Търсене в текстове за 'Куче'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 214 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_02 ) Разумното начало в света - Боян Боев (1883 – 1963)

Едно куче ми захапа ръката и аз казах: „Няма нищо, ти си от добрите кучета.“ И то пусна ръката ми и си седна кротко.
Ние сме в зависимост от една точка, от Разумното начало, от което идват всички блага. И човек трябва да вижда в живите същества проявлението на Бога. Насреща ти иде една мечка; ако ти познаеш Бога в нея, тя няма да те плюе, няма да ти направи нищо лошо. А ако не познаеш Бога в нея, тя може да те нападне. Веднъж в Пловдив влязох в къщата на един полковник, за да правя своите измервания. Едно куче ми захапа ръката и аз казах: „Няма нищо, ти си от добрите кучета.“ И то пусна ръката ми и си седна кротко. Трябва да почиташ всичко живо, понеже е създадено от Бога. Когато съзнанието на Бога е насочено към една малка част, да речем, към един човек, това е присъствие на Бога в човека. Някои искат да видят Бога. Бог е в светлината, във въздуха, във водата, в хляба. Ние сме потопени в Бога.
към текста >>

2. 1_03 ) Езикът на Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж минавах покрай един военен пост и ме наближиха кучета, цяла глутница.
Например някой работи с цимент и оставя работата за утре, но на следващия ден се изменя температурата и тогава не би могло да се работи с цимент. Когато всичко ти протече напред, когато ти потръгне, тогава бъди нащрек, защото ще ти дойдат големи изпитания. Когато ти идват пречки, тогава си в безопасност. Всяко добро начинание се предшества от тъмнота и противоречия. Защото като дойде Божествената светлина, нашата светлина потъмнява и вече се намираме в тъмнота. Веднъж минавах покрай един военен пост и ме наближиха кучета, цяла глутница. Обаче една кучка обикаляше около мен и не позволяваше на другите да ме нападнат. После войниците ги повикаха и те си отидоха. И благодарих на кучката: „Браво, много умно куче си! “ Та когато те нападнат от всякъде, все ще се намери някоя кучка, която ще те обикаля и ще те пази. Друг подходящ случай: един каракачанин се качвал на гръцкия параход „Елпис“, за да пътува за Цариград, но неговото любимо куче го хванало за крачола да го тегли навън.
към текста >>

И благодарих на кучката: „Браво, много умно куче си!
Всяко добро начинание се предшества от тъмнота и противоречия. Защото като дойде Божествената светлина, нашата светлина потъмнява и вече се намираме в тъмнота. Веднъж минавах покрай един военен пост и ме наближиха кучета, цяла глутница. Обаче една кучка обикаляше около мен и не позволяваше на другите да ме нападнат. После войниците ги повикаха и те си отидоха. И благодарих на кучката: „Браво, много умно куче си! “ Та когато те нападнат от всякъде, все ще се намери някоя кучка, която ще те обикаля и ще те пази. Друг подходящ случай: един каракачанин се качвал на гръцкия параход „Елпис“, за да пътува за Цариград, но неговото любимо куче го хванало за крачола да го тегли навън. Тогава той върнал билета си и с това се спасил, защото параходът потънал от бурите, които го нападнали по пътя, и нито една дъска, нито един пасажер не се спасили. Една сестра запита Учителя: „Как се обяснява това, че някои чувстват Любовта само за една секунда, само за една секунда тя минава през тях? “
към текста >>

Друг подходящ случай: един каракачанин се качвал на гръцкия параход „Елпис“, за да пътува за Цариград, но неговото любимо куче го хванало за крачола да го тегли навън.
Веднъж минавах покрай един военен пост и ме наближиха кучета, цяла глутница. Обаче една кучка обикаляше около мен и не позволяваше на другите да ме нападнат. После войниците ги повикаха и те си отидоха. И благодарих на кучката: „Браво, много умно куче си! “ Та когато те нападнат от всякъде, все ще се намери някоя кучка, която ще те обикаля и ще те пази. Друг подходящ случай: един каракачанин се качвал на гръцкия параход „Елпис“, за да пътува за Цариград, но неговото любимо куче го хванало за крачола да го тегли навън. Тогава той върнал билета си и с това се спасил, защото параходът потънал от бурите, които го нападнали по пътя, и нито една дъска, нито един пасажер не се спасили. Една сестра запита Учителя: „Как се обяснява това, че някои чувстват Любовта само за една секунда, само за една секунда тя минава през тях? “ Ще дам един пример за пояснение. Да си представим, че между Слънцето и човека има една дъска с една малка дупка и тази дъска се върти.
към текста >>

3. 1_13 ) Верният син, служене на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Или виждам две кучета, които се боричкат за нещо, изваждам и им давам геврек и те ще престанат да се карат.
Разберете нуждите на другите и направете нещо за тях. Видиш една съборена стена и казваш: „Каква съборетина! “ Не, вземи материал и я изгради. Христос казва: „Който стои, да повдигне падналите.“ Който обича Бога, като види, че един камък не е на мястото си, ще го премести. Виждам, че два клона са се сплели, освобождавам ги. Или виждам две кучета, които се боричкат за нещо, изваждам и им давам геврек и те ще престанат да се карат. В живота да няма нищо, което да ви се струва невъзможно. Виждаш едно наведено цвете, изправи го. И като постъпиш така, да ти е приятно. Една сестра каза: „Учителю, искам да служа на Бога. Кажете конкретно как?
към текста >>

4. 2_01 ) Любов към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Кучетата напускат градовете и петлите престават да пеят.
Онзи престъпен тип, който не е роден такъв, той по-лесно може да се измени, защото престъпността у него е по-повърхностна. Пред Учителя сложиха паница с круши. Той раздаде на всекиго по един резен и похвали Съществата, които са създали тези форми, и каза, че разбират от всичко. После стана дума за земетресенията. Преди земетресение, ако ще бъде силно, раците излизат от водата и се разбягват по сушата. Кучетата напускат градовете и петлите престават да пеят. Тези животни имат много фини, чувствителни органи за възприемане на електромагнитни смущения в атмосферата преди земетресение. Преди да стане земетресение, няколко дена по-рано, и вие усещате едно голямо безпокойство, което престава, щом отмине. Има разумни сили зад всички тези процеси. Континентите се движат. Също като гледаме тези витошки камъни, мислим, че са произволно разхвърлени, обаче те са си точно на място и ако се разместят, ще има причини за това.
към текста >>

5. 2_08 ) Път към Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Нали като отидеш в чужд двор, кучетата ще се нахвърлят върху теб; затуй трябва да предизвикаш да дойде господаря и той ще накара кучетата да млъкнат.
После изобщо е необходимо размишление върху Любовта по пет минути в утринта, на обед и вечер. Освен това е необходимо да намирате хубавите, Божествени черти в хората, а не човешките им погрешки, и да ги обикнете. В Америка пътувахме във влака с една българка. Тя беше много интелигентна и красива жена, каза ми следната мисъл: „Като срещна един човек, старая се да намеря една добра негова черта и задържам ума си върху нея. И не съм намерила изключение, свързвам приятелство и не знам някой да ми е направил някоя пакост.“ Напълно е права. Нали като отидеш в чужд двор, кучетата ще се нахвърлят върху теб; затуй трябва да предизвикаш да дойде господаря и той ще накара кучетата да млъкнат. Превод: като отидеш при един човек, трябва да извикаш Божественото и тогава то ще заповяда на човешкото да млъкне. Вие не можете да обичате един човек, докато не престанете да виждате неговите грехове. И в лошите хора има добри черти. За да обичаш някого, трябва да имаш основа за това. Можеш да го обичаш или за неговия ум, или за неговото сърце, или за неговата воля.
към текста >>

6. 2_16 ) Любов към врага – това е една школа - Боян Боев (1883 – 1963)

Едно куче те лае.
Любов към врага значи, че в миналото ти си тикнал този човек в крив път и си го направил враг. Отклонил си го. Ще го обичаш, за да го върнеш в правия път. Като обичаш злите, ти ги смекчаваш. Ако възприемем Любовта, светът ще се отвори за нас. Едно куче те лае. Кое е по-хубаво, да му хвърлиш камъни ли? Тогава то ще те лае повече, но ако му хвърлиш хляб, ще си върти опашката и ще престане да те лае. Хвърлиш ли му камъни, ти го ожесточаваш и то отдалече се впуща срещу теб. Всяка спънка в Живота е едно куче, което те лае. Хлябът ще ти помогне повече, отколкото камъните.
към текста >>

Всяка спънка в Живота е едно куче, което те лае.
Ако възприемем Любовта, светът ще се отвори за нас. Едно куче те лае. Кое е по-хубаво, да му хвърлиш камъни ли? Тогава то ще те лае повече, но ако му хвърлиш хляб, ще си върти опашката и ще престане да те лае. Хвърлиш ли му камъни, ти го ожесточаваш и то отдалече се впуща срещу теб. Всяка спънка в Живота е едно куче, което те лае. Хлябът ще ти помогне повече, отколкото камъните. Трябва да покажем, че в нас има нещо Божествено. На врага ще гледаш да му направиш едно добро. Чрез това добро ще се парализира неговата сила, с която иска да ти направи пакост. Така ще го обезвредиш и той ще хвърли оръжието.
към текста >>

7. 2_30 ) Ще ти израснат крила - Боян Боев (1883 – 1963)

Вземете за пример едно куче, което е толкова просто, но то като те обича, готово е на всички жертви за теб, а като не те обича, хапе те.
След завършването му един брат засвири на цигулка и ние пяхме заедно с него. След това се заведе общ разговор, който постепенно се издигна до идейни висоти. В разговора Учителя каза: Няма какво да търсим Любовта. Ние живеем вътре в нея, затова трябва да отворим съзнанието си, за да влезе в нас. Вземете за пример едно куче, което е толкова просто, но то като те обича, готово е на всички жертви за теб, а като не те обича, хапе те. За предпочитане е едно куче, което те обича, отколкото един човек, който те мрази. Има неразбиране на Любовта. Плашим се да не ни кажат, че обичаме или че ни обичат. Най-първо, ако обичаш някого по новия начин, той ще се реформира, ще стане като Ангел, ще е готов на всички жертви за теб. Като дойде Любовта, ще ти израснат крила.
към текста >>

За предпочитане е едно куче, което те обича, отколкото един човек, който те мрази.
След това се заведе общ разговор, който постепенно се издигна до идейни висоти. В разговора Учителя каза: Няма какво да търсим Любовта. Ние живеем вътре в нея, затова трябва да отворим съзнанието си, за да влезе в нас. Вземете за пример едно куче, което е толкова просто, но то като те обича, готово е на всички жертви за теб, а като не те обича, хапе те. За предпочитане е едно куче, което те обича, отколкото един човек, който те мрази. Има неразбиране на Любовта. Плашим се да не ни кажат, че обичаме или че ни обичат. Най-първо, ако обичаш някого по новия начин, той ще се реформира, ще стане като Ангел, ще е готов на всички жертви за теб. Като дойде Любовта, ще ти израснат крила. Ако си 85-годишна баба, ще станеш 19-годишна мома.
към текста >>

8. 3_02 ) Закони и методи на мъдростта - Боян Боев (1883 – 1963)

Три-четири дни преди земетресението кучетата се събират на глутница вън от София.
Човешката мисъл може да произведе цяла катастрофа, може да се разруши равновесието, дишането на Земята. Има доста кухини в Земята и тогава могат да се срутят. Геолози днес разглеждат земетресенията предимно от механична страна, а Писанието казва на много места: „Да живеете добре, за да не ви избълва земята.“ Когато ще става земетресение, изпитваш безпокойство, не можеш да спиш, защото се развива много електричество. Щом петлите престанат да пеят, това е признак. Три-четири дни преди земетресението кучетата се събират на глутница вън от София. Змиите излизат от дупките си и бягат. А онези хора, които имат силно обоняние, възприемат във въздуха миризма на сяра. Невидимият свят някой път отлага земетресенията. Един студент запита: „Какво значение има положителната човешка мисъл? “
към текста >>

9. 3_06 ) Правата мисъл - Боян Боев (1883 – 1963)

Кучето не може да те ухапе, ако ти мислиш.
По-красива форма от правата мисъл няма. Да кажем, че си обезсърчен и въздишаш за нещо: „Това е непостижимо“ и т.н.; но щом дойде при теб правата мисъл, то вече е постижимо. С правата мисъл можеш да направиш много работи. Щом имаш права мисъл, ще се подмладиш. Силата ни седи в нашата права мисъл. Кучето не може да те ухапе, ако ти мислиш. И апаш да дойде, не може да те обере, ако ти мислиш. Той и да ти вземе парите, ще ги върне. Той и да иска да вземе, не може, ако ти мислиш, защото го е страх. Това е като да има електрически ток в мрежата. Да кажем, че нощно време си в гората; ще мислиш и никой няма да те нападне.
към текста >>

Едно куче ви следва; не се обръщай назад, но само мисли и то ще стои надалеч; уплашиш ли се, ще те нападне.
И апаш да дойде, не може да те обере, ако ти мислиш. Той и да ти вземе парите, ще ги върне. Той и да иска да вземе, не може, ако ти мислиш, защото го е страх. Това е като да има електрически ток в мрежата. Да кажем, че нощно време си в гората; ще мислиш и никой няма да те нападне. Едно куче ви следва; не се обръщай назад, но само мисли и то ще стои надалеч; уплашиш ли се, ще те нападне. Щом му говориш, то ще познае, че те е страх и ще те нападне. Същото е за неприятеля. Неразположен си, значи не мислиш. Правата мисъл има практическо приложение. Тя разрешава противоречията.
към текста >>

10. 3_18 ) Нашите по-малки братя, животните - Боян Боев (1883 – 1963)

У кучето се развиват известни енергии, които са полезни за човека в някои случаи.
Животните са предметно учение за човека и без тях той не може да прогресира. Те са пособие за него. Животинското царство е азбука и който разбере животните, ще разбере и човешкия живот. Катеричката, щом се наяде, събира останалите плодове и ще ги зарови, за да има за после; кокошката ще разрови и ще остави, а свинята оре и разхвърля – търси ли, търси. Всяко животно ще ти помогне в известни случаи да разбереш Живота. У кучето се развиват известни енергии, които са полезни за човека в някои случаи. Ако човек издигне организма си да трепти по-силно, отколкото трептенията на паразитите, те бягат от него; същото е и с вирусите. Хората считат за прости морските звезди, но те не са прости; откъсне ли им се един лъч, израства нов. После, има растения, които живеят дълъг живот, по 5-6-7 хиляди години. Ние вървим в посока, обратна на животните, отдето идват те; ние отиваме натам и накъдето отиват те, ние идем оттам. Животните са изостанали души в развитието, скъсали са ги в този клас, в онзи клас и са изостанали.
към текста >>

Кучето винаги гледа да се хвърли отподире върху човека, защото човешките очи са много силни и кучето се плаши от тях.
Здравословна е котката. Като дойде, тя пъди болестите. Аз наблюдавам животните и вадя заключения – случай след случай. Някоя буболечка, като я бутнеш, престори се на умряла и после, като я оставиш, пак тръгне. Гледам два бръмбара търкалят една топка – единият със задните си крака притегля, а другият с предните бута и успяват, топката се търкаля. Кучето винаги гледа да се хвърли отподире върху човека, защото човешките очи са много силни и кучето се плаши от тях. До една пейка един паяк направи паяжина и хвана една мравчица. Друга мравка дойде, скъса паяжината от всички страни, отиде в дупката, изгори паяка с мравчена киселина, нападна го и той избяга. Отде знаеше втората мравка, че паякът е хванал в паяжината другата? – Получила е съобщение по радиото. Мравките си пращат мисли една на друга чрез пипалата – чрез тях изпращат и приемат радиовълни.
към текста >>

11. 4_08 ) Без насилие - Боян Боев (1883 – 1963)

Един българин вързал кучето за канелката на бурето с вино и го биел.
Като види някое дребно животно, например, мравка, ще я заобиколи, няма да я стъпчи. Няма да сече дървета безразборно. Човек, като придобие сила, забравя се и се възгордява – там е грехопадението. Сега сме в положението на точилото и ножа. Сега точилото и ножът оправят света и като го оправят, те се изхабяват, а и тези неща, които оправят, и те се изхабяват. Един българин вързал кучето за канелката на бурето с вино и го биел. Кучето, като се дърпало, дръпнало канелката, отворило бъчвата. Човекът като отишъл да гони кучето, изтекло виното. Та ние често, като бием кучето и ходим да го гоним, изгубваме условията, които имаме. Закон е: при насилието ние изгубваме добрите условия, които имаме. Божествената наука изключва хипнотизма като лечебно и възпитателно средство.
към текста >>

Кучето, като се дърпало, дръпнало канелката, отворило бъчвата.
Няма да сече дървета безразборно. Човек, като придобие сила, забравя се и се възгордява – там е грехопадението. Сега сме в положението на точилото и ножа. Сега точилото и ножът оправят света и като го оправят, те се изхабяват, а и тези неща, които оправят, и те се изхабяват. Един българин вързал кучето за канелката на бурето с вино и го биел. Кучето, като се дърпало, дръпнало канелката, отворило бъчвата. Човекът като отишъл да гони кучето, изтекло виното. Та ние често, като бием кучето и ходим да го гоним, изгубваме условията, които имаме. Закон е: при насилието ние изгубваме добрите условия, които имаме. Божествената наука изключва хипнотизма като лечебно и възпитателно средство. Защото при хипнотизма човек употребява насилие върху чуждата воля и тогава ще има обратна реакция.
към текста >>

Човекът като отишъл да гони кучето, изтекло виното.
Човек, като придобие сила, забравя се и се възгордява – там е грехопадението. Сега сме в положението на точилото и ножа. Сега точилото и ножът оправят света и като го оправят, те се изхабяват, а и тези неща, които оправят, и те се изхабяват. Един българин вързал кучето за канелката на бурето с вино и го биел. Кучето, като се дърпало, дръпнало канелката, отворило бъчвата. Човекът като отишъл да гони кучето, изтекло виното. Та ние често, като бием кучето и ходим да го гоним, изгубваме условията, които имаме. Закон е: при насилието ние изгубваме добрите условия, които имаме. Божествената наука изключва хипнотизма като лечебно и възпитателно средство. Защото при хипнотизма човек употребява насилие върху чуждата воля и тогава ще има обратна реакция. Днес се повтарят баташките работи – да убиеш човек, без да го съдиш!
към текста >>

Та ние често, като бием кучето и ходим да го гоним, изгубваме условията, които имаме.
Сега сме в положението на точилото и ножа. Сега точилото и ножът оправят света и като го оправят, те се изхабяват, а и тези неща, които оправят, и те се изхабяват. Един българин вързал кучето за канелката на бурето с вино и го биел. Кучето, като се дърпало, дръпнало канелката, отворило бъчвата. Човекът като отишъл да гони кучето, изтекло виното. Та ние често, като бием кучето и ходим да го гоним, изгубваме условията, които имаме. Закон е: при насилието ние изгубваме добрите условия, които имаме. Божествената наука изключва хипнотизма като лечебно и възпитателно средство. Защото при хипнотизма човек употребява насилие върху чуждата воля и тогава ще има обратна реакция. Днес се повтарят баташките работи – да убиеш човек, без да го съдиш! Като види Бог, че човек злоупотребява с великите закони, дава му урок.
към текста >>

12. 7_04 ) Смирение - Боян Боев (1883 – 1963)

Кучето, като си дига опашката нагоре, е горделиво; иска да каже, че като него друго животно няма.
Като се смириш, ще имаш условия за растеж, а като израснеш, ще придобиеш това, което искаш. Личният живот трябва да се надрасне. Човек да не се спъва с личния живот. Често в религиозния живот някои искат да вземат първенство. Това е препятствие за мнозина. Кучето, като си дига опашката нагоре, е горделиво; иска да каже, че като него друго животно няма. На ученика е нужно смирение – ако някой върви зад теб, отстъпи и му дай място да мине. Не се блъскай, давай място на всички. Всяка сутрин ученикът трябва да декларира, че е ученик. Всяка сутрин той отново трябва да се запише за ученик, както студентът се записва в началото на всеки семестър. В един университет имало 4 000 студенти и се натискали да се запишат при секретаря.
към текста >>

13. 7_06 ) Развитие на добродетелите - Боян Боев (1883 – 1963)

Като пратиш една мисъл към кучето и то си отиде, тогава си ученик.
Всеки човек е една картина, която Господ рисува. Картината не е довършена и не я цапайте; когато тя се довърши, ще бъде красива. Когато някой ти говори, не бързай да отговориш, но мълчи известно време и след дълго обмисляне, като разбереш работата, тогава говори или направи нещо. Окултният ученик много трябва да мълчи, да не бърза да говори, но да помисли и чак тогава да се изкаже. Изведнъж не казвай мнението си. Като пратиш една мисъл към кучето и то си отиде, тогава си ученик. Ако разгневиш кучето с камъни, тогава постъпваш както другите. Когато ни обиди някой, злото минава най-първо през него, първо той се опетнява. В обходата влиза и следното: когато човек е между хората, да бъде най-малко на 35 см разстояние от тях. Друго качество на ученика е да чувства единството на всички същества. Колко е хубаво човек да вижда себе си в другите.
към текста >>

Ако разгневиш кучето с камъни, тогава постъпваш както другите.
Картината не е довършена и не я цапайте; когато тя се довърши, ще бъде красива. Когато някой ти говори, не бързай да отговориш, но мълчи известно време и след дълго обмисляне, като разбереш работата, тогава говори или направи нещо. Окултният ученик много трябва да мълчи, да не бърза да говори, но да помисли и чак тогава да се изкаже. Изведнъж не казвай мнението си. Като пратиш една мисъл към кучето и то си отиде, тогава си ученик. Ако разгневиш кучето с камъни, тогава постъпваш както другите. Когато ни обиди някой, злото минава най-първо през него, първо той се опетнява. В обходата влиза и следното: когато човек е между хората, да бъде най-малко на 35 см разстояние от тях. Друго качество на ученика е да чувства единството на всички същества. Колко е хубаво човек да вижда себе си в другите. Като видиш един добър човек, да видиш себе си и да се радваш и като видиш един лош човек, пак да видиш себе си.
към текста >>

14. 12) Всичко е за Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Един слон върви, а няколко кучета тичат около него и го лаят.
Апостол Павел казва: „Аз не живея, но Христос живее в мене“. Ще станат големи преобразувания и виждаш, че този човек е вече съвсем друг. Целият ХХ век ще бъде век на приготовление. Сега външните връзки организират хората. А в Новата култура вътрешните връзки на съзнанието ще ги организират. Един слон върви, а няколко кучета тичат около него и го лаят. И той, като хване с хобота си някое от тях за краката, повдигне го малко във въздуха и пак го остави. Това е педагогическото възпитание на слона. И това куче като хукне! Сегашните хора се опълчват против Бога, говорят това-онова за Божественото учение. Ние не служим на народа, не служим на човечеството, ние служим на Бога.
към текста >>

И това куче като хукне!
Сега външните връзки организират хората. А в Новата култура вътрешните връзки на съзнанието ще ги организират. Един слон върви, а няколко кучета тичат около него и го лаят. И той, като хване с хобота си някое от тях за краката, повдигне го малко във въздуха и пак го остави. Това е педагогическото възпитание на слона. И това куче като хукне! Сегашните хора се опълчват против Бога, говорят това-онова за Божественото учение. Ние не служим на народа, не служим на човечеството, ние служим на Бога. Народът щом обича Бога, ние служим и нему. Напуснахме Ел-Шадай, тръгнахме лека-полека нагоре и се спряхме на една красива полянка, намираща се вдясно от шосето, малко под хижа „Алеко“. Беше станало 1 ч.
към текста >>

15. 35) Криволинейни и праволинейни сънища - Боян Боев (1883 – 1963)

Една сестра каза, че сънувала кучета, които я гонели.
Има сънища праволинейни и криволинейни. При праволинейните сънища сънуваш неща, които стават точно така, както си ги сънувал. А при криволинейните сънища сънуваш това, което има да стане, в една алегорична, символична форма. Например сънуваш, че къщата на някой човек се разрушава; това показва, че здравето на същия човек е в опасност. „Къщата“, това е човешкото тяло. Една сестра каза, че сънувала кучета, които я гонели. Кучетата означават лошите страсти в човека. Щом яздиш черен кон, ще се скараш, но ако сънуваш бял кон, ще се примириш с неприятеля си. Един приятел сънувал, че убива една змия, но после тя се превърнала на мравки. Змията представлява гордост и злоба, а мравките – користолюбие; значи той се е справил със змията, но с мравките не могъл. Когато сънуваш грозде, сливи, това са неприятности на физическото поле; когато във време на сън ядеш плодове, това всякога означава неприятност.
към текста >>

Кучетата означават лошите страсти в човека.
При праволинейните сънища сънуваш неща, които стават точно така, както си ги сънувал. А при криволинейните сънища сънуваш това, което има да стане, в една алегорична, символична форма. Например сънуваш, че къщата на някой човек се разрушава; това показва, че здравето на същия човек е в опасност. „Къщата“, това е човешкото тяло. Една сестра каза, че сънувала кучета, които я гонели. Кучетата означават лошите страсти в човека. Щом яздиш черен кон, ще се скараш, но ако сънуваш бял кон, ще се примириш с неприятеля си. Един приятел сънувал, че убива една змия, но после тя се превърнала на мравки. Змията представлява гордост и злоба, а мравките – користолюбие; значи той се е справил със змията, но с мравките не могъл. Когато сънуваш грозде, сливи, това са неприятности на физическото поле; когато във време на сън ядеш плодове, това всякога означава неприятност. Ако направиш насън едно престъпление, това показва, че подсъзнанието ти не е чисто.
към текста >>

