НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
54
резултата в
27
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски
, 20.08.1830 г.
Обучен на църковнославянско пеене, младият Константин Дъновски привлича вниманието на тогавашния варненски
владика
Порфирий върху себе си със своя звучен глас, когато като доброволен певец от клира приглася на свещенослужението в църквата „Св.Богородица“ във Варна.
Изучил също така и черковното пеене, за което спомогнали голямата му музикалност и красивият глас, с които между впрочем се славят много родопчани. Едва петнадесетгодишен, Константин Дъновски става през 1845 г. учител в с. Горно Райково, намиращо се в непосредствена близост до родното му село. На следващата година той се премества отново като учител в Устово.
Обучен на църковнославянско пеене, младият Константин Дъновски привлича вниманието на тогавашния варненски
владика
Порфирий върху себе си със своя звучен глас, когато като доброволен певец от клира приглася на свещенослужението в църквата „Св.Богородица“ във Варна.
Това става причина да бъде поканен на служба в църквата. През 1847 г. Константин се среща с Атанас Чорбаджи (дядо на Учителя Петър Дънов по майчина линия) и това окончателно трасира бъдещето на младежа. Материалът е взет от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов * * *
към текста >>
Едновременно с това бил длъжен в рамките на своето послушание като млад духовник да бъде в чисти и прозрачни отношения с
владиката
Порфирий, който бил прекрасен епископ и ръководител, но по убеждение и дух истински грък.
Българската реч се чувала все по-често не само в крайните махали, но и в централната част на града. Търговският обмен и културните потребности на населението нарастнали и тази нова и разнолика българска община имала нужда от лидер. Това ново предизвикателство, изисквало още по-голяма настойчивост и вътрешна концентрация. В тази среда младият свещеник трябвало да прояви не само качества на пастир и организатор, но и на ловък дипломат. Той трябвало успешно да балансира в отношенията между сънародниците си - талантливи, амбициозни и упорити, но винаги противоречиви и самообвиняващи се, гърците - приели дълбоко идеята за своята изключителност и превъзходство над всички в държавата, и руснаците - водени от стратегията на своите имперски интереси за бъдещето на православните народи в Турция.
Едновременно с това бил длъжен в рамките на своето послушание като млад духовник да бъде в чисти и прозрачни отношения с
владиката
Порфирий, който бил прекрасен епископ и ръководител, но по убеждение и дух истински грък.
Очевидно неговата личност е била достатъчно многопластова и богата, за да бъде баща на всички вярващи в поверената му епархия. Отец Константин, като използвал това, в последващите си действия за утвърждането на тезата за българската идинтичност, бил както настойчив и храбър, така предпазлив и дискретен. Пример е една от първите му стъпки - постепенно започнал да произнася някои от ектениите на Светата Литургия и дори прочитал Евангелските текстове на славянски език. Това породило изключително национално въодушевление сред българите - все по-будни и активни. От друга страна имало и ответна реакция на гърците.
към текста >>
В своята ревност и взискателност те изискали от
владиката
Порфирий както преустановяването на тази практика, така и персонално наказание за храбрия духовник.
Очевидно неговата личност е била достатъчно многопластова и богата, за да бъде баща на всички вярващи в поверената му епархия. Отец Константин, като използвал това, в последващите си действия за утвърждането на тезата за българската идинтичност, бил както настойчив и храбър, така предпазлив и дискретен. Пример е една от първите му стъпки - постепенно започнал да произнася някои от ектениите на Светата Литургия и дори прочитал Евангелските текстове на славянски език. Това породило изключително национално въодушевление сред българите - все по-будни и активни. От друга страна имало и ответна реакция на гърците.
В своята ревност и взискателност те изискали от
владиката
Порфирий както преустановяването на тази практика, така и персонално наказание за храбрия духовник.
Отец Константин бил преместен от мястото, където служил, в митрополитската църква в града, под неговото пряко наблюдение. Когато видял, че този път е затворен, отец Константин сменил насоката на дейността си - спечелил благоволението на вицеконсула на Русия в града Александър Рачински. Неговото топло отношение към българите и лично обаяние му създали висок авторитет в града и областта. След няколко срещи се взело решение да бъде създаден български кръжок, в който участвал и консулът Рачински. След дълги настоявания и молби до владиката новите ратници на национолната кауза успели да спечелят благоволението на епископ Порфирий.
към текста >>
След дълги настоявания и молби до
владиката
новите ратници на национолната кауза успели да спечелят благоволението на епископ Порфирий.
В своята ревност и взискателност те изискали от владиката Порфирий както преустановяването на тази практика, така и персонално наказание за храбрия духовник. Отец Константин бил преместен от мястото, където служил, в митрополитската църква в града, под неговото пряко наблюдение. Когато видял, че този път е затворен, отец Константин сменил насоката на дейността си - спечелил благоволението на вицеконсула на Русия в града Александър Рачински. Неговото топло отношение към българите и лично обаяние му създали висок авторитет в града и областта. След няколко срещи се взело решение да бъде създаден български кръжок, в който участвал и консулът Рачински.
След дълги настоявания и молби до
владиката
новите ратници на национолната кауза успели да спечелят благоволението на епископ Порфирий.
Той позволил в съботен ден да бъде отслужвана Света Литургия на славянски език в храма "Свети Георги" в града, а малко след това бил преотстъпен манастирът „Св. Димитрий" /при двореца Евксиноград/ за славянска служба на празници. Отец Константин получил послушание да служи там. Успехите на българите във Варненско идвали един след друг, плод на няколко фактора, но най-важният от тях е всеотдайната дейност на младия духовник, който се превърнал "във всичко за всички". В негово лице те виждали своя баща, застъпник и истински водач.
към текста >>
След смъртта на
владика
Порфирий през 1864 г., отец Константин се отделил изцяло от връзките си с гръцката митрополия в град Варна и храбро издигнал знамето на отделна българска църква.
/обявяването на независима българска църква и отделянето от Патриаршията/ дали нов тласък на всички стремежи на варненските българи към самостоятелност. На 21 май 1861 г. в околностите на село Николаевка било взето решение за отделянето им от Патриаршията и обособяване на самостоятелна община, присъединена към Българската църква. Заедно с това била сформирана и първата българска училищна община и построена постройка към нея, която през 1862 г. била тържествено осветена.
След смъртта на
владика
Порфирий през 1864 г., отец Константин се отделил изцяло от връзките си с гръцката митрополия в град Варна и храбро издигнал знамето на отделна българска църква.
С още по-голям плам, вдъхновение и пастирска загриженост той се хвърлил в предните редици на борбата. Активно и без всякаква предпазливост представял българските искания пред представителите на турската власт в града. Благодорение на своя авторитет и добрата си репутация спечелил тяхното разположение. Българите поискали долния етаж на училищното здание в града да бъде превърнато в храм и там да се провеждат служби на славянски език. Така на 14 февруари 1865 г.
към текста >>
Тези му усилия предизикали омразата на гърците в града и лично новият
владика
Йоаким изискал неговото отстраняване от града в някой от светогорските манастири.
Лично той изготвил план за пропогандирането на идеите си сред сънародниците си в града и околността, като изпращал хора по селата и махалите, за да говорят за новата църква на българите и да ги канят да записват децата си в училището към нея. Неговите усилия били толкова енергични и последователни, че за кратко време не само българи, но и гагаузи започнали да посещават това българско средище. Пламенният възрожденец обикалял храмовете в околността като истински пастир и патриот. По всякакъв начин събуждал християнската съвест на сънародниците си и подклаждал националното им чувство. Освещавал храмове, кръщавал деца, венчавал и погребвал на славянски език, като навсякъде проповядвал, увещавал и назидавал.
Тези му усилия предизикали омразата на гърците в града и лично новият
владика
Йоаким изискал неговото отстраняване от града в някой от светогорските манастири.
За мощната и широкомащабна дейност на отец Дъновски свидетелства и подробното изложение на този архиейрей, в което той изрично подчертава, че от общо 90 села, които са му поверени, са останали само 10, а другите са преминали под управлението на Българската църква. Размяната на удари между българи и гърци продължила под пълно напрежение на силите, но вече нашите предци били много по-добре подготвени и организирани. Стъпка по стъпка те печелили благоволението на турските сановници и отбелязвали успех след успех. Отец Константин лично организирал и провел среща-събор на всички българи свещеници и заможни народни дейци в епархията на 15 август 1866 г. в град Варна, на който бил приет "Привременен законник", уреждащ църковната община.
към текста >>
Той от самото начало бил верен и сигурен помощник на новия
владика
в прокарването на неговите идеи и въжделения в епархията.
Веднага след радостта от победата за българите дошло горчиво разочарование, след като разбрали, че градът и околните села са извън очертаните териториални граници. Те започнали енергични действия - подписки, петиции, писма до Цариград за промяна на статуквото и така предизвикали действия на върха - Варненската и Преславската епархия били обединени и бил изпратен нов митрополит епископ Симеон. Същият пристигнал в града и на 4 декември 1872 г. отслужил първата тържествена литургия в храма "Св. Арх. Михаил" в съслужение със свещеник Константин Дъновски.
