НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
27
резултата в
18
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Речник на остарели и чужди думи
– малки хлебчета, приготвени от бяло
брашно
, със специална мая.
Спектакъл; 2. Определено време, в което се извършва нещо; 3. Събиране, заседание. сетнина (ост.) последствие, резултат. симидчия (ар.-тур.) човек, който прави или продава симиди
– малки хлебчета, приготвени от бяло
брашно
, със специална мая.
славословие (ост.) величаене с думи. слог (рус.) 1. Сричка. 2. Стих. снизхождение (рус.) отстъпчивост към чужди грешки или недостатъци. сподобявам (ост.) удостоявам.
към текста >>
2.
239 ПИСМО
Не е господар на воденицата, която мели
брашно
, нито колелото, което се върти, нито водата, която го кара, но онзи, който е турил тия неща в съчетание едно на друго.
Вяра, Вяра, Вяра. Знаете ли защо ви турям три пъти вяра? Числото три е непобедимо. И всяка вяра, на която степента е подигната три пъти на себе си, става сила непобедима. Ний знаем всичките възможности.
Не е господар на воденицата, която мели
брашно
, нито колелото, което се върти, нито водата, която го кара, но онзи, който е турил тия неща в съчетание едно на друго.
Той всякога може да измени работите. Сега вашият спор е една временна стихия, която се е появила на вашия казанлъшки хоризонт. Тая буря може да утихне с едно махване на ръката, но ние желаем да впрягаме всичко на работа. Когато камъкът на воденицата почне да се върти много бърже, воденичарят просто постяга вътрешния механизъм на воденицата и работата се оправя. Така и тука ние ще постегнем ремъка на колелото и всичко ще си тръгне по ред.
към текста >>
3.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г
Когато човек вземе
брашно
да меси погача, е добре, ако развали една погача, за да направи друга.
подир пладне. В 5 ч. подир пладне всички се събрахме наново в преподавателския салон. След като изпяхме „Великото славословие" и изчетохме „Отче наш", Учителя прочете 12-а глава от Първо послание към Коринтяни и каза: Ще ви говоря върху 28-и стих от прочетената глава.
Когато човек вземе
брашно
да меси погача, е добре, ако развали една погача, за да направи друга.
Но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да не се допуща да правим опит. Този пример можем да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и в обществения живот. Преди всичко трябва да разчитаме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество и причините, които разяждат нашия живот. Например всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае, и това терзание не произтича от незнание и безверие.
към текста >>
Но когато няма
брашно
, там е мъчнотията.
В 5 ч. подир пладне всички се събрахме наново в преподавателския салон. След като изпяхме „Великото славословие" и изчетохме „Отче наш", Учителя прочете 12-а глава от Първо послание към Коринтяни и каза: Ще ви говоря върху 28-и стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре, ако развали една погача, за да направи друга.
Но когато няма
брашно
, там е мъчнотията.
По-добре е в живота да не се допуща да правим опит. Този пример можем да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и в обществения живот. Преди всичко трябва да разчитаме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество и причините, които разяждат нашия живот. Например всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае, и това терзание не произтича от незнание и безверие. Така вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите.
към текста >>
4.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
След събора, когато всички си тръгват и си вземат сбогом с Учителя, Той ги изпраща, като им казва: „Сега, като си отидете вкъщи, първата ви работа е да си купите дърва и
брашно
за през зимата.“ Това го повтаря три пъти.
А в единадесет и половина часа всички in corpore, кой пеша, кои с файтони, отидохме в Арбанаси, за да споходим и видим месността, гдето се тъкмят колониите и приютите за в бъдеще и гдето е вече купена за тая цел къща и дворно място. На това последното сложихме обща трапеза от хляб, сирене, кашкавал, маслини и купено по пътя грозде, но тъкмо започнахме да ядем за обед, заваля дъжд, от който се опазихме в купената обща къща. Върнахме се през града в Бостанджиевата колиба, гдето, след като вечеряхме в 7 часа вечерта, всички се разотидохме. КРАЙ НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 ГОДИНА Борис Николов по спомени на група възрастни приятели, е записал следното:
След събора, когато всички си тръгват и си вземат сбогом с Учителя, Той ги изпраща, като им казва: „Сега, като си отидете вкъщи, първата ви работа е да си купите дърва и
брашно
за през зимата.“ Това го повтаря три пъти.