16. 45) Невидими пътища - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще ви приведа един пример из животинския живот като отговор на зададения въпрос: вратата към един двор била отворена и едно куче влязло вътре.
Понеже човек е нещастен, Бог започва оттам и от нещастието човек идва до щастието. В Божественото вие не мислете за погрешките. Оставете човешките погрешки за хората. Един брат попита: „Може ли всеки човек свободно да прави, каквото поиска? ” Ще ви приведа един пример из животинския живот като отговор на зададения въпрос: вратата към един двор била отворена и едно куче влязло вътре. То видяло, че няма никой наоколо, а в една паница до един камък имало насипана каша и то взело да лочи. В това време идва господарят, затваря вратата и като го набива хубаво, пуска го. Кучето излязло на улицата и почнало да си ближе раните. Всичкото нещастие е в това, че човек иска непозволени работи. При непозволените работи той ще си ближе раните.
към текста >>

Кучето излязло на улицата и почнало да си ближе раните.
Един брат попита: „Може ли всеки човек свободно да прави, каквото поиска? ” Ще ви приведа един пример из животинския живот като отговор на зададения въпрос: вратата към един двор била отворена и едно куче влязло вътре. То видяло, че няма никой наоколо, а в една паница до един камък имало насипана каша и то взело да лочи. В това време идва господарят, затваря вратата и като го набива хубаво, пуска го. Кучето излязло на улицата и почнало да си ближе раните. Всичкото нещастие е в това, че човек иска непозволени работи. При непозволените работи той ще си ближе раните. Има една дълбока философия и като я разберат, хората ще бъдат щастливи. Аз ще ви покажа Пътя. Няма да остана назад, напред ще вървя.
към текста >>

17. 77) Усилени обертонове - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой си имал четиридесет булдога, от зли по-зли, но един англичанин очертал кръг и едновременно издавал някои тонове, така че кучетата останали извън кръга; после, когато издал други едни звуци, те избягали до едно.
С музиката се влияе, тя е изкуство за влияние. Има известни музикални тонове, с които можеш да събереш бръмбари, мухи пчели и прочее; можеш да ги събереш и да накацат на главата ти отгоре. Индусите имат известни песни с ритъм за змиите и за зверовете, като лъвове и тигри, и когато засвирят, всички те идат отвсякъде, укротени. Кротуват, слушат и после се разотиват. При известна музика животните се привличат, а при друга бягат. Някой си имал четиридесет булдога, от зли по-зли, но един англичанин очертал кръг и едновременно издавал някои тонове, така че кучетата останали извън кръга; после, когато издал други едни звуци, те избягали до едно. А един виртуоз на цигулката се заблудил в гората през късия зимен ден. Надвечер го заобиколила глутница вълци и той си казал: „Те ще ме изядат, но поне да посвиря“. Извадил цигулката, засвирил и тръгнал, а всички вълци го последвали. Хората, които се наели да го търсят из снега, като го зърнали, че свири и че подир него върви върволица вълци, си казали: „Този човек е чуден! Той дава концерт на вълците!
към текста >>

18. 44) Митологията от окултно гледище - Боян Боев (1883 – 1963)

Нека споменем най-големия му подвиг – дванадесетия, когато Херкулес връзва и извежда от подземния свят триглавото куче Цербер, в чиято грива се гърчат змии, а опашката му е цял дракон – то пази вратите на Тартара (ада).
Всяко изпитание е задача, която човек трябва да разреши, а чрез нейното преодоляване той пробужда нови сили в себе си и се приближава до желаната цел. Змеят, или нисшата природа, героично победен, се превръща в символ на действително отърсване. Така човек може да достигне до златното руно, което обединява два символа – този на невинността, изобразен от руното на овена, и този на славата, изобразен от златото. Интересни са и многобройните легенди за Херкулес48 (Херакъл) – най-храбрият герой от гръцката митология, идеал за мъжка доблест. Богинята Хера подлага Херкулес на унижение, като го праща на служба при Евристей, цар на Микена, под чиято заповед той извършва прочутите дванадесет подвига и така получава свободата си. Нека споменем най-големия му подвиг – дванадесетия, когато Херкулес връзва и извежда от подземния свят триглавото куче Цербер, в чиято грива се гърчат змии, а опашката му е цял дракон – то пази вратите на Тартара (ада). В този подвиг на Херкулес отново може да се потърси огромното надмогване на човека, когато побеждава своето нисше, животинско естество, а и че само този е начинът за освобождаване от властта на Евристей, т.е. от закона на кармата. В шестия подвиг на Херкулес – очистването само за един ден на Авгиевите обори в Елида, когато той пуска да текат през огромните купища тор реките Арфей и Пеней – отново се визира кармата, с която човек може да ликвидира за дълго време, но чрез струята на висшия живот, който като мине през него, това става за миг. При единадесетия си подвиг Херкулес е откъснал три златни ябълки от градината на хесперидите49 – сладкогласни нимфи, дъщери на Нощта. Там трите златни ябълки са знак за трите страни на Божественото човешко естество.
към текста >>

19. 47) На границата - Боян Боев (1883 – 1963)

Да вземем за пример психичната секреция: ако се покаже на едно куче храна, според това какъв по-точно вид е, тя ще повлияе върху качеството на съответния сок, годен за нейното смилане.
И това е лесно обяснимо, защото светът в субстанцията си от двете начала – материя и Дух – е в пълно единение, и ако ние го делим на две страни, това е поради ограниченост. Този важен завой в науката е плод не само на философски обобщения, а и на нови научни факти. Натрупаният фактически материал вече дава друга характеристика на научните проблеми и съвсем ново направление на изследванията. Например при проучвания в биологията е доказано, че психичните фактори играят важна роля както при физиологичните процеси, така и при изменението на видовете. Днес е установено, че душевните изживявания оказват влияние върху химическите процеси в организма. Да вземем за пример психичната секреция: ако се покаже на едно куче храна, според това какъв по-точно вид е, тя ще повлияе върху качеството на съответния сок, годен за нейното смилане. Ако вземем за пример и петнистия дъждовник, ако той преживява продължително време в блато с жълто глинесто дъно, жълтите петна по тялото му се увеличават по размер и брой, а ако дъното е черно, то те стават почти черни. Подобно нашарване е описано и в Библията: „Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките. Тия пръчки, по които беше изрязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и като зачеваха, когато дохождаха да пият, то стадата зачеваха пред пръчките и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри.“ (Битие 30:37-39) Тези примери показват, че играе роля подсъзнателната област на съзнанието. Подсъзнанието действа във всички клетки и това може да се нарече клетъчни души, за които говори и Хегел. И Фогт заявява, че има два вида ум: ум на личността и ум на тялото.
към текста >>

20. 20.II.1952 г. София - Боян Боев (1883 – 1963)

Едно куче влязло в един двор.
Понеже човек е нещастен Бог почва оттам и от нещастието човек идва до щастието. В Божественото вие не мислите за погрешките. Вие оставете човешките погрешки за хората. Един брат попита: „Може ли всеки човек свободно да прави каквото иска? ” - Учителя каза: „Ще ви приведа един пример от животинския свят като отговор на този въпрос. Едно куче влязло в един двор. Вратата била отворена. Кучето видяло, че няма никой и че има нещо за ядене. Но в това време идва господарят. Той затваря вратата и като го набива хубаво, пуща го вън. Кучето излиза на улицата и си ближе раните.”
към текста >>

Кучето видяло, че няма никой и че има нещо за ядене.
Вие оставете човешките погрешки за хората. Един брат попита: „Може ли всеки човек свободно да прави каквото иска? ” - Учителя каза: „Ще ви приведа един пример от животинския свят като отговор на този въпрос. Едно куче влязло в един двор. Вратата била отворена. Кучето видяло, че няма никой и че има нещо за ядене. Но в това време идва господарят. Той затваря вратата и като го набива хубаво, пуща го вън. Кучето излиза на улицата и си ближе раните.” Има една дълбока философия. Като я разберат, хората ще бъдат щастливи.
към текста >>

Кучето излиза на улицата и си ближе раните.”
Едно куче влязло в един двор. Вратата била отворена. Кучето видяло, че няма никой и че има нещо за ядене. Но в това време идва господарят. Той затваря вратата и като го набива хубаво, пуща го вън. Кучето излиза на улицата и си ближе раните.” Има една дълбока философия. Като я разберат, хората ще бъдат щастливи. Аз ще ви покажа пътя. Няма да остана назад. Аз напред ще вървя.
към текста >>

21. 10. VI. 1952 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Преди земетресението кучетата бягат от градовете и петлите престават да пеят.
Пред Учителя сложиха круши. Той раздаде на всекиго по един резен и каза: „Майстори са тези, които са създали тези форми, разбират от всичко.” Стана дума за земетресенията. Учителя каза: „Преди земетресението, ако ще бъде силно, раците излизат от водата и бягат на сушата. Така че, ако видите раците да излизат от водата и бягат по сушата ще знаете, че скоро ще има земетресение. Преди земетресението кучетата бягат от градовете и петлите престават да пеят. Като престанат петлите да пеят, тогава работата е опасна. Тези животни имат много фини чувствителни органи за възприемане електромагнитните смущения в атмосферата преди земетресението. Преди да стане земетресението вие усещате едно голямо безпокойство няколко дена по-рано и то престава щом мине земетресението. Цели континенти се движат. Сибир има бъдеще, понеже в бъдеще климатът там ще се стопли.
към текста >>

22. Изгрев, 25 октомври 1952 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Кучето не може да те ухапе ако мислиш.
То показва, че имаш права мисъл. Еднакво трябва да обичаш и тези, които ти причиняват скръб, и тези, които ти причиняват радост. Любовта към Бога и Любовта към ближните е цяла наука в окултната школа. За да се реализира твоята мисъл ти трябва на обичаш ближния си, значи да го накараш да мисли, както Бог мисли. Силата ви стои във вашата права мисъл. Кучето не може да те ухапе ако мислиш. И апашът като дойде не може да те обере, ако мислиш. И ако те е обрал, ще остави парите. Той и да иска да вземе не може, когато аз мисля, понеже го е страх. Това е, както когато има електрически ток, който не му позволява да бръкне и да вземе парите. Щом не мислиш, той ще вземе парите.
към текста >>

Вие направете опит с кучета.
Той и да иска да вземе не може, когато аз мисля, понеже го е страх. Това е, както когато има електрически ток, който не му позволява да бръкне и да вземе парите. Щом не мислиш, той ще вземе парите. Да кажем, че си нощно време в гората. Като вървиш ще мислиш и никой не може да те нападне. Вие направете опит с кучета. Не се обръщай назад, но само мисли и то ще седи далеч. Щом се уплашиш ще те нападне. Същото е и с неприятеля. Неразположен си, значи не мислиш. Правата мисъл има практическо приложение.
към текста >>

23. 25.ХI.1952 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Вземете едно куче, което е толкова просто.
Любезни брат, Тука ще ви изложа един разговор с Учителя на обяд на масата в малкия салон. „Ние търсим Любовта. Няма какво да я търсиш: ти живееш вътре в нея. Ще отвориш съзнанието си, за да влезе тя в теб. Вземете едно куче, което е толкова просто. То като те обича готово е на всички жертви за тебе, а пък като не те обича - хапе те. И ти, като го обичаш, правиш жертви за него. За предпочитане е едно куче, което те обича, отколкото един човек, който те мрази. През кучето Любовта минава, то ти допринася нещо. Това куче като те обича, ще накара и другите хора да те обичат.
към текста >>

За предпочитане е едно куче, което те обича, отколкото един човек, който те мрази.
Няма какво да я търсиш: ти живееш вътре в нея. Ще отвориш съзнанието си, за да влезе тя в теб. Вземете едно куче, което е толкова просто. То като те обича готово е на всички жертви за тебе, а пък като не те обича - хапе те. И ти, като го обичаш, правиш жертви за него. За предпочитане е едно куче, което те обича, отколкото един човек, който те мрази. През кучето Любовта минава, то ти допринася нещо. Това куче като те обича, ще накара и другите хора да те обичат. Разликата е само по степен. У човека Любовта се проявява в по-голям размер. У кучето е една капка, а у човека е един извор.
към текста >>

През кучето Любовта минава, то ти допринася нещо.
Ще отвориш съзнанието си, за да влезе тя в теб. Вземете едно куче, което е толкова просто. То като те обича готово е на всички жертви за тебе, а пък като не те обича - хапе те. И ти, като го обичаш, правиш жертви за него. За предпочитане е едно куче, което те обича, отколкото един човек, който те мрази. През кучето Любовта минава, то ти допринася нещо. Това куче като те обича, ще накара и другите хора да те обичат. Разликата е само по степен. У човека Любовта се проявява в по-голям размер. У кучето е една капка, а у човека е един извор. Неразбиране има на Любовта.
към текста >>

Това куче като те обича, ще накара и другите хора да те обичат.
Вземете едно куче, което е толкова просто. То като те обича готово е на всички жертви за тебе, а пък като не те обича - хапе те. И ти, като го обичаш, правиш жертви за него. За предпочитане е едно куче, което те обича, отколкото един човек, който те мрази. През кучето Любовта минава, то ти допринася нещо. Това куче като те обича, ще накара и другите хора да те обичат. Разликата е само по степен. У човека Любовта се проявява в по-голям размер. У кучето е една капка, а у човека е един извор. Неразбиране има на Любовта. Любовта като дойде мъртвият ще стане, болният ще оздравее, у сиромаха ще изчезне сиромашията.
към текста >>

У кучето е една капка, а у човека е един извор.
За предпочитане е едно куче, което те обича, отколкото един човек, който те мрази. През кучето Любовта минава, то ти допринася нещо. Това куче като те обича, ще накара и другите хора да те обичат. Разликата е само по степен. У човека Любовта се проявява в по-голям размер. У кучето е една капка, а у човека е един извор. Неразбиране има на Любовта. Любовта като дойде мъртвият ще стане, болният ще оздравее, у сиромаха ще изчезне сиромашията. А щом дойде една „любов”, която ще донесе болести, смърт, сиромашия – „благодарим” за тази любов... Има любов, която носи сиромашия и прегрешения. Това е човешката любов. От „любов” грешат някои.
към текста >>

24. Природосъобразен живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Кучето може да хване и убие котка, но никога не я яде.
И всичко това се възприема като отрова от тези, които ядат месото им. Тази отрова разклаща нервите им.” Д-р Келог казва: „Месото на месоядните е всякога противно по вкус и мирис. По тази причина месоядните много нарядко хващат и убиват други месоядни за храна. Лъвът никога не яде месото на пантера, леопард, диви котки и пр. Кучето може да хване и убие котка, но никога не я яде. Месото на свини, хранени с месо, е противно на вкус.” Когато човек се храни с чиста храна, то поради процесите на дезасимилацията има известно количество отровни продукти в своите тъкани. А ако се храни с месна храна, това количество се увеличава, защото към собствените непотребни отровни вещества се прибавят и такива, получени с месната храна. Значи, чрез месната храна човек увеличава количеството на отровните вещества в себе си. Отровите, които съдържа месната храна, водят към много болести, израждат човешките тъкани и правят тялото податливо към заразни болести. Един организъм, който не е отровен от пикочна киселина и други такива отрови, е по-неподатлив към болести и ако заболее, има по-голяма сила да се съпротивлява на болестта и да я победи.
към текста >>

Формата и числото на резците и кътните зъби у човека са, както у маймуните, само че кучешките зъби у последните са по-дълги и мъдреците се явяват по-рано, отколкото у човека.
Когато човек се храни с растителна храна, тогава неговото тяло ще бъде по-чувствително, по-възприемчиво към най-възвишени идеи, чувства и стремежи, понеже то ще бъде съставено от по-чиста, по-финна материя. Че наистина естествената храна за човека е растителната, се вижда и от следното: най-близки до човека по анатомичния строеж и по физиологичните процеси са човекоподобните маймуни. Човешките уста са устроени както техните: нямат задбузни торбички. Каналите на двете подчелюстни слюнчени жлези излизат от двете страни над подезичната ципа. У орангутана брадавичките по езика са разположени като у човека - във вид на буквата V. Формата и числото на резците и кътните зъби у човека са, както у маймуните, само че кучешките зъби у последните са по-дълги и мъдреците се явяват по-рано, отколкото у човека. Д-р Ана Кингсфорд казва: „Днес се говори, че съществуването на кучешките зъби у човека било очевидно доказателство, че човек по природа е месояден. Ако това е наистина доказателство, то трябва да се отнася повече за маймуните, защото техните кучешки зъби са по-дълги и по-здрави от човешките. Обаче маймуните по природа са плодоядни. Те се отвращават от месната храна в своето природно състояние.” У месоядните животни храносмилателният канал е три пъти колкото дължината на тялото. У тревопасните, като овцата - 30 пъти, а у маймуните и човека - 20 пъти.
към текста >>

Д-р Ана Кингсфорд казва: „Днес се говори, че съществуването на кучешките зъби у човека било очевидно доказателство, че човек по природа е месояден.
Че наистина естествената храна за човека е растителната, се вижда и от следното: най-близки до човека по анатомичния строеж и по физиологичните процеси са човекоподобните маймуни. Човешките уста са устроени както техните: нямат задбузни торбички. Каналите на двете подчелюстни слюнчени жлези излизат от двете страни над подезичната ципа. У орангутана брадавичките по езика са разположени като у човека - във вид на буквата V. Формата и числото на резците и кътните зъби у човека са, както у маймуните, само че кучешките зъби у последните са по-дълги и мъдреците се явяват по-рано, отколкото у човека. Д-р Ана Кингсфорд казва: „Днес се говори, че съществуването на кучешките зъби у човека било очевидно доказателство, че човек по природа е месояден. Ако това е наистина доказателство, то трябва да се отнася повече за маймуните, защото техните кучешки зъби са по-дълги и по-здрави от човешките. Обаче маймуните по природа са плодоядни. Те се отвращават от месната храна в своето природно състояние.” У месоядните животни храносмилателният канал е три пъти колкото дължината на тялото. У тревопасните, като овцата - 30 пъти, а у маймуните и човека - 20 пъти. У месоядните, тревопасните и всеядните животни млечните жлези са на корема, а у човека и човекоподобните маймуни - на гърдите.
към текста >>

Ако това е наистина доказателство, то трябва да се отнася повече за маймуните, защото техните кучешки зъби са по-дълги и по-здрави от човешките.
Човешките уста са устроени както техните: нямат задбузни торбички. Каналите на двете подчелюстни слюнчени жлези излизат от двете страни над подезичната ципа. У орангутана брадавичките по езика са разположени като у човека - във вид на буквата V. Формата и числото на резците и кътните зъби у човека са, както у маймуните, само че кучешките зъби у последните са по-дълги и мъдреците се явяват по-рано, отколкото у човека. Д-р Ана Кингсфорд казва: „Днес се говори, че съществуването на кучешките зъби у човека било очевидно доказателство, че човек по природа е месояден. Ако това е наистина доказателство, то трябва да се отнася повече за маймуните, защото техните кучешки зъби са по-дълги и по-здрави от човешките. Обаче маймуните по природа са плодоядни. Те се отвращават от месната храна в своето природно състояние.” У месоядните животни храносмилателният канал е три пъти колкото дължината на тялото. У тревопасните, като овцата - 30 пъти, а у маймуните и човека - 20 пъти. У месоядните, тревопасните и всеядните животни млечните жлези са на корема, а у човека и човекоподобните маймуни - на гърдите. Кожата на маймуната е снабдена с милиони потни жлези, а у човека те са много повече.
към текста >>

25. Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието - Боян Боев (1883 – 1963)

Има музика, която укротява кучетата.
Най-хубавите работи в света са създадени чрез музиката. Учителят казва: „Ние сме натоварили ума и сърцето си с отрицателни мисли и чувства като товарно животно. Чрез музиката ще снемем този товар от гърба си.” Музиката има действие даже и върху животните. ”Има музика, която укротява вълците. Има музика, която укротява кучетата. Има музика, която укротява мечките и змиите.” Чрез музиката човек става способен да възприема мислите на гениалните души в света. Който пее, става проводник на великото в света. Музиката е най-добрият проводник на божественото. Можем да я наречем изкуство за разпалване на божествения огън в човека. И като го разпали, човек може да постигне всичко.
към текста >>

26. Интересни прояви в живота на растенията и животните - Боян Боев (1883 – 1963)

Той изкарал вън от тялото долния край на хранопровода на куче.
Там видяла, че кракът й е зачервен и подут, и тя е трябвало няколко седмици да прекара на легло. б/ Д-р Фокашон е правил следния опит: хипнотизира едно лице, написва с обикновен молив върху кожата на ръката му една дума и му казва, че в 4 часа след обед на мястото на тази дума ще бликне кръв. Събужда го, и наистина, към 4 ч. след обяд върху написаната с молив дума бликнала кръв. в/ Опитите на Павлов. Той изкарал вън от тялото долния край на хранопровода на куче. Същевременно пробил дупка в стомаха и наблюдавал, какво става в него през време на опитите. Показал къс месо на кучето и наблюдавал, как стомахът почнал да отделя изобилен сок. Направил и следния опит: накарал кучето да изяде къс месо. При последния случай причината на отделянето на стомашния сок е също душевното състояние, понеже храната не отива в стомаха, а през долния край на хранопровода излиза вън от тялото. Руският лекар Булавинцев продължил опитите на Павлов: чрез сонда той взел проба от стомашното съдържание на здрави хора.
към текста >>

Показал къс месо на кучето и наблюдавал, как стомахът почнал да отделя изобилен сок.
Събужда го, и наистина, към 4 ч. след обяд върху написаната с молив дума бликнала кръв. в/ Опитите на Павлов. Той изкарал вън от тялото долния край на хранопровода на куче. Същевременно пробил дупка в стомаха и наблюдавал, какво става в него през време на опитите. Показал къс месо на кучето и наблюдавал, как стомахът почнал да отделя изобилен сок. Направил и следния опит: накарал кучето да изяде къс месо. При последния случай причината на отделянето на стомашния сок е също душевното състояние, понеже храната не отива в стомаха, а през долния край на хранопровода излиза вън от тялото. Руският лекар Булавинцев продължил опитите на Павлов: чрез сонда той взел проба от стомашното съдържание на здрави хора. След това с вкусови и зрителни усещания или чрез споменаване на някои храни, възбужда апетита. Отделеният в този случай стомашен сок съдържа повече солна киселина /2 %/, както и голямо количество пепсин, което не се е констатирало при невъзбудения стомах.
към текста >>

Направил и следния опит: накарал кучето да изяде къс месо.
след обяд върху написаната с молив дума бликнала кръв. в/ Опитите на Павлов. Той изкарал вън от тялото долния край на хранопровода на куче. Същевременно пробил дупка в стомаха и наблюдавал, какво става в него през време на опитите. Показал къс месо на кучето и наблюдавал, как стомахът почнал да отделя изобилен сок. Направил и следния опит: накарал кучето да изяде къс месо. При последния случай причината на отделянето на стомашния сок е също душевното състояние, понеже храната не отива в стомаха, а през долния край на хранопровода излиза вън от тялото. Руският лекар Булавинцев продължил опитите на Павлов: чрез сонда той взел проба от стомашното съдържание на здрави хора. След това с вкусови и зрителни усещания или чрез споменаване на някои храни, възбужда апетита. Отделеният в този случай стомашен сок съдържа повече солна киселина /2 %/, както и голямо количество пепсин, което не се е констатирало при невъзбудения стомах. Той казва: „С експерименталното доказване, че душевните причини непосредствено дават резултат в тялото, първоначалната Ламаркова мисъл доби такава опора, че не е мъчно да се предвиди, че 20 в.
към текста >>

Физиологията може да докаже, че ако покажем на едно куче храна, то тя, според това, дали е месо или тлъстина, ще повлияе върху качеството на отделящия се сок, предназначен за смилането й.”
Опитите на Павлов дадоха доказателства за алотропната каузалност, т.е че душевните причини могат да извикат изменения в тялото, за което той получи в 1904 г. Нобеловата премия.” Професор Август Паули казва: „Целесъобразният характер на един химичен процес го прави годно средство за задоволяване нуждите на организма; следователно, субектът го насочва в определено направление. Ако обаче химичните процеси в организма имат редица причини, тогава би трябвало душевното състояние непосредствено да действа върху химичните процеси. Ние имаме затова косвени доказателства, тъй като физиологията за голяма своя изненада е дошла до „психичната секреция”, с което дава едно пряко доказателство за това. Физиологията може да докаже, че ако покажем на едно куче храна, то тя, според това, дали е месо или тлъстина, ще повлияе върху качеството на отделящия се сок, предназначен за смилането й.” Хипнотични явления[1] Те се изучават в VI клас при психологията. Хипнотичните явления отдавна са установени научно. Те трябва да се изучават по-подробно в гимназията, особено по-дълбоките фази на хипнотичния сън. Тия явления, особено по-дълбоките фази, не се поддадат на материалистично или механистично обяснение.
към текста >>

27. Новите възгледи върху материята - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да се изучат преди всичко опитите му за обяснение ориентировката на животните - на коне, кучета, котки, гълъби, пчели, пеперуди и пр.
Радиация на организмите. Изследвания на Лаковски Един от учените, които говорят за радиациите на организмите е и Жорж Лаковски. Първите му изследвания са изложени в книгата му „Произход на живота”, 1926 г., която излезе второ издание в 1929 г., със заглавие „Тайната на живота”. След това се заредиха следните негови книги: „Принос към изучаването на рака”, 1927 г., „Универсион”, 1927 г., „Наука и щастие” - Дълголетие и безсмъртие чрез вибрациите, 1930 г., „Клетъчни радиации”- експериментални изследвания, 1931 г., „Великият проблем”, 1935 г. Трябва да се изучат преди всичко опитите му за обяснение ориентировката на животните - на коне, кучета, котки, гълъби, пчели, пеперуди и пр. Интересни са опитите с гълъби в Испания, Германия и пр. Неговите опити доказват, че всяко същество изпуща излъчвания, радиации, чрез които то е жив радиоапарат - предавателен и приемателен едновременно. Ще дадем няколко примера. Правени са следните опити: Пощенският гълъб се използва за съобщения.
към текста >>