Той от самото начало бил верен и сигурен помощник на новия
владика
в прокарването на неговите идеи и въжделения в епархията.
Когато избухнала Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. отец Константин се включил активно на страната на руснаците. Още от 1876 г. той бил започнал да служи към руския параклис при консулството. Тесните му връзки с тях, както и изключителната му активност по време на цялата кампания, му навлекли тежки неприятности от страна на турската власт и гърците.
към текста >>
2.
Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът
, 10.04.1854 г.
Антиминсът даден на бащата на Учителя е заверен от Варненския
владика
, които тогава е пребивавал в Провадия.
Материалът е взет от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов Спомен на Николай Дойнов 7. ЗА АНТИМИНСА Бащата на Учителя, като младеж е тръгнал за Света гора за да се покалугери, но е бил върнат от един странен монах, който му е дал и този Антиминс.* Антиминсът е икона, която представлява Христос снет от кръста, около него майка му, жените, учениците му и Йосиф от Ариматея - приготовляват го за погребението му.
Антиминсът даден на бащата на Учителя е заверен от Варненския
владика
, които тогава е пребивавал в Провадия.
Там е била резиденцията му. Заверката носи дата 1820 година. Така завереният Антимин, където и да се постави на маса или камък, става олтар и може да се извърши служба. Антиминсът, които беше разпространен между приятелите в братството е печатан от оригинала даден на бащата на Учителя от онзи загадъчен монах в църквата „Свети Димитър" в Солун. Препечатването е станало към 1915 година в Москва, по желанието на дядо поп Константин, бащата на Учителя и разбира се със съгласието на Учителя.
към текста >>
3.
Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов
, 7.03.1897 г.
Разправяха ми, че веднъж той е бил извикан в митрополията от
владиката
Симеон Варненски, в която е работил като свещеник.
Дядо поп знаеше всичко това и затова отклоняваше с достойнство цялата атака на църквата и не допускаше чрез него, като свещеник на тази църква, тя да упражни някакво въздействие върху рождения му син. Тогава църковниците са смятали, че чрез дядо поп ще могат да вразумят младия му образован син, но той знаеше кой е сина му, уважаваше го и зачитането им бе взаимно. Дядо поп беше посещавал София, бяхме го виждали в нашите среди - седеше на стол, гледаше ни, усмихваше се и беше в едно състояние на благост като виждаше, че ние всички се движим около сина му като около някакво слънце. Той знаеше, че Духът бе в сина му. Не можеше да не изпитва бащинско удовлетворение, че е бил свидетел на такива Божии свидетелства и че е доживял всичко това пророчески да се сбъдне.
Разправяха ми, че веднъж той е бил извикан в митрополията от
владиката
Симеон Варненски, в която е работил като свещеник.
Владиката нарекъл сина му Юда и че е изменил на църквата. Дядо поп толкова се възмутил, че станал и с голяма сила ударил плесница на владиката в присъствие на всички свещеници и си излязъл, а владиката не казал нито дума. Във връзка с този инцидент, Учителят казал за владиката следното: "За тези му думи ще боледува, ще боледува, но все пак ще оцелее". И наистина, владиката боледувал много дълго, но накрая оздравял. Мария Тодорова
към текста >>
Владиката
нарекъл сина му Юда и че е изменил на църквата.
Тогава църковниците са смятали, че чрез дядо поп ще могат да вразумят младия му образован син, но той знаеше кой е сина му, уважаваше го и зачитането им бе взаимно. Дядо поп беше посещавал София, бяхме го виждали в нашите среди - седеше на стол, гледаше ни, усмихваше се и беше в едно състояние на благост като виждаше, че ние всички се движим около сина му като около някакво слънце. Той знаеше, че Духът бе в сина му. Не можеше да не изпитва бащинско удовлетворение, че е бил свидетел на такива Божии свидетелства и че е доживял всичко това пророчески да се сбъдне. Разправяха ми, че веднъж той е бил извикан в митрополията от владиката Симеон Варненски, в която е работил като свещеник.
Владиката
нарекъл сина му Юда и че е изменил на църквата.
Дядо поп толкова се възмутил, че станал и с голяма сила ударил плесница на владиката в присъствие на всички свещеници и си излязъл, а владиката не казал нито дума. Във връзка с този инцидент, Учителят казал за владиката следното: "За тези му думи ще боледува, ще боледува, но все пак ще оцелее". И наистина, владиката боледувал много дълго, но накрая оздравял. Мария Тодорова На 7 март 1897 г.
към текста >>
Дядо поп толкова се възмутил, че станал и с голяма сила ударил плесница на
владиката
в присъствие на всички свещеници и си излязъл, а
владиката
не казал нито дума.
Дядо поп беше посещавал София, бяхме го виждали в нашите среди - седеше на стол, гледаше ни, усмихваше се и беше в едно състояние на благост като виждаше, че ние всички се движим около сина му като около някакво слънце. Той знаеше, че Духът бе в сина му. Не можеше да не изпитва бащинско удовлетворение, че е бил свидетел на такива Божии свидетелства и че е доживял всичко това пророчески да се сбъдне. Разправяха ми, че веднъж той е бил извикан в митрополията от владиката Симеон Варненски, в която е работил като свещеник. Владиката нарекъл сина му Юда и че е изменил на църквата.
Дядо поп толкова се възмутил, че станал и с голяма сила ударил плесница на
владиката
в присъствие на всички свещеници и си излязъл, а
владиката
не казал нито дума.
Във връзка с този инцидент, Учителят казал за владиката следното: "За тези му думи ще боледува, ще боледува, но все пак ще оцелее". И наистина, владиката боледувал много дълго, но накрая оздравял. Мария Тодорова На 7 март 1897 г. в село Тетово, Русенско, в една страноприемница, в която са отседнали да пренощуват, в присъствието на поп Константин Дъновски, върху главата на 33-годишния Петър Дънов слиза Божественият Дух.
към текста >>
Във връзка с този инцидент, Учителят казал за
владиката
следното: "За тези му думи ще боледува, ще боледува, но все пак ще оцелее".
Той знаеше, че Духът бе в сина му. Не можеше да не изпитва бащинско удовлетворение, че е бил свидетел на такива Божии свидетелства и че е доживял всичко това пророчески да се сбъдне. Разправяха ми, че веднъж той е бил извикан в митрополията от владиката Симеон Варненски, в която е работил като свещеник. Владиката нарекъл сина му Юда и че е изменил на църквата. Дядо поп толкова се възмутил, че станал и с голяма сила ударил плесница на владиката в присъствие на всички свещеници и си излязъл, а владиката не казал нито дума.
Във връзка с този инцидент, Учителят казал за
владиката
следното: "За тези му думи ще боледува, ще боледува, но все пак ще оцелее".
И наистина, владиката боледувал много дълго, но накрая оздравял. Мария Тодорова На 7 март 1897 г. в село Тетово, Русенско, в една страноприемница, в която са отседнали да пренощуват, в присъствието на поп Константин Дъновски, върху главата на 33-годишния Петър Дънов слиза Божественият Дух. Небето се отваря и Бог изпраща Божествения си Дух за изпълнение на Своето Знамение: като обещание за человеческия род, ражда се от Дух и Сила Прославеният Вожд.
към текста >>
И наистина,
владиката
боледувал много дълго, но накрая оздравял.
Не можеше да не изпитва бащинско удовлетворение, че е бил свидетел на такива Божии свидетелства и че е доживял всичко това пророчески да се сбъдне. Разправяха ми, че веднъж той е бил извикан в митрополията от владиката Симеон Варненски, в която е работил като свещеник. Владиката нарекъл сина му Юда и че е изменил на църквата. Дядо поп толкова се възмутил, че станал и с голяма сила ударил плесница на владиката в присъствие на всички свещеници и си излязъл, а владиката не казал нито дума. Във връзка с този инцидент, Учителят казал за владиката следното: "За тези му думи ще боледува, ще боледува, но все пак ще оцелее".
И наистина,
владиката
боледувал много дълго, но накрая оздравял.
Мария Тодорова На 7 март 1897 г. в село Тетово, Русенско, в една страноприемница, в която са отседнали да пренощуват, в присъствието на поп Константин Дъновски, върху главата на 33-годишния Петър Дънов слиза Божественият Дух. Небето се отваря и Бог изпраща Божествения си Дух за изпълнение на Своето Знамение: като обещание за человеческия род, ражда се от Дух и Сила Прославеният Вожд. Още едно Знамение слиза от Божествения Свят върху Сина български и върху българска плът и кръв се ознаменува чрез Сила и Дух.
към текста >>
4.
Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София
, 2.09.1897 г.
Ето, Сионе, твоят избран Цар и
Владика
на все; в тебе не се е подишал подобен Нему.