Всички са учудени, защото е месец август, а за това се мисли през есента. Накрая запитват: „Защо, Учителю, война ли ще има? “ Учителя отговаря строго: „Война ще има. Всички ще отидете и всички ще се върнете.“ Тогава те един по един Му целуват ръка и се разотиват по домовете. След два месеца се обявява войната.
към текста >>
5.
1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2
Когато човек вземе
брашно
да меси погача, е добре, ако развали една погача, за да направи друга.
Всички казват: Амин. След изчитането на „Отче наш" и изпяването на една песен, се разотидохме, до 5 часа подир пладне. В 5 часа подир пладне всички се събрахме наново в преподавателския салон. След като изпяхме „Великото славословие" и изчетохме „Отче наш", Учителя прочете 12-та глава от Първо послание към Коринтяни и каза: – Ще ви говоря върху 28-я стих от прочетената глава.
Когато човек вземе
брашно
да меси погача, е добре, ако развали една погача, за да направи друга.
Но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да не се допуща да правим опит. Този пример можем да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и в обществен живот. Преди всичко трябва да разчитаме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество и причините, които разяждат нашия живот. Например, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае и това терзание не произтича от незнание и безверие.
към текста >>
Но когато няма
брашно
, там е мъчнотията.
След изчитането на „Отче наш" и изпяването на една песен, се разотидохме, до 5 часа подир пладне. В 5 часа подир пладне всички се събрахме наново в преподавателския салон. След като изпяхме „Великото славословие" и изчетохме „Отче наш", Учителя прочете 12-та глава от Първо послание към Коринтяни и каза: – Ще ви говоря върху 28-я стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре, ако развали една погача, за да направи друга.
Но когато няма
брашно
, там е мъчнотията.
По-добре е в живота да не се допуща да правим опит. Този пример можем да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и в обществен живот. Преди всичко трябва да разчитаме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество и причините, които разяждат нашия живот. Например, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае и това терзание не произтича от незнание и безверие. Така вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не ножете да ходите.
към текста >>
6.
1924_3 Спомени на Петър Камбуров: основаване на комуната в Арбанаси...924_3
А когато по-късно свърши
брашното
, свършиха и парите, дълго време се хранехме само с качамак и червен лук.
Като се завърнахме в Арбанаси, намерихме, че работата не беше се придвижила напред. Трябваше да се разчита на брат Христо Христов – офицер, Руси Събев - недъгав, Димитър Александров, който не беше сериозен комунар, който нямаше даже елементарни познания от физически труд – специално от земеделие. Марин и аз работехме добре, но нямахме качества нито на добри организатори, нито на добри ръководители. Затова, общо взето, работите ни в комуната не вървяха добре. Най-големият товар бе сложен върху гърба на мама, която трябваше всеки ден да готви храна за 10-15 души, да пере потните ризи на всички и да меси хляб, почти през ден.
А когато по-късно свърши
брашното
, свършиха и парите, дълго време се хранехме само с качамак и червен лук.
Предстоеше ваденето и предаването на цвеклото. Извадихме го и го предадохме на захарната фабрика в Горна Оряховица. Предадохме седем тона цвекло, от което следваше да получим 3500 лева. Понеже бяхме свършили парите, та нямаше даже и за царевично брашно, аз реших да отида при шефа на захарната фабрика и да го помоля да ми изплати сумата, макар че знаех наредбата, според която, фабриката изплащаше един-два месеца по-късно, след проконтролиране на приемателните документи. Отидох, но не беше лесно да се влезе в двора на фабриката.
към текста >>
Понеже бяхме свършили парите, та нямаше даже и за царевично
брашно
, аз реших да отида при шефа на захарната фабрика и да го помоля да ми изплати сумата, макар че знаех наредбата, според която, фабриката изплащаше един-два месеца по-късно, след проконтролиране на приемателните документи.