Само така можем да си обясним, че кучето и конят, например, могат да уловят от далеч до десет километра електричните вълни на своя господар.
Кръстев: „Обяснението, което Лаковски дава на прелитането на птиците към незнайни страни е, че те, наелектризирани съответно, улавят по въздуха вълните, излъчени от намиращите се на хиляди километри насекоми, растения и др., с които се хранят. По тези вълни птиците се ръководят при своя полет. Това обяснява, защо преди да отпътува ятото, извършва множество кръгове; то опитва различни височини, за да попадне точно на ръководната и благоприятна вълна. Апаратът, с който улавят електричните вълни, са според едно отдавна изказано предположение, полуокръжните канали във вътрешното им ухо. Лаковски мисли, че и сухоземните животни за намиране своята храна се водят по нишките на електричните вълни. Само така можем да си обясним, че кучето и конят, например, могат да уловят от далеч до десет километра електричните вълни на своя господар. Опашката служи и за антена за улавяне на вълните. Лаковски отбелязва, че опашката е в пряка връзка с важни нервни центрове, и кучето, например, което иска да отгатне желанието на господаря си, маха опашката си.” Професор Петко Петков като споменава за изследванията на Лаковски, казва между другото: „Като се имат предвид тези опити, можем лесно да си обясним, че и камилата в пустинята се упътва по същия начин направо към оазиса с такава увереност, като че ли го вижда. Така можем да си обясним и как кучетата намират своя дом и господаря си. Известно е също, че когато наближи зимата, мишките в Норвегия напускат планинските места, в които живеят и се отправят към морето по права линия.”
към текста >>

Лаковски отбелязва, че опашката е в пряка връзка с важни нервни центрове, и кучето, например, което иска да отгатне желанието на господаря си, маха опашката си.”
Това обяснява, защо преди да отпътува ятото, извършва множество кръгове; то опитва различни височини, за да попадне точно на ръководната и благоприятна вълна. Апаратът, с който улавят електричните вълни, са според едно отдавна изказано предположение, полуокръжните канали във вътрешното им ухо. Лаковски мисли, че и сухоземните животни за намиране своята храна се водят по нишките на електричните вълни. Само така можем да си обясним, че кучето и конят, например, могат да уловят от далеч до десет километра електричните вълни на своя господар. Опашката служи и за антена за улавяне на вълните. Лаковски отбелязва, че опашката е в пряка връзка с важни нервни центрове, и кучето, например, което иска да отгатне желанието на господаря си, маха опашката си.” Професор Петко Петков като споменава за изследванията на Лаковски, казва между другото: „Като се имат предвид тези опити, можем лесно да си обясним, че и камилата в пустинята се упътва по същия начин направо към оазиса с такава увереност, като че ли го вижда. Така можем да си обясним и как кучетата намират своя дом и господаря си. Известно е също, че когато наближи зимата, мишките в Норвегия напускат планинските места, в които живеят и се отправят към морето по права линия.” Митогенните лъчи на Гурвич Професор Александър Гурвич е почнал своите опити най-първо с корените на лука и е дошъл до констатиране на тия излъчвания у организмите.
към текста >>

Така можем да си обясним и как кучетата намират своя дом и господаря си.
Лаковски мисли, че и сухоземните животни за намиране своята храна се водят по нишките на електричните вълни. Само така можем да си обясним, че кучето и конят, например, могат да уловят от далеч до десет километра електричните вълни на своя господар. Опашката служи и за антена за улавяне на вълните. Лаковски отбелязва, че опашката е в пряка връзка с важни нервни центрове, и кучето, например, което иска да отгатне желанието на господаря си, маха опашката си.” Професор Петко Петков като споменава за изследванията на Лаковски, казва между другото: „Като се имат предвид тези опити, можем лесно да си обясним, че и камилата в пустинята се упътва по същия начин направо към оазиса с такава увереност, като че ли го вижда. Така можем да си обясним и как кучетата намират своя дом и господаря си. Известно е също, че когато наближи зимата, мишките в Норвегия напускат планинските места, в които живеят и се отправят към морето по права линия.” Митогенните лъчи на Гурвич Професор Александър Гурвич е почнал своите опити най-първо с корените на лука и е дошъл до констатиране на тия излъчвания у организмите. Гурвич ги нарича митогенни лъчи, понеже от тяхното въздействие се усилва клетъчното деление /митоза значи клетъчно деление/. Може би тия лъчи са идентични или сродни с радиациите на Лаковски.
към текста >>

28. Екскурзия на 1 ноември 1927 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Един слон върви, лаят го няколко кучета.
Те са в хубавото събрание, а вие сте се сгушили. А като гледате от ваша гледна точка, вие мислите, че тях ги няма. Но положението на светските хора след заминаването не е добро. Сега външните връзки организират хората. В новата култура Вътрешните Връзки на съзнанието ще ги организират. Един слон върви, лаят го няколко кучета. Той хване с хобота си някое куче за крака, повдигне го малко във въздуха и пак го остави. И то като хукне!... Това е педагогика, възпитание на кучето. Сегашните хора се опълчват против Бога, говорят това-онова за Божественото учение. - Ние не служим на народа, ние не служим на човечеството - ние служим на Бога.
към текста >>

Той хване с хобота си някое куче за крака, повдигне го малко във въздуха и пак го остави.
А като гледате от ваша гледна точка, вие мислите, че тях ги няма. Но положението на светските хора след заминаването не е добро. Сега външните връзки организират хората. В новата култура Вътрешните Връзки на съзнанието ще ги организират. Един слон върви, лаят го няколко кучета. Той хване с хобота си някое куче за крака, повдигне го малко във въздуха и пак го остави. И то като хукне!... Това е педагогика, възпитание на кучето. Сегашните хора се опълчват против Бога, говорят това-онова за Божественото учение. - Ние не служим на народа, ние не служим на човечеството - ние служим на Бога. Ако народът обича Бога, ние служим и на народа.
към текста >>

Това е педагогика, възпитание на кучето.
Сега външните връзки организират хората. В новата култура Вътрешните Връзки на съзнанието ще ги организират. Един слон върви, лаят го няколко кучета. Той хване с хобота си някое куче за крака, повдигне го малко във въздуха и пак го остави. И то като хукне!... Това е педагогика, възпитание на кучето. Сегашните хора се опълчват против Бога, говорят това-онова за Божественото учение. - Ние не служим на народа, ние не служим на човечеството - ние служим на Бога. Ако народът обича Бога, ние служим и на народа. След като престояхме известно време на Бивака, тръгнахме нагоре. Спряхме се на една красива полянка, вдясно от шосето, малко под хижа „Алеко".
към текста >>

29. Екскурзия до хижа „Алеко'през ноември 1943 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Едно куче влязло в един двор, вратата била отворена.
В Божественото вие не мислете за погрешките. Оставете човешките погрешки за хората. Един брат попита: - Може ли всеки човек свободно да прави каквото поиска? - Ще Ви приведа един пример из животинския свят като отговор на зададения въпрос. Едно куче влязло в един двор, вратата била отворена. То видяло, че няма никой и че има нещо за ядене. В това Време идва господарят, затваря вратата и като го набива хубаво, пуща го. Кучето излязло навън и почнало да си блже раните. Всичкото нещастие е, че човек иска непозволени работи. При непозволените работи ще си ближе раните.
към текста >>

Кучето излязло навън и почнало да си блже раните.
- Може ли всеки човек свободно да прави каквото поиска? - Ще Ви приведа един пример из животинския свят като отговор на зададения въпрос. Едно куче влязло в един двор, вратата била отворена. То видяло, че няма никой и че има нещо за ядене. В това Време идва господарят, затваря вратата и като го набива хубаво, пуща го. Кучето излязло навън и почнало да си блже раните. Всичкото нещастие е, че човек иска непозволени работи. При непозволените работи ще си ближе раните. Има една дълбока философия. Като я разберат, хората ще бъдат щастливи. Аз ще ви покажа пътя.
към текста >>

30. 10. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ В САЛОНА НА ИЗГРЕВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако мислиш, кучето не може да те ухапе, апашът не може да те обере, защото го е страх.
Човек чрез скръбта си идва до правата мисъл, затова трябва всякога да се радва. Права мисъл е да мислите като Бога. Възприемайте Божията Любов. Обичайте еднакво тези, който ви причиняват скръб и тези, който ви причиняват радост. Силата на човека се състои в неговата права мисъл. Ако мислиш, кучето не може да те ухапе, апашът не може да те обере, защото го е страх. Ако нощно време си в гората, вървиш и мислиш, то никой не може да те нападне. Правете опит с кучето — щом се уплашите, то ще ви нападне. Същото е и с неприятеля. Правата мисъл има практическо приложение. Тя разрушава противоречията.
към текста >>

Правете опит с кучето — щом се уплашите, то ще ви нападне.
Възприемайте Божията Любов. Обичайте еднакво тези, който ви причиняват скръб и тези, който ви причиняват радост. Силата на човека се състои в неговата права мисъл. Ако мислиш, кучето не може да те ухапе, апашът не може да те обере, защото го е страх. Ако нощно време си в гората, вървиш и мислиш, то никой не може да те нападне. Правете опит с кучето — щом се уплашите, то ще ви нападне. Същото е и с неприятеля. Правата мисъл има практическо приложение. Тя разрушава противоречията. Вие страдате, защото не сте мислили. Христос казва: "Каквото поискате, ще ви бъде дадено", но ако не получавате това, значи че зле просите и не мислите право, искате неща, който не са прави.
към текста >>

31. 14. ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Има музика, която укротява кучетата.
Ако го вземеш с втория пръст, той ще има друг нюанс, ще има друго качество. Защото всеки пръст е носител на особен вид сили. Всичко това трябва да се има пред вид от цигуларя. – Какво е влиянието на музиката върху животните? – Има една музика, която укротява вълците. Има музика, която укротява кучетата. Има музика, която укротява мечките. Има музика, която укротява змиите. – Какво значи, дето казахте веднъж, че новата култура ще дойде, когато цветята проговорят? – Т.е. човек ще почне да възприема музиката, която излиза от тях.
към текста >>

32. 44. ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Като чуе, че кучетата лаят, да се зарадва.
Оставил е реалните неща в света и се занимава със сенките и тогава нищо не вижда от света. Човек трябва да се освободи от своите заблуждения. Знаете ли, колко е мъчно това? Цялата природа е предметно учение. Човек като стане сутринта и види, че слънцето изгрява, да се зарадва. Като чуе, че кучетата лаят, да се зарадва. Като чуе, че птичките пеят, да се зарадва. Бъдете хубави цветя, че да идват възвишени същества да възприемат вашето благоухание. Когато човек мисли за Разумното Начало в света, той става благоуханен. Великото работи вътре в човека; ти ще отидеш при него като някой ангел да отвалиш камъка, за да се яви То в него. – Кое характеризира днешния момент?
към текста >>

33. 55. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Обикни когото и да е: някое дърво — череша или ябълка, куче, кокошка, човек.
и неусетно се издига до идейни висоти. Става въпрос за любовта. Учителят казва: — Ако всички приложите любовта, не ще да има болни. Ти си болен; дай път на любовта и ще имаш условия за оздравяване. Обикни когото и да е: някое дърво — череша или ябълка, куче, кокошка, човек. Обичай Великото разумно начало в света и болестта ще си отиде. Невъзможно е да обичаш и да бъдеш болен. Любовта носи живот. Аз ви говоря за Божествената любов. Хората са опитали любовта, от която умират.
към текста >>

34. 59. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят поглежда кучето, което ни придружава, и казва:
Ако нямате чаша, пийте с ръка. Не се радвате на водата, а ви е мъчно за чашата! Важна е водата! В този час слънцето тъй щедро ни дарява със своята светлина, но разумни сили стоят зад нея. Тук на Витоша живеят цели народи: безброй растения, животни и пр.. Какъв обширен ум имат тия разумни сили в природата, които разпореждат и ръководят всичко това! Учителят поглежда кучето, което ни придружава, и казва: — Ето, това куче е една недовършена картина, но разумните, сили в природата работят върху него. Това, което виждате тук, това са паравани. Зад всички тия явления има разумни сили, които работят. Тук виждаме изложба на това, което са изработили. Цялата вселена е азбука.
към текста >>

— Ето, това куче е една недовършена картина, но разумните, сили в природата работят върху него.
Не се радвате на водата, а ви е мъчно за чашата! Важна е водата! В този час слънцето тъй щедро ни дарява със своята светлина, но разумни сили стоят зад нея. Тук на Витоша живеят цели народи: безброй растения, животни и пр.. Какъв обширен ум имат тия разумни сили в природата, които разпореждат и ръководят всичко това! Учителят поглежда кучето, което ни придружава, и казва: — Ето, това куче е една недовършена картина, но разумните, сили в природата работят върху него. Това, което виждате тук, това са паравани. Зад всички тия явления има разумни сили, които работят. Тук виждаме изложба на това, което са изработили. Цялата вселена е азбука. За онзи, който знае да чете, колко много е написано тук!
към текста >>

35. 121 ЧОВЕКЪТ НА ШЕСТАТА РАСА - Боян Боев (1883 – 1963)

У кучетата е 35 градуса.
Хората от тази раса ще имат много правилни черти, ще бъдат красиви. Те ще носят висок идеал в себе си, който ще ги прави красиви. Те ще бъдат много по-красиви от сегашните, те ще бъдат най-красивите хора, които сте виждали до сега. Лицевият ъгъл на европееца е 80 градуса. У по-нисшите раси е 75. У кучетата е 35 градуса. У човека на шестата раса ще бъде 90 градуса. На животните лицето е отзад. Значи станало е обръщане на 180 градуса. Много рядко съм виждал красиви хора. Веждите на хората от шестата раса ще бъдат по-прави, ще показват, че са части от един много голям кръг.
към текста >>

36. На екскурзия с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Куче влязло в един двор.
В Божественото вие не мислете за погрешките. Вие оставете човешките погрешки за хората. Един брат попита: „Може ли всеки човек свободно да прави каквото иска? “ Учителя каза: Ще ви приведа пример от животинския живот, като отговор на този въпрос. Куче влязло в един двор. Вратата била отворена. Кучето видяло, че няма никой и че има нещо за ядене. Но в това време идва господарят. Той затваря вратата и като го набива хубаво, пуща го вън. Кучето излиза на улицата и си ближе раните.
към текста >>

Кучето видяло, че няма никой и че има нещо за ядене.
Един брат попита: „Може ли всеки човек свободно да прави каквото иска? “ Учителя каза: Ще ви приведа пример от животинския живот, като отговор на този въпрос. Куче влязло в един двор. Вратата била отворена. Кучето видяло, че няма никой и че има нещо за ядене. Но в това време идва господарят. Той затваря вратата и като го набива хубаво, пуща го вън. Кучето излиза на улицата и си ближе раните. Има една дълбока философия, като я разберат хората, ще бъдат щастливи. Аз ще ви покажа пътя.
към текста >>

Кучето излиза на улицата и си ближе раните.
Куче влязло в един двор. Вратата била отворена. Кучето видяло, че няма никой и че има нещо за ядене. Но в това време идва господарят. Той затваря вратата и като го набива хубаво, пуща го вън. Кучето излиза на улицата и си ближе раните. Има една дълбока философия, като я разберат хората, ще бъдат щастливи. Аз ще ви покажа пътя. Няма да остана назад. Аз напред ще вървя. Как ще ви докажа, че този път е добър?
към текста >>

37. Екскурзия на Витоша - Боян Боев (1883 – 1963)

Преди земетресението кучетата бягат от градовете и петлите престават да пеят.
Майстори са тези, които са създали тази форма; разбират от всичко. Стана дума за земетресенията. Учителя каза: Преди земетресението, ако ще бъде силно, раците излизат от водата и бягат по сушата. Така че ако видите, че раците излизат на сушата, ще знаете, че скоро ще има земетресение. Преди земетресението кучетата бягат от градовете и петлите престават да пеят. Като престанат петлите да пеят, тогава работата е опасна. Тези животни имат много фини, чувствителни органи за възприемане елекромагнитните смущения в атмосферата преди земетресението. Преди да стане земетресение, усещате едно голямо безпокойство няколко дена по-рано и то престава, щом мине земетресението. Цели континенти се движат. Сибир има бъдеще, понеже климатът там ще се стопли.
към текста >>

38. За мисълта - Боян Боев (1883 – 1963)

Кучето може да не те ухапе, ако мислиш.
Еднакво трябва да обичаш и тези, които ти причиняват скръб, и тези, които ти причиняват радост. Любовта към Бога и любовта към ближния е цяла наука в окултната школа. За да се реализира твоята мисъл, ти трябва да обичаш ближния си. Да обичаш ближния си, значи да го накараш да мисли, както Бог мисли. Силата ви седи във вашата права мисъл. Кучето може да не те ухапе, ако мислиш. И апашът, ако дойде, не може да те обере, ако мислиш. И ако те е обрал, ще остави парите. Той и да иска да вземе, не може, когато аз мисля, понеже го е страх. Това е както когато има електрически ток, който не му позволява да бръкне и да вземе парите. Да кажем, че си нощно време в гората.
към текста >>

Вие направете опит с куче.
И ако те е обрал, ще остави парите. Той и да иска да вземе, не може, когато аз мисля, понеже го е страх. Това е както когато има електрически ток, който не му позволява да бръкне и да вземе парите. Да кажем, че си нощно време в гората. Като вървиш, ще мислиш и никой не може да те нападне. Вие направете опит с куче. Не се обръщай назад, но само мисли и то ще седи далеч. Щом се уплашиш, ще те нападне. Същото е и с неприятеля. Неразположен си, значи не мислиш. Правата мисъл има практическо приложение.
към текста >>

39. Огънят на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Вземете едно куче, което е толкова просто: то, като те обича, готово е на всички жертви за тебе, а пък като не те обича, хапе те.
Любезни брат, Тук ще ви изложа един разговор с Учителя на обед, на масата в малкия салон. Ние търсим любовта. Няма какво да я търсим, тя живее вътре в нас. Ще отвориш съзнанието си, за да влезе тя в тебе. Вземете едно куче, което е толкова просто: то, като те обича, готово е на всички жертви за тебе, а пък като не те обича, хапе те. И ти, като го обичаш, правиш жертви за него. За предпочитане е едно куче, което те обича, отколкото един човек, който те мрази. През кучето любовта минава, то ти допринася нещо. Това куче, като те обича, ще накара и другите хора да те обичат. В любовта няма никаква разлика между човека и животните.
към текста >>

За предпочитане е едно куче, което те обича, отколкото един човек, който те мрази.
Ние търсим любовта. Няма какво да я търсим, тя живее вътре в нас. Ще отвориш съзнанието си, за да влезе тя в тебе. Вземете едно куче, което е толкова просто: то, като те обича, готово е на всички жертви за тебе, а пък като не те обича, хапе те. И ти, като го обичаш, правиш жертви за него. За предпочитане е едно куче, което те обича, отколкото един човек, който те мрази. През кучето любовта минава, то ти допринася нещо. Това куче, като те обича, ще накара и другите хора да те обичат. В любовта няма никаква разлика между човека и животните. Разликата е само по степен. У човека любовта се проявява в по-голям размер.
към текста >>

През кучето любовта минава, то ти допринася нещо.
Няма какво да я търсим, тя живее вътре в нас. Ще отвориш съзнанието си, за да влезе тя в тебе. Вземете едно куче, което е толкова просто: то, като те обича, готово е на всички жертви за тебе, а пък като не те обича, хапе те. И ти, като го обичаш, правиш жертви за него. За предпочитане е едно куче, което те обича, отколкото един човек, който те мрази. През кучето любовта минава, то ти допринася нещо. Това куче, като те обича, ще накара и другите хора да те обичат. В любовта няма никаква разлика между човека и животните. Разликата е само по степен. У човека любовта се проявява в по-голям размер. У кучето е една капка, а у човека е един извор.
към текста >>

Това куче, като те обича, ще накара и другите хора да те обичат.
Ще отвориш съзнанието си, за да влезе тя в тебе. Вземете едно куче, което е толкова просто: то, като те обича, готово е на всички жертви за тебе, а пък като не те обича, хапе те. И ти, като го обичаш, правиш жертви за него. За предпочитане е едно куче, което те обича, отколкото един човек, който те мрази. През кучето любовта минава, то ти допринася нещо. Това куче, като те обича, ще накара и другите хора да те обичат. В любовта няма никаква разлика между човека и животните. Разликата е само по степен. У човека любовта се проявява в по-голям размер. У кучето е една капка, а у човека е един извор. Неразбиране има на любовта.
към текста >>

У кучето е една капка, а у човека е един извор.
През кучето любовта минава, то ти допринася нещо. Това куче, като те обича, ще накара и другите хора да те обичат. В любовта няма никаква разлика между човека и животните. Разликата е само по степен. У човека любовта се проявява в по-голям размер. У кучето е една капка, а у човека е един извор. Неразбиране има на любовта. Тя е животът. Любовта, като дойде, мъртвият ще стане, болният ще оздравее, у сиромаха ще изчезне сиромашията. А щом дойде една „любов“, която ще донесе болести, смърт, сиромашия, благодарим за тази любов. Има любов, която носи сиромашия и прегрешения.
към текста >>

40. За смирението - Боян Боев (1883 – 1963)

Кучето, като си дига опашката нагоре, е горделиво, иска да каже, че животно като него няма.
Смирението значи растеж. Като се смириш, ще имаш условия за растеж, ще придобиеш това, което искаш. Личният живот трябва да се надрасне. Човек да не се спъва с личния живот. Често в религиозния живот някои искат да вземат първо място, това е препятствие за мнозина. Кучето, като си дига опашката нагоре, е горделиво, иска да каже, че животно като него няма. На ученика е нужно смирение. Ако някой върви зад тебе, отстъпи и дай му място. Не се блъскай. Давай място на всички. Всяка сутрин ученикът трябва да декларира, че е ученик.
към текста >>

41. Благодарността - Боян Боев (1883 – 1963)

Като чуе, че кучетата лаят, пак да се зарадва, да каже:“Иде някой гост.“ Като чуе, че птичките пеят, пак да се зарадва.
Има едно неразбиране. Три пъти благодарете на Бога за доброто, което е вложил във вашия ум, във вашето сърце и във вашата душа. Като дишаме въздуха, да казваме:“Благодаря Ти, Господи! Като ядеш, при всяка хапка да казваш:“Благодаря Ти, Господи.“ По този начин изразяваме любовта си към Бога. Човек, като стане сутрин и види, че слънцето изгрява, да се зарадва. Като чуе, че кучетата лаят, пак да се зарадва, да каже:“Иде някой гост.“ Като чуе, че птичките пеят, пак да се зарадва. Всеки ден да бъде изпълнено сърцето ни с благодарност за това, което виждаме. Ние виждаме несметни богатства. Ние не оценяваме колко струва да виждаш ясното небе, планините, някой хубав извор. Трябва признателност. Сутринта, като стане човек, да благодари на Бога, че му е дал това тяло да живее.
към текста >>

42. Проявената Божия Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Нали като отидеш в чужд двор, кучетата ще се нахвърлят върху теб, ти трябва да предизвикаш да дойде господарят и той ще накара кучетата да млъкнат.
Или да ни кажете как да се подготвим, за да я възприемем.“ Учителя каза: За тази цел почнете да изучавате Евангелието на Йоана. И после мислете доста дълго време върху любовта на Христа, като се спрете и върху любовта Му във връзка с Неговите страдащия. Каква велика, дълбока и възвишена е била тази любов, която Го е правила готов да страда за другите. После необходимо е да намерите хубавите, божествените черти в един човек, а не човешките, не неговите погрешки, за да го обикнете. Нали като отидеш в чужд двор, кучетата ще се нахвърлят върху теб, ти трябва да предизвикаш да дойде господарят и той ще накара кучетата да млъкнат. Превод: Като отидеш при един човек, трябва да предизвикаш Божественото. И тогава Божественото ще заповяда на човешкото да млъкне. Като отидеш в кой и да е дом, все могат да те лаят кучетата. Вие не можете да обичате един човек, докато не престанете да виждате неговите грехове. За да обикнеш някого, трябва да имаш основа за това.
към текста >>

Като отидеш в кой и да е дом, все могат да те лаят кучетата.
Каква велика, дълбока и възвишена е била тази любов, която Го е правила готов да страда за другите. После необходимо е да намерите хубавите, божествените черти в един човек, а не човешките, не неговите погрешки, за да го обикнете. Нали като отидеш в чужд двор, кучетата ще се нахвърлят върху теб, ти трябва да предизвикаш да дойде господарят и той ще накара кучетата да млъкнат. Превод: Като отидеш при един човек, трябва да предизвикаш Божественото. И тогава Божественото ще заповяда на човешкото да млъкне. Като отидеш в кой и да е дом, все могат да те лаят кучетата. Вие не можете да обичате един човек, докато не престанете да виждате неговите грехове. За да обикнеш някого, трябва да имаш основа за това. Може да го обичаш или за неговия ум, или за неговото сърце, или за неговата воля. Може да го обичаш, защото устоява на думата си, като даде обещание, изпълнява го. Има нещо у него, за което можеш да го обикнеш.
към текста >>

43. Последните времена - Боян Боев (1883 – 1963)

Лаят го няколко кучета.
Всички идват на беседите и си отиват. Те много по-добре разбират от вас, десет пъти по-добре. Те са хубавото събрание, а вие сте се сгушили между тях. А вие, от ваше гледище мислите, че ги няма. Един слон върви. Лаят го няколко кучета. Той, като хване някое куче с хобота си за крака му, повдигне го малко във въздуха и пак го остави. Това е педагогическо изпитание на кучето. И това куче като хукне! Сегашните хора се опълчват против Бога, говорят това-онова за Божественото учение. Ние не служим на народа, ние служим на човечеството, ние служим на Бога.
към текста >>