Синовете ти и дъщерите ти отдалеч ще ги донесат на камили и мъски, и даже по-славно от това. Ето, подигни очите си и виж Господа, който стои посред тебе като жених, готов за невестата. Виж, колко са славни Неговите въжделения от Небето. Подигни очите си и виж как Той стои почтено помежду ви. Погледни и виж, как Той е кротък и смирен по дух и сърце.
Ето, Сионе, твоят избран Цар и
Владика
на все; в тебе не се е подишал подобен Нему.
Възвести се сега за Помазаника Господен. Възтръби и възвести на народите славата Му, защото Той е Господ крепкий, Господ силний, Господ славний, идещ облечен в дрехите на Правда и Мир, на Святост и Любов. От сега вече няма да се чуе в тебе плач и ридание, но радост и веселие Господне. Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със знание и благодат и всички ще бъдат научени от Него и ще се нарекат род избран, семе Царско, свещеници Божии. Пейте на Господа песен нова.
към текста >>
Ето Сионе твоятъ избранъ Царь и
владика
на все, въ тебе не се е подигалъ подобенъ нему.
Синоветѣ ти и дащеритѣ ти отдалечъ ще ги донесѫтъ на камили и и мѫски, и даже по славно отъ това. Ето подигни очитѣ си, и вижъ Господа който стои посредъ тебе, катъ женихъ готовъ за невѣстата. Вижъ колко сѫ славни неговитѣ въжделения отъ небето. Подигни очитѣ си и вижъ какъ той стой почтено помежду ви. Погледни и вижъ какъ той е кротъкъ и смиренъ по духъ и сърдце.
Ето Сионе твоятъ избранъ Царь и
владика
на все, въ тебе не се е подигалъ подобенъ нему.
Възвѣсти се сега за Помазанника Господенъ. Възтрѫби и възвѣсти на народитѣ славата му, защото той е Господъ крѣпкий, Господъ силний, Господъ славний, идящъ облеченъ въ дрѣхитѣ на правда и миръ на святосъ и любовь, отсега вече нѣма да се чуе въ тебе плачъ и ридание, но радость и веселие Господне. Защото Господъ Богъ твой ще испълни земята съ знание и благодатъ, и всички ще бѫдатъ научени отъ него и ще се нарекътъ родъ избранъ, сѣме Царско, свѣщеници Божии. Пѣйте на Господа пѣсень нова. Осана, осана.
към текста >>
5.
Учителя изнася във Варна “Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”
, 8.10.1898 г.
В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния
Владика
помежду другите.
В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище. Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на този свят. Вие скоро наближавате да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат един след друг в една нова област на горните върховни светове.
В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния
Владика
помежду другите.
Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко. Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота. Този, който ви е родил, бодърствува над вас.
към текста >>
6.
Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов
, 9.04.1900 г.
Скоро ни изповяда, че неговите роднини искали да ги води по сладкарници и танцувални вечеринки, че искали да го назначат чиновник при
владиката
, който бил близък на баща му.
Точно в това време те се завръщаха заедно с П. Киров от лозята на Варна. Там те са ходили на разходка и са имали дълги и твърде оживени разговори. Учителя беше млад енергичен мъж, изискано облечен, който говореше охотно, както и охотно мълчеше и слушаше с усмивка събеседника. Обичаше да се шегува.
Скоро ни изповяда, че неговите роднини искали да ги води по сладкарници и танцувални вечеринки, че искали да го назначат чиновник при
владиката
, който бил близък на баща му.
Той учтиво отклонявал всичките покани, като предпочитал да се занимава с четене, с изнасяне на беседи по френология в читалището. Тогава издал книжката си „Науката и възпитанието", която обаче не му донесла никакви особени приходи - той и без това повечето я подарявал. По-късно той беше предприел обиколки из страната, като пак така изнасяше сказки и правеше измервания на черепите, от което е имал известни скромни доходи. Когато по- късно идваше в Бургас, за да не плаща на хотел, спяхме заедно на едно легло в моята скромна стаичка. Но никога не се назначи на държавна служба, нито беше станал зависим от някого.
към текста >>
7.
Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов
, 23.07.1900 г.
Скоро ни изповяда, че неговите роднини искали да ги води по сладкарници и танцувални вечеринки, че искали да го назначат чиновник при
владиката
, който бил близък на баща му.
Точно в това време те се завръщаха заедно с П. Киров от лозята на Варна. Там те са ходили на разходка и са имали дълги и твърде оживени разговори. Учителя беше млад енергичен мъж, изискано облечен, който говореше охотно, както и охотно мълчеше и слушаше с усмивка събеседника. Обичаше да се шегува.
Скоро ни изповяда, че неговите роднини искали да ги води по сладкарници и танцувални вечеринки, че искали да го назначат чиновник при
владиката
, който бил близък на баща му.
Той учтиво отклонявал всичките покани, като предпочитал да се занимава с четене, с изнасяне на беседи по френология в читалището. Тогава издал книжката си „Науката и възпитанието", която обаче не му донесла никакви особени приходи - той и без това повечето я подарявал. По-късно той беше предприел обиколки из страната, като пак така изнасяше сказки и правеше измервания на черепите, от което е имал известни скромни доходи. Когато по- късно идваше в Бургас, за да не плаща на хотел, спяхме заедно на едно легло в моята скромна стаичка. Но никога не се назначи на държавна служба, нито беше станал зависим от някого.
към текста >>
8.
Учителят през лятото на 1914 г. прави екскурзия до Черни връх с десет свои съмишленици
, 06.1914 г.
усърдно служат на своя бог Мамона; и едната и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи... По-нататък, и при извършването на религиозните „тръби", както напр, незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело занаята си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен
владика
).
- нашият председател, г. Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, той не е против една законна отбрана на отечеството: това е една От обикновените работи, които трябва да вършим по-добре от другите, това е един дълг... " И по-нататък: „ние събаряме вярата и изгонихме религията из училищата си (фрази, преписани от „Църковен вестник", орган на Синода -Б.Н.), но къде са блюстителите на народните завети? "... и т.н. Тия кратки цитати из статия и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософска-та) църкви - последната на българска почва - са лика-прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи" и „свещеници", които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т.е.
усърдно служат на своя бог Мамона; и едната и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи... По-нататък, и при извършването на религиозните „тръби", както напр, незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело занаята си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен
владика
).
Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, те-ософските попове (бивши православни дякони) се защитават по своеобразен начин. Сега, атакувани неочаквано, те излизат публично в печата да декларират, че никога не са били против властта, против „националните идеали и държавни нужди" (израз, който може всичко да побере...)! Разбира се, и ние потвърждаваме това: българските теософи са били всякога с всяка власт. За това те не само никога не са видели „обществената" и не са бивали интернирвани или арестувани, но всякога като галени деца на властта са държали сказките си, даже субсидирани от държавата, ту из казармите, ту във военните клубове, всякога свободно са устройвали своите миниатюрни „конгреси", всякога са били добре приети и търпени „сладкодумни гости на държавната трапеза", получавали са продължителни командировки в странство за сметка на „милото отечество" и „държавните нужди", пък и по настоящем използват своите синекурни длъжности (т.е. плащано от народа безделие) в Народната Библиотека, дето даже не стъпват на работа.
към текста >>
9.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1914 г.
Запример, има евангелски проповедници със заплати, да кажем, 200 лева месечно и Христос казва: „Добре, дайте му 200 лева на месец." Един
владика
иска 1000 лева на месец и Христос казва: „Добре, платете му." Друг свещеник иска 150, требите, курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте му ги нему."И така, сега Христос плаща на всички ни много или малко, защото трябва ни да живеем в този свят.
Да учиш умните, всякой може, но да обичаш безумните, които ще ти заплатят според безумието, това е Божественото. Тези са принципите, които аз държа, и тези принципи са Христови. Когато тези принципи влязат в църквата и във вас, ще преобразят вашия живот.Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизате в някой кладенец, трябва да имате здраво въже, защото можете да останете вътре. Трябва кофата ви да е здрава и тези, които ви спущат в кладенеца, трябва да бъдат здрави хора.Христовата църква се образува и тия, които са в нея, искат да Му служат, но да им плати. И Христос казва: „Добре, работете, Аз ще ви платя." И в този случай те ще вземат толкова, колкото са се пазарили.
Запример, има евангелски проповедници със заплати, да кажем, 200 лева месечно и Христос казва: „Добре, дайте му 200 лева на месец." Един
владика
иска 1000 лева на месец и Христос казва: „Добре, платете му." Друг свещеник иска 150, требите, курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте му ги нему."И така, сега Христос плаща на всички ни много или малко, защото трябва ни да живеем в този свят.