Най-големият товар бе сложен върху гърба на мама, която трябваше всеки ден да готви храна за 10-15 души, да пере потните ризи на всички и да меси хляб, почти през ден. А когато по-късно свърши брашното, свършиха и парите, дълго време се хранехме само с качамак и червен лук. Предстоеше ваденето и предаването на цвеклото. Извадихме го и го предадохме на захарната фабрика в Горна Оряховица. Предадохме седем тона цвекло, от което следваше да получим 3500 лева.
Понеже бяхме свършили парите, та нямаше даже и за царевично
брашно
, аз реших да отида при шефа на захарната фабрика и да го помоля да ми изплати сумата, макар че знаех наредбата, според която, фабриката изплащаше един-два месеца по-късно, след проконтролиране на приемателните документи.
Отидох, но не беше лесно да се влезе в двора на фабриката. На портала, застанал като Цербер, вратарят не пущаше даже пиле да премине. Но аз се промъкнах между влизащи каруци и отидох право в канцеларията на шефа. Тъкмо се канех да почукам, вратата се отвори и отвътре излезе едър селянин. Аз използвах отворената врата и влязох.
към текста >>
7.
ИВАН АНТОНОВ
Този ден една сестра донесла
брашно
и на Витоша омесила питка, сложила я в жарта, образувана от изгорелите дърва.
Нашите хора били на Бивака. Бай Иван не можал да тръгне с първите групи. Пристигнал към 11-12 ч, изморен от горещината, когато беседата била свършила. В раницата му, както винаги, нямало нищо, освен канчето за вода и малко чай. Сипва си гореща вода и пие едно, второ, трето канче.
Този ден една сестра донесла
брашно
и на Витоша омесила питка, сложила я в жарта, образувана от изгорелите дърва.
Когато сестрата извадила питката от жарта, бай Иван я видял и си помислил: "Ех, сега да имам половината от тази питка, много хубаво ще ми дойде". А сестрата занесла питката на Учителя. Учителят я увил в една кърпа, която Му донесла сестрата. След половин час изважда питката, разрязва я на две равни части и подава едната половина на бай Иван. Той взема питката и полека, полека я изяжда.
към текста >>
Учителят му казал: "Аз знаех, че тази питка не е хубава, защото
брашното
, от което е направена е старо и не е качествено.
" Учителят му казва: "Не бързай да се произнасяш. Фактор за храната не е езикът, а стомахът. Ще видим след половин час какво ще каже стомахът ти". И наистина, бай Иван след половин час имал такива болки в стомаха, че се наложило да повръща и чак след това се успокоил стомаха му. Тогава отива при Учителя и казал резултата от яденето на тая питка.
Учителят му казал: "Аз знаех, че тази питка не е хубава, защото
брашното
, от което е направена е старо и не е качествено.
Понеже ти много силно пожела, затова ти дадох - да видиш резултата от желанието си". Нашите приятели редовно посещавали Витоша. Пътят за Бивака отначало бил през Драгалевци, но после го изменили през Симеоново. Пътят, по който минават през Симеоново, за да се изкачат в планината, минавал покрай една къща, в която имало много едро и зло куче. То редовно ухапвало някой от нашите приятели.
към текста >>
8.
ХРАНЕНЕ
Брашното
- старо, маслото - старо, хлябът - недопечен, бързо ядете, не дъвчите храната, безпокоите се, когато се храните, за какво ли не мислите и искате да бъдете здрави.
Яжте и благодарете, че има какво да ядете. Разумният свят следи човека как се храни. Ако той яде бавно и добре дъвче храната си, те му помагат във всичките работи. Почти всички болести във вашия организъм се дължат на неправилното хранене. Ревматизмът се явява вследствие събирането на нечистотии, на утайки по ставите.
Брашното
- старо, маслото - старо, хлябът - недопечен, бързо ядете, не дъвчите храната, безпокоите се, когато се храните, за какво ли не мислите и искате да бъдете здрави.
Здравето зависи от правилното хранене. Който има здрави зъби и дъвче добре храната си, не боледува. Ако дъвчеш само на лявата страна или само на дясната страна, не можеш да бъдеш здрав. Ако широко отваряш устата си при хранене, въздухът пречи на правилното храносмилане, тогава не можеш да бъдеш здрав. Една от причините за неуспеха в живота на съвременните хора се дължи на бързото ядене...Спре ли се при най-сладката хапка, в организма са натрупва една възходяща, творческа енергия, която гради, разширява и повдига човека.
