текста >>

То казва: “Аз те познавам.” Като обикна другите кучета, и те млъкват.
Направете опити с животните и с растенията и ще проверите този закон. Аз съм правил опити с някои лоши кучета. Избера някое куче, обикна го. Минавам втори път покрай него. Когато и да мина, то ще излезе, ще дойде – познава ме, не ме лае. То казва: “Аз те познавам.” Като обикна другите кучета, и те млъкват. Веднъж една жена каза така на Учителя: “Аз обичам мъжа си, но той не ме обича.” Учителя й каза: “Тогава удвои Любовта си към него и той ще те обикне.” Тя запита: “Но ако удвоя любовта си, и той не ме обикне? ” Учителя й отговори: “Тогава учетвори Любовта си и той непременно ще те обикне.” Учителя привежда друг аналогичен случай, при който се изтъква друга една страна на закона. Той дава следния пример: някоя жена обича мъжа си, а мъжът й нито я разбира, нито отговаря на нейната любов.
към текста >>

22. ИСТИНАТА ОСВОБОЖДАВА

Свържете един кон и едно куче с въже и ще видите как ще решат въпроса.
Истината урежда света. Тя ще преустрои нашия свят. Тя дава сила и организира нещата и по този начин носи Свободата. Днешните ограничения не са от Бога. Учителя казва: Свържете един кон и едно куче с въже и ще видите как ще решат въпроса. Конят ще чака някой да му снеме оглавника. Кучето ни най-малко не чака. То ще прегризе въжето и ще се освободи. То казва: “Господ не ми е турил това въже.” Това, което Бог е турил в нас, е нашият Живот, а ограниченията отвън ние сами сме си ги турили. Когато Истината проникне дълбоко в човека, той става свободен, радостен и весел, както детето, което се намира в обятията на майка си и баща си.
към текста >>

Кучето ни най-малко не чака.
Тя дава сила и организира нещата и по този начин носи Свободата. Днешните ограничения не са от Бога. Учителя казва: Свържете един кон и едно куче с въже и ще видите как ще решат въпроса. Конят ще чака някой да му снеме оглавника. Кучето ни най-малко не чака. То ще прегризе въжето и ще се освободи. То казва: “Господ не ми е турил това въже.” Това, което Бог е турил в нас, е нашият Живот, а ограниченията отвън ние сами сме си ги турили. Когато Истината проникне дълбоко в човека, той става свободен, радостен и весел, както детето, което се намира в обятията на майка си и баща си. Истината прави човека силен. Тя внася в него и смелост.
към текста >>

23. ПРОСВЕТЛЕНИЕ

Като гледах цветето, кучето или човека, за мен те бяха същото нещо т. е.
Но радостта от преживяното трая няколко дни. Сърцето ми тупаше силно от тази радост. Когато бях в това просветление, почувствах, че не мога да страдам, че е невъзможно страданието даже да ме докосне. Когато дойдох в обикновеното си състояние, знаех, че съм създание на Бога, но не чувствах това така живо, както през време на просветлението. При просветлението виждах Бога навсякъде и чувствах, че във всичко присъства Божественото. Като гледах цветето, кучето или човека, за мен те бяха същото нещо т. е. бяха различен израз на едно и също нещо. Сега аз зная що е животът, що е единният живот, но не зная методите, законите как трябва да се живее и как трябва да уча. Учителят каза: – Всяка Божествена мисъл, която имаме, прокарва пътя и подготвя условията. Тя ще допринесе за реализирането на туй, което желаем.
към текста >>

24. Седма част

Виждал съм как кучета ближат раните на своя господар.
До сега се проповядваше, че човек като стане християнин, трябва да напусне търговията, и всички да станат свещеници. Аз проповядвам обратното не свещеници, попове и професори да бъдем, ами всички да сме слуги на великия Господ на Любовта. Разбирате ли? Няма исторически Христос, няма космически Христос, но има един жив Христос на Любовта, който сега живее вътре в нашите души във всяко наше благородно проявление, това е то живият Христос. Дали той е в сърцето на един прост човек, на един съдия, на беден човек или животно все едно. Виждал съм как кучета ближат раните на своя господар. Кучето съзнава и казва на своя си език: "Господарю аз зная, имам опитност, като съм ранено и започна да ближа , ближа, ближа и тя зараства". Това близане мога да ви го преведа така: когато на някой сърцето му е скръбно, кажете му една сладка дума и тя ще му подейства като същинско бонбонче. А след това му напомнете, че има един брат в света, който ще даде половината от имота си на него. Това са сладките думи, това е Любовта... Аз бих ви говорил още и за космическия, и за историческия Христос, но сега ще ви кажа няколко думи за апостол Петър.
към текста >>

Кучето съзнава и казва на своя си език: "Господарю аз зная, имам опитност, като съм ранено и започна да ближа , ближа, ближа и тя зараства".
Аз проповядвам обратното не свещеници, попове и професори да бъдем, ами всички да сме слуги на великия Господ на Любовта. Разбирате ли? Няма исторически Христос, няма космически Христос, но има един жив Христос на Любовта, който сега живее вътре в нашите души във всяко наше благородно проявление, това е то живият Христос. Дали той е в сърцето на един прост човек, на един съдия, на беден човек или животно все едно. Виждал съм как кучета ближат раните на своя господар. Кучето съзнава и казва на своя си език: "Господарю аз зная, имам опитност, като съм ранено и започна да ближа , ближа, ближа и тя зараства". Това близане мога да ви го преведа така: когато на някой сърцето му е скръбно, кажете му една сладка дума и тя ще му подейства като същинско бонбонче. А след това му напомнете, че има един брат в света, който ще даде половината от имота си на него. Това са сладките думи, това е Любовта... Аз бих ви говорил още и за космическия, и за историческия Христос, но сега ще ви кажа няколко думи за апостол Петър. Знаете ли колко са последователите му в християнския свят?
към текста >>

25. Паневритмия 1938

Съ тия радиовълни той се опитва да обясни способностьта за ориентация у животнитѣ: у гълѫба, кучето, пчелитѣ и пр.
Даже намиратъ и въ органическитѣ форми кристализирана музика. Напримѣръ, междинитѣ между страничнитѣ разклонения у папратовия листъ (тия междини постепенно се намаляватъ къмъ върха на листа) или въ охлюва широчината на завивкитѣ, които постепенно се стѣсняватъ къмъ върха на охлюва, иматъ аналогия съ броя на трептенията на разнитѣ обертонове на единъ тонъ. Сѫщо се доказва, че въ разстоянията на планетитѣ до слънцето сѫ изразени музикални закони. Казахме по-горе, че Лаковски откри тъй нареченитѣ „радиации“ на организмитѣ, т. е. всѣки организъмъ изпуща радиовълни въ околното пространство. Съ тия радиовълни той се опитва да обясни способностьта за ориентация у животнитѣ: у гълѫба, кучето, пчелитѣ и пр. Тая радиация е загатване за тъй нареченото етерно тѣло на организмитѣ. Споредъ окултизма всѣки кристалъ, цвѣте, животно, човѣкъ изпраща отъ себе си радиовълни, и тия радиовълни сѫ музикални. Даже напоследъкъ нѣкои учени се опитватъ да доловятъ музиката, тоноветѣ, които излизатъ като радиовълни отъ цвѣтята и пр. Нашето тѣло е музикално, защото, както казахме, то изпраща навънъ музикални радиовълни, музикални радиации. Именно на това се основава дълбокото действие на музиката върху организма.
към текста >>

НАГОРЕ

0.15276288986206