Обаче, за да разберем вътрешната страна на християнството, трябва да дойдем при тези светци, които стояха много по-високо от оная тълпа, която търсеше и славеше Христа не за друго, а за хляб, та Го предизвика да им каже: „Търсите Ме за хляба." Когато тези двамата слепци викаха: „Господи, помилуй ни, Сине Давидов." Думата „помилуй" съдържа в себе си дълбок смисъл. С тези думи тези слепци са изявявали, че всичките техни пътища са били пътища на страдание и падение и затова искали да им се отворят очите, за да бъдат въведени в Христовата църква. Това говореше тяхната душа и Христос се докосна и отвори очите им. Тези двама слепци станаха Негови ученици отпосле. И знаете ли кои бяха тези слепци?
към текста >>
10.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август
, 17.08.1914 г.
Такъв човек може и да е кръстен и от свещеник, даже и от
владика
, но той пак не е християнин.
Защото Господ го стопява и от 200 става на два килограма и като сте по-леки, казват, че сте оглупели. Но за нас е празна работа този израз, защото именно в такъв случай ние притежаваме Божествения нектар. Често пъти не бива да се гледа на лице, на красиво лице, защото това лице може да носи излишен багаж. А ти гледай душата на някого и като го сравняваш със себе си, гледай да подхождат неговите душевни качества с твоите.Ако ние можем да разберем дълбокия смисъл на Христовото учение, чрез своя език да произнесем това име, само тогава ше намерим откъде се е явило заключението, което се е въвело между съвременното духовенство. Виждаме, че Христос казва: „Да не кълнете." Значи всички тия, които кълнат, не са научили думата „любов".
Такъв човек може и да е кръстен и от свещеник, даже и от
владика
, но той пак не е християнин.
Може да е кръстен с Ио[а]новото кръщение, обаче не е кръстен с огън. Но когато Христос дойде при нас, ще ни научи как да произнасяме думата „любов", защото именно с тази дума започва животът. И аз искам да правите известна опитност с тази дума, та особено сега. Вие у дома си, било търговци или свещеници, всичко може да имате, но не и любов, Ако знаем тази дума как да я произнасяме, ще облекчим до минимум нашите свивания и ще направим нашия живот от сносен по-сносен.Ако дойде Христос зимно време, вие няма да Го разберете, ще Му зададете редица въпроси, ще искате занимание и правда. Но ако дойде при вас, когато е пролетта на вашия живот, то тия въпроси няма да Му ги зададете.
към текста >>
11.
Димитър Голов завършва земния си път.
, 8.11.1917 г.
Но
владиката
ги заставил да извършат тази погребална церемония от уважение към дейната и богата духовна натура на обичания и ценен от всички Димитър Голов.
Същата нощ починал. По това време Учителят е бил във Варна. Близките на Голов получили писмо от него: “Използваха отсъствието ми и го грабнаха.” Свещениците не искали да избършат опело, защото са го смятали за сектант.
Но
владиката
ги заставил да извършат тази погребална церемония от уважение към дейната и богата духовна натура на обичания и ценен от всички Димитър Голов.
_____________________Източник: Димитър Голов (1863-1917)ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ Списание "Сила и Живот" 1992- 1996г. Брой 1-2 -1995г.
към текста >>
12.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
усърдно служат на своя бог Мамона: и едната, и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи...По-нататък, и при извършването на религиозните „треби", както например незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело знанията си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен
владика
).
- нашият председател, г. Софрони Ников, безстрашно се есражавал на най-предните позиции (к.н.), той не е против една законна отбрана на отечеството: това е една от обикновените работи, които трябва да вършим по-добре от другите, това е един дълг". И по нататък: „Ние събаряме вярата и изгонихме религията из училищата си (фрази преписани от „Църковен вестник", орган на Синода - Б.Н.), но къде са блюстителите на народните завети? "... и т.н. Тия кратки цитати из статията и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософската) църкви - последната на българска почва - са лика-прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи" и „свещеници", които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т.е.
усърдно служат на своя бог Мамона: и едната, и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи...По-нататък, и при извършването на религиозните „треби", както например незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело знанията си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен
владика
).
Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, теософските попове (бивши православни дякони) се защищават по своеобразен начин. Сега, атакувани неочаквано, те излизат публично в печата да декларират, че никога не са били против властта, против „националните идеали и държавни нужди" (израз, който може всичко да побере...). Разбира се, и ние потвърждаваме това: българските теософи са били всякога с всяка власт. Затова те не само никога не са видели „обществената" и не са бивали интернирвани или арестувани, но всякога като галени деца на властта, са държали сказките си, даже субсидирани от държавата, ту из казармите, ту във военните клубове, всякога свободно са устройвали своите миниатюрни „конгреси", всякога са били добре приети и търпени „сладкодумни гости на държавната трапеза", получавали са продължителни командировки в странство за сметка на „милото отечество" и „държавните нужди", пък и по настоящем използуват своите синекурни длъжности (т.е. плащано от народа безделие) в Народната библиотека, дето даже не стъпват на работа.
към текста >>
13.
Учителя е поканен от Архимандрит Евтимий на диспут в салона на читалище 'Надежда', Търново
, 19.08.1922 г.
Търновският
владика
Йосиф, възползван от положението си на началник на военното духовенство при Главната квартира през Първата световна война, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство.
Времето на диспути и схоластично богословие отдавна е минало. Сега приказките нямат стойност, а делата. Г-н Дънов ви каза, че неговото учение не е учение на диспути, а на опита. Той ви попита: „Защо 2000 години досега това учение не е приложено? " А вие отговорихте на 27т.м., че не можело изведнъж, а постепенно.
Търновският
владика
Йосиф, възползван от положението си на началник на военното духовенство при Главната квартира през Първата световна война, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство.
Но не се мина много време и този владика, проповедник на „евангелската любов", с чаша шампанско вино в ръка си замина за другия свят. Неотдавна той беше последван и от един друг гонител – синодалния чиновник Ласков, който тоже се беше запретнал със синодалните фондове да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледствуваше около Събора на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания. Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.) 1922_10 Имало ли е диспут в читалище „Надежда" СПОМЕН НА ГЕОРГИ ПОПОВ ЗА СЪБОРА В ГРАД ТЪРНОВО - 1922 год.
към текста >>
Но не се мина много време и този
владика
, проповедник на „евангелската любов", с чаша шампанско вино в ръка си замина за другия свят.
Сега приказките нямат стойност, а делата. Г-н Дънов ви каза, че неговото учение не е учение на диспути, а на опита. Той ви попита: „Защо 2000 години досега това учение не е приложено? " А вие отговорихте на 27т.м., че не можело изведнъж, а постепенно. Търновският владика Йосиф, възползван от положението си на началник на военното духовенство при Главната квартира през Първата световна война, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство.
Но не се мина много време и този
владика
, проповедник на „евангелската любов", с чаша шампанско вино в ръка си замина за другия свят.
Неотдавна той беше последван и от един друг гонител – синодалния чиновник Ласков, който тоже се беше запретнал със синодалните фондове да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледствуваше около Събора на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания. Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.) 1922_10 Имало ли е диспут в читалище „Надежда" СПОМЕН НА ГЕОРГИ ПОПОВ ЗА СЪБОРА В ГРАД ТЪРНОВО - 1922 год. Ето една постъпка на духовенството, в лицето на своите владици и попове, през време на събора на Бялото Братство в град Търново — 1922 година, описан от Георги Попов, наш брат от град Пловдив:
към текста >>
14.
„Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък
, 27.08.1922 г.
Търновският
владика
Йосиф, възползван от положението си на началник на военното духовенство при Главната квартира през Първата световна война, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство.
Времето на диспути и схоластично богословие отдавна е минало. Сега приказките нямат стойност, а делата. Г-н Дънов ви каза, че неговото учение не е учение на диспути, а на опита. Той ви попита: „Защо 2000 години досега това учение не е приложено? " А вие отговорихте на 27т.м., че не можело изведнъж, а постепенно.
Търновският
владика
Йосиф, възползван от положението си на началник на военното духовенство при Главната квартира през Първата световна война, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство.
Но не се мина много време и този владика, проповедник на „евангелската любов", с чаша шампанско вино в ръка си замина за другия свят. Неотдавна той беше последван и от един друг гонител – синодалния чиновник Ласков, който тоже се беше запретнал със синодалните фондове да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледствуваше около Събора на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания. Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.) 1922_10 Имало ли е диспут в читалище „Надежда"
към текста >>
Но не се мина много време и този
владика
, проповедник на „евангелската любов", с чаша шампанско вино в ръка си замина за другия свят.
Сега приказките нямат стойност, а делата. Г-н Дънов ви каза, че неговото учение не е учение на диспути, а на опита. Той ви попита: „Защо 2000 години досега това учение не е приложено? " А вие отговорихте на 27т.м., че не можело изведнъж, а постепенно. Търновският владика Йосиф, възползван от положението си на началник на военното духовенство при Главната квартира през Първата световна война, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство.