към текста >>
9.
ПОСТ
Воденицата, която мели
брашно
, трябва поне един ден в месеца да прекрати работата си, за да поднови камъка.
За изплащане на този дълг са потребни шест милиона тона злато. За пренасяне на златото са нужни шест хиляди вагона, които ще изминат шест хиляди километра в час. Това е моето изчисление за дълга, който трябва да платите за 12 деня пост през годините, от времето на Христа до днес. И като ме питате защо страдате, казвам: "Всички хора страдат за 12 деня пост годишно, с което са нарушили свещения закон на преданието." - Човек трябва да яде по три пъти на ден. - Не е вярно.
Воденицата, която мели
брашно
, трябва поне един ден в месеца да прекрати работата си, за да поднови камъка.
На същото основание и човешкият стомах трябва поне един ден в месеца да си почине, за да продължи работата си добре. Това, което ви казвам, не е доказано научно, според официалната наука; това са мои научни изследвания и изчисления. Това е едно свещено предание. Като се питаш защо страдаш, знай, че страданията ти са част от неспазване на 12-дневния годишен пост. Когато камъкът на твоя стомах се развали, трябва да си купиш нов камък, но на Земята мъчно се купува нов камък.
към текста >>
10.
ЖИТО И ЖИТЕН РЕЖИМ
В Божествената книга не съществува закон, според който житото трябва да се мели на
брашно
.
на обед и З0гр. вечерта. Колко струва 100 гр жито? Житната вода (от сварено жито) е чудесно средство за лекуване на кръвта, кръвоносните съдове и много още болести. Ще кажете, че меленето на житото е необходимо. Не, това е най-несполучливият опит, който човечеството е могло някога да направи.
В Божествената книга не съществува закон, според който житото трябва да се мели на
брашно
.
Когато житото се мели на брашно, хранителните му вещества излетяват навън, а остават слабохранителните, които човек използва. Хранителността на житото се намира в люспите му, точно това, което хората изхвърлят. Меленето на житото е човешко изобретение. В бъдещата култура воденици няма да има. Най-добре е житото да се яде сурово, но понеже съвременните хора нямат здрави зъби, житото трябва да се вари и в този вид, докато е топло още, да се яде.
към текста >>
Когато житото се мели на
брашно
, хранителните му вещества излетяват навън, а остават слабохранителните, които човек използва.
Колко струва 100 гр жито? Житната вода (от сварено жито) е чудесно средство за лекуване на кръвта, кръвоносните съдове и много още болести. Ще кажете, че меленето на житото е необходимо. Не, това е най-несполучливият опит, който човечеството е могло някога да направи. В Божествената книга не съществува закон, според който житото трябва да се мели на брашно.
Когато житото се мели на
брашно
, хранителните му вещества излетяват навън, а остават слабохранителните, които човек използва.
Хранителността на житото се намира в люспите му, точно това, което хората изхвърлят. Меленето на житото е човешко изобретение. В бъдещата култура воденици няма да има. Най-добре е житото да се яде сурово, но понеже съвременните хора нямат здрави зъби, житото трябва да се вари и в този вид, докато е топло още, да се яде. Всеки ден трябва да се вари прясно жито.
към текста >>
Учим се да се мелим на
брашно
.
Ние мелим житото. Той е там. Всичките мазнини отиват нагоре. Остават за нас триците. Той казва: И аз така ще те меля.
Учим се да се мелим на
брашно
.
Значи, прясното жито е топъл хляб. Ще вземеш 100 грама жито и ще го разделиш на три части: сутрин 30 гр, на обяд 30 гр и вечер 40 гр. След всяко ядене ще пиеш по една-две чаши гореща вода. Житото съдържа енергия, каквато печеният хляб няма. Затова аз наричам житото "Божествена погача".
към текста >>
Не трябва да се прекарва житото през воденичния камък и тъй да се смила на
брашно
, а трябва да се дъвче сурово.