Той, като хване някое куче с хобота си за крака му, повдигне го малко във въздуха и пак го остави.
Те много по-добре разбират от вас, десет пъти по-добре. Те са хубавото събрание, а вие сте се сгушили между тях. А вие, от ваше гледище мислите, че ги няма. Един слон върви. Лаят го няколко кучета. Той, като хване някое куче с хобота си за крака му, повдигне го малко във въздуха и пак го остави. Това е педагогическо изпитание на кучето. И това куче като хукне! Сегашните хора се опълчват против Бога, говорят това-онова за Божественото учение. Ние не служим на народа, ние служим на човечеството, ние служим на Бога. Народът, като обича Бога, ние служим на народа.
към текста >>

Това е педагогическо изпитание на кучето.
Те са хубавото събрание, а вие сте се сгушили между тях. А вие, от ваше гледище мислите, че ги няма. Един слон върви. Лаят го няколко кучета. Той, като хване някое куче с хобота си за крака му, повдигне го малко във въздуха и пак го остави. Това е педагогическо изпитание на кучето. И това куче като хукне! Сегашните хора се опълчват против Бога, говорят това-онова за Божественото учение. Ние не служим на народа, ние служим на човечеството, ние служим на Бога. Народът, като обича Бога, ние служим на народа. След като престояхме известно време на Бивака, тръгнахме нагоре и се спряхме на една красива полянка вдясно от шосето, малко под хижа “Алеко“.
към текста >>

И това куче като хукне!
А вие, от ваше гледище мислите, че ги няма. Един слон върви. Лаят го няколко кучета. Той, като хване някое куче с хобота си за крака му, повдигне го малко във въздуха и пак го остави. Това е педагогическо изпитание на кучето. И това куче като хукне! Сегашните хора се опълчват против Бога, говорят това-онова за Божественото учение. Ние не служим на народа, ние служим на човечеството, ние служим на Бога. Народът, като обича Бога, ние служим на народа. След като престояхме известно време на Бивака, тръгнахме нагоре и се спряхме на една красива полянка вдясно от шосето, малко под хижа “Алеко“. Беше 1 часа следобед.
към текста >>

44. Който служи на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Две кучета се борят за едно нещо.
Като помагаш на ближния, ти служиш на Бога. Който обича Бога, като види, че един камък не е на мястото си, да го тури на мястото. Виждаш, че два клона са се сплели, освобождаваш ги. Или виждаш един извор непочистен. Почисти го. Две кучета се борят за едно нещо. Изваждам и им давам геврек и ще престанат да се карат. Виждам, че един камък е паднал и е притиснал едно растение, ще отместя камъка. Две мравки се карат. Хвърляш трохи и ги примиряваш. Услужи на една мравка.
към текста >>

45. Студенти при Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако нашите кучета напуснат Изгрева, тогава може да има земетресение.
Може да наруши равновесието, дишането на Земята. Има доста кухини в Земята и тогава те могат да се срутят. Днешните геолози разглеждат земетресенията предимно - от механичната страна. Писанието казва на много места: „Да живеете добре, за да не ви избълва Земята“. Когато ще става земетресение, ставаш неспокоен, не можеш да спиш, защото се развива много електричество; а още няма земетресение. Ако нашите кучета напуснат Изгрева, тогава може да има земетресение. Щом петлите престанат да пеят, това е признак. Щом петлите пеят, не бой се. Три-четири дена преди земетресението кучетата се събират на стада вън от София. Змиите излизат от дупките си и бягат. После онези хора, които имат силно обоняние, възприемат във въздуха миризма на сяра.
към текста >>

Три-четири дена преди земетресението кучетата се събират на стада вън от София.
Писанието казва на много места: „Да живеете добре, за да не ви избълва Земята“. Когато ще става земетресение, ставаш неспокоен, не можеш да спиш, защото се развива много електричество; а още няма земетресение. Ако нашите кучета напуснат Изгрева, тогава може да има земетресение. Щом петлите престанат да пеят, това е признак. Щом петлите пеят, не бой се. Три-четири дена преди земетресението кучетата се събират на стада вън от София. Змиите излизат от дупките си и бягат. После онези хора, които имат силно обоняние, възприемат във въздуха миризма на сяра. Невидимият свят някой път отлага земетресенията. Престанат ли да пеят петлите в някой град, в този град да не стоиш, понеже ще има голямо земетресение. Един студент запита: „Какво значение има положителната човешка мисъл?
към текста >>

46. Връзка с Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

- Аз мисля за Бога, виждам две големи кучета и те не ме лаят.
Имайте вяра в Божественото. Тогава ще минете безопасно, всички мъчнотии, които имате, корабът ви няма да потъне, ще преодолеете страданията и скърбите. Това са новите хора, свещените хора. Това е учение за братство и сестринство в света. Някой иска доказателства за Бога. - Аз мисля за Бога, виждам две големи кучета и те не ме лаят. И аз си заминавам. Бог се е проявил. Тогава казвам, че когато Господ минава, кучетата не Го лаят. Да кажем, аз минавам и мисля за Бога. Има разбойници, аз си заминавам.
към текста >>

Тогава казвам, че когато Господ минава, кучетата не Го лаят.
Това е учение за братство и сестринство в света. Някой иска доказателства за Бога. - Аз мисля за Бога, виждам две големи кучета и те не ме лаят. И аз си заминавам. Бог се е проявил. Тогава казвам, че когато Господ минава, кучетата не Го лаят. Да кажем, аз минавам и мисля за Бога. Има разбойници, аз си заминавам. И си казвам: Когато Господ минава, всички разбойници кротуват. Това са хубави начини за размишление. Когато се случват тези, малките работи, значи минал е Господ.
към текста >>

47. Земята е Господня - Боян Боев (1883 – 1963)

Имаше на Изгрева едно черно куче.
“ Днес няма да те хванат, утре няма да те хванат, но един ден ще те хванат, ти ще се намериш в решетото. Не може да отидат 1000 г. Най-късно до 100 години ще те хванат. Дяволът все ти казва: „Направи това, няма да те хванат.“ Обаче те хванат. Все уж няма да страдаш, а всъщност все страдаш. Имаше на Изгрева едно черно куче. То ухапа този и онзи и най-сетне го убиха. И с човека е същият закон. Миналата година някои обраха за една нощ всичките дюли на едно дърво. През друга нощ обраха 20 големи грозда, запазени и поставени в торбички на самите лози и ги продадоха. Аз зная кои са.
към текста >>

48. 10 КОМУНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Лавнаха кучета, замучаха крави, някъде проплака дете.
По предварителна уговорка Жечо беше дошъл да ни посрещне с кола, в която бяха впрегнати два коня, за да ни вземе багажа, който не беше малко. Ние, осем души, тръгнахме пешком по мокрия кален път, а обувките ни съвсем неподходящи за такова пътуване. Но нали сме тръгнали към Обетованата земя, към осъществяване на тъй желаната мечта, понасяхме всичко. Когато пристигнахме, беше вече късна нощ. Влязохме в пропита от влага селска къща, останала без домакиня. Лавнаха кучета, замучаха крави, някъде проплака дете. Из тъмнината излязоха две момиченца с едно малко дете на ръце, това бяха децата на Жечо. Обстановката - мрачна, хладна, неприветлива. Това ни подейства като леден душ. Но запалихме огън в камината, пръсна се топлина, сменихме мокрите дрехи. Какви чудеса прави огънят!
към текста >>

Второто чудо беше това, че селските кучета, които бяха зли и хапеха що им излезе насреща, нас не ни хапеха.
В селото стана пожар, запалиха се две къщи, настана суматоха, селяните се суетяха, викаха и не знаеха какво да правят. Ние дотърчахме и най-напред пуснахме добитъка от оборите. После се разбра, че в едната къща бабичка с детенце са обхванати от пламъците, успешно ги изнесохме. Събрахме съдове, бакъри, направихме жива верига от потока до пожара. За малко време изгасихме огъня, а сетне селяните коментираха в кръчмата за нас. Второто чудо беше това, че селските кучета, които бяха зли и хапеха що им излезе насреща, нас не ни хапеха. Ние си ходехме спокойно, ако и да лаеха след нас, но да ни приближат и да се хвърлят отгоре ни, никога. Това не остана незабелязано и селяните цъкаха с уста: "Бре-бре, не ги хапят пущините." Третият случай беше още по-ярък. Един неделен ден дойде при нас делегация от кмета и няколко съветници. Беше обед и ние се хранехме на двора. Кмета каза: "Ще трябва да напуснете селото, защото селяните, що са тук, ще ви избият с камъни.
към текста >>

49. 31 БАСТУНЪТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Пътя до Желява минаваше през село Столник, където имаше много свирепи кучета.
Подбалканската линия се строеше и щеше да мине само на пет километра от селото, но не беше още готова. Връзката с града се осъществяваше пешком, със случайни каруци или по железопътната линия за Пловдив, като се използваше гара Новоселци, сега Елин Пелин, и от там 17 километра път пешком към Желява. Аз използвах най-често влака до Новоселци, когато исках да отида до София, а това правех често, почти всяка събота, за да мога да посещавам неделните беседи, да се видя с Учителя и с приятелите. А неделя вечер се връщах обратно. Влакът от София тръгваше късно, мисля че беше след 21 часа, пристигаше в Новоселци към 22-23 часа и от там пешком към селото. Пътя до Желява минаваше през село Столник, където имаше много свирепи кучета. През нощта цялото село екваше от техния вой. Още през първото ми минаване разбрах, че ще трябва да нося със себе си бастун. На следващата седмица, когато отново дойдох в София, едва късно в неделя, малко преди да си тръгна за селото, се сетих за бастун. Помислих малко и реших да отида при стенографките да ми посочат откъде мога да си набавя. Те живееха и работеха в една оригинално направена полукръгла дървена къщичка, разположена в рядката горичка, непосредствено до поляната, на която правехме утринните упражнения.
към текста >>

Когато минавах този път през село Столник, свирепите кучета имаше от какво да се респектират.
Тъкмо да поема пътя за селото, гледам един селски бастун подпрян до една от постройките там. Огледах се да видя да не би някой да го е забравил, но нямаше никой, цареше пълно безмълвие, защото и чиновниците се бяха прибрали. Поозърнах се още малко и взех бастуна, пратен ми от Небето. Спомних си израза, който имаше лицето на Учителя при сбогуването ни, и разбрах смисъла му. Благодарих и дълго мислех за вниманието, с което ни обграждаше и следеше и за най-малките ни нужди. Когато минавах този път през село Столник, свирепите кучета имаше от какво да се респектират.
към текста >>

50. 55 ВСЯКО СЪЩЕСТВО, КОЕТО ИЗПЪЛНЯВА ВОЛЯТА БОЖИЯ, Е АНГЕЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Не след много идва при нея едно грамадно рунтаво куче.
Докторът си беше построил малка дъсчена къщичка, където живееха. Тя се намираше малко по-накрая. Една сряда докторът отсъствал и другарката му, като вижда на поляната Учителя, отива при Него и му казва: "Учителю, тази вечер аз няма да мога да дойда на беседа, защото няма кой да пази къщичката ни." Учителя рекъл: "Ти ела на беседата, а Ние ще изпратим един ангел да пази къщичката ви." Сестрата се върнала, поласкана в себе си, че ангел ще дойде да пази дома им. Приготвила се за излизане и преди да тръгне, застанала пред вратата, като непрекъснато поглеждала към небето в очакване на видния пазач. Не след много идва при нея едно грамадно рунтаво куче. Върти опашка и се гали около краката й. Тя недоумява, за първи път го вижда, а пък тъй любезно се държи! Най-после решава, връзва кучето пред вратата и тръгва към града. След беседата, късно някъде към полунощ, тя се прибира и вижда кучето да седи на стража. Погалва го, нахранва го и го отвързва.
към текста >>

Най-после решава, връзва кучето пред вратата и тръгва към града.
Сестрата се върнала, поласкана в себе си, че ангел ще дойде да пази дома им. Приготвила се за излизане и преди да тръгне, застанала пред вратата, като непрекъснато поглеждала към небето в очакване на видния пазач. Не след много идва при нея едно грамадно рунтаво куче. Върти опашка и се гали около краката й. Тя недоумява, за първи път го вижда, а пък тъй любезно се държи! Най-после решава, връзва кучето пред вратата и тръгва към града. След беседата, късно някъде към полунощ, тя се прибира и вижда кучето да седи на стража. Погалва го, нахранва го и го отвързва. Малко след това идва Учителя, сестрата е приятно изненадана, а Учителя с усмивка й казва: "Дойдох да видя как нашият пратеник е изпълнил задачата си." Той посочва с ръка кучето, а то все още седи, върти опашка и се умилква. На тръгване Учителя й казал: "Всяко същество, което изпълнява волята Божия е ангел."
към текста >>

След беседата, късно някъде към полунощ, тя се прибира и вижда кучето да седи на стража.
Приготвила се за излизане и преди да тръгне, застанала пред вратата, като непрекъснато поглеждала към небето в очакване на видния пазач. Не след много идва при нея едно грамадно рунтаво куче. Върти опашка и се гали около краката й. Тя недоумява, за първи път го вижда, а пък тъй любезно се държи! Най-после решава, връзва кучето пред вратата и тръгва към града. След беседата, късно някъде към полунощ, тя се прибира и вижда кучето да седи на стража. Погалва го, нахранва го и го отвързва. Малко след това идва Учителя, сестрата е приятно изненадана, а Учителя с усмивка й казва: "Дойдох да видя как нашият пратеник е изпълнил задачата си." Той посочва с ръка кучето, а то все още седи, върти опашка и се умилква. На тръгване Учителя й казал: "Всяко същество, което изпълнява волята Божия е ангел."
към текста >>

Малко след това идва Учителя, сестрата е приятно изненадана, а Учителя с усмивка й казва: "Дойдох да видя как нашият пратеник е изпълнил задачата си." Той посочва с ръка кучето, а то все още седи, върти опашка и се умилква.
Върти опашка и се гали около краката й. Тя недоумява, за първи път го вижда, а пък тъй любезно се държи! Най-после решава, връзва кучето пред вратата и тръгва към града. След беседата, късно някъде към полунощ, тя се прибира и вижда кучето да седи на стража. Погалва го, нахранва го и го отвързва. Малко след това идва Учителя, сестрата е приятно изненадана, а Учителя с усмивка й казва: "Дойдох да видя как нашият пратеник е изпълнил задачата си." Той посочва с ръка кучето, а то все още седи, върти опашка и се умилква. На тръгване Учителя й казал: "Всяко същество, което изпълнява волята Божия е ангел."
към текста >>

51. 59 ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Пазеше я едно свирепо куче, но с него се оправяхме.
Оттам ние сами, с наши средства и материали, прекарахме ток до всички къщички. Изразходваната енергия плащахме по общия електромер, като сумата се разпределяше. Но въпросът за водата остана да чака своето разрешение. Водопровод все още не беше правен. Най-близкото място, откъдето можехме да си доставим вода за нашите нужди, беше дворът на разсадника, където имаше постройка с чешма и вода от градския водопровод. Пазеше я едно свирепо куче, но с него се оправяхме. Оттам, с една двуколка, на която имаше монтирано буре от около сто литра, си доставяхме вода. Разстоянието не беше по-малко около 600-800 метра. По това време, по-младите братя измежду нас имахме възможността за физкултура, с докарването на това буре, пълно с вода. По-късно намерихме едно изворче, край рекичката, там, където сега е построена къпалнята "Диана бад", на границата с местата на Ловния парк. Тогава цялото това място беше само ниви и ливади, а по-надолу, по течението на рекичката – зеленчукови градини.
към текста >>

52. 80 БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА БЪДЕ НЕУТРАЛНА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Щом почнели кучетата да вият, кокошките тревожно да кудкудякат и петлите да се омърлушват и замлъкват, Учителя определял: „Днес ще има нападение.“ Не минавало и няколко часа и черните ята се задавали да пуснат товара си над града, а някои просто изсипвали над полето.
Населението масово напускаше града. Дойдоха братя от провинцията да канят Учителя да отиде там. Но той не се съгласи. През тези тревожни дни, още от сутринта Учителя отиваше с група приятели до полянките над Симеоново и прекарваха там целия ден. Приятелите бяха наели в селото една малка стаичка при случай на лошо време. Щом почнели кучетата да вият, кокошките тревожно да кудкудякат и петлите да се омърлушват и замлъкват, Учителя определял: „Днес ще има нападение.“ Не минавало и няколко часа и черните ята се задавали да пуснат товара си над града, а някои просто изсипвали над полето.
към текста >>

53. АСТРОЛОГИЯТА КАТО СЪВРЕМЕННА НАУКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В моя роден провинциален град познавах един човек, който избиваше скитащите кучета, за да им продава кожите.
Такова "нещо", такъв Двойник имат и растенията. С чувствителни измервателни уреди е установено присъствието на такава неосезаема същина в тях. Провеждани са опити, при които от дадено растение са откъсвани части или въобще му е въздействано по груб начин; уредите установявали бурна и неприятна реакция не само от страна на самото растение, но и от растящите наоколо. Интересно е, че те реагирали не само на грубо отношение към тях, но и на благородно поведение. При животните е наблюдавано същото. В моя роден провинциален град познавах един човек, който избиваше скитащите кучета, за да им продава кожите. Крайно враждебно реагираше всяко куче, когато го срещнеше на улицата или по кръчмите, където той често ходеше, а такова поведение при други обстоятелства беше необичайно за тях. Такъв именно Двойник извън физическото си тяло, има и човек, разбира се в много по-организирана и облагородена форма. Това твърде нагледно се вижда при спане, анестезия (упойка) или припадък: при тези състояния явно излиза от човека нещо, което е командвало главния мозък и остава само една връзка с гръбначния мозък, която да ръководи вътрешните функции, независимо от съзнателната дейност. Това "нещо" после се връща и възстановява съзнателната дейност. А когато връзката и с гръбначния мозък се прекъсне, Двойникът повече не се връща и настъпва смърт.
към текста >>

Крайно враждебно реагираше всяко куче, когато го срещнеше на улицата или по кръчмите, където той често ходеше, а такова поведение при други обстоятелства беше необичайно за тях.
С чувствителни измервателни уреди е установено присъствието на такава неосезаема същина в тях. Провеждани са опити, при които от дадено растение са откъсвани части или въобще му е въздействано по груб начин; уредите установявали бурна и неприятна реакция не само от страна на самото растение, но и от растящите наоколо. Интересно е, че те реагирали не само на грубо отношение към тях, но и на благородно поведение. При животните е наблюдавано същото. В моя роден провинциален град познавах един човек, който избиваше скитащите кучета, за да им продава кожите. Крайно враждебно реагираше всяко куче, когато го срещнеше на улицата или по кръчмите, където той често ходеше, а такова поведение при други обстоятелства беше необичайно за тях. Такъв именно Двойник извън физическото си тяло, има и човек, разбира се в много по-организирана и облагородена форма. Това твърде нагледно се вижда при спане, анестезия (упойка) или припадък: при тези състояния явно излиза от човека нещо, което е командвало главния мозък и остава само една връзка с гръбначния мозък, която да ръководи вътрешните функции, независимо от съзнателната дейност. Това "нещо" после се връща и възстановява съзнателната дейност. А когато връзката и с гръбначния мозък се прекъсне, Двойникът повече не се връща и настъпва смърт. Двойникът на всеки човек в продължение на много хилядолетия се организира и облагородява, а с това се организира и облагородява всичко, което той създава.
към текста >>

54. АСПЕКТИ НА ВЕНЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това са хора, които имат голяма обич и привързаност към животните - котки, кучета, коне, птици, а също и към цветята.
При благоприятни аспекти се създават връзки с много устойчиво чувство. При точни аспекти имаме дълбока и искрена връзка с първата любов, която остава за цял живот, макар че по ред причини, човек се свързва с друг или с друга. При неблагоприятни аспекти имаме лесно скъсване и забрава на любовта и изживяванията с партньора, а при женитба следва и развод, особено когато аспектите са точни. С Уран. При съвпад и благоприятни аспекти налице са резки и бурни изяви на чувства, а в изкуството всякога съществува стремеж и подтик към новото и оригиналното. Това са хора, които имат голяма обич и привързаност към животните - котки, кучета, коне, птици, а също и към цветята. При неблагоприятни аспекти имаме капризност в отношението към любимия, а при точни аспекти се наблюдава скъсване с него и при женитба - развод. В изкуството тези личности проявяват стремеж към чудати изяви. С Нептун. При съвпад и благоприятни аспекти имаме човек с много мили, топли и нежни чувства, готов за безкористна услуга, съчувствие и милосърдие, особено приятен и привлекателен. В изкуството (особено ако аспектите са точни), той притежава големи дарования.
към текста >>

55. Пророк Илия - Влад Пашов (1902- 1974)

След това Господ му казва да отиде при Ахава, който е в лозето на Навутея, когото уби и да му каже, че и той ще бъде така убит и кучетата ще лижат кръвта му.
И тук след бурята, вятъра и огъня чува тихия глас на Бога и разбира, че само по този път ще се оправи света, а не с бури и кланета. След това Бог му казва да се върне към Дамаск и да помаже Азаил за цар на Сирия, Иуйя да помаже за цар на Израил, а Елисей, Сафатовия син да помаже за пророк вместо себе си. Тогава му казва Бог, че има в Израел още 7 хиляди, които не са се поклонили на Ваала. Като тръгнал оттам, намира Елисей, че оре на нивата с 12 чифта волове и мина Илия покрай него, и хвърли върху него кожуха си. И той остави воловете и се завтече след Илия и слугуваше му. След това Господ му казва да отиде при Ахава, който е в лозето на Навутея, когото уби и да му каже, че и той ще бъде така убит и кучетата ще лижат кръвта му. Но Ахав се стреснал от това, смирил се от думите на Илия и затова Бог не прокара това нещо върху него, а го остави за неговите наследници. След смъртта на Ахав се възцарява неговият син Охозия. Той се разболява и праща хора при вааловите пророци да питат дали ще оздравее. „Но ангел Господен рече на Илия Тесиеца: Стани, възлез да посрещнеш вестителите на сама- рийския цар и речи им: Няма ли Бог в Израил, та отивате да питате Ваала? Сега, прочее, така говори Господ: Няма да слезеш от одъра, на който си възлязъл, но непременно ще умреш.
към текста >>

56. Пророк Йеремия - Влад Пашов (1902- 1974)

И Словото Господне се повтаря с тази прибавка, че сам царят ще загине, като куче ще бъде убит.
Които престъпят този закон, ще умрат от нож. В 35-та глава се говори пак в същия дух, че поради непослушанието на Божиите заповеди, ще бъдат предадени в робство. В 36-та глава Господ казва на Йеремия да каже на юди- ния цар, че ако не изпълнява волята Божия, ще отиде в плен на халдейците. Това е преди плена. Но те не послушват и искат да убият Йеремия и той се скрил. И Словото Господне се повтаря с тази прибавка, че сам царят ще загине, като куче ще бъде убит. В 37-ма глава се говори пак за затварянето на Йеремия, понеже пророкувал, че халдейците ще завладеят юдиновото царство. В 38 глава се описва, че Йеремия е хвърлен в една дълбока яма поради това, защото казал, че халдейците ще завземат града и за да не го изгорят, да се предадат доброволно заедно с царя. След това царят го изважда от ямата и той му казва същото, че ако се предаде ще спаси живота си и града. Йеремия останал в двора на тъмницата до превземането на града от халдейците. До тук от предните глави се вижда колко смел и безстрашен е бил Йеремия, и каквото Господ му е казвал, го е съобщавал, без да държи сметка за своя живот.
към текста >>

57. 3.12. Изгонване на беса от дъщерята на елинката - Влад Пашов (1902- 1974)

Понеже майката била елинка, Исус й рече: "Остави да се наситят децата; защото не е прилично да се вземе хляба на децата и да се даде на кученцата.
3.12. Изгонване на беса от дъщерята на елинката След това го среща една жена, чиято малка дъщеря имала нечист дух. Тя идва и пада пред нозете Му и Му се моли да изгони беса от дъщеря й. Понеже майката била елинка, Исус й рече: "Остави да се наситят децата; защото не е прилично да се вземе хляба на децата и да се даде на кученцата. А тя в отговор Му каза: Така Господи, но и кученцата под трапезата ядат трохите, паднали от децата. И рече й: За тая дума иди си; бесът излезе от дъщеря ти. И като си отиде у дома, намери детето легнало на постелката, и бесът излязъл". Тук Исус изгонва беса, без да е видял момичето и без да е направил или казал нещо, но казва:" За тези думи иди си, бесът излезе от дъщеря ти". За смирението и вярата, която е имала, Христос е изгонил беса от момичето.
към текста >>

А тя в отговор Му каза: Така Господи, но и кученцата под трапезата ядат трохите, паднали от децата.
3.12. Изгонване на беса от дъщерята на елинката След това го среща една жена, чиято малка дъщеря имала нечист дух. Тя идва и пада пред нозете Му и Му се моли да изгони беса от дъщеря й. Понеже майката била елинка, Исус й рече: "Остави да се наситят децата; защото не е прилично да се вземе хляба на децата и да се даде на кученцата. А тя в отговор Му каза: Така Господи, но и кученцата под трапезата ядат трохите, паднали от децата. И рече й: За тая дума иди си; бесът излезе от дъщеря ти. И като си отиде у дома, намери детето легнало на постелката, и бесът излязъл". Тук Исус изгонва беса, без да е видял момичето и без да е направил или казал нещо, но казва:" За тези думи иди си, бесът излезе от дъщеря ти". За смирението и вярата, която е имала, Христос е изгонил беса от момичето. Значи Той може да действа и от разстояние, но винаги в тези, които искат да бъдат излекувани, трябва да има вяра и смирение.
към текста >>