Но не се мина много време и този
владика
, проповедник на „евангелската любов", с чаша шампанско вино в ръка си замина за другия свят.
Неотдавна той беше последван и от един друг гонител – синодалния чиновник Ласков, който тоже се беше запретнал със синодалните фондове да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледствуваше около Събора на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания. Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.) 1922_10 Имало ли е диспут в читалище „Надежда"
към текста >>
15.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември
, 9.09.1923 г.
Поканват те да станеш
владика
.
Ти кажи: „Аз български министър не ставам". Станеш ли български министър, окултен ученик не можеш да бъдеш. Ти ще намериш затвора. Ще дадат подкупи, ще се оцапаш. Ще кажеш: „Всичко ставам, но министър не ставам в България".
Поканват те да станеш
владика
.
Ще кажеш: „Всичко ставам в България, но владика не ставам". Един окултен ученик трябва да избира скромни длъжности, не трябва да избира завидни длъжности. Генерал не иска да става той. Малки длъжности. При големи длъжности човек има подчинени.
към текста >>
Ще кажеш: „Всичко ставам в България, но
владика
не ставам".
Станеш ли български министър, окултен ученик не можеш да бъдеш. Ти ще намериш затвора. Ще дадат подкупи, ще се оцапаш. Ще кажеш: „Всичко ставам, но министър не ставам в България". Поканват те да станеш владика.
Ще кажеш: „Всичко ставам в България, но
владика
не ставам".
Един окултен ученик трябва да избира скромни длъжности, не трябва да избира завидни длъжности. Генерал не иска да става той. Малки длъжности. При големи длъжности човек има подчинени. И като не знаеш как да постъпиш ще се компрометираш.
към текста >>
16.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 10 септември
, 10.09.1923 г.
Например, еди на кого си изгоряла къщата; еди-кой си министър заминал; царят къде е ходил; кой
владика
къде е служил.
Той е, че изпъкват образи неприятни и ти ги задържаш. Някои хора се карали, ти задържаш това. Чел си някой весник, задържаш всичко от вестника. И ти не можеш да отправиш ума си към Бога. Като четете вестниците, лъжливите места във вестника не ги четете.
Например, еди на кого си изгоряла къщата; еди-кой си министър заминал; царят къде е ходил; кой
владика
къде е служил.
Тези неща на вас не ви трябват. Четете същественото във вестника, това, което може да ви служи за уякване на мисълта. В сегашния обществен живот, жълтата преса е една зараза. Този крясък наоколо, това движение наоколо е една злина. Това движение е едно вечно смущение: трака- трука, трака-трука.
към текста >>
17.
Разговор на Учителя с ръководителите - 21 април. София
, 21.04.1927 г.
На поп,
владика
не трябва да се помага.
В подсъзнанието му виждам, че борят се два вида същества - и на Бога иска да служи, и на света. Казвам: Хората трябва да се сплотят за да си помагат един на друг. Има въпроси, които с пари не се разрешават. Например, болен е един човек, умира - парите не помагат в случая. Трябва да има приятели, които да му помогнат в случая.И поповете сега имат дългове и търсят кому да прехвърлят тия си дългове, а закона е, че те трябва да си носят дълговете, за да се изплатят-много им е дадено и опитвани са толкова пъти!
На поп,
владика
не трябва да се помага.
Това е безвъзвратно решено. На някой беден, прост човек може да се помогне, но не и на поп или владика. Те са се изплашили от нас и в главите им все наши хора се въртят. Сутрин откато станат и им се изпречи някой „дъновист" пред тях. Не се спирайте пред тях.
към текста >>
На някой беден, прост човек може да се помогне, но не и на поп или
владика
.
Има въпроси, които с пари не се разрешават. Например, болен е един човек, умира - парите не помагат в случая. Трябва да има приятели, които да му помогнат в случая.И поповете сега имат дългове и търсят кому да прехвърлят тия си дългове, а закона е, че те трябва да си носят дълговете, за да се изплатят-много им е дадено и опитвани са толкова пъти! На поп, владика не трябва да се помага. Това е безвъзвратно решено.
На някой беден, прост човек може да се помогне, но не и на поп или
владика
.
Те са се изплашили от нас и в главите им все наши хора се въртят. Сутрин откато станат и им се изпречи някой „дъновист" пред тях. Не се спирайте пред тях. В България има само пет попа, нито един повече - само пет попа има.Трябва разумна работа, а не само и духовна. Кучетата като лаят, това показва, че искат по едно парче хляб.
към текста >>
18.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари
, 30.01.1928 г.
Нима ме прати
владиката
да го сторя?
Дух, да се махнеш от тук, инквизиторко! Да изчезнеш яко дим! " Баба хаджийка приела побоя безропотно и въпреки своята авторитетност не посмяла да се оплаче от своята белопола посестрима... Но, Варвара, в Името на Отца и Сина, и Св. Дух, успяла да уволни хаджийката и да я прати този път по... дяволите. Така приютът се спасил от едно голямо зло за известно време...- Кой дявол те донесе тук - питали я поповете и хаджийката.- Аз съм злият Дух - казвала Варвара и дигала тежкия метален кръст над главите им, и като тояга застрашително го размахвала над тях... И чудеше се тя самата: „Защо бих хаджийката?
Нима ме прати
владиката
да го сторя?
Нима аз исках да стана директорка? Не, не! Аз просто в името на Отца и Сина, и Светия Дух пъдя бесовете.” Сините й очички така засвяткват, наистина да се уплашиш. Не, тя не е демон. Защото с кръста биеше злата хаджийка, която мъчеше нещастницата.
към текста >>
Освен, че го хванали и го били в църквата, но го предали и на заптиите да го довършат... Като се научила Варвара, а тя се научила доста късно, влязла внезапно при
владиката
, застанала до звънеца, за да му попречи, ако иска да звъни и ми креснала: „Скоро напиши книга да се отпусне човека, иначе ще те хвърля от прозореца!
Аз просто в името на Отца и Сина, и Светия Дух пъдя бесовете.” Сините й очички така засвяткват, наистина да се уплашиш. Не, тя не е демон. Защото с кръста биеше злата хаджийка, която мъчеше нещастницата. Иначе кротка, разумна и тиха. Тя записваше всичките си приключения, застъпваше се за страждущите, биеше попове и калугери, игуменки и директорки - хаджийки.Разказваше как в Цариград, някой беден Лазар откраднал златния кръст от църквата, за да си купи дърва за зимата.
Освен, че го хванали и го били в църквата, но го предали и на заптиите да го довършат... Като се научила Варвара, а тя се научила доста късно, влязла внезапно при
владиката
, застанала до звънеца, за да му попречи, ако иска да звъни и ми креснала: „Скоро напиши книга да се отпусне човека, иначе ще те хвърля от прозореца!
” Хъката мъката (Варвара - едра, снажна, същинска бабаитка славянка), отказвал. „Скоро!!! - ревнала Варвара, ти нечестивецо, освен че би сам бедняка, вместо да разбереш и му помогнеш, ти го предаде на друговерците да го дочукат. Напиши книгата, чуваш ли? ” И тя връхлетяла разтреперания владика. След малко, тя вече тичала с „книгата” към конака, но на горкия човек му били избити зъбите, пукнали му главата и тя го грабва, и го пренася в къщи...Мъчно бих предала речта и видът на тая знаменита Варвара, но нека кажа, че целият Ел-Шедар гърмеше от смеховете ни.
към текста >>
” И тя връхлетяла разтреперания
владика
.
Тя записваше всичките си приключения, застъпваше се за страждущите, биеше попове и калугери, игуменки и директорки - хаджийки.Разказваше как в Цариград, някой беден Лазар откраднал златния кръст от църквата, за да си купи дърва за зимата. Освен, че го хванали и го били в църквата, но го предали и на заптиите да го довършат... Като се научила Варвара, а тя се научила доста късно, влязла внезапно при владиката, застанала до звънеца, за да му попречи, ако иска да звъни и ми креснала: „Скоро напиши книга да се отпусне човека, иначе ще те хвърля от прозореца! ” Хъката мъката (Варвара - едра, снажна, същинска бабаитка славянка), отказвал. „Скоро!!! - ревнала Варвара, ти нечестивецо, освен че би сам бедняка, вместо да разбереш и му помогнеш, ти го предаде на друговерците да го дочукат. Напиши книгата, чуваш ли?
” И тя връхлетяла разтреперания
владика
.
След малко, тя вече тичала с „книгата” към конака, но на горкия човек му били избити зъбите, пукнали му главата и тя го грабва, и го пренася в къщи...Мъчно бих предала речта и видът на тая знаменита Варвара, но нека кажа, че целият Ел-Шедар гърмеше от смеховете ни. Тя добре прави, че всичко си записва, така че, който иска да знае за .деянията” й ще ги прочете вече печатни.Коя беше тая Варвара? Как се бе добрала до нас? Как можа тая стара жена да изпъпли чак тука? Но в нея бе запазена поразителна бодрост!