Майка има някое непослушно дете, момче или момиче, нека го стави една седмица да дъвче житото и да види какъв ефект ще произведе. Питат хората: Кога ще се поправи светът? Казвам: Когато всички хора почнат да ядат сухо жито. След като се поправят, нека почнат да варят житото, а после да го пекат на хляб. Сега процесите в света са обърнати наопаки.
Не трябва да се прекарва житото през воденичния камък и тъй да се смила на
брашно
, а трябва да се дъвче сурово.
Само така то ще предаде своята мощна сила и ще научи хората какво представлява законът на великото самопожертвувание. Дайте на престъпника да яде от това живо жито - той да дъвче житото и житото да го дъвче и като влезе в него туй жито, ще го пита: научи ли закона на жертвата? - Научих. - Е, сега и двамата ще живеем в мир и съгласие. Житният режим е един добър педагогически метод за превъзпитание и пречистване на хората и подготвянето им за новия живот, който идва на Земята - за постигане на великите идеали на човечеството.
към текста >>
11.
БОЖЕСТВЕНА ЗАКРИЛА
Той ги изпраща, като им казва: "Сега, като си отидете вкъщи, първата ви работа е да си купите дърва и
брашно
за зимата." Това го повтаря три пъти.
На събора на Духовната верига през 1912 г. в Търново присъстват седемдесет човека. Всеки получава лична покана от Учителя с името му, написано на една малка картичка. Съборът продължил три дни. Когато си тръгват и си вземат сбогом от Учителя.
Той ги изпраща, като им казва: "Сега, като си отидете вкъщи, първата ви работа е да си купите дърва и
брашно
за зимата." Това го повтаря три пъти.
Всички са учудени. Накрая запитват: "Защо, Учителю? Война ли ще има? " Учителят отговорил строго: "Война ще има. Всички ще отидете и всички ще се върнете".
към текста >>
12.
ПРОРОЧЕСТВА ЗА ВОЙНИТЕ
Съборът траял три дни и на раздягг Той им казал: "Когато си отидете, няма да започвате никаква работа, докатс не си набавите дърва и
брашно
за годината," На тръгване Той повторил па- същото.
ПРОРОЧЕСТВА ЗА ВОЙНИТЕ Спомени на ученици В 1912 г. Учителят с писмо извика на събора в Търново Тодор Абаджиев и баща ми Ради Иванов Дюлгеров.
Съборът траял три дни и на раздягг Той им казал: "Когато си отидете, няма да започвате никаква работа, докатс не си набавите дърва и
брашно
за годината," На тръгване Той повторил па- същото.
Тогава те Го запитали: "Учителю, война ли ще става? " На утвърдителния отговор те Го попитали какво ще стане с тях самите. Той отговорил "Всички ще отидете и ще се върнете." Това Той повторил три пъти. Това става на 25 август, а мобилизацията стана в началото на септември. И наистина всички бяха мобилизирани и всички се върнаха.
към текста >>
13.
ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
Хардалът се правеше тогава със синапено и пшенично
брашно
, смесени в пропорция едно към едно или две към едно.
След няколко дни белодробното възпаление стихва, Учителят е по-добре, но е много отслабнал. Това се забелязва от мнозина приятели. Учителят се завръща в София на 19 октомври. През ноември здравето Му е значително подобрено. Но към края на месеца получава остри бодежи и иска да Му се сложи хардал на гърба.
Хардалът се правеше тогава със синапено и пшенично
брашно
, смесени в пропорция едно към едно или две към едно.
Сместа се размива с вода, прави се кашичка, слага се на тензух и се полага на гърба така, че тензухът е на гърба, върху него е синапената лапа, а върху нея се поставя друга кърпа. Тази синапена лапа се държи няколко минути, след което се сваля. После гърбът се намазва със зехтин. Това нещо се прави от тези, които обслужват Учителя. В този момент Учителят иска помощ и я получава от приятелите.
към текста >>
14.
ЗАКОНЪТ ЗА ХЛЯБА
Абсолютно забранено е да се продават хлябът и
брашното
!