58. 18. Осемнадесети Аркан:ЗДРАЧ - ВЕЧЕРНА ДРЕЗГАВИНА - хаос, страст - Влад Пашов (1902- 1974)

Пред тази кула се намират един седнал на задните си крака вълк и едно куче, лаещо срещу Луната, а между двете животни пълзи един рак.
18. Осемнадесети Аркан:ЗДРАЧ - ВЕЧЕРНА ДРЕЗГАВИНА - хаос, страст Този Аркан има числото 90 и буквите Т и С. Картината представлява едно поле, слабо осветено от забулена в облаците Луна. На края на една пътека се издига кула, която се губи в празния хоризонт. Пред тази кула се намират един седнал на задните си крака вълк и едно куче, лаещо срещу Луната, а между двете животни пълзи един рак. Тази кула символизира лъжливата сигурност и безопасност, която не вижда, че е обсадена от мрачни невидими опасности, по-опасни от видимите опасности. Друга редакция предава картината по следния начин: При светлината на намаляващата Луна се вижда една планина с две кули на върха. Пътят към кулите се извива през блатиста местност, където от блатата излиза един рак. Едно куче и един вълк вият срещу Луната. Този Аркан, наречен Хаос или Страст, има отношение към петнадесети Аркан, наречен Лъжата от Пътя на Хорус, което значи, че лъжата и несправедливостта произлизат само от хаос и безредие.
към текста >>

Едно куче и един вълк вият срещу Луната.
На края на една пътека се издига кула, която се губи в празния хоризонт. Пред тази кула се намират един седнал на задните си крака вълк и едно куче, лаещо срещу Луната, а между двете животни пълзи един рак. Тази кула символизира лъжливата сигурност и безопасност, която не вижда, че е обсадена от мрачни невидими опасности, по-опасни от видимите опасности. Друга редакция предава картината по следния начин: При светлината на намаляващата Луна се вижда една планина с две кули на върха. Пътят към кулите се извива през блатиста местност, където от блатата излиза един рак. Едно куче и един вълк вият срещу Луната. Този Аркан, наречен Хаос или Страст, има отношение към петнадесети Аркан, наречен Лъжата от Пътя на Хорус, което значи, че лъжата и несправедливостта произлизат само от хаос и безредие. Тежко на онзи, който чрез лъжливи обещания развързва страстите на тълпите, създава безредие и хаос и събужда разрушителните инстинкти. От друга страна този Аркан е свързан с Аркан пети, с Разума, с авторитета. Разумът е авторитет, противник на страстите и на хаоса. В Аркан пети е показано как Великият Учител поучава своите стремящи се към знание и Мъдрост ученици.
към текста >>

А в настоящия осемнадесети Аркан са показани неразумните животни - кучето и вълкът, че вият към Луната, подтикнати от неопределено чувство към небесното светило.
Този Аркан, наречен Хаос или Страст, има отношение към петнадесети Аркан, наречен Лъжата от Пътя на Хорус, което значи, че лъжата и несправедливостта произлизат само от хаос и безредие. Тежко на онзи, който чрез лъжливи обещания развързва страстите на тълпите, създава безредие и хаос и събужда разрушителните инстинкти. От друга страна този Аркан е свързан с Аркан пети, с Разума, с авторитета. Разумът е авторитет, противник на страстите и на хаоса. В Аркан пети е показано как Великият Учител поучава своите стремящи се към знание и Мъдрост ученици. А в настоящия осемнадесети Аркан са показани неразумните животни - кучето и вълкът, че вият към Луната, подтикнати от неопределено чувство към небесното светило. Вървящият назад рак символизира липсата на прогрес чрез своите обратни движения. А в шести Аркан - двата пътя - се вижда, че от избора, който ученикът ще направи, зависи неговият по-нататъшен прогрес. Ако избере Мъдростта, той става Пилигрим, което е посочено от девети Аркан. След това минава през изпитания, показани от дванадесети Аркан, после ще стане жертва на несправедливостта, показана от петнадесети Аркан, ще мине през хаоса на страстите, показано от осемнадесети Аркан и ще стигне до върховното издигане, показано от двадесет и първи Аркан. Ученикът трябва да владее чувствата си, а не да бъде владян от тях, защото чувствата са добри слуги, но глупави господари.
към текста >>

Робските раболепни духове, представени от кучето, крият от тебе тяхното предателство под булото на ласкателство.
В Божествения свят този Аркан символизира бездните на Безкрайното, на Безграничното. В умствения свят - по-долните мракове. Във физическия свят - разочарованията, примките, засадите, опасностите от скритите врагове. В хороскопа този Аркан показва всички заговори срещу твоето учение и това само ти не го знаеш, само ти го пренебрегваш. Враждебните духове, представени от вълка, ти поставят своите примки. Робските раболепни духове, представени от кучето, крият от тебе тяхното предателство под булото на ласкателство. И мързеливите духове, представени от рака, ще минат покрай теб, без да се трогнат от твоята развалина. Дръж се. бъди предпазлив, пази се и се обръщай назад, ако има още време. Наблюдавай, слушай и действай.
към текста >>

59. 22. Двадесет и втори Аркан: КРОКОДИЛЪТ, ГЛУПЕЦ или ГРЕШКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Кучето са неговите страсти, които го преследват.
Крокодилът означава окончателна катастрофа, причинена от нечисти, гадни врагове. Картината представя човека, който е пропуснал да следва своето Божествено призвание. Вместо да развие своите способности и да господства над духовете и елементите, той носи на гърба си дадените дарби и понеже не ги е използвал, той е направил ред грешки и престъпления, които носи на гърба си. Той се подпира на своята тояга, която тук символизира неговите знания и убеждения, които не могат да му помогнат, не могат да го спасят, понеже се вижда от картината, че той се клати, изморен от дълго блуждаене в Пустинята на живота. Той отива към гибел, което се символизира от крокодила, който го дебне, защото той се е отдал на своите страсти. Кучето са неговите страсти, които го преследват. След това кратко описание на Големите Аркани ще се спра много накратко върху Малките Аркани, които са петдесет и шест на брой и са разделени на четири групи по четиринадесет във всяка група. Големите Аркани, в своята цялостност, представят едно Велико учение, което е дадено на нашата раса в зората на нейното съществуване и не е изгубило значението си и до ден днешен. Според преданието сам Хермес е превел символите по следния начин: 1. Животът, със своите безбройни изпитания, има за цел в порядъка на Вечната Мъдрост да възпита волята на човека. Да не се иска нищо и да не се действува никак е също така гибелно за човека, както когато той прави зло.
към текста >>

60. НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Ние сме Божиите кучета, които разкъсват всеки вълк, който напада Божието стадо.
Богомил не открил пред царя нищо от Тайното учение на Богомилите, но само казал: "Ние сме християни, ние се стремим да заслужим Божията Милост с дела, думи и мисъл. Ние нищо скверно не вършим. Нищо от Учението на Христа не отричаме, нито изменяме. Ние живеем онова, което са живели първите християни. Проповядваме Словото на Спасението и пазим Христовите овци, разделени на оглашени, вярващи и съвършени. Ние сме Божиите кучета, които разкъсват всеки вълк, който напада Божието стадо. Ако царете и патриарсите идват да грабят стадото, те са вълци и ние ще ги разкъсаме и тях. Но ако се грижат за стадото, ние ще ги подкрепим." Въстанало срещу светската и духовната власт, защото те били корумпирани от своите собствени представители, Богомилството било гонено и от двете. Козма пише: "Измъчвани, бити, изтезавани, хвърляни в студени тъмници, те живеят все още за ереста, на която служеха." Козма вижда в това тъпо невежество, но истината е, че това е резултат на висок идеал и непоколебима увереност в истинността на своите идеи. Така постепенно отношенията между държавата и църквата, от една страна, и богомилите, от друга, станали напрегнати.
към текста >>

Боян му казал: „На късове ще бъдеш късан и мръсните кучета ще нахраниш с тялото си за това, което направи.
Тогава Боян натиснал и счупил вратата и, като влязъл вътре, видял Сурсувул седнал на едно одърче, че разговаря ниско с патриарх Данаил. Той бил бледен, треперещ, гледащ с изгубен поглед. Боян попитал със страшен глас: Умряха ли вече? — Умряха, княже. — Отговорил Сурсувул, с пресипнал от уплаха глас. Боян му казал: „На късове ще бъдеш късан и мръсните кучета ще нахраниш с тялото си за това, което направи. Пусни презвитер Богомил! Аз искам! " И Богомил бил пуснат. На разсъмване в покоите на болната царица Мария бил събран таен съвет. Там влизали: цар Петър, Боян, Сурсувул, Никита Странник, патриарх Данаил и двама боляри — презвитер Антоний и презвитер Лазар, които били богомили.
към текста >>

Царю, ти бягаш и оставяш народа на вепри, чакали и стръвни кучета, за да дириш спасение за своята малка душа.
Тогава Боян взел думата и казал думи, които ще останат паметни в нашата история. Ще предам речта му така, както я предава Симеон Антипа, защото никога друг път българин не е говорил така. "Метеж! Тази дума от години чувам да се разнася из дворец, палати и покои. От размътване мътните души се боят. Царю, ти бягаш и оставяш народа на вепри, чакали и стръвни кучета, за да дириш спасение за своята малка душа. Патриарх Данаил, скверна е пътеката ти, отче, недей сквернослови. Кръвта на 17-те светии тежи като страшно бреме на твоята скъдна съвест - през позори, безчинства и съсипни ще те изведе позорът на твоето деяние. Ти Бога поруга и поругание е твоята участ. Една нещастна царица внесе безчинство в Преслав и вие я приехте! Защо я гоните сега?
към текста >>

61. Изказвания на византийските критици за богомилската школа - Влад Пашов (1902- 1974)

Същият Зигавин обяснява по-нататък защо богомилите постъпвали така, като казва: „В своята практика да не разкриват всичко, а да започват само с някои възгледи, богомилските проповедници се ръководели от евангелското Слово: „Не давайте светите неща на кучетата и не хвърляйте бисерите на свинете." Свято нещо — пише той — те наричали своята непокварена вяра, а бисери — тайнствените и скъпоценни правила на своето учение.
Така те ги примамват с поучението на полезни неща и постепенно ги завладяват и неусетно ги водят към гибел. След известно време те започват да сеят към житото и бурени." От тази мисъл ясно се вижда, че богомилите са се придържали и са проповядвали учението, изложено в Евангелието, а колкото до това, че с това те само са примамвали хората, това е субективно тълкуване на Зигавин. Важен е фактът, че проповядвали Христовото учение и учели хората да водят чист и разумен живот, учели ги на висша етика. Това се отнася до слушателите, които работят за придобиване на морална чистота и след като я постигнат им се разкриват вътрешните страни на Християнството, за което Зигавин казва, че били бурени. Същият Зигавин обяснява по-нататък защо богомилите постъпвали така, като казва: „В своята практика да не разкриват всичко, а да започват само с някои възгледи, богомилските проповедници се ръководели от евангелското Слово: „Не давайте светите неща на кучетата и не хвърляйте бисерите на свинете." Свято нещо — пише той — те наричали своята непокварена вяра, а бисери — тайнствените и скъпоценни правила на своето учение. Кучета и свине наричали нас — правоверните." Тук Зигавин много добре е разбрал, че на неподготвени хора не се дават свещени работи. При това е практика, която се практикува във всички школи — докато ученикът не укрепне духовно, докато не добие морална чистота, не му се разкриват дълбоките истини на учението. Същото твърди и Евтимий от Акмония. Според него разпространението на евангелското християнство е била първата фаза на проповедническата дейност на богомилите и първата точка от цялостната програма за привличане на последователи. Въз основа на Евангелските писания те обяснявали пред слушателите своите философско-религиозни, социални и етически схващания, като изтъквали, че те са най-чистите последователни тълкуватели и изпълнители на християнската религия."
към текста >>

Кучета и свине наричали нас — правоверните." Тук Зигавин много добре е разбрал, че на неподготвени хора не се дават свещени работи.
След известно време те започват да сеят към житото и бурени." От тази мисъл ясно се вижда, че богомилите са се придържали и са проповядвали учението, изложено в Евангелието, а колкото до това, че с това те само са примамвали хората, това е субективно тълкуване на Зигавин. Важен е фактът, че проповядвали Христовото учение и учели хората да водят чист и разумен живот, учели ги на висша етика. Това се отнася до слушателите, които работят за придобиване на морална чистота и след като я постигнат им се разкриват вътрешните страни на Християнството, за което Зигавин казва, че били бурени. Същият Зигавин обяснява по-нататък защо богомилите постъпвали така, като казва: „В своята практика да не разкриват всичко, а да започват само с някои възгледи, богомилските проповедници се ръководели от евангелското Слово: „Не давайте светите неща на кучетата и не хвърляйте бисерите на свинете." Свято нещо — пише той — те наричали своята непокварена вяра, а бисери — тайнствените и скъпоценни правила на своето учение. Кучета и свине наричали нас — правоверните." Тук Зигавин много добре е разбрал, че на неподготвени хора не се дават свещени работи. При това е практика, която се практикува във всички школи — докато ученикът не укрепне духовно, докато не добие морална чистота, не му се разкриват дълбоките истини на учението. Същото твърди и Евтимий от Акмония. Според него разпространението на евангелското християнство е била първата фаза на проповедническата дейност на богомилите и първата точка от цялостната програма за привличане на последователи. Въз основа на Евангелските писания те обяснявали пред слушателите своите философско-религиозни, социални и етически схващания, като изтъквали, че те са най-чистите последователни тълкуватели и изпълнители на християнската религия." По-нататък продължава: „За да може слушателят да стане вярващ, било необходимо той да започне една предварителна подготовка, която била определена и ръководена от съвършените.
към текста >>

62. 9. Раждането на новия свят, 4 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Животът на хората тогаз ще бъде разумен, разнообразен и красив, изпълнен с радост, веселие и творчество, а не еднообразен, скучен и безцелен, какъвто е сега.
Цялото човечество сега преминава фазата на самосъзнанието, в която всеки индивид чувства себе си като отделност, със свои нужди и интереси, със свои идеали и копнежи; всеки иска да се издигне да стане виден, без да държи сметка за стремежите на другите. Но такова индивидуално издигане ще бъде от временна полза само за малцина; а каква полза ще има човек от това? За да има полза и светът от издигането на индивида, той трябва да има стремеж да послужи на света със знанието и силата, които е придобил. По този начин той ще има хармонична връзка и разумно отношение с всички хора. Само така хората ще могат да отстранят от живота си заблужденията и противоречията, внесени от самосъзнанието и егоизма, и ще се опознаят като братя, които имат общи интереси и идеали. Животът на хората тогаз ще бъде разумен, разнообразен и красив, изпълнен с радост, веселие и творчество, а не еднообразен, скучен и безцелен, какъвто е сега. Сега на земята от единия до другия й край има само борба между хората за надмощие и изтребление. Но такава борба съществува и в тялото на човека; в някои клетки от организма му влезе идеята, да образуват нова държава. Те почват борба с другите клетки и по такъв начин се образува тумор или друга подобна болест в организма на човека. Днес целият живот на човека и човечеството е пълен с образувани тумори, които постоянно се отстранявате операции, но на тяхно място се явяват нови. Вследствие на тази борба между клетките в тялото на човека, той изгубва силата и жизнеността си, та скоро остарява и умира, без да е разбрал, защо е живял, защо е остарял и защо е умрял.
към текста >>

63. МОЩ - Влад Пашов (1902- 1974)

много се плашели от големите овчарски кучета, защото се спускали с отворени
" Братът отговорил: „Щом желаете - да." Учителят станал, пристъпил няколко крачки пред навеса и постоял така известно време. Братът не видял и не разбрал какво прави, защото било тъмно, но птицата вече не се чула. Сестра Елена си припомня, че когато излизали в планината, тя и мъжът ù много се плашели от големите овчарски кучета, защото се спускали с отворени уста срещу тях. Но Учителят вървял спокойно и като стигали на метър от него, кучетата спирали, изскимтявали само и бързо се връщали назад. Друга сестра ми разказва веднъж на чаша чай, че един ден тръгнали с Братството и Учителя към Витоша.
към текста >>

кучетата спирали, изскимтявали само и бързо се връщали назад.
разбрал какво прави, защото било тъмно, но птицата вече не се чула. Сестра Елена си припомня, че когато излизали в планината, тя и мъжът ù много се плашели от големите овчарски кучета, защото се спускали с отворени уста срещу тях. Но Учителят вървял спокойно и като стигали на метър от него, кучетата спирали, изскимтявали само и бързо се връщали назад. Друга сестра ми разказва веднъж на чаша чай, че един ден тръгнали с Братството и Учителя към Витоша. Когато излезли от Изгрева, времето било дъждовно и мъгливо. До Бивака то никак не се променило: Един брат носел
към текста >>

64. ЧУДОТВОРСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

куче, завъртяло се около него, като край познат, и тръгнало пред краката му. По
никой не можеше свободно да се движи из улиците. Братът, който бил военен, предложил на Учителя да го изпрати до дома му, за да не му се случи някаква неприятност. Но Учителят отвърнал, няма нужда да го изпращат и си тръгнал сам. Като излязъл на улицата, при Учителя отнякъде дошло едно полицейско куче, завъртяло се около него, като край познат, и тръгнало пред краката му. По пътя кучето обикаляло всеки пост и продължавало с Учителя. Той не се спирал при постовете, а и никой не го питал какъв е, защото мислели, че щом е с полицейско куче, сигурно е някой от началниците, които проверяват. Само му
към текста >>

пътя кучето обикаляло всеки пост и продължавало с Учителя.
Братът, който бил военен, предложил на Учителя да го изпрати до дома му, за да не му се случи някаква неприятност. Но Учителят отвърнал, няма нужда да го изпращат и си тръгнал сам. Като излязъл на улицата, при Учителя отнякъде дошло едно полицейско куче, завъртяло се около него, като край познат, и тръгнало пред краката му. По пътя кучето обикаляло всеки пост и продължавало с Учителя. Той не се спирал при постовете, а и никой не го питал какъв е, защото мислели, че щом е с полицейско куче, сигурно е някой от началниците, които проверяват. Само му отдавали чест и той отминавал.
към текста >>

полицейско куче, сигурно е някой от началниците, които проверяват.
сам. Като излязъл на улицата, при Учителя отнякъде дошло едно полицейско куче, завъртяло се около него, като край познат, и тръгнало пред краката му. По пътя кучето обикаляло всеки пост и продължавало с Учителя. Той не се спирал при постовете, а и никой не го питал какъв е, защото мислели, че щом е с полицейско куче, сигурно е някой от началниците, които проверяват. Само му отдавали чест и той отминавал. Като стигнал до „Опълченска" 66 Учителят влязъл в двора си, а кучето изчезнало в нощта. Когато с братя обсъждахме този
към текста >>

влязъл в двора си, а кучето изчезнало в нощта.
при постовете, а и никой не го питал какъв е, защото мислели, че щом е с полицейско куче, сигурно е някой от началниците, които проверяват. Само му отдавали чест и той отминавал. Като стигнал до „Опълченска" 66 Учителят влязъл в двора си, а кучето изчезнало в нощта. Когато с братя обсъждахме този случай, виждахме две възможности - случайност това не може да бъде. Първата вероятност е Учителят да е извикал с мисълта си кучето да дойде и да го придружава. А втората - кучето просто да е една мисъл-форма, която Учителят е материализирал, за да бъде видяна от полицаите.
към текста >>

вероятност е Учителят да е извикал с мисълта си кучето да дойде и да го
отдавали чест и той отминавал. Като стигнал до „Опълченска" 66 Учителят влязъл в двора си, а кучето изчезнало в нощта. Когато с братя обсъждахме този случай, виждахме две възможности - случайност това не може да бъде. Първата вероятност е Учителят да е извикал с мисълта си кучето да дойде и да го придружава. А втората - кучето просто да е една мисъл-форма, която Учителят е материализирал, за да бъде видяна от полицаите. Чували бяхме за такъв случай с Леонардо да Винчи, който се е разхождал по улиците на Рим с един лъв. Лъвът е бил материализирана негова мисъл-форма.
към текста >>

придружава. А втората - кучето просто да е една мисъл-форма, която Учителят е
Като стигнал до „Опълченска" 66 Учителят влязъл в двора си, а кучето изчезнало в нощта. Когато с братя обсъждахме този случай, виждахме две възможности - случайност това не може да бъде. Първата вероятност е Учителят да е извикал с мисълта си кучето да дойде и да го придружава. А втората - кучето просто да е една мисъл-форма, която Учителят е материализирал, за да бъде видяна от полицаите. Чували бяхме за такъв случай с Леонардо да Винчи, който се е разхождал по улиците на Рим с един лъв. Лъвът е бил материализирана негова мисъл-форма. От спомените на една сестра: „Учителят беше дошъл в Търново да
към текста >>

65. ПРОРИЦАТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Дошло едно куче и отмъкнало
за София. През цялото време усещах, че ще се случи нещо лошо. В Ниш спряхме за малко, другарите ми оставиха раниците си да ги пазя и отидоха в града. Но аз бях много изморен и съм заспал. Дошло едно куче и отмъкнало раниците. Хората се върнаха, а багажът им го няма. Качих се на влака, но по невнимание си счупих часовника. Пристигнах в София, отидох при Учителя и му разказах за своите преживелици по пътя и за неосъзнатите си страхове. Попитах
към текста >>

66. Три състояния в човека - Влад Пашов (1902- 1974)

Те са подобни на кучетата, на котките.
Хората от състоянието Раджас употребяват повече солени, кисели, лютиви храни. Повечето от тях са месоядни. Хората от състоянието Тамас са хора лакоми – ядат каквото им попадне. Те не обичат нито да работят, нито да мислят, нито да учат. Мързелът им е присъщ. Те са подобни на кучетата, на котките. Ако не сте яли три дена и някой ви даде изкалян хляб, как трябва да постъпите? Ако се откажете да ядете хляба, вие сте от състоянието Сатва. Ако го изчистите и тогава го ядете, вие сте от състоянието Раджас. Ако го ядете изкалян, както ви го дадат, вие сте от състоянието Тамас. Чистотата трябва да проникне цялото съзнание на човека.
към текста >>

67. СЛЕДВАНЕ МЕТОДИТЕ НА МЪДРЕЦИТЕ И СВЕТИИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И най-заядливото куче, като го хванеш
• 676 • СЛЕДВАНЕ МЕТОДИТЕ НА МЪДРЕЦИТЕ И СВЕТИИТЕ. За упорития, своенравния и буен човек Природата прилага същите методи както и за животните. За пример слонът, като го обърнат на гръб, става кротък. И най-заядливото куче, като го хванеш за опашката и го завъртиш няколко пъти, ще се укроти. Обаче за човека Природата разполага с други методи: тя му посочва своите по-високи методи и го оставя сам да се възпитава. Ако следва нейните методи, той ще има добър резултат.
към текста >>

68. ЩЕ ТИ ИЗПРАТИМ ПАЗАЧ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Първата нощ, преди да си легна, завързвах връзките на входа на палатаката и изведнъж трепнах: точно отпред, напряко, беше легнало голямо куче, вълча порода.
Пред нея сковаха малка дървена масичка и малка пейка. Никога преди не бях спала в такива условия и в бялата палатка ми се струваше, че плувам с ладия в морето на живота. Вечерникът играеше в дърветата и от време на време лекичко полюшваше платната на моята бяла „ладийка". Беше чудно! Тишината на нощта и на близката гора успокояваше и отморяваше душата ми. Първата нощ, преди да си легна, завързвах връзките на входа на палатаката и изведнъж трепнах: точно отпред, напряко, беше легнало голямо куче, вълча порода. После ми стана смешно: как е намерило място да легне точно пред входа на палатката ми? ... Сигурно ме пази! Легнах си спокойна. На сутринта кучето го нямаше. Бодро и отморена отидох на работа.
към текста >>

На сутринта кучето го нямаше.
Тишината на нощта и на близката гора успокояваше и отморяваше душата ми. Първата нощ, преди да си легна, завързвах връзките на входа на палатаката и изведнъж трепнах: точно отпред, напряко, беше легнало голямо куче, вълча порода. После ми стана смешно: как е намерило място да легне точно пред входа на палатката ми? ... Сигурно ме пази! Легнах си спокойна. На сутринта кучето го нямаше. Бодро и отморена отидох на работа. Вечер бързах да се прибера в моята „ладийка". Дълго стоех на пейката пред палатката и наблюдавах далечните звезди. Душата ми се поеше от тишината на нощта, в която можеше да се долови шепота на невидими същества. Когато вечерницата се преместваше доста на запад, влизах в палатката да спя.
към текста >>

И, завързвайки връзките на входа, винаги виждах същото голямо куче, легнало напряко пред него.
Бодро и отморена отидох на работа. Вечер бързах да се прибера в моята „ладийка". Дълго стоех на пейката пред палатката и наблюдавах далечните звезди. Душата ми се поеше от тишината на нощта, в която можеше да се долови шепота на невидими същества. Когато вечерницата се преместваше доста на запад, влизах в палатката да спя. И, завързвайки връзките на входа, винаги виждах същото голямо куче, легнало напряко пред него. Същото съвпадение толкова много нощи? Това вече съвсем не беше случайно! Сутрин кучето никъде не се виждаше. И тъй, през целия месец, през който спах в моята бяла „ладийка", всяка вечер кучето-пазач идваше и лягаше пред входа на палатката ми, а сутрин го нямаше. Кой го изпращаше и как ставаше това чудно реално явление!
към текста >>

Сутрин кучето никъде не се виждаше.
Душата ми се поеше от тишината на нощта, в която можеше да се долови шепота на невидими същества. Когато вечерницата се преместваше доста на запад, влизах в палатката да спя. И, завързвайки връзките на входа, винаги виждах същото голямо куче, легнало напряко пред него. Същото съвпадение толкова много нощи? Това вече съвсем не беше случайно! Сутрин кучето никъде не се виждаше. И тъй, през целия месец, през който спах в моята бяла „ладийка", всяка вечер кучето-пазач идваше и лягаше пред входа на палатката ми, а сутрин го нямаше. Кой го изпращаше и как ставаше това чудно реално явление! „Ще ти изпратим пазач" - беше казал Учителя. Този чуден наш Учител! ...
към текста >>