към текста >>
19.
Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 30 август
, 30.08.1930 г.
Владиката
ще свали короната си и т. н.
Мъдрецът не се моли като мъдрец, а като дете. И детето се моли като дете. Има едно качество на молитвата: там ще имаш качеството на детето, ще вярваш като детето, което отива при майка си и вярва, че тя ще му даде. В молитвата трябва да имаш чистота, смирение. Човек трябва да се освободи от мисълта, че е нещо, генералът ще хвърли сабята, дрехите си.
Владиката
ще свали короната си и т. н.
Те са титли турени отпосле. И светията и той е турил отпосле мисълта, че е светия. След 30 години хората са го произвели светия, но той ще престане да мисли, че е светия. Тридесет години той мисли за Бога и затова е станал светия. Светията си е светия, но той да не мисли, че е светия, когато отиде при Бога.Добрият човек не е безсилен.
към текста >>
20.
Малкият Петър заедно с родителите си се премества във Варна
, 17.02.1865 г.
Едновременно с това бил длъжен в рамките на своето послушание като млад духовник да бъде в чисти и прозрачни отношения с
владиката
Порфирий, който бил прекрасен епископ и ръководител, но по убеждение и дух истински грък.
Българската реч се чувала все по-често не само в крайните махали, но и в централната част на града. Търговският обмен и културните потребности на населението нарастнали и тази нова и разнолика българска община имала нужда от лидер. Това ново предизвикателство, изисквало още по-голяма настойчивост и вътрешна концентрация. В тази среда младият свещеник трябвало да прояви не само качества на пастир и организатор, но и на ловък дипломат. Той трябвало успешно да балансира в отношенията между сънародниците си - талантливи, амбициозни и упорити, но винаги противоречиви и самообвиняващи се, гърците - приели дълбоко идеята за своята изключителност и превъзходство над всички в държавата, и руснаците - водени от стратегията на своите имперски интереси за бъдещето на православните народи в Турция.
Едновременно с това бил длъжен в рамките на своето послушание като млад духовник да бъде в чисти и прозрачни отношения с
владиката
Порфирий, който бил прекрасен епископ и ръководител, но по убеждение и дух истински грък.
Очевидно неговата личност е била достатъчно многопластова и богата, за да бъде баща на всички вярващи в поверената му епархия. Отец Константин, като използвал това, в последващите си действия за утвърждането на тезата за българската идинтичност, бил както настойчив и храбър, така предпазлив и дискретен. Пример е една от първите му стъпки - постепенно започнал да произнася някои от ектениите на Светата Литургия и дори прочитал Евангелските текстове на славянски език. Това породило изключително национално въодушевление сред българите - все по-будни и активни. От друга страна имало и ответна реакция на гърците.
към текста >>
В своята ревност и взискателност те изискали от
владиката
Порфирий както преустановяването на тази практика, така и персонално наказание за храбрия духовник.
Очевидно неговата личност е била достатъчно многопластова и богата, за да бъде баща на всички вярващи в поверената му епархия. Отец Константин, като използвал това, в последващите си действия за утвърждането на тезата за българската идинтичност, бил както настойчив и храбър, така предпазлив и дискретен. Пример е една от първите му стъпки - постепенно започнал да произнася някои от ектениите на Светата Литургия и дори прочитал Евангелските текстове на славянски език. Това породило изключително национално въодушевление сред българите - все по-будни и активни. От друга страна имало и ответна реакция на гърците.
В своята ревност и взискателност те изискали от
владиката
Порфирий както преустановяването на тази практика, така и персонално наказание за храбрия духовник.
Отец Константин бил преместен от мястото, където служил, в митрополитската църква в града, под неговото пряко наблюдение. Когато видял, че този път е затворен, отец Константин сменил насоката на дейността си - спечелил благоволението на вицеконсула на Русия в града Александър Рачински. Неговото топло отношение към българите и лично обаяние му създали висок авторитет в града и областта. След няколко срещи се взело решение да бъде създаден български кръжок, в който участвал и консулът Рачински. След дълги настоявания и молби до владиката новите ратници на национолната кауза успели да спечелят благоволението на епископ Порфирий.
към текста >>
След дълги настоявания и молби до
владиката
новите ратници на национолната кауза успели да спечелят благоволението на епископ Порфирий.
В своята ревност и взискателност те изискали от владиката Порфирий както преустановяването на тази практика, така и персонално наказание за храбрия духовник. Отец Константин бил преместен от мястото, където служил, в митрополитската църква в града, под неговото пряко наблюдение. Когато видял, че този път е затворен, отец Константин сменил насоката на дейността си - спечелил благоволението на вицеконсула на Русия в града Александър Рачински. Неговото топло отношение към българите и лично обаяние му създали висок авторитет в града и областта. След няколко срещи се взело решение да бъде създаден български кръжок, в който участвал и консулът Рачински.
След дълги настоявания и молби до
владиката
новите ратници на национолната кауза успели да спечелят благоволението на епископ Порфирий.
Той позволил в съботен ден да бъде отслужвана Света Литургия на славянски език в храма "Свети Георги" в града, а малко след това бил преотстъпен манастирът „Св. Димитрий" /при двореца Евксиноград/ за славянска служба на празници. Отец Константин получил послушание да служи там. Успехите на българите във Варненско идвали един след друг, плод на няколко фактора, но най-важният от тях е всеотдайната дейност на младия духовник, който се превърнал "във всичко за всички". В негово лице те виждали своя баща, застъпник и истински водач.
към текста >>
След смъртта на
владика
Порфирий през 1864 г., отец Константин се отделил изцяло от връзките си с гръцката митрополия в град Варна и храбро издигнал знамето на отделна българска църква.
/обявяването на независима българска църква и отделянето от Патриаршията/ дали нов тласък на всички стремежи на варненските българи към самостоятелност. На 21 май 1861 г. в околностите на село Николаевка било взето решение за отделянето им от Патриаршията и обособяване на самостоятелна община, присъединена към Българската църква. Заедно с това била сформирана и първата българска училищна община и построена постройка към нея, която през 1862 г. била тържествено осветена.
След смъртта на
владика
Порфирий през 1864 г., отец Константин се отделил изцяло от връзките си с гръцката митрополия в град Варна и храбро издигнал знамето на отделна българска църква.
С още по-голям плам, вдъхновение и пастирска загриженост той се хвърлил в предните редици на борбата. Активно и без всякаква предпазливост представял българските искания пред представителите на турската власт в града. Благодорение на своя авторитет и добрата си репутация спечелил тяхното разположение. Българите поискали долния етаж на училищното здание в града да бъде превърнато в храм и там да се провеждат служби на славянски език. Така на 14 февруари 1865 г.
към текста >>
Тези му усилия предизикали омразата на гърците в града и лично новият
владика
Йоаким изискал неговото отстраняване от града в някой от светогорските манастири.
Лично той изготвил план за пропогандирането на идеите си сред сънародниците си в града и околността, като изпращал хора по селата и махалите, за да говорят за новата църква на българите и да ги канят да записват децата си в училището към нея. Неговите усилия били толкова енергични и последователни, че за кратко време не само българи, но и гагаузи започнали да посещават това българско средище. Пламенният възрожденец обикалял храмовете в околността като истински пастир и патриот. По всякакъв начин събуждал християнската съвест на сънародниците си и подклаждал националното им чувство. Освещавал храмове, кръщавал деца, венчавал и погребвал на славянски език, като навсякъде проповядвал, увещавал и назидавал.
Тези му усилия предизикали омразата на гърците в града и лично новият
владика
Йоаким изискал неговото отстраняване от града в някой от светогорските манастири.
За мощната и широкомащабна дейност на отец Дъновски свидетелства и подробното изложение на този архиейрей, в което той изрично подчертава, че от общо 90 села, които са му поверени, са останали само 10, а другите са преминали под управлението на Българската църква. Размяната на удари между българи и гърци продължила под пълно напрежение на силите, но вече нашите предци били много по-добре подготвени и организирани. Стъпка по стъпка те печелили благоволението на турските сановници и отбелязвали успех след успех. Отец Константин лично организирал и провел среща-събор на всички българи свещеници и заможни народни дейци в епархията на 15 август 1866 г. в град Варна, на който бил приет "Привременен законник", уреждащ църковната община.
към текста >>
Той от самото начало бил верен и сигурен помощник на новия
владика
в прокарването на неговите идеи и въжделения в епархията.
Веднага след радостта от победата за българите дошло горчиво разочарование, след като разбрали, че градът и околните села са извън очертаните териториални граници. Те започнали енергични действия - подписки, петиции, писма до Цариград за промяна на статуквото и така предизвикали действия на върха - Варненската и Преславската епархия били обединени и бил изпратен нов митрополит епископ Симеон. Същият пристигнал в града и на 4 декември 1872 г. отслужил първата тържествена литургия в храма "Св. Арх. Михаил" в съслужение със свещеник Константин Дъновски.