Помнете: Кармичният закон не прощава. В бъдеще хората ще се чудят на сегашните хора, че са били такива говеда, да продават и купуват хляба. Това са говедата на XX век! В Господнята молитва се говори само за хляба: "Хлябът наш насъщний, дай ни го нам днес! "
Абсолютно забранено е да се продават хлябът и
брашното
!
Не е позволено да продаваш хляб на брата си! Не е позволено да купуваш хляб от брата си! Няма по-голямо безчестие от това, да купуваш и продаваш хляб. Знаете ли колко жени, колко момичета са продали своята чест само за хляба? Знаете ли колко хора са продали възвишеното и благородното в себе си само за хляба?
към текста >>
Че хлябът и
брашното
се купуват и продават, това не те интересува!
Как ще ги погледна, както те искат, когато се опитват да ме лъжат. - "Учителят не се отнася добре с мене." - Как ще се отнеса добре, когато тъпчеш Истината с краката си?! Какво отношение мога да имам към оня, който осквернява с ума си Божественото знание, а със сърцето си опетнява Любовта на Бога? Това се отнася за всекиго от вас, никого не изключвам. Между вас няма нито един истински праведен човек.
Че хлябът и
брашното
се купуват и продават, това не те интересува!
Казваш: "Това е в реда на нещата, установен чрез закон." Всеки трябва да реши тоя въпрос сам за себе си. Ако вие не го разрешите, има други сили, вън от вас, които ще го разрешат. Съществуват разумни, интелигентни сили в света, които имат голяма мощ и активност. Ако доброволно не им се подчините, те ще ви заставят насила.
към текста >>
(Да не купуват и продават хляба,
брашното
и житото с пари.)
Когато в Новото Учение влязат хора, които не желаят да се променят, те се опитват да заобиколят законите. Неделните беседи, в които Учителят разяснява Закона за Хляба, не излязоха на бял свят. Как ще стане България първата страна, в която хлябът се дава даром, когато в нея няма ученици, които да спазват този закон?! Как учениците ще го предадат на българския народ, когато те самите не са го приложили?! Тези ученици, които купуват и продават хляба, не са проводници на Новите идеи и не могат да въведат Паневритмията в училищата, нито са в състояние да създадат училища, където да се възпитават младите хора.Първото условие за учениците на Новото Учение е да спазват Закона за хляба.
(Да не купуват и продават хляба,
брашното
и житото с пари.)
Този закон е пробният камък за учениците. Ако искаш да разбереш какво е нивото на един ученик или на една школа, виж дали спазват Закона за хляба! Това е първият и най-важен закон не само за последователите на Новото Учение, но за всички ученици от всички учения, за всички духовни школи и за всички хора по лицето на Земята. Думите на Учителя ни напомнят за това: "Когато Бог създаде хляба, забрани на хората да го продават."Ученикът трябва да владее един занаят. Развиването на умение и сръчност е едно задължително условие за всеки ученик.
към текста >>
15.
ЗАДАЧАТА НА УЧЕНИЦИТЕ И БЪЛГАРИТЕ
(Да не купуват и продават хляба,
брашното
и житото с пари.)
Когато в Новото Учение влязат хора, които не желаят да се променят, те се опитват да заобиколят законите. Неделните беседи, в които Учителят разяснява Закона за Хляба, не излязоха на бял свят. Как ще стане България първата страна, в която хлябът се дава даром, когато в нея няма ученици, които да спазват този закон?! Как учениците ще го предадат на българския народ, когато те самите не са го приложили?! Тези ученици, които купуват и продават хляба, не са проводници на Новите идеи и не могат да въведат Паневритмията в училищата, нито са в състояние да създадат училища, където да се възпитават младите хора.Първото условие за учениците на Новото Учение е да спазват Закона за хляба.
(Да не купуват и продават хляба,
брашното
и житото с пари.)
Този закон е пробният камък за учениците. Ако искаш да разбереш какво е нивото на един ученик или на една школа, виж дали спазват Закона за хляба! Това е първият и най-важен закон не само за последователите на Новото Учение, но за всички ученици от всички учения, за всички духовни школи и за всички хора по лицето на Земята. Думите на Учителя ни напомнят за това: "Когато Бог създаде хляба, забрани на хората да го продават."Ученикът трябва да владее един занаят. Развиването на умение и сръчност е едно задължително условие за всеки ученик.