И тъй, през целия месец, през който спах в моята бяла „ладийка", всяка вечер кучето-пазач идваше и лягаше пред входа на палатката ми, а сутрин го нямаше.
Когато вечерницата се преместваше доста на запад, влизах в палатката да спя. И, завързвайки връзките на входа, винаги виждах същото голямо куче, легнало напряко пред него. Същото съвпадение толкова много нощи? Това вече съвсем не беше случайно! Сутрин кучето никъде не се виждаше. И тъй, през целия месец, през който спах в моята бяла „ладийка", всяка вечер кучето-пазач идваше и лягаше пред входа на палатката ми, а сутрин го нямаше. Кой го изпращаше и как ставаше това чудно реално явление! „Ще ти изпратим пазач" - беше казал Учителя. Този чуден наш Учител! ...
към текста >>

69. УРЕДИ ЛИ СЕ ВЪПРОСЪТ? - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

... Кучето, моят пазач, изръмжа нещо насън и ме подсети, че трябва да заспивам.
Той беше заможен, но не го познавах. Никога не бях говорила с него. Как тогава да му поискам пари? Поздравявахме се като съидейници, но не бяхме си чули гласовете. Как ще повярва, че ще му ги върна? ... Кучето, моят пазач, изръмжа нещо насън и ме подсети, че трябва да заспивам. Беше вече твърде късно. Нощната тишина ме унесе. И с тези мисли заспах. Сутринта набързо се приготвих и тръгнах през гората за игрището, където ме чакаха децата. Преди да вляза в гората, покрай мене мина брат Стоименов, за когото предишната вечер се бях сетила.
към текста >>

70. Съдържание - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Кучешко царство.
Вятърчо. Как е станало първото чадърче. Двеста и двайсет хитрини. Горделивият петел. Косе-Босе. Кучешко царство. Благословените орехи. Дядо Иван — Прасковата. Капчица. Защо ябълките имат звезди в сърцето си Бялото петленце.
към текста >>

71. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

… Така, така — продължил бае Митар, — господ ще изчисти тогава стадото от вълци, но нема да се изминат нито три пъти по деветдесет и девет други петъци, и на кучетата, които ще останат да пазят стадото, ще израснат вълчи зъби, та ще почнат да се хапят помежду си като бесни… Какво ще после да бъде… това не знам… нека му мислят кучетата!
Вълната беше пред празниците четири и зола, а къде Гергьовден рипна на шест и руп, а чорбаджи Цеко беше приготвил за товарене около петнадесет хиляди оки вълна. И така на всичко му тръгна напред. Един път запитали бае Митра дали ще дойде време да се куртулише християнията от поганците, от техните зулуми, от техните патила и дали ще стане некога българско царство. Пророкът се позамислил малко, па отговорил: — Ще се изминат деветстотин деветдесет и девет петъци все черни за християнията, па като настъпи хилядният петък, таман по икиндия, когато турците са в джамия, а оно ще падне техното царство и на калето първи път в тоя петък ще се забоде християнски байрак с кръст! … Така, така — продължил бае Митар, — господ ще изчисти тогава стадото от вълци, но нема да се изминат нито три пъти по деветдесет и девет други петъци, и на кучетата, които ще останат да пазят стадото, ще израснат вълчи зъби, та ще почнат да се хапят помежду си като бесни… Какво ще после да бъде… това не знам… нека му мислят кучетата! … Край Ето какво казва Учителят за тази книга http://petardanov.co...1916/#entry5165
към текста >>

72. Думите на Видния Странник Буди-Са - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Ако един вземе да бие вола си, че не ще да яде пражоли или кучето, че не ще да дъвче сено - прав ли ще е?
Пък и ако му подпомогнеш с нещо - то е все едно да го разкопаеш и наториш - още по-буйно ще расте. Сега ние искаме животът ни да се оправи, да бъдем щастливи, да дойдем на власт, да оправим другите. Това е хубаво желание. Но ако ний сами сме криви и ако почнем да оправяме другите, няма ли да ги изкривим? Ако пияният почне да бие трезвите, че не се клатят, като вървят, прав ли ще е? Ако един вземе да бие вола си, че не ще да яде пражоли или кучето, че не ще да дъвче сено - прав ли ще е? Така и ние понякога искаме да оправим хората, без да сме оправили първом себе си. Ако не видим и махнем гредата в нашето око, как ще имаме право да искаме да махнем съчицата от очите на другите? Тоя бил разбойник, оня - лош, а ние самите? Ако е болен човек, трябва да го лекуваме, но ако го ритат и бият - това лекуване ли е? Ако човек мисли криво, нима, като му отрежат главата, ще почне да мис- ли право?
към текста >>

73. 01 Влизането ми в Братството - Радка Левордашка (1920-2014)

Той казал на хората, които се оплакват от мене: „Това е злото куче сред стадото на Изгрева, ако няма такова, вълците ще изядат стадото и то ще се разпръсне.“ – Е, това е казал Учителя за мене, сестра, нека да го знаете.“ После Никола Антов пак повтори: „Касиерът слагаше парите под дюшека и спеше върху тях.
Учителя настояваше да се построи голям салон с жилища в една голяма сграда и да се закупят парцели по един декар. Много малко хора го направиха, имахме и счетоводител, и касиер, пари имаше за всичко, но нямаше хора, които да го направят. Касиерът слагаше парите под дюшека на кревата и спеше върху тях. Средства за всичко имаше, но послушание нямахме, виждаше се нещата накъде отиват. Аз се карах с тях, казвах им, даже ги пердашех с бастуна, а те ходеха да се оплакват от мене на Учителя. Той казал на хората, които се оплакват от мене: „Това е злото куче сред стадото на Изгрева, ако няма такова, вълците ще изядат стадото и то ще се разпръсне.“ – Е, това е казал Учителя за мене, сестра, нека да го знаете.“ После Никола Антов пак повтори: „Касиерът слагаше парите под дюшека и спеше върху тях. Като дойде 9-ти септември 1944-та и си замина Учителя, те напълнили тенекии с пари и ги скрили на Витоша. След това започнаха съдебни дела, ядове, разправии, а отговорниците за парите лежаха по затворите. Комунистите бяха „вдигнали мерника“ на Бялото братство, целта им беше да го разпръснат, в крайна сметка държавата прибра парите на Братството. Аз бях партиец и отговарях за Изгрева, един ден се събраха отговорниците на района, за да ме мъмрят и изключат, защото съм им пречел да си изпълнят задачата. Един приятел ме предупреди, че събранието е организирано заради мене, защото защитавам дъновистите.
към текста >>

Учителя е знаел какво голямо дело ще извърши злото куче за Братството, затова не му е правел никакви забележки, въпреки оплакванията на някои от братята.“
Михайлов и в Мърчаево, без да ни безпокоят. Нашите хора, които живееха на Изгрева, всички бяха настанени в жилища, никой не остана на улицата. Това, сестра, ви го казвам, за да знаете и разказвате. Ние си отиваме, вие оставате да продължите делото.“ На сбогуване д-р Давидова каза: „Дойдохме за малко, а то минаха часове.“ Тръгнахме през гората към спирката на трамвая, Давидова бе забелязала с какво учудване наблюдавах през цялото време Никола Антов и затова каза: „Той просто имаше нужда да си разкрие душата пред някого. Учителя е знаел какво голямо дело ще извърши злото куче за Братството, затова не му е правел никакви забележки, въпреки оплакванията на някои от братята.“ Съвсем скоро след нашата среща Никола Антов наистина излезе от бараката и се нанесе в апартамента. Не мога да кажа с точност колко време живя там, защото, когато се запознах с дъщеря му Мария след две години, той си бе заминал. Мария бе предала всички книги с беседи на Учителя, които имаше в дома на баща ѝ, на братята в Мърчаево, където се премести Школата. От тези книги се четеше там, като ходехме на молитва. Дъщерята на Антов раздаде и няколко броя от Завета на цветните лъчи на братя и сестри и бе поръчала на брат Темелко да предаде една от тези книжки и на мене.
към текста >>

74. 04 Разказът на Йорданка за „Изгрева“ - Радка Левордашка (1920-2014)

Няколко пъти им купувах салам, но никой не го поглеждаше и аз го хвърлях на кучетата.
Като замина за Канада, там постепенно прояде месо, такива бяха условията там, но скоро се отказа, защото почувствала, че не ѝ е добре от месото. Готви прекрасни неща, но без месо, с разни вегетариански деликатеси. Съпругът ми, като се пенсионира, не ходеше вече по командировки и събирания с колеги и престана да яде месо. Аз не задължавах никого. Синът ми, когато беше вкъщи, не ядеше месо. Няколко пъти им купувах салам, но никой не го поглеждаше и аз го хвърлях на кучетата. Учителя е казал пред Йорданка: „Моето учение ще залее целия свят, то ще бъде Учение на Любовта и на Истината. Братята не ме послушаха и не възприеха моя план за Изгрева, затова аз го предавам на други, за да го построят те. След време Изгревът ще бъде най-високото духовно място, това ще бъде Новият Ерусалим! Ще се явят много търговци, които ще спекулират с моето учение и ще се опитат да изопачават моите беседи, но за това те ще си отговарят. Аз съм дал всичко в беседите: как да служите на Бога, как да живеете и да не грешите.
към текста >>

75. 36. Сляпото дете - Радка Левордашка (1920-2014)

На двора има и едно куче, но не се плаши от него.
Един ден Учителя извикал при себе си Йорданка и й казал, че днес тя трябва да изпълни една задача. Той взима една ножичка и изрязва част от нокътя на палеца си. Подава го на Йорданка и й нарежда: „Вземи това и го сложи в кърпата си, да не го загубиш. Сега ще отидеш в най-бедния квартал." Казва името на улицата и й описва къщата. - „Там има едно сляпо дете, то седи пред вратата на къщата, докато майката е на работа. На двора има и едно куче, но не се плаши от него. Ще пристъпиш до детето, ще потриеш очите му с парчето от нокътя, който ти дадох, ще кажеш формулата, която ще ти кажа, и след като направиш това, ще се върнеш тука, без да кажеш никому за това." Йорданка взела нокътя, отишла в квартала, много лесно намерила къщата и видяла детето, което седяло пред вратата. Тя отишла при него, потрила очите му с нокътя, казала формулата и от очите му паднали две люспи. В този момент то прогледнало. Кучето лежало на двора, без да лае. Йорданка се обърнала и си тръгнала, без да говори, както и влязла.
към текста >>

Кучето лежало на двора, без да лае.
- „Там има едно сляпо дете, то седи пред вратата на къщата, докато майката е на работа. На двора има и едно куче, но не се плаши от него. Ще пристъпиш до детето, ще потриеш очите му с парчето от нокътя, който ти дадох, ще кажеш формулата, която ще ти кажа, и след като направиш това, ще се върнеш тука, без да кажеш никому за това." Йорданка взела нокътя, отишла в квартала, много лесно намерила къщата и видяла детето, което седяло пред вратата. Тя отишла при него, потрила очите му с нокътя, казала формулата и от очите му паднали две люспи. В този момент то прогледнало. Кучето лежало на двора, без да лае. Йорданка се обърнала и си тръгнала, без да говори, както и влязла. Като се прибрала, майката заразпитвала детето какво се е случило и то й обяснило, че била дошла някаква жена, която му помогнала да прогледне. Майката започнала да разпитва за тази жена, но никой нищо не могъл да й каже. Така никой не разбрал как е прогледнало детето, освен Учителя и Йорданка. Учителя забранил да се говори за случилото се.
към текста >>

76. 44. Деца за осиновяване - Радка Левордашка (1920-2014)

Всяка сутрин, като излизахме от къщи, пред вратата ни стоеше едно куче от фабриката, давах му хляб и то лягаше пред вратата, за да пази детето.
Още като бяхме по-млади с Иван Жеков, една сестра ни беше оставила детето си - да го гледам. Тя беше в затруднено семейно-материално положение. Всички ми казваха: „Йорданке, вземи го! " Аз взех детето, да го гледам. Ние сутрин излизахме рано и отивахме на беседа, а то оставаше самичко да спи. Всяка сутрин, като излизахме от къщи, пред вратата ни стоеше едно куче от фабриката, давах му хляб и то лягаше пред вратата, за да пази детето. Винаги, когато трябваше да ходим някъде, започвах да се безпокоя - на кого да оставя детето, но като излизах навън, кучето стоеше пред вратата - и така то ставаше пазач на детето. Един ден попитах Учителя: „Какво да правим с това дете? ". А той ме изгледа строго и каза: „Ако е трябвало да имаш дете, Господ щял да ти даде и да си го родиш досега. Твоята мисия сега на Земята е не да гледаш малки деца, и то чужди! "
към текста >>

Винаги, когато трябваше да ходим някъде, започвах да се безпокоя - на кого да оставя детето, но като излизах навън, кучето стоеше пред вратата - и така то ставаше пазач на детето.
Тя беше в затруднено семейно-материално положение. Всички ми казваха: „Йорданке, вземи го! " Аз взех детето, да го гледам. Ние сутрин излизахме рано и отивахме на беседа, а то оставаше самичко да спи. Всяка сутрин, като излизахме от къщи, пред вратата ни стоеше едно куче от фабриката, давах му хляб и то лягаше пред вратата, за да пази детето. Винаги, когато трябваше да ходим някъде, започвах да се безпокоя - на кого да оставя детето, но като излизах навън, кучето стоеше пред вратата - и така то ставаше пазач на детето. Един ден попитах Учителя: „Какво да правим с това дете? ". А той ме изгледа строго и каза: „Ако е трябвало да имаш дете, Господ щял да ти даде и да си го родиш досега. Твоята мисия сега на Земята е не да гледаш малки деца, и то чужди! " След този разговор, ние върнахме детето на родителите му.
към текста >>

77. 54. Козунакът - Радка Левордашка (1920-2014)

От входа на оградата се задава едно куче, преминава целия двор и застава точно срещу Учителя, стои и право в него гледа, върти опашка, без да се плаши от хората, които бяха там.
КОЗУНАКЪТ На един Великден всички сме на двора, пред салона на Изгрева, чукахме се с яйца и раздавахме козунаци. Обикновено всяка сестра омесваше козунак и се стараеше нейният да е най-хубав, защото се поднасяше на Учителя, а се черпеха и останалите. Така че козунаците на Изгрева не бяха случайни и братята опитваха най-малко по 20-30 вида направени козунаци. От входа на оградата се задава едно куче, преминава целия двор и застава точно срещу Учителя, стои и право в него гледа, върти опашка, без да се плаши от хората, които бяха там. Учителя погледна кучето и ми каза: „Йорданке, дай ми от козунака едно парче! " Аз му подадох едно голямо парче и той го хвърли на кучето. Кучето захапа парчето, пак прекоси двора и си излезе от портата. Една сестра го попита: „Учителю, днес за Великден имаме много гости, както от града, така и от четирикраките братя, като това куче. А, ще имаме ли и небесни гости?
към текста >>

Учителя погледна кучето и ми каза: „Йорданке, дай ми от козунака едно парче!
КОЗУНАКЪТ На един Великден всички сме на двора, пред салона на Изгрева, чукахме се с яйца и раздавахме козунаци. Обикновено всяка сестра омесваше козунак и се стараеше нейният да е най-хубав, защото се поднасяше на Учителя, а се черпеха и останалите. Така че козунаците на Изгрева не бяха случайни и братята опитваха най-малко по 20-30 вида направени козунаци. От входа на оградата се задава едно куче, преминава целия двор и застава точно срещу Учителя, стои и право в него гледа, върти опашка, без да се плаши от хората, които бяха там. Учителя погледна кучето и ми каза: „Йорданке, дай ми от козунака едно парче! " Аз му подадох едно голямо парче и той го хвърли на кучето. Кучето захапа парчето, пак прекоси двора и си излезе от портата. Една сестра го попита: „Учителю, днес за Великден имаме много гости, както от града, така и от четирикраките братя, като това куче. А, ще имаме ли и небесни гости? ".
към текста >>

" Аз му подадох едно голямо парче и той го хвърли на кучето.
На един Великден всички сме на двора, пред салона на Изгрева, чукахме се с яйца и раздавахме козунаци. Обикновено всяка сестра омесваше козунак и се стараеше нейният да е най-хубав, защото се поднасяше на Учителя, а се черпеха и останалите. Така че козунаците на Изгрева не бяха случайни и братята опитваха най-малко по 20-30 вида направени козунаци. От входа на оградата се задава едно куче, преминава целия двор и застава точно срещу Учителя, стои и право в него гледа, върти опашка, без да се плаши от хората, които бяха там. Учителя погледна кучето и ми каза: „Йорданке, дай ми от козунака едно парче! " Аз му подадох едно голямо парче и той го хвърли на кучето. Кучето захапа парчето, пак прекоси двора и си излезе от портата. Една сестра го попита: „Учителю, днес за Великден имаме много гости, както от града, така и от четирикраките братя, като това куче. А, ще имаме ли и небесни гости? ". Учителя се усмихна и каза: „Видяхте ли това куче?
към текста >>

Кучето захапа парчето, пак прекоси двора и си излезе от портата.
Обикновено всяка сестра омесваше козунак и се стараеше нейният да е най-хубав, защото се поднасяше на Учителя, а се черпеха и останалите. Така че козунаците на Изгрева не бяха случайни и братята опитваха най-малко по 20-30 вида направени козунаци. От входа на оградата се задава едно куче, преминава целия двор и застава точно срещу Учителя, стои и право в него гледа, върти опашка, без да се плаши от хората, които бяха там. Учителя погледна кучето и ми каза: „Йорданке, дай ми от козунака едно парче! " Аз му подадох едно голямо парче и той го хвърли на кучето. Кучето захапа парчето, пак прекоси двора и си излезе от портата. Една сестра го попита: „Учителю, днес за Великден имаме много гости, както от града, така и от четирикраките братя, като това куче. А, ще имаме ли и небесни гости? ". Учителя се усмихна и каза: „Видяхте ли това куче? В това куче беше един владика, който е затворен в тази форма, заради свои прегрешения.
към текста >>

Една сестра го попита: „Учителю, днес за Великден имаме много гости, както от града, така и от четирикраките братя, като това куче.
Така че козунаците на Изгрева не бяха случайни и братята опитваха най-малко по 20-30 вида направени козунаци. От входа на оградата се задава едно куче, преминава целия двор и застава точно срещу Учителя, стои и право в него гледа, върти опашка, без да се плаши от хората, които бяха там. Учителя погледна кучето и ми каза: „Йорданке, дай ми от козунака едно парче! " Аз му подадох едно голямо парче и той го хвърли на кучето. Кучето захапа парчето, пак прекоси двора и си излезе от портата. Една сестра го попита: „Учителю, днес за Великден имаме много гости, както от града, така и от четирикраките братя, като това куче. А, ще имаме ли и небесни гости? ". Учителя се усмихна и каза: „Видяхте ли това куче? В това куче беше един владика, който е затворен в тази форма, заради свои прегрешения. Той дойде да ме помоли да го освободя в идущия живот от това му състояние в кучешка форма.
към текста >>

Учителя се усмихна и каза: „Видяхте ли това куче?
" Аз му подадох едно голямо парче и той го хвърли на кучето. Кучето захапа парчето, пак прекоси двора и си излезе от портата. Една сестра го попита: „Учителю, днес за Великден имаме много гости, както от града, така и от четирикраките братя, като това куче. А, ще имаме ли и небесни гости? ". Учителя се усмихна и каза: „Видяхте ли това куче? В това куче беше един владика, който е затворен в тази форма, заради свои прегрешения. Той дойде да ме помоли да го освободя в идущия живот от това му състояние в кучешка форма. А с козунака, който му дадохме на връх Великден от Възкресние Христово, му показахме, че може да се надява на възкресение в идущия живот и да дойде отново в човешка форма."
към текста >>

В това куче беше един владика, който е затворен в тази форма, заради свои прегрешения.
Кучето захапа парчето, пак прекоси двора и си излезе от портата. Една сестра го попита: „Учителю, днес за Великден имаме много гости, както от града, така и от четирикраките братя, като това куче. А, ще имаме ли и небесни гости? ". Учителя се усмихна и каза: „Видяхте ли това куче? В това куче беше един владика, който е затворен в тази форма, заради свои прегрешения. Той дойде да ме помоли да го освободя в идущия живот от това му състояние в кучешка форма. А с козунака, който му дадохме на връх Великден от Възкресние Христово, му показахме, че може да се надява на възкресение в идущия живот и да дойде отново в човешка форма."
към текста >>

Той дойде да ме помоли да го освободя в идущия живот от това му състояние в кучешка форма.
Една сестра го попита: „Учителю, днес за Великден имаме много гости, както от града, така и от четирикраките братя, като това куче. А, ще имаме ли и небесни гости? ". Учителя се усмихна и каза: „Видяхте ли това куче? В това куче беше един владика, който е затворен в тази форма, заради свои прегрешения. Той дойде да ме помоли да го освободя в идущия живот от това му състояние в кучешка форма. А с козунака, който му дадохме на връх Великден от Възкресние Христово, му показахме, че може да се надява на възкресение в идущия живот и да дойде отново в човешка форма."
към текста >>

78. 77. Георги Йорданов - Радка Левордашка (1920-2014)

Отидохме в леярната на Илиенци, видях един младеж на портала, попитах го дали директорът е тук, отговори ми, че е там, и каза: „Елате да ви заведа, че имаме кучета и за външни хора имаме звънец." Младежът ни заведе до вратата на сградата и каза на пазача: „Тези хора търсят директора" - „А, ето го - отвърна той, - идва." Като ме видя, директорът се изненада: „Радке, какво правиш тука?
Георги, като тръгна от мен, веднага отишъл право там. След една седмица ми се обади и каза: „Сестра Радка, не са те забравили! Направиха ми агнеца! Попитах един младеж за хората, които ми даде, попаднах на точния човек. Поздравих го от тебе и му обясних защо го търся, той каза: „Тая седмица ще имам частна отливка, утре го донеси, ще сляза на спирката, като видиш леярната, слез, аз ще бъда там." Попитах го колко ще струва тази услуга, той отговори: „Двайсетина лева, само за материала, който ще сложа." Когато си получих поръчката, той ми каза: „Поздрави Радка, кажи й да се обади на директора, за да се уредят нещата докрай." - „Ела днес след обед да отидем, но след три часа, че дотогава съм заета" - отговорих му аз. Отидохме в леярната на Илиенци, видях един младеж на портала, попитах го дали директорът е тук, отговори ми, че е там, и каза: „Елате да ви заведа, че имаме кучета и за външни хора имаме звънец." Младежът ни заведе до вратата на сградата и каза на пазача: „Тези хора търсят директора" - „А, ето го - отвърна той, - идва." Като ме видя, директорът се изненада: „Радке, какво правиш тука? ". Аз се засмях: „Търся директора." - „Аз вече съм директорът, е-е- е, колко много сме се сещали и говорили за тебе." Дойде, прегърна ме, запозна се с Георги и влязохме в неговата канцелария. - Какви хубави години сме прекарали с тебе! - каза директорът. - И затова бях сигурна, че ще ми помогнете - отговорих аз. - С най-голямо удоволствие, само кажи какво.
към текста >>

79. НАЙ ЖЕЛАНИТЕ БЛАГОСЛОВЕНИЯ - Теофана Савова

Някой път кучетата като лаят около кошарата, привличат вълците.
Пътуват двама души, отиват в един двор и виждат един петел, който пее. Единият казва: „Колко обичам тоя петел, колко е охранен. Искам да го имам." Как мислите, за пеенето ли иска той петела? - Не, за друго нещо. Тоя петел, като пее, той привлича. Някой път кучетата като лаят около кошарата, привличат вълците. Петелът, който не знае как да пее, привлича хората да го изядат. Един човек, който не знае как да мисли, привлича дявола около себе си. От противоречията, които се срещат на земята, вие не може да се освободите. Не си правете илюзии, не се самозаблуждавайте. Не мислете, че ще прекарате един щастлив живот.
към текста >>

80. ОБЕКТИВНИ СУБЕКТИВНИ РАЗСЪЖДЕНИЯ - Теофана Савова

Щом едно ловджийско куче само с обонянието си може да намери господаря си, да определи точно посоката на неговото движение, колко повече чрез светлината на своя ум човек може да познае Господа и да проследи пътя на Неговото движение.
Живейте, прочие, като праведните, за да се ползувате от огъня на Любовта. Сега желая ви да вървите в пътя на добродетелта. Щом вървите в този път, всичко ще постигнете: и учени, и богати, и добри ще станете. Едно се иска от вас: приложение. 11 август, 10 часа сутринта Щом едно ловджийско куче само с обонянието си може да намери господаря си, да определи точно посоката на неговото движение, колко повече чрез светлината на своя ум човек може да познае Господа и да проследи пътя на Неговото движение. Лесно е човек да намери Този, в Когото живее и Който живее в него. 13 август, 5 часа сутринта. За да имате успех в живота си, приложете следните четири правила: Пази свободата на душата си. Пази силата на духа си.
към текста >>

81. 3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

Сириус е най-светлата звезда на нашето небе от съзвездието Голямото Куче.
ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г. Проникновение Когато по висше повеление на Бога Духът на Истината тръгва към Земята, той най-напред отива на Сириус. Сириус е най-светлата звезда на нашето небе от съзвездието Голямото Куче. Тя играе много важна роля за развитието на земеделието на древните култури, особено в Египет. При нейното появяване на небето египтяните започват своите земеделски работи и свързват богатите добиви на храни с благотворното влияние на Сириус. На цвят тогава Сириус е червена звезда. В зависимост от повърхностната им температура звездите се делят на три вида: червени, които загасват и след време стават планети; жълти, които се намират в средата на своето развитие, каквото е нашето Слънце, и бели или сини, които са млади, току-що образувани. Класифицират ги в 7 спектрални групи.
към текста >>