Той от самото начало бил верен и сигурен помощник на новия
владика
в прокарването на неговите идеи и въжделения в епархията.
Когато избухнала Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. отец Константин се включил активно на страната на руснаците. Още от 1876 г. той бил започнал да служи към руския параклис при консулството. Тесните му връзки с тях, както и изключителната му активност по време на цялата кампания, му навлекли тежки неприятности от страна на турската власт и гърците.
към текста >>
21.
Роден Петър Камбуров (1899-1969), ученик на Учителя
, 01.12.1899 г.
За съжаление 9/10 от публиката бяха правостоящи, тъй като нямаше повече столове, освен изнесените от канцелариите на Общинското управление 30-40 стола, наредени в две редици отпред и заети от най-видните представители на гражданството: кмета, съдиите, някои свещеници начело с
владиката
Йосиф, някои висши чиновници, стари чорбаджии и др.
Посетиха и нашия дом. От това първо посещение на Учителя у нас, спомням си само онова, което Ковачев след отпътуването на Учителя .казал на тати, какво казал Учителят за нас, децата: „Да се радва и благодари брат Стефан, че са му изпратени добри духове".През 1910 година животът на Братството чувствително се засили, като се присъединиха още нови членове-семейства: Димитър Маркови, Сава Вълканови, Иван Николови, Иван Котарови и др.През 1911 година Учителят отново посети Стара Загора като обяви публична сказка по френология. Баща ми, като печатар, отпечата два вида афиши голям формат за разлепване на съответни места в града и малки, които ние, момчетата от братските семейства разнесохме на ръка по учреждения, сладкарници, кафенета и раздавахме на случайно срещнати лица. Сказката се състоя в салона на Общинското управление. В определения ден и час гражданите масово започнаха да пълнят салона.
За съжаление 9/10 от публиката бяха правостоящи, тъй като нямаше повече столове, освен изнесените от канцелариите на Общинското управление 30-40 стола, наредени в две редици отпред и заети от най-видните представители на гражданството: кмета, съдиите, някои свещеници начело с
владиката
Йосиф, някои висши чиновници, стари чорбаджии и др.
Тук ще отбележа първата ми опитност, преживяна на тази сказка. Тогава бях на 11 години. Чувал бях от тати и от брат Ковачев, че Учителят можел да чете мислите на човека и ако мислено се обърнеш към него, той ще ти отговори наяве. Като видях, че салонът е вече препълнен, а от друга страна, че е вече време сказката да започне, аз, който бях един от правостоящите в десния фланг на салона, дето също бяха родителите ми, Ковачев и много други братя и сестри, реших да проверя дали действително Учителят може да чете мислите на хората. Отправих му следната мисъл: „Учителю, салонът е препълнен, не е ли вече време да започнеш сказката?
към текста >>
22.
Роден Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото
, 06.02.1894 г.
“Ако подобна творческа работа би се извършила от кой да е евангелски мисионер или православен
владика
,’ още повече, че името на България е въздигнато и прославено, кой знае вестниците как биха проглушили света, а ето тоя скромен културен труженик се връща с пълна кошница и остава известен за малцина.
Темите на сказките му са мисионерската роля на България, вегетарианството като високохуманна идея, Богомилството - движение раздвижило умовете в цяла западна Европа, и др. Навсякъде П. Пампоров организира и провежда курсове по есперанто, дълбоко убеден, че с помощта на този език ще се осъществи обединението на народите - една заветна мечта на всички хора, усетили себе си като граждани на света. Той пропътувал Европа без никаква парична помощ.Издържал се е със сказките, с курсовете и от гостоприемството на частни лица, трогнати от готовността му да подчини личното в полза на Цялото.Негова заслуга е образуването на няколко братства в Естония, Латвия и Литва. При едно негово завръщане след успешно свършена работа в чужбина евангелският пастир Марков отразява своите впечатления от дейността на Петър Пампоров в своя в-к “Български бранител”:
“Ако подобна творческа работа би се извършила от кой да е евангелски мисионер или православен
владика
,’ още повече, че името на България е въздигнато и прославено, кой знае вестниците как биха проглушили света, а ето тоя скромен културен труженик се връща с пълна кошница и остава известен за малцина.
Но, семето, паднало в земята не е загубено. То ще даде плод и славата му е в бъдещето.” При чешмичката "Ръцете на Рила" които дават В България активността на П. Пампоров е със същата сила и себеотверженост.
към текста >>
И си мислех: Ако подобна творческа работа би се извършила от кой да е евангелски мисионер или православен
владика
, още повече, че името на България е въздигнато и прославено, кой знае вестниците как биха проглушили света, а ето, тоя скромен, културен труженик се връща с пълна кошница и остава известен за малцина.
Знае френски и отлично владее есперанто. Във Франция, Англия и Италия, в Швеция, Финландия и Полша и т.н. той е говорил върху Месианството на България, за вегетарианството на българския народ и неговата трезвеност, за богомилството и пр. В Лондон, Стокхолм и Париж е държал курсове по есперанто и е запознавал слушателите си с България - Новото учение. Видях много изрезки на немски, френски и английски за успешната дейност на г-н Пампоров.
И си мислех: Ако подобна творческа работа би се извършила от кой да е евангелски мисионер или православен
владика
, още повече, че името на България е въздигнато и прославено, кой знае вестниците как биха проглушили света, а ето, тоя скромен, културен труженик се връща с пълна кошница и остава известен за малцина.
Но, казах си, семето паднало в земята не е загубено. То ще даде плод и славата му е в бъдещето. Така например, една благодатна жътва и благословена от Бога, е образуването на няколко Братства в Естония, Латвия, Литва и пр. От тия страни това лято бяха дошли над 30 гости. Братството само в Рига брой над 75 човека.
към текста >>
23.
Заминава си Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото
, 04.01.1983 г.
“Ако подобна творческа работа би се извършила от кой да е евангелски мисионер или православен
владика
,’ още повече, че името на България е въздигнато и прославено, кой знае вестниците как биха проглушили света, а ето тоя скромен културен труженик се връща с пълна кошница и остава известен за малцина.
Темите на сказките му са мисионерската роля на България, вегетарианството като високохуманна идея, Богомилството - движение раздвижило умовете в цяла западна Европа, и др. Навсякъде П. Пампоров организира и провежда курсове по есперанто, дълбоко убеден, че с помощта на този език ще се осъществи обединението на народите - една заветна мечта на всички хора, усетили себе си като граждани на света. Той пропътувал Европа без никаква парична помощ.Издържал се е със сказките, с курсовете и от гостоприемството на частни лица, трогнати от готовността му да подчини личното в полза на Цялото.Негова заслуга е образуването на няколко братства в Естония, Латвия и Литва. При едно негово завръщане след успешно свършена работа в чужбина евангелският пастир Марков отразява своите впечатления от дейността на Петър Пампоров в своя в-к “Български бранител”:
“Ако подобна творческа работа би се извършила от кой да е евангелски мисионер или православен
владика
,’ още повече, че името на България е въздигнато и прославено, кой знае вестниците как биха проглушили света, а ето тоя скромен културен труженик се връща с пълна кошница и остава известен за малцина.
Но, семето, паднало в земята не е загубено. То ще даде плод и славата му е в бъдещето.” При чешмичката "Ръцете на Рила" които дават В България активността на П. Пампоров е със същата сила и себеотверженост.
към текста >>
И си мислех: Ако подобна творческа работа би се извършила от кой да е евангелски мисионер или православен
владика
, още повече, че името на България е въздигнато и прославено, кой знае вестниците как биха проглушили света, а ето, тоя скромен, културен труженик се връща с пълна кошница и остава известен за малцина.
Знае френски и отлично владее есперанто. Във Франция, Англия и Италия, в Швеция, Финландия и Полша и т.н. той е говорил върху Месианството на България, за вегетарианството на българския народ и неговата трезвеност, за богомилството и пр. В Лондон, Стокхолм и Париж е държал курсове по есперанто и е запознавал слушателите си с България - Новото учение. Видях много изрезки на немски, френски и английски за успешната дейност на г-н Пампоров.
И си мислех: Ако подобна творческа работа би се извършила от кой да е евангелски мисионер или православен
владика
, още повече, че името на България е въздигнато и прославено, кой знае вестниците как биха проглушили света, а ето, тоя скромен, културен труженик се връща с пълна кошница и остава известен за малцина.
Но, казах си, семето паднало в земята не е загубено. То ще даде плод и славата му е в бъдещето. Така например, една благодатна жътва и благословена от Бога, е образуването на няколко Братства в Естония, Латвия, Литва и пр. От тия страни това лято бяха дошли над 30 гости. Братството само в Рига брой над 75 човека.
към текста >>
24.
Роден Тодор Стоименов, един от първите трима ученици на Учителя
, 17.05.1872 г.