към текста >>
16.
ОЦЕНЯВАЙТЕ МАЛКИТЕ БЛАГА
Новото жито, което сега сеете, ще го жънете в бъдеще, ще го направите на
брашно
и ще приготвите от него хляб.
Шишето, като падне, се счупва, а гумената топка, като падне, подскача. Значи при страданията вярващият преодолява и надделява. Гумената топка, която хвърлят децата, като я удрят на Земята подскача нагоре и пак пада; после сама отскача, но с по-малка сила; след това пак пада и пак отскача но с още по-малка сила, додето престане да пада. Така и страданието постепенно намалява, докато най-сетне престане. Всичко, което вие живеете днес, иде от миналото, а това, което ви говоря сега, то е материал за бъдещето.
Новото жито, което сега сеете, ще го жънете в бъдеще, ще го направите на
брашно
и ще приготвите от него хляб.
Като дете на място е да плачеш за една круша, но свършил си вече четири факултета, не е ли смешно да плачеш, че майка ти не ти е дала една круша? Тя ти казва: „Иди си вземи. Избери си най-хубавата.“ Но ти искаш тя да ти даде. Де е погрешката? Погрешката е във вашето желание; вие искате майка ви да постъпи така, както в миналото.
към текста >>
17.
ПЪТИЩАТА KЪM ЛЮБОВТА
Вие се стремите към богатство, слава и високо положение в света, обаче това е хромел – ще станете на
брашно
, нищо няма да получите, макар и да ви обещават много.
Днес всичкото това място е ваше, но до довечера. Някой е недоволен, че не е богат. Натовареният кон не е толкова свободен, колкото разтовареният. Като го разтоварят, той се радва. А вие скърбите, като ви разтоварят.
Вие се стремите към богатство, слава и високо положение в света, обаче това е хромел – ще станете на
брашно
, нищо няма да получите, макар и да ви обещават много.
Глупавият е недоволен, а умният е винаги доволен. Ако си недоволен, значи глупав си, когато си доволен, умен си. Станете сутрин, благодарете на Бога, че ставате. Благодарете, че има студ, че слънцето е изгряло, че се греете на огъня. Благодарете за вътрешното разположение, което Бог ви е дал.
към текста >>
18.
Първа част
Това е все едно на един гладен човек да не му дам хляб да яде, а да започна да му разправям как е приготвен хлябът, от какво
брашно
е направен, коя жена го е замесила, как го е пекла и т.н...
Той е една сила, която строи, въздига, съединява, обединява, дава радост и веселие на човешката душа. В последния стих от главата, която ви прочетох, важни са три думи: "живот", "познание" и "Бог". Животът е целта, към която се стремим, познанието е методът за постигане на тая цел, а Бог е средата или условията, от които можем да черпим този живот. Този въпрос има двоен смисъл. Мога да развия пред вас неговата чисто философска страна; мога да ви обясня биологическия му произход, неговата физиологическа и психическа проява и т.н., но това няма да ви ползва.
Това е все едно на един гладен човек да не му дам хляб да яде, а да започна да му разправям как е приготвен хлябът, от какво
брашно
е направен, коя жена го е замесила, как го е пекла и т.н...
Среда за човешката душа е Бог. Затова и Писанието казва: "В Него живеем, движим се и съществуваме", и чрез Него душата може да придобие своя първоначален живот, да се "облече" в безсмъртие. Следователно Бог е една вътрешна среда, вътрешно условие, вътрешна сила, от която постоянно трябва да черпим, така както нашите очи са свързани със светлината и черпят от нея, а дробовете с въздуха, стомаха с устата, така и нашето сърце, и нашият ум са средства, чрез които душата може да приеме живота... Вярно е, че когато едно същество губи връзката със своята среда, то се излага на смърт, все едно дали то е растение, риба, птица, млекопитаещо или човек законът еднакво действа. Христос, който дълбоко е разбирал тоя закон, казва, че е необходимо да познаваме Бога, или казано на научен език. че е нужно да имаме връзка със своята среда.
към текста >>
НАГОРЕ