82. 4. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г. - Светозар Няголов ( -2013)

И най-лошите кучета не го лаят, а стопаните се чудят какъв е този човек.
Аз съм Господ, който се проявява чрез неговата душа. Вие забравяте, че мястото, където се намирате, е свято. Засрамете се." Всички изтръпват на местата си и спорът престава веднага. През този период Петър Дънов обикаля България и прави френологически изследвания на българите. Той посещава всеки град, село и паланка, от единия до другия край на България. И най-лошите кучета не го лаят, а стопаните се чудят какъв е този човек. За тези посещения по домовете на българите в разговор Учителя казва: „Първо, аз обработвах характера на българина. Второ, подготвях домовете и родителите, където ще се родят бъдещите ми ученици." Тази негова дейност продължава до Балканската война през 1912 г. Според Учителя Господ е решил да издигне българския народ като един от неговите първи служители. Необхватна и многостранна е дейността на Учителя в България и цялата Земя. Тя не може да се проучи и опише.
към текста >>

83. 7.18 Йорданка Жекова - Светозар Няголов ( -2013)

Тя върви, а пред нея се появява едно голямо бяло куче, което я завежда до къща в Лозенец, където вижда една вързана девойка и младеж, който се опитва да я изнасили.
Дълго време тримата стоят, без да кажат дума и без да направят нещо. Най-после Учителя разрешава задачата за сладкото и едната лъжица. Взима лъжицата, загребва сладко и я лапва. След това подава една пълна лъжица на Галилей, който я изяжда с радост, и след него подава и на Басан. Една вечер Йорданка Жекова по вътрешно нареждане излиза от дома си, като казва на близките си, че отива по работа. Тя върви, а пред нея се появява едно голямо бяло куче, което я завежда до къща в Лозенец, където вижда една вързана девойка и младеж, който се опитва да я изнасили. Йорданка влиза с кучето, развиква се и младежът избягва. Отвързва девойката, освобождава я и си тръгва. Момичето благодари и иска адреса й. Баща й е посланик в Япония. След няколко дена той и дъщеря му отиват при Йорданка, поканват я да замине с тях, но тя не иска.
към текста >>

Йорданка влиза с кучето, развиква се и младежът избягва.
Най-после Учителя разрешава задачата за сладкото и едната лъжица. Взима лъжицата, загребва сладко и я лапва. След това подава една пълна лъжица на Галилей, който я изяжда с радост, и след него подава и на Басан. Една вечер Йорданка Жекова по вътрешно нареждане излиза от дома си, като казва на близките си, че отива по работа. Тя върви, а пред нея се появява едно голямо бяло куче, което я завежда до къща в Лозенец, където вижда една вързана девойка и младеж, който се опитва да я изнасили. Йорданка влиза с кучето, развиква се и младежът избягва. Отвързва девойката, освобождава я и си тръгва. Момичето благодари и иска адреса й. Баща й е посланик в Япония. След няколко дена той и дъщеря му отиват при Йорданка, поканват я да замине с тях, но тя не иска. Предлагат да й дадат много неща, но и тях отказва.
към текста >>

84. 7.71 Петър Киров - Светозар Няголов ( -2013)

В гората го заобикалят няколко ловджийски кучета и ловци, които си казват помежду си: „Сигурно е направил някакво престъпление и иска да се беси в гората." Петър продължава през гората, сутринта рано пристига на Изгрева и застава на полянката при кошерите.
" Петър отговаря: „Да, Учителю." Докато Школата е на улица „Опълченска" № 66 и на улица „Оборище" N° 14, той е много редовен, но когато Школата се премества на Изгрева и започва сутрин рано, Петър тръгва през нощта, но понеже няма часовник, често подранява или закъснява. Една сутрин влиза в една хлебарница, от която го изгонва един полицай, но той пак отива на беседа. Друг път, като отива на беседа, вижда на моста на улица „Граф Игнатиев" няколко полицаи, събрани на куп. Той завива надясно и минава през гората. Там попада на друга изненада. В гората го заобикалят няколко ловджийски кучета и ловци, които си казват помежду си: „Сигурно е направил някакво престъпление и иска да се беси в гората." Петър продължава през гората, сутринта рано пристига на Изгрева и застава на полянката при кошерите. След малко на полянката до него идва Учителя, много сериозен и строг, поглежда на изток, стои известно време и се прибира пак в стаята си. След беседата Учителя вика Йорданка Жекова и й нарежда да каже на Петър Киров да започнат да се събират сутрин в Мърчаево. Тогава ръководител на групата става Владо Вазягин и започват беседите в неговия дом до идването на Учителя в Мърчаево. Учителя влиза в положението на всяка душа. Той вижда големите мъчнотии, на които се натъква Петър при придвижването му от Мърчаево до Изгрева, които ще се увеличат още повече с настъпващата зима, затова нарежда да образуват братска група в селото и там да четат беседи.
към текста >>

85. 7.73 Иван Антонов - Светозар Няголов ( -2013)

При редовните посещения на Витоша братските групи минават през Драгалевци, където едно голямо черно куче често се нахвърля, главно по сестрите.
Да, когато човек е в трудно положение, тогава почти винаги слуша Бога. Привечер някоя сестра нахално надниква през прозореца на приемната да види какво прави Учителя. Иван Антонов, който е наблизо, я хваща, разтърсва я и я изгонва да си отиде вкъщи. На другия ден Учителя казва: „Вие всички сте любопитни и искате да знаете какво правя аз, но само сестрата е искрена и реши да се изяви. Тя дава израз на вашите мисли, чувства и желания, които храните към мене." При редовните посещения на Витоша братските групи минават през Драгалевци, където едно голямо черно куче често се нахвърля, главно по сестрите. Иван Антонов, който е един от най-здравите и смели братя от школата, казва на две сестри да вървят пред него и да привлекат лошото куче. То се появява и се затичва към тях. В това време здравите ръце на Иван го хващат за опашката. Той го завъртва няколко пъти над главата си и го хвърля в един двор с няколко кучета, които веднага се нахвърлят върху чуждото новодошло куче и започват да го хапят. Оттогава това лошо куче не се явява повече да безпокои отиващите на екскурзия приятели.
към текста >>

Иван Антонов, който е един от най-здравите и смели братя от школата, казва на две сестри да вървят пред него и да привлекат лошото куче.
Привечер някоя сестра нахално надниква през прозореца на приемната да види какво прави Учителя. Иван Антонов, който е наблизо, я хваща, разтърсва я и я изгонва да си отиде вкъщи. На другия ден Учителя казва: „Вие всички сте любопитни и искате да знаете какво правя аз, но само сестрата е искрена и реши да се изяви. Тя дава израз на вашите мисли, чувства и желания, които храните към мене." При редовните посещения на Витоша братските групи минават през Драгалевци, където едно голямо черно куче често се нахвърля, главно по сестрите. Иван Антонов, който е един от най-здравите и смели братя от школата, казва на две сестри да вървят пред него и да привлекат лошото куче. То се появява и се затичва към тях. В това време здравите ръце на Иван го хващат за опашката. Той го завъртва няколко пъти над главата си и го хвърля в един двор с няколко кучета, които веднага се нахвърлят върху чуждото новодошло куче и започват да го хапят. Оттогава това лошо куче не се явява повече да безпокои отиващите на екскурзия приятели. Ранна пролет е, капчуците капят, снегът се топи.
към текста >>

Той го завъртва няколко пъти над главата си и го хвърля в един двор с няколко кучета, които веднага се нахвърлят върху чуждото новодошло куче и започват да го хапят.
Тя дава израз на вашите мисли, чувства и желания, които храните към мене." При редовните посещения на Витоша братските групи минават през Драгалевци, където едно голямо черно куче често се нахвърля, главно по сестрите. Иван Антонов, който е един от най-здравите и смели братя от школата, казва на две сестри да вървят пред него и да привлекат лошото куче. То се появява и се затичва към тях. В това време здравите ръце на Иван го хващат за опашката. Той го завъртва няколко пъти над главата си и го хвърля в един двор с няколко кучета, които веднага се нахвърлят върху чуждото новодошло куче и започват да го хапят. Оттогава това лошо куче не се явява повече да безпокои отиващите на екскурзия приятели. Ранна пролет е, капчуците капят, снегът се топи. София е покрита с повече от половин метър сняг и хората се движат по тесни пътеки, направени в дълбокия сняг. Иван застава при вратата на черквата „Александър Невски" и вижда, че към него се приближава някакво куче. Той взима от земята шепа от топящия се сняг и прави една заледена топка.
към текста >>

Оттогава това лошо куче не се явява повече да безпокои отиващите на екскурзия приятели.
При редовните посещения на Витоша братските групи минават през Драгалевци, където едно голямо черно куче често се нахвърля, главно по сестрите. Иван Антонов, който е един от най-здравите и смели братя от школата, казва на две сестри да вървят пред него и да привлекат лошото куче. То се появява и се затичва към тях. В това време здравите ръце на Иван го хващат за опашката. Той го завъртва няколко пъти над главата си и го хвърля в един двор с няколко кучета, които веднага се нахвърлят върху чуждото новодошло куче и започват да го хапят. Оттогава това лошо куче не се явява повече да безпокои отиващите на екскурзия приятели. Ранна пролет е, капчуците капят, снегът се топи. София е покрита с повече от половин метър сняг и хората се движат по тесни пътеки, направени в дълбокия сняг. Иван застава при вратата на черквата „Александър Невски" и вижда, че към него се приближава някакво куче. Той взима от земята шепа от топящия се сняг и прави една заледена топка. Когато кучето наближава близо до него, той я хвърля и го удря в главата.
към текста >>

Иван застава при вратата на черквата „Александър Невски" и вижда, че към него се приближава някакво куче.
В това време здравите ръце на Иван го хващат за опашката. Той го завъртва няколко пъти над главата си и го хвърля в един двор с няколко кучета, които веднага се нахвърлят върху чуждото новодошло куче и започват да го хапят. Оттогава това лошо куче не се явява повече да безпокои отиващите на екскурзия приятели. Ранна пролет е, капчуците капят, снегът се топи. София е покрита с повече от половин метър сняг и хората се движат по тесни пътеки, направени в дълбокия сняг. Иван застава при вратата на черквата „Александър Невски" и вижда, че към него се приближава някакво куче. Той взима от земята шепа от топящия се сняг и прави една заледена топка. Когато кучето наближава близо до него, той я хвърля и го удря в главата. То побягва по близката пътека, като събаря над 50-60 души и ги обръща в снега. Оказва се, че това не е куче, а вълк. След построяването на салона в квартал „Изгрев" Учителя започва редовно да изнася своите беседи, но няма ред за влизането в салона.
към текста >>

Когато кучето наближава близо до него, той я хвърля и го удря в главата.
Оттогава това лошо куче не се явява повече да безпокои отиващите на екскурзия приятели. Ранна пролет е, капчуците капят, снегът се топи. София е покрита с повече от половин метър сняг и хората се движат по тесни пътеки, направени в дълбокия сняг. Иван застава при вратата на черквата „Александър Невски" и вижда, че към него се приближава някакво куче. Той взима от земята шепа от топящия се сняг и прави една заледена топка. Когато кучето наближава близо до него, той я хвърля и го удря в главата. То побягва по близката пътека, като събаря над 50-60 души и ги обръща в снега. Оказва се, че това не е куче, а вълк. След построяването на салона в квартал „Изгрев" Учителя започва редовно да изнася своите беседи, но няма ред за влизането в салона. Много приятели закъсняват, постоянно вратата се отваря и затваря, скърца и отвлича вниманието на учениците. Това е голяма спънка за правилното провеждане на беседите.
към текста >>

Оказва се, че това не е куче, а вълк.
София е покрита с повече от половин метър сняг и хората се движат по тесни пътеки, направени в дълбокия сняг. Иван застава при вратата на черквата „Александър Невски" и вижда, че към него се приближава някакво куче. Той взима от земята шепа от топящия се сняг и прави една заледена топка. Когато кучето наближава близо до него, той я хвърля и го удря в главата. То побягва по близката пътека, като събаря над 50-60 души и ги обръща в снега. Оказва се, че това не е куче, а вълк. След построяването на салона в квартал „Изгрев" Учителя започва редовно да изнася своите беседи, но няма ред за влизането в салона. Много приятели закъсняват, постоянно вратата се отваря и затваря, скърца и отвлича вниманието на учениците. Това е голяма спънка за правилното провеждане на беседите. След свършване на една беседа през 1928 г. Учителя се обръща към учениците и казва: „Няма ли кой да сложи ред при влизането за беседите?
към текста >>

86. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

В науката са правени опити - инжектирана мишка с човешка пот за 2 минути умира, а куче - за 5 минути.
Учителя подчертава: „Не забравяйте следното правило: щом се изпотите, веднага трябва да се преоблечете. Никога не оставяйте потната риза да засъхне на гърба ви." („Закони на доброто", стр. 379). И в друга беседа: „Като се изпотявате, веднага се преоблечете. Никога не оставайте с потна риза на тялото си." („Петимата братя", стр. 207) Човешката пот представлява силна отрова, която, ако изпотеният не се преоблече, се поема отново от организма и го отравя още повече. В науката са правени опити - инжектирана мишка с човешка пот за 2 минути умира, а куче - за 5 минути. Затова за лечение се препоръчват потни бани, които най-естествено стават в планината. Важно правило е да се движим бавно и спокойно в планината. Учителя ни учи: „Като ходите по планините, вървете бавно, спокойно, без бързане. На всеки сто метра спирайте за малка почивка ,на крак, около 30 секунди. Във време на почивка ще придобивате енергия.
към текста >>

Бяхме отишли на село при едни познати, които имали много лошо куче и само чорбаджията смеел да ходи при него.
Следобед с Елена тръгнахме пo пътеката за Ситняково, понеже там работеше лифтът. Минахме по пътеката край Дено, завихме покрай Чадър тепе и някъде по средата от северната страна на върха срещнахме една голяма мечка на 30-40 метра от нас. Елена беше бременна с Павел и аз, за да не се уплаши, й казах: „Еленке, един кон се е заблудил в планината." А тя ми отговори: „Това не е никакъв кон, а една голяма мечка." Мечката ни забеляза и веднага зави надясно по баира, като чупеше клека. Пътят беше свободен и ние продължихме надолу, към Боровец. Понеже Елена не се уплаши от мечката, Павел, като порасна, стана много безстрашен. Бяхме отишли на село при едни познати, които имали много лошо куче и само чорбаджията смеел да ходи при него. Ние не знаехме това нещо, а Павел се изплъзна от нас и отишъл до кучето и започнал да го гали. Господарят му се ужаси, като видя детето при кучето, но не се случи нищо лошо. Една година се качвахме на Мусала с приятели от Димитровград. Когато стигнахме края на въжето, спряхме да починем и отправяхме погледите си към Скакавците. На небето се очертаваше едно голямо бяло знаме, около което имаше същества.
към текста >>

Ние не знаехме това нещо, а Павел се изплъзна от нас и отишъл до кучето и започнал да го гали.
Минахме по пътеката край Дено, завихме покрай Чадър тепе и някъде по средата от северната страна на върха срещнахме една голяма мечка на 30-40 метра от нас. Елена беше бременна с Павел и аз, за да не се уплаши, й казах: „Еленке, един кон се е заблудил в планината." А тя ми отговори: „Това не е никакъв кон, а една голяма мечка." Мечката ни забеляза и веднага зави надясно по баира, като чупеше клека. Пътят беше свободен и ние продължихме надолу, към Боровец. Понеже Елена не се уплаши от мечката, Павел, като порасна, стана много безстрашен. Бяхме отишли на село при едни познати, които имали много лошо куче и само чорбаджията смеел да ходи при него. Ние не знаехме това нещо, а Павел се изплъзна от нас и отишъл до кучето и започнал да го гали. Господарят му се ужаси, като видя детето при кучето, но не се случи нищо лошо. Една година се качвахме на Мусала с приятели от Димитровград. Когато стигнахме края на въжето, спряхме да починем и отправяхме погледите си към Скакавците. На небето се очертаваше едно голямо бяло знаме, около което имаше същества. При почти всички пролетни изкачвания на Мусала сме имали дълбок сняг, в който сме потъвали.
към текста >>

Господарят му се ужаси, като видя детето при кучето, но не се случи нищо лошо.
Елена беше бременна с Павел и аз, за да не се уплаши, й казах: „Еленке, един кон се е заблудил в планината." А тя ми отговори: „Това не е никакъв кон, а една голяма мечка." Мечката ни забеляза и веднага зави надясно по баира, като чупеше клека. Пътят беше свободен и ние продължихме надолу, към Боровец. Понеже Елена не се уплаши от мечката, Павел, като порасна, стана много безстрашен. Бяхме отишли на село при едни познати, които имали много лошо куче и само чорбаджията смеел да ходи при него. Ние не знаехме това нещо, а Павел се изплъзна от нас и отишъл до кучето и започнал да го гали. Господарят му се ужаси, като видя детето при кучето, но не се случи нищо лошо. Една година се качвахме на Мусала с приятели от Димитровград. Когато стигнахме края на въжето, спряхме да починем и отправяхме погледите си към Скакавците. На небето се очертаваше едно голямо бяло знаме, около което имаше същества. При почти всички пролетни изкачвания на Мусала сме имали дълбок сняг, в който сме потъвали. Човек трябва много точно да намира пътеката, по която преди него са минавали хора, за да не пропада.
към текста >>

Виждат се Овен, Алдебаран съвпад с Марс, Орион, Сириус с Голямото куче, Капелан от Колар, заедно със съзвездието Колар, Кастор и Полукс от Близнаци, съвпада със Сатурн и Процион.
По-късно на върха пристигнаха още наши приятели, като десетина сестри от тяхната група се върнали от стръмното място и отишли в заслона Хималай. Целият ден беше слънчево и сравнително топло. Много групи от хора посетиха върха и се върнаха обратно назад. Слънцето залезе в 18 часа и 40 минути в сив облак. Небето над нас беше ясно и звездно. Виждат се Овен, Алдебаран съвпад с Марс, Орион, Сириус с Голямото куче, Капелан от Колар, заедно със съзвездието Колар, Кастор и Полукс от Близнаци, съвпада със Сатурн и Процион. По-нататък от тях е съзвездието Лъв с Регул и манго други звезди. В 20 часа и 26 минути посрещнахме пролетта навън. Ситуацията се беше променила - бе паднала гъста мъгла и духаше северен вятър. С нас заедно посрещнаха пролетта и други наши приятели, които бяха заели всички празни стаи. След полунощ сънувах, че съм в нашата стара къщичка на Изгрева и излизам от антрето навън.
към текста >>

87. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

През нощта нещо дърпаше раниците ни и на сутринта констатирахме, че кучетата от селото ни бяха измъкнали хляба.
Приготвихме раниците си с хляб и малко храна и застанахме на Цариградско шосе на стоп. Там се качихме на един военен камион, който ни закара в Самоков. Оттам - друг, и пристигнахме вечерта в Говедарци. Видяхме, че след Говедарци има голяма светлина около Почивния дом на печатарските работници и решихме там да преспим. Легнахме до сградата и сложихме раниците си вместо възглавници. През нощта нещо дърпаше раниците ни и на сутринта констатирахме, че кучетата от селото ни бяха измъкнали хляба. Станахме и гладни тръгнахме към езерата. Нямаше очертан път, а множество пътеки, по които трябваше да се оправяме и стигнем така желаните от нас езера. Аз застанах отпред и по интуиция започнах да налучквам пътя. Така, без много премеждия, следобед пристигнахме на езерата гладни и уморени. Посрещнаха ни брат Бертолий, който отлично ни познаваше, и група приятели.
към текста >>

88. 5. Витоша - Светозар Няголов ( -2013)

Там, в края на селото, ме оградиха селските кучета, но като ме подушиха, ме оставиха, понеже ние редовно им давахме хляб.
През 1922 г. в една от беседите от томчето „Трите живота" Учителя дава една задача - всеки сам да отиде до Бивака през нощта съсредоточено, без да говори с когото срещне, и да се върне на Изгрева. Приятелите изпълняват задачата колективно, като всички се събират на Изгрева и през 10 минути тръгва по един брат или сестра за Бивака през с. Драгалевци. Аз изпълних тази задача много по-късно - 3 пъти през зимата на 1953 г., когато бях в отпуск от казармата за повече от един месец. Тръгнах точно в полунощ -12 часа, като мислено се обадих на Учителя, пеш до Симеоново. Там, в края на селото, ме оградиха селските кучета, но като ме подушиха, ме оставиха, понеже ние редовно им давахме хляб. Горе снегът беше до гърдите. Стигнах Бивака и влязох в бараката, запалих огъня и стоплих вода. Запалих свещ и прочетох една беседа. Посрещнах изгрева и дочаках братята и сестрите от София и останах с тях. Така не изпълних точно задачата, дадена от Учителя.
към текста >>

Кучетата на селото ни следваха, понеже им давахме хляб.
Както бяхме мокри, легнахме в сеното и до сутринта дрехите ни се бяха изсушили. Сега този горски дом не съществува. На другия ден се прибрахме в София. За Великден през 1967 г. една група от десетина души отивахме на Купена през с. Бистрица. Кучетата на селото ни следваха, понеже им давахме хляб. Като наближихме Белия извор, те подушиха една сърна и я подгониха с лай нагоре по планината. Както тичаха настървено, изведнъж спряха, млъкнаха, изскимтяха и побягнаха обратно към нас. На полянка, на 200 метра от нас, излязоха 3 мечки - 2 сиви и една черна, покрай които избяга подгонената сърна. Мечките влязоха в гората и ние продължихме пътя си. Когато стигнахме познатата ни полянка, от мечкитe не бе останала u следа.
към текста >>

89. Из дневника на сестра Е. И. - Георги Томалевски (1897-1988)

Когато пътували из една планина, една група овчарски кучета се отделила от стадата, които пасяли наблизо, и стремглаво се насочили към тях.
На една екскурзия със съпруга на Е. И. Учителят е превел спътника си над една пропаст, за да стигнат невредими върха, към който се запътили. На същата екскурзия Учителят е посрещнал с удоволствие заваляването на неочакван сняг, като че това разнообразявало пътуването и променяло еднообразието на преминаващите дни. Веднъж, когато стигнали до една доста голяма и буйна река, която е било невъзможно да се прегази, той се обърнал към обезсърчения свой спътник с думите: „Не се безпокойте, скоро ще дойде човек с кола и ще ни преведе през реката.“ Само след няколко минути след тези успокояващи думи, пристигнала кола и коларят любезно поканил и превел през реката двамата случайно срещнати пътници. Когато пътували из една планина, една група овчарски кучета се отделила от стадата, които пасяли наблизо, и стремглаво се насочили към тях. Те били толкова разярени, че И. помислил, че ще бъдат разкъсани. Тогава Учителят съвсем спокойно застанал напред и когато кучетата го доближавали на около един метър пред него, спирали се, поглеждали го и с едно изскимтяване се връщали назад, сякаш там около Учителя имало някаква преграда. Друго нещо, което направило впечатление на сестра Е. И., след като се върнали не само от екскурзията, но и когато вече променили своето местожителство и се върнали в Търново, било поведението на Учителя, когато нейният съпруг отрязал една зарзала заедно с плода.
към текста >>

Тогава Учителят съвсем спокойно застанал напред и когато кучетата го доближавали на около един метър пред него, спирали се, поглеждали го и с едно изскимтяване се връщали назад, сякаш там около Учителя имало някаква преграда.
Веднъж, когато стигнали до една доста голяма и буйна река, която е било невъзможно да се прегази, той се обърнал към обезсърчения свой спътник с думите: „Не се безпокойте, скоро ще дойде човек с кола и ще ни преведе през реката.“ Само след няколко минути след тези успокояващи думи, пристигнала кола и коларят любезно поканил и превел през реката двамата случайно срещнати пътници. Когато пътували из една планина, една група овчарски кучета се отделила от стадата, които пасяли наблизо, и стремглаво се насочили към тях. Те били толкова разярени, че И. помислил, че ще бъдат разкъсани. Тогава Учителят съвсем спокойно застанал напред и когато кучетата го доближавали на около един метър пред него, спирали се, поглеждали го и с едно изскимтяване се връщали назад, сякаш там около Учителя имало някаква преграда. Друго нещо, което направило впечатление на сестра Е. И., след като се върнали не само от екскурзията, но и когато вече променили своето местожителство и се върнали в Търново, било поведението на Учителя, когато нейният съпруг отрязал една зарзала заедно с плода. Тогава Учителят се затворил в стаята си и три дни отказвал да приема храна. Като изминали тези три дни, той казал на сестрата: „Знаете ли, че отсичането на едно дърво, може да ви донесе беда? Трябва да имате уважение към всичко живо, което Бог е създал.“
към текста >>

90. Из спомените на сестра М. П. - Георги Томалевски (1897-1988)

Първата нощ преди да си легна, когато завързвах връзките при входа на палатката, трепнах, защото видях, че напреко беше легнало голямо куче - вълча порода.
Никога не бях спала в такава обстановка. Палатката, бидейки бяла, струваше ми се, че е ладия, с която плавам по някакво море. Вечерникът танцуваше из дърветата и от време на време лекичко полюшваше платната на моята бяла ладия. Чудесно беше! Тишината на нощта и на близката гора успокояваше душата ми и отнемаше от мене всяка умора. Първата нощ преди да си легна, когато завързвах връзките при входа на палатката, трепнах, защото видях, че напреко беше легнало голямо куче - вълча порода. Миг след това ми стана смешно. Как е намерило точно това място пред палатката ми, сякаш да ме пази помислих аз. Легнах си спокойно. На утринта кучето го нямаше. Бодра и отморена отидох на работа.
към текста >>