Скоро ни изповяда, че неговите роднини искали да ги води по сладкарници и танцувални вечеринки, че искали да го назначат чиновник при
владиката
, който бил близък на баща му.
Точно в това време те се завръщаха заедно с П. Киров от лозята на Варна. Там те са ходили на разходка и са имали дълги и твърде оживени разговори. Учителя беше млад енергичен мъж, изискано облечен, който говореше охотно, както и охотно мълчеше и слушаше с усмивка събеседника. Обичаше да се шегува.
Скоро ни изповяда, че неговите роднини искали да ги води по сладкарници и танцувални вечеринки, че искали да го назначат чиновник при
владиката
, който бил близък на баща му.
Той учтиво отклонявал всичките покани, като предпочитал да се занимава с четене, с изнасяне на беседи по френология в читалището. Тогава издал книжката си „Науката и възпитанието", която обаче не му донесла никакви особени приходи - той и без това повечето я подарявал. По-късно той беше предприел обиколки из страната, като пак така изнасяше сказки и правеше измервания на черепите, от което е имал известни скромни доходи. Когато по- късно идваше в Бургас, за да не плаща на хотел, спяхме заедно на едно легло в моята скромна стаичка. Но никога не се назначи на държавна служба, нито беше станал зависим от някого.
към текста >>
25.
Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя
, 30.12.1900 г.
Борис Николов помълчал, и сетне му отвърнал: “в Бялото Братство моят пост по сан е равен на
владиката
в православната църква.
Той продължава да работи избрания занаят, и мнозина са онези, които са му благодарни за осигурения хляб, защото като майстор-бригадир, той не отказва правото на труд на никого. Високо ерудиран, с две висши образования, с голям капитал от дълбоки духовни познания, той не чувства унижение да работи като занаятчия. За него всеки труд е условие да изявиш своето вътрешно естество и да си полезен. Веднъж, когато Борис Николов довършил работата в новия апартамент на известен в обществото човек, той го запитал: “Бай Борисе, знам, че ти си дъновист. Кажи ми, моля те, каква е разликата между учението, което Дънов проповядва, и християнството, което се изнася в православната църква.
Борис Николов помълчал, и сетне му отвърнал: “в Бялото Братство моят пост по сан е равен на
владиката
в православната църква.
Ти как мислиш, владиката ще дойде ли ga mu направи банята? ” - “Естествено, не! ” се усмихнал важният човек. - “Е, по това се различаваме! "
към текста >>
Ти как мислиш,
владиката
ще дойде ли ga mu направи банята?
Високо ерудиран, с две висши образования, с голям капитал от дълбоки духовни познания, той не чувства унижение да работи като занаятчия. За него всеки труд е условие да изявиш своето вътрешно естество и да си полезен. Веднъж, когато Борис Николов довършил работата в новия апартамент на известен в обществото човек, той го запитал: “Бай Борисе, знам, че ти си дъновист. Кажи ми, моля те, каква е разликата между учението, което Дънов проповядва, и християнството, което се изнася в православната църква. Борис Николов помълчал, и сетне му отвърнал: “в Бялото Братство моят пост по сан е равен на владиката в православната църква.
Ти как мислиш,
владиката
ще дойде ли ga mu направи банята?
” - “Естествено, не! ” се усмихнал важният човек. - “Е, по това се различаваме! " До края на живота си Борис Николов бе на своя пост - Майстор, Работник, Ученик - всякога Служител на висшето.
към текста >>
26.
Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя
, 08.02.1898 г.
Бил е личен приятел на Методи Кусевич, който по-късно става
владика
на град Стара Загора, който е създал парка на Стара Загора.
Баща ми се казваше Михаил Тодоров Попхристов и е роден в град Пирдоп през 1856 година. Баща ми е бил търговец, а дядо ми свещеник. Баща ми са го дали като послушник в черквата, той е бил старателен и по предложение на тамошния поп е бил посочен на екзарх Йосиф, който се е заинтересувал от него и го изпраща като стипендиант на Българската екзархия, за да се учи в Русия в Духовната академия в град Орел, както и много други българчета по онова време. Колко време е учил не зная, но след това се е записал и завършил славянска филология. Отказал се е от Духовната академия.
Бил е личен приятел на Методи Кусевич, който по-късно става
владика
на град Стара Загора, който е създал парка на Стара Загора.
Там е било един гол баир, но го е превърнал в чудесен парк. Давал е години наред почти цялата си заплата за разсад на дръвчета и е създал парка на „Язмото" с доброволния труд на местното гражданство. По време на Сръбско-българската война през 1885 година баща ми и Кусевич са били в град Орел в семинарията. Когато са получавали новините от фронта чрез вестниците са били толкова възбудени и разпалени, че Методи Кусевич е викал на висок глас: „Удряйте, удряйте, български юнаци! ". Там баща ми попада в кръжока на Чернишевски и Добролюбов, където се запознава с новите социалистически идеи, идващи от Европа в Русия.
към текста >>
27.
Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов
, 19.12.1886 г.
За мене той е един от преродените Апостоли на Христа... Наскоро за Нова година получихме честитка от
владиката
дядо Йосиф, назначен за духовен представител на България в Ню Йорк и Торонто.
Аз преглеждам зениците, в тях е записано всичко - като прегледам чрез тях целия организъм, зная каква е болестта и какво мога да му предпиша. Но това ще стане само когато имам възможност да го прегледам. Малко по-късно прочетох една книга от Духовната академия за живота на Йоханес Брамхам от щата Охайо. Роден през 1909 г., лекувал всичко, дори и от разстояние, стига да му се пише писмо. Преписах на ръка цялата книга.
За мене той е един от преродените Апостоли на Христа... Наскоро за Нова година получихме честитка от
владиката
дядо Йосиф, назначен за духовен представител на България в Ню Йорк и Торонто.
Много се зарадвахме и ми мина през ума, че желанието ми да се свържа с Йоханес Брамхам може би ще се осъществи само чрез него. Но не се осмелих да му пиша... Идвал ни е на гости - когато сме го канили, винаги е идвал. С чичо ми работеха заедно във Врачанската митрополия. Изоставих мисълта за писмо - казвам си, ако трябва да стане, ще се нареди... Един ден през пролетта отивах към Музикалното училище по покана на класната на моята внучка и чувам, че някой ме вика: „Радке, Радке, чакай! " Спрях, обърнах се и видях, че един духовник ми маха с ръка.
към текста >>
Изненадана виждам дядо Йосиф с духовни дрехи, не като
владика
, сам.
Много се зарадвахме и ми мина през ума, че желанието ми да се свържа с Йоханес Брамхам може би ще се осъществи само чрез него. Но не се осмелих да му пиша... Идвал ни е на гости - когато сме го канили, винаги е идвал. С чичо ми работеха заедно във Врачанската митрополия. Изоставих мисълта за писмо - казвам си, ако трябва да стане, ще се нареди... Един ден през пролетта отивах към Музикалното училище по покана на класната на моята внучка и чувам, че някой ме вика: „Радке, Радке, чакай! " Спрях, обърнах се и видях, че един духовник ми маха с ръка.
Изненадана виждам дядо Йосиф с духовни дрехи, не като
владика
, сам.
Бавно дойде до мене, подаде ми ръка, а аз му целунах ръката, нали знам, че е владика. Седнахме на една пейка и той почна да ме разпитва за всички близки. Поговорихме и за неговите близки. И му казах: „Едно нещо ни мъчи - синът ни в казармата се разболя и още не може да се оправи... Надеждата ми е във вас - искам да се свържа с Йоханес Брамхам от щата Охайо - за мене той е прероден Апостол на Христос." - „Права си, такъв е! Само че преди две години си замина.
към текста >>
Бавно дойде до мене, подаде ми ръка, а аз му целунах ръката, нали знам, че е
владика
.
Но не се осмелих да му пиша... Идвал ни е на гости - когато сме го канили, винаги е идвал. С чичо ми работеха заедно във Врачанската митрополия. Изоставих мисълта за писмо - казвам си, ако трябва да стане, ще се нареди... Един ден през пролетта отивах към Музикалното училище по покана на класната на моята внучка и чувам, че някой ме вика: „Радке, Радке, чакай! " Спрях, обърнах се и видях, че един духовник ми маха с ръка. Изненадана виждам дядо Йосиф с духовни дрехи, не като владика, сам.
Бавно дойде до мене, подаде ми ръка, а аз му целунах ръката, нали знам, че е
владика
.
Седнахме на една пейка и той почна да ме разпитва за всички близки. Поговорихме и за неговите близки. И му казах: „Едно нещо ни мъчи - синът ни в казармата се разболя и още не може да се оправи... Надеждата ми е във вас - искам да се свържа с Йоханес Брамхам от щата Охайо - за мене той е прероден Апостол на Христос." - „Права си, такъв е! Само че преди две години си замина. Но ние имаме такъв лечител и в България - известен е по света." Разказах му за злополучния си опит да заведа сина ми.
към текста >>
НАГОРЕ