На утринта кучето го нямаше.
Тишината на нощта и на близката гора успокояваше душата ми и отнемаше от мене всяка умора. Първата нощ преди да си легна, когато завързвах връзките при входа на палатката, трепнах, защото видях, че напреко беше легнало голямо куче - вълча порода. Миг след това ми стана смешно. Как е намерило точно това място пред палатката ми, сякаш да ме пази помислих аз. Легнах си спокойно. На утринта кучето го нямаше. Бодра и отморена отидох на работа. Вечер бързах да се прибера в моята „ладийка“, дълго седях на пейката пред палатката и наблюдавах звездите. Душата ми беше сякаш опиянена от тишината на нощта, в която едва се долавяше тайнствения й шепот. Когато вечерницата скланяше доста на запад, влизах в палатката да си легна. Завръзвайки връзките на входа, аз винаги виждах същото голямо куче, легнало напреко пред него.
към текста >>

Завръзвайки връзките на входа, аз винаги виждах същото голямо куче, легнало напреко пред него.
На утринта кучето го нямаше. Бодра и отморена отидох на работа. Вечер бързах да се прибера в моята „ладийка“, дълго седях на пейката пред палатката и наблюдавах звездите. Душата ми беше сякаш опиянена от тишината на нощта, в която едва се долавяше тайнствения й шепот. Когато вечерницата скланяше доста на запад, влизах в палатката да си легна. Завръзвайки връзките на входа, аз винаги виждах същото голямо куче, легнало напреко пред него. Странно съвпадение и през толкова много нощи! Случайно ли бе това? Цял месец, докато аз спях в палатката, кучето идваше вечер, лягаше пред входа, а сутринта, когато отварях палатката си, него го нямаше. Кой изпращаше при мене този мълчалив нощен пазач? Ех, този чуден наш Учител!...
към текста >>

Цял месец, докато аз спях в палатката, кучето идваше вечер, лягаше пред входа, а сутринта, когато отварях палатката си, него го нямаше.
Душата ми беше сякаш опиянена от тишината на нощта, в която едва се долавяше тайнствения й шепот. Когато вечерницата скланяше доста на запад, влизах в палатката да си легна. Завръзвайки връзките на входа, аз винаги виждах същото голямо куче, легнало напреко пред него. Странно съвпадение и през толкова много нощи! Случайно ли бе това? Цял месец, докато аз спях в палатката, кучето идваше вечер, лягаше пред входа, а сутринта, когато отварях палатката си, него го нямаше. Кой изпращаше при мене този мълчалив нощен пазач? Ех, този чуден наш Учител!...
към текста >>

91. Познаваме се отпреди 7000 години - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Когато куче се облегне на теб с лапите си оцапва ли те?
— Когато ти, рекох, си почиваш, когато спиш, ти отиваш "Горе" като у дома си. Почерпваш сили, идеи, знания и се връщаш отново да изиграеш своята роля... Не се смущавай, не се безпокой, когато комар или муха кацнат на теб. Те не могат да те съборят! — аз го слушах учудена и тъкмо исках да възразя, но Той продължи. — Не, ти така (и направи движение като да ги чукне с двата си пръста) ще ги пропъдиш и ще избършеш кацаното място. Когато куче се облегне на теб с лапите си оцапва ли те? — Да, Учителю. — Не!... Планината не може да се събори и чистото злато не може да се изцапа! С каквито и нечистотии да го вариш,то си остава все чисто злато! Същото е и с диаманта.
към текста >>

92. Кученцето на Христина Морфова - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Кученцето на Христина Морфова
Кученцето на Христина Морфова 15.09.1942 година — Изгрева — София. Днес в 11 часа отидохме с брат Христо при Учителя. Научих се от брата, че от известно време Учителят никого не приема. Най-много за по няколко минути пред вратата си. Не слизал и да се храни.
към текста >>

— Преди известно време репетирах един радио-концерт в дома на Прокопова, Учителю, и кученцето на покойната Морфова си спеше на една възглавничка върху рояла.
Учителят се усмихна и каза: — Аз не я поех сам. Имаше невидими помагачи, които я поеха и поставиха на земята. — Учителю, често пея и свиря на пиано Първия и Втория ден на "Битието". — Хубаво, хубаво! — Преди известно време репетирах един радио-концерт в дома на Прокопова, Учителю, и кученцето на покойната Морфова си спеше на една възглавничка върху рояла. Щом запях едни височини с МИ бемол, кученцето се изправи на две крачета и започна да пее. Прокопова извика и другите да видят и чуят кученцето. — В него е дошъл Духът на Морфова, затова то така пее. Докато траеше репетицията ми при Прокопова, брат Христо ме чакаше в една сладкарница, там на близо. След свършването на репетицията ми, аз отидох при него.
към текста >>

Щом запях едни височини с МИ бемол, кученцето се изправи на две крачета и започна да пее.
— Аз не я поех сам. Имаше невидими помагачи, които я поеха и поставиха на земята. — Учителю, често пея и свиря на пиано Първия и Втория ден на "Битието". — Хубаво, хубаво! — Преди известно време репетирах един радио-концерт в дома на Прокопова, Учителю, и кученцето на покойната Морфова си спеше на една възглавничка върху рояла. Щом запях едни височини с МИ бемол, кученцето се изправи на две крачета и започна да пее. Прокопова извика и другите да видят и чуят кученцето. — В него е дошъл Духът на Морфова, затова то така пее. Докато траеше репетицията ми при Прокопова, брат Христо ме чакаше в една сладкарница, там на близо. След свършването на репетицията ми, аз отидох при него. На масата беше седнал и един петдесятник и двамата разговаряха.
към текста >>

Прокопова извика и другите да видят и чуят кученцето.
Имаше невидими помагачи, които я поеха и поставиха на земята. — Учителю, често пея и свиря на пиано Първия и Втория ден на "Битието". — Хубаво, хубаво! — Преди известно време репетирах един радио-концерт в дома на Прокопова, Учителю, и кученцето на покойната Морфова си спеше на една възглавничка върху рояла. Щом запях едни височини с МИ бемол, кученцето се изправи на две крачета и започна да пее. Прокопова извика и другите да видят и чуят кученцето. — В него е дошъл Духът на Морфова, затова то така пее. Докато траеше репетицията ми при Прокопова, брат Христо ме чакаше в една сладкарница, там на близо. След свършването на репетицията ми, аз отидох при него. На масата беше седнал и един петдесятник и двамата разговаряха. Запознахме се и разговорът продължи.
към текста >>

93. Школите на вокалното изкуство, Новото Битие — Четвърти Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Например в първия урок превода на текста беше: "Един ловец отишъл с кучето си в гората..." Учителят ме прекъсна:
След усилена деятелност, мускулите трябва да се оставят и в покой! Аз извадих от чантата си една италианска школа по пеене – „Vacai". Преведох от френски език, каквото пишеше в увода на школата. Авторът подчертаваше, че от неговата школа са излезли певци със световна известност. По-нататък той подчертаваше, че не поставя гласа с вокали, но със срички, думи и цели изречения. Например в първия урок превода на текста беше: "Един ловец отишъл с кучето си в гората..." Учителят ме прекъсна: – Тази школа не може да бъде хубава, щом ловецът е отишъл с кучето си в гората, да убива животните! Аз ще ви покажа и вие с брата ще напишете една нова школа по пеене, окултна школа с възходяши положителни идеи и думи. Вие скицирайте главите! – Колко да бъдат, Учителю? – Или 28, или 39 глави!
към текста >>

– Тази школа не може да бъде хубава, щом ловецът е отишъл с кучето си в гората, да убива животните!
Аз извадих от чантата си една италианска школа по пеене – „Vacai". Преведох от френски език, каквото пишеше в увода на школата. Авторът подчертаваше, че от неговата школа са излезли певци със световна известност. По-нататък той подчертаваше, че не поставя гласа с вокали, но със срички, думи и цели изречения. Например в първия урок превода на текста беше: "Един ловец отишъл с кучето си в гората..." Учителят ме прекъсна: – Тази школа не може да бъде хубава, щом ловецът е отишъл с кучето си в гората, да убива животните! Аз ще ви покажа и вие с брата ще напишете една нова школа по пеене, окултна школа с възходяши положителни идеи и думи. Вие скицирайте главите! – Колко да бъдат, Учителю? – Или 28, или 39 глави! Учителят извади цигулката си и докато я настройваше, каза:
към текста >>

94. Върнатото ограбено - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

– Като вързали коня и кучето, след време намерили коня умрял, с въжето на шията си, а кучето прегризало въжето си и извоювало свободата си.
Когато повдигнал очите си нагоре, видял, че всички маймуни подскачали весело с фесове на главите си. Той започнал да ги замеря с камъчета, да върнат фесовете му, но те го замеряли с фурми. Времето бързо минавало и той, в силно отчаяние, снел феса от главата си, пуснал го на земята и извикал: "Аллах, помогни ми! " След този жест, тутакси всички фесове полетели на земята, той ги натоварил на камилите и продължил пътя си към града. – Те не изпускат случая да ми кажат нещо лошо за Изгрева и за Вас, Учителю! – Като вързали коня и кучето, след време намерили коня умрял, с въжето на шията си, а кучето прегризало въжето си и извоювало свободата си. За този случай добре е, рекох, да вземеш пример от кучето, тоест, ти не трябва да отстъпваш на хазаите си. Досега ти си отстъпвала, сега те ще отстъпят! – каза строго Учителят. – Светията не трябва да отстъпва на грешника. Всичко ще се уреди!
към текста >>

За този случай добре е, рекох, да вземеш пример от кучето, тоест, ти не трябва да отстъпваш на хазаите си.
Той започнал да ги замеря с камъчета, да върнат фесовете му, но те го замеряли с фурми. Времето бързо минавало и той, в силно отчаяние, снел феса от главата си, пуснал го на земята и извикал: "Аллах, помогни ми! " След този жест, тутакси всички фесове полетели на земята, той ги натоварил на камилите и продължил пътя си към града. – Те не изпускат случая да ми кажат нещо лошо за Изгрева и за Вас, Учителю! – Като вързали коня и кучето, след време намерили коня умрял, с въжето на шията си, а кучето прегризало въжето си и извоювало свободата си. За този случай добре е, рекох, да вземеш пример от кучето, тоест, ти не трябва да отстъпваш на хазаите си. Досега ти си отстъпвала, сега те ще отстъпят! – каза строго Учителят. – Светията не трябва да отстъпва на грешника. Всичко ще се уреди! След време, ти се премести в друга квартира!
към текста >>

95. Пеенето е психически процес - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

То дълго време живяло кротко с овцете и с кучетата му.
Бъди смела и имай повече вяра! През антрактите, когато ти е тежко в средата на твоите колеги, изпявай по едно мотивче от мистичните песни! Ако направиш това, техните състояния ще се сменят. Понеже имаш много злато от Слънцето, преди да запееш, свържи се с него! Ти приличаш на едно малко лъвче, което един овчар намерил в една хралупа и го прибрал. То дълго време живяло кротко с овцете и с кучетата му. Децата на овчаря обичали да си играят с него. Веднъж то намерило отворена вратата и излязло до близкото езеро. Огледало се във водата и като видяло, че е лъв, така силно изревало, че всички се разтреперали от страх и се разбягали. Добрият певец владее не само до съвършенство всичките клетки на своето тяло; той владее трите основни вида дишания и умело ги употребява според вида на пеенето си. Например, при високите тонове, ти трябва да прибереш навътре коремните мускули и диафрагмата, и същевременно да разтвориш плаващите ребра.
към текста >>

96. Нови думи на 'Угледна мома' — 'Добрия момък' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

" Тези думи бяха казани от Учителя затова, защото през нощта, към 1 часа след полунощ, аз сама минах през цялото село, сред лая на кучетата, за да се прибера у Рилкини, дето на двора спеше брат Христо.
Нови думи на "Угледна мома" — "Добрия момък" 14.08.1944 година – село Светляево (Мърчаево). Отидохме с брат Христо при Учителя. Първите му думи, като влязохме, бяха: "Ти всичко ще намериш тука, но не и удобства! " Тези думи бяха казани от Учителя затова, защото през нощта, към 1 часа след полунощ, аз сама минах през цялото село, сред лая на кучетата, за да се прибера у Рилкини, дето на двора спеше брат Христо. През деня беше дошла сестра Димитрина Захариева, да ме покани, да отида тази вечер да спя у тях. Аз отказвах, но най-после, след нейните нескончаеми настоявания, се съгласих. Брат Христо дойде с нас да ни изпрати. По пътя срещнахме брат Методи Константинов. Те заспориха със сестрата, на улицата.
към текста >>

Станах, тихичко се облякох и още по-тихичко си излязох от стаята и минах през цялото село, сред лая на кучетата, за да се прибера у Рилкини.
Посочиха ми най-отдалеченото легло. На едно от леглата спеше сестра Димитрина, на другото – брат Методи. Луната светеше през малките прозорци и осветяваше стаята. Между тях се яви голяма дисхармония. Това ми попречи да заспя. Станах, тихичко се облякох и още по-тихичко си излязох от стаята и минах през цялото село, сред лая на кучетата, за да се прибера у Рилкини. Учителят, гледайки ме в очите, каза: – Ти снощи се разходи по цялото село! Аз много се учудих на неговите думи. Никой, освен брат Христо, не знаеше, че посред нощ съм минала цялото село. Учителят продължи:
към текста >>

97. СЪЧЕТАНИЯ - Борис Николов

Край мене мина голямо овчарско куче.
Човек може да стои с часове – не му се иска да напусне този чист, проникнат с достойнство свят. Другото езеро е открито, слънчево. Наоколо скалите са обрасли със смрика и въздухът има ухание на балсам. Протокът, който свързва двете езера, е дълбок, водите му са бързотечни. Седя върху хвойновия храст, между двете езера и вкусвам слънчевия живот. Край мене мина голямо овчарско куче. То искаше да премине на отсрещния бряг, където беше стадото. Кучето изследваше течението на протока. Като дойде до едно място, то се спря, обърна се към мене, като че искаше да каже: „Гледай сега какво ще направя! “ Нагази смело и премина на отсрещния бряг, а водата едва докосваше корема му. Като застана на брега, то се обърна тържествуващо: „А, какво ще кажеш сега, намерих ли бродчето?
към текста >>

Кучето изследваше течението на протока.
Наоколо скалите са обрасли със смрика и въздухът има ухание на балсам. Протокът, който свързва двете езера, е дълбок, водите му са бързотечни. Седя върху хвойновия храст, между двете езера и вкусвам слънчевия живот. Край мене мина голямо овчарско куче. То искаше да премине на отсрещния бряг, където беше стадото. Кучето изследваше течението на протока. Като дойде до едно място, то се спря, обърна се към мене, като че искаше да каже: „Гледай сега какво ще направя! “ Нагази смело и премина на отсрещния бряг, а водата едва докосваше корема му. Като застана на брега, то се обърна тържествуващо: „А, какво ще кажеш сега, намерих ли бродчето? “ У животните има само- чувствие, достойнство!
към текста >>

98. ШАР ПЛАНИНА - Борис Николов

Имаше и куче – малко кученце, което безпогрешно го довеждаше до мечката.
Балканът не беше населен като днес – планината беше пълна с какъв ли не дивеч: сърни, елени, вълци, мечки, лисици, златки и други. Шар планина беше ловец само на мечки, и то стръвници, които са нападали хора. Като се появи някъде такава мечка, ще дойдат при Шар планина: – Бай Иване, така и така, отърви ни! Шар планина метне пушката-мартинка и тръгва. Имаше и куче – малко кученце, което безпогрешно го довеждаше до мечката. Той не бързаше: ден, два, три ще я следи, но щом се е заел веднаж, мечката не можеше да му убегне. Вървим ние през гората, а той ми разправя ловни истории, беше сладкодумен. Буките току-що се бяха разлистили. Листенцата – меки, златисти, във въздуха се усещаше възкиселият им вкус. Изведнъж Шар планина се спря, опря се на пушката и въздъхна дълбоко:
към текста >>

99. ИДИ ТАМ – НЕ ЗНАЯ КЪДЕ, ДОНЕСИ ОНОВА – НЕ ЗНАЯ КОЕ - Борис Николов

Гледам – пред нас голямо ловджийско куче с клепнали уши.
Сестрата не беше чувала за никаква среща. Но сестрите сговорно казват: „Да вървим! “ Отправих въпрос към живото Пространство. Тук вече получих съвсем неочакван отговор, като че Пространството се усмихна. Гледам – пред нас голямо ловджийско куче с клепнали уши. Сестрата не беше го виждала досега. Усмивката на Пространството казваше: „Вървете след кучето.“ И наистина, кучето тръгна пред нас. Ако ни изпревареше много, спираше се и ни чакаше. Сестрите бяха разположени – вървят и пеят.
към текста >>

Усмивката на Пространството казваше: „Вървете след кучето.“
“ Отправих въпрос към живото Пространство. Тук вече получих съвсем неочакван отговор, като че Пространството се усмихна. Гледам – пред нас голямо ловджийско куче с клепнали уши. Сестрата не беше го виждала досега. Усмивката на Пространството казваше: „Вървете след кучето.“ И наистина, кучето тръгна пред нас. Ако ни изпревареше много, спираше се и ни чакаше. Сестрите бяха разположени – вървят и пеят. Така вървяхме два-три часа, кучето пред нас и ние след него. Поддържам деликатната вътрешна връзка и проверявам: посоката е права – има едно спокойствие.
към текста >>

И наистина, кучето тръгна пред нас.
Отправих въпрос към живото Пространство. Тук вече получих съвсем неочакван отговор, като че Пространството се усмихна. Гледам – пред нас голямо ловджийско куче с клепнали уши. Сестрата не беше го виждала досега. Усмивката на Пространството казваше: „Вървете след кучето.“ И наистина, кучето тръгна пред нас. Ако ни изпревареше много, спираше се и ни чакаше. Сестрите бяха разположени – вървят и пеят. Така вървяхме два-три часа, кучето пред нас и ние след него. Поддържам деликатната вътрешна връзка и проверявам: посоката е права – има едно спокойствие. Скоро се надвесихме над Южна България.
към текста >>

Така вървяхме два-три часа, кучето пред нас и ние след него.
Сестрата не беше го виждала досега. Усмивката на Пространството казваше: „Вървете след кучето.“ И наистина, кучето тръгна пред нас. Ако ни изпревареше много, спираше се и ни чакаше. Сестрите бяха разположени – вървят и пеят. Така вървяхме два-три часа, кучето пред нас и ние след него. Поддържам деликатната вътрешна връзка и проверявам: посоката е права – има едно спокойствие. Скоро се надвесихме над Южна България. Гледам – долу по пътеката вървят хора със светли облекла, преобладава белият цвят. Казвам си: Това не могат да бъдат други освен наши приятели, които отиват на срещата. Взехме посоката и скоро стигнахме до самото място, наречено Дюлята.
към текста >>

“ Потърсих кучето – нямаше го.
Гледам – долу по пътеката вървят хора със светли облекла, преобладава белият цвят. Казвам си: Това не могат да бъдат други освен наши приятели, които отиват на срещата. Взехме посоката и скоро стигнахме до самото място, наречено Дюлята. Тук цареше голямо оживление. Като ни видяха, всички се зачудиха: „Как дойдохте без водач? “ Потърсих кучето – нямаше го. Ние бяхме почетни гости на срещата. Оказаха ни особено внимание. Не изпратили човек да ни посрещне, защото си помислили, че в такъв дъжд няма да дойде никой, пък и не бяха получили отговор на поканата. А аз си мисля за живото Пространство, за неговото чудесно устройство, за неговата чуткост и отзивчивост. Стига да може човек да поддържа връзка с него, стига да отправи към него чувство на Любов, то се отзовава, както майката към детето си.
към текста >>

100. МАНАСТИРЧЕТО „СВЕТИ СПАС“ - Борис Николов

“ Сестрата казва: „Пуснали са кучетата вече, две големи кучета вълча порода!
Те ни приеха радушно, топло, като че посрещаха родни синове. Дадоха ни топла вода да се измием, нахраниха ни, починахме си и, увлечени в разговори, не видяхме как се беше свечерило. Сестрата помери да тури чайника, но се сепна: „Забравила съм да налея вода! Какво ще правим сега? “ Казвам ѝ: „Ще отида за вода, днес ходих няколко пъти, какво има? “ Сестрата казва: „Пуснали са кучетата вече, две големи кучета вълча порода! Толкова са зли, че никой не смее да излезе нощем на двора.“ Казвам ѝ: „Дай ми съдовете.“ „Моля те, недей отива, те са зверове! “ Чешмата беше на отсрещната страна на двора, в една пещера. Взех стомната и чайника и тръгнах.
към текста >>

Едното от кучетата беше легнало насред двора, минах край него, то само повдигна главата си, но не мръдна.
Взех стомната и чайника и тръгнах. Сестрата с безпокойство пооткрехна вратата, за да види какво ще стане. Като излязох на двора, спрях се за малко; за такава среща човек трябва да се подготви. Много пъти съм опитвал: като призове Доброто, човек няма от какво да се бои. Тръгнах съсредоточен, с отмерена, спокойна стъпка, тиха, но не дебнеща. Едното от кучетата беше легнало насред двора, минах край него, то само повдигна главата си, но не мръдна. Другото беше легнало напреко пред входа на пещерата, приближих се и го прескочих. Влязох в пещерата, налях си съдовете с вода. Когато излизах, кучето не беше на входа – двете кучета бяха насред двора, като че се съвещаваха. Човек има чудни сетива! Той може да знае има ли опасност около него или не.
към текста >>

Когато излизах, кучето не беше на входа – двете кучета бяха насред двора, като че се съвещаваха.
Много пъти съм опитвал: като призове Доброто, човек няма от какво да се бои. Тръгнах съсредоточен, с отмерена, спокойна стъпка, тиха, но не дебнеща. Едното от кучетата беше легнало насред двора, минах край него, то само повдигна главата си, но не мръдна. Другото беше легнало напреко пред входа на пещерата, приближих се и го прескочих. Влязох в пещерата, налях си съдовете с вода. Когато излизах, кучето не беше на входа – двете кучета бяха насред двора, като че се съвещаваха. Човек има чудни сетива! Той може да знае има ли опасност около него или не. Отворих душата си за Доброто и продължих пътя си. Като стигнах до кучетата, по-голямото застана пред мене. Спрях се.
към текста >>

Като стигнах до кучетата, по-голямото застана пред мене.
Влязох в пещерата, налях си съдовете с вода. Когато излизах, кучето не беше на входа – двете кучета бяха насред двора, като че се съвещаваха. Човек има чудни сетива! Той може да знае има ли опасност около него или не. Отворих душата си за Доброто и продължих пътя си. Като стигнах до кучетата, по-голямото застана пред мене. Спрях се. То се изправи на задните си крака и опря предните на раменете ми. Другото куче захапа ръката ми над китката – с нея държах стомната; но то не стисна ръката. Напрежението трая минута. Кучетата ме освободиха и аз тръгнах.
към текста >>

Другото куче захапа ръката ми над китката – с нея държах стомната; но то не стисна ръката.
Той може да знае има ли опасност около него или не. Отворих душата си за Доброто и продължих пътя си. Като стигнах до кучетата, по-голямото застана пред мене. Спрях се. То се изправи на задните си крака и опря предните на раменете ми. Другото куче захапа ръката ми над китката – с нея държах стомната; но то не стисна ръката. Напрежението трая минута. Кучетата ме освободиха и аз тръгнах. Те вървяха от двете ми страни и ме съпроводиха до вратата. Доверието възтържествува! Чудното е, че от тази вечер кучетата станаха по-добри към хората – не ги гонеха вече.
към текста >>

Кучетата ме освободиха и аз тръгнах.
Като стигнах до кучетата, по-голямото застана пред мене. Спрях се. То се изправи на задните си крака и опря предните на раменете ми. Другото куче захапа ръката ми над китката – с нея държах стомната; но то не стисна ръката. Напрежението трая минута. Кучетата ме освободиха и аз тръгнах. Те вървяха от двете ми страни и ме съпроводиха до вратата. Доверието възтържествува! Чудното е, че от тази вечер кучетата станаха по-добри към хората – не ги гонеха вече. А ние всяка сутрин излизахме на върха на изгрев слънце – кучетата не ни закачаха. Във всяко същество живее Доброто, стига да можеш да го извикаш.
към текста >>

Чудното е, че от тази вечер кучетата станаха по-добри към хората – не ги гонеха вече.
Другото куче захапа ръката ми над китката – с нея държах стомната; но то не стисна ръката. Напрежението трая минута. Кучетата ме освободиха и аз тръгнах. Те вървяха от двете ми страни и ме съпроводиха до вратата. Доверието възтържествува! Чудното е, че от тази вечер кучетата станаха по-добри към хората – не ги гонеха вече. А ние всяка сутрин излизахме на върха на изгрев слънце – кучетата не ни закачаха. Във всяко същество живее Доброто, стига да можеш да го извикаш. То е сила всепобеждаваща. Само Доброто може да респектира злото. Мъдрецът казва: „В новата култура злото ще бъде слуга на Доброто!
към текста >>

А ние всяка сутрин излизахме на върха на изгрев слънце – кучетата не ни закачаха.
Напрежението трая минута. Кучетата ме освободиха и аз тръгнах. Те вървяха от двете ми страни и ме съпроводиха до вратата. Доверието възтържествува! Чудното е, че от тази вечер кучетата станаха по-добри към хората – не ги гонеха вече. А ние всяка сутрин излизахме на върха на изгрев слънце – кучетата не ни закачаха. Във всяко същество живее Доброто, стига да можеш да го извикаш. То е сила всепобеждаваща. Само Доброто може да респектира злото. Мъдрецът казва: „В новата култура злото ще бъде слуга на Доброто! “
към текста >>

НАГОРЕ

0.21164703369141